Медитацията - навлизане навътре

Медитацията: навлизане навътре Шърли Маклейн

МЕДИТАЦИЯТА: НАВЛИЗАНЕ НАВЪТРЕШърли Маклейн

АКО НЕ СМЕ В ХАРМОНИЯ СЪС СЕБЕ СИ, КАК БИХМЕ МОГЛИ ДА БЪДЕМ В ХАРМОНИЯ СЪС СВЕТА В КОЙТО ЖИВЕЕМ?

Научавам, че от мен зависи дали ще възприемам света по един по-оптимистичен и положителен начин, защото от мен зависи и това да възприемам и себе си по този начин. Всеки ден е един урок, затвърждаващ мисълта, че преобразяването на света започва с трансформацията на начина, по който виждаме себе си. Всичко започва от нас самите и от решенията, които вземаме

вътре в Себе си.Променям чувството си на безпомощност по отношение на способността

си да променя света, към една нова позиция, която разбира силата в мен. Извършва се едно огромно пробуждане. Хора от целия свят се добират до вътрешната си сила и издигат живота си на едно ново ниво на щастие и изобилие. Споделянето на това търсене и на съпровождащите го методи е само част от подкрепата, с която можем да си помогнем един на друг. „Навлизане навътре" предлага способи за осветляване на вътрешните възприятия. Тя е нещо като личен пътеводител за постигане на духовна яснота.

За Сочимайка Катлийн и Бела и всички други жени и мъже, търсещи женското

начало в своята духовност. И за Иън u Вети Балантайн, които бяха там от самото начало.

Човек трябва да започне със себе си, но никога да не завършва със себе си.

ПРЕДГОВОР ОТ АВТОРКАТАПрез последните седем години моят живот е едно необикновено

приключение. Някои биха го нарекли одисея в космичното съзнание и аз съм съгласна с това, но бих добавила, че то е съвсем прагматично и ориентирано към земно приложение в действителния живот.

Някога, когато чувах тези думи, си мислех, че това просто е: „себичност", а може би дори и егоцентрична фантазия. Вече не е така. За мен това е една велика истина. „Опознай себе си" - и всичко останало ще последва. Всъщност сега разбирам, че ми е невъзможно да разбера каквото и да било за света, за неговите обитатели, страданията и конфликтите им и пълния потенциал на самия живот, докато не се свържа със същите тези течения и истини в себе си. Разбирането и любовта към другите започват с разбиране и любов към себе си.

www.izvorite.com 1


Това са въпроси, свързани с духа, а не с ума и тялото. Когато започнах да проучвам духовната страна и на своята същност, и на тази на другите, липсващите части от загадката започнаха да си идват на мястото.

За това изследване бяха необходими време, дисциплина и едно съсредоточено усилие за разбулването на древните техники на онова, което аз наричам духовна технология. Колкото повече прилагах научените способи, толкова повече откривах, че моите собствени преживявания, отношения и възприятия преобразяват живота ми в едно творческо и мирно приключение.

С приближаването на края на второто хилядолетие и идването на новия век животът ни все повече се усложнява. Милиони хора пo целия свят търсят начини да преобразят и подобрят живота си. Те осъзнават по един болезнен начин, че отговорите на въпроса „Как да променим света?" няма да дойдат от външен източник. Те са вътре в тях.

На това е посветена и тази книга. „Навлизане навътре" предлага начини за осветляване на вътрешните възприятия. Тя е нещо като личен пътеводител за пости-гане на духовна яснота, който може да преобрази вътрешната ви нагласа така, че да се подобри външната действителност. Надявам се, че собственото ми търсене и придружаващите го методи, техники и подходи ще бъдат от полза за хората, които търсят начин да намалят конфликтите, гнева, объркването и стреса в живота си.

Тази книга е резултат на обиколките ми из цялата страна в продължение на една година, през която провеждах семинари за вътрешна трансформация. Никога дотогава не бях прекарвала времето си по такъв полезен и прекрасен начин, с толкова много хора, обзети от желание за усъвършенстване. Тези така наситени лични контакти и споделянето на дълбоки, силни и искрени емоционални конфликти в нашия опасно усложнен свят ми помогнаха да изразя и придам словесна форма на пътешествието, на което самата аз се бях отправила. Заедно придобивахме умения в техниките на медитация и визуализация. Заедно задълбочавахме разбирането на своите интуитивни заложби и на езотеричните енергийни центрове на тялото и тяхната роля за физическото и емоционално лечение. Заедно засилвахме вярата си, че всеки от нас е отговорен за сътворяването на света, в който предпочитаме да живеем.

Не очаквам някой от нас да успее да постигне състоянието на блажено спокойствие в този живот. Но всеки от нас може да помогне и да остави след себе си един по-добър свят, в който да живеят нашите деца; свят, в който основното сме ние и нашите огромни способности, чрез които ще се научим как да обичаме и как да се променяме.

Това наистина е едно трудно и понякога страшно време за всички нас. Но то също е и една удивителна възможност за израстване, ако решим да го погледнем по този начин. Неотложността на нуждата за промяна ще ускори метаморфозата, която е необходима, за да навлезем в следващото столетие и хилядолетие.

И най-дългото пътешествие започва с първата крачка. Може би най-дългото пътешествие е вътрешното. Никога не е късно за него.

www.izvorite.com 2


IСЕМИНАРЪТОнзи, който знаекак да се надсмива над самия себе си, никога няма да престане да се весели.Влязох в голямата бална зала, преминах по пътеката между столовете,

докоснах леко безжичния микрофон, поставен прилежно на пуловера ми, близо до гърлото, изкашлях се лекичко, напрегнах раменете си и се качих на им-провизираната сцена.

Обърнах се и погледнах в лицата хиляда и петстотинте души, които бяха дошли тук този уикенд за едно духовно търсене заедно с мен.

Щях да прекарам на тази сцена близо осемнадесет часа, а нямах истинска представа за емоционалните и духовни потребности на тези хора до момента, в който те щяха спонтанно да ги изразят. От професионалния си опит знаех, че всяка публика е различна, но все пак разбирах, че тази тук не е обикновена. Всеки от слушателите си имаше собствена история и определена нужда, която го бе довела тук на това място в това време. Никой не можеше да каже какво ще се случи. Стоях пред тях и ми бе чудно как ще се държат.

Като гледах публиката, изведнъж се почувствах зашеметена от факта, че животът ми ме бе довел до това място. В един миг извън времето се върнах назад към онзи момент, когато бях тригодишно момиченце, с шапка на главата си с формата на четирилистна детелина и здраво стиснала в ръчичка една ябълка, изправена пред публиката, за да изпея песничката „Ябълка за учителя". Затова ли бях станала изпълнителка, даже и в онзи момент, за да мога да усъвършенствам умението за общуване, така че петдесет години по-късно да се опитам да изразя с прости фрази сложните понятия на духовността? Всичко към това ли водеше? Поех дълбоко дъх.

Винаги съм знаела, че в основата си аз съм комуникиращ изпълнител, което означава, че се чувствам по-мобилизирана на сцената, а не в сигурната обстановка на филмовото студио. Имам нужда от личния контакт с други хора. Необходимо ми е да знам как се справям. А сега изпитвах нуждата да почувствам" хора, които вървят по същия път като мен. Писмата, телефонните разговори и интервютата, последвали книгата ми и телевизионната поредица „За да достигнеш плода", в този момент не бяха достатъчни. Трябваше да навляза по-навътре и в себе си, и в други-те, които също искаха да изследват своя потенциал. Жадувах за една обмяна, която да е от взаимна полза.

Изследвах лицата им и се замислих какво ни е събрало тук всичките. Щях да проведа серия от семинари през почивните дни в края на седмицата из цяла Америка. Избрах този метод за общуване, тъй като е личен и защото исках да споделя част от знанията, които имах привилегията да получа от много по-напредналите и по-образованите от мен. Исках да бъда с хора, сериозно напреднали в своето търсене. Също ми се искаше и да открия дали наистина е възможно да се предават такива езотерични идеи по един организиран начин, който да е

www.izvorite.com 3


прагматичен и логически обоснован. Можеше ли ние, общувайки един с друг, да сведем духовните въпроси до земно ниво?

Точно този въпрос породи моите опасения, дори страх, че може да се наложи да се откажа от професионалния си подход към начина на представяне. С други .пуми, дотогава винаги имах нуждата да се чувствам добре подготвена и да репетирам, преди да се появя пред публика. Когато говорех, трябваше да зауча подготвен текст; когато пеех или играех в някой епизод, трябваше да зная добре ролята си. Винаги старателно се готвех за моите представления - с оркестъра, с танцьорите и с всичко останало, като костюми и осветление например, което е в основата на едно такова представление. И въпреки че различните реакции на пуб-ликата винаги налагаха импровизации, аз се чувствах уверена в такива ситуации, тъй като спонтанността произлизаше от това, че знаех какво правя.

Но тук щях да съм на празна сцена, без нищо друго, което да представя, освен самата себе си, знанието, което бях събрала през годините, и мислите ми за езотерични и отвлечени теми, основани на силни лични преживявания.

И ето ме сега тук. Чувствах се гола и уязвима пред множеството хора, като единствената спасителна сламка бяха двадесет и петте страници реч, които стисках в ръцете си. Погледнах към хората, докато те се настаняваха и спираха разговорите си. Изведнъж разбрах, че ще ги загубя, ако погледна към речта дори само веднъж.

Тогава взех решение. След като благодарих за посрещането, оставих речта си на масата зад себе си. Поех още веднъж дълбоко дъх и стоях, изчаквайки. Залата притихна съвсем и потоци от безмълвна енергия се носеха в очакване. С широко отворени очи аз медитирах и помолих за помощ. Знаех, че имам водачи и учители. Те може би обитават невидимо измерение, но въпреки това те бяха съвсем действителни за мен. Позволих си да си мисля, че се настройвам на тяхната вълна и на вълната на онова духовно измерение, което можеше да ми помогне да кажа и направя необходимото, така че всеки от посетителите да може да ме разбере.

Изключително много мисли минаха през главата ми за много кратко време, но в това време някаква сила изглежда се вля в мен и премина през мен. Започнах да чувствам увереност. Това бе едно великолепно чувство. Не самонадеяност, а съдържателна увереност.

Почувствах се спокойна, съсредоточена и сигурна някъде вътре в себе си, че нищо не може да се обърка. Знаех, че ще успея да се справя добре с езотеричния материал. Започнах да изпитвам и една нова вибрация на хармония в тялото си. Припряността ми ме напусна. Със спокойствието дойде и едно чувство на лекота и добро настроение. Не чувствах тревога или напрежение - като че ли плавах в топлината на приятели. Мислех за други ситуации в живота си, когато съм се чувствала напрегната, разтревожена или дори направо ужасена. Ех, да знаех тогава, че мога да поискам помощ от духовното измерение. Щеше да е много по-лесно и по-ефикасно.

Но повече от всичко останало нямах усещане за времето - като че ли щях да изживея уикенда като една цялост -все едно че часовникът не бе от значение и щях да живея според вътрешното време. Но все пак аз осъзнавах, че ще успея да вместя

www.izvorite.com 4


всеки раздел от материала в необходимото време, ще правя почивки за обяд (и за бъбреците), когато се налага, и ще водя и себе си, и хората с мен с такова темпо, че всички да имаме полза от това. Или казано с две думи -почувствах едно ново професионално доверие.

Щях да разширя радостта от непосредствените срещи и да включа в нея и загадките на духовните области. Заедно ние щяхме да се стремим към онези измерения, разчитайки на това, че мотивацията ни е. основана на непрестанно засилващата се жажда да познаем себе си.

Имало е няколко случая в моята кариера на артистка и изпълнителка, в които съм чувствала такова хармонично въодушевление. Тогава енергията в мен бе толкова обилна, пълна и тотална, че просто можех да се „отдам", чувствайки се напълно уверена в онова, което ставаше, и напълно се оставях на истинската радост, която произтичаше от моята дейност.

Това се случи на първия семинар, и с малки изменения то продължаваше да се случва по време на семинарите през следващата година.

И още нещо стана. Разбрах, че хората идват, защото всеки от тях желаеше да се свърже със собствената си по-висша сила, и усещаха, че тази връзка е с по-големи възможности, отколкото са могли да постигнат самостоятелно. Те знаеха, че съвместната работа в големи групи може да ускори процеса, понеже енергията в стаята се увеличаваше. И така осъзнах, че се заражда ново движение и хората искаха да работят заедно, да споделят заедно, да изследват заедно и да се лекуват заедно. Прекалено дълго са се чувствали изолирани с техните конфликти. Ако искаме да подобрим себе си и света, ще трябва да се научим да обичаме, да се уважаваме и да работим заедно, за да постигнем целта си.

Обикаляйки страната, открих, че хиляди хора разтваряха себе си и се отдаваха на собствената си вътрешна духовна сила, силата, която чакаше да бъде открита и да й се наслаждават.

Хората вече бяха предпазливи относно отдаването на силите си на външни гурута и учители и бяха готови да поемат отново властта над себе си и да действат вътре в себе си.

Те знаеха, че те ще трябва да извършат работата. Аз не бях гуру или учител. Можех само да споделям опита си, нежно да ги водя и да им предлагам, да споделям извършеното от мен и постигнатото с негова помощ, с надеждата, че това може да им помогне да открият силните си страни. Те знаеха, че аз се опитвам да намеря своя път, точно както и те се стремяха да открият техния.

Никога през всичките си години на обществен живот не бях срещала толкова интелигентни и смели хора. Имаше представители на всякакви професии - доктори, учени, психиатри, строители, бизнесмени, дори политици. Всички разширяваха погледа си върху истината. Бяха дошли смело, без да се спират от повдигнати вежди, насмешки и подигравки - всеки от тях изглежда бе преминал през оживени семейни драми, които сигурно съпровождат всяко търсене на вътрешната същност. Те бяха радостни и направо изпитваха удоволствие от възможността да говорят

www.izvorite.com 5


свободно за убежденията си, съмненията си, травмите си, въпросите си и успехите си. Един мъж каза, че се учи да управлява самолет, понеже се чувства по-лек!

Във всеки от семинарите се разказваха стотици истории, като всяка от тях бе една истинска драма от действителния живот, без да се крият никакви чувства. Бях изумена, чувствах се дарена и благодарна за доверието, което споделяхме.

Заедно се смеехме на реакциите на приятелите и семейството, някои от които не винаги успяваха да ни разберат, и скоро ни стана ясно, че нищо унижаващо или трагично не може да са случи, а по-скоро ще произведем катализатор за богатата мина с метафизичен хумор, който се използва от Джони Карсън и комиците навсякъде. Нас това не ни засягаше. И без това светът имаше нужда от свежи усмивки.

Хората идваха и носеха кристали, книги, ръчно изработени подаръци, сладкиши, кекс с моркови, дори тамян и смирна, които в комбинация дават чудесна миризма. Подаръци и за мен, и за тях самите. В началото за мен бе проблем да приемам тези дарове, защото смятах, че хората по този начин отдават силата си на мен, но един от важните уроци бе не само да се науча да приемам любовта с различните й прояви дори и от непознати, но и да разбера колко високомерна бях, смятайки, че моята сила може да застраши тяхната!

В компанията на хиляда непознати хората открито се доверяваха в духовното споделяне и свободно разказваха за доскоро внимателно пазени тайни. Те знаеха, че с доверието им няма да се злоупотреби. Медитирахме заедно. Вътре в себе си заедно се свързвахме с покойни близки. Говорихме за страха, злото, как да се научим да обичаме без условия - и винаги присъстваше доверието към самите себе си и към другите.

Те дойдоха с възглавници, които използваха, когато седяхме на пода, с листа за писане и с открити сърца. Бързо научихме теорията за наличната сила, когато трима или повече души се съберат заедно в името на Божествената Енергия. Може би това символизираше космичната триада - един за ума, един за тялото и един за духа. Както и да е, колкото повече хора имаше, толкова повече се усилваше вътрешната сила на всеки един. Понякога енергията в стаята бе толкова интензивна, че тя буквално можеше да се види от присъстващите екстрасенси. Ако имаше хиляда души в едно помещение, работещи с цялостно, фокусирано намерение, то колективната духовна енергия се превръщаше в една колосална вибрация.

Имаше и много начинаещи, които никога през живота си не бяха нито медитирали, нито визуализирали. По-напредналите често научаваха много неща от новаците, понеже те бяха толкова чисти и необразовани относно метафизиката. Човек може да стане надменен интелектуално, както в емпиричните науки, така и спрямо духовното.

Така че всички работиха заедно, за да успеят да се отпуснат. Не одобрявах воденето на записки, а записите бяха забранени, не само защото това смущаваше околните, но и защото тези неща'пречеха на процеса на възприемане чрез сърцето и чувствата. Вместо това те наблягаха на ума, което напълно противоречеше на онова, което се стараехме да постигнем - едно цялостно съсредоточаване,

www.izvorite.com 6


включващо тялото, ума и духа. В първия момент, когато хората трябваше да оставят настрана тетрадките и моливите си, забелязвах моментна паника, но скоро лицата им ставаха по-малко напрегнати и по-отпуснати и в края на краищата върху тях можеше да се прочете изумление от това, което чувстваха в себе си.

След времето, отделено за въпроси и отговори, по време на което хората разбираха, че имат много общи проблеми и което им позволяваше да се опознаят един друг, аз водех една групова медитация, използвайки звуци от природата, от рода на птици, бълбукащи поточета, тих ветрец, нежно звънкащи кристали, а също и музика, водеща до чувство на добруване и спокойствие.

Тези колективни медитации, някои от които продължаваха до два часа, често имаха дълбоко пречистващо въздействие за много хора (включително и за мен самата), понеже влизахме във връзка с личната си същност, която мога да опиша само като свързана с Божественото. Когато това се почувства, бариерите пред прозрението и чувството за благополучие се премахват. Емоционалният катарзис е едно практично средство за разрешаване на личните проблеми и за намаляване на стреса.

По тази причина изучаването на духовността и метафизиката се обуславя от изключително прагматични причини, особено по отношение на подобряване на ефикасността в живота, а оттук и на чувството за благополучие. Емоционалният катарзис може също да създаде и условия за по-ясно мислене и така да даде възможност на човек да посрещне комплицираните проблеми - и вътрешни, и вън-шни, - което да позволи да се разберат задачите с предимство и след това да се разрешат или поне да се имат предвид. Това изучаване съвсем не е упражнение на въображението - поне в моя случай не е. Навлизането навътре, докосването до вътрешната същност носи отговори за много хора, за които нищо друго не е от полза. А навлизането навътре групово носи със себе си една изключителна сила, защото всички работят и медитират с един и същи стремеж и няма разпиляване на вниманието. Всеки човек в стаята вярва, че има по-висша сила и в него самия, и във всички останали. В резултат на това процесът на свързване с тази сила се ускорява.

Можеше да сме в голямата бална зала на някой хотел в голям град, заобиколени от пластмасата и бетона на цивилизацията. В съседното помещение някоя друга организация можеше да провежда симпозиум.

Бяхме толкова тихи, че често външен човек отваряше врата и надничаше вътре, любопитен дали балната зала наистина е заета. Хората вътре бяха вглъбени в медитация, увлечени в изследване на себе си, помиряващи се и изчистващи онова, което не бе необходимо в живота им.

Казвах им да си представят себе си заедно с някой, който според тях ги е наранил повече, отколкото който и да е друг, и да навлязат дълбоко в духовното ниво на общува не и да попитат този човек защо е било нужно това. Почти всички получиха „отговори". И както изглежда, отговорите бяха от такова значение, че повечето хора си позволиха да проронят сълзи за това нараняване за първи път в живота си. На някакво ниво на душата те говореха с въпросния човек. Така хората се сблъскаха със собствения си гняв, с чувствата си за изоставеност, отхвърляне и

www.izvorite.com 7


самота. И чрез смелостта си да навлязат в такава конфронтация те се разведряваха и изясняваха собствените си мотивации.

Всички искаха да говорят, да споделят вътрешните си преживявания. Общите проблеми откриха терен за оживени дискусии между тях самите. (По време на семинарите се породиха много приятелства и по-късно се превърнаха в трайни отношения.)

Историите, които хората разказваха, бяха изумителни със своята откровеност. Една жена сподели пред групата, че бе разбрала и простила на човека, който я бе изнасилил. Един мъж проумя защо баща му го е биел. Млада жена разбра и прости на майка си, която я бе изоставила на седемгодишна възраст. Историите и личните драми бяха затрогващи, обезпокоителни, смешни, а решенията - съвсем задоволителни. Хората вярваха, че наистина могат да изчистят емоционалната болка, като навлязат в себе си. Те имаха доверие на идеята, че на същото това дълбоко душевно ниво могат да се свържат с душата на друг човек. Скоро те разбраха, че това изчистване е свързано изцяло с това как те възприемат проблема и няма нищо общо с човека, за когото дотогава са смятали, че е причинил болката им.

Понякога, докато ръководех медитациите, неволно преминавах към премахването на част от собствената си болка. Когато това ставаше, откривах, че плача, загубила контрол над общото преживяване. И аз трябваше да се прочиствам толкова, колкото и всеки друг, и бе така изкушаващо да се слея с общата енергия, тъй като тя бе съвсем достъпна. Но не можеше да си позволя да се отпусна, тъй като щях да изпусна и групата. Открих, че е необходимо да се занимавам със себе си отделно, насаме, или в стаята си, по време на обедната почивка, или през нощта, след приключването на семинара.

По време на тези семинари възникваха прозрения, смях, сърдечни и трогателни преживявания с хиляди хора - един непрестанен прилив и отлив на енергия, който винаги си струваше усилията. Това, което беше най-интересно, е, че изобщо никога не се уморявах. Всъщност остатъкът от енергията от семинара през уикенда бе с мен до срядата и изчерпването му ме опечаляваше и копнеех по-скоро да дойде следващият. Трудно е да се опише тази „енергия". Мога само да кажа, че това бе като че ли се намирах в „духовна вибрация, произлизаща от Бог". Знаех, че когато медитираме заедно, ние колективно се добираме до духовните области, но сега изглежда всеки от нас приемаше, че духовните ни водачи и учители присъстваха и ни помагаха по един толкова нежен и решителен начин, какъвто дотогава ние не смеехме да допуснем.

Преди да предприема семинарите, се бях обезпокоила как ще ги провеждам, като не притежавам никакви титли или дипломи. Но нищо не можеше да направя по този въпрос, тъй като няма научни степени и удостоверения за духовност и метафизика, което само по себе си е интересно. Всъщност някои курсове по философия, физика, математика и трансперсонална психология са сродни - което също е интересно. Помня как баща ми разказваше за обсъжданията за „невидимите истини", когато е бил студент и професор по психология и философия в

www.izvorite.com 8


университета Джон Хопкинс. „Всички ние уважавахме традиционното образование в тези насоки - казваше той, - но знаехме освен това, че има и още нещо".

Точно преди началото на семинарите баща ми се спомина. Той е бил учител през целия си живот. Помислих да отменя първите няколко срещи, но знаех, че той би ме посъветвал да не правя това.

Така, съвсем не случайно, се озовах във Вирджиния Бийч, и то в същия хотел, в който баща ми ни бе довел през една лятна ваканция, причинила на стеснителното дванадесетгодишно момиченце едно травматично преживяване. То бе свързано с излагане пред хората.

Плувах в Атлантическия океан, влюбена в един от спасителите. Изведнъж една огромна вълна ме събори и горнището на банския ми костюм се разпадна и бе отнесено. Изправих се на колене, радостна, че съм останала жива, и изведнъж, поглеждайки надолу, осъзнах, че стоя пред същия този спасител с цялата си тогавашна прелест. Така се засрамих, че ми се искаше да умра. Той се усмихна и това още повече влоши настроението ми. Тичешком се прибрах в хотела. Години наред комбинацията Вирджиния Бийч и разбиващите се вълни ме караха вътрешно да се свивам.

Изправена пред същия този плаж, същите вълни и същия хотел, разбрах, че и сега, вече възрастна, щях да се сблъскам със същия проблем - евентуално излагане пред публиката.

Всичко някак си бе свързано с баща ми. В професията си той бе новатор, но също бе загрижен и какво си мислят другите. Всъщност „общественото благоприличие" бе спъвало развитието му и бе притъпило смелостта му. Нямаше да позволя това да се случи и с мен. Исках да бъда самата аз, без значение какво си мислят другите. Обърнах гръб на прозореца и слязох в балната зала на хотела. Семинарът премина много успешно. През цялото време усещах, че татко е с мен и ми помагаше от отвъдното при новата форма, която избрах, за участие от страна на публиката. Имаше моменти, в които чувствах, че той ме напътства какво да кажа в следващия миг, как да направя прехода, как да изразя мислите си. Все едно че той, от сегашната си гледна точка, вече разбираше, че няма смисъл да се притеснява какво ще си помислят другите. Той ми казваше да бъда вярна на себе си. В края на уикенда пътищата към Вирджиния Бийч бяха затрупани със сняг и никой не можеше да излезе от града. Започнаха минисеминари в различни зали и ресторанти. Стоях пред прозореца си в хотела загледана към ветровития плаж, на който бях ужасена от загубата на горнището на банския си костюм. Почувствах баща ми до себе си. „Край на униженията" - казах си наум. Усетих го как кима в съгласие.

Всеки град си има свое „усещане", свой ритъм, свое темпо - и своите особености.

В Сан Диего моите не ме пускаха в залата, защото не носех картата си за самоличност.

В Сиатъл една жена припадна в екстаз по време на медитация, при което един от сътрудниците ни повика медицинска помощ, а те доведоха и полицията със себе си. Пред вратите на залата телевизионни камери чакаха възникването на

www.izvorite.com 9


някакъв космичен скандал, но Мидж Констан-ца, способната ми асистентка, застана пред тях и каза: „Ако искате да влезете вътре и да развалите медитацията, която протича в момента, ще трябва да преминете през мъртвото ми тяло". Нямаше нужда да умира. Те напуснаха.

В Сан Франциско семинарът се провеждаше в Москоун Сентър и някой бе наредил знамена отвън, които точно съвпадаха с цветовете на чакрите, които си представяхме за упражнение. „Космически патриотизъм" - каза някой. След първата медитация с пеене шофьорът ми, който също присъстваше на семинара, отбеляза: „Смятам, че Ом е там, където е сърцето ни".

В това време аз преживявах неудобствата, причинени от един временен мост, който бе паднал от зъбите ми (възможностите за посещение при моя стоматолог бяха малко и с голям промеждутък). Един местен зъболекар от Сан Фран-циско дойде в хотелската ми стая. Той бе с обратни наклонности, но носеше гумени ръкавици. Същата вечер говорих на една вечеря, посветена на проблемите на СПИН (като се стараех да задържа моста в устата си, докато приказвах). Там се запознах и общувах с много хора, страдащи от тази болест. Сан Франциско ми даде възможност да изпитам собствената си духовност и вяра, че няма от какво да се страхувам, а и че зъбите ми ще си останат на мястото.

с В Бостън имаше проблеми с профсъюза на работниците, които трябваше да подредят залата навреме. Те казаха, че за нас това не би следвало да е от значение, тъй като ние просто можем да левитираме, докато те подреждат. Един от присъстващите журналисти от Ню Йорк Сити описа любопитното си преживяване при връзката му с неговия Висш Аз, тъй като тя се е осъществила в два и половина следобед, а той все още не бил обядвал. Висшият Аз се оказал с формата на тлъста пържола и пържени картофи.

Покрай другите проблеми в една от залите в съседство до нашата се бе събрала група, наречена „Бъдещи граждани на Америка", Това бяха млади възрастни (каквото и да означава това), които считаха, че е много забавно да чукат по вратите на балната зала и да се опитват да нарушат съсредоточаването ни. „Смятахме, че ще сте извън телата си и няма да ни чуете" - каза един бъдещ сътрудник на ЦРУ. Отговорих му, че аз може да не съм с тялото си, но той не е с всичкия си. Той млъкна и се отдръпна.

В Албъкърки бях забравила всичките си записки в самолета. Въпреки че не ги използвах, все пак ги носех за подготовка и за справка. Паникьосах се и бях потисната, но успях да се стегна и разбрах, че и това не е случайно и има някаква причина, за да стане така. Оттогава нататък вече работех напълно спонтанно и открих, че е много приятно и хората откликваха дори по-непринудено.

В Чикаго хората бяха толкова много (почти хиляда и петстотин), че не успяхме да ги разположим всичките на пода. В съседната зала се провеждаше весел Бар Мицва* и музиката и празничното настроение проникваха към нас през стените. Смятах, че нищо не може да ни помогне в тази ситуация. Предложих всички да започнем медитация и да помолим за помощ. Музиката веднага спря и

www.izvorite.com 10


стана така, че се намери място за всички - или на пода, или на столове покрай стените. Юдейско-християнско ръководство може би.

В Лос Анджелис имаше много журналисти, които присъстваха поради личен интерес, а не по професионални причини. Един от тях, от „Лос Анджелис Таймс", се изправи и каза: „Откакто работя с по-висшата сила в мен, промених живота си и работата ми като журналист се подобри". След това той допълни: „Затова мисля, че редакторите на вестници ще направят добре, ако разчитат повече на Източника, а не на техните си източници"! Последваха бурни ръкопляскания.

В Ню Йорк Сити (и двата пъти) попаднах на най-сериозната и предана група. При това бе най-голямата и най-тихата. Бела Абзъг и някои от нейните сътрудници в политиката също присъстваха, а представителите на пресата ги преследваха и ги питаха: „Вярвате ли ги тези неща сега?" Тя им отговори: „Шърли е моя приятелка и винаги приемам сериозно всичко, което тя прави", Неколцина журналисти написаха добри и сериозни статии.

*Еврейски празник. (Бел. прев.)

В Далас се случи нещо невероятно (дори и от моя гледна точка). Водата в хотел „Феърмонт" бе спряна поради повреда в главния водопровод. Тя шуртеше по улицата. Предложих на публиката да извършим медитация, в която да си представим как водата се отдръпва назад, така че работниците да могат да намерят повредата. Веднага след тази групова визуализация електричеството бе прекъснато. Микрофонът не работеше, климатичната инсталация спря, а и осветлението изгасна. Тъй като и без това просрочвахме времето, обявих край на заниманията за деня и излязох навън, за да видя какво става. На улицата пред хотела работниците ми казаха: „Нещо много странно се случи. Водата тук изведнъж спря да тече, върна се назад и наводни мазето на хотела. Нивото се покачи толкова, че покри електрическия транс4юрматор и това причини прекъсването на тока". Аз кимнах и казах, че това не е хубаво. За мен този случай е пример за силата на груповата визуализация. След това вече внимавах, когато я използвах.

През следващата седмица по време на друг семинар в Лос Анжелис всяко мое приближаване до асансьора водеше до спиране на тока. Хората трябваше да ме чакат петнадесет минути, понеже не можеше да се кача на работещ асансьор! Не знам защо стана така, а също ми е неизвестна и причината, поради която понякога на някакво ниво продължават да се случват различни неща при връзките ми с електрическите устройства. Когато бях в Лондон и гледах „Фантомът на операта", номерът с полилея, който трябваше да „падне" върху зрителите и да се стовари на сцената, не се получи! Управителят на театъра каза, че дотогава това никога не се било случвало.

Размишлявайки по този въпрос, си мисля, че всеки път, когато електронните приспособления около мен спират да работят, то е, защото ми е криво и се чувствам „извън строя". Аз развивам своята сила, но пътят пред мен е дълъг. И по тази причина усъвършенстването на вътрешните способности изисква отговорността да

www.izvorite.com 11


се върви докрая. Всеки път, когато електрониката се разваляше, това ставаше в момент, в който се чувствах некоординирана. Бях или притеснена, или нервна, или обезпокоена.

В столицата Вашингтон седяхме в хотелската ми стая със сенатора Клейборн Пел (председател на сенатската комисия по външните работи), херцога на Лихтенщайн, Бела Абзъг и няколко души от Конгреса и слушахме как Уитли Страйбър и Бъд Хопкинс описват опитностите си с летящи чинии. Хопкинс бе довел със себе си една млада жена, която твърдеше, че е забременяла от извънземен. Тя каза, че е износила бебето докрая, но то е било дематериализирано от пришълците, преди тя да успее да то види. Лекарите също били изумени, защото зародишът се е виждал и после изчезнал. Но те не били толкова шокирани, колкото политиците, слушащи разказа, когато започваха да разбират, че има и една съвсем друга действителност тук в Америка, която би могла да повлияе и на политическата система. Аз се забавлявах, докато седяхме и слушахме историята за изчезналия зародиш.

По време на семинарите се учех да работя с женската духовна енергия и повече от когато и да било досега й се доверявах. Знаех, че това коренно ще повлияе на моя подход към професията ми на актриса и изпълнителка. Женската енергия бе свързана с отстъпките, доверието и търпимостта. Аз позволявах на себе си да се доверявам, че всичко ще протече добре, ако просто аз самата не си преча. Съзнателно се улавях, когато чувствах безпокойство и стрес, и преставах. Това означаваше да се откажа от старите си професионални подходи към публичните изяви. В резултат на това се влюбих в „момента". Толкова бях чела за живеене в сегашния момент - и оценяване на НАСТОЯЩЕТО. Най-сетне се мобилизирах да разбера за какво става дума. И го обожавах. Целият живот е свързан с НА-СТОЯЩЕТО, а не с миналото и бъдещето. Ако се тормозех за това какво е трябвало да сторя в миналото или какво да "направя в бъдеще, НАСТОЯЩЕТО страдаше. Залових се да разширя разбиранията си за него и границите му. Никога не се уморих. Не познавах изтощението. Можеше да продължавам часове наред. Разбира се, обичах материала и въобще не губех интерес към него, поради дълбокото съ-средоточаване върху случващото се в момента и защото се бях увлякла с любов. Много бизнесмени ми казаха, че техните лекари са ги насърчили да присъстват, тъй като медитацията бе от такава полза за намаляването на стреса в техния живот. Когато си позволиха да почувстват удовлетворението от момента, те успяха да се отпуснат и да станат по-работоспособни.

При завършването на семинарите аз бях изумена от това колко много хора бяха склонни да погледнат на многото измерения в себе си. Все едно че старите им представи за самите тях не бяха вече валидни. Тези разбирания бяха много ограничени. На едно по-дълбоко ниво хората знаеха, че са повече от това, което бе видно отвън и на което бяха научени. Бях горда, че съм допринесла за това знание. Но истината е, че всеки от тези хора бе учител за мен. Те ме бяха научили да канализирам собствената си духовна енергия и аз едва започвах.

www.izvorite.com 12


Един месец след края на обиколката се върнах обратно към работата си като актриса. Тук прилагах и някои духовни техники от семинарите. Открих един епичен образ във филма, наречен „Мадам Сузатска", режисиран от Джон Шлезинджер. Мадам Сузатска бе страхотна роля: властна учителка по класическо пиано, командваща, манипулираща, възмутителна, смешна, уязвима, а в края -облагородяваща. Тъй като не бях работила оттогава (с изключение на това, че играх самата себе си в „За да достигнеш плода"), бях възбудена при мисълта, че ще опитам нов подход към работата.

Започнах да извайвам, с помощта на Шлезинджер, външния вид на Сузатска, облеклото й, прическата й, бижутата, дрънкащи на китките й, начина, по който тя ходеше, говореше, ядеше, дишаше, плачеше и се смееше. След това я оформих и усъвършенствах в ума си. Получи се една смес, но съвсем реална - действителен, жив, жизнен образ, изработен от нашето въображение. След като завърших тази мислена композиция, аз я пуснах на свобода. Хвърлих я във вселената и казах: „Сега играй себе си чрез мен".

Бях видяла толкова много медиуми-канали* и медиуми** през последните няколко години и реших да приложа същия похват и в шоу бизнеса. Просто оставих съзнателното си его настрана, отдръпнах се от пътя си и бях като средство за проявата на образа, който бяхме създали и който аз обожавах абсолютно. Ние, артистите, непрестанно търсим техники за навлизане в ролята, която трябва да пресъздадем. Този път аз позволих на образа да се всели в мен. Вместо да се старая да се превърна в Сузатска и да чакам да ме осени вдъхновението на артистичния импулс, аз просто я оставих да играе сама себе си чрез мен. Тя не можеше да се въздържи да не яде и затова аз наддадох седем килограма. Тя не бе от тези жени, към които времето е благосклонно. Гледайки всекидневниците, лицето ми започна да се изкривява като нейното. Чудех се дали отново ще мога да играя главни роли. Може би до края на живота си щях вече да участвам само във второстепенни. Сузатска

* От думата channel, означаваща свързване с по-висши нива на съзнание и провеждане на информация оттам. (Бел. прев.)

** Тялото и гласът на които се използват от духове на починали хора. (Бел. прев.)

имаше проблеми с гърба си. И моят ме наболяваше, когато започвахме снимки. Тя бе изключителна концертна пианистка. Открих, че и аз можех да науча музиката само след няколко прослушвания, защото тя знаеше как да напътства пръстите ми към верните клавиши на пианото! Имах вяра, че магията ще стане, ако я допуснех да стори това, и просто позволих 'на Сузатска да живее чрез мен. Сътвореният образ стана реалност.

И така моят опит от семинарите с превръщането ми в проводник за духовната енергия бе от практическа полза за кариерата ми. Животът върху лентата и действителния живот се бяха слели. И двата допринасяха за непрекъснатото разширяване на границите на възприеманата от мен действителност.

www.izvorite.com 13


IIДРЕВНАТА НОВА ЕПОХАПриемете всичките части,съставляващи цялото, тъй като Вие сте творецът.Преди да премина към някои от техниките на онова, което би могло да се

нарече духовна технология, бих искала да се спра на мисленето, което стои в основата на „навлизането навътре". То произлиза от онова, което днес се нарича „Новата Епоха". Много е писано за нея, много спорове е имало - и за, и против. Новата Епоха и всичките й проявления са богат източник на много, много шеги, догадки, загриженост и дори страх.

Онова, което аз намирам за най-интересно относно начина, по който се възприема Новата Епоха, са изключително непълните гледни точки, които тя изглежда предизвиква. Това говори за липса на разбиране или, в най-добрия случай, за откъслечни представи.

Надявам се да мога да помогна да се изясни това объркване.Първо, в Новата Епоха няма нищо ново. Тя, както правилно е отбелязано, е

сбор от много древни духовни възгледи, свързани с вярата, със същината на действителността, начина на живот, ритуалите и истината, възникнали главно в други общества, а не в западното. Да се отхвърлят тези мирогледи като окултни или ексцентрични или пък да се паникьосаме, че са „сатанински", означава да определим степента на собственото си невежество относно обществата с високо духовно развитие от Близкия, Средния и Далечния Изток.

Думата окултен означава „скрит". Голяма част от мисленето, характерно за Изтока, е било скрито от нашите погледи. Сега, когато върху част от това знание се хвърля светлина, ни изглежда, че става дума за Нова Епоха, но това е само от наша западна гледна точка. Не става дума, че сме изостанали, а просто че имаме друг подход, и (или) че сме забравили част от първоначалните си учения.

Нека се върнем назад към произхода на Новата Епоха.Християните гностици* са имали знания и мислене, характерни за Новата

Епоха стотици години след смъртта на Христос. Фактически гносис означава „знание". След време те се отделили от това, което се било превърнало в Християнската църква, изпълнена е ритуали, понеже считали, че съдбата на човека е нещо индивидуално, засягащо само самия него и Бога, а не е въпрос, който се решава от църквата.

Личната отговорност е огромен товар, който трябва да се поеме от всеки самостоятелно. Очевидно много по-лесно е да се оставят въпросите за съвестта, Бог, вярата, моралното поведение, начина на живот и дори жизнено важните

*Гностицизъм - религиозно-философско течение от първите векове на християнството, което разработва християнската догматика въз основа на неоплатонизма, питагорейството и други източни религиозни учения. (Бел. прев.)

решения в ръцете на някаква далечна власт като църквата или правителството. Въпреки че така е по-лесно, ясно е, че такава зависимост не е

www.izvorite.com 14


здравословна, особено когато стандартите и нравствеността на властимащите са така съмнителни.

Много хора в наши дни откриват, че животът е станал объркан, напрегнат, изпълнен с грижи и някак безцелен, защото те не използват вътрешните си сили за решаването на проблемите си. Те казват, че стресът днес е нетърпим. Започват да твърдят, че материалното благосъстояние, успехът, славата и общоприетите начини за постигане на успех вече не ги удовлетворяват и не си струват стреса, който ги съпровожда. Трябва да има и още нещо. Този рефрен звучи много често.

Интелигентните хора с добри намерения се оглеждат и виждат около себе си необявените войни, в които се пролива кръв, злобата на ядрената надпревара, света, изпълнен с наркотици, ужасната гледка на милионите недохранени и още по-големия брой неграмотни в най-богатата държава на света, стремително увеличаващите се престъпност и смъртоносни болести, безумното тровене на околната среда - дълъг списък от бедствия и форми на самоунищожение -и се питат съвсем естествено: какво, по дяволите, става с човечеството? Защо хората правят тези неща?

Ако същите тези интелигентни питащи направят още една крачка и зададат въпроса; „Защо ние правим това на самите себе си” те вече ще мислят по начин, характерен за Новата Епоха.

Тъй като в Новата Епоха става дума за отговорността за себе си, тя изисква всеки да поеме отговорност за всичко, което се случва в живота, тъй като всичко е свързано. Но най-първата отговорност трябва да е личната - в истинския смисъл грижата за личния Аз.

Това не е лесно. То изисква преди всичко самонаблюдение и конфликт със себе си. Това означава да погледнем в огледалото и да простим на себе си, че не сме съзнали, че от любовта към нас самите може да възникне и любовта към другите, и в края на краищата любов към света, в който живеем. От това любящо самоосъзнаване може да дойдат и решенията за ужасните проблеми, които ние сме създали.

Критиците изтъкват, че Новата Епоха е движение, което се съсредоточава върху развиването на собствения потенциал, докато в същото време няма кой да се погрижи за света и неговите проблеми; че при успеха на Новата Епоха рискуваме да загубим някои от най-добрите и най-надарените, които ще станат жертва на вътрешното изкушение. Човек се пита на какво друго трябва да се посветят тези личности - може би на усъвършенстваните технологии за военни цели? Истината е, че много голяма част от ужасите, сред които живеем, съществуват точно защото сме пренебрегнали признаването, възхваляването и използването на положителните сили в себе - си - занемарили сме любовта към себе си. А в действителност положителната самоизява може да се осъществи най-добре в отношенията с другите. Това, което буквално не можем да сторим, е да се обвържем със света по полезен начин, докато не сме се научили да харесваме себе си. Това увеличава способността ни да харесваме и обичаме другите, което от своя страна подобрява

www.izvorite.com 15


възможността за сътворяване на промяна. В този смисъл наистина е щастие, че сред привържениците на Новата Епоха са и някои от най-добрите и най-умните.

Това са индивиди, които са дълбоко загрижени за това, което се случва с планетата ни и с всички форми на живот, които я обитават. Сред тях има активисти от движенията против войните и ядрените оръжия, загрижени за опазването на околната среда и за мира, феминисти, еколози, банкери, психолози, лекари, физици, служители с бели яки, сини яки и дори въобще без никакви яки, и много, много други -така че очевидно има милиони хора, поддържащи „егоистичното" желание да помогнат за спасението на планетата ни от унищожение, започвайки работа в самите себе си.

Човекът, който се е обвързал с омраза и презрение към самия себе си и омаловажаване и съмнение в своите възможности, се задушава, ограничен от отрицателния си образ, който не му дава време и енергия да обърне внимание на който и да е друг човек. Тези чувства сами се възпроизвеждат, като образуват все повече и повече омраза, гняв и възмущение, които неизменно ще се предадат и на други хора.

Няма съмнение, че съвременните психолози са дълбоко загрижени от количеството насилие, резониращо под повърхностното поведение на повечето хора. То все повече се проявява външно под формите на насилие спрямо другите и на самоунищожение. Те твърдят, че единственият начин да се справим с противоречията, притискащи нашата цивилизация, е да помогнем на хората да разберат скритите в самите тях източници на насилието. Когато човек проумее действителната причина за омразата и гнева, той може да промени чувствата, а дори и да се освободи от тях. Това означава да поемем отговорността за онова, което чувстваме. Означава да спрем да виним другите за собствените си проблеми. Означава да приемем приноса си за противоречията в себе си и за нещастието си и все повече да осъзнаваме защо чувстваме нещо по даден начин.

Правейки това, ние разширяваме осъзнаването си, което означава нека използваме един термин на Новата Епоха, че „издигаме" съзнанието си по отношение на несъзнателното си възприемане на това кои сме и как се държим. Научаваме изненадващи неща за самите себе си.

Единственият източник сме ние самите.Тогава тъй нареченият култ към собствената личност се превръща в стремеж

към опознаване на себе си така, че когато разрешим конфликтите в себе си, да можем да дадем по-голям принос за обществото, в което живеем.

Аз вярвам, че е време да започнем да лекуваме себе си и правейки това, да помогнем за лечението на другите в обществото ни. Отговорността не е само на църквата, държавата и образователната система. Тя е за всеки от нас.

Семейството е клетката, от която започваме да изследваме своя Аз. В действителност ние усвояваме от родителските си маниери повече, отколкото смятаме. Основната ни ориентация по отношение на възприемането на своята съ-щност ние приемаме от семейството си. Ако родителите ни или онези, които са се грижили за нас, не са били склонни да погледнат в себе си, това може да ни повлияе

www.izvorite.com 16


значително. А от друга страна, ако родителите ни са отправяли погледа си навътре, и ние вероятно ще бъдем такива. Но семейството е отражение на обществото и от нас зависи да подобрим виждането за себе си вътре в семейството, преди да сме в състояние да действаме с цялостен поглед и извън него. И ако сме достатъчно млади, може да успеем да постигнем това, преди да изградим собствено семейство и така да подобрим нещата за следващото поколение.

Ако става дума лично за мен, сега вече знам, че аз се отнасях към родителите си като към такива, каквито ги възприемах. Когато започнах да виждам, че не са всесилни, а си имат своите недостатъци както всички други човешки същества, че са личности със свои нужди, различни от моите - или с две думи, когато се научих да им признавам правото да бъдат самите те - вече не ме безпокояха толкова. Моята дъщеря сега се учи на същото спрямо мен, а и аз - спрямо нея. Да освободим другите от очакванията, които имаме към тях, означава, че наистина ги обичаме. Ние се освобождаваме от онези, които са ни скъпи, тогава, когато ги обичаме достатъчно, за да ги пуснем. И аномалията, или по-точно — онова, което изглежда като аномалия, е, че тогава любовта става по-силна. По този начин можем да почитаме родителите си, а и самите себе си, като пораснем и не се залостим в някоя инфантилна фаза на слепи очаквания и претенции, на разочарования, неприми-римост, гняв и омраза поради неизпълнението на изискванията. При израстването ние поемаме отговорността за себе си, като проявяваме необходимата смелост, за да се погледнем кои сме и какво в действителност искаме от този живот.

Всеки път, когато попитам хората какво искат за себе си и за света, отговорът почти винаги е един и същи - мир.

Смятам, че мир в света не може да се постигне, ако той не съществува вътре в самите хора.

Струва ми се, че проблемът с войната и всички форми на разрушение винаги се връща обратно към отделния човек. Личният конфликт спъва мира, поражда външен конфликт. Невъзможно е да се чувстваме като цялостни човешки същества, ако съществува раздробяването, създадено от противоречията. А кой създава тези противоречия? И отново отговорът е: ние. Ние се ядосваме на онези, които отразяват обратно към нас неразрешените проблеми в нас самите.

Според мен този основен принцип изглежда функционира навсякъде по света. Ако не сме в хармония със самите себе си, как можем да сме в хармония с който и да било друг, да не говорим за отношението ни към света, в който живеем? Искаме да живеем цялостен живот, без тъга, гняв, страх, стрес или безпокойство, но продължаваме да гледаме на себе си, използвайки тези остарели схващания. Изглежда, че не виждаме положителната страна на нещата, а понякога се чувстваме дори заплашени от нея. Наистина, някои хора я смятат за сантиментална или нереална. Интелектуалците, които постигат сигурност за себе си чрез цинично отношение към нещата, се надсмиват над любовта и по-нежните емоции, защото били обикновена сантименталност. Не му било писано добро на човечеството, казват те и съветват да се обърнем към историята. (А това, което наистина казват, е: „Не желая да рискувам с вяра или любов, или с каквото и да е сърдечно чувство,

www.izvorite.com 17


понеже не мога да понеса да бъда наранен или измамен, или отблъснат, или да бъда направен за смях".) В историята на човечеството наистина се е проляло много кръв. И какво да правим ние? Да позволяваме или да бъдем причина това да продължава? Или да се опитаме, всеки от нас поотделно, да приемем вътрешното признаване на отговорността, да направим реалност силата, която всеки от нас притежава, разбирайки, че дори това, което един човек извършва, е от значение.

Така наречената Нова Епоха е епохата, която ни предизвиква да използваме силата в нас, за да създадем сами щастието, което желаем и от което се нуждаем в своя живот. Както са казали много от великите учители: необходими са много усилия, за да бъдем нещастни. А защо да не използваме усилията си в другата посока?

Колкото по-добре разбираме себе си, толкова по-добре ще изразяваме (изживяваме, претворяваме в действия, раздаваме) щастието. А колкото по-добре го изразяваме, толкова повече ще обогатяваме обществото.

А кои са факторите, които ни възпират?До този момент прогресът в нашето общество се определя от големия

напредък на техниката. Наистина сме направили огромни крачки за превръщането на нашата интелигентност в техническа наука, която е от голяма полза за много хора, до такава степен, че сега техниката е средството, мярката, чрез която съдим за своята еволюция. Вече усещаме последствията от превръщането й в малък тенекиен Бог.

Техниката изпревари познанията ни за себе си. Помня един доклад за най-бедната страна в света. Той бе изготвен от един западен икономист. В очите на този авторитет най-бедната страна в света бе Бутан, едно малко кралство в Хималаите (райско кътче, което посетих преди години). Когато на краля на Бутан били показани фактите в доклада, думите му били нещо от рода на: „Бутан може да е беден технически, но ние сме духовно богати и щастливи". Ясно е, че стандартите ни за оценка са различни. Хората от Бутан биха се почудили защо някой ще произ-вежда нещо, ако то ограничава духовността. Ние пък се питаме защо трябва да се грижим за духовността, ако тя не ни носи производство.

Техниката е станала мерилото на западния човек за прогреса. Но тя самата е отражение на това как ние възприемаме себе си. Ако в нас има отрицателни качества, те ще се появят някъде и в техниката. Неизбежно е. Чрез техническия прогрес се движим все по-бързо и по-бързо... но накъде? Взели сме идеята за вълшебното килимче и винтче по винтче сме я превърнали в самолет - но въл-шебството се е изпарило. Магията е заменена от забързаност, блъсканици, разочарование, гняв и дори язви, инфаркти и много, много нещастни случаи. Това е довело до едно опустошено и притеснено чувство на отчуждаване от първоначалната цел на летенето - да изживеем усещането, че сме над врявата.

Считам, че трябва да поставим техниката там, където й е мястото. Тя е средство за постигане на удобство за физическия напредък на всички хора, а не белег на еволюционно развитие. В нея няма вродена мъдрост. Без значение от сте-пента на сложност, способностите и бързината на мислене, дори изкуственият

www.izvorite.com 18


интелект в компютрите все пак се нуждае от човешко управление, от прилагането на хуманна мисъл. Наистина ли искаме живот, управляван от компютри? Някои учени молят за повече „хуманност" в техниката, като ни предупреждават, че е жизнено необходимо, ако искаме да избегнем самоунищожението, да осъзнаваме добре какво произвеждаме. Те искат едно пренасочване, така че техниката да включи и съзнанието, и духовността, защото без това лесно можем да опустошим планетата.

Не можем да разделим това, което произвеждаме, от нас самите. Създаваме техника по начина, по който гледаме на себе си. Ако сме слепи по отношение на себе си, ще сътворим и сляпа техника. Техническата наука отразява дисхармонията с природните закони, защото и ние самите сме в разногласие с тях. Тя показва собствените ни неврози, ненормалното ни влечение към властта, хаоса в нас, изкривените ни норми на поведение: механизмите, водещи към насилие, от една страна, и обезумялото свръхпроизводство, от друга. Ние имаме нужда да се освободим от унищожителните модели в себе си. Необходимо е да видим логиката на реда, в хората, в природата, в техниката и в нашия свят. Или, както е казал Кришнамурти: „Редът е морал"; а на друго място: „Съдържанието на съзнанието ни е последица на нашето възпитание и обучение". Ние сме резултат на собственото си минало. Знанието също е извлечено от миналото, но само мисълта вече е недостатъчна да разреши проблемите ни. Не можем да направим това само с главите си. Сега е необходимо съзнаване на по-голямата цялост - да осъзнаем себе си, така че да установим равновесие с нашата съвършено подредена вселена.

Науката сега твърди, че не може да отдели реалността на околната среда от реалността на начина, по който я възприемаме; всъщност изолираност от каквото и да е не съществува. Ако създадем такова разделяне, унищожаваме и себе си, и околната среда.

За мен това означава, че трябва да успеем с общи усилия. Веригата на човечеството е силна колкото най-слабото й място. Затова е важно всеки да опознае и разбере себе си, като увеличи съзнателното си усещане. Това е първата крачка. Съпротивата срещу това само води до повече хаос, а хаосът е против природните закони, против великолепното равновесие във вселената. Защо искаме да се борим срещу вселената?

Така че всеки от нас трябва да реши. Ще направя ли усилието да разбера величествения замисъл, като хармонизирам себе си вътрешно? Ако отговорът е да, тогава следващият въпрос е как?

А отговорът е, че това не е лесно. Ако наистина искаме да поправим себе си и отношенията си със света, трябва да сме готови да положим усилия за това, да открием умовете си, да влеем търпимост в отношението си към другите, да бъдем добри към телата си и да имаме безкрайна любов в сърцата си.

Както разбрах, когато започвах: има толкова много за учене.Опитах се да споделя с вас някои от нещата, които научих (и продължавам да

уча), и някои от методите, които ми помогнаха да „навляза навътре". Като продължавате да четете тази книга, ви препоръчвам да не правите това наведнъж.

www.izvorite.com 19


Оставете се да привикнете към новите идеи. Всъщност надявам се, ще спирате и, препрочитайки, ще си дадете възможност да възприемете. Опитайте медитациите - но постепенно. Дайте си възможност да усетите, че заслужавате релаксация и освобождаване от стреса. Ако голяма част от тази информация е новост за вас или пък прекалено трудна за възприемане, оставете я за малко. Винаги можете да се върнете и отново да опитате да я разберете, когато личното ви търсене е постигнало напредък.

Въз основа на всичко, което съм направила в живота си, достигнах до заключението, че най-важното пътешествие, което съм извършила, е вътрешното пътешествие. Или, както бе казал Ийтс: „Това не е най-важното пътуване, то е единственото пътуване".

IllСПРАВЯНЕ C „РЕАЛНОСТТА" НА СТРЕСАПрозрението, идващо в едно мигновение,често струва колкото опита,придобит за един живот.Един от непосредствените резултати при всеки семинар, и особено след

разговорите за Новата Епоха, бе пороят от въпроси, свързани с действителни проблеми, с които се сблъскваха отделни хора.

Вместо да преразказвам всеки отделен въпрос (което, при всички случаи, не може да се побере в една книга), ще се опитам да разгледам различните ситуации по-обобщено и ще използвам, както си е редът, себе си като пример за това как нещата могат да се объркат - или да се оправят.

Осъзнах, че действителността" в основата си е такава, каквато всеки от нас я възприема: С други думи, онова, което е реалност за мен, може да не е реално за някой приятел, а още по-малко за някой непознат. Всеки живее в отделна действителност.

Зная колко абстрактно и езотерично звучи това, но това е най-важната истина, която съм научила. И тя ми е помогнала неизмеримо за намаляване на безпокойствата и стресовите ситуации в моя живот.

Аз работя в област, в която тревогите и напреженията често се смятат за необходимост за добрата работа и творческите способности. Освен това за най-важна се счита целта, а не процесът, чрез който човек достига до нея. Това, което е видно и което може да сполучи, е от значение. Целта в такъв случай оправдава средствата и стига най-важната цел да е постигната, Бог си е на небето и в света всичко е наред.

Междувременно радостта от взаимодействието между хората обикновено се жертва поради факторите за време и пари, и вече много рядко можете да видите човек да се спре, за да помирише розите - с изключение на случаите, в които розите са част от сделката.

А моята професия не е по-различна от много, много други. Постигането на целта е най-важното в тази игра.

www.izvorite.com 20


Дори и сега в много случаи все още съм насочена към целите - обучението за това е продължило толкова дълго, дори и преди да започна професионалната си кариера. Но вече се уча да отказвам неща, които биха довели до успех, ако условието е да заплатя с вътрешното си спокойствие. Научавам как да променя начина, по който възприемам света, и така трансформирам своята „действителност".

Достигнах до това схващане, след като дълги години участвах в изготвянето на филми и се появявах на сцената, но с усещането, че те за мен са като нахлуването в Нормандия*.

* На 6 юни 1944 г. американски и английски войски стъпват на европейския бряг в Нормандия и следват решителните за изхода на Втората световна война битки. (Бел. прев.)

Най-накрая си зададох въпроса: „Къде е войната?* Напрежението и стресът вече не ми помагаха - напротив, дори забелязах, че хармонията, създаваща се в мо-мента, когато професионалисти работят съвместно с разбиране и с любов, има много по-голям творчески потенциал от избухливото напрежение и „мотивиращата" истерия.

Достигнах до същото становище и по отношение на приятелите, семейството и развлеченията. При всеки свой личен проблем започнах да разбирам, че стресът не е необходимо следствие, ако аз самата избера да не го допусна до себе си. Сюжетът се видоизменяше, ако аз променях своето виждане за „пиесата" около мен. Действителността на самите епизоди приемаше друг вид, когато аз модифицирах своите схващания. Открих, че без значение колко е голяма неприятността, в която съм се забъркала, ако се спирах, за да се попитам: „Защо сама си създавам това? Какво научавам от него?", ситуацията за мен вече не бе трагедия, а поучително преживяване.

Това не бе лесно, когато веднъж един крадец се втурна към мен на Първо Авеню с явното намерение да направи необходимото, за да вземе чантата ми. Като светкавица през ума ми премина мисълта, че, ей Богу, не обичам да играя ролята на жертва. Инстинктивно промених „ролята" си и се втурнах към него, надавайки писък като злата вещица от Запада* и той сметна, че не желае да си има работа с невменяема като мен. Така промених сюжета.

Тогава започнах да гледам на почти всички отрицателни неща като причинени от моята гледна точка, която бях в състояние да променя. Наблюдавах се внимателно, все едно че съм герой в собственото си произведение. Питах се: „Какво научавам за себе си?" Когато някой продуцент не изпълняваше обещанието си или някой режисьор унижаваше мен или някой друг пред целия екип, или когато

* Героиня от „Вълшебникът от 0з”. (Бел. прев.)

някоя авиокомпания загубваше багажа ми, или ако таксиметровият шофьор се държеше грубо, или някой любим нараняваше чувствата ми, аз си задавах въпрос

www.izvorite.com 21


какво научавам от това и се питах дали ми е необходимо да продължавам по този начин. Открих, че когато поемах отговорността за това, което ми се случваше, и признавах притежаването на силата да създам още от самото начало тази ситуация, вече можех да се освободя от нея. Да продължавам да обвинявам друг, когото смятам за виновен, означава да се откажа от собствената си сила. На някакво ниво аз самата привличах към себе си неприятните ситуации, участвах цялостно в агонията на конфликта и, най-важното, създавах условията за неговата проява, така че да мога да науча повече за себе си.

Когато започнах да експериментирам с тази промяна в начина на възприемане, пред мен се откри един нов свят от положителни отношения. Все едно че непрекъснато отварях прозорци към нови хоризонти.

За първи път забелязах това явление във връзката си с една болна приятелка. Чувствах се безпомощна при опитите си да й помогна. Не одобрявах лекарствата, които тя пиеше. Смятах, че тя се предаваше и възприемаше отрицателно отношение към живота и положението си. Изгубих надежда за нейното бъдеще. И тогава ми дойде на ум, че може би аз съм я довела в живота си с определена причина. А какво научавах от нея в такъв случай? Защо тя трябваше да играе такава роля в моя живот? Дали тя не бе като огледало за мен? Може би тя изживяваше нещо, през което самата аз не желаех да премина? Дали не я наблюдавах, сякаш наблюдавам себе си?

Изведнъж схванах същината на това ново виждане и докато възприемах истината в него, започнах да работя върху една мисловна ситуация, в която си представих как я освобождавам от болката, защото аз вече не я желаех. За един месец състоянието й се подобри и тя спря болкоуспокоителните лекарства.

Може и да е било случайност. Но може и да не е. Зная, че щом си позволих да поема отговорността за своята угнетеност по отношение на нея, тя започна да поема отговорността за своето лечение. Все още не зная какъв е механизмът, но струва ми се, че той действа.

В друг случай един човек без основание ме съдеше за някаква сума. Бях уверена в своето право и реших да водим дела чак до Върховния Съд. Бях възмутена. Адвокатите ми ме посъветваха да уредя сметката. Отказах, казвайки, че това е абсолютно несправедливо. Те се съгласиха с мен, но казаха, че трябва да изплатя сумата и да забравя за случая. Лежах будна нощно време, ядосвах се и си представях безкрайни диалози, в които с пълно право унищожавах този човек, разигравах си епизоди в съдебната зала, в които целият свят наблюдаваше, а аз го съсипвах и смятах, че това е правилно при тези условия. Вътрешният гняв вършеше пагубната си работа в мен. И един следобед в съдебната зала се отделих от себе си и се опитах да използвам техниката си за „ново виждане". Съзнателно реших да възприемам този човек, искащ пари от мен, като „учител". Мислех си: „Той служи като катализатор за моето израстване. Сега ми се дава възможност да погледна гнева си и да разбера защо той е толкова силен".

Почти неволно от очите ми потекоха сълзи. Постепенно чувството на неудовлетвореност отмина и аз осъзнах, че то е съществувало в мен много дълго

www.izvorite.com 22


време. Не е било резултат единствено от тази ситуация. И тогава наистина се разплаках, облекчена, че конфликтът престана да съществува; благодарна, че този човек бе изиграл ролята на учител и ускорител на моето израстване. В действителност отидох още по-нататък. Реших да го възприемам като човек, който е прекъснал собственото си развитие само за да може да послужи като катализатор за моето. Въздействието на тази промяна на гледната точка бе моментално.

Първо спрях да плача. Наредих на адвокатите си да платят това, което той искаше. За мое учудване те се върнаха при мен след известно време и ми казаха, че не могат да разберат причините, но той бил оттеглил огромния си иск и сега изисквал само една скромна сума. Никога не бях говорила с него лично, но промяната в моето отношение е неутрализирала по някакъв начин енергията, създаваща конфликта между нас. При отказването от битката или, с други думи, при „изоставянето^на гнева си", основната енергия в нашето противоречие се измести така, че борбата и войната между нас бе вече невъзможна. Успях добре да разбера, по един съвсем личен начин, че за танго са нужни двама и когато аз се оттеглих, музиката също спря.

Отново казвам, че не зная как действа този принцип, но когато се възприеме искрено, този начин на мислене е много силен. Ако две страни дърпат въже между тях, когато едната спре да дърпа, другата пада, защото играта зависи от противопоставянето им. Научавах, че за да си осигуря положително и ново виждане, трябва да се освободя от чувствата, които ми причиняват болка. Не да ги контролирам, а наистина да ги оставя да ме напуснат. Но първо идваше необходимостта да разбера, че притежавам тези чувства по собствен избор, още от самото начало.

При взаимоотношенията си със света, в който живеем, винаги съм била привлечена към участие в промяната на обществото. Вършех това с удоволствие, радвах се на успехите и се измъчвах от забавянето на развитието. Работих в организации за мир. Протестирах срещу военните. Пътувах, за да опозная културата и обичаите на други страни.

Станах феминистка. Борих се за потиснатите. Безпокоях се за Върховния Съд и подкрепях президенти, които уважаваха либералните убеждения на разума. Въртях се около журналисти и се опитвах да се науча да задавам въпроси с такава точност като тях. Наблюдавах пресата в ролята й на пазител на правителството и се възмущавах от непочтеността и корупцията и на двете. Вярвах и все още съм убедена, че хората в Америка са работливи, справедливи, сравнително честни и сравнително непредубедени, а също и че голяма част от тях се стремят да разберат справедливостта, сложността и лабиринтите на демокрацията. Ние, американците, също сме изложени на голямо напрежение. Може би свободата, произтичаща от самата демокрация, води към стрес, тъй като създава усложненията на свободния избор, отговорността и конкуренцията, които са усещат много по-малко при авторитарните режими и в обществата, доминирани от религията. Цената, която плащаме за общество от социално свободни индивиди, а не контролирано от

www.izvorite.com 23


държавата или църквата, са усложненията. Това причинява стрес, както за отделния човек, така и за самото общество.

По някое време започнах да оценявам скоростта на своя личен напредък по отношение на стреса, спрямо скоростта на израстването на обществото около мен. И след време разбрах, че ако наистина желая промяна в обществото, ще трябва да започна с трансформацията на самата себе си. Както всичко останало, положителните усилия започват от собствената личност.

Чувствах, че и аз самата, и обществото, в което живея, страдаме, и индивидуално, и колективно, от липсата на нещо, което не можем да определим. За мен това не бе нещо физическо, нито дори умствено. То бе по-фино; по-фино и същевременно по-дълбоко. То е свързано с духа на човек, а оттам и с духа на цялата нация и нейните институции. На някакво ниво ние интуитивно знаехме, че сме обеднели духовно.

Общо взето различните църкви не задоволяваха духовните ни нужди. А освен това техните водачи до известна степен бяха покварени. Бях се отказала преди години от верността си към официалната религия, макар че продължавах да се старая да действам с „християнска" любов. С какви други общоприети ценности живеехме? В света на бизнеса дори и институциите, свързани с борсата, изглеждаха корумпирани. Брокерите и спекулантите с големи суми бяха само удряни леко през пръстите от неадекватните постановления на правителството, което бе останало без пари, раздираше се от конфликти, луташе се объркано и обявяваше незаконни войни, придобили по-голямо значение от конституцията.

В същото това време бяхме изправени пред вездесъщата заплаха от ядреното унищожение, замърсяването на околната среда, парниковия ефект, дупката в озоновия слой - едно общо безпокойство по отношение на почти всичко се проявяваше във вълни от престъпност, злоупотреба с наркотици, малтретиране на деца, побоища над съпруги и отделни престъпления с нечувана жестокост. Като живеещи в демокрация, ние, американците, много години гледахме с уважение на властите, които бяхме избрали и издигнали на власт, и очаквахме от тях потвърждаване и опазване на нашите ценности, вярвания и самоличност. Сега тези институции, които почитахме повече от самите себе си, се разпадаха пред очите ни. Нашият свят, критериите ни, дори нашите убеждения изглежда отиваха по дяволите.

Не ни оставаше спасение другаде, освен в самите нас; трябваше да разчитаме на собственото си чувство за приличие и честност, на ценностите си - с две думи, трябваше да открием себе си вътрешно.

Може би всичко, цялата тази бъркотия, е за добро.Може би сме създали обстановката, която сега преживяваме, с ценностите и с

мечтите, които сме съхранили в себе си. Ако ние смятаме, че е допустимо да сме малко нечестни, да измамим някой тук, да се измъкнем с леко мошеничество там, какво би ни възпряло от създаване на мощни институции, които поради собствената си сила са доста повече от „малко" нечестни - които са в действителност корумпирани. Те просто биха били отражение на самите нас в по-голям мащаб. В

www.izvorite.com 24


края на краищата ние сме тези институции. Приемаме онова, което възпитанието ни е научило, че е приемливо.

Но ако един ден човек прозре себе си по нов начин, той вижда и околния свят по новому и в резултат на това ще може по-ефикасно да осъществи промените. Дребните измами вече няма да са по-приемливи от едрите кражби. Преоб-разуванията в обществото тогава ще бъдат естествено разширение на промените в разбиранията на отделния човек.

Разбрах, че за да мога да продължа участието си в преобразуването на света, в който живея, първо е необходимо да променя себе си. Така започнах да работя съвсем сериозно върху себе си - според някои дори прекалено сериозно. Това не означава, че спрях политическата и обществената си дейност, но видях необходимостта от промяна в по-ясна светлина, защото и на себе си гледах с по-голямо разбиране.

По това време започнах една програма от упражнения за ума, която практикувах почти ежедневно, за да мога да достигна до усещането за промяна в себе си. В резултат на това започнах да се чувствам по-съсредоточена в собствената си сила и в по-голямо съгласие не само със собствената си съдба, но и със съдбата на хората около мен, които навлизаха в живота ми и го напускаха, вървейки по своите пътища.

В същото време разбрах колко малко знам и разбирам. Тогава се опитах да се съсредоточа върху онова, което знаех. Това, което разбирам днес, е резултат от знанията, които съм събрала от древни учители и настоящи ученици, много по-напреднали от мен. Те всички са преминали през лични изпитания при опита да разберат себе си и своето място във великото всеобщо съзнание, от което всички ние сме частица. Когато нещата се объркат, съм се научила да ги използвам като катализатори, помагащи ми да разбера своето участие в тях. В това отношение, точно поради конфликтите, проблемите и напрежението, съм се научила да се справям и с тях самите, и със себе си по един балансиран начин. Така че, въпреки болезнеността на вътрешното пътешествие, то отразява всички страни на човека и на неговите взаимоотношения с околния свят. То ми помогна много да се справям с действителността по съвсем практични начини.

Усещам голямото ускорение в пробуждането, което се извършва по целия свят. А Бог знае, че проблемите стават все по-болезнени. Чувствам уроците в собствения си живот, във връзките си с хората и в собствената си карма. Карма е законът за причината и следствието - това, което даваме, се завръща обратно при нас. Това, което тръгва от нас, отново идва при нас. Преди три години бяха необходими три месеца, за да се завърне нещо казано или сторено от мен обратно при мен. Сега виждам пристигането му само за три часа! Какъв урок стана Кармата. Какво мигновено и постоянно напомняне, че да даваш любов, означава да по-лучаваш любов. Да проявяваш гняв и враждебност означава да получаваш същото. Преживяванията в един ден от двадесет и четири часа стават все по-интензивни, като че ли изживявам три дни в един.

www.izvorite.com 25


Взаимоотношенията ми с другите хора стават все по-задълбочени и изискващи повече искреност и прямота. Понякога ми е почти невъзможно да чувствам сигурност при нарастващите изисквания за откровеност. Някой път е много болезнено да видя своето отражение в приятелите си, любимите си и, което е по-важно, в противниците си.

Понякога те като че ли проявяват онези аспекти на моята личност, които в други случаи бих избягвала, и точно това е причината за появата на тези хора в моя живот.

Променям своето чувство на безпомощност относно възможностите ми да помогна за реформата на света към нова позиция, признаваща наличието на една сила в мен, както и във всеки от нас, способностите на която са такива, че ако успеем да достигнем до нея, ще можем да преобразим и света. Това не само че е възможно, то е належащо и част от следващия етап на нашата еволюция е да реализираме (в буквалния смисъл „да направим реалност") тази сила. Очевидно аз не съм единствената, възприела този подход за достигане до промяната.

Извършва се едно пробуждане с огромни размери. Хора от целия свят се добират до способността вътрешно да проумеят кои са те всъщност и, използвайки тези знания, да издигнат живота си и условията, при които той протича, до нова висота на щастие и изобилие. Споделянето на пътя и техниките за търсене са само частица от помощта, която можем да окажем един на друг.

Както вече казах, тази книга е един опит да споделя как успях да се добера до духовното в мен. Духовното инженерство стана едно увлекателно изследване, от съществено значение за мен за намаляването на стреса и за справяне с обществените и личните противоречия.

Когато започнах да навлизам все по-дълбоко в себе си и да напредвам със своите духовни проучвания, все повече се интересувах от връзката между тялото и духа. Имам подготовката на танцьорка и подходът ми към тези въпроси бе от гледната точка на човек, занимаващ се с физкултура. Всеки, който е бил свързан отблизо с физическата страна на представлението, знае, че тялото няма да се държи добре, ако духът е унил. По тази причина трябва да се подобри връзката между тях и достъпът до „вътрешната светлина" е една необходимост.

Бях слушала много за медитацията от мои приятели по много страни по света, които се занимаваха с това от години и твърдяха, че самото им съществуване зависи от нея. „Човек трябва да навлезе навътре за съсредоточеност, равновесие, сила и приспособимост - казваха те. - Това просто не може да се получи отвън". Така аз се заинтересувах от процеса за „навлизане навътре". За да постигна по-добро и по-безболезнено физическо представяне, опитах своя разновидност на медитацията. Исках външната страна на живота ми да се подобри, а това означаваше, че ще трябва да достигна до „вътрешната страна". Открих, че това преживяване е изключително.

Една нощ, след като бях танцувала в две представления върху петдесет и няколко годишните си крака, масажът и терапията Вита-Бат* се оказаха недостатъчни. В тишината на моята спалня седнах на пода с кръстосани крака и

www.izvorite.com 26


затворих очите си. Изправих се и сложих една касетка с музика в касетофона, пак седнах и отново си затворих очите. Слушах нежните звуци на арфа и се опитах да позволя на ума си да не мисли за нищо. Това не бе лесно. То изискваше вяра и една пасивна дисциплина, на която не бях свикнала, защото винаги съм се стремяла да постигна много и съм била подтиквана от волята и мислите, но мислите бяха тези, които причиняваха емоционалните спазми, които от своя страна се проявяваха като болка и напрежение в тялото.

* Витаминна вана. (Бел.прев.)

Тогава се опитах да насоча мислите си към тялото, започвайки с краката, за да ги отпусна. Бавно, внимателно и грижовно казвах на всяка част от тялото си да се освободи от напреженията: „Колена, бедра, корем, гръден кош, врат и глава - освободете се от напреженията"! Знаех, че всяка област се обтягаше по различни причини. Съсредоточавах се върху всеки мускул, стягах го и след това го отпусках, като изчаквах да се уверя, че напрежението няма да се върне обратно. Позволявах му да си отиде. Чаках и съзнателно се наслаждавах на нарастващата релаксация. След това постепенно си позволих да се отнеса. Отнесох се... просто се отнесох. Ако някоя мисъл ме обезпокояваше, аз просто й казвах да си отива или пък я избягвах, като се съсредоточавах върху малко мускулче на някой пръст на ръка или крак. Постепенно осъзнах, че тялото ми е напълно отпуснато. След това преместих вниманието си към вътрешния си център. Това стана по-лесно, отколкото очаквах. Открих една сфера от светлина, която съм чувала, че е винаги там. Тя бе малка. Не знам дали я „открих*' или си я представих. Това не бе от значение. Тя бе там. В началото трудно я различавах във вътрешната „тъмнина". Така че си я сътворих във въображението, а тя увеличи размерите си. Сега вече тя светеше. Отново не бях [ уверена дали тя наистина бе там или аз я бях създала. Но | отново това не бе от значение. Бавно си представих как светлината расте и става все по-голяма сфера от пулсиращ блясък. Тогава, когато вече се чувствах готова, насочих тази светлина към болката в гърба си. Като че ли чувствах, но в друго | измерение на действителността, топлината, излъчвана от нея. Задържах я там колкото можах и болката в гърба ми донякъде намаля. Преместих се към краката, а по-точно към ; коленете, които бяха преуморени от високите токчета, с които танцувах. Представих си как сферата се разделя на две сфери, по една за всяко коляно. Окъпах и двете със светлината. Буквално почувствах топлина, понеже вярвах в това, което виждах. Задържах уверено двете светлинни сфери в ума си. За мен те бяха действителни, защото исках да бъдат такива. Възприемах ги като реалност. Това зависеше от мен - моя бе силата да задържам тази действителност. Отидох още по-нататък. Реших да направя светлинните сфери сини - ярък тъмносин цвят. Бях чела, че синьото е лечебен цвят. Те не само придобиха великолепен син цвят, но изглежда ми говореха, като че ли бяха благодарни, че най-сетне съм ги оценила! Сините светлини се разтопиха в коленете ми. Като че слушах вътрешния език на цветове и светлини, който имаше свое значение. Все пак аз слушах нещо, което

www.izvorite.com 27


самата аз бях сътворила. Но дали наистина то бе създадено от мен? То винаги ли е било вътре в мен, в очакване да го открия като лечебно средство, стига да знам как да го използвам?

Сама отговорих на въпроса си: Всичко бе създадено от мен. Аз бях сътворила болката. А после и лечението. Аз контролирах всичко. Болката и лечението бяха измислени от мен. На някакво ниво, което все още не можех да разбера, колената ми бяха излекувани. А също и гърбът ми. Бях чела за хора, използващи визуализацията в болници (с помощта на лекарите), за да спомогнат за лечение на рак, тумори и други заболявания. Едно момче изглежда бе затворило дупка в сърцето си, като си представяло как златни конци я зашиват. Прилагайки някакъв неподозиран талант и знание, идващи от някоя истина от друго измерение, аз бях използвала собствената си скрита сила, за да излекувам умореното си и напрегнато тяло. Ако бях създала болката и лечението на тялото ми, не бях ли аз тази, която бе предизвикала болката и лечението във всички аспекти на моя живот? И тази светлина в мен не бе ли едно средство, чрез което да мога да направя действително това, което желаех?

Това в такъв случай бе духовна техника, която си струваше да се разучи. Това бе нова Физика на Душата. И как ставаше това?

Просто чрез навлизане навътре.

IVМЕДИТИРАЙ И ЩЕ ОТКРИЕШМолитвата е обръщане към Бога.Медитацията е слушане на Бога.Доверявайте се на тишината.Първото ми средство или упражнение във вътрешните изследвания бе

медитацията.Първия път, когато приятелите ми журналисти и сладкодумните, скептично

настроени познати научаваха, че съм „навлязла" в медитацията, те ме поглеждаха неразбиращо и промърморваха неопределено: „А, така ли. Добре де". И бързо сменяваха темата. Неколцина казаха: „А, браво"! и започвахме разговор, от който можеше да има полза. Тези, които наистина харесвах, ме поглеждаха в очите и | питаха: „Шърл, какво, по дяволите, е медитацията? Искам да кажа, какво правиш, докато медитираш?"

Така че какво точно представлява тя? Казано по най-простия начин, за мен медитацията е процес на релаксиране на тялото и ума, така че да мога безмълвно да навляза в себе си.

За да стане това, трябва да съм на спокойно място (поне в началото ми бе трудно да медитирам на някое оживено летище). Медитативните техники са различни, но тишината, съсредоточаването и удобството са от основно значение за успокояването на тялото и ума.

Какво се постига с нея? Медитацията или „съсредоточаването в спокойствието" позволява на ума да опознае други страни на своята самоличност.

www.izvorite.com 28


Потискането на ума не е целта на медитацията. В замяна на това стремежът е да се успокои и укроти личността, за да има възможност умът свободно да изследва границите на своето съзнание.

Какво правя аз в медитация? Първо, положението, в което медитирам, е от огромно значение за мен. Вие трябва да откриете своята поза, така че да има най-малко неудобство за тялото. Медитацията в поза лотус, както правят това будистките монаси, не е наложителна в началото. Болезненото положение на тялото пречи на медитацията и противоречи на целта й. От друга страна, прекалено отпуснатата поза само ще доведе до сън. „Средният път", както казват будистите, е подходящият, а това е „пътят без скованост и напрежение, но също и без самоугаждане". Така че може да се седи и на стол.

Целта на медитацията е да останем будни, но отпуснати. Да седя изправена, с гръб, подпрян на нещо, е най-добре за мен. Тази позиция ми дава една „центрована" свобода на енергията в гръбначния стълб и ми позволява да дишам равномерно, леко и ритмично. Ако седя на стол, стъпалата ми са опрели плътно пода и всяка ръка е поставена върху съответния крак. Дланта е обърната нагоре, а палецът и показалецът са допрени, защото това затваря кръга на токовете в тялото и насочва енергията му да протича циклично без загуба. Държа устните си и зъбите за-творени, което също допринася за затварянето на енергийните кръгове.

Леко се полюшвам напред-назад и наляво-надясно, за да „усетя" центъра си и да се уверя, че се чувствам удобно. След това се опитвам да внуша на тялото си физическото чувство, което изпитвам, когато тялото и гръбнакът са центрирани, така че да мога да седя по същия начин, когато съм зад волана на колата, на масата за вечеря, пред телевизора или на своето бюро. Това е един вид като метода Браил за запомняне как да седя. Не искам да кажа, че по време на тези дейности медитирам, а просто че по този начин положението на тялото ми ще е безкрайно по-удобно и по-малко напрегнато.

След като намеря удобна позиция, си затварям очите и започвам да дишам с естествен ритъм. Тогава използвам дишането като обект за концентрация. Съсредоточаването е необходимо при медитацията, защото то стеснява фокуса на вниманието към външния свят, за да се достигне до вътрешния. Всъщност аз следвам движението на всеки дъх, докато вдишвам и издишвам навътре и навън. Забележително е как съсредоточаването върху собственото дишане може да позволи на човек да навлезе в състояние на медитация.

Източните философии използват контролираното дишане, за да се предизвика медитативното състояние, тъй като то не само доставя на тялото кислород, но също изхвърля и въглеродния двуокис. Западняците обикновено не обръщат внимание на многостранната роля, която дишането играе в нашия живот. Ние го приемаме като даденост и общо взето въобще не осъзнаваме чудото, което се извършва по петнадесет пъти на минута. Но дишането е тясно свързано с физическото и духовното ни благосъстояние.

Когато сме напрегнати и под влиянието на стреса, дихателният ритъм отразява състоянието на ума ни - блуждаещ, непостоянен, повърхностен, задъхващ

www.izvorite.com 29


се и така нататък. Когато сме спокойни и отпуснати, той е по-дълъг, по-дълбок и по-хранителен за вътрешността на тялото. Когато сме потиснати или пък под силен стрес, автоматически въздишаме или дишаме дълбоко, все едно че се стремим несъ-знателно да поемем „силата на духа" и кислорода, прииждащ с дълбокото и подхранващо вдишване на свеж въздух. Тялото знае, духът знае, но западният ум не му обръща внимание.

В източните общества хората осъзнават въздействието на дишането върху човешкия организъм. Затова те са по-вещи познавачи на начините, по които дишането може да повлияе на умственото и духовното благосъстояние на отделния човек.

Будистките монаси, наблюдавани при лабораторни условия, могат да променят състоянието на съзнанието си, използвайки различни дихателни техники, които от своя страна повлияват на физиологията на тялото. Могат да видоизменят мозъчните вълни, сърдечната дейност и пулса си, прилагайки силата ъ<л своето съзнание за контрол и промяна на дишането.

И ние можем да направим същото в по-малка степен. Понякога, когато открия, че съм ядосана при задръстване на движението, просто затварям очите си за момент, блокирам около себе си всичко, което ме разсейва, като се съсредоточавам върху физическото усещане от въздуха, навлизащ в ноздрите ми, и бавно поемам дъх. Чувствам въздуха и го следвам към най-вътрешната част на гърдите си, задържам го там за малко и след това бавно издишвам. Повтарям това отново и отново. Винаги когато се съсредоточа върху ритъма на вдишване и издишване, се изумявам колко бързо изчезва гневът и се възстановява енергията.

Ще ви дам и нещо по-определено: научете се да вдишвате за десет секунди и да издишвате за десет секунди. Ще започнете да чувствате чудото на лечебната наука на дишането. Когато десет ви се струва лесно, преминете към петнадесет, след това към двадесет и т. н. Един вещ йога може да вдишва в продължение на три минути и да издишва за още три! Опитайте и се убедете колко усъвършенстван контрол е необходим за това. Никога отново няма да считате, че дишането е нещо просто и това упражнение ще помогне на медитациите ви.

Така, макар че нормално не обръщаме внимание на автоматично проявяващото се чудо на дишането, става възможно да използваме едно толкова инстинктивно „неволно" действие по много по-полезен начин. Във всички случаи правилното дишане е от основно значение за медитацията.

И ето, вие сте седнали удобно, със затворени очи, съсредоточени върху спокойното и приятно дишане - навътре и навън, навътре и навън. Вече сте по-отпуснати и по-спокойни.

Заедно с използването на дъха по време на медитация идва и употребата на звука. В източните общества звукът, прилаган в този случай, се нарича мантра. Употребата на мантри на запад също вече е много популярна. Мантрата е една фраза, която се повтаря монотонно, шепне, пее или дори може само да се „чуе" като звук в ума, за да доведе до спокойствието, към което се стремим по време на медитация. Обикновено това е фраза, която призовава името на Бог. Някои хора

www.izvorite.com 30


отиват при гуру, за да получат лични мантри. Други опитват пеене на различни изрази, докато някой от тях им се стори верен. Аз например казвам наум мантра по време на практикуването на позите от хата йога. Задържам всяка от тях по двадесет секунди и си повтарям вътрешно: „Аз съм Бог в Светлината".

Звуковите трептения буквално галят определени вътрешни области, които изглежда отвръщат на честотата на вибрация на мантрата.

Напяването винаги е било смятано за много ефикасно средство за достигане до „Бог". Мърморенето с броеница, пеенето в синагога, повторните напеви на молитви в църквата - всички те до голяма степен са един процес. Всички религии обаче изглежда са единодушни, че с името на божеството на съответната общност се получават по-добри резултати. Напяването като че ли е всеобщо приет метод за премахване на всякакви мисли и смущения от ума, който, когато се опразни, може да се запълни с „Божествено чувство". Има също и нови научни изследвания, показващи, че звуковете на мантрата, които постепенно се покачват и са резонантни, могат да успокоят сърдечния ритъм и да доведат до отпускане. В края на краищата векове наред приспиваме бебетата си с песни...

Още много има да ви казвам за напяването, но това ще стане в главата за чакрите, а сега бих искала да се върна малко назад и да ви говоря по-скоро за медитацията, а не за начините на практикуване. Като процес тя е от излючителна важност при вътрешното изследване, една основна първа крачка, от която произтича останалото. Така че е важно и да я изпълнявате правилно, и да разберете нейното значение.

Медитацията не е нещо, което може да се приеме небрежно. Тя е път към центъра на вашата същност. По тази причина от огромно значение е да прецените мнението, което имате за себе си, преди да започнете да медитирате. Ако човек вярва в демони, зли духове, Сатаната и ада, възможно е състоянията, свързани с вашите убеждения, а по-точно страх, паника, чувство на вина, да възникнат в дълбоките медитативни състояния. Но помнете, че тези вярвания са обусловена реакция. Те са възпитани или нещо повече - втълпени в нас, точно с цел да предизвикат страх и отрицателни чувства. Помнете също така, че сами създаваме своята действителност. В началните състояния на медитация психологичната и религиозна структура на темперамента на човек може да се отрази на преживява-нията му по време на тази практика. Убежденията ни изведнъж стават „реалност" и могат да се върнат при нас и да ни смущават. Когато започнем да навлизаме навътре, ние раздвижваме онова, на което сме били обучени и понякога болезнено разбиваме на парчета някой отрицателен образ, чрез който сме гледали на себе си в продължение на много години. Това може да предизвика чувството на страх, което да ни накара да останем с „дявола, когото познаваме", вместо да тръгнем с непознатия ангел. Страхът е препятствие към Бога в нас.

Да започнем да мислим сериозно за съществото вътре в нас е най-важната крачка, която можем да направим в процеса на съзряване. Явно това може да се окаже болезнено и става още по-мъчително, когато решим да поставим под съ-мнение старите си предположения и мнения. Пълни сме с наранявания, болки и

www.izvorite.com 31


обиди. Отрицателният товар, който носим навсякъде със себе си, може да се облекчи чрез медитацията, но това означава да сме готови да посрещнем някои грозни истини, а след това да имаме смелостта да се освободим от тях. Да летим свободно означава да се лишим от сигурността, предоставяна ни от познатите ориентири (дори и от отрицателните) и навици, чрез които поддържаме организацията в себе си и ограниченията си. Вие искате да задържите представата, която имате, без значение колко мизерна е тя, не само защото тя ви е позната и ви дава увереност, но защото подсъзнателно вие разбирате, че тя ви позволява да обвинявате другите за това, което сте. Желанието да бъдете свободни вътре в себе си е сериозна крачка, защото тя означава да поемем пълна отговорност за всичко, което вършим. Медитацията не е бягство или угаждане. Тя е проява на вътрешна отговорност. За това са необходими дисциплина, усилена работа, време, старание и търпение към себе си - за мен това е най-мъчното търпение.

Може би най-трудният аспект на медитацията е продължаването с нея, когато тя започне да ни депресира, разочарова и дори да ни плаши. Това, което в началото бе задоволително, се превърна в скучно задължение. Това, което ми изглеждаше толкова лесно при първите опити, стана толкова трудно след това, че се питах струва ли си. Вниманието ми се отклоняваше. На тялото ми му бе неудобно. Бях нетърпелива. „Светлината" вече я нямаше.

Когато това стана, то бе като предупредителен сигнал, една естествена точка за спиране, която ми казваше, че е необходимо да балансирам външния свят с вътрешния. За мен бе необходимо да възстановя това равновесие. И двете страни на изживяването на действителността бяха необходими. Вътрешната реалност силно повлиява на външната. Тя не трябва да съществува отделно и самостоятелно. Както е казал трапистският монах Томас Мертон: „Медитацията е безсмислена и нереална, ако не е здраво свързана с живота".

И така, основната цел на вашата медитация е да под-храни и обогати всекидневната ви работа във физическия свят, взаимоотношенията ви с хората и изобщо целия ви живот, като ви свърже със собствената ви вътрешна мощ чрез разпознаването на вашата духовна сила. По време на дълбока медитация настъпва едно съгласуване на ума, тялото и духа, което подобрява състоянието на всеки от тези аспекти.

Очевидно това е по-лесно да се говори, отколкото да се върши на практика. Открих, че най-трудно е да се въздържам от оценки дали го правя както трябва. В началото очаквах, че ще е лесно. Тъй като исках незабавно да навляза навътре, то ставаше: защо не, щом от мен зависеше сътворяването на желанията ми? Но не бе толкова лесно.

Много неща се изпречваха на пътя на желанието ми да медитирам, или, казано с други думи, аз изразходвах много време в разочарование от собствения си напредък. Разсейванията бяха обезпокоително чести и съвсем не на последно място бе собственият ми ум. Не можех да спра да мисля. Умът ми бе една моторизирана машина извън всякакъв контрол. Аз не мислех - той мислеше! Различни асоциации се втурваха в главата ми. Един образ водеше към друг. Защо си помислих за

www.izvorite.com 32


първото представление на тригодишна възраст, когато държах ябълка в ръката си? Носех малко зелено костюмче. Веднага свързах зеления цвят със скоростните автомобилни състезания Индианаполис 500, където не харесват някой да е облечен в зелено на стадиона, защото се смята, че това носи лош късмет. Това ме накара да си мисля за хората, намиращи смъртта си на тези надпревари, което пък ме наведе на мисълта дали те наистина умират, а след това ми дойде мисълта за силата на гравитацията, а след това - за сър Исак Нютон, а след това - за книгите, които бях чела в детството си, а след това започнах да се питам кога ли за първи път бях пре-живяла мистични опитности, а след това си мислих за баща си и за някои от нашите разговори, а след това - за сватбата на родителите си, а след това - за собствената си сватба, а след това се зачудих защо съм започнала да медитирам!

Най-сетне се научих просто да оставя мислите си на мира. Нека сами си намерят своето място. Спомних си думите на един Зен монах, че когато смущаващите мисли „нахлували" в ума му, той въобще не правел никакви усилия да ги изгони. Просто изчаквал, докато те сами си отидат. „Остави ги да следват пътя си - каза той - и ги наблюдавай безпристрастно, като разбираш защо идват при теб. Колкото повече човек се бори, за да изпъди мисълта, толкова повече сила й дава". Той каза, че понякога избутва на-

страна някоя мисъл, все едно че вече не й дава централното място на сцената на ума си, но все пак й позволява да стои отстрани. По този начин той предоставяше място в средата на сцената на нова мисъл или може би на желаната „празнота" на мислите.

Древен будистки учител веднъж е казал, че за да се медитира добре, „човек трябва да се научи да се държи с непознатото като със свое, а с познатото - сдържано". Странстващите мисли са основен проблем при медитацията, както и при всичко друго, върху което искаме да се съсредоточим.

Когато натрапчиви мисли ме смущават и отказват да си отиват, използвам метода на фокусиране на вниманието върху някой дребен предмет - копче, цвете или (любимото на присмехулниците) собствения ми пъп, каквото и да е, без значение, стига да е достатъчно малко, за да мога да се фокусирам върху него. Други предпочитат не да си мислят за някакъв определен предмет, а вместо това да насочат вниманието си към образите и произволните светлини, които се появяват зад клепачите, особено когато отворите и затворите очите си няколко пъти. „Наблюдаването" на тези леко преместващи се светлини, опитът да задържим неподвижна някоя от тях, вглеждането надалеч в тъмнината отвъд - всичко това служи за отвеждане на ума ви настрани от напреженията и към един главен канал на съсредоточаването, който е много отпуснат, но същевременно съвсем точно определен. Докато наблюдавате през цялото време областта зад клепачите, мислете си за дишането си и се уверете, че то е отпуснато, дълбоко и равномерно. Това съсредоточаване постепенно успокоява й освобождава ума: мозъкът се насища с кислород от дълбокото дишане; вътрешното око е насочено към точката зад клепачите; другите мисли, другите образи, другите чувства - всички те неусетно изчезват. Вие се сливате с универсалния поток на настоящето, необезпокоявани от

www.izvorite.com 33


тревогите, свързани със стореното от вас в миналото и очакваното за в бъдеще. В резултат на това стресът намалява. След време, като продължавате с медитацията, безпокойството ще ви стане чуждо, а физическото ви здраве ще се подобри.

Помнете също така, че има много методи за медитация.В действителност всеки медитира донякъде, без значение дали разбира това

или не. Фантазирането също е вид медитация. Слушането на музика също е медитация. Някои форми на повърхностен сън могат да бъдат медитация. За някои ходенето пеша и бягането са медитация. За мен изпълняването на упражненията ми от хата йога е станало медитация. Докато преди ги правех, гледайки вечерните новини по телевизията, сега ги уважавам повече и използвам физическите пози от йога (тази дума означава съединение на ума, тялото и духа плюс сила, баланс и гъв-кавост) за да успокоя ума си, докато се съгласувам с тялото и духа. Открила съм, че се нуждая от тетрадка и молив до себе си, защото ми идват такива вдъхновени идеи в резултат на този тип медитация - и не ми се иска да ги забравя!

Понякога пропуснати телефонни разговори или писма, които е трябвало да напиша няколко месеца по-рано, излизат наяве и ме подсещат за себе си, докато съм в своята йога медитация. Все пак, макар че йога, изкачването по планини, танцуването и атлетиката са форми на медитация, те са по-скоро един способ за настройка на тялото с ума и духа. Тъй като при медитацията тялото се използва по един спокоен начин, докато умът изследва себе си, по-висшите нива на съгласуване могат да се проявят, ако тялото не е заето с важна активна дейност.

И още веднъж: целта на медитацията е да проведем диалог с най-висшия източник на своите способности и по този начин да се свържем с всемирния извор на силата. Успокояването на тялото и ума ни помага да се доберем до отговорите, които чакат нашите въпроси.

Така че медитирайте. Според мен е най-добре да се медитира по едно и също време всеки ден. Вашето тяло, ум и дух действително ще очакват предвиденото време, през което се извършва настройката с Всемирните Енергии. И търпете и трудностите, които ви се изпречат на пътя, каквито и да са те, тъй като след време ще черпите от един извор, който буквално е неизчерпаем и към който вие правите важен принос. Ще откриете, че струвате повече, отколкото сте си мислили.

Със спокойно, отпуснато съсредоточаване вие сте дошли до сърцевината на своята медитация. Вие ще имате една съвсем лична среща със своя Висш Аз.

VСВРЪХСЪЗНАНИЕТО И ВИСШИЯТ A3Всички сме част от Бог и Бог е част от нас.Нищо не може да се изпречи между нас и Бог.Ние сме едно.Висшият Аз е точно това, което загатват тези .думи -вашите собствени

възможно най-положителни елементи; онзи аспект на вътрешната ви сила, в който имате най-голяма вяра; вашата лична изява на Божественото във вас. То ви свързва

www.izvorite.com 34


с всичко съществуващо, то е вашият канал към колосалните възможности на човека.

Вашият Висш Аз е от първостепенна важност за общуването по време на медитация. Много хора откриват, че е трудно да се справят с проблемите, да изследват собствените си неуспехи и грешки, ако не се извършва една обмяна. Висшият Аз е онзи ваш аспект, с който може в действителност да беседвате относно всичко, което ви безпокои. Фокусираното ви съсредоточаване ви дава възможност да сторите това. Концентрацията ви отмества леко, създава едно малко разстояние между вас и вашето его и ви дава простор да изследвате въпросите от по-обективна позиция. Висшият Аз може да ви покаже друга гледна точка, чрез която да направите нова преценка на ситуациите, на взаимоотношенията и на самите вас.

Когато сте свързан със своя Висш Аз, вие сте настроен към духовния си сърдечен център, включвате се към главния източник на сила. Когато сте подтикнат да тръгнете от този център, да вземате решения, да действате, да променяте, вие работите в светлината. Висшият Аз е ваш личен приятел, вътрешният ви водач, сърдечният център, връзката към собствените ви най-добри и най-истински чувства. Когато го слушате и му се доверявате напълно и действате на основата на тази вяра, конфликтите могат да бъдат разрешени или пък просто да заглъхнат.

Да бъдем откъснати от сърдечния център или да го пренебрегваме означава да засилим противоречията и в края на краищата това ще доведе до такова изкривяване в самите нас или до такова разногласие със собствената ни божественост, че може да причини болести. Толкова много от нас не подозират съществуването на тази вътрешна сила или я пренебрегват, или просто я смятат за невероятна. В замяна ние я търсим във връзките си с другите хора или в положението си в обществото. Какво си мислят Джо, Мак, Шийла или ше4уьт за нас? Непрекъснато търсим себе си в очите на другите. Истинският въпрос е: „Какво смятам аз за себе си?" През цялото време единственият истински арбитър, единственият съдия, единственият създател на ценности трябва да е собствената ни същина. Висшият Аз, най-доброто в нас, е истинският съдник на това кои сме.

И така, връзката с Висшия Аз е това, което ви позволява да погледнете в себе си, а вслушването в неговото ръководство може да ви даде насока във всички области на живота.

Открила съм, че каквото и да ме безпокои, без значение дали е някакъв проблем, свързан с работата, или затруднение в отношенията ми с някой, мога да навляза в медитация и да позволя на Висшия Аз да ми се разкрие и действително да проведа разговор с него, защото съм уверена, че той никога няма да ме заблуди. Знам това, защото неговите предложения и идеи винаги са любящи. Ако не са, значи не съм се свързала с Висшия Аз, а по-скоро съм се приближила до отрицателното си его. Напътствията, идващи от него, поначало са настроени към хармоничната любов и енергията на светлината.

Когато почувствам истински стрес и дълбок конфликт или голямо страдание, навлизам в себе си, в медитационното пространство и питам: „Какво съм забравила

www.izvorite.com 35


за себе си?" Медитацията е форма на повторна връзка със собствените ви вътрешни сили, на потвърждаване на истинската ви самоличност.

Всекидневното медитиране не е гаранция, че тази практика ще ви се удава по-лесно, но приятното успокоение и мирът, които произтичат от ритуалите и от фокусираното съсредоточаване, стават все по-привлекателни. Медитацията се превръща в едно огромно облекчение. По-лесно откриваме по-висшето си съзнание. Когато опознаем по-до-бре колосалните си способности, те започват да ни служат и в живота, който водим, и по отношение на по-голямата цел, която сме си поставили, понеже те ни свързват със собствената ни по-висша хармония.

Тъй като Висшият Аз, или душата, е нашето лично отражение на Божествената искра, когато усещаме любов, идваща от сърцето ни, това е любов от Божественото пространство в нас. Разбира се, Висшият Аз, душата, не обитава - той прониква: то е мисъл, енергия, усещане. То е дух и естествената му среда е неосезаема, етерна - „от етера".

Всемирната енергия, от която Висшият Аз е частица, винаги е съществувала, така че когато съзнателният ум внимателно „разглежда" себе си, той неизменно ще се докосне до душата. Това от своя страна събужда спомена, който имаме за себе си, тъй като и ние в основата си сме вечни духовни същества. Затова себереализацията е реализация на Бог. Притежаването на повече познания за Висшия Аз фактически означава по-добро познаване на Бог. Това вътрешно знание излъчва жизненост, светлина и любов.

Обществото бе преобразено от дейността на д-р Зигмунд Фройд, когато той изследва възможностите за обяснение на подсъзнателния ум. В края на живота си Фройд започнал да се пита дали няма и нещо друго отвъд подсъзнанието. Започнал да проучва дали имаме онова, което сега наричаме свръхсъзнателен ум, и заявил, че ако трябва да започва отначало, би станал парапсихолог. Той се чудел дали този свръхсъзнателен ум във всеки от нас не е настроен към всемирното съзнание и дали той по някакъв начин не вибрира в съответствие с ролята, която всички изпълняваме в Божествената Комедия.

Когато навляза навътре, аз търся общуване и напътствие, точно както в живота понякога искам съвет от добри приятели. Обичам да задавам въпроси, да проверявам как възприемам своите мнения и напредъка си и изобщо да общувам приятелски с някой или нещо, които смятам за по-напреднали, отколкото „аз" считам себе си.

Всеки от нас придава личен характер на начина, по който възприема онова, което смята за действителност. Всеки от нас има своя персонификация за Бог, или каквото и да е онова, което се намира в нас. В действителност нашата представа за реалността на това „Царство в нас" може да е съкрушителна, абстрактна и необщителна, ако не й придадем личен характер.

Когато навлезем навътре и се настроим към духовната си сила, ние се свързваме с онази Божествена искра, която споменах по-рано и която аз наричам Висш Аз. Някои я наричат Божествена Свръхдуша, Божествен Център, Бог в нас,

www.izvorite.com 36


лична допирна точка с Бог... както и да го нарича човек това е персонифициране на Божествения Източник вътре в нас.

Когато за първи път осъществих връзката със свояВисш Аз, осъзнах, че мога вече по-добре да разбера предназначението си на

земята и да се приспособя към другите.И още нещо, дълбоко в себе си разбрах, че всеки индивидна Земята има да

изпълнява важна задача. Осъзнах по-добре от всякога, че всеки жив човек преживява опитност в тялото по свои лични причини; че всеки е от значение,

колкото и другите; че всеки е по-важен, отколкото се смята.Всъщност започнах да осъзнавам на много нива, че всички ние сме

проявления на великата всемирна интелигентност, като всеки играе много важна роля в загадката на живота. По тази причина признаването, че всички_сме равни, бе част от тайната при сглобяването на моя пъзел.

По някакъв начин почувствах, че на някакво ниво съм от значение в общата схема и че всяка душа без изключение бе също толкова важна, но ми бе трудно да оценя себе си по такъв приповдигнат начин. В действителност не можех дори да произнеса думите, които разкриваха моето усещане, че съм свързана с Божествения Източник. Чувствах, че ще бъда надменна, надута и незаслужаваща внимание, ако кажех: „Аз съм свързана с Бог, Той е в мен и по този начин аз съм частица от Него". Буквално поглеждах през рамото си, преди да произнеса тези думи на глас. Но когато се докоснах до Висшия Аз и се свързах с него, изведнъж докоснах личната си допирна точка с Божествения Източник в мен и това преживяване промени живота ми.

Висшият Аз може да бъде възприет по много различни начини. Някои хора го виждат като форма. Други го чуват. Трети пък го усещат толкова силно, че общуват с него чрез чувства. Обикновено аз го виждам и чувам. Най-често има човешка 4юрма (много високо човекоподобно същество), но понякога е само глас. Различни хора са виждали своя Висш Аз като човек, животно, светлинен образ, геометрична 4юрма и т. н. Познавам един човек, чиято връзка с Висшия Аз бе едно вълнуващо преживяване, което възникна под формата на прекрасно бяло перо! По какъвто и начин да се разкрие, за неговото Божествено разбиране не съществуват затруднения в общуването, защото той е нашата връзка с Божествената енергия и е нейно отражение: той е хармоничен, прекрасен, спокоен и внуши-» г телен. Когато се осъществи връзката, вътрешното спокойствие може да се почувства физически. Вие знаете, че може да му се доверите. Вие знаете, че той е вашият вътрешен водач, и винаги сте разбирали интуитивно, че той съществува, но сте смятали за наивно да го слушате. Когато окончателно се хармонизирате с този Висш Аз, вие откривате напътстваща светлина и приятел, който винаги е бил с вас - водачът, който ви е обичал безрезервно през цялата вечност и ви разбира напълно. Тъй като отразява хармонията с Източника, той е щастлив, любящ и мирен. Скептиците могат да го нарекат сълзлив и сантиментален. На тях ще кажа: може и да си струва да бъде сълзлив и сантиментален за някои хора, ако това е необходимо, за да се

www.izvorite.com 37


създаде по-добър живот, повече любов в отношенията, по-сполучливи и по-смислени дейности и мирен свят, в който да живеем.

Чудото тук е, че Висшият Аз винаги е налице и е открит за общуване, без значение дали разбираме това или не. Нашият съзнателен ум е този, който не винаги осъзнава това духовно богатство. Пак ще повторя - ние сме това, което осъзнаваме. Когато откриваме и разширяваме съзнателното си усещане, ние ставаме по-многостранни и по-възприемчиви човешки същества. Когато сме предубедени, ние ограничаваме съзнанието си. А това ще рече, че стесняваме своя потенциал на една непрекъснато разширяваща се и проявяваща се искрица от Божествения Източник.

Започваме, като настроим себе си към Божествената енергия на своя Висш Аз. И отново - всяко външно преобразование започва с вътрешна промяна. Когато съзнателният ум осъзнае този Висш Аз, се извършва едно съживяване. То се чувства не само с ума, но и с тялото. Това раздвижване е подмладяващо, точно както когато сме вдъхновени или имаме хубава идея, или усещаме любовта. Това е едно съживяване, защото се добираме до един бездънен кладенец на духовни възможности. Макар че той не е физически, той ни повлиява физически. Той е отвъд физическото, но знаем, че съществува. Той е метафизичен.

Аз го усещам като един вид радостно благополучие. Първия път, когато се свързах с Висшия си Аз, бях изпълнена с чувство на любов. Работех с Крие Грискъм от Ню Мексико, която прилагаше духовна акупунктура. Лежах на масата, напълно отпусната, и позволявах на картините да се появяват в ума ми. За известно време си мислех, че сама си измислям всичко - че аз си съчинявам образите, които виждам. Как и защо например би ми хрумнало да си представя малко дете (самата аз), блъснато от фургон, управляван от един мъж (един артист, с който някога рабо-тех), не зная. Всеки път, когато се усъмнявах в логиката на картините, те изчезваха. Тъй като целта, която си бях поставила, бе да достигна до вътрешните части на своето същество, скоро стигнах до заключението, че си губя времето, като се съмнявам, оспорвам и отхвърлям вижданото в мен.

Така оставих образите да се появяват, без да ги преценявам. След една поредица от бързо следващи спомени от

минали животи, доколкото мога да ги определя, осъзнах, че ходът им се забави и нещо подобно на форма със златисто-меден цвят се появи в средата на моето същество.

Останах без дъх. Не казах нищо. Но в същото време Крие точно описа това, което виждах в себе си! Това бе една могъща форма, стояща тихо в центъра на вътрешното ми пространство и гледаща ме с абсолютна любов! Фигурата бе много висока, едно човекоподобно същество с дълги ръце и най-доброто лице, което някога бях виждала. Косата бе златисто-червеникава, а чертите - изострени. Фигурата повдигна ръцете си и ме подкани да я приема, казвайки: „Аз съм действителният ти"! Чух думите вътре в сърцето си и знаех, че са истина. Сълзи се стичаха по бузите ми, когато започнах да провеждам вътрешен разговор с това същество, което ми каза неща за мен самата, които отдавна исках да узная. Задавах

www.izvorite.com 38


въпроси за хората, за брака си, за семейството си (как са били свързани с мен в миналото), за професионалната си кариера и т. н. Зная колко абсурдно звучи това на хората, които вярват, че действителността съществува само извън нас. Но повярвайте ми, когато за първи път се доберете до вътрешната си същност, това значително ще преобрази завинаги виждането ви за вас самите и за вашия живот.

Връзката с моя Висш Аз ме промени. Знаех, че вятърът на промяната, преминаващ през мен толкова настойчиво, просто е проправял пътя, за да разбера най-сетне, че вътрешно съм свързана завинаги с нещо така величествено, възхитително и вълнуващо, че всъщност никога отново няма да бъда самотна или нещастна.

Една от най-големите радости в живота ми, ако не даже най-голямата, беше процесът на скъсяване на разстоянието между физическото и съзнателния ми ум от една страна и нефизическото и свръхсъзнателния ми ум от друга; между това, което духовното ми съзнание чувства и усеща, и това, което то може да прояви физически. Връзката с моя Висш Аз ми помогна да скъся това разстояние.Тогава осъзнах, че всичко, което правя във физическото измерение, започва в началото като идея в духовното измерение.

Настройването към моя Висш Аз породи в мен едно разширено самоосъзнаване, което автоматически ме доведе до разширено виждане и по-задълбочено разбиране на другите. В същото време достъпът до Висшия ми Аз създаде усещане, че съм в хармония с всемирния дух, и така достигнах до едно по-добро схващане на идеята, че всички сме едно.

Скъсяването на това разстояние може би е най-важната връзка, която съм осъществила в живота си, защото тя ми позволява да се чувствам силна и да трансформирам разбиранията си за външния свят, в който съм избрала да живея. Разширявайки схващането си за себе си, аз преставам да се чувствам толкова безпомощна и измамена и осъзнавам много добре, че мога да преобразя каквото поискам, като първо преобразя себе си. Тази промяна започва вътрешно.

Всеки ден на някакво ниво и по някакъв начин се опитвам да си напомня коя съм и откъде идвам. Подсещам се, че всеки човек на планетата без изключение притежава душа и Висш Аз. Старая се да не забравям, че наистина съм от значение за този свят и че това е валидно за всеки човек, когото срещам. И най-важното от всички напомняния: смея ли да вярвам, че имам една всезнаеща и интелигентна духовна енергия, действаща като мой Божествен водач, която е моята лична връзка с Бог? И че това е валидно за всички?

Може би самото ни съществуване зависи от усвояването на тази истина - истината, че всички сме частици от всемирната Божествена енергия, проникваща във всичко живо, и че право на всяко същество е да изиска да участва

в увековечаването на това чудо.Може би много от нас се чувстват смутени и объркани в личния си живот,

защото не сме свързани с енергията на индивидуалното си Божествено свръхсъзнание (енергията на Висшия Аз). Свръхсъзнанието, което е свързано с все-мирното съзнание, се движи с голяма скорост напред, разширявайки се и

www.izvorite.com 39


нараствайки точно както вселената се разширява и разраства. Усещам това. Всички можем да го почувстваме. Науката ни казва, че времето и пространството също се разширяват и разрастват. Но изглежда всичко става много бързо. Понеже ние дори не осъзнаваме тази връзка, не сме в хармония със скоростта на разширението. И тази липса на синхронизация причинява конфликти и хаос. Ако отворим съзнателния си ум за съществуването на Висшия Аз и свръхсъзнанието във всеки от нас, бихме живели в по-голяма хармония с вселенските енергии, които усещаме, че летят и се разгръщат пред нас. Понеже се чувстваме неспособни да вървим в крак с тях, често усещаме, че динамиката на живота ни е неудържима. Когато това стане, ние се смятаме за безпомощни и неспособни да се справим с положението.

Докато оставаме ограничени в осъзнаването си на вътрешното свръхсъзнание, ще считаме, че животът ни се е изплъзнал от ръцете, защото разширяващата се вселена и даже самото време ще продължат да летят с голяма скорост напред, без значение дали сме способни да вървим редом с тях или не.

Самата интензивност на преживяванията на всички ни се развива бързо. Онова, за което бяха необходими няколко месеца, за да назрее, сега избива за няколко дни. Емоционалните преживявания, служещи ни за уроци, се случват с такава скорост, че понякога ни замайват и чувстваме безсилие. Много хора дори въобще не разбират урока в отрицателните преживявания, защото не са имали възможност да проумеят това. В замяна на това те продължа-I ват да се чувстват измамени и безпомощни и в края на • краищата обвиняват другите за това, което сами са привлекли към себе си с цел да се поучат от него - дори и да не осъзнават този факт.

Смятам, че тази негативност може да се поправи, като се навлезе навътре, за да се познае и оцени истинската същност. Има спешна необходимост хората да разпознаят силата, намираща се в тях, и да разберат, че са искрица от Бог. Всеки всъщност има представа защо е тук и какви уроци научава. Всеки в основата си знае защо е избрал съпруга си, съпругата си, работата си, шефа си. Разбира защо е предпочел града и държавата, в която живее. Ако се вслуша внимателно в отговорите на Висшия Аз, ще чуе истината относно причините, поради които е избрал живота, който води, и целите, които си е поставил за този живот. Ако слуша внимателно, установи връзка и се приведе в хармония, в крайна сметка ще разбере кой е всъщност.

Никой не е сам в това търсене. Хората може и да не говорят много за него, но почти всички задават един и същ въпрос: „Как мога да се свържа с целта си?" Това е ключът, свързването - свързване с Висшия Аз, със Земята, с всемирния извор - със свръхсъзнанието.

www.izvorite.com 40


VIНОВАТА ЕПОХА И РАЦИОНАЛНАТА МИСЪЛОт съществено значение е да бъдем както в духовния свят, така и във

физическияЗа да намерим Бог в себе си, изглежда трябва поне да признаем неговото

съществуване. Възловият въпрос дали има Бог и ако има, къде е той, показва едно съществено различие между източните и западните мирогледи. Изтокът го търси вътре в индивида, а западът - навън. Източният мъдрец вярва, че Бог се намира в човешкото същество и е неразделна част от него. Западните религии твърдят, че Бог е отделен от човека, по-висш от него и че съществуването на божеството трябва да се приеме на доверие.

Но сега става нещо изумително и смайващо. Науката, която по традиция поддържа позицията „няма ли доказателства, значи няма и Бог" (а никой не е по-тесногръд от обикновения учен), сега открива, че се намира в едно много деликатно положение, в което трябва да признае: Да, има нещо, което не е нито енергия, нито материя, но нещо, чието съществуване сме доказали, но всъщност не можем да измерим, претеглим или видим. Защото ако се опитаме да го наблюдаваме, то се променя. Дори когато си мислим за него, то се променя! И това нито енергийно, нито материално, нито плътно нещо е елементът, от който е направена вселената. Каква дилема! Защото никой все още не е измислил как това хамелеонско „нещо" знае по какъв начин да стане планета или пудел.

Източните системи на мислене са склонни да отправят поглед навътре, за да намерят отговора. Той е свързан с дясната половина на мозъка: интуитивен, открит, способен да притежава противоположни идеи, без това да води до объркване. Традиционната западна система на мислене е ориентирана повече към лявата част на мозъка: линейна, логична и рационална.

Мисленето, характерно за Новата Епоха, е опит да се балансира между двете, като се премине отвъд линейното мислене на рационалните, за да се обхване дълбочината и размахът на интуитивните. Открила съм, че медитацията и уединението при навлизането навътре разтварят вътрешната ми вселена, при което предишните ми концепции за времето, за живота и смъртта, за самия Бог започнаха да ми се струват много ограничени. Това е едно освобождаващо и любопитно преживяване.

От научните книги, които чета, разбрах, че субатомната* квантова физика е открила един съвсем нов свят, който съвременните учени предстои да изследват. Отличната книга на Майкъл Талбот „Отвъд квантите" представя особено ясно и увлекателно сложните теории и експерименти на неколцина учени от Новата Епоха. Някои от техните заключения дават повод за размисъл по повод на „реалността" на действителността и за много противоречиви възгледи (поне в научните кръгове) за нещо, което може само да се определи като мистицизъм. Науката и духовността изглежда се срещат. Например Ален Аспект с опита си от 1982 г. доказа, че поне едно от двете заключения е вярно -или действителността, каквато ние я определяме,

www.izvorite.com 41


не съществува, т. е. ние я създаваме такава, каквато смятаме, че е, или че съществува общуване с миналото и с нашето бъдеще.

* Отнасяща се до частици, по-малки от атома. (Бел. прев.)

Биохимикът Рупърт Шелдрейк постулира наличието на едно паралелно поле (информационна паяжина), което той нарича „морфогенно поле", или М-поле, което отговаря за пренасянето на информация вътре в биологичния вид. Той нарича това движение на информацията „морфичен резонанс". Теорията му е подкрепена експериментално от едно изследване, провеждано от Уилям МакДугъл в про-дължение на тридесет и четири години, при което плъхове от напълно обособени и съвсем различни генетични линии научили новите полезни навици, които дотогава били притежавани само от една от групите. Думата „научавам" обаче донякъде заблуждава, тъй като тази ин4юрмация изглежда става достъпна за всички, щом определен брой плъхове я придобият. С други думи, информацията е попаднала в М-полето на плъховете.

Съществува и известният „ефект на стотната маймуна", което всъщност не е контролиран експеримент, а наблюдаван случай през 50-те години на остров Кошима. Изследователите, провеждащи различни проучвания върху местните маймуни, стоварили сладки картофи на плажа. Този вид маймуни никога дотогава не били виждали сладки картофи и макар че ги харесвали, съвсем определено не им допадала песъчливата им кора. Тогава една гениална маймуна открила, че може да ги измие, като ги потопи в морето. В началото няколко други маймуни, наблюдаващи това, направили същото, и по-късно били последвани от още неколцина други дейни миячи. След това съвсем внезапно всички наведнъж, цялото стадо започнало да си мие картофите. В същия момент други изследователи, намиращи се на отдалечени острови, съобщили, че и техните маймуни започнали да използват същия метод на миене.

Заключението е, че информацията, придобита от определен брой членове на някой биологичен вид, е нещо като точка на запалване - оттам нататък целият вид притежава тази информация. Новото познание е навлязло в тяхното М-поле чрез морфичния резонанс. Освен това, тъй като видът може да е разделен от големи разстояния, а всички потомци навсякъде също ще бъдат родени с това знание, когато Шелдрейк говори за М-поле, той има предвид една субатомна информационна паяжина, която обхваща и времето, и пространството. Освен това, напълно е възможно М-полето да е свързано със субатомното поведение на частиците, което винаги се проявява като движение към целостта, едно движение, което е в сила за всички форми и видове, включително и кристалите... В допълне-ние на това, М-полето може да обяснява способността на необособените клетки да определят от кои ще се образува ръка, от кои глава или нещо друго; а също и създаването на близнаци, т. е. на две цялости, когато една група от обобщени клетки се раздели наполовина.

www.izvorite.com 42


А съвсем наскоро, през 1984 г., неврофизиологът сър Джон Екълс, лауреат на Нобелова награда, оповести, че е открил нещо, което счита, че представлява биохимично доказателство за съществуването на човешката душа.

Може би трябва да си взема обратно думите за „тесногръдите учени".Много, много мъже и жени от света на науката сега разгръщат умовете си за

нови начини на мислене. През последните десет години изумителни научни експерименти разбиха остарели концепции и разкриха нови области за размисъл и проучване. Науката все още се плаши от думи като Бог и душа (въпреки сър Джон) и използва по-удобна терминология от рода на информация, а дори и всемирна информационна банка (учените не признават, разбира се, каквото и да е съвпадение между тази идея и системата за информация, позната като „Акашови записи"* на Изток. Това, което сега става, е сближаването на източния мистицизъм, който интуитивно приема толкова много, и на западния прагматизъм, който настоява за научни доказателства. Според мен тази Нова Епоха е времето, в което прозренията на Изтока и научната мисъл на Запада могат да се срещнат и обединят - най-сетне да се съчетаят. За мен и двете са необходими, а също така са желателни.

* Смята се, че в Акаша (санскр. - етер, етерна енергия) се „складират" всички изживявания и мисли. (Бел. прев.)

С това разбиране мога по-лесно да проумея как хората (в това число и аз самата) могат да си спомнят минали съществувания и да „проникнат" и видят бъдещето.

В своите пътувания открих, че преживяванията от този род се приемат на изток, докато тук, на запад, тези идеи все още смущават линейните ни представи за рационалността. Но и самата рационалност е едно неуловимо понятие. Ние „трупаме" информация, потвърждаваща нашите представи за действителността - т. е. виждаме това, което ни се иска, повлияни от наличните си знания. Въпросът за реалността всъщност става въпрос на възприятия, обучение и убеждения.

Как да сортираме многобройните нива убеждения и възприятия е въпросът, пораждащ нови подходи към истината в науката.

Една от основите в субатомните открития е представата, че в субатомния свят - основата на вселената - всяко нещо, без изключение, е свързано. Вселената е една гигантска паяжина от влияния, или информация, светлинни частици, енергийни модели и електромагнитни „полета на действителност". Всичко в нея, всичко, което сме, всичко, което правим, е свързано с всичко останало. Няма разделяне.

Това разбиране ни довежда до една от най-спорните идеи на философията на Новата Епоха: представата, че Бог е в нас и следователно, че всеки от нас е частица от Бог. Тъй като няма разделяне, всички ние сме богоподобни и Бог е във всеки от нас. Ние живеем в Бог и Той живее чрез нас. Ние буквално сме направени от Божествена енергия и следователно можем да създадем каквото поискаме в живота,

www.izvorite.com 43


понеже всички ние сътворяваме съвместно с Неговата енергия - енергията, която изгражда самата вселена.

Науката се опитва да установи чрез изследване на поведението на субатомните частици, дали човечеството сътворява действителността си с енергия от Божествения Източник или с някаква форма на всемирна „ин4юрмацион-на" енергия. Самият живот е създаден от тази енергия. Каква е тя в такъв случай? Ако в тази енергия има ред, равновесие и благоволение (както твърди науката), ако е свързана с всички оформи на живот, какво може да я отличи от това, което Новата Епоха нарича Бог?

Четейки за връзката между мистицизма и квантовата физика, бях смаяна, когато научих, че всеки орган в човешкото тяло има съответна енергийна структура, която науката може вече да определи. Органите са материя в електромагнитно енергийно поле, което Уилям Бър описа като „проект на живота". В пространствената връзка между молекулите в това поле те са относително по-далече помежду си, отколкото планетите във видимата за нас част на вселената. В такъв случай вселената в нас е по-голяма, отколкото вселената извън нас! Освен това според науката твърдостта на материята в действителност е мираж. Плът-ността на физическия ни свят е една голяма илюзия. Той не е такъв. Той е изграден от субатомни частици с молекулярна структура и те изглеждат солидни. Това наука ли е или мистицизъм?

Науката твърди, че има три основни компонента на всяко преживяване: време, пространство и материя. Когато съществува консенсус, че всеки от тези компоненти съществува, имаме това, което наричаме действителност. Така че за действителното съществуване на нещо е необходимо единствено съгласуване на възприятията. Според науката физическото измерение придобива реалност само чрез осъзнатостта на нашите понятия. Значи действителността всъщност е идея, която се превръща в илюзия на съзнанието.

Молекулите, които създават миража на физическата действителност, са организирани от електромагнитни енергийни вълни. Ако чрез „съзнателните си представи" променим честотата на тези електромагнитни полета, ние „се противим" (или изменяме) реалността. Примери за това са постиженията на йоги, които спират сърцебиенето си волево (т. е. със съзнателно намерение), ходене по огън, левитация (обръщане на полярността на тялото по отношение на гравитацията) и т. н.

Така че всеки от нас е живо, движещо се електрическо поле от енергия. То организира молекулярната структура, която възприемаме, и в себе си, и навън, и й дава вид на действителност.

Една от най-забележителните и красиви истини за субатомните светове е, че те имат склонността да се „придвижват" към по-голям ред. Всеки от нас е смес от честоти, която има нужда от хармония и съгласуване, чието естествено предразположение е да се движи към хармонията. Това съответствие, този ред се нарушава и изкривява от чувствата на страх, на гняв, на омраза и т. н. Тук точно е допирната точка между това, което смятаме, че сме, и субатомния свят, от който сме се създали.

www.izvorite.com 44


Осъзнаването на тази вътрешна динамика може да ни помогне да приведем в равновесие своите честоти. Когато това стане, самата „действителност" прекрачва обикновените ни разбирания и нейната форма приема измерение, което нормално не възприемаме.

Наистина себереализирали се и дисциплинирани хора с пълно самоосъзнаване могат да създадат антитела, лекуващи болести. Разбира се, това само по себе си е противоречие, защото напълно себереализиралите се хора рядко боледуват. Те възприемат себе си съвсем спокойно и непринудено. Степента на техния покой зависи от степента на тяхната духовна осъзнатост. Болестта в тялото, както опитът ми ме е научил, започва в самото начало с блокиране на енергията в духа. При мен всички мои проблеми започват в съзнанието ми. И когато се спирам и медитирам, когато навляза навътре и буквално „запитам" своя Висш Аз защо проявявам определен физически проблем, обикновено получавам отговор и той винаги е свързан с някакъв страх, отхвърляне или чувство на „незаслужаване". Опитвам се отново да се свържа с духовната хармония и с Бог. Ако успея, се оправям. Точно този аспект на мисленето, характерно за Новата Епоха - самолечението, - е стадий от по-високо ниво, очевидно далеч напред по пътя към пълното самоосъзнаване.

То изисква търпение и истинска конфронтация със собственото съзнание, което понякога може да е много болезнено, защото за това е необходимо едно от най-трудните човешки чувства: себеопрощението. Разбрала съм, че първо трябва да си призная, че съм уплашена или разгневена, или отхвърлена, или че се чувствам незаслужаваща внимание. Тогава вече мога да си простя за това, че съм си позволила такава дисхармония. Когато сторя това, лечението започва.

И така, тъй като и учените, и мистиците твърдят, че хармонията е естествена проява на нещата, опитвам се непрестанно да се подсещам, че имам правото и Божествения завет да отразявам тази хармония в себе си. Не е лесно в този свят, изпълнен със страдание, гняв и болка, но научавам, че ако работя върху себе си, за да се опитам да постигна хармонията там, това ще промени и физическото ми обкръжение.

Сега вече е възможно да се наблюдава и съпоставя как промяната в съзнанието повлиява на физическия свят. Човек, способен на това, работи върху заобикалящата го действителност, като манипулира собствените си полета с електромагнитна енергия. А това става чрез съзнателно подреждане на мисловните модели. Произтичащите мен-тални 4юрми променят физическата действителност. Така започваме да разбираме по какъв начин става възможно да сътворим собствената си заобикаляща среда чрез използване на мисълта и по-висшето съзнателно усещане.

Съвременната апаратура вече дава възможност да се измерят тези явления и да се наблюдават биологичните и психологични въздействия. В резултат на тези наблюдения някои учени вече изискват да въведем и съзнанието като фактор в научните изследвания. Поведението на наблюдавания обект се променя пряко от съзнанието на наблюдаващия. Няма изолираност. Ние всички оказваме неотделимо

www.izvorite.com 45


въздействие върху всеки друг човек и предмет наблизо и надалеч. Всяка клетка в телата ни, без изключение, реагира на електромагнитната информация от вселената във всеки момент от времето. Всичко е свързано - и това, в което има живот, и това, в което няма.

Това бе едно наистина задълбочено схващане, особено що се отнася до общественополитическата страна. Ако телата ни, изградени от вибрационни оформи, са в резонанс с „ин4юрмацията" или с „полето" на целия субатомен свят и всяка отделна вибрационна форма се движи към хармонията, тогава, когато сме в досег с тази хармония, се чувстваме по-спокойни. Изведнъж започнах да разбирам как духовното осъзнаване бе от значение за политиката и за обществото като цяло. Колкото повече съзнаваме собствените си електромагнитни полета, толкова по-цялостна ще е хармонията ни със самите себе си и с останалия свят в тази единна вселена. Колкото по-неосъзнати оставаме, толкова по-хаотичен ще продължава да бъде и животът ни. Всеки от нас е различен, понеже всеки е натрупал различна ин-формация в библиотеката на своите опитности. Но можем да осъзнаем по-добре съдържанието на този склад, използвайки различни техники за дишане, медитация, упражнения и визуализация. В усамотението, предлагано от тези практики, ние влизаме в досег не само с натрупаната информация в нас самите, но и обменът и споделянето с другите хора и техните преживявания става по-лесен, като по този начин връзката с тях и разбирането на разликите в начина на възприемане се осъществява много по-леко. Така по един по-достъпен начин ние разбираме как да постигнем мир с тези, които възприемат действителността различно от нас. Духовната технология и Физиката на Душата стават от все по-голямо политическо и обществено значение за мен.

Науката сега твърди, че ДНК молекулата е в действителност една антена и всеки код си има своя собствена дължина на електромагнитните вълни. Смята се, че кодът на ДНК носи в себе си паметта на расата от колективното подсъзнание и че ние сътворяваме физическото измерение с тези кодове. Ако това е така, мога да разбера как става възможно припомнянето на отминали животи. Виждам как източната мисъл се е отправила навътре в търсенето на източника на нашата човешка истина, докато западната мисъл се е обърнала към загадката за произхода ни чрез техническите науки. И двете системи са валидни.

Науката създава хипотези, прави наблюдения, а след това провежда опити, за да докаже или отхвърли. Когато има достатъчен консенсус по отношение на резултата, той става научен факт. Източният ум ще обърне внимание, че ученият създава това, което наблюдава, а следователно и това, в което иска да вярва. Западният учен ще трябва да се съгласи, че електромагнитните форми на неговите мисли са енергийни полета, които пряко повлияват на наблюдаваното от него.

Всеки воин на истината има свой собствен път. Учените и мистиците обаче са неразделими, тъй като те търсят твореца на великия замисъл, от който всеки от нас е една частица и към който всеки от нас допринася. За по-просто някои от нас наричат този велик замисъл Бог.

www.izvorite.com 46


Когато променя съзнанието си и включа и себе си в този Божествен творец, аз променям външната си действителност. Откривам, че колкото по-хармонична съм в духовното си съзнание, толкова по-толерантна съм към другите, по-мирна със себе си и по-способна да усетя естествените принципи на интеграция и хармония с всичко в творението. Ако не съм в съзвучие с духовната си същност, нищо не ми върви и се чувствам нещастна и разстроена.

Щом разбрах положителната логика, свързана с приемането на Божествената енергия в мен, това вече не ми се струваше като богохулство и не бе такава скандална нелепост за другите. Образованието ми, което ме ограничаваше, и тесногръдите ми мисловни системи всъщност ми пречеха да разбера по-дълбоката и по-истинска възможност за хармония и мир. Не искам да твърдя, че сега винаги се чувствам спокойна и в хармония. Но когато и да загубя равновесието си, аз търся тишината. Тя е необходима, за да възприемем в себе си истината за нашата Божествена същност. Можем да отделим мистерията от мистицизма и от техниката, ако си позволим да отделим време и да от-

крием тишината, осигуряваща ни връзката с вечната Божествена енергия в нас.

Не бих нарекла това нито „култ към себе си", нито користно, самоугаждащо, егоцентрично или самовъзвеличаващо занимание. Бих го нарекла оцеляване. Това е еволюцията. Това е фундаментална практичност. Тя е необходима за израстването, за прогреса и за една по-хуманно ориентирана техническа наука. Тя би ни помогнала да изясним намеренията си и да съживим целите си. Животът ни би се обогатил, а работата ни би намерила вдъхновение. Колкото по-спокоен и по-щастлив е всеки от нас, толкова по-добре ще се представя в живота. Ако е гневен, хаотичен и е загубил връзката със себе си, работата ни ще отразява състоянието на ума, неговото настроение.

Всичко това се свежда до убеждението, че всеки от нас притежава Божествената искрица в себе си. Хуманността ни към някой пряко отразява отношението, което имаме към себе си. А тази хуманност е свързана с любовта към себе си. Ако Бог е любов и всеки от нас притежава Бог в себе си, тогава всички ние бихме били по-щастливи и в мир един с друг, разбирайки, че колкото повече се стараем да се проявяваме по един божествен начин, толкова по-единен ще бъде светът.

Това е основният принцип в Новата Епоха. И науката е съгласна, че хармонията е естественият ред във вселената.

Започнете със себе си; познайте Бог в себе си и резултатът ще бъде признаването, и то с толерантност и любов, че всеки друг също така притежава Бог в себе си. С други думи, всеки от нас е частица от Бог, преживяващ приключението на живота.

www.izvorite.com 47


VIIДЪГА ОТ ИЗЯВИТова, което сме,Това, което преживяваме,Това, което можем да бъдем,Е огледален образ, На човешкото многообразие.По време на духовните си търсения научих за съществуването на една

специфична способност за съгласуване с определени вътрешни енергии, която промени и подобри представата ми за вътрепшата хармония. Хората още от древността са вярвали, че физическото тяло не е нищо друго, освен едно отражение на серия по^фини тела, изградени от енергията в него, и че тези фини енергийни тела отразяват вибрацията на Божествения Източник. Тази вибрация е огромната енергия, която е на наше разположение, стига да знаем как да я използваме.

Египтяни, китайци, гърци, индианци от Северна Америка, африкански племена, инките, ранните християни, индусите в Индия, будистите в Азия и днешните мистици и метафизици, които се намират навсякъде по света, споделят до известна степен едно общо убеждение: тялото е само едно физическо проявление на енергиите, които съвместно създават нещо съществуващо отвъд видимото само с просто око, и тези нива на съществувание, тези енергии и това нещо отразяват естеството на Бог и на вселената.

Взаимоотношението между човек и Бог е тема на най-прозорливите от всички учения. Древните школи са съсредоточили тази връзка в езотерични енергийни системи, разположени в седем центъра, намиращи се в човешкото тяло. Те са наречени чакри, което в превод от хинди означава „колела от енергия".

Точно както има седем нива на съзнание, седем възрасти за човека, седем цвята в спектъра на дъгата и седем ноти в музикалната гама на западния свят, така и в човешкото тяло има седем основни чакри. Не можем да видим душата и да премерим аурата на човека, нито да измерим тези центрове. Но знаем, че те съществуват.

Чакрите представляват фината анатомия на човека, точно както физическите органи представляват грубата структура. Финото и грубото са свързани. Съществуват седем жлези с вътрешна секреция, които съответстват на седемте чакри. По тази причина нашите тела (средството, чрез което проявяваме себе си) отразяват баланса или дисбаланса на фината и грубата анатомия. Докато се учех, непрестанно бях подсещана, че когато духовното е в лошо състояние, пренебрегвано или използвано неправилно, това ще се прояви и във физическия аспект - а ле обратното! Физическото (грубото) е отражение на духовното (финото).

Западната мисъл, обърната към рационалните доказателства, към измерването на прогреса чрез чудесата на техническото развитие, е загубила знанието за тези енергийни колела - чакрите. В действителност не зная дали въобще някога ги е съзнавала. Но древните учители от Ориента са били вещи в тези духовни техники. За щастие тези учения и разбирания намират ново признание на

www.izvorite.com 48


запад. Ще направя едно обобщение на наученото по време на моите пътувания из Индия, Далечния Изток и Хималаите.

Според учителите душата създава тялото в съответствие със законите на земното ниво, за да си създаде „дом" в това физическо измерение. По този начин физическото тяло дава на душата възможност да се съсредоточи във времето и пространството. Чакрите управляват тази физическа реалност, тъй като седемте центъра на съзнание са зоните, чрез които човек се докосва до себе си. В такъв случай те са и комуникационнно, и ръководно звено, свързващо духовната природа (Висшия Аз) и тялото, което душата си е създала, за да може да се изявява.

Тъй като тази човешка личност е средството, чрез което общуваме един с друг, познаването на чакрите и различните енергии, с които те ни свързват, е съществено за разбирането на смисъла на човешкото съществуване във физическия свят.

Помогна ми това, че гледах на тялото си като на музикален инструмент, съдържащ в себе си седем ноти, седем различни скорости на вибрация, и един спектър от седем цвята. Ако свирех само една нота или се съсредоточавах върху един цвят през цялото време, моят инструмент би бил монотонен и отегчителен. Но познанията как да работим с всички ноти, цветове и вибрации ни дават възможност да създадем хармонично и калейдоскопично произведение на изкуството. Научих, че мога да работя със своя инструмент и мога да сътворя мелодична музика за себе си.

Седемте енергийни чакри не се нуждаят от отваряне. Те винаги са открити, въртят се и са в пълна хармония. Нашите умове са затворени и не признават тяхното хармонично съществуване и значение. По тази причина ние не правим усилия да отворим чакрите, а работим за разгръщането на ума, за да можем да ги разпознаем. Ето защо основните стъпки в медитацията са толкова важни.

Нашата личност е продукт на познаването, което умът притежава, на „езика", или енергията на чакрите, и сме способни или ограничени, открити или затворени според степента на това познание. Колкото повече работим с духовното си измерение, толкова по-добре осъзнаваме чакрите и толкова по-хармонични и по-съсредоточени ставаме. Когато настроим съзнателния си ум към духовните енергии в чакрите, самият ум започва да се разгръща, осъзнавайки по-висшето си съзнание. По този начин чрез чакрите интегрираме напълно ума, тялото и духа.

Физическите ни науки разглеждат биологичните и физиологичните информационни модели като първоизточник на човешката личност, но когато съгласуваме чакрите си, ние добавяме и спомена за опитностите на душата си. Това дава възможност на личността ни да прояви, да покаже аспектите, които я правят уникална. Човек тогава се очертава като изява на душата: тялото е просто носител или храм, чрез който душата се преражда и изразява себе си.

Тъй като чакрите са съставени от енергията на душата, когато се настроим към тях, ние се привеждаме в хармония със специализирани центрове, които оформят характера и природата ни всеки път, когато навлизаме във физическото поле, за да се учим и упражняваме. Колкото повече сме в съзвучие с уникалните

www.izvorite.com 49


енергии в нашите тела, толкова повече можем да разгърнем съзнанието си към по-висшия източник, към който са свързани те и от който и ние, и те сме част.

Когато се свързваме към по-висшите начала, човешкото у нас премахва ограниченията си. Карл Г. Юнг твърдял, че чакрите са вратите на съзнанието в човека, точки, чрез които се възприема притока на енергия от космоса, духа и човешката душа; че те винаги са настроени към Божествената енергия, тъй като са творение на душата.

Древните учители подчертавали, че доброто здраве зависи от правилното съгласуване и функциониране на тези седем етерни енергийни центъра: обединяването на духа и материята се проявява като съзнание във физическото измерение и седемте чакри управляват изявата на съзнанието ни в тялото. Тогава как да отворим ума за енергиите от чакрите?

За да разберем смисъла на съгласуването на чакрите, необходимо е да разберем сферата на физическото съзнание, която всяка от тях представлява.

Според мен седемте чакри могат най-добре да се определят, като използваме основни думи, представляващи емоциите, свързани с всяка от тях. Когато свържем жлезите във физическото тяло с емоционалната страна на съответната чакра, функцията им става ясна.

Първата, известна още като основна чакра или чакрата-корен, се намира в основата на гръбнака и се определя като чакрата, управляваща разбирането на човек за физическото измерение. Тя е заземяваща, или с други думи го прикрепва към земята, поставя краката му стабилно на пода: тя е прагматична, свръхреалистична, чакра на „оцеляването", отговорна за баланса и за нагласата за борба или за бягство. Следователно тази чакра се проявява като надбъбречната жлеза и тя също управлява действието на бъбреците и гръбначния стълб. В езотеричните учения я възприемат с червен цвят.

Индуските ведически мъдреци твърдят, че тя също насочва енергията на човешката воля и че цялата система на човешкия организъм балансира върху тази опора. Тя е центърът на несигурността, където обитават чувството за самосъхранение, за собственост и материализма. За нея се говори като за чакра на оцеляването, понеже чрез нея усещаме страх и гняв, когато сме заплашени.

Тези отрицателни аспекти на самосъхранението водят до една интересна аномалия. Тъй като коренната чакра е заземена, нейната основна същност е в безопасност. Но личността, възпитана от процеса на еволюцията, се е научила да сигнализира за опасности, когато възприеме нещо като заплаха, и жлезите започват да произвеждат адреналин.

Един интересен факт, забелязан от изследователите, изучаващи поведението на животни в места, където не е стъпвал човешки крак, е, че те не смятат хората за опасност. Дори и сега дивите животни реагират на естествените си врагове само когато те тръгват на лов. През останалото време те съжителстват мирно на почтено разстояние едно от друго.

Възможно ли е, когато хората са започнали да ловуват и да ядат месо, връзката между жлезата и чакрата за оцеляване да се е развила по един изопачен

www.izvorite.com 50


начин? Интересно колко ли назад във времето трябва да се върнем, за да открием момента, в който хората са започнали да се страхуват от други хора? Това би било интересно за проучване, когато се развият по-големи умения за работа с чакрите, и може да ни помогне да си обясним някои от основните заплахи, които всеки от нас може да усеща.

Когато се научих как да работя с чакрите си, започнах да работя точно с тази първа чакра - червената, коренът и основата на системата от чакри при хората. Междувременно трябваше да науча къде се намират и какво представляват останалите шест от тях.

Втора е половата чакра, центърът на съзидателността, намиращ се в гениталните органи (яйчниците при жените и тестисите при мъжете). Тя е с оранжев цвят и ръководи отношението ни към другите, половия живот и възпроизвеждането.

Третата се намира в областта на слънчевия сплит. Като жлеза тя се проявява чрез панкреаса и управлява дейността на черния дроб, стомаха, жлъчния мехур, далака и някои аспекти на нервната система. Тази чакра е център за емоционалната чувствителност и личната власт. Цветът й е жълт.

Някои екстрасенси често споделят, че виждат как повечето хора с емоционална привързаност към деца или любими „губят" от третата чакра. Жълтият цвят изтича от своя център и изчерпва енергията на човека, изпитващ загриженост, чувство на притежаване и собственически интереси, свързващи го с обичания. Това не означава например, че не бива да се грижим за децата си. Но тази грижа трябва да е насочена към благополучието на детето, а не за собственическото ни чувство.

Тази трета чакра ни създава повече проблеми от която и да е друга, защото всъщност тя е „седалището на емоционалния живот". Поради неуравновесените емоции ни сполетяват язви, храносмилателни проблеми и неприятности с черния дроб, далака и панкреаса. Положителната и отрицателната енергийна полярност се помещават в чакрата на слънчевия сплит, която, когато е в равновесие, е биполярна, т. е. положителното (мъжкото - ян) и отрицателното (женското - ин) са в пълна хармония. Когато човек си скръсти ръцете пред гърдите, той блокира енергията на това потенциално равновесие, като заема защитна поза; или, казано с други думи, той предпазва чувствата си чрез кръстосване на ръцете.

Когато човек е надмогнат от емоции, автоматично следва един почти неволен процес, който наричаме плач. Когато сълзите се насъберат, ако им се даде воля, често следват ридания^ Това физическо действие води до един нежен, а понякога и не дотам нежен, масаж на слънчевия сплит. Плачът го поглажда и тогава той се отпуска и освобождава насъбраните емоции, които не е могъл да обработи дотогава. Когато „даваме воля на сълзите си", позволяваме на третата, жълтата, чакра в слънчевия сплит да възвърне равновесието си и да се освободи от емоционалния свръхбагаж.

Ако риданието не спомогне за това, понякога човек повръща. Това активира мускулите на диафрагмата. Тя представлява един сводообразен мускул, отделящ долните три чакри от горните четири. Повръщането обикновено изхвърля

www.izvorite.com 51


физическото проявление на онова, което причинява претоварването. По тази причина след хубав плач или след очистващо повръщане се чувстваме така „разредени" и уталожени! Това е защитен механизъм на тялото срещу емоционалното претоварване, превишаващо способностите му за обработка.

Четвъртата чакра се нарича сърдечна чакра. Като жлеза тя се проявява чрез тимуса. Тази чакра управлява сърцето, кръвта и кръвообръщението. Тя има силно влияние върху блуждаещия нерв, чието местонахождение е в мозъка, а също и върху имунната и ендокринната системи. Цветът й, който обикновено се вижда като зелен, зависи от нивото на гледната точка, от която се наблюдава.

Скоро след като започнах медитацията върху сърдечната чакра, разбрах, че ключовата дума бе приемането -приемане на другите и приемане на любовта в себе си. Често се казва, че когато се молим, говорим на Бог. Медитация има тогава, когато Бог ни говори чрез вътрешния Бог, използвайки свързващите енергийни центрове. Постигането на истинска медитация във всички чакри е пътят към пълния вътрешен мир.

Санскритската дума, с която се обозначава този сърдечен център, е анахата. Тя означава „това, което е винаги ново, това, което само се поддържа". Чрез нея ние се влюбваме. Инстинктивно, когато признаем привличането към друг, ние се придвижваме от сърдечната надолу към жълтата чакра в слънчевия сплит, отговорна за емоционалното интегриране, след това към ярката оранжева полова чакра, която се мотивира от любовта, и накрая до чакрата-корен, топлата червена енергия, вдъхновяваща ни да се установим, да се заземим някъде с този човек.

Източните мистици казват, че ние определяме личността си чрез сърдечната чакра, която те смятат за същността на душата. Душата произвежда „хормона на вечността", който, когато се изпита, поддържа в нас чувството на вечна младост чрез любовта.

„Хормонът на вечността" според учителите се отделя като енергия от сърцето, когато човек е влюбен. Този хормон на енергията поддържа всички по-долни чакри, в които чувстваме несигурност, жизнени нужди и страх.

Намирам за забавно, че никога не се „изкачваме в любов", а винаги „падаме в любов"*. Намирам, че това е интуитивното разбиране на привличането на душата, което първо се изживява в сърдечната чакра, а след това се излива надолу през енергийните системи на емоциите (третата чакра) и сексуалността (втората чакра), и накрая се закотвя в земята (първата чакра).

Петата чакра е тази на гърлото. Центърът й на дейност е щитовидната жлеза и тя управлява работата на белите дробове, гласните струни, бронхиалния апарат и метаболизма. Тази чакра обикновено се вижда в син цвят. Това е център не само на изразяването и общуването, но и на преценяването.

* Това е буквалният превод на английския израз fall in love, който означава влюбвам се. (Бел. прев.)

Намирам за много важно в наши дни да се работи с петата чакра, защото задачата при поддържането на свободната демокрация е личностна себеизява, без

www.izvorite.com 52


осъждане. Ние чувстваме импулс да казваме истината такава, каквато я виждаме. Но трябва да се стараем да правим това без осъждане, което да наранява другите. От друга страна, когато си спомним, че това, което виждаме в другите, е отражение на самите нас, склонността ни да порицаваме намалява. Така че, когато издаваме строга присъда за друг човек, всъщност ние оценяваме онези свои страни, които ни създават най-големи неприятности на самите нас. Намирам, че когато оценявам някого отрицателно, като изследвам това чувство в петата, синя чакра по време на медитация, обикновено достигам до по-добро разбиране на собствената си способност за общуване и по-правилна преценка какво да казвам и какво да не казвам на другите.

Шестата чакра се намира в центъра на челото. Тя е по-добре позната като третото око и се проявява под формата на хипофизата. Обикновено цветът й се вижда като индиго - наситен жизнен цвят, съставен от червено и синьо. В основни линии тя командва долната част на мозъка и нервната система, ушите, носа и лявото око, което е окото на личността.

Идеализмът и въображението са съсредоточени в шестата чакра, която също така отразява вътрешното виждане и управлява външната му изява. Мистиците казват, че за да се достигне до безграничните възможности на мисълта, необходимо е да се „погъделичка" хипофизата. Те постигат това чрез визуализацията по време на медитация. Съсредоточават се върху третото око и премахват ограниченията пред вътрешното си виждане.

Седмата чакра, или чакрата на темето, е разположена на върха на главата. Цветът й се вижда като лилав, а понякога - бял. Външно тя се проявява като епифизата и управлява дейността на горната част на мозъка и дясното око. В нея се намират съответствия на останалите чакри. Това е чакрата, която говори, заедно с други чакри, на безграничното съзнание и Божествената воля. Казват, че чрез нея в края на краищата човек достига до усещането за единение с Бог.

Горните три чакри образуват тъй наречения Златен Триъгълник, който представлява енергийна триада, отразяваща съвършенството на космическата хармония по един балансиран начин, и образува нервната система във физическото тяло. Осъществява се нещо като езотеричен изпомпващ ефект, при който три хармонични космически енергии се издояват през цялата система на чакрите и достигат до чакрата-корен, която заземява хармонията и това дава чувство на сигурност. Подкрепена по този начин, космическата енергия тръгва обратно нагоре през системата, докато отново достигне до чакрата на темето и цикълът завърши. Енергията е свързана, така да се каже, а веригата - цялостна.

За съжаление, при повечето от нас връщането на космическата енергия нагоре по системата на чакрите е блокирано или в половата чакра, или в слънчевия сплит, в силните ни чувства за привличане/лишение, или любов/притежание, необходимост/власт и т. н. Проблемът не се състои в това дали получаваме космическите енергии. Получаваме ги. Но сме склонни да им попречим да направят цялостното си пътешествие в този кръг на силата, като им позволяваме да заседнат във втората или третата чакри. Медитацията върху тези енергийни центрове помага

www.izvorite.com 53


да се освободи това блокиране. Резултатите често са удивителни. Но ще изследваме по-пълно тези медитационни техники по-натагьк.

Когато всички чакри се открият и настроят със съзнателния ум, съзнанието на човек се разширява и асимилира по-добре енергийните източници, от които можем да черпим добро здраве и щастие. Дебалансирането на чакрите (или по-скоро - дебалансирането на познаването на чакрите) смущава и блокира потока на енергия в съзнанието и това нарушава здравословното състояние на тялото.

Медитацията върху чакрите бе много важна за мен и всичко, което можех да науча за връзката им с физическото ми тяло, бе от помощ при работата с тези енергийни центрове. Научавайки как те ми влияят, разбрах и как допринасят за емоционалното ми израстване и развитие.

Философията, свързана с познанието на чакрите, включваше и периоди на израстване, измерени с години. Научих, че развитието на физическото тяло на човека по отношение на неговата душа се разделя на фази от по седем години. Всеки период включва емоционални въпроси, принадлежащи на съответните чакри.

Първите седем години от живота на човека засягат самосъхранението и инстинктите за адаптиране към опитностите от физическото измерение на земята. Човек се учи да лази, ходи, тича, яде и да приема физическите проявления на обичта, на прегръщането, на галенето и т. н. Развиваме чувството си на равновесие, докато физическата форма уверено стъпи на земята, според това доколко ефикасно са протекли тези емоционални преживявания, и след това се подготвя за заучаване - червената чакра-корен контролира усвояването на тези процеси.

През вторите седем години (от осем до четиринадесет годишна възраст) се развива сексуалността и това води до различни кризи, така че човек да развие субективния си ум, способността за творчество и за по-пълно осъзнаване на самоличността - сексът и самоличността се контролират чрез оранжевата, генитална чакра.

Третите седем години (юношеството до двадесет и една годишна възраст) са свързани с въпроси относно емоционалната връзка с другите хора, оценката на личната сила и използването на свободната воля - всички проблеми на младежката възраст се усещат чрез жълтата чакра на слънчевия сплит.

Четвъртите седем години (от двадесет и една до двадесет и осем годишна възраст) развиват отношението на човек към любовта - любовта към себе си и зрялата любов към другите - и способността за оценяване и вземане на решения в реалния живот. Чрез зелената сърдечна чакра човек решава през тези години доколко желае да е хармоничен в живота.

Петият седемгодишен период (от двадесет и девет до тридесет и пет годишна възраст) е етапът, в който човек оспорва и/или потвърждава мъдростта на своята себеизява и до голяма степен се справя с последствията от чуждите оценки. В този период ние осъзнаваме дълбоко, че от начина, по който се изразяваме, зависи как ще съжителстваме с другите хора.

През шестия седемгодишен цикъл (тридесет и шест до четиридесет и две годишна възраст) започваме сериозно да си задаваме въпроси относно своята

www.izvorite.com 54


духовна същност и връзката й с начина на живот, който сме си създали. Цялото знание, което сме придобили, започва да се превръща в един вид мъдрост и в тези години се решаваме да развием духовната си природа или потвърждаваме последствията от отбягването на този растеж.

През седмите седем години (от четиридесет и три до четиридесет и девет годишна възраст, или края на четиридесетте и петдесетте години) ние всъщност се опитваме да съединим себе си с нашето разбиране за Бог - т. е. да доведем външния и вътрешния си живот в едно хармонично единство с Източника. Това продължава до края на живота ни.

Можем да бъдем блокирани, да се запънем или да си навредим емоционално във всеки момент по пътя и/или в различни моменти по отношение на специфични аспекти на израстването. Всички сме чували например за вдетинен мъж или за момичето-жена. Задачата тогава е да се освободим от тези пречки на съзнанието, което автоматически ще ни избави и от проблемите във физическото измерение. И отново тялото отразява смутовете в душата.

Езикът на тялотоЕзикът на тялото, т. е. физическите прояви на вътрешните пречки (или на

тяхната липса, разбира се), сам по себе си е цяла наука.Д-р Ан Мари Бенстрьом от Ашрама в Калабасас, Калифорния, години наред

изучава „телесните типове", както тя ги нарича. Тъй като е специалист във физическата култура, тя самата започна да документира взаимната връзка между езика на тялото и бариерите в съзнанието на хората, с които тя се запознавала и общувала. Тя твърди, че в целия си опит нито веднъж не е срещала тяло, което не проявява, от физическа гледна точка, вътрешната нагласа на съзнанието, което то е приютило.

Човек с ниско набито тяло например най-вече.се интересува от оцеляването и от връзката на неговата личност с дома и семейното огнище и от материалната сигурност. Той е склонен към агресивност. При високия човек обаче действията са по-скоро ориентирани към бъдещето. „Ниските хора започват сами - казва Бенстрьом. - След това идват високите и поемат работата, за да довършат идеята".

Хора с крака, насочени настрани, имат енергия, насочена навън. Външният свят ги мотивира и те са винаги в движение, готови за път, и често не се спират да помислят какво оставят зад себе си. Такъв човек захвърля предупрежденията на вятъра и обещава много неща, без да се замисли как може да съхрани енергията си, за да постигне поне едно от тях.

От друга страна хората с насочени навътре крака са склонни да пазят енергията си, като понякога се спъват в собствените си добри намерения. Тези хора имат тенденция към инат, отбранителност и непреклонност.

Според Ан Мари смисълът на откриването на тези зависимости е в това, че промяната на телесната нагласа може да помогне за промяната на емоционалната нагласа. При работата й с хора, когато тя напомни на човек с извърнати навътре

www.izvorite.com 55


крака да ги насочи навън, това действие повлиява на вътрешното съзнание да бъде обърнато навън.

Целта на промяната на навиците на тялото е да се помогне на човека да открие „средния път", да постигне баланс в живота и да бъде по-съсредоточен. Ако човек може да установи къде са препятствията, по-лесно ще може да бъде насочен и към намирането на своите слабости.

Колкото по-голямо равновесие успяваме да поддържаме между мъжкото и женското (или ян и ин) в себе си, толкова по-красиви стават телата ни, тъй като те отразяват съзнанието ни. Затлъстяването в която и да било част на тялото означава неизразени емоции. Колкото по-андрогинни* ставаме, толкова по-малко мазнини ще задържаме. Тук думата андрогинен използвам не в смисъл на половите признаци, а по отношение на равновесието на мъжкото и женското начало в нас.

Съществува очевидна връзка между човешкото тяло и човешкото съзнание. Когато съзнанието се разшири, за да включи в себе си и приемането на езотеричната и духовна природа на човека, физическото тяло отразява това при-знание. Тъй като физическото следва съзнателното, ще е по-добре да отидем при източника на всичките ни физически проблеми, а не да лекуваме проявите, въпреки че лечението на симптомите може да ни позволи да се съсредоточим върху първоизточника.

Въпреки господството на общоприетите методи на медицината, нараства интересът към проучване на корените на съзнанието, които могат да ни предоставят и разрешение за физическите страдания. А те ни говорят директно чрез седемте чакри, проявление на които е физическото тяло.

Това, което ме привлича най-вече към този холисти-чен подход, е признаването и оценяването на баланса на енергиите в човек чрез разбирането, че представляваме нещо повече от физическото измерение.

* Андрогиния (от гръцките думи andros - мъж и gyne - жена) — лице с признаци на двата пола. (Бел. прев.)

VIIIМЕДИТАЦИЯ ВЪРХУ ЧАКРИТЕЛюбовта преобразява всичко, което докосне -израствайки в светлината и, се учимкак да обичаме и да бъдем обичани.Медитацията върху чакрите е упражнение на много нива и е изпълнена с

чудеса. Тя е свързана с вътрешно съсредоточаване (първата стъпка при всички медитации) и визуализация, а след това се прибавя и употребата на звук.

Тя е толкова трудна за обяснение, че най-простият подход, за който мога да се сетя, е просто да ви опиша какво правя аз с тази форма на медитация.

Тъй като вземам решението да се приведа в хармония, преди да стана от леглото и да започна деня, обикновено работя с чакрите веднага след събуждане.

www.izvorite.com 56


При това алфа състояние на съзнанието*, което е благоприятно за слушане на нашепваните отвътре напътствия и съвети, аз лежа в

*С преобладаващи алфа-вълни на ЕЕГ. (Бел. прев.)

леглото си и започвам с основната чакра. Представям си я с червен цвят и завъртам колелото, което „зная", че се намира в тази област. (Посоката на въртене не е важна. Някои хора предпочитат да визуализират пулсации.) Понякога „виж-дам" червеното на този енергиен център. Понякога не го виждам. Независимо от това приемам, че то съществува, и по този начин, с помощта на тази вяра, завъртам червената чакра по такъв начин, че понякога мога да усетя пурпурната топлина в центъра, намиращ се в основата на гръбначния ми стълб.

Тъй като тази чакра третира въпросите за свързването със земното равнище и разбирането му, след това насочвам съзнателния си ум към обединяването на емоциите, възникващи в живота ми, и сливането на съответните чувства с червеното, докато то е в движение. Понеже основната чакра управлява производството на адреналин, свързано с реакциите ни за борба или бягство, си позволявам да използвам успокояващото влияние на въртенето в случаите, при които изпитвам страх от нещо.

Запушването в тази чакра е признак, че човек е възпитан да се срамува, да се смята за незаслужаващ и да не може да разбира своите функции. Тези чувства трябва да се премахнат и уравновесят. След това, когато балансът е постигнат, предавам към Земята моето доверие, че тя ще се отнася към мен по същия начин, по който и аз се отнасям към нея. Това е процесът на заземяване.

Има дни, в които въобще не си мисля за Майката Земя и за смисъла на моя живот върху нея. Някои дни просто „гледам на кръв" и трябва да успокоя гнева си, като медитирам върху червения цвят на основната чакра. Когато се настроя към нея, яростта изчезва. Ако имам проблем с бъбреците си, медитирам по-дълго и завъртам чакрата с по-голяма скорост, защото тя е отговорна за дейността на бъбреците. Ако се чувствам ленива й ми липсва енергия, си представям надбъбречните жлези и въртя червената енергия към тях, тъй като знам, че основната чакра се изявява чрез тях. Не е необходимо да знаете точно тяхното месторазположение. Достатъчно е да знаете, че на някакво ниво това ви е известно.

Аз съм много волеви човек, така че когато приведа основната чакра (през нея протича енергията на човешката воля) в равновесие с по-висшите, по-езотерични чакри на Божествената вибрация, човек може по-лесно да се разбере с мен. С други думи, съчетавам червеното от основната чакра с лилавото от теменната и се чувствам по-добре. Когато забравя или нямам време да сторя това, мога да почувствам дисбаланса, а да си призная, хората около мен също го усещат.

След основната се придвижвам нагоре към втората чакра, която е оранжева и се намира в областта на гениталиите. Тя управлява физическата и емоционалната страна на съзидателността и сексуалността. Тя е център на физическия ни произход. От нея изтича творческата ни енергия и отношението ни към греха и вината.

www.izvorite.com 57


Медитацията върху нея ми помага да си представя как тези отрицателни нагласи се отмиват от ярка оранжева светлина. На едно подсъзнателно ниво осъзнавам, че червеният цвят на чак-рата-корен продължава да се върти, но вниманието ми е насочено към оранжевия.

Медитацията върху тази чакра е възникнала преди хилядолетия в индуските традиции, когато са смятали човешкото тяло за храм за изживяване на чувствена духовност. Партньорите не са гледали на отношенията помежду си като на такива, които ще приключат при смъртта им, а по-скоро като на свързани с Божествена връзка във вечността, която ще се изживее отново във физическото измерение, когато се вземе решение за ново превъплъщение. Затова непосредственото сексуално удовлетворение и сладострастието не са били основание хората да установяват полови връзки. В наши дни това прекалено често води до гняв, болка и обида.

Така е било през времето, в което тантризмът е бил на почит в древна Индия, когато, както споменават санскритски текстове, нито наличието на секса е събирало хората, нито отсъствието му ги е разединявало. В замяна на това двата живота са били свързани от едно по-голямо чувство на пълно сливане и съзидателност. Те смятали, че мъжът и жената са допълващи се преживявания на енергийни обмени и че втората чакра не е само център на сексуалността, а по-скоро място на „творческия живот и произход".

Медитацията върху втората чакра е начин да посрещнем собствения си страх от липсата на съзидателност и продуктивност. Ако я проведем успешно, тя може да ни свърже с фундаменталното разбиране, че тялото е една съвкупност от всемирни частици, която Висшият Аз е изваял, за да преживее физическо съществуване и да изпълни добре целта си за този живот. Когато тази мисия е приключена, частиците се разпръскват и стават част от Земята (върху която животът е бил изживян), която след време отново ги връща към вселената. При медитацията върху втората чакра ни става ясно, че Висшият Аз никога не се разрушава, а всъщност композира и самите частици, и симфонията на живота. Композиторът и композицията стават едно за известно време, но е възможно да разберем разликата между тях.

Когато си представям въртенето на втората чакра, ми харесва да използвам като образ един сочен портокал. Много е приятно, когато енергията на оранжевия цвят се разлива из половата система, тъй като тя уравновесява и пречиства всякакви усещания за конфликтност, объркване и безпокойство. Тъй като втората чакра управлява отношенията при интимни и творчески връзки, тази сочна оранжева медитация е много задоволителна.

Може би тук е уместно да спомена, че всички ние сме визуализирали и медитирали, без значение дали наричаме това по този начин. Например ако сме имали сексуални фантазии, това е визуализация. Ако сме си представяли това, докато то повлияе на тялото (оргазъм), тогава виждаме как умът може да окаже въздействие върху тялото. Процес от същия тип може да се използва, за Да се помогне при лечението на тялото.

www.izvorite.com 58


Въпреки че чакрите се въртят в собствения си цвят без намеса от наша страна, все пак е от помощ да усилим това чрез визуализацията. И още - не е чак толкова необходимо да „видим" цветовете, които се движат, колкото да си припомним „усещането" на техния вид. При всички случаи си спомняме вибрацията на цвета. Така че ако се затруднявам да си представя червено например, засилвам визуализацията със спомена на една яркочервена ябълка или пурпурен рубин, или онзи нюанс, който ми е най-приятен. Образът на това, което съм си избрала, е достатъчен, за да внуши реалност на цвета, върху който желая да медитирам. За всичко е необходим опит. Но с практикуването визуализацията на цветове става по-лесна.

Важно е да уравновесите третата чакра или слънчевия сплит, особено ако има някакво емоционално разстройство в живота ви. Това е центърът, който управлява отношението ни към личната власт, чувствителността и егото. Най-голямата пречка към нашия растеж и към балансирането на третата чакра е егото. То е свързано с опасението да не би да загубим нещо или някаква част от себе си, или някой друг. От този страх възниква нуждата да манипулираме, принуждаваме или по някакъв друг начин да контролираме хората в нашия живот. Когато се настроим по-добре към третата чакра, ще харесваме себе си повече, ще се чувстваме по-самоуверени и от това ще сме по-способни да разчупим ограниченията на отрицателното его.

Във взаимоотношенията, причиняващи емоционални тревоги, винаги са замесени личната сила и егото по отношение на чувствителността ни. Намирам, че когато си представям и медитирам върху жълтия цвят на чакрата в слънчевия сплит и насоча цвета така, че да проникне в средата на тялото ми, започвам да се отпускам и да „допускам" да стане онова, което трябва да стане. Успокояващото въздействие е със слънчевожълт нюанс и вибрацията, породена от емоционалното ми разстройство, затихва. Мазнините, които съм задържала в тази област, също започват да изчезват, защото тлъстините са възпрян и блокиран гняв.

Природата дава на всеки от нас необходимите лечителни средства, стига да се доверим на техните холистични способности. Освен това силата им зависи от вярата, която имаме в тях. Цветовете са с големи възможности и са приложими до степента, до която пожелаем да ги използваме.

Изкъпването на панкреаса, управляващ дейността на черния дроб, далака, стомаха и жлъчката, в жълта светлина е принос за успокояването и отпускането на нервната система. Злоупотребата, неправилната употреба и неупотребата на личната ни сила е директно свързана с равновесието на третата чакра. Много ми е интересно, че е голяма обида да наречем някого „жълт", което означава страхли-вец*; а всъщност това показва, че този човек не използва личната си сила поради несигурност. Когато съзнателният ум приеме, че третата чакра е уравновесена и се върти жизнеспособно, и я подкрепи в ролята, която тя изпълнява не само в живота на физическото тяло, но и в този на емоциите, въздействието е поразително.

* В английския език. (Бел. прев.)

www.izvorite.com 59


Жълтото е слънчев цвят. Слънцето е изворът на топлина и енергия. То ни кара да се чувстваме добре. Ободрява духа ни. Не можем да живеем дълго без топлата му жълта светлина. Възможно е чрез визуализация да създадем усещането на едно топло слънце в себе си, така че да вдъхнем увереност на чувствата си, като признаем съществуването на личната си сила, която е в сферата на влияние на центъра в слънчевия сплит. Когато направим това, стомахът, черният дроб, жлъчката и далакът се отпускат, вибрацията им е с по-равномерна честота и проблемите ни, свързани с егоизма, намаляват.

Като въведем и малко оранжево, ние сливаме съзидателната и половата енергия от_ втората чакра с чувствителността и личната сила от третата. Ако смесим и червено с тях, заземяваме по този начин разбирането си за емоционалния баланс, постигнат във физическото ни взаимодействие със Земята, което допринася за премахването на страха и другите конфликти, свързани с въпроса „борба или бягство", принадлежащи на първата чакра.

Многообразието на емоционални и физически въпроси, изразявани чрез седемте чакри, може да се модифицира, уравновеси и подреди чрез съзнателната игра с вибрациите на багрите от дъгата, като нашето тяло ще е инструментът за тази цел. Цветовете са ни на разположение през всеки момент от живота и действат и се въртят, без значение дали осъзнаваме това или не.

Ще повторя отново - ние сме това, което съзнателно усещаме. Да осъзнаем по-добре значението на системата на чакрите означава да осъзнаем по-добре собствената си вътрешна сила. А това води до разбирането на способностите на външната ни сила. Можем да създадем каквото си пожелаем отвън, като разберем, че силата е скрита вътре в нас. Играта на живота тогава се превръща в начина, по който създаваме външно тази сила, и по който я използваме, когато я придобием, а това ни води до разглеждането на четирите чакри над слънчевия сплит.

Тъй като четвъртата чакра управлява сърцето, когато медитираме и си представяме зеления й цвят, всъщност ние я стимулираме да направлява по-сполучливо чувството на любов, което съдейства за хармонизирането на имунната и ендокринната система. Излъчването от потока любов може да лекува цялото тяло.

Медитацията върху сърдечната чакра помага на човек да се научи да обича себе си и по този начин и любовта към другите хора възниква по-лесно. Самоувереността, произтичаща от това, носи със себе си един неуловим полъх, който ще бъде усетен от семейството, приятелите и колегите. От другите получаваме това, което вече сме видели и създали у себе си. Вътрешната сигурност създава сигурност и у другите. Всичко това е съсредоточено в сърцето.

Понякога, когато медитирам, започвам със сърдечната чакра, понеже всъщност всичко в живота ни произлиза от сърцето. Представям си зеленото като един брилянтен смарагд и си припомням, че Земята се нарича зелената планета. Вибрацията на този цвят облекчава и поражда живот. На Земята има повече зелено, отколкото който и да е друг цвят, понеже планетата трепти с живот.

www.izvorite.com 60


Понякога, докато работя с медитациите върху чакрите, преливам зеленото от сърдечната чакра в жълтото на слънчевия сплит, преди да придвижа сместа надолу към оранжевата и червената чакри. Има толкова много начини за игра с този вид цветова терапия, че тя става едно приключение в театъра на собственото ми съзнание. Скоро започвам да усещам разликите във вибрационната честота на цветовете и се опитвам да действам съобразно с това.

Цветовете на дрехите, с които се обличам през деня, определено въздействат върху съзнанието ми. Носенето на ярко зелено е едно категорично изявление, поради свързаната с него честота. Хората казват, че са позеленели от ревност, защото се чувстват лишени от внимание и любов.

Когато сме почервенели от гняв или страх, ние усещаме симптомите на синдрома „борба или бягство" на първата чакра. Обличането с червени дрехи в такива моменти само усилва това чувство, освен ако не се смеси с друг цвят. Противодействието със зелено от сърцето помага да се потуши гневът чрез вибрацията на сърцето.

Хубаво ще бъде всички да познаваме и да медитираме върху петата чакра, позната като чакра на гърлото. Тъй като това е центърът, чрез който общуваме и изразяваме себе си, той е отговорен и за формулирането на преценки за другите. Той също управлява и органите, които преобразуват въздуха в изразно средство: белите дробове, гласните струни и бронхиалните тръби.

Тъй като това е чакрата за преценка и за изявяване, по време на медитация тя помага буквално да се освободим от всякакви лоши чувства, които изпитваме към другите. Обикновено започвам, като се питам защо се чувствам засегната. Дали е поради неудовлетворени очаквания? Или горчивината, породена от отказ? Чувствам ли се измамена по някакъв начин? И така нататък. По толкова I много начини усещаме себе си отдалечени от хората, поради натрупване на гняв в собствения ни ум. Така се свързваме с тези хора чрез гнева, а това само задълбочава лошите чувства.

Да дадем воля на чувствата си звучи просто, а и наистина е просто, но не се постига лесно. Ние сме се обвързали с омразата или с гнева като с котва. И наистина, чувствата ни държат закотвени. Гневът ни създава едно драматично чувство, възпламенява ни, създава енергия, определя отношенията. Дори ни обвързва с подсъзнателния страх от онова, което ще запълни празнината, ако се освободим от него! Но когато успеем да се освободим от гнева, приижда облекчението, приижда любовта. Когато осъзнаем, че любовта е свързващото звено, съединяващо всичко, разбирано ме, че тя е каналът за общуване между душите, а не само между хората. Същите преценки, които сме правили и които са били отхвърлени от другите, сега ще бъдат разбрани и приветствани, защото новата енергия, стояща зад тях, е положителна. Разбираме по-добре всъщност кога да гово-рим и кога да не говорим и как да правим това по-авторитетно, понеже сме свързани с любовта.

Когато почувствам, че не са ме разбрали, медитирам със син цвят върху чакрата на гърлото, за да изчистя препятствията, които ми пречат да бъда по-ясна.

www.izvorite.com 61


Ако неразбирателството е в сексуалната сфера, смесвам и оранжево. Ако проблемът е от емоционално естество във връзка с личната ми сила, съчетавам жълто със синьото. А ако искам да бъда особено любеща, когато казвам на някого трудна ис-тина, прибавям сърдечнозелено към синия цвят.

Затрудненията в чакрата на гърлото може също така да се причинят от страх да кажем своята истина. Непрекъснатият стремеж да се харесаме на другите и жертването заради това на собствените ни виждания може да доведе до дълбоко неудовлетворение при общуването.

Всеки път, когато имам да кажа нещо неприятно за някого, преди да заговоря, се опитвам да си представя синьо, примесено с прекрасния зелен цвят на сърцето. По този начин аз не само им спестявам своята жестокост, но щадя и себе си, тъй като кармата неизбежно ще върне грубостта ми обратно към мен. Повечето пъти, разбира се, така съм се отъждествила с преценките си и с нуждата да ги изкажа, че забравям да сторя това. Голяма част от това може да се облекчи, ако медитираме върху всеки от цветовете на чакрите като пътека към чувствата, които желаете да проучите. Скоро осъзнаването ви ще се разшири до такава степен, че при прилагането на тези неща в живота ще откриете, че начинът, по който живеете, се подобрява. Това става, понеже вие съзнателно потвърждавате хармонията.

Според мен чудото във всичко това е, че винаги сме в хармония, без значение дали я осъзнаваме или не, но само чрез съзнателното потвърждаване, само чрез преднамереното приемане на естествената хармония можем да получим нейната сила. Ние сме онова, което съзнаваме.

Шестата чакра е третото око или чакрата на лицето. Тя се намира зад центъра на челото, една съвсем видима област. Тя управлява начина, по който се представяме на света. Ако лицето ни е измъчено от грижи и безпокойства, можем да го успокоим, като медитираме върху индиговия цвят, което ни позволява да се съгласуваме с вътрешното си виждане, с идеализма в себе си, с въображението си. Понеже чакрата на третото око се проявява външно като хипофизата, тя управлява голяма част от долния дял на мозъка и нервната система. Тя контролира също и всички прииждащи и излизащи мисли и виждания. Това е центърът на окото на съзнанието.

Вътрешната енергия може да се използва по какъвто начин поискаме. Нашият избор на мисли определя външната й изява. Чрез третото си око можем да впрегнем и да дирижираме вътрешната си енергия, дадена ни от Бога.

Аз използвам медитацията върху третото око (шестата чакра), когато желая да проявя своите виждания навън. Възможността да рисуваме живота си с цветове и чувства е безгранична и колкото повече работя с духовните метафизични елементи на вибрационната енергия, толкова повече постигам и толкова по-приятно става.

Седмата чакра има най-високата честота на вибрация. Виолетовият цвят трепти по-бързо от който и да е друг единичен цвят, което е съвсем логично, тъй като теменната чакра е центърът за крайното Божествено единение. Колкото по-високо отиваме, толкова по-ясно можем да видим откъде сме дошли. Това е истина и за физическото, и за духовното измерение.

www.izvorite.com 62


Погледнато от най-горната чакра, гневът отстъпва на разбирането, омразата - на любовта, а чувството за собственост - на свободата.

От тази гледна точка лесно се вижда как по-тъмните емоции като страх, потиснатост, омраза и други изсмукват енергията ни, което накрая води до болести.

Проблеми, които дотогава са ни се стрували огромни, сега ни изглеждат глуповати, не защото те са се смалили, а защото ние сме по-големи от тях.

Виждането на съществуванието ни в тази нова светлина ни дава неограничени възможности. То развива също и чувство за състрадание към онези, които все още не разбират това. Виждате себе си в тях и си припомняте колко трудно е било. Действията на хората винаги са определени от начина, по който те виждат себе си в света.

Казано е, че когато човек види виолетовия пламък, той е в пълна хармония с Божествената сила в него.

Когато почувстваме необходимостта да одухотворим някоя от „по-ниските" чакри и съответните им емоции, трябва да съчетаем и виолетовия цвят във визуализация- / та и медитацията си и същевременно да включим и осъзнаването на Божествената честота, която той представлява. Важно е да се съсредоточим не само върху цветовете, представляващи чакрите, но и да интегрираме тези цветове със свързаните с тях емоции, които се стремите да разрешите. В края на краищата езикът на цветовете може да лекува. По този начин основата на лечението е успешното съгласуване на съзнателния ум с духовните центрове.

Когато чакрите ми са настроени и пречистени, обикновено комбинирам всички светлинни честоти на всеки цвят и над главата си представям една ярка и брилянтна бяла светлина. Бялото е комбинация на всички честоти на светлината.

Бялата светлина, описвана от много хора при опитностите извън тялото, може да се каже, че представлява смес от всички емоционални честоти, които, реализирани правилно, се превръщат в субстанцията на Бог.

Затова, когато се заобиколите със сфера от бяла светлина, всъщност вие се обграждате с Божията светлина, в центъра на която сте винаги закрилян, обичан и от своя страна също обичащ.

И още веднъж, вие се превръщате в това, което си представяте, че е Бог.Може да изглежда неприемливо и неуместно да се говори за техники за

визуализация и медитация в един свят, който изглежда така безнадеждно беден на духовни познания, но точно по тази причина тези техники за духовна дисциплина стават все по-належащи. Без приемането и съзнателното усещане на непризнатите духовни техники ми се струва, че все повече и повече ще се отдалечаваме от целта на живота си. Да сме изолирани от познанието за своята съдба и цел е наистина нещастие.

Увеличава се броят на онези, които проумяват това. Все повече хора гледат на себе си научно, социално, политически и икономически не само като на същества с физическо и интелектуално измерение, но също така и с духовно. Може би дори в основата си - като духовни същества.

www.izvorite.com 63


Сега сме в епоха на просветление, а това означава „да притежаваме знания за". Притежаваме все повече знания за себе си. Няма значение дали човек е християнин, мюсюлманин, индус, евреин или атеист. Можем да се доберем до едно съкровище от познания. Личността има собствено отношение към Бога в себе си, без значение към коя църква принадлежи. Вътрешната сила не се използва, а тя е достъпна за всички, които я търсят по някаква причина. Нито една от институциите ни не се обръща към тази истина. Всеки човек има правото и дълга да използва непознатото знание за вътрешното съгласуване и хармония. Ние сме на кръстопътя на съчетаването на физическото и духовното, а ролята на съзнанието едва започва да се разбира.

Време е духовните техники специално да се разберат и преподават. Използването на медитацията върху чакрите позволява на човек да погледне света, съществуващ в него, и да извлече полза от това. Откриването на вътрешните пътища позволява съприкосновението със силата, но тази сила е достъпна само чрез любовта.

Любовта е дума, която всички употребяваме, а и злоупотребяваме с нея. В кръговете, където се извършва духовното търсене, това е дума, повтаряна по-често от всяка друга. Необходимостта от начини за свободно даване и получаване на любов в основни линии е тази, която мотивира духовното любопитство. Смятам, че всички копнеем да задоволим тази нужда.

Имах близък приятел, който умираше от СПИН. Той се приспособяваше към ставащото с него и преминаваше през различни фази на неприемане и приемане на съдбата си.

На Разпети петък през 1988 г. той ме повика и ми зададе въпроса: „Как приемаш любовта на другите? Намираш ли я за болезнена? Можеш ли да я допуснеш в себе си?"

Не знаех как да му отговоря. Никога не бях мислила за любов, основаваща се на неизбежността от смъртта. Не му ли се иска на човек да се изолира в такъв случай? При тези обстоятелства какво означаваше любовта? Опитах се да се сетя за някоя подобна ситуация, която може да ме насочи към подходящ отговор.

Спомних си баща си, когато той беше на смъртно легло. Изглеждаше толкова спокоен, толкова готов да ни напусне. Не можеше да движи ръцете и краката си, но успяваше да говори по малко, много бавно. Никога няма да забравя как ме погледна в очите и каза: „Нищо друго не е от значение, освен любовта... нищо на света... нито притежанията, нито славата, нито дори това, което правиш. Само любовта".

He каза повече. Но от тези думи и от погледа му разбрах нещо величествено, нещо по-голямо дори от това, на което ме бяха научили духовните ми изследвания.

А сега друг близък се опитваше да проумее същия въпрос. Но неговата нагласа бе съвсем различна от тази на баща ми. Не можех да открия какво друго да кажа, освен: „Да, винаги приемай любовта".

Разпети петък отмина, а също и следващият ден. На Великден се събудих сутринта, сама в къщата си на северозападното крайбрежие. Небето бе облачно.

www.izvorite.com 64


Дъждовните капки блестяха по високите дървета пред прозореца ми. Изведнъж един лъч слънчева светлина се провря през облаците.

Запитах се: „Какво всъщност означава Великден?"Станах и излязох навън. Слънцето се бе скрило и започна да вали; в началото

пръскаше леко, а след това се превърна в порой.Реших да поплувам на дъжда. Във водата си мислех за любовта. Как би се

чувствал човек, когато обича напълно, цялостно, през целия си живот - в началото неудържимо, настоятелно, с измъчващата нужда на младостта, след това с взаимността на зрелостта - богато и изпълнено със сила и с приятни моменти, и накрая благата и трайна любов на старостта. Мислих си за всички останали видове любов, които съществуват, незадаващата въпроси, изцяло отдадена същност на обичаното домашно животно, радостната невинност, произтичаща от любовта към своите деца, щастливото и привързано уважение между приятелите, често съпроводено с истинска преданост - Боже мой, светът бе изпълнен с любов. Не зная колко време изтече. Дъждовните капки падаха върху главата ми като изстудени мъниста. Дойде ми на ум, че е възможно да затопля всяка от капките с любов. Опитах се да изолирам всяка от тях и като се приземяваха, им се наслаждавах и ги оценявах и обичах с едно топло приветствие. Скоро разбрах, че не осъзнавам хлада. Бях променила преживяването на студа, като го бях възприемала като топлина.

Това бе едно малко откровение за мен. Излязох от басейна и се изправих, очаквайки още дъжд по тялото си. Вместо това, като по сигнал от някой велик осветител на небето, се показа слънцето, а дъждът спря. Това стана толкова внезапно, като при излизането на сцената в светлинния кръг на прожектора, че усетих как цялата се усмихнах.

Насочих се към къщата, без да мисля повече за това. Облякох се и се приготвих да взема със себе си и кучетата на една разходка надолу по планината до реката. Слънцето светеше и се очертаваше една прекрасна великденска екскурзия.

Излязох навън, кучетата скачаха и се въртяха около мен и като направих първата крачка надолу по планинската пътека, слънцето не само че изчезна, но един голям дъждовен облак се оказа над нас и изля цялото си съдържание на земята! Преди малко дори не бях забелязала наличието му. Макар че посрещането бе променено, не можех да не се разсмея. Повиках Султан и Шинук и се върнах обратно. Щом затворих вратата, слънцето отново се показа.

Бях любопитна и веднага изведох кучетата отново навън. И без забавяне, като по сигнал, слънцето се скри и дъждът пак заваля. Природата на криеница ли си играеше с мен или това бе просто едно съвпадение?

Върнахме се, тичайки. Слънцето се показа. Излязохме навън и започна да вали. Напред-назад, напред-назад. Започна да ми прилича на водевил. Кучетата се объркаха. Но не се отказаха и игриво ме следваха навътре и навън, от което се и задъхахме.

Най-сетне отново излязохме. Но първо застанах на върха на планинската пътека и изрекох на глас: „Играеш си с мен, нали? По случай Великден"! Не знаех на кого говоря и всичко бе толкова абсурдно, че започнах пак да се смея. Слънцето

www.izvorite.com 65


заблестя! Все едно, че природата (Бог... или нещо друго) имаше нужда от оценяване на способностите му и щом това стана, вече не бе необходимо да си служи с трикове.

Тримата отново тръгнахме надолу по планината. Лек ветрец подухваше над главите ни. Кучетата тичаха пред мен, а аз се върнах обратно към мислите си за любовта, за Великден и за природата.

Може ли човек да усети абсолютна любов, започвайки от природата?Вървях край реката в продължение на един час, а след това тръгнахме нагоре

по планината. Слънцето, като един оранжев балон, си играеше на гоненица с облаците, пропъждайки ги, когато някой от тях се приближаваше наблизо.

Докато вървях бавно нагоре по стръмната планинска пътека, виждах колко лесно кучетата се изкачваха по височините с четирите си крака и разумно построените си тела. Изглежда за тях нямаше болка, силният им организъм откликваше с естествена лекота на терена. Мен ме боляха краката, сърцето ми биеше силно и отново си напомних всъщност колко съм мързелива, защото по принцип не обичам физическите упражнения, които ми причиняват болка. Тогава, в светлината на преживяното сутринта, нещо ми дойде на ум. Защо да не се опитам да обичам болката? Защо да не оценя това преживяване с всеки свой мускул и сухожилие? Или да почувствам какво прави всеки от тях и да се съсредоточа върху феномена от съгласувани движения, който всъщност е моето тяло? Започнах да променям схващането си относно трудността на изкачването. Казах си, че с всяко движение аз все по-добре осъзнавам как е построено тялото ми и без любовта на това разбиране дори не бих знаела, че притежавам тяло. Погалих болката, по-чувствах действието й, приветствах я. Поотделно изолирах всеки мускул и сухожилие и обичах усещанията, идващи от тях, по същия начин, по който бях обичала усещането от всяка студена дъждовна капка на главата си.

Скоро осъзнах, че съм забравила, че се изкачвам. Всъщност движенията ми бяха енергични, леки, безпроблемни и съобразени с терена. Промяната в действителността, съпровождаща промяната на гледната ми точка, бе наистина удивителна.

Насред това преживяване се сетих за приятеля си, болен от СПИН. Тялото му лежеше неподвижно, без никаква енергия. Ужасните и противни симптоми смазваха неговия дух. Той се ядосваше на себе си, защото си позволяваше това - нещо повече, защото го беше създал. А също и на лекарите, понеже не можеха да го излекуват. Да му кажа ли какво бях направила току-що? Мога ли да имам дързостта да му кажа да се откаже от гнева си? И да опита да се излекува чрез любов към себе си? Не би ли било възмутително и обидно да му намекна, че поемането на отговор-ността за ужасната му болест може да е първа крачка в лечителния процес и че може да се окаже възможно да разбере и даже да обича своето решение? Можех ли наистина да му кажа, че борбата с омразата не е разрешението, а отпускането в абсолютната любов може да увеличи шансовете му значително и приемането на любовта на другите може буквално да се окаже лекарство? Знаех, че ако поне успея

www.izvorite.com 66


да го убедя да приема ужасите такива, каквито са, това ще ги направи много по-лесни за понасяне.

Достигнах върха на планината. Слънцето все още блестеше ярко. Застанах за момент, вдишвайки свежия, напоен със слънчева светлина ветрец, и си мислех: „Господи, какъв късмет имам". А след това: „Любовта е може би смисълът на Великден". Разтворих ръцете си и казах: „Благодаря. Мисля, че разбрах нещо за лечителната сила, която има усещането на любовта".

Като че в отговор съвсем изневиделица се намерих насред кристална буря с градушка, която падаше едновременно с блестящото слънце. Хиляди топчици блещукащи ледени диаманти искряха, танцуваха и светеха като ярка завеса, която нежно ме обгърна. Бях в един фееричен свят, който ми показваше чудесата на природата, достъпни, когато се отворим за тях и се вслушаме. Протегнах ръце, за да уловя падащите диаманти, усещайки ледения им допир с дланите ми. Погледнах нагоре. Точно над себе си, през носената от въздуха завеса и от другата й страна, наблюдавах как се образува една кръгла дъга.

Ето ги, седемте цвята се появяваха с първична яснота. Това бяха същите седем цвята, които се отразяваха и в мен. Стоях неподвижна, обзета от благоговение за момент, и попивах изяществото около себе си. Един по един, запо-чвайки с червеното в долната част на дъгата, гледах всеки цвят, докато накрая стигнах до виолетовото на върха.

Природата говореше. Позволих на посланието да достигне до мен. В началото си мислех, че ще се разплача. Но открих, че се усмихвам и сияя вътрешно. Влязох в къщата и се обадих на приятеля си. Говорихме за чакрите и той започна да медитира и да работи с тези естествени, хармонични и непознати енергийни центрове в тялото си.

Той живя почти половин година повече, отколкото лекарите очакваха. Преди окончателно да стигне края, той каза на мен и на други близки приятели, че големият урок, който той бе научил от болестта си, е да си позволи да приема обичта. Той никога не бе имал проблеми с даването на любов. Неговият проблем бе да си разреши да вярва, че другите наистина го обичат. Тъй като той не желаеше да се подхрани с любовта на другите, тялото му отразяваше това лишение.

Една вечер, на последния му рожден ден, най-близките му приятели се събрахме във всекидневната му, за да се сбогуваме. Наблюдавахме го как влиза в стаята, горд и елегантен с атлазения си халат и копринената пижама. Той седеше тихо в средата на групата, докато, един по един, ние изказвахме любовта си към него. Той прие нашия дар с открито сърце, примирен със съдбата си. Той бе най-сетне в мир със себе си.

След като ни напусна, тези от нас, които бяхме с него онази вечер, осъзнахме, че сме формирали ядрото на едно ново семейство, образувано около разбирането, че нашият приятел, който щеше така да ни липсва, е бил един от най-добрите ни учители. Най-големият му урок ли? Да се научим да обичаме себе си и да приемем любовта на другите. Не чакайте да бъдете сполетени от смъртоносно заболяване, за да почувствате, че заслужавате любов.

www.izvorite.com 67


КРИСТАЛИНебцето ни, усещащо вкуса на живота,е безчувствено, понеже сме забравиликак да мечтаем.Първия път, когато някой ми даде естествен кварцов кристал, аз го положих в

дланта си и го разгледах. Бях пленена. Той бе не само красив - притежаваше измерения в измерения, отражения в отражения. Погледнах го срещу слънцето и си позволих някак си да навляза в него. Той беше с шест страни и бе като призма за слънчевата светлина, пречупвайки я в седемте цвята на дъгата.

Той означаваше много за човека, който ми го подари. Държейки го в ръката си, се чувствах неинформирана и неразбираща. Какво, освен красотата му, бе значението на този минерал, който изглежда можеше да общува с много хора? Разбрах, че немалко от тях си подаряват един на друг кристали. Имаше с всякакъв цвят и форма. Какво означаваше всичко това? Започнах да чета книги за крис-талите. Открих, че се срещам с хора, които наричаха себе си „работници с кристали". Познанията им изглеждаха огромни и подробни.

Ето част от това, което научих.Земята е едно живо, дишащо, еволюиращо същество, подобно на нас. Тя има

силови полета, изградени от фини енергии, точно както и ние имаме. Притежава вени и артерии от минерали и вещества, които пренасят със себе си складове от енергия и получават и излъчват непрекъснато. Кристалите, както научих, са минерални приемници и предаватели на космическа енергия, заровена в земята. Докато четях и учех за тези камъни, разбрах, че където и да има земя, считана за свещена, под нея се намират големи находища на такива минерали. Във 4юлклора и сред индианските племена се смята, че кристалите усилват жизнената сила от Великия Дух. Живеещите в планините твърдят, че те предават космическите тайни на хората и съхраняват мисловни форми и важни загадки от миналото... Учех се, слушах и се чудех. Знаех, че кристалите усилват звуковите вълни в радиоапаратите и светлинните вълни в телевизионните приемници. Биха ли могли те също да усилват и мисловните вълни на съзнанието в приемния апарат на човешкия мозък? Не бяха ли те всъщност живи изяви на космическото съзнание?

Когато бях в Египет, научих, че в епохата на фараоните древната функция на тези скъпоценни камъни е била да лекува и да дава възможност за засилване на всяка съответно оцветена чакра по време на медитация. Стойността им се е повишавала през вековете. Те изглежда са скъпоценни не само защото са редки, но и защото са били необходими като лечителни средства. Рубинът, както научих, е бил използван, за да лекува проблемите, управлявани от червената основна чакра. Топазът и червеникавият халцедон са се употребявали за проблемите на оранжевата полова чакра. Жълтият сапфир и жълтият кварц - за слънчевия сплит. Изумрудът - за сърцето. Синият сапфир - за гърлото. Лапие лазули - за третото око. А аметистът - за теменната чакра. Белите диаманти, притежаващи светлината на всичките цветове, са заобикаляли обикновено другите за по-голямо усилване. В такъв случай изглежда, че първоначално алчността за скъпоценни камъни се е основавала на

www.izvorite.com 68


желанието за по-добро здраве и равновесие. Същността на кристалите и на скъпоценните камъни имаше по-интимна връзка с живота ни, отколкото бях предполагала.

Кварцовият кристал се смяташе за главния скъпоценен камък. Със способностите си за лечение той притежаваше свойства, които го свързваха с поне три от седемте главни чакри: третата, в слънчевия сплит; четвъртата, сърдечната чакра; и шестата, третото око или чакрата на лицето. Чрез усилването с помощта на кристал тези чакри можеше да се свържат по-ефикасно с теменната чакра.

Смятах, че откривам истинските причини, поради които хората бяха така омаяни от скъпоценните камъни и желаеха да ги притежават. Те изглежда разбираха подсъзнателно, че тези минерали с много лица са врата към разрастване на съзнанието, лечителни средства, а може би и светлина за разбирането на истинската същност. Кристалите като че ли имаха свойства, помагащи за обективизиране и съхранение на мисловните оформи, свързани с широкото всемирно съзнание.

Почти всички общества ги употребяват като средства за лечение. Използват ги като точка за съсредоточаване при медитацията и са едни от основните вещества, потвърждаващи вибрацията и представата за невидимата или етерна енергия.

Научих, че употребата на кварцовите кристали и скъпоценните камъни води началото си от древните цивилизации в Индия и дори още по-назад, чак до Лемурия (континент, за който се твърди, че е съществувал там, където днес се намира Тихият Океан). Смятали са ги за основни в процеса на усилване на мислите и с тяхна помощ и електромагнитно напрежение мозъчните вълни на човек могат да се предават през етера. Червените кристали съдържат"" огнена енергия. Сините - водна енергия. Прозрачните -въздушна енергия. А двуцветните кристали представляват уравновесяването на енергиите.

Кварцовите кристали също били заравяни в близост до семена и когато медитирали върху тях, хората значително увеличавали скоростта на растежа и размера на семената. Според книгите тези камъни, точно както и всичко останало, си имат собствена скорост на вибрация. Бавно трептящият кристал е прекрасно средство за дълбока медитация. А тези, които вибрират по-бързо, помагат на хората да се свързват с по-високи нива на космическото съзнание.

Кварцовите кристали се използват, за да увеличат ефективността на много други лечения. Ако акупунктурните точки например се стимулират с игли от неръждаема стомана, част от които е покрита с кварцов кристал, се наблюдава подобряване на резултатите. Това е, защото жизнената сила, стимулирана чрез манипулацията с иглите, помага да се разсеят отрицателните енергии, задръстващи тази точка.

За да се приведат по-бързо в хармония със седемте си чакри, хората лягат и поставят по един кварцов кристал на всяка чакра, която пожелаят, и се настройват към съответния цвят и вибрационна честота. Камъкът ускорява усилването на съзнаването на всяка чакра.

www.izvorite.com 69


Така се увлякох от наученото, че сама започнах да експериментирам с кристалите. В една затъмнена стая поставих подарения ми кристал на една висока маса на нивото на очите. След това запалих една свещ отзад и седнах до него. Вперих поглед в кристала и излъчвах положителни и любещи мисли към него. Имах чувството, че те бяха отразени обратно към мен. Бе много приятно. След това опитах с отрицателни и гневни мисловни форми. Имах чувството, че точно това се върна към мен. Почувствах безпокойство. Направих избора си. В продължение на около един час седях пред кристала със свещта зад него и просто се взирах в камъка с най-положителните мисли, които можех да извикам във въображението си. Това бе една прекрасна вечер. Не бях спала толкова добре седмици наред. Може би кристалите бяха мощно средство за усилване на положителните мисловни вълни в ума ми, точно както можеха да сторят това със звуковите вълни в радиото и светлинните вълни в телевизията.

При друг случай помолих един приятел да направим експеримент. Седяхме един срещу друг в затъмнена стая с няколко кварцови кристали на стъклената маса между нас на нивото на очите. Отново запалих свещ. Този път тя се намираше под тях. Пуснах лека музика и когато спряхме да се смеем, се погледнахме в очите през осветените кристали. Едновременно с това се приведохме в хармония със седемте си чакри (и той бе духовно търсещ) и скоро всеки от нас усети едно по-дълбоко настройване към другия на езотерично и духовно ниво. Постепенно открихме, че разбираме по-пълно чувствителните места на другия. Беше прекрасно, особено когато си позволихме да го приемем сериозно. Това някак укрепи нашето приятелство и оттогава досега си разменяме кристали.

Няколко двойки, които познавам, прилагат тази техника. Те ми казаха, че работят директно за хармонизиране на потока в техните чакри и всички емоции, свързани с тях. Според тях това им помага да разберат по-истински вътрешната същност на другия. Настроенията, предизвикващи вражда, изчезват по този начин. Неверните ценности отпадат и емоционалното споделяне, развивано в резултат на духовната искреност, им позволява да посрещнат трудните въпроси, за което в друг случай може би щяха да са им необходими години. Когато се изправим пред тези проблеми и ги споделим, следва пречистване и хармония на едно по-дълбоко ниво.

Понастоящем, когато се чувствам неразположена, уравновесявам системата на чакрите, използвайки кристала, който предпочитам в момента. Нека да кажа тук, че кристалите почти говорят на отделни хора. Изглежда казват: „Принадлежа на теб". Много скоро обаче човек разбира, че кристалите не бива да бъдат притежавани завинаги. Трябва да ги използваме с радост и да ги предадем на други.

Необходимо е да пречиствате кристалите си около веднъж месечно, за да ги освободите от натрупаната в тях отрицателна енергия. (В кристалите се натрупва както положителна, така и отрицателна енергия.)

Процесът на пречистване е много прост. Потопете камъка в солена вода (за предпочитане е морската сол, а не готварската) и ябълков оцет и го оставете на слънце в продължение на около един ден.

www.izvorite.com 70


Когато работите с какъвто и да е лечителен камък, добре ще бъде да го пречиствате, дори и да не е пипан от друг.

Научих и друг начин, по който кристалите могат да се използват. Поставете един върху телевизора си. Така камъкът привлича радиацията, която излъчват цветните апарати. Веднъж на три месеца го махнете оттам и го потопете в морска сол за един ден, за да се извлече радиацията. Не забравяйте да вдигнете кристала с парче плат, защото иначе ще погълнете в тялото си радиацията от телевизора.

Когато медитирам с лечебна цел, поставям един цветен камък (тук е важен цветът, а не качеството на камъка) върху чакрата, която се нуждае от най-много внимание. (Малко парче лейкопласт ще го задържи на желаното място.) След това „вдишвам" цвета на камъка към чакрата, която смятам за блокирана.

Ако съм разстроена емоционално, зная, че чакрата в слънчевия сплит има нужда от помощ: следователно - жълт камък. Ако се страхувам, трябва да обърна внимание на основната си чакра: червен камък. Ако усещам липса на творчески способности, използвам оранжев камък и вдишвам оранжево през втората си чакра и т. н. Ето това е холистичното лечение или по-скоро един от методите за лечение.

Някои хора предпочитат да поглъщат еликсири от скъпоценни камъни, които се получават като поставим кристала в прозрачна вода за един ден на слънце. Вибрацията му се предава към водата.

Без значение как човек желае да използва кварцовите кристали и скъпоценните камъни, би било хубаво да знае, че истинското лечение идва от подобряването на медитацията и творческата визуализация. Не разчитайте те да свършат работата вместо вас. Съзнанието, използвано в този случай, е всичко.

Процесът на настройване на ума, тялото и духа чрез медитация и визуализация с помощта на кристал ви прави действени лечители на собствената ви болест. Укротявайки и успокоявайки ума си и допускайки намесата на духа и единението с него, вие ставате по-цялостно реализирано човешко същество и разбирате, че живеете не само на умствено и телесно, но и на духовно ниво. Затова, активирайки съзнателните си усещания, вие повлиявате и на тялото.

С увеличаването на духовното осъзнаване човек се хармонизира и повишава честотата на тялото си, което от своя страна води до повишаване на притока на енергия.

И така, медитацията с визуализация на цветове, медитацията с цветни камъни, поставени върху чакрите, и поглъщането на еликсири от цветни скъпоценни камъни са приятни и фини начини за самолечение и хармонизиране на ума, тялото и духа.

Но най-непосредствената и удобна техника в моменти на криза е „цветното дишане". Ако например имате нужда да разберете създадената от самите вас причина, поради която вечерята е изгоряла точно преди да дойдат гостите, спрете фурната и се отпуснете за момент. Вдишвайте виолетов или индигов въздух. Просто си представете, че въздухът е виолетов. Придайте жизненост на цвета в окото на ума си, отново се отпуснете и го вдишайте. Дишането на виолетово е не

www.izvorite.com 71


само релаксиращо - тъй като то е цветът на Божествените намерения, може да откриете космическия урок от изгорялото месо!

По всяко време имам със себе си една огърлица от цветни камъни. Ако ми е необходимо да си припомня синьото на сапфира, преди да вдишвам този цвят, поглеждам този камък срещу слънцето (едно малко камъче е достатъчно), регистрирам цвета в паметта си и веднага го насочвам към вдишвания въздух.

Дишането на розово е изключително успокояващо. Това е цветът на човешката божественост. Някои затвори, като например Атика и Фолсъм, са боядисали в розово стените на стаите, в които живеят особено тревожните случаи. Има хора сред духовно напредналите, които твърдят, че в човек се развива нов енергиен център, разположен между гърлото и сърцето. Говорят за него като за чакрата на „мира", а цветът му е розов.

Дишането на цветове е колкото лечително, толкова и развлекателно. За мен е забавно и приятно да знам, че средствата за здравето и хармонията са на наше разположение просто като позволим на съзнанието си да ги осъзнае и да се докосне до тях. И те са безплатни.

В деня след семинара в Кливлънд заминах за Канада, за да видя известния кристален череп, за който се грижи притежателката му, която заедно с баща си, сър Майкъл Мичел-Хеджес, го е открила при археологически разкопки в Южна Америка преди седемдесет години. Очевидно това е едно от чудесата на света, което би било гордост за всеки музей, но тя е обещала на баща си и на местните хора, от чиято земя го е донесла, че винаги лично ще се грижи за него. Всички хора, имащи нещо общо с него, разбираха, че той се нуждае от човешко внимание и съприкосновение.

Влязох във всекидневната на Ана и го видях на масата за кафе. Тя ми посочи да го взема в ръцете си и да го поддържа. Сторих това. Беше тежък, може би бе около пет и половина килограма. Щом го взех, почувствах, че той сякаш откликва. Това бе така странно и същевременно приятно. Седнах на пода с черепа в скута си и изведнъж, по някаква причина, го търколих по килима. Можех да се закълна, че го чух как са смее от удоволствие. Изглеждаше като жив. Ана каза, че всеки, който го е държал, е имал подобни реакции. Тя ми се усмихна и тихо напусна стаята.

Легнах на пода и вдигнах черепа към светлината. Мислех, че виждам други измерения и светове, които достигаха и напускаха окото на ума ми, когато връзката с кристала усили мислите ми. (Мичел-Хеджес е смятал, че черепът е реликва от Атлантида, съобщила за древния си произход.) Най-на-края легнах и поставих черепа на гърдите си и медитирах. Отново го оставих да общува с мен. Картини от други места и епохи се носеха пред очите ми. Сякаш се нуждаех да ги видя и на едно интуитивно ниво аз знаех, че наблюдавам част от своето минало и прочиствам емоционални остатъци. Изпаднах в една полусънна замечтаност и се пренесох в някакъв храм в Атлантида. Стените бяха кристални, а хората, които медитираха, бяха с андрогинен вид. Съвършеният баланс между мъжкото и женското. Изведнъж видях баща си, облечен с роба от кристална тъкан, който изнасяше лекция. Той не говореше. Той преподаваше чрез предаване на мисли! Урокът бе за значението на

www.izvorite.com 72


уравновесяването на ин-женското и ян-мъжкото във всеки човек. След това той инструктира всички да се съсредоточат върху втората чакра, половия център. Точно когато той подчерта втората чакра, стенният часовник на Ана удари два. Приключих медитацията. Бях медитирала два часа! И други реалности от този род са достъпни за изживяване, ако си позволим това приключение.

XЗВУКОВА МЕДИТАЦИЯСлушайте звуците отвъд безмълвието.В моя живот звукът играе роля с огромно значение. Резките звуци направо ме

подлудяват. Силните гласове ми изглеждат незрели и по природа не мога да ги понасям. Шумът от уличното движение ми се струва неестествен, понеже заглушава природните звуци. Така и не успях да се пригодя към звуковите замърсители, създадени от техническия прогрес. Спокойната естествена тишина е рай за мен и когато дълго време съм лишена от спокойствието на природата, това оказва влияние върху моето здраве. Затова медитацията с лечителни звуци стана толкова важна за мен.

Научните инструменти и петте сетива на хората могат да установят наличието на тъй наречените триизмерни предмети, понеже те очевидно са физически. Те също се характеризират с много бавните си трептения.

След това идва звукът, който е разположен в границите между 16 и 32 768 вибрации в секунда.

Стивън Халперн в своята книга „Здраве чрез звуци" заявява, че вибрации с честота 1 000 херца се чуват лесно.

Ако удвоите трептенията до 2 000 херца, това е една октава по-високо. Ако можем да разширим клавиатурата на пианото с още петдесет октави нагоре, когато ударим клавишите в горния край, ще видим цветове, а няма да'доловим звуци. Цветовете вибрират с честота 500 милиарда херца.

Цветът на светлината се проявява с различна честота на трептене. Ако можехме да „чуем" цветовете с езика на музиката, обертоновете биха били четиридесет октави по-високо от доловимите звуци.

Западната музикална гама има седем ноти. (Осмата нота звучи подобно на първата, но е с осем ноти по-високо - затова се казва октава.) Има седем цвята в дъгата. И енергийните центрове в човешкото тяло са седем. Има седем цвята, които съответстват на тези седем центъра, а според мистиците има и седем нива на съзнание: физическо, етерно, емоционално, умствено, астрално, духовно и душа.

Всеки цвят от системата на чакрите резонира със съответното ниво на съзнание, както и с нотата от гамата. С други думи, ако вибрацията на червения цвят (първата, основната чакра) можеше да се чуе, тя би резонирала с основния тон до от гамата. Цветът на втората чакра, оранжево, би резонирал с основния тон ре. И така нагоре по стълбицата. Всеки цвят си има съответна нота. Затова, когато медитираме върху цвят на чакра, подпомогнете медитацията, като си пеете нотата, на която отговаря този цвят.

www.izvorite.com 73


Червено = доОранжево =реЖълто =миЗелено =фаСиньо = сол Индигово = лаВиолетово =сиОткрих, че медитацията с цвят и звук във всяка от чакрите ми помага да

усещам хармонията в себе си.Понякога медитирам и пея звука „Ом" с цвета на всяка чакра. Бе трудно в

началото да комбинирам двете неща, но с времето това не само че ставаше все по-лесно, но всъщност вече го усещах естествено.

Твърди се, че Ом е първоначалната доловима дума, най-добре съответстваща на вибрацията на Бог. Тя е дума със „сила" и всъщност се използва от векове, за да прибави хармония към процеса на лечение. В действителност Ом е един лесен, успокояващ звук и когато се пее, той идва дълбоко от гърлото и от гърдите. Повтарянето му ми помага да осъществя контакт със своя център. Открих, че колкото по-дълго правя това, толкова по-дълбоко навлизам.

Обаче тъй като не желаех да ставам монахиня, спрях пеенето на Ом за навлизане в дълбока медитация. Сега го използвам за настройката на цветовете и звуците на чакрите. Оставям звука да отеква в моя център, докато усетя, че докосва мястото, в което усещам душата си, свързана с вселената. Енергията, която чувствам, е облекчаваща и терапевтична.

За първи път научих колко ефикасно може да е вътрешното въздействие на звука, когато започнах да ходя на уроци по пеене. Не можех да разбера причината, поради която се чувствах така съгласувана след всеки урок. И не бе от значение как звучеше гласът ми, важно бе въздействието на вибрацията върху слънчевия ми сплит, сърцето и т. н. Спомних си, че диатермията, която представлява терапия със звукови вълни, е любима на танцьори и атлети, когато претърпят някаква контузия.

Тъй като съм толкова чувствителна към звуците, пътувам с апарат за бял шум*, който възпроизвежда нежния звук на океанските вълни. (Всъщност той съдържа дъжд, водопад, Морски вълни I и Морски вълни II). Когато съм в градове, особено ако трябва да спя на шума от уличното движение, използвам звуковите вълни на белия шум (Морски вълни II), които заглушават звуците от улицата.

* Звуци, в които участват равностойно всички доловими за човешкото ухо честоти. (Бел. прев.)

Мисля, че всички сме уязвими спрямо звуците по неизмерими начини. Резките звуци могат да навредят на умовете и телата ни. От друга страна прекрасната музика и спокойните, ритмични звуци на природата ни подхранват. Ние сме като приемни апарати, съгласувани към входящите и изходящи електромагнитни вибрации. Нервните ни системи са много фино настроени и ако нарушим равновесието им, могат да ни разболеят и разстроят.

www.izvorite.com 74


Шумовият резонанс е уравнение, достигащо до извода, че човешкият организъм в отпуснато състояние вибрира с основна честота около 7.8 до 8 херца, което е недоловимо за човешкото ухо. .Честотата на мозъчните вълни по време на медитация също е в този диапазон от около 8 трептения в секунда.

Физиците твърдят, че и самата Земя трепти с честота от 8 херца. Нервните системи на всички 4юрми на живот са настроени към тази основна честота. По този начин съществува един невидим хармоничен резонанс между Земята, като живо вибриращо същество, и човека, когато той е отпуснат. Когато ние, хората, сме напрегнати, се намираме извън равновесие със самата планета. Чувството на хармо-ния със себе си и със Земята се превръща в едно прекрасно съчетание на електромагнитни вибрации.

Когато слушаме прекрасна музика, трептенето, породено от музиката, масажира клетките и тъканите, което от своя страна създава баланс, подобряващ кръвообращението, метаболизма и пулсациите на жлезите с вътрешна секреция. Музиката може би е езикът на вселената, понеже ни помага да вибрираме като едно цяло. Най-ранните оформи на музиката например - удрянето с пръчки една в друга, пляскането с ръце, думкане върху опънати кожи, повтарящи се мънкания и мърморения - са средства за изразяване на ритмични звуци, които всъщност представляват вибрации.

В тази насока ми бе интересно мнението на Стивън Халперн по повод на явлението, наречено обучаване. При него, когато два или повече осцилатора от едно и също енергийно поле вибрират с приблизително сходно темпо, те имат тенденцията да изместят съответния ритъм, докато достигнат до трептене с абсолютно еднаква скорост. Това е космическият закон - законът на природата. Обучението става не само в собственото ни тяло, но и по отношение на другите. Ще се изместим към другия, докато намерим общ ритъм. Затова, ако който и да е страда, ние всички не само ще го почувстваме, но и ще настроим собствения си ритъм, за да включим и него. Следователно всеки човек е грижа за всички останали.

Когато всички сме в хармония със себе си, значително , повлияваме на настройката на другите. Когато забележимо сме се разсинхронизирали, разстройваме, изтощаваме и j смущаваме другите. Ето защо агресивно и скептично настроените хора могат да повлияят и да изопачат ефикасността на екстрасенсите.

И така, използването на медитацията с цветове и звуковата терапия ми помогнаха да се почувствам по-спокойна, което от своя страна ме направи и по-здрава. Смятам, че повече хора могат да се научат да прилагат тези техники и така да поемат отговорността за своята настройка като първа крачка към разбирането, че имат правото да бъдат в хармония.

Според науката вселената е място с необикновена хармония. Всичко се движи към съгласуваност и ред. Ние, хората, поради собствените си преценки, изглежда се чувстваме по-добре с изопачаването и разединението. Но аз смятам, че това вече се променя с разбирането, че можем да изберем щастието. То изисква хармонизиране, а това изисква познание, за приложението на което пък е необхо-дима дисциплина. Все още не си позволяваме да приемем подаръка на знанието за

www.izvorite.com 75


холистичните методи и за самолечението. Все още се доверяваме главно на авторитета на медицината, която според собственото й определение лекува болестите, вместо да насърчава хората да стимулират лечителните процеси в себе си. Но дори и в тази област някои лекари започват да признават възможностите на личната вяра като помощно средство в оздравяването.

Ние не сме просто сбор от химикали, който да може да бъде лекуван чрез лекарства. Ние сме електромагнитни същества и можем сами да си помогнем по много начини, Човек откликва на познатите му вибрации, като звук, електричество, топлина, светлина и цвят. Отвъд този диапазон обаче съществува вибрационно поле на действителността, което човешките сетива все още не могат да възприемат, но научната апаратура може да стори това. Рентгеновите лъчи например осцилират със скорост 2 трилиона трептения в секунда.

В природата има вибрационна непрекъснатост, но дори и науката може да долови само част от нея.

Отвъд тези реалности съществуват по-висши измерения на действителността с още по-бързи вибрации, относно които западната наука знае толкова малко. Тук се включват етерните нива, астралните, менталните и духовните области. И всяка сфера на съществуванието се подчинява на собствени закони и принципи.

Тъй като всяко човешко същество е божествено в своята същност и носи Божествената вибрация в себе си, то може да се излекува от много страдания чрез докосване, визуализация и медитация върху по-големите скорости на духовна вибрация. Това е начинът, по който действат хората с „лекуващи ръце". Тялото е страничен продукт на ума и духа. Енергията следва мисълта. Тялото следва съзна-нието. В действителност физическият свят зависи от това, което съзнателно обективираме и долавяме от него.

Така че работата с визуализациите в съчетание със звуци или музика - т. е. допускането на обертоновете на нотите да успокоят и да разсеят напрежението и стреса - е достъпна за всеки, който е готов да поеме отговорността да се довери на вътрешната хармония и сливането й с външната вибрация.

Ето един от процесите, които използвам:Напълвам ваната с гореща вода във време, в което зная, че няма да бъда

обезпокоена. Изключвам телефона. Поставям кристалите си, обърнати към мен, на четирите страни на ваната. Понякога добавям към водата и етерични масла - от цветя или борово например.

Запалвам свещ в банята и пускам прекрасна музика, избрана според състоянието ми. Никога не е рокендрол.

Сядам удобно във ваната, поемам три пъти дълбоко дъх, веднъж за тялото, веднъж за ума и веднъж за духа и позволявам на музиката да премине през мен. Вдишвам цветовете, които ми идват на ум. Вдишвам ги дълбоко и с доверие. Чувствам как всеки цвят се слива със съответната чакра. След това си представям себе си в прекрасна градина, с птици, цветя, дървета и животни навсякъде около мен. Когато музиката достигне момент, в който чувствам, че мога да пея „Ом" заедно с нея, аз правя това. Усещам как звуковата вибрация се разпространява из

www.izvorite.com 76


мен. Пея Ом заедно с музиката и чувствам как нотите и цветовете танцуват вътре в мен. Това е едно прекрасно усещане. Кара ме да се чувствам като дете. Отпуска стяганията в мен. Позволява ми да се чувствам свободна. Следва едно приключение в театъра на моя ум, като се оставям да бъда отведена там, където той пожелае да отида. Понякога пътешествието е просто и спокойно, понякога сложно и по-хубаво от който и да е филм, в който съм работила. Доверявам се на Висшия Аз да ме води по пътеки, на които никога дотогава не съм стъпвала. Знам, че съм в безопасност, и винаги когато пожелая, ще мога да се завърна към ваната в своята баня.

Понякога срещам хора, с които е необходимо да разреша противоречията помежду ни. Понякога виждам приятели от други животи, както и от този. (Очевидно имам доста приятели!) Колкото повече се отпускам, толкова по-приятно ми става и когато медитацията завърши, чувствам по-малко стрес.

Аз съм си аз, но съм и още нещо. Зная по някакъв начин, че не съм само триизмерно същество. Аз съм съставена от много измерения и се интересувам еднакво от всяко от тях. Усещам, че изживявам вечността в един миг и разбирам, че фокусът на това преживяване в този живот, съсредоточен сега в тази вана, е една безкрайно малка частица от целокупността, която всъщност съм аз. Аз съм всичко и всички наведнъж. Аз съм холограмата на всичко съществуващо. Усещам все едно че в мен се намира същността на това велико единство и когато това стане, аз съм в своя истински дом.

СЕКС И ЧАКРИВсичко в живота е като бумеранг. Получаваме това, което даваме.Вече засегнахме одухотвореността на цветовете и звуците, спокойната сила

на Висшия Аз и как всичко това се свързва с телата, в които живеем, но това е непълно, ако не обсъдим и една от най-основните човешки дейности - секса. Той е привлекателен и объркващ, както и всяко друго занимание, на което се отдава човек.

Първо, от всичко, което съм чела и научила от терапевти и специалисти по психология, сексът рядко се прави заради самия него. Той се използва, за да се отработят други емоции, други нужди, като жажда за власт, чувство за собственост, контрол, благоприличие, господство, безпокойства, привързаност към майка или баща и многообразни други аспекти на човешкото състояние. Разглеждането им е запълнило хиляди книги от същите тези специалисти. По-голямата част от този аналитичен материал, тъй като засяга деоформациите, по необходимост е негативна.

Относително малко се казва за жизнено важната и по-ложителна роля на секса в същетвуващите връзки - и физически, и духовни. Знаем, че тя е съществена, понеже тя е основната сила, която осигурява продължаването на човешкия род. Знаем, че трябва да е положителна точно защото тя е толкова основна и защото чувствата ни към другия човек в този смисъл може да са силен катализатор за преследването на договарянето на радостна интимност.

www.izvorite.com 77


Това, за което не съм чела, е интуитивната сила, която усещаме, когато сме привлечени от друг човек. Бих искала да дам пример със себе си. Чувствам се привлечена не само от тялото и лицето; считам, че и духовната същност на човек също оказва силно въздействие. Може дори да си спомняме тази личност от друго време и друго място. Когато две души се срещнат и взаимодействат, сексът се превръща в общуване на физическото същество, така че духовното познаване, което всеки може да има по отношение на другия, да може да се изследва и разучи по-дълбоко.

Смятам, че всички сме имали опитности и като мъже, и като жени. Всеки пол носи със себе си различна комбинация от енергийни модели, като мъжкото е по-нападателно, проявяващо се и ориентирано към интелекта; женското е по-възприемчиво, интуитивно съзидаващо и ориентирано към емоциите.

В обществата на Индия, Средния Изток и Ориента женското начало представлява ин енергията, а мъжкото -ян енергията. Те двете по същество се допълват и правят вселената едно цяло, като ян е външна и проявяваща се, а ин - вътрешна и съзидателна.

Поглеждайки на половия инстинкт от тази гледна точка - т. е. необходимостта да се допълнят или обединят ин и ян - ми бе интересно да проуча емоционалните въпроси, въртящи се около сексуалната потребност от гледна точка на връзката им със системата на чакрите в човешкото тяло.

Научих, че в гореспоменатите общества трите по-долни чакри и при мъжете, и при жените, действат главно с ян енергия, енергията на онези въпроси, които са свързани с физическото, земното ниво на съществуванието. Трите горни чакри при жените и при мъжете работят основно с ин енергия, която съответства най-вече на темите, свързани с духа.

Сърдечната чакра, намираща се в сърцето, е андрогинна. Тя е седалище и дом на душата, или Висшият Аз, и е абсолютно балансирана по отношение на ин и ян в изявите си. Висшият Аз е свързан и взаимодейства с Божествената енергия, която също е съвършена в своя баланс на сътворение и проявление, ин и ян.

Следователно колкото повече всеки от нас отразява съвършенството на Висшия Аз, толкова повече сме в равновесие и сме по-андрогинни. Това не означава бисексуални. Просто значи напълно уравновесено приемане на женското и мъжкото начало във всеки от нас.

Когато внимателно разгледаме своите проблеми и конфликти, свързани с живота, свободата и търсенето на щастие, става ясно, че много от тях са свързани със схващанията ни по отношение на мъжкото и женското, не само във връзка със секса, но също и относно творчеството и начините на изява. Имаме ли нужда да се налагаме, защото се страхуваме от гибел, ако сме пасивни и нежни? Необходимо ли ни е да контролираме, понеже се опасяваме, че може нас да контролират? Имаме ли смелостта да послушаме шепота на интуицията, а не гръмките искания на интелекта?

Тъй като сме несъвършени същества и трябва да се справим, доколкото можем, с липсите, незадоволените потребности и гнева в психиката ни, използваме

www.izvorite.com 78


половото привличане, за да изберем хора, с които да разрешим тези въпроси. Можем да бъдем сексуално притеглени към някой, защото усещаме в този човек проблем, който е отражение на собствените ни безпокойства, и сексът става повод и мост към близостта. Това, което смътно усещаме в себе си, можем да разпознаем, понякога със заслепяваща яснота, в друг човек. Интимността ни дава възможност да уредим това. Едно взаимоотношение става все по-ползотворно, когато разберем, че виждаме себе си в своя партньор - и доброто, и лошото. Затова навлизането навътре, за да открием защо обичаме даден човек, а не друг, може да се окаже много поучително и с огромно значение за откриването на това кои сме всъщност и кого в действителност обичаме или не обичаме (себе си!).

Проблемите ни, свързани с изразяването и с личната близост, фактически зависят от уравновесяването на мъжкото и женското в нас.

Следователно, ако погледнем метафизично на нещата, първата крачка е всеки партньор да приеме наличието на тези две начала в себе си. Това не е лесно. Много мъже се чувстват заплашени от ин енергията си. Може би, ако те разпознаят ян компонентите в своите партньорки, това би им помогнало да приемат собствената си чувствителност и способност за интуиция и нежност. Това е приложимо също и за отношенията между хомосексуалистите. В спорове и неразбирателства едно много полезно упражнение при уреждането на въпроса е това, което артистите често правят: четенето на репликите на другия. В момента, в който започнете да играете ролята на вашия опонент (или партньор), започвате да разбирате по-добре проблемите му. Защото, помнете, другият чете вашата роля. Това е много поучителен процес и може да помогне да се намали страхът и гневът, и по този начин ще разберем силните страни и на ин, и на ян.

Обществата, разбиращи влиянието на енергията на зодиака (на всеки период от 2100 години), знаят, че енергията на отминаващата епоха - Епохата на Рибите - бе мъжка, ян енергия. Влиянието й водеше към агресивност, проява на рационалния интелект и сила на волята. Западният свят бе прекрасен пример за изявата на ян енергията. Всъщност целият свят бе ориентиран към ян. Повечето от лидерите в света са мъже, опитали се да разрешат проблемите на планетата главно чрез интелекта и волята. Вече сме в Епохата на Водолей, който е с ин, женската енергия, която изисква уравновесяване на интелекта и силата на волята чрез черпене от интуитивното и духовното.

Липсата на духовност в такъв случай е липса на женското начало в много отношения, недостиг на женската духовност и в ръководството, и в личните контакти. Когато съзидателната, духовната, женската ин енергия не се уважава, използва, почита и обхваща при решаването на човешките проблеми, може да има ужасни последствия, които са съвсем очевидни. Резултатът е враждебност, страх, противоречия, гняв и липса на разбирателство. Духовните учители подсказват, че начинът, по който трябва да се отнасяме към „врага" си, е първо да се опитаме да го разберем; второ, да осъзнаем, че между нас има допирни точки на двете противоположни сили, защото иначе не би имало конфликт. Противоположните

www.izvorite.com 79


гледни точки съществуват спрямо някакъв въпрос, така че има допирни точки. Ако ги разберем по-добре, очевидно ще има по-голям шанс за разрешаване на спора.

По този начин се съсредоточаваме не върху разликите, а върху приликите. Смекчаваме полярностите и онова, което в началото е било конфронтация на противоположности, може да се превърне в съюз на достойни опоненти, при който се разбират общите черти. Трето, може да се достигне до нов етап в духовния напредък, когато противниците разберат, че разликите са послужили като катали-затори за по-задълбочено разбиране, а дори и любов. Можем да го наречем любещ съюз на противоположности и всяка от тях отразява неразрешените проблеми на другата страна. Така врагът ви става най-добрият приятел.

Това схващане според мен е едно по-напредничаво разбиране и в основни линии започва с проучване на самия себе си: „От какво се опасявам? Врагът ми отразява отговора".

По този начин това се превръща в духовен въпрос, защото се учим от своя „враг". Той става наш учител. Необходимостта от доминиране над другите се измества и се преобразува в потребност от вътрешно разбиране и власт над себе си. Това е принципът на бойните изкуства (тай чи, айкидо и т. н.), който е добре познат като най-прогресивното разрешение на конфликтите. Ние на запад започваме да разбираме, че разковничето към световните противоречия се крие в личната промяна вкъщи. ~~ Това изисква уравновесяване на мъжкия и женския подход, така че да разберем не само кои сме, а и какви можем да станем. Това означава, че вече не можем да си позволяваме да пренебрегваме женския принцип на духовността, принадлежащ на истинската ни същност. Аз например бих искала да осъзнавам по-добре присъщата ни духовна енергия, която представлява равнопоставено приемане на двете начала и постъпване според вдъхновението, идващо от сърцето, в по-голяма степен, отколкото сме правили това в миналото. Сърцето - чувствата, емоциите - е седалището на Божественото съзнание, а не на интелектуалния ум.

В езотеричната и мистичната литература пише, че преди хилядолетия, по времето на Лемурия и Атлантида, човешките същества били достигнали до едно високо ниво на духовност. Изразявали сме се чрез тела и умове, които по един съвършен начин отразявали баланса на ин и ян в душата. Съблазънта на техниката отклонила вниманието от духовното и в резултат на това тези чудесни цивилизации изчезнали.

Изправени сме пред възможността това отново да се случи. Техниката в съвременния свят поражда криза в духовността. Дали човек вярва в съществуването на Атлантида и Лемурия не е толкова важно. Това, което е от значение, е постиженията на едно общество да се оценяват според това доколко духовно напреднали са неговите членове.

Степента на духовност на отделния човек се разбира от способността му да живее във физическото измерение в Г хармония с останалите хора. Степента на духовност на обществото се вижда от умението му да живее в разбирателство с всички други общества. Само тогава човекът и обществото ще могат да живеят по начин, който е проявление на Божествената сила. Тогава няма да съществува

www.izvorite.com 80


представата за разделяне от Бог. Ние всички сме едно. Творящата физичност и любовта стават възможни на всяко ниво, което можем да си представим.

Веднъж щом главната мотивация на човек стане да се изявява „като Бог", възможностите за това проявление стават все по-фини. Целта и смисълът на самия живот тогава се превръщат в одухотворяване на физическото измерение, докато станем по-богоподобни, по-способни на индивидуална и всеобща любов и съпричастие.

Какво общо има това със секса и чакрите? Днес сме в ситуация, при която болестите, предавани по полов път, създават криза със страшни последици, подобна на война. Те се предават толкова бързо, че не можем да ги овладеем. Все едно че самата природа ни моли да навлезем в себе си и да открием баланса на ин и ян в своята личност, преди да е станало прекалено късно. Тя апелира към нас да се обърнем към себе си и да открием съвършенството там, вместо непрестанно да прехвърляме отговорността за себе си върху някой друг. Все едно че всеки от нас действа с едно неопределено разочарование и чувство на загуба, на незавършеност. Това неясно усещане на този недостиг и еднакво смътната и неспирна потребност да го запълним с връзката с друг човек само води до нови разочарования. Считам, че ако навлезем навътре, за да поемем контрол над равновесието в себе си, ще последва едно по-истинско запълване.

Това означава работа с чакрите. Ако работим с тях с разбиране, това може да ни помогне да изваем и построим една добра полова връзка, понеже тук наблягането е върху вътрешните духовни центрове. В древността са били създадени тантрични техники и упражнения, чрез които да може да се издигне половото съзнание на мъжа и жената, така че те да могат да взаимодействат и поотделно, и като цяло.

Начинът да се постигне това е като медитираме с любов и оценяваме седемте центъра на съзнанието в партньора. Двамата партньори сядали един срещу друг, и се настройвали към цвета, честотата на трептене, емоционалните въпроси и Божествената енергия в системата от чакри на другия, докато практиката придобиела еротичен и чувствен вид. Малко след това кръвоснабдяването на двамата се активирало сексуално.

Тантристкият секс тогава се превръщал в духовно разпознаване на енергийните центрове на обичащи се партньори. Всеки от тях виждал себе си в другия.

Еротичната чувственост се съсредоточавала и реализирала по един духовен начин, така че когато Кундалини (жизнената сила) се издигала от основната чакра към теменната, се постигал оргазъм и се отваряла врата към Бог и по-висше духовно познание.

Създаването на потомство се превърнало в действие, в което е вложена духовността на нивото на душевната сила, позволяващо по този начин да се извърши зачатието при една повишена честота на вибрациите, така че новата душа да има на разположение една изящно аранжирана комбинация от яйцеклетка и

www.izvorite.com 81


сперматозоид, която да развие като средство за навлизане във физическото измерение.

Според преобладаващите проблеми в чакрите, засягащи индивида, били разработени индивидуални форми на еротичност и привличане. Когато единият партньор е бил сексуално чувствителен към другия, той е трябвало да се настрои към емоционалните центрове, символизирани най-добре от чакрите. По този начин се оформяли чувствени зони според емоционалните потребности, контролирани от седемте чакри, и партньор, чувствителен към тези области на тялото, се превръщал в опитен любовник.

В процеса на оргазъм се извършва едно разместване на полярностите. Мъжката става по-пасивна, а женската -по-настоятелна. По тази причина при сполучлив опит се достига до андрогинна цялост.

Тогава сексът се превръща в проява на андрогинността на душата, или казано с други думи, на съвършеното равновесие на ин и ян. Това е едно духовно старание, освободено от проблемите за надмощие, садомазохизъм, унижение или притежание. Когато сексът се освободи от тези ограничения, той се преобразува в духовен акт, чиста емоция, оттам произтича усещането, че партньорите се докосват до Бог.

Сексуалното приключение на общуването между телата, стремящи се да достигнат до сливане на ин и ян, създава едно преживяване, което може да ни свърже с някой в продължение на много години, тъй като то напомня на равновесието отпреди хилядолетия. Усещаме се като едно, обединени, цялостни.

Много хора при бързо развиващото се духовно пробуждане започват да се отнасят към половия живот по различен начин. Те описват разсейването на сексуалното напрежение, защото се уравновесяват вътрешно. Те чувстват, че сексът се отказва от тях, а не обратното. Вече не е толкова страшно наложително да намерим партньор, за да задоволим физическите си потребности. Вътрешната същност се пречиства и удовлетворява. Хората се чувстват по-съвършени в себе си; следователно когато те открият, че се привързват към някого, връзката се осъществява поради еднаквото разбиране, а не поради страх и чувство на нужда и самота.

Когато започнете да се доверявате на духовността на половия живот, по същество вие си позволявате да се отдадете на женския аспект в себе си. Това не е лесно, когато живеем в ян-ориентиран свят. Ключът към това е отдаването - да позволим на себе си да се отдадем на интуицията на Богинята, на съзидателността на Богинята, на Богинята и скрития в нас Божествен пламък на доверието. Няма значение дали сте мъж или жена, енергията на Богинята копнее за изява. Това е енергията на толерантността, на разрешаването, на подхранването и безусловната любов. Когато разпознаем Богинята в себе си, одухотворява-нето на физическото измерение ще бъде доведено докрай.

Но прекалено дълго ни е било страх да й се доверим. Всъщност ние сме настроени против нея, поради страх. „Мога ли да си позволя да се доверя, че няма

www.izvorite.com 82


да бъда завладян или да се загубя?" „Мога ли да си разреша да еволюирам, вместо просто да се стремя да оцелея?"

Това са сексуалните въпроси на Новата Епоха на духовността. Мъжката, изявяващата се енергия може да се види. Женската, творческата енергия е скрита. Доверието в нея означава доверие в невидимото: невидими истини, невидими измерения, невидима действителност, невидими същества. Всъщност невидим Бог.

Да отдадем своята изявяваща се самоличност на уравновесената самоличност, която все още не можем да видим и да изпитаме е задачата пред всеки от нас.

Ние сме специалисти в областта на физическото оцеляване, но в сферата на духовната еволюция сме новаци.

Може би след потопа и унищожението на познатия свят (без значение дали са съществували Лемурия и Атлантида) ние поради огромния страх сме си позволили да възприемем отношение, необходимо за самосъхранение, за сметка на духовното доверие на процеса на еволюция. Еволюиралата душа автоматически е и оцеляла душа, но недоверието и страхът ни пречат да проумеем мъдростта в

това.И така, сега самото ни оцеляване зависи от разбирането на необходимостта

да балансираме себе си физически, умствено и духовно. А духовното равновесие е най-належащото. Може би самият смисъл на живота е да обединим видимото и невидимото във физическата ни действителност - да балансираме мъжкото и женското в себе си и да поддържаме и двете и в своите партньори. Тогава ще сме одухотворили материалното и материализирали духовното. И във взаимоотношенията си с другите ще се изявяваме с уравновесено разбиране на истинската си същност андрогинна и в съвършено равновесие.

хпЦЯЛАТАВЕЧНОСТ НАВЕДНЪЖВсеки от нас е временно въплъщение на спомени.Въпросът за времето винаги е бил неуловим и труден за мен. Причината за

това изглежда е защото никога нямам достатъчно от него. Помня, че в младежката си възраст гледах на времето почти като на враг. Смятам, че хората като мен, с големи стремежи, обикновено споделят това виждане. Използвах времето като мотивираща сила (неговата липса ме караше да върша повече), но този подход не ме правеше щастлива. Бях неспокойна и продуктивна.

Почувствах, че трябва да има някакъв начин за възприемане на времето така, че да бъда едновременно и щастлива, и продуктивна. Никога не съм приемала теорията, че е по-добре да бъда невротизирана артистка, отколкото щастлива скитничка. Когато се захванах с духовно и метафизично търсене, осъзнах, че представата ми за времето започва да се измества. С това не искам да кажа, че започнах да закъснявам за срещи, защото бях на седмото небе от щастие. Искам да кажа, че по някаква причина, ако се отпуснех и отдавах на идеята, че ще има достатъчно време, обикновено точно така се получаваше. Струваше ми се, че

www.izvorite.com 83


времето като че ли се огъваше и се разтегляше. С доверието, че всичко ще стане както трябва, обикновено така се и получаваше. Медитацията имаше връзка с това.

Когато медитирах, открих, че времето придобива нов смисъл. Бях чела, че Айнщайн е казал, че линейно протичащото време е изобретение на човечеството, с цел да ни помогне да се съсредоточим в пространството. Не бях ли сътворила и аз своята концепция за него, за да мога да се съсредоточа върху успеха?

Когато медитирах, се почувствах свързана с всемирното единство и времето, както аз го измервах, стана маловажно. Чувствах се съвсем спокойна в настоящето. В резултат на това почувствах, че съм част от всичко и се намирам навсякъде едновременно. Открих, че ставам дори по-продуктивна, защото се захранвах от тази всемирна цялост, вместо да се изчерпвам от безпокойства относно онова, което може да не успея да направя в бъдеще. Тази езотерична мистична представа вече се превърна в сърцевината на научното мислене на Новата Епоха, в тема на научни експерименти и в най-висшата форма на теоретично мислене.

Дузпата обаче не може да се измери. Когато описваме безграничните параметри на преживяването на душата имаме нужда от фрази от рода на някъде другаде и по някое друго време.

При навлизането и излизането от опитностите по време на медитация, човек чувства, че миналото и бъдещето са толкова действителни, колкото и настоящето. Те са такива, разбира се. Съществуват ясни емоционални спомени от времена и места, намиращи се в „миналото" и в „бъдещето"1 - но въпреки това вие чувствате, че те стават в момента.

Когато това се случи, вие прозирате, че всичко във времето се извършва едновременно.

С други думи това, което изживяваме като линейно време, всъщност е едно фокусиране, което ни позволява да се съсредоточим върху онова, което ни интересува и възбужда любопитството ни в ограничения момент. В действителност с едно малко отместване на фокуса можем да изживеем друго време и друго приключение, като разширим осъзнаването си за момента.

От тази гледна точка линейното прераждане (т. е. животи, изживени последователно един след друг) не е истината, а по-скоро едно преживяване на онова, към което избираме да насочим съзнателното си внимание. Следователно на-стоящият живот, който водим, е просто едно фокусиране по наше желание и той съществува едновременно с други приключения, но „сега" се съсредоточаваме върху него.

Нека направим една аналогия с тялото - аз зная, че имам цялостно тяло, състоящо се от глава, торс, ръце и крака. Ако обаче реша да се съсредоточа и насоча вниманието си само върху дясната ръка, няма да осъзнавам със същата интензивност останалата част от тялото си. Това, разбира се, не означава, че друго не съществува. Означава само, че в този момент не съм насочила вниманието си към другите части на тялото. Дясната ръка в случая е аналогия на настоящия живот. Този живот съществува поради фокусирането към него, но това не означава, че целокупността на преживяванията на душата ми не става едновременно с това.

www.izvorite.com 84


Или да погледнем по друг начин: ако Айнщайн, Ален Аспект и други физици са прави да смятат, че всичко във времето става едновременно, тогава това важи и за целокупността от опитностите на душата.

Схващането на тази концепция оказа огромно влияние върху мен. Ако всичко става заедно, тогава проблемите на това „време" не са чак толкова сериозни, освен дотолкова, доколкото те са резултат на случилото се „преди" това. Изяснява се разбирането на законите на карма. Вие наистина можете да проследите във времето произхода на някоя болезнена опитност и да видите съвършеното действие на закона за причината и следствието.

Неочаквано осъзнавате, че карма не е с наказателна цел; в замяна на това вие преживявате пълния кръг на това, което първоначално сте направили. Изявената енергия в края на краищата се завръща обратно като бумеранг и вие получавате всичко, което сте дали, без значение „кога" е било това. Тъй като цялото време и пространство настъпват едновременно, ние си избираме върху какво да се съсредоточим и да преживеем. Това е свободната воля.

Затова, когато се казва, че сами определяме и създаваме своята действителност, това, което се има предвид, е, че от необятния избор на възможни енергийни схеми ние подбираме онези варианти, които създават емоционални импулси, свързващи ни по най-подходящия начин с уроците, от които се нуждаем, за да научим това, което ни е

необходимо.Всеки път, когато съм притеснена или разстроена от нещо, „навлизам

навътре" и моля своя Висш Аз да ме насочи към първоизточника на това, което чувствам. Ако притежавам необходимата дисциплина и се обвържа с вътрешното отдаване, мога да проследя затруднението обратно към причини и следствия отпреди хилядолетия. Когато изживявам това издирване, струва ми се, че то се случва сега. Следователно днес, в този живот, аз съм резултат на много преживявания и на много карма, натрупана в продължение на много животи. Аз съм следствие на всичките си животи и опитности, точно както като възрастна аз съм продукт на преживяванията си като дете.

Когато си спомням какво се е случило, когато съм била малка, аз възпроизвеждам емоциите е този момеят. Въздействието може да е също толкова силно, въпреки че преминава през филтъра на зрелите възприятия. По време на регресията* под хипноза човек изживява събития от миналото в същия емоционален център както когато те са станали в действителност. Пациентът не е под контрола на гледната си точка на възрастен човек, какъвто е понастоящем. В замяна на това хипнозата му позволява да преживее миналото в себе си, което, въпреки че е детинско, все още протича в него сега.

* Връщане назад във времето в този живот или в предишните животи. (Бел. прев.)

www.izvorite.com 85


По този начин е възможно да разширим ограниченото си и линейно виждане за времето и да започнем да разбираме, че действителността има много по-големи възможности.

Ние, хората от западната цивилизация, имаме съвсем различно устройство и начин на възприемане на себе си и на своите преживявания от хората, живеещи на изток. Нас ни възпитават да мислим и усещаме по линеен начин, което изисква много логична и рационална гледна точка. Това е от компетентността на лявото мозъчно полукълбо. Хората, мислещи по този начин, логически поставят една мисъл след другата по същия начин, по който ходим, и вървят от причината към следствието по една ясна, но тясна пътека на мисълта. Това е основата на научното редуциращо мислене, което характеризира напредъка на техниката, но то е склонно да пренебрегва всичко, което не е на неговия път или не отговаря на критериите му.

Ориенталската мисъл не е толкова линейна, но има повече широта и допуска изследването по допирателните и отклоненията. Тя е по-малко точна, по-разлята и абстрактна и следователно по-способна едновременно да поддържа противоречащи представи. В резултат на това мислителите и учените от Ориента могат да видят по-широката връзка между събитията, която би била като парадоксална загадка и би объркала ляво-мислещия човек от запада. Неговият рационален и обективен подход е изграден според правилата на класическата логика и е много благонадежден в рамките на линейната действителност. Но западните мислители се затрудняват при създаването на нови разбирания и по-широки понятия, отнасящи се до истината за самата действителност.

Напоследък обаче - т. е. през последните две десетилетия - на запад има една голяма вълна в научното мислене и експериментите във връзка с представи, които могат да бъдат определени като граничещи с мистиката. Само квантовата теория е създала увлекателни области за размишление върху естеството на вселената, което от своя страна води до въпроси как материята във вселената получава информация - как например една група от необособени клетки в човешкото тяло, всяка от които съдържа кода от ДНК, способен да създаде цялото тяло, решава коя от тях ще се оформи като глава, коя - като крак или нещо друго? Кой или какво информира клетките за различните им роли, когато всяка от тях има потенциала да играе всякаква роля?

Нито Изтокът, нито Западът притежават отговора, но на запад са възникнали някои великолепни хипотези, които могат да отведат човек до въпроса „Какво е съзнанието?" Радикалната теория на биохимика Руперт Шелдрейк за М-полето, която бе описана по-рано в тази книга, е основана на доказаната способност на екземплярите от един вид да се „учат" един друг на форми на поведение и израства-не, дори и когато ги разделят големи разстояния. М-полето функционира през времето и пространството.

Този и много други теории, подкрепени с доказани опити, подкрепят холистичната представа за пространството и времето.

Източната мисъл изглежда не се нуждае от доказателства и възприема схващания, които са с по-голяма гъвкавост спрямо новите стадии на интуитивно

www.izvorite.com 86


познание. Това е работата на дясното полукълбо. Мисленето с него допуска интуитивни и субективни подходи, които могат да създадат нови мисловни 4юрми и виждания. То позволява също така и едно вътрешно отдаване на духовната действителност в нас.

Такова отдаване става по време на медитация, която за много ориенталци е нещо обикновено.

По време на медитация много хора се виждат в предишен живот и понякога преживяват драматични събития от онова време, които обясняват някой силен и неразбираем страх в този живот.

Източната мисъл приема прераждането като нещо естествено. Те смятат, че душата, Висшият Аз, помни всичките си животи, въпреки че съзнателният ум може да не ги признава.

По време на медитация човек започва да чувства фината всемирна енергия, наричана прана от индийците, чи от китайците, ка от египтяните, озонова енергия от Вилхелм Райх, животински магнетизъм от Месмер, одическа сила от Райхенбах. Това е енергията на Божествения извор в нас. Когато се настроим към него, автоматически усещаме как ставаме по-уравновесени.

Сега, с навлизането на източния начин на мислене в западния поток на съзнаване, ние от запада започваме все повече да си позволяваме да погледнем настрани към това, което назоваваме действителност. Не е необходимо да се фиксираме в линейните ограничения на логиката и емпиричната доказуемост. Процесите на спомените, въображението и интуитивната фантазия вече се разглеждат не само като принадлежащи на сферата на „нереалното", но по-скоро като потенциал на разширената действителност. С други думи физическите измерения на действителността, каквато ние я възприемаме, може би не са, и всъщност почти сигурно е, че не са, единствените истински измерения.

Нещо повече, физикът Дейвид Бом е въвел теорията за „скритите променливи", съществуващи на някакво друго ниво или нива на действителността, които превишават дори възможната „неопределеност". След като срещнал Кришнамурти, той продължил да развива своите виждания за връзката между теорията за субатомните частици и схващанията за вселената.

В книгата си „Целостта и подразбиращият се ред" Бом стига до извода, че тази теория не само е част от непрекъснатото единство, съществуващо на няколко нива, но и че видимият свят - триизмерният свят, който познаваме - е просто проекция на една по-висша и многоизмерна действителност. Освен това тези неща имат връзка с целостта на времето и с пълната взаимосвързаност.

По този начин основният "подход на западното мислене и разбиране става по-балансиран и в резултат на това ние се чувстваме по-свободни да изучаваме себе си като духовни същества - една истина, която след време ще се оценява наравно с техническите постижения. Фактически това, което правим, е изследване на вътрешната физика на силата на душата.

Интуитивното познание за душата е внедрено дълбоко в човешката природа, но ние, западните хора, отдавна пренебрегваме духовните си корени. Интуитивното

www.izvorite.com 87


мислене винаги е играло по-съществена роля в човешката еволюция, отколкото ограничените схващания на логиката, понеже то засяга по-висшите измерения и Божествените реалности. Те ни дават възможност да се почувстваме свързани към извора на вътрешната Божествена енергия, чиито възможности за вдъхновение и изява чрез любовта са неограничени.

Лявото и дясното полукълбо на повечето деца са уравновесени и те притежават психични възможности, докато не започнат да изучават определените начини на мислене и да възприемат ограниченията. Причината за тези техни първоначални способности се крие във факта, че епифизната им жлеза, която според източните езотерични учения е органът за телепатия, е добре развита по рождение. Постепенно тя се смалява, поради липса на стимули и употреба, когато детето израства и започва да използва логиката на лявото полукълбо, вместо интуицията и чувствата на дясното.

Детето с психически способности вижда скритото за обикновените простосмъртни, използващи лявото полукълбо, в едно измерение, познато като четвъртото, отвъд онези, които схващаме като „действителни".

Четвъртото измерение е областта на свръхсъзнанието. Това е измерението, описано от Айнщайн като непритежаващо време и пространство. Мистиците казват, че това е измерението на душата, която от своята позиция обхваща една вселена, в която знанието, мъдростта и времето съществуват като едно цяло.

И древните учители, и съвременните мъдреци твърдят, че човешкият ум, когато се хармонизира със свръхсъзнанието на душата, притежава потенциал за пълно познание на всички тайни на живота и вселената.

Ориенталците всъщност гледат на хората като на дух, който е въплътен във физическото измерение: душа, въплътила се в материята. Раждането тук следователно е ограничение на духа, а смъртта на тялото е завръщането на духа в присъщата му област. Така че дори представата ни за смъртта зависи от начина ни на мислене. Това е друга точка на разминаване между западното научно мислене и източните схващания по отношение на естеството на действителността.

Постепенно заключенията на съвременните квантови физици и вижданията на древните мъдреци и мистици изглежда се сближават по отношение на природата на действителността във вселената.

„Основният елемент на вселената е елементът на ума" - е писал сър Артур Едингтон, велик английски физик. Това съвпада точно с твърдението на учителите по Зен, че всемирът е изграден от собствените ни умствени образи.

Съзнанието е начинът, по който възприемаме действителността. Няма действителна разлика между онова, което долавяме, и онова, което смятаме за действителност.

А сега идваме до още един великолепен пример за експериментите на Новата Епоха.

А. Р. Г. Оуен описва в книгата си „Можем ли да обясним полтергайста?" своя опит да създаде този феномен заедно с още осем негови приятели и съпругата му. Те измислили съвместно една съвсем фиктивна личност, като всеки от тях добавял

www.izvorite.com 88


различни части от цялото, докато създали един комбиниран индивид, чието име, пол, възраст, външен вид, рождена дата, главни влечения и антипатии, предпочитания за храни и още много данни били твърдо установени, включително тези за „контрол", неверни исторически подробности, отнасящи се за събитията по негово време.

В течение на повече от година групата се срещала всяка седмица и съвсем сериозно участниците проектирали и се опитвали да се свържат със своето творение - но без успех. Тогава г-жа Оуен случайно прочела за подобен експеримент, проведен в началото на века, време, когато по-тропването по масата, гадаенето по дъсчиците за писане и масичките на спиритическите сеанси и други занимателни игри с окултното били ВЕСЕЛИ и РАЗВЛЕКАТЕЛНИ светски забавления. Групата на Оуен се отпуснала и започнала, така да се каже, да се наслаждава на заниманията си, хората разговаряли свободно, шегували се и изобщо прекарвали приятно. Само след няколко сеанса те били стреснати от силните потропвания по масата. „Филип" желаел да се присъедини към тях.

Те установили метод за общуване и Филип бодро проявявал чертите, които те били вложили в него, включително и историческите неточности. След това, за тяхно изумление, Филип продължил и разкрасил биографията си, разказвайки на своите автори как родителите му починали от едра шарка, как той бил запален ловец, притежавал соколи скитници и работил като шпионин за Чарлз I. Всичко това било съчетано с изчерпателни подробности за събития, които въобще не били споменавани от групата, а и с черти на характера, които те не били вложили в него, като значително нетърпение, когато вниманието на групата се отклонявало и хората започвали да разсъждават слисано за творението си!

Филип, както го усещали в действителност, бил започнал собствен живот...Понастоящем, дори и в лабораторни условия, квантовите физици забелязват,

че природата на наблюдаваното се измества и променя според съзнанието на наблюдателя. „Вселената вероятно е една гигантска мисъл" - било шеговитото им заключение.

Какъв е изводът от всичко това? Според мен то трябва да ни накара да разберем важността на това как мислим и възприемаме нещата. Ние сме отговорни за гледната си точка за абсолютно всичко. Всеки човек избира да схваща действителността по различен начин. Можем да предпочетем да я долавяме както поискаме. Обективната действителност се променя според субективното й възприемане. В такъв случай две абсолютно противоречащи си становища за света трябва да се опознаят едно друго и да разберат по-добре самите себе си, за да могат да открият среден път, порядък, съвместим и с двете.

Когато започнем да работим и да живеем с тази представа за света, ще обръщаме все повече внимание на потенциалните възможности и въздействието на самата мисъл.

В книгата си „Тао на физиката" Фритьоф Капра пише: „Физиците стигнаха до заключението, че всичките им теории за естествените явления, включително и

www.izvorite.com 89


описваните от тях „закони", са творения на човешкия ум, присъщи на нашето разбиране за действителността, а не на самата нея".

Тъй като, дори според самата наука, ние разбираме, че според начина на възприемане от конкретния човешки ум може да има много нива на реалността, нека разгледаме някои от тъй наречените психични явления, които винаги са привличали вниманието на хората при техния стремеж за разширение на действителността, в желанието им да проумеят целостта на пространството и времето.

Самата Библия е съкровищница от описания на психични феномени - чудеса, пророци, предаващи ни Божието слово, духовни водачи, донесли мъдрост и спасение на герои в опасност, дори са отбелязани явления, навеждащи ни на мисълта за космически кораби. Човешкият дух и същността на душата се разглеждат във всяка глава съвместно със законите на карма. Необходимостта от всемирната любов, от доверието в невидимото напътствие чрез духовната вяра се появяват многократно.

С вихреното си движение из огнените облаци небесните колесници изобилстват в Стария Завет, носещи „подобие на хора", чиито глави са покрити с кристал. Тези апарати са били с огромни колела и когато „подобието на хора" се качвало отново в тях, те се „издигали от земята с колелата си и започвали да бълват огньове"; след това отвисоко „с техните духове, намиращи се в колелата" те „заговаряли с гласа на Всевишния". Езекиил писал, че духът на съществата от тези апарати е влязъл в него и му казал да отиде в Израел и да предотврати размириците там. Една от главите ни разказва за шума на колелата и как той е бил взет на борда и отведен бързо в Телабиб до реката Чебар, където „седял замаян седем дни". Една особено реалистична нотка според мен.

Общоприетата история за живота на Христос е добре позната. По-малко известна е връзката му с братството на есеите. Според Свитъците от Мъртво море, открити през 1948 г. в една пещера в Кумран, Палестина, Христос бил член на това братство, което между другото вярвало и в прераждането. Техните учения са толкова универсални и съдържат много елементи от нашата езотерика, а вече и от научните търсения, че си струва да проучим кои са тези хора и какво знаем за тях.

Есеите са живели скромно, без слуги и роби, и поделяли всичко по равно. В основата си те били земеделци с доста добро разбиране на посевите, сезоните, промените в климата и начините да се стопанисва земята в пустинята.

Те изучавали древните си принципи, които наричали Закон, и били вещи в астрономията и лечителските изкуства. Имали умения и в пророкуването, което постигали отчасти чрез дълги периоди гладуване.

Събуждали се преди изгрев и всекидневно се къпели със студена вода като ритуал за пречистване. Работели на полето по цял ден, спирайки само на обяд и при залез за ядене и молитва. С дълбокото си уважение към всичко живо те никога не яли месо, твърдейки, че само свежата или „жива" храна може да се поема, а не тази, придобита чрез убийство. Те казвали, че вибрацията на живата храна е по-

www.izvorite.com 90


здравословна и искали да живеят дълго - точно така е било, често продължителността на живота им била над сто години.

Прекарвали много време в медитация върху „небесните сили" и с всичките си дейности изразявали съзидателна любов.

Съществуват писмени сведения от автори, които са били техни съвременници - Плиний - римски естественик; Фило - александрийски философ; Йосиф - римски историк; и Селоний - гръцки философ. Всеки от тях описал есеите като най-забележителния народ в целия свят, като най-отдавнашните посветени, получили ученията си от Средна Азия и запазили ги в продължение на огромен пе-риод от време. Самите хора били с постоянна и неизменна святост.

Ученията на есеите са описани в Зенд-Авеста от Заратустра. Те съдържат концепции, характерни за Брахманизма, индуските Веди и Упанишади. Традицията на йога, включително хатха и трансцеденталните клонове, произлиза от същия източник като знанието на есеите. Буда е преподавал същите принципи и неговото свещено дърво Бодхи е взето от Дървото на Живота на есеите. А в Тибет ученията още веднъж намерили израз в тибетското Колело на Живота.

Братството на есеите е вдъхновило доктрини, които са забележителни с универсалната си приложимост и неостаряващи с мъдростта си. Те са запазени с йероглифите на шумерите шест хиляди години преди Христа. Някои от техните символи са открити и в по-ранни епохи.

Следи от техните учения се появяват в почти всички цивилизации и религии по света. Основните принципи са преподавани в древна Персия, Египет, Индия, Тибет, Китай, Палестина и Гърция. Преводите на Едмон Бордо Шекали от оригиналните Еврейски и Арамейски текстове са доста информативни. Според него най-чистите есейски разбирания са се срещали в периода между втория и третия век преди новата ера в Палестина, Египет и Сирия. В Палестина и Сирия членовете на братството са били познати като есеи, а в Египет - като терапевти или лечители.

Питагорейците и стоиците в древна Гърция са следвали принципите на есеите, а също и част от адоническата култура във Финикия и Александрийското училище по философия в Египет. Тези принципи са дали голям принос за много дялове от западната култура като масонство, гностицизъм и кабалистика. А, разбира се, и Исус е бил есейски учител и лечител.

Причината да наблягам толкова на есеите, както споменах и по-рано, е, че техните учения, принципи, ценности и задачи в живота са толкова сходни с тези на днешната тъй наречена Нова Епоха. Изработвали лекарствата си от билки и други растения, били убедени, че Божествената сила е навсякъде и във всеки, медитирали върху невидимите духове, които ръководели и закриляли Земята, медитирали върху вътрешния Бог и вярвали в повторното физическо превъплъщение на душата, за да пречисти кармата си, знаейки същевременно, че всеки човек създава чрез свободната си воля своите собствени кармични схеми. Доверявали се на мистичните си прозрения и пророчества, наричали се Деца на Светлината; били уверени в съществуването на невидимите светове, на другите измерения и

www.izvorite.com 91


общували със същества от тези измерения. Математиката и астрономията им ни показват разбирането им за хармонията на живота навсякъде в космоса.

Исус е изучавал и усвоил есейските схващания и техники. Лечителските и сътворителните чудеса, извършени от него, са били в съответствие с естествените закони и са били постигнати чрез ниво на съзнание, по-високо от онова, което повечето от нас могат да схванат, въпреки че самият Исус е казал: „Вие ще извършите стореното от мен, дори и повече".

Христос е демонстрирал неща, които днес бихме нарекли предчувствие, пророчество, левитация, телепатия и окултно лечение. Но мнозина други, и преди Христос, и след него, са показвали същите способности чрез духовни техники. Те твърдят, че силите им идват не само от „небесния" Бог, но от намиращия се в тях Бог, който се свързва със свръхсъзнанието.

И така Исус и есеите, с ученията им за любовта, светлината и космическите закони, заедно със Златното Правило на кармата, изглеждат като търсещите с метафизични наклонности в днешната Нова Епоха. Тези „нови" начини на мислене се коренят в древните умения и мистерии. Новото е, че научното братство, мислещо с лявата половина на мозъка си, започва да уравновесява манията си за прагматичен материализъм с десен подход спрямо науката за съзнанието и космическата мисъл. Тяхната нова теория, според която човечеството (а може би и всички други циви-лизации) е наблюдател-участник в сътворението на вселената, ни дава да разберем необходимостта от личната отговорност.

При засилващата се по своята интензивност енергия на нашия свят става все по-задължително да внимаваме какво мислим. Тъй като всеки от нас е отговорен за онова, ?. което преживява в живота си, наложително е да следим и ч осъзнаваме мислите си.

Никога не бях осъзнавала колко важно е да подбираме какво мислим, докато не се захванах с метафизиката и с възможното преобразуване на енергията. Сега разбирам и в действителност се улавям, когато избирам да се страхувам (отрицателно) или да се разгневя или, от друга страна, да отхвърлям страха. Сега съзнавам, че всички емоции, които чувствам, са въпрос на мой избор. Когато избера да отхвърля отрицателната емоция и успея, разбирам, че това поначало не е било нищо друго освен една илюзия. Но илюзиите са полезни. Гневът към друг човек ми помага да видя враждебността, която всъщност насочвам към себе си; а осъждането и нетърпеливостта са уроци, които някой друг ми преподава, за да се опозная. Откривам, че ако мога да преобразя отрицателното, което виждам в другите, съм много по-щастлива със себе си. Не е лесно, но след известно време става като една дисциплина за ума, която всъщност представлява едно изместване в начина на възприемане. Опитвам се да намеря положителното в някоя отрицателна черта и след това се опитвам да подкрепя него. Това е по-добре, отколкото да продължавам да реагирам със собствената си негативност, но както казах, това не е лесно, понеже както всички останали и аз съм възпитана и научена да съдя и да критикувам другите, а не да потърся начин да превърна такива чувства в разбиране и познания.

www.izvorite.com 92


Сега съзнавам, че действията ми се управляват от мислите ми, а те - от вярата, която имам в себе си. Следователно, когато започнах да проумявам идеята, че светлината и разбирането не са само мои, а са във всички ни, започнах да виждам как да се освободя от отрицателните оценки, които имах за себе си и за другите, което бе причина за възпрепятстването на способностите ни.

Така че необходимостта да разширя нивото на съзнанието си за самата себе си и за другите се превърна в най-важна задача, за да мога да се добера до източника, който открива пред мен една вселена от способности за положителна съзидателност на мястото и във времето, които аз долавям. Моят свят е единствено мой и само aз мога да го променя.

XIIIДУХОВНИ ПРИКЛЮЧЕНИЯТова не е въпрос на живот и смърт. Много по- важно от това е.При нарастването на духовното ми любопитство с течение на годините си

позволих да навляза в областите на психичните явления, които много хора наричат „окултни". За съжаление тази дума за тях означаваше „особен". Но непрестанно бях подсещана, че тази дума означава просто „скрит". Когато познанието, скрито от емпиричното и логичното ни разбиране, наистина излезе наяве, то изглежда понякога толкова възмутително, че е наричано „особено". Но аз научавах, че тази „особеност" се крие в ограничените ни разбирания за действителността. Ще опиша някои от събитията, които лично аз съм изживяла, защото те показват как определени хора могат да работят с вътрешното си духовно измерение, за да развият естествения си талант в невероятна способност за преминаване отвъд общоприетите граници на рационалната действителност. Наистина, част от това, което ще прочетете, може да ви се стори неправдоподобно и ще изкриви чувството ви за логика до точката на счупване. Но изживяното от мен бе действително и винаги бе наблюдавано и от други хора. Това ми напомня на изтърканото клише в средите на шоубизнеса: „Просто трябваше да сте там"!

Нека да кажа, че съм имала щастието да общувам с лечители и практикуващи тези техники, чиито репутации са безукорни в духовните и метафизичните среди. В кръга на съвременните научни изследвания хората, за които говоря, са наблюдавани, разпитвани, проучвани и разглеждани по най-старателния и подробен научен маниер от лекари и учени в лабораторна обстановка, а също и от журналисти и специалисти в други области на техническото познание. Достигнатите изводи от тези добросъвестни хора повтарят почти едно и също: „Изглежда, че тук няма ни-каква измама, нито по време на опита, нито в резултата. Но не можем да обясним полученото по начин, който да е приемлив научно и логично". Или: не бива да се доверявате на нов странен плод, наречен домат, и да го сравнявате с ябълката. (Ако щете вярвайте, но някога доматите били смятани за много екзотични и дори опасни.) Така че познатата ябълка си остава ябълка, а доматът, въпреки че бил доказан неоспоримо като плод, е особен и ненадежден.

www.izvorite.com 93


Била съм при много медиум-канали, медиуми, екстрасенси, ясновидци и т. н. От всеки съм научила по нещо. Дори и онези, на които нямах голямо доверие, бяха за мен уроци по разпознаване. Изживяла съм прекалено много през последните петнадесет години и не мога да остана със старите разбирания за „истината".

Нещо, което не разбираме логически, става и, както казах вече, смятам, че то е доказателство за другите реалности и способността ни за общуване с по-висши измерения.

Споменавам тези хора, защото всеки от тях е развил психическите и духовните си таланти чрез силно осъзнаване на собствената си система от чакри. Всеки от тях твърдеше, че седемте чакри на съзнанието са били пътят към по-висшето разбиране и развитието на собствените му дарби.

Един медиум-канал се откроява в срещите ми като вдъхновен и артистичен. Името му е Луис Антонио Гаспарето. Той е лечител от Бразилия и към него ме насочи Ан Мари Бенстрьом, която е толкова забележителен лечител и човек, че трябва да се удостои за собствените й постижения. Ан Мари е от Швеция. Тя е лекарка (блага и чудесна!) и ръководи Ашрама, импровизирано място за трени-ровки с духовна насоченост, познато като най-трудното и най-ефикасното в тази страна, а може би и в света. Хората отиват там, за да се занимават с телата си и обикновено завършват, заети с духа си.

Ан Мари ми уреди да отида до дома на Гаспарето в Южна Калифорния заедно с една жена на име Мария, която го познаваше и щеше да ме представи.

Влязох в един хубав и спретнат дом, който всъщност се състоеше от две съединени каравани. Обзавеждането бе с вкус - такъв е почти винаги случаят с духовните хора и както винаги бе безупречно чисто. В момента, в който влязох в двойната каравана, забелязах на стената две картини, които ми приличаха на оригинали на Ван Гог. Обърнах се. Един Рембранд ме гледаше с истинското си великолепие; върху другите стени висяха картини от Пикасо, Тулуз-Лотрек и Модилиани. Бях смаяна. Какво, по дяволите, правеха тези картини тук? Бяха ми разказвали за Гаспарето, но не бях предупредена, че ще видя това.

Луис е известният бразилец, който служи като проводник за най-добрите живописци на света. Той твърди, че не притежава никаква художествена дарба, с изключение на една - той е прекрасен посредник за истинските художници. И така, един по един, най-великите живописци от миналото са образували сдружение в „отвъдното" и когато Луис навлезе в транс, те се редуват да рисуват чрез него според това кой от тях е в настроение за рисуване този ден!

Гаспарето твърди, че целта им е да докажат, че душите живеят дори и след тъй наречената смърт. Той е известен в Бразилия. Има собствено телевизионно предаване, в което пред публика, на живо, той навлиза в транс, свързва се с художниците и рисува. Той също е и действащ лечител и има свой духовен център, в който не изисква заплащане за услугите си; открил е, че има нужда да лекува, за да се чувства добре и самият той.

Може би защото ме познаваше от екрана, но веднага се почувствахме добре един с друг. Той седеше със сгънати под него крака върху един диван и се

www.izvorite.com 94


усмихваше с топлотата на младеж, който е доволен от себе си. Той бе красив, с чувство за хумор и отдаваше себе си.

Докато пиехме чай и хапвахме соленки, той ми разказа живота си.Гаспарето е роден в семейство от средната класа на 16 август 1949 г. в Сао

Паоло, Бразилия. Родителите му били духовни медиуми, което не е необичайно в Бразилия. Майка му, Дона Цибия Гаспарето, самата тя известен медиум, е с католическо възпитание, но под влиянието на съпруга си е изоставила официалната религия и е изучавала тълкуванията на християнските евангелия, публикувани от френския медиум Ален Кардек.

Спиритуализмът по Кардек е много популярен в Бразилия и съществуват много действащи центрове с това име. Така че Луис е бил насърчаван още от малък да развива талантите си на медиум - които родителите му естествено разпознали.

От тринадесетгодишна възраст станал посредник на живописците. Никой не разбирал какво става, понеже рисунките не били подписани, хората около него не познавали творбите на великите европейски художници, а и самият Гаспарето не притежавал талант за рисуване, когато не бил в транс.

След време той бил „открит" от гостуващ журналист, който разпознал стила на рисунките и посочил, че Луис е посредник за великите художници.

С течение на годините неговите способности ставали все по-добре изразени, а картините били великолепни, което го довело до един период на самозаблуждение, по време на който смятал, че той рисува. След няколко седмици художниците го напуснали и той изработвал само подобие на изкуство. Приел това като доказателство, че наистина е проводник за духовно изкуство и признал егоистичната си регресия. Една година била необходима, за да се върнат. Когато всичко било както преди, той посветил живота си на това да бъде медиум и учител на наученото и преживяното от него, за да може да покаже, че смъртта не е нещо, от което да трябва да се страхуваме, а художниците доказвали, че изкуството, както и животът, са вечни и извън времето.

След чая и приятелския разговор Луис ме въведе в столовата.Облече една престилка, цялата изцапана с акрилна боя. После донесе една

торба с такива бои. Изсипа ги върху масата и с елегантен жест включи магнетофона много силно, и прозвучаха някакви бразилски валсове. След това се облегна на масата и ми се стори, че навлезе в някакво друго състояние. Не му бе необходимо дълго, може би около минута. Тогава Мария сложи едно платно на масата пред него. Като че ли бе пуснат филм на бързи обороти - Луис се превърна в друга енергия и с голяма скорост започна да пръска акрилната боя по цялото платно. Издаваше гърлени звуци и после започна да мачка и да изтиква боята от платното с ненормална сила и скорост. Дясната и лявата му ръка „рисуваха" едновременно! Заговори на английски с холандски акцент.

Зачудих се защо не говореше на холандски. Но отдавна бях научила, че „съществата", говорещи през медиумите, използват знанията и удобната „ин4юрмационна банка" на медиума, защото това не преуморява енергията на посредника толкова, колкото би било говоренето на чужд език. Наблюдавала съм

www.izvorite.com 95


медиуми, чрез които говорят същества на напълно непознати езици. В тези случаи обаче след това хората бяха изтощени.

Сега Луис обясняваше как рисуването му е помогнало да се справи с лудостта си! Изглежда пред очите ми се бе превърнал във Ван Гог. След това продължи и за около три минути нарисува един натюрморт с цветя във ваза! Бе тол-кова бързо и необуздано, че смятах, че съм попаднала в изкривяване на времето. Рисунката не бе като „Слънчогледите" на Ван Гог, на която напомняше само по това, че беше ваза с цветя. Но широките и силни движения, обезумялата енергия, простата композиция бяха там и всичко бе явно в стила на Ван Гог! Луис бе казал, че художниците никога не повтаряли никоя от картините, нарисувани от тях в миналото. Те продължават да се развиват и в отвъдното, въпреки че в този свят трябва да рисуват в някогашния си стил, за да могат да бъдат познати.

Луис не използваше четки. Пръстите му прилагаха различен натиск и постигаха различни видове линии и форми според силата, с която ги движеше. Използваше дланите, ставите на пръстите и други части на ръцете си. Като че ли невидимото ръководство „разбираше" начина за постигане на резултат, който нямаше подобен сред традиционните методи в изкуството.

Щом платното на Ван Гог бе готово, Луис го хвърли върху килима. Друго бе сложено пред него. Идващата от него енергия се промени. Стана по-рязка, по-изискваща и отсечена. Луис започна да говори английски с испански акцент, различен от собствения му португалски. Ръцете му започнаха да се движат с по-голяма прецизност, когато

енергично взе още бои и започна да пръска с тях по новото платно. В следващия момент Пикасо започна да говори за необходимостта от дисциплина и работа! Гласът бе дрезгав и по-дълбок от този на Луис. Той рисуваше нещо, което приличаше на профил на лице, с ярки зелени и червени цветове. То бе мъжествено и разпръснато. Окото бе несиметрично, разбира се. Завършването на тази картина също му отне три минути. След това Луис бутна и това платно на пода. Отново енергията му се промени. Това бе забележителна демонстрация на смяна на много личности. През цялото време музиката продължаваше да свири, силно и рязко, все едно че художниците поглъщаха вибрацията на звука и я използваха, за да извършват движенията си.

Изведнъж Луис стана по-мек и отпуснат. Една усмивка се форми на лицето му. (В началото очите му бяха затворени и той ги предпазваше от отразената светлина в стаята. Предпочиташе да рисува на тъмно.)

Меката усмивка остана на лицето му. Нежно и с преклонение той рисуваше лицето на младо момиче. Почувствах как в очите ми прииждат сълзи и се стичат надолу по лицето ми. Не зная защо плачех. Луис започна сега да говори на френски. Обаче това не беше Луис. С оформянето на картината на момичето разбрах, че художникът е вероятно Реноар. Той ми каза нещо на френски за моите емоции. С лекота му отвърнах на същия език - въпреки че зная съвсем малко френски, установих, че говоря доста гладко с него.

www.izvorite.com 96


Той говореше за лицето й и невинността й. Попитах го защо съм се развълнувала така. Той ми каза, че се отъждествявам с нейната чистота. Исках да попитам дали я познавам отнякъде, но не сторих това. Той ми каза, че разбира какво допускам, но не отговори на въпроса, за който си мислех.

Луис с любов потупваше и бодваше нюансите по финото й лице с върховете и ставите на пръстите си. През цялото време аз плачех. Той леко побутна платното на пода и зачака.

След това започна да се смее игриво. Изведнъж настроението му стана весело и бащинско.

В долната част на ново платно той пръскаше лилаво и синьо, а после оранжево и червено върху тях. Видях, че е очертал лице. Обърна се към мен със затворените си очи и говореше на английски с френски акцент.

- Ало - каза глас, който определено не бе този на Луис.Веднага почувствах нещо познато. Избърсах сълзите от очите си и му

отговорих:- Здравей.- Радвам се да те видя отново - продължи той. Продължаваше да рисува,

докато говореше.- А? - отвърнах аз. - Откъде ме познаваш?- Да те познавам? - каза той укорително. - Аз те подслоних. Ти често бе мой

модел.- Така ли? -Да.- Къде?- Питал - отговори той.Нещо просветна в ума ми. Пигал ли? Помня колко удобно се чувствах,

докато снимах два филма в този парижки квартал - „Ирма ла Дуе" и „Канкан".- Ти си била в Пигал много пъти - продължи той. -Филмите ти показват това.- Кой си ти? - попитах аз. Той се засмя:- Аз съм твоят пазител и приятел - каза той. - Аз съм Тулуз.- Тулуз-Лотрек? - Почувствах се едновременно и глупава, и въодушевена.- Ами разбира се - отвърна той. - Рисувам теб от живота ти с мен в Пигал.Погледнах оформящото се лице. Тя бе почти без брадичка и със съвсем

непретенциозни черти.- Ти не бе красива - каза той. - Но се забавляваше с мъжете и те се

забавляваха с теб.Разсмях се:- Проститутка ли бях? Той не се смееше:- Не - каза той. - Ти бе танцьорка от Холандия, която не можеше да си намери

работа там. Затова се пресели в Париж. Изкарваше си прехраната по много начини. Един от тях бе като модел при мен. Бяхме добри приятели.

Наблюдавах как приключва портрета. Тя имаше оранжево-червеникава коса. Прав беше за лицето.

www.izvorite.com 97


- Тогава, както и сега, ти беше обзета от грижи да не напълнееш. Трябва да осъзнаеш, дете мое, че придържането към пълнотата е придържане към миналото. Нека тя да остане в миналото. Позволи й да си върви. Наслаждавай се на настоящето, в което няма пълнота.

Цяла сутрин бях мислила как да намаля теглото си. Наистина, през целия път до Ориндж Каунти бях изчислявала какво ще е необходимо, за да сваля пет килограма или пет сантиметра. Вторачих се в медиума, който бе проводник за енергията, знаеща личните ми мисли и рисуваща ме каквато съм била в друг живот, който винаги съм подозирала, че съм имала. Той се усмихна и приключи.

- Името ти беше Жанет - каза той, докато постави името на картината и сръчно подписа инициалите си. След това заговори бавно и отмерено:

- Ние, художниците, сме заедно в нашето нефизично измерение, за да докажем, че никога не сме умирали, а само напуснахме земното ниво.

- Разбирам - казах аз. - Какво виждате, когато рисувате по този начин?- Виждаме светлина - отговори той. - Всеки цвят има различна светлинна

вибрация. Усещаме я чрез ръцете на инструмента. Вършим това с удоволствие.Когато рисунката на Жанет бе завършена и изявлението му - направено,

почувствах, че той трябваше да напусне, за да даде възможност и на други художници да се проявят. Не ми подари картината с моя образ. Беше прекалено прозаично за това. В замяна на това платното бе бутнато на пода като предишните и Луис продължи с други живописци, по-голяма скорост и по-невероятни подвизи.

Ритъмът му се ускори. Главата му се клатеше напред-назад. Очите оставаха здраво стиснати, а лявата му ръка сега покриваше лицето му. Като че ли механично смени лентата на магнетофона с шумно парче от бразилската класика. Продължи и проведе Модилиани, Моне, Мане, Леонардо да Винчи и един бразилски художник на име Партинари. Той смени акрилните бои с пастели, водни и маслени бои според нуждите на художника. Когато искаше да изчисти дланите си, той просто ги изтриваше в престилката си. Изобщо не отвори очите си и не отдели повече от петнадесет минути на една тема. Повечето изискваха много по-кратко. Понякога самият физически процес на рисуване ставаше с такава сила, че се налагаше да държим платното, за да не го изрисува от масата. Понякога отпускаше главата си върху лявата си ръка, докато дясната продължаваше, напътствала от невидимия художник.

След това взе маслените бои в лявата си ръка, отпусна дясната и започна да рисува с лявата. Вгледах се внимателно. Картината бе също толкова хубава. В същото време започна да рисува отново с дясната. Рисуваше две различни картини на две отделни платна, с по една от ръцете си! Погледнах картината, рисувана от лявата му ръка. Това бе Модилиани и той я рисуваше обърната надолу!

Соанстт продължи около час - картина след картина -все волта т художници, един след друг, все едно че са чакали на опашка в някоя таванска мансарда, за да получат връзка още веднъж и да се проявят на Земята. Всеки подписа собствената си картина и бързо се оттегли, за да даде възможност на следващия.

www.izvorite.com 98


Най-накрая Луис пусна едно празно платно на пода. Свали обувките и чорапите си (все още в другото състояние на съзнание), обърна нагоре крачолите на работния си панталон, избра няколко тубички с боя, отвори ги и ги пусна на пода. С пръстите на краката си той изстиска боите в очертанията, които желаеше и започна да рисува с краката си! В същото време той постави още две платна на масата и едновременно Рембранд рисуваше с краката му, а Моне и Пикасо - съответно с лявата и дясната му ръка. Бе абсолютно невероятно.

За дванадесет минути имаше още три картини, като всички художници подписаха своите творби едновременно!

Бях изтощена. Луис излезе от транса. Отвори очите си, премигна на следобедната светлина и се усмихна. Погледна нехайно надолу към платната.

- Избери си, което поискаш - каза той. Казах му, че Тулуз ме е нарисувал като Жанет.

- Трябва да е твоя - каза той. - Вземи си няколко.Избрах първия Ван Гог, Реноар, понеже ме развълнува толкова, Жанет на

Тулуз по очевидни причини и еднооката на Пикасо за Ан Мари, която на другия ден щеше да ходи на очна операция.

Докато Луис и аз си бъбрехме още час, той ми обясни как се чувства, преди да започне да рисува.

- Чувствам как се извършват промени в мускулите и нервите ми - каза той. - Все едно, че художниците подготвят тялото ми. След това предвкусвам, че ще последва нещо прекрасно. Покрит съм с един пласт приятна енергия. Тогава те започват да ми говорят телепатично и ми казват какво ще направят. Когато навляза в състоянието на транс, ги чувам как ми съобщават, че са готови да започнат. Оттам нататък, като поемат контрол над тялото ми, чувството е вече различно. Мога да усетя различната вибрация и личност на всеки от тях. Някои са по-приятелски настроени от други. Чувствам измъчената душа на Ван Гог. Трудно е. Пикасо е нетърпелив и рязък и се сърди, когато хората говорят, докато той работи. Толкова е темпераментен, че понякога спира и къса платното. Тулуз ми е постоянен другар. Обича да обсъжда с мен работата си. Веднъж бе загрижен за познанията си по анатомия. Използва един сеанс, на който имаше много хора, за да се упражнява. Скицира много, много голи тела в различни пози. Майка ми повдигна платната и видя какво е направил и бе шокирана. Извини се на всички. Тулуз изчезна за три месеца. Когато се върна, го попитах къде е бил. Съобщи ми, че му е било казано да се оттегли и да медитира върху отговорността на художниците за това как картините им повлияват върху умовете на хората.

Луис продължи и ми разказа за различните си взаимоотношения с отделните художници. Тялото му можело да ги понася всичките и откакто е разбрал какво върши, научил също, че се е договорил с тях да служи като техен медиум още преди да се роди в този живот. Каза ми, че го прави, защото знае, че краят на века ще е критичен момент, в който хората трябва да разберат, че трябва да съществуват връзки между „мъртвите" и живите и че духът на човечеството еволюира и се развива, но остава вечен.

www.izvorite.com 99


Говорихме си, докато не се сетих, че трябва да се справя с трафика по пътя обратно до Лос Анжелис.

Денят, прекаран с Луис Гаспарето, бе такова приятно удоволствие, че винаги когато си помисля за него, се усмихвам. Не разбирам това явление, но съвсем просто го приемам. Помня много моменти от живота си, когато съм била убедена, че това, което се случва, не идва от мен. А кой беше? В най-истинския смисъл на думата може би всичко това е Бог, който се представя като различни хора!

XIVВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНАТова, което сме и което можем да бъдем, се разкрива от вътрешната

светлина.Маврицио Панисет е роден на 6 март 1930 г. в Минас Гераис в Бразилия. Бил

е третото дете в семейството, а бащата, свещеник в методистската църква, се интересувал и от метафизика. Но скоро майката на момчето се оплакала, че не може да се справя с непокорния си син. От отчаяние, когато бил на девет години, те го изпратили да живее при баба си в една ферма, където се надявали, че по-голямата свобода ще даде възможност за изява на немирния му дух.

Често отивал до гората, където (по-късно) твърдял, че „светлините" го следвали. Те се появявали като блещукащи топчета и му „говорели", когато се показвали. Но от страх, че може да стане още по-неприемлив за семейството си и за новия си дом, по онова време той не казвал на никого за тези срещи.

Когато достигнал пубертета, светлините изчезнали.През 1949 г., когато бил на деветнадесет години, той отишъл в армията и

една нощ, докато бил на пост, те се появили отново. Сега в него възникнало и се развило любящо отношение към тях и той започнал да чете с голям интерес произведенията на Блаватска, Летбитър и Алис Бейли, Кабала и каквато друга езотерична литература му попаднела. Също се впуснал да изучава задълбочено будизъм, шиизъм и хиндуизъм.

През 1953 г., вече уволнен от армията, той станал масон от 33 степен (напреднал студент по метафизика).

Оженил се, родили му се няколко деца, развел се и отново се оженил. През 1966 г. бил взет на работа в Министерството на Образованието. Докато работел на кулата за радиопредавания, паднал от височина тридесет и пет метра. Смятал, че ще умре, но се отървал само със счупен крак и въобще не загубил съзнание. Гледал на това като на чудо и си решил, че оцеляването му е свързано по някакъв начин със светлините и от това стигнал до заключението, че сигурно има някаква „мисия".

След падането от кулата светлините вече не го напуснали. При това те изглеждали различни. В тяхно приствие той бил по-осъзнат психически и установил, че има достъп до Акашовите записи (събития, за които се твърди, че са съхранени в етерна енергия, до които чувствителните личности имат достъп) и може да разбере миналите животи на хората.

www.izvorite.com 100


През 1969 г. светлините станали толкова силни, че отново започнали да „говорят".

На 19 април 1969 г. една от тях заговорила с такава енергия, че Маврицио не можел да не й обърне внимание. Тя казала: „Ти трябва да използваш собствената си светлина, за да лекуваш болните. Трябва да отидеш в болницата и да започнеш". Маврицио се почувствал неразположен, нервирал се и се объркал. Не можел да спи. Докторите му казали, че е просто прекалено нервен и уморен. Смятал, че полудява. Не отишъл, както му били казали светлините, да лекува хората. Не вярвал, че притежава тази способност, и бил изцяло зает с отглеждането на голямото си семейство и грижите за втория си брак. Здравето му не се подобрило.

Веднъж, късно една нощ, той карал колата по едно шосе заедно с жена си и четирите си деца. Светлините се движели до тях. Маврицио спрял колата и излязъл. Усетил силна горещина отдясно на гръбнака си. Една отличаваща се синя светлина се придвижила към него. Спряла и пред него се материализирала в прозрачно същество, което наричало себе си Ур. Той казал на Маврицио, че заради собственото си здраве той трябва да лекува болните. Маврицио погледнал към жена си и децата си в колата и ги попитал дали виждат това. Те кимнали. Ур си отишъл.

Но все пак били необходими още две години, докато Маврицио откликнал на тази среща край пътя. Той наистина не искал да е лечител. Но щом се подчинил, собственото му здраве се подобрило.

Няколко години по-късно последвало друго преживяване. Отново той шофирал. И пак се появили светлините. Той спрял, при което ярка жълта светлина се приближила към него и се материализирало същество, наричащо себе си Акрон.

„Трябва да продължаваш да лекуваш - казал Акрон. - Това е твоят договор".Съществата от светлина вече били нещо обичайно за Маврицио, но за

другите те били удивителни. Докато лекувал с енергията от ръцете си, светлините започнали да се появяват и по време на самото лечение. Скоро след това първите белези, свързани с местонахождението на чакрите, започнали да се появяват на гърдите му. Те били като белези от рани, които изглеждало, че са обгорени върху кожата му. Първият, който се появил, бил с формата на малък кръст на кожата на гърдите му. Никога не изглеждал пресен, все едно, че бил зараснал от известно време.

През 1980 г. бил навън и се наслаждавал на залеза в ранчото си във Фазенда дас Партеирас, когато се свечерявало. Появил се голям дъждовен облак и се отворил. От центъра му излезли три звездоподобни светлини и се придвижили към него. Като приближавали, те не ставали по-големи. Когато насочил към тях фенера си, те изчезнали. Трите светлини се слели в една голяма ярка топка. Маврицио усетил послание в главата си. „Аз съм Енох - било то. - Продължавай да ходиш по болниците да лекуваш. Няма много време. Аз ще бъда с теб".

Маврицио възразил. „Аз нямам повече време - казал той. - Не ме интересува, ако и вие нямате. Имам си мои проблеми".

Енох казал: „За теб вече няма да има проблеми".



Маврицио почувствал горещина по гърдите си, докато светлината на Енох се носела над него в продължение на четиридесет минути. След това изчезнала. Когато Маврицио се събличал, за да си ляга същата вечер, видял, че има и други белези, свързани с чакрите, обгорени по кожата му на всеки от седемте центъра по тялото му. А на гърдите му била обгорена звездата на Енох. След това светлините били непрекъснато с него. Когато Маврицио бягал от лекуването, светлината на Енох се появявала, за да му се скара и да го подтикне да продължи да лекува другите и изисквала обяснения защо той не работи.

Днес Маврицио Панисет е лечител, който няма равен на себе си.Отново Ан Мари Бенстрьом бе тази, която ме запозна с него. Тя го доведе със

самолет от Бразилия, където го бе срещнала по време на метафизико-духовните си търсения, а след това и в къщата ми в Маунт Раиниер. Планината не бе виждала дотогава такова светлинно шоу.

Когато Маврицио влезе в моя дом, почувствах, че срещам кръстоска между Чарли Чаплин и Кантифлас (гениалният мексикански комик, с когото работих в „Осемдесет дни около света"). Маврицио ме прегърна сърдечно и разбрах, че има бирено коремче (оказа се, че всъщност е винено). Колан държеше панталоните му на мястото им и той си влачеше краката като комиците.

Ризата му бе разкопчана горе и когато се наведе, успях да видя обгарянията при чакрите и звездата на Енох. От двете му страни имаше по една жена, Мария и Франце-ска, заедно с Ан Мари. Той бе малко над метър и шестдесет, набит, с бяла коса и естествен тен от слънцето. Очевидно бе свикнал да е в центъра на вниманието и явно не бе имал проблеми с харема си. Очите му дяволито играеха, но усещах, че в този човек има дълбока мъдрост, въпреки че играеше ролята на благочестив шут. Веднага започна да се шегува на неправилния си английски по един едва ли не съблазнителен начин.

Аз и помощникът ми, Симо, сервирахме на всички вино и леки закуски и говорихме за живота на Маврицио и за лечителското изкуство до залез слънце.

Маврицио ми разказа, че има две същества от светлина, които били непрестанно с него - Акрон и Шала. „Те ме закрилят със светлина. Помагат ми да лекувам. Ще видиш".

Наистина „видях".Виждала съм доста психични явления, някои от които впечатляваха, а други -

не. Това бе забележително.Мисля, че той имаше нужда от виното, за да се отпусне, въпреки че като

говорихме за това, той твърдеше, че не е така. Както и да е, след една бутилка (за него) той бе готов да започне.

От удобното си седнало положение на кушетката Маврицио изведнъж скочи. В този момент в стаята блесна светкавица. Не можеше да се види източникът. Просто светна. Почудих се дали някой не прави снимки със светкавица, въпреки че тази светлина бе много по-ярка.

Маврицио ме грабна за ръката и каза: „Ела".



Отведе ме към стаята за гости, в която той щеше да спи. В стаята имаше стереомагнето4юн, който той пусна веднага. Една лента с дълбоко, отекващо пеене бе заредена в него.

- Легни на леглото, моля - нареди ми той. Ан Мари и другите останаха в хола. Нямах си представа какво ще стане с мен.

Легнах на леглото. Маврицио изглежда проверяваше посоката на главата ми.- Обърни се обратно - каза той. - Главата да бъде към електромагнитния

север.Обърнах се. Лежах тихо и чаках. Можех да го различа в тъмното. Той просто

стоеше на другия край на стаята, съвсем неподвижен, като че ли чакаше инструкции.

И съвсем изведнъж Маврицио се премести и падна на колене до леглото, наведе глава и започна да пее и да се моли. Поемаше дъх много, много дълбоко по начин, какъвто никога не бях виждала. Прекара дълго време, дишайки съсредоточено. Музиката с пеене на Ом продължаваше.

Маврицио се изправи от молитвената си поза. Отново пое дълбоко дъх и след това с цялата си съсредоточеност издиша със силен звук: „Пау"! Цялата стая светна със светлина, която идваше от слънчевия му сплит. Видях един назъбен електрически заряд, който излизаше от центъра на тялото му, просветваше надолу по ръцете му, през дланите му и излизаше към стаята! Джордж Лукас би се за-труднил да възпроизведе такъв ефект. Бях удивена, изненадана и объркана от интензивността на електрическата светлина, излязла от тялото му. След това чух пращене, последвано от миризмата на озон. Това действително ли беше? Точно когато се усъмних във видяното, той стана. Можех да го видя как се придвижва в покоя на тъмната стая. Застана до леглото зад главата ми. Наведе се над мен и започна да „чете" енергията в тялото ми, като си държеше ръцете с дланите надолу над него. След това докосна всеки от седемте ми енергийни центъра и „прочете" чакрите, минавайки над тях. Докато правеше това, той продължаваше да диша дълбоко и бе в състояние на „ментализация", както го описа по-късно.

Наведе се над лицето ми и постави челото си над моето (неговото трето око над моето). Той отново пое дълбоко въздух и след това, като че ли получил сигнал от невидим съветник, го издиша силно и направи онзи звук „пау", при което един електрически заряд светлина излезе от челото му и влезе в моето. Това бе шок за мен, защото не бях подготвена. Но не ме заболя. Допуснах, че отваряше центъра на третото ми око, през който протича психическото осъзнаване. Като че ли веднага почувствах искри от леко електричество да попадат в очите ми. Очните ми ябълки смъдяха. Почувствах скалпа си като опърлен. Чудех се дали няма да имам обгорени рани като неговите, но на челото. Помислих си как ли ще изглеждам на едър план! След това ми дойде на ум, че винаги ще мога да играя роли, в които нося косата си на бретон.

Маврицио не спря при първия електрически шок през челото ми. Направи го три пъти. Засмях се наум. Може би беше веднъж за ума, веднъж за тялото и веднъж за духа.



Когато зареждането на третото око приключи, той дойде отстрани на леглото и постави ръцете си върху сърдечната чакра. Натисна там, пое отново въздух и като кардиолог, опитващ се да приведе в движение спряло сърце, започна да помпа и да изрича „пау", и едно огромно електрическо кълбо премина от ръцете му в моето тяло, там, където предполагам, че се намира сърцето.

Усетих как стоя отстрани като наблюдател. Би било трудно да докажа, че не сънувам. Той „наелектризира" сърцето ми няколко пъти и всеки път зарядите бяха различни.

Отдръпна се от леглото и започна да тръска ръцете си във въздуха, все едно че зареждаше батериите си. Дълбокото дишане продължаваше. Издиша и тялото му светна с нащърбени електрически заряди светлина. Докато работеше, цялата стая светна. По-късно научих, че светлината, идваща от него в спалнята, преминавала през стените на къщата и осветявала също и всички други стаи! (След това съм го виждала как прави всичко това на дневна светлина, само по слип, за да докаже, че няма никакви скрити механични светлинни устройства по себе си.)

След това той коленичи на едно коляно и с тялото си заемаше различни положения. Тъй като стаята бе тъмна, можех само да различа силуета му, когато той зареждаше стаята с електрическата енергия. След това образът оставаше като гравиран в очите ми, точно както при буря със светкавици през нощта. След това зае поза с ръка над главата. Тялото му изглежда се превърна в гръмоотвод и една светлинна струя се проточваше от центъра на тялото и преминаваше през върховете на пръстите му.

При приключването на тази поразителна светлинна демонстрация Маврицио излезе от стаята залитайки и се строполи изтощен на пода в коридора. Станах от леглото и отидох при него. Той се потеше силно и се нуждаеше много от вода. Докато се грижех за него в коридора, светлините продължаваха да просветват и блестят от спалнята! Това бе като научнофантастична илюзия - но бе действител-ност.

Ан Мари му донесе вода. Изпи няколко чаши една след друга и продължаваше да излъчва светкавици, докато пиеше. Неочаквано се изправи и отиде в тоалетната, като остави вратата отворена. Свали си ципа на панталоните и докато уринираше в тоалетната чиния, самият поток урина бе светлина!

Ан Мари се засмя.- Виждала ли си някога нещо подобно? - попита тя.- Не - отвърнах аз шокирана. Всъщност се чудех дали действително виждам

това.Когато Маврицио напусна тоалетната, вече бе излязъл от промененото

състояние. Всички отидохме във всекидневната. Той искаше вино. Питах се дали и виното ще светне. Не светна. Изпи го, преди да му даде възможност за това.

Може би подкрепен от виното, Маврицио започна отново да показва на мен и на Симо светлинните си лечител-ни техники и това продължи часове. Между чашите вино той излизаше на балкона и осветяваше градините около къщата ми, като че ли бе ден.



Наблюдавах го много внимателно дали държи предмети, способни да сторят това. Нямаше нищо в ръцете си.

И без това не би било възможно да произведе такава ослепителна светлина от някакъв механичен предмет, защото светлината се излъчваше от вътрешността на тялото му. Видях нейния източник. Сякаш имаше един вътрешен гръмоотвод, който зареждаше физическата му 4юрма. Светкавици се появяваха във всички стаи. Неговите същества Акрон и Шала може би си имаха собствена забава. Не можех да проумея тези неща. Като че ли бях в друго измерение на действителността. Той средство за свързване на физическото и светлинното измерение ли беше? Ние просто чрез неговото присъствие ли се излекувахме? Не изглеждаше страшно духовен, а дори и особено почтителен спрямо извършеното. Приемаше го като нещо естествено.

- Балансирам чакрите със силата на светлината -казваше той. - Това е Енох. Това са Акрон и Шала. Това е Бог. Това не съм аз.

Продължаваше да пие вино и да се шегува.- Покажи им чакрите си - изкомандва го Ан Мари.С чашата вино в ръка той отвори ризата си и демонстрира белега на всяка от

чакрите, докато пиеше. Виждаха се кръгли обгаряния, подредени по съвършен начин и показващи местоположението на езотеричните чакри в него. Те блестяха и пулсираха.

- Понякога кървят, ако не лекува - каза Ан Мари.Маврицио кимаше и се усмихваше и отпиваше от виното, докато не

получаваше импулс да светне отново. Предположих, че този „импулс" идваше от Акрон и Шала, които следяха енергиите на онези от нас, които се нуждаеха от уравновесяване и лечение. Когато предложих на Маврицио храна за вечеря, той отказа. Продължаваше да се шегува, да пийва вино и да си играе със светлините си. Вървеше край нас, бърбореше „пау" и се закачаше, пощипваше нас, дамите, под брадичката и пееше детски песнички.

Докато го наблюдавах, си помислих как очакваме ме-тафизичността да бъде винаги със сериозно лице. Когато някой има способността да навлиза в други измерения, имаме сякаш очакване той да коленичи и да говори тихо и почтително. Маврицио не очакваше нищо от този род; всъщност той се надсмиваше над това и предпочиташе да се държи като палячо. Може би този аспект на неговия характер обясняваше първоначалното му дълготрайно нежелание да играе роля на лечител-медиум.

Около два часа след полунощ той ни предложи да си лягаме и да спим. Той щеше да остане буден още известно време, но останалите трябваше да си починем.

- Искам да ти направя едно лечение със светлина, преди да си легнеш - каза той.

Заведох го в спалнята ми, мушнах се в леглото с дрехите си и той застана над мен.

- Закрила за нея - каза той на светлинните си водачи.



При това започна една серия от ярки светкавици, пред които случилото се по-рано тази вечер изглеждаше като тъмнина. Цялата ми стая и балконът към нея светнаха. Можех да видя връх Раиниер гравиран в светлина през прозореца. Светкавиците, които той излъчваше, сега бяха непрекъснати, без паузи между тях. Беше величествено, невероятно и отвъд разума. Но се чувствах все по-спокойна и по-спокойна и когато накрая той си отиде и аз заспах, спах по-леко отколкото когато и да било през живота ми.

На следващия ден Маврицио си отиде и като се разхождах край реката, забелязах, че оценявам по-високо всичко живо около себе си. Усетих области на състрадание, до които не се бях докосвала дотогава. Искаше ми се да заплача, поради любовта си към всеки, който се намира в опасност или в болка. Исках да направя още нещо, за да помогна на хората. Седнах на един дънер и се опитах да медитирам. В замяна на това установих, че тихичко си плача, защото като гледах пущинака около себе си, осъзнах, че любовта е тази, която крепи всичко. Не разбирах откъде идва тази любов, но знаех, че тя е в мен и във всичко около мен. Това бе един от тези прозорци във времето, когато усещах, че най-сетне разбирам.

Седях на дънера и се удивлявах на ролята, която „светлината" изглежда бе изиграла в едно емоционално преживяване. Каква беше връзката? Не беше ли светлината физическата изява на любовта? Не беше ли тя начинът, по който ние превръщахме Божествената енергия в действителност?

Спомних си всички хора, които по време на опитностите си извън тялото са видели ярка бяла светлина и споделят, че са „разбрали", че това е било Бог. Спътник на светлината винаги е било едно изумително чувство на любов. Следова-телно, ако намерим светлината, ще намерим ли и любовта? Светлината онази вибрация на любовта, която можем да понесем, ли е? Има ли една още по-ярка светлина, чакаща ни в просторната област на космическото разбиране?

Може би по този начин науката и духовността ще се срещнат. Може би усилията на науката да обясни Бог и творението можеха да се разрешат от субатомните светлинни частици, които изглежда танцуваха и бяха нещо като лепило, придържащо съзнанието. Не бяха ли тези субатомни светлинни частици всъщност късчета Божествена енергия? Можеше ли това да е толкова просто? И при тази простота ние, хората, не го ли намирахме за неприемливо, защото предпочитахме да не поемаме отговорността за това?

След няколко месеца поканих Маврицио да дойде от Бразилия, за да участва и да лекува в един четиридневен семинар, който провеждах в Калифорния през уикенда около деня на загиналите във войните. Той ми каза, че си е „загубил светлините", понеже не живял съобразно „отговорността, възложена му от съдбата" да лекува. Изтъкнах, че това ще е добра възможност да коригира небрежността си. Той се съгласи и дойде.

Щом влезе в стаята, където триста души чакаха изненадата, която им бях обещала, каза, че усеща как „светлинните му приятели" се завръщат. Погледна малката публика и веднага започна да реорганизира начина, по който те седяха.



- Никога не съм лекувал в толкова голяма група -каза ми тихичко той. - Енергийните им структури трябва да се разпръснат, иначе моята ще се претовари.

Пренареди ги в три групи и ги помоли да не му изпращат никаква енергия. Той си имаше достатъчно!

Застана тихо пред групата и започна да диша дълбоко, да медитира, отново да диша и накрая, с познатото си „пау" издишване се превърна в човек-гръмоотвод.

Страшно удоволствие ми направи реакцията на публиката, а си спомних и своята. Те бяха удивени, замаяни, възхитени, някои от тях се усъмниха, но всеки изглежда разбираше, че става нещо отвъд сегашните ни схващания и разбирания за логическата действителност. Светлинната му демонстрация продължи около час. Някои твърдяха, че са били излекувани от различни болки и страдания; други хлипаха при пречистването на онова, което бяха натрупали в телата си, и се почувстваха освободени от това вътрешно напрежение. Други пък просто се наслаждаваха на светкавиците, без да знаят или разбират, а дори не се и интересуваха от логическо обяснение. Ако те възприемаха това като лечителен процес, той ставайте такъв.

Накратко, вечерта бе успешна, не само за групата, но и за Маврицио, поради завръщането на светлинните му приятели.

Следващата сутрин, когато хората си отиваха и уреждаха заминаването си по телефона, чух двама адвокати от Ню Йорк, които бяха присъствали на спектакъла на Маврицио, да говорят със свои колеги в Ню Йорк. Те описваха видяното предната вечер. Последва тишина. След това единият от тях каза: „Но аз го видях със собствените си очи". Другият добави: „Той въобще не докосна тялото си, за да включва някакви устройства". Пак тишина. Можех да си представя скептичността на другия край; тънки намеци за халюцинации или нещо подобно. Скоро двамата затвориха. Погледнаха се един друг, изчервявайки се показаха объркването си и по-чти едновременно казаха: „Не ми повярваха. Казаха, че не е възможно да съм видял такова нещо".

Пристъпих към тях. Сложих ръце на рамената им, опитвайки се да не се показвам прекалено покровителствена. „Добре дошли в клуба - казах им. - Ще свикнете. А и тези, които ви нарекоха луди, ще свикнат".

XVТЯЛОТО КАТО ОСНОВНИ ЧАСТИЦИ ОСЪЗНАВАНЕТам,, където няма съпротивление, няма и вреда.Най-сетне опитах нещо, за което бях чувала още преди години. Понеже

участваше и собственото ми физическо тяло и тъй като действително го преживях като реално събитие без никаква измама според мен, това бе едничкият най-въздействащ епизод при опитите ми да разбера връзката между физическите и нефизическите светове.

Просто ще ви разкажа какво се случи.Бях гледала много видеофилми, донесени от Бразилия и Филипините, на

психични хирургически операции. Един от тях ми бе даден от един лекар, който



лично бе преминал през такова лечение и бе излекуван от болест на очите. Бях чела много книги за живота на психичните хирурзи и бях говорила с хора, които твърдяха, че са излекувани от тях.

Бях виждала и „магьосници" на вечерни предавания по телевизията, които се опитваха да оборят това явление чрез добре подготвени от самите тях магически представления на „психическа хирургия". Използваха пилешки воденички и оцветени в червено сачми, симулиращи кръв. Обикновено това бяха кървави номера, изискващи ловкост, лишени от елегантността на Зигфрид & Рой например. Гледах ги с невъзмутимо любопитство. Те ми направиха впечатление на хора, използващи, както сами се изразяваха, наивността и настойчивостта на „глупаците, на които им се вярва във феи". Страхът и агресивността им привлякоха вниманието ми. Струваше ми се, че си вадят хляба с това „развенчаване на шарлатани".

Видеокасетите, които гледах, бяха съвсем различни от представлението на фокусниците, защото операциите бяха правени в клиники в присъствието на други лекари и медицински сестри. Пациентите не плащаха за лечението, освен ако сами не пожелаеха това, а емоционалната обстановка бе спокойна и наистина молитвена.

Но все пак бях участвала в толкова филми със забележителни специални ефекти и се съмнявах в това, което виждах на филма. Трябваше да го видя лично. А исках да остана непредубедена.

В един особено впечатляващ филм обаче наблюдавах преподобния Алекс Орбито от Манила да извършва операции, една след друга, над чакащите на една дълга опашка. Той леко разтриваше кожата на всеки пациент, докато тя се отваряше. Тогава той пъхваше ръцете си в тялото, там, където бе болестта, и изтегляше кръвни съсирени и някакви неща от вътрешността му, след което изваждаше ръцете си и „разрезът" се затваряше. По пациента имаше кръв, но трудно се забелязваше белег. Филмът беше без прекъсвания, т. е. нямаше снаждания. Извърши операции над двадесет пациента за двадесет минути. Всяка операция му отнемаше около шестдесет секунди, а болестите бяха от всякакъв род - от язви до болки в гърба, гуша, рак, мозъчни тумори, очни болести и сърдечни заболявания. Филмът бе забележителен, но аз се съмнявах.

Един приятел ми каза, че Алекс Орбито е в Америка. Казах на дъщеря си, Сачи, която имаше болки в гърба и врата. Тя бе тази, която първа събра кураж да отиде при Алекс и когато ми описа процедурата, сметнах, че е важно да се срещна с него.

Странно бе, че следващата му спирка за лечение бе Лае Вегас, където бях преживяла много силни физически и духовни събития.

Веднага след лечението при Алекс болката на Сачи изчезна. Но той я бил предупредил, че ако тя е произлязла от някаква кармична причина, ще се наложи сама да се справи с нея, като се настрои към Божествената енергия с повече вяра, отколкото досега.

Обадих се на Крие Грискъм, лечителката с духовна акупунктура от Галистео, и я помолих да се срещнем в Лае Вегас. Наехме една хотелска стая в „Стрил" и



зачакахме да видим преподобния Алекс Орбито, който бе известен не само във Филипините, но и по целия свят.

Той е роден на 25 ноември 1940 г. в един от кварталите на Куяпо, във филипинската провинция Нуева Екиджа, на около двеста километра северозападно от Манила. Родителите му били бедни. Те обработвали земята на едър зе-мевладелец.

Орбито не знаел за лечителските си способности до четиринадесетгодишна възраст, когато започнал да сънува един загадъчен старец, който казвал, че е духовният водач на момчето, и му дал лична мантра, която помогнала на Алекс да навлиза по свое желание в друго състояние на съзнание. В тези сънища старецът казал на Алекс, че той е велик лечител.

Алекс не обръщал внимание на това, докато една сутрин се обадила парализираната майка на един негов приятел и твърдяла, че предната нощ сънувала, че Алекс я излекувал от парализата. В същия момент и Алекс осъзнал, че е сънувал същото!

Отишъл при възрастната жена. Те се познали един друг, въпреки че никога дотогава не се били срещали. Без да промълви нито дума, той взел шишето с кокосово масло, което било до леглото й, масажирал краката й, както бил сторил в съня, казал дълбока, но кратка молитва и й заповядал да ходи.

Тя веднага станала от леглото, за първи път от десет години, и проходила.Оттогава той разбрал, че е лечител, притежаващ в ръцете си енергия, която

не разбирал.Той обаче не желаел да е лечител. Това, което не разбирал, го плашело.

Освен това, след като славата му се разнесла, хората започнали да експлоатират неговата дарба. Често го повиквали, не му плащали нищо и го оставяли да се върне до селото си както намери.

След време станал свещеник в Union Espiritista Christiana de Felipinas* и спрял да лекува. Веднага се разболял. Отново се заел с лечението и здравето му се подобрило. Забелязал, че когато спирал да лекува нуждаещите се, той се разболявал. Оттогава решил да посввти живота си на служене на човечеството, като лекува духовно. Пътувал из Филипините и лекувал стотици хора безплатно и най-сетне установил своя клиника близо до скромната си къща в град Куезон.

Двете с Крие си говорехме, докато чакахме Орбито. Тя бе чувала за него и каза, че ще е чест за нея той да я лекува. Не бях толкова уверена за себе си.

* Филипински християнски духовен съюз - исп. (Бел. прев.)

Отворих вратата на хотелската стая и видях един много младолик и доста слаб мъж, облечен безупречно с абсолютно бяла риза, връзка, панталони и атлазено спортно сако. Беше със съпругата си и една тяхна приятелка. Усмивката на лицето му ме накара да се чувствам добре. От момента, в който всички се срещнахме, почувствах, че винаги съм го познавала.



Да го познавам и да го харесвам бе едно. Да се подложа на „духовна хирургия" - съвсем друго. След кратка среща във всекидневната се оттеглихме в спалнята на моя апартамент в хотела. Алекс погледна към леглото и аз разбрах, че там ще става каквото ще става.

Съпругата му и нейната приятелка взеха една празна пластмасова купа от един хартиен плик, заедно с малко марля и алкохол. Стомахът ми се преобърна. Алекс седна на един стол близо до леглото. ~ Аз не лекувам - тихо каза той. - Бог лекува. Той ме използва само като инструмент и канал за лечителната сила и енергия. Аз уравновесявам чакрите, така че човек да може сам да се излекува.

Отново напомняне за важността на чакрите. Крие се усмихна. Чудех се какво ще последва. Най-напред, нямаше ми нищо. Не бях болна. Нищо не ме притесняваше. Изведнъж се зачудих защо съм тук и защо го бях помолила да дойде! Щом си помислих това, усетих нещо в себе си (Висшият си Аз?) да ми казва: „Защото ти е нужно да се довериш на физическата опитност, идваща от по-висша вибрация".

Добре, но нямах намерение да бъда първа. Направих знак на Крие. Тя легна на леглото.

Алекс наведе глава и навлезе в дълбока безмълвна молитва за около пет минути. Когато вдигна лицето си, на него бе изписано едно съсредоточено, но същевременно ангелско изражение. Той ни бе казал, че друг духовен лекар работи чрез него и неговата енергия ще извърши операцията.

- Свали блузата - каза Алекс. - Трябва да работя върху сърцето.Крие вдигна блузата над главата си. Зарадвах се, че беше със сутиен.

Спомних си, че аз не носех.Съпругата на Алекс и помощничката седнаха до него.Като по указание ръцете му се вдигнаха нагоре във въздуха, откриха някаква

посока и след това леко се спуснаха към средата на тялото на Крие, където умело започнаха да мачкат кожата над талията, точно както бях видяла на филма, докато изглежда разделиха кожата и изведнъж и двете ръце бяха вътре в гръдния й кош. Не можех да повярвам на очите си. Имаше кръв и бълбукащ звук, докато ръцете му търсеха нещо около сърцето й.

Гледах внимателно Крие. Тя стенеше от удоволствие и казваше: „Топлината на ръцете му, мога да почувствам тази чудесна лечителна топлина".

На мен ми изглеждаше, че ръцете му действително са вътре в гръдния й кош! Много леко е дясната ръка той извади нещо, което приличаше на кръвен съсирек. Постави го в пластмасовата купа. Лявата му ръка остана вътре.

След това, като че ли получил напътствия от лечителния източник, той каза: „А сега - бъбреците ти". Махна ръцете си от гърдите на Крие и отворът зарасна, все едно че просто бе извадил ръцете си от чиния е вода. Жена му избърса кръвта с марля, напоена е алкохол.

Ръцете му се потопиха в корема на Крие. Отново тя спомена за топлината. Този път те бяха до китките в тялото й. Кръв и разни други течности се плискаха



навсякъде, докато той изглежда лекичко поклащаше ръцете си на-пред-назад вътре в нея! Отидох до леглото и погледнах надолу.

Останах с отворена уста. Не можех да се сдържа. Ръцете му буквално бяха до китките в корема й! Ударих се по лицето, за да се уверя, че не сънувам. След това започнах да крача из стаята. Чувствах, че се намирам в някаква друга действителност. Приближих се и отново се наведох над Крие. Ръцете му наистина бяха в нея! И двете. И не, аз не сънувах.

- Как се чувстваш? - попитах Крие.- Ами - каза тя, леко смръщена - усещам го, но по-скоро като натиск. Няма

болка.Алекс не съзнаваше нашия разговор. Като че ли бе друг човек и на друго

място.Много бързо извади още съсиреци от корема й, сложи ги в пластмасовата

купа и отдръпна ръцете си. Наблюдавах внимателно. Отново бе като че ли ръцете му са се намирали във вода, а не в човешко тяло. Всичко бе толкова гладко, толкова невероятно просто и лесно. Широката зееща дупка се затвори. Отново жена му изчисти кръвта с марля, напоена с алкохол, и Крие просто се изправи и стана. Усмихваше се. Очевидно се чувстваше добре.

- Моля - каза Алекс и ми даваше знак и на мен.„О, Боже - помислих си. - Аз съм танцьорка, човек на физическата култура.

Обичам да контролирам тялото си. Не харесвам и обикновената хирургия, да не говорим пък за тази".

Без желание легнах на леглото.- Панкреас - каза веднага Алекс, все едно че беше упътен от някакъв

непознат източник.Ръцете му бяха застинали точно над гърдите ми. Погледнах към Крие, а след

това към него.- Почакай минутка - казах, чувствайки се като малодушна мижитурка.Не можех да изтърпя това. Крие се усмихна и седна на леглото. Хванах се за

ръката на жена му. Имах нужда от успокояване.Алекс просто чакаше. Но изглежда това не беше Алекс.Затворих очите си. Опитах се да медитирам и да се свържа е Висшия си Аз.

Не можех да го намеря. Бях прекалено нервна. Не бях на себе си. Уредих всичко това, а сега ми се искаше да не бях тук. Нервността не означаваше ли, че това може да ме нарани, защото нямах достатъчно вяра? „О, Боже - помислих си, - какво, по дяволите, правя тук?"

Отново затворих очите си. Безмълвно умолявах: „Висш Аз, моля те, ела. Ела, моля те, Висш Аз. Трябва да се свържем". Чувствах се като Спок*, който се мъчи да се свърже с космическия кораб „Ентерпрайз".

Зачаках. Алекс чакаше. Крие чакаше. Съпругата и приятелката-помощничка чакаха.

И тогава постепенно, със затворени очи, навлязох в себе си. Премахнах страха от ума си. Бавно се появи Висшият ми Аз. Никога няма да забравя това. Ето



го андрогинният ми приятел, седнал на един камък, с брадичка, подпряна на облегната на коляното ръка като „Мислителят" на Роден. Само че този път беше с криле. Засмях се на себе си. Това наистина бе като една научнофантастична космическа опера.

Но бях така облекчена и щастлива от осъществяването на контакта. Тогава видях усмивката на моето андрогинно същество и тя определено бе покровителствена.

- Да правя ли това? - попитах. Не можех да повярвам, че задавам такъв въпрос.

Висшият ми Аз ме погледна презрително и отбеляза по начин, съвсем неприлягащ на Божественото му положение:

* Герой от филмовата поредица „Стар Трек". (Бел. прев.)

- Знаеш ли, че си истинска мижитурка? Създала си това преживяване, за да разполагаш с доказателство, че тялото не е нищо друго освен „мисъл по време на сън". Сега отпусни се и давай.

Отворих си очите, погледнах към Алекс и кимнах:- Хайде - казах му. - Готова съм.Преди да свърша с „готова съм", ръцете му се бяха спуснали към панкреаса

ми и преди да разбера, те вече бяха в тялото ми и той махаше това, което наричаше „съсиреци от отрицателна енергия". Исках да му кажа, че това са останки от мелбата, която бях яла предния ден, но този вид хумор ми се струваше неуместен. Не можех да се накарам да погледна надолу към ръцете му, които бяха в мен. Държах очите си затворени.

- Как изглежда? - попитах Крие.- Невероятно е - каза тя. - Мога да видя вътре в теб. Какво чувстваш?Исках да кажа нещо шеговито, но установих, че казвам:- Чувствам, че това е един действителен сън.- Разбира се - отговори Крие. - Точно това е физическото тяло - един сън,

който си въобразяваме, че е действителност, за да можем да изживеем приключението на физическия живот.

Не бях във форма за такъв метафизичен разговор. Крие се усмихна.Алекс извади ръцете си от областта на панкреаса.- Бъбреци и дебело черво - каза той.Преди да успея да се възпротивя, вече бях свалила панталоните си и ръцете

му леко мачкаха кожата ми точно под пъпа. След около три секунди и двете бяха до китките вътре в корема ми. Този път погледнах. Беше същото както и при Крие. Не усещах болка - само натиск. Имаше доста бълбукащи звуци, когато кръвта и вътрешностите бяха размествани от една страна на друга. (Думите не могат да опишат адекватно тази процедура.) Той измъкна още „съсиреци отрицателен стрес" и скоро след това извади първо дясната, а след това и лявата си ръка. Отново жена му избърса кръвта от стомаха ми с марля, напоена е алкохол. Приятелката им взе



пластмасовата купа и я занесе в банята, изхвърли я в тоалетната и се върна. Алекс наведе главата си и изглежда излезе от транса. Изправи се. - Всичко е наред, нали? - попита той бодро. Кимнах. Бях останала без думи. Излезе от стаята, все едно че отива да се приготви за обяд. Станах от леглото и влязох в банята. Седнах на ваната, не издържах и се разплаках.

Останалата част от деня прекарах сама и се постарах да се приспособя към случилото се. Бях човек, ориентиран към тялото, и имах нужда от връзка с механизмите, които го караха да функционира. Годините, отдадени на танците и усилените тренировки, ми бяха помогнали да овладея физическото си изразно средство, а сега този слаб, чувствителен и крехък на вид „духовен лечител" в променено състояние на съзнание бе пъхнал ръцете си през кожата ми и без никаква болка бе извадил оттам нещо, което той наричаше „отрицателни мисловни форми, които се съсирват в кръвта", и бе го поставил в една пластмасова купа, купена от аптеката. Не можех да го проумея.

Това ли се имаше предвид, когато се казваше да имаме вяра, че „Божията ръка" не само може да лекува материята, но може да преминава през нея, без да причинява болка, все едно че тялото не е нищо друго освен материализирана мисъл, чудновата играчка, средство за изживяване на приключения - наистина само един сън от преживявания. Реших, че сега не е моментът да мисля за тези неща, и се върнах към практическите дела.

Крие се завърна в Галистео, а аз останах около безлюдния басейн, премисляйки и анализирайки всичко.

Тази нощ сънищата ми бяха ярки и наситени. Когато се събудих на следващия ден, се чувствах абсолютно добре: лека и пълна с енергия, като че ли бях облекчена от нещо, което не трябваше да нося.

„Трябва да продължим - бе казал Алекс. - Трябва да балансирам енергиите на чакрите ти. Не са добре, прекалено големи са и са подранили".

Когато го питах колко пари взема, той ми каза да дам колкото искам. Строял лечителен център във Филипините, от който ще имат полза много хора, нямащи необходимите средства.

Реших да премина през още сеанси и тогава да реша колко да дам.Лечението продължи. На другия ден, докато лежах на хотелското легло, той

извърши операция върху сърцето ми, третото око, яйчниците и гърлото. След това ме помоли да се обърна и отвори цялото протежение на гръбнака ми и извади „отрицателни вибрации", причиняващи болка в гърба ми. Разбира се, не можех да видя как отваря гърба ми, но вътрешно можех да усетя процедурата. Не беше бо-лезнено, имаше само „натискане". Чувствах ръцете му дълбоко в гърба си, но нямаше парене, смъдене или болка.

Когато свърши, се замислих какво бе направил: пет „операции" за около три минути време.

Той обясни, че духовната енергия, идваща от ръцете му, бе така лечителна за хората, както и действителното премахване на отрицателните неща. По такъв начин помагаше на хората, без значение дали те имаха някакви проблеми.



Може би това се дължеше на въображението ми, а може би - не. Зная само, че след дните, прекарани с Алекс, нивото на енергията ми се покачи значително. Почувствах се уравновесена и способна да спя по-дълбоко.

След това прочетох всичко, което можах да намеря, посветено на филипинските лечители. Книгите, написани от западни лекари, изразяваха удивление и, при липса на логично обяснение, скептицизъм. А написаните от фили-пинци и други азиатци, особено серията от Джейми Т. Ликауко, показваха едно приемане на реалности отвъд нашите разбирания. И ето отново различни реакции на лявата (логичната) и дясната (интуитивната) страна на мозъка.

При моите разговори със самия Алекс Орбито той ми разказа накратко за тестовете, наблюденията и научните експерименти, на които е бил подложен. След това проучих доказателствата за неговите твърдения. Когато го запитах защо смята за необходимо научният свят да повярва, че това, което прави, е „действително", той отговори: „Защото те могат да имат полза от Божията ръка и от лечителите-духовници".

Орбито е бил канен в Швеция през 1974 г., за да бъде изследван от скандинавски учени, които при лабораторни условия го изучавали, претърсвали и наблюдавали как лекува без дрехи, измервали сърцебиенето му, мозъчните вълни, пулса, потоотделянето и т. н. Чрез Кирлиянова фотография* те гледали размерите на аурата му и енергията, излизаща от ръцете му, докато той лекувал и оперирал.

* На името на съпрузите Валентина и Симеон Кирлиян, фотографирали за първи път етерни тела на растения, животни и хора под въздействието на електрически ток с високи честоти. (Бел. изд.)

Орбито каза, че с него са се държали като с опитно зайче и той никога няма да се подложи отново на такива травмиращи преживявания, защото му е трудно да лекува в условията на такъв скептицизъм и съмнение. Той каза, както и много други лекари сега, че за да оздравееш, трябва да повярваш, че можеш.

А относно обвиненията, че филипинските лечители използват капсули с кръв и животинска карантия, за да създадат впечатление за физическо доказателство за изваждане от тялото, фактите са объркващи.

Когато бъде изследвана в лаборатория, кръвта понякога е човешка, а понякога - по-скоро водниста плазма. Самите лечители казват, че не знаят причината за това. Те обясняват само, че всъщност не е необходимо да нарушават целостта на кожата и да представят истинска кръв или физически да вадят нещо от тялото, за да излекуват пациента. Те казват, че пациентът се нуждае от физически доказателства, че е извършено лечение, за да се подобри състоянието му. Така че те материализират и показват кръв по тази причина. Според тях, ако пациентът „види", че му е извършена операция, въздействието на операцията е много по-силно. И точно както „дематериализират" епидермиса, за да навлязат в тялото, те „материализират" кръв и съсиреци, за да подпомогнат лечението. Казват, че и без това тялото е само една илюзия, а физическото е само проявление на мислите.



Установих, че главният въпрос е този за физическата действителност", а не дали Алекс е мошеник.

За моя ум няма съмнение, че ръцете му бяха навлезли в тялото ми. Бях почувствала и видяла това, и то не само в моя случай, а и с други хора, докато стоях над тях и наблюдавах. Усещах ли самото си тяло като физическа илюзия? Всички духовни учители твърдят, че тази представа е основна за разбирането на физическото измерение на живота ни; че в основата си физическото е коагулация от молекули, които са продукт на нашето съзнание. Съзнанието се превръща в проектирана мисъл, а мисълта - във физическа действителност.

През следващите няколко седмици поканих Орбито в моя дом в Малибу, за да мога да наблюдавам още и тъй като бе по Коледа, обявих, че Алекс ще извърши едно коледно лечение и хората ще могат да дадат колкото поискат за неговия лечебен център.

Близо сто души дойдоха на самата Коледа и на следващия ден. Бяха приятели, приятели на приятели, любопитни търсещи в духовната област, а имаше и някои, които наистина бяха болни.

Алекс, съпругата му и помощничката отседнаха в гостните стаи, а ние превърнахме помещението за йога и упражнения в клиника.

Хората лягаха на моята маса за масажи, а Алекс седеше на един стол зад нея. Съпругата му и асистентката седяха до него. И аз наблюдавах много от „операциите", някои от които никога не бих повярвала, че ще издържа, но успях. А наблюдавах внимателно.

Хората тихо медитираха, преди да влязат в стаята. Почти всички имаха вяра, но бяха неспокойни и уплашени като мен. Разбирах това противоречие. Бях преминала през него. Те се подкрепяха един друг, а Алекс проведе молитва и „колективно свързване с Бог", преди да започнем.

Сред операциите, които видях, имаше една, при която го наблюдавах как с пръстите си извади окото на човека от очницата, почисти зад него и го върна на мястото му. Пациентът не почувства болка; стана от масата и си тръгна с усмивка, като каза, че бил усетил само „натиск". Отстрани тумори от бели дробове и кореми. Извади зъб с пръстите си и спря кървенето. Премахваше кисти и туморни образувания от всички възможни части на тялото.

Когато пациентите имаха проблеми с гениталните си органи, винаги напусках стаята. След това те ми казаха, че Алекс премахвал хемороиди, фиброми на матката и т. н. Обикновено той навлизаше в тялото направо отвън, а по-рядко - през влагалището или ануса. Отстрани гуша и тумор от гърда. Извади съсиреци кръв от врата на един осемдесет и шест годишен приятел, който имаше проблеми с втвърдяване на артериите.

Проникна във венците на друг човек и го излекува от пиорея.Извади мозъчен тумор.Понякога хората искаха да го наблюдават как лекува другите. Алекс не

обичаше да присъстват повече от няколко души, защото казваше, че скептичната енергия го изчерпвала.



По време на тези празници той отиде и до Оджай, за да лекува и там. Много хора от Лос Анжелис го последваха. Много от тях бяха дошли по моя покана.

Помня първия ден в Оджай; Алекс бе преобразувал преддверието на една Унитарна църква в клинична стая. Тридесет души искаха да видят как той оперира някой друг, преди да позволят да се лекува тялото им по този начин. Аз проявих готовност, тъй като толкова много хора бяха там заради мен.

Те тихичко влязоха в стаята. Напълно облечена легнах на масата. Алекс бе зад нея с глава между ръцете, сведена в молитва. Моли се дълго време. Предполагам, че това се дължеше на разнообразните енергии в стаята (медиумите и екстрасенсите се настройват към енергийните структури на другите хора, което понякога им оказва отрицателно въздействие).

Алекс не вдигаше главата си. Най-сетне, все още с наведена глава, той ми прошепна:

- Шърли - каза той колебливо, - има един човек със син пуловер, облегнат на стената, който е настроен отрицателно, много отрицателно. Той не ме харесва, не харесва и това, което правя. Много е трудно. Ще можеш ли да го помолиш да напусне?

Както бях легнала, обърнах главата си и видях човека, за когото ставаше дума. Това бе приятел на един журналист, когото бях поканила. Вместо да го посочвам, казах:

- Очевидно тук има човек, който излъчва много скептична отрицателна енергия. Знаете кой сте. Би било по-добре, ако се върнете по-късно, когато нагласата ви е по-положителна (на моята възраст се учех да бъда по-дипло-матична... най-сетне).

Човекът със синия пуловер, заедно с още двама души, тихо напуснаха. Никой не ги обвини. Алекс се помоли отново и навлезе в лек транс. Изражението му се промени и „операцията" върху мен започна. Не гледах как ръцете му се спуснаха към корема ми. В замяна на това избрах да наблюдавам лицата на хората, които ме гледаха. Те бяха изумени, ужасени, озадачени, шокирани, слисани - как може да се обясни изражението на хора, които наблюдават нещо, надхвърлящо чувството им за действителност? Една жена възкликна: „О, не, Шърли, пази се"! Тя бе толкова искрено загрижена, че от масата аз я успокоих. Други бяха изненадани, че мога да говоря, докато и двете ръце на Алекс до китките са в корема ми, откъдето се чуваха обикновените бълбукащи и разместващи звуци. Кръв течеше доста свободно по тялото ми. Усещах натиска в корема си и да си призная, този път имаше лека болка. Знаех, че тя произлизаше от липсата на вяра в стаята, затова затворих очите си и приведох ума си в осъзнаване на пълното доверие. Болката утихна.

Тогава разбрах съвсем ясно значението на вярата, когато става дума за духовното лечение, а и за всичко духовно. В същия момент си припомних онези моменти от живота си, в които вярвах, че ще оздравея, а не че болестта ми ще продължи по-дълго. Помня обикновените лекари, при които съм била. Ако им вярвах, всичко протичаше по-до-бре. Изглежда от мен зависеше също толкова, колкото и от доктора. Лечителят и лекуваният работеха заедно. Като си припомням,



виждам, че тялото ми винаги реагираше според моите очаквания. Физичното следва ума.

Психичната хирургия бе тази, която ме свърза с това разбиране в много по-голяма степен, отколкото дотогава.

Спомних си какво бе казал Алекс: „Хората имат нужда от доказателство, че са излекувани, и затова аз им го давам. Аз нямам нужда да навлизам в тялото". След това продължи: „Мога да лекувам магнетично. Няма нужда да вадя нещо, за да се излекуват. Но хората на запад смятат, че имат нужда от този вид физически потвърждения, за да си позволят да бъдат излекувани духовно и по тази причина аз им ги предоставям".

Толкова често съм си мислила за казаното от него. И съвременната медицина ли работеше по този начин? Имахме ли нужда от драстични мерки, като хирургичните операции например, за да повярваме, че телата ни са се освободили от инфекциите, въпреки че ние сами сме способни вътрешно, със собствените си сили, да излекуваме себе си?

И защо изследвахме хората, боравещи с алтернативни лечителни способи, в лабораторни условия, за да стигнем до заключения, относно които науката вече бе програмирала становището си? Научното оборудване е проектирано, за да удовлетвори концепцията, че нещата се съобразяват с онова, което науката вече разбира. Ами разширената действителност? Какво да кажем за онези възможни истини, които все още дори не сме си представили?

Много хора си отиват от сеансите на духовно лечение, вярвайки, че са излекувани, понеже телата им се чувстват по-добре. Болестта не се връща и те знаят, че са здрави. И понеже общоприетата медицина не разбира това, трябва ли да се казва на хората, че те всъщност не са излекувани? Трябва ли да ги убеждава в това само за да се разболеят отново и да се лекуват с лекарства и скалпел?

Лко ш re, като човешки същества, сме изградени от сбор от тъй наречени „неживи, прости атоми", но виждаме, че сме живи и съзнателни, къде е настъпила промяната? Кога се е извършила тя? Може ли човек да „види" съзнанието? Можем ли да го измерим?

Когато Алекс Орбито или който да е друг лечител работи в по-високо състояние на съзнанието, освободен от физическата форма, това съзнание Библията би нарекла Бог, а процеса - чудо. Но да предположим, че просто съзнанието от по-висш порядък е това, което действа като лечител чрез физическо лице с подходящи вибрации, като Алекс например - няма ли това да предостави основание за проучване на разширената и непозната действителност?

Изглежда, че настояваме да бъдем ограничени и самотни, винаги измъчени върху въртележката на собствената си личност, непоправимо противопоставящи се на идеята, че можем да разберем повече, отколкото си позволяваме да приемем, защото това приемане би ни накарало да видим себе си в по-широка и с по-големи способности светлина, която би изисквала от нас да поемем повече отговорност за избора на онова, което възприемаме. И така стигнахме обратно до разбирането, че ние сме онова, което възприемаме. Ако бихме могли да променим начина, по който



схващаме нещата, бихме могли да променим и обективния свят около себе си. По време на моята психична операция можех да усетя по-добре от всеки друг път, че самото възприемане помагаше да се създаде възприеманото събитие и беше негова съставна част.

Разбирането ми за моята личност бе толкова ограничено, че бях настроена скептично към събитие, което показваше съществуването на по-разширена действителност. Може би се чувствах по-удобно с ограничените си схващания за себе си, защото всичко друго извън тези граници ми изглеждаше странно, чуждо и страшно и по-скоро бих тръгнала с дявола, когото познавах, отколкото с ангела, когото бях способна да позная.

Ако тялото ми е изградено от молекули, определени от съзнанието ми да възприемат човешка форма, и изцяло е съставено от безсмъртна Божествена енергия, то тогава мога приема идеята, че психическата хирургия се извършва чрез духовна връзка с Божественото, която й дава възможност да разделя живите атоми един от друг чрез енергия, която не нарушава, а просто се мушва през физическото, точно както ръката се пъхва във водата, без да наруши целостта на нейната повърхност.

Нямам нужда от учени да ми казват дали това е истина или не. Зная го, защото то се случи с мен. А както е казал Айнщайн в края на живота си: „Познанието е опитност. Всичко останало е просто информация".

След Оджай Крие Грискъм помоли Алекс да отиде да лекува в нейния Институт на Светлината в Галистео, Ню Мексико.

Поканих един хирург, уважаван в цялата страна, да наблюдава процедурите. Ще го нарека д-р Теодор Бенет, за да не разгласявам името му. Тед се интересуваше от моите мистични/духовни познания, но очевидно гледаше на всичко обективно и уравновесено.

Бенет се срещна с Орбито, изслуша неговите обяснения за лечението и започна да задава други въпроси.

За него от самото начало бе ясно, че Орбито описва различен тип медицинска наука. Алекс разбираше, че повечето добре обучени съвременни лекари се затрудняват да разберат, че може да има и невидима истина със същата задълбоченост и ефикасност, както и видимата. И все пак, докато през последните 150 години в науката и в медицината е извършен огромен напредък, съществуват и много неща, които не можем да разберем или обясним чрез лабораторните формулировки.

Орбито каза, че не гледа на медицинската наука като на ограничена наука, а по-скоро, че я вижда просто като

систематизирано знание на закони и факти, отнасящи се до физическия свят, който вече разбираме. Той по-скоро се надяваше, че преподаващите физическите науки ще започнат в скоро време, когато обучават другите, да включват и да приемат дълбоките познания от духовния и метафизичния свят.

Според Орбито всъщност съществуваха две големи категории в науката: тази на физическия (или материалния) свят с една научна система от закони, които го



управляват и чрез които той може да бъде разбран, и тази на духовното измерение, принадлежащо на невидимия свят, което също притежаваше собствена научна система и закони, които го обясняват и ръководят.

Досега, каза той, човек е придобил умения в овладяването на видимите и материалните науки, но познаването на науката и техниката без разбиране на духовната сила в природата винаги ще води до отрицателни резултати - създаване на планетарни оръжия, голяма индустриализация за сметка на здравето, а дори и на живота; докато приемането на науките, съобразяващи се с влиянието на „невиди-мото" в света ни, би поставило човечеството в досег със силата на духовната енергия, така че тя да работи съвместно с техниката. Орбито сподели, че не възнамерява да измести общоприетата медицинска терапия, а по-скоро да я под-помогне и допълни. Той допълни обяснението си, като каза, че когато болестта достигне до материалното поле, може да се приложи медицинска терапия, но когато тя е в областта на духовното, като психосоматичните болести например, тогава може да се използва духовно лечение: самото лечение обхваща и тялото, и духа, и едното не изключва другото. Орбито каза на Бенет, че според него всички лечения -и медицински, и духовни - са терапевтични практики, предписани от Бог като средство, чрез което може да се постигне физическо и духовно равновесие. В такъв случай лечителското изкуство дава на човек средства да коригира всякакъв дисбаланс и във физиологичната, и в духовната си структура. Накрая обаче той каза, че смята, че духовната терапия е ядрото на медицинската терапия. Без духовния елемент медицината губи въздействието си, светостта си и смисъла си. Тъй като човешкият живот е свещен, запазването му е свято деяние.

Той продължи и обясни, че през вековете лекуването е било смятано за дело на Бог. В подкрепа на тази истина е имало епоха в историята, когато то е било извършвано от религиозните водачи. В действителност Хипократовата клетва е била молитвата на лекаря, формулираща светостта на лечителското изкуство. И днес, когато се извършва лечение, се участва в едно свещено деяние, в нещо Божествено.

Орбито каза, че медицинската терапия трябва да придобива духовно благородство. В замяна на това ние сме така ориентирани към техниката и увлечени по лекарствата, че лечебната професия е поела пътя към разрушението. Естествените закони, засягащи хората, природата и енергията, се пренебрегват; нещо трябва да се стори в скоро време, така че и пациентът, и Бог да вземат участие в процеса.

Той приключи, като каза, че според него това е целта на духовната терапия.Английският математик и философ Алфред Норт Уайтхед е казал:

„Конфликтът между доктрините не е беда - той е една възможност". Орбито обичаше да го цитира.

Бенет разпитваше Орбито за онези, които оборваха явлението, за наблюденията при научните изследвания, за силата, която той притежаваше, и т. н. Орбито каза, че той е просто едно средство. „Аз съм човек като всички други, но



когато лекувам, съм инструмент на Бог... без помощта от Божествената сфера не мога да сторя нищо".

Най-важното нещо, което чух Алекс да казва, бе: „Главната мисия на духовното лечение не е премахването на физическите страдания, а подпомагането на вътрешното осъзнаване, чувството на духовна привързаност и лични отношения с Бог".

Бенет слушаше с уважение, без да произнася присъди, а след това наблюдава една серия от операции. Той стоеше до Орбито и надничаше в телата на хората, които бе свикнал да наблюдава от друга гледна точка, когато той самият оперираше. Тук нямаше упойки, нямаше инструменти, нямаше болка, нямаше следоперативен шок, не бе необходимо повече от десет минути на операция и, както самият той виждаше, нямаше капсули с кръв, пилешки дреболии и жонгльорски номера.

Бенет бе затруднен с преценката на видяното. „Видях го и не го разбирам - каза той. - Това е главозамайващо. Знам, че има още много да учим. Просто не разбирам".

Още няколко неща се случиха, докато Бенет наблюдаваше операциите.Алекс отвори корема ми и постави една голяма марля в него. След това

махна ръцете си и раната се затвори, а марлята остана вътре. Направи една лечебна медитация за мен в продължение на три минути, твърдейки, че марлята събира отрицателни вибрации, без които моите енергии ще се развият по-добре. След това отвори горната част на гръдния ми кош и извади марлята, която бе поставил в корема ми! Тя бе пълна със съсирена кръв. Отдръпна ръцете си.

Той твърди, че лявата ръка винаги контролира материалното поле и трябва да е в пациента през цялото време, за да предотврати болката. Дясната ръка контролира духовното поле и той я използва, за да привлича отрицателни коагулации, предизвикани от стреса и негативните мисловни форми.

Бенет слушаше и се стараеше да съчетае това с общоприетите си разбирания.През това време се случи още нещо, което никога няма да забравя.Говорех с Алекс, докато той извършваше операция върху друг мой приятел,

чийто корем бе отворен. Неочаквано Алекс взе с дясната си ръка моята дясна ръка. Затвори очите си и се съсредоточи усилено.

- Концентрирай се върху Бог - каза ми той. - Сега ще ти покажа какво усещам, докато оперирам.

Съсредоточих се върху любов и светлина, и всичко останало, което представлява Бог за мен. Лявата ръка на Алекс остана в корема на моя приятел. След няколко минути Орбито взе дясната ми ръка и я задържа над зеещия отвор.

- Сега сложи ръката си в тялото му - нежно ми нареди той. Мислех, че ще припадна.

- Всичко е наред - каза Алекс. - Божественият поток сега протича през ръката ти. Хайде, моля те, ще научиш нещо, което ще допринесе по-добре да разбираш нещата.



Събрах всичкия си кураж, както когато се каните да докоснете нещо непознато. Погледнах надолу към приятеля ми. Той сви рамене (и без това не усещаше нищо) и ръководена от дясната ръка на Алекс, поставих и своята в коремната му кухина. Споменът от този момент ще е винаги жив за мен. Ръката ми беше до китката в корема му и аз не усещах абсолютно нищо физически! Всъщност усещането бе като по време на сън. Все едно, че бях мушнала ръката си в топла мъгла. Просто това не може да се разбере чрез логиката. Опитах се да осмисля това, което чувствах.

- Така е и с мен - каза Орбито. - Никога не усещам нищо физически. Тялото е само „мисъл". То е само онова, което си въобразяваме, че е. То няма плътност, когато Божественият поток преминава през него.

Щом почувствах, че през ума ми започват да преминават съмнение, липса на вяра и въпроси, Алекс извади ръката ми.

- Такива мисли ще повлияят на пациента - предупреди ме той. - Това е причината, поради която се моля и медитирам три часа всяка сутрин - за да бъдат вярата ми и връзката силни и непоколебими.

Отдръпнах ръката си и я погледнах. Тя бе покрита с влага, но кръв нямаше. Като че ли тя си имаше собствен ум и дух, които не бяха свързани с моя мозък. Тя бе преживяла нещо отделно от мен, все едно че бе свързана с ума на Алекс, а не с моя!

Той твърдеше, че винаги когато сядал да медитира преди операции и лечение, можел да усети как Божествената сила се.спуска в него и причинява усещане на студ в ръцете и пръстите му. Те се енергизират с тази магнетична сила, която му позволява да разделя молекулите на плътта, без да използва инструменти за тази цел.

Понякога не извършва „операции", а лекува само чрез докосване.Ставащото в ума на Тед Бенет бе за мен също толкова интересно, колкото и

самото явление.- Това ме кара да си мисля, че и самото тяло е един трик - каза той. -

Физически трик, който сами си създаваме, за да опитаме живота или кой знае какво. Или може би Орбито е трикът.

Можех да усетя объркването на Тед. Дали му бях предложила да дойде в Ню Мексико, за да гледа изкусни жонгльорски номера? И двамата ли бяхме измамени?

След няколко дни, прекарани с Орбито, Бенет не говореше много. Заедно се хранехме, но усещах, че нарочно отбягва темата. Изглежда пресяваше иноформацията, която трупаше, наблюдавайки, а също преценяваше и мнението си за мен заради това, че го бях поставила в такова абсурдно положение. Дали бе смутен, защото може би смяташе, че аз съм заблудена? Установих, че не зная какво да кажа. Чувствах как Тед се отдръпва от всякакви разисквания с мен. Разхождаше се сам в пустинята. Бе видял ръцете на Орбито в телата на хората. Бе помирисал и видял кръвта. Бе стоял отзад, отпред и непосредствено до този „духовен хирург" от Филипините. Бе разучавал дейността на Орбито с вещи очи, но не успя да открие



нищо, което да свидетелства за измама или имитация. В действителност Бенет бе казал, че човешкото тяло, а не операциите, изглежда илюзорно.

- Чувствам се много неловко от това, което виждам -каза ми той. - Не мога да го разбера. Прекарал съм целия си живот в изучаване на медицинската наука, а това, което виждам сега, я прави за присмех.

В резултат на искрените философски колебания на Бенет осъзнах значението на това, което съм направила. Бях го поканила тук и той ми се довери и дойде. Обаче, почти като една метафизична шега, аз го бях предизвикала и го бях изложила на невидими истини и природни сили, които със самото си съществуване не се поддават на научни обяснения. Почти като на игра бях бутнала опорите на системата, която той поддържаше. Изправен пред нещо необяснимо чрез настоящите емпирични знания, на този интелигентен, внимателен и рационален човек му бе нужно лично търпение, за да се справи с объркването си, а да не говорим и за необходимото разбиране на по-всеобхватните и дълбоки истини - истини, които науката може да подозира някак, но не може да подкрепи все още по един отговорен начин. Предизвикателството за Тед в такъв случай бе да зачита, че съществуват и по-неуловими страни на всяко нещо, които ще спомогнат един ден да се признае съществуването на една по-фина наука, разширяваща разбиранията ни. На всичко отгоре бях го накарала да поеме отговорност за това, което вижда. Мисля, че това бе най-стресовата страна на ситуацията. Ако психическата хирургия не е мошеничество, тогава какво е?

До момента, в който напусна Ню Мексико, той все още не бе стигнал до разрешение, задоволяващо ума му или системата му от истини. Оттогава не съм говорила с него за това. Вече започнах да поемам по-сериозно отговорността си, когато излагах хора на явления, които напълно преобръщаха личното им чувство за действителност. Духовните техники не са играчка: Те не са салонно приключение или развлечение, предназначено да забавлява хората. Това е едно сериозно и дълбоко признаване, че във вселената функционират сили и енергии, които очакват да се доберем до тях, така че човечеството да излекува себе си и да достигне до по-духовно състояние на разбиране и съществуване.

Междувременно не мога да забравя чувството на ръката си в корема на моя приятел без никаква следа от физичност, освен усещането на влага.

Много пъти ми е необходимо да си напомням твърдението на Буда, че самият живот във физическото измерение е всъщност една илюзия. Ако това е истина, тогава можем да направим от тази илюзия каквото си пожелаем. Това е трудна за поемане отговорност.

XVIДЕТСКА ГОНИТБАНай-великите неща се постигат с леко сърце: позволете на душата си да

се усмихне.От дванадесетгодишна възраст искам да знам как функционира вселената и

каква е моята роля в нея. Двата въпроса се преплитаха в ума ми.



Бях на мнение, че ако зная как съм изградена, ще зная повече и за строежа на вселената, и обратното. По тази причина тя може да ми помогне да разбера себе си. И колкото повече можех да открия за себе си, толкова по-добре бих проумяла и вселената.

Възвишените мечти и. въпроси, присъщи на много подрастващи, не ги правят мистици, но по-късно, колкото повече четях за размишленията на физиците по отношение на произхода на вселената, толкова повече те ми изглеждаха като мистици.

Исках да разбера как е започнало всичко и какво го е накарало да стори това. И те желаеха същото. Аз исках да зная, по-скоро да вярвам, че движещата сила е една хармония. И те търсеха същото. Айнщайн е казал, че „най-неразбираемото за вселената е фактът, че тя е разбираема". Такава великолепна загадка.

Как ставаше така, че ние, хората, можехме да видим, усетим и сънуваме за истините на великото непознато, без те да ни бъдат казвани?

Помнехме ли ги? Не бяхме ли безвъзвратно заплетени в тях? А може би и ние сме изградени от същото „умствено вещество".

Във връзка с този въпрос ми се искаше да се срещна с един човек, който бе впечатлил сърцето и ума ми от първия момент, в който видях негова снимка - професор Сти-вън Хокинг от университета Кембридж в Англия. Да кажем, че той е един блестящ професор по физика и математика, който, между многото други неща бе разширил значително разбиранията ни за „черните дупки", ще бъде просто голямо подценяване на значимостта на живота му в нашия свят. Усмивката му разкрива истинската му личност много по-добре.

Той пишеше една книга, подходящо озаглавена „Кратка история на времето: от големия взрив до черните дупки". Познавах неговия редактор, помолих за среща с Хокинг и уредих да се видим в Кембридж.

Беше дъждовен английски ден. Тъкмо бях свършила заснемането на „Мадам Сузатска" в Лондон и очаквах с голямо нетърпение тази среща. Организирането на пътуването до Кембридж обаче се оказа толкова сложно, колкото и въпросите в ума ми.

Колата ми бе отнесена от полицията, тъй като блокирала движението пред къщата, в която бях отседнала. Едно неочаквано задръстване на трафика бе причина да изпусна влака и когато след двучасово чакане най-сетне се качих на друг, пристигнах в Кембридж и установих, че шофьорът на таксито на тамошната гара не знае адреса, който ми бе даден. Започвах да се чудя дали не бе предопределено срещата ми с Хокинг да не се състои.

Всичко се промени, когато го намерих в един ресторант на лек обяд, заобиколен от студентите му.

Първо видях инвалидната количка, заедно с придружаващата го медицинска сестра. Бях предупредена, че при първата среща може да бъда шокирана, понеже крехкото му тяло бе почти изцяло парализирано от болестта на Лу Гериг и той можеше да движи само по един пръст на всяка ръка и имаше затруднения дори при дишането. Това, за което не бях подготвена, бе излъчването и абсолютното щастие,



изписано на лицето му, и най-вече неговата усмивка. Усетих как в очите ми напират сълзи, но не от съжаление, а от голяма, бликаща любов. Не можех да разбера защо.

Тъй като не можеше да говори, в резултат на трахеотомията*, той общуваше с двата си здрави пръста и един компютър, прикрепен към количката. Когато вдигна глава и ме видя, изписа на компютъра: „Ти си много красива. Би ли искала някакъв ордьовър или ще преминеш направо към ястието!?" Явно бе човек, който не си губеше времето или думите, но бе склонен да изпълни приетите в обществото любезности.

Промърморих нещо, че храната за мен не е от такова значение, както срещата с него, при което той започна да изписва нещо друго. Компютърът веднага предаде написаното към една роботизирана кутия с глас!

- Моля, извинете американския ми акцент! - каза тя.И наистина произношението й беше американско, защото бе изобретена и

програмирана преди две години от един специалист по компютри от Сънивейл в Калифорния.

Хокинг ми се усмихна отново.

*Оперативно отваряне на трахеята. (Бел. прев.)

- Понякога гласът ми се променя - каза той чрез компютъра, който отново преведе думите му в реч. - Когато се ядосам, или гласът ми става друг, или връхлитам върху студентите си с количката.

Засмях се на глас, но бях наистина силно объркана от способността му за такава радост пред лицето на личната му физическа трагедия. Тогава схванах. Щастие или тъга са били неговият избор. Хокинг очевидно бе избрал да се справи с действителността си.

Болногледачката нежно постави храна в устата му. Способността му да преглъща е минимална, а струйките по брадичката и връзката му изглеждаха несъществени, дори малко комични. Той ме наблюдаваше внимателно и сигурно е доловил нещо от това, което чувствах, защото двата му пръста бързо се задвижиха, за да изпишат още нещо. Думите на компютърния екран се появиха преди да се задейства гласът.

- Важно е просто да не се предаваш - каза той. Продължаваше да се взира в мен съсредоточено, докато чакаше реакцията ми. Премигнах и седнах.

Трябваше да асимилирам онова, което се случи в първите две минути след срещата ми с това човешко същество, приемащо изменилото му тяло като едно неудобство без някаква особена връзка със състоянието на духа му. И отгоре на всичко, никога досега не съм била в присъствието на човек, излъчващ толкова много любов. Това бе професор по физика, математик, научен скептик, човек, който бе казал публично, че не вярва в нищо, което не може да бъде доказано. Както бях започнала да осъзнавам все повече в живота си, хората не можеха да бъдат категоризирани. Чудех се с какво ли ще е изпълнен остатъкът от деня.



Една мила, сравнително млада жена с овално лице, която седеше до мен, пое ръката ми.

- Аз съм съпругата на Стивън - каза тя. - Толкова се радваме, че успяхте да дойдете. Нека ви поръчаме някаква храна.

Изглеждаше толкова практична и реалистична. Докато обядвахме, се запознах със студентите и разговорът се задълбочи. През това време осъзнах, че взаимодействието между Стивън (той настояваше да се обръщам към него с малкото му име) и жена му Джейн бе същото като при всяка друга двойка; връзката бе силна, любовта и уважението - очевидни, а бариерите от медицински сестри, инвалидни колички и парализа - незначителни неудобства.

Не помня кой пръв започна разговора за „истината отвъд доказуемото". Съвсем искрено смятам, че не бях аз. Както и да е, Джейн каза, че често е разочарована от Стивън и научния му подход към истината, защото тя смяташе, че съществува обяснение за живота, което се намира в ръцете на Бог и в сърцето.

- Не обичам мистицизма - каза Стивън чрез компютъризирания си глас. - Но аз и жена ми не винаги сме на едно мнение - той й се усмихна, а след това и на мен. - Но имам нужда от сърцето, защото физиката не е всичко.

Той се подвоуми за момент и после каза:- Имам нужда и от сърцето, и от физиката, но считам, че когато умра, умирам

и всичко е свършено.Болестта на Хокинг започнала, когато той бил на двадесет и няколко години.

Каза, че срещата и влюбването в Джейн са му позволили да продължи живота си с надежда, и допълни, че може да живее, знаейки, че съществува възможност смъртта да дойде всеки момент, стига да не се налага да престава с работата си.

Той бе написал „Кратка история на времето" за „популярното мислене", понеже искаше да има на разположение една „книга по летищата, там на лавиците; книга, която хората могат да си купят на аерогарите и да четат по самолетите". Не виждаше причина, поради която съвременната физика да не е популярна, стига да бъде обяснена просто.

- Мога да докажа последните петнадесет милиарда години - каза той съвсем искрено - и затова издиктувах това на компютъра си. Но това ми отне почти толкова време, за колкото и ставаше дума, но и в двата случая това бе просто един кратък момент.

След това се усмихна и отново зачака реакцията ми.Студентите му изглежда бяха свикнали на чистата увереност на тези крайни

твърдения. При положение, че Хокинг е признат, че притежава ум с такава неудържима интелигентност и е невъзможно да се доберем до пълния му потенциал, това е лесно разбираемо. Може би разбираше измеренията отвъд физическия свят, който останалите обитавахме.

- Харесваш ли акцента ми? - запита ме той чрез роботизирания компютър. Кимнах, свих рамене и отговорих утвърдително с компетентен вид. Лицето му светна и той каза, че на работното си място има нов компютър и много му се иска да го изпробва.



Джейн, медицинската сестра и студентите разбраха, че това бе намек, че обядът вече е приключил. Стивън натисна копчето за управление на моторизираната си количка с един от здравите си пръсти и тя се завъртя като пумпал и тръгна към вратата на ресторанта. Студентите му почти не реагираха на тази маневра, а вместо това избраха да разискват за същността на ентропията, знаейки, че и без това той ще ги прегази. Медицинската сестра се затича след него. Джейн се обади по телефона, а аз останах с възможността да избирам дали да хукна след болногледачката и Стивън, да обсъждам втория закон на термодинамиката със студентите или да чакам Джейн да свърши с разговора си. Реших да тичам.

Ресторантът бе на третия етаж на сградата, което означаваше, че Стивън трябваше да влезе в асансьор и да се спусне три етажа надолу. Той достигна до асансьора и вкара количката в него точно навреме, така че вратата се затвори пред носа на болногледачката. Виждах, че си играе.

Тя въздъхна и се понесе надолу по стълбите с ясното намерение да го пресрещне на партера. Последвах я, подсмивайки се, и ми бе трудно да повярвам на лудориите на Стивън Хокинг, който си играеше на криеница.

Сестрата, разбира се, закъсня. И аз също. Хората на партера се спираха замаяни и гледаха как Хокинг прелита край тях и през вратата, за да се впусне по калдъръмените улички на Кембридж. Болногледачката се втурна след него, а аз - след нея. Стивън бе на колела и имаше мотор, и по тази причина резултатът от надпреварата бе ясен. И той знаеше това. Продължаваше напред и се качваше на тротоара и слизаше от него с едно вълнообразно движение, като подправяше хореографията си с по някой и друг пирует. Колите, разбира се, забавяха хода си, но очевидно не виждаха причина да спират, защото интелектуалната общност на градчето явно разбираше, че налудничавият им професор просто отново е хукнал.

Освен всичко останало това, което наистина привлече чувството ми за театър, бе фактът, че целият епизод ставаше под дъжда! Хлъзгавият паваж блестеше от влагата и аз усилено се стараех да не падна, докато двете с болногледачката (обувките й бяха с гумени подметки, за разлика от моите) се носехме след Стивън, който, не се съмнявах, се чувстваше много удобно, знаейки, че гумите на количката му не се хлъзгат.

След една миля и много задъхан смях двете се добрахме до работното място на Стивън в университета. Той ни чакаше с възторжено лице и невинно закачлива усмивка.

Секретарката му смяташе, че не се е случило нищо особено и просто го попита дали иска да си поиграе със своя компютър сега или по-късно. Отговорът бе едно кънтящо „Сега".

И така двете с медицинската сестра послушно го последвахме в кабинета му, за да наблюдаваме още една демонстрация на непринудената му жизнерадост.

Първата ми визуална представа от кабинета му бе от бъркотията в него. Хаос от книги и листа, поставени навсякъде по бюрото му, по всички маси и по лавиците, които стигаха до тавана. На бюрото му имаше също и един контейнер, претъпкан с



листа. На стената бе окачен скромен портрет на Алберт Айнщайн. Стивън насочи количката си към респектираща позиция зад бюрото.

- Погледни под тези листа - каза ми той. Някак колебливо започнах да ги прелиствам.

- Какво търся? - попитах го.Той ми се усмихна. Продължих да търся. Струваше ми се, че няма никакъв

ред. Имаше много страници с нахвърляни уравнения от някаква висша математика.- Петнадесет милиарда години - заяви той.- Петнадесет милиарда години какво? - попитах го аз.- Време - бе неговият отговор.Тогава разбрах, че това бе заобиколен начин да ми поясни, че ръкописът му

се намира някъде там. Намерих го.- Вземи го - каза ми той. - Мога да напиша друга. Задавих се.- Вземи го и ще видиш корекциите ми в полетата. Кажи ми дали смяташ, че

това е книга за летищата.Вдигнах скъпоценния ръкопис от безпорядъка и стиснах размъкнатия пакет в

ръцете си.- Не мога да направя това - отговорих му. - Ще почакам и ще я прочета,

когато свършиш. Това е за някой музей.- Добре - каза той сухо и започна да ми обяснява как е написал книгата на

компютъра. Описа как апаратурата му дава възможност да продължава да преподава, да води лекции и така нататък. Докато правеше това, една девойка влезе в стаята. Той вдигна погледа си към нея и от очите му заструи чиста любов. Те започнаха да водят някакъв разговор на стенографиран компютърен език. Темата бе свързана с това къде ще ходи тя тази вечер. Това бе дъщеря му и общуването между баща и дъщеря можеше да бъде взето направо от шоуто на Бил Козби. Той искаше да знае кога ще се върне тя вкъщи и с кого излиза. Дразнеше я и накрая това, за което тя го молеше, й бе разрешено. Тя си излезе радостна и усмихната.

Исках да го попитам как се чувства в това си положение, но вместо това се чух да казвам:

- Когато затвориш очите си, какво виждаш? Без да се двоуми, той отговори:- За какво става дума - за вселената или за хубавите жени?Засмях се тихичко.- Не са ли едно и също? - бе моят отговор.- А - каза той, - не знам кое е по-заоблено!При това той завъртя стола си и излетя от кабинета си.- Компютърът, с който ще си играя, се намира в другата стая - каза

механичният глас, когато той и количката излизаха от стаята.Двете с болногледачката го последвахме. Той ни отведе към малка стая,

където двама от студентите му, играещи си на някакъв усъвършенстван компютърен екран, почтително се отдръпнаха, за да направят място на професора си.



Стивън рязко и със замах спря количката си и впери поглед в техническото чудо пред него.

- Това е новата ми играчка - каза той. - В действителност по душа аз съм едно осемгодишно момче.

Една ненужна оценка.- Този компютър е не само приятелски настроен към потребителя си, но и

направо си го гушва.Почудих се какъв ли език е използвал в книгата си за летищата.Неочаквано той се промени и каза:- И аз съм на приливи и отливи - а след това повтори: - Важно е просто да не

се предадеш.Внезапно разбрах колко важна е тази „играчка" за неговото оцеляване. Той се

наслаждаваше на потенциалните й възможности.- Един ден тези играчки ще могат да правят всичко, само няма да могат да се

влюбват - размишляваше той. -И са много хитри, защото нямат нужда от секс за възпроизвеждането си.

Започвах да се интересувам от професор Стивън Хокинг по един много по-личен начин. Точно когато вече си мислех малко да се позабавлявам, той се впусна в разговора, на който се надявах през цялото време.

- Хората - започна той - са еволюирали при определени условия преди един милион години. Обстановката сега е съвсем различна.

Точно това ми бе нужно.- А еволюираме ли в такъв случай? - попитах го аз. -Или ще унищожим себе

си?- Съществува голям шанс да унищожим себе си - отговори той и аз си

помислих, че това бе интересен начин за изразяване. - Еволюцията протича много бавно. Древните гърци биха разбрали нашата наука.

- Но няма ли условията отново да се променят - попитах го, - така че може би и поведението ни също да се преобрази?

Той изщрака уверен отговор:- Условията ще се променят, ако преди това не се самоунищожим. Но ние

продължаваме да се държим като първобитни племена.- Заплахата от гибел няма ли да ни подтикне да се променим? - бе

следващият ми въпрос.- Знаеш, че досега не е имала някакво особено въздействие - отговори ми той.

- Когато разбереш мащаба на вселената, човешките кавги изглеждат незначителни кавги - казах аз, чудейки се какво ли би било, ако проумявах това, което той разбираше.

- Вселената - продължи той - и всичко в нея може да се обясни с точно определени закони.

- Искаш да кажеш, че няма случайности? - попитах.- Правилно.- Тогава нашето поведение също ли е част от точно определени закони?



- Не - бе отговорът му. - Поведението ни е част от нашата човешка природа, която е еволюирала при определени условия.

- И ние наследили ли сме я? -Да. Мислех, че започвам да схващам нещо.- Би ли нарекъл вселената любящо място? - попитах го. - Искам да кажа, ти

спомена, че всичко може да се обясни с точно определени закони.-Да.- Добре тогава, това означава, че вселената функционира хармонично, нали?-Да.- Ами хармоничната енергия не е ли любяща?- Не зная - отговори той - дали има нещо любящо в енергията. Не смятам, че

любовта е дума, чрез която може да се опише вселената.- А каква дума би могъл да употребиш? Той се замисли за миг.- Ред - каза. - Вселената е един точно определен ред.- И така, въпросът се трансформира в това как да дефинираме реда по

отношение на начина, по който виждаме себе си и своето поведение?- Може би - отговори той. - Какво искаш да кажеш?- Ами - започнах аз. Поколебах се, за да си дам възможност да премисля

добре мисълта си. - Тъй като всички се страхуваме, че хаосът може да е естественото състояние на живота, може да се каже, че вярата във всемирен ред може да породи чувство на любов, докато вярата в хаоса може да доведе до разрушение. С други думи, ние дефинираме себе си по отношение на това, което считаме, че е „естественото" състояние на вселената и виждаме и другите хора в съответствие с това.

- Не виждам връзката - отговори той.- Е, добре - продължих аз, - ако смятаме, че вселената е опасно и хаотично

място, ще се чувстваме заплашени от всичко в нея, включително и от другите хора; може би затова поведението ни е объркано, уплашено и примитивно. С други думи, ние се държим според начина, по който възприемаме вселената. И тъй като задачата на науката е да обясни вселената на обикновения човек, вие, учените, държите „действителността" като заложник за всички нас.

Стивън ме гледаше съсредоточено.- Така че - казах му аз, - ако вие ни кажете, че вселената е хармонична и

добре подредена, може би и ние ще се видим в такава светлина.Той се усмихна.- Досега не сме имали голям успех в елиминирането на престъпността -

отговори той.- Може би вие, момчета, не сте напреднали достатъчно във вярата си в

хармонията. Не е ли това целта на вашите научни изследвания?Той ме погледна от количката. Не ми отговори.- Искам да кажа, не е ли науката метод да се изследва Бог?Стивън натисна едно копче на инвалидната си количка и я обърна на другата

страна.- Ела - извика ме той.



Заведе ме обратно към кабинета си. Последвах го. Болногледачката му тръгна след нас. При бюрото си той обърна количката.

- Погледни онази стена - нареди ми той. Приближих се до нещо, което приличаше на карикатура в рамка, окачена зад бюрото му.

Стивън се усмихна. Вгледах се по-внимателно. Художникът бе нарисувал карикатури на Хокинг и на един друг учен, на име Хартъл, застанали пред черна дъска, цялата изписана с уравнения и символи. Двамата много внимателно гледаха написаното. От устата на Стивън излизаха думи. Той казваше: „Няма съмнение по въпроса, Хартъл, математически изразихме целта на вселената. Ах, как обичам трепета от научното откритие".

Засмях се и се обърнах към Стивън и му казах:- Щеше да е наистина забавно, ако те беше нарисувал как казваш „Боже, как

обичам трепета от научното откритие", вместо „Ах...".Исках да се пошегувам безобидно с тази забележка, но Стивън не го прие по

този начин. Той цяла минута ме гледа право в очите. След това една ангелска усмивка се разля на лицето му. Пръстите му започнаха да работят с компютъра и накрая механичният-глас каза:

- Човекът, нарисувал тази карикатура, може би е познавал работата ми, но не познаваше мен.

Останах с отворена уста. Не исках да омаловажавам момента чрез разговори. Просто го наблюдавах внимателно. И Стивън продължи да ме гледа, без да трепва. Нежната интензивност, идваща от него, бе толкова трогателна, че ми стана почти неудобно. Тогава той изщрака едно послание.

- Ела ме целуни - нареди ми той.Отидох при него и се наведох над крехкото му тяло.- Свободен брак ли имаш? - пошегувах се аз. Лицето му светна.- Надявам се - отговори той. - Може би ще можем да отидем заедно на кино.Прекарахме останалата част на следобеда, говорейки за „обикновени" неща.

Той искаше да разбере как правех „магии във филмите", а аз исках да разбера как той гледаше на магията на живота. „Един и същи въпрос - заключи той. - Един и същи стремеж".

Но дори и за момент той не допусна, че вътре в него или в мен, или в който и да е друг човек се намира тайната на всемирната действителност. Не настоявах на убеждението, което имах от дванадесетгодишна възраст. Нямаше нужда. За мен той бе живото доказателство, че детската способност за възхищение поддържа едно деликатно вътрешно спокойствие, надминаващо всякакво разбиране.

Самият той показваше, че хармонията, излъчвана от него, идва от собственото му разбиране за хармонията във вселената, която той бе изучил и доказал.

Обещах му, че ще го заведа на моя филм, когато се върна в Англия. Той ме увери, че няма да забрави.

Напускайки кабинета му, си обещах, че ще продължавам да поддържам схващането от времето, когато бях дванадесетгодишна. Ако той бе пример за



функционирането на този принцип, изглежда решението ми бе не просто най-радостното, но вероятно и най-мъдрото и най-практичното.

НАУКА И БОГ?Безначален, Законът твори.Ако, както казват Хокинг и много други учени. Големият Взрив е довел до

живота, който познаваме днес, то семето на всичко, включително и на нас самите, е присъствало в началото на творението и всяка частица материя, енергия, кръв, кости и мисли, съществуващи в космоса днес, може да се проследи назад до произхода на вселената от едно малко субатомно късче светлина. Това прави всич-ки ни искрици от тази светлина. Това също прави всеки от нас холограма на цялото събитие. Енергиите, които са се разцепили, разделили и умножили, докато младата вселена се е разширявала и изстивала, продължават да действат в тупкането на сърцата ни и в движението на телата ни, както и в подреждането и поведението на звездите. И ние, и те - всички неща сме едно свързано цяло. Това е смисълът на „Ние сме едно". Еволюцията на вселената в такъв случай продължава не само около нас, но и вътре в нас. Мислите, сънищата и съзнанието ни са част от тази вселена и физическото и духовното са неразделно свързани заедно.

Науката признава, че дължи много на религията и на духовната гледна точка. Съвременната наука води началото си от преоткриването, по време на Ренесанса, на идеята на древните гърци, че природата е разумна и интелигентна. Проста система, управлявана от една група закони. Много физици сега казват, че всичко, което е или което може да бъде, се е съдържало в тази първа, единствена искрица енергия, стремително ускоряваща се и управлявана от един първоначален закон.

Какъв е този закон и откъде е дошъл той? Предположението, че всичко идва от едно измерение, време и пространство, за които ние не знаем нищо, и след това се връща в него, ли изказват учените?

В едно свое твърдение те могат да бъдат сигурни. Онази първа светлинно-временна искра, създала вселената, е била първопричината, довела до следствието разширяване. След това законите за причина и следствие продължили да пораждат еволюцията. Според размишленията на Тома Аквински: „Ако можехме да намерим първото следствие, бихме се приближили към намирането на първата причина..., а тя е Бог". Колко странно, че когато сме изправени пред доказателство за небесна сила, основният проблем е как да я наречем!

Науката смята, че нищо не е предшествало тази искра, предхождаща вселената, защото не можем да го проследим. Мистиците казват, че Бог е съществувал преди това, че Бог е подтикнал искрата да се възпламени в материя, че Бог е огромно съзнание, което не можем да измерим или дори да си представим, понеже Той е буквално всичко.

При липсата на знания, засягащи произхода на тази искра светлина, основният въпрос за науката е: Как може да има вселена, създадена от нищото? Защо има нещо вместо нищо?

Има една молитва, която често четях като малка:



Велик е Господ, нашият Бог. Велика е неговата сила, а мъдростта му няма край. Възхвалявайте Го, о, небеса, и прославяйте Го, слънце, луна и планети. Понеже от Него, чрез Него и в Него са всички неща. Всяко възприятие и всяко познание.

Тази молитва е написана през 17-ти век, но не от свещеник или мистик, а от един астроном, Йохан Кеплер, открил законите, управляващи движението на планетите.

Всъщност основателите на съвременната наука - Кеплер, Коперник, Исак Нютон и Галилей са били поначало много духовни хора. Те са искали да вярват в една безукорна хармония. Съвременните научни изследвания сега се доближават до доказателството, че цялото творение се управлява от един елегантен и единствен принцип. Теорията за Великото Обединение. Принципът на Божествената светлина? Принципът на красотата? Принципът на хармонията? Те твърдят, че вселената функционира и еволюира според закона за причина и следствие и в нея няма хаос. Съществува симетрия и обясними модели на поведение. Тя е, както е казал Айнщайн, „разбираема". И продължава да се разширява. Следователно разбирането също се разгръща.

Според мен това е свързано с човешкото съзнание и теорията ми от дванадесетгодишна възраст, че аз и вселената сме едно.

Айнщайн и американският астроном Едуин Хъбъл са достигнали до заключението, че галактиките не се разширяват във вече съществуващо пространство, а по-скоро, че самото пространство се разширява и носи галактиките със себе си. Нека да вземем за сравнение един балон: ако нарисувам точки по неговата повърхност и след това го надуя, ще виждам как всяка от тях ще се отдалечава от другите, докато балонът се издува. Ако поставя себе си върху една от точките, аз ще стана център на кръглия балон и всички останали точки около мен ще се отдалечават. Ако изпусна въздуха от балона, всички точки ще се приближат към моята, докато накрая образуват началната нулева точка, в която всички точки съществуват на едно място, в един момент. Ако отново го надуя, моята точка ще е център на разширението. Но и всеки друг, намиращ се на която и да е от точките, също ще се усети като център на разширението и свиването на балона. Следователно всяка точка и всяко място от балона е център на разширение. Аналогията тук - е, че всеки от нас е вселена, която сама е разширяваща се. Ние сме носени от нея и колкото по-добре осъзнаваме това разгръщане, толкова повече сме в хармония със самото ускорение и движение. Затова колкото повече осъзнаваме себе си, толкова повече осъзнаваме и вселената, защото, както доказа и примерът с надувания балон, от самото начало всеки от нас е вселената и преди, и след нейното разширение.

Къде е центърът на вселената? Всяко място. Кой е центърът? Всеки. Къде е Бог? Бог и енергията, от която е създадено всичко, са навсякъде, защото всички ние сме наследили онзи първи миг на времето, когато всичко е започнало.

Ето ни в такъв случай живи в пространството със спомена, на някое ниво, че сме се родили преди около петнадесет милиарда години. Не можем да видим



миналото си, но можем да го усетим. То е част от нашето съзнание. То е част от физичността ни. То е наше наследство. То е това, което сме. Там сме били и там отиваме.

Поглеждайки към природата или по-точно към субатомните структури на материята и енергията и към основните сили, управляващи тяхното поведение, виждаме, че всички те отразяват частици светлина. Светлина, изобразяваща величието, красотата и удивителната сила, създала от самото начало това, което наричаме човешка история, а всъщност и историята на космоса. От единственото ядро на светлинна частица произлиза всичко съществуващо: водород, хелий, 4ютони, атоми, протони, електрони, неутрони. Науката, физиката и Стивън Хокинг са проследили вселената назад във времето до един момент, в който тя е била на възраст около десет на минус тридесет и пета степен част от секундата. Взривът, последвал отброяването, при което „нищо"-то е станало „нещо". Какво е имало пре-ди, това е загадка.

Може би като „навлизаме навътре" в себе си, ще усетим отговора на това „нещо". Може би точно това е загадката. Ние търсим отговорите вън. Може би те са били през цялото време в огромния простор на индивидуалното ни съзнание, което знае, че по някакъв начин е свързано към великия първоизточник. Вдъхновението в самата наука идва от духовната вяра в един Бог - един Извор. Може би Алекс Орбито, Гаспарето и Маврицио просто са се настроили към едно по-точно познаване на своето начало и всеки от нас е способен на това, ако интегрира в себе си духовно-интуитивния спомен за своя произход. Може би това виждах в очите на Стивън Хокинг и можех да опиша само с думата любов. Може би колкото повече навлизаме в себе си с любов, използвайки техниките и древните процедури с цвят, енергия и звук, толкова по-лесно просто ще си спомним кои сме всъщност и ще останем просветлени с истината, че всички сме присъствали в началото. По тази причина ние сме едно. Следователно всеки от нас е част от Бог. Затова по природа всеки от нас е хармоничен и личното ни приемане на тази хармония е право пропорционално на дълбочината, с която признаваме и приемаме Бога в себе си.

СИСТЕМА НА ЧАКРИТЕСедмата или теменната чакра се намира на върха на главата. Тя се проявява

външно като епифизата и управлява горната част на мозъка и дясното око. Чрез тази чакра човек може да достигне в края на краищата до усещането за единение с Бог. Тя се вижда с ВИОЛЕТОВ цвят, а понякога с комбинация от всички цветове: БЯЛА светлина

Шестата чакра се намира в центъра на челото. По-добре е позната като третото око, а външното й проявление е хипофизата. Управлява долната част на мозъка и нервната система, ушите, носа и лявото око, или окото на личността. Чрез този център ние разглеждаме духовната си природа. Виждаме го с ИНДИГОВ цвят - вибрираща комбинация от червено и синьо.



Петата чакра е чакрата на гърлото. Тя се проявява чрез щитовидната жлеза и управлява белите дробове, гласните струни, бронхиалния апарат и метаболизма Център на изразяването, общуването и преценяването, тя се вижда със СИН цвят.

Четвъртата чакра е чакрата на сърцето. Тя се проявява външно като тимуса. Управлява дейността на сърцето, кръвта и кръвообращението и влияе на имунната и ендокринната система. Това е център, чрез който усещаме любовта, и се вижда в ЗЕЛЕНО.

Третата чакра се намира в слънчевия сплит. Проявява се външно като панкреаса и управлява дейността на черния дроб, далака, стомаха, жлъчния мехур и някои аспекти на нервната система. Тя е център за обработка на емоционалната чувствителност и въпросите, свързани с личната енергия, и се вижда с ЖЪЛТ цвят.

Втората чакра се намира в половите органи (яйчниците при жените и тестисите при мъжете) и е център на творчеството. Управлява отношението ни към другите хора, към секса и възпроизвеждането. Цветът й е ОРАНЖЕВ.

Първата чакра, наричана също така основна чакра или чакра-корен, се намира в основата на гръбнака и се дефинира като център, управляващ разбирането на физическото измерение. Това е енергийният център, чрез който човек преживява „бягство или битка". Проявява се външно като надбъбречните жлези, управлява функциите на бъбреците и гръбначния стълб и се възприема с ЧЕРВЕН цвят

ЗА АВТОРКАТА

Шърли Маклейн е родена и израснала във Вирджиния. Започва кариерата си като танцьорка и певица на Бродуей, а след това става звезда и печели награди в телевизията и киното. Пътува много из целия свят и преживяванията и в Африка, Бутан и Далечния Изток са в основата на първите й два бестселъра: „Не падай от върха" и „Можеш да стигнеш дотам оттук". Проучванията и в духовната cфepa са описани в „За да достигнеш плода", „Танц в светлината" и „Всичко е в играта", които станаха бестселъри в САЩ и в целия свят.

Превод: Тодор Захариев


Медитацията - навлизане навътре

Documents