PROJECTS WITHOUT BORDERS www.ipacbc-bgtr.eu Programme co-funded by the EUROPEAN UNION
Welcome message from author
This document is posted to help you gain knowledge. Please leave a comment to let me know what you think about it! Share it to your friends and learn new things together.
Transcript
PROJECTS WITHOUT BORDERSwww.ipacbc-bgtr.eu
Programme co-funded by theEUROPEAN UNION
PROJECTS WITHOUT BORDERSwww.ipacbc-bgtr.eu
Programme co-funded by theEUROPEANU NION
This publication has been produced with the assistance of the European Union through the Bulgaria – Turkey IPA Cross-Border Programme. The contents of this publication are the sole responsibility of Institute For Regional Strategies Burgas, European Institute Foundation – Branch Burgas and Producer Of Dairy And Agriculture Products Of Edirne Province Centre Association and can in no way be taken to reflect the views of the European Union or the Managing Authority of the Programme.
УВОД
Проектът „Ефективни, устойчиви и екологични практики в трансграничния регион” се изпълнява от Институт за регионални стратегии, гр. Бургас, в партньорство с Евро-пейски институт – клон Бургас и Сдружение на производителите на земеделски и млеч-ни продукти, гр. Одрин и провинция. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България-Турция (CCI номер 2007CB16IPO008), съфинансирана от ЕС.
Общата цел на проекта е да повиши капацитета на фермери и малки и средни пред-приятия (МСП) от преработвателната промишленост от Бургаска, Ямболска и Хасковска област от българска страна, както и на фермери и МСП от двете провинции от страна на Р.Турция – Одрин и Къркларели за прилагане на земеделски практики за опазването на околната среда и природосъобразното поведение на фермерите с оглед опазване на почви-те, ландшафта и водите в пограничните райони. Поставихме и задача да насърчим ферме-рите да използват екологични и природосъобразни практики, които да им позволят както да използват пълноценно почвено-климатичните дадености, така и да опазят в максимална степен средата, в която работят и обитават. Приехме предизвикателството да подобрим по-знанията им за Общата селскостопанска политика (ОСП) чрез обмяна на добри практики, усвояване на нови познания и инициативи за опазване на околната среда и природосъо-бразното поведение на фермерите с оглед укрепване и повишаване на капацитета им за раз-витие на устойчиво и екологично земеделие. Стимулирахме изграждането на неформална мрежа за трансгранично сътрудничество за прилагане на земеделски практики, щадящи околната среда, която да допринася за подобряване и усъвършенстване на качеството на продукцията от МСП и фермери в областите на изпълнение на проекта.
Екипът подготви и осъществи проучване на нуждите на целевата група, разработвай-ки анкетна карта с 20 въпроса и проведе над 60 интервюта с представители на местната и държавна администрация. Проведоха се 5 фокус групи за идентифициране на нивото на познание на българските и турски фермери в областта на агроекологичните практики и степента на познания по отношение на нормативните изисквания. На база на проуч-ването се изготви обучителна програма за провеждането на 4 еднодневни семинара -по 2 в България и Турция. Въз основа на проучването и проведените обучения се изготви и настоящият Наръчник за добри земеделски практики в трансграничния регион Бълга-рия-Турция, който се надяваме да бъде полезен продукт, и който ще може да се ползва както от фермерите, така и от общинската и държавна администрация, за да се подобри взаимодействието между тях и да се постигнат по-добри резултати в областта на агроеко-логичните мерки, целящи опазването и съхранението на природните ресурси.
Надяваме се, че предоставената обработена информация, както и насоките и препо-ръките, дадени от експертите по проекта, ще бъдат полезни на всички ползватели.
С почит, Екип по проекта
5
1. Какво представлява „добрата земеделска практика”?
В съвременната литература и практика съществуват множество опре-деления за термина „добра земеделска практика”. Едно от най-често из-ползваните е определението на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) от 2003 г., което описва добрите земеделски практики като:
„практики, които подпомагат и са насочени към екологичната, икономи-ческа и социална устойчивост на различните процеси в земеделското стопан-ство и водят до производство на безопасни и качествени хранителни и не-хранителни земеделски продукти”.
В други определения терминът „добра земеделска практика” се раз-глежда като система от правила, чиято цел е да „популяризира еколого-съобразните земеделски дейности, които оптимално използват научните знания и технологии за производството на безопасни и здравословни хра-ни, гарантирайки екологичната и социална устойчивост на стопанствата.
В този смисъл, в различните страни приемането на една земедел-ска практика за „добра” зависи от приетите национални стандарти.
Като член на Европейския съюз, България хармонизира законода-телството си с това на Общността и така разработва свои национал-ни правила и стандарти за „добра земеделска практика”. Наблюдават се две основни групи правила, кои-то земеделските стопани са длъж-ни да спазват:
НаръчНик за добрите земеделски практики за устойчиво управлеНие
На земеделските земи в траНсграНичНия региоН - българия
6
1) Изисквания за кръстосано съответствие, които от своя страна също се формират от две групи:• Условия за поддържане на земеделските земи в добро земеделско
и екологично състояние (ДЗЕС), и• Законоустановени изисквания за управление (ЗИУ).2) Правилата за добра земеделска практика за опазване на водите от
замърсяване с нитрати от земеделски източници
Целта на настоящото ръководство е да представи съществуващите стандарти като посочи основните изисквания към земеделските стопани на територията на Бургаска, Ямболска и Хасковска област, както и някои практически съвети за тяхното прилагане.
2. Кои са основните нормативни актове в България и в Европейския съюз за прилагане на добрата земеделска практика?
2.1. Основни нормативни актове за кръстосано съответствиеИзискването за кръстосано съответствие се въвежда с прегледа на
състоянието на Общата селскостопанска политика (ОСП) през 2003 г. То има за цел да осигури правилно прилагане на Европейското законо-дателство за опазване на околната среда, опазване на здравето на хората и хуманно отношение към животните от страна на земеделските про-изводители, получаващи подпомагане от ОСП. С него се създава пряка връзка между подкрепата на земеделските производители и спазването на законоустановените правила за управление в тези области.
Изискването за кръстосано съответствие засяга всеки земеделски производител в Европейския съюз, който получава преки плащания в рамките на първия стълб на ОСП. По отношение на втория стълб – раз-витие на селските райони, в периода 2007 – 2013 г. кръстосаното съот-ветствие се прилага единствено за мерките от ос 2 „Управление на земята и околната среда” на Програмите за развитие на селските райони.
Като цяло, неспазването на изискването за кръстосаното съответ-ствие от страна на земеделския стопанин води до намаляване на получа-ваните от него субсидии в рамките на ОСП.
7
Важно е да се знае, че кръстосаното съответствие поставя границата, под която земеделските производители трябва да подобрят управление-то на стопанствата си и начините на обработка на база на прилагането на принципа „Замърсителят плаща”.
Системата на кръстосаното съответствие се формира от законоуста-новените изисквания за управление (ЗИУ) и условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС).
Условия за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС).Европейският регламент (ЕО) №73/2009 посочва, че всяка страна-
членка определя свой Компетентен национален орган, който определя на национално или на регионално равнище минимални изисквания за добро земеделско и екологично състояние въз основа на единна общо-европейска рамка.
Общата рамка е представена в приложение 3 на регламента и пред-ставлява задължителни и незадължителни стандарти в няколко основни направления – опазване на почвите, опазване на водите и опазване на местообитанията. Прецизирането на стандартите в България се извърш-ва предвид специфичните характеристики на районите, включително почвено-климатични условия, съществуващите системи за земеделие и структурата на земеделските стопанства.
Прилагането на задължителните стандарти се отнася до всяка стра-на-членка, докато незадължителните стандарти се прилагат по избор на съответната страна или регион.
В българското законодателство изискването за кръстосано съответ-ствие е въведено чрез няколко законови и под-законови актове. В член 42 и 43 на Закона за подпомагане на земеделските производители се посочва, че министърът на земеделието и храните, след съгласуване с Европейската комисия, одобрява със заповед Условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние и ги обнародва в „Държавен вестник“.
Условията за поддържане земите в добро земеделско и екологич-но състояние са приети със заповед на МЗХ №РД-09- 616/21.07.2010 г., изменени и допълнени със заповеди № РД-09-609/27.07.2011г. и РД-09-126/14.02.2012 г.
8
Таблица 1. Задължителни и незадължителни стандарти, съгласно приложение ІІІ на Регламент (ЕО) № 73/2009
област задължителни стандарти
Незадължителни стандарти
ерозия на почвата
Защита на почвата чрез подходящи мерки
Минимална почвена покривка Запазване на терасите
Минимално управление на зе-мите съобразно специфични-те местни условия
органично вещество в почвата
Поддържане на органично-то вещество в почвата чрез подходящи мерки
Управление на стърнищата в обработваемите земи
Стандарти за сеитбобо-рот
структура на почватаПоддържане на структура-та на почвата чрез подхо-дящи мерки
Използване на подходя-щи машини
минимално ниво на поддържане
Осигуряване на минимал-но ниво на поддържане
и предотвратяване на вло-шаването на състоянието на местообитанията
Запазване на особеностите на ландшафта, включително къ-дето е приложимо жив плет, езера, канавки и дървета в ре-дица, в група или изолирани дървета и синори
Минимални параметри за гъстота на животните и/или подходящи режи-ми
Създаване и/или запаз-ване на местообитания
Избягване израстването на нежелана растителност върху земеделски земи
Поддържане на масли-нови гори и лозови ма-сиви в добро вегетатив-но състояние
Запазване на постоянните па-сища
Забрана за изкоренява-нето на маслинови дър-вета
опазване и управление на водите
Опазване на водите от за-мърсяване и изтичане, и управление използването на водите
Изграждане на буферни иви-ци по продължение на водни-те басейни При използване на вода за на-появане, подлежащо за разре-шение – спазване на разреши-телните процедури
9
Законоустановени изисквания за управление (ЗУИ)
Законоустановените изисквания за управление са посочени в буква „А” от Приложение II на Регламент (ЕО) № 73/2009. От 2012 г. те стават задължителни и за земеделските стопани в България които получават подпомагане по схеми и мерки на площ. Те включват 18 нормативни акта от законодателството на Европейския съюз в следните области:
а) обществено здраве, здраве на животните и на растенията,б) околна среда,в) хуманно отношение към животните.
Законоустановените изисквания за управление се съдържат в национално-то законодателство и са одобрени със заповед на МЗХ №РД 09-114/07.02.2012 г. От 2012 г. започва да се прави връзка между законоустановените изисквания за управление и директните плащания, които получава земеделският стопанин.
Когато не са спазени законоустановените изисквания за управление, в кой-то и да е момент през дадена календарна година и това неспазване е резултат на действие или бездействие, за което пряка отговорност носи земеделският сто-панин, подал заявлението за подпомагане през съответната календарна година, общата сума на директните плащания, които са предоставени или следва да бъ-дат предоставени на този земеделски стопанин се намалява или не се изплаща. Процентът на намалението зависи от тежестта, степента, продължителността и системността на установеното неспазване и може да достигне до пълно из-ключване от една или няколко схеми за подпомагане за една или повече кален-дарни години.
ВАЖНО!
Условията за поддържане на земите в добро земеделско и екологично състояние и законоустановените изисквания за управление са задължителни за прилагане за земеделските сто-пани, които кандидатстват за подпомагане схемите за преки плащания на ОСП и мерките от ос 2 за устойчиво управление на земеделските земи от Програмата за развитие на селските райони. Тяхното неспазване може да доведе до санкции и на-маляване на подпомагането на земеделските производители.
10
2.2. Правила за добра земеделска практика и Програма от мер-ки за намаляване и ограничаване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони
Внасянето на азотсъдържащи торове в по-големи количества от не-обходимите за развитието на културите или/и неправилната им употре-ба, причинява замърсяване с нитрати както на почвата, така и на водите (повърхностни и подземни).
Замърсяването на водите с нитрати от земеделски източници може да бъде причинено по два начина: чрез „точков“ или „дифузен“ източник.
• „Точково“ замърсяване е налице тогава, когато се допусне изпус-кане или заустване на замърсяващи вещества във водите от конкре-тен източник, в случая нитрати - например просмукване на оборски тор от торище. Най-честата причина за подобно замърсяване е лип-сата на съоръжение за съхранение на органични торове. Понякога подобно замърсяване се явява и в резултат на пропуски, небрежност или неправилно управление и съхранение на органичните торове.• Замърсяването от „дифузните“ източници се дължи на общо про-
смукване на вода от земната повърхност или от общо движение на нитратите в почвата. То е резултат от прилагането на органични или минерални торове в количества, превишаващи нуждите на културите от хранителни елементи. Този вид замърсяване се появява и при тънък повърхностен почвен слой, който не може да абсорбира хранителните вещества. Замърсяване може да се получи и когато се внасят торове при неподходящи почвени или климатични условия. Ако земеделските култури или тревната растителност не са в състояние да усвоят налич-ните хранителни вещества, количествата, които са в повече се оттичат с подпочвените води, което води до замърсяване.
Замърсяването на водните ресурси с нитрати от земеделски източ-ници се превръща в истински проблем в много страни-членки, пора-ди което Европейският съюз предприема стъпки за разрешаването му. През м. декември 1991 г. е приета Директива на Съвета за опазва-не на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източни-ци (91/676/ЕИО), накратко наричана Нитратна директива. Целите на Нитратната директива са:
11
• да се намали замърсяването на водите, предизвикано или породе-но от нитрати от селскостопански източници,• да се предотврати всяко ново замърсяване от този вид.
В българското законодателство Нитратната директива е въведена чрез Наредба № 2 от 16.10.2000 г. (обн., ДВ, бр. 87 от 24.10.2000 г.) за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и горите. Предмет на тази наредба са водните обекти или части от тях, съдържащи повърхностни води, подземни, в т.ч. и минерални води, и крайбрежни морски води. Целта е опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.
Правилата за добра земеделска практика са разработени в изпълнение на изискванията на Наредба № 2 от 16.10.2000 г. със заповед на министъра на земеделието.
Правилата за добра земеделска практика са препоръчителни за земе-делските стопани. Изключение правят тези стопанства, които попадат на територията на нитратно уязвима зона, където прилагането на Правилата за добра земеделска практика е задължително, като част от Програмата от мерки за ограничаване и ликвидиране на замърсяването в чувствителни-те/уязвимите зони.
Нитратно уязвими зони са райони, в които чрез просмукване или отти-чане водите се замърсяват с нитрати от земеделски източници.
Нитратно уязвимите зони са първоначално определени със Заповед № РД-795/10.08.2004 г. на Министъра на околната среда и водите. През 2010 г. Нитратно уязвимите зони са предефинирани със Заповед №РД 930/ 25.10.2010 г. и покриват 141 общини с пълен или частичен обхват.
12
Карта 1. Карта на нитратно чувствителните /уязвимите зони в България от 25.10.2010 г.
ВАЖНО!
Правилата за добра земеделска практика и Програмата от мерки за ограничаване и намаляване на замърсяването с ни-трати от земеделски източници са задължителни за всички земеделски стопани, чиито стопанства попадат в нитратно уязвимите зони, независимо от това дали кандидатстват за по-лучаване на субсидии в рамките на схемите на ОСП или не.
Обхватът на нитратно уязвимите зони се определя или като пълен об-хват на цялата територия на общината, или като частичен обхват, огра-ничен от определена надморска височина – до 100м, 200м, 250 м, 300м и 350м. Обхватът на нитратно уязвимите зони на национално ниво е посо-чен в Приложение 1.
13
Таблица 2. Списък на общините, чиито земи попадат в нитратно уязвимите зони в области Бургас, Хасково и Ямбол
общини пълен обхват общини обхват по надмор-ска височина, метри
област бургас
Камено Пълен обхват Айтос До 100 м
Карнобат Пълен обхват Несебър До 100 м
Поморие До 100м
Средец До 250 м
Сунгурларе До 350 м
област Хасково
Димитровград Пълен обхват Любимец До 300 м
Симеоновград Пълен обхват Минерални бани До 300 м
Свиленград До 100 м
Тополовград До 350 м
Харманли До 100 м
Хасково До 250 м
област ямбол
Стралджа Пълен обхват Болярово До 250 м
Тунджа Пълен обхват Елхово До 250 м
Ямбол Пълен обхват
14
3. Изисквания за кръстосано съответствие
3.1. Условия за поддържане на земята в добро земеделско и еко-логично състояние
Към месец февруари 2012 г. условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние в България са следните:
➢ За опазване на почвата от ерозия:
Национален стандарт 1.1. В земеделското стопанство с уникален иденти-фикационен номер и обработваеми площи с размери над минималния според схемата за подпомагане (1 ха за СЕПП; 0,5 ха за други) е задължително в общата сеитбооборотна площ да се включат минимум 40 % култури със слята повърх-ност с изключение на площи за производство на тютюн.
Национален стандарт 1.2. За отглеждане на земеделски култури се забраня-ва използването на крайречни площи на разстояние по-малко от 5м от реката.
Национален стандарт 1.3. Задължително е запазването и поддържането на съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделски парцел и сключването на споразумения между земеползва-телите на даден физически блок.
➢ За запазване на органичното вещество:
Национален стандарт 2.1. На един земеделски парцел се забранява мо-нокултурно отглеждане за повече от две поредни години на лен, слънчоглед, захарно цвекло, грах.
Национален стандарт 2.2. Задължително е стърнищата от полски култури да се заорават в почвата за създаване на благоприятни условия за трансфор-миране в органично вещество и се забранява тяхното изгаряне.
➢ Запазване на структурата на почвата:
Национален стандарт 3.1. Забранява се използване на земеделска техни-ка в парцели с преовлажнена почва.
➢ Осигуряване на минимално ниво на поддръжка на естестве-ните местообитания:
Национален стандарт 4.1: Земеделски стопани, ползващи постоянно затревени площи (пасища и ливади), са длъжни да поддържат минимална
15
гъстота от 0,15 животински единици на хектар (ЖЕ/ха) или да извършват минимум 1 коситба за съответната година - до 15 юли за равнинните райони и до 15 август за планинските райони включени в обхвата на необлагодетел-стваните планински райони. За равнинните райони, при наличие на заповед за обявяване на съответната защитена зона от Националната екологична мре-жа „Натура 2000”, издадена по реда на Закона за биологичното разнообразие, с включена в нея забрана за косене до определена дата, срокът за извършване на коситбата се удължава с 15 дни, след изтичане срока на забраната.
Национален стандарт 4.2. Задължително е постоянните пасища и ли-вади да се почистват от нежелана растителност - орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima), аморфа (Amorpha fruticosa) и къпина (Rubus fruticosus).
Национален стандарт 4.3. Задължително е да се запазват съществува-щите полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел.
Национален стандарт 4.4. Задължително е опазването на земеделски площи в близост до гори от навлизането на дървесна и храстовидна растителност в тях.
➢
Национален стандарт 5.1. При използване на вода за напояване, зе-меделският стопанин трябва да притежава съответния документ за пра-во на ползване (разрешително, договор и др.).
Сн 1. Традиционно поддържане на паси-щата и съществува-щите граници
16
Национален стандарт 5.2. Задължително е осигуряването на буфер-ни ивици с ширина минимум 5 метра по протежение на повърхностни водни обекти (реки, язовири, езера, море), с изключение на оризовите клетки, чрез естествена растителност (трева, дървета, храсти) или под-държани в чим. Забранява се прилагането на минерални и органични азотсъдържащи торове в буферните ивици.
ВАЖНО!
Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние не отменят задълженията на собствени-ците или ползвателите на земеделски земи по Закона за опазва-не на земеделските земи, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и други нормативни актове.
3.2. Законоустановени изисквания за управление
Законоустановените изисквания за управление в България започват да се прилагат поетапно от 1 януари 2012 г. На интернет страницата на Министерство на земеделието и храните е публикувана Заповед № РД 09-114/07.02.2012 г. и Ръководство за прилагане на Законоустановените изисквания за управление съгласно чл. 4 и 5, и Приложение II на Регла-мент 73/2009 г.
Трите основни области на ЗИУ и сроковете за тяхното задължително спазване са следните.
Таблица 3.
област срок
а(1) околна среда (2) идентификация и регистрация на животните
от 1 януари 2012 г.
б(1) Обществено здраве, здраве на животните и на растенията (2) Обявяване на болести
От 1 януари 2014 г.
в Хуманно отношение към животните От 1 януари 2016 г.
17
ВАЖНО!
Неспазването на ЗИУ по вина на земеделския производи-тел, подал заявлението за подпомагане по схеми и мерки на площ през съответната календарна година, общата сума на директните плащания, които са предоставени или следва да бъдат предоставени на този земеделски стопанин, се намалява или не се изплаща.
Процентът на намалението зависи от тежестта, степента, продължителността и системността на установеното неспазва-не и може да достигне до пълно изключване от една или няколко схеми за подпомагане за една или повече календарни години.
В област „А” Законоустановените изисквания за управление (ЗИУ) са разпределени в 8 части.
ЗИУ 1 – Опазване на дивите птици
По отношение на всички видове диви птици на земеделският стопа-нин се забранява умишленото:
• Улавяне или убиване на диви птици с каквито и да е уреди, сред-ства и методи;• Разрушаване, увреждане или преместване на гнезда;• Унищожаване на яйца на диви птици, включително в случаите,
когато те са изоставени;• Обезпокояване на дивите птици, особено през периода на раз-
множаване и отглеждане на малките.
Не се считат за нарушени изброените по-горе забрани ако са спазени изискванията на Закона за лова и опазване на дивеча по отношение на ловните видове птици и/или има издадени разрешителни.
Когато земеделското стопанство попада в границите на екологичната мрежа Натура 2000, освен изброените по-горе забрани следва да се спаз-ват и забраните и ограниченията, включени в заповедта за обявяване на зоната и плана за управлението й.
18
Списък на населените места и защитените зони от мрежата Натура 2000, съгласно Директивата за опазване на дивите птици на територия-та на области Бургас, Хасково и Ямбол са представени в Приложение 2 Натура 2000.
Сн. 2 Защитени видове птици в зона «Мост Арда», Хасково
Добромир Добринов,www.natura2000bg.org
Сн. 3 Защитени видове птици в зона «Западна Странджа», Бургас-Ямбол
Добромир Добринов,www.natura2000bg.org
ЗИУ 2 – Опазване на подземни води• Забранява се на земеделският стопанин да извършва пряко от-
веждане в подземните води на опасни вещества от Списък I като жи-вак, кадмий, минерални масла и въглеводороди, цианиди, органоха-логенни съединения и вещества, канцерогенни и др. • Земеделският стопанин може да извършва непряко отвеждане на
вещества от Списък І в подземните води само въз основа на издадено разрешително от директора на съответната басейнова дирекция.
19
• Земеделският стопанин може да извършва пряко и непряко от-веждане на вещества от Списък ІІ в подземните води само въз основа на издадено разрешително от директора на съответната басейнова дирекция. В Списък ІІ са отнесени неметали, метали и техните съ-единения, биоциди, устойчиви органични съединения, неорганични съединения на фосфор, флуориди, амоний и нитрити.
Като цяло, земеделските стопани не трябва да допускат замърсяване на подпочвените води, особено когато използват пестициди, фунгициди, хербициди, минерални масла и горива, както и течни торове. Наличието на тези продукти в почвата е показател за опасност от замърсяване на подпочвените води.
ЗИУ 3 – Опазване на почвата при употреба на утайки от отпа-дъчни води
• За площите, на които се внасят утайки, земеделските стопани трябва да имат разрешение, издадено от Българската агенция за безо-пасност на храните, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ);• Земеделските стопани не трябва да използват утайки в земедели-
ето, когато утайките представляват или съдържат опасни отпадъци, не са предварително третирани, ако почвата е с рН под 6, или същест-вува опасност от замърсяване на прилежащите повърхностни и под-земни води;• Земеделските стопани не трябва да използват утайки върху:
➢ ливади, пасища или площи, засети с фуражни култури, ако се използват за паша или фуражните култури се прибират в срок, по-кратък от 45 дни, след употребата на утайките;
➢ почви, върху които се отглеждат овощни видове, зеленчукови култури и лозя;
➢ почви, предназначени за отглеждане на овощни, зеленчукови и други култури, които са в директен контакт с почвата и се консу-мират в сурово състояние, за период 10 месеца преди и по време на събиране на реколтата;
➢ крайбрежни заливаеми ивици, речни русла и защитни диги; ➢ пояс I и II на санитарно-охранителни зони на водоизточниците.
20
ЗИУ 4 - Опазване на водите от замърсяване с нитрати
Земеделските стопани на територията на нитратно уязвимите зони следва да изпълняват изискванията на Програмата от мерки за ограни-чаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски из-точници в уязвимите зони (описани подробно по-долу в глава 4).
ЗИУ 5 – Опазване на местообитанията на дивата флора и фауна• Забранява се умишленото бране, събиране, отрязване, изкореня-
ване или друг начин на унищожаване на екземпляри от защитени рас-тителни видове. Когато земеделското стопанство попада в границите на Натура 2000 освен изброените по-горе забрани следва да се спазват и забраните и ограниченията, включени в заповедта за обявяване на зоната и плана й за управление.
Списък на населените места и защитените зони от мрежата Натура 2000, съгласно Директивата за опазване на местообитанията на терито-рията на области Бургас, Хасково и Ямбол са представени в Приложение 2 Натура 2000.
Сн. 4 Защитени местообита-ния в зона «Дервентски въз-вишения 1», Ямбол
Зелени Балкани,www.natura2000bg.org
21
Сн. 5 Защитени местообита-ния в зона «Странджа», Бургас
Зелени Балкани,www.natura2000bg.org
Сн. 6 Защитени местообита-ния в зона «Бакаджиците», Ямбол
Зелени Балкани,www.natura2000bg.org
ЗИУ 6 – Регистрация и идентификация на свине• Всеки собственик, който отглежда свине, подлежащи на иденти-
фикация е длъжен да регистрира стопанството си като животновъден обект. Регистрацията се извършва с подаване на заявление в Област-ната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), на чиято терито-рия се намира животновъдния обект по чл. 51 или чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и за обекта се издава съответното удостоверение.
22
• Собственикът на животновъден обект е длъжен да поддържа ак-туален регистър по утвърден от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) образец на хартиен носител или в електронен вид.• Всеки собственик на животновъден обект е длъжен да уведомява
ветеринарния лекар за настъпилите промени в числеността на свине-те, както следва:
➢ в срок до 3 дни - за новопостъпилите и напусналите обекта; ➢ в срок до 7 дни - за новородени свине; ➢ незабавно - за извършено неотложно клане и за умрели животни.
• Собствениците на свине, следва да транспортират животните с ветеринарно медицинско свидетелство за придвижване, издадено от ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект.• Не се разрешава отстраняването на ушна марка без разрешение
на Агенцията за безопасност на храните (БАБХ).
ЗИУ 7- Регистрация и идентификация на едър рогат добитък (ЕРД)• Всеки собственик, който отглежда ЕРД, подлежащи на идентифи-
кация е длъжен да регистрира стопанството си като животновъден обект. Регистрацията се извършва с подаване на заявление в Област-ната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), на чиято терито-рия се намира животновъдния обект по чл.51 или чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и за обекта се издава съответното удостоверение.• Собственикът на животновъден обект е длъжен да поддържа ак-
туален регистър по утвърден от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) образец на хартиен носител или в електронен вид.• Всеки собственик на животновъден обект е длъжен да уведомява
ветеринарния лекар за настъпилите промени в числеността на свине-те, както следва:
➢ в срок до 3 дни - за новопостъпилите и напусналите обекта; ➢ в срок до 7 дни - за новородени телета и малачета; ➢ незабавно - за извършено неотложно клане и за умрели животни.
• Собствениците на ЕРД, следва да транспортират животните с ве-теринарно медицинско свидетелство за придвижване, издадено от ве-теринарния лекар, обслужващ животновъдния обект.
23
• Не се разрешава отстраняването на ушна марка без разрешение на БАБХ.• Собствениците на ЕРД трябва да притежават за всяко животно
ветеринарномедицински паспорт, който се издава след раждането на животното.
ЗИУ 8 – Регистрация и идентификация на овце и кози• Всеки собственик, който отглежда животни, подлежащи на иден-
тификация е длъжен да регистрира стопанството си като животновъ-ден обект. • Регистрацията се извършва с подаване на заявление в Областната
дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), на чиято територия се намира животновъдния обект по чл.51 или чл.137 от Закона за ве-теринарномедицинската дейност и за обекта се издава съответното удостоверение.• Собственикът на животновъден обект е длъжен да поддържа ак-
туален регистър по утвърден от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) образец на хартиен носител или в електронен вид.• Всеки собственик на животновъден обект е длъжен да уведомява
ветеринарния лекар за настъпилите промени в числеността на жи-вотните, както следва:
➢ в срок до 3 дни - за новопостъпилите и напусналите обекта; ➢ в срок до 7 дни - за новородени агнета и ярета; ➢ незабавно - за извършено неотложно клане и за умрели животни.
• Собствениците на овце и кози следва да транспортират животни-те с ветеринарно медицинско свидетелство за придвижване, издадено от ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект.• не се разрешава отстраняването на ушна марка без разрешение
на БАБХ.
24
4. Програма за ограничаване на замърсяването с ни-трати от земеделски източници
Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърся-ването с нитрати от земеделски източници се отнася до всички нитратно уязвими зони на територията на Република България. Тя се прилага за периода 1 януари 2011 г. до 31 декември 2014 г.
ВАЖНО!
Стопани, които отглеждат пасищно застрашени от изчезва-не местни породи животни, съгласно Наредба 11 от 6 април 2009 г. по условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агро-екологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. прилагат програмата от мерки доброволно!
І. Общи мерки при употреба на азотсъдържащи торове (органични и минерални/неорганични
1. Да не се внасят азот съдържащи торове при полски култури в следните периоди:
•от 15 ноември до 31 януари за Южна България (области Благо-евград, Бургас, Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Смолян, Стара Загора, Хасково и Ямбол);•от 1 ноември до 31 януари за Северна България (области Варна,
Враца, Велико Търново, Видин, Габрово, Добрич, Ловеч, Монтана, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен);•от 1 ноември до 15 февруари на свободни площи и площи, заети
с трайни култури;•от 15 ноември до 15 февруари при създаване на нови овощни на-
саждения. При тях по изключение се допуска внасяне на оборски тор до 15 ноември.
25
2. Азотсъдържащите торове да се разпределят равномерно върху почвата със специализирана техника.
3. Да не се внася пресен оборски тор. Твърдият оборски тор да се съхранява при обикновени условия най-малко 6-месеца преди внася-нето му в почвата. Когато оборският тор се използва за производство на биогаз посоченият срок моге да бъде и по-кратък. Течният оборски тор да се съхранява поне 4 месеца, преди да бъде внесен.
4. Органичните торове да се заорават в почвата непосредствено след разпръскването върху почвената повърхност, с подходяща почвообра-ботваща техника.
5. За да се избегне риска от излишък на нитрати в растенията и почвата:
а) при всички култури, количеството внесени азотни съединения от органичен тор през годината, не трябва да надвишава 17 кг азот на декар.
б) нормите за торене с азот се определят след извършване на аг-рохимичен анализ на почвата, а в случай че не е направен анализ се използват препоръките за „Примерни максимални норми за торене с минерални торове на някои култури и килограми активно вещество на декар при средно запасени почви”, посочени в Таблица 4.
Таблица 4. Примерни максимални норми за торене с минерални торове на някои култури и килограми активно вещество на декар при средно запасени почви
култура
N в кг/дка
Тежка почва Среда почва Лека почва
Смолници (Vertisols
Eutric)
Канелени (Luvisols Chromic)
Алувиални (Fluvisols
Eutric)
пшеница 14 16 16
ечемик 13 15 14
овес 8 7 8
Царевица - неполивна 11 14 10
Царевица-поливна 20 20 20
26
в) препоръките за торене се изготвят на базата на баланс между не-обходимото количество азот за развитието на културите и азота, който може да бъде доставен на културите от почвата и чрез наторяване, като се вземе пред вид:
- количеството азот, съдържащо се в почвата преди засяване/засаждане;- количествата азот, постъпващи от минерализация на органичното
вещество;- внесените в почвата азотни съединения от органични торове;- внесените в почвата азотни съединения от минерални торове;- внесените в почвата азотни съединения чрез поливната вода;- внесените в почвата азотни съединения чрез валежи и атмосфер-
ни отлагания.
Tаблица 5 . Прагови стойности за оценка на запасеността на почва-та с азот
захарно цвекло 14 16 16
слънчоглед 12 12 12
тютюн 4 4 4
домати 20 24 22
пипер 22 24 22
зеле 10 10 10
ливади 6 8 6
показател единици за измерване
прагови стойности в оценка
Много слабо
запасени
Слабо запасени
Средно запасени
Добре запасени
Много добре
запасени
N (общ азот NO3 +NH4) mg/kg До 20 mg 21-40mg 41-60mg 61-80mg Над 80 mg
27
6. При внасяне на повече от 12 кг активно вещество азот на декар, торовата норма да се разделя на две – до 1/3 се внася предсеитбено или преди засаждането, а разликата от нормата да се оставя за подхранване.
7. На почви с лек механичен състав (песъчливи почви) азотната нор-ма да се разделя на две или три части, за да се избегне просмукването на нитрати в по-долните почвени слоеве и попадането им в плитките подземни води.
8. Да не се тори с азотсъдържащи торове на напълно замръзнала поч-ва, както и на почва, изцяло или отчасти покрита със снежна покривка.
9. Да не се внасят азотсъдържащи торове по време на валежи и след това, докато почвата е преовлажнена.
10. Да не се внасят азотсъдържащи торове на естествено преовлажни-не и на наводнени почви (с изключение на оризища).
11. При авиационно разпръскване на торове, да се поставят наземни ориентири и да се отчита силата на вятъра – най-добре е разпръскването да се извършва при тихо време.
12. При равнинни терени, да не се използват азотсъдържащи торове край повърхностни водни обекти (реки, потоци, канали, езера, язовири, море и др.) на разстояние по-малко от 5 м.
13. При равнинни терени когато се извършва внасяне на оборски тор или се извършва поливка с разтворен във вода оборски тор на зелен-чукови и други култури, разстоянието до водни обекти (реки, потоци, канали, езера, язовири, море и др.) да бъде не по-малко от 5 м. В случаите на използване на течна фракция на оборския тор на равнинни терени, отстоянието до водните басейни да не е по-малко от 10 м.
14. Да не се допуска замърсяване на околната среда при товарене, транспорт и употреба на органични торове. Течният оборски тор да се транспортира в затворени цистерни. Твърдият оборски тор да се това-ри и транспортира по начин, който изключва замърсяване на околната среда. За целта може да се използва специализирана техника за товарене, транспорт и внасяне на оборски тор.
15. Резервоарите, цистерните и тръбопроводите за течен тор, да се поддържат изправни с оглед на предотвратяване на течове.
28
ІІ. Допълнителни мерки при употреба на азотсъдържащи торове (органични и минерални/неорганични) на терени с наклон по-голям от 6о
1. Обработката на почвата да се извършва контурно (по хоризонтали-те) или напречно на склона. За целта може да се използва специализирана техника за обработка и внасяне на оборски тор на наклонени терени.
2. При създаване на трайни насаждения, редовете да се ориентират в посока по хоризонталите на склона и междуредията да се затревяват.
3. За да се предотврати изнасянето на хранителни вещества по склона торовата норма да се разделя на части - до 1/3 от нормата да се внася пред-сеитбено или преди засаждането, а останалото количество да се оставя за подхранване по време на вегетацията.
4. Да не се извършва торене с минерални азотсъдържащи торове, течен оборски тор и поливка с разтворен във вода оборски тор на разстояние по-малко от 10 м от повърхностни водни обекти (реки, потоци, канали, езера, язовири, море и др.)
5. Да не се извършва торене на площи с наклон, по-голям от 12о, ако разстоянието до повърхностни водни обекти (реки, потоци, канали, езера, язовири, море и др.) е по-малко от 50 м. Мярката може да не се прилага само при рекултивация на нарушени терени и подобряване на слабопро-дуктивни земи съгласно наредба №26 за рекултивация на нарушени тере-ни, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (обн. ДВ, бр.89 от 22.10.1996 г., изм. ДВ бр. 30 от 2002 г.)
ІІІ. Мерки при съхранение на азотсъдържащи торове (ор-ганични и минерални/ неорганични
ВАЖНО!
Изискванията за наличие на съоръжения за съхранение на оборски тор съгласно Част ІІІ, раздел А са задължителни за земеделските стопани от 31 декември 2010 г.
29
А. Съхранение на оборски тор и силаж
Общи правила за съхранение на оборския тор1. В зависимост от вида и броя на животните и наличието на земе-
делска земя, в стопанствата се изграждаг следните видове съоръжения за съхранение на произведения оборски тор:
1.1. Торова площадка с непропусклива основа и непозволяваща изти-чане на течната фракция, при наличие на:
* 1 или 2 условни животински единици* от 3 до 5 условни животински единици, когато стопанинът ползва
земя, върху която да оползотворява тора, при спазване на изисквани-ята за влагане на не повече от 17 кг/дка азот годишно.
1.2. Отделни съоръжения за съхраняване на различните фракции оборски тор (твърд и течен) при наличие на повече от 5 условни живо-тински единици и прилагане на технологии, свързани с разделяне на теч-ния оборски тор на фракции и договор за оползотворяване на оборския тор, когато стопанинът не стопанисва земя.
1.3. Отделни съоръжения за съхраняване на различните фракции оборски тор (твърд и течен) при наличие на повече от 5 условни живо-тински единици и прилагане на технологии, свързани с разделяне на теч-ния оборски тор на фракции и договор за оползотворяване на оборския тор, когато стопанинът не стопанисва земя.
2. При изграждането на съоръжението трябва да се вземат предвид редица фактори, като броя на отглежданите животни, вида им, продъл-жителността на периода на съхраняване (в зависимост от начина на от-глеждане на животните – пасищно или оборно) и количеството на из-ползвания постелъчен материал
3. Съоръжението за съхранение на твърд и течен оборски тор да се изгражда с водоустойчиво дъно по начин, който да не позволява про-никване в почвата или замърсяване на водоизточниците. Покритието на съоръжението трябва да бъде непропускливо. Съоръжението се прове-рява редовно и при необходимост се предприемат незабавни действия.
4. Капацитетът на съоръженията трябва да бъде достатъчен за съхра-нение на оборския тор както следва:
30
4.1. На твърдия оборски тор най-малко:
* 4 месеца при пасищно отглеждане на животни* 6 месеца при оборно отглеждане на животни
4.2. Течният оборски тор да се използва след съхраняване в продъл-жение на най-малко 4 месеца, като се отчете и продължителността на периода на забрана за ползване на азотсъдържащи торове.
5. Да не се изграждат съоръжения за съхранение на твърд и течен оборски тор в близост до повърхностни водни обекти (реки, потоци, ка-нали, езера, язовири, море и др.) на разстояние по-малко от 20 м.
6. При съхранение, товарене и транспорт на тора да се вземат всички мерки за недопускане на замърсяване на околната среда.
Таблица 6: Среднодневни количества отделен твърд и течен оборски тор по видове животни
вид селскостопански животни
количество на ден (литра)
Необходим капацитет за съхранение
течен оборски тор (м3 за 4 месеца)*
твърд оборски тор (м3 за 6 месеца)
говеда, биволи 44,8 5,6 8,4
теле и юница за угояване 36,0 4,5 6,8
теле до 6 месеца 20,0 2,5 3,8
свиня (100 кг) 7,0 0,9 1,35
овца 3,0 0,5 0,75
Шиле 1,1 0,2 0,30
коза 2,3 0,3 0,45
кокошка-носачка 0,12 0,02 0,03
кон 25,0 3,1 4,7
магаре 12,0 1,5 2,3
зайци 0,18 0,03 0,05
31
Съхранение на силаж и отпадни води от силаж
1. Отпадните води от силажите да се събират и съхраняват в резер-воар или цистерна с водонепропускливи подове и стени. Това изисква наличие на водонепропускливи канали, които да позволяват отвеждане-то на силажните отпадни води. Резервоарът или цистерната и каналите трябва да са изградени по начин, който да не позволява просмукване в почвата или замърсяване на естествените водоизточници.
2. Силажът, произведен от полуизсъхнала трева и балиран в найло-нови опаковки, да се съхранява най-малко 20 м от водни обекти (реки, потоци, канали, езера, язовири, море и др.).
3. При съхранение на тревни фуражи без найлонови опаковки, не-годният или неизползван силаж да се изгребва, заедно със засегнатия почвен слой от 5 см и да се транспортира до подходящо място за компо-стиране/съхраняване като органичен тор.
Б. Съхранение на минерални (неорганични) торове
1. Минералните (неорганичните) торове да се съхраняват в специа-лизирани складови помещения, изградени и оборудвани съгласно ин-струкциите за противопожарна безопасност.
2. В специализираното складово пространство насипните и опакованите торове се съхраняват отделно. На всеки вид тор се поставя табелка с надпис.
3. Да не се допуска плътно нареждане на фигурите с опаковани торове до стените на складовото помещение. Отстоянието трябва да е най-малко 25 см. Амониевата селитра се складира на фигури на височина не повече от 10 реда
4. Амониевата селитра да се съхранява само в опаковано състояние.
5. Другите насипни торове (калиеви, фосфорни) да се съхраняват на купчини под различна форма, но да не се допуска смесване.
6. При липса на специална складова база, минералните торовете да се съхраняват под навеси или складови помещения, пригодени за съхране-ние, които трябва да разполагат с:
- водонепропускливи покриви и подове;- канавки за безопасно отвеждане на водата.
32
7. Не се допуска съхранението на насипни минерални (неорганични) торове на открити площадки.
8. При съхранение на минералните/неорганични торове да се вземат всич-ки необходими мерки за предотвратяване на замърсяване на околната среда.
5. Защитени зони от европейската мрежа Натура 2000
Натура 2000 е общоевропейска мрежа, съставена от защитени тери-тории, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основ-ните международни договорености в областта на опазването на околна-та среда и биологичното разнообразие.
Местата, попадащи в екологичната мрежа се определят в съответ-ствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Ев-ропейския съюз – Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните мес-тообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за хабитатите) и Директива 2009/147/ЕС за опазване на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците).
Основните изисквания на двете директиви са отразени в българско-то законодателство чрез Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), приет от Народното Събрание през 2011 г. Съгласно него в страната се обявяват защитени зони като част от националната екологична мрежа. Това са места от територията и акваторията на страната, които отгова-рят на изискванията за наличие на важни за биологичното разнообразие растителни и животински видове, и типове природни местообитания, включени в Приложенията на Директивата за хабитатите.
Земеделските стопани, извършващи дейност в рамките на защитени зони от Натура 2000 мрежата следва да
• спазват забраните и ограниченията, разписани в заповедта за обявя-ване на съответната защитена зона от Натура 2000;• спазват режимите, разписани в плана за управление на защитената
зона от Натура 2000 след утвърждаването му;• спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и еколо-
гично състояние.
33
Основните забрани, свързани със земеделска дейност в тези зони се отнасят до:
1. Забрани за разораването и залесяването на ливади, пасища и мери, превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения, както и промяната на начина им на трайно ползване;
2. Забрана за премахването на характеристики на ландшафта (сино-ри, единични и групи дървета) в земеделските земи;
3. Забрана за косенето на ливадите в сроковете, предвидени в съот-ветните заповеди за обявяване /1 юни, 1 юли или 15 юли/. В някои слу-чаи е регламентиран и начина на косене, който също трябва да се спазва;
4. Забрана за използването на неселективни средства за борба с вре-дителите в селското стопанство;
5. Забрана за използването на пестициди и минерални торове в па-сища и ливади.
От 2011г. до 2013 г. се прилага мярка, която компенсира спазването на изброените ограничения за земеделските производители в зоните за опаз-ване на птиците – мярка 213 „Компенсаторни плащания за Натура 2000” от Програмата за развитие на селските райони.
Карта 2. Защитени зони Натура 2000 за опазване на дивите птици в трансграничния район България-Турция, област Бургас, Хасково, Ямбол
34
6. Някои полезни съвети към земеделските стопани от Ямболска, Хасковска и Бургаска област
По-долу са представени някои препоръчителни мероприятия, които биха засилили ефекта от прилагането на Правилата за добра земеделска практика.
1. Липсата на финансови средства е най-честата пречка за подобряване на малките съоръжения за съхранение на оборски тор в домакинствата и малките ферми, но доколкото е полезно да се знае следното:
• Съоръжението за съхранение на отпадъци трябва да е разположено в близост до обора и отдалечено от водоеми или кладенци. • Обикновеното „открито отпред” съоръжение с бетонна основа и 3
непропускливи стени с височина 1,2 м е достатъчно за съхранение на твърдия оборски тор за повечето домакинства и дребни ферми. Бето-новият под трябва да е с наклон 1:100 към предната част.• Необходимо е да се осигури отделен контейнер с малък капацитет
(приблизително 90 литра) за събиране на други отпадъци от домакин-ството (за рециклиране и без рециклиране). Стъклените и пластмасови-те отпадъци трябва да се съхраняват отделно от оборския тор.• Ямите за отпадъчни води трябва да се изпразват регулярно – една-
та възможност е да се изливат с кофа отпадъчните води върху твърдия оборски тор в торохранилището, така че торът да ги абсорбира. За да се постигне най-голям ефект отпадъчните води трябва да се разпръск-ват върху твърдия тор, когато съоръжението е почти пълно с изсъхнал твърд тор. Друга възможност е да се използва изсмуквателно вакуумно съоръжение, така че събраните отпадъчни води от дребните ферми да се разпръскват върху земеделските земи. • Не позволявайте дъждовна вода от покривите или дворовете да
влиза в съоръжението за оборски тор• Помислете си за компостиране на оборския тор като постоянно го
обръщате и го смесвате с растителни зеленчукови отпадъци и остатъци след прибиране на реколтата като царевичните стебла
2. Един полезен метод, особено за едрите животновъдни стопанства е да се разработи опростен План за управление на оборския тор, който отчита хранителното съдържание (N, P и K) на събрания оборски тор, заедно с почвеното състояние, растежа на културите и необходимостта им от по-дхранване, за да се определи къде и кога трябва да се прилага оборският
35
тор. Планът трябва да включва карта на земеделските земи , които опреде-лят площите, подходящи за разпръскване през годината. Биха могли да се следват следните стъпки:
• Изчислете количеството на твърд и течен оборски тор, който се очаква да се произведе (събере) за 1 година и определете хранителната му стойност; • Изчислете минималната площ, върху която трябва да се разпръсне
оборския тор; • Начертайте карта с възможните площи, за разпръскване на твър-
дия и течен оборски тор; • Определете площите, които ще се използват за разпръскване на
тора през годината.
3. Препоръчва се въвеждане на сеитбооборот винаги, когато това е въз-можно. При едногодишните култури е необходимо да се подобри система-та на редуване така, че:
• да се намали площта на оставащите без растителна покривка земе-делски земи през периодите с висок риск на измиване; • да се увеличи делът на есенните култури в схемата на сеитбообръ-
щението за сметка на пролетните; • да се въведе отглеждане на междинни култури, които извличат не-
използвания азот от предшественика; • да се включат бобови култури в схемата, с оглед намаляване на не-
обходите дози от минерални азотни торове;
4. Нормите за торене трябва да се определят след анализи на почвите и трябва да съответстват на нуждите на отглежданите култури за получаване на действително възможните добиви от конкретното поле и да поддържат оптимално почвено плодородие без замърсяване на околната среда.
5. За по-добро усвояване на азотните вещества от културите и за огра-ничаване на замърсяването с нитрати, се препоръчва балансирано торе-не с фосфор и калий. За пролетници, фосфорните и калиевите торове се внасят през есента с основната обработка, а за есенници – преди първа-та предсеитбена обработка. За почви с лек механичен състав, се допуска предсеитбено торене с калиеви торове през пролетта.
6. Да се избира най-подходящия азотен тор, с оглед на конкретната ситуация – почва, култура, очакван добив, време на внасяне и пр. За на-
36
маляване на газообразните азотни загуби и замърсяването на въздуха с амонячни изпарения, се препоръчва да не се използва карбамид на карбо-натни почви. Не се препоръчва внасянето на карбамид при температура на въздуха, по-висока от 8оС, заради големите газообразни загуби на азот.
7. При наклонени терени се препоръчва: • Поясно редуване на култури със слята повърхност и окопни култу-
ри с ширина 30 – 60 м в зависимост от наклона;• Прокарване на оттокоотвеждащи бразди с ширина 30 м напречно
на склона след сеитбата на култури със слята повърхност;• Затревяване на сервитутните ивици край водоеми и водни басейни.
Препоръчва се тяхната ширина да не е по-малка от 20 м. Затревените ивици не се торят;• Затревяване на буферни ивици напречно на склона, с ширина 4-8 м,
в зависимост от наклона, за да се ограничат ерозионните процеси • Да се опазват и поддържат съществуващите и по възможност да се
изграждат нови полезащитни горски пояси за защита от ветрова ерозия.
8. На по-големите масиви да се организира поясно редуване на подхо-дящи култури, с ширина не повече от 100 м, ориентирани напречно на еро-зионните ветрове.
9. По отношение на напояването, се препоръчва: • Да се ограничат до минимум загубите на поливна вода чрез намаля-
ване на повърхностния оток и дълбочинното просмукване като се оп-ределя в зависимост от фазата от развитието на културата, механичния състав на почвата, поливната норма и техниката на поливане;• Количеството на внасяната вода следва да бъде по-малко от скорост-
та на просмукване на водата в почвата, за да няма загуби чрез изтичане;• Напояването да се извършва само тогава, когато запасите от вода в
коренообитаемата зона са значително намалели;• Дъждуването да се извършва внимателно като точно се спазват ука-
занията за поливните норми и указанията на фирмите-производителки на дъждовални инсталации. Не трябва да се дъждува при силен вятър;• При повърхностно напояване да се намалят загубите на вода като се
извърши подравняване на площите, подходящо оформяне на браздите, равномерно подаване на водата, оптимално избиране на захранващия дебит и на времетраенето на поливката.
37
7. Полезни връзки
Предвид периодичните промени в действащото законодателство в областта на опазване на околната среда, безопасност на храните и здра-веопазване на животните е препоръчително земеделските стопани да следят информацията публикувана на посочените интернет страници:
име адрес в иНтерНет
Министерство на земеделието и храните http://www.mzh.government.bg
Програма за развитието на селските райони http://prsr.government.bg/
Добри земеделски и екологични условия http://www.mzh.government.bg/MZH/bg/ ShortLinks/DZEU.aspx
Правила за добра земеделска практика http://www.mzh.government.bg/MZH/bg/ShortLinks/DobraZemedelskaPraktika.aspx
Здравеопазване на животните и безопас-ност на храните
http://www.mzh.government.bg/MZH/bg/ShortLinks/ ZJBH.aspx
Кръстосано съответствие http://www.mzh.government.bg/MZH/bg/ShortLinks/ cross_compliance.aspx
Държавен фонд „Земеделие” – Разплаща-телна агенция http://www.dfz.bg
Национална служба за съвети в земеделието http://www.naas.government.bg/
Национална служба за растителна защита http://www.stenli.net/nsrz/
Българска агенция по безопасност на храните http://babh.government.bg/
Министерство на околната среда и водите http://www3.moew.government.bg/
Натура 2000 http://www.natura2000bg.org/
38
8. Адреси и контакти на институциите
иНституЦия коНтакти
Министерство на земеделието и храните
софия 1040 бул. „Христо ботев“ 55 тел: 02/ 985 11 858 ; 02/ 985 11 384
Областна дирекция "Земеделие и гори" Бургас
гр. бургас, ул. ”иван Шишман”№8, тел: 056/84 43 03 факс: 056/84 15 65, e-mail: [email protected]
Областна дирекция "Земеделие и гори" Ямбол
гр. ямбол, ул. “Жорж папазов“ № 9 ет.5046/66 18 52
Областна дирекция "Земеделие и гори" Хасково
гр. Хасково, ул. „свобода“ №5 ет.3 тел/факс: 038/664916, 664916, e-mail: [email protected]
Национална служба за съвети в земеделието
софия, 1331, ул. Шосе банкя No.7тел. 02 / 8 100 988, 02 / 439 0888факс 02 / 8 100 992е-mail: [email protected]
Областна служба за съвети в земеделието Бургас
гр. бургас, ул. „Фердинандова“ 3, ет. 3тел.: 056 / 84 14 35моб. тел.: 0885 832 186, 0886 081 588e-mail: [email protected]
Областна служба за съвети в земеделието Хасково
гр. Хасково, ул. “ивайло” №1, ет. 2, ст. 207-208тел./факс: 038 / 66 42 21моб. тел.: 0885 842 195, 0886 994 134, 0888 005 036 e-mail: [email protected]
Областна служба за съвети в земеделието Ямбол
гр. ямбол, ул. “Жорж папазов” № 9, ет. 5, ст. 10,тел./факс: 046 / 66 17 69моб. тел.: 0889 807 969, 0885 566 927e-mail: [email protected]
Национална служба за расти-телна защита
1040 софия, бул. „Христо ботев“ № 17телефон: +359 2 9173 702, 953 41 16факс: +359 2 952 0987е-поща: [email protected]
Регионална служба за растител-на защита Бургас
гр. бургас, ул. „комлушка низина“ №2, п.к. 123тел.: 056/ 848267ел. поща: [email protected]
Регионална служба за растител-на защита Хасково
гр. Хасково, ул. пловдивска N 6, п.к. 7тел.: 038/ 66 49 08 тел.: 038/ 66 44 19ел. поща: [email protected]
39
Регионална служба растителна защита Ямбол
гр. ямбол, ул. „ямболен“ 24тел: 046/661 873
Българска агенция по безопас-ност на храните http://babh.government.bg/
Областна дирекция по безопас-ност на храните – Бургас
гр. бургас, ул. Хан аспарух №36тел: 056/813 280E-mail: [email protected]
Областна дирекция по безопас-ност на храните – Хасково
гр. Хасково, ул. пловдивска N 6, п.к. 7тел.: 038/ 66 49 08 тел.: 038/ 66 44 19ел. поща: [email protected]
Областна дирекция по безопас-ност на храните – Ямбол
гр. ямбол, ул. батак №1тел: 046/663 625E-mail: [email protected]
Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция
софия 1618, „Цар борис III“ 136тел: 02/81-87-100 ; 02/81-87-202ел.поща: [email protected]
ДФЗ-РА Областна дирекция – Бургас
гр. бургас, ул.“Фердинандова” 5тел: 056/84 22 35 ; 056/87 44 33
ДФЗ-РА Областна дирекция – Хасково
гр. Хасково, ул. „панорама“ №7тел: 038/ 60 37 22 ; 038/ 60 37 33
ДФЗ-РА Областна дирекция – Ямбол
гр. ямбол, ул. “златен рог” №20тел: 046/ 68 37 22 ; 046/ 68 37 33
Министерство на околната сре-да и водите
1000 софия, бул. „мария луиза“ 22телефон: 02/ 940 6000http://www3.moew.government.bg/
Регионална инспекция по окол-на среда и водите Бургас
гр. бургас, к-с „лазур”, ул.”перущица”67 тел: 056/ 813212
Регионална инспекция по окол-на среда и водите Хасково
гр. Хасково, ул.”добруджа” №14тел: 038/ 601 628
Басейнова дирекция за управле-ние на водите в Черноморския район – Бургас
гр. бургас, , ул. „Филип кутев“ N13тел.: +359 56 841 958; Факс: +359 56 841 946
Басейнова дирекция за управле-ние на водите в Източнобело-морски район – Хасково
гр. Хасково, ул. „патриарх евтимий“ №2 ет.3, стая 162 и 163тел/факс: (038) 66-21-30
40
1. Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установява-не на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селско-стопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003;
2. Директива № 91/676/ЕИО на Съвета за опазване на водите от замърсява-не с нитрати от селскостопански източниц;
3. Закон за подпомагане на земеделските производители (Обн. ДВ. бр.58 от 22 Май 1998г., последно изменение ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г.);
4. Наредба № 2 от 16.10.2000 г. (обн., ДВ, бр. 87 от 24.10.2000 г.)за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и ми-нистъра на земеделието и горите;
5. Заповед № РД-09-616/21.07.2010 г. на Министъра на земеделието и хра-ните, изменена и допълнена със заповеди № РД-09-609/27.07.2011г. и РД-09-126/14.02.2012 г.;
6. Заповед № №РД 930/ 25.10.2010 г. на Министъра на околната среда и водите; 7. Заповед № РД 09-114/07.02.2012 г. на Министъра на земеделието и храни-
те и Ръководство за прилагане на Законоустановените изисквания за управле-ние съгласно чл. 4 и 5, и Приложение II на Регламент 73/2009 г.
9. Използвана литература
41
Приложение 1. Списък на общините, чиито земи попадат в нитрат-но уязвимите зони към 25.10.2010 г.
Таблица 1 Таблица 2
Общини
Пъ
лен
обх
ват
Аврен искър пордим
аксаково исперих провадия
алфатар Каварна Раднево
антоново кайнарджа разград
Балчик калояново раковски
белене камено русе
бойчиновци каолиново Садово
борован карнобат самуил
борово каспичан свищов
брегово кнежа силистра
брусарци козлодуй симеоновград
бургас крушари ситово
бяла – обл.русе кубрат Сливо поле
бяла слатина Левски Стамболийски
Венец летница стражица
ветово лозница стралджа
ветрино лом суворово
вълчедръм Марица сухиндол
вълчи дол медковец съединение
Генерал Тошево мизия Тервел
главиница Никола Козлево Тунджа
горна оряховица Никопол Тутракан
гулянци Нова загора търговище
гълъбово Нови пазар Хайредин
Две могили Ново село Хитрино
димитровград Опака Цар Калоян
добрич опан Ценово
добричка оряхово Червен бряг
долна митрополия Пазликени Шабла
долни дъбник плевен Шумен
дулово пловдив Якимово
Завет полски тръмбеж ямбол
Иваново попово
общини
обхват по надморска височина,
метри
общини
обхват по надморска височина,
метри
Айтос до 100 м Пазарджик до 450 м
Болярово до 250 м петрич до 150 м
братя даскалови до 250 м пещера до 450 м
брезово до 300 м поморие до 100м
Велики Преслав до 200 м първомай до 300м
велико търново до 200 м Родопи до 300 м
видин до 200 м ружинци до 200 м
враца до 300 м Свиленград до 100 м
върбица до 300 м севлиево до 300 м
Гурково до 450м сливен до 350 м
Димово до 200м смядово до 100 м
Елхово до 250 м средец до 250 м
Златарица до 200 м стара загора до 250м
Криводол до 300 м стрелча до 450 м
Ловеч до 300м сунгурларе до 350 м
луковит до 300 м Твърдица до 400 м
любимец до 300 м тополовград до 350 м
Мездра до 300 м Харманли до 100 м
минерални бани до 300 м Хасково до 250 м
монтана до 200 м Хисаря до 400 м
Несебър до 100 м Чирпан до 250 м
Омуртаг до 300 м
42
Приложение 2 Списък на зоните от Натура 2000 за опазване на птиците и зоните за опазване на местообитанията в области Бургас, Хасково и Ямбол
Защитени зони за опазване на птиците в област Бургасиме зона
Натура 2000 код площ (ха) общини землища
западна странджа
BG00
0206
6
5382
1.14 средец белеврен, голямо буково, горно ябълково, гранитец, долно ябълково,
момина църква, сливово, Факия
болярово (ямбол)
болярово, воден, вълчи извор, голямо крушево, горска поляна, денница, дъбово, оман, ружица, стефан караджово, странджа
странджа
BG00
0204
0
1163
89.4
3 малко търново
близнак, бръшлян, бяла вода, визица, граматиково, евренозово, забер-ново, звездец, калово, малко търново, младежко, сливарово, стоилово
Царево ахтопол, бродилово, българи, варвара, велика, изгрев, кондолово, кости, резово, синеморец, Царево
комплекс ропотамо
BG00
0204
1
3867
.63 примор-
ско приморско
созопол созопол
залив ченгене скеле
BG00
0024
2
190.
01
бургас крайморие, маринка
мандра-пода
BG00
0027
1
6139
.17
бургас димчево, крайморие, меден рудник, твърдица
камено константиново, черни връх
созопол зидарово, извор, присад
средец дебелт
бакърлъка
BG00
0207
7
3350
7.89
бургас крайморие
Царево веселие
созопол равадиново, росен, созопол, черноморец
атанасовско езеро
BG00
0027
0
7210
.01
бургас банево, бургас, ветрен, изворище, рудник, сарафово
поморийско езеро
BG00
0015
2
921.
52
поморие ахелой, поморие
емине
BG00
0204
3
6675
0.51 Несебър баня, гюльовца, емона, козница, кошарица, Несебър, обзор, оризаре,
паницово, приселци, равда, раковсково, свети влас, тънково
поморие александрово, ахелой, габерово, горица, каблешково, каменар, козичи-но, лъка, медово, порой
камчийска планина
BG00
0204
4
8889
7.23
Несебър козница, обзор, приселци, раковсково
поморие козичино
руенбилка, вишна, добра поляна, добромир, дропла, дъскотна, заимчево, каменяк, каравельово, мрежичко, припек, просеник, речица, рожден, рудина, снежа, соколец
(варна) (бяла, долен чифлик, дългопол)
43
Защитени зони за опазване на птиците в област Хасковоиме зона
Натура 2000 код площ (ха) общини землища
сакар
BG00
0021
2
1321
18.2
1любимец васково, георги добрево, йерусалимово, любимец, оряхово
свиленград
варник, генералово, дервишка могила, димитровче, капитан андреево, костур, левка, лисово, маточина, михалич, мла-диново, момково, мустрак, пашово, пъстрогор, равна гора, райкова могила, свиленград, сладун, студена, чернодъб, Щит
тополовград
българска поляна, доброселец, каменна река, капитан петко войвода, княжево, мрамор, орешник, орлов дол, планиново, присадец, радовец, сакарци, синапово, срем, тополовград, устрем, Филипово, Хлябово, чукарово
Харманли браница, доситеево, дрипчево, изворово, рогозиново, черепово
елхово (ямбол) малък манастир
тунджа (ямбол) голям манастир, генерал тошево
бяла река
BG00
0201
9
4462
6.64
крумовград (кърджали)
ивайловград
бели дол, белополяне, ботурче, бялградец, ветрушка, вис, горно луково, горско, гугутка, долно луково, Железари, казак, кондово, костилково, ленско, мандрица, меден бук, одринци, орешино, плевун, пъстроок, розино, сив кладенец
язовир ивайлов-
град
BG00
0210
6
1966
1.88
ивайловград горноселци, долноселци, ивайловград, камилски дол, лам-бух, покрован, славеево, Хухла
любимец вълче поле, дъбовец
маджарово бориславци, малки воден, сеноклас
маджарово
BG00
0201
4
3550
.12
маджарово бориславци, габерово, горни главанак, горно поле, маджаро-во, малко попово, сеноклас
мост арда
BG00
0207
1
1502
2.45
крумовград (кърджали)
ивайловград бубино, попско, черничино
маджарово горни главанак, горно поле, маджарово, румелия, тополово
стамболово войводенец, голобрадово, долно поле, долно черковище, маджари, пчелари, рабово
Харман-лийска
река
BG00
0209
2
4889
.00 Харманли остър камък, поляново, Харманли
Хасково брягово, родопи
радинчево
BG00
0202
0
5785
.72 любимец йерусалимово, любимец, оряхово
Харманли бисер, доситеево, изворово, рогозиново
44
име зона Натура
2000код площ
(ха) общини землища
язовир овчарица
BG00
0202
3
4306
.27
Нова загора (сливен) бял кладенец, радецки
раднево (ст.загора) търговище
тунджа кунево, овчи кладенец, скалица
адата- тунджа
BG00
0209
4
5636
.60 сливен (сливен)
тунджа дражево, завой, кабиле, Хаджидимитрово
комплекс стралджа
BG00
0202
8
2872
.98 стралджа атолово, лозенец, стралджа
карнобат (бургас) венец, деветинци, Церковски
дер-вентски
възвише-ния BG
0002
026
3486
3.56 болярово воден, иглика, крайново, малко Шарково, мамарчево, ситово,
Шарково
елхово вълча поляна, голям дервент, лалково, лесово, малко кирилово, мелница, раздел, славейково, чернозем
язовир малко
Шарково
BG00
0202
7
1327
.76
болярово воден, малко Шарково, ружица
име зона Натура
2000код площ
(ха) общини землища
екоко-ридор
камчия-емине BG
0000
393
2805
4.79
айтос айтос, зетьово, раклиново
карнобат раклица
руен вресово, дъскотна, зайчар, листец, люляково, планиница, руен, скалак, череша, Шиварово, ябълчево
босилково, завет, съединение
ришки проход
BG00
0014
9
1185
1.30
руен люляково
сунгурларе камчия, сунгурларе, съединение
река до-лна луда камчия
BG00
0013
7
2460
.70 руен
билка, вишна, дропла, дъскотна, каравельово, листец, лю-ляково, планиница, скалак, соколец, струя, трънак, череша, Шиварово
сунгурларе ведрово, завет, камчия, сунгурларе, съединение
Защитени зони за опазване на птиците в област Хасково
Защитени зони за опазване на местообитанията в област Бургас
45
име зона Натура 2000 код площ
(ха) общини землища
ахелой- равда- Не-
себър
BG00
0057
4
3925
.51 Несебър Несебър, равда, тънково,
поморие александрово, ахелой, каблешково, медово
емине-иракли
BG00
0100
4
1128
2.80
Несебър баня, емона, Несебър, обзор, свети влас
камчийска и еменска планина
BG00
0013
3
6367
8.47
Несебър козница, паницово, приселци, раковсково, горица, козичино
руенбилка, добра поляна, добромир, дропла, дъскотна, заимчево, ка-меняк, мрежичко, подгорец, припек, просеник, речица, рожден, рудина, снежа, снягово, средна махала, топчийско, ясеново
поморие
BG00
0062
0
2085
.15
поморие ахелой, поморие
трите братя
BG00
0011
9
1021
.18
айтос айтос, лясково
айтоска планина
BG00
0015
1
2937
9.40
айтос айтос, дрянковец, зетьово, лясково, мъглен, пещерско, съдиево, черна могила
бургас банево, брястовец, българово, ветрен, драганово, изворище, миролюбово, рудник
поморие бата, белодол, габерово, горица, гълъбец, дъбник, каблешково, каменар, косовец, лъка,медово, поморие, порой, страцин
средецка река
BG00
0019
8
707.
22
средец белила, бистрец, гранитец, дебелт, драчево, дюлево, загорци, кубадин, проход, росеново, светлина, синьо камене, средец
болярово (ямбол) голямо крушево, денница, оман
стралджа (ямбол) александрово
Факийска река
BG00
0023
0
4101
.46
бургас димчево
созопол габър, зидарово, присад
средец богданово, варовник, голямо буково, драчево, росеново
46
име зона Натура 2000 код площ
(ха) общини землища
ропотамоBG
0001
001
1281
5.82 приморско веселие, китен, Ново паничарево, приморско, ясна поляна
созопол крушевец, созопол
караагач
BG00
0014
3
64.1
1 приморско китен
Царево лозенец
босна
BG00
0020
8
1622
5.89
малко търново визица, заберново, калово
приморско Ново паничарево, писменово, ясна поляна
созопол крушевец, ясна поляна
Царево бродилово, велика, изгрев, кондолово, Фазаново, Царево
странджа
BG00
0100
7
1182
25.0
3
малко тър-ново
близнак, бръшлян, бяла вода, визица, граматиково, евренозово, заберново, звездец, калово, малко търново, младежко, сливаро-во, стоилово
приморско Ново паничарево, писменово,
средец граничар, кирово
Царево ахтопол, бродилово, българи, варвара, велика, изгрев, кондоло-во, кости, резово, синеморец, Фазаново, Царево
дервентски възвише-
ния 2
BG00
0021
9
5499
0.48
малко търново близнак
средец граничар, кирово, белеврен, варовник, голямо буково, горно ябълково, долно ябълково, момина църква, сливово, Факия
болярово (ямбол)
болярово, воден, вълчи извор, голямо крушево, горска поляна, крайново, малко Шарково, ружица, странджа
име зона Натура
2000код площ
(ха) общини землища
река мар-тинка
BG00
0044
2
182.
11
димитровград брод, бряст, голямо асеново, златополе, радиево, странско
ме-ричлер-ска река
BG00
0028
7
509.
90
димитровград брод, бряст, димитровград, длъгнево, меричлери, радиево
река кая-лийка
BG00
0043
5
71.4
0
димитровград бодрово, върбица, скобелево, сталево
Защитени зони за опазване на местообитанията в област Хасково
47
име зона Натура
2000код площ
(ха) общини землища
банска река
BG00
0043
4
77.3
0 димитровград димитровград, добрич, каснаково
Хасково клокотница
река марица
BG00
0057
8
1469
3.10
димитровград брод, великан, димитровград, златополе, крум, радиево, райно-во, скобелево, сталево, черногорово, ябълково
любимец георги добрево, йерусалимово, любимец
свиленград генералово, капитан андреево, момково, свиленград
симеоновград константиново, свирково, симеоновград
Харманли бисер, българин, доситеево, преславец, рогозиново, Харманли, Шишманово
Хасково Нова Надежда
остър камък
BG00
0103
4
1599
4.31
любимец белица, любимец
Харманли бисер, иваново, лешниково, Надежден, остър камък, поляново, Харманли, черна могила
Хасковобрягово, войводово, гълъбец, динево, елена, книжовник, коз-лец, конуш, криво поле, любеново, малево, манастир, мандра, орлово, родопи, стамболийски, стойково, текето, тракиец
Ждрелото на река тунджа
BG00
0021
7
7850
.43 свиленград маточина
тополовград присадец, радовец, срем, устрем, Филипово
елхово (ямбол) лесово
име зона Натура
2000код площ
(ха) общини землища
свети илийски възвише-
ния BG00
0040
1
8458
.46
тунджа ботево, бояджик, гълъбинци, златари, меден кладенец, межда, савино
стралджа
BG00
0020
5
881.
30
стралджа атолово, лозенец, стралджа
карнобат (бургас) венец, деветинци
река тун-джа 1
BG00
0019
2
9503
.00 тунджа веселиново, дражево, завой, кабиле, Хаджидимитрово
ямбол ямбол
Защитени зони за опазване на местообитанията в област Ямбол
48
име зона Натура
2000код площ
(ха) общини землища
река тун-джа 2
BG00
0019
5
5948
.72
елхово бояново, гранитово, елхово, изгрев, кирилово, трънково
тунджа каравелово, коневец, кукорево, маломир, окоп, тенево, Ханово
ямбол ямбол
тополовград (Хасково) княжево, срем, устрем
бакаджи-ците
BG00
0040
2
4501
.34 стралджа войника, иречеково, люлин, Недялско, тамарино
тунджа калчево, победа, търнава, чарган, челник
войниш-ки бака-
джик
BG00
0051
3
1138
.94 стралджа александрово, войника, поляна
средец (бургас) зорница
дер-вентски
възвише-ния 1 BG
0000
218
3869
6.50
болярово воден, иглика, крайново, малко Шарково, мамарчево, ситово, Шарково
елхово вълча поляна, голям дервент, гранитово, лалково, лесово, малко кирилово, маломирово, мелница, раздел, славейково, чернозем
тополовград (Хасково) срем
Related Documents
