R1

ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т. 1, 2001 г. 1

СЪДЪРЖАНИЕ 3

CONTENT 5

Въведение 7

Introduction 8

I.Методология на познанието

1.Ламбаджиев Г. Основни методологични принципи на междудисциплинни изследвания. 10 2.Минев К. Универсалната матрица от 64 фундаментални принципи. 15 3.Ламбаджиев Г. Идентифициране на йерархична система от принципи за устойчиво развитие. 43 4.Ламбаджиев Г. Еволюцията на енергията насочва развитието на Вселената (Допълнения към тезисите на Рудолф Клаузиус). 49

II.Гранични области на познанието

5. Минев К. Забавяне/ускоряване на локално време в биосистема. 57 6. Минев К. Дисбаланс/баланс на сложна динамична система с аура ( Графичен метод за оценка на структурата на аурата). 70 7. Минев К., Цветкова Л. Емоция: графичен модел. 82 8. Ламбаджиев Г., Ламбаджиева Н. Метод за определяне степента на емержентност и приложението му при анализ на различни въздействия върху живи обекти. 87

2 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т. 1, 2001 г.

III.Установката

9.Ламбаджиев Г. Установката - обща концепция и формализация. 92 10.Ламбаджиев Г. Параметрична формализация на вариабилната установка на материална система. 96 11.Ламбаджиев Г. Съотношение между вътрешна и външна установка на система. 100 12.Ламбаджиев Г. Установка и процеси поранг. 103 13.Ламбаджиев Г. Установка и ниво на организация. 107 14.Ламбаджиев Г. Формализация на основни психологичеси механизми за отклонение от универсална бизнес етика. 111 15.Ламбаджиев Г. Установката на система субект-обект-наблюдател. 115

IV.Подбор на творчески експерти

16.Ламбаджиев Г. Концептуални предпоставки за синтез на технология за подбор на експерти на творчески групи. 118 17.Ламбаджиев Г. Идентифициране на психологическия профил на перспективни творчески ориентирани експерти. 121 18.Ламбаджиев Г. Определяне степента на съвместимост между експерти в процеса на формиране на творчески групи. 124 19.Ламбаджиев Г. Определяне на степента на привързаност на експерти към работата им. 127 20.Ламбаджиев Г. Определяне степента на творчески (емержентен) ефект в екип. 130 21.Ламбаджиев Г. Определяне нивото на творческия потенциал на група сътрудници. 132 22.Ламбаджиев Г. Взаимодействие между методите на филтриране и регулиране на състава на творчески групи. 134

Annotations 136

V. ПредставянеКръстева К. Школа по дърворезба 145

CONTENT 5


INTRODUCTION 8

І. METHODOLOGY OF KNOWLEDGE

1. Lambadjiev G. Basic methodological principles of interfield investigations 10

2. Mineff K. Universal matrix of 64 fundamentalprinciples 15

3. Mineff K. Identification of a hierarchic system of principles for sustanainable development 43

4. Labadjiev G. The evolution of energy guides the development of the Universe (Addition to the thesis of Rudolf Clausius) 49

ІІ. BORDERLINE FIELDS OF KNOWLEDGE

5. Mineff K. Slowing down and accelerating the local time in a biosystem 57

6. Mineff K. Disbalance and balance of sophisticated dynamic system with aura (Graphic method for assessment of aura’s structure) 70

7. Mineff K., Tzvetkova L. Emotion: a graphic model 828. Lambadjiev G., Lambadjieva N. Method for identification

of the degree of emergency and its use in analysis of various influences on living objects 87

ІІІ. THE SET

9. Lambadjiev G. Set - general conception and formalization 9210.Lambadjiev G. Parametric formalization of variable set of a material system 9611. Lambadjiev G. Correlation between internal and external set of a system 10012. Lambadjiev G. Set and rang processes 10313. Lambadjiev G. Set and level of organization 10714. Lambadjiev G. Formalization of basic psychological mechanisms of diversion from the universal business ethics 11115. Lambadjiev G. Set of the system subject-object-observer. 115


IV. Selecting of creative experts

16. Lambadjiev G. Conceptual prerequisites for synthesis of technology for selection of creative teams experts 11817. Lambadjiev G. Identification of the psychological profile of promising creative experts 12118. Lambadjiev G. Determination of the stage of compatibility of experts in the process of formation of creative groups 12419. Lambadjiev G. Determination of the degree of motivation of experts in their work 12720. Lambadjiev G. Determination of the degree of creative (emergent) effect in a team 13021. Lambadjiev G. Determination of the level of creative potential of a group of co-workers 13222. Lambadjiev G. Interaction between the method of filtration and regulation of a the members of creative groups 134

ANNOTATIONS 136

V. PRESENTATIONKrusteva K. Woodcarving school. 145


ВЪВЕДЕНИЕ

1.Информация за читатели

Сборникът ИЗСЛЕДОВАТЕЛ включва изследвания, модели, концепции, идеи и прогнози в областа на еволюцията, поведението, творческите процеси и структурата на системите.

Целите на редакционната колегия са: 1.Да се популяризират нетрадиционни иновации, които свързват различни области на познанието. 2.Да се представят нови методологични средства на познавателния процес. 3.Да се запазят авторските права на създателите на интелектуални продукти, чрез представяне описанието на тези продукти в престижни световни библиотеки.

Сборникът ИЗСЛЕДОВАТЕЛ се издава минимум веднъж годишно и се предоставя безвъзмездно в : 1.Конгресна библиотека, Вашингтон. 2. Британска библиотека, Лондон. 3. Национална библиотека на Франция, Париж. 4. Национална библиотека на Русия, Москва. 5. Японска национална библиотека, Токио. 6. Национална библиотека "Св.Св. Кирил и Методий", България, София. 7.Централна библиотека на Българската академия на науките, България, София. 8.Интернет


2.Информация за изследователи

Езикът, на който е написан текста на статията, може да бъде български или английски. На отделна страница се представя резюме на статията на английски език. Няма ограничения за количеството и обема на публикувани статии в сборник ИЗСЛЕДОВАТЕЛ от един автор или от един авторски екип. Статиите се публикуват без редактиране в оргиналния им вид. Всеки автор е персонално отговорен пред читателите за съдържанието и оформлението на своята статия или иновация. Заглавието е максимално кратко. Под него може да се изписват научните степени и звания на авторите (ако желаят), техните имена и фамилии, както и адрес за комуникация (ако е необходимо). Желателно е статията да включва въведение и раздели на изложенията. То включва текст, таблици, формули, графики и други черни или цветни илюстрации. Всяка статия задължително завършва с оригинални изводи, заключения или обобщения, характеризиращи предлаганата новост. Желателно е списъкът от ползвана литература да включва цитирани от авторите на статията източници или такива, чието съдържание е обобщено в статията.Желаещите да публикуват свои текстове или илюстрации в сборника е необходимо да ги изпратят на научния редактор. Те трябва да са записани на диск или дискета и отпечатани на бели листа с формат А4. Материалите се изпращат заедно с два адресирани до автора пликове и са придружени с пощенска такса за тях. Постъпилите за печат информационни материали не се връщат.


Редакционната колегия информира авторите за решението за публикуване на представените от тях статии. На всеки автор или авторски екип, който е публикувал свои статии в сборник ИЗСЛЕДОВАТЕЛ се изпраща по пощата един екземпляр от съответния сборник.

3.Информация за спонсори и рекламодатели

Спонсорите могат да отпечатват своя снимка, творческа автобиография, есе, поезия, проза, игри, фотоси, графични илюстрации, живопис и друго собствено творчество, върху което желаят да запазят авторското си право чрез отпечатване и съхраняване на информация в 7 от най-големите библиотеки в света. Илюстрации и реклама се изпращат съгласно процедурата, посочена в раздела за информация на изследователи като графичното оформление е свободно избираемо.

Редакционният екип ви пожелава творческо дълголетие !


INTRODUCTION

I. Reader’s Information

The collection “RESEARCH WORKER” includes investigations, models, conceptions, ideas and prognoses in the field of evolution, behaviour, creative processes and systems structure. The aims of editorial board are:1. To popularize non-traditional innovations, bringing

different fields of knowledge together.2. To present new methodological means of cognitive

processes.3. To preserve the copyrights of the authors of intellectual

products by presentation of these products in prestigious libraries in the world.The collection “Research worker” is published annually and granted free or charge at library disposal in: 1. National library “St.St. Cyril and Methodices”, Bulgaria,

Sofia.2. Central library of the Bulgarian Academy of Sciences,

Bulgaria, Sofia.3. National library of France , Paris.4. National library of Britain, London.5. National library, USA, Washington.6. National library, Japan, Tokyo.7. National library, Russia, Moscow.8. Internet.

II. Information for research workers

The articles have to be writte in Bulgarian and English with a summary a separate page in English. There aren’t any limitations on the number and volume of the articles published by one or more authors in the collection “Research worker”.

The articles will be published without wording in the original maneescript on the author’s own responsibility for the content an darragment of the article as inovation.

The title has to be short with full names of the authors, scientific degree, tile and address for correspondence. In the article are included: introduction, section, tables, formulas, figures, illustrations.

At the end of the article obligatorty are original conclusion or summary of the presented novelty. It is describle that the references should included the cited


sources or books and articles whose content was summarized in tha article. Those who wish to publish their text or illustrations in the collection “RESEARCH WORKER” should send them to the scientific editor printed on format A4 (white) and recorded on a disc or diskette. The materials should be send together with two addressed to the author envelopes and post charge for them. The materials received for edition are not to be sent back. The editiorial board infirms the authors about the resolution for publication of the submitted articles. Every author or group of authors, whose article has been published in the collection “Research worker” will receive a copy of the collection by post.

3. Information for sponsors and advertisings

The sponsor could publish their picture, autobiography, essay, poetry, prose, plays, pictures, graphic illustrations, paintings and other creative work of their own on which they wish to reserve their copyrights printing and keeping the information in seven big libraries in the word. Illustrations and advertisment have to be submitted according to the information for the investigation with free chesen graphic design.

The editorial board wish you a long creative life.


Основни методологични принципи на междудисциплинни изследвания

д-р инж. Георги Ламбаджиев

Разработена е система от 12 основни междудисциплинни методологични принципи, които авторът прилага в своите изследвания. Представената система от принципи може да се разглежда като база, върху която се изгражда творческия мисловен процес на човека.

Ключови думи: методология, принципи, изследване, творчество.

Въведение

Целта на статията е да се представят в синтезиран вид основните методологични принципи, които авторът счита, че са в основата на междудисциплинните изследвания и преди всичко в процеса на наукофикация на нови области на познанието.

Разработката е осъществена на базата на принципите, които авторът прилага при междудисциплинни изследвания. Част от тях са доразвитие на мнението на други теоретици и изследователи в тази област, посочени в монографията на акад. Азаря Поликаров [1].

Например първият принцип е аналог на биогенетичния закон на Хекел и Мюлер. Авторът го разглежда като еволюционен закон.

Фундаменталните методологични принципи по необходимост съответстват на най-общите закономерности, на които се подчиняват процесите в природата. Ето защо предлаганата система от основни междудисциплинни методологични принципи може да се разглежда като система от принципи, на които се подчинява еволюционното развитие в материалния свят и съответно на творческия мисловен процес на човека.

Актуалността на темата се обуславя от необходимостта науката да разшири своя познавателен хоризонт, а това може да се осъществи на базата на единна система от междудисциплинни методологични принципи.

I. Основни междудисциплинни методологични принципи

1. Еволюционно по-късно възникналото (включително и познание) включва в себе си същността на своите предшественици, като адаптирано повтаря най-съдържателните етапи от общата им предистория.

2. Новото познание включва в себе си изцяло или частично едно или множество от съществуващите знания.

3. Новото познание допълва една или няколко съществуващи теории.

4. Най-високо йерархичните (например по степен на абстрактност) теоретични модели притежават най-висока степен на


информационна свобода и съответно са предразположени в най-висока степен към развитие.

5. Новата теория синтезира в себе си подсистеми, изградени от елементи на предишни теории, които притежават еднакво ниво на обобщеност (абстрактност).

6. Теоретичните модели на равнойерархични обекти с подобно функционално предназначение притежават подобни обобщени входно-изходни характеристики, описани чрез средства, които притежават подобна степен на абстрактност.

7. Теоретичните модели на подсистеми се свързват приоритетно с онези свои страни, по отношение на които притежават сходство и се отблъскват с онези свои страни, по отношение на които проявяват различие.

8. Теоретичните модели на обекти (структури, свойства, процеси) са в толкова по-голяма степен вероятни, колкото по-близо са разположени техните характеристики до центъра на разпределение на обобщените входно-изходни характеристики на оригиналите.

9. Теоретичните модели могат да бъдат по-всеобхватни и съответно по-значими от емпиричните резултати, дори и ако не ги обхващат напълно.

10. Широкообхватността на теорията изисква равнопоставеност между сведения, произтичащи от различни по време, място и вид източници, при равни други условия.

11. Новата теория, която се характеризира с по-висока степен на обобщеност (абстрактност) от своите предшественици е предпоставка за решаване на по-сложни и по-широкообхватни проблеми.

12. Обективната оценка на формиране на нова теория изисква преди всичко религиозна и научна неангажираност на изследователя към култури и авторитети.

II. Допълнителни методологични принципи

1. Ясно и еднозначно определяне на методологичната опорна точка (позиция на наблюдателя), т. е. на какво се основава достоверността на заключението. Опорната точка може де бъде фиксирана и подвижна.

2. Обосновка или постулиране на достъпен и функционален еталон или критерий за оценка.

3. Специализираните термини и работните понятия, които излизат извън границите на общонаучното им значение се обясняват чрез други еднозначни понятия.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ


1. Разработена е система от 12 основни и 3 допълнителни междудисциплинни методологични принципи, които авторът прилага в своите изследвания.

2. Първите 10 основни междудисциплинни методологични принципи отразяват същността на обективно съществуващия познавателен процес.

3. На базата на извод 2 следва, че предлаганата система от принципи е база, върху която се формира творческия мисловен процес на човека.

4. Всеки основен методологичен принцип описва същността на познавателните процеси, принадлежащи към определено ниво на организация на наблюдателя или обекта на наблюдение.

5. От изводи 3 и 4 следва, че принципите, на които се подчинява творческия мисловен процес на човека корелират с принципите, на които се подчинява поведението на йерархичната система на обекта на познанието.

Литература

1. Поликаров А., Ориентиране в методология на науката. Дивергентно - конвергентен подход, Наука и изкуство, С., 1987, с. 36, 84, 86, 110, 147, 154.

2. Манолов Н., Проблемите и трибологията, Координационен център по трибология, С., 1991.

3. Орлоев Н. А., Вземане на управленски решения. Методи за творчество, Русенски университет, Русе, 2000, с.21, 22.


Универсалната матрица от 64 фундаментални принципи

Кръстъо Минев

Bъведение

Във философската енциклопедия на Ильичев5 и к-в се дава определение за абстрактен принцип: Принцип лежащ в основата на определение чрез абстракция и свързващ три типа универсалности - класове, свойства и отношения "равенства"(подобия).

Принципите са известни още от преди н.е. Най - важният източник на древните знания за тях се явява учението за Херметизма2, 4. Той е оставил дълбоки следи в развитието на познанието за цялото човечество.

Проф. Лукиянов - руски изследовател9 твърди, че знанията идват с общ корен от древността и не може точно да се определи, кой е най-древният източник на познание.

Фритьоф Капра, физик23, 1982 твърди, че: Философията на мистичните традиции, или езотеричната философия - това е най- последователното философско обосноваване на съвременните научни теории. От моя гледна точка дисбаланса може да се опише чрез фундаменталните понятия от Китайската философия Ин и Ян.

Нилс Бор25 едва в 19 век обединява двете противоположни понятия вълна - частица (съгласно представата на автора Минев К., това са понятия от вида Ин - Ян) в една общност.

През 1998 д-р инж. Георги Ламбаджиев заедно с авторът Минев К. разработиха две статии за принципите разгледани в системно единство7 и като електрически модел8.

1. Цел

Цел на настоящата разработка е да уточни същността на принципите чрез обединяването им в матрична система. Средство за достигане на тази цел е схемен анализ. Предназначение на изследването е да формира предпоставки за интегриране на различни области на познание и различни начини на възприемане на обективния свят.

За целта е синтезирана пълна матрица от 64 фундаментални принципи, отразяващи поведението на полевия свят около нас.

2. Характерни особености

Основна характерна особеност на принципите е тяхната всеобхватност. Тя се проявява във всички процеси и явления в микро и макросвета.

Друга важна характеристика е тяхната дихотомичност. Всеки принцип има антипод, с който изграждат диада. Те са диалогични. Всеки принцип чрез термините, които го определят, формира свойте потенциални противоположности, както положителна, така и отрицателна.

На трето място, характерна особеност на принципите е тяхната трихотомичност. Условната мисловна ос разделя противоположностите,


изграждащи принципа и ражда трето, т. е. средна или неутрална точка (нула) между противоположностите. Тя изпълнява функцията на неутрала, за противоположните (положителна и отрицателна) части в принципа.

На четвърто място може да се посочи многостепенността като характерна особеност на проявление на принципите. Противоположностите, дихотомичните същности са разпределени по степени. Те образуват скала със степени - нива. Тези нива са равномерно разпределени по скала.

Всеобщността на принципите, на пето място, поражда между тях системна свързаност. Тя обединява принципите в непротиворечиво единство, в матрица (табл.1).

3. Същност

Древният учен Хермес4 (ТОТ) с няколко ключови думи е формулирал същността на принципите: абсолютни истини, златни ключове на познанието, всеобщи закономерности, вождове на битието.

Първите 7 принципа на Хермес2, 4 в тяхното положително значение (разум - 1, подобие - 2, вибрация -3, полярност - 4, цикличност - 6 (5), причина - следствие 7 (6) и пол - път 8 (7) са формулирани пр. н. е. Хермес е подчертан, в италик и болдван (повдигнат в текста), заради много голямото значение на херметизма, тъй като е баща на науките.

На принципи се подчинява и процесът за формиране на системи. Всяка система формира множество процеси. Част от тях формират развитието. Развитието на всяка система се подчинява на специфични принципи. Те са закодирани, т.е. внедрени в нея. Съществува многообразие на проявление на принципите.

Различието между противоположните, части на принципите антиподи е относително, непрекъснато и вечно в общият случай. Противоположностите Ин и Ян на всеки един принцип са винаги в единство (виж по-долу след табл.1 описанието на Ин или Ян части на принцип). Те са една цялостна система. Матрицата от всички (64) принципи е недееспособна без взаимовръзка между тях или без някои от тях. В една система, от гледна точка само на един принцип, при една и съща противоположност, при едни и същи условия, антиподът Ян например, предизвиква еднакви действия (изменения). В същата система, от гледна точка на същия принцип, при една и съща противоположност, при различни условия, антиподът Ян например, предизвиква различни действия (промени).

Принципите са средство за формиране на дедуктивни и индуктивни изводи.


4. Матрица на принципите

Представяме универсалната матрица от 64 принципи - табл.1. Тя се състои от 32 условно положителни и 32 условно отрицателни принципи. Таблицата е универсална, защото е валидна за множество процеси и явления в полевият свят.

Принципите са в основата на битието. ТОТ2, 4 (Хермес) е определил принципа като абсолютната истина. Той е канът, хана на битието. Принцип значи мъдрост. Той свързва в единство две и повече характеристики (качества). Обединява разнообразието, адаптивен е, “пространството” му е динамично, подвижно. Законът се представя обикновено чрез уравнение. Той е еднозначно фиксиран, строго детерминиран за устойчиви връзки в тесен смисъл на понятието. Принципът в широкия смисъл е контактът между множество закони в многоаспектна вариабилност (Ламбаджиев Г.8, 9).

Принципите са широкото предверие на познанието преди законите. Множество закони могат да се обединяват чрез принцип.

Всеки принцип, както и цялата матрица имат дуална (+/-) същност. Знакът плюс (+) и минус (-) имат значения съответстващи на най-древните български понятия Ян и Ин. Първият принцип (1+-1-), за енергията съставена от два Ин и Ян вихъра14 е в основата на таблица1. Степените след числа в знак плюс (+) и минус (-) са в значения на най-древните моментни динамични енергосъстояния Ян и Ин в система. Чертичката (-) между двете

числа играе ролята на връзка (нула или свръзка st между двете противоположни части) между положителната и отрицателната части в принципа. Принадлежащото им число е номерацията им в йерархичната матрица от първи (1) до (32) дуален (+/-) принцип.

Принципите ги разглеждаме като диполи (дипол е съвременното понятие за древните Ин и Ян значения), числа, нива, скали. Всеки от тях притежава качествата всеобхватност, диполност, многостепенност и системна свързаност.

В материалистичен поглед принципът може да се определи като полева структура за формиране на качества в сложен обект.


Табл.1

Универсална матрица на принципи (универсална таблица)

1 Целесъ-образност; Разум

2Съответ-ствиеАналогия

3ВибрацияДвижение

4Поляр-ност Про-тивополож-ност

5Инверти-раностИнверсия

6Циклич-ност Ритмич-ност

7Причина-следствие

8Пол Път

9Универ-салност

10Йерархич-ност

11Резомал-ност

12Паралел-ност

13Наопаки

14Импул-сност

15Симет-ричност

16Обеди-неност

17Иконо- мичност

18 Модул-ност

19Сменя-емост

20Предвари-телност

21Свърза-ност

22Динамич-ност

23Хармо-ничност

24Мор-финг

25Индиви-дуалност

26 Асимила-ция

27Променли-вост на среда

28 Усилване

29Промяна на връзките

30Полезност

31Информа-тивност

32Заобле-ност

1- Нецеле- съобраз-ност; Не-разум

2-

Несъот-ветствиеНеаналогия

3-

Покой Стацио-нарност

4-

Неполяр-ност; Непротиво-положност

5-

Неинвер-тираност; Липса на инверсия

6-

Нециклич-ност; Не-ритмич-ност

7-

Безпри-чинност - безследст-вие

8-

Безполо-вост

9-

Неуниверсалност

10-

Нейерар-хичност

11-

Нерезомал-ност

12-

Непаралел-Ност

13-

Налице 14-

Без импулс 15-

Асимет-ричност

16-

Разеди-неност

17-

Неико- номич- ност

18-

Еднород-ност

19-

Несменяе-мост

20-

Непредва-рителност

21-

Несвърза-ност

22-

Нережим-ност

23-

Дисхармо-ничност

24-

Без формо-промяна

25-

Неинди-видуал- ност

26- Отхвърля-не

27- Непромен-ливост на среда

28-

Подтис-кане

29-

Без про- мяна на връзките

30-

Вредност 31-

Неинфор-мираност

32-

Ъглова-тост

Обектът или системата преминава последователно през 64 фонови (полеви) структури, в които му се променят качествата и количествата енергия. Принципите са индивидуални всеки един за себе си, като имат различни мярки и рамки (граници).

Слънчевата система е формирала планета Земя чрез своите полеви структури (принципи). Земята е придобила 64 фонови структури и деформира и изгражда обектите, раждащи се в нейното фоново пространство непрекъснато. Човекът се ражда от своята майка, но участието на Космоса е невидимо, защото полевите структури (принципите) действат чрез невидимия свят, заобикалящ системата.

Чрез полевия свят принципите непрекъснато деформират, конструират и деструктурират системите. Всеки обект е заобиколен от


невидима силова енергийна мрежа наречена аура, в която принципите властват неудържимо като енергийни реки и фонови структури.

Първият принцип за Разум - Неразум е най-важен. В него енергопроцесът, както и в цялата матрица са водещи, независимо, че в някои от следващите принципи не се употребява термина енергопроцес. Той тече във формиращия се обект (система) от първа до 64-та полева структура, т.е. от първи до 64 принцип с многократно повторение.

По-долу разглеждаме в графичен модел чрез числа от 1 до 64 (фиг.2) промените в система. Там представяме чрез числа Ян и Ин (фиг.2) като 64 степенен цикъл и графичната промяна до обобщен (съкратен) 8 степенен цикъл (фиг.2).

Ключовата дума за (1-1-)(9-9-)(17-17-)(25-25-) принципи е енергопроцес като общ признак за първа вертикална колона. Ключовата дума за (2-2-)(10-10-)(18-18-)(26-26-) принципи е модул като общ признак за втора вертикална колона.

Ключовите думи за трета, четвърта, пета, шеста, седма и осма колони са взаимодействие, структура, връзка, цикъл, информация, програма.

Отделно общата ключова дума за всеки принцип е промяна, изменение на качество и количество в обект, енергосъстояние, скок при друга степен и рамка.

За една октава в хоризонтална йерархия, в хоризонтален ред промените от действие на принципите в обект се сменят 8 пъти Ян/Ин (1-8 и 1--8-). Октавите са двойни - положителни и отрицателни..

Във вертикален йерархичен порядък принципите (1, 9, 17, 25 и 1-, 9-, 17-, 25-) реализират 8 пъти промени на Ян/Ин.

Цикличното многократно обхождане на всички 64 принципи на енергоматрицата на сложен обект формират неговата жизнеспособност. Ако обектът не е формиран съобразно принципите, то той е неустойчив и не може реално да съществува. Матрицата обяснява въздействията на полевият свят върху обект чрез принципи.

Фундаменталните принципи се проектират в няколко направления: 1) проявяват се като свойства на изградената система 2) явяват се методи за изграждане/разграждане на обект.

Процесите в полевата материя се обединяват в един поток от енергия. Всеки един от множеството принципи е дуален, като притежава положителен Ян (+) и отрицателен Ин (-) аспект.

1. Първи принцип - (1-1-) Целесъобразност - Нецелесъобразност или Разум - Неразум.

Ян: Всичко е разум и неразум. Всичко е енергия, енергопроцес. Всичко е дух. Всичко е ментална матрична система. Вселената е разумна (ментална). Нито една качествено сложна система не може да бъде създадена преди да бъде осмислена целесъобразно. И за най-незначителната система се създава предварително ментална матрица, в която се поставят условия към системата.

Ин: Всичко е неразум и разум. Всичко е нементална и ментална матрица. Един обект може да бъде създаден нецелесъобразно, необмислено. Грешката водеща до нецелесъобразни енергозагуби в енергопроцеса на обекта е неразум. Злонамереното използване на енергия е нецелесъобразност.

2. Втори принцип - (2-2-) Съответствие - Несъответствие или Аналогия - Неаналогия.


Ян: Всемирът е: каквито модули са горе, такива са и долу. Съществува съответствие между обектите и модулите . Между процесите и системите съществува аналогия на всички нива в макро и микрокосмоса.

Ин: Всемирът е пълен с несъгласуващи се модули. (Ключове, които не стават за ключалки). Не всичко, което е горе става за долу. Няма абсолютно съответствие. Несъответствието между модули понякога е по-голямо.

3. Трети принцип - (3-3-) Движение - Покой. Вибрация - Стационарност.

Ян: Всичко се движи спрямо един наблюдател. Всичко е вибрация спрямо същия наблюдател, като на пръв поглед нищо не е стационарно. Илюзия е за наблюдателят, че има стационарни обекти. Взаимодействията са чрез вълни. Системите се намират в състояние на движение. Има много степени на вибрация. Вибрацията намалява все по-надолу по скалата до момента, в който достигне определена граница и тогава започва обратното движение.

Ин: Обектът е в покой спрямо друг наблюдател. Той вижда стационарна система. Взаимодействията между системите се осъществяват чрез частици. Системата е в покой, докато друг обект не промени стационарността й. Обектът е в покой спрямо свойте вътрешни и външни подсистеми.

4. Четвърти принцип - (4-4-) Полярност - Неполярност или Противоположност - Непротивоположност. Ян: Всичко е двойствено. Всичко има полюси. Всичко има свой антипод, своя противоположност. Противоположностите са идентични по природа, но различни по степен. Структурата на обекта е с двойка крайности. Те си приличат, но са с обратен знак. Противоположността на Ин е Ян. Единият край е плюс, докато другият минус. Ин: Структурата на обект или подобект е изградена едностранно само в минус, в неполярност. Има само един полюс, липсва едната противоположност. Няма затворен контур между плюс и минус. Съществува отворен контур, т. е. непротивоположност.

5. Пети принцип - (5-5-) Инвертираност - Неинвертираност или Инверсия - Липса на инверсия. Ян: Връзката на системата се инвертира (обръща) в локалното й пространство. В множеството от енерго връзки подлежи на инвертираност (инверсия) онази връзка, която се явява среда, център на връзките. Ин: Връзката на системата не се инвертира (преобръща) в персоналното й пространство. В множеството от енерго връзки липсва инверсия на средната връзка, центъра на връзките.

6. Шести принцип - (6-6-) Цикличност - Нецикличност. Ритмичност - Неритмичност.

Ян: Всичко е цикъл. Всичко е ритъм. Всичко има свои приливи и отливи. Всичко се издига и пада, т. е. има ритмично движение от единия полюс към другия. Всичко е цикъл спрямо други цикли и ритъм спрямо други ритми.

Ин: Във всяка система цикълът може да се наруши, т. е. да получи нецикличност. Грешките водят до неритмичност. Контактът с външна десинронизирана среда води до нарушаване на ритъма на обекта, до неритмичност. Катастрофите предизвикват нецикличност в системите.


7. Седми принцип - (7-7-) Причина - следствие. Безпричина - безследствие.

Ян: Всяко следствие има своя причина. Причината ражда следствието. Всичко се извършва в съответствие с това, че след причината следва следствието. Случайността се подчинява на причина-следствие, т. е. случайността не е нищо друго освен веригата от причина-следствие. Съществуват много информационни вериги за причинност-следствие, като нищо не избягва от действието му.

Ин: Липсата на причина е безпричинност. Като няма причина и информация за нея, няма и следствие. Всичко става така, че безпричинността ражда безследствието. То от своя страна е резултат на безпричинната, т. е. на липса на информация.

8. Осми принцип - (8-8-) Пол - Безпол или Път - Безпът. Производителност - Непроизводителност.

Ян: Полът, пътят е във всичко. Той се проявява във всички нива. Във всяко мъжко начало (Ян) има и женско (Ин). Във всяко сложно нещо има и двете начала. Ян и Ин ги има навсякъде. Полът, пътят твори, произвежда, поражда по програма. Мъжкото начало активно търси женското и обратно. Едното е недееспособно без другото. Двете начала се свързват, за да се роди, или произведе качествено ново трето, защото програмата не действа без двете. Пътят на обекта е карма. При необходимост едната противоположност се трансформира в друга. Двете противоположности са много обвързани с цел - печалба на енергия.

Ин: Безпол значи, да нямаш едно от двете начала. Значи, да си безпът, да не можеш да родиш или произведеш качествено ново трето, да си без програма. В невъзможност си, да пораждаш, не те интересува и не търсиш мъжкото или женското. Алтернатива си на мъжкото и на женското начало.

9. Девети принцип - (9-9-) Полифункционалност - Неполифункционалност или Универсалност - Неуниверсалност.

Ян: Всяка система изпълнява множество функции. Всяко нещо се формира за вкарване и изкарване на енергия, енергопроцес с много действия, с възможно максимални функционални възможности.

Ин: Монофункционалността за системата е неполифункционалност. Обектът е предвиден само за едно нещо, изпълнява една функция. Системата е неуниверсална, защото е ограничена от малък обхват на възприемане на информация. Енергопроцесът е невисококачествен, тъй като е непълен, неполифункционален и изпълнява едно действие, една задача, един план.

10. Десети принцип - (10-10-) Йерархичност - Нейерархичност или Етажност - Неетажност.

Ян: Всичко е йерархично. Всичко е етажно организирано в битието. По-финото управлява и определя по-малко финото. Многоетажна компановка.

Ин: Система проектирана или създадена нейерархично няма бъдеще. Обект, който притежава неетажност на връзки, процеси, програми, цикли и т. н. е обречен на изчезване. Само един план е недостатъчен. Само една верига е малко.

11. Единадесети принцип - (11-11-) Резомалност - Нерезомалност. Ян (Резомално изоморфният принцип - Кубрат Томов6, 1991).

Резомалността е фундаменталната форма на взаимодействие,


фундаментално средство за съхранение на движението и фундаменталният стабилизатор на организацията. Параметрите на всички процеси и обекти без изключение са резонансни и екстремални.

Ин: Липса на стабилизация на организацията в система. Нерезонансност между обект и субект. Движението в обектът не се подчинява на хомеореза и хомеостаза, на баланс на енергопотоците, а става разбъркано, хаотично, взривовъздействащо. Взаимодействията между системите се объркват.

12. Дванадесети принцип - (12-12-) Паралелност - Непаралелност или Дублажност - Бездублажност.

Ян: В обекта подсистемите са паралелно свързани. Подсистема Ин (като произволен пример парасимпатикова система в човек) е паралелна на подсистема Ян (симпатикова нервна система). Симпатиковата възбужда обекта. Обратно, парасимпатиковата успокоява обекта. Едната е активна, другата е пасивна. При поява на дефект в структурите в едната система, структурата на другата (условно втората) може да поеме функцията на първата. Успоредността на процесите е основа за тяхната стабилизация. Дублирането на подсистеми в обект е предпоставка за неговата сигурност, надеждност, устойчивост, многоканалност и т.н. условия за перфектността му. Лявото при необходимост може да замени дясното, горното съответно долното и т. н. Лявото и дясното са паралелно действащи и успоредно свързани.

Ин: Непаралелността поражда ненадеждност. Подсистемите не са паралелни, не са дублирани. Техните качества са недостатъчни, защото непаралелността и бездублажността ги правят неконкурентноспособни.

13. Тринадесети принцип - (13-13-) Наопаки - Налице. Обратност - еднопосочност.

Ян: (Наопъки) - В обект при създаване на подсистеми връзките им се обръщат наопаки. Вместо един елемент, част, поле, сила с едни връзки се прилага обратната антисила, антиполе, античаст или антиелемент с други връзки. Вместо едно действие се извършва обратното действие, т. е. обратност.. Част от подсистемите се обръщат наопаки. Вместо едната противоположност се прилага обратната.

Ин: (Налице) - В система подсистемите й са ориентирани еднопосочно само по лице, само от една страна, само в една посока, само чрез един елемент, част, поле, сила, само с едни връзки.

14. Четиринадесети принцип - (14-14-) Импулсност - Без импулсност.

Ян: Импулсно и циклично. Всичко е дискретно, прекъснато на порции в цикли.. Всичко е цикличен вихров процес. От едно прекъснато действие се преминава към друго прекъснато действие. От един прекъснат процес към друг импулсен процес. Непрекъсната смяна на един импус с друг импулс в многократна ритмичност и цикличност.

Ин: Има системи неимпулсни. Има недискретни обекти. Те са без импулсни системи. Те са ритмо и циклонеефективни. Непрекъснатото действие съкращава животът им.

15. Петнадесети принцип - (15-15-) Симетричност - Асиметричност.

Ян: (табл. 2). Всичко е отклонение от нула или симетричност спрямо дуална нула. Нулата може да бъде представена като симетрия +0% (табл.2). Знак плюс е символ на Ян. В една система, в един енергопроцес,


всичко може да се оцени информационно спрямо симетрията. Всяко енерго състояние може да бъде оценено от гледна точка на симетрия. Всичко е величина спрямо симетрия. Всичко е отношение старо спрямо ново положение в динамика спрямо симетрията. Всичко е моментно състояние на енергопроцес плюс (генерация) или минус (асимилация) спрямо нула (симетрия +0%). Чрез симетрия информационно получаваме оценка за качество на дисбаланс - баланс в обект. Симетричността е с много важна функция на дешифратор, индикатор за информационна хармоничност и дисхармоничност. Категория за визия на динамиката, патология и норма, живот и смърт в системата. Симетричността играе роля на информационна карта за декодиране състоянията в система.

Ин: (табл. 2). Всичко е отклонение от нула или асиметричност спрямо диполна нула. Нулата може да бъде представена като асиметрия -0% (табл.2). Знак минус е символ на Ин. В система информационната оценка е спрямо асиметричността. Всяко енергосъстояние може да бъде оценено спрямо асиметрията. Тя е величина и параметър за информационна оценка. Всичко е пропорция старо спрямо ново положение в динамика представено чрез променяща се асиметричност. Всичко е моментно енергосъстояние на енергопроцес плюс или минус спрямо нула (асиметрия -0%). Асиметричността служи за оценка на обекта. Асиметричността е информационна визия за динамиката (фазовите енергопреходи) в системата. Карта за анализ, декодиране на развитието и деструкцията в система. Всяка част от обектът може да се опише чрез асиметричността (от -0% до -100% или чрез антиподността на процентните числа).

16. Шестнадесети принцип - (16-16-) Обединеност - Разединеност или Събиране - Отделяне.

Ян: Еднородни енергопроцеси (подсистеми) чрез програма се обединяват в интегриран процес. Интеграцията тече във всеки момент от живота на обекта. Непрекъснато включване (събиране) във вериги на интеграция (обединеност) от заобикалящата общност, от течащите програми в близката външна среда. Изборът е на сложната система (индивид). Правилният избор за обединение на обект с друга система води до ускорено развитие.

Ин: Разнородните процеси се разделят на независими (отделни) подсистеми, отделни подпрограми - диференциация. Непрекъснато изключване (отделяне) от някакви вериги на обвързаност от заобикалящата общност, непрекъснато разединяване (диференциране) от веригите на съседни системи. Решението е на субекта. Неправилният избор за разединение на обект с друга система води до ускорен упадък.

17. Седемнадесети принцип - (17-17-) Икономичност - Неикономичност.

Ян: Енергопроцесите на всяка система се стремят към икономичност. Затова евтината недълготрайност на елементите е водеща, спрямо скъпата дълготрайност. Икономичността се изразява в многократна смяна на прости, евтини, недълготрайни, модулни подсистеми. Обектът се стреми към минимум разход на енергия. Към работа в областта на енергиен минимум със смяна на полевите елементи, заряди или промяна на част от целесъобразен процес с друга подобна част от целесъобразен процес.

Ин: Неикономичността се изразява в изработка на скъпи, сложни, дълготрайни, немодулни подсистеми. Енергопроцесът в такъв обект е


нецелесъобразен, като ресурсът от енергия се изразходва с неминимален разход. Единична скъпа промяна в сложна подсистема.

18. Осемнадесети принцип - (18-18-) Модулност - Еднородност. Ян: Всяко нещо (обект) е енерго модул. Всяко нещо (система) е

йерархия от енергомодули. Във всеки енергомодул има вграден друг по-малък енергомодул, а в него трети енергомодул и т. н. Всеки енергомодул се намира в по-голям от него, който пък се намира в още по-голям и прочее. Познанието за енергомодули е предпоставка за развитие.

Ин: Обектът е изграден от немодули. Той е еднородностен. Подсистемите не са вградени (поставени) една в друга, а са една до друга, например в линеен порядък. Незнанието за енергомодулите е предпоставка за грешки.

19. Деветнадесети принцип - (19-19-) Сменяемост - Несменяемост.

Ян: Взаимодействието (на субекта с обекта) на едно качество в системата с друго качество, става чрез промяна на позицията. Взаимодействието реализира смяна на нивото на организация на субекта. Животът на система се проявява със смяна на нива в различни абстрактни полета. Качеството на обект се проявява със смяна на позиция спрямо предходна позиция. Взаимодействието е енергопреход от едно ниво в друго ниво, от едно качество и количество в друго качество и количество, от един преход в друг преход. Непрекъсната смяна на едни нива със съседни нива, на една позиция с друга позиция. Сменяемостта е предпоставка за еволюционно и революционно развитие на системата.

Ин: Взаимодействието на субекта с обекта става без промяна на позицията в относително устойчиво състояние. Несменяемост на нивата в организацията на субекта. Не се променят позициите. Фиксирани взаимоотношения между субект и обект, както и между подсистеми с несменяеми елементи. Несменяемостта е предпоставка за консервативност, непроменяемост и постепенно загиване на системата.

20. Двадесети принцип - (20-20-) Предварителност - Непредварителност или Обучаемост - Необучаемост.

Ян: За да участва в бъдещи енергопроцеси структурата на системата се подготвя предварително със знания, умения, качества, адекватни на бъдещите процеси. Предварителното изпълнение на тази обучаваща стратегия е предпоставка за просперитетно бъдеще на обекта. Той използва записът от информация от миналото си, от преживените енергосъстояния, записана в енергомеридианната си мрежа като подсъзнание за обучаемост.

Ин: Структурата на системата не се подготвя предварително за бъдещите процеси. Стратегията е непрогнозируемост за бъдещето на обекта. Информационният запис на миналото на системата не обучава структурата му за преживените енергосъстояния. Необмислената необучаемост на обектът е предпоставка за лошо бъдеще на системата.

21. Двадесет и първи принцип - (21-21-) Свързаност - Несвързаност. Обратна и права връзка - Без обратна и без права връзка.

Ян: Обектът притежава множество от връзки. Всяка връзка в него е нормално целесъбразно изградена и полезна. Енергообменът между външната и вътрешната среда става чрез връзки. Както обратни, така и прави. Обектът използва връзките си, за свързаност с външната среда, за да осъществи енергозапис (информация), за настоящето чрез енерготочковата


мрежа на съзнанието си. Връзките на обекта са правилно свързани. Енерговръзката е електроядреновремевогравитомагнитен дуален процес между две противоположно поляризирани части, избирателно протичащ в пространството, при по-малка плътност, при по-малко съпротивление и при най-малък разход на енергия.

Ин: Субектът не притежава достатъчно множество от връзки, той е в някаква степен несвързан с външната среда. Връзките в него са нецелесъбразно изградени. На системата й липсват, както обратни, така и прави връзки. Обектът не може да използва връзките си за ефективна свързаност с вътрешна и външната среда, защото е без необходимото множество от връзки обратни и прави. Енергозаписът за настоящето му чрез съзнанието е несвързан. Енерготочковата мрежа на съзнанието му е хаотична и несвързана. Връзките на системата са неправилно свързани. Електроядреновремевогравитомагнитният дуален процес на енерговръзката е нарушена между двете противоположно поляризирани части, като избирателно не протича в пространството, плътността на пространството е неправилно определена, при по-високо съпротивление и при увеличен разход на енергия.

22. Двадесет и втори принцип (22-22-) Динамичност - Нединамичност. Режимност - Нережимност (статичност).

Ян: В една сложна система динамиката на циклите е резултат от живота й. Динамичността на всеки отделен цикъл е в синхрон с множеството цикли. Режимността на циклите включва различно темпо. То е хармонизирано, синхронизирано в обекта с различно времетраене бавно, умерено, бързо, свръхбързо, то е в различно ниво на организация с различна продължителност, сила, паузи, височини и т. н. Обектът се стреми към системно саморегулируем режим на динамичност с оптимална режимност, както във вътрешната си среда, така и спрямо външната си среда.

Ин: Динамиката на циклите се нарушава в резултат на екстремни ситуации. Системата изпада в неподредена нединамичност. Всеки отделен цикъл може да се десинхронизира с останалите цикли. Нережимността на циклите означава нездравословни отклонения в различни темпове. Обектът изпада в статичност, за да възстанови оптималния си режим на динамичност.

23. Двадесет и трети принцип (23-23-) Хармоничност - Дисхармоничност. Хармония - Дисхармония. Красота - Грозота. Златни пропорции - Незлатни пропорции.

Ян и Ин Обектът (системата) едновременно съдържа хармоничност и дисхармоничност. Един подобект в него може да е хармоничен, но съседния да бъде дисхармоничен. Веществените структури на обекта информационно звучат, а невеществените светят, но те са заедно в мажорен и миньорен акорд всяка една за себе си и заедно в цялостната система на обекта. Непрекъснат стремеж за движение към хармония, но непрекъснато присъствие на дисхармония. Едновременно и двете противоположности присъстват, както в степен на хармония, така и в степен на дисхармония. Ниската степен на нехармоничност е мяра за хармоничност, както и обратното е вярно. Непрекъснато развитие на обекта към красота (тотална хармония), съвършенство, но същевременно непрекъснат сблъсък с грозота (дисхармония), както вътрешна, така и външна. Непрекъснат стремеж към златни пропорции и информационна невъзможност за изпълнение на същите. Резултатът често е незлатни пропорции. Непрекъснати отношения и


съотношения близки до идеалът, до златните пропорции, но в същото време разлики - грешки в реалността от несъвършенство на заобикалящите системи. Дисхармоничността е база, условие за винтово хармонично развитие на даден обект, за неговото информационно оформяне в битието. Ако обектът е съвършен, то той е завършил своето развитие. Значи този обект е покойник. Ако обектът е несъвършен, то той е в спирала на развитие. Малка дисхармония (или по параметър асиметрия - табл.2) от около 1% до 9% е най-близката по стойност представа за красотата. Голяма дисхармония (или асиметрия) над 30% е най-близката по стойност представа за грозотата. Хармонията и дисхармонията като два скачени съда за енергия преливат от един в друг в динамика. Хармоничността се определя от пропорциите. Те се определят от числата. Базовите числа и редове за хармоничните съотношения са първо18 1 = 1/Ф +1/Ф2, второ18 Ф, трето18 (3, 14…), четвърто е (2,7), пето - петте древни елемента14, шесто 6r - шестте диполни радиуса в шестограм, редове Фибоначи, Люк, Лора (Редове на асиметрия и симетрия в развитие на система, Контакт`2000, с. 453-459) и т. н.

24. Двадесет и четвърти принцип (24-24-) Морфинг - Безформопромяна. Оптимална форма - Неоптимална форма.

Ян: Формите на системите се оформят от програмата в тях, която включва като част от нея овеществяване на асиметрията. Непрекъсната смяна на асиметрия, а оттук като резултат смяна на форма. Промени на вътрешна и външна енерго и полева асиметрия на системата водещи до промени на форма на аурата, а след това на вещественото тяло и на веществените подсистеми. Непрестанно регулиране (настройка) на енергетичната асиметрия в системата към приблизително балансирана енергийна хомеореза. Морфингът е резултат от верига от множествено регулиране на системата по време на нейното изграждане и живот, както в полева, така и във веществена материя. Оптималната форма на системата се явява резултат от минали балансировки на енергосистемата, памет за минало, настоящи регулировки, адаптиране към настоящия живот на системата, бъдещи предвиждания за развитие. Морфингът е част от програмата в системата. Оптималната форма е изпълнена програма. Морфингът е застиналата граница, демаркационна линия на опаковката на системата. Крайността (като форма) и безкрайността (като многократно повтаряем енергопроцес) на системата.

Ин: Липса на изменение на формата на системата. Няма промяна във вида на обектът. Нито остарява, нито се подмладява. Програмата за развитие на обекта не включва непрестанна настройка на подсистемите му спрямо измененията във външна и вътрешна среда. Без съществена промяна, безформопромяна на опаковката на системата или изменението е толкова малко и недостатъчно, че в крайна сметка е в неоптимална форма.

25. Двадесет и пети принцип (25-25-) Индивидуалност - Неиндивидуалност или Единичност - Множественост. Субективност - Полисубективност или Единично - Цяло.

Ян Обектът, когато е свободен е индивидуален, единичен, субективен и еднороден. Колкото е по-свободен, толкова е по-индивидуален. Той е част от енерговеригите, от енергопроцесите в обществото и Космоса, и същевременно връзка между веригите. Обектът е персонален микрокосмос и същевременно макрокосмос за наблюдателят,


намиращ се в микросвета. Принципът е еволюиралия първи принцип, но от по-горен йерархично вертикален етаж от матрицата на принципи. Той е доразвития първи принцип във вертикална йерархия. Всеки обект е индивидуалност и единичен. Той е реализаторът на възможности за себе си. Свръх малкото - микрокосмоса с енергопроцесите си е част от макрокосмоса - свръхголямото. Енергопроцесът във всеки обект е база - основа за енергопроцесите на целостта на света. Персоналният микрокосмос е звено от поливериги от почти безкрайни множества връзки между обект и заобикаляща го среда. Обектът холографно информацинно носи в себе си, образа на Всемира. Всемирът носи в себе си холографно образа на обекта. Чрез връзка st се свързват двете холографни, енергоинформационни матрици. Обектът е единичното, но не е абсолютно свободен, абсолютно единичен, абсолютно еднороден.

Ин: Обектът, когато не е свободен е неиндивидуален, множествен, полисубективен и разнороден. Колкото е по-обвързан с другите обекти, толкова е по-неиндивидуален. Колкото повече е свързан с обществото и Космоса, толкова повече неговите качества се доближават до множествеността, полисубективността и цялото. Колкото повече неговите енергопроцеси в затворен контур са обвързани с множество други обекти, толкова повече обекта степенно се приближава към цялото. Обектът е включен към общият свят, към цялото, като единична част от него. Цялото - общият свят или макрокосмоса притежава, включва обекта като микро. Множествеността се реализира чрез цялото. Множеството обекти реализират полисубективността. Множеството обекти са цялото, множеството енергопроцеси са полисубективности, множеството единичности са цялото. Обектите са цялото, но не са абсолютно неиндивидуални, абсолютно множествени, абсолютно полисубективни, абсолютно разнородни.

26. Двадесет и шести принцип (26-26-) Асимилация - Отхвърляне или Приемане - Отдаване.

Ян Към системата се добавя (асимилира) модул или част - елемент за определен енергопроцес, за определен период или за конкретна задача. Модулът изменя качествата, като нарастват положителните ефекти в системата. След изпълнение на енергопроцеса, задачата частта (модула) се изхвърля - отхвърля. Щом функцията на дадена част - елемент е изпълнила своето предназначение частта (модула) може да се отхвърли до следващо начало на нов енергопроцес, на нова задача. Обектът приема допълнителен модул, за да функционира по-перфектно.

Ин Системата отхвърля модул (подсистема), за да запази по-необходимата си степен на полифункционалност спрямо по-малко нужната. Субектът отдава свой модул на друг обект, за да функционира по-перфектно.

27. Двадесет и седми принцип (27-27-) Променливост на средата - Непроменливост на средата или Промяна на вътрешната среда - Без промяна на средата.

Ян: Самоуправление на системата на обекта чрез вътрешна промяна, взаимодействия на вътрешна среда, вътрешни подсистеми. Сложната система сама се управлява, контролира чрез изменение на взаимодействията на вътрешната си среда спрямо външната среда. За


целта променя външният и вътрешния си енергиен скелет, вътрешните си енерговръзки, а чрез него вътрешната структура. Обектът сменя вътрешните си енергосъстояния (включително агрегатни), като резултат от промяна на взаимодействия между собствената си среда. При променливост на вътрешна среда на системата се променят гъвкавостта, еластичността, плътността и други качества, с цел подобряване на самоорганизация.

Ин: Обектът не изменя вътрешната си среда, той е с непроменливост на локалното си пространство и среда. Системата е без промяна на вътрешната си среда. Не се извършват взаимодействия, които да изменят гъвкавостта, еластичността, плътността на обекта.

28. Двадесет и осми принцип (28-28-) Усилване - Подтискане.Ян: Обектът повишава степента на енергосъстоянието си чрез

усилване на захранването си. То променя структурата. Тя е в зависимост от диапазона, както на усилването, така и на подтискането. Усилването чрез условно положителна енергия приблизително се неутрализира с отрицателната. Усилването в единия енергопроцес може да се компенсира от отслабването в друг енергопроцес. Усилването в първия подобект може да се компенсира от отслабването на втория подобект и т. н. Усилването води до резултат синдром на излишък, хипер или Ян.

Ин: Системата намалява степента на енергосъстоянието си чрез подтискане на захранването си. Структурата на системата обслужва диапазона на подтискане и усилване на енергосъстоянията. Подтискането води до резултат синдром на недостиг, хипо или Ин.

29. Двадесет и девети принцип (29-29-) Промяна на връзките - Без промяна на връзките.

Ян: Непрекъсната смяна на връзките, както положителните, така и отрицателните. Както в мрежа във вътрешната среда, така и във външната среда. Непрекъсната промяна на вътрешни енерговръзки до изменение на вътрешното енергосъстояние на системата, водещи до резултат ново качество или приблизително равновесие, на вътрешна енергохомеореза. Непрекъснато вътрешно настройване (регулиране) на връзки към външни смущаващи въздействия.

Ин: Системата е с фиксирани връзки. Няма промени във вътрешната мрежа от връзки. Обектът е без промяна на връзките си.

30. Тридесет и първи принцип (30-30-) Полезност - Вредност или Носещо полза - Неносещо полза.

Ян: В една сложна система циклично вредните процеси се използват за положителни ефекти. Например, повишаването на температура се използва за ликвидация на вирусите. Циклични деструктивни процеси се използват в полза на системата. Безполезните отпадъчни продукти се използват за положително въздействие върху други системи. Излишъците от енергия от вредни, чрез натрупване се превръщат в полезни. Вредността се трансформира в полезност.

Ин: Отпадъкът в обекта е вреден за него. Вредността като отпадък не се трансмутира (преобразува). Циклите на деструкцията в система не носят никаква полза. Не се натрупва отпадъкът, за да се оползотвори, а като неносещ полза се отстранява. Или отпадъкът в обекта се натрупва, без да се отстранява по някакъв начин.


31. Тридесет и първи принцип (31-31-) Информираност - Неинформираност.

Ян: Щом има информация има възприятие, щом няма информация има шум. Като знаем висшата форма на едно явление (енергопроцес), можем да разберем и нисшата информационна форма на явлението. Висшата форма е ключ за разбиране на низсшата. За да се стигне до разбиране на горните нива се преминава през долните. Знанието за нисшото ни дава знание за висшето. Еволюцията на нисшите нива ни дава информация за висшите. В системата има качествена информираност, както за вътрешната, така и за външната среда. Системата запазва информираност за миналите си енергосъстояния, за да се справи по-успешно в настоящето и бъдещето. Системата притежава програма запомни.

Ин: Системата не съхранява, не запазва информираност за минали енергосъстояния. В нея има много шум или неинформираност. Обектът няма знания (информация) за разбиране на явленията. Неговите горни нива са неинформирани, какво правят неговите долни нива. Липсва тотална минимална информация, както за вътрешна, така и за външната среда в система. Липсва програма запомни.

32. Тридесет и втори принцип (32-32-) Заобленост - Ъгловатост. Ян: Заоблените форми оказват положителен ефект върху системите.

Системите със заоблена форма по-лесно формират енергийните процеси. Програмата на системата включва оптимални заоблени конфигурации, които обезпечават перфектни взаимодействия. Системата притежава програма за заобленост.

Ин: Незаоблените системи са с архаична конфигурация, изискват по-голям разход на енергия. Незаоблените системи по-често предизвикват в системата болестни състояния. Програмата на обекта произвежда само ъгловати конфигурации. Липсва програма за заобленост.

6. 0. Идентифициране на корелационни връзки

6.0.1. Съответствие между принцип и диполност

Всяко знание завършва и започва с принцип. Той е фундаменталното знание. Основните принципи могат да се представят чрез матрица съставена от 32 дипола.

Първи корелат - всеки принцип може да бъде разглеждан като дипол. Първите 32 принципа са условно положителни, Ян, а вторите 32

прнципа са условно отрицателни, Ин (фиг.1 С). Тук въвеждаме понятията Ян и Ин от древно източната (българска) философия, тъй като те най-пълно съответстват на бинарния модел за принципите, който използваме. Принципът е съставен от Ян и Ин части. Всеки от принципите с положително значение е изобразен в първа половина на таблицата, а с условно отрицателно значение принадлежи към втора част на матрицата. Във фазовата равнина на всички принципи, представена като модел чрез шахматна дъска има 32 бели, т.е. положителни квадрата и 32 черни, т. е. отрицателни полета. Обобщеният принцип е съставен от бял и черен квадрат, представлява дипол, биполярна двойка.


Терминологично обобщеният принцип може да се формулира от два противоположни термина, положителен и отрицателен, с които се изразява същността на неговите елементи.

Чрез отрицателна частица не или без поставена пред термина може да се формулира отрицателен термин, респективно отрицателен принцип..

Връзката принцип - дипол е такава, че спокойно принципът може да бъде определен като дипол, съставен от двете фундаментални понятия Ин Ян.

Знакът14 , който се употребява в текста на настоящата статия между двете понятия Ин и Ян е символ на подобие и синонимност, на някаква приблизителна близка тъждественост, но никога на точно, перфектно равенство между динамичните противоположности. Някакво преминаване в частен случай през енерго равенство, но никога неспиране в него. Чрез този символ изразяваме динамиката на процесите между двете противоположности. Тяхната взаимно обвързаност и същевременно взаимна работа в общият случай. Знакът е математическа символна представа за свръхсложна връзка между двете противоположности, с много качествени характеристики.

6.0.2. Съответствие между принципите и естествените числа

Означението на принципите с числа може да бъде осъществено най-малко по четири различни начина. Първият начин е, да започнем от 1 до 64 (фиг.1А). Вторият начин е, да започнем от 0 до 63 (фиг.1В). Третият начин е, да започнем от едно (1) и от тридесет и три (33), като една корелативна двойка (фиг.1С).

Между двете противоположности има гранична област, която разглеждаме като нула (0). Четвърти начин за номериране на принципите е, да ги представяме от 1 до 32 с тяхната положителна номерация от числа, а на останалите 32 броя да поставим отрицателна степен на номерация (фиг.1D). Например първи принцип Целесъобразност - нецелесъобразност (1) представен чрез номерация с числа, по четвърти начин, ще изглежда така: (1) = 1-1-. Втори принцип (2) = 2-2- и т. н.

На принципите приписваме прости числа, свързваме ги в система от 1 до 64 числа, за да представляват в цялостност система от 26

фундаментални същности. Синтезираната система от принципи, да е адекватна на системата И-ДЗИН24.

Възприемаме едновременно първи (в числа от число 1 до 64) и четвърти (в числа от 1 до 32 и от 1- до 32-) начин на числов запис на принцип.

По своята същност последователността от всички принципи от 1 до 64 = 26, представлява променлива верига от взаимосвървани последователно и паралелно помежду си принципи. Без значение е, дали ще представим верига с числата от 1 до 64, или верига с числата от 1 до 32 и от 1- до 32-. Същността на веригата (фиг.1А, 1В, 1D, 2) e една и съща.

Смисълът на установяване на корелация между принципите и дадена редица числа се заключава в това едновременно да се обхване система от 82 принципи по-лесно да се оперира с различни принципи, а


оттук и по-лесно знанието да бъде пренесено в други изследователски области.

На фиг.1 представяме схема на матрица от принципи. Четни числа (2К) са в черно квадратче, нечетни (К+1) в бяло при фигури 1 А, В, D. Във фиг. 1D съществува връзка между 1 и 1- и следващи по ред 2 и 2-. Черния квадрат е представител на Ин, а белият на Ян.

На фиг.2 представяме кръгова схема на принципи. Графично представяме понятийна цялостна завършена система от принципи, като кръгова схема с цикличен характер на движение от 1 до 64 и многократно повторение.

Прилагаме система24 И-ДЗИН, разработвана у нас от Хинков Ст.**. Числата следват естествения възходящ ред на числа от 1 до 26 = 64. Дясната част на фигурата е получена като редукция от лявата. Числа четни/нечетни са представени едно до друго в единство. Представянето на числа четни/нечетни веднага ражда свойство Ин/Ян, женско/мъжко, поражда движение и последователност между противоположности.

Число 1*, в дясна част на фиг. 2 е получено, като сбор от двете едноцифрени числа, на число 64 = 6 + 4 = 10 = 1 + 0 = 1*.

Звездичка (или число в скоба) след число показва, че числото е било подложено на операция редукция. Число 2*, в дясна част на фиг. 2, по същия начин е получено като редуцирано число, на четно (2K) число.

Например 56 = 5 + 6 = 11 = 1 + 1 = 2* и т. н. за всички базови числа от 1* до 8* в дясна част на фиг.2.

**Хинков Ст. Авторът Минев К. изказва сърдечни благодарности на г-н Стефан Хинков - математик, семиотик и дългогодишен преподавател по И-ДЗИН в НБУ - София, 40-годишен изследовател на система И-ДЗИН за ценните препоръки и съвети при написване на настоящата статия.


A. B.1 2 3 4 5 6 7 8 0 1 2 3 4 5 6 7

64 63 62 61 60 59 58 57 63 62 61 60 59 58 57 56

1 2 3 4 5 6 7 8 1 1 - 2 2- 3 3- 4 4-

57 58 59 60 61 62 63 64 32 - 32 31- 31 30- 30 29- 29

C. D.

Фиг. 1. А, B, C, D. Схема на означение на принципите в четири варианта A, B, C, D първи вариант (A.) - означение с числа от 1 до 64, втори вариант (B.) - означение с числа от 0 до 63, трети вариант


(C.) - обозначение с числа 1-33, 2- 34 и т. н., четвърти вариант (D.) - означение с числа 1-1-,2- 2- и т. н.

Фиг. 2. Кръгова схема на принципите в числа от 1 до 64 в лявата и от 1* (1) до 8*(9) в дясната част лявата част на фигурата е разгърната схема с числа от 1 до 64, дясната част е опростена (редуцирана) схема, само в числа от 1*(1) до 8*(9).

Числата в скоби в дясна част на фигура 2, са получени като редуцирани нечетни/четни (2K+1)/(2K) числа.

Например, число (9) e получено като редукция от нечетно число 63, т.е. 63 = 6 + 3 = 9* = (9) число (1) като редукция на число 55, т. е. 55 = 5 + 5 = 10 = 1 + 0 = 1* = (1).

Интересно в схема 2 е, че има пряка връзка с времето13, 15, че имаме троичност на двойки от нечетни/четни числа, например нечетни числа 1, 3, 5 образуват една нечетна тройка, а 2, 4, 6 друга четна тройка от числа четворки от числа - 1, 3, 5, 7 /2, 4 , 6, 8 седмици от числа - 1, 3, 5, 7, 9, 11, 13/2, 4, 6, 8, 10, 12, 14 петнадесетици от числа 1, 3, 5, 7, 9, 11, 13, 15, 17, 19, 21, 23, 25, 27, 29/2, 4, 6, 8, 10, 12, 14, 16, 18, 20, 22, 24, 26, 28, 30, като две по две петнадесетици дават шестдесетица - основа във вечният български календар.

Най-важни четни/нечетни числа - принципа на фиг.2 са: посока север числа 64/63, редуцирани до 1*/(9) посока юг числа 32/31, редуцирани до 5*/(4) посока запад числа 16/15, редукция на 7*/(6) посока изток числа 47/47, редуцирани на 3*/(2). От първи до осми принцип е една октава. До 32 принцип са 4 октави, а до 64 - осем. Смисълът на лява част на фиг.2 е в цикличния поглед върху цялостната система на принципи от 1 до 26, в разделянето на системата на четни/нечетни, в осевия вертикален, хоризонтален поглед към най-важните числа. Същността на дясна част на фиг.2 е в това, че тя е редуцирания - съкратен (опростен) вариант на системата от 1 до 64. Дясната част на фиг.2 е равна, в опростен и съкратен

1, 23, 4

5, 6 7, 8

9, 1011, 12

13, 1415, 1617, 1819, 2021, 22

23, 2425, 26

27, 2829, 30 31, 32

63, 64

39, 40

47, 48

55, 56

8*(7)

7*6)

3*(2)

1*(9)

4*(3)

2*(1)

5*(4)

6*(5)


вариант на лява. Редуцираните числа от дясната част, съдържат вътре в себе си числата от сектора на лявата част. Едно редуцирано число, например 8* притежава като октава в себе си принципите - числа от 1 до 8, или 8* = 1+2+3+4+5+6+7+8. Аналогично, за останалите седем октави, за другите седем базови редуцирани числа. Ето защо веригата от всички принципи 64 може да се представи като опростен вариант в числа от 1* до 8*, или в числа в скоби от (1) до (9).

Смисълът на дясна част на фиг.2, осем степенните базови промени, осемте квадратчена на табл.1 е в това, че тя показва архитипове на системата принципи. Тя дава базова осем позиционна скала, или осемте възможни отношения на Ин/Ян. Дясната част на фиг.2 е опростено представяне на 64 числа, осем йерархична система* съдържаща в себе си числата от 1 до 64. Звездичката след думата система е символ за редуцирана система. Числата от реда на принципите 1 до 64 са натоварени с качества. Ортодоксалната математика16 оперира с числа натоварени с количествена стойност. Число 8* например, носи в себе си редът на числата от 1 до 8.

На фиг.2 не са изобразени точни окръжности, а елипсоиди, с форма близка до окръжност. Това е така, тъй като реалните обекти в полева материя не съществуват в перфектни окръжности, а в близка до окръжност форма.

6.0.3. Съответствие на принципите с нива

В цялостната, пълна система от 64 принципа, те са подредени в последователност следваща естествения ред на числата. Цялата биполярна 32 диполна система изгражда един напълно затворен обобщаващ, голям дипол съставен от 32 подсистемни диполи. Всеки подсистемен дипол - принцип играе ролята на "ниво" в цялостната система. Всеки основен принцип принадлежи към определено "ниво" от йерархичната скала на всички принципи.

Връзката между принцип и ниво е такава, че всеки принцип може да бъде съпоставен с определено "ниво" в матрицата от принципи.

Разгледани са 9 различни графични подхода за представяне на принцип. Цифрата 9 е неслучайна, тя е свързана с 9 позиционната (деветнивова) скала на дипола Енергия11, 12, 13, 14, 15. Означенията във фигури от 3 до 11 са противоположности Ин и Ян, като винаги Ин е в горната част на схемите. Оси -Y,+Y, -X, +X са за ориентация в пространството. Ориентацията е твърде важна за една система в пространството. Нулата, обаче не е само нула, но и връзка. За нея въвеждаме допълнителен знак st. Съдържанието на знак st се изразява в това, че в тази област st се извършва промяна от една противоположност в друга, от една полярност в друга, на едно количество и качество в друго, на едно "ниво" в друго.

Основната нула 0 (или st свръзка) се намира в областта на пресичане на базови оси Х и Y в система, но тук нулата играе роля на кръстова сложна връзка. За означаване на нула въвеждаме знак двойна черна точка в схемите. Първият принцип го записваме като числа 1-1-. Сложното число единица (1) е натоварено с количествена и качествена


стойност, характеризиращо положителната част Ян на принципа - ниво записана като число 1+ = 1.

Фиг.3. Двуквадратна Фиг.4. Двучашковидна Фиг.5. Елипсовидна схема на ниво схема на ниво схема на ниво

Числото единица на степен минус 1- е такова число, което характеризира отрицателната част Ин на същия принцип. Чертичката (-) между двете единици в математичен аспект отразява нулата между положителната и отрицателната единица.

В схемите нулата е отразена като пресечна точка на оси Х и Y. Схемите от 3 до 11 представят само едно диполно "ниво" - принцип от 9 гледни точки (фиг. 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11). В цялата система има общо 32 такива диполни "нива", свързани едно с друго, както последователно, така и паралелно, образуващи цялата система от принципи.

На фиг.3 е изобразена графичнао двуквадратна представа за принцип - ниво в схема. Изобразен е дипол от две противоположности Ян = 1 и Ин = 1-. Между тях се намира нула (0), символно изобразена с две черни точки. С две тънки хоризонтални линийки, е фиксирана област на свръзка на нулата с други непоказани нива. В подсистема - ниво - принцип сложна връзка между 1 и 1- е представена с тройна линия. Двете линийки са тънки, а средната е удебелена. Общо трите вертикални линийки, едната по ос Y, а другите две успоредни на ос Y, дават грубата ни графична представа за сложна връзка между противоположности Ян и Ин, в едно единство. Всяка една от връзките е двойна напред/назад. Тук е абстрактно разглеждане на невеществена връзка между полеви елементи Ин и Ян, в едно ниво. Невидимо триализмът присъства, като три части: Ин, нула и Ян. Те са представени от три числа: 1+, 0, 1-.

На фиг.4 е представено "ниво" в чашообразна форма. "Нивото" (принципът) се пълни/празни като чаша с разновидова енергия. Движението е във всички възможни състояния (напълвания на чашата) на "ниво", като се движи по безконечен непрекъснат външен контур. Скокът между "нива" се осъществява в нулата. Цялото "ниво" - принцип с числа 1 - 1- е символ на едновременна енергийна генерация и асимилация.

На фиг.5 е изобразен друг поглед върху "ниво" - принцип, представен като елипсоид. В тази биполярна подсистема единият край на "нивото" е минус, другият плюс. Интересно е, че връзката между двете противоположности е двойна. Тя включва права и обратна връзка. Нулата, връзка st, e вход и изход от един принцип към друг. Тя е позиция, където принципът се превръща в друг. Тя е област на неполярност, място на балансиране на противоположностите, място на излизане и влизане в принципа.

Общото във всички фигури от фиг. 3 до фиг.11 е, че вътре във всеки принцип има един непрекъснат цикъл на движение по непрекъснат контур

1-

1

Ин

Ян

0st

-Х +Х

-Y

Y

0

Y

-Y

+Х -Х

Ин

Ян

1-

1-

st -Х Х

-Y

YИн

Ян

--0

1-

1+


(орбита), от Ян към Ин и обратно. Цикълът е форма на енерговзаимоотношения между противоположностите Ин и Ян, едно безкрайно обикаляне в нивото. Ориентацията на пространството на всяко ниво и за всяка система, е от съществено значение. Тук, тази ориентация се представя с оси и с диполни знаци плюс (+) и минус (-) в индекс след числа. При приближаване на Ян с Ян (или на Ин с Ин), плюс и плюс (минус и минус) се проявява отблъскване (несъвместимост). При разнородни противоположности Ян и Ин (плюс и минус) възниква привличане (съвместимост).

Противоположностите на принципите се привличат, еднаквостите в нивата се отблъскват.

Във фиг.6 e представена кръгова схема на "ниво". То е символ на вечния кръговрат във Всемира. Двойните стрелки указват общо три двойни връзки. Нищо друго не е променено във фигурата, освен нашата представа за принцип, т. е. гледаме на принципа в различна интерпретация. На фиг.7 е изобразено диадно "ниво", със символ на Ян/Ин, като вместо три двойни сложни връзки те са обединени в една полисложна връзка между антиподите Ин и Ян. Чрез фиг. 8 означена, като дихотомично "ниво" означаваме отново антиподите - противоположности Ян/Ин.

На фиг.9 е представена схема за коридорно ниво - принцип. В книгата на Александрова1 се представят различни палеолабиринти и коридори в тях. Коридорното ниво - (принцип), като част от лабиринтите е цитирано от тази книга. Интересното е, че тази информация стои хилядолетия пред погледа на човечеството. Скритият смисъл на палеолабиринтите е, че чрез тях древните са ни оставили информация за начинът на организация на нива, за алгоритъм15 на пространството. Коридорът Ин е защрихован. При пресичане на границата (ос -Х, + Х) се сменя знакът на коридора: от Ян (незащрихован) става Ин - (защрихован), т. е. сменя се типът противоположност, сменя се поляритета.

Фиг. 6. Кръгова схемана ниво

Фиг.7. Двудиадна схемана ниво

Фиг.8. Дихотомичнасхема на ниво

Нулата в коридорите е среда на лабиринтите. Тя е място за инверсия (обръщане) на движението в тях.

На фиг.10 е изобразена схема на биполярно ниво. В тази схема

нулата е изобразена в една окръжност, с две тънки хоризонтални ограждащи я линийки. Елипси на нивото са аналог на електронните обвивки, в строежа на атома.

-Y

Ин 1-

---X

1

0

+Х

Ян

-Х

+Х

-Y

st

0

+Y

Ян

Ин1-

1+

Ин1-

0

Ян

st

-Y

1

+X


9 - 5+ 7-

8 - 1- 3-

4 - 6- 2-

9 5 - 7

8 1 3 4 6 2

Фиг.9. Коридорна схема Фиг.10. Биполярна схема Фиг.11. Матрична схема

на ниво на ниво на ниво

На фиг.11 е представено матрична схема на ниво съставено от две математически матрица по 9 цифри, общо 18 числа. В центъра на матрицата се намира централно число (единица 1), съответстващо на фиксирано число от степента - ниво в системата. В горната отрицателна матрица 3х3 в центъра е числото 1-. В долната положителна математическа матрица 3х3 в централна позиция е числото 1 на положителна степен. Ясно се виждат числата 1 и 1- във фиг. 11, като те са неразделно свързани в матриците с другите осем числа - нива. Това е илюстрация на връзката на една октава нива във взаимоотношения. При смяна на едно ниво с друго ниво се сменят числата в матрицата13, като в центъра13 на матрицата застава от първоначално число - друго число. Чрез числа лесно се описва смяната на едно ниво с друго ниво. Фиг.11 представлява математически числов модел20

на ниво.

6.0.4. Съответствие между принцип и скала

В друг аспект всеки принцип може да бъде представен, като скала с две части положителна и отрицателна. Скалите, определящи същността на всеки принцип можем да разположим в десетична числова система 0 до 10 (табл.2). Да вземем за пример дуален петнадесети принцип симетричност - асиметричност чрез параметър симетрия - асиметрия (15-15). Терминът симетрия - асиметрия е един дипол. Терминът симетрия е Ян (+), а асиметрия е Ин (-). Условно положителният термин е симетрия, а отрицателния - асиметрия. Единият термин се формулира чрез другия: Симетрия е липса на асиметрия, докато асиметрия е нарушена симетрия. Но, двата термина изразяват в едно единно цяло един общ принцип симетричност - асиметричност по параметър симетрия - асиметрия. Следователно, скалата на параметъра симетрия - асиметрия трябва да включва както положителна, така и отрицателна области.

+X

0

-Y

+Y

-X

-Y

Y

+Х-Х

Ян

Ин

1

1-

0

Ин

Ян

st

Y

-Y

-X

1

1-


Принципът може да бъде представен като скала.Едната противоположност Ян - симетрия (С) е позиционирана в

единия край на скалата, а другата противоположност Ин - асиметрия (A) е в другия край. Параметър асиметрия или симетрия лесно може да бъде измерен във всеки обект по отношение на много негови характеристики.

Асиметрия (А) 0% Симетрия (С)

Ин - отрицателната част

положителната част - Ян

100% = екстремум на А Асиметрия = -0% Екстремум на С =100% Симетрия = +0%

Фиг.12. Графична схема на принцип петнадесети симетричност - асиметричност чрез параметър асиметрия - симетрия части на принципа: положителна (Ян) - симетрия отрицателна (Ин) - асиметрия нула - 0 (връзка st) - 0% с асиметрия -0% и със симетрия +0% екстремум на положителната част (Ян) - симетрия 100% екстремум на отрицателната част (Ин) - асиметрия 100%. Фиг. 12 може да бъде представена и в кръгова форма аналогична на фиг. 2 и фиг. 6.

(2) Eдната противоположност Ян Другата противоположност Ин (3) Асиметрия Симетрия(4) Принцип Противоположност Ян + Противоположност Ин

Смисълът на корелиране на всеки принцип със скала е, че всеки

диполен принцип може да бъде представен чрез полярна скала. Изборът на скала е важен, но възприемаме десетична числова система на представяне в бездименсионални величини от 0% до 100% (табл.2). Във фините енергийни процеси бездименсионалните величини са за предпочитане. Те дават по-вярна представа за цялостно състояние на системата. Интересно е, че енергосъстояние на система лесно може да бъде представено в скала на симетрия - асиметрия. Оценката по табл.2 не включва сложни математически оператори за оценяване на енергосъстояние.

От скала - табл.2 е видно, че степените на същата съответстват на числа от десетична числова система.

Скалата асиметрия - симетрия във всяко ниво - позиция показва като дешифратор, индикатор степента на "здраве/болест", състоянието на системата в "норма" или в "патология".

Преводът на смисъла на ниво - степен, с реално състояние на система. Отчитането по тази скала е лесно и просто.

Деветпозиционна - деветнивова индикаторна скала - табл.2 по параметър асиметрия - симетрия е приложима за диференциална диагностика в пространството на процеси и системи. Цифровите стойности - степени - нива в полярната скала са в десетична система, в букви и прости числа от нула до десет. Степен десет е вече преход, състояние извън скалата, взрив в системата. Скалата отчита дисбалансът


и баланса в системата. Буквата А е със значение за асиметрия, а С за симетрия. Знакът илюстрира динамичният вечен дисбаланс, енергонеравенството преминаващо през равенство в обекта. Горната част в таблицата е условно положителна (+), а долната отрицателна (-).

От теоретична гледна точка в нулата отбелязана като 0% в скалата е абсолютният теоретичен баланс. Там където, генерационна симетрия (симетрията се движи от 100% към +0%) преминава в асимилационна (отрицателна), там е абсолютното равенство.

Обратно, асиметрията се движи от -100% към -0%, но в среда - нула (0%) на табл.2 се установява абсолютно само теоретично уравновесяване.

При тази точка 0%, или отбелязвана още, като енерговръзка между два дипола Енергия със знак st става преобразуване (инвертиране) и превръщане на асиметрия в симетрия и обратно. В древните системи, например Фенг Шуй, нормата (здраве)12, първа енергозона12 на аура на човек за енергосистема е от 0% до 30%. Смъртта за динамична система е установяване в стационарност 0% или преход - енерговзрив в 100%. Патологията (болен), втора енергозона в аура12 на функциониране на система е от 30% до 70%, като патологията - болестта е динамичната област на лошо развитие, тя е болестното състояние на системата. Деструкцията (болен), трета енерго зона в аура12

на функциониране на система е от 70% до 99%, като дезинтеграцията - болестта е динамичната област на прекомерно лошо развитие, т. е. тя е недопустимото и тоталното разграждащо състояние на система. Динамичната област на развитие, комфорт за система е норма - здраве - с разположен контур на аура в първата енергозона. Трите полярни енергозони в аура дешифрират понятия здраве и болест в скалата на симетрия -асиметрия. Животът е енергопроцес представен по табл.2 между 0% и 99% асиметрия. Смъртта е 100%, енерговзрив в прекомерна асиметрия. При +100% енергоасиметрия - смърт от взрив в синдром на прекомерен външен излишък на енергия. При -100% енергоасиметрия, умиране от взрив в синдром на прекомерен недостиг на енергия. Красотата в системата - обект е асиметрия в порядъка от 1% до 9%. Хармонията в обект е със стойности от 0% до 30% по табл.2.

При преходите на системата във всички нейни точки едноименните параметри имат различни числени значения, затова енергопроцесите са неравновесни. Непрекъснатият приход или разход на енергия от външната среда, поддържа едно непрекъснато неравновесие, различно от състоянието на равновесие - абсолютна симетрия. Общият случай в системите е вечно енерго неравновесие. Изключението е абсолютна симетрия (0%).

Основно качество на скала асиметрия - симетрия е, че е без дименсионна. Тя има ред на числа от А0 до А10 (табл.2, колона 3) в точно определен порядък. Интервалите между степените - числа са фиксирани в десетична числова система. Това е скала на отношения между две подсистеми Ин и Ян, в обща система дипол - принцип.

Табл.2


Скала на асиметрия - симетрия (универсална таблица)

Наименование на степентав Ин (-), Ян (+)

В[%]

В буквеноозначение

+ енергиен взрив (колапс), екстремум в генерация

+100% A+10

+ степен преди колапс в деструкция в хипер

+90% A+9

+ деструкция, мутации +80% A+8 + граница, праг между две зони в синдром на енергоизлишък

+70% A+7

+ деформации, лошо болестно състояние +60% A+6 + начало на функционални и структурни изменения в излишък

+50% A+5

+ болестно състояние, патология, нездравословна хипер зона

+40% A+4

+ граница, праг между две зони, демаркационна линия в хипер

+30% A+3

+ здравословно отклонение +20% A+2 + отлично нормално отклонение +10% A+1 нула, симетрия 0%, асиметрия 0%, връзка st, преход, превръщане

0% A0

- отлично нормално отклонение -10% А-1 - здравословно отклонение -20% А-2 - праг, граница между две зони, демаркационна линия в хипо

-30% А-3

- болестно състояние, патология, нездравословна хипо зона

-40% А-4

- начало на функционални и структурни изменения в недостиг

-50% А-5

- деформации, лошо болестно състояние -60% А-6 - граница, праг между две зони в синдром на енергонедостиг

-70% А-7

- деструкция, развала, мутации -80% А-8 - степен преди колапс в деструкция в хипо

-90% А-9

- енергиен взрив (колапс), екстремум в асимилация

-100% А-10

Буквата А изразява параметъра асиметрия, а числото - процентът на асиметрия в системата от 0% до 100% спрямо абсолютната симетрия в обекта. На таблицата са отбелязани динамичните четири граници в Ян (хипер)(+) или в Ин (хипо)(-) на отклонения на приблизителна енергийна асиметрия в система - (30% и 70%). Заедно с границите 100% те стават шест, а заедно с нулата - седем. Ценностната скала на асиметрия - симетрия е универсална, защото отразява пропорциите на асиметрични отклонения в множество динамични системи.


ДИСКУСИЯ

Принципите на пръв поглед са силно разнородни. Създават впечатление, че са най-променливото нещо, нещо толкова динамично, че трудно би могло да се извлече общото върху, което да бъде изградена цялостна система. Въпреки привидната им разнородност те се вграждат, те формират една цялостна, балансирана, бинарно променлива, но устойчива в своята променливост система.

Принципите са подредени във верига, която лесно се поддава на описание в прости числа.

Разработката подкрепя концепциите на българите Георги Станков22

и Радой Данчев3. Фундаменталните принципи се проектират в няколко направления: 1)

проявяват се като свойства (качества) на изградената система 2) явяват се методи за изграждане и разграждане на система.

Математичен модел за описание на динамиката на нивата, в дипола Енергия, е представен в други статии от същия Минев К20. автор.

Абсурдността на съвременните експериментални изследвания става все по очевидна. Има хиляди данни и няма обяснения. Има информация, но няма правилно тълкуване. Има числа, но няма изводи. Има таблици, но без пояснения за техния смисъл. Заринати сме в числа, но нищо не знаем за трансцедентните числа, за истинската същност на числата. Обет на изследване е обикновено само част от обекта, само от една гледна точка, само от една наука. Парадоксите са твърде много. Все повече, натрупваните факти не могат да се вместят в съществуващия модел на света, не могат задоволително да се обяснят от познатите научни теории.

Съгласно парадигмалната теория за научния прогрес на Томас Кун (Структурата на научните революции, 1996), именно това е моментът изискващ смяна на парадигмата. И това, в светлината на последните постижения на съвременната фундаментална физика не е учудващо. Теорията на торсионните (времевите) полета не само обосновава съществуването на информационно - енергийна форма на материята, но и съвместно с теорията на бутстрапа (с основна идея - всяка частица е информационно свързана с всички други частици) Дж. Чу (Bootststrap, A Scientific Idea?, Science, v. 161, 1968), теориятта за имплицитния порядък (с основна идея, че във вселената е заложен порядък като часовников механизъм) на Дейвид Бом25, Еонософията (с основна идея: за динамичното равновесие) на Божидар Палюшев изложена във Физика на бога25, дава научните основи за преосмислянето на изумителните паралели между идеите на новата физика и на древните източни мислители. Поражда се качествено ново отношение на интеграция между рационалния и считания за ирационален подход към познанието.

Стремежът беше изграждането на последователна и вътрешно непротиворечива, цялостна система на базови фундаментални принципи в обща матрица. Принципите на Хермес4 (ТОТ) стоят като основа на матрицата.

Разработената матрица е универсална. Тя е валидна за невеществената, информационно - енергийната форма на материята, съответно за множеството различни диполи Енергия. Тя е универсалната таблица за полевия свят, за промени в модулите Енергия11, 13, за фундамента на битието.

Основни изводи


1. Предложената система от базови принципи табл.1 е лесна и проста за усвояване. Тя има аналози като 1) шахматна дъска 2) система И-ДЗИН.

2. Предложената система - матрица от фундаментални принципи е цялостна, пълна система.

3. Принципите са графично интерпретируеми като двойни числа, нива, скали, диполи.

4. Принципът асиметричност - симетричност има функция на дешифратор, индикатор за здраве/болест, норма/патология, баланс/дисбаланс.

5. Фундаменталните принципи са база за обяснение на общата теория на мениджмънта, медицината, биологията, биохимията, на древната система за хармонизиране на околното пространство Фенг Шуй и т. н.


1. Александрова Д., Палео-лабиринтът и геометричните фигури, 1997, ИК Пет Плюс, София (С.), с. 15-19, 22-29. 2. Бейнс Джон, Развитие на вътрешния свят, 1998, Изд. Екслибрис, С., с.5 -9. 3. Данчев Радой, Гравитацията, 1998, Изд. Ю. Данчев с. 1-55. 4. Кибалион, Учение за херметична философия, М., 1992, ТО Хелиос, с. 8-107. 5. Илъичев и к-в, Философский энциклопедический словарь, 1983, М., с.7. 6. Томов Кубрат, Резомално - изоморфният принцип, 1991, С., с. 79. 7. Ламбаджиев Г. А., Минев К., Идентифициране на системната връзка между принципите на Хермес, сборник от научни статии в Св. Кирил и Методий - София, сборник Контакт`98, том.II, С., 1998, с.128-131. 8. Ламбаджиев Г.А., Минев К., Концептуален и електрически модел на понятието "принцип", сборник от научни статии в библиотека Св. Кирил и Методий - София, Контакт`98, том. II, С., 1998, с. 125-127. 9. Лукьянов А., Истоки ДАО древнокитайский миф, 1992, М., Изд. ИНСАН, с. 69-97, 96-145. 10. Мандаджиева М., Великото единство на природата и човека, ИК НенАН, Варна, 1997, с. 127, с. 129-157. 11. Минев К., Чакрите - универсалните енергийни модули във Вселената, сборник от научни статии в библиотека Св. Кирил и Методий - София, Контакт`98, том. II, С., 1998, с. 134-138. 12. Минев К., Дисбаланс/баланс на сложна динамична биосистема с АУРА, 2001, сборник от научни статии в библиотека Св. Кирил и Методий - София, сборник Контакт`01 с име София 2001, том. I, С., с. 334-338. 13. Минев К., Цветкова Л., Деветкомпонентна теория на цветовете, (Цветовете във Фенг Шуй - Идентифициране на скала за оптичния спектър като ключ към древни знания) , сборник от научни статии в библ. Св. Кирил и Методий - София, сборник Контакт` 1999, С., с. 210-226. 14. Минев К., Обобщено диполно уравнение за енергията, сборник от научни статии в библ. Св. Кирил и Методий - София, сборник Контакт` 2000, С., с. 450-452. 15. Минев К., Забавяне/ускоряване на локално време в биосистема, С., сборник от научни статии в библ. Св. Кирил и Методий - София, сборник Контакт` 1999, С., с. 438-449. 16. Минев К., Божествена математика, сборник Контакт` 2000, С., с.460-467. 17. Минев К., Синтез на електрически модел на чакра, сборник от научни статии в библ. Св. Кирил и Методий - София, сборник Контакт` 2000, С., с. 435-437. 18. Минев К., Александрова Д., Марков Кр., Хинков Ст., Трите световни константи единица (1), златно сечение фи (Ф=1,618…) и пи (=3,14159…), сборник от научни статии в библ. Св. Кирил и Методий - София, сборник Контакт` 2000, С., с. 468-482. 19. Минев К., Принципите. Графично представяне на система от принципи, в сборник от научни статии в библ. Св. Кирил и Методий - София, юбилейна научно технологична сесия 25 години трибология в България в Контакт` 1999, С., с. 189-209, доклад на международна икономическа конференция в гр.София Етика в бизнаса, 22.10.2000 в НДК, доклад пред Клуб на фантастите в София на 11.11.1999. 20. Минев К., Математически модел на дипол Енергия, Контакт` 2001, С., с. 344-349. 21. Сакс Робърт, Деветзвездната КИ, 1992, Изд. Астрала, С., с. 34, 35-42, 51-156.. 22. Станков Георги, Универсалният закон, 1999, С., т.II, с. 17, 22250. 23. Капра Фритъоф,


ДАО Физики, Санкт Петербург, 1994, Изд. Орис, с. 8, с.204, 252, 226, 227. 24. Шуцки Ю., Книга на промените И-ДЗИН, 1994, Санкт Петербург, с. 5-12. 25. Палюшев Божидар, Физика на бога, 1997, Интеграл, С., с. 268 - 271, 289- 295.


Идентифициране на йерархична системаот принципи за устойчиво развитие


Идентифицирана е йерархична система от основни принципи за формиране на устойчивост и за реализиране на развитие на материална система. Идентифицираната схема от принципи притежава прави и обратни връзки, както и разпределение, обусловено от значимостта на принципите при формиране на крайния ефект от тяхното действие.

Ключови думи: йерархия, идентификация, принципи, устойчивост, развитие, система.

Въведение

Целта на изследването е идентифициране на йерархична система от принципи за устойчиво развитие на материална система. Идентифицирането на тази система от принципи е предпоставка за оптимално регулиране и развитие на процеси в материална система. Тази система може да бъде социална, екологична, техническа или от друг вид.

Обект на интерпретиране са принципите на системната стандартизация и системната евристика. Методът на преобразуване е екстраполация.

Достоверността на получените резултати се обуславя от достоверността на изходните данни и от малката степен на екстраполация, която е упражнена върху тях.

Не са известни подобни изследвания.

1. Предпоставки за идентификация

Условието за устойчивост на материална система е баланс между стабилизиращи и развиващи механизми на нейното функциониране. Същността на функционирането на всеки механизъм за поведение може да се опише чрез конкретен принцип. В този смисъл стабилизиращите и развиващите принципи на конкретна система образуват система за регулиране.

Системата за регулиране в обществото човек неосъзнато прилага и върху обектите на своята дейност. При тях стабилизиращите принципи се проявяват като стандартизиращи норми, а развиващите принципи - като евристични възможности.

Възможността принципите на стандартизация и системна евристика да се използват като изходни за формулиране на общонаучни принципи за хомеостаза и развитие се обуславя от следните съображения:

"Условията за съществуване на човешкото общество се явяват преобразуване на средата, което е възможно само на основата на знание, запечатано в техниката...

Техническите науки не са по-малко фундаментални от естествените в системата природа - общество.

Техническите науки в такъв случай трябва да бъдат не просто науки за механизмите, а науки за общите естествени закономерности в тяхното


оптимално съчетание, приложено към ноосферата и следователно с отчитане на социалните закономерности" ( 1 , с. 153 ).

"Става въпрос за необходимостта от създаване на обща теория от типа на математиката, така че техническите науки да станат науки не за механизмите, а за общите естествени закономерности в тяхното оптимално съчетание..., с отчитане на социалните закономерности и последствията от вмешателството на човека в делата на природата. Затова изследователят трябва да употреби достатъчно абстрактни идеи и принципи, позволяващи не свързване на себе си с твърди рамки от приложен характер. ... Техническите науки ще работят не на нивото на действителното, а на нивото на възможното. Именно това положение може да обезпечи прогностичната функция на фундаменталните технически науки" (1, с. 154).

2. Идентификация

На базата на изложените съображения са идентифицирани принципите за устойчиво развитие на система по аналогия с установената система от принципи в стандартизацията и евристиката (2, с. 137 - 144 ), както следва:

Табл.1 ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

№ Основни принципи на системната стандартизация (С) и евристика (Е)

№ Основни принципи насистемната устойчивост (У)или развитие (Р)

С1 Принцип на комплексността:Фиксираните връзки между подсистемите на конкретна техн. система са взаимосвързани

У1 Принцип на комплекстността:Фиксираните връзки между подсистемите на конкретна система са взаимосвързани

С2 Принцип на системността:Главните фиксирани връзки между подсистемите на конкретна техническа система са системно свързани

У2 Принцип на системността:Главните фиксирани връзки между подсистемите на конкретна система са системно свързани

С3 Принцип на йерархичността:Фиксираните връзки в техническа система са стандартизирани или са обект на стандартизация

У3 Принцип на йерархичността:Фиксираните връзки на конкретна система са нормирани или са обект на нормиране

С4 Принцип на детерминираността:Локално действащите принципи на стандартизация се подчиняват на регионалните принципи на стандартизация

У4 Принцип на детерминираността:Локално действащите принципи на нормиране се подчиняват на регионалните принципи на нормиране

С5 Принцип на перспeктивността:Стандартизираните връзки между подсистеми на конкретна техническа система се изменят в съответствие със световните тенденции на тяхното изменение

У5 Принцип на перспeктивността:Нормираните връзки между подсистеми на конкретна система се изменят в съответствие със световните тенденции на тяхното изменение

С6 Принцип на параметричността: У6 Принцип на параметричността:


Качествените характеристики на конкретна техническа система се изразяват чрез количествените й характеристики

Качествените характеристики на конкретна система се изразяват чрез количествените й характеристики

С7 Принцип на целесъобразността:Оптималното съчетание на качествени и количествени изисквания към продукта се определя от производителя и/или потребителя, както и от трети лица, свързани с тях

У7 Принцип на целесъобразността:Оптималното съчетание на качествени и количествени изисквания към продукта се определя от производителя и/или потребителя, както и от системи, свързани с тях

Е1 Стремеж към генериране на нови идеи, различни от съществуващите

Р1 Принцип на оригиналността:Стремеж към генериране на нови структури, различни от съществуващите

Е2 Освобождаване от прекомерно строгия контрол на традиционното мислене

Р2 Принцип на неприемствеността:Намаляване на зависимостта от традиционни норми

Е3 Освобождаване от "плена" на господстващите идеи, общоприети виждания и догми

Р3 Принцип на независимостта:Намаляване на зависимостта от текущи норми

Е4 Използване на ролята на случайния фактор при търсене на евристични решения

Р4 Принцип на шанса:Използване на вероятностния фактор при търсене на новаторски решения

В табл.1 е извършена замяна по аналогия и обобщение на основни

принципи на системната стандартизация (С1...С7) с основни принципи на системна устойчивост (У1...У7), както и на основни принципи на системната евристика (E1...E4) с основни принципи за системно развитие (Р1....Р4). Схемата на взаимовръзките между тях се запазва съгласно идентифицираната в (2) и е изобразена на фиг. 1.

На фиг.1 са изобразени взаимовръзките между принципите на устойчивост У1...У7 и принципите на развитие Р1....Р4.

Принципите на развитие се явяват обратни връзки R на принципите

на устойчивост. Последните са групирани като вътрешни и външни по

отношение на управляващите ги параметри. Групите принципи са обединени по структурен S и по функционален F признак. Подгрупите принципи са 5: група G1 обединява фундаментални принципи, G2 - исторически обусловени, G3, G4 - тактически принципи, G5 - перспективно ориентирани [3, с. 148 - 151 ].

Установихме, че принципите на системно развитие Р са по-високо йерархични от принципите на системна устойчивост У [4, с. 155].

На тази основа на фиг.1 прокарваме ос на йерархична скала i за означаване на ниво на организация на принципите за устойчивост (У) и за развитие (Р).

От фиг.1 следва, че процесът на устойчиво развитие на разглежданите принципи протича като колебателен процес, ограничен от една относително устойчива ивица от нива на организация. Към този йерархичен интервал принадлежат идентифицираните принципи У1... У7 и


Р1...Р4. Това означава, че за всеки етап на развитие G1...G5 процесът започва от ниско йерархичен принцип на устойчивост У и се насочва към съответен на него по-високо йерархичен принцип на развитие Р.

Обратното въздействие на принцип Р върху принцип У е предпоставка за възникване на нов етап в развитието на тези принципи. Идентифицираната схема на взаимовръзки между тях показва, че всеки от тези подпроцеси е изграден от два подпроцеса: Р обединява стратегия С и обратната й връзка - преструктуриране П, а У обединява тактика Т и обратната й връзка - хомеостаза Х, които са отворени за външни въздействия.

Следователно процесът на устойчиво развитие на разглежданите принципи има характер на сложен процес, модулиран от множество итеративни процеси в различни аспекти на неговото проявление. По подобен начин протича процесът на търсене на решение при висока степен на неопределеност на началните условия.

В друго изследване установихме, че могат да се индентифицират пет основни фази на развитие на вид система, като през втората й фаза е възможно да се осъществи еволюционен скок към по-висока степен на организация [5].

Схемата на фиг.1 показва, че могат да се индентифицират пет основни етапи на развитие на разглежданите принципи, като през втория етап G2 максимално се понижава тяхното ниво на организация чрез принципи У3. Съгласно табл.1 той е свързан с йерархичността на процесите, т. е. формулировката му отразява съдържанието на етапа на развитие, към който принадлежи.

Съответно - нивото на организация на обратната му връзка - принцип Р2 би следвало да се издигне над нивото на останалите принципи. Съгласно табл.1 той е свързан с разрушаване на традиционните връзки, т. е. с усилване на тенденцията, проявяваща се във формулировката на принцип Р1.

На етап G3 установената тенденция на йерархично отклонение от основното ниво на организация i се задържа (фиг.1). От фигурата следва, че йерархичното отклонение на етапи G2 и G3 затихва в етапи G4 и G5. Съответно - обуславящите ги принципи У5, У6, У7 и Р4 са значително по-конкретни и с по-тесен диапазон на значимост, отколкото принципите У3, У4, Р2 и Р3.

Следователно съществуват признаци за подобие между процеса на развитие на принципите за устойчиво развитие и процеса на развитие на вид материални системи. Това обстоятелство дедуктивно потвърждава достоверността на идентифицираната структура на фиг.1.


Р4

Р3

Р2

У3

Р1 У2

У1

У6

Фиг.1.

У7

Р R

G1

G 2

G 3

G 4

G 5

S

F

Р

У4

У5

i


ОСНОВНИ ИЗВОДИ

1. Принципите за устойчиво развитие на материални системи са йерархично обусловени: принципите за устойчивост са по-ниско йерархични от принципите за развитие.

2. В процеса на своето развитие принципите за устойчиво развитие изменят своето ниво на организация в границите на определен йерархичен интервал. Този интервал се разширява през втория и третия етап от тяхното развитие и се стеснява в останалите етапи.

3. Съгласно изводи 1 и 2, развитието на принципите за устойчиво развитие е устойчиво и е подобно на развитието на вид материални системи.

4. От изводи 1, 2, 3 следва, че развитието на принципите за устойчиво развитие отразява развитие на обективен процес.

5. От изводи 1, 2, 3 и 4 следва, че йерархичната система от принципи за устойчиво развитие на материална система може да бъде обект на имитационно моделиране.


1. Фигуровскя В. М. Техническое значение. Особености, возникновения и функционирования, Наука, Новосибирск, 1979.

2. Ламбаджиев Г. А. Идентифициране на взаимовръзките между основните принципи на системната стандартизация и системната евристика, Стандартизация - търговия - потребители`96, С., 1996.

3. Ламбаджиев Г. Идентифициране на система от принципи за устойчиво развитие, Качеството - най-добрите подходи за успех, Х юбилейна национална научно-практическа конференция с международно участие Качеството - за по-добър живот` 99, С., 1999.

4. Ламбаджиев Г. Синтез на блок - схема на взаимовръзки между понятия тактика и стратегия, Качеството - най-добрите подходи за успех, Х юбилейна национална научно-практическа конференция с международно участие Качеството - за по-добър живот` 99, С., 1999.

5. Ламбаджиев Г. Идентифициране на еволюционна структура на материални системи, Контакт` 99, С., 1999.


Eволюцията на енергията насочва развитието на вселената (Допълнение към тезисите на Pудолф

Kлаузиус)


Във фокуса на теоретични модели и механизми за еволюцията на енергията са представени връзки между мисловни и енергийни процеси. На тази основа са формулирани еволюционни постулати и техни следствия. Усъвършенствани са термодинамичните постулати на Рудолф Клаузиус, така че се отстранява проблемът с окончателното разрушаване на вселената под формата на "топлинна смърт".

Ключови думи: енергия, мисъл, еволюция, термодинамика, ентропия.

1. ВЪВЕДЕНИE

1.1. ПОСТАНОВКАСъществува представа, че е необходимо допълнително уточняване към първия постулат на Рудолф Клаузиус (7-1), утвърждаващ, че топлината от по-студено към по-топло тяло не може да премине от само себе си.Връзката между енергия и ентропия е осъществена аналитично чрез температурен коефициент. Аналогичен е коефициентът на пропорционалност в аналитичния израз за черните дупки в космическото пространство, който има физически смисъл на сила на гравитационно поле (6). Силата на гравитационното поле може да се промени при определени условия. Това навежда на мисълта, че при особени обстоятелства връзката между енергия и ентропия също може да се промени.Известно е, че загубата на енергия повишава ентропията на системата(2). Превръщането на енергията от един вид в друг е процес на замяна на едно различие с друго, т.е. разрушаване на първото различие и пораждане на друго на негово място(4). Енергийните превръщания имат качествена характеристика. Например звезда, която колапсира и се затваря в себе си, излъчва толкова енергия, че вакуумът около нея освобождава своята енергия(3). Звездата и вакуумът принадлежат към отдалечени едно от друго нива на организация в природата. Това означава, че отдалечените в еволюционно отношение форми на енергия са органически свързани. Тази връзка по принцип може да се продължи и към други форми на енергия, за които още не са открити измерителни средства, но които обезпечават отвореността на вселената към друга среда, характеризираща се с качествено различна форма на енергия.

1.2. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЕНЕРГИЯ И МИСЪЛ Мисълта (М) и енергията (Е) притежават следните основни общи признаци:МЕ1: Проявяват динамични свойства в процеса на своето изменение и притежават предимно хомеостазни функции.


МЕ2: Творческият мисловен процес и еволюцията на енергиен процес формират ново качество.МЕ3:И мисълта, и енергията се измерват чрез преобразуващата им способност.

2. МОДЕЛИ ЗА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЕНЕРГИЯТА

2.1. ТЕХНИЧЕСКИ МОДЕЛ

Общото в процеса на еволюционното развитие на техническите средства е цикличността и приемствеността в процеса на усъвършенстването им. В процеса на своето еволюиране техническите системи се приспособяват към особеностите на новите източници на енергия. Следователно еволюцията на материалните структури, представени от техническите системи, е следствие от еволюцията на енергийните структури, представени в конкретния случай от източници на енергия, използвани от човека. Това е признак, че еволюцията на енергията е първична, а еволюцията на структурата на материята е вторична. Съответно еволюционната структура на енергията се проектира и доразвива в еволюционната структура на материята. Следователно на еволюционните процеси на енергията е присъща цикличност и приемственост, характерна за материалните структури. Еволюционно по-късно възникналите форми на енергия подтискат и стесняват областта на проявление на еволюционно по-първичните форми на енергия.

2.2. МИСЛОВНИ МОДЕЛИВъз основа на изложеното в раздел 2.1. достигнахме до извода, че еволюцията на енергията подчинява на себе си еволюционното развитие на технически средства. От своя страна техническите средства представляват овеществени модели на представите на човека за тях. Тези представи са резултат от творческата мисъл на човека. Следователно творческата мисъл на човека чрез проектирането и реализирането на технически средства повтаря еволюционния процес на енергията. С други думи мисълта е модел на еволюционния процес на енергията, приспособен към условията за съществуване на човека. Връзката мисъл-енергия се допълва от общността на техните признаци. Някои от тях са посочени в раздел 1.2. - МЕ. Подобно на еволюционната структура на технически средства мисълта протича по различни процедурни схеми. В съответствие с верижната еволюционна структура мисълта може да протича като верига от логически следващи едно след друго причинно-следствени връзки. Разходящата еволюционна структура има проекция в многоаспектното философско мислене. Евристичното мислене има характер на сходящ процес, който е присъщ за сходяща еволюционна структура.На практика човешката мисъл представлява комбинация от различни по структура мисловни процедури. Тази комбинация от процедури представлява система от разновидности с общ генезис -


еволюционната структура на енергията. Следователно в процеса на своята еволюция енергията достига до реализация на разгледаните типове процедури. На тази основа могат да бъдат сравнени йерархичните процеси на мисълта (М) с тези на енергията, както следва:М1. Проникването на мисълта в сферата на подсъзнателното съответства на разграждането на енергийна структура. В мисълта този процес се проявява под формата на разпадане на проблема на подпроблеми. М2. Логическото мислене се осъществява предимно в лявото полукълбо на човешкия мозък, а образното мислене - предимно в дясното полукълбо. Съответно - висшите нива на организация на енергията са свързани с едни, а низшите - с други материални структури. Всяка материална структура се противопоставя на разграждането на енергията като лавинообразен процес.М3. Осъзнатото носи в себе си част от подсъзнателното. Еволюцията на енергията носи в себе си част от своята предистория.М4. Съседните еволюционни нива от мисловния процес са подобни, но не са тъждествени едно на друго.М5. Мисълта се стреми да овеществи своите модели. Енергията се стреми да материализира своите еволюционни резултати.

2.3. БИОСОЦИАЛЕН МОДЕЛРазвитието на органите на човешкия организъм протича неравномерно във времето. Някои органи първоначално изпреварват останалите в темпа на развитието си, а по-късно изостават от тях. Тази цикличност може да се обясни с биогенетичния закон на Хекел и Мюлер. В обобщен вид този закон утвърждава, че онтогенетичната цикличност в процеса на индивидуално развитие на биологична система е кратко повторение на филогенетичния цикъл на същата система.Авторът чрез екстраполиране на обхвата на действие на биогенетичния закон формулира закон за еволюционната приемственост със следното съдържание: В ПРОЦЕСА НА ИНДИВИДУАЛНОТО СИ РАЗВИТИЕ ВСЯКА САМООРГАНИЗИРАЩА СЕ СИСТЕМА ПОВТАРЯ НАКРАТКО ЕТАПИТЕ НА СВОЯТА ПРЕДИСТОРИЯ. В по-общ план от еволюционния закон следва, че филогенетичната цикличност, повтаряща се в процеса на индивидуално развитие на конкретна система, е резултат от еволюционната цикличност на материята. От еволюционната приемственост енергия-материя, съгласно раздел 2.1., следва, че тази цикличност се явява проекция на еволюционния процес на енергията. В частност законът за еволюционната приемственост може да се проектира върху социалната сфера. В този случай той изразява цикличността в социалното развитие като резултат от еволюционното развитие на предисторията на съответната социална система. Известни са основните социални системи: първобитна, робовладелска, феодална и капиталистическа. Въз основа на закона за еволюционната приемственост може да се идентифицират следните онтогенетични фази от развитието на социалистическата система: Първобитната фаза се характеризира с възникване на усъвършенствана идеология на комуната, която е присъща за


първобитната система. През робовладелската фаза се проявява култа към вожда. В тази фаза опозицията е натикана в концентрационнни лагери, така както робите в древността са били натикани в катакомби. През феодалната си фаза социалната система се проявява като тоталитаризъм от феодален тип. През капиталистическата си фаза социалистическата система имитира пазарни отношения, характерни за капитализма, но при монопол на държавната собственост върху икономиката, характерен за социализма. В сравнение с предходните социални етапи социалните свободи са разширени. Ето защо същата система се възприема като ново качество, наречено демокрация. Човекът е подсистема на социалната система, към която принадлежи. Чрез мисълта си човек може да моделира процесите, които протичат в социалната система. Мисълта е модел на енергийни процеси. Следователно енергията в процеса на своята еволюция участва във формиране на по-висши нива от своята организация. Въз основа на закона за еволюционната приемственост и в частност в съответствие с неговата социална проекция може да се разглежда еволюцията на енергията като затихващ колебателен процес. Неговите колебания повтарят накратко предисторията на еволюцията на енергията.

3. РЕГУЛИРАЩИ ФАКТОРИ И МЕХАНИЗМИ НА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЕНЕРГИЯТА

3.1. ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЕВОЛЮЦИОННИЯ ПРОЦЕСРезултатът от протичането на еволюционен процес се изразява във формиране на качествено ново състояние. Формирането му се характеризира със специфична насоченост за всеки вид състояние по отделно. Качествения скок протича относително кратковременно в сравнение с процеса на затихването му. Формирането на качествено ново състояние се проявява като развитие на качеството му по отношение на един основен управляващ параметър. На тези признаци отговаря и противоположния процес, свързан с разрушаване на конкретна структура. В частност той се проявява като изравнителен процес на потенциални разлики (Р):Р1. Продължителното натрупване на електрически заряди в атмосферата предизвиква електрически разряд, наречен мълния.Р2. Капиталът е символична финансова форма на енергия. Бизнесмените продължително натрупват капитали, за да ги вложат импулсивно в дейност, която ще им обезпечи още по-бърза печалба. В този смисъл процесът пари-стока-пари е аналог на процеса енергия-материя-енергия. Този процес може да бъде модел на еволюираща или деградираща енергия.Р3. Количеството на откритията е незначително, в сравнение с количеството на изследователите. Мисълта продължително натрупва информация, докато се прояви проблясъкът на откритието или мисловната безпътица. В този смисъл мисълта е проекция на енергийния еволюционен процес.


Еволюционната тенденция (Т) в развитието на енергията също притежава проекция в областта на природата, обществото и човешкото мислене:Т1. Мълниите не протичат през едно и също място в атмосферата.Т2. Ефективният бизнесмен не влага капиталите си само в един бизнес.Т3. Творческата мисъл не се придържа строго към определена технология за търсене на решение.

3.2.ОСНОВЕН УПРАВЛЯВАЩ ПАРАМЕТЪР НА ЕВОЛЮЦИОНЕН ПРОЦЕССъществува възможност да бъдат разрушени резултатите от еволюционен процес, ако той се подчинява винаги на един и същ основен управляващ параметър. Хомеостазните процеси разрушават частично еволюционните постижения. Науката разглежда еволюцията като необратим процес. За да бъде гарантирана необратимостта на еволюцията, е необходимо в процеса на развитието й да се осъществява замяна (R) на основния управляващ я параметър. Признаци за такава замяна се съдържат в следните проекции на еволюционния процес върху хомеостазната сфера:R1. Редуват се органите на човешкия организъм, които притежават приоритет в ембрионалното му развитие. R2. Редуват се морални, модни, правни и други социални норми в общественото развитие. Новите норми не са тъждествени на старите.R3. Редуват се аргументите, по отношение на които е целесъобразно да се преобразува математически израз с цел да бъде разрешен.Тези примери илюстрират факта, че съседни качествено нови еволюционни състояния на материална система не се подчиняват на противоположни управляващи параметри. До този извод може да се достигне и от диалектическия закон за отрицание на отрицанието на Хегел. По своята същност той изразява процес на отрицание на част от цялото. Тази част не е перспективно да се развие по-нататък. Останалата част от същата цялост е обект на утвърждаване. Съответно еволюционният скок се осъществява в единичното, а след това се разпространява в общото. Развитието на единичното се подчинява на специфичен за него управляващ параметър. Съществува различие между свойствата на елементарни съставящи, които принадлежат към съседни нива на организация от една и съща система. Съответно съществува различие между основните управляващи параметри, които ги управляват. Тези параметри са функционално и структурно определящи. Чрез тях еволюционният процес програмира поведението на системата. Този извод следва и от факта, че в процеса на еволюционното си развитие всяко понятие запазва нещо от своята същност, изключва друга част и присъединява трета част към областта на своето значение. В процеса на еволюционното си развитие всяко понятие обновява част от своето значение. В резултат на този информационен обмен същността на основното управляващо понятие се запазва при участието му в съседни нива на организация. При по-голям йерархичен диапазон на изменение същността на това понятие се


изменя съществено. Съответно - ентропията на еволюционното му развитие нараства. В резултат на това разглежданото понятие загубва качествата, които са необходими, за да се реализира като структуроопределящ фактор по отношение на останалите понятия, които описват конкретна система. В различни междудисциплинни изследвания авторът е получил изводи за промяната на информационната връзка (I) между съседни еволюционни етапи на развитие:1.1. Класифицирани са формите на геометрични обекти, получени в резултат на еднопосочен еднороден еволюционен процес. На тази основа авторът установи, че всяка елементарна геометрична форма може да се разглежда като резултат от циклично еволюционно развитие на по-прости по структура геометрични форми. Съществува сходство между първичните етапи, които принадлежат към съседни еволюционни цикли на геометричните форми. Това дава основание да се предположи, че съседните еволюционни цикли се подчиняват на общ основен управляващ параметър. Освен това еволюцията на геометричните форми може да се разглежда като еволюция на фазовото пространство, в което е изобразено развитието на еволюционен процес.1.2. Авторът е създал аналитичен ентропиен модел, свързващ хомеостазните и еволюционните процеси, протичащи в структурата на материална система. Едно от следствията на този модел показва, че съседните нива на организация от структурата на материална система са свързани с общ основен управляващ параметър. Този параметър не е основен за други, още по-отдалечени едно от друго нива, които са съседни на разглежданите.1.3. Известни са окултни и религиозни учения за живота след смъртта. На тази основа може да се направи извод, че степента на свързаност на субекта със земните процеси определя състоянието на душата му след физическата му смърт. Това е признак, че връзката битие - небитие се подчинява на един основен управляващ параметър. Съответно небитието го разглеждаме като система от праматерия и праенергия, а душата на човека - като елементарна структура на тази система.От последните три групи примери следва, че информационната връзка между съседни еволюционни нива на организация се подчинява на един основен управляващ я параметър.

3.3. ЕВОЛЮЦИОННИ ПОСТУЛАТИНека под понятието "природа" да разбираме всичко съществуващо, което е осезаемо или неосезаемо за наблюденията на човека.Въз основа на изложените по-горе съображения авторът (L) формулира следните еволюционни постулати:L.1. Развитието на природата е цикличен процес.L.2. Съседните еволюционни цикли на природата се подчиняват на различни основни управляващи параметри.L.3. Периодично част от енергията и материята на природата еволюират в ново качество.


L.4. Еволюционно висшата природа е концентрирана в пунктове, разположени в различни области на природата от по-нисше еволюционно ниво.L.5. Всяко понятие притежава ентропия, която характеризира етапа на неговото развитие по отношение на друго понятие.Въз основа на еволюционните постулати (L) могат да се изведат някои следствия (S):S.1. Количеството на енергията и количеството на материята се запазват в рамките на всеки еволюционен цикъл на природата.S.2. В процеса на еволюцията си структурата на материята и структурата на енергията образуват йерархична система.S.3. Съществува разлика между законите, на които се подчиняват процесите, протичащи на съседни еволюционни етапи на природата.S.4. Всеки еволюционен етап на природата има характер на отделно битие.S.5. Небитието представлява еволюционна предистория на веществения цикъл, наречен битие.Топлината е основен управляващ параметър в настоящия "топлинен" еволюционен етап от развитието на природата. От постулат L.2 следва, че когато се изчерпят обновяващите възможности на топлинния управляващ параметър, по необходимост той ще бъде заменен от друг по-перспективен. Новият управляващ параметър ще бъде с по-ниска ентропия в еволюционно отношение. В този смисъл терминът "топлинна смърт" на Вселената изразява етапа на изчерпване на възможностите на развитие на вселената по отношение само на топлинния й управляващ параметър. Следващият еволюционен цикъл на вселената ще насочи развитието й в друго направление, което се подчинява на други закономерности.На тази основа могат да се допълнят постулатите на немския физик Рудолф Клаузиус (2.01.1822 - 24.08.1888), върху които са изградени теоретичните основи на термодинамиката на ХХ век. Оригиналната формулировка на постулатите на Клаузиус (К) е посочена в кавички. Всеки негов постулат е продължен с допълнение (L) на автора на настоящата статия, както следва:

К.L.1. "Топлината от по-студено към по-топло тяло не може да премине от само себе си " (К) в границите на топлинния еволюционен цикъл от развитието на материята (L).

K.L.2. "Енергията на Вселената си остава постоянна "(K) по количество, а формите на проявление на енергията нарастват количествено и еволюират качествено(L).

K.L.3. "Ентропията на Вселената се стреми към максимум" (K) по отношение на всеки текущ основен управляващ параметър на еволюционното й развитие (L).

Еволюционното развитие на постулатите на Клаузиус към системно познание за реалността е предпоставка за формулирането им чрез обобщаващ ги принцип, с ранг на всеобщ закон. Аргумент на този закон е ентропията. Нейната същност еволюира от "функция на


превръщанията" и "обръщане навътре" през физическа и информационна мяра към универсален еволюционен показател.

4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

4.1.Мисловният процес и неговите резултати могат да се разглеждат като модели на енергиен процес. Индивидуалното му развитие се подчинява на закона за еволюционната приемственост, формулиран от автора на настоящата статия.

4.2. Разработената система от еволюционни постулати е предпоставка за разширяване на възможностите на научното търсене в областта на феноменалните явления.

4.3. Допълнени са постулатите на Рудолф Клаузиус в посока към обединяването им в системно единство, така че да се отстрани проблема с "топлинната смърт" на Вселената.

ЛИТЕРАТУРА

1. Бернал Дж. Наука в истории общества. Москва, 1956, с. 484.

2. Дитрих Я. Проектирование и конструирование. Системный подход. Мир, Москва, 1981, с. 322.

3. Подольный Р.Г. Нечто по имени Ничто, Знание. Москва, 1983, с.168.

4. Пригожин И., Стенджер И. Новата връзка метаморфоза на науките. Наука и изкуство, София, 1989, с.144.

5. Флоров Р.Й. Термодинамика на биосистемите. БАН, София, 1988, с.93.

6. Хокинг С. Черни дупки и бебета Вселени и други есета, Наука и изкуство. София, 1994, с.109.

7. Циолковский И.Э. Второе начало термодинамики. Изв. Колужского общества изучения природы, Калуга, 1914, стр. 18, 19.

8. Haefner K. Evoloution of Information Processing Systems. Heidelberg, Berlin, 1992, р. 4.


Забавяне/ускоряване на локалноВРЕМЕ в биосистема

Кръстьо Минев

1. Въведение

Човешкият организъм е една свръхсложна биосистема, представляваща съчетание от всички известни и неизвестни до момента видове материя. До момента съвременната биология, биохимия, биофизика7 и т. н. ни представя организма като система от така наречените химични елементи и тяхните структурообразуващи частици атоми и молекули, т. е. от веществената (видима) материя. Но, това вече са стари и недостатъчни знания за видовете материя изобщо, и за материалната невидима и видима същност на човека. Последните научни изследвания показаха, че материята е двувидова невеществена и веществена, като невеществената (невидимата) е фонова и представлява вместилище на веществената (видимата). Много подробно единната теория на двата вида материя е изложена от българският учен Радой Данчев1 през 1998. Фактически пространството е част от фонова (полева) материя, която в определени случаи може да бъде частично или изцяло лишена от частици на веществата. Фоновата материя е вездесъща и се проявява чрез електромагнитните вълни. Понятията енергия и материя, и същностите, които те изразяват са равнозначни, взаимозаменяеми. Така например понятието енергиен поток е равнозначно на понятието материален поток, независимо, че енергийният поток е невидим за нормална зрителна система. Скоростта му е различна, защото тече в различна плътностна среда. Този безспорен многократно доказан факт, истина, забранява еднаквото абсолютно време. Веществените структурни частици на човешкия организъм (атомни ядра с техните структурообразуващи протони, неутрони, мезони, кварки и неутрино, и електрони) са обкръжени от флуктуациите на фонова материя, и техните непрекъснати съвместни съотнасяния формират качествено и количествено всяка биосистема. Съществуване на индивид извън фоновата (невеществената) и веществената (видима) материя е абсурдно и неправилно предположение. Следователно биосистемата задължително трябва да се разглежда, изучава и коригира единствено в нейното материално двуединство. Така например външна проява на двуединните действия на двата вида материя в човешкия организъм е аурата на биосистема, която представлява специфично енергийно състояние на локална фонова (невидима) материя в непосредствена близост до него. Естествено е по енергийно състояние на конкретната аура, да може да се съди за здравословното състояние на организма. В един сложен обект, какъвто е човека едновременно съществуват комплекси от сложни вълни и частици в системно единство. Локалното, индивидуално пространство на биосистема не е празно, а е пълно с двувидова материя. То е комплекс от много вълни и множество частици, т.е. притежава вълново - частичкова двойственост. Пашкулното пространство на човека (аура) включва течащи по сложно извита траектория (контур) структурирани потоци енергия.


Множеството потоци енергия се самоорганизират в реални хронодиполи Енергия11, които се подчиняват на матрица от принципи19. Предпоставки за статията бяха 1) д-р инж. Георги Ламбаджиев5,6 в 1998 заедно с автора предложиха два теоретични модела за принципите, разгледани в системно единство и в частност представени чрез електрически модел16, 2) изследванията за аурата15 на човешки организъм с уточняване на елементите (частите) й, трите диполни зони в нея, смисъла на дисбаланс/баланс, диполността на “здраве/болест”, профила (портрета) на енергийният процес - енергийните състояния протичащи в динамика в нея, 3) анализът14 на вътрешните връзки и свойства на дипол Енергия в 17 графични фигури.Терминът време употребяваме като равен на темпо, което е тъждествено с хроно.Дефиницийте на основните понятия за “енергия”, пространство, връзка, число, нула, безкрайност, десетична и дванадесетична числови системи на автора са в друга статия Божествена математика20.Настоящата разработка е само за едната форма на материята (полева, фонова), като гледната точка е за персонално пространство от позиция на разглеждане на времевият процес, а също как е конструирано биополето в и около индивид. Оказа се, че най-подробна информация за биополе е представена от българският учен Мария Мандаджиева в нейните три книги7 - Радиестезия, Великото единство на природата и човека, Съвременни методи в медицината. Локалното пространство (аурата) на човека е тясно свързана с проблема за времето. Това наложи да разглеждаме и разработваме нова концепция за времето. Съществуващата представа за времето е Времето според класическа представа е мяра за движение на енергия - материя. Времето е представа, оформена от редуващи се събития - Аристотел (384 -322 г. пр. н. е.). Времето се измерва с движението, а движението чрез времето. Когато получим отделно възприятие за минало и бъдещо събитие в движението, ние говорим за протекло време. Има универсално, абсолютно време, което тече независимо от явленията в природата - Галилей (1564-1642). Относителното или обикновеното време е променлива, достижима със сетивата ни мяра за времетраене, което употребяваме във всекидневния живот - Нютон (1643 - 1727). Всяка точка се нарича събитие. Траекторията на едно събитие в пространство - времето свързва последователните събития, всяко изразяващо положение и време - Айнщайн (1879-1955).

2. Нова представа за времето

Времето е процес. Енергийният и темпоралният процеси се неразделни един от друг. Те са едно цяло. Енергийният и темпоралният процеси огъват (сгъват) персоналното пространство на биосистема в яйцевидна форма7, 14, 15 (фиг. 1). Те текат (плуват) в локалното пространство на биосистема по контур наречен пътечка на времето или времеподобна линия. Контурът на движение на енергийнохроналният поток в локално пространство - аура на човешки организъм може да бъде представен като противоположно въртящи се и свързани с “нула” и меридиани динамични “конуси” 7. “Пътечка на времето” грубо представлява “осмица”, символ безкрайност - , тип “пясъчен часовник” започвайки от “нула”, свързвайки се с нея, и завършвайки пак там. Пространството за движение на “пътечка на времето” се разделя на -10 лявовъртящи се (-) и +10 дясновъртящи се (+) динамични подпространства11. Между тях функционират 9 хрононива11, 14, 16. Времето е локален хронопроцес развиващ се в “пътечка на времето” в 9 нива. Всяко хронониво е със самоорганизация на невидим темпоконвейр и представлява базов структурен елемент от персонална фонова материя. Движението на темпоралния поток е с торсионна (вихрова) конфигурация8. Торсиите притежават нула (0) и безкрайност (), като те са началото и края на енергохронопроцеса - част от цикъла на времето, т.е. част от енергопроцеса14. Различните биосистеми имат различно качество и количество фонова и веществена материя, затова те имат различна степен на път, на безкрайно обикаляне по затворена траектория на хронопотоците в аура. Локалното време е пълния времеви цикъл на работа на хроналния поток, пълното обикаляне на хрононивата около веществената материя и в нея (заоблена стрела на времето), с


пълно циклово осъществяване на енерго взаимоотношенията между двете противоположности Ин (лява торсия) и Ян (дясна торсия).Новата ни представа за време е пълния технологичен хронопроцес на извършване на трансформации на енергонивата в темпоралния дипол Енергия от началото (нулата) до краят (безкрайността) в заоблена стрела на времето (фиг.2). Новото ни виждане за времето е, че то е хронопоток енергия променящ пространството и неговите части - подпространства, движещ се непрекъснато (безкрайно обикалян път) в затворен структуриран контур около и в биосистема, т. е. диполна степенна безкрайност. Основна идея е, че деформирането на локално пространство (полева специфична индивидуална материя около човека - аура) променя темпа на енергийнотемпоралния процес, т. е. локалното време на човека. Идеята се състои в това, че пътечките на времето (хроноенергийните потоци) обикалят около човешки организъм в път с индивидуална форма и протяжност, което предполага определен персонален енергийнотемпорален процес. Промяната на контура (пътя) на времеподобните линии довежда до удължаване/скъсяване на пътя за движение на енергийните потоци, т. е. до забавяне/ускоряване на процесите и в крайна сметка до забавяне/ускоряване на времето. Практиката на хиляди биоенерготерапевти доказва, че при уплътняване (намаляване, свиване) на аура22 енергопроцесите се забавят, докато при разтягане (увеличаване) те се ускоряват.

3.Цели

Основни цели на настоящата разработка е да осветли ново разбиране за времето, за да може изследването да послужи като мост между различни специалисти в интердисциплинни области на познанието, 1) графично и теоретично да се изобрази стрела на времето, 2) да даде графично изображение на нули и безкрайност в аура, 3) да обясни хронодипол Енергия като диполна числова система, “тухличка” във Всемира и връзката му с другите диполни числови системи, т. е. реално съотнасяне на един с други диполи, 4) да обясни пространство - времето и частите му в какъв конструкт на темподиполи Енергия са свързани, 5) да обясни какво се получава при удължаване/скъсяване на “пътечките”, 6) да даде теоретично разяснение за нулев транспорт, 7) да даде теоретична представа за реално материално полево местонахождение на мрежи съзнание, подсъзнание, свръхсъзнание, 8) да интерпретира теоретично мясторазположението на информационния запис на материално полева субстанция минало, настояще, бъдеще време, 9) да даде аналитичен израз на уравнение за конструкт на биополе, за генезис на биологически часовник, за енергиен план на пространство - времето.

4. Личното пространство (аура)на сложна биосистема

Най-същественото нещо в човека, за организация на неговото хронопространство, това е алгоритъма на седемстепенната диполна самоорганизация на неговите хронодиполи Енергия [Ин(-) и Ян(+)] - енергийнохроналния му скелет. Той е много важен, защото дава начина на самоорганизация на хронодиполите, конструкта за изграждане на аура, представлява “биологическият часовник”. Енергийнохроналният скелет работи, както в невеществената (аура), така и във веществената (тяло) материя.

На фиг.1 е представена аура (G), структурирана в 7 степенна дуална самоорганизираща се структура от 7 енергохрономодули. Тези седем енергохрономодула (чакри, С+1 до С-7), свързани помежду си с 5 броя кръстови, нулеви връзки st1, st2, st3, st4, st5 изграждат диполния, полярен скелет. Тук, за първи път се посочва областта, мястото на основни темпорални нули в биосистема. За първи път се описва къде се намира


безкрайността () във всяка чакра, а така също и в аура (G = ). Сборът от безкрайностите на чакрите (175 000)[Шалаграма дас25] дава интегралната безкрайност на цялата аура (биополе, Орфическо яйце, Космомодел). Аурата и чакрите в нея са реални обекти поддаващи се на описание. Те могат да бъдат филмирани с Кирлиан фотографии, с обикновен фотоапарат със свръхчувствителен филм за един цвят, да бъдат видяни със специални очила и прочее. Някои хора ги виждат и без апаратура.

Локалното движение на енергопоток по нелинейна траектория е изобразено в лява част на фигурата. Например, шеста чакра С6 има конфигурация ляв светъл и десен тъмен елипсоид. Елипсодите (вихрите) в първо приближение илюстрират контури на потоците движеща се хроноенергия. Хоризонтална плътна дебела линия показва енергомеридианите. В човешко тяло кривите меридиани са с приблизителен неточен диаметър 0,5 до 1,5 микрона, също и нулите 0,5 1,5 микрона - Гербер Ричард1А. От друга страна 175 000 чакри с около също толкова, но малко по-малко на брой нули, заради седем степенна пространствена самоорганизация, изграждат меридианна мрежа във вещественото тяло на човека.

Нулев транспорт е движение на хроноенергопоток в меридианна мрежа между нули (st1, st2, st3, st4, st5) и други нули в биосистемата. На фиг.1 меридианната мрежа е илюстрирана с плътна дебела линия свързваща хроновихрите.

Под минало време разбираме (материално полеви) енергоинформационен запис в около 350 000 меридиана - меридианна мрежа. Тази индивидуална реална мрежа е адеквант на понятие подсъзнание. За настояще време определяме темпоралният процес осъществяван в 175 000 реални точки “нула”, връзки st, (“гари разпределителни”), области на превръщане в настоящия миг на хронопроцеса - точкова мрежа. Тази персонална реална мрежа от “нули” е адекватна на понятие съзнание. Под бъдеще време разбираме реалните (фонови) енергоинформационни енергоконтакти, все още не станали, но предстоящи между 350 000 динамични вихри, с по 32 вътрешни връзки за всеки вихър в аура на човек, с други диполи Енергия от околна среда - обща “конусна” мрежа. Трите реални мрежи в човешкият организъм са едно цяло. Те са троичната същност на понятията минало, настояще, бъдеще, те са енергоинформационната матрица на индивида наричана с общ термин биополе, универсално поле. На Фиг.1 е изобразено биополе на свръхсложен динамичен комплекс – човек в норма. Чакрите са изобразени условно като триъгълници в дясната част на фигурата, а в лявата като елипсоиди. Диполите Енергия, т.е. чакри, са лявовъртящи се - отрицателни (изобразени на фиг.1 в черен цвят) и дясновъртящи се - положителни (в бял цвят). Биополето - аура е положително/отрицателно хронопространство. Животът на човека протича в условно пространство/антипространство, като антипространство е пространството, в което потоците хроноенергия текат в лява вихрова посока. Новото в чакровият комплекс е 1) първа чакра - Муладхара (С1) и седма чакра – (С7) Сахасрара образуват един общ дипол Енергия с общ вертикален меридиан, 2) четвърта чакра Анахата т. е. (C4) е двойна, с чакра в чакра, модул в модул, като матрьошка в матрьошка, т.е. два хронодипола Енергия с противоположни вихри един в друг, 3) кръстова връзка (st) е пет броя за 7 темподипола, като нула (0) в центъра на кръстова връзка е отбелязана със знак st1, st2, st3, st4, st5, т. е. съществуват пет основни нули, 4) главният енергиен център st3 на аурата е среда (балансьор) на първа, четвърта и седма чакри. Всяка чакра (C) се проявява във


вещественото тяло като концентрирана торсия, наречена енергиен меридиан. Извън тялото той се проявява като разпределен в хронопространството енергиен меридиан, т.е. като динамичен конус. Вихърът извън тялото и меридиана представляват едно неотделимо цяло, един темподипол Енергия. Разглеждайки този дипол някои автори го описват като различни части. В действителност вътре в енергийният меридиан циркулират деветте хрононива, структурираните енергопотоци на хронодипола Енергия.

Фиг.1. Схема на аура, персонална невеществена материя (локално хронопространство) състояща се от 7 степенни самоорганизиращи се подсистеми на чакри, образуващи енергиен хроноскелет в норма. 1A - Схема на напълно затворени в себе си чакри, в границите на идеална по конфигурация аура. 1В - Схема на напълно отворени към външната среда чакри, в границите на идеална аура. Първа чакра – C1, втора чакра – C2, …седма чакра - C7. Кръстова връзка първа – st1

(0), втора – st2 (0), …пета – st5 (0). Основните 7 хронодипола Енергия, т. е. чакри са илюстрирани с тъмни (Ин) триъгълници (елипси), докато антиподните са светли (Ян). G - условен контур на динамична граница на аурата с обкръжаващата я среда. B - тяло, веществена материя.Извън меридиана 9-те нива свободно се разпростират в торсия с вихрообразно движение, както в лява (-) посока, така и в дясна (+). Знакът плюс (+) в позиция пред номер на чакра означава, че в челен поглед от наблюдател застанал пред аура се вижда десен вихър (колело в движение по посока на часовникова стрелка), докато минус (-) е обратното. Разликата между хронодипол Енергия и чакра е тази, че втора, трета, пета и шеста чакра = дипол Енергия, а първа, четвърта и седма не са. Първа и седма чакра образуват един темподипол Енергия, докато в четвърта чакра има два хронодипола Енергия. Първа (C1) и седма (C-7) чакра са слети в системно единство, с алгоритъм на един темподипол Енергия. Четвърта чакра Анахата (C4) е сложна двойна структура, съставена от вградени една в друга два хронодипола Енергия с противоположна ориентация. Общо 7 чакри = 7 хронодипола Енергия. Вместо седем нули за 7 темподипола Енергия има 5 нули. Първа, четвърта и седма чакра имат една нула (st3). Полевият орган, чакра е със сложна структурна 9 хрононивова полева организация, състояща се от антиподни два вихъра, Ин (-) и Ян (+) динамично противоположни по посока на въртене. Между торсийте има свързващ енергиен меридиан, условно

С-7 С6

С5

С4двойна

С3

С2

С-1

С-7

С6

С5

С4двойнаС3

С2С1

st5

st4

st3

st2

st1

Gф

1A 1B

G


положителен Ян канал и условно отрицателен Ин. Приблизително по-средата на положително / отрицателния меридиан се намира нулата (0). Eнергийният меридиан представлява концентрирана във веществото торсия. Вихърът представлява отворен енергиен меридиан. На практика схемата на чакрите е сложно съчетание от противоположни посоки на въртене на хроновихри. От различни по степен на отвореност или затвореност чакри, т. е. от съчетание на фиг.1А и 1В.Това е предпоставка да се предположи, че в по-висши нива на организация чакрите имат сложна структура от типа на четвърта чакра и по-сложни. Основание за това е факта, че тази сложна структура възниква в неутрална (балансирана) позиция в аурата. Тази позиция е мястото на балансьора, “метронома” на биополето.

Описанието на една модулна универсална “пътечка на време” - дипол Енергия специфично свързана с други 6 пътечки, изграждащи енергоконструкция на биополе е голяма стъпка в представата ни за времето.

Какъв е конструктът на биополето? Какъв е енергийният план на локално хронопространство? Каква технология има генезиса на биологическият часовник?

Архетипността на локално пространство започва от “тухличката” - дипол Енергия адеквант на първична диполна числова система кj.ki(1). Коефициентите кj.ki

са качествени показатели, те носят качествената характеристика на всеки модул, те изразяват качествените параметри (брой на параметри от 32 до 640) на торсиите. Знак плюс/минус (+/-) в долна степен пред число е адеквант на качествен признак десен/ляв спин. Дипол Енергия e кj.ki(1) = кj.1/ki1=+1/-1=1. Тук показваме само за един базов параметър дясно/ляво вихрово движение, как кj.kI математически го обръщат в +/-. Но, кj.kI носят информация и за останалите параметри. Дробната черта изразява невидимо преминаването през нулата, наличието на нула в дипола, отношението на десен/ляв вихър, същността на числото. Един модул Енергия има една диполна базова връзка - меридиани Ин/Ян с графичен израз . Конструкцията на биополето започва от първата основна единица, реална първа и седма чакра, по ос +Y, -Y. Втората “тухличка”, вторият модул дипол Енергия, заедно с първия, т.е. втория етап за конструктивна последователност, за изграждане на аура, двоична числова система кj.ki(2) е половина от четвърта чакра, т. е. само единия модул от нея и първа и седма чакра. Двоичната математическа система кj.ki(2) в биополе се проектира като реален енергийнохронален кръст в аура.

“Хроналният скелет” на три диполна (двойна, дуалистична) числова система кj.ki(1, 2, 3) представлява кръст от 3 дипола Енергия един по ос -Y, +Y, два по ос +Z,-Z, т.е. реалните първа, четвърта двойна и седма чакра. Темпоралният процес при база три числова диполна система е адеквант на неговата троична същност. Тази троична същност се проявява в частите - елементите на биополето на човека “нулата” е третото, реално съществуващата трета троична същност между двата вихъра в хроноконвейра, тринишковия сложен хронопоток, хроналния кръст от 3 дипола Енергия заедно с трите връзки, трите оси на пространството, трите аспекта на времето - минало, настояще, бъдеще обединени и сляти в едно цяло. Четирична числова диполна система кj.ki(1, 2, 3, 4) в аура са чакри втора, трета, пета и шеста с графичен израз Схемата на енергийният план е 7 степенна. Тя е алгоритъма за построяване на биополе.

Локалното пространство на човека фактически се уравновесява от “енергийнотемпорален скелет” от 7 базови “пътечки на времето” адеквант (съответстващи, аналогични) на седем диполна числова система кj.ki(1, 2, 3, 4, 5, 6, 7). Тази 7 цифрена система е реалната мяра за локално пространство, тя е мярата за достатъчно информационна самоорганизация на пространството. Но, тя е сбор от три кj.ki(1, 2, 3,) и четири кj.ki(1, 2, 3, 4) числови диполни системи. На всичко отгоре вътре в специфично свързания в локално пространство “енергийнотемпорален скелет” от 7 базови пътечки се проектират реално 5 “базови нули” като


пет числова система кj.ki (1, 2, 3, 4, 5) съответстваща на 5 елемента, на 5 полета, на 5 степени на възприятие в човешки организъм. В друг аспект 5 числовата диполна система е чакри първа и седма, четвърта, втора и шеста.Дванадесет числовата диполна система кj.ki(1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12) присъства невидимо в аурата. Дванадесетчисловата система е пълната система за описание на действието на темпорален поток, на безкрайността, на време в системата, с безброй цикли. Дванадесетична числова система е неразривно свързана с останалите системи паралелно и едновременно в едно общо локално пространство. Тя е последната система на взаимоотношения в хронопространството. Тя е краят на генезиса на биологическия часовник в аурата. Взаимоотношенията между подсистемите диполи Енергия с адекванти числови системи раждат в аурата числа константи17 първа световна - единица (1), втора - златно сечение Ф= 1,618, трета =3,1416 и т. н.

Подсистемите в аурата - торсиите при комбиниране се основават на дуализма, на двете противоположни торсии (Ян/Ин), като образуват един темподипол Енергия. На тази основа за конструкт на биополе в човешки организъм можем да запишем диполно уравнение за конструкция на аура от енергия20

(1) кj.7. ЕЯн+ ki .7 . ЕИн

-

Уравнението за “конструкцията” на биополе изразява приблизителната равнопоставеност на противоположните тенденции, които формират структурата, функцията и свойствата като цяло на аурата, то показва, че в общия случай противоположните торсии са от един и същ порядък за да се обезпечи хармония на биополето. Уравнението за конструкт на аура има следното съществено значение - енергията на седемте торсии Ин е приблизителна по качество и количество на енергията на седемте торсии Ян, като то е производно на обобщеното уравнение18 на енергията, и съответства на реалните торсии на индивида. Водещо в уравнението е неравенството, асиметрията, дисбаланса, между торсиите, като техният енергиен градиент е основа, първопричина за движението им. Тази динамика в торсиите изразяваме чрез съществуването на вечно динамично неравновесие и преминаване през текущо равновесие, като приемаме за означение знак .Сакралността на 7 степенната числова система се изразява в това, че тя е интегрален израз (съдържащ вътре в себе си) комплекс от обединени в сложни взаимоотношения, всичките от една (1) до дванадесет (12) числови системи. Тя стои около 10 хилядолетия пред очите на човечеството, като палеолабиринти 14, като 14 елементни символи, като 7 дни от седмица, като РН скала в химия и т. н., като алгоритъм на локално хронопространство, като генезис на “биологически часовник”. 5. Заоблена стрела на времето

На фиг.2 илюстрираме новата си нелинейна представа за заоблена стрела на времето. Наричаме заоблена стрела на време контурът за глобално движение на енергиен хронопоток, защото той има заоблена форма в пространството и по направление. Енергийнотемпоралният процес е такъв, че се осъществява от 9 хрононива в заоблена конфигурация на подпространства (h от фиг. 3, 4, 5) от цялостното локално пространство - G. Заоблената стрела на времето във фонова материя (фиг.2) представлява хронодипола Енергия плюс неговата опаковка (хрононива). На фиг.2 обвивките (хрононивата) не са представени, за да не се усложнява прекалено схемата на хронодипола. Кривата LE символизира левият вихър (-), а DE десния (+). На фиг.1 са показани по-детайлно торсиите лява/дясна. Аурата на дипола е в яйцевидна форма - G. Стрелките изобразяват общи посоки на движение на потоци хроноенергия. В схемата няма прави линейни контури. Заоблената стрела на времето, контурът по който се движи енерго-хроналния поток е без край. Около един хронален дипол или около веществено тяло имаме много, много обтекаеми енергийнотемпорални потоци. Тук искаме да илюстрираме само един начин на глобално движение на


енергохронопоток около хронодипол Енергия и съответно около биосистема в един модел на яйцевидна форма - G. Най-важна област на начало и край, място на кръстово обръщане (реверсиране) на хрононивата, е нулата точка на смяна на поляритета на енергохронопотоците зоната на великото обединение на полетата14. В нея (0) се сменят хрононивата като качество и количество. Този глобален цикъл на работа на хрононивата може да се разглежда и като общ цикъл, съставен от 9 подцикли, общ цикъл от сложно огънати “пътечковрати”.Няма право и празно подпространство в сложната система. Локалното пространство е запълнено от невидима енергохрономрежа от структурирани потоци енергия. Трептенията на хрононива се предават вибрационно чрез фоновата материя.

Фиг.2. Обща схема на заоблена стрела на времето G - външна динамична граница външно/вътрешно пространство, V - вътрешна динамична граница, G+V = обвивки, LE - лява хроноторсия, DE - дясна хроноторсия (вихър), Y-Y, Х-Х - оси, 0 (st) - нула, Стрелка - посока на движение на поток енергия. Пътят на енергохронопотоците в криволинеен, сложно усукан контур в пространството, заедно с други параметри е това, което определя локалното време на системата. Затова различните системи имат различно време, защото темпоралният процес в тях зависи от тяхното енергийно състояние, от персонално описвания контур на хронопотоците, от размера на локалното им пространство. Контурът, който в действителност описват тези хрононива е много по-сложен, отколкото на фиг.2. Опаковката е съставена от 9 хрононива, като тя обгръща изцяло системата. На фиг.2 тези обвивки от 9 хрононива ги илюстрираме със слой между елипсоиди G и V. Заоблената стрела на времето на фиг.2 е илюстрация на сложния (контур) на времето или пътечката на времеподобната линия2. Тази пътечка има предсказуема характеристика. Тя е комплекс от сложни извивки в пространството, осъществявани от енергийнохроналния поток на системата. Заоблената стрела на времето, като движещ се структуриран енергохронален поток ниво, течащ през минало, настояще и бъдеще е двоен, дублиран, т. е. противопосочен. Условно единият поток е асимилиращ Ин, т.е. закъсняващ (забавящ) потенциал (-), ляво въртящ се, докато другият е Ян - обратен (+), изпреварващ (ускоряващ) потенциал. Заоблената стрела на времето е графичен израз на хроноенерговрата. Цикълът на хроноенергокръговрата може да бъде представен чрез всичките от една (1) до (12) числови системи.

6. Забавяне/ускоряване на енергохронални процеси - локално ВРЕМЕ в сложна биосистема

Y

X-Х

G

V

LE

0 (st)

DE

Y


Енергохроналните процеси с проявление време могат да се забавят/ускорят при насочена планова корекция във фонова материя на лично пространство на биосистема. В аурата функционират около 175 000 броя хронодиполи Енергия. Ето защо тя се състои от множество функционално и организационно свързани по-между си единици (1).Базовите първи 7 хронодиполи формират общото темпорално състояние на цялото множество и чрез корекция на един от тях или на множеството им може да се постигне забавяне или ускоряване на техните процеси.

Забавяне на време Норма на време Ускоряване на време(тип легнало яйце) (тип пясъчен часовник) (тип пура)

Фиг.3. Схема на дипол Енергия Фиг.4. Схема на дипол Енергия Фиг.5. Схема на

в коригиран вид, сплескан по ос в норма дипола разтеглен

+Y, -Y. G-граница LE-лява и DE-дясна торсия по ос +Y,-Y.

Да разгледаме теоретично трикратна обемна биокорекция на един хронодипол Енергия в пространството (фиг. 3, 4 и 5). Фиг.3 представлява схема на дипол Енергия в коригиран вид (свит по ос +Y,-Y). На фиг.4 е изобразен хронодипола в норма, а фиг.5 е схема на същия в кориран вид (разтегнат по ос +Y,-Y). Нормата се състои в това, че на Земята хронодиполите Енергия работят в конфигурация, характеризираща се с радиус на тип “пясъчен часовник”R 1 или R . Фиг. 3 се характеризира с параметър R 3, фиг.5 R 1/3. Във фигура 5 разтеглянето е по ос +Y,-Y и свиване по ос +Х, -Х.Енергохронопроцесът и в трите случая е във форма на два пулсиращи динамични конуса (торсии). Илюстрираме го с типове легнало яйце (фиг.3), пясъчен часовник (фиг.4) и пура (фиг.5). Енергохронопроцесът на дипола тече в различно време в трите фигури. Най-бързо енергийният поток преминава през всичките си хрононива и

10%/3

H+

Н+

H-

10%.3

H-

-

h+.310%. 3

H-6-

X X

+Y

st

G

R1/3

XX

st

R1

R3

+Y

-Y H+0,75+

h+10%

st

10%/3

G

D2

D6

LE

DE

-Y


опаковката си в тип пура. Най-бавно потокът енергия изминава през 9-ТЕ си хрононива и външната си обвивка в хронодипола тип легнало яйце. Но, в тип пясъчен часовник енергопотокът осъществяващ един и същ цикъл - енергохронопроцес, като в него има нормално Земно време. Този процес и в трите фигури се извършва по един и същ начин, т.е. енергохронопроцесът тече в едни и същи хрононива, преминава през едни и същи трансформации, през един и същ общ цикъл, съставен от 9 подцикли. Пълна вътрешна работа (общ цикъл) на дипол Енергия е цялостната технология за превръщане (преобразуване) на хрононивата от първо до девето и обратно.Полевата структура и работата на дипола е една и съща. Разликата е в конфигурация (форма) на общото пространство съставено от отделни подпространства (h) за двете крайни фигури. Изменени са подпространствата (h) в модула, т.е. изменено е общото пространство. Променен е пътят (4S път е норма при фиг. 4, 3S е удължен път за фиг. 3, 5S път е скъсен път при фиг.5), който изминават енергийните хрононива като безкраен поток по непрекъснат затворен контур. Пътищата на енергийния хронопоток в трите фигури са в съотношение (2) 3S 4S 5S.Трите фигури имат различна степен на безкрайност, т. е. пътят изминаван от енергийния поток на фиг.4 има нормална безкрайност (4S), докато на фиг.3 има удължена безкрайност (3S), а във фиг.5 скъсена безкрайност (5S) - формула (3)(3) (3S) (4S) (5S)Виждаме една различна степен на безкрайност. Различният контур е предпоставка за различен път на енергията, а оттук като следствие и различно време.Всъщност движението на енергохронопоток по безкраен контур (n пъти криволинейна обиколка) е степенната (степенна, защото размера на обиколките е нееднакъв в различни биосистеми) безкрайност на времето. Цялостната протяжност (цикълът) е разделен според различни автори на отделни различни отрязъци, например като 64 отделни хексаграми от И-ДЗИН, система на промените - 8, като те добре отразяват глобалния цикъл. Новата ни представа за времето е, че то е движение на пътечка на времето в диполна степенна безкрайност, т.е. пълният цикъл в заоблена стрела на времето. Пътят на енергийният поток във фиг.3, 4 и 5 е различен - 3S 4S 5S. Затова времето Т е различно - 3Т 4Т 5Т. Фиг. 3 и 5 представляват моментни състояния на свит/разтеглен хрономодул Енергия. Фактически забавяне/ускоряване на време в сложна биосистема се извършва, като промяна удължаване/скъсяване на път (контур в локална полева материя). Забавяне/ускоряване на времето е резултат от енергийнохроналният процес, който се реализира в биосистемата вследствие на изменен сложно огънат контур на движение на хроноконвейра в системата или по-общо казано на планово деформирани части от аура. Аурата - персоналното пространство на биосистема се състои от множество контури на движещи се хрононива обвързани в сложна организация.Основните параметри на дипола са: най-голям радиус на ниво (R), височина на подпространства (h), височина на торсия (Н) на хронодипол Енергия (табл.1).Например h+10% означава условна височина на подпространство от хронодипол Енергия в норма h+/310%/3 означава разтегнато подпространство в 6 посоки (Х, Y, Z). Непроменящ се компонент в трите случая са енергомеридианите на хронодипола Енергия.

Табл.1.

Таблица на параметри (кj.ki) на дипол Енергия след корекции зазабавяне/ускоряване на време

№

ЗабавянеТип Легнало яйцеФиг.3

Норма времеТип Пясъчен

часовникФиг.4

УскоряванеТип Пура

Фиг.5

1 R 3 R 1 R 1 /3


2 h-. 3 10% . 3 h- 10% h-/3 10% / 33 h+. 3 10% . 3 h+ 10% h+/3 10% / 34 H+ 2+/3 0,75+ H+ 2+ H+ 6+

5 H- 2-/3 0,75- H- 2- H- 6-

Таблица 1, фиг.3, 4, 5 поясняват, как да коригираме насочено параметрите на локалното хронопространство, за да въздействаме върху “пътечките” на енергохроналните процеси така, че да получим резултат забавяне/ускоряване на време, т. е. насочено да управляваме времето. Изменяйки полевото хронопространство на биосистемата, променяме локалното време на същата.


1. Локалното време е процес. Енергийният и темпоралният диполни процеси са едно цяло. Локалното време е движеща се “пътечка на времето” в аурата и тялото (фиг.1) на човешки организъм в диполна степенна безкрайност. Степента е израз на големината на контура на “пътечките на времето” при различни тела и аури. Безкрайност е без край повторението (n пъти обикалянето) по контура на “пътечката”.

Диполността е израз на дясно/ляво (+/-) вихрово движение. Обединеното множество от специфично свързани в локално пространство на биосистема “пътечки на времето” представляват локалното време.

2. Хронокръговратът в биосистема, в един дипол Енергия, в една

пътечка на времето, в графичен израз представлява заоблена стрела на времето - фиг.2.

3. Локалното време като движение на хронопоток Енергия по безкрайни заоблени траектории има двуторсионна конфигурация - фиг. 1, 2, 3, 4, 5.

4. Локалното време тече индивидуално, както вътре в тяло, така и извън него в персонално биополе. Биополето, меридианната мрежа, тялото са в хронална симбиоза26.

5. Траекторията на “пътечката на времето” на енергийнохроналният поток в биосистема е този, който определя продължителността на бекрайно повтарящия се общ цикъл - хроноенергиен процес. По-дългият път на енергийният поток (3S от фиг.3) води до по-продължителна работа на енергийният процес - забавяне на време, докато по-късия път (5S от фиг.5) на потока до скъсена обработка на процеса, т. е. до ускоряване на времето. Различните “пътечки на времето” текат в различно време.


6. Локално време може да се ускорява/забавя избирателно за всяка биосистема чрез деформиране на двуторсионната конфигурация на пътят на енергийния поток. В частност чрез разтягане или свиване по ос +Y-Y на дипол Енергия, а в общия случай като разтягане/уплътняване на комплекса от диполи - аура около биосистемата. Корекцията на аура на човек, на движението на хроноенергийните потоци по сложни контури е с резултат корекция на локално време на биосистемата.

7. Енергийните меридиани, тунели на времето вътре във веществената материя не се променят при корекция на аура.

8. Енергийният план на хронопространството на човешки организъм, конструкта на биополето, генезиса на биологическиаят часовник е с адеквант седем числова диполна система (7). Тя е завършека, необходимото и достатъчно условие за конструкция на локално хронопространство, алгоритъма за функциониране на биополе. Тя съдържа вътре в себе си като взаимоотношения между диполи Енергия, множеството от едновременно паралелно действащи диполни числови системи от (1) до (12). Формулирано е в графичен (фиг.1) и в аналитичен вид (формула 1) уравнение за конструкт на биополе, за генезис на биологичен часовник, за енергиен план на хронопространство между противоположни енергийни тенденции Ян/Ин, независимо от тяхното естество.

9. В аналитичен вид е приложено уравнение (формула 3) за времето като диполна степенна безкрайност, която изпълнява пълен цикъл на трансформации на енергохронопоток по структуриран сложно огънат контур в тяло и аура.



1. Данчев Радой, Гравитацията, 1998, Изд. Ю. Данчев с. 1-55. 1А. Гербер Ричард, Вибрационная медицина, Изд..КОР, М., 1997, с. 146, 185-207. 2. Бренан Дж.Х., Пътуване във времето, Изд. Иратрон, С., 1999, с. 126-168. 3. Вайс Ж.М., Шавелли М., Лечение с цвят, Изд. Феникс, Ростов на Дон, 1997, с. 11-127. 4. Томов Кубрат, Резомално - изоморфният принцип, 1991, С., с. 79. 5. Ламбаджиев Г. А. , Минев К. Идентифициране на системната връзка между принципите на Хермес, Контакт`98, т.II, С., 1998, с.128-131. 6. Ламбаджиев Г.А., Минев К., Концептуален и електрически модел на понятието "принцип", Контакт`98, т. II, С., 1998, с. 125-127. 7. Мандаджиева Мария, Великото единство на природата и човека, ИК НенАН, Варна, 1997, с. 127, с. 129-157. 8. Минев К., Чакрите - универсалните енергийни модули във Вселената, Контакт`98, т. II, С., 1998, с. 134 - 138. 9. Минев К., Скала за оценка на бизнес отношения, Контакт`98, т. II, С.,1998, с. 71 - 74. 10. Mmineff К.,Colour scale for estimation of relations, 1999, Varna, Bulcolour`99,с.1-5. 11. Минев К., Цветкова Л., 9 – компонентна теория на цветовете (Цветовете във Фенг Шуй - идентифициране на скала за оптичния спектър като ключ към древни знания), 1999, Контакт`99, С., с. 210 - 226. 12. Минев К.,Технология за намаляване на корупцията, доклад от 2 и 3.11. 2000 на ИНГА, Контакт`2000, С., с.1-5. 12А. Минев К.,Метод за намаляване на корупцията, доклад на VIII международна конференция Етика в бизнеса, 20-22.10. 2000, София НДК, с. 1- 5.13. Минев К.,Корелация между цветове и духовно - етични категории, под печат, С., 2000, с.1-8. 14. Минев К., Чакра. (Схемен анализ на 9 позиционна скала за дипол Енергия), доклад от 2 и 3.11. 2000 на Интердисциплинна Гражданска Академия (ИНГА), С., с.1-23. 15. Минев К., Дисбаланс/баланс на сложна динамична система с аура,( Графичен метод за оценка структурата на аура), 2000, С., под печат, с.1-12. 16. Минев К., Синтез на електрически модел на чакра, доклад от 2 и 3.11. 2000 на ИНГА, Контакт`2000, С., с.1-3. 17. Минев К., Александрова Д., Марков К., Хинков Ст., Трите световни константи единица (1), златно сечение ф (Ф= 1,618) и (=3,1416),2000, С., доклад от 2 11. 2000 на ИНГА, Контакт`2000, С,.с.1-15. 18. Минев К.,Обобщено диполно уравнение на енергията, доклад от 2 и 3.11. 2000 на ИНГА, Контакт`2000, С., с.1-3. 19. Минев К., Универсална матрица от 64 фундаментални принципи (Принципите. Графично представяне на система от принципи), Контакт`99, Юбилейна научно-технологична сесия ТУ София, с. 189-209. 20. Минев К.,Божествена математика – десетична и дванадесетични числови системи, доклад от 2 и 3.11. 2000 на ИНГА, Контакт`2000, С., с.1-8. 21. Минев К., Неустойчиво/устойчиво развитие на икономическа система, доклад на VIII международна конференция Етика в бизнеса, 20-22.10. 2000, София НДК, с. 1- 10. 22. Минев К., Ръководство по безконтактен масаж, 2000, С., с. 1-59. 22. Станков Георги, Универсалният закон, 1999, С., т.II, с. 17, 22 250. 23. Капра Фритъоф ДАО Физики, Санкт Петербург, 1994, Изд. Орис, с. 8, с.204, 252, 226, 227. 24. Шуцки Ю., Книга на промените И-ДЗИН, 1994, Санкт Петербург, с. 5-12. 25. Шалаграма дас, Кундалини йога, Санкт Петербург, 1991, с.10. 26. Хироши Мотояма, Чакрите мост към висшето съзнание, ИК Сарасвати, С., 1999, с.269-295.


Дисбаланс/баланс на сложна динамична биосистема с АУРА

(Графичен метод за оценка структурата на АУРА)

Кръстьо Минев

В настоящата статия се разглежда основно енергийтият дисбаланс и баланс. Изясняват се елементите на аурата. Описва се динамиката на глобалния енергопроцес в аурата на биосистема. Аурата се диференцира на "положителни и отрицателни" шест енергозони. Формулирано е енергосъстоянието “здраве и болест", устойчиво и неустойчиво развитие, деструкция/конструкция”. Аналитично се извежда уравнение за аурата свързано със златното сечение Ф = 1,6180...

Ключови думи: аура, локално полево пространство, нула, безкрайност, степен, дисбаланс/баланс, енергозона, здраве/болест, конструкция/деструкция, граница, “портрет”на енергосъстояние, Ин и Ян.


Около човешкият организъм функционира аура, чието съществуване е многократно доказано. За нея има много термини: биополе, енергоинформационна матрица, сияние, чакров комплекс, множество от фини (субтилни, полеви) тела, голяма монада Ин/Ян, локално пространство, квантова специфична супа около човека, лимби, ореол, биоплазма и т. н. Биосистемата без аура не е биосистема. Около всяко тяло функционира аура.

Човекът е съставен от веществена материя (вещество), изграждащо физическото му тяло и невеществена материя (биополе), изграждаща специфична фонова материя (невидима субстанция) функционираща в полева форма. Двете форми на материята са неразделни (Радой Данчев2). Настоящата разработка разглежда аурата на сложни биосистеми, с цел да изясни в по-голяма степен нейните елементи в процеса на енергоуравновесяване. Всички видове полета9 изграждат биополето.

В саморегулиращата се система на индивида протичат много процеси. Най-главният от тях е енергийния. Ще разглеждаме само процесът, на стабилизация на енергийният потенциал на индивида. За норма възприемаме оптималното, здравословно енергосъстояние на аурата спрямо външни и вътрешни смущаващи я въздействия.

Предмет на разглеждане от статията са: 1) енергозони в аурата: описание и формулировки 2) графични модели на аура 3) хармонията между енергозоните в цялата аура 4) динамика на енергийната стабилизация на аура в локално пространство на човешки организъм 5) критерий за оценка на енергийна стабилизация на аура с графичен модел за оценка структурата на биополе.

Предпоставки за разработката са: 1) откриването на дипол8,9,17 Енергия в аура 2) алгоритъма10 за конструкт на аура 3) ел18. и математически17 модел на дипол Енергия 4) пространствeни съотношения6 5) енергонивата19, 7 в биосистема 6) графичният модел за емоцията19 7) пространствените връзки между трите световни константи единица (1), златно сечение (Ф = 1,6180…) и числото15 пи ( = 3,1416…).

2. Основни цели и основна концепция

Основните цели на настоящата разработка са: 1) да прецизира формулировки за енергийни понятия здраве и болест, устойчиво и неустойчиво развитие, деструкция и конструкция относно сложна биосистема, в пространствен и енергетичен аспект 2) да опише основните енергозони в аурата на човешки организъм 3) да уточни процесът на хармонизация на енергопроцесите в енергозоните, протичащи в биополе 4) да формулира теоретично обяснение за същността на енергопроцеси при неравновесие и равновесие в аура чрез критерий за оценка 5) да представи метод за графична оценка на енергосъстояние в структурата на биополе 6) да идентифицира хармонията между енергозоните в биополе..


Основна концепция: аурата е разделена на енергозони. Те се намират в динамично единство.

Дисбалансът/балансът на процесите в аурата се проявяваткато енергосъстояния от вида здраве/болест,

конструкция/деструкция.

3. Елементи на аурата

Аурата е индивидуално пространство около човешкия организъм, което включва две форми на материята: веществена и полева. Предмет на разглеждане от статията е структура на полевата материя. Тя включва взаимовръзките, взаимоотношенията и произтичащите от тях взаимодействия между множеството от ляво и дясно (-, +) ориентирани вихрови енергопотоци, протичащи в различни енергозони на биополето на човека. Идеалните характеристики на аурата на индивида са основни нива и интервали между тях. Те определят разпределението на идеално балансирана структура на аурата. Реалните характеристики на биополе на човека са енергозони и граници между тях. Те определят разпределението на реална, текуща структура на аурата на индивид.

Аурата на човешкия организъм включва следните базови елементи 1) основни нива на енергийно състояние: първо степенно ниво, с нормално

отклонение [10%] от големината на цялата скала, второ степенно ниво с допустимо отклонение [20%], трета гранична степен (конструкция=здравеболест=патология) [30%], четвърта хипер/хипо патологична степен [40%], пета степен с начало на функционални и структурни изменения [50%], шеста деформационна степен [60%], седма гранична степен (патология=болест прекомерна болест=деструкция) [70%], осма степен на деструкция [80%], девета степен в прекомерно отклонение в деструкция [90%] и последна десета степен на взрив (енергиен колапс, смърт и раждане [трансформация] на аурата в друга подобна система [100%].

2) интервали между нивата. Стойността на интервала между нивата е 10% от големината на цялата скала. Максимално отклонение от център на разпределение на ниво е 5%. (фиг.2, 3 по вертикална ос -Y, +Y са разположени два по 10 интервали).

3) енергозони. Енергозона е абстрактна зона (част) от аура (фиг.1), характеризираща се със сложна пространствена конфигурация около пространството на човека, включваща 6 слоя. Първа зона е с означение 1з+, 1з-[R+ R-], т. е. зона на конструкция, на устойчиво, хармонично развитие, на здраве втора зона 2з+, 2з- [S+, S-], т.е. зона на патология, на неустойчивост, на болест трета зона 3з+, 3з- [T+, T-], т. е. зона на деструкция, на разграждане, на прекомерна болест.

4) граници между енергозоните: В11 - В22, В-11 - В-

2 - граница между болест (патология) и прекомерна болест (деструкция) D11 - D22, D-

11 - D-22 - граница между

конструкция (здраве) и болест (патология) F11- F22 - условна пета граница, енергопреход през нула, или позиция, в която се осъществява смяна на поляритет, нула (0), или връзка st между ляво и дясно ориентирани енергопотоци условна шеста граница APKI.

4. Интерпретация на аурата

На фиг. 1 е изобразен вертикален разрез на идеално яйцевидно пространство с енергозони от аура на човешкият организъм.

Горните три енергозони (слоя) са Ян (+)(хипер) включващи елементи R+, S+, T+(1з+, 2з+, 3з+). Долните три енергозони са Ин (-)(хипо) включващи елементи R-, S-, T-(1з-, 2з-, 3з-).


Фиг. 1. Схема на енергозоните в аура на човешкия организъм

APKIА - елипсоид символ на граница на локалното пространство на човека, т. е. голяма монада Ян/Ин т.т. A, P, K, I - точки от най-външния контур на аурата при максималната й протяжност 0 - нула, връзка st3 F11-F22 - хоризонтални ограничителни точки от eлипсоид при идеално балансирано биополе на човека -Х, +Х, -Y. +Y - хоризонтална и вертикална ос АК - екстремални точки по аурата от ордината -Y,+Y PI - екстремални точки от абсциса -Х, +Х 1з+, 1з- [R+, R-] - първа група от две противоположни диполни зони в първа енергозона 2з+, 2з- [S+, S-] - втора група от две противоположни диполни зони във втора енергозона 3з+, 3з- [Т+, Т-] -

-X

K

P

А

T+

R-

+Y

+X

3з+

R+

S+

2з+

1з+

-Y

I

S-

T-

3з-

2з-

1з-

0

F22

F11

B11 - B22

B-11-B-

22

D11-D22

D-11-D-

22

/2*

*

2*

3*

4,5

6*

10*

5*


трета група от две противоположни диполни зони от трета енергозона В22 - В11 и В-22 -

В-11 - граница между втора и трета енергозона D22 - D11 И D-

22 - D-11 - граница между

първа и втора енергозона * - дължината на вълната на най-разпространения химичен елемент водород (H).

На практика няма резки граници между различните енергозони. Те са плавно преливащи една в друга. Тук условно ги диференцираме специално, за да илюстрираме енергосъстоянията здраве и болест, патология и деструкция.

Чрез енергозоните може да се осъществи оценка и диагностика на енергосъстоянието на човешкия организъм. Аурата функционира така, че глобалният енергопроцес в индивида е в зависимост от това, на какво приблизително разстояние се намира най-външният контур на биополето и в коя енергозона е разположен контура му.

Представата ни за излишък на енергия (хипер) в аура се илюстрира чрез разположението на най-външния контур на аурата в енергозони 2з+, 3з+ [S+, T+] на разстояние от тялото от 3* до 6*. Недостигът на енергия (хипо) в биополето на човека се илюстрира чрез контура на локалната аура на индивид в енергозони 2з-, 3з- [S-, T-], разположен на разстояние от физическо тяло от 0 до 1*. Здравословното енергосъстояние на биополе на човешки организъм се разполага в диапазон на енергозони 1з+, 1з- [R+, R-], разположен на разстояние от тялото от 1* до 3*.

5. Описание и формулировка на енергозоните

Първата енергозона [R-, R+] може да се характеризира като зона на здраве, на устойчиво развитие, на конструкция, на еволюция. На фиг.1 тя е означена чрез 1з- 1з+, (Ян, Ин енергозони). Разполага се в първи слой – диапазон от 0% до 30,9% по параметър отклонение от норма, т. е. заема област [30,9%](виж формула 3). Тази зона може да се опише чрез златното сечение Ф (формула 2). Зоната се възприема от субекта като израз на енергиен комфорт. Той се изразява в оптимална синхронизация и хармонизация на вътрешните му процеси, като нормален живот и ефикасна уравновеност. Зоната е с най-малка степен на отклонение от равновесие и се характеризира с най-голяма организация и хармонизация по отношение на другите зони. В нейните рамки енергийните преобразувания водят до възможност за увеличаване на степента на организираност на сложната система. В тази зона (област) енергийните потоци в обекта имат най-висока степен на стабилност спрямо външни и вътрешни смущения при най-малък разход на енергия. Разполага се около тялото на разстояние приблизително от 1* до 2* (за хипо) и от 2* до 3*(за хипер)(фиг.1).

Втората енергозона [S-, S+] е зона на патология, на неустойчиво развитие, на болест, на неоптимална работа на нива. Означава се с 2з+, 2з- (Ян, Ин зони). Притежава диапазон на отклонение от 30,9% до 69,1% по параметър степен на отклонение от норма. Разликата между горен/долен диапазон е [38,2%], което е средна област от цялата монада.

* = 0,211666…м (ламбда) е дължина на вълната на най-разпространения химичен елемент водород (H). Тя е мерната универсална единица (модул) за дължина в полевия свят, широко използвана от древните, като мерна единица 0,21666…м, в нейните кратни размери /2 = 0,1052…м, 2 = 0,432…м, 3 = 0,635…м, 4,5 = 0,9525…м, 6 = 1,27…м, 10 = 2,11666…м и т. н.

Тази втора диполна () зона е в пропорция, представляваща - 0,618… част от цялото златно сечение. Зоната се характеризира с енергиен дискомфорт, с неоптимална синхронизация и хармонизация, с нарушена норма, с нездравословен растеж, с дисбаланс, с неефикасно уравновесяване. Зоната е с увеличена степен на отклонение от норма по отношение на първа зона. Тя е следствие от лоша организация и хармонизация. В нейните рамки енергийните преобразувания водят до закономерно намаляване на степента на организираност на сложната система. Последствията са постепенна дезорганизация и десинхронизация. Тя има по-ниска стабилност спрямо външни и вътрешни смущения при увеличен разход на енергия. Обгръща тялото на приблизително отстояние от /2* до 1* (за хипо) и от 3* до 4,5*(за хипер)(фиг.1).

Третата енергозона [T-, T+] е зона на деструкция, на пълни функционални и структурни разрушения, на болестни състояния в последна фаза, на прекомерна


десинхронизация, на тотални енергоотклонения, на крайна несъвместимост и нетърпим дискомфорт, на прекомерно неравновесие. Означава се с 3з+, 3з- (Ян, Ин енергозони). Притежава диапазон от 69,1% до 100 % по параметър отклонение от норма. Интервалът на трета енергозона е 30,9%. Представлява 0,5 част от константа Ф. Зоната се характеризира с краен дискомфорт, с прекомерна болест, с крайна дестабилизация и дехармонизация, с разграждане, на живот извън всякакви граници и норми. Зоната е с най-голяма степен на дезорганизация. Разполага се около физическото тяло на биосистемата на приблизително разстояние 0 до /2* (за хипо) и от 4,5* до 6* (за хипер)(фиг.1).

6. Степен на отклонение от норма в 6-те енергозони

Степента на отклонение от норма характеризира баланса между противоположни енергопотоци (вихри Ин/Ян) в биосистемата, в текущия момент от съществуването й.

Болестта е отклонение от нормалното енергосъстояние в биосистема. Проявява се като нецелесъобразна енерговръзка с друг индивид или друг обект, който прекомерно дисбалансира биосистемата, като присъединява аурата й към втора и трета енергозона (S-, S+, T-, T+)(фиг.1, 2, 3, 4).

Допустимата за конкретни условия разлика между Ин/Ян енергопотоци е израз на степента на здравословно състояние на субекта. Недопустимите разлики за конкретни условия между Ин/Ян енергопотоци изразяват неустойчивото енергосъстояние на биосистемата.

Пространството на аурата на човека го разделяме на 6 енергозони като 3 от тях принадлежат на Ян (+), а 3 на Ин (-)(фиг. 1, 2). В този първи случай присвояваме 6 буквени означения на 6-те енергозони (слоеве) в локалното пространство. Означенията ги обединяваме чрез термини Ин или Ян, както следва

(1) Ян = R++ S+ + T+, Ин = R-+ S- +T-,

където буквеното означение съответства на първа (R-, R+), втора (S-, S+) и трета (T-, T+) енергозона от аурата. Знакът плюс и минус в степен след буква показва принадлежност на зоната (з) към положително (+) или отрицателно (-) фазово пространство. Плюсът между групите, който не е в степен е знак за сумиране. Монадата чрез Ф e:

(2) Ян = 0,5++0,618++0,5+=1,618+,Ин = 0,5-+0,618-+0,5-=1,618-,

където бездименсионните числа съответстват на първа (0,5), втора (0,618 - реципрочна стойност на златно сечение) и трета (0,5) енергозона съгласно т. 5. В тези втори равенства диапазонът на положителната и отрицателната скали ги изразяваме чрез 100%, изразени като числото Ф = 1,6180. Плюс и минус в степен имат същото значение, както във формула (1). Монадата изразена чрез проценти е:

(3) Ян=+30.9%++38,2%++30,9%=+100%,Ин=-30.9%+-38,2%+-30,9%=-100%,

където процентите съответстват на първа (30.9%), втора (38,2%) и трета (30.9%) зона от т.5.

Формули (1, 2, 3) представят двете фазови полупространства на биосистема по три различни начина. Това позволява пространството на аурата да се интерпретира по различни начини.

Уравнението за цялостното фазово пространство (аура) на биосистема изразена чрез 6 енергозони може да се интерпретира триаспектно

(4) АУРА = R+ + S+ + T+ + R- + S- + T- =


= 0,5+ + 0,618+ + 0,5+ + 0,5- + 0,618- + 0,5- = 1,618+ + 1,618- =

= +30.9% + +38,2% + +30,9% + -30.9% + -38,2% + -30,9% =

= -100% + +100%.

Изрази (4) позволяват да се преминава от една в друга числова форма на представяне на локалното пространство на аурата.

Полярната слоева (1), геометрична (2) и процентна (3) числова формализация на пространството на аура представят три основни средства за интерпретиране на биополето.

7. Дисбаланс/баланс на сложна динамична биосистема с АУРА

На фиг. 2 е представен в относителни единици (%) дисбаланс/баланс на сложна биосистема с аура в отклонение по вертикала ос (+Y, -Y). По хоризонтала ос (+Х, -Х) e изобразено времето (Tm) на протичане на енергопроцесите. Плътните начупени линии (D11

- D22 и D-11 - D-

22, B11 - B22 и B-11 - B-

22) изобразяват границите между енергозоните с относителни отклонения 30% и 70%.

Фигурата представя графично две фундаментални енергосъстояния: област на Ян (+) характеризиращ се с излишък на енергия (хипер) разположена над хоризонталната линия и област на Ин (-) с недостиг на енергия (хипо) под абсцисата. Тя е символ на абсолютно балансирано енергосъстояние на биосистемата (0 = F11-F22) между двете фундаментални противоположности Ин и Ян.

С плътна начупена линия G в схемата е изобразено примерно развитие на енергийно състояние на най-външният контур на аура. Траекторията се разполага в общият случай в диапазон R+ и R-. Той характеризира граници на енергосъстояния между горна граница здрав-болен (D11 - D22) и долна граница здрав - болен (D-

11 - D-22), т. е., в

здравословно състояние (1з+, 1з-). Балансът, нормата, устойчивото развитие, здравословното съществуване на субекта е в областта от нула до 30% енергоотклонение (област R-, R+).

По отклонение от веществено тяло на индивид най-външният контур на аурата се разполага на разстояние от 1* до 3*. В болест аурата на индивида излиза извън тези граници, като енергосъстоянието му се характеризира с отклонение над 30%. По този начин обектът преминава от здравословно енергетично състояние, в патологично (болестно). Най-външният контур на аурата се променя и енергопроцесите се извършват извън тялото на разстояние от /2* до 1* (за хипо - Ин) и от 3* до 4,5* (за хипер - Ян).

С плътна пунктирана линия - стрела на решение U1 и U2 е изобразена посоката на външно въздействие с цел лечение на биосистемата.


Фиг. 2. Примерна графика на развитие на отклонения Ян/Ин в ауратаD11 - D22 и D-

11 - D-22 - динамични граници (прагове) здрав - болен между енергозони B11 -

B22 и B-11 - B-

22 - динамични граници (прагове) патология - деструкция между енергозони T+, T- - енергозони на деструкция (Зз+, Зз-) S+, S- - енергозони на патология (2з+, 2з-) R+, R- - енергозони на конструкция - здраве (1з+, 1з-) 0 - баланс Тм - параметър време U1 - стрела на решение в синдром Ин U2 - стрела на решение в синдром Ян G - крива начупена непрекъсната линия - траектория (индивидуален “портрет”) на енергосъстояние на обект във време Тм Ин - синдром на недостиг на енергия (хипо) Ян - синдром на излишък на енергия (хипер) +10%, +20%, +30%…+100% - относително отклонение на положително Ян (+) -0, -10%, -20%, -30%…-100% - относително отрицателно Ин (-) отклонение по отношение на идеално равновесие на най-външния контур на аурата на индивид.

1з-

+80%

+30%

B11

B-11

U1

+40%

+20%

-20%

-30%

-50%

-70%

-100%

-ЕИн

Отклонение от Ян

+10%

0 (st)

-10%

-40%

-60%

-90%

Отклонение от Ин

-80%

U1

D11

+100%

+ 50%

+ЕЯн

+ 90%

+70%

+60%

TM

U2

R+ - Област на (хипер), здраве - Ян, конструкция Ян 1з+

S+- Област на патология - Ян (хипер), болест

T+ - Област на разграждане - Ян (хипер), деструкция, болест

D22

B22

R- - Област на (хипо)конструкция здраве - Ин 1з-

S-- Област на патология - Ин (хипо) болест

T- - Област на разграждане- Ин (хипо), болест

D-22

B-22

D-11

G

3з+

2з+

1з+

2з-

3з-


При синдром на излишък на енергия в обекта, се отстранява (-) определено количество енергия (U2) от него. При недостиг на енергия, се добавя енергия (+) (U1) в биосистемата. Количеството на енергия U1 е пропорционално на площта на пика на отклонението, което е необходимо да се преодолее. Фиг.2 илюстрира ситуация на енергиен излишък (Ян) и енергиен недостиг (Ин) на конкретна биосистема чрез степен на отклонение от абсолютно равновесие (0%) в относителни единици (проценти). Всяка система с аура при "раждане" навлиза в такъв енергопроцес, а при "смърт" излиза от него.

И трите енергозони включват, както положителни, така и отрицателни области. От тях 3 области са Ин (-) и 3 Ян (+). Условно положителните Ян енергозони на пространството са в горната част, а отрицателните Ин в долната.

В нулата, абсциса Tm се осъществява преобразуване, от един поляритет в друг, извършва се енергопреход на различни качества на енергията. От тази нула започва енергийният процес и в нея, той завършва. В нулата се заключава великото обединение на противоположностите, на начало и край на енергийният процес (Минев К.10).

Прекомерното отклонение от абсолютния баланс (елипсоид F11-F22 от фиг.1) между енергийните потоци в аурата на човек, разликите между предната и задна част на аурата, отношението на полевият обем на една част от биополето спрямо другата ражда енергийно отклонение в биосистемата, а оттук и различните енергосъстояния болест, патология, деструкция (Минев К.8).

Непрекъснатата циркулация на енергия от и за външната среда формира състояние на непрекъснато неравновесие (дисбаланс, асиметрия на леви и десни вихри) на аурата.

Фиг. 2 илюстрира обобщеното съотношения между Ин и Ян в човешкия организъм, проектирано върху неговата аура.

Графиката може да се инвертира: да придобие Ин (-) знак в горни 3 части и Ян (+) в 3 долни, без да променя смисъла на графиката.

Здраве – болест се илюстрира с отклонения (фиг.2) в диапазон от 0% до 100%. Графиката на "здравето" се разполага в първа енергозона от 0% до 30,9%, докато "болестта" е в зона втора и трета от 30,9% до 100%.

Болестта е енергосъстояние на сложна система, в която процесите протичат във втора и трета енергозона.

8. Интерпретация на аурата чрез модел на хексаграма

На фиг.3 е изобразена хексаграма, която съответства на графичния модел на част от идеална аура на човешки организъм. Хексаграмата я разглеждаме като наблюдение (под лупа) на част от аурата по радиуса й, т. е. като израз на отделен слой от нея с представяне и на подслоеве в аурата. Хексаграмата е древно българско познание, пристигащо от първата научна схема - Вечният български календар (около 4000 до 9000 г. пр. н. е). Моделът представлява монада Ин/Ян. Тя описва множество енергосъстояния на аурата. На фигурата е показано само едно от нейните 64 вида енергосъстояния. Фигурата е разделена на положително/отрицателно пространство, като горната половина (PAI) е Ян, а долната (PKI) е Ин.

В този модел понятията Ин/Ян се представят и в допълнително значение Ян се представлява от непрекъсната хорда (В1-В2), а Ин от прекъсната хорда (D-

1-D-2).


Фиг.3. Схема на хексаграмен геометричен модел на аура

APKIА - окръжност: символ на граница на пространството 0 - нула, връзка st, център F11-F22 - опорни точки по абсциса -Х, +Х - ос АК - ордината -Y,+Y - ос 0 - А = радиус r = 1 0 - К = радиус r = 1 АK - диаметър 2r = 2 1з+, 1з- [R+, R-] - първа група от две противоположни зони (съответстващи на фиг.1) 2з+, 2з- [S+, S-] - втора група от две противоположни зони (адекватни на фиг.1) 3з+, 3з- [Т+, Т-] - трета група от две противоположни диполни зони (съответни на фиг.1) В22 - В11 и В-

22 - В-11 -

граници между втора и трета зона (тъждествени с фиг.1) D22 - D11 И D-22 - D-

11 - граници между първа и втора зони (слоя)(еднакви с фиг.1) Ин - PKI Ян - PAI B1 - B2 - отсечка от три части, символ на Ян D-

1 - D-2 - две къси отсечки символ на Ин +0, +10%,

+20%, +30%…+100% - разделение на положителната Ян (+) половина на равнината на 10 части -0, -10%, -20%, -30%…-100% - разделение на отрицателната Ин (-) половина на равнината на 10 части.

Графичният модел на фиг.3 е разделен на 6 слоя по оста на -Y, +Y. Горните 3 слоя са положителни - Ян, а долните 3 слоя са отрицателни - Ин. Между слоевете са илюстрирани граници между енергозоните с хоризонтални отсечки (D22 - D11, D-

22 - D-11 и

В22 - В11, В-22 - В-

11). В горните 3 слоя са разположени 3 дълги (B1 - B2) отсечки съставени от 9 подотсечки. Долните 3 слоя включват 3 прекъснати (D-

1 - D-2) отсечки с 9 подотсечки.

Всяка от 6-те хоризонтални отсечки в моделът е разделена на три равни части (подотсечки), с което се въвежда формален триализъм в нейната структура. Изобразени са черни уголемени точки, за да илюстрират по-добре преходите между частите. Триализмът в модела (фиг.3) се проявява чрез: 1) три слоя в горна част и три в 6-те слоя на хексаграмата са с равна дължина. Шестте слоя с включени в тях 6 отсечки съответстват на 6-те енергозони.

Фигурата представлява абстрактен графичен модел на 6-те енергозони в локалното пространство на сложен биообект, разглеждан във вертикален разрез.

Десетичната числова скала11 в модела се получава от разделяне на горната му половина Ян на 10 равноинтервални части, а в долната Ин от -0% до -100% (фиг.3).

Ин

D-2

D-1

B2B1

B-11

D-22

B11

-Y

F22

+X

K

D1

I

B22

D22

2з-

A

+Y

0 1з+

B-22

2з+

3з+

R+

S+

T+

S-

1з-R-

stST

T- 3з-

-X

P

D11

D-11

F11

+100%+90%+80%+70%+60%+50%+40%+30%+20%+10%0% -10% -20% -30% -40% -50% -60% -70% -80% -90% -100%

Ян


Четириализмът се проявява в модела от симетричното му разделяне от двете оси +Х, -Х и Y, -Y на 4 сектора по 900, като всеки от четирите сектора включва еднакво по количество подотсечки.

Триализмът и четириализмът едновременно и непротиворечиво изграждат модела на цялото16 Ин/Ян.

9. Графичен метод за оценка структурата на АУРА

Методът включва следните стъпки: 1) диагностика1 на аурата с непосредствено измерване на разстоянията, на които тя е разположена спрямо тялото 2) графично изчертаване на най-външния контур на аурата 3) оценка на цялата аура и на отделни нейни участъци по критерий за оценка (хармония).

Аурата я проектираме върху отклонения от норма от типа болестни и здравословни съгласно фиг. 2, 4.

Всяка аура се съпоставя спрямо принадлежност към енергозони първа, втора или трета.

На фиг. 4 е изобразен конкретен пример за оценка структурата на аура.

Двата пунктирани елипсоида обхващащи тялото на човека изобразяват област на здравословното разположение (1з+, 1з-) на външен контур на аурата.

Резултатите от измерването са посочени на фигурата: 2,7 пред крака, 4,6 и 5,2 около глава, 4,1 в среда на тялото и 0,25 зад колена.

Размерът 2,7 [+27%] принадлежи към първа зона R+ - енергозона на конструкция - здраве (хипер)(1з+)

Размерът 4,6 [+76%] и 5,2 [+86%] принадлежат към трета зона T+ - енергозона на деструкция - болест (хипер) (3з+)

Размерът 4,1 [+68%] принадлежи към втора зона S+ - енергозона на патология - болест (хипер)(2з+)

Размерът 0,25 [-85%] принадлежи към трета зона T- - енергозона на деструкция - прекомерна болест (хипо)(3з-)

Размерът 2,7 = +27%, защото от +0% до +30% е диапазон 2 до 3. Вторият размер 4,6 = +76%, тъй като от +70% до +100% съответстват на 4,5 до 6. Петият размер 2,5 = -85%, защото диапазона -70% до -100% е адекватен на разстояния 0,5 до 0.

0,25*

5,2*

4,6*

2,7*

4,1*

Фиг. 4. Схема на аура на болен субект двойна стрелка-измерено разстояние

пунктирани елипсоиди - граници между първа и втора енергозона.


Следователно енергийният баланс на разглеждания индивид е нормален (непатологичен) в много малка област в долна част на тялото му. Енергийният дисбаланс е със синдром на излишък на енергия в средната част на тялото. Информационната структура на биополето е в болестно състояние в частта около главата.

Най-голямото нездравословно отклонение е в областта около глава на разглеждания субект.

Енергийният дисбаланс на аурата е със синдром на недостиг на енергия в обособена малка част зад колена.

Критерий за хармонията е принадлежност към първа хипер/хипо енергозона [R+,R] (1з+, 1з-).

Общият извод е: организмът е в болестно енергосъстояние. То се характеризира глобално като Ян (+), т. е., като излишък на енергия проявена в аурата му. Изключение е малката област зад колена в аурата, която е в Ин (-) енергосъстояние, в прекомерно болестно състояние.

На фиг. 4 в тялото на индивида е изобразен енергийният скелет на чакровия комплекс с дебели черни линии. Те символизират основните енергомеридиани на комплекса. В човешкият организъм енергомеридианите са с променлив неправилен диаметър в порядъка на около 1 до 1, 5 микрона (д-р Ричард Гербер1). Показаните енергомеридиани са част от меридианната мрежа на подсъзнанието10. Петте кръстови връзки символизират 5-те първи нули (0) в човек адеквант на първите точкови енерговръзки. Те са част от енерготочковата мрежа на съзнанието10. Аурата е свързана10 с мрежите. Нещо повече, тя е едно неразделно единство с тях и с тялото. Няма аура без енергиен скелет, който да я формира, както и няма чакров3,4 комплекс без аура. Затова символните дебели черни линии на фиг. 4 са неотменима същност от структура на биополето.


1. Първата енергозона в аурното пространството на човека е зоната на здравето (корекцията, хармонията). Втората енергозона на аурата е зоната на болестта (патологията, дисхармонията). Третата енергозона е зоната на крайна фаза на болестта (деструкцията, прекомерната дисхармония).

2. Идеално конфигурирано аурно пространство на клинично здрав човек включва в себе си първа, втора и трета енергозони (извод 1) в хармонични пропорции, които са кратни на константа на златното сечение Ф=1,6180…(формула 2).

3. В зависимост от степента на отклонение на конфигурацията на аурата от идеалните й пропорции (извод 2) може да се диагностицира вида (енергиен излишък или недостиг), локализацията на заболяването и степента на проявлението й.



1. Гербер Р., Вибрационная медицина, Изд.КОР, М., 1997, с. 146, 185-207.

2. Данчев Р., Гравитацията, 1998, Изд. Ю. Данчев с. 1-55.

3. Минев К, Чакрите - универсалните енергийни модули във Вселената, Контакт`98, С., 1998, т. II, с. 125…127.

4. Минев К., Чакра, доклад на 3.11.2000 на Интердисциплинна Гражданска Академия (ИНГА), 2000, С., с. 1…23.

5. Мандаджиева Мария, Великото единство на природата и човека, ИК НенАН, Варна, 1997, с. 127, с. 129-157.

6. Минев К., Неустойчиво / устойчиво развитие на икономическа система, доклад на VIII международна конференция “Етика в бизнеса”, 20-22.10. 2000, С., НДК, с. 1-10.

7. Минев К., Цветкова Л., Енергийно психологическо въздействие на цветовете върху човешкия организъм, доклад от 15.06.2001 на ИНГА, С., с. 1-5.

8. Минев К. Фенг Шуй лекции, 2001, С., с.1 - 108.

9. Минев К., Обобщено диполно уравнение за енергията, Контакт`2000, С., с. 450…452.

10. Минев К., Забавяне/ускоряване на локално ВРЕМЕ в биосистема, Контакт`2000, С., с. 438-449.

11. Минев К., Божествена математика, Контакт` 2000, С., с.460…467.

12. Минев К., Александрова Д., Марков Кр., Хинков Ст., Трите световни константи единица (1), златно сечение Ф=1,6180 и = 3,1416, Контакт` 2000, С, с 468…482.

13. Петров П., Десет абстрактни числа, Изд. Петров П., 1999, С. с. 10-15.

14. Минев К., Математическият модел на дипол Енергия, доклад от 15.06.2001 на ИНГА, С., с.1-5.

15. Минев К., Синтез на електрически модел на чакра, Контакт`2000, С.,с. 435…437. 19. Минев К., Цветкова Л., Емоция: графичен модел, доклад на 15.06.2001 на ИНГА, С., с.1-5, под печат. 20. Шуцки Ю., Книга на промените И-ДЗИН, 1994, Санкт Петербург, с. 5-12. 21.


Eмоция: Графичен модел

Кръстьо Минев, Лора Цветкова


Известна е психоеволюционната теория на Р. Плутчник за емоцията (Plutcnik16, 17). Тя е построена върху 6 постулата: 1) eмоцията е съвкупност от адаптивни механизми за комуникация и съхраняване основани на еволюционни резултати, 2) eмоцията има генетична основа, 3) емоцията - това е хипотетично построение, основано на очевидни явления от различни класове, 4) емоцията - това е верига от събития със стабилизиращи обратни връзки, които създават някакъв вид поведенчески хомеостазис, 5) отношенията между емоциите могат да бъдат представени във вид на триизмерен конусовиден структурен модел (фиг.1), емоциите се съотнасят с ред производни концептуални области (Романов Е. С., Гребенников Л. Р.17).

Моделът като триизмерна структура - конус на емоции е публикуван в книгата Механизми на психологическа защита, с.31, (Романов Е. С., Гребенников Л. Р.17).

Друг принципно нов подход за разглеждане на емоцията е представен чрез йерархичния й информационноенергиен модел, разработен от Г. Ламбаджиев5. Основа за разглеждане на емоцията са паралелни нива на организация в структурата на всеки веществен обект. На базата на тегловна функция от реакция на субект от смущаващи го въздействия е изведена утвърдената формула за емоция на П. В. Симеонов. Това показва, че емоцията може да се опише чрез информационно или енергийно обусловена функция (Ламбаджиев Г. А5., с.373, 377). Теорията на Р. Плутчник и на модела на Г. А. Ламбаджиев са предпоставки за пространствено йерархично представяне структурата на емоцията. Тези предпоставки са в съответствие с разработения от Минев К . графичен модел8, 14 на дипол “Енергия”.

Г. Ламбаджиев4 “…представя развитие на понятието преобразуваща способност в йерархичен аспект, като многокомпонентна и многостепенна система от преобразувания, които динамично могат да се преобразуват едно в друго. Тяхното единство образува фазово пространство на преобразуващата способност в йерархичен аспект. То може да бъде изобразено като нелинейно стесняващ се конус в степенна посока. По диаметъра на всяко от нивата на конуса са разположени ентропийни скали на понятия, управляващи процеса на йерархично развитие. Динамичното изменение на диапазона на тези скали във време превръща фазово пространство на преобразуващата способност в пулсиращ обект със сложна конфигурация”(Ламбаджиев Г.А. Формализация на преобразуващата способност в йерархичен аспект, Контакт`99, 1999, С., с. 170, 171).

Фиг.1. Триизмерен модел на емоциите на Романов Е. С. и Гребенников Л. Р. с форма на конус.

1 - бдителност, 2 - екстаз, 3 - обожание, 4 - ужас,5 - изумление, 6 - мъка,7 - омраза, 8 - ярост,9 - страх, 10 - опасение,11 - удивление, 12 -отвличане,13 - печал, 14- замисляне,15 - отвращение, 16-неприятност, 17 - злоба, 18-раздразнение.

17

1 2 3

5 6 7

4 8

10

1113

14

9

15

16

1

1812


2. Цел

Целта на разработката е синтез на графичен модел на емоцията, съответстващ на енергийната структура на човешкия организъм.

3. Концепция за емоцията

Разглеждаме я като енергийно състояние на подсистеми от човешкия организъм при следните начални условия (постулати): 1) емоцията има енергийна основа и е свързана с действието на множество елементарни диполи Енергия7, 8, 9, 10, 11, 14, 15 в локална фонова3

материя около и в човека, както и с множество веществени подсистеми в системно единство 2) eмоцията се проявява като верига от подцикли на веществено/полеви подсистеми, които са свързани помежду си с множество прави и обратни връзки 4, 5. Те са елемент от хомеорезната15/хомеостазната работа на човешкия организъм 3) емоцията е специализирана технология за енергетично възприемане/реагиране на външна и вътрешна среда5 4) eмоцията е йерархично енергийно състояние5 на система от полеви и веществени подсистеми 5) отношения между емоциите могат да бъдат представени чрез графичен структурен модел16, 17, както на веществена, така и на фонова материя чрез дипол Енергия, като енергетични процеси 6) eмоции на всеки индивид взаимодействат с емоциите на други субекти и обекти чрез полево взаимодействие 7) емоцията функционира в диференцирани области на полярни хармонични/дисхармонични отношения, които съответстват на енергопроцеси конструкция/деструкция.

4. Графичен модел

Фиг.2 илюстрира полярно разпределение на спектъра на емоционални проявления на човека на определено (осъзнато) ниво от неговата организация. В йерархичен аспект това означава, че в подсъзнателната сфера съществува аналогично разпределение на емоционални състояния на човека. Полярната противоположност на тези състояния може да бъде представена чрез двойка Ин (-), Ян (+) съгласно източни (древни български) представи за полярност. Всеобхватността на противоположности Ин/Ян дава основание тя да бъде приложена и в степенен аспект към конфигурацията, изобразена на фиг.2. В резултат на това може да се получи схемата представена на фиг.3. По своята същност тя е проекция на структура на дипол “Енергия” върху модел на емоцията (фиг.2) в йерархичен аспект5.

Текущата позиция на емоционално състояние на човека е изобразено схематично като точка Р, разположена върху фазово пространство на емоцията на човека. Точка Р може да бъде със знак + или - в зависимост от поляритета на емоцията. Точка Р изразява текущия контакт между субекта и обкръжаващата го среда. В процеса на тяхното взаимодействие т. Р се премества по фазова повърхност в положителна или отрицателна посока на интензифициране на човешката емоция. Преходът на т. Р от едно към друго ниво на организация на проявление на емоцията съответства в психологически план на прехода на оценъчни процеси от подсъзнателни към осъзнати и обратно, като всеки от тях притежава степени на развитие.

Точка Р може да се движи, както по линия лежаща в една равнина към центъра или по периферия на фазовото пространство. В общият случай т. Р се движи по спирала, формираща вихрова конфигурация от фазово пространство на емоцията в човека. По този начин емоцията пресича различни по параметри настройки на човека, всяка, от които лежи на


отделна равнина, пресичаща вретеновидна конструкция от фазово пространство на емоцията.

Точка Р обхождайки повърхнината на фазовото пространство на емоцията, циклично уравновесява възникването на положителни и отрицателни емоции. Фазовото пространство на всяка една от тях има форма на сектор, показан на фиг.3. Всеки диаметър на това пространство характеризира скала на (-/+) проявление на конкретен управляващ параметър на емоцията. Хармонията (конструкцията) в една емоция е диференцирана в зони R+, R-. Дисхармонията (патологията, болестта) е обособена в специализирани области S+, S-. Тоталната дисхармония (деструкция, разграждаща болест) е диференцирана на зони Т+, Т-. Трите диполни области са неразделими, в триализъм, в енергийна взаимосвързаност, взаиморабота, сложни взаимоотношения. Авторът (Минев К.) е разгледал диференцираните зони на локално фазово пространство при човешки организъм в баланс/дисбаланс по-подробно в друга статия9, втори път баланс/дисбаланс е дообяснен за сложна система в друга област на познанието13.

В предишни наши изследвания7, в статия Еволюционно развитие на дипол Енергия, установяваме, че количеството на процесите, емоциите в първите 7 дипола Енергия в човешкият организъм са 1244, от които 622 са условно “положителни” и 622 “отрицателни”. С други думи по древно знание18 около 622 двойни (диади)(+/-) емоции са, които човек притежава в един комплекс от 7 дипола Енергия (чакра). Броя на комплексите15 в индивид е 25 000. Все още не знаем, но най-вероятно всеки следващ след първи комплекс повтаря12 фрактално (мащабно намалени) 1244 емоции на първия. Броя на “спиците”- разделители на

Фиг.2. Схема на графичен модел на една диполна емоция Ин - тъмен динамичен елипсоид на “отрицателната” емоция, Ян - бял динамичен елипсоид на “положителната” емоция, 0 - връзка (st) между “положителен/отрицателен” процес, -1, -2,-3…-9 степени (нива) на “отрицателната” емоция, +1, +2, +3, …+9 степени (нива) на “положителната” емоция, -10, +10 екстремуми на диполната емоция.

P- точка на динамично моментно (енергийно) състояние, Бц - барицентър, пресечна точка на ос +Y, -Y с хоризонтална ос на ниво, h- - интервал между нива в “отрицателна” емоция, h+ - диапазон между нива в “положителна” емоция, GL- - област на част (Ин) емоция в различни степени, (синдром на недостиг), GL+ - област на част от емоция (Ян) в различни нива (синдром на излишък), MY- - област на “отрицателен” транспорт, MY+ - област на “положителен” транспорт, R+ - област на Ян здраве, на конструкция, на хармония, на благоприятен излишък, R- - област на Ин здраве, на развитие, на хармония, на благоприятен недостиг, S+ - област на енергийно състояние на Ян патология, на болест, на дисхармония, S- - област на Ин, на патологично състояние, на болест в синдром на недостиг, T+ - състояние на Ян деструкция, на прекомерна в излишък развала, на разграждане, T - - област на енергийно Ин състояние в деструкция, на разграждане от недостиг, на прекомерно болестно състояние в последни фази, на тотална обърканост, на прекомерна дисхармония, на унищожаване.

+Y

T-

S-

GL-

R-

T+

S+

R+

Фиг.2

Бц

Бц MY+

MY-

GL+

-P -10 -9-8-7-6-5-4-3-2-1

h-

Ин

-Y

Бц

0 st

+Р

Ян

+1+2+3+4+5+6+7+8+9+10

h+


емоциите е показан на фиг.3 с отсечка bc. Тя е различна в първи реални 7 дипола (модула) Енергия. Първи 1х4, втори 2х10, трети 2х6, четвърти двоен 2х6 и 2х6, пети 2х16, шести 2х96, седми 1х960 общо 1244 “спици”. Първи и седми модул са реално един дипол Енергия.

На фиг.3 представяме абстрактна схема на графичен модел само за четири емоции. Той е частен случай на модела от фиг.2, разрез в степени 9. Схема (фиг.3) с четири емоции служи за дообяснение на графичен модел за една емоция (фиг.2).

Веществената форма на различни човешки организми имат нееднакво разстояние de (фиг.3). Това разстояние показва каква част от модела се намира във вещественото тяло на човека. Динамичните “конуси” Ян/Ин (+/-) се въртят вихрово извън тялото, като излизат от него в точки de.

Фиг.3. Схема на графичен модел на четири диполни емоции: Ин - ляв вихър (изобразен като конус с последен елипсоид в по-тъмeн фон) в движение по посока обратна на часовникова стрелка, с четири “отрицателни” части (-1, -2, -3, -4 поставени в квадрат) емоции в нея, Ян - десен вихър с четири “положителни” части - емоции (числа в квадрат +1, +2, +3, +4), bc - динамична отсечка - разделител, “спица” между части на различни емоции, st (нула) - връзка между “положителни/отрицателни” полеви части и процеси, -1, -2,-3…-9 степени (нива) на “отрицателните” емоции, +1, +2, +3, …+9 степени (нива) на “положителните” емоции, Бц - барицентър, пресечна точка на ос +Z, -Z с вертикална ос на ниво (изобразено е като пунктиран елипсоид), +Z, -Z, +Y,-Y - оси, h - - интервал между нива в “отрицателни” емоции, h+ - диапазон (интервал) между нива в “положителни” емоции, GL- - област на Ин емоции в различни степени, GL+ - област на Ян емоции в различни нива, MY- - област на “отрицателен”транспорт между точки “dg” (K-), MY+ - област на транспорт - “положителен” фиксиран между точки “еf”(K+), G - граница външна среда/вътрешна среда - лично пространство.

Емоцията в този модел е “сектор”, тя не е самостоятелна, а е обвързана с другите

емоции в единство. Разделена е от съседна емоция със “спица”(реално присъстващ полеви разделител) с означение bс. “Спиците” от фиг.3, за 4 диадни емоции са 4. Това е минимално количество “спици” в дообясняващият модел за 4 емоции. Всяка емоция е свързана, както по вертикала с другите емоции, така и по хоризонтала в единство. Емоцията е част от верига (множество) емоции. Свързването по интензивност на една най-малка верига от четири положителни/отрицателни емоции в единство чрез формула e:

(1) любов (+1) + привличане (+2) + радост (+3) + възхищение(+4)

омраза (-1) + отблъскване (-2) + мъка (-3) + ужасяване (-4).

-Z

-9 -8-7 -6-5-4 +4+5+6 +7+8 +9 -3-2-1 +1+2+3

GL-GL+

+Z

g f ed

+Y

c

b

-Y

G

Бц

K- K+h-

0

Ян

h+

MY+MY-

Ин

st

Бц

-1

+1

-2 +2 +4-4

+3

-3


Формула (1) демонстрира баланса/дисбаланса9 на реални свързани четири диадни емоции в едно цяло. Знакът е символ за приблизителна хармония/дисхармония13 между емоции, за някакво неточно равновесие, за дисбаланс, който преминава през баланс11.

Моделът - фиг.2 е абстрактно изразен тук за една отделна диполна емоция, за четири полярни емоции - фиг.3, но той е реален аналог на съществуващи диполни енергопроцеси. Дълбоката същност на модела е в участие на полеви полярни структури на индивида, в енергийно асимилативно/генеративни реални процеси. В резултат на това във вещественото тяло на човешкия организъм се получават положителни/отрицателни преживявания с проявления химически, физически, биологически и т. н. изменения. Водещо в графичният модел е неговият дуализъм и триализъм.


1. Синтезиран е модел на човешка емоция - фиг.2, по аналогия с модела за дипол “Енергия”.

2. Известните графични и аналитични модели за емоцията представляват частни случаи на предлагания енергетичен модел - фиг. 2, 3.


1. Вайс Ж. М., Шавелли М., Лечение с цвят, Изд. Феникс, Ростов на Дон, 1997, с. 11-127.2. Гербер Ричард, Вибрационная медицина, Изд.КОР, М., 1997, с. 146, 185-207. 3. Данчев Радой, Гравитацията, 1998, Изд. Ю. Данчев с. 1-55. 4. Ламбаджиев Г. А., Формализация на основни психологически механизми за отклонение от

универсалната бизнес етика, сборник Контакт`2000 на ИНГА, с. 365-368.5. Ламбаджиев Г.А., Йерархичен информационноенергиен модел на емоцията, сборник

Контакт`2000 на ИНГА, с. 373-377. 6. Мандаджиева Мария, Великото единство на природата и човека, ИК НенАН, Варна, 1997, с.

127, с. 129-157.7. Минев К., Чакрите - универсалните енергийни модули във Вселената, сборник Контакт`98, т.

II, С., 1998, с. 134-138. 8. Минев К., Чакра, доклад от 3.11. 2000 на Интердисциплинна Гражданска 9. Академия (ИНГА),

С., с.1-23 9. Минев К., Дисбаланс/баланс на сложна динамична биосистема с АУРА, доклад от 15.06.2001

на ИНГА, Контакт` 2001, С., с.1-12 10. Минев К., Синтез на електрически модел на чакра, сборник Контакт`2000, С., с. 435-437. 11. Минев К., Обобщено диполно уравнение на енергията, сборник Контакт`2000, С., с.450…452. 12. Минев К., Универсална матрица от 64 фундаментални принципи, Контакт`99, Юбилейна

научно-технологична сесия ТУ София, с. 189-209. 13. Минев К., Неустойчиво/устойчиво развитие на икономическа система, доклад на VIII

международна конференция “Етика в бизнеса”, 20-22.10. 2000, С., НДК, с. 1-10.14. Минев К., Цветкова Л., 9 - компонентна теория на цветовете, 1999, С., сборник Контакт` 99,

т. II, с. 210-227. 15. Минев К., Забавяне/ускоряване на локално ВРЕМЕ в биосистема, Контакт`2000, С., с. 438-449.16. Plutchnik R, A general psychoevolutionary theory of emotions. In R. Plutchnik, & H. Kallerman

(Ends.), Emotion: Theory, research, and experience: Vol. 1. N. Y.: Academic Press, 1980, p. 3-33.17. Романов Е. С., Гребенников Л. Р., Механизмы психологической защиты. Генезис.

Функционирование. Диагностика., Изд. Талант, г. Мытищи, 1996, Московский городской педагогический университет, с. 3-35.

18. Шалаграма дас, Кундалини йога, Санкт Петербург, 1991, с.10.


Метод за определяне степента на емержентност иприложението му при анализ на различни

въздействия върху живи обекти

д-р инж. Георги Ламбаджиевд-р Нина Ламбаджиева

Разработен е метод за бързо определяне степента на емержентност за отчитане ефекта от едновременно съчетаване на няколко независими фактори върху общ обект. Чрез степента на емержентност може да се определи степента на системна свързаност на изходните елементи в единно цяло.

Ключови думи: емержентност, метод, система, поведение, тестостерон, аминооксиоцетна киселина, светлинен режим

Въведение

При анализ на многофакторни въздействия върху конкретен обект се оказва трудно определянето на резултантния ефект от взаимодействието на отделните фактори. Обикновено се използва отнасяне на сумарния ефект към въздействието на един от факторите, използван за контрола.

Емержентният ефект е ефективно средство за анализ на многофакторни въздействия.

1. Метод за определяне степента на емержентност

Емержентният ефект се проявява като ново свойство, функция или структура, възникнали в резултат от системната връзка между взаимодействащи си фактори. Степента на емержентност характеризира степента на системна свързаност на тези фактори. Колкото по-висока е степента на системно свързване на две или повече подсистеми в обща система, толкова по-висок е произтичащият от взаимовръзката им емержентен ефект. И обратното по големината на емержентният ефект може да се направи заключение за степента на взаимосвързаност на изходните елементи. Определянето на степента на свързаност между тези елементи чрез наблюдаване интензивността на произтичащия от тях емержентен ефект е средство за определяне, регулиране, включително и автоматично, на оптималното им съчетание. Ето защо определянето на условията за възникване на емержентен ефект е средство за целенасочено управление степента му на проявление. Емержентният ефект се проявява като разлика между ефекта от взаимодействието на изходните елементи и контролното ниво К на ефекта, образуван от независимото действие на тези елементи.

На тази основа може да запишем за степента на емержентност n

(1) n = ,

където F - средна квадратична стойност на съвместен ефект от взаимодействието на j = 1, 2, …n фактори.

К - средно квадратична стойност на контролен ефект, реализиран при липса на отклонения във фактори j = 1, 2, …n, които предизвикват емержентен ефект или които се считат за базови, тъй като служат за сравняване на ефекта по отношение на техния фон,


N1 , N2… Nj… Nn - eфекти от действието на j фактори, които са получени в резултат от самостоятелното им действие.

В оптимален вариант на представяне на степента на емержентност n като бездименсионна величина всички нейни съставки от формула (1) притежават еднаква дименсия. Тя е резултат от проектирането на многообразието от ефекти в единна измерителна система, т. е. сводима към обща дименсия.

От (1) следва, че при F К n 0, а при F < К, n < 0. Когато F = К, n = 0, т.е. емержентен ефект се проявява при F ¹ К.

В общия случай | n | << 1 , тъй като допълнителният ефект | F - K | e доразвитие на основния. В тези случаи степента на емержентност n характеризира степента на усилване или отслабване на единичния ефект в резултат от съвместното му действие с ефектите от други фактори.

В частност, ако F и К притежават различна, несводима една към друга дименсия на ефекта, който представляват или някой от Nj ефектите е дименсионно невидим към останалите ефекти N, то n придобива сложна дименсия. Такъв е случаят, когато емержентният ефект е несравним с базисните ефекти. Ефектите Nj са резултат от различни фактори, които в различна степен изместват областта на фазовото пространство на конкретен обект. Изместването на фазовото пространство е процес на преминаване на обекта от едни условия за устойчивост към други. Новите условия се характеризират с ново съчетание от същите или други управляващи параметри.

Когато този процес на изместване е резултат от целенасочени усилия на обекта, се счита, че той е реализирал успешно процес на търсене на решение. Ако обектът притежава интелект, то емержентният ефект се разглежда като резултат от творчески процес на търсене на решение.

Изследванията на китайски учени показват, че група мравки прокопават канал в пясък под затворен съд за 28-33 минути, а индивидуално за 160-192 минути, в зависимост от вида и възрастта на мравките (1). Емержентният им ефект се проявява като резултат от тяхното взаимодействие в процеса на търсене на решение. В колектива процесът на търсене на решение се съкращава при увеличаване на количеството на участниците му. По данни на изследванията на Ригелман процесът на средния индивидуален принос на всеки участник се определя по формулата

с = 100 - 7 (к - 1), където к - количеството на членовете на групата (2).Известно е, че степента на мотивираност на участниците в решаването

на конкретен проблем предизвиква значително по-голям полезен ефект, отколкото количественото увеличаване на тези участници. Известно е, че оптималното количество на участници в една група за мозъчна атака е 7. Това означава, че съвместният ефект има граница на количествено увеличаване. Освен това крайният ефект се определя от степента на позитивно отношение между участниците в колективно търсене на решение. Степента на позитивно отношение също има своя граница.

В химическите съединения афинитетът между изходните атоми формира ограничено количество относително устойчиви съединения. Това означава, че степента на емержентност има естествена граница на нарастване.

2. Анализ на многофакторни въздействия върху поведението чрез метода на емержентния ефект

Изследванията на ефекта на фотопериодизма върху стероидната модулация на нерепродуктивни поведенчески реакции по тест открито поле и теилфлик на полово незрели плъхове показват многофакторна зависимост на поведението. Сложността се дължи на едновременното въвеждане на стероиден


модулатор на ГАМК - ергичната медиаторна система - тестостерон и трансаминазен инхибитор АООК, повишаващ нивото на потискания медиатор ГАМК. Този съвместен ефект зависи от светлинния режим периодична (СТ) или постоянна (СС) светлина (З). Интерес представлява наличието или отсъствието на полов диморфизъм в това поведение.

С известните методи е невъзможно едновременно отчитане на тази поведенческа зависимост спрямо контролна група, спрямо група, инжектирана само с тестостерон, само с АООК или с едновременното им въвеждане. Тази трудност се преодолява чрез метода за определяне степента на емержентен ефект.

Едновременното въздействие на стероид, медиатор и фотопериод върху емоционално състояние ( ® ), изследователска активност ( ) и болкова реакция (в) на мъжки плъхове показва (табл. 1, 2), че при постоянна светлина (СС) степента на емержентност е по-висока по отношение на нивото на емоционалност и болкова реакция в сравнение със степента на емержентност при периодична светлина (СТ).

Табл.1

Стойности на степен на емержентност за мъжки плъхове при въздействие на АОАА и тестостерон при

периодична и постоянна светлина

Режим Дни I II IIIСТ Хоризонтална активност -0,108 -0,133 -0,191

Вертикална активност -0,168 -0,199 -0,266

Латентен период на болкова реакция

+0,336 +0,357 +0,392

СС Хоризонтална активност -0,031 -0,053 -0,143Вертикална активност -0,199 0,217 -0,324

Латентен период на Болкова реакция

+0,390 +0,529 +0,439

Табл.2

Стойности на степен на емержентност за женски плъхове при въздействие на АОАА и тестостерон при

периодична и постоянна светлина

Режим Дни I II IIIСТ Хоризонтална активност -0,095 -0,103 -0,1961

Вертикална активност -0,188 -0,316 -0,254


+0,340 +0,405 +0,381

СС Хоризонтална активност -0,106 -0,143 -0,188

Вертикална активност -0,161 0,289 -0,207


+0,174 +0,154 +0,280

При постоянна светлина степента на емержентност по

отношение на изследователската активност е по-ниска, отколкото при периодична светлина през трите дни на изследването. Степента на емержентност за същите поведенчески показатели и фактори при женските плъхове е реципрочна на степента на емержентност при мъжките плъхове (табл.3).


Вероятно стероидната модулация на ГАМК ергичната медиация на фона на повишено ниво на потискащия медиатор и тестостерон или на променения нервнохуморален статус на организация при СС резултира в повишено чувство на страх, боязън, понижен изследователски интерес и ниска латентност на болковата реакция при мъжките индивиди.

Табл.3

Съотношение между степените на емержентност nСС и nСТ

Пол на плъхове

Мъжки Женски

Дни I II III I II IIIХоризонталнаактивност

nСС nСТ nСС nСТ nСС nСТ nСС< nСТ nСС< nСТ nСС< nСТ

Вертикална активност

nСС< nСТ nСС< nСТ nСС< nСТ nСС nСТ nСС nСТ nСС nСТ

Латентен периодна болковареакция

nСС nСТ nСС nСТ nСС nСТ nСС< nСТ nСС< nСТ nСС< nСТ

nСС - Степен на емержентност в режим светло - светло, т. е. при непрекъсната осветеност на изследвания обект,

nСТ - Степен на емержентност в режим светло - тъмно, т. е. при периодичност 12 ч. светлина и 12 часа тъмнина за изследвания обект.

При женските плъхове степента на емержентност показва огледална зависимост т. е. при постоянна светлина повишеното ниво на тестостерона и ГАМК резултира в понижено чувство на страх и боязън, повишена изследователска активност и кратка латентност на болковата реакция.

Степента на емержентност е най-висока при латентния период на болковата реакция на мъжките плъхове при периодична и постоянна светлина, а при женските за същия показател - само при периодична светлина.

Това, вероятно, би могло да се дължи на различния механизъм на болковата реакция при двата пола т. е. участието на резлични хуморални регулатори.

В анализа на тези сложни взаимодействия би могъл да бъде включен антиандрогенният ефект на естрогените (5) по време на прематурационния период, стероидна модулация на ГАМКА рецептора в зависимост от нивото на медиатора (6), промените в нивата на цАМФ, цГМФ и други медиатори (7) при двата светлинни режима на фотопериодичния модел, както и различната гъстота и чувствителност на стероидните рецепторни места при двата пола и на функционално различни ГАМКА рецептори (8).

Установените чрез степента на емержентност факти дават нови насоки в изследване на непродуктивното поведение - фармакологично и хронобиологично оптимизиране.



1. Разработен е удобен метод за сравнителен анализ на степента на взаимосвързаност между еднородни или разнородни параметри при съвместното им въздействие върху конкретен обект. Степента на взаимосвързаността между тези параметри се определя аналитично чрез степента на емержентност.

2. Степента на емержентност има смисъл на отношение между системно свързан ефект и сумарен ефект от независими въздействия върху обект, като се елиминират фоновите смущаващи го въздействия.

3. Чрез метода на емержентност е установен полов диморфизъм във фотопериодичната модулация на стероидните ефекти на тестостерона върху нерепродуктивното поведение на плъхове в прематурационния период


1.Антонов Ю., Хараламов В., Кибернетика и жизнь, Советская Россия, М., 1968, с. 94.

2.Психологическая теория на колектива, С., 1990, с.188.

3.Lambadjieva, N.D., Dimitrov S., Dimitrov O.,2000 Influence of testosterone and aminooxyacetic acid on the nonreprоductive behavior of female rats, Annuaire de L`universite de Sofia, Sv. Kl. Ochridski, Facultete de Biologie t.91, Livre 3.

4.Lambadjieva, N.D., Dimitrov S., Georgiev V., Behavior effect of testosterone and aminooxyacetic acid in male immature rats, Annuaire de L`universite de Sofia, Sv. Kl. Ochridski, Faculte de Biologie, t. 91, Livre 3.

5.Kalat I.W., 1992, Biological Psychology, 654.

6.Olsen R. W., Sapp D.W., 1995, Neuroactive Steriod Modulation of GABAA

Receptors. Advances in Biochemical Psychopharmacology, 48, 57-74.

7.Raevski K.S., Georgiev V. P., 1986, Mediator aminoacids Neuropharmacological and neurochemical aspects, S. Med. Phys., 224.

8.Mody I., De Konick Y., Otis T.S., Solters I., 1994, Bringing the cleft at GABA Synapses in the brain, Trends in Neuroscaiences, 17,12,5/2-25.


Установката - обща концепция и формализация


Разработена е концепция за съдържанието на установката на система. На базата на концепцията е осъществена формализация на установката по отношение на различни нейни елементи.

Ключови думи: установка, концепция, формализация, вариабилна установка, фиксирана установка.

1. Концепция за установкатаС категорията “установка” означаваме цялостната

характеристика на система, с която тя се описва в многофакторното фазово пространство.

Установката представлява произведение от последователно свързани в технологичен ред категориални характеристики.

Например: произведение от качество и количество, присъщо на разглежданата система (мяра и количество на нейното мултиплициране).

Установката представлява съотношение от изходни и входни категориални характеристики на конкретна система.

Например: вариабилната установка е съотношение между състояние и отношение на разглежданата система. Част от установката на система, с която тя взаимодейства с обкръжаващата я среда или със собствените си отклонения по отношение на вътрешен или външен критерий за норма, е вариабилна установка. Тази установка има характер на енергийни - информационни канали (връзки). В общия случай вариабилната установка се нарича настройка.

Част от установката на система, която в процеса на взаимодействието й с външен или вътрешен обект не се изменя, е фиксирана установка.

Част от установка на система, която частично участва във взаимодействието й с външен или вътрешен обект и частично остава фиксирана, е неутрална установка.

Неутралната установка е енергийно - информационен канал за преминаване на компоненти от фиксираната към вариабилната установка, когато капацитета на последната не достига за да се обезпечи ефективното участие на системата в конкретен процес. Неутралната установка е енергийно - информационен канал за акумулиране на излишния ресурс на вариабилната установка в посока към фиксираната установка на същата система. Неутралната установка обединява в себе си най-фиксираните компоненти на вариабилната установка и най-вариабилните компоненти на фиксираната установка. Границата между вариабилната, неутралната и фиксираната установка е подвижна и размита.

При практически пълна изолация на система от обкръжаващата я среда вариабилната й установка не функционира (ZV = 1), а фунциите й се поемат от неутралната установка.

При екстремално взаимодействие на система с обкръжаващата я външна среда неутралната част от фиксираната й установка се присъединяват към вариабилната установка.


Колкото по-голям е относителният дял на вариабилната установка, толкова по-малък е той за фиксираната установка на същата система.

Например: колкото една система е в по-висока степен отворена към външната среда, толкова по-малка става нейната индивидуалност, нейното специфично отличие от заобикалящата я среда, реализирано чрез фиксираната установка.

И обратното: колкото по-голям е относителният дял на фиксираната установка, толкова по-малък е относителния дял на вариабилната установка на същата система.

Например: колкото по-жестоко и сурово е религиозното учение, толкова по-настойчиво и непреклонно е то в изискванията си за коренни преобразувания [1].

С други думи колкото по-обширна част от фазовото пространство е заето от фиксираната установка, толкова по-интензивни са преобразуванията, които са присъщи на фазовото пространство, характеризиращо вариабилната установка на същата система.

В технически аспект съществуват следните примерни проекции на разглежданите установки:

Фиксирана установка: стандартизация, фиксирано електрическо активно съпротивление.

Неутрална установка: унификация, настроечно ел. съпротивление.Вариабилна установка: идеен проект, индуктивно ел.

съпротивление и други.

2. Най-обща формализация на установкатаНа базата на гореизложената концепция може да запишем

основното уравнение на установката: (1) Z = ZV . Z0 . Zf ,

ZV 0, Z0 0, Zf 0 ,където Z - установка на система, ZV - вариабилната установка на

система, Z0 - неутрална установка на система, Zf - фиксирана установка на система.

От други наши теоретични модели, свързващи установката Z с ентропията Н на системата, съгласно представите на Узнадзе, следва, че:

(2) 1 < Z < e,където e 2,72 - Неперево число.От (1) и (2) следва, че стойността на ZV, Z0 и Zf варира в близката

околност на единица, като се запазва условие (2) за всяка една от тези установки.

От (1) и (2) следва, че установка Z е относително устойчива по стойност, независимо от динамиката на взаимен обмен между съставящите я ZV, Z0 и Zf.

Съставящите ZV, Z0 и Zf са взаимно допълващи се и относително независими една от друга. Те могат да се означат с отделни категории или термини. На същият принцип фазовото пространство на установката Z може да се разграничи на подобласти, всяка от които да се означи с понятие. Това понятие е означение на относително независима съставяща на установка Z. От това следва, че на принципа на формализация (1) може да запишем:


(3) Z = Zj ,

където Zj - установка на подпонятие j, описващо установка Z, n - количество на подпонятия j, участващи във фазовото пространство на установка Z.

Отвореността на всяка реална система към обкръжаващата я среда определя вътрешните и външни фактори, които обуславят нейното развитие. Съответно всяка установка притежава вътрешна и външна съставяща:

(4) Z = . ,

където - вътрешна установка или установка на

вътрешноприсъщата характеристика на системата, - външна установка или установка на системата обусловена от външни за нея фактори.

3. Основни следствияОт (2) и (3) следва, че установката на системата по отношение на

всеки от управляващите я параметри е вътрешно и външно обусловена:

(5) Z = . . ,

където - вътрешно обусловена установка на система по

отношение на управляващ я параметър j, - външно обусловена установка на система по отношение на управляващ я параметър j.

От (1) и (4) следва, че:

(6) Z = V . V . 0 . 0 . f . f ,

където V , V - вътрешна ( ) и външна ( ) вариабилна (V)

установка Z на системата, 0 , 0 - вътрешна ( ) и външна ( ) неутрална

(0) установка Z на системата, f , f - вътрешна ( ) и външна ( ) фиксирана (f) установка Z на системата.

Следователно независимо от степента на фиксираност на съставящите на установката, те са вътрешно и външно обусловени. Относителният дял на вътрешно и външно обусловените съставящи на установката се мени в зависимост от степента на външно смущаващо въздействие върху разглежданата система. Колкото външното смущаващо въздействие е в по-висока степен интензивно и продължително действащо, толкова по-голям е относителния дял на външно обусловената установка на системата. И обратното: колкото по-висока е степента на затвореност на системата по отношение на заобикалящата я среда, толкова по-голям е относителния дял на вътрешно обусловената й установка.

Характерът на външното въздействие може да бъде активен, структуроопределящ за системата или пасивен, адаптивен. Съответно се формира характеристиката на външната установка на системата.



1. Представена е обобщена концепция за съдържанието на установката.

2. Осъществена е формализация на установката по отношение вариабилната, неутралната и фиксираната й съставящи на базата на т. 1.

3. Осъществена е формализация на установката по отношение на вътрешните и външните й съставящи на базата на т. 1.

4. Осъществена е параметрична формализация на установката на базата на т.2.

5. Осъществена е формализация на взаимодействието между различни аспекти на установката на базата на т. 1…4.


1. Лазарев В.В., Трансформации философского сознания в културе нового времени, В: Культура, человек и картина мира, Наука, М., 1987, с. 59.

2. Орлоев Н. А. Вземане на управленски решения. Методи за творчество, Русенски университет, Русе, 2000, с.35.


Параметрична формализация на вариабилната установка на материална система


Представеноено е обобщено аналитичното описание на установката на метериална система и преди всичко - на вариабилната установка.

Ключови думи: установка, материална система, формула.

ВъведениеОт практическа гледна точка най-важната съставяща на

установката е вариабилната. Чрез нея системата активно взаимодейства с обкръжаващата я среда.

Установихме, че вариабилната установка може да се представи преди всичко като отношение между състоянието и отношението на системата. Те могат да бъдат вътрешни и външни в зависимост от текущата им принадлежност към физическото пространство на разглежданата система или извън него.

Не са известни други опити за формализацията на установката на материална система.

Причините за такава изследователска ситуация може да се потърсят в сложната структура на установката участието в установката на категории, които по принцип не се считат за обект на формализация насоченост на изследователските търсения към вероятностно - непредсказуемия характер на човека и в частност, на коя да е система в обкръжаващата я среда.

Формализацията на установката е предпоставка за създаване на просто аналитично описание на взаимодействието между категории и понятия, описващи конкретен процес, независимо дали е свързан с микро или с макрообекти.

Формализация на вариабилната установкаВ най-общ вид вариабилната установка на материална система

може да се представи във вида:

(1) ZV = ,

Където V1, V1 - вътрешно ( ) и външно ( ) състояние (V1)

на системата,

V2 , V2 - вътрешно ( ) и външно ( ) отношение (V2) на системата.

Вътрешното състояние изразява състоянието на система, което е обусловено от вътрешните й особености, т. е. е резултат от самата нея. Външното състояние е тази компонента от състоянието на системата, която е резултат от друга или от други външни системи, както и от външната среда. Например състояние на инвалид, което функционално се определя от протезата му е външно състояние. Собствената къща , вила, кола, облекло, парфюм, грим, и прическа също формират външното ни състояние.

От (1) следва, че произведението на вътрешното и външното състояние за определен текущ етап от развитието на системата е


относително неизменно по големина. Например здравословното

състояние V1 и финансовото състояние V1 се счита, че формират

относително устойчиво взаимодействие, при което е възможно преливане на състояние от здравословен във финансов характер и обратното. Тези две категории могат да се разглеждат като примери за

взаимодопълващи се категории качество V1 и количество V1.

Вътрешното отношение е отношението на системата към себе си. Външното отношение е отношението на други системи, включително и на заобикалящата среда, към разглежданата система.

На тази основа следва, че разглежданата система включва в състава на установката си обменни компоненти за състояние и отношение. Тях субекта отдава на друга или на други системи, в качеството им на външни състояния или отношения на обектите, с които субекта взаимодейства и към които е адресирано.

Тези елементи принадлежат към вариабилната, неутралната и фиксираната установка. В общият случай системите си взаимодействат чрез вариабилните си установки. При високо претоварване те осъществяват контакт с неутралните си установки. На границата на катастрофата тези системи могат да контактуват чрез фиксираните си установки. Спортистите могат да използват неутралната си установка, а йогите - и фиксираната си установка.

В най-общ вид вариабилната установка на отворена система S може да се представи във вида:

V1 . V1. V1

(2) SZV =

V2. V2. V2

където SZV - вариабилна установка на субект S,

V1 - вътрешно състояние (V1) на субект S, независимо от

обкръжаващата го среда,

V2 - вътрешно ( ) отношение (V2) на субект S към себе си,

независимо от обкръжаващата го среда,

,


V1 - външно ( ) състояние (V1) на субект S, адресирано за

обект О, но още не експедирано за обект О,

V2 - външно ( ) отношение (V2) на субект S, адресирано за

обект О, но още не експедирано за обект О,

V1 - външно ( ) състояние (V1) на обект О, адресирано за

субект S под формата на външно състояние на S и е получено от него,

V2 - външно ( ) отношение (V2) на обект О, адресирано за

субект S, под формата на външно отношение на S (т. е. отношение към S) и е получено от него.

По аналогичен начин може да се запише формулата за неутралната установка SZО и за фиксираната установка SZf на субекта S. В тях е значително по-малка вероятността да съществуват компоненти за външно състояние и отношение, освен ако те не са резултат от предисторията на субекта. Освен това компонентите на вътрешното състояние и на вътрешното отношение в (2) също могат да се разчленят на съставящи, една от които обслужва външните, а другата вътрешните функции на установката, когато това се наложи.

Степента на разграждане на тези компоненти зависи от степента на отвореност на системата. Колкото в по-висока степен е отворена системата, толкова по-малък е относителният дял на компонентите на вътрешно състояние и отношение в рамките на вариабилната установка на системата.

Всяка от категориите, които изграждат установката може да се разглежда като система от понятия. За практически цели категориите се заменят с понятия, които се счита, че заемат възлова позиция във фазовото пространство на съответна категория. По този начин е възможно да се заменят едни понятия с други в процеса на регулиране на конкретна съставка на установката без да се промени тя количествено от тази промяна. Замяната обаче реализира нови свойства на системата, които могат да я направят по-ефективна при взаимодействието й с външната среда и в частност - с конкретен обект.

На тази основа (2) придобива вида:

(3) SZV = ,

където j - индекс на един от управляващите параметри в установката на S,

V1 ( ) - представяне на V1 чрез управляващ параметър

,

V1 ( ) - представяне на V1 чрез ,

n - количество на управляващи параметри .


Много малко вероятно е цялата вариабилна установка да може да се опише чрез един единствен управляващ я параметър. В общия случай тя е образувана от множество управляващи параметри.

По аналогичен начин може да се формализира параметрично неутрална SZО и фиксираната SZf установки на субекта. Те се характеризират с по-висока степен на фиксираност на взаимовръзките между изграждащите ги категории и понятия. Фиксираната установка може да се разглежда като съотношение между съдържание и форма на конкретна система.


1. Разработено е в най-общ вид аналитично oписание на установката на материална система и преди всичко - на вариабилната установка.

2. Формализацията на установката е средство за детерминирано описание на широк клас процеси, независимо дали те са свързани с микро или с макрообекти.


Съотношение между вътрешна и външна установка на система


Въз основа на аналитичен модел на фазовото пространство на установката установихме, че нейната вътрешна установка е малко по-голяма от външната. Всяка система се стреми към уеднаквяване на енергийната плътност на вътрешната и външната среда.

Ключови думи: установка, фазово пространство.


Известен е научният метод за разкриване същността на изследваните обекти чрез съотнасянето им към техния генезис.

Известни са представите за първичността на енергията по отношение на известните ни веществени структури.

Нека да приложим тези представи към фазовото пространство, т. е. към абстрактна пространствена област, включваща всички значения на управляващите параметри, при които съществува конкретна система.

Целта на настоящата разработка е формиране на пространствено - енергетичен модел на съотношението между вътрешната и външната установка на конкретна система.

За целта постулираме, че областта, която заема фазовото пространство е запълнена с енергетична среда, характеризираща степента на функционалност на разглежданата система, т. е. на вътрешната й установка.

Повърхността, която обхваща разглежданото фазово пространство осъществява контакт на системата с външна за нея среда. Тази повърхност характеризира енергетичността на взаимодействието на системата с външни за нея обекти, т. е. изразява външната й установка.

Ако системата е в равновесие както с вътрешната си, така и с външната среда, то енергийната плътност в и по повърхността на фазовото пространство е еднаква.

2. Съотношение между вътрешнаи външна установка на уравновесена система

Ако системата е външно и вътрешно уравновесена, то отношението между вътрешната и външната установка на системата може да се представи чрез съотношение между обема на фазовото пространство и площта на външната му повърхнина:

(1) = ,

където , - вътрешна ( ) и външна ( ) установка на конкретна система,

D - диаметър на сферично фазово пространство.От (1) следва, че:


(2) = . .

В началния момент t = 0 на формиране на разглежданата система фазовото й пространство може да се разглежда като точково, т. е. с равенство на вътрешно и външно в неговата характеристика:

(3) = . t = 0, = 0 ,където = 0 - нулево смущаващо въздействие в момент t = 0.От (2) и (3) следва, че: (4) D = Dmin = 6 ,където D - диаметър на несмущавано фазово пространство в началото на формирането му при t = 0, = 0,

Dmin - минимална стойност на диаметъра на сферично фазово пространство.

Във всеки следващ момент от времето диаметър D нараства, т. е.,(5) D 6 .

От (2) и (5) следва, че с нарастване на D във време t, то относителният дял на намалява по отношение на :

(6) = k(t) . ,

където k(t) - текущ коефициент на пропорционалност, представен във функция от времето t на индивидуалното развитие на системата.

(7) k(t) = 1 .

3. Съотношение между вътрешнаи външна установка на неуравновесена система

Взаимодействието между фазовото пространство на конкретна система и фазовото пространство на други системи от обкръжаващата ги среда предизвиква взаимното им проникване. В резултат на това възниква сложна повърхностна конфигурация на всяко от взаимодействащите си фазови пространства.

Площта на тази повърхнина е значително по-голяма от външната повърхнина на сфера със същия диаметър. Под усреднен диаметър на фазова конфигурация разбираме диаметър на сфера, която вписана в разглежданата конфигурация, отсича от нея равни по сумарен обем изпъкналости и вдлъбнатости. Това означава, че по принцип е възможно да използваме условна сферична повърхнина като модел на реално фазово пространство и да се приложи модел (2)

като се замени D с - усреднен диаметър на фазовото пространство:

(8) = . ,

t 0, 0 ,където 0 - наличие на смущаващи въздействия върху

разглежданото фазово пространство за момент t 0 от индивидуалното развитие на съответната му система.

На същия принцип въз основа на (7) може да запишем, че :

(9) k(t) = 1 ,

t 0, 0 .От (6) и (9) следва, че в реални условия установките и са

приблизително еднакви, като е малко по-голямо от . Ускореното


нарастване на външната фазова повърхнина при 0 забавя намаляването на относителния дял на по отношение на . По този

начин се доближават стойностите на и .Този извод произтича и от основното уравнение на установката:

(10) Z = . ,където Z - установка на разглежданата система.Въз основа на други равенства установихме, че: (11) 1 < Z < e,където e 2,72.От (2) и (3) следва, че:

(12) 1 < < e,

(13) 1 < < e,като практически стойностите им са по-малки от 2.От (12) и (13) следва, че големината на пулсира около стойност,

която е малко по-голяма от минималната стойност на диаметър Dmin = 6. На тази основа от (8) следва, че при t = 0:

(14) , а при t 0:

(15) .


1. Въз основа на разработен аналитичен модел на фазовото пространство на установката следва, че в процеса на индивидуалното развитие на система вътрешната й установка е малко по-голяма от външната.2. От извод 1 и въз основа на енергетичната интерпретация на съдържанието на фазовото пространство следва, че в процеса на взаимодействието си с обкръжаващата я среда всяка система се стреми към баланс между вътрешната и външната си установка, т. е. към еднаква енергийна плътност на външната и вътрешната среда.6. Взаимодействието между системи е средство за изравняване енергийната плътност на реалната пространствена среда, в която те се намират.


Установка и процеси по ранг


На базата на основните аналитични изрази за установка на система е развита в концептуален и аналитичен вид връзката между установка и процеси по ранг. Проследена е процедурата на прехода на процеси от един в друг ранг.

Ключови думи: установка, ранг, преход.

Въведение

Процесите по ранг заемат фундаментално значение сред процесите, протичащи във всяка система.

Идентифицираните от автора процеси с основен ранг са:r1 - процес на търсене на решение,r2 - отражателен процес, характеризиращ взаимодействието между

субект и обект, преди всичко на хомеостазна основа,r3 - индивидуално развитие на конкретна система, r4 - развитие на вида, към който принадлежи разглежданата система,r5 - тенденция на развитие на видове, към които принадлежи

разглеждания вид,r6 - развитие на материята като глобален еволюционен процес.По необходимост процесите по ранг участват в процесите,

протичащи в установката на система. Целта на настоящата разработка е да се определи взаимовръзката

между установка и процеси по ранг.

Установка и ранг

Съгласно основното уравнение на установката Z, тя се състои от три основни компоненти:

(1) Z = ZV . Z0 . Zf , където ZV - вариабилна установка, Z0 - неутрална установка, Zf - фиксирана установка.

Вариабилната установка на системата представлява нейната динамична характеристика. Фиксираната установка на системата представлява нейната статична характеристика. Неутралната установка е преходна форма между вариабилната и фиксираната установка.

В друго изследване стигнахме до извода, че:

(2) Z = ,

където Zj - установка на конкретна система във функция от управляващ параметър j,n - количество на управляващи установката параметри.В частност j може да бъде основен управляващ параметър на процес по ранг r.По отношение на процесите по ранг, въз основа на (2) може да запишем, че:


(3) = ,

където - установка на система, включваща съставящи от ранг r1… r6,

- установка на система, включваща процес от ранг r.

Процесът на търсене на решение (r1) и отражателният процес (r2) формират текущата реакция на системата на смущаващо я въздействие. Ето защо те са в основата на вариабилната установка на тази система:

(4) ZV . ,

където ZV - вариабилна установка на разглежданата система,

, - вариабилни съставящи на установката от ранг r1 и r2.

Итеративният характер на процеси от ранг r1 и периодичният, често и със знакопроменлив характер на процесите от r2 определят поведението на вариабилната установка, като колебателен процес. Процесите от ранг r3 (индивидуално развитие) имат характер на относително детерминирани от гледна точка на процесите от ранг r1 и r2. Същевременно процесите от ранг r3 се проявяват като относително променливи, адаптивни към текущите обстоятелства, от гледна точка на процеси от по-висок ранг. Ето защо процесите от ранг r3 може да ги разглеждаме като процеси, които приоритетно принадлежат към неутрална установка:

(5) Z0 ,

където Z0 - неутрална установка на система,

- неутрална установка на система, формирана от процеси от ранг r3.

От (1), (3), (4) и (5) следва, че фиксираната установка на системата обединява преимуществено процеси от ранг r4, r5, r6:

(6) Zf . . ,

където , , - фиксирани установки на процеси от ранг r4, r5, r6.

Изрази (4), (5) и (6) са неравенства, тъй като лявата им част включва преобладаващата част от процесите, посочени в дясната им част. Съществуват и малки по относителен дял компоненти на установката, които принадлежат към друг ранг. Например стратегията за търсене на решение може да принадлежи към неутралната установка, тъй като в общия случай не се променя за относително продължителен период от време. В друг случай, част от характеристиката на субект от ранг r3, принадлежаща към генетично обусловените му особености, принадлежи към фиксираната установка. Тези примери илюстрират факта, че процесите по ранг не корелират строго с процеси, характерни за вариабилната, неутралната или фиксираната съставка на установката.

Преход на процеси по ранг

Известно е, че процесите на търсене на решение (r1) влияят върху отражателния процес (r2), а те от своя страна върху индивидуалното развитие на системата (r3).

Преливането на процеси от един към друг ранг, моделирането на процеси от един ранг чрез процеси от друг ранг размива границата между процеси от различен ранг, както и границата между компоненти на установката с различна степен на вариабилност или фиксираност.


Смущаващото въздействие предизвиква стартиране на разглеждания процес от определен ранг и определена степен на вариабилност или на фиксираност. След това процесът протича към установка с нарастващ ранг. Целта е, да се съгласува възникналото противоречие с типови решения, изпитани и утвърдени в предисторията на системата. Не винаги, обаче може да се намери подходящ аналог, който да отговаря на изискванията за решаване на възникналото противоречие. В този случай процесите по ранг се насочват към специализирания за тази цел процес за търсене на решение (r1). В общият случай процесите, характеризиращи се с нарастващ ранг се подчиняват на съответно нарастващо количество управляващи ги параметри, а процесите от ранг r1 се подчинват на един управляващ ги параметър. По този начин се елиминират множеството ограничителни условия, които се налагат при съчетаване на множество управляващи ги параметри. Ето защо намаляването на нивото на ранга опростява възможността за търсене на решение. Полученото решение се проектира по обратен ред в подпроцеси от нарастващ ранг:

(7) ,

където - установка на система от ранг r, в който ранг се проявява генезиса на

противоречие, което системата се стреми да разреши,

- установка от ранг r6, разглеждана като крайна, практически недостижима цел

за протичане на затихващия процес по ранг.Примерното развитие на процеси (7), когато старта им е разположен в ранг r2 е

илюстриран на фиг.1. Процесът r2 r6 е свързан с намиране на достатъчно общо решение, на базата на което да се развие дедуктивния процес r6 r2. Ако той не може да обезпечи удовлетворително решение, то се търси индуктивно чрез траекторията r2 r1 r2.

Израз (7) описва тенденцията на преходния процес чрез означаване на текущите му крайни позиции.

Процедура (7) e аналог на биогенетичния закон на Хекел и Мюлер. Както при този закон онтогенезата повтаря филогенезата, така и процесите по ранг повтарят накратко предисторията на процеси от по-висок ранг - закон за протичане на процеси по ранг.

В общия случай новите взаимовръзки в структурата на система са по-неустойчиви от тези, които вече са се утвърдили в нея. Съответно новите взаимовръзки в системата могат да бъдат по-лесно разрушени под действие на външни смущаващи въздействия. Новите взаимовръзки се проявяват като буферен щит срещу външни смущаващи въздействия на системата. Ето защо еволюционното развитие на взаимовръзките на системно ниво е средство за стабилизация на подсистемно ниво на организация.

Законът за протичане на процеси по ранг изразява еволюционната приемственост в процеса на формиране на нови взаимовръзки в системата. Тази приемственост обезпечава максималната им стабилност, тъй като се основава на историческия опит на системата.


Фиг.1. Траектория на преходен процес от ранг r2 във време t

а - траектория на апериодичен процес, насочен към намаляване на степента на противоречие от ранг r2 чрез информация от ранг r3 по веригата от процеси r2-r3-r2,

b - траектория на колебателен процес, насочен към намаляване на степента на противоречие от ранг r2 чрез информация от ранг r1, след като в други рангове не е установено задоволително средство за търсене на решение по веригата от процеси: r2-r3-r4-r5-r6-r5-r4-r3-r2-r1-r2.

Отклонение, което не може да бъде стабилизирано с помощта на наличните механизми на системата е предпоставка за възникване на нов еволюционен преход. Формира са нов механизъм за стабилизация или нова система от механизми за стабилизация на възникналото отклонение, ако то не предизвика катастрофални последици в системата. Този регулатор може да се утвърди в структурата на системата, ако функцията му не противоречи на поведението на утвърдилите се в същата система регулатори. Например при условие, че стабилността на системата е обезпечена от тези регулатори, с изключение на смущаващото я въздействие.


1. Концептуално и аналитично е представена връзката между установката на конкретна система и процеси, които протичат в нея по ранг.

2. Проследена е процедурата на прехода от един към друг ранг при търсене на решение на противоречие от определен ранг, означена като закон за протичане на процесите по ранг.

a

b

t

r6

r5

r3

r

r2

r1

r4

r3 a


Установка и ниво на организация


В резултат на анализ установихме, че при повишаване на нивото на организация на система вариабилната й установка нараства, а фиксираната и неутралната намаляват. Нарастването на установката в процеса на развитие на система се дължи на вариабилната установка.

Ключови думи: установка, ниво.

Въведение

Целта на разработката е идентифициране на връзката между елементите на установката и нивото на тяхната организация.

База за анализ са изводите ни, направени в други изследвания. Връзката установка - ниво на организация е от ключово значение

за разбиране особеностите на множество процеси, които привидно принадлежат към еднакво ниво на организация.

Идентифицирането на принадлежността на подсистемите на установката към различни нива на организация е средство за разпознаване естеството на йерархичните процеси в установката по признаците, с които се характеризират нейните елементи. Идентификацията е средство за изследване спецификата на закономерностите, на които се подчиняват процеси от различни нива на организация.

Сравнение между нива на организация

От разглеждането на Установка и процеси по ранг установихме, че процесите по ранг повтарят накратко предисторията на процеси от по-висок ранг. Тази зависимост нарекохме закон за протичане на процеси по ранг.

От този закон следва, че процесите по ранг са итеративни процедури.

Колкото по-нетрадиционни са причините, предизвикали протичане на процеси по ранг, толкова в по-висока степен тяхното развитие се определя от процесите, които се формират при търсене на решение, т. е. процеси от ранг r1. По този начин процесите от ранг r1 са предразположени в най-висока степен на развитие. Те от своя страна усъвършенстват процесите от ранг r2 - отражателните процеси и т. н. по веригата от нарастващ ранг. Това означава, че естествената циркулация от процеси по ранг развива приоритетно вариабилната установка на системата.

Неутралната установка принадлежи към по-ниско ниво на организация, тъй като обхваща процеси от по-висок ранг (преимуществено от ранг r3).


Фиксираната установка притежава най-ниско ниво на организация, тъй като обединява процеси с висока степен на консервативност (ранг r4, r5, r6).

На тази основа може да се запише, че:

(1) iV i0 if ,

където iV , i0, if, - ниво на организация на вариабилната (V), неутралната (0) и фиксираната (f) установка на конкретна система в текущ момент от нейното развитие.

За илюстрация на извод (1) ще съпоставим стандартизацията и евристиката като процеси, сравними един спрямо друг по отношение на темповете на развитието си.

Известно е, че станадартизацията под формата на елементарна унификация се е утвърдила като метод в човешката дейност преди евристиката. Нормирането е в по-висока степен присъщо на първичния разум от творческото мислене. В резултат на това стандартизацията се е развивала с по-големи темпове от евристиката. Тази особеност се проявява в по-голямото количество принципи на стандартизация в сравнение с тези на евристиката.

Евристичните методи са средство за разхлабване на вече утвърдени, фиксирани взаимовръзки, каквито се налагат при стандартизацията. Ето защо по необходимост евристичните методи следват във времето стандартизационните.

Съответно стандартизацията е израз на поведението на човека, което е характерно за фиксираната му установка, а евристиката - за вариабилната му установка. От тук се налага извода, че фиксираната установка е първична, а вариабилната е възникнала като нейно образувание на по-високо ниво на организация. Например стереотипността в поведението е свойствена и за нисшите организми, но творческият елемент при търсене на решение, за сега се счита, че се проявява само при човека.

Накратко казано: най-бързо се изменят процесите, свързани с вариабилната установка (ZV), по-бавно - процесите, свързани с неутралната установка (Z0) и най-бавно - свързаните с фиксираната установка (Zf), т. е.

(2) ,

където t - текуща стойност на времето, измерено от момент, приет за базов.

За малък интервал от време измененията на неутралната установка са пренебрежимо малки, а на фиксираната са нулеви:

(3) 0 , t ® 0,


(4) = 0, t ® 0.

Основното уравнение на установката Z е:

(5) Z = ZV . Z0 . Zf.

Ако диференцираме (5) по отношение време t, то при условия (3) и (4) ще получим:

(6) = Z0 . Zf . ,

От (1) и (6) следва, че измененията на установката нарастват с повишаване на нивото й на организация, както е пояснено в (2).

Например измененията от ранг r1 са по-големи от тези от ранг r2. На тази основа може да запишем, че:

(7) iV > i0 > if ,

където iV , i0 , if - нива на организация на вариабилната (v), неутралната (0) и фиксираната (f) установка на система.

Стръмността на еволюционните изменения нараства с нарастване на нивото на организация, на което протичат:

(8) < ,

където , - установка на система от ниво на организация i и i+1.

Ако интегрираме (8) ще получим:

(9) < .

Увеличаването на стойността на Z в йерархичен аспект съответства на повишаване на ентропията на системата. Нарастването на Z не излиза от границите 1 < Z < е 2,72.

Следователно темповете на нарастване на Z са значително по-бавни от тези на ZV. Последната осъществява еволюционния пробив, съгласно (6) и се изменя в същите граници, както Z.

Този извод, приложен към (5) показва, че с повишаване на нивото на организация на система вариабилната установка нараства, а фиксираната и неутралната намаляват.


С други думи Zf и Z0 компенсират стремителното нарастване на ZV

в процеса на развитие на Z. По принцип вътрешната установка на система включва в себе си

приоритетно фиксираната и неутралната установки, а външната установка включва приоритетно вариабилната установка. В изследването ни Съотношение между вътрешна и външна установка на система достигнахме до извода, че вътрешната установка е малко по-голяма от външната и в процеса на взаимодействието им съществува стремеж към тяхното изравняване. Този извод корелира със заключението ни, че в процеса на йерархично развитие на система Zf и Z0

намаляват за сметка на нарастването на ZV .Например, установено е, че ежедневно между живата и мъртвата

природа се обменят вещества с маса около 380 милиарда тона. Тя представлява около 1/8 част от цялата биомаса на Земята. В процеса на технологичното развитие на човечеството този обмен нараства.


1. При повишаване на нивото на организация на система вариабилната й установка нараства, а фиксираната и неутралната намаляват.

2. Нарастването на установката в процеса на развитие на система се дължи на вариабилната установка.


ФОРМАЛИЗАЦИЯ НА ОСНОВНИ ПСИХОЛОГИЧНИ МЕХАНИЗМИ ЗА ОТКЛОНЕНИЕ ОТ УНИВЕРСАЛНА

БИЗНЕС ЕТИКА


Въведение

Установено е, че в процеса на еволюцията си жертвоприношението постепенно се трансформира в знак. Жрецът се заменя с временен заместител - друг човек, роб, т.е. “чужд”. А тъй като “чужд” се възприема като “не напълно човек” ..., то следващата крачка е замяна на жертвения човек със сакрално животно ( 1-13 ). Считаме, че този принцип на замени в представите се разпростира и в областта на бизнес етиката с цел извличане на максимална печалба.

I. Механизъм, свързан със състоянието на бизнес партньора

Известни са няколко относително устойчиви предпоставки за изкуствено създаване на отношение на превъзходство по отношение на бизнес партньора 1. Надхитряването на представител от друга раса се възприема като израз на расово превъзходство.2. Надхитряването на чуждовереца се възприема като израз на превъзходство над вярата на субекта.3. Надхитряването на другоземеца се възприема като израз на регионално превъзходство. 4. Надхитряването на по-бедния се възприема като израз на социално превъзходство.5. Надхитряването на по-слабия се възприема като израз на самоутвърждаване.6. Надхитряването на физически или умствено ощетения се възприема като израз на по-висока ценност на субекта.7.Надхитряването на представител от другия пол се възприема като израз на полово превъзходство.

Този списък може да се продължи и по-отношение на други категории различия между бизнес партньори.Механизмът е общ различието между бизнес партньорите се използва като мотив за да се оправдаят високопоставянето на субекта с цел печалба. Печалбата се извлича въз основа на следния механизъм За да се запази системата на бизнес партньорите е необходимо, ако на единия се измени параметър “отношения” към другия партньор, то последния го компенсира чрез съответно изменение на параметър “състояние” в установката си. Това означава, че ако единия партньор се утвърждава, като по-ценен, например шеф, човек с връзки и др., то другият партньор е необходимо да отговори с изменение на състоянието си, като отдава част от него на колегата си за да възстанови вътрешно равновесие в бизнес етиката.Този механизъм работи независимо от продължителността на съвместната бизнес дейност на разглежданите лица. Чрез изкуствено обезценяване на бизнес партньора той е притиснат да се чувства длъжник. Същевременно субектът на тази манипулация се освобождава от скрупули за да се съсредоточи вниманието му към извличане на максимално висока печалба. По своята същност това е техника за освобождаване от универсалната бизнес етика под формата на специфични отклонения от нея, т. е., като текуща аномалия.


II. Механизъм свързан с устойчивите интереси на субекта

Субектът може да не уважава обекта, но да спазва бизнес етикета в отношенията си с него поради някои от следните съображения

1. Страх от възмездие религиозно, кастово , служебно, държавно, персонално и др.

2. Перспективен интерес ако се очакват бизнес успехи чрез бизнес партньора.

3. Текущи интереси ако от сделката между партньорите зависи във висока степен настоящето и бъдещето на субекта и на други лица, свързани с него. В частност субектът е длъжник на бизнес партньора си.

Факторите, които са противоположни на последните три, способстват за компрометиране на универсалната бизнес етика

1. Наличие на устойчива охранителна система срещу възмездие на бизнес партньора или на подкрепящите го лица. 2. Субектът не очаква или не желае перспективен бизнес с партньора си.

3. От бизнеса между двама партньори не зависи настоящето и бъдещето на субекта и на свързаните с него лица. Субектът е партньор на обекта и негов длъжник в частност. Следователно повишаването на степента на свобода на субекта е предпоставка за обезценяването на бизнес партньора му. Повишаването на степента на финансова независимост на субекта повишава степента на потенциална негативна нагласа на отношението му към бизнес партньора му. Автономността на субекта изисква съхранение. Съхранението й поражда подозрение, че всеки бизнес партньор е потенциален бизнес конкурент. Разглежданият механизъм се проявява особено в случайте, когато субектът е настроен към забогатяване за сметка на всички обкръжаващи го. Известно е неустойчивото благоразположение на бизнес партньорите един към друг, когато са силно мотивирани да постигнат висока печалба на всяка цена.

III. Процедура по обезценяване на партньора

1. Идентифициране на различие между обект ( О ) и субект ( С ).

2. Обезценяване на О на базата на различие със С.

3. Формиране на негативно отношение на С към О на базата на обезценяването но О.

4. Използване на негативното отношение на С към О като мотив за извличане на максимална печалба от О.

IV. Аналитичен модел на взаимодействието между субект и обект

Взаимодействието между С и О е формализирано по-долу при следните условия

1. С и О са изолирани от обкръжаващата ги среда. В частност С и О си взаимодействат в период, в който обкръжаващата ги среда е неутрална към тях или взаимодействията й със С и О взаимно се неутрализират.


2. С и О си взаимодействат само чрез вербалните си установки, т.е. чрез текущата им настройка. В частност С и О си взаимодействат достатъчно кратко временно за да не се достигне до контакт между техните същности или взаимовръзки.

При тези условия, на базата на други изследвания на автора може да запишем

( 1 ) Z = Z . Z = . ,

където - вариабилна ( v ) установка Z на система субект - обект ( SO ), т.е

изразява текущата настройка на СО,

, - вариабилна ( v ) установка на субект ( S ) и

обект ( O ),

, - състояния ( v1 ) на С и О,

, - отношение ( v2 ) на С и О.

Състоянието и отношението могат да бъдат вътрешни и външни. Вътрешните параметри се отнасят за системата, към която принадлежат. Външните параметри се отнасят към системата, с която взаимодейства разглежданата система.На тази основа равенство ( 1 ) по-детайлно може да се запише във вида

( 2 ) = . . . ,

където , - състояния ( v1 ) на С и О, характеризираща текущата

им вътрешно обусловена настройка, сама за себе си, независимо от обкръжаващата я среда,

, - отношение ( v2 ) на С към С и на О към О,

характеризиращо текущата им вътрешно обусловена настройка, сама за себе си, независимо от обкръжаващата я среда,

- състояние на С, обусловено от О, изградено чрез представата на

С за О,

- състояние на О, обусловено от С, изградено чрез представата на

О за С,

- отношение на С към О,

- отношение на О към С.

Взаимодействието между С и О се осъществява чрез взаимно обусловеното им състояние и отношение

( 3 ) = . = . ,

където - установка на контакта между С и О,

- установка на контакта на С с О, предизвикан от С,

- установка на контакта на О със С, предизвикан от О.

V. Анализ на взаимодействието между субект и обект

Анализът на взаимодействието между С и О се основава на следните резултати, получени от други изследвания на автора


1. Ентропията на материална система може да се определи като логаритмична функция от установката на съответната система. Ентропията на управляващите параметри, участващи в равенства ( 1 ) и ( 2 ) представлява логаритмична функция от съответните параметри.2. Стойността на всеки от разглежданите управляващи параметри се изменя в диапазон от 1 до е 2,72.3. Позитивното отношение притежава по-голяма стойност от негативното отношение.4. Позитивното състояние притежава по-малка стойност от негативното състояние.

На тази концептуална основа от ( 3 ) следва, че когато отношението на С към О е

негативно, то e малко по стойност. Съответно установката на контакта на

С с О ще бъде голяма по стойност. Следователно установката ще

притежава висока ентропия. Ето защо, за да се съхрани система СО е необходимо де се намали степента на различие между ентропията на С и О в установката им на контакта.Известна е приоритетната посока на изменение на ентропията към по-високи стойности. От това се налага извода, че да се запази система СО е необходимо да нарасне ентропията на О. Това може да се осъществи чрез нарастване на

стойността на състоянието на О, обусловено от С, т.е. нараства. Това

означава, че ентропията на О нараства за сметка на задържане ръста на ентропията на С. По своята същност това е процес на енергизиране на С за сметка на О, т.е. с други думи С реализира печалба за сметка на О.Същият ефект може да се постигне, ако О прояви негативно отношение към С, минимум в същата степен, както С към О.Ако О не е установил различие между С и О в своя полза, то няма мотив за формиране на негативно отношение на О към С. Ето защо О губи състояние или отношение към С.


1. Формализиран е в първо приближение психологическия механизъм за отклонение от универсална бизнес етика.

2. Когато субект изкуствено обезценява обект, то за да се запази система субект - обект се налага обектът да повиши ентропията си за сметка на субекта. Колкото по-интензивно е негативното отношение на субект към обект, толкова по-голяма печалба ще извлече от него.

3. Печалбата се извлича от субекта чрез манипулиране на обекта, посредством механизма за самосъхранение на обединяващата ги система субект - обект.


1. Лотман Ю.М. О динамике култур?, в: Семиотика и история, Труд? по знаков?м системам XXV, Тару, 1992, в?п. 936.


Установка на система субект - обект - наблюдател


Формализирана е установка на система субект - обект - наблюдател. Чрез тази установка е илюстрирана възможността за проста трансформация от един към друг вид на основното уравнение на установката на система.

Ключови думи: установка, система, субект, обект, наблюдател.

Въведение

Наблюдателят може да бъде пасивен или активен участник във взаимодействието между субект и обект. Когато наблюдателят е пасивен въздействието му върху субект - обект е пренебрежимо малко.В настоящата статия ще разгледаме варианта, при който наблюдателят може да бъде както активен, така и пасивен участник във взаимодействието между субект и обект, т. е. въздействието му върху тях в определени периоди може да бъде значително. Това въздействие е информационно, поради информационната функция на наблюдателя. Упражнявайки информационната си функция наблюдателят може да моделира система субект - обект.Взаимодействието между субект, обект и наблюдател е представено чрез установката им.

Взаимодействие в система субект - обект - наблюдател

Основното уравнение на установката е:

(1) Z = jZ ,

където Z - установка на система,jZ - установка на подсистема j,n - количество на подсистеми j в разглежданата система.

Ако част от подсистемите се групират, то (1) придобива вида:

(2) Z = SZ . ОZ ,

(3) SZ = jZ ,

(4) ОZ = jZ ,

j = 1,2, 3,…k, l,…n,

където SZ, 0Z - установка на субект S и на обект О, представляващи група от подсистеми на разглежданата система.

В частност субект и обект могат да се разглеждат като автономни системи, които взаимодействайки формират система субект - обект.

Наблюдателят може да равнопостави подсистемите субект - обект или да повиши значимостта на единия от тях в система субект - обект. Ето защо наблюдателят се включва в система субект - обект в качеството си на вътрешен регулатор като образува система субект - обект - наблюдател:


(5) SONZ = SZ . ОZ . NZ,

където SONZ - установка на система субект - обект - наблюдател,NZ - установка на наблюдателя.

Наблюдателят може да преразпределя значимостта на подсистемите субект S и обект О в система субект - обект - наблюдател така, че единият от тях да придобие фиксирана минимална стойност (SZ = 1 или ОZ = 1), т.е. на практика да изключи неговото участие от системата. В този случай разглежданата система се свежда до система субект - наблюдател или обект - наблюдател, съгласно изразите:

(6) SNZ = SZ . NZ,

(7) ONZ = ОZ . NZ,

където SNZ, ONZ, - установка на система субект - наблюдател SN и на система обект - наблюдател ОN.

Ако наблюдателят възприеме пасивна функция, то (6) може да се трансформира в установка на субекта, тъй като NZ = 1, а (7) в установка на обекта по същата причина. Следователно моделът на система субект - обект - наблюдател може гъвкаво да се трансформира до модел на всяка от подсистемите й субект, обект или наблюдател.

От условието за несмущавано наблюдение на система субект - обект следва, че присъствието на наблюдателя в нея е равностойно на неговото отсъствие. Това условие е изпълнимо при установка на наблюдателя със стойност NZ = 1. Фиксираната стойност на установката на наблюдателя й придава свойства на фиксирана установка. Активната функция на субекта в система SON придава на установката му свойства на вариабилна установка. Адаптивната функция на обекта в система SON придава на установката му свойства на неутрална установка.

Следователно:

(8) NZ = SONZf,

(9) SZ = SONZv,

(10) OZ = SONZo,

където SONZf, SONZv, SONZo - фиксирана (f), вариабилна (V) и неутрална (О) установка на система субект - обект - наблюдател SON.

От (5), (8), (9) и (10) следва, че:

(11) SONZ = SONZf . SONZv . SONZo ,Равенство (11) представлява друг израз на основното уравнение на

установката (1).В най-общия случай установката на субект, обект и наблюдател включва

компоненти на фиксираната, вариабилната и неутралната установки:

(12) SZf = SZf . SZv . SZo , (13) OZv = OZf . OZv . OZo ,

(14) NZО = NZf . NZv . NZo ,където SZf, SZv, SZo - фиксирана (f), вариабилна (V) и неутрална (О)

установка Z на субекта S,


ОZf, ОZv, ОZo - фиксирана (f), вариабилна (V) и неутрална (О) установка Z на обекта О,

NZf, NZv, NZo - фиксирана (f), вариабилна (V) и неутрална (О) установка Z на наблюдателя N.

От (5), (12), (13) и (14) може да се получи (11) като:

(15) SONZf = SZf . OZf . NZf , (16) SONZ v = SZv . OZv . NZv ,

(17) SONZO = SZo . OZo . NZo ,

Преходът от (1) към (11) илюстрира възможността чрез прости трансформации да се преобразува основното уравнение на установката от един вид в друг, независимо дали субектът, обектът или наблюдателят представляват автономни системи или група от автономни системи.


1. Формализирана е установката на система субект - обект - наблюдател.

2. На базата на установката на система субект - обект - наблюдател е установена възможността чрез прости трансформации да се преобразува основното уравнение на установката от един вид в друг, независимо дали субектът, обектът или наблюдателят представляват автономни системи или група от автономни системи.


Концептуални предпоставки за синтез на технология за подбор на експерти за творчески групи


Разгледани са основните предпоставки за синтез на технология за подбор на експерти за творчески групи в качеството на ограничителни условия и препоръчителни насоки за изследване в тази област. Технологията обхваща две основни групи процедури: филтриране на кандидатите за творчески експерти и регулиране състава на творческа група.

Ключови думи: екип, експерти, творчество, концепция.

Както в сферата на образованието, така и в сферата на науката аналитичността се издига на пиедестала на висша ценност. Откривателството и изобретателството, като ярко изразени форми на творчеството показват, че синтетичният подход е незаменим при търсене на нови ценности. От тук се налага извода, че учащите се обучават да ползват противоположни методи на тези, които са съзидателни. Ето защо трудно може да се открие студент със синтетично мислене, а още по-трудно е да се намери генератор на идеи сред научните среди. Схоластичното мислене под маската на научност премазва свободно мислещите. Ако все пак някой творчески надарен човек успее да навлезе в тези среди, то е заради защитната му способност де се показва като аналитик в научната каста, докато в същото време се проявява с истинската си генерираща същност в друга сфера. Истинската си способност творецът реализира тайно или без да се афишира излишно.

При тази ситуация се налага специално издирване, проучване и подбор на личности, генериращи идеи с цел привличането им като експерти в конкретна фирма.

Подборът на експерти за творчески групи е обречен и безмислен, ако не се води и ако творческите групи не се ръководят в перспектива от творчески активни организатори. Формирането на една група е само първата стъпка. Следва дълъг път на обучение и ако обучаемите са в по-висока степен творчески активни и изявени от водещия, това ще предизвика най-малкото апатия сред тях.

“…Развитието на творчеството в процеса на обучението може да даде най-добри резултати тогава, когато в творческата работа обучаващия взема участие в такава степен, в каквато и ученика”[2].

Възможно е развитието и обучението на експертите да се повери на неформалния им лидер, но не е известно дали в набора му от силни качества се включват и тези, свързани с преподавателска и организаторска работа…

Установено е, че “По-голяма част от експертността в света е евристична и програмите, които се опитват да включат знания на експертно ниво, трябва да комбинират методите за дедуктивно и за правдоподобно разсъждаване”[1].

Творчеството изисква необходимата степен на свобода за да се предприеме решаване на проблема самостоятелно. Строго детерминираните решения изключват възможността за проява на творчество. В такива случаи се търси оптимално съчетание между


множество алтернативи. Творчеството се проявява там, където стереотипното решение е крайно неудовлетворително.

“Ефективността на експертните системи е най-значителна в области, в които важна роля играят така наречените евристични знания, т. е. за неформализирани или трудно формализуеми проблеми и задачи, при които е невъзможно, трудно ли нецелесъобразно решаването им с формални методи и модели ”[3].

Характерът на разрешаваните проблеми от експертите също оказва влияние върху тяхната резултантност.

Творчеството е немислимо при пълна информираност и безгрижност, както и при всестранна неопределеност и противоречивост.

Най-общите условия за стимулиране възникването на творчески резултат се свеждат до представяне на проблема във вид на умерена противоречивост и умерена неопределеност на началните му условия, при умерено количество и интензивност на смущаващи въздействия върху проблема, и върху търсещия неговото решение при условие на умерена степен на свобода за търсене на решение. Това означава, че оптималното задание за търсене на решение на проблем в общия случай не трябва да включва изискване проблемът да бъде решен чрез прилагане на еднократно преобразувание, а чрез серия от последователно свързани преобразувания.

“Преди всичко се оказва безмислено да се стремим към създаване на модели с най-голяма детайлизация и пълнота на описанието на изследваните процеси, тъй като недостатъчно обоснованите данни, заложени в разработвания математически модел, все едно отрицателно ще се отразят на достоверността на резултатите от моделирането. Във връзка с това е разумно да се стремим към създаване на модели с нарочно опростен вид”[4].

В тази посока е и съображението, че “Концепциите се детайлизират толкова, колкото е необходимо за да се сравнят на основата на избраните критерии ”[2, с. 369]. Ето защо разработените концепции за подбор на експерти в творчески групи по различни критерии имат прагматичен характер и описват връзките между основните фактори на разглеждания процес.

Технологията обезпечава основните методи за оценка, представени в концептуален и аналитичен вид. Те имат евристична характеристика в съответствие с естеството на разгледаната област. Методите представляват обобщение на теоретичните концепции и практически опит на автора и на други изследователи.

Технологията обхваща две основни групи процедури: филтриране на кандидатите за творчески експерти и регулиране състава на творческата група. Филтрирането включва идентифициране психологическия профил на перспективни творчески ориентирани експерти и определяне степента на съвместимост между експерти в процеса на формиране на творчески групи. Регулирането състава на творчески групи включва определяне степента на привързаност към работата, определяне степента на творчески (емержентен) ефект в екип и определяне нивото на творческия потенциал на група сътрудници .

Взаимодействието между методите за филтриране и регулиране на състава на творчески групи е представено чрез алгоритмична схема.


Не са известни други концептуално-аналитични модели, които да представят същността на технология за подбор на експерти за творчески групи.


1. Разгледани са концептуалните предпоставки за синтез на технология за подбор на експерти за творчески групи.

2. Оптималните условия за възникване на творчески резултат са: средна степен на проблемност при средна степен на смущаващи въздействия и средна степен на свобода за търсене на решения.

3. Оптималната процедура за търсене на решение изисква прилагането на верига от елементарни преобразования.


1. Бюканан Б., Дуда Р., Принципи на експертните системи. Основни правила, В : Експертни системи, Наука и изкуство, С., 1989, с. 56.

2. Дитрих Я., Проектирование и конструирование, Системный подход, МИР, 1981, М., 358.

3. Сгурев В., Павлов Р., Експертните системи, В : Експертни системи, Наука и изкуство, С., 1999, с. 7.

4. Шаракшанэ А.С., Халецкий А.К., Морозов И.К., Оценка характеристик сложных автоматизированных систем, Машиностроение, М., 1993, с.77.

5. Орлоев Н. А. Вземане на управленски решения. Синтез. Оценка. Избор, Русенски университет, Русе, 2000.

6. Орлоев Н. А. Вземане на управленски решения. Методи за творчество, Русенски университет, Русе, 2000.


Идентифициране на психологическия профил на перспективни творчески ориентирани експерти


Описани са основните психологически характеристики на перспективни творчески ориентирани експерти. Представени са примерни въпроси за идентифициране на творческата нагласа на потенциалните експерти. Описани са накратко основните критерии за оценка на признаци за творчество в отговорите на кандидати за експерти.

Ключови думи: екип, експерти, творчество, критерий за оценка, тест.

Основните психологически характеристики на творчески ориентирани експерти са средство за тяхното разпознаване при подборът им в творчески групи.

Съвременният високо квалифициран експерт - генератор на идеи е творческа личност. Той притежава широка обща култура, любознателен е и като правило има висше образование. Стабилният експерт е физически и психически здрав. Семеен е поне от 5 години, не е осъждан. Той може да демонстрира самостоятелно творчески резултати в поне една област от науката, техниката, изкуството, литературата или да демонстрира специални способности.

Множество сведения утвърждават, че способните хора са добронамерени, т. е. те не са конфликтни личности.

Творчески настроеният човек е уравновесен, но при изпълнение на поставените задачи е динамичен, организиран и мотивиран. Устойчивото творческо поведение не се нуждае от стимуланти или транквиланти, например от рода на наркотици, алкохол, цигари, секс - извращения, прилагане на опасни за здравето спортове и други. Творческите резултати са отличен регулатор са самочувствие.

В процеса на генериране на идеи творецът е в транс. Творческата личност живее в света на идеите си денем и нощем. Когато се отдаде на работата си обкръжаващият го свят престава да съществува. Времето за него спира. Той преминава в друго измерение.

Творецът чувства, че живее когато твори. Смисълът на живота му е в творчеството. Творческата личност живее чрез и за творчеството си.

В общият случай творецът не е фанатик в религиозно, политическо и културно отношение. Той е толерантен към чуждото мнение, но му трябва свобода за изява. Ето защо не сътрудничи явно или тайно на екстремални организации, охранителни служби или на други централи, които му налагат строг регламент на поведение.

Творческата натура генерира идеи независимо от обстоятелствата. Тези идеи напират в него непрекъснато. Ето защо творецът не може да остане незабелязан. Творчески ориентираният специалист не се стреми към показност, не е надменен, не се стреми към пари и слава на всяка цена, не си приписва чужди постижения, не носи крещящо облекло, специални украшения или екстравагантни фризури. Творецът е скромен, ерудиран, готов е да окаже помощ. Талантът не се стреми да се приспособи към средата, не завижда на чуждите постижения, не очаква непременно награди и почести за своето творчество, а твори защото чувства потребност от това.


За идентифициране степента на устойчивост на генератор на идеи при творческо търсене на решение може да се използва следния тест:

Определете последователността на стратегическите ви действия, след като достатъчно дълго не сте успели да намерите решение на конкретен проблем, като използвате цифрите от скалата:

1. Отказвате се да търсите решение изобщо.2. Заменяте реалният с фантастичен свят.3. Оставяте всичко в ръцете на съдбата.4. Търсите начин да заобиколите проблема, търсите частично решение.5. Търсите цялостно решение на проблема.Творческият процес е аналитико - синтетичен с приоритет в

синтеза на нови ценности.За идентифициране на творческата нагласа на претенденти за

участие в творческа група може да се използват следните тестови въпроси за синтез:

1. Опишете най-комичната причина за възникване на следния резултат…(банална ситуация).

Срок 5 минути.2. Формулирайте възможно най-голямата според вас глупост и се

обосновете защо считате, че тя е такава.Срок 5 минути.

3. Направете кратко съчинение по абстрактен образ (символ, понятие), като обосновете всяка ваша теза.

Срок 5 минути.Въпроси 1 и 2 разкриват способността на претендентите да виждат

противоречивата същност на процесите. Абстрактното им мислене се проявява чрез въпрос 3. Обосноваността на отговорите изисква аналитико - синтетичен баланс в мисълта на тестваните. Чувството за хумор (въпрос 1) е признак за психическа устойчивост.

В практиката си авторът е използвал следните основни критерии за оценка на творческо решение, в качеството им на признаци за неговото разпознаване (табл.1).

Табл.1СКАЛА ОТ КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ТВОРЧЕСКО РЕШЕНИЕ

N Аi Вид Признаци1 1 Оригиналност Нови елементи или връзки2 0,9 Системна свързаност Непротиворечивост вътрешна и

външна3 0,8 Емержентност Неочакван синергетичен ефект4 0,7 Пълноценност Полезност: степени на качество и

количество5 0,6 Сложност Количество вътрешни връзки6 0,5 Приложност В настояще или прогноза за

бъдеще7 0,4 Абстрактност Обобщеност,принципност, много-

функционалност на решението8 0,3 Използване на екстре-

мални преобразуванияНапример: пораждане, ликви-диране, копиране, инверсия [1].


Номерацията на критериите за оценка може да се разглежда като означение на нивото им на значимост, като най-значимо е първо ниво.

От представените решения на експерти се разглеждат само тези, които отговарят на признаците за оригиналност. Оригиналните решения се съпоставят по системна свързаност. Тези от тях, които издържат на критерии 1 и 2 се съпоставят по критерии 3. По аналогичен начин следващите критерии се добавят, ако се наложи.

На базата на тези принципи авторът е съпоставил в реално време отговорите на радиослушатели по радио FM+ след като са зададени от него привидно абсурдни въпроси [1], т.е. скалата от критерии за оценка на творческо решение позволява бърза селекция на получените тестови резултати.

Степента на творческо съдържание L в отговорите на кандидатите за експерти се определя по формулата:

(1) L = ,

(2) 0 < Ai 1,

където: Li - степен на проявление на критерий i (табл.1) по 10 бална скала: 1, 2, 3, ..., 10;i - пореден номер на вида критерий за оценка на творческо решение; imax = N; от табл.1 ® N = 8;Аi - относителен дял на участие на критерий Li в системата от критерии за оценка на творческо решение (табл.1).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

1. Илюстрирана е възможността за тестово определяне степента на творческа ориентация на експерти.

2. Представена е система от критерии за оценка на творческо съдържание в конкретно решение.

3. Представена е формула за определяне на творческото съдържание на конкретно решение.


1. Ламбаджиев Г.А., Медийна мозъчна атака, Контакт`98, С., 1998, с. 132, 133.

2. Орлоев Н. А. Вземане на управленски решения. Методи за творчество, Русенски университет, Русе, 2000, с.87...94.


Определяне степента на съвместимост между експерти в процеса на формиране на творчески

групи


На базата на концептуално разглеждане на съвместимостта между експерти в творчески групи е синтезирана формула за аналитично определяне степента им на съвместимост. Разработена е процедура за формиране на екип от експерти по аналитичния критерий за съвместимост. Процедурата обезпечава първичен подбор на състава на творческа група по отношение на максимална степен на взаимна съвместимост на неговите членове.

Ключови думи: екип, експерти, подбор, съвместимост, алгоритъм.

Възможно е високо надарени творчески личности да не могат да се сработят поради психологическа несъвместимост, борба за лидерство, политически, религиозни и други различия. Установено е, че “…хармонията, създаваща се в момента, когато професионалисти работят съвместно с разбиране и любов, има много по-голям творчески потенциал от избухливото напрежение и мотивиращата истерия ”[2].

Установено е, че “умението да се работи с хората е свързано с умението да се избягват нещастни случаи”[3], както в екипа, така и от дейността на този екип.

Ето защо творческият екип е целесъобразно да се формира на два етапа:

1. Определяне на група експерти, които желаят да сътрудничат индивидуално на фирмата.

2. Определяне на група експерти, които желаят да работят в екип.

В общия случай експертите, които желаят да работят индивидуално се характеризират с повишена степен на увереност в собствените си възможности за изява или с повишено ниво на емоционалност, което е предпоставка за възникване на конфликтни ситуации при продължителна работа в екип. Изследването на тези експерти за съвместимост с ръководителят им е средство за предотвратяване на потенциални конфликти, например чрез подходяща преориентация на работата им или на ръководството им.

Изследването на експерти работещи в екип, за взаимната им съвместимост е средство, както за предотвратяване на потенциални конфликти между тях, така и за обективно определяне на неформалния им лидер. По този начин допълнително се стимулира творческата им активност и се повишава ефективността на техния труд.

И двата типа експерти след изтичане на контролен период от тяхната работа се тестуват за съвместимост.

В общия случай едномесечният пробен период на работа на експерти в големи творчески групи не е достатъчен за да се проявят и откроят ясно творческите им способности и на тази база те да могат да бъдат съпоставени. Освен това скоростта на адаптирането им към новата професионална среда е различна.

“Експертът може да се почувства несигурен по отношение на загуба на работата си или да се почувства заплашен от нахлуване на компютрите в своята частна област, или пък не желае да излага личните си методи за решаване на задачи на критиката на други експерти или публиката”[1].


Ето защо е нормално в такъв период експертът да не покаже максималните си възможности. Този период, обаче е достатъчен за да се формират относително устойчиви взаимоотношения между експертите.

При тестуване на всеки от експертите, работили пробен едномесечен период заедно, се препоръчва да посочат степента им на съвместимост с всеки от останалите експерти в групата по предварително изготвен списък. Степента на съвместимост се изменя по скала от 1 до 10. Ниските по-стойност числа съответстват на ниска степен на съвместимост, а високите по стойност - на висока степен на съвместимост.

Субективната (S) степен на съвместимост на експерт m в екип от n на брой експерти може да се определи по формулата:

(1) = , j ¹ m

където Esmj - степен на съвместимост на експерт m с експерт j по

преценка на експерт m.Обективната (о) степен на съвместимост на екип от n на брой

експерти с експерт m може да се определи по формулата:

(2) = ,

където Ejm - степента на съвместимост на експерт j с експерт m по преценка на експерт j.

Ако

(3) = (1 0,2) ,

то експерт j притежава добра ориентация за афинитета на обкръжаващите го към него.

Експерти, в чиито тестови отговори са записани еднакви стойности

на Ejm не се включват в процедурата за формиране на групи експерти, освен ако не е изпълнено условие (3), което е признак за реалистичен отговор.

На базата на формула (2) може да се препоръча следната процедура за формиране на екип от експерти по критерий за съвместимост:

1. Определят се двама експерти, които имат максимални стойности на степен Eo

m от изследваната група.2 Установява се степента на съвместимост Emj на всеки от тях по

отношение на другия (останалите).3. Експерт, който изпитва степен на съвместимост Emj < 6, т.е.

посредствена или ниска степен по стойност, се изключва от тази група. На негово място се поставя друг, който притежава максимална стойност на степен Eo

m за останалите негрупирани експерти.

4. Повтаря се процедура 2.5. Повтаря се процедура 3.


6. Към така структурираната група се прибавя нов експерт с максимална стойност на Emj по отношение на останалите негрупирани експерти. С него се повтарят процедури 2, 3, 4, 5, 6.

7. Когато формираната работна група достигне 5 до 7 човека процедурата се прекратява. Процедурата може да се прекрати и след формиране на група от двама експерти, когато третият потенциален кандидат се характеризира със степен Eo

m, значително по-ниска от техните. В този случай подбраната група експерти има данни за лидерска по отношение на останалите. Експертът с най-висока степен на Eo

m се определя за лидер, а експертът от тази степен с по-ниска степен на Eo

m - за заместник лидер. Взаимната им съвместимост е предпоставка за сработването им.

В съответствие с изискване (3), ако лидерът j притежава степен на съвместимост Ejk с експерт k, който е негов заместник, а експерт k

притежава степен на съвместимост Ekj с лидер j, то ако

(4) | - | 2

e целесъобразно да не се формира екип от тях. Изискване (4) се отнася само до ръководния екип на групата експерти.

По този начин се извършва първичен подбор на състава на една творческа група. От останалите експерти се формира по същата последователност втора и трета група в зависимост от потребността на фирмата.

Експертите извън този подбор могат да бъдат включени в групи от индивидуално работещи експерти, ако желаят.

Заключение

1. Разработен е аналитичен критерий за оценка на съвместимост между експерти от творческа група.

2. Разработен е алгоритъм за формиране на екип от експерти по критерий за съвместимост.


1. Буудз Д.Х., ЕТS: Система за пренасяне на човешки експертни знания, В: Експертни системи, Наука и изкуство, С., 1989, с. 345.

2. Маклейн Ш., Медитацията: навлизане навътре, изд. Готуранов и син, гр. Ямбол, 1994, с. 40.

3. Smith H.C., Psyhology of Industrial Behevior, New York, Toronto, Lоndon, 1955.


Определяне на степента на привързаност на експерти към работата им


Разработени са аналитични критерии за определяне на степента на привлекателност и непривлекателност на работата за конкретен експерт и за група експерти. Направени са препоръки за подобряване работата на творческа група при различни стойности на аналитичните критерии за привързаност на експерти към работата им.

Ключови думи: екип, експерти, привързаност към работата, критерий.

Въведение

Основен фактор, който стимулира творческата активност на експертите е привлекателността, значимостта на тяхната работа. Този фактор се проявява като обратна връзка от ефективност на работа на експертите и условията им за творческа реализация към мотивацията за творчески резултати.

За да се постигне по-висока привлекателност на творческия труд на експерта е необходимо да се обезпечи гарантиране на авторските му права независимо дали той ще бъде постоянно сътрудник към фирмата или не. За целта е необходимо фирмата да притежава собствена служба за охрана на авторското право. В нея се депонират експресно идеи на експерти без рецензиране. Те се предоставят описани в един екземпляр, независимо от вида на оформянето, включително написани на ръка на чернови лист или на друг носител на информация. Авторът получава талон за депониране, в който е посочено името и фамилията на автора, названието на идеята, година, дата и час на депониране. При по-високо ниво на развитие на тази секция идеите могат да се съобщават по телефон, факс, телеграма, E-mail поща, Интернет и др. средства, включително и чрез трети лица.

Идеите не е необходимо да са проверени за новост и не се рецензират. По желание на автора им те могат да бъдат групирани, резюмирани или оттеглени от банката данни, в която са включени.

Ако фирмата желае тези идеи да бъдат разработени по-обстойно, тя поема проучване за степента им на новост за своя сметка.

Ако фирмата не прояви специален интерес към новата идея в рамките на предварително договорения срок, то авторът им има право да ги предлага на други фирми и лица. Базовата фирма му гарантира авторското право върху тази идея. С този жест тя запазва приоритетното си право на потребител на неговите идеи и в бъдеще.

1. ТестванеПривлекателността на работа на експертите включва в себе си

множество, често твърде интимни фактори. Ето защо за определяне на реалната степен на привързаност на експертите към тяхната работа е целесъобразно те да бъдат тествани анонимно. За определяне степента на привлекателност/непривлекателност на конкретна работа може да се ползва обобщен тест, като отговорите са оценени по 10 бална скала (1, 2, 3, …, 10) за позитивните отношения към работата и по 10 бална скала (-1, -2, -3, …, -10) за негативните отношения към нея.

Примерното съдържание на въпросите от теста е следното:

1. В каква степен може да посветите живота си на тази работа?2. В каква степен може да издържите на материални лишения цял

живот заради тази работа?3. В каква степен може да останете неразбран от близки, приятели

и общество заради тази работа?


4. В каква степен може да пожертвате достойнството си, като Ви считат за странен, луд или фанатик заради работата, която вършите?

5. В каква степен може да напуснете най-близкия Ви човек заради работата?

6. В каква степен може да си създавате непрекъснато врагове в интерес на работата?

7. В каква степен може да рискувате здравето си или дори да го увредите в интерес на работата си?

8. В каква степен може да рискувате живота си в интерес на работата си?

2. Аналитична част

Степента на привлекателност К+ на конкретен експерт към работата му може да се определи по формулата:

(1) K+ = Ка ,

Ка = 1, 2, 3, …,10,

където Ка - степен на удовлетвореност на експерт от фактор а на неговата работа,

а - индекс на оценяван основен позитивен фактор от работата на експерта,

А - количество на оценяваните основни позитивни фактори от работата на експерта.

Степента на непривлекателност К- на работата на конкретен експерт може да се определи по формулата:

(2) K- = Кb ,

Кb = -1, -2, -3, …,-10,

където Кb - степен на неудовлетвореност на експерт от фактор b на неговата работа,

b - индекс на оценяван основен негативен фактор от работата на експерта,

B - количество на оценяваните основни негативни фактори от работата на експерта.

Сумата С от позитивни A и негативни B фактори изразява количество на факторите, по отношение на които се оценяват експертите за степента им на привързаност към работата им:

(3) С = A+B. Фактори, които не се проявяват нито като позитивни, нито като

негативни не са предмет на разглеждане. За предложения тест С = 8, като стойността на С съответства на

количеството въпроси за тестване на експерти. На практика С е по-малко от количеството тестови въпроси, тъй като част от тях са предназначени за проверка истинността на останалите, за отвличане на вниманието с цел обективност на резултатите или за други цели, а освен това тестваните лица може и да не отговорят на всички въпроси.


Степента на привързаност К към работата на конкретен експерт се определя по формулата:

(4) К = K+ - К- .

За групи от n на брой експерти средната степен на привързаност към работата им е

(5) KR = ,

където KR - средна степен на привързаност към работата на група експерти,

n - количество на експерти от групата, j - индекс на j - тия експерт от същата група,Кj - степен на привързаност към работата на j - ти експерт от групата.

Ако KR » 0 в групата преобладава позитивна настройка за работа, т. е., тя е перспективна за фирмата.

Ако KR « 0 в групата преобладава негативна настройка за работа, т. е., тя не е перспективна за фирмата.

Ако KR 0 в групата цари апатия. Необходима е реорганизация на състава, на неговото ръководство и въвеждане на допълнителни стимулиращи фактори за работа.

Множество външни и вътрешни фактори за група експерти се изменят непредсказуемо. Ето защо е целесъобразно да се изследва периодично стойността KR и да се начертае графика. От тенденцията й може да се предвиди, кога е необходимо да се вземат коригиращи мерки, за да не се налагат радикални промени.


1. Разработени са аналитични критерии за определяне степента на привлекателност на работата на конкретен експерт и за група експерти.

2. Направени са препоръки за подобряване работата на творческа група при различни стойности на аналитичните критерии за привързаност на експерти към работата им.


Определяне степента на творчески (емержентен) ефект в екип


Разработен е аналитичен критерий за оценка на количествени и качествени характеристики на ефекта от работата на група експерти и на всеки експерт персонално. Разработен е аналитичен критерий за оценка на съвместният, творчески (емержентен) ефект от работата на експерти. Творческият ефект е критерий за оценка на степента на съвместно творческо сътрудничество между експертите в екип.

Ключови думи: екип, експерти, творчески ефект, количество, качество.

Съвместното действие на два или повече експерти поражда допълнителен ефект, който надхвърля сумата от индивидуалните им резултати. Колкото по-висока е степента на свързаност и съгласуваност на експертите, толкова по-висок е допълнителния, непредсказуемия (eмержентен) ефект.

И обратното: колкото по-висок е емержентния ефект, толкова по-висока е степента на съгласуваност и свързаност между тях. Ето защо емержентния ефект е средство за обобщена оценка на степента на свързаност между експертите от конкретна група.

За определяне на емержентния ефект са необходими поне три задачи, които първоначално са поставени за индивидуално решаване на всеки експерт от групата, а след това се осъществява обединяване на усилията им за решаване на същите задачи, например при мозъчна атака. Резултатите от решаването на тези задачи се анализират и се усредняват. Оценката се осъществява по отношение та главния управляващ параметър на търсеното решение. По този начин в първо приближение се оценява постигнатия резултат.

(1) F = Fq . FQ ,

където F - общ ефект от съвместната работа на експерти в екип, Fq, - количествена характеристика на ефект F, FQ - качествена характеристика на ефект F.Количествените и качествените характеристики могат да се представят

като относителни величини, т. е. като бездименсионни стойности, определени по предварително нормирана ценностна скала.

На същия принцип се определя:

(2) Nj = Njq . NjQ ,

Nj - ефект от самостоятелната работа на j - тия експерт върху конкретна задача, Njq - количествена характеристика на ефект Nj ,

NjQ - качествена характеристика на ефект Nj.

Eмержентният ефект от съвместното действие на n експерти в творческа група се определя по формулата [1]:

(3) n = , където n - степен на емержентност за n съвместно работещи експерти,

К - базов (контролен) съвместен ефект или ефект, по отношение на който се оценява степента на емержентност.

Ефектът К може да бъде ефект F за същата експертна група, но оценен за предишен период от нейната работа. Ако се съпостави продуктивността на


две еднакви по численост творчески групи за един и същ интервал от време, то K е ефекта, който е реализирала една от тях, условно възприета като базова група.

На базата на (2) и (3) може да запишем за контролния ефект К:

(4) K = Kq . КQ ,

Където Кq - количествена характеристика на ефект K, КQ - качествена характеристика на ефект К.Когато творческите групи притежават различен по количество състав,

то целесъобразно е да се използва средна стойност за степента на емержентност:

(5) = ,

- средноаритметична стойност на емержентен ефект, произтичащ от единица участник в творческа група, съставена от n експерти.

Известно е, че системното единство на група сътрудници се запазва до численост 5 2 човека. Съответно, произтичащият от него емержентен ефект се проявява в същите граници.

Колкото по-силна е степента на сплотеност на експертите, колкото по-висока е степента им на еднопосочна мотивираност в творческите им търсения, толкова по-висока е степента на емержентност от съвместните им действия.

В процеса на работата тази свързаност нараства, а след това спада. Съответна е динамиката на развитие на емержентния ефект на група експерти.

Във времето генераторите на идеи постепенно намаляват своята продуктивност, особено при решаване на еднообразни проблеми и при изискване за форсирана работа. Ето защо се налага въвеждане на свободен режим на работа и почивка, редуване на проблеми от различни области, които са от компетентността на експертната група, редуване на спортни занимания с процедури на мозъчна атака, периодично обновяване (освежаване) състава на групата, оценка на дейността й по минимално количество обобщени показатели и други.

Графичното представяне на степента на емержентност във времето нагледно показва тенденцията на развитие на творческите способности на анализираната група експерти.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ1. Разработен е аналитичен критерий за оценка на количествени и

качествени характеристики на ефекта от работата на група експерти и на всеки експерт персонално.

2. Разработен е аналитичен критерий за оценка на съвместният, творчески (емержентен) ефект от работата на експерти.

Литература1. Ламбаджиев Г.А., Ламбаджиева Н. Д., Метод за определяне

степента на емержентност и приложението му при анализ на различни въздействия върху живи обекти, Контакт`2000, С., с. 12…16.


Определяне нивото на творческия потенциал на група сътрудници


Разработен е аналитичен критерий за оценка на творческата мощ на група сътрудници и на техния специфичен творчески потенциал. Разработен е аналитичен критерий за оценка на ефекта от работата на група сътрудници и на всеки един от тях персонално. Определянето на специфичният творчески потенциал на екип и ефекта от работата му е предпоставка за прогнозиране възможностите на група експерти.

Ключови думи: екип, експерти, творчески потенциал.

Периодът на оценка на група сътрудници може да бъде календарен месец, година или продължителност на работа им върху трудоемък проблем. За този период може да се оценят индивидуалните и съвместни постижения на експертите от групата. Възможни са следните основни варианти:

А. Сумата от индивидуалните постижения на експерти от групата са значително по-малко, отколкото съвместните.

Това е признак, че групата работи преди всичко колективно и няма възможност за лична изява на сътрудниците.

Продължителното състояние на сътрудниците в условия само на колективно творчество може да демотивира експертите за продуктивна работа, обезличава ги като индивидуалности. Преобладаването на съвместно творческо участие може да се дължи на продължително и претоварено със задачи работно време, което не позволява на сътрудниците да се реализират самостоятелно, нито в служебен, нито в личен план. Същият ефект може да се породи от решаване на сложни, неразрешими проблеми, от проблеми с неясни граници, от административно-командно отношение към експертите и други.

Б. Сумата от индивидуалните постижения на експерти от групата са значително повече, отколкото съвместните.

Това е признак, че групата работи преди всичко като механична съвкупност от персонално творческо участие. Причина за този резултат може да бъде персонално разпределение на задачите, ниска степен на взаимна съвместимост между експерти в групата и други.

В. Сумата от индивидуалните постижения на експерти от групата са приблизително колкото съвместните.

Това е признак за баланс между индивидуалните и съвместни изяви на творческите експерти. Хармоничното съчетание на тези две тенденции е предпоставка за поддържане на високо ниво на устойчива продуктивност на творческата група.

Освен това съвместните творчески усилия могат да се разглеждат като период на търсене на индивидуално творческа ниша.

В общия случай творческата мощ Р на група сътрудници може да се определи по израза:

(1) P = ,

където F - eфект от работата на група експерти за период T,T- продължителност на изследвания период: дни, седмици, месеци,

години.

(2) F = + ,


където Nj - ефект от индивидуалната творческа дейност на j - ти експерт за период T,

n - количество на индивидуално работещи експерти,Мк - ефект от съвместната творческа дейност на група от m

експерти за период T.Реалното измерване на ефект Nj изисква включването в него на

личните творчески постижения на експерт j, извън служебните му задължения, например хоби, участие в работата на други фирми и други. Тези външни за фирмата постижения, оценени по достойнство, са допълнителен стимул за достигане на още по-високи резултати в работата на експерта.

Външните резултати косвено оказват влияние върху работата на експерта в групата, чрез неговата психологическа настройка и допълнително развити способности.

Допълнителните творчески изяви на експерта е целесъобразно да се отчитат при формиране на базовото му възнаграждение, като израз на творческия му потенциал и рекламен ефект, който косвено реализира за фирмата.

В тази връзка израза за Nj може по-детайлно да се запише във вида:

(3) Nj = Qdlj ,

Qdlj = 1, 2, 3, 4…,

където Qdlj - количествен израз (например оценкови точки, бездименсионни единици и други), с които се оценява интелектуалния продукт с индекс d на експерт j по отношение на параметър l,

D - количество интелектуални продукти, които експерт j е генерирал за оценявания период,

L - количество на основни параметри за оценка на количеството или качеството на интелектуален продукт.

Оценката се извършва по бездименсионна скала, като са отчита и степента на значимост на управляващия параметър l, по отношение на конкретен интелектулен продукт.

Специфичният творчески потенциал на група от n сътрудници може да се определи като средна мощност за единица експертно участие за оценявания период:

(4) p = .Специфичният творчески потенциал е показател за развитието на

възможностите на група експерти във времето.


1. Разработен е аналитичен критерий за оценка на ефекта от работата на група сътрудници и на всеки един от тях персонално.

2. Разработен е аналитичен критерий за оценка на творческата мощ на група сътрудници и на техния специфичен творчески потенциал.


Взаимодействие между методите за филтриране и регулиране на състава на творчески групи


Разработена е блок-схема на алгоритъма за прилагане на методи за филтриране и регулиране на състава на творческа група. Разработен е критерий за аналитична оценка на творческата установка на група експерти на базата на творческия им потенциал, степента им на трудова активност и творческия (eмержентен) ефект, който пораждат.

Ключови думи: екип, експерти, подбор, филтриране, регулиране, творческа установка, алгоритъм.

Процедурата за използване на методите за филтриране и регулиране на състава на творческа група е илюстрирана на фиг.1.

Психологическите фактори П и Е са първични филтри за разпознаване подходящите експерти за фирмата по индивидуалната им психологическа характеристика П и по съвместната им способност за работа Е. .

В процеса на работа на експертна група G се оценява степента на трудовата й активност KR , емержентен ефект n и творчески потенциал p.

Фиг.1. Блок-схема на алгоритъма за прилагане на методи за филтриране и регулиране на състава на творческа група

П - творческа психологическа характеристика на кандидатите за експерти,

Е - степен на психологическа съвместимост между експерти в пробен период на работа,

- суматор, G - група експерти, KR - степен на трудова активност,n - емержентен ефект,

T

П Е G

KR

p

n


p - творчески потенциал на група, Т - творческа продукция.

Фактор КR характеризира отношението на експертите към работата си, фактор n - степента на творческата им свързаност, а фактор p - генериращата им способност. Те образуват трипараметрична система за регулиране на творческата ефективност на група експерти. По своята същност параметър КR характеризира отношението на група експерти към външния обект - работата им, n - отношението помежду им, т. е. към вътрешния обект - групата, към която принадлежат, а p - характеризира нейното творческо състояние.

Установено е, че вариабилната установка на една система е съотношение между състоянието и отношението й външно и вътрешно. На тази основа може да формулираме творческата установка на група експерти:

(1) ZV = .

От условието:

(2) 1 < ZV < e

може да се определи порядъка на параметрите, участващи в творческата установка. По обратен път могат да се нормират скалите за оценка на тези параметри.

Творческата установка (1) определя степента на балансираност между различни фактори на творческия процес. Тя е обобщен израз на творческата настройка на група експерти. В зависимост от посоката и големината на измененията й може да се определят управляващите параметри, посредством които може да се постигне стабилизация на творческия процес в интерес на неговата устойчивост и перспективност.


1. Разработена е блок-схема на алгоритъма за прилагане на методи за филтриране и регулиране на състава на творческа група.

2. Разработен е критерий за аналитична оценка на творческата установка на група експерти на базата на творческия им потенциал, степента им на трудова активност и творческия (емержентен) ефект, който пораждат.

3. Творческата установка на група се проявява като обратна връзка по отношение на съгласуваността й като екип.


ANNOTATIONS

1. Basic methodological principles of interfield investigations

Ph. D. Georgi Lambadjiev

A system of 12 basic and 3 complementary principles for investigation in interdisciplinary field of knowledge is identified on the basis of theoretical knowledge and investigation approach. The proposed system of principles could be considered as a basis for construction of the creative mental process of human beings.

Key words: methodology, principles, investigation, creativity.

2. Universal matrix of 64 fundamental principles

Kris Mineff

An universal matrix of 64 fundamental principles is presented: 32 of them are predominantly positive and 32 predominantly negative. The dualistic nature of every principle is regarded independently and also in connection with the neutral position between the positive and negative deviations from the stable equilibrium state of the system.

The matrix of principles is compared to a chess-board with the system of changes I-Dzin, while every principle has a dynamic characteristic. The discussed principles are interpreted in a graphical, mathematical and energy aspect. The presented system of principles is a basis for a rational explanation of many phenomena in the field world, management, medicine, biology, harmonization of the environment according to the ancient system Feng-Shui.

Key words: principles, dipole Energy, level, scale, connection.

3. Identification of a hierarchical system of principles for sustainable development.

Ph.D. Georgi Lambadjiev

On the basis of essential principles of system standartization and system heuristics the basic principles of stability and development are formulated. A block-scheme of the inter connections is presented. From the scheme it is concluded that the principles of stability are hierarchically lower that the principles of development. The hierarchical scope of the stability principles expands and contracts in the process of their development. The principles of development are revealed as a feed-back to the shown principles of stability at


every stage of their development. It is concluded on that basis that the hierarchic system of principles for sustainable development could be on object of imitative modeling as a system for management and regulation.

Key words: hierarchy, identification, principles, development, stability, system.

4. The evolution of energy guides the development of the universe (Addition to the thesis of Rudolf Clausius)


Correlation between the basic characteristics of mental and energy processes on the basis of theoretical models and mechanisms of the evolution of energy are presented. Many evolutionary basic principles postulates are improved [L] on that basis.L1. Development of nature is cyclic.L2. Adjacent evolutionary cycles of nature are subjugated to various basic operating parameters.L3. A part of the energy and matter in nature evolves and transforms into a new quality periodically.L4. Evolutionary higher nature is located in centers situated at different domains of nature of lower evolutionary level. L5. Every concept possesses as entropy, that characterizes the stage of its development in relation to regarding another concept. Some conclusions could be derived on the basis of the evolutionary basic principles: 1.Quantity of energy and quantity of matter is preserved within the scope of every evolutionary cycle of nature. 2.The structure of matter and energy form an hierarchical system in the process of their evolution. 3.There is a difference between the laws governing the processes of adjacent evolutionary stages of nature. 4.The temperature as the thermal main operating parameter of the present evolutionary stage of development of nature will be replaced by another one in the next stage of evolution. The postulates of R. Clausius (C) are improved (L) on this basis:C.L.1 “The heat can not pass by itself from colder to warmer” (C) within the range of the thermal evolutionary cycle of the development of matter.C.L.2 “The energy of the universe remains constant” (C) quantitatively ant the forms of energy manifestation increase quantitatively and evolve qualitatively (L).C.L.3 “The entropy of the Universe is tending to maximum” (C) as regards to every running main operating parameter of its evolutionary development (L).

Key words: energy, thought, evolution, thermodynamic, entropy.


5. Slowing down and accelerating the local time in a biosystem.

Kris Mineff

A new conception for the time on the basic of five original graphics of local chronospace and an equation of the structure of the biofield of human beings are presented. A new idea for “the arrow of time” is graphically shown. The theoretical slowing and accelerating of energy processes by a table for time parameters is presented. The local time proves to be in the aura and in the body of the corpus of human being. The bipolarity of the process is expressed by a directed (+/-, right, left) vortical movement. Specifically connected “time ways” in the local space of biosystem form the local time. The deformation of the local space of the system causes changes in the process of time. The prolonged traiectory of the energy flow slow down the source of time and he shorter traiectory causes its acceleration.

Key words: time, dipole, energy, space, zero, infinity, “time way”

6. Disbalance and balance of sophisticated dynamic system with aura (Graphic method for assessment of aura’s structure)

Kris Mineff

Theoretical charts of energy interpretation of human aura are presented. Basic states of disbalance and balance of a biosystem as degrees of deviations from its equilibrium are examined. For example the first energy zone on the chart is described as beneficial to human health. The second and the third energy zones are estimated as nonbeneficial to human health. The first energy zone lies in a range from 0% to 30% of the maximum stage of stability of the system. The second and the third energy zones range over 30%-100% of the maximum stage of the system stability. On this basis the aura of man is divided into 6 energy zones: 3 predominantly positive and 3 predominantly negative. A synthesized expression of analytical description of human aura is given description in a most generalized manner. The parameters of this equation are related to the golden section ф= 1,618. The ideal configuration encompasses the first, the second and the third energy zones in harmonious combination, proportionally to the constant ф.

Key words: aura, zero, infinity, stage, health, illness.

7. Emotion: a graphic model.

Kris Mineff, Lora Tzvetkova.

The structure of emotion is presented by graphic modeling on the basis of a 9 stage polar hierarchic scale. On this scale is shown the transitory state of


emotion and its connection through its zero state to its positive or negative aspects. A graphic model of emotion as an union of two contrary oriented vortexes is presented. The emotion is interpreted on the basis of In-Yan theory. The subsystem domains of the Yan structure of emotion are demarcated. The dynamic of emotion is described through its positive and negative deviation from the equilibrium. In accordance to the ancient knowledge it is possible to claim, that the total number of human emotion variety is 1244. A theoretical model of human emotion is compliance with the model of dipole Energy is synthesized. The presented model of emotion is more general than the models known till now.

Key words: emotion, stage, dipole energy, energy state.

8. Method for identification of the stage of emergency and its use in analysis of various influences on living objects

Ph.D. Georgi Lambadjiev, Ph.D. Nina Lambadjieva

A method for comparative analysis of the stage of interrelation between homogeneous and heterogeneous parameters acting simultaneously on an object. The stage of interrelation between these parameters is defined analytically by the stage of emergency. The stage of emergency is a relation of the systematically related (synergetic) effect and total effect of the independent influence on the object, excluding the back ground constantly acting, disturbing action.

By this method a sexual dimorphism by photoperiodical modulation of steroid effects of testosterone on nonreproductive behavior of rats during their permaturation period is established.

Key words: emergency, synergetic, identification, living object, method.

9. Set-general conception and formalization

Ph.D. Georgi LambadjievA conception of the content of the set of a given system is presented. A

formalization of the set is realized on this basis in relation to:1. its variable, neutral and fixed compilation.2. its internal and external structures.3. its basic operating parameters.The formalization of the set provides a possibility to operate its change by

a parametric or by categorical manner.Key words: set, conception, formalization, variable set, fixed set.

10.Parametric formalization of variable set of a material system



An analytical description of a set of a material system in a most generalized manner is presented. It is shown more elaborately referring to the variable set of this system. The formalization of the set is a device for determined description of a wide-scale class of processes, independent on their micro- and macroobject’s appurtenance.

Key words: set, material system, formula.

11.Correlation between internal and external set of a system


On the basis of an analytical model of phase space of the set it is established that in the process of individual development of a given system its internal set is somewhat bigger than the external one. In energy aspect that means, that in the process of its interaction with the environment every system tries to balance the energy density in relation to its internal and external environment.

Key words: set, phase space.

12. Set and rang processes


A six-stage scale of processes in nature running rangly is briefly described. On the basis of the basic equation of the set its dependence on rang processes is described.

They include:1. Process of search of decision.2. Reflection process (reaction) to external action.3. Individual development.4. Development of the type of system.5. Tendency of development of species.6. Evolution of the structure of matter.A correlation between the rang processes on one side and the processes connected to the variable neutral and fixed set on the other side is presented. The procedure of transition from one to another rang in search of decision of contradiction. When the center of its distribution is located in processes of a certain rang is examined. This procedure is presented as a low for running of rang processes: rang processes repeat shortly the prehistory of processes of higher rang.

Key words: set, rang, transition.


13. Set and level of organization


The level of organization of the variable set is higher than that of the neutral one. The level of the neutral set is lower than the level of the fixed set. Respectively the correlation of the velocity of modification of the variable, neutral and fixed set of a given system is manifested. It is concluded on this basis that by increasing the level of organization of the system the variable set increases while the fixed and the neutral set decrease. The increase of the set in the process of development of the system is due to its variable set.

Key words: set, level.

14. Formalization of the basic psychological mechanisms of diversion from the universal business ethics


Seven basic preconditions for artificial creation of an attitude of towards business partner and identified. The main factors for preservation discredit of universal business ethics are indicated. A procedure for depreciating of a business partner is presented. On the basis of the basic equation of the set the interaction between subject and object as expression of the psychological mechanism for deviation from the universal business ethic is formalized. The analysis of the analytical expression of the set shows that the profit is obtained from the object by the mechanism of self-preservation of the system subject-object.

Key words: gain, ethics, mechanism, set, formula.

15. Set of system subject-object-observer


A set of system subject-object-observer is formalized. On this basis by simple transformations it is possible to transform the basic equation of the set from one type to another, regardless of the fact that the subject, the object or the observer represent autonomous systems or groups of autonomous systems. This way the balancing procedures in heterogeneous three-element system by simple algebraic operations could be expressed.

Key words: set, system, subject, object, observer.

16. Conceptual prerequisites for synthesis of technology for selection of creative teams experts



The main prerequisites for synthesis of heuristic technology for selection of experts for creative groups as limiting conditions and recommendable trends in this field are presented. The technology includes two basic procedures: filtration of the applicants for creative experts and regulation of the members of a given creative team. The methods used are a summary of the theoretical concepts and the practical experience of the author and of other research workers.

Key words: team, experts, creation, conception.

17. Identification of the psychological profile of promising creative experts


The basic psychological characteristics of promising creative minded experts are presented. Exemplary-questions for identification of the creative adjustment of potential experts are also given. The basic criteria for assessment of creative indications in the answers of the candidate-experts are given in short.

Key words: team, experts, creation, criteria for assessment, test.

18. Determination of the stage of compatibility of experts in the process of formation of creative groups


On the basic of conceptual considering of the compatibility of experts in creative groups a formula for mathematical determination of their degree of compatibility is given. An algorithmic procedure for making up of a team of experts on the basis of analytical criterion for compatibility is presented. It guarantees a primary selection of the members of a creative group depending on the maximum degree of compatibility of its members.

Key words: team, experts, selection, collaboration, algorithm.

19. Determination of the degree of motivation of experts for their work


An exemplary test for estimation of the degree of motivation of a given expert for his work by a 10-stage scale is presented. Analytical criteria for determination of the degree of motivation of a expert or a group of experts are


described. Some recommendations for the improvement of the work of a creative team depending on the value of analytical criteria for motivation of an expert for his work are also made. The graphic picture of the changes of the degree of motivation of an expert for his work is a prognostication device for evaluation of the necessity to make corrective measures and not to make radical changes in the group.

Key words: team, experts, motivation for work, criterion.

20. Determination of the degree of creative (emergent) effect in a team


An analytical criterion for assessment of quantitative and qualitative characteristics of the effect of work of an expert group and of every expert separately is presented. An analytical criterion for estimation of emergent effect of the work of the work of an expert is described. This analytical method is based on the method for determination of the degree of emergency developed by the author with the aim of its application to analysis of various influences on living object.

Key words: team, expert, creative, effect, quality, quantity.

21. Determination of the level of creative potential of a group of co-workers


An analytical criterion for the estimation of the effect of the work of a group of co-workers and of each one personally is presented. An analytical criterion for estimation of the creative potential of a group of co-workers and their specific creative potential is described. The determination of the value of specific creative potential of a team and the effect of its work is a prerequisite for prognostication of the possibilities of an expert group to generate creative decisions.

Key words: team, experts, creative potential.

22. Interaction between the methods of filtration and regulation of the members of a creative group

Ph.D. Georgi LambadjievA block-scheme of the algorithm of application of methods for filtration

and regulation of the members of the creative group is presented. A criterion for analytical assessment of the creative set of an expert group on the basis of their creative potential, the degree of their work activity and creative (emergent) effect, which they generate is described. The creative set is a summarized


expression of the creative set of an expert group. It includes the basic factors stimulating the creative process.

Key words: team, expert, selection, filtration, regulation, creative set, algorithm.


БЪДЕТЕ ЗДРАВИ,БЪДЕТЕ ЗДРАВИ,

ЩАСТЛИВИ,ЩАСТЛИВИ,

УСПЕШНИ,УСПЕШНИ,

БЛАГОСЛОВЕНИ!БЛАГОСЛОВЕНИ!

ХОМО ИНСТИТУТХОМО ИНСТИТУТ

BE HEALTHY,BE HEALTHY,

HAPPY,HAPPY,

SUCCESSFULL,SUCCESSFULL,

BLESSED!BLESSED!

HOMO INSTITUTEHOMO INSTITUTE

R1

Documents

creative processes

national library of

national library of

library disposal

central library

collection research

external set

level of creative potential