келтска материална култура

Келтска материална култура

Какво не знаем за древните келти

Келтският бит

Какво не знаем за древните келти

Rowan Fairgrove

Когато някой заяви, че желае да изучава или може би - реконструира религията или друг аспект от културата на древните келти, е добре на първо време да си изясни какво е значението на това така широко използвано понятие.

“Келти” е название, което се свързва най-вече с определена лингвистична група, разделила се с течение на времето на два типа съвременни келтски езици - “Пе-келтски”(британски), говорен в Уелс, Корнуол и Бретан и “Кю-келтски”(гелски), разпространен в Ирландия, Шотландия и о.Ман. Келтско-езичните народи населявали значителна част от Европа в продължение на столетия, а техните наследници от западните части на континента все още поддържат живи определени аспекти от келтската култура.

За да осъществява своята дейност, всеки сериозен изследовател на древните келти е необходимо да се запознае със съществуващите извори на информация. Както в ранната келтската книжнина забелязваме тенденцията определени явления да се групират в триади, така и в случая се натъкваме на три възможни източници на знания – археологията, античните автори и регионалните народни традиции, съхранени в съвременните келтски страни.

Археологията изучава материалната култура. Археолозите разкопават даден гроб и изучават тялото и съпътстващите го артефакти – храна, скъпоценности, оръжия. Рядко обаче може да се каже със сигурност дали, например, намерената огърлица е била харесвана и обичана. Трудно е да се определи категорично какво означава присъствието на едни или други предмети в погребенията, тяхното разположение и значение. Макар че разполагаме с реални факти относно определен исторически обект, това не означава, че можем да достигнем до едно обективно и завършено познание за него. Обикновенно възможностите за интерпретация на фактите са многобройни.

Античните извори за келтите също не са меродавни сами по себе си, защото са непълни. Освен това всеки от древните автори, които са писали за келтите, ги представял тенденциозно, в зависимост от своята идеологическа гледна точка. Посейдон например разглеждал келтите през призмата на стоическата философия като намиращи се по-близо

(от вече цивилизованите/покварени гърци) до Златния Век примитиви; Юлий Цезар подхождал към келтите от позицията на завоевателя, който непрестанно се е нуждаел от основания, чрез които да убеди своето правителство да подкрепя военните кампании срещу тях.

Въпреки недостатъците си, този тип информация е от изключителна важност за изследователя, защото произлиза от съвременници на келтите, които са имали контакт с тяхната жива езическа култура.

Самите келти не са ни оставили собствени писмени извори за религиозните си възгледи, за бита и културата си. Цезар ни информира, че келтските друиди забранявали използването на писмеността за нужди, различни от светските.

Регионалните келтски народни традиции в лицето на гелските и британските култури са също един безценен източник на информация за древните келти. Значим дял съществена информация за тях може да се окрие в модифициран вид в ранната келтска книжнина, създавана от християнските монаси от 8 до 13 век, както и във фолклора на келтско - говорещите общности в Ирландия, Шотландия, о.Ман, Корнуол, Уелс, Бретон, старателно изследван и описван от учените от 17 век до днес.

Ранните християнски монаси били мотивирани да записват езическите келтски истории и легенди на Ирландия и Уелс по няколко причини. От една страна, историите и легендите били извор на удобни “легални прецеденти” за доказване на определени идеологически тези (независимо от своя езически произход). От друга страна, сагите и езическите легенди служели като основа на монасите за да създават историите на своите народи. И накрая, легендите били издирвани и записвани, за да се задоволят нуждите на местните аристократи, които се ласкаели като слушали героични истории за своите предци и ревностно държали да съхранят родословията си.

По-късно, през епохата на пробуждането на интереса към далечното минало, редица възрожденци и ранни фолклористи значително спомогнали за преоткриването и съхраняването на изворите за древните келти. Първите учени-историци и фолклористи нерядко били въвлечени в национални движения, които идеализирали келтите и тяхната минала епоха. Като християни, възрожденските културни деятели виждали древната келтска религия през една субективна гледна точка. Така например, по време на т.нар. друидско Възраждане от 17-18 век, келтските друиди били смятани за монотеисти, които очаквали рождението на Иисус и подготвяли почвата за неговото пристигане в Европа. Едва ли не била нужна само една Негова дума за да оставят своята езическа вяра и да се обърнат в новата християнска религия. (Отлично есе на Д-р Michael Raoult, посветено на ранното друидско Възраждане, може да се открие в книгата “Druid Rennesainse”, която на български език бе издадена под името “Завръщането на друидите” от издателство “Шамбала”, под редакцията на Филип Карр-Гомм).

Очевидно е, че никой от тези източници сам по себе си не е достатъчен за да ни даде изчерпателно разбиране за религиозните вярвания и практики на древните келти. Опасявам се, че дори и да ги разглеждаме в съвкупност и да ги подкрепим чрез сравнителните анализи на други индо-европейски култури, отново едва ли ще успеем да

придобием нещо повече от едно частично разбиране за мирогледа на нашите европейски предци.

В конкретния случай, този материал ще ограничи изследването си основно върху археологическите и античните източници на информация.

Кои са били древните келти?

Когато говоря за древните келти, имам предвид споделящите общи езикови и културни връзки общности, които населявали по-голямата част от Европа между 800г. пр.Хр. и 400 г. след Хр. Вероятно народите от т.нар. култура на полевите погребални урни (Urnfield Culture) също са говорили разновидности на келтските езици, но въпреки това не могат да се нарекат келти, защото все още не били създали материалната култура, която съврзваме с келтите от Желязната епоха.

Халщатската култура (800-250 пр.Хр.), наречена така на местността Халщат, Австрия, е името с което археолозите обозначават материалната култура на ранните келти от Желязната епоха. Тази култура се простирала от Парижката равнина до Моравия, Източна Европа, и от Алпите до Северно-Европейската равнина. От времето на ранния Халщат (800-600 пр.Хр.) не са открити богати и открояващи се с пищност погребения. Малцина били погребвани с колесници и конски впрягове, като повечето от тези хора били войни (от двата пола), заровени с мечовете си. Останалите мъртъвци били погребвани с личните си вещи, украшения и съдове съдържащи храна. Гробищата от ранния Халщат са малки и се намирали в близост до селища, които били съставени от едно или няколко семейства.

Между 600-450 пр.Хр. с навлизането на средиземноморските стоки обстановката започнала да се променя. Появили се укрепления, разположени по хълмовете, както и различни по богатство и пищност гробове. Те принадлежали на аристократите, които изпитали влиянието на гръцкото изкуство. Археолозите ни информират за няколко типа погребения, които се отличавали според степентта на сложност и стойността на артефактите, които съдържали.

Погребението на Върховния вожд включвало както и по-рано полагане на тялото в дървена камера, заедно с четирикола колесница и конски впряг. Но за разлика от преди, след 600г. в гробовете на върховния вожд започнали да се полагат множество вносни стоки, които включвали бронзови съдове за напитки, коприна, злато, кехлибар, стъкло и корал.

Васалният вожд бил погребван по подобен начин, но предметите, които го съпътствали, не били изцяло вносни и така разнообразни и многобройни.

Клановият вожд бил полаган с изделия, произведени от местните занаятчии. Хората с по-нисък статус от този на клановия вожд не били погребвани с колесници.

Изброените типове погребения и съпътстващата ги икономическа система на престижни стоки била разпространена от Бургундия до среден Рейн. Икономиката на халщатските келти се основавала на едно разточително потребление и раздаване на благата от типа на

“потлач-културата” на американските индианци. Тъй като разчитала на непрекъснатия поток от внос и износ, като цяло тази икономическа система била нестабилна. Тя се градяла върху върху активността на воинските общества, чиито богатства идвали от ограбване на уседналите по-богати култури и съседни племена. Разбира се, скоро крехкото равновесие било нарушено вследствие на политическите промени в Средиземноморието и същевременно заради нарастване на населението сред келтските племена. След колапса, около 400 пр.Хр., започнала епохата на келтските преселения.

Латенската култура, която се отличава със сложно и изящно изкуство, датира от последните 50 години на Халщата да 50 г.след Хр. Тя била пренесена и доразвита в хода на експанзията на келтите в различните части на Европа.

Келтите се устремили на юг и изток, към богатите земи на културите от средиземноморието, с които до този момент търгували. Рим бил нападнат през 369г.пр.Хр., а Италия подложена на грабежи. През 279г.пр.Хр. придвижващи се през Балканите келти се опитали за разграбят храма в Делфи, след което продължили своя поход на югоизток до Мала Азия.

Миграциите, които отговаряли на нуждата от нови места за живеене, продължили и през следващите няколкостотин години. Тяхната връхна точка бил опитът за преселение на хелветите, който завършил безуспешно, според коментарите на Цезар.

Драстична промяна за келтите настъпила по време на 8-те години на война с Рим, когато стотици хиляди от тях били убити, продадени в робство или осакатени. След като Юлий Цезар се върнал в родината си, за да отдаде внимание на вътрешно-политическите дела, Галия и Британия били оставени в покой през следващите 15 години. Когато по-късните римски императори започнали да въвеждат своята администрация, обстановката отново се променила за келтите. По-голямата част от южна и източна Галия били приобщени към империята сравнително лесно, защото келтите , които живеели там вече били възприели градският начин на живот на римляните и тяхната търговско-икономическа система.

Междувременно границите на империята започнали да се изменят под напора на т.нар.германски племена, които връхлитали от изток и в крайна сматка допринесли за разгрома на Рим през 5в. пр.Хр. Съществува известна неяснота относно степента на различие и родство между келтските и германските племена. Трудно е да се определи точно в кои отношения тези народи се различавали, тъй като античните извори често дават противоречива информация, според която нерядко едни и същи племена първо са наричани келти, а след това германи. Сам Юлий Цезар наричал всички, които живеели на север от р.Рейн германи, а хората, населяващи териториите на юг от реката – келти. Археологията свидетелства, че обективно съществували две различни материални култури (с различни типове постройки и погребални стилове), но същевременно потвърждава, че те съществували по-скоро в смесен вид, и не били така ясно разграничаеми, както научаваме от римското опростено виждане. H.R. Ellis-Davidson обсъжда взаимовръзките и различията на келтските и германските култури в няколко книги, които препоръчвам на заинтересования читател.

Континентални и островни келти

Съществува известна разлика между религиозните практики на континенталните и островните келти. Някои божества са общовалидни за целия келтски свят, но повечето имат регионален характер. Келтската култура от южната част на Англия, заселена някога от белгите, била свързана повече с континенталната келтска култура, докато северните територии на Британия (Шотландия) имали свои, по-различни божества и религиозни практики. Контактът на ирландските келти с Европа бил още по-ограничен и тяхната самобитна култура се съхранила до най-късно.

Келтите от континентална Европа били подложени на културно-икономическия натиск на средиземноморските култури много по-рано от островните келти. Активните връзки между Галия и източното средиземноморие започнали около 8-ми в.пр.Хр. и дори по-рано. Редовната търговия с южна Британия започнала през 6-ти в.пр.Хр. И все пак връзките на базата на епизодичната търговия били доста по-слаби от тези, осъществявани чрез редовния речен стокообмен на континента.

Източници на информация

Антични коментари

Дузина антични автори споменават келтите. За пръв път името Keltoi е използвано около 500 пр.Хр от гръка Хекатей Милетски. Повечето от гръцките и римски автори, чиито творби са запазени, не са имали информация от първа ръка за келтите. Данните за тях произхождат основно от началото на новата ера и се основават на наблюденията на стоическия философ Посейдон (ранния 1-ви в.пр.Хр.), чиито собствени писания са изгубени. Неговата информация се базира на непосредственото му наблюдение върху келтска общност в Галия. Части от творби на Посейдон се съдържат в по-късни писания и най-вече в тези на Атеней, Диодор Сицилийски (средата на 1-ви век пр.Хр.) и Страбон (40 г.пр.Хр.)

От Посейдон научаваме, че келтите приемали питагорейската идея за трансмиграцията на душата. Същото споменава и Юлий Цезар, за да обясни смелостта на келтските войни. Цезар също имал възможност да наблюдава келтите, живеещи както на континента, така и в Британия, но той отразявал предимно военните си взаимоотношения с варварите. Проявявал интерес и към религията на келтите, или по-точно към влиянието на друидите върху благородниците. Според Цезар друидите “извършват богослужението, ръководят обществените и частни жертвоприношения и дават отговори на всички религиозни въпроси. Голям брой младежи отиват при тях за да бъдат обучени и те са почитани много от своите съплеменници. Служат като съдии практически във всички спорове, както между отделните хора, така и между племената.” Цезар споменава още, че друидите имали властта и силата да забранят на някого да участва във жертвоприношенията, което означавало отлъчване от общността – най-тежкото наказание. Информира ни, че келтите имали много и различни божества, но не назовава никое от тях със собственото му име, а дава названието на съответстващото му по функции римско божество.

Представата за друидите, които берат имел със златен сърп, дължим на

Плиний Стари (1-ви век сл.Хр.). Тази информация била всъщност бележка към глава, посветена на имела в негова книга за растенията и дърветата! Думата, която използвал, била sacerdos, а не друид, и вероятно онези, които са изпълнявали описания ритуал са били ватеси. За делението на келтското “жречество” знаем от Страбоновата “География”, писана в края на 1 век пр.Хр., където се казва, че: “Сред всички галски племена, общо взето има три типа хора, които се ползват с голяма почит: бардовете, ватесите и друидите. Бардовете са певци и поети; ватесите, гадатели и природни философи; докато друидите, освен природната философия изучавали също и моралната философия.”(От думите му разбираме, че във всяка от тези три прослойки имало и жени).

Ирландската келтска традиция също дава сведения, които потвърждават това троично разделение.

Повечето съвременни историци смятат, че античните извори са склонни да търсят санзации в келтската религия. В крайна сметка те са писани от чужденци, които възприемали келтите като варвари. Съобщавала се е предимно екзотичната и “нецивилизована”информация, която вероятно се е преиначавала и доукрасявала допълнително. Много малко е писано за келтските божества сами по себе си, защото античните автори по-често ги сравнявали със своите собствени богове, когато откриели сходство между функциите им.

Пример за сензационен тип информиране е сведението на Лукан (1-ви век сл.Хр.), който отбелязва, че галите имали три главни божества, които изисквали човешки жертвоприношения – Таранис (изгаряне), Тевтат (удавяне), Есус (обесване и промушване). Римляните, които били отхвърлили човешкото жертвоприношение само преди едно-две поколения вероятно чувствали превъзходство над келтите и тази тяхна предполагаема религиозна практика.

Някои антични писатели споменават по няколко думи и за външността на келтите. Диодор отбелязва, че галите са високи и светли, със силни гласове и пронизващи очи. Добавя, че жените са също толкова големи и силни като своите съпрузи и също толкова свирепи. Тацит описва каледоните от Шотландия като червенокоси хора с големи, отпуснати крайници, докато силурите от Уелс били мургави, с тъмни къдрави коси. Дий Касий описва Будика като едра и сраховита жена, с ярко червена, дълга до коленете коса. Страбон ни съобщава, че и двата пола обичат да носят по много украшения, което обективно се потвърждава от археологическите данни, разкриващи тежки метални торкви, брошки, пръстени, огърлици и гривни. Един цитат от Виргилий обобщава добре идеализираната антична представа за келта: “Златна е тяхната коса, златни са носиите им. Бляскави са в своите шарени наметала, а техните млечно-бели шии са обвити в злато.”

Надписи

Редица надписи върху олтари и различни вотивни предмети ни разкриват около 400 келтски имена на божества. За съжаление повечето от тези имена се споменати само веднъж, без последващи насоки, които да ни помогнат да разберем нещо за същността на съответните божества. Значителна част от имената са допълнителни епитети, прилагани към имената на боговете. На някои места са написани както келтското име на божеството, така и римското такова. Благодарение на това, че разполагаме с информация за римските божества, можем да предположим с известна прецизност атрибутите и функциите на келтските съответствия. Някои от античните римски божества също получават келтски епитети, а античните богове – келтски съпруги. Когато е възможно исторците съпоставят надписите от различни райони и се опитват да отгатнат характеристиката на боговете, като се осланят и на коментарите на съвременници на келтите.

Космология

Изглежда, че келтите не са имали йерархия на божествените сили в смисъл на еднороден пантеон, който обитавал някое отдалечено място (като гръцкия Олимп например). Човешкият свят и Отвъдният свят били част от едно цяло, в което човешкото и божественото се преплитали. Всяка природна местност притежавала специални сили, които били отчитани от хората. Пример за това можем да видим в естеството на имената, които били давани на планини, реки и други природни забележителности. Повечето от тези имена са свързани с определени названия на божества, които обладавали специфични магически сили.

При келтското нашествие в Гърция през 278г. пр.Хр., когато вождът Брен влязъл в земите на Делфи и никъде не видял дарове от злато и сребро, а само каменни и дървени антропоморфни статуи, се присмял на гърците, че изобразяват боговете в човешка форма. В тази връзка Цезар споменава, че германите (респективно келтите) почитат единствено силите на природата.

Светилища, храмове и гробници Домашен култ

Първичното светилище във всяка архаична традиционна култура е домът и/или огнището. Често достъпът до огнището бил забранен за хора, които не принадлежат към семейството или клана. Археологическите находки разкриват, че огнищата и свързаните с тях принадлежности са били богато украсени, което указва, че домашният култ се съсредоточавал именно там. Всяко семейство имало свои обичаи, извършвало приношения на домашното божество-закрилник (вероятно подобно на римските penates, lar и genius), което осигурявало защита за рода и къщата. Често принадлежностите към огнището били оформяни като коне и овни или други култови същества, възприемани като израз на божественото.

Следващото стъпало на домашната обредност около огнището бил пирът. Чрез археологията знаем, че посудите за хранене и пиене също били украсявани. Посейдон (цитиран от Атеней) ни пре-предава информация за келтския пир:

“Келтите седят на слама върху земята и се хранят на много ниски дървени масички. Храната им се състои от малко количество хляб и голямо изобилие на месо, както варено, така и печено на жар или на шиш. Хранят се чисто, но като лъвове- хващат с две ръце целия бут и ръфат от него. Когато повече хора вечерят заедно, те стоят в кръг, като най-влиятелният от всички, превъзхождащ останалите с воински умения, богатство или славно родословие, се намира в средата, като водач на хор. Отдясно до него стои домакинът, а до него следващият по отличие и т.н. Понякога келтите организират единоборства по време на вечеря. Събират се в кръг и двама подемат престорена битка с голи ръце, но понякога се стига до наранявания и войните така се разяряват, че се стига дори до убиства, ако зрителите не ги разтърват навреме. Когато се поднася храната, най-смелият воин получава най-хубавото месо - дяла на героя - и ако друг го поиска за себе си, двамата стават и започват битка до смърт.”

Друга важна съставна част на пира е т.нар. раздаване. Келтите подарявали богатствата си по време на пировете, установявайки така една сложна психо-социална система, която поддържала обществото в единство. Получателят на дарове можел да отвърне на доброто благоразположение на имотните в натура или чрез вярност и служба. В краен случай, бенефициентът можел да заплати дори с живота си.

Описаната система е документирана както в митовете, така и в древното законодателство на Ирландия и Уелс, които са достигнали до нас чрез средновековните книжовници.

Друго интересно сведение относно важността на пировете за келтите са откритите в гробовете храни, които показват вярата в Отвъдния пир. Тя е засвидетелствана и в ирландските и уелски митове и легенди, като този за Мананановия Пир на Мъдростта, пирът, посветен на Бран и пирът на Гоибню, в който участниците не знаели нито старост, нито смърт. Отличитена черта на отвъдните пирове са идеите за вечно пълния котел, в койно храната никога не свършвала и за магически животни, които се съживявяли на следващия ден, след като били изядени. Погребалния инвентар вклювал големи съдове за вино, съдове за пиене, принадлежности за огнище и др.

Обществен култ

Общественият култ играе различна роля в социума, в зависимост от съответния период от келтската история. В по-ранни времена върховната власт имала свещен характер. Кралицата или кралят били харизматични личности, които извършвали гаданията, жертвоприношенията, откривали свещените потоци или специалните свойства на други природни феномени. Вождовете извършвали и останалите религиозни задължения в рамките на клана, в това число и дълга да се самопринесат в жертва по време на бедствия – факт, за който научаваме от митовете.

През последните няколко века преди Хр. континенталните келти започнали да развиват свои градове. Това довело до установяването на светска администрация. Някои градове били построени около светилища или религиозни училища, други се сформирали около търговски центрове или военни укрепления.

Знанията ни за видовете градски ритуали са сравнително оскъдни, защото келтската археологията сравнително отскоро изучава този въпрос в детайли.

Обичайната форма на светилищата в по-ранните времана (500-250г. пр.Хр.) била оградено пространство, чрез ров или дървена ограда, в рамките на което имало издълбани в земята ями и побити стълбове. Последните обозначавали свещеното място, където се оставяли даровете. С времето се появили и прости постройки от дърво и здания от камък. В археологията интерпретирането на дървените сгради създава редица трудности, защото единственото, което се е запазило от тях до днес са дупките, в които са били побити подпорните стълбове! По време на завоюването на келтите повечето светилища били разрушени или разтурени и скрити от своите поклоници за да бъдат спасени от поругаване. Земята, на които били разположени някога старите светилища съхранила своята свещена природа и на тяхно място били построени гало-римски храмове. Тъй като формата на светилищата на римляните и галите била сходна, не било трудно да се стигне до обединение на идеите. Повечето гало-римски храмове имали централно светилище, което било разположено в покрита вътрешна галерия/аркада, заобиколена от стена и ров.

Срещали се храмове, които включвали вътрешни спомагателни постройки и разделено на няколко части светилище. Описаните храмове не били предназначени за богослужение от масов тип. Разполагали с малки светлища, където се съхранявали изображения на боговете или свещени символи на вярата, както и покрита галерия с олтари, които били достъпни за очите на поклониците. Всички други големи постройки вероятно били разположени извън пределите на централната храмова част.

Светилищата от гало-римския период били правоъгълни и понякога кръгли. Откритите в тях многобройни артефакти дават основание да се мисли, че всяко свещено място било посветено на определено божество със съответните религиозни функции. Налице са свидетелства, че стълбовете, трегерите, портите, оградите и другите елементи на светилището били изцяло украсени: гравирани, изрисувани и обкичени с дарове. Входът на храмовете бил от особено значение. В по-ранните светилища, обградени с ров, входът преставлявал просто негова просека. С появата на оградите входовете продобили вид на портали, монументални портици и др. В Gournay, Франция, бил прокопан трап под входа и за да се влезе във свещеното място, се спускал дървен мост. На входа били закачени човешки черепи. От двете страни на рова имало две големи купчини от кравешки черепи и оръжия. Те могат да са просто останки от разтурянето на можеството дарове, украсяващи входа.

Във вътрешността, където било централното място на светилището имало стълб, яма или затворено обиталище. Вероятно този център бил възприеман като най-близката до Отвъдното точка, бидейки най-далеч от външния свят, намиращ се отвъд рова или оградата. Около центъра на светилището била издигната математически съобразена система от стълбове, които имали пространствено-религиозна и астрономическа функция. Освен стълбовете, в близост до центъра (или в самия център) имало ями в земята, чиито размер и форма варирали в зависимост от мястото. В един храм в Чехословакия централната яма била с големина 11м x 8м и дълбочина 2м ! По-често в светилищата имало десет ями, групирани 3х3, като една се намирала в средата им. Вероятно даровете се оставяли в централната яма, докато другите били запечатвани, така че положените

жертвени животни в тях да се разложат. След това костите им се хвърляли в рова, който обграждал светилището.

Вероятно в древността такива ями били възприемани като входове към Другия свят (като гръцкия bothroi и римското mundi например). Тъй като навсякъде в келтските земи се срещат изкопани дълбоки шахти, които съдържали ритуални дарове и предмети, може да заключим, че келтите също споделяли това схващане.

Като допълнение към темата обществения култ и светилищата, могат да се добавят и входовете на градовете, които също били важни обществени места за богослужение. При входовете на множество британски хълмови укрепления са открити ритуални ями, където били погребани коне, хора и по-рядко кучета (такива останки са намерени и около главния път, който водел до укреплението). Засега не може да се каже със сигурност дали човешките кости са останки от жертвоприношения или обикновени погребения.

Страбон ни предоставя малко информация относно градските порти. Според неговото сведение, келтиберите почитали един неназован бог на пълната Луна. “Те се молели със семействата си пред портите на градовете и танцували безспир цялата нощ.”

Античните автори споменават (вероятно основавайки се на единствен, сега загубен източник) за религиозната практика да се избира изкупителна жертва - животно (човек?), която бивала отглеждана в охолство на разноските на общността в продължение на една година, преди да бъде ритуално убита за да отнесе със себе си лошия късмет на хората. Тъй като първичният източник на това сведение е изгубен, трудно може да заключим къде е била наблюдавана въпросната практика. Един автор я свързва с Marseilles.

Военен култ

Предполага се, че келтите, подобно на архаичните култури в Океания, Австралия и Африка например, практикували специални воински ритуали преди и след военни походи.

Разполагаме със записани “обещания” за жертвоприношения, които били давани преди важни събития и съответно извършвани на свещените места след това.

Открити са множество олтари (от гало-римския период) посветени на различни божества, съпътствани от надписи подобни на следния: “ … с радост и доброволно изпълни своя обет”. За съжаление рядко става ясно какво божеството е осигурило в замяна. Даровете, свързани с воинския култ често били полагани във вода, както ще видим по-долу.

Животински духове

Преди влиянието на средиземноморските култури келтите изглежда не са антропоморфизирали своите божества. Открити са множество находки на статуи на глигани, коне, бикове, птици и т.н., които били направени дълго преди да се появят първите човекоподобни изображения на богове . Не знаем обаче как хората са възприемали животинските фигури. Дали животните са били виждани като символи на

природните сили? Или атрибутите на животните, които келтите почитани, са били възприемани като израз на божественото?

С времето духовете придобили човешки облик, но запазили връзката си с определени животни, които станали техни спътници. Такива божества например са Епона (конете), Кернунос (елените), Артио (мечките), Ардуина (глиганите) и др.

Редица животни участвали в култовия живот на келтите като кръвни жертви. В Gournay-sur-Ardone са открити огромно количество животински кости. Анализите показват, че откритите останки на коне и едър рогат добитък принадлежат на възрастни индивиди. Върху костите им не били открити следи от порезни рани и готвене, което означава, че не са били консумирани. Такава била участта на прасетата и овцете, които били предимно млади екземпляри.

Трудно е да се заключи дали конете и едрия добитък били доведени на култовото място за ритуал или погребение. В Южен Катбъри, Англия са открити конски черепи, които били внимателно погребани с дясната страна нагоре.

Богини, богове, божествени двойки

Кернунос

Името Кернунос (Cernunnos), което вероятно означава “рогатия”, се появява само веднъж в надпис от Франция. Въпреки това археолозите го използват за да обозначават всички мъжки рогати божества, открити в келтската иконография. Рогатият бог от скалната гравюра от 4-ти век пр.Хр. в северна Италия е единственото пред-римско антропоморфно божество. То е придружено от змия с овнешки рога и държи в ръце две торкви, които остават отличителна черта на иконографията на рогатите божества както в Галия, така и в Британия.

Бичите и козльови рогати глави се срещат като художествени елементи върху Латенски култови предмети.

Кернунос се свързва с редица домашни и диви животни, но най-вече с елените. Често се изобразява с някои символи на плодородието като Рога на изобилието и съдове, пърни със зърно или пари. Нерядко Кернунос или неговите мъжки придружители са представени с еректирал фалос. Съществуват наколко примера за рогати богини. Към тях се отнася едно изображение от Галия, където богинята е представена като съпруга на Рогатия. Изобразяването на Кернунос в прочутата поза с кръстосани крака, която се идентифицира от мнозина като “будистка” или “поза-лотос” отвежда някои автори към идеите за индо-европейските корени на келтите, а други - към обичайната народна традиция да се сяда на земята. (потвърдена и от античните съвременници).

Юпитер Таранис

Римския Юпитер често бил наричан Optimus Magnus (“най-добрия и най-великия”), но имал и келтски епитети, с предимно териториален характер. Такива са Jupiter Optimus Magnus Beissirissa, свързван с бигерионите в южна Галия, Jupiter Ladicus (дух на възвишението Ладикус) и Jupiter Partinus, свързван с партените в Югославия и България). Интересен аспект на келтския Юпитер е, че той често бил изобразяван възседнал кон, за разлика от римското му съответствие. Юпитер също така е сравняван с Таранис, едно от върховните божества в Галия. Цезар споменава, че Таранис “господствал над небесната империя”, когато го съпоставял с римския Юпитер. Таранис бил дух на бурите и съгласно Лукиан изисквал човешки жертвоприношения. По-късен свидетел описва Юпитер-Таранис като господар на войната. Днес са известни поне седем олтара посветени на Таранис, всеки от които се намира на голямо разстояние от останалите. Това идва да покаже, че култът към бога на войнта и бурята бил широко разпространен. Д-р Миранда Грийн смята, че преди експанзията на келтите Таранис бил природен дух на гръмотевиците от тяхната демонология.

Сулис Минерва

Сулис Минерва (Sulis Minerva) е главното божество на храмовия комплекс в Бат, Англия. Сул или Сулис вероятно е било и главното божество като цяло в тази област в пред-римските времена. Когато римляните научили за лечителската сила на топлите минерални извори, Сулис била уеднаквена с Минерва Медика. От откритите многобройни надписи под формата на олтарни посвещения и заклинания отправени към Сулис можем да придобием представа за това как нейните поклонници са я възприемали. Според тях божеството разполагало, разбира се, със силата да изцелява, но и да скрепява клетви, да открива крадци, изгубени предмети и грубо казано, да “оправя обърканите неща”. Ето как звучат някои примерни посвещения: “Предавам на Минерва, Богинята Сулис, крадецът, който ми открадна качулатото наметало, без значение дали е роб или свободен, мъж или жена. Не ще откупи този дар с друго, освен със собствената си кръв” или “Нека този, които ми отне Вилбия (Vilbia) стане течност като водата. Нека тази, която безсрамно я погълна, онемее, без значение дали е Велвина, Ексупея, Вибрияна, Северина Аугуста, Комитания, Катусминияна, Германила или Джовина” или “Доцимедей изгуби две ръкавици. Моли човека, който му ги открадна, да изгуби разсъдъка си и очите си в твоя храм.”

Друг начин, чрез който бихме могли да разберем как гало-римляните са възприемали божеството е да анализираме имената, сходни с нейното. На староирландски суил (suil) означава “око”,“празнина, дупка”, “отверствие” или “средата на водовъртеж”. Известна ни е триада богини наричани Сулевии (Suleviae), които подобно на матроните били благодетелки и закрилници на майките. Надписи, посветени на Сулевиите са открити в Cirenchester, Colchester и в Галия. Възможно е Сулевиите да са били възприемани като “триликата Сулис” подобно на триликата Брийд и други подобни троични келтски божества.

Един надпис върху статуя от Бат гласи: ”На Сулевии, Сулинус, един скулптор, син на Брукетус, с радост и благодарност даде този дар”. От надписа следва да заключим, че на това място били почитани едновременно Сулис Минерва и триликата Сулис(Сулевии).

Марс, Ленус( Lenus) Марс

Съвременната представа за Марс е свързана главно с идеята за един изключително брутален бог на войната. Келтите обаче го възприемали по-скоро като защитник, лечител и племенен бог. Тази представа стои по-близко и до първичния италиански Марс, който бил пазител на полетата и границите, а по-рядко и бог на бурите. Едва в по-късните имперски времена Марс бил уподобяван с гръцкия Арес, откъдето придобил крайно войнствените, разрушителни аспекти.

Този бог бил почитан като Марс Албиорикс (Albiorix) от албиките в югозападна Галия, които го считали за планински дух-пазител. Албиорикс означава “крал на света”. Марс Камулос (Camulos)

бил разпространен широко както на континента, така и на Британските острови.

Марс Ленус, като велик бог лечител, обитавал голям храмов комплекс в Триер (Trier) и светилището в Померн (Pommern). Бил познат и в Британия. Осигурявал воинска сила и защита срещу болести и смърт. Епитетът му Йовантукарус (Iovantucarus) показва неговата специална роля като защитник на младите. Марс Ленус имал и келтска съпруга - богинята-майка Ancamna ( Тя била съчетавана също с Марс Smertius

от Треверите). Марс Loucetius (“ярък” или “блестящ”) ни разкрива друга идея за келтския Марс. В римския свят Loucetius обикновенно е епитет на Юпитер. В Бат, Британия, Марс Loucetius е съчетаван с Неметона (Богинята на дъбравата), а на континента - с богинята-воин Белона.

Марс Муло (Mullo – лат.муле) бил известен в северна Галия и свързван с един храм на Allonnes, където се стичали поклонници за да лекуват очите си. Там са открити множество вотивни скулптори на болните телесни части и органи.

Росмерта и Меркурий

Росмерта (Rosmerta) била често срещана келтска богиня, чието име означава “Великата Даваща (Взимаща?)”. Нейният мъжки еквивалент е Smertious. След римското завоевание на келтските земи Росмерта често била представяна като съпруга на римския Меркурий. Тя имала сходни черти с този бог и затова Меркурий бил приобщен към нейния култ. Росмерта била свързвана и с Фортуна, както и с Мая (майката на Меркурий). Изобразявана е с рог на изобилието, кесия, патера, кадуцей, скиптър, колело, кормило, глобус, а в Британия - с дървено ведро или кофа. Тя заемала високо положение в пантеона, за което съдим от статуса на нейните поклониците и факта, че името й било епиграфически сварзано с императора. Вероятно Росмерта била призовавана за късмет в търговията, живота и смъртта.

Епона

Изображения на яздеща кон или кобила жена или на хора в колесници са открити върху множество монети от Желязната епоха. Те се свързват с конната богиня, за която четем в ранните истории за Рианон и Маха. Епона, чието име произлиза от келтската дума за кон, била богиня на конете и конярството. Тъй като кобилата често била използвана като работно животно в селата, някои автори смятат, че Епона била свързана и с плодородието на земята и с домашния култ. Тя била широко почитана - открити са повече от 300 изображения и надписи посветени на Епона. Почитането на това божество било възприето от римската конница, вероятно защото тя се славела като закрилник както на воина, така и на коня! Епона била единственото келтско божество, чийто празник се празнувал в самия Рим - на 18 декември.

В иконографията на Епона винаги присъства кон/кобила. Богинята най-често е представяна седяща, с двата крака отстрани, върху гърба на кобила. Понякога е изобразена как кърми това животно или как стои между две кобили/коне. Често държи символи на изобилието като рог, патера пълна с зърно и плодове. В изображенията и в надписите Епона се среща и като изява на богинята-майка. Известни са няколко находки, в които Епона е представена в триада, а един надпис е посветен на “Епоните”.

Откритите статуи на тази богиня са свързани с лечебните извори. Трудно е да се определи от какво естество е тази връзка. Много келтски божества имат лечителски аспект. Възможно е в този случай да е била призовавана за изцеление на конете.

Изображение на богинята също така откриваме върху надгробни камъни и в гробища. На една статуя тя е представена как язди кон заедно с друг човек, което се тълкува като пренасяне на душата на смъртник към Другия свят. Епона е изобразявана и с ключ или напа (кърпа, с която се давало началото на конно състезание), което може да означава, че божеството е свързано с религиозната идея за началото и края.

Сезонни празници

Разполагаме с няколко дати (от различни източници) на сезонни култови келтски празници. Античните автори ни информират за периодични събори на друидите, когато се извършвали ритуали и се провеждали съдебни междуплеменни диспути. Конкретни дати обаче така и не се споменават. Имперският храм в Лудунум (Лион) бил основан на 1 август, вероятно във връзка с празника на Лу (а може би и с рождения ден на император Август). При всички положения не разполагаме с конкретни факти за да потвърдим това предположение, въпреки че от по-късната ирландска традиция знаем, че празникът на Лу се провеждал приблизително по същото време на годната (около 1 август). Липсата на сведения ни затруднява във връзка и с другите празнични дати. Знаем, че важни събития в митологичен аспект се случвали на Белтейн и Сауен, но няма на лице кохерентна система. Най-ранният галски календар, с който разполагаме, е т.нар. календар от Coligny. В него се споменава празника Сауен (Samhain), който там се нарича Samonios.

Календарът от Coligny, датиращ между 1-ви век пр.Хр. и 1-ви век след Хр. е изграден на базата на лунните и слънчеви цикли. Годината била разделена на 12 месеца с продължителност 29 или 30 дена. На всеки две години и половина бил добавян 13-ти

месец, а съгласно Диодор на всеки пет години било извършвано голямо жертвоприношение. В календара Колгни има щастливи и лоши дни и от него разбираме, че келтите са отброявали нощите, а не дните. Този календар се явява най-старият надпис на келтски език (записан на латиница).

Вотивни (оброчни) дарове

Вотивните дарове ни помагат да разберем как келтите са възприемали спецификата на дадено природно място. Чрез тях също научаваме какви са били мотивите на поклонниците. Някои автори са скронни да допуснат, че съществували храмови занаятчийски работилници в които се произвеждали сувенири и оброчни дарове от масов тип. Вероятно впоследствие били купувани и използвани за култови цели от посетителите. Случайно намерените анаеробни находки разкриват, че били използвани предмети от керамика и дърво.

Тъй като дървените изделия не се запазват задълго, най-изобилни са артефактите, оставени от аристокрацията – предимно метални изделия.

Най-използваните оброци, които откриваме, са монетите. Освен обикновените пари, които циркулирали в икономическата система са намарени и нестандартни монети, които изглежда били направени специално за жертване. Така например в храма в Бат, Англия са открити повече от 16 000 римски монети датиращи от средата на 1 в.пр.Хр. до късния 4-ти в. след Хр., малко преди оттеглянето на римляните от Британия. Открити са също шепа пред-римски монети, произведени от местното келтско племе добуни, които вероятно били използвани като оброчни дарове за извора преди римското нашествие. Повечето от откритите монети били нарочно деформирани за да се обозначи, че оттам насетне вече били притежание на богинята.

Някои от откритите монети са много редки, а други били в обращение в Източната Римска империя и затова нямали стойност на запад. Последният факт означава, че е възможно храмът да е бил обект на поклонничество на хора от далечни земи.

Значително количество монети от средата на 4-ти век след Хр. изобразяват феникс, който се издига от пепелта. Това изображение навярно е плод на идеята за скрития огън, който нагрява изворната вода и и придава лечебни свойства. На Стария континет върху монетите по-често присъстват изображенията на колело.

Друг често срещан тип оброк е оставянето на лични скъпоценности (гривни, брошки, фибули, пръстени, обеци, игли за коса и дрехи и т.н) на самото култово място. В някои случаи преди да бъдат предложени, предметите били ритуално “убивани”.

Възможно е личните вещи да са били използвани и в някаква форма на симпатетична магия. За съжаление не разполагаме със сигурни начини да установим какво древните са мислили, когато са хвърляли скъпоценностите си или монетите в свещените извори. Във всеки случай съвременният обичай да хвърляме монети във фонтани, кладенци и пр. със сигурност е остатък от оброчната келтска практика!

Сравнително често в келтските лечебни извори откриваме оброци под формата на дървени или глинени изображения, които отговарят на онази анатомична част, която се нуждаела от целебната сила на божеството.

В храма на Секуана (богинята на река Сена) например, се натъкваме на модели на очи, гърди, глави, устни и вътрешни органи. Моделите издават често срещаните заболявания сред поклонниците. Сред тях най-масови били очните възпаления и респираторните проблеми.

В свещените потоци и реки били жертвани и редица воински оброци, но най-вече мечове, ножници, шлемове и копия. Някои от тези находки изглежда били направени специално за пожертване. За това съдим от тяхната необичайно изящна и фина изработка, която правела оръжията скъпи и непрактични във военно отношение.

Келтската практика да се хвърлят вещи в потоци, реки и свещени извори създала някои толкова богати на скъпоценности места, че те били разпродавани на търг от римляните в гало-римския период. Само едно свещено място на волки-тактосагите съдържало 100 000 lb. злато и 100 000 сребро!

Човешки жертвоприношения и лов на глави.

Сведенията за човешки жертвоприношения получаваме от различни антични източници. Дий Касий споменава жертвоприношение извършено от Будика, от името на племето исени, в чест на Andraste. Лукиян споменава човешки жертвоприношения посветени на галските богове Таранис, Есус и Тевтат. Археологията не разполага с факти и недвусмислени доказателства по този въпрос. Изключение може би прави откритото тяло на мъж в тресавището в Линдоу (Lindow). Известни са още няколко археологически обекта, където погребенията може да се тълкуват като човешки жертвоприношения, но и като вид наказания за престъпници.

Съществува изобилен археологически материал, който показва, че отрязаната човешка глава била третирана със специално религиозно отношение от келтите. Нишите в храмове като Келто-лигурийския трегер, в които се поставяли главите на мъртъвци, са само един от многото примери на култа към главата. Човешки черепи са намирани и в езера и извори. Почитането на главата било повсеместно - то било разпространено във всички келтски земи и през цялата епоха на ранна келтска цивилизация.

Регионалните келтски народни източници, като историята за Кухулин в Ирландия, представят картинно описание на вземането на човешка глава. Подобно натуралистично описание правят и някои античните автори. Диодор Сицилийски например (цитирайки Посейдон?) отбелязва:

“Те отрязват главите на убитите в битката врагове и ги привързват към вратовете на конете си. Тази кръвава плячка предават на помощниците си за да я запазят като трофей, докато в същото време подемат с все сила благодарствен химн в чест на боговете и изпяват песен на победата. Приковават главите върху вратите на къщите си,

така както правят някои с диви животни след успешен лов. Те балсамират главите на храбрите противници в кедрово олио и ги съхраняват грижливо в сандък, като ги показват с голяма гордост на странниците. Казват им, че за тази или онази глава един от техните предци, баща му или самият домакин, отказал в замяна на главата злато, равно на теглото и.”

Интересно е да се разбере защо е била предлагана такава сума? Дали защото родът на убития е искал да си възвърне обратно тленните останки на свой близък за да бъдат погребани?

Ливий ни е оставил сведение от 3-ти в след Хр., в което съобщава, че след като пленили римския консул Луций Постумиус в северна Италия, боите “съблекли дрехите му, отрязали му главата и триумфално понесли плячката си към най-светия от своите храмове. Там изчистили главата и по свой обичай позлатили черепа, който продължил да им служи като свещен съд, чрез който правили излияния или жреците и храмовите служители ползвали като купа за пиене.”

Човешката главата често се среща като художествен мотив и в изкуството. Разполагаме с редица находки от каменни образци, както и релефи, монети и скъпоценности, върху които са изобразени глави.

Жертвоприношения на животни

Открити са множество останки на животни, както диви, така и домашни, за които се предполага, че са били принесени в жертва. Някои от тези животни били изгорени или погребани цели, докато други били нарязани на парчета и по всяка вероятност - консумирани. Археологическите сведения и в двата случея не дават ясен отговор какво точно се е случило, въпреки че местонахождението на находките в храмовите обекти подкрепя вероятността все пак да става въпрос за кръвно жертвоприношение. Закланото животно обаче може и да не е било убито с религиозен умисъл. Възможно е животните да не са били жертвани, а да са умрели от старост и просто погребани.

Сред жертвените животни откриваме коне, едър добитък, свине, кучета, а също и елени, зайци, домашни птици и друг дивеч. Често откриваме следи от клане по младите животни, докато такива обикновено липсват по старите екземпляри. Прасетата, диви или домашни, били най-често погребвани. Плиний споменава жертвоприношения на бикове, извършвани от друидите.

Обобщение

До момента са осъществени множество задълбочени проучвания в сферата на ранната келтска цивилизация. Малко вероятно е да се натъкнем на други антични извори за древните келти, но за това пък археологията предоставя отлични изследователски възможности, които едва сега започват за се разгръщат в по-пълна степен. На базата на артефактите бихме могли да тълкуваме по-правилно късните писмени източници и да добием по-ясна представа за вярванията на нашите предци. Надявам се, че от написаното

дотук се подразбира, че те не са ни оставили “цяла дреха”, която да навлечем върху себе си.

Тъй като отсъства цялостно и еднозначно разбиране за келтското древно минало, необходимо е да имаме предвид, че съществуват множество спекулации сред Ню Ейдж/Окултното общество. Повечето от тях в най-добрия случай са просто добри пожелания.

Ако желаете да реконструирате или практикувате келтска култура и религия днес, ще бъде добре да вземете под внимание съществуващите източници на информация за древните келти, както и нравствено-етичната и философско-мирогледната основа на изследването, провеждано от всеки учител или група, към която възнамерявате да се присъедините.

Хората, които се опитват да практикуват определени форми на “келтска” религия, образно казано изпридат нишки от изгубилата цялостта си прежда на нашето познание за келтите и ги вплитат около някоя друга, сходна, сравнително запазена културно-религиозна система.

Така например нео-езическите друиди от Ар нДрайах Фейн изучават информацията за древната келтска религия и същевременно съчетават изследванията си с данни, получени от анализите на други индо-европейски култури.

Други свързват “нишките” със съвременни синкретични религиозни движения, в резултат на което се получават производни като “келтска уика”, “келтска магия” и пр. Повечето от тези течения обаче нямат обективна връзка с келтската религия, с изключение на употребата на някои келтски имена на божества, включени в произволна система.

Аз лично вярвам, че най-значимият източник на магия и религиозно вдъхновение е вложен във всяка една личност. Допускам, че практиките, изградени на базата на нечие субективно преживяване, определено са съществен и жив религиозен опит.

Смятам обаче, че всички, които претендират, че практикуват религиозните практики на древните гелски или бретонски народи трябва да направят най-доброто, на което са способни, за да проучат в детайли съществуващата изворова база по темата.

От педагогиката знаем, че съчетаването на теория с практика в учебния процес помага на ученика да разбере по-добре материята, която се преподава. Сътрудничеството между теоретичните изследвания и тяхната емпирична реконструкция в областта на келтските религиозни практики би могло да спомогне за изясняването на редица въпроси в тази област. Вярвам, че ние, като историци и археолози, сме отговорни да споделим с всички студенти своето вдъхновение и опит, като и да ги насочим към безценната изворова база.

Възмущаващо е да ставаме свидетели на “доброжелателно” споделяне на “древно” келтско познание, което в действителност се оказва съчинено преди няколко години или десетилетия.

Библиография

Brunaux, Jean Louis, 1988 (Eng trans.) The Celtic Gauls: Gods, Rites and Sanctuaries, London: B. A. Seaby Ltd. A good overview of religion in late Iron Age France.

Caesar, Julius, 1980 (new trans.) The Battle for Gaul, Boston: David R. Godine, The eight books of Caesar's Commentaries on the Gaulish campaign

Chadwick, Nora (1970) The Celts, New York: Penguin Books Overview of Celtic kingdoms both insular and continental, religion, Christianity, art and literature.

Cunliffe, Barry (1979) The Celtic World: An Illustrated History of the Celtic Race, Their Culture, Customs and Legends, New York : McGraw-Hill. A beautifully illustrated account of both Insular and Continental Celts. Cunliffe tends to see the Celts with Romanized eyes.

----(1988) Greeks, Romans and Barbarians: Spheres of Interaction, London : B. T. Batsford A meticulously footnoted study of the interactions between the Mediterranean world and the "barbarians". Details economic ties which greatly influenced the culture of the Celts

----(1997) The Ancient Celts , New York : Oxford University Press

Davidson, HR Ellis (1988) Myths and Symbols in Pagan Europe : Early Scandinavian and Celtic Religions, Syracuse: Syracuse University Press Davidson puts the Celtic religion in context using the better documented Scandinavian sources.

Gantz, Jeffrey, (1988) Early Irish Myths and Sagas, NY:Penguin A good secondary source for Irish mythology.

Green, Miranda, (1992) Dictionary of Celtic Myth and Legend, London: Thames & Hudson Ltd. Dictionary entries on Celtic myth, legend and folklore in Britain and Europe between 500 BCE and 400 CE.

----(1989) Symbol and Image in Celtic Religious Art, London: Routledge Detailed study of Celtic religious imagery between 500 BCE to 400 CE, primarily Continental but with extended references to Insular practice.

----(1986) The Gods of the Celts, Totawa, N.J.: Barnes & Noble An integrated look at the Celtic Gods of Britain and the Continent based mainly on the archaeological record with reference to vernacular and classical writings; this updates Anne Ross on Britain.

MacCana, Proinsias (1968, py 1991) Celtic Mythology, New York: Peter Bedrick Overview of Celtic Mythology, includes both Gaulish and Insular traditions.

Ross, Anne (1967) Pagan Celtic Britain: Studies in Iconography and Tradition, London: Routledge and Kegan Paul Classic treatment of the Gods of Britain based mainly on the archaeological record with reference to vernacular and classical writings.

----(1970) The Everyday Life of the Pagan Celts, London: Transworld Comprehensive discussion of both insular and continental life, drawing on both archaeology and contemporary literature for information.

Ross, Anne and Don Robins (1989) The Life and Death of a Druid Prince: The story of an archaeological sensation, London: Random Century Speculative analysis of Lindow Man and his bog burial in Lindow Moss near Manchester, Eng.

Rutherford, Ward (1987) Celtic Mythology: Nature & Influence of Celtic Myth - Druidism to Arthurian Legend, Wellingborough: The Aquarian Press Scholarly discussion of Celtic myth and thought. The author has also written books on druids and on shamanism and this allows insights on subjects such as prophesy. He then carries the influence of the Celts up into Arthur and other later manifestations.

Stewart, Robert J. (1990) Celtic Gods, Celtic Goddesses, London: Blandford Detailed look at the magic, mythology and religion of the Celts using archaeological evidence plus folklore and Celtic and Medieval literature.

Clannada na Gadelica -- Gaelige Traditionalist Tribal Resource & Mail List Page. http://www.aa.net/~morrigan/imbas/

IMBAS -- The home of of the IMBAS list and archive of Celtic reconstructionist information hosted by Dani Dee. http://www.aa.net/~morrigan/imbas/

Nemeton -- The home page of the Nemeton list and Celtic Reconstructionism hosted by Erynn Laurie. http://www.aa.net/~morrigan/imbas/

O'Dubhain's Cauldron -- Searles O'Dubhain offers articles on Celtic Gods, Hallows, divination and more. http://ourworld.compuserve.com/homepages/odubhain/

The Sanctum of Cathbad -- Cathbad has links to Celtic resources and offers his own"best of" collections from Nemeton and IMBAS. http://www.uoguelph.ca/~bmyers/sanctum.html

Печатни издания:

Laurie, Erynn (1995) A Circle of Stones: Journeys & Meditations for Modern Celts, Chicago: Eschaton Books

Keltria Journal of Druidism and Celtic Magick, P.O. Box 48369, Minneapolis, MN 55448, $12/four issues. http://members.aol.com/keltria/kjourn.htm

Carr-Gomm, Philip, ed. (1996) The Druid Renaissance. San Francisco: Thorsons, an imprint of HarperCollins Publishers. An anthology of Druidry. This is the best source for an overview of thinking by modern writers on the latest flowering of Druids in the 20th century.

Преведе и адаптира: Венцислав И. Томов.

Материалът “What We Don't Know About the Ancient Celts ” бе публикуван на български език в този си вид и на това място с изричното разрешение на автора. Оригиналният текст може да откриете на адрес: http://www.interchg.ubc.ca/fmuntean/POM2a1.html. В случаи на злоупотреби молим да се обръщате към нас чрез [email protected]

Келтският бит през желязната епоха

Jarrien Wolf

Настоящият труд е следствие от упорито проучване както на достъпната библиотечна литература, така и на интернет ресурсите, които съдържат информация за ежедневието на келтските предци. Оказа се, че на фона на изобилстващите материали за митовете и легендите на келтите, съществува една очевидна оскъдица на статии за бита, облеклото, храненето и другите ежедневни аспекти от живота на тези древни хора. Затова авторът си поставя за задача да открие тази информация, която има връзка с практическите измерения на ежедневието и да я представи пред всички, които проявяват интерес към нея. Материалът, ако не друго, поне ще спести на заинтересуваните ровенето сред библиотечните рафтове и множество часове в интернет-дирене на съществена информация по тази тема.

Жилища

Най-популярните форми на жилища от Желязната епоха са т.нар. земни укрепления, които представляват обширно равно пространство, заобиколено отвсякъде с ров. Нуждата от последния била свързана с опасностите от нахлуване на враждебни племена или хищници. В земното укрепление живеело малка общност в колиби, направени от чимове, в центъра на които се намирала каменна сграда. Тя принадлежла на вожда на общността и неговото семейство. Под укреплението вероятно имало скрити подземни галерии, в които уязвимата част от населението се оттегляла в случеи на опасности.

Друга форма на жилищно пространство, които били използваи от келтите са хълмовите укрепления, които се различавали от земните по това, че били разполагани по възвишения сред равнината. Подобно разположение спомагало противниците да бъдат забелязани от голяма далечина, което давало възможност на общността да се подготви за защита.

Третата форма на местообиталища, навярно най-известната, макар и най-рядко срещаната е т.нар. краног. Това било нещо като изкуствен остров, направен от дърво в средата на езеро. Освен чрез водата, целият остров бил защитен и от дървена крепостна стена, така че в селището можело да се влезе само с лодка или мост. По време на атака вождът можел да нареди връзката със сушата да бъде премахната, а лодките да бъдат прибрани в селището, докато битката свърши.

Воюване

Келтите обичали битките и по време на война, предвождани от страховитите звуци на бойните тръби карникс и тотемните знамена, придобивали свиреп и жесток вид. Случвало се да се появяват пред враговете с голи, боядисани в сино тела, като носели единствено оръжия в ръце си. Крещели имената на божествата на войната и удряли мечовете в щитовете си. Често вождовете на враждуващите страни заставали един срещу друг и решавали конфликта с едниноборство до смърт.

Античните коментатори ни уверяват, че келтите били смели хора, които никога не пропускали да отговорят на предизвикателствата. Израствали с копие, щит, прашка и меч в ръка, с историите за Кухулин, Кормак, Мориган, Мед и т.н. Жените също имали право да участват в битките като войни или поддръжници на мъжете. Има множество свидетелства, които указват, че младите войни били обучавани във военното изкуство именно от жени.

Наред с тотемните изображения на животни като глигана например, келтите били придружавани в битката и от страховити боини кучета, които се борели с врага редом до своите господари. Понякога тези кучета били съоръжавани с брони и шипове и можело да се видят как преследват враговете, настървени от миризмата на страх и кръв. Вероятно било по-лесно да се воюва срещу човек, отколкото срещу подобни кучета.

Готвене

За приготвяне на храната келтите използвали различни готварски техники. Една от тях е готвенето с нагорещени камъни. След като се нажежат достатъчно, те се пускали в съд с вода или в земна дупа и от високата температура на къмъните водата завирала. После се прибавяли месото и добавките и от време на време се поставяли още нагорещени камъни за да се поддържа процеса. Най-често месото се приготвяло на открит огън.

За келтите храненето било важна част от обществения култ. Затова за тях бил израз на обида, ако някои откажел да се присъедини към останалите на трапезата.

В повечето случеи готвенето било извършвано от жените и децата. Можем да си представим как те седят около огъня, в очакване на изпичането на хляба или кипването на медовината. Вероятно са напявали песни на благодарност заради даровете на земята или са разказвали истории на децата, докато мъжете се занимавали с лов или полска работа.

В полово отношение келтското общество било значително по-равноправно от обществата на средиземноморския свят. За това свидетелстват както ранните исторически сведения на

римски или гръцки автори, така и по-късните извори като например т.нар. брехонски закон в Ирландия.

Празници и пирове

Пирът бил един от най-важните моменти в общественият живот, особенно когато бил свързан с религиозен празник, важни за цялата общност гости или друга съществена причина. Пирове се организирали и при сватби или събори на клановете. Включвали голяма пищност и разточителност, когато всички хора били канени в чертога на вожда за да бъдат почетени с дарове, вкусна храна и пиво.

В чертога хората се събирали в кръг, като вожда заемал централното място, срещу входа на къщата, редом със съпругата си, стояща откъм лявато му рамо. Най-изявеният от воините на племето стоял отдясно, до следващият по-заслуги и и.н. Първият воин получавал “геройския дял” – най-желаната част от храната и всеки, който му оспорел това право, трябвало да се изправи пред гнева му. Тъй като за келтите било срамно да отхвърлят предизвикателства, единоборствата по време на пировете били често явление. Според брехонския закон, в случей че никой от борещите се не се признаел за победен, битката трябвало да продължи до смърт.

В близкото обкръжение на вожда освен войните и роднините, присъствал и племенният друид и/или бард. Наред с множеството свои професионални задължения, той трябвало да охлажда разгорещилите се страсти по време на пировете или да повдига настроението като пее хвалебствия за великите предци на племето или да разказва героични саги.

Скоро след като роговете с медовината били пресушавани, настъпвало времето на бурната забава, когато хората ставали и започвали да танцуват и да се веселят.

Мястото, което заемал всеки човек в чертога говорел за неговия престиж. Колкото по-близо бил до вратата, толкова по-непопулярен бил и обратно - колкото по-близо стоял до вожда и неговата свита, с толкова повече слава и почит се ползвал.

Спортове

В някои случаи празненствата били предшествани или последвани от различни спортни мероприятия и най-вече игри от състезателен характер.

Популярни били различни военни игри на коне и на земята, борбата, стрелбата с прашка, лък или копие. Вероятно в повечето случаи децата подръжавали на живота или игрите на възрастните, които развивали военните им умения и ги подготвяли за живота като зрели хора. Вероятно са имали и свои, типично детски игри като игра с обръчи, игра на кокили и др. Възрастните са знаели да играят на зарове, а също и на игра с пулове върху дъска с полета.

Друга обичана от келтите игра бил хърлинга или хокеят на трева. Играела се от два отбора, като отделните играчи използвали големи дървени тояги, с които се опитвали да достигнат

и насочат малка кожена топка към противниковата врата. Играта била доста груба, понеже нямало много правила, а същевременно всички искали да достигнат до топката. Можем да си представим какво се случвало в крайна сметка. То обаче не попречило играта да се съхрани и до днес в Шотландия, където и сега хърлингът е популярен спорт. За жалост дивата му същност се е поизгубила през вековете, защото нееднократно са били добавяни нови правила.

Хигиена

Противно на очакванията, келтите държали много на хигиената и ако перефразираме една мисъл, а възприемали като “най-билзкото до божествеността”. Известно е, че се къпели редовно, като добавяли аромати и билки към водата. Смята се, че именно келтите са дали сапуна на римляните, след като вероятно са го взаимствали от народите в Азия.

Ноктите били поддържани изрядни, като нащърбените или мръсни нокти били възприемани като грозно и срамно нещо дори за войните. За специални случаи дамите “лакирвали” ноктите си с тъмночервено багрило. И мъжете и жените изрисували лицата си с бои за да изглеждат по-свирепи в битка, а в празично мирно време жените носели “грим” за да са по-красиви. Известно е, че за тази цел използвали сок от горски плодове за да подчертаят миглите и веждите си, както и плодове на елша за да печервят бузите си.

Косата най-често се носела дълга и често била украсявана с плитки, в които се втъкавали мъниста и декоративни метални украшения. Жените вероятно са подреждали вплетените си коси в определени модни прически, които били фиксирани с помоща на сребърни, златни или костни бижута. Мъжете, които носели бради навярно също са се стараели да изглеждат по-добре, като ги сплитали или раздвоявали. Възможно е различните прически да са били израз на определена обществена принадлежност и статут. Това би означавало, че възможността за свободен избор, съобразен с личния вкус, е била в известен смисъл ограничена.

Дрехи

Разпространена заблуда е, че келтите носели популярните в Ирландия и Шотландия килтове. Този тип облекло се появява единствено сред келтските общности в Западните покрайнини на Европа и то едва през 15 век. Така наречения тартан се налага дори по-късно. Друга подобна грешка е идеята, че думата килт произлиза от келт. Всъщност килт е дума от скандинавски произход - в скандинавските езици “kilte” има значение на омотавам. Съвсем уместно е било чрез тази дума да се нарече цялото облекло, защото в началото то е предсталвявало голямо парче кариран плат, което просто се омотавало около тялото.

Келтите от Желязната епоха носили ярки цветни дрехи, най-често карирани, като вместо копчета (които все още не били измислени) използвали вид безопасни игли или брошки, които археолозите наричат фибули. Мъжките дрехи включвали туника, която се стягала в кръста с колан. Празничните туники били бродирани със символи, а по-богатите можели да си позволят дреха с втъкани нишки от благородни метали. Освен туника келтите носели

панталони или braccae, които били можели да бъдат широки или тесни; наметало или brat, което имало качулка и се намятало над туниката, закопчано на рамото с фибула.

Жените носели дълга туника или пола известна като leine, която достигала до глезените. Някои смятат, че дължината на роклята вероятно обозначавала социалното положение на жената, като например дали е омъжена, какъв е престижът и и пр. Също като останалите дрехи женските туники били ярко оцветени и карирани, а ръкавите широки. Над роклите, които също били стягани с колан, жените намятали качулато наметало, за да се предпазват от студа и вятъра.

Платовете на келтите били изтъкавани на изправени станове от лен или вълна. Понякога двете материи били съчетавани за направата на по-взискателни дрехи, като например зимните наметала. Те имали горен вълнен пласт и долен, вътрешен, изтъкан от лен. Келтите носели и кожени дрехи, които били най-популярни сред воинските общества и ловците.

Преведе и адаптира: Венци Томов

Материалът “Celtic Lifestyles” бе публикуван на български език в този си вид и на това място съобразно закона за авторското право. Оригиналният текст може да откриете на адрес: http://www.taliesin.clara.net. В случеи на злоупотреби молим да се обръщате към нас чрез [email protected]