Rescue archaeological excavations at Object № 7, КМ 21+700 - 22+275 of layout of fluid interconnection Bulgaria-Serbia, Peturch – district Kostinbrod, Sofia (Bulgarian text)

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

доц. д-р Гергана Кабакчиева (главен редактор)гл. ас. д-р Евелина Тодорова

Кръстю Чукалевгл. ас. д-р Виктория Петрова

гл. ас. д-р Георги Ивановгл. ас. д-р Марио Иванов

Елена Василевадоц. д-р Георги Нехризов

Автор на картите: инж. д-р Никола ТонковГрафичен дизайн: Росица Кънева

На корицата: Брознова статуетка на Хермес от Хераклея Синтика, II-III в. Снимка: Красимир Георгиев

Печат: „АКТИВ КОМЕРС“ ЕООД

ISSN: 1313-0889

Настоящото издание е подготвено за LIV Национална археологическа конференция, проведена под патронажа на кмета на община Гоце Делчев, г-н Владимир Москов

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

НАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ

ПРЕЗ 2014

София2015

Уважаеми дами и господа,

участници и гости на 54-тата Национална археологическа конференция,

За мен е удоволствие да ви посрещна с „добре дошли“ в нашия град.

Провеждането на Националната археологическа конференция през 2015 година в град Гоце Дел-

чев е добър повод да обърнем поглед към древното минало на града и региона и да припомним за поре-

ден път онези исторически дадености, които определят неговото изключително културно наследство.

Районът на град Гоце Делчев и Неврокопската котловина е богат на археологически паметници

и исторически свидетелства за нашето минало. В него са проучени археологически останки от всички

периоди на човешко обитаване, от праисторическите епохи до късното средновековие и по-ново вре-

ме. Благодарение на усилията на няколко поколения български археолози, днес притежаваме добри

познания относно важни археологическите паметници в Неврокопската котловина и закономерности-

те в нейното историческо развитие. Сред проучените археологически обекти могат да бъдат споменати

например селищата на най-древните обитатели на региона от далечното време на неолита и енеолита

при Илинден и Долно Дряново, тракийският селищен център от късната бронзова епоха и първото

хилядолетие пр. Хр. при Копривлен, тракийските некрополи при Хаджидимово, Сатовча, Ковачевица,

Плетена, античният град Никополис ад Нестум, могилните некрополи от римската императорска епо-

ха при Баничан, Гърмен и Дъбница, крепостите от късната античност и средновековието при Хаджи-

димово, Дъбница, Господинци, средновековните некрополи при Копривлен, Туховище и Абланица.

При проведени през втората половина на миналия век систематични археологически издирвания

в района на Неврокопската котловина са регистрирани стотици археологически обекти от различни

епохи, които свидетелстват за интензивен живот и гъста селищна мрежа, съществували през вековете.

Археологическите проучвания доказаха също по безспорен начин, че през района на Неврокопската

котловина от най-дълбока древност е преминавало трасето на един от най-важните търговски пъти-

ща, свързващи Беломорието с вътрешността на страната. Използван и до днес, този път фаворизира

обмена на стоки и идеи между различни райони и култури на Балканския полуостров.

Ръководството на община Гоце Делчев винаги е било съпричастно към проблемите на архео-

логическите изследвания и съдбата на археологическите паметници, които са достигнали до нас през

вековете. Новото време, в което живеем, в един все по-глобализиращ се свят, ни дава по-широк поглед

и ни предлага редица нови възможности за по-добро социализиране и приобщаване на огромното ни

културно-историческо наследство и правенето му достояние на все повече хора. Провеждането на 54-

тата Национална археологическа конференция в град Гоце Делчев е добър повод да покажем нашата

обща загриженост за бъдещето на културно-историческото богатство на страната.

От името на Община Гоце Делчев и лично от свое име пожелавам ползотворна работа и успех на

конференцията, както и нови, важни открития на българските археолози.

Владимир Москов

Кмет на община Гоце Делчев

5

ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ

Археологическите разкопки и открития през 2014 г. са дело на цялата колегия на археологи-

ческата наука. През изминалия археологически сезон са организирани и проведени 350 теренни про-

учвания. Те са разпределени по периоди така: праистория – 31; тракийска археология – 55; антична

археология – 119; средновековна археология – 78; издирвания на археологически обекти и наблюдения

– 67. Една значителна част от представените в този том отчети са свързани с важни инфраструктурни

проекти – изграждането на магистрали, газопроводи, нови жп линии. Отговорността и натоварването

– интелектуално и физическо за колегите, които са провеждали тези разкопки е много голямо, но те са

се справили успешно. Наред със спасителните проучвания са продължили и редовните изследвания на

значителен брой обекти, които се изучават от дълги години. Много от тях са свързани с разкопките на

древните български столици, античните градове и селища, големи праисторически обекти.

Редколегията се постара в един съвсем кратък срок, да се справи с огромния и твърде разно-

роден материал на отчетите и да подготви най-обемния том от издадените досега „Археологически

открития и разкопки”.

Убедена съм, че в най-скоро време голямото натрупване на нов емпиричен археологически мате-

риал ще даде своите резултати и ще допринесе за развитието на археологическата наука в България.

доц. д-р Гергана Кабакчиева

6

ИЗИСКВАНИЯ НА РЕДКОЛЕГИЯТА

ЗА ПРЕДАВАНЕ НА РЕЗЮМЕТА НА ОТЧЕТИ

При явяването си на годишните археологически отчети научният ръководител задължително

предава на секретаря на съответната секция резюме за всяко от проведените теренни археологически

проучвания. Резюметата трябва да бъдат максимално информативни, да не бъдат кратки, но и да не-

надхвърлят обема

Текст

До 4 стандартни страници (4 х 1800 – общо 7200 знака, включително интервалите и литерату-

рата). Накрая на текста може да бъде посочен кратък списък на научна литература, насочваща към

предходни проучвания на обекта и към съществени твърдения. Начинът на цитиране и ползваната

литература е по сп. Археология. Задължително е използването на UNICODE шрифт (напр. Times New

Roman). Текстовете трябва да са титулувани с името на обекта и пълните (несъкратени) име и фами-

лия на автора/ите, във формат .doc или .rtf. Не е желателно допълнителното форматиране и стилизи-

ране на текстовете, освен в случаите, когато това е наложително за коректното изобразяване на чужди

езици, специални означения и символи.

Изображения

До 3 изображения (фото или графични), които да бъдат на отделни файлове, номерирани по

реда на тяхното представяне в текста. За изображения се приемат снимки, планове, карти и графични

табла (последните могат да съдържат до 10 добре аранжирани рисунки на артефакти, като размерът

на компактното изображение да не надхвърля 13/10 см). Колаж от няколко изображения не се третира

като самостоятелно изображение. Приемат се изображения формат JPEG или TIFF, с резолюция не по-

малко от 300 dpi. Всеки друг формат е недопустим. Текстовете към образите са задължителни и трябва

да бъдат представени на отделен текстов файл. В текста трябва да има позоваване на изображенията,

което се представя по следния начин (обр. 1 2; обр. 2 3-9).

Не се приемат илюстрации, които са приложени (вмъкнати) в текстовите файлове (.doc или .rtf)

или са предадени/обединени в PDF формат. Резюметата за АОР се предават задължително на елек-

тронен носител, носещ съответно обозначение с името на ръководителя и името на археологическия

обект. Резюмето за всеки един обект и илюстрациите към него (независимо колко разрешения за те-

ренно проучване е имал през годината конкретният проучвател) трябва да бъдат като отделни фай-

лове, обединени в една директория. При неспазване на горепосочените изисквания отчетите няма да

бъдат приемани, което ще бъде свързано и с неиздаване на нови разрешения за теренни археологиче-

ски проучвания.

Срокове

Предаването на резюметата е задължително в деня на съответното представяне на отчета. При

непредадена в установения срок документация и непредставено резюме за поредното издание на АОР,

написано според изискванията, съгласно решение на Съвета за теренни проучвания, няма да бъде из-

давано разрешение за теренно археологическо проучване през следващия сезон.

9

Стефан Александров, Георги Иванов

№ 3. СПАСИТЕЛНИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ НА ОБЕКТ № 9 ПО ТРАСЕТО

НА МЕЖДУСИСТЕМНА ГАЗОВА ВРЪЗКА БЪЛГАРИЯ ¢ СЪРБИЯ ....................................................... 120

Таня Христова, Георги Иванов, Николай Казашки

№ 4. РЕДОВНИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ НА НЕКРОПОЛА НА БАЛЕЙ ....................................... 120

Георги Нехризов

№ 5. ОБЕКТ ОТ РАННАТА БРОНЗОВА И РАННАТА ЖЕЛЯЗНА ЕПОХА ПРИ С. БИСЕР ,

ОБЩИНА ХАРМАНЛИ ..................................................................................................................................... 123

Георги Иванов, Ангелина Пировска

№ 6. ОБЕКТ ОТ РАННАТА ЖЕЛЯЗНА ЕПОХА ПРИ С. ПРЕСЛАВЕЦ ,ОБЩИНА ХАРМАНЛИ ............. 125

Христина Ангелова, Веселин Драганов, Найден Прахов, Кирил Велковски, Драгомир Гърбов,

Любомира Трендафилова

№ 7. ПОДВОДНИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ НА ПОТЪНАЛО СЕЛИЩЕ ОТ РАННАТА

БРОНЗОВА ЕПОХА В ЮЖНИЯ ЗАЛИВ НА ГР. КИТЕН ........................................................................... 128

Татяна Кънчева-Русева, Любен Лещаков

№ 8. АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ НА ОБЕКТ ПРИ С .ЗАГОРЦИ ,ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА .... 132

Борислав Бориславов

№ 9. СЕЛИЩЕ ОТ БРОНЗОВАТА ЕПОХА В М. БАДЕМА ,С. ИЗВОРОВО ,ОБЩИНА ХАРМАНЛИ ..... 135

Богдан Атанасов, Илия Кулов, Джон Горчик, Стоян Иванов, Иван Гацов, Мартин Димитров,

Екатерина Илиева, Даниел Коп, Mалеен Лепек, Елена Маринова, Петранка Неделчева, Живко Узунов,

Йордан Цветанов, Филип Щокхамер

№ 10. ПРОУЧВАНИЯ В М. БРЕСТО , С. БАНЯ ,ОБЩИНА РАЗЛОГ .......................................................... 138

Марлена Тонева

№ 11. ОБЕКТ № 11 ПО ТРАСЕТО НА МЕЖДУСТЕМНАТА ГАЗОВА ВРЪЗКА БЪЛГАРИЯ ¢ СЪРБИЯ

ŸКМ 48+200 ¢ КМ 48+700¡, С. ЧУКОВЕЗЕР , ОБЩИНА ДРАГОМАН, СОФИЙСКА ОБЛАСТ ................. 140

Любен Лещаков, Таня Джанфезова

№ 12. ПРЕД ВАРИТЕЛНИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ НА ОБЕКТ № 1 ПО ТРАСЕТО НА

МЕЖДУСИСТЕМНАТА ГАЗОВА ВРЪЗКА БЪЛГАРИЯ ¢ СЪРБИЯ , С. МИРОВЯНЕ , ОБЩИНА СОФИЯ

ŸКМ 6+105 ¢ 6+805¡........................................................................................................................................... 142

Алексей Гоцев, Пламен Георгиев

№ 13. МУРСАЛЕВО£ТУРСКАТА ВОДЕНИЦА ŸПРЕДВАРИТЕЛНО АРХЕОЛОГИЧЕСКО

ПРОУЧВАНЕ¡ .................................................................................................................................................... 145

Иван Вайсов, Володя Попов, Венцеслав Гергов, Йордан Евлогиев, Надежда Карастоянова

№ 14. МУРСАЛЕВО£ТУРСКАТА ВОДЕНИЦА ŸПЪ ЛНО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ¡ ................ 147

Алексей Гоцев, Пламен Георгиев, Валентин Василев, Павел Павлов, Петър Минков, Димитър Генов,

Боряна Николова

№ 15. СПАСИТЕЛНО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРО УЧВАНЕ НА ОБЕКТ № 7, КМ 21+700 ¢ 22+275

ПО ТРАСЕТО НА МЕЖДУСИСТЕМНА ГАЗОВА ВРЪЗКА БЪЛГАРИЯ ¢ СЪРБИЯ , ЗЕМЛИЩЕ

НА С. ПЕТЪРЧ ,ОБЩИНА КОСТИНБРОД, СОФИЙСКА ОБЛАСТ ....................................................... 150

Филип Михайлов, Мария Гюрова

№ 16. РЕДОВНО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ НА НЕКРОПОЛ ОТ І ХИЛ .ПР. ХР .

МЕЖДУ СЕЛАТА ДРЕН И ДЕЛЯН ,ОБЩИНА ДУПНИЦА .................................................................... 153

Станислав Илиев

№ 17. СПАСИТЕЛНО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ НА ДОЛМЕН № 2 В М. КАПАКЛИЙКА ,

ЗЕМЛИЩЕ НА С. ОРЯХОВО , ОБЩИНА ЛЮБИМЕЦ ............................................................................. 157

Станислав Илиев

№ 18. СПАСИТЕЛНО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРО УЧВАНЕ НА СЕЛИЩЕ ОТ РАННОЖЕЛЯЗНАТА

ЕПОХА И СТРУКТУРИ ОТ АНТИЧНОСТТА В М. БАЯМЛЪКА, С. ВАСКОВО,

ОБЩИНА ЛЮБИМЕЦ ..................................................................................................................................... 168

Георги Нехризов, Юлия Цветкова, Наталия Иванова

№ 19. СКАЛЕН КОМПЛЕКС ГЛУХИТЕ КАМЪ НИ ...................................................................................... 161

Татяна Кънчева-Русева

№ 20. СПАСИТЕЛНО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ В М. ДОКСА БАИР ПИ № 173014,

С. КОРТЕН ,ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА ....................................................................................................... 165

№ 15. СПАСИТЕЛНО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ НА ОБЕКТ

№ 7, КМ 21+700 - 22+275 ПО ТРАСЕТО НА МЕ ЖДУСИСТЕМНА ГАЗОВА

ВРЪЗКА БЪЛГАРИЯ - СЪРБИЯ, ЗЕМЛИЩЕ НА С. ПЕТЪРЧ,

ОБЩИНА КОСТИНБРОД, СОФИЙСКА ОБЛАСТ

Алексей Гоцев, Пламен Георгиев, Валентин Василев, Павел Павлов, Петър Минков, Димитър Генов, Боряна Николова

Обектът е разположен в м. Метилявец при с. Петърч. Археологическите проучвания бяха про-

ведени през м. август и септември 2014 г. в рамките на 21 работни дни. Ръководители на проучванията:

доц. д-р Алексей Гоцев, докторант Пламен Георгиев – Секция по Тракийска археология, НАИМ-БАН.

Екип на проучването: Валентин Василев – докторант, СУ „Св. Климент Охридски“; Павел Павлов –

докторант, Институт за балканистика с център по тракология към БАН; Петър Минков – магистър

по археология, СУ „Св. Климент Охридски“; Димитър Генов – археолог; Боряна Николова – студент

по археология в Парижкия университет.

За провеждане на археологическите проучвания бяха привлечени работници от гр. Сливница

и от с. Петърч, община Костинброд.

НАИМ - БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2014 г.150

Andreou et al. 1996: S. Andreou M. Fotiadis, K. Kotsakis. Review of Aegean Prehistory V: The Neolithic and Bronze Age of Northern Greece. – American Journal of Archaeology, Vol. 100, No. 3 (1996), 537–597.

Maniatis, Papadopoulos 2011: Y. Maniatis, S. Papadopoulos. 14C Dating of a Final Neolithic-Early Bronze Age transition period settlement at Aghios Ioannis on Thassos (North Aegean). – Radiocarbon, 53.1, 2011, 21-37.

Nĕmejcová-Pavúková 1981: V. Nĕmejcová-Pavúková. Náčrt periodizácie badenskey kultúry a jej chronolo-gických vztahov k juhovýhodney Európe. – Sl.Arch., XXIX.2, 1981, 261-290.

Spasić 2008: M. Spasić. Horizontal and vertical communication axis in the Middle and Late Eneolithic. – Analele Banatului, SN., Arheologie - Istorie, XVI (2008), 31–45

Обр. 3. Фрагменти от капако/паници тип „Братислава“: 1–2, 4 – от структура № 20; 3 – от структура № 10.

Локализирането на археологическия обект бе осъществено при теренни обхождания през 2013 г.

(Александров и др. 2014, 624) При събирането на първоначалните данни за него бяха позиционирани

полигони, които носят информация за характера и интензитета на разкритите по повърхността ар -

хеологически материали, както и за съществуващите възможности за наблюдения (обр. 1). Обектът е

разположен върху висока заливна тераса в близост до десния бряг на малката р. Сливнишка. Теренът е

сравнително равнинен и подложен на интензивна земеделска експлоатация. Остатъците от селскосто-

панска продукция до голяма степен влошават условията за теренни наблюдения. Изградена бе план-

квадратна мрежа с размери 30 на 30 м по дължината на трасето (от км 21+744 до км 22+164), съобразена

със сервитута на газопровода. В рамките на мрежата бе разгърната система от сондажи, чиято цел бе

да се уточни хронологията и основните характеристики на обекта. Водещи при определяне на место-

положението и размерите им бяха данните от геофизичните проучвания на обекта. Те се налагаха с

оглед локализацията на различни аномалии, които биха допринесли за изясняване характеристиките

на паметника и определяне на зони, в които да се проведат сондажни археологически проучвания.

Дебелината на хумусните пластове до голяма степен се отрази върху получените резултати и опреде-

ли техния характер като предварителен. На територията на обекта бяха заложени 97 сондажа с обща

площ от около 874 кв. м, което представлява по-малко от 10% от предварително определената площ на

археологическия обект. Установено бе, че дебелината на хумусните напластявания е значителна – от

0,60 м до над 1 м в дадени участъци. Направените геоморфоложки анализи ги определят като смолник.

Тази почва се характеризира с много тъмен, сиво-черен цвят, глинеста структура и повишена влаж-

ност – факти, които затрудняват наблюденията по време на работа. След изчерпване на тъмния черен

пласт се достига до втория хоризонт от смолника със светъл, сиво-белезникав цвят.

Археологически материали се откриха разпръснати в хумусния пласт практически върху ця -

лата територия на обекта, без да бъдат свързани с конкретни структури и съоръжения. С най-голям

интензитет те са в пласт на дълбочина от 0,40/0,60 до 0,80 м от съвременната повърхност. Сред тях

най-многобройни са късовете отухлена замазка и керамични фрагменти. Определени бяха зони, къ-

дето археологическият материал е спорадичен, разнесен при обработката на почвата и такива, където

концентрацията е повишена.

Обр. 1. Резултати от предварителните обходи. С цифри е отразена концентрацията на фрагментирана керамика на повърхността преди разкопките (автори К. Чукалев и Н. Кечева).

151 РАЗДЕЛЕЛ II. ТРАКИЙСКА АРХЕОЛОГИЯ

В квадрант VІ бе разкрита след-

ната ситуация: на дълбочина 0,40 м е

регистрирано по-тъмно петно пръст с

размери около 0,50 м на 0,50 м, полу-

чено вероятно при горене (или гние -

не?) на органични материали. В него

бе локализиран плочест, частично об-

работен камък, който покрива силно

разрушен съд с горели кости в него

(обр. 2). Части от същия съд се откри-

ват в близост до камъка и в профила

на сондажа. Със сигурност може да се

твърди, че става въпрос за погребална

урна, затворена с плочестия камък. По

всяка вероятност тя е била поставена

в пласт между чернозема и светлока-

фявата пръст. По този начин, не е из-

ключено горната част на съда и/или

камъкът, който го е покривал, да са

били оставени открити, маркирайки

нивото на древния терен. Същевре-

менно липсват данни, които сигурно

да указват наличие на предварително

изкопана яма, в която да са били по-

ставени урната и камъка. Разкритите

керамичните фрагменти от урната и в

непосредствена близост до нея, се от-

нася към къснобронзовата епоха.

В Квадрант ХV бе разкрита in

situ площ от керамични фрагменти с

висока концентрация. Достигнатото

ниво и пластът като цяло в сондажа,

се характеризира със средна до висока

концентрация на керамични фрагмен -

ти, малко кости и дребни фрагменти

от глинени мазилки. Наличието им

в дълбочина означава, че е регистри-

рано ниво на обитаване, като самият

керамичен материал е възможно да е

преотложен. Трябва да се отбележи, че

той има сходни характеристики и се

отнася към един и същ период – къс -

нобронзовата епоха.

Предварителната обработка на

разкритите артефакти от проучването

на обект № 7 в землището на с. Петър

сочат, че следите от човешка дейност

тук се свързват с къснобронзовата

епоха (обр. 3). Тяхното разпростране-

ние, както и характера на разкритите

структури, дават основание да се пред-

положи съществуването на малко се-

лище и прилежащ към него некропол.

Леките жилищни постройки са обхва -

щали сравнително по-високите части

на терена в западните сектори на про-

Обр. 2. Квадрант VІ – Сондаж 4. Погребение с кремация от късната бронзова епоха.

Обр. 3. Сондаж С-11. Обработена бивна на глиган.

НАИМ - БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2014 г.152

153 РАЗДЕЛЕЛ II. ТРАКИЙСКА АРХЕОЛОГИЯ

учваната площ, докато некрополът е разположен в непосредствена близост, в по-ниските източни

такива. Погребалният ритуал е чрез характерното за епохата трупоизгаряне, а останките от кладата

са депонирани в урна, покрита с плочест камък.

Литература

Александров и др. 2014: Ст. Александров, А. Гоцев, К. Чукалев. Издирвания на археологически обекти по трасето на „Междусистемна газова връзка България – Сърбия“. – Aрхеологически открития и разкопки през 2013 г. София, 2014, 623-625.

Булатовиќ, Станковски 2012: А. Булатовиќ, J. Станковски. Бронзано доба у басену Јужне Мораве и у долини Пчиње бронзено време во басенот на Јужна Морава и долината на Пчиња. Посебна издања. Књига 52. Белград - Куманово, 2012.

Dmitrović 2009: К. Dmitrović. Burial customs during the middle bronze age in the northern part of west Mo-rava valley, Serbia. The Thracians and Their Neighbours in Antiquity. – Studia in Honorem Valerii Sîrbu, Brăila, 2009, p. 187-196.

№ 16. РЕДОВНО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ НА НЕКРОПОЛ

ОТ І ХИЛ. ПР. ХР. МЕЖДУ СЕЛАТА ДРЕН И ДЕЛЯН,

ОБЩИНА ДУПНИЦА

Филип Михайлов, Мария Гюрова

През 2011 и 2012 г. при спасителни разкопки по трасето на АМ „Струма“ беше открит и частично проучен неизвестен некропол от І хил. пр. Хр. (Михайлов 2014, 60-76). През 2013 г. беше установено на-

рушение на целостта на некропола. Заради това между Министерство на културата и РИМ-Перник се

сключи договор за спасително

археологическо проучване на

нарушените структури в него.

Проучваната през 2014 г.

площ от некропола е разположе-

на в частни земеделски имоти в

м. Другански път, землището на

с. Делян, община Дупница. Беше

изградена нова квадратна мре-

жа, съобразена с особеностите

на терена, нуждите на конкрет-

ното проучване и мрежата от

2011-2012 г. (обр. 1).

Целта е тя да бъде въз-

становявана максимално бързо

и лесно и да бъде оптимална за

цялостното проучване на не-

кропола. В този смисъл бяха

стационирани с бетон 6 репера.

Общата проучена площ е

473 кв. м до дълбочина от 0,40 м

до 1,70 м. Бяха заложени 5 сон-

дажа с размери 30 х 2 м и 2 – с

размери 30 х 1,60 м. Ориенти-

рани са по посоките на света.

Обр. 1. Ортофотография с топографска карта на терена и аерофотография с квадратната мрежа на проучената част

от некропола през 2011-2014 и 2014 г.