Археологическа култура

Археологическа култура - комплекс от археологически паметници, които характеризират развитието на даден географски район  в определен период от време. Типологията на всяка археологическа култура се определя от група признаци, носители на етно-културна информация: формата и орнамента на керамиката и накитите, стилистичните особености на идолната пластика, данните за облеклото на населението, погребалните обичаи, и в отделни случаи - от някои структурни особености на икономиката. Разпадането или дълбоките трансформации в дадена археологическа култура бележат нейния край. Археологическите култури носят имената на най-типичните си паметници, на селището или местността, където за първи път са открити съответните находки (напр. култура Езеро - открита при с. Езеро, Сливенска област). Като се проследи възникването и изчезването на дадена археологическа култура, могат да се разкрият и изучат съответните исторически процеси, явленията и взаимоотношенията между отделните етнически групи особено в случаите, когато липсват писмени исторически извори за тях

Някои от разкритите археологически култури в България са:

Караново I-II (ранен неолит) - Караново I (Горна Тракия и Югозападна България); Караново II (Нова Загора в Горна Тракия),

Кремиковци - Чавдар (ранен неолит) - Западна България Овчарово (ранен неолит) – Североизточна България Цонево (ранен неолит) - Черноморското крайбрежие Копривец (ранене неолит) - Североизточна България Веселиново (Караново III) - среден неолит - Горна Тракия, Усое (среден и късен неолит) - Черноморското крайбрежие Калояновец (Караново IV) - късен неолит - Тракия Курило (късен неолит) - Западна България Хотница (късен неолит) Самоводене (късен неолит) - Северна Централна България ранна Хаманджия (късен неолит) - Muntenia, Добруджа и Североизточна

България

Хаманджия (ранен халколит) - Muntenia, Добруджа и Североизточна България Боян (ранен халколит) - Muntenia, Централна Северна България Градешница (ранен и среден халколит) - Западна България Марица (ранен и среден халколит) – Горна Тракия, Поляница (ранен и среден халколит) - Североизточна България (без

Черноморието) Сава (ранен и среден халколит) - Черноморското крайбрежие, Караново VI (среден халколит) - Горна Тракия, Европейска Турция Варна (късен халколит) - Черноморското крайбрежие, Черна вода I (късен халколит) - Muntenia, Добруджа и Североизточна България Salcuta IV-Телиш IV (късен халколит) - Северозападна България, Oltenia Ягодина (късен халколит) - Родопи планина Коларово (късен халколит) - Югозападна България

Черна вода II-III (ранна бронзова епоха) - Долния Дунавски басейн Юнаците I-II-III (ранна бронзова епоха) - Горна Западна Тракия Езеро I-II-III (ранна бронзова епоха) - Горна Източна Тракия Перник I-II-III   - Югозападна България

Ямна култура (ранна бронзова епоха) - Долния Дунавски басейн, Източна Горна Тракия

Згалево (ранна бронзова епоха III) - Северозападна България Гълъбово (средна бронзова епоха) - Източна Горна Тракия Ново село - Кърна - Жуто бърдо (късна бронзова епоха) - Западна България Пловдив (късна бронзова епоха) - Горна Тракия Култура инкрустирана керамика (късна бронзова епоха) – Западната част на

Долния Дунавски басейн

Пшеничево (ранна желязна епоха) - Тракия Прабългарска култура Славянска култура

Бронзова епоха - дели се на ранна (РБЕ), средна (СБЕ)  и късна (КБЕ). Ранната бронзова епоха се дели на три етапа :РБЕ 1- Езеро: 3600/3500 - 3000 г. пр. н. е. – селищна могила при с. Езеро, Сливенска област,РБЕ 2 - Михалич: 3000 – 2500/2400 г. пр. н. е. – укрепено селище Михалич, Хасковска областРБЕ 3 - Св. Кирилово: 2500/2400 - 2000 г. пр. н. е. – селищна могила при с. Свети Кирилово, Старозагорска област За началото на РБЕ има следните научни мнения :

1. 2500г. пр. н. е. определя за началото й Васил Миков през 1971г. 2. 2750г. пр. н. е. определя за началото й Румен Катинчаров през 1975г. 3. 3500 ( 3200 ( 3000г. пр. н. е. според Иван Панайотов, който постепенно изтегля

датата назад във времето през 1981г.

За край на РБЕ: 2000/1900 г. пр. н. е.За СБЕ има единодушно мнение:

1. от 2000/1900 до 1600/1500г. пр. н. е.

За КБЕ също единодушно:

1. от 1600/1500 до 1200/1100г. пр. н. е

Появява се бронза – сплав от мед и калай, развиват се металургични и металообработващи центрове, започват да се оформят специализирани производства, появява се и се утвърждава колесния транспорт. Задължително се извършва укрепване на селищата, поради поява на племенни и общински стълкновения. Създават се и функционират постоянни, интензивни културни и търговски връзки.

„ВАРНА” - къснохалколитна археологическа култура. Поселенията й са открити единствено по Черноморското крайбрежие. Срещат се наколни селища - във Варненското и Белославското езеро и в селищни могили. В селищната могила на Големия о-в край с. Дуранкулак, Добричка област, е констатирана най-ранната за Европа каменна архитектура. В района ок. Варненското и Белославското езеро през този период вероятно е съществувал голям металургичен център и се е развивала морската търговия с метални изделия, в резултат на което Черноморският ареал

изпреварва в обществено-икономическото си развитие останалата част на днешните български земи. Богатите некрополи на култура Варна край Девня и във Варненското и Белославското езеро показват дълбоко социално разслоение сред населението, което свидетелства за разложение на родово-общинните отношения. Погребалният обичай е биритуален (мъжете се погребват в изпънато положение, жените – в свито положение (хокер) надясно). В гробовете са поставяни керамика, мед и злато. Керамиката има черен цвят и е украсена с врязан, бяло и червено инкрустиран орнамент или с пестелива графитна украса. Култура Варна е идентифицирана през 1975г. от археолозите - праисторици Хенриета Тодорова и Горанка Тончева.„ВЕСЕЛИНОВО (KAPАHOBO - III)” - среднонеолитна археологическа култура. Получава името си от селищната могила при с. Веселиново, Ямболска област. Следи от селищата се разкриват в селищни могили и вън от тях. Строителствотовото е земеделско-скотовъдно, земята се обработва с каменни, кремъчни и костени оръдия на труда. Керамичните съдове най-често са черни и сивочерни, почти без украса, с цилиндрични дръжки, горният край на които завършва с цилиндричен израстък или широка пъпка и съдове, които имат по четири цилиндрични крачета. Рядко се срещат канелюри и набоден орнамент. Грубата керамика има леко биконични форми, украсена е с насечки. Идолната пластина е силно стилизирана. Културата е идентифицирана през 1942г. от американския археолог Джеймс Гол, а хронологията й е определена през 1959г. от праисторика Георги Георгиев.„ГРАДЕШНИЦА” - ранно и среднохалколитна археологическа култура в Северозападна България. Получава името си от праисторическото селището край с. Градешница, Врачанска област. Селищата на култура Градешница са разположени върху плата и не образуват селищни могили. Състоят се от наземни постройки. Основният им поминък е земеделие и скотовъдство, лов и риболов. Наред с каменните, кремъчните и костените оръдия на труда се срещат и първите медни шила. Керамиката е дебелостенна, изготвена от тесто с пясъчни примеси; украсена е с врязан орнамент, по-рядко и с рисуван графитен орнамент. Често се срещат антропо- и зооморфни детайли - дръжки, пъпки и израстъци. Разнообразната идолна пластика е украсена с врязан орнамент. Върху плочки и пинтадери се срещат ранни пиктографски знаци, които се смятат за начало на най-старата писменост в Европа. Култура Градешница е идентифицирана през 1974г. от археолога Богдан Николов.Грифон (гр. griffon) - Митическо четириного животно с глава и крила на орел, а с тяло и крака на лъв. Мотив за скулптурна или живописна украса.„ЕЗЕРО” - археологическа култура от ранната бронзова епоха в Тракия. Среща се в горните пластове на някои селищни могили. Получава името си от селищната могила при с. Езеро, Сливенска област. В развитието си култура Езеро преминава през няколко фази, обозначени АI, АII и ВI, ВII. Начинът на изграждане на сградите следва по-старата неолитно-халколитна традиция; в археологическия инвентар тя личи твърде слабо поради дългия период от време, който дели халколита от бронзовата епоха. Металургията си служи със сплав от мед и арсен. Стопанството е земеделско-скотовъдно. Керамиката е монохромна, почти без украса, но с разнообразни форми; срещат се кани, чаши, паници с тунелести дръжки и др. Идолната пластика е изчезнала напълно. Редица керамични форми са напълно идентични с формите на източното Средиземноморие и Троя, поради което култура Езеро се смята за северна периферия на Троянския културен кръг. Идентифицирана през 1961-1971г. от съветския археолог професор Н. Я. Мерперт и от праисторика Георги Георгиев.„КАЛОЯНОВЕЦ (КАРАНОВО IV)” - къснонеолитна археологическа култура в Тракия; продължение на култура Веселиново (Караново III). Получава името си от селищната могила при с. Калояновец, Старозагорска област, и Карановската селищна

могила. Културата преминава през 3 фази на развитие, последната от които очертава прехода към ранния халколит. Установява се разгъната поселищна система както в селищните могили, така и в големите, неукрепени поселения на платата. Стопанството е земеделско-скотовъдно. Оръдията на труда са каменни, кремъчни и рогови. Керамиката има черен, сиво-черен и кафяв цвят и е украсена с врязан орнамент, инкрустиран с бяла и червена паста. Срещат се и бял рисуван орнамент и канелюри тип „плисе”. Формите са разнообразни, предимно биконични. Особено богата е глинената идолна пластика, която се характеризира със специфично представяне на човешкото лице. За пръв път се срещат плитки съдове с пиктограми от вътрешната страна и единични метални находки, изработени от мед. Културата е идентифицирана през 1959г. от праисторика Георги Георгиев.„КАРАНОВО I-II” - най-ранната неолитна култура в Тракия. Получава името си от Карановската селищна могила. Селищата й се откриват в основите на селищните могили, разположени главно в равнините и котловините. Поселенията са гъсто застроени, с ясно изразена вътрешна планировка. Жилищата са правоъгълни, с обмазан с глина плет. Стопанството е земеделско-скотовъдно, земята е обработвана с каменни, кремъчни и костени оръдия на труда. По-ранната керамика е украсена с орнамент, нанесен с бяла боя върху червен или кафеникав фон. По-късно се развива сивочерната монохромна керамика, украсена с канелюри. Идолната пластика има сумарни, схематизирани форми. Изработена е от глина и мрамор. Срещат се зооморфни и антропоморфни съдове, пинтадери, амулети, костени лъжички и др. Идентифицирана през 1958г. от археолога - праисторик ст. н. сътрудник Васил Миков. В Родопите се среща един локален вариант на култура Караново I-II, който носи наименованието „стил Ракитово", по името на селищната могила при с. Ракитово. Идентифицирана е през 1979г. от археолозите – праисторици  Ана Радунчева и Величка Мацанова.„КОДЖАДЕРМЕН - ГУМЕЛНИЦА - КАРАНОВО VI” – културен археологически комплекс, който обединява археологически култури от късния халколит в североизточната част на Балканския п-в; обхваща територията от южните склонове на Карпатите до крайбрежието на Бяло море, на запад граничи с линията Олтул - Росица - Ихтиманските възвишения, на изток стига до Черноморския ареал, където по същото време се развива култура Варна. Комплексът получава името си от селищните могили Коджадермен край Шумен, културния пласт Караново VI в Карановската селищна могила и румънското селище Гумелница. Център на комплекса е Тракия. При местността „Мечи кладенец", на 10 км западно от Стара Загора, е разкрито голямото севернотракийско рудно находище, чието разработване взема големи за тогавашното време размери. Производството на оръдия на труда от мед става масово. Поселищната система е особено гъста. Във всички селищни могили се срещат дебели напластявания от този период. Селищата са укрепени. Прави улици делят поселищната площ на компактно застроени квартали. Керамичното производство се разраства. Съдовете са биконични, пестеливо украсени с негативен графитен орнамент. Срещат се съдове с вместимост 50 и повече литра. Особено богата и разнообразна е идолната пластика, в чието развитие се наблюдават 2 тенденции - към реалистично изобразяване на женското тяло и към стилизация. Често явление са антропо- и зооморфните съдове. Комплексът е идентифициран под друго име през 1942г. от американския археолог Джеймс Гол, а Караново VI (като Караново V) - през 1958г. от археолога - праисторик ст. н. сътрудник Васил Миков.„КРЕМИКОВЦИ – ЧАВДАР” - най-ранната неолитна култура  в Софийското поле и в Подбалканската котловина. Получава името си от софийския квартал Кремиковци и с. Чавдар, Софийска област. Селищата на култура Кремиковци - Чавдар възникват главно върху незаливните речни тераси и в низините, където се поставя начало на

селищните могили. Строителството е земеделско-скотовъдно, допълвано с лов. Жилищата са наземни постройки от колове и обмазан с глина плет. Керамиката е висококачествена, червена или кафеникава, украсена с рисуван орнамент. В ранните етапи на културата орнаментът е бял, по-късно доминират виненочервените и черните тонове, а в последния етап е разпространена полихромията. Обикновено формите на съдовете наподобяват тиква, кратунка, лале. Наложил се съда с форма на лале и ниско кухо столче. Установена е връзка между култура Кремиковци - Чавдар и археологически култури в Северозападна България, Югозападна Олтения (Румъния) и в Тесалия (Гърция) и с неолитните култури по  поречието на р. Тиса в Унгария. Култура Кремиковци - Чавдар е идентифицирана през 1942г. от американския археолог Джеймс Гол.„КРИВОДОЛ - СЪЛКУЦА - БАКЪРНО ГУМНО” – културен археологически комплекс, който обхваща няколко сродни археологически култури на късния халколит в централната северна част на Балканския п-в. Получава името си от селищните могили край гр. Криводол, област Враца, селищната могила край Сълкуца (Salcuta, западно от Крайова, Румъния) и местността „Бакърно гумно" (при водослива на р.Църна и р.Блато, до село Чепигово, между градовете Прилеп и Битоля, Македония). Селищата са разположени на високи, недостъпни, естествено укрепени места. Сградите са правоъгълни, с колова конструкция. Стопанството е земеделско-скотовъдно, но вече се явява и второто голямо обществено разделение на труда - отделянето на занаятите. Развива се металообработването. Увеличава се количеството и разнообразието на формите при керамиката. Графитният орнамент се среща рядко; по-честа е украсата с барботина. Силно се развива идолната пластика: изобразяват се най-вече седнали женски фигури. Комплексът е идентифициран през 1948г. от археолога - праисторик ст. н. сътрудник Васил Миков.Културен пласт - пласт, съставен от строителни и органични останки от древни селища, градища, крепости, гробници, оръдия на труда, оръжия, битови предмети, накити, монети, основи на крепостни съоръжения, жилища, черкви и др. Културните пластове се разкриват при археологически разкопки; имат дебелина от няколко сантиметра до 15 и повече метра. Понякога културният пласт се състои от няколко слоя, които принадлежат към различни епохи. Културният пласт в Карановската селищна могила се състои от 7 слоя. Между някои слоеве има прекъсвания (хиатуси).Културен слой - слой, съставен от строителни и органични останки от древни селища, градища, крепости, гробници, оръдия на труда, оръжия, битови предмети, накити, монети, основи на крепостни съоръжения, жилища, черкви и др., принадлежащи към конкретна епоха. Някои културни слоя от културния пласт могат да бъдат разделени чрез прекъсвания (хиатуси).

Културен археологически комплекс - голямо етнокултурно обединение, обхващащо огромна територия. Включва няколко синхронни археологическа култури, които имат някои общи типологични особености. Възниква в резултат от действието на интензивни интеграционни процеси в определени исторически периоди. Културен археологически комплекс се обозначава с названията на съставляващите го култури (например: Културен археологически комплекс Коджадермен - Гумелница - Караново VI). В границите на комплекса съставните археологическа култури губят почти напълно типологичната си самостоятелност и ареалите им се сливат. Някои от застъпените в територията на България културни археологически комплекси са:

Starcevo-Градешница (късен неолит) - Сърбия, Oltenia и Северозападна България

Градешница - Слатино - Дикилиташ (ранен халколит) - Западна България, Северна Гърция

Криводол-Сълкуца-Бубани / Криводол-Salkuţa-Bubanj (среден халколит) - Западна България, Сърбия, Oltenia

Suplevac-Bakarno Gumno (среден халколит) - Сърбия, Западна Централна България

Коджадермен-Гумелница-Караново VI (късен халколит) - Тракия и Североизточна България (без Черноморието)

Криводол-Сълкуца-Бакърно гумно (късен халколит) - Западна България, Пловдив-Зимниче (края на бронзовата епоха) - Североизточна България (без

Черноморието)

„КУРИЛО” - къснонеолитна археологическа култура в Северозападна България. Πрοдължава традицията на култура Кремиковци - Чавдар. Получава името си от селищната могила при с. Курило, квартал на Нови Искър. Селищата на култура Курило образуват разлати селищни могили; срещат се и еднослойни поселения върху платата. Стопанството е земеделско-скотовъдно. Керамиката е висококачествена, обикновено сивочерна и сива, добре полирана и украсена с канелюри, набодени ленти, врязан и вдлъбнат орнамент. Идолната пластика е разнообразна. Изработвана е от мрамор и глина. Намерени са много пинтадери с пиктографски знаци. Забелязват се следи от употреба на мед. Културата Курило е идентифицирана през 1978г. от ст.н.с. I ст. дин Хенриета Тодорова.Мавзолей (лат. Mausoleum от гр. име Mausolos) - монументална надземна надгробна постройка, включваща понякога освен гробната камера (често подземна) още и възпоменателна зала. Широко разпространение Мавзолеите имали в Древен Рим. Името си водят от гробницата на персийския сатрап Мавзол (ІV в. пр. н. е., т. нар. Халикарнаски мавзолей в Мала Азия.).„МАРИЦА” - ранно- и среднохалколитна археологическа култура в Тракия, пряко продължение на култура Калояновец (Караново IV). Носи името си от селищната могила край гр. Марица. В почти всички изследвани селищни могили на Тракия са открити пластове от култура Марица. В поселенията й се срещат правоъгълни централни сгради (вероятно с обществено предназначение) и обикновени жилища с традиционната (от неолита) конструкция от обмазан с глина плет. Някъде се наблюдават следи от укрепителни системи. Носителите на култура Марица поставят начало на рудодобива и металургията. Обработват меднорудните находища около местността „Мечи кладенец" край Стара Загора.Керамиката е богато украсена с врязан графитен и полихромен орнамент. Идолната пластика не отстъпва по художествена изработка на керамиката. Последните етапи от развитието на култура Марица отразяват прехода към късния халколит в Тракия. Култура Марица е идентифицирана през 1940г. от американския археолог Джеймс Гол.Некропол (гр. от nekros - мъртъв и polis - град) -  буквално: Град на мъртвите. Наименование на гробище в страните на Древния Изток, античния свят, Средиземноморието и в Причерноморието. Некрополите биват подземни и могилни. И в двата случая най-богатите погребения са в гробници (тухлени или каменни). Материалите, които се намират в некрополите – саркофази, легла, скулптурни изваяния, съдове, украшения, оръжия, оръдия на труда, глинени статуетки, надписи и изображения – дават представа за културата, бита, идеологията на обществото, на което е принадлежал некропола.

Неолит (гр. от neos-нов и lithos - камък) - новокаменна епоха. Втори главен период в развитието на човечеството след старокаменния. Началото на неолита в Европа и Предна Азия е между VIII – VI хил. пр.н.е., а крайната граница е в зависимост от появата на металургията на медта, с която започва халколита.На Балканския полуостров: Ранен неолит: от средата/края на 7-мо хил. пр. н. е. -  до средата на 6-то хил. пр. н. е.  (6200 - 5500 г. пр. н. е.);Късен неолит: от средата на 6-то хил. пр. н. е.  до началото на 5-то хил. пр. н. е.  (5500 – 5000/4900 г. пр. н. е.)Характеризира се главно с по-добре обработени (шлифовани, дупчени и пр.) каменни оръжия и оръдия на труда и с появата на първият изкуствен материа - керамиката. Неолитните селища са изградени предимно в непосредствена близост до водоизточници.„HОBO СЕЛО - КЪРНА - ЖУТО БЪРДО” - археологическа култура от къснобронзовата епоха. Получава името си от праисторическото селището на брега на Дунав (открито през 1911г. от историка Атанас Чилингиров) при с. Ново село, Видинска област; румънското селище Кърна и селището Жуто Бърдо (Zuto Brdo - N 44 28 '40''; E 20 42' 55'') в Сърбия . Поселенията й са разположени от двете страни на р. Дунав, между устията на реките Морава и Олтул. Погребенията са извършвани чрез кремиране (трупоизгаряне). Останките са съхранявани в изящно изработени глинени погребални урни, украсени с набоден и врязан, бяло инкрустиран орнамент. Има данни за тясно взаимодействие с микенския свят. Металургията вече е усвоила традиционната бронзова сплав от мед и калай. Произвеждат се кухи брадви, сърпове, ками и мечове. Някои от тези изделия служат вероятно и като платежно средство. Вълчитрънското съкровище се отнася приблизително към същата епоха. Културата е идентифицирана през 1958г. от археолога - праисторик ст. н. сътрудник Васил Миков.„ОВЧАРОВО” - раннонеолитна археологическа култура в Североизточна България (без Северното черноморско крайбрежие). Получава името си от с. Овчарово, Търговищка област, близо до което е разкрита. Поселенията са разположени на плата (в отделни случаи са многослойни), имат добра вътрешна планировка: улиците са ориентирани по главните посоки на света: Север-Юг и Изток-Запад. Жилищата са правоъгълни постройки от едно помещение, изградени от колове и обмазан с глина плет. Срещат се и селища, които се състоят от овални дълбоки землянки. Най-често са комбинация от двата типа. Стопанството е земеделско-скотовъдно; населението на култура Овчарово води уседнал живот. Керамиката е изработвана от глинено тесто с примеси от плява, кварцови кристали или пясък. В ранните етапи тя има червена повърхност, в по-късните етапи е сиво-черна и кафява, украсена с канелюри, врязан, набоден и релефен орнамент. Идолната пластика е аморфна, изработвана от глина. Оръдията на труда са от кремък. Срещат се пинтадери, амулети, костени лъжички. Култура Овчарово е идентифицирана през 1974г. от ст.н.с. I ст. дин Хенриета Тодорова.Обелиск (гр. obeliskos) - висок монолитен или съставен от отделни блокове свободно изправен каменен стълб. В Египет някои обелиски били високи до 32 метра.Палеолит (гр. от palaios - древен и lithos - камък) - древнокаменна епоха - каменен век. Характеризира се главно с необработени или само леко очукани (ретуширани) каменни оръжия и оръдия на труда„ПЛОВДИВ – ЗИМНИЧЕ” – културен археологически комплекс, който обхваща сродни археологически култури от края на бронзовата епоха  в централната северна част на Балканския п-в и Северозападния Анадол (Анадол=Анатолия=Мала Азия – приблизително азиатската част на Турция сега), на Югоизток стига до Троя

(съответните материали се срещат в слоя Троя VII В4; слой Троя VII често се идентифицира с Омировата Троя). Характеризира се с почти пълно уеднаквяване на типологията на археологическите култури. Поселищната система е гъста. Развива се бронзова металургия. Керамиката е сиво-черна, предимно неорнаментирана. Най-често се среща кантаросът с 2 високи дръжки и вазовидното хранилище с 2 до 3 дъговидни дръжки в най-издутата част. Комплексът е идентифициран през 1974г. от румънския археолог А. Александреску.„ПОЛЯНИЦА” - ранно- и среднохалколитна археологическа култура в Североизточна България. Получава името си от селищната могила в местността „Поляница" край Търговище. Проследява се в основата на селищните могили в този район. Поселенията са укрепени, строени в правоъгълен план, ориентиран по главните посоки на света: Север-Юг и Изток-Запад. Жилищните сгради са с традиционната колова конструкция. Срещат се двуетажни постройки. Стопанството е земеделско-скотовъдно. Керамиката е тънкостенна, сиво-черна, украсена с линеен графичен орнамент, с полихромна пастозна инкрустация и врязан орнамент. Идолната пластика представя изправени тела, покрити с врязан орнамент. Култура Поляница е идентифицирана през 1974г. от ст.н.с. I ст. дин Хенриета Тодорова.Праисторически култури - археологически култури от времето на палеолита, неолита, халколита и бронзовата епоха (вж. Археологическа култура). Праисторическите култури имат определено палео-етнографско и етнокултурно съдържание. Характеризират се и се отличават една от друга по комплекс от показатели, сред които водещо място има типологията на керамиката; за предкерамичните етапи от историята на човечеството - типологията на кремъчните оръдия. Праисторическите култури, които имат някои общи типологични особености, се обединяват в (културни) археологически комплекси, когато белезите се проследяват на обширни територии - в културно-исторически области или културни кръгове (например Троянският културен кръг обхваща културно-историческа област на Южна, Централна и Югоизточна Европа и Северозападна Мала Азия). След утвърждаването на земеделско-скотовъдната икономика в днешните български земи (началото на неолита) Праисторическите култури се сменят на редица места.„ПШЕНИЧЕВО” - археологическа култура, разпространена през ранната желязна епоха в Тракия; пряко продължение на културния комплекс Пловдив - Зимниче. Получава името си от селището край с. Пшеничево, Старозагорска област. Характеризира се с т. нар. „букел-керамика", при която характерни форми са голямата урна с роговидни израстъци и чашата с висока дръжка. Керамиката е украсена с канелюри и щампован или набоден орнамент. Някои керамични форми имат пряка аналогия в пласта VII В2 на селищната могила Троя, което показва, че в края на бронзовата и началото на желязната епоха двете археологически култури се развиват едновременно. Култура Пшеничево е идентифицирана през 1972г. от ст.н.с. II ст. Мария Чичикова.Ред, ордер (фр. ordre, нем. Ordnung, рус. ордер) - общият сбор от елементите на една архитекурна колонна система (архитравна или с арки). Ордерните форми са различни, но винаги тектонични: отразяват хармоничната съгласуваност на отделните части на сградата, както и поемането на товара от носещите части. Познаваме дорийски, йонийски, коринтски, тоскански и други редове. Имената на елементите на архитектурните редове са ни известни най-вече от трактата на древноримския архитект Витрувий. През някои преходни епохи редовете се смесват (еклектика).САВА” - ранно- и среднохалколитна археологическа култура  по Черноморското крайбрежие между Шабла и Маслен нос. Получава името си от селищната могила Сава край град Дългопол, Варненска област. Култура Сава се развива на базата на култура

Усое. На Север от Стара планина, поселенията й се срещат в основата на редица селищни могили. Жилищата са наземни, с правоъгълна форма: строени са от колове и обмазан с глина плет. Стопанството е земеделско-скотовъдно. Наред с традиционните каменни и кремъчни оръдия на труда се появяват и първите шила от мед. Керамиката има черен, жълт и кафеникав цвят и е украсена с врязан, бяло инкрустиран орнамент и канелюри, към които през средния халколит се прибавят щампованият орнамент и графитната рисунка. Характерни са паниците на високо кухо краче с лилиевидни израстъци на ръба на устието. Култура Сава е идентифицирана през 1964г. от  ст.н.с. I ст. дин Хенриета Тодорова.Субструкция (лат. substructio от sub + structio - долу + строеж) - основи, подземна носеща част на сграда, крепостен зид, колона, стълб и други.Суперструкция (лат. superstructio от super + structio - горе + строеж) - надземната част от градеж.„УСОЕ” - средно- и къснонеолитна археологическа култура по Черноморското крайбрежие. Носи името на местността „Усое" край с. Аспарухово, Варненска област. Приемник на култура Цонево. Селищата на култура Усое са разположени върху плата. Жилищата са землянки, които достигат в отделни случаи до 25 м. дължина. Керамиката е изработвана от глинено тесто с органични примеси, което я прави твърде ронлива. Най-често се срещат различни биконични форми с дръжки. Украсена е с канелюри, набодени ленти, релефни ленти и изпъкнали украшения. Идолната пластика е разнообразна, но доста схематична. Кремъчните оръдия на труда имат характера на микролити с епипалеолитни традиции. Каменният и костеният инвентар са традиционни. Срещат се пинтадери с пиктограми и следи от употреба на мед. Култура Усое е идентифицирана през 1971г. от  ст.н.с. I ст. дин Хенриета Тодорова.Халколит, енеолит или каменно-медната епоха – третият главен период от човешката култура след старокаменния и новокаменния. Продължава животът върху селищните могили от неолита, но възникват и укрепени селища върху височини. Развива се добива на мед и злато. Появява се йерархичната социална структура в обществото и започва процеса на социално и имуществено разделение. Вожда приема ролята и на жрец. Ранен халколит: от началото на 5-то хил. пр. н. е. -  до средата на 5-то хил. пр. н. е.   (5000/4900 - 4500 г. пр. н. е.)Среден халколит: от средата на 5-то хил. пр. н. е. до края на 5-то хил. пр. н. е.  (4500 – 4000 г. пр. н. е.)Късен халколит: от началото на 4-то хил. пр. н. е. -  до средата на 4-то хил. пр. н. е.   (4000 - 3600 г. пр. н. е.)Научните мнения за периодизацията на халколита се променят във времето: Някои учени считат, че обхваща 4. – 3. хил. пр. н. е.; други, че обхваща само 5. хил. пр. н. е.; трети: 5. – 4. хил. пр. н. е.„ХАМАНДЖИЯ” - къснонеолитно-раннохалколитна археологическа култура, разпространена в Добруджа. Идентифицирана е през 1951г. от румънския археолог Д. Берчу; проучена е въз основа на румънски и български находища. В днешните български земи е представена във всичките си фази в археологическите обекти край с. Дуранкулак, Варненска област (разкрити са селище от землянки и некропол). В последната си фаза културата Xаманджия постепенно прераства в къснохалколитната култура Варна. Двете археологически култури имат еднакви погребални обичаи (биритуален погребален обичай - мъжете се погребват в изпънато положение, жените - като хокер, надясно), селищата са разположени край лиманите, езерата и река Дунав.

„ХОТНИЦА” - къснонеолитна археологическа култура в Североизточна България (без Черноморското крайбрежие). Получава името си от селището, разкрито в местността „Орловка" край с. Хотница, Великотърновска област. Селищата са разположени главно на платата, жилищата са землянки. Има и единични наземни постройки, вероятно с обществено предназначение. Носителите на култура Хотница се занимават със земеделие и скотовъдство, обработват земята с каменни, кремъчни и костени оръдия на труда. Част от керамиката е изработена от тесто с растителни примеси. Преобладават биконичните съдове с удебелен отвън ръб на устието, украсени с набодени ленти, врязан орнамент, очертаващ стъпаловидни мотиви и барботин(а). Характерен белег на културата са богато украсените триъгълни култови масички (олтари) с дисковидни израстъци. Срещат се глинени идоли. Култура Хотница е идентифицирана през 1962г. от румънския археолог Еужен Комша.

Циклопска зидария (гр.) - примитивна зидария, при която са употребени едри и необработени камъни без редове и без спойка. Празнините между едрите камъни са запълнени от по-дребни, също необработени камъни.

„ЦОНЕВО” - раннонеолитна археологическа култура по Черноморското крайбрежие (главно „Лонгоза"). Носи името на с. Цонево, Варненска област, близо до което е разкрита (в селищната могила Голямо Делчево, днес в чашата на язовир „Г. Трайков"). Строителството е земеделско-скотовъдно. Жилищата са землянки. Керамиката е сиво-черна, без украса или е украсена с нокътна или прищипвана барботина. Оръдията на труда са каменни и костени. Идолна пластика досега не е открита. Култура Цонево е свързващо звено между раннонеолитните култури от Тракия и раннонеолитните култури на север и североизток от р. Дунав. Идентифицирана е през 1969г. от  ст.н.с. I ст. дин Хенриета Тодорова.

„ЯМНА” култура - раннобронзова култура от III хилядолетие пр. н. е. в Североизточна България - от черноморския бряг до района на Велико Търново. Нейни носители са номадско-скотовъдните племена, идващи от степните райони на Северното Черноморие. Селища не са открити; културата е позната от могилните некрополи. Умрелите са погребвани по гръб, със свити в колената крака, в ями, покрити с дървена платформа (оттам е името Ямна култура). Погребалните дарове се състоят от единични съдчета, украшения от миди и култови дървени колесници; посипани са с червена охра. За пръв път частично са проучени некрополите при с. Ендже (или с. Енидже, днес - с.Царев брод, Шуменско) от пионера на праисторическите проучвания в България историка, археолога, палеонтолога, спелеолога, доцент Рафаил Попов през 1913г., и при с. Плачидол, Добричко. На територията на днешните български земи Ямна култура е идентифицирана от съветския археолог професор Н. Я. Мерперт.

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ - Селищни и надгробни могилиКарановска хронологична система

Kарановска хронологична система е базата за определяне на относителната хронология на неолита, халколита и ранната бронзова епоха в древна Тракия. Изработена е въз основа на стратиграфията на седемте културни пласта в Карановската селищна могила.

Караново I-II (култура Караново I - II) - ранен неолит. Караново III (култура Веселиново - Караново III) - среден неолит. Караново IV (култура Калояновец) - късен неолит. Караново V-VI (култура Марица и културен комплекс Коджадермен -

Гумелница - Караново VI) - халколит. Караново VII (култура Езеро) - края на ранната бронзова епоха.

Праисторическото развитие на българските земи показва локални особености в различните райони на страната, които позволяват да бъдат проследени отделните археологически култури. Така например в Софийското и Златишко-Пирдопското поле ранният неолит (Караново I-II) е представен от културата Кремиковци - Чавдар, а късният халколит - от културния комплекс Криводол - Сълкуца - Бакърно гумно.

Kарановска хронологична система е формулирана от археолога-праисторик Васил Миков през 1958г., разширена и допълнена от Г. Георгиев през 1959г.. По-късните проучвания на Азмашката могила при Стара Загора, селищната могила при с. Езеро, Сливенска област, и Казанлъшката селищна могила допълват и уточняват съдържанието й. Днес с помощта на системата се определя относителната хронология на праисторическите култури в Югоизточна Европа.

Легенда: 1.Горен плейстоцен; 2.Среден плейстоцен; 3.Долен плейстоцен; 4.Еоплейстоцен; 5.Новожелязна /латенска/ епоха; 6.Старожелязна /халщатска/ епоха;

7.Късна бронзова епоха; 8.Средна бронзова епоха; 9.Ранна бронзова епоха; 10.Късна меднокаменна епоха /Халколит/; 11.Ранна меднокаменна епоха; 12.Късна новокаменна епоха /неолит/; 13.Средна новокаменна епоха; 14.Ранна новокаменна епоха; 15.Късна старокаменна епоха /палеолит/; 16.Средна старокаменна епоха; 17.Ранна старокаменна епоха;

Забележка: Интервалите за време са без мащаб.

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ - Селищни и надгробни могилиКарановска селищна могила

Въздушна снимка на селищна могила до с. Караново, Сливенска област и околностите й.

Сърп от рог на елен с кремъчни зъбци, ранен неолит, Караново I-II. Карановският неолитен тип сърпове са имали най-голяма производителност на труда измежду всички известни досега праисторически сърпове (праисторията включва палеолита, неолита, халколита и бронзовата епоха). Национален археологически музей - София.

Глинен съд със столче, ранен неолит, Караново I-II. Национален археологически музей – София.

Глинен съд с три тръби, ранен неолит, Караново I-II. Национален археологически музей - София

Костно длето, ранен неолит, Караново I-II. Национален археологически музей – София.

Костна лъжичка за събиране на брашно от хромелите (ръчни каменни мелници), ранен неолит, Караново I-II. Национален археологически музей - София.

Глинен съд и глинена кана с цилиндрична дръжка с широка пъпка, среден неолит, Караново III.

Село Караново

Село Караново, Сливенска област,  се споменава в турските документи от XV в. с името Кибситли, а през 1607г. - като Кипситли. От 1885г. е в пределите на България и се нарича Кипситлии, преименувано с указ 462, обнародван на 21. ХII. 1906г. В селото има преселници от Тракия и Македония. В северозападни край на село Караново се намира Карановската селищна могила.

В местността „Даньова воденица” до селото са разкрити антично и средновековно селище и античен некропол (края на I - началото на II в.). Некрополът се състои от 26 надгробни могили. В гробниците са намерени голям брой глинени, стъклени и бронзови апликации, 18 броя хирургически инструменти и над 30 лекарствени средства.

Kарановска селищна могила

Образувана е от развалините на последователно изграждани едно над друго праисторически селища. Намира се в северозападния край на с. Караново, Сливенска област. Една от най-големите селищни могили в България. Дебелината на културния й пласт е 12,40 м, диаметри на основата 250 x 150 м. Сондажни проучвания са правени през 1936 и 1946г.. През 1947-57г. се извършват системни археологически разкопки. Kарановската селищна могила е обитавана през неолита, халколита и бронзовата епоха.

Културните наслоявания са проучени на площ около 1700 кв. м. Установени са 7 културни слоя: четирите най-долни слоя (I-IV) се отнасят към неолита, следващите (V-VI) - към халколита, а най-горният (VII) - към края на ранната бронзова епоха. Между някои от културните слоеве има краткотрайни или по-продължителни прекъсвания (хиатуси). На базата на установената стратиграфия е изградена Карановската хронологична система, която е валидна не само за Южна България, но косвено и за цялата територия на страната, а в известна степен и за някои съседни на България области в Балканския полуостров. Тя изиграва голяма роля за правилното поставяне и разрешаване на редица проблеми във връзка с изучаването на неолита, халколита и бронзовата епоха в Южна България. Системата допринася за по-тясно свързване на праисторическите проблеми в България с проблемите от праисторията на Централна и Югоизточна Европа, Западна Мала Азия и Източното Средиземноморие.

В Карановската селищна могила са разкрити добре запазени основи на жилища с богат домашен инвентар. Откритите оръдия на труда, изработени от камък, кремък, кост, рог на елен и мед, огромното количество керамичен материал и направените по време на разкопките наблюдения имат голямо значение за по-пълното изясняване на живота и културата на първите земеделско-скотовъдни племена в българските земи. Открити са и глинени плочки със знаци (пинтадерите от с. Караново, Сливенска област, и с. Градешница, Врачанска област), които според някои български учени са най-старите известни писмени знаци в Европа.

Пинтадерите са предмети за ежедневна употреба и се интерпретират по много различни начини: като инструменти за татуиране или за нанасяне на разпознавателен белег при колективна собственост; като щампи (матрици) за текстил или като печат за „отпечатване” на единични предмети, които са изпичани в обществените фурни. Независимо от точната им функция, те имат символично съдържание като знаци, печати и .

Разкопките на Карановската селищна могила бележат нов етап в праисторическите проучвания в България. Могилата е наречена „дворец на тракийската праистория". Находките се съхраняват в Националния археологически музей в София и в Градския исторически музей в Нова Загора.

Ляво - глинена фигурка, среден неолит, Караново III. Орнаментите са рисувани с кафява боя. Национален археологически музей – София.

Дясно - глинен съд с крушовидна форма, цилиндрична дръжка с цилиндричен израстък и широка пъпка, среден неолит, Караново III. Национален археологически музей -

София.

Ляво - глинен съд с цилиндрични крачета, среден неолит, Караново III. Национален археологически музей – София.

Дясно - глинена паница (вътрешност) с врязана геометрична украса, Ранен Халколит, Караново V-VI. Национален археологически музей – София.

Глинен съд с графитна украса, халколит, Караново V-VI. Национален археологически музей – София.

Мотичка от рог, халколит, Караново V-VI. Национален археологически музей - София.

Ляво - глинен зооморфен съд, халколит, Караново V-VI. Национален археологически музей – София.

Дясно - глинен печат (пинтадер/а) с кръгла основа - диаметър 6 см и конусовидна дръжка, късен халколит, втора половина на IV хил.пр.н.е., Караново V-VI. Върху

долната му част са гравирани пиктограми и знаци, които не са разчетени. Национален археологически музей - София

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ - Крепостно строителствоАнтичен град Кабиле

Археологически резерват "Кабиле".

Възвишението "Зайчи връх".

Кабиле (Cabyle) е древен тракийски град. Днес е археологически резерват на 7 км. северозападно от Ямбол, в местността „Зайчи връх", при завоя на р. Тунджа. Възниква като поселище в края на II хилядолетие пр. н. е., а от IV в. пр. н. е. е укрепен град. През 341 пр. н. е. е разрушен от Филип II Македонски, но отново е изграден по типа на градовете от елинистичната епоха. Кабиле се споменава в писмени източници за първи път от древногръцкия оратор и политик Демостен (IV в. пр. н. е.), а за последен - от римския историк Амиан Марцелин (IV в.). Системни археологически разкопки започват през 1972г.

Тракийска епоха(V-Ів. пр. н. е.)

Тракийското поселище възниква около голям култов център на великата богиня – майка, разположен на възвишението „Зайчи връх”. Долното течение на р. Тонзос (дн. р. Тунджа) - от завоя на реката при Кабиле до вливането й в река Хеброс (Хебър, дн. р. Марица) е географската ос, около която през втората половина на Іхил.- пр. н. е.  се  развива политическата история на Одриската държава, успяла да обедини, за кратко време, по-голямата част от тракийските племена на Балканския п-ов.

ТРАКИЯ ПРЕЗ КЪСНОЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА (VI-I в.пр.н.е.)

Портал "Нашето отечество България" благодари за помощта при събирането на информация за този материал на Ивайло Лозанов - главен асистент в СУ "Климент Охридски", катедра "Археология". Всички снимки на могилата са проверени и одобрени от него.

През III - I в. пр. н. е. Кабиле е значителен икономически, политически и културен център във вътрешността на Тракия. Поддържа оживени връзки със средиземноморския свят по плавателната тогава Тунджа. В края на ІV и началото на ІІІв. пр. н. е. е резиденция на тракийските владетели Спарток и Скосток. Към средата на ІІІв. пр. н. е. царската институция в Кабиле е заменена  с градско управление от полисен тип. В града се е влизало през изсечена в скалите порта на западната крепостна стена. Известно е направлението на тази стена. Върху голяма скала до портата е открито релефно изображение на богинята - закрилница на града, Артемида Фосфорос. Градът е добре благоустроен с агора, храмове на Аполон и на Артемида Фосфорос. На възвишението „Зайчи връх”, акрополът на града, са се издигали обществени и култови сгради, скално светилище с релеф на богинята Кибела. Кабиле е единствения град във вътрешността на Тракия, който през III в. пр. н. е. сече самостоятелни монетни емисии.

Монета на тракийския владетел Скосток (края на VI – началото на IIIв.пр.н.е.). Национален археологически музей - София.

Открита е бронзова монета с името и образа на Спарток - първата открита тракийска монета с лицево изображение. В монетарницата на Кабиле продължават да се секат царски и градски емисии от бронз и сребро и през ІІв. пр. н. е.. На аверса на монетите неизменно стои изображението на богинята Артемида Фосфорос.

За нивото на търговия говорят печатите върху намерените амфори (амфорна тара). Това са печати, направени върху дръжките на всяка амфора преди изпичането и са белег за произход на стоката и следователно – гаранция за качество.

При разкопките в Севтополис през 1953г. е открит официален документ между тракийските градовете Севтополис и Кабиле. Датиран е около 300-290г. пр. н. е.

Плоча с гръцки надпис, висока 0,63 м, оформена с фронтон. Намерена е в култовото помещение на двореца в Севтополис. Издълбаният надпис от 37 реда представлява клетвен договор между видни представители на тракийската управляваща аристокрация. В надписа се споменава и името на града - Севтополис, както и на град Кабиле, където трябвало да се поставят преписи от този надпис. Споменават се и

храмовете на градските площади в двата града. Национален археологически музей - София.

Текстът гласи:„На добър час. Клетвено задължение на Береника и нейните синове относно Епимен. Понеже Севт, докато беше жив в добро здраве предаде Епимен и имуществата му на Спарток, а Спарток срещу това му даде залог за вярност, Береника и нейните синове Хебризелм, Терес, Саток и Садала решиха, а то засяга и потомците им; да се предаде за цял живот Епимен с имуществата си на Спарток. На Епимен се вменява в дълг да служи на Спарток, доколкото му позволяват силите, и на тези, на които Спарток му възложи. Синовете пък на Береника се задължават да изведат Епиман от храма на самотракийските богове, при условие да не му нанесат неправда, но да го предадат на Спарток заедно с имуществата му, като не вземат нищо от тях. А ако стане ясно, че нещо от това се нарушава съдник да бъде Спарток. Тази клетва да бъде написана на каменни плочи, които да се поставят; в град Кабиле във фосфориона /храма на богиня Артемида Фосфорос/ и на агората до алтаря на Апалан, и в Севтополис; в храма на великите богове  и на агората в светилището на Дионис до алтаря.Нека тази клетва да бъде за добро и щастие на тези, които я спазват. Береника да спазва спрямо него /Епимен/ старите клетви /дадени от Севт/.”

№1 Терми /римска епоха/ І - ІVв. /клик върху снимката ще я увеличи/

№2 Обществена сграда /римска епоха/ І - ІVв.

№3 Жилищна сграда /средновековна епоха/ ІХ - ХІVв.

№4 Обществена сграда / римска епоха/ І - ІVв.

№5 Базилика /късна античност/ ІV - VІв.

№6 Жилищна сграда /късна античност/ ІV - VІв.

№7 Порта и крепостна стена /римска епоха/ І - ІVв. /клик върху снимката ще я увеличи/

№8 Обществена сграда /римска епоха І - ІVв./ и жилищна сграда /късна античност ІV - VІв./

№9 Терми /късна античност/ ІV - VІв. /клик върху снимката ще я увеличи/

№10 Църква /късна античност/ ІV - VІв. /клик върху снимката ще я увеличи/

Римска епоха/І – края на ІІІв./

Кабиле - общ план

клик върху снимката ще я увеличи

През 72г. пр. н. е. Кабиле е завладян от римляните при похода на Марк Лукул в Тракия, но окончателно влиза в Римската империя след превръщането на Тракия в римска провинция. Това се случва през 45 г. от н. е., след повече от век епични борби и няколко големи въстания, римляните окончателно сломили съпротивата на траките. Тракийските земи били разделени между три провинции – Горна Мизия, Долна Мизия и Тракия. Въведена била нова административна система – една част от старите тракийски центрове са превърнати в градове по римски образец, други във военни лагери, а трети постепенно загубили значението си. Оцелялата част от тракийската аристокрация била приобщена от новата власт, като получила права на римски граждани, а много от свободните траки попълнили римските легиони и кохорти. През II -IV в. Кабиле е един от най-големите лагери на римски военни части в провинция Тракия и икономическо средище, което дава тласък в развитие на целия регион по долината на р. Тонзос (днес р. Тунджа). Военният лагер Кабиле е създаден през 30-те години на ІІв., вследствие на реформите на император Хадриан. Оценявайки благоприятното стратегическо разположение, през 136г.  римляните настаняват на това място спомагателни военни части. Последователно  стануват: Cohors II Lucensium - до около 190г и Cohors I Atoitorum, която остава до края на античността, но от края на ІІІв. нейният състав се набира от местното население. Военният лагер Кабиле е разположен

във вътрешността на провинция Тракия и войските съсредоточени в него (поне до средата на ІІІ век) имат основно полицейски функции – да поддържат реда в източната част на провинцията и да осъществяват контрола по основните пътища и проходите в източния дял на Стара планина.

Късноантична епоха/ІV-VІв./

През втората половина на ІІІ век нашествията на различни племена довели до чувствителни етнически промени в балканските провинции на римската империя. Силно пострадал икономическият живот. Множество селища и градове били разрушени, а населението загинало. Въпреки това в края на века кризата е преодоляна, а стабилизирането на властта било съпроводено с нова административна и военна реформа. Пряко нейно следствие е даването  на градски статут на Кабиле. Този факт е съпътстван с мащабно строителство и обновяване на пострадалия през шестдесетте години военен лагер и цивилно селище. Новият статут на Кабиле, а също и построяването на Константинопол превърнали региона от отдалечена провинция в район непосредствено близък до „втория Рим” и дало нов стимул във всички сфери на икономическия живот.

От 70-те години на IV в. и през Vв. Кабиле продължава да съществува като град в ранновизантийската държава и е епископски център. От този период е запазена трикорабна базилика с мозаечни подове. Кабиле е разрушен от аварите при похода им в Тракия през 583/84г. и не е възстановен, защото местоположението му вече не отговаряло на военно-стратегическите изисквания към селищата. Поради зачестилите варварски нашествия се предпочитали труднодостъпни и естествено защитени места за строителство. Функциите му на административен, религиозен и военен център в региона били поети от Диосполис (днешен Ямбол), който бил добре укрепен и опасан от пълноводната река Тунджа. Този град придобил особено значение в периода  след създаването  на българската държава в края на VІІ век. Поради важното си стратегическо положение той се превърнал в изходна точка на епичния двубой между средновековна България и Византия. Разположението на Диосполис и региона на пътя между столиците на двете най-мощни държави на Балканите изиграло благоприятна роля за икономическото развитие на тези земи. Силен подем получили търговията, земеделието, занаятите, ювелирното изкуство и др. Най-значими постройки в селищата станали базиликите. Развитието на християнството се толерирало както от българските царе, така и от византийските императори.

От римската и ранновизантийската (късноантичната) епоха са открити крепостни стени, крепостни порта, военни и стопански сгради, терми.

Персонифицирано изображение на провинция Тракия от диоцеза Тракия. Края на ІV - началото на Vв.

Средновековна епоха

Върху част от развалините на Кабиле през VIII-IX в. възниква българско селище, което просъществува до края на XIV в. Името на Кабиле е трансформирано и запазено в названието на село Ковел, съществувало между древния град и днешния Ямбол и изчезнало през XVIII в.

* * *

Понастоящем до разкопките от тракийско и римско време има музей с част от намерените находки. Администрацията на портал и форум “Нашето отечество България” поднася комплиментите си на уредниците на този музей за това, че посещението в него е напълно безплатно и изложеното в него национално богатство е достъпно за всеки.