Hovorun, Cyril. “Църква и нация през призмата на постсекуларизма.” Translated by Венцислав Каравълчев. Dveri.bg, Sofia,

6/18/2015 Църква и нация през призмата на постсекуларизма | Преводни

http://dveri.bg/%D0%A6%D0%AA%D0%A0%D0%9A%D0%92%D0%90_%D0%98_%D0%9D%D0%90%D0%A6%D0%98%D0%AF_%D0%9F%D0%A0… 1/11

Живо предание

Начало

Екип

Двери

Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й][К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Публикации

БОГОСЛОВИЕ

Църква, етнофилетизъм, национализъм

БИБЛЕИСТИКА

Стар Завет

Нов Завет

Проблеми на библейския превод

Библейска археология

Патристика

ДОГМАТИЧЕСКО БОГОСЛОВИЕ

Триадология

Христология

Пневматология

Теотокология

Еклисиология

Антропология

Сотириология

Иконология

Есхатология

Догмат и история

ИСТОРИЯ НА ЦЪРКВАТА

Ранната Църква

Църквата във Византия

Османски период

Българската православна църква

Съвременни православни църкви

Богословие на историята

Документи

Литургика, агиография и химнография

ПРАВОСЛАВНА ДУХОВНОСТ

Същност и проявления

Монашеско богословие

Старчеството

Психология и психотерапия

Църква и нация презпризмата напостсекуларизма

Автор: Архим. Кирил

(Говорун)

Разпознаване напостсекуларизма

През последните годинисоциолози, политолози ифилософи започнаха да обсъждатфеномена, нареченпостсекуларизъм. Първоначалнотой бе идентифициран катосоциален феномен. Скоро следтова мислители като ЮргенХабермас се опитаха да опишатявлението в термините нафилософията. Покъснобогословите се включиха вдискусията в опит да разберат,какво отражение може да имапостсекуларизмът върхувярващите. За светскитеинтелектуалци тази концепция сепревръща във все поинтригуваща, макар дапродължава да бъде и малкоплашеща. Богословите също бяхапровокирани от това явление. Впродължение на няколко века тебяха свикнали да живеят вусловията на антагонистичниядуализъм на светското исакралното. В днешно времеразделителната линия междучерно и бяло в секуларизма ирелигията е станала многоразмита, което направи възможнапоявата на трета опция – на

Редакционни

Живо Предание на тригодини

Наши партньори

Нашите издания

Православният синтез

под редакцията на

прот. Джоузеф Алън

Прародителският грях

от прот. Йоан

Романидис

Размишления върху

„Книга на Йова”: Опит



Канонично право Апологетика Вяра и наука Проблеми на православното богословие Проблеми на църковното съзнание

ЛИЧНОСТИ Апостолите Мъчениците Отците на Църквата Новомъчениците на Църквата Съвременни православни богослови Други

ИЗТОКЗАПАД Другите за нас Ние за другите Рефлексии върху вярата и Църквата

Писма Християнство и литература Нашите издания

Биографии и творчество

Антон Владимирович КарташовПрот. Томас ХопкоПрот. Василий Василиевич ЗенковскиВеселин КесичПрот. Стефан Станчев ЦанковПрот. Николай Николаевич АфанасиевПрот. Георгиос МеталиносСлавчо Вълчанов СлавовСвещ. Андрю ЛаутНиколай Никанорович ГлубоковскиОливие‑Морис КлеманАрхимандрит Киприан (Керн)Архимандрит Лев (Жиле)Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)Прот. Александър Дмитриевич ШмеманЗахумско‑Херцеговински епископ Атанасий(Йевтич)Прот. Джордж Дион ДрагасПрот. Йоан Сава РоманидисБрюкселски и Белгийски архиепископ Василий(Кривошеин)Прот. Йоан Теофилович Майендорф

Препоръчваме

Брюкселски и Белгийски архиепископ

Василий (Кривошеин)

Прот. Александър Шмеман

страница на руски

Прот. Александър Шмеман

страница на английски

Прот. Йоан Романидис

Прот. Александър Мен

Свмчца Мария (Скобцова)

Сурожки митрополит Антоний

Архимандрит Софроний (Сахаров)

Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)

Протодякон Андрей (Кураев)

Архимандрит Кирил (Говорун)

Олга Седакова

постсекуларизма. Така

постсекуларизмът изглежда идва

на мода – дори сред тези, които го

намират за противоречив.

Следвайки модерното, днес в своя

доклад бих искал да спра

вниманието Ви върху това

явление.

Говорейки за постсекуларизма, се

чувствам в известна степен

дилетант. Въпреки това,

настоящото ниво на

изследванията по тази тема е

такова, че може да се чувствам

дилетант и въпреки това да пиша

по темата, без да се страхувам, че

ще бъда обвинен в

некомпетентност. Така че тази

област остава неразработена.

Предполагам, че скоро ще бъде

трудно да се говори по този

въпрос, без преди това да е

прочетен огромен обем

литература.

До голяма степен съвременната

популярност на постсекуларизма

се дължи на успешното му

тиражиране, което се предполага

от представката „пост”. Всичко,

което върви с този префикс, се

превръща в печеливш продукт на

пазара на идеите. Въпросът е,

дали постсекуларизмът е само

продукт на успешен маркетинг или

има своя ценност като концепция,

достойна за сериозни дискусии?

По мое мнение, постсекуларизмът

е наистина успешна „марка”,

макар и не само това.

Постсекуларизмът е успешна

марка, защото както

изследователите, така и

обикновените хора разпознават

редица явления в обществото,

които могат да бъдат описани с

тази дума. Просто тя описва

широка гама социални развития.

Бих допълнил, твърде широка.

Говорейки за постсекуларизъм,

трябва да отбележим, че същият

бива асоцииран с твърде много

неща. Според някои,

постсекуларизмът означава

връщане на религията в

публичното пространство и живот,

други виждат в него доминиращ

клерикализъм и клерикализация

на обществото, трети –

религиозен ренесанс, четвърти –

феноменален успех на

християнските харизматични

движения и преоткриване на

за драматичнобогословие от МариоКоев

Христос въввизантийскотобогословие от прот.Йоан Майендорф

Православният път отДиоклийски митр.Калистос (Уеър)

Нови книги

Беседи за Литургиятаот йером. Атанасий(Йевтич)

Съвременниятбиблейски превод:теория и методология

Прот. АлександърШмеман: Срещи със



Волоколамски митрополит Иларион (Алфеев)Свещ. Андрю ЛаутСвещ. Михаил ЖелтовАрхимандрит Григорий (Папатомас)Прот. Джон ЕриксънВенцислав КаравълчевПожаревацки и Браничевски епископ Игнатий(Мидич)Архимандрит Йов (Геча)Алексей ОсиповИгумен Пьотр (Мешчеринов)Прот. Сергий БулгаковЯрослав ПеликанАрхимандрит Пласид (Дьосеи)Прот. Николай КимВладислав Аркадиевич БачининПрот. Томас Хопко (лекции из фонда на AncientFaith Radio)Пергамски митрополит Йоан (Зизиулас) (лекциипо догматическо богословие)Христос ЯнарасПрот. Павел ФлоренскиПетрос ВасилиадисАндрей ДесницкиМихаил Михайлович Дунаев

Полезни връзки

Православная ЭнциклопедияБогослов.руMonachos.netБиблиотека „Халкидон”Киевская РусьChristian Classics Eternal LibraryБиблиотека Якова КротоваРуслан Хазарзар – Сын ЧеловеческийПравославно богословско общество в АмерикаФилософия.бгКултура.бгПравославная беседаБогословские трудыВ. Живов. Святость. Краткий словарьагиографических терминовPatrologia Latina, Graeca & OrientalisBiographischBibliographisches KirchenlexikonAnemi. Digital Library of Modern Greek StudiesАгнец БожийСлавянска енциклопедия на светцитеВизантийский временникБогословский вестникOrientalia Christiana PeriodicaВестник РХДИнститут за източнохристиянски изследвания„Митрополит Андрей (Шептицки)"Списание за религиозни изследвания "AxisMundi"Анотирана библиография „Исихазъм"Архив на списанието „Христианское Чтение"Библиотека "Orthodoxia"Гръцки ръководства и наръчници поправославно догматическо богословиеЗографска електронна научноизследователскабиблиотека

националната идентичност икорени, други съзират в негоислямски фундаментализъм илипък религиозен тероризъм. Има итакива, за които постсекуларизмъте неоконсерватизъм или простоконсерватизъм, а някои са напротивоположното мнение,съзирайки там либерализъм,постмодернизъм и т. н.Географията на постсекуларизмасъщо е твърде широка: той серазпростира от САЩ – с техниянеоконсерватизъм и война стероризма – до Китай, с неговотодържавно поддържаноконфуцианство. Включва Русия снейната предполагаема„симфония” между Църква идържава, Близкия изток – с„арабската пролет”, извела довласт ислямистките партии,Европа с провала вмултикултурализма и др.Постсекуларизмът се превръща вглобално явление. Медиите мусимпатизират и едновременно стова го правят многолик. Тазимноголикост има различниизражения: зло, безизразно,мълчаливо, усмихнато, приличащона Осама бен Ладен, на АндрешБрейвик, Джордж Буш, ВладимирПутин, Далай Лама… Независимоколко различни са тези лица иколко различен е техният образ вобществото, това са все лица напостсекуларизма. Диаметралнатапротивоположност на всички тезилица подчертава дискусионносттана самия постсекуларизъм.Същият притежава много, твърдемного лица. Също така притежаваи много имена. Предполагам, чесъществуват и многопостсекуларизми. Всеки от коитозависи до голяма степен от своясобствен културен, исторически иполитически контекст.Предполагам, че има многопостсекуларизми – в съответствиесъс съответните контексти, в коитоте се намират. В доклада си ще сезанимая основно спостсекуларизма в пространствотона посттоталитарните обществакаквото е Русия.

Постсекуларизмът в посттоталитарен контекст

Няколко параграфа понагореспоменах за Русия като задържава, повлияна отпостсекуларизма. В Русия той

Солженицин

Ново от Двери

Свидетелство за единапостол: фактите за св.Тома в ИндияАпостол Тома – бащатана критическияреализъм?Защото няма Бог...

Християнство и култура

Венцислав Каравълчев„Св. Йоан Предтеча – последите на неговитесвети мощи"

Светослав Риболов„Авторитетът на отците,сборникът на Св.Писание и критерият насветостта"

Ф. А. Куприянов„Съдът на Синедрионанад Иисус Христос(анализ надревноеврейскотозаконодателство)"

Десислава Георгиева„Репресирани духовнициот Неврокопска епархияпрез периода 19441945г."



БогоносциRoad to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith andCulture)

може да бъде открит под различниимена. За някои се проявява катовъзраждане на духовността. Задруги, може би, изглежда катоопасна клерикализация. И дветегледни точки могат да бъдатобяснени все в термините напостсекуларизма. Далинарастването на общественатароля на религията в Русия щебъде разглеждано като духовновъзраждане или като растящаклерикализация, то със сигурностпопада в пообщата категория напостсекуларното, което вече еглобално явление.

И в двата лагера – напривържениците и съответнопротивниците на растящатаобществена роля на религията вРусия, има хора, които споделят,бихме го нарекли, общпостсекуларен мироглед. И поконкретно, става дума за единдуалистичен поглед. Например, занякои от лагера напривържениците, преди вексъществуваше Светата Рус, коятоправеше всички щастливи,усмихнати и хвалещи Бога. Следтова коварни врагове проникват вредиците на невинното църковнопаство. Чрез насилие и измама теразрушават свещената идилия.Сега задачата е да бъдевъзстановена – макар и катобледо подобие – онази Русия,съществувала преди избухванетона комунистическата революция.Противниците пък натеократичния образ на СветатаРус са врагове и на Църквата, и наРусия.

За някои от противниковия лагер,не за всички, разбира се, но предивсичко за тези, които все още саподвластни на магията накомунистическата атеистичнапропаганда, Църквата продължавада бъде заплаха и трябва да бъдедържана настрани от обществото.Тези хора също са движени отдуалистично разбиране, което,колкото и изненадващо да звучи, епресечна точка на иначенесъвместими възгледи.

Тези представи, макар и твърдепротиворечиви, са популярни несамо в Русия, но и извън нея, встрани, които споделят същатапосттоталитарна идентичност.Според мен, тези общи

Книжарници

Електронна

книжарница на

семинарията „Св.

Владимир”, Ню Йорк

Александър прес Джон Хопкинс

Юнивърсити прес

Книжарница за

християнска литература

„Анжело Ронкали”

Български книжици

Електронна

книжарница

„Православное”

Интернет‑книжарница

„Символ”

Интернет‑книжарница

„Маковец”

Издателство на

Православния Свето‑

Тихоновски

хуманитарен институт

Издателство „Русский

путь”



характеристики се дължат наобщото тоталитарно минало навсички тези страни. И в частност,това се дължи на дуализма, такамил на някои тоталитарниидеологии, включително и накомунистическата. И наистина,трябва да отбележим, чекомунистическата идеология едълбоко дуалистична. Тя разделясвета на две части – сферата напролетариата и сферата накапитализма. Отминалияткомунизъм е добър по природа,докато капитализмът е лош –също по природа. Светът, отперспективата накомунистическата идеология, ечерен и бял. Съответно и хората,засегнати от тази идеология, сапривикнали да го виждат в черно ибяло, и дори след като мнозина оттях се разочароваха от тазиидеология и я отхвърлиха,продължиха да гледат на света посъщия начин. Те се присъединихакъм различни изповедания иразни идеологии, но вмнозинството си запазихадуалистичния поглед върху светаоколо себе си. Тази перспективасе отрази върху онзипостсекуларизм, който израсна напосттоталитарна почва.

Дуализмът не е единственатаособеност на руския типпостсекуларизъм. Като друганегова особеност бих определилидеологизацията на Църквата. Вдействителност епохата намодерността прояви идеологиитекато наймогъща сила, способнаеднакво силно да обединява и даразделя големи групи от хора. Започти столетие идеологиитепревзеха света. Русия е страната,която беше найсилно засегнатаот тази окупация. В резултат днесстраната страда силно отпостидеологическия синдром.Форма на илюзорна болка, следкато официалната комунистическаидеология беше отрязана оттялото на обществото. Не всекибе и е щастлив от това. Голямачаст от обществото инстинктивнопотърси заместители наампутираната комунистическатаидеология. Някои намериха тозизаместител в Църквата. В тозислучай Църквата се превръща видеологическо прибежище,заместващо старатакомунистическа идеология. От



друга страна, това дава наЦърквата допълнителнапопулярност и атрактивност средтези, които просто са привикналида следват някаква идеология.Необходимостта от идеологиядовежда много хора, ако не вЦърквата, то в близост до нея.Тази тенденция се подкрепя дориот някои архиереи, които смятат,че идеологизацията на Църквата евид инструмент на мисията. Отдруга страна, далеч не всеки,който в своето търсене наидеология е бил доведен вблизост до Църквата, влиза вЦърквата. Тези хора запазватсвоите собствени вярвания и гивнасят в Църквата. Те могат дажеда останат атеисти иедновременно да се наричатправославни. По този начинЦърквата в някои от своитеобществени изяви се превръщавъв вариант на политическапартия. Едва ли е необходимо даказваме, колко много ѝ вреди това– на нея и на нейната спасителнамисия. Тази идеологизация ощеплаши и отблъсква от нея тези,които не искат да виждат тамидеологически отдел науправляващата върхушка. Чрезпревръщането си в носител наидеология, Църквата губи своямисионерски потенциал и сеотклонява от природата ипредназначението си.Идеологията още веднъж разделяхората на партии, този път вътре иоколо Църквата.

Показателно за това разделение еизследване на агенцията засоциологически проучвания„Среда”. Въпросът, койтоагенцията зададе, е, далиднешното нарастване наактивността на Рускатаправославна църква вобществената политика не естанало прекомерно голямо?[1] Вотговорите си, 48% не сасъгласни, че активността наЦърквата е прекалено голяма,27% не са имали мнение повъпроса, а 26% са заявили, чеучастието на Църквата вполитическия живот е прекаленоголямо. От една страна, броят натези, които одобряват дейносттана Църквата, е почти два пъти поголям от броя на тези, които не яодобряват. Същевременно обачеброят на неодобряващите такава



активност на Църквата едостатъчно голям, за дапредизвика притеснение итревога.

Кои са обаче тези, коитоодобряват и съответно неодобряват повишаването наобществената активност наЦърквата? Разделени ли са вотношението си към Църкватакато такава или просто смятат, четя върши нещо неподходящо?

Интересен в това отношение екоментарът на добре известнияруски журналист, представител надясната националистичнаидеология, Николай Сванидзе. Вкоментар върху споменатотопроучване той изрази широкоразпространеното мнение, споредкоето „съществуват очаквания, честаята на идеологията, която –след краха на комунистическатаидеология – беше оставена дапустее, може да бъде запълненаот християнството и поспециалноот православието”.[2]

Опасявам се, че сред хората,подкрепящи общественатаактивност на Църквата,присъстват не само тези, коитоискат християнското послание дабъде възвестено възможно найшироко в обществото, но и онези,които мислят като гн Сванидзе, икоито искат от Църквата да играеролята на идеолог. По същияначин сред тези, които вярват, черолята на Църквата в обществотое станала прекомерно голяма, имане само атеисти и нейни „врагове”,но и хора, които искат тя да бъдевярна на своята мисия – дапроповядва Христос, а не да сепревръща в някаква политическаквазипартия.

Националната църква в

постсекуларната ера

Въпросът за национализма инационалността в живота наЦърквата, който ни събра на тазиконференция, трябва да бъдеразгледан в светлината на токущо анализираната тенденция запревръщане на Църквата в слугана идеологията. Постсекуларниятконтекст на националността вживота на Православната църквае доста поразличен отисторическия контекст, в койтоетническият фактор започва да



играе своята важна роля заправославните хора. За да севиди разликата, нека се върнемкъм историята.

Национализмът, в различнистепени на своите прояви, еотличителна черта на източнатахристиянска традиция веченяколко века. Тук няма да сеспирам на въпроса, как той евъведен в православния живот.Факт е, че вече около двестагодини той е изключителнопопулярен сред православнитенароди, когато тези народи сепоявиха на историческата сценакато нации.

По това време етническиятфактор обслужва различни цели,като например да помага засъздаването на националнидържави и да обосновава тяхнотосъздаване. Той изигра също такаважна роля в преоткриването наедна от формите на местнатацърква – тази на автокефалията.Формално погледнато,автокефалията е древнаинституция. В действителностобаче под нейната форма евъведено нещо ново вправославната еклисиология, аименно – националнатанезависима църква.Автокефалията, в този си вид,много прилича на суверенитета нанационалните държави, аединството на поместните църквисе превръща в нещо подобно насъюзите на независимите нации.

Не искам да кажа, че бракът напоместната църква снационалността е нещо, което еединствено лошо. Положително втози брак е, че идеята за нацияподпомага еманципирането насамата идея за Църквата, прави яза православните родна, близка искъпа. Грубо казано,православните харесватлокалността (поместността) насвоите църкви. Обичатедновременно кактобогословската идея запоместност, така и нейнитепревъплъщения в реалния животна Църквата. Топлината напоместното въплъщение наЦърквата пред студената идея зауниверсалността на Църквата (завселенскостта на Църквата).

Националната църква е едно от



въплъщенията на идеята запоместност. През 19 век тази идеяправи Църквата много повечеобичана не само средобразованите и богословстващихристияни, но и от православнитеот всички социални слоеве. Товаспомогна православнотохристиянство да бъде съхраненокато народно изповедание.

Връщайки се към нашето време икъм нашата тема, въпросът, койтовъзниква е, дали това отношениекъм националните църкви евалидно и днес или има нещоспецифично постсекуларно вмодерната идея за националнацърква? Вярвам, че идеята нанационалната църква претърпязначителни промени и към нея бедобавено нещо постсекуларно.Това се случи, понеже саматакласическа идея за нация – така,както е формирана следФренската революция – преминапрез драматични метаморфози.

Движещата сила за тезиметаморфози в наши дни еглобализацията. След като бепоставена в контейнера заметалотопене на глобализацията,идеята за нация звучи различно.Превръща се в сигурен пристан занесъгласните с глобализацията.Руските християни са средпървите, потърсили убежище там.Те очакват, че идеята за нациятаще функционира като защита натяхната идентичност и на онова,което те наричат „самобитност”. Вдопълнение, идеята занационална църква е силномодифицирана под влиянието наидеологиите на 20 век. Саматаидея се превърна във видидеология. Така до голяма степензагуби сладкия мирис на нещоскъпо и нещо домашно. Човеквероятно все още може дапочувства този мирис в диаспора,но не толкова силно вмитрополиите. Там предпочитат,вместо представата задържавност – представата зацивилизацията, за света илидори за Империята. В Русия,например, е популярна идеята заРуския свят като конгломерат отправославни народи, обединениот някои общи характеристикикато език, култура или история.Представата за православнатацивилизация или Руския свят е


http://dveri.bg/%D0%A6%D0%AA%D0%A0%D0%9A%D0%92%D0%90_%D0%98_%D0%9D%D0%90%D0%A6%D0%98%D0%AF_%D0%9F%D0%A… 10/11

постсекуларна в найчистата си

форма и е доста далеч от тази за

националната църква във вида, в

който, както стана ясно, се е

формирала преди два века.

Не искам да създавам

впечатлението, че

постсекуларизмът е нещо лошо и

носи със себе си единствено

отклонения от вярното

изповядване и практикуване на

християнството. Положителната

роля на постсекуларизма виждам

в това, че подтиква християните

да вярват разумно. Епохата на

секуларизма е доминирана от

водещата роля на разума. В

епохата на постсекуларизма

разумът запазва първостепенната

си роля, макар тази роля вече да

не е монополна, както е при

секуларизма. Фактът, че хората

искат обяснение на нещата, в

които вярват, и не приемат всичко

за даденост, е друга черта на

постсекуларизма.

Постсекуларизмът има още много

характеристики, но поради

ограниченията на настоящия

доклад, те не могат да бъдат

изложени тук.

Превод: Венцислав Каравълчев

* Доклад, изнесен на конференцията

„Еклисиология и национализъм в

постмодерната епоха”, Академия за

богословски изследвания във Волос,

Гърция, 26 май 2012 г. Текстът на този

доклад ни беше любезно предоставен за

превод и публикуване от автора (бел.

прев.).

[1] http://sreda.org/opros/oprosob

aktivnostirusskoypravoslavnoytserkvi,

достъп 1 януари 2012 г.

[2] http://sreda.org/opros/oprosob

aktivnostirusskoypravoslavnoytserkvi,

достъп 1 януари 2012 г.

Краткък адрес на настоящата

публикация: http://dveri.bg/khd9p

"Живо предание"‑ един проект на "Двери", © 2012


http://dveri.bg/%D0%A6%D0%AA%D0%A0%D0%9A%D0%92%D0%90_%D0%98_%D0%9D%D0%90%D0%A6%D0%98%D0%AF_%D0%9F%D0%A… 11/11

0:00

Hovorun, Cyril. “Църква и нация през призмата на постсекуларизма.” Translated by Венцислав Каравълчев. Dveri.bg, Sofia,

Documents