Български - bolgarok.hu · a II. világháborúban. Bulgária Németország elleni részvétele a háborúban két szakaszra osztható. Az eslőaz 1944 szeptemberétől november

В Е С Т ИБългарскиВ е с т н и к н а б ъ л г а р и т е в У н г а р и я

B o l g á r

HIREKA magyarországi bolgárok kétnyelvû havilapja

2010. április

Цена 150 форинта •• Ára: 150 Ft

а п р и л 2 0 1 0 г .w w w . b o l g a r o k . h u

В Б Р О Я

ч е т е т е

Великден

БУЛФЕСТ през юни

Екскурзия доНадканижа

veszti_1004:veszti 4/26/10 2:02 PM Page 1

С Ъ Б И Т И Я •• E S E M É N Y E K2

На 4 април целият християнскисвят отпразнува ВъзкресениеХристово. Българският правосла-вен храм „Св.св. Кирил и Методий”в Будапеща отново събра стотицибългари по време на празничнитеслужби през седмицата и на дватаголеми празника Цветница иВеликден. Това е време, когатомного българи – макар и не редов-ни посетители на храма – отдаватдан на традицията и се събират тук. Не са малко обаче и тези, които съссвоя труд и дарения допринесоха заорганизацията на тържеството. Напърво място това бяха членоветена Църковното настоятелство. Безорганизаторските усилия на МилкаХристова и Николай Велков, бездарението на семейство Нацкини(предоставили цветята заЦветница), на Димитър Кушев(донесъл върбовите клонки),Пеньо Стойчев (осигурил велик-денските яйца), Габор Барна (боя-дисването на яйцата в кухнята наресторант „Царевец”), празникътнямаше да е същият. За всеки еестествено, когато дойде наЦветница да получи върбово клон-че, на Великден – червено яйце, нозад всяко едно от тези неща стоятусилията на хората. И да не забра-

вяме вкусният козунак, без койтовеликденският празник не е истин-ски!

Службите протекоха в празничнаатмосфера. Допълнителен блясъкна събитието придаде участието втях на Негово Високо пре осве -щенство, западноевропейския мит-рополит Симеон, чийто диоцезвключва българските православнив Европа извън границите наБългария. В края на службата отецСтефан дълго благославя и раздавачервени яйца на многобройнотопаство. След тържествената Света литур-гия бивши и настоящи членове наЦърковното настоятелство взехаучастие в тържествен обяд в при-съствието на дядо Симеон, който сепревърна в сърдечен разговор.

Средствата за празника бяха осигу-рени от Църковното настоятел-ство. Въпреки бюджетните ограни-чения, то няма неизпълнени задъл-жение по издръжката на църквата,параклиса и техния персонал.Много важна роля играят също ичастните дарения, така и подкрепа-та на местните български самоуп-равления, за които Църковнотонастоятелство изказва своята бла-годарност – сподели за „Българскивести” неговият председателВладимир Кирков.

Великден

Április 4-én az egész keresztény világegy idôben ünnepelte Krisztus feltáma-dását. A Szent Cirill és Szent MetódBolgár Ortodox Templomban ismét bol-gárok százai gyûltek össze a nagyhetimiséken és a két nagy ünnepen – virág-vasárnapon és húsvétvasárnap. Ezekazok az ünnepek, amikor még azok abolgárok is elmennek a templomba, akikegyébként nem rendszeres látogatói azistentiszteleteknek.Sokan voltak azonban azok is, akikmunkájukkal és adományukkal járultakhozzá az ünnepek szervezéséhez.Köztük voltak az Egyházbizottság tagjai,

Hrisztova Milka és Velkov Nikolaj a szer-vezési munkákból vette ki a részét, aNackin család biztosította a virágokatvirágvasárnapra, Kusev Dimiter hozta afûzfaágakat, Sztojcsev Penjo pedig atojásokat, amelyeket Barna Gábor éscsapata festett a Carevec étterem kony-hájában.

Az istentiszteletek ünnepi hangulatbanteltek. Külön öröm volt, hogy szentségeSzimeon metropolita, a Bolgár OrtodoxEgyház Nyugat- és Közép-Európai egy-házmegyéjének vezetôje is Budapestrejött. Az istentisztelet végén Sztefan atyaáldást osztott a megjelenteknek és min-denkinek adott egy piros tojást. Azünnepi istentisztelet után az

Egyházbizottság tagjai együtt ebédeltekSzimeon metropolitával.

Az ünnep költségeit az Egyházbizottságfedezte. A költségvetési megszorításokellenére a templom és a paplak fenntar-tási költségeiben, valamint az ott dolgo-zók bérében nincs elmaradás. Nagyonfontos szerepet játszanak az egyéniadományok és a helyi bolgár önkor-mányzatok támogatásai, amelyekért azEgyházbizottság köszönetét fejezi ki –mondta a Bolgár Híreknek KirkovVladimir, az Egyházbizottság elnöke.

Húsvét


3

И тази година няма да бъдат раз-очаровани почитателите на БУЛ-ФЕСТ. В края на 2009 година танцо-вият състав „Янтра” получи високаоценка от международната фол-клорна организация ЦИОФФ –България. На организираната навсеки четири години ІІІНационален преглед на фолклор-ните ансамбли българските тан-цьори се справиха успешно, състе-завайки се със 700 танцови съставиот България, и бяха одобрени завтория тур с още сто други състава.Танцов състав „Янтра” е първиятбългарски танцов състав зад грани-ца, който участва в квалификаци-онния преглед – изненадвайки ижурито с професионалната си под-готовка.По предложение на българскатасекция на ЦИОФФ – с цел да сеизбегнат трудностите, свързани спътуването на състава, квалифика-циите за втория тур ще станат вБудапеща на една самостоятелнавечер на танцовия състав.Представянето пред журито щебъде пред собствена публика, а приположителна оценка „Янтра” щевземе участие на галаконцерта наІІІ Национален преглед на фол-клорните ансамбли (през ноемврив Националния дворец на култура-та в София). Концертът ще се със-

тои в седалището на българскатаобщност в Унгария – Българскиякултурен дом, представяйки предгостите от България и цялата ниобщност. Галата ще започне с половинчасовоизпълнение на „Янтра” – което щебъде оценяваноот професионал-ното жури, следкоето ще про-дължи с едноча-сов концерт, при-дружен с про-жекция, в койтосъставът щепред стави свояр е п е р т о а р .Наред с „Янтра”ще се представяти младите гене-рации в двегрупи – от 4 до 10и от 10 до 14г о д и н и .Пограмата щебъде реализира-на с акомпани-мента и само-с т о я т е л н и т еизпълнения нао р к е с т р и т е„Право” и „Гай -тан”. В концер-тната програма

ще вземат участие и други оркес-три от Унгария. Емоционален връхна вечерта ще бъде нестинарскиятанц на специално поканени тан-цьори от България.

Тази година БУЛФЕСТ ще се със-тои на 12 юни в Българския кул-турен дом от 19 часа.

БУЛФЕСТ през юни!

A BULFEST rendszeres látogatói idén sem fog-nak csalódni. A 2009. év nagy elismerést hozotta Jantra táncegyüttes számára, mivel aBulgáriában a CIOFF NemzetköziFolklórszervezetének bulgáriai szervezete általnégyévente megrendezésre kerülô bolgár tánc-együttesek III. Nemzeti Minôsítôjén, amely egy-ben verseny is volt, tánccsoportunk sikeresenvette az 1. fordulót (amelyben több mint 700táncegyüttes vett részt Bulgária egész területé-rôl), ezáltal minôsítô oklevelet szerzett, és beke-rült a 2. körbe, ahová 105 táncegyüttest enged-tek tovább. A Jantra táncegyüttes az elsô hatá-ron túli bolgár tánccsoport, amely részt vett ezena minôsítôn, és egybôl tovább is jutott az elsô

körön, meghökkentve a szakmai zsûrit, hogyegy Magyarországról jött bolgár tánccsoport,milyen szakmai felkészültséggel rendelkezik.A CIOOF bulgáriai szervezete felajánlotta a részt-vevôknek, hogy az utazási költségek csökken-tése érdekében meghívhatják a zsûrit a sajátönálló estjükre is. Innen jött az ötlet, hogy aJantra és a Roszica táncegyüttesek mindenévben megrendezésre kerülô önálló estjének, aBulfest rendezvénynek a keretein belül kerüljönmegtartásra a minôsítô verseny 2. fordulója ittBudapesten. Ezáltal az idei évben is sikerül vala-mi izgalmas mûsorral kedveskedni a nagykö-zönségnek, mert most élôben is láthatják majd,hogy a Jantra táncegyüttes hogyan veszi az

akadályt a szakmai zsûri el tt, melynek tétje akiváló minôsítés megszerzése, amely egybenmeghívást is jelent a III. Nemzeti Minôsítônovemberi gálaestjére, amelyet Szófiában aNemzeti Kultúrpalotában rendeznek meg.A mûsor 19 órakor kezdôdik a BolgárMûvelôdési Házban a Jantra táncegyüttes fél-órás versenymûsorával a szakmai zsûri és ter-mészetesen a nagyközönség elôtt, melyet majdegy órás mûsor követ a Jantra és a Roszicatáncegyüttes, valamint a Pravo és a Gaytanzenekar közremûködésével. A gálamûsort, mintminden évben koncert követ, mely egybentáncmulatság is, ahol a fent említett Pravo ésGaytan zenekarokon kívül más magyarországizenekarok is helyett kapnak, valamint a parázs-tánc hagyománnyal is bemutatásra kerül a sza-badban Bulgáriából érkezô „nestenarik” által.

BULFEST júniusban!



*Материалът е събран от РайнаСимеонова Харгитаине от ста-тии с подобно съдържание и от

книгата на Ал. Гюров

През месец март 2010 година се навър-шиха 65 години от Дравската опера-ция, позната още като "Дравска епо-пея".Дравската операция е една от найуспешните отбранителни операции набългарската армия във Втората све-товна война срещу войските на Третиярайх. Участието на България във войнатасрещу Германия преминава през двефази. Първата фаза обхваща времетоот септември до края на ноември 1944г. Втората фаза започва от декември1944 г. до май 1945 г. Във втората фазанашата страна участва с 110, 000 вой-ници, обединени в Първа българскаармия. Мобилизираната българскаармия е хвърлена веднага в бойни дей-ствия на територията на бившаЮгославия и Унгария. От 6 до 19 март 1945 г. се провежда т.н.Дравска операция, по време на коятосе водят ожесточени боеве.Българските войници се изправятсрещу три немски девизии в района наНадятад – Херешне в близост до р.Драва. Последните сражения с герман-ските войски те водят в Австрия на 15май 1945 г.

Победата при Драва допринася многоза бойния престиж на българскатаармия, но и загубите при тази операцияне са малко. Убитите са 1614, а ранени-те 2500 . Общо по време на бойнитедействия на територията на Унгария,където се сражава Първа българскаармия, загиват 3370 български войни! Освен централното българско военногробище в Харкан в унгарските облас-ти Бараня, Шомод и Зала се намиратоще 15 гробища, като второто по голе-мина е това в с. Лабод, окръг Шомод.Военното българско гробище в Лабоде в ока яно състояние! Освен общиягроб отделно има още 28 гроба с над-гробни плочи също в много лошо със-тояние.Нашият сънародник Ал. Гюров в кни-гата си "Барутна пролет", въ зоснована дългогодишните си изследвания,съобщава имената на безименнитевойни погребани в общата гробница вс. Лабод и имената на всички българ-ски войни звгинали във военните дей-ствия в края на Втората световнавойна водени на територията наУнгария.Вечна памет на загиналите българскивойни!

2010 márciusában volt a Dráva mentihadmûveletek 65. évfordulója. A Drávamenti hadmûveletek a bolgár hadseregegyik legsikeresebb védelmi hadmûveletea II. világháborúban.Bulgária Németország elleni részvétele aháborúban két szakaszra osztható. Azeslő az 1944 szeptemberétől novembervégéig tartó idôszak, a második pedig1944 decemberében kezdôdik és 1945májusában ér véget. A második szakasz-ban Bulgária az Elsô bolgár hadsereg110 000 katonájával vesz részt. A mobili-zált hadsereg azonnal bevetésre kerül avolt Jugoszlávia és Magyarország terüle-

tén. A Dráva menti hadmûveletekre 1945.március 6. és 19. között került sor, a bol-gár katonák három német hadtest ellenharcoltak Nagyatád közelében. Az utolsóharcokat a németekkel 1945. május 15-én vívták Ausztria területén.A Dráva menti győzelem ugyan emelte abolgár hadsereg tekintélyét, de a veszte-ségük sem volt kevés. 1614 katona esettel és 2500 sebesült meg. AMagyarországon lezajlott hadmûveleteksorán összesen 3370 bolgár katona vesz-tette életét.A harkányi központi bolgár katonai teme-tôn kívül Baranya, Somogy és Zala

megyében még 15 temetôben nyugsza-nak bolgár katonák. A második legna-gyobb bolgár katonai temetô a Somogymegyei Lábod községben található. Atemető borzalmas állapotban van! Aközös síron kívül 28 különálló sír van sír-kővel, amelyek szintén nagyon rossz álla-potban vannakGjurov Alexander Puskaporos tavaszcímû könyvében sokéves kutatómunkájaeredményeképp felsorolja a lábodi közössírban nyugvó katonák nevét, sôt azösszes bolgár katona nevét, aki aMagyarországon lezajlott hadmûveletek-ben vesztette életét.

Az anyagot Hargitainé Szimeonova Rajnagyûjtötte össze újságcikkekbôl és Gjurov

Alexander könyvéből.

65 години отДравската епопея 65 години от края на Втората световна война

A Dráva menti hadműveletek 65.évfordulója


5

На 1 април в ХІІ район бе предста-вена за пореден път фотоизложба-та на фотографа МихайДьомьотьор с фотоси на творби наединствения българския бароковживописец Тома Вишанов. Неинсъставител е изкуствоведкатаМарта Над. Фотографиите са изло-жени на ул. Бьосьормени 23-25, всградата на кметството. Тя е осъ-ществена с подкрепата наМинистерството на труда и социал-ните дела, Фонда за национални иетнически малцинства,Българските малцинствено само-управления в ХІ, ХІІ и ХХІІ район ифондация “Воскресение”.

За четвърта поредна годинаБългарското самоуправлениe в ХІ.столичен район Уйбуда заедно сБългарски културен форум орга-низираха на 28 февруари вБългарския културен институтпървомартенски празник „БабаМарта”. Тази година програматазапочна с куклено представлениена българската народна приказказа Косето Босето и Кума Лиса, следкоето децата с радост посрещнахаБаба Марта, която донесе марте-нички на всички присъстващи, апосле децата и родителите изработ-ваха мартеници заедно с БабаМарта. Празничната програмавключваше и боди арт, като многоот малките си избраха любимигерои, а някои от гостите си избра-ха Пижу и Пенда, които бяха изри-сувани върху лицата им. Част отпрограмата беше и прожекцията нанародни приказки на българскиезик в кинозалата на института.

От Българското самоуправлениe в Уйбуда

Фотоизложбата „България презпогледа на българи и унгарци” беоткрита на 9 април, в Галерията наЙожефварош. Тя се организира отКултурно дружество Гласът наБалкана и вече е представяна вмного градове настраната – Сегед,Печ, Бекешчаба, Диошдьор, кактои на много места в Будапеща –Културния център Алмаши,Галерия Печа, МОМ, Културен дом„Атила Йожеф”. Изложбата е под-готвена от Йордан Бебревски. Наоткриването свириха ученици отМузикалното училище въвЙожефварош.

Immár negyedik éve a XI. Ker. Újbuda Bolgár KisebbségiÖnkormányzata a Bolgár Kulturális Fórummal együtt „BabaMárta” ünnepséget rendezett február 28-án a Bolgár KulturálisIntézetben. Idén a program a Kis rigó és a róka koma címûbolgár népmese bábelôadásával kezdôdött, ezután BabaMárta érkezett a gyerekekhez és martenicákkal ajándékoztameg a résztvevôket. A szülôk és a gyerekek Baba Mártávalegyütt készíthettek martenicákat. Az ünnepprogram része voltmég az arcfestés és sok kisgyerek kiválaszthatta a kedvencszereplôjét, voltak olyan vendégek is, akik martenicás festéstkértek az arcukra. A program része volt a népmesék vetítésebolgár nyelven az intézet elôadótermében.

Újbudai Bolgár Kisebbségi Önkormányzat

Bulgária magyar és bolgár szemmel címmel JordánBebrevszky bolgár fotómûvész és a Balkán Hangja Egyesületközös fotókiállítása nyílt a Józsefvárosi Galériában.A Balkán Hangja Kulturális Egyesület négy évvel ezelôtt meg-hirdette a Balkán Hangja fotópályázatot. A pályázatra éventetöbb száz kép érkezik amatôr fotósok munkáiból.2009-ben a pályázati téma "Bulgária csodái" voltak. A többszáz képbôl szakértô zsûri döntése alapján évente közelnegyven kép kerül bemutatásra a Balkán Hangja fotópályázatkeretén belül. Az elmúlt években a kiállítást láthattákSzegeden, Pécsen, Békéscsabán, Diósgyôrben, és Pesten istöbb helyen: Almássy téri Kávézó, Pecsa Galéria, MOM,József Attila Mûvel dési Központ, és most a JózsefvárosiGalériában.

ПразникБабаМарта

Baba Márta

Чуднитероднипейзажи

ОтновоТомаВишанов

Fotókiállítás



От 20 мартдо 1 април сесъстоя вто-рото поредноиздание наД у н а в с к и ям у з и к а л е нфестивал. ВБ у д а п е щ атой се изразив концерт наТ е о д о с и йСпасов накораба А38.За замисълана фестивалаи настрое-нието, което

създава, за нарастващия интерескъм него – разговарях с главнатаорганизаторка на събитието, режи-сьорката Златина Русева.На кораба София настроението еневероятно. Музиканти от крайду-навски и балкански страни изпъл-ват цялото пространство на кораба,музиката звучи почти непрекъсна-то и всички се сливат в едно голямомузикално семейство. ЗлатинаРусева замисля своя проект ощепреди десет години и минава времедокато реално се осъществи, новторото му издание показва, чеинтересът към него се засилва.

– От раждането на идеята изминахаповече от десет години – казаЗлатина Русева. – От идеята до ней-ната кристализация и реализацияпътят е доста е дълъг. За първи пътсъбрахме музиканти и артисти наедин кораб вече в България набрега на Дунава. Тогава именно нихрумна, че бихме могли да напъл-ним един кораб с хора на изкуство-то – първоначалната идея беше несамо за музиканти, а и за художни-ци, и танцьори и театър, който даспира на всички пристанища.Тръгна като шега, но някак неотмина безследно. През 2005 сереших да се хвърля в организация-та и тогава спечелихме един про-ект, благодарение на който бе реа-лизиран първият вариант наДунавския музикален фестивал.

Какво всъщност се случва накораба?

На кораба се събират главно музи-канти от крайдунавските страни. Тесе качват на кораба на различниместа, но всеки от тях остава накораба поне по 3-4 дни, а някои ипо-дълго време. Всеки трябва даизнесе един концерт и да участва ведин или повече jam session. Тъйкато корабът е едно затворено про-странство, което се движи по река-

та, се създава особена атмосфера.Реката, това е природата – движе-ние и жизнена сила. Човекът тук еоткъснат от ежедневието, дори откомуникациите, защото не винагиима покритие за мобилни телефо-ни, няма покритие и за интернет.Ние събираме музиканти от многовисока класа, които се опознават,общуват чрез музиката, раждат сенови произведения. Те търсят език,на който да говорят, в който всекиучаства със своята традиция, своетомирозрение и музикален стил.Получават се невероятно красивинеща и концерти. В един моментцелият кораб се превръща в еднамузикална кутия. Тук има музиканти не само отдунавските страни, а и от Балкана.Но към фестивала проявяват инте-рес и други музиканти. Тази годинаще имаме гости от Норвегия,Испания, ще се включат и двамаафриканци, живеещи в Европа. Тазгодишното издание на фестива-ла минава под мотото „Музика ипамет”.

Дунава и кораба се превръщат вминиобраз на самата Европа.

Да, това беше идеята на фестивала.Дунава обединява или разделядевет страни. Няма друга река всвета, коята да има такава важна

Egy nem mindennapi nemzetközi „feszti-válsorozat” budapesti rendezvényérekerült sor az A38 Hajón, amikor is egymásik hajót, a DMF hajóját és m sorát láttavendégül! A bolgár kezdeményezésre lét-rejött Danube Music zenei fesztivál egyfajtautazó koncertturné volt, amelyen az utazásmódja volt a különleges: Danube Musicugyanis a Dunán közlekedett, egy hajón,amely nap mint nap más városban kikötvehirdette a muzsika nemzetekfelettiségét. Amárcius 20-án Bécsbôl indult hajófesztivála Dunán fel-le hajózva március 25-én érke-zett Budapestre, és április elsejénPassauban ért véget. A budapesti koncer-ten a világhírû bolgár kavaljátékos,

Teodoszij Szpaszov és zenekara, illetve aBesh o droM lépett fel.Teodoszij Szpaszov nem elôször járt azA38 Hajón. 2005-ben a nagyszer gitáros-sal, Vladko Sztefanovszkival adott elké-pesztô sikerû koncertet. Ezúttal saját, nép-zenei hagyományokat ápoló zenekara, aTeodosii Spasov Folk Project Band élénérkezett A dzsesszben és a népzenébenegyaránt otthonosan mozgó Szpaszovelismerten a világ legjobb kavaljátékosa. Eza – némileg a tárogatóra emlékeztet – bol-gár népi hangszer Szpaszov kezében egé-szen új dimenziókat kap: sosem látott-hal-lott hajlékonysággal szólal meg.A bolgár kavalmûvész a kilencvenes évek

közepén robbant be a nemzetközi dzses-széletbe, és azóta a világzenei színtér szin-te összes óriásával dolgozott együtt, töb-bek között Trilok Gurtuval, IvoPapaszovval, Rabih Abu-Khalillal, KazumiWanatabéval és még folytathatnánk a sort.Dzsessz- és világzenei karrierje mellettszámtalan filmzenét szerzett, és köz-remûködött Ennio Morricone vagy CarlosSiliotto filmzenéiben is. Szpaszov a bolgárdzsessz legnagyobb, európai rangú alakja.Legutóbbi projektjében visszakanyarodik ahagyományos balkáni-bolgár népzenei tra-díciókhoz.A fesztivál ötlete Zlatina Ruszeva rendezô-nô fejében született meg tíz évvel ezelôtt. Amegvalósításig azonban hosszú volt az út.A Danube Music fesztivál els változata2005-ben valósult meg.

Дунавски музикален фестивал

Danube Music zenei fesztivál


7

географска, стратегическа, социал-на, културна функция. В това отно-шение тя е символ на обединенаЕвропа – там където някога е билаграница, сега е мост. Кои сме ние,какво ни сближава и раздалечава,какво трябва да запазим в Европа,какво да остане в този забързансвят. Фестивалът е пропит с при-ятелски и некомерсиален дух. Товастрашно влияе и на музикантите.Някои изявяват желание да дойдатдори и без хонорари, само и само дасе потопят в неговата атмосфера. Впоследно време рядко съм срещаламясто, където хората да излязат отсферата на бизнеса, на забърза-ността – нещо, което се случва накораба.

Има ли място за публика накораба?

Корабът е затворено пространство.Публиката е ограничен брой.Публиката трябва да навлезе в духана това, което се случва, тъй каторазликата между музиканти и зри-тели се стопява. Много хората накораба казват, че преживяват нещо,което едва ли ще им се случи другпът в живота – заради своята наси-теност и емоционалност. Заплащасе престоя на кораба като миниму-мът е три дни. Целият фестивалтрае 13 дни.

На 4 май в Будапещ Джаз Клуб(1088 Будапеща, ул. Музеум 7) щесе състои концерт на известнитебългарски джаз-музиканти СимеонЩерев – флейта, и Антони Дончев– пиано. С имената на тези знамени-ти наши джаз изпълнители са свър-зани много от най-важните и най-успешни моменти от историята набългарския джаз.

СИМЕОН ЩЕРЕВ е единствениятбългарски музикант, включен средмайсторите на флейтата в Европа исвета. Hяколко пъти е пръв на ста-рия континент и втори в света през1968 в анкетата на престижнотоамериканско списание за джаз„Даун бийт“. Заедно с Милчо Левиев СимеонЩерев е основател на легендарния„Джаз-фокус`65“ - квартетът, койтопечели първото международнопризнание за българския джаз нафестивала в Монтрьо през 1969. Идо днес Симеон Щерев е нераздел-на част от всички престижни джаз-форуми в България. Паралелно скариерата си като джазмен,„Банана“, както го наричат всички вбранша, се изявява успешно и катокласически музикант. Професор е вДържавна музикална академия.

АНТОНИ ДОНЧЕВ дебютиракато джаз музикант още като уче-ник а през 80-те се утврждава сределитните български джазмени каточлен на квартет „Фокус“ (с лидерСимеон Щерев) и особено с„Акустична версия“, която създавазаедно с Христо Йоцов през 1985година. Автор е на музиката къмшест игрални филма и много кук-лени и театрални постановки.Записва, концертира и участвува валбумите на имена като МилчпЛевиев, Петър Ралчев, ЙълдъзИбрахимова, Анатолий Вапиров.Антони Дончев съчетва в своятамузика с лекота джаз, фолкор икласическа музика във всичките имаспекти.

Българският културен институте съорганизатор на проявата,която се подкрепя и от Българ -ското самоуправление в Зугло.

– A hajón alapvetôen a Duna menti orszá-gok zenészei gyûlnek össze. Különbözôhelyeken szállnak fel a hajóra, de mindegyi-kük legalább 3-4 napot tölt ott.Mindenkinek adnia kell egy koncertet ésrészt kell vennie egy vagy több jam sessio-nön. A zenészek a zene segítségével kom-munikálnak egymással, mindenki a sajáthagyományaival, világnézetével és zeneistílusával. Csodálatos dolgok és remekkoncertek kerekednek ki ebbôl. A hajóegész egyszerûen egy zenedobozzá válik.A Duna menti országokon kívül a balkániországok képviselôi is jelen vannak, de jön-nek vendégek máshonnan is – idén példá-ul norvég és spanyol zenész is volt a hajón,valamint két Európában élô afrikai muzsi-kus – mondta a Bolgár Híreknek ZlatinaRuszeva.

Május 4-én a Budapest Jazz Klubban(1088 Budapest, Múzeum utca 7.) kerül sorSzimeon Sterev fuvolamûvész és AntoniDoncsev zongoramûvész jazzkoncertjére.E két híres bolgár jazz-zenész nevéhez abolgár jazz történetének legfontosabb éslegsikeresebb pillanatainak jó része fûzôdik.Szimeon Sterev az egyetlen olyan bolgárzenész, akit Európa és a világ legjobb fuvo-lamûvészei között tartanak számon. MilcsoLevievvel együtt a Jazz-focus ’65 nevûlegendás kvartett alapítója, amely az elsônemzetközi díjat nyerte a bolgár jazznek1969-ben. Szimeon Sterev a mai napigminden fontos bulgáriai jazzrendezvényrésztvevôje. Jazzkarrierjén kívül komolyze-

nészként is nagy sikereket ér el. Az ÁllamiZeneakadémia professzora.Antoni Doncsev már diákkorában debütáltjazz-zenészként, és a 80-as években már abolgár jazz elitjébe tartozott a Fokus kvar-tettel (amelynek vezetôje Szimeon Sterevvolt), de különösen az Akuszticsna verszijaelnevezésû együttessel, amelyet HrisztoJocovval hozott létre 1985-ben. Hat játék-film, valamint több báb- és színházi elôadászeneszerz je. Koncertezik és felvételei van-nak Milcso Levievvel, Petar Ralcsevvel,Jaldaz Ibrahimovával és Anatolij Vapirovval.Anton Doncsev zenéjében a jazz, a folklórés a komolyzene elemeit egyesíti.

Az esemény társszervezôje a BolgárKulturális Intézet, támogatója a Zuglói

Bolgár Önkormányzat.

Jazz

Джаз


8

Д Е Т С К А Г Р А Д И Н А •• Ó V O D A

Неодавна излезе от печат двуезчна„Антология на българската лите-ратура” на издателство „Балаши” средактори Мария Дудаш, ЮлианаПандур и Христо Трендафилов.Както става ясно от предговораантологията е предназначена предивсичко за студентите по българскафилология и представлява първитом от поредица, чиято цел е дапредстави българската литератураот възникването й до наши дни. Впърви том са включени народнапоезия, старобългарска и възрож-денска литература доОсвобождението. В края на тома еприложена библиографска справказа издадените на унгарски език про-изведения на българската литера-тура през периода. В изданието саприложени и кратки биографичнисправки за авторите. В сборника сапубликувани, както известни вечепреводи на Ласло Наги, ШандорВьорьош, Димо Буйклиев (респ.Дьорд Фалуди), Геза Кепеш, така ипревода, направени специално заизданието от съвременни унгарски

българисти – Мария Дудаш,Юлиана Пандур, Андреа Генат,Моника Фаркаш-Барати и др. Нелипсват имената на Ленке Чикхейи,Петър Юхас, Дьорд Сонди, ТошоДончев.

На 11 март 2010 г. в концертна зала”Бела Барток” в Двореца наизкуствата в Будапеща, Унгария сесъстоя уникален концерт, нареченBalkan Crossover. Balkan Crossoverе международен културен музика-лен проект, който съчетава в себеси звуците на живо фолклорнобългарско пеене, орган и традици-онни унгарски народни инструмен-ти. Участници в този културен про-ект са Българско МузикалноСдружение с хор Големите българ-ски гласове и диригента ИлияМихайлов, световно известнияизпълнител на орган Ласло Фасанги Балаж Соколай (гайда, кавал,саксофон). Посланието на концер-та беше подчинено на концепцията,че най-важното нещо в съвместно-то правене на музика е разбиранетона различните музикални светове иобединението им в една мисъл, еднаидея, в едно ново и различно звуче-не.Певиците от хор Големите българ-ски гласове, които многократно сапрославяли България навсякъде посвета за пореден път доказаха без-спорния си талант и със своето кос-мическо пеене предизвикаха възхи-

Nemrég jelent meg A bolgár irodalomantológiája Dudás Mária, PandúrJulianna és Hriszto Trendafilov szer-kesztésében és a Balassi Kiadó gondo-zásában. Ahogy az az elôszóból kitûnik,az antológia elsôsorban a bolgár szakosegyetemi hallgatóknak szól és egy olyansorozat elsô kötete, amelynek célja,hogy átfogó képet nyújtson a bolgár iro-dalomról a kezdetektôl napjainkig. Azelsô kötetben népdalok, valamint azóbolgár irodalom és az újjászületés koriirodalom gyöngyszemei kaptak helyet. Akönyv végén megtalálható az ebbôl akorból származó magyar nyelven megje-lent bolgár mûvek bibliográfiája is.

A kötetben már korábban megjelent for-dítások mellett (Nagy László, WeöresSándor, Dimo Boikliev, illetve FaludyGyörgy) kifejezetten a kiadvány számárakészült fordítások találhatók (DudásMária, Pandúr Julianna, Genát Andrea,Farkas-Baráthi Mónika és mások), determészetesen nem hiányozik belôleCsíkhelyi Lenke, Juhász Péter, SzondiGyörgy és Doncsev Tosó neve sem.

Március 11-én a MÜPA Bartók Béla ter-mében egy nagyon érdekes koncertethallgathattak meg az érdeklôdôk. ABalkan Crossover nemzeközi kulturális-zenei projekt keretében megrendezetteseményen improvizációk csendültek felmagyar és bolgár népzenei motívumok-ra Fassang László (orgona), SzokolayDongó Balázs (népi fúvós hangszerek)és a Hangok Hangjai Bolgár Énekegyüt-tes elôadásában.A Hangok Hangaji Bolgár Énekegyüttestagjai, akik már sokszor és sok helyen

Антология набългарскаталитература

A bolgár irodalom antológiája

BalkanCrossover

BalkanCrossover


9

щението и аплодисментите нахилядната публика в зала “БелаБарток”. Магическите гласове набългарските певици, съчетани свеличествените звуци на органа итрадиционния унгарски фолклорот духовите инструменти на БалажСоколай пренесоха музиката в еднонаистина ново измерение на усеща-ния, мисли и чувства.Със солово изпълнение на ембле-матичната родопска песен“Руфинка”, но този път в съпроводне на гайда, а на орган се представиангелогласната Златина Узунова.Макар че публиката не бе способнада разбере думите на песента, тяусети дълбоките емоции, коитоизвираха от чувственото изпълне-ние на Златина, съчетано с вели-чественото звучене на органа и вочите на много хора се появихасълзи от възхищение. Присъст -ващите интуитивно разбраха сми-съла на песента и се пренесоха ведин различен и някак по-добърсвят.Кристина Карамфилова иЙорданка Алексиева направихасолова интерпретация в съпроводна орган и саксофон на песента“Леле Яно”, която предизвикабурни овации в залата. Унгарскатапублика бе запленена от кристалночистите гласове на българскитепевици и ги възнагради със своетовъзхищение.

Драги сънародници,Ето, че измина цяла година от тър-

жественото откриване на паметни-ка на Св. Св. Кирил и Методийв Микулчице. Радостно е, че бъл-гарското правителство прие пред-ложението, археологическиятмузей край Микулчице да станемясто за поклонение за всички бъл-гари. Като доказателство за това еи делегацията, която ще участва втържествата, този път посветени ина 130 годишнина от организирано-то българско присъствие в Чехия.Очакваме председателката наНародното събрание на РепубликаБългария г-жа Цецка Цачева изаместник-председателя г-н ГеоргиПирински, министър БожидарДимитров, който е упълномощенот премиера Бойко Борисов дабъде патрон на изявата.Каним Ви да участвате в Четвър -тия събор на българите от 20 до 23май.

С уважение: инж. Димитър Христов, главен секретар на СБЕ

инж. Антон Стамболийски, председател на СБЕ

ПРОГРАМА20 май, четвъртъкПристигане и настаняване, ул.„Америцка” 28, Прага 221 май, петъкКонференция, посветена на 130годишнина от организиранотобългарско присъствие по чешкитеземи22 май, съботаЧетвърти събор на българите вМикулчице23 май, неделяОтпътуване

Транспорта в Чехия, храната инощувките подсигуряват домакини-те с любезната подкрепа на бъл-гарското правителство.

bizonyították kivételes tehetségüket,csodálatos éneklésükkel a magyarközönség szívét is meghódították.A bolgár énekesnôk varázslatos hangja,az orgonakíséret és a Szokolay Balázsfúvoshangszereibôl felcsendülô hagyo-mányos magyar népzene egyvelege azenét az érzések és a gondolatok új táv-latába helyezte.

Kedves Honfitársaink!

Már egy év telt el a mikulcicei Szent Cirillés Szent Metód emlékmû felavatásaóta. Örömteli az, hogy a bolgár kormányelfogadta azt a javaslatot, hogy aMikulcice melletti Régészeti Múzeumlegyen a megemlékezés helye mindenbolgár számára. Ennek bizonyítéka az amagas rangú delegáció is, amely résztvesz idén a csehországi bolgár áttelepü-lés 130. évfordulója tiszteletére tartottrendezvényen.Csehországba várjuk a BolgárKöztársaság Országgyûlésének elnökét,Cecka Cacsevát és elnökhelyettesét,Georgi Pirinszkit, valamint BozsidarDimitrov minisztert, akit Bojko Boriszov

kormányfô felhatalmazott, hogy legyen arendezvény fôvédnöke.Szeretettel várjuk Önöket a Bolgárok IV.Találkozóján május 20-23. között. Azországon belüli utazás, a szállás és azétkezés költségeit a házigazdák fedezika bolgár kormány támogatásával..

Tisztelettel:

Dimitar Hrisztov, az Európai Bolgárok

Szövetségének fôtitkáraAnton Sztambolijszki,

az EBSZ elnöke


П Р А В О С Л А В Н А Ц Ъ Р К В А •• P R A V O S Z L Á V E G Y H Á Z

Шеста Божия заповед10

„Не убивай!” (Изх. 20:13)

Възлюбени,

Невъобразима е тайната на велик-ото чудо живот, както невъобраз-имо велик е Оня, Който го е сътво-рил. И човекът, като триумфиращвенец:от плът и разум, и безсмър-тен дух – е част от тази енигматич-на тайна в спиралата на многолика-та ДНК, озарена и одухотворена отБожествената искра, която вечно инеудържимо го тегли все нагоре,високо към небесата.Животът на хората е Божия собст-веност и поради това само Този,който оживотворява, Той единственима право и да умъртвява, кактоСам Господ говори за Себе си: „Аз

съм и няма Бог, освен Мене; Азморя и съживявам, Аз раня и Азцеря”. И за да защити и опази отунищожение премъдро вдъхнатия вчовека живот, Бог е изрекъл шеста-та Своя заповед: „Не убивай”.Нарушавайки тази удивителнократка заповед нечестивият и небо-гобоязлив човек, изпадайки в грях вмига на своето безумие, често сисприсвоява правото да посяга и даотнема живота на своя ближен,превръщайки се в братоубиец.Защото всички сме братя и сестрипомежду си, тъй като имаме единобщ Баща – нашият небесенСъздател.Нарушилите шестата Божия запо-вед са не само онези, които в избликна гняв, ревност, завист, мъст,

жажда за власт и за обогатяванеубиват! Убийци са и всички, коитоклеветят ближния – за да убиятдоброто му име; които от ненавистили злоба – смъртно нараняват стежки думи душата му; които садис-тично измъчват физически и съб-лазняват духовно – родители иблизки, роднини и познати.Възлюбени, непреодолимо стра-шен грях е убийството! Чрез негоубиецът, обзет от гневна страст иярост, се надява да разчисти смет-ките си с някой или да спечелинещо, но едва когато го извърширазбира, че е загубил всичко – исебе си дори. Никой друг престъп-ник не се измъчва така жестоко отугризения, както убиецът. Тойвижда винаги убитите от него жер-тви, които викат за отмъщение и гопреследват – и наяве, и на сън.Убиецът не намира никъде покой,защото е закодирал наказанието засвоето злодеяние в съвестта си, откоято никой човек не може да избя-га. „И най-силните благоухания наАрабия не могат да премахнатмиризмата на кръв полепнала поръцете на убиеца, нито някаквавода ще може да измие червенитекървави петна!” – казва Шекспирчрез своя трагичен герой Макбет.Убийците, волни или неволни, саестествено винаги силно измъчва-ни от съвестта си. Това е Божиятамилост към всички, които подтик-вани от угризенията си неутешимоискат да изкупят своите грехове,търсейки успокоение в тукашнияживот и спасение в отвъдния. Но непо-зле в сравнение с тях са и ония –неограничаваните от никаквичовешки закони ежедневни убийци,които с прогресираща жестокоствсеки час измъчват, тормозят, бият,гнетят, притесняват, обиждат и досмърт огорчават умишлено ближ-ните си!Има и едно скрито ново убийство –евтаназията, която си е присвоилавече славата на човеколюбиво доб-ротворство към неизлечимо стра-дащите болни, за изпаднали в про-дължителна кома пациенти или


С Ъ И Т И Я •• E S E M É N Y E K11

родени недъгави дечица! Най-честолекарите са тези, които се изкуша-ват по своя инициатива или помолба на роднините – на такова„добро”?На пръв поглед има нещо наистиназатрогващо в това – да прекратишужасните страдания на неизлечимоболен, който съгласно съвременни-те медицински показатели нямавече в себе си живот. И както твър-дят привържениците на тазимодерна „лека смърт”, не се говориза варварско убиване, а за безбо-лезнено изпращане на обречениябезцелно страдащ ближен в отвъд-ния мир.Истинският човеколюбив христия-нин добре разбира каква лукаваизмама се крие зад тази привидналюбов! Нима намесването на чове-ка в прекратяване живота на тежкоболен, колкото и да е добронамере-но – не е убийство? Никой другняма право да прекъсне връзкатани със живота, освен Бог! – защотовсе още човешкото медицинскопознание е ограничено за разликаот човешкото зло. Колко хора, осъдени на смърт отнесигурността на медицината, саоздравявали и живеели години следтова! И какво би се случило, ако сеузакони евтаназията? За колкогнусни, неморални и безсъвестнипрестъпления ада би отворил вра-тите си, защото тогава – хилядиалчни за лесни богатства наследни-ци биха причинили на всяка цена„лека смърт” на родител, леля иливуйчо, които отдавна боледуват исякаш напук на тяхната лакомия -не искат и да умират!Но има и още една по-важна причи-на за истинския християнин, койтоне би се решил от сантиментални и„човеколюбиви” съображения дасе възползва от леката смърт наблизките си! Той добре знае, че втози живот - тук на земята, ние сеготвим за бъдещия – на небето; чеБог цени тялото ни и забранява тода бъде убивано, но още повече Тойцени душата ни и я пази от грехове.И за да я спаси Той изпраща болес-ти за тялото – за да я накара дастрада; и колкото повече страда тя,толкова повече ще се смирява и щесе приближава до Бога – за да

наследи вечните радости вНеговото небесно царство! А лъж-ливото човеколюбие гледа един-ствено да отпрати по-леко и по-бързо болния отвъд – дори и да енеподготвен! Прекратяването настраданията е прекратяване и натърпението, за което Спасителят еказал: „Който претърпи докрай,само той ще бъде спасен”. А койтоне е изтърпял докрай, как ще сеспаси?!Бог е милостив и към убиеца вчиято съвест е запалил огъня наискреното покаянието, защотоГоспод не иска смъртта на грешни-ка, а само да го отклони от пътя нагреха и да бъде жив. Но каквамилост ще прояви Спасителят къмсамоубиеца, който сам отваря вра-тата за мъртта и слага край насобствения си живот? Защото нитопокаяние, нито спасение има следсмъртта!Историята свидетелства, че въввремена, когато в душите на хоратаса властвали вярата и благочестие-то, не е имало самоубийства, макарживота да е бил непоносим, прими-тивен и изпълнен с ужаси.Например нашата родна историяразказва колко страшно е било занарода ни турското робство.Подтискали са го векове – жестокии безотговорни господари, грабелиса имота му, сваляли са ризата отгърба му, разполагали са с животаму, посягали са на честта му, отвли-чали са децата му, но самоубийства-та са били извънредно рядко сре-щано явление. Защото народът ни ебил силно вярващ и е открил вБожията справедливост оназитвърда скала сред океана от нечо-вешки страдания, в която всякогасе разбиват вълните на отчаяние-то. Възлюбени, съществуват ощемного видове самоубийци, коитоостаряват пред очите ни, а оставатнезабелязани, защото до болка смесвикнали с тях: това са скъперници-те – роби без предел в ненаситнатаси жажда за пари; алкохолици инаркомани, чието малодушие изпи-ва до дъно своята смърт; сладост-растниците – осквернени сърца,удавени бавно в зловонната тиня насвоя порок; безсъвестните – люде,

които са убили образа Божий всебе си и чиито очи не мигват, кога-то лъжат или клеветят ближния си,когато го очернят, за да се облаго-детелстват за негова сметка, когатообричат на глад него и семействотому!Затова нека помолим ВсеподателяБога – да ни дари търпение, разум имъдрост, за да не изпаднем и ние вувлечения, които несъмнено бихамогли да ни погубят. Да бъдем въввсичко покорни на Бога! Да не пре-каляваме! Да се придържаме къмзлатната среда! Тогава с Божиятапомощ и ще се спасим. Амин.

(следва)

Драги сънародници,

Новото църковно настоятелствовзе решение да бъде открита бан-кова сметка на която да бъдатсъбирани средства за изографисва-не на Българската православнацърква в Будапеща. Молим всички, които искат да под-помогнат това наше дело да изпра-тят своите дарения на следната бан-кова сметка:

OTP BANK 11709002-20129336

Предварително благодарим навсички дарители!

От Църковното настоятелство

Kedves Honfitársaink!

Az új Egyházbizottság bankszámlát nyi-tott, amelyre a budapesti BolgárOrtodox Templom kifestéséhez várja azadományokat.Kérünk mindenkit, aki támogatni szeret-né ezt a közös ügyet, küldje el adomá-nyát a következô számlaszámra:

OTP BANK 11709002-20129336

Elôre is köszönjük a felajánlásokat.

Az Egyházbizottság


У Ч И Л И Щ Е •• I S K O L A12

Три хиляди годишните българскитракийски златни съкровища саобиколили света – в Ню Йорк,Париж, Лондон, Токио, те са биливидени от стотици хиляди души.Най-новите, нямащи равни на себеси открития от последните десетгодини обаче за пръв път напускатпределите на България. Те бяха вУнгария от 19 март до 30 април.Рядката колекция беше изложена вКанижкия културен център заизкуства, Дома на плаката вНадканижа. За ранга на изложбатаговори и фактът, че унгарскатадържава е поела гаранция на стой-ност 700 милиона форинта (2,5

милиона евро). В околностите на град Казанлък сенамира район, където в античност-та са погребани велики владетели:изследователите на тези царскимогили са нарекли долината с моги-лите Долина на тракийските царе.500 предмета са намерени в камера-та със саркофага в монументалнатанадгробна могила на Севт ІІІ. Средтях са златният пръстен на Севт,златната му корона, златни брони,оръжия, както и филиграно изра-ботени златни и сребърни предме-ти с неповторима украса.През 1979 г. тази колекция от експо-нати е обявена за емблематичначаст от световното културнонаследство на ЮНЕСКО.

Надгробната могила е единствен порода си, изключителен документ наедна изчезнала древна цивилизацияи ярко доказателство за блясъка натази далечна епоха.На откриването на изложбата при-съства министърът на културата иобразованието на Унгария ЙожефХилер. От България пристигнаделегация от град Казанлък, а лек-ция за тракийската култура изнесепрофесор Иван Маразов, учен смеждународен авторитет в област-та на тракознанието. Професоръте преподавател в Нов българскиуниверситет, основното му поле наизследванията му са траките.Изследва тяхната култура – изкуст-во, митология, царска идеология.Издал е множество статии, книги ив България, и в чужбина, в товачисло и в Унгария. Българката Антония Каракостовае една от движещите фигури приорганизирането на изложбата,

A trák kincsek egyes darabjai korábbanugyan láthatóak voltak már NewYorkban, Párizsban, Londonban ésTokióban, ám a Kanizsára érkezettgyûjteményt – Bulgárián kívül – mégsoha, sehol nem mutatták be. A rendkí-vül gazdag régészeti anyagot a kazanla-ki Iszkra Történeti Múzeum RégészetiGyûjteményében ôrzik, Nagykanizsárapedig a Kazanlakkal meglévô több évti-zedes testvérvárosi kapcsolatnakköszönhetôen érkezett. A kiállítás márci-us 19-tôl április 30-ig volt látható a

Magyar Plakát Házában. A kiállítás rang-ját mi sem bizonyítja jobban, mint hogy amagyar állam 700 millió forintos garanci-át vállalt rá.Kazanlak környékén van egy körzet,ahol az ókorban a nagy uralkodókattemették el: a kutatók ezt a völgyet aTrák cárok völgyének nevezték el. III.Szeuthész király halomsírjában 500 tár-gyat találtak, köztük a király arany halot-ti maszkját, életnagyságú, bronzbólöntött fejszobrát, valamint az ujján azaranygyûrûjét. A kiállításon ezeken kívülnemesfém és cserépedényeket, amforá-kat, vázákat, továbbá aprólékosan meg-munkált arany ékszereket, mellvérteketmutattak be, olyan tárgyakat, amelyekfôként a kultikus temetkezésekkor kerül-tek a halomsírokba.

A kiállítás megnyitóján jelen volt HillerIstván kulturális és oktatási miniszter,valamint Kazanlak városának küldöttsé-ge is. Ivan Marazov trakológus profesz-szor pedig elôadást tartott a trák kul-túráról. A professzor az Új BolgárEgyetem tanára, fô kutatási területe atrák kultúra – mûvészet, mitológia, cáriideológia. Antonia Karakosztova a kiállítás szerve-zésének egyik mozgatórugója a nagyka-nizsai múzeum igazgatónôjével, KôfalviCsillával együtt. Egy éves munka elôztemeg a kazanlaki kincsek Nagykanizsáraérkezését, hogy a felbecsülhetetlenértékû tárgyak a legmegfelelôbb környe-zetben kerüljenek kiállításra.Cserébe a közeljövôben egy magyarkiállítás utazik Kazanlakbe, Nagykanizsa

Долината натракийските царев Надканижа

A trák cárok völgye

Nagykanizsán


13

Записванията на децата вБългарската детска градина заучебната 2010-2011 година ще сесъстои от 3 до 7 май в сградата наул. Байза 44 при директорката надетската градина Донка Хаяш(тел.: 06-20-250-7339).

tesvérvárosába.Március 20-án a Bolgár NyelvoktatóKisebbségi Iskola tanulói, tanárai és aszülôk – közel ötvenen – Nagykanizsárautaztak, hogy megnézzék a Trák cárokvölgyében talált kincsekbôl rendezettkiállítást. A csoportnak abban a szeren-csében volt része, hogy a kiállítás egyikkurátora – Meglena Parvin, a kazanlakimúzeum munkatársa – tartott nekik tár-latvezetést. A tanulmányi kirándulást aPro Schola Bulgarica Alapítvány szer-vezte.

A fôvárosi beiratkozással összhangbana gyerekek elôjegyzése a 2010/2011-estanévre 2010. május 3-tól 7-ig 9-17 óraközött lesz a Bolgár KétnyelvûNemzetiségi Óvodában (1062Budapest, Bajza u. 44.) Hajas Donkaóvodavezetônél (tel.: 06-20-250-7339).

A Bolgár Nyelvoktató Kisebbségi Iskolafelvételt hirdet a következô tanévre olyangyerekek számára, akik magyar iskolábajárnak, de szeretnének bolgár nyelvet istanulni. Az iskola által kiállított bizonyít-ványt a magyar oktatási rendszerbenelfogadják, a gimnáziumi tanulók pedigérettségi vizsgát tehetnek bolgár nyelv-bôl.Beiratkozás a Bolgár Országos Önkor-mányzat irodájában és Canka Marinovatanárnônél.

Beiratkozás a BolgárÓvodába

Записване вДетската градина

Записване вБългарскотоучилище за роденезик

Българското училище за роденезик записва ученици за следваща-та учебна година. Приемат се деца,които учат в унгарски училища, ноимат желание да изучават в допъл-нителни часове български език.Оценката и свидетелството, полу-чени при обучението, се признаватот унгарската образователна систе-ма, а учениците от гимназиалниякурс имат право да положат зре-лостен изпит по български език. Записванията се извършват вБългарското републиканско само-управление и при учителкатаЦанка Маринова.

Beiratkozás a BolgárNyelvoktató KisebbségiIskolába

заедно с директорката на музея вНадканижа Чила Кьовари. В про-дължение на една година е извър-шена огромна работа, за да можеказанлъшките съкровища да при-стигнат в Надканижа в безопасности да бъдат изложени в най-подходя-ща среда. Нейните задачи не спиратдотук, тъй като предстои и органи-зирането на унгарска изложба вКазанлък.

На 20 март група от ученици, учите-ли и родители от Българското учи-лище за роден език – близо 50 души– посети изложбата Долината натракийските царе в Надканижа.Групата имаше щастието да сезапознае с изложбата лично от ней-ния куратор – Меглена Първин отмузея в град Казанлък. Учебнатаекскурзия беше организирана отФондация Про скола булгарика.


З А П Р А З Н И К А Н А Ж Е Н А Т А - С Б Л А Г О Д А Р Н О С Т 14

amit szociális kapcsolataik ápolásáratudnak fordítani. A bolgárok és a romá-nok 29%-ának még a csládjára semmarad elegendô ideje. A másik végleteta németajkú országok jelentik, ahol csakaz emberek 27%-a panaszkodik arról,hogy nincs ideje a szociális kapcsolatok-ra.Bulgáriában az emberek 42%-a állítja,hogy megtalálta az egyensúlyt a munkaés a szabadidô között. Ez az arány askandináv országokban 48%,Ausztriában és Németországban pedig57%.

A bolgárok közel 50%-a azt állítja, hogynincs elég szabadideje a szociális kap-csolataikra és a hobbijukra, derül ki egyközlemúltban végzett felmérésbôl. A szabadidô legnagyobb hiányáról abolgárok és a románok panaszkodnak.69%-uk azt mondja, hogy a munkájamiatt nincs elég ideje a hobbijára, 45%-uk pedig elégedetlen azzal az idôvel,

След като безуспешно се опитаха даограничат правото за протести предНародното събрание, президентство-то и Министерския съвет, управлява-щите решиха да се застраховатсрещу провеждането на ефективниучителски стачки. Образованиетоще бъде включено в списъка от дей-ности, които не могат да се прекратя-ват по време на протести. Така правото на учителите да стачку-ват ефективно ще бъде сведено доминимум, каквато е практиката пристачки в областта на здравеопазва-нето, обществения транспорт, дос-тавките на газ и електроенергия.Това предвижда проектът за новзакон за училищно образование,който бe представен официално презаприл. Новият проектозакон предвижда идруги спорни промени, които могатда доведат до хаос, предупредиха екс-перти. Така например въвежданетона задължително обучение до 10-и

Близо 50 на сто от българите твър-дят, че нямат достатъчно свободновреме за социален живот и хобита.Това сочат данните от последнотоизследване на европейската фонда-ция за подобряване качеството наживот към Европейския съюз.Проучването показва как хората вЕС, Македония, Хърватия, Турция иНорвегия съчетават времето междуработа и личен живот. Най-сериозна липса на лично времеизпитват българи и румънци. 59 насто твърдят, че нямат време за хоби-та заради работата си, а 45 на сто неса доволни от времето, което могатда отделят за социални контакти. 29на сто от българите и румънцитеказват, че им остава много малковреме за семейството. Също толковасмятат, че работят твърде много. 13на сто от българите са абсолютнонедоволни от начина, по който раз-пределят времето си между работа иличен живот. На другия полюс санемскоговорящите страни, къдетоконфликтът работа – свободновреме е най-слабо изразен. Там 27 насто от хората казват, че нямат времеза социален живот, а 45% - за хобита.22 на сто от немскоговорящите счи-тат, че имат твърде малко време засемейството си.

Като цяло 42 на сто от хората у насзаявяват, че са намерили точния затях баланс между работа и свободновреме. В скандинавските страни тозипроцент е 48, а в Австрия и Германия- 57 на сто.

Клиентите на "Софиягаз" са ико-номисали над 20 млн. лв. от разхо-дите си за енергия през първите тримесеца на годината, съобщиха откомпанията. 1.7 млн. от тези средст-ва са спестили домакинствата,които с природния газ са сменилидосегашните горива за отопление -дърва, ток, въглища, нафта. Ценатана синьото гориво за бита е 8.8 ст. закиловатчас, докато същото коли-чество енергия, произведено смазут, струва 10.2 ст., с ток – 14.8 ст.,а с нафта – 15.6 ст. 6 млн. са спести-ли сградите от обществения сектор,а 13 млн. лв. – промишлените потре-бители. "Софиягаз" има 450 нови битовиклиенти от началото на 2010 г. итака общият брой на ползващите вбита синьо гориво в столицата веченадхвърля 14 200.

Bulgáriában egy új törvénytervezet sze-rint oktatás felkerül arra a listára, ame-lyen szereplô tevékenységeket nemlehet beszüntetni tiltakozó megmozdulá-sok alatt. Így a tanárok ténylegessztrájkhoz való joga a minimumra csök-ken, ugyanúgy, ahogy az egészség-ügyben, a közlekedésben, valamint azáram- és gázszolgáltatásban dolgozókesetén.A törvénytervezet további vitatott kérdé-seket is tartalmaz. Az idén hetedik osz-tályosok már kötelez en 10 osztályt kellvégezzenek, így viszont jogosítványt is

csak a 10. osztály elvégzése után kap-hatnak majd, szemben az eddigi gyakor-lattal, amely szerint a 8. osztály utánletehették az autóvezetôi vizsgát.

Управляващитеограничават правотона учителите на стачка

Половината българинямат достатъчносвободно време

Софиянците на газ саспестили 20 милионалева за 3 месеца

Korlátozzák atanárok sztrájkjogát

A bolgárok felének

nincs elég szabadideje

клас, което ще влезе в сила за сед-мокласниците наесен, се обвързва и спроцедурата за получаване на шо -ф ьор ска книжка. Според новия тексткнижка занапред ще се дава самослед завършен 10-и клас, а не кактодосега – с основно образование.


15

За една година дълговете на граж-дани и фирми, които подлежат напринудително събиране, са скочилидвойно, обявиха от Камарата начастните съдебни изпълнители.През 2008 г. задълженията са били850 млн.лв., през миналата годинате вече са 1.7 млрд. лв. Това са при-знати от съда вземания, по които саобразувани дела, и частните съдеб-ни изпълнители трябва да ги събе-рат.На фона на увеличаващите сеизпълнителните дела и дълговенамаляват събраните суми. Презминалата година от 1.7 млрд. лв.дългове на кредиторите са върнатипо-малко – 365 млн. лв. Преди двегодини хората са плащали ощекогато са били уведомявани отчастните съдебни изпълнители, чемогат да се издължат доброволно.Сега обаче дълговете не могат дасе съберат и при запор на сметки,защото по тях просто няма пари.

София и Варна са единственитеобласти в Былгария, където през2009 г. са се родили повече бебета,отколкото са починалите хора. Запърви път от 18 г. през м.г. столица-та е с положителен естествен при-раст, показват данните на нацио-налната статистика. През 2009 г. вСофия са се родили с 231 бебетаповече от починалите хора.Естественият прираст в морскатастолицата е плюс 229.Не толкова положителна е ситуа-цията в другите области. За 10 годи-ни например Кюстендил е намалялс 10 000 души. Във Велико Търновопрогнозират, че през следващите 20години областта ще се стопи с 40085 души.В Русе пък статистиците отчитаттревожен дисбаланс в структуратана населението по пол – жените са128 404 и надвишават със 7664мъжете. На едно от последните места пораждаемост е област Смолян. По-малко деца са родени само вГаброво и Видин. Смолян обаче всеоще се гордее с едно от най-ниски-те нива на смъртност в страната,така както преди години Родопитебяха известни по света със столет-ниците си.

A Sofiagaz ügyfelei az év eslô negyedévé-ben több mint 20 millió levát takarítottakmeg energiaköltségeiken. Ebbôl 1,7 milliólevát azon háztartások spróroltak meg,amelyek áttértek a földgázzal való fûtésre.A háztartási földgáz ára 8,8 sztotinka/kWh,míg ugyanennyi energia fût olajjal elôállítva10,2 sztotinkába, árammal – 14,8 sztotin-kába, kôolajjal pedig 15,6 sztotinkábakerül.2010 eleje óta a Sofiagaznak 450 új háztar-tási ügyfele van, így Szófiában már többmint 14 200 háztartásban fûtenek gázzal.

2009-ben csak Szófiában és Várnábanszületett több gyerek, mint ahány embermeghalt. 18 év óta most elôször mutat afôváros pozitív természetes szaporula-tot. 2009-ben Szófiában 231-gyel,Várnában 229-cel több kisbaba született

az elhunytak számánál.A többi megyében nem ennyire jó ahelyzet. Kjusztendil népessége például10 éva alatt 10 000 fôvel csökkent.Veliko Tirnovóban azt jósolják, hogy akövetkezô 20 évben a lakosság lélek-száma 40 085 fôvel csökken majd.A születések számát tekintve Szmoljanáll az utolsó helyek egyikén, kevesebbgyerek csak Gabrovóban és Vidinbenszületett. Szmoljan azonban még mindigaz egyik legalacsonyabb halálozásiszinttel büszkélkedhet az országban,hiszen a Rodope-hegység mindig is anagyon magas kort megért lakosairólvolt híres.

Данъци се вдигатантикризисно от 1 юли

Кризата увеличидвойно дълговетена граждани ифирми

София и Варнаизлязоха отдемографската криза

A gázzal fûtô szófi-aiak 3 hónap alatt20 milliót spóroltak

Szófia és Várna túlvan a demográfiaiválságon

Антикризисните мерки на кабине-та "Борисов", които предвиждатвдигане на определени данъци, щевлязат в сила от юли, реши вчеракабинетът. Собствениците на лук-созни имоти и коли ще плащатдвоен местен данък, застраховате-лите ще се облагат с налог върхуоборота вместо върху печалбата, акъсметлиите от тотото и от други-те игри на щастието вече ще пла-щат данък върху спечеленото, гла-сят промените.Налогът върху върху жилищата сданъчна оценка над 300 000 лв. ивърху леките коли със застрахова-телна стойност над 70 000 лв. сеудвоява. Данъкът върху яхтите,самолетите и въртолетите пък сеутроява. Остава неясно как ще сенаправят тези промени, при поло-жение че общинските съвети садлъжни да приемат наредби заоблагането не по-късно от 31 януа-ри всяка година и кампанията посъбирането им вече е започнала.


З А В А С , Д Е Ц A16

Едно време змейовете и юнаците ходели по земята междухората. Те идвали и по седянките и си харесвали моми. Когатонякоя мома щяла да седне на седянката при змея, казвала му:„Прибери си, змейо, опашката, да я не заседна!” Всички зме-йове имали крила и опашки, били облечени с дрехи отлюспи, които греели като слънце. Когато започнела някъдевойна, змейовете се изгубвали – отивали да се бият. В битка-та те били невидими, но на която страна помагали, тя ипобеждавала. Тези змейове се изгубили, като се изнамерил барутът: тогаваизлезли на света лукави хора, които взели да се бият не сюнащина, ами с хитрина. Когато бил останал само един змейда ходи по света, срещнал го един от тези хитри хора, комутоимето било дядо Трак, и му казал: – Змейо, като си толкова юнак, можеш ли да стиснеш камък,та да пусне вода? Аз мога! Взели по един камък. Дядо Трак накарал змея да стиска най-напред. Змеят, колкото и да бил юнак, стискал камъка, напясък го натрошил, но капка вода не капнала. Дядо Тракрекъл: – Чакай сега и аз да стискам! И като го стиснал, потекла бяла вода. Змеят не видял, че дядоТрак имал в ръката си прясно сирене вместо камък, и многосе зачудил. Подир това, като тръгнали вървели, вървели и дошли доедна зряла череша, натегнала от плодове. Змеят взел да гибере и да яде. Дядо Трак, като не можел да ги достигне от земята, въртял сенаоколо и гледал. Змеят уловил черешата за върха и я огъ-нал, за да стигне до плодовете и дядо Трак. След като се наял,той отпуснал върха и дядо Трак изхвърчал отвъд черешата. – Какво правиш, побратиме? - попитал го змеят. – Прескочих черешата, за да уловя онзи заек, дето бяга ейтам! – отговорил дядо Трак. Змеят му повярвал; всъщност,като го метнала черешата, дядо Трак паднал в една трънка иподплашил заека. Подир това тръгнали пак да пътуват. Вървели, що вървели,дошли до една буйна гора и змеят огладнял. – Хайде да заградим тая гора и да изловим всичкия дивеч внея – рекъл той. – Хайде! – отговорил му дядо Трак. Змеят взел да изскубва и да реди най-големите дървета наоградата си, а дядо Трак с клончета затулвал дупките, коитооставали между големите дървета. Като заградили гората,змеят влязъл в нея и взел да лови мечки, вълци, лисици,сърни, зайци, диви кози и да ги трупа на куп, а дядо Тракизчезнал някъде. Змеят започнал да го вика; викал, викал ипо едно време чул, че дядо Трак се обажда от много далече.Докато змеят запалил огън, дядо Трак се върнал и понесъл впазвата си две сврачета, които още не можели добре далетят. – Виждаш ли, аз ловя хвърковати! Не е юначество да ловишонова, което ходи по земята, трудно е да хванеш това, коетолети! – рекъл дядо Трак.

Седнали двамата край огъня под един голям явор. Змеятвзел да дере уловените животни, а на дядо Трак казал: – Иди пък ти донеси вода, побратиме! Дядо Трак взел един казан и отишъл до извора, който билтвърде далеч. Той напълнил казана, но не можел дори да гоповдигне. Какво да стори сега? Взел да копае бразда от изво-ра към огъня. Змеят чакал, чакал и като видял, че дядо Тракне идва, отишъл да види какво става. Като дошъл до извора,видял го, че човърка с една клечка и прави вадичка. – Помислих си, че един казан няма да стигне, затова реших дадоведа цялата вода от извора – рекъл дядо Трак. Змеят нарамил казана и го занесъл при огьня, а дядо Траквървял подире му. Като сварили и опекли много месо, започ-нали да ядат. Змеят взел да яде по змейски, а дядо Трак взе-мал по-големи късове и като се загледа нанякъде змеят,хвърлял ги през рамото и вземал други. След вечерята започнало да се мръква и змеят поканил дядоТрак да пренощува у тях. Като отишли в пещерата на змея,постлали му отвън да спи. А змеят разказал на майка сикакво видял от дядо Трак и й казал, че дядото е по-юнак отнего. Майка му го научила да убие госта си през нощта. Катоприказвали това, дядо Трак ги чул, станал от леглото си, а намястото си натрупал камъни и метнал върху тях завивката.Змеят послушал майка си, взел си най-тежкия боздуган иизлязъл от пещерата. Като се приближил до постелката надядо Трак, захванал да удря камъните с железния боздуган идотолкова ги бил че станали на пясък. Подир това той рекълна майка си: – Мамо, наистина този човек беше по-юнак от мене! Като гоудрях, той пускаше чак искри! На сутринта, като се съмнало, дядо Трак влязъл в пещерата. – А бе, ти откъде идваш? – смаял се змеят. – Аз нали те убихпрез нощта? – Мен никой на света не може да ме убие, защото съм кален– отговорил дядо Трак. Змеят и майка му се спогледали, като чули това. – Като е така, хайде да калиш и моя син – рекла змейоватамайка. – Да го каля – казал дядо Трак, – но трябва да търпи. – Ще търпя – отговорил му змеят, – само да стана като тебе,да не може никой да ме убие! – Щом е така, кипнете два големи казана с вода и ми пригот-вете една бъчва. Майката и синът запалили огън, а като завряла водата,донесли и бъчвата. Тогава дядо Трак рекъл: – Хайде сега влез в бъчвата, да сложа капака отгоре. Змеят на драго сърце влязъл, затворил го добре дядо Трак, ипрез дупката за канелката взел да налива врялата вода отго-ре му. Змеят взел да шава в бъчвата, а майка му викала: – Търпи, синко, търпи, да се калиш добре! Излял дядо Трак в бъчвата два казана вряла вода и казал намайка му: – Нека стои до вечерта, че тогава ще го извадим. След това дядо Трак си тръгнал за вкъщи. Змейова майкачакала, чакала и все поглеждала за дядо Трак, но той неидвал. Като взело да се мръква, тя отворила бъчвата и що давиди! От врялата вода змеят се бил стопил. Ето оттогава насам се изгубили съвсем змейовете от света.Тях пак ги има, но са невидими за хората

Дядо Трак и змеятБългарска народна приказка


З А Д О М А К И Н Я Т А17

Издание на Българското репуб ликанско самоуправление, 1093 Будапеща, ул. Лоняи 41

РедакцияАндреа Генат (главен редактор),Моника Тютюнкова, Светла КьосеваОтговорен издателДанчо Мусев

Издава се с подкрепата на Фонда за национални и етническималцинства в Унгария, СБС и наБългарските самоуправления в IV, V, VIII, IX, XIII, XIV, XV, XVIII,XXI и XXIII район на Будапеща и във Фелшьожолца, Печ, Сегед,Халастелек, Дунахарасти, Дуна -кеси, Лорев, Мишколц, Дебрецен,Сигетсент миклош, Ерд и Естергом.

A Bolgár Országos Önkormányzat

(1093 Budapest, Lónyay u. 41) kiadványa

Szerkesztôbizottság

Genát Andrea (fôszerkesztô),

Kjoszeva Szvetla, Tyutyunkov Mónika

Felelôs kiadó

Muszev Dancso

Megjelenik a Magyarországi Nemzeti és

Etnikai Kisebbségekért Közalapítvány,

a FBÖ és a IV, V., VIII., IX., XIII., XIV., XV.,

XVIII., XXI. és XXIII. kerületi, valamint a

Felsôzsolcai, a Pécsi, a Szegedi, a Halász -

telki, a Duna haraszti, a Dunakeszi, a Lórévi,

a Mis kolci, a Debreceni, a Szigetszent -

miklósi, az Érdi és az Esztergomi Bolgár

Kisebbségi Önkormányzat támogatásával.

ISSN 14163098

MS Mester Stúdió, Globe Print Nyomda

B o l g á r

HIREK

Крехките зелени и мъхести плодо-ве на бамята се появяват по пазари-те в разгара на лятото.Тя е едно отнай-старите растения на Земята идо днес вирее волно из далечнитегореши савани на Черния конти-нент. Оценявайки достойнствата й,древните започват да я култивиратоше през II в. пр. н. е. От Етиопия иСудан, където се предполага, че запръв път е използвана в кулина-рията и народната медицина, бамя-та започва околосветското сипътешествие през Индия, Турция,Балканите, Южна Европа, дости-гайки чак до Северна Америка,където става особено популярна вщата Луизиана. Там тя попада с чер-нокожите роби от ИзточнаАфрика. Впрочем там, а и на многодруги места по света, бамята еизвестна и като „окра".В края наXX век бамята завоюва необичай-на популярност и в японскатакухня.През 90-те години на миналия векстанаха известни експерименталниизследвания с шушулки от бамя засъздаването на заместител начовешката кръв. И макар опититевсе още да не са приключили,резултатите са обнадеждаващи: вИндия с пихтиестата маса са успелида заместят кръвната плазма наполуживи кучета, които след товасе възстановяват напълно.Дълго време бамята е любимка насултаните и арабската кулинария.Встарата българска кухня тя същоима своето почетно място. В някоирайони на страната и сега я сушатна низи за зимата, подобно на чер-вените чушки. Бамята се култивиразаради незрелите плодове, в коитосе съдържат голямо количествослузни вещества, особено полезнипри болести на дихателните пъти-ща, гастрит и язва на стомаха.Богата е на витамин С, минералнивещества и ценни аминокиселини, азаради нулевата си калоричност еидеална за диети. В многобройнитей семенца има до 20% масло, подоб-но на зехтина. На вкус плодовете набамята са почти неутрални, затова

се съчетават идеално с други зелен-чуци. Особено апетитни блюда сеполучават с червени чушки и дома-ти, а също и с агнешко и овче месои с риба.Бамята не бива да се съхранява настудено повече от 3 дена, защотобързо става груба и влакнеста.От подправките най-добре й пасваткъри, чили пиперът, чесънът, зеле-ният и червеният босилек.За да се отървете от слузта, блан-ширайте бамята за 5 минути въввряща вода с малко оцет в нея и яоблейте със студена вода.Безкофеиново кафе може да сиприготвите, като зрелите й семеназапечете в сух тиган до появата нааромат на кафе. Охладете ги и гисмелете.

олио, в което се изпържват наряза-ните домати и кромидът. Прибавясе каймата и се пържи до зачервя-ване. Залива се с топлия бульон,прибавят се чесънът и солта и сезадушава, докaто течността сеизпари. Фурната се загрява до 180градуса. В каймата се прибавяткиселото мляко, сметаната и пипе-рът. Тавичката се намазва с олиотои в нея се слага половината от кай-мата, отгоре се нарежда бамята,полива се с останалата 1 с. л. олио,покрива се с втората част от кайма-та и се запича във фурната.Останалият домат и лимонът сенарязват на тънки кръгчета и сенареждат върху каймата. Ястиетоотново леко се запича.

Бамята

Бамя поегипетскиПродукти за 4-6 порции :750 г прясна бамя, 1 глава кромид, 7домата, 2 скилидки чесън, 6 с.л.олио, 500 г кайма, 1 ч. ч. телешкибульон, 1 с. л. сол, по 3 с.л. киселомляко и сметана, 1/2 ч. л. бялпипер, лимонЗа тавичката: 2 с. л. олио

Приготвяне: Бамята се избърсва скърпа, измива се и дръжчиците сеотрязват. Кромидът се обелва инарязва на ситно. Шест от доматитесе обелват и нарязват на ситно.Чесънът се скълцва. В 3 с. л. олиоза 6 минути се запържва бамята,изважда се и се отцежда от мазни-ната върху домакинска хартия.Използваното олио се излива оттигана и се сипват 2 с. л. прясно


С Ъ О Б Щ Е Н И Я •• K Ö Z É R D E K Û18

от 7 до 21 юли в Равда

Нощувки: на 50 м от морския бряг в триетажна сгра-да, стаи с 3-4 легла, с баня и тераса. Във всяка стая имателевизор и хладилник.

Хранене: Пълен пансион (закуска, обед и вечеря) вресторант

Пътуване: с автобусЗаявки за участие могат да се направят до 15 май приМилка Христова (тел.: 0630-9068451) или вБългарския културен дом (тел.: 2166560)

július 7-tôl 21-ig Ravdán.

Szállás: a tengerparttól 50 m-re, háromemeletes épületben,3-4 ágyas, fürdôszobás, teraszos szobákban. Minden szobában van TV és hûtôszekrény.

Étkezés: Teljes panzió (reggeli, ebéd és vacsora) étteremben

Utazás autóbusszal.

Jelentkezni lehet május 15-ig Hrisztova Milkánál (tel.: 06-30-9068451) vagy a Bolgár Mûvelôdési Házban (tel.: 216-65-60).

Az Ön keresete

Adó

2x1%, amirôl Ön dönt

98%-ról azOrszággyûlés dönt

1% a MagyarországiOrtodox Egyháznak

1% a Bolgár Ifjúsági Egyesület

vagy a Pro Schola BulgaricaAlapítványnak

Családipénztárca

Egy százalék!

Önnek május 20-áig adóbevallást kell készítenie, melyhez ahi va ta los nyomtatványokat ezekben a napokban kapja meg.Szeret nénk felhívni a figyelmét arra, hogy adóbevallásánakelsô oldalán, a C ablak utolsó sorában jelezheti, hogy nyilat -ko zatot tesz adója kétszer egy százalékáról –

a Magyar or szá gi Bolgár Ortodox Egyház(technikai szám: 0372), továbbá a Bolgár Ifjúsági Egyesület (18089154-1-41) illetve a Pro Schola Bulgarica Alapítvány (adószám: 18066184-1-42) javára.Ne feledje, ha nem rendelkezik az 1%-okról, azok az államikölt ség vetésbe kerülnek, és sorsukról mások döntenek – Önhelyett!

Летен лагер вБългария

Idén is lesz nyáritábor Bulgáriában


19

Традиционният празник по случай 24 май – Денна българската просвета и култура и на славян-ската писменост ще се състои на 30 май 2010 г.

(неделя) от 10.00 часа в младежкия лагер,Будапеща, XII район, ул. Фюлемюле №8.

С участието на танцови състави и оркестри отБългария и Унгария, средновековни игри, детс-

ки игри, изненади, щанд за литература.

При лошо време мероприятието ще се състои вБългарския културен дом (1097 Будапеща, ул.

Вагохид 62.)

Május 24., a szláv írásbeliség és a bolgár kultúranapja alkalmából rendezett hagyományos ünnepség2010. május 30-án, vasárnap 10.00 órai kezdettel

kerül megrendezésre a Budapest, XII. ker., Fülemüle u. 8. sz. alatti Ifjúsági

Táborban.

A mûsorban fellépnek magyarországi és bulgáriaiegyüttesek, lesznek történelmi játékok, gyerekjátékok,

meglepetések és könyvvásár

Rossz idô esetén a rendezvényre a BolgárMûvelôdési Házban (1097 Budapest, Vágóhíd u. 62.)

kerül sor.

Обява за работаБългарската двуезична малцинствена детска градинатърси да назначи от 1 септември 2010 г. детска учи-телка, чийто роден език е български и има завърше-но висше образование по специалността. За повечеинформация: офиса на Българското републиканскосамоуправление, тел.: 216-4210.

Álláshirdetés

A Bolgár Kétnyelvû Nemzetisági Óvoda bolgár anyanyelvû,felsôfokú óvodapedagógusi végzettséggel rendelkezô óvó-nôt keres 2010. szeptember 1-i kezdéssel. Érdeklôdni leheta Bolgár Országos Önkormányzat irodájában a 216-4210-es telefonszámon.

Денят на детето

ще бъде отпразнуван на 6 юни 2010 г. от 11 часав Българската детска градина (1062 Будапеща,ул. Байза 44)

с куклено представление, игри, разучаване напесни, прожекция на рисувани филми, почерпказа децата и изненади.

Организатори:Българското републиканско самоуправление,Фондация Про скола булгарика, Малко театро иБългарското самоуправление в ХV район.

Gyereknapi ünnepség

2010. június 6-án 11 órától a Bolgár Óvodában (1062Budapest, Bajza u. 44.)

bábelôadás, játékok, daltanulás, rajzfilmvetítés, gye-rekkoktél, meglepetések

Szervezôk: Bolgár Országos Önkormányzat, ProSchola Bulgarica Alapítvány, Malko Teatro, XV. kerüle-ti Bolgár Kisebbségi Önkormányzat

MeghívóПокана


5, сряда 18.00 Творчески клуб9, неделя 10.00 Света божествена литургия в Българския православен храм

„Св. Св. Кирил и Методий” и гергьовски празник в църковниядвор

12, сряда 17.00 Малко театро – Театрално ателие19, сряда 18.00 Киноклуб “Прогноза” на Зорница София

Прогноза е най-новият филм на Зорница София /режисьорката на “Мила от

Марс”Действието в "Прогноза" се върти около българин, българка, хърва

тин, македонец и сърбин. Всички те се събират на един турски остров, за да

карат сърф. Често спорят заради националната си принадлежност, но не сти

гат до драматични конфликти, каквито има в повечето филми, отразяващи

живота на Балканите. Във филма има любов, има кавги, има вятър, има мания,

има и нещата, които ни обединяват, има и малко политика. Посланието в новия

филм е насочено към младите хора.

26, сряда 18.00 Литературно кафене – Теодора Димова: “Марма, Мариам”“Марма, Мариам” е най-новата книга на Теодора Димова. В нея се говори за

това, как един съвременен човек се приближава към Евангелските събития и

ги изживява, и ги предава на другите. Става дума за това, колко е труден този

път, колко е неблагодарен в началото и каква утеха носи накрая…

"Безкомпромисна книга на вярата, на моменти жестока". “Марма, Мариам” е

събитие в българската литература. Събитие, което във време на тържище се

опитва да изгради храм, в който авторката се надява да влязат и другите.

30, неделя 10.00 Ден на славянската писменост и българската култура (хълма Сечени)

Magyarországi BolgárokEgyesülete1097 Bp., Vágóhíd u. 62.tel.: 216-6560

Bolgár Országos Önkor-mányzat1093 Budapest, Lónyay u. 41.tel.: 216-4210

Fôvárosi Bolgár Önkor-mányzat1093 Budapest, Lónyay u. 41.tel.: 216-4211

Bolgár KöztársaságNagykövetsége1062 Bp., Andrássy út 115.tel.: 322-0836, 322-0824

Szent Cirill és Szent Metód Bolgár Pravoszláv Templom1097 Bp., Vágóhíd u. 15.tel.: 215-0039

Bolgár NyelvoktatóKisebbségi Iskola1093 Budapest, Lónyay u. 41.tel.: 216-4210

Bolgár Kulturális Intézet1061 Bp., Andrássy út 14.tel.: 269-4246

Hriszto Botev Bolgár-Magyar Általános Iskola ésGimnázium1062 Budapest, Bajza u. 44.tel.: 474-0536, 474-0537

Bolgár KétnyelvûNemzetiségi Óvoda1062 Budapest, Bajza u. 44.tel.: 06 20 250-7339

Carevec Étterem és Hotel Rila1097 Bp., Vágóhíd u. 62.tel.: 216-1797 és 216-1621

ПрограматаБългарски културен дом

•• ProgramBolgár Mûvelôdési Ház

•• k ö z é r d e k û c í m e k

2., szerda 18.00 Malko Teatro - Színházi Mûhely 6., vasárnap 17.00 Gyereknap a Bolgár Óvodában9., szerda 18.00 Irodalmi Kávéház

12., szerda 18.00 BULFESZT 16., vasárnap 10.00 Filmklub

2, сряда 17.00 Малко театро – Театрално ателие 6, неделя 11.00 Ден на детето в Българската

детска градина 9, сряда 18.00 Литературно кафене

12, сряда 19.00 БУЛФЕСТ16, сряда 18.00 Киноклуб

в а ж н и а д р е с и

5., szerda 18.00 Alkotók klubja9., vasárnap 10.00 Istentisztelet a Szent Cirill és Szent Metód Ortodox Templomban és

Szent György-napi ünnepség a templomkertben12., szerda 17.00 Malko Teatro - Színházi Mûhely19., szerda 18.00 Filmklub “Prognoza” 26., szerda 18.00 Irodalmi Kávéház – Teodora Dimova “Marma, Mariam” c. új

könyvének bemutatója 30., vasárnap 10.00 A szláv írásbeliség és a bolgár kultúra napja (Széchenyi-hegy)

•• 2 0 1 0 . m á j u sм е с е ц М а й 2 0 1 0 г .

A rendezôk a mûsorváltoztatás jogát fenntartják. Az aktuális programról tájékozódjon a www.bolgarok.hu weboldalonОрганизаторите си запазват правото за промени в програмата. За актуалните събития можете да се информирате на www.bolgarok.hu

Юн

и

••jú

niu

s

Állandó programok

péntek 18.00Bolgárnéptánc-oktatás

vasárnap 10.00-12.00Játszóház gyerekeknek

minden hónap elsô szerdája, 10.00

Nyugdíjasklub

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Български - bolgarok.hu · a II. világháborúban. Bulgária Németország elleni részvétele a háborúban két szakaszra osztható. Az eslőaz 1944 szeptemberétől november

Documents