Четете ни и в интернет на адреси: www.vest i51.tds.bg, www.51sou. info и www.51sou.org. НАЙ-ГОЛЕМИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК В БЪЛГАРИЯ - БРОЙ 55, 28 АПРИЛ 2011г.

През 1992 г. е избран третият патрон на училището -

Елисавета Багряна. През следващата година в чест на 100-годишнината от рожде-нието на поетесата започва

издаването на вестник „С душа на чучулига”. Както

може би, добре знаете той излиза периодично и днес

„Вести+” е негов достоен на-следник. Като уважение към

първоизточника всяка година от създаването на новото

издание, излиза брой „С душа на чучулига”.

във ВЕСТИ+

Може да си по-самотен с някого, от колкото сам

на стр. 5

Елисавета Багряна-почти митологична

на стр. 8

Приказни пъте-шествия и гатанки

на стр. 2-3

®

Във него се учимсъс него се гордеемдаже и за него пеем

В клас сме единни, но сме и различни,

даже доста нетипични.

Едните обичат сложни задачи,а друг пред математиката е пленен.

Искам сега на всички да кажа,че нашето училище е номер едно -

не защото казва се 51-во,а защото тука всички са номер едно.

Ще започна, разбира се,

със нашия директор -Александров се казва запомнете добре.Той ни ръководи, но може и да пее,

да свири на китара,кажете с мене о-йе!

По всички предмети ние се стараем,но най-обичаме да играем,

и не пропускаме нашето участиев игрите през всяко междучасие.

Нашите учители са най-добрите,учат ни на всичко от а до я.

Сигурно ще кажете: „Що ни баламосват”, но аз ще ви кажа, че това е така!

Нашата класна Христова се казва,и много рядко ни наказва...Иска да сме добри ученици,

и да получаваме само шестици!Всеки ден домашни, тя ни дава,и контролните не подминава.

За това се учим и смемного добри, много добри -

отличници!

Евелина ГРАМАТИКОВА, 4.В клас,

музика: Елена Любенова, майка на наш ученикизпълняват: 4.В клас

Нашето училище

Песента „Нашето учили-ще“ бе изпята за първи

път на родителската среща за бъдещите прволаци. Тя

е и студийно записана.

2С душа на чучулига

ГАТАНКИТЕ НА ЧЕТВЪРТИ КЛАСЗа него студ няма, а само с топло ни дарява

(яке)

Ядоса ли се и огладнее,не го храни, защото

още повече ще пощурее.(огън)

Сабрина АЛХАДРА

Аз съм прозрачен, но съм и син.Пия се и съм без вкус.

(водата)Калин КОЛАРОВ

Отвън е сиво, Отвътре също.

Има дръжка и капак,А нослето му пуши пак.

(чайник)Йоан СТОЕВ

Аз съм черен и прозрачен,Имам облекла от звезденпрах и като разтърся дре-хите падат метеорити на планетите.

(космосът)Боян АРАБАДЖИЕВ

Малко, Сладко, ... зъби няма. Щом го види

всеки се усмихва...(бебето)

Таня ЯНКУЛОВАС една ръка на кръста си тястои и винаги мълчи.Може да е с цветни шаркии от най-различни марки.

(чаша за кафе)Вяра НИКОЛОВА

Той мрежа плете отзлатни жици и в средата

стои да яде мушици.(паяка)

Евелина ГРАМАТИКОВА

Много отдавна живяла една прин-цеса. Тя била красива, но много зла. Един ден решила да отиде в гората да набере малко малини за отварата си. Там тя срещнала един ловец. Принце-сата го харесала. И той също я харесал. Те решили да се оженят. Сват-бата била голяма. Пили, яли и как-во ли още не. Тъй като принцесата била зла, правела много отвари. Пре-връщала прислужницата в камък, закуската в рак, басейна в дърво, а когато принцесата казвала лоша дума, човекът се превръщал в пепел.

Злата принцеса

Ловецът съжалил, че се оженил за нея. И така те се разделили. Поу-ката от тази приказка е да не гледа-ме какво е отвън, а каква душа има.

Йоан СТОЕВ, 4.В клас

Приказно пътешествие

През един хубав летен ден оти-дохме на реката с брат ми да ловим риба. Застанахме до един дълбок вир, над който се бяха надвесили огромни върби. Започнахме рибо-лова. Първоначално ловяхме само малки рибки, после по-големи. Брат ми хвърли въдицата, но кукичката му се закачи на една много висока върба. Дърпахме, дърпахме, но не можахме да я откачаме. Аз започнах да се катеря по влакното и откачих кукичката. Докато бях на дървото, изведнъж клона се счупи и аз пад-нах в дълбокия вир. Когато паднах във водата, видях една голяма риба и я хванах за опашката. Тя ме дове-де на брега. Аз й благодарих и я по-питах къде отива. Тя ми отговори, че заминава към морето. Помолих я да ни вземе със себе си. Качихме се на гърба й и потеглихме. Цял

ден пътувахме и най-после прис-тигнахме на морето. Благодарихме на рибата и застанахме на брега. Изведнъж към нас се приближи един делфин. Искахме да си играем с него. Той ни каза да се хванем за неговата опашка и започна да скача във водата. Около нас летяха много чайки, гларуси, патета и лястовици. По едно време върху главата на делфина кацна една доста едра чайка. Тя ни попита дали иска-ме да полетим в небето с нея. Ние и казахме, че сме съгласни. По-молихме я да ни откара в къщи. Летяхме, летяхме и стигнах-ме у дома. Чайката кацна вър-ху покрива и ние слязохме от нея. Прибрахме се в къщи до-волни от този фантастичен ден.

Карина КИРИЛОВА, 4.В клас

3 С душа на чучулига

Веднъж се разхождах в парка. Изведнъж пред мен се появи една хартиена стълба. Погледнах нагоре и се учудих. И имаше Стълбата продъл-жаваше много нагоре - чак до облаците. Реших да се кача. Из-качих известно разстояние и погледнах нагоре. Имаше мно-го път, докато стигна до края на стълбата. Погледнах и надолу, но ми се замая главата от ви-сочината. Бях изминала много. Най-накрая стигнах. При-ключенията тепърва започва-ха. Легнах на меките облаци да си почина. Явно съм заспала, но някакъв странен шум ме събуди. Отворих очи и зърнах едно немного голямо човече с червено палтенце, жълта блуз-ка, оранжеви панталони и зе-лени обувки. То ми каза, че се казва Чучи и също., че е забра-нено да се ляга, защото обла-ците стават мръсни. Аз също се представих. Чучи ме заведе

в своята скромна, но уютна къ-щичка. Тя бе построена върху деветия облак над захарните пръчки в градината на полицай Чочу. Знам имената на всички, защото Чучи ме разведе из града. След време реших да си тръгвам вече, но не можах на-меря пътя обратно. Дълго време вървях, докато изведнъж се спънах паднах. Паднах не къде, а в морето. Там плувах, докато стигна до брега. По пътя видях един делфин и акула. Пьрво се качих на делфина, а после се озовах в ко-рема на акулата. Един рибар ме извади и ме закара до брега. От там вървях пеша до София. Върнах се в къщи и разказах приключенията си на всички, но разбира се никой не ми повярва, защото ... между нас да си оста-не въображението ми е добро!

Диана КАМБУРОВА, 4.В клас

Пътешествие в облацитеОт планината се отрони едно камъче. Буйните води на реката го понесоха до равни-ната. То беше много шарено и едно дете го видя. Взе го със себе си. Камъчето беше много красиво. Детето реши, че е вълшебно и прави чудеса, цери болни и сакати хора, храни гладните. А камъчето не беше вълшебно, а само много шаре-но и красиво!

Карина КИРИЛОВА,4.В клас

Историята на едно вълшебно камъче

Лакомата котка Живяла някога една котка. Веднъж успяла да отмъкне голямо парче сире-не. Отишла в гората да хапне на спо-койствие. Отишла до близката река, за да пие вода и видяла във водата, че имало друга котка с друго парче сире-не. Влезнала във водата, за да отмъкне парчето на другата котка, но когато влезнала във водата нямало нито кот-ка нито парче сирене. Тя и изпуснала своето парче сирене. Търсила го тър-сила го, ала нищо не намерила. Така загубила дори малкото, което имала.

Габриела ДИМИТРОВА, 4.В клас

В къщи имахме шарено канар-че. То имаше хубава златна клет-ка, ядеше просо и семенца. Всич-ки му се радвахме и го обичахме. Един ден го изнесохме на балкона и отворихме клетката. То излезе навън и като гледаше птичките как летят и на

него му се прииска същото. Разпери криле, но не можа да отлети. Крилцата му бяха закърнели. Върна се в клетката натъжено и си каза: - По-добре на клонче, отколкото в златно кафезче.

Диана КАМБУРОВА, 4.В клас

Моето канарче

4С душа на чучулига

Вече е есенпъстра като песен.Крият се мухичкии малки пчелички.

Една козицас дълга брадицая галят дечица.

Вятъра вее в полето, а росата мие цветчето.

Йоан СТОЕВ,4.В клас

Подскача малко, весело козле

всред пролетно цъфнало поле!

Наоколо хвърчат безброй мухичкии весело жужат

пчелички.

Идва златна есен,не се чува птича

песен!Тичат през тревица

към училище весели дечица.

Дея ЦВЕТАНОВА, 4. клас

На есен с песентръгнах на разходка

с лодка.По пътя зърнах

козица с дълга брадица, морна да пие водица.

В полето пърхаха с криле неуморните пчелици.

Боряна СТОЯНОВА 4.В

Ще разперя криле

Ще разперя криле над голямото поле.

И ще видя муле, да се кара с пуле.

Ще развея коса, над утринната роса.

И ще я сплетана плитка една.

Ще разперя криле, над красивото море.

Ще видя човек да си лежи на пек.

И ще се скрия в горапълна с цветя.

И ще кажа товалято е сега.

Вяра НИКОЛАЕВА – 4.В

Разходка с лодка

Намокрих се с роса и засвируках, но моята коса ми влезе в устата и нещо ме почеса. Вгледах се и видях една козица с доста

дълга брадица да пие от кладенец водица. Бавно към нея отидох и чух нещо като

Към сумистите дебели

бръмчене на мухички, но се оказаха пчелички. Бягах, бягах дълго като есен и започнах да си пея песен.

Запътих се към едно поле, стигнах и ми порастнаха криле. Литнах до облаците бели, към Япония със сумистите дебели.

Дейвид КРАСИМИРОВ4.В клас

w w w . v e s t i 5 1 . t d s . b gНАЙ-ГОЛЕМИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК В БЪЛГАРИЯ

Може да си по - самотен с някого, отколкото сам

Самотата е чувство, което всеки от нас из-питва. Има моменти в живота на всеки от нас, в които чувстваш, че не можеш да се впишеш, че никой не може да те разбере. В тези моменти аз си казвам следното: „Вярвай в трудните ми-нути, усмихвай се, когато тъжиш, лесно е глава да отпуснеш – трудно е да победиш”. Самотата се проявява в различни форми и сега аз ще размишлявам върху една от тях - как може да си по - самотен с някого, откол-кото сам. Ако се замислите, това се е случвало на повечето от нас. Когато се влюбиш в някое момиче и я обичаш толкова много, а тя те използва, ти се чувстваш самотен и не можеш да и споделиш чувствата си, защото знаеш, че тя няма да откликне на тях. Но ти толкова я обичаш, че не ти пука, че тя само те използва, доволен си от това, че поне прекарваш някакво време с нея. В такива моменти ти си слабият, но не трябва да позволяваш на никого да си иг-рае с чувствата ти. Ако трябва - изкрещи й го в очите, но бъди този, който е силен, не трябва да се срамуваш от това, което изпитваш. Как-то се казва: „Не губиш, когато обичаш, губиш, когато подтискаш чувствата си”. И ако тя не отвърне на чувствата ти, да не ти пука. Не се отчайвай - тя е тази, която губи. Пък и има много риби в морето, все ще намериш своята. Има много звезди в небето – все ще намериш своята! Можеш да се чувстваш самотен и то-гава, когато не можеш да се впишеш. Дори, кога-то си в компания, но просто се правиш на весел, не казваш нито дума, защото те е срам да не изръсиш някоя глупост. Ако се чувстваш така, имаш нужда от промяна, опитай да се впишеш, намери общи теми на разговор с приятелите си, а, ако не можеш и си осъзнал, че нямаш нищо общо с тях, просто опитай да намериш нови. Може да отнеме време, но повярвай ми ще си заслужава да намериш истински приятели. Все пак те са най-хубавото в живота. Бъди себе си и няма как да не успееш : „Ако имаш приятел - пази го, ако нямаш - намери го, намериш ли - цени го!”

Иван ИВАНОВ, 8.Б клас

Самотата - всеки я разбира по различен начин. За някои хора самотата е физическата

липса на друг човек до тях. За други - може би усещането, че каквото и присъствие да има

наоколо, ако то не е на точно определен, важен за тях човек, не се брои. За трети, въпреки при-

съствието на половинката им, те усещат, че той или тя всъщност не е „сродната им душа“

и се чувстват самотни. Аз лично не използвам думата „самота”.

Предпочитам думата „сама”. Сама в онзи смисъл, в който ти се струва, че на никого не му

пука за теб, че до теб няма човек, който да се интересува наистина как си и какво се случва с живота ти. Това обаче е нормално временно

състояние. Какво се случва при двойките обаче? Прека-рали заедно голяма част от живота си и по ня-кое време усетили, че докато са с някого до себе

си, всъщност са сами. Достатъчни са няколко години, прекарани заедно, и в един момент усе-

щаш, че другият не е търсеният от теб човек. В повечето случаи става въпрос за липса на общи интереси между двете половинки, а това е една необходима част за щастливо съжител-

ство. Но само тревогите за несъвместимостта няма да помогнат според мен. Когато сме при-

теснени от наличието на проблем в отношени-ята ни, често не успяваме да мислим „трезво”

над това, което се случва. Според мен е нужно да погледнем първо самите нас и тогава да търсим

вината и решението в другия. В една от книгите си Хорхе Букай казва

„Когато хората срещат трудности във връз-ката си, са склонни да хвърлят вината върху

партньора. Виждат съвсем ясно какво трябва да промени другият, за да може връзката да функ-

ционира, но им е много трудно да видят кое в тяхното собствено поведение предизвиква про-блемите.” Аз мисля, че точно това е въпросът...какво правим ние самите за тази връзка, какво

чувстваме, какво мислим, какво да променим, за да се чувстваме по-добре и по-несамотни. Това

са важни въпроси, а отговорите трябва да наме-рим първо в себе си и после в човека до нас.

Кристина КРУМОВА, 8.Б клас

5 С душа на чучулига

Не трябва да мразим Любов и омраза? Една пълна противоположност. Любовта е прекрасното чувство, което не всеки човек може да изпита. Тя те кара да си щастлив, пълноценен и жив. Тя придава смисъл на живота дори и в най-лошия момент. Когато си влюбен или изпитваш чувства към някого, за теб животът е прекрасен, всичко около теб е божествено, не обръщаш внимание на неприятните моменти. Когато човекът, когото обичаш е близо до теб, все едно летиш в небесата, като че пеперуди пърхат в стомаха ти и всичко наоколко е пъстро и красиво. Истинската любов е към семейството ти, към хората, на които държиш, към приятелите ти. Напоследък тази дума започна да се използва за доста маловажни неща, а не трябва да е така. Това приказно чувство, наречено любов, е с твърде голяма стойност и трябва да се казва, когато човек е убеден, че го чувства и знае,че човекът, на когото го казва, наистина го заслужава. Любовта просто идва, тя не пита дали си готов да я изживееш и преобръща целия ти

свят. Тя е нещо различно за всеки един от нас, тъй като всеки гледа по различен начин на нея. Любовта е страхотно изживяване, но понякога тя се превръща в омраза. Омразата е противоположното чувство на любовта. Тя е неприятна за всеки и не трябва да я допускаме в себе си. Когато мразиш някого или нещо, вътре в теб нещо те тласка да вършиш злини и да вгорчаваш живота на някого. По една или друга причина, тя винаги се появява вътре в нас, но трябва да го усетим на време, за да не си проваляме нашия и нечий друг живот. Колко по - лесно е да живеем без злоба и ярост в сърцата ни – тогава се чувстваме спокойни, докато ако таим неприятни чувства

в себе си, във всяка една секунда от времето ни си късаме нервите и страдаме от това. Омразата може да се опише като непоносима и антипатична. Тя може да се изгради от завист, лош момент в живота ни, от обида, от всичко. Не трябва да мразим, за да не бъдем намразени и ние самите. Там, където има любов, има и омраза. Любовта винаги е побеждавала злото и винаги ще има повече обич, отколкото омраза. Разбрахте ли ме, мили читатели? Не таете лоши чувства в сърцата си , за да изживеете живота си наистина добре и щастливи.

Гергана ЛУКАНОВА,

8.В клас

Моето букварчеИмам си букварче,

много съм добричък. Мама ми го купи за Рожденият ми ден.

Разглеждам си картинки, намирам една калинка, нещо разговаря с Еж, но как да разбереш?

Когато стана първи класи науча буквичките аз.

Добрин ДОБРЕВ, 1.В клас

ЧЕТ

ЕТЕ

“ВЕС

ТИ+

” и

през

моб

илни

ят с

и те

леф

он

ww

w.v

esti

51.h

it.b

gН

АЙ

-ГО

ЛЕМ

ИЯ

Т У

ЧИ

ЛИ

ЩЕН

ВЕСТН

ИК В

БЪ

ЛГА

РИ

Я

6С душа на чучулига

Любовта и омразата в разказа „Дервишовото семе” Любовта е свещено право за всеки човек. Да обичаш и да бъдеш обичан – това е най – хубавото нещо, за да намериш смисъл в живота. В този жесток свят любовта има силата да сближава хората. В света на героите от „ Дервишово семе” любовта и омразата са две абсолютно полюсни чувства, предизвиквани от доминацията на реда в един род. Чрез своя разказ Хайтов с прости думи ни разкрива и доказва какво са любовта, омразата и обичта. Той подтиква читателя да разсъждава за ценностите в живота и за тяхната дълбочина и значение. Разказът е и пример за мястото на любовта и омразата не само в рода, но и в обществото. Често, както е и в това произведение, младоженците не се познават, а за любов не може и да става дума. Но е възможно, след брака пламъкът на любовта да лумне - както става с Рамадан и Силвина. Рамадан започва да вижда света по нов начин: “...Старата ни къща бе огряла като слънце, засмели се бяха гредите й- накичени от Силвина с разни цветове и билки...”Съпругата му за него е източникьт на щастие и радост, породени от любовта помежду им. Но както често се случва, след щастието идва нещастие - отнемат му радостта в живота и то на цена, твърде низка

Снимка: liveinternet.ru

и недостойна за един човек. В грейналото му сърце остават само семената на омразата - омразата му не спи, разгръща се всеки ден и макар да изпълнява волята на дядо си и да продължава рода, желанието за отмъщение не напуска сърцето му. Желанието за мъст остава единственото, което му дава смисъл да живее - както и слабата надежда, че някой ден със Силвина могат да бъдат отново заедно и да споделят любовта си. Ала след време Рамадан се променя - все заради Силвина - помага на Руфатя, този, който цял живот му е тровил душата. Носи дърва и помага на Силвина да се грижи за него; не си цапа ръцете с такъв долен човек,

въпреки желанието си, макар да изглежда че смъртта му е близо. И омразата в сърцето му не изгасва, а сякаш през цялото време бива подхранвана точно от любовта му към Силвина. Невъзможната любов е изпитанието за главните герои в разказа на Николай Хайтов - “Дервишово семе”. Красивата, вечна обич на двамата влюбени се бори със законите на родовата общност и наказанията, налагани от нея. В крайна сметка си струва, и си е струвало да живееш за любовта, без значение каква е тя - кратка, споделена и ли каквато и да е.

Даниела ИВАНОВА, 8.А клас

Линейките спасяват и тях не ги глобяват. Минават на червено

при всеки спешен случай.

Линейките спасяват

Добрин ДОБРЕВ, 1.В клас

7 С душа на чучулига

8С душа на чучулига

По повод 20-годишнината от кончината на Елисавета Багряна Националният литературен му-зей организира паметна вечер за великата поетеса. На събитието бе представена книгата „Багряна и Словения” от Людмила Малинова-Димитрова и Людмил Димитров. Авторите разкриха неизвестни факти от живота на поетесата и отговориха на въпросите: „Как и защо Багряна не стана Нобелов лауреат?”, както и „Защо поетесата продължава и до днес да е култ в Словения и спорна личност у нас?”.

Дилма Русеф се запознала с Багряна през 1960г. 63-годишната Дилма идва на бял свят в Бразилия през 1947 г, баща й Петьр-Педро Русев й дава името на майка й Дилма. Роденият в Габрово Петър Русев, е бил търговец на платове. Той е далечен роднина на писателя Ран Босилек и е близък с Елиса-вета Багряна. През 20-те години на миналия век се е подвизавал в писателските кръгове. Сам автор на стихове, Русев се е познавал и с Гео Милев. Любопитен спомен от нейното детство е запознан-ството с Елисавета Багряна. Тя гостува през 1960 г. на семей-ство Русеф, когато е на конгреса

на международния ПЕН клуб в Рио де Жанейро. След това Баг-ряна живее цял месец в дома им в „Белу Оризонте“. По-късно Багряна ще посвети стихотво-рението „Шепа сняг“ на баща й.

Страницата подготви:Благой ЦИЦЕЛКОВ,

11.Б клас

„ВЕСТИ+” СЕ ИЗДАВА ОТ: „51 СОУ - САЙТ ОТ УЧЕНИЦИ ЗА УЧЕНИЦИ”

Редактор: Благой ЦИЦЕЛКОВ; Консултант: Нели РАШЕВА;e-mail: [email protected]

І Адрес на редакцията: ул. „Софийски герой” №28, етаж 4, кабинет 410, web: www.vest i51. tds.bg І

Елисавета Багряна е родена на 29 април 1893г. Безспорен в ней-ната биография е фактът, че е сред най-талантливите български по-ети. След като започва да публи-кува стихове през 1915 г., става учителка във Враца и Кюстендил. Като че ли по някакво нео-бяснимо правило голямата любов изгаря всичко по пътя си и рядко стига до щастлива развръзка. Как-

Нашият патрон

Елисавета Багряна (вдясно) със своята приятелка Дора Габе

то се случва с Елисавета Багряна и Боян Пенев - двойката, която успя да победи обществените предраз-съдъци и личните бариери, но не успя да победи неочакваната смърт. Когато през 1924 година ги достига любовта и двамата са же-нени – литературният критик за поетесата Дора Габе, а тя за цар-ски офицер, от когото има пет го-дишен син. Багряна напуска дома

си и заживява в частна квартира и през 1926 година успява да по-лучи развод. Влюбените правят планове за съвместен живот. Бра-коразводното дело на Боян Пенев с Дора Габе е насрочено за 15 юли 1927 година, но само месец преди това Боян Пенев внезапно умира. Красивата история завърш-ва трагично, а разцъфтялото след нея приятелство между Елиса-вета Багряна и Дора Габе е до-пълнителен щрих към нейния митологичен колорит. Умира на 23.03.1991 г. в София. А от 1992г. училището ни приема нейното име.