Все намръщен е и гледа строг
и навред зоват го: Носорог.
Гледа страшно и сърдито – див,
а костюмът му е тъмносив.
Той тревица само си ядеи не хапе, ала пък боде.
В джунгла дива сред горите е най-пръв.
Царят на животните му викат: Лъв.
С глава красива, с грива на врата,
много здрав и силен, жълт му е цвета.
Зареве ли вредом джунглата ечи,
всичко живо тръпне, слуша и мълчи.
Спи лениво, ала щом се разгневи,
страшен е, не ще го никой усмири.
Сред гори и сред блатата тамзърнах някакъв Хипопотам.
Едър, тежък, си лежи голямкъпи се, сумти и гледа сам.
Щом видях го и изтръпнах цял
със очи големи и изцапан с кал.
Нито бивол, нито пък е слон,а е тежък, колкото цял тон.
Кораб на пустинята обичатчесто хората да я наричат,
и на бедуина кротка, милае другар, нарича се Камила.
Тя с гърбица е – една и две,в тях вода си носи с векове.
Сред пустиня тежка, непозната
с месец ходи, вдигнала главата.
Пъргава и лека, вечно тропа,
хубавелка с име: Антилопа.
Кротка, мирна и така добричка,
погнат ли я бяга като птичка.
На главата е с рога отгоре,с лъвове, с пантери да се
бори.
В джунглата пред мене се показа вчера
лъскава една красавица: Пантера.
Казват, че била е на лъва роднина,
чародейка е, но само на картина.
Ще ви кажа нещо в края да съм ясен:
знайте, че е силна и е звяр опасен.
В джунглата има маймунки различни – малки, големи, артистки отлични.
С дрешки кафяви от вълница всички,крякат и скачат по клони сякаш са
птички.
Дядо-моряка от Африка, живамаймунка донесе, но пакостлива.
Вчера скочи, за нещо се сетии фланелата бабина взе, че
разплете.
Горд, намръщен и държи се като крал,
с дрехи шарени, красиви: Папагал.
Много странно е, от гълъб по-голямо,
знае да повтаря чужди думи само.
Повтаряч голям, че вика при това,сякаш няма своя собствена глава.
Че красив и строен, дявол да го вземе,
ама че чудесно африканско племе!
Огромен и с едри зъби във устата
като дънер често носи го реката.
Наричат някъде го с име Крокодил,
а другаде като Кайман се е родил.
Сивозеленикъв, дебне от засада,
подъл е и хитър, изведнъж напада.
Спре ли се животно близо до водата,
той готов е да го завлече в реката.
На какво това ли пък прилича?Скача и лети: Кенгуру се
нарича.
На корема си има торбицав нея отглежда и носи свои
дечица.
С две ръчички, с задни крака здрави,
с тях огромни скокове то прави.
И така високо изведнъж полита!
Всеки му се чуди, гледа го и пита.
Великан е и тежи цял тон,но добър е и му казват: Слон.
А носа му метър е голями хобот му викат тук и там.
Виж кожуха му е сив на цвят,стъпва тежко, малко е инат.
Уж е едра птица, птица пък с копита,
може като кон с краката си да рита.
И на пуйка малко нещо ми прилича,
ала не е пуйка: Щраус се нарича.
С мъничка главичка и голямо тяло,
с тъмна перушина е покрито цяло.
А пък бяга също като вятър лудо,че това е много, много странно
чудо!
Нека да се чуе, нека да се знае,
вижте всички, Тигър див това е.
Май че с нещо на лъва прилича,
че месо от всичко най-обича.
Зъл е, страшен, зъби се сърдито
и в гората ходи, дебне скрито.
Дълъг е врата му и дебел и прав,
със кожух петнист е, викат му: Жираф.
Хапва си листенца и пасе трева,
никога не плаши, кротък при това.
И над всички други в джунглата стърчи,
но страхлив и гледа с четири очи.
Чистички и мирни скитат в горски дебри,
на стада се движат и се казват: Зебри.
С кожени пижами всички на раета,
също като кончета в гори, полета.
Толкова добри са, толкова красиви,
а пък все ги дебнат зверовете диви.