stopanska logistika

Тема 1 СЪЩНОСТ И СПЕЦИФИЧНИ ЧЕРТИ НА ЛОГИСТИКАТА  1. СЪВРЕМЕННОТО РАЗБИРАНЕ ЗА ЛОГИСТИКАТА

съвременно направление на научното знание и широко разпространена практика в страните с развити пазарни икономики. Значението на този термин има своя конкретен израз в стопанската, нестопанската и военната област. в св. литература се утвърждава разбирането за логистиката в стопанската сфера като за:

а) важна функционална област на фирменото управление, разходите за която се движат, в зависимост от отрасловите и технологични особености, от 8 до 22% от стойностния обем на продажбите в развитите страни; б) модерен подход за интегрирано управление и съответно стратегически инструмент за формиране на конкурентни предимства на фирмите с помощта на използването на съвременни информационни и комуникационни системи и технологии;

в) сфера на бизнес, специализирана в оказване на логистични услуги на производствени и търговски фирми, която се развива твърде интензивно;

г) област на изследвания, засягаща фирмения и междуфирмен мениджмънт, и неговото инфраструктурно осигуряване в национален, регионален и глобален аспект;

д) съвременна учебна дисциплина, чийто предмет е управлението на материалните ресурси на фирмата, която е широко застъпена в университетите на развитите страни, главно в учебните планове на специалностите „мениджмънт”, ”търговия”, „маркетинг”.

Направени международни изследвания сочат, че между 20 и 25% от трудоспособното население в индустриално развитите страни е заето с изпълнението на логистични дейности, а разходите за тях представляват около една четвърт от брутния им вътрешен продукт. Интересът към това научно знание и бизнес практика все повече нараства, за което свидетелстват създадените многобройни национални и международни сдружения в областта на логистиката, големият обем провеждани научни конференции в света и издавана специализирана, и периодична литература, широко разпространеното изучаване на логистиката в университетите и в създадените програми, реализирани във вид на курсове за повишаване на квалификацията в тази област. Нарастващата роля на логистика в стопанската сфера понастоящем е тясно свързана с динамичните промени в пазарната среда. Постоянно засилващата се конкуренция на вече глобализирания пазар принуждава фирмите да търсят реализация на възможности във всички функционални области на управлението за открояване на произведения от тях продукт (изделие и/или услуга) спрямо този на конкурентите и за постигане равнища на общите разходи, които да им осигурят предимства по отношение на цените. Тези възможности могат да се осъществят както в процеса на производство, така и на дистрибуцията. В по-голяма степен те могат да се реализират при прилагането на съвременния подход за интегрирано управление на логистичните дейности (на фирмено и междуфирмено равнище), особено в условията на очертаващото се ново разделение на труда, при което нараства броя на малките и средни предприятия, технологически обвързани в един процес. Световната бизнес практика познава възможностите на съвременната логистика за конкурентоспособното развитие на фирмите Поради това нейният инструментариум намира в управлението на фирмите все по-широко приложение и интересът към това знание нараства.

Логистиката е съвременно направление на научното знание и широко разпространена стопанска практика. Тя е важна област в дейността на всяка индустриална и търговска компания в развитите страни. Разходите за логистика в стопанската сфера в тези страни представляват между 20 и 30% от техния БВП. Само в САЩ през 2001 г. те са в размер на един трилион долара. Логистиката се свързва със създаването и развитието на комплекса от знания за управленски умения и решения в областта на оптималното протичане на материалните потоци и съпровождащата ги информация през всички фази до крайните клиенти, от гледна точка на удовлетворяване на повишените им изисквания към качеството на обслужване по отношение на условията на доставки и реализиране на целите на участващите фирми.

 2. ПРОИЗХОД И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТЕРМИНА „ЛОГИСТИКА” В специализираната литература за произхода на термина „логистика” се изразяватразлични становища. Една част от авторите смятат, че той произлиза от гръцкия езиков корен

„логос”, с който са свързани думи като „мисля”, „понятие”, „разсъждение”, „сметка”. Друга част от авторите предполагат, че неговият произход е от френски език, свързвайки го с думите „loger”

1

(обитавам, настанявам се”), „logis” (квартира, убежище) и от италиански език – думата „loggia”, която е близка до понятия като склад и складиране. Преобладаващата част от изследователите обаче свързват смисъла на този термин със значението на гръцката дума логистика, което изразява „изкуството да се разсъждава, правят сметки, изчислява”. Редица литературни източници посочват, че думата „логистика” отдавна е била използвана, като в нея се е влагал различен смисъл. В Древна Гърция с тази дума се е изразявало изкуството да се разсъждава, а в Римската империя – правилата за разпределение на продоволствията. По времето на Византийската епоха император Лъв VІ (866-912) употребява термина „логистика” в своите трудове за военните походи. С него той изразява изкуството да се осигурява войската при всеки боен поход с необходимите боеприпаси, техника, коне и продоволствия. За тази цел се е пресмятало пространство и време, тяхното отражение върху движението на войската и съпротивителната сила на противника, от което е зависело изграждането на мостове, укрепителни и други съоръжения. През ХVІІ век думата „логистика” е изразявала практическо смятане с числа, за разлика от математиката, която се е възприемала като теория. Впоследствие тя се използва в трудовете на известния немски математик Г. Лайбниц (1646-1716 г.) за означаване на понятието „математическа логика”, което е било възприето на конгреса по философия в Женева през 1904 г. През ХІХ век думата „логистика” се употребява в труда „Очерк за военното изкуство за решаване на военни задачи”(издадена през 1837 г.) на известния военен теоретик Антоан-Анри Жомини, служил като генерал във френската армия по времето на войните на Наполеон. С нея той изразява практическото изкуство за придвижване на войските, обхващащо както транспортирането, така и планирането на потребностите, снабдяването с необходимите боеприпаси и продоволствия, определянето на местата за разполагане на войските, строителството на пътища и мостове. Новото тук е, че се включват управленски аспекти в значението на термина „логистика” във военната област. В съвременните европейски езикови речници се срещат както заедно, така и поотделно двете значения (като математическа логика и като практическо изкуство за придвижване на войските) на термина „логистика” – на немски (logistik), на френски (logistique), на английски (logistics), на испански и италиански (logistica), на руски (логистика). В речника за чуждите думи в българския език (издание на БАН от 1982 г.) термина „логистика” се представя с неговото първо значение и се определя като едно от идеалистическите тълкувания на математиката, което я отъждествява с логиката. От средата на 70-те години на ХХ век в специализираната литература в света, а впоследствие и в справочната, започва да се влага и трето значение на термина „логистика”, отнасящо се за стопанската сфера, което е взаимствано от военното дело. Това е свързано с възникването и развитието на логистиката като научно направление в периода след Втората световна война, в резултат на динамичните промени в общите икономически, организационни и пазарни условия, прогреса в технологиите, особено информационните и комуникационните, и управленската наука. Идеите на Антоан-Анри Жомини най-напред се прилагат в практиката на военноморските сили на САЩ и дават съществен принос за развитието на теоретичните основи на военната логистика. По-мащабното им използване е през Втората световна война във връзка с участието на американските войски в бойните действия на територията на Европа. С прилагането на принципите и методите на логистиката се създава рационална организация на тяхното снабдяване и взаимодействие с доставчици на военна техника, боеприпаси и продоволствия. Постигането на оптимални решения в тази област става възможно благодарение на използването на математически методи и електронна изчислителна техника, развитието и прилагането на които впоследствие осигурява ефективно управление на логистични вериги и системи във въоръжените сили. В съвременните условия важната роля на логистиката за осъществяване на успешни бойни действия се проявява във войната „Пустинна буря” (1990-1991 г.) в Персийския залив, която специалистите наричат „логистична война”. Извършената тогава операция „Пустинен щит”, с помощта на изградената логистична система, осигурена със значителен обем ресурси (компютърно-информационни, комуникационни, човешки, транспортни, в т.ч. масивни „отворени въздушни складове” за зареждане на самолетите с гориво) е изиграла решаваща роля за успеха на бойните действия в тази война. След Втората световна война, с утвърждаването и развитието на научната област „изследване на операциите”и на електронно-изчислителната техника при обработването на информацията, значително се разширяват възможностите за вземане на оптимални решения при планиране на потребностите, сроковете, последователността и размера на доставките, месторазположението на складовете с техника,

2

боеприпаси и продоволствия на въоръжените сили, главно на САЩ. От началото на 50-те години на ХХ век възникват условия и потребности тези възможности да намерят реализация в стопанската сфера, в която постепенно започва да се въвежда терминът „логистика”. Впоследствие, в резултат на натрупания бизнес опит при управление на движението и съхранението на продуктите по пътя им от производителя до крайния потребител, и на развитието на методологията в тази област, логистиката се утвърждава като съвременно научно направление и стопанска практика, най-напред в САЩ, а след това и в другите индустриално развити страни. В този контекст същността на логистиката в съвременните условия се свързва със създаването и развитието на знанията за управленски умения и методологични решения в областта на оптималното протичане на материалните потоци и съпровождащата ги информация през всички фази на тяхното движение (снабдяване, производство, дистрибуция) до крайните клиенти от гледна точка на формиране на конкурентни предимства.

 3. ДЕФИНИЦИИ НА ЛОГИСТИКАТА През последните три десетилетия логистиката бележи динамично развитие, което се изразява в постепенното възприемане на интегриращата философия при управлението на потоците от продукти и информация от мястото на тяхното възникване до крайните клиенти. Целта е по този начин да се реализират предимства чрез открояващо се, в сравнение с конкурентите, качество на обслужване на клиентите и/или чрез намаляване на общите разходи по пътя на оптимизиране обема на използваните ресурси и подобряване качеството на управление. Като сравнително ново научно направление, което бързо се развива, логистиката е обект на продължителни дискусии, отнасящи се до нейното съдържание и съответно до понятийния й апарат. Броят на изследванията и на публикациите в тази област постоянно нараства и интересът към нея се засилва.

В литературата се срещат много и различни дефиниции на логистиката. Дискусиите по тях продължават и сега. Някои от даваните дефиниции са повлияни от историческия опит, свързан с използването й, други представят нейния широко приложим и общосистемен характер, като:

 „логистиката е управление на преместването и на материално-техническото осигуряване на въоръжените сили. Наред с тактиката, стратегията и разузнаването, логистиката е една от четирите важни елемента на военната наука.”;

„логистиката е начин на мислене, който дава добри резултати навсякъде, където комплексното разглеждане на следващите един след друг във времето процеси при извършването на определена дейност позволява нейното икономическо оптимизиране”;

„логистиката е научна дисциплина за управление на потоците в системите”. Други дефиниции се разглеждат като базови (общи), тъй като са в основата на определенията на

логистиката в различните области – стопанска, военна, нестопанска. Такава е дефиницията, дадената от Европейската асоциация по логистика:

„логистиката е осъществяване и управление на движението и разполагането на хора и/или стоки, както и поддържащите дейности, свързани с това движение и разполагане, в рамките на система, организирана за постигането на определени цели”.

Развитието на логистиката в стопанската област се проявява като еволюционен процес, който протича последователно и поетапно от началото на 50-те години на ХХ век под влияние на качествените изменения на средата, в която функционират фирмите на водещите индустриални страни и преди всичко на САЩ. До началото на 70- те години като синоним на логистиката се използва физическата дистрибуция. Дефиницията, която дава за нея Националният съвет по управление на физическата дистрибуция на САЩ през 1967 г. е:

„термин, използван в производството и търговията, за да се опише широкия обхват от дейности, свързани с ефикасното движение на продуктите от края на производствената линия до потребителя, а в някои случаи включва движението на суровини от източника на доставка до началото на производствената линия. Такива дейности са транспортиране на товари, складиране, обработка на материали, защитно опаковане, контрол на запасите, избор на разположение на предприятие или склад, обработка на поръчките, прогнозиране на пазара и обслужване на клиента”.

През 1976 г. Националният съвет по управление на физическата дистрибуция на САЩ дава по-широко обхватна дефиниция на логистиката, с присъствие в нея на отделни интеграционни аспекти:

„интегриране на две или повече дейности с цел планиране, осъществяване и контролиране на ефикасен поток от суровини, незавършено производство и готови продукти от точката на произход до точката на потребление”

3

От средата на 70-те години на ХХ век започва да се използва понятието „бизнес логистика”, което се определя като:

„...общ подход за управление на дейностите по физическото придобиване (доставяне), движението и складирането на суровите материали, незавършената и готова продукция (в рамките на преработвателното предприятие), и физическата дистрибуция”.

Дефиницията на логистиката в стопанската сфера, която дава Европейската логистична асоциация е следната:

„логистиката е организация, планиране, контрол и осъществяване на потока от продукти от проектирането и закупуването, през производството и дистрибуцията до крайния потребител с цел удовлетворяване изискванията на пазара с минимални текущи и капиталови разходи”.

Прави впечатление, че в тази дефиниция не е включена информацията, която съпровожда материалния поток и осигурява по-доброто негово управление чрез вземането на навременни решения.

Друга дефиниция представя логистиката в стопанската сфера като: „..наука за планиране, контрол и управление на транспортирането, складирането и други

материални и нематериални операции, извършени в процеса на доставяне на суровините и материалите до производственото предприятие, вътрешнозаводската преработка на суровините, материалите и полуфабрикатите, довеждане на готовата продукция до потребителя в съответствие с неговите интереси и изисквания, а също така предаването, съхранението и обработката на съответната информация”.

В почти всички дефиниции на логистиката в стопанската сфера, дадени в литературата се отбелязва, че неин обект са материалните потоци, т.е. съвкупността от продукти в различен вид (суров, незавършен и завършен) в зависимост от фазите през които преминават (снабдяване, производство, дистрибуция) в рамките на отделната фирма.

От гледна точка на натрупания опит в стопанската практика, някои преуспяващи участници в световния бизнес определят логистиката като:

”...перфектно цяло, съставено от много детайли – снабдяване, складиране, транспорт, дистрибуция и информационни потоци, които се съчетават в гладко функционираща система, когато са изпълнени две условия – абсолютна точност и стопроцентова надеждност, при това без компромиси”

Дефиницията на преименувания Национален съвет по управление на физическата дистрибуция в Съвет по управление на логистиката (СУЛ) на САЩ, дадена през 1985 г. е следната:

„логистиката е процес на планиране, изпълнение и контрол на ефикасното и ефективно придвижване и съхранение на сурови материали, незавършени и готови продукти и свързаната с тях информация от мястото на тяхното възникване до мястото на потребление (вкл. входящи, изходящи, вътрешни и външни движения) с цел удовлетворяване изискванията на клиента”.

Тази дефиниция на логистиката в стопанската сфера е една от най-разпространените в литературата и призната от специалистите в света. Впоследствие Съветът по управление на логистиката на САЩ я допълва, като освен материалните продукти (в суров, незавършен и готов вид) и информацията, се включват и услугите. Тя се откроява с по-голяма пълнота и обхват, процесно ориентиран подход на управление и съответно интегриран характер на осъществяваните логистични дейности. В нея в най-пълна степен се проявява съвременното разбиране на логистиката, свързано с прилагането на системния подход, отнасящо се не само за отделната фирма, но и за обвързаните в една верига фирми.

 4. СПЕЦИФИЧНИ ЧЕРТИ НА ЛОГИСТИКАТАЗа по-доброто изясняване на същността на логистиката се посочват в литературата няколко нейни

специфични черти: 4.1. Обект на логистиката  Както става ясно от дадената и широко прилагана дефиниция на СУЛ,

обект на логистиката са материалните и свързаните с тях информационни потоци. Материалните потоци преминават през три фази - снабдяване, производство и дистрибуция. За тяхното протичане се осъществяват редица операции, като в обекта на логистиката не се включват операциите по трансформирането на изходните суровини и материали в готови продукти, което се осъществява във фазата на производството.

4

Материалните потоци са продукти в различен вид (суров, незавършен и завършен), намиращи се в движение, при което последователно преминават през фазите на снабдяване, производство и дистрибуция и върху тях се осъществяват отделни логистични операции (транспортиране, складиране, опаковане, комплектоване и др.). Отнасят се за определен интервал от време. От гледна точка на системата и нейната среда, материалните потоци се разграничават на вътрешни, външни, входящи и изходящи. Освен това се използват понятията „прави материални потоци”, т.е. когато са в посока на създаване на продукта и „обратни материални потоци”, когато са в посока на вторично оползотворяване на продукти, т.нар. процес на рециклиране. Основните характеристики на материалните потоци са: интензивност, ритмичност, прекъсваемост, детерминираност и др.). Информационните потоци са съвкупност от постоянно обменящи се съобщения (в говорна, хартиена, електронна и друга форма) в дадена система на управление, а също така между нея и външната среда, които са предназначени за осъществяване на различни управленски функции. Основните им характеристики са направление, периодичност, обем, скорост на предаване и др.

4.2. Цел на логистиката се изразява в изпълнението на две основни подцели:първата е осигуряване на високо ниво на обслужване на клиентите, което е ясно посочено в

дефиницията на логистиката, дадена от СУЛ на САЩ. В контекста на логистиката, това означава осигуряване на условия на доставка по отношение на срок, място, надеждност, точност, интервал и съответно количество на една партида, състояние, т.е. качество и вид опаковка, които удовлетворяват изискванията на клиента;

Втората е намаляването на общите логистични разходи, които се правят във връзка с осъществяването на дейностите при протичането на материалните и информационните потоци. В посочената дефиниция тази подцел намира израз в словосъчетанието „...ефикасно придвижване и съхранение на продуктите...”. Понятието„ефикасно”означава по-добро осъществяване на набелязаната цел, т.е. тя да бъде постигната с по-малко ресурси и съответно намалени разходи. То е близко по смисъл до понятието „рентабилност”. Понятието „ефективно” се  свързва със степента на реализиране на поставената цел. [16]

Формулираната цел на логистиката може да се изрази с познатото в литературата правило на „7-те R” (от английската дума „right” – правилен, подходящ). Това означава, че за реализиране целта на логистиката е необходимо да се осигури подходящият продукт, в подходящото количество, на подходящото място, в подходящото състояние, в подходящото време, на подходящия клиент с подходящите разходи.[17] Между двете подцели съществува тясна и силна взаимовръзка. По-високото ниво на обслужване на клиентите, свързано с условията на доставки, като правило изисква по-големи разходи. Затова при реализирането на целта на логистиката правилно е да се говори за необходимостта от оптимизиране на съотношението между нивото на обслужване и нивото на общите логистични разходи. Това означава да се преследва целта за постигане на по-високо ниво на обслужване на клиентите, но на приемливи за тях цени, за да направят и възпроизведат своите поръчки.

 4.3. Обхват на логистиката - една индустриална фирма обхваща трите фази, през които протича материалният поток. (фиг.1). Началната точка е източникът на изходния суров или преработен в различна степен материал, който се използва за производството на даден продукт - предмет на дейност на фирмата. Оттам тръгва материалният поток, като последователно преминава през фазата на снабдяване, на производство и на дистрибуция, за да достигне до крайния клиент на съответния целеви пазар. Във всяка една от трите фази извършваните логистични операции, от управленска гледна точка, са еднотипни. Такива са транспортирането, формирането и поддържането на запасите, опаковането, складовите дейности. Както се вижда от фигура 1, запаси се формират на четири места – на входа на преработвателната фирма (суровини и материали), в отделните участъци на производството (незавършена продукция), на изхода на преработвателния процес (готова продукция) и в участниците в дистрибуцията (запаси от стоки в отделните търговци). Операциите по придвижване на продуктите, т.е. транспортирането както вътре в преработвателната фирма, така и извън нея присъстват във всички фази. Това определя важната роля на управлението на дейностите, свързани с транспортирането и с поддържането на запасите за изпълнението целта на логистиката.

5

               Фиг. 1. Обхват на логистиката на фирмата (Фазите в движението на материалния поток)4.4. Аспекти на разглеждане на логистикатаЛогистиката в стопанската област в литературата се разглежда в два аспекта. От една страна - като

функционална област на фирменото управление. Разглеждана като такава, тя обхваща управлението на процесите по осъществяването на материалните и информационните потоци в областта на снабдяването, на производството (без непосредствените производствени операции) и на дистрибуцията. Винаги е била неразделна част от дейността на отделната стопанска единица. На сегашния етап на развитие на световната икономика, този аспект се явява в определена степен конвенционален, а използвания управленски подход – традиционен. Характерно за него е самостоятелното, необвързано управление на отделните дейности по протичането на материалните потоци в снабдяването, производството и дистрибуцията.От друга страна, логистиката се разглежда като управленска концепция. Свързана е с идеята за интегрирано управление на дейностите по осъществяването на материалните и информационните потоци в сферите на производство и дистрибуция, както в рамките на отделната фирма, така и на обединения от фирми (съюзи, вериги, мрежи). Позната е като логистична концепция. Основава се на системния подход, който разглежда всички елементи на системата на управление като взаимосвързани и взаимодействащи си при реализирането на общата цел. Отличителна особеност на системния подход е постигането на оптимизация при функционирането не само на отделните елементи, а и на системата на управление като цяло. Неговото прилагане в областта на логистиката създава условия за постигане на по-добра координация в действията на участниците, отговарящи за отделни логистични операции и функции, рационализация на техните решения и оптимизация на резултатите, от гледна точка на поставената

6

цел. Използването на системния подход при осъществяване на материалните и информационни потоци се обуславя от силно изразената взаимовръзка и взаимодействие между отделните дейности, които като правило са еднотипни и се повтарят във фазите на снабдяване, производство и дистрибуция. Тази особеност стои в основата на формирането на логистични системи в световния бизнес в различен обхват (фирмен, регионален, глобален). Прилагането на системния подход в логистиката е в резултат на протичащите динамични процеси в общите икономически, организационни и пазарни условия, на прогреса в технологиите и управленската наука. Негова задача е взаимосвързаното управление на функциите по осигуряване на производството с необходимите суровини и материали и по доставянето на готовите продукти до потребителите, в съответствие с техните изисквания, както в рамките на отделната фирма, така и на обвързаните в една верига фирми. Целта е да се постигне синхронизация по управлението на тези функции в условията на висока динамика на търсенето и формиране на конкурентни предимства по пътя на оптимизация на съотношението между качеството на изпълнение на доставките на клиентите и обема на общите разходи.

Тема 2 ЛОГИСТИЧНИ ОПЕРАЦИИ И ТЯХНАТА РОЛЯ ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИТЕ ПОТОЦИ

 1. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЛОГИСТИЧНИТЕ ОПЕРАЦИИ От широко разпространената дефиниция на логистиката в стопанската сфера, дадена от Съвета по управление на логистиката на САЩ и посочените нейни специфични черти[1] става ясно, че операциите по осъществяване на движението и съхранението на продуктите, заедно с информацията, която ги съпровожда, по пътя им до крайните потребители, имат ключово значение за постигане на определеното ниво на обслужване на клиентите и обема на извършваните за това общи разходи. В литературата логистичните операции се разграничават на основни и поддържащи, като използваните класификационни критерии са два (фиг.2).[2] Първият е участието на всяка една операция в общия обем на формираните логистични разходи. Вторият е ролята на всяка една операция за изпълнението на основната цел на логистиката.

 Фиг. 2. Основни и поддържащи логистични операции1.1. Основни логистични операции  С използването на посочените два критерия, в групата на

основните логистични операции се включват транспортирането, поддържането на запасите и обработката на поръчките.

7

 1.1.1. Транспортиране Транспортирането обхваща до две трети от общите логистични разходи на фирмите и има

първостепенна роля за изпълнение целта на логистиката при осъществяване на доставки в нужното време, място, количество, честота и състояние. При транспортирането на продуктите извън фирмата могат да се прилагат различни начини, т.е. видове транспорт, включително и комбинация между тях, което се определя от наличието и състоянието на съответната инфраструктура. Управлението на дейността по транспортирането, от гледна точка на целта да се оптимизира съотношението между нивото на обслужване на клиентите и общите разходи при логистиката, включва три вида решения:

Първото е обосноваване на избора на начин на транспортиране, при което основно се взема предвид характера на продукта, географския регион, където трябва да се достави, изискванията на клиента по отношение на срокове, количества, интервали, вид опаковка;

Второто е избор на маршрут на транспортното средство, което е свързано със съответния релеф на територията на пазара и състоянието на изградената транспортна инфраструктура. Вземането на решение в този аспект е възможно при наличието на варианти по отношение на състоянието на транспортната инфраструктурата, а също така и на пазара на транспортни услуги – изисквания, конкуренция между превозвачите, както на един вид превозно средство, така и на различни видове. Основната цел е да се намери оптимума между желаните от клиента условия на доставки и необходимите разходи за тяхното удовлетворяване;

Третото е постигане на по-добро използване на транспортното средство, т.е. максимално запълване на неговия капацитет, за което също могат да се преценяват варианти. В това отношение регламентираща роля играе от една страна, характера на продукта, исканото от клиента количество, състоянието, сроковете на доставка. От друга страна, влияние оказват възможностите на съществуващата транспортна инфраструктура и на съответните превозвачи.

 1.1.2. Поддържане на запаси Поддържането на запасите е логистична операция, която се осъществява във всяка една фаза на движението на материалния поток (вж. фиг. 1). Нейното включване в групата на основните логистични операции се обуславя на първо място от нейната съществена роля за изпълнение целта да се балансира съотношението между нивото на обслужване на клиентите и общите логистични разходи. На второ място – от сравнително високия дял, който заема тази операция в общия обем на логистичните разходи (до една трета). Проведени изследвания в развитите пазарни икономики сочат, че разходите за поддържането на запаси, осигуряващи непрекъснатостта на процесите, представляват между 20 и 25 % от тяхната стойностна наличност. Поради това вниманието на мениджмънта към обема на запасите, който обслужва даден процес и броя на местата, където се съхраняват е голямо и оправдано. Поддържаните запаси за всеки един от посочените видове, формирани в отделните фази на движение на материалните потоци (вж. фиг.1), играят ролята на буфер между търсенето и предлагането на определени продукти, независимо дали са в по-малко или в повече преработен вид, дали търсенето е от страна на производствената система или на пазара на крайни продукти. Затова в литературата се посочва, че поддържането на запаси добавя стойност за време, докато транспортирането – добавя стойност за място. И при двете операции фактора време играе определяща роля за формирането на конкурентни предимства в двете основни направления – по линия на потребителната стойност на продукта (услугата) и на разходите. Този фактор обуславя съществуващата алтернативност и взаимозаменяемост на решенията в логистиката, свързани с използването на по-голям или по-малък брой складове, на основата на което може да се търси балансираност между разходите за транспортиране и за поддържане на запаси. Поддържането на оптимален обем запаси означава той да е толкова малък, колкото е възможно, за да се удовлетворят изискванията на клиентите по отношение на различните стокови наличности и осигури непрекъснатостта на протичащите процеси.

 1.1.3. Обработка на поръчките Разходите за тази трета основна логистична операция са много по-малки, отколкото при транспортирането и поддържането на запасите. Това се обуславя от характера на действията, за които се правят тези разходи – основно комуникационни, информационни, административни. Но по отношение на нейната роля за изпълнение на целта на логистиката, оправдано е включването й в групата на основните логистични операции, тъй като тя е в основата на пускането на продукта в движение и доставянето му на потребителя. За нейното изпълнение се извършват три последователни действия:[3]

8

Първото е приемането на поръчката по избрания начин (директно,телефон,  факс, електронна поща);

Второто е осъществяване на проверка на възможността да се изпълни поръчката  на клиента (наличностите в склада) при поставените от него условия за цена, количество, качество, начин на доставка, а също така и на платежоспособността на клиента;

Третото действие включва самото изпълнение на поръчката, за което се взимат определени решения. Например, с какъв вид транспорт да се направят доставките на клиента и подходящите опаковки, самото изпращане, фактуриране, попълване на складовите наличности и други.

  1.2. Поддържащи логистични операции В групата на поддържащите операции се включват: доставянето на необходимите суровини и материали; складирането (складовото стопанство), складово-манипулационните дейности, защитното опаковане, изготвянето на производствен график, поддържането на необходимата информация (вж. фиг.2). Те съдействат за изпълнение на основните логистични операции и на целта за по-добро обслужване на клиентите при възможно по-малки общи разходи.

 1.2.1. Складиране Тази поддържаща операция има основната функция да управлява мястото, където се поддържат запасите, т.е. склада. Свързано е с неговото месторазположение и осигуряване със съответна инфраструктура (железопътни, пристанищни и летищни комплекси и съоръжения), с вида и конструкцията на склада, съобразно характера на съхраняваните продукти и използваната складова технология. Важно значение в този аспект имат проектирането на склада и предпоставените при него решения за структурирането на складовите единици, за осъществяване на допълнителни операции по тяхното сортиране, окрупняване, идентификация (поставяне на код) и други.

 1.2.2. Складово-манипулационни операции Тази поддържаща операция има функцията да придвижи продукта от пункта на получаване до мястото на неговото съхранение в склада и след това до точката, от която тръгва транспортното средство за доставянето на клиента. Тя е пряко свързана с операцията по складирането и включва цял комплекс от действия и процедури в определена последователност и съответна техническа обезпеченост за осъществяване на движения и товаро-разтоварни работи.

1.2.3. Защитно опаковане Това е важна операция от гледна точка изпълнение на изискванията на клиента за състоянието на доставяните стоки, т.е. за по-доброто негово обслужване. Важна е и защото от проектирането на опаковката и нейната експлоатация зависят разходите за транспортиране и съхранение в склада. Тя има функцията да опази продукта от разпиляване и други повреди, да осигури безпроблемното му транспортиране и съхранение в склада. От гледна точка на маркетинга, опаковката има повече рекламен характер. От гледна точка на логистиката опаковката има защитен характер, затова решенията, които се дават с нейното проектиране са свързани с избора на транспортното средство за доставка и с обема на товаро-разтоварните работи. Те влияят върху организацията на складирането, обема на складово-манипулационните операции и формирането на съответните разходи.

 1.2.4. Доставяне Доставянето е операция, чиято цел е да осигури даден производствен процес (преработвателен, търговски) с навременни доставки от необходимите суровини, материали, готови продукти, стоки при възможно най-малки общи разходи. Основните негови задачи се изразяват в: определяне на потребностите на основата на изчислените количества необходими суровини, материали, готови продукти; вземане на решение за поръчка; избор на фирма-доставчик, съобразно исканите условия на доставка по отношение на време, място, количество, състояние на продукта, опаковка, цени; входящ контрол и разпределение материалите и готовите продукти в склада; контрол върху наличностите от запаси и планиране на доставките за тяхното поддържане. Във връзка с доставянето се извършват такива търговски операции, като оценка на направените предложения от икономическа гледна точка, избор на доставчик, преговори за съгласуване на цената, сключване на договор.

  1.2.5. Изготвяне на производствен график  Това е логистична поддържаща операция, която има задачата да обвърже нуждите на съответните процеси (преработвателни, търговски), съобразно тяхната технология, с вида, количествата и интервала на доставяните продукти. Колкото по-точни са изчисленията при определяне на тези нужди, от гледна точка на времето, по-прецизно планирането и навременността на доставянето на необходимите продукти, толкова по-голяма е вероятността тези

9

процеси да се осъществяват с по-малък обем запаси и съответно с по-малки капиталови и текущи разходи.

 1.2.5.1. Поддържане на информация За по-доброто планиране и осъществяване на всички видове логистични операции важно значение има поддържането на база данни, което да задоволи нуждите от навременна и разнообразна информация, отнасяща се както до снабдяването (източници, месторазположение, особености на доставките, транспортни тарифи на превозвачи и др.), така и до дистрибуцията (поръчки, продажби, тарифи за складови услуги и др.).

 2. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В ЛОГИСТИКАТА Изясняването на понятийния апарат има важно значение за доброто усвояване на знанието за всяка учебна дисциплина, в т.ч. и за логистиката. Някои от нейните понятия се дефинират в съответните тематични области, както в т.4.1. на първа глава бе дадено определението на материални и информационни потоци. Тук ще представим определенията на някои основни понятия в логистиката, дадени в специализираната и справочна литература, които по-нататък се използват:

Логистична операция - обособена съвкупност от действия, която подпомага движението на материалните потоци и е насочена, в условията на силна конкуренция, към по-добро обслужване на клиентите с оглед удовлетворяване на техните изисквания и намаляване на общите логистични разходи. Към логистичните операции се отнасят транспортирането, складирането, комплектоването, опаковането, поддържане на запаси и на база данни, обработката на поръчки и др.;

Логистична функция - обособена съвкупност от логистични операции, която съдейства за реализиране на поставените логистични цели. Към тях се отнасят снабдяването, движението и съхранението на материалите в производството, дистрибуцията;

Логистична верига – съвкупност от операции, които се осъществяват в определена последователност на отделни етапи до получаването на крайния резултат - услугата за клиентите, при възможно най-добро координиране и съответно по-малки общи разходи. На фиг. 3 е посочен пример на логистична верига, която представлява съвкупност от трите основни логистични операции (транспортиране, поддържане на запаси, обработка на поръчки);

 Фиг. 3. Логистична веригаЛогистична мрежа – съвкупност от операции при последователното движение на

материалните потоци през различни междинни нива. На фиг.4 е представена схема на логистична мрежа, в която се виждат усложнените връзки при въвеждане на междинни нива в дистрибуцията, което по-често се среща на практика, отколкото в снабдяването.[4]

10

                                          Фиг. 4. Логистична мрежаЛогистичен канал – съвкупност от физически и юридически лица(фирми), които подпомагат

движението на материалния поток от мястото на възникване, през различните фази и етапи на движение, до крайните потребители с цел осигуряване на високо равнище на обслужване на клиентите с възможно минимални разходи. При това определение, от гледна точка на една преработвателна фирма, логистичният канал може да се разглежда като обединяващ снабдителния и дистрибуционния канал. Логистичните канали обикновено се класифицират на два вида, като разграничителният критерий е дали в него участват или не участват посредници. Първият вид е прекия (прост) логистичен канал, в който няма участие на посреднически звена (вж. фиг.5).  

Фиг. 5. Пряк логистичен канал Втория вид е многозвенният (сложен) логистичен канал, в който участват посредници, предимно в

дистрибуцията и по-малко в снабдяването (вж. фиг.6).  

11

 Фиг. 6. Многозвенен логистичен канал Тема 3 ЛОГИСТИЧНАТА КОНЦЕПЦИЯ И НЕЙНАТА ЕВОЛЮЦИЯ В СВЕТОВНИЯ

БИЗНЕС Както бе посочено в тема първа (т.4.4. на първа глава), на съвременния етап логистиката се

разглежда като концепция за интегрирано управление, позната в литературата като логистична концепция (ЛК). Нейното развитие в този аспект се проявява като еволюционен процес, който протича последователно и поетапно, най-напред на фирмено, а след това и на междуфирмено равнище, под влияние на качествените изменения на обкръжаващата среда.

 1. ЕТАПИ И ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ЛОГИСТИЧНАТА КОНЦЕПЦИЯ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ФИРМАТА В литературата се отбелязват няколко етапа в еволюцията на логистиката като концепция за интегрирано управление. Те се свързват главно с модела на функционална интеграция на логистиката на фирмено равнище, който постепенно се възприема в бизнес практиката на САЩ и впоследствие в другите развити индустриални страни.[1]

Първият от тях, наречен “етап на фрагментация”, е през периода на 50-те на ХХ век. Това е следвоенния възстановителен период. Характеризира се с отсъствие на идея за интегрирано управление на логистичните операции и функции на фирмено равнище, което допринася за недобрата координация в действията на нейните основни структурни звена и съответно до негативни последствия за тях и за фирмата като цяло (виж фиг. 7).[2] Възприема се като етап, в който се създават условия за възникване на логистичната концепция. Както се вижда от фиг.7, отговорността за отделните логистични операции е поета от трите основни функционални звена в организационно-управленската структура на фирмата – производството, маркетинга, финансите и счетоводството. Транспортирането, снабдяването с необходимите суровини, материали и тяхното складиране като логистични операции са отговорност на производствения отдел. Грижата за постигането на стандарта

12

по отношение на обслужването на клиентите, с помощта определени решения по изпълнение на логистичните операции, е на отдела по маркетинг, а за обработката на поръчките и счетоводното оформяне на запасите е отговарял отделът по финанси и счетоводство. Това води до възникване на определени конфликти в техните цели и интереси, главно по повод осигуряването на по-добро обслужване на клиентите, което се стреми да постигне отделът по маркетинг. В тази връзка, другите два отдела трябва да направят повече усилия и по-големи разходи, което не е изгодно за тях. Така се появяват конфликти, затрудняващи доброто изпълнение на логистичните операции и постигане на по-високо ниво на обслужване на клиентите, което не води до подобряване на позициите на фирмата на пазара.

Вторият етап в еволюцията на логистиката като концепция за интегрирано управление на фирмено равнище се свързва с периода на 60-те години, за който е характерен високият темп на икономическо развитие и нарастването на търсенето на пазара. В борбата за повече продажби, фирмите постепенно започват да търсят резерви за намаляване на общите разходи.[3] Проявяват се определени белези на интеграция във фирмената логистика, които се изразяват в обединяване на две и повече логистични дейности в сферата на производството и на маркетинга, възложени като отговорност на определени лица от персонала на фирмата.

 Фиг. 7. Разпределение на отговорностите за логистичните дейности между основните

функционални звена на фирмата В резултат на динамичното икономическо развитие и на процеса на урбанизация във водещите

индустриални страни през този етап нараства ролята на дистрибуцията в управленския процес, съответно разходите за формиране на запаси от продукти в търговските бази, за транспортни и складови операции. В тази връзка възниква необходимостта от прилагането на нови подходи и методи за управление на материалните потоци от производителите до крайните клиенти с цел намаляване на нейните разходи. Възниква концепцията за общите разходи на физическата дистрибуция, с която е свързана идеята за интегрирано управление на осъществяваните в нея дейности. Тя намира отражение

13

в промяната на организационно-управленската структура на фирмата, в която отделът за физическата дистрибуция се извежда на по-високо ниво в управленската йерархия. В този период логистиката се възприема като физическа дистрибуция, в която вече намира приложение идеята за интегрирано управление на всички операции, които осигуряват движението и съхранението на продуктите от производителя до клиента на съответния целеви пазар, за да могат да се удовлетворят изискванията на клиентите по отношение на тяхното обслужване и на цената.

През третия етап на еволюцията на логистиката (70-те години) настъпват качествено нови промени в модела на функционална интеграция, характеризиращ нейното развитие. В литературата се отбелязва, че това е периодът на особено бързото развитие на теорията и практиката на логистиката. Свързано е с прогреса на научно-техническите постижения, засилване на конкуренцията, с динамичните промени в характера на пазара, пораждащи необходимостта от по-добро управление на предлагането, т.е. повече внимание към повишаване на производителността на труда, по-строг контрол върху разходите и по-бързата реализация на продуктите. А това се постига с много добра координация при изпълнението на отделните логистични операции, което може да се осъществи на основата на интегрираното управление. [4] Определен принос за действия в тази насока има настъпилата енергийната криза в света от началото на 70-те години. За развитието на логистиката в този период голям дял има по-широкото приложение на електронно-изчислителната техника и информационните технологии, методите на изследване на операциите и особено на линейното програмиране. Промените в модела на функционална интеграция се изразяват в обособяването и организационното структуриране на двете основни функционални области на логистиката на фирмено равнище – управление на материалите и физическа дистрибуция, което разкрива постигнатата по-висока степен на интеграция (фиг. 8).

  Фиг. 8. Основни функционални области на логистиката В зависимост от предмета на дейност на фирмата, от степента на насищане на целевите й пазари и

съответно от възприетите подходи за осигуряване на конкурентни предимства, тези две функционални области на логистиката заемат различна позиция в организационно-управленската структура. Обикновено физическата дистрибуция е на по-високо ниво в управленската йерархия на фирмата. Всяка една от тези две функционални области има своя обхват, което се вижда на фигура 8. Управлението на материалите интегрира логистичните операции, осигуряващи движението и съхранението на продуктите от източника на тяхното възникване, през производствения процес, до склада за готова продукция. Физическата дистрибуция като функционална област на логистиката управлява материалния поток от склада за готова продукция до клиентите на целевия пазар на

14

фирмата по начин, който да осигури нивото на обслужване на клиентите, удовлетворяващо техните изисквания и да доведе до намаляване на общите разходи.

Четвъртият етап ( 80-те години) бележи следващата по-висока степен на функционална интеграция в логистиката на фирмата, която е резултат главно от развитието и прилагането на компютърно-информационните технологии, на новите концепции, модели и методи на управление. Логистиката вече се разглежда като концепция за интегрирано управление на всички операции по движението на материалните потоци през фазите на снабдяване, производство и дистрибуция. Като

  Фиг. 9. Обхват на логистиката като концепция за интегрирано управление такава тя обединява в една система двете основни функционални области на логистиката на

фирмено равнище – управление на материалите и физическа дистрибуция (фиг. 9). Управлението на материалите осъществява интегрираното управление на снабдяването (входяща

логистика) и движението, и съхранението на материалите в производствения процес (производствена логистика), а физическата дистрибуция в контекста на логистичната концепция се определя като изходяща логистика. Реализирането на логистиката като концепция за интегрирано управление на фирмено ниво се проявява в организационното обединение на всички логистични дейности в обособено структурно звено. За някои видове фирми, съобразно предмета им на дейност и нейния мащаб, това звено се извежда на по-високо ниво в управленската йерархия, а ефекта от него се получава с широкото използване на съвременни управленски подходи, модели и методи, на информационни системи и комуникационни мрежи.От средата на 80-те години еволюционният процес при логистиката се характеризира с преминаване от интегрирано управление на функции към управление на процеси, свързани с материалните потоци във всяка една фаза на тяхното протичане (снабдяване, производство, дистрибуция), с комплекса от логистични операции и необходимите ресурси за тяхното осъществяване. Целта, която се преследва е поставяне на акцента върху стратегическите аспекти на управление на материалните потоци, което се постига благодарение на прогреса в информационните и комуникационни технологии. Това облекчава процеса на вземане на логистични решения на основата на определената взаимозаменяемост и компромисност от страна на

15

свързаните функционални структурни звена на фирмите. Преминава се от функционална към процесна оптимизация, от гледна точка на време и разходи, с което се създават възможности за постигане на определени синергетични предимства.Еволюцията на логистиката на фирмата като концепция за интегрирано управление може най-общо да се характеризира като постепенно преминаване, в рамките на разглеждания период (50-те – 80-те години на ХХ век), от фрагментарно управление на логистични операции към функционално интегрирано управление и впоследствие към общо интегрирано управление (вж.фиг. 10).Тя е резултат от прилагането на системния подход в логистиката на фирмата, който намира израз в две направления.Първото се отнася до взаимосвързаното управление на материалните потоци в трите фази на тяхното протичане. Второто се отнася до по-тясното взаимодействие на свързаните функционални области на фирменото управление (снабдяване, производство и дистрибуция) по отношение на изпълнението на еднотипните логистични операции (основно транспортиране, поддържане на запаси) с цел реализиране на целта на логистиката, което може да се постигне по пътя на промени в организационната структура.

Фиг. 10. Еволюция на логистичната концепция 2. ЕВОЛЮЦИЯ НА ЛОГИСТИКАТА СЛЕД 90-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК По-нататъшната

еволюция на логистиката е свързана с интегриране усилията на фирмата с тези на нейните логистични партньори (доставчици, посредници, клиенти) за ефективно управление на всички дейности по движението на материалните и информационните потоци. Целта е да се постигне по-добра

16

междуфирмена координация при това управление с цел реализиране на синергетични ефекти, които намират израз основно в ускоряване на процесите по придвижването на материалните потоци, удовлетворяване изискванията на клиентите по отношение на сроковете и условията на доставка, относително намаляване размера на логистичните ресурси и на общите разходи. В резултат на това в литературата през 90-те години вече се използва понятието „интегрирана логистика”. Характерно за нея е използването на системния подход, вече не само в рамките на една фирма. В този случай с неговото приложение се осъществява интегрирано управление на дейностите, осигуряващи движението на материални потоци от източника на възникване, през преработвателните процеси и дистрибуцията до крайния клиент (индустриална фирма или потребител) след това които се осъществяват от свързаните и участващите в една технологична верига самостоятелни фирми. Формира се верига от фирми, които са свързани в един технологичен процес, тясно си взаимодействат при планиране на дейността и изготвянето на общи програми за осигуряване на конкурентоспособно развитие, при осъществяване движението на материалните потоци на основата на обмен на информация. Прилагането на този съвременен подход се осъществява с помощта на информационни и комуникационни системи и технологии. Интеграционният процес в логистиката впоследствие, при динамичните промени в глобалната пазарна среда, намира своето развитие в бизнес концепцията „Управление на снабдителна верига”, твърде известна като Supply Chain Management (SCM), която от началото на 90-те години започва да придобива все по-широка популярност. В литературата се дават редица дефиниции на концепцията на управление на снабдителната верига. Сред тях с най-широко признание в специализираните среди се ползва следната дефиниция: ”Концепцията за управление на снабдителна верига е интегриране на ключови бизнес процеси, започващи от крайния клиент и обхващащи всички доставчици на стоки, услуги и информация, добавящи стойност за потребителите и другите заинтересовани лица”.Дефиницията, която дава Европейската логистична асоциация (ELA) е: „Концепцията за управлението на снабдителна верига (SCM) представлява интегрален подход към бизнеса, който разкрива фундаменталните принципи на управление на логистична верига, такива като формиране на функционални стратегии, организационни структури, методи за вземане на решения, управление на ресурси, поддържащи функции, системи и процедури” . От тези определения става ясно, че SCM е концепция за интегрирано управление на основните бизнес процеси на свързаните в една верига на доставки фирми, в които логистичните аспекти имат водеща роля. Тя изразява по-широкия обхват на взаимодействие на фирмите във веригата за постигане на по-добра координация и осигуряване на конкурентни позиции на пазара.

 Тема 4 ФАКТОРИ ЗА НАРАСТВАНЕ РОЛЯТА НА ЛОГИСТИЧНАТА КОНЦЕПЦИЯ В СЪВРЕМЕННИТЕ УСЛОВИЯ  Основните фактори (движещи сили), които в последните три десетилетия обуславят динамичното развитие на логистиката като концепция за интегрирано управление и интереса за нейното прилагане във фирменото и междуфирменото управление, могат да се обособят най-общо в три групи. Първата група фактори е свързана с тенденциите в развитието на световната икономика. Втората група фактори, които въздействат в тази насока представя прогреса в развитието на технологиите, а третата – възникването и възможностите за приложение на съвременни управленски концепции и методи.

 1.ТЕНДЕНЦИИТЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКАЗа нарастване ролята на логистичната концепция в съвременния бизнес най-силно влияние оказват

тенденциите в развитието на световната икономика, свързани с промените в условията на пазара, в характера на продукта и в разделението на труда.

 1.1.Промените в условията на пазара Най-съществените от тях, които обуславят необходимостта от прилагането на концепцията за интегрирано управление на логистични операции и функции на фирмено и междуфирмено равнище, се изразяват в повишаването на конкуренцията, ускоряването на процеса на глобализация и промените в практиката на държавното регулиране на бизнеса в САЩ и другите индустриално развити страни.

 1.1.1. Повишаване на конкуренцията Повишаването на конкуренцията е свързано със засиленото предлагане на продукти, което влияе за повишаване степента на наситеност на пазарите. В резултат на това, те се преобразуват от пазари на „продавача” в пазари на „купувача”. В тези условия все по-големи стават изискванията на клиентите към трите характеристики на продукта, който се предлага на тяхното внимание. Това са качеството на продукта (изделието), неговата цена и нивото на

17

обслужване на клиента, от гледна точка на логистиката, т.е. начина на доставка (срокове, размер, състояние, честота, точност и др.). В условията на постоянно нарастваща конкуренция, крайните клиенти (индустриални и търговски фирми) започват да отделят все по-голямо внимание на третата характеристика на продукта (логистичната услуга), осъзнавайки, че от нея в голяма степен зависи мащаба, ефективността и резултата на дейността им. Техните изисквания в това отношение нарастват паралелно с динамичното развитие на пазара на логистични услуги и повишаване на конкуренцията на него. Това принуждава фирмите-доставчици (производители и посредници) да се ориентират към прилагане на подходи и методи за интегрирано управление на операции и процеси, свързани с материалните потоци при тяхното последователно преминаване през снабдяването, производството и дистрибуцията, за да могат да реализират конкурентни предимства. Така постепенно нараства интереса на бизнеса за прилагането на логистичната концепция във фирменото управление. Доказателство за това са протичащите през последните две десетилетия интеграционни процеси в бизнеса, който търси възможности да разшири своята дейност на различни по-близки и по-далечни пазари и да бъде конкурентоспособен. Най-напред те се проявяват в областта на дистрибуцията, впоследствие във взаимосвързаното управление на снабдяването и производството, и като краен резултат – в интегрираното управление на всички логистични операции на фирмата, осъществявани по повод протичането на материалните потоци. На тяхна основа по-нататък се развиват такива интеграционни форми като „Управление на снабдителна верига” (SCM), които осигуряват интегрирано управление на основните бизнес процеси на свързаните в една верига на доставки фирми.

 1.1.2. Ускоряване процеса на глобализацияЗа ускоряване на процеса на глобализация основно влияние оказват следните три тенденции,

характеризиращи съвременното икономическо развитие в света: развитието на производствените технологии, тяхното относително поевтиняване и по този

начин осигуряване на достъпността им до пазари на различни географски ширини; интернационализацията на бизнеса, който се стреми да намери възможности за реализация

извън националните и регионални граници; либерализацията на стокообмена, която като политика се провежда от Световната търговска

организация. Влиянието на глобализацията за нарастване ролята на логистичната концепция и нейното

прилагане в съвременния бизнес се проявява основно в следните две насоки: Първата, фирмите са принудени да търсят възможности за реализиране на конкурентни

предимства на всеки пазар, в т.ч. и на местния. В резултат на протичащия процес на либерализация на стокообмена, постепенно отпадат прилаганите протекционистки средства в защита на местните производители от конкуренцията на чуждестранните породукти. Така тези производители осъзнават необходимостта от прилагането на концепцията за интегрирано управление на логистичните операции и функции във и извън фирмата, като една от възможностите за осигуряване на предимства спрямо конкурентите от други страни, участващи на местния пазар;[1]

Втората, разширява се географския периметър на действие на фирмите, както по отношение на избора на снабдители на суровини и материали, така и на клиенти на различни пазари. Създават се условия фирмите да могат да направят своя оптимален избор по отношение на месторазположението на производствени, дистрибуционни и сервизни центрове, на използването на различни видове транспорт и тяхната комбинация, на изграждането на подходящи информационно-комуникационни системи. Така се откриват възможности, чрез прилагането на логистичната концепция, фирмите да участват в различни форми на международна интеграция, като по този начин реализират своите цели и относително намалят разходите.

1.1.3. Измененията в практиката на държавното регулиране на бизнеса Тези изменения се отнасят до проведената в САЩ и другите развити страни реформа за ограничаване на намесата на държавата в транспортния сектор, осъществена в рамките на петнадесетгодишен период след 1980 г. [2]

Постепенно влиза в сила цял комплекс от законодателни, нормативни и административни актове за ограничаване на държавния сектор в транспорта, за подобряване на взаимодействието между различните видове транспорт, за отпадане на редица бариери, за намаляване на тарифите и др.

18

Постигнатата по този начин дерегулация на транспорта отваря пътя към сводната конкуренция на транспортния пазар и дава тласък за развитието и приложението на интеграционния модел в логистиката. Той се проявява в създаването на големи транспортно-логистични системи на национално и регионално равнище, които от своя страна улесняват фирмите в прилагането на интегрираното управление на логистичните операции и реализирането на синергични ефекти от това.

Развитието и утвърждаването на този интеграционен модел в бизнеса на развитите страни в началото (80-те години) намира израз в създаването и широкото разпространение на различни организационни форми на доброволно сътрудничество на фирмите с техните доставчици и клиенти (партньорства, стратегически съюзи). С това се преследва целта да бъдат предотвратени някои дублирания в действията, формирането на щети от недобра координация и съответно да се постигнат съкращения на излишните разходи. Натрупаният положителен опит в тази интеграция и необходимостта от неговото по-широко приложение изиграва важна роля за насърчаване на правителствата на развитите страни да приемат юридически актове и поправки за смекчаване на въведеното антитръстовото законодателство. По този начин се създават възможности за изграждане на нови форми на организация на междуфирменото сътрудничество, предимно по линия на логистиката, основани на интеграционния модел.[3] Те са свързани с възлагане изпълнението на отделни логистични дейности и функции на специализирани фирми, със съответни договори за сътрудничество, на основата на което впоследствие се преминава към изграждане на логистични системи с национален и международен обхват.

 1.2.Промените в характера на продукта Промените в характера на продукта, които провокират интереса на фирмите за прилагане на логистичната концепция в тяхното управление, имат основно две проявления. Първото е повишаването степента на сложност и на многообразие на произвежданите продукти (диверсификация), а второто - интензивното съкращаване на техния жизнения цикъл. [4]

 1.2.1. Повишаване на сложността и многообразието на продуктите Това е трайно проявяваща се тенденция в съвременното икономическо развитие, която на основата на повишената степен на специализация, обуславя необходимостта от обединяване усилията на участващите фирми в производството на един по-сложен продукт. Целта е да се постигне такава координация между фирмите по повод осигуряването на необходимите за това производство компоненти, че продуктът да бъде произведен навреме, с необходимото качество и доставен, съобразно изискванията на клиентите, при възможно по-ниски общи разходи. В съвременните условия тази цел може да бъде постигната с прилагането на концепцията за интегрирано управление на логистичните операции при използването на съвременни методи, информационни и комуникационни средства.

 1.2.2. Намаляване на жизнения цикъл на продуктите В съвременните условия съкращаването на жизнения цикъл на продуктите се характеризира със сравнително висока динамика. Това принуждава участващите на пазара индустриални и търговски фирми да бъдат по-предпазливи при определяне обема на необходимите им запаси, тъй като съществува риск в определен момент те да станат ненужни и да бъдат понесени икономически щети. В тези условия фирмите са заинтересовани да работят с такова количество запаси, което да осигури нормалното протичане на материалните потоци и едновременно с това да бъде сведен до минимум риска от загуби, поради излизането им от употреба, свързано със скъсяването на жизнения цикъл на продуктите. Възможности за такова оптимизиране на обема на материални запаси, които се формират във фазите на снабдяване, производство и дистрибуция създава прилагането на логистичната концепция. Интегрираното управление на логистичните операции при движението на материалните потоци от мястото на възникване до крайните потребители позволява постигането на по-добра координация и използване на съвременни методи за оптимизация.

 1.3.Промените в разделението на труда Промените в разделението на труда намират израз в няколко основни направления. В тяхната последователност се разкрива тенденцията на по-нататъшно разделяне на производствените процеси на отделни части, изпълнявани от специализирани фирми и необходимостта от прилагане на концепции за интегрирано управление, особено в областта на логистиката

 1.3.1. Осъществяване на гъвкава специализация Постига се на основата на развитието на високотехнологичните индустрии и е свързана с ориентирането към производство на по-широк асортимент продукти в малки серии, с използване на универсален тип машини. Стремежът е по-пълно

19

да се задоволят разнообразните нужди на потребителите, по-бързо и с по-малки загуби да се реагира на промените в тях, по-гъвкаво фирмата да се приспособява към новите изисквания на пазара.

 1.3.2. Нарастване на броя на малките и средни фирми Това явление е свързано с възникването и развитието на гъвкавата специализация и изразява разделянето на производствените процеси между тясно специализирани средни и малки фирми, разположени на различни географски територии. Някои от тях действат като подизпълнители, други като дъщерни фирми на големи компании, трети като фирми с определена специализация и развити интеграционни връзки (главно на основата на договори) с другите участници в производството на завършения продукт. В тези условия е необходимо да се осъществява единен контрол при управлението на общия процес на производство и дистрибуция, което понастоящем може да се постигне с прилагането на съвременни управленски концепции, каквато е логистичната, с помощта на информационни и комуникационни системи.

 1.3.3. Развитието на сектора на услугите на фирмите Развитието на този сектор е свързано с т.нар. процес „аутсорсинг”, от английски език „outsourcing”, т.е. възлагане (срещу договор) изпълнението на определени дейности от даден производствен процес на специализирани фирми. По-широко е неговото прилагане в областта на логистиката, което води началото си от САЩ (80-те години на ХХ век), във връзка със смекчаването на антитръстовото законодателство и появата на нови форми за съвместна дейност на фирмите. Тогава дейността по доставките на клиентите започва да се възлага и осъществява от специализирани транспортни фирми, които съчетават транспортирането с други операции - складиране, планиране и контрол на запаси, допълнителни манипулации върху продуктите във връзка с желанията на клиентите, оформяне на документи и др. Впоследствие този процес намира израз в интензивното развитие на сектора за информационни услуги, който обслужва фирмите при изпълнението на техни производствени и други функции със създадени съответни компютърни програмни продукти. В резултат на това той постепенно заема водещи позиции в стопанския живот на развитите страни, като неговият относителен дял в обема на БВП и в броя на заетите постоянно нараства.Поради засилващата се конкуренция постепенно започва да се проявява тенденция на структуриране на фирмите за услуги на предприятията в система. В това отношение показателни са промените, които настъпиха през последните десет години в сектора за логистични услуги. Те се характеризират с тенденция към постепенно превръщане на участниците в този сектор от партньори на производствени и търговски фирми при осъществяване на логистични операции и функции, познати като „3PLPs” (Third Party Logistics Providers) в т. нар. интегратори - „4PLPs” (Fourth Party Logistics Providers), които координират взаимодействието между всички участници в една логистична система.

 2. ПРОГРЕСЪТ В РАЗВИТИЕТО НА ТЕХНОЛОГИИТЕ За прилагането на логистичната концепция в съвременния бизнес важна роля играе големият напредък в технологиите и тяхното приложение в различните сектори на икономиката. Той се проявява в няколко по-важни, от гледна точка на логистиката, направления.

 2.1. Разцветът на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) С тяхното прилагане логистичната концепция се превръща в ефективно средство за реализиране целите на фирмите за формиране на конкурентни предимства. Развитието на компютърната техника, нейното поевтиняване, достъпност и програмно осигуряване са в основата на въвеждането на интегрираното управление на логистичните операции на фирмено и междуфирмено равнище. За неговото осъществяване започват да се използват съвместими информационни системи между фирмите за електронен обмен на данни и бизнес документи в стандартен формат, които имат не само осведомителен, но и юридически характер, познати като Electronic Data/Document Interchange (EDI). Въвеждането на нови технологии с използването на съвременни телекомуникационни средства (спътникови системи за връзки) за бързо и точно получаване на информация дава възможност управлението на логистичните процеси да се осъществява в режим на реално време. Това създава възможности за прилагане на нови методи за ефективно управление на материалните потоци, съответно за постигане на високо ниво на обслужване на клиентите при по-ниски общи разходи. С помощта на новите ИКТ логистичната концепция изпълнява ролята на инструмент за бързо и адекватно реагиране на измененията в пазарната ситуация и по този начин за справяне със заплахите от страна на конкурентите.

20

 2.2. Напредъкът в производствените технологии Този напредък се изразява в създаването на нов тип производствени технологии. Те представляват съвместими компютърни технологии за автоматизация на производствени системи и интегрирано управление на информационните и материалните потоци. Този тип технологии съдействат за прилагането на логистичната концепция и за осъществяването на нейната цел във фазата на производството – процесът да протече по-безпроблемно, с оптимален обем запаси и съответно по-малки разходи.

2.3. Развитието на транспортните и складовите технологии Прогресът в транспортните технологии се свързва с изграждането на инфраструктура за осъществяване на високоскоростни превози с влакове и за развитието на различните видове комбиниран транспорт. С неговото реализиране се създават условия за по-широкото прилагане на интеграционния модел в логистиката, както на фирмено, така и на междуфирмено равнище. Напредъкът при складовите технологии се свързва с повишаване степента на автоматизация на процесите, въвеждането на нови видове стандартизирани опаковки и транспортно-складови технически средства, на облекчени начини за обозначаване на складовите единици (щрих кодове) и съответно на електронни системи за тяхното четене.

 3. ПОЯВАТА НА НОВИ УПРАВЛЕНСКИ КОНЦЕПЦИИ Еволюцията на логистиката е съпроводена с възникването и прилагането на редица управленски концепции, основани на интеграционния модел, с които се цели постигането на по-добра координация при изпълнението на отделните логистични операции на фирмено и междуфирмено равнище, намирането на оптимизационни решения за постигане на високо ниво на обслужване на клиентите при намалени общи разходи. Тяхното широко приложение в бизнеса в съвременните условия е свързано с прогреса в компютърно-информационните и комуникационни технологии.

3.1.Основни управленски концепции, свързани с логистиката Една от най-разпространените управленски концепции в света, свързани с логистиката е концепцията MRP в нейните две разновидности MRP І (Material Requirement Planning – Планиране на потребностите от материали) и MRP II (Manufacturing Resource Planning - Планиране на производствените ресурси). Нейният аналог в областта на дистрибуцията е концепцията DRP в двата й варианта - DRP І (Distribution Requirement Planning – Планиране на потребностите на дистрибуцията) и DRP ІІ (Distribution Resource Planning - Планиране на ресурсите на дистрибуцията). Втората много добре позната и разпространена управленска концепция, свързана с логистиката е JIT (Just in time – Точно навреме) и нейния разширен вариант LP(Lean Production – Производство без излишества). Има и редица други управленски концепции, които са насочени основно към клиента и неговото обслужване, и поради това са свързани с логистиката. Такива са: ECR (Effective Customer Response – Ефективен отговор на клиента); CFM (Customer Focused Manufacturing – Производство, фокусирано върху клиента), CRM (Customer Relationships Management – Управление на връзките с клиентите) и др.

 3.1.1. Планиране на потребностите от материали (MRP І) С прилагането на тази концепция (MRP І) се постига координиране във времето на планове и действия в снабдяването, производството и продажбите в рамките на една индустриална фирма, произвеждаща широка номенклатура продукти във вид на компоненти, възли, детайли. Основната цел е на основата на подобряване планирането на потребностите от материали за производството на даден продукт, в съответствие с търсенето, да се намали обема на запасите и разходите за тяхното формиране и поддържане. Комбинират се голям брой решения във връзка с направените поръчки, изготвения график на производствените операции, планирането на доставките, контрола на запасите, което се осъществява с помощта на компютърна техника и съответен програмен продукт.

 3.1.2. Планиране на производствените ресурси (MRP ІІ) С прилагането на този вариант на концепцията MRP се интегрират функционалните области на дейността на фирмата при управлението на материалните потоци. Целта е така да се управляват всички ресурси на фирмата, че удовлетворяването на потребителското търсене да бъде съпроводено със съкращаване на производствения цикъл, намаляване на запасите, по-добро управление на доставките, по-бързо реагиране на промените в търсенето. Това означава постигане на по-голяма гъвкавост на планирането, в съответствие с промените в търсенето и по-добра координация при осъществяването на последователните процедури и отделните операции.

21

 3.1.3. Планиране потребностите на дистрибуцията (DRP І) Това е концепция, която пренася логиката на MRP в областта на дистрибуцията. Основава се на графика, който координира целия процес на доставки и постоянното попълване на запасите от всеки вид в дистрибуционния канал (мрежа). Това означава постоянен контрол на запасите, който включва определяне мястото на поръчване, условията на доставки и планиране на запасите в складовете на собствената дистрибуционна мрежа или на посредниците.

 3.1.4. Планиране на ресурсите на дистрибуцията (DRP ІІ) В литературата тази концепция се признава за подобрен вариант на концепцията DRP І. С нея се цели комплексното решаване на въпросите, отнасящи се до производствената програма, складовите мощности, заетия персонал, условията на транспортиране и обслужването на клиентите. За постигането на това се използват по-съвременни методи на планиране, технически средства за работа в режим на реално време, усъвършенствани модели за прогнозиране на търсенето и съответно необходимите наличности от запаси. [6]

 3.1.5. Точно навреме (JIT) Това е много популярна и сравнително широко използвана в индустрията (особено автомобилостроителната) на развитите страни управленска концепция, свързана с логистиката. Акцентът при нея е поставен върху високата синхронизация на процесите на доставка на продуктите с потребностите от тях, т.е. съгласуване по време, място и последователност на операциите, при спазването на изискванията за качество и недопускане на загуби. Целта е да се удовлетворят изискванията на потребителите на даден вид продукти по отношение на качество, срокове и условия на доставка с минимален общ обем запаси.

 3.1.6.Производство без излишества (Lean Production) Тази концепция изразява развитието на JIT. Основава се на идеята за постигане на по-висока гъвкавост на планирането и на производствената система, намаляване времето за пренастройване на оборудването при производството на по-широка гама продукти в малки серии, създаване на дълготрайни и надеждни връзки с клиентите и по-нататъшното им развитие в партньорски отношения. С нейното реализиране се цели да се намерят комплексни решения, които да доведат до задоволяване на изискванията на клиентите по отношение на качеството на продукта (изделие и/или услуга) при възможно минимален обем на материалните и свързаните с тях други видове ресурси – финансови, човешки и други.

 Концепцията TQM (Управление на тоталното качество) Това е основополагаща и широко разпространена в света концепция за управление на качеството. Нейната философия, изразяваща се в девиза „нуждите на потребителите и целите на бизнеса са неделими” е много близка до тази на логистичната концепция. Затова въвеждането на принципите на TQM във фирменото управление играе ролята на важен фактор за развитието на логистиката и утвърждаването й като концепция за интегрирано управление. Целта, която се преследва с прилагането на концепцията TQM е постигането на максимална ефективност, чрез усъвършенстване на процесите, системите и предотвратяване на грешките. При нейната еволюция в последните десетилетия качеството се разбира не само като качество на продукта. То се възприема и като качество на логистичното обслужване на клиентите (срокове и начин на доставка), на работната среда за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда, на околната среда.

 4. ПОВИШАВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ФИРМЕНИЯ МЕНИДЖМЪНТВлиянието на този фактор за прилагане на логистичната концепция в бизнес организациите се

осъществява по линия на:повишаване равнището на тяхната стратегия;прилагането на съвременни управленски концепции и методи;въвеждане на системата за управление на качеството в съответствие с международните

стандарти;осъществяване на ефективен мениджмънт на персонала. 4.1. Повишаване качественото равнище на фирмената стратегия Това е твърде важен фактор

за постигане на по-висока конкурентоспособност на фирмата. От гледна точка на разглеждания въпрос, важно значение има доколко поставените стратегически цели касаят всички аспекти в дейността на фирмата. Дали се предвижда прилагането на съвременни подходи и методи на управление, което да намери място в организационната структура на фирмата, т.е. дали тя е способна да се адаптира към силно конкурентни пазари. Качеството на фирмената стратегия се определя от

22

мотивираността и квалификацията на висшето управленско ръководство. При по-големите фирми това е свързано със качеството на корпоративното управление. От него зависи в каква степен се осигурява съвместимост в интересите на собствениците и избраните от тях изпълнителни органи, за да изграждат стратегия за дългосрочно конкурентоспособно развитие, с използването на съвременни подходи в управлението, какъвто е логистичният.

 4.2. Прилагането на съвременни управленски концепции и методи Използването на съвременни управленски концепции и методи (вж. по-горе т. 3) има много важно значение за качеството на фирмения мениджмънт. Зависи както от качественото равнище на фирмената стратегия, така и от мотивираността, и квалификацията на персонала на различните управленски нива.

 4.3. Въвеждане на системата за управление на качеството в съответствие с изискванията на международните стандарти (ISO 9000) В съвременните условия това се явява важен фактор за повишаване равнището на фирмения, предимно оперативен, мениджмънт. Обуславя се от заложените принципи и изисквания на серията международни стандарти ISO 9000. С тяхното прилагане се осигуряват възможности за ефективно управление на всички дейности във фирмата, в т.ч. и логистичните, чрез разработване на стандартни процедури за насочване на нейните усилия към подобряване на цялостния процес на производство и реализация.

 4.4. Осъществяване на ефективен мениджмънт на персонала Това е един от най-важните фактори за качеството на фирменото управление. Неговото влияние се проявява както при изграждане на стратегията на фирмата и нейното реализиране, така и при прилагането на новите концепции и методи, и на системите за управление на качеството.

Тема 5 ЛОГИСТИЧНИ СИСТЕМИ. СЪЩНОСТ, ВИДОВЕ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ 1. СЪЩНОСТ НА ЛОГИСТИЧНИТЕ СИСТЕМИ Съвременният подход в логистиката се

свързва с идеята за интегрирано управление на дейностите по осъществяването на материалните и информационните потоци в сферите на производство и дистрибуция, както в рамките на отделната фирма, така и на обединения от фирми (съюзи, вериги, мрежи). Той се основава на системния подход, който разглежда всички елементи на системата на управление като взаимосвързани и взаимодействащи си при реализирането на общата цел. Негова методологична основа се явява общата теория на системите.[1] Тя се основава на следните положения:

цялото се състои от взаимодействащи си части;поведението и свойствата на цялото се определят от взаимодействието на неговите части;системата си взаимодейства със средата;всяка система представлява елемент на система от по-висок ред;елементите на всяка система на своя ред се представят като система.Отличителна особеност на системния подход е постигането на оптимизация при функционирането

не само на отделните елементи, а и на системата на управление като цяло, което намира израз във формиране на синергични ефекти.[2]

Осъществяването и управлението на материалните потоци винаги е било неразделна част от дейността на отделната стопанска единица. До средата на ХХ век това се е постигало като правило с прилагането на т.нар. традиционен подход. Характерно за него е самостоятелното, необвързано управление на отделните дейности по протичането на материалните потоци в снабдяването, производството и дистрибуцията в съответствие с поставените цели на фирмата. В резултат на динамичните процеси в общите икономически, организационни и пазарни условия, на прогреса в технологиите и управленската наука, интегрираният подход в логистиката постепенно навлиза във фирменото управление. Неговата задача е взаимосвързаното управление на функциите по осигуряване на производството с необходимите суровини и материали, и по доставянето на готовите продукти до потребителите, в съответствие с техните изисквания, както в рамките на отделната фирма, така и на обвързаните в една верига фирми. Използването на интегрирания подход в логистиката помага за постигане на синхронизация в управлението на тези функции в условията на висока динамика на търсенето и формиране на конкурентни предимства по пътя на оптимизация на съотношението между качеството на изпълнение на доставките на клиентите и обема на общите разходи. Обуславя се от силно изразената взаимовръзка и взаимодействие между основните логистични операции (транспортиране, обработка на поръчките, поддържане на запаси), които като правило са еднотипни и се повтарят във фазите на снабдяване, производство и дистрибуция. При въвеждането на интегрирания

23

подход в логистиката се обвързват взаимно основните структурни звена на фирмата, изпълняващи отделните логистични функции – снабдяване (входяща логистика), осигуряване на производството с необходимите материали в отделните участъци (вътрешна или производствена логистика), физическа дистрибуция (изходяща логистика) (вж. т.1 и фиг. 9 на трета глава). Съответстващи на тях са понятията, свързани с материалните потоци, а именно: „входящи материални потоци”, т.е. суровините, материалите, компонентите на входа на системата; „вътрешни материални потоци” т.е. продуктите, които са в процес на преработка в производствените участъци; „изходящи материални потоци”, т.е. готовата продукция в складовете на преработвателната фирма и на дистрибуционната мрежа. Понятията входяща, производствена (вътрешна) и изходяща логистика се въвеждат, за да се ограничат логистичните от чисто търговските, производствените и маркетинговите аспекти на управлението на материалните потоци през трите фази в тяхното движение. Тези понятия се използват от Майкъл Портър в концепцията за стойностната верига, която ще бъде разгледана в единадесета глава. Маркетинговите аспекти на управлението на материалните потоци във фазата на снабдяване са свързани с проучванията на пазарите на необходимите на фирмата суровини, материали, различни компоненти, за да се разкрият възможностите за избор на подходящия за нея доставчик (производител или посредник). Търговските аспекти се отнасят до воденето на преговори за условията на доставки на необходимите на фирмата ресурси, които да отговарят на търсените от нея качествени характеристики в съчетание с приемлива цена. Същността на функцията на производството се изразява в осъществяване на програмирането и настройването на технологичните линии, натоварването на мощностите, поддържането на оборудването, контрола на качеството. Логистичните отговорности в производството са свързани с осъществяването на комплекса от дейности по движението на материалните потоци за осигуряване с необходимите материали на преработвателните процеси в съответните участъци, за формирането на запаси на определените места и тяхното ефективно управление. Маркетинговите аспекти на управлението на материалните потоци във фазата на дистрибуцията се изразяват в проучването на пазарите на продуктите на фирмата, в избора на подходящия вариант на канали и мрежи за тяхното разпределение с цел реализиране на по-големи обеми продажби. Търговските аспекти касаят преговорите по отношение на покупко-продажбата на продуктите, тяхното доставяне и цена.Входящата логистика е важна функция, с която се осигуряват навреме нуждите на производителите на изделия и на услуги (напр. търговци) с необходимите суровини, материали, готови продукти, стоки от външни доставчици. За тази цел е необходимо да се планират потребностите от съответните материални ресурси, да се направи избора на подходящите доставчици, да се договорят условията на доставки (количества, срокове, интервали), да се избере начин на транспортиране, съхранение и допълнителна обработка на материалите. Основната цел е навременното осигуряване на производството на изделия и услуги с необходимите ресурси при възможно по-малки разходи, чрез постигането на по-добра координация между нуждите на производствения график и възможностите за доставка.Осигуряването на производството с необходимите ресурси в отделните негови участъци (вътрешна логистика) е също важна функция, която изисква добро планиране, изготвяне на производствен график, поддържане на производствения процес, съхранение на запаси от незавършена продукция, транспортиране, контрол върху запасите от материали и полуфабрикати.Физическата дистрибуция е третата важна логистична функция, свързана с обслужването на потребителите по отношение на условията на доставки, при която се осъществяват операции по приемане и обработка на поръчките, поддържане на запасите, транспортиране до потребителите - участници в дистрибуционния канал, осигуряване на планираното равнище на обслужване по отношение на условия на доставки, процедури за рекламации, сервиз на продуктите след продажбата им. Основната цел е реализиране на формулираната стратегия на фирмата по отношение на стандарта на обслужване на нейните клиенти при възможно минимални общи разходи.

Разгледаните три логистични функции, за които отговарят съответните структурни звена на фирмата трябва да се управляват интегрирано, за да се постигне по-добра координация в необходимите действия и съответно оптимизация в решенията, което да доведе до намаляване на общите разходи. В този случай става дума за постигане на вътрешна интеграция на логистиката на фирмата, в която участват нейните три важни логистични функции. (фиг. 11).

24

Фиг. 11. Вътрешна интеграция в областта на логистиката на фирмата  Съвременният модел в логистиката се изразява в интегрираното управление на дейностите на

фирмата, на нейните доставчици и клиенти по отношение движението на материалните и информационните потоци. Получава се т. нар. външна интеграция в областта на логистиката на фирмата, която преследва целта да се управлява по-добре материалният поток от доставчик до крайния клиент. (фиг. 12). Ефектите от това се изразяват в постигането на по-добра координация между обвързаните фирми и формирането на синергични ефекти. Това води до ускоряване движението на материалните потоци, намаляване на дублиранията и на икономическите щети от прекъсвания на процеса, удовлетворяване на изискванията на клиентите по отношение на сроковете и условията на доставки, относително намаляване на размера на логистичните ресурси и на общите разходи.

Фиг. 12. Външна интеграция в областта на логистиката на фирмата  При външната интеграция на логистиката на фирмата се проявява идеята за необходимостта от

управление на цялостния процес, свързан с движението на материалните потоци, при което се обхващат както производствени, така транспортни, търговски и подпомагащи организации. В основата на това управление е обмена на информация за настоящи и бъдещи намерения на обвързаните фирми, съвместни програми за по-добро управление на логистичните операции с цел повишаване конкурентоспособността на системата като цяло.Срещаните в литературата дефиниции на логистична система са основно две. Първата е изведена на основата на общата теория на системите и гласи: „логистичната система е адаптивна система с обратна връзка, която изпълнява различни логистични функции и операции, състояща се от няколко подсистеми и имаща развити връзки с външната среда

От гледна точка на бизнеса, даваната в литературата дефиниция е следната: „логистичната система е сложна организационно завършена (структурирана) система, състояща се от взаимосвързани в един процес на управление на материалните и съпътстващите ги потоци елементи (звена), чиято съвкупност, граници и задачи на функциониране се определят от целите на организацията и/или от външни фактори”.

На логистичната система са присъщи основните черти на големите системи:

25

сложност, която произтича от по-големия брой елементи (звена), съответно от усложнените взаимодействия между тях и от влиянието на голям брой фактори на външната среда;

йерархичност, при която елементите от по-ниското ниво се подчиняват на елементите от по-високото ниво на управление при логистиката в определен линеен или функционален аспект;

цялостност, т.е. системата да изпълнява общата целева функция, а не на отделните нейни звена; структурираност, изразяваща наличието на определена организационна структура, състояща се

от взаимосвързани субекти и обекти на управление, които реализират поставената цел. 2. ВИДОВЕ ЛОГИСТИЧНИ СИСТЕМИ Логистичните системи се разделят на две големи групи

– микрологистични и макрологистични системи. В обхвата на първия вид логистична система е отделната фирма или група от фирми, обвързани с движението на материалния поток при производството на определен краен продукт. В зависимост от вида на интеграция, микрологистичните системи се класифицират на вътрешни (вътрешно производствени) и външни.

Вътрешните микрологистични системи обхващат традиционно обособените звена в една фирма, чиято дейност е свързана с движението на материалния поток през фазите на снабдяване, производство и дистрибуция. Това са звената, отговарящи за доставките на необходимите материални ресурси, осигуряващи безпрепятственото протичане на производствения процес в отделните негови последователни участъци и за дистрибуцията на готовите продукти на фирмата на целевия пазар.

Външните микрологистични системи обхващат фирми с различен предмет на дейност, които изпълняват функциите по движението на материалните потоци от точката на неговото възникване през всички стадии на преработка и различни нива на дистрибуция до точката на неговото крайно потребление. При тези системи се реализира идеята за управление на цялостния процес на движението на материалния поток, в който участват различни взаимосвързани фирми (индустриални, търговски, транспортни, обслужващи). Като елементи на логистичната система, тези фирми си взаимодействат, като обменят необходимата информация, планират и координират действията си за ускоряване движението на материалните потоци, оптимизация на логистичните решения, намаляване на разходите и навременно изпълнение на поръчките на клиентите, което осигурява по-високо ниво на тяхното обслужване. Когато има участие на чуждестранни фирми, които се явяват доставчици на определени материали за осигуряване на даден производствен процес, или дистрибутори на готовата продукция на външни пазари, то тогава става дума за формиране на международна логистична система. Чрез нея се изразява възможността за интегриране на дейностите на фирми от различни страни, взаимообвързани в осъществяването на материалните потоци, преследващи целта да се ускори тяхното движение и да се задоволят изискванията на клиентите по отношение на качеството на изделията и условията на доставки. Като правило международната логистична система обхваща както индустриални, така и търговски фирми, а също така по-голям брой посредници (спедитори), които обслужват движението на материалните потоци, преминаващи през различни граници. Обхващат също така и специализирани фирми за оказване на складови, информационни и транспортни услуги, главно с използването на комбинирани превози и за консултации в областта на маркетинга. При класификацията на макрологистичните системи в литературата се прилагат няколко критерия. С използването на функционалния признак, те се класифицират на логистични системи, в които се обхващат групи фирми от един отрасъл и от различни отрасли. В зависимост от административно-териториалното разделение на дадена страна макрологистичните системи се разграничават на национални, регионални, областни, районни. Техните задачи се изразяват в правилното разположение на територията на определена административно териториална структура на складовете, транспортните терминали, логистичните центрове, координацията в работата на различните видове транспорт в транспортните възли, оптимизация на дистрибуторската мрежа, за да може да се осъществява движението на материалните потоци по-безпроблемно с оглед съкращаване на време и съответно разходи. Начина на функциониране на този вид макрологистични системи в голяма степен се определя от състоянието на инфраструктурата на дадената територия, особено на транспортната. Става дума за възможностите, които тя трябва да осигурява, за да се направи избора на подходящ вариант за преминаване на материалните потоци от гледна точка на изискванията на клиентите по отношение на време и разходи.

още един вид на макрологистичните системи, а именно глобалните. В зависимост от обхвата те се разграничават на държавни (транснационални), които са в пределите на дадена страна,

26

междудържавни (международни), т.е. обхванати са няколко страни и трансконтинентални,т.е. няколко континента.

 3. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА ЛОГИСТИКАТА С ДРУГИ ФУНКЦИОНАЛНИ ОБЛАСТИ НА ФИРМЕНОТО УПРАВЛЕНИЕ.Поради интегриращата си роля във фирменото управление логистиката заема централна организационна позиция между две негови важни функционални области - производство и маркетинг. Това се определя от същността на логистиката и нейния предмет, които бяха разгледани в първа глава, а именно управлението на материалните ресурси. За определен период от време тези ресурси са във вид на материални потоци, които преминават последователно през фазата на снабдяване, на производство и дистрибуция. Към определен момент те приемат вида на материален запас. Взаимодействието между логистиката и производството се осъществява в снабдяването, с което се осигуряват необходимите материални ресурси за производствената система, а между логистиката и маркетинга – в дистрибуцията, където готовите продукти се доставят до съответните клиенти на целевите пазари.Отговорността на производството като функционална област на фирменото управление се изразява в поддържането на оборудването, организацията на производствения процес, натоварването на мощностите, контрола на качеството на произведените продукти. Главната отговорност на маркетинга е да осигури поръчките, съответно приходите на фирмата чрез промоции и реклама, проучване на пазарите, изготвяне на прогнози, определяне списъка на продуктите, които могат да се произведат и за които има търсене, управление на продажбите. Отговорността на логистиката е основно управлението на транспортирането, поддържането на запасите, обработката на поръчките, а също така складирането, складово-манипулационните дейности и поддържането на информация. Някои от посочените дейности, които са отговорност на съответните функционални звена на фирмата (производство, логистика, маркетинг) не би могло да се управляват разделено. Обособяват се т.нар. взаимосвързани дейности, т.е. за тях отговарят поне две функционални звена (вж. фиг.). Това означава, че управленските решения трябва да се обсъждат и взимат съвместно, от една страна, от производството и логистиката и от друга страна, от маркетинга и логистиката.

27

 Фиг.13. Взаимосвързаност на логистиката в маркетинга и производствотоКъм взаимосвързаните дейности на производството и логистиката се причисляват изготвянето на

производствения график, определяне на източника и условията на снабдяване. На основата на усилията на маркетинга, свързани с проучването на пазара и провеждането на рекламно-промоционални кампании, управленското ръководство на фирмата получава информация за продуктите, за които има търсене и могат да се произведат. В резултат на тази информация функционалният мениджър изготвя производствения график, съобразно особеностите на технологичния процес. Обсъжда го със снабдителя-логистик, който отговаря за доставките на необходимите материали. Това се прави, за да се вземат взаимно приемливи решения за източника, начина и сроковете на доставка, които да удовлетворяват нуждите на производствената система и изискванията на логистиката тези процеси да се осъществяват безпроблемно, за по-кратко време и съответно с по-малко разходи.

На първо място от взаимосвързаните дейности на логистиката с маркетинга е определянето на стандарта на обслужване на клиентите на фирмата, отнасящ се до условията на изпълнение на техните поръчки за доставки на необходимите продукти (в суров, обработен и завършен вид). Всъщност това е стратегически въпрос, управленските решения за който имат инвестиционен характер. Повишаването на стандарта на обслужване на поръчките на клиентите изисква изграждане на съответни складови стопанства или информационни и комуникационни системи, дистрибуционни и логистични центрове на целевия пазар. В определени случаи се изисква и изграждането на транспортно стопанство със съответната инфраструктура. Другата взаимосвързана дейност на логистиката с маркетинга е избор на вариант на разположение на складовете, които могат да се използват за съхранение на продуктите на фирмата на съответния целеви пазар, за да се обслужват, съобразно избрания стандарт, поръчките на

28

клиентите по отношение на доставките на необходимите им материални ресурси. Вземаните съвместни решения по отношение на взаимосвързаните дейности на маркетинга и логистиката неминуемо опират до цената, която трябва да включва и компонента, свързан с разходите за доставка. Затова като такава взаимосвързана дейност се включва ценообразуването.

Тема 6 ЛОГИСТИЧНИ РАЗХОДИ. ВИДОВЕ И КОНЦЕПЦИИ  Логистичните разходи представляват съвкупността от разходите за осъществяване на последователните операции по протичането на материалните потоци и съпровождащата ги информация през фазите на снабдяване, производство и дистрибуция, основните сред които са транспортиране, поддържане на материалните запаси и обработка на поръчките. Тези операции се осъществяват във всяка една фаза, което създава условия за прилагане на модел за интегрираното им управление. Намаляването на общият обем на логистичните разходи, извършвани за тези операции, както бе посочено в глава първа е една от основните задачи на логистиката. Обемът на общите логистични разходи на една фирма (индустриална или търговска) се определя преди всичко от нейната политика по отношение на обслужването на клиентите, свързано с условията на доставки на необходимите за тяхната дейност продукти. Тази политика обикновено се проявява чрез прилагането на два алтернативни подхода.

Първият подход се изразява в осигуряване на по-високо ниво на обслужване на клиентите, с гарантиране на изискваната от тях срочност, надеждност и комплектност на доставките на необходимите им продукти, чрез поддържане на по-голям запаси в логистичния канал. Този подход може да се определи като традиционен, изискващ повече разходи за формиране и съответно за поддържане на материални запаси. В зависимост от дейността на фирмата, от характера на произвеждания продукт и прилаганата технология, от състоянието на целевия пазар, за който тя работи, общият обем на материалните запаси се влияе в по-голяма или по-малка степен от съотношението на съставните им елементи, формирани във фазите на снабдяване, производство и дистрибуция.

Вторият подход се изразява в осигуряване на по-високо ниво на обслужване на клиентите чрез постигане на по-добра координация при осъществяването на отделните операции и съответно повишаване степента на гъвкавост на снабдяването, производството и дистрибуцията, с което да може по-бързо и адекватно да се реагира на динамичните промени в търсенето на пазара. Това означава ускоряване движението на материалните потоци в логистичния канал, съответно намаляване обема на запасите и осигуряване на равнище на обслужване на клиентите, съответстващо на техните изисквания за навременни и качествени доставки на необходимите им продукти. Този подход се определя като съвременен, защото се реализира с използването на нови управленски модели и методи за оптимизация на логистичните решения с помощта на изградени информационни и комуникационни системи.

Изборът на всеки един от двата подхода е свързан с анализа на структурата на логистичните разходи и на нейното влияние върху общия им обем, за което е необходимо да се представи тяхната класификация.

 1. ВИДОВЕ ЛОГИСТИЧНИ РАЗХОДИОт гледна точка на анализа на структурата на отделните видове логистични разходи и на нейното

влияние за изменението на общия им обем, подходящи за използване са следните два критерия при тяхната класификация:

в зависимост от фазата на движението на материалния поток; в зависимост от извършваната логистичната операция. С използването на първия класификационен критерий, логистичните разходи се разграничават на

три вида: логистични разходи за снабдяване на дейността на фирмата (индустриална или търговска) с

необходимите суровини, материали и завършени продукти; логистични разходи, свързани с движението и съхранението на материалните потоци във

фазата на производството; логистични разходи за дистрибуцията.Съотношението между тези три вида логистични разходи се определя от влиянието на много

фактори, най-важните сред които са: предмета на дейност на фирмата;

29

характера на произвеждания от нея продукт; типа производство и съответно прилаганата технология; организацията на дейностите и използваните управленски методи в отделните фази на

движение на материалния поток; състоянието на целевия пазар, за който работи фирмата; установените взаимоотношения с доставчиците; възприетия подход за обслужване на клиентите.Отрасловата принадлежност на фирмата, съответно нейният предмет на дейност, до голяма степен

определя характера на това съотношение. Например, първият вид логистични разходи доминират в строителните и туристическите фирми, тъй като при тях преобладава входящата логистика. За фирмите, които произвеждат потребителски стоки (храни, текстил, облекла, мебели и др.) е характерна определена балансираност между трите вида логистични разходи, формиращи се в посочените фази на движение на материалния поток. Организацията на дейностите и прилаганите модели за управление на движението на този поток и съхранението на продуктите на определените места до голяма степен определят относителния дял на всеки един от тези три вида логистични разхода в общия им обем. Световният бизнес опит показва, че прилагането на логистичната концепция на фирмено равнище води до оптимизиране на това съотношение, от гледна точка на намаляване на общия обем на логистичните разходи, като се постига и по-добро ниво на обслужване на клиентите.

С прилагането на втория критерий, логистичните разходи се класифицират на: разходи за транспортиране; разходи за поддържане на запасите; разходи за обработка на поръчките, които са основно информационни, комуникационни и

административни разходи.Тези видове логистични разходи в различна конфигурация, която се определя от действието на

много фактори, формират сумарния им обем в отделните функционални области - снабдяване, производство и дистрибуция. Разкриването на възможностите за намаляването на общия обем на логистичните разходи на фирмата е свързано с анализа на измененията в тяхната структура под влияние на отделните фактори, като се отчита и тяхното взаимодействие. Изясняването на ролята на структурните изменения в логистичните разходи за намаляване на общия им обем е свързано с познаването на взаимовръзката и обусловеността на основните видове логистични ресурси и взаимозаменяемостта на решенията, свързани с условията на доставки, на което ще се спрем в точка втора на тази глава.

 1.1.  Разходи за транспортиране Тези разходи, както бе посочено в глава втора, на основата на опита на бизнеса в света, заемат близо две трети от общия обем на логистичните разходи на фирмата. Това са разходите за транспортна дейност при снабдяването на една индустриална фирма с необходимите суровини и материали, при придвижването им в процеса на тяхната обработка в различните производствени участъци, при доставянето на готовите продукти до клиентите на съответните целеви пазари. Аналогично проявление в тази насока имат разходите за транспортиране на една търговска фирма (верига). Те включват транспортните разходи за снабдяването й с необходимите за нейната дейност и профил стоки, за придвижването им вътре в складовете на търговската фирма, за тяхното доставяне до клиентите, съобразно договореностите.[1]

Обемът на разходите за транспортиране, като основна логистична дейност на фирмата, изпитва влиянието на множество външни и вътрешни за страната фактори, както с икономически, така и с технологичен, организационен и управленски характер. Сред тях се открояват следните фактори:

състоянието на бизнес средата; провежданата политика по отношение на разрешителни, данъчни и тарифни режими при

товарните превози; характера на транспортния пазар, определящ се от степента на либерализация и съответно

развитие на сектора за транспортни услуги; възможностите на инфраструктурата за използване на различни варианти на товарен превоз и

нови технологии в транспорта (различни видове комбинирани превози); техническото равнище на превозните средства при различните видове транспорт; данъчната политика при горивата;

30

квалификацията на управленските кадри в тази сфера; прилагането на съвременни подходи и методи при управлението на транспортната дейност;Върху разходите за транспортиране силно влияние оказва избора на начин на превоз на товарите,

който зависи преди всичко от: географското месторазположение на фирмата-доставчик; възможностите на транспортната инфраструктура; характера на продукта, свързан с неговите свойства (обем, тегло, стойност, плътност), рискови

характеристики по отношение на трайност, запалителност, сигурност и др.; изисквания по отношение на услаАаАовията на доставка - срок, размер, съответно интервал,

вид, опаковка), което е свързано с нивото на обслужване на клиента. Ефективността на дейността по транспортиране изисква да се постигне съвместяване на усилията

за намаляване на разходите и за подобряване нивото на обслужване на клиентите (условия на доставки), отговарящо на техните изисквания. В това отношение положително влияние оказва използването на подходящи маршрути на превозните средства и при възможност - комбинирани видове транспорт за намаляване обема на товаро-разтоварните операции. В тази насока влияе и възможното съчетаване на превозите на товари с цел по-доброто използване капацитета на транспортните средства. Постигането на благоприятен резултат при това съвместяване до голяма степен е свързано с избора на решение за използването на собствен или нает транспорт, ако условията и възможностите на фирмата позволяват това.Разходите, които се извършват при транспортирането са основно за гориво, труд, поддръжка на транспортните средства със съответни материали, амортизации и администрация. Степента на тяхната зависимост от размера на дейността ги определя, макар и с известна степен на условност, като променливи и постоянни. Променливите разходи пряко зависят от обема превозни товари и изминатите разстояния, които в съчетание характеризират мащаба на транспортната дейност. Такива са разходите за гориво и вложен труд, в т.ч. и за операциите по товарене, разместване и разтоварване, ако транспортните разстояние го налагат. Влияние върху техния обем оказва степента на механизация на тези операции, организацията на дейностите, възможността да се използва комбиниран транспорт. Постоянните разходи остават относително независими от обема на транспортната дейност за определен период от време.

 1.2.  Разходи за поддържане на запаси Поддържането на запасите в отделните фази на движение на материалния поток в различен вид (суровини, материали, компоненти, незавършени, готови изделия, стоки) е основна логистична операция, която има сравнително голямо участие в общия обем на логистичните разходи на фирмата (до една трета). Както бе посочено в глава втора, според направени изследвания в развитите пазарни икономики, разходите за тази логистична операция представляват 20 - 25% от стойностната наличност на запасите, което обуславя постоянния интерес на мениджъри и изследователи към решаването на проблема за оптимизирането на техния обем. Целта е да се постигне непрекъснатост на процесите на производство, разпределение и потребление, а също така и желаното от клиентите качество на обслужване, с колкото е възможно по-малък обем запаси.

По отношение на запасите трябва да се има предвид, че разходите за тяхното формиране и за поддържането им имат различен характер. Разходите за формирането на запасите са капиталови, т.е. те имат авансиран или еднократен характер. Това означава, че ако фирмата успее да намали запасите, без да се стигне до прекъсвания и до понижаване нивото на обслужване на клиентите, тя ще може да освободи финансов ресурс за инвестиции, които да насочи за технологично обновяване, изграждане на информационни системи, усъвършенстване на квалификационното равнище на персонала и други. Разходите за поддържането на запасите, познати и като складови разходи, имат текущ характер, т.е. те се включват в себестойността на произведената и реализирана продукция на фирмата. По-малкият обем материални запаси води, при непроменени условия, до намаляване на разходите за тяхното поддържане в склада. Това означава, че при анализа на факторите, влияещи върху обема на тези разходи, трябва да се отчита тази тяхна силна обвързаност и да се преценява в този контекст целесъобразността на взиманите логистични решения.

Поддържането на запасите е свързано с извършването на разходи, които могат да се обособят, от гледна точка на техния характер, в следните три групи:

31

разходи за издръжката на склада – наем, ако е нает, лихви по кредити и амортизационни отчисления, ако е собствен, отопление и осветление, ремонт на сградата и на складовите съоръжения, работни заплати на ангажирания с това персонал;

разходи за поддържането на наличностите от запаси в склада – работни заплати на персонала, зает с извършване на манипулационните дейности по настаняването, съхраняването и придвижването на складовите единици, амортизационни отчисления на използваната за тази цел техника, въведени осигурителни системи и тяхната поддръжка;

разходи за застраховки на запасите от продукти при опасност от кражби, загуба на техните свойства или на част от тях.

Важно значение за анализа на разходите за поддържане на запасите и за разкриване на резервите за тяхното намаляване има разграничаването на тези разходи от гледна точка на степента на зависимост на техния обем от измененията в складовия оборот и обособяването им в две групи. [2]

Първата група са т. нар. променливи разходи, характерно за които е, че те се изменят в съответствие с промените в складовия оборот. Затова към тази група основно се включват разходите за извършване на складово-манипулационните дейности, свързани с настаняване, преместване, експедиция на продуктите, тяхното съхраняване и опазване.

Втората група са постоянните разходи, т.е. за определен непродължителен период от време техният обем остава непроменен, независимо, че се изменя складовия оборот. Такива са разходите за наем, осветление, отопление, административно обслужване, поддържане и ремонт на различни складови съоръжения, амортизационни отчисления.

Разходите за поддържане на запаси зависят основно от: определените наличности от запаси, с които фирмата осъществява процесите на производство,

разпределение и тяхната структура; вида на склада, съобразно характера на продуктите, които се съхраняват в него; обръщаемостта на запасите, характеристиките на продукта (стойност, обем, тегло, плътност, риск, съотношението

стойност/тегло), от които се определя степента на използване капацитета на склада; механизацията и автоматизацията на складовите операции; прилагането на съвременни складови технологии с изградени информационни и

комуникационни системи;1.3.  Разходи за обработка на поръчките Това са разходи за информация, комуникации и

управление, свързани с: приемане на поръчките на клиентите; проверка на условията и възможностите за тяхното изпълнение, свързани с наличностите в

склада; управленски решения за формиране на необходимия обем и структура запаси, за да се отговори

на изискванията на клиентите; управление на процеса на самото изпълнение на поръчката; поддържане на база данни, свързани с отношенията с клиентите, техните изисквания и степен

на удовлетвореност. Тези разходи имат сравнително малък относителен дял в общия обем логистични разходи на

фирмата. С развитието на интернет икономиката, на е-бизнес и неговото съвременно информационно осигуряване, тези разходи ще имат все по-важна роля за осъществяване на качественото и успешно изпълнение на поръчките на клиентите, което се явява основна задача на логистиката.

Анализът на логистичните разходи на фирмата дава възможност да се разкрият проблемите при осъществяването на процеса на движение и съхранение на продуктите в снабдяването, производството и дистрибуцията. В този контекст важно значение има изследването на измененията в структурата на логистичните разходи и изясняването на тяхната роля за намаляване на общия им обем. Това означава да се познава взаимната връзка и заменяемост на решенията за използването на основните видове логистични ресурси, свързани с условията на доставки.

 2. КОНЦЕПЦИИ ЗА ЛОГИСТИЧНИ РАЗХОДИ Тези концепции възникват през втората половина на ХХ век във връзка с динамичното развитие на дистрибуцията и съответно увеличаването на разходите за осъществяване на нейните дейности на фирмено равнище. Впоследствие, с

32

утвърждаването на логистичната концепция в световния бизнес, те имат своето по-широко проявление.

2.1. Концепция за алтернативните разходи В литературата тази концепция се определя като фундаментална най-напред за управлението на дейностите на дистрибуцията, а впоследствие и на логистиката в цялостния процес на движението на материалните потоци. Тя е свързана с изразената алтернативност при вземането на логистични решения, обусловена от взаимната връзка и зависимост на логистичните ресурси при избора на начин на доставка. Тази алтернативност се проявява при логистичните разходи, когато се сравняват тенденциите в изменението на разходите за транспортиране, поддържане на запаси и обработка на поръчките в зависимост от броя на складовете в логистичната система, през които преминават материалните потоци. (фиг. 11).

Фиг. 14. Тенденции в изменението на отделните видове логистични разходи при нарастване броя на складовете в логистичната система

 Както се вижда от фигурата, с нарастване броя на складовете, през които минават материалните потоци, разходите за поддържане на запасите отбелязват тенденция към повишаване, докато при транспортните разходи тя е в обратна насока. Обяснението е, че увеличаването на броя на складовете в логистичната система, с определени наличности от материални запаси в тях, води до нарастване на разходите за поддържането им. Разходите за обработката на поръчките нарастват с увеличаване на броя на складовете. При тях се проявява тенденция на изменение, която е паралелна с тази на разходите за поддържането на запасите. Това е свързано с оказването на допълнителни услуги по приемането на поръчките на клиентите, проверката в склада и съответно по тяхното изпълнение. С увеличаването на броя на складовете при изграждането на една логистична система, транспортните разходи бележат тенденция към снижаване. Причината е в относителното намаляване на разходите за директни и по-дълги превози от доставчик до клиент, поради това, че се използва система с повече складове. Става ясно, че има обратнопропорционална зависимост основно между разходите за транспортиране и за поддържане на запасите, която се проявява в тенденциите на тяхното изменение, съобразно броя на складовете в логистичната система. Тази обратнопропорционална зависимост проличава и когато се проследят тенденциите в изменението на разходите за основните логистични операции в зависимост от скоростта на транспортното средство за доставки (фиг.12). Когато се използва по-бърз транспорт, разходите за поддържане на запасите намаляват, тъй като интервалите

33

между отделните доставки за задоволяване на дадено търсене са по-малки. В този случай относително се ограничава нуждата да се поддържат повече запаси, както в доставчика, така и по пътя до клиента.

Фиг. 15. Тенденции в изменението на отделните видове логистични разходи при увеличаване скоростта на транспортното средство за превоз на товари

 Показаната обратнопропорционална зависимост между основните логистични разходи налага необходимостта да се направи избор на един от алтернативните начини на доставка на продуктите до клиентите, при което се създават условия за възникване на конфликти между отговорниците за отделните дейности (транспортиране и поддържане на запаси). Налага се необходимостта от намиране на балансирани решения за тяхното предотвратяване.

 2.2. Концепция за общите разходи Тя е свързана с концепцията за алтернативните разходи и се явява нейно продължение. Играе ролята на инструмент за вземане на оптимални решения от гледна точка на намаляване на общия обем на логистичните разходи. На фиг. 11 се вижда, че неговата крива има вид на парабола. Точката на най-ниските общи логистични разходи е там, където се пресичат кривите на разходите за транспортиране и за поддържане на запасите, която показва кой е оптималният брой складове. На фиг. 12 оптимизационното решение, от гледна точка на намаляване на общите логистични разходи, се свързва с избора на вида транспорт за доставки. Концепцията за общите разходи е в основата на идеята за интегрирано управление на основните логистични операции във фирмата.

 2.3. Концепция за общата система Тя се явява продължение на концепцията за общите логистични разходи. С нея се търсят решения за постигане на баланс между общите логистични разходи на фирмата и нивото на обслужване на нейните клиенти. В това всъщност се изразява целта на логистиката, а именно да се постигне исканото от клиента ниво на обслужване с възможно по-малки разходи и съответно по-ниска цена. Тази концепция се основава на идеята, че доставчици и клиенти, на основата на тясната взаимозависимост между свързващите ги логистични операции по отношение на доставките, трябва да се разглеждат като една система. В нея да се търсят балансирани решения по отношение на общи логистични разходи и ниво на обслужване, удовлетворяващи както доставчик, така и клиент, за да могат поръчките да бъдат направени и изпълнени наново. Например, трябва да се държи сметка как избора на начин на транспортиране на продуктите на доставчика, който е изгоден за него, ще се отрази върху обема на запаси на клиента. С тази концепция се налага разбирането за

34

отчитане влиянието на всички фактори при вземане на решения за управление на системата, в която са доставчици и клиенти.

 Тема 7 МАТЕРИАЛНИ ЗАПАСИ. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, ВИДОВЕ И МОДЕЛИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 1. Същност и предназначение на материалните запаси са годни за употреба материални

ресурси, които временно не участват в процесите на производство и потребление. Тяхното наличие създава условия за непрекъснато протичане на цялостния възпроизводствен процес, което е основното им и най-общо предназначение. Те играят пасивна роля в този процес, но са необходими, защото трудно може да се постигне съвпадение по време и място на нуждите на производството и доставките на съответстващите им по вид и състояние материални ресурси. Ако няма нужното количество запаси от тях, това несъвпадение би довело до прекъсвания в производствения процес, престои, икономически щети от застояла продукция и загуба на клиенти в бъдеще.Затова ключовият проблем при материалните запаси се явява формирането на техния оптимален обем, т.е. не по-голям от този, който може да осигури непрекъснатото осъществяване на производствения процес. Разходите, които се правят за запасите са две вида. За формирането на необходимия за фирмата сумарен обем материален запас се правят авансирани, т.е. капиталови разходи. Това означава, че се блокира част от капитала на фирмата, както индустриална, така и търговска, за да се поддържа непрекъснатостта на протичащите в тях процеси, свързани с движението на материалните потоци. Ако това основно предназначение на материалните запаси се осъществява с по-малко запаси, това означава да се освободи финансов ресурс за инвестиране в нововъведения с технологичен, организационен и инфраструктурен характер. За поддържането на формирания обем материални запаси се извършват редица текущи разходи, като за наемане на складове, за енергия, работни заплати за складово-манипулационни дейности, за осигуряване на необходимия режим за тяхното съхраняване при определени рискове.

Предназначението на материалните запаси има своите конкретни изражения. Първо, тяхното наличие създава условия за подобряване обслужването на клиентите. Това се

отнася преди всичко за дистрибуцията. Главните участници в нея, каквито са търговците на едро, имат основната функция да поддържат по-голям обем запаси. Така те могат да отговорят своевременно на търсенето на своите клиенти по отношение на необходимите им количества и видове изделия, състояние със съответни опаковки, в определените срокове и интервали на доставки.

Второ, материалните запаси осигуряват условия за по-голяма гъвкавост на производството. Това тяхно предназначение може да се осъществи ефективно, когато запасите от материали се поддържат в по-суров, необработен вид. Така се постига възможността за тяхната широкоспектърна употреба, в рамките на дадена продуктова група, при необходимост производството бързо да реагира на промените в търсенето на пазара.

Трето, с поддържането на материални запаси се създадат условия за по-висока сигурност на производството. На сегашния етап на икономическо развитие, поради бързите промени в търсенето, нараства несигурността за производителите, която по веригата на доставките се разпространява и проявява в областта на снабдяването с необходимите материални ресурси на всеки производител на определен вид продукти. Това налага необходимостта производителя да реагира на тази несигурност, като гарантира непрекъснатостта на производствения процес с по-голям обем запас.

Четвърто, материалните запаси осигуряват условия за постигане на равномерност в осъществяването на производствената дейност и по този начин постоянство във времето при задоволяването на търсенето на пазара. Това тяхно предназначение е свързано със сезонността в производството и потреблението на някои продукти.

Пето, с наличието на материални запаси се създават възможности за увеличаване на печалбата на фирмата чрез ценови спекулации. Тези възможности са свързани с периодите на инфлация, когато материални ресурси (за индустриалните фирми) и завършени продукти (за търговските фирми) се купуват на по-ниска цена и след увеличението й, се продават на по-висока. Това се проявява най-често при продоволствените стоки. Формирането в тази връзка на по-голям обем запаси носи рискове, защото очакванията за ръста в цените могат да не се оправдаят. Тези рискове се поемат от собственика, който е ангажирал капиталов ресурс, плаща лихви и извършва разходи за поддържане на тези запаси.

35

 2. ВИДОВЕ МАТЕРИАЛНИ ЗАПАСИ Материалните запаси изпълняват много важна роля в логистиката. От една страна, те са средство за постигането на нейната цел и задачи. От друга страна, техният общ обем и структура изразяват качеството на управление на логистичните процеси и насоките на действие за неговото повишаване. Затова основният проблем при материалните запаси е оптимизацията на техния съвкупен обем и на тяхната структура. В тази връзка важно значение има класификацията на материалните запаси, която може да помогне на икономическия и управленски анализ за разкриването на възможностите за намаляването на техния относителен обем. Става дума за обема запаси, който осигурява нормалното протичане на процеса на производство и на реализация на единица продукт. Критериите за класификация на материалните запаси са основно два. Първият критерий е мястото, където в определен момент и в съответен вид продуктите в тяхното движение придобиват вид на запас, за да обслужват нормалното протичане на процесите на производство и реализация. С използването на този критерий се разграничават няколко вида материални запаси.

Запаси от суровини и материали, които се формират във фазата на снабдяване, през която най-напред преминава материалният поток. Те могат да бъдат разположени както в складовете на участниците (доставчици) в канала на снабдяване, така и на фирмата-клиент, която използва тези суровини и материали като изходни ресурси за производството на готови продукти. От гледна точка на логистичната система, това са запасите на нейния вход. Обемът на този вид запаси изпитва влиянието на качественото ниво на управление както на снабдителния, така и на производствения процес. Проблемите с условията на доставки на суровините и материалите и тяхното спазване, с техническото равнище, поддържане и с организацията на производствения процес водят до увеличаване на обема на запасите на входа на логистичната система.

Запаси от незавършена продукция, които се създават в производството. Това са запаси от преработени в различна степен материални ресурси в производствения процес. Те се поддържат на определените, съобразно технологичния процес, места в съответните участъци. Тяхното наличие осигурява условия за нормалното изпълнение на производствения график по обработването на материалите в различните стадии на технологичния процес и привеждането им в завършен вид. Обемът им зависи, както от технологично обусловената продължителност и сложност на производствения процес, така и от качественото ниво на неговото управление.

Запаси от готова продукция, които се поддържат в склада на фирмата-производител, за да отговорят своевременно на търсенето на пазара. Неговата сигурност и достоверността на направените в това отношение прогнози до голяма степен определят обема на тези запаси.

Стокови запаси, които се формират в дистрибуцията и се разполагат в складовите пунктове на нейната мрежа. Тяхното наличие осигурява условия за удовлетворяване на търсенето на участниците на пазара, било то като посредници или крайни клиенти. Техният обем зависи от редица фактори, като например, динамиката в търсенето на пазара, политиката на фирмата по отношение на създаването на дистрибуционни канали и мрежи, нивото на управление на запасите.

 Вторият критерий за класификация на запасите е функционалното им предназначение. С използването на този критерий, материалните запаси се разграничават основно на четири вида.

Текущ запас, който има предназначението да осигурява ритмичната работа на дадена фирма с необходимите материални ресурси в интервала между две поредни доставки. Неговият обем се определя от средното дневно потребление на различни материали в индустриалните форми. В търговските фирми това потребление намира израз в обема на продажбите на различните видове продукти средно на ден. Обемът на текущия запас (ТЗ) се определя още и от интервала от време между две доставки.

ТЗ = P. Tкъдето: Р е средно дневното потребление на материали и продукти в процеса на производство;Т е интервалът между две доставки.Както се вижда от формулата, зависимостта има линеен характер, което означава, че нарастването

на всяка една от двете променливи води до увеличаване на обема на текущия запас. Гаранционен запас, който има предназначението да осигурява фирмата с необходимите

материални ресурси в случай на нарушаване на сроковете на доставка. Причини за това са или непредвидени колебания в търсенето на продуктите, или неизпълнението на договорните задължения

36

на доставчика по отношение на сроковете, качеството и обема на доставките, за което могат да повлияят различни събития, както с обективен, така и със субективен характер.

Подготвителен запас, който има предназначението да подготви материалните ресурси за непосредствено използване в производствения процес на една индустриалната фирма (напр. ленено текстилна, дървопреработвателна и др.) или готовите продукти за потребление от страна както на физически, така и на юридически лица. За тази цел върху тях се осъществяват определен брой технологични операции, като например престоят им в определени условия (сушене, ферментиране), оформление, свързано с използване на различна защитна опаковка на готовите продукти и др.

Сезонен запас, който има предназначението да осигури производството и потреблението на дадени продукти при сезонни колебания. Това са главно селскостопански продукти, които имат сезонен характер (напр. плодове). Поддържането на запаси позволява тяхното целогодишно потребление в прясно или консервирано състояние, за което се осъществяват определени производствени операции.

 3. МОДЕЛИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЗАПАСИТЕ 3.1. МОДЕЛЪТ EOQ EOQ (Еconomic Оrder Quantity), т.е. икономичен размер на поръчката е

широко разпространен модел за управление на запасите, при който се търси оптимизационно решение на задачата за размера на поръчката. [1] Критерият за оптимизация при този модел е минимизирането на общите логистични разходи. Те включват разходите за изпълнение на поръчката, които в преобладаващата си част са за транспортиране. Включват също така и разходите за поддържане на запасите, които са правопропорционални на размера на поръчката. Колкото по-голяма е тя, толкова в момента на нейната доставка се увеличава размера на текущия запас и съответно разходите за неговото поддържане. В процеса на производството неговият обем постепенно намалява, като преди да достигне критичното си ниво, след което може да прекъсне производствения процес, се вземат решения за доставка. Затова този модел се свързва с познатата в литературата система за управление на материалите „Reorder Point”, т.е. „Точка на поръчка”.

При изменението на разходите за изпълнение на поръчката и за поддържане на запасите се проявява определена алтернативност, което налага да се намери баланса между тях и даде оптимално решение за размера на поръчката, при което общите разходи да са минимални (вж. фиг. 16).

37

Фиг. 16. Тенденции в изменението на отделните видове разходи в зависимост от размера на поръчката  Математическата формула за определяне на икономичния размер на поръчката е на двамата американци Харис и Уилсън, която е открита през 1915 г. С нея се дава баланса между двете алтернативи в изменението на разходите, свързани с изпълнение на поръчката и с поддържането на запасите.

 , където: D е търсеното количество продукти в рамките на определен период (година);N са разходите за изпълнение на една поръчка;V е стойността на единица запас;Е – процент от стойностната наличност на запасите, отразяващ размера на разходите за тяхното поддържане, който е различен за отделните групи продукти (статистиката в

развитите страни сочи, че той се движи в границите 10-25%)Тази формула е изведена при някои допускания, които в съвременните условия в определена

степен ограничават нейното приложение. Основното ограничение е свързано с допускането, че търсенето е постоянно и известно, докато в повечето реални ситуации на сегашния етап на развитие, то непрекъснато се променя и може да се предвиди с известно приближение. В това отношение влияние оказват редица фактори – икономическата ситуация, социалните условия, силата на конкуренцията, предлагане на стоки-заместители и др. Другото ограничение е свързано с предположението, че времето между даването на поръчката и действителната доставка се знае точно, но често в реалния свят редица фактори го опровергават, напр. транспортният проблем.

Макар и изведена при няколко ограничения, формулата за икономичния размер на поръчката има своето приложение, като дава едно добро приближение на практика. Методът EOQ е подходящ при независимо търсене, т.е.търсене на завършени стоки, което е постоянно през определен период от време и се знае с определена сигурност.  

 3.2. Моделът MRP Моделът MRP се свързва с т.нар. „бутаща система” в управлението на материалите, възникнала в края на 60-те години в САЩ, с която се постига много добра синхронизация между производството и снабдяването. Това намира израз в намаляването на обема на запасите. Затова системата MRP се определя и като модел за управление на запасите. С неговото използване се съчетават голям брой взаимосвързани решения, отнасящи се до поръчки, графици, доставки, използване на наличности. Поради това той се основава на подробна информация за продукта и неговите компоненти и се прилага с помощта на компютърен софтуер. Позволява да се координират във времето планове и действия в областта на снабдяването, производството и продажбите в рамките на преработвателното предприятие.

MRP е модел за управление на запасите при зависимо търсене, в който се използват редица логически свързани процедури и правила, позволяващи да се определят потребностите от различни видове и количества материали в съответствие с производствените планове и графици на фирмата, изготвени на основата на направени поръчки и прогнози за бъдещи продажби. Зависимо търсене имат материалите, компонентите, полуфабрикатите т.е. продукти с производствено-техническо предназначение. Тяхното търсене зависи от търсенето на крайните продукти, за чието изготвяне те се използват.

Основните елементи на модела MRP са:производствения график, изготвен на основата на направените поръчки на потребителите и

прогнозата за търсенето;спецификации на материалите, компонентите и др., установени на основата на разходни норми;състоянието на запасите, т.е. наличностите им в склада по видове.

38

 Фиг. 17. Елементи на MRP моделаПрилагането на този модел се основава на синхронизация във времето между нуждите на

производството и възможностите на складовата система и снабдяването да ги осигурят. Това се осъществява като поръчките материали и компоненти се правят не в самото начало на процеса, а в съответствие с производствения график, т.е. разсрочени са във времето. Така се постига намаляване на размера на съвкупния материален запас.

 3.3. Моделът JIT Той се възприема като съвременната версия на MRP модела за управление на запасите. Необходимите материали се доставят в последния момент, преди да станат необходими на производствения процес. Така обема на запасите се свежда до минимум. Моделът JIT се свързва се с т.нар. „теглеща система”, която се явява върховото постижение при управлението на материалите. Характерно за нея е, че управлението на материалните потоци в рамките на фирмата се извършва в зависимост от потребността на продукта в крайния процес, а не на основата на предварително планиране на дейността с помощта на проучвания на пазара и изготвянето на прогнози. Затова се казва, че при нея се прилага т.нар. принцип на тегленето. Докато „бутащата система” при управлението на материалите се основава, както се вижда от елементите на модела MRP, на предварително проучване на пазара, изготвяне на прогнози и планове.

Основните елементи на модела JIT са:ефективен контрол на качеството;превантивно осигуряване, т.е. поддържат се малки количества запаси, но се работи без

складове;разработване на програми за работа с доставчиците.Тези три елемента много добре разкриват философията на метода JIT, която се изразява в

предварителна работа с доставчици, за да се постигне съвпадение във времето и пространството между нуждите на производствената система и готовността тя да се осигури с необходимите материали.Трите модела изразяват прогреса в системите за управление на материалите, намиращ израз в постепенното повишаване степента на синхронизация между нуждите на производствената система и възможностите на снабдяването да ги задоволи. В резултат на това се постига ефекта на относителното намаляване на обема на запасите на входа и вътре в производствената система.

 Тема 8 ЛОГИСТИЧНО ОБСЛУЖВАНЕ НА КЛИЕНТИТЕ. ЕЛЕМЕНТИ И ХАРАКТЕРИСТИКИ

 1. СЪЩНОСТ И ЕЛЕМЕНТИ НА ЛОГИСТИЧНОТО ОБСЛУЖВАНЕ Логистичното обслужване е третата характеристика на продукта, който се предлага на клиента на целевия пазар на фирмата. Тя се отнася до обслужването на направените от него поръчки за доставянето на необходимите му продукти в суров, преработен или завършен вид. С други думи, обслужването на поръчките прави необходимия продукт достъпен за клиента при условията, които той желае. Върху

39

това най-съществено влияние оказват наличностите в склада, т.е. запасите, които фирмата-доставчик е формирала, постоянно наблюдава и поддържа, надеждността, честотата и съответно размера на доставките. Логистичното обслужване всъщност включва комплекс от взаимосвързани дейности, с които се цели да се удовлетворят изискванията на клиента по отношение условията на доставка на продуктите, за които е направил поръчка.Другите две характеристики на продукта, които са на вниманието на клиента, са неговото качество и съответно цената. В резултат на засилената конкуренция на международните пазари, клиентът става все по-взискателен и към трите характеристики на продукта. Все по-голямото насищане на тези пазари с продукти и превръщането им в пазари на купувача, нарастването ролята на стандартизацията на тяхното качество, уравновесяването в определена степен на колебанията между търсенето и предлагането, всичко това води до нарастване вниманието към третата характеристика, а именно обслужването на поръчките на клиентите по отношение на доставките, съобразно техните изисквания.  Елементите на логистичното обслужване, така както то се осъществява в условията на силна конкуренция, са основно три.

Първият елемент е преди приемане на поръчката и сключване на сделката. Той включва писменото изявление на фирмата, направено в различен вид информационни материали, в което тя представя политиката си по отношение на обслужването на поръчките на клиентите. В него тя гарантира как ще бъдат изпълнени поръчките на клиентите и техните изисквания за условията на доставки на избраните продукти, включително и техния технически сервиз, дори при извънредни обстоятелства, като например транспортни стачки. Тази сигурност се основава като правило на гъвкавостта на изградената логистична система. За постигането на тази гъвкавост се изисква създаването на подходяща организационна структура, прилагането на модерни управленски методи, използването на съвременна транспортна, складова, информационна и комуникационна системи. С помощта на предоставените информационни материали и на непосредствените контакти с доставчиците, клиентите добиват представа за нивото на обслужване, на което могат да разчитат. Разминаването между обещаното и реализираното ниво на логистичното обслужване освен, че може да доведе до съдебни решения за глоби за неустойки и нанесени щети, води и до загуба на доверие в потенциалните бъдещи клиенти и до постепенното отпадане на този участник от пазара.

Вторият елемент е при приета вече поръчка и сключена сделка. Той включва осъществяването на редица дейности и процедури, съобразно политиката на фирмата в областта на обслужването на поръчките на клиентите. По-конкретно това е свързано със създаването на процедури за обработката на поръчките на клиентите, в т.ч. избора на подходящия начин за транспортиране със съответната защитна опаковка, поддържането на необходимото ниво запаси от различни видове, за да може по-бързо да се отговори на търсенето на клиентите, включително при спешни доставки и замяна на едни продукти с други.

Третият елемент е след изпълнение на поръчките на клиентите, т. нар. след продажбено обслужване. Този елемент включва три съставки. Първата е оказване на услуги за удовлетворяване на евентуални претенции и оплаквания на клиентите при условие, че са дадени гаранции от страна на доставчика. Втората съставка е оказване на услуги за осигуряване връщането на опаковките за многократна употреба, което като стандарт за съвременно логистично обслужване се е наложил на силно конкурентните пазари. Неговото спазване облекчава значително клиентите в осъществяването на т.нар. обратни материални потоци. Третата съставка включва услугите инсталиране, ремонт, осигуряване на резервни части и поддържането на продуктите, с цел запазването здравето на клиентите, при евентуално настъпване на непредвидени дефекти.

Всичките тези елементи в съвкупност преследват целта да постигнат обещаното на клиентите ниво на логистично обслужване и запазването на конкурентните позиции на фирмата-доставчик на пазара. Опитът на развитите индустриални страни в тази област показва, че постоянно се скъсява цикъла на поръчката, който се определя като период от време между момента на нейното подаване и момента, в който искания продукт бъде доставен на клиента. Цикълът на поръчката има няколко елемента.

Първият от тях е времето между подаването на поръчката и нейното приемане в момента, когато доставчикът даде отговор, че ще я изпълни, при условията, които поставя клиентът. Стандартът в това отношение, който се е наложил на силно конкурентния международен пазар е много висок – само няколко часа. Ако не се спазва този стандарт, постепенно фирмата-доставчик отпада от пазара.

40

Другите елементи на цикъла на поръчката са времето за производство, времето за избор на начин на транспортиране и извършване на определени операции като защитна опаковка, подготовка за доставка. За да успеят на международните пазари, където конкуренцията е много висока, фирмите-доставчици се стремят да намаляват отделните елементи на цикъла на поръчката. В световната практика се е наложило правилото, че един доволен клиент ще сподели само с трима други добрите си впечатления от обслужването на неговите поръчки. Клиентът, който е недоволен, ще се оплаче на единадесет души. В бизнеса тези правила се познават и затова участниците на силно конкурентните пазари постоянно се стремят да повишават нивото на обслужване на поръчките на клиентите.

Редица международни компании „Ягуар”, „IBM”, „Бенетон” се посочват в литературата като примери за преуспели в своето развитие, чрез постигането на трайно конкурентно присъствие на пазара, благодарение на вниманието към обслужването на поръчките на своите клиенти. Осигуряването на високи стандарти в това отношение се постига с прилагането на съвременни методи. Такъв е методът „QR” (бърз отговор). Неговата същност се изразява в осигуряването на такава гъвкавост на логистичната система, че да може на клиента в сравнително кратко време да се достави продукта, който търси.

От една страна, тази гъвкавост може да се постигне с поддържането на по-голям обем запаси от материали, но в по-суров вид, което позволява широко номенклатурната им употреба при производството на определена продуктова група. При заявено количество поръчки за определени крайни продукти, които трябва да се доставят срочно на участниците на пазара, производствената система влиза в действие. Произведените продукти в необходимия вид, количество и качество се доставят на клиентите в срок и условия, които те изискват. Преследваната цел с прилагането на този метод е задоволяване на търсенето на пазара в по-кратки срокове, при спазването на изискванията за качество на изделието и услугата на доставяне. Неговото реализиране се основава на поръчковия принцип на работа и на по-големия поддържан обем запас от материали във вид, който позволява от тях да се произведе по-широка гама продукти.

От друга страна, тази гъвкавост може да се постигне със създаването на мрежова организация между голяма международна компания и нейните дъщерни дружества, намиращи се в различни страни на отделни региони, интеграционни общности и континенти. Различието в този случай е, че не се работи с голям обем запаси. Бързината в изпълнението на поръчките на клиентите се постига с помощта на предварително много добре разработена програма между компанията и нейните дъщерни дружества за навременни доставки на отделните компоненти за крайното изделие при постъпили вече поръчки за него. Решаваща роля за това играе предварително създадената организация, високата координация в действията на всички участници в мрежата, която се постига с използването на съвременна информационно-комуникационна система.

 2. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЛОГИСТИЧНОТО ОБСЛУЖВАНЕ НА КЛИЕНТИТЕОсновните характеристики, които представят нивото на обслужване на поръчките на клиентите за

доставяне на търсените от тях продукти са следните:сравнително кратко време между заявяването на поръчката и отговора на доставчика за нейното

приемане за изпълнение при условията, които поставя клиента;възможно съкратен интервал от време между получаване на поръчката и нейното изпълнение;срочност на изпълнение на доставките, т.е. доставките да се осъществяват в договорения срок;честота на доставките, т.е. доставките да са на по-кратки интервали, съобразно изискванията на

клиентите;постоянство при изпълнението на доставките, т.е. да отсъстват случаи на неизпълнение;надеждност на изпълнение на доставките, т.е. по-висока степен на сигурност, че ще се спазят

договорените условия при доставянето на необходимите продукти;гъвкавост и спешност на доставките, т.е. необходимите видове продукти да са достъпни до

клиентите, за да може да се отговори на бързите промени в търсенето на пазара;комплектност на доставките, т.е. едновременно доставяне на необходимите видове материали за

производството на някакъв краен продукт;извършване на допълнителни операции върху продукта в съответствие с изискванията на

клиента;удобни процедури при поръчване на исканите количества и видовете продукти;

41

удобни процедури за фактуриране;удобни процедури при извършване на рекламации;удобни процедури при връщане на опаковки за многократна употреба;възможност за извършване на допълнителни операции върху продукта в зависимост от

изискванията на клиента; 3. ВРЪЗКАТА МЕЖДУ НИВОТО НА ЛОГИСТИЧНО ОБСЛУЖВАНЕ НА КЛИЕНТИТЕ И

ОБЕМА НА ПРОДАЖБИТЕ С провеждането на дългогодишни изследвания на опита на водещи международни компании, които са постигнали високи стандарти в логистичното обслужване на клиентите се е поставила целта да се намери отговор на въпроса в каква степен това се отразява върху обема на продажбите им.Установената зависимост има вида на кривата, показана на фигура 16. Трябва да се отбележи, че тя е изведена за условията на силно конкурентната международна пазарна среда, в която работят компании с дългогодишни традиции в областта на обслужването на клиентите. Прави впечатление, че тя изразява определени промени в силата и насоката на зависимостта между равнището на обслужването на клиентите и обема на продажбите.

Фиг. 18. Връзката между нивото на обслужване и обема на продажбите Заключенията, които могат да се направят от установената крива на зависимостта между

равнището на логистично обслужване на клиентите и обема на продажбите са следните:при отсъствие на логистично обслужване на клиентите, продажбите са много ниски и клонят към

нула, което показва важната роля, която се придава на тази трета характеристика на продукта, предлаган на клиентите;

когато нивото на логистичното обслужване не се различава много от това на конкурентите, като се допуска, че цената съответства на качеството, фирмите реализират малки продажби или по-точно не пропорционално високи на стъпките за постигане на по-добро качество на услугата по доставките;

когато се прескочи т. А, т.е. прага, който откроява фирмата от нейните конкуренти, по отношение на логистичното обслужване на клиентите, по-нататъшното повишаване на неговото ниво води до съответно по-голямо нарастване на обема на продажбите;

при по-нататъшното увеличаване на нивото на логистично обслужване обаче, започва постепенно да се проявява намаляване на темпа на ръст в обема на продажбите;

след точка В, колкото и да расте нивото на логистично обслужване на клиентите, вече обема на продажбите започва да намалява.

 Това намаление на обема на продажбите след т.В западните изследователи обясняват с неспособността на мениджърите да преценяват и извличат полза от по-високото ниво на логистично обслужване. Затова те формулират принципа да се работи за качествено равнище на логистичната услуга, но това да става на приемливи цени. Всъщност тук изпъква поставения в първа глава въпрос за

42

целта на логистиката. Акцентът в него е в оптимизацията на съотношението между качеството на логистично обслужване и разходите, с които се постига.

 Тема 9 УПРАВЛЕНИЕ НА ФИЗИЧЕСКАТА ДИСТРИБУЦИЯ 1. ТИПИЧНИ НАЧИНИ НА ПРИДВИЖВАНЕ НА ПРОДУКТИТЕ ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛ

ДО ПОТРЕБИТЕЛИ Физическата дистрибуция отговаря за движението на потоците от готови продукти от фирмата-производител до съответните потребители на нейните пазари. Тя е свързващият елемент между маркетинга и логистиката, разглеждана като концепция за интегрирано управление. Основното внимание на маркетинга на фирмата е съсредоточено към стимулирането на интереса на участниците на целевия пазар към техните продукти, чийто последващ резултат са направените поръчки за доставки. Това маркетингът постига с помощта на проучването на пазарите, изготвянето на достоверни прогнози за очакваното търсене на продуктите на фирмата-производител, осъществяването на реклама и промоции, ефективното управление на продажбите. След като са направени поръчките от страна на клиентите и приети от фирмата-производител, те трябва да бъдат обслужени, съобразно изискванията, които са поставили. В това отношение са важни решенията, които трябва да се вземат по отношение на условията на доставки - срокове, честота, размери. Тези решения са свързани с избора на подходящия транспорт, от който се определя вида на мрежата от складове в дистрибуцията. Също така са свързани с комплекса дообработващи операции върху продуктите, за да могат да се доставят в желаното от клиента състояние - групирани в по-големи или по-малки единици с подходящата защитна опаковка. Решенията за изпълнението на тези дейности са в компетенцията на отговорника за физическата дистрибуция на фирмата. С разглеждането на логистиката като концепция за интегрирано управление, физическата дистрибуция заема мястото на една от нейните важни функционални области. Другата функционална област е управлението на материалите (глава трета, фиг. 8 ). С тяхното взаимосвързано управление се постигат синергични ефекти, тъй като се постига по-добра координация, което помага за безпроблемното и по-бързо движение на материалните потоци от точката на тяхното възникване до мястото им на потребление. Става ясно, че взаимната свързаност на маркетинга и логистиката се проявява по отношение на обслужването на поръчките на клиентите, което е в компетенциите на отговорника за физическата дистрибуция. Необходимите насоки на взаимодействие между отговорниците за маркетинга и за логистиката на фирмата са показани в т.3 на глава пета (фиг. 13). На първо място е поставено взаимодействието между тях по отношение на обслужването на поръчките на клиентите.Физическата дистрибуция обхваща комплекса от операции за придвижването на готовите продукти от фирмата-производител до потребителите на целевия пазар. Това са най-вече транспортирането, складирането, обработката на поръчките, допълнителните операции, които се осъществяват върху готовите продукти, съобразно изискванията на клиентите. След като завърши процесът на производство и продуктът е готов, за него отговаря дистрибуторът, който може да вземе решение за различни начини на доставянето му до съответните клиенти на пазара. Върху него влияние оказва както характера на продуктите на фирмата-производител, така и особеностите на пазара, към който те се придвижват и след това се осъществяват доставките до клиентите. Три са основните начини за придвижването на продуктите от техния производител до съответните клиенти на пазара, които графично са представени на фиг.19. Клиентите на пазара се обособяват обикновено в две основни групи. Първата е групата на посредниците, които съобразно своята функция, поръчват по-голям обем доставки от продуктите на формата-производител, за което получават отстъпки в цената. Те поддържат тези продукти в по-голям обем и разнообразие в съответни складове, за да обслужат своите клиенти, отговаряйки на техните изисквания.

 III

43

                                 ІІІ Фиг. 19. Типични начини на придвижване на готовите продукти от производител до

потребителите  Втора е групата на крайните клиенти, които поръчват доставките на продуктите, за да ги

използват за своя употреба. Това могат да бъдат клиенти-физически лица, които използват продукта за задоволяване на потребителските си нужди. Могат да бъдат също така и юридически лица (фирми), които използват продуктите като изходен материал за своята производствена дейност. Като правило тези клиенти предпочитат доставки в по-малък размер, които да се осъществяват на по-кратки интервали от време. Това води до намаляване на техните запаси, на разходите за поддържането и съхранението им, съответно на заеманите складови площи.

Както се вижда от фигурата, първият начин (І) на придвижване на продуктите от склада за готова продукция на производителя до двете основни групи участници на пазара (посредници и крайни клиенти-фирми) е директната експедиция. В този случай не се използват складове, като разходите са основно за транспортиране.

Вторият начин (ІІ) е когато се използва система от складове на различни места по пътя на продуктите от производителя до съответните клиенти на пазара. Складовете могат да бъдат местни или регионални, чиято основна функция е да поддържат запасите в състояние, което съхранява качествените характеристики на продуктите, докато постъпят поръчки от клиентите за доставки в съответен обем, вид и комплектност.

Складове са също така дистрибуционните центрове. За разлика от обикновените, това са складове за бързо оборотни продукти, в които акцент се поставя не толкова върху функцията по съхранението им и поддържането на запасите от тях, колкото върху допълнителните операции, които се извършват върху продукта, за да може той да се приведе в желаното от клиента състояние. Най-често

44

осъществяваните операции върху продуктите са свързани с тяхното разфасоване, комплектоване в различни комбинации и пакетиране, съответстващо на направените поръчки на клиентите. Този начин на придвижването на продуктите до съответните клиенти на пазара е свързан с повече разходи за поддържането на запасите. Той обаче осигурява условия за осъществяване на по-голяма гъвкавост, която може да проявява дистрибутора по отношение на желаните доставки за клиентите, съобразявайки се с динамичните промени в търсенето на пазара.

Третият начин (ІІІ) на придвижването на продуктите до клиентите на пазара е чрез директната им доставка от производствената система на производителя до крайните клиенти, а също така и до посредниците. Това е по-рядко използван начин, главно за доставката на определени стоки на крайните клиенти (фирми), каквито са някои химически продукти, чиято специфика не позволява съхранението им. Също така се използва и в случаите на разработени схеми между фирмите (производител и краен клиент), а може и с посредник за доставки на продуктите непосредствено от производствената система. Така отпада необходимостта от използване на складове за готова продукция в производителя и в дистрибуционната мрежа.

Посочените три типични начина на придвижване на продуктите от производител до участниците на пазара показват, че системата на физическата дистрибуция се нуждае от висока гъвкавост, за да може да отговори на все по-нарастващите изисквания на клиентите на пазара, да задоволи налагащите се от динамиката в търсенето промени в техните поръчки.

 2. ПРАВИЛОТО „80/20” И „АВС АНАЛИЗЪТ”Отговорникът за физическата дистрибуция на фирмата, или както се използва в някои литературни източници сродния термин „маркетинг-логистиката”, трябва да държи сметка за участието на отделните видове произведени готови продукти в общия обем направени поръчки и съответно реализирани продажби, да следи промените в това отношение. Продуктите, които имат най-голям дял в общия обем на направените поръчки от страна на клиентите на пазара, трябва да бъдат постоянно на вниманието на отговорника за физическата дистрибуция, тъй като това са най-продаваемите продукти, от които зависят в голяма степен икономическите резултати на фирмата. Правилото „80/20” се основава на закона на италианския учен Вилфредо Парето за няколкото най-важни причини, пораждащи настъпването на определени събития в обществото и бизнеса. Във физическата дистрибуция правилото на В.Парето се изразява в следното: 20% от произведените и дистрибутирани продукти за определен период от време осигуряват 80% от поръчките, съответно продажбите на фирмата. Това са най-продаваемите продукти, към които трябва да е заострено вниманието на отговорника за физическата дистрибуция, за да може да се поддържа тяхното наличие в складовата система и така своевременно да се отговори на търсенето на клиентите на пазара. На основата на правилото на Вилфредо Парето се извежда „АВС анализът”, който представлява метод за класификация на продуктите, намираща се във вид на запаси в складовете на дистрибуционната система. Критерият за тази класификация е степента на използване на запасите, т.е. тяхната обръщаемост. С прилагането на този критерий, продуктите се разграничават на следните групи:

Група „А” - това са продуктите, които имат най-голямо участие в складовия оборот (около 80%) и в съответствие с правилото на Парето представляват около 20% от общия им обем;

Група „В” - това са продуктите, които дават около 15 % от обема на продажбите и представляват 30% от общия им обем;

Група „С” – това са продуктите с най-малко участие в обема продажби (около 5%), но представляват голяма част от общия обем произведени и дистрибутирани продукти.

Наименованието на метода е свързано с използването на тези три групи и затова е „АВС анализ”. Неговото прилагане помага на отговорника за физическата дистрибуция да управлява по-добре процеса, да следи наличностите на отделните групи продукти в складовете и непрекъснато да ги поддържа, за да отговори своевременно на търсенето на пазара.

 3. РАВНИЩА НА УПРАВЛЕНИЕ НА ФИЗИЧЕСКАТА ДИСТРИБУЦИЯ Управлението на физическата дистрибуция има своите стратегически, тактически и оперативни аспекти. Стратегическото равнище на нейното управление е свързано с вземането на възлови решения, отнасящи се до дългосрочното развитие фирмата и свързаната с това физическа дистрибуция. Това са решения с инвестиционен характер по отношение главно на изграждане на съвременна складова система, транспортно стопанство, информационна и комуникационна система и са тясно свързани с

45

осигуряване на по-доброто обслужване на поръчките на клиентите на фирмата. Стратегическото равнище на управление определя какъв да е вида на системата на физическата дистрибуция. Тактическото равнище на управление на физическата дистрибуция е свързано с вземането на решения за по-добро използване на изградените стопанства (складово, транспортно, информационно и комуникационно) за обслужване поръчките на клиентите. Изразява се в управление, основано на прецизно планиране на изпълнението на дейности и процеси, така че всички тези стопанства да бъдат използвани по-ефективно. Осъществяването на тактическото равнище на управление всъщност определя как системата на физическата дистрибуция да бъде използвана по-добре.Оперативното равнище на управление на физическата дистрибуция е свързано с вземането на решения за ежедневното осъществяване на материалните потоци, чрез прецизно планиране и координиране, за да се удовлетворят изискванията на клиентите по отношение на обслужването на техните поръчки.

Тема 10 ЛОГИСТИЧНИ ПОСРЕДНИЦИ. СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ 1. СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ ЛОГИСТИЧНИ ПОСРЕДНИЦИ Наличието на посредници в

логистиката, независимо дали те действат на националния (вътрешен) или на международния (външен) пазар, в съвременните условия е обективна необходимост. Тя се предпоставя от проявяващата се тенденция на задълбочаване на специализацията в световната икономика, израз на което е динамично протичащия процес „аутсорсинг” (outsourcing). Характерно за него е изнасянето извън фирмите на определени поддържащи дейности, които са различни от тяхната основна дейност. Те се предоставят за изпълнение на специализирани в конкретна област фирми, което предполага по-качественото им изпълнение. Изнесените дейности като правило са в областта на маркетинга, логистиката, дистрибуцията. Разбира се, фирмата може да избере варианта сама да осъществява тези поддържащи дейности. Възможностите за това се определят от особеностите на произвеждания продукт, от характера на пазара, от административно-управленския капацитет на фирмата. Свързано е разбира се и с цената, на която тези дейности могат да се осъществяват от външни специализирани в дадената област фирми. Във всеки случай, специализацията предполага по-качествена работа в определената област, икономия от мащаба и възможност за намаляване на разходите. Въпрос на фирмена политика е вземането на решение за работа с посредници. При международната логистика се използват повече посредници, отколкото при вътрешната логистика. При това, те трябва да притежават определени специфични компетенции. Свързани са с познаването на особеностите на външния пазар, от който трябва да се доставят необходимите за производителя на вътрешния пазар суровини, материали, компоненти или за търговеца крайни продукти. Свързани са също така и с познаването на външния пазар, на който ще се дистрибутират определен вид продукти, произведени на вътрешния пазар.Най-типичен представител на логистичния посредник е спедиторът. Той се явява посредник между производителя на продукти, който работи, както за вътрешния пазар, така и за износ, и транспортната фирма, която ги превозва и доставя по предназначение. Всъщност това е агент, който има право да сключва договор от името на възложителя (производителя на продукти) с транспортна фирма или митнически брокер ( при пресичане на границите) и носи солидарна отговорност с превозвача по отношение на качеството на извършената транспортна услуга. Същността на спедиторската дейност се изразява в производството и продажбата на услуги. Осъществяването на този процес включва пазарно проучване и определяне на услугите, които ще се предлагат, организиране на тяхното производството, в т.ч. с участието на подходящи подизпълнители, осъществяване на маркетингова дейност и реализация на услугите. Кръгът от дейности, които извършва спедиторът е широк и включва:

консултации за избор на един или няколко вида транспорт в определена комбинация със съответен превозвач, съобразно характеристиките на продуктите, сроковете на доставка, особеностите на инфраструктурата на съответния пазар;

при операции на външни пазари, той отговаря за подготовката на международната документация, тъй като в повечето случаи износителят издава само фактура, останалите документи се издават от спедитора;

планиране и организиране на превоза, съобразно условията на пазара – външен и вътрешен;договаряне на цената при определените условия на транспортиране;избор на най-подходящата опаковка и маркировка, съобразно транспортното средство, вида на

стоката, нейните рискови характеристики;

46

комплектоване, групиране, опаковане и маркиране на товарите, резервиране на транспортно средство и настаняване;

проследяване на товаро-разтоварните операции и състоянието на стоките с цел осигуряване по-добро качество на транспортната услуга;

застраховане на стоките;осигуряване на складово стопанство и извършване на съответни складови операции, когато се

налага смяна на вида транспорт, групиране, сортиране и преопаковане на стоките, а също така и настаняване в склад, когато при износ те са под митнически контрол;

митническо обслужване при износ на продуктите, което спедиторът осъществява, ако има необходимия лиценз.

За този широк кръг дейности, спедиторът трябва да притежава знания и умения да планира и организира търговско-транспортния процес, да координира действията на всички участници в него – превозвачи, митнически агенти, застрахователи, банкери, складови оператори и други. Предимството да се използват услугите на спедитор, като най-типичния логистичен посредник, се изразява в постигането на по-високо качество на услугата, поради разработените дългогодишни контакти с различни видове партньори.

Другият вид логистичен посредник, който обслужва движението на продуктовите потоци на външните пазари е митническият брокер. Той осигурява пълния набор от митнически документи и по този начин улеснява преминаването на стоките през митниците. Характерно за този посредник са много добрите познания за нормативните уредби на митническите процедури и тарифи на различните страни, през чиито граници минават стоките, за което е необходимо да следи техните промени. Притежава умения да използва специализиран компютърен софтуер. Този вид посредник в международната логистика се използва от големи компании, които изнасят за няколко държави или от малки фирми, които нямат опит в митическите процедури. При международната логистика, поради по-дългите разстояния и специфичните особености на външните пазари (релеф, климат, култура и др.), се налага да се използват услугите на посредници - фирми за експортна опаковка и маркировка . Те са специализирани в тази дейност, имат познания за особеностите на конкретния пазар, в т.ч. и за законовите ограничения по отношение на някои видове опаковки. С това тези фирми облекчават износителя при вземането на конкретните решения за доставките на стоките във вид опаковка, която освен че улеснява превоза, не противоречи на законовите изисквания на съответния външен пазар.В съвременните условия нараства дела на контейнерните превози и то главно при международните превози. Свързано е с възможностите на този вид превоз за намаляване на цикъла на доставки и на транспортните разходи. С използването на по-голям брой контейнери, възниква проблема за организиране на тяхното връщане, което си има своето технологично и управленско решение. На пазара се появява нов посредник – транспортен агент, чиято задача е да помага за решаването на този проблем. Предмет на неговата дейност е обединяването и преразпределянето на контейнерите в международните превози на територията на една определена страна. Те предлагат посредничеството си на превозвачите на стоки в контейнери на външни пазари главно с железопътен и автомобилен транспорт, които след разтоварването им, се сблъскват с проблема как да транспортират обратно тези контейнери. За да се намалят общите разходи по превоза, тези транспортни агенти на територията на външния пазар, до който са превозени стоките, намират товари за контейнерите, като по този начин осъществяват използването им в обратната посока.

2. СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ В ЛОГИСТИЧНОТО ПОСРЕДНИЧЕСТВО Съвременна тенденция в посредническата дейност в логистиката е появата на фирми за логистични услуги, познати като трета страна в логистичния процес („3 PLPrs.”). Тяхното появяване на пазара е вследствие на динамичните промени в търсенето, поради високата конкуренция, на необходимостта да се осигурява на клиентите логистично обслужване на високо ниво. Причините за по-широкото използване на този вид посредници, както на външните, така и на международните пазари, са свързани с:

повишените изисквания в сегашните условия към качеството на логистичната услуга;стремежа да се намалят общите логистични разходи чрез вземане на оптимизационни решения;необходимостта да се повиши гъвкавостта и съответно адаптивността на фирмите към промените

на пазара;

47

използването на съвременни транспортни и складови технологии;изискванията за намаляване на сроковете за доставки;получаване на бърз достъп до сложни информационни технологии със съответни логистични

приложения.  Конретен пример за трета страна в логистичения процес („3 PLPrs.”) е българска фирма,

която осъществява своята дейност както на националния, така и на външни пазари. Тя предлага индивидуализирани решения на своите клиенти, като се стреми да им предостави комплексна логистична услуга, отговаряща на техните изисквания. Предмет на нейната дейност е предоставянето на цялостни логистични решения, свързани с транспортиране и управление на веригата на доставките. Използва съвременни информационни технологии и специално разработени програмни продукти за обработка на данни. Благодарение на изградената широка мрежа от партньори, фирмата е в състояние да предостави разнообразие от транспортни решения , независимо от това в коя част на света се извършват доставките. Предлаганите услуги включват вътрешен и международен транспорт, комплектни товари и групажни пратки. В съответствие с изискването на клиентите могат да се извършват следните услуги: обединяване на товари и доставки точно в срок; оформяне на митническа документация; координация между пунктовете, където са настанени товарите; доставка „врата до врата”. Логистичните решения, които взимат, съобразно изискванията на клиентите включват координиращи функции, комплексно осигуряване, управление на веригата на доставките, оптимизация на доставките, логистични операции. Те са възможни благодарение на постоянните инвестиции, които фирмата прави в областта на новите информационни технологии и в човешкия ресурси. Предвид тенденцията на скъсяване на жизнения цикъл на продуктите, намаляване цикъла на доставка и размера на поръчките, фирмата предлага пълен набор от услуги за различните видове превоз. Например, при въздушния превоз доставя до и от всички възможни точки на света стоки, независимо от тяхната форма, размер и тегло. Клиентите ползват по линия на международния въздушен превоз входяща обработка на товари, митническо представителство, складиране на стоки при специален температурен режим, карго застраховки.

Развитието на процеса на посредническа дейност в логистиката понастоящем намира израз в т.нар. четвърта страна в логистичния процес („4 PLPrs.”). Този вид посредник се дефинира като интегратор, който обединява и управлява ресурсите, способностите и технологиите на своята организация с тези на фирми за допълнителни услуги, с цел да предостави цялостно логистично решения на клиентите. Това той постига по пътя на:

проектиране, т.е. създаване на логистична стратегия, която да съответства на фирмената стратегия и да интегрира основните участници в логистичната верига;

преобразуване, т.е. подобряване на основните логистични функции и операции за обслужването на клиентите;

планиране и осигуряване на производството, с което е свързано изготвянето на стратегия за снабдяването;

управление на дистрибуцията;използвани логистични технологии; внедряване, т.е. конкретно прилагане на създадената стратегия;оперативното управление на логистичните процеси.Проявяващите се тенденции в световната икономика водят до нарастване ролята на този вид

посредник („4 PLPrs.”). Той не само извършва качествени комплексни услуги в областта на логистиката, но планира, интегрира и координира действията на участниците в една верига на доставки, така че да се формират изгодни за всички тях икономически ефекти.

 Тема 11 ЛОГИСТИКА И КОНКУРЕНТОСПОСОБНО РАЗВИТИЕ НА ФИРМИТЕ  1. ФОРМИРАНЕ НА КОНКУРЕНТНИ ПРЕДИМСТВА ПОСРЕДСТВОМ ЛОГИСТИКА

Ефектите от интегрираната логистика намират израз в двете основни направления, в които се реализира превъзходството на фирмите спрямо конкурентите им – нивото на разходите и качеството на продуктите (изделия и/или услуги). Специфична особеност на логистиката е, че при нея влиянието на фактора време силно се проявява и в двете направления на формиране на конкурентни предимства на фирмите. Това се обуславя от характера на продукта на логистиката, който е услуга и от нейните основни задачи.

48

По линия на първото направление на постигане на конкурентни предимства, а именно разходите, влиянието на фактора време при логистиката намира израз в оптимизиране обема на материалните и свързаните с тях финансови, човешки и други ресурси, ангажирани с движението на продуктовите и информационните потоци. Това влияние се проявява чрез по-доброто използване на материалните дълготрайни и краткотрайни активи, като се осигурява непрекъснатостта и възможното ускоряване на процесите, свързани с производството и дистрибуцията, чрез отстраняване на пречките и прекъсванията, поради несъгласуваност, дублирани действия и др., което води до повишаване на тяхната обръщаемост и съответно намаляване на относителния обем на капиталовите разходи. Факторът време влияе върху структурата на общите логистични разходи, която при съществуващата алтернативност на вземането на логистични решения, може да се оптимизира от гледна точка на намаляване на техния обем. В основата на тази алтернативност е тясната взаимовръзка и обусловеност на основните видове логистични ресурси при вземане на решения, свързани с условията на доставки. Зависимостта между тях е обратно пропорционална. Например, изборът на вариант за обслужване движението на определен вид материални потоци на дадени целеви пазари с по-малък брой складове, при сравнително постоянно търсене, изисква използването на високоскоростно транспортно средство, което да осигури доставки за неговото задоволяване на по-кратки интервали от време.Резултатът от този избор е, че се изменя структурата на общите логистични разходи в насока на нарастване относителния дял на транспортната им компонента. Намалява делът на разходите за формиране и поддържане на материални запаси. Това означава, че решението за избора на броя складове в логистичната система трябва да е подчинено на целта да се постигне възможния минимум на общите логистични разходи, посредством намиране на оптимума в съответните решения, свързани с избора на вида логистична система. Ясно е, че тази обратнопропорционална зависимост между отделните видове логистични ресурси се определя от фактора време. По-бързите доставки изискват по-високоскоростни транспортни средства, съответни по-големи разходи и по-малък обем запаси (брой складове). А това означава по-ниски авансирани разходи за формирането на запасите и текущи - за тяхното поддържане. Търсенето на оптимални решения в това отношение е подчинено на стратегията на фирмата и на свързаните с нея цели в областта на логистиката. При второто направление на реализиране на превъзходството на фирмите спрямо конкурентите им (открояващо се качество на продукта), влиянието на фактора време при логистиката има особено силно влияние. Обслужването на клиентите, чието по-високо ниво се явява цел на логистиката е свързано главно с условията на доставка, сред които времето е с първостепенна важност. Неговото влияние намира израз най-вече в срочността, надеждността и честотата на доставките на клиентите. От степента на тяхното изпълнение зависят решенията на фирмите, които в логистичната верига се явяват клиенти, за осигуряване непрекъснатостта на движение на материалните потоци и съответно за предотвратяване на евентуални икономически щети. Тези решения се отнасят до размера на материалните запаси, с помощта на които клиентът може да осигури нормалното протичане на производствения и/или дистрибуционния процес. В този контекст изпъква необходимостта от търсенето на оптимизационни решения в логистиката по линия на съотношението между нивото на обслужване на клиентите и общите логистични разходи. Те се определят от стратегията на фирмата, от нейната способност да реагира гъвкаво на промените в пазарната ситуация, като задоволява предпочитанията на различните категории клиенти, завоюва нови пазарни сегменти и реализира по-голям обем продажби.

 2. КОНЦЕПЦИЯТА ЗА СТОЙНОСТНАТА ВЕРИГА НА МАЙКЪЛ ПОРТЪР Ролята на логистиката за конкурентоспособното развитие на фирмите се свързва с известната концепция на Майкъл Портър за стойностната верига. С нейното използване се цели да се определят възможните източници на конкурентни предимства, като тяхното реализиране зависи от начина на извършване на всички дейности във фирмата, които се намират в определена връзка и обусловеност. Като ги разединява, М. Портър в концепцията „Стойностна верига” извежда на преден план онези от тях, които имат най-съществено значение за изпълнение на поръчките на клиентите и съответно за формиране на превъзходство спрямо конкурентите по линия на разходите и/или качеството на продуктите. Основните дейности в стойностната верига, според посочения от М. Портър критерий, са: входяща логистика (Inbound Logistics), т.е. снабдяване; операции (Operations), извършвани в процеса на трансформация на влизащите в производствената система материали; изходяща логистика (Outbound Logistics), т.е. физическа дистрибуция; маркетинг и продажби (Marketing and Sales);

49

обслужване на продукта (Product Service), свързано с услугите, оказвани на клиентите за поддържане качеството на продуктите (фиг...). Както се вижда, в концепцията в концепцията „Стойностна верига” логистиката заема важно място сред дейностите във фирмата, имащи първостепенно значение за изпълнение на поръчките на клиентите, което е свързано с необходимостта от по-доброто удовлетворяване на техните изисквания в условията на засилваща се конкуренция. Приносът на логистиката за формиране на конкурентни предимства на фирмите се определя от стойността, която тя добавя към продукта в движението му от доставчика до потребителя. Размерът на тази добавена стойност зависи от начина на изпълнение на логистичните функции и дейности, който може да бъде реализиран по-добре от този на конкурентите и/или с по-ниски разходи.

 Фиг. 19. Концепцията „Стойностна верига” на Майкъл Портър За да получи превъзходство спрямо конкурентите си, възможностите на фирмата се проявяват

основно в две направления: предоставяне на клиентите на такива продукти (изделия и услуги), създадени чрез много по-

добра организация и ефективно управление, което намира отражение в намаляването на общите разходи;

предлагане на продукт (изделие или услуга) с открояваща се потребителна стойност спрямо конкурентите.

Възможностите за формиране на конкурентно предимство по линия на цената чрез логистика се изразяват в:

по-добро използване на производствените мощности; ускоряване обръщаемостта на материалните активи (дълготрайни и краткотрайни); интегриране на дейността с доставчиците, за да се избегнат дублирания на дейности и

конфликти в интересите и целите и да се предотвратят евентуални икономически щети. Възможностите за формиране на конкурентно предимство по линия на потребителната стойност на

продукта (услугата) чрез логистика се изразяват в: открояване в стандарта на обслужване на клиентите; формулиране и реализиране на подходящи стратегии при изграждането на дистрибуционен

канал ; разширяване и индивидуализиране на обслужването.

50

 Изводът, който може да се направи е, че в условията на силна конкуренция на пазара, на задълбочаваща се специализация на производството и на разнообразяване на продуктовия асортимент, ролята на логистиката за получаване на превъзходство на фирмите, спрямо техните конкуренти е твърде важна. Реализирането на нейния потенциал за конкурентоспособното им развитие е свързано с подобряването на вътрешнофирмения и междуфирмения мениджмънт, чрез използването на интеграционната парадигма на логистиката и на свързаните с нея съвременни управленски концепции, модели и методи с помощта на нови информационни и комуникационни системи.

 3.  ОПИТЪТ НА СВЕТОВНИЯ БИЗНЕС ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ ПОТЕНЦИАЛА НА СЪВРЕМЕННАТА ЛОГИСТИКА Световната бизнес практика познава възможностите на логистиката за конкурентоспособно развитие както на фирмено, така на междуфирмено (снабдителни вериги), национално и регионално равнище. На настоящия етап тези възможности в основни линии се реализират посредством:

създаване на логистична стратегия на фирмата, свързана с нейната мисия и основана на концепцията за интегрирано управление в съответния, съобразно характера на целите й, аспект (функционален, процесен, междуорганизационен);

изграждане на адекватна на избраната стратегия управленска структура на фирмата и разработване на свързаните с нея организационни аспекти на логистиката;

осъществяване на ефективен мениджмънт на персонала, ангажиран с управлението на логистичните дейности и функции във фирмата и постоянно инвестиране в неговото квалификационно израстване;

избор на подходяща за формулираната стратегия логистична инфраструктура, съобразно характера на продуктовите потоци, възможностите и изискванията на целевите пазари;

поддържане на сътрудничество и развитие на дългосрочни партньорски взаимоотношения с доставчиците, на основата на обмен на информация и на програми за действие, с помощта на изградени информационни системи и комуникационни мрежи, за осигуряване на срочност, ритмичност и комплектност на доставките;

използване на съвместими информационни системи между фирмите за електронен обмен на данни и бизнес документи в стандартен формат, които имат не само осведомителен, но и юридически характер, познати като Electronic Data/Document Interchange (EDI). С това се постига висока скорост на документооборота, на предаване и обработване на информацията, което води до скъсяване времето за изпълнение на поръчките, за вземане на оперативни решения във връзка с необходимостта от по-бързо реагиране на промените в търсенето на пазара и в изискванията на клиентите;

въвеждане на международните стандарти за управление на качеството от серията ISO 9000, съдържащи ръководни указания и модели за изискванията при неговото осигуряване. Това се отнася особено за ISO 9001, в който се предлагат стандартизирани характеристики на ефективна управленска практика;

използване на електронни системи за автоматична идентификация на товари, на модерни складови технологии, на съвременни средства (спътникови системи за връзки) за следене на транспортни потоци и за получаване на точна информация в реално време;

изграждане на транспортна инфраструктура и провеждане на политика в този сектор на национално, регионално, интеграционно и глобално равнище, с което се осигуряват възможности за оптимален избор и за комбинирани решения при превози на товари на къси и далечни разстояния от гледна точка на време и разходи;

създаване на условия за развитие на сектора за логистични услуги в съответствие с тенденциите, които се проявяват в развитите страни от началото на деветдесетте години на миналия век.

Реализирането на потенциала на логистиката за конкурентоспособното развитие на отделните фирми и снабдителни вериги се определя в голяма степен от подобряване качеството на тяхното управление. В това отношение определящо значение има прилагането на съвременни управленски концепции, модели и методи. Характерно за тях е, че имат все по-нарастваща роля в бизнеса и доказани от световната практика преимущества. Интересът към прилагането на тези управленски концепции, модели и методи се обуславя от факта, че при проявяващата се децентрализация на производствените процеси, чрез създаване на мрежа от малки и средни фирми, които се явяват

51

подизпълнители на големите предприятия, се увеличава необходимостта от постигане на по-ефективното им взаимосвързано управление с логистичните функции и дейности. Вниманието на мениджмънта в тези условия се измества вече към междуфирмените процеси. Тяхното управление става все по-трудно в условията обективно протичащите тенденции в развитието на световната икономика - задълбочаваща се специализация в дейността на фирмите, по-голяма диверсификация и усложняване на произвежданите от тях продукти. Затова се налага прилагането на новите управленски концепции, модели и методи да се осъществява с помощта на съвременни информационни и комуникационни системи.

 4. ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЛОГИСТИЧНИ КОНЦЕПЦИИ Въвеждането в бизнес практиката на логистичната концепция „Just in Time” е първата качествено нова стъпка при управлението на материалните и информационните потоци на фирмено и междуфирмено ниво. Тя има сравнително широко разпространение в развитите страни. С прилагането на тази концепция се осъществява висока синхронизация на процесите на доставка на продуктите с потребностите от тях, т.е. съгласуване по време, място, обем и последователност на операциите, при спазване на изискванията за качество и недопускане на загуби. Така се постига целта да се удовлетворят изискванията на потребителите на даден вид продукти по отношение на качество, срокове и условия на доставка с минимален общ обем материални запаси.Концепцията „Lean Production”, която в буквален превод означава „Тънко производство” изразява развитието на концепцията „Just in Time”. От съдържателна гледна точка концепцията „Lean Production” е близка до понятията „Съгласувано производство” или „Производство без излишества”, което означава, че движението на материалните потоци, през различните фази (снабдяване, производство, дистрибуция), до крайния клиент, с цел по-пълно удовлетворяване на неговите изисквания, трябва да се осъществява за по-кратко време, с минимален обем запаси, с възможно по-малък размер материални, финансови, трудови и други бизнес ресурси. Посочените ефекти от концепцията „Lean Production” се постигат главно чрез повишаване на гъвкавостта на планирането и производствената система, намаляване времето за пренастройване на оборудването при производството на по-широка гама продукти в малки серии, създаване на дълготрайни и надеждни връзки с клиентите и по-нататъшното им развитие в партньорски отношения. С прилагането на концепцията „Lean Production” се цели да се намерят комплексни решения, които да доведат до задоволяване изискванията на клиентите по отношение на качеството на продукта (изделие и/или услуга) при възможно минимален обем на материалните и свързаните с тях други видове ресурси. При тази концепция се проявява в по-пълна степен ролята на логистиката за реализиране на възможностите за конкурентоспособното развитие на фирмите, която се основава на подчертаната при нея тясна връзка и взаимозависимост между материалния и информационния ресурс. Зависимостта между обема на материалния запас и качеството, съответно използваемостта на информацията е обратно пропорционална. По-голямата достъпност, навременност, пълнота и използваемост на информацията, свързана с изискванията на клиентите по отношение на срокове, условия на доставки и с възможностите за тяхното задоволяване, означава формиране на по-малък съвкупен обем материални запаси. Поради това оптимизирането на техния размер, от гледна точка постигането на целта на логистиката (по-високо ниво на обслужване на клиентите при възможно по-малки разходи) е в силна зависимост от степента на информатизация на управленските процеси по повод движението на материалните потоци. Потенциалът на интегрираната логистика за конкурентоспособно развитие на фирмите може да се реализира в сегашните условия единствено с използването на комплексни информационни системи за управление на бизнес процеси с програмни модули за ефективно управление на логистични функции, операции и за планиране на материални ресурси. Такъв тип многофункционална информационна система е ERP (Enterprise Resource Planning), в която се използват съвременни управленски концепции, модели и методи. С нейното прилагане се подпомага процеса на подобряване качеството на управление на фирмено и междуфирмено ниво, като се осигурява на съответните управленски нива навременна, пълна и съгласувана информация. Целта, която се преследва с прилагането на информационната система ERP е да се постигне оптимизация на всички процеси, свързани с движението на материалните потоци през различните негови фази (снабдяване, производство, дистрибуция), заедно с финансовите и счетоводни операции, които ги съпровождат. Така се съкращава времето за производство и доставка, за обработка на управленска информация и изпълнение на рутинни счетоводни операции, за намаляване на броя на персонала,

52

който отговаря за тях. Постига се по-високо ниво на обслужване на клиентите по отношение на сроковете на доставка, подобряване на отношенията с бизнес партньорите и потенциалните клиенти, по-добър контрол върху начина на използване на отделните видове ресурси в тяхната взаимосвързаност, състоянието на запасите, на общите логистични разходи и тяхната структура. От всичко казано дотук може да се обобщи, че при засилващата се конкуренция и глобализация на пазарите, в условията на ново разделение на труда, постигането на по-висока степен на интеграция в управлението на логистичните дейности и функции на вътрешнофирмено и междуфирмено равнище, с помощта на процеса на информатизация, осигурява възможности за:

по-добра координация в действията на отделните участници в логистичната верига (фирми, техни обособени функционални звена, отделни мениджъри), които отговарят за движението на материалните и информационните потоци от мястото на зараждане до крайния клиент;

по-точна оптимизация на логистичните решения на основата на тяхната алтернативност и информационна осигуреност, в т.ч. и в реално време, особено когато те трябва да се взимат в оперативен порядък;

по-висока степен на рационализация на обема на различните видове логистични ресурси, която се обуславя от взаимозависимостта им и от фактора време;

възможна минимизация на общите логистични разходи при осигуряване на определеното ниво на обслужване на клиентите.

Както става ясно, в сегашните условия интегрираната логистика започва да играе ключова роля при решаването на комплексните проблеми на бизнеса, който се осъществява в една динамично променящата се, силно конкурентна и вече глобализирана среда. С използването на съвременни управленски модели и многофункционални информационни системи, тя се явява средство за бързо и адекватно реагиране на измененията в пазарната ситуация и за справяне със заплахата от страна на конкурентите. В това отношение факторът време играе решаваща роля. Поради спецификата на обекта и целта на логистиката, в условията на бързи промени на обкръжаващата среда, този фактор има нарастващо значение за постигане на конкурентоспособното развитие на фирмите.

Тема 12 ЛОГИСТИКАТА ВЪВ ФИРМЕНОТО УПРАВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ   Логистиката като функционална област има своето място в управлението на фирмите в България, защото при всяко едно производство на продукти се осъществяват операции по неговото снабдяване с необходимите суровини и материали, по съхранението и придвижването им в процеса на преработка, по тяхната дистрибуция на целевите пазари. Както бе посочено в първа глава, на сегашния етап на икономическо развитие, този подход се възприема като традиционен. Съвременният управленски подход при логистиката е системният, а аспекта на нейното разглеждане – като концепция за интегрирано управление на фирмено, а също така и на междуфирмено равнище.  Прилагането на този съвременен подход при управлението на логистичните операции във фирмите в България се обуславя от действието на редица фактори, сред които са и тези, които бяха разгледани в четвърта глава. Нашата страна вече е неделима част от световното стопанство и тенденциите в неговото развитие, които въздействат върху икономическите и управленските процеси са всеобщи. Наред с тях обаче, за прилагането на логистичната концепция във фирменото управление у нас влияние оказват редица други фактори, свързани със спецификата на икономическото развитие и формиралите се условия в страната от началото на реформите. Въвеждането на логистичната концепция е тясно свързано със състоянието на фирменото управление и с възможностите за неговото подобряване по линия на прилагането на ефективни стратегии, на съвременни подходи и модели със съответен тип организационни структури, на изграждането на подходяща инфраструктура, в т.ч. информационна- комуникационна система. Реализирането на тези възможности изискват осигуряването на съответни ресурси – финансови, човешки, материални.

 1. ОСОБЕНОСТИ НА ФИРМЕНОТО УПРАВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ  Управлението на българските фирми се характеризира с някои особености, които са резултат от наследени проблеми, свързани със загубата на пазари, разпадане на изградени стопански връзки, тежко финансово състояние и съответно натрупване от тяхна страна на големи дългове. Наред с тях са и придобитите през преходния период проблеми, произтичащи от продължилата дълго време неопределеност по отношение на собствеността на фирмите и свързаната с нея декапитализация, нестабилността на макроикономическата среда. В резултат на проведени изследвания на голям брой български фирми в

53

последните десет години се открояват някои особености на фирменото управление, проявяващи се при повечето от тях, свързани с посочените по-горе причини. Те се изразяват основно в:

пренебрегването на стратегическите аспекти на фирменото управление и използването на организационни структури, недостатъчно пригодни за пазарните условия;

забавяне процеса на въвеждане на съвременни подходи и концепции със съответно компютърно осигуряване в областта на управлението;

отсъствието на стабилни взаимоотношения с доставчици и клиенти, почиващи на по-голяма сигурност и взаимно доверие;

провеждането на неадекватна за новата среда политика по отношение на квалификационното развитие на управленските кадри, свързана донякъде с непроменения манталитет на фирмените ръководства. Той се изразява в неосъзнаване ролята на знанието като ресурс, на екипния принцип на работа, на познаването на теорията на конкурентоспособността.

Подценяването на стратегическите аспекти на управление на българските фирми означава отсъствие на маркетингови проучвания и прогнози, на иновационна и инвестиционна политика, т.е. поведение към оцеляване с доминиране на оперативния, краткосрочен тип управление. При такъв тип поведение е трудно въвеждането на логистичната концепция във фирменото управление, което изисква разработена стратегия и въведена съответна организационна структура. Ниска оценка на управлението на българските фирми се дава в проведените сравнителни международни изследвания за конкурентоспособността на бизнеса в света, под ръководството на професора от Харвардския университет Майкъл Портър. Резултатите от тях са представени в Доклад на Световния икономически форум в Давос през 2004 г. По показателя „Индекс за равнището на фирмените дейности и стратегии” България е класирана на последно (86 място) сред страните членки и кандидати за членство в Европейския съюз. Този сравнителен анализ показва актуалността на въпроса за подобряване на стратегиите и на управлението на дейностите на фирмите. Сравнителният анализ на управлението на чуждестранни фирми у нас, които са дъщерни фирми, подизпълнители, представителства на доминиращи на световния пазар международни компании, както от сектора на индустрията, така и на услугите, разкрива насоките на действие за реализиране на положителните ефекти на съвременния мениджмънт от гледна точка на конкурентоспособното развитие. Тези насоки са свързани със стратегическите аспекти на управление и се изразяват основно в:

използване на управленски технологии, основаващи се на координирано изпълнение на производствени и логистични процеси и тяхното ускоряване с прилагането на компютърно-информационни и комуникационни технологии;

утвърждаване и развитие на дългосрочни партньорски взаимоотношения с доставчици и клиенти за осъществяване на по-добро взаимодействие и гъвкаво реагиране на динамичните промени в търсенето на пазара;

въвеждане на нов тип организационна структура, основаваща се на разпределяне на отговорности, при спазване на екипния принцип на работа и осигуряваща възможност за по-висока интеграция и координация;

ефективен контрол върху качеството на продуктите (изделия и услуги) с прилагането на международни стандарти и утвърдени добри производствени практики;

прилагане на съвременен инструментариум за мотивиране на персонала за по-добра работа и за повишаване на неговата квалификация.

Световният бизнес опит показва, че повишаването на качеството на мениджмънта за постигане на по-висока конкурентоспособност на фирмите в сегашните условия се свързва с прилагането на съвременни управленски подходи, основани на ръководната идея за постигане на по-висока степен на интегрираност на управлението на дейности и функции, както на вътрешнофирмено, така и на междуфирмено равнище с помощта на информационни и комуникационни технологии. Така се създават условия за осъществяване на по-добра координация при тяхното изпълнение, възможности за оптимизация на решенията и намаляване на разходите. За съжаление, в това отношение българските фирми сериозно изостават. България се нарежда на последно място сред страните членки и кандидати за членство в ЕС по използване на информационни и комуникационни технологии във фирменото управление. Това показват резултатите от проведените международни сравнителни изследвания, представени в Годишния доклад на Световния икономически форум по информационните технологии

54

2004 - 2005. Разкритите особености на фирменото управление в България в последния десетгодишен период и причините, които ги обуславят, оказват влияние върху управлението на логистичните операции и функции във фирмите и съответно върху възможностите за прилагането на логистичната концепция в тяхната дейност. Нивото на това управление може да се определи с използването на няколко критерия, а именно:

характер на стопанските им взаимоотношения с доставчици, клиенти, посредници (непостоянни или стабилни, краткотрайни или дълготрайни), който съответно възпрепятства или съдейства за прилагането на съвременни методи на управление, за създаване на възможности за развитие на стратегическо сътрудничество при управлението на материалните потоци;

вид организационно-управленска структура на фирмата, в която намира отражение степента на развитие на логистиката чрез възможностите за постигане на интегрирано управление на нейните операции и функции;

свързаност на логистиката със стратегията на фирмата, т.е. доколко в нея присъства аспекта на осигуряване на по-високо ниво на обслужване на клиентите;

използване на компютърно-информационни и комуникационни системи, подпомагащи прилагането на съвременни управленски подходи и методи за интегрирано управление;

обем и структура на материалните запаси. С прилагането на тези критерии е анализиран опитът на редица фирми (български и чуждестранни)

в нашата страна в областта на логистиката. 2. ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ НА ЛОГИСТИКАТА В УПРАВЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИ

ФИРМИ В резултат на направения анализ, с прилагането на посочените критерии, са систематизирани основните характерни черти на управлението на логистичните операции и функции в българските фирми. Те се изразяват в следното:

не са широко застъпени надеждните и с дългосрочен характер стопански взаимоотношения между доставчици и клиенти по повод управлението на материалните потоци, които се явяват предпоставка за създаване на форми на партньорства, стратегически съюзи, каквито са познати в световния бизнес;

изградените организационно-управленски структури на повечето от изследваните фирми не са адекватни на пазарните условия, в които те вече функционират. Сравнително голяма част от тях нямат самостоятелен отдел „Маркетинг”, което показва, че не се извършват анализи, оценки и прогнози на пазара и производството, т.е. пренебрегват се стратегическите аспекти на тяхното управление, в т.ч. и по отношение на обслужването на клиентите. С това е свързано подценяването на въпроса за управлението на логистичните операции и на възможностите за неговото подобряване като важна насока за повишаване конкурентоспособността на фирмите;

сравнително ниско е нивото на компютърно-информационното обслужване на производствените и логистични процеси и операции. Бизнес опитът в света показва, че прилагането им в съвременните условия е определящо за интегрираното управление на логистичните операции и функции, за постигането на по-добра координация в действията на отговарящите за тях и за оптимизация на съответните решения;

поддържа се сравнително голям обем материални запаси, чрез което се проявява качеството на управление на логистичните операции и функции. Характерно за структурата на материалните запаси в индустриалния сектор на икономиката на страната е, че през последните години се забелязва увеличение на запасите от готова продукция. Това свидетелства за проблеми при нейната реализация, свързани с отсъствие или недобра маркетингова дейност на българските фирми, отнасяща се до пазарни проучвания и изготвяне на прогнози.

Конкретен пример за това състояние на управлението на логистичните операции и функции, проявяваща се чрез посочените характерни черти е фирма за електротехника с българско акционерно участие. Продукцията й е предназначена за производствено потребление, поради което нейният обем е функция от търсенето на продуктите на клиентите й. Под влияние на няколко фактора – богат опит, развити традиции в производството, характер на произвежданите изделия, продуктите на тази фирма имат търсене на вътрешния пазар. Нейното производство е поръчково ориентирано, т.е. работи главно по заявки на клиенти. В борбата за позиции на външния пазар

55

фирмата залага на сравнително по-ниските цени, при гарантирани от сравнително новото оборудване добри качествени показатели на произвежданата продукция.

Връзките с доставчиците на необходимите за производството на фирмата суровини и материали не са сигурни и трайни. Има проблеми с качеството на тези суровини и материали и със спазването на сроковете на доставка, което води до смущения в производствения процес. В основата на тези проблеми стоят появилите се дефицити на някои суровини и материали на вътрешния пазар, либерализирания външнотърговски режим и предлаганите високи цени при доставянето от чужбина, за което се използват посредници. Поради характера на произвежданите изделия (ключови функции, които имат при изготвянето на крайния продукт, бързо износване, което създава непрекъснато търсене), фирмата има редовни клиенти, с които сключва договор за ориентировъчна годишна заявка, разбита по месеци.

Организационно-управленската структура на фирмата е от линейно-функционален тип с три основни сектора – производствен, финансово-счетоводен и търговски. Отговорностите за отделните логистични дейности са разпръснати между няколко звена на по-ниски равнища в управленската йерархия, което не позволява интегрираното им управление. Няма маркетингов отдел, не се прилагат компютърно-информационни системи в управлението на производствените процеси и логистичните функции. Обемът на материалните запаси е доста голям, особено в частта му, която обхваща вносните суровини и материали, чието съотношение с тези от местен произход е 3 към 1. Причините за това са дългите срокове на доставка, скъпият международен транспорт, а също така и икономическата изгода да се поръчват по-големи количества с оглед отстъпките от цената на превозването. Запасите от готова продукция са малки, тъй като производството се осъществява на базата на предварителни заявки.

 3. ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ НА ЛОГИСТИКАТА В УПРАВЛЕНИЕТО НА ЧУЖДЕСТРАННИ ФИРМИ В БЪЛГАРИЯ

Посочените особености в опита на разгледаната българска фирма характеризират традиционния, т.е. по-широко застъпения в преходните условия подход при управлението на логистичните операции. Съвременният, т.е. системният подход се прилага у нас основно във фирми с доминиращо чуждестранно участие. Характерните черти на управлението им в областта на логистиката, изведени на основата на опита на няколко от тях са:

изградени са дълготрайни и надеждни стопански взаимоотношения с доставчици (основно от чужбина), на която основа се постига висока степен на координираност при договарянето. Разработени са програми за работа с доставчиците, процедури и съвременни комуникации за заявяване на необходимите суровини и материали, така че в снабдяването да се прилага концепцията JIT (Точно навреме);

използват се съвременни компютърно-информационни системи за координирано управление на производствения процес и логистичните операции. Постигната е висока степен на интегриране на снабдяването, производството, дистрибуцията, маркетинга и продажбите, което осигурява по-висока гъвкавост на производствените процеси и на осъществяваните логистични операции чрез взимането на бързи и точни решения, съкращаване на времето за тяхното осъществяване, постигане на по-високо ниво на обслужване;

свързаност на логистиката със стратегията на фирмата, която е подчинена на целта за съчетаване на възможното минимизиране на разходите с високо ниво на обслужване на клиентите;

въведена е организационно-управленска структура, максимално опростена в йерархично отношение, позволяваща разпределение на отговорностите за отделните логистични операции на по-високо управленско ниво, което осигурява възможности за тяхното интегриране и по-добро координиране;

сведена е до минимум необходимостта от запаси във вид на суровини и материали, с което се съкращават разходите за поддържането им, ускорява се оборота на капитала, отпада необходимостта от инвестиции за изграждане на складови стопанства;

поддържане на неголеми количества запаси от готова продукция и съответна складова база чрез осъществяване на преки връзки с клиентите и по-доброто им обслужване, поради поръчковия характер на производството и стабилните, коректни договорни отношения с посредниците, почиващи на икономическия компромис в името на общите цели и интереси.

56

Представените характерни черти на управлението на чуждестранните фирми у нас в областта на логистиката показват, че тя е позната и се прилага като концепция за интегрирано управление. Това е свързано с: компетенциите и убедеността на техните ръководства във възможностите на логистичната концепция за реализиране на конкурентни предимства; наличието на инвестиционен ресурс за изграждане на съответна инфраструктура (складови мощности, информационни и комуникационни технологии и др.); провеждането на адекватна на пазарните условия политика по отношение на персонала, зает с изпълнението на логистичните операции.

Сравнителният анализ на характерните черти на логистиката в управлението на български и чуждестранни фирми у нас дава възможност да се разкрият основните насоки за постигане на качествени промени в нейната област. Те се изразяват в прилагането на системния подход за интегрирано управление на логистичните операции и функции на фирмата с цел повишаване на нейната конкурентоспособност на вътрешния и международния пазар. Основните насоки за въвеждането на логистиката като управленска концепция в управлението на българските фирми се изразяват в:

усвояване на новостите в съвременния мениджмънт от страна на изпълнителните ръководства на българските фирми и възприемането на логистиката като управленска концепция;

въвеждане на нови управленски технологии с използването на компютърно-информационни и комуникационни системи за реализиране на по-висока степен на интегрираност и гъвкавост на производствените и логистични процеси;

постигане на дълготрайни и стабилни взаимоотношения с доставчици и клиенти, с прилагане на съвременни управленски концепции, информационни и комуникационни системи, почиващи на по-голяма сигурност и взаимно доверие, което да бъде основа за развитие на по-нататъшното им стратегическо сътрудничество;

въвеждане на организационно-управленска структура, която се основава на разпределение на отговорности, при спазване на екипния принцип на работа и осигуряваща възможност за по-висока интеграция и координация при изпълнение на логистичните операции и функции;

развитие на стратегическите аспекти на управлението на фирмата и свързването на логистиката с тях.

В българската стопанска практика има редица примери на фирмен мениджмънт, в които се прилага такъв модерен управленски инструментариум, в т.ч. и при логистични дейности и функции. Това са главно бизнес структури на международни компании (основно дъщерни фирми и оторизирани дистрибутори), които са водещи в своя бранш, прилагат модерни производствени технологии, имат своите завоювани пазари, развити партньорски взаимоотношения с доставчици, изградени информационни системи и комуникационни мрежи. Тези компании въвеждат в своите бизнес структури в България прилаганите от тях управленски подходи, схеми и принципи, съответни изисквания към доставчици, концепции за обслужване на клиенти. В български условия те постигат качество на управление на фирмен мениджмънт, което им осигурява предимства, в сравнение с техните конкуренти и съответно утвърждаване, и разширяване на пазарните им позиции. Това са фирми както от преработвателната промишленост, така и от сектора на услугите (търговия, транспорт, дистрибуция и други).

Конкретен пример в това отношение е фирма, която е упълномощен дистрибутор и сервизен център на продукцията в България на един от световните лидери в компютърния бизнес в света, чийто пазарен дял към края на първото тримесечие на 2004 г. е 18,6%. Нейната дейност е подчинена на възприетия от международната компания бизнес модел, който се основава на поръчковия принцип на работа. Той позволява да се намали цикъла на производство и реализация на продукцията. Времето от закупуване на компоненти до реализацията на сглобения продукт по поръчка на клиента е от 8 до 10 дни. Целта е максимално да бъдат удовлетворени изискванията на клиентите по отношение на техническа конфигурация, софтуер, кратки срокове на доставка. С други думи казано, произвежда се това, което иска клиента в определеното от него време.

Поставената цел се реализира чрез ускоряване на процесите на снабдяване и производство в регионалния производствен център на международната компания, бързо усвояване на последните техническите новости. Това е постигнато на основата на договореност със доставчиците за осигуряване в определеното време само на онези компоненти, които се влагат незабавно в

57

производството, което води до минимизиране на запасите. Освен това, този поръчков принцип води до намаляване на разходите. За срочното изпълнение на поръчките на клиентите, дистрибуторската фирма осъществява он-лайн връзка с производственото предприятие, използва информационни системи за електронен обмен на данни и документи.

За оптимизиране на процесите и ресурсните в цялата логистична верига, от заявяване на поръчката през изпълнението й от производственото предприятие и доставянето на готовия продукт на клиента, се използва многофункционална компютърна система от клас ERP(Enterprise Resource Planning), в която интегрирано се управляват материалните, финансовите потоци и човешки ресурси. В дистрибуционната фирма е внедрен международен стандарт за управление на качеството на всички дейности (ISO 9001:2000), в т.ч. за търговия с компютърни продукти, системно и техническо поддържане. Заявените продукти се доставят по канали, договорени с международната компания, като това се осъществява основно от спедиторска фирма.

Международната компания има разработена специализирана страница в своя web –сайт, като по този начин дистрибуторската фирма може да проследи изпълнението на поръчката си в реално време. Работата с клиентите е оптимизирана чрез вграждането в интегрираната компютърна система от клас ERP на концепцията CRM (Customer Relationships Management). С помощта на нея може да се анализира и оценява за различни нужди цялата информация, въведена в системата от различните отдели, в т.нар. електронно досие на клиента. Политиката, която провежда фирмата спрямо клиентите е да поддържа близки отношения с тях, като им предлага висококачествени продукти и безупречно обслужване.

Този пример е показателен за възможностите на логистиката за успех на фирмите в съвременните условия. Те са свързани с очертаващите се тенденции в развитието на бизнес процесите в днешния глобален свят и се реализират чрез прилагането на концепцията за интегрирано управление при логистиката, съвременни управленски модели и методи, и информационни и комуникационни системи.

Тема 13 ФАКТОРИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЛОГИСТИЧНАТА КОНЦЕПЦИЯ ВЪВ ФИРМИТЕ В БЪЛГАРИЯ

 От гледна точка на възможностите за прилагане на логистичната концепция в условията на България, важно значение има разкриването на основните фактори и на тяхното влияние върху мотивираността на фирмите да изграждат и развиват стратегически тип управление, да прилагат съответните съвременни подходи и методи. С първостепенна важност сред тях се открояват три групи фактори, които определят в по-голяма или по-малка степен възможностите за въвеждането на логистичната концепция в управлението на българските фирми. На първо място, това е групата фактори, свързани с характеристиките на средата, в която функционират фирмите в страната, отразяваща спецификата на икономическите, социалните и политически условия в процеса на изграждане на пазарна икономика. На второ място е групата фактори, свързана със състоянието на корпоративното управление, което оказва непосредствено и силно влияние за формирането на стратегически тип управление, а също така и за качеството на неговото изпълнение на практика. На трето място е групата фактори, отнасяща се до насоките на развитие на транспортната система на страната.

1. ПОДОБРЯВАНЕ ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА СРЕДАТА, В КОЯТО ФУНКЦИОНИРАТ ФИРМИТЕ

Групата фактори, свързани с характеристиките на средата, в която функционират фирмите в страната, влияят върху тяхното поведение и качество на управление, взаимоотношенията с доставчиците и клиентите, намеренията за бъдещо развитие.

 1.1.  Макроикономическа средаОт степента на стабилност на основните макроикономически показатели на страната (темп на

икономически растеж, валутен курс, процент на инфлация, безработица) се определят възможностите и интересите на фирмите да взимат стратегически, съответно инвестиционни решения. Те се отнасят основно до въвеждането на нови технологии, изграждането на инфраструктурни съоръжения, прилагането на управленски модели и концепции, каквато е и логистичната. От макроикономическата стабилност зависи провеждането на съответната иновационна политика на фирмите, при по-висока или по-ниска степен на предвидимост на техните очаквания и съответно с по-малък или по-голям

58

риск. От качеството на взетите стратегически решения и от тяхното реализиране се определя характера на протичане на производствените и логистични процеси, тяхното взаимодействие и степен на интегрираност, времето на осъществяването им и възможностите за осигуряване на ниво на обслужване на клиентите, съобразно техните изисквания, размера на общите разходи.

 1.2.  Микроикономическа среда Микроикономическата среда се определя от характера на вътрешния пазар, потребителското търсене в страната и формиралата се организационна култура с определен тип междуфирмени отношения. От нея зависи установяването на повече или по-малко надеждни и коректни връзки на фирмите с техните доставчици и клиенти. По-добрите взаимоотношения между тях провокират по-мотивирани интереси и възможности за развитие на различните форми на дългосрочно сътрудничество между фирмите, особено със среден и малък размер, които са добре познати в бизнес практиката на развитите индустриални страни. Опитът показва, че тяхното използване помага в борбата срещу несигурността в условията на силно конкурентния и глобален пазар, и дава своите положителни ефекти за фирмите, като осигурява условия за формиране на основните конкурентни предимства. Постигането на стратегическо сътрудничество между фирмите в условията на сегашната микроикономическа среда и реализирането на ефектите от него на този етап на икономическо развитие на страната не е така лесно осъществимо. Първопричината за това е настъпилата промяна в стопанските връзки на фирмите, главно поради загубата на традиционни пазари и на постоянни партньори, тяхното продуктово и пазарно преориентиране. В сегашните условия стопанските връзки на фирмите се характеризират с определена непостоянност, с отсъствието на дисциплинираност и съответно на предпоставки за такова стратегическо сътрудничество. Друга важна причина, възпрепятстваща създаването на стратегическо партньорство е затрудненото финансово състояние на българските фирми, породено от наследени и придобити в преходния период проблеми, израз на което е постоянно нарастващата им задлъжнялост.

Ниската покупателна способност на населението, формирала се в резултат на наследени и придобити в периода на реформата икономически и социални проблеми, довела до силно ограничаване на потребителското търсене в страната, оказва също така влияние върху сигурността на микроикономическата среда. Заедно с допуснатия нерегламентиран и съответно нелоялен конкурентен внос на продукти за широка употреба, това се отразява крайно неблагоприятно върху приходите от реализацията на продукцията на фирмите в страната и съответно върху финансовите им резултати.

 1.3.  Устойчивост на бизнес средата Устойчивостта на бизнес средата зависи от характера на реформите и от степента на съгласуваност в процеса на осъществяването на промените в данъчната, пазарната, социалната и административната системи и техните инфраструктури. Целият период на реформи е съпътстван от постоянни и чести промени в стопанското, данъчното, социалното законодателство, във външнотърговския режим на страната, които в повечето случаи не бяха осъществявани комплексно и по този начин пораждаха несъответствия, противоречия и възможности за заобикаляне на нормативните изисквания. Те се отразиха твърде неблагоприятно върху стопанските взаимоотношения на фирмите, допринесоха за нарастване дела на сивата икономика, за намаляване интереса на чуждестранните инвеститори, за възникване на условия за чести прояви на нелоялна конкуренция.

 1.4.  Корумпираност на административните структури От степента на корумпираност на административните структури зависи размера на инвестиционния риск и съответно мотивацията на мениджърите на фирмите да взимат важни решения за тяхното перспективно дългосрочно развитие. По обясними причини тя се оказва, наред с макроикономическата стабилност и сигурността на бизнес средата, решаващ фактор, който обуславя интереса на потенциалните инвеститори, особено на чуждестранните със стратегически намерения в страната. От тях се очаква не само увеличаването на притока на капитали и осигуряването на пазари, но и пренасянето на знания и опит в областта на операционните и информационни технологии, новите управленски концепции и методи с цел постигане на конкурентоспособно развитие на отделните фирми и съответно на икономиката като цяло.

 1.5.  Политическа и икономическа стабилност Става дума за политическата и икономическа стабилност не само в страната, но и в региона, и отделните интеграционни общности, каквато по важност за нас е Европейският съюз. В условията на динамично развиващата се глобализация на производството, пазара и конкуренцията тази стабилност оказва все по-силно влияние върху

59

поведението на фирмите в страната. В тази връзка решаваща роля играе и степента на изграденост на съответните транспортни и комуникационни инфраструктури, промените в конюнктурата на международните пазари и либерализацията на външнотърговските режими на страните.

 2. ПОДОБРЯВАНЕ СЪСТОЯВИЕТО НА КОРПОРАТИВНОТО  УПРАВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Втората група основни фактори, които влияят върху възможностите за повишаване качеството на фирмения мениджмънт по линия на развитие на неговите стратегически аспекти, на прилагане на съвременни концепции, модели и методи е свързана с характеристиките на корпоративното управление у нас.[2] Неговото начало у нас бе поставено с осъществения процес на корпоратизация през 1992 г. по линия на създаване на еднолични акционерни дружества (ЕАД) със 100% държавна собственост и на проведената през 1997-1998 г. масова приватизация. В резултат на характера на този процес се формираха модели на корпоративно управление, които се разграничават по степента на проявление на конфликтите в целите на заинтересованите лица, основно акционери и мениджъри. Състоянието на корпоративното управление в голяма степен обуславя интереса на собствениците и мотивираността на избраните от тях изпълнителни органи да изграждат стратегия и провеждат политика за средносрочно и дългосрочно конкурентоспособно развитие, да осигуряват необходимите ресурси за това, да прилагат съвременни подходи в управлението, какъвто е логистичният. Поради това моделът на корпоративно управление се явява важен фактор за формиране на такъв тип поведение на фирмите, който да им осигури устойчиво и конкурентоспособно развитие. Влиянието на тази група фактори се проявява в три направления.

 2.1.Мотивираност на собствениците на корпорациите Степента на мотивация на собствениците на корпорациите и контрола, осъществяван от тях върху мениджърското поведение, с цел защита на интересите им е свързана с формираните, в резултат на начина на възникване на акционерните дружества, модели на корпоративно управление. По-конкретно тя се определя от създадените структури на собственически права, които обуславят вида на корпоративния контрол и са свързани с характера на проведената приватизация у нас Възловите проблеми за решаване в този аспект се изразяват в преодоляване на конфликта на интереси между заинтересованите лица в акционерните дружества (собственици и управленски екипи) и в развитието на управленските механизми за ефективно мениджърско поведение. Стремеж към подобно поведение се наблюдава при създадените корпорации с концентрирана собственост в ръцете на малък брой акционери. Тези собственици са силно мотивирани да постигнат по-сигурен растеж и съответно по-големи възможности за увеличаване стойността на акциите, макар че за неговото осъществяване трудностите и съответно предизвикателствата са по-големи. Не такава обаче е мотивацията на собствениците, когато акционерната собственост е разпръсната между по-голям брой лица. Поради съществуващата възможност в този случай рискът да се разпредели между повече собственици, контролът върху дейността на мениджърите не е достатъчно ефективен. Мотивацията на собствениците в такава корпорация, а също така и на мениджърите чрез упражнявания контрол върху тяхната дейност, като правило е свързана с осъществяването на краткосрочен (оперативен) тип управление и съответно на реализиране на печалба за момента, а не с целта за осигуряване на конкурентоспособен растеж. При формираните, в резултат на проведената масова приватизация, публични акционерни дружества, контролният пакет на които се притежава от един или няколко физически или юридически лица, въпросът за ефективността на тяхното управление е свързан със степента на решаване на проблемите за постигане на баланс в интересите на участващите в корпоративните отношения, структурата на собствеността, системата на корпоративен контрол.

 2.2. Квалификация и мотивация на мениджърите на корпорациите Това е важен фактор, който влияе върху качеството на управление на акционерните дружества. Силата на това влияние се определя от ефективността на упражнявания контрол, от страна на собствениците, върху мениджърското поведение. В контекста на съвременните управленски теории, това означава създаване и реализиране на стратегии, провеждане на активни политики за конкурентоспособното развитие на корпорациите, постигане на рентабилен растеж и като резултат – максимизиране на стойността на дружествата и удовлетворяване интересите на техните собственици. За неговото реализиране обаче е необходима изградена пазарна среда, в която фирмите да имат възможност при ефективна дейност да натрупват собствен ресурс за инвестиране или да ползват банкови кредити при сравнително приемливи условия, или да привличат интереса на потенциалните инвеститори от страната и чужбина.

60

Включването на степента на квалификация и мотивация на мениджърите в групата фактори, влияещи върху качеството на управлението на акционерните дружества, се обуславя основно от неразвитостта на трудовия пазар за мениджъри в сегашните условия у нас. Този пазар се явява един от важните механизми, стимулиращи мениджърите към поведение за ефективно управление, който широко се използва в страните с развита пазарна икономика. При неработещия все още трудов пазар за мениджъри у нас се очертава ситуация, при която тяхната квалификация, управленски умения и мотивация, особено при някои от посочените модели на корпоративно управление, изпълнява ролята на лимитиращ фактор. С него е свързана резултатността на организационните промени в корпорацията, приложимостта на съвременни концепции и модели, намиращи отражение в крайна сметка в ефективността на нейното функциониране. Редица изследвания върху поведението на голям брой акционерни дружества в страната, с доминиращо участие в тяхната собственост на български физически и юридически лица, разкриват съществуването все още на наследени стереотипи на управленско мислене и поведение от периода преди реформите. Отбелязва се, че подготовката на мениджърите на тези акционерни дружества все още не е адекватна за пазарните условия. Това не се отнася за фирми в страната с доминиращо чуждестранно участие в собствеността, в които акционерите с мажоритарен дял прилагат професионално изграден и взискателен подход при избора на мениджърските екипи за високите нива в тяхната управленска йерархия и съответно ефективен контрол върху дейността им.

  2.3.Корпоративна култура Силата на този фактор се обуславя от изминалия сравнително неголям период от време, от началото на реформите, за развитието на корпоратизацията в страната и съответно недостатъчно натрупания опит, което е причина за отсъствието на по-мащабни и системни изследвания на този процес. Влиянието на този фактор се определя и от специфичния начин на възникване на корпоративното управление (създаване на ЕАД с изцяло държавна собственост) и по-нататъшното му развитие чрез провеждане на масовата приватизация. Неговото влияние се определя и от зрелостта на законодателството в тази област у нас, от съответствието и пълнотата на нормативната уредба, регламентираща начините на неговото прилагане, от общото състояние на обкръжаващата среда, в която функционират акционерните дружества, от степента на развитие на формите на гражданско общество. Влиянието на този фактор се определя също така от липсата на мотивация на многобройните индивидуални акционери, създадени главно по линия на масовата приватизация, в основата на която стоят недостатъчните техни познания за отговорностите и правата им, за начините на тяхното отстояване. В тази насока въздействие оказва и отсъствието на опит и на склонност към обединяване в защита на общите им интереси, на необходимостта от по-голяма прозрачност и възможен достъп до информация за състоянието на акционерните дружества. Всичко това влияе върху поведението на мениджърите в тези корпорации, което се характеризира основно с тяхната недостатъчна мотивираност да осъществяват ефективно управление и да работят в интерес на акционерите.

3. РАЗВИТИЕ НА ТРАНСПОРТНАТА СИСТЕМА НА СТРАНАТА От гледна точка на прилагането на логистичната концепция в управлението на фирмите в България, този фактор има важно значение за осигуряване на възможности за избор на оптимални решения при управлението на материалните потоци от гледна точка на тяхното безпроблемно и по-бързо протичане, осигуряване на точни доставки с възможно по-ниски разходи. Транспортната система, която има своите национални, интернационални и регионални аспекти, включва всички видове транспорт при осъществяване на товарните превози в и извън територията на страната (автомобилен, железопътен, морски, речен, въздушен и тръбопроводен). Съвременните изисквания към нея, от гледна точка на логистиката, особено в условията на евроинтеграция, когато тя трябва да стане част от европейската транспортна система и да възприеме високите стандарти на функциониране, са свързани с няколко важни действия.

Постигане на технологично взаимодействие и ефективна координация между отделните видове транспорт в страната. Важна предпоставка за това се явява усъвършенстването на транспортната и комуникационна инфраструктура (железопътна и шосейна мрежа, пристанища, гари, летища, телекомуникационни съоръжения), въвеждането на комплексна механизация на товаро-разтоварните дейности, обновяването на транспортния парк. Това взаимодействие има и своя правен аспект, свързан с включването на страната в европейската транспортна система. Този аспект се изразява в хармонизацията на законодателството на страните-членки на ЕС, с което се преследва целта за

61

оказване на по-качествени транспортни услуги и реализиране на положителни ефекти от увеличаване броя на техните потребители.Стимулиране развитието на различните комбинирани превози с използване на два и повече видове транспорт, за което е необходимо да се инвестира в усъвършенстване на съответната инфраструктура, използване на съвременни транспортни средства и прилагането на подходящи механизми – икономически, законово-нормативни, административни и др.

 4. ИЗГРАЖДАНЕ НА СЪВРЕМЕННА ЛОГИСТИЧНА ИНФРАСТРУКТУРА В БЪЛГАРИЯ4.1. Предимства на създаването на съвременна логистична инфраструктура на страната

Логистичната инфраструктура включва транспортни, комуникационни, складови и обслужващи елементи, свързани с допълнителна обработка на товари, с оказване на търговски, битови, административни услуги, осигурени с необходимите ресурси – природни, материално-технически, информационни, човешки, институционални, финансови. Нейните обекти, от гледна точка на посочените аспекти, се обособяват в три основни групи. Към първата група се отнасят обектите с местно значение, наричани най-често логистични паркове или центрове, на чиято територия сe концентрират мощности за оказване на определен вид услуги, свързани с управлението на стоковите потоци на отделни фирми и вериги от фирми.

Втората група обекти (регионални логистични центрове) осъществяват по-пълен комплекс логистични услуги на територия с добре развита транспортна инфраструктура и изградена информационна система. Така се създават условия за по-ефективно управление на голям обем входящи и изходящи за националния и регионален пазар потоци от различен вид продукти. Третата група обекти са международни логистични центрове, които представляват концентрирани на относително по-голяма територия комплексни инфраструктурни съоръжения, изградени в близост до важни обекти на транспортната инфраструктура (пристанища, летища, железопътни възли, интермодални терминали). С използването на съвременни информационни и комуникационни технологии, тези центрове осъществяват необходимата координация за качествено изпълнение на пълния комплекс логистични услуги, съответно за съкращаване на времето за реализация на продуктите по цялата верига на доставки и за привличане на транзитните стокови потоци през страната.Посочените три аспекта на логистичната инфраструктура изразяват различията в предназначението на отделните нейни обекти, съответно мащаба и структурата на осъществяваните в тях дейности. Те изразяват също така насоката на нейното влияние върху икономическия растеж. Логистичната инфраструктура в нейния международен аспект оказва непосредствено влияние за нарастване на БВП на страната. Това се постига по линия на осигуряване на по-високо качество на обслужване на стоковите потоци в логистичните центрове и съответно привличане на по-голям обем транзитни товари през страната, свързани с международния трафик. С извършването на по-богат комплекс обслужващи дейности в тези обекти и с използването на съвременни складови, транспортни, информационни и комуникационни системи се създават условия за формиране на по-голяма добавена стойност, за нарастване на стопанската активност, заетостта на населението и обема на БВП. Насоката на влияние на другите два вида обекти на логистичната инфраструктура върху икономическия растеж се изразява в осигуряване на условия за реализиране потенциала на съвременната логистика за формиране на конкурентни предимства на българските и чуждестранни фирми.Логистичната инфраструктура на България в нейния международен аспект изостава значително от постиженията на развитите страни в тази област. Това е свързано най-вече с незадоволителното състояние на транспортната инфраструктура на страната, поради забавяне процеса на нейното обновяване, отсъствието на инвестиции за модернизация на пристанищата, пътищата, летищата, за изграждане на интермодални терминали. От него се определят по-слабите конкурентни позиции на страната, в сравнение с нейните съседи (главно Гърция и Румъния), по отношение привличането на международните транзитни товари, поради недоброто равнище на инфраструктурата на речния и морски транспорт. Това ограничава възможностите за нарастване обема на комбинираните, в т.ч. и на контейнерните превози. Развитието на интермодалния транспорт се явява важна стъпка за създаването на съвременни международни логистични центрове, които да отговарят на световните стандарти и да и да привличат международния товарен трафик през страната. Това показва опитът на западноевропейските страни. Развитието на техните големи пристанища (Ротердам, Хамбург, Бремен, Марсилия и др.) се осъществява преимуществено на интермодална основа, което обуславя тенденцията през последните двадесет години постепенно първостепенно място в тяхната дейност да

62

заемат логистичните услуги. На тази основа се създават интегрирани логистични мрежи, действащи на територията на Западна Европа, а в последните години и на Източна Европа. Чрез тяхното изграждане се създават възможности за ефективно взаимодействие между отделните логистични центрове при управление движението на продуктовите потоци на по-големи разстояния, което води до постигане на оптимални логистични решения във връзка с избора на вид транспорт в необходимата комбинация и до получаване на синергични ефекти . Обектите на логистичната инфраструктура в страната с местно и регионално значение (около големи градове и транспортни възли) бележат определен ръст, което е свързано със засиления инвеститорски интерес към изграждане на по-големи складове и дистрибуционни центрове за обслужване на увеличения поток от разнообразни продукти на големи чуждестранни и български фирми. Процесът на тяхното изграждане обаче засега не се регулира, не се прилага комплексния подход при избора на подходящо място и взаимно разположение от гледна точка на определени изисквания и критерии, каквато е практиката в развитите страни. Прилагането на този подход се обуславя от необходимостта за съвместяване на изпълняваните от логистичните центрове основни функции, съобразно тяхното предназначение и количеството обслужвани обеми продукти, с възможностите на транспортната инфраструктура, със състоянието и перспективите за развитие на отделните региони и населени места. Изграждането на съвременна логистична инфраструктура на България има съществени предимства за нейното развитие, свързани със създаването на условия за постигане на по-висок икономически растеж и успешна интеграция. В обобщен вид те се изразяват в осигуряване на благоприятни условия за:

реализиране потенциала на съвременната логистика за конкурентоспособно развитие на фирмите в България;

разширяване участието на български фирми в международните логистични вериги; привличане на транзитните товарни потоци през страната, чрез оказване на качествени

комплексни услуги и осигурени възможности за избор на оптимални логистични решения. 4.2. Фактори за изграждане на съвременна логистична инфраструктура в България За

създаването на съвременна логистична инфраструктура на България и реализирането на посочените предимства благоприятно въздействие могат да оказват редица фактори.

Географското положение на България, което определя потенциално големия обем на международния товарен трафик и съответно вниманието за неговото привличане и обслужване на територията на страната.

Преминаващите през страната пет общоевропейски транспортни коридора, с което са свързани по-големите възможности за увеличаване на транзитните международни превози на товари и очакванията България да се превърне в логистичен център на Югоизточна Европа.

Високият темп на растеж на сектора на логистични услуги в развитите страни. За разрастването на този сектор в Европа говори факта, че общият оборот на извършваните логистични услуги на нейния пазар през 2004г. представлява повече от 600 млрд. евро. През 2001 г. този оборот е 500 млрд. евро, като една четвърт се пада на Германия.

Измененията в сектора на логистични услуги в световната икономика, които се характеризират с тенденция към постепенно превръщане на участниците в него от партньори на производствени и търговски фирми при осъществяване на логистични операции и функции в т.нар. интегратори, които координират взаимодействието между всички участници в една логистична система.

Увеличаване дела на участващите в международни логистични мрежи български фирми, което обуславя голямата заинтересованост на транснационалните компании нашата страна да се развива като бъдещ логистичен център на Балканския регион

Развитието на пазара на логистични услуги в България. Очертава се тенденция на постепенно преминаване от оказване на отделни традиционни услуги (транспортиране, складиране, спедиция) към предлагане на комплексни логистични услуги от специализирани за това фирми – международни и национални. Според изследване на Германската асоциация по логистика (BVL), пазарът на логистични услуги в Централна и Източна Европа формира оборот в размер на 3,5 млрд. евро (за 2005 г.), като се очаква той да нараства с 9% годишно. Това се обуславя от пренасочването на производствени дейности на западноевропейски компании към Източна Европа и съответно на свързаните с тях логистични операции. Според експерти от тази асоциация се очаква развитието на логистиката и на нейната инфраструктура да се осъществява в посока България, като се отчита предимството на

63

нейното географско положение, което я поставя в първата петица на страните, представляващи интерес като логистичен център.

Перспективите за развитие на транспортната инфраструктура на страната, свързани с усвояването на средства от фондовете на ЕС.Ролята на България за развитие и обслужване на транзитните превози се оценява от институциите на ЕС и затова изграждането на инфраструктурата се вписва в плановете за развитие на Европейската транспортна система. В Европа през последните две десетилетия се акцентира върху нарастване ролята на комбинирания транспорт, който подпомага реализирането на оптимални логистични решения, от гледна точка на разходи и време на доставка.

В съвременните условия на постепенно увеличаване на обема, обогатяване и разширяване на обхвата на логистичните услуги, а също така и ускоряване процеса на тяхното предоставяне за изпълнение и управление на специализирани за това фирми, в развитите страни вече се говори за формирането на логистична индустрия. Поради това, все повече нараства тяхната заинтересованост от създаването на съвременна логистична инфраструктура с характерните за нея международни логистични центрове. Под влияние на динамично развиващия се процес на интернационализация на бизнеса, на либерализация и нарастване на стокообмена между отделните страни, тези обекти постепенно се обвързват в мрежа, в т.ч. и извън националните граници. Това позволява да се осъществи по-добро взаимодействие между тях, подпомагащо интегрираното управление на стоковите потоци в търсене на оптимални логистични решения, рационално използване на ресурсите, намаляване на разходите по линия на икономия от мащаба, скъсяване на времето и удовлетворяване изискванията на клиентите. Този вид обекти на логистичната инфраструктура се изграждат на подходящи места, от гледна точка на интензивност на товарните потоци, с изградени интермодални транспортни терминали, осигурени със съвременни комуникационни средства и с необходимото оборудване за изпълнение на богатия комплекс от логистични дейности. С тяхното създаване се облекчава и насърчава стокообмена в и извън границите на дадена страна, регион, интеграционна общност, което води до привличането на транзитния товарен поток. Подпомага се от динамичното развитие на сектора на логистични услуги, чието по-високо качество, отговарящо на съвременните изисквания, се реализира от специализирани за тяхното изпълнение фирми. Западна Европа е покрита с мрежа от логистични центрове, които облекчават нейния вътрешен и международен икономически обмен. Постоянно се насърчава нейното разширяване, какъвто е случаят с региона на Балтийско море. Показателен е примерът на Русия в това отношение, която планира в максимално кратки срокове (до 2010 г.) да изгради мрежа от 15 ключови логистични центрове, основани на транспортна инфраструктура за мултимодални превози, за привличане на транзитни товари от Европа за Азия.

Потенциал за създаването на такъв вид международни логистични центрове в България имат големите градове София, Варна, Бургас, Русе, които се явяват транспортни възли на страната с по-голяма интензивност на международни товарни потоци. За тяхното качествено обслужване и съответно увеличаване на техния приток към страната важно значение има изграждането на съвременни транспортни интермодални терминали. Подходящо е тяхното разполагане също така и на места, които се явяват пресечна точка на поне два трансевропейски транспортни коридора, преминаващи през нашата страна. Такива са районите край Пловдив и Димитровград, където се пресичат коридори №9 и №4. При изграждането на този вид логистични центрове основно участие трябва да има държавата, тъй става дума за по-големи обекти на транспортната инфраструктура със стратегическо значение. Това нейно участие трябва да е свързано не само с осигуряването на бюджетни средства, но и с разработването на големи инвестиционни проекти за развитие на транспортната инфраструктура от интермодален тип, привличане на големи инвеститори на основата на публично-частното партньорство, на ресурси от международни финансови организации.

Обектите на логистичната инфраструктура с местно значение като правило се изграждат край големите градове, където има по-активна стопанска дейност и сравнително добре развита транспортна инфраструктура. Те имат своята специфика, свързана с тяхното предназначение, главно да обслужват движението на продуктовите потоци на отделни фирми или верига от фирми, което намира израз в обема и структурата на извършвания от тях комплекс услуги. Световният опит показва, че този вид логистични центрове най-често се изграждат като акционерни дружества, в които участват частни и общински фирми, браншови организации, търговски банки, стопански камари и други.

64

При избора на място за изграждане на този вид обекти на логистичната инфраструктура, съображенията на инвеститорите обикновено са свързани с наличието на добри транспортни връзки на интермодална основа, необходими комуникации, сравнително ниски цени на недвижимите имоти и на строителните дейности, привлекателен пазар на работна сила, интензивност на потоците от стоки, възможностите за включване в интеграционна мрежа. Поради очакваното по-голямо търсене на логистични услуги във връзка с членството на страната в ЕС, се очертава засилен инвеститорски интерес към изграждането на такъв вид обекти на логистичната инфраструктура. Той се проявява предимно към района на София, а също така и към Варна и Бургас, с преобладаващото участие на чуждестранни инвеститори, които осъзнават нуждата от наличието на съвременни логистични центрове за оказване на пълен спектър от логистични услуги на международните компании, които проявяват интерес към България.

 4.3. Насоки на действие за изграждане на съвременна логистична инфраструктура в страната Изграждането в България на съвременна логистична инфраструктура, която да стане част от тази на Европейския съюз, изисква провеждането на активна държавна политика. Тя трябва да се основава на приета програма за развитието на логистиката в страната и на нейната инфраструктура, с определени насоки на действие, механизми и ресурси за тяхното осъществяване. На този етап е необходимо да се предприемат определени последователни стъпки, с които да се постави началото на координирани действия от страна на държавата за изграждане на съвременна логистична инфраструктура.

Разработване на стратегия за развитие на съвременен модел на логистична инфраструктура на страната. В нея следва да се очертаят основните приоритети при изграждането на логистичната и свързаната с нея транспортна инфраструктура, съобразно изискванията и стандартите на ЕС в тази област. Разработването на тази стратегия трябва да се осъществи основно от Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в сътрудничество с други държавни институции (Министерство на финансите, агенции) и неправителствени организации.

Осъществяване на комплексни изследвания, на основата на проектно финансиране (бюджетно или от фондове на ЕС), за определяне на подходящите места и взаимното разположение на отделните обекти на логистичната инфраструктура на страната. Основният критерий при този избор трябва да бъде изграждането на такава мрежа от различни видове логистични центрове, която да взаимодейства с европейската на основата на възприетите стандарти и да осигурява възможности за облекчаване движението на входящите, изходящите и вътрешните товарни потоци. Нещо повече, да дава възможност на фирмите, които я използват, за избор на оптимални варианти на решения по отношение движението и разполагането на стоките, от гледна точка на време и разходи. Така може да се постигне по-добра координация при управлението на тези потоци, рационализация в използването на съответните ресурси, намаляване на разходите, което предполага привличане на транзитния трафик от стоки през територията на страната. Едновременно с това обаче, решенията в тази област трябва да се съвместяват с регионалните и градоустройствени аспекти в развитието на страната, с насоките на усъвършенстване на нейната транспортна инфраструктура.

Създаване на логистични центрове в техния комплексен вид край големите и стратегически важни за страната инфраструктурни обекти (речни, морски пристанища, летища, магистрали). Целта е осигуряване на възможности за оказване на по-богата гама качествени логистични услуги и по този начин привличане интереса на клиенти, участващи в осъществяването на разрастващия се международен стокообмен и на транзитния товарен трафик през страната. Изграждането на такива логистични центрове може да се осъществи на основата на публично-частното партньорство, в което да вземат участие заинтересовани транснационални компании, банки, търговски вериги, превозвачи, спедитори, фирми за комплексни логистични услуги и други

Провеждане на политика, във връзка с преминаващите през страната пет трансевропейски транспортни коридора, която да съдейства и участва в изграждането на мрежа от логистични центрове с цел намиране на оптимални транспортни схеми и оказването на подходящи комплексни услуги при движението на материалните потоци през тях. По този начин се допринася за развитие на интеграционния процес както на общоевропейско, така и на регионално равнище. Такъв е примерът с Черноморския регион по отношение на транспортния коридор ТРАСЕКА.

65

Осъществяване на активна политика за реализиране на инвестиционни проекти за комплексно развитие на транспортната инфраструктура на страната, което да допринесе за по-безпроблемното и съответно по-бързо движение на стоковите потоци. Това се изразява в подобряване на пътищата и подходите към граничните пунктове, увеличаване на тяхната пропускателна способност за всички видове транспорт – шосеен, железопътен, воден. В този контекст важно значение има провеждането на политика за приоритетно развитие на комбинирания транспорт в различните негови форми. Както бе отбелязано, той е в основата на създаването на съвременен модел на логистична инфраструктура и важен фактор за привличане на транзитния поток от стоки през територията на страната.

Подпомагане изграждането на локални логистични центрове, чрез осигуряване на подходящи терени с изградена инфраструктура (пътища, водоснабдяване, газо- и електрификация), които качествено да обслужват движението на материалните потоци на фирмите на местно и национално равнище. Целесъобразно е това да става в близост до интермодални транспортни терминали (главно комбинация между воден, железопътен, въздушен и контейнерен транспорт), където интензивността на стоковите потоци е по-голяма.

Създаване на необходимата законова и нормативна основа за регулиране процеса на изграждане и ефективно функциониране на различните видове логистични центрове в страната. За тази цел е необходимо хармонизирането на съответното законодателство, от гледна точка на логистиката, във взаимодействие с браншови организации (спедиторски, логистични и др.), като се отчита развитието на сектора за логистични услуги и необходимостта от неговото инфраструктурно осигуряване.

Формиране на държавна междуведомствена институция (съвет, комисия), която да осъществява координиращи функции между отделните заинтересовани министерства (Министерство на транспорта и съобщенията, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите) и в сътрудничество с отделни неправителствени (браншови) организации да работи за усъвършенстване на законово-нормативната база за изграждане и ефективното функциониране на съответните обекти на логистичната инфраструктура на страната. Изграждането на съвременна логистична инфраструктура на България има значение за създаване на благоприятни условия за развитието на международната логистика, свързана със стокообмена на Европейския съюз със страните от Черноморския район, включително и с Русия. Важно значение в това отношение има и преимущественото развитие на предпочитаните преки връзки с морски комбиниран транспорт между България и Русия. Засега те са много ограничени, което създава препятствия за развитие на стокообмена между двете страни и особено за увеличаване обема на българския експорт за Русия. Това се проявява в сравнително ниския дял на участие на иначе евтиния комбинирания морски транспорт, който от 2002 г. бележи тенденция на намаление. За експорта на български стоки за Русия по море може да се използва фериботната връзка между Варна и Иличевск (Украйна), което не е изгодно за износителите и не се предпочита от тях. Съществува пряка транспортна връзка (сухоземно превозно средство върху морски плавателен съд) между Бургас и Новоросийск (Русия), която създава определени ограничения, тъй като се осъществява веднъж седмично. обслужват продуктовите потоци в направление ЕС (през Варна) - Русия. Едновременно с това, извършването на комплексни логистични услуги на добро качествено ниво в тези центрове ще играят определена роля за привличане на транзитния товарен трафик от Азия през Русия и България за Централна и Западна Европа и обратно.

66