Тук и Сега - Периодично издание на виртуална библиотека Nowhere - брой 17 - Август 2010

Брой 17 публикуван на 07.09.2010 Страница 1 Август 2010

Тук и Сега Месечно издание на NowHere

Изборът на ЕМИ В БРОЯ

Поетични нотки

Прозаични отклонения

Кино ревюта

Музикални ревюта

Анотации

Новини

Импровизации по тема

Статистика

ИЗБОР НА РЕДАКТОРА

За мъртвите времето е без значение... - роман от Цветлин Вълев

За безнадеждната любов - поезия от Армен Каприелян

Симънс създателят на вселени - публикация на Marvin

Модерно семейство е един от много успешните нови сериали на ABC. Стилово сериалът е присмех-ументална (mockumentary, игра на думи с documentary -

документална) поредица и е наистина свеж и актуален, на фона на манията по reality телевизиите напоследък. Сериала е организиран като едно безкрайно интервю, в което всеки от фамилията споделя живота си с камерата, а зрителят има възможност да съпостави историите и интерпретациите им от героите с реалните събития. Както става ясно от самото заглавие на сериала – става дума за едно модерно американско семейство. Образите в сериала са особено цветни, и като раси и като интелект и като сексуални предпочитания. Най-разпознаваемата физиономия в сериала е "патриарха" на фамилията Джей Притчет (Ed O’Neil), който бе Ал Бънди в класическия "Женени с деца"), който, въпреки достолепната си възраст, е щастливо женен за знойната и значително по-млада от него колумбийка с големи... очи Глория (Sofia Vergara). Логично Глория е от типа "огън" жена, с махленски темперамент и способност да говори на английски и на колумбийски едновременно,

която някак си много прилича на прислужница, но всъщност е господарката на къщата. Глория има син от предишния си брак, който е странно, преждевременно зряло, закръглено колумбийче, което пие еспресо в промишлени количества, държи на латино произхода си, възприема се на сериозно, и изживява кризата на средната възраст на ...11 години. Нагоре по фамилното дърво идват семействата на двете деца на Джей - Клер (Julie Bowen) и Мичел (Jesse Tyler Ferguson). Клер е домакиня, която се грижи за трима подрастващи тийнейджъри, всеки от които се дави в океана от хормони и емоции на пубертета в различните му стадии. Всъщност в къщата има и четвърто дете, успешно замаскирано като - баща. Кльощавия и несръчен Фил (Ty Burrel), който крайно неуспешно се опитва да бъде по-скоро приятел, отколкото баща на децата си, всъщност още не е надраснал пубертета и на моменти поведението му от смешно-иронично преминава в абсурдно-олигофренично. Мичел, за да е по-интересна и модерна фамилията е... гей, който е женен за пухкавия Камерън (Eric Stonestreet), който е от артистичните и емоционални натури, които пърхат през полето на живота. Двамата съвсем наскоро са си осиновили едно бебе от... Виетнам - Лили, което превръща и без това

розовия им живот в емоционалния еквивалент на ... захарен памук. Гледната точка на младото семейство с бебе през погледа на гей-двойката, макар и може би не съвсем оригинална, е свежа и събужда в зрителя, (покрай всичко останало) и усмивка на съчувствие. Шоуто дебютира на ABC на 23 септември 2009 г. и преди два дни спечели награда "Еми" за най-добър комедиен сериал. Една от най-привлекателните характеристики на сериала е, че не се взема на сериозно, подхожда лековато, включително самите герои, които се самоиронизират пред камерата, но не заобикаля от далеч и смислени теми като: "Кое те прави добър родител?", на които прави интересни интерпретации и дава нестандартни отговори. Действието се представя от оригинална операторска гледна точка, обстановката доставя удоволствие на окото, историята поднася разнообразен хумор (от чисто ситуационен до сатирично-интелигентен) и като цяло оставя зрителя положително зареден. Какво повече може да се иска от един комедиен сериал?... А, да – втори сезон!!!!!!!!!! Marvin

Приятели

Фен-сайт на Стивън Кинг

Още един фен-сайт на Кинг и Тъмната кула

Интересни връзки

Sabaton ще видим през Ноември

А също и Therion

© Всички права по това издание са на създателите му. © Всички права върху публикуваните творби в изданието, са на съответните автори. Цитиране или разпространение е забранено без съгласието на съответния автор. За повече информация, прочетете разпоредбите на Закона за защита на авторското и сродните му права.

Брой 17 публикуван на 07.09.2010 Страница 2 Август 2010

ПОЕЗИЯ Поезия , публикувана през Ав густ

За безнадеждната любов - Армен Каприелян Автори с нови творби в раздела Поезия през Ав густ

Армен Каприелян - 1 творба Профил на Армен Каприелян Родена съм в Пловдив. Започнах да пиша на 12, след като чух една малка плоча с песните на Владимир Висоцки. Когато пиша ме вдъхновява любовта. Черпя идеите си от живота около мен. Чувствам си се на колкото съм, а когато пиша – на 18. Любими автори са ми Владимир Висоцки, Ерих Мария Ремарк и Антон Чехов. От българските автори харесвам Евтим Евтимов, Недялко Йорданов и Петя Дубарова, а от публикувалите в Nowhere - Иво Станков и Делян Илиев. Музиката, която ме вдъхновява е ”Севилският бръснар” на Росини – увертюрата и La Campanella на Николо Паганини. В свободното си време най-много обичам да слушам музика. всички творби на Армен Каприелян

Стихотворение на броя

ПРОЗА

Проза , публикувана през Ав густ

Ти си моят свят - Ангел Цанков Нови творби в bookWhee l пре з Ав густ

Изгубена самоличност - Росица Георгиева Нови глави в bookWhee l пре з Ав густ

За мъртвите времето е без значение... - Разследването продължава

За мъртвите времето е без значение... - Поглед върху моите развлечения

За мъртвите времето е без значение... - Работим на два фронта

За мъртвите времето е без значение... - Жилището на иманяря

Изгубена самоличност - ЧАСТ ІІ (5)

Изгубена самоличност - ЧАСТ ІІ (4)

Изгубена самоличност - ЧАСТ ІІ (3)

Изгубена самоличност - ЧАСТ ІІ (2)

Изгубена самоличност - ЧАСТ ІІ (1)

Изгубена самоличност - ЧАСТ I (4)

1 глава: 1306 г. Пристигнаха в България преди пет дни или по-точно в това, което беше останало от нея. Рицарят с още няколко негови другари чакаха за среща с българския цар. Стояха смирено в двореца, молеха се и не обръщаха внимание на ставащото около тях. За граф Б. нямаше значение, че извън здравите каменни стени беше люта зима – зимата на 1306 г.. Българите ходеха с вмирисани овчи кожуси, небръснати и сякаш вечно глухи и неми. Граф Б. и придружаващите го мъже нямаха никакви отличителни белези върху дрехите и броните си, даже не носеха обичайните кръстове на гърдите си. ... Лично абат Жак дьо Моле, водачът на рицарите - тамплиери, извика графа и сам, без знанието на останалата част от управата на тамплиерския Орден, му говори тихо близо два часа. Рицарите на Христа през последните години понесоха големи загуби, отстъпваха от крепостите си по светите места, а търговията и банкерството им западаше. Мнозина, от самите тях, подло крояха заговори, създаваха свои ордени, но независимо от това тамплиерите съществуваха, структурите им бяха стабилни, а отношенията им с папата и крал Филип оставаха непроменени и донякъде сърдечни. Точно това безпокоеше Жак дьо Моле. Наскоро бе отказал по редица причини да "посвети" краля на Франция и да го направи тамплиер. Факта, че монархът не предприе нищо спрямо Ордена го изпълни с дълбоки съмнения. Филип постоянно и успешно се справяше с напрегнатата обстановка в държавата като потушаваше с голяма жестокост всеки един бунт на васалите си, в същото време разговаряше с простолюдието и в същото време възпитаваше като

Пролетно настроение Навън е пролет разцъфтяла, за нов живот, за ново вдишване, за плод. В любовен танц мушиците е завъртяла, за ново поколение, за род. Погребах аз мечтата си усърдно, изплашена от пустотата в мен, без шанс дори да те прегърна, на християнските забрани в плен. Залъгвам се с останалото време, че дните, часовете са пред мен. Завиждам ти, мушице еднодневна - обичаш, дишаш, раждаш, има те... за ден. из За безнадеждната любов на Армен Каприелян

Брой 17 публикуван на 07.09.2010 Страница 3 Август 2010

Изгубена самоличност - ЧАСТ I (3)

Изгубена самоличност - ЧАСТ I (2)

Изгубена самоличност - ЧАСТ І (1) Нови ав тори в раздела Проза през Ав густ 2010

Росица Георгиева

Ангел Цанков

Профил на Цве тлин Вълев

в Nowhere от 23.09.2009, 15:20

Роден съм в гр. София през 1970 г. Харесвам интересните истории – най-вече „криптоистория”, т.е. скритите, преиначени или невероятни неща свързани с историята. Започнах да пиша книгата преди шест години. Вдъхновения черпя от историята, от митове, предания, догадки и т.н. Според мен годините на човек нямат значение, но човек винаги трябва да знае, че годините летят и трябва да остави нещо след себе си. Любимите ми автори са много. Българските са Алеко Константинов, Елин Пелин, Димитър Димов, Димитър Талев, а чуждестранните Ф. Достоевски и П. Зюскинд. За сайта Ви научих в глобалната мрежа и смятам, че има голям потенциал. Любимата ми музика е Ретро и Рок. През свободното ми време излизам на парк, чета книги и гледам филми. всички творби на Цветлин Вълев

смирен християнин децата си. Поддържането на добри отношения с останалите държави в Европа и най-вече с Англия му носеха спокойствие, защото така или иначе на трона редом до английския крал седеше дъщеря му. През това време тамплиерите и другите по-малки ордени се изтегляха бавно от светите места. Явно, че за тях нямаше по-спокойно място от Европа, макар че на континента нямаше нищо интересно за покоряване и плячкосване. Жак дьо Моле, като глава на Ордена, си задаваше много въпроси, касаещи бъдещето, но за съжаление не можеше да стигне до правилните отговори. Той обичаше граф Б., защото беше дискретен, не злоупотребяваше с вино и не се поддаваше на разврат. Отгледал го бе от дете и лично го бе ръкоположил. Вярваше в него и не сгреши, защото тази инвестиция се оказа много ценна и сега му се възвръщаше десетократно. Двамата говориха дълго и тихо, за да не ги чуе никой. Криптата на Ордена се охраняваше само от проверени братя и подслушването бе трудно, но в този случай мерките бяха задължителни. От време на време графът повтаряше чутото от абата, получаваше и преглеждаше някакви документи, които изгаряше в близкото огнище, а други прибираше дълбоко в мантията си. Накрая граф Б. коленичи, целуна пръстена на Жак дьо Моле с насълзени очи, изправи се на крака и напусна подземието. ...Пътуването им отне два месеца. Подготовката беше строга и държана в най-дълбока секретност. Първо минаха през Византия, където останаха няколко дни, а после отново по море стигнаха до

България. Обикновено се представяха за търговци, но в тия размирни райони това не беше от значение, стига да имаш достатъчно пари. Полуостровът беше буквално нацепен и разкъсан на деспотства, княжества, царства и какво ли още не... Преди години се стигна до там, че някакъв селянин, за срам, помете двете армии на Византия и България. Господ наказваше варварите за греховете им! Графът знаеше, че от тук, на път за светите земи, бяха минавали кръстоносците от цяла Европа. Първите бяха пристъпяли с гордо вдигнати глави, а следващите със страх и ужас, защото се твърдеше, че в България живеят странни хора, които са нечистоплътни и с вид на кръвожадни чудовища. На път за срещата при царя на българите, графа забеляза, че крепостите тук не бяха като френските и английските, а градовете и селата им бяха в окаяно състояние. Петимата, които придружаваха граф Б., не бяха наясно каква е задачата им, но и Орденът ги задължаваше да не питат, а само да пазят своя водач. Имаше да се върши много работа, а те с всяка изминала нощ ставаха все по-неспокойни... Същия ден граф Б. бе приет от българския цар Теодор Светослав. Все пак българите, дори и да миришеха повече на домашни животни, не бяха толкова страшни. Първо бяха връчени неизбежните подаръци, които макар и да не бяха обемисти имаха голяма стойност. Разговорът беше дълъг като никой не ги безпокоеше, а вечерта почти не ядоха. Късно през нощта станаха от масата и си стиснаха ръцете. Царят беше доволен, защото му беше гарантирано да подпише с лекота мирен договор с Византия. Такъв късмет спохождаше човек веднъж на хиляда години и сякаш му беше поднесен като на тепсия. Сам абат Жак дьо Моле му гарантираше траен мир и евентуална военна помощ. А как щеше да стане това, един бог знаеше? Предоставяше се статут, който облагодетелстваше страната при търговията й с Венеция и Генуа. Накрая се гарантираше, че чрез санкции Сърбия ще бъде принудена да не нарушава границите на България и да не води, каквито и да е военни действия. И всичко това на каква цена? С какви ли магьоснически заклинания щеше да стане? Явно абатът си беше изгубил ума, за да обещава толкова сладки неща през главата на крал Филип! Все пак Теодор Светослав нищо не губеше, а и българското царство, пречертано за пореден път, се нуждаеше от мир. Водачът на тамплиерите желаеше само при нужда, безпрепятственото преминаване, през страната. Царят се озадачи, когато граф Б. изгори писмото на абат дьо Моле до него и му заяви, че черно на бяло договор няма да има. Всичко оставаше на "честна дума", но тамплиерите рядко се шегуваха и устното обещание в случая трябваше да се приеме за чиста монета. Договорите се пишеха с една единствена цел - да бъдат нарушавани, което Теодор Светослав осъзна още в първите дни, след като беше коронясан. Независимо от разликата в сана им графът помоли настойчиво българския цар да не отваря дума за разговора им. В залата бяха той, българския владетел и специално нает срещу голяма сума преводач от Константинопол. След важната част от разговора царят сподели огромната си загриженост от настъплението на турците от юг на север и евентуалното им трайно настаняване в Европа. Граф Б. отговори, че не е упълномощен да разисква политическата обстановка в света, но че признаците за "надигаща се буря" са налице.

из "За мъртвите времето е без значение... - 1 глава: 1306 г. " на Цветлин Вълев

Брой 17 публикуван на 07.09.2010 Страница 4 Август 2010

На кино с Nowhere

Агент без сол Анджелина Джоли и Брад Пит са страхотна двойка! Няма съмнение, че са добри актьори и обичат да помагат на дечица от третия свят. Обаче е време да помислят и за зрителите на филмите си. Г-жа Пит продължава да хаби драматичния си талант в безумни екшъни със съмнително качество и ниска художествена стойност. А след Beowulf вече няма физическа даденост, която да не сме видели. А тайното, неоткритото е най-добрата уловка. Неслучайно Анджелина Джоли Войт има Оскар за драматични роли - награда за най-добра поддържаща роля в Girl, Interrupted и номинация за най-добра женска роля за Changeling. Отново за Changeling тя печели награда Saturn, както и номинация за най-добра женска роля на BAFTA. Всъщност повечето й награди и номинации са за Changeling и A Mighty Heart. Стой в сериозните роли, момиче, вече не си на годините на Лара Крофт!

Солт / Salt автор: clover Целия текст на ревюто

Генезис/Inception автор: clover Целия текст на ревюто

Nowhere Меломан

Sabaton - Coat Of Arms

Sabaton са пауър-метъл банда и произхождат от Швеция което си е съвсем естествено, макар шведите да са известни и с афинитета си към дет-, блек- и дуум-метъла. Sabaton всъщност означава онази част от бронята на средновековния рицар, която покрива краката му (демек рицарската обувка).

Sabaton обаче хич не са от главата за краката, а са взели метъла в ръце и стържат яко в концептуалния Coat Of Arms (Щит с гравиран герб, а в по-широк смисъл - герб и всички аксесоари, свързани с определена фамилия, длъжност, династия и т.н.) Все на военна тематика както и в предишните албуми, песните от Coat Of Arms са посветени на битки и действащи лица от Втората Световна война. Снайперисти, пилоти, десантчици, въстаници, дори обикновените немски войници - всички те намират място сред героите на Sabaton. За разлика от другите албуми, където се преплитат какви ли не битки - национални, регионални и световни, тук акцентът е върху събитията от WWII (World War II) - Battle of Midway, Siege of Bastogne - Screaming Eagles - 101 въздушна дивизия, Варшавското въстание, пилотите -изгнаници помагат на Кралския военновъздушен флот в битката за Острова, саботажи на нацистки обекти за ядрени разработки и т.н.

автор: clover

Целия текст на ревюто

Nowhere Калейдоскоп Изумителният Морис и неговите образовани гризачи Автор: Тери Пратчет Стъпка встрани от историите за Нощната стража. В тази книга няма стражници, вещици, вампири, върколаци, зомбита, дракони и т.н. характерни за Диска същества. За сметка на това има гризачи (плъхове), котка, момче, кмет, дъщеря на кмета и ловци на плъхове. И разни други неща, с които ще се запознаете в хода на историята. Но това е основното. Котаракът Морис е една подла и хитра котка, която отнякъде е получила способността да говори. Ако се чудите как, питайте Гаспод, макар да се съмнявам и самият той да знае как е станало. В скитанията си, чудейки се защо говори и какво да прави с тази си дарба, той се запознава с група плъхове, които четат, пишат (по своему) и говорят. Възприемайки тактиката "Щом говори, по-добре да правим пари с него, вместо да го ям", Морис и плъховете, заедно с

едно глуповато хлапе, което може да свири на различни самоделни музикални духови инструменти, обикновено изработени от едно единствено парче дърво, разработват невероятен бизнес модел, който им носи достатъчно доходи, за да живеят приятен живот, че и да спестяват. автор: clover Целия текст на анотацията

Въоръжени мъже Автор: Тери Пратчет Въоръжени мъже е още една книга за приключенията на Нощната стража в Анкх-Морпорк. Капитан Самюъл Ваймс ще се жени за лейди Сибил Рамкин и е на път да се раздели завинаги със Стражата - объркана група, набираща доброволци "от кол и въже", а с новата политика на Патриция на Анкх за приобщаване на малцинствата към силите на реда - обогатена с най-различни персонажи, често изключващи се взаимно - зомби, джудже, трол, жена... Ама на къде отива този Диск?! На фона на това мистериозна експлозия в гилдията на убийците изважда на бял свят оръжие, по-ужасяващо от всичко, известно на хората. Следват убийство на клоун и на джудже - майстор ковач и изкусен създател на механизми. Лорд Ветинари забранява на Ваймс и стражата да се месят в разследването на инцидента в гилдията на убийците и по този начин ги насърчава да проведат свое още

по-щателно разследване. автор: clover Целия текст на анотацията Екипът на периодичното издание Ви благодари за проявения интерес. Ако желаете да се свържете с нас, използвайте следните координати: Marvin – [email protected]; tataf – [email protected]; clover – [email protected]; Ако забележите грешки или нередности, моля, обърнете се към clover. Ако желаете да допринесете към създаването на материалите, ревютата, анотациите, статиите или интервютата, пишете ни на адрес:[email protected]. За безплатно публикуване на поезия, фантастични, фентъзи разкази, импресии или есета - вижте Условията за безплатно публикуване на Nowhere

Брой 17 публикуван на 07.09.2010 Страница 5 Август 2010

Nowhere Еx Libris Симънс създателят на вселени „Симънс пише романи, които са различни от всичко друго под слънцето!“ Стивън Кинг

Откривам, че ми е доста трудно да започна да пиша за Симънс. Ако трябва да посоча пет автора, които са променили мисленето ми, помогнали са ми да изградя в себе си творческата основа на разбирането за писането като процес на създаване на реалности и са ме докоснали най-дълбоко – бих посочил почти без да се замисля: Стивън Кинг, Достоевски, Христо Фотев, Дъглас Адамс и Дан Симънс. Със Стивън Кинг израснах, учих се на стилистика

на изказа, сюжетиране и неочаквани обрати, Достоевски ме разтърси на чисто човешка основа, показвайки ми дълбочина на емоциите, за която не предполагах, че е възможна и ми показа магията на съпреживяването чрез писаното слово, Фотев ми показа красотата на думите, Дъглас Адамс ме научи на ирония и сръчност (в писането), а Дан Симънс… ако трябва да опиша особеността в стила на Симънс, това е способността му да … създава вселени! Първият ми сблъсък с творчеството на Симънс – да именно сблъсък, защото реалностите, които създава Симънс, се стоварват върху съзнанието ти неочаквано, безжалостно и те обсебват без остатък, бе Хиперион. Определят четирите книги от поредицата като „space opera“ (проучването по въпроса ме остави с впечатлението, че терминът се използва повече с негативен оттенък), но за мен те бяха истинско откровение. Не знам кое ме впечатли толкова много в Хиперион – фактът, че само първата книга бе като пет книги събрани в едно и всеки разказ на всеки от главните герои, освен изключително оригинален, бе написан в детайлната дълбочина на специфичната стилистика на основните жанрове на фантастиката; пространният анализ на поезията на Джон Кийтс или фактът, че първият роман завърши с „Някъде отвъд дъгата“. Факт е обаче, че четирилогията съм я чел повече от 5 пъти и ми е сред любимите романи. Като се има предвид всичко това, можете да си представите с какъв ентусиазъм и настървение се нахвърлих на „Илион“ в момента, в който разбрах, че е нов роман на Симънс. И макар за мен Хиперион и продълженията му да си остават все още венецът в творчеството на Симънс, двата тома „Илион“ и „Олимп“ обърнаха за пореден път виждането ми за фантастиката и класическата литература – в случая „Илиада“, сонетите на „Шекспир“ и „По следите на изгубеното време“ на Пруст. целия текст в блога »

Джобна литеартура

Тери Пратчет не може да остави никого равнодушен. Светът на Диска не е просто поредната фантастична вселена, където се вихрят какви ли не същества от всички митологии, взети заедно, а място за живеене. Чувал съм, че „стилът на Пратчет е забавен”, че „пишел смешни книги”, но това е все едно да кажеш за джудже, че е брада с брадва.

Стандартният джобен формат на книжките на Пратчет заблуждава, че става дума за леко четиво. Всъщност историите спокойно могат да си съперничат със сериозните трилъри и мистерии. А забавният изказ само засилва чара им. Пратчет постоянно използва злободневни теми от живота, втъкава ги в своите истории и ги прави привлекателни за хора, които иначе не биха се заинтересували от тях. Политика, дипломация, постоянни разпри между отделните раси и народи – джуджета и тролове, вампири и върколаци, хора от различни държави, борба за ресурси – мастни находища, златни и сребърни мини, борба за власт, конкуренция, атентати, въоръжаване – всичко, което е влязло в книгите на Тери Пратчет постоянно присъства в новините. Геополитиката в Света на Диска е същата като в реалния живот, само участниците се наричат с различни имена. В „Петият слон” командирът на Стражата Сам Ваймс вече е женен, а освен това е и аристократ – изключително нетипична за него позиция, в която трябва да общува с хората, които мрази най-много след обикновените улични престъпници, а в някои случаи – и повече от тях. Политиката и дипломацията му прилягат по-зле от празничните му одежди на благородник... Предстои важна церемония в Юбервалд – коронясването на Нисшия Крал на джуджетата – грандиозна церемония, която се случва рядко и е от изключителна важност както за самите джуджета, така и за всички други народи. Юбервалд е богата на изкопаеми страна и въпреки разположението й на задника на географията, за Анкх-Морпорк е от стратегическа важност да поддържа близки отношения с управляващите я джуджета. Патрицият на Анкх Хавлок Ветинари решава да изпрати Ваймс на дипломатическа мисия за коронацията. Както винаги плановете на Ветинари са по-дълбоки и многопластови, отколкото изглежда на пръв поглед. Сам Ваймс не е дипломат, но след бракът си с лейди Сибил Рамкин (във Въоръжени Мъже) получава титлата Херцог (Дук) на Анкх. Изглежда че затова той е логичен избор за посланик на Анкх-Морпорк в Юбервалд. целия текст в блога »

Nowhere класации

Класация на творбите по жанрове

Жанр брой творби

31.07.2010 31.08.2010

Поезия 290 291 1

Разказ 139 139 -

Фентъзи 19 19 -

Кибер 11 11 -

Психо 2 2 -

Фантастика 26 26 -

Импресия 64 65 1

Други показатели

Показател брой

31.07.2010 31.08.2010

Автори 216 218 2

Потребители 1110 1116 6

Коментари 203 203 -

Публикации в blogHere 41 45 4