Село Хърсово на археологическата карта на Шуменския регион. - В: България в световното културно наследство.

БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО

НАСЛЕДСТВОМАТЕРИАЛИ ОТ ТРЕТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ

ПО ИСТОРИЯ, АРХЕОЛОГИЯ И КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ ПЪТУВАНЕ КЪМ БЪЛГАРИЯ – ШУМЕН,

17 – 19.05. 2012 г.

СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР ПО ВИЗАНТИНИСТИКА КЪМ ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”

НАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ И МУЗЕЙ ПРИ БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

ШУМЕН2014

Редакционна колегия:Акад. проф. д.и.н. Васил ГюзелевАкад. проф. д.м.н. Дамян ДамяновПроф. д.и.н. Иван БожиловПроф. д.и.н. Иван Йорданов – отговорен редакторПроф. д.и.н. Илия ИлиевПроф. д.и.н. Вера БоневаДоц. д-р Христо ХаритоновДоц. д-р Тодор Тодоров – съставител

Коректор: Цветанка Начева

ISBN 978-954-577-869-8

© Авторски колектив, 2014© Университетско издателство „Епископ Константин Преславски”, Шумен, 2014

6

Красимир КръстевКолективна монетна находка от края на XIV и началото на XV в.от с. Лъка, общ. Поморие .....................................................................................................486

ГРАДОВЕ, КРЕПОСТИ И СЕЛИЩА В СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ ............511

Павел Георгиев Симеоновият връх край Плискоба-Плиска. Нова локализация и значение (Мадара и нейните паметници в историческите източници от ІХ-ХІІ в.) .......................513

Димчо Момчилов За един малко разработван средновековен проход в Източна Стара планина ................530

Камен Станев Сливен – административен център областта Загора през ІХ – Х век ..............................542

Георги Атанасов Крепостите до с. Руйно, Силистренско или агломерация без аналог в средновековна България през Х век ....................................................................................551

Стоян Витлянов Дървото на живота върху сребърна плочка от Велики Преслав .......................................581

Невян Митев Монети и монетна циркулация в средновековния Овеч (491-1388) .................................586

Константин Константинов Село Хърсово на археологическата карта на Шуменския регион ....................................597

Огнян Жеков, Стоян Витлянов Металографски изследвания на ножове от Велики Преслав – VIII – X век ....................608

Деян Рабовянов, Владимир НайденовСредновековна броня от разкопките на Никополската крепост .......................................619

Диян Йосифов Сфероконусен съд от Шуменска крепост - ехо от древните търговски пътища .............638

Гергана Илиева Кръстове от Вътрешния град на Плиска (Х-ХІ в.) (продължение) ..................................651

Георги Димов Проблемът за латинските квартали на Балканите през XI – XII век................................668

Стефан Стаменов, Андрей Аладжов Приложение на географските информационни системи за проучване на археологически обект Плиска ..............................................................................................675

597

СЕЛО ХЪРСОВО НА АРХЕОЛОГИЧЕСКАТА КАРТА НА ШУМЕНСКИЯ РЕГИОН

Константин Константинов

Съвременното село Хърсово, община Никола Козлево, се намира на около 40 км североизточно от град Шумен. Граничи със селата Крива река, Ружица, Каравелово и Красен дол. Разположено е върху високо издигната и силно пресечена част от Лудогорието, по западния склон на възвишението Станата1. Теренът между реките Канъгьол и Хърсовска се отличава с къси и тесни ридове, насочени на североизток и северозапад. Освен котловинния релеф, отличителен белег на физикогеографския облик на селото е богатството на широколистни гори и плодородни почви.

Въпросът за произхода на името Хърсово все още е доста спорен и неясен и е обект на различни мнения2. Част от учените, занимаващи се с този проблем, се основават на географските особености на региона, други използват като доказателствен материал редица езиковедски и исторически сведения. Краеведът Васил Маринов смята, че името Хърсово произлиза от турската дума „гюрсу” – „буйна вода”3, може би имайки предвид пълноводната особено през пролетта Хърсовска река. Друга хипотеза го свързва с етнографската група хърцои, т.е. намиращи се в равнината, в полето4. Авторите й предлагат като доказателства няколко паралела в чувашкия и осетинския език (hir – поле, степ; хъrs – открито място, открито пространство). Като малко вероятно може да се определи твърдението, че селото е наименовано така, защото в миналото в него живял турчин „хаирсъзин” – „непрокопсаник, безделник”.

Доста по-различно мнение в тази насока изказва Анчо Калоянов. Според него името Хърсово трябва да се свърже с бог Хърс, присъстващ в пантеона на старобългарското езичество5. Това определя според Калоянов и названието на етнографската група хърцои като принадлежащи на Хърс села, земи, хора. Обръщайки специално внимание на селата Хърсово, Разградско, и Хърсово, Шуменско, той смята, че съществуването им на около 50 км едно от друго се дължи на преместването на „центъра” от езичество към християнство още през Ранното средновековие и показва принадлежност към обиталището на владетеля на държавата6. Подобна хипотеза се доближава до разпространената сред местното население в Хърсово, Шуменско, легенда за заселването тук в края на IX в. на ослепения първороден син на княз Борис I Владимир Расате (Хръсате), който дава и името на селището. Може да се допусне, макар и доста несигурно, че именно неговата поява символизира и религиозния преход на новопокръстеното население в близост до държавния център.

Независимо от изказаните разнопосочни мнения, безспорен е фактът, че село Хърсово, Шуменско, съществува в първите столетия на османското владичество. Доказателство за това е споменаването му в турски данъчен регистър от Провадийската кааза през 1573 – 1574 г.7 Подобен факт категорично противоречи на твърдението, че селото е основано от преселилите се след Одринския мир от 2 септември 1829 г. жители на село Голямо Хърсово, Разградско, които го наричат Малкото Хърсово8, и предполага наличието на установени традиции в заселването на този регион.

Първите сведения за миналото на Хърсовския край дава чешкият учен Карел Шкорпил. При обиколката си в Североизточна България още в началото на ХХ в. той отбелязва наличието на следи от поселения предимно източно и югоизточно от

598 Константин Константинов

съвременното село9. През следващите няколко десетилетия, по подобие на общата за страната тенденция, археологическите обекти край Хърсово остават встрани от научния интерес. Едва през 40-те години на ХХ в. краеведът Васил Маринов публикува своето изследване „Делиорман – южна част. Областно географско изучване”, където, наред с представената основна физикогеографска информация за селото, бегло споменава за наличието на „старини в нивите”10.

Проучването на района се активизира в годините след Втората световна война. В резултат на намесата на държавата като основен организатор на археологическата дейност в България се отпускат значителни субсидии за теренни проучвания. През периода 1955 – 1957 г. по решение на Археологическия институт с музей при БАН е проведена археологическа експедиция под ръководството на проф. Станчо Ваклинов. Нейната главна цел е да се проучи районът между Плиска и Дръстър, като се отбележат всички данни за наличието на селища, крепости, некрополи и др. Обект на изследване от страна на участниците в експедицията са землищата на 26 селища в Шуменски регион, сред които и село Хърсово. В околностите му са описани десет обекта – тракийско и средновековно селище, антично селище, средновековно селище, два тракийски некропола, три могили, пещ за топене на желязо, както и селище с неизяснена датировка11. Информация за тях, макар и в по-ограничен обем, е представена и в издадения през 1975 г. „Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг”12, както и в публикуваните двадесет години по-късно „Материали за картата на средновековната българска държава”13. Данните за обектите почти изцяло повтарят в съкратен вид резултатите от експедицията от 1955 – 1957 г., предвид участието в нея на съставителите В. Антонова и Цв. Дремсизова. В цитираните издания се откриват и известни непълноти относно археологическата карта на землището на Хърсово, като най-голямо впечатление прави липсата на откритите случайно през 1962 г. два гроба с трупополагане в района на земеделското стопанство на селото14.

В края на 80-те години на ХХ в. е извършен нов теренен обход в района на село Хърсово15. При провеждането му се регистрира състоянието на вече известните селища, като особено внимание е отделено на това в м. Бадалъците. Резултатите от теренното изследване и намереният богат археологически материал16 стават причина за започването през 1988 г. на редовни археологически разкопки. Откритата каменна архитектура дава основание на екипа да смята, че става дума за селище с особено важна роля в поселищната и демографската структура на района17. На следващата година обаче разкопките са прекратени, въпреки наличието на достатъчно средства, поради изселване на местното население. Районът остава за дълго време встрани от научния интерес, като проучванията на обекта в местността Бадалъците са възобновени едва през 2010 г.18

Наред с разкопките се подновява интересът и към други обекти в землището на селото. През 2011 г. сътрудници от Регионалния исторически музей-Шумен правят теренно проучване на определени парцели в землищата на селата Красен дол, Църквица и Хърсово, община Никола Козлево, във връзка с инвестиционни намерения за строеж на ветроенергиен парк. Наблюденията имат частичен характер и дават като резултат отбелязването на два обекта югоизточно от селото – селищна могила и селище с неизяснена датировка19.

През месеците май и октомври 2012 г. се проведе ново теренно изследване в околностите на Хърсово20. То имаше за цел да провери съвременното състояние на вече регистрираните обекти и да добави нови такива. В следствие на резултатите от няколкодневния обход, както и на базата на известната досега информация може да се

599СЕЛО ХЪРСОВО НА АРХЕОЛОГИЧЕСКАТА КАРТА НА ШУМЕНСКИЯ РЕГИОН

обобщи следната археологическа картина в землището на село Хърсово, община Никола Козлево.

Най-ранните следи от живот в района датират от късножелязната епоха и са свързани с обитаването на земите на север от Стара планина от многобройно тракийско население. Обектите от този период заемат значителна площ предимно източно от днешното Хърсово. В местността Балък екинли, на около 1 км в североизточна посока, са открити останки от селище от периода VI – V в. пр.н.е. (Обр. 11). Заема площ от 10 – 12 дка. Отбелязва се, че до 1950 г. там съществуват няколко могили, които впоследствие са разорани21. По сведения на местното население в една от тях е открито погребение със сребърен съд, четири малки гърнета и части от долиум. В близост се споменава за наличието на каменна плоча, а под нея череп на животно. Повече подробности не са известни, а за съжаление археологическият материал е изчезнал от местния селсъвет, където се е съхранявал. През 2012 г. на повърхността на терена бяха открити значителен брой тракийска керамика и глинени обмазки, които потвърждават датировката на обекта22 (Обр. 2).

Друго селище от този период е засвидетелствано в местността Папурлук, на 1,5 км източно от съвременното село (Обр. 12). Заема равнинен терен с площ от около 5 – 6 дка. На повърхността са разпръснати множество керамични фрагменти. Едни от тях са работени на ръка, от груба глина, други принадлежат към типа на т.нар. сива керамика, а трети произхождат от гърнета с врязана линейна украса или с излъскани ивици, пресичащи се във вид на ромбоиди. Направеният анализ показва, че върху въпросния терен се развиват две селища – от IV – III в. пр. н.е. и от периода на Първото българско царство23. Сред занаятчийските производства на местното население вероятно преобладава желязообработването, за което свидетелства големият брой безформени късове шлака, разпръснати по повърхността на терена24 (Обр. 3). Интензивният живот в този район вероятно не прекъсва и през римския и ранновизантийския период, имайки предвид сведенията на К. Шкорпил. Той съобщава, че в близката местност Саята се попада на византийски и римски монети, както и на тухли с печати DVLES и ASTO.IS25.

Към късножелязната епоха се отнася и селището в местността Кьоклюк (Коренеж). Развива се върху равнинен терен на левия бряг на Хърсовска река (Обр. 13). Заема площ от около 25 – 30 дка. На повърхността се попада на части от обмазка и пръсната тракийска керамика – фрагменти от гърнета от сива глина, фрагменти от амфори с датировка IV – III в. пр. н.е. (Обр. 4). При по-ранни наблюдения се съобщава, че по време на оран в същата местност е открито погребение с трупоизгаряне в глинена урна26. В близост са намерени и монети на Александър Македонски (336 – 323 г. пр.н.е.), които заедно с останалите материали потвърждават хронологическите граници на поселението27.

Освен тези селища, през тракийския период в околностите на Хърсово, Шуменско, съществуват и няколко некропола. В местността Башбунар на 1,5 км югоизточно от селото (Обр. 14) са открити погребения чрез трупоизгаряне в кошеровидни глинени съдове. Споменава се наличието на кости, пепел и фрагменти от паници и урни, както и прешлени за вретено и железни ножчета по повърхността на терена28. На базата на керамичните екземпляри обектът се датира в периода V – III в. пр.н.е.

През 50-те години на ХХ в. следи от могилни погребения са забелязани северно от съвременното село29. Споменава се за съществуването на две могили с форма на пресечен конус в местността Казълджиклията и на една друга могила в местността Домусчук (Обр. 15). Според сведения от местното население при иманярски набези е открито погребение чрез трупоизгаряне, при което костите са събрани в долуим. В наши дни могилите в тази


част на землището не личат вследствие на системното обработване на земята.През I в. по време на римската инвазия земите на север от Стара планина са

включени в състава на провинция Долна Мизия. Този факт без съмнение намира отражение и върху картината на живота в околностите на Хърсово. Единственото засега поселение от римската епоха е открито в местността Кус часъ, на 1,5 км южно от съвременното село30 (Обр. 16). Теренът е равнинен и в наши дни се обработва. По повърхността са пръснати фрагменти от долиуми и амфори, както и от битова керамика (предимно гърнета и паници). На базата на керамичния материал обектът се датира в периода II – IV в.

В развитието на селищната мрежа в околностите на Хърсово най-добре застъпен е старобългарският период. Това вероятно се дължи на факта, че през Средновековието наблизо минава главната съобщителна и военна артерия на Първото българско царство – пътят от Плиска до Дръстър31. Върху равнинни терени от двете му страни се разполагат голям брой укрепени и неукрепени ранносредновековни селища, като освен Хърсово особено гъстонаселени са землищата на селата Ружица, Тодор Икономово, Боймир и др.32 В периода на Ранното средновековие за охрана на пътя в този регион са изградени и две землени укрепления – между Ружица и Кус и т.нар. Паланга при Вълнари33.

Освен споменатото вече многослойно поселение в местността Папурлук, животът в землището на съвременното село Хърсово през периода VII – XI в. е засвидетелстван още в няколко основни района. Един от най-ранните обекти от тази епоха е прабългарски некропол, открит в непосредствена близост до земеделското стопанство на селото (Обр. 17). Досега при случайни обстоятелства от него са разкопани два гроба с трупополагане. От гробния инвентар на единия впечатление правят желязно ножче, недобре запазена бронзова обеца, украсена с кухи сфери, и две плоски сребърни гривни с припоени апликации34 (Обр. 5). На базата на външните белези на находките обектът се датира към края на VII – първата половина на VIII в.

На около 1,1 км югоизточно от съвременното село, в местността Орман Тарлъ, се развива значително по мащабите си средновековно селище (Обр. 18). Заема площ от около 30 дка на десния бряг на Хърсовска река. Още Шкорпил споменава, че при обиколките си в тази местност попада на „останки от градежи от необработени камъни, ръчна мелница (хромел), тривърхи медни стрели, византийска анонимна монета, приписвана на Йоан Цимисхий”35. На повърхността на терена се открива значителен брой фрагментирана старобългарска керамика (предимно от гърнета с украса от врязани линии или лъскави ивици във вид на мрежест орнамент) и късове мазилка (Обр. 6). На базата на анализа на археологическите материали поселението в местността Орман Тарлъ попада в хронологическите граници на VIII – XI в.

Подобна датировка има и най-добре проученото средновековно селище около Хърсово – това в местността Бадалъците (Обр. 19). То е единственият обект в землището на селото, на който се провеждат редовни археологически разкопки36. Разположено е върху площ от около 30 дка, на 1,3 км северозападно от съвременното село (Обр. 7). Районът е богат на водоизточници: от изток преминава Хърсовска река, от запад – местността Черните кладенци с каптажи за водоснабдяване на селото. В югоизточна посока в подножието на склона се намира съвременна чешма. За съществуването на средновековно селище на това място говори още К. Шкорпил, който споменава, че върху терена се откриват „кръстове и сребърна византийска монета на Йоан Цимисхий”37.

Доста по-обширна датировка на обекта предлага Марин Димитров. Той смята, че хронологическите граници на поселението в местността Бадалъците трябва да се поставят между IV в. пр.н.е. и началото на XII в.38 Като доказателства Димитров изтъква


откритите на повърхността на терена сребърна монета на Аполония, десетки римски и ранновизантийски монети до средата на VI в., части от ранновизантийски амфори, старобългарска керамика, византийски монети от X – XI в., както и златна монета на Константин VII Порфирогенет.

Проведените досега разкопки на обекта потвърждават една доста по-стеснена датировка. В рамките на четири археологически сезона бяха разкрити пет вкопани и четири наземни жилища с каменен градеж39. Намерените в тях голямо количество старобългарска керамика с врязана украса и с излъскани ивици, както и многобройни метални предмети със специфични технологични и декоративни белези без съмнение отнасят обекта към епохата на Първото българско царство. По-ранните материали са рядкост и обикновено се откриват на повърхността на терена. Този факт дава основание да се допусне, че най-вероятно са попаднали там случайно, пренесени от някое от другите поселения в региона.

Така представената археологическа картина в землището на село Хърсово до голяма степен е условна, поради характера на проведените досега изследвания. Оформена предимно на базата на теренни обхождания, тя се отличава с голяма пъстрота и разнообразие на обектите. Преобладават поселенията от късножелязната епоха и ранното средновековие, докато следи от живот от праисторическия период и от годините на Второто българско царство липсват. Може да се допусне, че бъдещи задълбочени проучвания в региона ще хвърлят допълнителна светлина в проблемните области.

СПИСЪК НА ОБРАЗИТЕ

Обр. 1. Топографска карта с отбелязване местоположението на основните археологически обекти в землището на с. Хърсово, община Никола Козлево

Обр. 2. Керамични фрагменти и глинени обмазки, намерени на повърхността на терена в м. Балък екинли

Обр. 3. Късове шлака от местността ПапурлукОбр. 4. Керамични фрагменти от местността КьоклюкОбр. 5. Сребърни гривни от некропола до земеделското стопанствоОбр. 6. Керамични фрагменти от местността Орман ТарлъОбр. 7. Сателитна снимка на местоположението на селището в местността

Бадалъците

БЕЛЕЖКИ

1 Маринов, В. Делиорман – южна част. Областно географско изучване. С., 1941, с. 147; Шкор-пил, К., Х. Шкорпил. Североизточна България в географическо и археологическо отношение. – СбНУНК, VII, 1892, с. 9.

2 Настоящата работа няма за цел да прави изчерпателен преглед на всички изказани досега мнения за семантиката на името Хърсово и поради тази причина в нея са представени само основните съчинения по въпроса.

3 Маринов, В. Делиорман, с. 147.4 Симеонов, Б., Е. Иванова. Топонимията на Плисковско-Мадарския регион. Пловдив, 2010, с.

57.


5 Калоянов, А. Названието на етнографската група хърцои и култа към бог Хърс. – В: Старобъл-гарското езичество: мит, религия и фолклор в картината за свят у българите. Велико Търново, 2000, с. 160.

6 Пак там, 164-165. 7 Стойков, Р. Селища и демографски облик на Североизточна България и Южна Добруджа през

втората половина на XVI век. – Известия на Варненското археологическо дружество, XV, 1964, с. 108. 8 Милетич, Л. Старото българско население в Североизточна България. С., 1902, с. 140; Мари-

нов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. – В: СбНУН, XXVIII, 1914, с. 290.9 Шкорпил, К. Памятники въ окрестностяхъ Абобской равнины: Стана, Провадiйскiя горы, водо-

раздельныя возвышенности и Шуменскiя горы. – ИРАИК, Х, 1905, 386-387.10 Маринов, В. Делиорман, с. 147.11 Антонова, В., Цв. Дремсизова. Принос към археологическата карта на Шуменски окръг. – В:

Известия на Народния музей-Шумен, VI, 1973, 113-115.12 Дремсизова-Нелчинова, Цв., В. Антонова. Каталог на археологическите паметници в Шумен-

ски окръг. С., 1975, с. 61. 13 Рашев, Р. и колектив. Материали за картата на средновековната българска държава (територия-

та на днешна Североизточна България). – В: Плиска-Преслав. Т. 7. Шумен, 1995, с. 288. 14 Тотев, Б., О. Пелевина. Сребърните накити от гроб 3 на ранносредновековния некропол при с.

Черна, Добричко. – В: Acta musei Varnaensis. III-2. Българските земи през средновековието (VII-XVIII в.). Варна, 2005, 19-24.

15 Димитров, М. Обхождания в района на Хърсово и Ружица, Николакозлевска селищна система, Варненска област. – В: АОР през 1987 г., Благоевград, 1988, 221-222.

16 Жекова, Ж. Монети и монетно обръщение в средновековния Шумен. С., 2006, 86-87. Във фонда на РИМ-Шумен се съхраняват и по-ранни нумизматични материали, намерени в землището на село Хърсо-во. Изказвам благодарност на Женя Жекова, завеждащ отдел „Нумизматика” към РИМ-Шумен, за предоста-вената информация.

17 Бонев, Ст., М. Димитров. Старобългарско селище при с. Хърсово, Новопазарско. – В: Известия на Историческия музей-Шумен, VII, 1992, 93-106.

18 Бонев, Ст., К. Константинов. Археологическо проучване на обект „Старобългарско селище” при с. Хърсово, Новопазарско. – В: АОР през 2010 г., С., 2011, 521-523.

19 Стойчев, Ст. Издирвания на археологически обекти в землището на с. Красен дол, община Ни-кола Козлево. – В: АОР през 2011 г. С., 2012, с. 529.

20 Издирванията на археологически обекти в землището на с. Хърсово, община Никола Козлево бяха проведени съгласно Разрешение за спасително археологическо проучване № 10/19.03.2012 г. от екип в състав: гл. ас. д-р Константин Константинов (Шуменски университет) – ръководител, и доц. д-р Стойчо Бонев (НАИМ-БАН, Филиал-Шумен) – научен консултант.

21 Антонова, В., Цв. Дремсизова. Принос, с. 114.22 Константинов, К. Издирвания на археологически обекти в землището на с. Хърсово, община

Никола Козлево. – В: АОР през 2012 г. С., 2013, (под печат). 23 Дремсизова-Нелчинова, Цв., В. Антонова. Каталог, с. 61.24 Константинов, К. Издирвания, (под печат).25 Шкорпил, К. Памятники въ окрестностяхъ, с. 387.26 Антонова, В., Цв. Дремсизова. Принос, с. 114.27 Дремсизова-Нелчинова, Цв., В. Антонова. Каталог, с. 61. 28 Дремсизова-Нелчинова, Цв., В. Антонова. Каталог, с. 61; Антонова, В., Цв. Дремсизова.

Принос, с. 114.29 Антонова, В., Цв. Дремсизова. Принос, с. 114.30 Пак там, с. 113.31 Шкорпил, К. Географическiй обзоръ: Абобская равнина и горы ее окружающiя. Старыя по-

селенiя на Абобской равнинъ. – ИРАИК, Х, 1905, 21-22; Окопы и земляныя укрепленiя Болгарiи. – ИРАИК, Х, 1905, 503-508; Старобългарска съобщителна мрежа около Преславъ и крепостите по нея. – БИБ, 1929, 2, 110-111; Тъпкова-Заимова, В. Към въпроса за военните пътища през Първото българско царство. – ИПр, 1958, 1, 71-72; Рашев, Р. Средновековният път Плиска-Дръстър и крепостта Динея. – В: Дуросторум-Дръстър-Силистра. Силистра, 1988, с. 117; Българската езическа култура VII-IX век. С., 2008, с. 40; Георгиев, П. Хинтерландът на Абоба-Плиска: пътни комуникации, селищни и военни средища. – В: EURICA. In honorem Ludmilae Donchevae-Petkovae. С., 2009, 337-338.

32 Димитров, Д. Ил. Някои въпроси по проучването на ранносредновековните селища в Североиз-


точна България. – МПК, 1967, 4, с. 2.33 Шкорпил, К. Окопы, с. 505; Рашев, Р. Старобългарски укрепления на Долния Дунав (VII-XI в.).

Варна, 1982, с. 100, табл. XXXVII4, с. 104.34 Тотев, Б., О. Пелевина. Сребърните накити, 20-22, обр. 4-6, 92; Станилов, Ст. Художественият

метал на българското ханство на Дунав (7-9 в.). С., 2006, 106-107, обр. 128; Рашев, Р. Българската езическа култура, с. 164, 530, табло LXXVII.

35 Шкорпил, К. Памятники въ окрестностяхъ, с. 386.36 Бонев, Ст., М. Димитров. Старобългарско селище при с. Хърсово, Новопазарско. – В: АОР през

1988 г., Кърджали, 1989, с. 122; Бонев, Ст., К. Константинов. Археологическо проучване на обект „Старо-българско селище” при с. Хърсово, Новопазарско. – В: АОР през 2010 г., С., 2011, 521-523; Археологическо проучване на обект „Старобългарско селище” при с. Хърсово, община Никола Козлево. – В: АОР през 2011 г., С., 2012, 493-495.

37 Шкорпил, К. Памятники въ окрестностяхъ, с. 386.38 Димитров, М. Обхождания, с. 222.39 Проучванията на обекта са в начален етап и в бъдеще предстои да актуализират картината на

живота в тази част на землището.

THE VILLAGE OF HARSOVO ON THE ARCHAEOLOGICAL MAP OF SHUMEN REGION

Konstantin Konstantinov

Abstract

This report is aimed at updating the archaeological map of Shumen region, in particular the land of Harsovo village, Nikola Kozlevo municipality. There are a summary of the physical and geographical aspects of the region and information about the origin of the name Harsovo at the very beginning of this report. The main emphases of the work are the archaeological objects, found on the land of the village. They were fi rst studied at the beginning of XX century, when Karel Skorpil conducted the fi rst fi eld research in the region. More settlements that belong to the period between the Late Iron Age and Early Middle Ages have been discovered over the years. It is worth mentioning that there are no prehistoric and late medieval objects to have been witnessed in the region.

The earliest evidence of life in the area of Harsovo is connected with the habitation of the lands north of the Balkan mountain range by the populous Thracians. The settlements from that period occupy a considerable area, mainly north of the village, in the countrysides Balak ekinli, Papurluk and Kyoklyuk. They are plain settlements in close proximity to Harsovo river.A great number of ceramic fragments and clay coatings have been found over the surface of the terrain.

During the Roman invasion in I century, the lands north of the Balkan mountain range were incorporated in the province Moesia Inferior. Undoubtedly, this fact refl ects over the picture of life in the vicinity of Harsovo. Traces of a Roman settlement have been found only in the area of Kus chasa, so far. It has been reported for fragments of amphorae and dolia, and pottery (mainly pots and pans) from II-IV centuries, found scattered over the surface.

The Old Bulgarian period is the best developed in the progress of the settlement network. This is probably due to the fact that during the Middle Ages, the main communication and military road of the First Bulgarian kingdom – the road Pliska-Drastar, lied nearby. Ones of the biggest settlements are located in the areas Orman Tarla and Badalatsite, respectively east and


west of present Harsovo. A considerable number of Old Bulgarian fragment ceramics (mostly pots decorated with carved lines and shiny stripes in the form of net ornament) and many metal objects with specifi c technological and decorative features have been found in these settlements. These archaeological materials are dated back to VIII-XI century.

Обр. 1


Обр. 2

Обр. 3


Обр. 4

Обр. 5


Обр. 6

Обр. 7

1329

СЪКРАЩЕНИЯ

АДСВ – Античная древность и средние векаАОР – Археологически открития и разкопкиАМВнР – Архив на Министерството на външните работиБИА на НБКМ – Български исторически архив на Народна библиотека «Кирил и Методий» БИБ – Българска историческа библиотекаВДИ – Вестник древней историиВИС – Военно-исторически сборникВВр – Византийский временникГАРФ – Государственный архив Российской ФедерацииГИБИ – Гръцки извори за българската историяГНАМ – Годишник на Народния археологически музейГНИМ – Годишник на Националния исторически музейГНМ – Годишник на Народния музейГСУ – Годишник на Софийския университетГСУ-БФ – Годишник на Софийския университет – Богословски факултетГСУ-ИФФ – Годишник на Софийския университет – Историко-филологически факултетГСУ-ФИФ – Годишник на Софийския университет – Философско-исторически факултетГСУ-ЮФ – Годишник на Софийския университет – Юридически факултетЗРВИ – Зборник Радова византоложког институтаИАИ – Известия на Археологическия институт ИБАИ – Известия на Българския археологически институтИБИ – Извори за българската историяИБИД – Известия на Българското историческо дружествоИВАД – Известия на Варненското археологическо дружествоИЕИМ – Известия на Етнографския институт с музейИИБЕ – Известия на института за български езикИИБИ – Известия на Института за българска историяИИД – Известия на историческото дружествоИИИ – Известия на Института по историяИИМКн – Известия на Историческия музей – КюстендилИИМШ – Известия на Исторически музей – ШуменИНМШ – Известия на Народния музей – ШуменИМЮИБ – Известия на музеите в Югоизточна БългарияИНИМ – Известия на Националния исторически музейИНМБс – Известия на Народния музей – БургасИНМВ – Известия на Народния музей – ВарнаИНМШ – Известия на Народния музей – ШуменИОМВТ – Известия на Окръжния музей – Велико Търново ИПр – Исторически прегледИРАИК – Известия Русского археологического института в КонстантинополеИСИ фф СУ – Известия на семинарите при Историко-филологическия факултет на Софийския университетКМЕ – Кирило-Методиевска енциклопедияЛИБИ – Латински извори за българската история

1330 Съкращения

МАИЭТ – Материалы по археологии, истории и этнографии ТаврикиМПК – Музеи и паметници на културатаМПр – Македонски прегледПСп. – Периодическо списаниеРП – Разкопки и проучванияСА – Советская археологияСБИД – Списание на българското икономическо дружествоСБЛ – Стара българска литератураСб.НУ – Сборник за народни умотворенияСбНУНК – Сборник за народни умотворения, наука и книжнинаСп. на БАН – Списание на Българската академия на наукитеТКШ – Търновска книжовна школа

AASS – Acta SanctorumBAR – British Archaeological ReportsBBg – ByzantinobulgaricaBHR – Bulgarian Historical Review Byz. – ByzantionBZ – Byzantinische ZeitschriftCFHB – Corpus Fontium Historiae ByzantinaeDOP – Dumbarton Oaks Papers EB – Etudes balkaniquesÅÅÈÓÈ ÅÅÈÓÈ – ÐáíåðéóôÞìéïí Èåóóáëïíßêçò <Åðéóôçìïíéê[ <Åðåôçñpò TêäéäïìÝíç ‰ð{ ô\ò Èåïëïãéê\ò Ó÷ïë\òIGBR – Georgi Mihailov. Inscriptiones graecae in Bulgaria repertae I – V. 1970-1997.IGCH – An inventory of Greek Coin Hoards. Ed. Margaret Thompson, Oto Mørkhom and Colin M. Kraay, New York 1973.JÖB – Jahrbuch der Österreichischen ByzantinistikSCIV – Studii si cercetarii de istorie vecheMGH, SS – Monumenta Germaniae historica. ScriptoresNC – Numismatic ChronicleREB – Revue des études ByzantinesRESEE – Revue des études Sud-est européennesRN – Revue NumismatiqueSBS – Studies in Byzantine SigillographySCIV – Studii si cercetarii de istorie vecheTIB – Tabula Imperii Byzantini

БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

МАТЕРИАЛИ ОТ ТРЕТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ИСТОРИЯ, АРХЕОЛОГИЯ И КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ

„ПЪТУВАНЕ КЪМ БЪЛГАРИЯ” – ШУМЕН, 17-19.05. 2012 ГОДИНА

Българска

Първо издание

Формат 60х84/8

Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“ - Шумен, 2014

Печат: Фабер

Село Хърсово на археологическата карта на Шуменския регион. - В: България в световното културно наследство.

Documents