Top Banner
Брой 16 публикуван на 26.08.2010 Страница 1 Април - Юли 2010 Тук и Сега Месечно издание на NowHere РЕДАКЦИОННО В БРОЯ Поетични нотки Прозаични отклонения Кино ревюта Музикални ревюта Анотации Новини Импровизации по тема Статистика ИЗБОР НА РЕДАКТОРА Докосване - Поезия от Галина Иванова Зеленото око - разказ от Яна Милева Scorpions - Sting In The Tail Moon - киноревю Изумителният Морис и неговите образовани гризачи - анотация За мъртвите времето е без значение - роман от Цветлин Вълев Ние сме един ***** народ. Включително пишещият това, разбира се. Все се сърдим на някого - на скулптура Давид Черни, показал нашата Родина като тоалетна с клекало. На сценаристите на филмите, в които българите сме лошите. На македонците, че искали да ни откраднат историята. На турците, че 500 години сме били част от Османската империя (По-добре е да се сърдим на Кралицата, щото е можела да ни направи част от Британската империя, или на Испанските монарси, че не сме били част от техните колонии; или на цар Иван Александър, или пък наследниците му Иван Шишман и Иван Срацимир или на хората, предали царството и виновни за падане на столицата). На гърците, че били големи шовинисти и преди нас се намъкнали в НАТО и Европейския съюз, че били мързеливи и не им се бачкало. На собствените си избраници, че не ни управляват както трябва. На човек, срещнат на улицата, защото има по-хубава кола/жена/къща/работа от нас. На дупките по пътищата, че ги има въпреки нашите плащания към хазната. На съдбата, че не сме се родили по- на запад. На съседа, че си изхвърля трохите в терасата ни. На оня малоумник, дето е паркирал на нашето място, въпреки че по никакъв начин не можем да докажем, че това е нашето място, освен със сила (и ще му изпуснем/пукнем гумите в зависимост от настроението си днес, ей така, за назидание!). На другия малоумник, дето форсира мотора си посред нощ под прозорците. На малоумниците в националния отбор по футбол / баскетбол / волейбол (попълнете произволен спорт освен художествена гимнастика и шах) и техния малоумен треньор. Шибан народ сме. Това не е гаф. Не е обида. Даже е understatement, за ония от вас, които ме разбират. Останалите вероятно вече са ми сърдити... Уикипедия казва, че "...Съществуват противоречия и различни гледни точки при дефиницията на нация. Едно от възможните определения е хора с общо минало, култура, език, общ национален пазар, единна териториална обособеност и единно самосъзнание..." При нас последното липсва. Нямаме общо самосъзнание. Защото сме сърдити едни на други и "със сигурност не сме като другите простаци". Обаче сме. Срам ги било пишещите в интернет хора, че министър без портфейл Божидар Димитров ни нарекъл "шибан народ". Един даже попита реторично: "Ако на министрите и образованите хора не могат да им се вземат за чиста монета изказванията/не стоят зад думите си, как очава да достигнем някога нелъжещите хора от едно време?" (Извън контекста ще си позволя да кажа, че за чиста монета не бива да се приемат дори собствените ви мисли, докато не ги подкрепите с факти. Спомнете си Галилей, Айнщайн и още кой ли не: част от теориите им са само теории и до днес, макар и гениални) Защо, приятели се срамите да се наречете Българи? целия текст в блога » ЗЕЛЕН PR Забелязвате ли, как летата стават все по-горещи и все по-напоителни, а зимата се характеризира със същото откачено време, но с обратен знак - или е твърде топло, или е твърде студено. Ураганите стават все по-мощни. Това лято например Централна Европа бе удавена от порои, Москва почти изгоря в горски пожари. За мен всичко това е обезпокоително, но ние пак сме си заврели главата в пясъка и с удоволствие констатираме, че всичко е наред и убеждаваме всички останали, че сме абсолютно прави и тези факти са а) случайни; б) несвързани един с друг; в) дори да има някаква връзка помежду им и да не са случайни, те в никакъв случай не са в резултат на човешка дейност/бездействие. Ми то и с петролния разлив в Мексиканския залив е така – петрола си е природен продукт, водата и тя; и като стане дупка и изтече петрол във водата – ми това си е природно явление... продължава на стр. 5 »
6

Тук и Сега - Периодично издание на виртуална библиотека Nowhere - брой 16 - Април - Юли 2010

Mar 30, 2016

Download

Documents

Ivo Ivanov

Периодично издание на Виртуална библиотека Nowhere, което обединява публикациите на няколко сайта в леко четиво, поднасящо акценти, от които да изберете предпочитаното от вас съдържание.
Welcome message from author
This document is posted to help you gain knowledge. Please leave a comment to let me know what you think about it! Share it to your friends and learn new things together.
Transcript
Page 1: Тук и Сега - Периодично издание на виртуална библиотека Nowhere - брой 16 - Април - Юли 2010

Брой 16 публикуван на 26.08.2010 Страница 1 Април - Юли 2010

Тук и Сега Месечно издание на NowHere

РЕДАКЦИОННО В БРОЯ

Поетични нотки

Прозаични отклонения

Кино ревюта

Музикални ревюта

Анотации

Новини

Импровизации по тема

Статистика

ИЗБОР НА РЕДАКТОРА

Докосване - Поезия от Галина Иванова

Зеленото око - разказ от Яна Милева

Scorpions - Sting In The Tail

Moon - киноревю

Изумителният Морис и неговите образовани гризачи - анотация

За мъртвите времето е без значение - роман от Цветлин Вълев

Ние сме един ***** народ. Включително пишещият това, разбира се. Все се сърдим на някого - на скулптура Давид Черни, показал нашата Родина като тоалетна с клекало. На сценаристите на филмите, в които българите сме лошите. На македонците, че искали да ни откраднат историята. На турците, че 500 години сме били част от Османската империя (По-добре е да се сърдим на Кралицата, щото е можела да ни направи част от Британската империя, или на Испанските монарси, че не сме били част от техните колонии; или на цар Иван Александър, или пък наследниците му Иван Шишман и Иван Срацимир или на хората, предали царството и виновни за падане на столицата). На гърците, че били големи шовинисти и преди нас се намъкнали в НАТО и Европейския съюз, че били мързеливи и не им се бачкало. На собствените си избраници, че не ни управляват както трябва. На човек, срещнат на улицата, защото има по-хубава кола/жена/къща/работа от нас. На дупките по пътищата, че ги има въпреки нашите плащания към хазната. На съдбата, че не сме се родили по- на запад. На съседа, че си изхвърля трохите в терасата ни. На оня малоумник, дето е паркирал на нашето място, въпреки че по никакъв начин не можем да докажем, че това е нашето място, освен със сила (и ще му изпуснем/пукнем гумите в зависимост от настроението си днес, ей така, за назидание!). На другия малоумник, дето форсира мотора си посред нощ под прозорците. На малоумниците в

националния отбор по футбол / баскетбол / волейбол (попълнете произволен спорт освен художествена гимнастика и шах) и техния малоумен треньор. Шибан народ сме. Това не е гаф. Не е обида. Даже е understatement, за ония от вас, които ме разбират. Останалите вероятно вече са ми сърдити... Уикипедия казва, че "...Съществуват противоречия и различни гледни точки при дефиницията на нация. Едно от възможните определения е хора с общо минало, култура, език, общ национален пазар, единна териториална обособеност и единно самосъзнание..." При нас последното липсва. Нямаме общо самосъзнание. Защото сме сърдити едни на други и "със сигурност не сме като другите простаци". Обаче сме. Срам ги било пишещите в интернет хора, че министър без портфейл Божидар Димитров ни нарекъл "шибан народ". Един даже попита реторично: "Ако на министрите и образованите хора не могат да им се вземат за чиста монета изказванията/не стоят зад думите си, как очава да достигнем някога нелъжещите хора от едно време?" (Извън контекста ще си позволя да кажа, че за чиста монета не бива да се приемат дори собствените ви мисли, докато не ги подкрепите с факти. Спомнете си Галилей, Айнщайн и още кой ли не: част от теориите им са само теории и до днес, макар и гениални) Защо, приятели се срамите да се наречете Българи? целия текст в блога »

ЗЕЛЕН PR Забелязвате ли, как летата

стават все по-горещи и все

по-напоителни, а зимата се

характеризира със същото

откачено време, но с

обратен знак - или е твърде

топло, или е твърде

студено. Ураганите стават

все по-мощни. Това лято

например Централна Европа

бе удавена от порои, Москва

почти изгоря в горски

пожари. За мен всичко това

е обезпокоително, но ние

пак сме си заврели главата

в пясъка и с удоволствие

констатираме, че всичко е

наред и убеждаваме всички

останали, че сме абсолютно

прави и тези факти са а)

случайни; б) несвързани

един с друг; в) дори да има

някаква връзка помежду им

и да не са случайни, те в

никакъв случай не са в

резултат на човешка

дейност/бездействие. Ми то

и с петролния разлив в

Мексиканския залив е така

– петрола си е природен

продукт, водата и тя; и като

стане дупка и изтече петрол

във водата – ми това си е

природно явление...

продължава на стр. 5 »

Page 2: Тук и Сега - Периодично издание на виртуална библиотека Nowhere - брой 16 - Април - Юли 2010

Брой 16 публикуван на 26.08.2010 Страница 2 Април - Юли 2010

Поезия , публикувана през Април - Юли 2010

Докосване - Галина Иванова

Носталгия - Вениамин Дечев

Живот ли е?... - Гергана Крумова

Любовта не знае граници - Ивет Красимирова

BLUE - Калина Върбанова

Цяло - Ковиян Ив Гежов Нови ав тори в раздела Поезия през Април - Юли 2010

Ковиян Ив Гежов

Ивет Красимирова

Вениамин Дечев

Галина Иванова Автори с нови творби в раздела Поезия през Април Юли 2010

Гергана Крумова - 1 творба

Калина Върбанова - 1 творба

Стихотворение на броя

Душа

Душата ми те търси в безкрая... Безумно дири твоите следи. И трудничко ще те открие, зная... В гората гъста от съдби. Тя помни миналото, грешките и дните В които двама някога с тебе сме били Усеща истините, вижда и лъжите В жаждата си цялостта и да се прояви. Пътува вечер замечтана към звездите Но търси само своята една Щом две души поискат да се слеят Звезда изгрява.. сбъдва се мечта. И Господ пътя техен озарява А ада мигом се превръща в Рай Телата... те си остаряват Ала душите ни обичат се докрай!

Из Докосване на Галина Иванова

Профил на Ковиян Ив Гежов в Nowhere от 17.05.2010, 17:02 Родом съм от малко красиво градче в полите на Сакар планина - Тополовград. Провокира ме адът, който преживях в първи курс, 2010г. Вдъхновява ме всичко около мен, дори един разговор с приятел може да ме вдъхнови. А идеи черпя от богато си въображение. Мое най-голямо вдъхновение до сега е едно невероятно момиче, заради което започнах да пиша стихове и да изразявам себе си чрез тях. Млад съм и чувствам, че времето все още няма влияние над мен и съм просто перфектен. А когато пиша се чувствам наистина свободен. Любими чужди автори нямам, но книги - Спартак, Властелина (за сега тези двете). Харесвам Елин Пелин, Иван Вазов, Алеко Константинов. За сега не съм чел произведенията в Nowhere. Музикалния ми вкус няма граници и слушам което ми хареса. За момента нямам определена музика, която да ме вдъхновява за писане. За спорт обаче имам AC/DC. Какво обичам да правя в свободното си време не мога да отговоря точно, всеки път различно нещо, но като цяло следобедната дрямка е най-сладка. всички творби на Ковиян Ив Гежов

Page 3: Тук и Сега - Периодично издание на виртуална библиотека Nowhere - брой 16 - Април - Юли 2010

Брой 16 публикуван на 26.08.2010 Страница 3 Април - Юли 2010

Проза, публикувана през Април - Юли 2010

Необикновеното в обикновените неща - Галина Иванова

Размисли - Галина Иванова

Дано - Аспарух Кръстев

Като навсякъде - Аспарух Кръстев

В кафето седяха Добромир и Елиза - Аспарух Кръстев

Зеленото око - Яна Милева

Внимавай какво си пожелаваш - Яна Милева

Синът ти се върна, Марийо! - Яна Милева Нови творби в bookWhee l пре з Април - Юли 2010

Тъмен ангел - Dessy_VAMP Нови глави в bookWhee l пре з Април - Юли 2010

Тъмен ангел - Част 1 Нови ав тори в раздела Проза през Април - Юли 2010

Яна Милева

Dessy_VAMP

Аспарух Кръстев

Галина Иванова Профил на Des sy_VAMP в Nowhere от 18.06.2010, 10:04 Родена съм във Варна. Съвсем сама реших да започна да пиша. винаги ми е харесвало, защото имам богато въображение. а и мисля, че ми харесва, защото чрез писането мога да изживея приключения, който не биха били възможни в реалността. Започнах да пиша, когато бях на 14 години. Вдъхновявам се от различни филми и книги, които гледам и чета. както и места на които ходя и от снимки, които гледам. не ги копирам, а просто вземам очертания на дадено място или характер и ги трансформирам, като копирам върху тях собствения си характер и виждания. Чувствам се млада, а и съм такава. когато пиша обаче, тогава възрастта няма значение. тя губи очертания. Харесвам много автори, но най-любимите ми са Ан Райс и Лоръл К. Хамилтън. За авторите от този сайт не знам нищо (все още) за това не бих могла да кажа кой от тях ми харесва. Харесвам различни видове музика, но най-много се вдъхновявам от рок музиката. най-вече готически рок - Nightwish, Within Temptation, Skillet, Vanilla Ninja... В свободното си време обичам да пиша, да чета, да гледам интересни филми, да слушам музика и когато е възможно да излизам с приятели. всички творби на Dessy_VAMP на http://www.4bg.net/works.php?author_id=216

Внимавай какво си пожелаваш или

Когато мечтите се сбъдват

Жени се прибира в къщи много разстроена. По целият коридор са нахвърляни кални обувки и играчки. Тя въздъхва тежко. - Ехо, прибрах се... - провиква се, докато си сваля жилетката. - Мама си дойде... - чува се детски глас от детската стая - сега ще ви обадя! Мамо, пък Иван и Петър ми взеха фуумастерите и се изнамазаха целите - през сълзи и се оплаква Йоана-седем годишната и дъщеря. Жени прикляква и я прегръща. - Казва се или измазаха, или намазаха, не и двете заедно - поправя я тя и я целува по рошавата главичка. В края на коридора се подават четири годишните близнаци Иван и Петър. Лицата и ръцете им са нашарени с най-различни цветове. И двамата пристъпват бавно с гузни физиономии. - Олеле! - извиква Жени и сяда върху шкафа за обувки - Добре сте се нагласили... с всички цветове на дъгата. Да не сте индианци във война ? - усмихва се тя. Петър веднага отговаря на закачката й - хуква към нея и надава индиански боен вик с ръка на уста: - Уо-уо-уо-уо-уо-уо. Иван го следва с несигурни стъпки. - Къде е баща ви? - пита младата жена, докато се опитва да им изчисти лицата. - Тати аботи на купутъа - казва кисело Иван. - Я да го видим тоя тати - казва Жени и влиза в спалнята. Там пред компютъра е седнал мъжът й. - Симо, тук е пълна лудница...Защо не си ги погледнал? Те са щели да се избият...- сгълчава го тя. - Нали се разбрахме - ядосано и отговаря той - ако утре не предам проекта няма да ми платят... А уж щеше да си дойдеш навреме... - Да, ама не... - после ще ти обясня... Поне нахранил ли си ги? - Даааа - обажда се отзад доволно Йоана - тати ни поръча пица и един батко ни я донесе. Жени поглежда мъжа си ядосано: - Не можа да им стоплиш супата... - врътва се и излиза от стаята - Хайде всички в банята! След като изкъпва децата и ги слага да спят тя отива в кухнята, пали си цигара и сяда на стола уморена. След малко в кухнята влиза и Симо. - Какво ти става? - минава зад нея и я целува по врата - Много си напрегната... - почва да и прави масаж - Сега ще те поотпусне! - Тоя тъпак... - изплюва камъчето Жени - днес уволни Верчето, сещаш ли се? Бях ти говорила за нея... дето си гледа самичка детето. Не стига, че три години я държа с най-ниската заплата, ми така я използваше..."Верче, това искам! Верче онова..." - имитира го като си променя гласа и прави крива физиономия - Жената само тичаше с неговите капризи да се занимава. А след работа, за да свърже двата края, горката, ходи да чисти в една къща... Та решава днес той, да свика извънредно събрание (аз, затова се забавих)... из Внимавай какво си пожелаваш на Яна Милева

Page 4: Тук и Сега - Периодично издание на виртуална библиотека Nowhere - брой 16 - Април - Юли 2010

Брой 16 публикуван на 26.08.2010 Страница 4 Април - Юли 2010

На кино с Nowhere

Лятно кино Последните няколко месеца (както всяко лято) са богати на продукции, но бедни на съдържание. Киното си остава съмнително удоволствие, ако не си дай-хард фен на безсмислените екшъни, коктейлите в арабски държави в компанията на попрезрели 50-ина годишни красавици или човекът-дъвка (или каквото там следва). Останалите ще гледаме един-два свестни филма в лятното кино и ще се чудим на къде отива тоя свят. Ако миналата година сте гледали точно толкова безумния 2012, значи и това не е сериозен въпрос!

Moon автор: clover Целия текст на ревюто

Shutter Island автор: clover Целия текст на ревюто

Nowhere Меломан

Masterplan - Time to be King Роланд Грапоу (Roland Grapow, точно той - от Хелоуин), Йорн Ланде (Jorn Lande, същия, от Алън/Ланде) и Майк Терана (Mike Terrana, трябва да сте го чували с Аксл Руди Пел, Малмстийн и на двата концерта на Таря Турунен у нас; и защо ви ги

обяснявам тия неща - трябва вече сами да ги знаете!) са имена, сами по себе си достатъчни да ме накарат да чуя каквото е да е ново. Time to be King е четвърти албум за групата. Предишният албум MK ІІ е записан с друг вокал и завръщането на Йорн Ланде е знаменателно за феновете. Не съм чувал Mike DiMeo, който освен MK II с Masterplan е записвал с The Lizards, Riot и Tenpoint, но мисля, че гласът на Ланде пасва перфектно на бандата. Четох, че Ланде, освен вокал, е и сърцето на групата, а всички знаем какво се случва с една група, когато някой от движещите я елементи я напусне (например Nightwish).

автор: clover Целия текст на ревюто

Scorpions - Sting In The Tail - автор: clover Целия текст на ревюто

Nowhere Калейдоскоп

Нови книги Проклятието на титана Пърси Джаксън и боговете на Олимп, книга 3: Проклятието на титана

Автор: Рик Риърдън Когато Пърси Джаксън получава спешно съобщение за помощ от приятеля си Гроувър, той незабавно се приготвя за битка. Знае, че ще му трябва подкрепа от могъщи полубогове, верния му бронзов меч и ... майка му да го закара с колата. Тримата с Анабет и Талия пристигат на помощ и разбират за важното откритие на Гроувър - брат и сестра полубогове, чиито родители са неизвестни. но това не е всичко - титанът Кронос е измислил и задействал своя най-подъл план, а те са попаднали в капана му. автор: clover Целия текст на анотацията

Морето на чудовищата

Пърси Джаксън и боговете на Олимп, книга 2 Автор: Рик Риърдън Пърси Джаксън не е обикновено момче. Той е син на бог и всякакви чудовища го преследват, за да го убият. Но това не е единственият му проблем. Най-неочаквано Пърси открива, че има брат – най-грозният, най-тромавият, най-страхливият дангалак в цялото училище. автор: Егмонт България Целия текст на анотацията

Екипът на Nowhere месечно издание Ви благодари за проявения интерес. Ако желаете да се свържете с нас, използвайте следните координати: Marvin – [email protected]; tataf – [email protected]; clover – [email protected]; Ако забележите грешки или нередности, моля, обърнете се към clover. Ако желаете да допринесете към създаването на материалите, ревютата, анотациите, статиите или интервютата, пишете ни на адрес:[email protected]. За безплатно публикуване на поезия, фантастични, фентъзи разкази, импресии или есета - вижте Условията за безплатно публикуване на Nowhere

Page 5: Тук и Сега - Периодично издание на виртуална библиотека Nowhere - брой 16 - Април - Юли 2010

Брой 16 публикуван на 26.08.2010 Страница 5 Април - Юли 2010

Фрактура в сценария

Ще ви разкажа един филм, който скоро гледах, по начина, по който трябваше да се развият нещата. Богатият инженер Тед Крофърд (какъв точно инженер не се разбира много от филма, но не е и важно – важното е, че е дърт и богат, както и гениален, запомнете гениален. На фона на тъпите полицаи, тъпия прокурор и тъпите криминалисти,

героят наистина изгледа гениален) си тръгва рано от работа с невероятния си автомобил (много скъп, двигателя звучи все едно е от Формула 1; комплексарщина?!) един обикновен ден. Минава през хотел, където вижда (подразбираме, че не е за първи път) жена си Дженифър Крофърд (поне 30 години по-млада от него; комплексарщина?!) и непознат (за нас) мъж, които се забавляват в басейна. Двамата любовници се наричат един друг „г-н Смит” и „г-жа Смит”. Прецаканият съпруг звъни по телефона в полицията и търси лейтенант Нънали. Обясняват му, че последният застъпва в 21 ч. Камерата показва как Крофърд влиза в хотела и с подправена карта се промъква в апартамента на любовниците. В следващата сцена той вече е у дома си, а жена му се прибира. Сумрак. Кратък разговор. Мъжът вади пистолет, обяснява й, че знае за изневярата и я застрелва в лицето, след което стреля във въздуха над вратата, за да прогони насочилите се към къщата градинари. На мястото на инцидента довтасват SWAT поради съмнения за отвличане или терористично нападение. Появява се и мъжът от хотела. Оказва се, че това е лейтенант Нънали. След разговор по телефона със заподозрения съпруг, полицаят влиза в къщата. Виждаме сцена, в която двамата са сами на местопрестъплението и оставят оръжията си настрани, за да говорят. Когато забелязва снимките по стените и жертвата, полицаят осъзнава коя е тя. Хвърля се върху нея, за да разбере дали е още жива. Зад гърба му съпругът-убиец съвсем хладнокръвно разказва как е застрелял жена си в лицето и полицаят го напада. Притеклите се на помощ специални сили разтървават двамата. Следва записване на самопризнания, разпити, на които полицейският инспектор присъства, оръжието на съпруга е иззето и т.н. Прокуратурата е

щастлива – имаме извършител, самопризнание, оръжието на убийството. Обаче: В хода на филма се оказва, че оръжието не е използвано никога, гилзите са чисти и не са изстреляни с него, а съпругът се отказва от самопризнанията си и твърди, че полицаят, когото публично разобличава като любовник на жена си, ги е измъкнал с насилие и натиск. И случаят пропада. А единственият свидетел - Дженифър Крофърд е в болница в кома със сериозни мозъчни поражения и едва ли някога ще се завърне, за да проговори.

целия текст в блога »

Зелен PR

» продължава от първа страница

Всички елементи ги има в Менделеевата таблица, тежките метали си съществуват в природата, има и места с естествено висока радиация... Въобще как може да ни хрумне, че

нашите действия могат да засегнат другиго?! Пи Ар кампаниите по телевизията "Действай сега, събирай разделно боклука си!" са по-голям боклук от боклука, който трябва да събираме разделно. А основните медии въобще не обръщат внимание на тези събития. Слоган "Аз използвам е-фактура" на хартиен плакат висок метър?! Посланието "Think green" трябва да бъде редуцирано до "Think"! Учени от най-големите страни-замръсители твърдят, че ни очаква светло бъдеще колкото и петрол и твърди горива да изгорим. Стига с тези глупави методи за добиване на популярност – ако искате да направите нещо, купете си въглеродните емисии. Ако всяка голяма компания го направи -; ехеееее! А не да ми излизат с е-фактури и е-гати простотията! Всяко масово събитие също трябва да си плаща въглеродните емисии. Даже може да се въведе данък върху населението (не го бъркайте с такса смет) за въглеродните емисии. Просто е: THINK!

clover

Nowhere класации

Класация на творбите по жанрове

Жанр брой творби

31.03.2010 31.07.2010

Поезия 284 290 6

Разказ 134 139 5

Фентъзи 18 19 1

Кибер 11 11 -

Психо 2 2 -

Фантастика 26 26 -

Импресия 62 64 2

Други показатели

Показател брой

31.03.2010 31.07.2010

Автори 209 216 7

Потребители 1080 1110 30

Коментари 199 203 4

Публикации в blogHere 39 41 2

Page 6: Тук и Сега - Периодично издание на виртуална библиотека Nowhere - брой 16 - Април - Юли 2010

Брой 16 публикуван на 26.08.2010 Страница 6 Април - Юли 2010

Топ 10 на авторите в Nowhere

№ 31.03.2010 31.07.2010

Автор Брой творби

Автор Брой

творби

1 Нежно ангелче 20 Нежно ангелче 20

2 Румен Николов 17 Румен Николов 17

3 Илиян Димитров 13 Илиян Димитров 13

4 Каминута 13 Каминута 13

5 Елица 12 Калина Върбанова

12

6 Калина Върбанова

11 Елица 12

7 Атараксия 10 Атараксия 10

8 Стефан Николов 10 Стефан Николов 10

9 Калоян Цанев 10 Калоян Цанев 10

10 Николай Николов

10 Николай Николов

10

Топ 10 на авторите в BookWheel

№ 31.03.2010 31.07.2010

Автор Брой творби

Автор Брой

творби

1 Евелина Пенева

7 Евелина Пенева

7

2 Румен Николов 5 Румен Николов 5

3 Донко Найденов

3 Донко Найденов

3

4 Ради Радев 3 Ради Радев 3

5 Иво Станков 2 Иво Станков 2

6 Деси Василева 1 Деси Василева 1

7 Димитър Кръстев

1 Димитър Кръстев

1

8 Дика 1 Дика 1

9 Калоян Цанев 1 Калоян Цанев 1

10 Петя Генчева 1 Петя Генчева 1

Топ 10 на потребителите по брой включвания

№ 31.03.2010 31.07.2010

Потребител Включвания Потребител Включвания

1 geri_67 77 geri_67 77

2 enigma 47 enigma 47

3 morgana 32 morgana 32

4 елицазорница 27 елицазорница 27

5 yahyaakbulut 25 yahyaakbulut 25

6 hanoboy 22 gogo_sky 25

7 ataraksia 22 hanoboy 22

8 pavlina 18 ataraksia 22

9 IceMoon 16 blow2your2horns 18

10 vayadios 16 pavlina 18

Топ 10 на потребителите по брой коментари

№ 31.03.2010 31.07.2010

Потребител Коментари Потребител Коментари

1 Enigma 19 Enigma 19

2 Vanina 16 Vanina 16

3 elkaral 15 elkaral 15

4 hanoboy 14 hanoboy 14

5 ludi1974 5 ludi1974 5

6 xLOSTx 4 xLOSTx 4

7 Duncan_Idaho 4 Duncan_Idaho 4

8 gwpower 4 gwpower 4

9 LaPiOvRa 4 LaPiOvRa 4

10 geri_67 4 geri_67 4

Топ 10 на творбите по брой коментари

№ 31.03.2010 31.07.2010

Заглавие Коментари Заглавие Коментари

1 Десерт за закуска 9 Десерт за закуска 9

2 ! Жени 2 8 ! Жени 2 8

3 Suicides & drunk dreams

6 Suicides & drunk dreams

6

4 ! може би утре 6 ! може би утре 6

5 Височина на движението

6 Височина на движението

6

6 ! тези и други неща

5 ! тези и други неща

5

7 "Защото те имам и те нямам ..." (опит за любовна лирика)

5 "Защото те имам и те нямам ..." (опит за любовна лирика)

5

8 ! Жени 4 ! Жени 4

9 Споделено 4 Споделено 4

10 Познато 3 Познато 3

Класация на творбите, добавени в Любими

Добавена в Любими

Заглавие

4 За любовта

4 "Защото те имам и те нямам ..." (опит за любовна лирика)

3 Нещата от живота

2 Сама

2 Пустиня

2 Клада от страст

2 Тук и там

2 За сърцето, губещо вяра в любовта

2 Съкровено

2 Когато си готов да полетиш

© Всички права по това издание са на създателите му. © Всички права върху публикуваните творби в изданието, са на съответните автори. Цитиране или разпространение е забранено без съгласието на съответния автор. За повече информация, прочетете разпоредбите на Закона за защита на авторското и сродните му права.