Норми за проектиране на подпорни стени

НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПОДПОРНИ СТЕНИ

Глава първа.ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ

Раздел I.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Тези норми се отнасят за проектиране на гравитационни подпорни стени в промишленото, гражданското и транспортното строителство.

(2) Нормите не се отнасят за проектиране на напорни хидротехнически съоръжения, противосвлачищни конструкции, тънки (огъваеми) анкерирани и неанкерирани съоръжения, за строителство при особени условия (насипни, набъбващи, замръзнали и слаби водонаситени почви) и за облицовъчни стени, предпазващи скални откоси от обрушване, при които не се проявява земен натиск.

(3) Допуска се нормите да се използуват за проектиране на хидротехнически, пристанищни и други специални съоръжения, за които главното натоварване е от земен натиск, ако за целта няма други действуващи норми за тяхното проектиране.

Чл. 2. (1) При проектиране на подпорните стени, освен изискванията на тези норми, се спазват и изискванията на:

1. "Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране", БСД, кн. 9-10/1980 г.;2. "Плоско фундиране. Правилник за проектиране", БСА, кн. 1-2/1983 г.; 3. (изм. - БСА, бр. 10 от 1986 г.) "Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони",

отпечатани в издание на КТСУ и БАН, 1987 г.";4. "Основни положения при инженерните проучвания за строителните обекти", БСА, кн. 4/1983 г.;5. "Натоварвания и въздействия. Норми за проектиране", БСА, кн. 9/1979 г.; доп. БСА, кн. 11/1983 г.;6. "Защита на строителните конструкции от корозия. Норми и правила за проектиране", БСА, кн. 8/1980

г.;7. "Норми за проектиране на зидани конструкции", БСА, кн. 12/1985 г.8. Действуващите у нас стандарти за изследване на строителни почви и натоварвания.(2) Буквените означения, употребявани в тези норми, са дадени в приложение 1.

Чл. 3. Подпорните стени се проектират въз основа на: 1. резултатите от инженерно-геоложките, хидрогеоложките и геодезическите проучвания; 2. данните за натоварванията, въздействията, експлоатационните изисквания, технологията за

изпълнение и др.;3. технико-икономическо сравнение на вариантите, при което се отчитат стойността на подпорната

стена, типът, размерите и материалът на конструкцията, строителният опит, трудоемкостта и продължителността на изпълнението и условията за експлоатация.

Чл. 4. Външният вид на подпорните стени се проектира в хармонично съчетание с окръжаващата среда.

Чл. 5. (1) При проектиране на подпорните стени трябва да се прилагат такива конструктивни схеми, технологии и материали, които осигуряват якост и устойчивост във всички стадии на строителството и експлоатацията.

(2) При необходимост се предвиждат технологични и конструктивни мероприятия за повишаване на корозионната устойчивост срещу агресивни среди и мразоустойчивостта на бетона.

(3) При наличие на филтрационен воден поток към стената се предвиждат противофилтрационни и дренажни устройства.

Чл. 6. При доказана необходимост в проекта се предвиждат мероприятия за намаляване на деформациите на земната основа и повишаване на нейната носеща способност (уплътняване, заздравяване, водопонижение и др.).

Чл. 7. (1) Несвързани почви от кариерни или полезни изкопи, предназначени за обратни насипи, да не съдържат органични примеси или разтворими соли повече от 5 % съгласно действуващия БДС 676.

(2) Допускат се за обратни насипи свързани почви, шлаки, сгурии, хвост и др. с доказана ефективност и трайност и при съответно уплътняване и дрениране.

Чл. 8. (1) При проектирането на подпорни гравитационни стени се предвиждат вертикални деформационни фуги, пресичащи и фундамента.

(2) Разстоянието между деформационните фуги се определя в зависимост от инженерно-геоложките условия и конструктивните особености на съоръжението. При фундиране върху скална основа дължината на

секцията се приема не повече от 30 m, а при нескална земна основа - по изчисление, но не повече от 20 m. (3) (Изм. - БСА, бр. 10 от 1986 г.) При сеизмичност на района VII и по-висока степен разстоянието между

фугите се определя съгласно с "Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони", чл. 130".

Раздел II.ТИПОВЕ ПОДПОРНИ СТЕНИ

Чл. 9. (1) Гравитационните подпорни стени по своето конструктивно решение се подразделят на масивни и облекчени.

(2) При масивните стени устойчивостта на хлъзгане и обръщане под въздействието на земния натиск се осигурява от собственото тегло на подпорното съоръжение.

(3) При облекчените подпорни стени устойчивостта срещу хлъзгане и обръщане трябва да се осигурява от собственото им тегло и теглото на почвата, включена в работа чрез конструкцията на стената.

Чл. 10. (1) Масивните гравитационни подпорни стени се проектират като монолитни или сглобяеми. Възможни примерни напречни сечения (форми) на масивни подпорни стени са показани в приложение 2, фиг. 2.1.

(2) Облекчените гравитационни подпорни стени се проектират като монолитни, сглобяеми или сглобяемо-монолитни. Масивни облекчени подпорни стени са показани в приложение 2, фиг. 2.2.

(3) Ъгловите подпорни стени са облекчени, тънкостенни гравитационни стени. Те се проектират като конзолни, контрафорсни или с вътрешни анкери, с възможни напречни сечения, съгласно приложение 2, фиг. 2.3.

Раздел III.МАТЕРИАЛИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОДПОРНИТЕ СТЕНИ

Чл. 11. (1) В зависимост от приетото конструктивно решение подпорните стени се проектират от бетон, стоманобетон, бутобетон или от каменна зидария.

(2) Изборът на материала се обосновава технико-икономически съобразно изискванията за дълготрайност, условията и технологията на изпълнение и наличието на механизация.

Чл. 12. (1) Бетонните и стоманобетонните подпорни стени се проектират от обикновен бетон с плътна структура и плътни добавъчни материали, с проектни марки по якост на натиск и клас на бетона съгласно действуващия БДС 7268. При агресивни среди съгласно БДС 9075 се предписва корозионноустойчив бетон в съответствие със "Защита на строителните конструкции от корозия. Норми и правила за проектиране".

(2) За монолитни конструкции се предписват класове на бетона от В 10 до В 25, а за сглобяеми конструкции - класове от В 15 до В 35. Предварително напрегнати стоманобетонни елементи за подпорни стени се проектират от бетон с класове от В 25 до В 50.

(3) За подложен бетон се предвижда бетон с класове В 7,5 и В 5, а за пълнежен - бутобетон от клас В 5.(4) Бутобетонна и каменна зидария на разтвор за изграждане на фундаменти на подпорни стени или на

цели стени се проектира от неизветрял камък, съответно ломен и цепен, с якост на натиск, не по-ниска от 30 до 40 МРа, определена съгласно действуващия БДС 11484. Циментно-пясъчен разтвор се предвижда с марка, не по-ниска от 10, съгласно действуващия БДС 9340, а класът на бутобетона не може да бъде по-нисък от В 7,5.

(5) Суха каменна зидария се допуска при проектиране на масивни подпорни стени с височина, не по-голяма от посочената в чл. 74 (2) на тези норми.

(6) За съоръжения, подлагани циклично на отрицателни температури, в проекта се предписват класове на бетона по мразоустойчивост и водонепропускливост в зависимост от експлоатационните условия и температурния режим.

Чл. 13. (1) За армиране на стоманобетонни подпорни стени се предвижда горещо валцувана армировка съгласно съответните БДС и "Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране". Носещата армировка е от клас А-ІІ и предимно клас А-ІІІ. Допуска се по изключение да се използува за надлъжна носеща армировка на връзвани скелети и мрежи клас А-ІV, а за ниски монолитни стени и бетон с клас до В 12,5-носеща армировка от клас А-І.

(2) Монтажната армировка (разпределителна и куки за вдигане) се предвижда от клас А-ІС и А-І. За вбетонирани (закладни) стоманени части и вътрешни анкери на ъглови подпорни стени се прилага стомана Ст. 3.

(3) Изчислителните характеристики на бетона и армировката се приемат съгласно гл. 2 на "Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране".

Глава втора.НАТОВАРВАНИЯ И ВЪЗДЕЙСТВИЯ

Раздел I.ПОСТОЯННИ И ВРЕМЕННИ ВЪНШНИ НАТОВАРВАНИЯ

Чл. 14. (1) Външните натоварвания и въздействия върху стената и почвата (насипът) зад него са постоянни и временни (продължителни, кратковременни и особени). Тяхната класификация, начин за съчетаване и нормативни стойности са съгласно "Натоварвания и въздействия. Норми за проектиране".

(2) Определянето и отчитането на вертикалните и хоризонталните външни натоварвания от транспортни средства, складирани товари, динамични, включително сеизмични въздействия и такива от пълзене, съсъхване, набъбване, слягане и др. се извършват съгласно действуващите норми за проектиране.

Чл. 15. (1) Нормативните временни вертикални натоварвания от пътни превозни средства се приемат като статични товари съгласно действуващия БДС 1050.

(2) При движение, успоредно на подпорната стена, основното натоварване е от автомобилни колони Н-300, съгласно фиг. 1, а с еквивалентно ивично натоварване q = 50 кN/m2.

(3) В изчисленията задължително се прави и проверка за натоварване от единично тежко возило - специален колесен товар НК-800, съгласно фиг. 1,б при q = 139 kN/m2.

Разстоянията l1, l2 от фиг. 1 "а" и "б" се избират най-неблагоприятни за земния натиск, в зависимост от типа и конструкцията на стената.

Фиг. 1 Подвижни вертикални натоварвания:

а - от няколко автомобилни колони Н-300;б - от единично тежко возило НК-800;в - от жп натоварване (влак тип "А")

Чл. 16. Нормативните подвижни вертикални натоварвания от железопътен транспорт се приемат като еквивалентни ивични статични товари q от влакове тип "А", движещи се по успоредни на стената коловози, включително теглото на горното строене g0, с широчина на товарната площ 3,50 m и q = pA+g0 =50 kN/m2

съгласно фиг. 1,в. Разстоянията l3 и l4 се приемат в съответствие с "Правилник за техническа експлоатация на железниците в НРБ", 1976 г. (МТ, ДСО, БДЖ).

Чл. 17. Външните вертикални въздействия от складирани товари (вкл. насипи, машини, оборудване) се приемат ивични или площни съгласно приложение 7, като се разполагат най-неблагоприятно за подпорната стена.

Чл. 18. (1) Коефициентите на натоварване за получаване на изчислителните стойности на временните външни натоварвания върху теренната повърхност зад стената се приемат:

1. за вертикални натоварвания от автомобилни колони gf = 1,40;2. за вертикални натоварвания от единични тежки возила (НК-800) gf = 1,10;3. за вертикални Натоварвания от жп състави - gf = 1,30;4. за вертикални натоварвания от разпределени насипни товари, складирани материали, оборудване и

др. - gf = 1,20.(2) За всички статични натоварвания от почва (страничен и вертикален натиск), определени с

използуване на изчислителните стойности на почвените характеристики (обемно тегло g, ъгъл на вътрешно триене j, кохезия с), получени съгласно чл. 42, коефициентите на натоварване се приемат равни на 1,0.

(3) Динамичният коефициент за временните подвижни външни натоварвания се приема равен на 1,0.(4) Хоризонталните натоварвания от спирателни, центробежни сили и удар от транспортни средства не

се отчитат.

Раздел II.ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗЕМНИЯ НАТИСК

Чл. 19. (1) Земният натиск се разглежда в условията на равнинната задача, при валидност на теорията на Кулон.

(2) Ако съоръжението е извършило достатъчно положително преместване навън от почвения масив (гранично преместване Dхa), изразено като транслация, ротация, огъване или комбинация от тях, а налице най-малкият възможен земен натиск - активен земен натиск (Еa), с коефициент на страничен (активен) натиск Кa.

(3) При значително преместване на стената към насипа Dхp і 50 Dхa се проявява пасивно почвено съпротивление Еp, с коефициент на страничен натиск Кp; aко не се реализира достатъчно отрицателно

преместване, не може да се прояви пълната стойност на Еp.(4) Ориентировъчни данни за необходимите гранични премествания (деформации) на стената + Dхa и -

Dхp за мобилизиране на пълните стойности на активния земен натиск и пасивното почвено съпротивление са дадени в приложение 3.

(5) При неподвижна подпорна стена се проявява земен натиск в покой Е0. Коефициентът на страничен натиск се определя с израза К0 = n/1 - n, където v е коефициент на Поасон, който се приема съгласно табл. 4.1 на приложение 4. Допуска се при несвързани почви да се ползува изразът

Чл. 20. (1) Равнодействуващата на активния земен натиск върху подпорната стена е равна на площта на диаграмата му, като при несвързана еднородна почва и неначупена теренна линия се определя чрез формулата

където g е изчислителното обемно тегло на почвата, в кN/m3;

h - пълната височина на стената, включително фундамента, в m, съгласно фиг. 2.(2) От външната страна на съоръжението се отчита почвено съпротивление, изразено като земен натиск

в покой Е0, за височина на фундамента d съгласно чл. 35, ал. (4) на тези норми.

Чл. 21. (1) Коефициентът на активен (страничен) земен натиск за равнодействуващата Еa при несвързани почви в общия случай при наклон на теренната повърхност - j < a < j, наклон на гърба на стената 0 < ± e < 45° - j/2 и ъгъл на триене между стената и почвата (насипа) d различно от 0 се определя съгласно формулата:

(2) Знаците на ъглите e, a и d се приемат съгласно фигура 2.

Фиг. 2 Схеми за определяне на знаците на ъглите e, a и d при различни наклони на стените

(3) Вертикалната и хоризонталната компонента на активния земен натиск се определят чрез изразите:

Навсякъде ъгълът e участвува със знака си.

(4) Коефициентът Кa може да се определя по номограмата на приложение 5.

(5) Коефициентът на активен земен натиск Каh за хоризонталната компонента на активния земен натиск Еаh се определя по формулата:

където Kа е съгласно формула (2).Каh може да се отчита от таблица 4.3 на приложение 4, за d = 0; 2/3j; a

Чл. 22. (1) Ъгълът на наклона на хлъзгателната повърхнина va се определя по формулата:

като:1. при a = e = d = 0, va = 45° + j/2, т. е. хлъзгателната повърхнина е бисектриса на ъгъла, заключен между

откосната линия и стената;2. при a = j и e = 0 va = j, независимо от d.(2) Стойностите на va са дадени в приложение 4, таблица 4.2.(3) При наклон на гърба на подпорната стена навън под ъгъл - e і |emax|, както е показано на фигура 3,

стената се счита за "полегата" и земният натиск се изчислява приблизително за вертикалата ВС и d = a, като към собственото тегло на подпорната стена се включва теглото на почвената призма АВС. Граничният наклон emax е равен на (va - j), където va се изчислява за вертикален гръб (ВС) при e = 0 и d = a. В частния случай a = e = d = 0 emax= 45° + j/2.

Фиг. 3. Полегата подпорна стена

Чл. 23. Коефициентът на активен земен натиск Кa в частни случаи се изчислява:1. при вертикална стена без триене (e = d = 0; a > 0) по формулата:

2. при вертикална стена без триене и при наклон на терена a = j (e = d = 0) по формулата

3. при вертикална стена (e = 0) и a = d = j, съгласно фиг. 4,

4. при a = e = d = 0 (ранкинов случай) по формулата:

Фиг. 4Активен земен натиск в случая a = j = 5 при свързани и несвързани почви

Чл. 24. (1) При несвързани почви и сложно очертание на теренната линия, или наличие на вертикални (площни, ивични и съсредоточени по линия) статични товари, активният земен натиск се определя чрез Кулмановата графична конструкция, но решението е неточно при a » j и невъзможно при a > j.

(2) При плоска теренна повърхнина, наклонена под ъгъл a = j и без външни концентрирани сили, активният земен натиск може да се определи точно чрез графичната конструкция на Понселе.

(3) При разнородни почвени пластове, начупен гръб на стената и начупена теренна повърхнина се

допускат осреднявания на почвените характеристики и геометричното очертание на стената и теренната повърхност съгласно приложение 6, а земният натиск се определя съгласно приложение 8.

Чл. 25. (1) Върху земния натиск при свързани почви влияе якостта им на срязване. Отчита се както вътрешното триене, така и кохезията, състояща се от структурно сцепление и водно-колоидни връзки. При глини с изразени пластични свойства се отчита само кохезията от водно-колоидни връзки, тъй като ъгълът на вътрешно триене и структурното сцепление са малки.

(2) Кохезията се отчита независимо от основния активен земен натиск (изчислен за несвързана почва), като от диаграмата му се изважда отрицателно напрежение - еднакво по цялата височина на стената, съгласно фигура 5, определено по формулата:

Фиг. 5. Отчитане на кохезията в случая на активен земен натиск при свързани почви: а) без външен товар; б) при наличието на равномерно разпределен външен товар

Чл. 26. (1) Стойността на равнодействуващата на активния земен натиск е равна на площта на защрихованата част от диаграмата на фигура 5, с напрежения от земния натиск съответно за:

като при a = j

, съгласно чл. 23. Компонентите на земния натиск Eav и Eah се определят по формула (3).(2) Когато изкопният откос е с наклон, по-малък от този на хлъзгателната повърхнина va a и по-голям от

този на откосната линия j, земният натиск се изчислява с характеристиките на естествената почва и с тези на обратния насип, като за меродавна се приема по-високата стойност.

(3) При уплътнен обратен насип от несвързан или свързан материал, заемащ целия обем на клина между стената и откосната линия (под ъгъл j), се допуска активният земен натиск да се изчислява с характеристиките на изкуствения насип.

Когато временният изкопен откос в еднородна естествена почва зад стената е по-стръмен от хлъзгателната повърхнина на естествената почва, не се допуска земният натиск да се изчислява с характеристиките на уплътнения обратен насип.

(4) Преуплътнени обратни насипи от свързани почви зад стената причиняват нарастване на активния земен натиск, който по стойност може да се доближи до земен натиск в покой за дълъг период от време. В тези случаи допълнително към диаграмата на завишения земен натиск се включва добавка в горния край вследствие работата на уплътнителните машини (фиг. 7.8 на приложение 7).

Чл. 27. За да се намали големината на земния натиск, в проекта трябва да се предвиждат обратни насипи от несвързани материали с висок ъгъл на вътрешно триене и малко обемно тегло, както и мероприятия за повишаване ъгъла на триене d между гърба на стената и почвата.

Чл. 28. (1) Ъгълът на триене d между гърба на подпорната стена и почвата (насипа) зад нея се приема в границите от 0 до j, но не повече от 30° съгласно таблица 1.

Таблица 1

(2) При динамични (включително сеизмични) въздействия се приема d = 0.

(3) Посочените ъгли d не могат да се използуват за определяне на коефициента на триене в основната плоскост на фундамента.

Чл. 29. (1) Влиянието на външни разпределени, ивични и съсредоточени по линия статични товари, разположени между короната на стената и края на хлъзгателната повърхнина, се отчита приблизително графоаналитично съгласно приложение 7.

(2) При двупластова (многопластова) среда земният натиск за долния пласт се определя като горният се замести с еквивалентен външен разпределен товар.

На границата на пластовете диаграмата на земния натиск сменя наклона си при gi № gi+1 и получава скок при ji № ji+1.

(3) Наклонът на хлъзгателната повърхнина при наличие на външни товари се определя приблизително съгласно чл. 22 и приложение 4, а точно - чрез графичното построение на Кулман.

(4) При съсредоточен линеен товар р(kN/m') добавката към диаграмата на активния земен Натиск Еa се определя, както е показано на фигура 7.6 на приложение 7.

(5) При абсолютно неподвижна подпорна стена земният натиск в покой от влиянието на външен линеен ивичен или площен товар се определя съгласно приложение 9.

Чл. 30. (1) Облекчените гравитационни подпорни стени намаляват значително активния земен натиск вследствие екраниращия ефект на разтоварващите конзоли или плочи. Тези устройства поемат изцяло вертикалния товар от почвата над тях и способствуват за изместване на равнодействуващата на силите към насипа, с което се подобряват устойчивостта и разпределението на напреженията в основната плоскост на фундамента.

(2) Разтоварващите конзоли са от стоманобетон, една или повече на брой по височина на стената, непрекъснати или прекъснати. Екранираната зона под тях за активния земен натиск се определя съгласно фигури 7.2 и 7.3 от приложение 7.

(3) Разтоварващите хоризонтални плочи опират с единия си край ставно в стената, а другият ляга върху пилотни или друг вид опори или свободно върху насипа. Разтоварващите плочи са по-ефективни при големи подпорни степи и когато са в долната половина от стената.

Чл. 31. (1) При ъгловите подпорни стени освен нормалната хлъзгателна повърхнина В'D е налице и втора, спретната хлъзгателна повърхнина В'А' съгласно фигура 6.

(2) Наклонът v2 на спрегнатата хлъзгателна повърхнина В'А' спрямо вeртикалата В'С се определя по формулата:

откъдето следва, че при a = 0 v2 = 45( - j/2, а при a = j v2 = 0.

(3) Наклонът s1 на нормалната хлъзгателна повърхнина В'D спрямо хоризонталната равнина през т. В' се определя по формула (5) при e = 0 и d = a или от условието v1 = v2 + j (при a = e = d = 0 -> v1 = 45° + j/2, а при a = d = j и e = 0 -> v1 = j.

(4) Двете хлъзгателни повърхнини сключват помежду си ъгъл (А'В'D), който е постоянен и равен на (90 - j).

Чл. 32. (1) Активният земен натиск при ъглова подпорна стена с хоризонтална теренна линия, когато двете хлъзгателни повърхнини са симетрични спрямо вертикалата В'С (v2 = 45° - j/2), се определя съгласно фиг. 6 а, б:

1. Когато т. А' е на теренната линия, земният натиск се изчислява както за обикновена подпорна стена с гръб плоскостта А'В' (фиг. 6, а) и e = v2 = 45° - j/2 d = j, a = 0. Към собственото тегло на стената се включва теглото на почвената призма АВВ'А'. Насипите върху терена се отчитат като външни разпределени товари.

2. Когато т. А' се намира под т. А (къса фундаментна конзола), спрегнатата хлъзгателна повърхнина е начупена и земният натиск се изчислява съгласно фиг. 6, б отделно за горния участък h1 като за обикновена подпорна стена при d1 Ј j/2 и за долния участък h2 при d2 = j и отчитане теглото на насипа над хоризонталната линия през т. А'. Към собственото тегло на подпорната стена се прибавя теглото на насипната призма А'ВВ'.

(2) Допуска се земният натиск да се изчислява съгласно т. 1 на предходната алинея и в случая, когато т. А' е под т. А, но при условие, че h1 < 0,20 h.

Фиг. 6. Земен натиск при ъглови подпорни стени:

а. хоризонтален терен и неначупена спрегната хлъзгателна повърхнина; б. хоризонтален терен и начупена спрегната хлъзгателна повърхнина;в. при наклон на терена 0 < a < j; г. при наклон на терена a = j

(3) При наклонена теренна линия под ъгъл a < j (фиг. 6, в) земният натиск се определя също както в ал. 1 и фиг. 6, а, б, но със съответните намалени стойности на ъглите v2 и v1 (0 < v2 < 45( - j/2; j < v1 < 45( + j/2).

(4) При наклон на теренната линия a = j (фиг. 6, г) двете хлъзгателни повърхнини са с ъгли v1 = j, v2 = 0 и равно действуващата на земния натиск се изчислява за вертикалната плоскост СВ" при d = a = j, e = 0 и

, определен съгласно чл. 23. Към собственото тегло на стената се добавя почвената призма АВВ'С.

(5) Допуска се за приблизителни изчисления, когато 0 Ј a < j, земният натиск да се определя за вертикалата СВ", като в случая a = 0 силата Еa е хоризонтална (d = 0), а в случая 0 < a < j тя е под ъгъл d = a.

Към собственото тегло на стената се добавя теглото на призмата АВВ'С.

Чл. 33. (1) Когато дисперсната среда зад стената (естествена почва или насип) е водонаситена, върху съоръжението действува земен натиск от почвения масив с обемно тегло под вода и хидростатичен натиск от водата в порите, с обемно тегло gw = 10 kN/m3.

(2) При подпорни стени с еднакво водно ниво от двете страни (кейови стени, шлюзове и др.) хидростатичният натиск се изключва.

Чл. 34. (1) При движение на почвената вода към подпорната стена се създава допълнителен хидродинамичен (филтрационен) натиск, като хидродинамичната сила Wф (в kN/m2) се приема успоредна на тангентата към депресионната крива в точка, намираща се най-близо до центъра на тежестта на обема V0, и се изчислява по формулата:

Wф = gwIV0 (12)

където I е хидравличният градиент (среден наклон на депресионната крива);V0 - обемът на частта от почвения масив, в който се проявява хидродинамичен натиск, в m3.(2) За намаляване на отрицателния ефект на хидродинамичната сила се отклонява посоката й надолу

чрез понижаване на депресионната крива с помощта на дренажни устройства съгласно приложение 11.

Чл. 35. (1) Подпорни стени в райони със сеизмичност от VII и по-висока степен се проектират съгласно действуващите норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони и глава трета (раздели I и II) на тези норми.

(2) (изм.) Земният натиск при сеизмични въздействия се определя за цялата височина на стената, в която се включва и височината на фундамента. Ъгълът на триене между стената и почвата се приема d = 0°, а при определяне на активния земен натиск по формули (1) и (2) сеизмичният ефект се определя за ъгъл на вътрешно триене при сеизмични въздействия jc по формулата:

jc = j - Dj (а)

където j е изчислителният ъгъл на вътрешно триене на почвите зад стената;Dj - съответното намаление на изчислителния ъгъл, определено по формулата:

Dj = arctg (CRnKc) (б)

където С е коефициент на значимост на подпорната стена в съответствие с категорията на защитавания обект, съгласно табл. 3 на "Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони", отпечатани в издание на КТСУ и БАН, 1987 г. Когато стойността на C не е дадена в проекта и не може да се отчете от цитираната по-горе таблица, се приема:

1. C = 1,0 - за подпорни стени, свързани със сградата или съоръжението, и за стени с височина h0 і 6,00 m, мерено от короната до фундамента (цокълната фуга);

2. С = 0,75 - за всички останали случаи на подпорни стени; Rn - коефициент на реагиране на почвения масив зад стената при сеизмични въздействия, равен на

0,40;Kc - сеизмичен коефициент на района, съгласно с чл. 10, ал. 2 на "Норми за проектиране на сгради и

съоръжения в земетръсни райони".(3) (изм.) При сеизмични въздействия допълнително по посока на активния земен натиск се включват

хоризонтални инерционни сили за самата подпорна стена Si (в kN), които при изследване на устойчивостта се прилагат в центровете на тежестта на стената, фундамента и почвата, лежаща над основната проекция на фундамента (фиг. 7), и се изчисляват по формулата:

Si = 1,30RKcQi (13)

където R е коефициентът на реагиране на тялото на подпорната стена, равен на 0,28 и 0,25 съответно за бетонни и стоманобетонни подпорни стени;

Qi - собственото тегло на съответните части на подпорната стена и на почвата, лежаща над основната проекция на фундамента;

1,30 - обобщен коефициент, който отчита динамичните характеристики на съоръжението.(4) При плътен обратен насип или бутобетонов пълнеж зад фундамента от външната страна, или когато

е изпълнен монолитно излят фундамент в изкоп с вертикални откоси, се отчита почвено съпротивление във вид на земен натиск в покой по цялата височина на фундамента d, като се приема кохезията с = 0 и d = a = e = 0, съгласно фиг. 7, а. При неуплътнен обратен насип или при липса на такъв почвеното съпротивление се отчита съгласно фиг. 7, б.

Чл. 36. При свързани почви, с наклон на теренната повърхност a > j активният земен натиск се определя чрез приблизителни графоаналитични методи, базиращи се на кулмановото построение, съгласно приложение

10, които са валидни до стойности на ъгъла a Ј ac (наклон на С-линията).

Чл. 37. Облекчени ъглови подпорни стени (най-често сглобяеми) около надземни резервоари за течности, се изчисляват на авариен хидростатичен натиск от течността като основно натоварване, с осигуряване на непроницаемост на конструкцията и филтрационна устойчивост на земната основа.

Чл. 38. При близко разположение на подпорните стени (успоредни, отместваеми и неотместваеми, под ъгъл една спрямо друга, затворени фигури, крила на мостове, силозни клетки и др.) задачата за земния натиск става пространствена; при тези особени случаи на страничен натиск се използуват известните решения за силозен, ососиметричен и пространствен земен натиск.

Фиг. 7 Схеми за отчитане на сеизмичните сили Sи и почвено съпротивление по височина на фундамента Еo

Глава трета.

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПОДПОРНИТЕ СТЕНИ

Раздел I.ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПОДПОРНИТЕ СТЕНИ

Чл. 39. Подпорните стени и земната основа се изчисляват по метода на граничните състояния съгласно действуващия БДС 14784 и "Плоско фундиране. Правилник за проектиране":

1. по първа група гранични състояния (на носеща способност), включваща обща устойчивост срещу хлъзгане, обръщане, разрушение на земната основа под фундамента, дълбоко хлъзгане по кръгово-цилиндрична повърхнина, якост и устойчивост на конструкцията на подпорната стена и нейните елементи;

2. по втора група гранични състояния (на деформации), включваща възможните деформации на земната основа (слягане, преместване, завъртане) и образуване или отваряне на пукнатини в конструкцията на стената.

Чл. 40. (1) Изчисленията за гранични състояния от първа група се извършват за основно и особено съчетание на натоварванията, включително земетръсни въздействия, с вземане под внимание на изчислителните стойности на натоварванията, въздействията и почвените характеристики и включват проверки на:

1. хлъзгане в основната плоскост;2. обръщане около външния ръб на фундамента;3. разрушение на земната основа под и встрани от фундамента;4. дълбоко кръгово-цилиндрично хлъзгане съгласно чл. 52 на настоящите норми.(2) Изчисленията за гранични състояния от втора група (на деформации) се извършват само за основно

съчетание на натоварванията и с нормативните стойности на товарите и почвените характеристики.

Чл. 41. (1) Подпорните стени не се проверяват за особено съчетание на натоварванията (на сеизмичност), когато са по-ниски от h0 = 4,0 m, мерено от короната до фундамента (цокълната фуга).

(2) Допуска се подпорните стени с височина, по-голяма от посочената в ал. (1), да не се проверяват за сеизмичност от VII степен, ако не са част от съоръжение или сграда.

Чл. 42. (1) Изчислителните стойности на почвените характеристики (обемно тегло g, ъгъл на вътрешно триене j кохезия с, якост на едноосов натиск Rc) се определят от нормативните им стойности, разделени с

коефициента на сигурност на почвата съгласно глава четвърта и приложение V на "Плоско фундиране. Правилник за проектираме".

(2) За нормативни стойности на почвените характеристики се приемат техните средноаритметични стойности, с изключение на ъгъла на вътрешно триене jн и кохезията cн, които се определят съгласно БДС 10188.

(3) Изчислителните стойности на външните Натоварвания (постоянни и временни) се получават от нормативните чрез умножение с коефициентите на натоварване съгласно "Натоварвания и въздействия. Норми за проектиране" и чл. 18 на тези норми.

Чл. 43. (изм.) Най-малките допустими стойности на коефициентите на сигурност при проверката на носеща способност и устойчивост се приемат по табл. 2.

Таблица 2

Чл. 44. (1) Статическото изследване на праволинейни в план подпорни стени, при еднородни почви и равномерност на натоварванията в надлъжна посока се осъществява за условията на равнинната задача (за 1 m').

(2) Изчислението се предшествува от надлъжно зониране на участъци в зависимост от инженерно-геоложките и топографски условия, след което се определят предварителните размери на стената и материала, от който ще се изгражда.

(3) Изборът на конструктивното решение се обосновава технико-икономически съобразно наличието на местни строителни материали и механизация, възможността за приложение на сглобяеми елементи и с оглед пълното използуване на носещата способност на материала.

Раздел II.ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ГРАНИЧНИ СЪСТОЯНИЯ ОТ I ГРУПА

Чл. 45. (1) Статическото изследване за основно съчетание на натоварванията се извършва съгласно чл. 39. Основното съчетание на натоварванията включва всички постоянни, продължителни и кратковременни натоварвания.

(2) Постоянните натоварвания са от:1. собственото тегло на подпорната стена; 2. фундамента и почвата над неговата основна проекция; 3. технологичните и други постоянни експлоатационни товари, земния натиск от почвата (хоризонтален и

вертикален);4. хидростатичното и филтрационното налягане на водата, ако има такива.(3) Продължително действуващи временни натоварвания са от:1. насипни материали върху терена и стената, резервоари, тръбопроводи, сняг, складирани материали

на открито и в складове;2. въздействия от температурни изменения;3. пълзене и съсъхване;4. неравномерни слягания на основата;5. допълнителен земен натиск от изброените натоварвания.(4) Кратковременно действуващи натоварвания са от материали, строителни машини, хора, транспортни

средства, временни товари от насипни почви, вибрации от движещ се транспорт, вятър, обледеняване, пулсации в тръбопроводи, въздействия от плавателни съдове (швартови и ударни), вълнение.

(5) При включване на две и повече кратковременни натоварвания в основно съчетание тези натоварвания се намаляват с коефициент на съчетание nc = 0,9.

Чл. 46. (1) Проверката за особено съчетание на натоварванията включва постоянните, продължителните, възможни кратковременни и едно от особените натоварвания.

(2) Към особените натоварвания се отнасят сеизмични и взривни въздействия, въздействия от внезапни неравномерни деформации (например пропадане от намокряне на льос), допълнителен хидродинамичен натиск вследствие авария в дренажа.

(3) При особеното съчетание включените кратковременни натоварвания се умножават с коефициент на съчетание nc = 0,80, а особеното натоварване (често това е сеизмичното въздействие) не се намалява.

Чл. 47. (1) Изчислителните стойности На външните натоварвания и почвените характеристики се определят съгласно чл. 18 и 42.

(2) Допуска се за почви от група "А" и "Б" съгласно класификацията в глава трета на "Плоско фундиране. Правилник за проектиране" изчислителните стойности на обемното тегло g, ъгълът на вътрешно триене .и кохезията с при липса на достатъчен брой частни определения (по-малко от 6) да се определят опростено чрез изразите:

Чл. 48. (1) След приемане на предварителните геометрични размери и материала на подпорната стена и уточняване на изчислителните почвени характеристики се проверява общата устойчивост за основно и особено съчетание на натоварвания за 1 m' стена или за една цяла секция.

(2) Коефициентът на устойчивост срещу хлъзгане при хоризонтална основна плоскост на фундамента Кхл се изчислява по формулата:

където N е сумата от всички вертикални сили (SVi), включително вертикалната компонента на земния натиск за основно съчетание;

SEi - сумата на всички хоризонтални сили - от земен, хидростатичен (хидродинамичен) натиск, както и почвеното съпротивление Е0 с обратен знак;

m - коефициентът на триене в основната плоскост между фундамента и земната основа.(3) Минималният коефициент на устойчивост срещу хлъзгане Кхл се приема съгласно чл. 43, табл. 2.(4) Коефициентът на триене в основната плоскост m, се приема, при отсъствие на опитни данни или

непосредствени полеви изпитвания, съгласно таблица 3. За несвързани почви коефициентът на триене m не може да превишава по стойност tgj.

Таблица 3

Чл. 49. При неудовлетворяване на условието на чл. 48, ал. 2 се променя напречният профил на стената с цел намаляване на хоризонталните сили и увеличаване на вертикалните, или се дава необходимият наклон на основната плоскост на фундамента, в който случай коефициентът на хлъзгане се изчислява по формулата:

където RNAB' и RTAB' се определят съгласно фигура 8.

Чл. 50. (1) Проверката на обръщане се състои в сравняване на обръщащия и задържащия момент спрямо външния долен ръб на фундамента - т. В или т. В' от фиг. 8, при участието на всички сили. Коефициентът на устойчивост се изчислява по формулата:

Фиг. 8 - Статическа схема на подпорната стена при изчисляване на общата устойчивост

(2) Koбр не може да бъде по-малък от стойностите, дадени в таблица 2.(3) Допуска се проверката на обръщане при фундиране в нескални почви да не се извършва, ако

ексцентрицитетът на равнодействуващата R спрямо центъра на основната плоскост на фундамента е е Ј b/6.

Чл. 51. (1) Проверката за разрушение на нескална земна основа се извършва съгласно чл. 86 на "Плоско фундиране. Правилник за проектиране" и фигура 9,а, като коефициентът на устойчивост се определя по формулата:

Kразр = Ф/N, (18)

където Ф е носещата способност на земната основа, в kN, съгласно фигура 9,а и чл. 86 на посочения правилник;

N - изчислителният товар върху земната основа, в kN, действуващ нормално върху основната плоскост.(2) Най-малките допустими стойности на коефициента Кразр са дадени в таблица 2.(3) При наклон на основната плоскост АВ' под ъгъл ac > 0 (фиг. 9, а) коефициентите А1, B1 и D1 във

формулата за носещата способност Ф се умножават с допълнителни корекционни коефициенти, определени по формули (19):

Фиг. 9 - Схеми за изчисление на земната основа за разрушение

(4) Допуска се при наклонен фундамент да се приема, че фундаментът е с хоризонтална основна плоскост АВ, преминаваща през най-дълбоката точка на фундамента, съгласно фиг. 8, и тогава коефициентите от формула (19) са равни на единица.

Чл. 52. (1) Проверката на обща устойчивост при кръгово-цилиндрични повърхнини на хлъзгане се изисква за стени с височина h0, по-голяма от 4,0 m, и при сложни теренни и инженерно-геоложки условия, с изключение на случая, посочен в чл. 41, ал. (2).

(2) Допуска се за основно съчетание на натоварванията да не се извършва проверка на общата устойчивост по кръгово-цилиндрични повърхнини на хлъзгане, ако едновременно са спазени следните условия:

1. теренната повърхност над и пред стената да е хоризонтална;2. земната основа да бъде еднородна - група А или Б;3. височината на подпорната стена над цокълната фуга h0 да не превишава 4,0 m.

Чл. 53. (1) Проверката на обща устойчивост за основно съчетание на натоварванията при дълбоко хлъзгане по кръгово-цилиндрична повърхнина се осъществява по формулата:

където Gi са теглата на ламелите до хлъзгателната повърхнина, включително външните сили, водния подем и др.

(2) Мястото на най-неблагоприятната кръгово-цилиндрична повърхнина на хлъзгане се определя с използване на електронно-изчислителна техника. Първоначалният център на окръжността при ръчно

изчисление се определя по графика на Янбу.(3) Допуска се при хоризонтален терен мястото на центъра на окръжността приблизително да се приема

в пресечната точка между направлението на теренната линия над стената и вертикалата през т.В, като повърхността на хлъзгане минава през т. А съгласно фигура 8.

Чл. 54. (изм.) Изследването на общата стойност за дълбоко хлъзгане на системата "подпорна стена-земна основа" при сеизмични въздействия се извършва по метода на кръгово-цилиндричните повърхнини. Коефициентът на обща устойчивост в този случай се изчислява по формулата:

където r е радиусът на цилиндричната хлъзгателна повърхнина (фиг. 8);

Ms - момент на инерционните сеизмични сили спрямо центъра на въртене т. О (Ms = Sihi), който се създава от хоризонталните инерционни сеизмични сили за подпорната стена Si, определени по формула (13) и от хоризонталните инерционни сеизмични сили на земните маси над хлъзгателните повърхнини - по формула (13), но с обобщен коефициент, отчитащ динамичните характеристики на съоръжението, равен на 1,00, и коефициент на реагиране Rn = 0,40.

Чл. 55. При оразмеряване на конструктивните елементи на бетонните и стоманобетонните подпорни стени за особено съчетание (с вземане под внимание на сеизмичните сили) изчислителните съпротивления на бетона и армировката се завишават с 30%.

Чл. 56. (1) Разрезните усилия (моменти, срязващи сили и нормални сили) от външни натоварвания се определят за характерни сечения в стената и фундамента съгласно приложение 12, а, б.

(2) Изчисляването на къси конзоли във фундаментната плоча при ъглови подпорни стени с дължина, по-малка от височината им в подпорното сечение, се извършва съгласно "Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране."

(3) Фундаментите при ъглови подпорни стени се изчисляват и за сечения, наклонени към надлъжната ос

на елемента за действието на огъващ момент и напречна сила; в ъглите на масивни стоманобетонни конструкции необходимата армировка за действието на огъващ момент се определя от условието за осигуряване на носещата способност на наклонено сечение, преминаващо през ъглополовящата на ъгъла съгласно приложение 12, в.

Чл. 57. При ъглови монолитни подпорни стени с контрафорси вертикалната плоча се изчислява като правоъгълна със свободен горен край. Задната конзола на фундаментната плоча се разглежда като запъната от три страни.

Чл. 58. (1) При сглобяеми ъглови подпорни стени връзката между вертикалната стена и "чашката" на фундаментната плоча представлява кораво съединение, което се изчислява съгласно статическата схема от приложение 12, е като равнинна задача.

(2) Под действието на огъващ момент и хоризонтална сила се изчисляват разрезните усилия и необходимата вертикална и хоризонтална армировка в стените на чашката (улея) за 1 m', които се разглеждат като конзоли, запънати във фундаментната плоча. Проверява се също продънването на плочата под стената.

Раздел III.ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ГРАНИЧНИ СЪСТОЯНИЯ ОТ II ГРУПА (НА ДЕФОРМАЦИИ)

Чл. 59. (1) Изчислението на деформации се извършва при нескална земна основа съгласно "Плоско фундиране. Правилник за проектиране", по модела на линейно-деформируемото полупространство или на линейно-деформируемия пласт с ограничена мощност за 1 m' дължина на стената или за една цяла секция.

(2) При отсъствие на специални технологични и експлоатационни изисквания проверките на деформации (съгласно чл. 39 и чл. 40 на тези норми) се считат за удовлетворени, ако за основно съчетание на натоварванията са изпълнени следните условия:

1. pср Ј Rt;2. pmax Ј 1,3Rt; (22)3. pmin і 0 за почви от групи В и Б съгласно чл. 24 на "Плоско фундиране. Правилник за проектиране"

Във формула (22) pср = N / Aф е средното почвено натоварване от фундамента (фиг. 10);

pmax, pmin - съответно максималното и минималното ръбово напрежение в основната плоскост;Rt - условното изчислително почвено съпротивление, съобразено с дълбочината на фундиране t,

съгласно "Плоско фундиране. Правилник за проектиране". (3) При неизпълнение на условията от формула (22) за основно съчетание на натоварванията

проверките на деформации (слягане, завъртане, преместване) са задължителни.

Чл. 60. (1) В основната плоскост на фундамента pmax и pmin (в МРа) се определят като за корав ивичен фундамент съгласно фиг. 10, при линейно разпределение на земната реакция по формулата:

където N е нормалната сила в основната плоскост на фундамента, в kN (или RN - при наклонена основна плоскост);

М - моментът за средата на основната плоскост, в kNm;Aф и W - съответно площта (в m2) и съпротивителният момент на основната плоскост (в m3) съгласно

фигура 10, а.(2) Допуска се за самостоятелни подпорни стени, фундирани върху нескални почви от група "А", условие

3 на формула (22) да не се изпълнява (т.е. pmin < 0 и е > b/6). Опънът трябва да се изключва и рmax се коригира по формулата:

където c0 = b/2 - e; 3c0 е условната широчина на фундамента с натискови напрежения.

Фиг. 10. Схеми за изчисление на контактните напрежения в основната плоскост на фундамента

Чл. 61. (1) При пространствено изследване на къса секция от подпорната стена се изчисляват напреженията в четирите й ъгъла рi(МРа) по формулата:

където Pср е средното почвено натоварване съгласно чл. 59 и фиг. 10, а;

Mx и Мy -моментите за центъра на тежестта на основната плоскост, успоредно съответно на страните "b" и "а", в kNm;

Wx и Wy - съпротивителните моменти на основната площ, в m3, определени по формулите:

(2) При пространствена работа на съоръжението проверките на деформации съгласно чл. 59 ал. (1) се считат за удовлетворени при спазване на условията:

1. pср Ј Rt;2. pmax Ј 1,5Rt; (27)3. pmin і 0 за почви от групи Б и В, а за почви от група А - съгласно чл. 60, ал. 2.

Чл. 62. Допуска се при фундиране на подпорни стени върху скала и основно съчетание на натоварванията pmin < 0, т. е. e > b/6, ако са изпълнени условията:

1. Pmax < R0;2. Проверката на обръщане съгласно чл. 50 на тези норми да се удовлетворява. R0 е условното

изчислително натоварване за скали съгласно приложение III на "Плоско фундираие. Правилник за проектиране".

Чл. 63. (изм.) При особено съчетание на натоварванията с включване на сеизмични сили не се извършва проверка на деформациите на земната основа. Допуска се максималният ексцентрицитет на резултантата в основната плоскост на

фундамента на стената да бъде e Ј b/3, съгласно с фигура 10в, при което максималното ръбово напрежение Рmax с изключване на oпъна се определя по формула (24) при ограничението Рmax Ј 4R0 където R0 е условното изчислително почвено натоварване, съгласно с приложение III на "Плоско фундиране. Правилник за проектиране", отпечатан в БСА, кн. 1-2 от 1988 г.

Чл. 64. (1) Изследването на подпорни стени от стоманобетон за гранични състояния от II група включва проверка за отваряне на пукнатини в стоманобетонните елементи (монолитни или сглобяеми).

(2) По отношение на пукнатиноустойчивостта подпорните стени се отнасят към III категория, при което се допуска кратковременно и продължително отваряне на пукнатини с ограничена широчина. При изчисляването на отварянето на пукнатини коефициентите на натоварване се приемат равни на единица.

Чл. 65. (1) Широчината на продължително отваряни пукнатини (в mm), нормални спрямо надлъжната ос на елемента, се определя по формулата:

където буквените означения и техните стойности са съгласно чл. 4.14 на "Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране".

(2) Изчислената широчина на отваряне на пукнатините при отсъствие на защитни мероприятия не трябва да превишава стойностите от таблица 4.

Таблица 4

(3) Граничните стойности на широчината на отваряне на пукнатини аn при използуване на защитни мероприятия се определят въз основа на специални изследвания или на други норми.

(4) При конструкции, подложени на влиянието на агресивни среди, силно минерализирана и морска вода, граничните стойности на аn се приемат съгласно изискванията на "Защита на строителните конструкции от корозия. Норми и правила за проектиране".

Глава четвърта.КОНСТРУКТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл. 66. (1) Строителният изкоп (траншеята) за подпорната стена по дъното се проектира с широчина в зависимост от широчината на фундамента, позволяваща да се изпълни приетата технология за строителство, с отчитане размерите на кофража, вида на укрепването и водосъбирателните устройства.

(2) Не се допуска фундиране върху размекната земна основа вследствие на навлажняване. Всяко прекопаване по дъното на строителния изкоп се компенсира с подложен бетон.

(3) Минималната дълбочина на фундиране се определя по глава четвърта, раздел V на "Плоско фундиране. Правилник за проектиране".

Чл. 67. (1) Най-голямата допустима дълбочина на траншейния изкоп при вертикални откоси е 2,0 m за свързани плътни почви и 1,25 m - за глинести пясъци. При по-големи дълбочини се предвижда временно укрепване или откосиране с подходящ наклон.

(2) При еднородни почви и липса на почвени води допустимите най-стръмни временни откоси на изкопа без укрепване при ненатоварена теренна повърхност (берма) се определят по таблица 5.

(3) При сеизмичност на района VIII и по-висока степен посочените наклони се намаляват с 0,25 (например 1:0,5 става 1:0,75).

Таблица 5

Наклон на откоса при дълбочинаВидове почви на строителния изкоп

до 3 m от 3 до 6 mПесъчливи и чакълести 1:0,75 1:1,50Глинести пясъци 1:0,50 1:1Песъчливи глини 1:0,30 1:0,75Твърдопластични и твърди глини 1:0,25 1:0,75

Чл. 68. (1) Армирането и бетонирането на фундамента се предвижда за цяла секция без прекъсване. При прекъсване на бетонирането за повече от 2 часа се предписват изисквания за почистване и обработване на работната фуга. При бетонни подпорни стени работна фуга се допуска в горния ръб на фундамента със задължително конструктивно армиране.

(2) Вертикалните деформационни фуги се предвиждат непроницаеми за почвата и филтърния материал и с широчина от 0,02 до 0,04 m.

(3) Когато съседни секции се фундират на различни нива, предвижда се преход от подложен бетон, изпълнен на стъпала със среден наклон 1:2 съгласно приложение 12, д.

Чл. 69. Бетонните сечения се проектират неармирани, когато в тях възникват главно натискови напрежения, непревишаващи изчислителното съпротивление на бетона на натиск, а опънните напрежения са по-малки от якостта на бетона на опън.

Чл. 70. Бетонното покритие на вертикалната носеща армировка в сечения с височина до 1 m при монолитно изпълнени подпорни стени не трябва да е по-малко от диаметъра на пръта или от 0,03 m. Минималното покритие на долната армировка на фундаментите при наличие на подложен бетон е 0,035 m, а когато не се предвижда подложен бетон - 0,07 m.

Чл. 71. (1) Най-малкото светло разстояние между прътите на надлъжната носеща армировка е:1. за долния ред хоризонтални пръти - 0,03 m;2. за другите редове и за вертикално разположени пръти - 2,5 пъти диаметъра на пръта, но не по-малко

от 0,07 m.(2) Разпределителната армировка в еднопосочно армирани участъци се приема от 10 до 15% от площта

на носещата армировка.(3) Разстоянието между стремената при нецентрично натиснати сечения в зоните, където надлъжната

носеща армировка се снажда без заваряване, не трябва да е по-голямо от 0,15 m.(4) Закотвящата дължина на носещата армировка в опънната зона, снажданията, заваряванията и

радиусите на сгъване трябва да отговарят на изискванията на Глава 5 от "Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране".

Чл. 72. (1) Обратните насипи зад подпорните стени се проектират от еднородни несвързани почви, а също така от свързани почви и други инертни материали (съгласно чл. 7), с понижено обемно тегло и висок ъгъл на вътрешно триене, уплътнявани механизирано на пластове.

(2) За да се постигне икономично конструктивно решение, гърбът на подпорната стена се проектира с наклон към насипа (+e), поне в долната половина от височината му.

Чл. 73. (1) Вертикалният пристенен дренаж, съгласно приложение 11, а, е, ж, се проектира с дебелина, не по-малка от 0,2 h, а при филтър от дребен камък (пакелаж с dср = 0,05 до 0,15 m) - не по-малка от 0,40 до 0,50 m. Допускат се и други конструкции на дренажа, включително от геотекстилни материали.

(2) За отвеждане на проникналите зад стената води се предвиждат барбакани Ж 0,10 m, разположени през разстояние, не по-голямо от 3 m.

(2) Хидроизолационни и други покрития се проектират съгласно "Защита на строителните конструкции от корозия. Норми и правила за проектиране".

(4) Надлъжните канавки зад короната на стената, отвеждащи повърхностните води, се предвиждат водоплътни.

Чл. 74. (1) Максималната височина (вкл. фундамента) на подпорни стени, изпълнявани от бетон, бутобетон и каменна зидария на разтвор, не трябва да бъде по-голяма от 10 m в сеизмични райони до VIII степен включително и 5 m - за IX степен. В останалите случаи подпорните стени се проектират от стоманобетон.

(2) Височината на подпорни стени от суха каменна зидария не може да бъде по-голяма от 3,0 m. Не се допуска суха каменна зидария за подпорни стени за железопътни линии при сеизмичност на района над VII степен и за автомобилни пътища в райони със сеизмичност над VIII степен.

Чл. 75. (1) Минималната дебелина на подпорната стена при короната е:1. за стоманобетонни стени - 0,15 m;2. за бетонни стени - 0,30 m;3. за каменна зидария - 0,50 m.(2) Когато се предвижда движение на автотранспорт и хора върху насипа зад стената, в проекта се

предписват съответни предохранителни мерки (отбивен бордюр, парапети и др.).

Чл. 76. Конструктивните решения трябва да осигуряват възможност за преустрояване, усилване и ремонт на подпорните стени по време на експлоатацията.

Заключителни разпоредби

§ 1. Тези норми се издават на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за териториалното и селищно

устройство.

§ 2. Нормите са утвърдени със Заповед № РД-02-14/84 от 28.03.1986 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство при Министерския съвет.

§ 3. Нормите влизат в сила за обекти, които започват да се проектират, както и за тези, за които предстои изработване на работен проект след 01.01.1987 г.

§ 4. Тълкувания и указания по прилагането на нормите се дават от председателя на Комитета по териториално и селищно устройство при Министерския съвет.

Приложение 1 към чл. 2, ал. 2

БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ

q - временен, разпределен външен вертикален товар;g0 - постоянен, разпределен външен вертикален товар;Ea - равнодействуваща на активния земен натиск;Eah, Еav - хоризонтална и вертикална компонента на активния земен натиск;Ep - пасивно почвено съпротивление (пасивен земен натиск);E0 - земен натиск в покой;Ka - коефициент на страничен (активен) земен натиск;Kah - коефициент на страничен земен натиск за Еah;Kp - коефициент на страничен натиск при пасивно почвено съпротивление;gf - коефициент на натоварване;gн, g - нормативна и изчислителна стойност на обемното тегло на почвата (насипа);gw - обемно тегло на водата;jн, j - нормативна и изчислителна стойност на ъгъла на вътрешно триене на почвите;jc - изчислителен ъгъл на вътрешно триене при земетръс;cн, c - нормативна и изчислителна стойност на кохезията;v - коефициент на Поасон;

h - пълна височина на подпорната стена (от короната до най-ниската точка на фундамента);d - максимална височина на фундамента;h0 - светла височина на подпорната стена (h - d);b - широчина на фундамента;а - дължина на фундамента (при равнинна задача а = 1 m);±e - ъгъл на наклона на гърба на подпорната стена спрямо вертикалата;±a - ъгъл на наклона на теренната повърхност спрямо хоризонталната равнина, мерено от короната на

стената;±d - ъгъл на триене между гърба на подпорната стена и почвата;va - ъгъл на наклона на хлъзгателната повърхнина спрямо хоризонталната равнина;hc - височина на вертикален откос, който може да държи свързана почва;v1 - ъгъл на наклона на нормалната хлъзгателна повърхнина при ъглови подпорни стени;v2 - ъгъл на наклона (спрямо вертикалата) на спрегнатата хлъзгателна повърхнина при ъглови подпорни

стени;Wф - хидродинамичен (филтрационен) натиск;I - хидравличен градиент;Kc - сеизмичен коефициент;Si - хоризонтална сеизмична инерционна сила;Qi - собствено тегло на част от съоръжението при определяне на Si;Kхл - коефициент на устойчивост срещу хлъзгане на стената, в основната плоскост;Кобр - коефициент на устойчивост срещу обръщане около външния долен ръб на фундамента;Рразр - коефициент на устойчивост срещу разрушение на нескалната земна основа;Ккцх - коефициент на устойчивост срещу дълбоко хлъзгане по кръгово-цилиндрична повърхнина;R - равнодействуваща на всички сили за основната плоскост на фундамента;N, Н - вертикална и хоризонтална компонента на R (сума на всички вертикални, респ. хоризонтални

сили) за хоризонталната основна плоскост на фундамента;Т0 - задържаща сила от триене в основната плоскост на фундамента;RN - нормална проекция на равнодействуващата при наклонена основна плоскост на фундамента;RT - хлъзгаща сила по наклонената основна плоскост на фундамента;m - коефициент на триене между фундамента на подпорната стена и земната основа;SMзад, SМобр - задържащ и обръщащ момент спрямо външния долен ръб на фундамента;е - ексцентрицитет на равнодействуващата на всички сили спрямо центъра на основната плоскост на

фундамента;Ф - носеща способност на земната основа;

N - изчислителен товар, действуващ нормално на основната плоскост на фундамента;R0 - условно изчислително почвено съпротивление при нескални и скални почви;Rt - условно изчислително почвено съпротивление, с отчитане на дълбочината на фундиране;Gi - тегло на почвените ламели (над хлъзгателната повърхнина);pср - средно почвено натоварване под фундамента;pmax, pmin - максимално и минимално ръбово напрежение върху почвата в основната плоскост на

фундамента;Aф, W - площ и съпротивителен момент на основната плоскост на фундамента;c0 - отстояние на нормалната компонента на равнодействуващата в основната плоскост до по-

натоварения ръб на фундамента (когато равнодействуващата е извън средната третина от широчината на фундамента);

nc - коефициент на съчетание на натоварванията;Мx, Мy - моменти за центъра на тежестта на основната плоскост, успоредни съответно на страните b и

а;Wx, Wy - съпротивителни моменти, отговарящи на Мx и Мy;an - широчина на отваряните пукнатини.

Приложение 2 към чл. 9, 10

Фиг. 2.1 Масивни гравитационни стени

Фиг. 2.2 Масивни облекчени подпорни стени

Фиг. 2.3 Ъглови стени като облекчени гравитационни подпорни стени


НЕОБХОДИМИ ГРАНИЧНИ ПРЕМЕСТВАНИЯ (ДВИЖЕНИЯ) НА ПОДПОРНАТА СТЕНА DXA И DXР ЗА МОБИЛИЗИРАНЕ НА ПЪЛНИТЕ СТОЙНОСТИ НА ЗЕМНИЯ НАТИСК

Приложение 4 към чл. 21, ал. 5 и чл. 29, ал. 3

Таблица 4.1

СТОЙНОСТИ НА КОЕФИЦИЕНТИТЕ n, Kah И НА ЪГЪЛА uA

Таблица 4.2

Таблиц

а 4.3

Приложение 5 към чл. 19, ал. 5, чл. 21, ал. 4 и чл. 22, ал. 2

НОМОГРАМА ЗА НАМИРАНЕ НА Ка И Кр ЗА ИЗЧИСЛЕНИЕ НА АКТИВЕН И ПАСИВЕН ЗЕМЕН НАТИСК ПРИ НЕСВЪРЗАНИ ПЛОЧИ

Забеле

жка: За Кр се препоръчва номограмата да се използва при j Ј 35° и d Ј 25°

Приложение 6

ДОПУСТИМО ОСРЕДНЯВАНЕ НА ПАРАМЕТРИ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА ПОДПОРНИ СТЕНИ

Фиг. 6.1. Осредняване на почвени параметри при двупластова среда зад стената

Осредняването се равноплощно; допустимо е само при De Ј 30°

Фиг. 6.2. Осреднена равнинна геометрия на гърба на стената

Чрез равноплощно изравняване строим АС; с получения ъгъл a1 изчисляваме u1; нанасяме BD под ъгъл u1; през А и D прекарваме окончателния осреднен равнинен терен (той има наклон a2)

Фиг. 6.3. Осреднена равнинна геометрия на терена зад стената

Таблица 6.1

Стойности на коефициента a1 за осредняване на модула на обща деформация Е0 при многопластова среда Е0,c = S Е0,iaihi / S aihi

2z/b Фундаменти с отношение на страните 5 10

0,0 1,000 1,0000,4 0,977 0,9770,8 0,881 0,8811,2 0,754 0,7751,6 0,639 0,6422,0 0,545 0,5502,4 0,470 0,4772,8 0,410 0,4203,2 0,360 0,3743,6 0,320 0,3374,0 0,285 0,3064,4 0,256 0,2804,8 0,230 0,2585,2 0,208 0,2395,6 0,189 0,2236,0 0,172 0,208

Приложение 7 към чл. 17, чл. 26, ал. 4 чл. 29, ал. 1 и 4, чл. 30, ал. 2

ДОПЪЛНИТЕЛЕН АКТИВЕН ЗЕМЕН НАТИСК ОТ ВЪНШНИ НАТОВАРВАНИЯ

Фиг. 7.1. Безкраен равномерно разпределен външен товар

Фиг. 7.2. Безкраен равномерно разпределен външен товар на малко разстояние зад стената

Фиг. 7.3. Безкраен равномерно разпределен външен товар на голямо разстояние зад стената

x1 і (h1 + h2)(cotgj - cotgua)т.е. h3 і 0 - в противен случай виж фиг. 7.5

Фиг. 7.4. Широк ивичен товар

Лъч С2 пресича гръб стена под лъча D3; в противен случай виж фиг. 7.4

da, e - съгласно Нормите;

Тесен ивичен товар Фиг. 7.5.

Съсредоточен по линия товар Фиг. 7.6.

Допълнителен натиск от изкуствено уплътняване на почвата зад стената Еah,q се разпределя върху y0

y0 = y1 + 2x0

d - съгласно Нормите;q = P/x1.y1Р - концентриран товар върху ограничена площ;

Фиг. 7.7. Концентриран товар върху ограничена площ

zv = 0,2 ё 0,6 m в зависимост от уплътняващата машина

Фиг. 7.8. Допълнителен натиск от изкуствено уплътняване на почвата зад стената


ОПРЕДЕЛЯНЕ НА АКТИВНИЯ ЗЕМЕН НАТИСК ПРИ НАЧУПЕН ГРЪБ НА СТЕНАТА И ПРИ НАЧУПЕН ТЕРЕН

Фиг. 8.1. Активен земен натиск при начупен гръб на стената

Фиг. 8.2. Активен земен натиск при начупен терен


ДОПЪЛНИТЕЛЕН ЗЕМЕН НАТИСК В ПОКОЙ ОТ ВЪНШНИ ТОВАРИ

Приложение 10 към чл. 36

ПРИБЛИЗИТЕЛНИ ГРАФОАНАЛИТИЧНИ НАЧИНИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗЕМНИЯ НАТИСК ПРИ СВЪРЗАНИ ПОЧВИ

Фиг. 10.1. Активен земен натиск при наклонен терен a і j

Фиг. 10.2. Активен земен натиск при начупен терен

Приложение 11 към чл. 34, ал. 2 и чл. 73, ал. 1

ПРИМЕРНИ ВИДОВЕ ДРЕНАЖНИ УСТРОЙСТВА

Приложение 12 към чл. 56 и чл. 58, ал. 1

СХЕМИ С ХАРАКТЕРНИ СЕЧЕНИЯ ЗА ОРАЗМЕРЯВАНЕТО НА АРМИРАНЕТО

Норми за проектиране на подпорни стени

Documents