TERRA SIGILLATA FROM ARCHAEOLOGICAL RESEARCH AT SEXSAGINTA PRISTA (Terra sigillata от археологически проучвания в Сексагинта Приста) - Известия

ИЗВЕС ТИЯ• книга XV •

SEXAGINTA PRISTA ET VICINIA

PROCEEDINGS

• book XV •

dEdICATEd To XXII LImES (RomAN FRoNTIERS) CoNGRESS

RouSSE, SEPTEmbER 2012

2012

198

TERRA SIGIllATA ОТ АРхЕОлОГИчЕСКИ

ПРОучВАНИЯ В СЕКСАГИНТА ПРИСТА

Мария Камишева (РИМ-Стара Загора)

Сексагинта Приста (дн. гр. Русе) възник-ва по време на управлението на император Веспасиан, като част от укрепителната сис-тема по северната дунавска граница на рим-ската провинция Мизия. Първите данни за укреплението идват от записките на антич-ния географ Клавдий Птоломей, който спо-менава за неговото съществуване.

Крепостта е локализирана в края на ХІХ век от Феликс Каниц на основа на разстоя-нията между крепостите, отбелязани в рим-ските маршрутни карти. Първите археологи-чески изследвания са направени от братята Шкорпил в началото на ХХ век, които правят описание и публикуват някои находки. След-ващите проучвания са в периода 1976-1978 г. и �005-�006 г. (Станчев �003: 56-6�), както и в последните няколко години (Върбанов �008: 149-187; Върбанов, Драгоев �009: 430-43�).

При археологическите проучвания са открити сравнително малко фрагменти ке-рамика от типа terra sigillata.1 Техният брой е едва 16, като 5 принадлежат на един съд. Два от фрагментите (обр. 1 и �) са влезли в науч-но обръщение и поради тази причина няма да се спираме подробно на тях (Dimitrova-Milceva �000: T. 13, �07; T. �1, 3�6).

Керамичните фрагменти се отнасят към два типа според класификацията на Драген-дорф – Drag. �9 и Drag. 37, като по-голяма част са паниците от втория тип. Преоблада-

1 Използвам възможността да благодаря на Върбин Върбанов (РИМ-Русе) за предоставените мате-риали, както и на Мариана Гинзарова (РИМ-Стара За-гора) за изработването на илюстративния материал.

TERRA SIGIllATA fROM ThE

ARChAEOlOGICAl RESEARCh

AT SEXSAGINTA PRISTA

Mariya Kamisheva

The article examines 16 fragments of pottery from the terra sigillata type. They belong to two types – Drag. �9 and Drag. 37.

The larger portion of them belongs to the production of the workshops in Southern Gaul and more specifically to La Graufesenque. The produc-tion centers in Middle Gaul – Lezoux, in the Rhine valley – Rheinzabern and Western-dorf, from Pfaffenhofen and Viminacium-Margum.

Of certain interest is the seal OF SARRI (OF SARRA?) at the bottom of the bowl Drag. 37, as well as the fragments with images of heads of Pan, whose research should con-tinue.

After the conducted analysis it was settled that the distribution of the terra sigil-lata at Sexsaginta Prista from the western provinces of the empire begins at the end of the 1st century and can be fol-lowed up to the middle of the 3rd century. The small number of discovered fragments of the terra sigillata type should be

199

ват съдовете, произведени в южногалските ателиета. С два фрагмента е представена керамиката от Райнцаберн, а с по един от Централна Галия, Пфафенхофен и ателиета-та във Виминациум-Маргум.

При два от съдовете (обр. 3 и 4) не бе намерен паралел и за момента те не могат да се причислят към точно определен про-изводствен център. Единият представлява дъно на купа (вероятно тип Drag. 37), върху вътрешната страна на което е нанесен печат – OF SARRI (OF SARRA?) (обр. 3). Възможно е SARRI да представлява разновидност на име-то SARRUS или SARRIUS. Разгънатото четена на печата е „официна на Сарус (или Сариус)”. Такъв печат, но върху мортарий, е открит в римския военен лагер Mumrills (Шотландия). Изследователите го отнасят към 140-170 г. (Steer 1960-61: 111-11�, fig. 93). Подобен пе-чат е открит и при проучванията на Gardun (Далмация). В този случай той е причислен към северноиталийската керамика, и по точно към производството на Луций Сарий (Šimić-Kanaet �003: 456, Kat. No. 3).

От другият съд са открити няколко фраг-мента от стени и дъно(обр. 4 a-d), без части от устието, вероятно от купа тип Drag. 37 (об. 5).� Релефът представлява последова-телно редуващи се глава на Пан върху съд (?) и стилизирани растителни орнаменти. От яйцевидния орнамент се спускат зигзагооб-разни линии, които завършват с четирилист-на детелина. Подобна схема е регистрирана върху паница от Vindonissa (Швейцария) (Oswald, Pryce 19�0: 13�, Pl. XXV�). Подобни са и публикуваните от Р. Кнор, където главите се определят като маски и се прави предпо-ложението, че съдовете са производство на южногалското ателие на Дарибитус (Knorr 1919: 44, Taf. 30 B, 31 D, 90 B). Имайки пред-

� Възможно е съдът да принадлежи на тип Drag. 30, но заради наклона на стените и поради мал-кото информация за съда бе решено възстановката да бъде направена като форма Drag. 37.

explained not with weak trad-ing contacts, but rather with insufficient research.

�00

вид контекста на намиране на фрагментите, датировката на съда вероятно трябва да се отнесе към края на І – средата на ІІ в. (Върбанов �010: 178, 184).

Сред останалите фрагменти най-голям дял има керамиката от ателие-тата на Южна Галия и по-специално на Ла Грофезанк. Най-добре запазен е фрагмент от купа тип Drag. �9 (обр. 6). Украсена е с фриз от последователно редуващи се полета от „стрелички” и мъжка фигура в ход наляво. Полетата са разделени от вертикални двойки зигзагообразни линии. Тази организация на украсата се появява в южногалските ателиета от средата на I в. (Oswald, Pryce 1966: 91-9�). Поради по-небрежната изработка и материалите с които е открит, коментираният фрагмент би трябвало да се отнесе към периода края на I – началото на II век. Вторият фрагмент представлява част от долната страна на купа (вероятно тип Drag. 37), украсена с фриз от стилизирани листа (обр. 7). Над тях се развива храст, от който е запазена само долната част. Той е част от композиция с животни и дървета и е възможно съдът да е произ-водство на GERMANUS или MERCATO, като датировката му отново е в грани-ците края на I – началото на II век (Dimitrova-Milceva 1987: 114, Taf. IX84; Bjelajac 1990: 14-15, T. �11). Към описаните по горе фрагменти от производството на Ла Грофезанк, трябва да причислим и публикувания от Ал. Милчева от купа Drag. 30 (обр. 1) (Dimitrova-Milceva �000: T. 13, �07), който е датиран в същия период.

От ателиетата на Средна Галия е открит само един фрагмент, който при-надлежи към производството най-продуктивния керамичен център – Лезу. Представлява долната част на купа Drag. 37, като в редуващи се метопи са из-образени стилизирани растителни орнаменти и делфин наляво(обр. 8). Под тях е оформена редица от малки перли. По аналогии фрагментът трябва да се отнесе към третия период в производството на Лезу – втората половина на II век. Подобен фрагмент е открит във Виминациум, където за производи-тел е посочен IUSTUS (Bjelajac 1990: �5, T. 666).

Около средата на II век нараства интереса към керамиката, произвеж-дана от ателиетата по Рейн и най-вече на това в Райнцаберн. Такава кера-мика е открита в почти всички селища в българска територия по течението на Дунав (Димитрова-Милчева 1996: 15, обр. 13). Сред коментираната тук са открити два фрагмента, принадлежащи към производството на това ателие. Първият представлява част от тялото на купа Drag. 37 със запазени елементи от яйцевидния орнамент и украсата на стените (обр. 9). Изображенията са доста неясни. Украсата се състои от медальони, оформени със зигзаговидни врязани линии. След него следва мъжка(?) фигура, държаща пред гърдите си неясен предмет. Между тях разделителят е представен с коси врязани ли-нии, завършващ с птица или стилизиран растителен орнамент. Възможно е човешката фигура да се интерпретира като сатир (Ivanišević, Nikolić-Đorđević 1997: 8�, Sl. 135�). Датировката му се отнася към последната четвърт на II век. Следващият представител на ателиетата е малък фрагмент от стена на съд, украсен с геометрични орнаменти и S-ове (обр. 10). Трудно е да се определи към каква форма принадлежи. Подобна украса е представена от Людовичи

�01

(Ludowici, Ricken 1948: Т. 1161). Имайки предвид контекста на намирането му, вероятно той трябва да се датира около края на II – началото на III век.

Към представените фрагменти от рейнските работилници трябва да до-бавим и вече публикувания от Ал. Милчева, от ателиетата във Вестерндорф, производство на HELENIUS (обр. �) (Dimitrova-Milceva �000: T. �1, 3�6), дати-ран най-общо по времето на Северите.

Единственият фрагмент от ателиетата на Пфафенхофен изобразява Ве-нера в медальон (обр. 11). Запазена е и много малка част от яйцевидния ор-намент и една розета. Представлява част от купа Drag. 37. Почти идентична схема е открита във Виминациум с производител HELENIUS и датировка на-чалото на III век (Bjelajac 1990: 107, T. 50534).

Последният фрагмент, от коментираните тук, е с голяма дебелина и по всяка вероятност трябва да се отнесе към производството на работилниците Виминациум-Маргум в Горна Мизия (обр. 1�). Появата на произведени там съдове е твърде спорадична в българските градове по Дунав, вероятно по-ради бързо развиващото се местно производство през III век (Bjelajac 1990: T. 89; Димитрова –Милчева 1995: 3�). Фрагментът е от купа Drag. 37 и представя част от украса под яйцевидния орнамент – висящи розети. Такова оформяне на горната част на съда е класифицирана като А41 при мотивите от работил-ниците във Вимунациум-Маргум (Bjelajac 1990: 144, Т. 67, T. 8636).

От направеният преглед на керамичните фрагменти от типа terra sigillata, могат да се направят няколко заключения:

1. Разпространението на terra sigillata в Sexaginta Prista от западните про-винции на империята започва от края на І век и се проследява до средата на ІІІ век.

�. Най-голям е делът на керамиката от ателиетата на Южна Галия и по-точно на Ла Грофезанк.

3. Малкия брой на откритите фрагменти от типа terra sigillata би трябвало да се обясни не със слаби търговски контакти, а по-скоро с недостатъчно проучване.

�0�

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Върбанов 2008. В. Върбанов. Тракийски ямен комплекс при Русе (проучвания през �007 г.). – Известия на Регионален исторически музей – Русе, ХІІ, �008, 149-187.Върбанов, Драгоев 2009. В. Върбанов, Д. Драгоев. Спасителни археологически разкопки на територията на римския касател Сексагинта Приста в Русе. – Археологически открития и раз-копки за �008 г., �009, 430-43�. Върбанов 2011. В. Върбанов. Спасителни археологически разкопки на територията на рим-ския кастел Сексагинта Приста в Русе през �009 г. – Известия на Регионален исторически му-зей – Русе, ХІV, �011, 158-�39.Димитрова-Милчева 1995. Ал. Димитрова-Милчева. Римски художествени импорти в Нове. – Епохи, III, 1995, �, 47-60.Димитрова-Милчева 1996. Ал. Димитрова-Милчева. Търговски връзки на провинция Ми-зия през ранноимператорската епоха в светлината на импортната керамика. – Археология, XXXVIII, 1996, 1, 11-18.Станчев 2003. Д. Станчев. Сексагинта Приста. – В: Римски и ранновизантийски селища в Бъл-гария, т. II, �003, 56-6�.Bjelajac 1990. L. Bjelajac. Terra Sigillata u Gornjoj Meziji. Import i radionice Viminacium-Margum., Beorgar, 1990.Dimitrova-Milceva 2000. Al. Dimitrova-Milceva. Terra Sigillata und dünnwandige Keramik aus Moesia Inferior (Nordbulgarien), Sofia, �000.Ivanišević, Nikolić-Đorđević 1997. V. Ivanišević, S. Nikolić-Đorđević. Novi tragovi antičkih fortifikacija u Singidunumu-lokalitet Knez Mihailova 30. – SINGIDUNUM 1, Beograd, 1997, 65-148.Knorr 1919. R. Knorr. Töpfer und Fabriken verzierter Terra-Sigillata des ersten Jahrhunderts., Stutgart, 1919.ludowici, Ricken 1948. W. Ludowici, H. Ricken. Die Bilderschüsseln der römischen Töpfer von Rheinzabern, Katalog VI, Speyer, 1948.Oswald, Pryce 1920. F. Oswald, D. Pryce. An introduction of the study of terra sigillata. Treated from a chronological standpoint., London, 19�0.Oswald, Pryce 1966. F. Oswald, D. Pryce. Terra sigillata., London (reprint), 1966.Šimić-Kanaet 2003. Z. Šimić-Kanaet. Lončarski pečati na rimskoj keramici s Garduna. – Opvsc. archaeol., �7, �003, 455-46�.Steer 1960-61. K. Steer. Excavations at Mumrills roman fort, 1958-1960. – In: PSAS, 94, 1960-61, 86-130.

СЪКРАЩЕНИЯ

PSAS – Proceedings of the Society of Antiquaries of ScotlandOpvsc. Archaeol. – Opvscvla Archaeologica

КАТАЛОГ

1. Drag. 37. Дъно с печат OF SARRI (OF SARRA?). Глина – керемиденочер-вен цвят, много добре изпечена. Лак – червенокафяв, плътен, с блясък.

Русенска селищна могила, 1948-1953, в контекст на постройка от рим-ския период.

Средата на ІІ век.Обр. 3.

�03

�. Drag. 37(?). Стени и дъно. Глина – бледорозов цвят, много добре изпе-чена. Лак – кафяв, плътен с блясък.

Sexsaginta Prista, �005, в контекст на храм на Аполон.Края на І – средата на ІІ век.Обр. 4a-d, 5.3. Drag. 29. Устие и стена. Глина – керемиденочервен цвят, много добре

изпечена. Лак – червенокафяв, с блясък.Sexsaginta Prista, 1976-1978, неясна стратиграфия.Ла Грофезанк – средата на І век.Обр. 6.4. Drag. 37. Стена. Глина – керемиденочервен цвят, много добре изпече-

на. Лак – червенокафяв, плътен, с блясък.Sexsaginta Prista, 1976-1978, неясна стратиграфия.Ла Грофезанк – края на І век – началото на ІІ век.Обр. 7.5. Drag. 37. Стена. Глина – розов цвят, много добре изпечена. Лак – чер-

венокафяв, плътен, с блясък.Sexsaginta Prista, 1977, Кв. IV8, дълб. 1,80, Инв. No. 79, сграда от втората

половина на II – първата половина на ІІІ век.Лезу – втората половина на ІІ век.Обр. 8.6. Drag. 37. Стена. Глина – оранжев цвят, много добре изпечена. Лак –

червенокафяв, плътен, с блясък.Sexsaginta Prista, �005, кв. ІІ1, в контекст на храм на Аполон.Райнцаберн – последна четвърт на ІІ век.Обр. 9.7. Стена. Глина – керемиденочервен цвят, много добре изпечена. Лак

– червенокафяв, плътен, с блясък.Sexsaginta Prista, 1976-1978, неясна стратиграфия.Райнцаберн – края на ІІ век – началото на ІІІ век.Обр. 10.8. Drag. 37. Стена. Глина – оранжев цвят, много добре изпечена. Лак –

оранжевочервен, с блясък.Sexsaginta Prista, 1976-1978, неясна стратиграфия.Пфафенхофен – началото на ІІІ век.Обр. 11.9. Drag. 37. Стена. Глина – оранжев цвят. Лак – оранжевочервен, с бля-

сък.Sexsaginta Prista, �005, в контекст около на храм на Аполон.Виминациум-Маргум – началото на ІІІ век.Обр. 12.

�04

�05

�06

�07

�08