Година VIІ Уважаеми колеги и зрелостници,pmg-sliven.com/bg/images/stories/vestnik/vestnik_2012.pdfГодина VIІ Брой 1 Уважаеми колеги

Година VIІ Брой 1

Уважаеми колеги и зрелостници ,

Началото на месец май всяка година е гранично време и за учители, и за

ученици. Едните, защото изпращат випуска, на който са посветили усилия и

време; другите, защото са изправени пред важен избор. В живота на една

гимназия, която има повече от едновековна история, всеки випуск оставя своя

следа. Випуск 2012 ще бъде запомнен със своя трикратен бронзов медалист от

три международни олимпиади по химия Петър Каразапрянов, с

международната награда на Йордан Даракчиев от IUPAK, с многократния

победител в математически състезания Николай Ставрев, с класираните на

национални олимпиади Димитър Василев и Християн Георгиев. ПМГ „Добри

Чинтулов“ в лицето на своите зрелостници бе и едно от едва трите училища в

страната, имали смелостта да се явят със самостоятелни отбори на

Националното състезание по химия и опазване на околната среда, където осем

дванадесетокласници от гимназията заеха изключително престижното второ място в страната.

Успехите са нужни за всеки не само защото градят самочувствие. Те дават увереност във възможностите,

уравновесеност в преценките, баланс в поведението и удовлетворение. Именно тези качества превръщат индивида в

градивна, съзидателна личност. Затова, уважаеми зрелостници, нека успехът да ви съпътства във всичките ви

начинания! Дори пред лицето на най-сериозните предизвикателства съхранете вяра в себе си и носете достойно

чинтуловския дух и сила!

Мариана Милева,

директор на ПМГ „Д. Чинтулов”

-Върнете се! – крещя. Но мина време-

главата ми от грижите порасна,

устата ми се сви, мълчи си само,

та шапката сега ще ми е тясна,

а пък оназ усмивка- тъй голяма...

И всичко старо, дето ми се мярка:

сега ще бъде вече стара дреха,

прекърпена, ушита не по мярка.

Не се купува младостта на вехто.

Тя си остава сграда с кула бледа,

училище, което бавно гасне.

И колкото по-отдалеч ги гледа

човекът, толкоз по не му е ясно

от двамата им кой е по- пораснал

и кой е по-смален в часа последен.

Дамян Дамянов

1967 - Сливен

Тя бавно се смалява в паметта ми

със кулата на старата си сграда,

със уличката, водеща във тъмно

към нея и към първата ми младост,

Все по-далеч и по-далеч потъват

лица и гласове, и мили думи.

Но все по-често нощем ме разпъват

онези дни, изтрити с детска гума.

Онези дни, в които пак се виждам

с усмивка и фуражка, под която

единствената най-голяма грижа

е двойката по алгебра... Кой вятър

отвя усмивката, фуражката ми грабна?

... Сега се връщам пак да си ги взема,

защото тъй ми трябват, тъй ми трябват...

Гимназията

Абитуриентски вълнения- 12.“a”

Преди пет години, прекрачвайки прага на гимназията, ние сбъднахме

една своя мечта. Макар че стъпвахме плахо по широките коридори,

осъзнавахме, че това е най-големият ни успех дотогава.

Но не осъзнавахме какво ни очаква. Нямахме ни най-малка представа

колко много ще се променим и колко много ще израснем. Ето, дойде и този ден,

в който оставяме тези пет години зад гърба си и се хвърляме в обятията на

света.

Ако направим равносметка и се запитаме кой е най-важният урок,

който сме научили - това е да бъдем хора. А на въпроса: „Какво сме

спечелили?” с ръка на сърцето можем да отговорим : ПРИЯТЕЛСТВО,

бликащо от очите както на съученици, така и на учители.

Дойде време за раздяла, но споменът ще ни връща в класната стая с

лек полъх на младост. За да ни напомня звука на звънеца и един клас- пъстра смесица от характери, всеки от които- изпълнен с

чар и обаяние. И като всички раздели, и тази всява носталгия и тъга.

В една стара песен се пее : „Пак ще се срещнем след десет години...”. И все пак през тези десет години хвърляйте от

време на време по един поглед на някоя стара снимка и си казвайте :

Да , това беше моят клас !

Класът с най - великите умове.

Класът с най - добрите спортисти.

Класът с най - големите купонджии.

Знайте , че винаги можете да позвъните на стар съученик или учител и да споделите с него успех или неуспех , радост

или тъга.

Аз вярвам, че хората неслучайно се срещат и неслучайно поемат по даден път. Пожелавам ви от цялото си сърце да

крачите по отредения ви път с увереност, страст и пламък в очите!

На добър час , приятели !

Яница Димитрова, 12 „а”клас

Още малко търпение, скъпи дванадесетокласници от випуск 2012! След

броени часове ще чуете последния за вас училищен звънец ,ще излетите като

волни птички, всеки гонейки своето щастие! Но аз съм сигурна, че с много обич ще

помните дните, когато сте били ученици в нашата гимназия, и с умиление ще си

спомняте дори и часовете, натоварени с много контролни и изпитвания по

любими и не толкова любими предмети! Не се съмнявам в успеха ви на

кандидатстудентските изпити.

И аз ще помня винаги този випуск по много причини! Със седемте медала,

завоювани на национални и международни олимпиади от Петър Каразапрянов. (Не случайно по повод снимката, на

която Петър гордо държи българския трибагреник при връчването на медала от Международната олимпиада,

медиите го определиха като „българското чудо на химията”.) Със спечелването на голямата награда в международния

конкурс за видеоклип в областта на физико-химията (Student Physical Chemistry Video Competition - Activities - IYC

2011) от Йордан Даракчиев.

Ще запомня випуска и с невероятния отборен успех на Националното състезание по химия 2012г.-

спечелването на сребърен медал е убедително доказателство за високото равнище на подготовката по химия и ООС; с

трите отлични оценки на състезанието и с деветте отлични оценки на предварителния кандидатстудентски изпит на

ХТМУ-София.

Сигурна съм ,че предстоят още много поводи да се гордеем с вас! С много обич пожелавам успех на всички

ученици от випуск 2012!

Иванка Станчева,

класен ръководител на 12”а” клас

Муса непосредствено преди изявата си.

Във времето

Преди пет години бяхме плахи,имахме безброй мечти,няколко осъществихме, а за други - предстои.

В очите ни звезди пламтяха,покорихме върхове,дните ни безгрижни бяхакато дните на дете.

Наивни, плахи и самище тръгнем по пътя трънлив,някога ще се срещнем,но дали с осъществени мечти?

Един учебен ден

В час по химия треперимнякой да не изгори,по история обсъждаме актуални новини.A по физика се боримза най-майсторски пищов,мъчим се по демография,щом сме в час по география.Забравяме задачите по математика.Щом стане дума за биология,кръстосваме гаметите по тройкии в дневника изникват двойки.А по немски, по английски-най-безгрижни часове,кой пристига, кой си тръгва,там се чувстваме добре.Някой пише за Багряна, друг чете за Вазов и Пелин,а учителката милада започне да говори се бои.И така това е ежедневиев нашето учебно заведение.

Диляна Даскалова, 12 „б“

Скъпи момичета и момчета,

Настъпи моментът да си кажем няколко думи на изпращане.И така, да си „припомним” откъде тръгнахме и къде сме в момента! Какво ни свързваше толкова години и ще ни свързва и занапред!

Моят, 12 „б” клас, бе една своеобразна „популация” с уникален „генотип” от пишещи стихове, играещи народни танци, актьори, участващи в състезания по биология и химия, печелещи медали / дано не пропускам нещо/.

Една изключителна група от очарователни млади хора- естествени, приятелски настроени, отворени към света, с които лесно се общува.

Те постепенно „еволюираха”, въпреки че времето изтече незабелязано и преминаха неусетно от детството в зрелостта.

Е, не завършваме в пълен състав. Имахме „емигриращи” и „имигриращи”. Но да приемем, че това са естествени закономерности за света, който ни заобикаля. А колкото повече неща научаваме за света, толкова повече разбираме колко малко всъщност знаем!

Нека запазим онова, което ни свързва- преживяното в Природо-математическата гимназия.Ще ми липсвате!

Росица Делчева,класен ръководител на 12 „б” клас

Абитуриентски вълнения- 12.“б”

“Един неразделен клас

с радостни песни и шеги

дълго огласяше града след петия час…”

С част от един рефрен, познат на всички до болка,

може да се опише нашият свят - светът на 12. ”в” клас.

Всичко започна в един ветровит ден, през септември,

преди около пет години. Всички ние бяхме деца- плахи,

неуверени, изпълнени с колебание, дали сме попаднали на

точното място. Много скоро обаче осъзнахме, че сме точно

там, където трябва да бъдем- в училищната стая, под зоркия

поглед на Добри Чинтулов.

И ето ни отново - вече като абитуриенти! Времето,

прекарано в любимата гимназия, помогна на всички ни.

Изградихме се като хора и от деца се превърнахме в личности, достойни граждани на Република България. До голяма

степен това дължим на нашите учители, на тяхната любов и всеотдайност. Заедно с тях споделяхме радост, тъга,

страх и веселие. Редуваха се различни емоции. Но едно остана непроменено и до днес : в продължение на пет години ние

бяхме не просто съученици, не просто хора, с които прекарваш по-голямата част от ежедневието си. Ние бяхме

колектив! Бяхме приятели! БЯХМЕ, СМЕ И ЩЕ БЪДЕМ, защото, както гласи една велика мъдрост,

„Приятелството е до гроб”!

Йорданка Николова,12. в“ клас „

Абитуриентски вълнения- 12.“в”

Идеята да пиша за 12.”в” клас не ме вдъхновява. Класът не е жив организъм - той не

притежава качества, достойнства и душа.

На 8 поредни регистрационни съвета докладвах за този клас: „Профил- Математика с

английски език. В началото и в края на годината - 26 ученици. От тях 13 младежи и 13 девойки,

без придошли или напуснали. Без слаби оценки, без наказания от класния ръководител или

Педагогическия съвет. Среден успех – 5,35”.

Отвъд тази статистика стоят прекрасни млади хора – с индивидуалност и чар. Те ми

дават нужното вдъхновение да се върна назад във времето и да разкажа за тях.

Преди четири години, в далечната за тях 2008-ма, когато за пръв път влязох в час при

днешните абитуриенти от 12.”в” клас, си помислих, че те са млади и красиви, балансирани и

трезви, интелигентни и жадни за знания. Малко по-зрели за възрастта си, тогава те ми се сториха леко резервирани.

Мисля го и днес, когато, вече израснали млади мъже и истински млади дами, напускат кабинет №7. Те запазиха

най-ценните си качества: искреност и добросърдечност, любознателност и весел нрав. Развиха нови – трудолюбие и

критичност, взискателност към другите и себе си, толерантност и организираност.

Радвам им се искрено и ги обичам всички, нищо, че често чуваха от мен, че класният ръководител не е майка на

26 деца.

Мили приятели, желая ви здраве и късмет, дръзновение и кураж да реализирате своите смели мечти!

На добър час и до нови срещи!

Цветалина Топракчиева,

удостоена с честта

да бъде класен ръководител

на учениците от 12.”в” клас

Най-безгрижните години…Както всяко нещо, така и училищният живот има своя край.

Неусетно минаха най-безгрижните години. Години, изпълнени както с хубави, така и с не толкова хубави моменти, но за всички тях ще има място в съзнанието ни. След години ще са неизменна част от лентата със спомени от отминалите дни. Дни, които никога вече няма да се върнат...Гимназията беше мястото, където ние изградихме своите характери,

създадохме приятелства за цял живот, сблъсквахме се с различни проблеми, н о в и н а г и н а м и р а х м е р е ш е н и я з а т я х .Отначало не бяхме мечтаният от всяка класна клас, тъй като бяхме

свикнали още от 8ми клас да се забавляваме в часовете по свой си начин и не обръщахме много внимание на учебния процес. С годините това започна да се променя. Виновникът за тази добра промяна беше нашата класна- г-жа

Сосерова. Един невероятен преподавател и още по-невероятен човек. Когато трябваше, ни се караше и ни упрекваше, но всичко т о в а б е ш е з а н а ш е д о б р о и с е г а г о о с ъ з н а в а м е . Тя н и с п л о т и , н а п р а в и н и и с т и н с к и к л а с .

Часовете с нашия клас минаваха неусетно, защото дори и при най-строгите учители, някой се осмеляваше да пусне шега и целият клас, дори и учителят, започвахме да се смеем.

Както във всеки друг клас, така и в нашия е имало разногласия и скандали , но и в това имаше чар, защото след време си припомняхме тези случки и ни даваха повод за смях. Не се събирахме много често всички и бяхме разделени на групички, но всяко с ъ б и р а н е н а к л а с а с е о б с ъ ж д а ш е д ъ л г о с л е д т о в а п р е з м е ж д у ч а с и я т а .

Днес всичко е толкова различно...Пораснали сме, помъдрели сме, но все още в очите ни се вижда онази плахост, с която прекрачихме училищния праг за пръв път. От тук нататък никой не знае какво го очаква,какви изпитания ще му поднесе животът,ще се съберем ли отново всички заедно, както днес - стоим за последен път в класната стая... Хиляди въпроси без о т г о в о р и . . . Т ъ г а т а с е ч е т е п о л и ц е т о н а в с е к и о т н а с . Н а р а з д я л а в и н а г и е т ъ ж н о . . .

Ето че последният звънец и за нас удари.Всеки поема по своя път и така приключва приказката, наречена Училище.

Християна Иванова, 12.”г” клас

Не знам какви сте били в 8. и 9. клас. Не ви познавах тогава. Но ако е вярно, че хората не се променят, значи сте си били същите, но малко повече на брой.

Вие се справихте не посредствено, а успешно. Съумяхте някакси да учите и да се явявате на предварителни изпити, да учите и да вземете шофьорски книжки, да учите и да защитите сертификати по немски език, да учите и да работите наравно с възрастните…

Скоро училищният живот ще бъде за вас само спомен от детството. Ще бъде забравен и последният урок, ще избледнее и последната задача, над която дълго умувахте.И понеже първото впечатление е най- важното, ще ви споделя своето за вас: първи час на класа за 10. “г” , 15. септември, старата сграда, 2. етаж. 10 момчета и 7 момичета . Открити, хубави, добри лица. Плахи усмивки. Очи, изпълнени с надежда и доверие. И вече знаех, че ще се разбираме. Беше неизбежно.

На раздяла исках да ви изпратя с нещо мъдро и запомнящо се..Със сентенциите, които аз обичам и помня. Те обаче са все чужди мисли, затова ще ви ги спестя. Ето нещо от моя жизнен опит. Подарявам ви го като мантра за късмет и щастие:

„ Докато се мъчите да не допускате чужди грешки, задължително ще допуснете свои собствени…и ще ги повтаряте многократно, докато болезнено ги осъзнаете и ги надмогнете.”„ Учим се не само от добрия опит и светлия пример. Лошият пример е също поучителен.”„ Щастието обича смелите….и трудолюбивите.”И понеже най- пълноценно живеем, когато най- силно обичаме :изберете човека, с когото ще живеете, и работата, която ще работите според този критерий.Останалото го пише в книгите...

С обич:Теодора Сосерова,класен ръководител на 12 „г“ клас

Абитуриентски вълнения- 12.“г”

На 12.„г“ клас - с обич!

Първият път, когато се срещнахме с класа си, беше на 15.09.2007 г., първият учебен ден от гимназията. Никой не знаеше в каква среда ще попадне, дали ще намери приятели, дали ще успее да се впише в новата обстановка.

През първата година нямахме шанса да се опознаем помежду си, по-късно, през годините, чрез многобройните караници, спорове и смехове, успяхме да завържем трайни приятелства.

И сега, след 5 неусетни години, през които се веселяхме заедно, лудувахме заедно, учехме заедно,

споделяхме проблемите си заедно, ето че идва времето да се разделим. Ето че сме на прага на истинския живот, като едни по-зрели и самостоятелни млади хора, а не като децата, които бяхме преди 5 години. Завършването винаги ни се е струвало толкова далечно, а ето че остават броени дни. Последният звънец ще избие скоро и след него вече няма да сме 12 „д” - класът, който може би не е с най-добър успех или най-добра дисциплина, не е най-задружният или най-добрият клас, но си е и винаги ще бъде нашият клас!

12. “д” клас

Със завършващите ученици от 12. “д” клас сме заедно вече четири години. Последните две от тях съм им и класен ръководител. Сега, когато нашата съвместна работа логично приближава своя финал, обобщенията нахлуват в съзнанието.

Моята първа среща с 12. “д” беше в началото на учебната 2008/ 2009 година, когато бяха още 9.“д”. Първите ми впечатления бяха, че те са палитра от индивидуалности, чужди на вътрешни безпокойства и стремглави амбиции, с характерни за времето и поколението си черти. Неизбежни бяха трудностите и препятствията при създаване на ритъм на работа. В много лабиринти търсихме изход. Не рядко сме имали противоречия. Но волята за преодоляването на трудностите беше взаимна, а това неминуемо превръщаше класа в колектив.

Паралелката има за профилиращи строго математически предмети, затова резонно и интересите на по-голямата част от учениците са в тази област, а Жулиета Кисьова, Ана Райнова, Христо Христов, Александър Мъндев са отборът по английски език. Александър Николов е изявен лекоатлет не само с принос за множество училищни призови класирания, но и с

национално значение. Със своите изяви в народните танци Деница Паскова, Моника Георгиева, Жулиета Кисьова бяха неотменен фрагмент от училищните празници и тържества. Мартин Попов и Жулиета Кисьова, Мартин Кръстев, Моника Георгиева и Деница Паскова участваха в Чинтуловата чета на ПМГ. Могат да се споменат още много мероприятия и дейности с действащи лица от класа…

Убеден съм, че моите ученици могат да успяват в областите, които ги вълнуват, и успешно да вървят по пътя, който им е предначертан. Нека бъдат справедливи и толератни, да не се уморяват да се трудят, а вярата в доброто да им помага да правят правилните избори!

Евгений Рандев, класен ръководител на 12”д” клас

Думи за 12. ”д”

Абитуриентски вълнения- 12.“д”

Заемам се с това „слово”, чийто жанр е трудно определим, единствено от уважение към традицията, т. е. за изпращането на поредния випуск да остане и нещо н а п и с а н о. Или , както се казва, „черно на бяло”.Общоизвестно и общоприето е , че в подобни случаи е важно не толкова какво се казва, колкото самият „акт на казването”.

И така, с 12. “е” бяхме заедно цели пет години, три от които минаха под знака на сложните и напрегнати взаимоотношения „клас”- „класен наставник”. /Роля, която винаги ме е карала да се съмнявам в скромните си наставнически способности. /

Доколко изучихме „литературата“ и „правописанието” , ще се види от зрелостните изпити. Донякъде! Още от първите дни на съвместната ни работа обаче стана „безпощадно ясно” , че днешните абитуриенти са опасно проникновени психолози.И аз им благодаря най-много за това, че не превърнаха в оръжие при ежедневните и неизбежни битки тези свои несъмнени способности.Благодаря им, че успяхме да запазим до” финала” коректността във взаимоотношенията си , което в съвременния свят не е никак малко!

На 12. “е” , както и на всички абитуриенти, пожелавам здраве и успех в предстоящите изпитания!

Тодор Камбуров,класен ръководител на 12. „е“ клас

"Е"-дин неразделен клас...

15.09.2007 г., събота. На площада пред театъра са събрани всички

ученици от ПМГ "Добри Чинтулов" за откриването на новата учебна

година. Там са и "зайчетата" - новите попълнения в редиците на елитната

гимназия. Ето го и осми "е" клас, недалеч от входа на театъра. Гледат

плахо, запознават се, говорят си, а някои дори хлипат тихичко. Господин

Хитов отсега всява респект и едва ли не страх в малките сърца, но никой не

чува пространните му, вдъхновени слова. Всички са приковали вниманието

си към Класната - госпожа Диновска, която, като една кралица-майка, разпределя ролите в класа, дава

наставления, диктува програмата и от време на време подхвърля по някоя шега...

Така започна всичко. Но ето, 1 714 дни по-късно, финалът наближава. Всяко нещо има своя край, а хубавите

неща са кратки. Споменът обаче остава... Първата ни класна стая, класните ни ръководители - грижовната

госпожа Диновска; малко строгата, но винаги приятелски настроена госпожа Павлина Дончева и господин

Камбуров, който просто не се нуждае от епитети! Шумът в коридорите; строгите гласове на учителите и

директорите; часовете - понякога лежерни, понякога тягостни; ужасните контролни; случките и премеждията ни

заедно...

Остава споменът и за съучениците - огромна палитра от характери, всеки от които се откроява на фона

на останалите, подкрепящи и толерантни, весели и забавни; понякога малко невъздържани и луди... личности,

готови да порят вълните на необятното и бурно море на живота.

Най-силният спомен - споменът за учителите: тези, които са посветили живота си на нас; тези, които са

най-важното звено във формирането на бъдещето на нацията, защото бъдещето са младите хора... Те не само ни

обучават по предмета си - те ни възпитават, учат ни и на житейски уроци, помагат ни, подкрепят ни, понякога

дори ни укротяват, постоянно ни напомнят латинската поговорка: "Non scholae, sed vitae discimus" ("Не учим за

училището, а за живота").

Много сме научили и преживели. Сега животът е пред нас и ние пристъпваме бодро и уверено, отправили

взор право напред. Ще се превърнем в добри и успешни хора. Благодарим за всичко!

Вашият 12”е” клас и

Йордан Даракчиев

Абитуриентски вълнения- 12.“е”

Моят клас!

Едно невероятно предизвикателство, което продължи 4 години !Онова, което исках основно да кажа на учениците от своя клас, е да

опознаят себе си, да знаят, че най-трудно е да разбереш кой си и какви творчески сили, умения и таланти криеш в себе си!

Всеки е една вселена и дано са разбрали богатството, което носят в сърцата си!

УСПЕХ!

Димитринка Дюлгерова,класен ръководител на 12.”ж”клас

Моят клас... прощално!12. ж“ клас. „ Ж“ като живи вселени, всеки преминал през много въпроси, заплел се в много отговори и все пак вярващ,

че е пораснал.12.„ж“. „ Ж“ като „жалки”, както мислят някои, защото виждат само липсата на дисциплина, мързел в излишък, но не

и колко много искрени мечти има зад външната грубост.Помня тези шестнадесет момчета и момичета, когато бяха неудържими осмокласници, когато през следващите

години се оформяха като характери и с всеки изминал ден се изненадвахме взаимно.Надявах се, че ще опозная всички и че ще спрем да приличаме на Вавилонската кула, където всеки говори своя език.

Надявах се на повече общи празници и на неочаквана проява на разбиране.Някои от надеждите ми се оправдаха.Разочаровах се, че малко късно намерихме път един към друг и че не ми стигна времето да поговоря с всички за всичко.Помогнаха ми да бъда повече себе си, да виждам по-ясно реалността на грешките.Старах се да бъда достатъчно свързана с другите, защото вярвам, че хората могат да направят много повече неща

заедно.Божидарке, ти ми бе приятелка добра, за което ти благодаря !Гале, както и сега, бъди с пациентите си ти добра !Еле, София отново те зове, но в Сливен се върни и за Бургас забрави !Ванка, кажи ми под секрет, ще бъдеш ли веднъж наред ?!Иве, както си красива, бъди ти винаги щастлива !Марти, макар и винаги във спор, играхме ний в един отбор !Яне, списъците забрави и децата почвай да строяваш ти !Християне, винаги напред и бъди ти истински човек !Ники, с волейболна топка под ръка, покорявай ти света !Тошко, я ми ти кажи френският на кого му най-върви !На Стаската отново май му прилоша, ала никой не разбра.Таньо, макар и много трудности да преживя, все пак ти успя !Тунчо, фитнесът ти най спори, но географията не забравяй ти !Тоше, биричка и мач и животът е трепач !Милена и Мина за финал ще напишат мемоар ! Случвало се е през годините да сме разделени заради музика,

завист, егоизъм, любов, доверие, знания, учители, родители.Случвало се е през тези пет години да сме заедно заради музика, завист, егоизъм, любов, доверие, знания, учители, родители.

А сега накъде, 12”ж” клас ?„Ж“ като „ Je t'aime“ !

Весела Василева, 12. „ж“ клас

„

Абитуриентски вълнения- 12.“ж”