2.В.3. НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА …kab-sofia.bg/images/stories/normi/2-v-3._prombuildings.pdf2.В.3. НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ

2.В.3. НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ СГРАДИ

НА ПРОМИШЛЕНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. (1) Тези норми се прилагат при проектиране на нови и реконструкция

на съществуващи производствени сгради в промишлените предприятия и при

преустройство на непроизводствени в производствени сгради.

(2) Нормите не се прилагат за проектиране на:

1. сгради за производство и складиране на взривни вещества н средства

за взривяване;

2. подземни производствени сгради;

3. селскостопански производствени сгради;

4. обслужващи и складови сгради с общо предназначение в промишле-

ните предприятия.

(3) Нормите се прилагат едновременно с нормативните документи, дадени

заедно с данни за отпечатването им в приложение 1.

Чл.2. По функционално предназначение производствените сгради в този

нормативен документ се класифицират на:

1. първа група - производствени промишлени сгради;

2. втора група - спомагателни промишлени сгради (помощно-производ-

ствени цехове и работилници, сгради на транспортното, силодобивно-

то и ремонтното стопанство и др. п.);

3. трета група - промишлени складови сгради, обвързани с технология-

та на производството.

Чл.3. Обслужващите сгради и помещения към промишлените предприятия

се проектират съгласно Нормите за проектиране на обслужващи сгради и поме-

щения към промишлените предприятия.

Чл.4. В зависимост от степента на пожароустойчивост съгласно Противопо-

жарните строителнотехнически норми и степента на дълготрайност сградите са

групирани в четири класа съгласно таблица 1.

Таблица 1

Клас Степен на пожароустойчивост Степен на дълготрайност Срок на експлоатация в години

I I или II I повече от 100

II III II от 50 до 100

III не се нормира III от 20 до 50

IV не се нормира не се нормира до 20

2.В

3

1

Строителна библиотека - Том 2 Сгради и съоръжения

Норми за проектиране на производствени

сгради на промишлени предприятия

Глава втора

КОМПОЗИЦИОННИ И АРХИТЕКТУРНО-СТРОИТЕЛНИ

ИЗИСКВАНИЯ

Чл.5. (1) Производствените сгради се проектират като:1. многоетажни сгради;2. едноетажни с кранов или с безкранов вътрешноцехов транспорт, раз-

делени на еднокорабни, многокорабни или многоклетъчни сгради исгради павилионен тип;

3. комбинирани сгради;4. сгради с каскадно разположение.

(2) Едноетажни производствени сгради се допускат само ако се докаже, чеетажно застрояване е недопустимо според изискванията на технологията, Проти-вопожарните строителнотехнически норми, хигиенните норми или условията натруда, както и ако това води до неоправдано високи разходи за строителствотоили експлоатацията на обекта.

Чл.6. Оптималното композиционно решение на производствената сградатрябва да осигури:

1. съответствие с технологичните изисквания, оптимални транспортнивръзки и рационално използуване на площта и обема на сградата;

2. етажност на сградата и разположение на помещенията, осигуряващифункционалност, блокиране с други сгради, възможности за коопери-рано изграждане на производствената, техническата и социалната ин-фраструктура на предприятието и за опазване на природната среда;

3. минимални застроени площи, особено при строителство в населени места,в извънпроизводствените им зони или при реконструкция и разширение;

4. използуване на ефективни строителни системи и прилагане на индус-триални методи за изграждане и монтаж;

5. възможности за композиционни изменения в сградите при експлоата-цията им;

6. възможности за разместване и подмяна на технологичното съоръжа-ване без съществено изменение на носещите конструкции на сгради сповече от един етаж;

7. архитектурно-художествено оформяне и икономичност при експлоатацията.Чл.7. Композиционното решение трябва да осигури и най-благоприятни усло-

вия за реализиране на факторите, които характеризират социалната ефективност:1. безопасна работа на производствените машини и съоръжения, достъп

за обслужване, ремонт, модернизация и обновление на технологично-то съоръжаване;

2. изискващите се с хигиенните норми комфорт по отношение микрокли-мата въз основа на енергийните характеристики и композицията на сгра-дите, оптимални отопляеми обеми и избягване на въздушни течения;

3. чистота на въздуха въз основа на критерии за постигане на хигиенни-те норми чрез проветряване и аерация на производствените сгради,избягване на големи циркулационни зони между сградите, непровет-рявани зони в помещенията и натрупване на прах и вредни веществанад допустимите хигиенни норми;

2.В

3

2


ПРОМИШЛЕНИ И СКЛАДОВИ СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

4. естествено и изкуствено осветление (странично, горно, комбинирано)в съответствие с предвиждащата се категория на зрителна работа иизбягване на засенчването;

5. недопускане на наднормен шум, вибрации и вредни електромагнитниполета и лъчения, а когато това технически не може да се осигури-създаване на възможности за отстраняването или локализирането имс минимални допълнителни мероприятия;

6. условия на труд и санитарно-битово обслужване, определени чрез степен-на оценка на създадения максимален комфорт по отношение на функцио-налност на сградата, встроени санитарни възли, битови помещения и др.

Чл.8. (1) В една сграда по възможност трябва да се обединяват различнипроизводства, спомагателни, обслужващи дейности и складови помещения.

(2) Оптималните граници на обединяването се определят във всеки конкре-тен случай съобразно технологията на производството, на строителството и мон-тажа, възможностите за осигуряване на хигиенните норми, условията на труда,пожарната безопасност и опазването на социалистическата собственост.

Чл.9. Конструктивните параметри и конструктивните решения на производ-ствените сгради се предвиждат по БДС 61 и БДС 13940 и изискванията на строи-телните системи и подсистеми, по които се проектира производствената сграда.

Чл.10. (1) Производствените сгради се проектират без излишни чупки, справоъгълна или квадратна форма и успоредно разположение на халетата.

(2) Допуска се проектиране на сгради с халета в две взаимноперпендикулярнипосоки или с различна широчина и височина след технико-икономическа обосновка.

(3) При производство с прахоотделяне трябва да се избягва проектиранетона издадени строителни елементи, подпрозоречни прагове, козирки и др. п. по фа-садните стени и в помещенията.

Чл.11. В основната производствена площ на сградите се включват:1. площите, необходими за разполагане на технологичните, спомагател-

ните и енергетичните съоръжения;2. проходите за обслужване и ремонт на съоръженията и за монтаж на

вътрешнозаводския транспорт;3. вътрешноцеховите етажерки, складове и площадките за обслужване

на крановете;4. резервните площи и монтажните зони за складиране и пренасяне на

предварително уедрени на блокове елементи на големогабаритни итежки съоръжения, на материали и др. при основен ремонт, модерни-зация и реконструкция и през време на експлоатацията.

Чл.12. (1) Етажността на производствените сгради се определя по броя на над-земните етажи, чийто под е над проектната кота на околния терен, а при различен бройетажи в различните части на сградата етажността се определя отделно за всяка част.

(2) Кота ± 0,00 на сградата се приема най-малко на 0,15 m над проектната ко-та на околния терен, граничещ със сградата. Котата на пода на избените или дру-ги вкопани помещения се решава над нивото на подпочвените води, а когато поизключение тя се избира под това ниво, се осигурява хидроизолация на помеще-нията или понижаване на нивото на подпочвените води съгласно БДС 14825.

Чл.13. (1) Височината на производствените помещения се определя в зави-симост от:

1. височината на машините и съоръженията и необходимата височина замонтаж, демонтаж и поддържане;

2.В

3

3




2. височината, изискваща се от подемните съоръжения, които обслужватпроизводството;

3. необходимото светло разстояние между крана и долния ръб на строи-телната конструкция;

4. височината, необходима за осигуряване на рационално осветление иоптимален микроклимат;

5. свободните пространства над машините и съоръженията, изискващисе за обезопасяване на труда и за противопожарна безопасност.

(2) В производствените помещения се осигуряват кубатура и площ за всекиработещ от максималната смяна, както следва:

1. най-малко 15 m3 обем и най-малко 2,5 m2 площ - за сгради с оптимал-ни параметри на микроклимата по БДС 14776, като отклонения се до-пускат след технико-икономическа и социална обосновка;

2. най-малко 20 m3 обем - за сгради със замърсен въздух, като обемът сеопределя в зависимост от пределно допустимите концентрации съг-ласно хигиенните норми.

Чл.14. Височината на помещенията в едноетажните производствени сгради(от пода до долния край на хоризонталната носеща конструкция) и конструктив-ната височина на етажите при многоетажните производствени сгради се приематпо БДС 61 и БДС 13940.

Чл.15. Светлата височина на помещенията в производствените сгради и напроходите за преминаване на хора се решава в зависимост от предназначението им:

1. в местата, където не минават или рядко минават хора-не по-малка от 1,8 m отпода до изпъкналите части на комуникациите, машините и съоръженията;

2. в местата с постоянно движение на хора (проходи, галерии, площад-ки) - не по-малка от 2,20 m от пода до изпъкналите части на комуни-кациите, машините и съоръженията, а по евакуационните пътища -съгласно Противопожарните строителнотехнически норми;

3. в помещенията с окачени тавани - не по-малка от 2,4 m;4. за проходи по евакуационните пътища светлата височина от 2 m мо-

же да се намали:а) до 1,9 m - при проходи, водещи до сутерени или полусутерени;б) до 1,5m - за подпокривните пространства.

Чл.16. Разлика във височината на сгради с няколко отвора, наредени успо-редно, не се допуска, ако е по-малка от 1,2 m.

Чл.17. Когато в производствените сгради се встрояват обслужващи помеще-ния, се отчитат:

1. перспективата за бъдеща реконструкция и разширение на производството; 2. възможността за използуване на обема на производствената сграда

във височина;3. осигуряване на естествена вентилация и оптимален микроклимат;4. възможността за скъсяване на разстоянията от преобладаващия брой

работещи до тоалетните, предвидени в Нормите за проектиране наобслужващи сгради и помещения към промишлените предприятия.

Чл.18. Проектиране на сгради без ограждащи стени или на навеси се допус-ка, ако технологичните машини и съоръжения, монтирани в тях, са пригодени заработа на открито, а използуваните или складираните материали не се влияят отатмосферните условия.

2.В

3

4



Глава трета

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ СГРА-

ДИ И ПОМЕЩЕНИЯ

Чл.19. При проектиране на сгради с опасни и вредни производства за предпаз-

ване на работещите, машините, съоръженията и частите на сградите се предвиждат:

1. изолирани самостоятелни цехове;

2. изолирани помещения в производствените сгради;

3. защитни строителни и монтажни работи;

4. специални санитарно-технически инсталации;

5. дистанционно управление на машините, апаратите и съоръженията.

Чл.20. В сгради или в помещения с производства от различна категория на

пожарна опасност съгласно Противопожарните строителнотехнически норми

проектното решение трябва да осигури:

1. изключване на възможността за създаване на източник за взрив и по-

жар и за разпространяване на взривоопасни и горими вещества;

2. херметизация на производствените машини и съоръжения;

3. използуване на защитни кабини или на изолирани камери за взриво

или пожароопасни работи;

4. осигуряване на пожарозащитни преддверия с надналягане;

5. устройване на екрани, въздушни завеси, местни засмуквания, аварий-

на вентилация и др.п.;

6. условия за контрол на въздушната среда и за автоматично пожарогасене.

Чл.21. (1) Сгради с производства от категория А и Б съгласно Противопо-

жарните строителнотехнически норми, в които се отделят взривоопасни, пожаро-

опасни или вредни за здравето вещества и топлина над 23 W/m3, се проектират с

възможности за отделяне на вредните вещества и чрез аерация, като не се допус-

ка композиционното решение да създава непроветряеми (застойни) зони.

(2) Помещенията, посочени в ал. 1, се проектират (ако технологията позво-

лява) до външните стени на едноетажните или на горните етажи в многоетажни-

те производствени сгради (при негорими междуетажни прегради), като се спазват

изискванията на чл.59 и се осигурява защита срещу проникване на взривоопасни-

те или вредни вещества към съседните помещения на сградата.

Чл.22. В отделни сгради и помещения се изолират:

1. технологични процеси с повишена запрашаемост, като трошене, пресява-

не, смесване на материали, които отделят прах и други вредни вещества;

2. мокри производствени процеси с разливане на вода и водни разтвори (мок-

ри апретури, перални и др.) или с отделяне в помещенията на водни пари,

влага и топлина с топловлажностно отношение 8400 kJ/kg и по-голямо;

3. машини и съоръжения за производство на силнотоксични вещества,

затворени в боксове, с работни места извън тях;

4. производствени процеси, при които периодично или внезапно се съз-

дават високи концентрации на вредни газове и пари;

5. производствени процеси с високи нива на шум, изолирани в противо-

шумови камери, с работни места извън тях.

2.В

3

5




Чл.23. Ако в сгради с повече от два отвора (многокорабни) се предвиждаттехнологии с горещи процеси или топлоотделящи съоръжения, те се разполагат всредното хале, като в страничните не трябва да има източници, създаващи значи-телни излишъци на явна топлина съгласно БДС 14776.

Чл.24. При производства с едновременно отделяне на влага и топлина, ако изг-раждането на отделни помещения е нецелесъобразно по технологични съображения,разпространяването на влага към съседните халета се ограничава чрез прегражданесъс стени, започващи от 2 до 4 m над пода и достигащи до покривната конструкция.

Чл.25. (1) В помещения с лъчисто отделяне на топлина се проектират работни мес-та или работни кабини с осигурени оптимални микроклиматични условия по БДС 14776.

(2) В помещения с интензивност на топлинното облъчване над 349 W се пре-ценява техническата възможност за осигуряване на хигиенните норми чрез про-ектиране на работни места с водо-въздушно душиране, студено екраниране, висо-кодисперсно разпръскване на вода върху облъчваните повърхности и др.

Чл.26. (1) Производствени помещения, в които се охлаждат горещи изделияи детайли, се проектират с възможности за аерация или за отстраняване по другначин на отделяната в помещенията топлина.

(2) Специални помещения, навеси, галерии и тунели за охлаждане се пред-виждат за нагрети материали и изделия съгласно изискванията на технологията.

Чл.27. В ремонтните работилници, в зависимост от нуждите, се обособяватв отделни помещения: ремонтна зала; шлосерно и механично отделение; ковачно;заваръчно; отделение за измерване на мотори; за ремонт на електрически и дру-ги захранващи системи; помещения за измиване и почистване на детайлите на ма-шините; акумулаторно (помещение за зареждане, помещение за киселини, поме-щение за ремонт на акумулатори); дърводелно; бояджийско; склад за инструмен-ти и резервни части и др.п.

Чл.28. За апарати и съоръжения, създаващи електромагнитни полета с висо-ки, ултрависоки и свръхвисоки честоти, се предвижда:

1. проектиране на генераторите в самостоятелни помещения;2. пълно или частично екраниране на генераторите с метални камери

или щитове;3. осигуряване на защита против рентгеновите лъчи при апарати за улт-

ракъсовълновите честотни мощности, по-големи от 20 кV.Чл.29. (1) Стационарни лаборатории за радиационна дефектоскопия се про-

ектират в самостоятелни сгради или в крило на сграда, като се обособяват отдел-ни помещения за: операторна, командна, фотолаборатория, стая за разчитане нарентгенограмографиите, складово помещение, хранилище и санитарен пропуск,като се спазват следните изисквания:

1. операторното се предвижда с минимална площ 24 m2 и широчина, непо-малка от 4 m, и се свързва с командното помещение чрез прозорецза наблюдение със 100% оловен еквивалент на защита или люк с ог-ледална перископична система;

2. хранилища и хранилища-кладенци за дефектоскопите се разполагат всъседство с лабораторията или в непосредствена близост до опера-торната на възможно най-отдалеченото място от работните места;

3. за всеки гама-дефектоскоп се предвижда отделна секция в хранилището;4. допуска се за лаборатории с портативни гама-дефектоскопи в опера-

торната да се проектира хранилище-кладенец на възможно най-нис-кото ниво и в най-отдалеченото място от всички работни места.

2.В

3

6



(2) За гама-контрола, включен в технологичните цикли на производството,се допуска:

1. да не се предвиждат фотолаборатория и стая за разчитане на радиогра-мите и дефектоскопът да не се премества в хранилището или склада, акоизточникът е защитен съгласно Нормите за радиационна безопасност;

2. проектиране за нуждите на гама-контрола на подземни или сутерен-ни бункери, кабини и др., след съгласуване с органите на Държавниясанитарен контрол.

Чл.30. (1) Лабораториите за рентгено-структурен анализ се проектират в от-делни сгради или в крило на сграда, като се обособяват помещения за: апаратна,фотолаборатория, стая за подготовка на пробите и анализ на резултатите, а ако енеобходимо и командно помещение.

(2) Площта на всяко помещение се приема не по-малка от 10 m2 (с изключениена апаратната, в която за всеки апарат се предвижда площ, не по-малка от 10 m2) присветла височина, съобразена с габарита на апарата.

Чл.31. В безпрозоречни сгради и производствени помещения, съгласно оп-ределението, дадено за тях в Противопожарните строителнотехнически норми, сепроектират димоотводни шахти, когато в тези сгради и помещения се предвиждапроизводство по пожарна опасност от категория А, Б или В.

Чл.32. За производствени сгради с височина 30 m и повече или над 9 етажасе спазват специфичните изисквания на Противопожарните строителнотехничес-ки норми за високи сгради.

Чл.33. Укрития и скривалища под производствени сгради се проектират съг-ласно изискванията на "Защитни съоръжения на гражданската отбрана. Норми запроектиране". При определяне местоположението на укритията и скривалищатасе отчитат размерите и дълбочината на фундаментите на съоръженията, които щесе монтират в производствените помещения над тях, захранващите ги инженернимрежи и възможностите за тяхното поддържане.

Глава четвъртаВЪТРЕШНОЦЕХОВ ТРАНСПОРТ

Чл.34. Композиционното и конструктивното решение на производственитесгради се съобразява с технологичните изисквания на единния транспортен про-цес от складовете или товарно-разтоварните фронтове до местата за преработка вцеховете и до складовете за готова продукция, като се вземат предвид:

1. типът, основните параметри и размери на транспортните средства(наземни, окачени, подподови и др.);

2. постоянните, временните и особените натоварвания и коефициентътна динамичност на транспортните средства;

3. специфичните особености и изисквания за проектиране на фундамен-тите под вътрешноцеховия транспорт, за отстраняване на вибрациитеи за намаляване на шума;

4. стандартизационните документи и строителните системи за подкра-нови пътища, монорелси за окачен транспорт, площадки за обслужва-не и ремонт и др.;

5. характеристиката на транспортираните материали по отношение ток-сичност, запрашаемост, омокряемост и др., във връзка с особенитеизисквания към подовете и стените на сградите, вътрешното оформ-ление на помещенията, мерки за почистване, проветряване и др.

2.В

3

7




Чл.35. (1) Широчината на вътрешноцеховите производствени пътища за

безрелсовия транспорт и на отворите (вратите) за преминаване на транспорта се

определя в зависимост от габарита на предвиждащите се транспортни средства и

превозваните производствени товари.

(2) Височината над вътрешноцеховите производствени пътища от пода до

изпъкналите части на галериите, етажерките и площадките или до най-ниската

точка на товарите, превозвани от подемно-транспортни устройства, пресичащи

пътищата, се приема не по-малка от 3,6 m. Допуска се намаляването й до 2,4

m,когато пътищата не са предназначени за движение на автотранспорт.

(3) Широчината и светлата височина до използваемата част на вътрешноце-

ховите производствени пътища се съобразяват и със специфичните изисквания на

правилниците по безопасността на труда за съответните производства.

Чл.36. Когато за ремонт и обновление на машините се предвиждат подемно-

транспортни средства, в производствените помещения с широчина, по-голяма от

36 m, се проектира по един надлъжен проход, широк най-малко 3 m, и по един

напречен проход, с широчина най-малко 2 m, през всеки 36 m.

Чл.37. Железопътни линии в производствените сгради се проектират за об-

вързване работата на железопътния транспорт с технологията на производството

и за приближаване на товарно-разтоварните фронтове при положение, че са оси-

гурени необходимите условия за безопасност на труда и пожарната безопасност.

Чл.38. (1) Котата на глава релса на железопътните линии в сградите се проекти-

ра равна на котата на пода. Допуска се при доказана технико-икономическа целесъоб-

разност кота глава релса да е с 1,1 m по-ниска от котата на пода на помещението.

(2) Товарно-разтоварните платформи (рампи) към производствените сгради

се предвиждат на 1,75 m от средата на коловоза и на височина 1,1 m от кота гла-

ва релса при нормални железопътни линии и съответно на 1,33 m и 0,8 m - при

теснолинейни железопътни линии.

Чл.39. Конструктивното решение на сгради с мостови кранове се съобразя-

ва с режима на работата им, регламентиран с БДС 8916, а за техническо обслуж-

ване, ремонт и контрол на повдигателните съоръжения се предвиждат площадки,

пътеки, стълби и ограждения съгласно БДС 13794, БДС 15165 и Наредба № 31 за

устройство и безопасна експлоатация на повдигателните съоръжения.

Чл.40. В сгради с един или повече мостови кранове с много тежък режим на

работа или с повече от два крана с тежък и среднотежък режим на работа, рабо-

тещи непрекъснато, в един кораб на сградата се предвиждат пътеки за движение

покрай подкрановите пътища от двете страни на отвора.

Чл.41. Допуска се, когато няма друга възможност, пътеките покрай подкрановите

пътища да преминават пред колона, като се проектират падащ парапет и ръкохватка.

Чл.42. Височината на тролейните проводници на крановете до земята или до ни-

вото на пода е в съответствие с изискванията на Правилника за устройство на електри-

ческите уредби. При напрежение до 500 V тази височина трябва да бъде най-малко 7 m.

Чл.43. При дължина на крановия път до 200 m за изкачване на естакадата се

проектира поне една стълба, а при дължина, по-голяма от 200 m - най-малко по

една стълба на всеки 200 m , вкл. и стълбите, предвидени за настройка, ремонт и

други подобни дейности.

2.В

3

8



Чл.44. При открити кранови естакади, свързани с производствената сграда,

се спазват изискванията на Наредба №31 за устройство и безопасна експлоатация

на повдигателните съоръжения.

Чл.45. (1) Броят на отворите за входове и врати в производствените сгради и на

отворите за преминаване на технологичния транспорт се определя в зависимост от

изискванията на технологията, броя на работещите лица и габаритите на транспорт-

ните съоръжения при спазване на Противопожарните строителнотехнически норми.

(2) Вратите трябва да отговарят на изискванията на БДС 13586, БДС 14944

и БДС 2014. Вратите по индивидуални проекти се предвиждат отварящи се ед-

ностранно или двустранно, плъзгащи или повдигащи се, а при необходимост - с

дистанционно или автоматично отваряне.

Чл.46. Предвидените съгласно технологичните изисквания отвори за врати

в производствените сгради за безрелсовия транспорт трябва да осигурят:

1. височина най-малко с 0,2 m над оразмерителния автомобил и габари-

та на товара, но не по-малка от 2,4 m;

2. широчина, най-малко с 0,6 m по-голяма от широчината на оразмери-

телния автомобил, но не по-малка от 1,8 m.

Чл.47. Предвидените отвори за врати в производствените сгради за железо-

пътния транспорт трябва да осигурят свободна височина над кота глава релса

най-малко 5,5 m.

Чл.48. (1) При преминаване през сградите и на пешеходци, вляво и вдясно от

отвора за влизане на транспорта се проектират врати за пешеходното преминаване

(2) При сгради, образуващи затворени или полузатворени дворове, се проектират

проходи за пожарните автомобили съгласно изискванията на Противопожарните стро-

ителнотехнически норми с широчина и височина, не по-малки съответно от 4 и 4,5 m.

Чл.49. Отвори за преминаване в междинните етажни плочи и други хоризон-

тални прегради се предвиждат по технологични съображения, като за намаляване

на броя им те се съчетават с отворите за въздуховоди, тръбопроводи, кабели и др.

Чл.50. (1) В многоетажни производствени сгради се проектират:

1. пътнически асансьори - при сгради с височина над 12 m (без техни-

ческите етажи) по брой и товароподемност, съобразени с броя на ра-

ботещите на всеки етаж в най-многочислената смяна;

2. товарни асансьори (с общо предназначение или платформени) - по техно-

логично задание, съобразено с количеството на товаропотоците, характе-

ристиката и броя на товарите и БДС 8094, БДС 8745, БДС 4686 и БДС 4994.

(2) В съответствие с предвиждащата се категория на производство в поме-

щенията и изискванията за безопасна експлоатация асансьорните шахти, изходи-

те от тях, пожарозащитните преддверия, врати и др. се проектират съгласно Про-

тивопожарните строителнотехнически норми и Наредба № 18 за устройство и бе-

зопасна работа на асансьорите.

(3) Пред входа на машинното помещение на асансьорите се предвижда пло-

щадка с размери най-малко 1x2 m.

2.В

3

9




Глава пета

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КОНСТРУКТИВНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРОИЗ-

ВОДСТВЕНИТЕ СГРАДИ

Чл.51. Производствените сгради на предприятия, при които се предвижда

периодично обновяване на технологията на производството, се проектират с въз-

можност за бързо вътрешно преустройство при минимални по обем строителни и

монтажни работи, като се осигуряват:

1. конструктивни решения с:

а) елементи с по-висок клас на сигурност за основната конструкция;

б) леки елементи, лесно демонтируеми преградни стени с повишена

пожароустойчивост за преградните конструкции;

2. взаимозаменяемост на елементи с аналогично предназначение.

Чл.52. (1) Външните и преградните стени на производствените сгради се

проектират в зависимост от предназначението на сградата, от особеностите на

технологичните процеси в помещенията с оглед осигуряване на нормираните в

БДС 14776 параметри на микроклимата на работната среда и в зависимост от дру-

гите изисквания, характерни за отопляеми сгради при оптимален влажностен ре-

жим или при значително отделяне на влага за неотопляеми сгради, за сгради с

различна класификация на производството по пожарна опасност и др.

(2) Преградни стени в помещенията от една и съща категория на производ-

ство съгласно Противопожарните строителнотехнически норми се допускат, кога-

то това е наложено по акустични, технологични или други съображения след тех-

нико-икономическа обосновка.

Чл.53. Стълбите и стълбищата в производствените сгради се проектират

съгласно БДС 14893, като се спазват изискванията за разделянето им по предназ-

начение на главни, второстепенни, аварийни (евакуационни и пожарни) стълби и

стълби към машините и съоръженията.

Чл.54. (1) Съгласно БДС 9869 се проектират: метални наклонени и верти-

кални обезопасени стълби за достъп до апарати, прибори, арматури и др. на ви-

сочина, по-голяма от 1,5 m; стълби за високи комини, водни кули, антени, закреп-

ване на стъпала към бетонни шахти и стени; вити стълби, площадки и проходи.

(2) Подвижни средства се допускат за случаите на епизодично обслужване

на съоръжаването.

(3) Стълби за излизане на покрива на сградите, стълби между ниската и ви-

соката част на блокирани сгради с различна височина и за изкачване върху покри-

ва на П-образните осветително-аерационни остъкления се проектират съгласно

изискванията на БДС 14893 и Противопожарните строителнотехнически норми.

Чл.55. Наклоните, широчината на рамото на стълбата и размерите на стъпа-

лото според предназначението на стълбите са посочени в приложение 2.

Чл.56. (1) Подовото покритие в производствените помещения се предвижда от

материали, осигуряващи срещу хлъзгане и удовлетворяващи технологичните, сани-

тарно-хигиенните и противопожарните изисквания и изчислителното натоварване.

(2) Подовете на помещения в помпени станции за леснозапалими течности

и на взривоопасни помещения (газорегулаторни пунктове и др. п.) се проектират

негорими или безискрови (токонепроводими).

2.В

3

10



(3) Подовете в производствените сгради и съоръжения с мокри процеси и с

разливане на вода се проектират с водоплътно лицево покритие и с наклон, оси-

гуряващ бързо оттичане на водата към канализационната мрежа.

(4) Устойчиви на износване настилки се проектират в производствени поме-

щения с:

1. интензивно движение на вътрешноцехов колесен транспорт;

2. вибриращи агрегати, натоварващи настилката, и при удари върху нас-

тилката от тежки предмети.

(5) В помещения с йонизиращи лъчения лицевото покритие на подовете и

стените се проектира от устойчиви на йонизиращите лъчения покрития, които

позволяват провеждане на дезактивизация.

(6) В помещения, изложени на действието на агресивни вещества (кисели-

ни, основи, соли, нефтопродукти, масла, пари и др.), се предвиждат устойчиви на

агресивност подови настилки, осигуряващи:

1. наклон за бързо оттичане на разлетите агресивни течности;

2. заоблени ръбове с радиус на кривината от 40 до 50 mm между пода и

стените, колоните или фундаментите;

3. защитна изолация на фундаментите под машините или апаратите по

БДС 14825.

(7) Под машините с динамични натоварвания фундаментите се проектират

по Нормите за проектиране на фундаменти, подложени на динамични натоварва-

ния от машини.

Чл.57. (1) За осигуряване почистването и измиването на стените, таваните и

вътрешните конструкции се предвижда специална обработка или покрития, пред-

пазващи от:

1. абсорбция на отделни силноотровни и агресивни вещества (живак и съ-

единенията му, някои амино- и нитросъединения, тетраетилово и др.п.);

2. образуване на плесени в производства с повишени изисквания към

чистотата на помещенията (хранителна, фармацевтична и друг вид

промишленост).

(2) Специална акустична обработка и покритие на стените, таваните и вът-

решните конструкции се проектира за помещения, към които се поставят специ-

ални акустични изисквания.

Чл.58. Покривите на производствените сгради се проектират с конструкции

съгласно БДС 11112 и БДС 164.

Чл.59. (1) В сгради с производство от категория А и Б, съгласно Противопо-

жарните строителнотехнически норми, за предпазване на строителните конструк-

ции от разрушения при взрив се проектират покриви с повърхностно натоварва-

не до 1,2 кРа, вкл. собственото им тегло, постоянното и временното натоварване.

(2) При по-голямо повърхностно натоварване от 1,2 кРа в покрива и стените

на сградата се предвиждат лесно изхвърлящи се при взрив плоскости (прозорци,

врати, лесно изтласквани конструкции, взривни клапи), изчислени на всеки 1 m3

от обема на помещението: по 0,05 m2 - за сгради с категория на производство А;

по 0,03 m2 - за сгради с категория на производство Б.

2.В

3

11




Чл.60. (1) В зависимост от характера на производството и необходимостта

от почистване на покривите се проектират покривни изолации, съобразени с:

1. физико-химичните свойства на отделяните циментови и други прахо-

ве, дървени трици, химически вещества и др.п., от които зависи вида

на най-горния слой на изолацията;

2. условията на работната среда в помещенията - влага, изпарения, ин-

тензивност на топлоизлъчването и др., изискващи специално реше-

ние на изолациите.

(2) Изчисляването на покривните конструкции в случаите по ал.1 се съобра-

зява с допълнителните натоварвания от замърсяващите вещества и повърхност-

ния защитен пласт на изолацията.

Чл.61. (1) Производствените сгради се проектират с вътрешно или с външно

водоотвеждане на дъждовните води, като се спазват изискванията на БДС 11112.

(2) Допуска се неотопляеми сгради да се проектират с вътрешно водоотвеж-

дане при производствени топлоотделяния, осигуряващи положителна температу-

ра в сградата и през най-студения сезон на годината.

(3) Отвежданите води от покриви, върху които се натрупват лесно втвърдя-

ващи се прахове (цимент, азбестоцимент и др.), се решават с външно водоотвеж-

дане и не се включват в канализационната мрежа на дъждовната канализация.

Чл.62. (1) Прозорците на производствените сгради се проектират в зависи-

мост от условията на експлоатация, изискванията на производството и необходи-

мата аерация.

(2) Прозорци от масивна дървесина се допускат само за производствени сгра-

ди с оптимални норми за температура и относителна влажност съгласно БДС 14776,

когато в тях се отделят вещества, предизвикващи ускорена корозия на метала.

(3) За осигуряване на по-добра топлинна изолация в помещенията с относи-

телна влажност на въздуха над 60% и с нормативна разлика между външната и

вътрешната температура над 35°С се предвиждат прозорци с повишени топлои-

золационни качества (двойно остъкляване или стъклопакети).

Чл.63. Проектирането на разположението и големината на прозорците тряб-

ва да осигурява:

1. естествено осветление в помещенията в съответствие с категорията

на зрителна работа съгласно БДС 1786;

2. проветряване на помещенията чрез предвиждане на отваряеми про-

зорци, без да се създават възможности за течения, нарушаване на мик-

роклимата или други специфични изисквания на технологията;

3. възможности за аерация в зависимост от особеностите на технологи-

ята чрез целесъобразно разполагане във височина на аерационните

отвори за топлия и за студения период на годината;

4. предпазване от пряко нагряване (ослънчаване) на работните места;

5. възможност за механизирано отваряне на прозорците чрез лесноуп-

равляеми механизми и задържането им в необходимото положение;

6. възможности за ремонт и почистване на прозорците.

2.В

3

12



Чл.64. Прозорците трябва да осигуряват:1. защита от непосредственото въздействие на студения въздух върху

работниците;2. възможности за аварийно проветряване при повреда на предвидените

жалузи и на вентилационните съоръжения и механизми;3. отвеждане на кондензата от прозоречните рамки с единично остъкляване.

Чл.65. (1) За сгради и помещения със значително топлоотделяне се проекти-ра горно осветление с:

1. П-образни осветителни или осветително-аерационни остъкления (фона-ри) с дължина, не по-голяма от 84 m, със или без ветрозащитни прегради;

2. конструкция шедов тип, остъклена с армирано стъкло откъм северна-та страна.

(2) Разстоянието между челата на два фонара или между външната стена насградата и челото на фонара се приема кратно или равно на избрания уедрен мо-дул за сградата.

(3) В сгради с мостови кранове с тежък и много тежък режим на работа П-образ-ните остъкления се проектират с армирано или закалено стъкло, а при използуване напрозоречно стъкло се предвижда хоризонтална защитна мрежа с широчина 0,7 m.

Чл.66. (1) За сгради и помещения със сух технологичен режим или с нормал-на влажност и незначителни топлоотделяния се допуска горно зенитно осветлениепри доказана целесъобразност с хигиенна и технико-икономическа обосновка и приизбягване директно ослънчаване на работните места и прегряване на помещенията.

(2) Прозрачно за осветление покритие от полимерни материали (органичностъкло, стъклопласти и др.) и от прозрачни пластмаси се допуска за зенитно ос-ветление след обосновка само в сгради от II и по-висока степен на пожароустой-чивост и за производства от категория Д съгласно Противопожарните строител-нотехнически норми, чиито покриви са изпълнени от негорими или трудногори-ми топлоизолационни материали.

(3) Общата площ на отворите за зенитно осветление се приема не по-голямаот 15% от площта на покрива.

Чл.67. (1) За сградите и помещенията, посочени в чл. 66, ал. 1, се ползувати П-образни осветително-аерационни остъкления, горно осветление шедов тип сформа на триъгълна пирамида, лежаща върху едната си страна.

(2) Всички видове горно осветление трябва да осигуряват защита от проник-ване в помещението на дъжд, сняг, вятър, прах или други замърсители, като кон-струкциите им се проектират съобразно климатичните условия в района.

Чл.68. Не се допуска проектиране на сгради без горно осветление:1. когато с проектиране на странично осветление се постигат нормите за

естествено осветление;2. при технологии, изискващи климатизация на въздуха или особен ре-

жим на чистота на въздуха в помещенията (чисти производства съсспециален технологичен режим);

3. за производства, при които отделяната топлина в помещението ненадвишава 23 W/m3 и не се отделят вредни вещества в помещението(отровни газове, пари или прах);

4. при производства, в които топлината в помещението не надвишава 23W/m3 и се отделят отровни газове и пари или отровен прах, но процеси-те са напълно автоматизирани и са в херметично капсулована апаратура.

2.В

3

13




Глава шеста

ИНТЕРИОР, ОБЗАВЕЖДАНЕ И ЕКСТЕРИОР НА

ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ СГРАДИ

Чл.69. (1) Интериорът на производствените сгради трябва да реши компози-

ционната структура на помещенията и тяхната взаимна обвързаност: третиране-

то на елементите на помещенията по отношение на прилаганите материали и тях-

ното оцветяване, визуалната комуникация (символи, надписи, указатели), вът-

решното осветление на помещенията, различните маркировки, въздействието на

откритите елементи на инсталационните системи и др.

(2) С проектите за обзавеждане на помещенията в производствените сгради

трябва да се определят стандартното и нестандартното подвижно обзавеждане и

неговото разпределение в интериорите.

Чл.70. Екстериорът трябва да реши: допълнителната обработка на фасади-

те, повърхностното третиране на ограждащите елементи и на конструктивните

елементи, изявени във фасадите, оцветяването на фасадите, фирмени знаци и над-

писи, декоративното и специално осветление и др.

Чл.71. (1) Оцветяването на производствените сгради и помещения чрез под-

ходяща цветова гама трябва да осигурява ободряващо въздействие върху зрение-

то и психиката на работниците и да съдействува за повишаване производител-

ността на труда.

(2) При подбиране на цветовете се спазват следните изисквания:

1. подовете се оцветяват в неутрални тонове, а колоните и стените - в по-ярки;

2. помещенията със студен режим на производство се оцветяват в топли

тонове, предимно на жълтия цвят;

3. в помещения с топлинно натоварване над 23 W/m3 и с горещи произ-

водства се избягва оцветяване в ярки и топли тонове.

Чл.72. (1) В зависимост от композиционното решение на цеховете отделни-

те функционални зони се означават с различни цветове и условни означения (зна-

ци за опасност, надписи, символични рисунки и др. п.), като:

1. технологичните зони се отделят по контура на зоната с бели ивици

върху пода;

2. опасните зони се отделят с по-забележими сигнални цветове или пре-

дупредителни символи или означения;

3. подът на проходите се оцветява с по-тъмен цвят от пода на техноло-

гичния участък;

4. границите на проходите се означават с плътни бели линии.

(2) Таваните на помещенията се оцветяват предимно в светли тонове, а кога-

то няма интензивно отделяне на замърсители, като прах, сажди и други - в бяло.

(3) При дългите и относително ниските помещения:

1. напречните стени се оцветяват в по-наситени цветове от надлъжните;

2. стени с голяма дължина се оцветяват в два или повече различни цвя-

та с вертикални граници помежду им.

2.В

3

14



Чл.73. (1) Допълнителното оцветяване и маркировката на машините, съоръ-женията, технологичните инсталации и вътрешноцеховия транспорт се решаватсъгласно БДС 10421 и БДС 6165.

(2) Оцветяването на нестандартните машини и съоръжения трябва да осигурява:1. оптимална разделителна способност при работа на обслужващия състав;2. хармонично цветово съчетаване с интериора на производственото по-

мещение;3. безопасност при работа и облекчаване управлението им чрез създава-

не на цветови контрасти между органите за контрол и управление ифона, върху който те се проектират;

4. зрително намаление размерите на големите машини и съоръжениячрез оцветяването им в два основни, близки по нюанси, цветове - гор-ната част в по-светли тонове, а основните - в по-тъмни.

Чл.74. Производственото обзавеждан (инструментални шкафове, стелажи,маси и др.) се оцветява в хармонизиращи с машините и съоръженията цветове, оси-гуряващи добра видимост и непозволяващи отвличане вниманието на работещите.

Чл.75. Инсталациите (технологичните тръбопроводи, тръбопроводите заотопление, радиаторите, арматурите и др.) в производствените сгради се оцветя-ват в зависимост от преминаващия флуид съгласно изискванията на БДС 5044.

Глава седмаЕКСПЛОАТАЦИОННИ ИЗИСКВАНИЯ, ОСИГУРЯВАНИ ПРИ ПРО-ЕКТИРАНЕТО НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ СГРАДИ

Чл.76. При проектиране на производствените сгради се създават условия за конт-рол, свързан с експлоатацията, поддържането и ремонта на сградите, като се осигурява:

1. достъп до конструктивните части на сградата, изискващи обслужванеи поддържане (вкл. почистване);

2. светли височини в достъпните за движение места, позволяващи пре-минаване и нормална работа на обслужващия и поддържащия маши-ните персонал;

3. възможности за механизирани начини за отваряне, очистване, оцветя-ване и ремонтиране на труднодостъпни елементи;

4. възможност за цялостна или частична заменяемост или възстановява-не на основни части или конструктивни елементи на сградите, коитоса с кратък срок на използване;

5. създаване на възможност за последователно пристрояване, надстроя-ване, встрояване или вътрешно преустройство, без изменение на ос-новните строителни конструкции;

6. перспектива за бъдещо развитие на производството на предприятието;7. създаване на възможности за почистване (вкл. механизирано) на по-

довете в производствените помещения;8. осигуряване на площадки, мостчета или подвижен транспорт за обс-

лужване (вкл. периодично почистване) на осветителните тела;9. обезопасени площадки за работните места или на местата за обслужване на

технологичното съоръжаване на височина над 1,5 m от пода, обезопасенипроходи, галерии за преминаване на работещите и обезопасителни парапе-ти в опасните от гледна точка на изискванията за охрана на труда места.

2.В

3

15




Глава осма

ИНСТАЛАЦИОННИ ИЗИСКВАНИЯ

Раздел I

ОТОПЛЕНИЕ, ВЕНТИЛАЦИЯ И КЛИМАТИЗАЦИЯ НА ВЪЗДУХА В

ПОМЕЩЕНИЯТА

Чл.77. Отоплителните, вентилационните, обезпрашителните и климатичните

инсталации в производствените сгради се проектират при спазване изискванията на

"Норми за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации",

Противопожарните строителнотехнически норми и изискванията на този раздел.

Чл.78. Нормативните изисквания при постоянно или продължително (над 2

часа) пребиваване на хора за микроклимата и чистотата на въздуха в работната зо-

на на производствените помещения, съгласно БДС 14776 и Наредба № 030, №

5007 за пределно допустими концентрации на вредни вещества във въздуха на ра-

ботната зона, се осигуряват чрез комплекс от технологични, композиционни и

конструктивни решения на сградите и подходящи системи за отопление, вентила-

ция и климатизация на въздуха.

Чл.79. При проектиране на производствени сгради и помещения се създава

оптимална енергийна характеристика на сградата чрез:

1. осигуряване на топлоустойчивост на ограждащите конструкции спо-

ред предназначението на сградата и климатичните данни на района;

2. използуване на ефективни топлоизолационни материали, осигурява-

щи микроклимата в производствените сгради с минимално необходи-

мия разход на топлина;

3. оптимално подбрани обеми, взаимно разположение на сградите и сте-

пен на остъкляване за постигане на нормативите за естествено освет-

ление и естествена вентилация при максимална икономия на топлин-

ноенергийни ресурси;

4. мероприятия срещу въздухопропускваемост и проникване на вредни

пари и газове в помещенията (уплътняване на фугите на прозорците

и вратите, механизми за отваряне, затваряне и задържане на крилата

на прозорците и др.п.);

5. слънцезащита.

Чл.80. Изборът на системите за отопление, вентилация и климатизация на

въздуха се съобразява с особеностите на производството и хигиенните изисква-

ния, като се има предвид следното:

1. за производствени помещения с площ на пода, по-голяма от 50 m2, на

един работещ се предвижда отопление, осигуряващо температура на

въздуха съгласно БДС 14776 на постоянните работни места;

2. за производствени помещения с неравномерно разпределени по площ

и променливи по количество топлоотделяния се предвижда отопле-

ние с регулиране на топлината по зони;

3. в производствени помещения с технологични изисквания за постоян-

на влажност и температура на въздуха или след технико-икономичес-

ка обосновка се проектира климатизация на въздуха.

2.В

3

16



Чл.81. (1) В производствени сгради, съобразно особеностите на технологи-

ята, се предвиждат помещения за групови или индивидуални топлообменни стан-

ции, вентилационни помещения, климатични камери и др.

(2) Височината на помещенията или естакадите за разполагане на вентилаци-

онни и други съоръжения се приема най-малко с 0,8 m над височината на най-ви-

соката машина или друго технологично съоръжение, но не по-малка от 2,2 m от по-

да до долния ръб на тавана или изпъкналите части на междуетажните конструкции.

Чл.82. При проектиране на отоплителните, вентилационните и обезпраши-

телните инсталации се спазват хигиенните норми, като се:

1. осигурява необходимият въздухообмен в помещенията в съответствие

с отделяните количества вредни вещества. Кратността на въздухообме-

на при нови производства с ненормирани пределно допустими концен-

трации на отделящите се вредности се приема след определянето им от

органите на Министерството на народното здраве и социалните грижи;

2. подбират съоръжения за очистване на въздуха от прах в зависимост от

началната концентрация, дисперсния състав на праха (на входа в пре-

чиствателното съоръжение) и пределно допустимите концентрации

на изхода от пречиствателното съоръжение в атмосферата (след про-

верка на достигнатата максимална еднократна концентрация);

3. осигурява максимална концентрация на вредни вещества на заводска-

та площадка от технологични изхвърляния и от местните смукателни

инсталации, не по-висока от 0,3 от пределно допустимата концентра-

ция в работната зона;

4. осигурява през отоплителния период неорганизирано постъпване на

външен въздух в помещенията за компенсиране на изсмукания чрез

технологичните и вентилационните инсталации въздух, не по-голямо

от двукратен обмен в час, без с това да се намали температурата на

въздуха в отопляваното помещение и да се образуват мъгла и конден-

зация на водна пара по стените;

5. осигурява вентилация без предвиждане на рециркулация на въздуха в

помещения с:

а) болестотворни микроорганизми във въздуха;

б) рязко изразени неприятни миризми;

в) пределно допустима концентрация на вредни вещества за работна-

та зона, по-голяма от 0,3;

г) възможни резки временни увеличения на концентрацията на вред-

ни вещества;

д) използуване при производството на взривни и леснозапалими вещества;

6. осигурява температура на подавания въздух за отопление и повърх-

ностна температура на нагревателните прибори, не по-висока от изис-

кванията, посочени в "Норми за проектиране на отоплителни, венти-

лационни и климатични инсталации";

7. съобразява кратността на въздухообмена при аварийна вентилация

(при отчитане съвместната работа с постоянно действуващата смука-

телна вентилация) с изискванията на Противопожарните строително-

технически норми, като при възможност се осигурява включване на

тази вентилация чрез газоанализатори;

2.В

3

17




8. осигурява отвеждане на вредностите от аспирационните уредби към

технологичното съоръжаване;

9. осигурява при необходимост автоматично сигнализиране при аварий-

но спиране на вентилационните системи.

Чл.83. (1) Тръбопроводите в производствените сгради се проектират откри-

ти (по стени, колони и други строителни конструкции), а при доказана необходи-

мост - и в канали под кота ±0,00 с отваряеми капаци.

(2) Допуска се след технико-икономическа обосновка тръбопроводи с диа-

метър до 40 mm да се проектират в бетонната настилка на пода.

Чл.84. (1) При проектиране на въздухопроводи и други елементи на отопли-

телните и вентилационните инсталации от строителни детайли и строителни ма-

териали (тухлена зидария и др.) се осигурява херметизация, гладкост на вътреш-

ните повърхности и възможност за почистване и отвеждане на попаднали повър-

хностни води или кондензат.

(2) При проектиране на отоплителни и вентилационни инсталации се проектира

необходимата защита от шум за ограничаването му в нормативно допустимите граници.

Чл.85. При отделяне на топлина от технологичните съоръжения (пещи, преси,

калорифери и др.) в производствените предприятия с непрекъснат работен цикъл се

търсят възможности за максимално оползотворяване на отпадната топлина, като це-

лесъобразността се доказва с технико-икономическа обосновка. Същото се отнася и

за топлината, изхвърляна от вентилационните или климатичните инсталации.

Раздел II

ВОДОСНАБДИТЕЛНА И КАНАЛИЗАЦИОННА ИНСТАЛАЦИЯ

Чл.86. Водоснабдителните и канализационните инсталации на производствени-

те сгради се проектират съгласно "Норми за проектиране на водопроводни и канали-

зационни инсталации в сгради" и Противопожарните строителнотехнически норми.

Чл.87. (1) Водоснабдяването за технологични нужди се предвижда с вода,

качествата на която отговарят на изискванията на технологията, а битовото водос-

набдяване - с вода с питейни качества съгласно БДС 2823.

(2) Не се допуска използуване на вода с питейни качества за производства,

изискващи условно чиста вода.

Чл.88. (1) Производственото водоснабдяване се проектира оборотно, а кога-

то смесването на отпадъчните технологични води в обща канализационна систе-

ма затруднява пречистването им, се проектират цехови оборотни системи след до-

казване на технико-икономическата им целесъобразност.

(2) Правоточни схеми за производствено водоснабдяване във всеки конкре-

тен случай се обосновават технико-икономически.

(3) За осигуряване на повишено налягане във водопроводите за отделни про-

изводства, различно от налягането в общата водопроводна инсталация, съобраз-

но технологичните изисквания се използуват съответни технически средства.

(4) За осигуряване на постоянен напор на вода за отделни производствени

агрегати се предвиждат регулатори за налягане или напорни резервоари.

2.В

3

18



Чл.89. При проектиране отвеждането на производствените отпадъчни води

се спазват следните изисквания:

1. събирането в канализацията на отпадъчните води от машините и съо-

ръженията се извършва чрез закрити канали;

2. водите от измиване на подове и стени в производствените помещения

се отвеждат чрез открити канали с метални решетки, а в отделни слу-

чаи - и чрез тръби с наклон, не по-малък от 0,03, с достатъчен брой

ревизионни отвори или шахти;

3. открити канали за отработени води в трошачно-миячни-сортировъч-

ни инсталации, бетонови възли и други подобни инсталации се пок-

риват с решетки;

4. отпадъчните води, съдържащи бързоутаяващи се вещества, се отвеждат

в утаителни шахти, а утайките се припомпват в насипището или храни-

лището за отпадъци, ако не са подходящи за полезно използуване;

5. отпадъчните води, съдържащи бързовтвърдяващи се частици (цимент,

гипс и др.), се отвеждат във външната канализационна мрежа след

утаяването им в утаители;

6. когато количеството и съставът на производствените отпадъчни води

рязко се мени през денонощието и при внезапно изхвърляне на сил-

ноконцентрирани отпадъчни води, се проектират специални изравни-

тели, осигуряващи равномерно изхвърляне на тези води в концентра-

ции, съгласно нормите, посочени в т. 7;

7. каналите, пренасящи разтворен сероводород и други подобни или от-

падъчни течности с разтворени вредни вещества, се включват в обща-

та промишлена канализация посредством хидравлични затвори, като

се спазват Нормите за допустимо съдържание на вредни вещества, из-

пускани в канализацията;

8. не се допуска смесването в канализационната мрежа на вещества от

различен произход (например киселина и натриев сулфид), които мо-

гат да реагират помежду си и да отделят токсични газове или вредни

пари, или да образуват утайки.

Чл.90. (1) При смесването на отпадъчните производствени води се търсят

възможности за взаимно неутрализиране на основните и киселите води.

(2) Производствените отпадъчни води, съдържащи ценни вещества, се обра-

ботват в местни уредби за вторично използуване или в пречиствателни съоръжения

за улавяне на тези вещества, влизащи в технологичната схема на производството.

2.В

3

19




Раздел III

ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ И ЕЛЕКТРИЧЕСКО ОБЗАВЕЖДАНЕ

Чл.91. Електрическите инсталации и уредби в производствените сгради тряб-ва да отговарят на изискванията на Правилника за устройство на електрическитеуредби, Правилника за техническа експлоатация на енергопотребителите и Правил-ника по безопасност на труда при експлоатация на електрическите уредби и съоръ-жения съобразно категорията им по отношение непрекъснатост на електрозахран-ването, групата и класа на производствените помещения в зависимост от условия-та на работната среда съгласно Противопожарните строителнотехнически норми.

Чл.92. Изкуственото осветление се проектира съгласно изискванията наБДС 1786.

Чл.93. (1) Захранването на електропотребителите в сградите се извършва отразпределителни уредби и закрити разпределителни устройства, проектирани всамостоятелни сгради, пристроени или встроени в производствени сгради.

(2) Не се допуска разполагане на закрити разпределителни устройства подпомещения с мокро производство.

Чл.94. Електромашинните помещения и помещенията за неподвижни уред-би на киселинни и алкални акумулаторни батерии трябва да отговарят на изиск-ванията на Правилника за устройство на електрическите уредби и Противопо-жарните строителнотехнически норми.

Чл.95. (1) При проектиране на помещения за командните табла на оператор-ските и диспечерските пунктове, апаратните и др. п. в производствените сградисе спазват следните изисквания:

1. помещенията за табла не се разполагат:а) близо до източници на силен шум с честота над 4000 Hz, като при

невъзможност да се отдели помещението от източника на шум, съ-щото се звукоизолира;

б) в избени етажи (подземни помещения);в) над производствени помещения със значителни топлоотделяния

(над 23 W/m3) или с отделяне на вредни газове, пари, прах;г) над производствени помещения с категория на производство А и Б

съгласно Противопожарните строителнотехнически норми;д) в места, намиращи се под въздействието на силни магнитни полета от

промишленото електрообзавеждане или от електрически съоръжения(разпределителни устройства, подстанции, електрически пещи и др.);

е) под помещения с мокри технологични процеси;ж) под и над вентилационни камери за общообменна вентилация и за

климатизация на въздуха;з) под душове и санитарни възли;

2. в помещенията на операторските (диспечерските) пунктове не се допускат:а) вибрации от технологични машини и съоръжения и шум със звуко-

во налягане над изискванията на хигиенните норми по БДС 14478;б) действие на магнитни полета от електросъоръжения, електрически

машини и електрически силови проводници над 500 Oе (оерщеда).(2) Между помещенията на операторския (диспечерския) пункт и обектите

за управление и контрол се осигурява удобна връзка при минимална дължина наелектрическите проводи.

(3) Коридорите, преддверията и стълбите към помещенията трябва да оси-гуряват възможност за пренасяне на табла с височина до 2,5 m.

2.В

3

20



Чл.96. (1) Площта на помещенията за операторски (диспечерски) пункт сеопределя с отчитане:

1. площта на работната зона между таблата, пултовете, екраните за промиш-лена телевизия или другите устройства за информация и работните места;

2. зоните за отдих, разположени до работната зона откъм фронта на таб-лата и пултовете;

3. пътеките за обслужване откъм монтажната страна на таблата (пултовете);4. възможностите за бъдещо разширение.

(2) Височината на помещенията се определя от заеманата площ и височина-та на таблата, но не по-малка от 3,6 m.

(3) В работната зона на помещението между таблата за информация и за уп-равление и работните места не се проектират колони.

(4) Подовете се проектират неелектропроводими, а когато до тези помеще-ния има помещения с мокри процеси, подът на операторските пунктове се пред-вижда с височина 150 mm над пода на мокрите помещения.

Чл.97. При проектирането на производствени сгради се предвиждат необхо-димите мероприятия за защита от поражения на електрически ток съгласно изис-кванията на нормативните документи по чл. 91.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§1. Тези норми се издават на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за територи-ално и селищно устройство.

§2. Нормите са утвърдени със заповед № РД-02-14-26 от 2. II. 1988 г. на пред-седателя на Комитета по териториално и селищно устройство и влизат в сила от1 юли 1988 г.

§3. Нормите отменят:1 "Основни положения за проектиране на производствени сгради и съо-

ръжения на промишлени предприятия", отпечатани в "Бюлетин застроителство и архитектура", кн. 8 от 1965 г.;

2. "Указания за проектиране на сгради и съоръжения на предприятиятана химическата промишленост", отпечатани в "Бюлетин за строител-ство и архитектура", кн. 9 от 1965 г.;

3. "Указания за проектиране на предприятия, сгради и съоръжения в маши-ностроителната промишленост", неотпечатани, утвърдени с Решение № 154на Държавния комитет по строителство и архитектура от 15. 12. 1965 г.;

4. "Указания за проектиране на сгради и съоръжения на предприятия запроизводство на строителни материали", отпечатани в "Бюлетин . застроителство и архитектура", кн. З-4 от 1965 г.;

5. "Основни положения за унифициране на обемно-планировъчните па-раметри на сгради и съоръжения на хранителната промишленост", от-печатани в "Бюлетин за строителство и архитектура", кн. 8 от 1965 г.;

6. "Указания за обединяване (блокиране) на сгради и съоръжения напромишлените предприятия", отпечатани в "Бюлетин за строителствои архитектура", кн. 5 от 1968 г.

§4. Указания по прилагането на нормите дава председателят на Комитета потериториално и селищно устройство.

2.В

3

21




ПРИЛОЖЕНИЕ 1към чл. 1, ал. З

СПИСЪКна нормативните документи, към които се препраща за прилаганеедновременно с Нормите за проектиране на производствени сгради

в промишлените предприятия, и данни за отпечатването им

1. "Защитни съоръжения на гражданската отбрана. Норми за проектиране", отпе-чатани в "Бюлетин за строителство и архитектура", кн. 5-6 от 1983 г., измене-ни със заповед на Комитета по териториално и селищно устройство № РД-14-02-923 от 30.10. 1984 г., отпечатана в "Бюлетин за строителство и архитекту-ра", кн. З-4 от 1985 г.

2. Наредба № 2 за норми относно допустимото съдържание на вредни вещества,изпускани в канализационните мрежи на населените места, обнародвана в ДВ,бр. 72 от 1978 г.

3. Наредба № 2 за противопожарните строителнотехнически норми, отпечатана виздание на Министерство на вътрешните работи и Комитета по териториалнои селищно устройство, ДИ "Техника", С. 1987 г.

4. Наредба № 31 за устройство и безопасна експлоатация на повдигателните съ-оръжения, обнародвана в ДВ, бр. 33 от 1981 г., изм., "Бюлетин за строителствои архитектура", кн. 12 от 1983 г.

5. Наредба № 18 за устройство и безопасна работа на асансьори, обнародвана вДВ, бр. 40 от 1977 г. и отпечатана в "Бюлетин за строителство и архитектура",кн. 7 от 1977 г.

6. "Норми за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инста-лации", отпечатани в "Бюлетин за строителство и архитектура", кн. 6, 7, 8 и 9от 1986 г.

7. "Норми за проектиране на обслужващи сгради и помещения към промишлени-те предприятия", отпечатани в "Бюлетин за строителство и архитектура", кн. 7от 1982 г.

8. "Норми за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сгра-ди", отпечатани в "Бюлетин за строителство и архитектура", кн. 5 и 6 от 1986 г.

9. "Норми за радиационна безопасност", обнародвани в ДВ, бр. 94 от 1972 г.10. "Норми за проектиране на фундаменти, подложени на динамични натоварва-

ния от машини", отпечатани в "Бюлетин за строителство и архитектура", кн.2 и 4 от 1986 г., попр., бр. 7 от 1986 г.

11. Правилник по безопасност на труда при експлоатация на електрическите уред-би и съоръжения, издание на Министерство на народното здраве и социални-те грижи, отпечатан от ДИ "Техника", С., 1971 г.

12. Правилник за техническа експлоатация на енергопотребителите, издание на Ми-нистерство на енергетиката, отпечатан от ДИ "Техника", С., 1981 г.

13. Правилник за устройство на електрическите уредби, отпечатан от ДИ "Техни-ка", С., 1980 г., изм. и доп., "Бюлетин за строителство и архитектура", кн. 10от 1979 г. и кн. З от 1982 г.

14. Пределно допустими концентрации на вредни вещества във въздуха на работ-ната зона № 030, № 5007, обнародвани в ДВ, бр. 88 от 1971 г., изм. и доп., бр.9 от 1975 г. и бр. 61 от 1977 г.

Забележки:1. Списъкът на нормативните документи е за действуващите към 01. 01. 1988 г. Преди пол-

зуване на всеки нормативен документ, към който се препраща, е необходимо да се напра-ви справка за неговата валидност или за евентуално направени изменения и допълнения.

2. Информация за действуващите БДС, към които се препраща в нормите, се получава от списъ-ците на действуващите и новоутвърдените БДС, издавани от Комитета по качеството (ГУС).

2.В

3

22



ПРИЛОЖЕНИЕ 2към чл. 55

Данни за проектиране на стълби в производствените сгради

Забележки: Широчината на стъпалото b на стълбите от № 1 до № 8 в приложени-

ето се определя по израза b = 630 - 2 h, където h е височината на стъпалото.

Широчина на

рамото на

градуси отношение стълбите в м широчина височина

1. Главни и второстепенни

стълби

2. Второстепенни зимнични и - 1 : 1,5 най-малко 0,9 най-малко 0,26 най-малко 0,18

тавански стълби

3. Открити стълби към съгласно

единични работни места бележката към

приложението

4. Метални стълби към машини

и съоръжения

5. Външни метални стълби към

етажерки,площадки и

полуетажи

6. Стълби метални към открити

кранови естакади

7. Стълби метални към железо-

пътни естакади и транспорт-

ни галерии

8. Стълби метални вертикални

за преглед на машини и съоръ-

жения на височина до 6 м -

допуска се

9. Стълби към пътеки, проходи

и площадки за обслужване на

товароподемни кранове

10. Също като т.9, но вертикални по-голям най-малко не по-малко

от 75 от 0,4 до 0,5 от 0,4

11.

11.1. Евакуационни стълби-главни 30 1 : 2 от 1,2 до 2,4 0,3 0,15

11.2. Към галерии, етажерки, не по-малко

площадки и др. от 0,2

11.3. Зимнични, тавански към пок-

риви или подпокривно прост-

ранство или при евакуация

на по-малко от 50 души

11.4. Външни евакуационни стълби не по-голям

от 45

12. Пожарни външни стълби за

сгради с височина до корниза

повече от 10 м и с горими

покривни конструкции

12.1. За сгради с височина до 30 м -

вертикални с предпазен кош

12.2. За сгради с височина над 30 м най-много 80 6 : 10 0,7 - от 0,19 до 0,245

най-много 0,3

Стъпало на стълбата в мПредназначение на стълбите№

Наклон

90 - 0,6 -

до 0,18

1 : 1 най-малко 0,7 0,26 0,19

- 1 : 1,5 най-малко 0,9 най-малко 0,26

най-много 0,22

- най-много 0,3

45 1 : 1 най-малко 0,7 от 0,19 до 0,245

не по-голям

от 75- най-малко 0,6 най-малко 0,2

от 0,19 до 0,245

90 - 0,45 " най-много 0,3

60 2 : 1 най-малко 0,7 "

от 0,19 до 0,245

60 2 : 1 най-малко 0,6 " от 0,19 до 0,245

45 1 : 1 най-малко 0,7 "

от 0,14 до 0,17

45 1 : 1 най-малко 0,6 " от 0,19 до 0,245

30 1 : 2 от 1,2 до 2,4 от 0,28 до 0,32

Аварийни стълби:

63,5 2 : 1 най-малко 0,7 от 0,19 до 0,245

2.В

3

23




2.В

3

24



2.В.3. НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА …kab-sofia.bg/images/stories/normi/2-v-3._prombuildings.pdf2.В.3. НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ

Documents