PROJECT No 2016-1- BG01-KA202-023690 The WELVET Social … · 2019. 1. 26. · СОЦИАЛНА ЗНАЧИМОСТ НА УЕЛНЕС (WELLNESS) КУЛТУРАТА: WELVET PROJECT

СОЦИАЛНА ЗНАЧИМОСТ НА УЕЛНЕС (WELLNESS) КУЛТУРАТА: WELVET PROJECT No 2016-1-BG01-KA202-023690

The WELVET Social impact Guide

Този научен анализ се финансира с подкрепата на Европейската комисия през програма Еразъм+. Той отразява единствено възгледите на международен консорциум по европейски проект и ЕК не носи отговорност за начина, по който може да са интерпретирани регистрираните данни или се използва информацията, съдържаща се в изданието.

2017

WELVET VET Course 1.1.2017 г.

1

СОЦИАЛНА ЗНАЧИМОСТ НА УЕЛНЕС (WELLNESS) КУЛТУРАТА: WELVET PROJECT No 2016-1-BG01-KA202-023690 2017

СОЦИАЛНА ЗНАЧИМОСТ НА

WELLNESS КУЛТУРАТА

2


СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ ПО

ДАННИ ОТ НАУЧНИ

ИЗСЛЕДВАНИЯ

НА ГАЛЪП ИНТЕРНЕШЪНЪЛ

(GALLUP INTERNATIONAL)

СОЦИАЛНА ЗНАЧИМОСТ

НА УЕЛНЕС (WELLNESS)

КУЛТУРАТА

Под редакцията на: Доц. Бистра Димитрова, дн

Рецензенти: Проф. Оля Харизанова, дн Проф. Свилен Нейков, дн Проф. Йонко Йонов, доктор Доц. Бисерка Серафимова, доктор

Български език Първо издание

Формат А4 21 / 29,7

Печатни коли 15 Издателство “Авангард Прима” ISBN: 978-619-160-989-5 София 2018

WELVET PARTNERS:

1


WELVET PROJECT No 2016-1-BG01-KA202-023690

Международен авторски борд: Доц. Бистра Димитрова, дн Проф. Влатко Стьепович, дн Доц. Боянка Пенева, дн Проф.Тери Стивънс, доктор Проф. Александър Наумовски, доктор

Доц. инж. Минчо Полименов, доктор

Доц. Весела Тренева, доктор Доц. Красимира Станева, доктор Доц. Ирина Нешева, доктор Альоша Недев, доктор Весела Иванова, доктор

Лейла Димитрова, доктор Сирхе Еллермаа Карин Кроника Константин Кожухаров,магистър Димитър Трендафилов, докторант

Асия Стойчева, докторант Симона Петкова, докторант Петър Стойчев, докторант Елеонор Чакарова Вержини Чакарова

Съдържанието на тази книга е само за обща информация и е получено

от много източници, професионални организации, специализирана

литература и кодове на производители.

Международният авторски колектив на проекта WELVET по програма

Erasmus + полага всички разумни усилия, за да гарантират, че тази

работа е точна и актуална, но не гарантира и не поема отговорност за

точността или пълнотата на илюстрациите, но текстът е изцяло

под закрила на Европейското законодателство за авторски права.

Отговорност на ползвателите на тази книга е да приложат своите

професионални познания към съдържанието, да се консултират със

съответните източници и да се консултират с професионалисти за

експертни съвети при цитирането.

Всички права са запазени. Никоя част от тази книга не може да бъде

възпроизвеждана под каквато и да било форма без писмено разрешение

от Международния авторски борд на WELVET No 2016-1-BG01-KA202-

023690 по програма Erasmus + или Европейската комисия.

2


СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

ЧАСТ ПЪРВА

I. Изследване на съществуващата уелнес (Wellness) култура

I.1.Проучване, базирано на Уелбийнг (Wellbeing) Индекса и уелнес концепции по

съществуващи доклади на глобални агенции

I.1.1. Сравнителен анализ и социална значимост на Глобалния Уелбийнг (Wellbeing) индекс.………...…………… ……………………………………………………………………5

I.1.2. Водещи страни по ниво на уелнес (Wellness) култура...…………………...…………………..26

I.1.3. Заключения...…………………...………………………………………………………………………………………38

I.2. Проучване, базирано на публикувани доклади за уелнес практики на Балканите

I.2.1. Регионален Уелбийнг (Wellbeing) индекс и уелнес концепции на Балканите……39

I.2.2. Водещи страни по ниво на Wellness култура на Балканите и профил на

страните в проектния Консорциум…………………………………………………………………………………..42

I.2.3. Заключения…………………………………………………………………………………………………………......59

ЧАСТ ВТОРА

II.Проучване на съществуващите европейски стандарти за оценка и акредитация на

образователни програми и професионални компетенции по вертикала на

образователната система в Европа

II.1.Програми по образователно-квалификационни степени (ОКС) съобразно

унифицираното законодателство в Европа

II.1.1. Европейски стандарти за оценяване и акредитация в ОКС „бакалавър“…………..62

II.1.2. Европейски стандарти за оценяване и акредитация в ОКС „магистър“…………….73

II.1.3. Европейски стандарти за оценяване и акредитация в ОНС „доктор“…………………79

II.1.4. Заключения………………………………………………………………………………………………………………85

II.2. Видове образователни програми за средно образование

II.2.1.Специализирана терминология и речник на ЕС за подкрепа и

усъвършенстване на програмите за образование и обучение……………………………………..87

II.2.2.Разработване на иновативна образователна програма

за обучение и образование в средното училище…………………………………………………………..92

II.2.3.Европейска концепция за акредитация (Разработване на

учебна програма, рамка на резултатите от обучението)……………………………………………….96

II.2.4. Заключения……………………………………………………………………………………………………………101

II.3.Заключение, изводи, препоръки, теоретични и научно-приложни приноси

II.3.1.Заключение…………………………………………………………………………………………………………….102

II.3.2.Изводи…………………………………………………………………………………………………………………….103

II.3.3.Препоръки………………………………………………………………………………………………………………104

II.3.4.Теоретични и научно-приложни приноси на WELVET проекта………………………….105

Ползвани източници и специализирани уеб страници……………………………………………….106

3


Списък със заглавията на използваните инструменти за онагледяване

Номер Заглавие Страница Таблици

Таблица 1 Пример за Уелбийнг (Wellbeing) индекса на САЩ в ключови индикатори

11

Таблица 2 Данни за установено затлъстяване, по видове поколение в САЩ, като ключов индикатор

14

Таблица 3 Данни за установения диабет, по видове поколение в САЩ, като ключов индикатор

14

Таблица 4 Пример за упражняване на двигателна активност, по видове поколение в САЩ, като ключови индикатори

15

Таблица 5 Пример за установения ежедневен стрес, по видове поколение в САЩ, като ключови индикатори

15

Таблица 6 Пример за установения Уелбийнг индекс на затлъстяването, по видове поколение в САЩ, като ключов индикатор на здравния статус в страната

16

Таблица 7 Установена промяна на индикаторите за ключовите приоритети като активни глаголи при мотивацията на бизнес лидерите в САЩ

18

Таблица 8 Рейтинг на национални Уелбийнг (Wellbeing) индекси 36 Таблица 9 Класирането на консорциума на проекта 37 Таблица 10 Страни, лица за контакти и организации, участващи в

консорциума на европейския проект за иновативен курс за професионално обучение „Уелнес инструктор“ (Wellness Instructor)

41

Таблица 11 Установени стойности за ключови индикатори определящи видовете уелбийнг в Астрия

42

Таблица 12 Установени стойности за ключови индикатори определящи видовете Уелбийнг (Well-being) в България

46

Таблица 13 Установени стойности за ключови индикатори определящи видовете уелбийнг в Англия

54

Таблица 14 Установени стойности за ключови индикатори определящи видовете уелбийнг в Македония

57

Таблица 15 Европейски практики за асоциирани степени, осигурени от Бюрото по трудова статистика. Асоциирана степен: Две години до кариера или скок за бакалавър

75

Таблица 16 Европейски практики за асоциирани степени, осигурени от Бюрото по трудова статистика.

91

Графики Графика 1

Данни от изследване продължителността на живота в държавите от ЕС, (Агенция София, 2014 г.)

45

Графика 2

Легла за рехабилитационни гриж и (Медикъл Уелнесс –Medical Wellness) в болници, за периода 2008 г. и 2014 г. (на 100 000 жители), Източник: Евростат (hlth_rs_bds)

48

Графика 3

Легла за дългосрочни грижи в държавни болници и грижи по домашни с медицински сестри, 2008 г. и 2014 г. (на 100 000 жители) Източник: Евростат (hlth_rs_bdsns)

52

Схеми Схема 1

Пример за усъвършенстване ефективността на политиките чрез използване на Уелбийнг индекса

34

4


Въведение

Този сравнителен анализ използва научни резултати от социално

насочени проучвания на глобални агенции. В него са анализирани

отделни параметри от цялостни многогодишни изследвания.

Научните интереси на международния авторски колектив са насочени

към сравняване на показателите, отнасящи се до националните

практики и традиции за здравословен начин на живот. Посочени са

паралелно данни и от Докладите на ООН за индекса на щастието и от

глобалното възрастово наблюдение. Представеният в настоящото

издание сравнителен анализ е интелектуален продукт субсидиран по

европейски проект Еразъм+ - 2016-1-BG01-KA202-023690. За първи път

в Европа се прави сравнителен анализ по Уелбийнг индекс (Wellbeing

Index) на държавите България, Македония, Австрия, Естония и

Великобритания. В него са използвани за аргументация и отбелязани

класациите на респективните държави, формиращи партньорския

проектен консорциум по данни на посочените по-горе глобални

агенции. Проектът WELVET си е поставил високата и смела цел да

разработи пълен набор от интелектуални продукти и образователна

документация, за нуждите на Рекреативната и Уелнес индустрия и

туризъм в Европа. За да се аргументира потребността от

включването на нова професионална длъжност: Уелнес Инструктор

(Wellness Instructor) е необходимо да бъде направен анализ за доказване

на социалната значимост и икономическите ползи от иновацията на

национално и европейско ниво. Настоящото издание предлага

задълбочен анлиз на средата по специфични параметри, отчитащи

нивото на Уелнес култура по мненията и очакванията на гражданите,

наличието на образователни програми за обучение на специализирани

кадри, хармонизацията на съдържание за обучение по степени,

съобразно националната специфика и изисквания към стандарта за

новата професия. Направеният тук анализ послужи за стабилна

основа на последвалите интелектуални продукти: Силабус, Корикулум,

Образователен Стандарт и съдържание на електронно приложение

(WELVET App). Прецизността и социалната значимост на

разработените материали бе отличена с високата награда „Знак за

Качество“, при честване на 30 год. програма Еразъм. Церемонията по

награждаване се извърши в София, през м. Декември 2017 г.

Постигнат е и значителен успех по дисиминационната стратегия на

проекта, чрез издаването на интелектуалните продукти на 5

европейски езика.

5


ЧАСТ ПЪРВА

I. Изследване на съществуващата уелнес (Wellness) култура

I.1. Проучване за Уелбийнг (Wellbeing) индекса и уелнес

концепциите по съществуващи доклади на глобални агенции

I.1.1. Сравнителен анализ и социална значимост на Глобалния

Уелбийнг (Wellbeing) индекс

В световен мащаб се използват различни методологии за

измерване на уелнес и здравословните практики на живот,

сравняващи очакванията на гражданите за здравословност по

национални традиции и култура за успешен начин на живот.

Условията са се запазили или подобрили в няколко ключови

области, включително оценка на живота, достъп до здравни услуги,

тютюнопушене и възприеман стандарт на живот. Други състояния,

свързани със здравето като затлъстяването и честото разболяване

от диабет, продължават да се развиват в посока на увеличаване,

което показва нарастваща необходимост от интервенция за

намаляване на стойностите. Gallup и Healthways отчитат показатели

за Уелбийнг (Wellbeing) индексa в глобален мащаб и в повечето

държави процентните стойности на хронични заболявания се

повишават.

Ппрез 2018 г. се навършват 10 години, от както Gallup-Healthways

включва оценка на живота във всички основни расови и етнически

групи, за първи път през 2008 г. В Америка (като най-голям

потребител на Gallup) оценката на живота за 2017 г. е следната:

55,4% оценяват живота си като "процъфтяващ". Създава се индекс

за начин на живот (Gallup Standard of Living Index) и 73% от

6


американците през 2010 г. заявяват, че са доволни от жизнения си

стандарт. През 2015 г. тази цифра нараства до 79%, а през 2017 г. е

80%.

Въпреки това самооценката на общите показатели за здравето на

възрастните хора докладва за 3 категории здраве: "отлична", "лоша"

и "справедлива/задоволителна". Процентът на възрастните от САЩ,

които отчитат здравето си като "лошо" или "справедливо", е останал

стабилен на около 20% през последните 3 години (2014-2017 г.).

Как функционира уелбийнг (Wellbeing) индексът на

здравеопазването в Gallup-Healthways?

Какъв е индексът за благосъстояние/уелбийнг (Wellbeing) на

Gallup-Healthways?

Този индекс измерва целта, социалното, финансовото, общностното

и физическото благоденствие в световен мащаб. През 2008 г. Gallup

and Healthways стартираха 25-годишно партньорство, обединяващо

десетилетия клинични изследвания, лидерство в здравеопазването

и поведенчески икономически изследвания, за да проследим и

разберем ключовите фактори, които влияят върху

благоразположението. Индексът за уелбийнг (благополучие) на

Gallup-Healthways осигурява дълбок поглед в реално време на

световното благоразположението. Осъзнаването на уелбийнг

(благополучие) от гражданите в световен мащаб осигурява

сравнимост на ниво ЕС относно разбирането за общност,

държавност и националност.

Уелбийнг (Wellbeing) индексът за благополучие измерва

възприятията за живота на гражданите и ежедневния им опит чрез

пет взаимосвързани елемента, които изграждат

благоразположението: чувство за цел, социални взаимоотношения,

7


финансова сигурност, взаимоотношения с обществото и физическо

здраве. Gallup и Healthways през 2012 г. създадоха Gallup-

Healthways Global Well-Being Index за измерване на

благоразположението в световен мащаб. Gallup добави 10 въпроса

към своята световна анкета през 2013 г., като всеки от въпросите е

свързан с един от петте елемента на благоразположението. Gallup

съставя индивидуални отговори и категоризира респондентите като

процъфтяващи, борещи се или страдащи във всеки елемент.

Глобалният Уелбийнг (Wellbeing) индекс използва същата

методология за събиране и претегляне на данни като световната

анкета на Gallup.

Как се провеждат интервютата за уелбийнг (Wellbeing) индекса

на Gallup-Healthways?

Gallup интервюира възрастни по света - на възраст над 18 години,

живеещи в техните страни, използвайки двуканален дизайн, който

включва и стационарни, и мобилни номера. Използва методи с

цифрово набиране. Gallup купува проби за това проучване от Survey

Sampling International (SSI). Gallup избира насрещно респондентите

от стационар във всяко домакинство, на базата на кой член е имал

най-скорошния рожден ден. Всяка извадка от национални възрастни

включва минимална квота от 50% респонденти за мобилни

телефони и 50% респонденти на стационарен телефон, с

допълнителни минимални квоти по часова зона в региона. Gallup

провежда интервюта на официалния език на страната.

Колко хора са интервюирани като част от Уелбийнг (Wellbeing)

индекса на Gallup-Healthways?

Например в Съединените американски щати Gallup интервюира най-

малко 500 възрастни на възраст 18 и повече години. Повече от 175

8


000 интервюирани се интервюират всяка година, а от 2008 г. досега

са проведени над 2 милиона интервюта.

Колко често се провеждат интервютата на Gallup-Healthways за

Уелбийнг (Wellbeing) индекс?

Откакто започна през 2008 г., проучването Gallup-Healthways за

Уелбийнг (Wellbeing) индекс се провежда всеки ден, като се

изключват големи празници и други събития за 350 дни в годината.

Дали Gallup-Healthways Уелбийнг (Wellbeing) индекса за пробите

са претеглени?

Да, Gallup тегли проби, за да коригира вероятността за нееднакво

избиране, липсата на отговор и двойното покритие на

потребителите на стационарни и мобилни телефони в двете рамки

за вземане на проби. Gallup също претегля окончателните си проби,

за да съответства на населението по пол, възраст, раса, испански

етнос, образование, регион, гъстота на населението и статуса на

телефона (само за мобилни телефони, само за стационарни

телефони и за мобилни телефони). Целите за претегляне по

демографски признак за страните се основават на най-актуалните

данни за текущото проучване на населението на възраст над 18

години, а целите за претегляне за метрополните области се

основават на статистиката на Nielsen Claritas. Целевите стойности

за състоянието на телефона се основават на най-скорошното

Национално проучване за интервю.

Къде мога да намеря резултати от Уелбийнг (Wellbeing) индекса

на Gallup-Healthways и да науча повече за проучването?

В много случаи Gallup съобщава резултатите от Уелбийнг

(Wellbeing) индекса на Gallup-Healthways в седмични, месечни,

9


тримесечни и годишни агрегати и по региони, щати и общности,

според случая на Gallup.com. Регистрирайте се за предупреждения

в Gallup News, за да получите тези статии веднага щом бъдат

публикувани.

Gallup също така отчита благоразположението в следните

интерактивни характеристики:

• Състояние на държавите: Картографирайте и сортирайте данните

на ниво държава в САЩ в различни политически, икономически,

благополучни и религиозни мрежи.

• Проследяване на благополучието в общността в САЩ: Сравнете

данните за благоразположението с метрополните области на САЩ.

За да получите пълните тенденции за данни за

благоразположението в САЩ, събрани чрез Уелбийнг (Wellbeing)

индекса на Gallup-Healthways от 2008 г. насам, се абонирайте за

Gallup Analytics.

Затлъстяване, травми, тютюнопушене, САЩ икономика

(възстановени с разрешение от Gallup)

Историята подчертава

Затлъстяване в САЩ от 2008 г. насам.

Повече от един на шестима все още пушат.

Затлъстяването и тютюнопушенето влияят отрицателно на

икономиката на САЩ.

Американците имат големи проблеми с здравословния начин на

живот - а някои от тях причиняват значителна вреда на икономиката

на страната.

10


Според Уелбийнг (Wellbeing) индексa на Gallup-Healthways през

2015 г. нивото на затлъстяване (Таблица 1) сред американските

възрастни е 28%, диабет имат 11%. Близо един от всеки пет пуши,

двама от всеки пет изпитват значителен ежедневен стрес и почти

половината не се упражняват в продължение на 30 минути или

повече поне три дни в седмицата. И някои от тези показатели

остават непроменени или се влошават от 2008 г. насам.

Taблица 1: Пример за Уелбийнг (Wellbeing) индекса на САЩ в ключови индикатори

Видове здравни проблеми

Цитиране на данните от Уелбийнг

(Wellbeing) индекса на Gallup-

healthways

2008

%

2015

%

промяна

(точки)

Прекалена пълнота 25,5 28,0 +2,5

Диабет 10,6 11,4 +0,8

Упражнение (30 минути, 3 дни

седмично)

51,4 52,7 +1,3

Пушене 21,1 18,5 -2,6

Значителен ежедневен стрес 38,8 40,0 +1,2

Последиците от тези резултати са много реални - и са значителни

за икономиката на САЩ. Възрастните с наднормена телесна маса

натрупват около $ 378 повече на човек всяка година в разходите за

здравеопазване. Те струват изненадващите $ 1,580 повече на човек

всяка година. Взети заедно възрастните с наднормена телесна маса

11


в САЩ добавят повече от 142 млрд. долара всяка година в

допълнителни разходи за здравеопазване.

Пушенето на свой ред е още по-скъпо на човек. Възрастните, които

пушат, натрупват средно $ 2,132 повече в разходите за

здравеопазване всяка година, отколкото непушачите, като добавят

още 92 милиарда долара. И заедно - наднормените или

затлъстелите американци, които пушат, добавят удивителни 235

милиарда долара в ненужни разходи за здравеопазване всяка

година.

Но историята не свършва там. Затлъстяването и тютюнопушенето

влошават здравето на служителите, повишават непланираните

отсъствия на работното място и намаляват общата

производителност. Ако приемем, че на всеки осем часа

непланираната пропусната работа струва 344 долара загубена

продуктивност, комбинацията от затлъстяване и пушене сред

работещите в САЩ причинява около 257 милиарда щатски долара

загубена икономическа активност всяка година.

Така че, обединени заедно - ограничаване на анализа само до

ненужни разходи за здравеопазване и нарастващи непредвидени

отсъствия - затлъстяването и пушенето излишно струват на

американската икономика почти половин трилион долара годишно.

Петте Уелбийнг (Wellbeing) елемента са взаимосвързани

Всички тези показатели са част от Уелбийнг (Wellbeing) индекса на

Gallup-Healthways - текущо национално проучване на възрастни от

САЩ, измерващи пет взаимосвързани елемента:

• Цел: харесвате това, което правите всеки ден и сте мотивирани да

постигнете целите си

12


• Социално: поддържане на взаимоотношения и любов в живота ви

• Финансови: управление на вашия икономически живот за

намаляване на стреса и повишаване на сигурността

• Общност: харесване къде живеете, чувствате се в безопасност и

сте горди с вашата общност

• Физически: с добро здраве и достатъчно енергия, за да се правят

нещата ежедневно

Изследванията показват, че процъфтяването на всичките пет

елемента постоянно води до по-добри резултати, отколкото

физическия уелнес, и че показателите от един елемент могат да

повлияят на Уелбийнг (Wellbeing) индекса в друг. Например

затлъстяването е свързано с по-ниското социално благосъстояние,

а лошото финансово благосъстояние - заедно с други рискови

фактори - е свързано със затлъстяването. Пушачите на свой ред по-

често изпитват отрицателни емоции в даден ден.

Милениалс (Millennials) за благополучие може да се превърне в

прилив

Добрата новина е, че най-младото поколение от възрастни

работници в Америка, родени между 1980 и 1996 г., като че ли

спомагат за националното благосъстояние и икономическите

двигатели, като оказват значително влияние.

От 2008 г. насам затлъстяването се е покачило с най-малко три

процентни пункта за всички поколения, с изключение на родените

след 1980 г. – наричат ги милениали1, за които затлъстяването

действително е намаляло с повече от 0,5 пункта. Диабетните

диагнози също са намалели за родените след 1980 г.(19 – 35-

1 Тази дума ще използваме и по-нататък в текста, в оригинал се изписва: Millennial Well-Being.

13


годишни) с 0,5 пункта през 2015 г. в сравнение с 2008 г., докато сред

всички останали поколения продължават да се увеличават2.

Милениалите поемат водеща роля и в други ключови аспекти на

благоразположението. Упражнението, което е от съществено

значение за предотвратяване на затлъстяването и за справяне с

ежедневния стрес, се е покачило значително от 2008 г. насам сред

хилядолетия, в сравнение с почти никаква промяна сред

немилениалните. Докладите за значителен ежедневен стрес - които

обикновено намаляват с възрастта - се покачват от 2008 г. насам

сред всички поколения, с изключение на милениалите.

Националният доклад, който е част от поредицата "Американско

благоденствие" на Gallup-Healthways, изследва честотата на

диабета в 190 общности в цялата страна и във всички 50 държави.

Общата честота на диабета в популацията на възрастните хора в

САЩ се увеличава от 10,6% през 2008 г., на 11,5% през 2016 г.

Увеличението на процента е довело до около 2,2 милион повече

американци с диабет от 2008 г. Още по-тревожно е, че

затлъстяването - основен рисков фактор за развитието на диабет

тип 2, се е покачило с почти 3 пункта от 2008 г. насам, за да

достигне 28,3% на национално равнище през 2016 г. Данните от

Gallup-Healthways са уникална леща, чрез която да се наблюдава

честотата на диабет в държавите и общностите на САЩ. По-ниските

нива на диабет могат да сочат към гражданите на определена

държава или общност, които практикуват по-здравословно

поведение, което, от своя страна, може да доведе до по-добри

2 Родените между 1946 – 1964 г. се наричат "baby-boomers", защото в годините след Втората

световна война се наблюдава бум в ражданията на деца. После следва генерацията Х/ Generatuion X.

14


резултати в здравеопазването и по-ниска честота на хронични

заболявания. Но по-ниска честота може също така да сигнализира

за недостатъчно диагностициране и/или приближаване на новите

диагнози, тъй като индивидите развиват диабет. Анализът на Gallup-

Healthways измерва разпространението на заболяването, като пита

дали има диагноза диабет в живота си. По отношение на анализа на

състоянието Юта, Роуд Айлънд и Колорадо имат най-ниската

честота на диабет в нацията, като по-малко от 8% от възрастните

им популации са били диагностицирани с болестта. Алабама и

Западна Вирджиния имат най-високото разпространение на

диабета, като и двата щата са с данни повече от 16% от жителите

да са диагностицирани с диабет. Боулдър, Колорадо; Белингам,

Вашингтон; Форт Колинс, Колорадо; и Provo-Orem, Юта са

общностите с най-слабо разпространение на диабета. Боулдър се

отличава като единствената общност в класацията, като са

диагностицирани по-малко от 5% от населението. Жителите на

Мобайл, Алабама и Чарлстън, Западна Вирджиния отчитат най-

високите ставки в нацията, като повече от 17% от съответните им

възрастни популации имат заболяването.

Taблица 2: Данни за установено затлъстяване, по видове поколение в САЩ, като ключов индикатор

Двигателна активност по видове

поколеня (Gallup-

Healthways – по установена

възраст към 2008)

2008

%

2015

%

промяна

(към сто, в

точки)

Милениали (19-35)

Не милениали (36 +)

20,7

28,7

20,1

32,5

-0,6

+3,8

Taблица 3: Данни за установения диабет, по видове поколение в САЩ, като ключов индикатор

Ежедневен стрес (Gallup-Healthways – по установена


2008 %

2015 %

промяна (към сто, в

точки)

15




2,9

13,2

2,9

14,4

-0,5

+1,2

В съответствие с тяхната възраст стресът на милениалите/родените

след 1980 г. е по-висок, но процентът на промените от 2008 г. до

2015 г. е равен.

Taблица 4: Пример за упражняване на двигателна активност, по видове поколение в САЩ, като ключови индикатори

Упражнения по видове поколеня

(Gallup-Healthways – по

установена възраст към 2008)

2008

%

2015

%

промяна

(към сто, в

точки)



52,9

50,6

57,1

51,1

+4,2

+0,5

Taблица 5: Пример за установения ежедневен стрес, по видове поколение в САЩ, като ключови индикатори

Ежедневен стрес (Gallup-

Healthways – по установена


2008

%

2015

%

промяна

(към сто, в

точки)



47,4

37,6

47,4

38,8

0,0

+1,2

Въпреки че най-младите възрастни от нацията са исторически

поколението, което най-вероятно ще пуши, но те заедно с Gen Xers

поеха водеща роля в общия спад на тютюнопушенето в САЩ през

последните няколко години. Двете най-млади възрастни поколения

са намалили съответните си нива на пушене с повече от три

процентни пункта. Комбинирани, те са намалили темповете си на

16


тютюнопушене с двойно по-голямо темпо от по-старите си

партньори от 2008 г. насам.

Подобряване на милениалите в ключови области на

здравеопазването

Историята подчертава

• Родените след 1980 г. представляват уникална възможност за

бизнес лидери

• Шест нови дисциплини могат да интегрират принципите на

благоразположението

• ангажираността и благоразположението на служителите са

преплетени

Затлъстяването и нездравословното поведение струват на

американската икономика стотици милиарди долари годишно. Но,

както е отбелязано в първата статия в тази серия, картината

за Уелбийнг индекса е много по-ярка сред родените след 1980 г.

Taблица 6: Пример за установения Уелбийнг индекс на затлъстяването, по видове поколение в САЩ, като ключов индикатор на здравния статус в страната

Уелбийнг индекс на

затлъстяването по видове

поколеня (Gallup-

Healthways към 2015)

2015

%



20,1

32,5

Например 20,1% от американските милениали са със затлъстяване,

в сравнение с 32,5% от възрастните, които не са на хилядолетна

възраст, а едва хилядолетия са наблюдавали намаление на

затлъстяването им от 2008 г. насам. - намаляване на процента на

17


диабет в сравнение с 19- до 35-годишните през 2008 г., докато

темповете непрекъснато се покачват сред всички останали

възрастни.

С милениалите, които сега съставляват почти две пети (38%) от

работната сила в САЩ, лидерите имат уникална възможност да

надграждат позитивно благоденствието на поколението, за да водят

по-широки подобрения в американската работна сила.

С тази възможност идва необходимостта да се управляват

милениалите по начин, който култивира и насърчава техния

здравословен избор и използва своя пример за подражание на

другите. По този начин лидерите имат реален шанс за значително

подобряване на критичните бизнес резултати, върху които

значително влияе Уелбийнг (Wellbeing) индекса.

Шест основни промени в лидерството

Най-новият доклад на Gallup "Как милениалите искат да работят и

живеят" разкрива шест големи разлики между очакванията на

американските милениали и представителите от предишните

поколения за управлението и работното място.

Милениалите не искат само работа и заплата. Те искат цел в своята

работа и работа, която се интегрира с техния живот. Те търсят по-

скоро развитие и текущи разговори, отколкото пълна

удовлетвореност от работата и годишни прегледи. Те искат техният

мениджър да бъде треньор, а не традиционен шеф. И те искат да

бъдат управлявани според силните им страни, а не поради

слабостите им.

Всичко това се свързва с Уелбийнг (Wellbeing) индекса на

милениалите, което позволява на организациите да се възползват

18


от силата им, за да постигнат резултати, критични за икономическия

успех. Подобрението от 2008 г. насам в много ключови показатели

за физическото благоденствие сред милениалите дава на лидерите

уникална възможност да се възползват от тази инерция и да я

разширят, като по този начин увеличат потенциала на човешкия си

капитал през следващите 30 години.

Taблица 7: Установена промяна на индикаторите за ключовите приоритети като активни глаголи при мотивацията на бизнес лидерите в САЩ

Минало Бъдеще

Mоята заплата

Моята удоблетвореност

Моят началник

Моят годишен доход

Моите слаби страни

Моята работа

Моята цел

Моето развитие

Моят треньор/учител

Моите бъдещи разговори

Моите силни страни

Моят живот

(Gallup-Healthways – 2016)

Картата на европейския Уелбийнг (Well-being) има различни

понятия. Например Франция работи усилено в тази област. Какъв е

напредъкът и как трябва да измерваме Уелбийнг (Well-being) на

населението? Организацията за икономическо сътрудничество и

развитие проведе две важни конференции по темата, а миналата

година френският президент Саркози създаде специална комисия,

която да докладва по същите въпроси. Това разискване на високо

равнище отразява факта, че по-високият национален доход не е

довел до по-добро качество на живот, което мнозина очакваха, а

проучванията в Съединените щати не показват увеличение на

19


индекса за щастието през последните 60 години. Тези проучвания

разчитат на въпроси, свързани със субективното усещане за

благополучие и е разумно да попитаме колко надеждни са

отговорите на изследванията като мерки за качеството на живот,

каквито изпитват хората. На стр. 576 от този брой (2) Oswald и Wu

извършват интересен тест за това. Първо, те измерват субективното

себеусещане за Уелбийнг (благополучие) във всеки щат на САЩ и

след това ги сравняват със средната обективно измерена заплата в

същия показател на държавата (и двете променливи се контролират

за излишни лични фактори). Негативната корелация на двете

променливи е впечатляващо висока - както би трябвало да бъде,

ако по-високите заплати компенсират по-ниското качество на живот

(и обратно). Изследването вероятно ще стимулира някои оживени

дебати в много отношения, включително при учени, икономисти,

социолози, психолози и политици.

Подобряването на качеството на живот (QOL – quality of life) отдавна

е изрична или имплицитна цел за хората, общностите, народите и

света. Но определянето на качеството на живот и измерването на

напредъка към постигането на тази цел са неуловими.

Разнообразни "обективни" и "субективни" показатели в редица

дисциплини и мащаби влияят в тази насока. А последните

проучвания върху субективното благополучие (SWB) и психологията

на щастието предизвикват голям интерес.

От многото показатели представяме интегративно

определянето на QOL. То съчетава мерките на човешките нужди

със субективното благоразположение или щастието (Германия,

Австрия, Обединеното кралство и Италия). QOL се представя като

многоизмерна концепция, която съдържа взаимодействащи

20


обективни и субективни елементи. Свързваме QOL с

възможностите, които се предлагат за посрещане на човешките

потребности във формите на изградения човешки, социален и

природен капитал (в допълнение към времето) и възможностите за

политики, които да са на разположение за подобряването на тези

възможности. Разглеждат се въпроси, свързани с дефинирането,

измерването и мащаба на тези концепции и се разработва

изследователска програма. Политическите последствия включват

стратегии за инвестиране във възможности за увеличаване на

подобрението на QOL на индивидуална, общностна и национална

основа.

Качеството на живота се очертава като нова изходна парадигма.

Сега тя е крайната точка в различни таксономии на резултатите на

пациентите, в които взаимоотношенията се моделират между

биологични аномалии, статус на симптомите, функционален статус,

увреждане, здравни възприятия и качество на живот. Въпреки че

текущите модели и таксономиите сочат важни детерминанти на

QofL, те не предоставят евристика, която да ръководи

концептуализацията на QofL и систематичното разработване на

обяснителна теория за това колко силно здравето засяга QofL. Не

съществуват общи механизми, свързващи здравето, поведението и

QofL. В тази статия ние предлагаме теория на социалната

производствена функция (SPF), която предлага такава евристика,

свързана с ефектите на лошото здраве и дейностите, които

занимават пациентите, за да поддържат QofL. Тази теория по

същество твърди, че хората създават собствено благополучие, като

се опитват да оптимизират постигането на универсалните човешки

цели чрез шест инструментални цели в рамките на екологичните и

функционалните ограничения, пред които са изправени.

21


Трите важни понятия на теорията за SPF са:

1) Връзките между целите, нуждите и благополучието;

2) Разграничението между универсалните нужди и

инструменталните цели;

3) Заместване на инструменталните цели, дейности и фондове

според съображенията "разходи и ползи", при което разходите се

отнасят до оскъдни ресурси като функционален капацитет, време,

усилия и пари.

Ще твърдим, че теорията на SPF смислено свързва

"биомедицинския модел" - със своя фокус върху патологичните

процеси и биологичните, физиологичните и клиничните резултати -

върху модела "качество на живот", съсредоточен върху

функционирането и благополучието.

Описваме теорията на SPF и как теорията на SPF може да

бъде използвана за: 1) оперативно дефиниране и измерване на

QofL; 2) изясняване на постоянните проблеми с измерването; и 3)

разработване на обяснителна рамка за ефектите от болестта върху

QofL. В дискусионната секция се разглеждат ограниченията на

подхода SPF на QofL и връзката му с личността.

Въпреки че широко се счита, че социалната подкрепа е защитна

срещу депресията, механизмите, чрез които действа депресивната

психопатология, не са добре известни. Този интегративен преглед

твърди, че регулирането на емоциите служи като такъв механизъм.

Първо, се преглежда литературата за ефекта от социалната

подкрепа върху депресията с акцент върху отворените емпирични

въпроси относно механизмите, свързващи подкрепата и

депресията. След това се преразглежда литературата за

22


регулиране на емоциите, която подчертава значението й като

механизъм в психопатологията на депресията. Накрая се предлагат

потенциални междуличностни влияния върху регулирането на

депресивната емоция и дерегулацията, извлечени от теорията и

изследванията на психотерапията и от близките взаимоотношения.

Прегледът предполага, че регулирането на емоциите реагира на

междуличностните влияния и че тази реакция може да обясни

ефекта от социалната подкрепа върху депресията. В дискусията се

обсъждат въздействията на междуличностната перспектива за

основни и клинични изследвания върху депресията, близките

взаимоотношения и емоционалното регулиране. Социалната

подкрепа е свързана с депресията, но нейните механизми не са

добре разбрани:

► Депресията се характеризира с емоционална дисрегулация.

►Процесите на регулиране на емоциите са чувствителни към

междуличностните влияния.

► Междуличностното регулиране на емоциите може да бъде

механизъм на социална подкрепа при депресия.

Съществуващите различни методологии за дефиниране и

измерване на понятието за качество на живот поставят под въпрос

операционизацията на качеството на живот само по отношение на

мерките за здравословно състояние и скалите на функционалните

възможности. Те се основават на преглед на литературата и на

първоначални анализи на първия етап от проучването,

предназначени да идентифицират индивидуалните възгледи за

качеството на живот и да тестват значението на различните скали,

използвани за измерване на качеството на живот.

23


Изследването на Morag Farquhar се фокусира върху възрастните

хора, които живеят вкъщи в две контрастиращи области в

Югоизточна Англия. То демонстрира не само че възрастните хора

могат да говорят и да мислят за качеството на живот, но също така

подчертава как качеството на живот варира за различните

възрастови групи на по-възрастното население, живеещо вкъщи в

различни географски райони. В допълнение ранните заключения

показват също, че качеството на живот зависи в голям степен от

здравето. В същото време социалните контакти се разглеждат като

ценни компоненти на добро качество на живот като здравословен

статус. Това проучване разглежда въпроси, които са на първо място

в дневния ред на настоящия дебат за качеството на живот и

неговото измерване. То има последици за хората, които участват

както в изследванията на качеството на живота, така и в политиката

в областта на здравеопазването и социалните услуги за

възрастните хора.

След години на пребиваване във втора класа все повече се

признава важността на поддържащата грижа. Включването в това

признание за загриженост изяснява дългогодишното убеждение в

медицината, че никоя цел не може логично да бъде по-важна от

оптималното функциониране и благополучие на пациента. Това

усилие за изясняване на вечната стойност на медицинските грижи

се е развило през последните две десетилетия и е обявено за

изследване на "качеството на живота". На най-основното си ниво

качеството на живот се разбира едновременно субективно и

многоизмерно. Тъй като то е субективно, то се измерва най-добре от

гледна точка на пациента. Тъй като е многоизмерно, измерването

му изисква изследователят да разпитва за редица области от

живота на пациента, включително физическо благосъстояние,

24


функционални възможности, емоционално благополучие и социално

благополучие. Обичайната загриженост за контрола на симптомите,

позната на лекаря по палиативно лечение, може концептуално да

бъде разширена в разглеждане на разходите и ползите от

различните варианти на лечение в зависимост от тяхното

субективно възприемане на личната функция и благополучие. Тъй

като нашият интерес се превръща в агресивно облекчаване на

специфични ("прицелни") симптоми, трябва да направим критична

оценка на сложните взаимоотношения между интензитета на

симптомите, продължителността на симптомите и цялостното

качество на живот.

Неотдавнашното възраждане на интереса към идеята за качеството

на живот от страна на академичните среди както в социалните и

медицинските науки, така и сред политиците, съсредоточи

вниманието си върху продължаващия дебат относно определянето,

измерването и оползотворяването на качеството на живот. По-

специално необходимостта от регулаторни и финансови органи -

както в сектора на здравеопазването, така и в местното

самоуправление - да знае за потенциалното въздействие на

интервенцията, за да насърчи по-нататъшния интерес към

използването на мерки за качеството на живот и да подпомогне

разпределянето на ресурсите и оценката на въздействие на

политическите решения. В този документ се твърди, че макар тези

мерки да могат да бъдат крайната цел на научните изследвания,

това може да се изгради единствено върху по-пълно разбиране на

мерките за качество на живот на настоящите условия и връзката

между компонентите на качеството на живот. Създадена е

концептуална рамка, която да покаже връзката между начина, по

който е замислено и измервано качеството на живот, както в

25


областта на околната среда, така и в здравните изследвания.

Изразяват се силните сходства в двата аспекта. Посочва се

необходимостта от засилено интердисциплинарно разпространение

на изследователските методи и оценки.

Редица правителства и институти за обществени политики са

разработили "индекси на качеството на живот (Quality of Life

Indexes- QOL)" - статистически данни, които се опитват да измерват

качеството на живот за всички държави или региони. Разработват се

14 критерия за определяне на валидността и полезността на такива

индекси за QOL за обществената политика. След това се

преглеждат 22 от най-използвани индекси за QOL от цял свят.

Заключаваме, че много от индексите са успешни в това, че са

надеждни, че са установили мерки от времеви редове и могат да

бъдат разделени за проучване на субпопулации. Все пак много от

тях са недостатъчни в четири области:

1) индексите се различават значително в обхвата и дефинициите

на областите на QOL,

2) нито един от индексите не прави разлика между понятията вход,

пропускателна способност и продукция, които се използват от

анализаторите на обществената политика ,

3) те не показват как изходите на QOL са чувствителни към

публичните политически вложения и

4) никой не е изследвал конвергентната валидност един срещу друг.

Заключаваме, че тези индекси са потенциално много полезни за

обществената политика и препоръчват изследвания, които да ги

подобрят допълнително.

26


I.1.2. Водещи страни по Уелнес (Wellness) културата

Предложението за включване на пакет в националните здравни

карти за Уелбийг (Well-being) представлява радикално

предложение за насочване на съвременните общества и живота по

посока на здравословен начин на живот за гражданите. Това

показва защо националните правителства трябва да измерват пряко

субективното себеусещане за благополучие на хората: техните

преживявания, чувства и възприятия, за начина, по който живеят

живота си. Те призовават тези данни да се събират редовно,

систематично и да се публикуват като национални индекси за

благоразположение. Данните служат за изработванети на регулации

и предприемане на мерки, които са необходими, защото

икономическите показатели, на които в момента правителствата

разчитат, ни показват недостатъчна информация за относителния

успех или неуспех на страните да високо качество на живот за

своите граждани. Преди седемдесет и пет години авторитетни

архитекти на системи от национални здравни системи бяха

категорични, че благоразположението не може да бъде изведено

само от мерките за национален доход. Те се насочиха към

документиране на редица фактори, които национални здравни

системи не успяха да уловят, като например неплатената работа на

домакинствата, разпределението на доходите и изчерпването на

ресурсите. Първоначалните надежди за разработването на по-

добри показатели за Уелбийнг (Well-being) бяха бързо изчерпани.

Изискванията на военновременните приоритети да максимизират

производствения капацитет на икономиката в сравнение с други

съображения, точно по времето, когато самите счетоводни рамки са

усъвършенствани и подобрени. Размерът на икономиката - както се

определя от брутния вътрешен продукт - бързо се възприема като

27


удобна мярка за национално постижение. Вследствие на Втората

световна война общата производителност се превърна в основен

отличителен белег на цялостния успех на страната и широко се

тълкува като прокси за обществения прогрес с вредни последици за

хората и планетата. Напредъкът в измерването на

благоразположението означава, че сега можем да възвърнем

истинската цел на националните сметки, както първоначално беше

замислена и насочена към по-значими мерки за прогрес и

ефективност на политиката, които обхващат истинското богатство

на живия опит на хората. Тъй като влизаме в период на нарастваща

икономическа, социална и екологична несигурност, тази нужда става

все по-голяма и по-спешна. А миопската мания за отглеждане на

икономиката означава, че сме склонни да пренебрегваме

отрицателното въздействие върху нашето благополучие, като по-

дълго работно време и нарастващи нива на задлъжнялост. Тя

създаде икономическа система, която систематично притиска

възможностите на хората, семействата и общностите да направят

избор и да преследват дейности, които играят роля в насърчаването

на положителното благосъстояние и човешкия разцвет. Всичко това

е подкрепено от фискална система, която, както показват

неотдавнашните събития, излезе извън контрол. Добавете към това

факта, че моделът, който следваме - на непрекъснатия

икономически растеж - ни превъзхожда по отношение на нашите

екологични граници. В случая много различни мерки за човешкия

прогрес и оценка на политиките станат убедителни, националните

счетоводни показатели като брутен вътрешен продукт ( БВП) са

разкрили само един много тесен поглед върху хуманното отношение

към хората. По-лошо е, че те затъмняват други жизненоважни части

от икономиката: основната икономика на семейството, квартала,

28


общността и обществото и естествената икономика на биосферата,

нашите океани. В резюме: "Брутният национален продукт отчита

замърсяването на въздуха и рекламата на цигари и ...

унищожаването на червеното дърво и загубата на нашето

естествено чудо в хаотичното разрастване ... Но това не повлиява

здравето на нашите деца, качеството на тяхното образование или

радостта от тяхната игра ... красотата на нашата поезия или на

силата на нашите бракове ... Той измерва всичко - накратко, с

изключение на това, което прави живота полезен. "Робърт Кенеди,

1968, Национални сметки за благоденствие на горите и полетата.

Сега трябва да преминем към по-значими мерки за напредък, които

да обхванат богатството на живия опит на хората. Направете това и

ние също така ще създадем много по-ефективен инструмент, с

който да ръководим политиката. Този доклад има за цел основно да

преоцени ортодоксалните идеи за това, което трябва колективно да

оценим и следователно какво трябва да измерим. Той определя

рамката за разработване на националните сметки за

благоразположението, за да осигури нов начин за оценка на

обществения напредък. Националните сметки на

благоразположението чрез изрично улавяне на начина, по който

хората се чувстват и преживяват живота си, помагат да

предефинират нашите представи за националния прогрес, успех и

това, което цениме като общество. Всесилен и по-информативен

подход към разработването на политики.

Предизвикателствата пред политиците, включително "тройната

криза" на финансовата криза, изменението на климата и шоковете

от цените на петрола са безпрецедентни. Работата по силозите

отдавна е била критикувана; сега - когато необходимостта от

системни промени е ясна и настояща - това трябва да бъде

29


преодоляно. Националните сметки за благоразположението - чрез

улавяне на благоразположението на населението в районите, в

които традиционните политики се формират и отвъд тесните

икономически ефективни индикатори, ориентирани към

ефективността - осигуряват на политиците по-големи шансове да

разберат реалното въздействие на техните решения върху живота.

По-стриктен ангажимент между отделните правителства:

Националните сметки за благоразположението се основават на

улавяне: P Повече от удовлетворение от живота. Разбирането на

субективното благополучие като многостранна, динамична

комбинация от различни фактори има важни последици за начина,

по който се измерва. Това изисква индикатори, които изглеждат

извън рамките на отделни въпроси и улавят повече от просто

удовлетворение от живота.

Лични и социални измерения. Изследванията показват, че

решаващият фактор за влиянието върху качеството на живота на

хората е силата на връзките им с другите. Следователно подходът

ни застъпва национална счетоводна система, която измерва

социалното измерение на благоразположението (по отношение на

субективните доклади на отделните индивиди за това как те се

чувстват като свързани с другите), както и на личното измерение. P

Чувствания, функциониране и психологически ресурси.

Традиционният фокус върху мерките за удовлетворяване на

щастието и удовлетвореността от живота в изследванията на

благоразположението често води до идентифициране на

благоразположението с изживяване на добри чувства и вземане на

положителни преценки за това, как животът се развива. Нашата

рамка за национални сметки за благополучие се движи извън това,

30


за да се измери също така колко добре хората правят, по

отношение на тяхното функциониране и реализиране на техния

потенциал. Психологическите ресурси, като устойчивостта, също

трябва да бъдат включени в рамката на националните сметки и да

отразяват все по-голямото признаване на "психическия капитал"

като ключов компонент на благоразположението. Тези елементи са

включени, за да произведат емпирични констатации от работещ

модел на националната Отчети на благоразположението.

Констатациите са събрани от данните, събрани в голямо европейско

национално изследване през 2006/2007 г. чрез подробен модул за

въпроси, свързани с благоразположението, проектиран от

университета в Кеймбридж.

За да се даде възможност за анализ на това как различните

държави се стремят към тяхното благополучие, бяха създадени

индикатори чрез стандартизиране и трансформиране на данните,

така че всички резултати да се представят на 0-10 мащаби, като

резултатът 5 винаги представлява средната оценка в 22 европейски

държави, включени в масива от данни. Резултатите от нашия

работен модел "Неф" на националните сметки за благосъстояние

разкриват някои изненадващи резултати в картината на

относителния напредък на европейските страни. По този начин,

докато Дания запазва очевидната си позиция като най-високото

ниво на благосъстояние в Европа, другите класации на страните по

отношение на личното и социалното благополучие се отклоняват от

това, което може да се очаква. Така например, Швеция, която често

е избрана да бъде похвалена, защото нейният политически успех е

в рамките на петте най-големи нации за социално благоденствие, но

не се представя като един от най-добрите изпълнители по

отношение на личното благосъстояние на своите граждани.

31


Резултатите показват, че: Страните с високо ниво на лично

благосъстояние не винаги имат високи нива на социално

благосъстояние и обратно. Дания и Украйна демонстрират

необичайна стабилност, като идват на върха и най-отдолу

съответно на класирането, основаващо се както на личните, така и

на социалните постижения. Между тях всички, освен две от другите

двадесет държави, променят позициите си. Забележително е

например, че всички страни от Централна и Източна Европа, с

изключение на Словения, имат по-високи резултати за социално,

отколкото за лично благосъстояние, а иберийските държави

Португалия и Испания имат значително по-големи средни нива на

социално благополучие, отколкото лично благосъстояние ,

Следователно основната задача на създателите на политики,

подчертана от тази констатация, е идентифицирането на

икономическите, социалните и политическите структури в тези

страни, които успяват да популяризират елементите на социалното

благополучие, надвишаващи нивата, които се очакват от

проучването на личното благосъстояние. P Скандинавските страни

са най-добрите изпълнители на цялостното благосъстояние, а

страните от Централна и Източна Европа имат най-ниско

благосъстояние. Когато комбинираме личното и социалното

благосъстояние с цялостния Уелбийнг (Wellbeing) индекс за всяка

страна - използвайки коефициент 2: 1 - виждаме, че Дания,

Швейцария и Норвегия показват най-високо ниво на цялостно

благосъстояние, докато Централна и Източна Европейските страни

като Украйна, България и Унгария са най-ниски. Обединеното

кралство е на 13-то място от 22-те европейски държави, когато

комбинира своите лични и социални резултати. Въпреки

относителния си икономически успех към момента, в който са

32


събрани данните от проучването, тази обобщена мярка разкрива

отличителните постижения на Обединеното кралство в

благоразположението като цяло. P Нивата на неравенство в

благоразположението варират значително между народите. Макар

да няма последователна връзка между общото ниво на личностно

или социално благополучие в дадена държава и степента, в която

нивата на благосъстояние са равномерно разпределени в

населението, е ясно, че някои страни изпитват по-високи нива на

неравенство в благоразположението, отколкото др. Например,

докато Австрия и Швейцария имат сходни средни нива на лично

благосъстояние, в Швейцария има относително малка разлика в

тези нива между отделните индивиди, докато в Австрия има много

повече индивиди в двете много други. Рамката, представена в този

доклад и на която се основават работният модел и емпиричните

констатации, представлява първият сериозен опит да се опише как

изглеждат националните сметки за благополучие, които се

надяваме да бъдат допълнително изградени и развити. В доклада

са посочени редица ключови препоръки, които стимулират по-

нататъшни дебати и действия. Измерване и действие върху

благоразположението в рамките на по-широкия контекст на

устойчивост на обществото и околната среда Широкият контекст на

националните сметки за благополучие трябва да бъде

продължаваща черта на дискусията и действията, тъй като те се

развиват допълнително. Този доклад се фокусира специално върху

субективното благосъстояние на хората и качеството на живот.

Въпреки това ние не твърдим, че това е единствената цел, която

трябва да бъде преследвана или която трябва да бъде издигната в

ущърб на конкретни групи от населението, бъдещите поколения или

екосистемата, от която всички сме зависими. че визията на Неф е,

33


че усилията за напредък в измерването на благоразположението на

хората се намират в рамките на по-широка рамка, засягаща и

социалната справедливост и екологичната устойчивост на

националните сметки за благоденствие. Поради това е необходимо

да се работи понастоящем, за да се определи как най-добре да се

приложи многопластова, широка рамка от показатели, която

съчетава тези елементи за измерване на напредъка и информиране

на политиката.

Липсва: какви икономически индикатори не ни казват, че БВП, най-

вече икономическият индикатор, е критикуван, че не е взел предвид

неравенството, разходите за околната среда, разходите поради

негативни събития и стойността на неплатената работа и за

игнорирането на преките мерки на други аспекти на

благоразположението, като здравеопазването и образованието.14

Но заедно с тези специфични критики има основания да се мисли,

че икономическите показатели от всякакъв вид винаги ще бъдат

незадоволителни като мерки за национален напредък, защото

връзката им с подобренията в начина, по който хората продължават

е значително по-слаб, отколкото традиционно се приема.

Икономическите показатели са използвани като прокси за

благополучие при допусканията на класическата икономика: хората

имат рационални и стабилни предпочитания и че тяхното

благополучие е най-голямо, когато имат максимални възможности

да задоволят своите желания и желания. Обикновено се

предполага, че максимизирането на възможността е въпрос на

максимизиране на индивидуалното богатство. Така че, ако хората са

по-богати, според теорията те ще бъдат по-щастливи. Но

психолозите, които са изпробвали тези класически предположения

срещу наблюденията на реалното икономическо поведение, са

34


установили, че хората често вземат решения и избори, които са

ирационални, поне в термините, изложени от икономистите.15 И

самите икономисти започнали да тестват връзката между добре-

битие и доходи, използвайки субективни мерки за благополучие.

Обикновено Националните сметки за благоразположението 13 са

отговори на широкомащабни проучвания, при които хората

предоставят самооценявана оценка на тяхното щастие и

удовлетворение от живота, което според изследванията дава

надеждни оценки за цялостното удовлетворение от живота.16,17.

През ноември 2010 г. британският премиер Дейвид Камерън обяви,

че Бюрото за национална статистика на Обединеното кралство

(ОНС) ще измерва благоразположението на нацията, като "измерва

напредъка ни като страна, не само от начина, по който расте нашата

икономика, а от това как животът ни се подобрява; не само от нашия

стандарт на живот, но и от качеството ни на живот ".

Оттогава ONS провежда национален дебат за това, какъв е

напредъкът ("национално благополучие") за хората и как се измерва

най-добре. Като принос към националния дебат и обсъжданията на

ОНС за измерването, Центърът за благоденствие в nef (новата

фондация на икономиката) публикува доклад: Измерване на нашия

напредък: Силата на благоразположението (http: // www.

neweconomics.org / publications / measuring-our-progress). Този

доклад описва как може да се измери Уелбийнг индекса и как

данните могат да се използват, за да се постигне по-ефективно

формулиране на политики.

35


Схема1: Пример за усъвършенстване ефективността на политиките чрез използване на Уелбийнг индекса

Учредителното заседание на първата Парламентарна група на

Обединените нации за икономиката на благоденствието. Групата

има за цел да оспори БВП като основен индикатор за националния

успех на правителството и да насърчи нови мерки за социален

напредък. Групата ще обсъди въпроси като установяването на

национални мерки за благоденствие, икономическите разходи за

стрес и политики за насърчаване на благоразположението.

По инициатива на депутата Джо Суинсън, групата включва депутати

и колеги от всички основни политически партии и ще се заеме с

въпроса за благоденствието на дневния ред на правителството. С

конкретна цел да се проучи измерването на благоразположението

на населението, групата подпомага посрещането на немския призив

към парламентаристите, наред с другото, да се ангажират с "диалог

за това, защо и как на националните сметки за благосъстояние".

Като част от нарастващото глобално движение на академичните

среди, политиците, коментаторите и политиците, групата ще се

заеме с:

Насърчаване на повишаването на благоразположението като

важна правителствена цел

Човешки системи

Цели ефективност на

ресурсите

Цели: ефективност на целите на системата

ресурси:

ефективността на системния ресурс

36


Насърчаване на приемането на показатели за

благоразположението като допълващи мерки за напредък в

БВП

Насърчаване на политики, насочени към подобряване на

благоразположението.

"През последните 50 години хората в Обединеното кралство са

богати, но не по-щастливи. За да подобрим живота на хората в тази

страна, трябва да преминем от просто изчисления на материално

богатство и да започнем да разглеждаме по-широки въпроси,

засягащи качеството на живот" Депутатът Джо Суинсън, който бе

избран за председател на всички партийни групи на първото си

заседание в понеделник, 23 март.

Taблица 8: Рейтинг на национални Уелбийнг (Wellbeing) индекси

Държава

Пeрсонал Социален Разлика в

социалния ранг

от личния ранг Място Резултат Място Рейтинг

Дания 1 5.96 1 5.89 —

Швейцария 2 5.80 4 5.52

Австрия 3 5.61 10 5.13

Норвегия 4 5.61 2 5.77

Финландия 5 5.52 9 5.26

Ирландия 6 5.50 6 5.37 —

Швеция 7 5.45 5 5.44 —

Холандия 8 5.33 8 5.30 —

Кипър 9 5.30 12 4.93

Белгия 10 5.16 13 4.92

Германия 11 5.14 17 4.88

Испания 12 5.12 3 5.58

Великобритания 13 5.07 15 4.90

Словения 14 5.04 20 4.78

Франция 15 4.97 19 4.80

Полша 16 4.79 18 4.83 —

Естония 17 4.71 16 4.90

Португалия 18 4.52 7 5.31

Словакия 19 4.50 21 4.64

Унгария 20 4.41 11 5.10

България 21 4.30 14 4.91

37


Членовете на групата включват експерт по труда и експерт по

икономика в областта на благоразположението, лорд Ричард

Лайард. Центърът за благополучие на nef действа като секретариат.

С международната комисия на президента Саркози относно

ограниченията на БВП, които трябва да бъдат докладвани през

април, и тъй като широк кръг коментатори публично се питат за

ефикасността на БВП като мярка за напредък, първата по рода си

парламентарна група за икономиката на благоразположението е

добре дошло към усилията да се направят алтернативни мерки за

напредък в политическия дневен ред в Обединеното кралство.

Taблица 9:

Класирането по Уелбийнг индексите на държавите в проектния консорциум

Държава

Персонален Социален Разлика между социалния и личния ранг

Място Рейтинг Място Рейтинг

1. Австрия 3 5.61 10 5.13

2. Англия 13 5.07 15 4.90

3. Естония 17 4.71 16 4.90

4. България 21 4.30 14 4.91

5. Македония Разлика в социалния ранг от личния ранг

38


I.1.3. Заключения

Основните предимства, които предлагат Националните сметки за

благополучие са: P Нов начин за оценка на обществения напредък.

Това е широко съгласувано, че е необходимо, своевременно и в

съответствие с усилията, които се провеждат навсякъде, за да се

предефинират понятията за национален прогрес, успех и това, което

оценяваме като общество. P Всесилен и по-информативен подход

към процеса на вземане на решения. Чрез улавяне на

благоразположението на населението по начини, които пресичат

редица области на конвенционалната политика, Националните

сметки за благосъстояние осигуряват на политиците по-големи

шансове да реагират адекватно на безпрецедентната "тройна криза"

на финансовата криза, климата промяната и ценовите шокове на

петрола (30. Те могат да помогнат с трудните решения, които трябва

да бъдат взети за това как най-големите печалби могат да бъдат

постигнати от ограничени ресурси. Има ползи и в двата края на

цикъла на политиката. Аспектът на благоразположението при

оценката на предложенията за политики позволява преминаване от

тесен анализ на разходите / ползите, свързан с ефективността, на

формулирането на политиката, за да се отчете по-широка гама от

потенциални въздействия върху личното и социалното благополучие.

Подходът за благоразположението за оценка на резултатите от

политиката предлага предимствата на отчитането на "реалното"

опитно въздействие на новите политики, закони и директиви на

европейско и национално равнище и проучване на различията между

подгрупите на населението. По-добър ангажимент между

националните правителства и обществеността. Чрез резонирането с

това, което се грижи за хората, Националните сметки за

благосъстояние предоставят възможности на националните

39


правителства да се свържат отново с гражданите си и да се справят

с демократичния дефицит, пред който са изправени много

европейски държави.31 Подобрените взаимоотношения могат да

работят и в двете посоки. Правителствата ще могат да провеждат

консултации с обществеността, за да направят това, което смятат, че

трябва да бъдат измерени в сметките, с цел да се постигне нов

консенсус относно истинския смисъл на "напредъка". Освен това

правителствата ще могат да съобщават доказателствата, извлечени

от националните счетоводни данни, за да дадат възможност на

хората да направят по-добре информиран избор, като отчитат

относителното значение на решенията в различните аспекти на

живота на хората за цялостното им благосъстояние. Националните

сметки за благосъстояние са директни мерки за

благоразположението на населението, а не просто въз основа на

пълномощни. Поради това те осигуряват начин за описване на опита

на хората от техния живот, който е в съответствие с основани на

доказателства подходи към разработването на политики. Освен това,

тъй като те не са ограничени до мерки за удовлетворение от живота,

те осигуряват по-структуриран подход към разбирането на това,

което допринася за благоразположението на хората и следователно

основа за по-нататъшно проучване и действие. Не сме сами да

признаваме необходимостта от този подход и да го призоваваме.

Налице е процъфтяващо международно движение, което поставя под

съмнение ползата от икономическите показатели и изследва това,

което би означавало да се вземат истински мерки за благополучие, а

не просто за финансово богатство.

40


I.2. Проучване, базирано на публикувани доклади за уелнес практики на Балканите

I.2.1. Регионален Уелбийнг (Wellbeing) индекс и уелнес

концепции на Балканите

В региона на Балканите се наблюдава концептуален сблъсък

между очакването да се реализира държавен суверенитет от една

страна и европейската интеграция от друга, което изисква

върховенство на закона, демокрация, права на малцинствата, силни

институции и силна пазарна икономика. Клеменс (Clemens, 2010 г.)

отбелязва, че в последните две десетилетия след края на

комунистическия режим, с изключение на Словения, много

балкански страни регистрираха ниски резултати за демокрация,

свобода на медиите и личностното развитие на гражданите.

Съществуват обаче някои значителни различия между отделните

балкански страни. Таминен (Tamminen, 2004) отбелязва, например,

че страните от южната част на Балканския полуостров искат да се

чувстват уверени, че са част от процеса на европейска интеграция.

Буядинович (Vujadinović, 2004) описва как Европейския Съюз (ЕС)

класифицира балканските страни в различни групи при

разглеждането на процедурите за присъединяване, както следва:

1) развити страни (Словения)

2) обещаващи страни (Румъния и България)

3) страни, обхванати от регионалния подход на ЕС (Албания, Босна

и Херцеговина, Хърватия, Македония, Сърбия и Черна гора)

4) Турция, в отделна група защото има подписан двустранен

митнически съюз с ЕС.

41


Балканите не са политически, социално, културно или икономически

хомогенен регион. Съществуват значителни различия в

показателите за икономически резултати, безработицата и жизнения

стандарт.

Европейският съюз очаква страните от Западните Балкани да

постигнат осезаем напредък в изпълнението на критериите за

членство. "Вече абсолютно всички приемат, че двата процеса

трябва да вървят паралелно - изграждането на инфраструктура и в

същото време тези, които са отбелязали напредък, да затварят

главите по присъединяване. Това ще покаже, че Европа е силно

ангажирана към Западните Балкани", подчерта министър-

председателят на България. България се превърна в регионален

лидер в рамките на Българското председателство и предложи да се

разглежда темата западни Балкани в рамките на Годишната среща

на Световния икономически форум, на който държавите членки да

изразят своите виждания.

Министър-председателят на България Бойко Борисов повдигна

дискусия за дългосрочното развитие на региона с фокус върху

неоходимостта от инфраструктурна, транспортна, дигитална,

енергийна и социална свързаност в региона на Западните Балкани.

За първи път, към участниците в Световния икономически форум се

включиха и лидерите на страните от Западните Балкани, на

Хърватия, както и комисарят по разширяването и политиката за

съседство на Европейския съюз Йоханес Хан.

42


I.2.2. Водещи страни по ниво на Wellness култура на Балканите

и профил на страните в проектния Консорциум

Важно е да бъде анализиран проектният Консорциум, по държави

участнички така, че да дава информация за социалното

въздействие на Уелнес (Wellness) култура, което ще се превърне в

основата за съдържанието на иновативния курс за професионално

обучение и сертифициране "Wellness Instructor" Еразъм+ проект

WELVET. В този европейски проект по стратегически партньорства

"Еразмус + К 2" за обмяна са добри практики и социални иновации в

областта на професионалното образование и обучение с основна

цел "Развитие на иновациите" са включени 5 държави:

Taблица 10:

Страни, лица за контакти и организации, участващи в консорциума на европейския проект за иновативен курс за професионално обучение „Уелнес инструктор“ (Wellness Instructor)

Държава Лице за контакт Организация

Научен супервайзър

Доц. Бистра Димитрова, дн Балканския клъстър за здраве, уелнес и СПА туризъм и

НСА „В. Левски“, България България Светлана Атанасова САМОКОВ БОРОВЕЦ България Проф. Б. Серафимова,

доктор Балканския клъстър за здраве, уелнес и СПА туризъм

България Веселина Кехайова Център за професионално образование и обучение "Прогрес и познание"

Австрия Карин Кроника, МД БЕСТ институт за здравословни и безопасни условия на труд

Естония Сирие Елермаа Kuressaare Ametikool – КАК Македония Проф. Ал. Наумовски, Фд Федерация на спортните

педагози Англия Проф. Тери Стевенс, Фд STEVENS & АСОЦИИРАНИ Научен Супервайзър

Доц. Бистра Димитрова, дн

НСА „В. Левски“ – експерт оценител на ГД „Наука“, на ЕК

43


За да се обобщи конкретната информация за социалното

въздействие на Уелнес (Wellness) културата, са използвани цитати

за официалното класиране на Уелбийнг индекса и данните,

представящи профила на всяка държава партньор в проектния

консорциум. Приложени са научните методи за сравнителен анализ,

въз основа на който настоящият анализ формулира заключенията и

препоръките, които са от значение за бъдещото съдържание на

иновативния курс за професионално обучение и образование -

"Уелнес инструктор“ (Wellness Instructor). В следващите страници се

анализират данните за партньорските държави:

Австрия е поставена на 65 място в глобалната класация по

стойност на Уелбийнг (Well-being) индекса (според Gallup-

Healthways).

Процентът на австрийците, процъфтяващи във всеки показател на

Уелбийнг (Well-being) индекса е висок, дори и по критериите на

европейските стандарти. Австрийците се радват на висок среден

жизнен стандарт, отразен в брутен вътрешен продукт (БВП) на

глава от населението към края на 2013 г. в размер на 42,600118

долара - коригиран с паритет на покупателната способност и

ниското ниво на неравенство в доходите.

Taблица 11: Установени стойности ключови индикатори определящи видовете уелбийнг в Астрия

Австрия

Уелбийнг (Well-

being)

индикатори

преуспяващ

(%)

Борещ се

(%)

Страдащ

и (%)

Регионално

Израстване

(%)

Глобално

Израстване

(%)

Намерение 36 51 13 22 18

Социален 27 53 20 27 23

Финансов 64 25 11 37 25

Обществен 52 43 6 28 26

Физически 35 57 8 22 24

44


Анализ на петте елемента и демографските сравнения

Около две трети от австрийците (64%) процъфтяват по показателя

финансов Уелбийнг, далеч с над 37% спрямо всички останали

европейски страни и с над 38% спрямо всички страни от ОИСР.

Това е страната преодоляла световната рецесия по-добре от

повечето европейски страни, поддържайки контролирана

безработица (4,8% преди кризата, в сравнение с 4,9% през 2014 г. -

Hicks, S. (2011b). Възможностите за работа също могат да помогнат

за поддържането на позитивността на австрийците към техните

общности; 52% са се определили за процъфтяващи в Уелбийнг

изследването на общността, което е много по-висок процент от

регионалното (28%) и глобалното (26%) израстване.

Тридесет и пет процента от австрийците процъфтяват във

физическия показател. Това е другия индикатор, по който страната

излиза извън регионалните (22%) и глобалните (24%) проценти за

израсване. Тези резултати са в съответствие с високото класиране

на Австрия в изследването на Уелбийнг (Wellbeing) индексa на

института Legatum –на девето място от 142 проучвани страни. Този

факт се дължи отчасти на високото ниво на разходите за

здравеопазване на човек от населението и средната

продължителност на живота от 81 години (Inglehart, R., Foa, R.,

Peterson, C., & Welzel, C., 2008). Единственият елемент, в който

Австрия не надминава другите европейски страни, е социалното

благополучие. Двадесет и седем процента процъфтяват по този

индикатор - идентичен с регионалния процент на израстване – само

докато 20% страдат. По-конкретно, австрийците на възраст 45 и

повече години са по-склонни да се самоопределят като страдащи по

45


показателя за социалния Уелбийнг (Well-being) , отколкото тези под

45-25% -спрямо 14%.

Силни страни и възможности

Като цяло представянето на Австрия в повечето показатели за

Уелбийнг (Well-being) индекса е впечатляващо. Особено съобразно

финансовия Уелбийнг (Well-being), страната има какво да предложи

на своите европейски съседи, когато става въпрос за поддържане

на растежа на работните места и широкия просперитет (в % за

регионално израстване). Сред най-тревожните резултати за Австрия

е ниският процент на по-възрастните жители, които се радват на

високо социално благосъстояние. Предвид намалените

възможности за социално общуване на възрастните хора, се

полагат съгласувани усилия на лидерите на европейската общност

за създаване на възможности за работа в мрежа, което да може да

се изплати в полза на възрастните австрийци.

България

Общо население: 7 223 000 (Световна здравна организация,

2014 г.)

Индексът за Щастие (Happy Planet - HPI, 2012): класира

страната на второ място сред Балканските страни след

Македония.

Проучването на Gallup Wellbeing (2016): България е на 5-то

място по показателя за "физически" и "финансов" Уелбийнг

(Well-being), на 4-то в по показателя за „общност“, 49-о място в

Индекса за глобално възрастово наблюдение (2015 г.).

По общ индекс за Уелбийнг (Well-being) е класирана 2-ра на

Балканите.

46


Графика 1: Данни от изследване продължителността на живота в държавите от ЕС, (Агенция София, 2014 г.)

Данните за изследване продължителността на живота в държавите

от ЕС сочат, че в България този показател има по-ниска стойност от

почти всяка друга държава от ЕС, с изключение на Латвия и Литва

(Sofia News Agency, 2014). Но по наше експертно мнение тези данни

вероятно са измерени частично чрез репрезентативни групи, което е

довело до изкривяване в радара на разпределението, отнесено към

цялат нация. По данни на ООН 2015 г., България е на 2-о място в

света по столетници над 105 години – установени в регион Родопи.

47


Различни източници съобщават, че България има най-ниския

жизнен стандарт в ЕС, но българите са и най-невероятната

националност в Европа, за да докладват, че са активни и енергични,

а това означава, че те се чувстват свежи и отпочинали. А в същото

време, по данни на показателите публикувани в Доклада на ООН за

индекса на световното щастие (2015 г.) България се нарежда

изключително ниско в ранклистата. По наше експертно мнение тези

данни не могат да бъдат оспорвани, но за да се чувстват българите

активни, енергични, свежи и отпочинали има обективни причини за

това, които методиката на ООН не отчита – високата позитивна

енергия от местонахождението на България, точно върху

геотерманата балканска ос и водораздел, комбиниран с природни

дадености, като въздушния феномен „Розата на вятъра“ над Банкя

например и „бацилус Булгарус (bacilicum bulgaricum)“ над цялата

страна, които природни фактори са установени научно факти, които

водят след себе си редица специфики – киселото мляко, роза

Дамасцена, високата захарност на гроздето (Мавруд, Липа, Широка

мелнишка лоза и т.н.) и други плодове (ябълки, череши, кайсии,

сини сливи и т.тн) и зеленчуци (домати, краставици, чушки и т.н.).

Taблица 12:

Установени стойности ключови индикатори определящи видовете уелбийнг (Well-being) в България

България

Уелбийнг (Well-being) индикатори

преуспяващ (%)

Борещ се (%)

Страдащ (%)

Регионална Израстване (%)

Глобален Израстване (%)

Намерение 13 51 36 25 11 Социален 20 53 27 25 13 Финансов 11 25 64 17 15 Обществен 8 43 49 20 16 Физически 9 57 34 32 19

48


Интересен факт е, че за всеки един от споменати по-горе типични за

страната продукти съществуват регистрирани басни, песни,

предания и/или легенди в народния фолклор (Dimitrova, B., 2017).

Проучването установява, че Българите са склонни да пътуват

другаде за медицинско лечение (например Германия, Австрия),

което може да се дължи на липсата на съвременна високо

технологична медицинска апаратура или на относително високата

цена на медицинските услуги, както и на желанието за по-бързо и

по-ефективно лечение или използване на здравните ощоевропейски

права.

Българите са изненадващо близки до средните стойности на

изследваните показатели по отношение на техните нива на щастие

и изглежда, че имат психологическата нагласа към стремеж да

бъдат щастливи. От друга страна, отговорите им са много над

средно установеното европейско ниво за пътуване другаде при

отдих/ваканция, за да си възвърнат щастието.

По отношение на възрастовите показатели България е в

съответствие с много други страни, където младите хора

(милениалите) на възраст 15-35 години са по-щастливи от по-

възрастните (36+). Процентите при жените са незначително с по-

ниски стойности за показателя щастие от мъжете, а хората,

живеещи в града, са по-стресирани от тези в провинцията и при тях

процентите с по-ниски стойности за показателя щастие. Дичев (2013

г.) предполага, че причините, поради които България отчита толкова

ниско ниво в световния индекс на щастие са, че българите нямат

добро усещане за посоката в развитие на страната си. По тяхно

мнение държавата се е провалила относно признака за

благоденствие на гражданите и че в резултат на това получените

49


стойности за принадлежност са ниски. Относно стойностите на

признака за усешането от гражданите на разликата между богати и

бедни, то те са сред най-високите в света и носят тенденция по

посока да се разширяват, а не да се балансират.

Използването на балнеологични услуги изглежда е намаляло с 30%

в сравнение с предишните поколения, което е изненадващо за една

страна, специализирана в този вид терапии. Това може да се дължи

на намаляването на държавните субсидии за посещения на

санаториуми с минерални бани или липсата на разполагаем доход

за това (Staneva, K., E. Marinov, 2013).

Графика 2: Легла за рехабилитационни гриж и (Медикъл Уелнесс –Medical Wellness) в болници, за периода 2008 г. и 2014 г. (на 100 000 жители), Източник: Евростат (hlth_rs_bds)

50


Използването на обекти с природни лечебни ресурси се е

увеличило само с 10%. Използването на билкови лекарства се е

увеличило от 28,9% на 48,3%. Познаването на медицинското

въздействие на някои видове растения е свързано с древното време

(Staneva, K., 2016). Билколечението е практикувано от времето на

траките по българските земи. Този алтернативен вид терапии е

свързан с широко разпространената практика на традиционната

народна медицина до 1876г. Днес физиологично активни съставки

на билките се използват за производство на натурални

ароматизатори в козметичната и парфюмерна индустрия,

медицината, ароматерапията, фармацията, фитотерапията,

медицинския Уелнес (Wellness) и СПА (SPA), като за процедури и в

хранителната промишленост (Staneva, K., E. Marinov, 2013). Тясната

връзка между медицинските (лечебни) растения, качеството на

живот и концепцията за Уелнес култура възстановяват

хармоничното равновесие между съвременния човек и чистата

околна среда (Staneva, K., 2017). Това може да се дължи на факта,

че разходите за лечение и лекарства в България са станали

сравнително скъпи. Очевидно уелнес културата на българите се

надгражда във времето, базирано на възстановяване културата на

местните древни традиции и обичаи (Станева, 2013). Съвременните

българи, сякаш прекарват повече време в горите, планините и

повече от тях на морето, отколкото техните родители или баби и

дядовци, но посещават по-малко естествени водни пространства,

като езера и реки. Танците и пеенето също се практикуват по-малко

от колкото в миналото (съответно с 13% и 30%). Въпреки това,

готвенето и храненето с традиционни хранителни специалитети е

нараснало с 32%. Две трети от туристите в България са

51


чуждестранни туристи. Те идват главно от Германия, Румъния,

Русия и Великобритания. В момента в България разполага с 48

планински курорта, 15 морски курорта и 38 балнеологични курорта

(България Travel, 2015). България е добре позната чрез своите

туристически курорти - 49 морски и ски туризъм, както и с множество

национални паркове (някои от които са защитени обекти на

световното наследство). Здравният туризъм се споменава частично,

предимно в онлайн комуникациите и информационните пакети

(Staneva, K., 2017 ). България има дълга история за балнеологичен

и спа туризъм с над 600 минерални водни извора, както и лечебни

газове, пелоиди и благоприятен климат: "... отдихът във водна

среда е важен фактор за отстраняване на умората от ежедневния и

професионален стрес и подобрява качеството на живот, когато се

прилага в ежедневието…“. Други водещи български автори съветват

за постигане на здравословнен начин на живота - ежедневна Уелнес

(Wellness) релаксация, която да се брандира и започне активно да

се предлага под формата на релакс пакети, не само в туризма, но и

при градски условия, както и в работна среда през седмица – т.н.

корпоративен Уелнес (Wellness), (Димитрова, Б., 2013).

Агенция "Инвестбългария" (2013 г.) посочва как България се

нарежда на второ място в Европа, след Исландия по отношение на

броя на минералните извори. В Исландия има около 65

балнеоложки курорта. Страната е сред тези, които разполагат с най-

голям брой болници и лекари в Европа, а съотношението зъболекар

/ население е почти два пъти по-голямо от средната за ЕС.

Международния Евромонитор (Euromonitor International, 2014a) сочи,

че през 2013 г. здравните и уелнес оператори се опитват, но е

трудно да привлекат повече потребители от средната класа и по-

големи туристи от икономическия сегмент. Време е да не бъдат

52


разглеждани хотелите с минерални води, главно като скъпи и

луксозни места и следователно посещавани само от хора с високи

доходи.

Графика 3: Легла за дългосрочни грижи в държавни болници и грижи по домашни с медицински сестри, 2008 г. и 2014 г. (на 100 000 жители) Източник: Евростат (hlth_rs_bdsns)

53


Исландия има 1600 извора и само 25-30% от тях се използват, а в

България тези проценти са със стойности под 20%.

На брега на Черно море са открити центрове за уелнес, насочени

към масовия сегмент на входящите туристи. Те също така

прогнозират завръщането на популярността на минералните извори

и санаториумите по българското черноморие. Въпреки това, IMTJ

(2015) установява, че в момента в България липсва ясен план за

развитие, или стратегия как да се използват най-добре минералните

й извори, за да се възползва водата в подкрепа на местната

икономика и да се подобри здравето на населението. Оценката на

качеството на природните ресурси, туристическата инфраструктура,

съществуващите традиции в използването на минералните води в

България предоставят реални възможности за развитие на

SPA&Wellness туризма. Но политиките, концепциите и плановете за

управление трябва да се преосмислят и пренаредят в полза на

местните политики с оглед на пълното използване на

туристическите ресурси и естествения потенциал на страната

(Станева, К., 2014 г.). Wellness практиките като културен феномен

имат положително въздействие върху хората и биха могли да се

превърнат в специален инструмент в здравната превенция

(Станева, К., 2013). Развитието на Wellness култура в България се

нуждае от задълбочен анализ на състоянието на сектора,

„отстраняване на основните проблеми и приоритетно стимулиране

на дейности, които са от решаващо значение за развитието на

ефективна уелнес концепция и промотиране на специализирано

SPA обучение и сертифициране на „мениджърите" във водещите

туристически комплекси. През последните години се забелязва

тенденция за нарастване на популярността на Геомедицинският

туризъм. По експертното мнение на Българската асоциация по

54


геомедицина и геотерапия (2015 г.) геомедицинският туризъм е

определен през 2002 г. от Асоциацията на индустрията на Америка

и Националната географска мрежа като: "туризъм, който подкрепя

или фокусира върху географския характер на региона, околната

среда, наследството, естетиката, културата, както и върху

просперитета на местното население. Геомедицинският туризъм се

определя също като: "Специален иновативен туристически продукт,

включващ медицинска рехабилитация в горска среда, здравословно

засмукване (на лечебни пари и газове), Geo Wellness / eco SPA и

допълнителни туристически услуги под медицински контрол, е

представен през 2006 г. в България от BAGG (Станева, 2017).

Великобритания

Е класирана на 76-о място в света по своя Уелбийнг (Well-being)

индекс.

Силата на пазара на труда в Обединеното кралство е ярко място в

икономическото възстановяване на страната. Обединеното

кралство е създало близо 2 милиона работни места от 2010 г. до

днес, включително близо половин милион само за 2013.

Таблица 13: Установени стойности ключови индикатори определящи видовете уелбийнг (Well-being) в Англия Великобритания

Уелбийнг

индикатори

Преуспяващ (%)

Борещ се (%)

Страдащи (%)

Регионално израстване (%)

Глобално израстване (%)

Намерение 25 51 24 22 18

Социален 32 44 24 27 23

Финансов 46 35 19 37 25

Обществен 35 52 13 28 26

Физически 27 61 13 22 24

55


Страната вече има една от най-ниските нива на безработица в

Европа, малко под 7% - вероятен фактор за относително силното

гловално класиране на британците (Tinkler, L., & Hicks, S., 2014).

Петте индикатори и демографските сравнения

Те са малко по-склонни да се себеусещат за процъфтяват в три или

повече индикатора (28%), отколкото останалите европейци като

цяло (21%). Само в четири европейски държави - Дания, Австрия,

Холандия и Швеция – стойностите на безработицата е

незначително по-ниска от тази в Обединеното кралство.

Относно петте индикатори британските резултати са с по-високи

стойности във финансовото благосъстояние, отколкото във всеки

друг от останалите. Почти половината от изследваните лица (46%)

изразяват себеусещането за финансово процъфтяване, срещу 37%

за Европейските граждани като цяло и 38% за всички страни от

oрганизацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Въпреки това, по-малко британци изразяват себеусещането за

процъфтяване в общата стойност за Уелбийнг индекса. При 25% от

тях са регистрирани стойности по-близки до европейците като цяло

(22%) в този индикатор. Британските жени са малко по-склонни от

британските мъже да определят себеусещане за процъфтяване и

постигане на благополучие - 29% срещу 21%. Участието на жените в

британската работна сила се е увеличило значително през

последните 40 години, докато участието на мъжете е намаляло до

известна степен. Нивата на образование също могат да играят роля

при изчисляването на тази разлика. Актуални данни от британската

университетска и колежанска служба за прием на студенти

показват, че британските жени са с 25% по-голяма вероятност от

56


мъжете да кандидатстват в университет и да се дипломират с

висша специалност. Около един на всеки четири британци (27%)

изразяват себеусещането за физическо процъфтяване и стремеж

към здравословен начин на живот. По този индикатор стойността е

незначително по-висока от дела на европейците като цяло (22%), но

е сравнима с резултатите от повечето други западноевропейски

страни. За да се повишат стойностите по физическия индикатор за

Уелбийнг е необходимо да се активират публичните инициативи,

които да помогнат на британците да подобрят хранителния си

режим и вредни навици в храненето. Професионално изработени

информационни пакети и кампании могат да помогнат за увелаване

на крайните стойности за физическия индикатор. Великобритания

има сравнително високи нива на затлъстяване и граждани с

наднормено тегло, според актуален доклад на Global Burden за

заболяванията на световно ниво.

Силни страни и възможности

Въпреки че британците са силни във финансовото благосъстояние,

те са много по-слаби от цялостното себеусещане за Уелбийнг, което

предполага, че много британски граждани не се радват на това,

което правят всеки ден. Тъй като състоянието на заетостта в

страната се е подобрило, възможно е много търсещи работа да

заемат първата позиция, която биха могли да получат, без да се

съобразява с това, дали работата е подходяща за техните

специализации/таланти или дългосрочни цели. Подобряващата се

икономика на страната може да предостави повече възможности на

работодателите да помогнат на работещите да заемат

професионални позиции, в които те са по-ефективни и да бъдат

дългосрочно ангажирани.

57


Maкедония

Обща популация: 2,107,000 по данни на световната здравна

организация (World Health Organization, 2014)

Глобалното възрастове наблюдение (Global Age Watch),

класира страната на 93-о място в света.

Интерес представлява позиционирането на Македониая по

измерени глобални индикатори за Уелбийнг (Well-being) като:

очаквания на гражданите за социално развитие (HDI, 2014): 75.2%

(6-мо място сред балканските страни) . Индексът на щастието от

проучване на Happy Planet (HPI, 2014) е установил най-ниски

стойности за Балканските страни. Проучване на Gallup Wellbeing

(2015 г.) установява за Македония най-висок индекс на Балканите за

индикатора "социален Уелбийнг", второ място на Балканите за

"цялостно благосъстояние", "финансов индикатор за Уелбийнг" и

този за „физическо благоразположение".

Таблица 14: Установени стойности ключови индикатори определящи видовете уелбийнг в Македония Уелбийнг

индикатор

Преуспяващ (%)

Борещ се (%)

Страдание (%)

Регионално израстване (%)

Глобално израстване (%)

Манерение 16 52 32 18 13

Социален 27 50 23 13 11

Финансов 14 39 37 15 12

Обществен 12 60 28 16 10

Физически 22 65 13 14 17

58


В доклада за световното възрастово измерване (Global Age Watch)

за Македония не са подадени от държавата данни и поради

липсваща информация, Македония е класирана почти в края на

таблицата на 99-то място в света. Докладът на ООН за индекса на

щастието (WHR, 2015 г.) класира Македония на 4-о място сред

балканските страни.

По обобщение на вторичните данни на регионални автори, средната

продължителност на живота в Македония е средна за балканския

регион, но е по-ниска в сравнение със средната стойност за ЕС.

Мицки и Фотов (2013) приписват това до голяма степен на

сърдечно-съдовите заболявания и високата консумация на тютюн.

Също така се смята, че съществува връзка между ниския БВП и

ниската продължителност на живота. Очакваната продължителност

на живота и БВП е установено, че нарастват през последните

няколко години. Македония отчита най-ниските стойности на

Балканите в индекса Happy Planet, главно поради високия еко-

отпечатък, но и защото равнищата на Уелбийнг (Well-being) са най-

ниските на Балканите заедно с България. Вероятно е изненадващо

тогава, че Македония се класира толкова добре за Уелбийнг (Well-

being) в проучването "Галъп" (2013 г.), a нивата на щастие според

WHR (2015) изглеждат средни за балканските страни. Трябва да се

помни, разбира се, че са използвани различни мерки и за двете,

така че те не са пряко съпоставими. В Балканския регион

здравословният начин на живот е най-важен за македонците и те

също твърдят, че полагат максимални усилия да се поддържат

здрави сравнено с всички останали балкански страни.

59


I.2.3. Заключения

Европейският Съюз е със значително вариращи стойности на

глобалните индекси, съобразно държавите членки. Едва двадесет и

два процента от европейците процъфтяват като цяло и са

отговорили, че живеят в благоразположение и благоденствие.

Въпреки това, в южните и източноевропейските страни като

Албания, Хърватия, Гърция и Турция, където безработицата остава

в двойни размери спрямо ЕС е много по-малка вероятността

Уелбийнг (Wellbeing) индекс за развитие на гражданите да е

процъфтяващ (7% до 8%) в сравнение със западноевропейските

държави като Дания (45%), Австрия (36%) и Швеция (33%), където

равнището на безработица е много по-ниско или почти

незначително.

Като цяло европейците най-вероятно процъфтяват в Уелбийнг

(Well-being) с 37%. Има обаче широк интервал сред отделните

страни, от 11% в Гърция до 72% в Швеция. Само над една четвърт

от европейските жители (27%) имат себеусещането, че

процъфтяват в социалния индикатор на Уелбийнг (Well-being).

Тълкуването на стойностите за този индикатор варира от 16% в

Хърватия до 47% в Малта. Европейците са по-малко склонни да

процъфтяват във физическия индикатор на Уелбийнг (Well-being),

при 22%. Резултатите варират от 9% в Хърватия до повече от една

трета в Дания (36%), Австрия (35%) и Косово (34%). В другия край

на спектъра на Уелбийнг (Well-being) европейците са най-малко

вероятно да страдат в индикатора на общността - 12%.

Самоосигуряващите се европейци са по-склонни да процъфтяват в

Уелбийнг (Well-being) на целта/професионален (32%) от заетите на

пълно работно време при работодател (24%). Най-малко вероятно е

60


европейците, които не са наети, да процъфтяват в този елемент

(14%). Европейските граждани на възраст между 15 и 24 години

имат най-благоприятни резултати за социалното благополучие (36%

процъфтяват, 13% страдат), докато резултатите са най-

неблагоприятни сред хората на възраст 45-64 години (23%

процъфтяват, 26% страдат). Процентът на европейците,

процъфтяващи в три или повече индикатора, намалява от 28% при

15 до 24-годишните до 17% при 45-64-годишните, преди малко да се

покачи при тези на възраст 65 и повече години (22%).

Европа е световен лидер във финансовия индикатор за Уелбийнг,

като 37% от гражданите имат себеусещането за процъфтяване.

Европейските резултати обаче са по-близки до глобалните цифри

по отношение на четирите други елемента: цел/професионален

индикатор (22% процъфтява в Европа срещу 18% по света),

социален (27% срещу 23%), общностен (28% срещу 26%) , и

физически (22% срещу 24%). Повече европейци изразяват

себеусещането за процъфтяване във финансов план, отколкото във

всеки друг индикатор. Много европейски държави обаче все още се

борят с дългове и висока безработица. Лидерите трябва да намерят

начини да се преодолее инфлацията и да помогнат на всяка страна

от общността да процъфтява, за да продължи Европа лидерството

си в световен мащаб.

Градското население на Европа ще продължи да стои пред

предизвикателството за поддържане на високи нива на Уелбийнг

(Well-being) - във всички негови индикатори. Повече от три четвърти

от европейците се борят или страдат от физическо

неразположение, като много от тях дори изпитват здравословни

проблеми, свързани предимно с възрастта. Ниската раждаемост в

61


региона води към опасения, че в близкото бъдеще, Европа няма да

има достатъчно млада работна ръка за поддържане на системите за

здравеопазване и сферата на услугите. Това води към нов социален

бич на 21 век – самотата. Спорeд пpоyчванe на Aвpecтoт, почти 4%

от бългаpите cа cамотни и няма c кого да cпeделят пpоблемите cи.

За Европа, кaто цял, статистиката cочи, че 6% от населението cе

намиpа в това cъcтояние. През последните няколко деcетилетия cе

натрупаха все повече доказателства, че животът в самота заплашва

здравето ни доpи повече от затлъстяването и дpyги фактори, които

може да доведат до преждевременна cмъpт. На 125-тo Годишна

среща на Американската асоциация по психология пpез 2017 г.,

бяxа обявени pезyлтатите от две мащабни мета-анализи на вpъкaта

междy самотата и преждевременната cмъpт.

62


ЧАСТ ВТОРА

II. Проучване на съществуващите стандарти за оценка и

акредитация на образователни програми и професионални

компетенции по вертикала на образователната система в Европа

II.1. Програми по образователно-квалификационни степени

(ОКС) съобразно унифицираното законодателство в Европа

II.1.1. Европейски стандарти за оценяване и акредитация в ОКС

„бакалавър“

Образователните политики и инициативи в Европейския съюз

регулират и хармонизират изискванията по образователно-

квалификационни степени (ОКС), по професионални направления, по

регулирани и нерегулирани професии, за иновативни образователни

програми и относно надграждане на знания, умения и компетенции

по вертикала на образователния модел в Европа посочено в

Европейската квалификационна рамка.

Процесът от Болоня е най-важната концепция в рамките на ЕС, която

хармонизира образователните и научни политики в държавите

членки. Болонския процес е серия от министерски срещи и

споразумения между европейските страни, предназначени да

осигурят съпоставимост в стандартите и качеството на

квалификациите за висше образование. През 2017 год. се налижи

термина „Култура за качество във висшето образование и наука“.

Чрез Болонските споразумения процесът създаде Европейското

пространство за висше образование и наука, по-специално в рамките

на Конвенцията за признаване от Лисабон. Лисабонската конвенция е

кръстена на мястото, където е предложена - Университета в Болоня,

Италия. Болонската декларация е подписана на от министрите на

63


образованието на 29 европейски държави през 1999 г., които са част

от европейската интеграция. През март 2010 г. по време на

министерската конференция в „Будапеща-Виена“ се откри

Европейското пространство за висше образование (ЕПВО) заедно с

десетгодишния юбилей на Болонския процес.

Основна цел на Болонския процес е Европейското пространство за

висше образование да осигури сравнимост, съвместимост и

съгласувани системи за висше образование в рамките на Европа.

Между 1999 и 2010 г. всички усилия на членовете на процеса от

Болоня бяха насочени към създаването на Европейското

пространство за висше образование, което стана реалност с

Декларацията от Будапеща-Виена през март 2010 г. За постигането

на този важен обединяващ Европа резултат обобщаваме следните

логистични стъпки:

1. Конвенцията за признаване от Лисабон, официално

Конвенцията за признаване на квалификации във висшето

образование в Европа е международна конвенция на Съвета на

Европа, разработена съвместно с ЮНЕСКО. От 2012 г. Конвенцията

е ратифицирана от всички 47 държави-членки на Съвета на Европа в

Страсбург, с изключение на Гърция и Монако. Паралелно

конвенцията е ратифицирана от държави, които не са членки на

Съвета на Европа: Австралия, Беларус, Светия престол, Израел,

Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Нова Зеландия.

2. Декларацията от Болоня (изцяло, съвместна декларация на

европейските министри на образованието, свикана в Болоня на 19

юни 1999 г.) е основният ръководен документ на процеса от Болоня.

Той беше приет от министрите на образованието на 29 европейски

държави на срещата им в Болоня през 1999 г.

64


3. Декларацията от Болоня предложи европейско пространство за

висше образование, в което студентите и завършващите висше

образование да могат да се движат свободно между страните, като

използват предварителни квалификации в една страна като

приемливи изисквания за по-нататъшно обучение в друга.

4. Основните договорени цели бяха: "Приемане на система от

лесно разбираеми и сравними степени". Това означава, че

държавите трябва да приемат обща терминология и стандарти.

5. Приета бе система, базирана на два основни цикъла -

бакалавърска и магистърска степен. Достъпът до втория цикъл

изисква успешно завършване на първия цикъл с продължителност

минимум три години, след завършено средно образование. Степента

присъдена след първия цикъл, също е от значение за европейския

пазар на труда и трябва да бъде признато като подходящо ниво на

квалификация. Вторият цикъл трябва да доведе до магистърска и /

или докторска степен, както в много европейски страни.

6. Срещата в Берген впоследствие усъвършенства втората точка

и изработи тристепенен модел за квалификация, която в британската

терминология (приета поне отчасти от много европейски страни) ще

бъде бакалавърска степен от три години за първия цикъл, магистър

за последващо обучение (1 или 2 год.) и степен доктор (2-3 год.).

Образователната и научна степен „Доктор“ в рамките на Европа "…е

допринесла чрез оригинални изследвания и иновации, които са

разширили границите на знанието чрез извършването на значителна

и разнообразна по тематика научна дейност".

7. Декларацията от Болоня по-късно беше последвана от редица

срещи между министрите на ЕС. Всяка среща е изготвила комюнике,

основано на техните обсъждания. Към днешна дата това включва

65


комюникета от Прага (2001), от Берлин (2003), от Берген (2005), от

Лондон (2007), от Льовен и Лувейн-ла-Неуве (2009 г.).

8. Европейската комисия публикува (Европейски общности,

февруари 2009 г.) "Ръководство за потребителите на ECTS3",

включително един "Общ преглед на националните разпоредби" и

"Статус на прокламацията". През март 2010 г. бе проведена

"Конференцията на министрите на Болонската юбилейна среща в

Будапеща и Виена". Тя издаде "Декларацията от Будапеща-Виена".

9. Съобщенията показват, че е постигнат напредък към целта на

Болонската декларация за "Европейско пространство за висше

образование и наука", но тази област не е общоприета като

желателен резултат. Според декларацията от Будапеща-Виена,

следващата среща на министрите е проведена в Букурещ на 26-27

април 2012 г. Тя бе отворена за други страни, подписали

Конвенцията за европейска култура, на Съвета на Европа; по-

нататъшни правителствени срещи се проведоха в различни държави.

10. Преди да бъде подписана декларацията от Болоня, Magna

Charta Universitatum беше издадена за среща на университетски

ректори, празнуващи 900-годишнината от университета в Болоня - и

по този начин от европейските университети - през 1988 г. В наши

дни Процесът от Болоня има 50 участващи държави.

11. Конвенцията е ратифицирана изцяло от всички консорциумни

държави, Съвместна декларация на европейските министри на

образованието, свикана в Болоня на 19 юни 1999 г.

3 ECTS Users’ Guide European Commission ec.europa.eu/education/ects/users-guide/docs/ects-users... The ECTS Users’ Guide offers guidelines for implementing ECTS and links to useful supporting documents. Following the re-quest from Bologna Ministers in Bucharest.

http://ec.europa.eu/education/ects/users-guide/docs/ects-users-guide_en.pdf

66


Европейски Бакалавър или бакалавърска степен (от Modern

Latin baccalaureatus) е бакалавърска степен, издадена от колежи и

университети след завършване на курс на обучение от три до седем

години (в зависимост от институцията и академичната дисциплина).

В някои институции и образователни системи някои специалности от

бакалавърска степен могат да бъдат придобити само след

допълнителна квалификация със завършена или следдипломнна

степени след придобита успешно първа степен. В страните с

призната европейска квалификационна рамка, бакалавърските

степени обикновено са едно от най-важните нива за придобиване на

професия и специфицирано ниво на знания, умения и компетенции

описани в европейската рамка (понякога две нива, в които не се

зачитат специалностите, които не са удостоверяващи и отличават

дадената специалност в бакалавърската степен – като лекари

например), въпреки че някои квалификации, озаглавени

бакалавърска степен, могат да бъдат до други нива (например

магистър по международен бизнес или банково дело -MBBS). Други

квалификации с небанкови заглавия могат да бъдат класифицирани

като бакалавърски степени (напр. шотландски магистър и канадски

доктор).

В своето историческо развитие, терминът "бакалавър" през 12-и век

се отнася до рицаря, който е твърде млад или беден, за да събере

васали под собствения си банер. До края на XIII век тя се използва и

от младши членове на гилдии или университети. По народна

етимология или терминуване, думата „бакалаурес“ се свързва с

„бака лаури“/ "лаврови зърна" по отношение на даването на лаврите

за академичен успех или почести.

67


В рамките на британската система и на онези, които са повлияни от

нея, академичните степени са диференцирани или като не-почетни

степени (известни по различен начин като степени, обикновени

степени или общообразователни степени), или почетни степени,

които понякога се обозначават с добавянето на " Хонс ") след

абревиатурата на степента. По принцип степента на почет изисква

по-висок академичен стандарт от бакалавърската степен, а в някои

системи - допълнителна година на обучение в повече, спямо

основните бакалаври. В някои страни, напр. Австралия, има

образователна "бакалавърска степен", която може да бъде приета

като последователна академична степен, като продължаваща

образователна процедура до завършване на бакалавърска

програма в същата област или (по подобен начин на системата на

Обединеното кралство) като част на интегрирана програма за

отличие предоставена на талантливи студенти.

Европа

Бакалавърските степени съществуват в почти всяка страна в

Европа. Тези степени обаче бяха въведени едва наскоро в някои

континентални европейски страни, където бакалавърските степени

не бяха известни преди Болонският процес. Бакалавърските

програми в Европа като цяло водят до следните най-общоприети

степени:

• Бакалавърска степен, 35% -40% от бакалавърските програми;

•Бакалавърска степен по математика (В.А.), 30% -35% от

бакалавърските програми;

• Бакалавърска степен по право (LL.B.), 1% от всички програми,

макар и широко приети в правната теория и практика.

68


Останалите програми обикновено водят до степен бакалавър по

инженерство (B.Eng.), Бакалавърска степен по бизнес

администрация (B.B.A.) или други варианти. Също така,

асоциираните степени стават все по-популярни в университетското

ниво в Европа.

При всяка държава, по дисциплина и понякога дори по

институционална основа продължителността на бакалавърската

програма обикновено е три или четири години, но може да варира от

три до шест години. Това е важен фактор в процеса на взимане на

решения от студентите. Възприетите схеми могат да се обобщят

както следва: 3 г. бакалавър + 2 години магистър, 4 г. бакалавър + 1

година магистър или 5 г. магистър.

Австрия

Историческото положение в Австрия е много подобно на това в

Германия, като традиционните първи степени са Магистър и защита

на Дипломна теза, които са квалификации на магистърска

образователна степен. От 2004 г. бакалавърските степени са

въведени отново като част от реформите в процеса от Болоня. Те

могат да бъдат изучавани в университети, което води до

бакалавърска степен след три или четири години и в

университетите на приложната наука, което се придобива в

бакалавър след три години. Например в българското

законодателство подобно обучение е наречено „Професионален

бакалавър“, което го отличава с конкретна практическа насоченост.

Учените Браг и Есен (Bragg, А. К. Еssen, 1979) са извършили

изследване, което да хармонизира „трансферирането на

образователните дисциплини“ – резултатите са систематизирани в

69


Доклад 3, под заглавие „Втората година на устойчивост и

постижение“, публикувано през 1982 г.4, 5

Великобритания

Бакалавърската степен е стандартната диплома за висше

образование в Обединеното кралство, като най-често срещаните

степени са бакалавърът по изкуства (BA) и бакалавърът по

философия (BSc). Повечето бакалавърски програми (с изключение

на много редките следдипломни квалификации, както и тези в

медицината, стоматологията и ветеринарната специализация) водят

до отличителни степени, като обикновените степени обичайно се

присъждат само на онези, които не отговарят на изискуемите знания

за отличие. С изключение на бакалавърските степени в областта на

медицината, стоматологията и ветеринарната медицина,

бакалавърските степени в Обединеното кралство (независимо дали

са почести или не) са признати квалификации от първия цикъл (края

на цикъла) по Болонския процес. Бакалавърските степени в

областта на медицината, стоматологията и ветеринарната

медицина са квалификации изведени до втория цикъл (края на

цикъла). Някои бакалавърски степени в медицината,

4 Bragg, A. K. Fall 1979 Transfer Study. Report 3: Second Year Persistence And Achievement. Springfield: Illinois Community

College Board, 1982. ED 230 228: Wittstruck, J. R. Requirements For Certificates, Diplomas And Associate Degrees: A Survey Of The States. Denver, CO:

State Higher Education Executive Officers Association, 1985. Elaine Allen and Jeff Seaman. Making the Grade: Online Education in the United States, 2006. The Sloan Consortium,

2006. http://www.qaa.ac.uk/Publications/InformationAndGuidance/Documents/FHEQ08.pdf "Recognition Ireland Statement on US associate degree". Qualificationsrecognition.ie. Retrieved 2014-02-12. Archived March 5, 2012, at the Wayback Machine. "overview of Dutch associate degrees and their classification". Alleassociatedegrees.nl. Retrieved 2014-02-12. "Degree Programs". College of DuPage. Retrieved 1 August 2016. "Student Zone – College – Finding/Applying". College Zone. Retrieved 2013-07-25. "Diploma Programs at Ontario Colleges". ontariocolleges.ca. Retrieved 2013-07-25. "EQUIVALENCE DE DIPLOME (Degree equivalence)". voilanewyork.com. Retrieved 2014-03-29. 5 Koltai, L. Redefining The Associate Degree. Washington, D.C.: American Association of Community and Junior Colleges,

1984. ED 242 378.

https://en.wikipedia.org/wiki/Denver

https://en.wikipedia.org/wiki/Colorado

http://www.qaa.ac.uk/Publications/InformationAndGuidance/Documents/FHEQ08.pdf

http://www.qualificationsrecognition.ie/usa-highedu1.html

https://web.archive.org/web/20120305005644/http:/www.rijksoverheid.nl/onderwerpen/hoger-onderwijs/studeren-in-het-hoger-onderwijs/associate-degree

https://en.wikipedia.org/wiki/Wayback_Machine

http://alleassociatedegrees.nl/

http://www.cod.edu/programs/degree_programs.aspx

https://en.wikipedia.org/wiki/College_of_DuPage

http://www.collegezone.com/415_813.htm

http://www.ontariocolleges.ca/ontcol/home/plan/program-types/diploma-programs.html

http://www.voilanewyork.com/004_001_005.html

70


стоматологията и ветеринарната наука предлагат интеркализирани

степени по пътя към окончателната квалификация6.

Бакалавърските степени не трябва да се бъркат с квалификациите

за бакалаври, които извличат името си от същия корен. В

Обединеното кралство квалификациите за бакалавър, напр.

Международен бакалавър, Уелски бакалавър, Британски бакалавър,

се придобиват в средните училища, а не като квалификации на ниво

на образователна и квалификационна степен „бакалавър“ (по

Болонската конфенция).

До 19-ти век бакалавърската степен представлявала първа степен в

конкретен факултет, като изкуствата представлявали бакалавърско

образование и по този начин бакалавърът по гражданско право

(BCL) в Оксфорд и бакалавърът по право (LLB) в Кеймбридж

например били следдипломни квалификации. Отличията от тази

система все още остават в древните университети, като Оксфорд и

Кеймбридж отличават бакалавърските степени в изкуствата и

науката (макар и двете да дават степен ОНС „BTh“ на бакалаври

чрез асоциирани теологични колежи, а Оксфорд присъжда „BFA“

степени в допълнение към ОНС „бакалавър“ – „BA“) други

бакалавърски степени (например „BPhil“, „BCL“) като следдипломни

награди, еквивалентни на магистърските степени, макар че много

6 "University of London, the Historical Record: 1836-1912". University of London Press. 1912. pp. 39–48: "University of London". Southern Reporter and Cork Commercial Courier. 28 December 1859 – via British Newspaper

Archive. (subscription required (help)). Regulations as to Degrees in Science. The Edinburgh University Calendar. 872. pp. 115–117. "Durham University". Bury and Norwich Post. 7 October 1862 – via British Newspaper Archive. (subscription required

(help)). "New Degrees of Science". Cheltenham Chronicle. 5 June 1877 – via British Newspaper Archive. (subscription required

(help)). "University Intelligence". Oxford Journal. 5 April 1879 – via British Newspaper Archive. (subscription required (help)). "University Intelligence". Manchester Courier and Lancashire General Advertiser. 5 February 1880 – via British

Newspaper Archive. (subscription required (help)). "Clippings from the Athenaeum". Sunderland Daily Echo and Shipping Gazette. 24 August 1878 – via British Newspaper

Archive. (subscription required (help).

https://books.google.com/books?id=vyPiAAAAMAAJ

http://www.britishnewspaperarchive.co.uk/viewer/bl/0000876/18591228/042/0002

https://en.wikipedia.org/wiki/British_Newspaper_Archive


https://books.google.com.pr/books?id=EekNAAAAQAAJ&pg=PA115













71


бакалавърски бакалавърски степени вече са заменени с

еквивалентни магистърски степени (например LLM за LLB в

Cambridge и MSc за BSc Oxford). Същата историческа употреба,

показваща бакалавърска степен, тъй като е в академичния

факултет, а не е бакалавърска степен, дава основание за Oxbridge

MA и Scottish MA)7.

България

Повечето университети и колежи в България днес предлагат 2 вида

образователни схеми: 3 + 2 - тригодишна бакалавърска

професионално насочена програма, която може да бъде

последвана от двугодишна магистърска програма и 4 + 1 от 4-

годишна европейска бакалавърска програма, която може да бъде

последвана от едногодишна магистърска програма. Крайният брой

трансферни кредити се изисква да бъде 300 трансферни единици

(ECTS трансферни единици, като всяка единица се равнява на 15 ч,

аудиторна заетост и 15 ч. самостоятелна работа на студента т.е. 1

кредит е равносилен на 30 учебни часа). След завършване на

бакалавърските професионални курсове студентите получават

професионалното звание Професионален "бакалавър" с препратка

към специализация.

7

1. "Verification of compatibility of the framework for qualifications of higher education institutions in Scotland with

the framework for qualifications of the European Higher Education Area" (PDF). Quality Assurance Agency.

October 2006.

2. "Verification of the compatibility of The framework for higher education qualifications in England, Wales and

Northern Ireland (FHEQ) with the Framework for Qualifications of the European Higher Education Area(FQ-

EHEA)" (PDF). Quality Assurance Agency. November 2008.

3. "Verification of Compatibility of Irish National Framework of Qualifications with the Framework for Qualifications

of the European Higher Education Area" (PDF). November 2006.

4. "Verification of Compatibility of Irish National Framework of Qualifications with the Framework for Qualifications

of the European Higher Education Area" (PDF). November 2006. p. 7.

http://www.qaa.ac.uk/en/Publications/Documents/Verification-of-compatibility-of-the-framework-for-qualifications-of-higher-education-institutions-in-Scotland-with-the-fr.pdf


https://en.wikipedia.org/wiki/Quality_Assurance_Agency

http://www.qaa.ac.uk/en/Publications/Documents/Verification-of-the-compatibility-of-The-framework-for-higher-education-qualifications-in-England--Wales-and-Northern-Irel.pdf




http://www.ehea.info/Uploads/QF/QF-Ireland_en.pdf




72


Националните Академии, специализирани в областта на спорта или

изкуствата предлагат четиригодишни европейски бакалавърски

програми, последвани от едногодишен магистър – например

Национална спортна академия “В. Левски”, Художествена академия

в София, и академията за актьорско майсторство или

консерваторията в София.

Mакедония

През 2003 г. образователната система в немски стил беше

променена, за да бъде в съответствие с европейската система за

трасфер на кредити (ECTS), поради процеса от Болоня.

Съществуващата академична степен, получена с диплома, се

превръща в бакалавърска (степен ОКС „бакалавър“).

Университетите обикновено получават бакалавърска степен след

три години (професионален бакалавър), следвано от магистърска

степен за две години. Възприета е също и системата за четири

години (европейски бакалавър), последвано от магистърска степен

от една година.

Eстония

Повечето университети и колежи в Естония днес предлагат 2 вида

образователна школа: 3 + 2 - тригодишна бакалавърска програма,

която може да бъде последвана от двугодишна магистърска

програма и 4 + 1 от 4-годишна бакалавърска програма, които могат

да бъдат последвани от едногодишна магистърска програма.

73


II.1.2. Европейски стандарти за оценяване и акредитация в ОКС

„магистър“

Столетните традиции в Британската образователна система влязоха

в пряка битка с изискванията за хармонизиране на образователните

изисквания в рамките на държавите членки. Преди още 17 години в

парламента на Обединеното кралство, депутатът от лейбъристката

партия Джаки Лорънс представи предложение, в което призова

депутатите да ликвидират споровете и хармонизира закона с

Европейските изисквания, защото това е "дискриминационна

практика" на "Таймс Висшето Образование" и че "обезценява и

подкопава усилията на учениците от другите британски

университети". Месец по-късно, Агенцията за осигуряване на

качеството на образованието (QAA) обяви резултатите от проучване

сред 150 големи работодатели. Регистрираните дании покаха, че

близо две трети погрешно смятат, че магистърската програма в

Кеймбридж е придобита следдипломна квалификация. Малко по-

висок процент, близо половината работодатели са направили същата

грешка по отношение на Университета в Единбург и главният

изпълнителен директор Джон Рандал определи „Оксбридж МА

(магистърска степен на Университета Оксфорд)“, като "подвеждащо и

анахронично" звание.

През януари 2001 г. същата вританска агенция (QAA) издаде

първата "европейска квалификационна рамка за висше образование

в Англия, Уелс и Северна Ирландия". Това послужи да се уточнят

учебните програми за магистърските степени и препоръчва

заглавието "магистър (Master)" да се използва само за

квалификации, които изпълни напълно изискванията от Болонската

конвенция за обучението във висше образование. Този въпрос се

74


разгледа много задълбочено и със загриженост в доклада на

Dearing, посочвайки, че по-кратки курсове на ниво Н (почетни

награди), напр. курсове за преподготовка, трябва да бъдат

оформени като Сертификати за дипломиране или следдипломни

квалификации, а не като магистърска степени.

Taблица 15: Европейски практики за асоциирани степени, осигурени от Бюрото по трудова статистика. Асоциирана степен: Две години до кариера или скок за бакалавър

Потвърждава се също така, че разширените бакалавърски степени

(5 годишни програми) могат да се приемат, като магистърско

образование, като се посочва аргумента, че "някои магистърски

V.E.T. Нива на академична степен

студент

Първо ниво

Средно образование Заглавие на фондацията Висша национална диплома / диплома за висше образование / Сертификат за висше образование

Второ ниво •Бакалавър

•Бакалавър • Учебна степен

След-дипломен

трето ниво Майсторска степен Майсторска степен Диплома за висше образование

четвърто ниво

• Специална степен • степен инженер

пето ниво

• докторска • магистърска степен

• Кандидат на науките докторска • магистърска степен

шесто ниво

По-висока докторска степен • хабилитационен

• Продължителност,хабилитационен По-висока докторска степен

Друг Лиценз Професионална квалификация / диплома / сертификат / грамота / диплома за клас / завършена степен / почетна степен

75


степени в медицината и инженерството се присъждат след

удължени бакалавърски програми (5 г. бакалавър + 2 г.

специализация ), година по-дълго от програмите за отличие във

Великобритания"8. Също така се обръща внимание към въпроса за

образователните квалификации "Оксбридж", които са издадени от

университетите в Оксфорд и Кеймбридж, не са „академични

квалификации". Първата "рамка за квалификации на висшите

учебни заведения в Шотландия", използва същите

квалификационни дескриптори, добавяйки кредитни стойности,

които посочват, че трансферните кредити трябва да бъде поне 180

ECTS кредита, а образованието "от ОКС „бакалавър“ до „магистър“

трябва да бъде 300 кредита с минимум 120 на магистърско ниво т.е.

магистърски програми с продължителност от 2 години.

Възоснова на направения сравнителен анализ за спецификите в

образователните системи на партньорските държави в проектния

консорциум и европейските регулации, извождаме следните

заключение:

Установихме, че терминът "магистър" трябва да се използва

само за квалификации, които отговарят на резултатите от

обучението и кредитните дефиниции в европейската

8

The Frameworks for Higher Education Qualifications of UK Degree-Awarding Bodies. Quality

Assurance Agency. November 2014. p. 29.

Results of the 2011 UK HE International Unit European Activity Survey of UK HEIs -

UK (PDF) (Report). UK Higher Education International Unit. 23 April 2012. p. 7.

"TCD to keep selling Masters - Independent.ie". Independent.ie. 19 November 2005. Retrieved 11

July 2016.

Master's Degree Characteristics Statement (PDF) (Report). Quality Assurance Agency. September

2015. pp. 4–5.

Master's Degree Characteristics Statement (PDF) (Report). Quality Assurance Agency. September

2015. pp. 10–13.

http://www.qaa.ac.uk/publications/information-and-guidance/publication?PubID=2843#.V4JIDegXZSA



http://international.ac.uk/media/1469367/e-12-02.pdf


http://www.independent.ie/irish-news/tcd-to-keep-selling-masters-25957591.html

http://www.qaa.ac.uk/en/Publications/Documents/Masters-Degree-Characteristics-15.pdf




76


квалификационна рамка и съобразно изискванията за

хармонизиране с Болонската конвенция;

Установихме, че "малък брой университети в Шотландия имат

дълга традиция да обозначават определени първи степени с

термина "магистър";

Установихме, че докладите на Агенцията за качество на

образованието във Великобритания и нейните разпоредби се

отнасят до базисните референтни стойности и изясняват, че

термина "магистър" в Шотландия отразява местните обичаи и

практика и не трябва да се приема, че резултатите от

регионалните й програми са на ниво „следдипломна

квалификация";

В Австрия, България, Германия, Македония, Естония, Украйна,

Латвия, Литва и Словакия, придобиването на магистърска степен

изисква най-малко пет години обучение, включително курсова

работа и заключителна дипломна теза. Магистрите обикновено

се присъждат в хуманитарните и социалните науки, докато

дипломите с удължени бакалавърски програми доминират в

областта на естествените и инженерните науки;

В Австрия големи университети започнаха да разделят Mag.Phil.

дипломна работа в четиригодишна бакалавърска и двугодишна

магистърска програма. Този ход е опит за стандартизиране на

изискванията с други страни от ЕС като част от процеса от

Болоня и ще даде възможност на студентите да излязат с

бакалавърска степен след четири години или да продължат с

допълнителни курсове към Mag.Phil (магистърска степен),

обикновено двегодишна програма.

77


С прилагането на Болонския процес учебните планове, водещи

до магистърски степени, бяха преустановени в много страни.

Международно сравнение за трансфер - Германия и

Австрия

В Съединените щати Министерството на образованието нарича

Магистър (университетско образование) равностойно на

магистърска степен. Оценките от университетите в САЩ за

изследователска дейност са различни. Например, държавният

университет в Орегон9 не приема досиетата на притежателите

на немскa или австрийскa „магистърска диплома“ за допускане

до прием във висше образование. Също така Калифорнийският

университет10 в Лос Анджелис изисква за прием в магистър

(университетска степен „бакалавър“) и смята, че Vordiplom,

Diplom (FH) или немска бакалавърска степен не са достатъчни за

получаване на достъп11.

В Канада, немският или австрийският магистър е в повечето

университети предпоставка за допускане в програма за висше

образование. Там не съществува консенсус между канадските

университети (всяка провинция има своя собствена юрисдикция

над образованието), независимо дали е магистърска степен по

философия (Mag.Phil.) се разглежда като равностойна на

магистърска или бакалавърска степен с отличие. В Обединеното

9 "Graduate Admission Requirements by Country | Graduate School | Oregon State

University". Oregonstate.edu. Retrieved 23 September 2011. 10 https://web.archive.org/web/20130209031523/http://www.gdnet.ucla.edu/gasaa /admissions/

ACADRECS.HTM. Archived from the original on February 9, 2013. Retrieved February 7, 2013. Missing or empty |title= (help) 11 Comparative Indicators of Education in the United States and Other G-8 Countries: 2006 (PDF). National

Center for Education Statistics, Institute of Education Sciences, U.S. Department of Education. August 2007

http://oregonstate.edu/dept/grad_school/country_reqs.php

http://oregonstate.edu/dept/grad_school/country_reqs.php

https://web.archive.org/web/20130209031523/http:/www.gdnet.ucla.edu/gasaa%20/admissions/%20ACADRECS.HTM

https://web.archive.org/web/20130209031523/http:/www.gdnet.ucla.edu/gasaa%20/admissions/%20ACADRECS.HTM

http://www.gdnet.ucla.edu/gasaa/admissions/acadrecs.htm

https://en.wikipedia.org/wiki/Help:CS1_errors#citation_missing_title

http://nces.ed.gov/pubs2007/2007006.pdf

78


кралство университетът "Абъристуит" (Aberystwyth University)12,

университетския колеж в Лондон13 и университетът в Шефилд

смятат Магистър (от университет)14 за равностоен на

бакалавърска степен, а Университетът Единбург15 признава, че

магистърската степен е достатъчна16 за да се влезе в

следдипломна квалификация17.

В Македония, Черна гора Словения, Сърбия, Хърватия, Босна и

Херцеговина и други балкански страни, които някога са били част от

Югославия, преди осъществяването на процеса от Болоня

„магистър на науката“ (magistar nauka / magister znanosti) е с

продължителност 3 години след дипломирането18 (чието

образование е продължило от 4 до 6 години) и е положена защита

на магистърска теза (magistarski rad)19. За да бъде повишен учен в

„доктор на науките“, той трябва да напише и защити докторска

дисертация. Магистър по изкуства (Magistar um (jе) etnosti) е

терминална степен по музика, актьорско и визуално изкуство.

• След процеса от Болоня, предходното висше образование е

реформирано. Текущите студенти, които са в 3 или 4-годишна

бакалавърска програма и 1-2-годишна магистърска програма,

трябва да напишат дисертацията си преди да завършат

докторантурата. Те трябва да завършат образователен курс по

12

Aberystwyth University - EU Qualifications". Aber.ac.uk. Archived from the original on 25 October 2011.

Retrieved 23 September 2011. 13 "Germany". Ucl.ac.uk. Archived from the original on 11 May 2012. Retrieved 23 September 2011 14 "Germany". Sheffield.ac.uk. Archived from the original on 24 September 2012. Retrieved 23

September 2011. 15 „Entry Requirements“. Ucl.ac.uk. Archived from the original on 11 April 2012. Retrieved 23 September 2011. 16

"Postgraduate | Germany | International students". Ed.ac.uk. 28 March 2008. Retrieved 23 September 2011. 17

Susan Carol Rogers; Thomas M. Wilson; Gary W. McDonogh, eds. (1996). European anthropologies: a guide to the profession. Ethnography, ethnology and social, cultural anthropology. 1. American Anthropological Association/Society for the Anthropology of Europe. p. 231., the establishment of a Ph.D. degree, which replaces the degree of mag. art. 18

Eurydice – Serbia and Montenegro (2004/2005) 19

"Croatia – Legal Framework". World Education News & Reviews. 16 (6). Nov–Dec 2003

https://en.wikipedia.org/wiki/Aberystwyth_University

https://web.archive.org/web/20111025223707/http:/www.aber.ac.uk/en/postgrad/howtoapply/entryrequirements/comparability/euqualifications

http://www.aber.ac.uk/en/postgrad/howtoapply/entryrequirements/comparability/euqualifications/

https://web.archive.org/web/20120511155934/http:/www.ucl.ac.uk/prospective-students/international-students/country-information/europe/germany/entry-requirements

http://www.ucl.ac.uk/prospective-students/international-students/country-information/europe/germany/entry-requirements

https://web.archive.org/web/20120924132956/http:/www.sheffield.ac.uk/international/countries/europe/eu/eu-a-to-h/germany/entry

http://www.sheffield.ac.uk/germany/entry.html

http://www.ucl.ac.uk/prospective-students/international-students/country-information/europe/Austria/entry-requirements

http://www.ed.ac.uk/studying/international/country/europe-russia/germany/postgraduate

http://www.eurydice.org/ressources/eurydice/pdf/064DN/064_SR_EN.pdf

http://www.wes.org/ewenr/03Nov/Croatia.htm

79


специалността и да преминат през предварителни изпити.

Студентите с магистърска степен нямат такива изисквания. Те

трябва да направят изследването, свързано само с дисертацията.

Някои университети които са запазил Magistar (например

Загребския университет) го признават като квалификация за

преддипломна квалификация 20.

II.1.3. Европейски стандарти за оценяване и акредитация в ОНС „доктор“

По-високи степени за докторска и следдипломна

квалификация, както и по-високият брой докторанти за научни

изследвания може да бъде доказан въз основа на официално

представено портфолио от публикувани изследвания с особено

висок стандарт. В Полша този стандарт е откритие или иновативен

елемент извън използването на научни методи. Примерите

включват дипломи за докторска степен в ОНС „доктор“ (PhD) и

авторска дисертация съдържаща научни иновации „доктор на

науките“ (D.Sc.). В Обединеното кралство, Ирландия и някои страни

от Британската общност се среща „доктор по филология“ (D.Litt.), а в

Скандинавия са разпространени традиционните докторанти (PhD).

Например, училището Св. Тома Д‘акен (École Saint-Thomas-d'Aquin)

към католическия университет в Льовен (Université Catholique de

Louvain) предлага възможност за студенти, които вече са получили

докторска степен, да получат магистърска степен Агреже (Agregé -

Magister Aggregatus)21.

20 "EFZG - Ekonomski Fakultet Zagreb". unizg.hr. 21 CV John F. Wippel - CUA Philosophy". Philosophy.cua.edu. Retrieved 2016-10-29.

http://www.efzg.unizg.hr/default.aspx?id=11769

http://philosophy.cua.edu/faculty/wippel/cv/

80


Учителската квалификация се получава в "учителски факултет"

(facultas docendi) по университетска процедура с теза и изпит

обикновено се счита за принадлежаща към категория „доктор“ в

Германия, Австрия, Франция, Лихтенщайн, Швейцария, Полша и др.

Хабилитацията завършва с награждаване на формална степен "д-р

Хабил". Притежателят на степента може да добави "habil." до

неговата докторска дисертация като "д-р Филип Хабил или "д-р

рер.нац. хабил“ ("Dr. phil. habil." or "Dr. rer. nat. habil."). В някои

европейски университети, особено в немскоговорящите страни,

степента е недостатъчна, за да имат преподавателски задължения

без професорски надзор (или да преподават самостоятелно на

докторантите) без допълнителен инструктор / сертификат / лиценз

за преподаване като частен доцент (Privatdozent). В много страни от

Централна и Източна Европа степента дава "venia legendi", латински

за "разрешение за лектор" или "ius docendi", "право на преподаване"

на определен академичен предмет в университетите за цял живот.

Френската академична система е имала по-висока докторска

степен, наречена "държавна докторска степен" (doctorat d'État), но е

заменена от академията за акредитация ("акредитация за надзор на

научните изследвания", съкратена HDR) през 1984 г.

По-високи доктори на науките често получават също така honoris

causa, когато университетът желае официално да признае

постиженията и приноса на дадено лице в определена област.

Доктор на търговията и доктор по медицина също може да бъде

награден на по-високо ниво на докторска степен

Обединено кралство: История на британската докторска степен

Докторатът отдавна съществува в Обединеното кралство, тъй като

първоначално е втората степен по богословие, право, медицина и

81


музика. Но в края на 19 век беше въведена научния докторат,

известна сега като по-висока докторска степен – доктор на науките.

Първата по-висока докторска степен за Доктор на науките е в

Университета Дърам, въведена през 1882 г.22. Тази практика е

последвана от други университети, включително Ун иверситета в

Кеймбридж, който установява своето научен доктор (ScD) през

същата година, Университетът в Лондон преобразува своя DSc от

напреднал курс на обучение до научна степен през 1885 г., а

Оксфордският университет, учредил доктор по филология (DLitt)

през 1900 г.23 24.

Научната степен Доктор е приета в Обединеното кралство след

съвместно решение от 1917 г. от британските университети, макар

че отнема много време, за да се установи. Оксфорд стана първият

университет, който създаде новата степен, въпреки че го нарече

DPhil. [100] Докторантът често се отличава от по-ранните по-високи

докторанти по отличителни академични тоги. Например, в

Кеймбридж докторантите носят тога на майстор с червени

облицовки, а напълно розова тога на висшите лекари, докато

Уелският университет дава на докторантите лилави тоги, а не

алени. Професионални докторанти бяха въведени във

Великобритания през 80-те и 90-те години. Най-ранните

професионални докторанти са в социалните науки, включително

22 Tina Barnes (2013). Higher Doctorates in the UK 2013 (PDF). UK Council for Graduate Education.

p. 6. ISBN 978-0-9563812-7-9. The UK higher doctorate has a long history with the first (a DSc) being offered by Durham University in 1882 23 John Aldrich. "The Mathematics PhD in the United Kingdom: Historical Notes for the

Mathematics Genealogy Projec". 24 M.G. Brock and M.C Curthouys, eds., The History of the University of Oxford., vol. VII, part

2: Nineteenth Century Oxford, (Oxford: Oxford University Press, 2000), p. 619.

http://www.ukcge.ac.uk/Media/Download.aspx?MediaId=1328

https://en.wikipedia.org/wiki/International_Standard_Book_Number

https://en.wikipedia.org/wiki/Special:BookSources/978-0-9563812-7-9

http://www.economics.soton.ac.uk/staff/aldrich/Doc1.htm

http://www.economics.soton.ac.uk/staff/aldrich/Doc1.htm

82


доктор по бизнес администрация (DBA), доктор на образованието

(EdD) и доктор по клинична психология (DClinPsy)25.

Британската докторска степен днес

Днес, с изключение на тези, на които е присъдена доктор хонорис

кауза (honoris causa), всички други видове доктори, дипломирани от

британски университети, са доктори със самостоятелно извършени

научни изследвания, тъй като техният основен компонент е

представянето на обширна и значителна теза или набор от

оригинални изследвания, назначени от университета. Докторантите

в Обединеното кралство са категоризирани като26:

По-ниски докторанти

Например ОНС „доктор“ (LLD, DSc, DLitt) може да притежават и

младшите докторанти, които обикновено се награждават или са със

значителна трудова дейност на продължителен период (доаени),

или за почетни степени. Агенцията за осигуряване на качеството

посочва в рамката за квалификации за висше образование на

организациите в Обединеното кралство, присъждащи награди те да

се отнасят до младшите докторанти, но не и до редовните

докторанти, работеши по програма хармонизирана с Блонската

конвенция27.

По-високи докторанти

25 "Professional Doctorates". International Association for Practice Doctorates. Retrieved 27

September 2016. 26 Characteristics Statement: Doctoral Degree" (PDF). Quality Assurance Agency.

September 2015. Retrieved 16 September 2016. 27 "The Frameworks for Higher Education Qualifications of UK Degree-Awarding

Bodies" (PDF). Quality Assurance Agency. November 2014. pp. 16–17, 30, 36. 'doctoral degree' is used only in respect of qualifications at level 8 on the FHEQ/SCQF level 12 on the FQHEIS.

http://professionaldoctorates.org.uk/professional-doctorates

http://www.qaa.ac.uk/en/Publications/Documents/Doctoral-Degree-Characteristics-15.pdf


http://www.qaa.ac.uk/en/Publications/Documents/qualifications-frameworks.pdf

http://www.qaa.ac.uk/en/Publications/Documents/qualifications-frameworks.pdf


83


Висшите докторати се присъждат като признание за значителна

част оригинални изследвания, предприети в продължение на много

години (във фирма, собствен почерг в практиката). Обикновено

кандидатът представя колекция от публикации, публикувани преди

това, рецензирани от специалисти, която се преглежда от комисия с

вътрешни и външни академици рецензенти, които решават дали

кандидатът заслужава докторска титла. По-високата докторска

степен е сходна в някои отношения с хабилитацията в някои

европейски страни. Целта на наградата обаче е значително

различна. Докато хабилитацията официално определя дали даден

преподавател е подходящо квалифициран да бъде университетски

преподавател, по-високата докторска степен не квалифицира

титуляря за длъжност, а по-скоро признава приноса му чрез

научните изследвания28. По-високи докторанти бяха определени от

Съвета на Великобритания за завършено образование (UKCGE)

през 2013 г. 29.

България докторат за „доктор на науките“ (DSc.)

В България академичната степен "доктор на науките" (doktor na

naukite) бележи най-високата академична степен, която може да

бъде постигната чрез проверка от 7 членове на научно жури. То

трябва да включва: вътрешни на организацията членове (на

основен трудов договор) ивъншни, работещи извън

научноизследователската институция). Научната степен "доктор на

28 Tina Barnes (2013). Higher Doctorates in the UK 2013 (PDF). UK Council for Graduate

Education. p. 6. ISBN 978-0-9563812-7-9. The UK higher doctorate has a long history with

the first (a DSc) being offered by Durham University in 1882 29 Tina Barnes (2013). Higher Doctorates in the UK 2013 (PDF). UK Council for Graduate

Education. p. 6. ISBN 978-0-9563812-7-9. The UK higher doctorate has a long history with

the first (a DSc) being offered by Durham University in 1882







84


науките" (DSc = doktor na naukite) е въведена в СССР през 1934 г.30

и във всички държави-членки на бившия източен блок. Тази система

обикновено е приета от цялата СССР / Русия и от много

посткомунистически държави, членове на бившата финансова

система СИФ (SIF). По-ниската степен е „кандидат на науките“

(kandidat na naukite), е първата стъпка в научната кариера и е

еквивалентна на научната степен "доктор" в други страни (докторска

степен). След Болонския процес ОНС „доктор“ е достатъчна степен,

за да се стигне до университетски професор, но е по-престижно да

има второто научно ниво DSc. Степен (доктор на науките).

Основната отговорност за осигуряването на качеството носи всяка

институция, съгласувана от министрите на образованието на

страните, участващи в процеса от Болоня (Берлинското комюнике,

2003 г.). Вътрешното осигуряване на качеството включва всички

процедури, предприети от висшите учебни заведения, за да се

гарантира, че качеството на техните програми и квалификации

съответства на техните собствени спецификации и на тези на други

съответни органи като агенциите за гарантиране на качеството.

Външните прегледи на качеството, предприети от агенциите за

осигуряване на качеството, предоставят обратна информация на

институциите и на заинтересованите страни. Принципите и

процесите за осигуряване на качеството се отнасят за всички

начини на учене и преподаване (формални, неформални,

продължаващи, нови начини на учене, преподаване и оценка).

Европейските стандарти и насоки за осигуряване на качеството в

Европейското пространство за висше образование (ENQA, 2005)

подкрепят вътрешното и външното осигуряване на качеството.

30 Leitenberg, Milton and Raymond A. Zilinskas (2012), The Soviet Biological Weapons

Program: A History, Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 2012, Table 2.1.

85


II.1.4. Заключение

Има две европейски квалификационни рамки31: Рамката за

квалификации на Европейското пространство за висше образование

(QF-EHEA) и Европейската квалификационна рамка за учене през

целия живот на ЕК (EQF-LLL). И двете рамки използват резултатите

от обучението, за да опишат квалификациите (напр. Бакалавър,

магистър, доктор) и са съвместими помежду си по отношение на

висшето образование (цикли 1, 2 и 3 от QEHE отговарят на нива 6, 7

и 8 на EQF-LLL ) и покриват квалификациите на нива ISCED 6, 7, 8.

В QF-EHEA три основни цикъла, както и кратък цикъл, са

идентифицирани и описани от така наречените Дъблински

дескриптори по отношение на: прилагане на знания и разбиране,

вземане на преценки, комуникационни умения и изграждан на

навици за учене. Краткият, първият и вторият цикъл също се

характеризират с кредитни диапазони:

Краткосрочните квалификации по цикъл обикновено включват

приблизително 120 ECTS кредита.

Квалификациите за първи цикъл обикновено включват 180 или

240 кредита.

Квалификациите от втория цикъл обикновено включват 90 или

120 ECTS кредита, с минимум 60 ECTS кредита на нивото на

втория цикъл.

Използването на ECTS през третия цикъл варира – съобразно

националното законодателство и вътрешните Правилници на

Университетите или научните институти, които присъждат

научната титла.

31 http://ec.europa.eu/education/ects/users-guide/programme-context_en.htm#ectsTop

86


Европейската квалификационна рамка описва "нивата на

квалификация" (без посочване на кредитни диапазони) – за да

осигури обща референтна рамка, която да съдейства за сравняване

на националните квалификационни системи, рамки и техните нива.

Тя се основава на осем нива. Като инструмент за насърчаване на

ученето през целия живот европейската квалификационна рамка

(EQF) за нивата на образование в средното училище обхваща

общото и образованието за възрастни, професионалното

образование и обучение, както и висшето образование:

• Осемте нива обхващат целия обхват на квалификациите от тези,

постигнати в края на задължителното образование, до тези,

присъдени на най-високо ниво на академично и научно или

професионално образование и обучение.

• Всяко ниво трябва по принцип да бъде постижимо чрез различни

образователни и кариерни пътеки.

• Резултатите от обучението са определени в три категории - като

знания, умения и компетентност.

87


II.2 Видове образователни програми за средно образование

II.2.1. Специализирана терминология и речник на ЕС за подкрепа и усъвършенстване на програмите в училищното обучение и образование

Учебната програма за нова професия "Уелнес инструктор" е

интелектуален продукт, който се разработва по Европейски проект

№ 2016-1-BG01-KA202-023690 - WELVET, субсидиран по

Програмата на Общността "Еразмус +" (Регламент (ЕС) №

1288/2013 на Европейския парламент и на Съветът от 11 декември

2013 г.), ключово действие КА 2: сътрудничество за иновации и

обмен на добри практики чрез стратегически партньорства в

областта на училищното образование. Използването на конкретна

терминология е в хармония с Речника на ЕС за подкрепа и

усъвършенстване на училищни програми за обучение и

образование в Европа.

При разработването на пълната документация за новата в ЕС

професия "Уелнес инструктор", проектния консорциум от изявени

международни експерти ще се придържа към следното

терминологично съдържание и понятийни определения32:

Еразъм +: Програма на ЕС за образование, обучение, младеж

и спорт за периода 2014-2020 г. (Регламент (ЕС) № 1288/2013).

Европейска система за трансфер и натрупване на кредити

(ECTS): Система за натрупване и трансфер на кредити,

основана на обучаемите, основана на принципа на

прозрачност на процесите на обучение, преподаване и оценка.

Неговата цел е да улесни планирането, предоставянето и

оценката на учебните програми и мобилността на студентите,

32 http://ec.europa.eu/education/ects/users-guide/glossary_en.htm#educational-component

88


като признае постиженията и квалификациите в обучението,

както и периодите на обучение.

Европейска система за кредитиране на професионалното

образование и обучение (ECVET): Системата ECVET33 има

за цел да позволи трансфера, признаването и натрупването на

резултати от обучението, за да се получи квалификация.Тя е

децентрализирана система, която разчита на доброволното

участие на държавите-членки и заинтересованите страни в

професионалното обучение, като се спазват националните

законодателства и регламенти. Той дава методологическа

рамка за описване на квалификациите по отношение на

резултатите от обучението, използвайки единици,

позволявайки разпределянето на прехвърляеми точки за

държавите-членки с различни образователни и

квалификационни рамки. ECVET се основава на партньорски

споразумения относно прозрачност на квалификациите и

взаимно доверие на заинтересованите страни (ECVET, 2010).

Образователен компонент: Самостоятелно и формално

структурирано учебно преживяване (например: курсова

единица, модул, работа).

Europass мобилност: Europass е набор от пет документа

(автобиография, езиков паспорт, Europass мобилност,

притурка към сертификат, притурка към диплома), чиято цел е

уменията и квалификациите да бъдат ясно и лесно разбрани в

Европа. Europass Mobility е документ за записване на знания и

умения, придобити в друга европейска страна, попълнен от

33 Necessary conditions for ECVET implementation. http://www.cedefop.europa.eu/node/11836

89


институциите, участващи в мобилността на лицето

(изпращаща и получаваща институция).

Европейско пространство за висше образование (ЕПВО):

Европейското пространство за висше образование (ЕПВО)

стартира на десетата годишнина от Болонския процес, през

март 2010 г. по време на министерската конференция в

Будапеща-Виена. Основавайки се на основната цел на

Болонския процес от създаването му през 1999 г., ЕПВО има

за цел да осигури по-сравними, съвместими, съгласувани и

привлекателни системи за висше образование в Европа.

Европейска квалификационна рамка за учене през целия

живот (ЕКР): Европейската квалификационна рамка за учене

през целия живот е обща европейска референтна рамка, която

позволява на страните от Европейския съюз да свързват

своите квалификационни системи един с друг. Той беше приет

от Европейския парламент и Съвета на 23 април 2008 г. ЕКР

използва осем референтни нива, основани на резултатите от

обучението, които са определени по отношение на знания,

умения и компетентност. Той премества фокуса от входа

(продължителността на учебния опит, вида на институцията)

върху това, което човек, притежаващ определена

квалификация, действително знае и може да направи. Това

прави квалификациите по-разбираеми и разбираеми в

различните държави и системи в Европейския съюз.

Извън ЕС, например в Съединените щати, асоциираните степени

обикновено се придобиват в продължение на две или повече години

и могат да бъдат постигнати в колежите на общността, техническите

колежи, професионалните училища и някои други форми за колежи.

90


Студент, който завършва двугодишна програма, може да придобие

позиция: сътрудник по изкуства.

Tаблица 16:

Европейски практики за асоциирани професионални степени, осигурени от Бюрото по трудова заетост.

Професионални (V.E.T.) нива в средната образователна степен Ученик Първо

ниво

•Средно образование • Стипендията на фондацията / Сертифициране на марката / Брандови семинари • Национална диплома с държавни стандарти / Диплома за средно образование / Професионални или преквалификация класове/Сертификат за обучение за след дипломна квалификация • Курс на ПОО

Подробно обяснение въз основа на Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот

• Този тип професионално образование не се обновява или променя • образователното равнище, което е свързано със знанието.

• Всички асоциирани степени са свързани със специфичните • Професионални умения в дадена област или сектор. Ако обучението е в • университет доставчик асоциираната степен ще бъде за същото • образователно ниво. Ако това е вторична диплома и обучението • Програмата дава сертификат ще бъде надграден професионалист • умения на същото образователно ниво, но с • Утвърждаване от Европас.

Вид обучение и образование

Друг

Трето ниво в средното образование ниво / • Курс на ПОО

• Висша национална диплома / диплома за висше образование / • Сертификат за обучение на висшето образование • 2-годишно образование в професионална гимназияor • 6-месечно професионално обучение след диплома от • Средно училище • Диплома или доказателство. Удостоверение за ½ професия

Четвърто нива Средно образование / • Курс на ПОО

• 4-годишно образование в професионална гимназия или • 1 година професионално обучение след диплома • на средното училище • Диплома или професия за пълна професия

Лицензиране Професионална диплома / диплома / • Маркови сертификати / дипломи / Награди / Професионални конкурси и Международни Фирмени събития (Brand Int.Events).

91


Асоцииран в изкуствата (А.А.)34 или сътрудник на науката /

сътрудник в науката (A.S.) степен. А.А. степените обикновено се

получават в хуманитарните, бизнес и социалните науки. Като

степените се присъждат на тези, които учат в научна и техническа

област. Студентите, които завършат двегодишна техническа или

професионална програма, могат да спечелят сътрудник на

приложна наука / сътрудник в приложната наука (A.A.S., лесно

объркан с Associate of Arts and Science). Те също така имат

възможност да използват кредитите от асоциираното лице.

Практикува се също асоциирана степен: Две години до кариера или

начало на сертифицирано образование преди бакалавърска степен

чрез споразумения за билатерално професионално

сътрудничество35.

34 "Degree Programs". College of DuPage. Retrieved 1 August 2016. 35 "Student Zone – College – Finding/Applying". College Zone. Retrieved 2013-07-25.

http://www.cod.edu/programs/degree_programs.aspx

https://en.wikipedia.org/wiki/College_of_DuPage

http://www.collegezone.com/415_813.htm

92


II.2.2. Логистика при разработване на иновативна образователна програма за обучение и образование в средното училище

Когато се разработва нова програма, първото решение обикновено

се отнася до нивото на квалификацията, която ще бъде присъдена,

определена въз основа на съответното европейско законодателство

и съществуващите квалификационни рамки (европейски,

национални, секторни, институционални).

Ще бъде очевидно, че не всички резултати от обучението са на едно

и също ниво - оттам пълното прилагане на кредитна система

изисква дескриптори на нивото.

Както споменахме в предишната точка на анализ има две

европейски квалификационни рамки36: Рамката за квалификации на

Европейското пространство за висше образование (QF-EHEA) и

Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот на

ЕК (EQF-LLL). И двете рамки използват резултатите от обучението,

за да опишат квалификациите (напр. Бакалавър, магистър, доктор) и

са съвместими помежду си по отношение на висшето образование

(цикли 1, 2 и 3 от QEHE отговарят на нива 6, 7 и 8 на EQF-LLL ) и

покриват квалификациите на нива ISCED 6, 7, 8.

В QF-EHEA три основни цикъла, както и кратък цикъл, са

идентифицирани и описани от така наречените Дъблински

дескриптори по отношение на: прилагане на знания и разбиране,

вземане на преценки, комуникационни умения и изграждан на

навици за учене. Краткият, първият и вторият цикъл също се

характеризират с кредитни диапазони.

36 http://ec.europa.eu/education/ects/users-guide/programme-context_en.htm#ectsTop

93


Европейската квалификационна рамка описва "нивата на

квалификация" (без посочване на кредитни диапазони) – за да

осигури обща референтна рамка, която да съдейства за сравняване

на националните квалификационни системи, рамки и техните нива.

Тя се основава на осем нива. Като инструмент за насърчаване на

ученето през целия живот европейската квалификационна рамка

(EQF) за нивата на образование в средното училище обхваща

общото и образованието за възрастни, професионалното

образование и обучение, както и висшето образование:

• Осемте нива обхващат целия обхват на квалификациите от тези,

постигнати в края на задължителното образование, до тези,

присъдени на най-високо ниво на академично и научно или

професионално образование и обучение.

• Всяко ниво трябва по принцип да бъде постижимо чрез различни

образователни и кариерни пътеки.

• Резултатите от обучението са определени в три категории - като

знания, умения и компетентност. Това означава, че квалификациите

- в различни комбинации - обхващат широк обхват на резултатите от

обучението, включително теоретични знания, практически или

технически умения и социални/професионални компетенции, при

които се включва дори способността да се работи в екип или с други

хора и е от решаващо значение за работодателите.

Различните цикли на квалификационната рамка за висше

образование (QF-EHEA) обхваща и нивата в квалификационната

рамка за учене през целия живот на ЕК (EQF-LLL), и може да бъдат

обощени както следва:

• Квалификация с кратък цикъл на ниво 5;

94


• Квалификации за първи цикъл на ниво 6;

• квалификации от втория цикъл на ниво 7;

• Квалификации от третия цикъл на ниво 8.

Националните образователни системи могат да включват нива,

различни от включените в общите рамки, доколкото националните

рамки са самостоятелно сертифициращи и се отнасят към

квалификационната рамка за висше образование и за средно или

професионално образование. Например, докато европейската

квалификационната рамка (ЕКР) обхваща 8 нива, броят на нивата в

националните рамки понастоящем в Европа варира от 7 до 12.

Следователно фактът, че краткосрочните квалификации за

отделните цикли са включени в квалификационната рамка за

висше образование (QF-EHEA), не задължават страните да

включват такива квалификации в националните си рамки но тя ясно

признава факта, че много национални рамки включват

квалификации за кратък цикъл, което разширява броя на нивата в

националните рамки.

Професионално обучение и образование

Съгласно член 14 от Хартата на основните права на ЕС "Всеки има

право на образование и достъп до професионално и продължаващо

обучение".

Член 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз

признава, че държавите от ЕС са отговорни за съдържанието и

организацията на националното професионално образование и

обучение (ПОО) и че ролята на ЕС е да допълва техните действия

(в България тази институция е НАПОО). Така политиката на ЕС се

стреми да отговори на общи предизвикателства като застаряването

95


на населението, дефицитите на уменията и глобалната

конкуренция, с цел подобряване на пригодността за заетост и

осъвременяване на уменията.

ПОО играе ключова роля в стратегията "Европа 2020", а

стратегическата рамка на ЕК "Образование и обучение 2020" описва

целите, инструментите и договореностите за съвместна работа на

равнище ЕС.

Еразмус+, управляван от Изпълнителната агенция за образование,

аудиовизия и култура на ЕК, има за цел да подобри качеството на

ПОО в целия ЕС и предлага възможности за стажове и

професионално развитие в чужбина. Също така насърчава

партньорствата между организациите за ПОО и бизнеса и други

потенциални работодатели.

Други органи на ЕС, които работят в областта на обучението, са:

• Европейски център за развитие на професионалното обучение

(Cedefop) в Солун (създаден през 1975 г.);

• Европейската фондация за обучение, Торино (1994 г.);

• Консултативният комитет по професионално обучение, създаден

да подпомага Комисията при изпълнението на нейната политика

(2004 г.).

96


II.2.3. Европейска концепция за акредитация в средното

образование

Европейска концепция за акредитация в средното образование

изисква разработването на учебна програма за изучаваните

дисциплини, съдържаща рамка с резултатите от обучението

(Syllabus), образователен стандарт (Educational Standard) и

разпределение на учебните часове по дисциплини (Corriculum).

Съществува също Европейска кредитна система за

професионално образование и обучение (ECVET), чиято основна

цел е да:

улесни обучаваните да получат валидирани и признати

умения, знания и компетенции свързани с работата на

професията, като хармонизира придобити в различни

системи и държави дипломи/цертификати, така че те да

могат да разчитат на професионална реализация от

придобитата квалификация;

направи по-привлекателно придвижването за работа между

различни държави и учебни/професионални среди;

увеличи съвместимостта между различните системи за

професионално образование и обучение (ПОО) в Европа и

квалификациите, които те предлагат;

подкрепи пригодността за заетост на завършилите ПОО и

доверието на работодателите, че всяко квалификация на

ПОО притежава специфични умения, знания и компетенции;

В заключение може да се обобщи, че Европейската кредитна

система за професионално обучение и образование (ECVET) е

мощен инструмент за осъществяване на трансграничното

97


сътрудничество за професинална реализация на младите хора и

осигуряване на интелигентен разтеж.

Приемането профеионалната трансферна кредитна система ще

даде възможност на всички граждани да използват своите

квалификации и резултати от обучението във всеки нов учебен или

трудов опит в Европейския съюз.

Cedefop наблюдава прилагането на ECVET в държавите-членки и в

докладите си от 2010 г. и 2011 г. се посочва колко е постигнат

напредъкът. Но сега има нарастващо чувство, че са необходими

общи насоки, които да помогнат за формулирането на стратегия.

В брошурата Европейският център за развитие на професионалното

обучение (Cedefop) разглежда условията и мерките, които

държавите-членки трябва да въведат през 2012-2015 г., за да

изпълнят изцяло препоръката на ECVET от 2009 г., но за съжаление

значитлен брой страни-членки не са изпънили тази препоръка и до

2017 г.

Европейската кредитна система за професионалното обучение

(ECVET) е част от разработването на общи европейски инструменти

за образование и обучение: европейската квалификационна рамка и

свързаните с нея национални квалификационни рамки,

европейската референтна рамка за осигуряване на професионално

образование и обучение (EQAVET) и Europass. Кредитната система

за професионалното обучение също е свързана с прилагането на

европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS)

във висшето образование. Всички тези инструменти се основават и

насърчават резултатите от ученето като ключов принцип при

определянето и описанието на квалификац иите и всички те

наблягат на осигуряването на „култура за качеството в

98


образованието“ като условие за подобрено европейско

сътрудничество в областта на образованието и обучението.

Трасферните кредити предлагат нова връзка между образованието

и обучението и пазара на труда (Cedefop, 2011).

Определянето на целите на прилагането на ECVET включва

приоритетно определяне на целите в светлината на целите на

националната политика и общоприетите цели на стратегията

"Европа 2020" за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, за

да бъдат създадени социални условия за изграждане на „икономика

основана на знанието“. Следователно, задачата за определяне на

цели трябва да балансира загрижеността и специфичните за

системата цели по отношение на разработването на съгласуван

европейски подход към кредитните системи въз основа на

препоръката на ECVET. Паралелно е важно да се вземат предвид и

преследваните цели при разработването на национални

квалификационни рамки, процедури за валидиране или подходи към

мобилността с учебна цел.

Добавената стойност на ECVET до голяма степен се определя от

националните, регионалните или местните условия на ПОО и от

реформите и промените в областта на ПОО, които вече са в ход.

Трансферната система също така зависи от това как ECVET може

да се справи с конкретни недостатъци и трудности, пред които са

изправени системите за ПОО, като: отпадащите от училище,

осигуряване на достъп до образование и обучение или интеграция

на групи мигранти, деца в неравностойно положение или

специфични нужди. Националните реформи, въвеждащи към

резултатите от обучението, частична квалификация или процедури

за валидиране, са от значение за ECVET.

99


Като цяло, квалификациите - и валидирането на неформалното и

самостоятелното учене - се отнасят до две (23) основни категории

стандарти: „стандарт за дефиниция на основно работно място,“ и

„стандарт за образование и обучение“. Тези две категории работят в

съответствие с различни логики, отразяващи различни набори от

приоритети, мотивации и цели.

Професионалните стандарти са класификации и дефиниции на

основните работни места, които хората извършват. Следвайки

логиката на заетостта, тези стандарти ще се съсредоточат върху

това, което хората трябва да направят, как ще го направят и колко

добре го правят (периодични атестации). Те трябва да бъдат

написани като компетенции и формулирани по отношение на

резултатите. Те съществуват във всички европейски страни, но

всяка нация има собствен стил на извличане и представяне на тези

стандарти. Професионалните стандарти представляват мост между

пазара на труда и образованието, тъй като от тях могат да се

разработят образователни стандарти (учебни програми и

педагогически инструменти).

Стандартите за обучение, следвайки логиката на образованието и

обучението, се съсредоточават върху това, което хората трябва да

научат, как ще го научат и как ще се оценява качеството и

съдържанието на ученето. Основният интерес е формулиран по

отношение на входа (предмет, учебна програма, методи на

преподаване, процес и оценка). Образователните стандарти

обикновено са написани като учебни спецификации и

квалификационни спецификации. Например, за да сте

квалифициран водопроводчик, трябва да изучавате конкретни

предмети в определен тип институция за определен период и да

100


използвате учебник или ръководство, същото изискване ще се

приложи и към „Wellness инструктора“. Професионалните стандарти

все повече оказват влияние върху начина на обучение написани:

като резултати от обучението, които са изявления за това, което

човек знае и може да направи в работна ситуация. Европейският

проект WELVET ще изходи от същтата гледна точка и учебните

резултати в разработените интелектуални продукти ще са

ориентирани съобразно нуждите на нишовия туризъм и Wellness

културата.

Много подходи за валидиране на неформалното и самостоятелното

учене се отнасят до втората категория стандарти, предназначени

специално за системата на образование и обучение. Критичният

въпрос е дали тези стандарти се дефинират чрез специфициране на

входните материали или резултатите от обучението (както се

изисква от професионалните стандарти). Подходът, базиран на

резултатите, обикновено се използва за професионално

образование и обучение (тъй като връзката с професионалните

стандарти обикновено ще бъде по-хармонизирана), но ситуацията в

други части на системата за образование и обучение може да бъде

различна. Стандартите могат да се разглеждат като ключов фактор

за гарантиране на цялостната достоверност на валидирането на

неформалното и самостоятелното учене, същото изискване ще се

приложи и разработи стандарт за професията „Wellness инструктор“.

101


II.2.4. Заключения

Европейският проект WELVET ще се придържа съобразно гледната

точка на бизнеса при разработването на учебните резултати в

интелектуалните продукти и вичките образователни инструменти ще

са ориентирани съобразно нуждите на нишовия туризъм и Wellness

културата. За да стане възможно квалифицирането за „Wellness

инструктор“ е важно да се разработят тематични планове за

изучаваните конкретни предмети в определен тип институция за

определен период и да се прилагат изискванията представени в

Силабуса на професията. Разработените интелектуални продукти

по проекта WELVET ще дефинират чрез специфициране на

разработените материали и резултатите от обучението - както се

изисква от стандартите в професионалното обучение и

образование. Подходът, базиран на резултатите, обикновено се

използва за професионално образование и обучение, тъй като

връзката с професионалните стандарти обикновено е

хармонизирана с нуждите и очакванията на бизнеса. Стандартът се

разглежда като ключов фактор за гарантиране на цялостната

достоверност на валидирането на професионалното образование и

обучение за новата професия „Wellness инструктор“.

102


II.3. Общо заключение, изводи, препоръки, теоретични и

научно-приложни приноси:

Извършеният сравнителен анализ е основан на научни резултати от

социологически изследвания и проучвания на глобални агенции. В

него взеха участие хабилитирани лица, млади учени, доктори на

науките и защитили доктори, настоящи докторанти, магистри и

бакалаври по международен бизнес. Международният авторски

колектив сформиран по европейски проект Еразъм+ - 2016-1-BG01-

KA202-023690 насочи научните си интереси към сравняване на

показателите, отнасящи се до националните практики и традиции за

здравословен начин на живот. Ползваните данни за анализ се

ограничават до отделни параметри от цялостни многогодишни

изследвания на Gallup-Healthways за Уелбийнг (Wellbeing)

индекса. Посочени са паралелно данни и от Докладите на ООН за

индекса на щастието (Happy Planet index - HPI) и от глобалното

възрастово изследване (Global Age Watch). Представеният в

настоящото издание сравнителен анализ е интелектуален продукт

субсидиран от ЕК, по трета приоритетна ос на програма Еразъм+ за

професионално обучение и образование.

За първи път в Европа се прави сравнителен анализ по Уелбийнг

(Wellbeing) индекса на държавите България, Македония, Австрия,

Естония и Великобритания. В него са използвани за аргументация и

отбелязани класациите на респективните държави формиращи

партньорския проектен консорциум по данни на посочените по-горе

глобални агенции.

Проектът WELVET изпълни своята висока и смела цел да разработи

пълен набор от интелектуални продукти, за нуждите на

Рекреативната и Уелнес индустрия и туризъм в Европа. За да се

аргументира потребността от включването на нова професионална

103


длъжност: Уелнес Инструктор (Wellness Instructor) бе изработен

настоящия анализ за доказване на социалната значимост и

икономическите ползи на национално и европейско ниво.

Настоящото издание предлага задълбочен анлиз на средата по

специфични параметри, отчитащи нивото на Уелнес култура по

мненията и очакванията на гражданите, наличието на

образователни програми за обучение на специализирани кадри,

адаптиране на образователното съдържание по степени, съобразно

националната специфика и изисквания към стандарта за обучение.

II.3.2.Изводи:

1. Сравнителният анализ за уелбийнг състоянието в проектните

партньорски държави доказа по категоричен начин социалната

значимост на Wellness културата, на национално, регионално и

глобално ниво;

2. Търсенето на Wellness услуги и острата нужда на Wellness

туризма от специализирани и сертифицирани кадри дават

основание да се разработят образователни инструменти за

обучение в новата професия – „Wellness инструктор“;

3. Болонският процес е наложил общо европейски изисквания към

образователните подходи и нива на образование

регламентирани в Европейската квалификационн рамка;

4. Признаването на новата европейска професия – „Wellness

инструктор“ е съобразено с изискванията за специализиран

Силабус, съдържащ очакваните резултати от специализираното

обучение, Корикулум съдържащ разпределението на часовете

по учебни дисциплини и адаптирана продължителност на

обучението за цяла (пълен курс на обучение) и половин

професионална квалификация;

104


5. Разработването на образователен стандарт за професионално

сертифициране е задължителен самостоятелен интелектуален

продукт – необходим на институциите и практиката за

осигуряване на мобилност на кадрите при трансгранично

сътрудничество;

6. Образователните инструменти за новата европейска професия

– „Wellness инструктор“ е важно да осигуряват връзка с

изискванията на ЕКР за висше образование;

7. Интелектуалните продукти в WELVET проекта за „Wellness

инструктор“ са под регакцията на Доц. Бистра Димитрова, дн,

която е автор и ръководител на успешно акредитирани

специализирани образователни програми на ниво „бакалавър“,

„магистър“ и „доктор“ по „Wellness култура, в Национална

спортна академия „В. Левски“, София, България. Това нейно

участие научно гарантира надграждането на знанията,

уменията и компетенциите в 3-о, 4-о, 6-о, 7-о и 8-о ниво

съобразно европейската кавлификационна рамка и недопускане

на тематично повтаряне в изучаваните дисциплини,

ориентирани към нуждите и очакванията на глобалната

Wellness индустрия и нишов туризъм;

8. Съдържанието на интелектуалните продукти за „Wellness

инструктор“ са съобразени с общоприетите цели на стратегията

"Европа 2020" за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж,

и насочени към създаване на социални условия за изграждане

на „икономика основана на знанието“.

105


II.3.3.Препоръки за практиката:

1. При обучение на специализирани кадри „Уелнес (Wellness)

Инструктор“ е важно да се спазват границите посочени в

Стандарта на професията;

2. Длъжността „Уелнес (Wellness) Инструктор“ е с висока

социала значимост и носи финансови приходи за

Рекреативната и Уелнес (Wellness) индустрия и туризъм на

национално и континентално ниво;

3. Професията „Уелнес (Wellness) Инструктора“ подпомага

повишаването на „Уелнес (Wellness) културата“ на нацията, с

което подобрява в права връзка Уелбийнг (Wellbeing) и Happy

Planet индексите на държавите.

II.3.4.Теоретични и научно-приложни приноси на WELVET проекта: 1. За първи път в Европа се прави сравнителен анализ по Уелбийнг

(Wellbeing) индекса на държавите България, Македония,

Австрия, Естония и Великобритания;

2. За първи път в Европа се разработва пълна документация за

въвеждането на новата професия „Уелнес (Wellness)

Инструктор“;

3. За първи път в Европа се стандартизират знанията, уменията и

социалните отношения, които „Уелнес (Wellness) Инструктора“

трябва да притежава;

4. За първи път в Европа се конструира електронно приложение на

5 езика, достъпно на Google play и позволяващо да се установи

входно и изходно ниво на Уелнес (Wellness) култура“.

106


Използвани източници, сайтове и приложения 1. Aked, J., Marks, N., Cordon, C., & Thompson, S. (2008). Five ways to well-being: The

evidence. A report presented to the Foresight Project on communicating the evidence base for improving people’s well-being. London: The New Economics Foundation (nef). Available at: http://www.neweconomics.org/publications/five-ways-well-being-evidence. Accessed 13 Dec 2012.

2. Allardt, E.: 1978, ‘The relationship between objective and subjective measures in the light of a comparative study’, in R. F. Tomassen (ed.), Comparative Studies in Sociology (Greenwich, CT: JAI Press), p. 1.Google Scholar

3. Alexandrova, V.: 2017. Ефективни уелбийнг методи във водна среда при жени със затлъстяване в средна възраст (Effective water environment wellbeing methods for women with deep fats in midle age). International Scientific Journal: Sc-innovations for the recreative&wellness industry and the niche tourism. In Bulgarian Language. ISNN: 1314-3433. Sofia, 2017,Issue 2, p.84-89.

4. Allin, P., & Croft, L. A. (in press). Measuring wellbeing in modern societies. In C. L. Cooper (Ed.) Wellbeing and work. Wiley-Blackwell, pp 44–68.

5. Andresen, E. M.: 1999, ‘Population measurement of Health-Related Quality-of-Life (HRQoL)’, Quality of Life Newsletter, Jan. 21.

6. Andrews, F. M. and McKennell: 1980, ‘Measures of self-reported well-being: Their affective, cognitive, and other components’, Social Indicators Research 8, pp. 127–155.Google Scholar

7. Andrews, F. M. and S. B. Withey: 1976, Social Indicators of Well-being: American's Perceptions of Life Quality (New York: Plenum Press).Google Scholar

8. Argyle, M.: 1996, ‘Subjective wellbeing’, in A. Offer (ed.), In Pursuit of the Quality of Life (New York: Oxford University Press), pp. 18–45.Google Scholar

9. Arroyo, D. M.: 1989a, ‘Crime patterns and public safety’, SocialWeather Bulletin 89-9 (Quezon City: Social Weather Stations, Inc.).Google Scholar

10. Arroyo, D. M.: 1989b, ‘Self-rated poverty and poverty thresholds,' SocialWeather Bulletin 89-3 (Quezon City: Social Weather Stations, Inc.).Google Scholar

11. Arroyo, D. M.: 1990a, ‘Monitoring changes in the Filipino's standard of living: Gains and losses, optimism and pessimism among broad groups’, Social Weather Bulletin 90-13 (Quezon City: Social Weather Stations, Inc.).Google Scholar

12. Arroyo, D. M.: 1990b, ‘Poverty means more than low incomes’, Social Weather Bulletin 90 -5 (Quezon City: Social Weather Stations, Inc.).Google Scholar

13. Bardo, J.W., S. J. Yeager and M. J. Klingsporn: 1982, ‘Preliminary assessment of format-specific central tendency and leniency error in summated rating scales’, Perceptual and Motor Skills 54, pp. 227–234.Google Scholar

14. Boelhouwer, J. and I. Stoop: 1999, ‘Measuring well-being in the Netherl ands: The SCP index from 1974 to 1997’, Social Indicators Research 48, pp. 51–75.Google Scholar

15. Bollen, K. A.: 1989, Structural Equations with Latent Variables (New York: John Wiley & Sons).Google Scholar

16. Boyle, G. J.: 1991, ‘Does item homogeneity indicate internal consistency or item redundancy in psychometric scales?’, Personality and Individual Differences 12, pp. 291–294.Google Scholar

17. Brief, A. P. and L. Roberson: 1989, ‘Job attitude organization: An exploratory study’, Journal of Applied Social Psychology 19, pp. 717–727.Google Scholar

18. Broe, G. A., A. F. Jorm, H. Creasey, D. Grayson, D. Edelbrock, L. M. Waite, H. Bennett, J.S. Cullen and B. Casey: 1998, ‘Impact of chronic systemic and neurological disorders on disability, depression and life satisfaction’, International Journal of Geriatric Psychiatry 13, pp. 667–673.Google Scholar

19. Bufford, R. K., R. F. Paloutzian and C. W. Ellison: 1991, ‘Norms for the spiritual well-being scale’, Journal of Psychology and Theology 19(1), 56–70.Google Scholar

20. Campbell, A., P. E. Converse and W. L. Rodgers: 1976, The Quality of American Life: Perceptions, Evaluations and Satisfactions (New York: Russell Sage Foundations).Google Scholar

21. Chapin, F. S.: 1935, The Measurement of Social Status by Use of a Social Status Scale 1933 (Minneapolis: The University of Minnesota Press).Google Scholar

22. Colin R. Chapman; Jack Levy (2004). "An Engine for Change: A Chronicle of the Engineering Council" (PDF). Engineering Council. Retrieved 13 August 2016.

23. Cobb, C., T. Halstead and J. Rowe: 1995, The Genuine Progress Indicator: Summary of Data andMethodology (San Francisco, CA: Redefining Progress).Google Scholar

http://www.neweconomics.org/publications/five-ways-well-being-evidence.%20Accessed%2013%20Dec%202012

http://www.neweconomics.org/publications/five-ways-well-being-evidence.%20Accessed%2013%20Dec%202012

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20relationship%20between%20objective%20and%20subjective%20measures%20in%20the%20light%20of%20a%20comparative%20study&author=E..%20Allardt&author=R.%20F..%20Tomassen&pages=1&publication_year=1978

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Measures%20of%20self-reported%20well-being%3A%20Their%20affective%2C%20cognitive%2C%20and%20other%20components&author=F.%20M..%20Andrews&author=.%20McKennell&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=8&pages=127-155&publication_year=1980

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Social%20Indicators%20of%20Well-being%3A%20American%27s%20Perceptions%20of%20Life%20Quality&author=F.%20M..%20Andrews&author=S.%20B..%20Withey&publication_year=1976

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Subjective%20wellbeing&author=M..%20Argyle&author=A..%20Offer&pages=18-45&publication_year=1996

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Crime%20patterns%20and%20public%20safety&author=D.%20M..%20Arroyo&publication_year=1989

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Self-rated%20poverty%20and%20poverty%20thresholds&author=D.%20M..%20Arroyo&publication_year=1989

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Monitoring%20changes%20in%20the%20Filipino%27s%20standard%20of%20living%3A%20Gains%20and%20losses%2C%20optimism%20and%20pessimism%20among%20broad%20groups&author=D.%20M..%20Arroyo&publication_year=1990

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Poverty%20means%20more%20than%20low%20incomes&author=D.%20M..%20Arroyo&publication_year=1990

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Preliminary%20assessment%20of%20format-specific%20central%20tendency%20and%20leniency%20error%20in%20summated%20rating%20scales&author=J.W..%20Bardo&author=S.%20J..%20Yeager&author=M.%20J..%20Klingsporn&journal=Perceptual%20and%20Motor%20Skills&volume=54&pages=227-234&publication_year=1982

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Measuring%20well-being%20in%20the%20Netherl%20ands%3A%20The%20SCP%20index%20from%201974%20to%201997&author=J..%20Boelhouwer&author=I..%20Stoop&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=48&pages=51-75&publication_year=1999

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Structural%20Equations%20with%20Latent%20Variables&author=K.%20A..%20Bollen&publication_year=1989

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Does%20item%20homogeneity%20indicate%20internal%20consistency%20or%20item%20redundancy%20in%20psychometric%20scales%3F&author=G.%20J..%20Boyle&journal=Personality%20and%20Individual%20Differences&volume=12&pages=291-294&publication_year=1991

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Job%20attitude%20organization%3A%20An%20exploratory%20study&author=A.%20P..%20Brief&author=L..%20Roberson&journal=Journal%20of%20Applied%20Social%20Psychology&volume=19&pages=717-727&publication_year=1989

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Impact%20of%20chronic%20systemic%20and%20neurological%20disorders%20on%20disability%2C%20depression%20and%20life%20satisfaction&author=G.%20A..%20Broe&author=A.%20F..%20Jorm&author=H..%20Creasey&author=D..%20Grayson&author=D..%20Edelbrock&author=L.%20M..%20Waite&author=H..%20Bennett&author=J.S..%20Cullen&author=B..%20Casey&journal=International%20Journal%20of%20Geriatric%20Psychiatry&volume=13&pages=667-673&publication_year=1998

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Norms%20for%20the%20spiritual%20well-being%20scale&author=R.%20K..%20Bufford&author=R.%20F..%20Paloutzian&author=C.%20W..%20Ellison&journal=Journal%20of%20Psychology%20and%20Theology&volume=19&issue=1&pages=56-70&publication_year=1991

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20Quality%20of%20American%20Life%3A%20Perceptions%2C%20Evaluations%20and%20Satisfactions&author=A..%20Campbell&author=P.%20E..%20Converse&author=W.%20L..%20Rodgers&publication_year=1976

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20Quality%20of%20American%20Life%3A%20Perceptions%2C%20Evaluations%20and%20Satisfactions&author=A..%20Campbell&author=P.%20E..%20Converse&author=W.%20L..%20Rodgers&publication_year=1976

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20Measurement%20of%20Social%20Status%20by%20Use%20of%20a%20Social%20Status%20Scale%201933&author=F.%20S..%20Chapin&publication_year=1935

https://www.engc.org.uk/engcdocuments/internet/website/Chronicle%2520of%2520Engineering%2520Council%25202004.pdf

https://www.engc.org.uk/engcdocuments/internet/website/Chronicle%2520of%2520Engineering%2520Council%25202004.pdf

https://en.wikipedia.org/wiki/Engineering_Council

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20Genuine%20Progress%20Indicator%3A%20Summary%20of%20Data%20andMethodology&author=C..%20Cobb&author=T..%20Halstead&author=J..%20Rowe&publication_year=1995

107


24. Crooker, K. J. and J. P. Near: 1995, ‘Happiness and satisfaction: Measures of affect and cognition?’, in H. L. Meadow, M. J. Sirgy and D. R. Rahtz (eds.), Developments in Quality -of-Life Studies in Marketing (DeKalb, IL: Academy of Marketing Science and the International Society for Quality-of-Life Studies 5), pp. 160–166.Google Scholar

25. College of Surgeons. The Philadelphia University Journal of Medicine and Surgery. 13. 1870. p. 284.

26. Corydon Ireland (22 May 2012). "Commencements, from 1642 onward". Harvard Gazette. Retrieved 8 August 2016.

27. Cummins, R. A.: 1995, ‘On the trail of the gold standard for life satisfaction’, Social Indicators Research 35, pp. 179–200.Google Scholar

28. Cummins, R. A.: 1996, ‘The domains of life satisfaction: An attempt to order chaos’, Social Indicators Research 38, pp. 303–328.Google Scholar

29. Cummins, R. A.: 1997a, ‘Comprehensive Quality of Life Scale’, Adult Manual, F ifth Edition. (Melbourne: School of Psychology,Deakin University), pp. 1–51.Google Scholar

30. Cummins, R. A.: 1997b, ‘Assessing Quality of Life’, in R. Brown (ed.), Quality of Life for People with Disabilities (Cheltenham: Stanley Thornes), pp. 116–150.Google Scholar

31. Cummins, R. A.: 1998a, ‘The second approximation to an international standard for life satisfaction’, Social Indicators Research 43, pp. 307–334.Google Scholar

32. Cummins, R. A.: 1998b, Directory of Instruments to Measure Quality of Life and Cognate Areas, Fourth Edition (Melbourne: School of Psychology, Deakin University).Google Scholar

33. Cummins, R. A.: 1999, ‘A psychometric evaluation of the comprehensive Quality of Life Scale, Fifth Edition’, in L. L. Yuan, B. Yuen and C. Low (eds.), Urban Quality of Life: Critical Issues and Options (Singapore: University Press), pp. 20–33.Google Scholar

34. Cummins, R. A.: 2000, ‘Objective and subjective quality of life: An interactive model’, Social Indicators Research 52, pp. 55–72.Google Scholar

35. Cummins, R. A., Ross Andelman, Richard Board, Laura lee Carman, Abbott Ferriss, Phil Friedman, Alex Michalos, Josh Samli, Stan Shapiro, Joe Sirgy, Joar Vitterso and Ruut Veenhoven: 1998, ‘Quality of life definition and terminology: A discussion document from the International Society for Quality of Life Studies’, The International Society for Quality-of-Life Studies (ISQOLS).

36. Cummins, R. A., M. P. McCabe, Y. Romeo and E. Gullone: 1994, ‘The Comprehens ive Quality of Life Scale (ComQol): Instrument development and psychometric evaluation on college staff and students’, Educational and Psychological Measurement 54(2), pp. 372–382.Google Scholar

37. Diener, E.: 1994, ‘Assessing subjective well-being: Progress and opportunities’, Social Indicators Research 31, pp. 103–157.Google Scholar

38. Diener, E.: 1995, ‘A value based index for measuring national quality of life’, Social Indicators Research 36, pp. 107–127.Google Scholar

39. Diener, E. and C. Diener: 1995, ‘Income and the quality of life of nations’, Social Indicators Research 36, pp. 275–286.Google Scholar

40. Diener, E. D., R. A. Emmons, R. J. Larsen and S. Griffin: 1985, ‘The satisfaction with life scale’, Journal of Personality Assessment 49, pp. 71–75.Google Scholar

41. Diener, E., J. Horwitz and R. A. Emmons: 1985a, ‘Happiness of the verywealthy’, Social Indicators Research 16, pp. 263–274.Google Scholar

42. Diener, E., R. J. Larsen, S. Levine and R. A. Emmons: 1985b, ‘Intensity and frequency: Dimensions underlying positive and negative affect’, Journal of Personality and Social Psychology 48, pp. 1253–1265.Google Scholar

43. Diener, E., E. Sandvik, L. Seidlitz and M. Diener: 1993, ‘The relationship between income and subjective well-being: Relative or absolute?' Social Indicators Research, 28, pp. 195–223.Google Scholar

44. Dimitrova, B., Y. Donev [Димитрова, Б., Й. Донев] (2006). Плувни спортове в училище. Монография. [Swimming sports in school. In Bulgarian. Monography] София: Издателство Авангард Прима.

45. Dimitrova, B. [Димитрова, Б.] (2009). SPA култура и аква практики. Учебник за ОКС „Магистът“. [SPA culture and aqua practices. In Bulgarian. Book] София: Издателство Авангард Прима.

46. Dimitrova, B. N. Dede [Димитрова, Б.,Н. Деде] (2011). Акваспининг като антистресова превенция на здравето. Трета международна научна конференция: Оптимизация и иновации в учебно-тренировъчния процес. [Aqua spinning as anti-stressing health prevention. 3th International Scientific conference: Optimization and innovation in educational

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Happiness%20and%20satisfaction%3A%20Measures%20of%20affect%20and%20cognition%3F&author=K.%20J..%20Crooker&author=J.%20P..%20Near&pages=160-166&publication_year=1995

https://books.google.com.pr/books?id=11MCAAAAYAAJ&pg=PA284#v=onepage&q&f=false

http://news.harvard.edu/gazette/story/2012/05/commencement-from-1642-onward/

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=On%20the%20trail%20of%20the%20gold%20standard%20for%20life%20satisfaction&author=R.%20A..%20Cummins&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=35&pages=179-200&publication_year=1995

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20domains%20of%20life%20satisfaction%3A%20An%20attempt%20to%20order%20chaos&author=R.%20A..%20Cummins&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=38&pages=303-328&publication_year=1996

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Comprehensive%20Quality%20of%20Life%20Scale&author=R.%20A..%20Cummins&pages=1-51&publication_year=1997

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Assessing%20Quality%20of%20Life&author=R.%20A..%20Cummins&pages=116-150&publication_year=1997

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20second%20approximation%20to%20an%20international%20standard%20for%20life%20satisfaction&author=R.%20A..%20Cummins&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=43&pages=307-334&publication_year=1998

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Directory%20of%20Instruments%20to%20Measure%20Quality%20of%20Life%20and%20Cognate%20Areas&author=R.%20A..%20Cummins&publication_year=1998

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=A%20psychometric%20evaluation%20of%20the%20comprehensive%20Quality%20of%20Life%20Scale%2C%20Fifth%20Edition&author=R.%20A..%20Cummins&pages=20-33&publication_year=1999

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Objective%20and%20subjective%20quality%20of%20life%3A%20An%20interactive%20model&author=R.%20A..%20Cummins&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=52&pages=55-72&publication_year=2000

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20Comprehensive%20Quality%20of%20Life%20Scale%20%28ComQol%29%3A%20Instrument%20development%20and%20psychometric%20evaluation%20on%20college%20staff%20and%20students&author=R.%20A..%20Cummins&author=M.%20P..%20McCabe&author=Y..%20Romeo&author=E..%20Gullone&journal=Educational%20and%20Psychological%20Measurement&volume=54&issue=2&pages=372-382&publication_year=1994

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20Comprehensive%20Quality%20of%20Life%20Scale%20%28ComQol%29%3A%20Instrument%20development%20and%20psychometric%20evaluation%20on%20college%20staff%20and%20students&author=R.%20A..%20Cummins&author=M.%20P..%20McCabe&author=Y..%20Romeo&author=E..%20Gullone&journal=Educational%20and%20Psychological%20Measurement&volume=54&issue=2&pages=372-382&publication_year=1994

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Assessing%20subjective%20well-being%3A%20Progress%20and%20opportunities&author=E..%20Diener&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=31&pages=103-157&publication_year=1994

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=A%20value%20based%20index%20for%20measuring%20national%20quality%20of%20life&author=E..%20Diener&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=36&pages=107-127&publication_year=1995

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Income%20and%20the%20quality%20of%20life%20of%20nations&author=E..%20Diener&author=C..%20Diener&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=36&pages=275-286&publication_year=1995

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20satisfaction%20with%20life%20scale&author=E.%20D..%20Diener&author=R.%20A..%20Emmons&author=R.%20J..%20Larsen&author=S..%20Griffin&journal=Journal%20of%20Personality%20Assessment&volume=49&pages=71-75&publication_year=1985

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Happiness%20of%20the%20verywealthy&author=E..%20Diener&author=J..%20Horwitz&author=R.%20A..%20Emmons&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=16&pages=263-274&publication_year=1985

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Intensity%20and%20frequency%3A%20Dimensions%20underlying%20positive%20and%20negative%20affect&author=E..%20Diener&author=R.%20J..%20Larsen&author=S..%20Levine&author=R.%20A..%20Emmons&journal=Journal%20of%20Personality%20and%20Social%20Psychology&volume=48&pages=1253-1265&publication_year=1985

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20relationship%20between%20income%20and%20subjective%20well-being%3A%20Relative%20or%20absolute%3F&author=E..%20Diener&author=E..%20Sandvik&author=L..%20Seidlitz&author=M..%20Diener&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=28&pages=195-223&publication_year=1993

108


training process. Scientific paper.] Сборник доклади, 2011, p.146-153, (Department of Physical education and sport, Sofia University "St. Kl. Ohridski).

47. Dimitrova, B. [Димитрова, Б.] (2012). Аква практики [Aqua practices. In Bulgarian.] София: Издателство Авангард Прима.

48. Dimitrova, B. (2014). The enotherapy as an effective financial instrument for the wine tourism. International Scientific Conference for Tourism “SPA and wine”- part of the Culture corridor – cultural routes. Proceedings (p. 55-61). Blagoevgrad. Faculty of Economy, Tourism department. SW University.

49. D'Iribarne, P.: 1974, ‘The relationship between subjective and objective well being’, in B. Strumpel (ed.), Subjective Elements ofWell Being (Paris: OECD).Google Scholar

50. Djobova, S. Aquatic therapies and practices for enhancing the spa centers services . International Scientific Journal: Sc-innovations for the recreative&wellness industry and the niche tourism. ISNN: 1314-3433. Sofia, 2017, issue 1, p.54-59.

51. Eckersley, R.: 1999, ‘Rising youth suicide in Western nations: An indicator of social decline, or improvement?' (submitted for publication).

52. Estes, R. J.: 1984, The Social Progress of Nations (New York: Praeger).Google Scholar 53. Estes, R. J.: 1988, Trends in World Social Development (New York: Praeger).Google Scholar 54. Estes, R. J.: 1995, ‘Social development trends in Africa’, Social Development Issues 17(1), pp.

18–47.Google Scholar 55. Estes, R. J.: 1996a, ‘Social development trends in Asia’, Social Indicators Research 37(2), pp.

119–148.Google Scholar 56. Estes, R. J.: 1996b, ‘Social development trends in central and South America’, Social

Development Issues 18(1), pp. 25–52.Google Scholar 57. Estes, R. J.: 1997, ‘Social development trends in Europe, 1970-1994: Development prospects

for the new Europe’, Social Indicators Research 42(1), pp. 1–19.Google Scholar 58. Estes, R. J.: 1998, ‘Social development trends in transitional economies, 1970 -1995’, in Ronald

Hope Kempe, Sr. (ed.), Challenges of Transformation and Transition from Centrally Planned to Market Economies (United Nations: United Nations Centre for Regional Development), pp. 13–30.Google Scholar

59. Estes, R. J.: 1988, Trends in World Social Development: The Social Progress of Nations, 1970-1987 (New York: Praeger Publishers).Google Scholar

60. Euro-barometer: 1998, ‘EuroBarometer’, Brussels: Commission of the European Communities, Online access: http://europa.eu.int/en/comm/dg10/infcom/epo/ eb.html.

61. Evans, D. R.: 1994, ‘Enhancing quality of life in the population at large’, Social Indicators Research 33, pp. 47–88.Google Scholar

62. Ferriss, A.: 2000, ‘A brief history of social indicator developments' (unpublished manuscript). 63. Firat, A. F. and Karafakioglu: 1990, ‘Quality of life issues and marketing as a social change

agent’, in H. L. Meadow and M. J. Sirgy (eds.), Quality-of-Life Studies in Marketing and Management (Blacksburg, VA: Virginia Tech, International Society for Quality-of-Life Studies), pp. 623–632.Google Scholar

64. Fishbein, M. and I. Ajzen: 1975, Belief, Attitude, Intention and Behavior: An Introduction to Theory and Research (Reading, MA: Addison-Wesley).Google Scholar

65. Fordham Institute for Innovation in Social Policy: 1999, 1998, Index of Social Health (Tarrytown, NY: Fordham Graduate Center).Google Scholar

66. Gertner, J. and R. Kirwan: 1999, ‘The best places to live’, Money (November), pp. 130–138. 67. Green, P.: 1984, ‘Hybrid models for conjoint analysis: An exploratory review’, Journal of

Marketing Research 21, pp. 155–169.Google Scholar 68. Guterbock, T. M.: 1997, ‘Why Money Magazine's “best places” keep changing’, Public Opinion

Quarterly 61, pp. 339–355.Google Scholar 69. Hagerty, M. R.: 1999a, ‘Unifying livability and comparison theory: Crossnational time -series

analysis of life-satisfaction,' Social Indicators Research 46 (June). 70. Hagerty, M. R.: 1999b, ‘Comment on the construction of the fordham index of social health’,

Social Indicators Network News 57, p. 10.Google Scholar 71. Hagerty, M. R.: 2000, ‘Social comparisons of income in one's community: Evidence from

national surveys of income and happiness’, Journal of Personality and Social Psychology (April) 78(4), pp. 764–771.Google Scholar

72. Hagerty, M. R., P. Naik and C. L. Tsai: 2000, ‘The effects of quality of life on national elections: A multicountry analysis’, Social Indicators Research (Feb.) 49(2).

73. Hastings Rashdall (1895). "I". The Universities of Europe in the Middle Ages: Volume 1, Salerno, Bologna, Paris. pp. 1–22.

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20relationship%20between%20subjective%20and%20objective%20well%20being&author=P..%20D%27Iribarne&publication_year=1974

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20Social%20Progress%20of%20Nations&author=R.%20J..%20Estes&publication_year=1984

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Trends%20in%20World%20Social%20Development&author=R.%20J..%20Estes&publication_year=1988

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Social%20development%20trends%20in%20Africa&author=R.%20J..%20Estes&journal=Social%20Development%20Issues&volume=17&issue=1&pages=18-47&publication_year=1995

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Social%20development%20trends%20in%20Asia&author=R.%20J..%20Estes&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=37&issue=2&pages=119-148&publication_year=1996

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Social%20development%20trends%20in%20central%20and%20South%20America&author=R.%20J..%20Estes&journal=Social%20Development%20Issues&volume=18&issue=1&pages=25-52&publication_year=1996

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Social%20development%20trends%20in%20Europe%2C%201970-1994%3A%20Development%20prospects%20for%20the%20new%20Europe&author=R.%20J..%20Estes&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=42&issue=1&pages=1-19&publication_year=1997

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Social%20development%20trends%20in%20transitional%20economies%2C%201970-1995&author=R.%20J..%20Estes&pages=13-30&publication_year=1998

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Trends%20in%20World%20Social%20Development%3A%20The%20Social%20Progress%20of%20Nations%2C%201970-1987&author=R.%20J..%20Estes&publication_year=1988

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Enhancing%20quality%20of%20life%20in%20the%20population%20at%20large&author=D.%20R..%20Evans&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=33&pages=47-88&publication_year=1994

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Quality%20of%20life%20issues%20and%20marketing%20as%20a%20social%20change%20agent&author=A.%20F..%20Firat&author=.%20Karafakioglu&pages=623-632&publication_year=1990

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Belief%2C%20Attitude%2C%20Intention%20and%20Behavior%3A%20An%20Introduction%20to%20Theory%20and%20Research&author=M..%20Fishbein&author=I..%20Ajzen&publication_year=1975

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=1998%2C%20Index%20of%20Social%20Health&publication_year=1999

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Hybrid%20models%20for%20conjoint%20analysis%3A%20An%20exploratory%20review&author=P..%20Green&journal=Journal%20of%20Marketing%20Research&volume=21&pages=155-169&publication_year=1984

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Why%20Money%20Magazine%27s%20%E2%80%9Cbest%20places%E2%80%9D%20keep%20changing&author=T.%20M..%20Guterbock&journal=Public%20Opinion%20Quarterly&volume=61&pages=339-355&publication_year=1997

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Comment%20on%20the%20construction%20of%20the%20fordham%20index%20of%20social%20health&author=M.%20R..%20Hagerty&journal=Social%20Indicators%20Network%20News&volume=57&pages=10&publication_year=1999

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Social%20comparisons%20of%20income%20in%20one%27s%20community%3A%20Evidence%20from%20national%20surveys%20of%20income%20and%20happiness&author=M.%20R..%20Hagerty&journal=Journal%20of%20Personality%20and%20Social%20Psychology&volume=78&issue=4&pages=764-771&publication_year=2000

https://en.wikipedia.org/wiki/Hastings_Rashdall

https://books.google.com.pr/books?id=E4-eLaN99PEC&pg=PA1#v=onepage&q&f=false

https://books.google.com.pr/books?id=E4-eLaN99PEC&pg=PA1#v=onepage&q&f=false

109


74. Hair, J. F. Jr., R. E. Anderson, R. L. Tatham and W. C. Black: 1998, Multivariate Data Analysis, Fifth Edition (Upper Saddle River, NJ: Prentice Hall).Google Scholar

75. "History of Medieval Education, Middle Ages European Learning". Academic Apparel. Retrieved 8 August 2016.

76. Henderson, H., J. Lickerman and P. Flynn: 2000, Calvert-Henderson Quality of Life Indicators: A New Tool for Assessing National Trends (Bethesda, MD: Calvert Group).Google Scholar

77. Hennessy, C. H., D. G. Moriarty, M.M. Zack, P.A. S cherr and R. Brackbill: 1994, ‘Measuring health-related quality of life for public health surveillance’, Public Health Reports 109, pp. 665–672.Google Scholar

78. Hoos, I. R.: 1972, Systems Analysis in Public Policy; a Critique (Berkeley, University of California Press).Google Scholar

79. J. A. Lawrie (20 July 1855). The Charters of the Scotch Universities and Medical Corporations, and Medical Reform in Scotland. Association Medical Journal. Provincial Medical and Surgical Association. p. 687.

80. Johnston, D. F.: 1988, ‘Toward a comprehensive “quality of life” index’, Social Indicators Research 20, pp. 473–496.Google Scholar

81. Joreskog, K. and D. Sorbom: 1988, LISREL 7: A Guide to the Program and Applications, Second Edition (Chicago, IL: SPSS Inc.).Google Scholar

82. Kacapyr, E.: 1996, ‘Economic Forecasting, M. E. Sharpe'. 83. Kacapyr, E.: 1997, ‘Are we having fun yet?' American Demographics (October), pp. 28–29. 84. Kotler, P., D. Haider and I. Rein: 1993, Marketing Places (New York: The Free Press).Google

Scholar 85. Kuhfeld, W. F., R. D. Tobias and M. Garratt: 1994., ‘Efficient experimental designs with

marketing research applications’, Journal of Marketing Research 31, pp. 547–557.Google Scholar

86. Kuyken, W., J. Orley, P. Hudelson and N. Sartorius: 1994, ‘Quality of life assessment across cultures’, International Journal of Mental Health 23, pp. 5–28.Google Scholar

87. Land, K.: 2000, ‘Social indicators’, in Edgar F. Borgatta and Rhonda V. Montgomery (eds.), Encyclopedia of Sociology, Revised Edition (New York: Macmillan, forthcoming).Google Scholar

88. Lane, R. E.: 1991, The Market Experience (Cambridge, England: Cambridge University Press).Google Scholar

89. Luchters, G. and L. Menkhoff: 1994, ‘The fourth premiere of the Human Development Index,' Intereconomics, January/February.

90. Malhotra, N. K., M. Peterson and S. B. Kleiser: 1998, ‘Assessing the reliability and validity of international secondary data used to design competitive strategies for global marketing’ , in Manrai A and L. Manrai (eds.), Research in Marketing: Designing Competitive Strategies for Global Marketing (Stamford, CT: JAI Press) 14, pp. 185–228.Google Scholar

91. Mangahas, M.: 1976, Measuring Philippine Development (ed.) (Manila: Development Academy of the Philippines).Google Scholar

92. Mangahas, M.: 1986, ‘Dimensions of poverty’, SWS Occasional Paper (Quezon City: Social Weather Stations, Inc.).Google Scholar

93. Mangahas, M.: 1987, ‘Rural poverty, social surveillance and democratic development’, SWS Occasional Paper (Quezon City: Social Weather Stations, Inc.).Google Scholar

94. Mangahas, M.: 1995, ‘Self-rated poverty in the Philippines, 1984-1992’, International Journal of Public Opinion Research 7/1, pp. 40–55.Google Scholar

95. Mangahas, M.: 1996, ‘Review of surveys on crime’, Social Weather Bulletin 96-11/12 (June) (Quezon City: Social Weather Stations, Inc.).Google Scholar

96. Mangahas, M. and L. L. Guerrero: 1998, ‘Self-sustained quality of life monitoring: The Philippine social weather reports’, SWS Occasional Paper (Quezon City: Social Weather Stations, Inc.).Google Scholar

97. Maslow, A: 1970, Motivation and Personality (Second Edition) (New York: Harper).Google Scholar

98. McKennell, A. C.: 1978, ‘Cognition and affect in perceptions of well being’, Social Indicators Research 5, pp. 389–426.Google Scholar

99. McKennel, A. C. and F. M. Andrews: 1980, ‘Models of cognition and affect in perceptions of well being’, Social Indicators Research 8, pp. 257–298.Google Scholar

100. Michalos, A. C.: 1980-82, North American Social Report 1-5, D. Reidel. 101. Michalos, A. C.: 1985, ‘Multiple Discrepancies Theory (MDT)’, Social Indicators Research

6(1), pp. 347–413.Google Scholar

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Multivariate%20Data%20Analysis&author=J.%20F..%20Hair&author=R.%20E..%20Anderson&author=R.%20L..%20Tatham&author=W.%20C..%20Black&publication_year=1998

http://www.academicapparel.com/caps/History-College-Education.html

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Calvert-Henderson%20Quality%20of%20Life%20Indicators%3A%20A%20New%20Tool%20for%20Assessing%20National%20Trends&author=H..%20Henderson&author=J..%20Lickerman&author=P..%20Flynn&publication_year=2000

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Measuring%20health-related%20quality%20of%20life%20for%20public%20health%20surveillance&author=C.%20H..%20Hennessy&author=D.%20G..%20Moriarty&author=M.M..%20Zack&author=P.%20S..%20cherr&author=R..%20Brackbill&journal=Public%20Health%20Reports&volume=109&pages=665-672&publication_year=1994

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Systems%20Analysis%20in%20Public%20Policy%3B%20a%20Critique&author=I.%20R..%20Hoos&publication_year=1972

https://books.google.com.pr/books?id=-1hYAAAAMAAJ&pg=PA687#v=onepage&q&f=false

https://books.google.com.pr/books?id=-1hYAAAAMAAJ&pg=PA687#v=onepage&q&f=false

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Toward%20a%20comprehensive%20%E2%80%9Cquality%20of%20life%E2%80%9D%20index&author=D.%20F..%20Johnston&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=20&pages=473-496&publication_year=1988

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=LISREL%207%3A%20A%20Guide%20to%20the%20Program%20and%20Applications&author=K..%20Joreskog&author=D..%20Sorbom&publication_year=1988

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Marketing%20Places&author=P..%20Kotler&author=D..%20Haider&author=I..%20Rein&publication_year=1993

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Marketing%20Places&author=P..%20Kotler&author=D..%20Haider&author=I..%20Rein&publication_year=1993

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Efficient%20experimental%20designs%20with%20marketing%20research%20applications&author=W.%20F..%20Kuhfeld&author=R.%20D..%20Tobias&author=M..%20Garratt&journal=Journal%20of%20Marketing%20Research&volume=31&pages=547-557&publication_year=1994

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Efficient%20experimental%20designs%20with%20marketing%20research%20applications&author=W.%20F..%20Kuhfeld&author=R.%20D..%20Tobias&author=M..%20Garratt&journal=Journal%20of%20Marketing%20Research&volume=31&pages=547-557&publication_year=1994

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Quality%20of%20life%20assessment%20across%20cultures&author=W..%20Kuyken&author=J..%20Orley&author=P..%20Hudelson&author=N..%20Sartorius&journal=International%20Journal%20of%20Mental%20Health&volume=23&pages=5-28&publication_year=1994

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Social%20indicators&author=K..%20Land&publication_year=2000

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Social%20indicators&author=K..%20Land&publication_year=2000

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20Market%20Experience&author=R.%20E..%20Lane&publication_year=1991

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Assessing%20the%20reliability%20and%20validity%20of%20international%20secondary%20data%20used%20to%20design%20competitive%20strategies%20for%20global%20marketing&author=N.%20K..%20Malhotra&author=M..%20Peterson&author=S.%20B..%20Kleiser&pages=185-228&publication_year=1998

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Measuring%20Philippine%20Development&author=M..%20Mangahas&publication_year=1976

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Dimensions%20of%20poverty&author=M..%20Mangahas&publication_year=1986

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Rural%20poverty%2C%20social%20surveillance%20and%20democratic%20development&author=M..%20Mangahas&publication_year=1987

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Self-rated%20poverty%20in%20the%20Philippines%2C%201984-1992&author=M..%20Mangahas&journal=International%20Journal%20of%20Public%20Opinion%20Research&volume=7%2F1&pages=40-55&publication_year=1995

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Review%20of%20surveys%20on%20crime&author=M..%20Mangahas&publication_year=1996

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Self-sustained%20quality%20of%20life%20monitoring%3A%20The%20Philippine%20social%20weather%20reports&author=M..%20Mangahas&author=L.%20L..%20Guerrero&publication_year=1998

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Motivation%20and%20Personality&author=A.%20Maslow&publication_year=1970

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Motivation%20and%20Personality&author=A.%20Maslow&publication_year=1970

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Cognition%20and%20affect%20in%20perceptions%20of%20well%20being&author=A.%20C..%20McKennell&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=5&pages=389-426&publication_year=1978

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Models%20of%20cognition%20and%20affect%20in%20perceptions%20of%20well%20being&author=A.%20C..%20McKennel&author=F.%20M..%20Andrews&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=8&pages=257-298&publication_year=1980

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Multiple%20Discrepancies%20Theory%20%28MDT%29&author=A.%20C..%20Michalos&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=6&issue=1&pages=347-413&publication_year=1985

110


102. Michalos, A. C.: 1997, ‘Combining social, economic and environmental indicators to measure sustainable human well-being’, Social Indicators Research 40, pp. 221–258.Google Scholar

103. Michalos, A. C.: 1991, Global Report on Student Well-being 1-4 (New York: Springer-Verlag).Google Scholar

104. Michalos, A. C.: 1995, A Pragmatic Approach to Business Ethics (Sage Publications, Thousand Oaks).Google Scholar

105. Miringoff, M. L. and M. L. Miringoff: 1999, The Social Health of the Nation: How America is Really Doing (New York: Oxford Univ. Press).Google Scholar

106. Miringoff, M. L.,M. L.Miringoff and S. Opdycke: 1996, ‘Monitoring the nation's social performance: The Index of Social Health’, in E. F. Zigler, S. L. Kagan and Nancy W. Hall (eds.), Children, Families, and Government (New York: Cambridge Univ. Press), pp. 10–30.Google Scholar

107. Moffitt, R.: 1998, Current Population Surveys: March Individual-Level Extracts, 1968-1992 (2nd ICPSR version) [Computer file]. Madison, WI: University of Wisconsin, Institute for Research on Poverty [Producer]. Ann Arbor,MI: Interuniversity Consortium for Political and Social Research [Distributor].Google Scholar

108. Moller, V.: 1997, Quality of Life in South Africa (Kluwer). 109. Morrow, R. S. and S. Morrow: 1973, ‘The measurement of intelligence’, in Benjamin

Wolman (ed.), Handbook of General Psychology (Englewood Cliffs, NJ: Prentice-Hall, Inc.).Google Scholar

110. Murray, C. J. L.: 1991, ‘Rational approaches to priority setting in international health’, Journal of Tropical Medicine and Hygiene 93.

111. Nesheva, I. (2015). Benefits of the physical activity and the elaborated program mental prevention gym for women with normal pregnancy. Research in Kinesiology, 43(2), 210-214.

112. Noll, H. H. and W. Zapf: 1994, ‘Social indicators research: Societal monitoring and social reporting’, in I. Borg and P. Mohler (eds.), Trends and Perspectives in Empirical Social Research. (Walter de Gruyter, Berlin/New York), pp. 1–16.Google Scholar

113. Noll, H. H. and E. Wiegand: 1993, ‘System Sozialer Indikatoren für die Bundesrepublik Deutschland-Zeitreihen 1950-1991’, Tabellenband. ZUMA (Mannheim).

114. Nubler, I.: 1995, ‘The Human Development Index revisited’, Intereconomics (July/August), pp. 171–176.

115. O'Boyle, C. A.: 1994, ‘The Schedule for the Evaluation of Individual Quality of Life (SEIQoL)’, International Journal of Mental Health 23, pp. 3–23.Google Scholar

116. OECD: 1982, ‘The OECD list of social indicators’, The OECD Social Indicator Development Programme (Paris).

117. Organ, D. W. and J. P. Near: 1985, ‘Cognition vs. affect in measures of job satisfaction’, International Journal of Psychology 20, pp. 241–253.Google Scholar

118. Osberg, L. and A. Sharpe: 1998, ‘An index of economic well-being for Canada’, Research Paper R-99-3E, Applied Research Branch, Human Resources Development Canada, Ottawa, Ontario.Google Scholar

119. OECD. (2011). Better life initiative: Measuring well-being and progress. Paris: OECD.Google Scholar

120. ONS. (2011a). Initial investigation into subjective well-being from the opinions survey. Office for National Statistics. Available at http://www.ons.gov.uk/ons/rel/wellbeing/measuring-subjective-wellbeing-in-the-uk/investigation-of-subjective-well-being-data-from-the-ons-opinions-survey/index.html.

121. ONS (2011b). Subjective well-being: A qualitative investigation of subjective well-being questions. December 2011. A working paper for the measuring national well-being advisory group. Available at: http://www.ons.gov.uk/ons/guide-method/user-guidance/well-being/advisory-groups/well-being-technical-advisory-group/index.html.

122. ONS (2012a). Analysis of experimental subjective well-being data from the annual population survey, April to September 2011. Office for National Statistics. Available at http://www.ons.gov.uk/ons/rel/wellbeing/measuring-subjective-wellbeing-in-the-uk/analysis-of-experimental-subjective-well-being-data-from-the-annual-population-survey-april-september-2011/index.html.

123. ONS (2012b). First ONS annual experimental subjective well-being results. Office for National Statistics. Available at http://www.ons.gov.uk/ons/rel/wellbeing/measuring-subjective-wellbeing-in-the-uk/first-annual-ons-experimental-subjective-well-being-results/index.html.

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Combining%20social%2C%20economic%20and%20environmental%20indicators%20to%20measure%20sustainable%20human%20well-being&author=A.%20C..%20Michalos&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=40&pages=221-258&publication_year=1997

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Combining%20social%2C%20economic%20and%20environmental%20indicators%20to%20measure%20sustainable%20human%20well-being&author=A.%20C..%20Michalos&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=40&pages=221-258&publication_year=1997

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Global%20Report%20on%20Student%20Well-being%201-4&author=A.%20C..%20Michalos&publication_year=1991

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=A%20Pragmatic%20Approach%20to%20Business%20Ethics&author=A.%20C..%20Michalos&publication_year=1995

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20Social%20Health%20of%20the%20Nation%3A%20How%20America%20is%20Really%20Doing&author=M.%20L..%20Miringoff&author=M.%20L..%20Miringoff&publication_year=1999

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Monitoring%20the%20nation%27s%20social%20performance%3A%20The%20Index%20of%20Social%20Health&author=M.%20L..%20Miringoff&author=M.%20L..%20Miringoff&author=S..%20Opdycke&pages=10-30&publication_year=1996

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Monitoring%20the%20nation%27s%20social%20performance%3A%20The%20Index%20of%20Social%20Health&author=M.%20L..%20Miringoff&author=M.%20L..%20Miringoff&author=S..%20Opdycke&pages=10-30&publication_year=1996

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Current%20Population%20Surveys%3A%20March%20Individual-Level%20Extracts%2C%201968-1992&author=R..%20Moffitt&publication_year=1998

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20measurement%20of%20intelligence&author=R.%20S..%20Morrow&author=S..%20Morrow&publication_year=1973

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Social%20indicators%20research%3A%20Societal%20monitoring%20and%20social%20reporting&author=H.%20H..%20Noll&author=W..%20Zapf&pages=1-16&publication_year=1994

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20Schedule%20for%20the%20Evaluation%20of%20Individual%20Quality%20of%20Life%20%28SEIQoL%29&author=C.%20A..%20O%27Boyle&journal=International%20Journal%20of%20Mental%20Health&volume=23&pages=3-23&publication_year=1994

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Cognition%20vs.%20affect%20in%20measures%20of%20job%20satisfaction&author=D.%20W..%20Organ&author=J.%20P..%20Near&journal=International%20Journal%20of%20Psychology&volume=20&pages=241-253&publication_year=1985

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=An%20index%20of%20economic%20well-being%20for%20Canada&author=L..%20Osberg&author=A..%20Sharpe&publication_year=1998

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Better%20life%20initiative%3A%20Measuring%20well-being%20and%20progress&publication_year=2011

http://www.ons.gov.uk/ons/rel/wellbeing/measuring-subjective-wellbeing-in-the-uk/investigation-of-subjective-well-being-data-from-the-ons-opinions-survey/index.html



http://www.ons.gov.uk/ons/guide-method/user-guidance/well-being/advisory-groups/well-being-technical-advisory-group/index.html

http://www.ons.gov.uk/ons/guide-method/user-guidance/well-being/advisory-groups/well-being-technical-advisory-group/index.html

http://www.ons.gov.uk/ons/rel/wellbeing/measuring-subjective-wellbeing-in-the-uk/analysis-of-experimental-subjective-well-being-data-from-the-annual-population-survey-april-september-2011/index.html



http://www.ons.gov.uk/ons/rel/wellbeing/measuring-subjective-wellbeing-in-the-uk/first-annual-ons-experimental-subjective-well-being-results/index.html

http://www.ons.gov.uk/ons/rel/wellbeing/measuring-subjective-wellbeing-in-the-uk/first-annual-ons-experimental-subjective-well-being-results/index.html

111


124. Polimenov, M. [Полименов, М.] (2014). Иновации в ресторантьорството [Innovations in restaurant management. In Bulgarian. Monography] София: Авангард Прима.

125. Ryff, C. D. (1989). Happiness is everything, or is it? Explorations on the meaning of psychological well-being. Journal of Personality and Social Psychology, 57, 1069–1081.CrossRefGoogle Scholar

126. Staneva, K., E. Marinov, 2013. Conceptual model for sustainability development of Wellbeing and Medical SPA in Bulgaria using some geoecological indicators for measurement. International Science Conference: “Innovative balneology” , Kluchi, Russia November -2013.

127. Staneva, K. 2017 .Wellbeing tourism management in Bulgaria. International Scientific Journal: Sc-innovations for the recreative&wellness industry and the niche tourism. ISNN: 1314-3433. Sofia, 2017, issue 1, p.26-28.

128. Staneva, K. 2016 . An evaluation of the potential of Cross-border region Bulgaria-Serbia for development of Wellness, medical SPA and SPA tourism - possibilities and perspectivе. ATLAS Tourism and Leisure Review, ISSN 2468 – 6719, Health, Wellness and Spa Tourism in the Balkans, Netherlands. 3(2016), 43-58.

129. Stiglitz, J. E., Sen, A., & Fitoussi, J. P. (2009). Report by the commission on the measurement of economic performance and social progress. Available,at:http://www.stiglitz-sen-fitoussi.fr/documents/rapport_anglais.pdf. Accessed 28 Sept 2012.

130. The Government Office for Science (2008). Foresight mental capital and wellbeing project. Final project report. London. Available at: Mental Capital and Wellbeing: Making the most of ourselves in the 21st century, 2008. Accessed 13 Dec 2012.

131. Tinkler, L., & Hicks, S. (2014). Measuring subjective well-being. Office for National Statistics. Available at: http://www.ons.gov.uk/ons/ index.html. Accessed 28 Sept 20124

132. Trendafilov, D., & Dimitrova, B. (2013). Aqua Spinning as anti-stress health prevention. Acts of Conference “Physical education and sport”. Montenegro, 2013, No 37 -39 / XI, (р. 454-460. ISSN 1451-7485 (9771-4517-48001).

133. Treneva, V. (2013). Селекция в спорта кану-каяк [Selection in canoe-kayak sport. In Bulgarian.] Национална спортна академия „В. Левски“. НСА Прес.

134. Waldron, S. (2010). Measuring subjective wellbeing in the UK. Office for National Statistics. Available at: http://www.statistics.gov.uk/cci/article.asp?ID=2578. Accessed 28 Sept 2012.

135. Revised Code of Laws. Report of a Committee of the Overseers of Harvard College. 6 January 1825. p. 22.

136. Universities: 137. University of Edinburgh. American Journal of Education. 4. 1858. p. 821. 138. "Parliamentary reform—bill for Scotland—Committee.". Hansard. 9 July 1832.

Retrieved 21 August 2016. 139. Whiting C. E. (29 June 1937). "Durham University Centenary". Yorkshire Post. Retrieved 8

August 2016 – via British Newspaper Archive. (subscription required (help)). The M.A. degree at Oxford and Cambridge had degenerated, and was granted to Bachelors of three years' standing on the payment of certain fees. At Durham the B.A. had to keep residence for three extra terms, and to pass what seems have been an honours examination in order to proceed to the Master's degree, and for a number of years classes were awarded in the M.A. examination.

140. "Examination for the degree of Matter of Arts". Regulations of the University of London on the Subject of Degrees in Arts. 1839. pp. 21–23.

141. "Regulations". The Durham University Calendar. 1842. pp. xxv–xxvi. 142. Edinburgh University. Chambers's Encyclopaedia•volume=III. 1862. 143. "Graduate Education: Parameters for Public Policy" (PDF). National Science Board. 1969.

pp. 1–5. Retrieved 10 August 2016. 144. "A (Very) Brief History the Master's Degree". American Historical Association.

Retrieved 10 August 2016. 145. Walter Arthur Donnelly (1941). Degrees Authorized by the University of Michigan. The

University of Michigan, an Encyclopedic Survey. University of Michigan. p. 294. 146. "University of London, the Historical Record: 1836-1912". University of London Press.

1912. pp. 39–48. |chapter= ignored (help) 147. "University of London". Southern Reporter and Cork Commercial Courier. 28 December

1859 – via British Newspaper Archive. (subscription required (help) . 148. Regulations as to Degrees in Science. The Edinburgh University Calendar. 872. pp. 115–

117.

http://dx.doi.org/10.1037/0022-3514.57.6.1069

http://dx.doi.org/10.1037/0022-3514.57.6.1069

http://www.stiglitz-sen-fitoussi.fr/documents/rapport_anglais.pdf

http://www.stiglitz-sen-fitoussi.fr/documents/rapport_anglais.pdf

http://www.ons.gov.uk/ons/index.html

http://www.statistics.gov.uk/cci/article.asp?ID=2578

https://books.google.com.pr/books?id=2fgxAQAAMAAJ&pg=PA86#v=onepage&q&f=false

https://books.google.com.pr/books?id=B2JLAAAAMAAJ&pg=PA821

http://hansard.millbanksystems.com/lords/1832/jul/09/parliamentary-reform-bill-for-scotland#S3V0014P0_18320709_HOL_44


https://en.wikipedia.org/wiki/Yorkshire_Post


https://books.google.com.pr/books?id=AYNCAQAAMAAJ&pg=PR1&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false

https://books.google.com.pr/books?id=AYNCAQAAMAAJ&pg=PR1&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false

https://books.google.com.pr/books?output=html&id=fd8NAAAAQAAJ&jtp=xxv

https://books.google.com.pr/books?id=8gTj2h8cFM4C&pg=PA768

https://www.nsf.gov/nsb/publications/1969/nsb0269.pdf

https://en.wikipedia.org/wiki/National_Science_Board

https://www.historians.org/about-aha-and-membership/aha-history-and-archives/archives/retrieving-the-masters-degree-from-the-dustbin-of-history/i-a-(very)-brief-history-of-the-masters-degree

https://en.wikipedia.org/wiki/American_Historical_Association

https://books.google.com.pr/books?id=ITcOAQAAMAAJ&pg=PA294#v=onepage&q&f=false

https://books.google.com/books?id=vyPiAAAAMAAJ

https://en.wikipedia.org/wiki/Help:CS1_errors#chapter_ignored



https://books.google.com.pr/books?id=EekNAAAAQAAJ&pg=PA115

112


149. "Durham University". Bury and Norwich Post. 7 October 1862 – via British Newspaper Archive. (subscription required (help).

150. "New Degrees of Science". Cheltenham Chronicle. 5 June 1877 – via British Newspaper Archive. (subscription required (help).

151. "University Intelligence". Oxford Journal. 5 April 1879 – via British Newspaper Archive. (subscription required (help).

152. "University Intelligence". Manchester Courier and Lancashire General Advertiser. 5 February 1880 – via British Newspaper Archive. (subscription required (help).

153. "University Victoria and its Science Degrees". Birmingham Daily Post. 16 April 1881. Retrieved 8 August 2016 – via British Newspaper Archive. (subscription required (help).

154. University Calendar. Victoria University. 1883. pp. 37–38. 155. University World News. "EUROPE: Future of masters programmes". 26 April 2009.

Retrieved 19 August 2016. 156. Great Britain: Parliament: House of Commons: Education and Skills Committee (30 April

2007). "The Bologna process and the UK". The Bologna process: fourth report of session 2006-07, report, together with formal minutes, oral and written evidence. The Stationary Office. p. 52.

157. News papers: 158. "University Degrees". London Daily News. 2 September 1903 – via British Newspaper

Archive. (subscription required (help)). 159. "University Degrees". London Daily News. 7 September 1903 – via British Newspaper

Archive. (subscription required (help)). 160. University Bucknell Press Carter A. Daniel (1998). MBA: The First Century.. p. 15. 161. "Commerce as a Science". London Daily News. 26 November 1903 – via British

Newspaper Archive. (subscription required (help)). 162. University of Cambridge "The Faculty of Law". . Retrieved 14 August 2016. 163. "Regulations for Degrees, Diplomas, and Certificates". Statutes and

Regulations. University of Oxford. 16 September 2015. Conversion of BLitt, BPhil, and BSc to MLitt, MPhil, and MSc. Retrieved 14 August 2016.

164. "New-style engineering degrees proposed". The Production Engineer. [IEEE]. September 1983. Retrieved 13 August 2016.

165. Sunderland Daily Echo and Shipping Gazette "Clippings from the Athenaeum". . 24 August 1878 – via British Newspaper Archive. (subscription required (help).

166. The National Committee of Inquiry into Higher Education (1997). Higher Education in the learning society. Her Majesty's Stationary Office.

167. Jennifer Currie (16 June 2000). "Why I...think Oxbridge MA degrees should be scrapped". Times Higher Education.

168. "Early day motion 806". Parliament.uk. Retrieved 14 August 2016. 169. Ben Russell (3 July 2000). "Oxbridge MAs are misleading, says agency". The

Independent. 170. "The framework for higher education qualifications in England, Wales and Northern

Ireland". Quality Assurance Agency. January 2001. Archived from the original on 14 April 2001. Retrieved 14 August 2016.

171. "The framework for qualifications of Higher Education Institutes in Scotland". Quality Assurance Agency. January 2001. Archived from the original on 2 March 2001. Retrieved 14 August 2016.

172. Results of the 2011 UK HE International Unit European Activity Survey of UK HEIs - UK (PDF) (Report). UK Higher Education International Unit. 23 April 2012. p. 6.

173. "Structure of the U.S. Education System: Master's Degrees". United States Department of Education. February 2008.

174. The Frameworks for Higher Education Qualifications of UK Degree-Awarding Bodies. Quality Assurance Agency. November 2014. p. 36.

175. "University of Nottingham Qualifications Framework". Quality Manual. University of Nottingham. Retrieved 10 July 2016.

176. "Masters in Accounting". QS Top Universities. QS Quacquarelli Symonds. Retrieved 10 July 2016.

177. University of Oxford Style Guide (PDF). University of Oxford. 2016. p. 20. Retrieved 10 July 2016.

178. "University Degrees". Debrett's. Retrieved 10 July 2016. 179. "Academic Degrees & Professional Designations". Accu-Assist. Retrieved 29 May 2016.














https://books.google.com.pr/books?id=_t8NAAAAQAAJ&q=%22Master+of+Arts%22&dq=%22Master+of+Arts%22&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage

http://www.universityworldnews.com/article.php?story=20090424125127631

https://books.google.com.pr/books?id=uOV_Ch45lV0C&pg=RA1-PA52&lpg=RA1-PA52#v=onepage&q&f=false

https://en.wikipedia.org/wiki/The_Stationary_Office







https://books.google.com.pr/books?id=bi014Kss9s8C&pg=PA15




https://en.wikipedia.org/wiki/University_of_Cambridge

http://www.mcl.law.cam.ac.uk/the-faculty-of-law

https://www.admin.ox.ac.uk/statutes/regulations/307-072.shtml#_Toc28140153

https://en.wikipedia.org/wiki/University_of_Oxford

http://ieeexplore.ieee.org/stamp/stamp.jsp?tp=&arnumber=4927291



http://www.educationengland.org.uk/documents/dearing1997/dearing1997.html#10

http://www.educationengland.org.uk/documents/dearing1997/dearing1997.html#10

https://en.wikipedia.org/wiki/Her_Majesty%27s_Stationary_Office

https://www.timeshighereducation.com/news/why-ithink-oxbridge-ma-degrees-should-be-scrapped/152170.article

https://www.timeshighereducation.com/news/why-ithink-oxbridge-ma-degrees-should-be-scrapped/152170.article

http://www.parliament.uk/business/publications/business-papers/commons/early-day-motions/edm-detail1/?edmnumber=806&session=1999-00

http://www.independent.co.uk/news/education/education-news/oxbridge-mas-are-misleading-says-agency-5369142.html

https://web.archive.org/web/20010414020408/http:/www.qaa.ac.uk/crntwork/nqf/ewni2001/contents.htm

https://web.archive.org/web/20010414020408/http:/www.qaa.ac.uk/crntwork/nqf/ewni2001/contents.htm

http://www.qaa.ac.uk/crntwork/nqf/ewni2001/contents.htm

https://web.archive.org/web/20010302180216/http:/www.qaa.ac.uk/crntwork/nqf/scotfw2001/contents.htm

http://www.qaa.ac.uk/crntwork/nqf/scotfw2001/contents.htm



http://www2.ed.gov/about/offices/list/ous/international/usnei/us/master.doc

https://en.wikipedia.org/wiki/United_States_Department_of_Education

https://en.wikipedia.org/wiki/United_States_Department_of_Education




https://www.nottingham.ac.uk/academicservices/qualitymanual/curriculum/unqf.aspx

http://www.topuniversities.com/courses/accounting-finance/grad/guide

https://www.ox.ac.uk/sites/files/oxford/University%20of%20Oxford%20Style%20Guide%20%28updated%20Hilary%20term%202016%29.pdf

http://www.debretts.com/forms-address/hierarchies/letters-after-name/university-degrees

http://www.accu-assist.com/grammar-tips-archive/GrammarTip_academic-degrees.htm

113


180. Australian Qualifications Framework (PDF) (Second ed.). Australian Qualifications Framework Council. January 2013. pp. 72–73.

181. The Frameworks for Higher Education Qualifications of UK Degree-Awarding Bodies. Quality Assurance Agency. November 2014. p. 29.

182. Results of the 2011 UK HE International Unit European Activity Survey of UK HEIs - UK (PDF) (Report). UK Higher Education International Unit. 23 April 2012. p. 7.

183. "TCD to keep selling Masters - Independent.ie". Independent.ie. 19 November 2005. Retrieved 11 July 2016.

184. Master's Degree Characteristics Statement (PDF) (Report). Quality Assurance Agency. September 2015. pp. 4–5.

185. Master's Degree Characteristics Statement (PDF) (Report). Quality Assurance Agency. September 2015. pp. 10–13.

186. Australian Qualifications Framework (PDF) (Second ed.). Australian Qualifications Framework Council. January 2013. pp. 59–62.

187. "Irish National Framework of Qualifications (NFQ)". Quality and Qualifications Ireland. Retrieved 13 July 2016.

188. "Georgia Institute of Technology: Evening Program". Retrieved 14 July 2015. 189. "The framework of qualifications for the European Higher Education Area"(PDF). European

Higher Education Area. 20 May 2005. Retrieved 10 July 2016. 190. ECTS Users' Guide (PDF). European Union. 2015. p. 10. doi:10.2766/87192. ISBN 978-

92-79-43559-1. 191. "Verification of compatibility of the framework for qualifications of higher education

institutions in Scotland with the framework for qualifications of the European Higher Education Area" (PDF). Quality Assurance Agency. October 2006.

192. "Verification of the compatibility of The framework for higher education qualifications in England, Wales and Northern Ireland (FHEQ) with the Framework for Qualifications of the European Higher Education Area(FQ-EHEA)" (PDF). Quality Assurance Agency. November 2008.

193. "Verification of Compatibility of Irish National Framework of Qualifications with the Framework for Qualifications of the European Higher Education Area" (PDF). November 2006.

194. "Verification of Compatibility of Irish National Framework of Qualifications with the Framework for Qualifications of the European Higher Education Area" (PDF). November 2006. p. 7.

195. "Applying for a Masters degree". prospects.ac.uk. Graduate Prospects. June 2016. Retrieved 13 July 2016.

196. "FAQs about postgraduate study". UCAS. Retrieved 14 July 2016. 197. "Graduate Admissions Tests at a Glance: GMAT, GRE, LSAT, TOEFL & IELTS". Top

Universities. QS Quacquarelli Symonds. 13 November 2013. Retrieved 14 July2016. 198. "ΦΕΚ 54". Journal of the Government of the Greek Republic (in Greek). 54(Appendix).

Athens, Greece. August 1, 1978. 199. European Commission/EACEA/Eurydice (2015). The European Higher Education Area in

2015: Bologna Process Implementation Report (Report). Luxembourg: Publications Office of the European Union. p. 17.

200. European Commission/EACEA/Eurydice (2015). The European Higher Education Area in 2015: Bologna Process Implementation Report (Report). Luxembourg: Publications Office of the European Union. pp. 54–56.

201. Verification of compatibility of the Danish National Qualifications Framework for Higher Education with the Framework for Qualifications of the European Higher Education Area (PDF). The Danish Evaluation Institute. November 2009. pp. 17–18. ISBN 978-87-7958-556-0.

202. "Organisation licence master doctorat (L.M.D.)" (in French). Ministère de l'Education nationale, de l'Enseignement supérieur et de la Recherche. 30 September 2014. Retrieved 10 July 2016.

203. "Degree & recognition". Centre International de Formation Europëenne. Retrieved 10 July 2016.

204. "The French National Qualifications Framework". Commission nationale de la certification professionnelle. Retrieved 10 July 2016.

205. "Ministero dell'Istruzione, dell'Università e della Ricerca". Attiministeriali.muir.it. Retrieved 28 November 2014.

206. "wetten.nl - Wet- en regelgeving - Wet op het hoger onderwijs en wetenschappelijk onderzoek - BWBR0005682". Wetten.overheid.nl. Retrieved 13 October 2014.

http://www.aqf.edu.au/wp-content/uploads/2013/05/AQF-2nd-Edition-January-2013.pdf






http://www.independent.ie/irish-news/tcd-to-keep-selling-masters-25957591.html





http://www.aqf.edu.au/wp-content/uploads/2013/05/AQF-2nd-Edition-January-2013.pdf

http://www.nfq-qqi.com/index.html

https://scheller.gatech.edu/degree-programs/mba/evening-program/index.html

http://www.ehea.info/Uploads/QF/050520_Framework_qualifications.pdf

http://ec.europa.eu/education/ects/users-guide/docs/ects-users-guide_en.pdf

https://en.wikipedia.org/wiki/Digital_object_identifier

https://dx.doi.org/10.2766%2F87192
















https://www.prospects.ac.uk/postgraduate-study/masters-degrees/applying-for-a-masters-degree

https://www.ucas.com/ucas/postgraduate/postgraduate-study/why-study-postgraduate/faqs-about-postgraduate-study

https://en.wikipedia.org/wiki/UCAS

http://www.topuniversities.com/student-info/admissions-advice/graduate-admissions-tests-glance-gmat-gre-lsat-toefl-ielts

https://webgate.ec.europa.eu/fpfis/mwikis/eurydice/index.php/Publications:The_European_Higher_Education_Area_in_2015:_Bologna_Process_Implementation_Report




http://www.ehea.info/Uploads/QF/DK-QF-report-EN.pdf

http://www.ehea.info/Uploads/QF/DK-QF-report-EN.pdf



http://www.enseignementsup-recherche.gouv.fr/cid20190/organisation-licence-master-doctorat.html

http://www.cife.eu/en/3/degree-recognition_64-1

http://www.rncp.cncp.gouv.fr/grand-public/qualificationsFramework

http://attiministeriali.miur.it/anno-2009/luglio/di-09072009.aspx

http://wetten.overheid.nl/BWBR0005682/Hoofdstuk7/Titel1/Paragraaf4/Artikel719a/geldigheidsdatum_21-01-2013

http://wetten.overheid.nl/BWBR0005682/Hoofdstuk7/Titel1/Paragraaf4/Artikel719a/geldigheidsdatum_21-01-2013

114


207. [2] Archived May 12, 2008, at the Wayback Machine. 208. "Ministerie van Onderwijs, Cultuur en Wetenschap". Minocw.nl. Retrieved 28

November 2014. 209. "Citizens' questions letter from Dutch Department of Education, Culture and

Science" (PDF). Members.home.nl. Retrieved 28 November 2014. 210. Kees™ Internetbureau. "titulatuur: drs. A. Jansen, M.B.A. - Genootschap Onze Taal".

Onzetaal.nl. Retrieved 28 November 2014. 211. [3] Archived September 28, 2011, at the Wayback Machine. 212. "Graduate School, Technion – Israel Institute of Technology". technion.ac.il. 213. Osberg, L. and A. Sharpe: 1999, ‘An index of economic well-being for Canada and the

United States’, paper presented at the annual meeting of the American Economic Association , New York, New York, January.Google Scholar

214. Osberg, L. and A. Sharpe: 2000, ‘International comparisons of trends in economic well -being’, paper presented at the annual meeting of the American Economic Association, Boston, Mass., January.Google Scholar

215. Paloutzian, R. F. and C.W. Ellison: 1982, ‘Loneliness, spiritual well-being and the quality of life’, In L. A. Peplau and D. Perlman (eds.), Loneliness: A Sourcebook of Current Theory, Research and Therapy (New York: John Wiley and Sons) pp. 224–237.Google Scholar

216. Peterson, M. and N. K. Malhotra: 1997, ‘Comparative marketing measures of societal quality of life: Substantive dimensions in 186 countries’, Journal of Macromarketing 17(1), pp. 25–38.Google Scholar

217. Peterson, M., N. K. Malhotra and J. Wagner: 1999, ‘Country quality of life and foreign direct investment decisions’, Global Outlook 11, pp. 1, 51–62.Google Scholar

218. Pirfo, E., C. Albera, Il. Arizio, S. Catapano, M. Cortese and C. Romano: 1994, ‘Job preparation and improvement of the quality of life of schizophrenic patients in today's metropolis’, International Journal of Mental Health 23, pp. 11–22.Google Scholar

219. Rosencranz, H. A. and C. T. Pihlblad: 1970, ‘Measuring the health of the elderly’, Journal of Gerontology 25, pp. 129–133.Google Scholar

220. Ryff, C. D.: 1995, ‘Psychological well-being in adult life’, American Psychological Society 4, pp. 99–104.Google Scholar

221. Samli, A. C.: 1995, ‘QOL research and measurement: some parameters and dimensions’, in H. L. Meadow, M. J. Sirgy and D. Rahtz (eds.), Developments in quality-of-life studies in marketing (DeKalb, IL: Academy of Marketing Science and the International Society for Quality-of-Life Studies) 5, pp. 173–180.Google Scholar

222. Sandoval, G. A. and P. R. L aylo: 1993, Crime Victimization in the Philippines: Demographic Patterns and Attitudinal Correlates (Quezon City: SocialWeather Stations, Inc.).Google Scholar

223. Schaefer, M. T. and D. H. Olson: 1981, ‘Assessing intimacy: The PAIR inventory’, Journal of Marital and Family Therapy 24, pp. 47–60.Google Scholar

224. Schwartz, S. H.: 1992, ‘Universals in the content and structure of values: Theoretical advances and empirical tests in 20 countries’, in M. Zanna (ed.), Advances in Experimental Social Psychology 20 (Orlando, Florida: Academic).Google Scholar

225. Sewell, W. H.: 1940, ‘The constructin and standardization of a scale for the measurement of the socio-economic status of Oklahoma farm families’, Technical Bulletin No. 9 (Stillwater, OK: Oklahoma Agricultural Experiment Station).Google Scholar

226. Sirgy, M. J., A. C. Samli and H. L. Meadow: 1982, ‘The interface between quality of life and marketing: a theoretical framework’, Journal of Public Policy and Marketing 1, pp. 69–84.Google Scholar

227. Skevington, S. M., J. Bradshaw and S. Saxena: 1999, ‘Selecting national items for the WHOQOL: conceptual and psychometric considerations’, Social Science and Medicine 48, pp. 473–487.Google Scholar

228. Szabo, S.: 1996, ‘The World Health Organization Quality of Life (WHOQOL) assessment instrument’, in B. Spilker (ed.), Quality of life and pharmacoeconomics in clinical trials, Second Edition (Philadelphia: Lippincox-Raven Publishers), pp. 355–362.Google Scholar

229. Trabold-Nubler, H.: 1991, ‘The human development index: A new development indicator?’, Intereconomics (Sept./Oct.), pp. 236–243.

230. United Nations Human Development Program (UNHDP): 1990, Human Development Report (N.Y. and Oxford: Oxford University Press).Google Scholar

http://www.nvao.net/veelgestelde-vragen/nederland/112

https://web.archive.org/web/20080512035858/http:/www.nvao.net/veelgestelde-vragen/nederland/112


http://www.minocw.nl/bachelor/355/Titels.html

http://members.home.nl/icnl/burgervragen.pdf

http://members.home.nl/icnl/burgervragen.pdf

http://www.onzetaal.nl/advies/titulatuur3.php

http://www.crus.ch/information-programmes/bologne-ects/equivalence.html?L=1

https://web.archive.org/web/20110928235704/http:/www.crus.ch/information-programmes/bologne-ects/equivalence.html?L=1


http://www.graduate.technion.ac.il/eng/

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=An%20index%20of%20economic%20well-being%20for%20Canada%20and%20the%20United%20States&author=L..%20Osberg&author=A..%20Sharpe&publication_year=1999

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=International%20comparisons%20of%20trends%20in%20economic%20well-being&author=L..%20Osberg&author=A..%20Sharpe&publication_year=2000

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Loneliness%2C%20spiritual%20well-being%20and%20the%20quality%20of%20life&author=R.%20F..%20Paloutzian&author=C.W..%20Ellison&pages=224-237&publication_year=1982

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Comparative%20marketing%20measures%20of%20societal%20quality%20of%20life%3A%20Substantive%20dimensions%20in%20186%20countries&author=M..%20Peterson&author=N.%20K..%20Malhotra&journal=Journal%20of%20Macromarketing&volume=17&issue=1&pages=25-38&publication_year=1997

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Country%20quality%20of%20life%20and%20foreign%20direct%20investment%20decisions&author=M..%20Peterson&author=N.%20K..%20Malhotra&author=J..%20Wagner&journal=Global%20Outlook&volume=11&pages=1&publication_year=1999

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Job%20preparation%20and%20improvement%20of%20the%20quality%20of%20life%20of%20schizophrenic%20patients%20in%20today%27s%20metropolis&author=E..%20Pirfo&author=C..%20Albera&author=I..%20Arizio&author=S..%20Catapano&author=M..%20Cortese&author=C..%20Romano&journal=International%20Journal%20of%20Mental%20Health&volume=23&pages=11-22&publication_year=1994

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Measuring%20the%20health%20of%20the%20elderly&author=H.%20A..%20Rosencranz&author=C.%20T..%20Pihlblad&journal=Journal%20of%20Gerontology&volume=25&pages=129-133&publication_year=1970

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Psychological%20well-being%20in%20adult%20life&author=C.%20D..%20Ryff&journal=American%20Psychological%20Society&volume=4&pages=99-104&publication_year=1995

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=QOL%20research%20and%20measurement%3A%20some%20parameters%20and%20dimensions&author=A.%20C..%20Samli&pages=173-180&publication_year=1995

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Crime%20Victimization%20in%20the%20Philippines%3A%20Demographic%20Patterns%20and%20Attitudinal%20Correlates&author=G.%20A..%20Sandoval&author=P.%20R.%20L..%20aylo&publication_year=1993

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Assessing%20intimacy%3A%20The%20PAIR%20inventory&author=M.%20T..%20Schaefer&author=D.%20H..%20Olson&journal=Journal%20of%20Marital%20and%20Family%20Therapy&volume=24&pages=47-60&publication_year=1981

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Universals%20in%20the%20content%20and%20structure%20of%20values%3A%20Theoretical%20advances%20and%20empirical%20tests%20in%2020%20countries&author=S.%20H..%20Schwartz&publication_year=1992

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20constructin%20and%20standardization%20of%20a%20scale%20for%20the%20measurement%20of%20the%20socio-economic%20status%20of%20Oklahoma%20farm%20families&author=W.%20H..%20Sewell&publication_year=1940

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20interface%20between%20quality%20of%20life%20and%20marketing%3A%20a%20theoretical%20framework&author=M.%20J..%20Sirgy&author=A.%20C..%20Samli&author=H.%20L..%20Meadow&journal=Journal%20of%20Public%20Policy%20and%20Marketing&volume=1&pages=69-84&publication_year=1982

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Selecting%20national%20items%20for%20the%20WHOQOL%3A%20conceptual%20and%20psychometric%20considerations&author=S.%20M..%20Skevington&author=J..%20Bradshaw&author=S..%20Saxena&journal=Social%20Science%20and%20Medicine&volume=48&pages=473-487&publication_year=1999

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20World%20Health%20Organization%20Quality%20of%20Life%20%28WHOQOL%29%20assessment%20instrument&author=S..%20Szabo&pages=355-362&publication_year=1996

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Human%20Development%20Report&publication_year=1990

115


231. United Nations Human Development Program: 1993, ‘Human Development Index: Survey of recent reviews’, Human Development Report (N.Y. and Oxford: Oxford University Press).Google Scholar

232. United Nations Human Development Program: 1996, ‘Human Development Index: Survey of recent reviews’, Human Development Report (N.Y. and Oxford: Oxford University Press).Google Scholar

233. University of Virginia Center for Public Service: 1996a, Virginia's Local Economies: Statistical Update, 1996 (Charlottesville, VA: University of Virginia Center for Public Service, University of Virginia).Google Scholar

234. University of Virginia Center for Public Service: 1996b, Virginia Statistical Abstract, 1996-1997 (Charlottesville, VA: University of Virginia Center for Public Service, University of Virginia).Google Scholar

235. Van Dam, F. S. A. M., R. Somers and A. L. Van Beek-Couzijn: 1981, ‘Quality of life: Some theoretical issues’, Journal of Clinical Pharmacology 21, pp. 166–168.Google Scholar

236. Veenhoven, R.: 1984, Conditions of Happiness (Dordrecht: Reidel).Google Scholar 237. Veenhoven, R.: 1993, Happiness in Nations, Rotterdam: Risbo. Data available from web-

site: http://www.eur.nl/fsw/research/happiness. 238. Veenhoven, R.: 1994, ‘Is happiness a trait?’, Tests of the theory that a better society does

not make people any happier, Social Indicators Research 32, pp. 101–160.Google Scholar 239. Veenhoven, R.: 1995, ‘The cross national pattern of happiness. Tests of predictions

implied in three theories of happiness’, Social Indicators Research 34, pp. 33–68.Google Scholar

240. Veenhoven, R.: 1996, ‘Happy life expectancy: A comprehensive measure of quality of life in nations’, Social Indicators Research 39, pp. 1–58.Google Scholar

241. Veenhoven, R.: 1998, ‘Quality-of-life and happiness: Not quite the same’, in G. DeGirolamo, et al. (eds.), Health and Quality-of-Life (Il Pensierro Scientifico, Rome).Gosogle Scholar

242. Veenhoven, R. and P. Ouweneel: 1995, ‘Livability of the welfare-state. Appreciation-of-life and length-of-life in nations varying in state-welfareeffort’, Social Indicators Research 36, pp. 1–49.Google Scholar

243. Viney, L. L., B.M. Walker, T. Robertson, B. Lilley and C. Ewans: 1994, ‘Dying in palliative care units in hospital: A comparison of the quality of life of terminal cancer patients’, Journal of Consulting and Clinical Psychology 62, pp. 157–160.Google Scholar

244. Virginia Tech Center for Survey Research: 1998, Quality of Life in Virginia: 1998 (Blacksburg, VA: Center for Survey Research, Virginia Polytechnic Institute and State University).Google Scholar

245. Vogel, J.: 1991, ‘Social report for the nordic countries’, Living Conditions and Inequality in the late 1980s (Copenhagen).

246. Vogel, J.: 1993, ‘Wohlfahrtssurveys und Sozialberichterstattung in Nordeuropa, Systematische Dauerbeobachtung der objektiven Lebensverhältnisse’, in W. Glatzer (ed.), Einstellungen und Lebensbedingungen in Europa. Campus.

247. Vogel, J.: 1995a, The Social Indicator Tradition (Luxembourg: Eurostat, Doc E2/IS/2/95).Google Scholar

248. Vogel, J.: 1995b, Towards an Integrated Household Survey Programme. The Swedish Experience (Luxembourg: Eurostat, Doc E2/IS/2/95).Google Scholar

249. Vogel, J.: 1997a, ‘Living conditions and inequality in the European Union’, Eurostat: Population and Social Conditions (Luxembourg: E/1997-3).Google Scholar

250. Vogel, J.: 1997b, ‘The European welfare mix: institutional configuration and distributive outcome in Sweden and the European Union. A longitudinal and comparative perspective’, paper presented at the 1997 conference of the International Society for Quality of Life studies (Charlotte, NC, USA, 20-23. 11. 1997).Google Scholar

251. Vogel, J.: 1998a, ‘Welfare surveys and social reporting in the nordic countries’, I Statistik im Dienste der Öffentlichkeit. Bundesamt fuer Statistik (Bern, Schweiz).Google Scholar

252. Vogel, J.: 1998b, ‘Coping with the European welfare mix. Welfare delivery systems, family formation and material inequality between types of families in the European Union’, paper presented at the 1998 Siena Group Meeting on Families at the end of the Twentieth Century (Sidney, Australia, 7-9. 12.1998).Google Scholar

253. Vogel, J. and L. Häll: 1997, ‘Välfärd och ojämlikhet i 20-årsperspektiv 1975-95 living conditions and inequality 1975-95’, Report 91, series Living Conditions, Statistics (Sweden).

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Human%20Development%20Index%3A%20Survey%20of%20recent%20reviews&publication_year=1993

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Human%20Development%20Index%3A%20Survey%20of%20recent%20reviews&publication_year=1996

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Virginia%27s%20Local%20Economies%3A%20Statistical%20Update%2C%201996&publication_year=1996

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Virginia%20Statistical%20Abstract%2C%201996-1997&publication_year=1996

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Quality%20of%20life%3A%20Some%20theoretical%20issues&author=F.%20S.%20A.%20M..%20Van%20Dam&author=R..%20Somers&author=A.%20L..%20Van%20Beek-Couzijn&journal=Journal%20of%20Clinical%20Pharmacology&volume=21&pages=166-168&publication_year=1981

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Conditions%20of%20Happiness&author=R..%20Veenhoven&publication_year=1984

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=%E2%80%98Is%20happiness%20a%20trait%3F%E2%80%99%2C%20Tests%20of%20the%20theory%20that%20a%20better%20society%20does%20not%20make%20people%20any%20happier&author=R..%20Veenhoven&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=32&pages=101-160&publication_year=1994

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20cross%20national%20pattern%20of%20happiness.%20Tests%20of%20predictions%20implied%20in%20three%20theories%20of%20happiness&author=R..%20Veenhoven&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=34&pages=33-68&publication_year=1995

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20cross%20national%20pattern%20of%20happiness.%20Tests%20of%20predictions%20implied%20in%20three%20theories%20of%20happiness&author=R..%20Veenhoven&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=34&pages=33-68&publication_year=1995

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Happy%20life%20expectancy%3A%20A%20comprehensive%20measure%20of%20quality%20of%20life%20in%20nations&author=R..%20Veenhoven&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=39&pages=1-58&publication_year=1996

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Quality-of-life%20and%20happiness%3A%20Not%20quite%20the%20same&author=R..%20Veenhoven&publication_year=1998

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Quality-of-life%20and%20happiness%3A%20Not%20quite%20the%20same&author=R..%20Veenhoven&publication_year=1998

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Livability%20of%20the%20welfare-state.%20Appreciation-of-life%20and%20length-of-life%20in%20nations%20varying%20in%20state-welfareeffort&author=R..%20Veenhoven&author=P..%20Ouweneel&journal=Social%20Indicators%20Research&volume=36&pages=1-49&publication_year=1995

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Dying%20in%20palliative%20care%20units%20in%20hospital%3A%20A%20comparison%20of%20the%20quality%20of%20life%20of%20terminal%20cancer%20patients&author=L.%20L..%20Viney&author=B.M..%20Walker&author=T..%20Robertson&author=B..%20Lilley&author=C..%20Ewans&journal=Journal%20of%20Consulting%20and%20Clinical%20Psychology&volume=62&pages=157-160&publication_year=1994

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Quality%20of%20Life%20in%20Virginia%3A%201998&publication_year=1998

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20Social%20Indicator%20Tradition&author=J..%20Vogel&publication_year=1995

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Towards%20an%20Integrated%20Household%20Survey%20Programme&author=J..%20Vogel&publication_year=1995

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Living%20conditions%20and%20inequality%20in%20the%20European%20Union&author=J..%20Vogel&publication_year=1997

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=The%20European%20welfare%20mix%3A%20institutional%20configuration%20and%20distributive%20outcome%20in%20Sweden%20and%20the%20European%20Union.%20A%20longitudinal%20and%20comparative%20perspective&author=J..%20Vogel&pages=20-23&publication_year=1997

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Welfare%20surveys%20and%20social%20reporting%20in%20the%20nordic%20countries&author=J..%20Vogel&publication_year=1998

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Coping%20with%20the%20European%20welfare%20mix.%20Welfare%20delivery%20systems%2C%20family%20formation%20and%20material%20inequality%20between%20types%20of%20families%20in%20the%20European%20Union&author=J..%20Vogel&journal=paper%20presented%20at%20the%201998%20Siena%20Group%20Meeting%20on%20Families%20at%20the%20end%20of%20the%20Twentieth%20Century&volume=12&pages=7-9&publication_year=1998

116


254. Vogel, J., H. Sauli and A. Andersen: 1993,Welfare Surveys and Social Reporting in the Nordic Countries. Experiences and Potential (Eurostat: doc E3/IS/5/93).Google Scholar

255. The WHOQOL Group: 1993, WHOQOL Study Protocol (Geneva: WHO, Division of Mental Health).Google Scholar

256. The WHOQOL Group: 1995a, WHOQOL-100: Domains and Facets questionnaire (Geneva:WHO, Division of Mental Health).Google Scholar

257. TheWHOQOL Group: 1995b,WHOQOL-100: The 100 questions with response scales (Geneva:WHO, Division of Mental Health).Google Scholar

258. The WHOQOL Group: 1995c, WHOQOL-100: Facet definitions and questions (Geneva:WHO, Division of Mental Health).Google Scholar

259. The WHOQOL Group: 1995d, WHOQOL-100: Australian version (Geneva: WHO, Division of Mental Health).Google Scholar

260. The WHOQOL Group: 1998b, ‘Development of the World Health Organization WHOQOL -BREF quality of life assessment’, Psychological Medicine 28, pp. 551–558.Google Scholar

IV.2.2. Web sites

http://www.nationalaccountsofwellbeing.org/explore/indicators/zoptimism

http://www.nationalaccountsofwellbeing.org/explore/indicators/zresources

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Migration_and_migrant_population_statistics/bg

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Population_structure_and_ageing

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Tourism_statistics

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Living_standard_statistics

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/File:Number_of_tertiary_education_students,_2013_(thousands)_ET15.png

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/System_of_national_accounts_-_new_directions

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Quality_of_life_indicators_-_health

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Civil_servants_in_the_EU_member_states

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Europe_2020_indicators_-_research_and_development

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Being_young_in_Europe_today_-_introduction

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Healthcare_expenditure_statistics

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/First_and_second-

generation_immigrants_-_statistics_on_labour_market_indicators

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Welfare%20Surveys%20and%20Social%20Reporting%20in%20the%20Nordic%20Countries&author=J..%20Vogel&author=H..%20Sauli&author=A..%20Andersen&publication_year=1993

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=WHOQOL%20Study%20Protocol&publication_year=1993

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=WHOQOL-100%3A%20Domains%20and%20Facets%20questionnaire&publication_year=1995

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=WHOQOL-100%3A%20The%20100%20questions%20with%20response%20scales&publication_year=1995

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=WHOQOL-100%3A%20Facet%20definitions%20and%20questions&publication_year=1995

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=WHOQOL-100%3A%20Australian%20version&publication_year=1995

http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Development%20of%20the%20World%20Health%20Organization%20WHOQOL-BREF%20quality%20of%20life%20assessment&journal=Psychological%20Medicine&volume=28&pages=551-558&publication_year=1998

http://www.nationalaccountsofwellbeing.org/explore/indicators/zoptimism

http://www.nationalaccountsofwellbeing.org/explore/indicators/zresources



http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Population_structure_and_ageing

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Tourism_statistics

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Living_standard_statistics






http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Quality_of_life_indicators_-_health







http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Healthcare_expenditure_statistics

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/First_and_second-generation_immigrants_-_statistics_on_labour_market_indicators

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/First_and_second-generation_immigrants_-_statistics_on_labour_market_indicators