александър македонски

Кои са войните, които оказват най-силно влияние върху развитието на елинските полиси?

1.Македонската държава

А/ местоположение и произход на македонците

Древна Македония е името на антично царство, възникнало според сведенията на гръцките хронисти през VII пр. Хр. и съществувало до 148 пр. Хр. Основното население са древните македони, чиято етническа принадлежност е спорна.Начинът на живот и обичаите им се различавали от тези на елините.

Този народ от сурови селяни и планинци, заселили се около Термейския залив и в съседните планини, между планинската верига Пинд и долината на долния Стримон (Струма), останал дълго време настрана от гръцкия свят. Затова пък неговите наследствени владетели — династията на Аргеадите — вземали още от началото на V в. дейно участие в гръцкия живот.

Б/ управление на Филип II Македонски /359-336 г.пр.Хр./

Една от първите задачи на Филип II е да укрепи и защити властта си в Македония срещу другите претенденти за трона и да воюва срещу племената на север, които нахлували на македонска земя. В този период Филип II реорганизира македонската войска и създава нов боен ред македонска фаланга, въвежда използването на дълга пика, наречева «сариса».

Военните подвизи на Филип II Македонски

В началото на управлението си Филип сключва съюз с дарданите, убеждава нахлулите пеони да се оттеглят и побеждава 3000 хоплити пратени от Атина. През 357 г. пр. Хр. разгромява илирите на северозапад и сключва съюз с молоския цар на Епир и тогава се жени за епирската принцеса Олимпиада, от която се ражда по-късно Александър Велики.

В 347/6 г. пр. Хр. Филип II повежда настъплението на север и воюва срещу тракийските владетели на разединеното Одриско царство на север. По същото време води война и на запад, но в едно сражение получава сериозна рана в крака и окуцява. В продължение на няколко години Филип II удържа победи и след като присъединява голяма част от тракийските земи, той прекръства на себе си най-големият град в Тракия — от Евмолпия на Филипопол, днешен Пловдив (ок. 342/1 г. пр. Хр.).

В 338 г. пр. Хр. Филип Македонски побеждава войската на Атинско-тиванския съюз в битката при Херонея, след което окончателно установява македонска хегемония в цяла Елада (с изключение на Спарта). На следващата година е създаден т.нар. Коринтски съюз, военно-политическо обединение на гръцките полиси, организирано от Филип II Македонски през зимата на 338-337 г. пр. Хр. за съдействие на войските му във планираната война срещу Персия. Македонския цар получава ръководството на този съюз и титлата "хегемон".

Херонейският лъв. Решителната победа на Филип II при Херонея в Беотия през 338 г. пр.Хр. била ознаменувана с този огромен лъв, запазен до днес, поставен там, където се предполага, че е намерила смъртта си Свещената тиванска кохорта.

Плановете на Филип за голям поход срещу персите в Азия са осуетени от неговата смърт. През 336 г. пр. Хр. Филип II е убит по лични причини от охранителя му Павзаний по време на сватбата на дъщеря му Клеопатра с цар Александър от Епир в театъра на Еге.

2. Александър Велики – покорителят на Изтока /336 – 323 г. пр. Хр./

А/ Александър Македонски и гърците

През 336 г., веднага щом се разнесла вестта за убийството на Филип в Пела, Тива побързала да заеме мястото си сред онези гръцки градове, които се опитали да върнат независимостта си от Македония, ала били изпреварени от Александър.През 335 г., когато плъзнал слух за гибелта на Александър в схватките срещу илирите, тиванците открито се надигнали и броженията им скоро прераснали в масово въстание. Александър не губи време и със стремителен марш придвижва войската си от Илирия до Тива. Обсадата продължава няколко дни. Градът е завзет с щурм, разграбен, а цялото население е изпратено в робство.

Б/ походът на Александър III Велики срещу Персия

Б/ походът на Александър III Велики срещу Персия

Обсадата на Тир

След осеммесечна обсада, през 332 г. пр. Хр. Тир е превзет, ограбен, а населението му поробено. С неговото падане, персийският флот в Средиземно море престава да съществува.

Б/ походът на Александър III Велики срещу Персия

332 г. – основаване на Александрия Египетска

На 11 октомври 331 г. пр. Хр. край селцето Гавгамела се състояла решителната битка. Войската на персийския цар е разбита, а самият той избягал. Въпреки че македонската конница изминава 80 километра през нощта, не успява да го залови. В битката при Гавгамела персийската империя губи главните си военни сили.

Вавилон

3. Управлението на Александър Велики

Възникнала в резултат от завоеванията, огромната държава се простирала от западното крайбрежие на Балканския полуостров до Индия. На север се приближавала до река Дунав и Черно море, на юг стигала до Индийския океан, полуостров Арабия и включвала Египет, Либия и Киренайка в Африка. По своята големина тя надвишавала персийската държава. Цялата монархия се задържала в подчинение само чрез силата на оръжието. Александър не изменял обичайните за населението местни форми на управление.

Александър възприемал себе си, а и неговото желание било да бъде признат от другите не само като простосмъртен, но и като някакъв свръхчовек или божествено създание.

Репродукция на мраморния фриз на саркофага на Александър, показваща македонските войници в битка. Саркофагът вероятно е на персийски велможа и изобразява сцени от живота на Александър.

„Съдбата очакваше от него да приключи с покоряването на Ориента и излизането на брега на Океана, за да постигне всичко, на което е способен един смъртен.”

Квинт Курций Руф – римски историк

Светът помни Искандер и неговите дела. Македония му даде своя скиптър. Искандер беше син на Филип. Целият му живот бе само един безкраен копнеж за слава и блясък.

Абай Кунанбаев, „Искандер“

„Има хора, които приключват една стара епоха. Има хора, които започват една нова епоха. Александър е сторил и двете.“

Мери Бътс (в бележките към своя роман „Македонецът“)