В. Динчев. Към историята на Nicopolis ad Istrum и неговата територия през втората половина на V в. – В: Римският

ТНЕ ROMAN ' AND LATE ROMAN

CITY

BULGARIAN АСАDЕМУ OF SCIENCES ARCНAEOLOGICAL INSTITUTE WITH MUSEUM

ТНЕ ROМAN AND LATE ROМAN CITY

ТНЕ INTERNATIONAL CONFERENCE (Veliko Turnovo 26-30 July 2000)

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ

РИМСКИЯТ И КЪСНОАНТИЧНИЯТ ГРАД

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

(Велико Търново 26-ЗО юли 2000)

SOFIA • 2002

PROF. MARIN DRINOV

ACADEMIC PUBLISHING HOUSE

СОФИЯ• 2002

АКАДЕМИЧНО ИЗДАТЕЛСТВО

"ПРОФ. МАРИН ДРИНОВ"

Този ПДФ е дело на автора (В. Д.)

СЪДЪРЖАНИЕ

Lyudmila Slokoska and Andrew Poulter. INTERNAТIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE "ТНЕ ROMAN AND LATE ROMAN СIТУ" 100 YEARS OF EXCAVATIONS IN NICOPOLIS AD ISTRUM /7

Lyudmila S/okoska. А CENTURY OF ARCHAEOLOGICAL EXCAVATIONS IN NICOPOLIS AD ISTRUM / 9

Andrew Pou/teг. FROM СIТУ ТО FORTRESS AND FROM TOWN ТО COUNTRY: 15 YEARS OF ANGLO-BULGARIAN COLLABORATION / 14

Pavlina Vladk ova. ТНЕ EARLIEST NICOPOLIS AD ISTRUM / 30

Иван Църов. ЗАПАДНИЯТ АКВЕДУКТ НА НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ - 70 ГОДИНИ ПО-КЪСНО / 35

Венцислав Динчев. КЪМ ИСТОРИЯТА НА NICOPOLIS AD JSTRUM И НЕГОВАТА ТЕРИТОРИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА V В. / 45

Andy Наттоп. ТНЕ MAMMAL AND BIRD BONES FROM DICHIN (GRADISHTETO): ASSESSMENT AND POTENТIAL / 51

Tzvetana Popova. PALAEOETHNOBOTANICAL AND ANTHRACOLOGICAL ANALISYS FROM ROMAN TOWN NICOPOI"IS AD ISTRUM AND DICНIN НILLFORT (ROMAN AQUEDUCT), NORTH BULGARIA / 59

Рат Grinta. PALAEOBOTANICAL RESEARCH АТ GRADISHTE: А UNIQUE JNSIGHT INTO ТНЕ ECONOMY OF А LATE ROMAN , EARLY BYZANТINE DEFENDED SIТE / 69

Атшюс Каме11аров. ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МЕТОДИ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ГРАДОУСТРОЙСТВЕНИЯ ПЛАН НА НИКОПОЛИ С АД ИСТРУМ / 71

Zlatozara Gocel1a. KAISEI{KULT JN NICOPOLIS AD ISTRUM / 81

Rитеп I vanov. EHRENINSCHRIFTEN AUS NICOPOLIS AD ISTRUM (Regie1·ungszeit der Severen) 1 85

Василка Герасимова . ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА ВНИКОПОЛИС АД ИСТРУМ СПОРЕД ЕПИГРАФСКИТЕ МУ ПАМЕТНИЦИ

ПРЕЗ 11-III В. / 86

Пепа Луигарова . КУЛТОВЕ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НАНИКОПОЛИС АД ИСТРУМ (по епиграфски паметници от Велико Търново) /91

Zdravko Diтit1·ov. IONIC CAPIТALS FROM NICOPOLIS AD ISTRUM / 99

Sven Conrad. DIE GRABDENKMALER AUS DEM TERRIТORIUM VON NICOPOLIS AD ISTRUM' 1 104

Христо Х аритоиов. ХУДОЖЕСТВЕНИ АСПЕКТИ НА ПОРТРЕТНОТО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ГОРДИАН Ш ОТ МОНЕТИТЕ

НА НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ / 115

Vassil l"assilcv. DAТIERUNG UND HERSTELLUNGSORT DES BRONZEKOPFES GORDIAN 111. AUS NICOPOLIS AD ISTRUM / 121

Радослав Гущераклиев. МОНЕТИ НАНИКОПОЛИС АД ИСТРУМ В НАХОДКА МАЛИНОВО И В НАХОДКИТЕ ОТ

СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ / 123

Mariana Minkova. SOME REMARKS ON ТНЕ CIRCULATION AND ТНЕ COINAGE OF NICOPOLIS AD ISTRUM IN LIGHT OF SPECIMENS FROM ТНЕ НISTORICAL MUSEUM IN STARA ZAGORA 1128

Pavlina Ilic11a. AN EXCEPТION - А SILVER FIGURINE OF HERMES-MERCURY FROM NICOPOLIS AD ISTRUM 1 133

Георги Ма«ров. ДОПЪЛИИТЕЛЯА КОНСЕРВАЦИЯ НА РИМСКА СТАТУЯ ОТ НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ / 135

Хитко Вачев. АНТИЧНА НАХОДКА В СРЕДНОВЕКОВЕН ГРОБ / 136

Недко Еленски. ПРАИСТОРИЧЕСКИ СЕЛИЩА В СРЕДНИЯ БАСЕЙН НА ЯНТРА (Резултати от теренните обхождания на българо-британската експедиция 1999/2000 г.) 1 138

Williaт ManninR. ТНЕ NERONIAN LEGIONARY FORTRESS АТ USK, SOUTH WALES / 144

Gordana Milosevic. NEW DATA ON ТНЕ TOPOGRAPHY OF VI.MINACIUM / 151

Adriana Panaite, Andrei Magиreanи. SOME OBSERVATIONS CONCERNING SEVERAL LATE ROMAN AND EARLY BYZANТINE FORТIFICAТIONS FROM ТНЕ LOWER DANUBE / 159

Dorel Bondoc. "BRIDGE HEADS" ON ТНЕ NORTHERN BORDER OF ТНЕ DACIA RIPENSIS PROVINCE BETWEEN ТНЕ 4ТН AND ТНЕ 5ТН CENTURIES / 167

StC:plшne Boyadjiev. LA DESТINAТION INIТIAJ"E DE LA PORTE OCCШENTALE D'ffiSCUS 1 173

Кина Койчева. ЧЕРКВА И НЕКРОПОЛ ПРИ УКРЕПЕНОТО СЕЛИЩЕ НА М. ГРАДИЩЕ КРАЙ ГАБРОВО / 178

Zygтиnt Kalinowski. BEТ\VEEN ТНЕ WEST AND ТНЕ EAST: SOME ASPECTS OF ТНЕ ARCHIТECTURE OF ТНЕ EPISCOPAL BASILICA АТ NOVAE / 184

Aпdrzej Вiernacki, Elena Кlenina. SOME REMARKS ON ТНЕ EPISCOPAL RESIDENCE FROM ТНЕ 5ТН-6ТН CENT. A.D. IN NOVAE / 187

Pioo· Dyczek. А LATE ROMAN SETTLEMENT ON ТНЕ SIТE OF ТНЕ VALETUDINARIUM АТ NOVAE / 196

5

КЪМ ИСТОРИЯТА НА NICOPOLIS AD ISTRUM И НЕГОВАТА ТЕРИТОРИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА V В.

Венцислав Динчев

Втората половина на V в. сл. Хр. е един от "тьм­ните" периоди в историографията за балканските

провинции на ранновизантийската империя, включи­

телно за провинция Moesia Inferior на диоцеза

Thracia. Резултатите от археологическите nроучва­ния на Nicopolis ad Istrum и на Zikideva (ранновизан­тийският град върху хълма Царевец при днешния гр.

Велико Търново), както и на Градището при днеш­

ното с. Ди чин ( обр. 1 ), дават възможност за изясня­ването на някои съществени моменти от историчес­

ката съдба на югозападната част на тази провинция,

т. е. на територията на Nicopolis ad Istrum през посо­чения период.

Един от най-важните резултати на българо-бри­

танските археологически проучвания в Nicopolis ad Istrum през 1985-1992 г. е доказването на хипотеза­та, че т. нар. castellum (или още Nicopolis ad Istrum II) се появява след изоставянето на римската и къс­норимската градска фортификация и че това всъщ­

ност е крепостта на ранновизантийския Nicopolis 1. Като конкретна причина за изместването и редуци­

рането на защитената градска площ се изтькват по­

раженията от хунското нашествие в 447 г.2 Като най­вероятно време за изграждането на новата крепост се

приема управлението на император Марциан, и по­

точно 453 г.3

Под пода на една правоъгълна кула при северна­

та стена на новата крепост е установен пласт с дест­

рукции и опожарени останки от по-ранни постройки

в южната част на защитената площ на римския и

късноримския град. Най-късните точно датирани на­

ходки от този пласт са медни монети на Гала Плаци­

диа от 425-430 г. и на Теодосий II от 430-440 г.4 Те дават terminus post quem най-напред за опожаряване­то на постройките, а след това и за изграждането на

новата крепост, т. е. въпросните монети определят

само датата, след която (но не и датата веднага след

която) е започнало изграждането на крепостта. В ре­

цензията си за Първия том на британските изследва­

ния в Nicopolis ad lstrum изложих аргументите за по­късната поява на ранновизантийската крепост и на

ранновизантийския Nicopolis като цяло- в края на V иjили началото на VI в. 5 В резюмиран вид ще повто­ря основните от тях.

При проучванията в площта на ранновизантийс­

кия Nicopolis са открити и определени само две мед-

ни монети от втората половина на V в.6 Едната е с несигурен стратиграфски контекст7 . Другата е на Марциан (450-457) и е открита в пласт с естествен произход под ранновизантийския пласт 8 . И монети­те от VI в. не са много9 , но именно те са точно дати­раните находки от изследваните ранновизантийски

постройки и от ранновизантийския пласт като ця­

ло10 . Ситуацията на останалите находки с по-точна

датировка също е указание за по-късната дата на въз­

никване на ранновизантийския Nicopolis11• Към края

на V и/или началото на VI в. насочват още особенос­тите в плана на част от ранновизантийските форти­

фикационни съоръжения (петоъгълните кули при из-

1 Л. Русева-Слокоска, Към въпроса за укрепителната систе­ма на Никополис ад Иструм - строителни периоди и датировка,

in Драганов, Д. (ed.), Поселищен :ж:ивот в Тракия , Т. 111, Ямбол, 1994, с. 174; А. Poulter, Nicopolis ad Istrит: А Rотап. Late Rотап апd Early Byzaпtiпe City. Excavatioп 1985-1992 (Jошпаl of Romaп Studies Monograph 8). London, 1995, р. 37. Хипотезата е изказана от А. Pou1ter още преди началото на британските проучвания в Nicopolis ad Istrum: Idem, Town and Couпtry iп Moesia Inferior- iп А. Poulter (ed.), Апсiепt Bиlgaria, Vol. 11, Nottiпghшn, 1983, 95-96.

2 А. Poulter, Nicopolis ad Istrит: .. . , р. 34. 3 Ibldem, 35-37. 4 А. Poulteг, Nicopolis ad lstrит: ... , р. 34, поt. 17. За проучва­

нията в посочения сектор виж още Л. Слокоска и дJ!., Разкопки в Никополис ад Иструм, in Археологически открития и разкоп­ки през 1988 г., Кърджали, 1989, 68-69.

5 V. Dintchev, А. Poulter, Nicopo1is ad Istrum: А Romaп, Late Ro­maп and Ear1y Byzaпtine City. Excavatioп 1985-1992, Lопdоп , 1995 (Review) - Archaeologia Bulgarica , I, 1997, N 1. 97-104.

6 К. Butcher, The Coiпs- in А. Poulter. Nicopolis ad Istrит: .... р. 302.

7 А. Poulter, Nicopolis ad Istrит: ... , р. 1 09; V. Dintcltev, Ор. cit., р. 101.

8 А. Poulter, Nicopolis ad Istrит: .. . , р. 34, 1 04. И двете монети са открити в сектор С, т . е. в северната част на ранновизантийс­кия Nicopolis, до южната порта на римския и късноримския град.

9 К. Butcheг. Ор. cit., 302-303. 10 А. Poulter, Nicopolis ad Istrит: ... , р. 45. 126. 181 . Интересен

е фактът. че монета от 518/522 г. е открита под основите на една

ранновизантийска постройка край сектора А, т. е. до вътрешното

лице на синхронната северна крепостна стена (lbldem. р. 64, 65). 11 Сред останалите находки, открити при проучванията в

площта на ранновизантийския Nicopolis, с по-прецизна датиров­ка са само една тока - тип "Sucidava", и една медна фибула. И двете се отнасят към 550/600 г., и са открити в канала под южна­та ранновизантийска порта, като токата е намерена сред най­

ранните отложения върху дъното на кинала (lbldem, р. 136, поt. 1 О, р. 140, 143). Самият ки нал е бил затлачен и впоследствие час­тично демонтиран още преди изоставянето на ранновизантийс­

кия Nicopolis в края на VI- началото на УП в. (lbldem. 142-144). За проблематичната датировка на и по откритата битова кера­мика виж V. Dintchev, Ор. cit., р. 101.

45

точната порта)12 и на трикорабната базилика (стра­ничните помещения при апсидата)13 , отсъствието на по-късни строителни периоди при изследвани­

те ранновизантийски постройки 14 , както и някои други данни 15 .

Косвен аргумент за по-късната дата на раннови­

зантийския Nicopolis са и нумизматичните находки от разкопките на недалечното Градище край с. Ди­

чин - едно скромно по размери, но добре укрепено

селище, чието население вероятно е с някакви воен­

ни функции и което със сигурност функционира през

втората половина на V в.16 След две години проучва­ния само от северозападния сектор на Градището

(сектор F) има седем по-запазени медни монети от това време 17 . Общият брой на определените монети от втората половина на V в. засега е около дваде­

сет18. Всички те са открити в пластовете на построй­ки от първия период на укрепеното селище19 .

По-късната начална дата на ранновизантийския

Nicopolis предполага по-късна дата и за окончател­ното изоставяне на старата градска крепост, респек­

тивно - и за трансформирането на защитената от

последната площ в предградие. Доводи за това пред­

положение могат да се намерят в съответната архео­

логическа и нумизматична информация.

Функционирането на изследваните представител­

ни комплекси, сгради и съоръжения на римския и

късноримския Nicopolis ad Istrum е преустановено в края на IV в. или в първата половина на V в. Животът тук обаче не е прекъснал . В очертанията на по-ранни­

те сгради, върху някои от улиците и върху ареата на

агората са открити останки от по-късни постройки,

които са били предимно с кирпичен градеж20 . Не малко от тези постройки са функционирали (а веро­

ятно и изградени) през втората половина на V в. При разкопките в началото на ХХ в., проведени главно в

площта на комплекса на агората, в съответния пласт

са открити значителен брой медни монети от V в.21

Сред определените има монети на Валентиниан III (425-455) и на Марциан (450-457)22. С твърде важ­но значение е и колективната находка от 197 медни монети, открита в очертанията на по-ранната трико­

рабна сграда северно от булевтериона. Най-късни

сред определените монети от тази находка са на Лъв I (457-474) 23 .

Мисля, че приведените данни не оставят място за

съмнение относно по-късната начална дата на ран­

вовизантийския Nicopolis и продължаващото обита­ване на стария град през втората половина или по­

точно през третата четвърт на V в. Друг е въпросът в какво състояние е била старата градска крепост към

средата и през втората половина на V в. и дали живо­тът тук по това време е съответствал на градските

стандарти.

За разлика от Градището при с. Дичин, където не

са констатирани пожари и разрушения от първата

половина на V в., Nicopolis ad Istrum действително е

46

пострадал при хунските нашествия в балканските

провинции на Империята през посочения период и

при това може би нееднократно24. Археологическите проучвания обаче не доказват наличието на някакви

12 А. Poulter, Nicopolis ad Istrит: ... , р. 38, 219-225; V. Dintchev, Ор. cit., р. 1 02.

13 А. Poulter, Nicopo/is ad /strит: ... , 156-165; V. Dintchev, Ор. cit., р. 1 02.

14 А. Poulter, Nicopolis ad Istrит: ... , р. 43. 15 V. Dintchev, Ор. cit., 101-102. 16 Според досегашните проучвания възникването на укрепе­

ното селище може да се отнесе към началния период на управле­

нието на Теодосий 11. Защитената му площ е около 1.1 ха. За ре­зултатите от първите години на разкопките тук виж : А. Poulter, "Gradishte" пеаr Dichiп: А New Late Roman Fortress 011 the Lower Danube- in G. v. Buelov/A. Milceva (ed.), Dcr Liтes ап dcr ипtеrеп Dопаи vоп Diokletiaп Ьis Hcraklios, Sofia, 1999, 207-227; В . Дин­

чев, Градището край с. Дичин, Великотърновско (Проучванията в

сектор F през 1997 и 1998 г. ) - Известия на Исторически му­

зей Велико Търново, XIV, 1999, 98-114. 17 Определянето на монетите бе извършено от британския

археолог и нумизмат Р. Guest, за което му благоднря. От съответ­ния пласт в сектор F през първите два сезона (тук проучванията започнаха през 1997 г.) са открити около 60 медни монети, но nо­вечето от тях са зле съхранени и не могат да се определят.

18 Р. Guest, The Roman and Byzaпtiпe Coiпs Excavated at Nicopolis ad Istrum and Gradishte, Bul.garia - Thc Nиmisтatic

Chroпiclc, 159, 1999, 44-49. В тази публикация монетите на Мар­циан са представени заедно с монетите на Теодосий 11. Данните конкретно за монетите на Марциан дължа на автора и на А.

Poulter. 19 Монетите от втората половина на V в . съставляват около

ЗО% от общия брой определени монети от пластовете на първия късноантичен период.

20 Виж: Т. Иванов, Градският площад на Ник.ополис ад Ист­рум според новите проучвания- Археология , XIX, 1977,-2. с. 27; И. Цьров, Проучвания в Никополис ад Иструм. Обект Перистил и фланкиращите го улици - Годишник на музеите от Северна България, XI, 1985, 37-38; Т. Иванов, Р. Иванов , Никополис ад Иструм, Т. 1, София, 1994, 40-41, 59-60, 97-98, 118, 123, 144. За новооткритите ранновизантийски останки в площта на агорнта

виж Р. Vladkova, Nicopolis ad Istrum - iп L. Slokoska/A. Poulter (ed.), The Bиlgariaп(British archaeologica/ programтe: The ancieпt city апd its territory. Ri!port оп the 1998 season, Nottingham, 2000, 4-5.

21 Т. Герасимов, Монети, намерени при разкопките на гр. Ни­копол на Росица (Nicopolis ad Istrum)- Известия на Българския археологически институт, XIII, 1939, с. 340. Няма точни дан­ни за обстоятелствата на намирането на тези монети. Вероятно част от тях са от колективна находка .

22 Виж пак там. При разкопките в началото на ХХ век, когато са открити тези монети, е била изчерпана значителна част от ранновизантийския пласт в площта на иреата на игорати (резул­

татите от тези разкопки не са обнародвани, но показателен за ма­

щаба на изкопната дейност е фактът, че за извозването на пръста е била съоръжена теснолинейка). Поради това при подновените

проучвания в площта на ареата не се открити, поне засеги, моне­

ти или други точно датирани находки от втората половина на V­VI в. (за монетите от новите проучвиния тук виж Р. Guest, Ор. cit., 40-43).

23 Т. Иванов, Р. Иванов, Цит. съч., 97-98, 123; Д. Владимиро­ва-Аладжова, Варварските нашествия в провинция Долна Мизия

през V век (по нумизматични данни) - Нумизматика и сфра­гистика, IV, 1995-97, с. 83, 87.

24 Освен опустошението през 40-те години ни V в. (виж по­горе бел. NN 2 и 4), Nicopolis ad Istrum изглежда е претърпял и едно по-ранно нападение към края на първата четвърт на съшото

столетие. Указание за подобна възможност е една колективна на­ходка на 127 медни монети от втората половина на IV и първата четвърт на V в., открита в очертанията на одеона. За тизи наход­ка виж: Цв. Дремсизова-Нелчинова, Театърът в Никополис ад

Иструм -Годишник на Националния иuститут за памстни­ците на културата, JV, 1987, с. 18; Т. Иванов, Р. Иванов, Цит.

съч., 117-118. Косвен аргумент за подобна възможност е фактът,

по-съществени ремонти и реконструкции по стара­

та фортификационна система като реакция на тези

нашествия25 • Сам по себе си този факт е сигурен по­казател за редуцирането на материалните възмож­

ности на градското население. След опустошението

през 40-те години на V в. старата градска крепост може би вече е в полуруинен вид. Във всеки случай

тя определено не е била в състояние да осигури на­

деждна защита срещу едно ново нападение, което за

зла участ не е закъсняло.

Проучванията на Градището край с. Дичин, от­

стоящо на около десетина километра в западна по­

сока, доказаха безспорно, че краят на първия му

късноантичен период е белязан от повсеместен мо­

щен пожар, причинен от вражеско нападение 26. С появата на същите нападатели следва да се обясни

и трезорирането на споменатата колективна наход­

ка от площта на трикорабната сграда северно от бу­

левтериона на Nicopolis ad lstrum. Както в тази на­ходка, така и сред монетите от първия късноантичен

период на Градището най-късните екземпляри са

на Лъв 1 (457-474)27 . Логично е да възникнат въпро­сите за по-точната датировка и за историко-етни­

ческата интерпретация на археологически засвиде­

телстваното нашествие.

От територията на провинция Moesia lnferior изобщо са известни няколко колективни находки, в

които най-късните монети са на Лъв 1. Относно при­чините за трезорирането им има две основни въз­

можности: късните хунски нашествия от 60-те годи­

ни на V в.; стълкновенията с остготите през втората половина на 70-те и през 80-те години на V в.28 Сред изследователите на Nicopolis ad lstrum и на Гради­щето край с. Дичин доминира нагласата, че стълк­

новенията с остготите са причината за укриването на

споменатата колективна находка от Nicopolis29 и за края на първия период на Градището30 • Внимател­

ният анализ на наличните данни обаче насочва към

по-ранна дата и към хунска идентификация на на­

шествието, регистрирано за територията на Nicopo­lis ad lstrum.

Сред монетите, открити в пластовете от първия период на Градището край с. Дичин, съотношение­

то между тези на Марциан ( 450-457) и тези на Лъв 1 (457-474) е около 2:Р1 . Приблизително същото е съ­отношението и на определените монети на двамата

императори в находката от Nicopolis ad lstrum - 12 бр. на Марциан и 7 бр. на Лъв 1 32 . Точни статисти­чески изводи от тези съотношения не могат да се

правят, но все пак те достатъчно ясно показват, че

обсъжданите нападения на Градището и Nicopolis ad lstrum са били преди края на управлението на Лъв 1.

Сред материалите, открити в пластовете от пър­вия период на Градището край с. Дичин, има фраг­

ментирана готска битова керамика33 • Това позволя­ва да се допусне, че населението на укрепеното се­

лище е било готско или поне, че сред неговото насе-

ление е имало и готи 34• Конфликтите между съпле­меници не са непознато явление през късната ан­

тичност, но драматичният край на първия период

на това селище е по-скоро указание за нападатели с

друг етнически произход35 . Конкретно свидетелство за нападението и за централноазиатския произход

на нападателите са триръбите железни върхове за

стрели, които открихме в северозападния сектор на

Градището36• От информацията в писмените извори може да

се допусне, че обсъжданите нападения на Градище­

то край с. Дичин и на Nicopolis ad lstrum са свърза­ни с нашествието на ордата на Денгезих, един от си­

новете на Атила. В края на 60-те години на V в., след като условията му за мирен договор с Империята не

че по същото време са пострадали и други центрове в територи­

ята на града - например укрепеното тържище Discoduratera. от­стоящо на около ЗО km в югозападна посока (обр. 1). Виж Т. Гера­симов, Паричният пазар в тържището Дискадуратера - Извес ­

тия на Окръжния исторически музей В. Търново, !У, 1968, с.

26, 35-37. За самите разкопки виж Б. Султов, Археологически проучвания в Дискадуратера от 1958 до 1961 година- Известия

на Окръжния истори•1ески музей В. Търново. Ill. 1966, 25-43. 25 Виж: Р. Иванов, Северната порта на Никопопие ад Иструм

- Военноисторически сборник, 57, 1988, 3, 99-1 08; Л. Русева­Слокоска, Цит. съч., 171 -181 ; А. Poulter, Nicopolis ad Jstrит: .. . , 85-102. Виж и цитираните там по-ранни nубликации. Най-значи­телното установено фортификационно мероприятие от първата

половина на У в. е прокаnаването на един нов ров пред южна кре­

постна стена . Виж А. Poulter, Nicopolis ad Jstrит : .. . , р . 33, 59-61. Може би този ров е бил прокопан след предполагаемото нападе­ние в края на първата четвърт на У в. (виж по-горе бел. N 24). За т. нар. протейхизма между южната крепостна стена и този ров

виж А. Poulter, Nicopolis ad Istrит: .. . , р. 33, 59-61. Аргументи сре­щу наличието на протейхизма тук виж при V. Dintchev, Ор. cit. , р. 100.

26 Виж по-горе бел. N 16. Показателни за драматичния край на първия период на укрепеното селище са останките от непогребан ин­

дивид, които открихме сред пласт с горели кирпи•Iени деструкции в

северозаnадния сектор. Виж В. Динчев, Цит. съч .. с. 1 04, 1 09, бел. N 29.

27 По-голямата част от монетите от пласта на първия пери­од на една сграда в северозападния сектор ни Градището веро­ятно също са от колективна находка. Виж В. Динчев, Цит. съч . , с.

103. 28 Д. Владимирова-Аладжова, Цит. съч . , с . 83, 85-90. 29 Т. Иванов, Р. Иванов, Цит. съч., 97-98, 127. 30 Р. Guest, Ор. cit., р. 47, поt. N 20, р. 48, поt. N 24; А. Poulter,

"Gradishte" пеаr Dichiп: ... , р. 213, 226. 31 Сред досега откритите и определени монети от първия къс­

ноантичен период в северозападния сектор на Градището, 5 бр. са на Марциан и 2 бр. са на Лъв 1. Монетите на Мирциан преоб­ладават в сравнение с тези на Лъв 1 и в останалите сектори на Градището. Виж Р. Guest, Ор. cit., 45-47. Виж по-горе бел. N 18.

32 Д. Владимирова-Аладжова, Цит. съч . , с . 87. 33 Сведението дължа на ст. н . с. Г. Кузманов, който обработва

битовата керамика, открита в изследвания от мен сектор.

34 Виж и А. Poulter, "Gradishte" пеаr Dichiп : ... , р. 226. 35 Виж по-горе бел. N 24. 36 В. Динчев, Цит. съч., с. 103. Един от споменитите железни

върхове за стрели намерихме в нарушен пласт с деструкции от

основната крепостна стена, но други два идентични върха отк­

рихме в пласт с опожарени деструкции от първия период на сгрн­

да, долепена до крепостното стълбище в този сектор. За произхо­

да и разпространението на този тип стрели виж например J. Coulston, Romaп archery equipmeпt- iп М . Bishop (ed.), The Pro­dиction and Distribиtion о./ Roтan Military Eqиipтent (BAR Iпter­пatioпal Series 275), Oxford, 1985, р. 264, 311-312, поt. 3, и цитира­ните там публикации.

47

били изпълнени, той нахлул през Дунав, най-веро­

ятно в пределите на провинция Moesia Inferior. Въп­реки че завършил злополучно за него (в 469 г. глава­та на Денгезих е изпратена в Constantinopolis), похо­дът му причинил значителни опустошения37 • Това всъщност е и последният по-значим акт на хунското

политическо присъствие в Подунавието.

След тежкото нападение животът в укрепеното

селище край с. Дичин е бил възобновен приблизи­

телно в предишния си вид, което предполага, че оце­

лялото му население се е завърнало или че е заето от

ново население със сходни жилищни традиции38 • Значителна част от оцелелите жители на Nicopolis ad Istrum обаче не са останали, а са предпочели друга алтернатива.

В една неотдавна обнародвана публикация ана­

лизирах данните за устройството, архитектурата и

хронологията на ранновизантийския град върху

хълма Царевец при днешното Велико Търново. Там

изложих нови и, смея да твърдя, окончателни аргу­

менти за неговото име (Zikideva), а също и за тезата, че с появата си той измества и наследява Nicopolis ad Istrum като най-значим център, включително ка­то епископско седалище, в старата градска терито­

рия (обр. 1 )39 •

Появата на ранновизантийския град върху хъл­

ма Царевец съвпада приблизително по време с изг­

раждането на ранновизантийския Nicopolis - в края

на У иfили началото на YI в.40 Градът върху Царевец обаче не възниква на празно място. Негов предшес­твеник е едно неукрепено селище - сателит на по­

ранна крепост върху съседно възвишение41 • От тях очевидно е наследено и името Zikideva. От въпрос­ното селище върху Царевец са изследвани съхране-

37 Виж: V. Velkov, Citics iп Thrace апd Dacia iп Late Aпtiqиity (Stиdies апd Materials ), Amsterdam, 1977, 42-43; Н. Митева, Хуни­те и късноантичната цивилизация в тракийските земи - Векове, 1 О, 1981, 5, с . 59; цитираните там извори и nо-ранни изследвания.

Изглежда, че малко nо-рнно, nрез зимата на 466-467 г., другн хун­ска груnи преминала Дунав и стигнала до Serdica, където била разбита (виж пак там). Крайният И пункт предполага маршрут западно от Moesia Iпferior и територията на Nicopolis ad Istrum. В изворите няма точни данни за движението на Денгезих, но е из­вестно, че срещу него е действал началника на войските на диоце­

за Thracia. Знае се също, че преди конфликта с Империята Денге­зих е воювал с остготите в Pannonia (виж nак там). Тези сведения предполагат нахлуването на Денгезих да е извършено в предели­те на провинция Moesia Iпferior. От данните за колективните мо­нетни находки би могло да се допусне, че нахлуването е извърше­

но в участъка на Sexaginta Prista и че преди територията на Nicopolis ad Istrum сериозно потърпевша е била днешната Шумен­ска област, т. е . централната южна част на провинцията. Виж Д. Владимирова-Аладжова , Цит. съч., с. 83, 85-90. Предвид етни­ческия аспект в характеристиката на ннпадението на укрепеното

селище край с. Дичин, интерес предизвиква съобщението нн Priscl\s, че преди окончателното поражение на Денгезих между nредвожданите от него хуни и съюзните му готи избухнали кърва­ви междуособици (по ГИБИ, I, 1954, 125-129).

38 Възобновявнието на животн, за което става въпрос, беле­жи начнлото на втория, предпоследния период в развитието на

укрепеното селище, чиято хронология се вмества между крня нн

V и средата ш1 VI в. Виж В. Динчев, Цит. съч., с . 1 06.

48

ните части на една еднокорабна църква и на някол­

ко жилищни постройки, датиращи от втората поло­

вина на IY в.42 Съдбата на селището през първата половина и в началото на втората половина на У в.

39 V. Dintchev, ZIKIDEVA - ап Example of Early Byzaпtine Ur­banism in the Balkans - Archaeologia Bиlgarica , l, 1997, 3, 54-77. Сходна, по-подробна и допълнена с най-нова информация студия на български език е nриета за печат в Разкопки и проучвания. Виж и V. Dintchev, Classification of the Late Antique Cities in the Dioceses ofThracia and Dacia- Archaeologia Bиlgarica, Ill, 1999, 3, р. 50.

40 Някои изследователи, позовавайки се най-общо върху на­личието на късноримски културен nласт, допускат, че укрепяване­

то на Царевец е започнало към средата или през втората полови­

на на IV в . : В. Вълов, Археологически разкопки и проучвания

на крепостните стени на хълма Царевец. /966-1969 г. (Царев­град Търнов. Т. 5), София, 1992, с. 183; Й. Алексиев, Ранновизан­тийският град във Велико Търново, in В. Тъnкова-Заимова и др.

(ed.), Историко-археологически изследвания в памет на проф. д-р Станчо Ваклинов, В. Търново, 1994, с. 24. Първият обаче сам изтъква , че обстоятелствата на откриване на монетите от IV в. не позволяват те "да бъдат използвани като конкретно дати­ращ една или друга сграда ... материал" (В. Вълов, Цит. съч. , с. 183). Вторият изхожда от факта, че под хоросановите бъркала за заnадната креnостна стена са открити "фрагменти от лнкова ке­рамика, която се отнася към IV в." (Й. Алексиев, Цит. съч., с. 24). Производствената дата на тази керамика обаче се явява само terminus post quem и не може да прецизира датата на изграждане­то на креnостната стена. Структурнатн харнктеристика на късно­

римското селище определено не съотвества на мнщабното фор­тификационно строителство върху ЦаревеЦ. Точно датираните находки от крепостните кули са монети от VI и VII в. (В. Вълов, Цит. съч., с . 20, 61-62). Най-ранните точно датираиии находки от изследваните комплекси и постройки във ранновизантийския

град са монети на имnератор Анастасий I и на fОстин 1. Виж : Н. Ангелов, Спасителни разкоnки на Царевец nрез 1961 г. - Архео­

логия, 4, 1962, N 4, с. 25, 29; Същият, Културните nластове nреди изграждането на двореца, in К. Миятев и др. (ed.), Дворецът 11а

българските царе през Втората българска държава (Царев­град Търнов, Т. 1 ), София, 1973, с. 276, 332.

41 Става въnрос за хълма Момина крепост (или Девин град). За креnостта в западния му дял и за фортификационния комnлекс

в централния му дял виж Е. Дерменджиев, Ранновизантийската креnост на хълма Девинград при Велико Търново (Фортификация, водоснабдяване, жилищно строителство, nлннировка и датиров­

ка) - Известия на Историческия музей В. Търново, 13, 1998, 178-184, 187-I 88, и цитираните там nо-ранни nубликации. Необ­ходимо е да се изтъкне, че за разлика от креnостта на Царевец, nри фортификационни съоръжения на Момина креnост (М. кр.) има два късноантични строителни nериода . При укреnителна­

та система върху западния дял на М. кр. те се регистрират без­сnорно с nреустройството наnример на кръглата кула до юго­

източната И порта в 5-ъгълна кулн . Два късноантични строи­телни nериода има и при сnоменатия комnлекс в централната

част на хълма , като квадровият градеж от по-късния му nери­

од е идентичен с градежа на главната ранновизантийска креnос­

тна nорта върху Царевец. Н<1чалната дата и nървоначалните функции н<1 крепостта върху М. кр. засега не са сигурни. Сnо­ред едно кратко съобщение за откритите тук монети (V. Velkov, Ор. cit., р. 188) може да се предположи , че изграждането И е още през IV в. Вероятно поради възможността за доставяне на

вода чрез водопровод (от извор на около 1 км в източна посока) М. кр. е била предnочетена nред Царевец при късноримското фортифи­кационно строителство в района.

42 Н. Ангелов, Културните nластове nреди изграждането на двореца, 272-273, 332, 333, 335; Същият, Антично и ранновизан­тийско селище, in П. Петров (ed.), История на Велико Търиово, Т. I, София, 1986, с. 41 . Относно етническата характеристика на населението на това селище виж V. Diпtchev, О11 the Ethпo-cultllr<l l Features of the Village Population оп the Present Bulgarian Territory iп the 4'h Ceпtury AD- Archaeologia Bиlgarica, ll, 1998, 2, р. 75, и цитираните там публик<~ции.

не е ясна43 • Има обща информация, че при разкоп­ките на Царевец са открити монети от това време44 , но конкретните данни в обнародваните публикации

и съобщения са отново за монети на Лъв 1 - напри­

мер от южната периферия на хълма 45 • В резюмето на еди.н от отчетите се споменава, че в югозападната

част на хълма (сектор 27) е извършено "терасиране на терена през У в., по времето на Лъв 1". Тук са раз­крити овъглени дървени останки на "съоръжения от

същото време"46 • Сред точно датираните находки, откритите при проучванията в западното подножие

на Царевец, най-ранната такава от У в. е също мо­

нета на Лъв 147 •

Мисля, че установеното нападение на Nicocpolis ad lstrum в края на 60-те години на У в. и данните за нарасналата интензивност на живота върху хълма

Царевец по времето на Лъв 1 са в определена при­чинно-следствена връзка. Поредното опустошение

на Nicopolis ad lstrum е стимулирало процеса на из­селване на неговото население към по-безопасни

места, а споменатият хълм, отстоящ на около 17 km в южна посока, е идеалният пример за естествено

защитено местоположение.

Събитията около налагането на политическата

доминация на остготите по Долния Дунав и особено

в провинция Moesia lnferior през 70-те и 80-те години на У в.48 са поддържали изселническия процес в Nicocpolis ad lstrum, респективно - притокът на на­

селение към Zikideva. Именно демографският ръст е предпоставката за мащабното строителство върху

Царевец и за превръщането на Zikideva в истински град и в най-значим център в областта на горното и

средното течение на р. Янтра след изтеглянето на ос­

тготите в 488 г. Вероятно в края на У в. и епископът на областта вече е резидирал в Zikideva, въпреки че все още се е титулувал като "епископът на

Nicopolis" 49 • След изтеглянето на остготите към

Италия е станало възможно и изграждането на но­

вия Nicopolis50 • Редуцираният потенциал (отразен в големината на защитената площ, във вида и броя на

представителните обществени и частни постройки

и т. н.) на ранновизантийския наследник на римския

municipium обаче не му отрежда безспорно място сред действителните синхронни градски центрове51 .

43 Функциониращата по това време крепост върху съседното възвишение М. кр. е била притегателният център за населението

в района. В западното подножие именно на М. кр. са изследвани останки от солидни постройки, датирани с монети от IV и V в. Тук е разкрита и късноантична пеш за керамика. Виж : К. Дочев , Мо­нетни находки от хълма Момина крепост във Велико Търново -Известия 11а Историческия музей В. Тър11ово, 9, 1994, 125-126; М. Робов, Керамична пещ в западното подножие на хълма Мо­

мина крепост във Велико Търново- Известия 11а Историческия музей В. Тър11ово, 12, 1997, 139-140; Е. Дерменджиев, Цит. съч. ,

с. 189. 44 Д. Владимирова-Аладжова, Мо11ети и мо11ет11а цирку­

лация в прови11ция Дол11а Мизия (395-491 г.), (Автореферат на дисертация), София, 1987, с . 12.

45 В. Вълов, Цит. съч., с. 183. 46 Л. Квинто, Разкопки на обект XXVII, iп Археологически

открития и разкопки през 1979 г., София, 1980, с . 186. 47 А. Попов, Търновската "Велика лавра", iп Царствуващи­

ят град Тър11ов, София, 1985, с. 131. 48 За пребиваването и политическата доминация на остготи­

те по Долния Дунав виж J. Prostko-Prostynski, Theodoric the Great iп Novae: some remarks оп the chroпology of eveпts - iп А. Bierпacki/ Р. Pawlak (ed.), Late Rотап апd Early Byzaпtiпe Cities оп the Lower DапиЬе .froт the 4th to the 6th Сепtиrу A.D., Poznaп, 1997, 21-30, цитираните там извори и по-ранни изследвания.

49 V. Dintchev, ZIKIDEVA - ап Example of ... , р. 69. 50 Предвид презумпцията за последователност в строителст­

вото на двата близки центъра или поне на техните крепости пора­

ди ограничените ресурси на общата им територия, би могло да се предположи, че по-късно е започнало строителството на ранно­

византийския Nicopolis (примерно към края на управлението на Анастасий 1 или в началото на управлението на Юстин 1). Наред с логиката за предимството на по-значителния център, какъвто

безспорно е новият град Zikideva, в подкрепа на подобна хипоте­за са и някои конкретни данни от проучванията в ранновизан­

тийския Nicopolis. Виж по-горе бел. NN 1 О и 11 . 51 V. Dintchev, Classificatioп of the Late Aпtique Cities ... , р. 49, 57.

ABOUT ТНЕ HISTORY OF NICOPOLIS AD ISTRUM AND IТS TERRIТORY IN ТНЕ SECOND HALF OF ТНЕ STH CENTURY

Ventzislav Dintchev

Summary

The analysis of the results from the British excava­tion at Nicopolis ad lstrum leads to the conclusion that the Early Byzantine descendant of the old city emerged in the late 5th andfor the early 6th century. This conculusion is supported also Ьу the comparison of the numismatic finds coming from the Early Byzantine Nicopolis and the fortified settlement Gradishte near the village of Dichin, situated са. 1 О km westwards (fig. 1) and functioned in the second half of the 5the century.

About the mid-5th centurythe puЬ!ic architecture of

the antique Nicopolis ad lstrum stopped functioning al­ready, and its fortress was рrоЬаЬ!у in ruins. However the life did not stopped there. The latest pieces of а colleccive find of cooper coins discovered in the centeг of the city are issues of emperor Leo 1 (457-474).

The excavation at the Gradishte locality near Dichin revealed that the first period of the site ended а Ьig fire, caused Ьу an enemy invasion. The latest yielded Ьу the corresponding layer belong also to emperor Leo 1.

According to the prevailing opinion, the conflicts with

49

the Ostrogoths about and after the mid-70's of the 5th century caused the burying of the mentioned find in Nicopolis ad lstrum and the end of the first period of the Gradishte. The ratio of the coins in both cases however suggests an earlier date. Attention should Ье given to the evidence of Gothic presence (Gothic pottery) among the inhaЬitants of the Gradishte and of the Asiatic origin of ist invades (three-edged iron arrow points). The discussed events were рrоЬаЬ!у related to the last important act of the Huns' presence on the Danube: the invasion of Dengezih's horde at the late 60's of the 5th century.

After the invasion the life in the modest fortified settlement near Dichin began again and it was not muth

Fig. 1

о 10

50

different from the life before. А consideraЬ!e part of the survivals from Nicopolis ad Istrum preferred however moving to safer places and especially to the hills aling Yantra river in the modern town Veliko Turnovo, where have located the settlement Zikideva (fig. 1 ).

The concentration of the population are the basis for large-scale construction on Tzarevetz hill and turned Zikideva onto the most important urban centre on the territort of the old Nicopolis ad lstrum after the leaving of the Ostrogoths in 488. РrоЬаЬ!у at the end of the 5th century the Ьishop of the area was already residing in Zikideva though he was still called "the Ьishop of Nicopolis".

N

1

50 км