Списък на основните научни публикации,konkursi.unwe.bg/documents/359resjumeta doz. Dramalieva.pdfинтересни и за по-широка аудитория,

1

Резюмета

на основните научни публикации,

направени след хабилитацията (2002 г.),

на доц. д-р Валентина Ангелова Драмалиева,

секция „Философия”, катедра „Политическа икономия“, ОИФ, УНСС,

участник в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор“ в УНСС

по професионално направление 2.3. „Философия“,

научна специалност „Етика (бизнес етика)“

Монографии:

1. Драмалиева, В. Бизнес етика – философски прочит. С., Издателски комплекс –

УНСС, 2014, 214 с. (290 с. с.), ISBN 978-954-644-705-0.

Резюме

Монографията е посветена на бизнес етиката, но разкрива един от по-малко

разработваните й аспекти – философския. Тя е резултат от дългогодишните

изследвания на автора в областта на бизнес етиката, както и преподаването на бизнес

етика като академична дисциплина, и убедено показва една необходимост, пред която

се изправят изследователите, занимаващи се с приложни етически изследвания - да

имат достъп до повече анализи и обосновка на проблемите.

Философската интерпретация не е дистанциране от реалността, а точно

обратното – тя е опит за нейното рационализиране. В този смисъл философският анализ

не се противопоставя на останалите по-разпространени подходи към бизнес етиката –

мениджърски, прагматичен, психологически, социологически, методически,

културологичен. Напротив - философският подход и анализ допълват останалите

подходи, като за целта предлагат някои анализи, аргументи, обяснения, обобщения.

Това е свързано с убедеността на автора, че както за философите, така и за

всички, които искат да постигнат определени цели, е важно да знаят не само какво

трябва да се прави, но и защо трябва да се прави. Разчита се, че именно по този начин

може да се стимулира прилагането на бизнес етиката в реалния бизнес. Ето защо

философският подход към бизнес етиката е много важен и сполучливо допълва

2

прескриптивното съдържание на бизнес етиката, което понякога твърде декларативно

се концентрира около нормите, моделите на поведение и всичко, което „трябва да се

прави“ в бизнеса. Философският подход се приема от автора като постоянно питане и

анализиране не само за нещата от икономическата реалност, но и отвъд видимостта, а

също и като опит за разглеждането им във връзка, както и за цялостното им осмисляне.

Заедно с практическата насоченост на философските анализи, свързани с

различни артефакти на бизнес етиката, в монографията се разискват и фундаментални

философски въпроси за човешката рационалност; за свободната воля на човека; за

връзката между свободата и отговорността; за дефинирането на основни понятия като:

морал, етика, приложна етика, бизнес, добро, справедливост; за отношението между

икономическото и етическото; за мястото на ценностите в различните сфери на

обществото; за възможностите на морала като регулатор в обществото и специално – за

ролята му на макро и на микро равнище в икономическата среда; за взаимовръзката

между морала и правото; за опасностите, свързани с правния позитивизъм като теория

и практика; за взаимодействието между различни теоретични интерпретации на пазара

– философска, икономическа, етическа, историческа; за основните етически подходи –

мотивационен, консеквентен и ценностно-интегративен, както и за принципите, които

ги обслужват.

Дори самото възникване и обособяване на бизнес етиката се разглежда не само

концептуално, но и в контекст, който да разкрие същността й, както и да аргументира

значимостта й за бизнеса и за обществото.

Характерно за монографията е и това, че всички аргументи, факти, причини,

предпоставки, теории и др. се систематизират и класифицират за по-ясното им

възприемане и осмисляне. Заедно с това въпросите се разглежда от различни гледни

точки и винаги се търсят както предимствата, така и слабостите и ограниченията.

Посоченото прави монографията интересна не само за философите, които

професионално се интересуват от аргументиране, но и за мениджърите и бизнесмените,

за студентите, изучаващи икономика, бизнес, финанси, политически науки, социология

и философия, за преподаватели и изследователи в областта на икономиката,

социологията, бизнес етиката, правото, както и за широка аудитория от хора, които се

интересуват от тези проблеми.

3

Философските питания в монографията са концентрирани около изясняването на

основните структуроопределящи проблеми на бизнес етиката, като към всяко нещо се

подхожда не само от гледната точка на това „какво е?“, но и на това „защо е?“.

Монографията е с обем от 214 с. (290 с.с.), систематизирани във въведение, 14

глави и заключение. Отделните глави са озаглавени като въпроси – философски

питания за значими проблеми в бизнес етиката. Изследваните въпроси са логически

подредени и субординирани. Всяка глава има обособени по няколко подзаглавия,

разкриващи логиката на аргументацията, която се опитва да отговори на поставените

въпроси. Така още от съдържанието се добива ориентация за основните проблеми на

бизнес етиката, които предизвикват философския анализ. Литературата включва 100

заглавия на български и английски, представящи съвременните търсения по темата.

Съдържанието включва под формата на заглавия следните въпроси: 1) Какво е

бизнес етика?; 2) Защо е възможна бизнес етиката?; 3) Към кои особености на бизнеса

трябва да се адаптира етиката?; 4) Появата на бизнес етиката – кога точно и защо

тогава?; 5) На кои етически подходи и принципи разчита бизнес етиката?; 6) Какви

етически стандарти са приложими в бизнеса?; 7) Какви са възможностите на бизнес

етиката?; 8) Какво се очаква от бизнес етиката?; 9) Какви са прагматичните аргументи

за бизнес етиката?; 10) Какво е мястото на доброто в бизнес етиката?; 11) Защо

справедливостта е определящ критерий за бизнес етиката?; 12) Повече етика или

повече право в бизнеса?; 13) Защо е налице тенденция за нарастване значимостта на

бизнес етиката?; 14) Как да се преподава бизнес етика?

Посочените теми, формулирани като въпроси, са важни за бизнес етиката,

защото разкриват основните й аспекти и цели. Заедно с това търсенето на

аргументирани отговори разкрива много детайли, които са важни за изясняването на

общата картина.

Всички проблеми, свързани с бизнес етиката - от това „какво е“ до това „как да

се преподава“, имат дълбок смисъл и са резултат от натрупания изследователски опит.

Те включват въпроси, за които като че ли не остава време в ежедневните разговори и

обосновки на бизнес етиката. В същото време тези въпроси си задава всеки, който се

изправя пред предизвикателствата на бизнес етиката – от една страна, като теоретична

дисциплина, а от друга – като натоварена с определена мисия в пазарната реалност.

4

Учебници и учебни пособия: (3)

1. Драмалиева, В. Бизнес етика и корпоративна социална отговорност в

съвременното управление на бизнеса. С., Издателски комплекс – УНСС, 2014, 167

с. (230 с. с.), ISBN 978-954-644-591-9.

Резюме

„Бизнес етика и корпоративна социална отговорност в съвременното управление

на бизнеса“ е учебник, предназначен за обучението на студенти по икономика, бизнес,

мениджмънт, финанси, както и за специализацията на мениджъри, които са активно

включени в реалния бизнес. Същевременно голяма част от темите могат да са

интересни и за по-широка аудитория, която проявява интерес към проблемите на

етиката, приложната етика, управлението на бизнеса, регулирането на пазара.

Изложението се абстрахира от множество значими въпроси, с които се занимава

бизнес етиката, и акцентира главно върху възможностите ѝ да подпомага мениджмънта

в усилията му за постигане на стопанска ефективност. Този прагматичен аспект на

бизнес етиката, представящ я като мениджърска дисциплина, се включва в контекста на

още едно понятие, което все повече завладява пазара и се възприема като важна

тенденция на развитието му – корпоративна социална отговорност (КСО). Към бизнеса

се предявяват все по-големи изисквания и отговорности, тъй като активността и

инициативите за установяване на балансирани отношения на пазара са изключително в

неговите ръце. Именно правилното поведение става основна цел за съвременния

бизнес.

В изложението не се дават рецепти за правилно поведение в бизнеса. Не само

защото решенията са трудно и отговорно нещо, но и защото бизнес етиката само задава

моделите и стандартите за поведение, а всеки икономически субект сам прави своите

оценки и сам взима своите решения за правилно поведение. Познаването на бизнес

етиката действително не е гаранция за правилно поведение, но може да е от полза на

всеки, който има добрата воля и иска да постигне тази цел.

В разглежданите теми етическите стандарти и модели не се декларират и

налагат, а се обясняват в контекста на логическата връзка между икономическите и

обществените фактори. Затова в целия текст се обръща особено внимание на

5

предизвикателството да се обосноват взаимодействията между различни икономически

фактори и да се проследява как се появяват идеите, които са важни за бизнес етиката.

Учебникът е с обем от 167 с. (230 с.с.) и включва въведение, шест глави,

заключение, използвана литература, приложения.

Въведението разкрива предназначението на бизнес етиката и нейната

значимост. Бизнес етиката се поставя в контекста на възможната целенасочена човешка

намеса на пазара и на необходимостта да се регулира бизнесът. Тя е представена

едновременно като практическо явление в съвременните пазарни условия и като

теоретична дисциплина, която осмисля съществуващите практики и си поставя

определени цели. Заедно с това тя се визира като тясно свързана с човешката

рационалност и като необходим компонент при взимането на всяко (управленско)

решение в бизнеса, а също – и като възможно решение в общата криза на

рационалността в глобален мащаб.

Шестте глави на изложението са озаглавени по следния начин: 1) Бизнес етика

– съвременна теория и практика за управление на бизнеса; 2) Бизнес етика в основните

взаимоотношения на бизнеса; 3) Етически "инструменти" в помощ на мениджмънта; 4)

Бизнес етика и реклама; 5) Корпоративна социална отговорност; 6) Какво означава

морален мениджмънт.

Тези теми са подредени в логическа последователност и представят възлови

проблеми на бизнес етиката, без които не може да мине нито едно обучение по бизнес

етика. Същевременно тези теми далеч не изчерпват важните проблеми, които поставя

бизнес етиката, нито дори тези, които трябва да са включени в обучението по бизнес

етика. Без да е дидактически завършено, съдържанието е отворено за нови проблеми.

Учебникът, структуриран в посочените шест глави, постига следните цели:

изяснява основните цели и възможности на бизнес етиката в контекста на

съвременния мениджмънт; посочва някои прагматични аргументи за прилагането ѝ в

бизнеса; акцентира на използването ѝ като средство за постигане на икономическа

ефективност и печалба; аргументира защо тя е отговорност главно на мениджмънта;

анализира ролята на бизнес етиката - за стратегическото планиране на

бизнеса, за организационните отношения във фирмата, за отношенията с други фирми,

за отношенията с крайните потребители и обществото;

6

задава утвърдените етически стандарти за отношенията, изграждащи

бизнеса;

представя модели за правилно поведение в бизнеса, като: етично

поведение, лоялна конкуренция, добра бизнес практика, добра репутация, корпоративна

социална отговорност;

показва предимствата на етическите кодекси в деловата среда на бизнеса;

обосновава необходимостта от усвояване и компетентно използване на

етическите „инструменти", които цялостно подпомагат мениджмънта за взимането на

правилни решения и за практикуването на етично поведение в реалния бизнес;

проследява развитието на идеята за отговорността на бизнеса от появата ѝ на

пазара до съвременното ѝ разбиране като корпоративна социална отговорност (КСО);

представя развитието на идеята за КСО и систематизира основните

параметри на днешното ѝ разбиране; проследява взаимодействието между бизнес

етиката и КСО и специалната роля, която съвременният пазар им отрежда; отделя

внимание на мястото на бизнес етиката в структурата на понятието КСО;

същевременно визира самата бизнес етика като резултат от развитието на идеята за

социалната отговорност на бизнеса;

сочи етическите предизвикателства на съвременния пазар и ги разглежда

като добри възможности, а не само като ограничения;

отделя специално внимание на етическия аспект на рекламата заради

неотменимото ѝ присъствие в конкурентната надпревара днес;

запознава с разбирането за три типа мениджмънт – морален, аморален и

неморален – и как всеки от тях се отнася към основните заинтересовани страни в бизнеса –

собственици (акционери), служители, клиенти, местна общественост.

Заключението на учебника представя основните аргументи за ролята,

възможностите, очакванията и предизвикателствата към бизнес етиката на съвременния

пазар, както и за необходимостта тя да бъде изучавана.

7

Литературата е представителна за проблематиката и включва 49 източника на

български и английски, което я прави полезна за всички, които изучават бизнес етика и

искат да имат достъп до различни гледни точки по темата.

Приложенията заслужават специално внимание заради своята дидактическа

полезност и заради различната визия, с която представят разглежданите теми. Те

включват: 1) Основни изводи; 2) Въпроси за дискусия; 3) Казуси за етически анализ,

оценка и взимане на правилно решение; 4) Кратък речник на ключовите понятия.

Посочените приложения са не само онагледяване и допълнение на темите и

проблемите в учебника, но те са и тяхно доразвитие. Така изводите систематизират и

подреждат разгледаните в текста проблеми в логическата им свързаност; въпросите за

дискусия дават възможност за проверка на усвоените знания, но същевременно

обръщат внимание на важни или недоизяснени проблеми и поставят акценти,

подпомагат прилагането на знанията за решаването на етическите проблеми в бизнеса и

толерират дискусионния тон, който трябва да е определящ за бизнес етиката; казусите

за етически анализ са добре подбрани, за да бъдат едновременно реалистични,

актуални и емблематични за основните етически проблеми, с които се сблъсква

бизнесът днес; речникът на ключовите понятия също е едно обобщение на

представените в съдържанието проблеми, но структурирани по друг начин и вече на

друго равнище – понятийно, теоретично, което го прави много полезен за

преподаването на бизнес етика, а същевременно - той си остава един полезен

справочник на ключовите понятия, полезен за всеки, който се интересува.

Рецензентите на учебника го оценяват като сполучлив баланс между

монографичното научно изследване и представянето на проблематиката във вид на

академична дисциплина; като професионално научен и същевременно ясен, разбираем

и информативен както за специалисти в областта на етиката, така и за широката

аудитория; като анализиране на проблемите от гледна точка на съвременното състояние

и равнище на бизнес етиката; като притежаващ откроена ясна практическа ориентация,

защото представя не само знания, анализи и аргументи, но и необходимостта от

формиране на определени етически умения за справяне с етическите проблеми и

конфликти в бизнеса, както и за взимането на етически правилни решения на всяко

ниво в бизнеса.

8

2. Драмалиева, В. Бизнес етика и мениджмънт. - В: Мениджмънт и лидерство. С.,

Издателство на Нов български университет, 2008, 52 с. с. (163–180), ISBN 978-954-

535-499-1.

Резюме

„Бизнес етика и мениджмънт“ е текст, който е глава от учебник, предназначен

първоначално за магистърска програма „Мениджмънт и лидерство“ на НБУ. В

учебника са представени основните дисциплини, застъпени в курса, с най-основните

идеи, които те трябва да интерпретират в обучението. Същевременно те се визират във

връзка помежду си, обединени от общите цели, които си поставят за стимулиране на

лидерството като важно изискване и предизвикателство за мениджмънта в днешните

условия на пазара. В този контекст и бизнес етиката се разглежда като важна част от

съвременния мениджмънт и предимно откъм тази си значимост и роля. Тя е също и

важна предпоставка за утвърждаване на лидерството като съзнателно търсено в

управлението на съвременния бизнес.

Изложението си поставя за цел и постига следното:

изяснява основните цели и възможности на бизнес етиката от гледна точка на

значението и значимостта й за съвременния мениджмънт;

посочва някои прагматични аргументи за необходимостта от прилагането й в

бизнеса;

акцентира на използването й като средство за постигане на икономическа

ефективност и печалба;

аргументира защо тя е отговорност главно на мениджмънта;

анализира ролята й - за стратегическото планиране на бизнеса, за организационните

отношения във фирмата, за отношенията с други фирми или икономически агенти,

за отношенията с обществото;

представя основни етически „инструменти” – важни етически умения и специфични

етически структури, които подпомагат мениджмънта в целенасоченото прилагане на

бизнес етиката на пазара;

обосновава необходимостта от усвояването и компетентното използване на

етически „инструменти” за практикуване на правилно поведение в реалния бизнес.

9

В учебника се поставя силен акцент на прагматичния аспект на бизнес етиката,

заради който тя се възприема от мениджмънта главно като инструмент за постигане на

основните икономически цели в бизнеса.

Включени са и казуси, които да се ползват за етически анализ в обучението на

студентите. Те са подбрани така, че да са емблематични за два основни проблема в

бизнес етиката – 1) социалната отговорност на бизнеса и връзката й с печалбата, както

и 2) типични етически конфликти в организационните отношения на фирмата.

3. 9 статии в колективно издание на УНСС – В: Основни термини използвани в

учебния процес. Т. ІІ Управление и администрация А - Я. Т. ІІІ Политически

науки А – Я. С., Издателски комплекс – УНСС, 2011, ISBN 978-954-644-244-4;

ISBN 978-954-644-245-1.

Т. ІІ Управление и администрация А - Я.

1. Драмалиева, В. Бизнес етика. - В: Основни термини използвани в учебния

процес. Т. ІІ Управление и администрация А - Я. УНСС, С., Издателски

комплекс – УНСС, 2011, 2 с. с., (с. 41), ISBN 978-954-644-244-4.

2. Драмалиева, В. Добра бизнес практика. - В: Основни термини използвани в

учебния процес. Т. ІІ Управление и администрация А - Я. УНСС, С.,

Издателски комплекс – УНСС, 2011, 2 с. с., (с. 85), ISBN 978-954-644-244-4.

3. Драмалиева, В. Етичен кодекс в бизнеса. - В: Основни термини използвани в



4. Драмалиева, В. Етични стандарти в бизнеса. - В: Основни термини

използвани в учебния процес. Т. ІІ Управление и администрация А - Я. УНСС,

С., Издателски комплекс – УНСС, 2011, 2 с. с., (с. 107), ISBN 978-954-644-244-4.

5. Драмалиева, В. Етично поведение в бизнеса. - В: Основни термини



6. Драмалиева, В. Лоялна конкуренция. - В: Основни термини използвани в



10

7. Драмалиева, В. Социално отговорен бизнес. - В: Основни термини



Т. ІІІ Политически науки А – Я.

8. Драмалиева, В. Политическа етика. - В: Основни термини използвани в

учебния процес. Т. ІІІ Политически науки А - Я. УНСС, С., Издателски

комплекс – УНСС, 2011, 2,5 с. с., (с. 288), ISBN 978-954-644-245-1.

9. Драмалиева, В. Справедливост, политическа. - В: Основни термини

използвани в учебния процес. Т. ІІІ Политически науки А - Я. УНСС, С.,

Издателски комплекс – УНСС, 2011, 2,5 с. с., (с. 411), ISBN 978-954-644-245-1.

Резюме

„Основни термини, използвани в учебния процес“ е юбилейно издание на

УНСС, което е в 3 тома – т. 1 „Икономика“, т. 2. „Управление и администрация“, т.

3. „Политически науки“ - и представя основните направления, които са застъпени в

обучението в УНСС – икономика, управление, публична администрация,

политология, международни отношения. Във всеки от томовете са представени

основни понятия, свързани с преподаваните дисциплини в тези направления.

Статиите са над 2500 и представят понятията в обзорен енциклопедичен стил.

Участието на автора е в два от томовете - т. 2. „Управление и

администрация“ и т. 3. „Политически науки“ - и представя две дисциплини, на

които е титуляр в УНСС – „Бизнес етика“ и „Политическа етика“. Включени са

общо 9 статии - 7 за понятия, свързани с Бизнес етиката, и 2 – за понятия, свързани с

Политическата етика. Избраните важни понятия на приложната етика – бизнес

етика и политическа етика – могат да се видят от посочените по-горе заглавия на

статиите. Те са: бизнес етика, добра бизнес практика, етичен кодекс в бизнеса,

етични стандарти в бизнеса, етично поведение в бизнеса, лоялна конкуренция,

социално отговорен бизнес, политическа етика, политическа справедливост.

Изданието е полезно за различни кръгове читатели – преподаватели, учени,

студенти, мениджъри, политици, специалисти в много сфери и обикновени читатели

- и представя търсенията на научните направления в УНСС, концентрирани във

11

възлови понятия, които имат по-сложно съдържание или са обвързани със значими

теории, концепции, методи, известни световни учени и организации.

Изданието е гарантирано с авторитетната научна редакция на множество

специалисти в тези направления, които са преподаватели в УНСС.

Студии: (3)

1. Драмалиева, В. Етическа оценка и етически анализ – аспект на правилните

решения в бизнеса. - В: Годишник на УНСС, 2013. С., Издателски комплекс -

УНСС, 2013, 81 с. с., (13 – 61), ISSN 1312-5486.

Резюме

Студията има голям обем - почти колкото монография. Монографичен е и

нейният замисъл - представя етическата оценка и етическия анализ като задължително

условие за взимането на всяко правилно решение в бизнеса, което прави тази

проблематика изключително актуална.

Целенасочените усилия за овладяването на етическия анализ и прилагането му в

практиката се разглеждат в контекста на теорията за рационалния избор и

необходимостта да се рационализират човешките отношения изобщо в обществото,

както и в икономическата сфера и в бизнеса, в частност.

Първата част на студията обосновава мястото на морала в икономиката, като

набляга на общите признаци и взаимодействието между тях, след което анализира

причините за нарастващите очаквания към моралния регулатор в икономическата среда

и представя някои негови особености.

Втората част представя необходимостта от етически анализ за бизнеса. Най-

общо той е необходим за достигане на адекватна етическа оценка, която е предпоставка

за взимане на правилни решения. Като цяло етическият анализ се визира като

необходим аспект на икономическия анализ и взимането на всяко решение в бизнеса.

Правилните решения в бизнеса се представят като необходимост и се определят

като труден баланс на технологична, икономическа, юридическа и етическа

правилност, които се разясняват.

12

Специално внимание се отделя на етическата оценка и на ролята й за действието

на морала, за всеки човешки избор и за взимането на решения, като същевременно се

разкрива противоречивият й характер и трудностите, които я съпътстват.

Етическият анализ се описва като средство за достигане до обективна етическа

оценка и се представя „технологията“ му. Разглеждат се шест важни предпоставки,

които трябва да са налице, за ползотворен етически анализ.

Поставя се акцент на трите основни подхода в анализа – мотивационен,

консеквентен и ценностно-интегративен, както и на най-използваните от тях принципи

– деонтологичен и утилитарен. Тези подходи и принципи се обясняват подробно като

се сочат както техните предимства, така и ограниченията, които те носят. Заедно с това

вниманието се насочва към обосноваването на необходимостта от съвместното им

използване и комбиниране, както и към предизвикателствата, които произтичат от това.

Третата част на студията е посветена на етическата казуистика, която се

визира като важен аспект на бизнес етиката и се разкриват особеностите й. Акцентира

се върху ролята на етическия анализ за правилно решаване на конкретните случаи в

етическата казуистика, засягаща различни обществени сфери (житейски и делови).

Четвъртата част дава модел за етически анализ на бизнес казуси, включващ

осем важни стъпки, които да се следват. Представят се разяснения по тази апробирана

схема от световната литература за надежден етически анализ и за достигане до

обективни етически оценки и правилни решения в бизнеса.

Петата част разяснява защо придобиването на определени етически умения и

компетентност са изключително нужни за етическия анализ, за взимането на правилни

решения и за добрата бизнес практика. Заедно с това се представят различни начини за

формиране на такива умения и за тяхното практическо използване.

Обучението по бизнес етика за специалностите със стопанска насоченост в

университета се сочи като надеждно средства за придобиване на етически умения и

етическа компетентност, както и за усвояване на някои тънкости в анализа на бизнес

казуси и за взимането на правилни решения на всички нива в бизнеса.

Заключението аргументира усилията за етически анализ и етическа оценка като

противодействие на общата криза на рационалността и като стимул за утвърждаване и

практикуване на социално отговорен бизнес в интерес на бизнеса и на обществото.

13

План

Ролята на морала в съвременната икономика

Етически анализ

Етическа казуистика

Модел за етически анализ на казуси

Придобиването на етически умения и етическа компетентност - необходимост за

етическия анализ и за добрата бизнес практика

Използвана литература

2. Драмалиева, В. Феминизмът и политическата коректност – борба със стари и

пораждане на нови стереотипи. - В: Равнопоставеност на половете в политиката.

Българският опит. Сборник. С., „Авангард Прима“, 2013, 29 с. с., (249 – 272), ISBN-

978–619–160–236-0.

Резюме

Изследването, което се представя в тази студия, разглежда връзката между

феминизма и политическата коректност в контекста на взаимното им повлияване. Така

се очертава всяко от тези понятия, а след това се визира взаимодействието и взаимното

им повлияване, което има специфични последици.

Първо се изясняват понятията - дава се обща представа за феминизма и за

политическата коректност и се очертава съдържанието им, а след това се изтъква

спецификата на взаимодействието на тези явления. Тези уточнения са много важни,

защото се използват по-нататък като изходна база за анализа и за диагностицирането на

нови проблеми, произтичащи от взаимодействието на феминизма и политическата

коректност - всяко от които е достатъчно сложно и противоречиво.

Специално внимание са отделя на политическата коректност, която, освен с

основните си характеристики, които се посочват и разясняват, се представя също и като

ново средство – политика, която феминизмът използва в добавка на традиционните -

морал, право, политика, за постигане на целите си. Подробно се разяснява този въпрос

и се обяснява как се „случва“ това.

Тъй като една от главните предварително заявени цели на феминизма е

преодоляването на определени стереотипи и постигането на равноправие, се представят

14

основните стереотипи, с които това популярно обществено явление иска да се справи и

да преодолее. Макар и без претенции за изчерпателност, се постига едно подробно

онагледяване.

Заедно с това се обяснява как феминизмът се възползва от политическата

коректност, за да преодолява „класическите“ си стереотипи. Проследява се как

феминизмът използва утвърдените основни „канали“ на политическата коректност,

прилагайки я 1) към езика, 2) към поведението и 3) към идеите (мислене, идеологии), за

да постигне тези свои цели и да се дистанцира (да преодолее) от нежеланите и вече

заклеймени от него стереотипи.

Един от резултатите, съпътстващи „прилагането“ и налагането (утвърждаването)

на политическата коректност, обаче е фактът, че се пораждат нови стереотипи, част от

които се посочват в студията, за да онагледят твърденията.

Така феминизмът се причислява към други известни практики, които се

възползват от политическата коректност и я утвърждават, но същевременно показват

противоречивата й същност и развенчават мита за нейната универсалност и

праволинейност.

В заключението се очертават и други негативни последици, свързани с

прекаленото толериране на политическата коректност и с безусловното й налагане -

както за феминизма, така и за обществото изобщо.

План

1. Феминизмът като понятие

2. Съвременният феминизъм - срещу утвърдените стереотипи

3. Политическата коректност като понятие

4. Как феминизмът използва политическата коректност

5. Новите стереотипи на феминизма

Литература

15

3. Драмалиева, В. Морални рискове в икономиката. - В: Етика и социален риск.

Етически студии. Институт за философски изследвания – БАН, секция „Етика”, В.

Търново, „Фабер”, 2008, 27 с. с., (59 – 81), ISBN 978-954-775-971-8.

Резюме

Морални рискове има във всички обществени сфери и навсякъде те са

специфични. Те имат място и в икономиката, където засягат не единствено действието

на морала и адаптирането му в тази особена среда, а слагат сериозен отпечатък и върху

самите икономически взаимоотношения, бизнеса, пазара. Особено внимание заслужава

моралният хазарт – един специфичен и типичен за икономиката морален риск с голямо

влияние върху свободния пазар и цялото общество.

Първата част на студията въвежда в икономиката, представяйки я като особена

сфера на несигурност и риск. Дава се понятийна представа за несигурността и за риска,

като се визира взаимната им свързаност, но и разграничаването. Дава се обща идея за

влиянието на несигурността на пазара и се разглеждат някои основни причини, които

увеличават несигурността днес. В този контекст се анализира и рискът и се коментира

желанието на бизнеса да се защити от него – сочат се различни начини за

предотвратяване на риска. Преразпределянето и трансферирането на риск е един от

тези начини, който е същината на модерната икономика – рискът се търгува. Но в

същото време това произвежда нов специфичен морален риск, защото трансформацията

на риска не само спасява от загуби, но заедно с това тя пречи за разумния избор на

икономически правилно поведение - предизвиква икономически волунтаризъм, вреди

на пазарната дисциплина и на рационалността.

Втората част на студията си поставя задачата да разясни увеличаващата се

роля на морала в съвременната икономика, като се изтъкват различни причини - от една

страна, свързани със спецификата и възможностите на морала като надежден и

утвърден регулатор на обществените отношения, а от друга - със засилващата се

необходимост да се рационализират икономическите отношения. Към причините се

добавят и още две, свързани с утвърждаващи се модели – 1) модел на организация и 2)

модел на икономическо мислене. Горните твърдения се обясняват подробно.

Третата част на студията търси пресечните точки на риска и на морала в

икономиката. От една страна, моралът в бизнеса неминуемо е свързан с някои

16

специфични рискове. От друга страна, рискът в бизнеса поражда типични морални

проблеми, прерастващи в особени морални рискове. За да се изрази и анализира това

многообразие на зависимости, най-често се използват понятията „морален риск” и

„морален хазарт“, които се изясняват подробно. Понятието „морален риск” обикновено

има по-широк смисъл, който е свързан с практики, обичайни за всички морални

субекти във всички сфери – 1) общуването и 2) свободния избор на поведение. Така

рискът е всяка нежелана, опасна възможност, която може да произтече от общуването и

от избора. Понятието “морален хазарт” е една много актуална за бизнеса конкретизация

на моралния риск. То изразява специфични морални проблеми и допълнителни

рискове, които се пораждат от трансформацията на риска в бизнеса. Затова моралният

хазарт е особен морален риск и заслужава специално и отделно внимание.

Четвъртата част на студията е посветена конкретно на моралните рискове и

ги обяснява като ги систематизира условно в два вида - (1) морални рискове от

общуването и (2) морални рискове от свободния избор. Сочи се какво точно се разбира

под всеки от тези видове и какви конкретни рискове включва всеки вид. Откроява се

ролята на всеки от анализираните рискове за бизнес агентите на пазара и се сочат

начини за преодоляването им.

Петата част на студията анализира подробно моралния хазарт като

специфичен морален риск. Обяснява се, че понятието идва от Кенет Ароу,

анализирайки застрахователния пазар на автомобили в САЩ, а по-късно е отнесено

към кредитния пазар от Джоузеф Стиглиц, както и това, че то е обект на специален

интерес и анализ заради голямото му влияние върху икономиката и цялото общество.

За цялостното изясняване на моралния хазарт допринася и обособяването на няколко

вида морален хазарт – морален хазарт в поведението на агентите, морален хазарт в

поведението на принсипалите, морален хазарт в поведението на държавата. Именно

тяхното разясняване помага да се разбере многоаспектността и сложността му. В тази

връзка специално внимание се отделя на ролята на моралния хазарт не само в бизнеса и

икономиката, но и в цялото общество, което е значим аспект в осмислянето му.

Тази част завършва с обобщение за моралния хазарт, където се систематизират

основните характеристики на противоречивата му същност, които обясняват

17

противоречивата му роля в икономиката и в обществото, както и противоречивото му

възприемане като социален факт.

Шестата част на студията търси решения за овладяването на

неблагоприятното въздействие на моралния хазарт и в този контекст се защитава една

интересна теза – социално отговорното поведение в бизнеса се визира като възможно

противодействие на моралния риск. Социалната отговорност на бизнеса не е насочена

срещу печалбата, нито е свързана единствено с безкористна грижа и филантропия, а

изисква бизнесът да постига печалба по начини, които зачитат етическите и правните

норми и уважават хората, общностите и природата. Социалната отговорност на бизнеса

се представя като явление, което не противоречи на пазара, но и не произтича

автоматично от него, а това означава, че за утвърждаването й са необходими специални

целенасочени усилия - пазарни и непазарни. Именно в тази посока са и усилията на

бизнес етиката.

План

1. Икономиката – сфера на несигурност и риск

2. Мястото на морала в съвременната икономика

3. Риск и морал в икономическата среда – понятията „морален риск” и „морален

хазарт”

4. Морален риск – видове

4.1. Морални рискове от общуването

4.2. Морални рискове от свободния избор

5. Морален хазарт – специфичен морален риск

5.1. Видове морален хазарт

5.1.1. Морален хазарт в поведението на агентите

5.1.2. Морален хазарт в поведението на принсипалите

5.1.3. Морален хазарт в поведението на държавата

5.2. Влиянието на моралния хазарт в обществото

5.3. Обобщение за морален хазарт

6. Отговорното поведение в бизнеса - противодействие на моралния риск


18

Научни статии в индексирани специализирани научни издания: (9)

1. Драмалиева, В. Защо е нужно познаването на морала в днешно време. - В:

Икономически и социални алтернативи, № 4, 2014, 20 с. с., (135 - 144), ISSN 1314-

6556.

Резюме

Статията представя един прагматичен аспект, свързан с познаването на морала.

„Познаването“ се визира като задължителна предпоставка на усилията, свързани с

желанието да се стимулира присъствието на морала в съвременния живот. Тази идея се

разглежда и аргументира от различни гледни точки.

След констатацията, че непрекъснато отслабва доверието към морала, се прави

опит да се посочат някои от причините за това. Същевременно неудовлетвореността и

критичното отношение към днешния морал се представят и като индикатор за големия

интерес към този уникален социален феномен, който не може да бъде неглижиран.

Изтъква се, че подобно отношение към морала – едновременно много критично и силно

очаквателно - има винаги в периоди на радикални и бързи социални промени.

За онагледяване се посочват някои актуални въпроси, които витаят в обществото

днес. Те се представят едновременно като израз на големите очаквания към морала, но

и като сериозно предизвикателство за възможностите му на регулатор в нашето

общество. Изтъква се, че отговорите на повдигнатите въпроси могат да се търсят в три

посоки: 1) общата културна рамка, в която съществува моралът, според концепцията за

„културния лаг“; 2) някои собствени характеристики на морала; 3) връзките на морала и

политиката. Тези три посоки изграждат и по-нататъшната структура на анализа.

Желанието да се разберат причините за неудовлетвореността от морала днес

насочва първо към задълбочено вникване в спецификата на действието на морала в

общата културна рамка. Теорията за културния лаг се разглежда като възможно

обяснение на факта, че моралът трябва да се адаптира към бързо случващите се

технологични, икономически и глобални промени и непрекъснато „да наваксва“. Това

го прави да изглежда като изоставащ от други социални процеси.

Втората посока за отговорите се търси в някои собствени характеристики на

морала. Представят се такива особености, които често се определят като негови „слаби

19

страни“, но същевременно в други отношения именно те се разкриват като „силни

страни“, благодарение на които моралът е оцелял през вековете. Сочат се и различните

начини за действие на морала, като се акцентира на действието му чрез институциите

на правото.

Третата посока на отговорите визира морала и политиката. Връзките на морала с

политиката се разглеждат като особеност, която може да се превърне в една добра

възможност за стимулиране действието на морала в днешно време, без да се стига до

морализаторство. В случая ролята на политиката е да посредничи и да гарантира

действието на морала чрез институциите на правото, като съблюдава определени

условия. Именно тази „технология“ се разяснява като интересно и надеждно

предизвикателство в съвременните условия.

План

Въведение в проблема

Общата културна рамка на морала според концепцията за „културния лаг“

Някои собствени характеристики на морала

Връзките на морала и политиката

Изводи


2. Драмалиева, В. Възобновяване на интереса към политическата икономия в

УНСС. - В: Икономически и социални алтернативи, № 1, 2014, 5 с. с., (153 – 154),

ISSN 1314 – 6556.

Резюме

Статията е написана по конкретен повод - проведената първа национална научна

конференция по политическа икономия на тема „Политическа икономия и

икономическа теория“ в УНСС, организирана от едноименната катедра. Представят се

целите на конференцията, участниците, тематичните направления, повдигнатите

проблеми, очерталите се дискусии и някои любопитни подробности, свързани с

проявата. Проявата се представя като тясно свързвана с усилията за утвърждаване на

политическата икономия в УНСС и в тясна връзка със световните тенденции и

практики на водещи университети.

20

В този контекст се поставя въпросът на какво се дължи големия интерес към

политическата икономия и се търсят отговори в глобалната рамка на постмодерното

развитие на обществото и науката в началото на новия век. Отговорите представят не

само определени факти, но и някои основни аргументи в подкрепа на разглежданите

процеси. Това се сочи и като доказателство, че не става въпрос просто за фриволно

обратно извикване на политическата икономия на сцената, а за необходимост.

Заедно с това се представя новото разбиране за съдържанието на съвременната

политическа икономия, развиващо се в интердисциплинарното пространство на

икономическата теория, философията на икономиката, социологията, икономическата

политика и политологията, приближавайки по-надеждно към познаването,

обясняването и решаването на проблемите на икономическата практика. Тя се

характеризира със системен и интердисциплинарен подход, който се основава както на

икономическата теория, така и на философията на икономиката, социологията,

политологията, психологията, нормативните науки за поведението - етика и право.

Подчертава се, че конференцията успешно постигна предварително поставените

цели и заявява в академичното пространство на страната политическата икономия като

нова учебна дисциплина и университетска специалност на бакалавърско и магистърско

равнище и полага едно добро начало за научната колегия, която има теоретичен

интерес към тези проблеми, в цялата страна.

3. Драмалиева, В. Справедливата цена – някои етически аспекти. – В: Философски

алтернативи, № 4, 2014, 20 с. с., (14 - 27), ISSN 0861-7899.

Резюме

Преди да се визира поставената в заглавието тема в статията се правят някои

предварителни разяснения, които да подпомогнат изясняването й: как най-общо се

разбира справедливостта и защо се търси на пазара; какво е справедливата цена като

проблем, какви етически поуки могат да се извлекат от историята на справедливата

цена; каква е спецификата на справедливата цена днес в контекста на глобалните

обществени и пазарни промени.

Етическият аспект на справедливата цена се свежда до съвкупност от проблеми,

обособени в две големи групи. Първата група са етическите проблеми, свързани с

21

отговорността на различните участници на пазара, които се определят като

„класически“, доколкото съответствието между свободата и отговорността е

основополагащ принцип за морала и етиката. Втората група са етическите проблеми,

произтичащи от особеностите на съвременния пазар (те само се споменават, но не се

разглеждат в текста).

В контекста на първата група се представят типични етически проблеми,

маркиращи различните отговорности на основните играчи на пазара – бизнес агентите,

потребителите, държавата, които повлияват по различен начин факторите, формиращи

справедливата цена.

Поотделно за всеки от тези участници на пазара се фиксират типичните

етически проблеми и се обръща внимание на някои важни етически детайли.

В края на статията се правят изводи за необходимостта от нови решения и

политики относно справедливата цена в днешната реалност.

План

Защо се търси справедливост на пазара

Справедливата цена като проблем

Някои етически поуки от историята на справедливата цена

Специфика на справедливата цена днес

От какво произтича етическият аспект на справедливата цена

(1) Етически отговорности, свързани с бизнес агентите

(2) Етически отговорности, свързани с потребителите

(3) Етически отговорности, свързани с държавата


4. Драмалиева, В. Философски прочит на „доброто” в икономическата среда. – В:

Философски алтернативи, № 1, 2014, 20 с. с., (58 - 72), ISSN 0861-7899.

Резюме

Статията анализира от философска гледна точка мястото и ролята на „доброто“

в икономическата сфера, като използва за отправна точка етическия аспект на това

понятие. В текста са обособени три части, в които то се интерпретира.

22

Първа част е посветена на самото понятие и представя основните му смислови

аспекти и някои негови особености, визирани в етическите изследвания.

Акцентира се на моралната принадлежност и на аксиологичната универсалност

на понятието и именно това се визира като възможност за прилагането му в

икономическата сфера, на което е посветена втората част. Там подробно се

представят както някои общи характеристики на икономиката и морала, така и известни

причини за противопоставянето им, като в такъв контекст се аргументира мястото на

морала и на „доброто“ в икономическата сфера.

Специално се подчертава необходимостта моралните стандарти да се адаптират

към средата, в която действа моралът. Това се отнася и за действието му в сферата на

икономиката, което се разяснява в третата част, посветена на спецификата на

моралното функциониране на макро- и на микроравнище в икономиката.

Визира се защо на макроравнище моралът присъства предимно с оценъчната си

функция, а не като регулатор, и се разглеждат някои особености на оценяването, като

същевременно се представят типични индикации и прогнози за обществото, с които

обикновено е свързана етическата оценка на това равнище.

На микроикономическо равнище действието на морала се представя и в трите му

аспекта – оценъчно, регулиращо, формиращо, като се очертава и присъствието на

„доброто“ във всеки от тях. Представени са също и различни роли и конкретизации на

„доброто“ при адаптирането му към реалните отношения на икономическите агенти,

изграждащи пазара.

План

Понятието

Място на „доброто” в икономическата среда

Специфика на „доброто” на макро- и на микроравнище в икономиката

„Доброто“ на макроравнище

„Доброто“ на микроравнище


23

5. Драмалиева, В. Къде се срещат прагматизмът на етиката и филантропията на

бизнеса. – В: Философски алтернативи, № 4, 2011, 22 с. с., (62 – 74), ISSN 0861-

7899.

Резюме

Тази статия фактически е посветена на корпоративната социална отговорност

(КСО) като понятие и като явление на свободния пазар. По оригинален начин КСО се

представя като своеобразна пресечна точка на бизнеса и етиката. Нещо повече - КСО се

анализира в контекста на възприемането й като „място“, където се „срещат“

филантропията на бизнеса и прагматизма на етиката, като тези свързани понятия

обстойно се разясняват, за да се покаже, че горната конструкция не е по грешка.

Първо се показва, че не е грешка и никак не е безсмислено бизнесът да се

свързва с филантропията, а етиката да се свързва с прагматизма, макар че е възприето

като стереотип точно обратното – обичайно бизнесът се свързва с прагматизма, а

етиката – с филантропията. Тази теза се аргументира като за целта филантропията се

представя като тясно обвързана с доброволния свободен избор на човека (или на бизнес

агента), а етиката се визира като приложна етика – т.е. откъм прагматичния си аспект

да решава практически въпроси в конкретна обществена сфера, каквато е бизнесът.

За по-доброто разбиране и аргументиране на КСО е отделено специално място

за представяне на пораждането и еволюцията на идеята за отговорността в бизнеса,

както и на съвременното разбиране на отговорността в бизнеса, а също – на

Пирамидата на КСО, която се визира като специален принос на Арчи Карол за това.

Като се проследява защо, как и кога понятието КСО се появява, разгръща и

утвърждава на пазара, фактически се разкриват неговите особености, предпоставки,

очаквания и предизвикателства. КСО е не само пресечна точка, но е и актуално

понятие, натоварено с големи очаквания за пазара и за обществото.

План

Въведение

Социално отговорен ли е бизнесът

Социално отговорен бизнес - корпоративна социална отговорност (КСО)

Пирамида на корпоративната социална отговорност (КСО)

Икономически отговорности (Бъди печеливш!)

24

Юридически отговорности (Спазвай закона!)

Етически отговорности (Бъди етичен!)

Филантропски отговорности (Бъди добър корпоративен гражданин!)

Обобщения за правилното разбиране на КСО

Ползите от КСО (CSR) – прагматизъм на бизнеса и на етиката

Заключение


6. Драмалиева, В. Различната японска бизнес етика и нейните корени. – В:

Философски алтернативи, № 4, 2010, 22 с. с. (81 - 94), ISSN 0861-7899.

Резюме

Въведението на статията въвежда в различията, заявени за разясняване в

заглавието, и прави разграничение между две бизнес етики, основаващо се на основни

философски различия между два типа културни традиции - Западната и Японската. Те

се очертават - Японската е повече интровертна, деонтологична и основана на общото

съгласие, докато западната е предимно екстровертна, утилитарна, индивидуалистична.

Заедно се това се посочва, че сравнителната етическа перспектива е изключително

необходима, за да се постигне взаимно разбиране в комуникацията на свободния пазар.

Основните етически ценности на японската бизнес етика се визират като

повлияни от три философски, етически и религиозни традиции – шинто, будизъм и

конфуцианство, които представят адекватна мотивация, дисциплина и умения, оказали

се решаващи за модернизацията в Япония.

Именно тези традиции се представят и разясняват в основната част на статията.

Шинто се разглежда като влияние на древната японска традиция и народна религия;

будизмът - в качеството си на специфична религия и идеология; конфуцианството –

като съчетание и въздействие на основните му принципи. Подробно се описват

особеностите на всяка от тези три традиции, които са тясно вплетени в японската

култура и я повлияват чувствително и необратимо, като заедно с това се правят някои

изводи. За шинто това са четири утвърдени основни изисквания - традиция и

семейство, любов към природата, физическа чистота, матсури (култ и преклонение към

ками). За будизма се сочат основните му принципи - средният път, четирите възвишени

25

истини, осмократно възвишеният път, сила. За конфуциантството – обществената

ориентираност, добронамереност, милосърдие, синовна преданост, лоялност,

ритуалност, доверие, социална хармония, съвършеният добродетелен човек, както и

обвързването между добродетелност, познание, трудова ефективност и заплащане.

След това се представят някои основни етически стандарти и практики,

характерни за японската бизнес етика, които се визират не сами по себе си, а в

контекста на сравнителен анализ с техните аналози в западната бизнес етика, по

специално - американската. Разглеждат се общият интерес, кейрецу, хармонията,

йерархията, патернализма, доживотното назначение, лоялността, номи-кай и други,

които са тясно свързани с японската трудова етика изобщо и с японския мениджмънт.

Заключението е, че действително е доста трудно и за японската, и за западната

култура да се разберат взаимно, както и да приемат различните си културни цели,

ценности и мениджърски стилове, които са тясно свързани с тези различия.

Същевременно е важно да се има предвид, че непрекъснато се наблюдава взаимно

повлияване и в двете посоки – от японската към западната, както и от западната към

японската традиция и етически стандарти. В тази връзка дори и най-стабилните

традиционни ценности трябва да се доразвиват, за да посрещнат предизвикателствата

на променящия се свят и специфичните нужди на глобалния вече пазар и бизнес.

Съвременната бизнес етика се представя като явление, което е от голяма полза

за този процес на взаимно проникване и необходимо взаимодействие. Тя се разглежда

като специфично надкултурно взаимно „споразумение“ и „компромис“, разбирани като

едновременно унифициране и приложение на най-важните и най-адекватните етически

стандарти, валидни за бизнеса.

План

Въведение в различията

Шинто – влиянието на древната японска религия

Будизъм и влиянието му като религия и идеология

Конфуцианство и влиянието на основните му принципи

Различни стандарти и практики в японската бизнес етика



26

7. Драмалиева, В. Бизнес етика: морален риск и морален хазарт. – В: Философски

алтернативи, № 4, 2008, 20 с. с. (134 – 145), ISSN 0861-7899.

Резюме

Статията изследва връзката на бизнес етиката и моралните рискове в

икономиката и представя възможностите на бизнес етиката по отношение на тези

рискове в бизнеса и специално – на моралния хазарт като особен риск.

Въведението разкрива някои основни аспекти на взаимодействието на

икономиката и морала и отделя специално внимание на значението на моралния риск за

икономическата сфера, както и на съвременните тенденции за трансформация на риска,

които се приемат като даденост за пазара днес.

В началото се представят и уточняват две важни понятия за бизнеса –

несигурност и риск. След това се очертава връзката между морала и риска, а бизнес

агентите се разглеждат като хора, поемащи морален риск. Прави се разграничение

между понятията „морален риск“ и „морален хазарт“. Очертават се два типа морален

риск в бизнеса – единият, свързан с общуването в бизнеса, а другият – свързан със

свободния избор и взимането на решения в бизнеса. Тази класификация е на автора.

В очертания общ контекст на различни типове и видове моралните рискове се

отделя специално внимание на моралния хазарт, като специфичен морален риск,

свързан с трансформацията на риска в бизнеса, а също и на последствията, които го

съпровождат. Понятието се изяснява и етимологично, като се извежда от английското

значение - „опасност“ и се разграничава от българското значение на „хазарт“. Заедно с

това се сочат предпоставките, които пораждат моралния хазарт, и се изтъква

противоречивата му същност.

Моралният хазарт се представя в три свои измерения в зависимост от субектите,

които го предизвикват – морален хазарт в поведението на агентите, на принсипалите,

на държавата. Очертава се спецификата на всеки от тези три типа морален хазарт и

съпровождащите ги опасности, като се подчертава, че в практиката обикновено

моралният хазарт погрешно се възприема като свързан само с поведението на агентите.

Изтъква се също, че опасностите, които моралният хазарт поражда, са не само за

пазара, но и за цялото общество.

27

Накрая се правят някои изводи, произтичащи от анализа, които се структурират

в осем групи. Справянето с моралния хазарт се разглежда като сериозно

предизвикателство за съвременното общество.

План

1. Моралът в икономиката

2. Несигурност и риск в бизнеса

3. Риск и морал в бизнеса – „морален риск” и „морален хазарт”

3.1. Морален риск - риск, свързан с общуването и с избора в бизнеса

3.2. Морален хазарт - риск, свързан с трансформацията на риска в бизнеса

4. Обобщение за морален хазарт

5. Влиянието на моралния хазарт в обществото


8. Драмалиева, В. „Мир и щастие чрез просперитет” – един от най-грандиозните

проекти на Коносуке Мацушита (1894 – 1989). – В: Философски алтернативи, №

3, 2008, 18 с. с. (96 – 105), ISSN 0861-7899.

Резюме

Статията представя PHP (Peace and Happiness through Prosperity) – мир и щастие

чрез просперитет - като една интересна идея, от една страна, и като реализиран вече

проект, от друга. Заедно с това статията запознава с автора на тази идея и проект –

Коносуке Мацушита, който се визира едновременно като: топ индустриалец,

реализирал най-големите печалби; най-успешен предприемач; философ; издател на

списание; най-издаван автор.

Коносуке Мацушита е един от най-успешните, най-одухотворените и най-

интересните индустриалци, имащ легендарния статут на популярен национален герой в

Япония. Той има крупен бизнес; създава мениджърски практики с голямо приложение

(Японски стил мениджмънт); помага на страната си за постигането на икономическото

чудо след Втората световна война; написва много книги; дава милиони за добри каузи;

учредява Японски приз, който стимулира прогреса в науката и технологиите, както и

приноса към мира и просперитета; основава две организации – Институт „PHP“ и

Институт за политика и мениджмънт „Мацушита“. Той има ум на философ, а и самият

28

е философ - което е от голямо значение за идеите му в управлението на бизнеса. Така

Мацушита показва на практика как философията може да бъде практична и полезна.

„PHP“ – мир и щастие чрез просперитет - е една от най-интересните идеи и един

от най-грандиозните проекти на неговия живот. „PHP“ представя идеала за постигането

на траен мир и благоденствие за човечеството чрез осигуряването едновременно на

духовни и материални придобивки. Мацушита има интересни идеи. Той смята, че

мисията на индустриалеца е да преодолява бедността и да създава богатство не само за

тези, които са тясно свързани с неговия бизнес, но и за обществото; че щастието и

бизнесът не трябва да се противопоставят; че бизнесът и работата съществуват, за да

правят всички в този свят щастливи; че усърдната работа гарантира щастието; че

бизнесът, в крайна сметка, продава щастие; че икономическият просперитет ще доведе

до мир и щастие в бъдеще. Самият той създава много успешен бизнес, следвайки

разбирането, че печалбата е резултат от „продажбата на щастие“ на потребителите.

Успешният му бизнес несъмнено е направил много по-лесен и малко по-щастлив

живота на хиляди домакинства и служители из цяла Япония и по света.

Тази възрожденска хуманитарна идея е в основата на създаването на Института

„PHP“, който е едно усилие да се построи нов свят на мир, щастие и просперитет. Това

е институт, който цели да развива човешкия ум и да бъде частен „think tank“, който да

концентрира световната мъдрост в името на едно по-добро бъдеще.

План

Въведение

1. Бизнес-философията на Коносуке Мацушита

2. Мир и щастие чрез просперитет

3. Институт за мир и щастие чрез просперитет – един „частен резервоар за

мислене”

3.1. Основаване

3.2. Изследвания

3.3. Публикации

3.4. Форуми


29

9. Драмалиева, В. Преподаването на приложна етика. – В: Философски алтернативи,

№ 1, 2005, 20 с. с. (77 - 89), ISSN 0861-7899.

Резюме

Статията тръгва от разбирането, че за да се аргументира преподаването на

приложна етика е важно първо да се разясни как въобще е възможна приложната етика

и второ – да се разкрият възможностите на приложната етика по отношение на

обществото и ролята на морала като регулатор.

Затова първата част е посветена именно на разяснения относно прилагането на

етиката или – приложната етика. Приложността се визира в две посоки - от една страна,

като вътрешно присъща характеристика на етиката изобщо, т.е. етиката по определение

е приложна, а от друга - като една относително обособена част в структурата на етиката

– приложна етика, наред с теоретичната етика, мета-етиката и т.н.. Тези два начина за

разбиране на приложността на етиката се разглеждат подробно, като се сочат различни

аргументи, пояснения и доказателства.

Посочва се също, че в съвременните условия е налице силен интерес към

приложните аспекти на етиката, т.е. – към приложната етика. Причините за това се

търсят в четири групи аргументи, които се представят и анализират.

За да се добие яснота в кои направления се развива приложната етика днес, се

посочва къде най-вече се прилага етиката, т.е. - кои са актуалните сфери. Така се стига

до една оригинална авторова класификация на условно групиране на приложната етика

(т.е. прилагане на етиката) в три раздела - І. Приложна етика в особено значими за

съвременното общество сфери; ІІ. Приложна етика в професиите, които са важен

фактор на съвременността; ІІІ. Приложна етика в решаването на казуси от различни

области. Разделите се разясняват и се сочат конкретни приложни етики, отнасящи се

към всеки. Систематизацията е полезно начало за осмислянето на приложната етика.

Втората част е посветена на преподаването на приложната етика. Изхожда се

от това, че щом (ако) приложната етика е свързана с усвояването на определени знания

и умения, то очевидно на преден план излиза необходимостта от преподаването и

изучаването й. Въпросът, който се разисква, е дали е обосновано широкото

преподаване на етика, т.е. има ли смисъл хората да бъдат обучавани в етическите

стандарти – питане, което съпровожда етиката от възникването й. Защитава се

30

мнението, че доколкото съществуват съмнения във възможността и смисъла на

обучението по етика, те произтичат главно от недостатъчното познаване на морала и

неговите особености като социален регулатор. Затова се правят необходими разяснения

именно в тази посока. Обучението по етика се визира като фактор, който няма задача да

възпрепятства свободния избор на моралния субект, а напротив – да го подпомогне

като му представи възможности за рационализиране и оптимизиране на този избор, да

го научи да взима решения при възможно най-пълно познаване и анализиране на

обстоятелствата. В подкрепа на това разбиране се посочват и съвременните

психологически изследвания, според които моралните (етически) умения на хората не

са дадени веднъж завинаги, а се развиват и определено се влияят от образованието.

Третата част на статията защитава идеята, че посочените в първа и втора част

съображения подкрепят схващането, че обучението по етика е възможно и полезно и

има дълбок смисъл за обществото, а преподаването на етика във висшите училища не

само е възможно, но е и необходимо. То преследва постигането на две важни цели.

Първата цел е свързана с развитието на самите морални субекти и преминаването им в

по-висока степен на морално осмисляне (психологически студентската възраст е

особено подходяща). Студентите се стимулират към етическо мислене и у тях се

създадат определени етически нагласи. Втората цел е свързана с възможностите за

рационализиране на обществените отношения и с решаването на важни социални

проблеми чрез използване на достиженията на морала като регулатор и на етиката като

утвърдена теория, която го стимулира и подпомага. Именно чрез обучението по етика

студентите могат да разберат доколко и по какъв начин е възможно да се въздейства

целенасочено в различните обществени сфери чрез механизмите на морала и в духа на

утвърдените от човечеството морални и етически ценности, норми и принципи.

Представя се също и мнението, че докато теоретичната етика си остава

приоритет и предизвикателство предимно за философски изкушените студенти, то за

постигането на посочените по-горе две прагматични цели може да се разчита на

приложната етика. Сочат се някои особености на приложната етика, които й осигуряват

широка възприемчивост. Изтъкват се също две много важни изисквания, свързани със

съвременното разбиране за приложна етика: 1) да не се дават готови решения за

31

правилно поведение; 2) да се показва и обучава как да се използват етически аргументи

за достигане до правилни решения.

Като важно съображение се изтъква и това, че изборът на приложна етика в

академичната среда трябва да е съобразен както с научната сфера, така и с основните

теоретични и професионални интереси на студентите – т.е. да се определя от бъдещата

им професия. От една страна, това подпомага изграждането им като професионалисти,

защото ги мотивира да усвоят утвърдените ценности на избраната професия и да

постъпват според очакванията в съответната гилдия. От друга страна, професионалната

етика им помага да мислят за баланс между професията си и обществените интереси

през призмата на утвърдените от човечеството ценности.

В този контекст се посочва, че за студентите от всички професии, свързани с

икономиката, е препоръчително да изучават бизнес етика. Бизнес етиката не е само

професионална етика, а се отнася цялостно към специфичната сфера на бизнеса и

помага за решаването на много от проблемите там. Затова днес тя се налага като

академична дисциплина за всички престижни висши училища с икономическа насока.

Като важен аргумент за преподаването на приложна етика се сочи и това, че тя

представя липсващия в точните науки аксиологичен и деонтологичен подход към

нещата, представя и аргументира човешката гледна точка, търси смисъла на

изучаваните предмети и явления. А възможността да се видят специфичните за дадена

сфера проблеми и от друга (етическа) гледна точка допринася за по-цялостното им

възприемане и решаване. Заедно с това приложната етика подпомага взимането на

решения и така подпомага практиката. Тя налага критичен стил на мислене и анализ,

систематизира значимите ценности, норми и принципи, развива човешките

способности за анализ, преценка и избор, сравнява собствените интуитивни представи

за морала с рационализираните етически системи. Преподаването на подходяща

приложна етика създава полезна „етическа нагласа” у студентите.

План

І. Прилагането на етиката или приложна етика

ІІ. Преподаването на приложна етика

Изводи


32

Научни статии в други специализирани научни издания с редколегия: (3)

1. Драмалиева, В. Границите на свободата в журналистиката. - В: Моралът в

българските медии. С., Институт за философски изследвания – БАН, 2009, 16 с. с.

(57 – 67), ISBN- 978-954-92145-6-7.

Резюме

Въведението отделя специално място на понятието за свобода. Свободата се

представя като една от най-значимите абсолютни обществени ценности.

Първата част на статията е посветена на мястото, което заема свободата в

журналистиката. Изтъква се, че тя е една от изконните ценности за журналистиката, с

които тя е склонна да се идентифицира и над които тя не търпи посегателства. Търсят

се причините за изключителната значимост на тази ценност за журналистиката. Сочат

се три групи аргументи.

Но както във всяка сфера, така и тук, свободата има своите граници. Затова

втората част е посветена на въпроса какво налага тези граници и защо се задават

правила на свободата, както и какви конкретни противоречия поражда това в

журналистиката. Проследяват се ограниченията, произтичащи от обществения интерес;

както и ограниченията, произтичащи от печалбата, която също се налага като важен

фактор за журналистиката. Като противодействие на заплахите, свързани с първата

група ограничения, се сочи отговорността (отговорната журналистика), а като

противодействие на втората група заплахи се сочи прозрачността (прозрачна

журналистика). Въпросите се анализират от философска и от етическа гледна точка;

изводите се налагат с различни аргументи.

Разглеждат се както обществената функция на журналистиката, която е водеща,

така и отношенията на зависимост, в които журналистиката съществува, и

противоречията между тях. Те пораждат проблеми, а търсенето на изход - различни

идеи. Специално внимание се отделя на понятието „обществени медии“ и на

различните му интерпретации, както и на понятието „комерсиални медии“.

В този контекст се представят възможностите на правото с безспорните му

достойнства на регулатор, както и тези на морала, намиращи олицетворение в

33

журналистическата етика. Дискутира се въпросът каква етика е нужна на

журналистиката. Защитава се възгледът, че от етическа гледна точка всички медии са

обществено отговорни и трябва да се съобразяват с обществения интерес и да

възприемат това не просто като ограничение на свободата, а като другата страна на

нейната същност в журналистиката.

Изтъква се, че общественият интерес и печалбата действително налагат граници

на свободата в журналистиката. Заедно с това те насочват към търсене на надеждни

ограничаващи (регулиращи) механизми, т.е. такива, които максимално да смекчават

отрицателните последици не само за журналистиката, но и за обществото.

Не по-маловажни са и и въпросите: кой може и кой трябва да налага границите?

И по-конкретно – дали журналистиката да разчита на външно регулиране или на

саморегулиране? Може ли да се защитават едновременно обществените интереси и тези

на журналистиката, включително и свързаните с печалбата, и кой да го прави? На тези

въпроси е посветена третата част на статията. Широко разпространено мнение в

обществото е, че за регулирането може да се разчита най-вече (или дори единствено) на

правото, за което се сочат аргументи. Заедно с това се показва, че външното регулиране

очевидно не е достатъчно, а твърде важно е саморегулирането - тук е мястото на морала

с възможностите му на вътрешен регулатор, намиращи олицетворение и

систематизация в журналистическата етика. Журналистиката сама осъзнава

необходимостта от ограничения върху собствената си свобода, защото така тя може да

я гарантира, да я разширява и да търси нови качествени измерения в нея. От друга

страна, осъзнаването на необходимостта да се защити общественият интерес, също

води до констатацията, че свободата трябва да се лимитира (регламентира, регулира) и

най-добре - от самата журналистика. Разбирането за отговорността, като другата страна

на свободата, също подкрепя съществуването на журналистическата етика.

В заключение се представят и разглеждат предимствата на корегулирането –

едно ново и модерно ниво на регулиране, което надгражда съществуващите в момента

системи за регулиране и обичайната практика в обществото да се разчита избирателно

на някои от тях. Корегулирането е съвместно регулиране - едновременно използване и

на морала, и на правото като регулатори, без да се противопоставят, като същевременно

се разчита на предимствата, които всеки от тях има. Заедно с това се постига още едно

34

голямо предимство. Използването на морала от професионалистите журналисти като

вътрешен регулатор за тази важна професия и води да избистрянето и обособяването на

най-адекватните етически стандарти. По-нататък те могат да се ползват ефикасно като

добра основа на правните закони и правното регулиране изобщо. Това може да е също

добро възпиращо средство срещу цензурата, идваща от държавата чрез правото.

Изводът е, че за да се защити и гарантира общественият интерес действително

са нужни добри правни закони и контрол. Но още по-нужно е те да бъдат изпреварени и

отчасти -обезсмислени от превантивното въздействие на журналистическата етика.

План

Въведение – понятие за свобода

1. Място на свободата в журналистиката

2. Какво налага граници на свободата в журналистиката

2.1. Обществен интерес – отговорна журналистика

2.2. Печалба – прозрачна журналистика

3. Кой може и кой трябва да поставя граници на свободата в журналистиката?


2. Драмалиева, В. Организациите като фактор за морала. - В: Морал и

социализация на децата и младежите в България. Институт за философски

изследвания – БАН, В. Търново, „Фабер”, 2006, 14 с. с. (217 – 229), ISBN-10: 954-

775-676-1; ISBN-13: 978-954-775-676-2.

Резюме

Въведението е концентрирано около факта, че моралът днес е в криза, което се

отразява негативно на обществото. Същевременно обществото винаги е полагало

специални целенасочени усилия за утвърждаването и гарантирането на морала,

използвайки позитивното влияние на религията, традициите, възпитанието. Очевидно

подобна загриженост за стимулирането на морала не е излишна и днес. В търсенето на

конкретни средства за това вниманието безспорно е привлечено и от организациите, а

връзката „морал – организации“ не случайно занимава изследователите отдавна.

В този контекст моралът очевидно е безспорен фактор за организациите, за

което се сочат аргументи. Статията обаче се концентрира около обратната страна на

35

тяхната обвързаност и повдига въпроса доколко организациите могат да са фактор за

морала. И по-конкретно - дали организациите могат да оптимизират морала така, както

той оптимизира самите тях. Още по-конкретно - могат ли организациите да стимулират

утвърждаването на морала сред подрастващите. Въпросът е интересен и важен като

предизвикателство не само за теоретичното любопитство, но и за практиката.

Статията си поставя за цел да се приведат достатъчно аргументи за

положителния отговор на въпроса и в подкрепа на тезата, че организациите могат да се

използват като един от надеждните фактори за благоприятно повлияване на морала

сред подрастващите. В подкрепа на горната теза се посочат 4 групи доказателства: 1)

Психологически аргументи; 2) Тенденцията за институционализиране на морала; 3)

Теории за организациите и техните възможности; 4) Добрият пример от практиката. В

тази логическа последователност се разгръща и съдържанието на статията по-нататък.

Психологически аргументи се търсят в теориите за моралното развитие,

тръгващи от Жан Пиаже, Лорънс Колбърг и техните последователи. Те се сочат като

убедителен аргумент за това да се обърне сериозно внимание на детските организации,

като фактор за позитивно повлияване на морала. Теориите за моралното развитие са в

съответствие и с разработената още в края на 19. в. нова философия на обучението -

обучение чрез преживяване, чиито основи полага Джон Дюи. Организациите на

подрастващите се визират като онази благоприятна среда, в която безспорно това може

да се осъществи най-добре.

Други аргументи в подкрепа на същата теза са свързани с тенденцията за

институционализиране на морала, която не е нова за развитието му в исторически

план. В институционализирането се търси гарант за моралните стандарти, а целта е да

се улесни и „подсигури” действието на морала. Сочат се различни примери за

институционализиране и различни варианти, в които то се проявява. При всички случаи

на институционализиране е налице общ стремеж да се рационализират социалните

отношения и да се оптимизира действието на морала. От една страна, да се гарантират

моралните стандарти като безусловни и задължителни, а от друга – да се гарантира

свободата на всеки морален субект да избира и тълкува както моралните стандарти,

така и своето поведение. В този смисъл организациите са своеобразни институции,

36

чиито предимства повлияват оптимизирането на морала. Те могат да се използват като

специфичен авторитет, който да гарантира моралните стандарти.

Аргументи в подкрепа на тезата за използване на детските организации като

фактор за оптимизиране на морала се привеждат и от съвременните организационни

теории. Специално внимание се отделя на теорията на Маслоу за човешките

потребности; на теориите, търсещи специални техники за взимане на решения, поемане

на риск, носене на отговорност, избягване на конфликти; на системния подход, който

изследва възможности за моделиране и подобряване на организациите; на идеята на

Питър Сенж за „учеща организация”.

Добрите примери от практиката се дават като смислен аргумент в подкрепа на

тезата за използване на организациите като фактор за оптимизиране на морала първо в

групата на подрастващите, а оттам - и на цялото общество. Съществуването на детски

организации се определя като важно поне по три причини, които се анализират.

Сочи се, че негативизмът към детските организации не само е неоснователен, но

е и вреден. Липсата на организации на българските деца се визира като една от

причините за негативните явления, съпровождащи израстването и формирането им като

личности, както и за трудностите, които те изпитват по-нататък, като възрастни, при

необходимостта да се включват неподготвени в различни делови организации.

Прави се извод, че организациите са нужни на децата - както за възпитанието и

изграждането на ценности и основни морални критерии, така и за трупане на опит в

организационния живот изобщо. Заедно с това се сочат някои изисквания, на които

трябва да отговарят детските организации, за да се ефективни и да постигат визираната

в началото на изложението цел - да стимулират и оптимизират морала в обществото.

План

Въведение

Организациите като фактор за морала на подрастващите

(1) Психологически аргументи

(2) Тенденцията за институционализиране на морала

(3) Съвременни теории за организациите и техните възможности

(4) Добрите примери от практиката

Ситуацията в България и изводи

37


3. Драмалиева, В. Етически кодекси в политиката. - В: Моралът в българската

политика. Институт за философски изследвания – БАН, СУ „Св. Кл. Охридски”, В.

Търново, „Фабер”, 2005, 13 с. с. (229 – 239), ISBN 954-775-512-9.

Резюме

Въведението в темата показва в каква среда съществуват етическите кодекси.

Разкрива се първо спецификата на моралните механизми, както и други особености на

моралния регулатор. Липсата на институции се определя като една от спецификите на

морала и същевременно се изтъква отдавна зародилата се тенденция за

институционализиране на морала, като се разглеждат два от нейните аспекти на

проявление. Разкриват се също и причините, които са породили тенденцията за

институционализиране, а също – как се проявява тенденцията днес.

Първата част на статията се концентрира върху това какво представляват

етическите кодекси. Посочват се особеностите и предназначението им, а същевременно

те се представят като една от формите за институционализиране на морала.

Използването на кодекси в моралния живот е целенасочен процес, който е израз на

човешкото желание да се рационализират обществените отношения и да се оптимизира

действието на морала като се осигури по-голяма яснота и безусловност на моралните

стандарти. Заедно с това се посочва, че модерното разбиране за етическите кодекси е

значително променено и твърде прагматизирано – те се визират като специфични

„етически инструменти”.

Следващата част разглежда връзката на морала с политиката, като се отчита

фактът, че политиката може да се определя по различни начини. Разглеждат се също

основните традиции, установили се в интерпретирането на връзката „морал –

политика“. В литературата понятията „морал“ и „политика“ са със сравнителна

автономност, частично съвпадение и относително единство. В този контекст се

обяснява и понятието „политически морал“, като се изтъкват основните компоненти в

съдържанието му. Посочват се също и основните характеристики на моралната криза в

съвременното общество, която засяга включително и политическата сфера.

38

Етическите кодекси в политиката се разглеждат като една добра възможност да

се въздейства позитивно на тези кризисни процеси. Показва се, че в съвременния

политически живот етическите кодекси намират приложение най-вече в политическите

партии, в избирателните системи, в парламента, в държавната администрация.

Проследява се как може да се използва етическият кодекс във всеки от посочените

политически институти; заедно с това етическият кодекс се разграничава от правните

кодекси и нормативи. Сочи се също, че обособяването не една институция в морала –

етическия кодекс – логично извиква на живот и друга институция – етическата

комисия, която се обособява, за да подпомага действието на етическия кодекс.

Етическият кодекс се налага като едно „надкултурно” (или според някои

модерни схващания – дори „надморално”) етическо споразумение, което улеснява

съвместната дейност, като я регулира през призмата на споделени ценности и

взаимноприемливи принципи. Етичният кодекс в политиката може да се възприема и

като професионален, и като организационен. Посочват се също и предимствата, които

могат да се постигат в политическите институции чрез етическите кодекси.

В заключение се прави изводът, че въпреки предимствата си, етическият кодекс в

политиката не е морална панацея - той не изчерпва морала и не решава всички морални

проблеми и конфликти и затова не трябва да се абсолютизира или да се отъждествява с

морала в политиката. Затова и моралът в политиката не трябва да се свежда само до

етическия кодекс, но той може да получава солидната подкрепа на кодекса и в някаква

степен - да започва от кодекса, който е само един морален минимум.

План

Въведение към темата

Етически кодекси – обща характеристика

Етическите кодекси днес

Етически кодекси в политиката

Изводи


39

Научни доклади на конференции (изнесени и публикувани): (11)

1. Драмалиева, В. Моралът в контекста на „културния лаг“. Доклад на

конференция „Нравствеността“, организирана от Катедрата по логика, етика и

естетика на ФФ на СУ „Св. Кл. Охридски“ – 12 декември 2013, 14 с. с., (под печат в

Университетско издателство).

2. Драмалиева, В. Достатъчна ли е Хипократовата клетва днес. - В: Европейските

етични стандарти и българската медицина. Сборник статии. С., Издател Български

лекарски съюз, 2014, 16 с. с., (254 – 261), ISBN 978-619-90225-1-1.

Резюме

Изложението си поставя задача да аргументира отрицателния отговор на

въпроса, поставен в заглавието, като същевременно не отрича ролята на Клетвата и

обосновава защо е нужна тя днес. Тръгва се от предпоставката, че Хипократовата

клетва се хиперболизира и се абсолютизира статутът й на универсален етически кодекс.

Тази констатация налага също и поне 4 извода, които се приемат като полезни за

изследването: 1) важно е да се отграничи същинското значение на Хипократова клетва

от наложената (невярна) представа за нея; 2) невярната представа за Клетвата е в

основата на някои заблуди и митове, свързани с прекалени очаквания към лекарите в

обществото, чието разбулване е важно именно заради това; 3) важно е да се разберат

причините, довели до невярната представа за Клетвата, за да се подпомогне анализът на

всички етически аспекти в лекарската дейност и в практикуването на професията; 4)

хиперболизираната представа за Клетвата показва, че обществото има остра нужда от

надеждна система на етическите стандарти, необходими за лекарската професия, и тази

остра нужда трябва да се удовлетвори.

Посочените изводи са тясно свързани с отговора на въпроса, достатъчна ли е

Хипократовата клетва днес, и затова се ползват като структура на цялата статия,

представяйки логиката на разсъждение на автора.

Първата част показва какво е фактическото съдържание на Хипократовата

клетва и кои именно са завишените и неверни очаквания в днешната представа за нея.

40

Втората част откроява някои от най-тиражираните заблуди, свързани с

Клетвата – че тя е пред пациентите, че обещава безплатно лечение, че налага принципа

„преди всичко не вреди“, че забранява евтаназията, както и хирургията, че е

универсален и изчерпателен етически кодекс на лекаря. В тази връзка се групират и 3

типа ангажименти, които лекарите поемат в Клетвата. Като цяло Хипократовата клетва

се визира като професионален етически кодекс, а заедно с това се открояват

естествените ограничения, произтичащи от времевата отдалеченост на този кодекс.

Третата част се опитва да отговори на въпроса защо все пак Клетвата е добила

този преувеличен статут на универсален етически кодекс за лекаря. В тази връзка се

изследват някои възможни обяснения – че Клетвата съдържа много етически стандарти,

наложили се като „вечни истини“ и като основа на добрата лекарска практика през

вековете; че не само лекарите, но и обществото има нужда от систематизация на

етическите стандарти заради изключителната обществена значимост на професията; че

лекарската професия е изключително и съдбовно обвързана с професионалната

общност; че системата от етически стандарти е важна за всички „страни“, свързани с

практикуването на професията - пациентите, лекарите, обществото; че тази професия

исторически е сред първите, които създават свой професионален кодекс и др.

Същевременно се прави извод, че Хипократовата клетва далеч не представя

изчерпателна съвкупност от етически стандарти, а покрива един твърде ограничен

спектър от отношенията на лекаря с пациентите и с колегите му. В тази връзка се сочат

някои от най-безспорните пропуски в тези две релации, показващи историческата

ограниченост на Клетвата. Това налага извода, че Хипократовата клетва е един

професионален етически кодекс, а посочените ограничения (пропуски) са естествени и

трябва да се имат предвид. Клетвата има не толкова конкретно, а по- скоро - голямо

символно значение като професионален етически кодекс на лекаря изобщо.

Четвъртата част защитава тезата, че и лекарите, и обществото имат нужда от

надежден професионален кодекс и се изтъкват някои от причините за това. Кодексът

трябва да отразява промените в обществените нагласи, свързани с промените в

обществото и с технологичните постижения. Хипократовата клетва не трябва да бъде

отречена, а да се утвърждава и ползва предимно духът й, останал във времето, а не да

се тълкува само конкретното й съдържание, което носи естествената си ограниченост.

41

Защитава се също и идеята, че в професионалната дейност на лекаря има място и

основания както за клетва (не случайно това се изисква и по закон), така и за отделен,

по-разгърнат и осъвременен, професионален кодекс. Дават се и някои препоръки за

това, какво би трябвало да включва този етически кодекс, какви функции фактически

да изпълнява той и как да се ползва, за да постига оптимално предназначението си и да

отговаря на очакванията както на лекарите, така и на обществото. Сочат се реалните

очаквания на обществото и на гилдията, а заедно с това - и необходимостта от

определена ясна деонтологична система за практикуването на лекарската професия.

Аргументира се също и необходимостта от непрестанно осмисляне и

актуализиране на професионалните етически стандарти за лекаря днес, както и

опасностите, свързани с тяхното подценяване.

Прави се изводът, че въпреки важността на професионалния етически кодекс за

лекарите, той не трябва да се приема като самоцел и да се абсолютизира, защото, както

всеки кодекс, той не изчерпва морала и не обхваща всички морални проблеми и

конфликти в професията. Решаващ за морала остава свободният избор на лекарите за

определено поведение. Но дори и в този избор лекарите могат да се подпомогнат от

професионалния етичен кодекс с неговата безусловност и яснота.

План

Въведение

Какво е Хипократовата клетва – отграничаване от наложената представа

Някои от заблудите, свързани с Хипократовата клетва

Защо Клетвата е добила статут на универсален етически професионален кодекс

И обществото, и лекарите имат нужда от надежден професионален етически кодекс

Изводи


3. Драмалиева, В. Ролята на държавата в полето на консумеризма - някои

етически аспекти. - В: Политическа икономия и икономическа теория. Сборник

статии от Първа национална конференция по политическа икономия (21-22 ноември

2013). С., Издателски комплекс – УНСС, 2014, 20 с. с. (162 – 176), ISBN 978-954-

644-583-4.

42

Резюме

Статията си поставя за цел да представи някои етически аспекти, свързани с

ролята на държавата в условията на консумеризма. Преди това обаче се отделя

специално място, за да се уточни самото понятие „консумеризъм“ и кой негов аспект

точно ще се има предвид, тъй като често се предизвикват спорове, произтичащи от

терминологичната неуточненост.

Първата част на статията очертава два основни смисъла на понятието

„консумеризъм“: 1. Усилията в подкрепа интересите на потребителите на пазара; 2.

Високите нива на потребление на пазара и увеличаването на разходите, като

характеристика на пазара и база за стабилна икономика. Правят се някои допълнителни

разяснения, свързани с двата смисъла и се уточнява, че статията ще има предвид само

първия смисъл и ще се абстрахира от втория, който също поражда свои етически

проблеми.

Втората част на статията представя разбирането за консумеризма като

подкрепа интересите на потребителите на пазара и разяснява защо изобщо

потребителите имат нужда от подкрепа – очевидно на свободния пазар съществуват

проблеми, които я инспирират. Именно те се дискутират в разяснителен план. В крайна

сметка се налага изводът, че консумеризмът поставя потребителя в неравностойна

позиция и повлиява негативно отношенията му с търговеца на микроравнище, както и

целия бизнес. Това го прави сериозно предизвикателство за съвременния пазар и

насочва към търсенето на справедливо решение, а именно - намирането на съответствие

между поведението на бизнес агентите и очакванията на потребителите (обществото).

За да се удовлетворят изискванията на потребителите, често е необходимо да се

наложат множество ограничения и забрани върху бизнеса и така да се регламентира

такова бизнес поведение, което да съвпада с желателното поведение на пазара. Тези

очаквания най-вече са свързани с ролята и възможностите на държавата, която

безспорно разполага и с инструментите да го осъществи. Същевременно тази намеса на

държавата на пазара поражда много етически проблеми, които са обект на анализ в този

случай. Справедливото решение и добрите резултати предполагат еднакъв подход и

към двете страни – към бизнеса и към потребителите.

43

Третата част представя ролята на държавата в подкрепа на интересите на

потребителите на пазара. Защитава се възгледът, че предоставянето на информация е

едно добро решение за намирането на търсеното съответствие между двете страни на

пазара. Информацията осигурява прозрачност за двете страни и гарантира равностойни

(справедливи) отношения на пазара. Специално внимание в днешно време заслужава

Интернет, като форум за информация и обмен на становища на потребителите относно

продукти, фирми и услуги, но и като форум, който същевременно създава

допълнителни етически проблеми. Ролята на държавата се разглежда именно в

контекста на информацията и нейното подсигуряване. Разглеждат се механизмите, чрез

които това може да се осъществи, и се сочат конкретни исторически примери за такива

решения. Посочват се широко наложилите се практики, чрез които държавата се

намесва с изискванията за предоставяне на информация на пазара. Специално място се

отделя на екологичната защита, която държавата припознава като свой ангажимент,

както и на някои съвременни техники за стимулиране на екологичното поведение на

пазара - . „зелени" или „био“ (продукти, магазини, стоки, технологии, услуги, бизнес,

политики); система от предупреждения за опасни за здравето и природната среда стоки

или за фалшификати; добрата репутация като средство за стимулиране и контрол за

адекватна екологична политика и др.

Четвъртата част визира консумеризмът като проблем на държавата и

разкрива откъде идват проблемите. Обръща се внимание най-вече на четири групи

противоречия: 1) необходимостта намесата на държавата на свободния пазар да се

дозира и същевременно трудността това да се осъществи; 2) необходимостта от силна

държава за контрол над консумеризма, а същевременно – отслабване на държавата в

резултат от консумеризма; 3) фактът, че консумеризмът и глобализацията неглижират

суверенитета и отслабват националната държава (външни и вътрешни фактори), а

същевременно се очаква силна и адекватна намеса на държавата; 4) фактът, че

консумеризмът и глобализацията отслабват гражданското общество, а същевременно се

усилват очакванията към различни граждански структури на пазара.

Посочените противоречия хвърлят топката в полето на политиката и

управлението. Засилват се очакванията към политическите решения, които да

минимизират неблагоприятните последствия от тези противоречия. Все повече в

44

обществото се говори не просто за политика, а за политики. Изискванията фактически

са не само към сферата на същинската политика, а към всички сфери, където

съзнателно и целенасочено се полагат определени усилия – т.е. навсякъде, където се

прилагат някакви политики - администрация, образование, наука, култура, дори и

бизнес. Не трябва да се изпуска и обстоятелството, че случващите се промени и

съпровождащите ги противоречия са сериозно предизвикателство и за демокрацията,

както в настоящия момент, така и в бъдеще.

По нататък се разглеждат някои основни форми, чрез които се осъществява

съвременната намеса – държавната намеса чрез законодателството, съдебната практика

и институционалния контрол; пряка намеса на граждански сдружения и

неправителствени организации; непряка намеса на гражданските организации чрез

инициирането на законодателство и чрез обществения контрол; ново разбиране за

отговорността в бизнеса и налагане на добри бизнес практики, свързани с информация

и реклама; движение за защита на потребителите.

В заключение се прави изводът, че проблемите, произтичащи от противоречията

на консумеризма, изискват нови, нетрадиционни решения за помиряване между

гражданите и консуматорите, както и между пазарите, държавата и демокрацията чрез

търсенето на баланс на глобално ниво и на адекватни за това ниво политики.

План

Въведение

Консумеризъм- понятието

Консумеризмът като подкрепа интересите на потребителите на пазара

Държавата в подкрепа интересите на потребителите на пазара

Консумеризмът като проблем за държавата

Изводи


4. Драмалиева, В. Защо е опасно възприемането на правото като етически

максимум в България. - В: Етиката в българската правна система. Сборник статии.

С., Издателски комплекс – УНСС, 2013, 16 с. с. (42 – 52), ISBN- 978-954-644-458-5.

Резюме

45

Въведението на статията поставя акцент на факта, че в съвременните условия

все повече нараства значимостта на човешката свобода, което увеличава съответно и

ролята на отговорността. Това прави все по-актуален и въпросът за регулирането и за

регулаторите в обществото - защото именно чрез тях се гарантира свободата. В този

контекст темата за основните регулатори става все по значима, защото ролята им се

екстраполира и върху очакванията за обществото.

Първата част в съдържанието показва, че днес, в условията на доминиращата

цел за осигуряване на икономическа и пазарна ефективност, все повече се търси как

регулирането също да се направи по-ефективно. Един от възможните начини това да се

случи е чрез утвърждаването на правото като по-надеждна система за регулиране на

поведението и отношенията в обществото. Фаворизирането на правото има своите

основания и някои от най-съществените се посочват като аргументи. Заедно с това се

разглеждат и някои съпътстващи явления на практиката то да се фаворизира.

Втората част е посветена на правния позитивизъм, като концепция,

разкриваща тенденцията за фаворизиране на правото като регулатор в обществото,

както и различните му аспекти. Специално се изтъква разбирането, че правният

позитивизъм стъпва на фаворизирането на правото и неговите предимства, но заедно с

това утвърждава правото като единствен адекватен регулатор и спасителен вариант –

особено за държави в ситуация на криза, като стъпва на аргумента, че правото включва

морала в себе си.

Сочат се две основни хипотези, свързани с фаворизирането на правния

позитивизъм - за върховенството на закона и за създаване на закони за всяка ситуация.

Заедно с това се подчертава, че при това разбиране акцентът пада именно върху

тезата, че правото включва морала в себе си. Същевременно обаче се утвърждава и

съпровождащата „по подразбиране“ теза - че правото изключва морала, като самостоен

регулатор, от обществения живот. Именно този аспект на правния позитивизъм се сочи

като сериозна заплаха за процесите в съвременното общество и се противопоставя на

всеобщия патос, с който правният позитивизъм се утвърждава като панацея за

регулирането и за решаването на всички проблеми в обществото днес.

Затова се отправя предупреждението, че представата за правото, като етически

максимум, далеч не трябва да се налага за изцяло позитивна. Всъщност тя и свързаните

46

с нея практики пораждат доста неблагоприятни явления в обществото, а същевременно

съдържат и други потенциални заплахи.

Изводът е, че неблагоприятните явления и заплахите, съпътстващи правния

позитивизъм трябва да се анализират и осмислят добре, за да не се допуска с лека ръка

да се неглижира такова важно достижение на човечеството, каквото е моралът.

Третата част на статията онагледява тази заплаха като обособява и посочва 10

групи реални заплахи, тясно свързани с неправилното разбиране на правото - като

етически максимум, както и с недалновидното му абсолютизиране - като неотменима

характеристика на съвременното общество и на демокрацията. Тези групи заплахи се

изтъкват и заради това, че представляват реална опасност и за процесите, протичащи у

нас. Именно това съставлява основната част от съдържанието на текста.

Посочват се и се разясняват в детайли следните конкретни опасности,

произтичащи от възприемането на правото като етически максимум:

1. Възможност за оправдаване на всяко неморално поведение;

2. Създаване на закони за определени хора и случаи;

3. Създаване на условия законите да не постигат целта си или самите те да причиняват

или предизвикват негативни последици;

4. Съществуващи „пробиви“ в законите;

5. Недобросъвестно използване на законите;

6. Фактът, че не всички морални стандарти могат да се формализират в закони;

7. Много морални стандарти остават извън правото, защото то фактически е морален

минимум, и не се формализират;

8. Правото е посегателство над свободната воля, защото винаги изразява чужда воля;

9. Принизява се ролята на отговорността – „разтоварване от отговорност“;

10. Негативно се повлиява човешката рационалност и взимането на решения.

Заключението определя за опасна и неприемлива заблудата за възприемането на

правото като етически максимум и като изчерпващ регулатор за модерното

демократично общество, където от всеки се изисква единствено и само спазване на

правните закони. Това само привидно улеснява живота и регулирането в обществото, а

всъщност е сериозно посегателство върху свободната воля и човешката рационалност.

Дори прилагането на правото е свързано с избор, тълкуване, оценки, взимане на

47

решения. Именно затова моралните ценности, норми, принципи и цели са още по-

нужни като утвърдени критерии в човешката дейност. Моралът не може да отсъства

като регулатор в съвременното общество, а напротив – от него има все по-голяма нужда

във всички обществени сфери, а неглижирането му е свързано с много опасности.

Далеч по-далновидно е да се търсят начини за оптимизирането на морала и за

целенасоченото му утвърждаване и използване в обществото при всички случаи, когато

е нужно съгласуване на индивидуалния и обществения интерес, а не за отхвърлянето и

изместването му от правото чрез крайното фаворизиране на концепцията за правния

позитивизъм. Правото фактически трябва да се визира като етически минимум.

План

Въведение

Правен позитивизъм. Правото като етически максимум.

Тезата „правото включва морала“и тезата „правото изключва морала“

Десет опасности, произтичащи от възприемането на правото за етически максимум



5. Драмалиева, В. Етосът в науката. - В: Етиката в българската наука. Сборник от

седма национална научна конференция по етика - 2011 г. С., Издателски комплекс –

УНСС, 2012, 15 с. с. (9 – 19), ISBN 978-954-644-347-2.

Резюме

Въведението започва с понятийни разяснения, предизвикани още от заглавието

и посочва, че именно в древността се формират основните смислови значения на

„етос“, свеждащи го до: общо пространство, общи характеристики, общ дух, както и

средство за внушение (първо в музиката, а после в реториката). Такава е етимологията

и именно тези смисли Аристотел влага в понятието „етика“, което той създава.

Съвременният смисъл на понятието „етос“ включва всичко, посочено: общо

пространство на действие и общуване; общ дух на определена общност от хора или

култура, който ги прави едно цяло; общи етически стандарти за оценка и регулиране на

поведението - ценности, идеали, норми, принципи, нрави, качества (достойнства),

модели на поведение; обща етическа нагласа (предразположеност); обща етическа

48

компетентност, благонадеждност и добра воля. Етосът е обществено структурирана

реалност и всичките й участници следват нейните правила, изисквания, модели на

поведение.

Втората част на статията си поставя задачата да обоснове как е възможна

науката. Посочва се, че методологията и методологичните норми са определящи за

развитието й. Същевременно моралните норми също имат важна роля, защото

подпомагат изследователите да овладяват човешките слабости и отклонения, които

пречат на обективността в науката, както и да правят разумен избор и да решават

различни морални дилеми. На това се базира и изводът на Робърт Мертън (1942 г.), че

науката се нуждае както от методологичните норми, така и от специални морални

норми, които той нарича „етос” на науката.

Третата част представя най-важните етически норми, които са важни за

науката, така както Мертън ги е систематизирал и изразил в акронима CUDOS -

Communalism, Universalism, Disinterestedness, Organized Skepticism. Именно тези

определящи науката етически стандарти се разясняват подробно по-нататък –

обществен характер, универсалност, безкористност, умерен скептицизъм. Сочи се и

добавеното по-късно от Джон Зимън допълнение към акронима като пети компонент –

изискването за оригиналност. Правят се изводи защо така формираната представа е в

основата на съвременния етос на науката, който става все по-нужен за развитието й.

Четвъртата част сочи етическите стандарти в науката като „правилата на

играта“, без които никоя игра не може да се осъществи. Заради важността си те се сочат

също и като критерий за правилното поведение в науката и самите налагат определени

модели на поведение, които постепенно се утвърждават като правилни, надеждни,

желателни, традиционни, а етосът на науката се приема и като етика на науката.

Петата част дава обща представа за етиката на науката като приложна етика.

Тя се разглежда, от една страна, като прилагането на етически стандарти към

специфичната сфера на науката и научната дейност с цел оценка и регулиране на

поведението и отношенията в нея, както и за анализ и решаване на всички възникващи

ценностни проблеми, а от друга страна - като професионална етика на учените.

Шестата част проследява някои основни възлови етапи в дългата история на

професионалната етика в науката, тръгвайки още от 17.в. и стигайки да зараждането на

49

идеята, че е необходимо да се води специално обучение, свързано с етиката в науката.

Представят се целите и очакванията на целенасоченото обучение по етика. Отделя се

внимание на различни утвърдени модели на добра практика в науката, които

утвърждават значими етически стандарти в поведението на учените в различни сфери –

изследователи, преподаватели, анализатори. Сочат се някои основни проблеми, които

са предизвикателство за етиката в науката.

Седмата част отделя специално внимание на нарушаването на етическите

стандарти в науката и на заплахите, които съпровождат тези отклонения. Етически

недопустимите практики (нарушения) в етиката се групират в 4 групи: небрежност;

съзнателно заблуждение; други отклонения от утвърдената научна практика;

общочовешки организационни отклонения. Пояснява се какви отклонения точно се

отнасят към всяка от тези групи и се изтъкват особеностите им. Всички те затрудняват

научната дейност и са сериозно предизвикателство за учените.

Като извод се прави обобщението, че етиката в науката систематизира и

изгражда моделите на правилното поведение, като същевременно очертава границите и

спецификата на недопустимото поведение. Това я прави много актуална за практиката.

План

Какво е „етос”

Как е възможна науката

Кои са основните етически стандарти за науката

“Правилата на играта” и правилното поведение в науката

Етика на науката – 2 аспекта: анализ и решаване на етически проблеми в науката;

професионална етика на учените

Историята на професионалната етика в науката

Отклонения и етически недопустими практики в науката

(1) Небрежност

(2) Съзнателно заблуждение

(3) Други отклонения

(4) Общочовешки организационни отклонения

Извод


50

6. Драмалиева, В. Политическа коректност. - В: Сборник от юбилейна

международна научна конференция Политологията като наука и академична

дисциплина в България: състояние, проблеми, перспективи - 2010 г. С., УИ

„Стопанство”, 2011, 18 с. с. (324 – 338), ISBN 978-954-644-214-7.

Резюме

Първата част на статията представя понятието „политическа коректност“, като

най-напред го дистанцира от прякото му етимологично значение на съставките –

политика и коректност, задаващи смисъла на етическа добродетел, какъвто

действително е бил той през 18. в. Представя се историческата ситуация, в която

понятието променя радикално значението си, като терминът често е пейоративен.

Пояснява се, че днес политическата коректност означава: езика, идеите, политиките и

поведението, чрез които се прави опит да се сведат да минимум социалните и

институционалните нарушения в контекста на професии, пол, раса, култура, сексуална

ориентация, увреждания, възраст и др. различия. В този контекст се разглеждат

различните ограничения (забрани) – на езика, на мисленето (идеи, мироглед , наука,

ежедневно мислене), на поведението (вербално и невербално), които политическата

коректност налага, и се търси обяснение за смисъла им. Сочат се механизмите, които

политическата коректност използва за „закрепване“ и налагане на забраните.

Акцентира се на противоречивият характер на политическата коректност.

Втората част на текста проследява историята на обособяването на

политическата коректност, като предисторията се търси в изначалната човешка

практика да се неглижират старите ценности и стремежът на гражданите да налагат

своите възгледи, оспорвайки тези на предшествениците. Същинското обособяване

обаче се отнася към Франкфуртската школа – 20-те години на 20 в. Проследява се и

оформянето на тази идея по-нататък в развитието на обществото и световната мисъл до

70-те и 90-те години на 20. в. – левица, феминисти, културни войни, либерално

настроени реформатори, движение за академични промени и др.

Третата част на изложението си поставя за цел да представи не само

негативизма и отричането на политическата коректност, но и критичните възражения

срещу нея. Сред многобройните негативни коментари и отрицания се обособяват 4

51

основни групи възражения, на които се отделя специално внимание: 1) че ограничава

свободата; 2) че ограничава правата; 3) че ограничава справедливостта; 4) че

ограничава толерантността. Заедно с това политическата коректност се окачествява

като тоталитарна практика и се разкриват други нейни особености, свързани с

противоречивата й същност.

Четвъртата част разглежда влиянието на политическата коректност

специално върху политическата сфера. Въздействието й се свързва с използването на

сходен политически език от различни политически партии, размиване на границите

между лявото и дясното, появата на „професионални“ политици, сходни шаблони,

изчезване на идеологиите, политическа фрустрация, политическа апатия и недоверие на

обществото, засилване на културните войни, дискредитиране на либерализма. Тези

практики се разясняват.

Петата част на статията разглежда влиянието на политическата коректност

специално върху академичната среда. Приемането на различията и налагането на

мултикултурализма се визират като двата основни стълба на политическата коректност

и точно те консолидират академичните усилия за промяна срещу традиционалистите и

консерватизма им. Разглеждат се 4 основни проблемни полета, които политическата

коректност оспорва и опитва да промени в академичната среда: 1) езика (налага

езикови кодекси); 2) канона от емблематични произведения на Западната литература

(налага нов прочит); 3) различните възгледи за истината, залегнали в културните войни

(честа подмяна на истината с политика); 4) разбирането за традиционната роля на

жената (налага феминизма и неговите културни предизвикателства).

В заключение се изтъква, че политическата коректност не е еднозначна нито като

смисъл, нито като значимост. Тя не бива да се възприема крайно - нито като най-

голямото зло, което убива академизма, политиката и всички ценности на обществото,

нито като единствено спасение в съвременния свят. Нито голословното отричане, нито

безпрекословното налагане са правилно решение. Към всичко трябва да се подхожда

индивидуално и критично и най-вече – трябва да се избягват културните клишета,

защото те също са политическа коректност.

Специално се сочи изключителната отговорност на политологията, която се

изправя пред предизвикателствата на политическата коректност и е призвана да

52

изследва многообразните й проявления, предизвиканите последствия, разнопосочните

въздействия. Специалната отговорност се налага заради важната роля на политологията

– за политическия анализ, за политическия живот, за науката и нейните ценности, за

академичното образование.

План:

Понятието

История на обособяването

Критичните възражения (1-4)

Влияние върху политическата сфера

Влияние върху академичната среда

Изводи за отговорностите на политологията относно политическата коректност


7. Драмалиева, В. „Доброто” на пазара. - В: Етиката в българската икономика.

Сборник от шеста национална научна конференция по етика - 2009 г. С., УИ

„Стопанство”, 2010, 16 с. с. (23 - 32), ISBN 978-954-644-131-7.

Резюме

Първата част на текста е уводна и представя особеностите, свързани с

прилагането на ценността „добро“ в бизнеса. Тръгва се от широкото приложение на

доброто и универсалната му значимост като морална и етическа ценност. Заедно с това

се сочи, че именно доброто става повод за противопоставянето на морала и бизнеса.

Именно в тази връзка се разглеждат бизнесът и моралът като специфични сфери. Сочат

се аргументи, че между тях съществуват не само различия, но и общи неща, на които се

дължи възможността за взаимодействие между бизнеса и морала. Моралът има място в

бизнеса, както във всяка друга сфера, като той носи спецификата на средата.

В този контекст се разглежда мястото на доброто, като основна морална ценност

и етическа категория, в бизнеса. На пазара абстрактното човешко „добро” се съчетава с

традиционни за бизнеса цели - печалба, разгръщане, технически напредък - и така

придобива нови измерения. Именно на тях е посветена статията по-нататък –

разглеждат се 6 значими „модификации“ на доброто на пазара – добър бизнес, добра

бизнес практика, добра репутация, добро сътрудничество, добър мениджър, „прави

53

добро!“ - и се търсят особеностите на промяната при адаптирането на доброто в

условията на бизнеса.

Добър бизнес е конкретизация, която се визира най-напред. За добър бизнес се

определя този, който е успешен, но не „на всяка цена“. От етическа гледна точка е

важно да се очертаят именно границите на допустимост при постигането на успех

(печалба) в бизнеса. Добър бизнес е този, който постига добра печалба, но заедно с това

има адекватно пазарно поведение - то означава познаване и съобразяване с всички

особености и изисквания на пазара. Зачитането на етически стандарти в основните

отношения, чрез които се реализира бизнесът, също е сред изискванията на пазара.

Добра бизнес практика е конкретизация, която обобщава поведение, съчетаващо

постигането на икономическите цели със зачитането и съблюдаването на ценностите,

нормите и принципите на бизнес етиката. Тя улеснява общуването вътре в самия бизнес

(отношенията между фирмите и организационните отношения във фирмите) и е от

полза за бизнес агентите. От друга страна, тя прави по-надеждно общуването между

бизнес агентите и потребителите, което е от взаимна полза и за двете страни –

човешките ценности и правата на потребителите са гарантирани, а бизнесът привлича

повече клиенти. Добрата бизнес практика създава условия за успешен бизнес и

предизвиква обществено одобрение; свързана е и с модела на лоялната конкуренция,

която улеснява играчите, защото им показва какво пазарът очаква от тях и от другите.

Добра репутация е трайно наложило се положително мнение на пазара за бизнес

агентите, признаващо техния авторитет и заслугите им (1) за производството и

разпространяването на качествени и сигурни стоки и услуги и (2) за съблюдаването на

добрата бизнес практика. Това мнение се основава на миналото им поведение и е

свързано с аналогични очаквания за бъдещето. Разглеждат се икономическите ползи на

добрата репутация, както и връзката й с друга важна етическа ценност - доверието.

Добро сътрудничество е важно не само за съдружията в бизнеса, но и за

компании с конкурентни интереси в един бранш или сфера. Доброто сътрудничество е

от взаимен интерес както за конкурентите, така и за потребителите на техния бизнес.

Ако сътрудничеството е в интерес на бизнес агентите, но е в ущърб на потребителите,

то се превръща в картел, което е недопустимо, защото е неетично и незаконно.

54

Добър мениджър означава пригодността да се изпълняват определени дейности

и да се постигат определени цели, приоритетни за бизнеса. За да е пригоден

мениджърът трябва да притежава не само икономически и управленски, но също и

етически умения. Притежаването на такива умения, свързани с принципа на

справедливостта и с уменията за етически анализ и за взимането на етически правилни

решения, подпомага професионалната компетентност. Добрият мениджър има водеща

роля както за изграждането, така и за функционирането на морала във фирмените и

междуфирмените отношения, а също – в отношенията с потребителите. Той е един вид

„гарант” за морала, както и за съблюдаването на изискванията на бизнес етиката.

„Прави добро!” произтича от изключителната абсолютна ценност на доброто за

морала и затова е широко възприета и безспорна етическа норма и критерий за

правилно (етично) поведение. В бизнеса обаче тя не е приложима, защото се свързва с

безкористна грижа, каквато не е типична за него. На пазара тя присъства с „негативна”

формулировка - „Не причинявай умишлено зло!”. Изискването е да не се вреди

целенасочено на другите участници на пазара чрез измами, изнудване, насилие,

саботиране на дейността, злоупотреба с имиджа, уронване на добрата им репутация.

Изводът, който се налага е, че макар и да не е сред основните мотиватори на

бизнеса, доброто присъства на пазара в различни форми: като резултат, съпровождащ

бизнеса - увеличаване на обществено благо и задоволяване на потребностите; като

баланс в търсенето и постигането на много добри неща на пазара; като усилия за

съвместяване на човешките интереси и ценности; като умението да се разпознава

доброто от злото и да се предпочита доброто; като едновременно съвместяване на

печалбата и етическите стандарти; като съблюдаване на бизнес етиката. Заедно с това

доброто означава и всички посочени конкретизации, които бяха разгледани.

Доброто, въплътено в изискванията на бизнес етиката, цялостно подпомага

общуването на пазара. Дори когато заради някои изисквания на добрата бизнес

практика бизнесът търпи известни моментни загуби от пропуснати възможности за

печалба (пропуснати ползи), това се коригира в бъдеще от добрата репутация,

доверието, сътрудничеството. Дори ако се налага да се инвестира допълнително в

добрата репутация и в доверието, инвестицията е икономически разумна и оправдана.

55

План

Особеностите на „доброто“ в бизнеса

Добър бизнес

Добра бизнес практика

Добра репутация

Добро сътрудничество

Добър мениджър

„Прави добро!” на пазара


8. Драмалиева, В. Сътрудничество на финансовия пазар. - В: Етиката в българската

икономика. Сборник от шеста национална научна конференция по етика - 2009 г. С.,

УИ „Стопанство”, 2010, 10 с. с. (149 - 155), ISBN 978-954-644-131-7.

Резюме

Въведението разяснява ролята на конкуренцията и сътрудничеството на пазара.

Защитава се идеята, че не само конкуренцията е неотменима характеристика на

свободния пазар, но също и сътрудничеството. Показва се в какви аспекти се проявява

то и какво е предназначението му на пазара, а бизнес етиката се визира като средство,

което допринася за постигането му.

Втората част от изложението отговаря на въпроса дали е възможно

сътрудничество между конкуренти. Това се налага, защото сътрудничеството на пазара

често се приема като възможно единствено за отношенията на сдружения, съдружници

или свързани звена на пазара. Тук напротив - защитава се мнението, че

сътрудничеството е от значение и за фирми с конкуренти интереси в една област или

бизнес сфера. За съжаление тези фирми обикновено не си дават сметка за това и

предварително ограничават възможностите за подобно сътрудничество помежду си,

което не е от полза нито за тях самите, нито за бизнеса като цяло, нито за

потребителите, нито за обществото. Това е напълно валидно и за финансовия пазар.

Третата част аргументира защо на пазара е толкова важно да се толерира не

само на конкуренцията, но и сътрудничеството. Специално се визират отношенията на

финансовия пазар - между банки, между застрахователни компании, между брокери,

56

между лизингови фирми, между финансови (осигурителни, пенсионни, инвестиционни)

фондове. Обръща се внимание на това, че компаниите често допускат грешката да се

конкурират помежду си „с всякакви средства“ и „на всяка цена“, което често се оказва

пагубно за тях самите, защото нелоялната конкуренция злепоставя собствения им

бранш и поражда недоверие към всичките му членове.

Четвъртата част разяснява защо е нужно сътрудничество и на нашия

финансов пазар. Тръгва се от предпоставката, че определени цели на пазара са

постижими единствено и само чрез сътрудничество и не са по силите на никоя отделна

компания. Посочват се и се дискутират пет такива важни цели, постижими единствено

чрез сътрудничество между конкурентите на финансовия пазар: (1) изграждане и

утвърждаване на доверие у потребителите; (2) изграждане и развитие на финансова

култура в обществото; (3) предотвратяване на финансови измами; (4) създаване на

адекватни закони; (5) налагане и съблюдаване на лоялна конкуренция и добра бизнес

практика. Всяка от тези цели се разглежда отделно, а за твърденията се привеждат

аргументи, които внасят допълнителна яснота за необходимостта от постигането на

посочените важни пазарни цели.

В заключение се сочи, че сътрудничеството има свое място в бизнеса, без да

противоречи на конкуренцията и без да я отхвърля. Сътрудничеството действително е

изключително важно, но добрата бизнес практика на финансовия пазар не допуска да се

абсолютизира нито то, нито конкуренцията. Сътрудничеството също има своите

ограничения и не може да се приема безкритично, както и конкуренцията. Етически

недопустими са картелните сдружения на пазара, които обикновено накърняват

интересите на потребителите или на обществото, с което се нарушава балансът на

финансовия пазар. Затова те са етически и юридически недопустими.

План

Конкуренция и сътрудничество

Възможно ли е сътрудничество между конкуренти

Не само конкуренция „на всяка цена”, но и сътрудничество

Защо е нужно сътрудничество на нашия финансов пазар

Пет важни цели, постижими единствено чрез сътрудничество между конкурентите

на финансовия пазар:

57

(1) изграждане и утвърждаване на доверие у потребителите;

(2) изграждане и развитие на финансова култура в обществото;

(3) предотвратяване на финансови измами;

(4) създаване на адекватни закони;

(5) налагане и съблюдаване на лоялна конкуренция и добра бизнес практика

Изводи

9. Драмалиева, В. Морален хазарт – морален риск и предпоставка за финансови

престъпления. - В: Теория и практика на финансовите престъпления. Сборник от

Юбилейна международна научна конференция - 2007 г. С., УИ „Стопанство”, 2008,

11 с. с. (172 – 178), ISBN 978-954-494-957-0.

Резюме

Първата част започва с разяснение на това, какво се разбира под „финансови

престъпления“ - нарушение на законите, при което се накърнява интересът на

обществото или на негов член. Заедно с това те се визират и като сериозен риск за

бизнеса - не само за отделния бизнес, но също и за финансовата система на всяко

стопанство, както и за икономиката като цяло. Сочи както диапазонът, така и

разнообразието на техните форми. Съвременната либерализация на движението на

капитали и плащания в глобален аспект, както и новите технологии също слагат свой

отпечатък на финансовите престъпления. Поради негативното им влияние върху цялата

икономическа система е важно да се анализират факторите, които ги предизвикват.

Втората част анализира несигурността и риска, които характеризират пазара и

желанието на бизнес агентите да се избавят от тях, поради което те трансформират,

прехвърлят и търгуват риска. Така се създава и застраховането, което се обособява и

като отделен бизнес. Същевременно именно трансферирането на риска се визира като

предпоставка за обособяването на един нов риск – моралния хазарт.

Третата част представя спецификата на моралния хазарт като нов вид морален

риск, свързан с трансформацията на риска в бизнеса. За целта първо се уточняват

понятията „морален риск“ и „морален хазарт“. Правят и допълнителни разяснения за

моралния хазарт в контекста на разбирането на К. Ароу, който го въвежда, и отнасянето

му към кредитния пазар от Дж. Стиглиц. Представят се 3 типа морален хазарт, като

58

разграничението е в зависимост от това, чие поведение е източник на риска: 1) морален

хазарт в поведението на агентите; 2) морален хазарт в поведението на принсипалите; 3)

морален хазарт в поведението на държавата. Обстойно се разглежда спецификата на

всеки от посочените видове и се посочват етическите проблеми, които поражда.

Особено внимание се отделя на етическите проблеми, породени от поведението

на държавата – още повече, че тя се намесва на пазара като гарант, а целта й е да

преодолее моралния хазарт. Фактически обаче с намесата си държавата също

предизвиква морален хазарт, защото множество рискове се прехвърлят, трансформират

и изместват и така пораждат безотговорност в поведението на икономическите агенти.

Това парадоксално поведение поражда етически проблеми, които заслужават внимание.

Четвъртата част в изложението си поставя за цел да систематизира някои

основни изводи, които се налагат от направените констатации за спецификата на

финансовите престъпления днес и за моралния хазарт като явление на финансовия

пазар. Изводите са групирани в 7 основни групи и акцентират на трудностите за

преодоляването на моралния хазарт - най-вече заради противоречивата му същност и

заради наличието на различни „страни“, които директно го повлияват – агенти,

принсипали, държава. Заедно с това се показва защо и отношението към моралния

хазарт също е противоречиво – от една страна, го избягват заради сътресенията, които

предизвиква, а от друга страна – често бизнес агентите го предпочитат, защото го

приемат като „по-малкото зло“ на пазара в сравнение със щетите, предизвикани от

други рискове. Това обаче завихря нова спирала на прехвърлянето на рискове на

финансовия пазар, което предизвиква неочаквани кризи.

Изводът обобщава, че моралният хазарт трябва да се разглежда не само в

качеството си на предпоставка за финансови престъпления, но също и в качеството си

на по-глобално влияние върху финансовия пазар, както и върху икономиката като цяло.

План

1. Финансови престъпления

2. Несигурност и риск в бизнеса

3. Морален хазарт - риск, свързан с трансформацията на риска в бизнеса

3.1. Морален хазарт в поведението на агентите

3.2. Морален хазарт в поведението на принсипалите

59

3.3. Морален хазарт в поведението на държавата

4. Обобщение за морален хазарт и финансови престъпления (1 - 7)

Изводи

Цитирана литература

10. Драмалиева, В. Моралните права и икономическите права като европейска

ценност. – В: Философски аспекти на интегрирането в европейското социално-

културно и икономическо пространство. Сборник от научна конференция. С.,

„Рацио” 90, 2004, 18 с. с. (32 – 50), ISBN 954-8566-37-0.

Резюме

Въведението представя значимостта на човешките права изобщо и поставя

проблема, че икономическите права често се противопоставят на останалите човешки

права – морални и граждански, което се отразява отрицателно както на икономиката,

така и на обществото. Представя се тезата, че въпреки значимостта си, икономическите

права не трябва да доминират над останалите човешки права и/ или да им се

противопоставят, така както икономическата сфера не може да се противопоставя на

цялостния обществен живот. В България тази практика също се наблюдава, което има

обяснение, но не трябва да се подминава с лека ръка. Изложението по-нататък

аргументира защо това е така и защо темата е толкава актуална.

Първо се представят човешките правя като понятие и като проблем и се прави

историческа справка за обособяването им като мисловна абстракция и необходимост.

Очертават се два кръга от важни проблеми, които хората се опитват да решат във

връзка с правата: (1) обособяване и систематизиране на правата; (2) защита и

гарантиране на установените права във всички сфери на обществения живот.

Разглеждането на тези аспекти е свързано и с разясняване на връзката между правата и

задълженията, както и на твърдението, че правата не са неотменна даденост.

Втори акцент в изложението е върху икономическите права, които се визират в

очертания до тук контекст на взаимни зависимости и значимост на човешките права,

заради това, че са съществена част от тях. По аналогия с представеното за правата

изобщо икономическите права се визират във връзката им с два кръга проблеми (1)

60

определяне на икономическите права (кои са основните икономически права) в даден

период и (2) гарантиране на икономическите права на даден исторически етап.

По първия кръг проблеми се разглеждат и систематизират различни права -

право на собственост, право на свободна инициатива за производство и размяна, право

на конкуренция за налагане на пазара, право на печалба, право на труд, право на

сдружаване, право на равностойно заплащане, право на договаряне, право на

възмездяване, както и някои функционални икономически права, като при това се

подчертава защо те не трябва да се откъсват от общочовешките и от гражданските

права. Показват и някои недопустими практики, свързани с интерпретирането и

упражняването на икономическите права.

По втория кръг проблеми се анализират начините за гарантиране на

икономическите права. Защитава се идеята, че държавата е важен, но не е единственият

гарант на икономическите права. Особено важно е и в икономическата сфера правата да

се разглеждат във връзката им със задълженията и отговорностите на икономическите

субекти. Заради това моралните и юридически отговорности на хората с по-значима

роля в бизнеса не само се увеличават, но и неминуемо се усложняват. Често се налага

правата да се анализират и субординират, което изисква специфична нагласа и усилия

от страна на бизнес агентите. Сочат се и конкретни заплахи, които съпровождат

несъобразяването с тези изисквания.

В заключение се посочва как бизнес етиката би могла да е от полза в тази посока.

План

Актуалност на темата

Проблемът за човешките права

(1) Обособяване и систематизиране на правата – кои са човешките права?

(2) Защита и гарантиране на установените права във всички сфери на

обществения живот – как да става това?

Икономическите права като специфични права

(1) Кои са основните икономически права

(2) Гарантиране на икономическите права

Изводи


61

11. Драмалиева, В. Екологичните проблеми и бизнес етиката. – В: Философски

аспекти на интегрирането в европейското социално-културно и икономическо

пространство. Сборник от научна конференция. С., „Рацио” 90, 2004, 11 с. с. (50 –

61), ISBN 954-8566-37-0.

Резюме

Въведението представя първо ролята и значимостта на бизнес етиката за

съвременната икономика, както и обвързването на отношението към природата с

етическата проблематика изобщо. Сочи се също, че на практика отнасянето на

екологичните проблеми към бизнеса предшества обособяването на бизнес етиката като

специфична приложна етика и може да се визира като продължение на политиките на

Римския клуб.

Първата част на изложението представя 4 групи аргументи, обясняващи защо

екологичните проблеми стават важни за бизнес етиката след обособяването й: 1) чрез

бизнеса човечеството в най-голяма степен влияе отрицателно върху природата и

създава екологичен дисбаланс; 2) отношението към природата е също и опосредено

отношение към други хора - настоящи и бъдещи; 3) екологичните проблеми засягат

интересите на мнозинството и на всички хора; 4) екологичните проблеми пряко засягат

проблемите на развитието, които са първостепенни за всеки бизнес.

Аргументите, които днес се изтъкват в полза на мерките за опазване на околната

среда и разходите за екология, са базирани главно на разбирането за социалната

отговорност на бизнеса и на конкретните задължения, произтичащи от отговорността.

Защитава се идеята, че именно заради това са необходими определени механизми,

които да подтикнат бизнеса в тази посока, защото той не би го направил от само себе си

и без усилия. Това е и позицията, която споделя бизнес етиката.

Втората част дискутира механизмите - които са възможни и които са

адекватни. Механизмите са различни и са свързани с основните субекти, които носят

отговорност за решаване на екологичните проблеми в бизнеса: държавата, обществото,

самите бизнес агенти. На таза основа се обособяват три групи механизми: (1) свързани

с държавата и закона; (2) свързани с обществото и неговите организации; (3) свързани с

мениджърите в бизнеса и с бизнес етиката.

62

Специално внимание се отделя на всяка от тези 3 групи механизми, като се

очертават някои техни особености и характерни съвременни „техники“. Същевременно

се сочат и заплахите, които съпътстват както неглижирането, така и абсолютизирането

на всеки от тези механизми. Дават се предпочитания на някои съвременни тенденции.

Особено място се отделя на ролята на бизнес етиката, която се визира като една

добра възможност за стимулиране на екологичната защита в съвременния свят, макар

че не разполага с принудителните механизми на правото. Бизнес етиката обаче

формира определени ценности, нагласи, начини на мислене, модели за анализ, оценка и

взимане на решение. Формирането на такива умения е основа на новото разбиране за

професионализъм в съвременния бизнес и е свързано с екологично справедливата

политика, която мениджърите осъществяват. Заедно с това адекватното решаване на

екологичните проблеми става база за добрата бизнес практика днес и за добро

приемане на съответния бизнес от обществото.

В заключение се сочи защо усилията на бизнес етиката са насочени главно към

осигуряване на превантивност и предсказуемост в отношението на бизнеса към

околната среда.

План

Въведение в проблема

Място на екологичните проблеми в бизнес етиката (четири групи аргументи 1 - 4)

Три групи механизми, свързани с различните субекти, отговорни за екологията на

пазара:

(1) свързани с държавата и закона

(2) свързани с обществото и неговите организации

(3) свързани с мениджърите в бизнеса и с бизнес етиката

Изводи

63

Статии в колективно двуезично издание: (3)

Stoychev, I., A. Vassileva, M. Slavova, V. Dramalieva, G. Zabunov, J. Draganov. Global

Management and Marketing – the Japanese Experience. S., Stopanstvo, 2008.

Стойчев, И., А. Василева, М. Славова, В. Драмалиева, Г. Забунов, Ж. Драганов.

Глобален мениджмънт и маркетинг - японският опит. С., УИ „Стопанство”, 2008.

ISBN 978-954-494-915-0.

Статиите се основават на казуси и теми, които са проучени и разработени по

време на специализация в университета Рицумейкън Азия Пасифик (Ritsumeikan

Asia Pacific University) в Бепу, Япония през 2007 г. и представени на специална

научна сесия

1. Dramalieva, V. Business Ethics in Japan. - In: Global Management and Marketing – the

Japanese Experience. S., Stopanstvo, 2008, 13 s.p., (рр. 52 - 60).

Драмалиева, В. Бизнес етика в Япония. - В: Глобален мениджмънт и маркетинг –

японският опит. С., УИ „Стопанство”, 2008, 15 с. с. (59 – 69).

Резюме

Въведението представя спецификата на свободния пазар и същевременно –

необходимостта да се направят пазарните отношения по-предсказуеми, което намира

израз в практиката да се съблюдават определени етически стандарти. Същевременно

наличието на различни културни модели водят до съществуването на различни бизнес

етики в западната и в японската култури. Това не само че не стимулира, но често

добавя допълнителни затруднения към усилията да се подпомогне общуването на

пазара. Затова е интересно да се изследва по-задълбочено какво обуславя различните

културни модели и различните етически стандарти на пазара, който си има своите

особености. Това предопределя и актуалността на сравнителния подход в етиката днес.

По-нататък се очертават характерните особености на западния културен модел и

етика, като се дава обяснение на различията и на ключовите етически стандарти, които

доминират. Същевременно се сочат японски модели на поведение, които са причина за

взаимното неразбиране. Своеобразието може да бъде разбрано в контекста на

религиозното и философско минало на японците, което се свежда до 3 особено значими

64

парадигми - шинто, конфуцианство и будизъм, повлияли най-вече съвременните

японци със своите етически стандарти и традиционни модели на поведение.

Първата част на изложението си поставя задачата да посочи основните

стандарти и практики в японската бизнес етика. Сред най-съществените й черти са:

силна обществена ориентираност, деонтологичност, безусловност, търсене на общото

съгласие, лоялност. Сочат се и различни примери от японската практика, която е

утвърдила стопански модели, базирани на тези етически стандарти - доживотното

назначаване; екипното общо съгласие; компанията като цел сама по себе си;

компанията като осмисляща живото на работника; управление, базирано на личната

лоялност и на старшинството; междуфирменото сътрудничество „кейрецу”; строгата

йерархия и толериране на ранкирането и ранговете; дългосрочност на перспективите –

както на плановете за разрастване, така и на партньорските връзки; японският стил на

мениджмънт и заплащане; хармонията като обща цел.

Втората част на изложението сравнява тези японски практики със западните

практики в подобни ситуации. Заедно с това се сочат позитивите и негативите им, както

и някои типични японски практики, които се опитват да преодолеят негативите –

например „номи кай” и др.

Заключението изтъква, че действително много от недоразуменията в бизнеса са

резултат от различията и взаимното неразбиране на двете страни, но заедно с това е

налице и практика за взаимното повлияване на двете културни традиции. То се

очертава в няколко посоки: от една страна, западните мениджъри се опитват да

култивират и наложат определени японски етически стандарти във фирмата си; от

друга страна, някои до скоро устойчиви японски етически стандарти и практики са

силно повлияни и разтърсени от западните етически стандарти и модели; от трета

страна, в съвременната глобално развиваща се среда никоя страна не може да

просъществува в изолация, разчитайки само на собствените си ценности и достижения

– нужни са взаимни компромиси.

Посочва се също, че съвременната бизнес етика би могла да е полезна в тази

посока. Тя се използва като един вид взаимно междукултурно „споразумение”, което

подпомага преодоляването на различията като унифицира и систематизира най-

65

важните за бизнеса етически стандарти и държи на тяхното прилагане в бизнес

практиката, независимо от коя културна традиция е произходът им.

План

Въведение

Основни стандарти и практики в японската бизнес етика

Разликата между японските и западните етични стандарти



2. Dramalieva, V. The Backgrounds of Business Ethics in Japan. - In: Global

Management and Marketing – the Japanese Experience. S., Stopanstvo, 2008, 15 s.p., (pр.

160 - 170).

Драмалиева, В. Миналото на бизнес етиката в Япония. - В: Глобален мениджмънт

и маркетинг – японският опит. С., УИ „Стопанство”, 2008, 17 с. с., (176 – 188).

Резюме

Въведението представя проблемът и неговата актуалност. Основната изходна

предпоставка на изложението е, че за да се разберат японците днес, е важно да се

разбере тяхното религиозно и философско минало, което е повлияно от три основни

философски и религиозни традиции: шинто етика, конфуцианска етика и будистка

етика, които те възприемат едновременно като философия, религия и идеология.

Първо е отделено място на шинто – древната японска политеистична народна

религия, като се проследява обособяването, развитието и съществените й черти.

Разглежда се и синкретизмът между шинто и будизъм, като особеност на японската

религия като цяло, както и фактът, че пълно отделяне на японската религия от

държавата и политиката се осъществява едва след Втората световна война, когато

императорът е принуден от американската армия да се отрече от своята божественост.

Сочат се също и морални стандарти на шинто, които най-вече са повлияли

съвременната японска бизнес етика - правилното поведение, чувствителността,

нагласата, задължението за лоялност към предците, хармонията, честта на семейството,

правилният поздрав и уважителната фразеология, любовта към природата, физическата

чистота.

66

На второ място се разглежда конфуцианството като комплексна система от

морални, социални, политически, философски и религиозни възгледи, която има

влияние върху културата и историята на Източна Азия и до днес. Представят се

основни данни за възникването и навлизането му в Япония. Сочи се, че към Конфуций

може да се подхожда от два различни аспекта: 1) неговите основни принципи,

философската му система и собственото му развитие; 2) проявлението на принципите

му. Тези принципи силно повлияват японската култура, история и етика; имат сериозен

принос за индустриализацията на страната и са в основата на японската бизнес етика.

Те осигуряват мотивация, дисциплина и умения, необходими както за модернизацията

на страната, така и за решаването на съвременни проблеми. Дискутират се най-важните

теми и принципи от конфуцианството, които са повлияли японския бизнес и трудовите

отношения: рационализъм; добронамереност и милосърдие; пет основни отношения,

свързани със специфични задължения; синовен пиетет (синовна преданост); лоялност;

ритуали; доверие; йерархия; социална хармония; управление; добродетелният човек.

На трето място се разглежда будизмът като религия и идеология и контекста

на „пробуждането“. Изтъкват се някои обстоятелства, свързани с обособяването му в

Япония. Специално внимание се отделя на 3 групи идеи в Будизма, които са повлияли

японската бизнес етика - средният път; четирите възвишени истини; „сила”

(добродетелното поведение).

Изводът сочи, че представените философски и религиозни модели действително

имат изключително въздействие върху историята на Япония и са допринесли за нейната

индустриализация и модернизация. Шинто, конфуцианство и будизъм, в тяхната

единна цялост и със специфичните си ценности и етически стандарти, оказват огромно

влияние за изграждане на мирогледа и на съвременните японци, както и за „японското

чудо“ и за съвременната бизнес етика в Япония.

План

Увод

1. Шинто – влиянието на древната японска религия

2. Конфуцианство и неговите принципи

3. Будизмът като религия и идеология

Изводите

67


3. Dramalieva, V., G. Zabunov. Toyota – Positioning a Brand trough Technological

Perfection and CSR. - In: Global Management and Marketing – the Japanese Experience.

S., Stopanstvo, 2008, 37 s.p., (рр. 183 - 204).

Драмалиева, В., Г. Забунов. Тойота – позициониране на бранда чрез

технологично съвършенство и корпоративна социална отговорност. - В:

Глобален мениджмънт и маркетинг – японският опит. С., УИ „Стопанство”, 2008, 38

с. с. (204 – 229).

Резюме

Това изложение по своя обем и замисъл представлява една студия, която си

поставя за цел да представи как се налага и утвърждава бранда на една известна

компания, като се използват два инструмента – 1) технологичното съвършенство и 2)

корпоративната социална отговорност. Текстът може да се приеме и като казус, защото

постига тази цел на база примера на известната компания „Тойота“. Конкретният повод

за анализа е едно събитие през април 2007 г. - „Тойота” за първи път задминава

„Дженерал мотърс”, като производител на коли с най-много продажби в света.

Замисълът на изложението е общ, а текстът е в съавторство, където Георги

Забунов е автор на първа и втора част, свързани с технологичното съвършенство – 1)

Брандът; 2) „Тойота“ производствена система (ТПС), а Валентина Драмалиева е автор

на трета част, свързана с корпоративната социална отговорност (КСО) на „Тойота“.

Настоящето резюме представя само авторския текст на Валентина Драмалиева

за корпоративна социална отговорност. КСО се визира като важен съвременен

инструмент, чрез който се утвърждава брандът и се добавя стойност към това, което

вече е направено от известната вече в цял свят технологична производствена система

„Тойота“ (ТПС).

Темата за КСО на този текст първо си поставя задачата да изясни самото

понятие „корпоративна социална отговорност“, което се използва еднакво в бизнес

етиката, корпоративната култура, устойчивото развитие, мениджмънта на околната

среда и на всички заинтересовани страни в предприятието. Понятието се разграничава

от опростеното му приемане само като ПР и като чиста благотворителност и

68

филантропия, а се поставя в контекста на идеята за устойчивото развитие и на

разбирането за отговорността в етически аспект.

След общата представа за КСО се отделя специално място на това как конкретно

компанията „Тойота“ интерпретира това модерно понятие – не като някаква специална

дейност, а по-скоро – като елемент от самия мениджмънт, насочен към намиране на

най-добрите средства за постигане на корпоративните цели; като обхващаща всички

сфери на корпоративния мениджмънт; като осигуряваща високо равнище на добавена

стойност на пазара и в обществото и същевременно - от полза за всички stakeholders;

като включена в стратегията на компанията; като специално средство за управление на

риска; като добавена стойност към бранда; като принос към устойчивото развитие на

обществото и на света като цяло.

За да подсигури прилагането и всички дейности на КСО „Тойота” създава

специална структура – Комитет за КСО, чиито основни отговорности са свързани с:

управление на корпорацията, вътрешен контрол, нарушения, мениджмънт на околната

среда, сигурност на служителите и здравен мениджмънт, човешки права, грижи за

менталното здраве, рисков мениджмънт, социални приноси, информационна сигурност.

По-нататък е сочат дейностите, които компанията “Тойота” свързва с КСО и

реализира в четири основни посоки: 1) връзки със заинтересованите страни

(stakeholders) - клиенти, работници и служители, партньори, акционери, глобално

общество и местни общности; 2) околна среда; 3) сигурност на движението; 4)

социални приноси. Отделя се място за по-подробно изясняване на всяка от тези 4 групи

дейности, като се сочат интересни факти и постижения на компанията във всяко от

направленията. Тези пояснения допринасят както за изграждането на една по-ясна

картина за конкретните дейности на „Тойота“ в областта, така и за актуално

надграждане в разбирането на корпоративната социална отговорност.

Заключението акцентира отново, че „Тойота” възприема своята корпоративна

социална отговорност като икономическо средство, което добавя стойност към бранда.

Самият бранд първоначално се е наложил и утвърдил чрез уникалната „Тойота

производствена система” (ТПС). Сега обаче и двете – КСО и ТПС – са обединени в

единно цяло, което не само претендира да служи и да удовлетворява нуждите на

потребителите и на обществото като цяло, а фактически го постига на практика. В

69

същото време това единство допринася и за увеличаване печалбите на компанията,

което е основна цел на всеки бизнес. Разгледаният казус е също и добър пример, че

съчетаването на технологията и ценностите е успешно начинание от взаимен интерес

както за бизнеса, така и за обществото.

План

Въведение

1. Брандът

2.“Тойота” производствена система” (ТПС)

3. Корпоративна социална отговорност на „Тойота” (КСО)

3.1. Какво е „корпоративна социална отговорност” (КСО)

3.2. Разбирането за корпоративна социална отговорност на „Тойота”

3.3. Дейности на „Тойота”, свързани с КСО

3.3.1. Връзки със заинтересованите страни (stakeholders)

3.3.2. Околна среда

3.3.3. Сигурност на движението

3.3.4. Социални приноси



Публикации в специализирани списания с редколегия (научно-популярни): (14)

Публикациите съставляват постоянна рубрика по бизнес етика, водена от

автора, в икономическото списание ПИК (Пари, инвестиции, капитали) в

продължение на 1,5 г.

1. Драмалиева, В. Да се прави реклама е майсторство, но и отговорност. – В: ПИК

(Пари, инвестиции, капитали), № 6, юни, 2007, с. 22 (6 с. с.)

2. Драмалиева, В. Етика и реклама, или двете страни на една монета. – В: ПИК

(Пари, инвестиции, капитали), № 4, април, 2007, с. 26 (6 с. с.)

3. Драмалиева, В. Бизнесът и моралният хазарт в борба за надмощие. – В: ПИК

(Пари, инвестиции, капитали), № 2, февруари, 2007, с. 23 (5 с. с.)

70

4. Драмалиева, В. Морален риск в бизнеса – що е то? – В: ПИК (Пари, инвестиции,

капитали), № 1, януари, 2007, с. 43 (4 с. с.)

5. Драмалиева, В. Има ли формула за справедливата цена. – В: ПИК (Пари,

инвестиции, капитали), № 10, декември, 2006, с. 36 (8 с. с.)

6. Драмалиева, В. В бизнеса по-добре справедливи, отколкото добри. – В: ПИК

(Пари, инвестиции, капитали), № 9, ноември, 2006, с. 38 (8 с. с.)

7. Драмалиева, В. Моралът в бизнеса започва от етичния кодекс. – В: ПИК (Пари,

инвестиции, капитали), № 8, октомври, 2006, с. 22 (8 с. с.)

8. Драмалиева, В. „Прави добро!” на пазара. – В: ПИК (Пари, инвестиции,

капитали), № 7, август - септември, 2006, с. 26 (6 с. с.)

9. Драмалиева, В. На финансовия пазар е нужна не само конкуренция, но и

сътрудничество. – В: ПИК (Пари, инвестиции, капитали), № 6, юли, 2006, с.26 (7 с. с.)

10. Драмалиева, В. Ключът към успешния бизнес е в потребителската култура. – В:

ПИК (Пари, инвестиции, капитали), № 5, юни, 2006, с. 26 (6 с. с.)

11. Драмалиева, В. Единственият начин да се спасиш от изкушението не е да му се

отдадеш. – В: ПИК (Пари, инвестиции, капитали), № 4, май, 2006, с. 26 (6 с. с.)

12. Драмалиева, В. Кого заплашва нелоялната конкуренция в застраховането. – В:

ПИК (Пари, инвестиции, капитали), № 3, април, 2006, с. 22 (7 с. с.)

13. Драмалиева, В. Гилдията трябва да осъзнае важността на етичните стандарти. –

В: ПИК (Пари, инвестиции, капитали), № 1, февруари, 2006, с. 58 (3 с. с.)

14. Драмалиева, В. Ако подвеждате клиентите си, вредите на себе си. – В: ПИК

(Пари, инвестиции, капитали), № 0, януари, 2006, с. 52 (3 с. с.)

Списък на основните научни публикации,konkursi.unwe.bg/documents/359resjumeta doz. Dramalieva.pdfинтересни и за по-широка аудитория,

Documents