Referati Org Biznes Proekt Na Familna Ferma Za Proizvodstvo Na Kultivirani Pechurki

Съдържание

СЪДЪРЖАНИЕ...........................................................................................................................................................1

ВЪВЕДЕНИЕ...............................................................................................................................................................2

ПЪРВА ГЛАВА: ПРОИЗВОДСТВО НА КУЛТИВИРАНИ ПЕЧУРКИ В МАЛКИ ФАМИЛНИ ФЕРМИ У НАС И В ЧУЖБИНА ― ПРЕДПРОЕКТНО ПРОУЧВАНЕ И ЛИТЕРАТУРЕН ПРЕГЛЕД НА СЪСТОЯНИЕТО НА ВЪПРОСА; ОСНОВНИ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ПРОЕКТА......................................6

1. ПРОУЧВАНЕ ТЪРСЕНЕТО НА ПЕЧУРКАТА НА ВЪТРЕШНИЯТ И ВЪНШНИЯТ ПАЗАР................................................62. ПРОУЧВАНЕ АГРОИНЖЕНЕРНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА КУЛТИВИРАНИ ПЕЧУРКИ...................9

2.1. Климатични изисквания на печурката......................................................................................................92.2. Конският тор и неговата преработка ― използвани технологии и машини....................................102.3. Засаждане на мицелът и покривен материал на лехите......................................................................152.4. Климатични условия за отглеждане на култивирани печурки.............................................................16

3. ВИДОВЕ ЛЕХИ ПРИ ЗАРЕЖДАНЕ НА ГЪБАРНИКА И ПОМЕЩЕНИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ГЪБИ..............................194. ПЕЧУРКАТА КАТО ТЪРГОВСКА МАРКА; НАЧИН НА СЪХРАНЯВАНЕ И ТРАНСПОРТИРАНЕ...................................225. ОСНОВНИ ЦЕЛИ; ЗАДАЧИ И ИЗВОДИ ПРИ РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТА ЗА СЪВРЕМЕННА ФАМИЛНА ФЕРМА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА КУЛТИВИРАНИ ПЕЧУРКИ...........................................................................................................25

ВТОРА ГЛАВА: ПЛАНИРАНЕ НА БИЗНЕС-ПРОЕКТ НА ФАМИЛНА ФЕРМА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА КУЛТИВИРАНИ ПЕЧУРКИ........................................................................................34

1. СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ НА БИЗНЕС-ПРОЕКТА. СЪСТАВЯНЕ НА ЙЕРАРХИЧНА СТРУКТУРА НА РАБОТНИТЕ ЗАДАЧИ НА ПРОЕКТА................................................................................................................................................34

№1 Извършване на предпроектно проучване...................................................................................................37№2 Сключване на договори................................................................................................................................39№3 Строеж и подготовка на помещенията и съоръженията.....................................................................42№4 Производствен процес.................................................................................................................................42

2. ПОДРЕЖДАНЕ НА ЗАДАЧИТЕ ЗА ПЛАНИРАНЕ НА МАЛКА ФАМИЛНА ФЕРМА ЗА КУЛТИВИРАНИ ПЕЧУРКИ — ТАБЛ.1.......................................................................................................................................................................443. СЪСТАВЯНЕ НА КАЛЕНДАРЕН ГРАФИК НА ОТДЕЛНИТЕ ЗАДАЧИ ПО ПРОЕКТА....................................................464. БЮДЖЕТИ ЗА ПРИХОДИ И РАЗХОДИ ПРИ ПРОИЗВОДСТВО НА КУЛТИВИРАНИ ПЕЧУРКИ, В ЗАВИСИМОСТ ОТ ИЗПОЛЗВАНИТЕ ПОСТРОЙКИ И БРОЯТ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ПРОЦЕСИ........................................................................565. ОЦЕНКИ ЗА ИЗПЪЛНИМОСТ НА ПРОЕКТА.............................................................................................................68

ТРЕТА ГЛАВА: ПРОЕКТНИ РЕШЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ИЗГРАЖДАНЕ НА СЕМЕЙНА ФЕРМА ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА КУЛТИВИРАНИ ПЕЧУРКИ..................................................................................72

1. ПЛАНИРАНЕ И ПРОЕКТИРАНЕ НА СГРАДЕН ФОНД И СЪОРЪЖЕНИЯ НА ФАМИЛНА ФЕРМА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА КУЛТИВИРАНИ ПЕЧУРКИ...........................................................................................................................................722. ОРГАНИЗАЦИЯ И ТЕХНОЛОГИЯ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИЯ ПРОЦЕС ВЪВ ФАМИЛНАТА ФЕРМА..............................893. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЦИОНАЛНОТО РАЗСТОЯНИЕ ДО ИЗКУПВАТЕЛНИЯТ ПУНКТ.................................................954. ОБЩИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРОЕКТА..................................................98

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА............................................................................................................................100

1

Въведение

В далечното минало човечеството е преживявало с диворастящи

плодове, растения, диворастящи гъби и т. н. Още Еврипид /485г.пр.н.е./,

Теофраст /372г.пр.н.е./ и Плинии /24г.пр.н.е./ споменават, че в древна Гърция

хората са употребявали гъбите за храна. И докато облагородяването на

подовете и зеленчуците датират още в древността, то култивиране на гъбите

започва едва през последното столетие.

От година на година гъбното богатство все повече се оползотворява,

особено в страните със съвременно развито горско стопанство. В подкрепа на

консумацията на гъбите се взема предвид и фактът, че възможностите за

използването им в кулинарията са многостранни и опасността от смесване с

отровни гъби при отглеждането на култивираната печурка не съществува.

Гъбите съдържат малко калории, бързо насищат и са подходяща храна при

съвременния начин на живот. По съдържание на белтъчини, пресните

печурки превъзхождат всички зеленчуци и могат да се сравняват само със

зеления фасул и зеления грах. Химичните анализи показват, че пънчето е с

по-ниска хранителна стойност от гугличката, но и то се използва за храна. За

това печурката се рекламира като зеленчук без отпадък в кухнята!

Производството на култивираната печурка в света напредна

изключително много през последните години и може да се каже, че за този

период е направено повече, отколкото за няколко столетия по-рано.

Остарелите методи за отглеждане на печурка в световен мащаб бяха

изоставени постепенно и започнаха да се прилагат нови научни методи,

резултатите, от които не закъсняха: увеличиха се добивите на 1м2; намали се

продължителността на производствения цикъл; въведе се в гъбарниците

механизация; създадоха се центрове, в които се подготвя термично

обработени /пастьоризиран/ компост за голям брой гъбопроизводители и т. н.

2

Днес, гъбопроизводството на култивирана печурка е толкова развито,

че е обособено като отделен отрасъл в селското стопанство на

високоразвитите икономически страни по света.

Първите стъпки на гъбопроизводство в личното стопанство в България

бяха осъществени преди 30 години с прилагането на примитивна технология.

Компостът се прилагаше предимно ръчно, без пастьоризиране. Средният

добив на прясна печурка е била 80кг. от тон употребен компост или 5-6кг.

печурка от 1м2.

Както в световното гъбопроизводство, така и у нас постепенно навлиза

новата технология за отглеждане на печурки. Тя включва основно три

елемента, характерни за съвременното интензивно производство на печурка:

използване на термично обработен компост

засаждане на зърнов мицел

прилагане на смесено засаждане (мицел заедно с компост).

Поради трудният преход на България към пазарната икономика голяма

част от семействата бяха обречени на безработица; без поминък, който да им

подсигурява лични доходи за тяхното съществуване. Ето защо проектът,

който представям е ориентиран именно към интересите на тази пазарна

ниша.

Основната цел на този проект е разработване на т.нар. "фамилен

гъбарник за отглеждане на печурки".

Днес, стремежът при изграждането на един съвременен фамилен

гъбарник в условията на нашата страна е да се внедрят постепенно някои

елементи на новата технология в производството на печурки като:

построяване на подходящи за целта помещения с необходимите санитарни

изисквания; доставяне на готов за зареждане пастьоризиран компост в

пластмасови торбички; ускоряване на производственият цикъл, което води до

многократни зареждания на гъбарника в рамките на една година; изнасянето

3

на вече използваният компост с торбите от помещението, което предпазва

гъбарника и околността от разпространяване на зарази.

Крайният резултат при прилагането на тази технология в малките

гъбопроизводителни ферми е стабилизирането и повишаването на средния

добив печурки. Максималните добиви, които се получават днес при

отглеждане на култивирана печурка в семейни ферми е от 240 ÷ 300кг.

пресни гъби на тон компост.

Организирането и внедряването в едно селище на малки гъбарници ще

създаде добри предпоставки за развитието на гъбопроизводството като

доходоносен бизнес за отделните домакинства.

Тъй като най-вероятно още десетина години българското

гъбопроизводство ще остане дребно и ще се развива на фамилен принцип.

Инвестирането в големи модерни гъбарници засега е икономически

неизгодно, поради голямата конкуренция на международния пазар за пресни

и консервирани гъби. Предвижда се в най-скоро време да започне влагане на

инвестиции в малки специализирани ферми с годишна продукция от 80-100

тона прясна печурка.

Разработения проект за малка фамилна гъбопроизводителна ферма

поставя ударение върху строителството на подходящи помещения,

съоръжения и тяхната правилна експлоатация; върху самият производствен

процес и неговите особености, както и върху транспортирането на готовите

печурки до крайния потребител /изкупвателен пункт или търговец на едро и

дребно/.

Не бива да се забравя, че производството на култивирани печурки е

рискова дейност и изискванията на международния пазар към качеството на

продукцията са твърде високи за представителен на досегашния български

гъбопроизводител. Ето защо е от важно значение предварителното обучение

на бъдещите фермери.

4

За реализиране на един проект от типа на "фамилна ферма за

култивирани печурки" е възможно да се търси съдействието на

международни икономически програми за развитие на малкия и средния

бизнес, както и помощ от страна на специалисти в тази област.

Тук е момента да изкажа моите лични благодарности за оказаното

съдействие при разработване на проекта от страна на доц. д-р инж. Иван Хр.

Митев от катедра "Подемно-транспортна техника" - ръководител дипломен

проект, както и на ст. н. с. Н. Неделчев - консултант на дипломен проект.

5

Първа глава: Производство на култивирани печурки в малки фамилни ферми у нас и в

чужбина ― предпроектно проучване и литературен преглед на състоянието на

въпроса; основни цели и задачи на проекта

Интересът на човека към ядливите гъби като към желана, вкусна и

пикантна храна е от незапомнени времена. Сезонното появяване на

диворастящите гъби е насочвало постоянно човека към мисълта за

доместикирането им.

През 1754г. шведът Лундсберг описва отглеждане на печурка в

оранжерии и на открито. От Франция производството на печурка преминава

в Англия, където започва строителството на специални примитивни

гъбарници, а през 60-те години на XIX век култивираната печурка навлиза в

Америка. В началото на XX век тя прониква в много европейски страни; в

Африка; Австралия и Япония. Споменаваме предимно култивираната

печурка, защото основната търговска гъба, често наричана "царица на

гъбите" е именно тя.

Първият силен тласък гъбопроизводството получава след създаване на

методи за лабораторно /стерилно/ производство на посадъчен материал

/мицел/ през 1894г.

1. Проучване търсенето на печурката на вътрешният и външният пазар

Днес, култивираната печурка се отглежда в над 80 страни. Годишното

производство по данни за 1995г. надхвърля 1 500 хил. т., от които 390 хил. т.

6

се падат на САЩ, следвани плътно от Китай; 210 хил. т. ― на Холандия; 205

хил. т. ― на Франция; 102 хил. т. ― на Италия; 94 хил. т. ― на

Великобритания; 72 хил. т. ― на Испания; 57 хил. т. ― на Германия и т. н. В

Централна и Източна Европа Полша държи първенството със над 35 хил. т. и

Унгария с 20 хил. т. В по-малък мащаб се произвеждат печурка в Румъния;

Чехия; България; Гърция и др. От години първото място по търговия и

консумация на печурки е Германия, следвана от САЩ.

В България реален интерес към гъбопроизводството се създава след

1955г. с Постановление №517 на МС на отдел "Градинарство" в

Министерство на селскостопанското производство. През 1962г. се полагат

основите на научната лаборатория в с. Негован, Софийско. С надежда за по-

добро развитие се построява първия модерен гъбозавод "Гъбозавод" с.

Красен, Русенско.

Днес, гъбопроизводство в България се развива на пазарен принцип.

През 1994 - 95г. започва повишено търсене на прясната печурка в страната,

както и увеличаване износа й в чужбина. Успешно работи лабораторията в

с. Негован, където внесеният мицел от първични ― производители като

Испания, Франция, Швейцария и САЩ се развива и размножава за нуждите

на местните производители. Други наши лаборатории за размножаване на

мицела са две бази във Велико Търново. Амбалажът, който се използва за

него като търговска стока са пластмасови бутилки от 0,850кг. на цена

1,70лв. /с ДДС/.

В "Гъбозавод" с. Красен се предлага готов термично обработен

компост в найлонови торби по 20 - 30кг. франко завода на цена 100лв./т.

Култивираните гъби са особено предпочитана храна в много

европейски държави и в света. Те играят важна роля в земеделието и

хранителната им промишленост. Ето защо техни купувачи са: Франция,

Италия, Германия, Турция и др.

Цени, по които се реализират печурките в България и чужбина:

7

В прясно състояние при t˚ от 3÷5˚С до три дни трайност в Турция,

Германия и други страни от Европа ― $3,80/кг. франко купувача (CIF). За

България ― 3лв./кг. на вътрешния пазар.

Дълбоко замразени гъби при t˚ от -28 ÷ -30˚С с трайност до 3 месеца. В

Германия цената е 20 ÷ 30 DM/кг. (CIF), за България е 15 ÷ 16 DM/кг.

(FOB).

Бланширани гъби в бидони със саламура, цената е $2,5 ÷ $2,8/кг. в

България. В буркан тип "туист оф" т.е. с винт (720г.), цената за България

$1,05 ÷ $1,25/бр.

Мариновани печурки ― В буркани от 720г. с винт; трайност от 12 ÷ 18

месеца; цена в България $0,80 ÷ $1,15/бр.

Сушени печурки ― средна експортна цена за Европа $14/кг.

В сравнение със зеленчуците, гъбите са по-богати на сухо вещество и

по-бедни на вода. Въглехидратите, които се съдържат в гъбите са манит и

гликоген, а минералните вещества са предимно съединения на калия и

фосфорната киселина. Също така важни съставни части на печурката са

ферментите и витамините (С; В1; В2). Видно е, че поради богатите си

хранителни съставки печурката е много полезна за развитието на човешкия

организъм. От тях се приготвят антибиотици, които лекуват човек от опасни

болести, както и различни деликатеси като гъбена салата, месни продукти

пълнени с продукти; кетчуп; пикантни консерви; пюрета за деца; диетични

храни за възрастни хора с цел поддържане и укрепване на функциите на

организма и др. От друга страна трудът по отглеждането на печурката е лек и

приятен, което е подходящо за поминък на много безработни семейства. В

това отношение може да се търси съдействието на международни

икономически програми за развитие на малкия и среден бизнес.

8

2. Проучване агроинженерните изисквания за производството на култивирани печурки

Обикновената култивирана печурка е от клас Базидиеви гъби, род

Агарикус, който наброява много видове печурки. Типичното за печурката е,

че не фотосинтезира като зелените растения, а се храни с готови органични и

минерални вещества. Цикълът на развитие на печурката е следният:

спора → мицел → плодно тяло → спора

Плодното тяло на печурката се състои от пънче и гугла с частично

було. При разкъсване на булото от долната страна на гуглата са разположени

радиално ламели. Плодните тела нарастват от 7 до 20 дни според

температурният режим в гъбарника. Печурката се размножава чрез спори или

вегетативно с посадъчен материал /мицел/. В практиката се прилага

вегетативното размножаване. Мицелът се произвежда в специални

лаборатории /в България ― с. Негован, Софийско и две бази във Велико

Търново/.

2.1. Климатични изисквания на печурката

Тя има определени изисквания към условията на отглеждане. За

нейното развитие не е необходим факторът "светлина", понеже тя е

безхлорофилно растение. Нещо повече силната светлина е вредна за

печурката, понеже затопля въздуха в гъбарника и намалява относителната

влажност. Изискванията на печурката относно факторът "топлина" зависят

от вида и фазата на развитие. За прорастване на мицелът, оптималната

температура на хранителната среда (компост) е от 22 ÷ 26˚С, а за

плодообразуването ― от 16 ÷ 18˚С. Оптималната температура на въздуха е

16˚С. Големи са изискванията относно "влажността" на хранителната 9

среда и въздуха. По време на прорастване на мицелът, влажността на

компоста е 65 ÷ 68%, а на въздухът ― над 80%. Чистият въздух е абсолютно

необходим за печурката по време на плодообразуването. Завишената

концентрация на СО2 над 0,1% води до влошаване на качеството на плодните

тела. Максималната нужда от пресен въздух в гъбарника при пълно развитие

на една вълна от печурки е 8 ÷ 20м3 на 1м2 леха за час. Амонякът, газовете и

димът са вредни за печурката.

Класическата хранителна среда за печурката е специално подготвеният

полуразложен конски тор; въглехидратите; азотни съединения; калий;

магнезий; фосфор; желязо и др. За да се получи високо и качествен добив,

всички тези вещества се използват в определено съотношение. Оптималната

химична реакция на компоста за печурката е около неутралната т.е. pH е

7 ÷ 7,5.

2.2. Конският тор и неговата преработка ― използвани технологии и машини

Конският тор си остава основна суровина, от която се получава

хранителната среда, в която се развиват печурките. Найдобър компост се

приготвя от тор, произхождащ от коне, чиято постеля се състои от големи

количества пшенична или ръжена слама. Съществуват различни видове тор,

на които може да попадне един гъбопроизводител:

Тежък тор

Къс тор

Лек тор

Дълъг тор

Лош тор

Освен конският тор (като съставна част от компоста) се прибавят и

други вещества, който в определени количества формират хранителната

1

среда на печурката. Съществуват различни рецепти за комбиниране на

използваните изходни материали за компост. Тези рецепти са съобразени с

понататъшното преработване на компоста. Една от тях принадлежи на ст.н.с.

Н. Неделчев, който дълго време работи в едни от найголемите

гъбопроизводителни ферми за култивирани печурки в България /с. Красен,

Русенско/. Той предлага един компост да се състои от следните съставки :

Пшенична слама

Птича тор

Конска тор

Свинска тор

Минерални торове :

Амониев тор

Фосфорен тор

Хранителни вещества :

Общ азот от масата

Фосфор

Азот : въглерод

45 ÷ 50 %

25 ÷ 30 %

%1815%65

%15

≤ 5 %

1,8 ÷ 2 %

≈ 1 % (от масата)

= 1 : 15

Пресният конски тор не може да служи направо като суровина за

производство на печурки, поради което се налага предварително да се

обработи. Този процес се нарича "компостиране", с което се цели да се

създадат условие за нормалното протичане на микробиологичните процеси в

компостната маса през следващите етапи на обработка. Съществуват

различни технологии за обработка на хранителната среда /компост/ едни по-

стари, други понови. Понадолу ще бъдат разгледани два метода за

преработка на компоста.

1

При първият метод се следи т.нар. "ритъм на компостирането". То

трябва да се извършва на покрита площадка, като се осигури свободен

приток на въздух. Ритъмът на компостирането обикновено е следният:

4; 1; 0; 6; 10; 13; 15 и 16

В ден 4 (4 дни преди пластене). Пресният тор се третира с кокоши тор,

който е смлян на прах с цел да се покачи с 2,5% азотното съдържание на

конския тор. Тази форма води до разлагане на пресният тор и ферментацията

протича правилно.

В ден 1 се прави цялостно овлажняване. Навлажнява се обилно, около

400л. вода на 1т. тор. Процесът се извършва на пластове, като найдолните

съдържат наймалко вода.

В ден 0 се извършва самото пластене т.е. оформяне на торната купчина.

Температурата се е повишила значително в компоста — 65 ÷ 70°С и затова се

добавя още 120 ÷ 150л. вода на 1т. тор. Широчината на всяка купчина е 1,6м,

а височината 1м. Те се оформят върху летви или скари.

В ден 6 — извършва се първата преработка. Температурата се е

повишила вътре значително. При тези обстоятелства в торната купчина се

оформят "огнени зони" т.е. големи тъмнокафяви петна и анаеробни ядра.

Целта е крайните части да се обърнат в средата на купчината, за да вземат

участие във ферментацията. Тук се добавят по 26кг. калциев карбонат на 1т.

тор и се доливат 40 ÷ 50л. вода. Широчината на купчината да е 15см., а

височината й намалява с 20%. Влажността на торът е 72 ÷ 74%. Все още се

чувства миризма на амоняк.

В ден 10 — втора обработка на торната купчина. Нещата се повтарят

като само се прибавят 15 ÷ 20л. вода/тон. Широчината на купчината е 10см. и

се прибавя 26кг. гипс и 7кг. суперфосфат на 1т. тор.

1

В ден 13 — разстилане торът на плоски купчини. Торът се прекарва

през машина с цел пълно размесване. Там, където е необходимо се добавя

още 15 ÷ 30л. вода. Торът се оформя на плоска купчина на 50см. широчина. В

този ден се изисква повече опитност относно влага, огнени зони и др.

В ден 15 — дейностите се повтарят както при 13я ден. Целта е да се

постигне неактивна среда т.е. да няма свободен амоняк.

В ден 16 — компостът е готов за пълнене в касетите /или торби/.

Пълненето се извършва прецизно, без оставяне на дупки в торбите /касетите/.

Готовият компост изглежда хомогенен, мек и с тъмно пепеливокафяв

цвят. Без миризма на амоняк, с влажност 72 ÷ 74% и pH около 7. Това е

метод, който се използва, когато липсва "термична камера".

При наличие на "термична камера" или "пастьоризационна

камера", в която се обработва компоста, методът се нарича

"пастьоризация", а самият процес "пастьоризиране". Тази камера е

снабдена с парно отопление и е добре изолирана. Предимството на този

метод за обработка на компоста пред метода "ритмично компостиране" е, че

се скъсява продължителността за подготовка на компоста, както и че се

избягва опасността от лошо развит мицел, поради липса на пастьоризационен

процес при "ритмичното компостиране". Цялостно развитие на мицелът се

постига посредством пастьоризация при 55 ÷ 60°С.

Със съдействието на ст.н.с. Н. Неделчев се описва накратко как

протича един процес на пастьоризация на компоста:

1. Пшеничната слама се накисва в басейн с вода и периодически се

мачка с трактор в продължение на 4 дни. През четвъртият ден върху

навлажнената слама се поставят нужните компоненти — птичи; конски или

друг вид тор. Целта е в суровият компост общият азот (N) да бъде около 2%.

2. След това се извършва "нулевата преработка" т.е. суровият

компост се оформя във фигури (стифове). Три дни след "нулевата

1

преработка" се извършва "първа преработка" на компоста, като при нея се

прибавя гипс с коригиращо навлажняване.

Следват още две преработки през три дни, като след последната,

компостът се вкарва в "пастьоризационната камера" за последваща

обработка.

Преработката на суровият компост на стифовата площадка се извършва

със специални комбайни или с преустроени ремаркета за разпръскване на

оборски тор.

При вкарване на суровият компост в пастьоризационните камери,

влагата трябва да бъде около 72%, а температурата около 75 ÷ 78°С.

3. От този момент започва фазата на "пастьоризация".

Нейната продължителност е до 18 ÷ 24 часа. Процентът на пресният

въздух спрямо количеството обработен въздух, преминаващ през

компостната маса е до 10%.

4. След приключване на "пастьоризацията", температурата на

компостната маса се понижава до 51 ÷ 53°С за няколко часа. Това се постига

с подаване на поголямо количество пресен въздух. При тази температура

започва фазата на "ферментация". Нейната продължителност е от 2 ÷ 4

денонощия. През тази фаза в компостната маса /сламките/ се натрупват т.нар.

актиномицети, които представляват хранителният субстрат на печурката. В

същото това време се изхвърля в атмосферата амоняк през "балансионният"

отвор на пастьоризационната камера.

При приключване на тази фаза, амонякът е в границите около

pH=8÷8,5, а сламките са леко побелели.

Последните два показателя говорят за качествен компост.

5. Последната фаза е "охлаждането" на компостната маса.

1

При тази фаза чрез продухване температурата се снижава до 23 ÷ 25°С,

а pH на амонякът достига 7 ÷ 7,5. При тези параметри компостът може да се

извади от пастьоризационната камера и да се извършва сеитбата му с гъбен

мицел.

С тази фаза приключва окончателно процеса по пастьоризирането на

компостната маса. Пълната продължителност на този процес е около

15 ÷ 16дни, което е много пократко от метода "ритмично компостиране".

Машини на компостната площадка

При преработката на големи количества компост в съвременните

гъбозаводи се използват т.нар. "компостиращи машини" или наречени още

"компостиращи комбайни".

Дребният производител няма възможност да използва предимствата на

голямата механизация при компостирането, но може да използва малки и с

просто устройство машини, които да облекчат труда му.

2.3. Засаждане на мицелът и покривен материал на лехите

Засаждането на мицелът може да се извършва по различни начини в

зависимост от типа на лехите и условията на засаждане:

Обикновено връхно засаждане — това е традиционен метод за

засаждане на мицела. Той се накъсва на парчета се разполага шахматно из

лехата на разстояние 20см.

Засаждане посредством цялостно измесване — пастьоризираният

компост се измесва изцяло с мицел с помощта на машина за обработка на

компост и след това се поставя в торби /касети/. Мицелът обхваща компоста

до 11 ÷ 14дни.

1

Активизирано връхно засаждане — прилага се обикновено връхно

засаждане, но след 7 ÷ 14дни след като мицелът е обхванал 2/3 от компоста

се изсипва и отново се измесва с машина.

Суперзасаждане — една касета с добре прораснал мицел се измесва с

две нови незасети касети. Влажността на компоста трябва да е 72% и се

провежда слаба вентилация.

Покривният материал на лехите регулира влагата в компоста; регулира

обмяната на газовете между хранителната среда (компост) и въздуха в

гъбарника.

покривният материал е необходимо да притежава:

добра способност да задържа влагата — (60 ÷ 75%)

pH да е по-висока от тази на компоста — (7,4 ÷ 7,6) т.е. със слаба

алкална реакция

да е "стерилен" т.е. не е заразен с болести

може и да не съдържа хранителни вещества

Като покривен материал могат да се използват следните комбинации:

2/3 пясък и 1/3 глинеста почва

равни части пръст; сгурия и варовик

равни части торф и едрозърнест жълт пясък

Дезинфекцията на покривният материал е от голяма важност, тъй като

чрез него се внасят в гъбарника много болести и вредители. За целта се

използва класическото средство — формалин. Друг начин на дезинфекция е

"пропарването". Дебелината на покривката зависи от сместа и от

помещението. Във влажни помещения със слабо проветряване е достатъчно

дебелина 2,5см., а при сухи помещения с добро проветряване — 4,5см.

2.4. Климатични условия за отглеждане на култивирани печурки

1

Култивираните печурки могат да се отглеждат при различни

климатични условия и в зависимост от тях се прилагат различни методи за

отглеждането им.

Отглеждане на гъби на открито — в България този начин на

производство на печурки не е много разпространен за разлика от

другите страни. У нас то може да се започне с малки площи в

подбалканските райони, където е забелязано да растат гъби.

В пасбища и овощни градини — изкопават се чимове с

определени размери, в които се поставят компост и мицел вътре.

След това чимът се поставя пак. Реколтата се бере през есента.

В изби; пещери и др.

Оранжерии — използват се за отглеждане на печурки през

зимните периоди. Те се изолират добре отвън и отвътре.

Проветряването на културата става от самите фуги. Засаждането

става в лехи или касети. За да се запази влагата в компоста, лехите се

покриват с найлонови покрития. Такива помещения се използват от

Септември до Януари.

Модерни гъбарници — представляват по-солидни сгради като

изби; хамбари; плевни и други селскостопански помещения, които

могат да се приспособят към отглеждане на гъби.

Непрекъснато нарастващата нужда от по-голяма стопанска изгода при

отглеждане на гъбната култура, принудиха производителите да търсят

начини и средства за по-добро използване на помещенията, като се търси

по-големият им капацитет.

Съществуват няколко системи за изграждане на един модерен

гъбарник :

1

Еднозонна система — предполага всички фази на

производственият процес да се извършват в едно и също

помещение.

Двузонна система — прилага се при стелажно зареждане;

компостирането на тора се извършва в едно помещение — закрита

площадка /хангар/. Пастьоризирането на компоста; развитието на

мицела; инкубацията и плодоношението се извършват във второ

помещение.

Тризонна система :

1. Компостиране в закрит хангар

2. В отделно помещение — пастьоризационна камера. Тук се

извършва "изпотяване" на компоста.

3. Развитието на мицела; инкубацията и плодоношението се

извършват в помещения за реколтиране.

Четиризонна система — изисква отделна "разсадна клетка", в

която става засаждането и развитието на мицела.

Петзонна система — включва всички пет основни фази на

производственият процес, които трябва да се извършват в отделни

помещения.

За нашите условия е най-подходяща е тризонната система.

Високи добиви в модерното гъбопроизводство могат да се очакват при

спазване на следните показатели :

1. Подобрен компост чрез третиране с кокоши тор за увеличаване на

азотното му съдържание (общ N > 1,96 ÷ 2%; P2 от съдържанието на

азота; калия е 1/2 от съдържанието на азота).

2. Пълна изолация на помещението, така че да има еднаква

температура денем и нощем.

3. Правилно навлажняване, така че да не съхнат лехите.

4. Механизация на производственият процес при касетъчна система.

1

5. Предпазни хигиенни мерки преди и след зареждане на гъбарника.

3. Видове лехи при зареждане на гъбарника и помещения за отглеждане на гъби

При зареждане на един гъбарник за нова реколта могат да се оформят

различни типове лехи в зависимост от типа на помещенията и климатичните

условия в тях.

Обли приземни лехи — използват се в помещения, където се

работи по екстензивният метод. Широчина на долният пласт е 38 ÷

45см., а на най-горният пласт — 15 ÷ 17см. Височината на леко

заоблената височина да не е повече от 32см. Между тях се оставят

пътеки от 30 ÷ 35см. Съществуват и т.нар. "плоски приземни лехи",

които се правят до стените.

Стелажни лехи — помещението за реколтиране се изолира

грижливо. Централната пътека е 90 ÷ 100см. широка; а страничните

по 60см. За стелажи се използват етернитови плоскости и

пепелобетонни каси за парници; винкели и оградна мрежа; от

дървен материал и др. Стелажите биват: единични и двойни.

Единичните са с ширина 80см., а двойните — 150см., обслужват се

от двете страни. Дълбочината на стелажа е 20 ÷ 22см.

Касетъчни (подвижни) лехи — при тези системи на зареждане

компостът се пакетира в касети. Касетите имат размери 90x60см.

външни стени, а височината е според дебелината на лехата. Във

всяка касета може да се побере до 40кг. компост. Най-долните

касети се поставят на дървени поставки, за да са отделени от пода.

Касетите се нареждат по 4 ÷ 5 на ред напречно с пътеки поне 70см.

При практикуване на касетъчната система на зареждане може да се

използва една пастьоризационна камера за три помещения за реколтиране. 1

При тази система може да се въведе в помещението за реколтиране вътрешна

конвейерна система.

Препоръчително е за по-правилна организация на гъбопроизводството,

помещенията да са няколко (минимум две помещения за производство) и да

не са особено големи. Така може последователно да се зареждат

помещенията и по-лесно да се съблюдава режимът, особено когато цялата

дейност се извършва от едно 3 ÷ 4 членна фамилия.

Практиката показва, че най-подходящи са помещения от по 100 ÷ 150м2

площ, тъй като могат да се пълнят и зареждат за един ден. При строеж на

специални и по-съвременни гъбарници трябва да се спазват следните

изисквания относно размерите: дължина 20м.; ширина към 6м. и височина

към 2,7м. Етажерките се нареждат в две - три редици или повече в

зависимост от инвентарната площ на производственото помещение на по

3 - 4 етажа. Край стените се оставят пътеки около 0,6м. широки или ако

имаме единични стелажи в близост до стените се оставя по няколко

сантиметра празно разстояние. Това се прави с цел да не спада температурата

вътре е компоста или да се избегне заразяване с болести. Между отделните

стелажи се оставят т.нар. "основни пътеки" или "общи пътеки" с размер на

ширина от 0,8 ÷ 1м. Препоръчват се като най-подходящи ширини на

стелажите (лехите) поне 1,2 ÷ 1,5м., когато те се обслужват от двете страни

т.е. "двойни". Широчината на етажерките е 18см. (при касетъчна система).

Най-долната етажерка (етаж) се повдига от пода на 12 ÷ 15см., а всяка

следваща на по 60 ÷ 70см. по-високо. Така се увеличава посевната или

полезната производствена площ.

Стелажите, в зависимост от какъв материал са изработени се почистват

и измиват с вода при необходимост; боядисват се с блажна боя, за да се

предпазят от ръждясване или изгниване (ако е дървен материал); след което

се дезинфекцират с формалинов разтвор (1 ÷ 2%) и бордолезов разтвор (син

камък и гасена вар).

2

Подът на помещението може да е от трамбована глина; постлан с тухли

или бетонен под. Той също се измива и дезинфекцира с подходящи

препарати преди зареждане на помещението с компост и след изнасяне на

използвания компост.

За отопляване на помещението (ако в него няма равномерна

температура) е най-подходящо водното отопление, понеже не се изсушава

въздуха. Използват се също така вградени тухлени печки като най-често се

поставят непосредствено до вратата. Това разположение на печката е

благоприятно за зимния сезон, когато при всяко отваряне на вратата към

гъбарника нахлува студен въздух, но среща отпора на затоплената въздушна

вълна. Осигуряването на преддверие пред гъбарника също помага за

избягването на резките температурни промени. Топлината от печката не бива

да попада пряко върху гъбните лехи. Една ниска тухлена преграда ще

изпрати топлия въздух нагоре. Друг начин за отклоняване на топлият въздух

е чрез вкопаване по възможност на печката под равнището на пода. Печката в

никакъв случай не бива да пуши. Пушекът се извежда от помещението с

глинени тръби или кюнци навън, противен случай попадайки върху лехите

става вреден за реколтата, тъй като се повишава въглеродния двуокис (СО2).

Парното отопление не се препоръчва в гъбарниците, тъй като с

непостоянния си температурен режим се отразява неблагоприятно върху

относителната влажност на въздуха.

Обезателно в гъбарниците се поставя вентилатор с цел проветряване

като необходимост при плододаването на печурките. Най-добри са

вентилаторите, при които се получава естествено течение на въздуха. Те се

поставят на място, така че пресният въздух като се движи ниско до пода, а

нечистият въздух излиза от помещението високо през тавана.

Преди всичко трябва да се съблюдава съотношението леха : въздух

(м2:м3), което трябва да е неколкократно в полза на въздуха.

2

Стените се изграждат от тухлен зид и замазка или от дъски, при по-

стари гъбарници. Те се пръскат с разтвор от вар с цел по-лесна дезинфекция.

Таванът се прави от пясъчно-циментова замазка или се излива бетон.

Използват се различни изолации срещу наличие на кондензация като сгурия;

дървесни стърготини; стериопор и др. Това помага допълнително за

задържане на топлината в помещението. Таванът се изпълнява под лек

наклон, за да се оттичат кондензиралите капки към улуците на постройката.

Дезинфекцията му е също задължителна.

4. Печурката като търговска марка; начин на съхраняване и транспортиране

Колко големи да се берат култивираните печурки?

Във всеки случай плодните тела трябва да се берат в т.нар.

"техническа зрялост" т.е. добре оформени печурки, чието було е опънато,

но не е разкъсано, а ламелите се очертават съвсем ясно под него. Печурките

трябва да се берат много внимателно. По-малките се хващат за пънчето, леко

се натискат надолу и се отделят от мицела, завъртайки ги надясно. При по-

големите се процедира по същия начин. Колкото по-малко се пипат

печурките с ръце, толкова по-добре.

Международни изисквания за качество на печурката

По световните пазари, а и в България изкупните и пазарните цени до

известна степен се определя и от качеството на печурките.

Екстра качество печурка — 2лв./кг. изкупна цена в България, в

"Гъбозавод" с. Красен /Русенско/

2

I качество — диаметър на шапка 15 ÷ 25мм.; дължина на пънчето

10мм.; непроядени от червеи; почистени от компоста. Изкупната

цена за България е 1,8лв./кг. — "Гъбозавод" с. Красен

II качество — диаметър на шапка 25 ÷ 40мм.; дължина на

пънчето 15мм.; леко отворени печурки. Изкупна цена 1,5лв./кг.

III качество — диаметър на шапка над 40мм.; дължина на

пънчето 20мм.; отворени или без пънче гъби.

Ако се подсигури почистването; манипулацията и опаковането да

стават на самото място на бране (възможно е при конвейерна система) се

спестяват повторни манипулации, при които печурките се нараняват и чупят.

Когато това не е възможно, те се съхраняват на влажно (над 80%) и хладно

място или в хладилни помещения при температура от 1 ÷ 3°С, докато се

експедират до крайния консуматор (потребител).

Продажбата в прясно състояние се предпочита от гъбопроизводителят,

понеже може да реализира повече продукция като количество. Консуматорът

също предпочита да купува печурки в прясно състояние, понеже са много по-

ароматни и с напълно запазени хранителни качества. На пазарите в северните

страни например гъбите се предпочитат в сурово състояние, докато страни

като Турция и Италия внасят големи количества консервирани печурки.

Пазарите на тези страни представляват интерес за нашите

гъбопроизводители, но за да имаме успех при реализацията на родната

продукция при високата конкуренция на международните пазари и да

защитим експортните си цени е нужно всички по-големи и по-малки

(семейни) производители да се обединят и съвместно да излязат на външния

пазар.

2

Амбалажът, в който се предлагат печурките в прясно състояние в

напредналите страни — производителки е картонен; дървен или пластмасов с

вместимост от 250 ÷ 2000гр. Пресните печурки не се мият под никакъв

предлог за пазара!

Друг начин за съхраняване на печурките, който е подходящ и за

дребния производител като едно семейство е тяхното сушене. Сушените гъби

се използват за приготвяне на супи-полуфабрикати, като се натрошават на

ситни парченца или се смилат на брашно. Но поради ограниченият пазар на

сушената печурка в България, производителят трябва предварително да е

сключил договор с изкупвателна организация. Този начин на съхраняване на

печурките при фамилен гъбарник се препоръчва предимно, когато е

отдалечен от изкупвателният пункт или съответният пазар. От друга страна

този тип съхраняване води до построяване на специални помещения —

сушилни, които трябва да построи съответното семейство, занимаващо се с

този бизнес.

Останалите начини за съхранение на печурката са чрез бланширане в

трайна и нетрайна саламура или лиофилизация (т.е. сушене чрез

замразяване). Тези методи оскъпяват производството на печурката за малкия

производител, както и предполага изграждане на допълнителни помещения, а

това изисква по-големи финансови инвестиции.

Транспортиране на пресни печурки до крайния консуматор

Превозването на култивираната печурка до мястото на пласмента се

извършва в хладилни вагони; камиони или самолети. Това допринася стоката

да стигне в свеж вид, както и за намаляване на фирата при транспортирането;

намалява рискът от повреди и удължава т.нар. "магазинен живот на стоката".

Ако няма хладилник до момента на транспортирането, гъбите се

съхраняват в хладно помещение (от 10 ÷ 12°С). Транспортното средство, с

2

което ще се извозват до изкупвателната организация трябва да е най-

подходящото, за да не може да се тръскат, което води до набиване и

петносване на печурките. Препоръчително е да бъде със закрита каросерия

или затворено превозно товарно средство.

На кратко, за да стане търсен и любим продукт на българският и

международният пазар е необходимо да се въведе култура на

производството; транспортирането и предлагането на култивираната печурка

от страна на дребният и едрият български гъбопроизводител.

5. Основни цели; задачи и изводи при разработване на проекта за съвременна фамилна ферма за

производство на култивирани печурки

В условията на утвърждаваща се пазарна икономика всеки

производител, включително и този на гъби трябва да разработи много добре

своята стратегия на развитие на производството си. Тя трябва да отразява:

размера на производството да се основава на най-новата, най-съвършената

технология за получаването на високи добиви и което е особено важно да

осигури висококачествена, конкурентноспособна продукция, като включва и

разчет за необходимите материални и финансови ресурси.

За да може да насочи своята дейност към най-изгодният вариант, всеки

производител трябва да разработи свой бизнес-проект. Бизнес-проектът е

необходим и когато производителят ще кандидатства за кредит от банка

(финансова организация). В него ще трябва да се отрази необходимостта от

използването на машини и услуги; видовете помещения, които ще са нужни

2

за съответното производство; дали членовете на фамилията единствено ще се

справят с производствения процес или в определени моменти ще имат нужда

от наемане на допълнителна работна ръка и за какъв период от време;

производителят (в случая семейство) ще трябва да прецени, как е по-изгодно

дали да приготвя самостоятелно компоста, за което ще са му нужни

съответните помещения и машини или ще го доставя в готов вид от по-голям

гъбопроизводител; да се проектира вида на стелажа и от какви материали ще

се изработва; да прецени какви транспортни средства ще използва при

доставка на компоста за зареждане на помещенията и при експедиране на

готовата продукция и др. При използване на банков кредит като начин на

финансиране на семеен бизнес трябва да се определят сроковете за неговото

погасяване (лихва върху кредита и главница). Друго важно нещо, което

трябва да се вземе предвид при разработката на проекта изключването на

договори на отделните фирми-изпълнителки (организация, която ще

изкупува готовите пресни печурки; строителна организация за построяване

на помещение и т.н.). Някой от тези договори е важно да се сключат

предварително преди привеждане на проекта в действие, а други по време на

реализация на проекта.

"Основната" или т.нар. "стратегическа цел" при този проект е

"Разработване на малка фамилна ферма за производство на

култивирани печурки".

Постигането на тази цел се явява краен резултат на проекта.

Разработването на семеен гъбарник за производство на печурки е породено

от факта, че в България има потенциални възможности за развитие на

гъбопроизводството като успешен агробизнес, който би могъл в бъдеще да

допринесе за стабилизиране икономическото състояние на държавата. Друг

не по-малко важен фактор е повишаване процента на безработните в

страната, които поради липса на заетост изпитват трудност при формиране на

2

лични доходи. Поради тези причини считам, разработването на такъв тип

проект би успял да ангажира вниманието на по-предприемчивите от тях.

Развитието на гъбопроизводството на семейният принцип е

благоприятно и от гледна точка на изкупуване на тяхната продукция от по-

крупните български гъбопроизводители като "Гъбозавод" с. Красен

/Русенско/ с цел допълване на необходимият им обем продукция за

сключване на договори за износ с чуждестранни партньори или излизане на

международния пазар с по-конкурентни количества готова продукция.

За постигането на главната цел на проекта трябва да се изпълнят

различни групи задачи или т.нар. "тактически цели". Без да се изпълнят

тактическите цели при един проект е немислимо достигането до крайния

резултат, тъй като съществува обвързаност между тях. И така, за да може да

се осъществи на практика отглеждане на печурки от едно семейство е

необходимо да се премине през следните тактически цели и задачи:

1. Семейството (или група от 4-5 човека), което желае да се

занимава с този вид бизнес трябва да извърши някои предварителни

проучвания на пазара на печурки у нас и чужбина. Да се запознае подробно с

технологията на производството; да проучи в какви помещения и при какви

климатични условия се отглеждат печурките и да избере най-подходящия

вариант, съобразявайки кредита, който ще трябва да се отпусне от финансова

институция или фондация за подпомагане на семейния бизнес. Да извърши

проучвания на организации, които да окажат съдействие при изграждането

на гъбарника; при организирането на производствения процес; снабдяване с

компост; пласмент на готовите печурки и др. Също може да се потърси

съдействие от компетентни в областта специалисти. Не трябва да се забравя,

че печурката е капризна стока!

2. Провеждане на преговори и сключване на договори с отделните

фирми, които ще съдействат на малкият производител за стартиране на

производство : със строителна фирма за изграждане на сградите и стилажите;

2

с финансова институция за отпускане на нужният кредит; договор с голяма

гъбопроизводителна фирма за изкупуване на готовите печурки и за доставка

на пастьоризиран компост; ползване на услуги на специалисти като

електротехници, агрономи и др.; закупуване на парцел земя и собствено

лекотоварно превозно средство.

3. Строеж на необходимите помещения и съоръжения :

Извършва се проектиране на подходящият тип помещения и

съоръжения (стелажи, вентилационна уредба; отоплителна

инсталация; електрическа инсталация и т.н.).

Доставка на необходимите за строеж материали и наемане на

строителни работници и техници за провеждане на строителния

процес.

Стартира се самият строителен процес на отделните помещения

(помощни и за реколтиране).

Трябва да се има предвид, че при реализация на цялостния проект,

строителният процес е с най-голяма продължителност във времето. През това

време бъдещите гъбопроизводители могат да извършват други дейности

свързани с този бизнес (обучение в технологията на производството и

неговите тънкости; срещи или посещения с други производители на печурки

с цел обмяна на опит; предварителни договаряния за доставката на компост в

подходящи за стелажа съдове и др.)

4. Стартиране на същинският производствен процес.

Подходящо е домакинството, което ще се занимава с отглеждането на

печурки да използва готов пастьоризиран компост, а не да си го подготвя

самостоятелно. Това е предимство, тъй като се скъсява значително

времетраенето на производствения цикъл (за него ще се говори по-подробно

в трета глава на дипломния проект). От друга страна подготовката и

обработката на компост за печурки изисква доставка на определени изходни

материали, което води до сключване на допълнителни договори със

2

съответните селскостопански предприятия, а това може да не е във

финансови те и физически възможности на дребния производител.

Обработката на компост също предполага строеж на специална термична

камера.

Производствения процес започва от доставката на компоста и

зареждане на помещенията за производство.

Инкубационен период

Беритбен период с около 30 ÷ 35 дни продължителност, който

протича на вълни, всяка от които с времетраене 3 ÷ 4 дни. Броят на

вълните достига до 6 ÷ 7 със затихващ характер.

5. Друга тактическа цел, през която трябва да се премине, за да се

достигне крайният резултат на проекта е "следпроизводствената дейност",

към която спадат :

обрязване на печурките от пънчетата

сортирането им по качество в подходящ амбалаж

временно съхраняване при необходимост

транспортиране на реколтата до изкупвателния пункт

/"Гъбозавод" с.Красен/

Всички необходими цели и задачи за осъществяването на проекта за

фамилна гъбопроизводителна ферма могат да се изобразят за по-голяма

яснота и прегледност по графичен начин във втора глава на дипломния

проект, фиг.1 "Графично представяне на структурата на работните

задачи".

Критерии за успех на бизнес-проекта могат да бъдат :

1. Безпрепятствено отпускане на необходимия за осъществяване на

проекта кредит и гладко протичане на строителния, производствения и др.

процеси, от които се състои самия проект.

2

2. Високи добиви, получени след приключване на производствения

процес.

3. Постигане на висококачествена и екологична продукция.

4. Постигане на сравнително добри крайни финансови резултати в

рамките на един производствен цикъл или за една производствена година.

5. Оставане на семейството като дребен гъбопроизводител в този

бранш може да е също критерий за успех на проекта за фамилен гъбарник.

6. Ако проектът след неговото внедряване на практика успее да

заинтересова други безработни семейства ( или група от хора ) да опитат своя

шанс в този бизнес или да привлече вниманието на инвеститори, които да

вложат своите финансови средства в подобно мероприятие, считам че

проектът е успял на практика.

Тъй като този проект разработва гъбопроизводството предимно като

семеен бизнес, то хората, които ще участват в управлението на проекта при

реализацията му са самите членове на фамилията. Всички останали лица,

които биха взели участие при осъществяването му са предимно фирмени

организации, или отделни специалисти, които биха указали съдействие.

При реализацията на всеки проект, особено в България не съществува

100 % сигурност, че всички дейности ще протичат гладко и без препятствие.

Даже когато всичко по задачите е предварително уговорено, уточнено и

предвидено, в процеса на самото изпълнение възникват неизправности,

закъснения или неуредици.

Несигурност може да имаме при отпускане на самия кредит.

Кредитът може да ни бъде отказан или забавен и това да стане

причина за забавяне на всички останали процеси.

3

Възможно е забавяне при търсенето, изборът и закупуването на

най-подходящия парцел земя в съответното населено място.

Парцелът земя, върху който ще се изгражда гъбарника трябва да е в

близост до изградени комуникационни канали с цел лесното му

снабдяване с нужните консумативи.

Забавяне във времето можем да имаме при доставки на някои

материали и консумативи. Основните рискове, които съществуват в

този бизнес са : провал в производствения процес; много ниски

добиви или некачествена продукция; зараза с болест на цялата

реколта по време на производство, което води до отрицателни

финансови резултати и непокриване на съответните текущи разходи

и кредита.

Неприятност е възможно да възникне при удължаване на целия

производствен цикъл във времето и поради това да се пресрочат

определените срокове за транспортиране и доставка на готовите

печурки на съответния изкупвач. От друга страна риск съществува

при принудително съхранение на печурките в неподходящо за целта

помещение.

Несигурността и рисковете, които могат да възникнат по време на

реализацията на проекта реално съществуват и са неприятна тежест за един

бъдещ гъбопроизводител. Ето защо при такива ситуации е препоръчително

да се прояви по-голяма гъвкавост в деловите взаимоотношения и разбира се

по-голямо търпение.

Предварително определяне на необходимите ресурси

За осъществяването на всеки проект са необходими финансови;

материални и човешки ресурси. При изграждането на фамилна ферма за гъби

ще са необходими следните ресурси :

3

1. Финансови средства предназначени за цялостния проект :

за проучвания и осъществяване на необходимите делови

срещи

за строителна дейност и съоръжения

за производствена дейност

за транспорт и други

2. Материални ресурси :

собствено лекотоварно превозно средство.

строителни материали за постройките.

материали за стелажите.

химически препарати за дезинфекция

материали за електрическа; отоплителна и други

инсталации.

амбалажни материали.

инструменти необходими за производствената дейност и

др.

3. Човешки ресурси :

отделните членове на семейството.

наета работна ръка за определени производствени дейности

като товаро-разтоварна дейност и през беритбения период.

Основни изводи при реализиране на проекта

От казаното по-горе е видно, че поради своите хранителни и лечебни

качества, пазарът на култивираната печурка се характеризира с голям

интерес от страна на икономически развитите държави в Европа и света.

На този етап на икономическо развитие на нашата страна, за да се

запази производството на култивирана печурка е подходящо да се изграждат

фамилно гъбарници, които да се кооперират в своята дейност. При тяхното

изграждане могат да се прилагат някои нови технологии на гъбопроизводство

3

с цел увеличаване и подобряване на продукцията. За целта трябва да се

обърне внимание на следните неща:

1. При високо модернизирана ферма за печурки е възможно

проектиране на специално помещение, в което да се обработва компоста –

т.нар. термична камера. Това е характерно при ферми, които консумират

над 200т. компост месечно. В противен случай при фамилна ферма, която е с

малък капацитет е по-ефективно да се поръча готов пастьоризиран компост.

2. За да се постигне по-висок добив е ефективно използване на

технологичния режим и работна ръка се препоръчва използване на няколко

помещения от 2 ÷ 4 броя. Така ще се получи дефазиране на производствените

цикли.

3. За успешно производство на печурки е необходимо стриктно

спазване на температура; проветряване; стерилност на помещения и стелажи;

влажност и др.

4. При малките ферми е прието схема за реализация на стоката в

прясно или в бланширано състояние, тъй като продажбата и в замразено или

изсушено състояние изисква специални помещения.

5. Използване на пластмасови торбички като съд за отглеждане на

печурки е нов елемент в гъбопроизводството. Готови торби с компост

улесняват гъбарят при зареждане на помещенията. Те се характеризират с

по-висока хигиена. При зараза на една торба може да се избегне

разпространяването.

6. Да се избягва използването на химични препарати, тъй като

стремежът е към екологично чиста продукция.

7. При изхвърляне на употребеният компост да се внимава за

замърсяване на околната среда около гъбарника. Компостът да се изхвърля

на определените сметища, а торбите да се изгарят.

3

Втора глава: Планиране на бизнес-проект на фамилна ферма за производство на

култивирани печурки

1. Същност и функции на бизнес-проекта. Съставяне на йерархична структура на работните задачи на проекта

Проектът като вид дейност има за обект промяната в различни аспекти

на фирмената и публичната дейност като иновация на продукти; смяна на

използваните технологии; разширяване на географското присъствие;

подобряване на организацията на управление; на формата на собственост и

др. Тази дейност по настоящем се планира и изпълнява в условията на

специфична икономическа и социална среда, характеризираща се с

приватизиране и преструктуриране на бизнеса, динамика на социалните

явления, преустройство в местното самоуправление, процеси по

приспособяване към изискванията на Европейският съюз и др.

Проектът е съвкупност от идея, план и действие за промяна на

съществуващо положение в бизнеса или публичното пространство при

ограничено време и ресурси. Той се състои от следните характеристики, по

които се различава от останалите видове дейност и продукти в бизнеса:

Дейността на проекта има една главна /стратегическа/ цел

Състои се от много на брой дейности /задачи/

Уникален е, тъй като е свързан често с определена ситуация

Има определено начало и край

За осъществяването му се предоставят финансови; материални и

човешки ресурси

Дейностите в проекта имат последователност и са обвързани

една с друга

34

Резултатът от проекта е някакъв нов или усъвършенстван

продукт /стока или услуга/; нова управленска структура;

разширение на пазара или производството или т.н.

Функциите на мениджмънта на проекта не се различават съществено от

тези при мениджмънта въобще като "планиране", "организиране" и

"контрол".

Управлението на проекти се разглежда като съвкупност от философия,

методи и подходи, основаващи се на възприетите принципи на мениджмънта

за планиране, изпълнение и контролиране на работни дейности с цел

постигане на желан краен резултат в необходимия срок, в рамките на

планирания бюджет и в съответствие с изискванията на възложителя.

Самото "дефиниране на проблема" представлява всъщност т.нар.

"проектно проучване".

Целта на това проучване е да даде информация каква ще бъде изгодата

от проекта, колко ще струва и каква ще бъде продължителността му.

Проучването включва: анализ на състоянието на проблема; определяне на

стратегическата /главна/ цел, към която ще се стремим; определяне на

тактическите цели; приблизителна оценка на необходимите ресурси;

очаквана продължителност на проекта; идентифициране на рисковете и

несигурността на проекта и др.

"Планиране на проекта" се състои от детайлно разбиване на проекта по

задачи, които трябва да се изпълнят, за да се постигне основната цел.

Резултатите от този проект са: съставяне на йерархична структура на

дейностите и задачите; график за изпълнение на задачите и бюджет за

разходите и приходите, които ще имаме в случай, че проекта се реализира на

практика.

"Организиране на проекта" обхваща дейностите по привличане на

подходящите за целта кадри; фирми-изпълнители; разпределение на

35

работните задачи между отделните членове на проектната група /или лицата,

за които е предназначен разработвания проект/.

"Контрол върху проекта" се извършва с цел съблюдава спазването на

графика за изпълнение на отделните задачи; контрол върху вземането на

решения; контрол върху разпорежданията за изменения в цялостния план на

проекта и др.

Целта на проекта се характеризира с конкретни параметри като време;

стойност; материални ресурси и изпълнители. Управленските дейности

оформят един цялостен управленски цикъл, като се групират около

изброените по-горе функции на управление.

От всичко казано до момента може да се направи извода, че проектът е

специфичен обект на управление.

Разработването на бизнес-проект за фамилна ферма за производство на

култивирани печурки е една перспективна идея в насока развитието и

популяризирането на семейният бизнес в страна като България, в която

поради тежкия преход към икономика от пазарен тип, голяма част от

крупните индустриални предприятия и земеделски кооперативи бяха

обречени на фалит, оставайки цели семейства без всякакви доходи. Този тип

проект би могъл да заинтересува дори по-големите предприемачи в този

бизнес с цел разрешаване на някои техни проблеми като пласирането на

обработения компост; допълване на необходимия обем готова печурка, за да

може да се излезе на международните стокови пазари с по-голямо

самочувствие и да се защити имиджа на страната като една от

гъбопроизводителките в света.

Ето защо, за да се осъществи на практика тази идея е нужно

разработване на проект, по който да се ръководи осъществяването на това

мероприятие. За целта се конкретизират т.нар. "стратегическа цел";

"тактически цели" и "работните задачи и дейности". За по-голяма

прегледност и за по-добро разбиране на всички тези цели; задачи и дейности

36

биха могли да се представят визуално /графично/ под формата на

"Дървовидна структура на работните задачи" /фиг. 1, стр. 48/.

На върхът на тази структура се разполага основната цел, която е

причина за разработването на целия проект. В този проект тя гласи следното:

"Проект на фамилна ферма за производство на култивирани печурки".

Всички останали задачи; подзадачи или действия са подчинени на нея.

Под стратегическата цел са разположени т.нар. "тактически цели",

които включват в себе си отделни работни задачи; подзадачи и т.н. При

разработването на проекта за фамилен гъбарник се очертават следните

тактически цели:

№1 Извършване на предпроектно проучване

Предпроектното проучване се извършва в различни насоки с цел

бъдещият гъбопроизводител да получи изчерпателна по възможност

информация в областта на отглеждането на печурките.

В условията на пазарна икономика не можем да си позволим лукса да

стартираме каквото и да било бизнес начинание без да сме стъпили на

солидни познания в съответната област, в противен случай всичките усилия и

средства, които ще се вложат предварително ще са обречени на провал.

И тук в областта на производството на печурки е наложително всяко

начинаещо семейство (или група хора) да извършат проучване на:

1.1. Вътрешният и международният пазар

Целта е да се осведомят за пазарните цени, по които се търгува

култивираната печурка на едро и дребно; на какви цени и при какво качество

предлагат да изкупуват готовата продукция на дребния гъбопроизводител

големите български гъбопроизводители или специализирани

37

преработвателни предприятия; да се запознае с начините на предлагане на

печурката като капризна търговска стока — вида на амбалажа в зависимост

от състоянието на гъбата /сурово; бланширано; сушено .../; да проучи

степента на нейното търсене и предлагане на родния и международния пазар;

как се транспортира готовата продукция до крайният консуматор /вид на

транспортното средство; по кое време на деня да се транспортира;

климатични условия за транспортиране и т.н./; на какви цени се предлага

компоста, мицела и покривния материал в страната и др.

Като източници на тази информация могат да послужат разговори с

търговци на дребно и едро; отдел “Пласмент” на голяма изкупвателна

организация като “Гъбозавод” с. Красен или двете бази във Велико Търново

за производство на мицел; литературни източници и срещи с други

гъбопроизводители.

1.2. Проучване технологията на производство на печурки; строежа на подходящи помещения и съоръжения

Както всяко производство и тук при отглеждането на печурки има

особености, с които е необходимо бъдещият фермер да бъде запознат.

Отглеждането на печурката, която се слави като една от капризните

селскостопански култури си е цял занаят, който се характеризира със своите

тънкости.

Ето защо от гледна точка трябва преди да се впуснем в произвеждането

на печурки да разучим подробно технологията, т.е. самото протичане на

производствения процес. Ударението на предварителното проучване пада

върху:

1. Климатични условия, при които вирее култивираната печурка.

2. Какъв вид компост да се използва /класически; смесен или

синтетичен/ и в какъв производствен съд.

38

3. Дейности, които се извършват по време на производствения

процес /почистване; дезинфекция и т.н./.

4. Етапи на производствения процес /инкубационен период; беритбен

период и т.н./.

Извършва се проучване на видовете постройки, в които се отглеждат

печурките, както и видове лехи и стелажи. Тук като източници на

информация могат да бъдат специализирана литература в тази сфера; срещи с

утвърдени гъбопроизводители; съвети от специалистипрактици в

гъбопроизводството и строителни специалисти.

1.3. Проучване на фирми изпълнителки по проекта; на материални и човешки ресурси

Проучването тук е ориентирано към конкретни субекти, които биха

оказали съдействие за осъществяване на проекта в реалност. Това са

специализирани фирми; организации; фондации; държавни институции и др.

Конкретният избор тук ще зависи от удовлетворяващи клиента и дадената

организация договорни условия.

№2 Сключване на договори

Сключването на договори с юридически и физически лица е важен етап

от разработването на проекта. Без тези договори не би било възможно

неговата практическа реализация.

При реализиране на проект за малка семейна ферма за печурки,

семейството, което ще започне това начинание ще трябва да сключи

договори с фирми или физически лица, от които има реална нужда като:

юридическо лице, което да съдейства при регистрацията на

гъбопроизводителната ферма; сключване на предварителен договор с голям

гъбопроизводител като “Гъбозавод” с. Красен с цел да бъде осигурен 39

пласмента на продукцията му и доставката на 20т. пастьоризиран компост с

мицел; за построяване на помещенията, в които ще се произвеждат печурките

и тяхното оборудване се сключва договор със строителна фирма. В този

договор освен клаузи за самият строителен процес; проектирането на

необходимите помещения, може да се договорим и за доставката на нужните

строителни материали и оборудване. Договор с финансова институция за

отпускане на необходимият кредит (или част от него) или от частни

финансови организации, които отпускат кредити за подпомагане на

земеделието срещу дялово участие в мероприятието. Относно начините на

кредитиране на проекта могат да бъдат различни, в зависимост от

предлаганите условия от финансиращата организация. На този етап от

развитието на икономиката в България, отпускането на кредитите особено за

малкият бизнес от банки е все по-трудно. Ако банката се съгласи да отпусне

исканият кредит, то семейството ще трябва да ипотекира имущество или да

гарантира, че има сключен предварителен договор за изкупуване на

продукцията.

Често се практикува следният начин на кредитиране на подобен проект

— между големият гъбопроизводител и финансовата институция се сключва

договор за кредитиране на дребният производител, чиято продукция ще се

изкупува от големият гъбопроизводител. При изкупуването на печурките,

големият гъбопроизводител се задължава пред банковата институция да

заделя от 1015% от продукцията на дребният производител на гъби с цел

погасяване на заема, а останалата част от нея се изплаща на гъбаря на цена в

зависимост от качеството .

По този начин на банката, която е отпуснала кредита за подпомагане на

фамилният бизнес се гарантира от по-солиден производител на печурки като

"Гъбозавод" с. Красен, че кредита ще е погасен. Изкупвателната организация

си осигурява още един клиент, с чиято продукция ще може да допълва своя

40

собствен обем печурки, а за дребният производител /семейството/ ще бъде

подсигурен пласмента на гъбите.

Преди обаче семейството да предприеме действия по сключване на

договора със строителната фирма трябва да направи искане за "право на

строеж на селскостопански постройки" от Общинската управа на

съответното селище, както и закупуване на парцел земя.

Независимо от това чия собственост е парцелът земя, върху която ще

бъдат застроени помещенията се изисква "разрешително за строеж" от

Общината. Това е вид документ, който се заплаща и без него не може да се

стартира какъвто и да е строителен процес.

Парцелът земя, върху който ще бъдат застроени помещенията могат да

са собственост на бъдещият гъбопроизводител; държавна земя с

необходимото платено право на строеж от Общината или частна земя с

платено разрешение за строителство. Парцелът земя /с размер 1дка/, трябва

да граничи с изградени комуникации като пътища; водоснабдяване;

електроснабдяване и т.н. Независимо да земята е държавна или частна

собственост е важно гъбарят да получи платено разрешение за строеж.

Когато този документ е получен и земята е частна можем да сключим

договор — дългосрочен /за 10г./ за нейното използване срещу аренда или да я

закупим по пазарна цена на търг от собственика. Ако земята е общинска

собственост, може да я закупим от Общината на търг при положение, че

имаме "право на строеж".

При бизнес от този тип като отглеждане на печурки обезателно

семейството ще се нуждае от лекотоварно превозно средство, с което ще

транспортира готовата продукция до изкупвателната организация.

Първоначално е по-целесъобразно да се закупи транспортно средство "втора

употреба", от гледна точка да не се завишават първоначалните

капиталовложения. След 2 ÷ 3г. на производство когато ще се реализират по-

41

стабилни приходи, семейството ще успее да задели финансови средства за

закупуване на ново лекотоварно средство.

№3 Строеж и подготовка на помещенията и съоръженията

След официалното сключване на договор със строителната фирма

започва работата върху помещенията и съоръженията, т.е. същинският

строителен процес. Първо се извършва тяхното проектиране. По време на

проектирането семейството-гъбопроизводител предварително би могло да

даде насоки за типа и спецификите на помещението на строителните

проектанти. Проектират се "Помощната постройка"; "Помещението за

реколтиране"; разположение на стелажи; инсталации... На този етап се

определят количеството и вида на материалите.

След одобряване на строителните планове се престъпва към тяхната

реализация. Извършва се доставка на материали, набиране на строителни

работници и техници. Да се обърне внимание, че строителният процес повече

време. Продължителността на строителството се влияе от финансовите

средства и доставката на нужните ресурси.

№4 Производствен процес

За да се стартира производственият процес е необходимо доставка на

нужното количество компост.

При разработване на този проект за производственият процес при

предложените варианти на помещения за отглеждане на печурките

/разгледани по-подробно в трета глава, точка 1/ е необходимо доставка на

20т. пастьоризиран компост.

42

Доставката на определеното количество пастьоризиран компост трябва

предварително да се уговори от семейството-производител с "Гъбозавод" с.

Красен. За транспортирането на компостът от "Гъбозавод" с. Красен до

фамилната ферма ще трябва семейството да наеме подходящо за целта

транспортно средство. Тъй като компостът е стерилен и се сипва в найлонови

торбички по 10кг. ще е необходимо превозното средство да е с покритие от

брезент /или затворена конструкция/. Това се прави с цел да не се замърси и

зарази компоста по време на транспорт. Важно е да се определи точната дата,

на която компоста ще се транспортира. Така в организацията за обработка на

компост ще се планират и товаро-разтоварните дейности /механизация и

работна ръка/.

Понеже грижата за транспортиране на компостът до фермата се поема

от бъдещият гъбар, ще трябва да се търсят услуги от транспортна фирма за

товарни превози. За целта производителят предварително се договаря за

транспортното средство /вид на превозното средство; цена на транспортната

услуга и на товаро-разтоварната дейност/. За доставка на 20т. компост се

предвижда товарно превозно средство с бордово полуремарке с

товароносимост 22т. /или 80м3/, с брезентово покритие. Цените на

транспортната услуга ще бъдат отразени в бюджетната част на проекта /табл.

4, 5 и 6/. В денят на доставката, компостът се разтоварва (около 6 часа) и

транспортното средство се освобождава, компоста веднага се зарежда в

помещенията, които 2 ÷ 3дни преди това се дезинфекцират. Начините за

плащане на транспортната услуга, също се договарят предварително.

Започва протичане на "инкубационният процес", а след него

"беритбеният период" /около 35дни/. По време на беритбеният период всеки

ден се извършват дейностите, посочени на фиг. 1 под №5 "След

производствена дейност" /обрязване на пънчета; посипване; сортиране по

качество и др./. На краят след приключване на всеки производствен цикъл се

43

отчитат разходите и приходите от дейността, за да се разбере каква е

икономическата ефективност.

2. Подреждане на задачите за планиране на малка фамилна ферма за култивирани печурки — табл.1

След представянето на задачите по проектът за малка

гъбопроизводителна ферма под формата на структурна графика се пристъпва

към определяне на времената, за които ще се извършва всяка една задача.

Продължителността на всяка една задача е случайна величина.

Причината за това са влиянието на множество фактори със случаен характер.

За оценка на времената за изпълнение на отделните задачи се извършва чрез

определяне на "Оптимистично време" (О); "Песимистично време" (Р) и

"Най-вероятно време" (М). Възоснова на тези три оценки се определя т.нар.

"Средно претеглено време" (Е)

или

6.4 РМОЕ

(1)

Определянето на приблизителните времена за извършване на всяка

дейност от проектът за фамилна ферма за печурки се прави, за да може

семейството-производител да придобие представа за времетраенето на

цялостният проект при реализацията му. Тези оценки за "време" се съставят

под формата на таблица като задачите се подреждат последователна

зависимост /табл.1, стр. 50/.

44

Друго мощно средство за подреждане и обвързване на задачите и

определяне тяхното времетраене е т.нар. "Мрежови график" /фиг.2, стр.49/.

Мрежовият график се съставя възоснова на табл.1, понеже в нея се съдържа

изчерпателна информация за отделната задача и нейните предшестващи.

Функциите, които изпълнява един "мрежови граф" са:

Да покаже времето, необходимо за изпълнението на целия

проект.

Кои задачи от проекта са определящи /критични/ за неговото

изпълнение в уречените срокове.

Възоснова на графът се определя и "Критичният път", който

представлява най-дългият маршрут на движение от началото до краят на

проекта. От фиг. 2 се вижда, че "критичният път" при проект за

гъбопроизводителна ферма за едно семейство се очертава в периода на

строителство на гъбарника и неговото оборудване. Тук е момента да обърна

внимание на факта, че там където протича строителен процес отнема по-

голяма част от общото време на проекта, понеже един строителен процес се

влияе от навременните инвестиции и доставката на материалните ресурси.

Мрежовият график може да се приложи при етапите на планиране;

изпълнение и контрол на проекта. Служи за определяне на съответните

материални; финансови и човешки ресурси за всяка задача. В ходът на

изпълнение на проекта всеки мрежови график може да се променя

(осъвременява) чрез прехвърляне на ресурси от една задача към друга, която

в момента изостава с изпълнението във времето. При изпълнението на този

проект, понеже имаме строителен процес е по-целесъобразно първоначално

финансовите средства да се съсредоточат именно там, а при приключването

постепенно да се отклоняват към вторият по времетраене "критичен път" —

производствения процес.

45

3. Съставяне на календарен график на отделните задачи по проекта

След съставяне на оценките на времената на всяка задача; построи се

върху тях "мрежовият график" се преминава към формиране на график по

дни и часове.

Характерно за календарният график е, че се знае приблизителното

начало на реализация на проекта и неговото приключване. Графикът показва,

че някой задачи се извършват последователно, а други — паралелно, т.е. в

един и същи период може да се действа върху две или повече задачи. Така

времето на производителят се уплътнява, а изпълнението на задачите не

изостава.

От друга страна тук се извършва "разпределение на ролите", т.е. за

всяка задача отговарят определени действащи лица, без които изпълнението

на задачата е немислимо. При бизнес-проект за ферма за култивирани

печурки, календарният график се съставя според броя на производствените

помещения и производствените цикли. Той се съставя в таблици, както е

направено в табл. 2, стр. 52 и табл. 3, стр. 54.

В табл. 2 е разработен "График за задачите при наличие на едно

помещение за реколтиране и един производствен цикъл". Този вариант е по-

обикновен за изпълнение, но недостатък е, че нямаме добро уплътняване на

работната ръка по време на инкубацията. Докато в табл. 3 е показан вариант

при две производствени помещения и два цикъла /дефазирани/. В този

случай, поради двата производствени процеса, работното време на членовете

на семейството е доста уплътнено.

Табл. 2 е разработена за семейства, които отглеждат печурки в по-

малки количества и тяхното внимание не е ангажирано 100% с

гъбопроизводството, т.е. част от ежедневието им е заето от друга дейност.

Степента на рискът от некачествена продукция в случая е по-висок,

отколкото при две помещения за реколтиране. При табл. 3, ако реколтата 46

заболее и това доведе до влошаване на качеството (или ликвидирането) й в

едното помещение, то загубата частично може да се компенсира с реколтата

от второто помещение.

Стартиране на проекта при табл. 2 е 10.01.2000г., а приключването му е

около 02.09.2000г. (това е при осъществяване само на едно зареждане на

помещението). При наличие на една производствена постройка за една

година могат да се направят 6 броя зареждания (последователни). А за табл.

3, където се зареждат два дефазирани цикли началото на проекта е

10.01.2000г. (както при табл. 2), а краят — 23.09.2000г. (като 02.09.2000г.

приключва производствената дейност за I-во помещение).

При съставяне на календарният график се приспадат почивните и

празнични дни в годината. Те не се отчитат само при инкубационният и

беритбеният период, които се характеризират с непрекъснатост, поради

естествените биологични процеси.

47

48

49

табл. 1: Подреждане на задачите за планиране на малка фамилна гъбопроизводителна ферма за

култивирани печурки

Озн

ачен

ие н

а за

дача

та

Наименование на задачата

Пре

дшес

тващ

а за

дача Оценка на времената за

изпълнение на задачата, дни или часове

О М Р Е

1.11. Проектно проучване: Проучване на пазара на печурките — 9 10 11 10

1.2 Проучване на технологията на производство на печурки; на строежа на помещения / съоръжения

1.1 15 18 20 18

1.3 Проучване на фирми-изпълнители по проекта; материални и човешки ресурси; разрешение за строителна дейност и др.

1.1 и 1.2 10 13 15 13

2.12. Сключване на договори:Уреждане на юридическият статус на гъбопроизводителя

1.3 10 13 15 13

2.2 Договор с голям гъбопроизводител "Гъбозавод" с. Красен за закупуване на готовата продукция; доставка на компост и съдействие чрез специалисти

1.3 и 2.1 4 6 7 6

2.3 Договор с финансова институция за отпускане на кредит

1.3 и 2.2 5 6 7 6

2.4 Получаване на разрешително за строеж на гъбарник от общинска управа и закупуване на парцел земя

1.3 10 12 14 12

2.5 Договор със строителна фирма за строеж на гъбарника / съоръженията 1.3 5 6 7 6

2.6 Закупуване на лекотоварно превозно средство 1.3 7 8 10 8

3.1

3.1.1

3. Строеж и подготовка на помещение и съоръжениеПроектиране на подходящи помещение и съоръжения:Проектиране на помещения за реколтиране 2.5 5 7 9 7

3.1.2 Проектиране на помощно помещение 2.5 и 3.1.1 5 7 9 7

3.1.3 Проектиране на стелажи / инсталации 2.5 и 3.1.2 2 3 4 3

3.2 Доставка на материални и човешки ресурси 2.5 10 12 14 123.3 Строителен процес на помещение

3.3.1 на помощно помещение 2.5 и 3.2 10 15 20 15

3.3.2 на I-во помещение 2.5 и 3.2 15 17 20 17

50

3.3.3 на II-ро помещение 2.5 и 3.2 15 17 20 17

4.14. Производствен процес:Наемане на товарно транспортно средство/с поръчка/

1.3 2 3 4 3

4.2 Доставка на пастьоризиран компост /с поръчка/

2.2 и 4.1 2 3 4 3

4.34.3.1

Зареждане на помещенията с компост:Зареждане I-во помещение 4.2 1 1 1 1

4.3.2 Зареждане II-ро помещение 4.2 1 1 1 14.44.4.1

Протичане на инкубационен период:Инкубационен период в I-во помещение 4.3.1 17 20 24 20

4.4.2 Инкубационен период в II-ро помещение 4.3.2 17 20 24 204.54.5.1

Беритбен период:в I-во помещение 4.4.1 30 35 40 35

4.5.2 в II-ро помещение 4.4.2 30 35 40 35

5.15. Следпроизводствена дейност:изрязване на пънчетата след бране и посипване 4.5 90* 120* 150* 120*

5.1.1 за I-во помещение 4.5.1 90* 120* 150* 120*5.1.2 за II-ро помещение 4.5.2 90* 120* 150* 120*5.2 Сортиране в амбалаж на гъбите по качество и

поливка 5.1 90* 120* 150* 120*

5.2.1 за I-во помещение 5.1.1 90* 120* 150* 120*5.2.2 за II-ро помещение 5.1.2 90* 120* 150* 120*5.3 Транспортиране на готовата продукция до

фирмата-изкупвач: 5.25.3.15.3.1.15.3.1.25.3.1.3

от I-во помещение на разстояние 10км.на разстояние 20км. в двете посокина разстояние 40км.

5.2.15.3.15.3.15.3.1

25*50*110*

30*60*120*

35*70*130*

30*60*120*

5.3.25.3.2.15.3.2.25.3.2.3

от II-ро помещениена разстояние 10км.на разстояние 20км. в двете посокина разстояние 40км.

5.2.25.3.25.3.25.3.2

25*50*110*

30*60*120*

35*70*130*

30*60*120*

5.4 Изготвяне на бюджет за приходи и разходи от дейността

5.3.1 и

5.3.22 3 4 3

* — минути / ден

51

табл. 2: Съставяне на календарен график на отделните задачи на проекта

Вариант А: График на задачите на проекта при наличие на едно помещениеза реколтиране и протичане на един производствен цикъл

№ н

а за

дача Наименование на задачата

График, в дниИзпълнител

Начало Край

1.11. Проектно проучване: Проучване на пазара на печурките 10.01.2000г. 21.01.2000г. Представители

на семейството

1.2Проучване на технологията на производство на печурки; на строежа на помещения / съоръжения

21.01.2000г. 16.02.2000г. Представители на семейството

1.3

Проучване на фирми-изпълнители по проекта; материални и човешки ресурси; разрешение за строителна дейност и др.

17.02.2000г. 08.03.2000г. Представители на семейството

2.12. Сключване на договори:Уреждане на юридическият статус на гъбопроизводителя 09.03.2000г. 27.03.2000г.

Представител на семейството и юридическо лице

2.2 Договор с голям гъбопроизводител "Гъбозавод" с. Красен за закупуване на готовата продукция; доставка на компост и съдействие чрез специалисти

13.03.2000г. 20.03.2000г.

Представител на сем-то и изпълнителен директор на "Гъбозавод"

2.3 Договор с финансова /частна/ институция за отпускане на кредит 15.03.2000г. 22.03.2000г.

Представител на семейството и директор на финансова институция.

2.4Получаване на разрешително за строеж на гъбарник от общинска управа и закупуване на парцел земя

17.03.2000г. 03.04.2000г.

Представител на сем-то и отдел ТСУ на Общината

2.5 Договор със строителна фирма за строеж на гъбарника / съоръженията 22.03.2000г. 29.03.2000г.

Представител на сем-то и изп. директор на строителна фирма

2.6 Закупуване на лекотоварно превозно средство 27.03.2000г. 05.04.2000г. Представител

на семейството

3.1

3.1.1

3. Строеж и подготовка на помещение и съоръжениеПроектиране на подходящи помещение и съоръжения:Проектиране на помещения за реколтиране 31.03.2000г. 10.04.2000г.

Отдел "проектантски" /строителна фирма/

52

3.1.2 Проектиране на помощно помещение 11.04.2000г. 19.04.2000г. — || —

3.1.3 Проектиране на стелажи / инсталации 20.04.2000г. 25.04.2000г. — || —

3.2 Доставка на материални и човешки ресурси 24.04.2000г. 10.05.2000г. — || —

3.33.3.1

Строителен процес на помещениена помощно помещение 12.05.2000г. 05.06.2000г. Строителна

организация

3.3.2 на 1 помещение 08.06.2000г. 30.06.2000г. Строителна организация

4.14. Производствен процес:Наемане на товарно транспортно средство /с поръчка/

03.07.2000г. 05.07.2000г. Представител на семейството

4.2 Доставка на пастьоризиран компост /с поръчка/ 03.07.2000г. 05.07.2000г.

Представител на семейството и транспортна организация

4.34.3.1

Зареждане на помещенията с компост:Зареждане на помещението

05.07.2000г. 05.07.2000г.4 членно семейство и наета раб. ръка

4.44.4.1

Протичане на инкубационен период:Инкуб. период в помещението 06.07.2000г. 25.07.2000г. 1 ÷ 2 члена от

семейството4.54.5.1

Беритбен период:в помещението 26.07.2000г. 30.08.2000г. Семейството и

наета раб. ръка

5.1.15. Следпроизводствена дейност:изрязване на пънчетата след бране и посипване за помещението

26.07.2000г. x 2часа

30.08.2000г. x 2часа Семейство

5.2.1 Сортиране в амбалаж на гъбите по качество и поливка на помещението

26.07.2000г. x 2часа

30.08.2000г. x 2часа Семейство

5.3

5.3.15.3.1.1

5.3.1.2

5.3.1.3

Транспортиране на готовата продукция до фирмата-изкупвачот помещението: на разстояние 10км.на разстояние 20км. в двете посокина разстояние 40км.

26.07.2000г. 30.08.2000г.Двама члена от

семействотоx 30мин./денx 60мин./денx 120мин./ден

5.4 Изготвяне на бюджет за приходи и разходи от дейността 31.08.2000г. 02.09.2000г.

Представител на семейството с консултация от страна на счетоводител

53

табл. 3: Съставяне на календарен график на отделните задачи на проекта

Вариант Б: График на задачите на проекта при наличие на две помещения за

реколтиране и протичане на два дефазирани във времетопроизводствени цикли

№ на задача Наименование на задача

График заИзпълнителI-во пом-ние II-ро пом-ние

нач. край нач. край

1.11. Проектно проучване: Проучване на пазара на печурките от 10.01 до 21.01.2000г Представители

на семейството1.2 Проучване на технологията на

производство на печурки; на строежа на помещения / съоръжения

от 21.01 до 16.02.2000г. Представители на семейството

1.3 Проучване на фирми-изпълнители по проекта; материални и човешки ресурси; разрешение за строителна дейност и др.

от 17.02 до 08.03.2000г. Представители на семейството

2.12. Сключване на договори:Уреждане на юридическият статус на гъбопроизводителя

от 09.03 до 27.03.2000г.Представители

на семейството и юридическо лице

2.2 Договор с голям гъбопроизводител "Гъбозавод" с. Красен за закупуване на готовата продукция; доставка на компост и съдействие чрез специалисти

от 13.03 до 20.03.2000г.

Представител на семейството и

изп. директор на "Гъбозавод"

2.3 Договор с финансова институция за отпускане на кредит от 15.03 до 22.03.2000г.

Представител на семейството и директор на

финан. инст-я2.4 Получаване на разрешително за

строеж на гъбарник от общинска управа и закупуване на парцел земя

от 17.03 до 03.04.2000г.

Представител на семейството и отдел ТСУ на

Общината2.5 Договор със строителна фирма за

строеж на гъбарника / съоръженията от 22.03 до 29.03.2000г.

Представител на семейството и

изп. директор на строит. Фирма

2.6 Закупуване на лекотоварно превозно средство от 27.03 до 05.04.2000г. Представител на

семейството

3.1

3.1.1

3. Строеж и подготовка на помещение и съоръжениеПроектиране на подходящи помещение и съоръжения:Проектиране на помещения за реколтиране от 31.03 до 10.04.2000г.

Отдел "Проектантски" /

строителна фирма/

3.1.2 Проектиране на помощно помещение от 11.04 до 19.04.2000г. — || —

54

3.1.3 Проектиране на стелажи / инсталации от 20.04 до 25.04.2000г. — || —

3.2 Доставка на материални и човешки ресурси от 24.04 до 10.05.2000г. — || —

3.33.3.1

Строителен процес на помещениена помощно помещение от 12.05 до 05.06.2000г. Строителна

организация3.3.2 на I-во помещение 08.06 30.063.3.3 на II-ро помещение 04.07 26.074.1 4. Производствен процес:

Наемане на товарно транспортно средство/с поръчка/

от 03.07 до 05.07.2000г.с договорена дата за II

помещение

Представител на семейството

4.2 Доставка на пастьоризиран компост /с поръчка/

03.07 05.07 24.07 27.07Представител на

семейството и трансп. огр-я

4.3

4.3.1

Зареждане на помещенията с компост:Зареждане I-во помещение 05.07

4 членно семейство и доп.

работна ръка4.3.2 Зареждане II-ро помещение 27.074.4

4.4.1

Протичане на инкубационен период:Инкубационен период в I-во помещение

06.07 25.07 2 представителя от семейството

4.4.2 Инкубационен период в II-ро помещение 28.07 16.08

4.54.5.1

Беритбен период:в I-во помещение 26.07 30.08 Семейството и

допълнителна работна ръка4.5.2 в II-ро помещение 17.08 19.09

5.15. Следпроизводствена дейност:изрязване на пънчетата след бране и посипване

26.07 30.08 17.08 19.09

Семейството5.1.1 за I-во помещение x 2часа/ден5.1.2 за II-ро помещение x 2часа/ден5.2 Сортиране в амбалаж на гъбите по

качество и поливка 26.07 30.08 17.08 19.09

5.2.1 за I-во помещение x 2часа/ден5.2.2 за II-ро помещение x 2часа/ден5.3

5.3.15.3.1.15.3.1.25.3.1.3

Транспортиране на готовата продукция до фирмата-изкупвач:от I-во помещение на разстояние 10км.на разстояние 20км. в двете посокина разстояние 40км.

от 26.07до 30.08

x 30мин./денx 60мин./денx120мин/ден 2 представители

от семейството5.3.2

5.3.2.15.3.2.25.3.2.3

от II-ро помещение

на разстояние 10км.на разстояние 20км. в двете посокина разстояние 40км.

от 17.08до 19.09

x 30мин./денx 60мин./денx120мин/ден

5.4 Изготвяне на бюджет за приходи и 31.08 02.09 20.09 23.09 Представител на

55

разходи от дейността семейството с консултация от счетоводител

4. Бюджети за приходи и разходи при производство на култивирани печурки, в зависимост от използваните

постройки и броят производствени процеси

Бюджетът е една от съставните части на всеки проект, при който имаме

производствена дейност, независимо дали е от индустриален характер или от

селскостопански.

Той се прави с цел да покаже какво е съотношението между

направените разходи и получените приходи следствие реализацията на

проекта. Както при всеки друг проект, така и тук се съставя бюджет

възоснова, на който съответното семейство, което желае да се занимава с

този бизнес може да придобие ясна представа за необходимите

инвестиционни средства за започване на тази дейност.

Основна цел всеки бюджет е да даде ясна представа за икономическият

ефект от дейността. Да ли си заслужава да се инвестират големи суми и каква

ще е възвръщаемостта на вложените средства. Понеже в този проект са

предложени два варианта на постройки за отглеждане на гъби, следователно

имаме и вариантност на производствените цикли.

Разработени са три вида бюджети:

табл. 4: Бюджет за приходи / разходи при производство на печурки с

помощна постройка и две помещение за реколтиране от тухлен зид /III-та

глава, точка 1, фиг. 7/ в рамките на един производствен цикъл

табл. 5: Бюджет на приходи / разходи при производство на печурки с

помощна постройка и едно помещение за реколтиране от тип

"Оранжерия" при един производствен цикъл

56

табл. 6: Бюджет за приходи / разходи при производство на печурки с

помощна постройка и две помещение за реколтиране от тип "Оранжерия"

при един производствен цикъл

И при трите бюджета основните пера са:

капитални разходи (сгради; съоръжения и оборудване; превозно

средство и парцел земя)

производствени разходи (компост; ел. енергия и т.н.)

разходи за труд и социални осигуровки

транспортни разходи

други разходи

приходи от дейността (печалба)

С най-голям относителен дял от общите разходи и при трите бюджета

са "капиталните разходи", които са еднократни за гъбопроизводителя. Втори

по големина като относителен дял са производствените разходи; следват ги

разходи за труд и осигуровки и транспортни разходи. По принцип от един

производствен цикъл се добива 5т. сурови печурки, при зареждане на 20т.

компост. Изкупната цена при "Гъбозавод" с. Красен е 2лв./кг., следователно

приходът, който трябва да се очаква е 10хил. лв. (при два производствени

процеса в две помещения за реколтиране — 20хил. лв.).

Понеже според Закона за данъчното облагане, култивираните печурки

спадат към групата на "Незавършена продукция", не се облагат с данък

печалба и други данъци.

Таблично съставени бюджетите, дават конкретна представа за

количеството и стойността на материали и консумативи. Бюджетът съдържа:

мерна единица, която се определя нужното количество; единична цена на

материала и стойностното му изражение в лева.

табл. 4

Бюджет за приходи и разходи при производство на печурки с помощна 57

постройка и 2 помещения за реколтиране от тухлен зид /фиг. 7/ в рамките на един производствен цикъл

Разходиза I-во и II-ро помещение

мерна ед-ца количество единична

цена, лв. стойност, лв.

Раздел А: Капитални разходиСгради /фиг. 7/

1. Основи 50/25 бетон М 100 м3 30,87 63 19452. Подложен /под/ бетон М 100 м3 34,5 63 2173,53. Плоча надзидария /таван/ бетон М 100 м3 34,5 63 2173,5

4. Арматурно желязо за таванска плоча кг 1264 0,58 733

5. Тухлена зидария м3 6,75 48 3246. Тухли бр 9600 0,33 31687. Покривна конструкция:— главни ребра 75/50 м3 10 270 2700— напречни ребра 75/40 м3 19 270 5130— носещи ребра 100/100 м3 8 270 2160— обикновени гвоздеи 100мм бр 500 0,05 25— поцинкована-формована ламарина 200/200 бр 95 12,50 1187,5

8. Коминни тела бр 52 2,50 1309. Врати:— с размер 100/200 бр 6 59 354— с размер 90/200 бр 2 57 114— с размер 70/200 бр 1 45 4510. Прозорци: — с размер 40/60 бр 2 23 46— с размер 2x90/140 бр 1 180 18011. Амортизация на сградите/до 50% от стойността до 15-та г./ лв — — 9935

12. Разходи за строителни услуги лв — — 45013. Съоръжения / оборудване/фиг. 7 общо/13.1 Стелажи /единични и двойни/— винкели м 924 1,70 1571— оградна поцинкована мрежа кг 624 1,60 99813.2 Вентилатори бр 4 70 28013.3 Ел. инсталация:— луминесцентни лампи бр 27 38 1026— обикн. ел. крушки бр 3 0,50 1,50— кабел /1,50мм2/ м 30±10% 0,35 15— кабел /1,00мм2/ м 80±10% 0,25 2013.4 Отоплителни система:— печка тип "Терма" бр 4 200 800— кюнци прави /0,5м/ бр 80 1,80 144— кюнци криви /0,5м/ бр 4 1,50 614. Лекотоварно превозно средство бр 1 — 250015. Парцел земя /1дка/ дка 1 — 350016. Друг инвентар бр — — 1000

58

Всичко раздел А: лв 44835Раздел Б: Производствени разходи1. Консумативи1.1 Компост, мицел, покривен материал т 40 100 4000

1.2 Ел. енергия kW 120 0,18 21,61.3 Брикетни въглища т 4 77 3081.4 Дърва за огрев м3 4 40 1601.5 Вода м3 20 0,80 161.6 Химически препарати кг; л — — 90

Всичко раздел Б: лв 4595,6Раздел В: Труд и осигуровки

1. РЗ /за 4 членно семейство/ бр 4 160 6402. Социални осигуровки:— здравеопазване 6% бр 4 9,6 38,4— ДОО /32% + 3%/ бр 4 56 2243. Надници /2бр. работници/ за 15дни x 10лв./ден бр 2 150 300

Всичко раздел В: лв 940Раздел Г: Транспортни разходи 10км 20км 40км

1. Транспортни разходи за доставка на компост— разход на гориво + амортизация/с ДДС в двете посоки/ лв — 1,32 26 52 106

— товаро-разтоварна дейност лв 6 часа 3 18 18 1844 70 124

2. Транспортни разходи за готова продукция— разход на гориво /нафта на затворен цикъл/ лв — 0,96 86,4 173 345

10км — 3л./ден x 30беритбени дни20км — 6л./ден x 30беритбени дни40км — 12л./ден x 30беритбени дни— средно месечна амортизация лв — 41 41 41 41

127,4 214 386Всичко раздел Г: 171,4 284 510

Раздел Д: Други разходи лв — — 150Всичко Б+В+Г+Д лв — — 5857 5970 6195,6

Общо разходи А+Б+В+Г+Д лв — — 50692 50805 51030,6

Приходи1. Приходи от дейността кг 10000 2лв./кг. 200002. Печалба /брутна/ лв 200003. ДП /22%/ лв 0 0 0други данъци лв 0 0 04. Нетна печалба/преди погасяване на кредита/ лв — — 20000

табл. 5

Бюджет за приходи и разходи при производство на печурки с помощна 59

постройка и 1 помещение за реколтиране от тип "Оранжерия" в рамките на един производствен цикъл

Разходи мерна ед-ца количество единична

цена, лв. стойност, лв.

Раздел А: Капитални разходиСгради:

1. Помощна постройка /фиг.8/1.1 Подложен бетон /под/ м3 29 63 18271.2 Тухли-блокчета с р-р 25/25/12 бр 5632 0,33 18581.3 Тухлена зидария м3 7,56 48 3631.4 Плоча надзидария /таван/ м3 29 63 18271.5 Арматурно желязо за таванска плоча кг 421 0,58 134

1.6 Врати:— с размер 100/200 бр 6 59 354— с размер 90/200 бр 2 57 114— с размер 70/200 бр 1 45 451.7 Прозорци: — с размер 40/60 бр 2 23 46— с размер 2x90/140 бр 1 180 1801.8 Покривна конструкция:— главни ребра 75/50 м3 3 270 810— напречни ребра 75/40 м3 7 270 1890— носещи ребра 100/100 м3 3 270 810— обикновени гвоздеи 100мм бр 150 0,05 7,5— поцинкована-формована ламарина 200/200 бр 32 12,50 400

2. Едно помещение за реколтиране/фиг. 8/2.1 Подложен бетон /под/ м3 23 63 14492.2 Армиран найлон м2 265,5 1,12 297,42.3 Минерална вата м2 265,5 4,5 1181,252.4 Тръбна конструкция м 240 1,70 4082.5 Коминни тела бр 52 2,50 1302.6 Амортизация на сградите/до 50% от стойността до 15-та г./ лв — — 7220

2.7 Разходи за строителни услуги лв — — 4503. Съоръжения / оборудване /общо/3.1 Стелажи /единични и двойни/— винкели м 462 1,70 786— оградна поцинкована мрежа кг 312 1,60 5003.2 Вентилатори бр 2 70 1403.3 Ел. инсталация:— луминесцентни лампи бр 15 38 570— обикн. ел. крушки бр 3 0,50 1,50— кабел /1,50мм2/ м 15±10% 0,35 5,25— кабел /1,00мм2/ м 40±10% 0,25 103.4 Отоплителни система:— печка тип "Терма" бр 2 200 400— кюнци прави /0,5м/ бр 40 1,80 72— кюнци криви /0,5м/ бр 2 1,50 3

60

3.5 Лекотоварно превозно средство бр 1 — 25003.6 Парцел земя /1дка/ дка 1 — 35003.7 Друг инвентар бр — — 1000

Всичко раздел А: лв 31288,9Раздел Б: Производствени разходи1. Консумативи1.1 Компост, мицел, покривен материал т 20 100 2000

1.2 Ел. енергия kW 60 0,18 10,81.3 Брикетни въглища т 2 77 1541.4 Дърва за огрев м3 2 40 801.5 Вода м3 10 0,80 81.6 Химически препарати кг; л — — 45

Всичко раздел Б: лв 2297,8Раздел В: Труд и осигуровки

1. РЗ /за 4 членно семейство/ бр 4 160 6402. Социални осигуровки:— здравеопазване 6% бр 4 9,6 38,4— ДОО /32% + 3%/ бр 4 56 2243. Надници /2бр. работници/ за 15дни x 10лв./ден бр 2 150 300

Всичко раздел В: лв 940Раздел Г: Транспортни разходи 10км 20км 40км

1. Транспортни разходи за доставка на компост— разход на гориво + амортизация/с ДДС в двете посоки/ лв — 1,32 13 26 53

— товаро-разтоварна дейност лв 6 часа 3 18 18 1831 44 71

2. Транспортни разходи за готова

продукция

— разход на гориво/нафта на затворен цикъл/ лв — 0,96 86,4 173 345

10км — 3л./ден x 30беритбени дни20км — 6л./ден x 30беритбени дни40км — 12л./ден x 30беритбени дни— средно месечна амортизация лв — 41 41 41 41

127 214 386

Всичко раздел Г: 158 258 457Раздел Д: Други разходи лв — — 150

Всичко Б+В+Г+Д лв — — 3546 3646 3845Общо разходи А+Б+В+Г+Д лв — — 34835 34935 35134

Приходи1. Приходи от дейността кг 5000 2лв./кг. 100002. Печалба /брутна/ лв 100003. ДП /22%/ лв 0 0 0други данъци лв 0 0 04. Нетна печалба лв — — 10000

61

/преди погасяване на кредита/

табл. 6

Бюджет за приходи и разходи при производство на печурки с помощна постройка и 2 помещение за реколтиране в рамките на един производствен

цикъл /фиг. 8/Разходи мерна

ед-ца количество единична цена, лв. стойност, лв.

Раздел А: Капитални разходиСгради:

1. Помощна постройка /фиг.8//от табл. 5, т. 1 на обща стойност/ — — — 10629,5

2. Две помещения за реколтиране/от табл. 5, т. 2 на обща стойност/ — — — 22271,3

3. Съоръжения / оборудване/при две помещения за реколтиране и помощна постройка//от табл. 5, т. 3.1; 3.2; 3.3 и 3.4/

— — — 2487,75

3.5 Лекотоварно превозно средство бр 1 — 25003.6 Парцел земя /1дка/ дка 1 — 35003.7 Друг инвентар бр — — 1000

Всичко раздел А: лв 42388,6Раздел Б: Производствени разходи1. Консумативи1.1 Компост, мицел, покривен материал т 40 100 4000

1.2 Ел. енергия kW 120 0,18 21,61.3 Брикетни въглища т 4 77 3081.4 Дърва за огрев м3 4 40 1601.5 Вода м3 20 0,80 161.6 Химически препарати кг; л — — 90

Всичко раздел Б: лв 4595,6Раздел В: Труд и осигуровки

1. РЗ /за 4 членно семейство/ бр 4 160 6402. Социални осигуровки:— здравеопазване 6% бр 4 9,6 38,4— ДОО /32% + 3%/ бр 4 56 2243. Надници /2бр. работници/ за 15дни x 10лв./ден бр 2 150 300

Всичко раздел В: лв 940Раздел Г: Транспортни разходи 10км 20км 40км

1. Транспортни разходи за доставка на компост— разход на гориво + амортизация/с ДДС в двете посоки/ лв — 1,32 26 52 106

— товаро-разтоварна дейност лв 6 часа 3 18 18 1844 70 124

2. Транспортни разходи за готова продукция— разход на гориво лв — 0,96 86,4 173 345

62

/нафта на затворен цикъл/10км — 3л./ден x 30беритбени дни20км — 6л./ден x 30беритбени дни40км — 12л./ден x 30беритбени дни— средно месечна амортизация лв — 41 41 41 41

127 214 386Всичко раздел Г: 171 284 510

Раздел Д: Други разходи лв — — 150Всичко Б+В+Г+Д лв — — 5857 5970 6195,6

Общо разходи А+Б+В+Г+Д лв — — 48246 48359 48584,2

Приходи1. Приходи от дейността кг 10000 2лв./кг. 200002. Печалба /брутна/ лв 200003. ДП /22%/ лв 0 0 0други данъци лв 0 0 04. Нетна печалба/преди погасяване на кредита/ лв — — 20000

табл. 7: Ценоразпис на строителни материали и услуги/месец Април, 2000г./

№ Наименование на материала Мерна единица Единична цена, лв. 1. Тухла тип "четворка" 25/25/12 лв./бр. 0,332. Тухла тип "единична" лв./бр. 0,163. Чамов материал — греди лв./м3 2704. Арматурно желязо (6,5кг.) лв./кг. 0,585. Арматурно желязо №12, 6м. дълж. лв./м. 3,56. Врати обикновени пресовани:

— размер 100/200 лв./бр. 59— размер 90/200 лв./бр. 57— размер 70/200 лв./бр. 45

7. Прозорци:— размер 40/60 лв./бр. 23— размер 2x90/140 лв./бр. 180

8. Покривна поцинкована-формована ламарина (2x1,95м.) лв./бр. лист 12,50

9. Оградна поцинкована мрежа/топче 30кг. и шир. 1,50м./ лв./кг. 1,60

10. Винкел лв./м. 1,7011. Стериопор лв./м2. 2,4012. Минерална вата (дебелина 4см.) лв./м2. 4,5013. Черна хартия (21м2) лв./м2. 15

63

14. Армиран найлон лв./м2. 1,1215. Гасена вар лв./кг. 1,2016. Син камък лв./кг. 2,8017. Хлорна вар (25кг. чувал) лв./кг. 3,6018. Формалинов разтвор (5л. туба) лв./л. 619. Перхидрол лв./л. 2,3020. Печка тип "Терма" лв./бр. 20021. Кюнци:

— прави лв./бр. 1,80— криви лв./бр. 1,50

22. Луминесцентни лв./бр. 3823. Обикновени ел. крушки лв./бр. 0,5024. Кабел:

— размер 1,50мм2 лв./м. 0,35— размер 1,00мм2 лв./м. 0,25

25. Вентилатор лв./бр. 7026. Нафта лв./л. 0,9627. Брикетни въглища лв./т. 7728. Дърва за огрев лв./м3. 4029. Вода лв./м3. 0,8030. Ел. енергия лв./kW. 0,1831. Товаро-разтоварна дейност лв./час 332. Превоз под наем /пълен цикъл, с ДДС/ лв./км. 1,32

Възоснова на цялостният проект и на бюджетната му част

гъбопроизводителят има реално основание да претендира за отпускане на

необходимия кредит пред финансови институции.

При отпускане на кредит всяка финансова организация си има

съответни условия, които трябва да се изпълнят от кредитополучателя. В

повечето случаи при отпускане на кредит на дребни производители се

изисква ипотекиране на движимо / недвижимо имущество. Върху всеки

кредит се начислява лихва (годишна; месечна) в зависимост от конкретните

условия на договора и от вида дейност. Лихвата, представлява цената на

кредита. При връщане на кредита се погасява първо натрупаната лихва за

даденият срок, а след това и главницата на кредита. По-надолу е показано

погасяването на съответните кредити, изтеглени възоснова на бюджетите от

таблици 4, 5 и 6. Тъй като гъбопроизводството е селскостопанска дейност, то

върху кредита се начислява 16% годишна лихва (при условия за земеделски

кредит на ДСК). За целта семейството, което ще започне този бизнес е 64

препоръчително да открие собствена разплащателна сметка в съответната

финансова организация, от която ще се отпусне кредита. При теглене на

всеки транш е необходима предварителна заявка към банката за съответната

сума.

табл. 8

Погасяване на кредит при бюджет — табл. 4 /фиг. 7/Сума на кредита: 51300лв. ПредназначениеТранш Дата Стойност на траншаI 25.03.2000 20000лв. за проектиране на постройкиII 25.04 10500лв. за доставка на материали и строителен процесIII 25.05 10400лв. за доставка на консумативи за производствоIV 25.06 5400лв. за производствоV 25.07 5000лв. за други разходиVI 25.08 — —

Пос

тъпл

ения

Дат

а

Сто

йнос

т на

по

стъп

лени

ята,

лв.

Лих

ва, л

в.

Сум

а за

пог

асяв

ане

на

глав

ница

, лв.

Глав

ница

, лв.

Неп

огас

ена

глав

ница

, лв.

I 20.09.2000 13500 3204 10296 51300 41004II 20.11.2000 13500 1093,4 12406,6 41004 28597,4III 20.01.2001 13500 762,6 12737,4 28597,4 15860IV 20.03.2001 13500 423 13077,1 15860 2783V 20.05.2001 13500 74,2 13426 2783 10642,8

Главница по кредита: 51300лв.

Годишна лихва по кредита: 16%

ТВ = 0,9 т.е. 9 месеца е "срока на възвращаемост"

Понеже от датата на отпускане на кредита 25.03.2000г. до датата на

първите постъпления 20.09.2000г., периода е 6 месеца, то лихвата е 8%.

Приходите при всяко постъпление — 20000лв. (след данъчни отдръжки), но

65

преди да се внесе сума за погасяване на лихвата и главницата за съответния

период е целесъобразно да се задели сума, която ще покрие разходите за

следващия производствен цикъл, т.е. от 20000лв. се заделят 6500лв. като

остават 13500лв. След погасяване изцяло на лихвата и главницата остават

свободни финансови средства 10642,8лв. (могат да се използват за развитие

на производство или други цели).

табл. 9

Погасяване на кредит при бюджет — табл. 5Сума на кредита: 35300лв. ПредназначениеТранш Дата Стойност на траншаI 25.03.2000 10000лв. за проектиране на постройкиII 25.04 9000лв. за доставка на материали и строителен процесIII 25.05 9000лв. за доставка на консумативи за производствоIV 25.06 5000лв. за производствоV 25.07 3300лв. за други разходиVI 25.08 — —

Пос

тъпл

ения

Дат

а

Сто

йнос

т на

по

стъп

лени

ята,

лв.

Лих

ва, л

в.

Сум

а за

пог

асяв

ане

на

глав

ница

, лв.

Глав

ница

, лв.

Неп

огас

ена

глав

ница

, лв.

I 01.09.2000 6000 2101 3899 35300 31401II 01.11.2000 6000 837,4 5163 31401 26238,4III 01.01.2001 6000 700 5300 26238,4 20938,1IV 01.03.2001 6000 558,3 5441,7 20938,1 15496,4V 01.05.2001 6000 413 5587 15496,4 9909,4VI 01.06.2001 6000 264,2 5735,7 9909,4 4173,6VII 01.07.2001 6000 111,3 5889 4173,6 1715,1

Главница по кредита: 35300лв.

Годишна лихва по кредита: 16%

66

За 6 месеца: 8%

ТВ = 6 месеца

Приходи от всяко постъпление 10000лв.; заделят се 4000лв. за следващ

производствен процес. Постъпление за погасяване на лихва и главница —

6000лв. Свободни финансови средства, които остават 1715,1лв.

табл. 10

Погасяване на кредит при бюджет — табл. 6 /фиг. 8/Сума на кредита: 49000лв. ПредназначениеТранш Дата Стойност на траншаI 25.03.2000 15500лв. за проектиране на постройкиII 25.04 10500лв. за доставка на материали и строителен процесIII 25.05 9500лв. за доставка на консумативи за производствоIV 25.06 7000лв. за производствоV 25.07 6500лв. за други разходиVI 25.08 — —

Пос

тъпл

ения

Дат

а

Сто

йнос

т на

по

стъп

лени

ята,

лв.

Лих

ва, л

в.

Сум

а за

пог

асяв

ане

на

глав

ница

, лв.

Глав

ница

, лв.

Неп

огас

ена

глав

ница

, лв.

I 20.09.2000 13500 2900 10600 49000 38400II 20.11.2000 13500 1024 12476 38400 25924III 20.01.2001 13500 691,3 12808,7 25924 13115,3IV 20.03.2001 13500 350 13150 13115,3 34,7

Главница по кредита: 49000лв.

Годишна лихва по кредита: 16%

За 6 месеца: 8%

ТВ = 0,8, т.е. 8 месеца за възвръщане на инвестициите

67

Приходи от всяко постъпление — 20000лв. От тях се заделя 6500лв. за

следващо зареждане. За погасяване на кредита — 13500лв. След изплащане

на лихва и главница остават незаети финансови средства 34,7лв.

Продължителността (ТВ) е повлияна от приходите получени при само

едно производствено помещение и от тези от две производствени

помещения. Възоснова на крайните икономически резултати се вижда, че се

реализира икономическа ефективност от производството на култивирани

печурки, независимо дали фермата се разполага на 10, 20 или 40км. от

изкупвателният пункт.

5. Оценки за изпълнимост на проекта

Съществуват различни видове оценки, по които се съди за

изпълнимостта на проекта от ръководството на фирмата; финансиращата

проекта институция или фирми-изпълнителки по проекта.

Тези оценки биват: техническа оценка; финансова оценка; оценка за

изпълнимост на проекта в определения срок; оценка за възможна съпротива

срещу проекта; оценка за кадрова осигуреност; за потенциалното

потребителско търсене; за наличната работна ръка в района.

При разработване на проект за фамилна ферма за гъби се прави

техническа, финансова, кадрова осигуреност, за изпълнимост в дадения срок,

за търсене на готовата продукция оценки.

1. Техническа оценка

Извършва се от гледна точка на проектирането и строителният процес

на постройките и оборудването. В проекта се предвижда построяване на нови

гъбарници и стелажи. Основните изисквания относно строежа е да бъде

съобразен с технологията на производство и климатични условия на

съответния регион. Проектирането на стелажите е съобразено с

ергономичните изисквания при зареждането, поливането и брането на

68

печурките (от 3 ÷ 4 етажа). По-подробна информация е дадено в III глава,

точка 1.

2. Финансова оценка

Тази оценка се прави, за да се види какви разходи ще бъдат направени

при стартиране на гъбопроизводство от семейство, както и да се прогнозират

приходите от реализация на печурките. Приходите се определят лесно,

понеже се сключва предварителен договор за изкупуване на продукцията с

изкупвателна организация. Така се знае приблизително каква ще е изкупната

цена. За да се направят прогнози в бюджетната част се приема цена 2лв./кг.

Семейството може да произведе до 5т. печурки от 20т. компост. Основната

цел на оценката е да покаже икономическият ефект от проекта. Изчисляват се

следните икономически показатели:

— Срок на възвръщаемост на инвестициите за проекта (ТВ)

ТВ = Р / П, (2)

където Р — общи инвестиции за проекта

П — средна годишна печалба от реализация на проекта

Показва желаният срок, за който инвестициите по проекта ще се

възвърнат.

ТВ1 = 51300 / 60000 = 0,9 или 9 месеца за възвръщане на инвестициите

по проект с бюджет табл. 4 (3)

ТВ2 = 35300 / 60000 = 0,6 или 6 месеца за възвръщане на инвестициите

по проект с бюджет табл. 5 (4)

ТВ3 = 49000 / 60000 = 0,8 или 8 месеца за възвръщане на инвестициите

по проект с бюджет табл. 6 (5)

ТВ1 ÷ ТВ3 — срок на възвръщаемост на инвестиции при бюджети

таблици 4, 5 и 6.

— Показател за ефективност — характеризира в количествен вид

съотношението между приходите и разходите на гъбопроизводителна ферма.

Коефициент на ефективност на разходи = приходи / разходи, % (6)

69

Коефициент на ефективност на приходи = разходи / приходи, % (7)

табл. 11

Данни от бюджети:

разстояние, км

коеф-т на ефективност

10 20 40

табл. 4на разходи 0,394 0,393 0,391

на приходи 2,534 2,540 2,550

табл.5на разходи 0,574 0,573 0,570

на приходи 1,739 1,745 1,755

табл. 6на разходи 0,414 0,413 0,411

на приходи 2,412 2,417 2,432

Извод: Видно е, че и при трите разстояния на фермата, количеството на

приходите значително надвишава това на разходите, от което се заключава,

че и при трите бюджета производителят реализира положителен

икономически резултат.

3. Кадрова осигуреност

При производство на печурки като семеен бизнес, кадровата

осигуреност се формира от обучението на самите членове на фамилията в

областта на гъбопроизводството. Също така се използват услугите на

различни специалисти: строителни инженери и техници; специалисти в

гъбопроизводството; допълнителна работна сила (формира се от безработни

хора от селището) и счетоводител (за изготвяне на баланс). Осигуряването на

кадрите се извършва и по време на реализация на проекта!70

4. Оценка за изпълнимост на проекта в дадения срок

Тази оценка е зависима от финансови средства, навременна доставка на

материали и консумативи, от кадрова осигуреност и т.н.

5. Оценка за потребителско търсене на продукцията

Статистически данни за търсене на продукцията (печурки) и пазарните

цени са представени в I глава, точка 1. Поради сключване на предварителен

договор с изкупвателна организация, то пласмента е предварително

подсигурен.

6. Оценка за налична работна ръка — тази оценка се включва в оценка

№3.

71

Трета глава: Проектни решения, свързани с изграждане на семейна ферма за

производството на култивирани печурки

1. Планиране и проектиране на сграден фонд и съоръжения на фамилна ферма за производство на

култивирани печурки

Едно от основните проектни решения, които трябва да се изпълнят за

да е завършен на практика цялостният проект за фамилна

гъбопроизводителна ферма е "Планиране и проектиране на основният

сграден фонд и съоръжения, необходими за правилното производство на

култивирани печурки".

Помещенията, в които ще се отглеждат печурките от едно семейство

могат да се проектират в два варианта:

Вариант А — Постройка изградена от тухлен зид

и

Вариант Б — Постройка тип "Оранжерия"

Изборът, кой от двата варианта помещения ще се използват за

отглеждане на гъби зависи от тяхната парична стойност; от климатичните

условия на населеното място и др.

Помещенията, които ще са нужни основно се разделят на "Помещения

за реколтиране" и "Помощна или преддверна постройка". В "помещенията за

реколтиране" се извършва същинският производствен процес по

отглеждането на печурките, а в т.нар. "помощна или преддверна постройка"

се помещават малки по размер отделни помещения, но с различни

предназначения.

72

Предлагам и при двата варианта /А и Б/ на помещенията за реколтиране

да се използва еднаква помощна постройка.

Тъй като производственият процес може също да се разгледа в два

варианта: при провеждане само на един производствен цикъл в едно

помещение за реколтиране и при стартиране на два или повече дефазирани

във времето производствени цикли. При първият случай е необходимо

застрояването само на една производствена постройка, а при вторият — две

или повече производствени постройки, независимо от избраният вариант за

сграда /А или Б/.

За придобиване на по-добра представа относно постройките, в които

ще се отглеждат печурките са показани и описани различни разрези:

1. Вертикални разрези на "помещение за реколтиране" /за варианти А и Б/

2. Вертикални разрези на "помощна постройка" /при варианти А и Б/

3. Разпределения на помещения за варианти А и Б.

4. Вертикален разрез на разположение на стелажите в помещенията за

реколтиране (фиг. 9 се отнася за вариант А и Б).

Вертикални разрези на помещения за реколтиране /отглеждане/ на

култивирани печурки:

Вариант А — Постройка от тухлен зид

Този тип постройки се характеризират основно с това, че са много по-

солидни и стабилни конструкции, отколкото готовите конструкции за

сезонно отглеждане на култивирани печурки; имат по-голяма

продължителност на експлоатация; пригодни са за целогодишно отглеждане

на гъби при подходящо балансиране на климатичните условия отвътре; добро

оборудване и т.н.

73

На фиг. 3 е показан "Вертикален разрез на помещение за реколтиране

на печурки при вариант А". От този разрез се вижда ясно как изглежда

лицевата фасада на помещението; какви размери има и от какви материали е

построено.

Лицевата фасада на това помещение има следните размери:

обща дължина на помещението — 1505см.

обща височина на помещението — 330см.

вътрешни размери на едно помещение — 715см.

Стените са изградени от тухли решетъчни обикновени с размери

25/25/12. Те се измазват, шпакловат и напръскват с варов разтвор, което ще

спомогне за по-лесната дезинфекция на помещението.

Подът на помещението за реколтиране се изработва от пясъчно-

циментова замазка, което спомага за по-лесното му измитане, измиване и

дезинфекциране след приключване на всеки производствен цикъл. Изработва

се улей, в който след измиването ще могат да се оттичат отпадните води.

Таванът се намира на височина 280см. от пода на помещението и е под

наклон /Δ = 3 ÷ 5см./. Материалът, който се използва е също пясъчно-

циментова замазка, върху която се поставя изолация от пластове стериопор и

черна хартия (използва се при направа на асфалтови настилки). Пластовете

стериопор се поставят върху замазката като се залепват. Изолацията на

тавана се прави, за да може да не бяга топлият въздух, който се издига нагоре

от помещението. Целта е да се запази температурата в рамките на 16 ÷ 18˚С.

Покривната конструкция при постройка от тухлен зид /вариант А/ се

изработва по цялата дължина и на двете помещения и се използва

формована-поцинкована ламарина. Общата му дължина е колкото общата

дължина на сградата — 2275см.

Входните врати на помещението за реколтиране за пресовани единични

врати от дъски с размер 100/200см.

74

Тъй като се предвижда производствените помещения да се отопляват,

то ще има нужда от коминна система. За всяко такова помещение ще са

необходими по два комина, които се построяват от готови коминни тела с

ширина 30см. и височина 330см. Те се издигат извън помещенията.

Вариант Б — Постройка за отглеждане на печурки тип "Оранжерия"

Друг вариант, който може да се предложи за помещение, в което ще

протича производствен процес по отглеждане на печурки е под формата на

известните в земеделската практика "Оранжерии". Този тип постройки са

широко използвани за отглеждане на различни видове разсади; зеленчуци

през по-студените периоди на годината и т.н. Използват се успешно и за

отглеждане на гъби, стига да бъдат изпълнени климатичните изисквания по

производството им.

Този вариант също е представен като вертикален разрез /фиг. 4/. Могат

да се построят едно или две помещения, в зависимост от броя на

производствените цикли. Формата на това помещение е полуокръжност в по-

високата си част, но страните му падат малко отвесно. Този тип конструкция

се изгражда от скеле от огънати винкели през 100 ÷ 150см. вертикално.

Платното, с което се покрива скелето представлява армиран найлон, който е

по-плътен от обикновения найлон. Както при вариант А, така и тук се

поставя изолация с цел запазване на нужната температура. Конкретният

случай над армираният найлон /фиг. 4, №2/ се обвива помещението с т.нар.

минерална вата, която е с дебелина около 4см. Върху нея може да се натрупа

на допустима височина бали слама. Изолацията служи също като защитна

преграда на армираният найлон от пробиви при лоши климатични условия

като градушки и др. Армираният найлон се захваща за винкела чрез

специални щипки.

75

Проветряване при такъв тип помещение се прави чрез отвори под

формата на капаци, които при нужда от свеж въздух за лехите се отварят

навън /фиг. 4, №4/. Особеното е, че вратите за разлика от вариант А са по

средата на лицевата фасада и са с размери 100/200см. Тук отбелязвам, че

вида на вратите и материала за тях се определят от строителен проектант.

Подът на постройката от тип "Оранжерия" също се измива и дезинфекцира.

За това се използва пясъчно-циментова замазка /фиг. 4, №5/ с улей.

Вътрешният размер на едно такова помещение е 715см. широко и високо

280см. или се избира височина, при която да могат да се поместят 3 ÷ 4

етажни стелажа и оставане на 50 ÷ 100см. празно разстояние до тавана.

Дебелината на армираният найлон с изолацията е от 5 ÷ 7см.

Една много важна особеност, на която обръщам внимание е

необходимостта от пътека между двете помещения от 100см. Извършва се от

съображения за почистване при сняг върху конструкцията, както и при

ремонтни дейности. Тъй като ще има нужда от отопление, то се изграждат

комини /фиг. 4, №1/, с широчина 30см. и височина 310см. Разполагат се

извън помещението на определено разстояние от постройката, за да се запази

армираният найлон и изолацията.

Общият размер на лицевите фасади на двете помещения заедно с

пътеката е 1550см. Мястото, където кюнците извеждат дима се изолира с

азбестов материал.

Вертикални разрези на помощни помещения при постройки от тухлен

зид (вариант А) и при тип "Оранжерия" (вариант Б)

Идеята за изграждане на такъв тип постройка дойде от факта, че на

входа на помещението за реколтиране на печурки не бива да се допуска при

отваряне и затваряне на вратата да навлиза студен въздух, което води до

температурни разлики. От друга страна възниква нужда от помещения за

76

инструменти; персонал; материал и др. Съобразявайки се с тези

обстоятелства предлагам изграждане на постройка, която ще служи и като

"преддверие" и за извършване на други дейности, свързани с

гъбопроизводството. Тук е момента да подчертая, че "помощното

помещение" ще изпълнява еднакви функции и при двата варианта на

помещения за реколтиране.

На фиг. 5 и фиг. 6 е показано чрез вертикални разрези как би

изглеждала тази постройка при варианти А и Б. Повечето от нещата са общи

и за двата варианта като това, че стените са тухлен зид с варова мазилка.

Извършва се също дезинфекция, за да не се допусне нанасяне на болести в

производственото помещение. Подът е пясъчно-циментена настилка /фиг.5 и

фиг. 6, №4/. Таванът /фиг. 5 и 6, №2/ е от същата замазка с изолация от

стериопор. Изолацията тук е от по-малка необходимост. Широчината на

цялата "преддверна постройка" е 750см., вижда се по-добре на фиг. 7 и 8,

докато тук на фиг. 5 и 6 се вижда по-ясно неговата дължина — 1505см.

Височината от пода до тавана е 280см. Тази постройка е с двускатен покрив

от формована-поцинкована ламарина /фиг. 5 и 6, №3/. Издигнат е на 150см.

от тавана.

Тук има една съществена разлика за вариантите А и Б, на която при

строеж на гъбарник от определения вариант трябва да се обърне внимание и

тя е в различната покривна конструкция. Помещението с покривна

конструкция от фиг. 5, №3 съответства на помещение от вариант А /фиг. 3/, а

помещение с покривна конструкция от фиг.6, №3 — вариант Б /фиг. 4/. При

вариант А покривът покрива и производственото помещение, а при вариант Б

— покривът не може да послужи за продължение на покривна конструкция

за производствено помещение, поради разлика в архитектурата на сградите.

Още повече при вариант Б между "помощната постройка" и "помещението за

реколтиране" има разстояние от 100 ÷ 150см /фиг. 8/. Покривът от фиг. 6 се

придържа чрез изграден тухлен зид или дървени подпори.

77

Разпределение на помещения

Разпределение на отделните помещения при постройки изградени от

тухлен зид /Вариант А/

Целта на фиг. 7 и 8 е да покаже по-конкретно обзавеждането на

производственото помещение за печурки, както и от какви помещения е

съставена т.нар. "помощна постройка".

При фамилна ферма изградена от тухлен зид изцяло помещението, в

което ще протича производствения процес и помощната постройка са като

едно цяло. На фиг. 7 и 8 всяко помещение е номерирано, за да се отличават.

Помещението за реколтиране на печурките за постройка от тухлен зид е

дадено на фиг. 7, №1. В помещението се вижда разположението на стелажите

и пътеките между тях, печките за отопление и коминната система;

вентилационната инсталация и входните врати за помещението. Стелажите

са 3 ÷ 4 етажни; единични и двойни. В помещението предвиждам да

разположа по два броя единични стелажи на разстояние 2 ÷ 2,5см. от стените,

с широчина по 75см. и по два броя двойни с обща широчина 130см. (или два

броя единични по 65см.). Между стелажите се оставят пътеки с широчина

100см. /фиг. 9/. Пътеките служат за обслужване на стелажите и маневрени

движения с обикновена количка за товар. Вертикалните и напречните пръти

на стелажите се построяват от винкели с профил 30 ÷ 40мм., а за дъна на

стелажа се използва обикновена поцинкована оградна мрежа. На фиг. 9 е

показано разположението на стелажите в помещението, а на фиг. 10 в

аксонометрия — вида на стелажа. Етажите на стелажите се правят под лек

наклон от ергономични съображения. Първият етаж е отделен от пода на

10 ÷ 15см. с цел по-лесно почистване. Височината му е 65см., а всеки

78

следващ етаж — 55см. Предвижда се по време на беритбеният период

последният етаж, да се обслужва с подвижно стъпаловидно съоръжение.

Отоплението на производственото помещение се извършва с две печки на

твърдо гориво, намиращи се в началото и краят на помещението. Около тях

се издига тухлен зид на височина 150см. Това пречи на директното

отопление на близките лехи, което води до тяхното изсушаване. Димът се

отвежда чрез кюнци навън /фиг. 7/. За проветряване на помещението се

използват два вентилатора, разположени в горната част на помещението и в

противоположни посоки. Осветлението се състои от по 3 ÷ 4 броя

луминесцентни лампи над пътеките.

В "помощната постройка" са формирани следните помещения:

тоалетно помещение; помещение за обработка на готова продукция; склад за

дърва и друг инвентар; помещение с гардероби (съблекални) и склад за

готова продукция (за временно съхраняване). Осветлението на "помощната

постройка" е с електрически крушки (или луминесцентни лампи).

Помещенията имат следните размери:

Дължина на помощна постройка — 1505см.

Широчина на помощна постройка — 750см.

Дължина на помещение за реколтиране — 1550см.

Широчина на помещение за реколтиране — 1505см.

Обща дължина на двете помещения — 2275см., а обща широчина

— 1505см.

Тези размери са предназначени за две производствени помещения.

Разпределение на помещения при гъбарник тип "Оранжерия"

/Вариант Б/

Разпределението и размерите на помещенията при този вариант са

показани на фиг. 8. От фигурата се вижда, че помещението за реколтиране е

79

идентично с това при вариант А, но с една съществена разлика —

разположението на вратите. Тук е типично вратите да се проектират по

средата на лицевата фасада, а не в единия край, както е при вариант А. Още

повече, че при вариант А има общ тухлен зид за двете помещения, докато тук

поради разстоянието от 100см. всяко помещение за производство е

самостоятелно.

Всичко, което описах подробно за обзавеждане на помещението за

реколтиране при вариант А се отнася и за вариант Б. Препоръчва се за

вариант Б да се използва "помощна постройка" от тип фиг. 6., където

входът /изходът/ към производственото помещение е само един.

Размерите на помещенията са следните:

Дължина на "помещение за реколтиране" — 1500см. (вътрешна)

Широчина на едно "помещение за реколтиране" — 715см.

Размерите на "помощно помещение" са същите както при

вариант А

Обща дължина на двете постройки — 2410см.; обща широчина

на двете "помещения за реколтиране" — 1550см.; обща дължина на

"помощна постройка " — 1505см.

В периодът на строеж на сградите от варианти А и Б при възникване на

конструктивни промени е необходимо съдействие на строителен инженер.

80

81

82

83

84

85

86

87

88

2. Организация и технология на производствения процес във фамилната ферма

Производственият процес при отглеждането на култивирани печурки

като семеен бизнес може да се приложи на практика в два варианта.

При първият вариант семейството, което желае да произвежда печурки

и има на разположение едно производствено помещение, при неговото

зареждане ще протича само един производствен процес /фиг.11, стр. 93/.

При вторият вариант, ако семейството разполага с две помещения за

реколтиране, то ще има възможност да дефазира производствените процеси,

т.е. първо се зареждат торбите с компост само в едното помещение. Започва

протичане на производствения цикъл. В това време семейството може да

дообзавежда и дезинфекцира второто. Това е първият производствен цикъл

(ПЦ1) — фиг. 12, крива №1, стр. 94. На определен етап от първият

производствен процес зареденото помещение, се зарежда с компост и

второто. Така при приключване на последният етап по отглеждането на

печурките в I-то помещение, работещите ще продължат да се занимават с

производството в II-то помещение. Целта като цяло при съпоставянето на

двата варианта е да се види: какви разходи и приходи ще се реализират;

колко производствени цикли ще се осъществят в рамките на една

производствена година и дали ще се погаси кредита.

Основни етапи и особености в производствения процес на

култивирани печурки като семеен бизнес

Тъй като един дребен гъбопроизводител не разполага с голяма

производствена площ и механизация е принуден да поръчва съответното си

количество пастьоризиран компост от предприятие като "Гъбозавод" с.

Красен или от гр. Исперих. Компостът се закупува в пластмасови торбички.

89

Всяка една съдържа 10кг. добре натъпкан и пригладен компост. Дебелината

на компоста в торбата е 20см., като на 1м2 абсолютна производствена площ

могат да се разположат 8 броя торбички или 4 броя по 25кг.

Температурата на компостът в торбите е 23 ÷ 25˚С, а влажността —

67 ÷ 68 % при "разпукване" на мицела. Върху него е поставено "торфено

покритие" с дебелина 2,5 ÷ 3см. Покривката се разстила така, че да не може

да се стича голямо количество вода към дъното на торбата. Количеството

компост, което е необходимо да закупи гъбопроизводителят, за да зареди

помещенията от фиг. 7 и 8 е 20т. компост (в пластмасови торби с торфено

покритие), при производствена цена на компоста 100лв./т. (тази цена е

променлива).

Етапи, които включва производственият процес в рамките на 60 дни

1. Механично почистване, измиване и дезинфекциране на помещенията и

стелажите

Дезинфекция:

пръскане с формалинов разтвор (1 ÷ 2%)

пръскане с бордолезов разтвор

При наличие на гъби болести между пръскането с формалиновия и

бордолезовия разтвор се използва перхидролов разтвор (10%). Процесът на

дезинфекция продължава 2 - 3 дни.

2. Доставка на торбите компост и зареждане на помещението

Продължителността е само един ден, тъй като има вероятност

компостът да се зарази от външни фактори, както и спадане на температурата

в него.

3. Инкубационен период

90

Това е периодът от зареждането до появата на първите плодни тела.

3.1. Въздушен и топлинен режим

Температурата за развитие на мицелът е 21 ÷ 25˚С. За проследяване на

температурата, по средата на торбичките се забиват термометри на

дълбочина 10см. Избират се представителни места в гъбарника — нагорният

и долният стелажен етаж; близо и далеч от печката. При повишаване на

определената температура се изключва печката или се проверява или се

разместват застрашените торби. Вентилационните отвори за замрежени. От

16 ÷ 20 дни мицелът достига повърхността.

3.2. Воден режим в покривката

Торфената покривка върху компоста винаги трябва да е намокрена.

Семейството може да използва за поливане "душов разпръсквач". Нашият

случай, тъй като торфената покривка е предварително поставена върху

компоста, тя е мокра и дезинфекцирана с формалинов разтвор. През

следващите дни се прави поливка само там, където се появява засъхване.

Водата е темперирана.

3.3. Първоначално плодообразуване

Този период предшества "беритбения период". Следят се следните

фактори: влага на покривката; относителна влажност на въздуха 90 ÷ 95%;

температура в гъбарника под 18˚С и СО2 по-малко от 0,1%. Не се препоръчва

поливане на малките завръзи, освен торбите, чиято покривка силно съхне.

Нормални поливки започват, когато завръзите са с диаметър 1см. Стартиране

на усилен растеж е от 4 ÷ 20 дни. На фиг. 11 и 12 този период е посочен като

"предвълна".

4. Беритбен период

Първа беритба при нормални производствени условия е най-рано на

16-ия и най-късно на 26-ия ден след засаждане на мицела. Беритбеният ден

протича в поддържане на температурата; бране; почистване на покривката от

91

пънчета и гъбни отпадъци; запълване на дупките с торф; поливане и

проветряване. При диаметър на плодните тела 1см. започва и поливане —

всеки ден от 0,5 ÷ 1л. вода/1м2. Всяка следваща вълна е с интервал от 7 дни.

При оптимални беритбени условия през първите 30 беритбени дни се

прибира 80% от обшият добив. Ако беритбата продължи 45 дни, то

икономически не е ефективно да се поддържа гъбарника в плододаващ

период, защото започва петносване на гъбите (след 6-та - 7-ма вълна, фиг. 11 и

12).

Интензивните технологии, които се предлагат в съвременните ферми за

гъби водят до реални среди добиви 240 ÷ 300кг. печурки от тон компост.

Гъбите се берат и сортират съгласно действащият държавен стандарт и

изискванията на пазара. Берат се на фази "бутон" с диаметър 2 ÷ 3см.,

неотворени. Обраните гъби се сортират по качества в пластмасови касети от

5кг. нетна маса. Пластмасовите касети се почистват и дезинфекцират във

формалинов разтвор. Не се използват по-големи касети, понеже при

транспортирането печурките се нараняват от собствената си маса.

Транспортирането се извършва ежедневно, когато това не е възможно се

съхраняват в складови помещения с температура 3 ÷ 4˚С. Касетите се

нареждат една върху друга и се покриват с влажни платна, това намалява

фирата (от 3 ÷ 10%). Изкупната цената се определя според качеството от

големият гъбопроизводител ("Гъбозавод" с. Красен).

5. Почистване и подготовка на помещенията за нов производствен процес

Повтаря се първия етап.

На фиг. 11 и 12 по абсцисата е дадено продължителността на

производствения процес в дни, а по ордината — добив на печурки в кг.

Хората, които са заети с изпълнението на отделните операции в

производството са дадени в табл. 2 и 3.

92

93

94

3. Определяне на рационалното разстояние до изкупвателният пункт

При разработката на проект за ферма за печурки трябва да се обърне

внимание разстоянията, при които ще бъде разположена. Въпросът е да ли

при голямо разстояние от изкупвателният пункт, гъбопроизводителя ще

издържи икономически или не? И означава ли, че тези ферми е по-

целесъобразно да се разполагат в близост или в самото селище на

изкупвателната организация?

При разработването на проектът още в II-ра глава, фиг. 1 № 5.3 се

вижда, че фермата разположена условно на 10, 20 и 40км. от "Гъбозавод" с.

Красен. За съпоставка на транспортните разходи се разработват кратки

бюджети на разстояние 100 и 200км. като се използват данни от предходните

бюджети. От резултатите се заключава, че с нарастване на разстоянието (км.)

от изкупвателният пункт, транспортните разходи нарастват като относителен

дял (%) от общите текущи разходи. Аналогично на това е тяхното стойностно

изражение (лв.). Да се следят транспортните разходи се прави от гледна точка

на това, че при поскъпването на горивата и транспортните услуги може да се

стигне до отрицателни финансови резултати.

3.1. Използваме бюджет — табл. 4

Всичко раздел А: 44835лв.

Всичко раздел Б: 4595,6лв.

Всичко раздел В: 940лв.

Раздел Г: 100км. 200км.

1. Трансп. разходи за доставка на компост.

— разходи за гориво + амортизация

/в двете посоки/ x1,32лв./км. 132лв. 264лв

— товаро-разтоварна дейност x3лв./час 18лв. 18лв.

95

6 часа

2. Трансп. разходи за продукция

100км. — 30л./ден x30бер. дни x0,96лв./л. 864лв. 1728лв.

200км. — 60л./ден — || —

— средна месечна амортизация 41лв. 41лв.

Всичко раздел Г: 1055лв. 2051лв.

Всичко раздел Д: 150лв. 150лв.

Всичко Б+В+Г+Д: 6740,6лв. 7736,6лв.

Всичко А+Б+В+Г+Д: 51575,6лв. 52571,6лв.

табл. 12

разстояние, км

трансп. разходи10 20 40 100 200

1. като относителен дял в % от общите текущи разходи 3% 4,7% 8,2% 15,6% 16,5%

2. в стойностно изражение, лв. 171,4 284 510 1055 2051

3.2. Използваме бюджет — табл. 5

Всичко раздел А: 31252,9лв.

Всичко раздел Б: 2297,8лв.

Всичко раздел В: 940лв.

Раздел Г: 100км. 200км.

1. Трансп. разходи за доставка на компост.

— разходи за гориво + амортизация

/в двете посоки/ x1,32лв./км. 132лв. 264лв

— товаро-разтоварна дейност x3лв./час 18лв. 18лв.

6 часа

2. Трансп. разходи за продукция

100км. — 30л./ден x30бер. дни x0,96лв./л. 864лв. 1728лв.

200км. — 60л./ден — || —

— средна месечна амортизация 41лв. 41лв.

96

Всичко раздел Г: 1055лв. 2051лв.

Всичко раздел Д: 150лв. 150лв.

Всичко Б+В+Г+Д: 4442,8лв. 5438,8лв.

Всичко А+Б+В+Г+Д: 35695,7лв. 36691,7лв.

табл. 13

разстояние, км

трансп. разходи10 20 40 100 200

1. като относителен дял в % от общите текущи разходи 4,5% 7,1% 11,9% 23,7% 37,7%

2. в стойностно изражение, лв. 158 258 457 1055 2051

3.3. Използваме бюджет — табл. 6

Всичко раздел А: 42388,6лв.

Всичко раздел Б: 4595,6лв.

Всичко раздел В: 940лв.

Раздел Г: 100км. 200км.

1. Трансп. разходи за доставка на компост.

— разходи за гориво + амортизация

/в двете посоки/ x1,32лв./км. 132лв. 264лв

— товаро-разтоварна дейност x3лв./час 18лв. 18лв.

6 часа

2. Трансп. разходи за продукция

100км. — 30л./ден x30бер. дни x0,96лв./л. 864лв. 1728лв.

200км. — 60л./ден — || —

— средна месечна амортизация 41лв. 41лв.

Всичко раздел Г: 1055лв. 2051лв.

Всичко раздел Д: 150лв. 150лв.

Всичко Б+В+Г+Д: 6740,6лв. 7736,6лв.

Всичко А+Б+В+Г+Д: 49129,2лв. 50125,2лв.

97

табл. 14

разстояние, км

трансп. разходи10 20 40 100 200

1. като относителен дял в % от общите текущи разходи 2,9% 4,7% 9,2% 16% 26%

2. в стойностно изражение, лв. 171,4 284 510 1055 2051

4. Общи изводи и препоръки за използване на резултатите от проекта

Производството на култивирани печурки заема своето достойно място

в селското стопанство на нашата страна. Изградени са големи бази като

"Гъбозавод" с. Красен; базите във Велико Търново и научно-изследователска

база в с. Негован /Софийско/ за производство на печурки и научно-

изследователска дейност с цел разнообразяване на щамовете печурки.

Стремежът е гъбопроизводството да се развие в големи мащаби като семеен

бизнес, който да се окаже доходен бизнес за тях. По този въпрос могат да се

разработват различни варианти като единият от тях е да се изградят

множество фамилни ферми за печурки в близост до изкупвателна

(преработвателна) организация. Произвеждайки солидни обеми култивирана

печурка, тези ферми биха подпомогнали производствения обем на по-едрият

гъбопроизводител. Така той ще има реална възможност да излезе на

международните пазари и да се конкурира с чуждестранните страни-

гъбопроизводителки. При реализиране на една такава идея ще се защитят

позициите на България в областта на гъбопроизводството и ще допринесе за

повишаване на социалното равнище в селищата, където са разположени

фермите. За целта е нужно да се разработи бизнес-проект за това как би

изглеждала една фамилна ферма и какви финансови и материални ресурси са

нужни.

В основата на такъв проект стои главната цел "Фамилна ферма за

печурки" и възоснова на нея се разработват отделните проектни решения.

98

Съдържанието на проекта запознава в детайли какви действия трябва

да се предприемат, за да се реализира на практика ферма за печурки:

Групите задачи, които трябва да се изпълнят.

Описание на материални и човешки ресурси.

Графици за изпълнение на проекта.

Предложение за видове помещения и строителни материали. Ако трябва

да изложа личното си мнение за вариант на помещение, то бих

предпочела строеж на две помещения за реколтиране с протичане на два

производствени цикъла, което води до увеличаване на приходите от

реализацията на печурките (особено след погасяване на кредита).

Организация и технология на производствения процес — при едно

производствено помещение се практикува последователност на

производствените процеси, а при две — паралелност, като вторият е с по-

късно начало. По-благоприятен вариант е при два процеса, защото има

по-добро уплътняване на работната ръка. Степента на риска от загуби в

реколтите, причинени от заболяване е по-малка.

Бюджети за приходи и разходи .

Начини на транспортиране на продукцията до изкупвателният пункт.

При осъществяване на проектът се препоръчва да се търси съдействие

от специалисти в областта на гъбите.

В заключение желая да отбележа, че реализацията на подобен проект

би допринесло за намаляване на безработните хора в България и рационално

използване на интелектуалните способности на различни млади специалисти

в гъбопроизводството.

99

Използвана литература

1. Ранчева, Ц. Интензивно производство на печурка. София, Земиздат, 1989г.

2. Попов, Д. Отглеждане на гъбата печурка. София, Земиздат, 1959г.

3. инж. Странджев, Ал. и Иванов, Ив. Диворастящи и култивирани гъби. София,

"Техника", 1965г.

4. Ранчева, Ц. Култивирана печурка в малки гъбарници. Пловдив, 1981г.

5. Рангелов, Л. Доходен ли е семейният гъбарник?, в-к Агрокомпас, №8 - 9, 1998г.

6. Ранчева, Ц. Идея за изграждане на малък фамилен гъбарник, в-к Кооперация

№6, 17-31.03.1999г., стр. 10

7. Ранчева, Ц. Производство на култивирана печурка — ретроспекция и

тенденция за развитие. Култивираната печурка в България., сп.

Селскостопанска наука, София 1997г. бр. 1, стр. 22-24

8. Ранчева, Ц. Производство на култивирана печурка — ретроспекция и

тенденция за развитие. Миналото и опитът на развитите страни —

гъбопроизводителки., сп. Селскостопанска наука, София 1996г. бр. 6, стр. 38-40

100