С грижа за животните,

ДИРЕКТИВА 2010/63/EUОТНОСНО ЗАЩИТАТА НА ЖИВОТНИТЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА НАУЧНИ ЦЕЛИ

С грижа за животните, в стремеж към по-добра наука

© N

ovo

Nor

disk

Околна среда

С грижа за животните,

в стремеж към по-добра наука

Публикуването на „Принципи на хуманните експериментални методи“ („The Principles

of Humane Experimental Technique“) от У.М.С. Ръсел (W.M.S. Russell) и Р.Л. Бърч (R.L.

Burch) през 1959 г. отбелязва зараждането на принципите на „Трите R“. Авторите предлагат принципите на заместване (Replacement), намаляване (Reduction) и

облекчаване (Refinement) („трите R“) като ключови стратегии, насочени към постигане на целта за хуманни експериментални методи. Ръсел и Бърч смятат заместването за крайна цел на научните изследвания,

образованието и изпитванията, при които се използват опитни животни, а останалите два принципа — намаляването и облекчаването — за по-лесно

осъществими в краткосрочен план. Ето как авторите са обобщили основното си послание: „Ако трябва да използваме

един критерий, за да изберем кои експерименти да бъдат проведени, не бихме могли да намерим по-добър критерий от хуманното отношение. Най-големите научни достижения винаги са били най-хуманните и най-привлекателните от естетична гледна точка, предавайки онова чувство за красота и елегантност, което представлява същността на науката в най-успешния ѝ вид.“

„Трите R“ в законодателната рамка на ЕС

В законодателството на ЕС принципът на „трите R“ е изложен за първи път в

Директива 2010/63/ЕС относно защитата на животните, използвани за научни цели, и чрез нея той се превръща в категорично правно изискване във всички аспекти на грижите за животните и използването на животни в тази област.

Освен това Директивата гарантира, че прилагането ѝ надхвърля границите на първоначалното тълкуване, като обхваща също развъждането на животните и

грижите за тях, така че да гарантира облекчаване при настаняването, развъждането и грижите, дори ако животното не е обект на научна процедура.

Съдържание

Директива 2010/63/ЕС относно защитата на животните, използвани за научни

цели………. 1

Решение за изпълнение 2012/707/ЕС на Комисията за установяване на общ формат за предоставяне на информацията в съответствие с Директива 2010/63/ЕС на

Европейския парламент и на Съвета относно защитата на животните, използвани за научни

цели………………………………………………………………………………………………………………………….48

Препоръка 2007/526/ЕО на Комисията относно насоки за настаняване и грижи за животни, използвани за опитни и други научни цели ………………….68

ДИРЕКТИВИ

ДИРЕКТИВА 2010/63/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 22 септември 2010 година

относно защитата на животните, използвани за научни цели

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Евро пейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет ( 1 ),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура ( 2 ),

като имат предвид, че:

(1) На 24 ноември 1986 г. Съветът прие Директива 86/609/ЕИО ( 3 ) с цел да се отстранят различията междузаконовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно защитата на животните, използвани за опитни и други научни цели. След приемането на посочената директива възникнаха още различия между държавите-членки. Някои държави- членки приеха национални мерки за прилагане, с които се гарантира висока степен на защита на животните, използвани за научни цели, докато други прилагат един ствено минималните изисквания, изложени в Директива 86/609/ЕИО. Тези различия могат да представляват пречки пред търговията с продукти и вещества, разработ ването на които включва опити върху животни. Затова с настоящата директива следва да се предвидят по-подробни правила, за да се намалят подобни различия чрез сбли жаване на приложимите правила в тази област и да се осигури нормалното функциониране на вътрешния пазар.

(2) Хуманното отношение към животните е ценност за Съюза, която е установена в член 13 от Договора за функциони рането на Европейския съюз (ДФЕС).

(3) На 23 март 1998 г. Съветът прие Решение 1999/575/ЕО относно сключването от Общността на Европейската конвенция за защитата на гръбначните животни, използвани за опитни и други научни цели ( 4 ). Ставайкистрана по тази конвенция, Общността призна на между народно равнище значението на защитата и хуманното отношение към животните, използвани за научни цели.

(4) В своята резолюция от 5 декември 2002 г. относно Директива 86/609/ЕИО Европейският парламент прикани Комисията да излезе с предложение за прераз глеждане на посочената директива с цел въвеждане на мерки за по-голяма стриктност и прозрачност в областта на опитите с животни.

(5) На 15 юни 2006 г. по време на четвъртата многостранна консултация на страните по Европейската конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за опитни и други научни цели, беше прието изменение на допълнение А към посочената конвенция, в което се излагат насоки за настаняване и грижи за опитни животни. Препоръка 2007/526/ЕО на Комисията от 18 юни 2007 г. относно насоки за настаняване и грижи за животни, използвани за опитни и други научни цели ( 5 ) включва посочените насоки.

(6) Налице са нови научни познания относно факторите, влияещи върху благосъстоянието на животните и способ ността им да чувстват и изразяват болка, страдание, дистрес и трайно увреждане. Поради това е необходимо да се подобри хуманното отношение към животните, използвани в научни процедури, чрез повишаване на минималните стандарти за тяхната защита в съответствие с последните научни достижения.

(7) Отношението към животните зависи и от националните възприятия и в някои държави-членки се настоява за запазване на по-обхватни правила за хуманно отношение към животните от тези, които са одобрени на равнището на Съюза. В интерес на животните и при условие че това не засяга функционирането на вътрешния пазар, е уместно на държавите-членки да се предостави известна гъвкавост да запазят националните правила, насочени към по-голяма защита на животните, доколкото тези правила са съвместими с ДФЕС.

BG 20.10.2010 г. Официален вестник на Европейския съюз L 276/33

( 1 ) ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 51. ( 2 ) Позиция на Европейския парламент от 5 май 2009 г. (ОВ C 212 E,

5.8.2010 г., стр. 170), позиция на Съвета от 13 септември 2010 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Евро пейския парламент от 8 септември 2010 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

( 3 ) ОВ L 358, 18.12.1986 г., стр. 1. ( 4 ) ОВ L 222, 24.8.1999 г., стр. 29. ( 5 ) ОВ L 197, 30.7.2007 г., стр. 1.

1

(8) В допълнение към безгръбначните животни, включващи вида кръглоустни (сyclostomаta), видът главоноги (сephalopodа) следва също така да се включи в обхвата нанастоящата директива, тъй като има научни доказателства за способността на животните от този вид да усещат болка, страдание, дистрес и трайно увреждане.

(9) Настоящата директива следва да обхваща също и феталните форми на бозайниците, тъй като съществуват научни доказателства, свидетелстващи, че през последната трета от периода на развитието на тези форми съществува повишен риск те да усещат болка, страдание и дистрес, които могат да се отразят отрицателно и на последващото им развитие. Научните данни показаха също така. чепроцедури върху ембрионални и фетални форми на по- ранен етап на развитие могат да доведат до болка, страдание, дистрес или трайно увреждане, ако тези форми бъдат оставени живи след първите две трети от тяхното развитие.

(10) Заместването на използването на живи животни в процедури с други методи, които не са свързани с изпол зването на живи животни, е желателно, но използването на живи животни продължава да е необходимо за защита на здравето на хората и животните и на околната среда. При все това настоящата директива представлява важна стъпка към постигането на крайната цел за цялостно заместване на процедурите, извършвани върху живи животни с научни и образователни цели, веднага щом това стане възможно от научна гледна точка. За пости гането на тази цел настоящата директива се стреми към улесняване и насърчаване на развитието на алтернативни подходи. Тя се стреми също така да гарантира високастепен на защита на животните, които все още е необ ходимо да бъдат използвани при процедури. Настоящата директива следва да се преразглежда редовно с оглед на развитието на науката, както и на мерките за защита на животните.

(11) Използването на живи животни за научни цели и грижата за тях се ръководят от международно признатите принципи на заместване, намаляване и облекчаване. За да се гарантира, че начинът, по който животните са развъждани, отглеждани и използвани при процедури в Съюза, е в съответствие с този според други между народни и национални стандарти извън Съюза, замест ването, намаляването и облекчаването следва да се разглеждат систематично при прилагането на настоящата директива. При избора на методи принципите на заместване, намаляване и облекчаване следва да се прилагат, като стриктно се дава приоритет на изискването да се използват алтернативни методи. Когато в законода телството на Съюза няма признат алтернативен метод, броят на животните може да се намали, като се прибягва до други методи и се прилагат стратегии на изпитване като използването на in vitro и други методи, които биха намалили и облекчили използването на животни.

(12) Животните имат вътрешноприсъща стойност, което трябва да се уважава. Има и етични съображения на широката общественост по отношение на използването на животни при процедури. Поради това животните следва винаги да

се третират като усещащи същества и тяхното използване при процедури следва да се ограничи до области, които могат в крайна сметка да бъдат от полза за здравето на хората или животните или за околната среда. Ето защо използването на животни за научни или образователни цели следва да се разглежда само когато не съществуват алтернативи, които не включват животни. Използването на животни за научни процедури в други области от компетентността на Съюза следва да бъде забранено.

(13) Изборът на методи и видове, които да се използват, има пряко отражение както върху броя на използваните животни, така и върху хуманното отношение към тях. Поради това с избора на методи следва да се гарантира, че ще се избере методът, с който могат да се получат най- задоволителни резултати и е вероятно да се причинят минимални болка, страдание или дистрес. При избраните методи следва да се използва минималният брой животни, при който се получават надеждни резултати, и да се използват видовете с най-малка способност да изпитват болка, страдание, дистрес или трайно увреждане, които са оптимални спрямо целевите видове.

(14) При избраните методи следва да се избягва, доколкото е възможно, настъпването на смъртта като краен етап в резултат на изключително страдание, изпитано в периода преди смъртта. Когато е възможно, тя следва да се заменя с по-хуманни крайни етапи, като се използват клинични показатели, чрез които се определя наближа ването на смъртта, което би позволило животното да бъдеумъртвено без по-нататъшно страдание.

(15) Използването на неподходящи методи за умъртвяване на животни може да причини значителна болка, дистрес и страдание на животните. Също толкова важно е и равнището на компетентност на лицето, което осъществява тази операция. Поради това животните следва да се умър твяват само от компетентни лица чрез използване на метод, който е подходящ за дадения вид.

(16) Необходимо е да се гарантира, че използването на животни при процедури не представлява заплаха за биологичното разнообразие. Затова използването на заст рашени видове при процедури следва да бъде ограничено до стриктния минимум.

(17) Като се има предвид сегашното равнище на научните познания, използването на нечовекоподобни примати при научни процедури все още е необходимо за биоме дицинските изследвания. Поради генетичната близост на нечовекоподобните примати с хората и техните високо развити социални способности използването им при научни процедури повдига специфични етични и прак тически проблеми, свързани с въпроса за посрещанетона техните поведенчески, екологични и социални нужди в лабораторна среда. Освен това използването на нечове коподобни примати е въпрос, който поражда най-голяма загриженост сред обществеността. Поради това изпол зването на нечовекоподобни примати следва да бъде позволено само в области на биомедицината с основно

BG L 276/34 Официален вестник на Европейския съюз 20.10.2010 г.

2

значение за хората, за които все още не са налице други заместващи алтернативни методи. Използването на нечо векоподобни примати следва да е позволено единствено за фундаментални изследвания, за опазване на съответните видове нечовекоподобни примати или когато се осъществява дейност, вкл. ксенотрансплантация, във връзка с животозастрашаващи състояния при хората или по отношение на случаи, които имат значително отражение върху ежедневието на индивида, т.е. инвалиди зиращи състояния.

(18) Използването на човекоподобни маймуни, които са най- близките до хората видове и са с най-силно развити социални и поведенчески умения, следва да е позволено само за целите на изследвания, насочени към опазване на тези видове, и когато има основание за действие във връзка с животозастрашаващо, инвалидизиращо състояние, излагащо на риск човешки същества, и използването на други видове или на алтернативни методи не би било достатъчно за постигане на целите на процедурата. Държавите-членки, позоваващи се на такава необхо димост, следва да предоставят на Комисията необходимата информация за вземане на решение.

(19) Улавянето на нечовекоподобни примати в дивата природа е много стресиращо за засегнатите животни и съставлява повишен риск от нараняване и страдание при улавянето и транспортирането. За да се прекрати улавянето на животни в дивата природа с цел развъждане, само животни, които са потомци на отгледано в плен животно или които са набавени от самовъзпроизвеждащи се колонии, следва да се използват при процедури след изтичането на подходящ преходен период. За тази цел следва да се осъществи проучване за осъществимост и при необходимост да се приеме преходен период. Следва също така да се проучи доколко е осъществимо като крайна цел да се премине към набавяне на нечовеко подобни примати само от самовъзпроизвеждащи се колонии.

(20) Необходимо е някои видове гръбначни животни, използвани при процедури, да бъдат развъждани специално за тази цел, така че тяхната генетична, биологична и поведенческа предистория да е добре известна на лицата, осъществяващи процедурите. Такива познания увеличават научното качество и надеждността на резултатите и едновременно с това намаляват изменчи востта, което в крайна сметка води до по-малко процедури и намаляване на използването на животни. Освен това от съображения, свързани с хуманното отношение към животните и тяхното опазване, изпол зването при процедури на животни, уловени в дивата природа, следва да се ограничи до случаи, в които целта на процедурите не може да бъде постигната чрез използването на животни, развъждани специално за целите на използването им при процедури.

(21) Тъй като предисторията на безстопанствените и дивите животни от домашни видове не е известна и улавянето и поставянето в обекти увеличава дистреса на тези животни, като общо правило те не следва да се използват при процедури.

(22) За да се увеличи прозрачността, да се улесни разреша ването на проектите и да се осигурят инструменти за мониторинг на изпълнението, следва да се въведе класи фициране на процедурите в зависимост от тяхната тежест въз основа на оценка за степента на болката, страданието, дистреса или трайното увреждане, които се нанасят на животните.

(23) От етична гледна точка следва да има горна граница на болката, страданието и дистреса, над която животните не следва да бъдат подлагани на научни процедури. За тази цел следва да се забрани осъществяването на процедури, водещи до силна болка, страдание или дистрес, които е вероятно да бъдат продължителни и не могат да бъдат облекчени.

(24) При разработването на общ формат за целите на отчи тането следва да се взема предвид действителната тежест на болката, страданието, дистреса или трайното увреждане, понесена от животното, а не тази, прогно зирана в момента на изготвянето на оценката на проекта.

(25) Броят животни, използвани при процедури, може да се намали чрез нееднократното осъществяване на процедури върху животни, когато това не води до отклонение от научните цели или до недостатъчно хуманно отношение към животните. При повторното използване на животни обаче следва да се търси баланс между ползите и всички неблагоприятни последици за тяхното благосъстояние, като се взема предвид преживяното от отделните животни. Вследствие на този потенциален конфликт повторното използване на животни следва да се разглежда поотделно за всеки случай.

(26) В края на процедурата следва да се вземе най-подхо дящото решение по отношение на бъдещето на животното, като се имат предвид хуманното отношение към животните и потенциалните рискове за околната среда. Животните, спрямо които не би било възможно да се приложи хуманно отношение, следва да се умър твяват. В някои случаи животните следва да бъдат върнати в подходящо местообитание или система за отглеждане на животни, а за животни като кучетата и котките следва да се даде възможност да бъдат повторно настанени при семейства, тъй като е налице висока степен на обществена загриженост за съдбата на тези животни. В случай че държавите-членки позволяват повторно настаняване на животни, особено важно е развъдчикът, доставчикът или ползвателят да има въведена схема, която да осигурява подходяща социализация на тези животни с цел да се гарантира успешното повторно настаняване, а също и за да се спести ненужният дистрес на животните и да се гарантира обществената безопасност.

(27) За развитието на методите in vitro се използват живо тински тъкани и органи. За насърчаване на принципа на намаляване държавите-членки следва, когато това е уместно, да улесняват създаването на програми за обмен на органи и тъкани от умъртвени животни.


3

(28) Хуманното отношение към животните, използвани при процедури, зависи в голяма степен от качеството и профе сионалната компетентност на персонала, упражняващ надзор върху процедурите, както и на този, осъществяващ процедури или упражняващ надзор върху персонала, който полага ежедневни грижи за животните. Държавите-членки следва да гарантират чрез предоставяне на разрешение или по друг начин, че персоналът е подходящо обучен, със съответно образование и компе- тентност. Освен това е важно върху персонала да се упражнява надзор, докато не бъде получена и демон стрирана необходимата компетентност. Необвързващи насоки на равнището на Съюза относно образователните изисквания биха стимулирали в дългосрочен план свободното движение на персонал.

(29) Обектите на развъдчици, доставчици и ползватели следва да имат инсталирани адекватни съоръжения и оборудване, които да отговарят на изискванията за настаняване на съответните животински видове и да позволяват ефек тивното осъществяване на процедурите при възможно най-малък дистрес за животните. Развъдчиците, достав чиците и ползвателите следва да осъществяват дейност, само ако са получили разрешение от компетентните органи.

(30) За да се осигури текущият мониторинг на нуждите, свързани с хуманно отношение към животните, по всяко време следва да са налични подходящи ветеринарни грижи, като определен член на персонала следва да е отговорен за грижите и хуманното отношение към животните във всеки обект.

(31) На съображенията, свързани с хуманното отношение към животните, следва да се отдава най-висок приоритет в контекста на отглеждането, развъждането и използването на животни. Следователно развъдчиците, доставчиците и ползвателите следва да имат структура за хуманно отношение към животните, чиято основна задача е да се съсредоточи върху предоставянето на консултации по въпроси на хуманното отношение към животните. Струк турата следва да следи разработването на проекти и резул татите от тях на равнището на обекта, да насърчава климат на полагане на грижи и да предоставя средства за практическо прилагане и своевременно изпълнение на последните технически и научни достижения във връзка с принципите на заместване, намаляване и облекчаване, с цел да се подобри преживяното от животните. Консул тациите, предоставени от структурата за хуманно отношение към животните, следва да се документират надлежно и да са достъпни за преглед по време на инспекции.

(32) С цел да се позволи на компетентните органи да следят спазването на настоящата директива, всеки развъдчик, доставчик или ползвател следва да води точна отчетност за броя животни, техния произход и съдба.

(33) Нечовекоподобните примати, кучетата и котките следва да имат досие на личната им история от тяхното раждане, обхващащо целия период на живота им, с цел те да могат да получават грижи, настаняване и третиране, които отговарят на индивидуалните им нужди и характе ристики.

(34) Настаняването и грижата за животните следва да са въз основа на специфичните нужди и характеристики на всеки вид.

(35) В отделните държави-членки съществуват различия между изискванията за настаняване и грижи за животните, което допринася за деформирането на вътрешния пазар. Освен това някои от тези изисквания вече не отразяват най- новите познания относно влиянието на условията на настаняване и грижи както върху благосъстоянието на животните, така и върху научните резултати от проце дурите. Поради това е необходимо с настоящата директива да се установят хармонизирани изисквания относно настаняването и грижите. Тези изисквания следва да се актуализират въз основа на научните и техни ческите достижения.

(36) За да се следи спазването на настоящата директива, държавите-членки следва да извършват редовни инспекции на развъдчиците, доставчиците и ползвателите въз основа на анализ на риска. С цел гарантиране на общественото доверие и насърчаване на прозрачността една целесъобразна част от инспекциите следва да се извършва без предварително предупреждение.

(37) За да се подпомогнат държавите-членки при прилагането на настоящата директива и въз основа на констатациите в докладите относно осъществяването на националните инспекции, Комисията следва, когато има основания за загриженост, да прави проверки на националните системи за инспекция. Държавите-членки следва да вземат мерки за преодоляване на всички слабости, конста тирани при тези проверки.

(38) Цялостната оценка на проекта, вземаща под внимание етичните съображения при използването на животни, е в основата на разрешаването на проекти и следва да гарантира прилагането на принципите на заместване, намаляване и облекчаване при тези проекти.

(39) Също така е важно да се гарантира както от морална, така и от научна гледна точка, че всяко използване на животно се преценява внимателно въз основа на научната или образователната валидност, полезност и значимост на очаквания резултат от това използване. Вероятната вреда за животните следва да се компенсира от очакваната полза от проекта. Поради това следва да се осъществява безпри страстна, независима оценка на проекта, без участието на лицата, които отговарят за проучването, като част от процеса на разрешаване на проекти, свързани с използване на живи животни. Ефективното изготвяне на оценка на проекта следва също така да позволи подходяща преценка относно използването на всички нови техники за научни опити при тяхната поява.

(40) Поради естеството на проекта, типа на използваните видове и вероятността да се постигнат желаните цели на проекта може да е необходимо да се направи ретрос пективна оценка. Тъй като проектите могат да се различават значително по отношение на сложността, продължителността и времето до получаване на резул татите, е необходимо тези аспекти да се вземат изцяло предвид, когато се взема решението дали да се прави ретроспективна оценка.


4

(41) За да се гарантира, че обществеността е осведомена, е важно тя да има достъп до обективна информация за проекти, при които се използват живи животни. С това следва да не се нарушават авторски права или да се оповестява поверителна информация. Следователно ползвателите следва да предоставят анонимни нетех нически обобщения на тези проекти, които държавите- членки следва да публикуват. Публикуваните данни не следва да нарушават анонимността на ползвателите.

(42) За да се управлява рискът за здравето на хората и животните и за околната среда, в законодателството на Съюза се предвижда веществата и продуктите да могат да се пускат на пазара едва след като са предоставени подходящи данни за безопасността и ефикасността. Някои от тези изисквания могат да бъдат изпълнени един ствено чрез прибягване до изпитвания върху животни, наричани по-долу „регулаторни изпитвания“. Необходимо е да се въведат специфични мерки, за да се увеличи изпол зването на алтернативни подходи и да се премахне ненужното дублиране на регулаторните изпитвания. За тази цел държавите-членки следва да признават валид ността на данните от изпитванията, получени чрез методи на изпитване, предвидени в законодателството на Съюза.

(43) За намаляване на административната тежест и подоб ряване на конкурентоспособността на научните изследвания и промишлеността на Съюза следва да е възможно да се разрешава повече от един общ проект, когато проектите се осъществяват чрез използване на уста новени методи за изпитателни, диагностични или произ водствени цели в рамките на едно групово разрешение, макар и без освобождаване на която и да е от тези процедури от оценка на проекта.

(44) За да се осигури ефективен преглед на заявленията за разрешение и да се подобри конкурентоспособността на научните изследвания и промишлеността на Съюза, следва да се определи срок, в който компетентните органи да оценяват предложенията за проекти и да вземат решения относно разрешаването на тези проекти. С цел да не се правят компромиси с качеството на оценката на проекта, при по-комплексни предложения за проекти може да се изисква допълнително време поради броя на включените дисциплини, новите характеристики и по- комплексните техники на предложения проект. Удължа ването на срока за оценката на проекта обаче следва да остане изключение.

(45) Предвид рутинния/повтарящ се характер на определена процедура е уместно да се предвиди регулаторна възможност за държавите-членки да въвеждат опростена административна процедура за оценка на проекти, съдържащи такива процедури, при условие че са спазени определени изисквания, посочени в настоящата директива.

(46) Наличието на алтернативни методи зависи до голяма степен от напредъка на изследванията за разработването на алтернативи. Рамковите програми на Общността за

научни изследвания и технологично развитие предоставят все повече финансиране за проекти, чиято цел е заместване, намаляване и облекчаване на използването на животни при процедури. Поради това, с цел увели чаване на конкурентоспособността на научните изследвания и промишлеността на Съюза, както и с оглед заместване, намаляване и облекчаване на изпол зването на животни при процедури, Комисията и държавите-членки следва да допринасят посредством изследвания или по друг начин за развитието и валиди рането на алтернативни подходи.

(47) Европейският център за валидиране на алтернативни методи — действие на политиката в рамките на Съвместния изследователски център на Комисията — координира валидирането на алтернативни подходи в Съюза от 1991 г. насам. При все това съществува все по-нарастваща необходимост от нови методи, които да се разработят и предложат за валидиране, което изисква официално да бъде създадена референтна лаборатория на Съюза за валидиране на алтернативни методи. Тази лабо ратория следва да се нарича Европейски център за вали диране на алтернативни методи (ECVAM). Необходимо е Комисията да си сътрудничи с държавите-членки при определянето на приоритетите на проучванията във връзка с валидирането. Държавите-членки следва да подпомагат Комисията при определянето и номинирането на подходящи лаборатории за осъществяване на тези проучвания във връзка с валидирането. За проучвания във връзка с валидирането, които са сходни с пред варително валидирани методи и по отношение на които валидирането представлява значително сравнително преимущество, ECVAM може да събира такси от лицата, които представят посочените методи за валидиране. Тези такси следва да не възпрепятстват нормалната конку ренция в промишлеността, свързана с изпитванията.

(48) Необходимо е да се осигури съгласуван подход по отношение на стратегиите за оценка и преглед на проектите на национално равнище. Държавите-членки следва да създадат национални комитети за защита на животните, използвани за научни цели, които да пре- доставят консултации на компетентните органи и струк турите за хуманно отношение към животните, с цел да се насърчи прилагането на принципите на заместване, нама ляване и облекчаване. Мрежа от национални комитети следва да играе роля в обмена на най-добри практики на равнището на Съюза.

(49) Техническият и научният напредък в биомедицинските изследвания може да се отличава с ускорени темпове; бързо може да се повишава и знанието за факторите, влияещи върху хуманното отношение към животните. Следователно е необходимо да се предвиди възможност за преразглеждане на настоящата директива. При такова преразглеждане следва да се разгледат възможностите за заместване на използването на животни, и по-специално на нечовекоподобни примати като приоритет, където е възможно, като се взема предвид напредъкът на науката. Комисията следва също така да извършва периодични тематични прегледи във връзка със заместването, намаля ването и облекчаването на използването на животни при процедури.


5

(50) С цел да се осигурят единни условия за изпълнение, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да приеме насоки на равнището на Съюза относно изискванията по отношение на образованието, обучението и компетентността на персонала на развъд чиците, доставчиците и ползвателите; да приеме подробни правила относно референтната лаборатория на Съюза, нейните задължения и задачи и таксите, които може да събира; да установи общ формат за предоставяне на информация от държавите-членки на Комисията относно изпълнението на настоящата директива, статис тическа информация и друга специфична информация, както и относно прилагането на предпазните клаузи. Съгласно член 291 от ДФЕС общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията се уреждат предварително чрез регламент, приет в съот ветствие с обикновената законодателна процедура. До приемането на този нов регламент продължава да се прилага Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяването на условията и реда за упраж няване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията ( 1 ), с изключение на процедурата по регу лиране с контрол, която не се прилага.

(51) Комисията следва да бъде оправомощена да приема деле гирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на следното: изменения на списъците с видовете, които да бъдат специално развъждани за използване при процедури; изменения на стандартите за грижи и настаняване; изменения на методите за убиване, включително техните спецификации; изменения на елементите, които трябва да бъдат използвани за устано вяване от държавите-членки на изисквания по отношение на образованието, обучението и компетентността на персонала на развъдчиците, доставчиците и ползвателите; изменения на някои задължителни елементи от молбата за разрешение; изменения относно референтната лабо ратория на Съюза, нейните задължения и задачи, както и изменения на модели за различни видове процедури, определени за всяка от категориите за тежест въз основа на факторите, свързани с вида процедура. От особено значение е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно равнище.

(52) Държавите-членки следва да предвидят правила относно приложимите санкции при нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да осигурят тяхното прилагане. Тези санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

(53) Поради това Директива 86/609/ЕИО следва да бъде отменена. Някои изменения, които се въвеждат с настоящата директива, имат пряко въздействие върху прилагането на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Евро пейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназ начени за консумация от човека ( 2 ). Следователно е целе съобразно да се измени една разпоредба от посочения регламент.

(54) Ползите за хуманното отношение към животните от ретроспективното прилагане на разрешаването на проекти и административните разходи, свързани с това, могат да бъдат оправдани само при текущи дългосрочни проекти. Поради това е необходимо да се предвидят преходни мерки за текущи краткосрочни и средносрочни проекти, за да се избегне необходимостта от ретрос пективно разрешаване, при което ползите биха били огра ничени.

(55) Съгласно параграф 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество държавите- членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Съюза собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние.

(56) Тъй като целта на настоящата директива, а именно хармо низирането на законодателството в областта на изпол зването на животни за научни цели, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, а съответно може поради своя мащаб и въздействие да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и приложно поле

1. С настоящата директива се установяват мерки за защита на животните, използвани за научни или образователни цели.

За тази цел в нея се излагат правила относно:

а) заместването и намаляването на използването на животни при процедури и облекчаването на развъждането, настаняването, грижите за и използване на животните при процедури;

б) произхода, развъждането, маркирането, настаняването, грижите за животните и умъртвяването им;

в) дейностите на развъдчиците, доставчиците и ползвателите;

г) оценката и разрешаването на проекти, свързани с изпол зването на животни при процедури.

2. Настоящата директива се прилага по отношение на животни, използвани или предназначени за използване при процедури или развъждани специално, за да могат органи или тъкани от тях да се използват за научни цели.

Настоящата директива се прилага до момента, в който посо чените в първа алинея животни не бъдат умъртвени, повторно настанени или върнати в подходящо местообитание или система за отглеждане на животни.


( 1 ) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. ( 2 ) ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1.

6

Премахването на болката, страданието, дистреса или трайното увреждане чрез успешно използване на анестезия, аналгезия или на други методи не поставя използването на животни при процедури извън обхвата на настоящата директива.

3. Настоящата директива се прилага към следните животни:

а) живи нечовекоподобни гръбначни животни, включително:

i) самостоятелно хранещи се ларвни форми; и

ii) фетални форми на бозайници след последната трета фаза от тяхното нормално развитие;

б) живи главоноги.

4. Настоящата директива се прилага по отношение на животни, използвани при процедури, които са на по-ранен етап на развитие от посочения в параграф 3, буква а), ако животното ще бъде оставено живо след този етап на развитие и вследствие на осъществяваните процедури е вероятно то да претърпи болка, страдание, дистрес или трайно увреждане, след като достигне този етап на развитие.

5. Настоящата директива не се прилага спрямо следните:

а) неекспериментални селскостопански практики;

б) неекспериментални клинични ветеринарни практики;

в) ветеринарни клинични изпитвания, необходими за издаването на разрешение за пускане на пазара на ветеринарномеди цински продукт;

г) практики, предприети за признати животновъдни цели;

д) практики, предприети с основна цел идентифициране на животно;

е) практики, които няма вероятност да причинят болка, страдание, дистрес или трайно увреждане, равностойни на тези или по-големи от тези, които би причинила употребата на игла в съответствие с добрата ветеринарна практика.

6. Настоящата директива се прилага, без да се засягат разпо редбите на Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно сближаването на законодателствата на държавите- членки, свързани с козметични продукти ( 1 ).

Член 2

По-строги национални мерки

1. Като спазват общите правила по ДФЕС, държавите-членки могат да запазят разпоредби, които са в сила на 9 ноември 2010 г., насочени към гарантиране на по-голяма защита на животните, попадащи в нейния обхват, в сравнение с разпо редбите, предвидени в настоящата директива.

Преди 1 януари 2013 г. държавите-членки информират Комисията за такива национални разпоредби. Комисията уведомява съответно останалите държави-членки.

2. Когато действа съгласно параграф 1, държава-членка не забранява или възпрепятства доставката или използването на животни, развъждани или отглеждани в друга държава-членка в съответствие с настоящата директива, нито забранява или възпрепятства пускането на пазара на продукти, разработени чрез използване на такива животни в съответствие с настоящата директива.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните опре- деления:

1. „процедура“ е всяко използване, инвазивно или неинвазивно, на животно за опитни или други научни цели, с известен или неизвестен изход, или за образователни цели, което може да причини на животното болка, страдание, дистрес или трайно увреждане, равностойни на или по-големи от тези, които би причинила употребата на игла, в съответствие с добрата вете ринарна практика.

Това включва всяко действие, което има за цел или може да доведе до раждане или излюпване на животно или създаване и поддържане на генетично модифицирана родова линия на животни при някое от тези условия, но изключва умъртвя ването на животни с единствена цел използване на органи или тъкани от тях;

2. „проект“ означава работна програма, имаща определена научна цел и свързана с една или повече процедури;

3. „обект“ означава всяко съоръжение, постройка, група от постройки или други помещения и може да включва място, което не е изцяло заградено или покрито, както и подвижна апаратура;

4. „развъдчик“ означава всяко физическо или юридическо лице, което с цел печалба или не развъжда животните, посочени в приложение I, с цел да бъдат използвани при процедури или органи или тъкани от тях да се използват за научни цели, или което развъжда други животни главно за тези цели;

5. „доставчик“ означава всяко физическо или юридическо лице, различно от развъдчик, което с цел печалба или не доставя животни с цел да бъдат използвани при процедури или органи или тъкани от тях да се използват за научни цели;

6. „ползвател“ означава всяко физическо или юридическо лице, което с цел печалба или не използва животни при процедури;

7. „компетентен орган“ означава орган или органи, или структури, посочени от държавите-членки да изпълняват задълженията, произтичащи от настоящата директива.

Член 4

Принцип на заместване, намаляване и облекчаване

1. Държавите-членки гарантират, че когато е възможно, вместо дадена процедура се използва научно задоволителен метод или стратегия за изпитване, които не са свързани с използване на живи животни.


( 1 ) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 169. Директива, преработена с Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 59), която се прилага от 11 юли 2013 г.

7

2. Държавите-членки гарантират намаляване до минимум на броя на използваните при проекти животни, без да се засягат целите на проекта.

3. Държавите-членки гарантират облекчаване на развъж дането, настаняването и грижите, както и на методите, използвани при процедурите, като се премахва или намалява до минимум всяка възможна болка, страдание, дистрес или трайно увреждане на животните.

4. При избора на метод настоящият член се прилага в съот ветствие с член 13.

Член 5

Цели на процедурите

Процедурите могат да се осъществяват единствено за следните цели:

а) фундаментални изследвания;

б) транслационни или приложни изследвания с някоя от следните цели:

i) избягване, предотвратяване, диагностициране или лечение на заболявания, влошаване на здравето или други аномалии или тяхното въздействие върху хората, животните или растенията;

ii) оценяване, откриване, регулиране или изменяне на физиологичните условия при хората, животните или растенията; или

iii) хуманно отношение към животните и подобряване на производствените условия за животните, отглеждани за селскостопански цели;

в) за всяка от целите в буква б) в разработването, произ водството или изпитването на качеството, ефективността и безопасността на лекарства, хранителни продукти и фуражни продукти и други вещества или продукти;

г) защита на естествената околна среда в интерес на здравето или благосъстоянието на хората или животните;

д) изследвания, насочени към опазване на видовете;

е) висше образование или обучение за придобиване, поддържане или подобряване на професионалните умения;

ж) съдебномедицински разследвания.

Член 6

Методи на умъртвяване

1. Държавите-членки гарантират, че умъртвяването на животните се извършва с минимална болка, страдание или дистрес.

2. Държавите-членки гарантират, че умъртвяването на животните се извършва в обекта на развъдчик, доставчик или ползвател от компетентно лице.

При проучвания в полеви условия обаче умъртвяването на животното може да стане от компетентно лице извън обект.

3. По отношение на животните, обхванати от приложение IV, се използват подходящите методи на умъртвяване в съответствие с посоченото приложение.

4. Компетентните органи могат да предоставят освобождаване от изискването по параграф 3:

а) да позволят използването на друг метод, стига научни дока зателства да потвърдят, че този метод е поне също толкова хуманен; или

б) когато, въз основа на научна обосновка, целта на процедурата не може да бъде постигната, като се използва метод на умър твяване в съответствие с приложение IV.

5. Параграфи 2 и 3 не се прилагат, когато животното трябва да бъде умъртвено при извънредни обстоятелства поради съоб ражения, свързани с хуманното отношение към животните, общественото здраве, обществената сигурност, здравето на животните или околната среда.

ГЛАВА II

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ИЗПОЛЗВАНЕТО НА НЯКОИ ЖИВОТНИ ПРИ ПРОЦЕДУРИ

Член 7

Застрашени видове

1. Екземпляри от застрашените видове, изброени в приложение А към Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 г. относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях ( 1 ), които не попадат в обхвата на член 7, параграф 1 от посочения регламент, не се използват при процедури, с изключение на процедурите, отговарящи на следните условия:

а) когато процедурата е с една от целите, посочени в член 5, буква б), подточка i), буква в) или д) от настоящата директива; и

б) когато съществува научно съображение, според което целта на процедурата не може да се постигне, като се използват други видове, различни от посочените в приложението.

2. Параграф 1 не се прилага за никакви видове нечовеко подобни примати.

Член 8

Нечовекоподобни примати

1. При спазване на параграф 2 екземпляри от нечовекопо- добните примати не се използват при процедури, с изключение на процедурите, отговарящи на следните условия:

а) когато процедурата е с една от целите, посочени във:

i) член 5, буква б), подточка i) или буква в) от настоящата директива и се осъществява с цел избягване, предотвра тяване, диагностициране или лечение на инвалидизиращи или евентуално животозастрашаващи клинични състояния при хората; или

ii) член 5, буква а) или д);

и

б) когато съществува научно съображение, според което целта на процедурата не може да се постигне, като се използват видове, различни от нечовекоподобните примати.


( 1 ) ОВ L 61, 3.3.1997 г., стр. 1.

8

Инвалидизиращо клинично състояние за целите на настоящата директива означава намаляване на нормалната физическа или психологическа способност на дадено лице да извършва действия.

2. Екземпляри от нечовекоподобните примати, изброени в приложение А към Регламент (ЕО) № 338/97, които не попадат в обхвата на член 7, параграф 1 от посочения регламент, не се използват при процедури, с изключение на процедурите, отговарящи на следните условия:

а) когато процедурата е с една от целите, посочени във:

i) член 5, буква б), подточка i) или буква в) от настоящата директива, и се осъществява с цел избягване, предотвра тяване, диагностициране или лечение на инвалидизиращи или евентуално животозастрашаващи клинични състояния при хората; или

ii) член 5, буква д);

и

б) когато съществува научно съображение, според което целта на процедурата не може да се постигне, като се използват други видове, различни от нечовекоподобните примати, и като се използват видове, неизброени в посоченото приложение.

3. Независимо от параграфи 1 и 2 човекоподобни маймуни не се използват при процедури при условията на предпазната клауза в член 55, параграф 2.

Член 9

Животни, уловени в дивата природа

1. Животни, уловени в дивата природа, не се използват при процедури.

2. Компетентните органи могат да предоставят освобождаване от параграф 1 въз основа на научна обосновка, че целта на процедурата не може да се постигне, като се използват животни, развъждани, за да бъдат използвани при процедури.

3. Улавянето на животни в дивата природа се извършва от компетентно лице и по начин, който не им причинява ненужна болка, страдание, дистрес или трайно увреждане.

Всяко животно, за което при залавяне или след това се установи, че е наранено или в лошо здравословно състояние, се преглежда от ветеринар или друго компетентно лице и се вземат мерки за свеждане до минимум страданието на животното. Компетентните органи могат да предоставят освобождавания от изискването за предприемане на мерки за свеждане до минимум страданието на животното, ако съществува научно съображение против предпри емането на такива мерки.

Член 10

Животни, развъждани, за да бъдат използвани при процедури

1. Държавите-членки гарантират, че животните от видовете, изброени в приложение I, могат да бъдат използвани при процедури единствено когато тези животни са били развъждани, за да бъдат използвани при процедури.

Считано от датите, посочени в приложение II обаче, държавите- членки гарантират, че нечовекоподобните примати, изброени в посоченото приложение, могат да се използват при процедури единствено когато те са потомци на нечовекоподобни примати, които са били развъдени в плен, или когато са набавени от самовъзпроизвеждащи се колонии.

За целите на настоящия член „самовъзпроизвеждаща се колония“ означава колония, в която се развъждат животни единствено в рамките на колонията или се набавят от други колонии, но не са уловени в дивата природа и в която животните се отглеждат по начин, който гарантира привикването им към хората.

След консултация с държавите-членки и заинтересованите страни Комисията провежда проучване за осъществимост, което включва оценка за здравето на животните и хуманното отношение към тях, относно посоченото във втора алинея изискване. Проучването се публикува не по-късно от 10 ноември 2017 г. То се придружава от предложения за изменение на приложение II, ако това е целесъобразно.

2. Комисията следи използването на нечовекоподобни примати, набавени от самовъзпроизвеждащи се колонии, и след консултация с държавите-членки и заинтересованите страни провежда проучване с цел да се анализира доколко е осъществимо нечовекоподобни примати да се набавят единствено от самовъзпроизвеждащи се колонии.

Проучването се публикува не по-късно от 10 ноември 2022 г.

3. Компетентните органи могат да предоставят освобож давания от параграф 1 въз основа на научна обосновка.

Член 11

Безстопанствени и диви животни от домашни видове

1. Безстопанствените и дивите животни от домашните видове не се използват при процедури.

2. Компетентните органи могат да предоставят освобождаване от параграф 1 единствено при спазване на следните условия:

а) когато е налице съществена необходимост от проучвания във връзка със здравето и благосъстоянието на тези животни или сериозни заплахи за околната среда и за здравето на хората и животните; и

б) когато съществува научно съображение, според което целта на процедурата може да се постигне, единствено като се използват безстопанствени или диви животни.

ГЛАВА III

ПРОЦЕДУРИ

Член 12

Процедури

1. Държавите-членки правят необходимото осъществяването на процедурите да става в обект на ползвател.

Компетентните органи могат да предоставят освобождаване от първа алинея въз основа на научна обосновка.


9

2. Процедурите могат да се осъществяват единствено в рамките на проект.

Член 13

Избор на метод

1. Без да се засяга националното законодателство, което забранява определени видове методи, държавите-членки гарантират, че не се осъществява процедура, ако в законодател ството на Съюза е признат друг метод или стратегия на изпитване за постигане на търсения резултат, при който не се използват живи животни.

2. При избор на процедури се подбират тези, които отговарят в най-голяма степен на следните изисквания:

а) използват минимален брой животни;

б) използват животни с най-ниска способност да изпитват болка, страдание, дистрес или трайно увреждане;

в) причиняват най-малко болка, страдание, дистрес или трайно увреждане,

и които е най-вероятно да доведат до задоволителни резултати.

3. Смъртта като краен етап на процедура се избягва, доколкото е възможно, и се замества със своевременно и хуманно приключване на процедура. В случай че смъртта е неизбежна като краен етап, процедурата се замисля така, че:

а) да води до смърт на колкото е възможно по-малко животни; както и

б) да сведе до възможния минимум продължителността и интен зитета на страдание на животното и, доколкото е възможно, да гарантира безболезнена смърт.

Член 14

Анестезия

1. Държавите-членки следят, освен ако не е нецелесъобразно, осъществяването на процедурите да става при прилагане на обща или местна анестезия и при използване на аналгетици или на друг подходящ метод да се гарантира, че болката, страданието и дистресът са сведени до минимум.

Процедури, които са свързани със сериозни наранявания, които могат да причинят силна болка, не се осъществяват без анестезия.

2. При определяне на това доколко е целесъобразно да се използва анестезия се взема предвид следното:

а) дали прилагането на анестезия се преценява като по-трав миращо за животното, отколкото самата процедура; и

б) дали прилагането на анестезия е несъвместимо с целта на процедурата.

3. Държавите-членки гарантират, че на животните не се дават никакви лекарствени средства за спиране или за ограничаване на показаната болка без подходящо ниво на анестезия или аналгезия.

В тези случаи се представя научна обосновка, придружена от подробности за режима на анестезия или аналгезия.

4. Животни, които могат да изпитват болка след изтичане на действието на анестезията, се третират предварително и следопе ративно с аналгетици или други подходящи обезболяващи методи, стига тяхното прилагане да е съвместимо с целта на процедурата.

5. Веднага щом бъде постигната целта на процедурата, се предприемат подходящи действия за свеждане на страданието на животното до минимум.

Член 15

Класификация на тежестта на процедурите

1. Държавите-членки осигуряват класифицирането на всички процедури като „с необратим край“, „леки“, „средни“ или „тежки“ на индивидуална основа, като се използват критериите за определяне съгласно приложение VIII.

2. При условията на предпазната клауза в член 55, параграф 3 държавите-членки гарантират, че процедура не се осъществява, ако е свързана с остра болка, страдание или дистрес, които има вероятност да са продължителни и не могат да бъдат облекчени.

Член 16

Повторно използване

1. Държавите-членки гарантират, че когато може да се използва и друго животно, върху което преди това не е била осъществявана процедура, животно, което вече е било използвано при една или повече процедури, може да се използва повторно при нова процедура, само при условие че са изпълнени следните условия:

а) предишните процедури, съобразно действителната им тежест, са били „леки“ или „средни“;

б) доказано е, че общото здравословно състояние на животното и благосъстоянието му са напълно възстановени;

в) по-нататъшната процедура е класифицирана като „лека“, „средна“ или като такава „с необратим край“; и

г) тя е в съответствие с ветеринарната консултация, като се взема предвид преживяното от съответното животно.

2. При извънредни обстоятелства, чрез дерогация от параграф 1, буква а) и след ветеринарен преглед на животното компе- тентният орган може да позволи повторно използване на животно, при условие че животното не е използвано повече от един път при процедура, свързана със силна болка, дистрес или еквивалентно страдание.

Член 17

Край на процедурата

1. Една процедура се счита за приключила, когато не е необ ходимо да се правят повече наблюдения за нея или, що се отнася до нови генетично модифицирани родови линии на животни, когато потомството вече не се наблюдава или не се очаква то да изпита болка, страдание, дистрес или трайно увреждане, равностойни на или по-големи от тези, които би причинила употребата на игла.


10

2. В края на дадена процедура ветеринар или друго компетентно лице взема решение за това животното да остане живо. Животното се умъртвява, когато има вероятност да продължи да изпитва средна или силна болка, страдание, дистрес или трайно увреждане.

3. Когато животното следва да се остави живо, то получава грижи и настаняване, съответстващи на неговото здравословно състояние.

Член 18

Обмен на органи и тъкани

Държавите-членки улесняват по целесъобразност създаването на програми за обмен на органи и тъкани от умъртвени животни.

Член 19

Пускане на свобода и повторно настаняване на животни

Държавите-членки могат да позволят животни, които са използвани или са предназначени за използване при процедури, да бъдат повторно настанени или върнати в местообитание или система за отглеждане на животни, които са подходящи за видовете, при условие че са изпълнени следните условия:

а) здравословното състояние на животните го позволява;

б) не съществува опасност за общественото здраве, здравето на животните или околната среда; и

в) взети са подходящи мерки за запазване на доброто състояние на животното.

ГЛАВА IV

РАЗРЕШАВАНЕ

Р а з д е л 1

Изисквания за развъдчици, доставчици и ползватели

Член 20

Предоставяне на разрешение на развъдчици, доставчици и ползватели

1. Държавите-членки гарантират, че всички развъдчици, доставчици и ползватели са получили разрешение от компе- тентния орган и са регистрирани от него. Такова разрешение може да бъде предоставено за ограничен период от време.

Разрешение се предоставя, само ако развъдчикът, доставчикът или ползвателят и неговият обект отговорят на изискванията на настоящата директива.

2. При предоставянето на разрешение се посочва лицето, отговорно за това да се гарантира спазването на разпоредбите на настоящата директива, както и лицето или лицата, посочено(и) в член 24, параграф 1 и член 25.

3. Изисква се подновяване на разрешението за всяка значителна промяна в структурата или функцията на обекта на развъдчик, доставчик или ползвател, която може да се отрази негативно върху хуманното отношение към животните.

4. Държавите-членки гарантират, че компетентният орган е уведомен за всяка промяна на лицето или лицата, посочено(и) в параграф 2.

Член 21

Временно прекратяване и отнемане на разрешението

1. Когато развъдчикът, доставчикът или ползвателят вече не отговаря на изискванията, установени в настоящата директива, компетентният орган предприема съответните коригиращи действия или изисква предприемането на подобни действия, или временно прекратява или отнема неговото разрешение.

2. Държавите-членки гарантират, че временно прекратяване или отнемане на разрешение не оказва отрицателно въздействие върху хуманното отношение към животните, настанени в обекта.

Член 22

Изисквания към съоръженията и оборудването

1. Държавите-членки гарантират, че всички обекти на развъдчик, доставчик или ползвател разполагат със съоръжения и оборудване, подходящи за видовете настанени животни, и когато се осъществяват процедури, за постигането на резултати при осъществяването им.

2. Проектирането, изграждането и функционирането на съоръженията и оборудването по параграф 1 осигуряват колкото е възможно по-ефективно изпълнение на процедурите и имат за цел получаване на надеждни резултати, като се използват минимален брой животни и се причинява минимална степен на болка, страдание, дистрес или трайно увреждане.

3. За целите на прилагането на параграфи 1 и 2 държавите- членки гарантират спазването на съответните изисквания, определени в приложение III.

Член 23

Компетентност на персонала

1. Държавите-членки гарантират, че всеки развъдчик, доставчик и ползвател разполага с достатъчно персонал на място.

2. Персоналът има подходящо образование и квалификация, за да осъществява някоя от следните функции:

а) осъществяване на процедури върху животни;

б) разработване на процедури и проекти;

в) полагане на грижи за животните; или

г) умъртвяване на животни.

Лицата, осъществяващи функциите по буква б), са обучавани по научна дисциплина, съответстваща на осъществяваната дейност, и имат специфични познания по отношение на съответните видове.

Персонал, изпълняващ функциите по букви а), в) или г), е обект на надзор при изпълнението на задачите си, докато не е демон стрирал необходимата компетентност.

Държавите-членки гарантират, чрез предоставяне на разрешение или по друг начин, че определените в настоящия параграф изисквания са изпълнени.


11

3. Държавите-членки публикуват въз основа на елементите в приложение V минимални изисквания по отношение на обра- зованието, обучението и изискванията за получаване, поддържане и доказване на необходимата компетентност за функциите, посочени в параграф 2.

4. Необвързващи насоки на равнището на Съюза относно изискванията по параграф 2 могат да бъдат приети в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 56, параграф 2.

Член 24

Специфични изисквания към персонала

1. Държавите-членки гарантират, че всеки развъдчик, доставчик и ползвател разполага с едно или няколко лица на място, които:

а) са отговорни за съблюдаване на хуманното отношение и грижите за животните на обекта;

б) гарантират, че персоналът, работещ с животни, има достъп до специфична информация за настанените в обекта видове;

в) са отговорни да гарантират, че персоналът е с подходящо образование и компетентност и преминава постоянно обучение, както и че е обект на надзор, докато не е демон стрирал необходимата компетентност.

2. Държавите-членки гарантират, че лицата по член 40, параграф 2, буква б):

а) гарантират прекратяването на всяка процедура, при осъщест вяването на която на животното се причиняват ненужно болка, страдание, дистрес или трайно увреждане; и

б) гарантират, че проектите се осъществяват в съответствие с разрешението на проекта или, в случаите съгласно член 42 — в съответствие с изпратеното до компетентния орган заявление или взетото от него решение, и гарантират, че в случай на неспазване се вземат и отчитат подходящи мерки за коригиране на това неспазване.

Член 25

Посочен ветеринар

Държавите-членки гарантират, че всеки развъдчик, доставчик и ползвател разполага с посочен ветеринар с опит в медицината на лабораторните животни или с подходящо квалифициран експерт, според случая, който е натоварен с консултантски задължения във връзка с благосъстоянието и лечението на животните.

Член 26

Структура за хуманното отношение към животните

1. Държавите-членки гарантират, че всеки развъдчик, доставчик и ползвател създава структура за хуманното отношение към животните.

2. Структурата за хуманно отношение към животните включва най-малкото лицето (или лицата), отговарящо(и) за хуманното отношение и грижите за животните, а в случай на ползвател — и представител на научните среди. Структурата за хуманно отношение към животните получава принос и от посочения ветеринар или от експерта, посочен в член 25.

3. Държавите-членки могат да разрешат на дребните развъдчици, доставчици и ползватели да изпълняват задачите, определени в член 27, параграф 1, с други средства.

Член 27

Задачи на структурата за хуманно отношение към животните

1. Структурата за хуманно отношение към животните изпълнява най-малко следните задачи:

а) съветва персонала, работещ с животни, по въпроси, свързани с хуманното отношение към животните, във връзка с тяхното придобиване, настаняване, използване или грижите за тях;

б) съветва персонала относно прилагането на изискването за заместване, намаляване и облекчаване и поддържа неговата осведоменост относно технически и научни достижения по отношение на прилагането на това изискване;

в) установява и осъществява преглед на вътрешните оперативни процеси по отношение на наблюдението, отчитането и последващия контрол във връзка с хуманното отношение към животните, настанени или използвани в обекта;

г) следи развитието и резултатите от проектите, като взема предвид последиците върху използваните животни, и определя и посочва елементите, които допринасят допъл нително за заместването, намаляването и облекчаването; и

д) дава съвети относно схеми за повторно настаняване, вклю чително подходящата социализация на животните, които следва да се настанят повторно.

2. Държавите-членки гарантират съхраняването на информация за всички консултации, предоставени от структурата за хуманно отношение към животните, и на взетите решения по отношение на тези консултации за най-малко три години.

Съхраняваната информация се предоставя на разположение на компетентния орган при поискване.

Член 28

Стратегия за развъждане на нечовекоподобни примати

Държавите-членки гарантират, че развъдчиците на нечовеко подобни примати имат установена стратегия за увеличаване на дела на животните, които са потомци на нечовекоподобни примати, развъждани в плен.

Член 29

Схема за повторно настаняване или пускане на свобода на животните

Когато държавите-членки позволяват повторно настаняване, развъдчиците, доставчиците и ползвателите, от които са животните, предназначени за повторно настаняване, разполагат със схема за повторно настаняване, която гарантира социали зацията на животните, които се настаняват повторно. В случай на диви животни, когато е целесъобразно, се въвежда програма за възстановяване, преди те да бъдат върнати в тяхното местоо битание.


12

Член 30

Съхраняване на информация за животните

1. Държавите-членки гарантират, че всички развъдчици, доставчици и ползватели съхраняват информация най-малко за следното:

а) броя и видовете животни, които са развъждани, придобити, доставяни, използвани в процедури, освободени или повторно настанени;

б) произхода на животните, включително дали те са развъждани за използване при процедури;

в) датите, на които животните са придобити, доставени, пуснати на свобода или повторно настанени;

г) от кого са набавени животните;

д) името и адреса на получателя на животните;

е) броя и видовете животни, които са умрели или са били умъртвени във всеки обект. В случай на умрели животни се отбелязва причината за смъртта, когато е известна; и

ж) в случай на ползватели, проектите, при които се използват животни.

2. Информацията, съхранявана в съответствие с параграф 1, се пази поне пет години и се предоставя на разположение на компетентния орган при поискване.

Член 31

Информация относно кучета, котки и нечовекоподобни примати

1. Държавите-членки гарантират, че всички развъдчици, доставчици и ползватели съхраняват следната информация за всяко куче, котка и нечовекоподобен примат:

а) идентичност;

б) място и дата на раждане, когато са налице такива данни;

в) дали са развъдени, за да бъдат използвани при процедури; и

г) за нечовекоподобни примати — дали са потомци на нечове коподобни примати, които са били развъждани в плен.

2. Всяко куче, котка и нечовекоподобен примат има индиви дуално досие, което придружава животното, доколкото то е държано за целите на настоящата директива.

Досието се създава при раждане или веднага след като бъде възможно впоследствие и обхваща съответната репродуктивна, ветеринарна и социална информация за отделното животно и за проектите, при които е използвано.

3. Информацията, посочена в настоящия член, се съхранява поне три години след смъртта или повторното настаняване на

животното и се предоставя на разположение на компетентните органи при поискване.

В случай на повторно настаняване животното се придружава от съответната информация за ветеринарните грижи и социалната информация от индивидуалното досие съгласно параграф 2.

Член 32

Маркиране и идентифициране на кучета, котки и нечовекоподобни примати

1. Всяко куче, котка или нечовекоподобен примат се маркира, най-късно по време на отбиването, с траен индиви дуален идентификационен знак по възможно най-безболезнен начин.

2. Когато куче, котка или нечовекоподобен примат бъдат преместени от един развъдчик, доставчик или ползвател към друг, преди да бъдат отбити, и не е възможно да се маркират предварително, задължително се пази запис от получателя, в който по-специално се посочва майката, докато животното не бъде маркирано.

3. Когато немаркирано куче, котка или нечовекоподобен примат, които са отбити, се получат от развъдчик, доставчик или ползвател, те се маркират трайно колкото е възможно по- скоро и по възможно най-безболезнен начин.

4. Развъдчикът, доставчикът и ползвателят посочват при поискване от компетентния орган причините животното да не бъде маркирано.

Член 33

Грижи и настаняване

1. По отношение на грижите за животните и тяхното наста няване държавите-членки гарантират, че:

а) всички животни имат осигурен подслон, жизнена среда, храна, вода и грижа, които се изискват за тяхното здраве и добро състояние;

б) всяко ограничаване на степента, до която дадено животно може да задоволи своите физиологични и етологични нужди, се свежда до минимум;

в) условията на средата, в която се развъждат, държат или използват животните, се проверяват ежедневно;

г) се предвиждат мерки за отстраняване на всеки открит недостатък или ненужна болка, страдание, дистрес или трайно увреждане по най-бързия възможен начин; и

д) животните са транспортирани при подходящи условия.

2. За целите на параграф 1 държавите-членки гарантират, че стандартите за грижи и настаняване, изложени в приложение III, се прилагат от датите, предвидени в него.


13

3. Държавите-членки могат да позволят освобождаване от изискванията на параграф 1, буква а) или параграф 2 по научни съображения, както и по съображения, свързани с хуманното отношение към животните или със здравето на животните.

Р а з д е л 2

Инспекции

Член 34

Инспекции от държавите-членки

1. Държавите-членки гарантират, че компетентните органи извършват редовни инспекции на всички развъдчици, доставчици и ползватели, включително на техните обекти, за проверка на спазването на изискванията на настоящата директива.

2. Компетентният орган определя честотата на извършваните инспекции въз основа на анализ на риска за всеки обект, като взема предвид:

а) броят и видовете настанени животни;

б) информацията за спазването на настоящата директива от страна на развъдчика, доставчика или ползвателя;

в) броя и видовете проекти, осъществявани от въпросния ползвател; и

г) всяка информация, която може да сочи неспазване.

3. Всяка година се извършват инспекции на най-малко една трета от ползвателите в съответствие с резултатите от анализа на риска, посочен в параграф 2. На развъдчиците, доставчиците и ползвателите на нечовекоподобни примати обаче се прави инспекция поне веднъж годишно.

4. Една целесъобразна част от инспекциите се извършва без предварително предупреждение.

5. Документацията за всички инспекции се съхранява поне пет години.

Член 35

Проверки на националните инспекции

1. При основания за загриженост Комисията, като отчита, inter alia, дела на инспекциите, извършени без предварително предупреждение, предприема проверки на инфраструктурата и осъществяването на националните инспекции в държавите- членки.

2. Държавата-членка, на чиято територия се извършва проверката, посочена в параграф 1, оказва пълно съдействие на експертите на Комисията при изпълнение на техните задължения. Комисията информира компетентния орган на съот ветната държава-членка за резултатите от извършената проверка.

3. Компетентният орган на съответната държава-членка пред приема мерки, за да се вземат предвид резултатите от проверката, посочена в параграф 1.

Р а з д е л 3

Изисквания за проекти

Член 36

Разрешаване на проекти

1. Без да се засягат разпоредбите на член 42, държавите- членки гарантират, че не се осъществяват проекти без пред варително разрешение от компетентния орган, както и че проектите се осъществяват в съответствие с разрешението или, в случаите по член 42 — в съответствие с изпратеното до компетентния орган заявление или взетото от него решение.

2. Държавите-членки гарантират, че проект не се осъществява, освен ако са получени положителни резултати от оценката за проекта от страна на компетентния орган в съответствие с член 38.

Член 37

Заявление за получаване на разрешение за проект

1. Държавите-членки гарантират, че заявлението за полу чаване на разрешение за проект се подава от ползвателя или от лицето, отговарящо за проекта. Заявлението включва най- малко следното:

а) предложението за проект;

б) нетехническо обобщение на проекта; и

в) информация за елементите, посочени в приложение VI.

2. Държавите-членки могат да предоставят освобождаване от изискването в параграф 1, буква б) в случай на проекти като тези, посочени в член 42, параграф 1.

Член 38

Оценка на проектите

1. Оценката на проекта се осъществява така подробно, както подобава на типа проект, и потвърждава, че проектът отговаря на следните критерии:

а) проектът е обоснован от научна или образователна гледна точка или се изисква по закон;

б) целите на проекта оправдават използването на животни; и

в) проектът е разработен така, че да позволи осъществяването на процедури по възможно най-хуманен и благоприятен за околната среда начин.

2. Оценката на проекта се състои по-специално от следните елементи:

а) оценка на целите на проекта, прогнозираните научни ползи или образователна стойност;

б) оценка на степента на съобразеност на проекта с изиск ванията за заместване, намаляване и облекчаване;

в) оценка и определяне на класификацията на тежестта на процедурите;


14

г) анализ на нанасяните от проекта вреди и ползите от него, за да се прецени дали вредите за животните, изразяващи се в страдание, болка и дистрес, са обосновани от гледна точка на очакваните резултати, като се вземат предвид етичните съоб ражения, и могат в крайна сметка да бъдат от полза за хората, животните или околната среда;

д) оценка на всички съображения, посочени в членове 6—12, 14, 16 и 33; и

е) определяне на това дали и кога проектът следва да бъде оценен ретроспективно.

3. Компетентният орган, осъществяващ оценката на проекта, взема предвид експертните знания, по-специално в следните области:

а) области на научно приложение, за които ще се използват животните, включително заместването, намаляването и облек чаването в съответните области;

б) проектиране на опити, включително статистика, когато е подходящо;

в) ветеринарната практика в областта на науката за лабораторни животни или ветеринарната практика в областта на дивите животни, когато е подходящо;

г) животновъдство и грижите за животните по отношение на видовете, които се предвижда да се използват.

4. Процесът на оценка на проекта е прозрачен.

Като се запазват интелектуалната собственост и поверителността на информацията, оценката на проекта се прави по безпри страстен начини и може да включва становищата на независими страни.

Член 39

Ретроспективна оценка

1. Държавите-членки гарантират, че след като бъде определена в съответствие с член 38, параграф 2, буква е), ретроспективната оценка се извършва от компетентния орган, който въз основа на представената от ползвателя необходима документация оценява следното:

а) дали са постигнати целите на проекта;

б) дали е нанесена вреда на животните, включително броя и видовете използвани животни и тежестта на процедурите; и

в) елементи, които могат да допринесат за по-нататъшното прилагане на изискванията за заместване, намаляване и облек чаване.

2. Всички проекти, при които се използват нечовекоподобни примати, както и проекти, съдържащи процедури, класифи цирани като „тежки“, включително процедурите по член 15, параграф 2, подлежат на ретроспективна оценка.

3. Без да се засягат разпоредбите на параграф 2 и чрез дерогация от член 38, параграф 2, буква е) държавите-членки могат да освободят проекти, включващи само процедури, които са класифицирани като „леки“ или такива „с необратим край“, от изискването за ретроспективна оценка.

Член 40

Предоставяне на разрешения за проекти

1. Разрешението за проекти се ограничава до процедурите, които са били подложени на:

а) оценка на проекта; и

б) класификация на тяхната тежест.

2. В разрешението за проекти се уточнява следното:

а) ползвателят, който осъществява проекта;

б) лицата, които отговарят за общото изпълнение на проекта и за неговото съответствие с разрешението на проекта;

в) обектите, в които ще се осъществява проектът, когато е приложимо; и

г) всякакви специфични условия след осъществяване на оценката на проекта, включително дали и кога проектът ще бъде оценен ретроспективно.

3. Разрешението за проект се дава за период, не по-дълъг от пет години.

4. Държавите-членки могат да позволят разрешаването на повече от един общ проект, осъществяван от един и същ ползвател, когато тези проекти трябва да отговорят на регу латорни изисквания или когато при тези проекти се използват животни за производствени или диагностични цели с установени методи.

Член 41

Решения за предоставяне на разрешения

1. Държавите-членки гарантират, че вземането на решения във връзка с предоставянето на разрешение и съобщаването им на заявителя се извършват най-късно до 40 работни дни след получаване на пълно и точно заявление. Този срок включва и оценката на проекта.

2. Поради съображения за комплексния или мултидисципли нарния характер на проекта срокът, посочен в параграф 1, може да бъде удължен веднъж от компетентния орган за ограничен период от време, който не надвишава 15 работни дни. Удължа ването и неговата продължителност се мотивират надлежно и се съобщават на заявителя преди изтичане на периода, посочен в параграф 1.

3. Компетентният орган изпраща потвърждение на заявителя за всички заявления за разрешение възможно най-бързо и указва срока, посочен в параграф 1, в рамките на който трябва да се вземе решението за предоставянето на разрешение.


15

4. В случай че подаденото заявление е непълно или неточно, компетентният орган информира възможно най-бързо заявителя за необходимостта да предостави допълнителна документация, а също и за възможните последици върху приложимия срок.

Член 42

Опростена административна процедура

1. Държавите-членки могат да решат да въведат опростена административна процедура за проекти, съдържащи процедури, класифицирани като „с необратим край“, „леки“ или „средни“ и неизползващи нечовекоподобни примати, които е необходимо да отговарят на регулаторните изисквания или при които се използват животни за производствени или диагностични цели с установени методи.

2. Когато се въвежда опростена административна процедура, държавите-членки гарантират, че са спазени следните разпоредби:

а) в заявлението се уточняват елементите, посочени в член 40, параграф 2, букви а), б) и в);

б) извършена е оценка на проекта в съответствие с член 38; и

в) не е надхвърлен срокът, посочен в член 41, параграф 1.

3. При всяка промяна на проекта, която може да се отрази негативно върху хуманното отношение към животните, държавите-членки изискват допълнителна оценка на проекта с благоприятен резултат.

4. Член 40, параграфи 3 и 4, член 41, параграф 3 и член 44, параграфи 3, 4 и 5 се прилагат mutatis mutandis към проекти, за които има разрешение да се извършват в съответствие с настоящия член.

Член 43

Нетехническо обобщение на проектите

1. Като се запазват интелектуалната собственост и поверител ността на информацията, в нетехническите обобщения на проектите се посочва:

а) информация относно целите на проекта, включително прогнозираните вреди и ползи и броя и вида на животните, които ще се използват;

б) доказателство за спазване на изискването за заместване, нама ляване и облекчаване.

Нетехническото обобщение на проектите е анонимно и не съдържа имена и адреси на ползвателя и неговия персонал.

2. Държавите-членки могат да изискват в нетехническото обобщение на проекта да се посочва дали проектът подлежи на ретроспективна оценка и в какъв срок. В този случай държавите-членки гарантират, че нетехническото обобщение на проекта е актуализирано въз основа на резултатите от ретроспек тивната оценка.

3. Държавите-членки публикуват нетехническите обобщения на проектите, за които са предоставени разрешения, и всички техни актуализации.

Член 44

Изменение, подновяване и отнемане на разрешението за проект

1. Държавите-членки гарантират, че се изисква изменение или подновяване на разрешението на проект за всяка промяна на проекта, която може да се отрази негативно върху хуманното отношение към животните.

2. Всяко изменение или подновяване на разрешението за даден проект се поставя в зависимост от евентуален благоприятен резултат от оценката на проекта.

3. Компетентният орган може да отнеме разрешението на проект, когато проектът не се осъществява в съответствие с това разрешение.

4. Отнемането на разрешение на проект не трябва да има неблагоприятни последици за хуманното отношение към изпол званите животни или към животните, предназначени за използване в проекта.

5. Държавите-членки установяват и публикуват условия за изменение и подновяване на разрешението за проекти.

Член 45

Документация

1. Държавите-членки гарантират, че цялата съответна доку ментация, включително разрешенията на проектите и резултатът от оценката на проекта, се съхранява най-малко три години от датата на изтичане на срока на разрешението на проекта или от датата на изтичане на срока, посочен в член 41, параграф 1, и е на разположение на компетентния орган.

2. Без да се засяга параграф 1, документацията за проекти, които подлежат на ретроспективна оценка, се съхранява до завършването на ретроспективната оценка.

ГЛАВА V

ИЗБЯГВАНЕ НА ДУБЛИРАНЕ И АЛТЕРНАТИВНИ ПОДХОДИ

Член 46

Избягване на дублиране на процедури

Всяка държава-членка приема данните, генерирани в други държави-членки при процедури, признати от законодателството на Съюза, освен ако не е необходимо да се осъществят допъл нителни процедури по отношение на тези данни с цел защита на общественото здраве, безопасността или околната среда.

Член 47

Алтернативни подходи

1. Комисията и държавите-членки допринасят за развитието и валидирането на алтернативни подходи, които могат да осигурят същите или по-високи нива на информация спрямо получената при процедури с животни, при които обаче се избягва изпол зването на животни или се използват по-малко животни, или се стига до по-безболезнени процедури, както и предприемат всякакви други мерки, които считат за целесъобразни, за насър чаване на изследванията в тази област.


16

2. Държавите-членки подпомагат Комисията в определянето и номинирането на подходящи специализирани и квалифицирани лаборатории за осъществяването на тези проучвания във връзка с валидирането.

3. След консултация с държавите-членки Комисията определя приоритетите за тези проучвания във връзка с валидирането и разпределя между лабораториите задачите по осъществяването на посочените проучвания.

4. Държавите-членки гарантират на национално равнище популяризирането на алтернативни подходи и разпространението на информация за тях.

5. Държавите-членки определят една точка за контакт, която дава консултации относно това доколко предложените за вали диране алтернативни подходи са уместни и подходящи от регу латорна гледна точка.

6. Комисията предприема съответни действия с оглед полу чаване на международно признание на алтернативните подходи, валидирани в Съюза.

Член 48

Референтна лаборатория на Съюза

1. Референтната лаборатория на Съюза, нейните задължения и задачи са посочени в приложение VII.

2. Референтната лаборатория на Съюза може да събира такси за предоставяните от нея услуги, които нямат пряк принос към по-нататъшното развитие на изискванията за заместване, нама ляване и облекчаване.

3. Подробни правила, необходими за прилагане на параграф 2 от настоящия член и на приложение VII, могат да се приемат съгласно процедурата по регулиране, посочена в член 56, параграф 3.

Член 49

Национален комитет за защита на животните, използвани за научни цели

1. Всяка държава-членка създава национален комитет за защита на животните, използвани за научни цели. Той съветва компетентните органи и структурите по хуманно отношение към животните по въпроси, свързани с придобиването, развъждането, настаняването, полагането на грижи и използването на животни при процедури и осигурява обмен на най-добрите практики.

2. Националните комитети, посочени в параграф 1, обменят информация относно действието на структурите за хуманно отношение към животните и оценка на проектите, както и най-добра практика в рамките на Съюза.

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 50

Адаптиране на приложенията в съответствие с техническия прогрес

С цел да се гарантира, че разпоредбите на приложения I и III—VIII отразяват състоянието на техническия или научния

прогрес, като се вземе предвид опитът, придобит при изпъл нението на настоящата директива, по специално чрез предста вянето на доклади, посочено в член 54, параграф 1, Комисията може да приеме чрез делегирани актове в съответствие с член 51 и при спазване на условията, установени в членове 52 и 53, изменения на посочените приложения, с изключение на разпо редбите на приложение VIII, раздели I и II. Датите, посочени в приложение III, раздел Б, не могат да бъдат отсрочвани. При приемане на такива делегирани актове Комисията действа в съот ветствие с релевантните разпоредби от настоящата директива.

Член 51

Упражняване на делегирането

1. Правомощията да приема делегираните актове, посочени в член 50, се предоставят на Комисията за срок от осем години, считано от 9 ноември 2010 г. Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия не по-късно от 12 месеца преди края на осемгодишния срок. Делегирането на право мощията се подновява автоматично за срокове с еднаква продъл жителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не го оттеглят в съответствие с член 52.

2. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията ноти фицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

3. Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при условията, предвидени в членове 52 и 53.

Член 52

Оттегляне на делегирането

1. Делегирането на правомощията, посочено в член 50, може да бъде оттеглено от Европейския парламент или от Съвета.

2. Институцията, започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да оттегли делегирането на правомощията, полага усилия да информира другата институция и Комисията в разумен срок, преди да вземе окончателно решение, като посочва деле гираните правомощия, които могат да бъдат оттеглени, както и евентуалните причини за оттеглянето.

3. С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощията, посочени в същото решение. То поражда действие незабавно или на посочена в него по-късна дата. Решението за оттегляне не засяга действителността на делеги раните актове, които вече са в сила. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 53

Възражения срещу делегирани актове

1. Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегирания акт в срок два месеца от датата на нотифи кацията.

По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок се удължава с два месеца.

2. Ако към момента на изтичането на посочения срок нито Европейският парламент, нито Съветът не е възразил срещу деле гирания акт, той се публикува в Официален вестник на Евро пейския съюз и влиза в сила на посочената в него дата.


17

Делегираният акт може да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и да влезе в сила преди изтичането на посочения срок, ако и Европейският парламент, и Съветът са информирали Комисията за намерението си да не правят възражения.

3. Ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу делегиран акт, той не влиза в сила. Институцията, която възразява срещу делегирания акт, посочва причините за това.

Член 54

Отчетност

1. Държавите-членки изпращат на Комисията до 10 ноември 2018 г. и на всеки пет години след това информация относно изпълнението на настоящата директива, и по-специално на член 10, параграф 1, членове 26, 28, 34, 38, 39, 43 и 46.

2. Държавите-членки събират и правят публично достъпна на годишна база статистическа информация относно използването на животни при процедури, включително информация относно действителната тежест на процедурите и относно произхода и видовете на използваните при процедури нечовекоподобни примати.

Държавите-членки предоставят тази статистическа информация на Комисията до 10 ноември 2015 г. и всяка година след това.

3. Всяка година държавите-членки подават на Комисията подробна информация относно предоставеното съгласно член 6, параграф 4, буква а) освобождаване.

4. Комисията установява до 10 май 2012 г. общ формат за предоставяне на информацията по параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 56, параграф 3.

Член 55

Предпазни клаузи

1. Когато държава-членка има научно обосновани съоб ражения да счита, че е изключително важно да използва нечо векоподобни примати за целите, предвидени в член 8, параграф 1, буква а), подточка i) във връзка с човешки същества, без използването им да е предприето с цел избягване, предотвра тяване, диагностициране или лечение на инвалидизиращи или евентуално животозастрашаващи клинични състояния, тя може да приеме временна мярка, която ѝ позволява това, при условие че съответната цел не може да бъде постигната, ако се използват видове, различни от нечовекоподобни примати.

2. Когато държава-членка има основателни причини да счита, че определена мярка е от съществено значение за опазването на видовете, или във връзка с неочаквана проява на животозаст рашаващо или инвалидизиращо клинично състояние при хората, тя може да приеме временна мярка за разрешаване на използването на човекоподобни маймуни при процедури, имащи една от целите, посочени в член 5, буква б), подточка i), буква в) или д), ако целта на процедурата не може да се постигне, като се използват други видове, различни от човекоподобните маймуни,

или алтернативни методи. Позоваването на член 5, буква б), подточка i) обаче не се тълкува като включващо позоваването на животни и растения.

3. Когато при изключителни и научно обосновани съоб ражения държава-членка счита за необходимо да позволи изпол зването на процедура, свързана със силна болка, страдание или дистрес, които има вероятност да са продължителни и не могат да бъдат облекчени, както е посочено в член 15, параграф 2, тя може да приеме временна мярка, за да разреши тази процедура. Държавите-членки могат да вземат решение да не разрешат използването на нечовекоподбни примати в такива процедури.

4. Държава-членка, която е приела временна мярка в съот ветствие с параграф 1, 2 или 3, информира незабавно Комисията и останалите държави-членки за предоставеното разрешение, като посочва причините за своето решение и предоставя свиде телства за ситуацията, посочена в параграфи 1, 2 и 3, на които се основава временната мярка.

Комисията представя въпроса пред комитета, посочен в член 56, параграф 1, в срок 30 дни от получаването на информацията от държавата-членка и в съответствие с процедурата по регулиране, описана в член 56, параграф 3:

а) разрешава временната мярка за период, посочен в решението; или

б) изисква от държавата-членка да отмени временната мярка.

Член 56

Комитет

1. Комисията се подпомага от комитет.

2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

Член 57

Доклад на Комисията

1. До 10 ноември 2019 г. и на всеки пет години след това Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно изпълнението на настоящата директива въз основа на информацията, получена от държавите-членки в съот ветствие с член 54, параграф 1.

2. До 10 ноември 2019 г. и на всеки три години след това Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета обобщен доклад въз основа на статистическата информация, получена от държавите-членки в съответствие с член 54, параграф 2.


18

Член 58

Преразглеждане

Комисията преразглежда настоящата директива до 10 ноември 2017 г., като взема предвид напредъка в развитието на алтер нативни методи, които не са свързани с използване на животни, и по-специално на нечовекоподобни примати, и предлага изменения, когато е подходящо.

Когато е подходящо и след консултация с държавите-членки и заинтересованите страни, Комисията провежда периодични тематични прегледи на заместването, намаляването и облекча ването на използването на животни при процедури, като обръща специално внимание на нечовекоподобните примати, на постиженията в областта на технологиите и на нови познания в областта на науката и хуманното отношение към животните.

Член 59

Компетентни органи

1. Всяка държава-членка определя компетентния орган или органи, отговорен(и) за изпълнението на настоящата директива.

Държавите-членки могат да посочат за изпълнение на специфични задачи, определени в настоящата директива, органи, които не са публични, само ако има доказателство за това, че съответният орган:

а) разполага с необходимите експертни знания и инфраструктура за изпълнение на задачите; и

б) не е въвлечен в конфликт на интереси, що се отнася до изпълнението на задачите.

Така посочените органи се считат за компетентни органи за целите на настоящата директива.

2. Всяка държава-членка съобщава на Комисията коорди натите на националния орган, който изпълнява ролята на контактна точка за целите на настоящата директива, до 10 февруари 2011 г., както и всяка промяна в тези координати.

Комисията оповестява списъка на тези контактни точки.

Член 60

Санкции

Държавите-членки определят правила за приложимите санкции при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Държавите-членки нотифицират Комисията за приетите разпоредби най-късно до 10 февруари 2013 г. и незабавно нотифицират Комисията за всички последващи изменения, отнасящи се до тези санкции.

Член 61

Транспониране

1. Държавите-членки приемат и публикуват до 10 ноември 2012 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те съобщават незабавно текста на тези разпоредби на Комисията.

Те прилагат тези разпоредби считано от 1 януари 2013 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 62

Отмяна

1. Директива 86/609/ЕИО се отменя, считано от 1 януари 2013 г., с изключение на член 13, който се отменя, считано от 10 май 2013 г.

2. Позоваванията на отменената директива се тълкуват като позовавания на настоящата директива.

Член 63

Изменение на Регламент (ЕО) № 1069/2009

Член 8, буква а), подточка iv) от Регламент (ЕО) № 1069/2009 се заменя със следното:

„iv) животни, използвани при процедура или процедури, определена(и) в член 3 от Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животни, използвани за научни цели (*), в случаите, когато компетентният орган реши, че е възможно тези животни или някаква част от техните тела да причинят сериозни рискове за здравето на хората или на други животни в резултат на тази процедура или процедури, без това да засяга член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1831/2003;

___________ (*) ОВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 33.“

Член 64

Преходни разпоредби

1. Държавите-членки не прилагат законови, подзаконови и административни разпоредби, приети в съответствие с членове 36—45, по отношение на проекти, които са одобрени преди 1 януари 2013 г. и които приключват преди 1 януари 2018 г.

2. Проекти, които са одобрени преди 1 януари 2013 г. и които приключват след 1 януари 2018 г., получават разрешение до 1 януари 2018 г.


19

Член 65

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 66

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 22 септември 2010 година.

За Европейския парламент Председател

J. BUZEK

За Съвета Председател

O. CHASTEL


20

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПИСЪК НА ЖИВОТНИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 10

1. Мишки (Mus musculus)

2. Плъхове (Rattus norvegicus)

3. Морски свинчета (Cavia porcellus)

4. Сирийски (златен) хамстер (Mesocricetus auratus)

5. Китайски хамстер (Cricetulus griseus)

6. Монголска песчанка (Meriones unguiculatus)

7. Зайци (Oryctolagus cuniculus)

8. Кучета (Canis familiaris)

9. Котки (Felis catus)

10. Всички видове нечовекоподобни примати

11. Жаби (Xenopus (laevis, tropicalis), Rana (temporaria, pipiens)

12. Рибка-зебра (Danio rerio)

ПРИЛОЖЕНИЕ II

СПИСЪК НА НЕЧОВЕКОПОДОБНИТЕ ПРИМАТИ И НА ДАТИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 10, ПАРАГРАФ 1, ВТОРА АЛИНЕЯ

Вид Дати

Мармозетки (Callithrix jacchus) 1 януари 2013 г.

Дългоопашат макак (Macaca fascicularis) 5 години след публикуване на проучването за осъщест вимост, посочено в член 10, параграф 1, четвърта алинея, стига проучването да не препоръчва по-дълъг период

Маймуни rhesus (Macaca mulatta) 5 години след публикуване на проучването за осъщест вимост, посочено в член 10, параграф 1, четвърта алинея, стига проучването да не препоръчва по-дълъг период

Други видове нечовекоподобни примати 5 години след публикуване на проучването за осъщест вимост, посочено в член 10, параграф 1, четвърта алинея, стига проучването да не препоръчва по-дълъг период


21

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОБЕКТИ И ЗА ГРИЖАТА И НАСТАНЯВАНЕТО НА ЖИВОТНИ

Раздел А: Обща част

1. Постоянни съоръжения

1.1. Функции и общ замисъл

а) Всички съоръжения се конструират така, че да осигуряват среда, при която се отчитат физиологичните и етологичните нужди на настанените в тях животни. Съоръженията се проектират и управляват така, че да се предотврати достъпът на неоторизирани лица и влизането или бягството на животни.

б) Обектите разполагат с действаща програма за поддръжка, за да се предотврати и отстрани всяка повреда в сградите или оборудването.

1.2. Помещения за държане

а) Обектите разполагат с график за редовно и ефективно почистване на помещенията и поддържат задоволителни стандарти на хигиена.

б) Помещенията, в които животните се пускат да тичат свободно, са със стени и подове, облицовани с устойчив материал по отношение на силно износване и драскане, причинени от животните и в процеса на почистване. Материалът не трябва да е вреден за здравето на животните, нито такъв, от който те да могат да се наранят. Осигурява се допълнителна защита за подвижното и неподвижното оборудване, за да не бъде повреждано от животните и за да не им причинява нараняване.

в) Несъвместими видове, например хищник и плячка, или животни, изискващи различна околна среда, не се държат в едно и също помещение, а при хищник и плячка — на разстояние, от което да се виждат, подушват или чуват.

1.3. Помещения за провеждане на процедури с общо и специално предназначение

а) Обектите, когато е целесъобразно, разполагат с лабораторни съоръжения за осъществяване на обикновени диаг ностични тестове, аутопсии и/или събиране на образци, подлежащи на по-подробни лабораторни изследвания в други обекти. Предоставят се помещения за процедури с общо и специално предназначение, когато е нежелателно провеждането на процедури или наблюдения в помещенията за държане.

б) Предвиждат се съоръжения за изолиране на новопостъпващи животни, докато стане възможно да се установи здравословното им състояние и да се установи и сведе до минимум потенциалният риск за здравето на вече настанени животни.

в) За болни или пострадали животни се осигуряват условия за отделно настаняване.

1.4. Сервизни помещения

а) Складовете се проектират, използват и поддържат така, че да се запази качеството на храната и постелките. Тези помещения са обезопасени от паразити и насекоми, доколкото е възможно. Други материали, които може да са заразени или да представляват опасност за животните, се съхраняват отделно.

б) Санитарните помещения са достатъчно големи, за да поберат инсталациите, необходими за обеззаразяване и почистване на използваното оборудване. Процесът на почистване се организира така, че движението на чисто и замърсено оборудване да не се смесва, за да се избегне замърсяване на новопочистеното оборудване.

в) Обектите вземат подходящи мерки за хигиеничното съхранение и безопасното изхвърляне на животински трупове и отпадъци.

г) Когато се налагат хирургически процедури при стерилни условия, се осигуряват една или повече подходящо оборудвани зали, както и помещения за следоперативно възстановяване.


22

2. Околна среда и контрол върху нея

2.1. Вентилация и температура

а) Изолацията, отопляването и вентилацията на помещението за държане гарантират поддържане на въздушната циркулация, нивото на праха и концентрацията на газовете в определени граници, които не вредят на наста нените животни.

б) Температурата и относителната влажност в помещенията за държане се адаптират към настанените видове и възрастови групи. Температурата се измерва и записва ежедневно.

в) Животните не се държат принудително извън помещенията при климатични условия, които могат да им причинят дистрес.

2.2. Осветление

а) Когато естествената светлина не осигурява подходящ цикъл светло-тъмно, се предвижда изкуствено осветление както за задоволяване на биологичните нужди на животните, така и за създаване на подходяща работна среда.

б) Осигурява се подходящо осветление за провеждане на животновъдни процедури и проверки на животните.

в) Осигуряват се редовна смяна светло/тъмно и интензитет на светлината, подходящи за всеки вид.

г) Когато се държат животни албиноси, осветлението се коригира, за да се отчете чувствителността им към свет лината.

2.3. Шум

а) Нивата на шума, включително ултразвук, не оказват негативно въздействие върху хуманното отношение към животните.

б) Обектите са снабдени с алармени системи, настроени на звук извън границите, доловими от животните, когато това не възпрепятства възможността на човека да ги чува.

в) Помещенията за държане, когато е целесъобразно, се снабдяват със звукоизолиращи и поглъщащи звука материали.

2.4. Алармени системи

а) Обектите, в които се разчита основно на електрическо или механично оборудване за контрол и защита на околната среда, се оборудват с резервна система за поддържане на основното обслужване и системите за аварийно осветление, както и за осигуряване на постоянно функциониране на самите алармени системи.

б) Системите за отопление и вентилация се оборудват със съоръжения за наблюдение и аларми.

в) На видими места се поставят ясни инструкции за действие при аварийни ситуации.

3. Грижа за животните

3.1. Здраве

а) Обектите разполагат с действаща стратегия за гарантиране на поддържането на здравния статус на животните, с който се запазва тяхното добро състояние и се отговаря на научните изисквания. Тази стратегия включва редовно следене на здравето, програма за микробиологично наблюдение и планове за справяне със здравословни проблеми и в нея се определят здравни параметри и процедури при постъпване на нови животни.

б) Животните подлежат на проверка от компетентно лице най-малко един път на ден. С тези проверки се гарантира идентифициране на всички болни или наранени животни и предприемане на подходящи мерки в това отношение.

3.2. Животни, уловени в дивата природа

а) На местата, определени за залавянето, се разполага с подходящи за съответните видове контейнери и средства за транспортиране, в случай че е необходимо животните да бъдат преместени за преглед или лечение.

б) Обръща се специално внимание и се вземат подходящи мерки за аклиматизацията, карантината, настаняването, отглеждането, грижите за заловени диви животни и, според случая, се предвиждат разпоредби за освобождаването им в края на процедурите.


23

3.3. Настаняване и облагородяване на жизнената среда

а) Настаняване

С изключение на животните, които по природа живеят сами, всички останали се настаняват в стабилни в социално отношение групи от съвместими индивиди. Когато е позволено самостоятелно настаняване в съот ветствие с член 33, параграф 3, продължителността се ограничава до минималния необходим период и животните са в зрителен, слухов, обонятелен и/или осезателен контакт. За да се избегнат проблеми, свързани с несъвместимост и нарушени социални взаимоотношения, въвеждането или повторното въвеждане на животни в установени групи се наблюдава внимателно.

б) Облагородяване на жизнената среда

На всички животни се осигурява достатъчно пространство с подходяща комплексност, за да им се даде възможност да изразят широк набор от видове нормално поведение. Предоставя им се известна възможност за контрол и избор на тяхната среда, с което се намалява предизвиканото от стрес поведение. Обектите следва да разполагат с действащи подходящи техники за облагородяване на жизнената среда в обектите, включващи физически упражнения, търсене на храна, манипулативни и познавателни дейности, присъщи на отделните видове, които да позволяват на животните по-широк набор от дейности и да увеличават способностите им за адаптация. Облагородяването на средата в загражденията за животни е съобразено с присъщите за вида и отделното животно нужди. Програмата за облагородяване на жизнената среда се преразглежда и актуализира редовно.

в) Заграждения за животни

Загражденията за животни не се правят от материал, вреден за здравето на животните. Проектирането и конструкцията не причиняват наранявания на животните. Ако не са за еднократна употреба, те се изработват от устойчив на почистване и техники за обеззаразяване материал. Проектирането на подовете в загражденията за животни е съобразено с вида и възрастта на животните и е замислено така, че отстраняването на животински екскременти да е улеснено.

3.4. Хранене

а) Формата, съдържанието и поднасянето на храната отговарят на хранителните и поведенческите нужди на животното.

б) Храната на животните е вкусна и не е замърсена. При избора на суровини, производство, приготвяне и поднасяне на храната обектите вземат предпазни мерки за свеждане до минимум на химически, физически и микробио логични замърсявания.

в) Опаковането, превозът и съхраняването се осъществяват така, че да се избегне замърсяване, разваляне или унищожаване. Всички корита, хранилки и други принадлежности, използвани за хранене, се почистват редовно и при необходимост се стерилизират.

г) Всяко животно има достъп до храната, като се осигурява достатъчно пространство за хранене, за да се избегне съперничество.

3.5. Поене

а) На разположение на всички животни винаги има чиста питейна вода.

б) Когато се използват автоматични системи за поене, те редовно се проверяват, поддържат и промиват, за да се избегнат инциденти. Ако се използват клетки с твърдо дъно, се вземат мерки за свеждане до минимум на риска от наводнение.

в) Вземат се мерки редовното водоснабдяване на аквариумите и контейнерите да бъде адаптирано към нуждите и границите на поносимост за отделните видове риби, земноводни и влечуги.

3.6. Място за почивка и сън

а) За животните винаги се осигуряват подходящи материали за леговища или структури за спане, както и подходящ материал за котила/гнездене или структури за развъждане на животните.

б) В границите на заграждението за животни, съобразено с видовете, се осигурява твърдо и удобно място за почивка на всички животни. Всички места за сън се поддържат сухи и чисти.

3.7. Манипулации

В обектите се изграждат програми за аклиматизиране и за обучение, които са подходящи за животните, процедурите и продължителността на проекта.


24

Раздел Б: Раздел за отделните видове

1. Мишки, плъхове, песчанки, хамстери и морски свинчета

В тази и следващите таблици за мишки, плъхове, песчанки, хамстери и морски свинчета под „височина на заграж дението“ се разбира вертикалното разстояние между пода и тавана на заграждението, като тази височина се прилага за повече от 50 % от минималната подова площ на заграждението преди добавяне на елементи за облагородяване на средата.

При разработване на процедури се отчита потенциалният растеж на животните, за да се осигури достатъчно пространство (както е посочено подробно в таблици 1.1—1.5) за периода, в който се провежда изследването.

Таблица 1.1

Мишки

Телесно тегло (g)

Минимален размер на заграждението

(cm 2 )

Подова площ на животно

(cm 2 )

Минимална височина на

заграждението (cm)

Датата, посочена в член 33, параграф 2

На съхранение и по време на процедури

до 20 330 60 12 1 януари 2017 г.

над 20 до 25 330 70 12

над 25 до 30 330 80 12

над 30 330 100 12

Развъждане 330

За моногамна двойка (без/с

роднинство) или три животни (с роднинство). За

всяка допълнителна женска с малки се добавят 180 cm 2

12

Съхранение при развъждане (*)

Размер на заграж дението

950 cm 2

по-малко от 20 950 40 12

Размер на заграж дението

1 500 cm 2

по-малко от 20 1 500 30 12

(*) Отбити от кърмене мишки могат да се държат при тази висока гъстота на съхранение за кратко време след отбиването им до извеждане, но при условие че животните са настанени в по-големи заграждения с подходящо облагородена среда и тези условия за настаняване не предизвикват повишена степен на агресивност, заболеваемост или смъртност, стереотипно или друго пове денческо отклонение, отслабване или други физиологични или поведенчески реакции на стрес.

Таблица 1.2

Плъхове



(cm 2 )


(cm 2 )




На съхранение и по време на процедури (*)

до 200 800 200 18 1 януари 2017 г.

над 200 до 300 800 250 18

над 300 до 400 800 350 18

над 400 до 600 800 450 18

над 600 1 500 600 18


25



(cm 2 )


(cm 2 )




Развъждане 800 Майка с малки. За всяко допъл

нително животно в зряла възраст,

добавено за постоянно в

заграждението, се добавят 400 cm 2

18

Съхранение при развъждане (**) Размер на заграж дението 1 500 cm 2

до 50 1 500 100 18

над 50 до 100 1 500 125 18

над 100 до 150 1 500 150 18

над 150 до 200 1 500 175 18

Съхранение при развъждане (**) Размер на заграж дението 2 500 cm 2

до 100 2 500 100 18

над 100 до 150 2 500 125 18

над 150 до 200 2 500 150 18

(*) При дългосрочни проучвания, ако към края на тези проучвания пространството е под допустимото за животински индивид, посочено по-горе, се отдава приоритет на поддържането на стабилни социални структури.

(**) Отбити от кърмене плъхове могат да се държат при тази висока гъстота на съхранение за кратко време след отбиването им до извеждане, но при условие, че животните са настанени в по-големи заграждения с подходящо облагородена среда и тези условия за настаняване не предизвикват повишена степен на агресивност, заболеваемост или смъртност, стереотипно или друго поведенческо отклонение, отслабване или други физиологични или поведенчески реакции на стрес.

Таблица 1.3

Песчанки



(cm 2 )


(cm 2 )





до 40 1 200 150 18 1 януари 2017 г.

над 40 1 200 250 18

Развъждане 1 200

Моногамна двойка или три

животни с потомство

18

Таблица 1.4

Хамстери



(cm 2 )


(cm 2 )





до 60 800 150 14 1 януари 2017 г.

над 60 до 100 800 200 14

над 100 800 250 14


26



(cm 2 )


(cm 2 )




Развъждане 800 Майка или

моногамна двойка с малки

14

Съхранение при развъждане (*)

по-малко от 60 1 500 100 14

(*) Отбити от кърмене хамстери могат да се държат при тази висока гъстота на съхранение за кратко време след отбиването им до извеждане, но при условие, че животните са настанени в по-големи заграждения с подходящо облагородена среда и тези условия за настаняване не предизвикват повишена степен на агресивност, заболеваемост или смъртност, стереотипно или друго пове денческо отклонение, отслабване или други физиологични или поведенчески реакции на стрес.

Таблица 1.5

Морски свинчета



(cm 2 )


(cm 2 )





до 200 1 800 200 23 1 януари 2017 г.

над 200 до 300 1 800 350 23

над 300 до 450 1 800 500 23

над 450 до 700 2 500 700 23

над 700 2 500 900 23

Развъждане 2 500

Двойка с малки. За всяка допъл нителна женска

за развъждане се добавят

1 000 cm 2

23

2. Зайци

По време на селскостопански научни изследвания, когато целта на проекта налага животните да се държат при условия, сходни на тези за животните в търговски селскостопански предприятия, се изисква това да става, като се следват поне стандартите, определени в Директива 98/58/ЕО ( 1 ).

В границите на заграждението се осигурява издигнато място. Издигнатото място служи на животните за излягане и сядане, както и да се промъкват под него, но не трябва да заема повече от 40 % от подовото пространство. Когато поради научни или ветеринарни причини не може да се използва издигнато място, заграждението е с 33 % по- голямо за един заек и с 60 % по-голямо за два заека. Когато издигнатото място се осигурява на зайци на възраст под 10 седмици, минималният му размер е 55 cm на 25 cm, а височината над пода позволява на животните да го използват.

Таблица 2.1

Зайци на възраст над 10 седмици

Таблица 2.1 следва да се използва както за клетки, така и за кошари. За третия, четвъртия, петия и шестия заек се добавя подова площ от поне 3 000 cm 2 на заек, а за всеки допълнителен заек след шестия се добавят поне по 2 500 cm 2 .


( 1 ) Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели (ОВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 23).

27

Крайно телесно тегло (kg)

Минимална подова площ за едно или две хармонични в социално

отношение животни (cm 2 )

Минимална височина (cm)


по-малко от 3 3 500 45 1 януари 2017 г.

от 3 до 5 4 200 45

над 5 5 400 60

Таблица 2.2

Зайка с малки

Тегло на зайката (kg)


(cm 2 )

Допълнителна площ за кутии за леговище

(cm 2 )



по-малко от 3 3 500 1 000 45 1 януари 2017 г.

от 3 до 5 4 200 1 200 45

над 5 5 400 1 400 60

Таблица 2.3

Зайци на възраст до 10 седмици

Таблица 2.3 следва да се използва както за клетки, така и за кошари.

Възраст Минимален размер на

заграждението (cm 2 )

Минимална подова площ на животно

(cm 2 )



отбити, до 7 седмици

4 000 800 40 1 януари 2017 г.

от 7 до 10 седмици 4 000 1 200 40

Таблица 2.4

Зайци: Оптимални размери за издигнати места в заграждения с размери, посочени в таблица 2.1

Възраст в седмици Крайно телесно тегло (kg)

Оптимален размер (cm × cm)

Оптимална височина от пода на заграждението

(cm)


над 10 по-малко от 3 55 × 25 25 1 януари 2017 г.

от 3 до 5 55 × 30 25

над 5 60 × 35 30

3. Котки

Котки не се настаняват самостоятелно за повече от двадесет и четири часа. Котки, които проявяват системна агресивност към други котки, се настаняват самостоятелно, единствено ако не е възможно да се намери подходящ компаньон за тях. За всички индивиди, настанени по двойки или в група, социалният стрес се измерва минимум веднъж седмично. Могат да се настаняват самостоятелно женски с малки, които са на възраст до четири седмици, или женски в двете последни седмици от бременността.

Таблица 3

Котки

Минималното пространство за държане на котка майка с котилото е това за една котка, като се разширява постепенно, така че до четиримесечна възраст котилото да се премести, за да се спазят посочените по-долу изисквания за пространството за котките в зряла възраст.

Местата за хранене и за отпадъци се разполагат на разстояние от поне 0,5 метра едно от друго и не се разменят.


28

Под (*) (m 2 )

Рафтове (m 2 )

Височина (m)


Минимум за едно животно в зряла възраст

1,5 0,5 2 1 януари 2017 г.

Допълнение за всяко добавено животно

0,75 0,25 —

(*) Подова площ, с изключение на рафтовете.

4. Кучета

Когато е възможно, на кучетата се осигуряват дворове на открито. Кучета не се настаняват самостоятелно за повече от четири часа.

Вътрешното заграждение е не по-малко от 50 % от минималното пространство, с което трябва да разполагат кучетата, както е посочено в таблица 4.1.

Допустимата площ, посочена по-долу, е въз основа на изискванията за гончета, но за гигантски породи като санбернар или ирландски вълкодав се осигурява значително по-голяма допустима площ от посочената в таблица 4.1. За породи, различни от лабораторното гонче, допустимата площ се определя след консултации с ветеринари.

Таблица 4.1

Кучета

Когато са подложени на процедури в съответствие с настоящата директива, кучета, настанени по двойки или в групи, могат да бъдат ограничавани до половината от общото предоставено пространство (2 m 2 за куче до 20 kg, 4 m 2 за куче над 20 kg), ако това разделяне е от основно значение за научните цели. Периодът, за който дадено куче е ограничавано по този начин, не превишава четири часа.

Кърмеща женска с малки разполага с допустима площ, равна на тази за една женска без малки с равностойно тегло. Кошарата за кутретата се проектира, така че женската да може да има достъп до допълнително помещение или до издигнато пространство, което е на разстояние от кутретата.

Тегло (kg)


(m 2 )

Минимална подова площ за едно или две

животни (m 2 )

За всяко допъл нително животно се

добавят минимум (m 2 )

Минимална височина

(m)


до 20 4 4 2 2 1 януари 2017 г.

над 20 8 8 4 2

Таблица 4.2

Отбити от кърмене кучета

Тегло на кучето (kg)


(m 2 )


(m 2 )

Минимална височина (m)


до 5 4 0,5 2 1 януари 2017 г.

над 5 до 10 4 1,0 2

над 10 до 15 4 1,5 2

над 15 до 20 4 2 2

над 20 8 4 2


29

5. Порове

Таблица 5

Порове


(cm 2 )


(cm 2 )



Животни до 600 g 4 500 1 500 50 1 януари 2017 г.

Животни над 600 g 4 500 3 000 50

Мъжкари в зряла възраст

6 000 6 000 50

Женска с малки 5 400 5 400 50

6. Нечовекоподобни примати

Младите екземпляри нечовекоподобни примати не се отделят от своите майки, докато не навършат 6 до 12 месеца, в зависимост от вида.

Средата осигурява на нечовекоподобните примати възможност да извършват сложна ежедневна програма от дейности. Заграждението позволява на животното да прилага възможно най-широк спектър от поведенческия си репертоар, да се чувства в безопасност, както и му осигурява среда с подходяща сложност, в която да може да бяга, да върви, да се катери или да скача.

Таблица 6.1

Мармозетки и тамарини

Минимална подова площ на загражденията за 1 (*) или 2 животни заедно с

потомство на възраст до 5 месеца (m 2 )

Минимален обем за допълнително животно на

възраст над 5 месеца (m 3 )

Минимална височина на заграждението

(m) (**)


Мармозетки 0,5 0,2 1,5 1 януари 2017 г.

Тамарини 1,5 0,2 1,5

(*) Животните се държат самостоятелно само при извънредни обстоятелства. (**) Горната част на заграждението е минимум на 1,8 m от пода.

Мармозетките и тамарините не се отделят от майката, преди да са навършили 8 месеца.

Таблица 6.2

Саймири

Минимална подова площ на загражденията за 1 (*) или 2

животни (m 2 )

Минимален обем за всяко допъл нително животно на възраст над 6

месеца (m 3 )

Минимална височина на заграж дението

(m)


2,0 0,5 1,8 1 януари 2017 г.

(*) Животните се държат самостоятелно само при извънредни обстоятелства.

Саймирите не се отделят от майката, преди да са навършили 6 месеца.


30

Таблица 6.3

Макаци и зелени гвенони (*)


(m 2 )

Минимален обем на заграждението

(m 3 )

Минимален обем на животно

(m 3 )


заграждението (m)


Животни на възраст до 3 години (**)

2,0 3,6 1,0 1,8 1 януари 2017 г.

Животни на възраст над 3 години (***)

2,0 3,6 1,8 1,8

Животни за развъждане (****)

3,5 2,0

(*) Животните се държат самостоятелно само при извънредни обстоятелства. (**) В заграждение с минимални размери могат да се държат до три животни.

(***) В заграждение с минимални размери могат да се държат до две животни. (****) При колонии за развъждане не се изисква допустимо допълнително пространство/обем за млади животни на възраст до 2

години, настанени с майките им.

Макаците и зелените гвенони не се отделят от майката, преди да са навършили 8 месеца.

Таблица 6.4

Бабуини (*)


(m 2 )

Минимален обем на заграждението

(m 3 )

Минимален обем на животно

(m 3 )




Животни на възраст до 4 години (**)

4,0 7,2 3,0 1,8 1 януари 2017 г.

Животни на възраст над 4 години (**)

7,0 12,6 6,0 1,8

Животни за размножаване (***)

12,0 2,0

(*) Животните се държат самостоятелно само при извънредни обстоятелства. (**) В заграждение с минимални размери могат да се държат до 2 животни.

(***) При колонии за размножаване не се изисква допустимо допълнително пространство/обем за млади животни на възраст до 2 години, настанени с майките им.

Бабуините не се отделят от майката, преди да са навършили 8 месеца.

7. Селскостопански животни

По време на селскостопански научни изследвания, когато целта на проекта налага животните да се държат при условия, сходни на тези за животните в търговски селскостопански предприятия, държането им става при спазване най-малко на стандартите, определени в директиви 98/58/ЕО, 91/629/ЕИО ( 1 ) и 91/630/ЕИО ( 2 ).


( 1 ) Директива 91/629/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 г. относно определяне на минималните стандарти за защита на телетата (ОВ L 340, 11.12.1991 г., стр. 28).

( 2 ) Директива 91/630/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 г. относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете (ОВ L 340, 11.12.1991 г., стр. 33).

31

Таблица 7.1

Животни от рода на едрия рогат добитък

Телесно тегло (kg)


(m 2 )


(m 2 /животно)

Хранилка за хранене аd

libitum на безроги говеда

(m/животно)

Хранилка за огра ничено хранене на

безроги говеда (m/животно)


до 100 2,50 2,30 0,10 0,30 1 януари 2017 г.

над 100 до 200 4,25 3,40 0,15 0,50

над 200 до 400 6,00 4,80 0,18 0,60

над 400 до 600 9,00 7,50 0,21 0,70

над 600 до 800 11,00 8,75 0,24 0,80

над 800 16,00 10,00 0,30 1,00

Таблица 7.2

Овце и кози

Телесно тегло (kg)

Минимален размер на

заграждението (m 2 )

Минимална подова площ на

животно (m 2 /животно)

Минимална височина на преградата

(m)

Хранилка за хранене аd

libitum (m/животно)

Хранилка за ограничено

хранене (m/животно)

Датата, посочена в член 33, параграф

2

по-малко от 20

1,0 0,7 1,0 0,10 0,25 1 януари 2017 г.

над 20 до 35 1,5 1,0 1,2 0,10 0,30

над 35 до 60 2,0 1,5 1,2 0,12 0,40

над 60 3,0 1,8 1,5 0,12 0,50

Таблица 7.3

Свине и свинчета

Живо тегло (kg)

Минимален размер на заграждението (*)

(m 2 )



Минимално пространство за лягане на животно (при

термонеутрални условия) (m 2 /животно)


2

до 5 2,0 0,20 0,10 1 януари 2017 г.

над 5 до 10 2,0 0,25 0,11

над 10 до 20 2,0 0,35 0,18

над 20 до 30 2,0 0,50 0,24

над 30 до 50 2,0 0,70 0,33

над 50 до 70 3,0 0,80 0,41

над 70 до 100 3,0 1,00 0,53


32


Минимален размер на заграждението (*)

(m 2 )



Минимално пространство за лягане на животно (при

термонеутрални условия) (m 2 /животно)


2

над 100 до 150 4,0 1,35 0,70

над 150 5,0 2,50 0,95

(обикновени) шопари в зряла възраст

7,5 1,30

(*) Прасета могат да бъдат затваряни в по-малки заграждения за кратки периоди от време, например като се раздели главното заграждение с прегради, когато е обосновано по ветеринарни или опитни причини, например когато се изисква отделно консу миране на храна.

Таблица 7.4

Еднокопитни

Най-късата страна е минимум 1,5 пъти височината между плешките на животното. Височината на вътрешното заграждение дава възможност на животните да се изправят в пълен ръст на задните си крака.

Височина на животното между

плешките (m)

Минимална подова площ на животно (m 2 /животно)



Датата, посочена в член 33, параграф 2 за всяко животно,

държано самостоятелно или в група от до 3

животни

за всяко животно в група от 4 или повече животни

родилен бокс/ кобила с конче

от 1,00 до 1,40 9,0 6,0 16 3,00 1 януари 2017 г.

над 1,40 до 1,60 12,0 9,0 20 3,00

над 1,60 16,0 (2 × WH) 2 (*) 20 3,00

(*) За да се гарантира достатъчно пространство, допустимата площ за всяко отделно животно се основава на височината му между плешките (WH).

8. Птици

По време на селскостопански научни изследвания, когато целта на проекта налага животните да се държат при условия, сходни на тези за животните в търговски селскостопански предприятия, държането им става при спазване най-малко на стандартите, определени в директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО ( 1 ) и 2007/43/ЕО ( 2 ).

Таблица 8.1

Домашна кокошка

Когато поради научни съображения не могат да бъдат спазени тези минимални размери на загражденията, продъл жителността на отделянето на птицата се обосновава от отговорното за опита лице и се определя след консултации с ветеринарен персонал. При подобни обстоятелства птиците могат да се настаняват в по-малки заграждения, оборудвани с подходящи облагородяващи елементи и с минимална подова площ от 0,75 m 2 .

Телесна маса (g)


(m 2 )

Минимална площ на птица

(m 2 )


(cm)

Минимална дължина на

хранилката на една птица

(cm)


до 200 1,00 0,025 30 3 1 януари 2017 г.

над 200 до 300 1,00 0,03 30 3

над 300 до 600 1,00 0,05 40 7


( 1 ) Директива 1999/74/ЕО на Съвета от 19 юли 1999 г. за установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки (ОВ L 203, 3.8.1999 г., стр. 53).

( 2 ) Директива 2007/43/ЕО на Съвета от 28 юни 2007 г. за определяне на минимални правила за защита на пилетата, отглеждани за производство на месо (ОВ L 182, 12.7.2007 г., стр. 19).

33



(m 2 )

Минимална площ на птица

(m 2 )


(cm)



(cm)


над 600 до 1 200 2,00 0,09 50 15

над 1 200 до 1 800 2,00 0,11 75 15

над 1 800 до 2 400 2,00 0,13 75 15

над 2 400 2,00 0,21 75 15

Таблица 8.2

Домашна пуйка

Всички страни на заграждението са дълги поне 1,5 m. Когато поради научни съображения не могат да бъдат спазени тези минимални размери на загражденията, продължителността на отделянето на птицата се обосновава от отго ворното за опита лице и се определя след консултации с ветеринарен персонал. При подобни обстоятелства птиците могат да се настаняват в по-малки заграждения, оборудвани с подходящи облагородяващи елементи и с минимална подова площ от 0,75 m 2 и минимална височина 50 cm за птици до 0,6 kg, 75 cm за птици до 4 kg и 100 cm за птици над 4 kg. Те могат да се използват за настаняване на малки групи от птици според изискванията за допустима площ, посочени в таблица 8.2.

Телесна маса (kg)


(m 2 )

Минимална площ на птица (m 2 )


(cm)



(cm)


до 0,3 2,00 0,13 50 3 1 януари 2017 г.

над 0,3 до 0,6 2,00 0,17 50 7

над 0,6 до 1 2,00 0,30 100 15

над 1 до 4 2,00 0,35 100 15

над 4 до 8 2,00 0,40 100 15

над 8 до 12 2,00 0,50 150 20

над 12 до 16 2,00 0,55 150 20

над 16 до 20 2,00 0,60 150 20

над 20 3,00 1,00 150 20

Таблица 8.3

Пъдпъдъци


Минимален размер на


Площ за настанена в

двойка птица (m 2 )

Площ за всяка допълнителна

птица, настанена в група

(m 2 )


(cm)


хранилка за една птица (cm)


2

до 150 1,00 0,5 0,10 20 4 1 януари 2017 г.

над 150 1,00 0,6 0,15 30 4


34

Таблица 8.4

Патици и гъски

Когато поради научни съображения не могат да бъдат спазени тези минимални размери на загражденията, продъл жителността на отделянето на птицата се обосновава от отговорното за опита лице и се определя след консултации с ветеринарен персонал. При подобни обстоятелства птиците могат да се настаняват в по-малки заграждения, оборудвани с подходящи облагородяващи елементи и с минимална подова площ от 0,75 m 2 . Те могат да се използват за настаняване на малки групи от птици според изискванията за допустима площ, посочени в таблица 8.4.



(m 2 )

Пространство на птица

(m 2 ) (*)


(cm)



(cm)


Патици 1 януари 2017 г.

до 300 2,00 0,10 50 10

над 300 до 1 200 (**)

2,00 0,20 200 10

над 1 200 до 3 500

2,00 0,25 200 15

над 3 500 2,00 0,50 200 15

Гъски

до 500 2,00 0,20 200 10

над 500 до 2 000 2,00 0,33 200 15

над 2 000 2,00 0,50 200 15

(*) В тази площ се включва водоем с минимална площ от 0,5 m 2 на 2 m 2 заграждение с минимална дълбочина 30 cm. Водоемът може да представлява до 50 % от минималния размер на заграждението.

(**) Неоперени птици могат да се държат в заграждения с минимална височина 75 cm.

Таблица 8.5

Патици и гъски: минимални размери на водоемите (*)

Площ (m 2 )

Дълбочина (cm)

Патици 0,5 30

Гъски 0,5 от 10 до 30

(*) Размерите на водоемите са за 2 m 2 заграждение. Водоемът може да представлява до 50 % от минималния размер на заграж дението.

Таблица 8.6

Гълъби

Загражденията са дълги и тесни (например 2 m на 1 m), а не квадратни, за да се позволи на птиците да правят кратки полети.

Размер на групата Минимален размер на заграждението

(m 2 )


(cm)



Минимална дължина от пръта

за една птица (cm)


до 6 2 200 5 30 1 януари 2017 г.


35

Размер на групата Минимален размер на заграждението

(m 2 )


(cm)



Минимална дължина от пръта

за една птица (cm)


от 7 до 12 3 200 5 30

за всяка допълнителна птица над 12

0,15 5 30

Таблица 8.7

Петнисти сипки

Загражденията са дълги и тесни (например 2 m на 1 m), за да се позволи на птиците да правят кратки полети. За изследвания, свързани с размножаването им, могат да се настаняват двойки в по-малки заграждения, оборудвани с подходящи облагородяващи елементи, с минимална подова площ от 0,5 m 2 и минимална височина от 40 cm. Продължителността на отделянето на птицата се обосновава от отговорното за опита лице и се определя след консултации с ветеринарен персонал.

Размер на групата Минимален размер на



Минимален брой хранилки


2

до 6 1,0 100 2 1 януари 2017 г.

от 7 до 12 1,5 200 2

от 13 до 20 2,0 200 3

за всяка допълнителна птица над 20

0,05 1 на 6 птици

9. Земноводни

Таблица 9.1

Водни опашати

Дължина на тялото (*) (cm)

Минимална площ водна повърхност

(cm 2 )

Минимална площ водна повърхност за всяко

допълнително животно при групи

(cm 2 )

Минимална дълбочина на водата (cm)


2

до 10 262,5 50 13 1 януари 2017 г.

над 10 до 15 525 110 13

над 15 до 20 875 200 15

над 20 до 30 1 837,5 440 15

над 30 3 150 800 20

(*) Измерено от муцуната до задния отвор.

Таблица 9.2

Водни жаби (*)

Дължина на тялото (**) (cm)


(cm 2 )



(cm 2 )



2

под 6 160 40 6 1 януари 2017 г.

от 6 до 9 300 75 8


36

Дължина на тялото (**) (cm)


(cm 2 )



(cm 2 )



2

над 9 до 12 600 150 10

над 12 920 230 12,5

(*) Тези условия се отнасят до резервоари (т.е. за животновъдство), но не и за резервоари, използвани при естествено чифтосване и свръховулация, поради съображения за ефективност, тъй като последните две процедури изискват по-малки и индивидуални резервоари. Изискванията за пространството са определени за животни в зряла възраст; младите животни и поповите лъжички или се изключват, или размерите се изменят на принципа на градирането.

(**) Измерено от муцуната до задния отвор.

Таблица 9.3

Полуводни жаби

Дължина на тялото (*)

(cm)

Минимален размер на заграждението (**)

(cm 2 )

Минимална площ за всяко допълнително животно при групи

(cm 2 )


заграж дението (***)

(cm)

Минимална дълбочина на

водата (cm)


до 5,0 1 500 200 20 10 1 януари 2017 г.

над 5,0 до 7,5 3 500 500 30 10

над 7,5 4 000 700 30 15

(*) Измерено от муцуната до задния отвор. (**) Една трета земя, две трети вода, достатъчни за потапяне на животното.

(***) Измерени от повърхността на земните подразделения до вътрешната част на върха на терариума; освен това височината на загражденията се адаптира към вътрешния дизайн.

Таблица 9.4

Полуземни жаби

Дължина на тялото (*)

(cm)


(cm 2 )

Минимална площ за всяко допълнително животно при групи

(cm 2 )


заграж дението (***)

(cm)

Минимална дълбочина на

водата (cm)


до 5,0 1 500 200 20 10 1 януари 2017 г.

над 5,0 до 7,5 3 500 500 30 10

над 7,5 4 000 700 30 15

(*) Измерено от муцуната до задния отвор. (**) Две трети земя, една трета вода, достатъчна за потапяне на животното.



37

Таблица 9.5

Дървесни жаби



(cm 2 )

Минимална площ за всяко допълнително животно

при групи (cm 2 )

Минимална височина на заграждението (***)

(cm)


2

до 3,0 900 100 30 1 януари 2017 г.

над 3,0 1 500 200 30

(*) Измерено от муцуната до задния отвор. (**) Две трети земя, една трети вода, достатъчна за потапяне на животното.


10. Влечуги

Таблица 10.1

Морски костенурки



(cm 2 )



(cm 2 )



2

до 5 600 100 10 1 януари 2017 г.

над 5 до 10 1 600 300 15

над 10 до 15 3 500 600 20

над 15 до 20 6 000 1 200 30

над 20 до 30 10 000 2 000 35

над 30 20 000 5 000 40

(*) Измерена по права линия от лицевия ръб до крайния ръб на черупката.

Таблица 10.2

Земни змии


Минимална подова площ (cm 2 )

Минимална площ за всяко допълнително животно

при групи (cm 2 )

Минимална височина на заграждението (**)

(cm)


2

до 30 300 150 10 1 January 2017

над 30 до 40 400 200 12

над 40 до 50 600 300 15

над 50 до 75 1 200 600 20

над 75 2 500 1 200 28

(*) Измерена от муцуната до опашката. (**) Измерени от повърхността на земните подразделения до вътрешната част на върха на терариума; освен това височината на

загражденията се адаптира към вътрешния дизайн.


38

11. Риби

11.1. Водоснабдяване и качество на водата

По всяко време се осигурява подходящо водоснабдяване с подходящо качество. Дебитът на водата в системи с оборотна циркулация или филтрация в рамките на резервоарите е достатъчен и гарантира, че качеството на водата се поддържа в приемливи граници. Когато се налага, водоснабдяването се филтрира или третира, за да се отстранят вредни за рибите вещества. Характеристиките на качеството на водата по всяко време трябва да са такива, че да са в приемливи граници, поддържащи нормална физиологическа активност за всички видове и на всеки етап на развитие. Дебитът на водата позволява на рибите да плуват свободно и да поддържат нормално поведение. Рибите разполагат с достатъчно време за аклиматизация и за адаптиране към промените в условията, свързани с качеството на водата.

11.2. Кислород, азотни съединения, pH и соленост

Концентрацията на кислород отговаря на всеки отделен вид и на контекста, в който се гледа. При необходимост се осигурява допълнителна аерация на водата в резервоара. Поддържа се ниска концентрация на азотните съединения.

По възможност рН се адаптират към видовете и се поддържа на стабилно ниво. Солеността се адаптира към изискванията на видовете риба и към жизнения цикъл на рибите. Промените в солеността настъпват постепенно.

11.3. Температура, осветление, шум

Температурата се поддържа в оптимални граници за отглежданите видове риби и по възможност се поддържа на стабилно ниво. Промените в температурата настъпват постепенно. Рибите се отглеждат при подходяща за тях смяна светло/тъмно. Нивата на шум се поддържат на минимално равнище и доколкото е възможно, когато има оборудване, работещо шумно или предизвикващо вибрации, като токови генератори или системи за филтрация, то се отделя от съоръженията за отглеждане на риби.

11.4. Гъстота на популацията и сложност на околната среда

Гъстотата на популацията се основава на общите нужди на рибите според условията на околната среда, здравето и благоденствието. Рибите разполагат с достатъчен обем вода, за да могат да плуват нормално и като се вземат предвид техният размер, възрастта им, здравето и метода на хранене. На рибите се осигурява подходящо облагородяване на средата, като убежища или дънен субстрат, освен ако поведенческите характеристики не изискват такива.

11.5. Хранене и манипулации

Рибите се хранят на диета, съобразена с тях, с подходящи честота и количество. Особено внимание се обръща при хранене на ларви на риби при превключване от жива към изкуствена храна. Манипулациите с риби се поддържат на минимално ниво.


39

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

МЕТОДИ НА УМЪРТВЯВАНЕ НА ЖИВОТНИ

1. В процеса на умъртвяване на животните се използват методите, описани по-долу в таблицата.

Могат да се използват и други методи, освен по-долу изброените:

а) при животни в безсъзнание могат да се използват и други методи, при условие че животното не се връща в съзнание преди смъртта;

б) при животни, използвани при селскостопански научни изследвания, когато целта на проекта налага животните да се държат при условия, сходни на тези за животните в търговски селскостопански предприятия; тези животни могат да бъдат умъртвявани в съответствие с изискванията, определени в приложение I от Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 г. относно защитата на животните по време на умъртвяване ( 1 ).

2. Умъртвяването на животни се извършва чрез един от следните методи:

а) потвърждаване на трайното прекъсване на кръвообращението;

б) разрушаване на мозъка;

в) пречупване на шията;

г) обезкървяване; или

д) потвърждаване на началото на rigor mortis.

3. Таблица

Животни-забележки/ методи Риби Земноводни Влечуги Птици Гризачи Зайци

Кучета, котки,

порове и лисици

Големи бозайници

Нечовеко подобни примати

Свръхдоза анестетик (1) (1) (1) (1) (1) (1) (1) (1) (1)

Проникващ прихванат болт

(2)

Въглероден диоксид (3)

Пречупване на щийните прешлени

(4) (5) (6)

Механичен удар/ рязък удар в главата

(7) (8) (9) (10)

Обезглавяване (11) (12)

Зашеметяване чрез електрически ток

(13) (13) (13) (13) (13) (13)

Инертни газове (Ar, N 2 )

(14)

Прострелване със свободно изстрелван куршум с подходящи пушка, пистолет и амуниции

(15) (16) (15)


( 1 ) ОВ L 303, 18.11.2009 г., стр. 1.

40

Изисквания

1. По целесъобразност се използва, като предварително се даде успокоително.

2. Да се използва само за големи влечуги.

3. Да се използва единствено при постепенно прилагане. Да не се използва при фетални и новородени гризачи.

4. Да се използва само за птици с тегло под 1 kg. На птици с тегло над 250 g се дава успокоително.

5. Да се използва само за гризачи с тегло под 1 kg. На гризачи с тегло над 150 g се дава успокоително.

6. Да се използва само за зайци с тегло под 1 kg. На зайци с тегло над 150 g се дава успокоително.

7. Да се използва само за птици под 5 kg.

8. Да се използва само за гризачи под 1 kg.

9. Да се използва само за зайци под 5 kg.

10. Да се използва при новородени.

11. Да се използва само за птици под 250 g.

12. Да се използва, само ако не са възможни други начини.

13. Изисква се специално оборудване.

14. Да се използва само при прасета.

15. Да се използва само от опитни стрелци при полеви условия.

16. Да се използва при полеви условия от опитни стрелци, когато не са възможни други начини.


41

ПРИЛОЖЕНИЕ V

СПИСЪК НА ЕЛЕМЕНТИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 23, ПАРАГРАФ 3

1. Действащо национално законодателство, свързано с придобиването, отглеждането, грижите и използването на животни за научни цели.

2. Етични норми във връзка с взаимоотношенията между хората и животните, присъщата стойност на живота и аргументи за и против използването на животни за научни цели.

3. Фундаментална биология и биология за отделните видове във връзка с анатомията, физиологичните характеристики, размножаването, генетиката и генетичните изменения.

4. Поведение, отглеждане и облагородяване на жизнената среда на животните.

5. Методи на манипулация, съобразени с видовете, и процедури, когато е уместно.

6. Управление на здравето и хигиената на животните.

7. Разпознаване на специфични за видовете дистрес, болка и страдания по отношение на най-разпространените лабо раторни видове.

8. Анестезия, обезболяващи методи и умъртвяване.

9. Използване на хуманно приключване на процедурите.

10. Изисквания за заместване, намаляване и облекчаване.

11. Изработване на процедури и проекти, според случая.


42

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

СПИСЪК НА ЕЛЕМЕНТИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 37, ПАРАГРАФ 1, БУКВА в)

1. Целесъобразност и обосновка на следните:

а) използването на животни, включително на техния произход, планиран брой, видове и етапи от живота;

б) процедури.

2. Прилагане на методи за заместване, намаляване и облекчаване на използването на животни при процедури.

3. Планираното използване на анестезия, аналгезия и други обезболяващи методи.

4. Намаляване, избягване и облекчаване на всички форми на страдание на животните от раждането до смъртта, когато е целесъобразно.

5. Използване на хуманно приключване на процедурите.

6. Стратегия за опита или наблюдението и статистически проект за свеждане до минимум на броя на животните, болката, страданието, дистреса и влиянието върху околната среда, когато е подходящо.

7. Повторно използване на животни и акумулативният ефект от това върху тях.

8. Предложената класификация за тежест на процедурите.

9. Избягване на неоправдано дублиране на процедури, когато е подходящо.

10. Условия за настаняване, отглеждане и грижи за животните.

11. Методи на умъртвяване.

12. Компетентност на лицата, участващи в проекта.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗАДАЧИ НА РЕФЕРЕНТНАТА ЛАБОРАТОРИЯ НА СЪЮЗА

1. Референтната лаборатория на Съюза, посочена в член 48, е Съвместният изследователски център на Комисията.

2. Референтната лаборатория на Съюза по-специално отговаря за:

а) координиране и насърчаване на развитието и използването на алтернативи на процедурите, включително в области на основни и приложни изследвания, както и регулаторни изпитвания;

б) координиране на валидирането на алтернативни подходи на равнище на Съюза;

в) функциониране като централна точка за обмен на информация относно развитието на алтернативни подходи;

г) изграждане, поддържане и управление на публични бази данни и информационни системи относно алтернативните подходи и състоянието им на развитие;

д) насърчаване на диалога между законодатели, регулатори и всички заинтересовани страни, по-специално промишле ността, биомедицински учени, потребителски организации и групи за хуманно отношение към животните, с оглед развитието, валидирането, регулаторното приемане, международното признание и прилагането на алтернативни подходи.

3. Референтната лаборатория на Съюза взема участие във валидирането на алтернативни подходи.


43

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

КЛАСИФИКАЦИЯ ЗА ТЕЖЕСТ НА ПРОЦЕДУРИТЕ

Тежестта на дадена процедура се определя от степента на болка, страдание, дистрес или трайно увреждане, които се очаква да изпита дадено животно в хода на процедурата.

Раздел I: Категории тежест

С необратим край:

Процедури, осъществявани изцяло с прилагане на обща анестезия, без възможност за връщане в съзнание на животното, са класифицирани като „с необратим край“.

Лека:

Процедури върху животни, вследствие на които е възможно животните да изпитат краткотрайна лека болка, страдание или дистрес, както и процедури, които не влошават съществено благосъстоянието или общото състояние на животните, са класифицирани като „леки“.

Средна:

Процедури върху животни, вследствие на които е възможно животните да изпитат краткотрайна средна болка, страдание или дистрес, или дълготрайна лека болка, страдание или дистрес, както и процедури, които има вероятност да причинят средно влошаване на благосъстоянието или общото състояние на животните, са класифицирани като „средни“.

Тежка:

Процедури върху животни, вследствие на които е възможно животните да изпитат силна болка, страдание или дистрес, или дълготрайна средна болка, страдание или дистрес, както и процедури, които има вероятност да влошат сериозно благо състоянието или общото състояние на животните, са класифицирани като „тежки“.

Раздел II: Критерии на определяне

При определянето на категорията тежест се взема предвид всяка една интервенция или манипулация с животно в рамките на определена процедура. Категорията тежест се определя въз основа на най-тежките последици, които животното има вероятност да изпита след прилагане на всички подходящи техники за облекчаване.

При определянето на процедура за специфична категория се взема предвид видът на процедурата и ред други фактори. Всички тези фактори се разглеждат на индивидуална основа.

Свързаните с процедурата фактори включват:

— вида манипулация,

— естеството на болката, страданието, дистреса или трайното увреждане, причинени от (всички елементи на) процедурата, и нейната интензивност, продължителността, честотата и множеството използвани техники,

— кумулативното страдание в рамките на процедура,

— възпрепятстване на изразяването на естествено поведение, включително ограничения върху стандартите за настаняване, отглеждане и грижи.

В раздел III са дадени примери за процедури, определени за всяка от категориите тежест въз основа на факторите, свързани единствено с вида на процедурата. Те предоставят първото обозначение на това коя класификация би била най-подходяща за определен вид процедура.


44

За целите на окончателната класификация за тежест на процедурата обаче се вземат предвид и следните допълнителни фактори, разглеждани на индивидуална основа:

— видове и генотип,

— зрялост, възраст и пол на животното,

— степен на приученост на животното към процедурата,

— ако се налага повторно използване на животното, реалната тежест на предишните процедури,

— използваните методи за намаляване или премахване на болка, страдание и дистрес, включително облекчаване на условията за настаняване, отглеждане и грижи,

— хуманно приключване на процедурата.

Раздел III:

Примери за различни видове процедури, определени за всяка от категориите тежест въз основа на факторите, свързани единствено с вида на процедурата

1. Лека

а) Поставяне на анестезия, освен с единствена цел умъртвяване.

б) Фармакокинетично проучване, при което се поставя една доза и се взимат ограничен брой кръвни проби (общо < 10 % от циркулиращия обем) и не се очаква веществото да причини забележими неблагоприятни последици.

в) Неинвазивно изобразяване на животни (напр. ядрено-магнитен резонанс, MRI) с подходящо успокоително или анестезия.

г) Повърхностни процедури, напр. биопсии на ушите и опашката, нехирургическо подкожно имплантиране на минипомпи и транспондери.

д) Прилагане на външни телеметрични уреди, които причиняват само незначителни вреди на животните или незна чителна намеса в нормалната им активност и поведение.

е) Подаването на вещества по подкожни, вътрешномускулни, интраперитонални пътища, с тръбичка и интравенозно чрез повърхностни кръвни съдове, като веществото има съвсем леко отражение върху животното и количествата са съобразени с размера и вида на животното.

ж) Индукция на тумори или спонтанни тумори, които не причиняват забележими клинични неблагоприятни последици (напр. малки, подкожни, неинвазивни нодули).

з) Развъждане на генетично изменени животни с очакван резултат — фенотип с леки ефекти.

и) Изменен хранителен режим, който не отговаря на всички хранителни нужди на животните и се очаква да причини лека клинична анормалност в рамките на проучването.

й) Краткосрочно (< 24 ч) ограничаване в метаболитни клетки.

к) Проучвания, свързани с краткосрочно лишаване от социални партньори, самостоятелно настаняване в клетка на възрастни плъхове или мишки от социален тип.


45

л) Модели, които излагат животните на вредни стимули, които за кратко са свързани с лека болка, страдание или дистрес, и които животното може успешно да избегне;

м) Комбинация от или натрупване на следните примери може да доведе до класификация тип „лека“:

i) оценка на телесния състав чрез неинвазивни мерки и с минимално ограничение;

ii) наблюдение на ЕКГ с неинвазивни техники при минимално или никакво ограничение на приучените животни;

iii) прилагане на външни телеметрични уреди, които не се очаква да причинят вреда на социално адаптирани животни и не пречат на нормалната активност и поведение;

iv) развъждане на генетично изменени животни, които не се очаква да проявят клинично забележим неблаго приятен фенотип;

v) добавяне на инертни маркери в хранителния режим, за да се проследи процесът на храносмилане;

vi) отнемане на храна за < 24 ч при възрастните плъхове;

vii) извеждане на открито.

2. Средна

а) Честото прилагане на тестови вещества, които предизвикват средни клинични последици, и вземането на кръвни проби (> 10 % от циркулиращия обем) при животно в съзнание в рамките на няколко дни без замяна на обема.

б) Проучвания за установяване на дозировката, предизвикваща остри последици, тестове за хронична токсичност/ карциногенност без летален край.

в) Хирургия с прилагане на обща анестезия и подходяща аналгезия, свързано с постхирургическа болка, страдание или влошаване на общото състояние. Примери за това са: торакотомия, краниотомия, лапаротомия, орхидектомия, лимфаденектомия, тиреоидна хирургия, ортопедична хирургия с ефективно стабилизиране и третиране на раната, трансплантация на органи с ефективно управление на отхвърлянето, хирургическо имплантиране на катетри или биометрични уреди (напр. телеметрични предаватели, минипомпи и др.).

г) Модели на индукция на тумори или спонтанни тумори, които се очаква да предизвикат средна болка или дистрес или средна степен на нарушаване на нормалното поведение.

д) Облъчване или химиотерапия със сублетална доза или с летална доза, но с възстановяване на имунната система. Очакваните неблагоприятни последици биха били от леки до средни, с кратка продължителност (< 5 дни).

е) Развъждане на генетично изменени животни с очакван резултат — фенотип със средни ефекти.

ж) Създаване на генетично изменени животни посредством хирургически процедури.

з) Използване на метаболитни клетки, включващи средно ограничение на движението за дълъг период от време (до 5 дни).

и) Проучвания с изменен хранителен режим, който не отговаря на всички хранителни нужди на животните и се очаква да причини средна клинична анормалност в рамките на проучването.

й) Отнемане на храна за 48 часа при възрастните плъхове.

к) Подбуждане на реакции към бягство и избягване, при които животното не е в състояние да избяга или да избегне стимула и се очаква това да причини среден дистрес.


46

3. Тежка

а) Тестване на токсичност, при което крайният етап на процедурата е смърт или се очакват смъртни случаи и се предизвикват остри патофизиологични състояния. Така например изпитвания за остра токсичност при една доза (вж. ръководството на ОИСР относно изпитванията).

б) Изпитване на уред, чиято неизправност може да причини сериозна болка, дистрес или смърт на животното (напр. сърдечноподпомагащи уреди).

в) Изпитване на силата на ваксина, което се характеризира с трайно влошаване на състоянието на животното, прогресивна болест, водеща до смърт, свързано с дълготрайна средна болка, дистрес или страдание.

г) Облъчване или химиотерапия с летална доза без възстановяване на имунната система или възстановяване с пре- дизвикване на GvHD.

д) Модели с индукция на тумори или със спонтанни тумори, които се очаква да предизвикат прогресивна смър тоносна болест, свързани с дълготрайна средна болка, дистрес или страдание. Така например тумори, причиняващи кахексия, инвазивни тумори на костите, тумори, водещи до метастатично разпространение, и тумори, които преминават в язва.

е) Хирургически и други интервенции при животни с прилагане на обща анестезия, които се очаква да доведат до силна или трайна средна следоперативна болка, страдание или дистрес или остро и трайно влошаване на общото състояние на животните. Предизвикване на нетрайни фрактури, торакотомия без подходяща аналгезия или травма с цел предизвикване на полиорганна недостатъчност.

ж) Трансплантация на органи, при които отхвърлянето на органа може да доведе до силен дистрес или влошаване на общото състояние на животните (напр. ксенотрансплантация).

з) Развъждане на животни с генетични увреждания, които се очаква да изпитат силно и трайно влошаване на общото състояние, например болестта на Хънтингтън, мускулна дистрофия, хронични модели на възвратен неврит.

и) Използване на метаболитни клетки, включващи сериозно ограничение на движението за дълъг период от време.

й) Неизбежен електрошок (напр. за предизвикване на приучена безпомощност).

к) Пълно изолиране за продължителни периоди на социални видове, напр. кучета и нечовекоподобни примати.

л) Имобилизационен стрес с цел предизвикване на гастритна язва или сърдечна недостатъчност при плъхове.

м) Принудително плуване или тестове с упражнения, водещи до изтощение като краен етап на процедурата.


47

Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

►B РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 14 ноември 2012 година

за установяване на общ формат за предоставяне на информацията в съответствие с Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на

животните, използвани за научни цели

(нотифицирано под номер C(2012) 8064)


(2012/707/ЕС)

(ОВ L 320, 17.11.2012 г., стр. 33)

Изменено със:

Официален вестник

№ страница дата

►M1 Решение за изпълнение 2014/11/ЕС на Комисията от 20 декември 2013 година

L 10 18 15.1.2014 г.

2012D0707 — BG — 15.01.2014 — 001.001 — 1

48

РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 14 ноември 2012 година

за установяване на общ формат за предоставяне на информацията в съответствие с Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на

животните, използвани за научни цели

(нотифицирано под номер C(2012) 8064)


(2012/707/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели ( 1 ), и по-специално член 54, параграф 4 от нея,

като има предвид, че:

(1) Директива 2010/63/ЕС предвижда хармонизирането на нацио налните разпоредби, които се изискват за подобряване на хуманното отношение към животните, използвани за научни цели, като се стреми да се постигне заместване, намаляване и облекчаване на използването на животните за такива цели.

(2) Съгласно член 54, параграф 1 от Директива 2010/63/ЕС държавите членки трябва да изпращат на Комисията до 10 ноември 2018 г. и на всеки пет години след това информация относно изпълнението на посочената директива.

(3) Съгласно член 54, параграф 2 от Директива 2010/63/ЕС държавите членки трябва да събират и правят публично достъпна на годишна база статистическа информация относно използването на животни при процедури. Държавите членки предоставят тази статистическа информация на Комисията до 10 ноември 2015 г. и всяка година след това.

(4) Съгласно член 54, параграф 3 от Директива 2010/63/ЕС всяка година държавите членки трябва да подават на Комисията подробна информация относно предоставените съгласно член 6, параграф 4, буква а) от посочената директива осво бождавания.

(5) Следва да бъде установен общ формат за предоставяне на информацията по член 54, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 2010/63/ЕС, за да се гарантира последователност при изпъл нението на разпоредбите на посочената директива.

(6) За да се осигури съпоставима информация относно изпъл нението на Директива 2010/63/ЕС и за да се даде възможност на Комисията да направи оценка на ефикасността на изпъл нението на посочената директива на равнището на Съюза, предоставянето на информацията от държавите членки относно изпълнението, годишните статистически данни относно използването на животни при процедури и предоста вените съгласно член 6, параграф 4, буква а) освобождавания следва да бъдат точни и последователни; следователно изиск ванията за отчетност следва да бъдат хармонизирани във всички държави членки чрез установяването на общ формат за предоставяне на информацията.

▼B

2012D0707 — BG — 15.01.2014 — 001.001 — 2

( 1 ) ОВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 33.49

(7) Въз основа на статистическата информация, предоставена от държавите членки по силата на член 54, параграф 2 от Директива 2010/63/ЕС, в съответствие с член 57, параграф 2 от същата директива Комисията трябва да предоставя на Европейския парламент и на Съвета обобщен доклад. За да бъдат данните разбираеми, точни и съпоставими, от съществено значение е наличието на общ формат, с който да се осигури хармонизирана отчетност от страна на всички държави членки.

(8) За да може списъкът с методи за умъртвяване на животни, който се съдържа в приложение IV към Директива 2010/63/ЕС, да се актуализира системно, за да се вземат предвид последните научни достижения, е необходимо да се получава подробна информация относно методите, чието използване е позволено по изключение по силата на член 6, параграф 4, буква а) от посочената директива.

(9) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съот ветствие със становището на Комитета, създаден съгласно член 56, параграф 3 от Директива 2010/63/ЕС,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Държавите членки използват общия формат на отчета, посочен в приложение I към настоящото решение, за предоставяне на инфор мацията по член 54, параграф 1 от Директива 2010/63/ЕС.

Член 2

Държавите членки използват общия формат на отчета и подробните инструкции, посочени в приложение II към настоящото решение, за предоставянето на статистическата информация по член 54, параграф 2 от Директива 2010/63/ЕС.

Член 3

Държавите членки използват общия формат на отчета, посочен в приложение III към настоящото решение, за предоставяне на информацията относно освобождаванията, предоставяни по силата на член 6, параграф 4, буква а) Директива 2010/63/ЕС, предвидена в член 54, параграф 3 от посочената директива.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

▼B

2012D0707 — BG — 15.01.2014 — 001.001 — 3

50

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ФОРМАТ НА ОТЧЕТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА ПО ЧЛЕН 54, ПАРАГРАФ 1 ОТ ДИРЕКТИВА 2010/63/ЕС

Данни за конкретни събития (като числа) трябва да се събират или като преглед за състоянието в момента и да се отнасят за последната година от петгодишния цикъл, или по изключение — за целия петгодишен период по години.

A. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Промени на национални мерки във връзка с прилагането на Директива 2010/63/ЕС от предходния отчет.

Б. СТРУКТУРИ И РАМКА

1. Компетентни органи (член 59 от Директива 2010/63/ЕС)

информация относно рамката за компетентните органи, включително техния брой и вид.

2. Национален комитет (член 49 от Директива 2010/63/ЕС)

информация относно структурата и дейността на националния комитет.

3. Образование и обучение на персонала (член 23 от Директива 2010/63/ЕС)

информация относно минималните изисквания по член 23, параграф 3 от Директива 2010/63/ЕС, включително евентуални допълнителни изисквания по отношение на образованието и обучението на персонала от друга държава членка.

4. Оценка на проектите и разрешения за проекти (членове 38 и 40 от Директива 2010/63/ЕС)

описание на процеса на оценка на проектите и на предоставяне на разрешения за проекти и информация за начина на изпълнение на изиск ванията по членове 38 и 40 от Директива 2010/63/ЕС.

В. ДЕЙНОСТ

1. Проекти

i. предоставяне на разрешения за проекти (членове 40 и 41 от Директива 2010/63/ЕС)

информация относно годишния брой на проектите, за които е пред оставено разрешение, както и за броя и вида на т.н. „проекти с мулти дисциплинарен характер“, за които е предоставено разрешение.

информация относно обстоятелствата и дела от общия брой на разрешенията, за които срокът от 40 дни е удължен по силата на член 41, параграф 2 от Директива 2010/63/ЕС.

ii. ретроспективна оценка, нетехническо обобщение на проектите (членове 38, 39 и 43 от Директива 2010/63/ЕС)

информация относно нетехническото обобщение на проекта; как се гарантира, че изискванията по член 43, параграф 1 от Директива 2010/63/ЕС са изпълнени и дали в нетехническите обобщения на проектите ще се посочват проекти, подлежащи на ретроспективна оценка (член 43, параграф 2 от Директива 2010/63/ЕС);

информация относно дела и вида на проектите, предложени за ретрос пективна оценка по член 38, параграф 2, буква е) от Директива 2010/63/ЕС, освен тези, които задължително подлежат на ретрос пективна оценка по силата на член 39, параграф 2 от посочената директива.

2. Животни, развъждани, за да бъдат използвани при процедури (членове 10, 28 и 30 от Директива 2010/63/ЕС)

i. животни развъждани, умъртвявани и неизползвани в процедури, включително генетично изменени животни, които не са отразени в годишните статистически данни, отнасящи се до календарната година, предхождаща годината, през която е представен отчетът за петгодишния период; в общия резултат трябва да се отразят отделно бройките, отнасящи се до създаването на генетично изменени животни и до поддържането на установени генетично модифицирани родови линии на животни (включително потомство на диви животни);

▼B

2012D0707 — BG — 15.01.2014 — 001.001 — 4

51

ii. набавянето на нечовекоподобни примати и до каква степен са изпълнени изискванията на членове 10 и 28 от Директива 2010/63/ЕС.

3. Освобождавания

информация относно обстоятелствата, при които са предоставени осво бождавания в съответствие с член 10, параграф 3, член 12, параграф 1, член 33, параграф 3 от Директива 2010/63/ЕС и по-специално относно извънредните обстоятелства, предвидени в член 16, параграф 2 от посо чената директива, при които по време на отчетния период е позволено повторно използване на животно след процедура, при която действи телното страдание на животното е оценено като силно.

4. Структура за хуманното отношение към животните (членове 26 и 27 от Директива 2010/63/ЕС)

информация за организацията и функционирането на структурите за хуманно отношение към животните.

Г. ПРИНЦИП НА ЗАМЕСТВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ И ОБЛЕКЧАВАНЕ

1. Принцип на заместване, намаляване и облекчаване (членове 4 и 13 и приложение VI към Директива 2010/63/ЕС)

общите мерки, предприети, за да се гарантира, че принципът на заместване, намаляване и облекчаване се спазва по задоволителен начин в рамките на разрешените проекти, както и при настаняването и грижите, включително при обектите за развъждане и обектите доставчици.

2. Избягване на дублиране (член 46 от Директива 2010/63/ЕС)

общо описание на мерките, които са предприети, за да се гарантира, че не се дублират процедури.

3. Събиране на образци от тъкани на генетично изменени животни (членове 4, 30 и 38 от Директива 2010/63/ЕС)

представителна информация за приблизителния брой, видовете, изпол званите методи и съответната им тежест при събирането на образци от тъкани за определяне на генетичните характеристики, извършени със или без разрешение за проекта за календарната година, предхождаща годината, през която е представен отчетът за петгодишния период, както и за усилията за подобряване на методите за намаляване на стра данията на животните.

Д. ПРАВОПРИЛАГАНЕ

1. Предоставяне на разрешение на развъдчици, доставчици и ползватели (членове 20 и 21 от Директива 2010/63/ЕС)

брой на действащи развъдчици, доставчици и ползватели, получили разрешение; информация относно временно прекратяване или отнемане на разрешението на развъдчици, доставчици и ползватели и мотивите за това.

2. Инспекции (член 34 от Директива 2010/63/ЕС)

количествена и качествена оперативна информация, включително критерии, прилагани съгласно член 34, параграф 2 от Директива 2010/63/ЕС, и дял на инспекциите, извършени без предварително пред упреждение по години.

3. Отнемане на разрешението за проект (член 44 от Директива 2010/63/ЕС)

информация и мотиви за отнемането на разрешенията за проекти по време на отчетния период.

4. Санкции (член 60 от Директива 2010/63/ЕС)

информация относно естеството на нарушенията, както и законода телните и административни мерки, предприети по повод на тези нарушения по време на отчетния период.

▼B

2012D0707 — BG — 15.01.2014 — 001.001 — 5

52

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЧАСТ А

СХЕМА НА СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ОТ ВХОДЯЩИТЕ КАТЕГОРИИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 54, ПАРАГРАФ 2

▼M1

2012D0707 — BG — 15.01.2014 — 001.001 — 6

53

▼M1

2012D0707 — BG — 15.01.2014 — 001.001 — 7

54

ЧАСТ Б

ПОДРОБНИ ИНСТРУКЦИИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ОТНОСНО ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЖИВОТНИ ЗА НАУЧНИ ЦЕЛИ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 54, ПАРАГРАФ 2

ФОРМАТ НА ОТЧЕТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА ПО ЧЛЕН 54, ПАРАГРАФ 2 ОТ ДИРЕКТИВА 2010/63/ЕС

1. Данните следва да се въвеждат при всяко използване на животно.

2. При въвеждане на данните за дадено животно може да се избере само една възможност в рамките на дадена категория.

3. Животните, умъртвени заради органите и тъканите, както и сенти нелите, се изключват от разпоредбата относно статистическите данни освен в случаите, когато умъртвяването е извършено с разрешение за проекти при използването на метод, който не е включен в приложение IV, или когато животното е било предмет на интервенция, преди да бъде убито, и която е била над прага за минимална болка, страдание, дистрес или трайно увреждане.

4. Животните „в повече“, които са умъртвени, не се включват в статис тическите данни, с изключение на генетично изменените животни с пред намерено създаден и проявен вреден фенотип.

5. Ларвните форми на животни се броят, след като започнат да се хранят самостоятелно.

6. Фетални и ембрионални форми на видове бозайници не се отчитат; броят се само живородени животни, включително с цезарово сечение.

7. Когато процедурата превиши критериите за класифициране в категория „Тежка“, независимо дали е с предварително разрешение или не, съответните животни и тяхното използване се отчитат по нормалния начин като всяко друго използване, и то в категория „Тежка“. Следва да се добавят коментари в описателния раздел на държавата членка, който съдържа информация за видовете, бройките, за това дали е разрешавано изключение преди това, данните за използването и причините за преви шаване на критериите за класифициране в категория „Тежка“.

8. Данните се отчитат за годината, през която завършва процедурата. Ако проучванията се провеждат през две календарни години, всички животни могат да бъдат отчетени заедно за годината, през която завършва последната процедура, ако това изключение от годишното отчитане е разрешено от съответния компетентен орган. За проекти, които продължават повече от две календарни години, животните се отчитат през годината, през която са умъртвени или умрели.

9. Използването на категорията „Други“ изисква задължително попълване на описателната част, за да се дадат допълнителни подробности.

A. ГЕНЕТИЧНО ИЗМЕНЕНИ ЖИВОТНИ

1. За целите на статистическата отчетност „генетично изменените животни“ включват генетично модифицираните (трансгенетичните видове, такива с премахнат ген (knock-out) или друга форма на генетични изме нения) и животни, мутирали по естествен път или с външно вмешателство.

2. Генетично изменените животни се отчитат при всеки един от следните случаи:

а) когато се използват за създаването на нова родова линия;

б) когато се използват за поддържане на установена родова линия с пред намерено създаден и проявен вреден фенотип; или

в) когато се използват при други (научни) процедури (т.е. не за създаване или поддържане на родова линия).

▼M1

2012D0707 — BG — 15.01.2014 — 001.001 — 8

55

3. Всички животни, които носят генетичното изменение, следва да се отчитат при създаването на нова родова линия. Освен това следва също да се отчитат животните, които са използвани за суперовулация, вазектомия или имплантиране на ембриона. Генетично нормалните животни (потомство на диви животни), получени при създаването на нова генетично изменена родова линия, не се отчитат.

4. В категорията „Цели“ животните, използвани за създаването на нова генетично изменена родова линия, следва да се отчитат в графата „Фунда ментални изследвания“ или „Транслационни и приложни изследвания“ в съответната категория, за която е създадена родовата линия.

5. Нов тип или родова линия на генетично изменени животни се счита за „установен/а“, когато предаването на генетичното изменение е стабилно, което означава минимум две поколения, и е извършена оценка на хуманното отношение.

6. С оценката на хуманното отношение ще се определи дали се очаква новосъздадената родова линия да бъде с преднамерено създаден вреден фенотип и, ако е така, от този момент нататък животните се отчитат в категория „Поддържане на колонии от установени генетично изменени животни, неизползвани в други процедури“ или, при необходимост, при другите процедури, за които се използват. Ако в оценката на хуманното отношение се стигне до заключение, че не се очаква родовата линия да бъде с вреден фенотип, нейното развъждане попада извън обхвата на процедура и вече не е необходимо да се отчита.

7. Категорията „Поддържане на колонии от установени генетично изменени животни, неизползвани в други процедури“ обхваща животните, необходими за поддържането на колонии от генетично изменени животни от установени родови линии с преднамерено създаден вреден фенотип и които са проявили болка, страдание, дистрес или трайно увреждане като последица от вредния генотип. Целта, поради която се поддържа родовата линия, не се вписва.

8. Всички генетично изменени животни, които се използват при други процедури (не за създаване или поддържане на генетично изменена родова линия), следва да се отчитат според съответната цел (по същия начин като всички генетично неизменени животни). Тези животни могат да проявяват или да не проявяват вреден фенотип.

9. Генетично изменените животни, проявяващи вреден фенотип, умъртвени заради техните органи или тъкани, следва да се отчитат според основната цел, за която са използвани техните органи/тъкани.

Б. КАТЕГОРИИ ДАННИ

Разделите по-долу следват реда на категориите и свързаните с тях заглавия в схемата.

1. Вид животно

i) Всички видове главоноги (сephalopodа) се отчитат под заглавието главоноги от етапа, на който животното започне да се храни самостоя телно, т.е. веднага след излюпването при октопода и късоопашатия калмар и около седем дни след излюпването при сепията.

ii) Рибите следва да се броят от етапа, на който започнат да се хранят самостоятелно. Рибка зебра, развъждана при оптимални условия (около +28 °C), следва да се отчита 5 дни след оплождането.

iii) За някои видове риба и главоноги, поради малкия им размер, отчитането може да се извършва по приблизителна оценка.

2. Повторно използване

i) Всяко използване на животно следва да се отчита в края на всяка процедура.

ii) Статистическите данни ще представят броя на нетретирани(те) животни само във връзка с техния вид и място на раждане. След ователно за повторно използваните животни „място на раждане“ не се отчита.

▼M1

2012D0707 — BG — 15.01.2014 — 001.001 — 9

56

iii) Всяка последваща категория ще покаже броя на случаите на използване на животни при процедури. Поради това тези числа не могат да съответстват на общия брой на нетретираните животни.

iv) От данните не може да се направи заключение за броя на животните, които са подложени на „повторно използване“, поради факта, че някои животни могат да бъдат използвани многократно.

v) Действителното страдание на животното по време на процедурата следва да бъде отчетено. В някои случаи то може да бъде повлияно от предходно използване. Все пак тежестта невинаги нараства при последващо използване и в някои случаи дори намалява (привикване). Поради това тежестта от предходни използвания не трябва да се добавя автоматично. Този въпрос следва винаги да се преценява за всеки отделен случай.

Повторно използване в сравнение с продължаващо използване

„Процедура“ означава използването на едно животно за една-единствена научна/експериментална/образователна/обучителна цел. Едно използване обхваща периода от момента на прилагане върху животното на първата техника до приключването със събирането на данни, наблюденията или достигането на образователната цел. Това обикновено е един експеримент, изпитване или обучаване в дадена техника.

Една процедура може да съдържа няколко стъпки (техники), като всички те трябва задължително да имат обща цел и да изискват използването на едно и също животно.

Последният ползвател ще отчете цялата процедура, включително подгот вителния етап (независимо от мястото, където е протекъл), и ще вземе предвид тежестта по време на подготвителния етап.

Примери за подготовка са хирургическите процедури (като катетеризация, имплантиране на телеметрични уреди, овариектомия, кастрация, хипофи зектомия и т.н.) и нехирургическите процедури (като подлагане на изменени хранителни режими, индукция на диабет и т.н.). Същото се отнася и до развъждането на генетично изменени животни — т.е. когато животното е използвано за процедурата, за която е било предназначено, последният ползвател ще отчете цялата процедура, като вземе предвид тежестта, която се отнася до фенотипа. За повече подробности вж. раздела за генетично изменени животни.

Ако, поради извънредни обстоятелства, дадено подготвено животно не бъде използвано за научноизследователска цел, обектът, подготвил животното, следва да отчете данните за подготовката като независима процедура в статистическата справка при целта, за която животното е било предназ начено, при условие че подготовката на животното е била над прага за минимална болка, страдание, дистрес и трайно увреждане.

3. Място на раждане

Животни, родени в ЕС при регистриран развъдчик

Животни, родени в ЕС, но не при регистриран развъдчик

Животни, родени на друго място в Европа

Животни, родени на друго място в света

i) Произходът се основава на мястото на раждане, т.е. „родено в“, а не на мястото, от което е доставено животното.

ii) „Животни, родени в ЕС при регистриран развъдчик“ обхваща животните, родени при развъдчици, които са получили разрешение и са регистрирани в съответствие с член 20 от Директива 2010/63/ЕС.

▼M1

2012D0707 — BG — 15.01.2014 — 001.001 — 10

57

iii) „Животни, родени в ЕС, но не при регистриран развъдчик“ включва животни, които не са родени при регистриран развъдчик, като диви животни, селскостопански животни (освен ако развъдчикът е регис триран и му е предоставено разрешение), както и всяко освобождаване, предоставено по член 10, параграф 3 от Директива 2010/63/ЕС.

iv) В „Животни, родени на друго място в Европа“ и „Животни, родени на друго място в света“ са включени всички животни, независимо от това дали са били развъждани в регистриран обект за развъждане или в друг обект, както и животни, уловени в дивата природа.

4. Нечовекоподобни примати — източник

Животни, родени в ЕС при регистриран развъдчик

Животни, родени на друго място в Европа

Животни, родени в Азия

Животни, родени в Америка

Животни, родени в Африка

Животни, родени на друго място

За целите на това отчитане:

i) „Животни, родени на друго място в Европа“ включва животните, родени в Турция, Русия и Израел.

ii) „Животни, родени в Азия“ включва животните, родени в Китай.

iii) „Животни, родени в Америка“ включва животните, родени в Северна, Централна и Южна Америка.

iv) „Животни, родени в Африка“ включва животните, родени в Мавриций.

v) „Животни, родени на друго място“ включва животните, родени в Авст ралазия.

Произходът на животните, отчетени в „Животни, родени на друго място“, трябва да се опише при предаването на данните на компетентния орган.

5. Нечовекоподобни примати — поколение

F0

F1

F2 или по-голямо

Самовъзпроизвеждаща се колония

i) Когато колонията не е самовъзпроизвеждаща се, животните, родени в нея, следва да се отчитат в „F0“, „F1“, „F2 или по-голямо“ в зависимост от поколението им по майчина линия.

ii) Когато цялата колония е самовъзпроизвеждаща се, всички животни, родени в нея, следва да се отчитат в „Самовъзпроизвеждаща се колония“ независимо от поколението им по майчина линия.

6. Генетичен статус

Генетично неизменени

Генетично изменени без вреден фенотип

Генетично изменени с вреден фенотип

i) „Генетично неизменени“ обхваща всички животни, които не са били генетично изменени, включително генетично нормалните животни — родители, използвани за създаването на нова генетично изменена родова линия/тип животни.

▼M1

2012D0707 — BG — 15.01.2014 — 001.001 — 11

58

ii) „Генетично изменени без вреден фенотип“ включва животни, използвани за създаването на нова родова линия, които са носители на генетичното изменение, но не проявяват вреден фенотип, и генетично изменени животни, използвани при други процедури (не за създаване или поддържане), но непроявяващи вреден фенотип.

iii) „Генетично изменени с вреден фенотип“ включва:

а) животни, използвани за създаването на нова родова линия и проявяващи вреден фенотип;

б) животни, използвани за поддържането на установена родова линия с преднамерено създаден вреден фенотип и проявяващи вреден фенотип; и

в) генетично изменени животни, използвани при други процедури (не за създаване или поддържане) и проявяващи вреден фенотип.

7. Създаване на нова генетично изменена родова линия

Животни, използвани за създаване на нова генетично изменена родова линия/тип

„Животни, използвани за създаване на нова генетично изменена родова линия/тип“ са животни, които са използвани за създаването на нова генетично изменена родова линия/тип, разделящи ги от други животни, използвани за целите на „Фундаментални изследвания“ или „Транслационни и приложни изследвания“.

8. Тежест на процедурите

i) С необратим край — Животно, което е било подложено на процедура, преминала изцяло при пълна упойка, от която животното не се е върнало в съзнание, се отчита в категория „С необратим край“.

ii) Лека (до и включително) — Животно, което е било подложено на процедура, в резултат на която е изпитало до и включително крат котрайна лека болка, страдание или дистрес, както и когато не е имало значително влошаване на хуманното отношение или общото състояние на животното, се отчита в категория „Лека“. Бележка: В нея следва да се включват също така всички животни, използвани по проект, за който е предоставено разрешение, но за които в крайна сметка не е наблюдавано да са изпитали такава степен на болка, стра дание, дистрес или трайно увреждане, равностойни на тези, които би причинила употребата на игла в съответствие с добрата ветеринарна практика, с изключение на животните, необходими за поддържането на колонии от генетично изменени животни от установени линии с преднамерено създаден вреден фенотип и които не са проявили болка, страдание, дистрес или трайно увреждане като последица от вредния генотип.

iii) Средна — Животно, което е било подложено на процедура, вследствие на която то е изпитало краткотрайна средна болка, страдание или дистрес, или дълготрайна лека болка, страдание или дистрес, както и процедури, които са причинили средно влошаване на благосъстоянието или общото състояние на животното, се отчита в категория „Средна“.

iv) Тежка — Животно, което е било подложено на процедура, вследствие на която е изпитало силна болка, страдание или дистрес, или дълготрайна средна болка, страдание или дистрес, както и процедури, които са причинили силно влошаване на благосъстоянието или общото състояние на животното, се отчита в категория „Тежка“.

v) Когато са превишени критериите за класифициране в категория „Тежка“, независимо дали е било предоставено или не предварително разрешение, въпросните животни и тяхното използване се отчитат в категория „Тежка“. Следва да се добавят коментари в описателния раздел на държавата членка, който съдържа информация за видовете, бройките, за това дали е разрешавано изключение преди това, данните за използването и причините за превишаване на критериите за класи фициране в категория „Тежка“.

▼M1

2012D0707 — BG — 15.01.2014 — 001.001 — 12

59

9. Цели

Фундаментални изследвания

Транслационни и приложни изследвания

Регулаторно използване и рутинно производство

Защита на естествената околна среда в интерес на здравето или благосъс тоянието на хората или животните

Опазване на видовете

Висше образование или обучение за придобиване, поддържане или подобряване на професионалните умения

Съдебномедицински разследвания

Поддържане на колонии от установени генетично изменени животни, неизползвани в други процедури

i) Фундаментални изследвания

Фундаменталните изследвания включват проучвания с фундаментален характер, включително физиология. Целта на тези проучвания е да разширят познанията за нормалните структури и аномалиите, функцио нирането и поведението на живите същества и за околната среда, като те обхващат и фундаменталните проучвания в областта на токсиколо гията. Изследванията и анализът са насочени към по-добро или по- пълно разбиране на дадена тема, явление или основен природен закон, а не към конкретно практическо приложение на резултатите.

Животните, използвани за създаването на нова генетично изменена родова линия (включително кръстосването на две линии), предназ начена за използване за целите на фундаменталните изследвания (т.е. развойна биология, имунология), следва да се отчитат в зави симост от целта, за която се създават. Освен това те следва да бъдат отчитани в „Създаване на нова генетична родова линия — Животни, използвани за създаване на нова генетично изменена родова линия/тип“.

Всички животни, които носят генетичното изменение, следва да се отчитат при създаването на нова родова линия. В тази категория следва да се отчитат и животните, използвани при създаване — напр. за суперовулация, вазектомия и имплантиране на ембриона. В отчета следва да не се включват генетично неизменени животни (потомство на диви животни).

Нов тип или родова линия на генетично изменени животни се счита за „установен/а“, когато предаването на генетичното изменение е стабилно, което означава минимум две поколения, и е извършена оценка на хуманното отношение.

ii) Транслационни и приложни изследвания

Тази категория обхваща животни, използвани за цели, описани в член 5, букви б) и в), като се изключва всяко регулаторно използване на животни.

Тя включва също така изследователската токсикология и изследванията за подготовка на регулаторното представяне и разработването на методи. В нея не са включени проучванията, които се изискват за регулаторното представяне.

Животните, използвани за създаването на нова генетично изменена родова линия (включително кръстосването на две линии), предназ начена за използване за целите на транслационни или приложни изследвания (напр. изследвания на рака, разработване на ваксини), следва да се отчитат в зависимост от целта, за която се създават. Освен това те следва да бъдат отчитани в „Създаване на нова генетична родова линия — Животни, използвани за създаване на нова генетично изменена родова линия/тип“.

Всички животни, които носят генетичното изменение, следва да се отчитат при създаването на нова родова линия. Така също животни, използвани при създаване — напр. за суперовулация, вазектомия и имплантиране на ембриона, следва да се отчитат в тази категория. В отчета следва да не се включват генетично неизменени животни (потомство на диви животни).

▼M1

2012D0707 — BG — 15.01.2014 — 001.001 — 13

60

Нов тип или родова линия на генетично изменени животни се счита за „установен/а“, когато предаването на генетичното изменение е стабилно, което означава минимум две поколения, и е извършена оценка на хуманното отношение.

iii) Регулаторно използване и рутинно производство по видове

Тази категория обхваща използването на животни в процедури, извършвани с цел да се изпълнят нормативните изисквания за производството, пускането на пазара и поддържането на продукти/ве щества, включително оценка на безопасността и риска в областта на храните и фуражите. Това включва изпитвания, извършени върху продукти/вещества, за които в крайна сметка не е направено регу латорно представяне, ако тези изпитвания са щели да бъдат включени в регулаторно представяне, ако е имало такова (т.е. изпитвания, извършени върху съответните продукти/вещества, които не са достигнали до края на развойния процес). Тази категория включва също така животни, използвани в процеса на производство на продукти, ако този процес изисква регулаторно одобрение (напр. в тази категория следва да се включат животни, използвани за производството на медицински продукти, за които се използва серум). Изпитването за ефективност по време на разработването на нови меди цински продукти се изключва и следва да се отчита в категория „Тран слационни и приложни изследвания“.

iv) Защита на естествената околна среда в интерес на здравето или благо състоянието на хората или животните

Тази категория включва проучвания с цел изследване и разбиране на явления като замърсяване на околната среда, намаляване на биоло гичното разнообразие и епидемиологични проучвания на диви животни. От нея е изключено всяко регулаторно използване на животни за екотоксикологични цели.

v) Висше образование или обучение за придобиване, поддържане или подобряване на професионалните умения

Тази категория включва обучение за придобиване и поддържане на практическа компетентност в областта на техниките съгласно изиск ванията на член 23, параграф 2.

vi) Поддържане на колонии от установени генетично изменени животни, неизползвани в други процедури

Тази категория съдържа броя на животните, необходими за поддър жането на колонии от генетично изменени животни от установени родови линии с преднамерено създаден вреден фенотип и които са проявили болка, страдание, дистрес или трайно увреждане като последица от вредния генотип. Целта, поради която се развъжда родовата линия, не се вписва. От нея са изключени всички животни, необходими за създаването на нова генетично изменена родова линия, и животните, които се използват за други процедури (различни от създаване/развъждане).

10. Фундаментални изследвания

Онкология

Сърдечно-съдова система — кръвна и лимфна

Нервна система

Дихателна система

Стомашно-чревна система, включително черен дроб

Мускулно-скелетна система

Имунна система

Урогенитална/репродуктивна система

Сетивни органи (кожа, очи и уши)

Ендокринна система/метаболизъм

Мултисистемни

Етология/поведение на животните/биология на животните

Други

▼M1

2012D0707 — BG — 15.01.2014 — 001.001 — 14

61

i) Онкология

Тук следва да се включат всички изследвания в областта на онкологията независимо от целевата система.

ii) Нервна система

Тази категория включва невронаука, периферна или централна нервна система, психология.

iii) Сетивни органи (кожа, очи и уши)

Проучванията, свързани с носа, се отчитат в категория „Дихателна система“, а тези, свързани с езика — в категория „Стомашно-чревна система, включително черен дроб“.

iv) Мултисистемни

Категорията следва да обхваща само изследвания, в които се включват две или повече системи от основен интерес, какъвто е случаят с някои инфекциозни болести, като се изключва онкологията.

v) Категорията „Етология/поведение на животните/биология на животните“ обхваща както дивите животни, така и тези, които са били развъждани в плен с основна цел да се научи повече за конкретните видове.

vi) Други

Изследвания, които не са свързани с орган/система от изброените по- горе или не са специфични за орган/система.

vii) Забележки

Животните, използвани за производството и поддържането на инфек циозни агенти, вектори и неоплазми, животните, използвани за друг биологичен материал, и животните, използвани за производството на поликлонални антитела за целите на транслационните/приложните изследвания, като се изключва производството на моноклонални антитела чрез асцитния метод (обхванат в категория „Регулаторно използване и рутинно производство по видове“), следва да се отчитат в съответните полета на категориите „Фундаментални изследвания“ или „Транслационни и приложни изследвания“. Целта на изследването следва да се установи внимателно, защото може да е валидна всяка от възможностите, изброени в двете категории, но следва да се отчете само основната цел.

11. Транслационни и приложни изследвания

Ракови заболявания при човека

Заразни болести при човека

Сърдечно-съдови смущения при човека

Нервни и психични разстройства при човека

Смущения на дихателната система при човека

Смущения на стомашно-чревната система, включително черния дроб, при човека

Смущения на мускулно-скелетната система при човека

Смущения на имунната система при човека

Смущения на урогениталната/репродуктивната система при човека

Смущения на сетивните органи (кожа, очи и уши) при човека

Смущения на ендокринната система/метаболизма при човека

Други смущения при човека

Болести и смущения при животните

Хуманно отношение към животните

Диагностика на заболяванията

Болести по растенията

Нерегулаторна токсикология и екотоксикология

▼M1

2012D0707 — BG — 15.01.2014 — 001.001 — 15

62

i) В тази група следва да се включат всички приложни изследвания относно раковите заболявания при човека и заразните болести при човека независимо от целевата система.

ii) Изключва се всяко регулаторно използване на животни, като например регулаторните проучвания за карциногенност.

iii) Проучванията на смущения, свързани с носа, следва да се отчитат в категория „Смущения на дихателната система при човека“, а тези, свързани с езика — в категория „Смущения на стомашно-чревната система, включително черния дроб, при човека“.

iv) „Диагноза на заболяването“ включва животните, използвани за диаг ностика на заболявания като бяс и ботулизъм, но изключва тези, които са за регулаторно използване.

v) „Нерегулаторна токсикология“ включва изследователската токсикология и изследванията за подготовка на регулаторното представяне и разработ ването на методи. Категорията не включва проучванията, които се изискват за регулаторното представяне (предварителни проучвания, максимално допустима доза).

vi) „Хуманно отношение към животните“ следва да включва изследванията, предвидени в член 5, буква б), подточка iii) от Директива 2010/63/ЕС.

vii) Забележки

Животните, използвани за производството и поддържането на инфек циозни агенти, вектори и неоплазми, животните, използвани за друг биологичен материал, и животните, използвани за производството на поликлонални антитела за целите на транслационните/приложните изследвания, като се изключва производството на моноклонални антитела чрез асцитния метод (обхванат в категория „Регулаторно използване и рутинно производство по видове“), следва да се отчитат в съответните полета на категориите „Фундаментални изследвания“ или „Транслационни и приложни изследвания“. Целта на изследването следва да се установи внимателно, защото може да е валидна всяка от възможностите, изброени в двете категории, но следва да се отчете само основната цел.

12. Регулаторно използване и рутинно производство

i) Тази категория обхваща използването на животни в процедури, извършвани с цел да се изпълнят нормативните изисквания за производството, пускането на пазара и поддържането на продукти/ве щества, включително оценка на безопасността и риска в областта на храните и фуражите.

ii) Това включва изпитвания, извършени върху продукти/вещества, за които не е направено регулаторно представяне (т.е. изпитвания, извършени върху продуктите/веществата, (за които е било предвидено регулаторно представяне), които в крайна сметка са били счетени за неподходящи за пазара от изпълнителя на разработването и по тази причина не са достигнали до края на развойния процес).

iii) Тази категория включва също така животни, използвани в процеса на производство на продукти, ако този процес изисква регулаторно одобрение (напр. в тази категория следва да се включат животни, използвани за производството на медицински продукти, за които се използва серум).

13. Регулаторно използване и рутинно производство по видове

Контрол на качеството (вкл. изпитвания за безопасност на партидите и изпитване на силата)

Други изпитвания на ефикасността и поносимостта

Токсичност и други изпитвания на безопасността, включително фармако логия

Рутинно производство

i) Изпитването за ефективност по време на разработването на нов меди цински продукт се изключва и следва да се отчита в категория „Тран слационни и приложни изследвания“.

▼M1

2012D0707 — BG — 15.01.2014 — 001.001 — 16

63

ii) „Контрол на качеството“ включва животни, използвани за изпитвания на чистотата, стабилността, ефикасността, силата и други параметри на контрола на качеството на крайния продукт и неговите съставни компо ненти, както и всички проверки, осъществени по време на процеса на производство за регистрационни цели, за изпълнение на всякакви други национални или международни регулаторни изисквания или за привеждане в съответствие с вътрешната политика на производителя. Тук са включени и изпитванията за пирогенност.

iii) „Други изпитвания на ефикасността и поносимостта“ включва изпитвания на ефикасността на биоцидите и пестицидите, както и изпитвания на поносимостта спрямо добавки в храната за животните.

iv) „Токсичност и други изпитвания на безопасността“ (включително оценка на безопасността на продукти и изделия за хуманната, денталната и ветеринарната медицина) обхваща всички изследвания на продукти или вещества за определяне на потенциалната им възможност да причинят опасни или нежелателни последици върху хора или животни в резултат на тяхното използване по предназначение или анормално използване, производство или като потенциални или реални замърсители на околната среда.

v) „Рутинно производство“ включва производството на моноклонални антитела (чрез асцитния метод) и на кръвни продукти, включително поликлонални антисеруми чрез установени методи. Това изключва имунизацията на животни за хибридомно производство, които следва да бъдат отразени при фундаменталните или приложните изследвания в съответната категория.

14. Изпитвания, изисквани чрез законодателство

Законодателство относно лекарствените продукти за употреба от човека

Законодателство относно лекарствените продукти за употреба във ветери нарната практика и остатъчните вещества от тях

Законодателство относно медицинските изделия

Законодателство относно промишлените химикали

Законодателство относно продуктите за растителна защита

Законодателство относно биоцидите

Законодателство относно храните, включително материалите, предназ начени за контакт с храни

Законодателство относно фуражите, включително законодателство относно безопасността на целевите животни, работниците и околната среда

Законодателство относно козметичните продукти

Други

i) Нормативните изисквания следва да се попълват в зависимост от основното използване по предназначение.

ii) Качество на водата: ако се отнася напр. за вода от водопроводната мрежа, се отчита в категория „Законодателство относно храните“.

15. Нормативни изисквания

Законодателство, което отговаря на изискванията на ЕС

Законодателство, което отговаря само на националните изисквания (в рамките на ЕС)

Законодателство, което отговаря само на изискванията извън рамките на ЕС

i) Тази категория позволява да се установи равнището на хармонизиране между различните нормативни изисквания. Определящият фактор не е кой е поискал извършването на изпитването, а кои законови норми са изпълнени, като се дава приоритет на най-високата степен на хармони зиране.

ii) Когато националното законодателство е съобразено със законодател ството на ЕС, се избира само категория „Законодателство, което отговаря на изискванията на ЕС“.

▼M1

2012D0707 — BG — 15.01.2014 — 001.001 — 17

64

iii) „Законодателство, което отговаря на изискванията на ЕС“ включва също така всяко международно изискване, което същевременно отговаря и на изискванията на ЕС (като изпитвания на Международната конференция по хармонизация на техническите изисквания при регистриране на лекарствени продукти за хуманна употреба (ICH), на Международно сътрудничество за хармонизация на техническите изисквания при регис триране на лекарствени продукти за ветеринарна употреба (VICH), ръко водството на ОИСР относно изпитванията, монографиите на Евро пейската фармакопея).

iv) „Законодателство, което отговаря само на националните изисквания (в рамките на ЕС)“ се избира само когато изпитването се извършва с цел да се изпълнят изискванията на една или няколко държави членки; не е задължително това да е държавата, в която се извършва дейността. Все пак на равнището на ЕС не съществува равностойно изискване.

v) „Законодателство, което отговаря само на изискванията извън рамките на ЕС“ следва да се избере, когато няма равностойно изискване за извършване на такова изпитване, което да отговаря на изискванията в ЕС.

16. Контрол на качеството (вкл. изпитвания за безопасност на партидите и изпитване на силата)

Изпитвания за безопасност на партидите

Изпитвания за пирогенност

Изпитвания за сила на партидите

Други проверки на качеството

„Изпитвания за безопасност на партидите“ изключва изпитвания за пиро генност. Последните се отчитат в отделна категория — „Изпитвания за пирогенност“ .

17. Токсичност и други изпитвания на безопасността по видове изпитвания

Методи за изпитвания за акутна (при една доза) токсичност (включително гранични тестове)

Дразнене/корозия на кожата

Кожна сензибилизация

Дразнене/корозия на окото

Токсичност при повтарящи се дози

Карциногенност

Генотоксичност

Токсичност за репродукцията

Токсичност за развиващия се организъм

Невротоксичност

Кинетика (фармакокинетика, токсикокинетика, изчерпване на остатъчните количества)

Фармакодинамика (включително фармакология, отнасяща се до безопас ността)

Фототоксичност

Екотоксичност

Изпитвания на безопасността в областта на храните и фуражите

Безопасност на целевите животни

Други

i) Имунотоксикологичните проучвания са обхванати от категория „Ток сичност при повтарящи се дози“.

ii) „Кинетика (фармакокинетика, токсикокинетика, изчерпване на оста тъчните количества)“; ако токсикокинетиката е извършена като част от регулаторно изпитване за токсичност при повтарящи се дози, тя следва да бъде отчетена в категорията „Токсичност при повтарящи се дози“.

▼M1

2012D0707 — BG — 15.01.2014 — 001.001 — 18

65

iii) „Изпитвания на безопасността в областта на храните и фуражите“ включва изпитванията на питейната вода (в това число изпитвания на безопасността на целевите животни).

iv) „Безопасност на целевите животни“ е изпитване, с което се установява дали даден продукт за определено животно може да бъде използван без опасност за вида (като се изключат изпитванията за безопасност на партидите, които са част от контрола на качеството).

18. Методи за изпитвания за акутна и субакутна токсичност

LD50, LC50

Други летални методи

Нелетални методи

19. Токсичност при повтарящи се дози

≤ 28 дни

29 — 90 дни

> 90 дни

20. Използване на животни за регулирано производство по вид продукт

Кръвни продукти

Моноклонални антитела

Други

21. Екотоксичност

Акутна токсичност

Хронична токсичност

Токсичност за репродукцията

Ендокринна дейност

Биологично натрупване

Други

В. ОПИСАТЕЛЕН РАЗДЕЛ НА ДЪРЖАВАТА ЧЛЕНКА

1. Обща информация относно евентуалните изменения в тенденциите, забелязани след предходния отчетен период. 2. Информация относно значително нарастване или намаляване на изпол званите животни в която и да е област и анализ на причините за това. 3. Информация относно евентуалните изменения в тенденциите относно действителната тежест и анализ на причините за това. 4. Специални усилия за насърчаване на принципа на заместване, нама ляване и облекчаване на използването на животни и евентуалното му влияние върху статистическите данни. 5. Подразделяне при използването на категорията „Други“, ако в нея е вписан значителен дял от използваните животни. 6. Подробности за случаите, при които са надхвърлени критериите за класифициране в категория „Тежка“, независимо дали са с предварително разрешение или не, отнасящи се до вида, броя, дали е разрешавано осво бождаване преди това, подробностите за използването и причините за превишаване на критериите за класифициране в категория „Тежка“.

▼M1

2012D0707 — BG — 15.01.2014 — 001.001 — 19

66

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ФОРМАТ НА ОТЧЕТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА ОТНОСНО ОСВОБОЖДАВАНИЯТА, ПРЕДОСТАВЕНИ ПО СИЛАТА НА ЧЛЕН 6, ПАРАГРАФ 4, БУКВА а) ОТ ДИРЕКТИВА 2010/63/ЕС, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 54, ПАРАГРАФ 3 ОТ СЪЩАТА ДИРЕКТИВА

Метод Вид Обосновка

▼B

2012D0707 — BG — 15.01.2014 — 001.001 — 20

67

II

(Актове, приети по силата на договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително)

ПРЕПОРЪКИ

КОМИСИЯ

ПРЕПОРЪКА НА КОМИСИЯТА

от 18 юни 2007 година

относно насоки за настаняване и грижи за животни, използвани за опитни и други научни цели

(нотифицирано под номер С(2007) 2525)


(2007/526/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,и по-специално член 211 второ тире от него,

като има предвид, че:

(1) Директива 86/609/ЕИО на Съвета от 24 ноември 1986 г. засближаване на законовите, подзаконовите и администра-тивните разпоредби на държавите-членки относно защитатана животните, използвани за опитни и други научни цели (1)прилага Европейската конвенция за защита на гръбначнитеживотни, използвани за опитни и други научни цели(наричана по-долу „конвенцията“). С Решение 1999/575/ЕОна Съвета (2) конвенцията се одобрява.

(2) Съгласно Директива 86/609/ЕИО е необходимо държавите-членки да осигурят подходящи грижи и настаняване заопитните животни, както и да гарантират, че ограничения,налагани на тези животни за задоволяването на технитефизиологични и етологични нужди, се свеждат до абсолю-тен минимум.

(3) Притурка A към Конвенцията се прилага в приложение IIкъм Директива 86/609/ЕИО, което определя насоките занастаняване и за грижа за опитните животни.

(4) На 15 юни 2006 г. на Четвъртата многостранна консулта-ция на страните по конвенцията е приет редактиран текст напритурка А.

(5) Редактираният текст на притурка A съдържа насоки.Следователно е уместно тези насоки да бъдат включени впрепоръка.

(6) Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относнозащитата на животни, отглеждани за селскостопански цели,определя минимални стандарти за защита на животните,развъждани или отглеждани за селскостопански цели (3).

(7) Регламент (ЕО)№ 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г.относно защитата на животните по време на транспортиранеи свързаните с това операции и за изменение на директиви64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97 (4),който определя разпоредби за хуманното отношение къмживи гръбначни животни при транспортирането им вОбщността, включително специални проверки от страна

30.7.2007 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 197/1

(1) ОВ L 358, 18.12.1986 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива2003/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 230,16.9.2003 г., стр. 32).

(2) ОВ L 222, 24.8.1999 г., стр. 29.

(3) ОВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 23. Директива, изменена с Регламент (ЕО)№ 806/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 1).

(4) ОВ L 3, 5.1.2005 г., стр. 1.

68

на служители на пратки, влизащи или напускащи митничес-ката територия на Общността,

ПРЕПОРЪЧВА:

1. Държавите-членки да спазват насоките от приложениетокъм настоящата препоръка за прилагането на член 5,параграф 1, букви а) и б) от Директива 86/609/ЕИО.

2. Не по-късно от 15 юни 2008 г. държавите-членкиинформират Комисията за предприетите от тях стъпки заприлагането на настоящата препоръка.

Съставено в Брюксел на 18 юни 2007 година.

За Комисията

Stavros DIMAS

Член на Комисията

L 197/2 BG Официален вестник на Европейския съюз 30.7.2007 г.

69

ПРИЛОЖЕНИЕ

Насоки за настаняване и грижи за животни, използвани за опитни и други научни цели

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 8

Определения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9

ОБЩА ЧАСТ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9

1. Постоянни обекти . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9

1.1. Функции и общ замисъл . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9

1.2. Помещения за държане . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9

1.3. Стаи за провеждане на процедури с общо и специално предназначение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10

1.4. Сервизни помещения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10

2. Среда и контрол върху нея . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10

2.1. Вентилация . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10

2.2. Температура . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11

2.3. Влажност . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11

2.4. Светлина . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11

2.5. Шум . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11

2.6. Аварийни системи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12

3. Образование и квалификация на персонала . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12

4. Грижи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12

4.1. Здраве . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12

4.2. Улавяне в дивата природа . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12

4.3. Транспортиране на животни . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13

4.4. Карантина, аклиматизация и изолация . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13

4.5. Настаняване и облагородяване на жизнената среда . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14

4.6. Хранене . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 15

4.7. Поене . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 15

4.8. Настилки, подложки, материали за отходни места, леговища и котила/гнездене . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 16

4.9. Почистване . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 16

4.10. Манипулации . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 16


70

4.11. Умъртвяване по хуманен начин . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 16

4.12. Регистри . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 17

4.13. Идентифициране . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 17

РАЗДЕЛИ ЗА ОТДЕЛНИТЕ ВИДОВЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 17

A. Специфични насоки за гризачи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 17

1. Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 17

2. Среда и контрол върху нея . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 18

3. Здраве . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 18

4. Настаняване, облагородяване на жизнената среда и грижи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 18

Б. Специфични насоки за зайци . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 23

1. Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 23


3. Здраве . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 23


В. Специфични насоки за котки . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 26

1. Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 26


3. Здраве . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 27


Г. Специфични насоки за кучета . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29

1. Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29


3. Здраве . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 30


Д. Специфични насоки за порове . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33

1. Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33


3. Здраве . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 34


Е. Специфични насоки за нечовекоподобни примати . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37

а. Общи бележки . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37

1. Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37

2. Среда и контрол върху нея . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37

3. Здраве . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 38


71

4. Настаняване, облагородяване на жизнената среда и грижи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 38

5. Образование и квалификация на персонала . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 42

6. Транспорт . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 42

б. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за мармозетки и тамарини . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 42

1. Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 42


3. Здраве . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 43



6. Транспортиране . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 45

в. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за саймири . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 45

1. Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 45


3. Здраве . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46



6. Транспортиране . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 47

г. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за макаци и зелени гвенони . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 47

1. Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 47


3. Здраве . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 48



6. Транспорт . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 49

д. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за бабуини . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 49

1. Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 50


3. Здраве . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 50



6. Транспортиране . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 52


72

Ж. Специфични насоки за селскостопански животни и свинчета . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 52

a. Общи бележки . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 52

1. Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 52


3. Здраве . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 54


б. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за говеда . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 58

1. Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 58


3. Здраве . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 58


в. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за овце и кози . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 59

1. Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 59


3. Здраве . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 59


г. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за свине и свинчета . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 60

1. Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 60


3. Здраве . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 61


д. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за еднокопитни, включително коне, понита, магарета имулета . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 64

1. Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 64


3. Здраве . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 64


З. Специфични насоки за птици . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 65

a. Общи бележки . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 65

1. Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 65


3. Здраве . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 67



73

б. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за домашни кокошки на съхранение и по време напроцедури . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 70

в. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за домашни пуйки на съхранение и по време напроцедури . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 71

г. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за пъдпъдъци на съхранение и по време на процедури 72

д. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за патици и гъски на съхранение и по време напроцедури . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 73

е. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за гълъби на съхранение и по време на процедури . . . . 74

ж. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за петниста сипка на съхранение или по време напроцедури . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 75

И. Специфични насоки за земноводни . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 76

1. Увод . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 76


3. Здраве . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 78


5. Транспорт . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 81

Й. Специфични насоки за влечуги . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 81

1. Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 81

2. Околна среда и контрол върху нея . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 82

3. Здраве . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 83


5. Транспорт . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 85

К. Специфични насоки за риби . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 85

1. Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 85

2. Околна среда и управление върху нея . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 85

3. Здраве . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 87


5. Транспорт . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 89


74

ВЪВЕДЕНИЕ

1. Една от целите на Директива 86/609/ЕИО е да защити животни, използвани за опитни и други научни цели, така че дасведе до минимум всякаква болка, страдание, стрес или трайно увреждане, причинени от процедури, на които са билиподложени.

2. Някои процедури се провеждат при полеви условия върху свободно живеещи, независими, диви животни, но те саотносително малко на брой. Повечето животни, използвани при процедури, се държат в условия, вариращи отзаграждения на открито до клетки за малки животни в лабораторни условия. Това е ситуация, при която често имаизразен сблъсък на интереси между научните изисквания и нуждите на животното. При такъв сблъсък основнитефизиологични и етологични нужди на животните (свобода на движение, социални контакти, смислени действия,хранене, поене) се ограничават само до необходимия минимум по отношение на продължителността и степента. Предипристъпване към процедури подобни ограничения се разглеждат от учени, зоотехници и компетентни лица, коитоизпълняват консултативни задължения във връзка с благосъстоянието на животните, за да се гарантира, чекомпромисите с хуманното отношение към животните са сведени до ниво, което съответства на научните цели наизследването.

3. В настоящото приложение се съдържат насоки за настаняването и грижите за животните, основани на съвременнизнания и добри практики. В него се обясняват и допълват основните принципи, приети в член 5 от Директива 86/609/ЕИО. Целта на настоящото приложение е по този начин да се помогне на органите, институциите и отделните лица встремежа им към постигане на целите от Директива 86/609/ЕИО в тази област.

4. Общата част съдържа насоки за настаняването, подслона и грижите, които се отнасят до всички животни, използвани заопитни и други научни цели. Допълнителни насоки за често използваните видове се съдържат в специални раздели.Когато в тези специални раздели няма никаква информация, насоките са включени в общата част.

Разделите за отделните видове се основават на предложения от експертни групи по гризачи, зайци, кучета, котки,порове, нечовекоподобни примати, селскостопански видове, свинчета, птици, земноводни, влечуги и риби.Предложенията на експертните групи са придружени от основна информация в подкрепа на предложенията им,основавана на научни факти и практически опити.

За основната информация са отговорни само съответните експертни групи и тя е на разположение отделно. За някоигрупи видове, по-точно земноводни, влечуги и риби, тези обяснителни документи осигуряват допълнителнаинформация за по-рядко използвани видове, които не са включени в насоките за съответния вид.

При възникване на поведенчески проблеми или проблеми с отглеждането, или когато се изисква допълнителнаинформация за конкретни нужди за други видове, трябва да се потърси съвет от експерти, специализирани повъпросния вид или грижещи се за него служители, за да се осигури правилен подход към нуждите на всеки вид.

5. „Грижа“ е понятие, което използвано по отношение на животни, предназначени или действително използвани впроцедури, или във връзка с лабораторни животни за отглеждане, покрива всички аспекти на отношенията междуживотните и човека. Нейната същност представлява съвкупност от материални и нематериални източници,мобилизирани от човека за постигане и поддържане на такова физическо и психическо състояние на животните, вкоето да страдат по-малко, и насърчава доброто научно развитие. Грижата започва от момента, в който животното бъдеопределено за използване в процедури, включително отглеждане или държане с такава цел, и продължава докато небъде умъртвено по хуманен начин или отстранено от обекта в съответствие с член 9 от Директива 86/609/ЕИО следприключване на процедурата.

6. Приложението включва съвети за проектиране на подходящи помещения за животните и дава препоръки и напътствиякак да се спазят насоките за хуманно отношение, включени в Директива 86/609/ЕИО. Въпреки това препоръчителнитестандарти за пространство се характеризират с минимум допустими норми. При някои обстоятелства те трябва да сеувеличат, тъй като изискванията за околна среда за отделни животни могат да бъдат различни, например според вида,възрастта, физиологичните условия, броя им, съсредоточен на едно място, и според това дали животните се държат насъхранение, за отглеждане или опити, и дали това е в краткосрочен или дългосрочен план. Разнообразната околна средапредставлява също така важен фактор за хуманното отношение към животните.

7. Наличните помещения или оборудване се променят или подменят, така че да отчетат настоящите насоки, като се отдаваприоритет на хуманното отношение към животните и се отчитат съответните финансови и практически аспекти. Взависимост от налагащите се подмяна или промяна, броят и размерът на животните в съществуващите заграденипространства следва да се регулира, така че настоящите насоки да се спазят възможно най-близко.


75

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящите насоки:

1. „заграждение за животни“ е първоначалното място за настаняване, където са затворени животните, като например:

а) „клетка“ — постоянно фиксиран или подвижен контейнер, затворен със солидни стени, като поне от еднатастрана е с решетки или телена мрежа или, където е подходящо, с мрежи, в който едно или повече животни сеотглеждат или транспортират; в зависимост от вместимостта и големината на контейнера свободата на движениена животните е относително ограничена;

б) „кошара“ — заградено пространство, например със стени, решетки или телена мрежа, в което се държат едно илиповече животни; в зависимост от големината и вместимостта на кошарата свободата на движение на животнитеобикновено е ограничена в по-малка степен, отколкото в клетка;

в) „двор“ — затворено пространство, например чрез огради, стени, решетки или телена мрежа, често разположеноизвън постоянно фиксирани постройки, в което животните, държани в клетки или кошари, могат да се движатсвободно през определени периоди от време в съответствие с техните етологични и физиологични нужди, катонапример да се упражняват;

г) „помещение в обор“ — малко, заградено от три страни място, обикновено със задни или странични прегради,където едно или две животни могат да се държат завързани.

2. Вторичните места за настаняване, в които може да са разположени заграждения за животни, се определят като„помещения за държане“.

Примери за „помещения за държане“ са:

а) помещения, където обикновено са настанени животни за отглеждане и съхранение, или по време на провежданена процедура;

б) „системи за отделяне“ като изолатори, ламинарни боксове и системи от клетки с отделна вентилация.

ОБЩА ЧАСТ

1. ПОСТОЯННИ ОБЕКТИ

1.1. Функции и общ замисъл

1.1.1. Всяко съоръжение се конструира, така че да осигури подходяща среда за настанените видове животни, като сеотчитат етологичните и физиологичните им нужди. Съоръженията се конструират и управляват, така че да сепредотврати достъпът на неупълномощени лица и влизане или бягство на животни.

Съоръжения, които са част от по-голям застроен комплекс, се защитават също с подходящи мерки за сигурност истроителни мерки, ограничаващи броя на входовете.

1.1.2. Препоръчва се разработването на активна програма за поддръжка, за да се предотврати и избегне повреда в сградитеили оборудването.

1.2. Помещения за държане

1.2.1. Вземат се всички необходими мерки, за да се гарантира редовното и резултатно почистване на помещенията иподдръжката на задоволителна хигиена. Таваните и стените са удароустойчиви и с гладка, непромокаема и леснопочистваща се повърхност. Специално внимание се обръща на връзките на врати, канали, тръби и кабели. Където еподходящо, на вратата могат да се поставят прозорци за наблюдение. Подовете са гладки и непромокаеми и иматнехлъзгава, лесно почистваща се повърхност, която може да издържи тежестта на хранилките и друготооборудване, без да се повреди. Канализационните тръби, ако има такива, са подходящо защитени и снабдени сбариера, която ще ограничава достъпа на вредители до тях и няма да позволява на животните да избягат.

1.2.2. Помещенията, в които животните се пускат да тичат свободно, са със стени и подове с особено устойчивповърхностен материал по отношение на износване и одраскване, причинени от животни и в процеса напочистване. Материалът не трябва да е вреден за здравето на животните и да е такъв, от който те да се наранят.Необходимо е да се осигури допълнителна защита за подвижното и неподвижното оборудване, за да не бъдатповреждани от животните и да не ги нараняват.


76

1.2.3. Несъвместими видове, например хищник и плячка, или животни, изискващи различна околна среда, не се държат ведно и също помещение, както и, при хищник и плячка – на разстояние, в което да се виждат, подушват или чуват.

1.2.4. Където е възможно, помещенията за държане се оборудват с апаратура за второстепенни процедури иманипулации.

1.3. Стаи за провеждане на процедури с общо и специално предназначение

1.3.1. В обектите за отглеждане и доставка се създават подходящи условия за подготовка на партиди от животни, готовиза изпращане.

1.3.2. Всички обекти разполагат също с минимална лабораторна апаратура за осъществяване на обикновенидиагностични тестове, аутопсии и/или събиране на образци, подлежащи на по-подробни лабораторни изследванияв други обекти.

1.3.3. Предвиждат се съоръжения за изолиране на новопостъпващи животни до установяване на здравното им състояние,а потенциалният риск за здравето на вече настанени животни се преценява и се свежда до минимум.

1.3.4. Предоставят се помещения за процедури с общо и специално предназначение, когато е нежелателно провежданетона процедури или наблюдения в помещенията за държане.

1.3.5. Когато е необходимо, се осигуряват една или повече отделни зали, подходящо оборудвани за провеждане нахирургически процедури при стерилни условия. Където е оправдано, се осигуряват помещения за следоперативновъзстановяване.

1.3.6. Когато е необходимо, се осигуряват подходящи условия за отделно настаняване на болни или пострадали животни.

1.4. Сервизни помещения

1.4.1. Складовете се проектират, експлоатират и поддържат, така че да запазят качеството на храната и постелките. Тезипомещения са обезопасени от паразити и насекоми. Други материали, които може да са заразени или дапредставляват опасност, се съхраняват отделно.

1.4.2. Осигурят се складове за съхранение на чисти клетки, инструменти и друго оборудване.

1.4.3. Санитарните помещения са достатъчно големи, за да поберат инсталациите, необходими за обеззаразяване ипочистване на използваното оборудване. Процесът на почистване се организира, така че движението на чисто изамърсено оборудване да не се смесва, за да се избегне замърсяване на новопочистения инвентар. Стените иподовете са покрити с подходящ, устойчив материал, а вентилационната система е достатъчно мощна, за да отвеждаизлишната топлина и влажност.

1.4.4. Вземат се подходящи мерки за хигиеничното събиране и изхвърляне на животински трупове и отпадъци. Ако не евъзможно или необходимо на място да има инсинератори, се прави подходяща подготовка за безопасно изхвърлянена тези материали, като се спазват националната и местната нормативна и поднормативна уредба. За токсични,радиоактивни или инфекциозни отпадъци се вземат специални предохранителни мерки.

1.4.5. Основният проект и конструкция на общите части отговарят на стандартите на помещенията за държане.Коридорите са достатъчно широки, за да позволяват лесното преместване на подвижното оборудване.

2. СРЕДА И КОНТРОЛ ВЪРХУ НЕЯ

2.1. Вентилация

2.1.1. Помещенията за държане и загражденията за животни са оборудвани с подходяща вентилационна система, коятозадоволява изискванията за настанените животни. Целта на вентилационната система е да осигури достатъчноколичество чист въздух с подходящо качество и да поддържа ниско нивото и разпространението на миризми,вредни газове, прах и инфекциозни агенти от всякакво естество. Тя съдейства също за отстраняване на прекомернататоплина и влага.

2.1.2. Въздухът в помещенията се обновява на чести интервали. Обикновено необходимата честота за подмяна на въздухае от петнадесет до двадесет пъти на час. При някои обстоятелства обаче, когато гъстотата на държаните животни ениска, може да са достатъчни осем до десет подмени на въздуха на час. В някои случаи естествената вентилацияможе да е достатъчна и да не се налага механична. Трябва се избягва повторната циркулация на непреработен


77

въздух. При все това трябва да се подчертае, че дори и най-ефикасната система не може да компенсиранедостатъчното рутинно почистване или небрежността.

2.1.3. Вентилационната система се проектира, така че да се избегнат вредни въздушни течения и шумови смущения.

2.1.4. Пушенето в помещения, в които се намират животните, е забранено.

2.2. Температура

2.2.1. В следващите раздели за отделените видове са посочени границите, в които е препоръчително да се поддържаттемпературите. Трябва да се подчертае, че посочените стойности се отнасят само до възрастни, здрави животни.Новородените, младите, неокосмените, скоро оперираните, болни или наранени животни обикновено изискватзначително по-високи нива на температурата. Температурата на помещенията се регулира според възможнитепромени в телесната температура на животните, които могат да се дължат на особени физиологични условия или даса резултат от процедурите.

Температурата в помещенията за държане се измерва и записва ежедневно.

2.2.2. Може да се налага осигуряване на вентилационна система, имаща капацитет да затопля и охлажда подаваниявъздух.

2.2.3. В обектите за използване се изисква прецизен контрол върху температурата в помещенията за държане, защототемпературата на околната среда е физически фактор, който оказва значително въздействие върху метаболизма иповедението на всички животни, като по този начин засяга валидността на някои научни резултати.

2.2.4. Площите на открито, предназначени за упражнения и взаимодействие между животните, не подлежат на стриктнотемпературно регулиране. Животните не могат да се ограничават в такива площи при климатични условия, коитомогат да им причинят стрес.

2.3. Влажност

При някои видове, като плъхове и песчанки, относителната влажност се контролира в доста тесни граници, за да сенамали до минимум възможността от здравословни проблеми или такива, свързани с хуманното отношение къмтези животни, докато други видове, като например кучета, понасят добре големи колебания в нивото навлажността.

2.4. Светлина

Когато естествената светлина не осигурява подходящ цикъл светло-тъмно, се налага да се предвиди изкуственоосветление, както за задоволяване на биологичните нужди на животните, така и за създаване на подходяща работнасреда. Някои видове не могат да се излагат на ярка светлина и в загражденията за животни трябва да има по-тъмниместа, където те да могат да се оттеглят. Осигурява се подходящо осветление за провеждане на животновъднипроцедури и проверки на животните. Осигуряват се редовни фотопериоди и интензитет на светлината, подходящиза всеки вид, като се избягва прекъсване на цикъла. Когато се държат животни албиноси, трябва да се отчитачувствителността им към светлината. Разглежда се възможността за поставянето на прозорци в помещенията задържане, тъй като те са източник на естествена светлина и могат да обогатят средата на някои видове, особено нанечовекоподобни примати, кучета, котки, някои селскостопански животни и други големи бозайници.

2.5. Шум

Шумът може да е смущаващ фактор за животните. Високи нива на шум и внезапни шумове могат да причинятстрес, който в съчетание с последиците за благосъстоянието на животните да окаже влияние върху данните отопитите. Нивата на шума в рамките на доловими за животните стойности, включително в някои случаи ултразвук,т.е. звук над доловими за човешкото ухо стойности, за които е прието условно, че са над 20 kHz, са сведени доминимум, особено по време на почивка. Аварийните системи се настройват на звук извън границите, доловими отживотните, но когато това не възпрепятства възможността на човека да ги чува. Разположението на помещенията икоридорите може да е основен фактор, оказващ влияние върху акустичната среда и това се отчита припроектирането им. Помещенията за държане се снабдяват с подходящи звукоизолиращи и поглъщащи звукаматериали.


78

2.6. Аварийни системи

Съоръжение, което е технологично зависимо, е уязвимо. Затова силно се препоръчва такива съоръжения да бъдатподходящо защитени със системи за навременно откриване на инциденти като пожари, за предотвратяванепроникването на неупълномощени лица, както и на повреди на основно оборудване като вентилатори,въздухонагреватели или охладители и овлажнители.

Съоръжения за животни, в които се разчита основно на електрическо или механично оборудване за контрол изащита на околната среда, се оборудват с резервна система за поддържане на основното обслужване и системите зааварийно осветление, както и за осигуряване на постоянно функциониране на самите аварийни системи.

Системите за отопление и вентилация се оборудват с контролни датчици и алармени сигнали, които да гарантиратбързо установяване и незабавно отстраняване на каквито и да е дефекти.

На видими места се поставят ясни инструкции за действие при аварийни ситуации. При повреда въвводоснабдяването или подавания въздух се препоръчват аварийни сигнали за аквариуми за риби и други водниживотни. Вземат се мерки при задействане аварийната система да причинява колкото се може по-малкобезпокойство на животните.

3. ОБРАЗОВАНИЕ И КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПЕРСОНАЛА

Лицата, отговарящи за грижите за животните или се занимават по някакъв друг начин с животни за отглеждане,държане или използване за опитни или други научни цели, са с подходящо образование и квалификация споредпрепоръчителните стандарти в „Резолюция за образованието и квалификацията на лицата, работещи с лабораторниживотни“, приета по време на многостранните консултации на страните, ратифицирали Конвенция ETS № 123 наСъвета на Европа от 3 декември 1993 г.

4. ГРИЖИ

4.1. Здраве

4.1.1. Животните в съоръжение за животни са изцяло зависими от човека за здравето и благосъстоянието си. Физическотои психологичното състояние на животните се влияе от тяхната местна среда, храната, водата и грижите ивниманието на отговарящия за тях персонал.

Във всеки обект се установява стратегия, гарантираща поддържане на подходящо здравословно състояние, която даподдържа благосъстоянието на животните и да отговаря на научните изисквания. В тази стратегия се включватпрограма за микробиологично наблюдение и планове са справяне със здравословни проблеми, и се определятздравословните параметри и процедури при въвеждане на нови животни.

4.1.2. Лицето, отговорно за обекта, осигурява редовни проверки на животните и надзор над настаняването им, както игрижи от ветеринарен лекар или друго компетентно лице. Проверките на животните се извършват поне веднъждневно от лице, обучено в съответствие с параграф 3 от общата част, така че да се гарантира своевременноустановяване на болни или наранени животни и предприемане на съответни действия. Провежда се редовенмониторинг на здравословното състояние на животните.

4.1.3. Поради потенциален риск от заразяване на животните и персонала, грижещ се за тях, се обръща специалновнимание на установяването на хигиенни процедури и наблюдението на здравословното състояние на персонала.

4.2. Улавяне в дивата природа

4.2.1. Когато е необходимо животните да бъдат уловени, се прилагат само хуманни начини от компетентни по тезивъпроси лица. Влиянието на процедурите по залавяне върху оставащите флора и фауна и хабитат се свежда доминимум.

4.2.2. Всяко животно, за което при залавяне или след това се установи, че е наранено или в лошо здравословно състояние,се преглежда от компетентно лице възможно най-бързо и се вземат съответните мерки. Това може да наложилечение при ветеринарен лекар или, ако животното е сериозно наранено, то трябва да се умъртви незабавно похуманен начин съгласно принципите, определени в препоръките на Европейската комисия за евтаназия на опитниживотни (части 1 и 2). На местата, определени за залавянето, трябва да се разполага с подходящи и достатъчноконтейнери и средства за транспортиране, в случай че е необходимо животните да бъдат преместени за преглед илилечение.


79

4.2.3. Специално внимание се обръща на аклиматизацията, карантината, настаняването, отглеждането и грижите зазаловени диви животни. Още преди началото на работата се отчита надлежно възможната съдба на заловенитедиви животни след приключване на научните процедури. Това се прави, за да се избегнат по подобаващ начинпрактически трудности и проблеми с благосъстоянието, свързани с последващо освобождаване в дивата природа.

4.3. Транспортиране на животни

4.3.1. Всяко транспортиране е стресово преживяване за животните, което трябва да се облекчи, доколкото е възможно.При всяко преместване на животните се прилагат следните принципи, като се започне от кратки пътувания спревозно средство в границите на научното учреждение и се стигне до международен превоз.

При прилагане на Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета (1) се взема предвид Резолюцията за придобиване итранспортиране на лабораторни животни, приета по време на многостранните консултации от май 1997 г. настраните, ратифицирали Конвенция ETS № 123 на Съвета на Европа.

4.3.2. Изпращачът и получателят се договарят за транспортните условия, часа на тръгване и пристигане, за да може да сенаправи цялостна подготовка за пристигането на животните. Изпращачът гарантира, че животните са прегледани игодни за транспортиране преди поставянето им в транспортен контейнер.

4.3.3. Болни или наранени животни не се считат за годни за транспортиране, с изключение на животни, чиетонараняване или заболяване е леко, и на които транспортирането няма да причини допълнително страдание, иликогато транспортирането се извършва под ветеринарен надзор за или вследствие на ветеринарно лечение.

Болни или наранени животни могат да се транспортират за опитни или други научни цели, одобрени отсъответните компетентни органи, ако заболяването или нараняването е част от научноизследователската програма.При транспортиране на такива животни не се допуска допълнително страдание и се обръща специално вниманиена всякакви допълнителни грижи, които може да бъдат необходими. Компетентно лице потвърждава, че такиваживотни са годни за предвиденото пътуване.

4.3.4. Лицето, което отговаря за транспортирането на животните, контролира изцяло организацията, извършването иприключването на цялото пътуване, независимо от това дали има задължения по време на транспортирането, коитоса договорени с други подизпълнители.

4.3.5. Лицето, което отговаря за хуманното отношение към животните, носи пряка физическа отговорност за грижите заживотните по време на транспортирането. Това лице може да е придружител или водачът на превозното средство,ако изпълнява същата роля. Лицето, което отговаря за хуманното отношение към транспортираните животни,трябва да е запознато със специалните нужди на лабораторните животни при полагане на грижи за тях.

4.3.6. Маршрутът се предвижда така, че транспортът да се извърши ефективно при минимално време за пътуване, оттоваренето до разтоварването, и да се избегнат закъснения с цел ограничаване на стреса и страданието наживотните. Необходимо е да се положат грижи, за да се осигури на животните подходяща за видовете околна средаи да се вземат мерки за ограничаване до минимум на внезапните движения, прекомерния шум или вибрациите повреме на транспортирането.

4.3.7. При необходимост контейнерът се проектира така, че да предотвратява или ограничава проникването илиразпространението на микроорганизми. Той трябва да дава възможност за визуална проверка на животните, без дасе нарушава микробиологичният им статус.

4.3.8. При пристигане по местоназначение, в най-кратки срокове животните се извеждат от транспортните контейнери исе преглеждат от компетентно лице. Животни, които са болни, наранени или в лошо състояние, се държат подстриктно наблюдение и отделно от други животни. На такива животни се осигурява подходящо ветеринарнолечение или, ако се сметне за необходимо, се умъртвяват незабавно по хуманен начин.

4.4. Карантина, аклиматизация и изолация

Целите на периодите на карантина и изолация са следните:

a. да се защитят останалите животни в обекта;

б. да се защитят хората от зоонозни инфекции, както и


(1) ОВ L 3, 5.1.2005 г., стр. 1.

80

в. наред с периода за аклиматизация да се подпомогне установяването на добра научна практика.

Според обстоятелствата тези периоди могат да варират и се определят или от действащите национални нормативниуредби на държавата-членка, или от компетентно лице, обикновено ветеринарния лекар, работещ на обекта.

Карантина

За карантина се счита периодът на настаняване на нововъведено или повторно въведено животно отделно отсъществуващите животни в обекта, с цел да се определи здравословното състояние на животните и да сепредотврати разпространението на болести. Такъв период от време се препоръчва, когато здравословно състояниена животното е неизвестно.

Аклиматизация

Аклиматизацията е период от време, необходим за възстановяването на животните от стреса от транспортирането,за привикване към нова околна среда и към практиките за отглеждане и грижи. Дори когато животните изглеждатв добро здраве, се налага да преминат през период на аклиматизация, преди да се използват за процедури.Необходимото за аклиматизация време зависи от няколко фактора, като например стреса, на който са билиподложени животните, който от своя страна също зависи от нялколко фактора, като продължителността натранспортирането, възрастта на животното и промяната на социалната му среда. Трябва да се отчете също фактът,че е възможно при международния превоз да се наложи по-дълъг период на аклиматизация поради нарушения,предизвикани от смяната на дневния режим на животните.

Изолация

Периодът на изолация цели да се намали рискът от заразяване на други животни или хора. Всяко животно, за коетосе предполага, че е носител на подобен риск, се настанява в отделно съоръжение.

4.5. Настаняване и облагородяване на жизнената среда

4.5.1. Въведение

Всички животни разполагат с достатъчно пространство, за да изразят широк репертоар от различни видовеповедение. По възможност животните се настаняват на социален принцип и им се осигурява среда, която е сподходяща сложност, в рамките на заграждението, така че да могат да изразяват обичайното си поведение.Ограничена среда може да доведе до поведенчески и физиологични отклонения и да повлияе на достоверността нанаучните данни.

Отчита се възможното въздействие на вида на мястото за настаняване, както и на програмите за облагородяване насредата и за социално ѝ облагородяване, върху получените научни резултати, за да се избегне събиране на грешнинаучни данни и загуба на животни в резултат на това.

Стратегиите за настаняване и облагородяване на средата, прилагани в обекти за развъждане, доставка и използванена опитни животни, се проектират така, че да отговарят на нуждите на настанените видове, както и да позволяватна животните да използват оптимално наличното пространство. Освен това при проектирането им се отчитанеобходимостта наблюдението на животните да се осъществява, като се причинява минимално притеснение, кактои манипулациите да бъдат улеснени. В разделите за отделните видове, които следват по-долу, са включенипрепоръчителни минимални размери и пространство за загражденията за животни.

Освен ако не е посочено друго, към препоръчителното минимално подово пространство се осигурява допълнителнаповърхност от прилежащо оборудване, като например рафтове.

4.5.2. Настаняване

С изключение на животните, които по природа живеят сами, всички останали се настаняват в стабилни в социалноотношение групи от съвместими индивиди. Самостоятелно настаняване на животни се допуска само приоснователни ветеринарни съображения или по съображения, свързани с хуманното отношение към животните.Самостоятелно настаняване по съображения, свързани с опитите, се допуска след консултации със зоотехник икомпетентното лице, което има консултативни задължения във връзка с хуманното отношение към животните. Приподобни обстоятелства за благосъстоянието и грижите за такива животни се отделят допълнителни средства. Втакива случаи продължителността се ограничава до минимално необходимото време и, по възможност, сеподдържа визуален, слухов, обонятелен и осезателен контакт. За да се избегнат проблеми, свързани снесъвместимост, и нарушени социални взаимоотношения, всяко въвеждане или повторно въвеждане на животнив установени групи се наблюдава внимателно от подходящо квалифициран персонал. При доставка на стаднивидове животни възможността за социално групиране при настаняване се насърчава, като се закупуват съвместимииндивиди.


81

4.5.3. Облагородяване на жизнената среда

На всички животни се осигурява достатъчно пространство с подходяща сложност, за да им се даде възможност даизразят широк набор от видове нормално поведение. Предоставя им се известна възможност за контрол и избор насреда, с което се намалява предизвиканото от стрес поведение. Това се постига чрез подходящи техники заоблагородяване на жизнената среда, които позволяват на животните по-широк набор от дейности и увеличатполовата им активност. Освен чрез социални дейности, облагородяването на средата се постига и като серазрешават и окуражават физически движения, събиране на храна, манипулативни и познавателни дейности,присъщи на отделните видове. Препоръчително е на животните да се позволява да се движат при всяка възможност.Облагородяването на средата в загражденията за животни е съобразено с присъщите за вида и отделното животнонужди. Формите на облагородяване на жизнената среда трябва да са адаптивни, така че да допускат включване наиновации, основани на нови открития. Програмата за облагородяване на жизнената среда се преразглежда иактуализира редовно. Персоналът, отговорен за грижите за животните, трябва да разбира естественото поведение ибиологията на видовете, така че да прави смислен и информиран избор при облагородяване. Те са запознати сфакта, че не всички инициативи са от полза за животните и затова следят въздействието от тях и променятпрограмата според изискванията.

4.5.4. Заграждения за животни

Загражденията за животни не се правят от материал, вреден за здравето на животните. Проектирането иконструкцията са такива, които не причиняват наранявания на животните. Ако не са за еднократна употреба, те сеизработват от устойчив на почистване и обеззаразяване материал. Особено внимание се обръща на проектиранетона подовете в загражденията за животни, които следва да са подходящи за вида и възрастта на животните и сепроектират така, че да улесняват отстраняване на всякакви животински екскрети.

4.6. Хранене

4.6.1. Формата, съдържанието и поднасянето на храната отговарят на хранителните и поведенчески нужди на животното.За някои видове се предвижда и предоставя възможност за събиране на храна. Фуражите са важна част от хранатана някои животински видове, както и средство за задоволяване на някои поведенчески нужди.

4.6.2. Храната на животните трябва да бъде вкусна и да не е замърсена. При избора на суровини, производство,приготвяне и поднасяне на храната се вземат предпазни мерки за свеждане до минимум на химически, физически имикробиологични замърсявания. Храната се пакетира в торби, които се обозначават с ясна информация запродукта и неговата дата на производство. Производителят отбелязва ясно срок на годност и този срок се спазва.

Опаковането, превозът и съхраняването се осъществяват така, че да се избегне замърсяване, разваляне илиунищожаване на храната. Складовете са хладни, тъмни, сухи и обезпаразитени и защитени от вредители. Нетрайнахрана като растителност, зеленчуци, плодове, месо и риба се съхранява в студени помещения, хладилници илифризери.

Всички корита, хранилки и други принадлежности, използвани за хранене, се почистват редовно и, принеобходимост, се стерилизират. Когато се използва влажна храна или когато храната може лесно да се примесинапример с вода или урина, задължително се налага ежедневно почистване.

4.6.3. Всяко животно трябва да има достъп до храната, като се осигурява достатъчно пространство за хранене, за да сеизбегне съперничество. В някои обстоятелства се налага контролиране приема на храна, за да се избегнезатлъстяване.

4.7. Поене

4.7.1. На разположение на животните винаги има чиста питейна вода. Тъй като водата е преносител на микроорганизми,доставката ѝ се организира така, че рискът от замърсяване да се сведе до минимум.

4.7.2. Системите за поене се проектират и използват така, че да доставят достатъчно количество вода с подходящокачество. Предвиждат се достатъчно поилки. При използване на автоматични системи за поене функциониранетоим редовно се проверява, поддържа и промива, за да се избегнат инциденти като блокиране или течове, илиразпространение на зараза. Ако се използват клетки с твърдо дъно, се вземат мерки за намаляване на риска отнаводнение.

4.7.3. При рибите, земноводните и влечугите, поносимостта към киселинност, хлор и много други химикали е достаразлична за отделните видове. Затова се вземат мерки редовното водоснабдяване за аквариуми и контейнерите дабъде адаптирано към нуждите и да бъде в границите на поносимост за отделните видове.


82

4.8. Настилки, подложки, материали за отходни места, леговища и котила/гнездене

4.8.1. За животните винаги се осигуряват подходящи материали за леговища или спане, както и подходящ материал закотила/гнездене или структури за размножавани животни.

Обикновено в заграждението за животни се поставят различни материали със следните функции: да попиват уринаи екскременти, като по този начин улесняват почистването; да позволяват на животните да упражняват присъщо навида им поведение, като например събиране на храна, копаене или риене; да осигуряват удобно, широкопространство или сигурно място за сън; да дават възможност на животното да си построи котило/гнездо заразмножаване.

Някои материали не се използват за всички тези нужди и затова е важно да се осигури достатъчно и подходящматериал. Всички подобни материали трябва да са сухи, попиващи, безпрашни, нетоксични и да не съдържатинфекциозни агенти или паразити и други форми на зараза. Избягват се материали от дърво, които са билиобработени химически или съдържат естествени токсични вещества, както и продукти, които не могат да сеопределят и стандартизират точно.

4.8.2. В границите на заграждението за животни подът предоставя твърдо и удобно място за почивка на всички животни.Всички места за сън се поддържат сухи и чисти.

4.9. Почистване

4.9.1. Стандартът на дадено съоръжение, включително качественото животновъдство, зависят много от добрата хигиена. Впомещенията за държане и почистване и в складовете се поддържа много висок стандарт на чистота и ред.Установяват се и се прилагат подходящи практики за почистване, измиване, обезпаразитяване и, при необходимост,стерилизиране на загражденията и принадлежностите, бутилките и останалото оборудване.

4.9.2. Режимът за почистване и дезинфекциране не застрашава здравето на животните или благосъстоянието им. Заподмяната на леговищата в загражденията за животни се установяват ясни процедури за работа, включителносистема за записване.

4.9.3. Почистването се извършва редовно и, където е уместно, материалите по подовата повърхност в загражденията заживотни се подменят, за да се избегне възможността да се превърнат в източник на зарази и паразити.

4.9.4. При някои видове маркирането на територия с миризми е важна форма на поведение, като за тях почистванетоможе да причини известни социални проблеми. Режимът на почистване трябва да отчита тези поведенчески нужди.Решението за честотата на почистване се основава на вида заграждение за животни, вида на животното, гъстотата наживотните на съхранение, както и способността на вентилационната система да поддържа подходящо качество навъздуха.


Качеството на грижите за животните в лабораторията може да повлияе не само на успешното им отглеждане,нарастването на броя им и благосъстоянието им, но също така и на качеството и резултатите от опитнитепроцедури. Привикването на животните към компетентно извършвани и сигурни редовни манипулации по времена животновъдството и процедурите, намалява стреса както на самите животни, така и на персонала. За някоивидове, като например кучета и нечовекоподобни примати, програма за обучение, целяща да окуражисътрудничеството по време на процедурите, може да е полезна за животните, за персонала, грижещ се за тях, и занаучната програма. За някои видове социалният контакт с хора е приоритетен.

В някои случаи обаче манипулациите се избягват. Така е, по-специално, в случай че става дума за диви животни итова е причина, поради която дивите животни могат да бъдат по-неподходящи обекти за научни опити. Отперсонала, грижещ се за животните, се очаква по всяко време да има грижовно и уважително отношение къмживотните, за които се грижи, както и да се справя умело с манипулациите и обуздаването на животните.

При необходимост от времето на персонала се отделя време, в което да говорят, държат, дресират и галятживотните.

4.11. Умъртвяване по хуманен начин

4.11.1. Всички методи за умъртвяване на животни по хуманен начин изискват експертни умения, които се усвояват самопри подходящото им упражняване. Животните се умъртвяват по метод, съобразен с принципите, определени впрепоръките на Европейската комисия за евтаназия на опитните животни (части 1 и 2).


83

4.11.2. Животно в дълбоко безсъзнание може да се обезкърви, но лекарства, които парализират мускулите преди изпаданев безсъзнание, такива с действие, подобно на кураре, както и умъртвяване чрез електричество без преминаване наток през мозъка, не се използват без предварителна упойка.

Изхвърлянето на животните не се допуска, преди да бъде потвърдена смъртта.

4.12. Регистри

Регистрите за източника, използването и окончателното изхвърляне на всички отглеждани животни, държани заразмножаване или за последващо използване в научни процедури, се прилагат не само за статически цели, но и въввръзка с регистри за здравословното състояние и отглеждането като показатели за благосъстоянието на животните,както и за целите на животновъдството и планирането.

4.13. Идентифициране

В някои случаи се налага отделно идентифициране на животни, например използвани за отглеждане или научнипроцедури, при съставяне на точни регистри, които ще бъдат запазени. Избраният метод трябва да бъде надежден ипри прилагане да причинява минимална болка и неудобство на животното в дългосрочен план. При необходимостсе използват успокоителни средства или местни упойки и обезболяващи средства. Персоналът трябва да бъдеобучен как да борави с техники за идентифициране и маркиране.

РАЗДЕЛИ ЗА ОТДЕЛНИТЕ ВИДОВЕ

A. СПЕЦИФИЧНИ НАСОКИ ЗА ГРИЗАЧИ

1. Въведение

Мишки

Лабораторната мишка произхожда от дивата домашна мишка (Mus musculus), основно нощно риещо и катерещо сеживотно, което си изгражда леговища за регулиране на микросредата, за подслон и възпроизводство. Мишките садобри катерачи. Те не се решават лесно да преминават отворени пространства и предпочитат да се движат близо достени и други структури. Наблюдават се разнообразни социални организации в зависимост от гъстотата напопулацията, а при мъжките във фертилна възраст се забелязва силно развита териториалност. Бременни икърмещи женски могат да проявят агресивност при защита на котилото си. Тъй като мишките, особено албиносите,имат слабо зрение, те разчитат основно на обонянието си и създават система от маркирани с урина места в тяхнатасреда. Мишките имат също много остър слух и проявяват чувствителност към ултразвук. В зависимост от породатасъществуват значителни разлики в изразяването и интензивността на поведението.

Плъхове

Лабораторният плъх произхожда от дивия кафяв плъх (Rattus norvegicus) и е силно социално животно. Плъховетеизбягват открити пространства и маркират с урина територията си. Обонянието и слуха им са силно развити; те саособено чувствителни към ултразвук. Дневното им зрение е слабо, но зрението им на слаба светлина е ефективнопри някои пигментирани породи. Плъховете албиноси избягват пространства, осветени със светлина над 25 лукса.Активността е по-голяма в тъмните часове на денонощието. Младите животи са много наблюдателни и честоучастват в социални игри.

Песчанки

Песчанката или монголската песчанка (Meriones sp.) е социално и предимно нощно животно, въпреки че влабораторни условия е активно и на дневна светлина. В дивата природа, за да се защитят от хищници, песчанкитеизкопават дупки, в които се влиза като в тунел, а в лабораторни условия често развиват стереотипно поведение накопаещи животни, ако им се осигурят подходящи условия.

Хамстери

Предшествениците на лабораторния хамстер в дивата природа (Mesocricetus sp.) са предимно самотни животни.Женската е по-голяма и по-агресивна от мъжкия и може да причини сериозни наранявания на мъжкаря си.Хамстерите често си правят отходно място в заграденото пространство, маркират територии със секрети отслабините си, а женските често намаляват селективно размера на котилото си чрез канибализъм.


84

Морски свинчета

Дивите морски свинчета (Cavia porcellus) са социални, бягащи гризачи, които не копаят свои дупки, а живеятскрити и използват изкопаните от други животни. Мъжки в зряла възраст могат да бъдат агресивни един към друг,но по принцип проявата на агресия е рядко срещана. Морските свинчета остават неподвижни при неочакван шум,а цяла група може да се втурне да бяга панически като реакция на внезапни и неочаквани движения. Морскитесвинчета са изключително чувствителни при преместване и впоследствие може да останат неподвижни за половинчас или повече време.

2. Среда и контрол върху нея


(Виж параграф 2.1. от общата част)


Температурата, при която се държат гризачите, е в границите между 20 oC и 24 oC. Местната температура в групагризачи, настанени в заграждения с твърд под, често е по-висока от температурата в помещенията. Дори приналичие на подходяща вентилация, температурата в загражденията може да бъде до 6 oC по-висока от тази впомещението. Материал или кутии за леговища позволяват на животните да контролират микроклимата в тяхнатасреда. Специално внимание се обръща на температурата в системите за отделяне, както и на тази, която сеосигурява на неокосмени животни.


Относителната влажност в помещенията за гризачи се поддържа в рамките на 45 % до 65 %. Изключение от товаправило са песчанките, които се държат при относителна влажност от порядъка на 35 % до 55 %.


Осветеността в заграждението за гризачи трябва да е слабо. Всички хранилки трябва да бъдат със сенчести навеси,за да се намали риска от дегенериране на ретината. Това е особено важно за животните албиноси.

Излъчване на червена светлина на честоти, незабележими за гризачите, може да бъде от полза в момент на тъмнина,позволявайки на персонала да наблюдава гризачите в активната им фаза.

2.5. Шум

Тъй като гризачите са много чувствителни към ултразвуци и ги използват за общуване, от значение е външният шумда се намали до минимум. Ултразвуковият шум (над 20 kHz), който произвеждат много често срещанилабораторни съоръжения, включително канели, колела на колички и компютърни монитори, може да са причиназа анормално поведение и нарушен цикъл на размножаване. Препоръчително е звуковата среда да се следи заширок спектър честоти за по-дълги периоди от време.



3. Здраве

(Виж параграфи 4.1. и 4.4. от общата част)

4. Настаняване, облагородяване на жизнената среда и грижи

4.1. Настаняване

Стадните видове се настаняват на групи, доколкото групите са стабилни и хармонични в отношенията си. Въпрекиче това е трудно, такива групи могат да бъдат създадени при настаняване на мъжки мишки, хамстери в зрялавъзраст или песчанки, тъй като това може да доведе до сериозна агресия между един и същи вид.

Когато е възможно да се получи обратен ефект или нанасяне на вреди, животните може да се настанят отделно.Разделянето на установена стабилна и хармонична група се свежда до минимум, тъй като това може да е многостресиращо за животните.


85

4.2. Облагородяване на жизнената среда

Загражденията и облагородяването им трябва да дават възможност на животните да проявяват нормалното сиповедение и да намаляват по подходящ начин случаите на съперничество между един и същи вид.

Материалите за постелки и леговища, както и убежищата, са много важен ресурс за гризачите при отглеждане,съхранение или процедури, и такива се осигуряват, освен в случаите, когато е забранено поради основания ответеринарно естество или за благосъстоянието на животните. Премахването на подобни материали заради опити сесъгласува със зоотехника и с компетентното лице, което има консултативни задължения във връзка с хуманнотоотношение към животните. Материалите за леговища трябва да дават възможност на гризачите да ги обработват ида ги използват за изграждане на леговище. Кутии за изграждане на леговище се предоставят, когато предоставениятматериал за леговище е недостатъчен, за да могат животните да си построят завършено и покрито леговище.Постелките трябва да попиват урина и да дават възможност на гризачите да ги маркират с урина. Материалите залеговища са важни за плъховете, мишките, хамстерите и песчанките, тъй като им дават възможност да си създадатподходяща микросреда за почивка и размножаване. Кутиите за изграждане на леговище и други убежища са важниза морските свинчета, хамстерите и плъховете.

На морските свинчета винаги се предоставя материал, с който да си служат като със слама за дъвчене и място закриене.

За всички видове гризачи дървените пръчици за дъвчене и гризане представляват облагородяване на жизнената имсреда.

Много видове гризачи опитват да разделят загражденията, в които се намират, на места за хранене, почивка,уриниране и складиране на храна. Подобно разделение може да се основава по-скоро на маркиране с миризми,отколкото на физическо разделение, но частични прегради могат да помагат на животните да пристъпят къмконтакт с други членове на групата или да го избегнат. Горещо се препоръчват някои видове допълнителнооблагородяване на заграждания, за да се увеличи сложността на околната среда, за разнообразие. Тръбите,кашоните и конструкциите за катерене са пример за съоръжения, прилагани успешно при гризачите, коитодопълнително могат да допринесат за увеличаване на използваната подова площ.

Песчанките се нуждаят от сравнително по-голямо пространство, отколкото други видове гризачи, за да могат дастроят и/или използват дупки с достатъчен размер. Те се нуждаят и от дебел слой материал за копаене иизграждане на леговище или заместител на дупката им, който да е дълъг поне 20 см.

Трябва да се обмисли използването на прозрачни и цветни заграждения, както и вмъкнати съоръжения,позволяващи качественото наблюдение на животните, без да бъдат притеснявани.

Същите принципи за количество и качество на пространството, облагородяване на жизнената среда и другисъображения, изтъкнати в настоящия документ, се прилагат за системите за отделяне, като например клетки сотделна вентилация, въпреки че при проектирането на системата подходът към тях изглежда различен.

4.3. Заграждения – размери и настилка

Загражденията се изработват от лесни за почистване материали и са проектирани така, че да позволяват подходящонаблюдение на животните без да бъдат притеснявани.

След като младите животни навлязат в активна възраст, те изискват пропорционално по-голямо пространство отиндивидите в зряла възраст.

4.3.1. Р а з м е р и

В тази и следващите таблици с всички препоръки за гризачи под „височина на заграждението“ се разбиравертикалното разстояние между пода и тавана на заграждението, като тази височина се прилага за повече от 50 %от минималната подова площ на заграждението преди добавяне на елементи за облагородяване на средата.

При разработване на процедури се отчита очакваният растеж на животните, за да се осигури достатъчнопространство (както е посочено в таблици от A.1. до A.5) за периода, в който се провежда изследването.


86

Таблица A.1.

Мишки: минимални размери на заграждението и допустима площ

Телесно тегло(g)

Минимален размер назаграждението

(cm2)

Подова площна животно

(cm2)

Минималнависочина назаграждението

(cm)

На съхранение и по времена процедури

до 20 330 60 12

над 20 до 25 330 70 12

над 25 до 30 330 80 12

над 30 330 100 12


За моногамна двойка(без/с роднинство) илитри животни (сроднинство). За всякадопълнителна женска смалки се добавят180 cm2. 12

Съхранение приразвъждане (*)Размер на заграждението950 cm2 по-малко от 20 950 40 12

Размер на заграждението1 500 cm2 по-малко от 20 1 500 30 12

(*) Отбити от кърмене мишки могат да се държат при тази висока гъстота на съхранение за кратко време след отбиването им доизвеждане, но при условие че животните са настанени в по-големи заграждения с подходящо облагородена среда. Условията занастаняване не трябва да създават неудобства за благосъстоянието на животните като: повишена степен на агресивност,заболеваемост или смъртност, стереотипно или друго поведенческо отклонение, отслабване или други физиологични илиповеденчески реакции на стрес.

Таблица A.2.

Плъхове: минимални размери на заграждението и допустима площ



(cm2)


(cm2)


(cm)

На съхранение и по времена процедури (*)

до 200 800 200 18

над 200 до 300 800 250 18

над 300 до 400 800 350 18

над 400 до 600 800 450 18

над 600 1 500 600 18


Майка с малки. За всякодопълнително животно взряла възраст, добавеноза постоянно взаграждението, седобавят 400 cm2 18

Съхранение приразвъждане (**)

до 50 1 500 100 18

над 50 до 100 1 500 125 18

Размер на заграждението1 500 cm2

над 100 до 150 1 500 150 18

над 150 до 200 1 500 175 18


87



(cm2)


(cm2)


(cm)

Съхранение приразвъждане (**)

до 100 2 500 100 18

над 100 до 150 2 500 125 18

Размер на заграждението2 500 cm2 над 150 до 200 2 500 150 18

(*) При провеждане на изследвания, обхващащи целия им живот, на животните се осигуряват заграждения с достатъчни размериза социалното настаняване на животните. Тъй като е трудно да се предвиди гъстотата на съхранение към края на подобниизследвания, може следователно да се появят случаи, в които изискванията за пространство на животински индивид да бъдатпод посочените по-горе. В такива случаи се отдава приоритет на поддържането на стабилни социални структури.

(**) Отбити от кърмене плъхове могат да се държат при тази висока гъстота на съхранение за кратко време след отбиването им доизвеждане, но при условие че животните се намират в по-големи заграждения с подходящо облагородена среда. Условията занастаняване не трябва да създават неудобства като: повишена степен на агресивност, заболеваемост или смъртност, стереотипноили друго поведенческо отклонение, отслабване или други физиологични или поведенчески реакции на стрес.

Таблица A.3.

Песчанки: минимални размери на заграждението и допустима площ



(cm2)


(cm2)


(cm)


до 40 1 200 150 18

над 40 1 200 250 18

Развъждане 1 200 18

Моногамна двойкаили три животни спотомство

Таблица A.4.

Хамстери: минимални размери на заграждението и допустима площ



(cm2)


(cm2)


(cm)


до 60 800 150 14

над 60 до 100 800 200 14

над 100 800 250 14


Майка илимоногамна двойкас малки 14

Съхранение приразвъждане (*)

под 601 500 100 14

(*) Отбити от кърмене хамстери могат да се държат при тази висока гъстота на съхранение за кратко време след отбиването им доизвеждане, но при условие че животните се намират в по-големи заграждения с подходящо обогатена среда. Условията занастаняване не трябва да създават неудобства като: повишена степен на агресивност, заболеваемост или смъртност, стереотипноили друго поведенческо отклонение, отслабване или други физиологични или поведенчески реакции на стрес.


88

Таблица A.5.

Морски свинчета: минимални размери на заграждението и допустима площ



(cm2)


(cm2)


(cm)


до 200 1 800 200 23над 200 до 300 1 800 350 23над 300 до 450 1 800 500 23над 450 до 700 2 500 700 23над 700 2 500 900 23

Развъждане 2 500Двойка с малки. Завсякадопълнителнаженска заразвъждане седобавят 1 000 cm2 23

4.3.2. По д о в о п о к р и т и е

Плътни подовe с постелки или перфорирани подове са за предпочитане пред решетъчни или мрежести подове.Когато се използва решетъчно или мрежесто подово покритие, твърда или предназначена за леговище площ, иликато алтернативен вариант при морските свинчета, площ, покрита с летви, се осигурява за почивка на животните,освен при забрана за специфични опитни условия. Леговищата може да не се използват и по време на опити зачифтосване.

Тъй като под с мрежесто покритие може да причини сериозни наранявания, такива подове се следят отблизо и сеподдържат, така че да не оставят разхлабени части или остри изпъкнали страни.

В напреднала бременността, при раждане и кърмене женските с малки се държат само на плътни подове спостелки.

4.4. Хранене


4.5. Поене


4.6. Настилки, подложки, материал за леговища и за котила/гнездене



Въпреки че е необходимо поддържането на високи хигиенични стандарти, препоръчително е да се запазват някоимиризми, оставени от животните. Избягва се твърде честата промяна на заграждението, особено при бременни иженски с малки, тъй като промени от подобен характер могат до доведат до изгубване на майчинския инстинкт илидо канибализъм.

Определянето на графика за почистване се основава на вида заграждение, вида животно, гъстотата на съхранение ивъзможността на вентилационните системи да поддържат подходящо качество на въздуха.


При всякакви манипулации се вземат мерки да се сведат до минимум неудобствата за животните или в средата им взаграждението. Това е от особено значение за хамстерите.




89





Б. СПЕЦИФИЧНИ НАСОКИ ЗА ЗАЙЦИ


Заекът (Oryctolagus cuniculi) е стадно животно по природа. Зайците трябва да разполагат с достатъчно пространствои облагородена среда, тъй като отсъствието на тези елементи може да доведе до загуба на нормалната двигателнаактивност и до анормално развитие на скелета.





Температурата, при която се държат зайците, е в границите между 15 oC и 21 oC. Местната температура в групазайци в заграждение с твърд под често е по-висока от температурата в помещенията. Дори при наличие наподходяща вентилация температурата в заграждението може да бъде до 6 oC по-висока от тази в помещението.

Материал или кутии за леговища дават възможност на животните да контролират микроклимата в тяхната среда.Специално внимание се обръща на температурата в системите за отделяне.


Относителната влажност в помещенията за зайци не може да е под 45 %.



2.5. Шум




3. Здраве

(Виж параграфи 4.1. и 4.4. от общата част)



Млади и женски зайци се настаняват в хармонични социални групи. Настаняване на единични животни се допускасамо при основателни ветеринарни причини или по причини, свързани с хуманното отношение към животните.Настаняване на единични животни за опитни цели се допуска след консултации със зоотехник и компетентнотолице, което има консултативни задължения във връзка с хуманното отношение към животните. Пълноценнимъжки в зряла възраст демонстрират териториално поведение и не могат да се настаняват заедно с други такива.Кошари с разнообразни подови покрития са използвани успешно за настаняване на млади зайци и женски в зрялавъзраст, но групите се следят внимателно, за да се избегне агресивно поведение. В идеалния случай зайците загрупово настаняване са от едно котило и са били държани заедно от времето на отбиването им. Когато отделнииндивиди не могат да се съвместят в група, може да се обмисли настаняването им в близък визуален контакт.


90


Подходящото облагородяване на жизнената среда за зайци включва фураж, сено или пръчки за гризане, както имясто, на което да се оттеглят. При кошари с под за настаняване на групи се осигуряват визуални прегради иструктури за убежище, които дават възможност на животните да се дебнат. На женските за разплод се осигуряватматериали и кутии за леговище.

4.3. Заграждения – размери и настилка

За предпочитане е загражденията да са правоъгълни. В границите им се осигурява издигнато място. Издигнатотомясто служи на животните за излягане и сядане, както и да се промъкнат под него, но не трябва да заема повече от40 % от подовото пространство. За разлика от височината на заграждението, която трябва да е достатъчна, за дапозволява на заека да стои изправен, без ушите му да достигат тавана на заграждението, като това пространство несе счита за необходимо за издигнатото място. Когато са налице основателни научни или ветеринарни причини, зада не се използват рафтове, заграждението е с 33 % по-голямо за един заек и с 60 % по-голямо за два заека. Когатое възможно, зайците да се държат в кошари.

4.3.1. Р а з м е р и

Таблица Б.1.

Зайци на възраст над 10 седмици: минимални размери на заграждението и допустима площ

Крайно телесно тегло (kg)

Минимална подова площ за едно илидве хармонични в социално отношение

животни(cm2)

Минимална височина(cm)

Под 3 3 500 45От 3 до 5 4 200 45Над 5 5 400 60

Тази таблица се използва както за клетки, така и за кошари. При клетките се осигурява издигнато място (вижтаблица Б.4.). Кошарите трябва да съдържат прегради, разделящи общото пространство, така че да позволяват наживотните да установяват или отбягват социални контакти. За третия, четвъртия, петия и шестия заек се добавяподова площ от 3 000 cm2 на заек, а за всеки допълнителен заек след шестия се добавят по 2 500 cm2.


Зайка с малки: минимални размери на заграждението и допустима площ

Тегло на зайката(kg)

Минимален размер назаграждението (cm2)

Допълнителна площ закутия за леговище

(cm2)


Под 3 3 500 1 000 45От 3 до 5 4 200 1 200 45Над 5 5 400 1 400 60

Поне три—четири дни преди раждане на зайките се осигурява допълнително отделение или кутия за котило. Запредпочитане кутията за котило се поставя извън заграждението Осигурява се слама и/или друг материал, от койтокотилото може да се направи. Това заграждение се проектира, така че зайката да може да се придвижва до другоотделение или издигнато място, за да се отдели от зайчетата си, след като последните напуснат котилото. Следотбиване от кърмене зайчетата от едно котило се оставят заедно възможно най-дълго време в заграждението, вкоето са се родили. До осем зайчета от котило може да се държат в заграждението за развъждане от отбиването откърмене докато станат на седем седмици, а пет зайчета от котило може да бъдат държани на минимална подоваплощ, докато станат на осем до десет седмици.


91


Зайци на възраст до 10 седмици: минимални размери на заграждението и допустима площ

Възраст Минимален размер наограждането (cm2)

Минимална подова площ заживотно(cm2)


Отбити, до 7 седмици 4 000 800 40От 7 до 10 седмици 4 000 1 200 40

Тази таблица се използва както за клетки, така и за кошари. Кошарите съдържат прегради, разделящи общотопространство, такa че да позволяват на животните да установяват или отбягват социални контакти. След отбиванеот кърмене зайчетата от едно котило се оставят заедно възможно най-дълго време в заграждението, в което са серодили.


Зайци: Оптимални размери за издигнати места в заграждения с размери, посочени в таблица Б.1.

Възраст в седмициКрайно телесно тегло

(kg)Оптимален размер

(cm × cm)Оптимална височина от пода

на заграждението (cm)

под 3 55 × 25 25Над 10 от 3 до 5 55 × 30 25

над 5 60 × 35 30

За да се позволи ползване по предназначение на издигнатите места и на заграждението като цяло, посочените вгорната таблица размери за издигнатото място и височината са оптимални, с много близки минимални имаксимални стойности (в рамките на 10 % от оптималния размер). Когато са на лице основателни научни иливетеринарни причини да не се използва издигнатото място, заграждението е с 33 % по-голямо за един заек и с60 % по-голямо за два заека, за да се улесни двигателната дейност на зайците, както и за да се увеличивъзможността за бягство от по-доминиращо животно.

Когато издигнатото място се осигурява на зайци на възраст под 10 седмици, оптималният му размер е 55 × 25 cm,а височината над пода трябва да позволява на животното да го използва.


Мрежест под не се използва, без да е осигурено място за почивка с достатъчна големина, която да позволява всичкизайци да бъдат там едновременно. За предпочитане пред решетъчните или мрежестите подове са твърдите подове слеговища или перфорираните подове.

4.4. Хранене

(Виж параграф 4.6 от общата част)

4.5. Поене









92







В. СПЕЦИФИЧНИ НАСОКИ ЗА КОТКИ


Домашната котка произлиза от самотната африканска дива котка (Felis silvestris libyca), но при нея има силноизразена тенденция да усвоява социално поведение. При осигурена подходяща социализация още от ранна възрастподобно поведение може да се демонстрира както със себеподобни, така и към хората.

Добрите социални взаимоотношения с хората стимулират формирането на подходящ темперамент за последващиизследвания. Обаче тъй като котките нямат изградена йерархия за доминиране и изглежда нямат механизми запомиряване след конфликт, изграждането на социални взаимоотношения може да се окаже стресиращо за тях.Видимите белези за стрес при котките не са толкова ясно изразени за тълкуване както при кучетата.

Тъй като котките са силно териториални животни и се привързват към определено място, е възможно да сестресират при преместване. Котките са отлични катерачи и използват много всякакви издигнати конструкции(напр. рафтове), както за да им дадат предимство, така и за да стоят на разстояние от други котки, когато санастанени на групи.





Температурата, при която се държат котките, може да бъде в широк диапазон, при условие че благосъстоянието имне е застрашено. Температури от порядъка на 15 oC до 21 oC се поддържат, когато се налага точен контрол надкотки, подложени на процедури (виж параграф 2.2.3 от общата част).

Тъй като котетата имат ограничени възможности да регулират температурата на тялото си приблизително презпървите десет дни от живота си, за този период се осигурява допълнително местно отопление.


Не е необходимо да се следи за относителната влажност, тъй като котките могат да бъдат излагани на широкспектър относителна влажност на околната среда, без това да им повлияе отрицателно.


Държането на котки при естествен двадесет и четири часов светлинен цикъл е напълно приемливо. Когато светлатачаст от денонощието се осигурява от изкуствено осветление, то се ограничава до десет—дванадесет часа дневно.

При пълно отсъствие на дневна светлина се осигурява слабо нощно осветление (от 5 до 10 лукса), за да можекотките да имат известна видимост и да се отчете рефлексът им, предизвикан от страх.

2.5. Шум





93

3. Здраве

(Виж параграфи 4.1 и 4.4 от общата част)



Женските и кастрираните котки от двата пола по принцип влизат в социални отношения и обикновено се държат вгрупи до дванадесет индивида. Въпреки това изграждането на групи от две или повече подобни котки изисквавнимателно следене на съвместимостта на всички индивиди в групата. Специално внимание се обръща припрегрупиране на котки, въвеждане на непозната котка в група, настаняване в група на мъжки, които не сакастрирани, или държане на котки в по-големи групи.

Когато котките се настаняват по принцип на групи, самостоятелното настаняване може да бъде значителен стресовфактор. Поради това без основателни причини, изтъкнати от ветеринар или свързани с благосъстоянието наиндивида, котки не се настаняват самостоятелно за повече от двадесет и четири часа. Настаняване на отделенакотка за повече от двадесет и четири часа поради извършване на опит се консултира задължително със зоотехник ис компетентното лице, което има консултативни задължения във връзка с хуманното отношение към животните.

Котки, които проявяват системна агресивност към други котки, се настаняват самостоятелно единствено ако не евъзможно да се намери подходящ компаньон за тях. За всички индивиди, настанени по двойки или в група,социалният стрес се измерва минимум веднъж седмично, като се прилага установена система за оценка наповеденческия и/или физиологичния стрес. Това изискване е особено важно за мъжки, които не са скопени.

Могат да се настаняват самостоятелно женски с малки, които са на възраст до четири седмици, или женски в дветепоследни седмици от бременността. В този период трябва да се предвиди възможността женски, които обикновеносе настаняват в група, да имат достъп до групата си, напр. като се свърже заграждението с малки котета съсзаграждението, където е настанена групата.

Развиването на социално поведение при котките е дълбоко повлияно от социалния им опит, когато са на възрастмежду две и осем седмици. През този период е от основно значение котката да общува с други котки (напр. откотилото) и с хора, както и да се запознае с условията в заобикалящата я среда, с които вероятно ще се сблъскавпоследствие. Ежедневното държане по време на този чувствителен етап от развитието на котките е предварителноусловие за социално поведение на зрялата котка и е доказано, че държане за кратко дори на първия ден следраждането е от значение, тъй като новородените вече са в състояние да реагират на дразнения за обонянието и надокосване.

Всички котки трябва да разполагат ежедневно с време за игра и общи социални взаимоотношения с хора, както и сдопълнително време, за да се мият. Допълнително внимание трябва да се обърне на социалното обогатяване нанастанените самостоятелно котки, като им се осигурява допълнителен контакт с хора.


За да се даде на всяка котка възможност да оглежда околната си среда и, ако котките са настанени на двойки или вгрупа — да поддържа задоволително за нея разстояние от останалите котки, се осигуряват издигнати, частичнозатворени конструкции (напр. леговище, затворено от три страни, и покритие над рафт на приблизително единметър от пода). За да се сведе до минимум съперничеството, се осигуряват достатъчен брой такива конструкции. Тесе разполагат в заграждението така, че котките да могат да използват свободно цялото предоставено импространство.

Предвижда се също място в границите на заграждението, където всяка котка да се подслонява и уединява, по-специално далече от погледа на котки от други заграждения. За точене на ноктите и маркиране с миризми сепредвиждат вертикални дървени конструкции.

Дворовете на открито дават възможност за облагородяване на жизнената среда на котките както в институти заразвъждане, така и в институти, които ги използват, и те трябва да се осигуряват, когато това е възможно.


94

Окуражават се имитацията на хищническо поведение и игрите. На разположение се предоставят избрани играчки,които да се подменят редовно, за да се осигури постоянно стимулиране и да се избегне привикването с тях, коетонамалява желанието за игра.

4.3. Заграждения — размери и настилка

Загражденията, включително разделенията между тях, осигуряват на котките стабилна и лесна за почистване среда.Проектирането и конструкцията предвиждат осигуряването на отворено и светло помещение, което дававъзможност на котките да имат цялостен поглед над пространството извън тяхното заграждение.

4.3.1. Р а з м е р и

Таблица В.1.

Котки: минимални размери на заграждението и допустима плош

Под (*)(m2)

Рафтове(m2)

Височина(m)

Минимум за едно животнов зряла възраст

1,5 0,5 2

Допълнение за всякодобавено животно

0,75 0,25 —

(*) Бележка: Подова площ, с изключение на рафтовете.

Минималното пространство за държане на котка майка с котилото ѝ е това за една котка, като се разширявапостепенно, така че до четиримесечна възраст, когато котилото се премества, да се спазват посочените по-гореизисквания за пространството. Обикновено котките се отбиват от кърмене между седмата и деветата седмица.

Котките не трябва да се принуждават да прeкарат целия си живот на открито и винаги трябва да имат достъп дозаграждение, което отговаря на всички стандарти, включително на тези за минимални размери, описани подробнов настоящите насоки.

Местата за хранене и за отпадъци се разполагат на разстояние от поне 0,5 метра едно от друго и не се подменятвзаимно.

Ограничаване на пространството до размери под минималните изисквания, описани подробно по-горе, катонапример в клетка за проверка на метаболизма или подобен тип място за настаняване за научни цели, може трайнода навреди на благосъстоянието на животните. Подобни ограничения се допускат само за минимални периоди отвреме и в пространства, възможно най-близки до посочените по-горе, както и не по-малки от необходимите наживотното, за да се опъне изцяло хоризонтално или вертикално, да легне и да се завърти.


Препоръчителното подово покритие за заграждения за котки е твърд и плътен под с гладко, неплъзгащо се горнопокритие. Допълнителното оборудване в загражденията трябва да осигурява на всяка котка удобно място започивка.

За котки не трябва да се използват подови покрития като решетки или мрежи. Когато има основание да се използваотворено подово покритие, се обръща специално внимание на проектирането и изграждането, за да се избегнериска от болка, нараняване или заболяване и да се даде възможност на животните да демонстрират нормалноповедение. Практическият опит показва, че клетките за проверка на метаболизма невинаги са необходими, тъй катопроби от котешка урина и екскременти могат да бъдат взети направо от отходното място.

Не е необходимо качеството и горното покритие на настилката на външния двор да отговарят на същия стандарткато на вътрешното заграждение, при условие че се почиства лесно и не нанася физически увреждания на котките.

4.4. Хранене


4.5. Поене



95


На всеки две котки се осигурява поне едно отходно място с размер 300 × 400 mm, като в него се поставяподходяща попиваща и нетоксична подложка или настилка, приемлива за котките и която може да бъдеизползвана от тях. Ако котките често оставят урина и екскременти извън отходното място, се осигуряватдопълнителни места, които са оборудвани с алтернативни настилки. Ако и тази мярка е неефективна при котки,настанени по двойки или в групи, това означава, че съществува социална несъвместимост и котките се отделят отгрупата една по една до решаване на проблема.

Осигуряват се достатъчно леговища за всички котки, които са направени от подходящ лесен за почистванематериал. Леговищата са от материал за леговища от типа на полиестерни влакна или други подобни.


Всяко заето заграждение се почиства поне веднъж дневно. Отходните места се изпразват ежедневно, а подложките втях се подменят.

При почистване на загражденията котките не се мокрят. Когато загражденията се мият с маркуч, те се преместват насухо място, като се връщат след като заграждението е достатъчно подсушено.


За котките близкото общуване с грижещите се за тях лица е от огромно значение, особено за котки, настаненисамостоятелно.







Г. СПЕЦИФИЧНИ НАСОКИ ЗА КУЧЕТА


Домашното куче (Canis familiaris) е любопитно и много социално животно, което търси активно информация зазаобикалящата го среда като отражение на поведението на предците му от рода вълци. Макар да прекарва по-голямата част от деня в почивка, кучето изисква сложна физическа и социална среда по време на активната си фаза.

Женските търсят усамотение на тихо място, за да родят и отгледат малките си.

Тъй като агресивността е сериозен риск, е необходима допълнителна грижа, за да се поддържат социалнохармонични групи от кучета. Препоръките в този раздел се отнасят за гонче, което е най-често използваната заопити порода. Когато се използват други породи, се отчитат индивидуалните черти на всяка една от тях.





Температурата, при която се държат кучетата, може да бъде в широк диапазон, при условие че благосъстоянието имне е застрашено. Температури от порядъка на 15 oC до 21 oC се поддържат, когато се налага точен контрол надкучета, подложени на процедури (виж параграф 2.2.3 от общата част).


96

Тъй като кученцата имат ограничени възможности да регулират температурата на тялото си през първите десет илиповече дни от живота си, за този период се осигурява допълнително местно отопление в заграждението, в което сакученцата.


Не е необходимо да се следи за относителната влажност, тъй като кучетата могат да бъдат излагани на широкспектър относителна влажност на околната среда, без това да им повлияе отрицателно.


Държането на кучета при естествен двадесет и четиричасов светлинен цикъл е напълно приемливо. Когато светлатачаст от денонощието се осигурява от изкуствено осветление, то се ограничава до десет—дванадесет часа дневно.

При пълно отсъствие на дневна светлина се осигурява слабо нощно осветление (от 5 до 10 лукса), за да можекучетата да имат известна видимост и да се отчете рефлексът им, предизвикан от страх.

2.5. Шум

Шумът в кучешките отделения може да достигне до нива, за които е известно, че вредят на хората и които могат дазасегнат здравето или физиологията на кучетата. Поради тези причини е важно да се предвидят методи занамаляване на шума в кучешките отделения. Като се отчитат поведенческите нужди при проектиране на кучешкиотделения, шумовите нива може да бъдат намалени. По-голямата част от шума се дължи на лаенето на самитекучета, но също така може да е в резултат на животновъдни дейности в самото отделение или да прониква отвъншни източници. Поради това всеки източник на шум, който може да възбуди допълнителен лай, се ограничавамаксимално. Проникването на външни шумове може да се ограничи с подходящо разполагане на отделението и сподходящ архитектурен дизайн. Шумовете в рамките на отделението може да се намалят с шумоизолиращиматериали или структури. При проектиране или промяна на кучешко отделение е препоръчително се провеждатконсултации с експерт относно ограничаването на шума.



3. Здраве




Кучетата се настаняват в заграждението за животни в социално хармонизирани групи освен в случаите, когатонаучните процедури или изискванията за хуманно отношение към животните правят това невъзможно. Специалнигрижи са необходими при прегрупиране на кучета или при въвеждане на непознато куче в дадена група. Привсички случаи се прави постоянно наблюдение за социалната съвместимост на групите.

Дворовете на открито дават възможност за облагородяване на средата на кучетата както в институти за развъждане,така и в институти, които ги използват, и те трябва да се осигуряват, когато това е възможно.

Самостоятелното настаняване на кучетата, дори и за кратки периоди, може да бъде значителен стресов фактор.Поради това без основателни причини, изтъкнати от ветеринар или свързани с благосъстоянието на индивида,кучета не се настаняват самостоятелно за повече от четири часа. Настаняване на отделено куче за повече от четиричаса поради извършване на опит се консултира задължително със зоотехник и с компетентното лице, което имаконсултативни задължения във връзка с хуманното отношение към животните.

При такива обстоятелства се налага търсене на допълнителни източници на благосъстояние и грижи за тези кучета.На всички настанени самостоятелно животни се осигуряват ежедневно допълнително време за социализиране схората, визуален, слухов и, когато е възможно, осезателен контакт с други кучета.

Освен ако не е противопоказно по научни съображения, на настанените самостоятелно кучета се позволява да сераздвижват ежедневно на отделно място, по възможност с други кучета, и под надзора и във взаимодействие сперсонала.


97

Когато това е възможно, кучетата за разплод се настаняват в социално хармонични двойки или групи, или заедно сженски. Женските пред раждане се отделят в заграждението, предназначено за тази цел, от една до две седмиципреди очакваното раждане. Докато са в родилното заграждение им се осигурява допълнителен ежедневен контакт схората.

Социалното поведение при кучетата се развива между четвъртата и двадесетата седмица от раждането им. През тозипериод е от основно значение кутрето да общува с други кутрета от котилото, с кучета в зряла възраст (напр. смайка си) и с хора, както и да се запознае с условията в заобикалящата я среда, с които вероятно ще се сблъскавпоследствие. Ежедневното държане по време на този чувствителен етап от развитието на кучетата е предварителноусловие за социално поведение на кучето в зряла възраст и е доказано, че държане за кратко дори от първия денслед раждането е от значение, тъй като новородените вече са в състояние да реагират на дразнения за обонянието ина докосване.


При проектиране на вътрешни и външни клетки заграждения се предвижда място за уединение на кучетата ивъзможност да контролират социалните си взаимоотношения.

За различните дейности се предвиждат отделни пространства. Това може да се постигне, например, с поставяне наиздигнати платформи и подразделения в кошарите.

Занимания и играчки за кучета подобряват благосъстоянието на животните, когато се използват разумно и сенадзирават по подходящ начин. Тъй като дъвченето е важна част от кучешкото поведение, се предвиждат артикули,които да задоволяват тази нужда.

Основните предимства на движението са, че дава допълнителни възможности на кучетата да се впишат в сложна иразнообразна среда и да разширят взаимоотношенията си с други кучета и с хора. Това ще бъде от голямо значение,когато тези нужди не могат да се задоволят напълно в пространството на заграждението за животни. Затова, освенако не е противопоказно по научни или ветеринарни съображения, кучетата се водят, в идеалния случайежедневно, на отделено място, като им се позволява да се движат по възможност заедно с други кучета и поднадзора и във взаимодействие с персонала.


Загражденията за животни, включително разделенията между тях, осигуряват на кучетата стабилна и лесна започистване среда. Проектирането и конструкцията им предвиждат осигуряването на отворено и светло помещение,което дава възможност на кучетата да имат цялостен поглед над другите кучета и персонала извън тяхнотозаграждение.

4.3.1. Р а з м е р и

Настоящите насоки имат за цел да насърчат социалното настаняване на кучетата и да позволяват подходящооблагородяване на средата им. Трябва да се отбележи, че в тази концепция и стратегия се стимулира държането накучета в големи и социално хармонизирани групи, както за да се увеличи наличната подова площ, така и за да серазширят възможностите за социализиране.

Кучетата не трябва да бъдат принуждавани да изкарат целия си живот на открито и трябва да имат постоянендостъп до вътрешно заграждение, което отговаря на стандартите за конструкция и за контрол на средата, описаниподробно в настоящите насоки. Вътрешното заграждение не трябва да бъде по-малко от 50 % от минималнотопространство, с което трябва да разполагат кучетата, както е посочено в таблица Г.1. по-долу.

Допустимата площ, посочена по-долу, се основава на изискванията за гончета, но трябва да се отбележи, чегигантски породи като санбернар или ирландски вълкодав се нуждаят от значително по-голяма допустима площ.За породи, различни от лабораторното гонче, допустимата площ се определя след консултации с ветеринари иотговорната служба.

Таблица Г.1.

Кучета: минимални размери на загражденията и допустима площ

Тегло(kg)


(m2)

Минимална подоваплощ за едно или две

животни(m2)

За всякодопълнително

животно се добавятминимум (m2)

Минимална височина(m)

До 20 4 4 2 2Над 20 4 8 4 2


98

Когато са подложени на процедури съгласно Директива 86/609/ЕИО, кучета, настанени по двойки или в групи,може да бъдат ограничени до половината от общо отпуснатото пространство (2 m2 за куче под 20 kg, 4 m2 за кученад 20 kg), ако това разделяне е от основно значение за научни цели. Времето, в което кучето ще бъде ограниченопо такъв начин, се свежда до минимум и в никакъв случай не надвишава четири часа. Това изискване има за цел дасе окуражи настаняването на кучетата по двойки (особено при токсикологични изследвания), като в същото времесе спазва изискването да се наблюдава поемането на храна и извършването на наблюдения след поемане на доза.

Всяко друго социално или физическо ограничение, като например в клетка за проверка на метаболизма илифизическо задържане с каишка, може трайно да навреди на благосъстоянието на животните. Ограничение в клетказа проверка на метаболизма или подобен вид настаняване за научни цели се допускат само в пространство,възможно най-близко до посоченото по-горе и не по-малко от необходимото на животното, за да се опъне изялохоризонтално или вертикално, да легне и да се завърти.

4.3.2. К ъ рм ещи ж е н с к и с м а л к и и к у т р е т а д о 7 , 5 k g

Кърмеща женска с малки разполага с допустима площ, равна на тази за една женска с равностойно тегло. Кошаратаза кутретата се проектира, така че женската да има достъп до допълнително помещение или до издигнатопространство, което е на разстояние от кутретата.

Нормалната възраст за отбиване от кърмене на кутретата е между шест и девет седмици.

Таблица Г.2.

Кучета: минимални размери на загражденията и допустима площ за отбити от кърмене кучета

Тегло на кучето(kg)


(m2)

Минимална подова площ наживотно(m2)

Минимална височина(m)

До 5 4 0,5 2

Над 5 до 10 4 1,0 2

Над 10 до 15 4 1,5 2

Над 15 до 20 4 2 2

Над 20 8 4 2


Препоръчителното подово покритие за помещенията за кучета е твърд и плътен под с гладко, неплъзгащо сепокритие. Всяко куче трябва да разполага с удобно и твърдо място за почивка, например като използваоборудването на заграждението като издигнати легла или платформи.

За кучета не може да се използват решетъчни или мрежести подови покрития. Когато има основание да се използваотворено подово покритие, се обръща много голямо внимание на проектирането и изграждането, за да се избегнериска от болка, нараняване или заболяване и да се даде възможност на животните да демонстрират нормалноповедение. При възникване на проблеми, свързани с благосъстоянието на животните, заради подовото покритие, сеправи консултация с ветеринар и, при необходимост, кучетата се преместват на твърдо подово покритие.

Кутрета преди отбиване от кърмене и женски пред раждане, и кърмещи женски не се държат на подово покритие сотвори.

Не е необходимо качеството и горното покритие на настилката на външния двор да отговарят на същия стандарткато на вътрешното заграждение, при условие че се почиства лесно и не нанася физически увреждания на кучетата.

4.4. Хранене


4.5. Поене



99

4.6. Подложки, материали за отходни места, леговища и котила/гнездене

Когато кучетата се държат на твърд под, наличието на материал за отходно място или подложка улеснявапочистването и намалява необходимостта от редовно миене или миене с маркуч.

На женски пред раждане или кърмещи женски се осигурява леговище и материал за леговище, за да се улесняткърменето и грижите за кутретата. Освен това кутретата също се възползват от материала за леговище, както инякои породи като хрътките.


Всяко заето заграждение се почиства поне веднъж дневно. Всички екскременти и замърсени материали сеотстраняват от използваните от кучета площи поне веднъж дневно, а при необходимост и по-често.

Мокро почистване на загражденията чрез измиване с маркуч се извършва при необходимост, но кучетата не трябвада се мокрят. Когато загражденията се мият с маркуч, кучетата се преместват на сухо място, като се връщат следкато заграждението е достатъчно подсушено.


(Виж параграф 4.1 по-горе и параграф 4.10 от общата част)







Д. СПЕЦИФИЧНИ НАСОКИ ЗА ПОРОВЕ


Поровете (Mustela putorius furo) са месоядни животни, които в естествени условия се хранят с малки бозайници,птици, риби и безгръбначни. Имат сложно ловно поведение и склонност да се запасяват с храна, но не ядатразложена материя.

Въпреки че в дивата природа поровете обикновено живеят поединично, настаняването им при залавяне в социалнохармонични групи може да има благоприятен ефект върху благосъстоянието им. Обикновено поровете живеят вдупки и затова, когато са заловени, реагират положително на материали от рода на тръби, в които могат да пълзяти да играят игри.

Обикновено поровете се размножават веднъж годишно, като се чифтосват през пролетта. Мъжките са враждебни исе бият ожесточено с непознати мъжки по време на размножителния период. Вследствие на това е необходимоотделянето на мъжките през този период.

Порът е интелигентно, любопитно, игриво и гъвкаво животно и тези качества се отчитат при проектиране наотделенията за него и при манипулации. За него се изисква сложно заграждение, което не позволява бягство ипредоставя на пора възможност да демонстрира широк репертоар от различни видове поведение.





Температурата, при която се държат поровете, е в границите от 15 oC до 24 oC.


100

Тъй като поровете нямат добре развити потни жлези, за да се избегне изтощение, причинено от топлината, те не сеизлагат на високи температури.


Не е необходимо да се следи или записва относителната влажност, тъй като поровете могат да бъдат излагани наширок спектър относителна влажност на околната среда, без това да им влияе отрицателно.


Източникът и видът на светлината не трябва да са противопоказни за животните, като специално внимание сеобръща на порове, особено когато са албиноси, които се държат на най-горния ред от системи от поставени наредове клетки.

Държането на порове при естествен двадесет и четири часов светлинен цикъл е приемливо.

Когато светлата част от денонощието се осигурява от изкуствено осветление, то се ограничава до минимум от осемчаса на ден и по принцип не трябва да надвишава шестнадесет часа дневно.

Трябва да се отбележи обаче, че за да се борави с цикъла на възпроизводство, се налагат изменения в светлиннитецикли (т.е. светлата част на денонощието може да варира от шест до шестнадесет часа).

При пълно отсъствие на дневна светлина се осигурява слабо нощно осветление, за да могат поровете да иматизвестна видимост и да се отчете рефлексът им, предизвикан от страх.

2.5. Шум

Тишината или отсъствието на звукови дразнители може да бъде вредно и да изнерви поровете. Независимо от товасъществуват данни, че силен непознат шум и вибрации причиняват стресови разстройства у поровете и трябва да сеизбягват. Важно е да се вземат мерки за намаляване на внезапен или непознат шум в отделенията за порове,включително и шумове от животновъдни дейности в отделението и такива, проникващи от външни източници.Проникването на шумове може да се контролира чрез подходящо разполагане на отделението и подходящархитектурен дизайн. Шумове, създадени в самото отделение, може да се контролират чрез шумоизолиращиматериали или структури. При проектиране или промяна на отделението за порове се прави консултация с експерт.



3. Здраве




Поровете се държат в социално хармонични групи освен ако не съществуват научни аргументи или такива,свързани с благосъстоянието им, които изискват да се настанят самостоятелно.

По време на размножителния период може да бъде необходимо мъжките в зряла възраст да се държатсамостоятелно, за да се избегнат бой и наранявания. По всяко друго време мъжките могат успешно да бъдатдържани в групи.

Бременни женски се настаняват самостоятелно единствено в късната бременност, не повече от две седмици предираждане.

Отделянето на животни, които обикновено се настаняват в групи, може да бъде значителен стресов фактор. Когатое за период, по-дълъг от двадесет и четири часа, се счита, че това може да навреди сериозно на благосъстоянието наживотното. Ето защо без основателни причини, изтъкнати от ветеринар, или от съображения, свързани сблагосъстоянието на животните, порове не се настаняват самостоятелно за повече от двадесет и четири часа.Настаняване самостоятелно за повече от двадесет и четири часа поради извършване на опит се консултира съсзоотехник и с компетентното лице, което има консултативни задължения във връзка с хуманното отношение къмживотните.


101

Когато животните се настаняват самостоятелно за научни цели или поради причини, свързани с благосъстояниетоим, за тях се предвиждат допълнителни източници на благосъстояние и грижи. На всички настанени самостоятелноживотни се осигуряват ежедневно допълнително време за социализиране с хората, визуален, слухов и, когато евъзможно, осезателен контакт с други порове.

Социалното поведение на поровете се отчита, като се осигуряват редовно взаимодействие с други поровепосредством настаняване в група и редовни манипулации. Обикновено поровете се възползват от подобни редовнии успокоителни манипулации и това се окуражава, тъй като води до по-добро качество и по-социални животни.

Социалното поведение на поровете се развива в ранната им възраст и е важно младите порове да имат социалниконтакти с други порове (напр. от котилото им) и с хора (напр. с персонала, който се грижи за животните).Ежедневното им държане по време на този чувствителен етап от развитието им е предварително условие засоциално поведение на пора в зряла възраст. Съществуват данни, че колкото по-често е взаимодействието, толковапо-спокойно става животното, че това взаимодействие трябва да продължи и в зрялата му възраст.


Проектирането на загражденията за порове трябва да отговаря на нуждите, характерни за видовете и породите наживотните. То трябва да дава възможност за адаптиране, което да позволява включване на иновации, основани нанови научни открития.

Заграждението трябва да е проектирано, така че да предоставя възможност за усамотяване на поровете и да импозволява да упражняват известен контрол над социалните им взаимоотношения.

В допълнение към минималното подово пространство, което е описано подробно по-долу, се осигуряват отделниплощи за различни дейности, например чрез издигнати платформи и подразделения в кошарите. Когато сепредоставят кутии за леговища, те се проектират, така че да побират малките порове в леговището.

Доставката на кутии и тръби от картон или твърда пластмаса, и на хартиени пликове стимулира кактоизследователското, така и игровото поведение. Поровете използват много корита и съдове, пълни с вода.


Настоящите насоки имат за цел да насърчат социалното настаняване на поровете и да позволяват подходящооблагородяване на средата им. Трябва да се отбележи, че в рамките на тази концепция и стратегия се насърчава повсякакъв начин държането на порове в големи и социално хармонизирани групи, както за да се увеличи наличнотоподово пространство, така и за да се увеличат възможностите за социализиране.

Загражденията за животни, включително отделенията между тях, задължително осигуряват на поровете стабилна илесна за почистване среда. Проектирането и изграждането предвиждат осигуряването на отворено и светлопомещение, което дава възможност на поровете да имат цялостен поглед над другите порове и персонала извънтяхното заграждение. Предвижда се също място в границите на заграждението, където поровете да се подслоняват иуединяват, по-специално далече от погледа на порове от други заграждения.

Тъй като поровете имат забележителна способност за бягство, проектът на заграждението трябва да е такъв, чеживотното да не може да избяга или да се нарани при опит за бягство.

Препоръчителната минимална височина на заграждението е 50 cm. Поровете обичат да се катерят, а тази височинаулеснява подходящото облагородяване на средата им. Подовото пространство трябва да осигурява подходящомясто за движение и да позволява на животното да избира място за сън, хранене и уриниране/дефекация. За да сеосигури достатъчно пространство за установяване на по-сложна жизнената среда, никое заграждение за животни неможе да е по-малко от 4 500 cm2. Минималните пространствени изисквания за всеки пор са, както следва:

Таблица Д.1.

Порове: минимални размери на загражденията и допустима площ


(cm2)

Минимална подоваплощ на животно

(cm2)


Животни до 600 g 4 500 1 500 50Животни над 600 g 4 500 3 000 50Мъжкари в зряла възраст 6 000 6 000 50Женска с малки 5 400 5 400 50


102

Загражденията за животни трябва да са в правоъгълна, а не в квадратна форма, за да улесняват двигателнатадейност.

Ограничаване за научни цели в пространство, по-малко от посоченото за минимално по-горе, като например вклетка за проверка на метаболизма, може трайно да навреди на благосъстоянието на животните.


Препоръчителното подово покритие за помещенията за порове е твърд и плътен под с гладко, неплъзгащо сепокритие. Допълнително оборудване в заграждението като леговища и платформи осигурява на всеки пор топло иудобно място за почивка.

За поровете не може да се използват решетъчни или мрежести подови покрития.

4.4. Хранене


4.5. Поене



За всички порове е необходим материал за леговища. Освен това се осигурява материал за котила като слама, сеноили хартия. Смята се, че дълбоки системи за котила осигуряват допълнително облагородяване на жизнената среда.

Добра практика е да се използват материал за отходни места или подложки, за да се улесни поне почистването,както и да се намали необходимостта от често миене/миене с маркуч.


При мокро почистване на загражденията за животни чрез миене с маркуч поровете не трябва да се мокрят. Когатозагражденията се мият с маркуч, поровете се преместват на сухо място, като се връщат след като заграждението едостатъчно подсушено.

Поровете дефекират срещу вертикални повърхности на избрано от тях място в заграждението им. Поставяне нарезервоар за отходни нужди може да е полезна мярка и да намали честотата на почистването, необходимо заостаналата част от заграждението.

Всички екскрети и замърсени материали се отстраняват поне веднъж дневно, а при необходимост и по-често, отрезервоарите за отходни нужди и/или от всички други места, използвани за отходни нужди от поровете.

Честотата на почистване на останалата част от заграждението се определя по фактори като гъстотата на съхранениена животните, дизайна на заграждението и етапа от размножителния процес, напр. родилен период.










103

Е. СПЕЦИФИЧНИ НАСОКИ ЗА НЕЧОВЕКОПОДОБНИ ПРИМАТИ

а. Общи бележки


Държането на нечовекоподбни примати в лаборатория създава известни проблеми, които не са присъщи за другиобикновено използвани за научни цели бозайници. Нечовекоподбните примати не са опитомени, а диви животни,повечето от които са дървесни. Статутът им на диви животни означава, че са по-бдителни от домашните животни иреагират остро на непознати и смущаващи дразнители. За разлика от опитомените животни те не са избрани,защото са дружелюбни към човека и проявяват слаба агресивност. Ранният приятелски контакт между малкинечовекоподобни примати и грижещия се за тях персонал води до развиване на животни, които не са толковаплашливи, тъй като самите животни се научават, че познатите им хора не представляват заплаха, но те запазватповечето от чертите на техните диви себеподобни. За разлика от недървесните лабораторни бозайницинечовекоподобните примати бягат от наземни хищници по-скоро във вертикална, отколкото в хоризонталнапосока; дори видове, които са дървесни в по-малка степен, търсят убежище в дървета или на стръмни скали. Врезултат на това височината на заграждението трябва да позволява на животното да се разполага на достатъчнависочина, за да се чувства в безопасност. Структурното разделение на пространството в загражденията за примати еот първостепенна важност. От основно значение е животните да могат да използват максимално наличната площ,защото като дървесен вид те заемат триизмерно пространство. За да се даде такава възможност, се предвиждатклони и конструкции за катерене.

В допълнение към това, че са диви животни и имат навици за катерене, нечовекоподобните примати притежаватсилно развити когнитивни умения и сложно поведение при събиране на храна и в социално отношение. В резултатна това те се нуждаят от сложна, облагородена среда, която да им позволява да демонстрират нормалния сиповеденчески репертоар. Структурата на групата обаче трябва да бъде такава, че нормално поведение, показващострес или болка, или поведение, което може да доведе до нараняване, се свеждат до минимум.

Нечовекоподобните примати, използвани за научни изследвания, са родени в плен животни, отгледанипрактически на обекта, за да се избегне стрес от транспортиране. Родените в плен животни са с известна възраст,потекло и здравословно състояние и са били отгледани при стандартизирани животновъдни практики. Когато сеналага въвеждане на нечовекоподбни примати, по възможност те са потомци на животни от установени развъдницис високи стандарти за хуманно отношение и грижи за животните. Те не трябва да са носители на зоонози. Заловенив дивата природа животни се използват само в изключителни случаи, тъй като представляват риск за здравето наперсонала, миналото им е неизвестно и е вероятно да се страхуват повече от хората. В някои случаи може да имазначителна смъртност сред животните на мястото на залавяне и по време на превоз до местния обект за държане.

Предоставени са допълнителни подробности за обичайните развъждани и използвани лабораторни видове.Относно изискванията за други видове (или при възникване на поведенчески или размножителни проблеми), можеда се потърси допълнително становище от опитни приматолози и персонал, който се грижи за примати, за да сеосигури подходящ подход към нуждите на всеки отделен вид.





Тъй като когато са в плен животните разполагат с ограничени възможности за естествена реакция за справяне склиматичните изменения, посочените температурни граници за лабораторни животни невинаги отразяват тези, скоито се сблъскват в природата. Обикновено температурните граници са тези, които са оптимални за животните иудобни за персонала. Когато се използват заграждения на открито, е от основно значение осигуряването на навес заподслоняване на всички индивиди при лошо време, както и постоянен достъп до подходящо отоплено вътрешнопомещение. Това изискване е особено важно за размножителни колонии, разполагащи с големи външнизаграждения, с оглед избягване на опасността от измръзване и загуба на новородени през зимните месеци.


Въпреки че някои нечовекоподобни примати обитават тропическите гори, където влажността е висока, а други –

сухи региони, не се налага точното възпроизводство на тези среди в лабораторни условия за установени колонии.По принцип нива на относителна влажност между 40 % и 70 % са удобни както за животните, така и за персонала,който се грижи за тях. Вземат се необходимите мерки (виж препоръките за отделните видове), за да не се излагатживотни на твърде ниска влажност, а продължително излагане извън посочените норми се избягва, особено замаймуни от Новия свят, на които могат да причинят респираторни проблеми.


104


За повечето нечовекоподбни примати в лабораторни условия е необходим светлинен цикъл 12/12 часа. За някоивидове може да е полезно симулиране на изгрев и залез. За нощни видове като Aotus trivirgatus цикълът сеприспособява, така че през една част от обичайния работен ден животните да са на приглушена червена светлина,за да може да се наблюдават през активния им период, а също така и за безопасно извършване на рутиннитеживотновъдни дейности. Когато е възможно, на помещенията за настаняване на нечовекоподбни примати сепоставят прозорци, тъй като те са източник на естествена светлина и могат да облагородят жизнената среда.

2.5. Шум

Успокоителен звуков фон от музика или радиопрограми, осигурен през деня, може да подейства като форма заоблагородяване на околната средата и да позволи да се прикрият внезапни високи шумове, но не се препоръчва дасе използва постоянно. Музиката може да има успокоително въздействие върху животните при стрес. За повечетовидове приемливите нива на шум са същите като препоръчителните за персонала, но някои видове катомармозетките могат да чуват и ултразвуци и на това трябва да се обърне внимание. Нивото на фоновите шумове сеподдържа ниско и може да надвишава 65 dB(A) само за кратки периоди от време.


Повечето по-висши нечовекоподбни примати имат сроден слух на човешкия и за да се избегне плашенето наживотните, се избягва използването на сирени. Подходяща алтернатива са светещи сигнали, видими за персоналавъв всички помещения.

3. Здраве

Въпреки че използването на родените в плен животни гарантира, че са в добро здраве и не представляват заплаха зазаразяване на персонала или други нечовекоподобни примати в помещенията, всички новопридобити животни сеприемат само с пълни здравни карти и преминават през период на карантина при пристигане. През този периодздравето им се наблюдава отблизо и според изискванията се извършват допълнителни серологични,бактериологични и паразитологични тестове от компетентни лаборатории.

Всички нечовекоподобни примати в колонията са подложени на компетентен ветеринарен контрол и периодичнидиагностични тестове. Характерната за тях близост до човешките норми по отношение на податливостта на болестии паразити, присъщи както за тях, така и за хората, може да доведе в някои случаи до животоопасни заболявания.Следователно е жизненоважно персоналът също да извършва редовни медицински прегледи. Всеки член наперсонала, който е носител на потенциален риск за здравето на животните, не се допуска да влиза в контакт с тях.Обръща се специално внимание на случаи, в които е възможно животни да бъдат заразени с патогенни бактерии,които могат да бъдат предадени на човека. Персоналът се информира и се вземат мерки за намаляване на риска отинфекция. За всяко животно се съхранява здравен картон през целия му живот. Правят се задълбочени проучванияза неочаквани болести или смърт, поверени на компетентен персонал и лаборатории, като се отчитат евентуалнизоонози.

До изясняване на здравословното им състояние нечовекоподобни примати от различни географски райони седържат стриктно разделени.

Обезпаразитяването на заграждения на открито е от особено значение.



За препоръки по въпроси, свързани със социалното поведение, стратегиите и управлението на облагородяването наоколната среда, се ползва мнението на специалист по поведението на нечовекоподобни примати.

Тъй като често използваните лабораторни нечовекоподобни примати са социални животни, те се настаняват с единили повече съвместими представители на техния вид. За осигуряване на хармонични отношения е от изключителнозначение съставът на лабораторните нечовекоподобни примати да е подходящ. Съвместимостта и съответносъставът на групата от гледна точка на възрастта и пола на нейните членове зависи от видовете. При създаване нагрупи се отчита естествената социална организация на видовете. В условия на плен, при които няма наличнопространство за продължително преследване или за емигриране на социално отхвърлени индивиди, естествениятвъзрастов и полов състав на стадото може да се окаже неподходящ и да се наложат промени в структурата нагрупата. Например при макаците структура на харем може да се замени с естествено стадо от множество мъжки имножество женски. Протоколът за опитите може също да определя състава на групата, например групи отиндивиди, които са еднополови или на една възраст. Зрителните прегради, които не позволяват на животните да севиждат, са важни при групово настаняване, а множеството изходи за оттегляне дават възможност да се избегнататаки и не позволяват на доминиращи индивиди да ограничават достъпа на подчинени от тях индивиди до другичасти на заграждението.


105

Необходимо е внимателно наблюдение на животните след групиране или смесване, както и установяване напрограма за действие за управление и намаляване на агресивните взаимоотношения.

Когато животните се настаняват в групи от един и същ пол, е най-добре да се избягва настаняването на двата пола внепосредствена близост, тъй като понякога това може да доведе до агресивност при мъжките. Единственитеизключения за социалното настаняване се допускат или по ветеринарни съображения, или когато това се изискваот протокола за опитите с цел гарантиране на добри научни резултати. Самостоятелно настаняване се допуска самоза възможно най-кратък период от време, при стриктно наблюдение, когато са налице основателни ветеринарнипричини или причини, свързани с хуманното отношение към животните. Настаняване самостоятелно порадиизвършване на опит, се консултира със зоотехник и с компетентното лице, което има консултативни задължениявъв връзка с хуманното отношение към животните. В такива случаи се предвиждат допълнителни източници наблагосъстояние и грижи за тези животни. При опитни животни, за които е невъзможно настаняването в големигрупи, държането им в съвместими двойки от един пол вероятно е най-доброто решение в социално отношение.

Когато социално настанени животни трябва да се разделят за определено време, например за да се поематлекарства, трябва да бъдат положени внимателни грижи за повторното им въвеждане в групата, тъй катосоциалната организация може да се е променила и животното да бъде атакувано. Възможно решение е животнотода се отдели в отделно заграждение, което е прикрепено към основното обитаемо пространство или се намира внего, или всички индивиди да се разделят за кратко и след това цялата група отново да се въведе едновременно.

4.1.1. Р а з м н ож а в а н е

Съотношението между половете и броя на животните в колония за развъждане зависи от съответните видове.Важно е да се осигурят подходящо пространство и сложност на средата, за да се избегнат заплахите над някоииндивиди, особено над нискостоящи в йерархията женски и млади животни. При полигамни видовесъотношението между половете трябва да осигури чифтосване на повечето женски и раждане на живи потомци.Когато в групата има повече от един мъжки индивид, се обръща специално внимание на съвместимостта междумъжките. Моногамните видове се развъждат в семейни групи с фертилна двойка и две или повече поколения оттяхното потомство.

За бъдещи животни за развъждане е важно младите да израстват в стабилни социални групи, по възможност вгрупите, в които са родени, заедно с майките си. Това гарантира подходящо развитие на родителските им умения,както и на социалните им взаимоотношения в йерархична структура.

Животните обикновено отглеждат успешно едно или две малки, без да се налага намеса. Наложително е обаче даима политика за отхвърлените малки, с цел намаляване страданията на тези животни.

4.1.2. От д е л я н е о т м а й к а т а

Младите животни се характеризират с бавно следродилно развитие, което продължава няколко години пригвеноните (Cercopithecus) с период на зависимост от майката, който продължава до възраст от осем до дванадесетмесеца в зависимост от вида. През този период те се запознават с околната среда под защитната бдителност намайката и се социализират посредством взаимоотношения с различни социални партньори.

Освен това заучават родителски умения като общуват с малки и дори помагат в грижите за тях. Отделянето намалкото от колонията причинява стрес както на малкото, така и на майката. Затова е препоръчително малките даостават в колонията, където са се родили, докато не станат независими. Когато се налага за доброто имблагосъстояние да бъдат отбити от кърмене или отделени по-рано, е препоръчително да се включат в добреорганизирана група, за да се избегнат вреди на социалното им развитие, поведение, физиология и имунитет.Подходящата възраст за отбиване от кърмене зависи от видовете.


Средата трябва да осигурява на животното възможност да извършва сложна ежедневна програма от дейности.Точните характеристики на жизнената среда обаче варират в зависимост от вида поради разлики в естественотоповедение. Заграждението трябва да позволява на животното да прилага възможно най-широк спектър отповеденческия си репертоар, да се чувства в безопасност, както и да му осигурява среда с подходяща сложност, вкоято да може да бяга, да върви, да се катери или да скача. Ценни са също материали, стимулиращи осезанието. Наживотните се осигуряват възможности за контрол над тяхната среда. През определени периоди от време се правятнововъведения, които може да включват например малки промени в разположението или подредбата наоборудването в заграждението и в хранителните практики.


106


Нечовекоподобните примати се настаняват, така че да не прибягват до анормално поведение и да имат възможностда демонстрират достатъчен набор от нормални дейности.

Следните фактори са определящи за размерите на загражденията за определени видове:

— размерът на животното в зряла възраст (младите животни, макар и по-малки, са по-активни от зрелите изатова се нуждаят от същото пространство за физическото си развитие и игри), и

— достатъчно пространство, за да се осигури сложна жизнена среда, която предлага предизвикателства, и

— размерът на групата за настаняване.

4.3.1. Р а з м е р и

За настаняване на всички видове нечовекоподобни примати се прилагат следните принципи:

— загражденията трябва да са достатъчно високи, за да може животното да побягва във вертикална посока и даседи на клон или рафт, без опашката му да допира пода,

— животното трябва да бъде в състояние да демонстрира нормалния си двигателен и поведенчески репертоар,

— трябва да има възможност за подходящо облагородяване на жизнената среда,

— освен при изключителни обстоятелства, животните не трябва да се настаняват самостоятелно,

— загражденията не се разполагат на два или повече вертикални реда.

4.3.2. З а г р аж д е н и я н а о т к р и т о

По възможност на нечовекоподобните примати се осигурява достъп до заграждения на открито. Обикновенотакива места се използват за развъждане на по-големи нечовекоподобни примати. Предимството им за животните е,че могат да включват много от характеристиките на естествената им околна среда и са полезни също за държане наживотни на съхранение или на опитни животни, когато не се изисква стриктен контрол над климата и външнитетемператури са подходящи. Загражденията на открито обикновено са произведени от метал, но могат да сеизползват и други материали, включително дърво, в случай че е достатъчно устойчиво на климатични промени.Някои видове дърво се одобряват от токсиколози, ако е наличен сертификат за лабораторен анализ. Дървото сеподдържа и подменя лесно, може да се построи по поръчка на място и осигурява по-тих и по-естествен материал.За да се защити структурната цялост на заграждение, изработено от дърво, рамката му трябва да е или от вид дърво,което животните няма да дъвчат, или да е покрита с мрежа и нетоксичен грунд. Подът на заграждението може да ебетонен или растителен. Заграждения с бетонни подове могат да се покрият с подходяща нетоксична подложка.Цялото заграждение на открито трябва да е с покривно покритие, за да може животните да стоят навън при мокровреме, както и да са защитени от слънчевите лъчи, или, като алтернативен вариант – да са оборудвани с навеси.Когато са осигурени заграждения на открито, нечовекоподобните примати ги използват дори и през зимата.Независимо от това се осигуряват също отоплени вътрешни заграждения. Препоръчва се минималните размери навътрешното заграждение да отговарят на посочените минимални стойности, за да може животните да не гиизпълват плътно при лошо време. Тъй като загражденията на открито представляват допълнително пространство,не се налага за тях да се определят минимални размери. При свързване на различни заграждения, например навъншно с вътрешно, се осигурява повече от една свързваща врата, за да не се позволи на по-доминиращи животнида хващат по-нисшестоящи.

4.3.3. На с т а н я в а н е в ъ в в ъ т р ешни з а г р аж д е н и я

Въпреки че вътрешните заграждения се изграждат обикновено от метал, други материали като дърво, ламинати истъкло се използват успешно и осигуряват по-тиха среда за животните.

Тъй като височината е важна характеристика на заграждението, всички нечовекоподобни примати трябва да могатда се катерят, да скачат и да се настаняват на клони, разположени на високо. По стените може да има теленамрежа, която да улеснява катеренето, но освен това се поставят достатъчен брой диагонални клони и поставки, накоито всички животни да могат да се настаняват едновременно. Когато се използва телена мрежа, се обръщавнимание тя да бъде от вид, който няма да доведе до нараняване на животните при заклещване на крайник.


107

Твърдите подове имат предимството, че могат да се покрият с подложка, върху която може да се разхвърля храна,за да се стимулира събирането ѝ. Нечовекоподобните примати се нуждаят от пространство, за да извършватдейностите си, но може да се наложи да бъдат затворени в по-малки заграждения за живеене за кратки периоди отвреме, когато това се изисква от ветеринар или за опитни цели. По-малки пространства могат да се създадат, катоосновното заграждение се раздели с прегради и/или чрез подвижна задна част, като в заграждението за живеене сеоформя клетка, получавайки по този начин две свързани помещения, или като се прикрепят загражденията запровеждане на опити към по-големи заграждения за осъществяване на движение. Всички тези методи за отделянена опитните животни имат предимството, че животните имат достъп до задоволителна жизнена среда и социалнипартньори, като в същото време се хранят и мият отделно, както са отделени и за опитни цели като поемане налекарства и вземане на кръвни проби.

Когато е необходимо самостоятелно настаняване в малко пространство поради изисквания за специален опит,продължителността и размерът на отделението се обосновават от извършващото опита лице, като се търсиравновесие между вероятното въздействие върху хуманното отношение към животното и научната стойност иизисквания за опита. Тези ограничения се разглеждат повторно от учени, зоотехници и компетентните лица, коитоимат консултативни задължения във връзка с хуманното отношение към животните.

Повече пространство за извършване на дейности може да се осигури като нечовекоподобните примати се държат вголеми групи, а не на двойки. Отделни индивиди могат да бъдат изолирани чрез дресировка (виж параграф 4.8 по-долу) или като по време на обиколка групата се прекара през капан.

В допълнителните насоки са посочени минимални препоръчителни размери на загражденията за различнитевидове.

4.4. Хранене

Поднасянето и съдържанието на хранителния режим трябва да са разнообразни, за да предизвикват интерес и даосигуряват облагородена жизнена среда. Разхвърляната храна стимулира приматите да я събират, или, когато това етрудно, се осигурява храна, която изисква определено боравене с нея, като цели плодове или зеленчуци, илиразпръсната подредба на хранилките. За да се сведе до минимум замърсяването, се проектират и поставятсъоръжения и структури за хранене. Витамин C е основен елемент от хранителния режим на приматите.Маймуните от Новия свят се нуждаят от подходящи количества витамин D3. Тъй като храненето с обогатена хранаможе да доведе до предпочитания, за да се осигури балансиран хранителен режим на животните, се препоръчвапървото сутрешно хранене да бъде със стандартна храна, когато животните са гладни и нямат друг избор. Хранатаможе също да се разхвърля, за да не бъде монополизирана от доминиращите индивиди. Не се предлагаразнообразна храна, когато е вероятно да окаже отрицателно влияние върху резултатите от опитите. Въпреки товапри такива обстоятелства може да се въведе разнообразие под формата на храна в различни форми и цветове и сразличен вкус, която е част от стандартен хранителен режим.

4.5. Поене



Някои нечовекоподобни примати, например полумаймуните (Prosimiае), се нуждаят от материал за леговища,например от дървесна вълна, сухи листа или сено. Нетоксичните подложки като дървени трески, дървени гранули сниско съдържание на прах или намачкана хартия, са ценни, защото подтикват към събиране на храна във вътрешнизаграждения. Трева, трески от клонки на храсти или парчета от кора на дърво са подходящи материали за външнисъоръжения.




При манипулациите с нечовекоподобни примати се прилагат различни методи за задържане, като се започне отзаграждения с плъзгащи се прегради, премине се през залавяне с мрежи и ръчно задържане на животните и сестигне до стрели с успокоително. Въпреки че нечовекоподобните примати не обичат да бъдат държани и изпадат встрес от това, се насърчава обучаването на животните да сътрудничат, тъй като по този начин се намалява стресът,предизвикан от държането. Дресирането на животните е най-важният аспект от животновъдната дейност, особенопри дългосрочни изследвания. То има двойно предимство – от една страна представлява интелектуалнопредизвикателство за животното, а от друга прави работата на грижещия се за него персонал по-удовлетворителна.Нечовекоподобните примати реагират на слухови и визуални дразнители и чрез използване на проста система снагради, дресировката може да се прилага често, за се окуражат животните да приемат обикновени манипулациикато вземане на кръвна проба.


108

Реакцията на отделните индивиди на дресировка и процедури се следи редовно, тъй като когато има животни, скоито се работи особено трудно и които не реагират, се разглежда внимателно въпросът за продължаването наизползването им.

Въпреки че животните могат да се дресират да извършват определени задачи, особено внимание се обръща напериодите за съответното възстановяване, след като са били подложени на повтарящи се опити.




Водят се отделни регистри с подробна информация за всяко животно. Те включват: вид, пол, възраст, тегло,произход, клинична и диагностична информация, вид на сегашното и предходното настаняване, описание наетапите от използването за опити и всякаква друга информация за управлението и опитните процедури, катонапример доклади за поведение или състояние и предпочитани социални партньори/отношения.


Всички нечовекоподобни примати в институт се идентифицират с постоянен и уникален идентификационен кодпреди отбиване от кърмене. Отделни животни могат да се идентифицират визуално чрез поставени правилнонашийници с медальони или маркировки за големите видове. На достъпни места могат да се инжектиратмикрочипове – на китката за по-големите животни или на тила за по-малките видове. Тъй като е важно лесно да серазпознават животните, в някои лаборатории се използват успешно имена, които позволяват бързоидентифициране на доминиращите и подчинените им животни; някои хора смятат, че по този начин сестимулира персоналът, който полага грижи за тях, да проявява по-голямо уважение към нечовекоподобнитепримати.

5. Образование и квалификация на персонала

Персоналът е обучен да ръководи, развъжда и дресира животните, за които се грижи. За гледачи на животни иучени, работещи с нечовекоподобни примати, обучението включва и конкретна информация за отделните видове.Тя включва биологични и поведенчески характеристики на видовете и изисквания за тях, облагородяване нажизнената им среда, методи за въвеждане и преместване на животни и социална динамика. Освен това обучениетовключва информация по въпроси, свързани със здравето и безопасността на персонала, работещ с нечовекоподобнипримати, включително за риска от зоонози и за управлението.

6. Транспорт

Когато е възможно, животните се транспортират на съвместими двойки. Понякога може да е необходимо животни взряла възраст да се превозват поединично.

б. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за мармозетки и тамарини


Мармозетките (Callithrix spp.) са малки, изключително дървесни, южноамерикански дневни нечовекоподобнипримати. В дивата природа обитават хабитат от 1 до 4 хектара, където живеят в големи семейни групи от три допетнадесет животни, състоящи се от фертилна двойка и потомството ѝ. Женските раждат два пъти годишно(обикновено близнаци, а когато са в плен – нерядко и тризнаци) и всички членове на групата се грижат запотомството. Доминиращата женска подтиска възпроизвеждането на подчинените женски посредствомхормонални и поведенчески механизми. Мармозетките са плодоядни и инсектоядни и са специализирани виздълбаване на каучукови дървета и в поглъщане на смола; в плен обаче издълбават и маркират с миризмата сидруги твърди дървета. Събирането на храна и храненето заемат 50 % от наличното им време. Мармозетките итамарините могат да живеят до възраст между петнадесет и двадесет години в плен.

Тамарините (Saguinus spp.) приличат на мармозетките в много отношения. Те обитават Централна и ЮжнаАмерика, но са малко по-големи животни и обитават по-големи пространства — от 30 до 100 хектара. По-голямото им жизнено пространство е свързано с хранителния им режим, който се характеризира с ядене на повечеплодове, тъй като те ядат смола само когато я намерят наготово, а не издълбават дървото.

Повечето мармозетки и тамарини се съпротивляват да слизат на земята и често маркират с миризми територията си.


109





Мармозетките и тамарините се държат при температури в границите от 23 oC до 28 oC, въпреки че тъй катоживотните са тропически, са приемливи и леко по-високи стойности.


Осигурява се влажност на ниво от 40 % до 70 %, въпреки че животните могат да понасят и нива на относителнавлажност над 70 %.


Препоръчителен е фотопериод от минимум дванадесет часа. Източникът на светлина трябва да осветява равномернопомещението за държане. В загражденията за животни обаче се осигуряват винаги сенчести места.

2.5. Шум

Специално внимание се обръща за намаляване излагането на тези видове на ултразвук, тъй като и мармозетките, итамарините могат да го чуват.


(Виж параграф 2.6 от общите бележки за нечовекоподобни примати)

3. Здраве

(Виж параграф 3 от общите бележки за нечовекоподобни примати)



Мармозетките и тамарините се настаняват в семейни групи, състоящи се от необвързани двойки от мъжки и женскаи едно или повече поколения от тяхното потомство. Групите от животни на съхранение се състоят от съвместимиравностойни индивиди или млади животни от един и същ пол. При групиране на еднополови индивиди в зрялавъзраст, които нямат роднинска връзка, се следи да не възникне открита агресия помежду им.

По принцип по време на опити мармозетките и тамарините могат да се държат заедно със съвместимо животно отсъщия пол (близнаци, родител/потомство) или в двойки от мъжки и женска, като се използва контрацепция. Когатоопитните процедури или ветеринарните грижи изискват самостоятелно настаняване на животните, последното сеограничава до минимална продължителност, а животните остават във визуален, звуков и обонятелен контакт сдруги животни от неговия вид.

Двойките за размножаване се формират едва след като животните достигнат възраст от около 2 години. В семейнигрупи присъствието на майката подтиска овулационния цикъл у женското ѝ потомство. Нови двойки,предназначени за размножаване, не се държат в близост до родителското семейство, тъй като това може дапопречи на възпроизводството им.

Подходящата възраст за отбиване от кърмене зависи от предвидената употреба на животните, но не може да е по-рано от 8-месечна възраст. Животни, които ще се използват за размножаване, се оставят в семейната група поне до13-месечна възраст, за да придобият съответния родителски опит.


Естественото поведение на мармозетките и тамарините показва, че жизнената им среда, когато са в плен, трябва дапредоставя известна степен на сложност и стимулиране, фактори, които са по-стойностни, отколкото само да сеувеличи размерът на заграждението, за да се насърчи поведение, типично за вида. Оборудване от естествени илиизкуствени материали (например от дърво, ПВЦ) може да включва: клони, платформи, ремъци, въжета. Важно е дасе предвидят различна ориентация, диаметър и твърдост, за да могат животните да изпълняват съответнитедвигателни дейности и скачане. Дървените клони позволяват на мармозетките и тамарините да се държатестествено, като първо гризат и след това маркират с миризмата си. Освен това се предоставя удобно и безопасно


110

място за почивка като кутии за леговища, които се използват за почивка, сън и криене при опасност. Въпреки чевизуалната връзка между семейни групи е обикновено стимулираща за животните, може в някои случаи, по-специално за някои видове мармозетки, да бъдат необходими матови екрани и/или такива, увеличаващиразстоянието между загражденията, за да се избегне териториално взаимодействие. Принадлежности за събиране нахрана, които стимулират естественото поведение на животните, се закачат или поставят в горната част назаграждението, като се отчита нежеланието на животните да слизат на земята. Използването на дървени трески катоподложка стимулира събирането на разпиляна по пода храна. По принцип включването на структурни елементи ина такива, облагородяващи жизнената среда, в долната част на заграждението стимулира по-широката иразнообразна употреба на пространството. За мармозетките, които гризат дърветата за смола, поставянето нашипове с отвори, запълнени с гуми арабика, се оказва изключително полезно.


При мармозетките и тамарините обемът на наличното пространство и вертикалната височина на заграждението сапо-важни от подовата площ, тъй като това са дървесни видове, които бягат във вертикална посока. Минималнитеразмери и проектът за заграждението отчитат целите, за които се държат животните (размножаване, съхранение,краткосрочни или дългосрочни опити) и предвиждат възможността да се въведат достатъчно принадлежности запо-сложна жизнена среда.

Таблица Е.1.

Мармозетки и тамарини: минимални размери на загражденията и допустима площ

Минимална подова площ назагражденията за 1 (*) или 2 животни

заедно с потомство на възраст до 5 месеца(m2)

Минимален обем задопълнително животно навъзраст над 5 месеца (m3)

Минимална височинана заграждението (m)

(**)

Мармозетки 0,5 0,2 1,5

Тамарини 1,5 0,2 1,5

(*) Животните се държат самостоятелно само при изключителни обстоятелства (виж параграф 4.1).(**) Горната част на заграждението е на минимум на 1,8 m от пода.

4.4. Хранене

Мармозетките и тамарините изискват хранителен режим с голямо поемане на протеини и тъй като не могат дасинтетизират витамин D3, ако нямат достъп до UV-B лъчи, той се обогатява с подходящи количества витамин D3.

4.5. Поене





Мармозетките и тамарините маркират често територията си с миризми и пълното заличаване на познати миризмиможе да доведе до поведенчески проблеми. При редовното почистване и хигиенизиране на заграждението и наоборудването за облагородяване на жизнената среда се оставя винаги една част от маркираните с миризмитеритории и това влияе положително върху психологическото благосъстояние на животните, като намалявасвръхстимулиращото маркиране с миризми.


Редовните манипулации и контакти с хора са полезни за подобряване привикването на животните къмнаблюдението и опитните условия и улеснява научаването им да сътрудничат при някои процедури. Когато сеналага залавяне и транспортиране на животните, за да се намали стресът, предизвикан от манипулациите, сеизползват кутии за леговища.




111







6. Транспортиране


в. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за саймири


Саймирите (Saimiri spp.) обитават тропическите джунгли на Южна Америка на различно надморско равнище. Имамножество регионални подвидове, като двата най-важни са известни като S. sc. boliviensis (черноглави маймуни) и S.sc. sciureus (маймуни в маслинен цвят). Освен разликите в цвета на козината и вида на лицето, те имат и някоималки различия в поведението. Телесното тегло на животните в зряла възраст варира между 600 и 1 100 g, катомъжките са значително по-тежки от женските. В изправен положение те достигат до височина около 40 cm. Товаса типични дървесни животни, живеещи на различна височина в короните на дървета, в зависимост оттемпературата в околната среда. Те слизат на земята за да търсят храна, а при млади животни – и за игра. Когато сазастрашени, бягат нависоко. При придвижване към друго място правят големи скокове в зависимост от гъстотата накороните на дърветата. В дивата природа те живеят на много големи групи, в които женски и млади животниживеят заедно с мъжки за разплод, докато мъжки животни, които не са за разплод, живеят по периферията, катоформират свои групи. Известни са случаи, когато в плен саймири са доживявали до двадесет и пет годишна възраст.





Въпреки че тези видове живеят при разнообразни климатични условия в тропическите гори, в планински райони смалка или голяма надморска височина, промените в температурата на хабитатите на отделни колонии или стада серазличават. Затова е препоръчително да се избягват изразени краткосрочни температурни промени. В диватаприрода животните се адаптират към околната температура, като избират най-подходящата за тях височина вкороните на дърветата (например при хладно време са по-близо до земята). Въпреки че нормална стайнатемпература от 22 oC до 26 oC изглежда подходяща за животни, които разполагат с ограничено пространство зараздвижване, по-подходяща би била температура от около 26 oC.


За тези видове е подходяща влажност от 40 % до 70 %.


Като обитатели на тропическите гори саймирите се адаптират към разпръсната светлина. Независимо от това, наживотни, които нямат достъп до заграждения на открито, се осигурят пространства със светлина с високинтензитет, близка до дневната светлина. Светлинният спектър прилича на този на дневната светлина, въпреки чене е необходимо интензитетът да бъде като на ярка слънчева светлина. Подходящ е светлинен цикъл 12/12 часа.Дневният период не трябва да е по-малък от осем часа на денонощие. Добавянето на ултравиолетов светлиненкомпонент или краткото излагане на животните на UV лампи позволява на кожата на саймирите да синтезиравитамин D3.

2.5. Шум





112

3. Здраве

Саймирите може да бъдат пасивни носители на херпесен вирус (Saimirine herpesvirus 1, syn. Herpesvirus tamarinus,herpes T, Herpesvirus platyrrhinae), който може да е фатален, ако се предаде на мармозетки. Следователно епрепоръчително тези два вида да не се държат в едно и също отделение освен ако тестове не показват, че колониятане е носител на тази вирусна инфекция.



Поради естествената им социална организация не представлява трудност саймирите да се държат на големи групиот един и същи пол. За целта обаче мъжките и женските групи са добре разделени, за да се избегне рискът отсбивания. Специално внимание се обръща на установяването на индивидите в стрес от дадена група, тъй като присаймирите агресивното поведение не е ясно изразено.

За размножителни нужди е подходящо формиране на група от седем до осем женски с един или двама мъжки.Групите за размножаване могат да имат визуален контакт с други групи, но не могат да влизат във физическиконтакт с тях.

Майките носят новородените си на гърба си до достигане на шестмесечна възраст. Въпреки това от съвсем раннавъзраст малките напускат майките си, за да проучват средата и тогава ги носят близки роднини. По такъв начин тесе научават да се социализират и често чрез гласови сигнали откриват какво може да е опасно и какво полезно затях. Животните се хранят с твърда храна от третия си месец. Въпреки това се препоръчва малките да не се отделятот семейството им преди да са достигнали възраст от шест месеца или, когато се налага хранене на ръка, могат дабъдат „осиновени“ от друга женска, по възможност от групата, в която са се родили. Саймирите достигат половазрялост на около тригодишна възраст.

За да се избегне намаляване на чифтосването, след като се установят групите за размножаване не трябва да сесмущават. Това означава, че трябва да се избягват значителни промени в жизнената и социалната им среда.


Като дървесни животни саймирите се нуждаят от достатъчно възможности за катерене, което може да се осигури смрежи по стените, колове, вериги или въжета. Те обичат да прескачат празни пространства, но ако са им осигурениподходящи конструкции, предпочитат да бягат или да тичат по хоризонтални и диагонални клони или въженимостове. Използват прътове или кутии за леговища, където могат да седят сгушени докато почиват или спят.

Наличието на под с твърда основа и подложка ги стимулира да събират храна и да играят. На животните сепредоставя възможност за избор на място в заграждението, където да изпълняват определени дейности и да сеоттеглят от социални контакти, както и да избират подходящи за тях температури и осветление.



Саймири: минимални размери на заграждението и допустима площ

Минимална подова площ за 1 (*) или 2животни (m2)

Минимален обем за всякодопълнително животно на възраст над

6 месеца (m3)

Минимална височина на заграждението(m)

2,0 0,5 1,8

(*) Животните се държат самостоятелно само при изключителни обстоятелства (виж параграф 4.1). Саймирите се държат повъзможност на групи от четири или повече животни.

4.4. Хранене

Саймирите се нуждаят от поемане на големи количества протеини. Както и други южноамерикански видове освенот витамин C те се нуждаят от високи нива на витамин D3. Бременните женски може да изпитат недостиг нафолиева киселина и поради тази причина получават прахообразна или течна добавка, която съдържа синтетичнафолиева киселина.

4.5. Поене



113






Саймирите могат да бъдат дресирани да се приближават срещу награда от лакомство или напитка. Освен това могатда бъдат научени да решават задачи срещу награда. За да се уловят за изследване или лечение, животните седресират да влизат в проходи с клетки капани или в отделни заграждения.











г. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за макаци и зелени гвенони


Трите вида макаци, които най-често се държат в лабораторни условия, са от азиатски произход: Macaca mulatta(маймуна резус), Macaca fascicularis (дългоопашат, ракояден макак или макак Сynomolgus) и Macaca arctoides(късоопашат или мечи макак). Зеленият гвенон (Cercopithecus aethiops или Chlorocebus aethiops) е сходна африканскамаймуна, държана понякога в лаборатории. В дивата природа всички тези видове живеят в матриархални групи,съставени от множество мъжки и множество женски. Съжителстват си мъжки и женски доминиращи йерархии,като женските формират роднински групи в стадото. Социалните връзки са най-силни между женски с роднинскавръзка, а мъжките си съперничат за достъп до разгонени женски. Два вида – резус маймуната и късоопашатиятмакак, живеят в топъл до умерен климат, докато дългоопашатият макак е изключително тропичен вид, койтопредпочита мангровите блата и често събира храна във водата. От четирите вида дългоопашатият макак е дървесноживотно в най-голяма степен, а късоопашатия – земно. Зеленият гвенон обитава различни африкански хабитати,включително открити пасища, гори и планини, при климатични условия, които варират от умерено топъл дотропически климат. Резус маймуните се размножават през определен сезон, докато останалите видове серазмножават целогодишно в плен. Всички видове са основно растителноядни, въпреки че често се хранят снасекоми. Известни са случаи на макаци и зелени гвенони, живели над тридесет години в плен.





Резус маймуните и късоопашатите макаци предпочитат умерен климат, към който се приспособява и зелениятгвенон, така че подходящите температури са между 16 oC и 25 oC са напълно подходящи за тях. За дългоопашатиямакак обаче е по-подходяща температура в границите от 21 oC до 28 oC, въпреки че би рискувал да остане наоткрито и при много по-студено време.




114



2.5. Шум




3. Здраве

Маймуните от Стария свят са сред видовете, които са най-податливи на туберкулоза, а висок процент азиатскимакаци в дивата природа са пасивни носители на вируса на Херпес B (синдром Herpes simiae, Cercopithicineherpesvirus 1). Зелените гвенони са податливи на вирусите Марбург и Ебола.



Макаците и зелените гвенони се държат в социални групи. Насърчава се установяването на по-големи групи, когатоима възможност за това. Групи от еднополови животни се създават най-лесно, когато животните се отделят отмайките ми. Както при останалите видове социално настаняване, персоналът трябва да следи за ограничаване напроявите на агресия. Колониите от зелени гвенони са изключително склонни на изблици на насилие, особено следкаквато и да е форма на безпокойство в групата.

Групите за развъждане в плен се състоят обикновено от един мъжки и от шест до дванадесет женски. При по-големи групи, за да се подобри резултатността от чифтосването, може да бъдат включени двама мъжки. Когатоединият мъжки е значително по-млад от другия, съперничеството между двамата намалява. При използване насвързани заграждения се следи за насилие между женските, когато мъжкият е в другата част на заграждението и несе вижда.

Възрастта за отделяне на младите макаци от майките им е от голямо значение за женската за размножаване, забъдещите такива и за животните на съхранение. Младите индивиди не се отделят от майките им преди осеммесечнавъзраст, за предпочитане дванадесет месеца, като се изключат малките, които майката отхвърля поради нискалактация, нараняване или болест. За да се избегнат значителни поведенчески разстройства, отгледаните с държанена ръце животни се въвеждат отново в група със съвместими животни възможно най-бързо. Отделянето прединавършени шест месеца причинява стрес и може да доведе до постоянни поведенчески и физиологичниотклонения.


Тъй като тези животни разполагат с високи когнитивни способности, те изискват подходящо сложна жизненасреда. Твърд под, който може да бъде облагороден с нетоксична подложка, им позволява да крият разпръснатахрана и ще ги стимулира за събирането на храна. Загражденията включват вертикални и диагонални конструкцииза катерене, които улесняват използването на целия обем на заграждението. Рафтове и прътове не се поставят единнад друг. Между рафта и стената на заграждението се оставя пространство, за да може животното да пуснесвободно опашката си.

Стълби, прътове за кацане и играчки за дъвчене са от голямо значение за тези видове. В по-големи заграждения занякои видове като M. Fascicularis е особено важно наличието на воден басейн (който е лесен за изпразване), койтоизползват също и M. mulatta. Във водата може да се хвърля храна за дългоопашатия макак, който се гмурка, за да яизвади. Ефективни са различни средства за насърчаване събирането на храна, като се започне от разпръскването нахрана в субстрата и се стигне до разпръснати хранилки. Върху мрежестия покрив може да се сложи подходящахрана, за да се насърчат животните да стигат до нея от горната част на заграждението. Тъй като нововъведенията саот важно значение, се препоръчва често осигуряване и разменяне на играчки.


За да се чувстват животните в безопасност, проектът и вътрешните размери на заграждението трябва да им даватвъзможност да се катерят поне на нивото на човешкото око.

Насърчава се настаняване на животните в групи, по-големи от минималния за тях размер, както и в заграждения,по-големи от посочените в таблица Е.3.


115


Макаци и зелени гвенони: минимални размери на заграждението и допустима площ (*)

Минималенразмер на

заграждението(m2)

Минимален обемна заграждението

(m3)

Минимален обемна животно (m3)

Минималнависочина на


Животни на възраст до 3 години(**) 2,0 3,6 1,0 1,8

Животни на възраст над 3 години(***) 2,0 3,6 1,8 1,8

Животни за размножаване (****) 3,5 2,0

(*) Животните се държат самостоятелно само при изключителни обстоятелства (виж параграф 4.1).(**) В заграждение с минимални размери може да се държат до три животни.(***) В заграждение с минимални размери може да се държат до две животни.(****) При колонии за размножаване не се изисква допустимо допълнително пространство/обем за млади животни на възраст до

две години, настанени с майките им.

Животните се настаняват във вътрешни заграждения, които им осигуряват достатъчно голяма среда с подходящиусловия, за да може всяко животно да разполага поне с минималното допустимо пространство, посочено в таблицаЕ.3.

В някои климатични пояси е възможно животните за развъждане и съхранение да се държат целогодишно наоткрито, при условие че има подходящ навес, който да ги предпазва от крайни климатични прояви.

4.4. Хранене


4.5. Поене



(Виж параграфи 4.3 и 4.6 от общите бележки за нечовекоподобни примати)




Макаците могат лесно да бъдат дресирани да сътрудничат при обикновени рутинни процедури, като напримеринжекции или вземане на кръв, както и да идват до достъпна част от заграждението.












116

д. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за бабуини


Бабуините са три рода – Papio, Theropithecus и Mandrillus, от които обикновено се използват Papio papio (гвинейскибабуин) и Papio anubis (бабуин в маслинен цвят).

Бабуините обитават гористи местности и савани, включително сухи степи и планински пустини. Те са животни стежък скелет, земни и четирикраки. Имат силно издадени челюсти. Мъжките имат големи кучешки зъби.

Бабуините са всеядни и ядат много разнообразна храна, предимно растителна (плодове и корени), въпреки че ядатнасекоми и понякога ловуват бозайници като малки газели и други нечовекоподобни примати.

Papio papio и Papio anubis живеят в групи от множество мъжки и множество женски индивиди.

Известни са случаи на бабуини в плен, живели над тридесет и пет години.

Насоките, които следват, се отнасят до Papio papio и Papio anubis.





Бабуините понасят и се адаптират лесно към умерен климат, а подходящите за тях температури са от 16 oC до28 oC.




(Виж параграф 2.4. от общите бележки за нечовекоподобни примати)

2.5. Шум




3. Здраве




Животните в зряла възраст и младите животни се държат в социална среда. Животните на съхранение се държат всъвместими групи от един и същ пол. По възможност опитните животни се държат в двойки от един пол или вгрупи.

Групите за размножаване се състоят обикновено от един мъжки и от шест до седем женски, или от двама мъжки иот дванадесет до петнадесет женски. По-големи групи се управляват много по-трудно. Персоналът трябва да следиза ограничаване на проявите на агресия. Колониите от бабуини са изключително склонни на изблици на насилие,особено след каквато и да е форма на безпокойство в групата.

Обикновено младите животни не се отделят от майките им преди осеммесечна възраст, за предпочитане дванадесетмесеца, като се изключат малките, които са отхвърлени, чиято майка няма достатъчно мляко или за които имадруги ветеринарни съображения.


117


Тъй като бабуините разполагат с високи когнитивни способности, те изискват подходящо сложна жизнена среда.Твърд под, който може да бъде облагороден с нетоксична подложка, им позволява да крият разпръсната храна ище ги стимулира за събирането на храна. Стълби, прътове и играчки за дъвчене са от значение за тези видове. Върхумрежестия покрив може да се сложи подходяща храна, за да се насърчат животните да стигат до нея от горнатачаст на заграждението. Тъй като нововъведенията са от важно значение, се препоръчва често осигуряване иразменяне на играчки.


За да се чувстват животните в безопасност, проектът и вътрешният размер на заграждението трябва да им даватвъзможност да се катерят поне на нивото на човешкото око.

Насърчава се настаняване на животните в групи, по-големи от минималния за тях размер, както и в заграждения,по-големи от посочените в таблица Е.4.


Бабуини: минимални размери на загражденията и допустима площ (*)



Минимален обемна заграждението

(m3)

Минимален обемна животно (m3)



Животни на възраст до 4 години(**) 4,0 7,2 3,0 1,8

Животни на възраст над 4 години(**) 7,0 12,6 6,0 1,8

Животни за размножаване (***) 12,0 2,0

(*) Животните се държат самостоятелно само при изключителни обстоятелства (виж параграф 4.1).(**) В заграждение с минимални размери може да се държат до две животни.(***) При колонии за размножаване не се изисква допустимо допълнително пространство/обем за млади животни на възраст до

две години, настанени с майките им.

Животните се настаняват във вътрешни заграждения, които им осигуряват достатъчно голяма среда с подходящиусловия, за да може всяко животно да разполага поне с минималното допустимо пространство, посочено втаблица Е.4.

В някои климатични пояси е възможно животните за развъждане и съхранение да се държат целогодишно наоткрито, при условие че има подходящ навес, който да ги предпазва от крайни климатични прояви.

Загражденията да са с твърд под.

4.4. Хранене


4.5. Поене



(Виж параграфи 4.3 и 4.6 от общите бележки за нечовекоподобни примати)




Бабуините могат лесно да бъдат дресирани да сътрудничат при обикновени рутинни процедури, като напримеринжекции или вземане на кръв, както и да идват до достъпна част от заграждението. Все пак, от гледна точка набезопасността на персонала е важно да се обърне значително внимание при манипулации с животни в зрялавъзраст, като се използва подходящо ограничение.


118











Ж. СПЕЦИФИЧНИ НАСОКИ ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ И СВИНЧЕТА

a. Общи бележки


За целите на настоящите насоки терминът „селскостопански животни“ включва говеда, овце, кози, свине, свинчетаи еднокопитни, включително коне, понита, магарета и мулета.

Използването на селскостопански животни за научни изследвания варира от опити, извършени в селскостопанскиусловия до по-фундаментални изследвания в областта на селското стопанство, ветеринарната или биологичнатамедицина, осъществени в лабораторни условия. В първия случай е важно условията за настаняване и управлениеедновременно да отчитат здравето на животните и хуманното отношение към тях и да водят до събиране наинформация, която да се прилага надеждно в пазарни селскостопански условия. Във втория случай, при койточесто се прилагат по-инвазивни процедури, се изисква друг вид настаняване и управление. Точното естество наизбрания вид настаняване трябва да е подходящо за събиране на информация по въпросите, свързани с опита и запредвидените процедури.

Системите за управление на всички селскостопански животни са приспособени към естественото им поведение, по-специално към нуждата им да пасат или да събират храна, да се движат и социализират. Селскостопанскитеживотни се държат в няколко вида различни заграждения, които често зависят от изискванията за провежданитеопити. Така например селскостопански животни може да се държат на пасище, в отворени отстрани сгради сдостъп до дворове на открито, в затворени помещения с естествена вентилация или в специализирани сгради закарантина и ограничаване на биологично въздействие с естествена или механична вентилация.

По време на селскостопански научни изследвания, когато целта на проучването изисква животните да се държатпри условия, сходни на тези за животните в търговски селскостопански предприятия, се изисква това да става, катосе следват поне стандартите, определени в Директива 98/58/ЕО на Съвета (2), както и в специалните директиви зазащита на телетата и на свинете (Директива 91/629/ЕИО на Съвета (3) и Директива 91/630/ЕИО на Съвета (4),както и препоръките, приети съгласно Конвенцията на Съвета на Европа за защита на животните заселскостопански нужди (ETS № 87).


В естествени условия селскостопанските животни са изложени на големи температурни разлики и показватпоносимост към тях, въпреки че съществуват известни различия в степента на поносимост между отделните видовеи породи. Те ще търсят подслон при пороен дъжд и силен вятър, както и защита от силни слънчеви лъчи. Когато седържат в заграждения при външни условия, за тях се осигуряват навеси и сенчести места, както и достатъчно сухомясто, на което могат да легнат. Навесите се разполагат внимателно на места, като се вземат предвид всички тезифактори. Те трябва да са достатъчно големи, за да защитят всички животни от неблагоприятни климатичниусловия.


(2) ОВ L 221, 8.8.1999 г., стр. 23.(3) ОВ L 340, 11.12.1991 г., стр. 28.(4) ОВ L 340, 11.12.1991 г., стр. 33.

119

Животните, държани на открито или в сгради с естествена вентилация, са изложени на условията на заобикалящатаги среда. Животните не трябва да бъдат ограничавани в подобни пространства с климатични условия, които могатда им причинят стрес.

Показателите за околната среда, по-специално температурата и влажността, са тясно свързани помежду си и немогат да се разглеждат поотделно.


Всички селскостопански животни са податливи на респираторни проблеми. При отсъствие на механичнавентилация, какъвто е случаят със значителен брой селскостопански постройки за животни, е важно да сегарантира осигуряване на подходящо качество на въздуха чрез естествена вентилация (виж параграф 2.1.1 отобщата част).

Намалява се запрашеността на въздуха от храната и леговищата.


Неутралната топлинна зона за селскостопанските видове се различава значително в зависимост от условията, къмкоито са се аклиматизирали животните. През зимните месеци селскостопанските животни, живеещи на открито,сменят козината си със значително по-плътна и дебела и това им позволява да понесат ниските температури. Могатда се аклиматизират към по-ниски температури във вътрешни помещения, без да им се налага да сменят козинатаси със зимна, стига относителната влажност да е ниска, да няма течение и да са снабдени с достатъчно количествоматериал за леговището им. Във вътрешните заграждения е важно да се избегнат големи температурни колебания ивнезапни промени на температурата, особено при преместване на животните от вътрешно помещение в помещениена открито. Тъй като селскостопанските животни могат да страдат от топлинен стрес, при високи температури еважно да се вземат предпазни мерки, като например стригане на овцете и осигуряване на сенчести места за лягане,за да се избегнат проблеми с благосъстоянието на животните.

Подходящите температурни граници зависят от множество фактори, например порода, възраст, калориен прием,етап от лактацията и тип околна среда.


При естествени условия селскостопанските животни са изложени на относителна влажност в широки граници ипоказват добра поносимост към тях. В среда, която се контролира, се избягват крайни показатели и внезапнизначителни колебания във влажността, тъй като както високата, така и ниската влажност предразполагатживотните към заболявания.

За вътрешни заграждения помещенията се проектират, така че да разполагат с достатъчна вентилация, която дапредотвратява дълги периоди на висока влажност, тъй като това може да предизвика прекомерна влага взагражданията за животни, предразполагайки животните към респираторни заболявания, копитен гнилец и другиинфекции.


Селскостопанските видове са се приспособили да живеят в различни условия. Така например преживните животнипасат и си почиват на дневна светлина на открити пасища, докато прасетата са активни привечер в гористиместности. Наличието на достатъчно светлина е важно за всички видове селскостопански животни, и, когато евъзможно, е за предпочитане това да бъде естествена светлина. Когато няма естествена светлина, светлата част отденонощието се осигурява с продължителност от осем до дванадесет часа дневно, или възпроизвежда естествениясветлинен цикъл. Може да е необходим контролиран фотопериод за размножаването и за някои опитнипроцедури. Достатъчно естествена или изкуствена светлина е необходима и при проверки на групи илииндивидуални животни.

При наличие на прозорци, чупливото стъкло се закрива със защитна физическа преграда или се поставя извъндосега на животните.

2.5. Шум

Неизбежните фонови шумове, като например от вентилационната система, се свеждат до минимум, а внезапнитешумове се избягват. Помещенията за манипулации и задържане се експлоатират, така че по време на употребата имда има минимален шум.




120

3. Здраве

3.1. Контрол на заболяванията

Тъй като селскостопанските животни се набавят често от търговски селскостопански предприятия, е важно да севземат мерки, гарантиращи че са получени животни в подходящо здравословно състояние. Особен рискпредставлява смесването на животни с различен произход.

За всички селскостопански видове се разработват превантивни медицински програми, които са въз основа наконсултации с ветеринар. При необходимост се приема подходящ график за ваксиниране.

Основна част от всички здравословни програми за селскостопански животни са грижите за копитата, мерките заобезпаразитяване и управлението на хранителния режим. От особено значение в програмите за еднокопитните саредовните прегледи на зъбите и превантивните мерки срещу респираторни заболявания.

Включват се също така редовни прегледи на производствените показатели и постигнатите резултати в състоянието.

Следи се редовно дали доставен субстрат, ако има такъв, може да прехвърли или спомогне за развитието наинфекциозни вируси или паразити.

3.2. Поведенчески отклонения

Поведенчески отклонения като дъвчене или хапане на опашка, ухо или хълбок, дърпане на козина, лапане накопито, спъване и хапане на ясла може да се дължат на лоши животновъдни практики или условия в околнатасреда, социална изолация, или на отегчение в резултат на дълъг период на бездействие. При поява на подобниотклонения се вземат незабавни мерки, за да се отстранят тези недостатъци, например като се преразгледатфакторите, характерни за околната среда и управленските практики.

3.3. Животновъдство

Операции като отстраняване на рогови израстъци, махане на рогата на животни в зряла възраст, кастрация и рязанена опашката не се извършват, освен ако не е от ветеринарни съображения или от съображения за благосъстояниетона животното. При прилагане на тези техники се осигуряват подходяща упойка и обезболяващи.

3.4. Грижи за новородените

За успешното отглеждане на новородени селскостопански животни се изискват високи стандарти на животновъдниумения и грижи.

На животните в следродилен период и новородените животни се осигурява подходящо сухо и чисто място занастаняване. Проектират се въоръжения, които да улесняват наблюденията и поддържането на високи хигиеннистандарти, тъй като малките животни са особено податливи на инфекции.

Всички новородени получават подходящи количества колострум възможно най-скоро след раждането, запредпочитане до четири часа. На разположение трябва да има достатъчни количества колострум за употреба визвънредни ситуации.

За да се постигне нормален растеж и развитие се въвеждат подходящи хранителни практики, като напримердаването на фураж на преживните животни започва от двуседмична възраст.

Тъй като новородените животни не могат да управляват добре топлинното регулиране на тялото си, особеновнимание се обръща на осигуряването и поддържането на подходящи температури. Може да се наложиизползването на допълнителен местен топлинен източник, въпреки че са необходими допълнителни грижи запредпазване от наранявания като изгаряния или случайни пожари.

За да се намали рискът от отхвърляне или изоставяне, е важно да се развие силна майчина връзка с новороденотооще в първите няколко дни живот. През този период е важно да се намалят до минимум процедурите поманипулации или управление като транспорт, кастрация или маркиране, които могат да прекъснат тази връзка илида попречат на младите животни да получат достатъчни количества колострум или мляко.

Специално внимание се обръща на подхода при отбиване, с цел да се намали стреса на майката и потомството.Отбиването на групи животни на сходна възраст улеснява развитието на съвместими и стабилни социалниструктури.


121

Кърмени по естествен начин свине и свинчета не се отбиват преди да станат на четири седмици, агнета, козлета имъжки телета — преди шестата седмица, а еднокопитните — преди двадесетата седмица, освен в случаите, когато саналице основателни ветеринарни причини или причини, свързани с хуманното отношение към животните.

На животните, които се кърмят по изкуствен начин, обикновено млекодайни крави, се осигурява подходящхранителен режим, за да бъдат задоволени хранителните нужди, а когато става въпрос за преживни животни, сестимулира нормалното развитие на търбуха.

Ранното отбиване от майката поради опитни или ветеринарни причини се решава след консултации със зоотехники компетентните лица, които имат консултативни задължения във връзка с хуманното отношение към животните.При такива обстоятелства се обръща допълнително внимание и се отделят допълнителни средства, насочени къмхуманното отношение и грижите за тези животни.



Селскостопанските животни се настаняват в социално хармонични групи в заграждения за тях, а животновъднитепрактики целят да се намали социалното напрежение, освен в случаите, когато научни процедури или изискванияза хуманното отношение към животните не позволяват това.

Когато се държат на групи, тези животни изграждат бързо определена йерархия. По време на първоначалнотогрупиране може се появи насилие, докато не се установи съответният ред в социалната йерархия.

Необходими са специални грижи, за да се сведе до минимум агресивното поведение и опасността от нараняване пригрупиране, прегрупиране или въвеждане на непознато животно в групата. При всички положения животните сегрупират по размер и възраст и се наблюдават постоянно за социалната им съвместимост.

Отделянето от групата и самостоятелното настаняване на селскостопански животни дори и за кратък период отвреме могат да бъдат значителен фактор за стрес. Затова селскостопански животни не се настаняват самостоятелно,освен когато са налице основателни ветеринарни причини или причини, свързани с хуманното отношение къмживотните. Изключенията, когато самото животно предпочита да бъде настанено самостоятелно, включват женскипред раждане и възрастни шопари, които са самотни в естествени условия.

Отделното настаняване за опити се решава след консултации със зоотехник и с компетентно лице, което имаконсултативни задължения във връзка с хуманното отношение към животните. Факторите, които се отчитат,включват характера на отделните животни, вероятната им реакция по отношение на отделянето от групата, както инеобходимостта и продължителността на периода за аклиматизиране. Когато отделното настаняване е необходимо,животните са в зрителен, слухов и осезаем контакт със себеподобните си.


Тъй като стимулиращата жизнена среда е важен фактор, допринасящ за благосъстоянието на селскостопанскитеживотни, облагородяването ѝ се осигурява, за да се избегне отегчение и стереотипно поведение. Всички видовеселскостопански животни прекарват голяма част от времето си всеки ден, като пасат, ядат или ровят за храна, кактои в социални контакти. За да се посрещнат тези поведенчески нужди, се предвиждат подходящи възможности, катонапример достъп до пасище, осигуряване на сено или слама или предмети, с които животните да боравят катосинджири или топки.

Материалите и устройствата, предназначени за облагородяване, се подменят редовно, тъй като животните, особеносвинете, губят интерес към материали, към които са привикнали. За да се намали агресивното поведение, сеосигуряват достатъчно съоръжения за облагородяване.


Подходящото проектиране на заграждения за селскостопански животни е от основно значение за осигуряване надостатъчно пространство в заграждението, така че животните да демонстрират набор от действия, характерни занормалното им поведение. Върху пространствените нужди на животните оказват влияние фактори като вида напода, отводняването, наличието на място за лягане (което улеснява поддържането на хигиената), както исоциалните обстоятелства (размер и стабилност на групата).

Всички заграждения се проектират и поддържат, така че животното да не се заклещи или нарани, например впреградите или под хранилките.

Животните не се държат вързани, с изключение на случаите, когато са налице основателни ветеринарни причиниили причини, свързани с хуманното отношение към животните, в които това се прави за минимално необходимотовреме.


122

На всяко животно се осигурява достатъчно пространство, за да може да стои изправено, да лежи удобно, да сепротяга и да се мие, с постоянен достъп до общото пространство за лягане и достатъчно място за хранене.

Мястото за лягане трябва да дава възможност всички животни да лягат настрани едновременно, като се имапредвид, че някои селскостопански животни, например свинете, обикновено предпочитат да лежат във физическиконтакт с други представители на вида, а други, като еднокопитните, предпочитат да разполагат с известнопространство помежду си. При по-високи температури, когато животното има нужда да лежи напълно отделено, зада улесни освобождаването на топлина, се предвижда по-голямо пространство за лягане.

Пространството за лягане се оборудва с леговище, за да се увеличи удобството и да се намалят случаите нанаранявания от натиск. Когато леговища не се предоставят поради научни изисквания, подът се проектира иизолира, така че да подобри физическото и топлинното удобство, освен ако не е осигурена подходящаконтролирана среда.

Височината на помещенията трябва да позволява естествено чифтосване и качване на животните едно върху друго.

Материалът за настилката на заграждението е такъв, че да не наранява обитателите и да осигурява сцепление занеограничено движение и промяна на позата. Подовете се поддържат добре и се подменят при нужда, тъй като свремето се увеличават поврежданията по повърхността, които причиняват нараняване.

4.4. Хранене

Хранителният режим предоставя достатъчно хранителни продукти, за да поддържат енергийните нужди на всякоживотно, като се отчитат условията на околната среда, при които се държат съответните животни. Допълнителнаенергия е необходима за бременни, при кърмене и растеж и тогава режимът се определя според нуждите наживотните (например чистокръвна порода млекодайни крави). Нивата на витамини и минерали във всеки режимсъщо се отчитат, например за да се избегне медната токсичност при овцете или формирането на бъбречни камънипри кастрирани овни, и когато се налага — да се доставят минерали за близане.

Когато за фураж се използва трева, която се пасе, наличностите трябва да се следят, за да се гарантира, че се подаватнеобходими количества за задоволяване на хранителните нужди на всички животни. Когато осигурената трева емалко, се разглежда възможността на полето да се достави допълнително храна.

За преживни животни и коне, не се допуска рязка смяна в хранителния режим, а новите продукти се въвеждатпостепенно, особено когато става дума за високоенергийни храни или по време на периоди на силно изразенметаболизъм, например около раждане. Осигурява се достатъчно количество фураж.

При системи за групово настаняване на животни се доставя достатъчно храна на достатъчно места, до която всичкииндивиди имат достъп, без да съществува опасност от нараняване.

Фуражът представлява значителна част от хранителния режим на селскостопанските животни. Тъй катонеобходимото количество фураж може да не изисква използване на торби за складиране, фуражните съставки,които включват сено, слама, силаж и кореноплодни растения, могат да се съхраняват по начин, който свежда доминимум опасността от разваляне на качеството и от смесване. На местата, където се складират фураж иконцентрати, се прилага стратегия за борба с вредителите.

Когато се коси трева за хранене на настанени животни (например основна паша), това се прави често, тъй катоокосената трева се нагрява при съхранение и става негодна за храна.

4.5. Поене

На животните се осигурява постоянен достъп до прясна чиста вода, който трябва да е лесен за всички индивиди отсоциалната група. Броят на поилките или дължината на отворите трябва да са достатъчни, за да може всичкиживотни в социалната група да имат достъп. Подаваната вода отговаря на нуждите на отделните животни, които серазличават в зависимост от храната, физиологичното им състояние и околната температура, като напримеркърмещите животни имат много повече нужда от вода, отколкото животните на съхранение.

4.6. Субстрат, материали за отходно място, за котила, за леговище и за гнездене



123




Когато се изисква ползването на съоръжения за манипулации и задържане, те са със здрава конструкция, която ебезопасна за животните и операторите. Осигурява се по-специално под, който не се пързаля.

Съоръженията за манипулации и задържане могат да бъдат само под формата на основно оборудване, поставено взаграждението за животни, или да бъдат по-сложни специализирани съоръжения, предназначени за обслужваненуждите на целия обект. Съоръженията за манипулации и задържане могат да се разполагат в загражденията, но севземат мерки присъствието им да не ограничава допустимото пространство или да не създава потенциална опасностот физически сблъсъци в заграждението.

Специализираните съоръжения по възможност включват писти за надбягване и кошари за разделяне на животните;вани за дезинфекциране на краката им; специално оборудване за някои видове като вани за дезинфекциращопотапяне на овце и отделения за стригането им, както и място за възстановяване на животните след процедурите. Видеалния случай за удобство и на животните, и на операторите, тези съоръжения са защитени от преобладаващитеклиматични влияния.

На животните се прилагат манипулации тихо и решително, а не се засилват по писти за бягане и пасажи.Последните се проектират, като се отчита естественото поведение на животните, като се облекчава движението им исе намалява опасността от нараняване. Използваните за обездвижване уреди не причиняват наранявания илиизлишен стрес. Не се използват вредни физически или електрически стимули.

Пасажите и вратите са достатъчно широки за свободно преминаване на две животни, докато пистите за бягане са сширочина, позволяваща преминаването само в една посока.

Редовните манипулации привикват животните към контакт с хората. Когато се изискват чести манипулации, за дасе сведат до минимум страхът и стресът, се разработва специална програма за обучение и награди при добропредставяне.

Животните не се настаняват плътно едно до друго, освен докато продължава преглед, лечение или вземане напроби, или когато помещението, в което са настанени, се почиства, когато се доят или се товарят затранспортиране.


Всички системи за умъртвяване по хуманен начин на селскостопански животни се проектират, така че животнитеда не се подлагат на излишен стрес. Внимателният подход на опитен персонал, при минимално отклонение отобичайните практики, намалява стресът на животните преди умъртвяването им по хуманен начин.

Умъртвяването не се извършва в зони, където присъстват други животни, освен в случаите на евтаназия на тежкоранено животно, когато неговото преместването ще му причини допълнителни страдания.




Всяко животно се идентифицира отделно чрез подходящо използване на предавател, ушна маркировка,пластмасови нашийници и/или микрочип. Студена маркировка и татуиране се считат за по-малко подходящи.Жигосването не се използва.

Идентификационните средства се поставят от обучен персонал и по време, когато процедурата би имала минималноотрицателно въздействие върху животното. Маркирани или татуирани уши се проверяват редовно за инфекция, аизгубени ушни марки се подменят, като се използва по възможност първоначалния отвор за марката.

Когато се използват електронни средства за идентифициране, те се избират с подходящ размер и спецификация заживотното и се проверява редовно дали функционират и дали не са предизвикали алергични реакции, катонапример реакция на инжектираното място и триене или травма на гърлото поради неправилно поставен чип.


124

б. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за говеда


Говедата (Bos taurus и Bos indicus) са социални животни, които изграждат своя йерархия, основаваща се нагосподство между членове на стадото. Често развиват близки отношения с представители на същия вид. Катопреживни животни, говедата прекарват голяма част от деня в хранене, след което дълго почиват. Обикновеноговедата са покорни и лесно свикват с човешки контакт.


(Виж параграф 2 от общите бележки за селскостопански животни и свинчета)

3. Здраве




Рогати и безроги животни не се смесват, освен при млади телета и майките им.


Таблица Ж.1.

Говеда: минимални размери на загражденията и допустима площ

Телесно тегло(kg)



Минималнаподова площ на

животно(m2/животно)

Отвор за храненеаd libitum набезроги говеда(m/животно)

Отвор заограничено храненена безроги говеда(m/животно)

До 100 2,50 2,30 0,10 0,30

Над 100 до 200 4,25 3,40 0,15 0,50

Над 200 до 400 6,00 4,80 0,18 0,60

Над 400 до 600 9,00 7,50 0,21 0,70

Над 600 до 800 11,00 8,75 0,24 0,80

Над 800 16,00 10,00 0,30 1,00

Когато говедата се държат във вътрешно помещение, за всяко говедо се осигурява достатъчно място за лягане, такаче всички животни да могат да лягат едновременно. Когато няма боксове, обикновено това място е приблизително70 % от минималната подова площ, посочена в горната таблица. Останалото пространство от заграждението можеда не бъде за лягане и да се използва за хранене и движение.

Когато като място за спане са предвидени тристранно затворени боксове, площта за спане може да бъде по-малка,но общият брой боксове надвишава броя на животните с 5 %, за да се намали съперничеството и всички животнида могат да легнат едновременно. Проектът на боксовете е решаващ за удобството им и преди монтирането им сетърси мнение на специалист. Проектът включва отчитане на размера на тялото на животното, достатъчноподсигурена повърхност, която да предпазва от нараняване, достатъчно отводняване на обора, правилно поставенипрегради и основни водачи в обора, хоризонтална и вертикална свобода на движение на главата и достатъчномясто за бягане. Поставено на високо задно стъпало служи за препятствие пред проникване на екскременти в боксапо време на почистване, но не е на такава височина, че да нарани краката на животното при влизане или излизане.Останалата част на заграждението може да не бъде за лягане и да се използва за хранене и движение.

Дължината на бокса се определя основно по теглото на животното. Широчината на бокса варира в зависимост отвида на използваните прегради, но трябва да е достатъчна, за да може животните да лягат удобно, без да изпитватненужен натиск от преградите върху чувствителни части на тялото си. При проектиране и инсталиране набоксовете се ползва мнението на специалист.


125

4.3. Хранене

Осигуреното място за ясла трябва да е такова, че да позволява на всички животни да се хранят едновременно, освенако хранителния режим не е по реда ad libitum (виж горната таблица). Животните с рога се нуждаят от повечепространство пред яслите отколкото животните без рога и това се отчита, като им се задели повече място.

4.4. Поене

Отвори за вода: необходимо е да има достатъчно линейно пространство с дупки, така че да позволява 10 % отживотните да пият по едно и също време. Това изисква минимум 0,3 m за десет говеда в зряла възраст. Кърмещитемлекодайни крави се нуждаят от 50 % повече пространство.

Ведра с вода: когато говедата са настанени на групи, се осигуряват поне две ведра с вода. При групи от над двадесетговеда, се предоставя поне едно ведро за пиене на десет животни.


Когато животните се доят с машина, оборудването се поддържа по високи стандарти, за да се избегнат болести оттипа на мастит.

Рогатите говеда може да представляват опасност за персонала в ограничени пространства. При такива обстоятелстваможе да се помисли за отстраняване на рогата. По възможност тази процедура се извършва върху телета на възрастдо осем седмици.

в. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за овце и кози


Овцете (Ovis aries) са тревопасни животни, които поради разлика между породите, например в руното, оцеляват вширок диапазон климатични условия.

В естествени или селскостопански условия овцете са много социални животни, които изкарват целия си живота вблизост до другите членове на стадото, като се познават индивидуално. Затова като вид са изключителночувствителни по отношение на социалната изолация, фактор който се отчита при проектиране на помещенията занастаняване на животните. Все пак в областта на социалното сближаване съществува разнообразие от подходи,например овцете от хълмовете не се скупчват близо една до друга, когато ги оставят на спокойствие.

Козите (Capra hircus) са любопитен по природа вид, който влиза в добро взаимодействие с други животински видовеи с човека. Подобно на овцете и козите живеят в социални групи и са чувствителни към социалната изолация.Козите събират храната си повече като ровят, отколкото като пасат и затова се адаптират най-добре към суха,твърда почва. Способността им да се катерят е забележителна и им помага при ровенето. Предпочитат топло времеи не понасят добре влажни или ветровити условия.


При крайно неблагоприятни климатични условия овцете търсят достъп до естествени или изкуствени подслони отвятър и слънце, докато различният вид козина на козите подсказва, че по-трудно понасят дълъг дъжд и трябва даимат свободен достъп до покрити с покрив заслони, докато са навън.

Остригани наскоро животни може да се нуждаят от по-високи температури на околната среда, отколкотооставените с руно.

3. Здраве

Овцете и козите в зряла възраст от породи за вълна се стрижат поне веднъж годишно, освен ако това не пречи наблагосъстоянието им.



Като цяло мъжките в зряла възраст от двата вида са по-самотни отколкото женските и младите животни. Може дапроявят агресивност, особено през размножителния период, което изисква внимателното им управление заизбягване на рисковете от боеве и нараняване на персонала, който извършва манипулации.

Козли с рога и такива без рога не се настаняват заедно.


126


За козите се предвиждат достатъчно издигнати места в подходящи размери и количество, които да не позволяват надоминиращите животни да пречат на достъпа до тях.



Овце и кози: минимални размери на загражденията и допустима площ

Телесно тегло(kg)



Минималнаподова площ на

животно(m2/животно)

Минималномясто на

отделение (*)(m)

Отвор захранене аdlibitum (m/животно)

Отвор заограниченохранене (m/животно)

Под 20 1,0 0,7 1,0 0,10 0,25

Над 20 до 35 1,5 1,0 1,2 0,10 0,30

Над 35 до 60 2,0 1,5 1,2 0,12 0,40

Над 60 3,0 1,8 1,5 0,12 0,50

(*) При кози в зряла възраст може да се наложи по-голяма минимална височина, за да се предотвратят опити за бягство.

Цялото заграждение е с твърд под и подходящи места за спане.

4.4. Поене

При вътрешни заграждения се предвижда поне една поилка на всеки двадесет животни, както за овце, така и закози.


Оцветяване на руното или козината с одобрени нетоксични селскостопански продукти за маркиране може да сеприлага за краткосрочни опити за породи овце и кози с къс косъм.

г. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за свине и свинчета


Домашната свиня (Sus scrofa) произлиза от европейката дива свиня. Въпреки че от много поколения за подобряванена производствените характеристики с икономическо значение те са подложени на интензивна селекция, оказалавлияние над поколения свине, опитомените свине запазват в голяма степен поведенческите черти на технитепредшественици. При отсъствие на ограничения те живеят на малки семейни групи, проявяват активност основно всумрак и притежават силно развито любопитство, което е водещо за поведението им. Те са всеядни и голяма част отактивното им време преминава в търсене на храна. При раждане майката свиня се оттегля от социалната си среда иизгражда прасило, преди да роди. Отбиването от кърмене е постепенно и приключва на възраст около четиримесеца, като прасенцата се интегрират постепенно в социалната група, проявявайки слаба агресивност.

Свинчетата се различават от селскостопанската свиня по много значителни показатели. Голям брой породисвинчета са създадени по пътя на конвенционални размножителни техники, с цел да се създаде малка свиня —

лабораторно животно, подходящо за изследователски цели. По смисъла на настоящото приложение свинчето емалка порода свиня за опитни и други научни цели, обикновено с тегло в зряла възраст до 60 kg, което при някоипороди достига до 150 kg. Поради тази разлика в размера на тялото в зряла възраст, препоръките заселскостопанските свине невинаги могат да бъдат изведени и за свинчетата само по отношение на теглото.Препоръките в настоящия документ се отнасят до двата вида свине, като, където е необходимо, са отбелязаниспецифичните изисквания за свинчетата.



Свинете и свинчетата са силно чувствителни към температурата в околната среда и придават на регулирането нателесната си температура поведенчески приоритет.

Свинете могат да се държат в еднаква среда с управлявана температура, като в такъв случай цялото помещение сеподдържа в неутрални температурни граници. Като алтернатива те могат да бъдат държани в заграждение с


127

различен микроклимат в отделните си части, като се осигури локално отопление или леговище в мястото за ляганеи се достави подходящ материал за оформянето му. Температурните разлики в заграждението се считат за полезниза свинете. Държани на двор свине могат да компенсират ниската температура на средата си, ако разполагат сподходящ навес, оборудван с достатъчно сух материал за леговища и допълнителна храна.


Свине и свинчета: препоръчителни температурни граници за самостоятелно настанени животни

Живо тегло Препоръчителни температурни граници ( oC)

Под 3 kg от 30 до 36

От 3 до 8 kg от 26 до 30

Над 8 до 30 kg от 22 до 26

Над 30 до 100 kg от 18 до 22

Над 100 kg от 15 до 20

Освен от телесното тегло, подходящата температура се променя и в зависимост от сексуалната зрялост, наличиетоили липсата на леговище, настаняването на група и поетите от животното калории. При посочените температурниграници на животни с по-малко тегло, без леговище или с ограничено количество поети калории, се осигуряват по-високи температури.

Прасенцата с малко телесно тегло са много чувствителни към околната температура и на тях се осигуряват по-високи температури. Прасилата с новородени прасенца разполагат с минимум 30 oC, като стойностите могат да сесвалят до 26 oC на възраст две седмици. За помещения с прасила/кърмачки минималната необходима температура етакава, която позволява поддържане на подходяща температура в леговището на прасенцата, като се отчитаналичието на местно отопление. Поради високата си активност при обмен на веществата кърмещите свине майки саподатливи на топлинен стрес и затова температурата в помещение за прасило в идеалния случай не трябва данадхвърля 24 oC.

3. Здраве




Свинете показват пространствено разделение на различните видове поведение като лежане, хранене и отходнинужди. Загражденията за свине позволяват установяване на отделни функционални пространства, или катопредоставят много място, или като подразделят по подходящ начин пространствената площ.

Свинете са силно мотивирани да изучават средата си и затова им се осигурява достатъчно сложна жизнена среда,която да позволява изразяване на типичното за вида изследователско поведение. За да се намали опасността отповеденчески разстройства, всички свине имат достъп до достатъчни количества материали за проучване иборавене, включително и за ровене.


В таблица Ж.4. са посочени минималните изисквания за пространството за отделно животно при всякакво животегло. Загражденията се проектират, така че да дадат възможност за настаняване на прасета с най-голямото животегло, което ще достигнат накрая при всякакви обстоятелства. Броят на промените в загражденията се свежда доминимум.


128


Свине и свинчета: минимални размери на загражденията и допустима площ

Живо тегло (kg)Минимален размер на

заграждението (*)(m2)

Минимална подоваплощ на животно(m2/животно)

Минимално пространство залягане на животно (притермонеутрални условия)

(m2/животно)

До 5 2,0 0,20 0,10

Над 5 до 10 2,0 0,25 0,11

Над 10 до 20 2,0 0,35 0,18

Над 20 до 30 2,0 0,50 0,24

Над 30 до 50 2,0 0,70 0,33

Над 50 до 70 3,0 0,80 0,41

Над 70 до 100 3,0 1,00 0,53

Над 100 до 150 4,0 1,35 0,70

Над 150 5,0 2,50 0,95

(Обикновени) шопари в зряла възраст 7,5 1,30

(*) Прасета могат да бъдат затваряни в по-малки заграждения за кратки периоди от време, например като се раздели главнотозаграждение с прегради, когато е обосновано по ветеринарни или опитни причини, например когато се изисква отделноконсумиране на храна.

Когато прасета се настаняват самостоятелно или на малки групи, допустимите площи за животно са по-високиотколкото при по-големи групи.

Свинете никога не се връзват и не се затварят в отделения в обори или кафези, освен за кратки периоди от време,необходими за хранене, осеменяване, ветеринарни или опитни цели. Помещението за настаняване на майката свиняи прасилото ѝ трябва да дава възможност за изпълнение на специалните модели за поведение на майката преди ислед раждане и на прасенцата след раждане. Така например, въпреки че в някои обстоятелства използването накош за прасило дава възможност за оцеляване и запазване на благосъстоянието на прасенцата, ограничаването втясно пространство на майката през периода преди раждането и в периода на кърмене се ограничава максимално исе цели осигуряване на по-широки системи за настаняване.

Най-подходящият материал за пода зависи от размера и теглото на свинете. За да се улесни доставката на субстратза ровене/опрасване, е желателно наличието на твърд под на мястото за лягане в кошарата. Подовете с летви садобро решение за улесняване на добрата хигиена, но както летвите, така и празните пространства трябва да сасъобразени с размера на прасетата, за да не доведат до нараняване на краката им.

4.3. Хранене

Отглежданите за месо свине се хранят обикновено ad libitum, докато не достигнат зрялост, когато се налагатограничителни хранителни практики, за да се избегне затлъстяването. Свинчетата са податливи на надебеляванепри обикновен хранителен режим. Специални хранителни режими с намалено количество калории и повишеносъдържание на целулоза подпомагат за предотвратяване на този проблем. При необходимост от ограничаване нахраната прасетата демонстрират повишена мотивация за търсене на храна, която може да се изразява в повишенаактивност и агресия, както и в развитие на стереотипни устни движения. За да се избегнат тези проблеми, е важнопромяната на режима да създава чувство за ситост, като например се увеличи подаваното количество целулоза и седобави подходящ субстрат за търсене на храна като слама.

При ограничително хранене младите подрастващи животни се хранят поне два пъти дневно, докато животните взряла възраст се хранят веднъж дневно, тъй като едно хранене в подходящо количество е важно за постигане наситост и намалява агресията. Когато храненето е ограничено, всички индивиди в социалната група трябва да иматдостъп до храната, без това да предизвиква агресивно поведение. За да се гарантира, че животните могат да сехранят едновременно, се осигурява подходящо пространство за отворите за хранене. Препоръчителните изискванияса посочени в таблица Ж.5. Когато животните се настаняват самостоятелно или на малки групи, минималнотопространство за отвора е същото като и при ограничено хранене. Когато животните се настаняват в по-големигрупи и се хранят ad libitum, това пространство може да се споделя и тогава е необходимо по-малко общопространство.


129


Свине и свинчета: минимално допустими отвори на хранилки


Минимално пространство за отвор(cm)

(ad libitum и ограничено хранене(*)

Минимално пространство за отвор наживотно при хранене ad libitum

(cm/животно)(cm)

До 10 13 2,0

Над 10 до 20 16 2,5

Над 20 до 30 18 3,0

Над 30 до 50 22 3,5

Над 50 до 70 24 4,0

Над 70 до 100 27 4,5

Над 100 до 150 31 5,0

Над 150 40 7,0

(*) За всяко животно на ограничено хранене се осигурява поне минимално допустимото пространство за отвора.

4.4. Поене

Тъй като свинете са особено чувствителни към последствията при лишаване от вода, когато се настаняват на групи,се осигуряват поне две поилки на група или голямо ведро, позволяващо на повече от една свиня да пие по едно исъщо време, за да се попречи на доминиращите животни да възпрепятстват достъпа на другите до поилката.Следните допустими пространства за пиене се препоръчват за постигане на тази цел.


Свине и свинчета: минимално допустими стойности за поилки

Вид поилки Брой свине на поилка

За смукане или захапване 10

Големи ведра (които дават възможност поне две прасетада пият по едно и също време)

20

Когато прасетата са настанени в по-големи групи, те се поят от отворен водоизточник, като минималната дължинана периметъра на отвора позволява безпрепятствен достъп на една свиня (както е посочено в таблица Ж.5. заразстоянието при ограничено хранене) или дължина на отвора от 12,5 mm на свиня, според това коя стойност епо-голяма.


Свине и свинчета: минимален приток на питейна вода за свине

Вид свине Минимален приток на вода (ml/min)

Отбити от кърмене 500

Подрастващи 700

Женски и мъжки в зряла възраст 1 000

Кърмещи женски 1 500

4.5. Субстрат, материали за отходни места, леговища и котила/гнездене

Леговището допринася за благосъстоянието на свинете по много начини. То увеличава физическото и топлиннотоудобство (с изключение на горещата околна среда), може да се изяде и да създаде усещане за запълване на стомахаи да увеличи ситостта, осигурява субстрат за търсене на храна и подтиква към изграждане на прасило. До каквастепен всяко едно от тези предимства ще бъде оползотворено зависи от естеството на леговището, което е от най-


130

добрия материал, ако е от дълга слама, но и алтернативни материали като рязана слама, дървен прах, дървенистърготини и намачкана хартия осигуряват част от предимствата. Леговището не може да е токсично и повъзможност трябва да създава структурно разнообразие, стимулиращо към изучаване. Леговища се осигуряват и навсички свине, освен когато това не е забранено поради причини, свързани с опити, като са от изключителнозначение за майки с прасила, силно мотивирани да изграждат леговище, и за свине на ограничителен режим нахранене, които са силно мотивирани да демонстрират поведение за търсене на храна.

д. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за еднокопитни, включително коне, понита,магарета и мулета


Еднокопитните са се развили като животни, пасящи трева на открити пасища, а домашните коне и понита (Equuscaballus), както и магаретата (Equus asinus,) са запазили поведенческите инстинкти на предшествениците си. В дивоили свободно състояние еднокопитните живеят на стада, разделени на малки семейни групи или табуни,обикновено състоящи се от един жребец с няколко кобили, жребчета и едногодишни кончета. Социалнатаструктура се развива като ясно изразена йерархия, а отделни животни в групата често изграждат близки отношенияпо двойки, които е важно да бъдат открити и поддържани, ако е възможно. Взаимните грижи за тялото са особеноважен елемент от социалния им живот.

За разлика от преживните животни, еднокопитните могат да пасат постоянно много часове и в естествени условияпрекарват от четиринадесет до шестнадесет часа дневно, занимавайки се с тази дейност. Въпреки че естествената имхрана е съставена от трева, билки и листа, те са изключително внимателни в подбора си на тревни видове и точнокоя част на растението да ядат. Нормалното им дневно поведение е да пасат, да направят няколко крачки и отновода пасат. По този начин едновременно се хранят и се движат, като изминават големи разстояния за период отдвадесет и четири часа.

В идеалния случай системите за управление на еднокопитните ги предразполагат към естественото им поведение,по-специално нуждата да пасат, да се движат и да се социализират. Те са бягащи животни, които могат лесно да сеизплашат, и това също се взема предвид.



При студено време могат да се използват покривала, особено ако животните са подстригани, като те се свалят ипроверяват ежедневно.

Гривата и опашката на еднокопитните им служат за защита от лоши климатични условия и от мухи и затова не сеотстраняват и не се подстригват къси. Когато се налага скъсяване или намаляване на гривата и опашката, това можеда стане с изтъняване, а не с подрязване.

3. Здраве




В идеалния случай еднокопитните се държат на пасище или им се осигурява достъп до пасище поне за шест часадневно. Когато се държат при минимален или никакъв достъп до пасище, към храната им се добавя допълнителенфураж, за да се увеличи времето, прекарано в хранене и да се намали отегчението.

При вътрешни заграждения са за предпочитане системите за настаняване на групи, тъй като дават възможност засоциализиране и движение. За конете е от голямо значение да се постигне социална съвместимост в групите.

Общото необходимо пространство за вътрешното заграждение зависи от това дали животните имат също ежедневендостъп до допълнителни места за паша и/или други форми на движение. Данните по-долу предполагат, че сеосигурява подобен тип допълнителни пространства. Когато това не е така, посочените допустими стойности сеувеличават значително.


131


Еднокопитни: минимални размери на загражденията и допустима площ

Височина на коня между плешките(m)

Минимална подова площ на животно(m2/животно)



За всяко животно,държано

самостоятелноили в група от до

3 животни

За всяко животнов група от 4 илиповече животни

Родилен бокс/кобила с конче

От 1,00 до 1,40 9,0 6,0 16 3,00

Над 1,40 до 1,60 12,0 9,0 20 3,00

Над 1,60 16,0 (2 × WH)2 (*) 20 3,00

(*) За да се гарантира достатъчно пространство, допустимата площ за всяко отделно животно се основава на височината му междуплешките (WH).

Най-късата страна е минимум 1,5 пъти височината между плешките на животното.

Височината на вътрешното заграждение трябва да дава възможност на животните да се изправят в пълен ръст назадните си крака, за да се защити благосъстоянието им.

За еднокопитни не се използват подове от летви.

4.2. Хранене

Неправилното хранене на еднокопитни животни може да предизвика много сериозни последици заблагосъстоянието им, причинявайки заболявания като колики или ламинити.

Тъй като в естествено състояние тези животни пасат в дълги периоди от време, в идеалния случай те иматпостоянен достъп до фураж под формата на прясна трева, сено, силаж или слама. Ако нямат възможност да пасат,им се осигурява подходяща ежедневна дажба фураж/храна, богата на целулоза. Когато е възможно фуражът можеда се дава на земята или в подходящо проектирани обли ясли. Проектират се и се поставят мрежи и ясли със сено,за да се намали опасността от нараняване на животните.

Когато се подава „твърда“ (концентрирана) храна, особено при животни, настанени на групи, по възможност редътна хранене следва йерархията за доминиране на стадото. Когато е възможно, отделните животни се хранят отделно.Когато това не е възможно, хранилките се поставят на разстояние от поне 2,4 m встрани, като се осигурява понеедна хранилка за всяко животно. Коне, които се хранят с концентрирани храни, редовно трябва да получават малкадажба зоб.

4.3. Поене

Конете предпочитат да пият вода от открити водни повърхности и, когато е възможно, трябва да им се предоставятакава възможност. Когато се използват автоматични поилки за смучене, може да се наложи животните да сеобучават как да ги ползват.


При еднокопитните не се използват ушна маркировка и татуиране. Когато се изисква идентификация, различна отцвета на козината, се използва предавател. За идентификация са използвани успешно и нашийници с номера ивисящи маркировки.

З. СПЕЦИФИЧНИ НАСОКИ ЗА ПТИЦИ

a. Общи бележки


Птиците се използват за широк набор от цели, сред които фундаментални научни изследвания, приложниветеринарни изследвания и токсикология. Най-често срещаните в лабораториите птици са домашните кокошки ипуйки, които се използват често в развойни изследвания и за производство на биологични материали като тъкани иантитела. Домашните птици са най-често използвания вид при изследване на благосъстоянието на птиците.Кокошки се използват за изготвяне на оценка за фармацевтична безопасност и ефикасност, докато пъдпъдъци идруги птици се използват за екотоксикологични изследвания. Останалите, по-рядко употребявани видове като


132

гълъба и дивите птици, се използват обикновено в психологията и фундаменталната физиология, или при зооложкиизследвания. Улавянето на диви птици с цел използването им като опитни животни се избягва, освен когато еналожително за целите на опита.

Макар птиците да са създадени основно за летене и да имат еднакви основни черти на тялото, те иматизключително разнообразен спектър от начини на движение и хранене. Повечето видове са адаптирани да сепридвижват в относително големи триизмерни пространства по един или повече начини на движение, включващилетене, ходене, бягане, плуване или гмуркане, както докато събират храна, така и когато мигрират. Много видовептици са силно общителни и се държат в стабилни групи, когато това е възможно.

Описани са допълнителни подробности за често отглежданите и използвани в лаборатории видове. Важно енастаняването и грижите за по-рядко използваните видове, които не са включени по-долу, да отчитат надлежнотехните поведенчески, физиологични и социални изисквания. Преди да се получат или използват такива птици, сепроучват протоколи за настаняването, отглеждането и грижите за тях. Търси се мнението на експерти испециализиран в грижите за птиците персонал относно изискванията за другите видове (или при възникване наповеденчески или хранителни проблеми), за да се гарантира, че към всички особени нужди на даден вид епредприет подходящ подход. Информация и насоки за по-рядко използваните видове се съдържа в документа сосновна информация.

По време на селскостопански научни изследвания, когато целта на проучването изисква животните да се държатпри условия, сходни на тези за животните в търговски селскостопански предприятия, се изисква това да става, катосе следват поне стандартите, определени в Директива 98/58/ЕО, както и в специалнaта директива за защита накокошки носачки (Директива 1999/74/ЕО на Съвета (5), както и препоръките, приети съгласно Конвенцията наСъвета на Европа за защита на животните за селскостопански нужди (ETS № 87).

Много от възможните проблеми с благосъстоянието, присъщи на птиците, са свързани с неподходящо кълване.Самото действие може да се раздели на агресивно кълване; кълване на перата (при което птицата кълве перата надруга птица или скубе и дърпа своите пера) и кълване по кожата на други птици, което може да причини тежкистрадания и смърт, ако не се прекрати. Причините за неподходящото кълване невинаги са ясни, но често може дасе предотврати появата му, като птичетата се отглеждат с достъп до субстрат, който им дава възможност да търсятхрана и да кълват по предназначение. Ето защо малките на всички видове се настаняват на твърд под, покрит съсслама.

Предотвратяването е изключително важна мярка, тъй като птиците се привличат от увредени перушини, априсъствието на няколко птици с накълвани пера може да предизвика бързо разпространение на увреждащоптиците кълване. Съществува набор от мерки, които могат да се приложат, за да се избегне разпространение наувреждащо кълване, когато това е възможно, да се намали или предотврати подобно поведение, ако се появитакова. Тези мерки включват: предоставяне на алтернативни субстрати за кълване като субстрат за събиране нахрана, снопове коноп, бали за кълване или слама; поставяне на зрителни прегради; периодично или временнонамаляване на силата на светлината или използване на червена светлина; използване на светлинни източници,които излъчват UV лъчи. В търговската мрежа се предлагат спрейове срещу кълване и те могат да се използват вкраткосрочен план за намаляване на увреждащо птиците кълване, но това не отменя задачата за откриване наистинската причина за подобно поведение. Някои породи домашни птици са селективно отгледани, така че да сенамали агресивното кълване, и, когато е възможно, тези породи се изследват и използват.

Методи, причиняващи болка или стрес, като например много слабо осветление (т.е. под 20 лукса) запродължителни периоди от време, или при физически промени като подрязване на клюна, не се препоръчват.

Птици, настанени в среда с посредствено качество, където нямат възможност да търсят храна, да се движат и даконтактуват със себеподобните си, изпитват хроничен стрес, който може да се установи със стереотипно поведениекато например самонараняване, кълване на перата и крачене. Подобно поведение може да показва наличието насериозни проблеми свързани с хуманното отношение към птиците и трябва да доведе до незабавно преразглежданена настаняването, отглеждането и грижите.



Много видове са особено чувствителни към течения. Затова се вземат мерки да не измръзнат индивидите.Натрупването на прах и газове като въглероден двуокис и амоняк се свежда до минимум.


(5) ОВ L 203, 3.8.1999 г., стр. 53.

133


Където е възможно, на птиците се оставя възможност за избор между няколко температурни среди, така че самитете да следят за топлинната си среда. Всички здрави пъдпъдъци, гълъби и домашни патици, гъски, кокошки и пуйкив зряла възраст се държат на температура между 15 oC и 25 oC. Важно е да се отчете взаимодействието междутемпературата и относителната влажност, защото някои видове може да страдат от топлинен стрес, въпреки четемпературата е в посочените граници, когато относителната влажност е твърде висока. За видове, за които не сапубликувани насоки за температурата и влажността, се проучва и възпроизвежда възможно най-близо климатът,при който въпросният вид е живял през годината в дивата природа. За болни и млади птици може да се наложиосигуряване на по-високи температурни стойности в помещенията или на допълнителен местен топлиненизточник, като например лампа от люпилня (виж таблица З.1. по-долу).

Таблица З.1.

Насоки за приложими температура и относителна влажност за домашни кокошки и пуйки, G. gallusdomesticus и Meleagris gallopavo

Възраст (в дни) На лампа ( oC) Околна температура впомещението ( oC)

Относителна влажност( %)

До 1 35 от 25 до 30 от 60 до 80

Над 1 до 7 32 от 22 до 27 от 60 до 80

Над 7 до 14 29 от 19 до 25 от 40 до 80

Над 14 до 21 26 от 18 до 25 от 40 до 80

Над 21 до 28 24 от 18 до 25 от 40 до 80

Над 28 до 35 — от 18 до 25 от 40 до 80

Над 35 — от 15 до 25 от 40 до 80

За настройката на температурата на лампата от люпилня се използва поведението на пилетата.

Когато се чувстват удобно по отношение на температурата, пилетата от всички видове са разпръснати из клетката ипроизвеждат умерен шум; на пилета, които са тихи, вероятно им е много топло, а на шумните пилета вероятно им емного студено.


За здрави домашни птици в зряла възраст се поддържа относителна влажност между 40 % и 80 %.


Качеството и количеството светлина са от огромно значение за нормалното физиологично функциониране на някоивидове в определено време от годината. Още преди получаване на птиците трябва да са известни подходящиятсветлинен режим за всеки вид, както и етапът от живота им и периодът от годината.

Светлините не се включват и изключват внезапно, а се приглушават и увеличават плавно. Това е особено важно,когато са настанени летящи птици. Приглушената нощна светлина може да улесни придвижването през нощта напородите с тежко тяло. В случай че се осигурява, се следи да не бъде нарушен двадесет и четири часовия ритъм.

2.5. Шум

Счита се, че някои птици, например гълъбите, могат да чуват звуци с много ниска честота. Въпреки че не е вероятноинфразвуците (звуци под 16 Hz) да причиняват стрес, по възможност птиците се настаняват далече от оборудване,излъчващо нискочестотни вибрации.

3. Здраве

Когато е възможно се използват птици, отгледани в плен. Дивите птици може да създадат особени проблеми,свързани с поведението и здравето им, когато са в лабораторни условия. Обикновено се изисква по-дълъг период накарантина и аклиматизация към условията на плен, преди да бъдат използвани за научни опити.


134

Внимателното следене на здравето и обезпаразитяването намаляват риска за здравето на птиците с достъп наоткрито.


Птиците се настаняват в заграждения, които ги улесняват и стимулират да демонстрират набор от желателниестествени норми на поведение, включително общуване, движение и събиране на храна. Много птици се възползватот помещения, които им дават възможност да излизат навън, а доколко това е реализируемо се преценява споредопасността от причиняване на стрес или противоречие с целите на опита. Навън винаги се осигурява някакъв видприкритие от типа на шубраци, за да се стимулират птиците да използват цялото налично пространство.


Птиците се настаняват в социално хармонични групи в заграждението за животни, освен в случаите, когато зарадинаучните процедури или благосъстоянието на животните това е невъзможно. Специално внимание се обръща припрегрупиране на птици или при въвеждане на непозната птица в някоя група. При всички положения групите сеследят редовно за съвместимостта на членовете им.

Самостоятелното настаняване на птици дори и за кратки периоди може да бъде значителен фактор за стрес. Затовабез основателни причини, изтъкнати от ветеринар, или за благосъстоянието на индивида, птиците не се настаняватсамостоятелно. Самостоятелно настаняване на птица за извършване на опит се консултира задължително съсзоотехник и с компетентно лице, което има консултативни задължения във връзка с хуманното отношение къмживотните.

Повечето видове птици са социални поне за част от годината и са много чувствителни към семейните отношения.Затова формирането на подходящи, стабилни и хармонични групи е изключително приоритетно. Тъй като имасъществени различия между отделните видове, преди да се формира групата и да се пристъпи към процедури,трябва да се знае какъв може да е оптималният състав на групите и на какъв етап от живота на птиците се създават.


Стимулиращата жизнена среда има много значителен принос за благосъстоянието на птиците. Пръти за кацане,прах и корита с вода, подходящи места и материал за гнездене, предмети за кълване и субстрат за събиране нахрана се осигуряват за всички видове и индивидуални птици, които ще се възползват от тях, освен когато иманаучно или ветеринарно основание тези предмети да не се дават. Птиците се подтикват да използват триизмернопространството в помещението, в което са настанени, за търсене на храна, движение и общуване, включително и заигра, когато това е възможно.


Насоките за размерите на загражденията са изложени в допълнителните насоки за домашни кокошки, домашнипуйки, пъдпъдъци, патици и гъски, гълъби и петниста сипка. Всички птици, и особено видовете, които прекарватмного време ходейки, като пъдпъдъка и кокошката, се настаняват на твърди подове със субстрат, а не върхурешетъчни подове. Птиците са предразположени към проблеми с краката като например свръхдълги нокти,натрупване на фекалии или рани по краката, като дерматит по възглавничките на краката от стоене върху мокраслама, на какъвто и да е вид настилка и поради това винаги е необходимо да се прави често наблюдение насъстоянието на краката им. На практиката за научни цели може да се наложи да се направи компромис междуплътен и решетъчен под. В такива случаи на птиците се осигурява място за почивка с твърд под, покриващ понеедна трета от пода на заграждението. Когато се налага събиране на екскременти, под прътовете за кацане се поставярешетъчен под. За да се намалят случаите на наранявания на краката, когато е възможно се използват гумени, а неметални летви за подовото пространство. Ако трябва да се използва метална мрежа, тя трябва да бъде с подходящразмер, за да може птиците да стъпват върху нея, а телта да е със заоблени ръбове и покрита с пластмаса.

4.4. Хранене

Хранителните навици на дивите птици се различават много и затова се обръща внимание на вида на храната,начина, по който се поднася, и времето, по което се дава. Преди получаване на животните се извършват проучванияи се определя хранителен режим, който да отговоря на естествените нужди на всеки вид и да стимулираестественото търсене на храна. Част от хранителната дажба или допълнителна храна се разхвърля по пода назаграждението, за да стимулира птиците да събират храна, когато това е подходящо. Тъй като обогатяването нахранителния режим е от полза за птиците, допълнителни плодове, зеленчуци, семена или безгръбначни сепредвиждат, в случай че е подходящо, дори ако не е възможно те да се хранят съгласно „естествения“ им режим.Когато се въвеждат нови храни, предишните също продължават да бъдат на разположение, за да не останат гладниптиците, които не желаят да ги ядат. Някои видове са по-приспособими от други и се правят консултации заопределяне на подходящ хранителен режим.


135

Тъй като някои видове, особено зърноядните, се нуждаят от ситен пясък, за да смелят храната си, за тях сепредоставя пясък с подходящ размер. Когато се достави материал с различен размер, птиците сами избират този,който е подходящ за тях. Песъчинките се подменят редовно. За да се предотвратят костни болести, дължащи се нахраната, като хранителна добавка на птиците се осигуряват калций и фосфор в подходяща форма и количество взависимост от етапа от живота им. Други подобни изисквания се проучват основно и се доставят. Храната се оставяв хранилки, които са прикрепени отстрани на заграждението или са на пода в него. Тъй като пространството, заетоот хранилките на пода не е на разположение на птиците, то не се включва при изчисляването на площта назаграждението. Окачени на стената хранилки не заемат подово пространство, но се проектират и изпълняватвнимателно, така че птиците да не се заклещят под тях. Пиленцата на някои видове (например на домашната пуйка)трябва да се научат да се хранят и да пият вода, за да не се дехидрират или гладуват. Храната за всички видоветрябва да се вижда добре и да се поставя на няколко места, за да не възникват проблеми с храненето.

4.5. Поене

Водата се подава през поилки за смучене или такива с купичка, или в улей с постоянно течаща вода. Необходимо еда има достатъчен брой поилки или улей с подходяща дължина, за да се избегне монопол от страна надоминиращите птици. На три или четири птици се осигурява една поилка за смучене или с купичка, като в еднозаграждение трябва да има минимум две. Ако е подходящо, за обогатяване на храната на птиците може да се давадопълнително вода.

4.6. Субстрат, материали за отходни места, леговища и котила/гнездене

Подходящ за птици е попиващ субстрат, който не разранява краката им, с подходящ размер за намаляване на прахаи предотвратяване на натрупването му по краката на птиците. Подходящи за субстрат са трески, бели дървенистърготини, рязана слама или промит пясък, но не и шкурка. Отходното място се държи сухо, чисто и достатъчнодълбоко за да разтваря и поглъща екскрементите. Други подходящи покрития за пода включват изкуствен торф илиголеми купчини от гумени подложки. Освен това по пода се разхвърля подходящ субстрат за кълване като сламениклечки.

На излюпените и малките пилета се осигурява субстрат, на който могат да се захващат, за да се избегнат проблеми срастежа като развитие на плоски стъпала. При необходимост младите пилета се стимулират да кълват по субстратачрез удряне с пръсти по него, като по този начин се предотвратява следващо неподходящо кълване.


(Виж параграф 4.9 от общата част).


На разположение трябва да има подходящо оборудване за хващане и манипулации, като например добреподдържани мрежи с подходящи размери и потъмнени мрежи с плътни краища за малки птици.

Когато за опитните процедури се изискват редовни манипулации на птици в зряла възраст, препоръчително е заблагосъстоянието им и за успеха на опита, още от малки пилетата да бъдат манипулирани редовно, за да се намаливпоследствие страха им от хората.


Предпочитаният метод за умъртвяване на млади птици и на птици в зряла възраст е това да става със свръхдоза отобезболяващо средство, като се използва подходящ медикамент и начин. Този начин е за предпочитане предвдишване на въглероден двуокис, тъй като последният може да предизвика гадене.

Тъй като гмуркащи се птици, както и някои други, например зеленоглавата патица, могат да забавят сърцебиенетоси и да задържат дъха си за дълги периоди от време, при умъртвяване на такива птици чрез вдишване се внимава дане се възстановят. Патици, гмуркащи се птици и пиленца не се умъртвяват с въглероден двуокис.




Методи, за които не е характерно проникване или е характерно минимално проникване, като например записванена физически различия или поставяне на пръстени или полупръстени с боядисване или оцветяване на перата, сепрепоръчват пред по-проникващи подходи като електронно маркиране или маркиране на крилото. Комбинациите


136

от оцветени пръстени за краката намаляват необходимостта от хващане за идентификация, макар да е необходимода се отдели необходимото внимание на възможното влияние на цветове върху поведението на някои видове.Когато пръстените се използват за временна маркировка при растящи бързо пилета, е от основно значение да сепроверява редовно дали пръстенът не възпрепятства растежа на крака.

Не се използват силно проникващи методи като перфорация на пръст или ципа, тъй като те причиняват страдание.

б. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за домашни кокошки на съхранение и по време напроцедури

Домашната кокошка (Gallus gallus domesticus) е запазила много от биологичните характеристики и поведението нагорската кокошка, от която е опитомена. Поведенческите модели, които са сред най-важните за видовете, сагнездене (при женските), кацане на вертикален прът и използване на отходните места за търсене на храна, драскане,кълване и въргаляне в прах. Кокошките са социални животни и се настаняват в групи от пет до двадесет птици,като в групи от птици в зряла възраст мъжките са по-малко от женските, например в съотношение 1:5. Правени саопити за селекция на порода кокошки с намалено кълване на перушината или атлетично поведение. За всекиотделен проект се определя наличието на подходящи породи от този вид, както и дали е възможно да бъдатзакупени.

На кокошките носачки се осигурява достъп до кутии за гнездене поне две седмици преди да започнат да снасят и довъзраст, не по-голяма от шестнадесет седмици. На самостоятелни или настанени в двойка птици се осигурявадостъп до кутия за гнездене, като в по-големи групи на две птици се пада поне една кутия за гнездене. Кутиите загнездене са оградени и достатъчно големи, за да може кокошката да се върти в тях. За да се насърчи гнезденето вкутията се поставя и субстрат като дървени стърготини или слама. Субстратът се подменя редовно и се поддържачист.

Домашните кокошки винаги трябва да разполагат с възможност да кацат на вертикален прът, да кълват подходящисубстрати, да търсят храна и да се въргалят в прах още от първия си ден живот. Подходящи материали за въргалянеса пясък и меки дървени стърготини.

Прътовете за кацане са с диаметър от 3 до 4 cm, кръгли и с равна горна страна. Оптималната височина от пода еразлична за всяка порода, възраст и условия за настаняване, но първоначално прътовете за кацане се фиксират на 5до 10 cm, а за птици в зряла възраст — на 30 cm над пода. Височината на прътовете за кацане се регулира споредповедението на птиците, като се наблюдава колко лесно се качват и слизат от прътовете и дали се придвижватмежду тях. Всички птици трябва да могат да кацат на вертикалните прътове едновременно, а за всяка птица в зрялавъзраст се отпускат по 15 cm от пръта за кацане на всяко ниво. От особено значение е по време на формирането нагрупи да се направи кратко наблюдение дали нощно време всички птици спят на прътовете.

Кокошките са силно мотивирани да изпълняват т.нар. „поведение, изразяващо удобство“, като пляскане с криле,разперване на перата и опъване на краката, което им помага да поддържат здрави костите на краката си.Следователно птиците се настаняват в заграждения, които са достатъчно големи, за да се демонстрира товаповедение, когато е възможно. В идеалния случай птиците се настаняват в помещения с достъп на открито, като, зада се стимулира излизането на кокошките на открито, е от основно значение наличието на подходящо прикритиекато храсти.

Настилката за кокошки е твърда, тъй като така може да се предостави субстрат, който да служи за стимулиранетърсенето на храна и евентуално за подпомагане намаляването на кълването на пера. Когато се налага домашникокошки да бъдат затворени в клетка за научни цели, те се настаняват в заграждения, пригодени за поведенческитеим нужди. Когато има научно основание да не се използва плътен под, за кълване се осигурява твърда площ сронлив субстрат и предмети като купчини пръчки, блокчета за кълване, въже, торф или слама.

Породи, развити за бърз растеж (бройлери), често куцат и поради това употребата им се избягва, когато е възможно.Когато се използват бройлери, те се проверяват поне веднъж седмично за куцане и нарастват по-бавно ототглежданите за търговски цели, освен ако растежът им не е от важно значение за изследването.


137


Домашна кокошка: минимални размери на загражденията и допустима площ




Минимална площна птица (m2)

Минималнависочина (cm)

Минималнадължина на отвораза хранене на една

птица (cm)

До 200 1,00 0,025 30 3

Над 200 до 300 1,00 0,03 30 3

Над 300 до 600 1,00 0,05 40 7

Над 600 до 1 200 2,00 0,09 50 15

Над 1 200 до 1 800 2,00 0,11 75 15

Над 1 800 до 2 400 2,00 0,13 75 15

Над 2 400 2,00 0,21 75 15

Когато по научни основания не могат да бъдат спазени тези минимални размери на загражденията,продължителността на отделянето на птицата се обосновава от отговорното за опита лице и се определя следконсултации със зоотехник и компетентно лице, което има консултативни задължения във връзка с хуманнотоотношение към животните. При подобни обстоятелства птиците могат да се настаняват в по-малки заграждения,оборудвани с подходящи облагородяващи елементи, и с минимална подова площ от 0,75 m2. В тях могат да сенастаняват две снасящи птици или малки групи от птици според изискванията за допустима площ, посочени вгорната таблица.

в. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за домашни пуйки на съхранение и по време напроцедури

Дивите пуйки използват редовно различни видове среда и имат разнообразни модели на поведение като въргалянев прах, събиране на храна и ловуване. Социалното поведение на дивите пуйки е сложно, особено през периода начифтосване. Домашните пуйки (Meleagris gallopavo) запазват много от характеристиките на дивите птици, но има инякои основни различия, като например факта, че домашните пуйки не могат да летят, но са запазили способносттаси да тичат бързо, да скачат и да се приплъзват, особено когато са млади.

Домашните пуйки са силно социални птици и не могат да се настаняват самостоятелно. Стабилни групи сеформират веднага след придобиване на птиците, а подходящото наблюдение е от основно значение, защотовредното кълване на перата и главата са характерни за вида още от първия ден.

Куцането е често срещан проблем и трябва да се следи внимателно. Прави се консултация с ветеринар относноначина за справяне със заболяването.

На пуйките се осигуряват прътове за кацане, поставени на височина, която не позволява на птиците на земята леснода кълват и да дърпат перата на кацналите на прътовете птици. Ако птиците са стари и не са толкова гъвкави,достъпът до прътовете се улеснява със специално оборудване като платформа. Когато не е възможно поставяне наплатформа, прътовете се поставят на ниска височина (напр. на 5 cm.). Формата и размерът на пръта са съобразени сбързорастящите нокти на птицата. Прътовете са овални или правоъгълни със загладени ръбове, от дърво илипластмаса.

Винаги се предоставя субстрат за въргаляне в прах. Подходящи материали за целта са пясък или скорошен дървенпрах. Бали със слама могат да бъдат използвани за облагородяване и осигуряване на убежище от доминиращиптици, но трябва да се подменят редовно, а старите, по-тежки птици може да се нуждаят от платформи за достъп дотях.


138


Домашна пуйка: минимални размери на загражденията и допустима площ

Телесна маса (kg)



Минимална площна птица(m2)



птица(cm)

До 0,3 2,00 0,13 50 3

Над 0,3 до 0,6 2,00 0,17 50 7

Над 0,6 до 1 2,00 0,30 100 15

Над 1 до 4 2,00 0,35 100 15

Над 4 до 8 2,00 0,40 100 15

Над 8 до 12 2,00 0,50 150 20

Над 12 до 16 2,00 0,55 150 20

Над 16 до 20 2,00 0,60 150 20

Над 20 3,00 1,00 150 20

Всички страни на заграждението трябва да са поне 1,5 m дълги. Когато поради научни основания не могат да бъдатспазени тези минимални изисквания, продължителността на отделянето се обосновава от отговорното за опиталице и се определя след консултации със зоотехник и компетентно лице, което има консултативни задължения въввръзка с хуманното отношение към животните. При подобни обстоятелства птиците могат да се настаняват в по-малки заграждения, оборудвани с подходящи облагородяващи елементи и с минимална подова площ от 0,75 m2 иминимална височина от 50 cm за птици до 0,6 kg, 75 cm за птици под 4 kg и 100 cm за птици над 4 kg. Те могатда бъдат използвани за настаняване на малки групи от птици според изискванията за допустима площ, посочени вгорната таблица.

г. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за пъдпъдъци на съхранение и по време на процедури

Дивият пъдпъдък живее в малки социални групи и посвещава повечето от времето си за чоплене и търсене на хранаи безгръбначни на земята. Предпочитаният хабитат за много видове е плътна растителност като пасища, храсти побрегове на реки и ниви със зърнени култури. Опитомяването не е променило съществено поведението на пъдпъдъкаи затова е от основно значение да се проектират системи за настаняване, които задоволяват изброените навици ипозволяват предоставяне на субстрат за чоплене, кълване и въргаляне в прах, кутии за гнездене и прикритие, когатое възможно. Затова се препоръчва силно настаняването на пъдпъдъци в птичарници или кошари, а не в клетки.

Пъдпъдъкът (Coturnix spp; Colinus virginianis; Lophortyx californica; Excalfactoria chinensis) се настанява в групи,съставени само от женски или в смесени групи от двата пола. Когато се смесват двата пола съотношението мъжки/женски трябва да е ниско (например 1/4), за да се намалят насилието между мъжките и нараняванията наженските. Ако се оформят стабилни двойки по време на отглеждане на потомство, може да е възможно настаняванена мъжки двойки. Вероятността за агресивно кълване до разкъсване на кожата и загуба на пера се намалява, акопъдпъдъците не се държат на интензивен режим и не се смесват установени групи.

Пъдпъдъците са способни на изключително бърза реакция при страх, което може да доведе до нараняване наглавите им. Затова персоналът трябва винаги да доближава птиците бавно и спокойно, а на пъдпъдъците сеосигуряват прикритие и облагородена среда, особено в ранна възраст, за да се намали страхът. За да се намалистрахът от хората, както и от непознати стимули при птиците в зряла възраст, малките на пъдпъдъците имат достъпдо цветни предмети като топки, тръби и кубчета. На птиците в зряла възраст се дават предмети за кълване катокамъни, борови шишарки, топки и стебла от растения. Освен това се предоставя субстрат от пясък, дървенистърготини или слама за търсене на храна, както и място, където птиците да се оттеглят, на което има допълнителнавъзможност за въргаляне в пясък или дървени стърготини, ако субстратът за търсене на храна не е подходящ затова. На носачките се осигурява достъп до кутии за гнездене и материал за гнездене като слама.


139

Когато пъдпъдъците трябва да се настаняват в клетки, може да се обмисли комбинирането на заграждения идобавянето на облагородяващи предмети. Плътният покрив на заграждението може да накара птиците да сепочувстват в по-голяма безопасност, въпреки че това може да доведе до неприемливо слабо ниво на светлината припо-ниски заграждения, ако птиците са разположени по редове. Птиците се настаняват в клетки за минималнотовъзможно време, тъй като много здравословни проблеми се задълбочават с възрастта, особено за птици, държани втях една година или повече.


Пъдпъдък: минимални размери на загражденията и допустима площ




Площ занастанена вдвойка птица

(m2)

Площ за всякадопълнителна

птица, настаненав група (m2)

Минималнависочина (cm) (*)

Минималнадължина на

хранилка за еднаптица(cm)

До 150 1,00 0,5 0,10 20 4

Над 150 1,00 0,6 0,15 30 4

(*) Таванът на заграждението се изработва от огъващ се материал, за да се намали рискът от наранявания на главите на птиците.

д. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за патици и гъски на съхранение и по време напроцедури

Домашните патици и гъски, които се използват често за научни изследвания и тестове, са породите Anasplatyrhynchos, Anser anser domesticus и Cairina moschata. Всички водни птици са първоначално пригодени запридвижване и хранене във вода, което също е много важно за поведение в знак на „удобство“ като къпане ичистене с клюн. Патиците и гъските трябва да разполагат с езерце, на чието дъно да са смесени камъни и фин чакъл,както за разнообразяване на поведението на птиците, така и за стимулиране на доброто поддържане неперушината. Най-малкото, което водните птици трябва да са способни да направят, е да си потопят главата подводата и да изтръскат водата над тялото. Поилките и езерцата за тези птици се разполагат над решетъчни структурис дренажна система под тях, за да се избегнат наводнения.

Домашните гъски и патици са селектирани за производство на месо и яйца, но всички породи са запазили голямачаст от „дивото“ си поведение и по принцип са по-нервни и по-лесно се разтройват, отколкото останалите домашниптици, особено когато си сменят перушината.

До двадесет и четири часа сред излюпване и през цялата първа седмица живот се осигурява вода, която да спомогнеза усвояване на плувните умения, но се вземат мерки да се предотврати опасността от удавяне, като например сеизползва плитко корито. След първата седмица се осигурява плитко езерце (размерите му са посочени в таблицаЗ.5) с големи камъни на дъното и разпилени храна и чакъл сред камъните, за да се окуражи гмуркането илиплискането, според случая. В отсъствието на родителите достъпът на младите птици се позволява единствено поднаблюдение, за да се гарантира, че ще излязат от водата и че няма да замръзнат в нея. Това продължава, докато нестанат напълно способни сами да напуснат водата и докато не започне поникването на водонепромокаемите импера. Не е необходимо да се контролира температурата на водата. Езерцата се почистват редовно, а водата еподменяна при необходимост, за да се осигури добро качество на водата.

Патиците и гъските се настаняват в помещение с твърд под и разполагат с достатъчно пространство, за да търсятхрана, да ходят, да бягат и да пляскат с криле. Осигурява се сложна околна среда, включително напримерестествено или изкуствено прикритие, кутии и сламени бали. Патиците и гъските винаги се държат на открито илиимат достъп до външна кошара, освен ако поради ветеринарни или научни съображения не трябва да се държат назакрито. Настанените птици с достъп до открито пространство трябва да са в безопасност от хищници и даразполагат със сухо убежище, където да могат да си почиват. Според случая се поставя покрив от растителност и/или трева. Особено внимание се обръща на осигуряването на други елементи, характерни за хабитата, коитоизглеждат важни за двата вида, според това дали са настанени на закрито или на открито. Осигурява се плитъкводен басейн с растителност, където да се плискат патиците, торф за гъските и по-дълбок воден басейн с големикамъни за видове, чийто естествен хабитат е скалистото крайбрежие.

Патиците и гъските се настаняват по възможност в подходящи по големина групи, а времето, за което дадениндивид е оставен сам, се свежда винаги до минимум. По време на размножителния период много видове защитаваттериторията си, затова може да се наложи да се намали размерът на групата и да се осигури достатъчнопространство в заграждението, за да се сведе до минимум рискът от нараняване, особено на женски птици.


140


Патици и гъски: минимални размери на заграждението и допустима площ




Пространство наптица (m2) (*)



птица (cm)

Патици

До 300 2,00 0,10 50 10

Над 300 до 1 200 (**) 2,00 0,20 200 10

Над 1 200 до 3 500 2,00 0,25 200 15

Над 3 500 2,00 0,50 200 15

Гъски

До 500 2,00 0,20 200 10

Над 500 до 2 000 2,00 0,33 200 15

Над 2 000 2,00 0,50 200 15

(*) В тази площ се включва езерце с минимална площ от 0,5 m2 от 2 m2 с минимална дълбочина от 30 cm. Езерцето може дапредставлява до 50 % от минималния размер на заграждението.

(**) Неоперени птици могат да се държат в заграждения с височина 75 cm.

Когато по научни съображения не могат да бъдат спазени тези минимални размери на заграждението,продължителността на отделяне се обосновава от отговорно за опита лице и се определя след консултации съсзоотехник и компетентно лице, което има консултативни задължения във връзка с хуманното отношение къмживотните. При подобни обстоятелства птиците могат да се настаняват в по-малки заграждения, оборудвани сподходящи облагородяващи елементи и с минимална подова площ от 0,75 m2. Те могат да се използват занастаняване на малки групи от птици според изискванията за допустима площ, посочени в горната таблица.

е. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за гълъби на съхранение и по време на процедури

Приема се, че различните породи домашен гълъб произлизат от скалния гълъб Columbia livia. Скалните гълъбигнездят и стоят по скали и в пещери, а дивият гълъб използва по същия начин покрити стрехи на построени отчовека конструкции. В естественото си хабитат гълъбите живеят в групи от двойки до големи ята, които се хранят икацат заедно, но защитават тяхното място за кацане и за гнездене. Гълъбите се настаняват в смесени групи и могатда снасят яйца, но не ги мътят, ако не се предоставят кутии за гнездене.

При избора на порода за лабораторни нужди се внимава, тъй като някои породи имат анормално и нежелателноповедение и следва да се избягват. Гълъбите ядат основно зърно, но по принцип са всеядни и в хранителния имрежим може редовно да се включват животински протеини.

Гълъбите разполагат с площ, достатъчна да летят, когато е възможно, и с отделено място за кацане на прът за всякаотделна птица по протежение на поне една от стените на заграждението. Осигуряват им се квадратни прътове сразмери 30 cm × 15 cm, поставени на блокове. От тавана висят клони, като за кацане може да се използва и скеле.Осигуряват се играчки, висящи на вериги, като звънчета за птици, огледала и играчки за домашни любимци. Всякозаграждение разполага с плитък воден басейн. Когато на гълъбите трябва да се прилагат редовни манипулации, сеосигуряват „места за гнездене“ или отделения, за да може гълъбите да се научат да отиват в тях, за да бъдат уловени.

По-големи, облагородени заграждения с рафтове, прътове и играчки могат да се използват, когато е възможно,вместо „стандартните“ заграждения. Гълъбите се възползват от способността си да търсят храна и не бива да седържат на решетъчен под, освен ако няма сериозна научна обосновка за това.


141


Гълъби: минимални размери на загражденията и допустима площ

Големина на групата



Мини малнависочина (cm)

Минималнадължина наотвор на

хранилка заедна птица

(cm)

Минималнадължина отпръта за еднаптица (cm)

До 6 2 200 5 30

От 7 до 12 3 200 5 30

З всяка допълнителна птица над 12 0,15 5 30

Загражденията са дълги и тесни (например 2 m на 1 m), а не квадратни, за да позволят на птиците да правяткратки полети.

ж. Допълнителни насоки за настаняване и грижи за петниста сипка на съхранение или по време напроцедури

Петнистата сипка (Taeniopygia guttata) се среща в по-голямата част на Австралия. Това са много подвижни птици,прелитащи големи пространства в търсене на храна и живеещи на ята от по няколко стотици птици. Видът емоногамен и полово диморфен, като оперението на мъжкия е по-красиво от това на женската. Няма определенсезон за размножаване, но започва, когато узреят тревни семена. Петнистата сипка използва гнездата си както застоене, така и за развъждане, гнездата за стоене се използват основно в студено време и може да са стари гнезда заразмножаване или специално изградени за целта.

Петнистата сипка е социална и неразмножаващите се птици могат да се настаняват в групи. Нежелателноразмножаване може да се предотврати, като се настанят групи само от един пол или да се подтисне в смесени групиот двата пола, като се приберат както гнездата за стоене, така и тези за размножаване, а птиците се хранят със сухисемена и пресни треви, но никога с накиснати или покълнали семена. На птиците, които се размножават, сеосигуряват гнезда например под формата на ракитена или пластмасова кошница или на дървени кутии, както иматериал за гнездене от изсушена трева, смачкана хартия или влакна от кокосов орех, но тъй като птиците ще гизащитават, поведението им се следи, за да се осигурят достатъчно гнезда. Кълнове от просо Panicum се осигуряватпостоянно като добавка към храната им. Тъй като петнистата сипка се храни изключително на земята, птиците сенастаняват на твърди подове, за да се улесни естественото поведение за събиране на храна.

Играчки, прътове и люлки, проектирани за домашни птички са от полза за петнистата сипка и се осигуряват, когатое възможно. Прътовете са особено важни за благосъстоянието на птиците и се осигуряват такива за различнивисочини, за да се улеснят хранителните навици и почивката. Вода за къпане се предоставя поне веднъж седмично вплитки корита с вода с дълбочина от около 0,5 до 1 cm.

Поставянето на цветни ленти на краката за идентификация на тези птици може да окаже значително влияние върхусоциалното и репродуктивното им поведение (например червеното увеличава доминираща позиция, а зелено исиньо я намаляват). Специално внимание се обръща на подбора цветовете и моделите за лентите за краката.

В таблица З.7 са посочени минималните размери на заграждението за петниста сипка. Загражденията трябва да садълги и тесни (например 2 m на 1 m), за да позволят на птиците да правят кратки полети. Петнистата сипка сестреми към заграждения на открито, стига да има достъп до навес и гнездо за стоене, когато е подходящо. Наптиците, настанени на открито при студени условия, се осигурява допълнително отопление.


Петниста сипка: минимални размери на заграждението и допустима площ

Големина на групата Минимален размер назаграждението (m2)


Минимален бройхранилки

До 6 1,0 100 2

От 7 до 12 1,5 200 2

От 13 до 20 2,0 200 3

За всяка допълнителна птица над 20 0,05 1 на 6 птици


142

За изследвания, свързани с размножаването им, могат да се настаняват двойки в по-малки заграждения, които саподходящо облагородени, с минимална подова площ от 0,5 m2 и минимална височина от 40 cm.Продължителността на отделянето се обосновава от отговорното за опита лице и се определя след консултациисъс зоотехник и компетентно лице, което има консултативни задължения във връзка с хуманното отношение къмживотните.

И. СПЕЦИФИЧНИ НАСОКИ ЗА ЗЕМНОВОДНИ

1. Увод

Според системите за класификация земноводните са три основни рода: Urodela (Caudata), Gymnophiona (Apoda) иAnura (Ecaudata). Родът Anura е част от клас Salientia. Колкото до настоящите насоки, интерес представляватUrodela (саламандри и тритони) и Anura (жаби, крастави жаби). Те се различават значително по географското имразпространение и разнообразието в начина им на живот, те са например водни (Xenopus laevis), полуводни(например Rana temporaria), полуземни (например Bufo marinus) и дървесни (например Hyla cinerea). Земноводнитенаселяват широк спектър от хабитати – от сухи пустини до дълбоки сладководни езера. Някои от тях може дапрекарат по-голямата част от живота си под земята, а други – високо в короните на дърветата на тропическатаджунгла. Някои са открити на север от Арктическия кръг и издържат на полярен климат, а други са еволюирали,така че могат да избегнат изсъхване на горещите места по света.

Земноводните са се адаптирали максимално към субстрата, върху/в който живеят. В този контекст кожата на тялотоиграе важна роля при прехвърляне на вода, разтворими вещества, включително токсични вещества и кислород.Затова играе главна роля в оцеляването на земноводните, във взаимодействието им с околната им среда испособността им да се възползват от изключителен спектър хабитати и екологични условия. Здравето наземноводното зависи от определени свойства и особености на кожата на тялото му, като по този начинземноводните се превръщат във важен биологичен показател за състоянието на околната среда.

Когато е възможно, земноводните, използвани за опитни и други научни цели, се раждат и отглеждат в плен.Използването на отгледани за научни цели животни е за предпочитане пред използването на животни, взети отдивата природа.

В таблица И.1. са описани четирите основни хабитата на земноводните и са посочени примерни видове от всекихабитат, които се използват често за опитни и други научни цели. Следващите предложения дават подробности заосновните изисквания при настаняване и грижи за видовете от така изброените хабитати. При определенипроцедури може да се наложи да се използват други видове, които не попадат в тези четири категории хабитат.Допълнителни съвети относно изискванията за тези и други видове (или ако се появят проблеми, свързани споведението или размножаването) се търсят от експерти специалисти и персонал, грижещ се за животните, за да сегарантира, че нуждите на всеки отделен вид са подходящо задоволени. Допълнителна основна информация за по-рядко използвани видове и хабитати се съдържа в документа с основна информация, разработен от експертнатагрупа.

Таблица И.1:

Основни категории хабитат и примери за хабитат на често използвани видове

Хабитат Земноводни видове Размер (cm)

Първоначалногеографско

разпространение/биотоп

Оптималнатемпература

Относителнавлажност

Активна частот

денонощието

ВоденUrodeles

Ambystomamexicanum(Ашолотли)

от 24до 27

Мексико/каналитена бившето мореХошимилко

15 oC до22 oC 100 %

На смрача-ване

ВоденAnurans

Xenopus laevis(Ноктеста жаба)

от 6 до 12

Централна и ЮжнаАфрика/езерца,наземна вода иизворна вода

18 oC до22 oC 100 %

На смрача-ване/нощем

ПолуводенAnurans

Rana temporaria(Обикновенажаба)

от 7 до 11

От Европа (Среднаи Северна) до Азия(без Южните Бал-кани)/край езерца,езера, потоци (бре-гове, ливади)

10 oC до15 oC 50 – 80 %

Денем/нощем


143

Хабитат Земноводни видове Размер (cm)


разпространение/биотоп



Активна частот

денонощието

ПолуземенAnurans

Bufo marinus(Морска краставажаба)

от 12до 22

Централна и ЮжнаАмерика/мангровигори, гори

23 oC до27 oC

50 % –80 %

Нощем

ДървесенAnurans

Hyla cinerea(Зелена дървеснажаба)

от 3 до 6

Югоизточни САЩ/открит храсталакпо границите накипарисови блата,равнинни терито-рии, гори

18 oC до25 oC

50 % –70 %

Денем/нощем



Загражденията за земноводни се проветряват надлежно. Водата в загражденията за водни земноводни се филтрира,циркулира и се проветрява (виж също параграф 4.3.1).


Земноводните регулират телесната си температура, като я обменят с околната среда. Затова области с различнатемпература и влажност са полезни за земноводните, тъй като им дават възможност да търсят предпочитаната оттях микросреда. Земноводни, които се излагат на чести промени в температурата и влажността, са подложени нанапрежение и са податливи на повече здравни проблеми. Температурите в помещението и на водата секонтролират.

Зимният сън на земноводните може да се предизвика или прекъсне като се регулират светлинния ритъм итемпературата на помещението. Преди да се предизвика зимен сън в състояние на плен, животните трябва да са вдоказано добро здраве и състояние на тялото. За използвани за размножаване животни може да се възпроизведе,където е подходящо, състояние близко до зимното вцепенение (например мержелееща светлина до тъмнина при8 oC до 10 oC температура в помещението). При тези условия животните могат да не се хранят за период от четиридо пет месеца. Възстановяването на околната среда преди зимния сън възобновява активността и чифтосването вповедението на земноводните.

Лишаването от зимен сън в лабораторни условия няма да предизвика значими проблеми за благосъстоянието наживотните.


Земноводните не пият вода, а поглъщат влага с кожата си. Загубата на вода е особено сериозен проблем приотглеждани в плен земни и полуземни земноводни, тъй като добре хидратираната кожна кора е основно изискванеза нормалното функциониране на кожата на земноводните. Области с различна влажност в заграждението саполезни за земноводните. Дори на земноводни, приспособени към пустинна среда, се осигурява достъп до влажнасреда.


Използват се фотопериоди от околната среда по произход на земноводните. Нивата на светлината в заграждениятаотговарят на изискването да задоволяват очакването на земноводните за нормална околна среда. Кактополуземните, така и морските земноводни в клетки, разполагат с възможност да се оттеглят в сенчести области взаграждението.

2.5. Шум

Земноводните са много чувствителни към шум (въздушни дразнители) и вибрации (пренасяни в субстратадразнители) и реагират на всеки нов, неочакван дразнител. Затова всички странични дразнения се намаляват доминимум.


Когато се използват оборотни системи за вода и/или се изисква проветрение, препоръчително е да се използватподходящи аварийни системи.


144

3. Здраве




При повечето земноводни социалните контакти се ограничават до сезона за чифтосване. Въпреки това сепрепоръчва настаняването на земноводни в група, например за да се подобри храненето и да се намали страховатареакция. За Xenopus spp. в група общото хранене допринася за хранителни пирове, които увличат всичкиекземпляри да се хранят. При ниска гъстота на популацията не се достига до хранителни оживления и хранатаобикновено не се изяжда.

За да се избегне канибализмът при някои видове (особено сред ларвовидните Ambystoma spp. и Scaphiopus spp.),тези животни се държат в малки групи. Канибализмът в групите намалява, когато се намали размерът им.


Земният хабитат на земноводните се структурира, като се включат например клони, листа, парчета кора, камъниили други подходящи произведени от човека материали. Земноводните се нуждаят от подобно облагородяване вжизнената си среда по различни причини: за да могат да се крият и за да могат да използват допълнителнитеелементи за визуална и пространствена ориентация. Страничните стени на терариума са неравни, за да серазположат структурирани повърхности.

Препоръчва се осигуряване на убежища/подслони, използвани по предназначение от земноводните, тъй като в пленте могат да намалят стреса на животните. Например при Xenopus spp. може да се включи керамична илипластмасова тръба. За болни или наранени животни винаги се проверява състоянието на убежищата. Тъмният поддо резервоара може да увеличи чувството за сигурност на животните.

Използваните за облагородяване на жизнената среда материали не може да са вредни за здравето на животните.Структурите, използвани в загражденията, и тези за облагородяване на средата са със заоблени ръбове, за данамалят опасността от нараняване на кожата на земноводните.


4.3.1. З а г р аж д е н и я з а в о д н и з е м н о в о д н и

Водни земноводни, като например Xenopus laevis, или земноводни ларви се настаняват в аквариуми или резервоарис вода. Тези структури се оборудват с бавно течаща водна система за циркулация на чиста (например хлорирана)вода, загряващо устройство за поддържане на подходящи температури и компресор за подаване въздух подналягане, както и порести камъни за проветрение. Необходимо е да се гарантира, че проветрението не води донараняване на животните. Освен ако не се разполага с подходяща система за оборот на водата, то тази в аквариумаили резервоара се обновява с вода от подходящо качество два пъти седмично.

За Xenopus spp. са достатъчни системи с редовен водообмен (системи за пълнене и изпразване на резервоара) заподдържане на подходящо качество на водата (като например минимални количества амоняк). За Xenopus не сеналага използване на порести камъни.

Освен това следва да се избягват дълги, тесни заграждения, тъй като те ограничават двигателната активност исоциалното поведение, като например пирове при хранене.

Таблица И.2.

Водни опашати, напр. Ambystoma spp: минимални размери на загражденията и допустима площ

Дължина на тялото (*)(cm)

Минимална площ воднаповърхност (cm2)

Минимална площ воднаповърхност за всяко

допълнително животнопри групи (cm2)

Минимална дълбочина наводата (cm)

До 10 262,5 50 13

Над 10 до 15 525 110 13

Над 15 до 20 875 200 15


145


Минимална площ воднаповърхност (cm2)




Над 20 до 30 1 837,5 440 15

Над 30 3 150 800 20

(*) Измерени от муцуната до опашката.


Водни жаби, напр. Xenopus spp: минимални размери на загражденията и допустима площ (*)

Дължина на тялото (**) (cm) Минимална площ воднаповърхност (cm2)




Под 6 160 40 6

От 6 до 9 300 75 8

Над 9 до 12 600 150 10

Над 12 920 230 12,5

(*) Тези препоръки се отнасят до резервоари (т.е. за животновъдство), но не и за резервоари, използвани при естествено чифтосванеи свръховулация, поради ефективността, тъй като последните две процедури изискват по-малки и индивидуални резервоари.Изискванията за пространството са определени за животни в зряла възраст; младите животни и поповите лъжички или сеизключват, или размерите се изменят на градиращ принцип.

(**) Измерено от муцуната до корема.

4.3.2. З а г р аж д е н и я з а п о л у в о д н и и п о л у з е м н и з е м н о в о д н и

Полуводните и полуземните земноводни се държат в заграждения, снабдени със земна и с водна част. Във воднатачаст от терариума животните могат да се потапят. Освен когато се използва система за оборотна вода, при всичкидруги случаи водата се подменя поне два пъти седмично.

Всеки терариум се покрива, за да се предотврати бягство на животни. За да се избегнат наранявания на животните,е препоръчително да се боядисат или да се означат по друг начин външните стени на терариума. Във вътрешниядизайн на терариумите могат да се добавят: меки пенливи пластмасови материали по пода в близост до басейна,камъни, парчета изкуствени кори, изкуствени листа и клони, както и рафтове. Фин прах от дърво или друг подобенматериал на малки частици не може да се използват, тъй като повреждат чувствителната кожа на тялото, развъждатпатогени и трудно се почистват и използват отново.


Полуводни жаби, напр. Rana temporaria: минимални размери на загражденията и допустима площ



заграждението(**) (cm2)

Минималнаплощ за всякодопълнителноживотно пригрупи (cm2)


заграждението(***) (cm)

Минималнадълбочина на

водата(cm)

До 5,0 1 500 200 20 10

Над 5,0 до 7,5 3 500 500 30 10

Над 7,5 4 000 700 30 15

(*) Измерено от муцуната до корема.(**) Една трета земя, две трети вода, достатъчни за потапяне на животното.(***) Измерени от повърхността на земните подразделения до вътрешната част на върха на терариума; освен това височината на



146


Полуземни жаби, напр. Bufo marinus: минимални размери на загражденията и допустима площ



заграждението(**)(cm2)

Минималнаплощ за всякодопълнителноживотно пригрупи (cm2)


заграждението(***) (cm)

Минималнадълбочина на

водата(cm)

До 5,0 1 500 200 20 10

Над 5,0 до 7,5 3 500 500 30 10

Над 7,5 4 000 700 30 15

(*) Измерено от муцуната до корема.(**) Две трети земя, една трета вода, достатъчна за потапяне на животното.(***) Измерени от повърхността на земните подразделения до вътрешната част на върха на терариума; освен това височината на


4.3.3. З а г р аж д е н и я з а д ъ р в е с н и з е м н о в о д н и

Като се отчита поведението на различни дървесни видове, е редно да се положат усилия, осигуряващи имподходящи структури за катерене и почивка според дървесния вид (виж раздел 4.3.2). Освен това е необходимо даим се предостави вода, в която да се потапят или да търсят повече влажност. Ако се използват съдове с вода, те сеподреждат, така че земноводните да влизат и излизат лесно.

Таблица И.6:

Дървесни жаби, напр. Hyla cinerea: минимални размери на загражденията и допустима площ


Минимален размер назаграждението (**)

(cm2)

Минимална площ завсяко допълнителноживотно при групи

(cm2)

Минимална височина назаграждението (***)

(cm)

До 3,0 900 100 30

Над 3,0 1 500 200 30

(*) Измерено от муцуната до корема.(**) Две трети земя, една трети вода, достатъчна за потапяне на животното.(***) Измерени от повърхността на земните подразделения до вътрешната част на върха на терариума; освен това височината на

загражденията се адаптира към вътрешния дизайн, включително рафтове, големи изкуствени клони и структури за катерене.

4.4. Хранене

Повечето земноводни са месоядни, като предпочитат живи малки безгръбначни (като ларви, насекоми и червеи).Животните в плен се хранят с естествената им храна или с храна, която наподобява най-много тази в естественотоим състояние. Водни земноводни, отглеждани в плен, могат да бъдат добре хранени с рибно филе или изрезки отзамразен черен дроб и сърце. Честотата на хранене зависи от условията в околната среда, като напримертемпература и интензивност на светлината. Ежедневното хранене не е препоръчително за зрели земноводни, но епрепоръчително от един до три пъти седмично до засищане при всяко хранене.

4.5. Качество на водата

За водните и полуводни земноводни качеството на водата, включително концентрацията на амоняк и нивата на рНвъв водата, се следят редовно.

4.6. Материали за отходно място, за котила, за леговище и за гнездене



147


За да се избегнат болести, както земната, така и водната част от терариумите, се почистват внимателно, за да сеотстранят мръсотия, екскременти и хранителни частици.


Кожата на земноводните се уврежда лесно. Специално внимание се обръща, за да се сведе тази опасност доминимум.

4.9. Упояване и умъртвяване по хуманен начин

При прилагане на инвазивни, вероятно болезнени процедури, те се извършват задължително и едновременно супойка и обезболяващо средство. Кожата на земноводните участва в по-голямата част от обмена на газове, приживотните под упойка, при които дишането е намалено или прекъснато, кожата на тялото винаги се съхранявавлажна, например с влажен бинт.




За отделно идентифициране на земноводни съществуват редица подходящи методи като предаватели, маркировкиза резервоара при отделно настанени животни, следене на конфигурацията пигменти или брадавици, както и малкимаркировки с оцветени конци. Не се позволява химическо маркиране, тъй като пропити през кожата, маркиращитеелементи могат да причинят отравяне. Изрязването на пръсти е вредно и не трябва да се прилага.


По време на транспортиране на земноводните се осигурява достатъчно въздух и влага, а когато е необходимо, сеприлагат и подходящи устройства, за да се поддържат желаната температура и влажност.

Й. СПЕЦИФИЧНИ НАСОКИ ЗА ВЛЕЧУГИ


В морфологично системно отношение влечугите се делят на следните основни родове: Rhynchocephalia(хоботоглави), Squamata (гущери, змии), Chelonia (костенурка, блатна костенурка и сладководна костенурка) иCrocodilia (алигатори, крокодили, каймани и гавиал). Те се различават значително по географското сиразпространение и разнообразието на начина на живот.

За разлика от повече или по-малко меката и влажна кожа на земноводните, кожата на влечугите е съставена отзащитни, припокриващи се люспи (змии, гущери), с форма на черупката като кутия (костенурки), или костниплочки в кожата (крокодили, алигатори и каймани). Дебелата кожа е резултат от адаптирането към по-добратазащита на влечугите от загуба на вода, често срещана при земноводните, заради промокаемата им кожа.

В таблица Й.1 са описани двата най-чести хабитата на влечуги и са посочени примерни видове от всеки хабитат,които се използват често за опитни и други научни цели. Следващите предложения дават подробности за основниизисквания при настаняване и грижи за видовете от така изброените два хабитата. При определени опити може дасе наложи да се използват други видове, които не попадат в тези две категории хабитат, като полуводни, дървесниили катерещи се по скали влечуги. Ако се появят проблеми, свързани с поведението или размножаването, или енеобходима допълнителна информация относно специфичните изисквания за тези и други видове, се търсят съветиот експерти специалисти и персонал, грижещ се за животните, за да се потвърди, че нуждите на всеки вид саподходящо задоволени. Допълнителна информация за по-рядко използвани видове и техния хабитат, се съдържа вдокумента с основна информация, разработен от експертната група.

По възможност влечуги, използвани за опитни и други научни цели, се доставят от квалифицирани доставчици.


148

Таблица Й.1.

Две категории хабитат и примери за влечуги от всеки хабитат, които са често използвани

Хабитат Видове Размер (cm)


разпределение/биотоп



Активна част отденонощието

Воден Trachemys scriptaelegans(Червенобузакостенурка) от 20 до 28

долината наМисисипи/спо-койни води стинесто дъно

от 20 oCдо 25 oC

от 80до 100 % денем

Земен Thamnophissirtalis(Неотровнаамерикансказмия) от 40 до 70

Северна Аме-рика/гори,влажни райони

от 22 oCдо 27 oC

от 60до 80 % денем

2. Околна среда и контрол върху нея


Загражденията за влечуги се проветряват надлежно. За да не избягат животните, вентилационните отвори сепокриват.


Влечугите регулират телесната си температура, като я обменят с околната среда. За да поддържат телесната ситемпература, в естествени условия те избират микросреда, в която могат да губят или набавят топлина. Затовазагражденията трябва да предоставят на животните области с различна температура (температурна градация).

Температурните изисквани за различни видове се различават значително и дори могат да се променят за един и същвид в различни периоди на годината. В лабораторни условия температурата на помещението и водата сеуправляват. При много влечуги половата принадлежност и функционирането на гонадалната жлеза зависят оттемпературата.

Лампа с жичка, поставена над платформата за почивка на влечугите, позволява на всяко влечуго на огрев даповишава телесната си температура. Когато се изключат светлините, може да се използва отоплителен уред спостоянна температура. Терариумите за змии или гущери от тропични биотопи се оборудват поне с еднанагревателна плоча. Отоплителните уреди се управляват от термостат, като по този начин животните се предпазватот претопляне и изгаряне.


За да се регулира влажността, се налага регулиране и на вентилацията. Относителна влажност от 70 до 90 % можеда се поддържа чрез изпарение на вода от контейнер, поставен до нагревателя. За влечугите е полезно да има местас различна влажност (градация на влажността).


За всеки вид, възраст на животното и време на годината се прилага съответен светлинен режим. Влечугите трябва даразполагат с възможност да се оттеглят в сенчести места в рамките на терариума. Не се допуска светлината илислънчевите лампи да са единствен източник на отопление. Осигуряването на ултравиолетова радиация енеобходима, за да се стимулират влечугите да произвеждат витамин D.

2.5. Шум

Влечугите са много чувствителни към шум (въздушни дразнители) и вибрации (пренасяни в субстрата дразнители) иреагират на всеки нов, неочакван дразнител. Затова всички странични дразнения се намаляват до минимум.


Когато се използват оборотни системи за вода и/или се изисква проветрение, препоръчително е да се използватподходящи за целта аварийни системи.


149

3. Здраве

При настаняване на различни видове с различно здравословно състояние е необходимо прилагане на специалнигрижи.



(Виж параграф 4.5.2 от общата част)


Хабитатът на влечугите се структурира, като се включат, например, естествени или изкуствени клони, листа,парчета кора и камъни. Влечугите се възползват от това облагородяване на жизнената среда по различни начини:например това им позволява да се крият; да могат да използват допълнителните елементи за визуална ипространствена ориентация. Страничните стени на терариума са затъмнени и дават възможност за създаване наструктурирана повърхност, за да се избегне сблъсък със светлото стъкло.


Загражденията и оборудването в тях са с гладка повърхност и закръглени ръбове, за да се намали рискът отнараняване, като за най-чувствителните видове се използва светлинно непропусклив материал.

4.3.1. З а г р аж д е н и я з а в о д н и в л е ч у г и

Водните влечуги се настаняват във водооборотни, филтрирани и проветрявани резервоари. Водата се подновяваоколо два пъти седмично, за да се намали възможността от бактериална зараза на водата, като температурата наводата не може да е над 25 oC. Нивото на водата е достатъчна, за да могат влечугите да се потапят в нея.

Предвижда се специална платформа за почивка, върху която влечугото може да си почине или под която може дасе подслони. Тези платформи се произвеждат от подходящи материали, като например дърво, така че животните дамогат да си забиват ноктите, когато желаят да излязат от водата. При необходимост платформите се подменят пографик. Платформи, изработени от епоксидна смола или полиуретан, не са подходящи за тази цел и влошаватсъстоянието си при постоянни високи температури.


Морски костенурки, Trachemys spp.: минимални размери на загражденията и допустима площ


Минимална площ воднаповърхност

(cm2)



Минимална дълбочина наводата(cm)

До 5 600 100 10

Над 5 до 10 1 600 300 15

Над 10 до 15 3 500 600 20

Над 15 до 20 6 000 1 200 30

Над 20 до 30 10 000 2 000 35

Над 30 20 000 5 000 40

(*) Измерен по права линия от лицевия ръб до крайния ръб на черупката.

4.3.2. З а г р аж д е н и я з а з е м н и в л е ч у г и

Земните влечуги се държат в терариуми, които се състоят от подходящи земна и водна част. Водната част натерариума трябва да позволява на влечугите да се потапят. С изключение на системи на течаща вода, за всичкидруги случаи е препоръчително водата да се подновява поне два пъти седмично.


150

Терариумите са прозрачни и добре уплътнени, като всичките им дупки трябва да са покрити за обезопасяване и саснабдени с добре уплътнени капаци или врати, които могат да се заключват сигурно. Всички врати и капаци сезатварят с куки, ключалки или напречни резета. Препоръчително е да се изработят отделни врати и капаци, така чецялата горна част или целият край, или цялата страна да се отваря, за да улесни почистването (с изключение натерариуми с отровни влечуги). При някои видове освен предната врата, всички странични стени, включително игорната, са тъмни. При силно нервни или лесно плашливи влечуги за прозрачната стена се предвижда и подвиженкапак. При настаняване на отровни змии се спазват определени критерии за безопасност.

Предоставянето на подходящ подслон е важно за всички земни влечуги, както за да се крият, така и да се хранятпонякога. Изкуствен подслон, като например глинена тръба, може да симулира тъмнина на дупка.


Земни змии, напр. Thamnophis spp: минимални размери на загражденията и допустима площ


Минимална подоваплощ(cm2)

Минимална площ завсяко допълнителноживотно при групи

(cm2)

Минимална височина назаграждението (**)

(cm)

До 30 300 150 10

Над 30 до 40 400 200 12

Над 40 до 50 600 300 15

Над 50 до 75 1 200 600 20

Над 75 2 500 1 200 28

(*) Измерени от муцуната до опашката.(**) Измерени от повърхността на земните подразделения до вътрешната част на върха на терариума; освен това височината на

терариума се адаптира към вътрешния дизайн, като напр. рафтове, големи изкуствени клони.

4.4. Хранене

Влечугите в плен се хранят с естествените им храни, хранителни добавки или предлагани в търговската мрежахрани, доближаващи се до естествената им храна. Много влечуги са месоядни (всички змии и крокодили, повечетогущери, както и някои костенурки), но има и такива, които са вегетарианци, а също така и всеядни. Някои видовеимат определено ограничени и специални хранителни навици. С изключение на някои змии, влечугите могат да сеобучат да се хранят с мъртва плячка. Затова по принцип не е необходимо да се хранят с живи гръбначни. Когато захрана се използват умрели гръбначни, те са умъртвени по хуманен начин, като е използван метод, изключващвъзможността от отравяне на влечугите. Хранителните режими се съобразяват с вида, степента на развитие исистемата за отглеждане на животни.

4.5. Поене

За всички влечуги се осигурява питейна вода.

4.6. Субстрат, материали за отходно място, леговища и котила/гнездене

В зависимост от изискванията на всеки вид в терариумите могат да се използват различни субстрати. Не сепрепоръчва използването на фин дървесен прах и всякакъв друг субстрат от малки частици, тъй като това може дапричини сериозни вътрешни наранявания, както и на устата и на стомаха, особено при змии.




При манипулации с влечуги се полагат специални грижи, тъй като може лесно да се наранят. Например някоигущери могат да се разделят с опашката си (автотомия), ако се манипулират по неподходящ начин, а други видовесе травматизират лесно.


151


(Виж също параграф 4.11 от общата част)

Пригоден метод за умъртвяване е свръхдоза от подходяща упойка.




За идентифициране на отделни влечуги съществуват редица подходящи методи като предаватели, маркировки зазаграждения, в които са настанени отделни животни; следене на характеристики на кожата на отделни индивиди(цвят, кожни увреждания и др.); маркировки с химикал, които се подновяват след смяна на кожата, както имаркировки на пръстите с оцветени ленти. Изрязването на пръсти е вредно и не трябва да се прилага.


По време на транспортиране на влечугите се осигуряват подходящ въздух и влага, а когато е необходимо, сеприлагат и подходящи устройства, за да се поддържат желаната температура и влажност.

К. СПЕЦИФИЧНИ НАСОКИ ЗА РИБИ


През последното десетилетие използването на риби като експериментални животни се разрасна неимоверно порадиредица причини, сред които голямото разпространение на аквакултури, което доведе до голямо разнообразие нафундаментални изследвания в такива области като хранене, заболявания, физиология и генетика, екотоксикологияи други токсикологични изследвания, както и фундаментални изследвания в генетиката и имунологията, чииторезултати засягат и по-висши гръбначни групи, включително бозайници. За опитни цели се използва голяморазнообразие от риби, които имат разнообразен хабитат, поведение и изисквания към средата и грижите за тях.

Рибите регулират телесната си температура като я обменят с околната среда и затова се адаптират във висша степенкъм определена водна среда. Те реагират незабавно на стрес с непосредствени физиологични последици, коитомогат да са продължителни, като подобни промени, наред с очевидните последици върху благосъстоянието наживотните, оказват влияние и върху резултатите от опитите.

Изследователи и персонал, грижещ се за животните, се запознават с характеристиките на предложените за опитницели видове, за да се гарантира, че преди получаване на животните всички подходящи условия са налице, апроцедурите по грижи за животните — усвоени. Допълнителна информация за видове като дъговата пъстърва(Oncorhynchus mykiss), атлантическата сьомга (Salmo salar), tilapiine cichlids, зебричките (Danio rerio), лаврак(Dicentrarchus labrax), атлантическа камбала (Hippoglossus hippoglossus), треска (Gadus morhua), калкан(Scophthalmus maximus) и африкански сом (Clarias gariepenus) се съдържа в документа с основна информация,разработен от експертната група. Допълнителни съвети относно изискванията за тези и други видове се търсят отексперти специалисти и персонал, грижещ се за животните, за да се потвърди, че нуждите на всеки един вид саподходящо задоволени.

По време на изследването за аквакултури, когато целта на самото проучване изисква рибите да се съхраняват присъщите условия, както и в търговската мрежа, те се отглеждат, като се следват поне стандартите, определени вДиректива 98/58/ЕО.

2. Околна среда и управление върху нея

2.1. Водоснабдяване

От основно значение е по всяко време да се осигурява подходящо водоснабдяване с подходящо качество. Дебитътна водата в системи с оборотна циркулация или филтрация в рамките на заграждението за риби се осигурява, такаче да отстранява твърди вещества и отпадъци и да гарантира, че качеството на водата се поддържа в приемливиграници. Монтират се системи за наблюдение, които гарантират, че на рибите се доставя достатъчно количество отподходящо качество вода. Дебитът на водата позволява на рибите да плуват свободно и да поддържат нормалноповедение. В повечето случаи в заграждения за риба след ларвен стадии е най-добре водната струя да се подава къмводната повърхност под ъгъл.


152

2.2. Качество на водата

Качеството на водата е най-важният фактор за поддържане благосъстоянието на рибите и за намаляване на стреса ириска от болести. Характеристиките на качеството на водата по всяко време трябва да са такива, че да са вприемливи граници, поддържащи нормална физиологическа активност за всички видове. Определянето наприемливи граници е сложно, тъй като оптималните условия не са все още определени за много видове иизискванията за всеки един вид може да се различават в различни етапи от живота на екземпляра, напр. ларва,млад екземпляр или в зряла възраст или според физиологичното състояние като например метаморфоза,размножаване, хранене, предходно излагане.

Рибите демонстрират различни степени на адаптивност към променливи условия на водата. Може да се налагаизвестна степен на аклиматизиране, като тя се провежда за подходящ период от време за засегнатия вид риба.

Тъй като повечето риби не могат да живеят добре във вода, съдържаща голямо количество суспендирани твърдичастици, техните количества се поддържат в приемливи граници. Когато се налага, водоснабдяването досъоръженията се филтрира надлежно, за да се отстранят вредни за рибите вещества и да се поддържат подходящифизикохимически характеристики на водата.

2.2.1. Ки с л о р о д

Концентрацията на кислород отговаря на всеки отделен вид и на контекста, в който се гледа. Необходиматаконцентрация се различава според температурата, въглеродния двуокис, солеността, нивата на хранене и честотатана манипулациите. При необходимост се осигурява допълнителна аерация на водата.

2.2.2. А з о т н и с ъ е д и н е н и я

Основна съставка на екскрементите на риби е амонякът. Разтворена уреа, както и храна и фекалии, се преобразуватв неорганични съединения като амоняк и фосфат. Амонякът се преобразува впоследствие в нитрит и нитрат.Амонякът и нитритът са силно токсични за рибите и натрупването им се избягва задължително, като се увеличидебитът, намали плътността или температурата, или пък се използва биофилтрация.

Податливостта на амоняк е различна за различните видове риби, но по правило морските и по-млади риби са по-чувствителни. Токсичната форма на амоняк представлява нейонизиран амоняк, чието количество зависи не само отобщата концентрация на амоняк, но също така и от рН, соленост и температура.

2.2.3. В ъ г л е р о д е н д в у о к и с ( CO 2)

При дишане рибите произвеждат въглероден двуокис, който се разтваря във водата за да формира въглена киселина,като по този начин намалява рН на водата. Натрупването на въглероден двуокис може да е проблем при голямагъстота на популация, особено когато чистия кислород се използва вместо за аерация за поддържане насъдържанието на кислород във водата. Макар че високите концентрации на свободен въглероден двуокис могат даса фатални за рибите, това едва ли ще е проблем, който ще възникне при нормални условия на гледане. Все пакследва да се внимава водоснабдителните системи, особено тези, разположени под земята, да не подават увреждащиколичества въглероден двуокис в загражденията за риби.

2.2.4. pH

Приемливите нива от рН зависят от множество фактори за качество на водата, например въглероден двуокис икалций. По възможност рН се поддържа на стабилно ниво, тъй като всяка една промяна в рН ще окаже влияние надруги характеристики за качество на водата. По правило рН може да е по-ниско в сладка вода, отколкото в солена.При необходимост подаваната вода преминава през буфер.

2.2.5. С о л е н о с т

Изискванията за соленост на водата от рибите ще зависи от това дали са морски или сладководни по произход, илисе адаптират към средата си. Някои видове са способни да понасят големи отклонения в солеността. При другитърпимостта към соленост зависи от жизнения цикъл. Промени в солеността на водата се въвеждат постепенно.


Температурата се поддържа в оптимални граници за отглежданите видове риби, а промените са допустими самопоетапно. При високи температури е необходимо да се осигури допълнителна аерация на водата в съоръжението.


153


Много риби се нуждаят от светлина, за да се хранят и да извършват други поведенчески дейности. Рибите сеотглеждат при подходяща за тях смяна светло/тъмно, тъй като този цикъл оказва огромно въздействие върхуфизиологията и поведението на рибите.

Много видове риба не се държат на ярка светлина, макар някои тропически видове естествено да се срещат намного ярка светлина. Според нуждите на съответния вид светлината отслабва или съоръженията се покриват и сеподсигуряват подходящи места за убежище на рибите. Внезапни промени в осветлението се избягват доколкото евъзможно.

2.5. Шум

Рибата може да е изключително чувствителна към звуци, дори най-ниски. Нивата на шум в помещенията за опитисе поддържат до възможния минимум. Когато има оборудване, работещо шумно или предизвикващо вибрации,като токови генератори или системи за филтрация, те се отделят от съоръженията за отглеждане на риби. Риби,отгледани в определена среда, се адаптират към дразнители, присъщи на тази среда, и са податливи на стрес припреместване в непозната среда.



3. Здраве

3.1. Общи бележки

Особено внимание се обръща на хигиената в помещенията за опити. Здравето на рибите е право пропорционалнона средата и условията им на отглеждане. Повечето болести се дължат на стрес, причинен от недостатъци в тезиусловия, и всеки опит да се прекрати заболяване трябва да започва от проблемните области, които да се отстранятнадлежно. Управлението на здравето на рибите винаги е свързано с цели популации, а не с отделни индивиди, катоконтролните мерки се проектира и прилагат според тези изисквания.

3.2. Хигиена и дезинфектанти

Съоръженията за риби, включително и свързващите ги тръбопроводи, се почистват и дезинфектират спореднеобходимостите. При затворени системи почистването и дезинфектирането да е съвместимо с поддържането наоптимални биологични условия. Всяко оборудване, като например мрежи, се дезинфектира преди употреба.Служителите отделят специално внимание за предотвратяване на преноса на зарази между съоръжения за риби.

3.3. Карантина

Нововъведени риби, както изкуствено отгледани или родени на свобода, преминават през съответен карантиненпериод, по възможност най-отдалечени от наличните риби. По време на карантината те се следят и при поява наболест тя се лекува или съответната популация се унищожава. Отгледаните изкуствено риби се доставят отдоказани доставчици и по възможност с подробно проверено здраве.



Поведението на рибите влияе на гъстотата им и затова се следи териториалното им поведение. Гъстотата напопулацията се основава на общите нужди от риба според условията на околната среда, здравето иблагоденствието. Рибата трябва да разполага с достатъчен обем вода, за да може да плува нормално. Вземат семерки за намаляване на агресивното поведение между видове и себеподобни, като в същото време се спазваблагосъстоянието на рибите. Приемлива гъстота за отделен вид зависи от дебита на водата и течението, качествотовода, размера на рибите, възрастта им, здравето и метода на хранене. По принцип групите се съставят от риби седнакъв размер, за да се намали рискът от нараняване или канибализъм.


При някои видове, облагородяването на жизнената среда може по необходимост да отчита техни поведенческичерти, като например възпроизводство или хищник. Примери за такива специфични нужди са убежища зазеленушки или субстрат, като пясък, за плоски риби. При облагородяване на жизнена среда се следи да не се влияе


154

отрицателно на качеството на водата, но това не бива да пречи на прилагане на подходящи мерки за подобряванеблагоденствието на рибите.

4.3. Заграждения

4.3.1. Р и б а р н и ц и

Рибите могат да се гледат в рибарници, разположени в специални сгради (аквариуми) или на открито, както и вдаляни в открити води. Където е приложимо, достъпът до тези места се контролира, така че да се намалимаксимално неудобството за рибите и да се облекчи поддържане на подходящи условия на околната среда.

4.3.2. Р и б а р н и ц и н а з е м я т а

Материалите за рибарниците трябва да не са токсични, да са трайни и с гладка повърхност, за да се предотвратиабразивно въздействие върху рибата. Рибарниците се проектират и изпълняват в подходящи размери за прием нажеланата гъстота популация и да поддържат необходимия дебит вода. Рибарниците са с подходящ размер заповеденческите нужди и предпочитания на определен вид риби, например кръглите рибарници са най-подходящиза различни видове сьомга. Рибарниците се проектират, така че да не позволяват на рибата да напуска. Повъзможност рибарниците са самопочистващи се, като отстраняват отпадъчните продукти и ненужната храна.

4.3.3. Р и б а р н и ц и в о т к р и т и в о д и

Особено морските видове риби могат да се гледат в големи плуващи съоръжения. Размерите на рибарника,включително дълбочината му, се проектират така, че да позволяват активно плуване и размножаване на рибата.Мрежести стени ще позволяват свободния обмен на вода, като в същото време пречат на рибата да избяга. Тезирибарници се проектират, така че да сведат до минимум риска от атака от хищници. Рибарниците се закотвят къмдъното, за да не се променя размерът и формата им по време на прилив или при течаща вода, като по този начинприхваща рибата.

4.4. Хранене

Рибата може да се храни с изкуствена храна или с прясна/замразена естествена храна. За предпочитане еизкуствената храна, тъй като тя отговаря на всички хранителни нужди на видовете и е приемлива за рибите. Някоивидове риба или на определени етапи от живота си риби не приемат изкуствена храна. Освен това изкуственатахрана оказва по-малко влияние върху качеството на водата.

Важно за рибите е да се хранят с подходяща честота и количество, а това зависи от множество фактори катотемпература, размер и възраст. Тъй като високата температура ускорява метаболизма, количеството храна също сеувеличава. Невинаги е задължително рибите да се хранят ежедневно. Представянето на храната е също така важноза да се гарантира адекватно хранене. Следва да се отчитат броят на храненията за един ден, възрастта на рибата,температурата на водата и размера на подаваните пелети или парчета храна. Режимът на хранене, апетитността ипредставянето на храната гарантират, че рибите ще поемат достатъчно количество от нея. Особено внимание сеобръща при хранене на ларви на раби, в частност при превключване от жива към изкуствена храна.

4.5. Почистване на заграждението

Всички съоръжения за държане на риби се поддържат чисти и без рибни отпадъци или остатъци от храна. Ако сенатрупат подобни количества, качеството на водата, а оттук и здравето на рибите, се влошават сериозно.Съоръженията се обработват и почистват редовно, за да се намали рискът от задръстване и намален водообмен. Неможе да има риск от обратно изтичане, затлачване на водата в съоръжението и опасност от инфекции. Когатосъоръженията не се почистват самостоятелно, отпадъчните материали се филтрират, по възможност веднага следхранене. Страните и дъното на съоръженията се почистват редовно, за да се избегне възникването на водорасли идруги детрити. Особено внимание се обръща за намаляване на стреса по време на почистване.


Рибите преминават през силен стрес при всяка една манипулация и затова тези операции се свеждат до минимум.Преди манипулация рибата се улавя в мрежа от съоръжението, където се държи и се прехвърля в по-малък съд,където се упоява. Рибата се държи под упойка възможно най-кратко и се поставя в чиста, аерирана вода завъзстановяване. През цялата процедура се следи за ефективно количество упояващо вещество.

При улавяне на риба се използват мрежи с подходяща рамка и отвори. Да се избягват плетени мрежи. Предиупотреба мрежите се дезинфектират и промиват в чиста вода.


155

Рибата се вади от водата с влажни ръкавици или ръце и се поставя на влажна повърхност, за да се избегне загуба намеки части и свиване. При манипулациите се обръща особено внимание, за да се избегне изсушаване, задушаване идруго нараняване.


Повечето риби се убиват по един от следните начини:

— свръхдоза обезболяващо, прието по подходящ начин за размера и вида. Когато се умъртвява чрез удавяне,рибата остава в обезболяващия разтвор за поне пет минути след прекратяване на движението на перките и/или вестибуло-окуларния рефлекс (ВОР), или

— мозъчно сътресение след удар по черепа.

Смъртта се потвърждава, например, от физическо унищожаване на мозъка или обезкървяване.


За определени характеристики на водата се водят редовни записи.


Невинаги е необходимо или пригодно да се идентифицират всички риби в едно съоръжение.

Когато се налага за идентификация да се маркира отделна риба, за най-малко инвазивен метод се счита подкожнаоцветителна инжекция. Преди прибягване до по-инвазивни методи за маркиране, като пробиване на хриле илимаркировка тип PIT, се разглеждат всички възможни последици. Механичното маркиране да се избягва, освен аконяма друг подходящ метод.

Маркирането се извършва под упойка, за да се облекчи манипулацията и да се намали рискът от нараняване,заболяване или стрес.


Преди транспортиране, за определен период от време, на рибите не се дава храна, за да може стомахът им дапреработи наличната и да се пречисти, като по този начин намали фекалното замърсяване на системата затранспорт. При улавяне, товарене, транспортиране и разтоварване се обръща специално внимание да сепредотврати нараняване и стрес за рибата. Да се избягват внезапни температурни промени, периоди на недостиг накислород и влошаване на качеството на водата от фекалии.


156

С грижа за животните,

Documents