Jerry Brotton - The Renaissance - CSSC-BG

1

2

РЕНЕСАНСЪТДЖЕРИ БРОТЪН

3РЕНЕСАНС – КЪДЕ И КОГА?Обикновено Ренесансът се свързва ситалианските градове-държави катоФлоренция, обаче безспорнотозначение на Италия много честозасенчва развитието на нови идеи вСеверна Европа, в Иберийскияполуостров, в ислямския свят, вЮгоизточна Азия и Африка. Вглобална перспектива заизясняване на същността наРенесанса би било по-точно даговорим за серия от „ренесанси“ втези региони, отличаващи се съссобствена много специфична иобособена характеристика.


Sandro Botticelli. La Primavera,1477/78

4В този смисъл други ренесанси често се застъпвали и севлияели взаимно с класическия и традиционно известенРенесанс, съсредоточен в Италия. Ренесансът билбезсъмнено интернационален, променлив и подвиженфеномен.Днес съществува популярен консенсус, че терминът „Ренесанс“се отнася до една дълбока и трайна промяна и трансформацияна културата, политиката, изкуството и обществото в Европамежду 1400 и 1600 година. Понятието отразява както единисторически период, така и по-общ идеал за културнообновление. Терминът произлиза от френската дума за„възраждане“ и от XIX век се използва за характеризиране напериода в европейската история, когато възраждането наинтелектуалните и художествените ценности на гръко-римскатакултура е обусловило възникването на съвременната личност ина обществените и културните институции, които днес определятоблика на толкова много хора в западния свят.


5Историците в областта на изкуствоточесто приемат XIII век за начало наРенесанса с изкуството на Джото иЧимабуе и за негов край –последните години на XVI век створчеството на Микеланджело и навенециански художници като Тициан.Литераторите в англо-американскиясвят избират твърде различнаперспектива. Те се съсредоточаваткъм възхода на народната английскалитература през XVI и XVII век впоезията и драматичното творчествона Спенсър, Шекспир и Милтън.


Giotto di Bondone. St Francis of Assisi Receiving the Stigmata, c. 1300

6Историците от своя странавъзприемат също така различенподход, като означават периодаоколо 1500-1700 година„ранносъвременен“ вместо„Ренесанс“.Тези различия в датиране и дориназоваване на Ренесанса садобили такава гражданственост,че валидността на термина вече епод съмнение. Възможно ли е даотделим Ренесанса отпредшестващото го Средновековие иот последвалия го съвременен свят?Дали Ренесансът подсилва едноубеждение в европейско културнопревъзходство?


Giovanni Bellini. Christ Blessing, c. 1465

7За да отговорим на тези въпроси, е необходимо да разберем как евъзникнал самият термин „Ренесанс“. Хората от XVI век не бихавъзприели термина „Ренесанс“. Италианската дума “rinascita”(прераждане) била използвана по онова време за означаваневъзраждането на класическата култура. Специфичнатафренска дума „ренесанс“ обаче не била прилагана катоописателна историческа фраза до средата на XIX век.За пръв път този термин е бил използван от френскияисторик Жюл Мишле, националист, много пристрастен къмегалитарните принципи на Френската революция. Между 1833-1862 Мишле е работил върху своя най-голям проект, многотомната„История на Франция“. През 1855 публикувал седмия том,озаглавен “La Renaissance”. За него Ренесанс означавало:„откриването на света и откриването на човека. XVI векпреминава от Колумб към Коперник, от Коперник до Галилей, ототкриването на Земята до откриването на Небесата. Човекътпреоткри себе си“.


8Новият дух констрастирал с онова, което Мишле назовавал„чудновато и чудовищно“ качество на Средновековието. За негоРенесансът представлявал прогресивна и демократичнареалност, възхваляваща стойности като Разум, Истина, Изкуствои Красота; „отъждествявал се със съвременната епоха“. Мишлепърви определил Ренесанса като решаващ историческипериод за европейската култура, който ознаменувалсъдбовно скъсване със Средновековието и обусловил едномодерно схващане за хуманизма и неговото място в света.Според Мишле Ренесансът не се е случил в Италия през XIVи XV век, за разлика от нашите предположения. НеговиятРенесанс настъпва през XVI век. Като френски националистМишле се стремил да утвърди разбирането, че Ренесансът билфренски феномен. Последователен републиканец, той се обявилпротив възхвалата на Църквата в Италия през XIV век и противполитическата тирания като дълбоко недемократична,следователно чужда на духа на Ренесанса.


9 ЩВЕЙЦАРСКИ РЕНЕСАНСМишле открил идеята за Ренесанса, но швейцарският ученЯкоб Буркхард определил този период като италианскифеномен от XV век. През 1860 той публикувал„Цивилизацията на Ренесанса в Италия“. Буркхард твърдял, чеособеностите на политическия живот в Италия в края на XVвек обусловили създаването на ясно оформена съвременнаиндивидуалност. Възраждането на класическата античност,откриването на по-широк свят и нарастващото вълнение оторганизираната религия означавало, че „човекът се епревърнал в одухотворен индивид“. Буркхард съзнателнопротивопоставил тази нова тенденция на отсъствието наиндивидуално съзнание, според него характерно заСредновековието, когато „човек е чувствал, че принадлежикъм една раса, народ, партия, семейство или корпорация“.


10 За Буркхард Италия от XV векродила ренесансов човек, коготонарекъл „първородния междусиновете на съвременна Европа“.Така се получила известната сегапредстава за Ренесанса катородина на съвременния свят,създаден от Петрарка, Алберти иЛеонардо, характеризиращ се свъзраждането на класическатакултура – процес, продължил досредата на XVI век.


Leonardo da Vinci, Portrait of Lisa Gherardini, known as the Mona Lisa, 1503-06

11 Гледището на Буркхард за Ренесанса като период, през койтоизкуството се развивало в единство с живота, арепубликанизмът тържествувал, но в определени граници, ирелигията била регулирана от държавата, говори за еднаидеализирана картина на живота в любимия му Базел. Все пакв твърдението, че Ренесансът е основата на съвременниясвят, книгата на Буркхард продължава да бъде в центъра наизследванията за Ренесанса, често критикувана, но никога неотхвърляна напълно. Разбиранията на Мишле и Буркхард заизкуството и личността като съществени елементи наРенесанса намерили логическото си потвърждение визследването на Уолтър Пейтър, публикувано през 1873 вАнглия. Мишле, Буркхард и Пейтър са създали представаза Ренесанса у хората от XIX век като по-скоро духовенклимат, отколкото исторически период.


12 РЕНЕСАНС НА ХХ ВЕКВ началото на ХХ век се появило по-амбивалентно гледище заРенесанса. Едно от първите предизвикателства към Буркхардбило отправено през 1919 с публикацията на Йохан Хьойзинха“The Waning of the Middle Ages”.Хьойзинха обърнал внимание, че обществото и културатав Северна Европа са пренебрегнати в предходнидефиниции на Ренесанса.Хьойзинха оспорил и периодизацията на Буркхард,отнасяща се до границата между Средните векове иРенесанса, с твърдението, че стилът и манталитетът,идентифицирани от Буркхард като Ренесанс, всъщностпредставлявали гаснещия и западащ дух наСредновековието.


13 Хьойзинха посочил за примерфламандското изкуство на Ян ванЕйк: „По форма и идея то етворчество на отмиращотоСредновековие. Ако някоиспециалисти по история наизкуството са открили ренесансовиелементи в същото творчество,това се дължи на факта, че темного погрешно са объркалиреализма и Ренесанса. Тозипедантичен реализъм, стремежъткъм точното пресъздаване навсички съществуващи подробности,е характерна черта на залязващотоСредновековие“.


Jan van Eyck. Arnolfini Portrait, 1434

14 Детайлният, образен реализъм в живописването на ван Ейк заХьойзинха означавал края на средновековната традиция, ане раждането на ренесансов дух в една възвишенахудожествена форма. Макар да не отхвърлял използванетона термина „ренесанс“, той почти не свързвал произхода мусъс Средновековието.Този труд на Хьойзинха отразявал твърдепесимистичното гледище на идеала за Ренесанса,изтъкван от неговите предшественици през XIX век.Написана в средата на Първата световна война, книгатаподчертавала идеята за Ренесанса като разцвет напревъзходството на европейската индивидуалност и„цивилизация“. Тази постановка не била посрещната сентусиазъм.


15В средата на ХХ век била направенакоренна преоценка на Ренесанса отгрупа интелектуалци, емигранти отЦентрална Европа, през време, когатонадигащият се тоталитаризъмзаплашвал да подкопае философскитеценности на ренесансовия хуманизъм.Германски учени, в това число ПаулОскар Крищелер, Ханс Барон и ЕрвинПанофски, поради опасения отразрастващия се фашизъм през 30-тегодини на ХХ век забегнали в САЩ иприели съдбата на изгнаници. Въпрекиче били неблагоприятно засегнати оттези събития, техните научни трудове,свързани с Ренесанса, продължават давлияят върху съвременнитеизследвания.


Lucas Cranach the Elder. Portrait of a Young Girl, c. 1540

16ГЛОБАЛЕН РЕНЕСАНСЕдин от проблемите, които поставяткласическите определения наРенесанса, е, че те се ограничаватдо постиженията на европейскатацивилизация и изключват всичкоостанало. Не е случайно, че когатосе появил този термин, Европа най-агресивно утвърждавалаимперското си господство в целиясвят. През последните годиниалтернативни подходи къмопределяне същността на Ренесансаот гледна точка на историята,икономиката и антропологиятаусложнили картината и предложилидруги фактори с решаваща роля заизясняване на това понятие.


Hans Holbein the Younger. The Ambassadors, 1533

17 Те обаче били отречени като нерелевантни от мислители на XIXвек като Мишле и Буркхард.Настоящата глава разглежда Ренесанса в условията на по-широк, международен мащаб. Тя възразява, че търговията,финансите, стоките, покровителството, имперскитеконфликти и обмяната между разни култури сапредставлявали основни елементи на Ренесанса.Обсъждането на тези проблеми предполага различноразбиране на това понятие и ни навежда на мисълта, четворческият характер на Ренесанса не се свежда до живопис,скулптура и архитектура. Други произведения в областта накерамиката, текстила, металообработването и мебелировкатасъщо са формирали хорските вярвания и отношения,въпреки че много от тези предмети са били пренебрегнати,унищожени или изгубени.


18ЗАПАДЪТ СЕ СРЕЩА С ИЗТОКАЕдна картина на братята Белини (1504-07) – „Св. Марко проповядва вАлександрия“, очаровала Европа скултурата, архитектурата и общноститена Изтока. Тя пресъздава образа напокровителя на Венеция в съвременнаобстановка, която била позната намнозина богати и влиятелнивенецианци. Това е характерна чертана изкуството и литературата наРенесанса: обличане насъвременния свят в дрехи отминалото като начин за разбиранена настоящето. Белини билиочаровани от митичния идействителния свят на изток от т. нар.днес „Европа на Ренесанса“.


Albrecht Durer. Self-Portrait, 1493

19ИЗТОКЪТ СЕ СРЕЩА СЪС ЗАПАДАПрез 1453 султан Мехмед II завладял Константинопол, който биледин от последните мостове между света на класическия Рим иИталия от XV век и проводник за възстановяването на значителначаст от класическата култура, първоначално благодарение напокровителството на султан Мехмед. Неговите политическиамбиции и влечението към културата на тогавашните италианскивластелини мотивирало решението му да наеме италианскихуманисти, които „да четат на султана ежедневно страници отпроизведения на историци от древността и от хроники на папитеи кралете на Ломбардия“. Ако Ренесансът означавал ивъзраждане на класическите идеали, Мехмед бил един отпривържениците му. Неговата библиотека, голяма част от коятосе съхранява в Топкапи сарай в Истанбул, превъзхождалабиблиотеките на Медичи и Сфорца в Италия и включвалаПтоломеевата „География“, Омировата „Илиада“ и други текстовена гръцки, иврит и арабски език.


20Като категорично сравнявал своите имперски постижения с тези наАлександър Велики и виждал себе си като един нов Цезар свъзможности да покори Рим и да обедини трите големи религии –християнството, исляма и юдаизма. Като много ренесансовилидери със стремежи към имперска власт, Мехмед използвалнауката, изкуството и архитектурата да величае претенциите сикъм абсолютно политическо господство. Той се заел с изпълнениена амбициозна строителна програма […], обновил църквата „Св.София“ и я преустроил в първата султанска джамия в града, наелиталиански архитекти да помагат за изграждането на неговияимператорски дворец, Топкапи сарай. Този международенренесансов стил бил признат от мюсюлмани и християни, кактопотвърдил венецианският посланик, който възхвалявал Топкапикато „най-красивия, най-удобния и най-удивителния дворец всвета“. Подобно на много ренесансови сгради и художественипроизведения, Топкапи бил оригинално творческо постижение истроителство с дълбоко политическо съдържание. Тези двастимула били неделими – основна черта на Ренесанса.


21ПРОПАГАНДАТОРИТЕИсторията на ренесансовия хуманизъм започва с Петрарка.Той бил тясно свързан с папската резиденция в Авиньон иизползвал богатия изследователски материал за задоволяванена собствения си интерес в областта на реторичните истилистичните качества на редица пренебрегвани класици отдревния Рим, като Цицерон, Вергилий и Ливий. Замисълът наПетрарка за хуманизма бил: обединяване на философскототърсене на истината с практическото умение за ефективнодействие в обществото чрез помощта на реториката иубеждението. С оглед постигане на съвършен баланс на тези двекатегории за цивилизованата личност било необходимо строгообучение по дисциплините на studia humanitatis, именнограматика, реторика, поезия, история и нравственафилософия. Това било великолепно основание за предоставянена ранните хуманисти на по-голяма власт и престиж в сравнениес техните предшественици схоластици.


22 Към средата на XV векхуманизмът намирал приложениев училища, университети исъдилища. Неговият акцент върхуреториката и езиците издигналавторитета на книгата катоматериален и интелектуаленпродукт. Преразглежданите отхуманизма проблеми как да сеговори, превежда, чете и дори да сепише на латински език, сесъсредоточавали в книгата катосъвършен преносим продукт, чрезкойто се разпространявали знания.


Pieter Brueghel the Elder. Hunters in the Snow, 1565

23ПЕЧАТЪТ: РЕВОЛЮЦИЯ В КОМУНИКАЦИЯТАВ средата на 60-те години на XV век Алберти писал, че„научил с голямо задоволство за германския изобретател,на когото се дължало посредством използване на отливкина букви от трима души да отпечатат двеста екземплярана даден оригинален текст за срок от сто дни, тъй катопри всеки печатен удар се получава една страница в голямформат“. Изобретяването в Германия на подвижнипечатни букви през около 1450 г. било най-важнототехнологично и културно нововъведение на Ренесанса.Хуманизмът бързо съзрял практическите възможности натова средство за масово възпроизводство, както Албертипредвиждал, и революционната роля на печата получиланай-ярък израз в Северна Европа.


24Към 1480 г. печатарски машини били монтирани във всичкиголеми градове на Германия, Франция, Холандия, Испания,Унгария и Полша. Предполага се, че към 1500 г. тези печатарскимашини са напечатали между 6 и 15 милиона книги в 40 000различни издания – по-голям брой книги, отколкото сапроизведени след падането на Римската империя. Тези числа заXVI век са още по-внушителни. Само в Англия са билиотпечатани 10 000 издания, а за населението на Европа, което ненадвишавало 80 милиона души, били публикувани най-малко 150милиона книги. Последиците на това масово разпространениена печата представлявали революция в областта назнанието и комуникацията, засягаща обществото от върха доосновите. Печатниците публикували все повече книги на немски,френски, италиански, испански и английски, отколкото налатински и гръцки, достъпни за една малобройна публика. Такародните езици били постепенно стандартизирани и сепревърнали в основно средство за комуникация в Европа.


25 Печатането проникнало във всяка една област на публичнияи частния живот. Отначало печатниците издавали религиозникниги – библии, католически молитвеници, проповеди икатехизиси, но постепенно си пробивали път светски книги каторицарски романи, пътни бележки, памфлети, балади и наръчницисъс съвети за всичко – от медицината до задълженията насъпругата. Към 1530 г. печатни памфлети се продавали на ценатана един хляб, а екземпляр от Новия завет струвал колкотонадницата на работник.Печатът преобразил и начина на разбиране иразпространение на самото знание. Поставяне на началото насправочна и енциклопедична литература в области като език илиправо открило възможности за класифициране на знаниетосъобразно нови методологии по азбучен и хронологичен ред.


26 Печатарската машина не била използвана само за публикуване написмени текстове. Една страна на революционното влияние биласъздаване на т. нар. от Уилям Айвънс „точно повтарящ сеизобразителен материал“. С помощта на дърворезба и после напо-сложна техника на гравюра върху медна плоча печатанетопредоставило възможност за масово разпространение настандартизирани образи, карти, научни таблици и диаграми,архитектурни планове, медицински чертежи, карикатури ирелигиозни изображения. Точно възпроизвежданите образиреволюционизирали изучаването на дисциплини като география,астрономия, ботаника, анатомия и математика. Изобретяванетона печатарската машина било искрата, която разпалила огъняв областта на комуникациите, чието влияние щяло да сечувства векове наред; революция, която би могла да сесравнява само с развитието на интернет и с революцията вобластта на информационните технологии.


27ПЕЧАТЪТ НА ХУМАНИСТИТЕХуманистите бързо разбрали възможностите на печата заразпространение на техните идеи. Най-известният хуманист вСеверна Европа, Еразъм Ротердамски (1466-1536) използвалпечата за разпространение на своя собствен вид хуманизъм.По повод твърденията, че ранните хуманисти имали по-голяминтерес към класически езически автори, отколкото къмхристиянството, Еразъм се заел с библейски преводи и коментари,за да достигне до най-високото си постижение – издание на Новиязавет на гръцки език, с успореден превод на латински език (1516).[…] Огромна част от интелектуалната енергия на Еразъм билаизразходвана за формиране на дълготрайна изследователскаобщност и образователна методика, в центъра на която билисобствените му печатни трудове (Еразъм тиражирал дори своясобствен образ, след като през 1526 г. Дюрер се съгласил дагравира портрета му и да добави надписа: „Неговите съчинения щего представят в още по-добра светлина“).


28ПОЛИТИКАТА НА ХУМАНИЗМАПоколението от времето на Еразъм е било свидетел на двекниги с най-голямо влияние в историята на политическататеория и хуманизма: „Владетелят“ на Николо Макиавели(1513) и „Утопия“ на Томас Мор (1516). Днес двете изданиясе четат като вечна класика относно това как да сеподдържа политическа власт и да се създават идеалниобщества.[…] Хуманизмът не е истинската възхвала начовечността, която твърде често е подчертавал, а всъщностприкрива солидна сърцевина от прагматизъм.Наследството на ренесансовия хуманизъм е далеч по-противоречиво, отколкото мнозина са били склонни давярват, отчасти защото неговата реторика продължава дасъблазнява.


29ЦЪРКВА И ДЪРЖАВАПрез 1435 г. хуманистът учен Лоренцо Вала пристигнал в Неапол,за да предложи своите услуги на бъдещия си крал АлфонсАрагонски. Вала започнал работа върху текст с прякополитическо значение за своя нов работодател: „Дарът наКонстантин“. Това бил един от основополагащите документи наРимската католическа църква, която изтъквала, че той е акт надарение, издаден през IV век от император Константин; тойудостоверявал, че предоставя широки императорски итериториални пълномощия на папството. Този акт бил един отосновните документи, оправдаващи папските претенции засветовен авторитет. Лоренцо Вала разкрил обаче, че „Дарътна Константин“ е заблуда. Като използвал хуманитарните сизнания и умения в реториката, философията и филологията, тойизяснил, че историческият анахронизъм, филологическитегрешки и логическите противоречия в документа сочат, че„Дарът“ бил фалшификация от VIII век.


30Умението, вложено от Вала за анализа на текста, било съчетанос унищожителната му атака към Римската църква и нейнитепонтифици, които „или не са знаели, че „Дарът наКонстантин“ бил подправен документ, или те са гоподправили“. Той ги обвинил, че са „опозорили християнскатарелигия и са я замесили в убийства, бедствия и престъпления“.Разкритията на Вала представляват нов момент в отношениятамежду религията, политиката и науката на Ренесанса. Фактът, чепапа Мартин V впоследствие назначил Вала за папски секретар,може да буди изненада в светлината на разкритията му. Товаобаче говори за отношението на Църквата към такива учени, асъщевременно разкрива политическата стратегия на хуманистикато Вала пред очертаващи се нови, по-благоприятнивъзможности.Този развой на нещата ни помага да разберем сложнотовзаимоотношение между религията и политиката наРенесанса.


31ПОЛАГАНЕ НА ОСНОВИТЕ НА РЕФОРМАЦИЯТАКогато папа Мартин V поставил края на фракционната схизма исе върнал в Рим през 1420 г., „заварил града толкова разнебитени изоставен, че почти не приличал на град“ независимо отстатута му като столица на бившата Римска империя и набъдещата католическа империя. Програмата на папата щяла дапревърне града в строителна площадка през следващите 150години. […] По ирония на съдбата монументалната възхвала напапската власт предизвикала протест, който щял да преобразизавинаги обществения и политически пейзаж на Европа, восновата на който са 95-те тезиса на Мартин Лутер от 1517 г.против индулгенциите. „Защо папата – пише Лутер – чиетобогатство днес е по-голямо от богатството на най-богатия, непострои църквата „Св. Петър“ със собствените си пари, а не спарите на вярващите бедняци?“. Прозвучал първият изстрел наЕвропейската реформация.


32РЕЛИГИОЗНИ ВОЙНИКакто „Ренесанс“, тъй и „Реформация“ е ретроспективен термин,приложен към последиците на Лутеровите идеи. Лутер наистинасе заел с идеята за реформиране на Църквата, но реформациятабързо се превърнала в революция. Неговият протест срещуиндулгенциите скоро изкристализирал в системно отхвърляне навсякакви религиозни презумпции, върху които почивалакатолическата църква. Лутер настоявал, че отделният човек ималпряко взаимоотношение с Бог и не би могъл да разчита напосредничеството на свещеници, светци или индулгенции заопрощаване на грехове. Това имало трайни последици закатолическата църква. След като отрекъл папскотопосредничество между Бога и човека, Лутер с един замахотрекъл авторитета на папата и свещеника. […] Въздействието наЛутеровите идеи било комплексно и незабавно. Лутеранствотонамерило почва предимно сред граждани с неприязън къмкатолицизма.


33СМЕЛИ НОВИ СВЕТОВЕПрез 1482 г. печатница в германския град Улм публикуваланово издание на Птоломеевата „География“ (от II век) с картана света, както изглеждал в очите на управляващия елит наЕвропа от XV век. „Географията“, която арабски ученисъхранили и преработили, била […] Птоломеевата„География“ променила през XV век гледищата за формата иизмерението на Земята. Текстът означавал над 8000 места,като давал указания как да се начертаят карти на региони илина света. Геометричната мрежа на паралели и меридиани,прокарани от Птоломей през очертанията на познатия свят,представлявала шаблона, използван през XV и XVI век запътешествията, свързани с търговия и открития, коитозапочнали да формират съвременния образ на земното кълбо.


34 НОВ ПОГЛЕД КЪМ РЕНЕСАНСА„Ренесансва литература“ – тозитермин е еднакво заблуждаващ ианахроничен, както фразите„ренесансова наука“ и „ренесансовхуманизъм“. Петрарка, Макиавели,Мор и Бейкън били политици идипломати, чиито трудове едвавпоследствие получили място подзаглавието „ренесансова литература“,и днес те се изучават във факултетитепо литература из целия свят. Едва къмкрая на XVI век се оформилапредставата за професионаленписател, успоредно с развитието напечата… […]


Albrecht Durer. All Saints Panel of the Landauer Altarpiece, 1508-11

35

Текстът е по: Джери Бротън.Ренесансът. София: „ЗахарийСтоянов“, 2007, 239 с.; преводач:Владимир Ганев. Всички права наавтора, издателя и преводача сазапазени.Оригинално заглавие: Jerry Brotton.The Renaissance. Oxford UniversityPress, 2006.Изображенията са по: ManfredWundram. Renaissance. Taschen,2016; Hermann Bauer / AndreasPrater. Baroque. Taschen, 2016.Презентацията е с образователнацел и е предназначена застудентите от НАТФИЗ „КръстьоСарафов“, които изучават модул„Световна култура“.


Jerry Brotton - The Renaissance - CSSC-BG

Documents