Към началото на реставрацията на стенописите от Боянската църква. – В: Боянската църква между Изтока

Боянската църква между Изтока И запада

в Изкуството на хрИстИянска европа

The Boyana ChurCh BeTween The easT and The wesT

in The arT of The ChrisTian europe

National Museum of HistoryBulgarian Academy of Sciences

Sofia 2011

Edited byBisserka Penkova

Боянската църква между Изтока И запада

в Изкуството на хрИстИянска европа

Национален исторически музейБългарска академия на науките

София 2011

Под редакцията на Бисерка Пенкова

Изданието е реализирано с подкрепата на ЮНЕСКОThis edition is published with the support of UNESCO

© Бисерка Пенкова - научна редакция© Майа Лачева - графично оформление© Виктор Паунов - корица© Иван Ванев - графичен знак и фотографииВсички права са запазени

ISBN 978-954-91259-7-9

United NationsEducational, Scientific and

Cultural Organization

От редактора . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7Христо Матанов, София. България в първите години (1257-1265) от управлението на цар Константин Тих Асен . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9Christo Matanov, Sofia. Bulgaria in the First Years (1257-1265) of the Reign of Tsar Konstantin Tich (Asen) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 15Srdjan Pirivatrić, Belgrade. The Boyana Church Portraits . A Contribution to the Prosopography of Sebastocrator Kaloyan . . . . . . . . . 16Сърджан Пириватрич, Белград. Портретите в Боянската църква . Принос към просопографията на севастократор Калоян . . . . . . . . . . . . 37Стефан Смядовски, София. Епиграфските проучвания на Боянската църква . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40Stephan Smedovski, Sofia. The Epigraphic Studies on the Boyana Church . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 47Иванка Гергова, София. Боянският поменик като свидетелство за историята на храма . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 54Ivanka Gergova, Sofia. The Boyana Beadroll as Testimony about the History of the Church . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 48Методи Златков, София. Бояна през средновековието – състояние и проблеми на проучванията . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 56Methodi Zlatkov, Sofia. Boyana in the Middle Ages – State of Art and Problems of Research . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 66Миглена Прашкова, Велико Търново. Новоразкрити стенописни фрагменти в средновековната църква в Горско ново село . . . . . . . . . . . 69Miglena Prashkova, Veliko Tarnovo. Newly Discovered Mural Fragments in the Мedieval Сhurch in Gorsko Novo Selo Village . . . . . . . . 75Иван Bанев, София. Към началото на реставрацията на стенописите от Боянската църква . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 78Ivan Vanev, Sofia. To the Beginning of the Restoration Works of the Boyana Church Murals . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 89Владимир Цветков, София. Към периодизацията на стенописите на Боянската църква . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 92Vladimir Tzvetkov, Sofia. To the Periods of the Mural Paintings of the Boyana Church . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 96Нина Гагова, Белград-София. Житийният цикъл за св . Никола в Боянската църква и наративните текстове за светеца в южнославянската агиографска традиция през ХІІІ век . . . . . . . . . . . . 100Nina Gagova, Belgrade-Sofia. The Life of St . Nicholas in Boyana and the Hafiographical Narratives about the Saint in the South Slavic Manuscript Tradition in 13th Century . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 125

СъдърЖАНИЕ

Татьяна Царевская, Великий Новгород. Образы свв . врачей и целительский аспект почитания св . Николая Чудотворца в древнем Новгороде . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 126Tatyana Тsarevskaya, Novgorod Veliky. The Images of Holy Doctors and the Healing Aspect of Veneration of St . Nicholas in Myra in the Medieval Novgorod . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 137Энгелина Смирнова, Москва. Фреска „Святой Убрус” в Бояне . . . . 142Engelina Smirnova, Moscou. „La Saint Face” à Boïana . . . . . . . . . . . . . 148Георги Геров, София. Изображението на Кръщение Христово върху западната фасада на Боянската църква – функция и контекст . . 151Georgi Gerov, Sofia. L’image du Baptême du Christ sur la façade ouest de l’église de Boïana – fonction et contexte . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 158Георгиос Веленис, Солун. Средновековните градежни фази на Боянската църква . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 162Georgios Velenis, Thessaloniki. The Medieval Building Phases of the Boyana Church . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 173Владимир Сарабьянов, Москва. Приделы второго этажа в древнерусских церквах ХІІ-ХІІІ веков, их функции и иконографические программы . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 178Vladimir Sarabianov, Moscow. The Upper-Storey Chapels in Russian Churches of the 12th – 13th Centuries, Тheir Function and Iconographic Programs . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 191Branislav Cvetković, Jagodina. Robes of Light and the 13th Century Frescoes in Boyana Church . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 198Бранислав Цветкович, Ягодина. Одежди на светлина и фреските от ХІІІ в . в Боянската църква . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 212Bojan Popović, Belgrade. Costume and Insignia and Rulers Depicted in Boyana Church . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 215Боян Попович, Београд. Костюм и инсигнии на ктиторите и владетелите, изобразени в Боянската църква . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 233Maria Panayotidi, Athens. Some Observations on Thirteenth-century Sinai Icons and Boyana Frescoes (1259) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 238Мария Панайотиди, Атина. Някои наблюдения върху синайските икони от ХІІІ в . и боянските фрески (1259) . . . . . . . . . . . . 243Бисерка Пенкова, София. Към източниците на стила на стенописите от 1259 г . в Боянската църква . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 248Bisserka Penkova, Sofia. On the Sources of the Frescoes Style in Boyana Church (1259) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 258Елка Бакалова, София. Заключително слово . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 262Използвани съкращения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 270

78

Последната реставрация на боянските стенописи, приключила през 2008 г., отново повдигна редица въпроси за историята на опазването на този забележителен паметник на православното изкуство. Досега, за период от близо сто години, стенописите са били обект на цялостна реставра-ция пет пъти, като междувременно са извършвани и множество частич-ни намеси. Въпреки че в научната литература нееднократно е обръщано внимание върху отделните кампании, все още има редица неизяснени въпроси, свързани с тях. Особено значение за опазването на паметника има първата реставрация на стенописите, започнала по инициатива на царица Елеонора през ля-тото на 1912 г. Началните сведения за предстоящата реставрация са пуб-ликувани още през април същата година на страниците на „Училищен преглед”. Там е отбелязано, че „за да се направи един план на това рес-тавриране и за да се пристъпи към работа, е поканен от Виена познатия художник г-н Балла, който е вече в столицата”1. Оттогава до днес името на Йозеф Бала (Josef Balla) е споменавано многократно в научната ли-тература, но въпреки това все още знаем твърде малко както за неговата личност, така и за реставрационната му практика.От кратките сведения на Б. Филов за първата реставрация на стенописи-те става ясно, че по време на престоя си в България през 1912 г. Й. Бала работи само в наоса на църквата. Реставрацията е прекратена с избухва-нето на Балканската война, като е подновена едва през есента на следва-щата година, но вече от художника Марин Георгиев Устагенов2. Името на Бала се споменава и в следващите отчети за работата в Боянската църква, публикувани през 1915 и 1920 г., но без конкретни данни за извършеното от него3. Кратка оценка за работата му срещаме едва в монографията на Андрей Грабар от 1924 г. Там е отбелязано, че както Бала, така и М. Ге-оргиев, са се ограничили „изключително с почистването и закрепването на запазените фрески” и че не са били „направени никакви поправки,

1 Училищен преглед, IV, 1912, 201.2 Филов, Б. Фреските на Боянската църква при София. – ИБАД, III, 1913, 303.3 Филов, Б. Фреските на Боянската църква при София. – ИБАД, V, 1915, 207-208; Същият. Рапорт върху дейността на Народния археологически музей от 1909 до 1919 г. – ГНМ, I, 1920, 59-60.

КъМ НАчАлОТО НА РЕСТАВРАцИяТА НА СТЕНОПИСИТЕ ОТ БОяНСКАТА цъРКВА

Иван Ванев, София

Боянската църква между Изтока и Запада

79

подновявания или ретушировки на образите”4.Десетилетие след излизането на монографията на А. Грабар върху първа-та реставрация се спира и Иван Кепов. За съжаление, неговият подробен преразказ на сведенията, публикувани от Б. Филов, не внася повече яснота по отношение на извършеното върху стенописите в периода 1912-1915 г.5

В публикация от 1956 г. Никола Мавродинов представя първата рестав-рация като „много добър опит за запазването на стенописи” у нас. Ав-торът обръща внимание на обстоятелството, че Й. Бала и М. Георгиев са работили съвместно. Той дори счита, че „Бала е предал своя опит на Марин Георгиев, който е продължил работата” след заминаването на ав-стрийския художник6.През същата година в статия на Кирил цонев са отбелязани някои не-благоприятни за стенната живопис в Бояна последици от употребата на цимент по време на първата реставрация7. Върху първата реставрация се спират и някои автори в публикуваните през 1971 г. доклади от между-народна конференция, посветена на проблемите на опазването на Боян-ската църква8. Отделните реставрационни намеси са разгледани най-обширно от ло-зинка Койнова-Арнаудова. Публикуваните сведения в нейната статия от 1995 г. са резултат от дългогодишната й реставрационна работа в Боян-ската църква. Въз основа на проведените физикохимични изследвания, извършените проби и наблюдения на място в църквата и съпоставянето на резултатите с някои документални източници, л. Койнова прави опит да възстанови както първоначалното състояние на стенописите, така и отделните етапи на реставрационната намеса, извършена в периода 1912-1915 г.9 В периода 2007-2008 г. излизат от печат и два доклада, посветени на рестав-рационната практика на М. Георгиев, в които са разгледани и някои въпроси, отнасящи се до първата реставрация на стенописите в Боянската църква10.

4 Грабар, А. Боянската църква. С., 1924, 5.5 Кепов, И. Из миналото на Бояна. С., 1934, 40-43.6 Мавродинов, Н. Консервиране и реставриране на паметниците на културата. – МПК, 1, 1956, 13.7 цонев, К. Методи на работа и материали, които се прилагат при реставриране на стари стенописи. – МПК, 3, 1956, 7. К. цонев смята, че стабилизирането с цимент е извършено през 1910 г.8 В своя доклад, без да се позовава на конкретни източници, Здравко Баров споменава, че „първото укрепване на стенописите” е извършено през 1914 г., като „същата операция е довършена през 1918 г.” Баров, З. Проблеми на консервацията и реставрацията на стенописите в Боянската църква. – МПК, 3, 1971, 43.9 Койнова-Арнаудова, л. История на изписването и реставраторските намеси в Боянската църква. – Проблеми на изкуството, 1, 1995, 42-50.10 Ванев, И. Марин Георгиев Устагенов и трансферирането на стенописи в България от началото на ХХ век (предварителни наблюдения). – В: Проблеми на изящните и приложните изкуства. С., 2007, 118-124; Нови данни за трансферирането на стенописи от църквата „Св. Петър” при с. Беренде. – В: Проблеми на приложните и изящните изкуства. С., 2008, 57-64.

The Boyana Church between the East and the West

80

В две последователни статии са публикувани и резултати от последната реставрация11. В публикацията от 2007 г. Владимир цветков за първи път прави обективни аналогии между дейността на първите реставратори и последователността на операциите в съвременната практика12.Сведенията на Б. Филов са основополагащи за изграждането на пред-става у повечето изследователи както за първата реставрация на стено-писите, така и за нейните автори. В продължение на десетилетия се пре-повтаря и затвърждава една и съща формула, която наред с цялостното митологизиране на Боянската църква превръща в мит и първата рестав-рация на стенописите. От пълното одобрение, преминавайки през крайно отрицание, едва напоследък започнаха да се появяват обективни оценки на извършеното от нашите предшественици. Публикуваните резултати от последните две реставрации са несъмнен принос в изясняването на редица въпроси, свързани с историята на опазването на Боянската църк-ва. Независимо от това, конкретните данни, илюстриращи методите на работа и използваните материали при работата на Й. Бала и М. Георгиев, са все още твърде малко. Отдалечеността във времето, множеството по-късни реставрации, ос-къдните сведения в публикациите и липсата на пълноценна документа-ция правят повечето изводи хипотетични. Въпреки това все още могат да бъдат изяснени редица подробности около първата реставрация на стенописите. Възможност за това дават някои архивни документи, които не са изчерпателно изследвани. Най-ценен от използваните източници се оказа документ от личния архив на Б. Филов, съхраняван днес в БИА на НБКМ13. Документът представлява протокол от комисия, състояла се в с. Бояна на 30 август 1912 г. по повод извършените от Й. Бала реставра-ционни намеси в църквата. Данни от протокола са публикувани за първи път от Доротея Соколова през 1990 г.14 През 1995 г. Трифон Трифонов също използва сведения от протокола, но в контекста на поставените от него проблеми за използването на сини пигменти в стенната живопис15.Б. Филов споменава, че първата реставрация на стенописите започва през лятото на 1912 г.16 Сведенията от протоколната книга на Комиси-ята за старините показват, че предприетите намеси са предшествани от

11 цветков, В. Разслояване на стенописни фрагменти в Боянската църква. – Проблеми на изкуството, 1, 2007, 3-6; Пенкова, Б., В. цветков. Стариjи слоjеви зидног сликарства у Боjани. – Саопштења, XL, 2008, 43-59. 12 цветков, В. цит. съч. 13 НБКМ-БИА, ф. 209, а. е. 10, л. 76-77.14 Соколова, Д. Невидимата страна на айсберга. За изграждането на структурата и функциите на Народния музей. – Изкуство, 3, 1990, 16.15 Трифонов, Т. За някои проблеми при използването на сините пигменти в стенната живопис. – Проблеми на изкуството, 1, 1995, 61. Като произход на документа Т. Трифонов посочва несъществуващ фонд от тогавашния цДИА.16 Филов, Б. Фреските на Боянската църква при София. – ИБАД, III, 1913, 303.


81

продължителни обсъждания. Съгласно протокола от заседанието, прове-дено на 26 април 1912 г., Комисията първоначално разглежда доклада и условията на Й. Бала, свързани с предстоящата реставрация на стенопи-сите. Поради изключителното значение на този въпрос, окончателното решение е отложено с няколко дни, „за да могат членовете да съберат необходимите им сведения и осветления, а така също да прегледат и са-мите фрески на мястото им”17. Не е възможно да се установи кога точно е организирано посещението в Бояна18, но това със сигурност е станало преди 16 май, когато въпросът с реставрацията на стенописите е разгле-дан отново на заседание на Комисията за старините19. Тогава, след като е изслушан доклад от Б. Филов, посветен на значението на боянските стенописи „в свръзка с другите запазени у нас стари фрески”, последван от продължителни разисквания, Комисията решава, че е „компетентна да се произнесе по принцип върху предложената от г-н Бала програма за запазването и укрепяването на тези фрески”20. В подточка 3 на протокола е записано, че Комисията одобрява програмата на Бала, „като се надява, че тя ще бъде изпълнена по най-добросъвестен начин”21. Във връзка с предстоящата работа е предложено: „1. Да се назначи от Министерството на народното просвещение специална комисия, която да следи отблизо извършването на работата; 2. да се приеме един български художник, като помощник на г. Бала; 3. преди да се почне работата, всички фрески да се фотографират и да се направи всичко възможно за тяхното предва-рително изучаване”22. Вероятно на базата на тези предложения е свикана комисията от 30 ав-густ 1912 г., чийто протокол се съхранява в личния архив на Б. Филов. Първоначалният й състав е бил от петима членове: Б. Филов, А. Ми-тов, А. Белковски, арх. Ю. Миланов и Й. Иванов. По неизвестни при-чини арх. Ю. Миланов и Й. Иванов отпадат от комисията и имената им в заповедта са зачеркнати23. Решенията на Комисията за старините са в основата и на избирането на М. Георгиев за участие в реставрацията на стенописите съвместно с Бала. Не става ясно обаче, дали предвиде-ното фотографско заснемане е извършено преди започване на работата. По това време Народният археологически музей все още не разполага с щатен фотограф и необходимите заснемания са извършвани от фото-

17 НА на БАН, ф. 132, оп. 1, а. е. 211, л. 18 Извършената командировка е одобрена на 23 май със заповед № 1775. Според нея Боянската църква е била посетена от Н. Бобчев, Н. Панчев, Г. Кацаров, арх. Ю. Миланов, Р. Попов, К. Шкорпил и К. Вълев, цДА, ф. 177к, оп. 1, а. е. 344, л. 173.19 НА на БАН, ф. 132, оп. 1, а. е. 211, л. 10 гръб.20 Пак там.21 Пак там. За съжаление, цитираната програма на Й. Бала не бе открита. 22 Пак там.23 цДА, ф. 177к, оп. 1, а. е. 348, л. 55.


82

графа на Министерството на народното просвещение24. Досега в архива на НАИМ-БАН не са открити фотографии на стенописите, направени преди началото на първата реставрация25. От запазените заповеди на Министерството на народното просвещение изглежда, че предвиденото заснемане е извършено едва през декември 1913 г.26 Тогава Георги Трай-чев е командирован за два дни „да фотографира откритите и изчистени през последно време фрески в тамошната църква”27. Възможно е тогава да е направена известната фотография на новоразкритото през есента на 1913 г. изображение на Христос Евергет, за отпечатания по това време т. III на Известия на българското археологическо дружество28. Вероятно оттогава датира и една изключително ценна фотография, направена в притвора на църквата преди отстраняването на по-късните стенописи в южния аркосолий29. За установяване на времето, по което Бала започва работа в църквата, може да послужи заповед на Министъра на народното просвещение от 21 юни 1912 г., когато уредникът на Училищния музей към Министер-ството е командирован до с. Бояна, за да придружи австрийския худож-ник и „да му предаде ключовете на старата Боянска църква и работите по реставриране фреските в нея”30. Все още не са открити конкретни сведе-ния, изясняващи хода на реставрационните намеси. Неизяснени остават и професионалните взаимоотношения между Й. Бала и М. Георгиев. Счита се, че избухването на Балканската война през есента на 1912 г. е основната причина, поради която австрийският художник прекратява своята работа в Бояна31. Това е една от най-устойчивите представи, би-туваща по страниците на научната литература. Повечето автори логично интерпретират лаконичните сведения на Б. Филов, който само спомена-ва, че работата е временно преустановена поради войната с турците32. Според протокола от комисията обаче, се оказва, че договорът на Бала е

24 Преди да премине на постоянна работа в Народния археологически музей, фотографът Георги Трайчев работи на щат в Министерството на народното просвещение. 25 Позовавайки се на сведения, получени от Кръстьо Миятев, Георги Стойков съобщава, че най-старите фотографии на Боянската църква са правени около 1910 г. от Г. Трайчев, срв. Стойков, Г. Архитектурни проблеми на Боянската църква. С., 1965, 14, бел. 1. Днес са известни и по-ранни фотографии, отразяващи външния вид на църквата и околния терен, срв. Генова, Й. Най-старата снимка на Боянската черква. – МПК, 3, 1977, 13-15. Съществува вероятност заснемането на Г. Трайчев от 1913 г. да е първото фотографско документиране на стенописите.26 цДА, ф. 177к, оп. 1, а. е. 363, л. 169.27 Пак там.28 Филов, Б. Фреските на Боянската църква при София. – ИБАД, III, 1913, 304, обр. 226.29 Архив НАИМ-БАН, фотография № 4601. Подготовката за печат на т. III започва в края на 1913 г., срв. Първи отчет на българското археологическо дружество в София. С., 1914, 3-4.30 цДА, ф. 177к, оп. 1, а. е. 346, л. 130.31 Грабар, А. цит. съч., 5; Кепов, И. цит. съч., 41; Койнова-Арнаудова, л. цит. съч., 47-48.32 Филов, Б. Фреските на Боянската църква при София. – ИБАД, III, 1913, 303.


83

прекратен месец преди избухването на войната и то поради неодобрение на извършената от него работа. Този факт променя изцяло представите ни за първата реставрация на стенописите и поставя под съмнение не само професионалните качества на Бала, а и достоверността на сведени-ята в публикациите.Основните дейности, извършени в църквата, са отбелязани от Б. Филов като „почистване” и „препариране” на фреските. Вероятно първата опера-ция, проведена от Й. Бала, е била свързана със стабилизиране на разсло-ените участъци от мазилковия грунд, като това е постигнато чрез подли-ване и бордиране. Според протокола това е „извършено изобщо задоволи-телно” чрез употребата на цимент и вар33. Резултатите от последните рес-таврационни намеси показват, че подливането е извършено изключително с циментов разтвор, а най-много консолидирани по този начин участъци са открити по свода и стената на южното рамо на кръста в наоса34. По повод извършеното почистване на стенописите комисията счита, че то „не е направено достатъчно старателно и еднакво на всички места”, а дори „на някои места почистването е направено така невнимателно, че е измита даже всичката боя до мазилката, както е например случаят с мулето, на което язди Христос при влизането в Йерусалим”. А „ако някои от изображенията правят впечатление на добре почистени, това се дължи на обстоятелството, че въпросните места бяха и по-рано добре запазени (именно Успение на св. Богородица срещу апсидата и Тайната вечеря на северната стена)”35. Според наблюденията на К. цонев по вре-ме на първата реставрация са „повредени някои места от оригиналната боя” от употребата на силно действащи разтвори36. В протокола от 1912 г. липсват конкретни данни за това. Отбелязано е само, че членовете на комисията също правят опит за отстраняване на замърсяванията от жи-вописния слой, с който установяват, че „фреските са могли да бъдат по-чистени по-добре”37.Укрепването на живописния слой и мазилката е следващият етап от рес-таврационната намеса на Й. Бала. Досега липсваха конкретни данни за извършването на подобна дейност. В протокола е отбелязано, че това е най-важната операция в програмата на австрийския художник, която била наречена от него „регенерация на стената”. Дори е споменато, че той считал това за свой „специалитет”38. Въпреки че по-надолу в текста т. нар. регенерация е описана като импрегниране на стената с варно мляко,

33 НБКМ-БИА, ф. 209, а. е. 10, л. 76.34 цветков, В. цит. съч., 5.35 НБКМ-БИА, ф. 209, а. е. 10, л. 76.36 НА на БАН, ф. 132, оп. 1, а. е. 273, л. 485, 485 гръб. Според него най-повредени при почистването по време на първата реставрация били телесните части на някои фигури.37 НБКМ-БИА, ф. 209, а. е. 10, л. 76.38 Пак там, л. 76 гръб.


84

най-вероятно става въпрос за класическия похват на укрепване с варна вода. В коментарите за този етап е отбелязано, че от варното мляко по по-върхността на стенописите се е „получила една непрозрачна белезна”39. Това кара членовете на комисията да допуснат, че нанесеното след това лаково покритие е имало за цел да прикрие нежеланите последици от прилагането на неподходящ метод за укрепване. За да открият състава на използвания лак участниците в комисията правят проби, като използват „спирт, терпентин, поташ и жлъчка”. В заключение те добавят, че Бала е използвал „един най-обикновен и прост лак (шеллак и колофони-чам-сакъз, разстворени в спирт)”40. Въпреки че използваната техника за до-казване на съставните части на лака не е възможно да даде цитираните резултати, днес тези сведения могат да бъдат приети за достоверни, тъй като по-надолу в протокола е отбелязано как Бала сам е признал, че из-ползвания от него лак е съдържал точно тези компоненти41.В протокола се съдържат и сведения, отнасящи се до извършените при първата реставрация трансфери на стенописи, чиито авторство и дати-ровка все още не са напълно изяснени. В научната литература е затвър-дено схващането, че фрагментът с Христос Вседържител е свален от Бала42. Досега не е коментирано и авторството на извършения трансфер на фрагмента с изображение на св. Георги от северната стена на наоса. Също така съществуват необосновани твърдения, че от южната стена на притвора е свалено и прехвърлено върху изкуствена основа известното по сведенията на Стефан Веркович43 и Константин Иречек изображение на Алдимир44.Познатите ни днес трансфери на стенописи от Боянската църква, из-пълнени по време на първата реставрация, са извършени единствено от научен интерес с желанието да бъдат открити неизвестни дотогава изо-бражения от по-ранни периоди на изписване. Без съмнение, инициатор на тази толкова сложна и рискована от реставраторска гледна точка опе-рация е бил Б. Филов. Действително, в изпълнение на неговото желание през 1912 г. Й. Бала прави опити за сваляне на стенописни фрагменти. Това обаче не са известните ни днес трансфери – Христос Вседържител

39 Пак там.40 Пак там. Съставът на този лак не беше известен досега. При анализите на проби от купола и от северната стена на наоса, проведени по време на последната реставрация, е доказано наличие само на дамара и кехлибар, срв. Григоров, Гр., В. цветков. Реставрационна документация за обект „Боянска църква”, 2006 (непубликувана).41 НБКМ-БИА, ф. 209, а. е. 10, л. 76 гръб.42 Койнова-Арнаудова, л. цит. съч., 45.43 С. Веркович обръща внимание само на надписа към изображението, срв. Шафарик, я. Писмени споменици. – Гласник друштва србске словесности, VII, 1855, 191; Велева, Д. Едно пътуване на Ст. Веркович през българските земи (пътепис от 1855 г.). – ИБИД, XXVIII, 1972, 375. 44 Иречек, К. Български дневник 1879-1881. Т. І. Пловдив, 1930, 217.


85

и св. Георги, а намиращите се в съседство фрагменти от фигурите на св. Теодор Стратилат, св. Теодор Тирон и св. Димитър45. Според прото-кола и тази реставрационна намеса на Бала претърпява неуспех. Там е отбелязано, че „през трите големи фигури на светиите в долната част на северната стена е направена една груба напречна линия, широка около 1 см, изпълнена с цимент. Това нещо е също следствие на неумелия опит на г-н Бала да снеме част от фреските. По този начин е развалена една от най-хубавите и ценни фрески в църквата”46. Преди това е упоменато, че „снетата част е паднала и станала на много малки парчета, прикрепени отпосле върху стената съвършено безразборно”47. явно след тези неспо-лучливи проби Бала се отказва от по-нататъшни опити за разслояване на стенописи. Според протокола и М. Георгиев прави опит за разслояване от същата стена, който се оказва далеч по-сполучлив, като успява да сва-ли „един от светиите”48. Въпреки че не се уточнява кое е сваленото изо-бражение, може да се допусне, че това е запазената горна част от фигура-та на св. Георги49. На следващата година М. Георгиев успешно отделя от стената и образа на Христос Вседържител50.л. Койнова-Арнаудова съобщава за трансферирането на още един фраг-мент при първата реставрация на стенописите. Позовавайки се на А. Гра-бар, тя смята, че при тази реставрация е свалено т. нар. изображение на Алдимир от южния аркосолий на притвора51. Образът на Алдимир обаче е бил силно повреден още при посещението на Константин Иречек в Бо-янската църква през юни 1880 г.52 Коментарите на Б. Филов, публикувани след приключването на първата реставрация, достатъчно ясно описват съдбата на въпросното изображение. По повод разкриването на сцената Христос сред книжниците той споменава: „напоследък бе открита още една отлично запазена и неизвестна по-рано фреска [...] Тя бе покрита досега с по-късна мазилка, върху която се виждаха някои полуизтрити образи (доколкото можеше да се разпознае, Исус Христос, св. Богороди-ца и още един светец) и която, следователно, можеше без колебание да бъде отстранена”53.В последния етап от реставрационната намеса в разрушените участъци

45 НБКМ-БИА, ф. 209, а. е. 10, л. 76-76 гръб.46 Пак там, л. 76 гръб.47 Пак там, л. 76-76 гръб.48 Пак там, л. 76 гръб.49 При последната реставрация фрагментът е върнат на оригиналното му място.50 Филов, Б. Фреските на Боянската църква при София. – ИБАД, V, 1915, 208.51 Койнова-Арнаудова, л. цит. съч., 45. л. Койнова погрешно смята, че сцената Христос сред книжниците е открита през 1912 г. 52 К. Иречек описва изображението на Алдимир като „фигура с неузнаваемо лице”. Иречек, К. цит. съч. 217. В доклад до министъра на народното просвещение от 1880 г. К. Иречек споменава, че „лицето е съвсем развалено”. Миятев, П. Из архива на Константин Иречек. Т. II. С., 1959, 40. 53 Филов, Б. Фреските на Боянската църква при София. – ИБАД, V, 1915, 208.


86

Й. Бала полага китове „с вар и с цимент”, които впоследствие тонира. На страниците на своята монография А. Грабар свидетелства, че по време на първата реставрация „били запълнени само отпадналите части на мазил-ката и тези кръпки” били „покрити с гладка боя, приближаваща се по тон към околната стара боя”54. През 1934 г. К. цонев констатира „употребата на маслена или маслено фирнисна боя за ретуш”, която вече се е била отделила „по тон от околната темперна боя”55. По всички изображения, без изключение той открива непопълнени „дупки и бразди [...] замазани с боя”56. Близо две десетилетия по-късно, в обяснителната записка за рес-таврационните намеси, извършени в периода 1952-1954 г. К. цонев спо-менава, че ретушите на Й. Бала и М. Георгиев били направени с „водно стъкло и обикновени бои на прах”57. Въпросът с колоритната интеграция, извършена от Й. Бала, също е ко-ментиран в протокола. Комисията установява, че „закърпваните” места не са тонирани „всяко за себе си, но за по-голяма бързина е прекаран навсякъде черникав тон”58. Нанасянето на този тъмен тон в комбинация с лаковото покритие е „причина да се изгуби колорита на фреските и да получат те тъмния си вид”59. Така представените като окончателно за-вършени стенописи от купола с пандантивите и горните части на наоса, според общите впечатления на комисията, били твърде черни със силни отражения от лаковото покритие. В заключение е отбелязано, че „рабо-тата по запазването на фреските в Бояна е извършена неумело, а някои от направените работи (регенерацията и лакът) са даже вредни, по която причина комисията е на мнение, щото по-нататъшното изпълнение на работата да се отнеме от г-н Бала”60.Вероятно след заминаването на Й. Бала, М. Георгиев продължава да ра-боти в църквата до избухването на Балканската война. Както стана ясно, комисията изказва неодобрение върху почти всички дейности, извърше-

54 Грабар, А. цит. съч., 12.55 НА на БАН, ф. 132, оп. 1, а. е. 273, л. 485.56 Грабар, А. цит. съч., 12.57 НА на БАН, ф. 82, оп. 1, а. е. 104, л. 4. Днес е трудно да се докаже, че по време на първата реставрация е използвано водно стъкло при полагането на ретушите, тъй като К. цонев споменава, че ги е отстранил в началото на 50-те. Водното стъкло е материал, който добива изключителна популярност още в края на XIX в. срв. Wagner, R. Manual of Chemical Technology, New York , 1904, 617-619. Съществува голяма вероятност Й. Бала да го е използвал и като консолидант при „регенерация на стената”, което би могло да обясни побеляванията, констатирани от комисията през 1912 г. Парадоксално е, че въпреки известните недостатъци на водното стъкло, този материал е използван за укрепване при реставрационните намеси в Боянската църква и от екипа работил там в края на 90-те г. на ХХ в. срв. Експертиза на състоянието на стенописите в Боянската църква. – Консервация и реставрация на музейни и художествени ценности, С. 2003, 328, 334.58 НБКМ-БИА, ф. 209, а. е. 10, л. 77. членовете на комисията установяват това след „търкане с памук и спирт”, при което памукът ставал „съвършено чер”.59 Пак там.60 Пак там.


87

ни от австрийския художник при отделните етапи на намесата. Едно от заключенията в протокола е, че за да се отстранят направените от Бала „вреди” е било необходимо изцяло да се премахне положеното от него лаково покритие, да се изчистят воалите от укрепването и да се извърши повторно почистване на купола и пандантивите. Дали обаче М. Георги-ев е изпълнил препоръките на комисията и е променил методологията в етапите на почистване и укрепване при довършването на реставрацията, днес трудно може да се установи. Тъй като Й. Бала е работил само в на-оса, сведенията на К. цонев за състоянието на стенописите в притвора през 1934 г., както и наблюденията и проведените анализи при послед-ните две реставрации показват, че М. Георгиев продължава да използ-ва цимент за бордиране и попълване на разрушенията, нанася ретуши с маслени бои и накрая също полага лаково покритие61.В отделните публикации съществуват противоречиви сведения и относ-но времето, когато е продължена и довършена първата реставрация на стенописите. Според Б. Филов работата е подновена през есента на 1913 г.62 Сведенията от някои публикации за извършването на реставрационни намеси през 1914 г. все още не са подкрепени с конкретни данни63. Съ-ществува постановление на Министерския съвет от заседание, проведе-но на 2 март 1915 г., с което се „разрешава да се възложи закрепяването и на останалата част от фреските в Боянската църква на художник по доброволно съгласие”. Постановлението е утвърдено с указ на цар Фер-динанд от 27 април 1915 г., а изпълнението му е възложено на Министъра на народното просвещение64. По-късно е назначена специална комисия, която да води преговорите по възлагането на работата. До сега не са от-крити документи, изясняващи обстоятелствата около избора на худож-ник, но в научната литература отдавна е известно, че реставрацията на стенописите е довършена от М. Георгиев.Въпреки че намесата на Й. Бала е определена от съвременниците му като „неумела” и „вредна” за стенописите, неговата методология попада в контекста на европейската реставрационна практика от края на XIX и началото на XX в. Някои от използваните от него техники, като напри-мер укрепването на живописния слой с варна вода, продължава да се прилага успешно и днес в световната практика65, а за използването на шеллак при реставрация на стенна живопис у нас съществуват примери

61 НА на БАН, ф. 132, оп. 1, а. е. 273, л. 485-485 гръб. Койнова-Арнаудова, л. цит. съч., 48-49.62 Филов, Б. Фреските на Боянската църква при София. – ИБАД, III, 1913, 303; Същият. Рапорт върху дейността…, 59.63 Грабар, А. цит. съч., 5.64 цДА, ф. 177к, оп. 1, а. е. 405, л. 51, 51 гръб, 52, 52 гръб. 65 Brajer, I., N. Kalsbeek, Limewater Absorption and Calcite Crystal Formation on a Limewater-Impregnated Secco Wall Painting. – Studies in conservation, Vol. 44, № 3 (1999), 145-156.


88

и от 60-те г. на ХХ в. Вероятно Й. Бала не е бил по-неумел реставратор от неговите колеги, работили на територията на Австро-Унгария по това време. Причината за неговия неуспех по-скоро може да бъде търсена в недоброто му познаване на особеностите на темперната техника и лип-сата на опит в трансферирането на стенописи. Доказателство за профе-сионалните качества на Й. Бала е извършената от него реставрация през 1913 г. на късноготическите фрески в енорийската църква „Св. Мария” във Вермо (днес гр. Берам в Хърватска)66. Тази реставрация е високо оце-нена от централната комисия за проучване и опазване на историческите паметници в Австро-Унгарската империя67. Съвременните изследвания показват, че намесите на Бала в църквата в Берам са били минимални и съобразени със състоянието на стенописите68. В България все още няма публикувани биографични данни за Й. Бала.69 По повод реставрацията на стенописите от църквата „Св. Мария” в Бе-рам в издание на хърватската енциклопедия от 1941 г. се споменава, че той е от лемберг (днешния гр. лвов в Украйна)70. Според лексикона на личностите, свързани с опазването на паметниците в Австрия, Й. Бала е „полски художник и реставратор”71. От съществуващите сведения из-глежда, че реставрационната му практика е свързана основно с изпъл-нението на поръчки за централната комисия за проучване и опазване на историческите паметници в Австро-Унгария72. През 1910 г. той извършва почистване и укрепване на новоразкритите стенописи в църквата „Св. Мартин” в Берам73. След Боянската църква той отново се връща в Бе-рам, където през 1913 г. реставрира едни от най-известните стенописи в Истрия в църквата „Св. Мария”. През 1916 г. Бала търси съдействие от централната комисия за опазване на паметниците за освобождаване от военна служба74. През юни 1915 г. общината на градчето Рец (Retz) в Гор-на Австрия сключва договор с централната комисия и художника Й. Бала

66 Hrvatska enciklopedija. Sv. II. Zagreb, 1941, 409. Изказвам благодарност за предоставената ми информация на хърватския реставратор Желко Бистрович.67 Mitteilungen der k.k. Central-Commission für Erforschung und Erhaltung der Kunst und historischen Denkmale, 1914.68 Pološki, N. Povijesne reintegracije oštećenja na srednjovjekovnim zidnim slikama u Istri, rujan 2009, (курсова работа); Bistrović, Ž. History of Conservation of Medieval Mural Paintings in Istria, <http://heartofistria.org/fileadmin/documents/clanci/Bistrovic_History_of_konservation_ENG.doc> (20.10.2010). 69 Дължа специална благодарност на доц. Бисерка Пенкова за предоставените ми непубликувани материали от нейните проучвания в архива на Службата за опазване на паметниците във Виена.70 Вж. Hrvatska enciklopedija…, 409.71 Brückler, Th., U. Nimeth. Personenlexikon zur österreichischen Denkmalpflege 1850 – 1990. Bundesdenkmalamt (Hrsg.). Wien, 2001, 13.72 Central-Commission zur Erforschung und Erhaltung der Baudenkmale от 1850 г., Staatsdenkmalamt от 1911, Bumdesdenkmalamt от 1920 г. до днес. 73 Mitteilungen...,1910, 626.74 Архивна единица 1910-1919. KÜ 26/1919-1912.


89

за реставрацията на параклиса в сградата на общината (Rathauskapelle), а в края на август Бала удостоверява, че реставрацията и укрепването се изпълняват много съвестно и успешно. Но за завършването им не става дума, а през юни 1918 г., по-малко от три години след приключването на реставрацията, според други свидетелства стенописите отново започна-ли да падат75. От няколко писма от архива на Bundesdenkmalamt става ясно, че през 1919 г. Бала работи в молдавския манастир Молдовица76. Тези кратки сведения само маркират реставрационната практика на Й. Бала за един твърде кратък период, като на този етап от проучването е трудно да се правят обобщаващи заключения. липсата на достатъчно сведения за него в архива на настоящата Служба за опазване на памет-ниците във Виена показва само, че покрай реставрацията на Боянската църква Й. Бала добива много по-голяма популярност в България, откол-кото на територията на днешна Австрия. В Боянската църква Й. Бала работи основно върху стенописите в нао-са, извършвайки почистване, укрепване и колоритна интеграция на раз-рушените участъци. Според запазените сведения, той прави опити и за трансфер на стенописни фрагменти. Съобразявайки се с предложения-та на Комисията за старините към Народния археологически музей, по време на реставрационните намеси Й. Бала работи заедно с българския художник М. Георгиев. Днес липсват сведения, изясняващи професио-налните им взаимоотношения, но благодарение на съвместната им рабо-та, в България навлизат различни техники и материали от европейската реставрационна практика. Въпреки че намесата на Й. Бала продължава да се приема като неудачна и вредна за боянските стенописи, с нея се поставя началото на реставрацията на стенна живопис в България.

To the Beginning of the Restoration Works of the Boyana Church MuralsIvan Vanev, Sofia

The last restoration works of the Boyana murals, which ended in 2008, once more brought several questions about the history of the preservation of this remarkable Orthodox art monument. For almost a century now the murals have been subject to complete restoration five times, while numerous partial interventions have also taken place. The scientific literature

75 Brückler, Th. Hundert jahre Staatliche denkmalpflege im Verwaltungbezierk Hollabrunn1850-1950. – In: Vergangenheit und Gegenwart. Der Bezierk Hollabrunn und seine Gemeinden. Bezemek, E., W. Rosner (Hrsg.). Wien, 1993, 430-431.76 В писмата Й. Бала се жалва, че още не е получил договорената сума.


90

has many a time focused the attention on the separate campaigns but nevertheless numerous questions related to them remain unclear. The first restoration carried out in 1912 by the Austro-Hungarian artist Josef Balla is of particular importance for the monument’s preservation. Today, we know little about his personality and restoration methods. Even back then his intervention has been defined “inexpert” and his work in Boyana was soon put to an end. To a certain extent this was probably due to the tempera technique of the murals, which he was poorly acquainted with. A proof of his knowledge in the field of mural paintings restoration is his work in the Church of St. Mary in Beram (Croatia).In the Boyana Church Balla worked especially on the murals in the naos, performing cleaning, strengthening and colorite integration of the damaged sections. According to the preserved data, he made attempts at transferring some mural fragments. During his work in the Boyana Church the Commission on the Antiquities at the National Archeological Museum appointed the Bulgarian artist Marin Georgiev Ustagenov his assistant. Thanks to their joint effort different techniques and materials from the European restoration practice entered Bulgaria. Despite the fact that in our country the interventions of J. Balla are still believed unsuccessful and damaging to the Boyana Murals, they have laid the beginnings of mural painting restoration in Bulgaria.


91

Схема на изображенията от втория слой в южния аркосолий на притвора, отстранени от М. Георгиев през 1915 г.

Състояние на стенописите от притвора на църквата преди реставрация (Г. Трайчев, 1913 г. ?)

Изображението на св. Георги след прехвърлянето му върху нова основа (Г. Трайчев)

Резултат от опитите на Й. Бала да трансферира стенописни фрагменти от северната стена на наоса (Г. Трайчев, 1920 г. ?)

Изображението на Христос Вседържител след прехвърлянето му върху нова основа (Г. Трайчев)

270

АОР = Археологически открития и разкопки БЛДР = Библиотека литературы Древней РусиГИМ = Государственный исторический музейГласник СУД = Гласник Српског ученог друштва, Београд ГНМ = Годишник на Народния музейГСУ.ИФФ = Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултетГСУ.ФСФ = Годишник на Софийския университет. Факултет по славянски филологииГСУ. ЦСВП „Проф. И. Дуйчев” = Годишник на Софийския университет. Център за славяно-византийски проучвания „Проф. И. Дуйчев”ДРИ = Древнерусское искусство. Сборник статейИБАД = Известия на Българското археологическо дружествоИБАИ = Известия на Българския археологически институтИИД = Известия на Историческото дружествоИНИМ = Известия на Националния исторически музейИСН = Историjа српског народаЗЛУМС = Зборник за ликовне уметности Матице СрпскеЗРВИ = Зборник радова Византолошког институтаЗФФуБ = Зборник Философског факултета у Београду МАО = Московское археологическое обществоМПК = Музеи и паметници на културатаНА на БАН = Научен архив на Българската академия на наукитеНАИМ = Национален археологически институт с музейНБКМ-БИА = Народна библиотека „Св. Кирил и Методий” – Български исторически архивПКНО = Памятники культуры. Новые открытияПСРЛ = Полное собрание русских летописей ПСпБКД = Периодическо списание на Българското книжовно дружествоСАНУ = Српска академиjа наука и уметностиСпоменик СКА = Споменик Српске краљевске академије

ИЗПолЗВАНИ СъКРАщеНИя

271

ЦДА = Централен държавен архивΔΧΑΕ = Делфßпн ф\т Чсйтфйбнйк[т Бсчбйплпгйк\т Ефбйсеßбт

BHR = Bulgarian Historical ReviewCA = Cahiers archéologiquesCIEB = Congrès International d’Etudes ByzantinesDOP = Dumbarton Oaks PapersJÖB = Jahrbuch der Österreichischen ByzantinistikODB = Oxford Dictionary of Byzantium

БояНСКАТА ЦъРКВА МеЖДУ ИЗТоКА И ЗАПАДАВ ИЗКУСТВоТо НА ХРИСТИяНСКА еВРоПА

българскапърво издание

ИздаваНационален исторически музей

Печат „Симолини”Тираж 1000

РедакторГрафичен дизайн и предпечат

Коректури

Бисерка ПенковаМайa лачеваЦвета Вълева

Към началото на реставрацията на стенописите от Боянската църква. – В: Боянската църква между Изтока

Documents