ОБЩОИКОНОМИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА “ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ” Росица Василева Златинска БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ КРЕДИТ (КРАЯ НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX ВЕК) АВТОРЕФЕРАТ на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор” СОФИЯ 2017 г.
Welcome message from author
This document is posted to help you gain knowledge. Please leave a comment to let me know what you think about it! Share it to your friends and learn new things together.
Transcript
ОБЩОИКОНОМИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА “ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ”
Росица Василева Златинска
БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ КРЕДИТ (КРАЯ
НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX ВЕК)
АВТОРЕФЕРАТ
на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна
степен „доктор”
СОФИЯ
2017 г.
2
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТОВ
Общоикономически факултет
Катедра „Политическа икономия”
Росица Василева Златинска
БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ КРЕДИТ (КРАЯ
НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX ВЕК)
АВТОРЕФЕРАТ
на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен
„доктор” по научна специалност „Стопанска история”
Научен ръководител:
доц. д.н. Пенчо Д. Пенчев
Рецензенти:
София
2017 г.
3
Дисертационният труд е в обем от 232 страници и се състои от
предговор, изложение в три глави, заключение и справка за използваната
литература. В основния текст са включени 38 таблици и 9 диаграми.
Списъкът с използваната литература съдържа 124 източника.
Дисертационният труд е обсъден и одобрен от катедра „Политическа
икономия” при Университета за национално и световно стопанство – гр.
София на 14.02.2017 г. и е насочен за защита пред научно жури.
Авторът на дисертационния труд е редовен докторант към катедра
„Политическа икономия” при Общоикономическия факултет на УНСС.
Защитата на дисертационния труд ще се състои на 12.05.2017 г. от
13:00 часа в зала 2032-А на Университета за национално и световно
стопанство – гр. София на открито заседание на научното жури.
Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се
в сектор „Научни съвети и конкурси” и на интернет страницата на УНСС –
www.unwe.bg.
4
СЪДЪРЖАНИЕ НА АВТОРЕФЕРАТА
I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД..4
1. Актуалност на изследването………………………………………....4
2. Обект и предмет на изследването…………………………………..5
3. Цели и задачи на дисертационното изследване…………………..5
4. Хронологична рамка на изследването…………………………….6
II. СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ
ТРУД …………………………………………………………………….7
1. Структура………………………………………………………………7
2. Съдържание на дисертационния труд………………………………7
III. СИНТЕЗИРАНО ИЗЛОЖЕНИЕ……………………………………9
IV. СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ
ТРУД…………………………………………………………………...40
V. ПУБЛИКАЦИИ, СВЪРЗАНИ С ТЕМАТА НА
ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД……………………………………….41
5
I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДЕСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
1. Актуалност на изследването
В настоящия дисертационен труд, фокусът на вниманието е
насочен към анализ на организацията и развитието на българския
земеделски кредит, като се проследява ролята и значението му за
селскостопанското население. Темата е особено важна и значима,
изхождайки от факта, че през разглеждания период – от Освобождението
(1878 г.) до Първата балканска война (1912 г.), земеделието е основният и
водещ сектор, застъпен в българската икономика.
С цел по-пълно и детайлно разработване на избраната тема се
разглеждат в хронологична последователност по-важните моменти,
засягащи изграждането и функционирането на земеделския кредит.
Проследяват се широкообхватните действия и взетите разнообразни мерки
в полето на кредитното дело. Обръща се внимание на предприетите
законодателни инициативи и се разкриват постигнатите крайни резултати.
Няколко са причините, поради които така формулираната тема на
дисертацията привлича вниманието. Първата е свързана с разглеждане и
изясняване на негативните социални последици, които неорганизираният
земеделски кредит има върху българските селски стопани. Приведените в
хода на изследването редица конкретни примери, разкриващи лихварската
дейност, показват мащабите и значението на проблема. Неорганизираният
земеделски кредит, заедно с големите фискални тежести се явяват голямо
бреме за бедното земеделско население и едни от факторите за
разоряването му. През целия разглеждан период, лихварите запазват
широкия си периметър на действие и развиват активна кредитна дейност.
На второ място интерес представлява въпросът, свързан с анализ и
изследване на развитието на организираната земеделска кредитна система.
При разглеждането на втория въпрос последователно се отделя внимание
6
на изграждането и развитието на земеделските каси и на тяхното
реорганизиране и основаването на Българската земеделска банка. Със
създаването на земеделските каси в Княжеството се полагат основите на
една модерна земеделска кредитна система, а изграждането на
земеделската банка се отчита като върхов момент в развитието й.
Основание за избора на значимата и интересна тема за българската
земеделска кредитна система е и фактът, че досега тя не е била обект на
цялостно, самостоятелно и подробно научно изследване. Само отделни
аспекти на проблема са проучени в съществуващата историография по
стопанска история.
2. Обект и предмет на изследването
Основният проблем, представен в настоящия дисертационен труд е
свързан с изследването на процеса на изграждане и развитие на
земеделската кредитна система в периода от Освобождението до началото
на Първата балканска война. В научната разработка се анализира
последователно неорганизираната и организираната система на земеделски
кредит и се изясняват основните им аспекти.
3. Цели и задачи на дисертационното изследване
Изследователската цел на настоящата дисертация е да се направи
задълбочено и обосновано научно проучване на развитието на
земеделската кредитна система в българската държава, като се разгледат
проблемите, които тя има и опитите за разрешаването им.
За постигането на така определената цел се задават набор от
изследователски задачи. Основните поставени такива са:
1. да се проследи и разгледа цялостното състояние и развитие на
7
селското стопанство и да се разкрият слабите страни на този водещ
за страната ни отрасъл;
2. да се представи проблемът, свързан с дейността на лихварите, които
са част от системата на неорганизирания земеделски кредит, като се
разкрият, произтичащите от дейността им негативните социални
последици;
3. да се опишат основните моменти в развитието на системата на
организирания земеделски кредит, като се посочат характерните
особености на земеделските каси и Българската земеделска банка и
възможността им да допринасят за стопанското развитие на
земеделците;
4. да се анализират в хронологична последователност основните
аспекти на законодателните актове, касаещи нормативната
организация на земеделската кредитна система.
4. Хронологична рамка на изследването
Хронологичният обхват на настоящата разработка е свързан с два
военни конфликта от особено значение за българската история – Руско-
турската освободителна война (1877-1878 г.) и Първата балканска война
(1912 г.). В този така очертан времеви диапазон се засягат и анализират
проблемите, свързани с развитието на земеделската кредитна система. С
цел добиване на по-пълна и ясна представа за системата на земеделския
кредит, в процеса на работа се излиза извън така определената
хронологична рамка. Това се налага от факта, че основите на
организираната земеделска кредитна система се полагат още в границите
на Османската империя. След Освобождението, Княжеството наследява
тази система и по-точно това, което е останало от нея след войната. С цел
доразвиване и обогатяване на дейността й са предприети редица
8
организационни, законодателни и функционални промени и
преобразования. Освен това чрез излизане извън границите на времевото
ограничение се разкрива наличието на приемственост между периода
преди и след Освобождението.
II. СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ
ТРУД
1. Структура
Основният текст на изследването възлиза на 232 стандартни
страници, включително съдържание и библиография. Дисертационният
труд съдържа 441 бележки под линия и са използваните 124 източника. В
текста са представени 38 таблици и 9 диаграми, чрез които се визуализират
основните данни, посочени в дисертацията.
В структурно отношение научната разработка се състои от предговор,
три глави със съответните параграфи, заключение и библиография.
2. Съдържание на дисертационния труд
ПРЕДГОВОР
ПЪРВА ГЛАВА: СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКОТО
ЗЕМЕДЕЛИЕ В ПЕРИОДА 1878 – 1912 Г.
1.1 Руско-турската война 1877 -1878 г. и българското земеделие
1.2 Основни тенденции в развитието на българското земеделие
1.3 Политическите сили и българското земеделие
ВТОРА ГЛАВА: „ЛИХВАРСКИЯТ ПРОБЛЕМ” И ОПИТИТЕ ЗА
РАЗРЕШАВАНЕТО МУ
2.1 Същност, разпространение и значение на лихварството в България
9
2.1.1 Зараждане на лихварството по българските земи
2.1.2 Лихварството в България след Освобождението до 1912г.
2.2 Опити за разрешаване на лихварския проблем в България
ТРЕТА ГЛАВА: ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КАСИ И БЪЛГАРСКА
ЗЕМЕДЕЛСКА БАНКА
3.1. Земеделските каси – създаване, еволюция и основни аспекти от
дейността им
3.1.1 Създаване и начална дейност на земеделските каси до 1877 г.
3.1.2 Земеделските каси по време на Руско-Турската освободителна война
(1877-1878 г.)
3.1.3 Земеделските каси след Освобождението до 1894 г.
3.1.4 Законът за земеделските каси от 1894 г.
3.2 Българска земеделска банка – 1903-1912 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
БИБЛИОГРАФИЯ И ИЗВОРИ
10
III. СИНТЕЗИРАНО ИЗЛОЖЕНИЕ
Предговор
В предговора се разкрива значимостта на избрания проблем за
българската историография. Дефинира се основната цел и задачите на
дисертационното изследване. Прави се и преглед на съществуващата
литература по въпроса за земеделската кредитна система.
ПЪРВА ГЛАВА: СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА
БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ В ПЕРИОДА 1878 – 1912 Г.
1.1 Руско-турската война 1877 -1878 г. и българското земеделие
В първа глава на дисертационния труд се представя общото
състояние на първичния сектор на националното стопанство.
Поради редица различни географски фактори и особености още от
древността земеделието се развива и утвърждава като една основна
стопанска дейност, практикувана по българските земи. В навечерието на
Освободителната война около 87-88% от население се занимава основно
със селско стопанство.
И след Освобождението аграрният сектор продължава да заема
водещо място в отрасловата структура на страната. Княжеството се
утвърждава като земеделска държава с висок процент на селското
население. През 1880 г. 80,7% от цялото население на страната е селско,
през 1887 г. този процент е 80,5%, а през 1910г. е 80,9%.
Със започването на военните действия през 1877 г. се повдига т.нар
аграрен въпрос. Неговата същност най-общо и основно се изразява в
присвояване от страна на българското население на изоставените от
мюсюлманите земи и имоти. Целият този процес на преразпределение на
11
собствеността върху земеделската земя обхваща времето от началото на
Освободителната война (1877 г.) до средата на 80-те години на XIX в.1
Поради факта обаче, че в различните райони на страната началото на
войната започва по различно време, на места периодът на аграрното
движение излиза извън така очертаните времеви граници. В зависимост от
постигнатите резултати, в този толкова важен за българското население
период се обособяват следните няколко етапа.
Първият съвпада изцяло с военните действия и като такъв се отличава
с хаотичност и неорганизираност, влияещ се от променливия характер на
войната. В освободените вече територии изоставените имоти, на
напускащите пределите на страната турски собственици, се присвояват от
българските селяни. В различните краища този етап на аграрното
движение протича с различна интензивност и времетраене.
Периодът от пролетта на 1878 г. до края на временното руско
управление2 в България са времевите граници на втория етап от аграрното
движение. Активно е съдействието, което руската администрация оказва
на българите. Показател за това е раздаването на специални „разрешителни
билети”, посредством които на българските селяни се разрешава да се
настаняват в районите, напуснати от турското население и да обработват
намиращите се там земеделски земи.
Поемането на управлението на Княжеството от български
представители 3, бележи началото на третия последен етап на аграрното
1 Германов, П. Историческото развитие на селското стопанство, София, 1901, с.5.
2 В периода от 1876 г. до 1979 г. управлението на окупираните от руските войски освободени български
територии се осъществява от създадената „Канцелария за гражданско управление на свободните зад
Дунава земи”, известна като временно руско управление (ВРУ) или временно руско окупационно
управление (ВРОУ). Начело на канцеларията е руският княз Владимир Черкаски. Наред с руските
офицери и чиновници, в канцеларията работят и голям брой българи – Найден Геров, Марин Дринов,
Тодор Бурмов, Тодор Икономов и др. След смъртта на Вл. Черкаски, Александър Дондуков-Корсаков
става руски императорски комисар в България. Основна задача на Канцеларията е обстойното проучване
на положението, в което се намира българското население, което в последствие да се използва при
изграждането на цялостната държавна структура. (Вж: Саздов, Д., Попов, Р., Спасов, Л. История на
България 681-1944. София, 2003, с. 15-22). 3 През май 1879 г. управлението на Княжество България се предава от ВРУ в ръцете на българската
администрация. Първото българско правителство след Освобождението, назначено с указ на Александър
12
движение.
След Освобождението аграрните промени, свързани с
преразпределението на земеделската земя имат за резултат следните
особености. От една страна те водят до оземляване на преобладаваща част
от българското население и до превръщането им в свободни селски
стопани. От друга страна липсата на организирана земеделска кредитна
система обяснява факта, че голяма част от новите собственици придобиват
имотите си, подчинявайки и съобразявайки се с особено неблагоприятните
условия, определени от лихварите. Зависимостта, в която българските
земеделци изпадат става пречка, както за подобряване на земеделското
производство, така и за цялостния им просперитет и благосъстояние.
Положението на някои земеделци се влошава до там, че става причина те
да пристъпят към продажба на земеделските си имоти.4
1.2 Основни тенденции в развитието на българското земеделие.
Нивото, от което този основен за страната стопански отрасъл започва
да се развива след края на Освободителната война и през първите мирни
години е изключително ниско. Във всички райони на страната земеделието
се определя като крайно изостанало и неразвито. Използваната техника е
примитивна, лоши са породите добитък и условията, при които се
отглеждат, както и сортовете на земеделските култури, които се засаждат.
Изключително рядко се прилага торене на земеделската земя, нужно за
нейното подсилване и стимулиране на отглежданите култури.5 Всички тези
не дотам добри характеристики на българското земеделие обясняват
ниските добиви, които реализира този важен отрасъл на националното
I Батенберг е консервативно, начело с Тодор Бурмов. (Вж.: Саздов, Д., Попов, Р., Спасов, Л. История на
България 681-1944, София, 2003, с. 75.) 4 Влайков, Т. Развитие на земеделието у нас – сп. Демократически преглед, год. III, бр. 11, 4 юни 1905, с.
254. 5 Даскалов, Р. Българското общество 1878-1939. Том I, София, 2005, с. 251.
13
стопанство.
От земеделските култури, отглеждани в страната най-голям дял се
пада на екстензивните такива. Към тази група се отнасят: зърнени храни,
естествени ливади, картофи. Групата на интензивните култури включва:
маслодайните, индустриални, фуражни култури, градини, лозя, варива и
др. Зърнените, като част от първата група имат най-голям дял от
отглежданите в страната култури. С тях са заети близо ¾ от
обработваемата площ на страната. Фуражните култури (просо, соя, овес,
люцерна, рапица и др.) се нареждат на второ място, по големина на
обработваемата площ на страната, заета с тях. Третото място се заема от
лозята. През 1897 г. с тях е заета едва 4,69% от обработваемата земя.6
Постепенно до края на XIX век в отделни части на страната се
засилва разпространението и отглеждането на някои от техническите
култури. Към тях се отнасят както индустриалните (тютюн, захарно цвекло
и др.), така и маслодайните култури (слънчоглед, сусам, рапица и др.).
Тютюнът като част от първата група е с голямо търговско и фискално
значение.
Показател за развитието и напредъка на земеделието е техническото
оборудване, с което разполагат селските стопани. То е основно и едно от
най-важните средства за производството. В първите години след
Освобождението в техниката използвана от селските стопани не настъпва
съществен прогрес и модернизация. С липсата на достатъчно парични
средства и недоверието, което българските стопани изпитват към
навлизащите новости се обяснява „масовото използване на дървеното
рало”7. Недостатъчното количество капитал, с което българските
земеделци разполагат не дава възможност в страната да се развива едно
модерно капиталистическо земеделие.
6 Даскалов, Р. Българското общество 1878-1939. том 1, София, 2005, с. 269.
7 Маринова М. Стопанска история. част втора, С., 2010, с. 82.
14
С началото на новия XX век настъпва увеличаване на внос на
земеделски машини. През 1893 г. в страната са внесени 18 700 плуга, а
през 1900 г. този брой нараства на 48 958. В рамките на тези седем години
броят на веячките нараства с 4535, на жетварките с 1077, на сеячките с 222
и на вършачките с 138.8 Модернизацията и подобрението на техническото
оборудване, за което свидетелства нараствалият внос, обаче се отнася
единствено и само за едрите земеделски стопанства, които са един
значително по-малък процент. Преобладаващият брой стопанства (около
70%) са дребни и в тях селскостопанската дейност продължава да се върши
по примитивен начин, без да се използват модерните технически средства.9
За целия период от Освобождението до Първата балканска война
селското стопанство остава в голяма степен натурално. Съществена
механизация на този важен за страната отрасъл на националното
стопанство така и не се осъществява. През 1911 г. приблизително 20% от
всички земеделски стопанства използват плугове в производството си.
1.3 Политическите сили и българското земеделие
В първите следосвобожденски години неорганизираната държавна
система изисква от младата и неопитна българска администрация да
проявява динамика и голяма политическа активност при изграждане на
основите на цялостния политически, стопански и културен живот на
Княжество България. Политиката, отнасяща се до селското стопанство, на
първите управляващи политически партии не е особено активна. Причини
за това са: все още нерешеният аграрен въпрос, последствията от
Съединението на Княжество България и Източна Румелия10
и неясната и
8 Икономика на България до социалистическата революция. С., 1989, с. 329-330.
9 Димитров, М. Държавата и икономическото развитие на България от Освобождението през 1878 г. до
Балканските войни (1879-1912 г.) – в търсене на ефективна политика. София, 2013, с. 147-148. 10
В резултат на осъщественото през септември 1885 г. Съединение на Княжество България и Източна
Румелия към пределите на България се присъединява една особено важна за развитието на селското
15
неопределена посока, по която да се развива икономиката на страната.11
Въпреки това се предприемат някои инициативи, с които да се
повлияе положително на основния поминък за населението – селското
стопанство. Приети са поредица от закони във връзка с откупуването от
страна на държавата на земеделски имоти в полза на населението, което ги
е обработвало преди Освобождението. Първият гласуван и приет, по време
на управлението на Либералното правителство начело с П. Каравелов
(1880-1881 г.), е Законът за подобряване състоянието на земеделското
население по господарските и чифлишки земи.12
По време на управлението
на Консервативната партия начело с Др. Цанков (1883-1884 г.) е приет и
обнародват в брой 2 на Държавен вестник от 1884 г. Законът за изпълнение
на закона от 1880 г. Съгласно него правителството се задължава да
отчужди и изплати на земеделците всички земи, върху които бившите им
работници са придобили права по закона от 1880 г. За тази цел законът
предвижда Българска народна банка (БНБ) да предостави сумата от
800 000 лева. Третият закон гласуван и приет по време на управлението на
Либералната партия (1884-1886 г.) е Закон за господарските и чифлишките
земи 13
, с който се отменят предходните два закона.
Успоредно със законодателни инициативи в областта на аграрния
сектор, държавата предвижда и предприемането на редица други мерки.
Такива са: предоставяне на земеделците на безплатни семена с цел
подобряване на сортовете на растенията, отпускане кредити за изграждане
на опитни полета и разсадници, организиране различни земеделски
конкурси, подобряване на пътната мрежа и др. Освен това управляващите
осъзнават и нуждата на населението от образование в областта
земеделието. За тази цел през 1882 г. и през 1883 г. се откриват две
стопанство територия – Горнотракийската низина. 11
Димитров, М. Държавата и икономиката в България между двете световни войни 1919-1939 г. София,
2014, с.35. 12
Държавен вестник., бр.93 от 17 декември 1880г. 13
Държавен вестник., бр.11 от 05 февруари 1885г.
16
земеделски училища – едното край Русе с името „Образцов чифлик”, а
другото в Садово.
След Съединението от 1885 г. в държавата се създават далеч по-
благоприятни условия за цялостен стопански напредък.
Управляващите политически сили, осъзнават ролята и значението на
земеделския сектор и не остават „безучастни свидетели на нуждите на
земеделското население”. В програмите на повечето буржоазни партии,
присъстват въпроси касаещи земеделието и мерки за неговото
насърчаване. В това отношение не прави изключение и програмата на
Народнолибералната партия. В нея се посочва, че този отрасъл,
осигуряващ основен приход в държавния бюджет, изисква особени грижи
и внимание. Голямо постижение по време на управлението на
Народнолибералната партия начело със Ст. Стамболов (1887-1894 г.) е
организирането и провеждането през 1892 г. в Пловдив на Първото
българско земеделско-промишлено изложение. На него се представят
всички отрасли на селското стопанство, състоянието в което се намират и
необходимостта от подкрепа и насърчаване от страна на държавната власт.
Активна аграрна политика се развива по време на управлението на
Народната партия на чело с К. Стоилов (1894-1899 г.). Партийната
платформа отнасяща се до този основен за населението поминък
предвижда развитие на земеделско образование чрез изграждане на
„училища, опитни станции, образцови стопанства и работилници,
практически курсове, сказки и конкурси”.14
Накратко основен момент, свързан с развитието на аграрния сектор
след Освобождението се отнася до преразпределението на земеделската
земя и преминаването й в ръцете на българските земеделци. Целият този
процес на промяна на собствеността на земеделските имоти има за
14
Николова, В., Саздов, Д. Програми, програмни документи и устави на буржоазните партии в България
1879-1918. София, 1992, с. 419-420.
17
резултат утвърждаване на Княжеството като страна с преобладаващ брой
дребни земеделски стопанства.
ВТОРА ГЛАВА: „ЛИХВАРСКИЯТ ПРОБЛЕМ” И ОПИТИТЕ ЗА
РАЗРЕШАВАНЕТО МУ
2.1 Същност, разпространение и значение на лихварството в България
Във втората глава се разкриват основните аспекти на лихварството.
Очертава се неговата поява, развитие, роля и значение. Лихварството е
стопански феномен, който трудно се подава на прецизно дефиниране.
Причините за неговата поява и разпространение обаче са относително
ясни. Основната е, че за просперитета на всяко общество е необходим
капитал. При натрупването му, по различни причини, едни стопански
субекти са по-успешни от други. Това налага търсенето на кредит. В
съвременните условия един от възможните източници на средства, до
който прибягват хората в случай на нужда това са банките, които по
занятие отпускат кредит срещу лихва. Но до усъвършенстването на
банковата система до познатия й съвременен вид тя преминава през дълга
еволюция и през различни форми на проява. Именно една от тези форми е
лихварството.
В настоящия дисертационен труд като лихварство се определя т.нар.
неорганизиран кредит, при който отделни лица дават заем срещу лихва
(натурална или в пари). Друга важна характеристика на лихварството е, че
дейността на лихварите не е регламентирана законово или от традицията и
в този смисъл се възприема от обществото като неморална, лоша и
неестествена.15
15
Заемът с лихва не е познат в старобългарското право, а лихвата е считана за греховна (Вж.: Бобчев, С.
История на старобългарското право. С., 1998 г., нова редакция проф. П. Петров, с. 406).
18
2.1.1 Зараждане на лихварството по българските земи
Лихварството се появява като социално-икономическо явление по
българските земи далеч преди Освобождението (1878 г.) и създаването на
Третата българска държава. Още от времето на османското владичество
много земеделски домакинства попадат в „клопката” на лихварите и за
дълго време остават техни длъжници.16
Причините за постепенното увеличаване необходимостта от
средства, респективно за нарастване ролята на лихварите като източник на
тези средства са различни. Като такива могат да се отбележат водените от
Османската империя войни с Хабсбургската империя (1787-1791г.), с
Англия (1807-1809 г.), с Персия (1821-1823 г.), Кримската война (1853-
1856 г.) и др., предизвикващи материални и човешки жертви, природните
бедствия, които унищожават селскостопанската реколта и други. Най-
важните причини за развитието на лихварството обаче трябва да се търсят
в състоянието на икономиката. Възраждането води до разпространение на
търговията и стоково-паричните отношения.17
Това е свързано от една
страна с натрупване на свободни капитали и от друга с увеличено търсене
на кредит.
До началото на Освободителната война (1877-1878), въпреки опитите
на османската власт да я регулират, лихварската дейност се запазва
непокътната и в разцвет. Значителен става делът на задълженията на
домакинствата към лихварите. Стойността на техните дългове,
16
Според Румен Аврамов в това обстоятелство може да се открие причината за негативното отношение
към кредиторите, което битува в масовото самосъзнание. (Вж. Аврамов, Р. Комуналният капитализъм. Из
българското стопанско минало. т. II. София, 2007, с. 592. ) 17
През XVIII и първата половина на XIX век в Османската империя настъпва голямо
вътрешнотърговско оживление. Започва да се осъществява търговия между града и селото, между
различни райони в страната, специализирани в производството на определени продукти. Така нарасналия
вътрешнотърговски стокообмен води до разширяване на външната търговия. (Виж по-подробно:
Ангелов, П., Саздов, Д., Стоянов, И. История на България 681-1944. София, 2003, с.434-436.)
19
включващата заетите пари и лихвите към тях, надвишава приходите, които
земеделците отчитат от дейността си. В началото на 1877 г. тези
задължения се равняват на 1 000 000 000 лева, а средният лихвен процент
се запазва значителен - 60%.18
В периода до 1877г.-1878 г. 2/5 от
кредиторите-лихвари са турци, такъв е делът и на българските чорбаджии
занимаващи се с лихварство, а най- малък е делът на гърците и
арменците.19
Въпреки че предизвиква определено социално напрежение прави
впечатление, че лихварството в периода до Освобождението е в
съответствие с нуждите и общото ниво на икономиката. Лихварите са
гъвкави, раздават различни видове кредит и лихвите варират според
възможностите на кредитирания. Те се опитват да гарантират вземанията
си в една среда, която се характеризира с голяма доза несигурност и често
тези опити се възприемат като прекалени. Държавната намеса по въпроса
за лихварството обикновено не дава очакваните резултати и причините за
това едва ли са просто в некадърността на администрацията.
2.1.2 Лихварството в България след Освобождението до 1912г.
Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), която носи така
желаната свобода за българския народ и води до политически и
икономически промени не слага край на лихварството. Напротив, новите
обстоятелства, с които се сблъсква българското общество в първите
следосвобожденски години водят до развитието му с нова сила. Като всяка
война и тази предизвиква редица социално–икономически проблеми. Най-
засегнато и икономически разорено от нея се оказва земеделското
население. Земеделците „остават без жив инвентар и без оборотен
18
Лихварският дух в България от 60-те години на XIX век до днешни дни. - Списание Икономическа
борба, година X, книжка 6, от декември 1935, с.3. 19
История на финансовата и кредитната система в България. том.1, Варна, 1981, с.401.
20
капитал”20
.
Търсенето на кредит особено силно се проявява при „настъпилата
подир Освобождението усилена продажба на турски имоти”21
, за които
българско население не разполага с необходимите капитали. Средствата, с
които се закупуват имотите, селяните най-често вземат от различни
лихвари и кръчмари. Така увеличеното търсене на кредити, съпроводено с
относително ограниченото им предлагане, води естествено до повишаване
на лихвата на раздаваните заеми - 30%, 40%, 50%, а не са редки и случаите,
при които лихвата достигала и до 100%. Като следствие от това през тези
първи следосвобожденски години задълженията на населението рязко се
покачват.22
Лихварството прониква, развива и се практикува в различните
обществени слоеве. Условия за развитие му се създават и сред българското
чиновническо съсловие. Обикновено към 10-то число на текущия месец
нисшите и средни чиновници остават без средства и задлъжняват към
лихварите. Практиката е те да се издължават към края на месеца при
получаване на заплата. Така например ако лихвар предостави 1000 лв. на
длъжника за около 20 дни той извлича лихвен доход от 100 до 120 лв.23
Освен в ролята на кредитополучатели - длъжници, в редовете на
държавните служители се обособяват и лихвари. Такива са лекари,
полицейски стражари и др., които не изпитват угризения да взимат лихва
далеч над разрешената от 12% и всякакви материални придобивки като
къщи и добитък.
20
Сп. Земеделски преглед, год. III, бр. 6, София, юни 1909, с. 111. 21
Влайков, Т. Организация на земеделския кредит – Сп. Демократически преглед, год. III, бр.19, 30
ноември 1905, с.430. 22
Задлъжнялостта на селското население спрямо лихварите в национален мащаб е трудно уловимо
статистически, тъй като повечето от кредитните сделки се сключват между кредитополучателите и
лихварите без никаква санкция. (вж. напр. Иванов, М. Брутният вътрешен продукт на България 1870-
1945 г. София, 2012, с. 212-559.) 23
Има случай, при който работник от Народния театър раздава капитал от около 1500лв. на актьори на
театъра. Често се раздава капитал между служители на различни държавни ведомства, столичното
кметство, ж.п. станции и финансово ведомство и др. (вж.: Константинов, Н. Лихварството - СпБИкД, год.
ХIV, кн. 3 и 4, 1910, с.173. )
21
На основата на така описания „лихварски проблем” появил се по
българските земи още от времето на Османското владичество и продължил
своите прояви и след Освобождението може да се направи следното
обобщение. Сред причините, които водят до големите мащаби в
развитието на лихварството са: липсата на капиталови средства при
относително високо търсене, липсата на опит сред българските селяни,
водената държавна данъчна политика и други. Ефектите, които поражда
самото лихварство като явление не могат да се представят еднозначно.
Сред тях на първо място се нарежда това, че лихварството поражда
социален проблеми, изискващ специално внимание. На второ място се
създават предпоставки за държавна намеса в икономиката - за защита на
длъжниците. На трето място самият процес на лихварството създава
предпоставки за акумулиране на капитал в ръцете на лихварите.
Повечето от сведенията, с които науката разполага при оценката на
значението на лихварството произхождат от лица, които са „пострадали”
от лихварите или пък отразяват гледната точка само на кредитираните.
Поради тази причина оценките на лихварството обикновено са
емоционално негативни. Без да се отрича наличието на отделни
несправедливости трябва да се отбележи най-малкото, че за обективна
оценка на лихварството е нужно да се чуе и другата страна. И тъй като
това не е възможно върху основа на наличните извори, научният подход
изисква известна доза скептицизъм към преобладаващия негативизъм
спрямо лихварството. Той се крепи на логическата конструкция, че
лихварството отразява специфичните особености на българската
икономика в този период и в рамките на възможното задоволява нуждите
от кредит.
2.2 Опити за разрешаване на лихварския проблем в България
22
По редица причини и след Освобождението официално
регламентираният лихвен процент не се спазва. Както и преди
Освобождението търсенето на кредита е високо, а предлагането ниско и
така обективната икономическа реалност налага високи лихвени нива.
Поради цялостната изостаналост на българското стопанство се налага
търсене на средства за икономическа модернизация. Възможните решения
на този въпрос се оказват твърде ограничени.
След Освобождението в политическите програми на почти всички
буржоазни партии на Княжество България присъства въпросът за
лихварството. Народните представители съзнават, че земеделието, като
основен поминък на населението, изисква полагането на специални грижи.
Първите опити за борба и унищожаване на „лошите” форми и прояви на
лихварството в България датират от 80-те години на XIXв. На 13 декември
1880 г. е приет и обнародван в брой 91 на Държавен вестник Закон за
предупреждение съсипителното за земеделското население зло, което
произтича от зеленицата.24
Големите мащаби, които лихварството придобива в Черноморския
край карат управляващите да обърнат специално внимание на проблема. Те
опитват по законодателен ред да ограничат негативните му прояви. По
време на обсъждания на четиридесет и третото заседание на третото ОНС
министърът на правосъдието Константин Стоилов прави т.нар.
Предложение за лихварските дела.25
Предложението се приема от
Народното събрание още на първо четене. 26
Десет години по-късно на четиринадесетото заседание на седмото
ОНС лихварският въпрос отново е повдигнат. Започват обсъждания на
предложения от министъра на правосъдието Панайот Славков
Законопроект за разрешаването на лихварските дела в Черноморския
24
Държавен вестник., бр.91 от 13декември 1880г. 25
Стенографки дневници наIII-о ОНС, II РС, XLIII зас., 24декември 1883г., С., 1883, с. 260. 26
Пак там. с.262.
23
край.27
Самият закон за разрешаване на лихоимските дела във Варненското
и Силистренското окръжие е приет на 18 декември 1893 г.28
През 1895 г. по нареждане на Министерството на търговията и
земеделието се прави приблизителна оценка на задълженията на
земеделското население. Резултатите от това проучване карат
властимащите отново да обърнат внимание на проблема с лихварските
дела в страната. На тринадесетото заседание на осмото ОНС, министърът
на финансите Ив. Евстр. Гешов внася „Законопроект за лихвоимството”.
След като на 10 ноември 1895 г. законопроектът е приет, той е изпратен в
комисията към Министерството на финансите.29
Много скоро финансовият
министър предлага за обсъждане в Народното събрание нов Законопроект
за обуздание лихоимството и експлоатирането на населението.30
Макар и
изработен, внесен за обсъждане и така необходим законопроектът за
обуздание на лихоимството в страната остава неприет.31
Предприетите първи законодателни мерки, чрез които държавата
влиза в ролята на регулатор на обществените отношения се явяват
необходимо, но недостатъчно условие за справяне с негативните страни на
лихварската дейност. Главният проблем на земеделското население –
липсата на достъпен и ниско лихвен кредит остава нерешен, а лихварската
дейност продължава развитието си. Неефективността на държавната
администрация при „борбата” с лихварството поставя въпроса дали тя
наистина е имала интерес от ефективна борба с него или интересът е бил в
това просто да демонстрира пред избирателите някаква активност.
Поставянето на този въпрос по никакъв начин не означава, че и при най-
доброто желание държавната власт би могла да се „бори” ефективно с
лихварството.
27
Стенографки дневници на VII-о ОНС, I РС, XIV зас., сряда10 ноември 1893г., С., 1893, с.119-120. 28
Държавен вестник., бр.277 от 18 декември 1893г. 29 Яранов, А. Стопанската политика на България (от 1878 до 1928 г. ). София, 1943, с. 36. 30
Стенографки дневници на IX-о ОНС, I РС, XXXIV зас., 13 февруари 1897г., С., 1897, с. 527. 31
Законът липсва в ДВ.
24
В края на XIX век се появява нов вариант за ограничаване на
лихварството. Именно в този период се забелязват първите прояви на
кооперативното движение в страната. Съществен момент в развитието на
българската кредитна система е изграждането и развитието на
земеделските кооперативни дружества32
. Основите на кредитните
кооперации се полагат в българските села, а тяхната роля се свързва
основно с предоставяне на малки по размер кредити на земеделските
домакинства. Целите, които се преследват с изграждането и развитието на
кооперативното движение са осигуряване на лесно достъпен кредити при
нормални условия и „поносими лихви” т.е. предпазване на селските
стопани от лихварите и подобряване на положението им. При
невъзможността на земеделските каси да се справят с лихварския
„проблем” и да изолират неговите прояви, земеделските кооперации се
появяват като алтернатива.
Държавната власт прави непрекъснати опити за борба с негативните
прояви на лихварството и за ограничаване на неговото проявление, но
повечето от тях остават неуспешни и безрезултатни. За разлика от
предприетите административни мерки, „ спонтанните” и неорганизирани
от властта опити за решаване на социалните проблеми, произхождащи от
лихварството са далеч по-успешни. За това свидетелства ролята и
значението, което земеделските кооперации изиграват в системата на
кредитиране на българското селско стопанство.
ТРЕТА ГЛАВА: ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КАСИ И БЪЛГАРСКА
ЗЕМЕДЕЛСКА БАНКА
3.1 Земеделските каси – създаване, еволюция и основни аспекти от
дейността им
32
В световен мащаб съществуват различни видове кооперации: кредитни, консумативни,
производителни, спестовно-застрахователни, трудови и др. ( вж.: Даскалов, Р. Българско общество 1878-
1939. том 1, София, 2005, с. 292.)
25
3.1.1 Създаване и начална дейност на земеделските каси до 1877 г.
Първите опити за осъществяване на преход от неорганизирана към
организирана система на обществен земеделски кредит и за създаване на
първите кредитни институции по българските земи водят началото си още
от времето преди Освобождението. Нуждата от капитал, която изпитва
земеделското производство определя все по-голямото му търсене и
прибягване до различни източници на средства. Земеделците обаче нямат
голяма алтернатива при избора на такива източници. В рамките на
Османската империя липсват кредитни институции, които при изгодни
условия да предоставят парични средства на нуждаещите се земеделски
домакинства. В тази ситуация удовлетворяване на своите капиталови
нужди, земеделците намират в лицето на лихварите.
С постепенното стопанско развитие нуждата от организиране на
земеделския кредит става все по-голяма. Като резултат от тази нужда се
появяват и развиват първите, макар и примитивни, кредитни институции -
земеделските каси. Тяхна основна цел е да осъществяват кредитна помощ
на земеделските стопани, с която да стимулират дейността им. А това от
своя страна да доведе до напредък на цялото земеделско производство.
Цялостното изграждане и функциониране на земеделския кредит
„преследва” една единствена цел: чрез използване на капитали в
земеделското стопанство да се увеличи доходът от земята.33
Голяма крачка напред по пътя на развитието на кредитните
институции прави управителят на Дунавския вилает – Мидхад паша.34
По
33
Чакалов, Ас. Проблеми на земеделския кредит в България - СпБИкД, год. XXX, кн. 3, март 1931, с. 139. 34
Даскалов, А. Земеделският кредит в България от 1864 до 1913г. С., 1912, с 24-28; Виж и : Тодорова, М.
“Общополезните каси” на Мидхад паша. - сп. Исторически преглед, кн.5, 1972, с. 58; Каракунев, Ц.
Общополезните каси на Мидхат паша. - сп. Кооперативно дело, год. XI, 4, 1937, с. 285. Развитието на
кариерата на Мидхад паша протича сравнително бързо. През 1860 г. той става валия на Нишкия еялет.
Управлението му се свързва с извършване на първите реформи в административната област. Дава достъп
на християни до управлението, прави опит за намаляване на злоупотребите при събиране на десятъка,
26
отношение точната дата на възникване на първата земеделските каса по
българските земи съществуват големи разногласия. Някои автори сочат за
първа каса, създадената през 1862 г. в Пирот от управителя на Нишкия
еляет35
- Мидхад паша. Други отбелязват като година на основаване на
първата каса 1863 и 1864-1865 г. В брой 179 на вестник „Дунав” е
посочено, че първата - „Пиротската каса започва работа на 1 февруари
1864 г.” През същата година са открити още две каси – в Ниш и
Лесковац.36
Независимо от противоречията относно датата на създаване на
земеделските каси, тяхната роля и значение в борбата против лихварството
е безспорна. Много бързо процесът на изграждане на земеделските каси
набира скорост и през следващите няколко години се изгражда широка
мрежа от каси в Северна България, Софийско и Югозападна България.
Общият им брой през 1866 г. е 34. Започват работа каси в Търново, Лом,
Русе, Шумен, Разград, Габрово, Балчик, Видин, София, Дупница, Самоков,
Видин и др.37
Макар и с по-бавни темпове, основаване на земеделски каси в Южна
България също се осъществява. В рапорт даден от Т. Икономов, той
посочва че през 1865 г. в Сливен е основана първата каса.38
През 1867 г.
общият им брой нараства на 13. Със земеделски каси се сдобиват
градовете: Пловдив, Пазарджик, Стар Загора, Хасково, Казанлък, Чирпан,
Сливен, Ямбол и др.39
Целта, която си поставят и която преследват е
започва строеж на пътища и училища. След като през 1864 г. Мидхад паша поема управлението на
Дунавския вилает, той незабавно се заема с извършването на големи реформи от административен,
съдебен и граждански характер. Само за първите три години от управлението си успява да построи 3000
км. шосета, 1400 моста, 3 големи занаятчийски училища. В реформаторската си дейност, Мидхад паша
отделя и сериозно внимание на земеделското население. Той разбира необходимостта от извършване на
икономически реформи с цел подобряване затрудненото положение на земеделците. Най-голямо
постижение в неговата дейност се явява създаването на общополезните каси; По-подробно виж:
Плетньов, Г. Мидхад паша и управлението на Дунавския вилает. Велико Търново, 1994, с. 123-134. 35
Еялет – най-голямата административна единица в Османската империя до издаването на закона за
вилаетите през 1864г. До тогава Турция се дели на 39 еялета. 36
Плетньов, Г. Мидхад паша и управлението на Дунавския вилает. Велико Търново, 1994, с. 127. 37
История на финансовата и кредитната система в България. том.1, Варна, 1981,с. 408; Виж и Тодорова,
М. “Общополезните каси” на Мидхад паша. - сп. Исторически преглед, кн.5, 1972, с.59-60. 38
Даскалов, А. Земеделският кредит в България от 1864 до 1913г. С., 1912, с. 33 39
История на финансовата и кредитната система в България. том.1, Варна, 1981, с.408.
27
превръщането им в основен източник на капитал, удовлетворяващ нуждите
на земеделците, а от там в главно средство за борба с негативните прояви
на лихварството.
Организацията, функционирането и управлението на земеделските
каси остава непроменено през цялата първа фаза от развитието им. През
1865 г. се издава първият нормативен документ, отнасящ се до касите.
Това е така нареченият „Правилник за уреждането на околийските каси,
управлението на капитала им и разнасянето му с цел полезна.” На
следващата година името на нормативния документ е променено – „Закон
за начина на нареждането на градските каси, за управлението на техния
капитал и за приличното употребление на лихвите и на притежанието на
тоя капитал”, но въпросите, които се разглеждат остават същите.40
Капиталът, с който касите разполагат се раздава под формата на заеми
на нуждаещите се. Обикновено, срокът, за който се отпускат заемите е
кратък – от 3 до 12 месеца. По размер, отпусканите от касите заеми
варират от 100 до 100 000 гроша. Земеделците основно прибягват до
помощта на земеделските каси при необходимост от дребни и средни по
размер заеми. В началото на 70-те години размерът на отпусканите заеми
варира между 530 и 812 гроша. Въпреки тази утвърдила се тенденция
относно размера на заемите в някои райони касите отпускат значително
по-големи суми, основно на наложили се богати турци.
Земеделските каси отпускат три вида заеми в зависимост от начина на
гарантиране му. Това са заем срещу поръчителство, срещу ипотека и
срещу залог на скъпоценни предмети.41
Относно сроковете на заемите,
техните размери и събираната лихва трите вида заеми са еднакви.
Разликата идва от начина им на гарантиране.
40
Даскалов, А. Земеделският кредит в България от 1864 до 1913г. С., 1912, с 34. 41
Долински, Н. Аграрна политика. Варна, 1933, с.400; Виж и Даскалов, А. Земеделският кредит в
България от 1864 до 1913г. С., 1912, с 40; Виж и Христов, Ст. Необходими реформи в земеделския
кредит – СпБИкД, год. XVII, кн. 1, от 1914, с. 1.
28
Периодът от 1863 г. до 1877 г. е първата фаза от развитието на
касите, в която се изграждат корените и се полагат основите на една макар
и примитивна организация на земеделската кредитната дейност.
Наред със слабите моменти и недостатъците в дейността, управлението и
функционирането на земеделските каси трябва да се признае важната роля,
която изпълняват като първи земеделски кредитни организации. Тяхното
създаване е първа стъпка към прогреса на цялостната система на
земеделския кредит. Макар и да не успяват изцяло да се справят с
негативните страни и последици от лихварската дейност те все пак са едно
начало, първи опит за подобряване положението на земеделските стопани.
Те се явяват основата, върху която се оформя и изгражда по-организирания
земеделски кредит. Поради редица причини в годините до
Освобождението цялостно организирана модерна кредитна система така и
не се създава. Нейното доизграждане продължава и след Освобождението.
За това свидетелства фактът, че след възобновяването на българската
държава земеделските каси отново са възстановени и започват да развиват
все по-активна дейност.
3.1.2 Земеделските каси по време на Руско-Турската освободителна
война (1877-1878 г.)
Освободителната война, като всяка друга война, предизвиква
дестабилизация и нарушаване на цялостното социално-икономическо
развитие на обществото. Разрушителните военни действия наред с всички
негативни последици, които имат върху държавата и обществото, не
пропускат да засегната и земеделските каси. За кратък период от време те
спират да извършват своите кредитни операции и преустановяват
дейността си. Това време се оказва пагубно за тези първи кредитни
организации. Цялостната структура и система на действие на касите е
29
нарушена. В материално отношение те са напълно унищожени.
Отстъпващата турска армия, а и някои от бившите турски служители
ограбват парите и ценностите, съхранявани в касите и унищожава редица
документи. Поради липсата на налични капитали голяма част от касите са
обречени на пълен финансов фалит. Положението им допълнително се
усложнява и от липсата на редица основни документи, съдържащи важна
информация относно отпуснатите до Освобождението заеми. Така голяма
част от кредитите се превръщат в несъбираеми.
Войната предизвиква огромни материални щети за населението. В
този период, бягащите турци взимат голямо число от добитъка на
селяните, като има случаи, при които „села с по 100 къщи остават с по-
малко от 20 чифта волове”.42
С цел възстановяване на разрушените
стопанства, закупуване на земя, добитък и земеделски инвентар, нуждата
от парични средства сред земеделското население значително нараства.
Временното руско управление се заема енергично със задачата да изгради
основите на възстановената българска държава. Сред всички важни
моменти, на които руското управление отделя внимание, присъства и
въпросът за земеделското население, за растящата му нужда от парични
средства и за необходимостта от възстановяване на земеделските каси.
Първата инициатива, която то предприема е от септември 1877 г. и се
изразява в създаване на специални комисии, които обстойно да се
запознаят и да представят състоянието на касите, т.е. това, което е
останало след тяхното разграбване по време на Освободителната война.
По-изчерпателно и обстойно е изучено положението на касите в следните
градове: Свищов, Никопол, Троян, Търново, Габрово, Севлиево, Ловеч,
Сливен, Ямбол, Карнобат, Айтос, Бургас, Анхиало, Месемврия, и Нова
Загора.43
42
Икономов, Т. Мемоари, София. 1973, с. 217. 43
Даскалов, А. Земеделският кредит …, с. 160.
30
След направените огледи и проверки относно състоянието в което се
намират, касите се разделят в няколко групи. Към първата група се отнасят
тези, които са напълно разорени. В тях липсват, както парични средства и
скъпоценни предмети, така и какъвто и да е вид документация. Такива са
касите в Балчик, Добрич, Плевен, Никопол, Ловеч, Радомир, Кюстендил,
София, Самоков, Златица.44
Положението на земеделските каси в Южна България също не е по-
различно. Касите в Ямбол, Бургас, Карнобат, Айтос, Месемврия също са
напълно ограбени и липсват записи и книги, което усложнява работата в
тях. Например част от документацията на Ямболската каса е взета при
напускането на секретаря й - турчин, а останалата част е опожарена по
време на военните действия.45
Такава е съдбата на голяма част от
земеделските каси.
Към втората група се отнасят касите, които макар, че нямат наличен
капитал, все пак имат съхранена документация. Например в Сливенската
каса, липсват капитали, но са запазени „ръчни тефтери и бележки на някои
от бившите членове на управлението”, което съдейства за „възстановяване
на положението и сметките им”.46
Наред със земеделските каси, разорените и пострадали по време на
военните действия, има и такива, които са в значително в по-добро
положение. Това са касите от Видинския санджак – Видинска, Ломска,
Врачанска, Берковска, Белоградчишка, Оряховска. Състоянието и
документацията на изброените каси се съхранило по време на военните
действия в три железни каси.
3.1.3 Земеделските каси след Освобождението до 1894 г.
44
Пак там. с. 161. 45
Пак там. с. 161. 46
Икономов, Т. Мемоари. София, 1973, с. 181.
31
В първите няколко години след Освобождението касите
съществуват като отделни институти и отпускат, единствено на
нуждаещото се население, малки по размер краткосрочни заеми. Водещата
цел в началния им период на развитие е борбата с лихварската дейност, а
от там и намаляване на негативните последици за земеделците.47
Няколко са основните нормативни актове, които се отнасят до
организацията и функционирането на земеделските каси и на основата, на
които се извършва тяхната реорганизация и усъвършенстване. Това са:
Уставът на Земеделските каси от 1878 г., Правилникът за Земеделските
каси от 1889 г. и особено важният нормативен документ - Законът за
Земеделските каси от 1894 г., както и допълнението му от 1897 г.
Може да се каже, че до приемането на Закона за Земеделските каси на
Ив. Евстр. Гешов от 1894 г. завършва първият етап от развитието на касите
след Освобождението. За близо четиринадесет годишния период от
функционирането си те достигат определен напредък. Ролята им на
източник на капитал сред земеделското население става по-голяма и
важна. На този етап от дейността си те успяват да се утвърдят като един
институт за краткосрочен земеделски кредит. Все по-ясно се откроява
целта, която „преследват” чрез функционирането си, а именно осигуряване
на евтин и леснодостъпен кредит, а от там и ограничаване дейността на
лихварите.48
Въпреки отбелязания безспорен успех и постигнатите
положителни резултати, тези кредитни институции все още страдат от
редица проблеми и недостатъци. На първо място сред проблемите, които
земеделските каси имат е прекалено ограниченият им капитал. Освен това
раздаването на заемите се съпровожда и с известен субективизъм и
пристрастие. С предимство се отпускат заеми на „близки до касиерите
47
Чакалов, Ас. Проблеми на земеделския кредит в България. - СпБИкД, год. XXX, кн.3, март 1931г .
с. 148. 48
Чакалов., Ас. Проблемите на земеделския кредит в България. - СпБИкД, год. XXX, кн.3, март 1931г., с.
150.
32
земеделци” и на „хора от властващата партия”. Пренебрегвано,
действително нуждаещото се от средства, земеделско население се обръща
за помощ към местните лихвари.49
Друга основна причина, която забавя напредъка на земеделските
каси до 1894 г. е свързана с техния ръководен и обслужващ персонал.
Касите се управляват от изборни касиери, преизбирани ежегодно, като
99% от тях не притежават познания в областта на банковото дело и
счетоводството, което затруднява, както дейността им в областта на
кредита, а така и правилното счетоводно записване на операциите.50
Широко разпространен проблем в земеделските каси през този период е
свързан със злоупотребите вършени от страна на касиерите на съответните
каси. Редица от касиерите и контрольорите на земеделските каси „нечестно
изпълняват служебните си обязаности”. За справяне с нередностите и
наказване на виновните, голям брой лица са отстранени от заеманите от
тях длъжности. Такива са: касиерите на касите в Панагюрище, Пазарджик,
Балчик, Чирпан и др. Първите двамата са уволнени с довода, че са
„съвършено слаби, за да изпълняват касиерска длъжност”51
3.1.4 Законът за земеделските каси от 1894 г.
С напредъка и развитието на социално-икономическите отношения,
нуждата от реформа в областта на земеделския кредит става все по-ясна,
голяма и неотложна. За това свидетелстват направените редица макар и
неуспешни опити за прокарване на законопроекти касаещи земеделските
каси, тяхната организация и дейност. Успехът, който законът на Ив. Евстр.
Гешов отбелязва в сравнение с тези на предшествениците си – Гр. Начович
49
Влайков, Т. Организация на земеделческия кредит. - сп. Демократически преглед, год. III, бр. 10, 30
ноември 1905г. 50
ЦДА, фонд № 288к, опис №3, арх.ед. № 201, л. 6. 51
ЦДА, фонд № 288к, опис №3, арх.ед. № 372, л.54.
33
и П. Славков се дължи до голяма степен на осъзнатия от него факт, че
населението не е подготвено да приеме незабавното обединение на касите.
Чрез закона си той съумява да запази, както „индивидуалността на всяка
една от земеделските каси”, така и да осъществи определена връзка между
тях и единство в управлението.
Приемането на закона оказва съществен принос за утвърждаването
на касите и превръщането им е един главен фактор за просперитета на
земеделското население. Създаването на Общо централно управление на
земеделските каси води до осъществяване на контрол и направление на
кредитна им дейност. Чрез усъвършенстване на организацията и
разширяване на обхвата на вършените от тях операции, земеделските каси
все повече придобиват черти на едни модерни кредитни институции,
предоставящи изгодни заеми на нуждаещите се земеделци. На
реформираните каси се възлага надеждата да съумеят да изместят
лихварите от ролята им на източник на средства за земеделското население
и да успеят да удовлетворяват непрекъснато нарастващите финансови
нужди на земеделските домакинства.
Добрите резултати постигнати след извършените промени в
земеделските каси се проявяват в три основни направления: нарастване на
капитала, увеличаване на операциите и подобряване на персонала им.
Реорганизирането и преустройството на касите се отразява особено
благоприятно върху размера на капитала им. През 1894 г. той е 22 240 952
лева. В период от две години нараства с 4 439 711лева, а през 1897 г. той
става 28 834 088 лева.
Значителният напредък, който се постига по отношение на дейността
на касите се вижда и от данните за общия брой и сума на кредитните
операциите, които вършат. През 1896 г. те отпускат заеми в размер на
17 000 000 лева. Основна част от тези средства земеделците взимат за
купуване на нови имоти, за изплащане на дългове сключени с лихвари, за
34
купуване на нужния земеделски инвентар, добитък и посеви, за
обработване на по-голямо количество земя. Само сумата на отпуснатите
ипотекарни заеми нараства от 1 459 706 през 1894г. на 6 864 693 лева през
1896г.52
Предпочитани от земеделците и по-често отпускани от касите са
заемите с размер от 100 до 500 лева.
След влизане в сила на закона за касите от 1894 г. подобрения, макар
и не напълно достатъчни, се отбелязват и по отношение компетентността,
знанията и подготовката на служителите, работещи в касите. За това
отчасти повлияват проведените през 1895 г. курсове по двупартидно
счетоводство. На такъв вид курс задължително се явяват лица, желаещи да
изпълняват длъжността контрольор или касиер в съответната каса. Така
подобреният и по-подготвен персонал съдейства за прогреса на касите и на
тяхната по-добра счетоводна организация в следващите години.53
Независимо от настъпилия организационен и функционален напредък
на земеделските каси след нормативните изменения от 1894 г. някои от
касите все още продължават да страдат от редица проблеми. Основно те са
свързани с липсата на достатъчно финансов ресурс. Все още има каси,
които са неспособни да покрият разходите си и приключват годината на
загуба. Такива са: Царибродската, Пещерската, Брезовската, Хвойненската,
Пловдивската, Станимашката и Босилеградската каси.54
Липсата на добре
подготвен и съвестен персонал също продължава да е сред водещите
проблеми на някои каси. Все още са много примерите показващи
нередностите и злоупотребите на персонала на касите. Редица от касиерите
продължават да проявяват пристрастие и да се ръководят от свои користни
цели при отпускането на заемите.
С цел преодоляване на съществуващите недостатъци и подобряване
цялостната дейност на касите, народните представители гласуват и
52
ЦДА, фонд № 288к, опис №3, арх.ед. № 199, л.1-4. 53
ЦДА, фонд № 288к, опис №3, арх.ед. № 201, л.6. 54
ЦДА, фонд № 288к, опис №3, арх.ед. № 199, л.1.
35
приемат Закона за изменение и допълнение на закона за земеделските каси
от 23 декември 1894.55
С този нов закон от 1897 г. се извършват
съществени промени и подобрения в проблемните области от
организацията и управлението на касите.
В резултат от приемането на закона за касите от 1894 г. и неговото
изменение от 1897 г. настъпват съществени промени в статута и в
цялостната им организационна структура. След приемането на тези два
нормативни акта започва един значително по-зрял етап, през който касите
все повече придобиват черти присъщи за едни съвременни институти с
водещо място в земеделския кредит.
Дълъг е пътят, който земеделските каси изминават от възстановяване
им след Освобождението до преобразуването им и създаването на
Българската земеделска банка. Изходната позиция, от която стартират
дейността си е особено тежка и неблагоприятна. Касите разполагат с
ограничени средства, голяма част от документацията им е унищожена,
умишлено или неволно по време на военните действия, а персоналът,
който се очаква да управлява касите е слабо подготвен и запознат с
естеството им на работа.
3.3 Българска земеделска банка – 1903-1912 г.
Върховият момент в цялостното изграждане на системата на
българския земеделски кредит е свързан със създаването през 1903 г. на
Българската земеделска банка. Тази банка е основана на базата на приетия,
по време на управлението на Народнолибералната партия начело с генерал
Рачо Петров, Закон за Българска земеделска банка.56
За кратък период след
основаването си банката се утвърждава и доказва като важен кредитен
55
Държавен вестник., бр.49 от 04 март 1897г. 56
Държавен вестник., бр. 288 от 31декември 1903г. Законът за Българската земеделска банка влиза в сила
от 1 януари 1904г. и отменя законите за Земеделските каси от 23 декември 1894г. и 23 февруари 1897г.
36
институт, който оказва положителна роля за развитието и просперитета на
нашето земеделско стопанство. Като една типично съвременна банка, БЗБ
практикува всички видове земеделски кредит – дългосрочен и
краткосрочен, личен и реален, както и комунален, изключително в
областта на земеделието.57
Развитието и напредъка на дейността на Българската Земеделска
банка проличават най-ярко от нарастването на броя и значението на
кредитни операции, които тя върши. Операциите, които земеделската
банка извършва са показател както за способността й да привлича парични
средства, така и да пласира наличния капиталов ресурси. Те открояват
съществената й роля на посредник между нуждаещото се земеделско
население и предлагащите паричен капитал.
Активните и пасивните операции на всяка една банка, включително
и на БЗБ са взаимообвързани. Финансовите ресурси, които „влизат” в
банката посредством вършените от нея пасивни операции трябва да са
достатъчни, за да може тя да извършва своите активните операции.
Необходимо е между тях да се постигне баланс и равновесие.
Съгласно чл. 3 от Закона за Българската земеделска банка размерът
на запасния капитал и фонда за несъбираеми вземания се определя на
основата на чистата банкова печалба за съответната година. Запасният
капитал и фонда за несъбираеми вземания, заедно с основния капитал
образуват собствения капитал на банката. За първия петгодишен период от
функционирането на земеделската банка неговата стойност нараства от
42 424 976 лв. през 1904 г. на 50 803 821 лв., т.е. с 8 384 845 лв.
С основаването на земеделската банка през 1903 г. обхватът на
кредитната й дейност се разширява, а това води до известни изменения в
цялостната организация на земеделския кредит. Освен познатите три вида
заеми – срещу поръчителство, ипотека и залог на ценни книжа се появяват
57
Вестник Стопанска България, София, год. I, бр. 1, 28 май 1930г., с.6.
37
няколко нови кредитни форми, които доразвиват и усъвършенстват
банковите й операции. Тя започва да отпуска кредити срещу залог на
земеделски произведения, добитък и посеви и заеми на държавата, окръзи
и общини. Всички настъпили реорганизации и появили се нови форми на
кредит са продиктували от основната задача на земеделската банка. Тя е
тясно свързана с преодоляването на всички проблеми и недостатъци на
земеделското население и оказване на съдействие за цялостния напредък
на родното земеделско стопанство. До Балканската война основна част от
дейността си земеделската банка отделя на насърчаване и засилване на
дългосрочния ипотечен кредит и в по-малка степен на краткосрочния
кредит под формата на заем срещу поръчителство и заем срещу залог.
Банката по-често отпуска ипотечни заеми на едри земеделски стопанства
основно с продуктивна цел, а личният кредит се предоставя основно в
случаите на бедствия, лоши реколти и за да ги избави от лихварите.58
Един от най-популярните и предпочитани от земеделците кредити,
заемът срещу поръчителството постепенно отстъпва място на другите
кредитни форми. От една страна строгите законовите разпоредби касаещи
този вид заем свеждат до минимум загубите, които банка търпи, но от
друга се явяват пречка за по-широкото му разпространение и развитие. В
Окръжно до клоновете на банката от 1904 г. изрично се подчертава, че
заемите срещу поръчителство се отпускат срещу запис на заповед и въз
основа на удостоверение, представящо имотното състояние на длъжника и
поръчителя. Основният проблем, който се откроява във връзка с
развитието на този вид заем е все по-голямата трудност, която земеделците
изпитват при търсенето на лица, които да станат техни поръчители.
Именно това е и една от основните причини паралелно с функционирането
на земеделската банка, лихварството да се практикува и дори развива. За
разлика от банката, която не е добре запозната с положението и
58
Чакалов., Ас. Проблемите на земеделския кредит. - СпБИкД, год. XXX, кн. 3, март 1931, с. 153.
38
състоянието на земеделците, местните лихварите добре ги познават и са
склонни да им предоставят нужните парични средства, без поръчители.
Това обстоятелство се явява спънка, която спира земеделците да ползват
заем срещу поръчителство.59
За известния застой в развитието на този вид
заем говорят и цифровите данни. В първия пет годишен период от
функционирането на банката настъпват следните промени. През 1904 г. и
1905 г. стойността на заемите намалява от 48 645 047 лв. на 46 269 346 лв.,
т.е. с 2 375 701 лв. През следващите две години се проявява обратната
тенденция. Стойността на отпуснатите заеми нараства, но в значително по-
малка степен, съответно с 217 720 лв. през 1906 г. и с 833 666 лв. през 1907
г., а през 1908 г. отново намалява и отпуснатите зами от този първи вид
достига размер от 46 824 742 лв.60
В течение на следващите години
величината от отпуснатите заеми от този вид не търпи особено големи
промени. Отчета на БЗБ за 1911 г. показва, че през отчетната година са
отпуснати 201 778 заема срещу поръчителство за 43 644 331,50 лв.
Голямата роля и значение на Земеделската банка като държавен
институт, подкрепящ земеделското население, проличава най-ярко в
тежките и неплодородни години. Реализираната слабата земеделска
реколта през 1907 г. е последвана от продължителна суша, обхванала
страната през 1908 г. Големите опустошения обхващат северозападна и
отчасти южна България, където земеделските посеви и насаждения се
оказват „съвършено унищожени”. В тези тежки за земеделското население
две години тя се явява единственото кредитно учреждение, оказващо
някаква помощ и съдействие на пострадалите. Банката предприема серия
от мерки с цел засилване на паричните си наличности, а от там оказване и
на помощ. Тя спира отпускането на заеми на неземеделци и ограничава
тези отпускани на земеделци, с цел купуване на имоти, строеж на къщи и
59
Христов, Ст. Необходими реформи в земеделческия кредит. - СпБИкД, год. XVII, кн.1, 1914г., 26-27. 60
ЦДА, фонд № 288к, опис №3, арх.ед. № 204, л.VI.
39
разширяване на стопанствата. Освен това по нейно нареждане се ускорява
погасяването на заеми взети от земеделци, живеещи в незасегнати от
сушата райони, а на пострадалите земеделци се дава известна отсрочка при
погасяване на задълженията си.61
Безспорно в рамките на първите осем години от основаването си (от
1904 г. до 1912 г.) Българската земеделска банка отбелязва значителен
темп на развитие. Показател за това са цифровите данни, които
свидетелстват за ръст на всички банкови операции.
Неред с положителните страни в развитието на банката се допуска
появата на определени недостатъци. Главната цел, която се преследва в
продължение на цели 40 години, от основаването на земеделските каси до
преобразуването им в банка през 1903 г., е подпомагане и подкрепа на
земеделските домакинства. Основна част от дейността на касите през
целия този период е посветена на опити да се подобри земеделската
кредитна система и да се намали негативната страна на лихварската
дейност. В определени периоди новооснованата земеделска банка до
известна степен се отклонява от тази основна цел. Тя започва да отделя
голямо внимание и значителни средства на строежа на големи и скъпи
сгради за банката и клоновете й. През 1904 г. е завършен стоежът на
Софийския клон на банката, който има стойност от 1 472 000 зл. лв., което
се явява около 4% от целия й капитал през тази година. На моменти
кредитната дейност на банката се отклонява от линията на насърчаване на
земеделието и се насочва към оказване подкрепа на индустриални и
търговски предприятия. Без да извърши каквато и да е проучвателна
дейност тя отпуска последователно на няколко индустриални дружества
известно количество парични средства. За засяване на цвекло банката
предоставя на дружество „Тракийска захар” 9 500 000 зл. лв. Влага над
500 000 000 лв. в електрическото дружество Въча. А заем в размер на
61
ЦДА, фонд № 288к, опис №3, арх.ед. № 214, л. 2.
40
1 258 000 зл. лв. получава синдикат от Провадия за соловарене. Скоро след
предоставянето на тези средства става ясно, че част от тях ще останат
несъбираеми вземания за банката. Това оказва негативно влияние върху
банката и нейните роля в земеделския кредит.62
Поради някои от грешките,
които допуска в периода от 1904г. до1912г. земеделската банка не успява
да премахне изцяло лихварската дейност и тя продължава да се проявява
въпреки съществуването на земеделското кредитно учреждение.
Сред слабите места на банката се открояват и такива с чисто
организационен произход. Проблемите с персонала, които са налице още
при функционирането на касите остават в сила и през периода на дейност
на банката. През 1907 г. е назначена специална комисия, която да проучи
разпределението на работата между служителите на банката.63
Сред
проблемите посочени в доклада се открояват две основни групи.
Неправилното разпределение на службите по отдели и неправилното
разпределение на работата между чиновниците. Като извод от направеното
проучване, комисията констатира, че общо 23-ма чиновници с 4500 лв.
месечна заплата са излишни. В доклада се посочва, че подборът и
назначаването на банковите служители става по „безобразен начин”, а
строг вътрешен ред в учреждението липсва.64
Лихварската дейност сочена като един от основните проблемите на
селските стопани и с която първо касите, а след това и земеделската
банката се опитва да се справи продължава своето развитието и
разпространението. От една страна недостатъчното доверието към новите
кредитни форми, а от друга и значителният брой формалностите, с които
се обвързва отпускането на заемите обясняват факта, че редица селяни
продължават да прибягват до помощта на местните лихвари. За разлика от
62
Лихварският дух в България от 60-те години на XIX век до днешни дни. - сп. Икономическа борба,
год.X, кн.6, декември 1935г., с. 5-6. 63
ЦДА, фонд № 288к, опис №3, арх.ед. № 374, л. 3-17. 64
Пак там, с.3-17.
41
банковите клонове лихварите отпускат необходимите заеми на своите
клиенти само със „стискане на ръцете, потупване по рамото и черпене”.
От Освобождението на България до началото на Първата балканска
войните земеделският кредит в страната преминава през няколко периода
на развитие и усъвършенстване. Първоначално отделните каси раздават
малки по размер краткосрочни заеми на нуждаещите се земеделци.
Постепенно обхватът на кредитната им дейност се разширява и те започват
да събират и влогове. Следващият момент в развитието на земеделската
кредитна система е свързан с обединението на касите чрез поставянето им
под контрола на създаването през 1895 г. Централното управление. Но без
съмнение като най-голямото постижение в тази област е основаването на
Българската земеделска банка. След основаването на този държавен
институт земеделският кредит у нас придобива изцяло нов и модерен
облик. Чрез кредитната си дейност банката се утвърждава като един от
факторите за развитието на земеделското население в страната.
Отпусканите от нея парични средства съдействат за увеличаването на
земеделското производство, а от там водят и до ръст на целия този основен
за страната ни сектор на икономиката.
V. СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Значимата и интересна тема за българската държава и земеделският
кредит в края на XIX век и началото на XX век досега не е била обект на
цялостно, самостоятелно и подробно научно изследване. Само отделни
аспекти на проблема са проучени в съществуващата историография по
стопанска история.
Съществен принос на настоящия труд е използването на
разнообразни непубликувани документи от фондовете на Централен
държавен архив. На базата на събраните, систематизирани и анализирани
42
разнообразни архивни и литературни източници се прави опит да се
изяснят по-важните аспекти, засягащи развитието на земеделската
кредитна система в избрания времеви диапазон.
В дисертацията са представени последователно характерните
особености на неорганизирания и организирания земеделски кредит.
Разкриват се и се изясняват основните аспекти на тези две форми на
кредитна дейност в периода след Освобождението до началото на Първата
балканска война. В работата са разгледани и цитирани основните
нормативни документи, отнасящи се до законовата регламентация на
българската земеделска кредитна система.
VI. ПУБЛИКАЦИИ, СВЪРЗАНИ С ТЕМАТА НА
ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
1. Златинска, Р., Лихварството в България и опитите за неговото
регулиране в края на ХIХ век, сп. История, год. XXIV, кн.2, София,
2016 г.
2. Златинска, Р., Земеделските каси и Българската земеделска банка
(БЗБ) в Южна България – 1878-1912 г. – Сборник „Казанлък в
миналото и днес”, книга IX, София, 2016г.
3. Златинска, Р., Нормативни документи за дейността на земеделските
каси от Освобождението до края на XIX век. – Известия на центъра
за стопанско-исторически изследвания, Том първи „Градското
стопанство в българските земи през вековете”, Варна, 2016 г.
Related Documents
