здравен риск при експозиция на биологични агенти сред ...

МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ПЛОВДИВ

ФАКУЛТЕТ ПО ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ

КАТЕДРА „ХИГИЕНА И ЕКОМЕДИЦИНА“

Д-р Елка Илиева Тосева

ЗДРАВЕН РИСК ПРИ ЕКСПОЗИЦИЯ НА БИОЛОГИЧНИ АГЕНТИ СРЕД РАБОТЕЩИ

В ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ ЗА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ

АВТОРЕФЕРАТ на дисертационен труд

за присъждане на образователна и научна степен „ДОКТОР“

Научна специалност: Хигиена

Научен ръководител: Проф. д-р Т. Търновска, дм, дмн

Научен консултант: Проф. д-р Т. Кунева, дм

Пловдив

2016 г.

БЛАГОДАРНОСТИ

Бих искала да изразя най-искрените си благодарности към всички, които помогнаха за осъществяването на този труд. Особена благодарност изказвам на проф. д-р Т. Търновска, дм, дмн, моят научен ръководител, за проявеното търпение в процеса на обучение, оказаната подкрепа, насоки, корекции.

Благодаря на:

• проф. д-р Т. Кунева, дм – научен консултант, за съветите и прочита на труда през погледа на един многопрофилен специалист по „Трудова медицина“, „Вътрешни болести“, „Професионални болести“ и „Клинична токсикология“;

• ръководителите и работещите от „В и К“ дружествата в Пазарджик, Пловдив и Стара Загора, за проявеното внимание и търпимост, оказаното доверие и съдействие, без които идеята не можеше да се осъществи;

• рецензентите на предзащитата, за градивната критика и ценните съвети за подобряване на труда;

• лаборантите Мария Недева и Илияна Чанева, за проявеното търпение и разбиране при съпътстващите ни трудности, свързани с пробовземането от работещите и на екипа специалисти от лабораториите към УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив за професионализма им;

• всички колеги, които имаха отношение към изпълнението на Научен проект № НО-06/2014 и колегите от катедра „Хигиена и екомедицина“;

• службите по трудова медицина „Темпо“, „Корпора Мед“ и „Медикус 2005“ за сътрудничеството и проявената колегиалност;

• на моето семейство за оказаната логистична подкрепа и проявеното разбиране.

2

СЪДЪРЖАНИЕ І. Въведение .............................................................................................................. 6 ІІ. Цел и задачи на проучването .............................................................................. 6 ІІІ. Материал и методи .............................................................................................. 7 ІV. Резултати и обсъждане ...................................................................................... 13 V. Изводи ................................................................................................................. 53 VІ. Заключение ........................................................................................................ 55 VІІ. Препоръки ......................................................................................................... 57 VІІІ. Приноси ............................................................................................................ 59 ІХ. Публикации и научни съобщения свързани с дисертацията .......................... 60

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ На български език:

БВП Брутен вътрешен продукт БКТД Браншов колективен трудов договор б.л. Болничен лист БПК5 Биохимична потребност от кислород за 5 дни ГПСОВ Градска пречиствателна станция за отпадъчни води В и К Водоснабдяване и канализация ВН Временна неработоспособност ДПГОВ Директива за пречистване на градските отпадъчни води

№ 91/271/ЕЕС Е.ж. Еквивалент брой жители ЕО Европейска общност ЕС Европейски Съюз ж. жена ЗБУТ Здравословни и безопасни условия на труд ЗЗБУТ Закон за здравословни и безопасни условия на труд ЗЗ Закон за здравето ЗВ Закон за водите ЗВН Заболяване с временна неработоспособност ЗУО Закон за управление на отпадъците ИАОС Изпълнителна агенция по околна среда ИБР Източнобеломорски район КИД Класификация на икономическите дейности КИП и А Контролно-измервателни прибори и автоматика КОЕ Колонообразуваща единица КСО Кодекс за социално осигуряване КУТ Комитет по условия на труд ЛПС Лични предпазни средства м. мъж МЗ Министерство на здравеопазването МОСВ Министерство на околната среда и водите

3

МОТ Международната организация на труда МТСП Министерство на труда и социалната политика НКПД Национална класификация на професиите и длъжностите НОИ Национален осигурителен институт НСИ Национален статистически институт НЦЗПБ Национален център по заразни и паразитни болести НЦОЗА Национален център по общественото здраве и анализи ПСОВ Пречиствателни станции за отпадъчни води ПВ Питейни води ПУРБ Планове за управление на речните басейни РДВ Рамкова директива за водите № 2000/60/ЕС РМЦ Ремонтно-механичен цех РЗИ Регионална здравна инспекция СПСОВ Селищна пречиствателна станция за отпадъчни води СТМ Служба по трудова медицина ТБО Твърди битови отпадъци ФП Филтърпреса

На латиница: Anti-HAV IgG Антитела от клас G (късни антитела) срещу хепатит А CDC Център за превенция и контрол на болесике, САЩ ELISA Имуноензимна реакция HAV Вирус на хепатит тип А PCR Полимеразна верижна реакция WHO Световна здравна организация

ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ТЕРМИНИ 1. „Агломерация“ е територия, в която населението и/или

икономическите дейности са достатъчно концентрирани, за да бъдат събирани и отвеждани отпадъчните води от населеното място в селищна пречиствателна станция или в крайната точка на заустването им.

2. „1 е.ж. (еквивалентен жител)“ означава органичен биоразградим товар за денонощие, който има биохимична потребност от кислород за 5 денонощия (БПК5) равна на 60 г. кислород.

3. Биохимична потребност от кислород (БПК5) е количеството кислород (mg/dm3), необходимо за окисляване на органичните вещества, намиращи се във водата в разтворено и в колоидно състояние, както и на незначителна част от неутаените и неразтворени вещества (Хаджиев, 1975), показател за степента на органично замърсяване на водата. Нормално БПК се определя за пет денонощия (БПК5) при постоянна температура от 20 ± 1°C на тъмно.

4. „Вторично пречистване“ е пречистване на отпадъчни води от населено място чрез процес, включващ биологично пречистване с последващо вторично утаяване или друг процес, съобразени с изискванията за пречистване

4

на отвежданите от канализационните системи отпадъчни води или зауствания от селищни пречиствателни станции във водни обекти.

5. „Обезводняване на утайка от ПСОВ“ е отстраняване на по-голямата част от свободната вода и на част от физико-механично свързаната вода.

6. „Обработена (стабилизирана) утайка“ е утайка, която е преминала през биологична, химична и термична обработка, дълготрайно депониране или всякакъв друг процес, така че значително е намалила способността си за ферментация и за причиняване опасности за здравето, произтичащи от употребата ѝ.

7. „Отпадъчни води от населени места“ са фекално-битови отпадъчни води или смес от фекално-битови отпадъчни води, производствени отпадъчни води и/или дъждовни води.

8. „Производствени отпадъчни води“ са отпадъчни води, които се изпускат в резултат на производствена, стопанска или други дейности и по своя произход, състав и свойства са различни от фекално-битовите отпадъчни води.

9. „Първично пречистване“ е пречистване на отпадъчни води от населено място чрез физични и/или химични процеси, включващи утаяване на неразтворените вещества, или други процеси, в които БПК5 на постъпващите отпадъчни води се намалява най-малко с 20% преди изпускането им и общото съдържание на неразтворени вещества в постъпващите отпадъчни води се намалява най-малко с 50%.

10. „Сурова утайка от ПСОВ“ е необработена утайка. 11. „Третиране“ означава дейностите по оползотворяване или

обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяването или обезвреждането.

12. „Фекално-битови отпадъчни води“ са отпадъчни води от жилищни местообитания, места за услуги и работни места, които са резултат преимуществено от човешкия метаболизъм и от битово-домакински дейности.

13. „Трудова злополука по чл. 55, ал. 1“ от Кодекса за социално осигуряване е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Забележка: Понятия 1, 2, 3, 4, 7, 8, 9, 12 са от Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за

емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, обн., ДВ, бр. 97/2000 г., изм. и доп., бр. 24/2004 г. Понятия 5, 6, 10, 11 са от Доклад на експертна работна група по третиране на утайки от градски пречиствателни станции за отпадъчни води (Заповед № РД-ОП-39 от 08.07.2011 г. на МОСВ, РБ). Понятие 13 е от Кодекс за социално осигуряване, обн. ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 98/2015 г.

5

І. ВЪВЕДЕНИЕ Движението на водата в бита и стопанството формира т. нар.

„Цивилизационен кръговрат“, част от който е системата за пречистване и обезвреждане на отпадъчните води. Разумното използване на водните ресурси и опазването им от замърсяване е не само екологичен проблем, но и съществен фактор за устойчив икономически растеж.

Нарасналият приток на мигранти в Европа, в т.ч. и България (работници, бежанци и преселници от различни региони на света) е сериозна предпоставка за увеличаване на разнообразието от биологични агенти в отпадъчните води. Съществува опасност от заразяване на работниците в пречиствателните станции за отпадъчни води с различни патогенни микроорганизми и паразити, в т.ч. и нетипични за нашите географски ширини, които могат да предизвикат заболявания с висок епидемичен риск. Самото носителство на биологични агенти сред работещите в пречиствателните станции за отпадъчни води е рисково за възникване и разпространение на заразни и паразитни болести сред жителите на дадено населено място или район от него.

Някои битови навици на работниците в трудовата им среда биха могли да повлияят неблагоприятно върху тяхната безопасност и здраве, дори при спазени от работодателя изисквания за безопасен труд. Така „зелените“ работни места се оказват не съвсем безопасни, т.е. съществува потенциален риск за здравето на работещите в ПСОВ и за населението.

Многобройните проучвания за влиянието на биологичните агенти от трудовата среда върху здравето на работещите в пречиствателни станции за отпадъчни води са противоречиви. Това определя необходимостта от мониторинг на проблема във всеки негов елемент с оглед намаляване на риска от епидемични неблагополучия.

В България липсва систематизирана и актуална информация по този въпрос.

ІІ. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА ПРОУЧВАНЕТО Цел: Да се проучи здравния риск от експозиция на биологични агенти сред

работещите в пречиствателни станции за отпадъчни води. За изпълнение на целта си поставихме следните задачи: 1. Да се проучат технологичните процеси, организацията на работа в

ПСОВ, да се характеризират факторите на работната среда и трудовия

6

процес и се оцени риска за работещите при експозиция на биологични агенти.

2. Да се изследват работещи в ПСОВ (проучвана, таргетна група) и в „Доставка на питейна вода“ (контролна група) за наличие на маркери за хепатитен А вирус (носителство на anti-HAV IgG) и носителство на патогенни E. сoli, Salmonella, Shigella, чревни хелминти и протозои.

3. Да се анализират и сравнят резултатите от периодичните медицински прегледи (моментна болестност) и заболяванията с временна неработоспособност на работещите в таргетната и контролната група за период от 3 години (2012 – 2014 г.).

4. Да се установи субективното усещане на двата контингента (проучван и контролен) за опасността от експозицията на биологични агенти (перцепция на риска) и оплакванията от страна на стомашно-чревния тракт, дихателната система, кожата, лигавиците и влиянието на някои битови навици на работното място – тютюнопушене, хранене и др.

5. Да се направи характеристика на основните професии в ПСОВ. 6. Да се определят прогнозните икономически загуби поради

временна неработоспособност при работещи, експонирани на биологични агенти в пречиствателни станции за битови отпадъчни води.

7. Да се предложат мерки за превенция и управление на здравния риск при експозиция на биологични агенти на работещите в ПСОВ.

ІІІ. МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ

1. Материал.

1.1. Обект на проучването: Обект на проучването е здравният риск при работещи, експонирани

на биологични агенти в пречиствателни станции за битови отпадъчни води от Източнобеломорски район.

1.2. Субект на проучването: Субект на проучването са 111 лица, работещи в ПСОВ (проучвана,

тарегтна група) и 50 работещи в станции за обработка и доставка на питейна вода (контролна група).

Единственият критерий за включване в проучването е работещият в ПСОВ да е експониран на биологични агенти при изпълнение на служебните си задължения.

Критерии за изключване: отказ от страна на самия работещ в хода на проучването или прекратяване на трудово правоотношение от страна на работодателя с изследвано лице.

7

Научното изследване е съобразено с изискванията на Декларацията от Хелзинки за етичност в науката, Принципите на добрата клинична практика, българските закони и наредби за извършване на клинични и научни изследвания с участието на хора, вкл. с чл. 28 във връзка с чл. 27 от Закона за здравето, относно конфиденциалност на личните данни и резултатите от изследванията и с чл. 4 от Наредба № 3/2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина. Проучването е одобрено от Комисията по научна етика към Медицински университет – Пловдив (Протокол № 3/26.06.2014), с положително становище № Р-3718/07.10.2014 г.

Изследванията са съфинансирани по Научен проект № НО-06/2014 на Медицински университет гр. Пловдив.

1.3. Единици на наблюдение: 1.3.1. Техническа единица на проучване са работните места в 3

пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) в Източнобеломорски район, обслужващи градовете Пловдив, Пазарджик и Стара Загора. Трите ПСОВ са в структурата на „В и К“ дружествата от съответните градове. Мотиви за избора на тези ПСОВ са:

• Компактност на работещите. • Това са трите ПСОВ с най-голям проектен капацитет на брой

обслужвани е.ж.: ПСОВ Пловдив – 596 000 е.ж., ПСОВ Стара Загора – 256 300 е.ж. и ПСОВ Пазарджик – 170 000 е.ж., който и към момента не е надвишен. И трите ПСОВ са предназначени да пречистват фекално-битовите, производствените и атмосферните води от съответните градове, тъй като канализацията в тях е от смесен тип. Пречистените води от трите ПСОВ се заустват директно или индиректно в р. Марица.

• Технологичните процеси и в трите ПСОВ следват общите правила по отношение на първичното (механичното) пречистване и биологичното стъпало, които обуславят сходните условия на труд, организацията на работа и факторите на работната среда, като известно различие съществува само по отношение на крайния етап на обработка на утайките.

• Сходство в специфичността на мерките, необходими за управление на здравния риск при работа в ПСОВ.

1.3.2. Логическа единица на проучването са общо 111 работещи в ПСОВ (таргетна група), която представлява 74% от всички работещи в трите проучвани ПСОВ и 20,22% от наетите в България, регистрирани за 2014 г. в код на икономическа дейност (КИД/2008) № 37 Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води и 50

8

работещи в станции за обработка и доставка на питейна вода в същите райони (контролна група).

1.4. Признаци на наблюдение Факториални: пол, възраст, експозиция на биологични агенти,

тютюнопушене (пушачи и непушачи); продължителност на трудовия стаж на проучваното работно място, група работещи от ПСОВ:

• оператори на воднопречиствателни съоръжения; • поддръжка – шлосери, механошлосери ПСОВ, електромонтьори

оператори, електромонтьори; • други работещи, експонирани на биологични агенти – технолози,

пробовземачи, лаборанти, перачи, раздавачи на материали, шофьори. Резултативни: • наличие/липса на носителство на специфични вирусни антитела; • наличие/липса на носителство на патогенни чревни бактерии; • наличие/липса на носителство на чревни хелминти или протозои; • наличие или липса на данни за заболявания на стомашно-чревен

тракт, вирусни, бактериални или паразитни заболявания или болести на дихателна система, кожа и подкожие, установени по медицинската документация на лицата.

1.5. Място на проучването Проучването се проведе в трите пречиствателни станции за

отпадъчни води към „В и К” дружествата на територията на градовете Пловдив, Пазарджик и Стара Загора.

1.6. Използвани са данни от: • направление „Човешки ресурси” на „В и К” дружествата; • вътреведомствените лаборатории към пречиствателните станции

за битови отпадъчни води; • проведено изследване за наличие на биологични агенти в

работната среда за наличие на патогенни микроорганизми по хода на технологичния процес;

• собствени наблюдения, анализ на документация в ПСОВ и попълнен въпросник за условията на труд;

• анкетното проучване сред работещите за изясняване на условията на труд, перцепцията на риска, тютюнопушене, патологични отклонения от страна на стомашно-чревния тракт, дихателната система, кожни оплаквания;

• проведените в хода на проучването имунологични, микробиологични и паразитологични изследвания на работещите;

9

• службите по трудова медицина, обслужващи „В и К“ дружествата.

1.7. Време на проучването Одита за съответствие на условията на труд с изискванията по

Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Наредба № 4 от 14.10.2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа, изследванията на участниците и анкетното проучване са проведени в периода 2014 – 2015 г. Използвани са документални данни от 2007 – 2015 г. Информацията за здравното състояние на работещите обхваща периода 2012 – 2014 г.

1.8. Органи на наблюдението Проучването се проведе с личното участие на докторанта в

сътрудничество с ръководния, технически и изпълнителски персонал към съответните „В и К“ дружества, с прякото участие на двама клинични лаборанти от съответните лаборатории на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив при пробонабиране и с прякото участие на лекар – епидемиолог от РЗИ гр. Пловдив при вземане на проби от работната среда.

1.9. Организиране на проучването и събиране на първичната информация

Запознаване със структурата на „В и К” дружествата, с технологичните особености на пречистване на отпадъчните води във всяка една от трите ПСОВ, подбор на участниците и подписване на декларации за информирано съгласие за доброволно участие/или отказ от участие в изследването, апробация на анкетната карта и анкетно проучване, получаване на медицинска информация от СТМ за проучваните работници, организиране на пробовземане, транспортиране на пробите, получаване на резултатите от изследванията и индивидуално информиране на работещите за собствените им резултати, статистическа обработка, анализ и обсъждане на информацията, запознаване на работодателите с резултатите и предлагане на мероприятия за управление на здравния риск от експозиция на биологични агенти при работещи в ПСОВ.

1.10. Дизайн на проучването. Проучването е наблюдателно, срезово, амбиспективно (проспективно

с ретроспективни елементи) – схема № 1.

2. Методи на проучването:

2.1. Социологически методи: документален и анкетен.

10

2.2. Епидемиологични методи: епидемиологично наблюдение и аналитична епидемиология.

2.3. Анализ на здравното състояние: оценка на данните от периодичните медицински прегледи и на заболеваемостта с временна неработоспособност (ЗВН).

2.4. Методи за етиологична диагностика: имунологично изследване на кръвен серум за маркери на хепатитен вирус А – anti-HAV IgG (ELISA метод с HEPAVASE A-96–ELISA кит на DiaPro Italy), микробиологично изследване на анален секрет за носителство на патогенни чревни микроорганизми, паразитологично изследване на фекалии, микробиологично изследване на проби от работната среда на ПСОВ гр. Пловдив.

2.5. Статистически методи: дескриптивен анализ, непараметричен анализ (тест на Kolmogorov-Smirnov, chi-squared test и Fisher's exact test), алтернативен анализ, вариационен анализ (резултатите са представени като средна аритметична ± стандартно отклонение, mean ± SD), корелационен анализ (коефициент Cronbach's Alpha, коефициент на Spearman-Brown, коефициент на McNemar), дисперсионен анализ, изчисляване на Odds ratio, графичен и табличен анализ.

За ниво на значимост, при което се отхвърля/приема нулевата хипотеза, бе прието Р < 0.05, при доверителен интервал 95%. Различията в резултатите са интерпретирани като значими (Р < 0.05), значими при високо ниво на достоверност (Р < 0.01) и значими при много високо ниво на достоверност (Р < 0.001). Данните са въведени и обработени статистически с помощта на SPSS v. 17.0, графичният и табличен анализ е извършен с EXCEL for Windows 2010.

11

Схема 1 Дизайн на проучването

Оди

т за

съот

ветс

твие

по

ЗЗБУ

Т и

Наре

дба

№ 4

на

раб

отни

те

мес

та в

ПСО

В (2

007-

2015

г.)

Изс

ледв

ане

за

носи

телс

тво

на

Anti-

HAV-

IgG

, ба

ктер

ии,

хелм

инти

, пр

отоз

ои (2

014-

2015

г.)

Анал

из н

а зд

равн

ото

съст

ояни

е по

да

нни

от

пери

одич

ните

м

едиц

инск

и пр

егле

ди и

за

боля

вани

ята

с вр

емен

на

нера

бото

спос

об-

ност

(201

2-20

14 г.

)

Анке

тно

проу

чван

е за

ус

тано

вява

не н

а пе

рцеп

цият

а на

ри

ска

на

рабо

тещ

ите

спря

мо

биол

огич

ни

аген

ти

(201

4-20

15 г.

)

Хара

ктер

исти

ка

на о

снов

ните

пр

офес

ии в

ПСО

В

Ико

ном

ичес

ка

оцен

ка н

а зд

равн

ия р

иск

при

рабо

тещ

и в

ПСО

В,

експ

онир

ани

на

биол

огич

ни

аген

ти

Анал

из и

обс

ъжда

не н

а по

луче

ните

рез

улта

ти. И

звод

и

Уста

новя

ване

на

пат

оген

ни

биол

огич

ни

аген

ти в

от

падъ

чнит

е во

ди

(200

9-20

15 г.

)

ОЦ

ЕНКА

НА

РИСК

А О

Т ЕК

СПО

ЗИЦ

ИЯ

НА Б

ИО

ЛОГИ

ЧНИ

АГЕ

НТИ

ПРИ

РАБ

ОТЕ

ЩИ

В

ПРЕЧ

ИСТ

ВАТЕ

ЛНИ

СТА

НЦИ

И З

А БИ

ТОВИ

ОТП

АДЪЧ

НИ В

ОД

И

Преп

орък

и

Преп

орък

и къ

м р

абот

одат

елит

е за

упр

авле

ние

на

здра

вния

рис

к пр

и ек

споз

иция

на

биол

огич

ни а

гент

и Пр

едло

жен

ия к

ъм М

С, М

З, М

ТСП,

МО

СВ, Н

ЗОК

за з

акон

одат

елни

/нор

мат

ивни

про

мен

и

Мет

оди

за о

браб

отка

на

резу

лтат

ите:

1. О

писа

телн

а еп

идем

иоло

гия;

2. Д

иагн

ости

чни

мет

оди;

3. О

ценк

а на

заб

оляв

ания

та с

вр

емен

на н

ераб

отос

посо

бнос

т и м

омен

тна

боле

стно

ст; 4

. Ста

тист

ичес

ки м

етод

и: 4

.1. Д

ескр

ипти

вен

анал

из,

4.2.

Неп

арам

етри

чен

анал

из, 4

.3. А

лтер

нати

вен

анал

из, 4

.4. В

ариа

цион

ен а

нали

з, 4

.5. К

орел

ацио

нен

анал

из,

4.6.

Дис

перс

ионе

н ан

ализ

, 4.7

. Изч

исля

ване

на

Odd

s rat

io, 4

.8. Г

раф

ичен

и та

блич

ен а

нали

з

12

ІV. РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ

1. Технологични процеси, организация на работа в пречиствателните станции за отпадъчни води, характеристика на факторите на работната среда и трудовия процес, оценка на риска за работещите при експозиция на биологични агенти.

1.1. Характеристика на технологичните процеси в ПСОВ ПСОВ – Пловдив е в експлоатация от края на 1984 г. Тя е изградена

по схемата за механично и пълно биологично пречистване на отпадъчните води за трета категория водоприемник. Няма предвидени и изградени съоръжения за отстраняване на азот и фосфор. Действителното натоварване е около 70% по обем на постъпващите води и замърсяване по показателя БПК5 и около 40% от замърсяването по показателя неразтворени вещества. В периода 1996 – 2006 г. е извършена реконструкция, модернизация и разширение на биологичното стъпало, на решетъчното стопанство и съоръженията за обезводняване на утайките. За контрол на биологичното пречистване е въведена компютърна програма за диспечерско управление и събиране на данни – SCADA. Технологичните етапи по пречистване на отпадъчните води включват следните съоръжения:

• Механично пречистване: включва груби решетки, с размер на процепа 25 мм; финни решетки, с размер на процепа 6 мм; аеруеми пясъкозадържатели; първични утаители.

• Биологично пречистване: включва биобасеини – конвенционален тип, с дънна аерация чрез мембранни дифузори, като въздухът се доставя чрез въздуходувки с честотно регулиране; вторични радиални утаители.

• Обработка на утайките: включва уплътнители за излишна активна утайка; метантанкове, които не функционират от 1988 г.; уплътнители за изгнила утайка; лентови филтърпреси; изсушителни полета. След закриване на депото за твърди битови отпадъци (ТБО) в с. Катуница, част от количествата формирани утайки са на временно съхранение на площадката в ПСОВ. Пречиствателната станция за отпадъчни води в гр. Пазарджик е

открита в края на септември 2008 г. Към ПСОВ функционира Citect SCADA – компютърна информационно-управляваща система с обособени две нива: първо ниво – управление на технологичните процеси, и второ ниво – централен диспечерски пункт. Софтуерът дава възможност на операторите на обекта да да контролират и следят всички параметри на технологичния процес и да въздействат върху работата на

13

обекта, да записват историята на събитията, своевременно да се регистрират алармени събития и предупреждения за предстоящи ремонтни дейности. Схемата на преработка на отпадните води се извършва на три стъпки:

• Механично пречистване: включва главни сита; камера за отделяне на пясъка; първични утаители.

• Биологично пречистване без отстраняване на биогенните елементи, с обеззаразяване с течен хлор: включва радиални утаители, дезинфекционен резервоар.

• Обработка на утайките: включва помпена станция за утайки; първични радиални утаители; открити изгниватели – аерационни танкове (третиране на утайките чрез гравитационно уплътняване и изгниване); центрофуги за механично обезводняване. Пречиствателна станция за отпадъчни води в Стара Загора е

въведена в експлоатация през м. април 2011 г. Отпадъчните води преминават механично и биологично пречистване, отстраняване на азот и фосфор, като намаляват значително риска от заразяване на подпочвените води и почвите по протежение на речния басейн и пречистени се заустват в р. Бедечка, която се влива в басейна на р. Марица. Това е най-модерната ПСОВ в страната – първата в България, която може да преработва отделяния от отпадъчната маса метан, като го вкарва в когенерационна инсталация за производство на ток, с който се намаляват с 30% разходите по обслужването ѝ. Компонент към системата за пречистване на отпадъчни води е нов довеждащ колектор за включване на съществуващата канализационна мрежа в ПСОВ, байпас и резервоар за дъждовни води; байпас към цялата станция; дъждоразделителни резервоари. Управлението на процеса е чрез системата SCADA. Технологичните етапи са:

• Предварително пречистване: сграда решетки с груби и фини решетки; отстраняване на пясък и масла; измерване на входното водно количество; входна помпена станция.

• Биологично пречистване: включва разпределителна камера; селектори; биобасейни; вторични утаители; обеззаразяване и измерване на пречистената вода.

• Третиране на утайките: помпена станция за рециркулираща и излишна активна утайка; метантанк; лентови филтърпреси.

• Други съоръжения и спомагателни сгради: газхолдър; ко-генератор.

При извършения одит установихме, че и в трите ПСОВ първите етапи от технологичния процес по механичното пречистване и

14

обработката на отпадъчните води преди заустването не се различават, съответстват на добрата технологична практика в областта, като се използва тристепенно пречистване, включващо биостъпало. Установихме разлики в етапа на преработка (минерализиране) на получените утайки от отпадъчни води. В две от трите проучвани ПСОВ те се обработват по открита технология (аеробна), а в едната ПСОВ чрез закрита технология (анаеробна) до получаване на метан. В най-старата ПСОВ продължава автоматизирането на технологичния процес чрез дистанционен контрол и управление чрез видеодисплеи – въвежда се автоматично подаване на кислород и се следят процесите на аериране, транспорт на утайките и др., но това не елиминира ръчните операции в случай на авария във всяка една от трите пречиствателни станции.

1.2. Характеристика на изследвания контингент работещи: Всички изследвани лица (от трите „В и К“ дружества) са наети по

трудово правоотношение, като от тях в ПСОВ работят 111 души (68.94 ± 3.65%), а в ПВ – 50 (31.06 ± 3.65%). В ПСОВ са наети 23 жени (20.72% ± 3.85) и 88 мъже (79.28% ± 3.85), докато в ПВ няма работещи от женски пол. Основната група работещи и в двете направления е във възрастовия интервал от 40 до 60 години: в ПСОВ – 66.67% (t = 5.27, Р < 0.001), в ПВ – 78.00% (t = 6.76, Р < 0.001).

Средната възраст на работещите в ПСОВ е 47.47 ± 10.13г. (mean ± SD). Най-младият работещ е на 21 г., най-възрастният е на 72 г. Във възрастовия интервал от 20 до 30 г. работят 5.41 ± 2.15%, от 30 до 40 г. 19.82 ± 3.78%, от 40 до 50 г. 30.63 ± 4.38%, от 50 до 60 г. 36.04 ± 4.56% и над 60 г. 8.11 ± 2.59%. Средният специализиран трудов стаж на проучвания контингент е 11.93 ± 9,10 г. (mean ± SD). С трудов стаж до 1 г. са 8.11 ± 2.59%, от 1 до 5 г. 18.02 ± 3.65%, от 5 до 10 г. 27.03 ± 4.22%, от 10 до 20 г. 20.72 ± 3.85%, над 20 г. 26.13 ± 4.17%. Разпределени по структурни звена, изследваните лица са както следва: в ПСОВ Пловдив n = 79 (71.17 ± 4.30%), в ПСОВ Пазарджик n = 15 (13.51 ± 3.24%), в ПСОВ Ст. Загора n = 17 (15.32 ± 3.42%). Разпределени в подгрупи персонал, работещите в ПСОВ са както следва: оператори n = 56 лица, поддръжка n = 18 и други експонирани на биологични агенти n = 37 (фиг. № 1).

Средната възраст на работещите в ПВ е 50.12 ± 8.69 г. (mean ± SD), като няма работещи до 30 години. Минималната възраст е 32 г., максималната е 64 г. Средният трудов стаж на работещите от същата група е 13.66 ± 9.93 г. (mean ± SD): минимален – 0.66 г., максимален – 35.02 г.

Сравнителното разпределение на работещите в двете групи – ПВ и ПСОВ по възраст (χ2 = 4.688, df = 4, Р = 0.321) и трудов стаж (χ2 = 3.084,

15

df = 4, Р = 0.544) е без статистически значими разлики (фиг. 2 и фиг. 3).

Фигура 1. Разпределение на работещите в ПСОВ в подгрупи

Фигура 2. Сравнително разпределение на работещите

в ПСОВ и ПВ по възраст

Фигура 3. Сравнително разпределение на работещите

в ПВ и ПСОВ по трудов стаж

51% 16%

33%

оператори ПСОВ поддръжка ПСОВ други експонирани от ПСОВ

0

0,1

0,2

0,3

0,4

0,5

20-30 30-40 40-50 50-60 над 60 г.

ПСОВ ПВ

0%

10%

20%

30%

40%

до 1 1-5 6-10 11-20 над 20 г.

ПСОВ

ПВ

16

Не се наблюдава статистически значима разлика между разпределението на работещите в подгрупите на ПСОВ и тези в ПВ според възрастта (χ2 = 20.028, df = 12, Р = 0.067) и съобразно стажа (χ2 = 10.207, df = 12, Р = 0.598) (фиг. 4 и фиг. 5).

Поради това, че две от трите проучвани ПСОВ са относително нови, 26.31% от наблюдаваните лица са с трудов стаж до 5 г. Работещите с по-малко трудов стаж са по-рискови за възникване на трудови злополуки, в т.ч. и инциденти с биологични агенти, но не следва да се неглижира и групата на работещите с дълъг трудов стаж, които са склонни повече да подценяват опасностите, възникващи при работа, поради натрупания опит и рутина. При експозиция на биологични агенти в работната среда трудовият стаж влияе значително, но не е от водещите рискови фактори за възникване на трудови злополуки или заболявания с професионален характер, поради редица особености на взаимодействието работещ ↔ биологични агенти и комплексното взаимодействие с останалите условия на труд и организация на трудовия процес.

Фигура 4. Характеристика на персонала в зависимост от възрастта

Фигура 5. Разпределение на персонала по трудов стаж

0%5%

10%15%20%25%30%35%40%45%50%

20-30 30-40 40-50 50-60 над 60 г.

оператори ПСОВ

поддръжка ПСОВ

други експонирани ПСОВ оператори ПВ

0%5%

10%15%20%25%30%35%40%45%50%

до 1 1-5 5-10 10-20 над 20 г.

оператори ПСОВ

поддръжка ПСОВ

други експонирани ПСОВ оператори ПВ

17

1.3. Организация на работа Режимът на работа в ПСОВ е непрекъснат, като „Оператор

воднопречиствателна станция” (пряко заети с обслужване на машините и съоръженията) работят на сменен режим, по график – 12-часови дежурства. Всички останали работещи: поддържащ персонал в ПСОВ (шлосери ПСОВ, електромонтьор и електромонтьор КИП и А) и другите експонирани (технолог, перач, пробовземач, лаборанти, раздавач на инструменти и материали), работят на безсменен режим, 8-часов работен ден. В правилниците за вътрешния трудов ред на „В и К” дружествата са регламентирани работното време и почивките, въведен е физиологичен режим на труд и почивка. И в трите ПСОВ има заповеди на директорите на съответните „В и К” дружества за провеждане на обучения и инструктажи по безопасност на труда и книги за документиране на проведен инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж по безопасност и здраве при работа. Периодичността на провеждането на инструктажите е през три месеца при 86.5% от работещите и през шест месеца при 13.5% от тях, което съответства на изискванията на действащата нормативна уредба – да са поне веднъж годишно. Има осигурени инструкции за безопасна работа с машини и съоръжения, като инструкциите се съхраняват в съответните командни зали, технически работилници и вътреведомствени лаборатории. Работещите са запознати с тях. Редовно се дават указания за работа. Има изработени планове за действие в случай на аварии и в трите проучвани ПСОВ. В последната 1 година няма регистрирани проблеми с оборудването (неизправности, прекъсвания на процеса). В последните 5 години има регистрирана 1 трудова злополука в ПСОВ. Работещите имат осигурени работно облекло, обувки, маски, ръкавици и специално работно облекло, предназначено за употреба при извънредни ситуации (в т.ч. епидемии) – по списък на длъжностите, съгласно заповеди на управителите на „В и К“ дружествата, в които фигурират и срокове на износване. Раздаването на ЛПС и работно облекло става срещу подпис, на индивидуални картони. Установихме че част от работещите ползваха и лично облекло, като това увеличава риска за здравето им при контаминиране с патогени. И в трите ПСОВ на място е организирано служебно изпиране на работното облекло, има осигурени дезинфектанти и миещи препарати по работните места и в санитарните възли („Живасепт”, „Профиди” и др.) – част от профилактичните мероприятия при експозиция на биологични агенти. Приспособени помещения за хранене по време на регламентираните почивки имат 71.17% от работещите, 28.83% имат стаи за почивка и хранене. Липсва

18

организирано хранене. При упражняване на нощен труд са осигурени тонизиращи напитки. По заповеди на управителите на „В и К“ дружествата има регламентирани места за тютюнопушене, но при посещения по време на проучването бяха констатирани нарушения (пушене на работното място). Въпреки това, документално, през последните 5 г. няма регистрирани нарушения, от страна на работодателите спрямо работещите, по отношение на неспазване на инструкциите за безопасна работа, неносене на ЛПС и работно облекло, хранене и пушене на работното място.

1.4. Характеристика на факторите на работната среда и трудовия процес

При извършените проверки и преглед на документацията относно обективизиране на факторите на работната среда установихме несъответствие с изискванията на законодателството по отношение на периодиката на измерванията и наличните протоколи от измервания от предходни години. В трите ПСОВ липсват актуални протоколи (наличните са от периода 2008 – 2011 г.). Операторите и поддържащият машините персонал са подложени на влиянието на мозаечен микроклимат, включващ работа на открито при атмосферните условия при обход, наблюдение или ремонтни дейности на машините и съоръженията. По хода на технологичния процес, микроклиматът по работните места се характеризира със значителни различия по отношение на компонентите си. В етапа на механично пречистване на отпадъчните води се работи в големи производствени халета от полуоткрит тип, трудно отопляеми през студения период на годината. В командните зали параметрите на микроклимата варират: температура 18,5 – 22,17°С, относителна влажност на въздуха 39,2 – 50,1% и скорост на движение на въздуха 0,04 – 0,10 m/s. Вторият етап (на биологично пречистване на отпадъчните води) протича в големи басейни на открито, като операторите престояват в командна зала през по-голямата част на дежурството си при температура 21,2 – 21,7°С, относителна влажност на въздуха 41,9 – 42,8% и скорост на движение на въздуха 0,10 – 0,13 m/s, но извършват периодично обход по съоръженията. Обработката на утайката е на открито (открити изгниватели), или на закрито – в големи производствени халета (обезводняване на утайката), които са отопляеми през студения период на годината или метантанкове. Командните зали на операторите са климатизирани, с възможност за настройка на климатичните системи по отношение на температурата. Поддържащият персонал извършва трудовата си дейност по работните места на операторите и в ремонтни работилници, които са трудно отопляеми през студения период на

19

годината. В механична работилница са измерени следните микроклиматични параметри през студен период на годината: температура 12,8 – 18,7°С, относителна влажност 42,9 – 58,8% и скорост на движение на въздуха 0,08 – 0,16 m/s. Има осигурени помещения за периодичен огрев и възстановяване. При извършеното проучване установихме, че за 13.51% от работещите липсват данни от измерване на стойностите на шума по работните места в сградите, а на открито измереното ниво на шум е под долна стойност на експозиция за предприемане на действие и варира от 45 дБ(А) при „Открити изгниватели” до 53 дБ(А) при сграда „Решетки”. При 15.32% от операторите шумово ниво за 8 ч. работен ден варира в интервал, съответстващ на долна и горна стойност на експозиция за предприемане на действие: при първично (механично) пречистване в сграда „Решетки” е 74 – 80 дБ(А), във „Въдуховдувки” е 78 – 82 дБ(А), в Помпена станция активна утайка е 67 – 84 дБ(А). При 71.17% от работещите дневното ниво на експозиция на шум варира от 56,9 дБ(А) – командна зала на звено решетки, до 94,1 дБ(А) при помпи в машинна зала на Въздуховдувна станция. И в трите ПСОВ има осигурено изкуствено осветление допълващо естествената осветеност или изцяло обезпечаващо работния процес през тъмната част на денонощието, съответстващо на нормативните изисквания за тази категория зрителна работа. Изгорелите осветителни тела се подменят регулярно. При 100% от работещите е осигурено допълнително изкуствено осветление (общо), с луминесцетни осветителни тела.

Установеното чрез лабораторни изследвания съдържание на химични вещества във въздуха на работната среда в болшинството от работните места в ПСОВ не превишава граничните стойности. Този резултат се обяснява с големия обем на помещенията и малките като площ открити повърхности в тях и това, че част от етапите по пречистване на отпадъчните води са на открито и се влияят от атмосферните условия. При 45.05% от работещите е установена експозиция на сероводород при входни съоръжения и решетки, преизчислена ССК = 0,2 mg/m2. Липсва наличие на амоняк и азотни оксиди по работните места при механично пречистване, включващо входни съоръжения, решетки и помпени станции за канална вода и за сурови утайки. В цех Обработка на утайки при същите оператори е установено наличие на азотни оксиди ССК = 0,1 mg/m2 и сероводород, ССК = 3,8 mg/m2. При 13.51% от работещите в сграда за обезводняване на изгнила утайка е установена ССК на амоняк 4,22 mg/m2 и ССК на сероводород 10,66 mg/m2, под граничните стойности за 8-часов работен

20

ден. За 41.11% от работещите липсват обективизирани данни от експозиция на химични вещества в работната среда. В хода на обработката на утайката операторите от трите ПСОВ са изложени на експозиция на флокуланти в рамките на 12-часовото дежурство (използват се Prestol TM 643 BC, ACEFLOC 80702, Magnasol® с активно вещество 45 – 60% Aluminum chloride hydroxide (Al2Cl(OH)5), Zetag®-8190 с активно вещество 85% Acrylamide Copolymer, Magnafloc 418 – с активно вещество 85 – 90% синтетичен полимер Ethanaminium, N,N,N-trimethyl-2-[(1-oxo-2-propenyl)oxy-]-, chloride, polymer с 2-propenamide). Има осигурени информационни листи за безопасна употреба, преведени на български език. Операторите от ПСОВ са експонирани на мравчена киселина, използвана при периодичните профилактични ремонти на въздуховдувните съоръжения. Тъй като трудовата дейност свързана с биобасейните е на открито, при променливи атмосферни условия, не са измервани концентрациите на химичните агенти, в т.ч. и на мравчената киселина (липсват методики за измерване). В станция „Хлораторно” съществува потенциален риск от обгазяване при експозиция на хлор – по епидемични показания заустваната вода се обеззаразява с хлор-газ. Системите за дозиране са автоматични, обезопасени, като работещите нямат контакт с хлора при обичаен производствен процес, което минимизира този риск. При така установения обичаен технологичен процес работещите имат минимален директен контакт с отпадъчната вода, отделяните в първия етап на пречистване едри отпадъци, които се събират на място в контейнери и обработваните утайки. Почистването на работните площадки става ръчно, по влажен метод, с цел недопускане на вторични разпрашавания на биоаерозол в работната среда. Въпреки това, при обработката и съхранението на утайките регистрирахме вторично разпрашаване на открито, на територията на ПСОВ, което е рисков за здравето фактор, поради съдържание на биологични агенти в праха. Липсват данни от измерване на прах в работната среда на цеховете за обработка на утайки, което отчитаме като пропуск в съвместната работа между работодателите и службите по трудова медицина.

1.5. Оценка на опасността за работещите при експозиция на биологични агенти

Освен проверка на документацията и проверка по работни места за тяхното съответствие с нормативните изисквания за условията на труд, проведохме анкетно проучване сред тримата ръководители на ПСОВ. Анкетата съдържа две части: въпроси относно организацията и дейностите по осигуряване на ЗБУТ в ПСОВ (първа част) и въпроси

21

относно наличните защитни мерки на производствените процеси при работа с биологични агенти (втора част), съобразени с приложение № 5 към чл. 24, ал. 1 на Наредба № 4/2002 г. Отговорите на въпроси № 1 – 3, 5, 7 – 14 от първа част съвпадат с установените от нас осигурени организация и условия на труд. На въпрос № 4 „Има ли работни места с шум над 80 дБ(А)?” ръководителите и на трите ПСОВ са отговорили, че няма, но са информирани, че приложените протоколи от измервания не са актуални. На въпрос № 6 „Има ли работещи, експонирани на дразнещи кожата и лигавиците химически вещества по време на работа?” и тримата ръководители на ПСОВ отговарят отрицателно, защото според тях са осигурени лични предпазни средства – ръкавици, маски, работно облекло. Чрез втората част на анкетата ръководителите на трите ПСОВ описаха защитните мерки (А) при технологичните процеси по пречистване на отпадъчни води, сравнени с изискванията по Наредба № 4/2002 г. (ДВ, бр. 105/2002 г.), при ниво на защита (В) при експозиция на биологични агенти от втора, трета и четвърта група по степен на опасност от инфекции. Установихме, че въпрос № 2 от втора част на анкетното проучване „Подходяща обработка на отпадните газове от затворената система” (нормативно регламентиран) не е приложим и при трите ПСОВ, поради особености в технологичния процес: съоръженията за обезвреждане на утайките в ПСОВ в Пловдив и в Пазарджик са от открит тип, а в ПСОВ в Стара Загора са от закрит тип – метантанк, като в атмосферата се отделя СО2.

Обобщената информация за наличие на патогенни биологични агенти от анализ на утайки и пречистени отпадъчни води преди заустването им е проследена за периода 2009 – 2015 г. и е представена в табл. № 1 и табл. № 2.

В хода на събиране и проучване на информацията за съдържанието на биологични агенти в утайките и пречистените отпадъчни води преди заустването им, установихме наличие на системни лабораторни анализи в отделните ПСОВ за сапрофитната флора, но липсваха системни такива за изследване на патогенна микрофлора, поради липса на точно регламентирани законови изисквания. В пречистените отпадъчни води преди заустването им, по предоставените ни лабораторни протоколи, установихме наличие на колиформни бактерии, Escherihia coli и спори на сулфитредуциращи анаероби, а в изследваните утайки – колиформи, Escherihia coli, ентерококи и спори на сулфитредуциращи анаероби/Clostridia/Clostridium perfringens. Не са установени чревни протозои, хелминти и патогенни чревни бактерии – Salmonella sp. в изследваните утайки.

22

Таблица 1 Микробиологични и паразитологични изследвания на утайка от ПСОВ

Показатели

Патогенни чревни

бактерии – Salmonella

sp.

Коли- форми

Escherihia coli

Ентеро коки

Спори на сулфитредуци- ращи анаероби/

Clostridia/ Clostridium perfringens

Жизнес- пособни яйца на

хелминти

Единица мярка

Присъствие/ отсъствие в

20 g Титър/1 g Титър/1 g Титър/1 g Титър/1 g

1 на 1 кг/сухо

в-во

Изисквания Не се допуска в 20 g - Над 1 g - Над 1 g Не се

откриват

Годи

на

2009 Не се изолира 0,000001 0,000001 0,00001 0,0001

Не се откриват хелминти

и протозои 2011 Отсъствие 0,000001 0,01 0,01 0,0001

2014 Не се изолира над 1 над 1 в 0,1 g в 0,1 g

Не се откриват чревни

протозои и хелминти в утайката

2014, прясна от филтър-

преса

Не се открива в 20 g 10-5 10-5

2014, престояла

от изсушител-

но поле

Не се открива в 20 g 10-2 10-6


12 мес. Не се открива

в 20 g 1 10-6



в 20 g 1 10-5



в 20 g 10-4 10-5

Таблица 2 Микробиологично изследване на течащи повърхностни води от ПСОВ

Показатели Брой

колиформни бактерии

Брой Escherihia

coli

Брой жизнеспособни

микроорганизми (36°С)

Брой жизнеспособни

микроорганизми (22°С)

Спори на сулфитреду

циращи анаероби

Единица мярка KOE/ml KOE/ml KOE/ml KOE/ml KOE/ml

Годи

на

2012 1,8.102 1,3.102 4,3.103 8,4.103 2013 34 15 1,5.103 9,5.103 2013 3,6.102 1,4.102 104 1,4.104 19 2014 1,4.102 64 1,7.103 1,1.104 2014 2,4.102 1,4.102 1,4.104 3,0.104 41 2015 6,3.103 4,8.103 5,9.104 1,0.105 2015 6.102 2,5.102 4,1.103 6,3.103 17

23

При изследване на утайки през 2011 г., от Министерство на здравеопазването в една от проучваните ПСОВ по повод възможност за употреба в земеделието или за техническа рекултивация, микробиологичните резултати установяват наличие на показатели за прясно фекално замърсяване – E. coli и давностно такова – наличие на колиформи, ентерококи, C. perfringens. Този здравен и екологичен риск по правило се отстранява преди оползотворяването на утайките. Същият е класифициран по свойство на опасност „Н9 – инфекциозни“ от актуалната към датата на изследването Наредба № 3 за класификация на отпадъците, отменена с приемането на Наредба № 3 (ДВ, бр. 66/2014 г.). Резултът показва съществуването на потенциален риск за здравето на работещите при експозиция на утайките в крайните технологични етапи на обезвреждането им.

Чрез микробиологично изследване на отпечатъкови проби от ръцете и дрехите на персонала в ПСОВ и от пултове за управление на работното оборудване по хода на технологичния процес установихме, че в работната среда преобладават КОЕ от Грам положителни микроорганизми – непатогенни стафилококи и спорообразуващи микроорганизми (табл. № 3).

Таблица 3 Биологични агенти изолирани от работната среда на ПСОВ

Изследвано място Общ брой микроор-ганизми

Грам (+) Пле- сени

Грам (-) Непато-

генни стафи- лококи

Спорообра- зуващи

Енте- робак-

тер

Цех Механично

пречистване – решетки

Ръце 1 1 Ръце неизброими неизброими неизброими

Работни дрехи 6 6 Работни дрехи неизброими неизброими неизброими

Помещение 1 1 Помещение 15 15

Шнекова станция

Помещение 0 Помещение 6 6

Цех Утайка, Филтър преси

Ръце 0 Ръце неизброими неизброими неизброими

Работни дрехи 0 Работни дрехи 91 81 10

Помещение 0 Помещение неизброими неизброими неизброими

Ремонтно механичен

цех

Ръце 1 1 Ръце 18 18

Работни дрехи 0 Работни дрехи неизброими неизброими

Помещение 2 2 Помещение неизброими неизброими

24

Тъй като технологията за добив на питейна вода е от подземни водоизточници, тип сондаж, без пряк контакт на работещите със „суровата“ вода, не взехме проби за микробиологично изследване от работната среда на ПВ.

При проучването нямахме възможност да потвърдим наличието на вируса на хепатит тип А в работната среда в ПСОВ. Причина за това е, че в медицинската практика в България не са въведени стандартизирани методи на изследване, доказващи неговото наличие във вода, в хранителни продукти и предмети от околната или трудовата среда.

2. Резултати от лабораторните изследвания на работещите:

2.1. Наличие на маркери за хепатитен А вирус (носителство на anti-HAV IgG).

Лабораторно потвърдени данни за имунитет към HAV получихме при 97 лица. При проведена допълнителна анкета за уточняване на причините за високия титър на anti-HAV IgG установихме, че всички работещи в ПСОВ гр. Стара Загора (n = 17) са с постваксинален имунитет към хепатит тип А – с титър на anti-HAV IgG над 1,1 Co/S. Имунизацията е била извършена без предварително изследване за наличие на антитела. При същото анкетно проучване установихме, че един от имунизираните работещи е боледувал в миналото от хепатит тип А, но това не е било анамнестично уточнено предварително. Поради това, че имунизационната профилактика е замъгляващ фактор, тези участници бяха изключени от последваща обработка на данните и анализ на OR. От останалите изследвани лица (n = 143), 93 са от ПСОВ и 50 са от ПВ. Наличие на anti-HAV IgG над 1,1 Co/S се установи при 55.9% (80 лица), без статистически значима разлика (χ2 = 1.14, df = 1, Р = 0.29) между работещите в ПСОВ (n = 49; 53%) и тези в ПВ (n = 31; 62%). Тази честота съответства на разпространението на заболяването сред населението в някои от развитите западноевропейски страни, като Австрия – 57%, Германия – 64%, Великобритания над 60% и др. Въпреки по-високия титър на anti-HAV IgG, което говори за преболедуване от хепатит А, 59% от лицата с висок титър съобщиха, че не им е известно да са боледували (n = 33; 67.3% от ПСОВ и n = 14; 45.2% от ПВ). Относителният дял на преболедувалите от инапаретнтна форма на НАV-инфекция при изследваните работещи в ПСОВ е 70.2% спрямо работещите в ПВ (29.8%) – разлика с много високо ниво на достоверност (t = 4.29, Р < 0.001). Много вероятно е този факт да се дължи на преболедуване, причинно свързано с условията на труд при пречистване на отпадъчни води. Останалите 41% (n = 33) от работещите съобщават, че са

25

преболедували от хепатит тип А, като в анкетната карта е отразена годината (периода) на боледуване и социалния статус към този период: дете (n = 9), ученик (n = 6), работещ (n = 10), безработен (n = 1) или не могат да си спомнят (n = 7). Между 2000 – 2006 г. са регистрирани взривове от хепатит тип А в трите административни области, на територията на които се намират изследваните лица от „В и К“ дружествата. Десет от операторите, работещи в четири помпени станции за питейна вода (20%), са преболедували от хепатит тип А във времевия интервал, съвпадащ с епидемичната обстановка към този период. Сред операторите носители на висок титър anti-HAV IgG в една от проучваните ПСОВ се установи, че 6% от тях (n = 5) съобщават за преболедуване от хепатит тип А през време на трудовия си стаж в ПСОВ в периода 2000 – 2008 г. Спрямо тези работещи е извършено епидемиологично проучване, без проучване от съответните институции на съмнение за професионален характер на заболяването (свързано с изпращане на бързи известия към съответното ТП На НОИ). Разпределението по длъжности във „В и К“ на носителите на висок титър anti-HAV IgG е отразено на фигура № 6.

Фигура 6. Характеристика по подгрупи за наличие

на висок титър anti-HAV IgG

Липсва положителна асоциация между възрастта на работещите в двете групи и установеното наличие на висок титър на anti-HAV IgG (χ2 = 3.540, df = 3, Р = 0.316). Преболедуването от хепатит тип А е в положителна зависимост от специализирания трудов стаж при работещите в двата контингента (χ2 = 11.125, df = 4, Р = 0.025). При сравняване на подгрупите лица в ПСОВ – оператори, поддържащ персонал и други експонирани, установихме значима асоциация между високия титър антитела и нарастването на трудовия им стаж (χ2 = 23.237, df = 112, Р = 0.026). Установихме положителна завсимост между изпълняваната длъжност в ПСОВ и високият титър anti-HAV IgG (χ2 = 6.882, df = 2, Р = 0.032) – фигура № 7.

36%

11% 14%

39% оператори ПСОВ поддръжка ПСОВ други експонирани в ПСОВ оператори ПВ

26

Фигура 7. Наличие на висок титър anti-HAV IgG

в подгрупите работещи в ПСОВ

Напрегнатостта на имунитета на работещите в ПСОВ и ПВ проверихме чрез непараметричен дисперсионен анализ (Kruskal-Wallis). Резултатът показа, че няма статистически значима разлика в нивото на антителата след преболедуване от хепатит А в двете групи – ПСОВ и ПВ (Р = 0.84) и между подгрупите работещи в ПСОВ и ПВ (табл. № 4). Титърт на anti-HAV IgG е по-висок в групата на преболедувалите (n = 80) – 6.32 ± 0.73 Co/S (mean ± SD), в сравнение с този в групата на имунизираните (n = 17) – 5.54 ± 1.37 Co/S (mean ± SD), Р = 0.012 (непараметричен дисперсионен анализ на Kruskal-Wallis).

Таблица 4 Разпределение на подгрупите работещи с високо ниво на anti-HAV IgG

Персонал N Mean Rank P Оператори ПСОВ 29 41,62

0.44 Поддръжка 9 30,72 Други експонирани 11 47,45 Оператори ПВ 31 39,82

При изчисляване на отношение на шансовете за преболедуване от хепатит тип А получихме следните резултати: болестност в групата на експонираните=0.527, болестност в групата на неекспонираните = 0.62; OR = 0.683, 95%CI: 0.339 – 1.367, съотношението на болестността е 0.850, 95%CI: 0.636 – 1.136. В групата на неекспонираните са включени и боледувалите по време на трудовия си стаж във „В и К“ оператори от ПВ.

При проучване на битовите навици в работната среда сред целия контингент от 161 работещи, в двете направления (ПВ и ПОСВ) установихме, че няма статистическа значима разлика по отношение на използване на лични дрехи по време на работа (χ2 = 1.38, df = 1, Р =

%10%20%30%40%50%60%70%

оператори ПСОВ поддръжка ПСОВ други експонирани в ПСОВ

положителни

отрицателни

27

0.240), измиване на ръцете през време на работа (χ2 = 0.453, df = 1, Р = 0.501) при осигурени миещи препарати и дезинфектанти по работни места и санитарни възли (χ2 = 0.603, df = 1, Р = 0.438). Установихме, че на работното място: пушат 60.4% от работещите в ПСОВ срещу 42.0% от работещите в ПВ (χ2 = 4.69, df = 1, Р = 0.03), консумират храна 41,4% от работещите в ПСОВ спрямо 68,0% от работещите в ПВ (χ2 = 9.73, df = 1, Р = 0.002). Рискът от болести причинени от биологични агенти при тютюнопушене на работното място нараства с 1.26 пъти за работещите в ПСОВ при 95%CI: 1.014 – 1.547, а при консумиране на храна на работното място с 2.15 пъти за работещите в ПВ при 95%CI: 1.295 – 3.574. При работещите в ПВ няма изискване за централизирано изпиране на работното облекло. Установеното съотношение на шансовете за преболедуване от хепатит тип А при 95% доверителен интервал не показва нарастване на риска за работещите от ПСОВ именно поради подценяването на елементарните хигиенни навици и пренасянето на битови навици в трудовата среда при работещите в ПВ. Това явление обяснява по-високата честота на разпространение на хепатит тип А при работещите в ПВ.

2.2. Носителство на патогенни E. сoli, Salmonella, Shigella. При всички изследвани работещи (n = 161) се установи нормална

чревна флора. Не беше установено носителство на патогенни чревни микроорганизми: E. сoli, Salmonella и Shigella в изследвания анален секрет при нито един от работещите в двата контингента.

В хода на проучването имаше негативна реакция (отказ) от страна на работещите и в двата сектора (ПСОВ и ПВ) за изследване на анален секрет и фекалии за носителство на патогенни E. сoli, Salmonella, Shigella, чревни хелминти и протозои. Тази реакция си обясняваме с факта, че при установяване на носителство, провежданите последващи изследвания не се поемат от здравна каса и са срещу заплащане, а системата е тромава по отношение на обезщетения за временна неработоспособност, провеждано лечение по здравна каса и т.н.

2.3. Носителство на чревни хелминти и протозои. При 100% от изследваните работещи липсва носителство на чревни

хелминти. При морфологично паразитологично изследване на фекалии бяха установени трима носители на паразити в групата на експонираните (n = 111), като един от работещите е с носителство на Blastocystis hominis, двама са с носителство на Giardia intestinalis. В групата на неекспонираните (n = 50) има 1 работещ с регистрирано носителство на Giardia intestinalis. С помощта на Fisher's Exact Test установихме, че няма

28

статистически значима разлика при опаразитяването на работещите от ПВ и ПСОВ (Р = 1.00). Оценката на риска за носителство на паразити не показа нарастването му сред групата на работещите в ПСОВ: болестност в групата на експонираните = 0.027, болестност в групата на неекспонираните = 0.020, OR = 1.361, 95%CI: 0.138 – 13.417, съотношението на болестността е 1.351, 95%CI: 0.144 ÷ 12.674.

Всички работници са информирани за резултатите и произтичащите от това последствия, чрез получаване на копие от бланките от индивидуалните им изследвания. Службите по трудова медицина са уведомени писмено за допълване на водените от тях здравни досиета на работещите.

3. Моментна болестност и заболявания с временна неработоспособност на работещите за периода 2012 – 2014 г.

3.1. Резултати от периодичните медицински прегледи: Мониторингът на здравното състояние на работещите се

осъществява чрез периодични медицински прегледи, като се преценяват възможностите на работниците да изпълняват задълженията си в конкретните условия на производствената среда, съобразно установеното при прегледа здравно състояние. Трудовият стаж на конкретно работно място би могъл да бъде „терен” върху който да се проявят латентно съществуващи или да се формират нови патологични отклонения, свързани с конкретни рискови фактори на труда и средата. Във връзка с това проследихме здравното състояние на работещите за период от три години. Обхватът на лицата подлежали на периодичен медицински преглед е висок: през 2012 г. – 79%, през 2013 г. – 81%, през 2014 г. – 76%. Регистрираната моментна болестност през трите наблюдавани години и при двете групи работещи е много висока. Не установихме статистически значима разлика между работещите в ПСОВ и ПВ по отношение на честотата на лицата със заболявания, регистрирани при профилактичните прегледи за периода: през 2012 г. при работещите в ПСОВ тя е 91.14%, в ПВ е 90.90% (t = 0.038, P > 0.05), през 2013 г. в ПСОВ е 68.89%, в ПВ е 72.41% (t = 0.366, P > 0.05), през 2014 г. в ПСОВ е 80.95%, в ПВ е 89.74% (t = 1.357, P > 0.05). С помощта на дисперсионен анализ (тест на Kruskal-Wallis) установихме статистически значимо увеличаване на патологичната поразеност в групата на работещите в ПСОВ с нарастване на биологичната възраст през 2013 г. (Р = 0.002) и 2014 г. (Р = 0.016), но не установихме такава асоциация с нарастване на трудовия стаж през наблюдавания период, с изключение на 2013 г. (Р < 0.0001). При част от работещите в ПСОВ е налице полиморбидност: през

29

2012 г. са регистрирани 206 заболявания при 72 лица, през 2013 г. – 107 заболявания при 62 лица, през 2014 г. – 148 заболявания при 68 лица.

Нозологичната структурата на моментната болестност в ПСОВ, по класове (МКБ-10), е представена на фиг. 8. Както се вижда, болестите на дихателната и храносмилателната система, кожа и подкожна тъкан, при които етиологичен момент могат да бъдат биологични агенти от работната среда, заемат много малък относителен дял: „Хроничен ринит” – по 1 случай на през 2012 и 2014 г., „Болести на стомаха и дванадесетопръстника” – по един случай през 2012 и 2013 г. и 2 случая през 2014 г.

През 2012 г. водещи при работещите в ПСОВ са „Болести на органите на кръвообращението”, с регистрирани: 31 случая на „Есенциална (първична) хипертония”, 3 случая на „Стенокардия”, 7 случая на „Други проводни нарушения” и 1 случай на „Последици от мозъчно-съдова болест”. През 2012 г. има регистриран един случай на паразитно заболяване (ехинококоза) при работещ в ПСОВ. През 2013 и 2014 г. с най-голям относителен дял в ПСОВ са „Болести на пикочо-половата система”, като са регистрирани „Хиперплазия на простатата”, „Доброкачествена дисплазия на млечна жлеза” и „Камък в бъбрека и в уретера”. Няма регистрирани заболявания с инфекциозна етиология. Установената висока моментна от клас ХІV (МКБ 10) не е в причинна връзка с експозицията на биологични агенти в работната среда. Установената висока болестност от Артериална хипертония съвпада с официалните статистически данни за страната, което показва, че производствените фактори не са единствен етиологичен фактор. Работата на смени и нощният труд също водят до увеличена честота на кардиоваскуларните заболявания. Според редица автори комбинацията на нощен труд с химични фактори, шум и вибрации увеличават с до 40% риска от развитие на кардиоваскуларно заболяване. Прави впечатление високият относителен дял (17.96) на „Болести на ухото и мастоидния израстък” при проведения през 2012 г. периодичен медицински преглед. Установихме по-висока честота на заболелите от групата на ПСОВ – 47.82% в сравнение с ПВ – 21.21% (t = 2.86, Р < 0.01). Сравнителният анализ не показва статистически значима асоциация между намалението на слуха и увеличаване на трудовия стаж при работещите в ПСОВ (t = 1.53, Р > 0.05), но съществува значима асоциация с увеличаване на възрастта (t = 2.29, Р < 0.05). При сравняване на заболелите от подгрупите работещи, не наблюдавахме статистически значима разлика в патологичната поразеност през трите години, с изключение на оператори ПСОВ спрямо оператори ПВ през 2014 г. (Fisher Р = 0.038).

30

Фигура 8. Структура на моментната болестност на работещите в

направление „Пречистване на отпадъчни води” през 2012 – 2014 г.

0,49%

0,49%

0,00%

4,36%

18,45%

17,96%

20,39%

2,91%

2,42%

6,31%

17,96%

8,25%

0,00%

0,94%

2,80%

10,28%

0,94%

0,00%

33,64%

0,94%

4,67%

2,80%

40,19%

2,80%

0,00%

0,00%

0,00%

8,11%

16,89%

5,41%

17,57%

2,03%

6,08%

11,49%

28,38%

2,70%

І Някои инфекциозни и паразитни болести

ІІ Новообразувания

ІІІ Болести на кръвта и кръвотворните органи

ІV Болести на ендокринната система

VІІ Болести на окото и придатъците му

VІІІ Болести на ухото и мастоидния израстък

ІХ Болести на органите на кръвообращението

Х Болести на дихателната система

ХІ Болести на храносмилателната система

ХІІІ Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан

ХІV Болести на пикочо-половата система

ХVІІІ Симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и

лаборагорни изследвания

Относителен дял 2014 г.(%) Относителен дял 2013 г. (%)

Относителен дял 2012 г. (%)

31

3.2. Анализ на временната неработоспособност: В групата от ПСОВ през 2012 г. са регистрирани 82 броя първични

болнични листове при 30 боледували лица (2.73 болнични листа на 1 боледувал работещ), с честота на случаите с временна неработоспособност 82.8 за наблюдаваната група (n = 99). През 2013 г. са регистрирани 98 първични болнични листове при 38 лица (2.58 броя болнични листа на 1 боледувало лице), с честота 96.1 (n = 102). През 2014 г. са регистрирани 112 броя първични болнични листове при 40 лица (2.80 броя болнични листа на 1 боледувало лице), с честота 100.9 (n = 111). Не се установява статистически значима разлика в броя на боледувалите от ПСОВ през трите години: между 2012 и 2013 г. (t = 1.05, Р > 0.05), между 2012 и 2014 г. (t = 0.88, Р > 0.05), както и между 2013 и 2014 г. (t = 0.18, Р > 0.05). На фигура № 9 показваме честота на случаите с временна неработоспособност в ПСОВ и ПВ по нозологична принадлежност (общо от всички болнични листове – първични и продължения).

Фигура 9. Честота на случаите ЗВН

С най-висок коефициент на честота на случаите по МКБ-10 при работещите в ПСОВ през трите години са заболяванията на дихателната система, следвани от „Някои инфекциозни и паразитни болести“. За същия период водещи при работещите от направление ПВ са „Болести на храносмилателната система” през 2012 г. и 2014 г. и през 2013 г. „Някои инфекциозни и паразитни болести“. На фигура № 10 е отразена честота на трудозагубите (в дни) по повод временна неработоспособност.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

88,90%

106,90%

115,30%

54,80%

24,40%

48,00%

ПСОВ

ПВ

32

Фигура 10. Честота на трудозагубите от ЗВН

При работещите в ПСОВ водещи по честота на трудозагубите през 2014 г. – „Травми, отравяния и някои други последици от въздействие на външни причини“, през 2012 г. и 2013 г. са заболяванията на дихателната система. Установените данни са в подкрепа на това, че съществува риск при работа, вследствие на вторично замърсяване с биологични агенти на въздуха в процеса на преработване на отпадъчните води и утайките. При работещите в ПВ водещи през 2012 г. са „Болести на храносмилателната система”, през 2013 г. са „Болести на дихателната система”, през 2014 г. „Травми, отравяния и някои други последици от въздействие на външни причини“.

През наблюдавания три годишен период относителният дял на краткосрочната временна неработоспособност (до 3 дни) е трайно висок при работещите в ПСОВ спрямо работещите в ПВ, с много високо ниво на достоверност (Р < 0.001). За същият период при работещите в ПСОВ по-често са регистрирани лица с 4 и повече случаи на временна неработоспособност (често боледуващи) в сравнение с тези в ПВ, като честотата варира от значима до значима при високо ниво на достоверност: 2012 г. (t = 2.574, Р < 0.05), 2013 г. (t = 3.436, Р < 0.01), 2014 г. (t = 2.947, Р < 0.01). При работещите в ПСОВ по-често са регистрирани работещи с 30 и повече дни временна неработоспособност (дълго боледуващи): през 2013 г. (t = 2.164, Р < 0.05) и 2014 г. (t = 2.597, Р < 0.01). Работещите в ПСОВ са с по-висока честота на случаите на „често и дълго“ боледували, сравнени с работещите в ПВ: през 2013 г. (t = 2.74, Р < 0.01) и през 2014 г. (t = 2.94, Р < 0.01). За наблюдавания три годишен период няма регистрирани професионални болести и при двете наблюдавани групи. През 2014 г. има регистрирана 1 трудова злополука при оператор от ПСОВ с диагноза S36 „Травма на органите на корема“ –

2012 г.

2013 г.

2014 г.

470,70%

755,90%

1157,70%

869,00%

206,70%

332,00% ПСОВ

ПВ

33

2 болнични листа, общо 62 дни. Честотата на работещите с трудови злополуки спрямо цялата наблюдавана група от ПСОВ е 0,9%. Сред работещите от трите подгрупи в ПСОВ са регистрирани заболявания с временна неработоспособност (по МКБ Ревизия 10), при които като причинители може да се обсъжда наличието на биологични агенти от работната среда. Показателен е значително по-големият брой лица боледували от „Остри инфекции на горните и долните дихателни пътища“ от групата на ПСОВ спрямо тези от ПВ, като през 2012 г. OR = 9.738, 95%CI: 1.259 – 75.324, през 2013 г. OR = 10.072, 95%CI: 1.305 – 77.759.

Сравняването на двете групи от ПСОВ и ПВ с ориентировъчните нормативни групи (табл. № 5) за честота на случаите и честота на загубените дни за заболявания с временна неработоспособност е отразено в таблица № 6.

Таблица 5 Скала за оценка на временната нетрудоспособност по Баткис-Лекарев

ОЦЕНКА Годишен показател Честота на случаите заболявания

на 100 работници Честота на загубените дни на

100 работници Много ниска до 60 до 600

Ниска 60 – 80 600 – 800 Средна 80 – 100 800 – 1000 Висока 100 – 120 1000 – 1200

Много висока над 120 над 1200

Таблица 6 Честота на случаите и честота на загубените дни спрямо скалата

на Баткис-Лекарев

Година Подгрупа персонал Показател Стойност

(%) Ниво

2012

г.

персонал от ПСОВ Честота на случаите 88.9 Средно Честота на загубените дни 470.7 Много ниско

оператори ПВ Честота на случаите 54.8 Много ниско Честота на загубените дни 869.0 Средно

2013

г.

персонал от ПСОВ Честота на случаите 106.9 Високо Честота на загубените дни 755.9 Ниско

оператори ПВ Честота на случаите 24.4 Много ниско Честота на загубените дни 206.7 Много ниско

2014

г.

персонал от ПСОВ Честота на случаите 115.3 Високо Честота на загубените дни 1157.7 Високо

оператори ПВ Честота на случаите 48.0 Много ниско Честота на загубените дни 332.0 Много ниско

Средната продължителност на един случай заболяване с временна неработоспособност при работещите е резултативен показател, който се изчислява от скалата на Баткис-Лекарев (еталон – 10 дни). При работещите в ПСОВ средната продължителност на един случай на ЗВН

34

през 2012 г. е 5.3 дни, през 2013 г. – 7.1 дни, през 2014 г. – 10.0 дни. При работещите в ПВ средната продължителност на един случай с временна неработоспособност през 2012 г. е 15.9 дни, през 2013 г. – 8.5 дни, през 2014 г. – 6.9 дни. Установените стойности на показателите честота на случаите и честота на дните за заболяванията с ВН по класове (съгл. МКБ 10) се различават от еталоните, изчислени на база 17 годишен период общо за страната, предложени от Цачева (1987) в дисертационния ѝ труд. Вероятно това се дължи на промените в демографската структура на наетите по трудово правоотношение, променения модел на здравно обслужване на населението – отпадане на цеховите лекари и поликлиничното обслужване и заместването им със семейни лекари и регламентирани медицински дейности по НЗОК и не на последно място на промяната в структурата на социално-значимите заболявания в България, което налага актуализиране на тези еталони. Въпреки това Практическата методика за обобщен анализ на здравното състояние на работещите се ползва понастоящем, в помощ на СТМ и работодатели, тъй като дава възможност за установяване и съпоставяне не само на здравни показатели, но и за изчисление на икономическите загуби в резултат на заболявания с ВН.

4. Перцепция на риска от експозицията на биологични агенти и оплаквания от страна на стомашно-чревния тракт, дихателната система, кожата и лигавиците и наличието на вредни битови навици на работното място – тютюнопушене, хранене и др.

В периода м. септември 2014 г. – м. февруари 2015 г. проведохме анкетно проучване сред изследваните работещи, за да установим субективното им усещане за влиянието на условията на труд (перцепция на риска), наличието на вредни битови навици в работната среда и самоопределяне на здравно състояние в последните 12 месеца (вкл. оплаквания от страна на стомашно-чревен тракт, дихателна система, кожни оплаквания и др.). В пилотно проучване взеха участие 58 лица (от трите ПСОВ и от две станции за питейна вода), като изследваните попълниха създадената за целта анкетната карта. За да проследим постоянството на мнението им, след период от два месеца, същите лица попълниха отново анкетната карта. Поради малкия брой участници в първоначалното, а впоследствие и в окончателното проучване, отговорите бяха прегрупирани като дихотомни: „Да“ включва положителните отговори „Често“ и „Рядко“, „Не“ включва попълнените в анкетата отговори „Никога“. Отговорите от теста и ре-теста бяха проверени за надеждност чрез коефициента α на Cronbach. Вторият аспект за надеждност е измерен чрез коефициента на Spearman-Brown’s –

35

rsb и коефициента на Гутман за разделянето на теста на две половини (split-half reliability). За преценка на значимостта на промяната в пропорциите на отговорите използвахме теста на Mc Nemar. Част V от анкетата отпадна, поради ненадеждност (затруднения в отговорите на част от въпросите и конфидениалност относно трудово възнаграждение) и ползване на медицинска информация от други източници относно изследваните работещи. За останалите общо 59 въпроса от анкетата, включени в част ІІ, ІІІ и ІV, разпределени идентично в две групи, получихме следните резултати: коефициент на Cronbach α = 0.916, коефициент на Spearman-Brown rsb = 0.895, коефициент на Guttman = 0.895. При проверка на двустранната хипотеза с теста на Mc Nemar установихме статистически значима разлика в отговорите на следните въпроси: „Работя в принудителна (неудобна) поза и това ме напряга“ (Р = 0.031), „Висока температура“ (Р = 0.021), „Болки по тялото“ (Р = 0.022) и „Суха кашлица“ (Р = 0.004). Твърденията „Получавам достатъчно указания за изпълнение на поставените задачи“ и „Имам осигурено и изправно работно облекло“ не са дихотомни, тъй като всички анкетирани двукратно са отговорили идентично положително (100%). Тези резултати ни дадоха основание анкетата да се използва за оценка на перцепцията на риска на работещите относно работна среда, битови навици при работа, здравни оплаквания през последните 12 месеца и самооценка на собственото здраве. Отговорите от анкетата бяха обработени чрез непараметричен анализ като дихотомни („Да“/„Не“). Няма неотговорили лица.

Резултатите относно субективното усещане на работещите в двете групи (изследвана и контролна) за условия на безопасен труд са представени на таблица № 7. Работещите в ПСОВ се оплакват повече от действието на химичните вещества в работната среда сравнени с работещите в ПВ, при много високо ниво на достоверност. Перцепцията на риска проучихме и в обособените подгрупи работещи. На таблица № 8 са сравнени подгрупите работещи в ПСОВ спрямо ПВ, които се различават с високо ниво на достоверност по усещането си за опасностите, породени от факторите на трудовата среда или съобщават за неблагополучия в организацията на системата по безопасност при работа. Положителните отговори за наличието на някои битови навици в работната среда от работещите от двете направления, са представени в таблица № 9. На таблица № 10 са сравнени подгрупите работещи в ПСОВ и ПВ, отговорили положително относно битовите навици в трудовата среда. Различията са значими при високо и много високо ниво на достоверност.

36

Таблица 7 Осигурени условия на труд

Отговарящи положително % Fisher

Р ПСОВ ПВ Получаване на указания за работа 100.0 100.0 - Провеждане на инструктаж 98.2 100 1.0 Недостатъчна осветеност на работното място 42.3 44.0 0.865 Експозиция на силен (дразнещ) шум 68.5 62.0 0.472 Експозиция на химични вещества 75.7 46.0 0.0001 Работа на открито 92.8 96.0 0.725 Наличие на опасни ситуации при работа 70.3 78.0 0.345 Наличие на проблеми с оборудването (неизправности, прекъсване на процеса) 71.2 72.0 1.0

Наличие на дезинфектанти и миещи препарати 95.5 98.0 0.667 Наличие на стая за хранене по време на работа 85.6 96.0 0.061 Наличие на осигурено и изправно работно облекло 99.1 100.0 1.0 Служебно изпиране на работното облекло 73.9 30.0 0.0001 Недостатъчно време за почивка 53.2 74.0 0.015

Таблица 8 Съпоставка между подгрупите на работещите в ПСОВ и ПВ

по осигурени условия на труд Положително отговорили

на въпросите Подгрупи работещи (%) Fisher Р

Експозиция на силен (дразнещ) шум Поддръжка ПСОВ (94.4) Оператори ПВ (62.0) 0.014

Експозиция на опасни химични вещества Поддръжка ПСОВ (83.3) Оператори ПВ (46.0) 0.011

Експозиция на опасни химични вещества Оператори ПСОВ (78.6) Оператори ПВ (46.0) 0.001

Служебно изпиране на работното облекло Оператори ПСОВ (73.2) Оператори ПВ (30.0) 0.006

Служебно изпиране на работното облекло Поддръжка ПСОВ (66.7) Оператори ПВ (30.0) 0.011

Таблица 9 Битови навици в работна среда

Битови навици прилагани в работната среда %

Fisher Р ПСОВ ПВ

Пушене по време на работа 60.4 42.0 0.040 Консумиране на храна на работното място 41.4 68.0 0.002 Ползване на мобилен телефон по време на работа 82.9 92.0 0.150 Използване на лични дрехи по време на работа 39.6 30.0 0.290 Измиване на ръцете през работно време 99.1 100.0 1.0

37

Таблица 10 Съпоставка между подгрупите на работещите в ПСОВ и ПВ

по битови навици в работната среда Положително отговорили

на въпросите Подгрупи работещи (%) Fisher Р

Консумиране на храна на работното място Оператори ПСОВ (33.9) Други експонирани

ПСОВ (59.5) 0.019

Консумиране на храна на работното място Оператори ПСОВ (33.9) Оператори ПВ (68.0) 0.001

Консумиране на храна на работното място Поддръжка ПСОВ (27.8) Оператори ПВ (68.0) 0.005

Консумиране на храна на работното място Поддръжка ПСОВ (27.8) Други експонирани

ПСОВ (59.5) 0.044

Пушене по време на работа Оператори ПСОВ (69.6) Оператори ПВ (42.0) 0.006 Използване на лични дрехи по време на работа Оператори ПСОВ (32.1) Други експонирани

ПСОВ (56.8) 0.031

Въпросите за здравните оплаквания през последните 12 месеца бяха обединени в пет групи: „Грипоподобни симптоми”, „Дихателни симптоми”, „Симптоми от страна на кожа и лигавици” (от носа, очите, гърлото и дразнене на кожата); „Неврологични симптоми” и „Стомашно-чревни симптоми”. Не установихме статистически значима разлика между здравните оплаквания на работещите от ПСОВ и ПВ (фиг. 11), с изключение на „Болки в корема“ – ПСОВ (44.1%) спрямо ПВ (26.0%), (Fisher Р = 0.036). Приблизително равен брой участници съобщават, че не се е налагало да се обръщат към медицински специалисти по повод на здравни оплаквания: 48.6% от работещите в ПСОВ и 52.0% от работещите в ПВ (Fisher Р = 0.735). Резултатите по отношение на самооценката на работещите относно собственото им здраве е представена на фигура № 12. Не се установи статистически значима разлика в отговорите на този въпрос между работещите в двете групи (χ2 = 0.461, df = 2, Р = 0.794).

При работещите в ПСОВ не установихме значима асоциация между навика „Тютюнопушене по време на работа” и оплакванията от дихателни симптоми. Не установихме значима асоциация между навика „Хранене на работното място” и оплаквания от страна на стомашно-чревния тракт. При същата група установихме значима положителна връзка между „Ползване на лични дрехи по време на работа” и здравни оплаквания като „Хрипове в гърдите”, „Сърбеж, дразнене на кожата” „Липса на апетит” и „Главоболие”, положителна връзка с високо ниво на достоверност с оплаквания от „Суха кашлица”, „Възпаление на очите”, „Парене/дразнене в очите”, „Стягане в главата”, „Разсеяност, лесно забравяне”, и с много

38

високо ниво на достоверност при „Дразнене в носа”, „Трудности в концентрация на вниманието” и „Кашлица с храчки”.

Фигура 11. Здравни оплаквания по групи симптоми

Технологичният процес на открито се асоциира значимо със симптоми като „Главоболие”, „Стягане в главата”, „Парене, дразнене в очите” в проучвания контингент.

Фигура 12. Самооценка на работещите за здравето им

На таблица № 11 е представена тази част от здравните оплаквания на работещите в подгрупите от ПСОВ и ПВ, при които се установи статистически значима разлика.

Установихме значима положителна връзка между субективното усещане на работещите в ПСОВ за „Експозиция на опасни химични вещества по време на работа” и здравните оплаквания: „Повръщане”, „Болки в корема”, „Хрипове в гърдите”, „Дразнене в носа”, „Възпаление на гърлото”, „Кожни обриви”, „Трудности в концентрацията на вниманието”,

Грипоподобни

Дихателни

От носа, очите, гърлото и дразнене на кожата

Неврологични

Стомашно-чревни

432

273

351

212

243

190

116

136

100

92

ПСОВ

ПВ

0%

20%

40%

60%

80%

Много добро Добро

Задоволително

19,80%

64,90%

15,30%

18,00%

70,00%

12,00%

ПСОВ ПВ

39

„Замаяност, световъртеж”, положителна връзка с високо ниво на достоверност с оплаквания от „Стягане в гърдите”, „Зачервяване на кожата”, „Сърбеж, дразнене на кожата”, „Парене, дразнене в очите” и с много високо ниво на достоверност при „Възпаление на очите”. В процеса на обработка на отпадъчните води често срещано явление е генерирането на летливи съединения, които са хидрофобни, нискомолекулни и се характеризират със специфичен мирис. Те могат да доведат до психо-вегетативни реакции като гадене, главоболие, нарушение на съня, безапепитие, намалена работоспособност много преди граничната стойност на експозиция. Типичен представител на тези газове е сероводородът, който придава специфична миризма на развалени яйца на канализацията за отпадъчни води. Недисоциираната форма на съединението предизвиква усещане за мирис при много ниска прагова концентрация С = 0,0001 мг/м3, далеч преди концентрациите, предизвикващи токсичен или корозивен ефект. Като замъгляващ фактор на ниския брой положителни отговори спрямо „Гадене“ е обстоятелството, че на работа в ПСОВ остават само тези работещи, които са склонни да реагират по-малко с гадене в тази работна среда.

Таблица 11 Здравни оплаквания при работещите в подгрупите от ПСОВ и ПВ

Наличие на здравни оплаквания Работещи, отговорили положително (%) Fisher

Р Стягане в гърдите Оператори ПСОВ (19.6) Поддръжка ПСОВ (50.0) 0.017 Възпалителни заболявания на очите

Оператори ПСОВ (10.7) Поддръжка ПСОВ (44.4) 0.004

Стягане в главата Оператори ПСОВ (30.4) Поддръжка ПСОВ (61.1) 0.026 Разсеяност, лесно забравяне Оператори ПСОВ (16.1) Поддръжка ПСОВ (55.6) 0.002

Затруднено дишане Оператори ПСОВ (19.6) Други експонирани ПСОВ (43.2) 0.020

Суха кашлица Оператори ПСОВ (28.6) Други експонирани ПСОВ (54.1) 0.017

Кашлица с храчки Оператори ПСОВ (37.5) Други експонирани ПСОВ (62.2) 0.033

Разсеяност, лесно забравяне Оператори ПСОВ (16.1) Други експонирани ПСОВ

(51.4) 0.0001

Разсеяност, лесно забравяне Оператори ПСОВ (16.1) Оператори ПВ (42.0) 0.005

Стягане в главата Поддръжка ПСОВ (61.1) Оператори ПВ (30.0) 0.026 Болки в корема Поддръжка ПСОВ (55.6) Оператори ПВ (26.0) 0.040

40

5. Характеристика на основните професии в ПСОВ. Основните професии в ПСОВ са „Машинен оператор

воднопречиствателна станция отпадъчни води” и „Шлосер ПСОВ”.

5.1. Машинен оператор воднопречиствателна станция отпадъчни води

5.1.1. Определение за професията и кратки сведения за предназначението ѝ. Разпространеност, връзка с други професии, учреждения, фирми. Социално-икономическо и личностно значение, перспективи за развитието ѝ.

Професията Оператор на пречиствателна станция за отпадъчни води принадлежи към клас Техници и приложни специалисти, подклас: Приложни специалисти в природните и техническите науки, група: Техници по контрол на производствени процеси. Професията е малко известна – през периода 2009 – 2013 г. в Р. България работят средногодишно 730,8 наети лица. Тя ще се запази в бъдеще, като се очаква броят на заетите в тази дейност да нарасне на около 1500 лица като все повече ще бъдат застъпени контролните ѝ функции, поради въвеждането на дистанционно компютърно управление на процеса на пречистване на отпадъчни води. Вътрешни връзки и взаимодействия: по вертикала – пряк административен ръководител на оператора е ръководителят на ПСОВ/началникът на съответния цех/технологичен процес; по хоризонтала: операторите са взаимнозаменяеми по цехове, структурни участъци и работни места, като функционален ръководител на оператора е технологът на ПСОВ. В случай на авария, бедствие или кризисна ситуация, комуникацията е с ръководителя на ПСОВ и технолога. Професията няма взаимодействия с външни организации.

5.1.2. Основни технологични процеси Пречистването на отпадъчни води протича в две направления –

„Обработка на водата“ и „Обработка на утайката“. Основните технологични процеси в ПСОВ са механично (първично) пречистване, биологично (вторично) пречистване, обработка на утайките и обеззаразяване на водата.

5.1.3. Основни длъжности и трудов процес. Професията е сборна и включва основните длъжности: Машинен

оператор воднопречиствателни съоръжения Отпадъчни води в звено „Помпена станция“, Машинен оператор воднопречиствателна станция Отпадъчни води в звено „Входни съоръжения и решетки”, Машинен оператор воднопречиствателна станция Отпадъчни води в звено „Въздуховдувна станция, вторични утаители и биобасейни”, Машинен

41

оператор воднопречиствателна станция Отпадъчни води” и Машинен оператор воднопречиствателна станция Отпадъчни води в звено „Помпени съоръжения и водопонизителна система”. При необходимост работещите на различни длъжности са взаимно заменяеми. Основните трудови задължения на операторите са свързани с пускане, спиране, почистване и поддържане на машините и оборудването, управлявление и наблюдение на компютъризирани контролни системи и оборудването за регулиране на процесите по пречистване, обработване и отстраняване на отпадъци и отпадъчни води; участие в техническото обслужване на машините и съоръженията, водене на производствени дневници и отчети.

5.1.4. Фактори на работната среда 5.1.4.1. Физични фактори. Микроклимат. Характеризира се със значителни различия по

отношение на параметрите на работната среда: температура, скорост на движение на въздушните маси и относителна влажност. В първия етап на пречистване на отпадъчните води се работи в големи производствени халета от полуоткрит тип, трудно отопляеми през студения период на годината. Вторият етап на пречистване на отпадъчните води протича в големи басейни на открито, като операторите престояват в командна зала през по-голямата част на дежурството при температура 21,2 – 21,7°С, относителна влажност на въздуха 41,9 – 42,8% и скорост на движение на въздуха 0,10 – 0,13 m/s, но извършват периодично обход по съоръженията на открито. При обработката на утайка се работи в големи производствени халета, които са отоплени през студения период на годината.

Шум и вибрации. По данни от лабораторните измервания, на постоянните работни места не е установена експозиция на шум, превишаващ 85 дБ(А) – горна гранична стойност на експозиция за предприемане на действие, с изключение на работното място в машинна зала на въздуховдувна (компресорна) станция. При обследването установихме, че е възможна експозиция на вибрации, предаващи се на цялото тяло в компресорните станции, подаващи въздух за аерация към биобасейните, но липсват данни от измервания в проучваните ПСОВ.

Осветление. Установените стойности на изкуствено осветление, общо, осигурено с луминесцетни осветителни тела, отговаря на нормативните изисквания за съответната категория зрителна работа.

5.1.4.2. Потенциално опасни химични вещества. Работещите са експонирани на продукти от разпадането на органичната материя – сероводород, амоняк, индол, скатол, меркаптани и др., на тежки метали, азбест, въглероден диоксид, азотни оксиди, серен диоксид, течни

42

петролни продукти, остатъци от лекарствени препарати, в т.ч. антибиотици, пестициди, радиоактивни композиции и др. и несистемно на мравчена киселина. В хода на обработка на утайките операторите са изложени на експозиция на вар, флокуланти и коагуланти, чиято основа са синтетични полимери (Пристол, Ейсфлок, МАГНАСОЛ, ЗЕТАГ-8190, Magnafloc 418). За поддържане на личната си хигиена работещите използват миещи препарати и дезинфектанти (Живасепт, Профиди и др.).

5.1.4.3. Прах. При нарушаване на инструкциите за почистване чрез влажен способ в работните халета и оросяване на откритите площи е възможно вторично разпрашаване от паднали на пода обработвани утайки, съдържащи биологични агенти, в цеха за обработка на утайки.

5.1.4.4. Биологични агенти. Налице е професионален контакт с бактерии, вируси, протозои, хелминти и гъби от различни рискови (2 ÷ 4) групи в зависимост от нивото на риск от инфекция. Високата контаминация с биологични агенти на отпадъчните води и образуващата се утайка създава потенциална опасност от инфекциозни и паразитни заболявания за работещите. Откритият технологичен процес и непосредственият контакт на персонала с отпадъчната вода и утайки повишават тази опасност.

5.1.4.5. Работа на открити водовместими съоръжения и в затворени пространства. Опасности породени от технологичен процес, работно оборудване, електрооборудване и външни фактори, водещи до възможност от травматични увреждания. Съществуват големи открити водовместими съоръжения. Налице е възможност за препъване и падане на едно ниво или от височина при обход на големи площи на открито (работни площадки на различни нива), с терен повлияващ се от атмосферните условия (мокър, заледен). Възможна е необезопасеност на електросъоръженията в условия на влажна и мокра среда, работа в среда с взривоопасни газове при извършване на ремонтни дейности по съоръженията – планово или аварийно. Затворено взривоопасно пространство са метантанковете, в които утайката угнива (с повишена концентрация на метан, амоняк, СО и СО2, ендотоксини и микроорганизми). Хлораторното помещение също може да се третира като ограничено пространство, поради възможността за неизправност на съоръжението или вентилацията, с резултат – многократно повишаване на концентрацията на хлор.

5.1.5. Трудово-физиологична характеристика на професията Трудът на оператора е с леко до умерено тежко физическо

натоварване (енергоразход 3 – 5 ккал./мин) – наблюдение на КИП и А,

43

обход по съоръженията, ръчно развъртане и завъртане на кранове, измиване на съоръженията с маркуч с вода, в случай на авария изгребва с ръчни инструменти разпилените материали. Преобладаващата работна поза е „прав“ – до 60 – 75% от работното време. Работните движения са в оптимална и максималната работна зона за двата горни крайника. Теглото на преместваните товари е съобразено с физиологичните норми за ръчна работа с тежести, с осигурени товароподемни съоръжения. Прилагането на мускулни усилия е до 30% от производственото време. Преобладават работните движения от ІІІ и ІV функционален клас. Темпът на работа е свободен, умерен, позволяващ произволни микропаузи за почивка. Монотонността е слабо изразена. Обслужваното оборудване конструктивно отговаря на ергономичните изисквания. Упражняването на професията изисква работещият да притежава издръжливост, предвид непрекъсваемия процес и сменния режим на работа.

Психомоторните задачи са свързани с изисквания за сръчност и точност на движенията и зрително-двигателна координация. Необходимостта от концентрация на вниманието е над 45 мин. на час. Необходимо е операторът да притежава наблюдателност, съобразителност, бързи и адекватни реакции в различни ситуации, възникващи в процеса на работа, в това число при аварии и природни бедствия, с възможност за вземане на решение за действие. При професионален подбор е желателно операторите да са екстраверти по темперамент, адаптивни, с добри комуникативни качества и способност за работа в екип.

Работният процес непрекъсваем, със сменен и нощен труд. Режимът на труд на операторите е двусменен – 12-часови дежурства, по график, преизчислени към осем часов работен ден, с регламентирани почивки по време на работа. При необходимост е възможно преминаване на извънредно 24-часово дежурство.

Най-често допусканите в работата грешки се дължат на: недостатъчни обучение и рутинност при изпълняваните операции (степен на осъзнатост на работата и отговорността), зависимост от функционалното физическо и психическо състояние на специалиста (в резултат на умора, под въздействието на факторите на средата – скорост на постъпване на информацията, наличие на шум и други), отрицателно отношение към изпълняваната работа.

5.1.6. Изисквания към общата и специалната подготовка на работещия (образование и степен на квалификация). Роля на индивидуалните качества на личността.

Съдържанието на труда изисква операторите на пречиствателни

44

станции за отпадъчни води да имат завършено средно професионално (техническо) или висше образование. Допълнителна квалификация, която се изисква е завършен курс на обучение за работа с мостов кран (съоръжение с повишена опасност) и квалификационна група по електробезопасност при работа с електрически машини и агрегати. Нарастването на компютъризирането и автоматизирането на технологичните процеси увеличава изискванията за притежаване и повишаване на компютърната грамотност. Преди започване на самостоятелна работа операторът трябва да премине предварителна подготовка. След завършване на срока на обучение на работното място той полага изпит пред комисия. Дейността по професията позволява изпълнението ѝ от един оператор на смяна, или от работна група в рамките на работната смяна (дежурство). Числеността на персонала зависи от капацитета на пречиствателната станция, степента на автоматизация и обичайния ход на работния процес.

5.1.7. Стимулиране на професионалната дейност, заплащане. Основното трудово възнаграждение в момента се формира съгласно

актуалното към момента законодателство. Допълнителни възнаграждения, които се полагат на работещите са процент за: трудов стаж, образование, квалификация и придобити знания и умения, в зависимост от капацитета на пречиствателната станция (обслужван брой е.ж.), за всеки отработен нощен час, за всеки час, когато работникът е бил на разположение извън територията на предприятието (в национални празници и при работа по график в официални празнични дни). Положеният извънреден труд се заплаща различно за работа през работни и почивни дни и през официални празници. Полагат се компенсаторни механизми – безплатна храна и/или добавки към нея за специфични условия на труд – за контакт с биологично активни материали (отразено в длъжностните характеристики) и за нощен труд, само за дните, когато лицата работят при условията, даващи им право за това. Операторите ползват допълнителен отпуск за специфични условия на труд. Пенсионирането е по осигурителен стаж и възраст, от трета категория труд.

5.1.8. Препоръки за безконфликтна преориентация на личността. В ситуация на непреодолимо противоречие между положителната

мотивация към дейността и несъответствието на качествата на личността към нейните изисквания, при необходим образователен ценз, работещите на длъжност Оператор могат да бъдат пренасочени на други длъжности в системата на „В и К“ или извън нея, като: Машинен монтьор, Помпиер, Шлосер.

45

5.2. Шлосер ПСОВ 5.2.1. Определение за професията и кратки сведения за

предназначението ѝ. Разпространеност, връзка с други професии, учреждения, фирми. Социално-икономическо и личностно значение, перспективи за развитието ѝ.

Професията Шлосер принадлежи към клас 7, Квалифицирани работници и сродни на тях занаятчии, подклас: 72 Металурзи, машиностроители и сродни на тях работници и занаятчии, групи: 7222 Производители на инструменти и сродни на тях, с примерна длъжност в тази група Шлосер и група 7233 Механици и монтьори на промишлени и селскостопански машини и оборудване, с примерни длъжности в тази група Механошлосер и Шлосер-монтьор. Професията е добре известна и дава възможности за развитие на личността. Вътрешни връзки и взаимодействия: по вертикала – пряк административен ръководител на шлосерите е Организатор Ремонтно-механичен цех или инженер – механик ПСОВ; по хоризонтала: шлосерите са взаимнозаменяеми по работните места в цеха и при извършване на ремонтни дейности на територията на фирмата. В случай на авария, бедствие или кризисна ситуация, при отсъствие на прекия ръководител, шлосера е подчинен на технолога ОПВ (обработка и пречистване на води), който е на смяна на територията на ПСОВ или друго упълномощено длъжностно лице. Професията няма взаимодействия с външни организации.

5.2.2. Основни технологични процеси В хода на технологичния процес в ПСОВ шлосерите извършват

поддръжка на съоръженията. 5.2.3. Основни длъжности и трудов процес. Професията е сборна и включва основните длъжности: 72223011 –

Шлосер в ПСОВ, 72332010 Механошлосер, 72332032 Шлосер – монтьор. При необходимост работещите на различни длъжности са взаимно заменяеми. Основните трудови задължения на шлосерите в ПСОВ са: разчитат и интерпретират инженерни чертежи и спецификации; извършват поддръжка на съоръженията – демонтаж, разглобяване, дефектация, ремонт, сглобяване, монтаж на машини, съоръжения, тръбопроводна апаратура, като ремонтите са планови и аварийни; изработват несложни детайли за машините в хода на ремонтните дейности на стандартни и компютризирани металообработващи машини с цифрово програмно управление за рязане, струговане, фрезоване, пробиване, шлифоване; записват данни за извършени ремонти и сервизна поддръжка.

46

5.2.4. Фактори на работната среда 5.2.4.1. Физични фактори. Микроклимат. Във връзка с особеностите на работа на шлосерите в

ПСОВ, работещите са изложени на микроклимат, повлияващ се от атмосферните условия, при относителна влажност по-висока от допустимите изисквания.

Производствен шум. Най-неблагоприятни по отношение на шумовата експозиция са работните места при операторите в цеховете за обработка на утайки, където технологичното оборудване (основно електродвигатели и помпи) генерира средно- и високочестотен шум в диапазона 125 – 4000 Hz, с интензитет от 62 dB(А) при пултовете за управление до 98 dB(А) при помпите на машините за механично пречистване на утайките.

Осветление. Установените стойности на общо изкуствено осветление, осигурено с луминесцетни осветителни тела, съответстват на изискванията за съответната категория зрителна работа.

5.2.4.2. Потенциално опасни химични вещества. Част от дейността на шлосерите е по работните места на операторите в ПСОВ (приблизително средноседмично 50% от работното време), поради което те също са изложени на въздействието на амоняк, азотни оксиди, серен диоксид, сероводород, индол, скатол и др., както и на експозиция на флокуланти и коагуланти използвани за обезводняване на утайката. За поддържане на личната си хигиена работещите използват миещи препарати и дезинфектанти.

5.2.4.3. Прах. При обработка (престъргване) на детайлите за машини в Ремонтно – механичен цех е възможно образуване на метален прах, или прах смесен с абразивни частици. При нарушаване на инструкциите по почистване чрез влажен способ на работните халета в цеха за обработка на утайки и оросяване на откритите площи е възможно вторично разпрашаване от паднали на пода обработвани утайки, съдържащи биологични агенти. Липсват данни от измерване на прах в работната среда.

5.2.4.4. Биологични агенти. В хода на ремонтните дейности на пречиствателните съоръжения шлосерите са изложени на риск от контаминиране със сапрофитни микророганизми, осъществяващи пречистването на отпадъчната вода и с патогенни микророганизми (професионален контакт с бактерии, вируси, протозои, хелминти и гъби от различни рискови групи в зависимост от нивото на риск от инфекция).

47

5.2.4.5. Работа на открити водовместими съоръжения и в затворени пространства. Опасности породени от технологичен процес, работно оборудване, електрооборудване и външни фактори. При извършване на ремонтни дейности, работа с металообработващи машини и работа в среда с взривоопасни газове под налягане е възможно да настъпят травматични увреждания (трудови злополуки). Опасностите свързани с работа в затворени пространства при осъществяване на техническа профилактика на машини и съоръжения или при аварийни ремонтни дейности са разнообразни по произход. Повишената честота на инциденти е свързана с увеличаване на разнообразието от изпълняваните дейности. Например в затворени пространства при лошо вентилиране е възможна ниска кислородна концентрация във въздуха на работната среда на фона на повишена такава за токсични или запалими газове; съществува опасност от затъване и удавяне; механични травми вследствие на подхлъзване, препъване, падане, падащи предмети или при намалена видимост; електрошок (при използване на електрическо оборудване в мокри условия на труд); ограничения в комуникацията, по-високо ниво на шум, поради акустичен ефект и др.

5.2.5. Трудово-физиологична характеристика на професията Трудът на шлосера е с умерено тежко физическо натоварване

(енергоразход 3 – 5 ккал./мин). Преобладаващата работна поза е „прав“ до 50 – 75% от работното време при изработване на машинни части. При ремонтни дейности работната поза е динамична, разнообразна – „прав“, клекнал“, „приведен напред“, на моменти принудителна, свързана с усукване около оста на тялото, с поддържане на инструменти или детайли или извършвана в ограничено пространство. Работните движения са в оптимална и максималната работна зона за двата горни крайника, като е възможно извършване на работни операции и извън зоната на нормална досегаемост. Теглото на преместваните товари е съобразено с физиологичните норми за ръчна работа с тежести, като има осигурени товароподемни съоръжения. Прилагането на мускулни усилия е до 50% от производственото време. Преобладават работните движения от ІІ – ІV функционален клас. Темпът на работа е свободен, умерен, позволяващ произволни микропаузи за почивка. Монотонността е слабо изразена. Обслужваното оборудване конструктивно отговаря на ергономичните изисквания. Упражняването на професията изисква работещият да притежава издръжливост, предвид режима на работа и непрекъсваемия процес.

Психомоторните задачи са с изисквания за зрително-двигателна координация, сръчност и точност на движенията с възможност за бързо

48

реагиране. Наличието на механична и двигателна памет дават възможност на шлосера да запаметява детайлите, да ги обработва, ремонтира и напасва при сглобяване. Концентрацията на вниманието е ангажирана до 45 мин. на час. Необходимо е шлосерът да притежава наблюдателност, съобразителност, бързи и адекватни реакции в различни ситуации, възникващи в процеса на работа, в това число при аварии и природни бедствия, с възможност за вземане на решение за действие. При професионален подбор е желателно шлосерите да са адаптивни, емоционално устойчиви, с добри комуникативни качества и способност за работа в екип.

Режимът на труд на шлосерите е безсменен, 8-часов работен ден при непрекъсваем работен процес, с регламентирани почивки. В аварийна ситуация или природно бедствие полагат извънреден труд при сменен режим на работа, включващ и нощен труд (извънредно 12-часово или 24-часово дежурство). Формата на организация на труда е бригадна или индивидуална, като работна заплата не е свързана с изпълнение на норма.

Допусканите в работата грешки най-често са в резултат на: недостатъчни обучение и рутинност при изпълняваните операции (степен на осъзнатост на работата и отговорността), слаба механична памет, липса на бързина и точност в зрително-двигателната реакция, слаба координация на движенията, зависимост от функционалното физическо и психическо състояние на работещия (в резултат на умора, под въздействието на факторите на средата – скорост на постъпване на информацията, наличие на шум и други), самонадеяност или отрицателно отношение към изпълняваната работа.

5.2.6. Изисквания към общата и специалната подготовка на работещия (образование и степен на квалификация). Роля на индивидуалните качества на личността. Съдържанието на труда на Шлосерите изисква да имат завършено средно професионално (техническо) образование. Допълнителна квалификация, която се изисква е завършен курс на обучение за работа с мостов кран (съоръжение с повишена опасност) и квалификационна група по електробезопасност при работа с електрически машини и агрегати или допълнителен курс за работа с машини с цифрово-програмно управление (ЦПУ). Преди започване на самостоятелна работа шлосерът трябва да премине начален инструктаж, инструктаж на работното място, а след това и периодичен инструктаж по безопасност на труда. При специфични изисквания за упражняване на професията след завършване на срока на обучение на работното място той полага изпит пред комисия.

49

Професията позволява изпълнение на част от дейността самостоятелно или в работна (ремонтна) група в рамките на работната смяна (дежурство). Числеността на персонала зависи от капацитета на пречиствателната станция, степента на автоматизация и обичайния ход на работния процес.

5.2.7. Стимулиране на професионалната дейност, заплащане. Формирането на трудовото възнаграждение не се различава от това,

на „Машинен оператор воднопречиствателна станция отпадъчни води”. 5.2.8. Препоръки за безконфликтна преориентация на личността. При медицински противопоказания за упражняване на професията,

несъответствие между положителната мотивация към дейността и на качествата на личността, липса на необходим образователен ценз, работещите на длъжност Шлосер могат да бъдат пренасочени или трудоустроени на други длъжности в системата на „В и К“ или извън нея, като: Машинен монтьор, Помпиер и др. за срока определен от органите на медицинската експертиза.

6. Ориентировъчно определяне на прогнозните икономически загуби поради временна неработоспособност при работещи, експонирани на биологични агенти в пречиствателни станции за битови отпадъчни води.

Условно през 2012 г. не са работили целогодишно – 1.66% от проучваните работещи в ПСОВ (при ефективен годишен работен фонд от 253 дни общият брой дни за заболявания с временна неработоспособност е 466), през 2013 г. – 2.76% (при ефективен годишен работен фонд от 252 дни общият брой дни за ЗВН е 771), през 2014 г. – 4.61% (при ефективен годишен работен фонд от 251 дни общият брой дни за ЗВН е 1285). Към момента на регистриране на ЗВН минималната работна заплата (МРЗ) за страната е била в размер както следва: през 2012 г. – 283 лв., през 2013 г. – 310 лв., през 2014 г. 340 лв. През 2012 г. основното трудово възнаграждение при работещи в ПСОВ, съгласно актуалното към момента законодателство, е било приблизително 467 лв., през 2013 г. – 511.50 лв., през 2014 г. – 561 лв. За същия период към тези суми се добавят и сумите, дължими от работодателите във връзка със социалното осигуряване, които за един месец са 17.8%: през 2012 г. – 83 лв., през 2013 г. – 91 лв., през 2014 г. – 99.86 лв. Икономическите загуби при минимално трудово възнаграждение на работещите в сектор ПСОВ (n = 111), поради заболявания с временна неработоспособност възлизат на: през 2012 г. 8541.50 лв. (15,5 месеца отсъствия от работа), през 2013 г. на 15484.25 лв. (25,7 месеца), през 2014 г. на 28284.80 лв. (42,8 месеца). Тези загуби са солидарни за сметка на работодател и държава в

50

лицето на фондовете на НОИ. От работодателите реално се поема обезщетението на първите три дни от всеки първичен болничен лист, до 40 дни в годината. Останалите дни се поемат от държавното обществено осигуряване, като отсъствията поради заболяване с временна неработоспособност се изплащат на 80% от трудовото възнаграждение при общо заболяване и 90% при трудова злополука или професионална болест. При изчисляването на икономическите загуби не взехме предвид някои показатели, които са индивидуални за всеки работещ, като допълнителни възнаграждения: процент за трудов стаж, процент за образование, квалификация и придобити знания и умения, процент в зависимост от капацитета на пречиствателната станция (обслужван брой е.ж.), допълнително заплащане за всеки отработен нощен час и час в национални празници, както и при работа по график в официални празнични дни, извънреден труд, който се заплаща не по-малко от 50% за работа през работни дни, 75% през почивни дни и 100% през официални празници.

7. Мерки за превенция и управление на здравния риск при експозиция на биологични агенти на работещите в ПСОВ

Оценката на риска от експозиция на биологични агенти в работната среда и управлението на остатъчния риск е динамичен процес, в който участват двете страни – работодател и работещи. Партньор в този процес са службите по трудова медицина, в ролята на консултанти и пряко участващи в оценката на риска и в мониторинга на здравното състояние на работещите, свързан с организацията на работа и условията на труд. Установените пропуски в дейността на „В и К“ дружествата ни дадоха основание да предложим мероприятия, които да бъдат включени в програмите им за управление на риска от експозиция на биологични агенти. На основата на степента на риска, мероприятията се разделят на: изискващи незабавна реализация, изискващи реализация в кратък срок от време и изискващи реализация в по-продължителен срок от време.

По своята същност те са общоприложими за всички работещи в ПСОВ, тъй като изследваният контингент е достатъчно представителен за страната (20,22% от наетите в България), регистрирани за 2014 г. в код на икономическа дейност (КИД/2008) № 37 Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води). Мероприятията са обособени в четири групи: административно-организационни, технически, санитарно-хигиенни и медицински (схема 2).

51

Схема 2

Задъ

лжен

ия н

а ра

бото

дате

ля

Отг

овор

ност

и на

раб

отещ

ите

МЕР

ОП

РИЯ

ТИЯ

ЗА

УПРА

ВЛ

ЕНИ

Е Н

А РИ

СКА

ЗА

РАБ

ОТЕ

ЩИ

, ЕКС

ПО

НИ

РАН

И Н

А Б

ИО

ЛО

ГИЧ

НИ

АГЕ

НТИ

АДМИНИСТРАТИВНО- ОРГАНИЗАЦИОННИ

Анг

ажим

енти

на

СТМ

ТЕХНИЧЕСКИ САНИТАРНО-

ХИГИЕННИ

ММЕДИЦИНСКО НАБЛЮДЕНИЕ НА РАБОТЕЩИТЕ

КОНСУЛТАТИВНА ДЕЙНОСТ

ОБУЧЕНИЕ

Под

държ

ане

на ф

ирм

ена

поли

тика

по

безо

пасн

ост

и зд

раве

при

раб

ота.

Ко

нтро

л по

спа

зван

е на

дей

ност

ите

Оце

нка

на о

стат

ъчни

я ри

ск п

ри е

кспо

зици

я на

би

олог

ични

аге

нти

Оси

гуря

ване

на

инст

рукт

аж и

обу

чени

е пр

и ра

бота

с о

тпад

ъчни

вод

и, и

опа

снос

тите

, пр

оизт

ичащ

и от

кон

такт

а с

тях

Оси

гуря

ване

на

подх

одящ

и ва

ксин

и за

им

уноп

роф

илак

тика

Оси

гуря

ване

на

коле

ктив

ни с

редс

тва

за

защ

ита,

лич

ни п

редп

азни

сре

дств

а, р

абот

но

обле

кло,

орг

аниз

ация

за

обез

зара

зява

не,

подх

одящ

и пр

едуп

реди

телн

и зн

аци

Ком

уник

ация

с р

абот

ещит

е и

КУТ

Учас

тие

в об

учен

ие и

аде

кват

но п

овед

ение

в

случ

ай н

а ав

арии

и и

нцид

енти

Изп

олзв

ане

на н

овов

ъвед

ения

при

зак

рити

те

хнол

огии

и д

иста

нцио

нно

набл

юде

ние

при

прер

абот

ка н

а от

падъ

чни

води

Учас

тие

в об

учен

ие п

о пр

авил

ата

за

безо

пасн

а ра

бота

и з

а оп

асно

стит

е,

прои

зтич

ащи

от к

онта

кта

с от

падъ

чнит

е во

ди

и ут

айки

те

Спа

зван

е на

при

нцип

ите

на д

обра

та

прои

звод

стве

на п

ракт

ика,

нос

ене

на

подх

одящ

и ЛП

С и

раз

делн

о съ

хран

яван

е от

ли

чнот

о об

лекл

о П

оддъ

ржан

е на

вис

око

ниво

на

личн

а хи

гиен

а: и

змив

ане

на р

ъцет

е с

чист

а во

да и

са

пун

пред

и хр

анен

е, п

ушен

е, с

лед

рабо

та и

пр

и не

обхо

дим

ост;

взе

ман

е на

душ

и с

мян

а на

раб

отни

те д

рехи

пре

ди н

апус

кане

на

рабо

та

Учас

тие

в пе

риод

ични

мед

ицин

ски

прег

леди

. С

пазв

ане

на и

мун

изац

ионн

ия к

ален

дар

и вк

лючв

ане

в им

уноп

роф

илак

тика

по

пока

зани

я.

Съз

дава

не и

под

държ

ане

на з

драв

ни

доси

ета

на р

абот

ещит

е Н

аблю

дени

е на

здр

авно

то с

ъсто

яние

: пъ

рвон

ачал

ен и

пер

иоди

чен

мед

ицин

ски

прег

леди

, заб

оляв

ания

с в

рем

енна

не

рабо

тосп

особ

ност

Под

държ

ане

на к

онта

кти

с ли

чнит

е ле

кари

на

рабо

тещ

ите,

дис

панс

ериз

иран

е на

лиц

а съ

с зд

равн

и от

клон

ения

, тр

удоу

стро

яван

е

Обо

бщен

и зд

равн

и ан

ализ

и

Учас

тие

в пр

оучв

ане

на с

ъмне

ние

за

проф

есио

нале

н ха

ракт

ер н

а за

боля

ване

Учас

тие

в пр

оцес

а на

оце

нка

на р

иска

за

здра

вето

и б

езоп

асно

стта

при

раб

ота

Рех

абил

итац

ия н

а ри

сков

и за

кон

там

инац

ия с

би

олог

ични

аге

нти

рабо

тни

мес

та. П

одм

яна

на

съор

ъжен

ия с

нов

и

Мон

итор

инг н

а ф

акто

рите

на

рабо

тнат

а ср

еда

Мон

итор

инг н

а от

падъ

чнит

е во

ди и

ута

йкит

е за

нал

ичие

на

биол

огич

ни а

гент

и от

2, 3

и 4

гр

упи

Оси

гуря

ване

на

подх

одящ

и са

нита

рно-

бито

ви

усло

вия:

мяс

то з

а хр

анен

е, м

ясто

за

изм

иван

е, м

иещ

и пр

епар

ати

и де

зинф

екта

нти

Пре

цизи

ране

и о

гран

ичав

ане

броя

на

експ

онир

анит

е. С

ъзда

ване

на

спис

ък н

а ра

боте

щит

е, е

кспо

нира

ни н

а би

олог

ични

аг

енти

от

груп

и 3

и 4

Конс

улти

ране

и п

одпо

маг

ане

на

рабо

тода

тели

те п

ри и

зпъл

нени

е на

но

рмат

ивни

те и

зиск

вани

я за

дей

ност

та

Учас

тие

в пр

огра

ми

за о

буче

ние

на

ръко

воде

н пе

рсон

ал, р

абот

ници

и К

УТ п

о пр

авил

ата

за о

сигу

рява

не н

а бе

зопа

сен

и зд

раво

слов

ен т

руд

Нез

абав

но с

игна

лизи

ране

за

всяк

о на

раня

ване

или

заб

оляв

ане,

ста

нало

на

рабо

тнот

о м

ясто

При

доби

ване

на

умен

ия в

обу

чени

е за

ок

азва

не н

а до

лека

рска

пом

ощ -

сам

опом

ощ

и вз

аим

опом

ощ

Инф

орм

иран

е на

лек

уващ

ия л

екар

за

рабо

та

в П

СО

В п

ри у

стан

овен

о ин

фек

циоз

но

забо

лява

не и

ли с

ъмне

ние

за т

аков

а

Стр

иктн

о сп

азва

не н

а ин

стру

кции

те з

а бе

зопа

сна

рабо

та.

Обу

чени

е по

пра

вила

та з

а ок

азва

не н

а до

лека

рска

пом

ощ

Раз

рабо

тван

е на

пре

поръ

ки з

а ад

апта

ция

на р

абот

ни м

еста

при

заб

олел

и ра

ботн

ици

Учас

тие

в пр

огра

ми

за п

ром

оция

на

здра

вето

на

рабо

тнот

о м

ясто

Орг

аниз

иран

е на

дей

ност

та п

ри а

вари

и и

инци

дент

и и

прои

грав

ане

на с

итуа

ция

52

V. ИЗВОДИ Съществува потенциален здравен риск при експозиция на

биологични агенти в трудовата среда на работещите от ПСОВ. 1. Проучени са технологичните процеси, организацията на работа в

ПСОВ, анализирани са факторите на работната среда и трудовия процес и е оценен рискът за работещите при експозиция на биологични агенти.

1.1. Установена е замърсеност с биологични агенти на работните повърхности, работното облекло и ръцете на персонала в ПСОВ (Грам положителни микроорганизми – непатогенни стафилококи и спорообразуващи, Грам отрицателни – ентеробактер, плесени).

2. Лабораторни изследвания на таргетната и контролната група: 2.1. Установена е нормална чревна флора без носителство на

патогенни E. сoli, Salmonella, Shigella и чревни хелминти; 2.2. Липсва значима разлика в честотата на опаразитените работещи

от двете групи. Честотата на паразитоносителство сред работещите във „В и К” (1,88%) съответства на тази, в развитите страни (2 – 5%).

2.3. Липсва значима разлика между работещите в ПСОВ и в ПВ с положителни маркери за хепатитен А вирус (наличие на anti-HAV IgG).

2.4. Установен е значимо по-висок относителен дял на работещите в ПСОВ (70.2%), преболедували от инапарентна форма на хепатит тип А.

2.5. Установена е положителна асоциация между наличие на anti-HAV IgG и трудовия стаж на работещите, разпределени в групи и подгрупи.

2.6. В Пловдивската ПСОВ 6% от работещите са преболедували от хепатит тип А по време на трудовия си стаж.

2.7. Установена е по-висока честота на наличие на anti-HAV IgG в по-рисковите групи от ПСОВ (оператори и поддържащ персонал).

2.8. Установен е значимо по-висок титър на anti-HAV IgG при преболедувалите хепатит тип А в сравнение с имунизираните.

3. Оценката на здравното състояние на участниците показа: 3.1. Висока честота на моментната болестност при всички работещи

(от ПСОВ и ПВ) в проучвания период; 3.2. Увеличаване на честотата на патологичната поразеност с

нарастване на биологичната възраст при работещите в ПСОВ; 3.3. Значимо по-висока моментната болестност сред работещите в

направление „ПСОВ” по отношение на „Глухота, свързана с нарушения в провеждането на звука (кондуктивна) и невросензорна загуба на слуха”;

3.4. Значимо по-висока честота на временна неработоспособност от дихателни заболявания при работещите в ПСОВ за 2012 и 2013 г.

53

3.5. По-висока честотата на случаите на „Често и дълго боледувалите” работещи през 2013 г. и 2014 г. в ПСОВ спрямо контролната група.

3.6. Не е създадена организация за използване на наличните данни от съществуващия към НОИ единен информационен регистър на заболяванията с временна неработоспособност за нуждите на медицинската статистика на областно и национално ниво.

4. Анкетните данни показват: 4.1. По-висока честота на оплакванията при работещите в ПСОВ от

експозиция на химични агенти в работната среда, в значима асоциация със здравните оплаквания от страна на дихателната система, дразнене на кожа и лигавици, неврологични симптоми и някои стомашно-чревни симптоми.

4.2. Най-висока честота на здравни оплаквания от анкетното проучване е регистрирана при работещите като поддръжка в ПСОВ (шлосери ПСОВ и електромонтьори).

4.3. Работещите в групата на ПВ по-често нарушават забраната за хранене на работното място, в значима асоциация със здравните оплаквания „Болки в корема“ и „Стомашно разстройство/диария“.

4.4. Най-рискова към експозиция на биологични агенти е подгрупата на работещите като поддръжка в ПСОВ (шлосери ПСОВ и електромонтьори).

5. Създадени са професиограми на основните професии, характерни за ПСОВ – „Машинен оператор воднопречиствателна станция Отпадъчни води” и „Шлосер ПСОВ”.

6. Определени са прогнозните икономически загуби в резултат на заболявания с временна неработоспособност при работещите в ПСОВ.

7. Установените законодателни непълноти са основа за мотивирани предложения към МОСВ за нормативни промени с оглед подобряване на контрола по обработката и обезвреждането на утайките от ПСОВ, към МЗ и МТСП за актуализиране на някои нормативни документи, с цел подобряване организацията на работа в службите по трудова медицина, към НОИ за обобщаване на информацията от болничните листове по кодове на икономическа дейност на национално ниво. На работодателите са предложени мерки за превенция и управление на здравния риск при работещите в ПСОВ, екпонирани на биологични агенти.

54

VІ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Настоящата работа представя резултатите от проведеното за първи

път в България задълбочено, широкообхватно проучване върху оценката на здравния риск при експозиция на биологични агенти сред работещи в ПСОВ. Едновременно с това този труд подчертава възможностите за разпространение на различни патогенни микроорганизми и паразити, в т.ч. и нетипични за нашата географска ширина сред местното население, което го прави изключително актуален в условията на масовата миграция на населението в европейски и световен мащаб. В проучването участваха 111 работещи в ПСОВ с трудов стаж 12.46 ± 9.37 г. (mean ± SD), които представляват 74% от всички работещи в ПСОВ в Пловдив, Стара Загора и Пазарджик и 20,22% от наетите в България, регистрирани за 2014 г. в код на икономическа дейност (КИД/2008) „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“. Контролен контингент бяха 50 работещи в сектор „Питейна вода“ от същите „В и К” дружества, с трудов стаж 13.66 ± 9.93 г. (mean ± SD).

Анализът на резултатите от лабораторните изследвания показа, че съществува потенциален здравен риск при експозиция на биологични агенти за работещите в ПСОВ, поради наличието на патогенни микроорганизми по хода на технологичния процес (преработени отпадъчни води преди заустването им и обработени утайки), работното оборудване, ръцете и работното облекло на персонала. Установи се статистически значимо по-висок относителен дял на преболедувалите от асимптомна форма на хепатит тип А при работещите в ПСОВ и по-висока честота на носителство на anti-HAV IgG в по-рисковите групи от ПСОВ (оператори и поддържащ персонал).

Анализът на заболяванията с временна неработоспособност показа по-висока честота на случаите и честота на трудозагубите при работещите в ПСОВ. Най-рискова група към експозиция на биологични агенти в ПСОВ е групата на работещите като поддръжка в ПСОВ – шлосери ПСОВ и електромонтьори.

Проучени са особеностите в характеристиката на трудовия процес, организацията на работа и факторите на работната среда, на базата на които са създадени професиограми на основните професии в ПСОВ „Машинен оператор воднопречиствателна станция отпадъчни води” и „Шлосер ПСОВ”.

В хода на проучването бяха установени редица непълноти в законодателството, касаещо експонираните на биологични агенти работници в ПСОВ, пропуски от страна на работодателите и обслужващите ги служби по трудова медицина:

55

1. В България не съществува единна методика за оценка на риска за здравето и безопасността при работа. Наредба № 4 от 14.10.2002 г. въвежда специфичните изисквания на ЕС към работодателите за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа, но не са взети предвид специфичните въздействия на биологичните агенти върху работещите, чиято възприемчивост е променена вследствие на предшестваща болест, медикаментозно лечение, намален имунитет, бременност или кърмене и др. Рискът от експозиция на биологични агенти се оценява по предполагаемото наличие на такива в работната среда.

2. Най-честите нарушения от страна на работодателите при експозиция на биологични агенти са: липсват изследвания и класифициране на присъстващите в работната среда биологични агенти, липсва оценка на риска за работа/експозиция на биологични агенти, няма знаци за биоопасност, не се провежда преекспозиционна имунопрофилактика на работещите.

3. Не се прецизират анамнестичните данни за минали инфекциозни заболявания, в т.ч. и хепатит А. Работещите не се изследват за наличие на антитела, поради което се допускат медицински грешки (имунизиране след преболедуване от хепатит).

4. Не се изпращат бързи известия към НОИ при установяване на инфекциозни и паразитни заболявания на работещи в среда с биологични агенти, което води до неотчитане на тези случаи и понижаване на професионалната заболеваемост.

5. В дейността на службите по трудова медицина се наблюдават редица пропуски по прилагането на изискванията за провеждане на периодични медицински прегледи на работещите в системата на „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“. Медицинските прегледи в много случаи не са съобразени с определената периодика или ако тя е спазена, не се извършва от всички специалисти и в посочения обем изследвания по Наредба № 3/1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците. В много голяма част от случаите медицинските специалисти не са информирани за биологичните агенти, намиращи се в работната среда, поради липса на изследвания, които обективизират наличието им.

6. Информацията за здравното състояние на работещите, която постъпва ежегодно в РЗИ от анализите на СТМ не се обобщава и използва за нуждите на медицинската статистика на областно и национално ниво.

56

7. Съществуват организационно-информационни пропуски в отчитането на моментната болестност и заболяванията с временна неработоспособност по кодове на икономически дейности, което не позволява сравнения между показателите на ниво предприятия и съответни икономически отрасли в България.

Направените изводи дават основание за редица препоръки с оглед подобряване на законодателството, намаляване и управление на остатъчния риск при експозиция на биологични агенти сред работещите в ПСОВ.

VІІ. ПРЕПОРЪКИ Към Министерски съвет: 1. Да се синхронизира дейността между МЗ и НОИ за установяването

на професионален характер на инфекциозно или паразитно заболяване при работещи, експонирани на биологични агенти в трудовата среда.

Към Министерство на здравеопазването: 1. Да се регламентира мониторинг на здравното състояние на

работещи, експонирани на биологични агенти, който да се включи в наредбата за периодичните медицински прегледи на работещите. Да се изработи алгоритъм за периодика (честота) и избор на необходимите специалисти и изследвания, съобразен с вида на биологичнитe агенти, класифицирани в съответната рискова група по нивото на риск от инфекция и въз основа на резултатите от оценката на риска за здравето при работа.

2. Да се синхронизират нормативните документи, касаещи медицинските противопоказания за постъпване на работа или за трудоустрояване на лица, работещи в среда с експозиция на биологични агенти.

3. Да се възстанови изискването здравните досиета, водени от СТМ, да съдържат персонална информация за заболяванията с временна неработоспособност на всеки работещ.

4. В нормативните документи (Наредба № 4/2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа и Наредба № 15/2005 г. за имунизациите в Република България), към „Лица с повишен риск от заразяване, свързан с определени професии:”, да се добавят и работещите в ПСОВ.

5. Да се организират и провеждат регулярно мероприятия за поддържане на квалификацията на общопрактикуващите лекари и лекарите от СТМ по повод имунопрофилактика на работещите в среда с биологични агенти.

57

6. Да се регламентира имунизирането против хепатит тип А на работещи в ПСОВ.

7. Да се осъществи колаборация с НОИ за използване на информационния масив от данни за заболяванията с временна неработоспособност за нуждите на медицинската статистика на областно и национално ниво по кодове на икономически дейности. Да се актуализират еталоните за честота на случаите и честота на загубените дни, поради заболявания с временна неработоспособност, по групи болести, въз основа на съществуващата в НОИ информация.

Към Националната здравно-осигурителна каса: 1. Да се заплащат от НЗОК паразитологичните изследвания в

доболничната помощ на работещите в ПСОВ. Към Министерство на здравеопазването и Министерство на

околната среда и водите: 1. Да се стандартизират експресни методи за установяване на вируси

на хепатит тип А в околната и трудовата среда – вода, храна, работни повърхности и пр. с цел прецизиране на заболяванията с професионален характер.

Към Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика:

1. Да се разшири обхвата на списъка с болести, чиято диагностика е финансирана от Фонд „Условия на труд” с такива, които са причинени от биологични агенти от работната среда.

2. Blastocystis hominis, който се счита за условно патогенен и не фигурира в действащата в момента Наредба № 4/2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа, да бъде включен в група 2 на биологичните агенти по степен на опасност от заразяване.

3. На междуинституционално ниво да се изработят унифицирани алгоритми по икономически дейности за оценка на риска за здравето и безопасността за работещи при експозиция на биологични агенти в работната среда, съобразно Наредба № 5/1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.

Към Министерство на околната среда и водите: 1. Да се повиши контролът по изпълнението на Наредбата за реда и

начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието (2004), регламентираща задължителното ежегодно изследване на индикаторни в епидемиологично отношение микроорганизми и паразити в утайките от ПСОВ.

58

2. Да се повиши контролът по поддържане на единен информационен регистър към МОСВ и Басейновите дирекции с информация за всяка ПСОВ, относно количеството и качествата на генерираните утайки, начините на тяхното третиране, транспортиране, съхранение, място на оползотворяване и т.н.

VІІІ. ПРИНОСИ 1. За първи път в България е проведено комплексно задълбочено

проучване на здравния риск сред работещи в ПСОВ, експонирани на биологични агенти в работната среда. Оценен е здравният риск при експозиция на някои биологични агенти сред работещите в пречиствателни станции за отпадъчни води.

2. Обективизирано е състоянието на трудовата среда, относно нивото на здравословни и безопасни условия на труд (организация на работния процес, осигуряване и поддържане на колективните средства за защита и личните предпазни средства, информираност на работещите относно здравния риск при работа и др.) при работещите в проучваните ПСОВ.

3. Изследвана е честотата на носителство на чревни патогени – E. сoli, Salmonella, Shigella, чревни хелминти, протозои и на маркери на хепатитен А вирус (носителство на anti-HAV IgG) при работещи в пречиствателните станции за битови отпадъчни води (таргетна групата) и работещи в направление „Добив на питейна вода“ (контролна група).

4. Анализирана е честота на някои заболявания, които по литературни данни са положително свързани с експозицията на биологични агенти при работещи в ПСОВ.

5. Създадена е и е апробирана анкетна карта за проучване на перцепцията на риска сред работещи в ПСОВ.

6. Създадени са характеристики на основните професии в ПСОВ Машинен оператор воднопречиствателна станция отпадъчни води и Шлосер ПСОВ.

7. Определени са икономическите загуби поради временна неработоспособност на работещите в ПСОВ, експонирани на биологични агенти в трудовата среда.

8. Направени са предложения към МС, МЗ, НЗОК, МТСП и МОСВ за актуализиране и допълване на редица нормативни документи и препоръки към работодателите за намаляване и управление на здравния риск при работещите в ПСОВ.

59

ІХ. ПУБЛИКАЦИИ И НАУЧНИ СЪОБЩЕНИЯ СВЪРЗАНИ С ДИСЕРТАЦИЯТА

1. Публикации: 1.1. Тосева Е, Петрова А, Търновска Т, Харизанова С. Носителство на патогенни чревни микроорганизми и здравни оплаквания при работещи в пречиствателни станции за битови отпадъчни води (ПСОВ). Scientifics Works of the Union of Scientists in Bulgaria – Plovdiv, Series G. Medicine, Pharmacy and Dental Medicine 2015; 17:72-75, ISSN 1311-9427. 1.2. Тосева Е. Състояние на законодателството в България по проблема за здравния риск за работещите в „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“ при експозиция на биологични агенти. Български медицински журнал 2015; 9(3): 42-51, ISSN 1313-1516; УДК: 61. 1.3. Тосева Е, Тырновска Т, Харизанова С. Особенности технологического процесса в очистительных станциях для бытовых отходных вод как источник опасности при экспозиции биологических агентов (обзор литературы). Интер-медикал 2014; 1:70-78, ISSN 0370-1069D. 1.4. Toseva EІ, Turnovska TH, Stoyanova RG. Health risk resulting of some living habits in the work environment of workers in waste water treatment plants (preliminary results). Folia medica; (under printing).

2. Научни съобщения: 2.1. Тоsеvа E, Harizanova S, Тurnovska Т. Conditions at Work and Health Complaints of People Working in the Branch of Wastewater Collection, Disposal and Purification. Abstacts of Jubilee Scientific Conference “Public Health Policy and Practice” – Pleven, 1-3 October 2015. JBCR 2015; 8(1):51, ISSN 1313-6917. 2.2. Тоsеvа E, Тurnovska Т, Stoyanova R. Health Risk from Some Harmful Living Habits at the Working Place of Workers in Sewage Water Treatment Plants (Preliminary Results). Юбилейна научна конференция „Наука и здраве”, посветена на 70 години Медицински университет Пловдив, организирана от МУ – Пловдив, 20-22 май 2015 г. Folia medica 2015; 57(1): 82, ISSN 0204-8043.

60

здравен риск при експозиция на биологични агенти сред ...

Documents