Стихове животни–2

Едра, тежка и космата,ходи – броди из гората.

Не е немощна и слаба,а защо и викат баба?

Цяла зима спи в хралупа, пролет тръгва, гъбки

хрупа,и тревица, а медеца

най-обича баба Меца.

Скок-подскок, подскок и скок на малко клонче,

скача Катеричка като върху конче,

а с опашка дълга – Бре! – къделя цяла,

тича цял ден и за миг не се е спряла.

Има си хралупа, спи там зимно време

и си хрупа, орехи и бадеми.

Мъничко на плъх приличам,

но на светло не надничам.

Без очи съм, тъмносива,но в градина и сред нива,

трудя се, не се мотая,знам тунели да копая.

И живея все в тъмницаимето ми е Къртица.

В кокалена, шарена кутия

Костенурката сама се крие.

Щом глава покаже и върви,

със крачета криви, сред треви.

Мързелива, мъничка и даже

тиха, ту се свие, ту покаже.

Язовец – за лято и студена зима,

своя чудна дреха шарена си има.

Със муцунка остра. Малко е красив,

но е много хитър, таен и плашлив.

Сякаш кученце е, само че не лае,

сред гората всеки тук ще го познае.

Да сте виждали Лалугер вие?Като мишка и в пръстта се

крие,

майстор е на дупки и той знае,как да ги направи и копае.

Дупки ли са? Че това са цели,изкопани истински тунели.

В сив кожух е, сред гора се крие,

като куче, но не лай, а вие.

Едри зъби има, много здрав е.

Страшен, Вълк е и опасен нрав е.

А в кошара влезе ли, не проси,цяло агне на гърба си носи.

С пъргава хубост слави се Елена,

не го не плаши зимата студена.

Със рога изящни на главата,най-голям и силен сред

гората.

Дядо Коледа го ползва и го тачи,

че с подаръци шейната му се влачи.

Сред комари, в блато Жабата живее,

тука и е най-добре на нея.

Грозна е, пъпчива, кряка, няма срама,

лигава е и с уста голяма.

Цял концерт изнася тази кикерица,

ама че ужасна оперна певица!

На мече прилича и на котка,плува, сякаш е подводна лодка.

Бобър е, сред речните води,от дърветата бентове гради,

влаче ги, с охота ги гризеи си гълта рибки за мезе.

Диво прасе из гората тича,

жълъд хруска, Глиган се нарича.

Дълги зъби има, ала не е слон,

бяга и препуска също като кон.

Рови във земята със зурла, оре я,

ала не засажда нищичко във нея.

Няма спор, че хубавица е Сърната,

най-изящна и красива сред гората.

С очи големи, плаха и страхлива,

тя често плаче, че е милозлива.

Нежна и на всички тя е най-любима,

ала много, много врагове си има.

С много пъстра риза се обличаи на шарено въже прилича.

Няма си крака, но пак се движи,

гъне се и плъзга се, и ниже.

Свие ли се на кравай приличаи на слънце кротко се препича.

Сива и бодлива топка се търкаля,

Ежко – наш любим, в полята обикаля.

С истинска муцунка на прасенце той е,

кротък и добричък, хрисим, но герой е!

Види ли змия и в нея той се спуска,

също като сладка баница я хруска.

Тя е с рунтава опашка,в ляво, в дясно все я лашка.

С рижав се кожух облича,на госпожица прилича.

Ех, Лисица – друга няма,тъй прочута във измама!

Лъже пилци и краде ги,грабва ги, в гора яде ги.