СБОГУВАНЕsou-shivachevo.com/tvorchestvo/sboguvane.pdfСякаш беше вчера, когато прекрачихме за пръв път училищния праг –

СБОГУВАНЕ…

Краят на учебната година… Последната учебна година в живота ми – ето че дойде. Не чувствам щастие, тъжно ми е. Сега повече от всякога ми се иска да ходим на училище, макар че никой не го изисква от нас. Сега никой не иска да изпитва, да пише отсъствия, не се кара за поредното закъснение за час. Но сега аз, сега ние, искаме да останем.

Сякаш беше вчера, когато прекрачихме за пръв път училищния праг –

изплашени, неуверени хлапета. А сега – всичко свършва. Вратата се затваря. Чуваме милите думи „На добър час!” и продължаваме по дългата пътека, наречена живот. „Всеки край е едно ново начало” - така ни успокояват любимите учители. Но какво ще бъде всяко начало на деня без лицата на любимите ни хора – тези, с които плаках, с които се карах и спорих за толкова безобидни и по детски наивни проблеми. Ще ми липсват. Ще ми липсват всички онези, които непрестанно създаваха конфликти, и онези, които винаги бяха до мен. Ще ми липсват дори онези, които никога нямаха мнение и тихо и безропотно се съгласяваха с всичко. Ще ми липсват всички учители, които ме караха да уча по цели нощи, само за да докажа, че наистина мога. Защо ще ми липсват те, които бяха толкова взискателни, малко зли?.. Защо ли?!.. Просто са вярвали, че можем наистина да станем по-добри. Те изградиха от нас истински хора, които умеят да мислят, да преценяват, които умеят да общуват, да се сприятеляват, и най-вече хора, които преследват докрай мечтите си. Те възпитаха у нас постоянство, изградиха ценностите, дадоха ни началния тласък, за да можем сега, когато вече оставаме сами на пътя – живот, да успеем. Защото те ни научиха, че животът е път и цел, а имаме ли цел, ще намерим и пътя.

Сега, в края на 12 клас, научени на толкова много неща, се питаме знаем ли всъщност нещо, щом се чувстваме слаби без подкрепата на онези втори родители, които посяха в нас възхищението и благодарността.

На този така бленуван, дълго чакан и желан ден, със сълзи на очите, с дълбок поклон казвам: „БЛАГОДАРЯ! Ще ми липсваш, мое любимо училище!” Цветелина Михнева 12 клас, випуск 2010/2011год.