Община Попово

СПРАВКА ПО ЧЛ. 29 ОТ НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА

ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА НА ПЛАНОВЕ И ПРОГРАМИ

В съответствие с изискванията на Чл. 29, ал. 1 от Наредба за условията и реда за

извършване на екологична оценка на планове и програми (Загл. изм. - ДВ, БР. 3 ОТ 2006 Г. В

сила от 01.07.2004 г. Приета с ПМС № 139 от 24.06.2004 г. Обн. ДВ. бр.57 от 2 Юли 2004г.,

изм. ДВ. бр.3 от 10 Януари 2006г., изм. ДВ. бр.29 от 16 Април 2010г., изм. ДВ. бр.3 от 11

Януари 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30 Ноември

2012г., изм. и доп. ДВ. бр.12 от 12 Февруари 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.3 от 5 Януари 2018г.,

попр. ДВ. бр.8 от 23 Януари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.31 от 12 Април 2019г., изм. и доп. ДВ.

бр.67 от 23 Август 2019г.) настоящата справка има за цел да докаже съответствието на Общ

устройствен план на община Попово с условията, мерките и ограниченията в становището по

екологична оценка № ШУ-1-1/2017 г.

Основните резултати и препоръки от документацията по ЕО и резултатите от

консултациите по Доклада за екологична оценка са отразени в доклада на етап преди

провеждане на експертен екологичен съвет и издаване на становище по ЕО.

1. В опорния план към окончателния проект на плана да бъдат нанесени зоните за

превантивна териториално-устройствена защита на основание чл.10, ал. З от ЗУТ, с което се

запазва фактическото им ползване на земеделски земи от висока бонитетна категория (I-IV),

съгласувано с ОД „Земеделие”, гр. Търговище.

2. Да се включат мероприятия в ОУП, заложени в плана за управление на риска от

наводнения на БДДР за Община Попово.

3. Да се отредят подходящи терени и площадки към допълнителни територии за

селищни обществено-обслужващи, производствено-складови зони в баланса на територията

на ОУП за предвидения „Център за управление на отпадъците“, с площ 3,47 ха, тъй като терена

не попада в заложената категория „защитени и нарушени територии за възстановяване“ на

терени Тсм -0 сметища и депа с която е увеличен баланса на територията на ОУП.

4. Да се съгласува с НИНКН проектът на ОУП на Община Попово, като

съгласувателното становище се представи в РИОСВ гр. Шумен с обобщената справка по чл.29,

ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и

програми.

Поставените допълнителни мерки и условия са отразени в ОУПО-Попово по следния

начин:

1. В графичната част на окончателния проект на ОУПО-Попово /Приложение № 1.1./

е извършено допълнително означение на зоните за превантивна териториално-устройствена

защита на основание чл.10, ал. З от ЗУТ, с което се запазва фактическото им ползване на

земеделски земи от висока бонитетна категория (I-IV). Категориите земеделски земи на

територията на Община Попово са предоставени като изходна информация от ОД

„Земеделие”, гр. Търговище, като проекта на ОУПО-Попово е съгласуван от тях с писмо с изх.

№ АО-02-1488/29.07.2015 г. /Приложение № 1.2./.

Със становището по екологична оценка № ШУ-1-1/2017 г., в раздел „I. Мерки и условия

за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите

неблагоприятни последствия от прилагането на ОУП на Община Попово, буква Б. В

окончателния вариант на проекта на ОУПО да бъдат съобразени следните мерки и условия“

са поставени следните мерки и условия:

2. В ОУПО-Попово са включени мероприятия заложени в плана за управление на риска

от наводнения на БДДР за Община Попово – т. 2.8.3 „Мероприятия за предотвратяване на

риска от наводнения“, страница 264 от текстовата част на окончателния проект на ОУПО-

Попово /Приложение № 2.1./. Същите са в съответствие с ПУРН на БДДР за периода 2016 –

2021 г.

3. Във връзка с предвидения „Център за управление на отпадъците“ е въведена нова

устройствена зона Тпо-о (терени за съоръжения и инсталации за преработка на отпадъци), в

която е същият е отразен. Посочената площ на центъра от 3,47 ха е извадена от устройствена

зона „защитени и нарушени територии за възстановяване“ на терени Тсм-0 сметища и депа

/Приложение № 1.2./.

4. ОУПО-Попово е съгласуван от Министерство на културата /изх. № 33-НН-

377/30.09.2019 г./ и НИНКН /изх. № 0800-330/11.09.2019 г./. В Приложение № 4.1. е

представено съответното становище.

Мерките по чл. 26, ал. 2, т. 7 и 8 или по чл. 14, ал. 2, т. 6 и 7 са предвидени в в ОУПО-

Попово в пълна степен.

Приложения:

1.1. Проект на ОУПО-Попово – графична част.

1.2. Становище на ОД „Земеделие“, Търговище

2.1. Извадка от текстова част на ОУПО-Попово

4.1. Становище на Министерство на културата

с. БАБА ТОНКА

с. БЕРКОВСКИ

с. БРАКНИЦА

с. ВОДИЦА

с. ГАГОВО

с. ГЛОГИНКА

с. ГОРИЦА

с. ДОЛЕЦ

с. ДОЛНА КАДБА

с.ДРИНОВО

с. ЕЛЕНОВО

с. ЗАВЕТНО

с. ЗАРАЕВО

с. ЗАХАРИ СТОЯНОВО

с.ЗВЕЗДА

с. ИВАНЧА

с.КАРДАМ

с. КОВАЧЕВЕЦ

с. КОЗИЦА

с.КОНАК

с. ЛОМЦИ

с. МАНАСТИРИЦА

с.МАРЧИНО

с.МЕДОВИНА

с.ОСИКОВО

с. ПАЛАМАРЦА

с. ПОМОЩИЦА

с.ПОСАБИНА

с. САДИНА

с. СВЕТЛЕН

с. СЛАВЯНОВО

с. ТРЪСТИКА

с. ЦАР АСЕН

гр. ПОПОВО

с.АПРИЛОВО

кв. Сеячи

кв. Невски

ОБЩИНА ТЪ

РГОВИЩ

Е

ОБЩИНА АНТОНОВО

ОБЩИНА СТРАЖ

ИЦА

ОБЩИНА БЯЛА

ОБЩИНА Д

ВЕ МОГИ

ЛИ

ОБЩИНА ОПАКА

ОБЩИНА ЦАР КАЛОЯН

ОБЩИНА РАЗГРАД

ОБЩИНА

СТРАЖИЦА

ОБ

ЩИ

НА

ТЪ

РГО

ВИ

ЩЕ

®

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА ПОПОВОФАЗА: ОКОНЧАТЕЛЕН ПРОЕКТ

СХЕМА: ЗОНИ ЗА ПРЕВАНТИВНАТЕРИТОРИАЛНО-УСТРОЙСТВЕНА ЗАЩИТА

M 1:50 000

ОБЕКТ: ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА ПОПОВО

ОБЕДИНЕНИЕ "ВИЗИЯ 21" ДЗЗДСофия 1303, ул. "Осогово" 30, оф.301, 02/9292000 М 1:50 000

ВЪЗЛОЖИТЕЛ:ФАЗА:ЧЕРТЕЖ:

Р-Л ЕКИП:ИЗПЪЛНИТЕЛ:

ОБЩИНА ПОПОВООКОНЧАТЕЛЕН ПРОЕКТСХЕМА: ЗОНИ ЗА ПРЕВАНТИВНА ТЕРИТОРИАЛНО-УСТРОЙСТВЕНА ЗАЩИТАарх. Яни ВълкановОБЕДИНЕНИЕ "ВИЗИЯ 21" 03.2019г.

Пътища II клас

Пътища III клас

Пътища IV клас

Граница на землище

Граница на община Попово - обхват на разработката

от V до X категория земеделски земи

Урбанизирани територии

Зона за земеделски дейности с допустима промяна на предназначението - Сср

Горски територии

Територии, заети от води и водни обекти

Нарушени територии

Зони за превантивна териториално-устройствена защита извън урбанизирани и Сср устр. зони(от I до IV - земеделски земи от висока бонитетна категория)

Защитени територии

Терени на НКЦ

Охранителна зона на НКЦ с установен режим на опазване

РЕПУБ Л И КА Б Ъ Л Г А Р И ЯМинистерство на земеделието, храните и горите Областна дирекция “ Земеделие” Търговище

И«ч..М‘1»Д-12-01-1б6*Л2*олнан?а;

и в о д и те

ДоГ-ЖЛ СТЕЛА ИЛИЕВАДИРЕКТОР НА РИОСВ I рЛНумсн

/Кьм наш 1пх.Л»РД-12-0 М66/0.М 2.2019i J

Ош осно: Обобщена справка по чл.29. ал.1 от Наредба за условията и реда та извършване на екологична оценка на планове и програми та ОУПО Попово

УВАЖАЕМА ГОС ГНУЖП ИЛИЕВА.

Земеделските теми представляват основен ресурс та ратните на селското с IiMiaiicTBO. сектор с първостепенно чначеиио в икономика на община Попово. каго формират най-годям дял 01 обща i a площ на общинаia 65.96%. or които около 55% са обработваеми земи. значителна част от които са от висока категория от НЬта ло V -ta . По видове собственост земеделските земи са частни, общински и държавни.

При разработване to на ОУП е предприет подход, основаваш се на млечна ia съхраняване на наличния ресурс от виеококатетринна гемсдедска земя. Зони н\ земеделски дейности е допустима промяна на предназначението са предвидени предимно върху земи от писка категория. Плаши въвежда режим на превантивна у-С1ромствена зашита на основание чд.Ю. ат.З от ЗУ I . с конго се запазва фактическото им ползване на земслелски земи от 1-ва до -IV-ra катетрия. земи с трайни насаждения, земите за зеленчуколромчиодетио. ливади ге. пасища ia и мерите, земи с изградени снсгсми за изкуствено напояване, както и на земеделскиic геми, попалапш в защитени томи по ЗЬР. Изключения по отношение па урбанизация на тези земи и друго стротелно усвояване се допуска» в с гр о т pel дамешпрани случаи н ппи условие. че т и ! юна е предвидена га застрояване с < )У1 Ю и (нтособена като такава със самия план.

В проекта е подчертана необходимостта oi възстановяване и развитие на мрежа си напоителни съоръжения, съвременна дьждовадна техника. Развитието на хидромелиорациите е една от решаващи»е предпоставки за изграждане на ефективен и конкурент неспособен аграрен сектор. Увеличаването на никое шините в напояването е крайно необходимо, какш и създаването на сдружения за напояване и кандидатстването им за средства ш къчаано&яване.

Част от проектните о б ект са насочени към нарушени юритории. за кошо с предвидена рекул твация.

Общината има пшенциад за разви т е на алтернативни форми туризма ловен, риболовен, еко и селски туризъм. куд|\рно-исторнчееки и др. Тези терени шс са в близост до наседениге места, ъ» имаi лесни достъп и възможност за изграждане па rex н11 ческа и нфрас грук i ура.

7700 г р . Т ъ р г о в и ще уп Хр Ь о т е в . «93. ten 0601/620 05. 62 7 64. 621 94 фз«с 0 6 0 1/693 50. f mj . l 0 0 1 G T a t g & v i t h l d . m t h y a v e f n m e n t . D g

I la териториите на бивши ic стопански дворове се Обособява уетройствена зона та проииюдствеио-скмадови дейност. И много сода но основните входно-изходни пътища са предвидени земеделски шии с допустима промяна на предназначението/ССР-О

U ОУПО е предвиден icpeii с предназначение Гсм-о е плот 3.47ха за реализацията на комплексен проект ..Цент ьр за управление на отпадъците**.

В областната стратегия са предвидени 11 ВГ.И проекта с обща .мощност от 12.42 MW. като общинската администрация е дала смласието си за предоставяне на терени, на които да се изградя! фотоволiничии паркове. Подобни обекти се гш раждат върху нсиош ш ш земеделски земи oi седча ди десета категории или некатегорнзнруеми. при наличие на становище за присъединяване на обект, издадено or съответния мрежови опера тор /чл.23. ад.З ш ЗС У И .

Предвиждат се пони смесени многофункционални зони. свързани с изграждането на АМ ..Хем) е*' обенл е национално значение -

През юриторията па обшилата ше преминава участък от газопровода но проект ..Разширение на 1азопреноснага ннфрас!руклура на ..Ьудгартрансгаз** ЧАД паралелно на северния магистрален i ашпровод до Гч.;н аро-ерьбека i ранина*' обекг е национално значение/.

По отношение на земите по £4 от IB P на ЗС1ГВ е предвижданията на ОУИ на база обективизирапи критерии ше се запази начинът на зсменолзване или ше се предвиди промяна на предназначението, като се въведат правила и норми за доау с i имот о строите ic i но.

Отношение на земепотзванего и устройствоto на нзиънсслшцнитс територии, планираното рекултивиране на нарушените територии и превръщането им в озеленени площи или земеделски земи. въведеният с плана режим па превантивна зашита върху определена категория земеделски к\мн на основание чл. 10. ад.З от ЧУТ го определят като планов локуменг. насочен към еколонхл.пбразно устройство на общинската територия, ориент пран към ограничаване то миннму м на неблагоприятните нос ic.icтвия от урбанизация на юрн торият и към постигане на баланс между природна и у рбани жрана среда.

Видно от обобщена! а справка по чл.2У. ал.1 ot наредбата за ОУПО Попово - фаза Окончателен проект и самия проект със съдържание на текстовия и графичен материал, изпълнени са препоръките към предварителния проект на ОУИ. необходимата информация е отразена в специализираните схеми към опорния план и са нанесени корекции в обяснителната записка.

ОД ..Земеделие4’ съгласува окончателдая проект на ОУП О I Ioitobo.

Заложените в ОУП О Попово фаза Окоичакмен проект принципи по

. J i f y v i г\ f f U J f j 1 ц 1 \ V 4 Л , » П Л ' Г Г < Н J U j r *

ССУО/ГТ- Гърговмше

7 ? 0 1 р Т ъ р I 0 а и щ а . у п X р Ъ о * е е , N? 3 , т s р , ft $ 0 И 6 ? 0 G $, 6 2 7 84 6 2 ! 94ф а » с 0 6 0 1 г $93 50 . Г - п и И 0 1 ? / 0 J ;м g <> v »$ h I е m X h g o v e r n m e n t bg

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА ПОПОВО ФАЗА: Окончателен проект

ОБЕДИНЕНИЕ ”ВИЗИЯ 21” ДЗЗД

гр. Попово, 2019 г.

ОБЕКТ: ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА ПОПОВО

ФАЗА: ОКОНЧАТЕЛЕН ПРОЕКТ

ОБХВАТ: ОБЩИНА ПОПОВО, СЪГЛАСНО ЧЛ.105, Т. 1 ОТ ЗУТ

ВЪЗЛОЖИТЕЛ:

ОБЩИНА ПОПОВО

ИЗПЪЛНИТЕЛ:

ОБЕДИНЕНИЕ ”ВИЗИЯ 21”

Ръководител на екипа: ....................................................

арх. Яни Вълканов Вълканов

Представляващ Обединение: ........................................

арх. Яни Вълканов Вълканов

гр. Попово, 2019г.

АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ - СПИСЪК НА ПРОЕКТАНТИТЕ, СЪТРУДНИЦИТЕ,

КОНСУЛТАНТИТЕ И ТЕХНИЧЕСКИТЕ ЛИЦА, УЧАСТВАЛИ В ПРОЕКТИРАНЕТО

Ръководител на екипа – арх. Яни Вълканов Вълканов - Главен проектант,

правоспособност -рег. № 03089 на КАБ;

Експерт 1 – Устройствено планиране – урб. Беата Цонева, правоспособност -

рег. № 05131 на КАБ;

Експерт 2 – Инженер „Транспортно строителство” - инж. Иван Колелиев,

правоспособност -рег. № 05234 на КИИП;

Експерт 3 – Инженер „ВиК” - инж. Стефка Божанова, правоспособност -рег.

№ 04573 на КИИП;

Експерт 4 – Инженер „Електро” - инж. Михаил Михайлов, правоспособност -

рег. № 04728 на КИИП;

Експерт 5 – Инженер „Газоснабдяване” – инж. Светла Димитрова Баева-

Стоянова, правоспособност - рег. № 17009 на КИИП;

Експерт 6 – Опазване на околната среда - Велеслава Цакова

Експерт 7 – Географски информационни системи (ГИС) – инж. Добромир

Филипов, правоспособност - рег. № 07220 на КИИП;

Експерт 8 – Инвестиционно проектиране – арх. Момчил Симеонов

Експерт 9 – Инженер „Строителство” – инж. Иван Алексиев,

правоспособност - рег. № 13322 на КИИП;

Експерт 10 – Инженер „Геодезия” – инж. Станислав Василев

Експерт 11 – Зелена система – ланд. арх. Мария Грозева, правоспособност -

рег. № 04291 на КАБ

Експерт 12 – Стратегическо планиране – арх. Белин Моллов

Експерт 13 – Икономически анализи и прогнози – Десислава Потоцка

Експерт 14 – Социално-демографски анализи и прогнози – Павел Вълчев

Експерт 15 – Културно наследство – арх. Константин Пеев, правоспособност

-рег. № 02278 КАБ, удостоверение по чл.165 от ЗКН №09-00-0036/25.07.2011 г.

Допълнителни експерти:

Допълнителен експерт 1 – Пространствено и градско планиране – арх.

Веселин Цветанов

Допълнителен експерт 2 – Урбанизъм – Здравко Петров

Допълнителен експерт 3 – Урбанизъм – Пламен Апостолов

Допълнителен експерт 4 – Публично-частно партньорство – Александър

Радков

Допълнителен експерт 5 – Устройствено планиране – Дарина Георгиева

Екип за разработване на Екологична оценка:

Ръководител на екипа – Христомир Спасов

Експерт 1 - инж. Кръстинка Радушева

Експерт 2 - инж. Мария Стоянова

1

СЪДЪРЖАНИЕ

I. АНАЛИЗ (ДИАГНОЗА) ЗА РАЗВИТИЕТО НА ОБЩИНА ПОПОВО

1. РЕГИОНАЛНИ ПРОБЛЕМИ........................................................................................................... 7

1.1. Пространствени проблеми ................................................................................................. 7

1.2. Икономически проблеми ................................................................................................... 9

1.2.1. Ефективност на икономиката ............................................................................................... 9

1.2.2. Инвестиции........................................................................................................................... 10

1.2.3. Работна ръка ........................................................................................................................ 11

1.2.4. Отраслова структура на икономиката ................................................................................ 12

1.2.5. Роля на туризма в регионалната икономика .................................................................... 14

1.3. Социални проблеми (регионално влияние и проблеми) ..................................................15

1.3.1. Демографски ........................................................................................................................ 15

1.3.2. Заетост .................................................................................................................................. 16

1.3.3. Здравеопазване ................................................................................................................... 17

1.3.4. Образование ........................................................................................................................ 17

1.4. Културни проблеми ...........................................................................................................17

1.4.1. Обща културна характеристика на Североизточна България .......................................... 17

1.4.2. Съществени проблеми на културните обекти и дейности в региона ............................. 19

1.4.3. Териториално разпределение на културните обекти ...................................................... 20

1.5. Екологични проблеми .......................................................................................................21

1.5.1. Атмосферен въздух .............................................................................................................. 21

1.5.2. Води ...................................................................................................................................... 23

1.5.3. Почви .................................................................................................................................... 24

1.5.4. Биоразнообразие и национална екологична мрежа (НЕМ) ............................................ 25

1.5.5. Отпадъци .............................................................................................................................. 25

1.5.6. Акустично състояние ........................................................................................................... 26

1.6. Комуникационни проблеми ..............................................................................................27

2. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ И ПРОБЛЕМИ .............................................................29

2.1. Демография .......................................................................................................................29

2.1.1. Количествени характеристики ............................................................................................ 29

2.1.2. Качествени характеристики ................................................................................................ 34

2.2. Структура на заетостта .......................................................................................................40

2.2.1. Икономическа активност .................................................................................................... 40

2.2.2. Заетост по отрасли и сектори на дейност .......................................................................... 42

2.2.3. Социална и професионална категоризация на заетостта ................................................ 44

2.2.4. Безработица ......................................................................................................................... 45

2.3. Икономическа база ............................................................................................................46

2.3.1. Обща характеристика на икономиката .............................................................................. 46

2.3.2. Отрасли ................................................................................................................................. 47

2.3.3. Предприятия по отрасли на икономиката ......................................................................... 49

2.3.4. Разположение на предприятията на територията на общината ..................................... 52

2

2.3.5. Структура на собствеността ................................................................................................ 53

2.3.6. Ефективност на местната икономика................................................................................. 54

2.3.7. Регионални характеристики на икономиката ................................................................... 58

2.4. Райони със специфични проблеми ....................................................................................58

2.5. Изводи, проблеми и потенциали ......................................................................................59

3. ТЕРИТОРИАЛНИ ПРОУЧВАНИЯ ..................................................................................................61

3.1. Природна среда .................................................................................................................61

3.1.1. Абиотични фактори ............................................................................................................. 61

3.1.2. Биотични фактори ................................................................................................................ 64

3.2. Поземлен ресурс по територии .........................................................................................67

3.3. Структура на собствеността ................................................................................................69

4. ОБИТАВАНЕ ...............................................................................................................................71

4.1. Количествено и качествено състояние на жилищния фонд ..............................................71

4.1.1. Структура на жилищния фонд по конструкция ................................................................. 72

4.1.2. Благоустроеност на жилищата (техническа съоръженост) .............................................. 73

4.1.3. Етажност и стайност (брой помещения на жилище) ........................................................ 74

4.2. Структура на собствеността ................................................................................................75

4.3. Видове (типове) пространствени структури на обитаване ................................................76

4.4. Технико-икономически характеристики на видовете (типовете) обитаване ....................81

4.5. Градска динамика .............................................................................................................85


5. ПРОИЗВОДСТВЕНО-СКЛАДОВИ ЗОНИ .......................................................................................90

5.1. Типология и териториална локализация ...........................................................................90

5.1.1. Производствени зони в гр.Попово ..................................................................................... 90

5.1.2. Производствено-складови зони и стопански дворове извън гр.Попово ....................... 91

5.2. Количествено и качествено състояние ..............................................................................91


6. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ .....................................................................................................................93

6.1. Териториално разположение на мрежата от обекти ........................................................93

6.2. Видове лечебни заведения по нива на обслужване .........................................................95

6.2.1. Ясли ....................................................................................................................................... 95

6.2.2. Доболнична помощ ............................................................................................................. 95

6.2.3. Болнична помощ .................................................................................................................. 96

6.3. Собственост ........................................................................................................................96

6.4. Медицински персонал .......................................................................................................96


7. ОБРАЗОВАНИЕ ...........................................................................................................................98

7.1. Териториално разположение на обектите ........................................................................98

7.2. Образователни равнища ...................................................................................................99

3

7.3. Собственост ...................................................................................................................... 100

7.4. Изводи, проблеми и потенциали .................................................................................... 101

8. КУЛТУРА .................................................................................................................................. 102

8.1. Обща културна характеристика на община Попово ........................................................ 102

8.2. Културни обекти и дейности ............................................................................................ 102

8.3. Териториално разпределение и състояние на културните обекти .................................. 104

8.4. Основни културни събития .............................................................................................. 107


9. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО ................................................................................. 110

9.1. Типология и териториално разположение ...................................................................... 110

10. ТЕХНИЧЕСКА И ЕКОЛОГИЧНА ИНФРАСТРУКТУРА .................................................................... 110

10.1. Транспортна инфраструктура .......................................................................................... 133

10.1.1. Пътна мрежа ...................................................................................................................... 133

10.1.2. Железопътна мрежа .......................................................................................................... 140

10.2. Инженерна инфраструктура ............................................................................................ 141

10.2.1. Електроснабдителна мрежа ............................................................................................. 141

10.2.2. Водоснабдителна мрежа .................................................................................................. 144

10.2.3. Канализационна мрежа .................................................................................................... 166

10.2.4. Газопроводна мрежа ......................................................................................................... 169

10.2.5. Телекомуникационни мрежи ........................................................................................... 169

10.3. Екологична инфраструктура ............................................................................................ 170

10.3.1. Напоителни системи .......................................................................................................... 170

10.3.2. Пречистване на отпадъчните води .................................................................................. 183

10.3.3. Сметосъбиране и управление на отпадъците ................................................................. 185

11. ЗЕЛЕНА СИСТЕМА, ОТДИХ И ТУРИЗЪМ .................................................................................... 187

11.1. Елементи на зелената система и отдиха в гр.Попово ...................................................... 187

11.1.1. Типология и териториална локализация ......................................................................... 187

11.1.2. Количествена и качествена характеристика ................................................................... 190

11.1.3. Перспективи за развитие .................................................................................................. 192

11.2. Елементи на отдиха и туризма в Община Попово ........................................................... 195

11.2.1. Типология и териториална организация ......................................................................... 196

11.2.2. Количествена и качествена характеристика ................................................................... 200

11.3. Влияние на туризма в общото икономическо развитие .................................................. 204


4

II. СТРАТЕГИЧЕСКА РАМКА НА ОУП НА ОБЩИНА ПОПОВО

1. ВРЪЗКА С ДРУГИ ПЛАНОВИ ДОКУМЕНТИ ………………………………………………………………….…....210

1.1. Национални стратегически документи…………………………………………………………….…..….210

1.2. Регионални стратегически документи……………………………………………………………………..211

1.2.1. Регионален план за развитие на Североизточен район 2014-2020 г:………….……..211

1.2.2. Областна стратегия за развитие на област Търговище 2014-2020 ……………………..211

1.2.3. Други документи на областно ниво …………………………………………………………………….212

1.3. Общински стратегически документи…………………………………………………………………..……213

1.3.1. Общински план за развитие на община Попово………………………………………………….213

1.3.2. Други общински документи………………………………………………………………………………….215

2. ВИЗИЯ И ЦЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ПОПОВО ……………………………………………………….216

2.1. Инфраструктура и конкурентоспособност…………………………………………………………….….217

2.2. Заетост и социална сигурност……………………………………………………………………………………217

2.3. Качествена жизнена среда и съхранено природно и културно наследство……………218

III. ПРОГНОЗА ЗА РАЗВИТИЕTO НА ОБЩИНА ПОПОВО

1. ПРОГНОЗА ЗА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ………………………………………………….219

1.1. Демографско развитие……………………………………………………………………………………………..219

1.1.1. Песимистичен вариант………………………………………………………………………………………….220

1.1.2. Оптимистичен вариант………………………………………………………………………………………….220

1.1.3. Тенденциален вариант………………………………………………………………….……………………..221

1.2. Икономическо развитие……………………………………………………………………………………………221

1.2.1. Хипотеза за икономическо развитие на община Попово…………………………..……….221

1.2.2. Прогноза за развитие на основните показатели на местната икономика………….222

1.3. Развитие на социалната база…………………………………………………………………………………….224

1.3.1. Образование………………………………………………………………………………………………………….224

1.3.2. Здравеопазване…………………………………………………………………………………………………….225

1.3.3. Култура…………………………………………………………………………………………………………………..225

2. ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ПОПОВО ....................................................... 228

2.1. Урбанизирани територии ........................................................................................ 228

2.1.1. Град Попово и землището му ................................................................................... 229

2.1.2. Други населени места в Община Попово ................................................................ 230

2.2. Транспортна и инженерна инфраструктура................... ........................................... 232

2.2.1. Транспортна мрежа ................................................................................................... 232

2.2.2. Водоснабдителна мрежа .......................................................................................... 234

2.2.3. Канализационна мрежа ............................................................................................ 234

2.2.4. Електроснабдителна мрежа ..................................................................................... 237

2.2.5. Телекомуникационни мрежи ................................................................................... 238

2.2.6. Газоснабдителна мрежа ........................................................................................... 239

2.3. Земеделски територии ............................................................................................. 242

5

2.4. Горски територии и Защитени територии за природозащита .................................. 245

2.5. Отдих и туризъм ....................................................................................................... 249

2.6. Културно-историческо наследство ........................................................................... 256

2.7. Нарушени територии за възстановяване .................................................................. 260

2.8. Води и водни обекти ................................................................................................ 262 2.8.1. Минерални води ....................................................................................................... 262 2.8.2. Напоителни системи ................................................................................................. 262 2.8.3. Мероприятия за предотвратяване риска от наводнения ...................................... 264

2.9. Баланс на територията .............................................................................................. 266

IV. ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОУП НА ОБЩИНА ПОПОВО

ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОУП НА ОБЩИНА ПОПОВО ..............................268

ПРИЛОЖЕНИЕ 1: РЕЖИМИ ЗА УСТРОЙСТВО НА УСТРОЙСТВЕНИТЕ ЗОНИ И САМОСТОЯТЕЛНИ ТЕРЕНИ КЪМ ОУП НА ОБЩИНА ПОПОВО........................……………………………………………..………….....272

ПРИЛОЖЕНИЕ 2: РЕЖИМИ ЗА УСТРОЙСТВО НА УСТРОЙСТВЕНИТЕ ЗОНИ И САМОСТОЯТЕЛНИ ТЕРЕНИ КЪМ ОУП НА ГРАД ПОПОВО И ЗЕМЛИЩЕТО МУ.………………………………………………………..…275

ПРИЛОЖЕНИЕ 3 КЪМ ЧАСТ „КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО“: СПИСЪЦИ С НЕДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ПОПОВО...………………………………….............277

3.1. ИЗВАДКА ОТ ОТ СПРАВОЧНИКА ЗА НЕДВИЖИМО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ОБЛАСТ ТЪРГОВИЩЕ, ПРЕДОСТАВЕН ОТ НАЦИОНАЛНИЯ ИНСТИТУТ ЗА ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА С ПИСМО С ИЗХ.№ 0800-128/02.06.2014

3.2. СПРАВКА ОТ АВТОМАТИЗИРАНАТА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА „АРХЕОЛОГИЧЕСКА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ“, ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ КЪМ БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ С ПИСМО С ИЗХ.№ 189/05.03.2019

3.3. РЕГИСТЪР НА ВОЕННИТЕ ПАМЕТНИЦИ – ОБЛАСТ ТЪРГОВИЩЕ: ВОЙНИШКИ ПАМЕТНИЦИ – ОБЩИНА ПОПОВО, ПРЕДОСТАВЕН ОТ ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ТЪРГОВИЩЕ С ПИСМО С ИЗХ.№РД-31-5-1/26.02.2019

6

СПИСЪК СЪС СЪКРЪЩЕНИЯТА

Абревиатура Значение

НСИ Национален статистически институт

ТСБ Териториално статистическо бюро

Коеф. Коефициент

АПМП Амбулатория за първична медицинска помощ

АПСП Амбулатория за първична стоматологична помощ

АСМП Амбулатория за специализирана медицинска помощ

АССП Амбулатория за специализирана стоматологична помощ

ДКЦ Диагностично - консултативен център

МДЛ Медико - диагностична лаборатория

МТЛ Медико - техническа лаборатория

МЦ Медицински център

СЦ Специализиран център

ИП Индивидуална практика

ГП Групова практика

РЗИ Регионална здравна инспекция

ПГ Професионална гимназия

СОУ Средно общообразователно училище

ОУ Основно училище

ЦДГ Целодневна детска градина

АЗ Агенция по заетостта

БТ Бюро по труда

7

I. AНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО ПОЛОЖЕНИЕ (ДИАГНОЗА)

1. РЕГИОНАЛНИ ПРОБЛЕМИ

1.1. Пространствени проблеми

Община Попово е една от петте административно-териториални единици влизащи в състава на

област Търговище – част от Североизточния район за планиране. Тя е съставена от 1 град, който е

административен център – Попово – и 34 села. Националната концепция за пространствено

развитие за периода 2013-2025 г. поставя гр. Попово в 4-то функционално ниво, т.е. в категорията

на „градовете с микрорегионално значение за територията на групи общини“. Моделът,

използван в концепцията за изходното състояние на пространственото развитие, показва, че

гр. Попово има ролята на балансьор на областния център – гр. Търговище. В същото време

избрания модел (Умерен полицентризъм) на развитие в концепцията затвърждава тази роля на

общинския център.

Град Попово изпълнява функции на надобщински обслужващ център в сферата на болничното

обслужване (МБАЛ „Попово“ ЕООД, с район на обслужване общини Попово и Опака), на

професионално образование (2 ПГ, в които се обучават ученици и от други общини), на структури на

правоохранителната система (Районно полицейско управление, Районна служба „Пожарна

безопасност и защита на населението“, обслужващи общини Попово и Опака). Към обслужващите

институции с публичен характер с надобщински функции със седалище в гр. Попово са и районният

съд и районната прокуратура.

Територията на общината през 2014 г. е 832,9 км2, което представлява 32,6% от общата площ на

област Търговище. Тази площ е малко по-малко (приблизително 8 км2) от същата на община

Търговище и практически двете общини са териториално съизмерими. Едновременно с това,

отдалечеността от най-големия град в североизточния район – Варна – спомага за задържането

влиянието на общината в регионалната икономика и върху съседните населени места.

Общината е фокус на значителен трудов ресурс – населението през 2012 г. е било 28 019 д. – който

спомага за установяването на различни икономически дейности. Те от своя страна представляват

„притегателна сила“ за безработните в ареала на въздействие на Попово. Поради тази причина

пространственото влияние на общината надхвърля собствените й граници и оказва влияние най-

вече върху съседните, по-малки общини – Антоново, Омуртаг, Опака, Две могили (област Русе),

Стражица област (Велико Търново), Лозница (област Разград).

Гъстотата на населението за 2012 година е 34,1 ч/км2, което е значително по-ниско от областта (46,8

ч/км2) и Североизточния район (66,4 ч/км2). Това се дължи на голямата площ на общината. Освен

това значителна част от населението е съсредоточено в гр. Попово (близо 55%). Степента на

урбанизация на общината (измервана като дял на градското население) е по-висока от тази на

областта (44,1%), но значително по-ниска от Североизточния район (72,7%). Факторите за това са

липсата на големи градове в област Търговище.

8

таблица 1:Общи показатели за територията на община Попово

Показатели Дял (%) от/Показател за

Община Обл. Търговище СИР

Територия (км2) 832,9 32,6% 5,8%

Население (д) – 2012 г. 28019 23,6% 3,0%

Гъстота на населението (ч/км2) 34,1 46,8 ч/км

2 66,4 ч/км

2

Дял на градско население (%) 54,5 44,1% 72,7%

Източник: НСИ, Община Попово

Общината е разположена периферно в рамките на областта и най-вече в обхвата на

Североизточния район. Това има както своите положителни, така и своите отрицателни черти.

Предимство на това местоположение е, че влиянието на големите урбанистични центрове, като

Варна и Добрич, е по-слабо, което създава възможности за развитие на местната икономика и

запазване на трудовия ресурс. Географското положение е отредило преминаването на значителни

транспортни връзки – настоящи и бъдещи – през общината, като автомагистрали, първокласни

пътища, жп трасета. По-голяма част от населените места в общината имат удобни връзки към тях,

създаващи добре развити транспортно-комуникационна система и увеличаване на влиянието върху

съседните общини чрез нея.

фигура 1: Регионални връзки на град Попово

Източник: ИПГВР гр. Попово

С периферното си разположение в Североизточния район и взимайки предвид социално-

икономическите и инфраструктурни дадености, общината допринася и ще продължава да го прави

през следващите години, за намаляване ефекта от моноцентрично развитие в рамките на областта

и СИР.

9

Връзката на общината Попово със съседната община – Търговище – е много силна и се изразява

нивото на обслужване, трудовите и културно-развлекателните пътувания, транспортната

комуникация. Синергичното влияние на тези два центъра на развитие в област Търговище се

простира извън границите на областта и засяга голяма част от населените места в района.

Потенциални проблеми в пространственото развитие представляват засилващите се негативни

демографски тенденции, като цяло в България. Това може да доведе до обезлюдяване на част от

населените места в община Попово, което да наруши сегашното им равномерно разпределение.

Влошаването на демографската структура ще има пряко отражение върху влиянието на общинския

център върху съседните общини. Тези връзки на влияние постепенно ще затихват, с което ще се

увеличи моницентричното развитие и ще увеличи доминацията на гр. Търговище.

Друг съществен проблем е бъдещето доизграждане на АМ „Хемус“ през общината, което

значително ще съкрати времето за пътуване до основния център в района – гр. Варна – и по-

близкия – гр. Шумен. Има опасност това да засили миграционните потоци и периферното

разположение на общината от предимство да се превърна е голям недостатък, защото потоците

(икономически, ресурсни, човешки) потенциално ще преминават само транзитно през нея.

1.2. Икономически проблеми

Прегледът на икономическото състояние и проблеми на региона в който се намира община Попово

е направен като са проведени сравнителни анализи между представянето на общината и две по-

високи териториални нива. Първото ниво с която е сравнена общината е областното – разгледано е

икономическото представяне на област Търговище. Второто разгледано ниво е по-широкият

регионален контекст. За нуждите на следващия по-долу анализ в този обхват са включени областите

с непосредствено влияние за икономиката на община Попово, заключени в триъгълника Русе-

Шумен-Велико Търново, в центъра на който се намира общината, обект на настоящия план. Тези

области са Търговище (в чийто състав влиза община Попово), Разград, Велико Търново, Русе и

Шумен.

1.2.1. Ефективност на икономиката

Сравнението между ефективността на икономиките на различните териториални нива е проведено

като е използван показателят „произведена продукция на един нает”. Този показател посочва каква

е била средната производителност на наетите в предприятията от нефинансовия сектор. За нуждите

на настоящото сравнение са използвани данни за годините между 2008 и 2012 г.

10

фигура 2: Произведена продукция от предприятията от нефинансовия сектор на икономиката на един

нает, 2008-2012 г. (лв.)

Източник: НСИ, ТСБ - Търговище

Проведеното сравнение показва много сходни стойности на разгледания показател на регионално

и областно ниво. В синхрон с глобалните икономически тенденции, на всички нива се забелязва

спад между 2008 и 2009 г. и устойчив ръст след тази година. В началото на периода малко по-

високи са били стойностите за региона, отколкото за областта, докато между 2010 и 2012 г. областта

бележи все по-добро представяне. В същото време, „ножицата” в регистрираните стойности за

общината и региона е значителна и устойчиво запазва стойности от около 7000 лв. на нает в полза

на региона. През последните години общината изостава още по-осезаемо от област Търговище,

като през 2012 г. разликата достига до цели 9500 лв. на нает, което е изоставане от цели 20%.

1.2.2. Инвестиции

Инвестиционната активност в община Попово и по-специално чуждестранните преки инвестиции са

значително по-ограничени отколкото тези на областно и регионално ниво. В периода 2008 – 2011 г.

ЧПИ в нефинансовите предприятия с натрупване на глава от населението в общината се задържат в

диапазона между 44 и 100 лв. Едва през 2012 г. те се показват до малко над 265 лв. За същия

разгледан период инвестициите на областно ниво значително нарастват, достигайки 1568 лв. на

глава от населението през 2012 г. Съвсем слабо нараствати ЧПИ на регионално ниво, достигайки

939 лв. на глава от населението. Разликата между привлечените инвестиции на местно и на

регионално ниво е значителна, което е и сред основните причини за по-слабото представяне на

предприятията от общинския икономически комплекс.

28607

24218

30400

34452

3814535594

31063

38340

43822

47683

36173 3199336739

41843

45098

20000

25000

30000

35000

40000

45000

50000

2008 2009 2010 2011 2012

Община Попово Област Търговище Регион*

11

фигура 3: Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовите предприятия с натрупване към 31.12 на

глава от населението, 2008-2012 г. (евро)


1.2.3. Работна ръка

Работната ръка е разгледана като ресурс за развитие на местната и регионалната икономика, като

са проведени сравнения по два показателя, поддържани от текущата статистика на НСИ. Участието

на населението в икономическите процеси е оценено чрез показателя „дял на наетите от цялото

население”, а условията предлагани от работодателите чрез показателя „средна годишна работна

заплата”.

фигура 4: Дял на наетите от цялото население на съответната териториална единица, 2008-2012 г.


Подобно на другите разгледани до момента показатели, делът на наетите от цялото население на

община Попово също изостава в сравнение с областното и регионално ниво. За трите разгледани

териториални обхвата се наблюдават разнородни тенденции, в следствие на които е налице

известно сближаване в позициите към края на разгледания период (2012 г.). Анализираният

93.99 100.91 58.69 44.01

265.68

1170.48 1180.18

1414.75

1614.35 1568.68

848.92 802.43873.03 889.69 939.23

0.00

200.00

400.00

600.00

800.00

1000.00

1200.00

1400.00

1600.00

1800.00

2008 2009 2010 2011 2012


19.85%

21.09%

19.75%

21.62%21.96%

23.40%23.01%

21.72%

23.16%23.68%

27.51%

26.11%

24.51%

25.93% 25.97%

18.00%

19.00%

20.00%

21.00%

22.00%

23.00%

24.00%

25.00%

26.00%

27.00%

28.00%

2008 2009 2010 2011 2012


12

показател с най-добри стойности за региона, но проследената тенденция е към влошаване на

представянето (от 27,51% през 2008 г. до 25,97% през 2012 г.). Едновременно с това, област

Търговище показва относително стабилно представяне в рамките на 23% до 23,5%, като само за

2010 г. стойността пада до 21,72%. В същото време, община Попово бележи стабилен ръст като към

края на периода 21,96% от жителите на общината са били наети. По този начин, въпреки по-слабото

си представяне от другите териториални нива, тенденцията за увеличаване дела на наетите е

положителна, което в бъдеще може да доведе до допълнително свиване на отчетената разлика.

фигура 5: Средна годишна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение,

2008-2012 г. (лв.)


За показателят „средна годишна работна заплата” налице е стабилен ръст на всички разгледани

териториални нива за периода 2007-2012 г. Представянето на общината отново е най-

незадоволително, като ай-добри са стойностите на индикатора за региона. В периода между 2008 и

2012 г. се наблюдава постепенно увеличаване на разликата между разгледаните три нива. Към края

на периода средната годишна заплата в региона е била с над 900 лв. по-висока от тази в община

Попово, докато през 2007 г. тази разлика е била едва 350 лв. Това показва, че нарастването на

заплатата на наетите в общината изостава от темповете на нарастването на същата на регионално

ниво.

1.2.4. Отраслова структура на икономиката

Отрасловата структура на икономиката е разгледана като са сравнени данни за разходите, които

компаниите са правили за придобиване на ДМА по икономически дейности по КИД 2008 А10. В

проведения анализ са включени отраслите на реалната икономика и не са отчетени инвестициите

от страна на финансовите предприятия.

3864

4664

49685314

5415

6002

4023

4909

53895620

5913

6556

4215

5257

58286142

6511

6938

3500

4000

4500

5000

5500

6000

6500

7000

7500

2007 2008 2009 2010 2011 2012


13

фигура 6: Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в нефинансовите предприятия за

периода 2010 - 2012 година по икономически дейности КИД 2008 – А10, 2010-2012, %



Проведеното сравнение за годините между 2010 и 2012 г. показва по-равномерно разпределение

на реализираните инвестиции по различните икономически дейности на регионално ниво, в

сравнение с данните на областно и общинско ниво. Колебанията през различните години също са

по-слаби на ниво разглеждания регион.

Общо за петте области, включени в сравнението, доминиращ отрасъл е промишлеността, като след

период на нарастване на относителния дял, към 2012 г. над 40% от инвестициите в ДМА са били

40.4% 30.9

%

47.0%

21.8%

35.3%

13.3%

4.1%

0.1%0.3%

10.6%

6.2%11.8

%1.3%

0.6%2.1%9.3% 6.0%0.6%

2010 2011 2012

28.0% 22.8

%21.4

%

36.1%

35.6%

57.3%

6.6%

5.7%

2.8%13.2

% 18.9%

12.0%

5.3% 13.0%

3.8%5.0% 3.0% 1.2%

2010 2011 2012

22.5%

24.0%

25.1%

35.3%

35.4%

40.7%

6.6%5.1%

3.4%

19.9%

18.6%

17.1%

6.2% 4.7% 6.8%2.4% 3.2% 2.0%5.2% 3.1% 3.7%

2010 2011 2012

Други услуги

Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност

Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности

Операции с недвижими имоти

Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения

Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство

Строителство

Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване

Селско, горско и рибно стопанство

14

насочени в тази сфера. Другият основен отрасъл на регионалната икономика, селското стопанство,

също бележи стабилен ръст в дела на инвестициите и към 2012 г. надхвърля 25%. Нарастването в

дела на инвестициите в тези сфери на икономиката става за сметка на намаляването на значението

на търговията, транспорта, складирането и туризма (от 19,9 до 17,1%), строителството (6,6 до 3,4%)

и държавното управление, образованието, здравеопазването и социалните дейности (от 5,2 на

3,7%).

Значението на промишлеността доминира още по-значително във формирането на областния

икономически комплекс. Делът на инвестициите за ДМА във вторичния сектор достига до 57,3% от

всички инвестиции в ДМА през 2012 г., което е нарастване с над 20 процентни пункта спрямо

предходните две години. В област Търговище, отново втори по значение отрасъл е селското

стопанство, инвестициите в което, обаче, намаляват като дял между 2010 и 2012 г. и достигат едва

21,4% през последната година от наблюдавания период. Търговията, транспорта, складирането и

туризма и професионалните, научните и административни дейности са сфери в които се

наблюдават значителни колебания и в крайна сметка свиване на значението (съответно между 2011

и 2012 г. от 18,9 до 12% и от 13 до едва 3,8%). Свиване се наблюдава също и в строителството и

държавното управление, образованието, здравеопазването и социалните дейности.

На фона на тези относително разнообразни тенденции на регионално ниво и подчертаната

доминация на промишлеността, икономиката на община Попово показва различни характеристики.

През последните години категоричният лидер по привлечени инвестиции в ДМА е селското

стопанство, чийто дял достига 47% от всички инвестиции в ДМА на територията на общината през

2012 г. Традиционно вторият по значение отрасъл, промишлеността, е с подчертано по-слабо

представяне през 2012 г. и със своя дял от едва 13,3% се доближава до растящия отрасъл на

търговията, транспорта, складирането и туризма (11,8%). Другите икономически дейности са с

относително малко влияние за привличането на значителни инвестиции. Подобно на регионалното

и областно ниво, между 2010 и 2012 г. обемът на инвестиции в строителството и държавното

управление, образованието, здравеопазването и социалните дейности се свива, но значително по

драстично (съответно от 4,1 до 0,3% и от 9,3 до 0,6%).

1.2.5. Роля на туризма в регионалната икономика

Ролята на туризма в регионалната и местната икономика е разгледана с оглед на нуждата да бъде

идентифицирано доколко е възможно да се очакват бъдещи инвестиции в туристическия сектор, за

които ще е необходимо осигуряването на устройствена основа. Проследените показатели

недвусмислено показват значителното изоставане на общината от тенденциите на областно и

регионално ниво. По показателят среден брой легла на 100 души население, община Попово

показва стойности които са на по-малко от 50% от тези за областта и на по-малко от 30% от тези за

региона. С едва 3.24 легла на 1000 души към 2012 г., общината не показва възможности за

значително развитие в този сектор.

15

фигура 7: Среден брой леглав средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла на 1000 души

население, 2010 – 2012 г.

Източник: НСИ

Показателя приход от нощувки на едно легло показва разнообразно представяне за трите

разгледани териториални нива. За региона се наблюдава стабилен ръст от около 33% в периода

2010 -2012 г., достигайки стойности от 2072 лв. към края на периода. За област Търговище

първоначално е налице лек спад, след което стабилно покачване на приходите до 1439 лв. на легло.

Обратното на това, община Попово първоначално показва леко покачване, след което значителен

спад до едва 809 лв. на легло през 2012 г. През целия разгледан период разликата в показателите

за общината и региона е значителна, но през 2012 г. доходите на легло за община Попово се

равняват на едва 39% от средните доходи на легло за региона. Общината (а и областта) трудно

могат да се сравняват с утвърдените туристически дестинации Велико Търново и Русе, и показват

значително по-ограничен потенциал за ръст през предстоящите години.

фигура 8: Среден приход от нощувки на едно легло в средства за подслон и места за настаняване с над 10

легла, функционирали през съответната година, 2010-2012 г., лв.


1.3. Социални проблеми (регионално влияние и проблеми)

1.3.1. Демографски

За периода от 2000 до 2013 година се наблюдава непрекъснато понижаване дела на население на

община Попово от това на област Търговище /Фиг. 9/. И при двете административни нива е налице

отрицателен естествен и механичен прираст.

3.84 4.183.24

5.807.25 7.55

10.1310.85 11.45

0.00

2.00

4.00

6.00

8.00

10.00

12.00

14.00

2010 2011 2012


1010

1250

809

1171

1122

14391559

19392072

500

700

900

1100

1300

1500

1700

1900

2100

2300

2010 2011 2012


16

фигура 2: Дял годишното население на община Попово от област Търговище (2000-2013 година)

Източник: НСИ - Текуща демографска статистика към 31.12. (2000-2013 година)

През 2013 година в община Попово се раждат 22.1% от живо родените в областта, умрелите са

27.7% от всички смъртни случай в областта и общината представлява 36.9% от отрицателния

естествен прираст на областта, а през 2001, 2007 и 2009 година над половината от естественото

движение на население е било от община Попово /Фиг. 10/.

фигура 3: Дял на община Попово от област Търговище по ключови демографски индикатори (2000-2013

година)


1.3.2. Заетост

В община Попово са наети приблизително 1/5 от всички наети лица в област Търговище / Фиг. 11/.

Заето население е предимно в преработвателна промишленост, търговия, селско стопанство и

образованието. По-голям от средното за областта и държавата е делът на квалифицираните работ-

ници и сродни на тях занаятчии и работници в селско, горско и рибно стопанство.

В общината е налице висока безработица и икономическа неактивност със забавящ се темп на

нарастване на средната работна заплата. През последните години се е увеличилделът на безработ-

нитехора с намалена работоспособност.

27.0% 25.3% 25.2% 25.1% 24.9% 24.8% 24.7% 24.5% 24.4% 24.3% 24.2% 23.7% 23.6% 23.5%

0%

10%

20%

30%

40%

50%

60%

70%

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Дял годишното население на община Попово от област Търговище (2000-2013 година)

Дял на годишно население

23.5% 21.7% 23.5%20.1% 19.8%

25.4% 23.5%18.4% 20.1% 19.6%

22.6% 20.9% 18.7%22.1%

32.4% 33.4%30.6% 31.7%

29.1% 30.8%28.2%

30.1% 28.8%31.6% 29.4% 29.7% 28.3%

27.7%

46.4%52.6%

44.6%48.9% 47.8%

39.6% 37.5%

51.5%46.3%

60.7%

44.3% 46.1% 44.5%

36.9%

0%

10%

20%

30%

40%

50%

60%

70%

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Дял на община Попово от област Търговище по ключови демографски индикатори (2000-2013 година)

Дял живородени деца Дял умирания Дял от естествен прираст

17

фигура 4: Дял на средно списъчния брой наети лица в община Попово от област Търговище (2000-2013

година)

Източник: НСИ и ТСБ (2000-2013 година)

1.3.3. Здравеопазване

Община Попово съставлява 23% от извънболничната помощ в област Търговище. Броя на лекарите

в общината на 10 000 души от населението е под средното за областта и два пъти по-ниско от това

за страната.

Лечебните заведения, болничната помощ и спешния център са от важно значение както за община

Попово ката и за съседната община Опака, която не разполага с болница. В общината Попово има

два хосписа, и предимно АПСП – ГП, АПМП – ИП, АСМП – ГП.

1.3.4. Образование

Община Попово покрива образователни потребности на населението до 12 клас на средно образо-

вание. В общината се разграничава образованието в основни училища и гимназии в отговор на тен-

денцията за намаляване на учащите. Гимназиите са съсредоточени в гр. Попово, а основните учи-

лища са разпределени по едно в 7 села и едно в град Попово. В града има и две професионални

гимназии, които са с надобщинско значение, като в тях се обучават и деца от съседните общини.

Детските градини намаляват до 6, като се оставят групи в отделни села поради непрекъснатото

намаляване на броя на децата. Съществува опасност от закриване на паралелки/групи при

продължаване темповете на намаляване на децата.

1.4. Културни проблеми

1.4.1. Обща културна характеристика на Североизточна България

Културната характеристика на Североизточна България се определя от историческото й развитие

като място, където съжителстват различни култури и религиозни общности. Регионът има и

съществена роля във възраждането и укрепването на българската национална идентичност през XIX

век. Именно през XIX век се формират запазените и до днес традиции на образователните,

просветителските и творческите дейности, развивани в българските църкви, училища и читалища.

Община Попово е една от петте общини на област Търговище. Тази област, заедно с областите

Варна, Добрич и Шумен съставят Североизточния район (СИР). Според анализите и предложения

22.4% 21.0% 20.6% 20.7% 22.3% 22.0% 22.1% 21.9%

0%

10%

20%

30%

40%

50%

60%

70%

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Дял на средно списъчния брой наети лица в община Попово от област Търговище (2000-2013 година)

Дял на средно списъчен брой на наетите лица

18

модел за развитие на Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025г.,

СИР е наситен с множество центрове с културна значимост. Градовете Варна и Шумен са културни

центрове с национално значение, докато Добрич, Велики Преслав и Търговище имат регионална

роля в културния живот на съседни области. Освен административният център, в област Търговище

няма други градове с културно значение, което да надхвърля прилежащите им общински граници.

Подобна е и ситуацията в съседната за община Попово област Разград, която има традиционна

връзка и влияние спрямо поповската община. Обозначените културни центрове разкриват две

основни закономерности в рамките на СИР и съседната област Разград:

� Областите Търговище и Разград имат най-малък принос към културните дейности сред

областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище и Разград;

� Община Попово е в близост до концентрация на три града с надобщинско значение (Търговище,

Разград и Велики Преслав) и един град с регионално значение (Шумен).

Моделът на НКПР по отношение на културната значимост се основава на броя и утвърдените

традиции в дейността на музеите, художествените галерии и театрите. Освен изброените културни

обекти, културният живот се поддържа от специфичните за България институции – читалищата.

Техните разнообразни функции, традиционна роля за социалния диалог в българските градове и

села, както и съставните им библиотеки и музейни сбирки, са основния начин за осигуряване на

достъп до културни дейности за всички хора в североизточна България.

Община Попово има добре развита система от местни културни институции, сред които се

открояват читалищата в различните селища, Историческият музей и Домът на културата в град

Попово. По този начин общината има своя принос към читалищната и музейната дейност в област

Търговище, респективно и в целия Североизточен район за планиране. Добра картина за

регионалния културен контекст, неразделна част от който е и община Попово, се получава от

представянето на музейната и читалищната дейност в СИР през 2013 г.

Относителният дял на населението в СИР спрямо България показва какъв негов принос към

културните дейности в страната може да се очаква. По подобен начин може да се проследи и

ролята на област Търговище в рамките на СИР. Населението на СИР представлява 13,17% от общото

население на България през 2013 г. Всички разгледани показатели по отношение на музейната

дейност съответстват на отношението между населението в района и в България. В СИР

функционират общо 25 музея, които се равняват на 13,37% от всички музеи в страната. Над 500 000

души са посетили наличните музеи през 2013 г., като по този начин СИР е осигурил 11,23% от всички

посещения в българските музеи. По-нисък дял представляват площите, използвани за подредба на

музейните експозиции – 10,95%.

Общо 76 градски читалища са развивали дейност в рамките на СИР през 2013 г. Броят на тези в

селата е 407. Статистическите данни разкриват и високата активност на читалищата в региона, които

са организирали 16,23% от културните дейности на всички български читалища.

12,33% от населението на СИР живее в област Търговище през 2013 г. Със своите общо 4 музея, 1 от

които в град Попово, областта притежава 16% от всички музеи в СИР, както и близо 19% от всички

налични експозиционни площи. Въпреки това, едва 3,14% от всички посещения за Североизточния

район са регистрирани в областта. Много слабата посещаемост на музеите индикира ограничената

културна активност на местното население. Музеите и техните експозиции са непопулярни сред

19

жителите на други области като по този начин значителните площи заети от музейни експозиции не

допринасят за осъществяването на културен отдих в областта и община Попово.

Близо 23,3% от всички селски читалища в СИР са разположени в петте общини на област Търговище

– Търговище, Попово, Омуртаг, Антоново и Опака. Техните читалища се отличават и със значителен

брой членове, както и активно организиране и провеждане на разнообразни културни и творчески

дейности. Така на читалищните институции се отрежда ръководна роля в осигуряването на

културни инициативи за всички селища в областта, както и за съхраняването на различните местни

и общата регионална идентичности.

таблица 2: Музейна и читалищна дейност в Североизточен район за планиране през 2013 г.

Показател

Североизточен район за планиране Област Търговище

Стойност Относителен дял

спрямо цяла България Стойност

Относителен дял

спрямо целия

Североизточен район

за планиране

Музеи

Брой музеи 25 13,37 4 16,00

Посещения в музеите 521 625 11,23 17 803 3,41

Експозиционни площи 24 848 10,95 4 675 18,81

Площ на фондохранилищата 7 798 11,39 1 230 15,77

Читалища

Брой читалища в градовете 76 12,95 10 13,16

Брой читалища в селата 407 16,36 92 22,60

Общо членове в читалищата 36 818 15,46 6 640 18,03

Културни и творчески

дейности, организирани от

читалищата

5 961 16,23 1 269 21,29

Източник: Национален статистически институт – Текуща статистика

1.4.2. Съществени проблеми на културните обекти и дейности в региона

Важното място на читалищата в културния живот на област Търговище, както и за целия СИР,

подсказва, че именно читалищата съсредоточават най-много проблеми и предизвикателства.

Материалната база на множество читалища остава с влошено състояние, включително по

отношение на читалищните салони и условията за събиране на голям брой хора в рамките на

различни събития. Срещат се читалища с неизползвани ефективно пространства, както и обратният

сценарии – читалища с недостатъчна по размер материална база. Комплексната роля на

читалищата изисква равномерно развитие на разнообразни функции според техните вид и целева

социална група (ползватели и публика). Необходимо е доразвитие на съществуващите функции,

както и развитие на нови. Съществуващите музейни сбирки остават непопулярни и не участват в

обмен на експозиции с други читалища или музеи, което ограничава културната и социалната им

значимост. Всички помещения на читалищата се нуждаят от обновено оборудване, особено когато

става въпрос за читалищните библиотеки и приложението на информационните технологии в тях.

Недостатъчно остават инициативите за насърчаване на любителското творчество и за формиране на

творчески и фолклорни групи в различни изкуства и за различни възрастови и етнически групи.

20

Необходимо е читалищата да насочат повече ресурси за изява на местните обичаи и традиции –

стимулиране на краеведските дейности.

Изброените проблеми и предизвикателства се обясняват с ограничените източници на

финансиране, използвани за насърчаване дейността на читалищата. Читалищата са със статут на

културни институти и имат собствен бюджет, които се попълва основно чрез субсидии от

централния и общинските бюджети. Необходимо е читалищата да придобият умения и практики за

увеличаване на своите собствени приходи, както и да разработват проекти, дейностите по които са

допустими за финансиране от донорски програми, по които читалищата са избираеми

бенефициенти. Допълнителен аспект, но и възможно решение на проблемите свързани с

осигуряването на финансови ресурси, е работата в партньорство. Характерен проблем за

българските читалища е слабото развитие и неизползван потенциал на читалищните сдружения за

осъществяване на съвместни дейности, фестивали и събори. От ключово значение, включително и

за разработването на проекти за обновяване на читалищата, е добрата работа между

администрациите на читалищата и общинските администрации.

Систематизираните проблеми около читалищата и тяхната роля не се различават от ситуацията при

другите културни обекти и дейности в региона, включително във връзка с музеите, театрите и

библиотеките. Техните проблеми могат да се обобщят като:

� Сграден фонд с влошени качества;

� Недостатъчно складови или експозиционни площи;

� Ограничен капацитет на салоните и залите за зрители или посетители;

� Ниска енергийна ефективност;

� Неблагоустроени прилежащи пространства за престой и отдих;

� Затруднен достъп за хора с физически проблеми;

� Необновено оборудване, включително осветление и озвучителни системи;

� Неактуализирани музейни експозиции и библиотечен фонд;

� Ниска активност по отношение на партньорски проекти и мрежи, включително трансрегионални

и трансгранични инициативи.

1.4.3. Териториално разпределение на културните обекти

Културните обекти в рамките на СИР са разположени преобладаващо в град Варна. Останалите

области остават с относително равен общ брой музеи, театри, библиотеки и кина. Най-голяма част

от културната инфраструктура на СИР са музеите. Театрите са равномерно разпределени – по два

във всяка област, с изключение на област Шумен, където функционира само един театър. Кината са

най-много в област Варна, докато в област Шумен няма действащи подобни обекти.

21

таблица 3: Териториално разпределение на културните обекти в Североизточен район за планиране през

2012 г.

Вид културен обект Област

Търговище Област Варна

Област

Добрич

Област

Шумен

Музеи

(през 2012 г.) 4 8 6 6

Театри

(през 2012 г.) 2 2 2 1

Библиотеки с фонд над 200 000 броя

(през 2012 г.) 1 2 1 2

Кина

(през 2012 г.) 1 3 1 0

Общо за 2012 г. 8 15 10 9

Източник: Национален статистически институт – Текуща статистика

В рамките на област Търговище, културните обекти закономерно са разположени предимно в

административния център – драматичния и кукления театър, регионалната библиотека „Петър

Стъпов” и художествената галерия „Никола Маринов”. Въпреки това, община Попово има

значителен принос към културния живот в областта – със своя исторически музей, Беломорска

етнографска сбирка в село Светлен и Капанска етнографска сбирка в село Садина, летен театър и

Дом на културата.

Разположението на община Попово в съседство на две общини с градове областни центрове (град

Търговище и град Разград) заедно с утвърдените контакти по между им, посочва, че регионалният

контекст на община Попово се дефинира равномерно от община Търговище и община Разград.

Културните обекти и осигурените дейности в град Разград са достъпни за жителите на община

Попово. Наличието на три музея, една регионална библиотека и един утвърден театър в град

Разград, обогатяват възможностите за културен живот в региона около община Попово.

1.5. Екологични проблеми

1.5.1. Атмосферен въздух

На територията на област Търговище, в чийто състав влиза и община Попово, няма територии, които

да попадат в обхвата на определените райони за оценка и управление на качеството на

атмосферния въздух (РОУКАВ). През 2013 г. са извършени измервания за определяне качеството на

атмосферния въздух по контролираните параметри в гр. Търговище от мобилнаавтоматична

станция на районна лаборатория гр. Варна към ИАОС. Контролът е осъществен в рамките на 51

денонощия и обхваща основните показатели характеризиращи качеството на атмосферния въздух

/О3, СО, SО2, NO, NO2, NH3, фини прахови частици - ФПЧ10/. Измерването е извършено през

четири периода, както следва: 09.04.2013 г. – 24.04.2013 г.; 28.05.2013 г. – 11.06.2013 г.; 23.08.2013 г.

– 09.09.2013 г.; 02.12.2013 г. – 13.12.2013 г. Регистрирано е едно превишение на

средноденонощната норма (СДН - 50 /3) по показател ФПЧ10.Превишаването е отчетено през

последния от посочените периоди. В сравнение с предходните наблюдавани периоди, се отчита

намаляване на случаите с превишаване на ПДК. Не са отчетени превишения на средночасовите

норми (СЧН) за показател серен диоксид (СЧН-350 /3) и азотен диоксид (СЧН -200/3). Не е

регистрирана и концентрация на О3, превишаваща прага за информиране на населението

22

(средночасова стойност ) - 180/3. Не са отчетени превишения на СДН за SO2 (СДН – 125 /3).,

както и превишения на допустимите концентрации на СО (СДК 10 /3) и NH3 (СДК 0,1 /3).

Подобно на повечето селища от тоз мащаб, градовете и селата от област Търговище показват

епизодични завишавания на прахообразните и газообразните замърсители на атмосферния въздух

през есенно – зимния (отоплителен) сезон. Това е в следствие на използването предимно на твърди

горива в битовия и отчасти в производствения сектор. Високото пепелно съдържаниев тях оказва

значително влияние върху качеството на атмосферния въздух.

В допълнение, през 2013 г. е регистрирано превишение на нормите за допустими емисии на вредни

веществаизпускани в атмосферния въздух от инсталации на следните фирми на територията на

област Търговище:

� „Роса" АД, гр. Попово, парова централа – ПКМ с предна камера, регистрирано превишаване на

НДЕ по показател прах и СО. Към изпускащото устройство има инсталирано прахоуловително

съоръжение - батерия циклони. Ефективността на съоръжението не осигурява спазване на НДЕ

за прахообразни вещества при използваното гориво – слънчогледова люспа. На дружеството е

наложена текущата месечна санкция;

� „Фрештекс Текстил Финишинг България”ЕООД, гр. Попово, парова централа, ПКМ 4 с предна

камера, регистрирано превишаване на НДЕ по показател прах и СО. Към изпускащото

устройство има инсталирано прахоуловително съоръжение - батерия циклони. Ефективността на

съоръжението не осигурява спазване на НДЕ за прахообразни вещества при използваното

гориво – дърва. На дружеството е наложена санкция;

� „Екокомерс НЕК” ООД, гр. Търговище, сушилна инсталация за производство на дървени

брикети, регистрирано превишаване на НДЕ по показател прах. Наложена е текуща месечна

санкция. След предприети действия от страна на дружеството и оптимизиране на

технологичния процес, са проведени СПИ. Установено е намаляване на замърсяването.

Текущата месечна санкция на дружеството е намалена;

� "Мизия милк" ООД, гр. Търговище, МПП гр. Търговище, парова централа; - ПКМ 2,5 с предна

камера за твърдо гориво. Регистрирано превишаване на НДЕ за прах и въглероден оксид (СО).

Поради увеличаване на размера на санкцията, действащата текуща санкция наложена през

предходната година е отменена и с наказателно постановление е наложена нова санкция на

дружеството. След предприети действия от страна на дружеството и оптимизиране на горивния

процес, са проведени СПИ. Установено е съдържание на вредни вещества в границите на НДЕ.

Текущата месечна санкция на дружеството е отменена;

� “Феникс ММ”ООД, гр. Търговище, площадка с. Илийно, общ. Омуртаг, инсталация за

производство на дървени въглища; регистрирано превишаване на прах въз основа на

проведено измерване във връзка с постъпил сигнал. От началото на 2014 г. дейността е

преустановена и инсталацията е демонтирана.

В РИОСВ - Шумен са представени доклади за проведени СПИ през 2013 г. от следните оператори,

експлоатиращи инсталации с източници на емисии на територията на област Търговище: "Тракия

глас България"ЕАД, гр. Търговище; "ЕнерСис" АД, гр. Търговище; “Екокомерс - НЕК” ООД, гр.

Търговище; “БКС – Търговище”ООД, гр. Търговище; "Мизия милк" ООД, гр. Търговище; Община

23

Омуртаг - Депо за неопасни отпадъци; “Инжстройинженеринг” ЕООД, гр. Варна; “БМП Близнаци –

Метал пластик” ООД, с. Стража; “Феникс – ММ”ООД, гр. Търговище.

1.5.2. Води

Повърхностни води

Общините от територията на област Търговище заемат части от поречията и водосборните басейни

на реките Русенски Лом и Янтра. В поречие р. Русенски Лом се включват основно община Попово и

община Опака, а към поречие р .Янтра се включват община Антоново и част от община Омуртаг. За

2013 г., наблюдаваните пунктове по поречие Русенски Лом показват следните данни:

� пункт при р. Поповски Лом, гр. Попово – няма превишени стойности на СКОС на приоритетните

вещества за добро химическо състояние. Водното тяло е в много лошо екологично и добро

химическо състояние;

� пункт при р. Черни Лом, с. Светлен, община Попово – няма превишени стойности на повечето от

наблюдаваните физикохимични показатели и специфични замърсители за добро екологично

състояние, с изключение на БПК5 и амонтиев азот, които са в границите за умерено състояние.

Няма превишения и на СКОС за специфични замърсители за добро екологично състояние;

� пункт при поречие Русенски Лом – язовир Каваците, община Попово – Наблюдават се

превишени стойности на физикохимични показатели и специфични замърсители за добро

екологично състояние за 8 броя показатели – БПК5, амониев азот, нитритен азот, общ азот, общ

фосфор, разтворено желязо и други;

Общото състояние на повърхностните води в областта е добро, като през последните години

данните от проведения мониторинг не показват съществени отклонения от характерните стойности.

Положително въздействие върху състоянието на водите оказва подобряването на

канализационните и пречиствателните съоръжения за отпадни води и най-вече въведените в

експлоатация през 2011 г. ГПСОВ Търговище и през 2012 г. ГПСОВ Попово. За съжаление,

изградената вече ГПСОВ Антоново все още не е въведена в експлоатация. Градовете Опака и

Омуртаг все още са с канализационна мрежа без пречиствателна станция за отпадъчни води.

Обектите заустващи отпадъчни води в повърхностен воден обект на територията на област

Търговище са:

� „Тракия глас България” ЕАД гр. Търговище. През 2013 г. всички потоци отпадъчни води, с

изключение на поток охлаждащи води от точка Dix, се заустват в селищна канализационна

мрежа на гр.Търговище. За превишение на индивидуалните емисионни ограничения,

определени в Комплексно разрешително, са съставени 2 броя акта. Няма наложени санкции за

наднормено съдържание на замърсяващи вещества, зауствани във воден обект. Извършени са 3

бр. проверки, при които е извършено пломбиране на спирателни кранове към канализационни

тръбопроводи с цел предотвратяване възможността от нерегламентирано заустване на

отпадъчни води във воден обект.

� „Енергия“ АД гр.Търговище - През 2013 г. се констатира превишаване на индивидуалните

емисионни ограничения по показатели олово и сулфати в поток битово-фекални отпадъчни

води, а за поток битово-фекални отпадъчни води – азот амониев, азот нитритен и общ фосфор.

24

� Млекопреработвателно предприятие „Пип трейд“ ООД в с. Давидово - През 2013 г. е била

извършвана ефективна експлоатация на пречиствателната станция, показател за което е

намаляването два пъти през годината на текущата месечна санкция на дружеството.

� „Милктрейд БГ” ООД с. Съединение – млекопреработвателно предприятие /МПП/ - През 2013 г.

е била извършвана ефективна експлоатация на пречиствателната станция, вследствие на което

е прекратена текущата месечна санкция за обекта.

� МПП в гр. Омуртаг, собственост на „Си Ви Ес” ООД, гр. Велико Търново - При извършените 2 бр.

проверки през 2013 г. е била констатирана липса на производствена дейност.

� Депо за ТБО гр.Омуртаг – собственост е на Община Омуртаг. Резултатите от контролния

мониторинг на РИОСВ Шумен показват превишение по следните показатели: Перманганатна

окисляемост; БПК5; ХПК; хлориди; азот нитритен; амониев азот; ортофосфати; общ органичен

азот; манган;

� „Юес комерс” ООД – МПП с.Голямо Градище – установи се експлоатация на производственото

предприятие и заустване на отпадъчни води във воден обект без издадено разрешително от

Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район, за което е съставен акт и

издадено наказателно постановление в размер на 2000 лв. След дадено предписание от РИОСВ-

Шумен, Дружеството е подало Заявление за издаване на необходимото Разрешително до

Басейнова дирекция.

Подземни води

На територията на област Търговище са регистрирани следните подземни водни тела:

� Водно тяло с код BG2G000000Q004 - Води в кватернерно – алувиални отложения нар. Врана и р.

Голяма Камчия. Оценката на химичното състояние е лошо. Няма превишение на праговите

стойности.

� Водно тяло с код BG2G000000К2030 – хоризонт горна креда-маастрихт - пунктове при извори на

с.Троица, и каптаж при с.Новосел. Химичното състояние е оценено като лошо;

� Водно тяло BG2G0000К1HB037 – хоризонт долна креда валанж-хотрив – апт Шумен-Търговище -

Това са пунктове в с. Овчарово, с. Осен, с. Буховци и с. Надарево от област Търговище.

Химичното състояние е оценено като лошо. и Наблюдавано е превишение на ПС по показатели

амониев йон и нитрати за два от пунктовете;

� Водно тяло BG2G0000К1HB038 - хоризонт долна креда валанж-хотрив - пункт при с.Жълъд,

обл.Шумен – химичното състояние е оценено като лошо;

� Водно тяло BG2G0000К1HB039 - хоризонт долна креда валанж-хотрив - пунктове при дълбок

сондаж «Енергия» и при с. Голямо църквище, обл.Търговище, и с.Риш, обл.Шумен – химичното

състояние е оценено като добро.

1.5.3. Почви

Замърсяване и нарушаване на почвите и земите

В следствие проведените анализи през 2013 г., за всички проверени проби е констатирано, че

съдържанието на тежки метали в почвата е под максимално допустимите концентрации (МДК),

определени с Наредба № 3 от 1 август за допустимо съдържание на вредни вещества в почвата..

25

Замърсяване на почвите с продукти за растителна защита

На територията на област Търговище са разположени големи количества негодни за употреба

пестициди. Химикалите са депонирани в Б-Б кубове и в централни складове. Представители на

екоинспекцията извършват ежегодни проверки за състоянието на складове и Б-Б кубове и

количествата съхранявани в тях залежали и негодни за употреба пестициди. На територията на

областите Шумен и Търговище (РИОСВ - Шумен) през 2013 г. по компонент “почви” са извършени

61 бр. планови проверки на 61 бр. обекта, извършващи стопански дейности, водещи до евентуално

увреждане или замърсяване на почвите. На територията на област Търговище, в гр. Опака е

разположена площадка с 14 бр. Б-Б кубове, а на територията на депото за ТБО, гр. Омуртаг са

разположени още 9 куба. Складовете са един в гр. Попово и един в с. Голямо Соколово, община

Търговище.

Ерозия и вкисляване на почвите

Ерозиралите терени в община Попово и област Търговище са полупланинската част с наклони и

обезлесенитерайони. Вкислени почви в региона се наблюдават в полупланинските райони на

общината и областта, където преобладават сиви горски почви.

1.5.4. Биоразнообразие и национална екологична мрежа (НЕМ)

На територията на област Търговище делът на обектите отНационалната екологична мрежа е много

малък - едва 8,36% от територията й. Защитените територии са само 0,09% от площта която заема

областта, като тя притежава само защитени местности – 4 бр. иприродни забележителности – 5 бр.

На територията на община Попово в кв. „Невски”, гр. Попово, се намира защитената местност

„Беллика”, разположена по поречието на река Черни Лом на площ 10 ха. Под защита е обявено

естествено заблатена площ - блато с типична блатна растителност и непостоянно присъствие на

блатни и водоплаващи птици, поради колебания и спад на водното ниво от изградените в миналото

дренажни канали.

В областта попадат части от общо 12 защитени зони по НАТУРА 2000, от които 9 по Директивата

захабитатите и 3 по Директивата за птиците, като защитената зона „Котленска планина” е обявенаи

по двете Директиви. На територията на община Попово попадат части на три защитени зони по

директивата за местообитанията - Островче BG 0000173, Голяма река BG 000432 и Ломовете BG

0000608 и една ЗЗ по директивата за птиците – Ломовете BG0002025:

1.5.5. Отпадъци

Битови отпадъци

Всички населени места на 5-те общини на областта са включени в организирано сметосъбиране и

сметоизвозване. Напълно са закрити селските сметища в общините Търговище и Попово. На

територията на областта не е констатирано използването на нерегламентирани сметища.

В област Търговище се експлоатират 2 регионални депа – в Търговище (за общините Търговище и

Попово) и Омуртаг (за общините Омуртаг, Върбица и Котел). Тези депа отговарят на изискванията

на Наредба №8 от 24август 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация

на депа и надруги съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.

Община Опака е разпределена към Регионалнодепо – Бяла, обл. Русе, чието изграждане се забавя.

Това е причината за момента общината все още да експлоатира общинското си депо, което не

26

отговаря на изискванията на Наредба 6. За регионалното депо Търговище също е предвиден за

реализация проект, който предвижда неговата реконструкция и модернизация. Все още е

незавършена рекултивацията на закритото общинско депо в Омуртаг.

В община Антоново има реализирани пилотни проекти за фамилно компостиране за 200 броя

компостера в домакинствата в града. Системата за разделно събиране на отпадъци е развита на

територията на общините Търговище и Попово, като обхванато население е съответно 67% и 66%.

Строителни отпадъци

На територията на област Търговище няма действаща инсталация за третиране на строителни

отпадъци и депа за строителни отпадъци. Практиката в общините е да се определят терени за

строителните отпадъци с даване на строителното разрешение на обектите.В община Търговище се

реализира проект за рекултивация на стара неизползваема кариера за инертни материали, с който

отпадъците от строителството в общината се използват за рекултивацията и. Част от строителните

отпадъци се насочват към регионалните депа за неопасни отпадъци, или се използват за запълване,

укрепване и корекции на нарушени терени и негативни земни форми. Общините организират

поставяне на специализирани контейнери с по-голям обем за събиране на строителните отпадъци

на определени точки по заявка от фирмите или отреждат площадки за временно съхранение на

строителните отпадъци и отпадъците от разрушаване на сгради, откъдето се транспортират по

предназначение за оползотворяване или депониране. В община Търговище е наложена практика

да изискват от фирмите изпълнители на строително - ремонтни дейности в заявленията за

строителните разрешения да посочват видовете строителни отпадъци и количествата им.

1.5.6. Акустично състояние

Основните източници на шумово натоварване и вибрации в региона са автотранспорта и

промишлеността. По данни от измерванията през 2011 г., в трите проследявани градове от областта

– Търговище, Попово и Омуртаг, шумовото ниво през 2011 г. нараства по отношение на високите

шумови нива в диапазоните 63-67 дБ и 68-72 дБ. За сметка на това намаляват, или се запазват броят

на пунктовете от по-ниските нива.

При проведените от РИОСВ проверки през 2013 г. не са констатирани нарушения по прилагането на

ЗЗШОС. При проверките на обектите с извършено измерване на показателите на шум не са

регистрирани превишения на граничните стойности съгласно Наредба № 6. Не е установено и

неизпълнение на Условие 12 от издадените КР. Контролните измервания са проведени от

акредитирана лаборатория РЛ-Шумен към ИАОС София въз основа на подадени заявки от РИОСВ

Шумен. В изпълнение на утвърдения график през 2013 г. са извършени измервания на показателите

на шум излъчван от промишлени източници на територията на област Търговище собственост на

следните фирми:

� „Електроапаратура" ЕООД с.Ковачевец, общ.Попово - Предприятие за производство на

резервни части за електроуреди и електросъоръжения за бита и промишлеността;

� „Родопа - 2005” ООД, гр. Търговище – кланица;

� „ЮЕС Комерс” ООД, с. Голямо Градище, общ. Опака, МПП;

� „Кея - Комерс - 03" ЕООД, с. Светлен, община Попово – МПП;

� „Родина – Агро” ЕООД, гр. Попово, предприятие за замразяване на плодове и зеленчуци.

27

1.6. Комуникационни проблеми

Транспортните връзки играят важна роля за определяне на това дали една община е добре

свързана, или не, със съседните територии. Въпреки че през общината единственият по-важен път,

който преминава е второкласният II-51 (Русе-Бяла-Копривец-Водица-Попово-Светлен-Дралфа- I-2"),

в непосредствена близост до нея преминават трасетата на първокласните I-2 (Варна –Шумен - Русе),

I-4 (I-2-Велико Търново-I-3), I-5 (Русе-Велико Търново-Габрово-Хасково-Кърджали). Основна

комуникационна ос, която ще преминава през общината е бъдещото трасе на АМ „Хемус“, която ще

свързва Варна със София. Според избрания вариант за изграждане, то ще пресича територията на

общината и условно ще я раздели на северна и южна част, като ще преминава на минимално

отстояние северно от общинския център – гр. Попово. Очакваният среднодневен поток от около

18 000 коли отразява значимостта, която автомагистралата ще оказва върху икономическия и

социален живот в района, както и пространственото му развитие. Доизграждането й значително ще

повиши достъпността и връзката с районите, през които тя преминава. Освен това пускането й в

експлоатация ще улесни превоза на земеделска продукция и готови изделия от общината до

целевите пазари на икономическите субекти, включително на международно ниво. Фактор за

известна несигурност е липсата на приети устройствени планове по протежение на трасето, както и

все още непроведените процедури по отчуждаване, които могат да наложат корекции по

предварително обявения маршрут.

Със съседните общински центрове Попово се свърза главно чрез третокласните III-202, III-204 и

второкласния II-51. Последните два поставят общинския център – гр. Попово – на върха една един

своеобразен триъгълник, образуван още от градовете Търговище и Разград. В него се наблюдават

много силни връзки от икономически и социален характер. Всеки от тези върхове (или точки на

активност) допълва останалите два, което спомага за балансираното развитие на целия район.

Важна функция за пространственото обвързване на общината със съседните територии има

второкласния път II-51 Русе–Бяла–Попово–I-2. Трасето му преминава през общините Попово и

Търговище и през областите Русе, Разград и Шумен и осигурява връзката с международен път Е-85,

който е част от Паневропейски транспортен коридор №9.

Близкото преминаване на значими пътища, част от европейската пътна мрежа в района, „затварят“

гр. Попово и почти цялата общинска територия в един триъгълник, определен от Е-85 (I-5 Русе-В.

Търново), Е-70 (I-2 Шумен-Русе) и Е-772 (I-4 София-В. Търново-Варна). Това осигурява достъп до

ГКПП Русе, а от там и до Централна и Източна Европа по р. Дунав. Тази пространствена структура

позволява сравнително бързото достигане до услуги, които не се предлагат в общината, например

висше образование.

Достъпът до общината се извършва и посредством ж.п. трасето София-Варна, което осигурява пряка

връзка със съседните общини и области по протежението му. Въпреки това няма възможност за

връзка по направлението „север-юг“, което се обслужва само от автомобилен транспорт. ЖП

линията е електрифицирана и удвоена, което позволява бързото разминаване на влаковете, без да

се налага да се изчакват на гарите. Дължината й в рамките на общината е около 37 км., което

представлява почти 50% от жп мрежата на област Търговище. Това подчертава концентрацията на

този тип инфраструктура в общината и ниския й дял в рамките на района.

28

Проблемът с липсата на жп-връзка „север-юг“ се компенсира отчасти с близостта на Попово до гр.

Горна Оряховица (около 60 км от гр. Попово), където е локализирана най-голямата жп гара в

Северна България. През нея минават важни транспортни коридори и се осъществяват ключови

връзки между различни направления в страната. Всекидневно се извършват превози до София,

Пловдив, Стара Загора, Плевен, Русе, Шумен, Бяла. През нея минават и международните

направления „Истанбул-Русе-Букурещ“ и „София-Букурещ-Киев-Москва“. Може да се обобщи, че в

регионален контекст община Попово има много добра свързаност посредством жп транспорт.

Гореизложените направления обслужват и товарни превози, а самият гр. Попово има

функционираща товарна гара, което спомага за евтиния превоз на далечни разстояния на обемна

продукция – машини, селскостопански стоки и др.

29

2. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ И ПРОБЛЕМИ

2.1. Демография

2.1.1. Количествени характеристики

Брой на населението и динамика на развитие

Според преброяванията, между 1934 г. и 1946 г. е било регистрирано последното увеличаване на

населението в община Попово с 657 души, а от 1956 г. до 2011 г. населението намалява /Фиг. 12/.

Най-голямото намаляване на населението е между 2001 година и 2011 година със -7433 души.

От 1934 г. до 1985 г. градското население се увеличава за сметка на селското, а между 1985 г. и 1992

г. градското население в общината намалява с -1526, между 1992 и 2001 г. с -1774 г. и между 2001 и

2011 г. с -2300. / Фиг. 12/.

фигура 5: Население на община Попово (1934-2011 година)

Източник: НСИ – Преброяване на населението (1934-2011 година)

Градското население се увеличава с най-голям дял през 1956 спрямо предходното преброяване

/52.2%/, като от този момент до 1985 година се наблюдава положително изменение на

населението, но с по-малък дял /Фиг. 13/.

фигура 6:Дял на изменение на населението спрямо всяко предходно преброяване в община Попово (1934-

2011)


56371 57028 54229 5227849155

4489940968

36208

28775

6287 7587 11549 16497 19420 21248 19722 17948 15648

50084 49441 42680 35781 29735 23651 2124618260

13127

0

10000

20000

30000

40000

50000

60000

70000

1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011

Население на община Попово (1934-2011 година)

Община Попово В градовете В селата

1.2% -4.9% -3.6% -6.0%-8.7% -8.8% -11.6% -20.5%

20.7%

52.2%42.8%

17.7%9.4%

-7.2% -9.0% -12.8%

-1%-14% -16% -17% -20%

-10% -14%-28%-40.0%

-20.0%

0.0%

20.0%

40.0%

60.0%

80.0%

1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011

Отношение на промяната спрямо предходното преброяване (1934-2011)


Между преброяванията през 2001 г. и 2011 г., като абсолютни стойности намаляването на

населението е най-голямо в гр. Попово /

с. Светлен /-340 д./, с. Паламарца /

редуцирането на населението в тези селища е 60% от цялото намаляване на населението в

общината. Възрастовата зависимост (0

много малките населени места.

фигура 7: Динамика на населението по населени места в община Попово (2001

Източник: НСИ – Преброяване на населението (2001

Според текущата демографска статис

общината намалява в градовете и в селата, като през 2013 година то е общо 27 688 души. /


голямо в гр. Попово /-2300 д./, следван от с. Садина /-535 д./, с. Ломци /

с. Паламарца /-313 д./, с. Водица /-309 д./ и с. Гагово /


общината. Възрастовата зависимост (0-14 г. и 65 + г. като дял от 15-64 годишните) е заси

много малките населени места.

Динамика на населението по населени места в община Попово (2001-2011)

Преброяване на населението (2001-2011 година)

Според текущата демографска статистика на НСИ към 31.12 на съответната година населението в

ва в градовете и в селата, като през 2013 година то е общо 27 688 души. /

30


535 д./, с. Ломци /-375 д./,

309 д./ и с. Гагово /-301 д./ /Фиг. 14/. Общо


64 годишните) е засилена при

2011)

към 31.12 на съответната година населението в

ва в градовете и в селата, като през 2013 година то е общо 27 688 души. /Фиг. 15/.

31

фигура 8: Годишно население към 31.12 на община Попово (2000-2013 година)


Раждаемост, смъртност и естествен прираст

В община Попово се наблюдава много ниска раждаемост от 8.8 раждания на 1000 души от средно-

годишното население. Налице е цикличност в раждаемостта на населението през 4 години с увели-

чаване на раждаемостта и след това спад /2003-2006 г. и 2007-2010 г./.

През целия наблюдаван период община Попово е с по-ниски резултати спрямо областното ниво

освен през 2002 и 2005 година /Фиг. 16/.

фигура 9: Раждаемост на 1000 души от населението по административни нива (2000-2013 година)


Смъртността на населението в община Попово е средно висока и е над областното и националното

ниво, като през 2013 година 17.8 са умрели на 1000 души /Фиг. 17/. От 2004 година до 2011 година

се наблюдава тенденция на увеличаване на смъртността в общината с флуктуации през всяка

година от описания период.

3878435687 35240 34668 34114 33558 33147 32559 32038 31479 30991

28441 28065 27688

18663 17791 17466 17081 16858 16529 16404 16020 15800 15548 15286 15453 15284 15148

2012117896 17774 17587 17256 17029 16743 16539 16238 15931 15705 12988 12781 12540

0

10000

20000

30000

40000

50000

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Годишно население към 31.12. на община Попово (2000-2013 година)


9.0 8.68.5 8.6

9.0 9.2 9.69.8 10.2

10.710.0

9.6 9.59.2

9.3 9.2 9.3 9.410.0

9.2

10.0 10.010.3 10.5 10.5 10.4 10.2

9.3

8.0 7.9 8.67.5

7.9

9.49.5

7.4

8.5 8.4

9.89.1

8.08.8

6.0

7.0

8.0

9.0

10.0

11.0

12.0

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Раждаемост на 1000 души от населението по административни нива (2000-2013 година)

България Област Търговище Община Попово

32

фигура 10: Смъртност на 1000 души от населението по административни нива (2000-2013 година)


Поради факта, че смъртността е по-висока спрямо раждаемостта през целия наблюдаван период е

налице отрицателен естествен прираст /Фиг. 18/. Индикаторът има по-ниски стойности от

областното и националното ниво.

фигура 11: Естествен прираст на 1000 души от населението по административни нива (2000-2013

година)


Заселване, изселване и механичен прираст

Заселването на 1000 души от населението има сходни показания с тези за областта и страната.

Общо и за трите, е че за периода от 2011 до 2013 се наблюдават най-ниските стойности на индика-

тора, достигайки през 2013 12.0 за община Попово, 14.1 за област Търговище и 14.4 за България

/Фиг. 19/.

14.1 14.2 14.3 14.3 14.214.6 14.7 14.8 14.5 14.2

14.6 14.7 15.014.4

15.1 14.914.0

15.715.0 14.9 15.1 15.4 15.4

14.815.4

16.0 16.2

15.1

18.0

19.6

16.9

19.8

17.5

18.5

17.3

18.818.1

19.118.7

20.019.4

17.8

13.0

14.0

15.0

16.0

17.0

18.0

19.0

20.0

21.0

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Смъртност на 1000 души от населението по административни нива (2000-2013 година)


-5.1 -5.6

-5.9

-5.7 -5.2 -5.5 -5.1 -4.9 -4.3-3.6

-4.6 -5.1 -5.5 -5.2

-5.8 -5.7

-4.7

-6.3-5.0

-5.7-5.1 -5.5 -5.1

-4.3 -4.9-5.6 -6.1 -5.8

-10.0

-11.7

-8.3

-12.3

-9.6 -9.1-7.8

-11.4

-9.7-10.7

-8.9

-10.9 -11.4

-9.0

-14.0

-12.0

-10.0

-8.0

-6.0

-4.0

-2.0

0.0

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Естествен прираст на 1000 души от населението по административни нива (2000-2013 година)


33

фигура 12: Заселили се на 1000 души от населението по административни нива (2000-2013 година)


Изселилите се на 1000 души в община Попово се доближава, като показания до областното ниво,

като и за двете са налице по-високи резултати спрямо общото за страната. При трите

административни нива най-ниските резултати са за периода 2011-2013 година. /Фиг. 20/.

фигура 13: Изселили се на 1000 души от населението по административни нива (2000-2013 година)


Поради факта, че броят на изселилите се е по-голям от броя на заселилите се е налице отрицателен

механичен прираст за целия наблюдаван период /Фиг. 21/. От 2009 до 2012 година община има по-

нисък механичен прираст спрямо областта, а през 2013 г. индикатора се подобрява в областта /-3.3

на 1000 души/ за разлика при община Попово /-4.5 на 1000 души/.

25.026.7

16.319.5 17.7 19.4

14.919.9

15.918.3

20.6

13.0 13.2 14.4

31.6

36.6 19.920.6 17.9 19.4

16.120.6

15.817.2 21.0

11.1 12.114.127.5

37.1

17.120.6

14.518.3

12.5

21.818.1

17.0

22.9

12.4 13.112.0

0.05.0

10.015.020.025.030.035.040.045.0

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Заселили се на 1000 души от населението по административни нива (2000-2013 година)


25.0 26.7

16.319.5 17.7 19.4

14.920.1

16.020.4

23.8

13.6 13.5 14.6

31.7

38.424.1

24.722.7

25.1

18.4

26.422.4

24.9

30.4

14.7 15.0 17.4

31.1

38.4

24.424.7

21.025.7

17.1

28.324.6

23.9

29.6

15.2 15.0 16.5

0.05.0

10.015.020.025.030.035.040.045.0

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Изселили се на 1000 души от населението по административни нива (2000-2013 година)


34

фигура 14: Механичен прираст на 1000 души от населението по административни нива (2000-2013

година)


2.1.2. Качествени характеристики

Полова структура на населението

Половата структура на населението в община Попово през 2011 година е 48.5% мъже към 51.5%

жени. Делът на жените се е увеличил с +0.1% спрямо предходното преброяване /Фиг. 22/.

Разпределението по полове е по-близко до това на националното ниво от колкото до областното.

фигура 15: Полова структура на населението по административни нива (2001-2011 година)


Възрастова структура на населението

През 2011 година 12.8% от жителите на общината са между 0-14 години, 42.5% са между 15-49

години и 44.7% са над 50 години. Спрямо предходното преброяване се наблюдава увеличаване на

възрастовата група над 50 години за сметка на останалите две. Тази тенденция е налице и при

областното и националното ниво /Фиг. 23/.

-0.2 -0.1

-2.1-3.2

-0.7 -0.3 -0.2

0.0

-1.8-4.2 -4.0

-4.8-5.6

-2.3

-5.7-6.5

-7.7

-9.4

-3.7-3.0

-3.3

-3.6

-1.3

-7.2

-4.1

-6.5-7.4

-4.6

-6.5 -6.5

-6.9 -6.7

-2.9-1.9

-4.5

-12.0

-10.0

-8.0

-6.0

-4.0

-2.0

0.0

2.0

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Механичен прираст на 1000 души от населението по административни нива (2000-2013 година)


48.6%

48.5%

49.2%

49.1%

48.7%

48.7%

51.4%

51.5%

50.8%

50.9%

51.3%

51.3%

0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70% 80% 90% 100%

2001

2011

2001

2011

2001

2011

Об

щи

на

По

по

воО

бл

аст

Тър

гови

ще

Бъ

лга

ри

я

Полова структура на населението по административни нива (2001-2011 година)

Мъже Жени

35

фигура 16: Възрастова структура на населението по административни нива (2001-2011 година)


В община Попово през 2011 година се наблюдава намаляване на населението във всички възрасто-

ви групи и при двата пола, спрямо предходното преброяване на населението от 2001 година.

Следвайки заключенията по възрастови групи, поло-възрастовата пирамида на община Попово е с

превес на възрастното население спрямо по-младото /Фиг. 24/.

фигура 17: Полово-възрастова пирамида на населението в община Попово (2001-2011 година)


В община Попово от 28775 през 2011 година 12.8% са на възраст между 0-14 години, 65.2% са меж-

ду 15-64 години и 22.0% са над 65 години.

15.3%

12.8%

17.2%

14.2%

15.3%

13.2%

44.1%

42.5%

47.6%

45.6%

48.7%

46.8%

40.6%

44.7%

35.2%

40.2%

35.9%

40.0%

0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70% 80% 90% 100%

2001

2011

2001

2011

2001

2011

Об

щи

на

По

по

воО

бл

аст

Тър

гови

ще

Бъ

лга

ри

яВъзрастова структура на населението по административни нива

(2001-2011 година)0-14 15-49 50+

-6000 -5000 -4000 -3000 -2000 -1000 0 1000 2000 3000 4000 5000 6000

0-4

5-9

10-14

15-19

20-24

25-29

30-34

35-39

40-44

45-49

50-54

55-59

60+

Полово-възрастова пирамида на населението в община Попово (2001-2011 година)

Мъже 2001 Мъже 2011 Жени 2001 Жени 2011

В селата Баба Тонка /29.7% към 17.6%/ и Априлово /20.7% към 19.4%/ е регистриран превес на 0

годишните спрямо 65+ годишните /Фиг.

превес на 65+ годишните над 0

20.1%/, с. Глогинка /20.2% към 22.5%/, с.Берковски /15.9% към 1

с. Зараево /16.0% към 18.6%/ и гр. Попово /12.9% към 16.8%/.

В селата Иванча, Помощица, Манастирица, Долец и Бракница не е регистрирано население между

0-14 години /Фиг. 25/.

Град Попово /42.3%/ и село Дриново /47.1%/ и

на населението (0-14 и 65+, като дял от 15

Берковски /51.9%/, с. Зараево /52.7%/, с. Кардам /55.2%/, с. Козица /57.3%/ и с. Звезда /59.1%/. При

останалите населени места възрастовата зависимост е над 60% /Фиг.

фигура 18: Възрастова структура по населени места в община Попово (2011 година)

Източник: НСИ – Преброяване на населението (2011 година)

*При класификацията на населените места е използвано следното групиране

село (по-голямо от 5 000 души), голямо село (от 2 000 до 5 000 души), средно село (от 1 000 до 2 000 души), малко село (от 200 до 1 00

души) и много малко село (по-малко от 200 души).

В селата Баба Тонка /29.7% към 17.6%/ и Априлово /20.7% към 19.4%/ е регистриран превес на 0

ните спрямо 65+ годишните /Фиг. 25/. Във всички останали населени места се на

превес на 65+ годишните над 0-14 годишните, като най-малък е превесът при с. Еленово /18.2% към

20.1%/, с. Глогинка /20.2% към 22.5%/, с.Берковски /15.9% към 18.3%/, с. Кардам /16.5% към 19.1%/,

с. Зараево /16.0% към 18.6%/ и гр. Попово /12.9% към 16.8%/.


Град Попово /42.3%/ и село Дриново /47.1%/ имат най-малък коефициент на възрастова за

14 и 65+, като дял от 15-65 годишните), следвани от с. Медовина /51.6%/, с.


лите населени места възрастовата зависимост е над 60% /Фиг. 25/.

Възрастова структура по населени места в община Попово (2011 година)

Преброяване на населението (2011 година)

населените места е използвано следното групиране – малък град (от 10 000 до 30 000 души), много голямо

голямо от 5 000 души), голямо село (от 2 000 до 5 000 души), средно село (от 1 000 до 2 000 души), малко село (от 200 до 1 00

малко от 200 души).

36

В селата Баба Тонка /29.7% към 17.6%/ и Априлово /20.7% към 19.4%/ е регистриран превес на 0-14

/. Във всички останали населени места се наблюдава

малък е превесът при с. Еленово /18.2% към

8.3%/, с. Кардам /16.5% към 19.1%/,


малък коефициент на възрастова зависимост

ни от с. Медовина /51.6%/, с.


Възрастова структура по населени места в община Попово (2011 година)

малък град (от 10 000 до 30 000 души), много голямо

голямо от 5 000 души), голямо село (от 2 000 до 5 000 души), средно село (от 1 000 до 2 000 души), малко село (от 200 до 1 000

37

Етническа структура на населението

Преобладава българският етнос следван от турския и ромския. Спрямо предходното преброяване

се е увеличил дела на неотговирили на въпроса за етническа принадлежност /Фиг. 26/. Делът на

българското население спрямо останалите етноси е с по-големи относителни стойности отколкото

на областното ниво, но не и от националното ниво.

фигура 19: Етническа структура на населението по административни нива (2001-2011 година)


фигура 20: Образователна структура на населението по административни нива (2001-2011 година)

* В категорията други са включени различията между двете преброявания, като през 2001 „Други“ включва „Неграмотни“, „Дете на

7 години“ и „Непоказано“, а през 2011 „Други“ включва „Никога непосещавали училище“ и „Дете на 7 години“.


71.3%

64.4%

55.4%

48.3%

83.9%

76.9%

21.8%

15.8%

35.9%

31.6%

9.4%

8.0%

5.0%

3.3%

7.2%

6.4%

4.7%

4.4%

13.7%

11.6%

9.3%

0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70% 80% 90% 100%

2001

2011

2001

2011

2001

2011

Об

щи

на

По

по

воО

бл

аст

Тър

гови

ще

Бъ

лга

ри

я

Етническа структура на населението по административни нива (2001-2011 година)

Българска Турска Ромска Друга Не се самоопределям Не отговорили (непоказано)

4.0%

7.4%

5.0%

8.0%

9.0%

18.3%

34.5%

41.6%

32.1%

37.4%

39.9%

40.6%

33.8%

30.2%

31.6%

30.1%

25.8%

21.6%

13.8%

8.9%

15.7%

10.9%

11.8%

7.3%

6.0%

4.7%

6.5%

5.4%

5.5%

4.5%

2.1%

1.4%

2.5%

1.6%

2.2%

1.3%

5.8%

5.8%

6.6%

6.5%

5.8%

6.4%

0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70% 80% 90% 100%

2001

2011

2001

2011

2001

2011

Об

щи

на

По

по

воО

бл

аст

Тър

гови

ще

Бъ

лга

ри

я

Образователна структура на населението по административни нива (2001-2011 година)

Висше Средно и полувисше Основно Начално Незавършено начално Други* Дете под 7г.

38

Образователна структура на населението

Образователната структура на населението в община Попово през 2011 година е съставена от 7.4%

хора с висше образование, 41.6% със средно и полувисше, 30.2% с основно, 8.9% с начално, 4.7% с

незавършено начално, 1.4% други и 5.8% деца под 7 г. /Фиг. 27/. Наблюдава се увеличаване на

коефициента на образованост от 38.5% /2001 г./ на 49.0% /2011 г./ (хората с висше и средно

образоване от цялото население). През 2011 година коефициентът на образованост в общината е

над този на областта /45.4%/ и под този на национално ниво /58.9%/. Изменението между двете

преброявания на коефициента на образованост в общината е +10.5% и то е по-високо от

националното /+10.0%/ и от областното /+8.3%/

Уязвими социални групи

В община Попово има 29 деца /0.8% от населението до 16 години/ със степен на увреждане.

таблица 4: Деца до 16 години със и без степен на увреждане

Общо за страната Област Търговище Община Попово

Брой % Брой % Брой %

Общо деца на 16г. 1039949 100.0% 18396 100.0% 3960 100.0%

В т.ч. отговорили 573274 55.1% 9826 53.4% 1892 47.8%

Няма 564235 54.3% 9704 52.8% 1863 47.0%

До 50% 1964 0.2% 32 0.2% 12 0.3%

От 50% до 90% 4040 0.4% 55 0.3% 10 0.3%

Над 90% 3035 0.3% 35 0.2% 7 0.2%

Не отговорили 466675 44.9% 8570 46.6% 2068 52.2%


В община Попово има 915 души със степен на увреждане, като 0.4% от населението има до 50%

увреждания, 1.2% са в III група, 1.3% са в II група и 0.8% в I група. Дяловете на хора с намалена

работоспособност е с по-ниски нива от областното и националното ниво /Таблица 5/.

таблица 5:Население на 16 и повече навършени години със и без трайно намалена работоспособност или

степен на увреждане

Общо за страната Област Търговище Община Попово

Брой % Брой % Брой %

Общо 16+ години 6324621 100.0% 102422 100.0% 24815 100.0%

В т.ч. отговорили 4468068 70.6% 66862 65.3% 15423 62.2%

Няма 4002840 63.3% 62294 60.8% 14508 58.5%

До 50% 38846 0.6% 509 0.5% 99 0.4%

От 50% до 70% (III група) 110528 1.7% 1447 1.4% 291 1.2%

От 71% до 90% (II група) 184556 2.9% 1657 1.6% 334 1.3%

Над 90% (I група) 131298 2.1% 955 0.9% 191 0.8%

Не отговорили 1856553 29.4% 35560 34.7% 9392 37.8%


39

Според преброяването на населението от 2011 година в общината има 2 семейства с 6 и повече

деца с един родител и 4 семейства с 5 деца и един родител и 7 семейства с 4 деца и един родител

/Таблица 6/. При семействата с двама съпрузи броя на семействата с 4 деца в община Попово е 31,

с-ва с 5 деца са 15 и с-ва с 6 деца са 6.

таблица 6: Семейства по вид и брой деца

Общо с-ва

Без деца

С 1 дете

С 2 деца

С 3 деца

С 4 деца

С 5 деца

С 6 и повече

деца

Общо за страната Брой

2123224

813995 829161 424051 41789 8950 3200 2078

% 100.0% 38.3% 39.1% 20.0% 2.0% 0.4% 0.2% 0.1%

Семейство от двама съпрузи без деца

Брой 813995 813995 - - - - - -

% 100.0% 100.0% - - - - - -

Семейство от двама съпрузи с неженени деца

Брой 996446 - 589685 360530 34530 7277 2689 1735

% 100.0% - 59.2% 36.2% 3.5% 0.7% 0.3% 0.2%

Един родител с неженени деца

Брой 312783 - 239476 63521 7259 1673 511 343

% 100.0% - 76.6% 20.3% 2.3% 0.5% 0.2% 0.1%

Област Търговище Брой 35334 14145 12729 7335 837 183 72 33

% 100.0% 40.0% 36.0% 20.8% 2.4% 0.5% 0.2% 0.1%


Брой 14145 14145 - - - - - -

% 100.0% 100.0% - - - - - -


Брой 16241 - 9022 6288 701 147 57 26

% 100.0% - 55.6% 38.7% 4.3% 0.9% 0.4% 0.2%


Брой 4948 - 3707 1047 136 36 15 7

% 100.0% - 74.9% 21.2% 2.7% 0.7% 0.3% 0.1%

Община Попово Брой 8234 3487 2958 1558 166 38 19 8

% 100.0% 42.3% 35.9% 18.9% 2.0% 0.5% 0.2% 0.1%


Брой 3487 3487 - - - - - -

% 100.0% 100.0% - - - - - -


Брой 3532 - 2035 1314 131 31 15 6

% 100.0% - 57.6% 37.2% 3.7% 0.9% 0.4% 0.2%


Брой 1215 - 923 244 35 7 4 2

% 100.0% - 76.0% 20.1% 2.9% 0.6% 0.3% 0.2%


40

2.2. Структура на заетостта

2.2.1. Икономическа активност

При преброяването на населението през 2011 година, за икономически активно население са

приети следните групи:

• Заети – лица на 15 и повече навършени години, които през периода 24 - 30 януари 2011 г. са

извършвали работа за производство на стоки и услуги поне 1 час срещу заплащане (в пари или в

натура) или друг доход; не са работили, но са имали работа, от която временно са отсъствали

поради отпуск, болест, бременност, раждане и отглеждане на малко дете (за периода, през който

са получавали пълния размер на възнаграждението си), неблагоприятни климатични условия,

стачка или други причини;

• Безработни – лица на 15 и повече навършени години, които не са имали работа през пе-

риода 24 - 30 януари 2011 г., като едновременно с това са търсили активно работа в продължение

на четири седмици, вкл. наблюдаваната седмица, и са били на разположение да започнат работа

до две седмици след 1 февруари.

Икономически неактивни обхваща всички лица, които не са заети, нито са безработни през

наблюдавания период.

Според преброяването на населението от 2011 година, 2/5-ти от населението в общината на въз-

раст от 15-64 години е икономически неактивно /Фиг. 28/. Икономически неактивните в общината

са по-малко от областното ниво и повече от националното ниво, като дял от всички жители на

възраст 15-64 години.

фигура 21: Икономическа активност на населението на 15-64 години по административни нива (2011

година)


Близо една четвърт от населението на 15-64 години е безработно в община Попово, като този

показател се доближава до областното ниво, но е по-висок от същия на национално /Фиг. 29/.

61.6%

60.5%

65.3%

38.4%

39.5%

34.7%

0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70% 80% 90% 100%

2011

2011

2011

Об

щи

на

По

по

воО

бл

аст

Тър

гови

ще

Бъ

лга

ри

я

Икономическа активност на населението на 15-64 години по административни нива (2011 година)

Икономически активни Икономически неактивни

41

фигура 22: Заетост и безработица на населението на 15-64 години по административни нива (2011

година)


Разпределението на икономически неактивните и безработните по населени места при 15 и повече

навършени години е както следва /Фиг. 30/:

• Най-голям дял наикономически неактивните от общото население е в с. Кардам /89.3%/,

следвано от с. Долец /86.4%/, с. Баба Тонка /85.9%/, с. Берковски /82.6%/, с. Бракница

/81.8%/, с. Конак /80.3%/.

• Най-ниска е икономическата неактивност в с. Еленово /40.0%/, следвано от гр. Попово

/43.0%/, с. Тръстика /43.9%/, с. Козика /50.7%/.

• Най-голям дял на безработни при 15+ навършени години има в с. Еленово /42.7%/,

следвано от с. Тръстика /40.1%/, с. Априлово /28.6%/, с. Глогинка /25.4%/, с. Светлен

/21.8%/, с. Захари Стояново /20.9%/ и с. Гагово /20.6%/.

• Конфиденциални – според ч. 25 от Закона за статистиката данните са аннонимизирани за с.

Манастирица и с. Заветно, поради много малкия брой наблюдения /.

76.5%

77.4%

85.0%

23.5%

22.6%

15.0%

0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70% 80% 90% 100%

2011

2011

2011

Об

щи

на

По

по

воО

бл

аст

Тър

гови

ще

Бъ

лга

ри

я

Заетост и безработица на населението на 15-64 години по административни нива (2011 година)

Заети Безработни

фигура 23: Заетост и безработица на населението на 15 и повече години по насе

Попово (2011 година)


2.2.2. Заетост по отрасли и сектори на дейност

През 2009 година е бил най-голям средно списъчния брой на наетите лица /6640 души/, като през

2010 намалява до 6120 и след това плавно се

увеличаване или намаляване на наетите лица за целия наблюдаван пери

четирима наети работи в частния сектор през 2012 година. Заетите в обществения сектор бележат

намаление като абсолютен брой.

Заетост и безработица на населението на 15 и повече години по насе


Заетост по отрасли и сектори на дейност

голям средно списъчния брой на наетите лица /6640 души/, като през

2010 намалява до 6120 и след това плавно се покачва /Фиг. 31/. Няма ясно изразена тенденция за

увеличаване или намаляване на наетите лица за целия наблюдаван пери


намаление като абсолютен брой.

42

Заетост и безработица на населението на 15 и повече години по населени места в община

голям средно списъчния брой на наетите лица /6640 души/, като през

Няма ясно изразена тенденция за

увеличаване или намаляване на наетите лица за целия наблюдаван период. Всеки трети от


43

фигура 24: Среден списъчен брой на наетите лица по трудово или служебно правоотношение и по сектор

в община Попово (2008-2012 година)

Източник: ТСБ (2008-2012 година)

При всички административни нива и община Попово се наблюдава тенденция за увеличаване на

средната работна заплата за целия период, като в общината тя е по-ниска от областното ниво. От

2007 до 2012 година нарастването както за областта, така и за общината е с по-малък темп спрямо

националното ниво /Фиг. 32/.

фигура 25: Средна годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение по

административни нива в левове (2000-2012)

Източник: НСИ, ТСБ (2000-2012 година)

1706 1735 1640 1500 1482

4653 4905 4480 4648 4680

6359 66406120 6148 6162

0100020003000400050006000700080009000

10000

2008 2009 2010 2011 2012

Средно списъчен брой на наетите лица по трудово или служевно правоотношение и по сектор в община Попово (2008-2012 година)

Обществен сектор Частен сектор Община Попово

2694 2880 3091 3280 3509 38854324

5167

65387309

77778230

8773

2224 2393 2623 2650 28133217 3503

40234909

5389 5620 59136556

2200 2451 2533 2744 3094 33473864

4664 4968 5314 54156002

0

1000

2000

3000

4000

5000

6000

7000

8000

9000

10000

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012

Средна годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение по административни нива в левове (2000-2011)


фигура 26: Дял на наетите лица по трудово или служебно правоотношение по икономически дейности в

община Попово (2008-2012 година)

Източник: ТСБ (2008-2012 година)

За 2012 година най-голям е делът на наетите в преработваща промишленост /34.8%/, следван от

търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети /15.8%/, селско горско и рибно стопанство /14.9%/,

образование /10.7%/, хуманно здравеопазване и социална работа /4.8%/

2.2.3. Социална и професионална категоризация на заетостта

Според преброяването на населението

зает с услуги за населението, търговия и охрана“, следван от „Машинни оператори и монтажници“

/15.9%/, „Професии неизискващи специална квалификация“ /13.7%/, „Квалифицирани ра

и сродни на тях занаятчии “ /12.3%/ и „Специалисти“/11.7%/ /

класовете професии е по-близко до това на областно ниво, отколк

персонал зает с услуги, специалистите и ръководителите имат по

13.0%

35.4%

4.1%

14.1%

4.2%2.3%4.3%

10.8%

6.5%

0%

10%

20%

30%

40%

50%

60%

70%

80%

90%

100%

2008

Дял на наетите лица по трудово или служебно правоотношение по икономически дейности в община Попово (2008



Транспорт, складиране и пощи

Създаване и разпространение на информация


Административни и спомагателни дейности

Образование

Култура, спорт и развлечения

Конфиденциални

Дял на наетите лица по трудово или служебно правоотношение по икономически дейности в

2012 година)

2012 година)

голям е делът на наетите в преработваща промишленост /34.8%/, следван от

на автомобили и мотоциклети /15.8%/, селско горско и рибно стопанство /14.9%/,

образование /10.7%/, хуманно здравеопазване и социална работа /4.8%/ /Фиг. 33

Социална и професионална категоризация на заетостта

населението от 2011 година най-голям дял от заетите лица е „Персонал,


/15.9%/, „Професии неизискващи специална квалификация“ /13.7%/, „Квалифицирани ра

анаятчии “ /12.3%/ и „Специалисти“/11.7%/ /Фиг. 34

близко до това на областно ниво, отколкото на национално, където

зает с услуги, специалистите и ръководителите имат по-големи дялове.

13.6% 14.1% 16.1%

36.1% 35.1% 35.0%

2.9% 2.4% 2.1%

15.5% 15.6% 15.8%

3.5% 3.4% 3.4%2.3% 2.1% 1.9%4.7% 4.6% 4.0%

10.2% 10.8% 10.8%

6.2% 6.6% 5.3%

2009 2010 2011

Дял на наетите лица по трудово или служебно правоотношение по икономически дейности в община Попово (2008-2012 година)

Селско, горско и рибно стопанство Преработваща промишленост

Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети

Транспорт, складиране и пощи Хотелиерство и ресторантьорство

Създаване и разпространение на информация Финансови и застрахователни дейности

Операции с недвижими имоти Професионални дейности и научни изследвания

Административни и спомагателни дейности Държавно управление

Хуманно здравеопазване и социална работа

Други дейности

44

Дял на наетите лица по трудово или служебно правоотношение по икономически дейности в

голям е делът на наетите в преработваща промишленост /34.8%/, следван от

на автомобили и мотоциклети /15.8%/, селско горско и рибно стопанство /14.9%/,

Фиг. 33/.

Социална и професионална категоризация на заетостта

голям дял от заетите лица е „Персонал,


/15.9%/, „Професии неизискващи специална квалификация“ /13.7%/, „Квалифицирани работници

Фиг. 34/. Разпределението на

ото на национално, където

големи дялове.

14.9%

34.8%

2.3%

15.8%

3.1%1.7%4.1%

10.7%4.8%

2012

Дял на наетите лица по трудово или служебно правоотношение по 2012 година)

Преработваща промишленост


Хотелиерство и ресторантьорство

Финансови и застрахователни дейности

Професионални дейности и научни изследвания


фигура 27: Заети лица на 15 - 64 навършени години по класове професии и административни нива (2011

година)


2.2.4. Безработица

За периода от 2009 до 2012 година се наблюдава тенденция на у

цата в община Попово. 45% от всички безработни са продъ

са безработните от малцинствените

работоспособност, като е налице те

таблица 7: Дялове, динамика и структура на безработицата в община Попово (2008

Данни за безработицата 2008г.

Бр.

Безработни 1676

Равнище на безработица 10.34 %

Продължително безработни 825

Младежка безработица 183

Безработни от етнически

малцинства -

Безработни с намалена

трудоспособност 56

Източник: АЗ – БТ Попово (2008-2013 година)

8.9%

14.8%

7.0%

8.9%

20.6%

3.0%11.6%

11.5%

10.3%2.0%

0%

10%

20%

30%

40%

50%

60%

70%

80%

90%

100%

България

Заети лица на 15

РъководителиСпециалистиТехници и приложни специалистиПомощен административен персоналПерсонал, зает с услуги за населКвалифицирани работници в селското, горското и рибното стопанствоКвалифицирани работници и сродни на тях занаятчииМашинни оператори и монтажнициПрофесии, неизискващи специална квалификацияПрофесии във въоръжените силиНепосочена

64 навършени години по класове професии и административни нива (2011


За периода от 2009 до 2012 година се наблюдава тенденция на увеличаване на дела на безработи

та в община Попово. 45% от всички безработни са продължително такива през 2013 г.

твените групи /Таблица 7/. 5% от всички безработни са с намалена

работоспособност, като е налице тенденция за увеличаване на техния дял от 2008 до 2013 г

Дялове, динамика и структура на безработицата в община Попово (2008

2008г. 2009г. 2010г. 2011г. 2012г.

Бр. % Бр. % Бр. % Бр. % Бр.

1676 100% 2080 100% 2168 100% 1921 100% 2072

10.34 % 9.91 % 12.13% 14.58 % 17.90 %

825 49% 721 35% 954 44% 776 40% 814

183 11% 266 13% 228 11% 237 12% 416

- - - - - - - -

56 3% 62 3% 67 3% 68 4% 86

2013 година)

6.6%

12.4%

5.0%7.4%

18.4%

5.9%

12.5%

13.5%

15.5%

2.3%

Област Търговище Община Попово

Заети лица на 15 - 64 навършени години по класове професии и административни нива (2011 година)

РъководителиСпециалистиТехници и приложни специалистиПомощен административен персоналПерсонал, зает с услуги за населeнието, търговия и охранаКвалифицирани работници в селското, горското и рибното стопанствоКвалифицирани работници и сродни на тях занаятчииМашинни оператори и монтажнициПрофесии, неизискващи специална квалификацияПрофесии във въоръжените силиНепосочена

45

64 навършени години по класове професии и административни нива (2011

ане на дела на безработи-

лжително такива през 2013 г., а почти 1/3

5% от всички безработни са с намалена

ехния дял от 2008 до 2013 г.

Дялове, динамика и структура на безработицата в община Попово (2008-2013 година)

2012г. 2013г.

Бр. % Бр. %

2072 100% 2101 100%

17.90 % -

814 39% 935 45%

416 20% 238 11%

- - 583 28%

86 4% 95 5%

6.2%

11.7%

4.9%6.9%

18.8%

7.1%

12.3%

15.9%

13.7%

2.1%

Община Попово

64 навършени години по класове професии и

Квалифицирани работници в селското, горското и рибното стопанство

46

2.3. Икономическа база

2.3.1. Обща характеристика на икономиката

Община Попово има много добре развит промишлен сектор (преработваща промишленост), а

водещ дял в местната икономика заема отрасълът на услугите. Това е продиктувано както от

концентрацията на население в общинския център, така и от значението на града като

икономически и обслужващ център не само за общината, но и в микрорегионален контекст.

фигура 28: Приходи от дейността на предприятията на глава от населението 2008-2012 г. (в лв.)

Източник: НСИ, ТСБ Търговище

Приходите на предприятията на глава от населението на територията на община Попово, повечето

от които са концентрирани в гр. Попово, все още са значително по-ниски от средните показатели за

страната (17 хил. лв. срещу 33 хил. лв. за 2012 г.). Въпреки това, тенденцията между 2008 и 2012 г. е

към свиване на тази разлика (през 2008 г. приходите на предприятията в Попово на глава от

населението са три пъти по-ниски от средните за страната). Предприятията в общината показват по-

бърз темп на възстановяване и ръст след най-неблагоприятната в икономическо отношение година

– 2009 г., която за Попово е година по-скоро на стагнация, докато за България тя е година на

значителен спад. Проекцията на тези тенденцииза бъдещо развитие показва потенциал на още по-

значително свиване на разликата между средните стойности на национално ниво и тези за община

Попово.

Най-значимият ръст през последните години – този в сектора „услуги”, се дължи най-вече на

повишаващата се покупателна способност на местното население и значението на града като

обслужващ център в регионалния контекст. Гр. Попово е традиционно формирал се търговски

център за заобикалящия го селскостопански хинтерланд. По този начин, значителният ръст в

производството на селскостопанска продукция в общината и съседните общини е основен фактор

за растежа на местната икономика през последните години. Позитивна тенденция е и относително

стабилното развитие на някои традиционни отрасли на преработващата промишленост.

30806

26746 27532

3127433019

10028 940911098

1444817321

0

10000

20000

30000

40000

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017

Приходи от дейността на предприятията на глава от населението 2008-2012 г. (в лв.)

Република България


Linear (Република България)

Linear (Община Попово)

47

2.3.2. Отрасли

Основен дял в местната икономика имат три икономически дейности. Това са „Търговията, ремонта

на автомобили и мотоциклети”, „Преработващата промишленост” и „Селското и горско

стопанство”. По-значимите отрасли на преработващата промишленост са „Производство на храни,

напитки и тютюневи изделия“, „Производство на изделия от текстил“, „Производство на

облекла“,„Производство на машини“, „Производство на метални изделия“.

фигура 29: Дял на приходите от дейността на предприятията за 2012г. по икономически дейности (КИД

2008 – А21)


Приходите на предприятията на територията на община Попово по КИД 2008 г. показват силна

доминация на три основни икономически дейности – Търговия; ремонт на автомобили и

мотоциклети – 54% от всички приходи, Преработваща промишленост – 22,5% и Селско, горско и

рибно стопанство – 17,3%. Сравнението на местния профил с данните на национално ниво

очертават няколко много важни характеристики:

17.3%

22.5%

1.4%

54.0%

1.3%

0.5%0.5%

0.7%

1.9%


3.5%

1.3%

22.6%

7.5%

0.8%6.7%40.2%

5.0%

1.5%3.3%

1.5%

2.6%

1.2%0.1%

1.1%

0.7% 0.2%

Република България

А Селско, горско и рибно стопанство

B Добивна промишленост

C Преработваща промишленост

D Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и горива

E Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване

F Строителство

G 'Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети

H Транспорт, складиране и пощи

I Хотелиерство и ресторантьорство

J Създаване и разпр. на информация и творчески продукти; далекосъобщения

L Операции с недвижими имоти

M Професионални дейности и научни изследвания

N Административни и спомагателни дейности

P Образование

Q Хуманно здравеопазване и социална работа

R Култура, спорт и развлечения

S Други дейности

Всички останали дейности

48

� Икономиката на община Попово е значително по-небалансирана от националната.

Доминацията на трите водещи сектора е много силно изразена;

� Доминацията на икономическата дейност Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети в

местната икономика е значителна. Тя надхвърля 50% от всички приходи на предприятията

на общината и е с близо 14% над средния относителен дял за страната. Това показва, че

цялостният икономически комплекс на общината е силно зависим от търговията;

� Много голям е делът в местната икономика на Селското, горско и рибно стопанство. Този

сектор, оказва силно влияние върху цялостния икономически комплекс на общината, като

продукцията от него е основен фактор за бързото развитие на търговията и ресурс за

традиционно установената в общината хранително-вкусова промишленост;

� Незначителен е делът в местната икономика на отрасли като Производство и

разпределение на електрическа и топлинна енергия и горива, Строителство и Транспорт,

складиране и пощи. Към момента не са налице потенциали за развитие на първия отрасъл,

но има сериозни предпоставки за ръст в останалите два;

� Много малко е участието на два значими за националната икономика отрасъла, които се

характеризират с висока добавена стойност - Създаване и разпространение на информация

и творчески продукти и Професионални дейности и научни изследвания;

фигура 30: Приходи на предприятията по икономически дейности в община Попово за периода 2008-2012 г.

Източник: ТСБ Търговище

7.474.22 7.20 6.44 6.82

5.67 4.43 4.80 6.33 6.37

51.10 53.56

65.64

78.3083.94

157.00

87.92 88.58

98.50

109.17

92.95

137.96

166.84

210.50

262.47

0

20

40

60

80

100

120

140

160

180

200

220

240

260

280

2008 2009 2010 2011 2012

F Строителство

H Транспорт, складиране и пощи

A Селско, горско и рибно стопанство


G Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети

49

Интересни са тенденциите в развитието на приходите на основните икономически сектори. 2008

година е последната в която общинската икономика е доминирана от Преработващата

промишленост. Следва рязък спад в приходите (съвпадащ със световната икономическа криза) и

относително бавно възстановяване, което към 2012 г. достига нива с 30% по-ниски от началната

година (около 110 млн. лв.). От друга страна, за този период, ръстът на приходите от

дейността„търговия; ремонт на мотоциклети и автомобили” е почти три пъти, достигайки 260 млн.

лв. през 2012 г. Ръст се забелязва и при третия по значимост отрасъл в общината – селското

стопанство. Следващите, осезаемо по-малко значими икономически дейности са Строителството и

Транспорта, складирането и пощите, като в разглеждания период и двете дейности са показали

сериозни амплитуди и зависимост от нестабилната макроикономическа обстановка особено в

периода 2008-2009 г.

2.3.3. Предприятия по отрасли на икономиката


Търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети е водеща икономическа дейност на

територията на община Попово. Голямата част от предприятията в този отрасъл от третичния

сектор са микро такива, една по-незначителна част – малки. Някои от по-големите фирми също

развиват значителна дейност в тази сфера - „Кристера” АД (зърнопреработка, зърносъхранение и

транспорт), „Златен плод” ЕООД (търговия на селскостопанска продукция) и „Агротехремонт 61” АД

(ремонт на трактори, автомобили, селскостопанска и мелиоративна техника). Поради естеството на

отрасъла, повечето предприятия не разполагат с голям персонал и въпреки това, една значителна

част от тях реализират много сериозни приходи през последните години. Това са предимно

търговците на селскостопанска продукция и техника. „Кристера” АД, със своите 95 млн. лв. приходи

от продажби е абсолютен лидер в икономическия комплекс на града за 2012 г. Ръстът в селското

стопанство е основна причина за значителния ръст на приходите от търговия. В допълнение към

това, принос за развитието на сектора има и нарастващата през последните години потребителска

консумация.

Селско и горско стопанство

Селското стопанство оказва значително влияние върху икономическия профил на цялата община.

Добре развито е производството на зърнени култури, червено месо от прасета и говеда, малини,

дърводобив. Основни предприятия на територията на общината в областта на животновъдството са

„Братя Томови” АД (свиневъдство), „Яйца и Птици Ломци” ООД (отглеждане на кокошки - носачки и

производство на яйца), ЗК „Хан Кардам 91” с. Кардам (говедовъдство за мляко и месо), ЗКПУ

„Калакоч-92” с. Ковачевец (млечно говедовъдство).

По-крупни земеделски производители са „Златен плод” ЕООД, „Родина Плод” ЕООД, СД „Езокс”,

„Агросем-2000” ЕООД, „Натурела Плод” АД, земеделските кооперации на територията на общината

(ЗК „Хан Кардам 91” с. Кардам, ЗК „Напредък” с. Светлен, ЗКПУ „Калакоч-92” с. Ковачевец, ЗК

„Сеячи” кв. Сеячи, ЗК „28-ми декември 92” с. Захари Стояново, ЗК „Напредък” с. Медовина, ЗК

„Възход” с. Осиково, ЗК „Попово-93” гр. Попово) и по-големите арендатори „Агро Корект”,

„Агроцентър - Георги Георгиев”, ЕТ "Агро-М-Драгомир Дончев", ЕТ "Димитров-2001. Основните

култури които се произвеждат на територията на общината са пшеница, царевица, слънчоглед,

ечемик, рапица, люцерна. В град Попово функционира и предприятие „Сортови семена”.

50

Общината има традиция и в горското стопанство, сфера в която развиват своята дейност

производители като „Лигнум Холдинг” АД (производство на ценна дървесина),„Кондюфрут”

(овощен разсадник в с. Паламарца), „Форест груп” ЕООД (дървообработване) и компаниите които

се занимават с дърводобив и търговия на с дървесина „Тир” АД, „Мира-М4” ЕООД, „Маримекс”

ЕООД.

Внимателния прочит анализираните данни показва, че голяма част от селскостопанската и

горскостопанската продукция се складира, търгува и обработва на територията на община Попово.

Много голяма част от ръста в приходите на предприятията в отрасъла „търговия” са свързани със

селскостопанската продукция, която е и основна суровина за стабилните предприятия в

преработващата промишленост. Селското стопанство формира и голяма част от поръчките в

отраслите транспорт, складиране и строителство. Перспективата за развитие на тази икономическа

дейност и съответно свързаните с нея производства и търговски дейности е добра.

Въпреки положителното влияние на селското стопанство върху икономическия комплекс на

общината, профилът на този отрасъл се характеризира и с някои сериозни негативни черти.

Земеделието на територията на региона е с подчертано монокултурен фокус върху

зърнопроизводството. Това, от своя страна, води до няколко негативни последствия. Технологията

на зърнопроизводството ангажира ограничен брой заети, а добавената стойност от дейността е

значително по-ниска, отколкото при производството на други култури – зеленчукопроизводство,

отглеждане на трайни насаждения и други. Фокусирането на региона върху добива на зърно

ограничава възможностите за развитие на традиционното за тази част на България

зеленчукопроизводство.

Хранително-вкусова промишленост

Предприятията от хранително-вкусовата промишленост, от своя страна, показват потенциал за ръст.

Тази индустрия разполага с една много добра суровинна база, предвид положението на гр. Попово

в традиционно богат селскостопански район, което е и основание за поставяне на оптимистична

перспектива пред сектора. Най-големите предприятия в общината са „Роса” АД (предприятие с над

90 годишна история в производството на растителни масла), „Тандем Попово” ООДД (добив и

преработка на червени меса с база в село Дриново), „Братя Tомови” АД (месодобив и

месопреработка), „Ойропак” ЕООД (преработка на слънчогледово семе), „Родина Агро” ЕООД

(предприятие, с което „Родина Холдинг” АД влиза в производството на замразени плодове и

зеленчуци), „Водица Ботълинг” ООД (цех за бутилиране на минерална вода), „ЕРКО 2002” ЕООД

(месопреработка), „Хана” ЕООД (производство на хляб и хлебни изделия), „Златен плод - В” ЕООД

(плодово - зеленчукови консерви и туршии), „Кея-Комерс-03" ЕООД (преработка на сурово краве

мляко и производство на бяло саламурено сирене). Предприятията демонстрират относителна

стабилност през последните години, като някои от тях са лидери на националния пазар - „Роса” АД

при производството на слънчогледово олио, „Тандем-В” АД в производството на месни продукти,

„Братя Tомови” АД в производство на елитни мъжки и женски прасета, „Родина Агро” ЕООД в

производството на замразени малини.

Шивашка и текстилна промишленост

Този отрасъл традиционно е един от водещите в икономическия комплекс на гр. Попово. Най-

голямото предприятие в града, с около 800 заети е „Родина-Попово” ООД, произвеждащо дамска и

мъжка конфекция. Други значими фирми, опериращи на територията на общината, са „Десислава”

51

ЕООД (производство на дамски и мъжки спортни и спортно-елегантни панталони), „Фрештекс

Текстил Финишинг България“ ЕООД (пране и обработка на конфекция и текстил, багрене), „Тони-М”

ООД (производство на текстилни изделия). Проведеният анализ показва, че през годините след

2008 г. секторът се намира в период на стагнация, а за „Родина-Попово” ООД и спад в приходите.

Неговата производителност на един зает е далеч по-ниска от тази на другите промишлени отрасли в

общината. Заплащането на работниците в предприятията също е относително ниско. Всички тези

данни и тенденции очертават едно несигурно бъдеще на шивашката и текстилната промишленост в

община Попово.

Друга преработваща промишленост

Другите основни предприятия от преработващата промишленост, опериращи на територията на

община Попово, са в сферата на металообработването – „Чугунена арматура” АД (производство на

арматура за химическа и хранителна промишленост, енергетика и хидромелиоративни

съоръжения) и въведеното в процедура по ликвидация „Стоманени профили“ АД (производство и

търговия на електрозаварени стоманени тръби и профили), машиностроенето – „Агротехремонт

61” АД (производство, селскостопанска и мелиоративна техника, резервни части, детайли, възли,

агрегати) и “Електроапаратура” ЕООД (изделия за оръжейната промишленост, терморегулатори,

термоизключватели), производството на строителни материали - „Родна индустрия 91” ЕООД

(производство на керамични изделия) и производство на различни полимери – „Полисеп” АД

(производство на изделия от PVC и дърволит), „Хърков пласт инж” ООД (производство на изделия

от композитни материали) и ТПК „Ален Мак” (производство на пластмасови изделия и ученически

пособия), производството на опаковки за хранително-вкусовата промишленост – „Елена груп” ЕАД.

По своите икономически показатели, предприятията се представят разнообразно. Бъдещето на

„Родна индустрия 91” ЕООД е по-скоро несигурно, докато „Агротехремонт 61” АД разчита на

стабилен и растящ пазар, свързан със селскостопанския профил на региона, но показва и добро

представяне на международния пазар (предприятието е най-големият производител на дискови

брани на Балканския полуостров). „Чугунена арматура” АД има позиции и произвежда арматура за

промишлеността за предприятия предимно от местния пазар.

Транспорт, складиране и пощи (перспективен отрасъл)

През последните години представянето на отрасъла е относително константно, показващо

значителна стабилност. Единственото по-голямо предприятие в тази област е „Метеор” АД, което е

специализирано в автобусните и товарните превози и е оператор на автогарата в града. Други

специализирани компании в областта на транспортните услуги са „Дими 2004” ЕООД, „Жокер

транс” ООД и „Визаро Комерс” ООД (последната специализирана в дистрибуцията и логистиката на

хранителни стоки). Този отрасъл е със значителна перспектива за ръст през предстоящите години.

На лице са два много сериозни стимула за бързото му и сериозно развитие. Ръстът в селското

стопанство и търговията с продукти на селското стопанство ще доведе и до по-значителен ръст в

превоза на произведена продукция. Едновременно с това, бъдещото преминаване на АМ „Хемус” в

непосредствена близост до града е сериозна предпоставка за възвръщане на имиджа на Попово

като транспортен възел и изграждането на складови площи.

Строителство (перспективен отрасъл)

Представянето на строителството през разгледаните години 2008-2012 г. е със значителни

колебания. Това е продиктувано най-вече от силната му зависимост от предимно нестабилния през

последните години финансов сектор. Въпреки това, отрасълът разполага със значителен потенциал

52

за ръст. Тук отново селското стопанство е основен фактор, като необходимостта от изграждане на

постройки и съоръжения за неговите нужди, както и за складирането и преработката на

продукцията дават основания за оптимизъм на работещите в строителния бранш. Потенциален друг

фактор за оптимистична прогноза е предстоящото строителство на АМ „Хемус”, в което ще могат да

се включат и местни фирми. Основни предприятия са „Геострой” ООД (строителство на обществени,

жилищни и промишлени сгради и линейни инфраструктурни обекти), „Антола” АД (арматурен

двор, железарски двор, бетонов и варов възел със строителна лаборатория, услуги с

автобетонпомпа и автокран).Други работещи предприятия в сферата на строителството са „ЛИМО-

Сашо Събев” ЕТ, общинското предприятие “БКС” ООД, гр.Попово, “Пътно поддържане – Попово”

ЕООД.

Туризъм (отрасъл с наличен, но ограничен потенциал за развитие)

Въпреки, че до момента отрасълът е много слабо представен в местната икономика, той има

известен потенциал за развитие. Основните предпоставки за това са:

� Вековни гори покриват обширен район в югозападната част на общината. Вековни летни дъбове

в местността “Пирамидата” (в землището на с. Бракница), като най-възрастният от тях е на

около 430 години. Тук са разположени местностите "Маринка лъка", гористите области в

околностите на селата Горица, Долец и Иванча. Интерес представляват и местностите

североизточно от селата Ковачевец и Паламарца;

� Разнообразна фауна на територията на общината, като особен интерес представляват

животните за лов – сърни, елени, диви свине – ловен туризъм. Налични са висококласни бази за

ловен туризъм в селата Еленово, Голямо Градище и местността “Маринка лъка” край гр.

Попово, собственост на горско стопанство “Черни лом”;

� Много видове билки;

� Водни площи на яз. “Каваците”, подходящи за спортен риболов;

� Градът и общината са разположени в близост до богати туристически атракции които могат да

допълнят нейното собствено предлагане и създават възможности за развитие на регионални

туристически продукти, особено по отношение на културния и познавателния туризъм (по-

специално регионите Велико Търново, Разград, Русе, Шумен);

� Римската крайпътна станция „Ковачевско кале” и близко разположеният извор в село Водица.

2.3.4. Разположение на предприятията на територията на общината

В локализационен аспект, производствените мощности на преработващата промишленост на гр.

Попово са разположени в две действащи производствени зони – Източна и Южна. В Източната

производствена (промишлена) зона се намират основните мощности на металообработването и

производството на машини - „Чугунена арматура" АД, “Агротехремонт 61” ООД, търговията и

складирането на зърно – „Кристера” АД и складовата база на „Роса” АД, предприятията от

хранително-вкусовата промишленост “Родина-Агро” ООД, “Златен плод” ЕООД, „Братя Томови” АД,

мелници с регионално значение и др. от отрасъл хранително вкусова промишленост, шивашкото

“Родина Попово” ООД, Складове на “Топливо”, “Петрол” и “Вторични суровини”, Оранжерия-

оранжерийно производство на зеленчуци, ветеринарна лечебница и др.

53

В Южната производствена зона са разположени “Полисеп” АД, “Фрештекс Текстил Финишинг

България“ ЕООД, сгради на горското стопанство и др. В западната част на гр. Попово

функциониращата в миналото производствена зона, специализирана в добива и производството на

керамични изделия е с изчерпани функции и на практика е ликвидирана.

Извън град Попово са разположени малък брой от мощностите на предприятията от общината.

Северно от града е разположена зърнена база на „Агросем 2000" ЕООД. . В западната част на село

Ковачевец се намират мощностите на завода “Електроапаратура” ЕООД. В близкото село Водица е

разположено бутилиращото предприятие „Водица Ботълинг” ООД. В село Дриново е

производствената база на “Тандем Попово” ООД. В с. Ломци се намира предприятието за

отглеждане на кокошки - носачки и производство на яйца„Яйца и Птици Ломци” ООД. Югозападно

от село Кардам на пътя Разград – Попово е разположена базата на „Натурела Плод” АД. В село

Светлен се намира мандрата на „Кея-Комерс-03" ЕООД.Земеделските кооперации използват

частично терените на стопанските дворове на територията на селата Кардам, Ковачевец, Светлен,

Захари Стояново, Медовина, Осиково и кв. Сеячи на гр. Попово.

2.3.5. Структура на собствеността

Почти всичките от структуроопределящите за общинската икономика предприятия са частна

собственост. От по-значима фирма с публично участие е „Еко Попово” ООД , която е съвместно

дружество на община Попово и „ЕрКА Груп” ООД. В сферата на дейност на компанията е

съхранение, обработка и управление на твърди битови отпадъци, специални отпадъци, отпадъчни

води и утайки от отпадъчни води от всякакъв вид; действия, насочени към тяхното обезвреждане,

съхранението и изпращането им за рециклиране; изграждане, монтаж и експлоатация на

съоръжения за производство на енергия чрез фотоволтаични, вятърни и други алтернативни

източници на енергия; дейности, които са подготвителни, допълващи и спомагателни към

горепосочените, както и всички дейности които са свързани по някакъв начин с тях.

Подобно на тенденциите на национално ниво, в община Попово най-голям е броят на микро

предприятията (с до 9 заети), които през 2012 г. са били 749, или 90,8% от всички предприятия в

общината. Към същата година малките предприятия са 7% (58), а средните, едва 1,9% (16

предприятия). Големите предприятия в Попово са били само две, като и двете оперират на

територията на града. Всички средни предприятия, с изключение на едно („Електроапаратура”

ЕООД – с. Ковачевец) , също са концентрирани в общинския център, както и повечето от малките

такива.

За периода между 2008 и 2012 г. микропредприятията са се увеличили с близо 50, а големите са

станали от едно на две. Другите две групи предприятия – малките и средните са намалели

съответно с 9 и 3 броя. През годините, броят на предприятията бележи колеблива тенденция -

броят им нараства между 2008 и 2009 г., след което спада, като спадът е по-чувствителен в групите

на микро и средните предприятия. Въпреки положителното развитие, в сравнение разглежданата

като изходна 2008 г., очертаната тенденция съдържа белези на влошена предприемаческа

активност. Неприятно е намаляването в броя на групите предприятия с най-значим дял в местната

икономика – микро и средните. До една значителна степен тази тенденция се дължи на влошената

макроикономическа среда след 2008 г.

54

фигура 31: Приходи от дейността на предприятията по групи 2008 - 2011 г

Източник: НСИ, ТСБ Търговище, Търговски регистър

През последните години се наблюдава бързо възстановяване на компаниите от община Попово.

Приходите на предприятията са се повишили от 296 млн. лв. до 411 млн. лв.. Основен е делът в този

ръст на микропредприятията, като значителен дял в него имат и средните такива. Приходите на

малките предприятия остават на стабилни нива около 90 млн. лв., както и приходите на големите –

около 10 млн. лв. За същия период колебанията на национално ниво са значително по-слаби, като

по-сериозни са те единствено по отношение на големите предприятия, чиито продажби са

спаднали най-рязко през 2009 г., но които се възстановяват и най-бързо, макар и към 2011 г. да не

са достигнали пред кризисния пик.

Относителната тежест на отделните групи предприятия в местната икономика показва доминация

на средните предприятия, които през 2011 г. имат близо 180 млн. приходи. Рязкото повишение на

приходите на микропредприятията (достигане на 130 млн. лв. през 2011 г.) ги поставя на второ

място по значимост в местната икономика. С 95 млн. лв. приходи, трети по значимост са малките

предприятия. За община Попово, почти незначителен е делът на големите фирми.

2.3.6. Ефективност на местната икономика

Сравнението на данните за община Попово и за страната по показателя приходи от дейността на

предприятията на един зает показват, че два от водещите три отрасъла дават производителност

близка до средната за страната. В дейността Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети, през

2012 г., на всеки зает са се падали 214 хил. лв. приходи, а в Селското стопанство – 90 хил. лв. Много

притеснителни са показателите на третия много важен за общината икономически отрасъл. В

преработващата промишленост съотношението е едва 50 хил. лв. на един работещ, което е по-

малко от 50% от средното за страната. Данните сочат, че секторът се намира в криза, а слабият ръст

в приходите от последните години не дават основание за оптимистични прогнози.

321296 344

41163

74

94

129

9584

81

94

153

128

162176

11 9 7 12250

300

350

400

450

0

50

100

150

200

2008 2009 2010 2011

Община Попово (в млн. лв.)

Общо (дясна ос) Микро до 9 заети Малки от 10 до 49

Средни от 50 до 249 Големи над 250

55

фигура 32: Приходи от дейността на един зает през 2012 г. за основните икономически дейности за

община Попово (хил. лв.)


Тенденцията за развитие на ефективността на предприятията от различните отрасли се

характеризира с известни контрасти. Трите основни икономически дейности имат много близки

стойности на приходи на един зает през 2008 г. – между 58 и 79 хил. лв. на зает. Следват четири

последователни години в които ръстът в приходите на предприятията от дейността „Търговия;

ремонт на автомобили и мотоциклети” е много бърз, достигайки почти три пъти по-високи от

началните стойности през 2012 г. През разглеждания период, със значително по-слаб, но стабилен

ръст се характеризира селското стопанство. Едновременно с това, преработващата промишленост

бележи значителен спад през 2009 г. спрямо предходната и относително слаб ръст през следващите

три години, който към 2012 г. дава изоставане спрямо началната 2008 г. от 10 хил. лв. по-ниски

приходи на един зает.

фигура 33: Приходи от дейността на един зает 2008-2012 г. за основните икономически дейности за

община Попово (лв.)


101 106

199

90

50

214

0

50

100

150

200

250


C Преработваща промишленост G Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети

Република България Община Попово

59.487

57.77670.504 75.356

90.163

57.998

35.870 39.704 44.248 49.847

78.975

102.951

131.470

166.933

214.260

0.000

50.000

100.000

150.000

200.000

250.000

2008 2009 2010 2011 2012



G Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети

56

Загледани поотделно, промените в броя на заетите и в приходите на предприятията от основните

икономически сектори за община Попово показват разнородно представяне. Повечето

икономически дейности се характеризират с нарастващи приходи през периода 2008-2012 г. и

относително запазване в броя на заетите за същия период, т.е. предприятията показват по-голяма

рентабилност. Такива са два от трите основни отрасъла в общината – Търговия; ремонт на

автомобили и мотоциклети, където ръстът в приходите е над 180% и Селско, горско и рибно

стопанство (с ръст от близо 65%). Третият важен за общинската икономика отрасъл –

Преработващата промишленост, бележи спад в приходите с около 30% и почти пропорционален

спад в броя на заетите с около 20%. В същия квадрант на схемата се намират и други две

икономически дейности – Строителството и Хуманно здравеопазване и социалната работа, в които

обаче намалението при броя на заетите е по-значително от спада в приходите. В отрасъла

Хотелиерство и ресторантьорство се забелязва стабилен ръст в приходите – близо 30% при свиване

в броя на заетите, което говори за значителна оптимизация на предприятията. Слабо повишение в

приходите при запазване на заетите се наблюдава по отношение на дейността Транспорт,

складиране и пощи. Според направения анализ най-бурно се развиват Операциите с недвижими

имоти, където приходите за периода са се покачили с над 150%, а заетите – със 135%. Причина за

това бурно развитие на сектора е неговата свързаност със Селското стопанство – при повишена

активност на този сектор сделките с недвижими имоти (предимно обработваема земя, но също така

и стопански сгради и съоръжения) се увеличават значително.

57

фигура 34: Промяна в броя на заетите и обема на приходите на предприятията по икономически дейности за община Попово за периода 2008-2012 г.

Площта на кръга изразява броя заети по сектори през 2012 г.

Източник: ТСБ Търговище


Преработваща промишленост


Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклетиТранспорт, складиране и пощи

Хотелиерство и ресторантьорство


Професионални дейности и научни изследвания

Административни и спомагателни дейности


Култура, спорт и развлечения

-60%

-40%

-20%

0%

20%

40%

60%

80%

100%

120%

140%

-60% -40% -20% 0% 20% 40% 60% 80% 100% 120% 140% 160% 180% 200%

Пр

ом

яна

в б

ро

я за

ети

за

пе

ри

од

а 2

00

8-2

01

2 г

. по

се

кто

ри

Промяна в приходите от дейността на предприятията в периода 2008-2012 г.

58

2.3.7. Регионални характеристики на икономиката

По отношение на икономическия комплекс, влиянието на община Попово и нейния център –

едноименния град е от значение на микро-регионално ниво. Исторически град Попово е

център на значителен селскостопански хинтерланд, формиран от териториите на общината и

съседните по-малки общини Антоново, Опака, от части Бяла, Стражица и Две Могили.

Възстановяването на селскостопанския сектор като водещ отрасъл от местната икономика се

забелязва както от икономическите показатели на земеделските производители, така и от

много силния ръст в търговията с тяхната продукция. Разположението на гр. Попово на

основната ж.п. линия София – Варна е предпоставка за още по-значителният ръст в този

отрасъл през предстоящите години. Очаква се засилена нужда от обособяване на терени за

складови, търговски и преработващи земеделската продукция дейности. Тези терени ще

обслужват както територията на цялата община, така и земеделски производства извън нея,

които ще насочват своята продукция към тях. Очакванията са тези дейности да бъда

концентрирани в и около ж.п. ареала на гр. Попово, както и в близост до бъдещото отклонение

от АМ „Хемус” към града.

2.4. Райони със специфични проблеми

Цялата територия на общината се характеризира със сериозни проблеми, както по отношение

на демографските тенденции, така и по отношение на икономическото си представяне. Почти

всички села са малки или много малки (с изключение на с. Кардам, всички села от общината са

в тези две категории). Едновременно с това, отново с изключение на гр. Попово, с. Кардам и с.

Медовина и донякъде на селата Зараево и Ковачевец, тенденцията за намаляване на

населението е много силна. Коефициентът на възрастова зависимост също показва много лоши

стойности, като те са между 40 и 50 % за гр. Попово и с. Дриново и между 50 и 60 % в селата

Кардам, Зарево, Медовина и Козица и в още две много малки села (Берковски и Звезда).

Възрастовата структура е силно влошена в повечето много малки села – Марчино, Конак,

Долец, Бракница, Манастирица, Горица, Осиково и Помощица, както и в малкото село

Паламарца. От малките села, много нисък е делът на населението под 15 г. в селата Захари

Стояново, Садина, Долна Кабда, Медовина, Паламарца.

Според данните от Преброяване 2011, подобна негативна картина се очертава и по отношение

на заетостта и икономическата активност на населението на повечето села от общината.

Икономически неактивните преобладават във всички села с изключение на селата Тръстика и

Еленово, където те са по-малко от икономически активните. Въпреки това, за тези две селища е

характерно много високо ниво на безработица. Относително по-високи нива на заетост са

отчетени единствено в гр. Попово и селата Зараево, Медовина, Козица, Ковачевец, Ломци,

Славяново и Дриново. Във всички останали селища от общината заетостта е под 25%.

Заетостта на населението е в пряка зависимост от икономическата активност която се развива в

конкретното селище. В гр. Попово преобладаващи дейности в които са ангажирани заетите са

търговията и преработващата промишленост. Извън града доминиращ отрасъл на заетост е

селското стопанство. Отделни преработвателни предприятия са се установили и в селата

Ковачевец, Водица, Дриново и Ломци.

59

2.5. Изводи, проблеми и потенциали

Като изводи от проведения демографски, социален и икономически анализ бяха формулирани

следните изводи под формата на потенциали и проблеми:

Потенциали

� Увеличаване на образователното равнище на населението;

� Намаляване на изселилите се и запазване на заселеното население при подобряване

на социално-икономическите условия на местно ниво;

� Населението е заето предимно в преработвателната промишленост, търговията,

селското стопанство и образованието;

� По-голям от средното за областта и държавата дял на квалифицирани работници и

сродни на тях занаятчии и работници в селско, горско и рибно стопанство.

� Приходите на предприятията в община Попово показват значително по-бърз темп на

ръст в сравнение с тенденцията на национално ниво след 2009 година;

� Значителният ръст в производството на селскостопанска продукция в общината и

съседните общини е основен фактор (като суровинен източник) за растежа на местната

икономика през последните години. Адекватното използване на този ресурс ще бъде

ключово за развитието на икономиката;

� Налице е значителен потенциал за развитие на зеленчукопроизводството и свързаната

преработвателна промишленост на територията на общината;

� Предприятията от хранително-вкусовата промишленост разполагат с ресурсна

осигуреност и показват значителен потенциал за ръст;

� Транспортът и складирането са дейности със значителна перспектива за развитие,

основано на ръста в селското стопанство, търговията с продукти на селското стопанство

и бъдещото преминаване на АМ „Хемус” в непосредствена близост до града. Това са

отлични предпоставки за възвръщането на имиджа на град Попово като основен

търговски център за региона;

� Производствените зони на града са много добре осигурени с железопътен достъп и

разполагат със значителни свободни терени;

Проблеми

� Намаляване на населението към 2011 г. спрямо предходното преброяване;

� Ниска раждаемост;

� Средно висока смъртност с по-високи нива от областното и националното ниво;

� Отрицателен механичен прираст с по-ниски показания от областното и националното

ниво;

� Увеличаваща се безработица през последните пет години;

� Увеличаване на дела на безработни хора с намалена работоспособност;

� Подчертаната монокултурност на земеделието (зърнопроизводство) се характеризира с

ниска заетост и ниска добавена стойност на продукцията;

60

� Между 2009 и 2012 г. се забелязва значително намаляване в броя на фирмите в

областта на Търговията; ремонта на автомобили и мотоциклети. Тази тенденция

пресечена с тенденцията за нарастване на приходите (с около 180% за периода 2008-

2012 г.) показват нарастваща концентрация на приходи в малко на брой предприятия;

� Преработващата промишленост показва темпове на много бавно възстановяване, като

приходите й към 2012 г. достигат нива с цели 30% по-ниски от 2008 г. Това е секторът с

най-много заети в община Попово. Приходите на един зает, обаче, през 2012 г. са едва

50 хил. лв., което е по-малко от 50% от средното за страната. Данните сочат, че

значителна част от сектора се намира в криза, а слабият ръст в приходите от последните

години не дават основание за оптимистични прогнози;

� Анализираните данни и проследените тенденции очертават несигурно бъдеще за

шивашката и текстилната промишленост в гр. Попово. Този факт следва да бъде

сериозно отчетен, като се има предвид, че заетите в тази индустрия представляват

повече от ¼ от всички заети в града.

� Икономическата активност на две относително големи предприятия - „Чугунена

арматура” АД и „Родна индустрия 91” ЕООД е значително по-слаба през последните

години.

61

3. ТЕРИТОРИАЛНИ ПРОУЧВАНИЯ

3.1. Природна среда

Община Попово е разположена в източната висока и платовидна подобласт на Дунавската

равнина. На север-северозапад община Попово се огражда от Поповските възвишения, на

североизток – от Разградските възвишения, а на юг границата върви по поречието на голямата

река (Буюк дере) и Лилянските възвишения.

3.1.1. Абиотични фактори

Релеф

Община Попово заема територии с два близки типа релеф – хълмисти равнини и разчленени

плата и високи хълмове и ридове, каквито са Поповските височини. Най-високата точка в

района на община Попово е връх Калакоч – 485 м н.в. в землището на село Ковачевец. Най-

ниската точка е в землището на село Манастирица – на 125 м н. в. в местността „Чешма дол”.

Релефният тип „хълмисти равнини” заема пояса между 200 и 400 м н.в. и е най-

разпространеният у нас географски ландшафт. Той е характерен със заоблен хълмист релеф, на

места дрениран от дълбоки долове и ровини. На територията на община Попово това са

склоновете спускащи се към Голямата река, Черни Лом, Малки Лом, Калакоч дере и др.

Високохълмистият ридов релеф, от който тип са Поповските височини, се характеризира със

заоблени по-високи хълмове и ридове, стръмни склонове и котловини. Разположен е във

височинния пояс от 400 до 600 м н.в.

Хълмистият характер на релефа на територията на община Попово предполага разнообразие в

изложенията на терена. Налични са както припечни, така и сенчести изложения. Разнообразния

релеф предопределя формирането на различни типове месторастения.

Климат

Климатът на територията на община Попово е преходно-континентален и преходно-

средиземноморски. Средногодишната температура е 10.2°C. Средната максимална

температура през месец юли и месец август е съответно 28.8°C и 28.6°C.Периодът с

температура от над 10°Cзапочва между 5 и 20 април и завършва между 18 и 29 октомври, като

средната му продължителност е 190 дни. Продължителността на периода с температури над

5°C е около 248 дни.

Годишната сума валежи се движи между 550 и 680 л/кв. м., като средните стойности са от

порядъка 610-620 л/кв. м. Максимумът на валежите в края на пролетта и началото на лятото, а

минимумът – през зимата. Засушаванията с продължителност над 10 дни са най-чести в края на

лятото и началото на есента. Средната продължителност на засушаванията през този период е

20-22 дни.

За района на община Попово средната абсолютна влажност на въздуха е 7,5 – 8 мм, като

идентично на стойностите на температурите през годината, и тук минимумът е през януари, а

максимумът – през юли. Средната относителна влажност на въздуха е сравнително ниска – от

62

50 до 70%. Максимумът от 80-85% се достига през м. декември, а минимумът е през летните

месеци – юли и август.

Снежната покривка е нетрайна. Първите валежи започват между 1-ви и 10ти декември. Общата

им продължителност през сезона е между 20 и 50 дни, като последните дни със снежна

покривка са между 10-ти и 20-ти март. Средната дебелина на снежната покривка рядко

надвишава 10-20 см.

Характерните ветрове са със западна-северозападна посока. Специфичен за района е фьорнът

– нерядко появяващ се вятър, духащ от юг със сравнително висока интензивност. През зимните

месеци духат и студени североизточни ветрове, които отвяват снежната покривка и

предизвикват навявания. Средната скорост на ветровете е 4-5 м/сек., като с най-голяма сила

духат през зимата и есента, а през лятото са слаби и в равнинната част е доста задушно

Геология

Районът на община Попово се характеризира с разпространението на седиментни скални

образувания, от които преобладаващи са горно-кредните отлагания. Основните

почвообразуващи скали са льосът, глините и мергелите – песъчливи и варовити, солитни и

рифови варовици, както и мергелни и песъчливи варовици. Разпространени са и чакълите.

По разпространение основните скални образувания биха могли да се разпределят така:

песъчливи и варовити мергели, мергелни и песъчливи варовици, льосови глини и песъчливи

мергели, льос, чакъл и други. Най-разпространените – варовитите мергели, заемат голяма част

от територията на север от гр. Попово. Мергелите са сиво-сини и зеленикави, надлъжно и

напречно напукани, твърди. Варовиците, срещащи се предимно в северозападната и

североизточната част на общината са предимно в околностите на селата Садина и Захари

Стояново. Често те са напукани по повърхността във вертикална и хоризонтална посока. Малка

част от територията на общината (в триъгълника Попово – Априлово – Славяново) е зает от

льосови глини. Льосът е с бледожълт до пепеляв цвят. Съставен е от дребни кварцови

песъчинки примесени с глина, слюда и други. Чакълите са разположени главно край водните

течения. Напукаността и различните степени на изветряване на основните скали в района са

добра база за натрупване на почвообразуващи продукти.

На територията на общината са регистрирани и наблюдавани общо 34 свлачища - 12 бр. в

регулационните граници на населени места и 22 бр. в землищата на десет населени места:

Свлачища на територията на Община Попово

Селище Иденти-фикатор

Година рег.

Състояние Местонахождение Застрашава Засегна-та площ

дка Клас

Кате-гория

АПРИЛОВО TGV24. 00566.01

1975 Потенциално северна част и над селото ЖС,УЛ,ЕЛ,ВИК 700 І В

БАБА ТОНКА TGV24. 02021.01

1975 Периодично активно

ЮИ част на селото, засяга улица ЖС,УЛ,ЕЛ,ВИК 7.5 ІІІ В

БАБА ТОНКА TGV24. 02021.02


на 250м южно от селото Земеделски земи

16.875 ІІ Г

ГАГОВО TGV24. 14307.01

2001 Потенциално стр.кв.42,имоти №474 и 478 част от ІІІ-кл.път Попово-Русе

ЖС,УЛ,ЕЛ,ВИК 6.8 ІІІ Б

63

ДОЛНА КАБДА

TGV24. 22109.01


централна част, засяга улица ЖС,УЛ,ЕЛ,ВИК 145 І В


TGV24. 22109.02


ЮИ част, засяга път за Горна Кабда

Шосе 14 ІІ В


TGV24. 22109.03

1977 Стабилизирано

1км по пътя за Горна Кабда Шосе 9.6 ІІІ В


TGV24. 22109.04


1км по пътя за Горна Кабда Шосе 3.3 ІІІ В


TGV24. 22109.05


Над застроени имоти по ул."1ви май" №26 и №28

7.15 ІІІ В


TGV24. 22109.06


В района на здравната служба, в северния край на с.Долна Кабда

0.22 ІV В

ЗАВЕТНО TGV24. 30079.01


над северните покрайнини ЖС,УЛ,ЕЛ,ВИК 30 І В



над западните покрайнини ЖС,УЛ,ЕЛ,ВИК 40 І В



над западните покрайнини Земеделски земи

21 І Г



150м СЗ от покрайнините Земеделски земи

30 І Г

ЗАРЛЕВО TGV24. 30332.01


100м южно от шосе за гр.Попово Шосе 32 І В

ЗАРЛЕВО TGV24. 30332.02


100м южно от шосе за гр.Попово Шосе 13.2 ІІ В

ЗВЕЗДА TGV24. 30449.01


северно от покрайнините Тревни площи 50 І Г

ИВАНЧА TGV24. 32189.01

1977 Потенциално под изравнителен резервоар ВИК 25 І В

КОВАЧЕ-ВЕЦ TGV24. 37469.01


източна част, стр.кв.9 ЖС,УЛ,ЕЛ,ВИК 1 ІІІ В



ЮЗ част, стр.кв.32,33,39,40 ЖС,УЛ,ЕЛ,ВИК 5.2 ІІІ В



северно засяга път за с.Г.Градище

Шосе 440 І В



3км северно, м. Чепеза Земеделски земи

52 І Г

КОНАК TGV24. 38139.01


южни покрайнини Помпена станция, ЕЛ

40 І В

КОНАК TGV24. 38139.02


над южните покрайнини Земеделски земи

1.8 ІІІ Г

МАНАСТИ-РИЦА

TGV24. 47007.01


40м под ЮЗ-те покрайнини Земеделски земи

20 І Г


TGV24. 47007.02


южно от свл.м.25.4700.01,засяга път

Шосе 420 І В


TGV24. 47007.03


северно от зап.покрайнини Помпена станция, ЕЛ

8 ІІІ В


TGV24. 47007.04


под южните покрайнини Земеделски земи

77 І Г


TGV24. 47007.05


300м ЮЗ от покрайнините Земеделски земи

3 ІІІ Г


TGV24. 47007.06


100м южно ог покрайнините Земеделски земи

6.5 ІІІ Г


TGV24. 47007.08


жп линия София-Варна, км 332+850, ляв кслон на Чукурдере

ЖП линия, Горска територия

25 І А

64

ОСИКОВО TGV24. 54208.01


централна част на селото Земеделски земи

10 ІІ Г

ПОСАБИНА TGV24. 57875.01


южна половина на селото ЖС,УЛ,ЕЛ,ВИК 1200 І В

ПОСАБИНА TGV24. 57875.02


Юго-западно от селото Земеделски земи

127.5 І Г

Източник : МРРБ

Разнообразието на почвообразуващите скали и различните показатели на релефа – надморска

височина, наклон и изложение, дават отражение върху разпределението на светлината,

топлината и влагата и обуславят различията във вида и богатството на почвите. Почвите на

територията на община Попово са представени от следните типове: алувиално-делувиална,

излужен чернозем, сива горска, тъмно сиво горска, светло сиво горска и хумусно-карбонатна.

Преобладаващо разпространение има излуженият чернозем. По обхват на разпространение

следват тъмносиви и сиви горски почви и алувиално-ливадни почви.

Хидрология

Източници на почвена влага са главно падащите валежи. Неравномерното им разпределение

през годината се отразява на дебита на водните течения в района. Подхранването на водните

течения от подземни води има второстепенен характер за техния воден баланс.

В района на община Попово най-голям е водосборът на река Черни Лом. На територията на

общината реката приема множество притоци, най-значителен от които е Калакоч дере. Поради

силното меандриране и изнасяне на плодородна почва от разлатата долина, през която

протича р. Черни Лом в гр. Попово, коритото е коригирано и в по-голямата си част оформено

като канал през града. Река Малки Лом е друго значимо, относително постоянно водно

течение, събиращо водите си от две по-големи водни течения североизточно от с. Ломци.

Реката преминава през сравнително широка долина заета от земеделски площи в

североизточната част на общината. Голямата река (Буюк дере), която тече в тясната долина по

южната граница на община Попово е значително водно течение. Споменатите течения имат

максимум в дебита си през пролетта – от м. март до м. юни. Освен тях, на територията на

общината са формирани множество течения със силно непостоянен воден режим, които през

лятото пресъхват напълно.

Голям е броят на изградените микроязовири със средна площ 50-80 дка, чиито води се

използват за напояване, рибовъдство и риболов. Със стопанско предназначение в общината са

язовирите на Попово, Ломци и Водица.

Подпочвените води в района на община Попово са на голяма дълбочина. Изворите с по-

значителен дебит са картово-пукнатинни. Минерални извори има в селата Водица, Бракница и

Звезда (местността Аязмото). От тях с най-голямо значение е минералния извор при с. Водица,

който има и стопанско значение.

3.1.2. Биотични фактори

Флора

Растителният свят на територията на община Попово е представен от основните видове на

равнинно-хълмистия пояс на листопадните гори до 400 м. н.в. надморска височина и на пояса

на заливните и крайречните гори до 485 м. н.в. Естествена растителност е разпространена в

65

зоните, които не са подходящи за развитие на земеделски дейности. Най-често срещаните

дървесни видове са: червен дъб, цер, бук, акация, липа, ясен, габър, черен бор, дива круша и

др. На територията на общината, в нейните югозападни части са разположени вековни гори. От

храстите най-често срещаните видове са: смрадлика, чашкодрян, драка, глог, леска, къпина,

трънка, шипка и др. Тревната растителност е сравнително по-бедна и е представена предимно

от житни треви: содинаострица, осика, млечка, троскот, магарешки бодил, татул, бял равнец и

др. На територията на общината се срещат много и разнообразни билки, които имат или биха

могли да имат стопанско значение. Разпространени са шипка, глог, коприва, глухарче, змийско

мляко, маточина, живовляк, лайка, бял равнец, мента, мащерка, жълт кантарион, смрадлика,

орех, къпина и др.

Фауна

Животинският свят на територията на включва предимно типичните и разнообразни

представители на фауната на Източната Дунавска равнина. Срещат се сърни, елени, диви свине,

лисици, язовци, вълци и др. Голямо разпространение имат и гризачите: зайци, мишки и

лалугери. Птичият свят показва голямо видово разнообразие, както в горските масиви, така и в

полския район. В язовирите на общината има шаран, толстолоб, сом, каракуда, а в реките -

предимно клен и кефал.

Биологично разнообразие

На територията на община Попово има обявени три защитени зони по Директивата за

местообитанията (Директива на Съвета № 92/43/ЕИО за опазване на природните

местообитания и на дивата флора и фауна) и една защитена зона по Директивата за птиците

(Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно опазването на дивите

птици).

Защитена зона BG0000432 по Директивата за местообитанията „Голяма река”. Обект на

защита са следните местообитания:Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества

от Alysso-Sedion albi, Термофилни букови гори (Cephalanthero-Faion), Смесени гори от съюза

Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus

betulus, Евро-сибирски степни гори с Quercus spp., Балкано-панонски церово-горунови гори,

Мизийски букови гори, Мизийски гори от сребролистна липа.

Обект на защита са животинските видове европейски вълк (Canis lupus), видра (Lutra lutra),

добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni), лалугер (Sperophilus citellus), пъстър

пор (Vorela pereusna), червенокоремна бумка (Bobina bobina), жълтокоремна бумка

(Bobina varieata), ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), обикновена блатна костенурка (Eys

orbicularis), шипобедрена костенурка (Testudo raeca), шипоопашата костенурка (Testudo

heranni), голям гребенест тритон (Triturus karelinii), черна (балканска) мряна (Barbus

eridionalis), обикновен щипок (Cobitis taenia), европейска горчивка (Rhodeus sericeus aarus),

бисерна мида (Unio crassus), обикновен сечко (Cerabyx cerdo), бръмбар рогач (Lucanus cervus),

буков сечко (Morius funereus), алпийска розалия (Rosalia alpina), ивичест теодоксус (Theodoxus

transversalis).

Защитена зона BG0000173 по Директивата за местообитанията „Островче”. Обект на защита

са следните местообитания: Алувиални гори с Alnus lutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion,

Alnion incanae, Salicion albae), Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от

66

Alysso-Sedion albi, Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-

Broetalia) (важни местообитания на орхидеи), Низинни сенокосни ливади, Смесени гори от

съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus

betulus, Панонски гори с Quercus pubescens, Евро-сибирски степни гори с Quercus spp., Балкано-

панонски церово-горунови гори, Мизийски гори от сребролистна липа.

Обект на защита са животинските видове европейски вълк (Canis lupus), видра (Lutra lutra),

лалугер (Sperophilus citellus), пъстър пор (Vorela pereusna), червенокоремна бумка

(Bobina bobina), ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), обикновена блатна костенурка (Eys


heranni), голям гребенест тритон (Triturus karelinii), обикновен щипок (Cobitis taenia),

европейска горчивка (Rhodeus sericeus aarus), хидриас (Hypodryas aturna), лицена (Lycaena

dispar), полиоматус (Polyoatus eroides), обикновен сечко (Cerabyx cerdo), бръмбар рогач

(Lucanus cervus), буков сечко (Morius funereus), осмодерма (Osodera ereita), алпийска

розалия (Rosalia alpina).

Защитена зона BG0000608 по Директивата за местообитанията „Ломовете”. Обект на защита

са следните местообитания: Алувиални гори с Alnus lutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion,

Alnion incanae, Salicion albae), Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.,

Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, Полуестествени

сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Broetalia) (важни местообитания

на орхидеи), Субпанонски степни тревни съобщества, Панонски льосови степни тревни

съобщества, Низинни сенокосни ливади, Извори с твърда вода с туфести формации

(Cratoneurion), Неблагоустроени пещери, Субконтинентални пери-панонски храстови

съобщества, Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, Панонски гори с Quercus

pubescens, Евро-сибирски степни гори с Quercus spp., Балкано-панонски церово-горунови гори,

Мизийски гори от сребролистна липа.

Обект на защита са животинските видовеширокоух прилеп (Barbastella barbastellus),

европейски вълк (Canis lupus), видра (Lutra lutra), добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus

newtoni), дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi), степен пор (Mustela eversannii), дългоух

нощник (Myotis bechsteini), остроух нощник (Myotis blythii), дългопръст нощник (Myotis

capaccinii), трицветен нощник (Myotis earinatus), голям нощник (Myotis yotis),

средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), рhinolophus euryale (Южен подковонос),

голям подковонос (Rhinolophus ferruequinu), мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros),

подковонос на Мехели (Rhinolophus ehelyi), лалугер (Sperophilus citellus), пъстър пор

(Vorela pereusna), червенокоремна бумка (Bobina bobina), голям гребенест тритон

(Triturus karelinii), ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), обикновена блатна костенурка (Eys


heranni), добруджански тритон (Triturus dobroicus), обикновен щипок (Cobitis taenia),

украинска минога (Eudontoyzon ariae), балканска кротушка (Gobio kessleri), виюн (Misurnus

fossilis), европейска горчивка (Rhodeus sericeus aarus), черна (балканска) мряна (Barbus

eridionalis), голям щипок (Cobitis elonata), вертиго (Vertio oulinsiana), Calliorpha

quadripunctaria, лицена (Lycaena dispar), Bolbelasus unicornis, обикновен сечко (Cerabyx

cerdo), бръмбар рогач (Lucanus cervus), буков сечко (Morius funereus), алпийска розалия

(Rosalia alpina), ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

67

Под защита са и два вида растения: червено усойниче (Echiu russicu) и обикновена

пърчовка (Hiantolossu caprinu).

Защитена зона BG0002025 по Директивата за птиците „Ломовете”. Обект на защита са

следните видове птици, включени в Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I

на Дир.79/409/EEC): белочела сврачка (Lanius nubicus), горска чучулига (Lullula arborea),

черночела сврачка (Lanius inor), полска бъбрица (Anthus capestris), ястребогушо коприварче

(Sylvia nisoria), среден пъстър кълвач (Dendrocopos edius), червеногърба сврачка (Lanius

collurio), градинска овесарка (Eberiza hortulana), ръждив aнгъч (Tadorna ferruinea), късопръст

ястреб (Accipiter brevipes), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), ловен сокол (Falco

cherru), малък воден бик (Ixobrychus inutus), черен кълвач (Dryocopus artius), белоопашат

мишелов (Buteo rufinus), малък орел (Hieraaetus pennatus), черен щъркел (Ciconia nira), осояд

(Pernis apivorus), черна каня (Milvus irans), египетски лешояд (Neophron percnopterus), орел

змияр (Circaetus allicus), тръстиков блатар (Circus aeruinosus), бял щъркел (Ciconia ciconia),

малък креслив орел (Aquila poarina), сив кълвач (Picus canus), белошипа ветрушка (Falco

nauanni), вечерна ветрушка (Falco vespertinus), ливаден дърдавец (Crex crex), бухал (Bubo

bubo), козодой (Capriulus europaeus), земеродно рибарче (Alcedo atthis), синявица (Coracias

arrulus), ливаден блатар (Circus pyarus).

3.2. Поземлен ресурс по територии

Общата територия на община Попово е с площ 83 290,56 ха, като граничи с общините

Търговище, Антоново, Стражица, Бяла, Две могили, Опака, Цар Калоян, Разград и Лозница.

Характеризира се със сложни геоложки условия, дължащи се на разположението й в

неконтактната зона между Мизийската платформа и Предбалкана, наличието на дълбоки

разломи, разнообразната геоложка структура, наличието на свлачища, както в населените

места /с. Посабина, с. Априлово, с. Гагово/, така и в крайселищните територии /с. Посабина, с.

Манастирица, с. Горица и др./, честата смяна на различни инженерно-геоложки типове в

хоризонтална посока и високата сеизмичност на района.

Според общото предназначение на територията, община Попово може да се раздели условно

на три части – Южна част, с предимно хълмист релеф, където преобладаващи са горските

територии, които предопределят нужния екологичен баланс в общината. Средна част (основно

по транспортното направление гр. Бяла – гр. Разград), предимно с равнинен релеф и

преобладаващи земеделски територии които са важен ресурс за общината, и Северна част, с

разположени равномерно горски и земеделски територии.

Населените места са дисперсно разположени и покриват сравнително равномерно територията

на общината. Административния център – град Попово е локализиран централно спрямо

общината, което води до относително бързи и добри връзки с останалите населени места.

Съгласно Наредба №7/2003г. за ПНУОВТУЗ, относно категоризирането на населените места, на

територията на общината има три средни села – Кардам, Светлен и Зараево, които са в

непосредствена близост до общинския център – Попово. Малките села са 15 и са разположени

основно в равнинната част на общината, в околоградския район, като са ситуирани в близост до

главните транспортни връзки между общините в региона. Населените места в категорията -

много малки села са 16 на брой и са разположени предимно в отдалечените на града райони, в

68

периферията на общината и основно в южната й част. Всички урбанизирани територии в

общината заемат площ от 5 417 ха, което е 6,5 % от територията й.

Земеделските територии, които са основен икономически генератор за населените места от

общината, заемат 54 942,26 ха или 65.96% от площта на общината. Разпределението на

земеделските територии по видове е както следва – обработваеми земи-ниви 46 541,52 ха

(84.7% от земеделските територии); обработваеми земи-трайни насаждения 1 674,50 ха (3.0%);

необработваеми земи-пасища, мери, поляни 6 665,69 ха (12,1%); оранжерии и разсадници

60,55 ха (0,1%). Благоприятните природни условия спомагат за големия дял на обработваемите

земи, като основната част – близо 95% – са заети от зърнени култури. Тази добра основа и

наличните естествени ресурси са предпоставка за бъдещо развитие на зърнопроизводство на

територията на общината. Сериозен проблем за ефективното развитие на селското стопанство

е силно раздробената и разпокъсана земеделска земя. Оттук произтича главния сериозен

проблем за решаване - уедряване на земята.

Горските територии заемат 21 228,76 ха или 25,49% от площта на общината.Основните насоки

за развитието на горските територии се определят от лесоустройствените проекти на

лесничействата и успешно организирания ловен туризъм на територията на общината

посредством 4 ловно-стопански комплекса с обща площ от близо 17 хил. ха.

Териториите заети от води и водни площи в общината включва участъци от речните басейни на

реките Черни Лом, Малки Лом, Голяма река (Буюк дере) и от техните по-малки притоци. В

землището на с. Водица чрез сондаж е разкрит минерален водоизточник „Водица“. Голям е

броят на изградените микроязовири със средна площ 50-80 дка, чиито води се използват за

напояване, рибовъдство и риболов. Със стопанско предназначение в общината са язовирите на

Попово, Ломци и Водица. Като цяло територията на общината не е с висок дял на водни площи

– една 1,09%, което води до недостиг на вода, основно в административния център.

Нарушените територии съставляват 0,13% дял от общата площ на общината, като кариерите са

0.08%. Те са четири на брой в землищата на гр. Попово, с. Светлен, с. Славяново и с. Ковачевец.

Защитените територии са групирани по периферията на общината – в южната част, източната и

северната. На територията на Община Попово попадат части на три защитени зони по НАТУРА

2000 - Островче BG 0000173, Голяма река BG 000432, Ломовете BG 0000608.

Териториите на транспортната и техническа инфраструктура заемат около 646 ха, което

представлява дял от 0,78%. Транспортната инфраструктура е добре обранизирана, като всички

населени места в общината са свързани посредством асфалтирани пътища.

Сравнителният анализ на баланса на територията община Попово показва висок дял на

земеделските територии (65.96% срещу 57.4% средно за страната). Делът на урбанизираните

територии (6.5%) е по-висок от средния дял за страната (4.1%) и от този на Североизточния

планов район (5.4%). По-нисък от средния за страната (33.5%) е делът на горските територии в

общината (25.49%), но той е съизмерим с дела на горските територии за област Търговище

(25.7%).

69

БАЛАНС НА ТЕРИТОРИЯТА ПО ОСНОВНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Вид територия Площ

/ха/

Дял от общата

територия /%/

Урбанизирани територии 5 417,23 6,50%

Земеделски територии 54 942,26 65,96%

Горски територии 21 228,76 25,49%

Защитени и нарушени територии за възстановяване 148,73 0,18%

Територии заети от води и водни обекти 906,00 1,09%

Територии на транспорта и техническа инфраструктура 646,07 0,78%

Други (специални терени и др.) 1,51 0,00%

ОБЩО 83 290,56 100,00%

3.3. Структура на собствеността

Вследствие на възстановяването на собствеността върху земеделските земи в изпълнение на

Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и на възстановяване на

собствеността по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския

фонд (ЗВСГЗГФ), на територията на общината са установени следните видове собственост:

• Частна собственост – 35 289,3 ха (42,4% дял от територията на общината) – основно

земеделски земи – ниви и урбанизирани територии;

• Държавна собственост (публична и частна) са 22 516,6 ха (27% от територията на общината).

Това са земите на Държавния горски фонд, Държавния поземлен фонд, част от териториите на

водните течения и водните площи, жп линиите и републиканската пътна мрежа, кариери,

военен терен, малка част от населените места и други урбанизирани територии, непригодни

земи и др.

• Общинска (публична и частна) е собствеността върху 15 262,3 ха земя (18,3%) – мери и

пасища, полските пътища и прокари, общинската пътна мрежа, общински гори, част от

територията на населените места, депата за битови отпадъци;

• На религиозни организации е собствеността върху 22,76 ха (0,03%);

• Чуждестранната, кооперативната и неустановената собственост съставляват много малка

част от общата територия на общината – 0,11% дял.

С проекта за ОУП на община Попово, при определяне на функционалните зони и

предвиждания, следва да се създаде равнопоставеност между различните видове собственост.

на терените, планът трябва да равнопостави всички видове собственост. Когато определени

мероприятия от обществен интерес имат търговска привлекателност, то за реализацията на

тези мероприятия следва да се дава възможност на всички собственици и инвеститори,

включително и частни.

70

В табличен вид е представено разпределението на територията на общината по видове

собственост според информацията от КВС на землищата на отделните населени места и

кадастралната карта на гр. Попово и землището му.

БАЛАНС НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ПОПОВО ПО ВИД СОБСТВЕНОСТ

ВИД ТЕРИТОРИЯ Площ (ха)

Дял от площта

(%)

Държавна публична 651,32 0,78%

Държавна частна 21865,29 26,25%

Общинска публична 1203,78 1,45%

Общинска частна 14058,52 16,88%

Стопанисвано от общината 111,71 0,13%

Обществени организации 9733,03 11,69%

Кооперативна 0,14 0,00%

Религиознa 22,76 0,03%

Частна 35289,29 42,37%

Съсобственост 261,02 0,31%

Чуждестранна 61,54 0,07%

Неустановена 32,14 0,04%

ОБЩО 83290,56 100,00%

71

4. ОБИТАВАНЕ

4.1. Количествено и качествено състояние на жилищния фонд

Община Попово се състои от 34 села и общинския център град Попово. Обитаването се

извършва основно в населените места, като най-голям дял има общинския център – гр. Попово.

Пространственото проявление на жилищния сектор оказва влияние върху планирането и

развитието на обитаването като цяло, но и на цялата урбанизирана структура на община

Попово. Правилното планиране на жилищния сектор (обитаване) трябва да се възприема като

необходим инструмент за управлението на общината, който да се съобразява със спецификата

на локализацията върху която се прилага.

Профилът на жилищната система разкрива проблемите и потенциала на развитието й. Това е

важно за създаването на реалистична устройствена концепция при изработването на ОУП на

Община Попово. Жилищният фонд в селата на община Попово към 31.12.2007 г. наброява

10 779 жилища, разположени в 10 748 сгради с 16 539 обитатели. Веднага трябва да

отбележим, че 32.2% от фонда не се обитава постоянно, като в някои села необитаваните

жилища са над 50%. Най старият сегмент от жилищния фонд е построен преди 1919г. (над 80

годишен) , покрива 6.8 % от общия брой на жилищата - 729. Най-интензивно ново строителство

е имало през периода 1919-1945г. – 41.8 % ( 4509 жилища) и 1046 жилища през -1956г. – 31.7 %

(3409 жилища), когато в селата е имало значителен брой население в диапазона 50 000. –

40 000 човека. Най – новите жилища с възраст под 20 години са само 2.6% от общия брой към

2007г. (284 жилища). През този период имаме строителство в селата Медовина - 105 жилища,

Кардам - 30 жилища, Водица - 25 жилища, Ковачевец - 20 жилища и по няколко в отделни села.

След 2001г. в селата почти няма отчетени от Националният статистически институт

новопостроени жилища, за разлика от общинския център град Попово, където макар и с бавни

темпове броя им се учеличава. Общият брой за периода към 2011г. в община Попово е 13 128

бр. жилищни сгради, от които 8 589 бр. обитавани сгради; 4 285 бр. необитавани сгради и 253

бр. – сгради за временно обитаване.

Таблица 8. Жилища на 31.12. 2007г. по периоди на построяване на сградата в която се намират в

селищата (селата) на община Попово

Години

Националният

Жилища - брой Относителен дял - %

Преди 1919 729 6.8

1919 – 1945 4509 41.8

1946 - 1960 3409 31.7

1961 - 1970 895 8.3

1971 - 1980 326 3.0

1981- 1990 627 5.8

1991 - 2000 284 2.6

ОБЩО 10 779 100.0


72

4.1.1. Структура на жилищния фонд по конструкция

От 2001г., националната статистика индентифицира 3 основни типа жилища:

- стоманобетонни - включват панелните сгради, ЕПК, ППП (пакетоповдитани плочи),

скелетно – рамкови, скелетно безгредови, специални и др.;

- тухлени - са сградите, чиито стени са тухлени и имат бетонни плочи между етажите, но

нямат стомобетонни колони;

- други – сгради построени от камък , кирпич, дърво, дъски, дървени плоскости.

От долната таблица е видно, че в общината жилищата от стоманобетон са 503 (4.7 %) и са

основно в селата Медовина 226, Посабина 53, Ковачевец 50, Водица 42, Славяново 41 и Гагово

23. Жилищата построени от камък, кирпич, дърво , дървени плоскости заемат твърде голям

процент 37.1 % (4000 жилища) и са разположени във всичките села.

Таблица 9. Жилища по материал на външните стени на сградата (по конструкция ) в община Попово

Показател Мерна

единица 2010 2011 2012

Жилищни сгради Брой 45880 43611 43620

По материал на външните стени на сградата

- стоманобетонни и панелни Брой 2536 1685 1699

- тухлени Брой 24098 25866 25867

- други Брой 19246 16060 16054


Таблица 10. Жилища към 31.12.2007г. по материал на външните стени на сградата (по конструкция )

в селата на община Попово

Конструкция Брой Относителен дял %

Жилищни сгради 10779 100.0

По материал на външните стени на сградата

- стоманобетонни 503 4.7

- тухлени 6273 52.8

- други 4000 37.1


Таблица 11. Жилища по материал на външните стени на сградата (по конструкция)

Населени места Общо Стоманобето

нни

Тухли Други

Общо 10779 503 6276 4000

с. Априлово 290 - 103 187

с. Баба Тонка 150 2 124 24

с. Берковски 116 - 66 50

с. Бракница 157 1 122 34

73

с. Водица 543 42 458 43

с. Гагово 390 23 197 43

с. Глогинка 322 2 201 119

с. Горица 212 3 178 31

с. Долец 119 2 75 42

с. Долна Кабда 166 - 66 50

с. Дриново 367 2 77 288

с. Еленово 197 - 66 131

с. Заветно 104 - 25 79

с. Зараево 464 6 198 260

с. Захари Стояново 211 5 129 76

с. Звезда 191 - 57 134

с.Иванча 101 - 43 58

с. Кардам 769 7 438 324

с. Ковачевец 515 50 324 141

с. Козица 161 7 51 103

с. Конак 165 - 96 69

с. Ломци 494 - 238 256

с. Манастирица 83 15 51 17

с. Марчино 111 1 62 48

с. Медовина 484 226 177 81

с. Осиково 242 4 214 24

с. Паламарца 685 1 503 181

с. Помощица 181 - 21 160

с. Посабина 214 53 111 50

с. Садина 904 3 574 327

с. Светлен 573 4 448 121

с. Славяново 578 41 382 155

с. Тръстика 240 1 115 124

с. Цар Асен 280 - 270 10


4.1.2. Благоустроеност на жилищата (техническа съоръженост)

Благоустройството на жилищата (като изключим водоснабдеността и електричеството ) не

отговаря на съвременните изисквания. Връзка с канал има в 66.5 % от жилищата, но в групата

“жилища с канализация” са включени тези със септична яма. Ако се вземат само жилища с

централна канализация – такива няма. В допълнение, водопреносните и канализационните

мрежи са амортизирани, в някои села през летния сезон има режим на водоснабдяване.

74

Таблица 12. Жилища към 31.12. 2007г. по благоустроеност в селата на община Попово

Брой Относителен дял - %

Жилища - общо 10779 100.0

Ел.ток, водопровод, канализация ,

централно отопление

- -

Ел.ток, водопровод, канализация ,

местно отопление

32 0.3

Ел.ток, водопровод и канал 7135 66.2

Ел. ток и водопровод 1461 13.6

Ел. ток 1701 15.8

Водопровод и канал 34 0.3

Водопровод 11 0.1

Без благоустройство 405 3.7


Само в няколко села (Кардам, Медовина) около град Попово има жилища обитателите на

които се отопляват с местно отопление (парен котел в жилищната сграда).

4.1.3. Етажност и стайност (брой помещения на жилище)

В сгради до 3 етажа (малоетажни) са разположени общо 100 % от жилищата в селата, в

средноетажни сгради (4-5 етажа) е разположено сама едно жилище. По отношение на броя на

помещенията в едно жилище в селата най-голям е относителният дял на тристайните и

четиристайните – съответно 37.8 % и 28.0 %. Тази структура кореспондира със структурата на

домакинствата, но не и с платежоспособността им.

Таблица 13. Жилища към 31.12. 2007 г. по етажност на сградата в която се намират селата на

община Попово;



едноетажни 7284 67.6

двуетажни 3432 31.8

триетажни 62 0.6

четириетажни - -

пететажни 1 -


Таблица 14. Жилища по брой на стайте в община Попово


единица 2010 2011 2012

По брой на стаите

Жилища Общ Брой 67270 65111 65196

едностайни Брой 4887 3397 3399

двустайни Брой 20116 18561 18600

75

тристайни Брой 23620 23593 23633

четиристайни Брой 12742 13394 13396

петстайни Брой 3981 3851 3851

с шест и повече стаи Брой 1924 2315 2317


Таблица 15. Жилища към 31.12. 2007 г. по брой на стайте в селата на община Попово;


общо 10779 100.0

едностайни 263 2.4

двустайни 1942 18.0

тристайни 4078 37.8

четиристайни 3023 28.0

петстайни 1120 10.3

шест + 353 3.2


По данни от преброяването през 2011 г. в община Попово има общо 13 128 бр. жилищни

сгради, от които: 8 589 бр. – обитавани сгради; 4 285 бр. – необитавани сгради и 253 бр. –

сгради за временно обитаване. По отношение на типа конструкция на сградите: 249 бр. –

стоманобетонни едропанелни; 718 бр. – стоманобетонни скелетни и 9 057 бр. – масивни

сгради.

4.2. Структура на собствеността

Структурата на собствеността (99.0 % частна и само 1 % - държавна и общинска), лишава

общината от възможността да провежда ефективна социална жилищна политика. “Повече”

обществени жилища има сама в селата: Водица - 22, Манастирица - 14, Славяново - 12,

Ковачевец - 11.

Жилищата по форма на собственост се разпределят както следва:

Таблица 16. Жилища по форма на собственост в община Попово


единица 2010г. 2011г. 2012г.

Общо Жилища Брой 67270 65111 65196

По форма на собственост

държавни и общински Брой 1600 918 918

частни на юридически лица Брой 1012 575 657

частни на физически лица Брой 64658 63618 63621

76

Таблица 17. Жилища към 31.12. 2007 г. по форма на собственост в селата на община Попово



Държавни и общински 103 1.0

Частни - общо 10676 99.0

в.т.ч. на юридически лица 27 0.2

на физически лица 10649 98.8


Забележка: Групата “Собственост на частни юридически лица” – това са жилища на фирми , на

фондации и др. и в тях са настанени лица от тези фирми, дадени са под наем на други лица или са

необитаеми за момента.

Общият брой на общинския жилищен фонд към 30.09.2014 г. е 297, в т.ч.:

- Панелно строителство са около 176 (59%) със средна възраст над 25 години;

- Временни постройки 68 (0.23%) са, като в тях са настанени социално слаби и

малцинствени групи;

- 22 къщи - придобити в следствие отчуждаване на имотите с цел промяна в

инфраструктурата / улици и търговски обекти/;

- 16 апартамента в добро и много добро състояние – ново строителство /след 2005 г./;

- 15 новостроящи апартамента в централната част на град Попово;

От общия брой на жилищата – 172 са наемни, 107 са резервни, а 10 са ведомствени. Община

Попово не разполага със свободни общински жилища, а за 2014 г. по данни от общиснакта

администрация има картотекирани 120 семейства с доказани жилищни нужди, които чакат за

настаняване. На лице е недостиг на общиснки жилищен фонд. Голяма част от жилищата са

стари и амортизирани. Средствата, които се получават от наеми са недостатъчни за

поддръжката им. По-голямата част от общинските жилища са в сгради, съсобствени между

общината и физически лица, което създава трудности при тяхното управление и поддръжка.

4.3. Видове (типове) пространствени структури на обитаване

Структурният анализ на пространствените форми визира устройствените аспекти на жилищния

проблем и ги идентифицира в жилищните територии на община Попово. За да се планира

удачното пространствено развитие на жилищната система на общината, анализът обхваща

всички урбанизирани територии в землището и.

Съвременните тенденции при формирането и развитието на зоните за обитаване, теоретичните

постановки и модели при проектирането, изграждането и управлението им, на базата на

Европейски и Световни примери. Ще бъдат изследвани типологичните характеристики на

отделни типове жилищни форми (рекреационни, културни, традиционни, периферни,

сателитни), на базата на следния модел. Обитаването е комплекс от функции със

77

задължителен и незадължителен характер, които се реализират предимно извън работното

време във връзка със жилището и в неговата непосредствено прилежаща материална жизнена

среда.

Системата обитаване може да бъде разгледана в два основни аспекта – Урбанистичен и

Архитектурен. Те включват различни нива на реализация на обитаването, като урбанистичните

аспекти имат предимно социално проявление, а архитектурните – обемно пространствен.

Фигура 42: Структура на системите за обитаване

Пострансветните структури на обитаването могат условно да бъдат разделени на три типа в

зависимост от устройствените показатели, вътрешнофункционалната им структура, начина на

функциониране и структурните им елементи.

• Села (населени места) – Община Попово се състои от 34 села - с.Априлово, с. Баба

Тонка, с. Берковски, с. Бракница, с. Водица, с. Гагово, с. Глогинка, с. Горица, с. Долец, с. Долна

Кабда, с. Дриново, с. Еленово, с. Заветно, с. Зараево, с. Захари Стояново, с. Звезда, с. Иванча, с.

Кардам, с. Ковачевец, с. Козица, с. Конак, с. Ломци, с. Манастирица, с. Марчино, с. Медовина,

78

с. Осиково, с. Паламарца, с. Помощица, с. Посабина, с. Садина, с. Светлен, с. Славяново, с.

Тръстика, с. Цар Асен. Те са моноструктури, сходни като пространствена структура и

функционални характеристи на типично българско село. Характеризират се с индивидуално

свободно застрояване, разнообразни жилищни сгради и различни планови схеми на

жилищата. В обемно пространствено отношение ниска плътност и интензивност на застрояване

със самостоятелни дворни пространства към сградите.

- Обекти на общественото обслужване: Ядрова пространствена организация на системата

за обществено обслужване. Наличие на ежедневни и част от периодичните услуги на

социалният Сервиз. Т.е тази система може да функционира относително самостоятелно, но е

зависима до голяма част от общинския център - град Попово.

- Пространства за отдих и рекреация: – Изцяло към индивидуалните части на жилищата,

няма самостоятелно обособени зони за отдих.

- Терени за труд: Обслужване, практикуване на професията,селско стопанство към

индивидуалните имоти. Към всяко населено място има стопаснки дворове, складови и

животновъдни бази, коти в голяма степен са изоставени или силно амортизирани.

- Техническа инфраструктура: Не добре изградени системи за битово и комунално

обслужване. Транспортната мрежа е с лоши характеристики, отдалечен достъп до другите зони

на общинската структура. Паркирането се осъществява в индивидуалното дворно пространство

към всяка жилищна сграда.

- Природна среда: Наличие на много природни пространства към индивидуалните имоти и

околоградската територия. Предимно неблагоустроени със стопански функции.

• Общински център (град Попово) – Поли фукнционална урбанистична структура.

Разгледано от гледище на пространствена структура като форма на обитаване, градът съчета

разнородни по зони (тип), които притежават различни елементи и проявления при своето

функциониране. В гр. Попово могат да се диференцират няколко характерни типа жилищна

среда със специфични наследени или появяващи се в момента проблеми:

- Жилищни комплекси – те са продукт на масовата градоустройствена доктрина в

периода 1970 – 1990. Характеризират се със следните ключови фрази: безпарцелно

застрояване, индустриализирани технологии, новоусвоени терени, "право на строеж" върху

общинска земя, етажна собственост, неорганична част на наследения град. Това са

комплексите „Запад (Русаля)”, “Младост” и “Надежда”. Разновидност на жилищните

комплекси са “Кварталните комплекси” - специфична урбанизирана структура, имаща 2 слоя

с различни модели – квартална структура в заварената улична решетка (присъща на стари

градски части) и “безпарцелно блоково застрояване” (присъщо на комплексите). Типични

примери са кварталите в карето между бул. „М.Маджаров”, ул. „М.Тасева”, ул. „П.Хитов” и

ул.„М.Маджаров”, както и няколко групи на изток и запад от Центъра. Принадлежността им

към квартална/традиционна улична мрежа и относителната им близост до градското ядро ги

превръщат в органична част на компактния град.

79

- Смесено застрояване – заварено ниско и ново средно и високо застрояване в

уядрени парцели. Най-често е резултат на ЖСК в заварени квартали с ниско застрояване.

Характерно е за централните квартали на компактния град;

- Нискоетажно свободно и свързано застрояване в парцели – това е преобладаващата

наследена градска тъкан, останала неподменена в хода на масовата реконструкция (след1960

г.), както и резултата от частна инициатива в периода на социализма (до 1989); този тип среда е

формиращ както основния облик на компактния град, така и сателитните квартали Сеячи и

Невски. Наследеното отпреди 1944 г. застрояване от този тип е крайно амортизирано и

подлежи на пълна реконструкция.

Извън класификацията по водещ признак "тип застрояване", може да се обособят и

необлагодетелствани градски квартали – това са жилищни територии с амортизиран

жилищен фонд, недоизградено/занемарено благоустрояване, висока концентрация на бедност

и безработица. Освен ромския квартал, към гетовизираните жилищни територии биха могли да

се отнесат части от сателитните квартали (бивши села) – Сеячи и Невски; Тежестта и спешността

на проблемите на обособените типове среда са различни по обхват, мащаб и кризисност.

“Кварталната” жилищна среда в компактния град (включително и “кварталните

комплекси”) е с традиционни проблеми с малък риск и висока степен на решимост. Тя не

показва белези на кризисност и нейните устройствени проблеми могат да бъдат решавани с

традиционни средства и в нормални темпове. Проблемите тук се свеждат до планова и

градоустройствена обезпеченост на пазарната инициатива по нейното изграждане,

безконфликтното интегриране на дейностите на дребния бизнес, доизграждане и поддържане

на инфраструктурата, демократизиране на процеса на вземане на градоустройствени решения.

В развитието на тази среда трябва да се наблюдават и предотвратяват (включително и с

устройствени мерки) два основни рискови аспекта – преуплътняване в зоните на

предприемаческа реконструкция и създаване на агресивни за обитаването фактори - шум и

замърсяване на въздуха. Значими по мащаб, засягащи големи групи хора и на места с кризисен

характер са проблемите на жилищните комплекси и необлагодетелстваните квартали.

Традиционният тип застрояване в парцели (индивидуално ниско - Жм) е

преобладаващ в целия град и единствен в сателитните квартали. Като цяло, това са жилищни

територии с типично еволюционно развитие във времето. Повечето са претърпели само

наслояване или подмяна на сградния фонд при запазване на характера на застрояване.

Плътността на застрояване и етажността закономерно нарастват от периферията към центъра.

Тези квартали са в относително добро състояние и средна степен на амортизация. Жилищният

фонд се подменя еволюционно във времето и дисперсно в територията. Собствеността върху

земята е останала предимно частна. Перспективното развитие на тези зони би следвало да се

свързва с продължаване на процеса на еволюция – т.е. подмяна на сградния фонд при

запазване на останалите градоустройствени харастеристики или с известно уплътняване,

поддържане и стабилизиране на инфраструктурата, в т.ч. и социалната. В зоните с

преобладаващ амортизиран фонд е необходима радикална намеса от страна на общината.

Жилищните територии с комплексно застрояване преобладават в западната

периферия на града - това са жилищните комплекси, изградени върху незастроявани до тогава

терени („Запад (Русаля)”, “Младост” и “Надежда”). Проектирани според постановките на

80

"свободната планировка", макар и с някои недостатъци от социална и архитектурно-

строителна гледна точка, те притежават и достойнства по отношение оптималния баланс

между застроена и свободна площ, присъствието на зеленина, добро ослънчаване.

Характерните им градоустройствени параметри са умерена плътност и интензивност на

застрояване, средна степен на амортизация на жилищния фонд и сравнително ниска степен на

благоустрояване. Перспективното развитие на тези зони е свързано с преструктурирането и

обновяването им. В случая преструктурирането се разбира като съществена

градоустройствена операция, целяща да направи тези комплекси (планирани при друг

социален модел) адекватни на съвременните пазарни условия. Това означава реализирането

на пакет от дейности - адресиране на територията към съответните собственици (нова

регулация ), създаване на система от публични, полупублични и частни пространства,

организиране на инфраструктурата в съответствие с новото регулационно деление,

довършване на недоизградената инфраструктура, в това число и социалната, създаване на

условия за ново строителство (главно в сферата на малкия бизнес и услугите). Тези дейности в

краен резултат трябва да обхванат жилищните комплекси в пространствена мрежа и система

от взаимоотношения, аналогични на тези в традиционната градска среда. Обновяването и

поддържането на жилищния фонд в тези комплекси е свързана с подмяна на инсталациите,

уплътнявания, топлоизолации, хидроизолации и други подобрения на сградите.

Реконструкциите с комплексно застрояване върху съществуващи градски квартали, в

своята композиция отразяват съществуващата уличната мрежа и кварталната структура.

Проблемът за преструктурирането им не стои с такава острота. Те по-лесно биха възприели

възвръщането към традиционната градска среда. При тях остава проблемът за обновяването.

Възможностите за уплътняване и териториалните резерви за ново жилищно строителство в

тези зони са минимални. Те са оразмерени и изпълнени спрямо оптимално балансирани

нормативи и ново уплътняване би влошило техните качества. За резерв могат да се приемат

единствено предвидените, но нереализрани строителни петна.

• Вилни зони (територии по параграф 4) – на територията на община Попово има една

ясно обособена и дефенирана територия за временно обитаване известна като вилна зона

”Ямата”. Намира се в западната част на землището на град Попово в непосредствена блозост

до града. По своята същност тази територия се характеризира като бившите земи по паграф 4 за

самозадоволяване. Характеризира се с малки парцели с индивидуално застрояване с много

малка плътност и интензивност на застрояване.

Вилната зона няма характер на самостоятелна единица, има по-скоро рекреационен и

стопански характер за населението живещо в града и околните села на общината.

Транспортната и инжинерната инфраструктурата е в много лошо състояние и неизградена на

места. Липсва обслужващи обекти, като се разчита изцяло на града за задоволяване на

нуждите свързани със социалния сервиз и общественото обслужване.

Сградния фот е в много лошо състояние, до голяма степен саморощящ се, предимно едно

и двуетажни постройки служещи за епизодични нощувки или отдих. Предимство е

непосредствената близост до града, потенциал за развитие като истинска вилна зона

осигоряваща съботно неделен отдих на населението на града.

81

4.4. Технико-икономически характеристики на видовете (типовете) обитаване

Жилищната среда е функционална и пространствена подсистема на системата „обитаване”,

съвкупност от физически, социално-икономически и екологични фактори, които обуславят

качеството и като среда за обитаване.

Равнища на жилищната среда:

- І равнище – жилище;

- ІІ равнище – жилищна сграда;

- ІІІ равнище - жилищна структура (квартал или населено място)

Всяко равнище е качествено ново образование според относителния дял на функцията

обитаване спрямо останалите функции, които се проявяват на съответното равнище.

Основни елементи на жилищната среда са:

-Жилищни квартали, сгради, жилища, помещения, функционални зони в помещенията,

-Обекти на общественото обслужване – образование, здравеопазване, култура, търговия

администрация, и др.,

-Пространства за отдих и рекреация – към индивидуалните части на жилищата или към

обществените зони,

-Терени за труд – обслужване, практикуване на професията,

-Техническа и комуникационна инфраструктура, паркинги и др

- Природна среда.

Принципи на структуриране на жилищната среда:

-Напластяване на функциите (труд, отдих, обслужване и обитаване) и създаване на

центрове и зони на социална активност.

-Градоустройствено уплътняване - налага се като тенденция в развитието на

съвременните жилищни градски форми, за по ефективно използуване на земята и природните

ресурси.

-Създаване на разнообразни типологии жилищни структури, в съответствие с

потребностите и характера на обитателите, за постигането на социална разнородност на

обитателите.

-Осигуряване на взаимовръзка на жилищата с прилежащите им индивидуални

пространства.

82

Таблица 18. Зони за обитаване (населени места)

Име на населеното

място

Площ на урбанизираната

територия

(съгласно чл. 7 от ЗУТ)

/ха/

Дял от

урбанизираната

територия на

общината

Население

(брой)

гр. ПОПОВО 928,40 16,6% 15648

с.АПРИЛОВО 102,91 1,8% 397

с.БАБА ТОНКА 65,81 1,2% 91

с.БЕРКОВСКИ 45,64 0,8% 82

с.БРАКНИЦА 82,82 1,5% 44

с.ВОДИЦА 211,64 3,8% 667

с.ГАГОВО 123,95 2,2% 605

с.ГЛОГИНКА 136,66 2,4% 440

с.ГОРИЦА 101,39 1,8% 126

с.ДОЛЕЦ 55,15 1,0% 44

с.ДОЛНА КАБДА 55,87 1,0% 205

с.ДРИНОВО 140,83 2,5% 459

с.ЕЛЕНОВО 119,38 2,1% 269

с.ЗАВЕТНО 57,45 1,0% 88

с.ЗАРАЕВО 201,77 3,6% 921

с.ЗАХАРИ СТОЯНОВО 80,05 1,4% 266

с.ЗВЕЗДА 79,66 1,4% 148

с.ИВАНЧА 42,80 0,8% 24

с.КАРДАМ 249,49 4,5% 1532

с.КОВАЧЕВЕЦ 218,55 3,9% 671

с.КОЗИЦА 81,54 1,5% 324

с.КОНАК 108,58 1,9% 75

с.ЛОМЦИ 226,02 4,0% 691

с.МАНАСТИРИЦА 78,45 1,4% 33

с.МАРЧИНО 57,38 1,0% 93

с.МЕДОВИНА 206,77 3,7% 717

с.ОСИКОВО 110,02 2,0% 140

с.ПАЛАМАРЦА 247,38 4,4% 531

с.ПОМОЩИЦА 97,35 1,7% 76

с.ПОСАБИНА 89,15 1,6% 224

с.САДИНА 334,64 6,0% 994

с.СВЕТЛЕН 374,50 6,7% 933

с.СЛАВЯНОВО 232,07 4,1% 774

с.ТРЪСТИКА 131,94 2,4% 280

с.ЦАР АСЕН 122,29 2,2% 163

ОБЩИНА ПОПОВО 5598,31 100,0% 28775


83

ПРОСТРАНСТВЕНИ

СТРУКТУРИ НА

ОБИТАВАНЕ

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

УСТРОЙСТВЕНИ

СОЦИАЛНО-

ИКОНОМИЧЕСКИ

ОБЕМНО-

ПРОСТРАНСТВЕНИ КОМУНИКАЦИОННИ

Села

• Моно

функционални

системи;

• Индивидуална

форма на обитаване ;

• Средно и

едромодулна имотна

структура

• Липса на

достатъчно

обслужващи обекти;

• Парцелно (имотно)

застрояване

(свободно или

сключено);

• Височина на

застрояване (Н) ≤

10м.;

• Ниска интензивност

и плътност на

застрояване ;

• Ниска гъстота на

обитаване;

• Липса на публично

достъпни озеленени

(рекреационни)

площи;

• Ясна собственост

(парцелите).

• Идентичност и

принадлежност;

• Чувство за

сигурност;

• Ограничен

достъп до

сградите;

• Социална

принадлежност.

• Поддръжката,

въпрос на личен

избор;

• Човешки мащаб

(съразмерност)

• Качество на

строителството,


избор

• Липса на единен

облик

(архитектурен

аспект)

• Нестандартни,

разнообразни

планови схеми

• Предимно стар

сграден фонт,

предимно

амортизиран;

• Лошо състояние

на комуналната

инраструктура

• Отдалеченост от

общинския център

град Попово

• Липса на

паркинги

(индивидуално

решение);

• Вътрешна

пешеходна

достъпност;

• Зависимост от

МГОТ (радски

транспорт) до

общинския център

и съседни села

84

Общински център

(град Попово)

• Поли фукнционална

урбанистична

структура;

• Разнообразни

форми на обитаване

(жилищни комплекси;

жилищни квартали;

традиционният тип

застрояване в

парцели)

• Смесено


(индивидуално и

колективно);


застрояване (ниско,

средно и високо);

• Средна

интензивност и

плътност на


(различна според

зона и формата);

• Средна гъстота на

обитаване до висока в

централна част на

града;

• Собственост

(комбинирана );

• Пълна гама от

обслужващи обекти;

• Липса на

единичност;

• Неограничен

достъп до

сградите;


принадлежност;


(партньорство,

колективно

решение).


(съразмерност);

• Преуплатнени

зони, липса на

простор;

• Относително

разнообразие на

плановите схеми.

• Наличие на

голям брой

публични

пространства

• Монументалност

(отделни обекти)

комбинирано с

човешки мащаб

(съразмерност);

• Градски облик


аспект);

• Архитектурни

акценти

(исторически

основи на града).

• Добре изградена

комуналната

инраструктура

• Липса на

паркинги

(необходимост от

цялостна

стратегия);


пешеходна


• Връзки с всички

останали градски

зони;

• Улична мрежа с

добри транспортни

характеристики.

Вилни зони

(територии по

параграф 4)

• Несамостоятелни

функционални

системи;

• Средно модулна

имотна структура

• Индивидуална

• Липса на

чувство за

сигурност

поради

временния

характер на

пребиваване;


(съразмерност)

• Качество на

строителството,


избор


пешеходна


• Добри връзки с

градски зони,

поради

непосредствената

85

Таблица 19.Основни характеристики на типовете обитаване.

4.5. Градска динамика

Община Попово не прави изключение от очерталата се тенденция за страната и за област

Търговище - увеличаване на относителния дял на градското население и намаляване на

населението в селата.

Ако направим сравнение със ситуацията град-село според Общинския план за развитие 2007-

2013г., към 31.12.2003г. съотношението е било в полза на населението в селата 50,7% спрямо

49,3% в града, следователно понастоящем не може категорично общината да бъде окачествена

като община със селски профил предвид увеличение на относителния дял на градското

население. Налице е и тенденция на намаление на гъстотата на населението – за 2010г. то е

37.2 души/кв.км., докато през 2007г. е отчетена гъстота - 39.1 души/кв.км., а към 31.12.2003г. тя

е била съответно 41.6 човека/м2. Намалението на гъстотата се дължи най-вече поради

влошената демографска структура, отрицателен естествен прираст и миграция извън общината.

Факторите, които оказват влияние върху броя на населението, са естественото движение

(раждания и умирания) и външната и вътрешна миграция. В периода между двете

преброявания 2001 - 2011г. населението в община Попово е намаляло с 7 433 души, т.е. с

20.5%, като в община Попово се наблюдава най-голямо намаление на населението в сравнение

форма на обитаване

(временно) ;

• Липса обслужващи

обекти;

• Парцелно (имотно)


(свободно);


застрояване (Н) ≤ 7м.;

• Ниска интензивност

и плътност на

застрояване ;

• Ниска гъстота на

обитаване;

• Липса на публично

достъпни озеленени

(рекреационни)

площи;

• Ограничен

достъп до

сградите;


принадлежност.



избор;

• Потенциал за

крайградска

форма на

обитаване;

• Липса на единен

облик


аспект)

• Предимно стар

сграден фонт,

предимно

амортизиран;

• Лошо състояние

до неизградена

комуналната

инраструктура по

отделни

направления

си близост до град

Попово;

• Улична мрежа с

много лоши

транспортни

характеристики, на

места неизградена;

• Зависимост от

МГОТ (радски

транспорт) до

съседни села

86

с останалите 4 общини в рамките на област Търговище и при намаление на населението като

цяло за областта -12,3% , при прираст за страната -7,1%.

Населението в община Попово се разпределя в 35 населени места – град Попово и 34 села. От

селата в 14 с големина до 200 души живеят общо 1227 души, в 9 - с големина от 201 до 500

души – 2864 души, в групата от 501 - 1000 души или в 10 села, живеят 7504 души и в едно село

– с.Кардам живеят на 1000 - 1532 души, като то е и най-голямото село в област Търговище. Над

Между 900 и 1000 души живеят в 3 села - Зараево (921), Светлен (933) и Садина (994). В 3 от

населените места на общината живеят под 50 души – това са селата Бракница (44),

Манастирица (33) и Иванча (24). Средният размер на селата в общината е 386 души средно в

едно село. Съгласно Общинския план за развитие (2007-2013г.) средният размер на селата в

общината към 31.12.2003г. е 517 души средно в едно село. Следователно имаме намаление със

17,5% към 01.02.2011г. в сравнение с периода към 31.12.2003г., т.е. приблизително за период

от около 7 години.

Осигуреността на населението с жилища през 2007 г. е 652 жилища на 1000 човека. Макро-

показателят “жилища на 1000 обитатели” служи само за ориентация и отразява количеството

наличен фонд, без да дава информация за качествените характеристики на жилищата, начина

на тяхното ползване и реалното потребление. Визирайки общия наличен фонд, в селата от

Общината има по-високи стойности (652/1000) от средно-европейските (420/1000). Важно е да

се изтъкне, че този показател има адекватна диагностична стойност в условията на

балансирани икономики и развити жилищни пазари. В селата, той се деформира сериозно от

огромното количество необитавани жилища 3468 (1715 стандартни жилища и 1753 вили).

Затова стойности над 420/1000 не означават висок стандарт на жилищна задоволеност, а по-

скоро необитаван фонд и ниска жилищна благоустроеност .

Таблица 20. Полезна площ на жилищата в община Попово.

Показател Мерна единица 2010г. 2011г. 2012г.

Жилища Брой 67270 65111 65196

Полезна площ кв. м 4310804 4660840 4667365

жилищна кв. м 2772729 3520289 3524229

спомагателна кв. м 951243 712201 714157

площ на кухни кв. м 586832 428350 428979


Таблица 21. Полезна площ на жилищата в селата на община Попово – 2007 г.

Жилища – бр. 10779

Полезна.площ – кв.м. 687963

Жилищна.пл. – кв.м. 453317

Спомагателна площ – кв.м. 134719

Площ на кухните – кв.м. 99927

Полезна площ на човек – кв.м. 41.60

87

Жилищна площ на човек – кв.м. 27.41

Полезна площ на 1 жилище – кв.м. 63.82

Жилищна площ на 1 жилища – кв.м. 42.05

Жилища на 1000 ч. 652

Лица на 1 жилище - брой 1.53


Визирайки само обитаваните стандартни жилища, показателят “жилища на 1000

обитатели” влиза в реалистичните си стойности – 441. Стойностите са малко над средно-

европейските, но благоустроеността на жилищата е много по-ниска. В края на отчетната

година, в едно жилище живеят средно 1.53 лица. Общата полезна площ на жилищата е 687963

кв.м. Средно на едно жилище се падат по 63.82 кв.м., а на обитател – 41.60 кв.м.

Един от основните показатели за жилищна осигуреност на населението е жилищната площ

средно на човек. Стойността на този показател за селата през 2007 г. е 27.41 кв.м. – с 1.44 кв.м.

над националната стойност (25.97 кв. м.).

Таблица 22. Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища в Община Попово

Показател Мерна единица 2010г. 2011г. 2012г.

Сгради Брой 24 18 18

Жилища Брой 185 81 94

Полезна площ кв. м 14292 6924 7190

в т.ч. жилищна кв. м 8325 3729 4424


Относителния дял на новопостроените сгради и въведени в експлоатация на територията на

община Попово бележи около 25% спада спрямо данните от 2010г. Това е показва значителен

спад в инвестициите, респективно потребностите от нови жилищни сгради ( жилища) и е в

пряка релация с демографските характеристики на общината. Незавсимо от тенденцията за

намаляване, все пак се наблюдава ново строителство и тенденция за нуждите от сгради за

обитаване. По-скоро тенденцията е свързана с необходимост от изграждане на по качествен

сграден фонд и вътрешна миграция на част от хора в посока по добър стандарт, отколкото

реални нужди от нови жилища.


• Селата от общината разполага с достатъчен брой жилища. Стойността на

средностатистическия показател “жилища на 1000 човека” (442/1000) е сравнима с тази в

развитите европейски икономики (420/1000), но без да се отчитат необитаваните жилища.

• Визирайки само обитаваните стандартни жилища, показателят “жилища на 1000

обитатели” влиза в реалистичните си стойности – 337/1000. Ако всички жители на селата имат

стандартно жилищна потребление (420 ж./1000 обитатели, 18 м2 жил. площ/обитател, 1

88

домакинство /1 жилище, до 2 обитатели/стая), селата имат теоретична нужда от още 800

жилища за момента.

• Тревожно малко са жилищата с местно парно отопление – 0.3 %, .

• Всяко трето жилище е необитавано;

• Община Попово не разполага със свободни общински жилища, а за 2014 г. има

картотекирани 120 семейства с доказани жилищни нужди, които чакат за настаняване.

• Деградация на жилищния фонд поради липса на адекватни финансови, административни

и институционални условия за мащабно саниране и обновяване.

• Липса на активност за реализация на енергийна ефективност за жилищните сгради и

цялостна пасивност и незаинтересованост на жителите, бизнеса и неправителствения сектор по

отношение на обновяване на градската среда; невъзможност и/или нежелание за

сътрудничество.

• Лиспа на високо категорийно обитаване, както и на зони за временно обитаване в

природна среда (вилни зони) в общината. Единствената съществуваща вилзна зона е в.з.

”Ямата”, която по своята същност са бивши земи по паграф 4.

• От анализа на всички показатели на жилищния фонд по основни характеристики за

територията на община Попово, бележи спад в периода след 2010г. Това от една страна се

дължи на икономичекста криза в страна през този период, но от друга създава ясна

перспектива за ниския темп на ръс на жилищните територии и реалните потребности.

Тенденцията през периода на действия на общия устройствен план на община Попово е

саночена по-скоро към повишаване на качеството на жилищния терен и необходими площи за

по-високо категорийно обитаване, а не традиционно селищно екстензивно нарастване.

• Единственото населено място попадащо изцяло в защитена зонаа ”Натура 2000”-хабитати

е с.”Захари Стояново”,. Необходимо е внимателно отчитане на фактура, като ограничения за

пространствените му форми, както и потенциал за екологично и туристическо развитие, при

спазване на ограниченията за защитените територии;

• Наличие на голям воден обект – язовир ”Ломци” разположен непосредствено до

с.”Ломци”. Изключително важен природен фактор за развитието на селото като туристичекса

локализация, но и като потенциално опасен фактор. Необходимо е конкретни мерки

съхраняващи екологичниа характер на територията, но и защитаващ от бетствия населеното

място;

• За територията на град Попово и землището му има актуален ОУП, одобрен през 2009г.,

настоящия анализ приема, че развитието на зоните за обитаване в общиснкия център са

оразмерени и планирани, което ни дава основание да се насочим основно вниманието си към

останалите население места в рамките на общината.

Установените закономерностите в анализната част и опита на проектанския колектив

формулират принципен модел за управление и развитие на зоните за обитаване в община

89

Попово. Моделтът ще бъде използван при планирането на зоните за обитаване, като се спазват

принципа на устойчивост и функционалност. Основни характеристики на модела са:

• Функционални

-Висококачествена среда за обитаване притежаваща всички необходими елементи на

общественото обслужване.

-Създаване на интегрална среда за обитаване, ежедневно обслужване, здравеопазване,

образование и отдих.

• Устройствени

-Начин и характер на застрояване съобразен със терените, природо-географските и

историческият контекст на локализацията.

-Режими и устройствени параметри (Кинт, Пзастр. и др.) осигуряващи необходимия

комфорт на обитаване.

• Екологични

- Екологичен баланс (зелена система , свободни пространства), връзка човек-природа,

осигуряващи среда за обитаване с висок комфорт

- Създаване на система от рекреационни зони за ежедневен отдих в рамките на града и за

седмичен в крайградската част.

• Управленски

-Възможност за избор от самите потрбители за вида и характера на застрояване.

-Целесъобразно проектирана експлоатирана територия даваща възможност за устойчиво

развитие на средата за обитаване.

90

5. ПРОИЗВОДСТВЕНО-СКЛАДОВИ ЗОНИ

Икономическата структура на Община Попово се характеризира с преобладаващ вторичен

сектор. Водещ структуроопределящ отрасъл в икономиката на общината е преработващата

промишленост, формираща 44% от приходите и осигуряваща 42% от заетите лица в общината

към 2010 г. Сред другите водещи икономически дейности в общината са селско, горско и рибно

стопанство; търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; строителство; транспорт,

складиране и пощи.

В последните години икономиката на общината е в процес на преструктуриране, съпътстван от

промени в секторната, отрасловата и технологична структура на производството, в структурата

и размера на стопанските субекти, както и в локализацията на производствата и дейностите.

5.1. Типология и териториална локализация

Производствено-складовите зони на територията на Община Попово могат да бъдат разделени

на 2 вида в зависимост от тяхното местоположение:

• Производствени зони в границите на гр.Попово;

• Производствено-складови зони и стопански дворове извън гр.Попово.

5.1.1. Производствени зони в гр.Попово

На територията на град Попово има обособени две по-големи и една по-малка

производствени зони – съответно източна, южна и западна.

Най-стара и най-голяма е Източната производствена зона, исторически формирана в близост

до железопътната линия на изток. Тя обхваща терените на големите промишлени предприятия:

„Чугунена арматура - България" АД, “Стоманени профили“ АД; “Агротехремонт 61” ООД,

“Електроапаратурен завод”. Тук са разположени терените на едни от най-крупните

предприятия в града “Родина – Холдинг” АД, “Спорт” АД - производство на спортни облекла,

“Полес продукт” ЕООД – дървообработване, производство на алуминиева и PVC дограма;

“Кристера" АД –най големия публичен склад за зърно в областта; “Винзавод – Попово” АД;

“Родина-Агро” – предприятие за подготовка на замразени плодове и зеленчуци – част от

“Родина – Холдинг”; “Хлебопроизводство и сладкарство” ЕООД – обслужващо с хлебни и

сладкарски изделия града и селищата от общината; “Млечна промишленост” – предприятия да

преработка на мляко; “Нова българска консерва” – плодово - зеленчукови консерви и туршии;

мелници с регионално значение, оранжерии и други предприятия от хранително-вкусовата

промишленост. В зоната са разположени също бетонов възел “Антола” АД, комплексно

строителство – арматурен двор, железарски двор, бетонов и варов възел със строителна

лаборатория, услуги с автобетон помпа и автокран; складове на “Топливо”, “Петрол” и

“Вторични суровини”; “Метеор” – гориво смазочни материали; предприятие “Сортови семена”;

ветеринарна лечебница и др.

91

По-нова и значително по-малка е Южната производствена зона, разположена южно от старата

жп гара на града. Сред по-големите предприятия, разположени тук са: „Ойропак” ООД – завод

за преработка и складиране на семена, “Полисеп” АД - завод за пластмасови изделия,

сепаратори и дърволит; “Фрештекс“ ЕООД за апретурна обработка на изделия от текстилната

промишленост (пране и багрене на готови облекла); сгради на горското стопанство,

Булгарплод, Електроснабдяване и др.

Най-малка е Северозападната производствена зона, разположена по протежение на пътя за

София. Тук са разположени “Родна индустрия-91” ЕООД – предприятие, специализирано в

производството на строителна керамика, Стройкомплект, Керамична фабрика, Складова база.

5.1.2. Производствено-складови зони и стопански дворове извън гр.Попово

Извън границите на гр.Попово съществуват отделни предприятия и производствено-складови

терени, като „Натурела плод”, базата на бившата Родопа и др.

Бившите стопански дворове са разположени непосредствено до границите на населените

места в Община Попово. Всяко село притежава такава стопанска зона, която в миналото е

служела за обезпечаване на дейностите на бившите ТКЗС, АПК и други селскостопански

организации. Застроени са основно с аграрни сгради – обори, силози, хамбари, складове и др.

След промените голяма част от селскостопанските дворове са разпродадени. Част от обектите в

тях все още се изпълзват за нуждите на селското стопанство, други са преустроени за други

нужди или не се използват.

5.2. Количествено и качествено състояние

Като обща характеристика на всички производствени зони в гр.Попово може да се отбележи

амортизираната и не добре свързана инфраструктура (най-вече пътна и канализационна),

наличието на големи неизползвани терени и изоставен и занемарен сграден фонд, особено в

Източната производствена зона. Упадъкът на промишлеността след 1989 г. се отразява

негативно на състоянието на производствените територии. Единични са случаите на работещи

промишлени мощности. Голяма част от предприятията предпочитат изграждане на нови

производствени и складови бази на зелено, вместо да използват и обновяват съществуващите

сгради и терени. В ОУП на гр. Попово е отчетен като проблем, който трябва да получи

приоритетно решение оптималното използване на значителния сграден фонд в

промишлената зона на града, чрез уплътняване терените в промишлената зона и създаване на

бизнес-територии от нов предприемачески тип за малки и средни предприятия, като

алтернатива на сегашната структура на производствените територии.

Общата площ на съществуващите производствени зони и терени в границите на гр.Попово е

51.52 ха.

Производствено-складовите терени и стопански дворове извън гр.Попово са с обща площ от

585.58 ха. По-голямата част от тази площ се пада на стопанските дворове към населените

места.

92


Развитието на терените за функционална система "Труд" в ОУП на гр. Попово е предвидено в

следните посоки:

В Източната ПЗ - преструктуриране и конверсия, привличане на нови инвеститори

развиващи високотехнологични незамърсяващи производства, складовите бази

разположени в тази част запазват характера си, като се търси ново качество на средата

чрез благоустройствени и саниращи мероприятия; Там се залага и на изграждане на

високо технологичен бизнес парк – където с предимство да се развиват

високотехнологични компании на терените в удобна връзка с бъдещото трасе на

автомагистрала Хемус.

В Южната ПЗ – логистично-индустриални комплекси със стандартни складове - на

свободните терени в регулационните граници. Тези терени са подходящи както за

Смесени многофункционални локализации, така и за промишлено строителство .

Северозападната ПЗ – керамичното предприятие е със затихващи функции – предвижда се

рекултивацията на кариерата, реконструкция и конверсията с цел обособяване на

бъдеща незамърсяваща производствена зона от малки предприятия; предприятието е

отдадено на концесия за 25 г.

Устройствените аспекти в развитието на икономиката на гр. Попово са свързани с

рехабилитацията и реконструкцията на съществуващите производствени територии,

както и с развитие на терени за нови съвременни технологични производства. В ОУП на

гр.Попово се предвижда изграждането на нови терени за икономически активности и в трите

основни локализации на системата „Труд”-Северозападната, Южната и Източната

производствени зони. Така ще бъде осигурен необходимия резерв от терени, който от една

страна ще задоволи изискванията на инвеститорите за бързо усвояване на територии на

„зелено”, и от друга страна ще осигури възможности за рехабилитация и реконструкция на

съществуващите производствени зони.

Териториите на бившите стопански дворове се предвижда да се преустроят и да се превърнат в

зони за малки и средни предприятия за производство и услуги. По този начин се създава

възможност за реализирането на стопанска инициатива на населението в прилежащите

селища.

93

6. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

6.1. Териториално разположение на мрежата от обекти

Поради големия брой и разновидност на лечебни заведения в общината и контактните й

територии е направено следното групиране:

• Индивидуални практики (ИП) – включват: Амбулатория за първична медицинска

помощ (АПМП), Амбулатория за първична стоматологична помощ (АПСП), Амбулатория

за специализирана медицинска помощ (АСМП) и Амбулатория за специализирана

стоматологична помощ (АССП);

• Групови практики (ГП) – включват: Амбулатория за първична медицинска помощ

(АПМП), Амбулатория за първична стоматологична помощ (АПСП) и Амбулатория за

специализирана медицинска помощ (АСМП);

• Центрове – включват: Диагностично - консултативен център (ДКЦ), Медицински

център (МЦ) и Специализиран център (СЦ)

• Лаборатории – включват: Медико - диагностична лаборатория (МДЛ) и Медико -

техническа лаборатория (МТЛ)

• Хосписи – само хосписи

Направена е и класификация по основен адрес и разкрит кабинет/и на практиките /Фиг. 43/.

При изучаването на мрежата от лечебни заведения и техните разкрити кабинети в други

население места на община Попово се установи че:

• В гр. Попово има лечебни заведения с регистриран основен адрес и с разкрити

кабинети в:

o (АПМП) – с. Славяново (2), с. Дриново (1), с. Еленово (1) и с. Кардам (1);

o (АПСП) – с. Зараево (1), с. Голямо градище (1 – общ. Опака), с. Крепча (1 – общ.

Опака), с. Светлен (1), с. Ломци (1), гр. Попово (1) и с. Кардам (1);

o (АПСП) – гр. Попово (1), гр. Опака (2) и гр. Омуртаг (1);

o (МДЛ) – гр. Попово (1);

• В с. Садина има лечебни заведения (АПМП) с регистриран основен адрес и с разкрити

кабинети в Зараево (1);

• В с. Светлен има лечебни заведения (АПМП)с регистриран основен адрес и с разкрити

кабинети в Априлово (1) и Попово (1);

• В с. Славяново има лечебни заведения (АПСП) с регистриран основен адрес и с

разкрити кабинети в Антоново (1);

• В с. Медовина има МТЛ.

При изучаването на мрежата от лечебни заведения и техните разкрити кабинети в други

население места на контактни общини се установи че:

• В гр. Търговище има лечебни заведения с регистриран основен адрес и с разкрити


o (АСМП) – гр. Попово (1);

o (АПСП) – с. Садина (1);

o (МДЛ) – гр. Попово(2), гр. Омуртаг (2) , гр. Търговище (1) и гр. Антоново(1)

o (МЦ) - гр. Попово(3), гр. Търговище (1

• В гр. Търговище има лечебни заведения с регистриран основен адрес и с разкрити


o (АПМП) – с. Водица (1).

Град Попово е ядро от регионално значение по отношение на амбулатории

практики за населените места от общината и

фигура 43: Болнична, извънболнична помощ и мрежа от кабинети в община Попово (11.2014 година)

Източник: РЗИ – Търговище (11.2014 година)

* Всички елементи на точковидните елементи имат само индикативен характер и не се отнасят до

пропорционални количества на съответните лечебни заведения, а маркират наличие или отсъствие

на съответните лечебни заведения

гр. Попово(2), гр. Омуртаг (2) , гр. Търговище (1) и гр. Антоново(1)

гр. Попово(3), гр. Търговище (1)

В гр. Търговище има лечебни заведения с регистриран основен адрес и с разкрити

с. Водица (1).

Град Попово е ядро от регионално значение по отношение на амбулатории

практики за населените места от общината и община Опака / Фиг. 43/.

Болнична, извънболнична помощ и мрежа от кабинети в община Попово (11.2014 година)

Търговище (11.2014 година)



на съответните лечебни заведения

94

гр. Попово(2), гр. Омуртаг (2) , гр. Търговище (1) и гр. Антоново(1)

В гр. Търговище има лечебни заведения с регистриран основен адрес и с разкрити

Град Попово е ядро от регионално значение по отношение на амбулатории – индивидуални

Болнична, извънболнична помощ и мрежа от кабинети в община Попово (11.2014 година)



95

6.2. Видове лечебни заведения по нива на обслужване

6.2.1. Ясли

Според НСИ единствената ясла в община Попово разполага с 32 места и този брой покрива

необходимостта за общо 31 деца в общината /Таблица 23/. Броя е на местата е намалял от 44

през 2011 година на 32 през 2012 година.

таблица 23: Ясли, места и брой деца за ясла в община Попово (2010-2012 година)

Ясли Деца

Брой Места Общо Момчета Момичета

2010 1 44 36 21 15

2011 1 44 37 19 18

2012 1 32 31 16 15

Източник: НСИ - Районите, областите и общините в Република България (2010-2012)

6.2.2. Доболнична помощ

В община Попово има налични 54 лечебни заведения за доболнична помощ с превес на

индивидуалните практики /Таблица 24/. Основна роля в областта играят АПСП – ГП, АПМП –

ИП, АСМП – ГП и Хосписите. Общо 23% от лечебните заведения в област Търговище се намират

в Община Попово /Таблица 24/.

таблица 24: Доболнична помощ в община Попово (11.2014 година)

Вид на лечебното заведение – брой по основен адрес Община Попово

Дял от всички за областта

Област Търговище

Амбулатория за първична медицинска помощ - Групова практика

1 11% 9

Амбулатория за първична стоматологична помощ - Групова практика

2 40% 5

Амбулатория за първична медицинска помощ - Индивидуална практика

12 39% 31

Амбулатория за първична стоматологична помощ - Индивидуална практика

14 21% 66

Амбулатория за специализирана медицинска помощ - Групова практика

2 50% 4

Амбулатория за специализирана медицинска помощ - Индивидуална практика

16 20% 81

Амбулатория за специализирана стоматологична помощ - Индивидуална практика

- 0% 1

Диагностично - консултативен център - 0% 1

Медико - диагностична лаборатория 1 10% 10

Медико - техническа лаборатория 3 21% 14

Медицински център 1 8% 12

Хосписи 2 67% 3

Общо 54 23% 237

Източник: РЗИ Търговище – Регистър на лечебните заведения (11.2014 година)

96

6.2.3. Болнична помощ

Болничната помощ в община Попово се състои от:

• „Многопрофилна болница за активно лечение - Попово” ЕООД гр. Попово адрес : гр.

Попово, кв. „Запад”. В сградата са налични 3 отделения с общо 59 легла:

o Терапевтично отделение;

o Неврологично отделение;

o Детско отделение.

• „Център за спешна медицинска помощ” филиал Попово към Министерството на

здравеопазването, който се помещава в сградата на „МБАЛ-ПОПОВО” ЕООД.

6.3. Собственост

„Многопрофилна болница за активно лечение - Попово” ЕООД е 100 % общинско дружество.

Сградата, в която се намира „МБАЛ-ПОПОВО” ЕООД е специално изградена за болнично

лечебно заведение. Извършени са мероприятия за енергоефективност, които включват:

подмяна на дървена дограма с PVC, външна топлоизолация на основния корпус на лечебното

заведение и реконструкция на отоплителна газова инсталация.

6.4. Медицински персонал

В община Попово лекарите на 10 000 души от население са на половина по-малко от

националното ниво и с 10 по-малко от областното ниво /Фиг. 44/.

От 2010 до 2012 година броя на лекарите намалява в община Попово, а през 2013 г. слабо се

покачва до 20.6 на 10 000 души.

фигура 354: Лекари на 10 000 души от населението по административни нива (2001-2013)

Източник НСИ, ТСБ – (2001-2013 година)


При направения анализ на здравеопазването и здравните и лечебни заведения се установи:

34.5 35.3 36.1 35.3 36.5 36.6 36.5 36.1 37.0 37.3 38.8 39.3 39.9

24.5 26.6 26.4 26.2 26.5 27.8 27.6 27.730.4 28.6 30.5 30.5 30.2

16.5 18.2 19.6 19.3 19.4 19.0 20.3 21.2 21.3 21.3 19.7 19.2 20.6

05

101520253035404550

2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Лекар на 10 000 души от населението по административни нива (2001-2013)


97

• Изводи

o Община Попово има важна роля по отношение на здравеопазването в област

Търговище и най-вече с МБАЛ - Попово, спешния център, АПСП – ГП, АПМП –

ИП, АСМП – ГП и Хосписите;

o Здравната инфраструктура е от значение и за контактната община Опака.

• Проблеми

o Броя на лекарите на 10 000 души е значително под националното и областното

ниво;

• Потенциали

o Подобряването на здравната инфраструктура и здравните грижи може да има

положително въздействие върху смъртността и продължителността на живота;

98

7. ОБРАЗОВАНИЕ

7.1. Териториално разположение на обектите

Според вида си учебните заведения са разположени както следва:

• ПГ и СОУ – гр. Попово

o Професионална гимназия по селско стопанство „Никола Пушкаров”;

o Професионална гимназия по техника и лека промишленост;

o СОУ „Христо Ботев“;

• ОУ – с. Водица, с. Славяново, с. Зараево, с. Кардам, с. Ломци, с. Светлен, с. Садина и гр.

Попово;

• ЦДГ №1 „Люляче” - гр. Попово;

o Група в с. Дриново;

o Група в с. Зараево;

o Група в кв. Сеячи - гр. Попово;

• ЦДГ №2 - гр. Попово;

o Група в с. Кардам;

o Група в с. Глогинка;

• ЦДГ №3 „Лястовичка” - гр. Попово;

o Група в с. Ломци;

• ЦДГ №4 „Славейче” - гр. Попово;

o Група в с. Водица;

o Група в с. Ковачевец;

o Група в с. Априлово;

• ОДЗ „ СЛЪНЦЕ’’ (ЦДГ) – гр. Попово;

o Група в с. Славяново;

o Група в с. Медовина;

• ЦДГ №6 „Здравец“;

o Група в с. Светлен;

o Група в с. Тръстика.

Значимост на образователните обекти:

• ПГСС „Н.Пушкаров“ гр. Попово има регионално значение. Училището разполага с

общежитие и обучава учениците в направленията:

o Администрация и управление - Професия: Икономист (Специалност: Земеделско

стопанство);

o Направление: Растениевъдство и животновъдство - Професия: Техник на

селскостопанска техника (Специалност: Механизация на селското стопанство);

o Направление: Пътуване, туризъм и свободно време - Професия: Организатор на

туристическа-агентска дейност (Специалност: Селски туризъм);

o Направление: Растениевъдство и животновъдство - Професия: Техник-

растениевъд (Специалност: Растителна защита и агрохимия);

• Професионална гимназия по техника и лека промишленост гр.Попово има регионално

значение и предлага следните специалности:

o Газова техника;

o Конструиране, моделиране и технология на облекло от текстил;

o Електрически машини и апарати;

o Икономист.

• Гимназия „Христо Ботев“

o Природоматематически;

o Хуманитарен.

фигура 45: Вид и териториално разположение на образователните обекти в община Попово

(2013/2014 учебна година)

Източник: НСИ, ТСБ, Община Попово (2013/2014 учебна година)

7.2. Образователни равнища

Детски градини

Поради намаляването на децата в съответната възрастова група, през последните години се

забелязва намаляване на броя на детските градини, групите, местата и

учебната 2013/2014 година местата в детските градини на 100 деца са 125.9, което оз

е покрита необходимостта за децата от детски градини в общината /Таблица

Газова техника;

Конструиране, моделиране и технология на облекло от текстил;

Електрически машини и апарати;

Гимназия „Христо Ботев“ – гр. Попово има местно значение и предлага два профила:

Природоматематически;

Вид и териториално разположение на образователните обекти в община Попово

Източник: НСИ, ТСБ, Община Попово (2013/2014 учебна година)

Образователни равнища


забелязва намаляване на броя на детските градини, групите, местата и

учебната 2013/2014 година местата в детските градини на 100 деца са 125.9, което оз

е покрита необходимостта за децата от детски градини в общината /Таблица

99

Конструиране, моделиране и технология на облекло от текстил;

гр. Попово има местно значение и предлага два профила:

Вид и териториално разположение на образователните обекти в община Попово


забелязва намаляване на броя на детските градини, групите, местата и персонала. През

учебната 2013/2014 година местата в детските градини на 100 деца са 125.9, което означава, че

е покрита необходимостта за децата от детски градини в общината /Таблица 25/.

100

Таблица 25: Детски градини, места, деца за детски градини, персонал в община Попово (2008/2009-

2013/2014 учебни години)

2008/2009 2009/2010 2010/2011 2011/2012 2012/2013 2013/2014

Детски градини 22 22 6 6 6 6

Места 1182 1138 1071 1085 1013 1054

Групи 49 48 46 46 41 41

Персонал 105 101 100 102 93 95

Деца 973 930 884 883 845 837

Места на 100 деца 121.5 122.4 121.2 122.9 119.9 125.9

Източник: НСИ (2008/2009-2013/2014 учебни години)

Училища

В община Попово се наблюдава тенденция на намаляване на учащите и в трите групи класове.

През учебната 2013/2014 година в I-IV клас средния брой на учащите в паралелка е 21.6

ученика, в V-VIII клас е 20.2, а вIX-XII клас 22.2 /Таблица 26/.

таблица 26: Общ брой на училищата, паралелките и учащите в община Попово (2008/2009-2013/2014

учебни години)

2008/2009 2009/2010 2010/2011 2011/2012 2012/2013 2013/2014

Училища 11 11 11 11 11 11

Паралелки I-IV клас 54 52 45 49 47 43

Паралелки V-VIII клас 51 46 42 48 48 46

Паралелки IX-XII клас 15 14 13 12 12 12

Учащи I-IV клас 1094 1061 994 973 957 929

Учащи V-VIII клас 1097 992 962 954 957 930

Учащи IX-XII клас 328 311 291 283 268 266

Среден брой учащи в паралелка I-IV клас

20.3 20.4 22.1 19.9 20.4 21.6

Среден брой учащи в паралелка V-VIII клас

21.5 21.6 22.9 19.9 19.9 20.2

Среден брой учащи в паралелка IX-XII клас

21.9 22.2 22.4 23.6 22.3 22.2

Източник: НСИ (2008/2009-2013/2014 учебни години)

7.3. Собственост

Собствеността на учебните заведения е както следва:

• Професионална гимназия по селско стопанство „Никола Пушкаров”, включително

сградите и прилежащите терени са държавна собственост, с предоставени права върху

имотите от министерство на земеделието и горите - Селскостопански техникум гр.

Попово;

• Професионална гимназия по техника и лека промишленост гр. Попово - Собствеността

на сградата и терена е публична държавна собственост;

101

• По данни на МОН всички останали учебни заведения и детски градини за общинска

собственост.


При направения анализ на образователните обекти се установи следното:

• Изводи

o Детските градини намаляват до 6, като се оставят групи в отделни села поради

непрекъснатото намаляване на децата;

o В общината се разграничава образованието в основни училища и гимназии в

отговор на тенденцията за намаляване на учащите. Гимназиите са

съсредоточени в гр. Попово, а основните училища са разпределени по едно в 7

села и град Попово;

• Проблеми

o Намаляване на децата в детските градини;

o Намаляване на деца за училищата във всички групи гласове;

o Опасност от закриване на паралелки/групи;

• Потенциали

o Доразвиване качеството на образование според пазарното търсене и

привличане на ученици от други населени места в професионалните гимназии;

o Популяризиране и утвърждаване реномето на специалностите в и извън

общината;

102

8. КУЛТУРА

8.1. Обща културна характеристика на община Попово

Община Попово отразява общата културна идентичност на Североизточна България. Общината

и нейните населени места пазят автентични български традиции, бита на преселници от

Беломорска Тракия и характерното за региона религиозно многообразие. Читалищната

институция е запазила своята социална значимост още от времето на българското възраждане.

В допълнение с утвърдените културни организации на Историческия музей и Дома на

културата, и в единство със съхраненото и представено културно наследство, общината

предлага жизнена културна сфера и възможности за културна изява на разнородни групи хора.

Сред най старите културни средища на българите са килийното училище в село Ковачевец от

1830 г., църквата „Свети Архангел Михаил” в село Конак, изградена през 1850 г., към която

девет години по-късно е открито и килийно училище, църквата в село Водица от 1859 г.,

църквата „Свети Архангел Михаил” в град Попово, построена през 1863 г., както и други църкви

от същите десетилетия. Първото училище в град Попово възниква през 1867 г. Така, въпреки

преобладаващото по това време турско население, местните българи създават условия за

възстановяване и развитие на своята култура.

Най-старото действащо читалище в община Попово е изградено през 1882 г. в град Попово –

четири години след освобождението на града. От тогава до днес, то се превръща във водещ

център на културния живот в общината.

Още след освобождението през 1878 г. общината става нов дом на българи от Беломорска

Тракия, които се заселват в някои от селата и най-вече в село Светлен, където днес е

организирана интересна етнографска сбирка. Не по-малко интересни са културните особености

на българската етнографска група на капанците, представени от сбирка в село Садина.

Религиозното разнообразие е друга отличителна културна характеристика на общината. То се

обозначава от множеството църкви, изградени основно в средата на XIX век, непосредствено

след освобождението и в първите десетилетия на XX век, както и от съхранените джамии. Сред

тях се отличават по една джамия в селата Ломци, Гагово и Кардам и две в село Долна Кабда.

Потвърждение за наличието на различни религиозни обичаи и вярвания са данните от

Преброяването на населението през 2011 г., когато 68% или общо 19 552 д. от населението на

общината посочва своето вероизповедание. От тях, източноправославните християни са 68,5%,

докато мюсюлманите са 17%. Сред останалите отговорили на доброволния въпрос,

преобладават хората, които не се самоопределят. Въпреки, че значителна част от поповчани не

посочват своята религия, от данните е видно, че в общината съжителстват християните и

мюсюлманите.

8.2. Културни обекти и дейности

Исторически музей

Началото на музейното дело в община Попово е поставено през 1957 г., когато в читалището

„Св. Св. Кирил и Методий” е организирана музейна експозиция. През 1978 г. се обособява и

отделна музейна сграда. За тази цел се използва сграда с красива архитектура от 1883 г.

103

Настоящата експозиция е от 1995 г., в която са изложени 2 500 единици. Целият музеен фонд

включва над 30 000 единици.

Освен основната сграда на музея, част от неговата структура са и къщата на Мара Тасева,

където е подредена етнографската експозиция „От село Попово към град Попово”, както и част

от старото Доходно здание, което подслонява художествената галерия „Кирил Майски”.

Основната сграда на музея представя общо три експозиции. В археологическата са показани

артефакти от ранния неолит до периода на Второто Българско Царство, както и находките от

късноантичната крайпътна станция „Ковачевско кале”. В експозицията „Нова история” е

проследена историята от първите исторически сведения за селището Попово до неговото

освобождение в началото на 1878 г. Представени са експонати, свързани с борбите за църковна

и национална свобода, включително и събитията около Априлското въстание и около

поражението на четата на Таньо Войвода. Третата експозиция е посветена на „Най-новата

история” и на периода след Освобождението до средата на XX век – времената на интензивен

стопански и културен разцвет за град Попово.

Етнографската експозиция в къщата на Мара Тасева представя културното многообразие на

съжителството между българи, турци, цигани и етнографските български групи на капанците,

балканджиите, шопите и тракийците от Беломорието.

Общата експозиционна площ в трите сгради, в които е разпределен Историческият музей,

достига 680 кв. м, като към тях се присъединяват около 100 кв. м складове. Така полезните

площи на музея са ограничени и недостатъчни за бъдещо развитие на дейността му, както и за

увеличаване богатството на музейния фонд.

Общински дом на културата

Общинският дом на културата също е утвърдена културна организация в общината. Сградата е

обновена през 2010 г. и разполага с удобен салон за 270 човека. Салонът е пригоден за

театрални представления и кинопрожекции. Домът на културата е съорганизатор и домакин на

някои от най-значимите събития от културния календар на общината, включително и на

националния фестивал за операторско майсторство „Златното око”.

Читалища

Вече беше описано, че културният живот в община Попово се основава на добре развита мрежа

от читалища, която според регистъра на народните читалища включва 33 институции. Водеща

роля има народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий” в град Попово. Обновената през 2010 г.

сграда на читалището разполага с голям салон с капацитет от 350 места. Неразделна част от

дейността на читалището е неговият културно-информационен център, който издава седмичен

вестник.

Дейността на всички читалища е обезпечена със сгради общинска публична собственост.

Конкретните проблеми на поповските читалища не се различават от общата характеристика на

читалищата в Североизточна България. Според програмите за развитие на читалищната

дейност в общината, акцентите в работата на местните читалища са следните:

� Насърчаване на библиотечната дейност и обновяване на библиотечния фонд;

104

� Засилване ролята на читалищата за укрепване на гражданското общество;

� Подкрепа за любителски състави и отделни изпълнители;

� По-добро управление на финансовите ресурси, включително привличане на дарения и

повече членове, както и участие в проекти и програми за развитие на читалищната дейност;

� Обновяване на оборудването.

Други значими културни обекти

Летният театър допринася към възможностите за представяне на различни изкуства през

летния сезон. След продължителен период, в които откритата сцена не функционира, обектът е

възстановен през 2006/2007 г. Осигурени са съвременни озвучителна система и сценично

осветление, както и капацитет от 3 500 седящи места. Общият капацитет може да се увеличи до

5 000 при допускане и на правостоящи зрители.

Извършените ремонт и реконструкция на сградата на Доходното здание в град Попово,

осигуриха най-новия културен обект в общината – „Комплексен център за култура,

художествени занаяти, търговия и туризъм град Попово”. Вторият етаж на сградата е

предоставен за ползване на Историческия музей, където е подредена галерията „Кирил

Майски”.

8.3. Териториално разпределение и състояние на културните обекти

Най-значимите културните обекти в общината са разположени в град Попово – Историческият

музей с ръководената от него художествена галерия „Кирил Майски”, Общинският дом на

културата, Летният театър и три от общинските читалища. Според Регистъра на народните

читалища, от общо 35 населени места, само 4 нямат собствено читалище – селата Баба Тонка,

Горица, Заветно и Манастирица. От тях, при преброяването през 2011 г., само село Горица е с

население над 100 души. Във всички останали села има по едно читалище. Това показва

балансирано разпределение на читалищната дейност в общината. Достъп до културни

дейности и събития имат и жителите на села с население под 100 души. Въпреки добрата

осигуреност с читалища, значителен брой от тях са разположени в амортизиран или

неефективно използван сграден фонд. В съчетание с негативните демографски тенденции за

обезлюдяване на селата в общината, тези проблеми създават нуждата от решение относно

оптималния модел на функциониране и използване на материалната база на читалищата в

селата с население под 250 души. През 2011 г., 7 от селските читалища обслужват села с

население под 100 д., а още 5 читалища – села с население между 100 и 250 д.

Музейната дейност е концентрирана в трите сгради на Историческия музей в град Попово, с

изключение на етнографските сбирки в селата Светлен и Садина. Театралната дейност също се

осъществява предимно в град Попово, в салоните на НЧ „Св. Св. Кирил и Методий”, Общинския

културен дом, както и на откритата сцена на летния театър. Въпреки това, редица селски

читалища развиват свои театрални групи и клубове.

105

Таблица 27: Териториално разпределение и състояние на културните обекти

Културен обект и

разположение

Население в

съответния

град/село

Състояние

Исторически музей,

разположен в три сгради в

град Попово

15 648

Основната сграда на музея (на ул. „България”) има

нужда от ремонт и въвеждане на ефективно отопление.

Къщата на Мара Тасева (на ул. „Мара Тасева”) има

нужда от конструктивно укрепване. Художествената

галерия „Кирил Майски” не разполага със собствено

фондохранилище.

Музеят не разполага с достатъчно експозиционни и

складови площи.

Общински дом на

културата, град Попово 15 648

Обектът е ремонтиран с внедрени мерки за енергийна

ефективност през 2010 г., като част от проект

„Интегрирано подобряване на културната

инфраструктура в община Попово за осигуряване на

равен достъп и социално включване” по ОПРР 2007-

2013.

Летен театър, град Попово 15 648 Обектът се използва за културни дейности през летния

сезон след като е възстановен през 2006/2007 г.

Комплексен център за

култура, художествени

занаяти, търговия и

туризъм град Попово

15 648 Разположен е в ремонтираната сграда на Доходното

здание по програма „Красива България” през 2009 г.

НЧ „Св. Св. Кирил и

Методий - 1882”, гр.

Попово

15 648






2013.

Приземният етаж на сградата не е използваем.

НЧ „Възраждане - 1924”,

кв. „Невски”, град Попово 15 648






2013.

НЧ „Съзнание - 1907”, кв.

„Сеячи”, град Попово 15 648 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.

НЧ „Христо Смирненски –

1903”, село Априлово 397

Сградата се нуждае от ремонтни дейности,

включително обновяване на читалищния салон.

НЧ „Иван Стоянов”, село

Берковски 82 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.

НЧ „Свети Климент

Охридски - 1904”, село

Бракница

44 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.

НЧ „Просвета - 1894”, село

Водица 667




106



2013.

НЧ „Светлина - 1905”, село

Гагово 605 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.


Глогинка 440 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.

НЧ „Арсо Овчаров - 1904”,

село Долец 44 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.

НЧ „Надежда -1927”, село

Долна Кабда 205

Читалищната сграда е с изключително влошено

състояние, което е наложило преместването на

читалищната институция в кметството на селото.

НЧ „Развитие - 1905”, село

Дриново 459 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.

НЧ „Постоянство - 1901”,

село Еленово 269 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.

НЧ „Христо Ботев - 1899”,

село Зараево 921 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.


Методий - 1927”, село

Захари Стояново



Звезда 148 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.


Иванча 24 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.

НЧ „Иван Братанов - 1898”,

село Кардам 1 532






2013.

НЧ „Познай себе си -

1893”, село Ковачевец 671 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.

НЧ „Отец Паисий - 1925”,

село Козица 324 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.

НЧ „Виделина - 1963”, село

Конак 75 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.

НЧ „Пробуда - 1928”, село

Ломци 691 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.


Марчино 93






2013.

НЧ „Иван Иванов - 1891”,

село Медовина 717





107


2013.

НЧ „Христо Ботев - 1923”,

село Осиково 140 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.

НЧ „Искра - 1893”, село

Паламарца 531 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.


Методий - 1956”, село

Помощица


НЧ „Самообразование -

1927”, село Посабина 224 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.

НЧ „Съединение - 1889”,

село Садина 994






2013.

НЧ „В. М. Гаршин”, село

Светлен 933 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.

НЧ „Люба Велич - 1905”,

село Славяново 774 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.


Тръстика 280 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.

НЧ „Възпитател - 1920”,

село Цар Асен 163 Сградата се нуждае от ремонтни дейности.

Източници: Общинска администрация Попово, Исторически музей Попово, Регистър на народните

читалища, Национален статистически институт – Преброяване на населението през 2011 г.

8.4. Основни културни събития

Общинският културен календар е наситен с множество събития с международно участие,

значителен брой са и проявите с национално значение – потвърждение за богатия културен

живот в общината. Събития с международно участие са:

� Националният фестивал за операторско майсторство „Златното око”, провеждан в памет на

оператора Димо Коларов, роден в град Попово. Фестивалът се провежда веднъж на две

години в Дома на културата, като седмото издание на фестивала се е провело на 23-25

октомври 2014 г.;

� Фестивалът на побратимените и приятелски градове на Попово;

� Празникът на град Попово на 10 юни, когато се чества годишнина от обявяването на Попово

за град;

� Фестивалът на алтернативното кино „Мини филм”, който става международен от 2013 г. и

се провежда в НЧ „Св. Св. Кирил и Методий”.

Сред проявите с национално значение се откроява походът „По стъпките на четата на Таньо

Войвода”, който привлича родолюбци всяка година от 30 май до 2 юни. Походът завършва в

близост до село Априлово, където Таньо войвода е убит, а четата му е разбита.

108

В община Попово се отбелязват множество официални и религиозни празници, организират се

редица събития свързани с музикалните и художествените изкуства, както и прояви,

ориентирани към хората с увреждания. Откроява се и Русалският панаир, който продължава по

време на „Русалската седмица”, която започва на църковния празник Свети Дух.


Община Попово има принос, както към културния живот, така и към културното многообразие

на Североизточна България. Утвърдените културни институции организират различни събития и

успешно насърчават индивидуалното и групово творчество в областта на различни изкуства.

Действащите читалища са най-устойчивите и най-разпространените културни средища в

общината, които най-много допринасят за социалния и културния живот на хората в селата.

Провежданите в общината събития с международно участие привличат гости и участници от

цяла България и други държави. Въпреки добрите предпоставки и традиции, развитието на

културната сфера се ограничава от проблемите, свързани с управлението и финансирането на

културните обекти и дейности. Недостатъчното инициативи и средства застрашават

пълноценното функциониране на някои обекти и така ограничават възможностите за културна

изява на местните хора. Същевременно, общинска администрация Попово реализира проекти

за подобряване на състоянието на културната инфраструктура и гарантиране на достъпа до

нейните услуги.

Изводите за състоянието в системата на културните обекти и дейности могат да се групират в

проблеми и потенциали.

Проблеми

� Неравномерно териториално разпределение на културните обекти – концентрация на

обектите в общинския център и липса на разнообразни обекти в селата;

� Читалищата в общинските села са преобладаващо с влошено състояние на сградния фонд и

нужда от ремонт;

� Наличие на редица читалища с малък брой членове и ползватели – 12 читалища са

разположени в села с население под 250 души;

� Недостатъчно експозиционни и складови площи ограничават възможностите за развитие на

Историческия музей в Попово;

� Културните институции и събития в община Попово са недостатъчно популярни на

регионално и на национално ниво.

Потенциали

� Религиозно многообразие, проявено в различаващата се архитектура на църкви и джамии;

� Съхранен бит на етнографските групи на капанците и тракийците от Беломорието, на които

са посветени етнографски сбирки в селата Садина и Светлен;

� Традиционна и важна роля на читалищните институции в социалния и културния живот на

местните хора – добре развита и работеща мрежа от читалища като само 4 от общо 35

населени места нямат собствено читалище;

109

� Висока активност на читалищата по отношение отбелязването на празници, провеждането

на фестивали и функционирането на творчески клубове и клубове по интереси;

� Утвърдени културни институции, които осигуряват комбинации от разнообразни културни

събития и дейности – НЧ „Св. Св. Кирил и Методий – 1882 г.”, Общински културен дом и

Летния театър;

� Експозициите и дейността на Историческия музей, разположен в три сгради – централна

сграда където са подредени експозициите „Археология”, „Нова история”, „Най-нова

история”; родната къща на Мара Тасева с етнографската сбирка; и част от старото Доходно

здание с художествената галерия „Кирил Майски”;

� Много богат културен календар, който обединява събития с международно участие и

национална значимост;

� Добре работещи взаимодействия и партньорства между институции в културния сектор;

� Активна общинска политика за обновяване на културната инфраструктура в общината. Чрез

проект „Интегрирано подобряване на културната инфраструктура в община Попово за

осигуряване на равен достъп и социално включване” по ОПРР 2007-2013 са обновени 8

културни обекта в общината.

110

9. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

9.1. Типология и териториално разположение

9.1.1. Значимост

Територията на Община Попово е богата на недвижими културни ценности, като списъкът им се

актуализира постоянно с новооткритите археологически обекти, част от които са от категория

«Национално значение».

Съгласно предоставената от НИНКН информация сградите – недвижими културни ценности на

територията на общината са с категория „местно значение”.

9.1.2. Собственост

По отношение на собствеността, недвижимите културни ценности биват държавна, общинска и

частна собственост.

9.1.3. Териториално разположение

9.1.3.1. Град Попово

Археологически НКЦ:

В гр. Попово и землището му има две археологически недвижими културни ценности. Това са:

• Средновековно селище, 3 км. западно от регулационните граници на града - НКЦ

от Национално значение;

• Селищна могила югозападно от кв. Сеячи - НКЦ от Национално значение.

Архитектурно - строителни НКЦ:

В гр. Попово и землището му има девет архитектурно-строителни недвижими културни

ценности. Това са:

• Жилищно-търговска сграда на братя Иванови - НКЦ от Местно значение;

• Сградата на бившето околийско управление на полицията - НКЦ от Местно

значение;

• Училище „Паисий Хилендарски” - НКЦ от Местно значение;

• Сградата на гимназията /сега музей/ - НКЦ от Местно значение;

• Сградата на Общинското управление - НКЦ от Местно значение, попадаща в

зоната на групов паметник на културата;

• Сграда на Гранд-хотел - НКЦ от Местно значение, попадаща в зоната на групов

паметник на културата;

• Къща на Паламаркови - НКЦ от Местно значение;

• Училище „Кирил и Методий” - НКЦ от Местно значение;

• Жилищна сграда на Бончо Ганчев - НКЦ от Местно значение;

Исторически НКЦ:

В гр. Попово и землището му има шест исторически недвижими културни ценности. Това са:

• Надгробен паметник в двора на църквата „Св.Арх.Михаил” - НКЦ от Местно

значение;

111

• Възпоменателен паметник в двора на църквата ”Св.Арх.Михаил” - НКЦ от Местно

значение;

• Възпоменателен паметник, 200 м. северно от регулационните гланици на града -

НКЦ от Местно значение;

• Родната къща на Мара Тасева- НКЦ с категория за сведение;

• Братска могила на загинали руски войници 1877 г.-1878 г.

• Историческо място, м. "Ялъта", 3 км западно от регулационните граници на кв.

Сеячи - НКЦ с категория за сведение;

Войнишки паметници

• Мраморна плоча на входа на сградата на старата община

Обекти от списък на АИС "АРХЕОЛОГИЧЕСКА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ"

• Надгробна могила – 3,500 км, запад 278° от центъра на селото в м. „Корията“;




• Праисторическа Селищна могила – 3,0 км, северозапад 310° от центъра на селото в м. „Чатал дере“;

• Надгробна могила – 2,0 км, северозапад 287° от центъра на селото в м. „Корията“;

• Надгробна могила – 3,500 км, север4° от центъра на селото в м. „Карапетлик“;

• Надгробна могила – 3,500 км, север 6° от центъра на селотов м. „Карапетлик“;

• Праисторическо и средновековно селище - 4,190 км, югозапад192° от центъра на селото;

• Праисторическо и антично селище - 4,360 км, югозапад 193° от центъра на селото;

• Римско селище – 1,660 км, северозапад 337° от центъра на селотов м. „Карапетлик“.

• № 12. Праисторическа Селищна могила – 0,100 км, северозапад 340° от центъра на града в кв. Невски, в селото;

• № 13. Надгробна могила –1,900 км, югозапад242° от центъра на града в кв. Сеячи.

9.1.3.2. Село Априлово


В с. Априлово и землището му има една археологическа недвижима културна ценност -

Късноантична крепост в м. Манастира, НКЦ от Местно значение, 1 км. северно от

регулационните граници на селото.

112


В с. Априлово и землището му има една историческа недвижима културна ценност - Лобно

място в м. Керчан баир, НКЦ от Местно значение, 2 км. западно от регулационните граници на

селото.


• Надгробна могила – 1,800 км, югозапад 226° от центъра на селото в м. „Гюрлюка“;

• Надгробна могила – 1,800 км, югозапад 227° от центъра на селотов м. „Гюрлюка“;

• Надгробна могила – 2,100 км, северозапад 334° от центъра на селото;

• Надгробна могила – 1,0 км, северозапад 354° от центъра на селотов м. „Керчана“;

• Средновековно селище - 0,900 км, северозапад 333° от центъра на селото,С от м. „Старите гробища“;

• Праисторическои антично селище – 1,725 км, югозапад 229° от центъра на селото в м. „Сали чеир“;

• Късноантично селище – 1,160 км, югозапад 249° от центъра на селото

9.1.3.3. Село Баба Тонка


В с. Баба Тонка има единствено архитектурно-строителни недвижими културни ценности,

които са деветнадесет. Това са:

• Къща на Йорданака Христова - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Хубанов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Васил Петков - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Никола Стоянов Тодоров - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Тодор Петков - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Марин Кънев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Тодор Василев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Коста Георгиев Боев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Георги Кумбалиев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Йордан Николов Генов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Йордан Николов Сталов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Петко Петров - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Йордан Пеев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Лазар Стойков - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Йордан Петков Василев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Илия Стефанов Пеев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Георги Йорданов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Георги Петров - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Петър Василев - НКЦ от Местно значение;

113

• Къща на Иван Цветков - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Иван Станчев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Георги Гаврилов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Георги Петров Христов - НКЦ от Местно значение;

• Къща Илия Христов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Петко Дренски - НКЦ от Местно значение.


• Надгробна могила – 1,700 км, североизток 26° от центъра на селото.

9.1.3.4. Село Берковски

Архитектурно - строителни НКЦ

В с. Берковски и землището му има девет архитектурно-строителни недвижими културни


• Къща на Никола Димитров - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Георги Топалов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на наследници на Митьо Георгиев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Христо Симеонов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Стева Димитрова - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Манол Йосифов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Ангел Кръстев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Цаньо Тодоров - НКЦ от Местно значение;

• Продоволствена база на Поповската чета - НКЦ от Местно значение.


В с. Берковски и землището му има една историческа недвижима културна ценност и това е

Родната къща на политкомисаря на Поповския партизански отряд - Иван Стоянов Иванов, НКЦ

от местно значение.





• Надгробна могила – 1,200 км, североизток18° от центъра на селото.

9.1.3.5. Село Бракница


В с. Бракница и землището му има една археологическа недвижима културна ценност -

Антична крепост, м.Биюк дере, НКЦ от Местно значение, на 2,5 км западно от регулационните

граници на селото.

114


В с. Бракница и землището му има двадесет и три архитектурно-строителни недвижими

културни ценности. Това са:

• Къща на Недю Цонев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Къню Ганев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на поп Димитър Кънев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Димитър Петров - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Димитър Илиев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Цоньо Костадинов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Христо Христов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Ангел Нотев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Иван Калчев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Петко Симеонов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Йордан Новаков - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Коста Стефанов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Димитър Стефанов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Руси Галата - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Тони Христов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Слави Поликарев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Атанас Петров - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Иван Петров - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Янка Друмева - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Недю Чекендов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Иван Станев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Пенчо Иванов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Иван Николов - НКЦ от Местно значение.


• Колективен паметник в югозападния край на църковния двор до зидана ограда;

9.1.3.6. Село Водица


В с. Водица и землището му има три археологически недвижими културни ценности. Това са:

• Праисторическо и антично селище, могилата„Ченгенеюлу”, 1 км. югозападно от

регулационните граници на селото - НКЦ от Местно значение;

• Антично селище, м.”Нивиците”, 500 м. южно от регулационните граници на

селото - НКЦ от Местно значение;

• Селищна могила, м.”Древеник” - НКЦ от Национално значение.


В с. Водица и землището му има една архитектурно-строителна недвижима културна ценност -

Къща на Христо Краев, НКЦ от Местно значение.

115


В с. Водица и землището му има две исторически недвижими културни ценности. Това са:

• Паметник – братска могила, в двора на църквата”Св.Георги” - НКЦ от Местно

значение;

• Бункер, м.”Бучин дол”, 6 км. югоизточно - НКЦ с категория за сведение.

Художествени НКЦ:

В с. Водица и землището му има една художествена недвижима културна ценност - Църква

„Св.Георги”, НКЦ от Местно значение.


• Антично селище - 2,700 км, северно 12°от центъра на селото в м. „Сопот“;

• Селище от елинистическата епоха - 3,200 км, северозападно 306°от центъра на

селото;

• Праисторическо селище - 2,0 км, югозапад 224° от центъра на селотов м.

„Главадица“;

• Праисторическо селище - 1,300 км, югозапад 200° от центъра на селото в м.

„Главадица“;

• Римско селище - 1,200 км, южно174 от центъра на селото в м. „Нивище“;

• Праисторическа Селищна могила – 1,400 км,южно187° от центъра на селото в м.

„Циганската могила“.


• Колективен паметник на ул. "Д. Данов" № 18;

9.1.3.7. Село Гагово


В с. Гагово и землището му има единствено археологически недвижими културни ценности,

които са пет. Това са:

• Антично селище, м.Кършиека”, 5 км. югоизточно от регулационните граници на


• Антично и средновековно селище, 3 км. южно - НКЦ от Местно значение;

• Късноантична крепост- Голямото кале, върху Здраевските височини, 4 км.

северозападно - НКЦ от Местно значение;

• Късноантична крепост- Малкото кале, върху Здраевските височини, 4,5 км.

северозападно - НКЦ от Местно значение;

• Тракийска куполна гробница, м.”Смойлан пунар” - НКЦ от Национално значение.


• Надгробна могила – 1,0 км, южно170° от центъра на селото в м. „Старите лозя“.


• Колективен паметник в центъра на селото;

116

9.1.3.8. Село Глогинка


В с. Глогинка и землището му има една архитектурно-строителна недвижима културна ценност

- Старо килийно училище, НКЦ от Местно значение.


В с. Глогинка и землището му има една историческа недвижима културна ценност - Къща на

Димитър Янчев и Ат.Димов, основна партизанска база, НКЦ от Местно значение.

9.1.3.9. Село Горица


В с. Горица и землището му има две археологически недвижими културни ценности. Това са:

• Късноантична крепост, върху „Кале бурун”, 500 м. западно от регулационните

граници на селото - НКЦ от Местно значение;

• Римско селище,500 м. западно от регулационните граници на селото - НКЦ от

Местно значение.


В с. Горица и землището му има четири архитектурно-строителни недвижими културни


• Къща на Марко Иванов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Минчо Иванов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на поп Димитър Кънев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Стефан Кринков - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Йорданка Димитрова - НКЦ от Местно значение.


• Надгробна могила – 0,800 км,изток-югоизток100° от центъра на селото.

9.1.3.10. Село Долец


В с. Долец и землището му има две археологически недвижими културни ценности. Това са:

• Тракийски некропол, 500 м. западно от регулационните граници на селото - НКЦ

от Местно значение;

• Късноантична крепост, 2,5 км. западно от регулационните граници на селото -

НКЦ от Местно значение.


В с. Долец и землището му има три архитектурно-строителни недвижими културни ценности.

Това са:

• Къща на Евстати Димитров - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Евстати Стойков - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Пенчо - НКЦ от Местно значение.

117


В с. Долец и землището му има една историческа недвижима културна ценност - Лобно място,

200 м. северозападно от регулационните граници на селото, НКЦ от Местно значение.


• Надгробна могила – 0,800 км, югозапад223° от центъра на селото;

• Надгробна могила – 1,300 км, юг 181° от центъра на селото в м. „Новите лозя“;

• Надгробна могила – 1,350 км, юг 181° от центъра на селото в м. „Новите лозя“;

• Надгробна могила – 1,700 км, югоизток 171° от центъра на селото.


• Паметник в двора на църковното настоятелство;

9.1.3.11. Село Долна Кабда


В с. Долец и землището му има две археологически недвижими културни ценности. Това са:

• Късноантична и средновековна крепост, 2 км. югоизточно от регулационните


• Останки от крепост,1 км. югоизточно от регулационните граници на селото - НКЦ

от Местно значение.

9.1.3.12. Село Дриново


В с. Дриново и землището му има три археологически недвижими културни ценности. Това са:

• Тракийско и късноримско селище,м.”Акчаралтъ”,700-800 м. източно от


• Антична и късноантична крепост, 3 км. югоизточно от регулационните граници на


• Селищна могила,2 км. югоизточно югоизточно от регулационните граници на

селото - НКЦ от Национално значение.


• Паметник в центъра на селото;

9.1.3.13. Село Еленово

Архитектурно-строителни НКЦ:

В с. Еленово и землището му има четири архитектурно-строителни недвижими културни


• Къща на Мома Стоева Недялкова - НКЦ от Местно значение;

• Къща на наследници на Йордан С.Драгостинов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Кирил Д.Попвасилев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Йордан Йорданов Хъневски- НКЦ от Местно значение.

118


• Селище от Късната желязна епоха и средновековието - 2,200 км, югоизток 126° от

центъра на селото;

• Надгробна могила – 1,500 км, югоизток 138° от центъра на селото в м.

„Даулджиттепе“;

9.1.3.14. Село Зараево


В с. Зараево и землището му има три археологически недвижими културни ценности. Това са:

• Антично селище, м.”Акпунар”,1,5 км. източно от регулационните граници на

селото, НКЦ с категория За сведение;

• Антично селище, м.”Асмалък”,3 км. южно от регулационните граници на селото -


• Късноантична крепост, м.”Коджа кале”,3 км. северно от регулационните граници

на селото - НКЦ от Местно значение;


В с. Зараево и землището му има три исторически недвижими културни ценности. Това са:

• Надгробен паметник, двора на църквата „Св.Арх.Михаил” - НКЦ от Местно

значение;

• Възпоменателен паметник, 500 м. северно от регулационните граници на селото -


• Лобно място в м.”Могилите”, 5 км. южно от регулационните граници на селото -

НКЦ от Местно значение.


В с. Зараево и землището му има една художествена недвижима културна ценност - Църква

„Св.Арх.Михаил”, НКЦ от Местно значение.


• Праисторическа Селищна могила – 5,250 км от гр. Опака, изток 88° от центъра на

селото в м. „Балканската чешма“;

• Римско селище – 2,300 км, югозапад 219° от центъра на селото;

• Могилен некропол – 1,880 км, северозапад 308° от центъра на селото в м.

„Канарадюзю“;

• Могилен некропол – 1,940 км, запад 275°от центъра на селото в м. „Балкана“


• Мраморна плоча върху челната фасада на кметството;

9.1.3.15. Село Заветно


В с. Заветно и землището му има четири археологически недвижими културни ценности. Това

са:

119

• Селищна могила,1,5 км.югозападно от регулационните граници на селото - НКЦ от

национално значение;

• Селищна могила, м.” Рачалък”,1 км. южно от регулационните граници на

селото - НКЦ от национално значение;

• Могилен некропол-2 могили,м.”Даръ баир”, 1 км. западно от национално

значение;

• Могилен некропол-3 могили,1,5 км. югоизточно от национално значение.


В с. Заветно и землището му има деветнадест архитектурно-строителни недвижими културни


• Къща на Димитър Райчев - НКЦ от Местно значение;

• Къща наТрендафил Андонов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Иван Чанков - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Стефан Илиев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Киро Димитров - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Михаил Делчев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Ангел Апостолов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Атанас Тодоров - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Стайка Илиева - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Стайко Стайков - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Атанас Марчев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Георги Стоянов Атанасов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Георги Петков Марчев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Димитър Николов Димитров - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Сали Хасанов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Чанко Грудев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Стайко Илиев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Стамат Григоров - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Мехмед Ибрямов - НКЦ от Местно значение.


• Надгробна могила –2,0 км, юг-югозапад 193° от центъра на селото;

• Надгробна могила – 0,800 км, югозапад 223°от центъра на селото в м.

„Даръбаир“;

• Надгробна могила –0,700 км, югозапад 222° от центъра на селото в м.

„Даръбаир“;

• Праисторическа Селищна могила –1,0 км,югоизток 158° от центъра на селото в м.

„Сас чаир“;

• Надгробна могила –1,500 км,югоизток 134° от центъра на селото;

• Надгробна могила – 1,600 км,югоизток 129° от центъра на селото;

• Праисторическа Селищна могила – 1,800 км, югоизток 111° от центъра на селото.

120

9.1.3.16. Село Захари Стояново


В с. Захари Стояново и землището му има шест археологически недвижими културни ценности.

Това са:

• Антично селище, м.”Кокарджа” в селото западно от регулационните граници на


• Тракийско и антично селище, м.”Дик Тарла”, 1 км. западно от регулационните


• Тракийски некропол, 500 м. западно от регулационните граници на селото - НКЦ

от Местно значение;

• Некропол,м.”АкчаАщлък”,700-800 м.южно от регулационните граници на селото -


• Тракийско и римско селище, м.”Коджа Бурун и Кованлък”, 700м.-800м.южно от


• Късноантична крепост върху гребена на Орлес, 2,5 км. западно от регулационните

граници на селото - НКЦ от Местно значение.


• Паметна плоча върху постамент с апликиран текст на ул. "Св. Св. Кирил и

Методий";

9.1.3.17. Село Звезда


В с. Звезда и землището му има двадесет архитектурно-строителни недвижими културни


• Къща на Кольо Иванов Тодоров - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Николай Любенов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Петко Боев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Недьо Боев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Димитър Радков - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Фекир Исухов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Иван Димов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Димитър Станчев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Върбан Иванов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Петър Якимов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Христо Йорданов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Енчо Иванов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Добра Атанасова - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Сали Мехмедов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Елена Василева - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Илия Илиев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Стефка Колева - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Илия Йорданов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Гено Иванов - НКЦ от Местно значение;

121

• Къща на Георги Велчев - НКЦ от Местно значение.


• Надгробна могила –1,400 км, северозапад 322° от центъра на селото;

• Надгробна могила –1,500 км, северозапад 331° от центъра на селото;

• Надгробна могила – 0,800 км, северозапад 352° от центъра на селото в м. „На

кръста - Дядова Маркова могила“;

• Надгробна могила –0,300 км, запад-северозапад284° от центъра на селото в

м.„Чаирбаши“;

• Надгробна могила –0,400 км, югозапад250° от центъра на селотов м. „Чаирбаши“;

• Праисторическа Селищна могила –0,200 км, североизток 25° от центъра на

селото;

• Надгробна могила – 1,100 км, югоизток 169° от центъра на селото;

• Надгробна могила – 0,985 км, североизток 43° от центъра на селото в стопанския

двор (ТКЗС с. Звезда)


• Мраморна плоча в центъра на селото;

9.1.3.18. Иванча


В с. Иванча и землището му има деветнадесет архитектурно-строителни недвижими културни


• Къща на Славчо Никифоров - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Павел Стойчев Андонов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Иван Василев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Неда Василева - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Борис Стефанов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Величка Китанчева - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Станчо Пейков - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Величко Стефанов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Иван Василев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Белчо Славчев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Драган Маринов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Евтим Милушев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Минчо Бонев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Станчо Пенков - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Иван Тодоров - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Димитър Ганчев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на наследници на Тодор Колев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Рачо Добрев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Иван Ангелов - НКЦ от Местно значение.

122


• Надгробна могила – 1,500 км, северозапад352° от центъра на селото;



• Надгробна могила – 0,400 км, северозапад 354° от центъра на селото.

9.1.3.19. Село Кардам


В с. Кардам и землището му има единадесет археологически недвижими културни ценности.

Това са:

• Селище, м.”Бюлбюрдере”, 2 км. югозападно от регулационните граници на

селото - НКЦ с категория За сведение;

• Антично селище, м.Бюлбюрдере”,2 км. югозападно от регулационните граници на


• Две надгробни мoгили, м.”Марин калък” - НКЦ от Национално значение;

• Старо селище, м.”Марин калък”,2,5 км. източно от регулационните граници на

селото - НКЦ от Национално значение;

• Надгробна могила, м.”Кабакча” - НКЦ от Национално значение;

• Останки от сграда, м.”Марин калък”,500 м. южно от регулационните граници на


• Останки от крепост, м.”Калето”, 3 км. източно от регулационните граници на


• Гробна могила, м.”Калокоч” от регулационните граници на селото - НКЦ от

Местно значение;

• Гробна могила, м.”Мералъка” - НКЦ от Местно значение;

• Гробни могили, м.”Бурда” - НКЦ от Местно значение.


В с. Кардам и землището му има една архитектурно-строителна недвижима културна ценност и

това е Джамията - НКЦ от Местно значение.


В с. Кардам и землището му има две исторически недвижими културни ценности. Това са:

• Бункер на Поповския партизански отряд, лобно място на М.Томанов и

Ив.Иванов,м.”Щабаница” - НКЦ от Местно значение;

• Руско гробище - НКЦ от Местно значение.


• Средновековно селище - 2,100 км, северозапад 314° от центъра на селото;

• Надгробна могила – 2,200 км, североизток31° от центъра на селото в м. „Язлъта;

• Римско и късноантично селище - 2,800 км, югоизток116° от центъра на селото в м.

„Мералъка“;

123

• Римско и късноантично селище - 2,800 км, югозападно 249° от центъра на селото

в м. „Кобахча“;

9.1.3.20. Село Ковачевец


В с. Ковачевец и землището са разкрити седем археологически недвижими културни ценности.

Това са:

• Античен некропол, м.”Чепез баир”, 1 км. северно от регулационните граници на


• Късноантична крепост Ковачевско кале, до гр.Попово - НКЦ от Национално

значение;

• Антично селище, м.”Кале бельо”,2,5 км. източно от регулационните граници на


• Антично селище, м.”Юртлука””,1,5 км. северозападно от регулационните граници


• Гробна могила, м.”Калакоч” - НКЦ от Национално значение;

• Гробна могила, м.”Мералъка” - НКЦ от Национално значение;

• Гробни могили, м.”Бурда” - НКЦ от Национално значение.


В с. Ковачевец и землището му има две архитектурно-строителни недвижими културни


• Къща на Димка Николова - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Слави Гутев - НКЦ от Местно значение.


В с. Ковачевец и землището му има три исторически недвижими културни ценности. Това са:

• Паметник-братска могила, 1600 м. източно от регулационните граници на селото

- НКЦ от Местно значение;

• Бункер -м.”Текенджик” 8 км.северозападно от регулационните граници на селото

- НКЦ с категория За сведение;

• Бункер на Поповския партизански отряд,м.”Щабаница” - НКЦ от Местно значение.


• Надгробна могила – 2,300 км, северозапад 314° от центъра на селотов м.

„Юртлъка“;




• Надгробна могила – 2,600 км, север 9° от центъра на селото в м. „Калакоча“;

124

• Крепост - убежище – 3,100 км, северозапад 343° от центъра на селото в м.

„Калакоч кале“;

• Антична пътна станция и крепост – 3,600 км, изток94° от центъра на селото в м.

„Ковачевецко кале“;

• Средновековно укрепително съоръжение - 2,690 км, северозапад 341° от центъра

на селото в м. „Кале билю“;

• Праисторическо селище - 2,450 км, север358° от центъра на селото в м. „Кале

билю“;

• Единичен гроб - 2,560 км, север 7° от центъра на селото в м. „Калакоч“;

• Единичен гроб - 2,150 км, северозапад346° от центъра на селото в м. „Калакоч“;

• Антично и Средновековно селище - 1,600 км, северозападно от центъра на

селотов м. „Юртлъка“;

• Група от две могили - 2,0 км, северозападно от центъра на селото;

• Римско селище - 2,800 км, западно от центъра на селото в м. „Онките“;

• Праисторическои Средновековно селище - 2,450 км, югозападно от центъра на

селото в м. „Биюкалан“;

• Праисторическо селище - 2,0 км, югозападно 202° от центъра на селото в м.

„Порден“;


• Чешма в центъра на селото;

9.1.3.21. Село Ломци


В с. Ломци и землището има една художествена недвижима културна ценност и това е

Църквата "Св. Архангел Михаил" - НКЦ от Местно значение.


• Колективен паметник в двора на параклис "Свети Илия";

9.1.3.22. Село Конак


В с. Конак и землището има една историческа недвижима културна ценност и това е Лобно

място в центъра на селото - НКЦ от Местно значение.


В с. Конак и землището има една художествена недвижима културна ценност и това е Църквата

"Св. Архангел Михаил" - НКЦ от Местно значение.


• Колективен паметник в центъра на селото, в двора на читалището;

125

9.1.3.23. Село Манастирца


В с. Манастирца и землището е разкрита една археологическа недвижима културна ценност и

това е Селищна могила, 2 км. южно от регулационните граници на селото - НКЦ от Национално

значение.


В с. Манастирца и землището му има четири архитектурно-строителни недвижими културни


• Къща на Добри Велчев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Минчо Иванов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Недю Стоянов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Кольо Чаръкчиев - НКЦ от Местно значение.


• Надгробна могила –0,600 км, запад 270° от центъра на селото;

9.1.3.24. Село Марчино


В с. Марчино и землището му има осем архитектурно-строителни недвижими културни


• Къща на Кольо Димитров - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Димитър Батев - НКЦ от Местно значение;

• Къща нао Петър Иванов Ганев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Димо Стоянов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Господин Стоянов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Иван Симеонов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Димитър Стаменов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Димитър Йорданов - НКЦ от Местно значение.


• Надгробна могила – 1,100км,югозапад 238° от центъра на селото до

дърводелската работилница;

• Надгробна могила –1,600 км, югоизток 129°от центъра на селото в м. „Мандрата“.

9.1.3.25. Село Осиково


В с. Осиково и землището му има две археологически недвижими културни ценности. Това са:

126

• Надгробна могила, 1,5 км. от регулационните граници на селото - НКЦ от

Национално значение;

• Надгробна могила, югоизточната част на селото - НКЦ от Наионално значение.


В с. Осиково и землището му има двадесет архитектурно-строителни недвижими културни


• Къща на Вельо Семов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Кольо Добрев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Рачо Добрев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Стойчо Цанев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Цаньо Генев Стоянов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Недялко Геров Недялков - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Кольо Митев Геров - НКЦ от Местно значение;

• Селсъвет-старата сграда - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Кольо Рачев Събков - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Дачо Данев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Семо Петров Семов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Минчо Колев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Минчо Петков Минчев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Вельо Стоев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Симеон Цанев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Васил Колев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Фатме Караосманова - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Кольо Рачев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Пенчо Маринов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Стефан Лазаров - НКЦ от Местно значение.


• Надгробна могила – 3,300 км, северозапад 312° от центъра на селото в м.

„Гергина“;


„Чералан“;


„Чералан“;

• Надгробна могила – 2,400 км, запад 271° от центъра на селото в м.

„Дюдюклюхенде“;





• Надгробна могила – 3,300 км, запад 273 от центъра на селото в м.


127

• Надгробна могила – 3,100 км, югозапад 243° от центъра на селото;

• Надгробна могила – 1,400 км, изток87° от центъра на селото;

• Праисторическа Селищна могила – 3,0 км, изток 86° от центъра на селото;

• Праисторическа Селищна могила – 4,200 км, запад 83° от центъра на селото.


• Колективен паметник в двора на църквата;

9.1.3.26. Село Паламарца


В с. Паламарца и землището му има четири археологически недвижими културни ценности.

Това са:

• Антично селище, м.”Казанджик”, 2 км. североизточно от регулационните граници

на селото - НКЦ с категория За сведение;

• Антично селище, м.”Крива”, 5 км. южно от регулационните граници на селото -


• Антично селище, м.”Перназ дере”, 2 км. североизточно от регулационните

граници на селото - НКЦ с категория За сведение;

• Надгробни могили, м.”Четал дере” - НКЦ от Местно значение.


В с. Паламарца и землището му има една историческа недвижима културна ценност и това е

Лагер на Поповския партизански отряд в гората - НКЦ от Местно значение.


В с. Паламарца и землището му има три художествени недвижими културни ценности. Това са:

• Църква „Св.Димитър” - НКЦ от Местно значение;

• Църква „Св.Никола” - НКЦ от Местно значение;

• Четиринадесет броя надгробни камъни и релефна украса от църковния двор и

старото гробище - НКЦ от Местно значение.


• Надгробна могила – 1,800 км, югозапад 196° от центъра на селотов м. „Мералък“;

• Праисторическа Селищна могила – 1,400 км, север358° от центъра на селотов м.

„Бурназ дере“;

• Праисторическо селище - 1,970 км, запад 272° от центъра на селото в м.

„Вареник“;

• Средновековно укрепително съоръжение - 3,370 км, северозапад 322° от центъра

на селото в м. „Свинище“;

128

• Единичен гроб - 3,700 км, северозапад 285° от центъра на селото в м.

„Сакарсърт“;

• Праисторическо селище - 5,130 км, запад 270° от центъра на селото в м.

„Ковачевска чешма“;

• Римско и Средновековно селище - 2,700 км, югозападно от центъра на селото в

м. „Коджатарла“;

• Селище от Късната желязна епоха - 3,120 км, южно 174°от центъра на селото в м.

„Казалджикбунар “;

• Римско селище - 3,530 км, южно 173° от центъра на селото в м. „Кривач“;


• Колективен паметник на площада на селото;

9.1.3.27. Село Помощица


В с. Помощица и землището му има седем архитектурно-строителни недвижими културни


• Къща на Бойка Колева - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Маньо Стойков Манев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Тодор Нончев Цонев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Цоньо Цонев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Кольо Стоянов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Стефан Ангелов Михов - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Цаню Стоянов Цанев - НКЦ от Местно значение.


• Праисторическа Селищна могила – 1,500 км, изток 85° от центъра на селото

9.1.3.28. Село Посабина


В с. Посабина и землището му има три исторически недвижими културни ценности. Това са:

• Възпоменателен паметник в гробищата - НКЦ от Местно значение;

• Паметник-братскамогила, западно от регулационните граници на селото - НКЦ от


• Мраморен руски паметник, 200 м. северозападно - м. Балък сърт - НКЦ от Местно

значение.


129

В с. Посабина и землището му има една художествена недвижима културна ценност и това е

Църква „Св.Иван Рилски” - НКЦ от Местно значение.


• Надгробна могила – 3,900 км, югозапад 247° от центъра на селотов м.„Лянсърт“;

• Надгробна могила – 3,600 км, югозапад 246° от центъра на селотов м. „Лянсърт“;

• Надгробна могила – 3,300 км, югозапад 246° от центъра на селото в м. „Лянсърт“;

• 4. Надгробна могила – 3,300 км, югозапад 241° от центъра на селото в м.

„Лянсърт“;

• Надгробна могила – 3,300 км, югозапад 237° от центъра на селото в м.

„Борукленчова нива“;

• Надгробна могила – 3,200 км, югозапад 235° от центъра на селотов м.

„Борукленчова нива“;

• Праисторическа Селищна могила – 3,300 км, запад 273° от центъра на селото в м.

„Древеник“;

• Надгробна могила – 2,200 км, запад 268° от центъра на селотов м. „Древеник“;

• Надгробна могила – 2,200 км, запад 265° от центъра на селото в м. „Древеник“;

• Праисторическа Селищна могила – 0,400 км, югоизток140° от центъра на селото.

9.1.3.29. Село Садина


В с. Садина и землището му има девет археологически недвижими културни ценности. Това са:

• Антична крепост, м.”Поянолук”,5 км.северно от регулационните граници на


• Античноселище,м.”Вехтите лозя”, 700 м. източно от регулационните граници на

селото - НКЦ с категория За сведение;

• Антично градище,3 км. южно от регулационните граници на селото - НКЦ от


• Античен некропол, м.”Корудюзю”,2,5 км. южно от регулационните граници на


• Тракийски и римско селище,м.”Низина”, 2 км. югозападно от регулационните


• Останки от крепост, м.”Добрино село”,3,5 км. западно от регулационните граници


• Надгробна могила, м.”Градище” - НКЦ от Национално значение;

• Старо селище, м.”Добрево село” - НКЦ от Национално значение;

• Гробница,м.”Трапник” - НКЦ от Национално значение.


В с. Садина и землището му има две исторически недвижими културни ценности. Това са:

• Паметник братска могила,м.”Баалък сърт” - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Иван Маринов Иванов - НКЦ от Местно значение.

130


В с. Садина и землището му има една художествена недвижима културна ценност и това е

Църква „Св.Троица” - НКЦ от Местно значение.


• Праисторическа Селищна могила – 0,400 км, североизток 42° от центъра на

селотодо северните покрайнини на селото.

• Праисторическа Селищна могила – 0,500 км, югоизток 100° от центъра на селото,

южен край на селото,вдясно от пътя за Попово;

• Могилен некропол – 3,430 км, северозапад 307°от центъра на селото в м.

„Орлес“;


• Мраморна плоча на площада на селото;

9.1.3.30. Село Светлен


В с. Светлен и землището му има една археологическа недвижима културна ценности и това е

Селищна могила в селото - НКЦ от Национално значение.


В с. Светлен и землището му има две исторически недвижими културни ценности. Това са:

• Възпоменателен паметник,м.”Корията”, 500м. западно от регулационните


• м.”Керчане” - Поповската чета зимувала през 1944г. - НКЦ от Местно значение.


• Надгробна могила – 1,600 км, запад 277° от центъра на селотов м. „Мералък“;

• Надгробна могила – 1,500 км, югозапад 239° от центъра на селото;

• Надгробна могила – 1,300 км, югозапад 235° от центъра на;

• Праисторическа Селищна могила – 0,600 км, североизток25° от центъра на селото

в м. „Чуката“;

• Праисторическа Селищна могила – 2,0 км, североизток 23° от центъра на селото.


• Мраморни плочи разположени върху камбанарията на църквата с. Светлен;

• Колективен паметник в двор на улица "Ст. Палаузов";

• Плоча върху челната фасада на частен дом;

9.1.3.30. Село Славяново


131

В с. Славяново и землището му има две археологически недвижими културни ценности. Това

са:

• Антично селище, м.”Куруарсъ”, 2 км. североизточно от регулационните граници


• Надгробна могила,м.”Лозята” - НКЦ от Национално значение.


В с. Славяново и землището му има пет архитектурно-строителни недвижими културни


• Къща на Иван Тотев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на баба Рада Пенчева - НКЦ от Местно значение;

• Къща на наследници на Иван Ненков - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Руси Бочев Русев - НКЦ от Местно значение;

• Къща на Велчо Стоянов - НКЦ от Местно значение.


В с. Славяново и землището му има две исторически недвижими културни ценности. Това са:

• Лобно място,1 км. западно от регулационните граници на селото - НКЦ от Местно

значение;

• Лобно мядто на Ив.Стоянов, северно от ж.п.гарата - НКЦ от Местно значение;


• Надгробна могила – 3,500 км, югозапад258° от центъра на селото;

• Надгробна могила – 3,500 км, изток 89° от центъра на селото.

9.1.3.31. Село Тръстика


В с. Тръстика и землището му е разкрита една археологическа недвижима културна ценност и

това е Антично селище, м.”Каяджик”,3,5 км.източно от регулационните граници на селото - НКЦ

от Местно значение.


• Праисторическа Селищна могила – 2,0 км, североизток 64° от центъра на селото в

м. „Балята“.

9.1.3.32. Село Цар Асен


В с. Цар Асен и землището му има две археологически недвижими културни ценности. Това са:

132

Надгробна могила, 4 км. северно от регулационните граници на селото - НКЦ от Национално значение.


В с. Цар Асен и землището му има три архитектурно-строителни недвижими културни ценности. Това са:

Къща на Тодор Чакъров - НКЦ от Местно значение; Къща на Христо Панев Узунов - НКЦ от Местно значение; Къща на Петър Александров - НКЦ от Местно значение.


В с. Цар Асен и землището му има една художествена недвижима културна ценност и това е Църква „Св.Арх.Михаил”- НКЦ от Местно значение.

Обекти от списък на АИС "АРХЕОЛОГИЧЕСКА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ" Надгробна могила – 3,200 км, североизток 58 от центъра на селото;

Надгробна могила – 3,100 км, североизток 75 от центъра на селото.

Войнишки паметници Мраморна плоча до кметството на пътя Цар Асен- Водица.

Всички цитирани НКЦ, обекти на АИС "АРХЕОЛОГИЧЕСКА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ" и войнишки паметници са обозначени със съответното им местоположение на приложената схема Културно-историческо наследство. Пълен списък с недвижимите културни ценности, предоставени от Националния институт за недвижимо културно наследство, списък с археологическите обекти от автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“, предоставени от Националния археологически институт с музей към БАН и списък на войнишки паметници в община Попово от регистъра на военните паметници на територията на областта, предоставени от Областна управа Търговище, са дадени в Приложение 3 към ОУПО Попово.

133

10. ТЕХНИЧЕСКА И ЕКОЛОГИЧНА ИНФРАСТРУКТУРА

10.1. Транспортна инфраструктура

Общинския център гр. Попово е разположен в близост до основни републикански първокласни пътища и европейски коридори – на 36,6 км от I-2 (E70), „Граница Румъния-Русе-Шумен-Варна“, на 37 км от I-4 (E772) „Коритна-Велико Търново-№2 (Разград-Шумен“ и на 48 км от I-5 (E85) „Русе-Велико Търново-граница Гърция“.

В съответствие с проекта за АМ “Хемус” през територията на общината ще преминава една от активните комуникационни оси “изток-запад”, което ще подобри в още по-голяма степен транспортните и социално-икономическите връзки на района.

През общината южно от гр. Попово и квартал Сеячи, преминава железопътната линия София - Варна. Железопътна гара Попово се обслужва от всички влакове.

Всичко това е предпоставка за оформянето на Попово като естествен комуникационен център в тази част на страната, както и добрите възможности на общината за развитие на активни интеграционни взаимоотношения както със съседните, така и с Черноморските области.

10.1.1. Пътна мрежа

Републикански пътища

Пътната мрежа в Община Попово е изградена от републикански пътища и общински пътища. Те

осигуряват добра достъпност между селищата в общината и общинския център.

Обвързаността на територията на общината с главната пътна мрежа на страната се осъществява

чрез републиканските пътища II-ри и III-ти клас.

За Община Попово е характерна ниската изграденост на пътищата от висок клас – автомагистрали и първокласни няма. Делът на второкласните и третокласни пътища, които осигуряват транспортен достъп до главните транспортни направления е общо 42,4%, т.е. по-висок от този на второкласната и третокласната пътна мрежа за страната (42,1%) и за област Търговище (38%). Висок е делът на местни (общински) пътища (57,6%), т.е. областта се обслужва преобладаващо от пътища с регионално значение, при това голяма част от тях - прекатегоризирани четвъртокласни, чието състояние обикновено е лошо.

Достъпът на населението до центровете, концентрацията на работни места и услуги от по-висок

клас е по-затруднен, в сравнение с други области от СИР, което се дължи именно на факта, че

категорията на преобладаващата част от обслужващите пътища е по-ниска.

Таблица 28: Дължина на пътната мрежа в Община Попово

Видове пътища Обща дължина

% от общата мрежа

1. Обща дължина на пътната мрежа 313.035 км 100.0 %

2. Републиканска пътна мрежа 132.585 км 42.4 %

2.2. Второкласни пътища 34.600 км 11.1 %

2.3. Третокласни пътища 97.985 км 31.3 %

2.4. Пътни връзки 0.500 км

3. Общинска пътна мрежа 180.450 км 57.6 % Източник: Областно пътно управление-Търговище и данни за общинската пътна мрежа на

134

Важно значение за функционирането и играе второкласен път ІІ-51" Бяла-Копривец-Водица-

о.п.Попово-Светлен-Дралфа-Чудомир-о.п. Лозница-Мировец-/о.п. Разград-о.п. Шумен/" с

дължина на територията на общината 34,6 км. Той е основна артерия за общините Попово и

Опака и свързва област Търговище със съседните области Велико Търново, Разград и Русе. Той

е с голяма интензивност на движението и важно икономическо значение. Осигурява връзката с

международен път Е-85, който е част от Общоевропейски транспортен коридор No 9. През

2012г. бе изграден Обходен път на град Попово – юг от км.49+071 до км.53+071 на стойност

около 15 млн.лв. С изграждането на околовръстния път транзитният и тежкотоварният трафик

няма да преминава през центъра на града, а по новоизграденото обходно трасе.

Третокласните пътища в общината са следните:

- Път ІІІ-202" (Русе-Цар Калоян)-Щръклево-Кацелово-Опака-Попово" с дължина 9,698 км. Пътят

е най-кратката връзка между Община Попово и Община Опака в Русенска област.

- Път ІІІ-204"о.п.Разград-Ломци-Попово-Славяново-Долец-Добротица-/В.Търново-о.п. Омуртаг/"

с дължина 39,287 км. Това е най-краткият път между градовете Попово и Разград, осигурява

връзка с областите Разград и Силистра и е най-краткият път от област Разград по направление

Бяла, Плевен, София. Пътят е с изключително интензивно движение предимно на товарни

автомобили и автобуси от направлението Силистра-Кубрат-Разград. Това е най-натовареният

третокласен път в област Търговище. Участъкът от км 18+900 до км 33+800 е в лошо състояние.

- Път III-409 „О.п. Омуртаг-Априлово-Светлен“ с дължина 14,7 км. Пътят е най-кратката връзка в

южна посока с Община Омуртаг и път I-4 „Коритна-Велико Търново-(о.п. Разград-о.п. Шумен)“ с

направления София-Варна. Участъкът е в сравнително добро експлоатационно състояние.

- Път III-513 „О.п. Попово-(Попово-Ломци) с дължина 1,6 км. Пътят служи за връзка между път

II-51 „Бяла-Попово-(о.п. Разград-о.п. Шумен) и III-204 „О.п. Разград-Попово-Добротица-(Велико

Търново-о.п. Омуртаг)“ като служи за обход на гр. Попово от изток.

- Път ІІІ-2002" Цар Калоян-Костаденец-Захари Стояново-Съдина-Зараево-Попово" с дължина

27,7 км. Пътят осигурява най-късата връзка с път I-2 „Граница Румъния-Русе-Варна“ в посока

Русе.

- Път ІІІ-4009" /О.п. Омуртаг-о.п.Търговище/-Лиляк-Александрово-Пресиян-Горна Кабда-Долна

Кабда-/о.п.Омуртаг-Априлово/" с дължина 5,0 км. Пътят свързва Община Попово директно с гр.

Търговище, като разтоварва път I-4 „Коритна-Велико Търново-(о.п. Разград-о.п. Шумен)“.

Като цялостна оценка на състоянието на републиканската пътна мрежа извършено от Областно

пътно управление-Търговище по методиката на Изпълнителна агенция пътища е представено в

таблицата по-долу: 67.2% от пътищата са в добро състояние, 5,3% в средно и 27,5% в лошо

състояние.

135

Таблица 29: Състояние на републиканската пътна мрежа в Община Попово

№ Път №

м

Състояние на настилките

Добро

състояние м

Средно


Лошо


1

ІІ-51" Бяла-Копривец-

Водица-о.п.Попово-Светлен-

Дралфа-Чудомир-о.п.

Лозница-Мировец-/о.п.

Разград-о.п. Шумен/"

34.600 от 30+000

до 47+400

17.400 от 47+400

до 48+200

0.800

от 48+200

до 64+000

15.800

Общо: 34.600 33.200 0.000 0.800

ВСИЧКО ІІ клас 34.600 33.200 0.800

2

ІІІ-202" (Русе-Цар Калоян)-

Щръклево-Кацелово-Опака-

Попово"

9.785 от 58+200

до 64+100

5.900

от 64+100

до 67+798

3.698

Общо: 9.785 3.698 0.000 5.900

3

ІІІ-204" о.п..Разград-Ломци-

Попово-Славяново-Долец-

Добротица-/В.Търново-

о.п.Омуртаг/" съвпада с път

ІІ-51 - 0,200 км

39.200 от 18+900

до 22+100

3.200 от 22+100

до 33+800

11.700

от 33+800

до 36+500

2.700

от 36+500

до 58+000

21.600

Общо: 39.200 27.500 0.000 11.700

4

ІІІ-409" о.п.Омуртаг-

Априлово-Светлен"

14.700 от 21+000

до 32+800

11.800 от 32+800

до 35+700

2.900

Общо: 14.700 11.800 2.900

5

ІІІ-513"О.п.Попово-/Попово-

Ломци/"

1.600 от 0+000

до 1+600

1.600

Общо: 1.600 1.600

6

ІІІ-2002" Цар Калоян-

Костаденец-Захари

Стояново-Съдина-Зараево-

Попово"

27.700 от 11+500

до 22+600

11.100 от 30+000

до 33+600

3.600 от 22+600

до 30+000

7.400

от 33+600

до 39+200

5.600

Общо: 27.700 11.100 3.600 13.000

7

ІІІ-4009" /О.п. Омуртаг-

о.п.Търговище/-Лиляк-

Александрово-Пресиян-

Горна Кабда-Долна Кабда-

/о.п.Омуртаг-Априлово/"

5.000 от 20+000

до 25+000

5.000

Общо: 5.000 5.000

ВСИЧКО ІІІ клас: 97.985 55.698 6.500 35.600

8 Пътни връзки 0.500 0.500

ОБЩО II+III клас: 132.585 88.898 7.000 36.400

Източник: Данни на Областно пътно управление – гр.Търговище, август 2012г.

В община Попово общественият транспорт на населението се осъществява предимно чрез

автобусни пътнически превози. Те се извършват в рамките на областната транспортна схема и

136

общинската транспортна схема. И двете транспортни схеми, обслужващи селищата на община

Попово са възложени чрез конкурс на частни превозвачески фирми.

Масовият обществен транспорт в общината се осъществява от фирмата превозвач „Метеор“ АД

и други по-малки фирми. Те извършват превози между населените места в Община Попово,

както и до съседните областни центрове – Русе и Разград.

На територията на град Попово таксиметров транспорт се осъществява от 17 фирми с 30 бр.

леки автомобила.

Местни пътища

Общинската пътна мрежа осигурява достъп до населените места в община Попово през които

не преминават републикански пътища. Плътността на пътищата с общинско значение е 0.202

км/км2, което значително надвишава средните показатели за страната (0.165 км/км2), но е

малко по-ниска от показателя за област Търговище (0.237 км/км2). Все още недобро е

състоянието на общинските пътища поради недостига на финансови средства за основен и

текущ ремонт.

По-голямата част от общинските пътища са с трайна настилка, но тя е износена и наличните

габарити, укрепителни и отводнителни съоръжения в повечето случаи не отговарят на

съвременните изисквания и се нуждаят от реконструкция.

Таблица 30: Местни пътища в Община Попово

№ Път номер

Стар номер

Наименование Габарит

(м)

Километраж От км До км

Дължина (км)

1 RAZ1111 20405 / III - 204, Разград - Благоево / - Граница общ. (Разград - Попово) - Еленово -Дриново - /III - 204/

6/8 4,000 16,000 12,000

2 TGV1121 20236 / III - 202, Гагово - Попово / - Паламарца - ученически лагер

5/7 0,000 10,000 10,000

3 TGV1123 20408(1)

/ III - 204, Благоево - Попово / Ломци - Садина / III - 2002 /

6/8 0,000 8,400 8,400

4 TGV1127 20422 / III - 204, Ломци - Попово / - Кардам - / III - 204 / 6/8 0,000 2,600 2,600

5 TGV1128 20423 /II-51, Водица - Светлен / Попово - кв.Сеячи - кв.Невски / II - 51 /

4/6 6/8

0,000 3,215

3,214 7,100 7,100

6 TGV1137 51021(1)

/II-51, Копривец - Попово / Водица - Цар Асен - Граница общ.( Попово - Две могили ) - Могилино - Баниска / RSE1082 /

7/12 5/7

0,000 2,750

2,750 14,000 14,000

7 TGV1138 51023 / TGV1137, Водица - Цар Асен / Водица - Осиково 5/7 6/8

0,000 6,000

6,000 7,300 7,300

8 TGV1139 51035 /II-51, Водица - Попово / - Ковачевец 5/7 0,000 2,000 2,000

9 TGV1141 51042 /II-51, Попово - Дралфа / - Глогинка - Граница общ.( Попово - Търговище ) -Кошничари - Росина - / II - 51 /

5/8 7/10 4/6

0,000 3,834 5,200

3,834 5,200 7,700 7,700

10 TGV2101 20232 / III - 202, Горско Абланово - Опака / Крепча - Голямо Градище - Граница общ. ( Опака - Попово ) - Цар Асен / TGV1137 /

6/8 11,000 14,900 3,900

11 TGV2120 20234 / III - 202, Опака - Попово / Гагово - Паламарца / TGV1121 /

5/8 0,000 3,400 3,400

12 TGV2122 20239, М4

/ III - 2002, Садина - Зараево / - Козица - / III - 204 / 6/8 0,000 6,600 6,600

13 TGV2124 20408(2)

/ III - 2002, Захари Стояново - Зараево / Садина - Граница общ.( Попово - Опака ) - Люблен -

5/7(1km)

0,000 5,100 5,100

137

Гърчиново / TGV1100 / 4/6

14 TGV2125 20409(1)

/ III - 204, Благоево - Попово / Ломци - Еленово - Граница общ.( Попово -, Търговище ) - Маково / RAZ1089 /

6/8 0,000 9,000 9,000

15 TGV2129 20428 / III - 204, Попово - Славяново / Медовина - Посабина / TGV2130 /

6/8 0,000 3,900 3,900

16 TGV2130 20436 / III - 204, Попово - Славяново / - Посабина - / II - 51 / 4/6 0,000 10,500 10,500

17 TGV2133 20454 / TGV3132, Славяново - Бракница /- Горица - Манастирица - Граница общ, ( Попово - Стражица ) - / VTR2283 /

6/8 0,000 9,600 9,600

18 TGV2134 20456 / III - 204, Попово - Долец / Славяново - Баба Тонка - / TGV2135 /

6/8 0,000 7,500 7,500

19 TGV2135 20462 / III - 204, Славяново - Долец / - Иванча - Граница общ.( Попово - Антоново ) -Пиринци - Семерци - / III - 204 /

4/6 0,000 6,200 6,200

20 TGV2140 51039 / II - 51, п.к.Ковачевец - Попово / - Ковачевец - Граница общ.( Попово - Опака ) -/ TGV2101 /

4/6 0,000 10,000 10,000

21 TGV2143 51606 / III - 409, Априлово - Светлен / - Звезда 4/6 0,000 3,400 3,400

22 TGV3126 20412 / TGV1123, Ломци - Садина / - Помощица - / TGV1123 /

5/7 0,000 3,200 3,200

23 TGV3131 20441 / III - 204, Славяново - Долец / - / III - 409 / Черен път

0,000 4,500 4,500

24 TGV3132 20452 / III - 204, Попово - Долец / Славяново - Бракница 5/7 6/8 4/6

0,000 2,760 5,505

2,760 5,505 8,400 8,400

25 TGV3136 20472 / III - 204, Славяново - Долец / - Берковски 0,000 1,300 1,300

26 TGV3142 51045 /II-51, Попово - Дралфа / - Заветно 4/6 0,000 1,700 1,700

27 TGV3144 51613 / III - 4009, Долна Кабда - Априлово / - Марчино 6/8 0,000 2,000 2,000

28 TGV3145 М1 / III - 204, Ломци - Попово / - м.Маринка лъка 4/6 0,000 6,600 6,600

29 TGV3147 М5 / III - 409, Конак - Светлен / Априлово - м.Керчана 4/6 0,000 2,550 2,550

ОБЩА ДЪЛЖИНА: 180,450

Таблица 30а: Състояние на местната пътна мрежа в Община Попово

№ Номер

Път

Път № км Състояние на настилките

Добро

състояние

км Средно

състояние

км Лошо

състояние

км

1 RAZ1111 / III - 204, Разград - Благоево / - Граница общ. (Разград - Попово) - Еленово -Дриново - /III - 204/ 12,000

от 5+200

до 6+000

0.800 от 4+000

до 5+200

1,200

от 6+850

до 8+250

1+400 от 6+000

до 6+850

0,850

от 8+250

до 9+230

0+980 от 9+230

до 9+850

0,620

от 9+850

до 13+200

3+350 от 13+200

до 16+000

2,800

Общо: 12.000 6.530 5.470

2 TGV1121 / III - 202, Гагово - Попово / - Паламарца - ученически лагер

10,000 от 0+000

до 4+400

4+400 от 4+400

до 10+000

5+600

Общо: 10.000 4.400 5.600

3 TGV1123 / III - 204, Благоево - Попово / Ломци - Садина / III - 2002 /

8,400

от 0+510

до 2+890

2+380 от 0+000

до 0+510

0+510

от 4+740

до 7+646

2+906 от 2+890

до 4+740

1+850

138

от 7+646

до 8+400

0+754

Общо: 8.400 5.286 3.114

4 TGV1127 / III - 204, Ломци - Попово / - Кардам - / III - 204 /

2,600

от 0+000

до 0+850

0+850

от 0+850

до 2+600

1+750

Общо: 2.600 1.750 0.850

5 TGV1128 /II-51, Водица - Светлен / Попово - кв.Сеячи - кв.Невски / II - 51 /

7,100

от 0+000

до 7+100

7+100

6 TGV1137 /II-51, Копривец - Попово / Водица - Цар Асен - Граница общ.( Попово - Две могили ) - Могилино - Баниска /RSE1082 / 14,000

от 9+300

до 10+400

1+100 от 0+000

до 5+250

5+250

от 5+250

до 5+650

0+400 от 5+650

до 6+250

0+600

от 6+250

до 7+200

0+950 от 7+200

до 9+300

2+100

от 10+400

до 14+000

3+600

Общо: 14.000 1.350 1.100 11.55

7 TGV1138 / TGV1137, Водица - Цар Асен / Водица – Осиково /

7,300

от 1+050

до 1+750

0+700 от 0+000

до 1+050

1+050

от 4+600

до 6+000

1+400 от 1+750

до 4+600

2+850

от 6+000

до 7+300

1+300

Общо: 7.300 2.100 5.200

8 TGV1139 /II-51, Водица - Попово / - Ковачевец 2,000

от 0+000

до 2+000

2+000

Общо: 2.000 2.000

9 TGV1141 /II-51, Попово - Дралфа / - Глогинка - Граница общ.(Попово - Търговище) -Кошничари - Росина - / II - 51 /

7,700

от 2+560

до 3+490

0+930 от 0+000

до 2+560

2+560

от 3+490

до 7+700

4+210

Общо: 7.700 0.930 6.770

10 TGV2101 / III - 202, Горско Абланово - Опака / Крепча - Голямо Градище - Граница общ. (Опака - Попово) - Цар Асен / TGV1137 /

3,900

от 0+000

до 3+900

3+900

11 TGV2120 / III - 202, Опака - Попово / Гагово - Паламарца /TGV1121/

3,400

от 0+000

до 0+650

0+650 от 0+650

до 2+300

1+650

от 2+300

до 2+590

0+290

от 2+590

до 3+400

0+810

Общо: 3.400 1.750 1.650

12 TGV2122 / III - 2002, Садина - Зараево / - Козица - / III - 204 / 6,600

от 0+000

до 6+600

6+600

139

13 TGV2124 / III - 2002, Захари Стояново - Зараево / Садина - Граница общ.( Попово - Опака ) - Люблен - Гърчиново/TGV1100 /

5,100

от 0+000

до 5+100

5+100

14 TGV2125 / III - 204, Благоево - Попово / Ломци - Еленово - Граница общ.( Попово -, Търговище ) - Маково / RAZ1089 /

9,000

от 3+600

до 3+800

0+200 от 0+000

до 3+600

3+600

от 3+800

до 9+000

5+200

Общо: 9.000 0.200 8.800

15 TGV2129 / III - 204, Попово - Славяново / Медовина - Посабина /TGV2130 /

3,900

от 0+000

до 0+300

0+300 от 0+300

до 1+300

1+000

от 1+300

до 2+800

1+500 от 2+800

до 3+745

0+945

от 3+745

до 3+900

0+155

Общо: 3.900 1.955 1.945

16 TGV2130 / III - 204, Попово - Славяново / - Посабина - / II - 51 / 10,500

от 3+960

до 4+760

0+800 от 0+000

до 3+960

3+960

от 4+760

до 10+500

5+740

Общо: 10.500 0.800 9.700

17 TGV2133 / TGV3132, Славяново - Бракница /- Горица - Манастирица - Граница общ, (Попово - Стражица ) / VTR2283 /

9,600

от 0+000

до 1+942

1+942 от 6+225

до 9+600

3+375

от 1+942

до 2+692

0+750

от 2+692

до 6+225

3+533

Общо: 9.600 6.225 3.375

18 TGV2134 / III - 204, Попово - Долец / Славяново - Баба Тонка – / TGV2135 /

7,500

от 4+300

до 5+200

0+900 от 0+000

до 4+300

4+300

от 5+840

до 7+500

1+660 от 5+200

до 5+250

0+050

от 5+250

до 5+570

0+320 от 5+570

до 5+840

0+270

Общо: 7.500 0.320 2.560 4.620

19 TGV2135 / III - 204, Славяново - Долец / - Иванча - Граница общ.(Попово - Антоново) -Пиринци - Семерци - / III - 204 /

6,200

от 0+000

до 6+200

6+200

20 TGV2140 / II - 51, п.к.Ковачевец - Попово / - Ковачевец - Граница общ.( Попово - Опака ) - / TGV2101 /

10,000

от 0+000

до 2+000

2+000 от 2+000

до 10+000

8+000

Общо: 10.000 2.000 8.000

21 TGV2143 / III - 409, Априлово - Светлен / - Звезда 3,400

от 0+000

до 3+400

3+400

Общо: 3.400 3.400

22 TGV3126 / TGV1123, Ломци - Садина / 3,200 от 0+000 3+200

140

- Помощица - / TGV1123 / до 3+200

23 TGV3131 / III - 204, Славяново - Долец / - / III - 409 / 4,500

от 0+000

до 4+500

4+500

24 TGV3132 / III - 204, Попово - Долец / Славяново - Бракница 8,400

от 0+000

до 1+824

1+824 от 1+824

до 8+400

6+576

Общо: 8.400 1.824 6.576

25 TGV3136 / III - 204, Славяново - Долец / - Берковски 1,300

от 0+000

до 1+300

1+300

Общо: 1.300 1.300

26 TGV3142 /II-51, Попово - Дралфа / - Заветно 1,700

от 0+000

до 1+200

1+200 от 1+200

до 1+700

0+500

Общо: 1.700 1.200 0.500

27 TGV3144 / III - 4009, Долна Кабда - Априлово / - Марчино 2,000

от 1+200

до 2+000

0+800 от 0+000

до 1+200

1+200

Общо: 2.000 0.800 1.200

28 TGV3145 / III - 204, Ломци - Попово / - м.Маринка лъка 6,600

от 0+000

до 0+800

800 от 0+800

до 6+600

5,800

Общо: 6.600 0.800 5.800

29 TGV3147 / III - 409, Конак - Светлен / Априлово - м. Керчана 2,550

от 0+000

до 2+550

2,550

10.1.2. Железопътна мрежа

През Община Попово преминава жп линията София-Горна Оряховица-Варна, част от

националната железопътна мрежа. Общо за общината е с дължина 34.741 км.

Класификацията на жп линията съгласно Нормативната уредба на ДП „НК ЖИ“ по

товаронапрежение е V-ти клас. Жп линията е двойна и 100% електрифицирана. Състоянието на

релсовия път е добро.

Гъстотата на железопътната мрежата в община Попово (0.045 км/км2) е по-ниска от средния

показател за страната (0.058 км/км2). Съществуващата ж.п. мрежа осигурява лесен достъп на

хора и стоки до София, Варна, както и до други региони в България.

На територията на общината са разположени 5 броя спирки и 3 железопътни гари (2 в гр.

Попово и 1 в с. Славяново). За денонощие преминават 26 влака – 12 бр. бързи, 8 бр. пътнически

и 6 бр. товарни.

Общинският център град Попово разполага с 2 железопътна гари, една на основната жп линия

София-Горна Оряховица-Варна и едната товарна на отделен терен северно от основната линия.

Железопътната гара в общинския център разполага с необходимите гарови коловози и

съоръжения за изпълнение на товаро-разтоварна дейност и при възникнали товари е в

състояние да ги обслужва.

Сградният фонд на жп гара Попово е магазия и навес стара гара Попово, стрелкова кабина – 2

броя, приемна сграда нова гара Попово – 2 броя, перон – 3 броя, питеен водопровод – 1 брой.

141

Жп гара Славяново разполага с приемно здания (жилище на ПЗ), магазия с канцелария,

стрелкова кабина – 2 броя, перон – 4 броя.

Жп спирка Медовина има сграден фонд, включващ приемно здание, надзем клозет, външен

водопровод, перон – 2 броя.

Километричното положение на експлоатационните пунктове, разположени на територията на

общината е следното:

- гара Славяново – км 344+812

- гара Попово – км 353+458

- товарна гара Попово (маневрен район Попово)

- спирка Горица – км 336+100

- спирка Медовина – км 348+200

- спирка Светлен – км 359+277

- спирка Караджата – км 364+878

- спирка Стамо Костов – км 366+830

На територията на общината са разположени:

- 1 подлез на км 353+445 в гара Попово

- 2 надлеза – на км 346+020 в междугарие Славяново – Попово и на км 352+960 в гара

Попово

- 2 прелеза – на км 344+372 при гара Славяново и на км 0+359 при стара гара Попово

В обсега на община Попово има 10 бр. стоманобетонови моста – 3 бр. в междугарие Славяново

– Попово (км 347+310, км 350+220, км 351+980) и 7 бр. в междугарие Попово – Дралфа (км

354+717, км 355+333, км 356+975, км 359+360, км 360+857, км 361+112, км 361+630).

10.2. Инженерна инфраструктура

10.2.1. Електроснабдителна мрежа

Eлектроснабдяването на Община Попово се осъществява от електроенергийната система на

Република България. На територията на общината няма изградени ТЕЦ или ВЕЦ. Всички

населени места от общината са електрифицирани. Като цяло електроразпределителната

система е реконструирана и поддържана на добро равнище.

На територията на общината са построени подстанции 110/20 kV “Попово” за нуждите на

комунално-битовия сектор и промишлеността и 110/27.5 kV “Славяново” само за нуждите на

БДЖ. Въздушните електропроводи 110кV, с които има връзка подстанция 110/20 kV “Попово”

са 4 броя и са в добро техническо състояние: ВЛ “Росина” 110кV рехабилитиран през 2004г.,

свързва подстанция “Попово” с подстанция “Търговище 1”, ВЛ “Калето” 110кV – рехабилитиран

1998г. – свързва подстанция Попово с подстанция Стражица, ВЛ “Кардам” 110кV –

рехабилитирана след 2006г. свързва подстанция „Попово” с подстанция Разград и ВЛ “Антола”

110кV – свързва подстанция Попово с Тягова Подстанция Славяново.

142

Подстанция “Попово” е оборудвана с 2 бр. трансформатора по 25мVA/ 20 kV. Подстанцията

има 24 бр. извода със 137 бр. трафопостове. От съществуващите изводи на подстанцията 19

броя са въздушни ( 6 броя от тях са за град Попово ) и 5 броя са подземни ( всичките обслужват

град Попово ).

- ВЛ 20 kV „Дралфа” - излизаща в южна посока от РУ 20 кV при ПС „Попово”, захранва

обекти в гр.Попово (ТП”Нова гара” и ТП”Ойропак” – ведомствени ТП), кв.Невски

(МТП”Невски”, ТП”Център” и ТП”ТКЗС”), кв.Сеячи (МТП”ТКЗС”, МТП”ПС ВиК”,

МТП”Детска градина” и МТП”Стрелбище”), както и районите на с.Светлен (ТП”Корията”,

ТП”Поляната”, ТП”Търговищко шосе”, ТП”Могилата”, ТП”Център”, ТП”Триъгълника”,

ТП”Консервен комбинат”, МТП”ПС на ВиК” – ведомствен ТП и ТП”ВО” – ведомствен ТП),

с.Глогинка (ТП”Поляната”, ТП”Училище”, ТП”Център” и ТП”ТКЗС” – ведомствен ТП) и

с.Заветно (ТП”ТКЗС”, МТП”Ашика” и МТП”Център”). Електропроводът е изпълнен с

проводници АС – 95 ², като на разклоненията се редуцира.

- ВЛ 20 kV „Иванча” - излизаща в югозападна посока от РУ 20 кV при ПС „Попово”,

захранва районите на с.Медовина (ТП”Кантон”, МТП”Център”, ТП”Махалата”,

ТП”Парка”, ТП”ТКЗС”, ТП”Фурна”, ТП”Детска градина”), с.Славяново (ТП”8-Новия”,

ТП”Проходен”, ТП”Джамията”, ТП”Петолъчка”, ТП”Мелница” и ведомствените -

ТП”ТКЗС Кравеферма”, ТП”Кравеферма”, ТП”Завода” и ТП”ЖП Гара”) , с.Горица

(МТП”ТКЗС” и МТП”Център”), с.Манастирца (МТП”Манастирца”), с.Бракница (ТП”ТКЗС”,

МТП”Радиорелейна” и ТП”Център”), с.Баба Тонка (ТП”ТКЗС” и МТП”Център”) и с.Иванча

(ТП”Център”), както и ТП”П.Станков” и МТП”Джевезлика”. Електропроводът е

изпълнен с проводници АС – 95 ², като на разклоненията се редуцира.

- ВЛ 20 kV „Ковачевец” - излизаща в западна посока от РУ 20 кV при ПС „Попово”, захранва

районите на с.Посабина (ТП”Калето”, МТП”ТКЗС”, МТП”Център”, МТП”Овчарник”,

ТП”Новия” и ведомствения ТП”ПС на ВиК”), с.Ковачевец (ТП”Училище”,

МТП”Дъскорезница”, МТП”Парка”, МТП”Фуражен”, ТП”Център”, ТП”Олуга”, МТП”ТКЗС”

и ведомствените - ТП”ТКЗС”, ТП”ПС на ВиК”, МТП”Глобул”, ТП”Завода” и

МТП”Мобайл”), с.Водица (ТП”Мелница”, ТП”Парка”, МТП”Завода”, МТП”ТКЗС” и

ведомствените - ТП”Завода” и ТП”ТКЗС”) и накрая завършва във ВС”Водица”.

Електропроводът е изпълнен с проводници АС – 95 ², като на разклоненията се

редуцира.

- ВЛ 20 kV „Водица” - излизаща в западна посока от РУ 20 кV при ПС „Попово”, захранва

директно ВС”Водица”, като от него има отклонения за МТП”Язовира” и второ

захранване за ведомствения ТП”Завода” в с.Водица. Електропроводът е изпълнен с

проводници АС – 95 ²;

- ВЛ 20 kV „Ломци” - излизаща в източна посока от РУ 20 кV при ПС „Попово”, захранва

обекти в гр.Попово (ТП”Мелница” и ведомствените - ТП”Асф.база”, ТП”Чедо”, ТП”БКС”,

ТП”Разсадник”, ТП”Летище”, ТП”Фуражен цех” и ВС”Родопа”), както и районите на

с.Кардам (ТП”ТКЗС”, ТП”Площада”, ТП”Център”, МТП”Махалата”, ТП”Парка”, ТП”Изток”

и ведомствените - КТП”Еврооранжерия”, ТП”Оранжерия”, ТП”ПС” и МТП”ПС на ВиК”),

с.Дриново (ТП”ТКЗС”, ТП”Център”, ТП”Север” и ведомствения ТП”Кланица”), с.Ломци

(ТП”Джамия”, ТП”Църква”, ТП”Дунарит”, ТП”Мелница”, ТП”Център”, ТП”Махалата” и

143

ведомствените ТП”ТКЗС”, ТП”Фуражен”, ТП”Ебонитов цех”, ТП”ППЯ” и ТП”ПС на ВиК”),

с.Еленово (ТП”ТКЗС”, ТП”Новия”, ТП”Гробища” и ведомствения МТП”ПС Дунав”) и

с.Тръстика (ТП”ТКЗС” и МТП”Център”). Електропроводът е изпълнен с проводници АС –

95 ², като на разклоненията се редуцира.

- ВЛ 20 kV „Любичево” - излизаща в южна посока от РУ 20 кV при ПС „Попово”, захранва

обекти в гр.Попово (МТП”Птицеферма”), както и районите на с.Звезда (ТП”ТКЗС”),

с.Априлово (ТП”Мелница”, ТП”Център”, МТП”Априлово”, ТП”Керчана” и ведомствения

МТП”ПС на ВиК”), с.Марчино (ТП”ТКЗС” и ТП”Център”), с.Долна Кабда (ТП”ТКЗС” и

ТП”Център”), с.Конак (ТП”ТКЗС-1”, ТП”ТКЗС-2” и ТП”Център”), с.Долец (ТП”ТКЗС”,

МТП”2-Долец”, МТП”х.Незабравка” и ведомствения ТП”ПС на ВиК”) и с.Берковски

(ТП”ТКЗС” и ТП”2-нов”. Електропроводът е изпълнен с проводници АС – 95 ², като на

разклоненията се редуцира. След разклоненията за с.Конак и х.”Незабравка” на ВЛ 20

kV „Любичево” има монтирани 2 броя РОС и след тях линията минава в Община

Антоново.

- ВЛ 20 kV „Садина” - излизаща в западна посока от РУ 20 кV при ПС „Попово”, захранва

обекти в гр.Попово (ведомствените - ВС”Родопа”, МТП”ПС Родопа”, МТП”ПС Дълбок

сондаж”, МТП”1-Родопа” и МТП”2-Родопа”), както и районите на с.Зараево

(ТП”Стопански двор-1”, ТП”Поляната”, ТП”Махалата”, ТП”Център”, ТП”Стопански двор-

2”, ТП”Парка” и ведомствения ТП”ПС на ВиК”), с.Козица (ТП”ТКЗС” и ТП”Мелница”),

с.Садина (ТП”Мелница”, ТП”Фуражомелка”, ТП”Център”, ТП”Болница”, ТП”Куру

махала”, ТП”Овчарника”, ТП”Ст.резачка”, МТП”Садина”, ТП”Фурна”, ТП”Чешмата”,

ТП”Север” и ведомствените ТП”Дърводелски цех”, МТП”Телчарник”, ТП”ППЯ”,

ТП”ТКЗС”, ТП”ПС на ВиК -1” и ТП”ПС на ВиК -2”), с.Помощица (ТП”ТКЗС”, ТП”Център” и

ведомствения ТП”ПС на ВиК”), с.Ломци (ведомствения ТП”ЦПС”) и с.Захари Стояново

(ТП”ТКЗС”, ТП”Център”, МТП”Новия” и ведомствения МТП”ПС на ВиК”.

Електропроводът е изпълнен с проводници АС – 95 ², като на разклоненията се

редуцира;

- ВЛ 20 kV „Гагово” - излизаща в западна посока от РУ 20 кV при ПС „Попово”, захранва

обекти в гр.Попово (ведомствения ТП”Асф.база”), както и районите на с.Гагово

(ТП”ТКЗС”, ТП”Херкулес”, ТП”Център”, ТП”Новия”, ТП”Биюква”, ТП”Проходен ПС ТКЗС” и

ведомствения ТП”ПС на ВиК”) и с.Паламарца (ТП”Стопански двор -1”, ТП”Стопански

двор -2”, ТП”Мелница”, МТП”Паламарца”, ТП”Център”, ТП”Поляната”, ТП”Парка”,

ТП”Овчарник” и ведомствените ТП”РСС”, ТП”ПС Калакоч” и МТП”Хижа РПС”) и накрая

завършва във ВС”Опака”. Електропроводът е изпълнен с проводници АС – 95 ², като

на разклоненията се редуцира;

- ВЛ 20 kV „Опака” - излизаща в западна посока от РУ 20 кV при ПС „Попово”, захранва ВС

„Опака”.

- ВЛ 20 kV „Помпени Медовина” - излизаща в югозападна посока от РУ 20 кV при ПС

„Попово”, захранва ведомствени ТП на "Напоителни системи" ЕАД и 1 бр. ТП в с.Звезда.

Електропроводът е изпълнен с проводници АС – 70 ².

144

- ВЛ 20 kV „Помпени Паламарца” - излизаща в западна посока от РУ 20 кV при ПС

„Попово”, захранва ведомствени ТП на "Напоителни системи" ЕАД и ТП”Радиорелейна”.


- ВЛ 20 kV „Черноломец” - излизаща в южна посока от РУ 20 кV при ПС „Попово”, захранва

ТП”Пречиствателна станция Попово” и 2 бр. ТП в местността „Маринка лъка”.


Електропроводната мрежа средно напрежение 20 kV е изградена на лъчист принцип с частично

резервиране от съседните общини /подстанции/. Общата дължина на въздушните ел.проводи

средно напрежение в общината е 481 км., въздушни мрежи ниско напрежение - 558.1 км.

Кабелните линии ниско напрежение са 77,8 км. Броят на трафопостовете е 279 със 303

трансформатора с обща инсталирана мощност 376 MW. Като цяло електроразпределителната

система в годините след 1980 год. до момента е реконструирана и изградена на едно доста

добро равнище. Повишена е в механично отношение на стълбовата част и арматурите, а така

също и електрически добре оразмерена по отношение на проводниковата част, за което най-

добра атестация са значително спадналия брой на авариите и смущенията. Кабелна мрежа 20

kV има в град Попово и частично в селата Светлен, Медовина, Славяново и Водица, а в

останалите населени места на общината е въздушна с отделни кабели. Тя притежава

необходимата преносна възможност с резерв на места до 40 %. Основната част от кабелната

мрежа 20 kV е изградена с кабели, сух тип с полиетиленова изолация. Кабелите с хартиено-

маслена изолация са вече напълно подменени. Електроенергийната мрежа в промишлената

зона на града е развита добре и е обезпечена с необходимата преносна мощност.

В най-южната част на общината, в южния край на територията на землището на с.Конак,

транзитно преминават два въздушни електропровода от преносната мрежа на ЕСО – ВЛ220kV

„Тича” и ВЛ400kV „Отечество”, които нямат отношение към електроснабдяването на общината.

Двата електропровода преминават в направление изток-запад, като навлизат в землището на

с.Конак около 100м от южната граница на общината и около 2.5 км от трасето им е на

територията на Община Попово.

10.2.2. Водоснабдителна мрежа

Общи характеристики

Районът на община Попово се характеризира с липса на плитки подпочвени води. Поради

крайно ограничените водоизточници на територията на общината недостигът на вода в Попово

се покрива чрез използването на външни водоизточници. Водоснабдяването на населението в

селата е предимно от местни водоизточници.

Наличните водни количества на територията на общината са формирани от повърхностни и

подземни води.

Наличните подземни водни ресурси от пукнатинно-пластов, карстов и грунтов тип се използват

за промишлено и битово водоснабдяване чрез направени в миналото сондажи, но не са в

състояние да задоволят напълно нуждите на потребителите. Това налага използването на

145

допълнителни водоизточници, намиращи се извън границите на общината, като това основно е

Водоснабдителната система "Дунав".

Водоснабдяването на населените места от община Попово се осъществява от

„Водоснабдителна система Дунав” и от множество местни водоизточници. За голяма част от

населените места е осигурено алтернативно водоснабдяване от повече от един водоизточник.

Около 70 % от водопроводите са азбесто-циментови, а останалите са стоманени,

стоманобетонови, PVC и полиетиленови. Водопроводите са експлоатирани в порядъка от 50 до

70 години, т.е. те са в края или надвишават амортизационния си срок. 96% от добиваната вода

е с много добри качествени показатели. За качеството на суровата вода се извършва

мониторинг (постоянен и периодичен), съгласно Наредба 9 от 16.02.2001 г. за качество на

водата, предназначена за питейно-битово нужди.

� Водоснабдителна система (ВС) Дунав

Съоръженията на Водоснабдителна система Дунав са разположени по протежение на 80 км и

водата се транспортира на 6 подема. Водоснабдителна система Дунав е проектирана и

изградена за захранване с вода на няколко общини. Дебита на ВС Дунав е 1 400 л/с, но в

настоящия момент поради намалена консумация на питейна вода, системата работи по 6 часа в

денонощие с дебит 700 л/сек. Кладенците са изградени през 1986 г. с дълбочина от 17,5 до

19 м. Около кладенците са обособени СОЗ. За всички кладенци има разрешително за

водоползване No11510100 / 16.07.2007 г.


Водоснабдителната система включва следните компоненти:

Компонент Описание

Водовземане 6 броя шахтови кладенци тип Раней

Третиране Хлориране с хлор-газ в ЧВ 2 800 м3 ПС Бабово

Съхранение 23 резервоара, от които в момента работят 20 с

обем 69 720 м3

Помпени станции 11 помпени станции -5ПС и 6 БПС

Преносни водопроводи 134,646 км от които се използват 129,306 км: С –

69,6 км; технологично напрегнати муфени (ТНМ)

тръби-50,523 км; АЦ- 5,069 км; ПЕ 4,114 км

Населени места в община попово

свързани към системата

С основно захранване от ВС Дунав са гр.Попово и с.

Дриново

С резервно захранване от ВС Дунав са с.Еленово,

с.Тръстика, и с.Ломци

Общ брой на населението от община

Попово ползващи вода от ВС Дунав

Основно захранени – 29234 ж.

Основно захранени – 1240 ж.

� Водоснабдителна система Попово

Водоснабдителна система Попово включва град Попово и селата Медовина и Славяново с

население общо 17 139 жители, съгласно преброяването 2011г.

В землището на град Попово в терасата на река Калакоч са изградени 2 тръбни кладенеца ДС1 с

Н=1060 м , ДС2 и 1 шахтов кладенец. Водата от водоизточниците постъпва в ЧВ с V=1700 м3 -

146

ДС1 по ПВЦ ф250мм, L= 0.416км, от ДС2 по АЦ ф 200мм, Lоколо 2.0км, от ШК по С ф 159мм, L=

0.012км . Помпи, разположени в бетонови шахти до ЧВ подават вода в три направления:

- Към НВ Младост с V=1700 м3 , к.т. 296.66м, по С ф 200мм, L=1.75 км;

- Към НВ Балкан с V=2000 м3, к.т. 272.30м по С ф 400мм, L=3.0 км и с V=12000 м3, к.т.

271.50 м;

- Към НВ Медовина V=260 м3, к.т. 354.85м по С ф125мм, L=5.45 км .

Хранителният водопровод от НВ Младост до ВВМ е АЦ ф 250мм, L около 3км.

От НВ 12000 м3 тръгват три хранителни водопровода. АЦ ф 150мм, L= 0.695 км, ТНМ ф 500мм,

L= 0.700км и АЦ ф 400мм, L= 0.510км.

Хранителният водопровод от НВ Медовина до ВВМ на населеното място е АЦ ф 125 мм, L=

1.0км. По АЦ ф 150 мм, L= 1.850 км водата от НВ Медовина достига до ВВм на Славяново.

Хлорирането се извършва с белина/хипохлорит в НВБалкан.

Водата от дренажите Гюрлюк и Четма дере постъпва по АЦ ф 250мм, L=2.45 км в ЧВ с V=150 м3,

к.т. 239.66 м. Водата постъпва гравитачно в мрежата на града. В случай на необходимост, като

резервно захранване за висока зона може да се включи помпа в ПС Гюрлюк.

Каптажи Поповска чешма, К1, Чешма счупен чучур се използват за водоснабдяване на кв. Сеячи

и частично за кв. Невски. Водопроводите са АЦ ф 100 и ф 125 мм. Водата постъпва гравитачно в

ЧВ и чрез ПС Сеячи се препомпва в НВ с V=120 м3, к.т. 277.39 м.

Единственото пречистване е дезинфекция на водата. Дезинфекция чрез хлориране се извършва

с белина/хипохлорит в НВ Балкан 2000, ПС Гюрлюк и ПС Сеячи.

Водовземане

Характеристиките на водоизточниците са представени в таблицата по-долу .

Водоизточник Капацитет на

водоизточника

[м³/ден]

Общ брой

водоизточ

ници

В

експлоат

ация

Година на

изграждане

ДС 1 Попово 1160 1 1 1987г.

ДС 2 Попово 2752 1 1 1987г.

ШК към ПС Попово 1210 1 1 1958г.

Дренаж ”Гюрлюк” и дренаж

„Чатма дере”

566 2 2 1937г.

Каптажи Поповска чешма, К1,

Чешма счупен чучур

117 3 3 1964г.

Общо 5805 8 8

Преносни водопроводи

Преносните водопроводи на външна водоснабдителна система Попово са описани по-долу

147

Местоположение Материал Диаметър

[мм]

Дължина

[км]

Година на


ПС Попово- НВ Балкан стомана 400 3.0 1971г.

ПС Попово- НВ Младост стомана 200 1.750 1984г.

ПС Попово- НВ Медовина стомана 125 5.45 1958г.

ПЕ 125 0.194 2006г.

ДС1-ЧВ Попово PVC 250 0.416 1987г.

ДС2-ЧВ Попово АЦ 200 2.0 1987г.

ШК-ЧВ Попово С 400 0.100 1958г.

Дренажи Чатма дере и Гюрлюк – ЧВ 150 АЦ 250 2.45 1937г.

НВ Младост- ВВМ Попово АЦ 250 3.000 1984г.

НВ Медовина- ВВМ Медовина АЦ 125 1.000 1958г.

НВ Медовина- ВВМ Славяново АЦ 150 1.850 1958г.

От каптажи до ПС Сеячи АЦ 80 1.540 1963г.

От ПС Сеячи до НВ Сеячи С 108 0.980 1987г.

От НВ Сеячи до ВВМ Сеячи АЦ 150 0.700 1963г.

От ВВМ Сеячи до ВВМ Невски АЦ 100 1.200 1969г.

ОБЩО 25.63

Водоснабдени селища

Списък на населените места, свързани с външната водоснабдителна система, е представена в

таблицата по-долу.


място

Общ брой

население [брой]

Население свързано

към мрежа [брой]

Процент на

Население свързано

към мрежа [%]

гр. Попово 15648 15648 100

с. Медовина 717 717 100

с. Славяново 774 731 100

ОБЩО 17096 17096

� Водоснабдителна система Садина

Водоснабдителна система Садина (Мали лом) включва населените места Садина, Зараево и

Козица с население общо 2239 жители.

Водите от дренаж и ШК разположени в терасата на р. Мали лом се препомпват по АЦ ф 200мм,

L= 0.94 км до НВ с V=160 м3, к.в.н. 249.60м.

В НВ са монтирани помпи изтласкващи вода в две направления:

- Към НВ с V=260 м3, к.т. 365.60 на с. Зараево и НВ с V=75 м3, к.т. 310.46 за с. Козица по

АЦ ф 125 мм, L= 2.08км, АЦ ф 100мм, L=1.42км и АЦ ф 60мм, L=0.9 км;

148

- Към НВ Кордюза за с. Садина с V= 60 м3, по АЦ ф 250мм, L= 1.19м.

Водата от каптажи 1 и 2, разположени в землището на с Садина, постъпват също в НВ Кордюза

по АЦ ф 125 мм.

Хранителният водопровод от НВ с V=260 м3, с. Зараево до ВВМ е АЦ ф 200мм, L=0.218км.

Хранителният водопровод от НВ с V=75 м3, с. Козица до ВВМ е АЦ ф 125мм, L=0.1км.

За водоснабдяване на с. Садина се използва и каптаж Чуката разположен североизточно от

селото. Водата постъпва по АЦ ф 80 мм, L=0.3 км в НВ с V=20 м3 и от там до ВВМ по АЦ ф 60 мм,

L=0.16км.

Хлорирането се извършва с белина/хипохлорит в ПС Садина, НВ Кордюза и НВ Чуката.


Компонентите на външна водоснабдителна система Садина са представени в таблицата.


Водовземане 3 каптирани извора , 1 дренаж, 1 Шахтов кладенец

Третиране Хлориране с белина/хипохлорит в ПС Садина, НВ

Кордюза и НВ Чуката

Съхранение 7 резервоара с общ обем 640 м3, използват се 6 - 615

м3

Помпени станции 2 помпени станции

Преносни водопроводи 7.908 км АЦ от 60-250 мм

Населени места свързани към

мрежата

3 - с. Садина, с. Зараево, с. Козица

Общ брой на населението в

обслужваната територия

2239

Брой на населението свързано към

мрежата

2239

% на населението свързано към

мрежата

100%

Водовземане

Характеристиките на водоизточниците са представени в таблицата по-долу .

Водоизточник Настоящо

производство

[м³/ден]

Капацитет на

водоизточника

[м³/ден]

Общ

брой

В експлоа-

тация

Година на


Каптирани извори 1 и

2 Садина

158 158 2 2 1965,1974г.

Каптиран извор Чуката 1 1966г.

Дренаж и ШК Садина 786 786 2 2 1968г.

ОБЩО 944 944 5 5

149

Съхранение на вода

Характеристиките на резервоарите са представени в таблицата по-долу

Местополо-жение Брой резер-

воари

Капацитет/

Обем [м³]

Общ капацитет /

обем [м³]

Година на


Садина - НВ Кордюза 1 60 60 1965г.

Садина - НВ Чуката 1 20 20 1966г.

Садина - НВ 1 160 160 1986г.

Козица - НВ Козица 1 75 75 1957г.

Козица - НВ Козица 1 40 40 1974 г.

Зараево - НВ Зараево 1 260 260 1967г.

ЧВ Зараево 1 25 25 1968г.

ОБЩО 7 640 615

Помпени станции

Списъкът на помпените станции на външната водоснабдителна система е представен в

следващата таблица.

Местополо-жение Брой

помпи

Общо производство

Капацитет на ПС

[м³/ч.]

Година на


ПС Зараево - 1968г.

ПС Косора - 1986г.

ПС Садина 2 93,6 1983г.

ПА в НВ 160 2 36,0

ОБЩО 4 129,6

Преносни водопроводи

Характеристиките на преносните водопроводи на външна водоснабдителна система са описани

по-долу

Местополо-жение Материал Диаметър

[мм]

Дължина

[км]

Година на


КИ 1,2-НВ Кордюза АЦ 125 1965г.

КИ Чуката до НР АЦ 80 0.300 1965г.

НВ Чуката АЦ 60 0.160 1972г.

НВ Кордюза-НВ 160 АЦ 200 0.6 1965г.

АЦ 250 1.19 1965г.

ПС Садина -НВ 160 АЦ 200 0.94 1965г.

НВ 160-РШ АЦ 125 2.080 1957г.

РШ-НВ 260 АЦ 100 1.420 1968г.

НВ Зараево ВВМ АЦ 200 0.218 1953г.

РШ-НВ Козица АЦ 60 0.900 1974

НВ Козица -ВВМ АЦ 125 0.100 1974

ОБЩО 7.908

150

Водоснабдени селища

Списък на населените места, свързани с външната водоснабдителна система, е представена в

таблицата по-долу.


място

Общ брой

население [брой]

Население

свързано към

мрежа [брой]

Процент на Население

свързано към мрежа

[%]

с. Зараево 921 921 100

с. Садина 994 994 100

с. Козица 324 324 100

ОБЩО 2239 2239 100

� Водоснабдителна система Априлово



Таблица: Общи характеристики на външна водоснабдителна система Априлово


Водовземане 3 дренажа, 2 каптажа, 1 ШК

Третиране Хлориране с белина/хипохлорит в НВ

Съхранение 2 резервоар с обем 220 м3

Помпени станции 1 помпена станция

Преносни водопроводи 3.22 км АЦ

Населени места свързани към мрежата Априлово

Общ брой на населението в обслужваната

територия

397

Брой на населението свързано към мрежата 397

% на населението свързано към мрежата 100%

� Водоснабдителна система Манастирица

До 2012г. водоснабдителна система Манастирица е снабдявала с вода населените места

Манастирица, Бракница и Горица, с население общо 203 жители.

През 2013г. е реализиран проект „Алтернативно водоснабдяване на група села от шахтов

кладенец „Манастирица”” по програмата за развитие на селските региони за периода 2004-

2013г.

Съгласно реализирания проект е направена реконструкция на съществуващата система

захранваща населените места Манастирица, Бракница и Горица, като са подменени

водопроводите, помпите и ЧР „Манастирица”2. Така изградената система осигурява

алтернативно водоснабдяване на населените места Баба Тонка, Иванча, Берковски и Долец с

население общо 203 жители.. Водоснабдителната система е с капацитет за алтернативно

151

захранване с вода на населените места Конак, Априлово, Долна Кабда и Марчино с население

общо 770 жители.

Водоизточникът на водоснабдителната система Манастирица е разположен в поречието на

река “Бююк дере”. Шахтовият кладенец е със следните параметри: ДВН 106,61м; СВН 108,55м;

Кота Терен 112,00м; вътрешен диаметър на шахтовия кладенец е 3,00м; разрешен

експлоатационен дебит 15,76л/сек.

Водите от ШК се препомпват по тласкател ПЕВП тип 100, DN 180, L=1659м до ЧВ с обем 49куб.м,

в който гравитачно постъпват и водите и от дренажа . Чрез ПС Манастирица 2 водата се

препомпва до НВ „Манастирица” с V=75 м3, к.т. 298.32м и в НВ „Горица” с V=120 м3, к.т.

371.24м.

От ПС „Манастирица” 2 до разпределителна шахта (РШ) за НВ” Манастирица” водопровода е

изпълнен от тръби ПЕВП DN 180 с дължина 714м. От РШ за НВ” Манастирица” до НВ” Горица”

водопровода е изпълнен от тръби ПЕВП DN 180 с дължина 1779м и ПЕВП DN 160 с дължина

1988м. Отклонението от РШ за НВ”Манастирца” до НВ”Манастирца” е от тръби ПЕВП DN 90 с

дължина 252м

Хранителнитният водопровод от НВ с V=120 м3 до ВВМ на село Горица е АЦ ф 150мм, L=0.38км.

До НВ”Горица” е изградена ПС „Горица”.

ПС”Горица” захранва с вода НВ”Бракница”, НВ”Берковски”, НВ”Баба Тонка” НВ”Иванча”

ТВ”Долец”. Водопровода от НВ”Горица” до разпределителна шахта за НВ”Баба Тонка” е

изпълнен от тръби ПЕВП DN 140 с дължина 8070м. Водопровода от разпределителна шахта за

НВ”Баба Тонка” до НВ”Долец” е изпълнен от тръби ПЕВП DN 125 с дължина 6109м.

Отклонението от РШ за НВ”Бракница” до НВ”Бракница” е от тръби ПЕВП DN 90 с дължина

2367м. Отклонението от РШ за НВ”Баба Тонка” до НВ”Баба Тонка” е от тръби ПЕВП DN 90 с

дължина 26м. Отклонението от РШ за НВ”Иванча” до НВ”Иванча” е от тръби ПЕВП DN 90 с

дължина 3216м. Отклонението от РШ за НВ”Берковски” до НВ”Берковски” е от тръби ПЕВП DN

90 с дължина 403м.

Водоснабдителната система от разпределителната шахта на НВ”Горица” до НВ”Иванча” към

момента се използва само когато местните водоизточници от локалните водоснабдителни

системи на селата Бракница, Берковски, Иванча и Баба Тонка и Долец са с намален дебит и

немогат да покрият нуждите им от вода.

Хлорира се с белина/хипохлорит в ПС Манастирица – 1.




Водовземане ШК, каптаж в землището на с. Манастирица 1

Третиране Хлориране с белина/хипохлорит в ПС Манастирца – 1

Съхранение 8 резервоара с обем 724м3

Помпени станции 3 помпени станции - Манастирца1, Манастирца 2, Горица

Преносни водопроводи 26,583 км

Населени места свързани към мрежата Манастирца, Горица, Бракница, Баба Тонка,

152

Компонент Описание Иванча, Берковски, Долец

Общ брой на населението в обслужваната територия

444



� Водоснабдителна система Бракница

Водите от каптажи 1 и 2 в землището на село Бракница постъпват гравитачно в ЧВ с V=6м3.

Чрез ПС Бракница водата се изтласква по АЦ ф 80 мм, L=0.98км до НВ Бракница с V=100 м3, к.т.

375.27м – работещ като контра резервоар. Хлорира се с белина/хипохлорит в ПС Бракница, НВ

Бракница.



Водовземане 3 каптажа в землището на с. Бракница

Третиране ПС Бракница, НВ Бракница



Преносни водопроводи 0,98 км

Населени места свързани към мрежата Бракница,

Общ брой на населението в обслужваната територия 44



� Водоснабдителна система Баба Тонка



Водовземане 1 дренаж, 4 каптажа

Третиране Хлориране с белина/хипохлорит в ЧВ

Съхранение 2 резервоара с обем 100 +м3


Преносни водопроводи 1.604 км С и АЦ

Населени места свързани към мрежата С. Баба Тонка


територия

91



� Водоснабдителна система Иванча


153



Водовземане 5 каптажа

Третиране Хлориране с белина/хипохлорит в

НВ Висока зона и НВ Ниска зона

Съхранение 2 с обем 90 м3


Преносни водопроводи 3.2 км

Населени места свързани към мрежата С. Иванча




� Водоснабдителна система Берковски



Водовземане ШК, каптаж


Съхранение 2 резервоара с обем 125 м3



Населени места свързани към мрежата Берковски




� Водоснабдителна система Долец



Водовземане Каптаж, дренаж

Третиране Хлориране с белина/хипохлорит в ПС



Преносни водопроводи 1.90 км, о които се използват 1.43 км

Населени места свързани към мрежата С. Долец




154

� Водоснабдителна система Посабина



Водовземане 1 ДС, 6 каптирани извора, дренаж

Третиране Хлориране с белина/хипохлорит ПС Посабина, ПС Баладжа, НВ Мерлъка, НВ Олуга

Съхранение 7 резервоара с обем 385+м3



Населени места свързани към мрежата с. Посабина, с. Ковачевец

Общ брой на населението в обслужваната територия

895



� Водоснабдителна система „Интегрирано водоснабдяване на група села от дълбок

сондаж на помпена станция „Посабина””.

През 2013г. е реализиран проект „Интегрирано водоснабдяване на група села от дълбок

сондаж на помпена станция „Посабина”” по програмата за развитие на селските региони за

периода 2004-2013г.

Водоизточникът на водоснабдителната система Посабина е Дълбок Сондаж Посабина.

Разрешеният дебит за новата водоснабдителна система за добив на вода от дълбокия сондаж е

19,64 л/сек.

Водоснабдителна система „Посабина” е изградена за снабдяване с вода на населените места

Ковачевец, Водица, Осиково, с население общо 1478 жители. Водоснабдителна система

„Посабина” може да подава вода на „Цар Асен” след НВ”Осиково”

Водопроводът от ПС”Посабина” до НВ”Мерлъка” с дължина 2842м и е изпълнен от тръби ПЕВП

с диаметри DN 200 и DN 160.

Отклонението за ПС”Баладжика” е с дължина 236,70м и е изпълнено от тръби ПЕВП и с DN 90

Водопровод от ПС”Ковачевец” до НВ”Осиково” е с дължина 10034м и е изпълнено от тръби

ПЕВП DN 200, DN 180, DN 160 и DN 125.

Отклонение за НВ”Водица” е с дължина 138м и е изпълнено от тръби ПЕВП и с DN 90.



Водовземане ДС „Посабина”

Третиране Хлориране с белина в напорните водоеми




Населени места свързани към мрежата Ковачевец, Водица, Осиково

155





� Водоснабдителна система Водица





Съхранение 1 резервоар с обем 120м3


Преносни водопроводи 7.515 км, от които се използват 2.695 км

Населени места свързани към мрежата Водица




� Водоснабдителна система Осиково



Водовземане 1 дренаж

Третиране Хлориране с белина/хипохлорит в ЧВ




Населени места свързани към мрежата С. Осиково, с. Цар Асен (аварийно)


територия

140 (303)

Брой на населението свързано към мрежата 140 (303)


� Водоснабдителна система Цар Асен








156


Населени места свързани към мрежата с. Цар Асен




� Водоснабдителна система Гагово



Водовземане 2 каптирани извора


Съхранение 2 резервоара с общ обем 140+ м3


Преносни водопроводи АЦ 3.680 км

Населени места свързани към мрежата с. Гагово




� Водоснабдителна система Глогинка



Водовземане 3 каптирани извора, 1ШК, дренаж


Съхранение 2 резервоара с общ обем 145 м3


Преносни водопроводи АЦ 4.485 км

Населени места свързани към мрежата с. Глогинка


територия

440



� Водоснабдителна система Долна Кабда



Водовземане 2 каптажа, дренаж


НВ Висока зона и НВ Ниска зона


157




Населени места свързани към мрежата С. Долна Кабда


територия

205



� Водоснабдителна система Еленово



Водовземане 3 каптирани извора, 1ШК, ВС Дунав


ПС Еленово 1

Съхранение НВ 140 м3, ЧВ

Помпени станции 2 помпени станции, работеща -1

Преносни водопроводи 2.525 км , от които се използват 0.9 км

Населени места свързани към мрежата с. Еленово




� Водоснабдителна система Заветно



Водовземане 5 каптирани извора, 1ШК

Третиране Хлориране с белина/хипохлорит в 2 бр. НВ

Съхранение 2 с обем 125м3

Помпени станции 1 ПС

Преносни водопроводи 2.33 км -АЦ , ПЕ

Населени места свързани към мрежата с. Заветно


територия

88



� Водоснабдителна система Захари Стояново


158


Водовземане 3 каптирани извора и 1 Шахтов кладенец




Преносни водопроводи 5.020 км, АЦ -3.050 км , С- 0.250, ПЕ1.720 км

Населени места свързани към мрежата с. Захари Стояново


територия

266



� Водоснабдителна система Кардам



Водовземане 3 каптирани извора

Третиране Хлориране с белина/хипохлорит ПС



Преносни водопроводи АЦ – 3.400 км

Населени места свързани към мрежата с. Кардам


територия

1532



� Водоснабдителна система Конак



Водовземане 3 каптажа, 1 дренаж

Третиране Хлориране с белина/хипохлорит в ПС,

НВ 30м3 и НВ 140м3


Помпени станции 1


Населени места свързани към мрежата С. Конак


територия

75



159

� Водоснабдителна система Ломци



Водовземане Шахтов кладенец

Третиране Хлориране с белина/хипохлорит в ПС

Съхранение 1 резервоар



Населени места свързани към мрежата с. Ломци




� Водоснабдителна система Марчино



Водовземане 2 каптирани извора, 1 дренаж

Третиране Хлориране с белина/хипохлорит НВ 100м3

Съхранение 3 с обем 165м3



Населени места свързани към мрежата с. Марчино


територия

93



� Водоснабдителна система Паламарца



Водовземане 1 дренаж, ШК, 2 каптажа

Третиране Хлориране с белина/хипохлорит в НВ 200 м3




Населени места свързани към мрежата С. Паламарца


територия

531



160

� Водоснабдителна система Помощица



Водовземане 3 каптирани извора 1 Шахтов кладенец


Съхранение 3 резервоара с общ обем 240 м3


Преносни водопроводи 6.574км АЦ

Населени места свързани към мрежата с. Помощица


територия

76



� Водоснабдителна система Тръстика



Водовземане 2 каптирани извора, 1 ШК, ВС Дунав

Третиране Хлориране с белина/хипохлорит - ПС



Преносни водопроводи 3.593 км АЦ

Населени места свързани към мрежата с. Тръстика




� Водоснабдителна система Светлен



Водовземане 1 дренаж. 2бр. ШК (единият не се

използва), 1 каптаж

Третиране Хлориране с хлор-газ ПС Светлен и с

белина/хипохлорит в НВ Звезда

Съхранение 6 резервоара с обем м3

Помпени станции 3 попени станции , едната е бракувана


Населени места свързани към мрежата с. Светлен, Звезда




161

ПОМПЕНИ СТАНЦИИ

Местоположение Брой помпи Капацитет [л/с] Година на изграждане

ДС1 Попово 1 Q=20л/с , 1987г.

ДС2 Попово 1 Q=50л/с 1987г.

ШК Попово 2 Q=12л/с

Q=14л/с

1958г.

ПС Попово 5 Q=50л/с,

Q=45л/с,

Q=54л/с,

Q=10л/с,

Q=13л/с

1958г.

ПС Гюрлюк 1 Q=12л/с , 1983г.

ПС Сеячи 2 Q=4 л/с

Q=4 л/с

1963г.

ПС Зараево - - 1968г.

ПС Косора - - 1986г.

ПС Садина 2 Q=26л/с ,

Q=22л/с

1983г.

ПА в НВ 160 1 Q=79.2 л/с -

ПС Априлово 1 Q=4.5л/с 1964г.

ПС Баба Тонка 1 Q=4 л/с Няма данни

ПС Берковски 1 Q=3.5 л/с Няма данни

ПС Горица 1 Q=4 л/с Няма данни

ПС Манастирца

Гара Асеново

2 Q=1л/с

Q=5 л/с

Няма данни

ПС Манастирца1 2 Q=5.5 л/с

Q=2.7 л/с

Няма данни

ПС Манастирца2 2 Q=3.5 л/с

Q=3 л/с

Няма данни

ПС Бракница 1 Q=3 л/с Няма данни

ДС Водица 1 Q=4 л/с Няма данни

ПС Гагово 2 Q=3л/с

Q=5л/с

Няма данни

ПС Глогинка 2 Q=1л/с

Q=1л/с

Няма данни

ПС Долец 1 Q=4.5л/с Няма данни

ПС Дриново Няма данни

ПС Еленово Няма данни

162

РЕЗЕРВОАРИ

Наименование Местоположение

(землище)

Общ обем

Vo [м³]

Характерни коти

к.те

рен

к.вл

.тр

.

к.В

.Н.

к.хр

.тр

.

ЧВ ПС Гюрлюк Попово 150 239.66 238.76 236.39

НВ "Балкан" Попово 2000 272.30 272.85 268.55

НВ Младост Попово 1700 296.66 297.80 299.00 294.25

ЧВ Младост Попово 1700

ЧВ ПС Сеячи Попово 10

НВ Сеячи Попово 120 277.39 277.19 275.39

НВ Медовина с. Медовина 260 354.85 356.00 353.00

НВ Кордюза с.Садина 60

НВ Чуката с.Садина 20

НВ с.Садина 160 249.60 245.00

НВ Козица с.Козица 75 310.46 310.60 308.60

НВ Козица не се

използва

с.Козица 40 290.34 289.20

НВ Зараево с.Зараево 260 365.60 367.70 364.00

ЧВ Зараево не се

използва

с.Зараево 25

ЧВ Мали лом не се

използва

с. Ломци 100 193.00 193.70 191.50

НВ с. Априлово 200

ЧВ с. Баба Тонка

НВ с. Баба Тонка 100 411.36 411.71 409.31

ЧВ с. Берковски 25

НВ с. Берковски 100 397.26 398.96 396.76

ЧВ с.Манастирца

НВ с. Манастирца 75 298.32 298.00 296.22

ЧВ Горица с.Бракница 9

НВ с. Горица 120 371.24 371.60 369.54

ЧВ Бракница с.Бракница 6

НВ с.Бракница 100 375.27 376.47 374.57

НВ с.Водица 120 395.18 393.69

ЧВ с.Гагово

НВ с.Гагово 140 230.20 229.30 227.60

ЧВ с.Глогинка 25

НВ с.Глогинка 120 321.21 321.21 319.01

ЧВ с.Долец 6

НВ с.Долец 150 393.29 393.50 391.49

НВ Ниска зона не е предаден на оператора

с. Долна (Кабда 50

163

Наименование Местоположение

(землище)

Общ обем

Vo [м³]

Характерни коти

к.те

рен

к.вл

.тр

.

к.В

.Н.

к.хр

.тр

.

НВ Висока зона с. Долна Кабда 100 420.15 418.25

НВ с. Заветно 75

НВ с. Заветно 50

НВ с. Захари Стояново 120 227.54 226.60 224.50

НВНЗ с. Иванча 30

НВВЗ с. Иванча 60

НВ с. Кардам 200 205.05

ЧВ с. Кардам

ЧВ с. Конак 30

НВ Висока зона с. Конак 75

НВ с. Конак 30

НВ Златювица НЗ с. Конак 140

ЧВ с. Марчино 15

НВ с. Марчино 100

НВ не се използва с. Марчино 50

ЧВ с. Осиково 25 352.39 352.39

НВ с. Осиково 250 428.85 429.05 426.85

НВ с. Цар Асен 200 347.57 347.70 344.50

НВ с.Паламарца 200 325.34 325.00 322.00

НВ с.Паламарца 70

НВВЗ Маслака с. Помощица 80

НВНЗ Дядо Михо с. Помощица 60

НВ могилата с. Помощица 100

ЧВ с. Посабина 236.28 236.77 234.94

НВ с. Посабина 150

ЧВ Баладжа с. Ковачвец 20

НВ Мерлъка с. Ковачевец 40 311.48 310.88 309.22

ЧВ Калакоч с. Ковачевец

НВ ветите лозя с. Ковачевец 100 375.67

НВ Олуга с. Ковачевец 75 327.64 325.04

НВ с. Светлен 500 231.50 231.85 229.20

НВ с. Светлен 160 234.95 232.00 228.45

ЧВ с. Звезда

НВ Звезда с. Звезда 50

РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ (РМ)

Разпределителните мрежи на населените места в община Попово са изградени напълно.

Всички обитаеми имоти са захранени с вода от централните разпределителни мрежи.

Разпределителните мрежи са изпълнявани от етернитови, стоманени и поцинковани тръби, а

164

сградните водопроводни отклонения (СВО) от поцинковани тръби. След 2000г. всички нови

водопроводи и СВО и всички реконструкции се изпълняват с тръби полиетилен висока плътност

(ПЕВП).

Характерните аварии по АЦ тръбите са: износено гумено уплътнение при връзките, което води

до течове; спукани или счупени тръби. Характерните аварии по стоманените и поцинковани

тръбите е корозията.

Водопроводите от РМ са амортизирани, което често води до скрити аварии и загуби на вода.

Многократните аварии са причина за прекъсване на водоподаването, до нарушаване на

асфалтовата настилка и до ерозия на терена. Отстраняването на авариите е свързано с големи

загуби на вода.

По-долу са разгледани разпределителните мрежи на населените места в община Попово

� Разпределителна мрежа на град Попово

Характеристики на разпределителната мрежа

Съществуващата водопроводна мрежа на Попово и кварталите Невски и Сеячи е много стара с

отдавна изтекъл експлоатационен срок. Най-старите тръби от мрежата са положени през 1928

г. (манесман 60мм). По-голямата част от мрежата е изградена от азбестоциментови тръби, като

най-старите от тях са от 1942 г. Сградните водопроводни отклонения са изградени от

поцинковани и полиетиленови тръби. Настоящата степен на свързаност към

водоснабдителната система е 100%. Физическите загуби на вода са основно вследствие от

дефектирали връзки на тръбите и кородиралите поцинковани тръби. В периода на

експлоатация на мрежата много водопроводи са подменяни с РЕ-тръби с малки диаметри. Като

цяло е необходима цялостна подмяна или ремонт на съществуващата водопроводна мрежа.

Голямата денивелация на терена на гр.Попово е продиктувала разделянето на водопроводната

мрежа на зони. Обособени са 11 зони, като за всяка зона е изградена зонова шахта с водомер и

регулатор на налягане при необходимост. В по-голямата си част мрежата е сключена.

Разпределителните мрежи на кварталите Невски и Сеячи са решени като разклонени. В

процеса на експлоатация са изключвани водопроводи и мрежите са разделяни условно на

зони, с цел намаляване загубите на вода при аварии.

Характеристиките на разпределителна мрежа на град Попово с кварталите Невски и Сеячи са

дадени по-долу в табличен вид:

Материал Номинален

диаметър [мм]

Дължина

[км]

Процент от общата

дължина [%]

Година на


АЦ 60-400 26,10 34.08 1928-1973г.

Кв. Невски - АЦ 80-100 5,71 7,46 1971-1973г.

Кв. Сеячи - АЦ 80-125 4,23 5,53 1970-1986г.

Стомана 108-277 1,01 1,30 1947-1971г.

ПЕВП 25-450 38,14 49,78 1998-2012г.

Кв. Сеячи - ПЕВП 40 0,07 0,09 2005-2009г.

ПВЦ 125 0,75 0,98 1998- 2000г.

165

Материал Номинален

диаметър [мм]

Дължина

[км]

Процент от общата

дължина [%]

Година на


Стоманобетон тръби 500 0,60 0,78 2008-2014г.

ОБЩО за мрежата 76,60 100,00

Сградни

водопроводни

отклонения (СВО)-бр.

1928-2014

� Разпределителна мрежа на селата от Община Попово

Разпределителните мрежи на селата от община Попово са изградени като разклонени.

Разпределителните мрежи на селата от община Попово са изградени напълно. Всички

обитаеми имоти са захранени с вода от централните разпределителни мрежи.

Разпределителните мрежи са изпълнявани от етернитови, стоманени и поцинковани тръби, а

сградните водопроводни отклонения (СВО) от поцинковани тръби. След 2000г. всички нови

водопроводи и СВО и всички реконструкции се изпълняват с тръби ПЕВП.

ПРОБЛЕМИ И НЕДОСТАТЪЦИ

Обобщение на основните недостатъци във външните водопроводни мрежи

• Външните водопроводи са строени в периода 1930-1986 г. Тръбите от които са изграждани

водопроводите са азбестоциментови, стоманени, стоманобетонови и др. Тръбите са стари и

амортизирани. Течовете от компрометирани връзки, корозирали и деформирани тръби

генерират големи загуби на вода и се създава риск от недостиг на питейна вода и влошаване

качеството и. Водопроводите нямат учредени сервитути – затруднен достъп и поддръжка.

• Няма издадени разрешения за водоползване за водоизточниците, с изключение на ШК

„Манастирца” и ДС „Посабина”.

• Изградените СОЗ не са учредени съгласно Наредба № 3 от 16.10.2000 г. с изключение на ШК

„Манастирца” и ДС „Посабина”

• Водата от някои водоизточници не отговаря на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството

на водата, предназначена за питейно-битови цели;

• Голяма част от съоръженията за обеззаразяване са с ниска надеждност.

Обобщение на основните недостатъци на разпределителните мрежи

• Mрежите са изградени от около 70% азбестоциментови, 20% стоманени и поцинковани

тръби. с изтекъл експлоатационен срок;

• Водопроводите от РМ са амортизирани, което често води до скрити аварии и загуби на

вода. Многократните аварии са причина за прекъсване на водоподаването, до нарушаване на

асфалтовата настилка и до ерозия на терена. Отстраняването на авариите е свързано с големи

загуби на вода.

• Сградните водопроводни отклонения – над 41 000 бр. са изпълнени основно от

поцинковани тръби, чиито експлоатационен срок е изтекъл;

• В критично състояние е и оборудването на мрежите (спирателните кранове и пожарните

хидранти са амортизирани).

166

Характерните аварии по АЦ тръбите са: износено гумено уплътнение при връзките, което води

до течове; спукани или счупени тръби. Характерните аварии по стоманените и поцинковани

тръбите е корозията.

Обобщение на основните недостатъци за водоемите

• 90% от водоемите са строени в периода 1940-1988 г.

• Арматурите и тръбните разводки в сухите камери са амортизирани и технически остарели.

• Някои от водоемите са с компрометирана хидроизолация

• Някои от водоемите се нуждаят от рехабилитация

Обобщение на основните недостатъци помпените станции

• 90% помпените станции са строени в периода 1940-1988 г.

• Оборудването и арматурите са амортизирани и технически остарели.

• Някои от помпите се класифицират като ниско ефективни с висока консумация на

ел.енергия, липсват резервни части;

10.2.3. Канализационна мрежа

СЪЩЕСТВУВАЩА КАНАЛИЗАЦИОННА МРЕЖА

На територията на община Попово само за гр.Попово има изградена канализационна

система, включваща канализационна мрежа (колектори и канализационни клонове),

довеждащ колектор и ПСОВ.


Канализационна мрежа Смесена система – дължина 49,053 км

Пречиствателна станция за отпадъчни води Въведена в експлоатация през 2009г.,

отпадъчните води заустват в р.Черни лом

Свързани селища гр.Попово (без кварталите Невски и Сеячи)

Общ брой на населението 15 648

Брой на населението, свързано към

канализационната мрежа

14 866

% на населението, свързано към

канализационната мрежа

95%

Изграждането на канализационната мрежа е започнало през 40-те години, като основната

част е изградена от 1955г. до 1990г. Доизграждането на канализационната мрежа

продължава, главно със средства на Общината.

Канализационната схема за отвеждане на отпадъчните води от града е решена като смесена

(отвежда битови, промишлени и дъждовни води) с насочване на сумарния отток към

централната част на града, следвайки географското разположение и течението на

р. Поповска. Канализационната мрежа е изградена основно от бетонови тръби с кръгъл

профил. На места профилите са затлачени с пясък, чакъл и наноси. В определени участъци

бетоновите тръби са ерозирали и е нарушена водоплътността на канализацията. В

167

изградената в последните години канализация са вложени съвременни материали - РЕ

тръби, РР тръби и GRP тръби.

Изградени са три главни канализационни колектора. Колектор І е ситуиран по левия бряг на

река Поповска и е основен събирател на отпадъчните води от северната територия на града.

На Колектор І са изградени 4 броя преливни шахти. Колектор ІІ минава по десния бряг на

реката от ул.”Симеон Велики” до ул.”Панайот Хитов”. Там в него се включва Колектор ІІІ,

който е основен събирател на отпадъчните води от югоизточната част на града. На Колектор

ІІ са изградени четири броя преливни шахти, като последната е след заустване на Колектор

ІІІ. След последните преливни шахти на колектори І и ІІ, при ул.”Панайот Хитов”, Колектор ІІ

преминава под р.Поповска с дюкер и се включва в Колектор І.

Довеждащият колектор до Пречиствателната станция след последната преливна шахта в

източната част на града е с дължина 4206 м от РЕ тръби ф800 мм.

Параметри на канализационната мрежа в град Попово:

№ Индикатор Единица

1 Обща дължина на канализационната мрежа (вкл. главни

колектори)

49,053 км

1.2 Дължина на главни канализационни колектори 9,117 км

1.3 Дължина на второстепенни канализационни колектори 39,936 км

2 Вид на канализационната мрежа 100 %

смесена система

3 Дължина на канализационната мрежа, рехабилитирана през

последните 10 год.

10,499 км

4 Процент на рехабилитирана канализационната мрежа (отнесена

към съществуващата мрежа)

21,4%

5 Брой на преливниците 14

6 Брой на сградните канализационни отклонения 4383

Канализационна мрежа в град Попово по диаметри и материал на тръбите:

Диаметър Дължина мрежата [м]

[мм] Бетон PP/РЕ/PVC GRP Монолитни Обща дължина

150 490 490

200 7845 3038 10883

250 2191 312 2503

300 7492 2807 10299

400 6899 1615 8514

500 3195 1081 4276

600 4305 350 4655

700 301 301

800 1925 741 2666

900 111 111

1000 1700 456 2156

20 /40 240 240

168

Диаметър Дължина мрежата [м]

[мм] Бетон PP/РЕ/PVC GRP Монолитни Обща дължина

50 /80 725 725

80 /100 1234 1234

Общо 49053

Канализационната мрежа не покрива целия град Попово - има квартали без изградена

канализация, предимно в периферията на града. Не са изградени Колектори IIIb и IIb, които

трябва да поемат отпадъчните води от промишлената зона, южно от товарна ЖП гара и на

промишлената зона в източната част на града.

Останалите населени места в обособената територия, както и кварталите Невски и Сеячи,

нямат изградени канализационни мрежи. Генерираните битови отпадъчни води от

домакинствата се заустват в собствени приемни септични шахти, от където се изземат с

фекалка и транспортират до съществуващата пречиствателна станция в град Попово. Много

голяма част от септичните ями са устроени като попивни кладенци, което според

съвременната нормативна уредба е недопустимо и създава условия за замърсяване на

почвата и подземните води. Отпадъчните води от частни и обществени сгради,

разположените в близост до реки и дерета са заустени директно в приемниците.

Дъждовните води се оттичат по естествените наклони на терените. В някои населени места

има обособени канавки, отвеждащи дъждовните води до близки реки и дерета.

ПРОБЛЕМИ И НЕДОСТАТЪЦИ НА КАНАЛИЗАЦИОННАТА МРЕЖА В ОБЩИНА ПОПОВО

• Едва 50% от населението в Общината е свързано към канализационна мрежа и ПСОВ.

Отпадъчните води, формирани в неканализираните територии на гр.Попово и във всички

останали населени места, не се пречистват, което причинява замърсяване на почвите и

подземните води. Рисковете за здравето са значителни;

• В отделни части от канализационната мрежа на гр.Попово са установени участъци с

недостатъчен диаметър, обратен наклон, пропадане или инфилтрация, което води до

затлачване и запушване на колектора и до подприщване на включващите се в него

канализационни клонове. Има участъци със запечатани капаци на ревизионните шахти, както и

включване на сградни канализационни отклонения в улична канализация с малък диаметър

без ревизионни шахти. Има канализационни участъци с недостатъчен капацитет за приемане

на дъждовните води, което води до риск от наводнения;

• Канализационната мрежа в гр.Попово не е изградена напълно - има квартали без

изградена канализация, разположени предимно в периферията на града. В кварталите Невски

и Сеячи няма изградена канализационна мрежа, както и довеждащи колектори към ПСОВ. Не е

изпълнена и канализацията на промишлената зона, южно от товарна ЖП гара и на

промишлената зона в източната част на града.

169

10.2.4. Газопроводна мрежа

През територията на Община Попово (землищата на гр.Попово, с.Осиково, с.Водица,

с.Ковачевец, с.Паламарца, с.Гагово, с.Кардам, с.Дриново, с.Ломци, с.Еленово и с.Тръстика)

преминава северния полупръстен на националната газопреносната система на Република

България. Газопроводът, в участъка преминаващ през територията на Община Попово, е

изграден от стоманени тръби ф700 и е с обща дължина 37 км, а максималното работно

налягане е 54 bar. Съпроводен е с комуникационна мрежа и електрохимична защита - 3 бр.

катодни станции на територията на общината. От този участък на северния полупръстен на

националната газопреносната система има две отклонения – към гр.Русе и към гр.Попово.

Отклонението към гр.Русе е изградено от стоманени тръби ф530 и е с дължина на територията

на Община Попово 8,5 км, а максималното работно налягане е 54 bar.

Отклонението към гр.Попово е изградено от стоманени тръби ф108 и е с дължина 5 км, а

максималното работно налягане е 54 bar. Отклонението завършва с АГРС „Попово”, с което е

осигурен необходимия дебит на природен газ за нуждите на града, а имено 20000 нм3/час.

На територията на Община Попово с природен газ е захранен само гр.Попово. Има изграден

газопровод до оранжения в землището на с.Кардам, но самото населено място не е

газоснабдено.

В град Попово разпределението на природен газ се осъществява от "Дунавгаз" ЕАД. Към

края на 2011г. газорапределителната мрежа в града е общо 35 168 л.м., от които

разпределителни газопроводи – 25 583 лин. м. и газопроводни отклонения – 9 585 лин. м.

Потребители на природен газ към 2011 г.:

• Промишлен сектор - консуматори са 17 фирми;

• Обществено - административен сектор - консуматори са 34 предприятия;

• Битов сектор – газифицирани са 586 бр. Домакинства.

През територията на Община Попово преминават проектните трасета на два големи транзитни преносни газопровода: Южен поток и този от Турция към Австрия (преминаващ през България, Румъния и Унгария). Проектът Южен поток е прекратен, а през 2018г. „Булгартрансгаз“ ЕАД придобива активите на проектната компания „Южен поток България“ АД, включващи проучвания, доклад по ОВОС, подробни устройствени планове, технически инвестиционен проект и свързаните с тях книжа и документи, актове по съгласуване и необходимите терени за площадкови съоръжения.

10.2.5. Телекомуникационни мрежи

Развитието на този сектор е насочено към пълно задоволяване потребностите на населението

от общината с домашни телефонни постове и обвързване на общинската информационна

мрежа с националната, европейските и световни системи /главно Интернет, при най-достъпни

цени за потребителя/.

Община Попово разполага със сравнително добра телекомуникационна система, основана

предимно на постигната висока степен на телефонизация. Всичките селища имат развита

170

селищна телефонна мрежа, реализирана преди всичко с подземни телефонни кабели. На

отделни места има и въздушно захранване на единични телефонни абонати. Някои по-малки

села са свързани със съединителни кабели тип ТПП към по-големите АТЦ.

Общината има пълно покритие от действащите мобилни оператори, както и РТВ сигнал –

аналогов и успешно навлизане на цифров сигнал. В гр.Попово и в някои села от общината има

изградени локални кабелни мрежи за доставка на цифрова телевизия и интернет. Във всички

населени места се доставя цифрова телевизия и интернет от мобилните оператори, като

покритието в различните населени места е с поделено преимущество между операторите.

Мрежата от пощенски станции покрива всички населени места, като се предоставят услугите доставка на писма, пратки, колети, изплащания на пенсии и пощенки записи, както и заплащане на сметки за ток и вода.

Значително се изостава с предлагането на широколентовия и високоскоростен достъп до

глобалната мрежа за селата. Неразвитостта на комуникационната инфраструктура и липсата на

компютърна техника в селата е основна пречка за развитието на малкия бизнес в селския

район.

През територията на община Попово преминава и международен оптичен кабел, който е част

от Балканският оптичен пръстен (Balkan Fiber Optic Rin - BFOR). Той е създаден с цел да

изгради нова телекомуникационна инфраструктура на територията на България и съседните

страни, която да се управлява от едно място и предоставя надежни услуги на световните

оператори, използващи транзитен пренос през Балканите между Европа и Азия.

10.3. Екологична инфраструктура

10.3.1. Напоителни системи

• ЯЗОВИРИ СОБСТВЕНОСТ НА МЗГ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ПОПОВО -

стопанисвани от „Напоителни системи“ ЕАД клон Долен Дунав

Технически данни за яз.“Ломци“

- общ зав.обем –3330 хил.м3

- полезен обем –2920 хил.м3

- височина на стената- 15,80 м

- дължина на стената – 315 м

- залята площ при мах.водно ниво – 700 дка

- височина на водния стълб при мах.водно ниво – 7 м

- контролен обем – 1500 хил.м3

- залята площ при контролен обем – 387 дка

- височина на водния стълб при контр.обем- 3,5 м

- средногодишен обем – 1500 хил.м3

- средногодишна залята площ – 387 дка

- височина на водния стълб при средногодишна залята площ – 3,5 м

- преливник – челен

- Qпрел.мах.= 18 м3/с

171

- Qосн.изп.мах.= 2,5 м3/с

- достъп до язовира – асфалтиран път ІV клас

- водоизточник – язовирът се захранва от р.“Мали Лом“

172

• ЯЗОВИРИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ПОПОВО - Общинска собственост

№ по

ред Язовир

Землище Град /село/

Собстве ник

Водни обеми Язовирна стена Напоявани площи в миналото Залята площ

Водоизточник Преливник Осн.изпускател Година на

завършване Общ Мъртъв Н L

Земен насип

Общо Гравитачно Помпено Наименование F Qпрел. Qмax d Qmax

- - - - хил.м3 хил.м3 м м хил.м3 дка дка дка дка - км2 м3/с м3/с м м3/с -

1 Медовина I Медовина Попово 12 1 3 40 3 - - - 3.5 дере 1.9 10 15 100 0.015 1954 год.

2 Паламапца II Паламарца Попово 35 2 7 110 6.5 150 150 - 12 дере 7.2 20 27 250 0.14 1954 год.

3 Опака II Опака Попово 11 2 4 53 - - - 4 дере 7.6 10 16 60 0.01 1954 год.

4 Осиково Осиково Попово 18 3 7 85 100 100 - 8 дере 3.1 13 19 200 0.08 1954 год.

5 Медовина II Медовина Попово 208 20 7.5 155 41 700 400 300 45 Сеукпунар 4.3 14 20 300 0.22 1955 год.

6 З.Стояново З.Стояново Попово 5 1 3 - - - 4 Кору дере 46 42 54 250 0.08 1955 год.

7 Невски Невски Попово 16 2 4.2 106 3 30 30 - 5 дере 2.1 6 9 300 0.12 1955 год.

8 Гърчиново Гърчиново Попово 7 1 2 - - - 6.5 дере 1.8 10 14 100 0.02 1955 год.

9 Козица Козица Попово 18 1 6.4 60 2.6 100 100 - 9.2 Кечилер дере 3.2 13 18 200 0.08 1955 год.

10 Звезда Звезда Попово 18 2 5 100 4.6 43 43 - 23 дере 2 92 10 14 200 0.08 1955 год.

11 Априлово Априлово Попово 18 3 5 100 4.7 50 50 - 12 Г. Лом 7.4 25 32 250 0.125 1955 год.

12 Гагово Гагово Попово 4 0.5 4 - - - 2 дере 45 40 53 250 0.08 1956 год

13 Попово II Попово Попово 24 7 7.5 80 8.3 50 50 - 13 дере 4.7 20 24 300 0.018 1956 год.

14 Люблен Люблен Попово 11 2 4.5 - - - 5 дере 2 10 14 100 0.03 1956 год.

15 Паламарца I Паламарца Попово 47 6 7.8 121 7.5 133 133 - 20 дере 5.3 18 23 300 0.18 1956 год.

16 Славяново I Славяново Попово 59 3 9 142 9 300 100 200 23.4 Келекулак 2.9 7 10 250 0.17 1956 год.

17 Паламарца III Паламарца Попово 4 1 3.5 48 - - - 36 дере 3.1 12 15 150 0.04 1957 год.

18 Водица Водица Попово 270 52 7 196 19 1 153 753 400 45 дере 20 76 94 400 0.45 1957 год.

19 Медовина III Медовина Попово 33 2 7 85 12 - - - 10 Герджик дере 4.1 12 17 300 0.26 1957 год.

20 Ковачевец II Ковачевец Попово 14 1 7 140 5 - - - 4 дере 2.6 10 15 300 0.26 1957 год.

21 Кардам I Кардам Попово 45 5 3.5 200 4 150 150 - 37 дере 7.3 18 22 300 0.25 1957 год.

22 Дриново Дриново Попово 6 1 2 162 - - - 4 дере 1.2 4 6 100 0.015 1957 год.

23 Кардам II Кардам Попово 16 1 4 106 5 60 60 - 4 Дере Г.Лом 5.1 10 14 300 0.1 1957 год.

24 Славяново II Славяново Попово 8 1 4 66 6 50 50 - 5 чешма 1.8 10 13 100 0.015 1957 год.

25 Крепча Крепча Попово 5 2 3 86 3 40 40 - 3.5 дере 2.8 10 14 100 0.025 1957 год.

26 Заветно Заветно Попово 5 2 2 40 3 - - - 3 дере 2.7 12 13 100 0.022 1958 год.

27 Садина Садина Попово 280 19 13 196 56 480 - 480 88.3 Бюлбюл дере 9.4 77 93 300 0.25 1958 год.

28 Еленово Еленово Попово 590 30 14 226 66 2 277 1 504 763 110 Гяур чаир 8.8 20 27 400 0.55 1958 год.

29 Гагово II Гагово Попово 9 1 7 42 2 30 30 - 7.2 чешма 2.1 8 14 60 0.09 1958 год.

173

№ по

ред Язовир

Землище Град /село/

Собстве ник

Водни обеми Язовирна стена Напоявани площи в миналото Залята площ

Водоизточник Преливник Осн.изпускател Година на

завършване Общ Мъртъв Н L

Земен насип

Общо Гравитачно Помпено Наименование F Qпрел. Qмax d Qmax

- - - - хил.м3 хил.м3 м м хил.м3 дка дка дка дка - км2 м3/с м3/с м м3/с -

30 Зараево I Зараево Попово 650 30 12 201 61 3 227 500 2 727 279 дере 21 35 42 2х300 0.845 1958 год.

31 Опака I Опака Попово 9 1 3 120 3 - - - 7 дере 1.7 10 14 100 0.025 1958 год.

32 Зараево II Зараево Попово 19 2 5 80 2 60 60 - 8 дере 3 20 24 150 0.04 1958 год.

33 Цар Асен Цар Асен Попово 75 12 7.6 87 8 166 166 - 36 Дере Язларъ 12 35 39 250 0.15 1950 год.

34 Посабина Посабина Попово 315 15 11 240 52 1 390 - 1 390 74 Дере Чучур 5.8 20 27 500 0.8 1950 год.

35 Попово I Попово Попово 1 836 57 10 280 45 6 100 320 5 780 446 дере 60 80 96 400 0.45 1959 год.

36 Гагово I Гагово Попово 184 6 11 127 31 1 038 284 754 57.5 Бурназ дере 8.4 45 50 300 0.25 1959 год.

37 Помощица Помощица Попово 280 20 20 180 29 1 083 1 083 - 84.2 Тилкиш дере 7.8 12 15 250 0.24 1960 год.

38 Сеячи Сеячи Попово 2 618 138 13 416 35 6 880 3 880 3 000 560 Сеяч дере 34 90 115 400 0.55 1960 год.

39 Ковачевец I Ковачевец Попово 680 5 9.7 172 97 4 600 1 000 3 600 176 дере 5.6 2 5 400 0.45 1963 год.

174

• ПОМПЕНИ СТАНЦИИ

Помпени станции в експлоатация:

ПС“Медовина-1“ – закрита стационарна помпена станция. Подава вода в изравнител с площи към него и за ПС“Медовина-2“. Водовземане от канал М-1. Година на построяване – 1970 г. Водоосигурява – 24791 дка Помпени агрегати – 2 бр. 20 НДС Инсталирана мощност – 160 кW ПС“Паламарца-1“ – закрита стационарна помпена станция. Подава вода в изравнител ПС“Паламарца-2“ Водовземане от изравнител на канал М-1. Година на построяване – 1974 г. Водоосигурява – 7993 дка Помпени агрегати – 2 бр. 22 НДС Инсталирана мощност – 1000 кW ПС“Паламарца-2“ – закрита стационарна помпена станция. Подава вода чрез директно нагнетяване в напоително поле. Водовземане от изравнител. Година на построяване – 1974 г. Водоосигурява – 13357 дка Помпени агрегати – 3 бр. 350 Д 90, 2 бр. 50 Е 50 М Инсталирана мощност – 540 кW Помпени станции изключени от експлоатация (демонтирани ел. и машинна части):

ПС“Конак-1“ – закрита стационарна помпена станция. Подава вода в изравнител ПС“Конак-2“. Водовземане от магистрален канал М-1. Година на построяване – 1982 г. Водосигурява – 9052 дка Попени агрегати – 2 бр. Тип 200 Д 70 Инсталирана мощност – 1600 кW ПС“Конак-2“ – открита стационарна помпена станция. Подава вода чрез директно нагнетяване в напоително поле. Водовземане от изравнител. Година на построяване – 1982 г. Водоосигурява – 8240 дка Помпени агрегати – 4 бр. 50 Е 50, 1 бр. МТ 25х2 Инсталирана мощност – 160 кW ПС“Звезда“ – закрита стационарна помпена станция. Подава вода чрез директно нагнетяване в напоително поле. Водовземане от канал М-1. Година на построяване – 1973 г. Водоосигурява – 7199 дка. Помпени агрегати – 2 бр. 60 М 34х4, 4 бр. 60 М 34х5 Инсталирана мощност – 1120 кW ПС“Медовина-2“ – закрита стационарна помпена станция. Подава вода в горен изравнител и директно нагнетяване в напоително поле. Водовземане от изравнител. Година на построяване – 1971 г. Водоосигурява – 6607 дка Помпени агрегати – 2 бр. 200 Д 60 Б, 2 бр. 100 Е 75 Д Инсталирана мощност – 580 кW ПС“Кардам“ – закрита стационарна помпена станция. Подава вода в канал М-2. Водовземане от р.“Черни Лом“, чрез водохващане. Година на построяване – 1980 г. Помпената станция е изпълнявала и предназначение, чрез ПС“Еленово“ и система от хидромелиоративни съоръжения, за прехвърляне на води от поречието на р.“Черни Лом“ в яз.“Бели Лом“

175

Водоосигурява – 13252 дка Помпени агрегати – 8 бр.350 Д 140 Инсталирана мощност – 6446 кW ПС“Дриново-1“ – закрита стационарна помпена станция. Подава вода в горен изравнител. Водовземане от канал М-2. Година на построяване – 1981 г. Водоосигурява – 3330 дка (площите са изключени от баланса на поливните площи през 2000 г.) Помпени агрегати – 2 бр. 300 Д 90 Инсталирана мощност – 400 кW Помпената станция е бракувана през 2000 г. ПС“Ломци-1“ – закрита стационарна помпена станция. Подава вода в горен изравнител. Водовземане от яз.“Ломци“. Година на построяване – 1973 г. Водоосигурява – 5659 дка Помпени агрегати – 2 бр. 200 Д 70 Инсталирана мощност – 1276 кW ПС“Ломци-2“ – закрита стационарна помпена станция. Подава вода чрез директно нагнетяване в напоително поле. Водовземане от изравнител. Година на построяване – 1973 г. Водоосигурява – 5964 дка Помпени агрегати – 3 бр. 200 Д 90 М Инсталирана мощност – 247 кW

• НАПОИТЕЛНИ КАНАЛИ Напоителни канали в експлоатация

Магистрален канал М-1. Напречен профил – трапецовиден, облицован с бетонова облицовка. Начало – хкм.0+00.00 (изходна шахта при яз.“Ястребино“), край хкм.309+67.00. На територията на община Попово – начало канал М-1 при хкм.131+290. Обща дължина на канала – 37 822 м. Година на въвеждане в експлоатация – 1969 г. Максимално водно количество – начало 7,45 м3/с – край 0,65 м3/с. Размери на канал М-1 Широчина дъно – начало 1,20 м – край 1,0 м. Наклон на откосите – начало 1:1,25 – край 1:1,25 Дълбочина на канала – начало 2,10 м – край 1,60 м. Напоителни канали изключени от експлоатация

Канал М-2. Напречен профил трапецовиден, облицован с бетонова облицовка. Начало – хкм.0+000 (изходна шахта напорен тръбопровод ПС“Кардам“), край хкм.2+280. Обща дължина 2280 м. Година на въвеждане в експлоатация – 1980 г. Максимално водно количество – начало 3,20 м3/с – край 3,01 м3/с Размери на канал М-2 Широчина дъно – начало 1,50 м – край 1,50 м. Наклон на откосите – начало 1:1,5 – край 1:1,5 Дълбочина на канала – начало 2,20 м – край 1,60 м.

176

• ИЗРАВНИТЕЛИ ПО КАНАЛ М-1 Изравнители в експлоатация:

Изравнител №1. Облицован със ст.бетонови плочи. Размери: Ширина – 40 м. Дължина 84 м. Дълбочина – 1,80 м. Наклон на откосите – 1:1,5 Полезен обем – 6000 м3. Година на въвеждане в експлоатация – 1974 г. Изравнител №2. Облицован със ст.бетонови плочи. Размери: Ширина – 50 м. Дължина 87 м. Дълбочина – 2,10 м. Наклон на откосите – 1:1,5 Полезен обем – 9000 м3. Година на въвеждане в експлоатация – 1974 г. Изравнител №3. Облицован със ст.бетонови плочи. Размери: Ширина – 60 м. Дължина 180 м. Дълбочина – 2,40 м. Наклон на откосите – 1:1,5 Полезен обем – 25000 м3. Година на въвеждане в експлоатация – 1994 г. Изравнител №6. Облицован със ст.бетонови плочи. Размери: Ширина – 60 м. Дължина 96 м. Дълбочина – 2,10 м. Наклон на откосите – 1:1,5 Полезен обем – 12000 м3. Година на въвеждане в експлоатация – 1986 г. Изравнител №7. Облицован със ст.бетонови плочи. Размери: Ширина – 56 м. Дължина 96 м. Дълбочина – 2,10 м. Наклон на откосите – 1:1,5 Полезен обем – 10000 м3. Година на въвеждане в експлоатация – 1984 г.

177

• ХМФ стопанисвани от "Напоителни системи"-ЕАД клон Долен Дунав на територията на Община Попово

№ Наименование Напоителна

система Получава вода от Землище

Община

Област

Обслужвани площи В това число

технически годни 1.05.2015 г за възста

новяване

за отписване

от баланса

на поливните площи

изградени

годни 2000 г

технически годни

1.05.2015 г

помпени

гравитачни

- - - - - - - дка дка дка дка дка дка дка

І яз."Ястребино"

1. НС"Попово" НС"Попово" яз."Ястребино",к-л М-1

ПС"Конак1"- І ст к-л М-1

ПС"Конак2"- ІІ ст изр."Конак2"

1.1 НП"Конак"2 ПС"Конак2" Попово Търговище 9052 0 0 0 0 9052

с.Конак с.Конак Попово Търговище 3650 0 0 0 0 3650

с.Долец с.Долец Попово Търговище 2650 0 0 0 0 2650

с.Априлово с.Априлово Попово Търговище 2752 0 0 0 0 2752

1.2. НП"НМ Т-2" к-л М-1 Попово Търговище 614 614 614 614 0 0


с.Звезда с.Звезда Попово Търговище 250 250 250 250 0 0

ПС"Звезда"-І ст к-л М-1

1.3. НП"Звезда" ПС"Звезда" Попово Търговище 7199 0 0 0 0 7199

с.Славяново с.Славяново Попово Търговище 2409 0 0 0 0 2409


с.Сеячи с.Сеячи Попово Търговище 590 0 0 0 0 590

1.4. НП"Изравнител№7" к-л М-1,изравнител №7 Попово Търговище 1811 1811 1811 1811 0 0



с.Светлен с.Светлен Попово Търговище 1470 1470 1470 1470 0 0

1.5. НП"Изравнител № 6" к-л М-1,изравнител №6 Попово Търговище 12827 12827 12827 12827 0 0


с.невски с.невски Попово Търговище 2004 2004 2004 2004 0 0

гр.Попово гр.Попово Попово Търговище 2532 2532 2532 2532 0 0

1.6. ДПС"Светлен" изравнител №6,Т-4 Попово Търговище 1453 1453 0 0 1453 0

178



Община

Област



новяване


от баланса


изградени

годни 2000 г


1.05.2015 г

помпени



с.Звезда с.Звезда Попово Търговище 1263 1263 1263

с.Сеячи с.Сеячи Попово Търговище 190 190 190







НП"Медовина" 31399 24792 20097 20097 0 11302

1.9. ПС"Медовина1"- І ст к-л М-1 Попово Търговище

НП"Медовина1" ПС"Медовина1",изр."Медовина1",

24792 24792 20097 20097 0 4695

с.Славяново с.Славяново Попово Търговище 2293 2293 2293 2293 0 0

с.Паламарца с.Паламарца Попово Търговище 964 964 964 964 0 0

с.Посабина с.Посабина Попово Търговище 4695 4695 0 0 0 4695

с.Медовина с.Медовина Попово Търговище 14369 14369 14369 14369 0 0



ПС"Медовина2" - ІІ ст. изр."Медовина1"

1.10. НП"Медовина2" ПС"Медовина2",изр.ПС"Медовина2"

Попово Търговище 6607 0 0 0 6607

с.Славяново с.Славяново Попово Търговище 6607 6607


с.Сеячи Попово Търговище 870 870 870 870 0 0



с.Невски с.Невски Попово Търговище 276 276 276 276 0 0

1.13. НП "НМ-Т-11,12" дюкер "Попово" Попово Търговище 1405 1405 1405 1405 0 0

179



Община

Област



новяване


от баланса


изградени

годни 2000 г


1.05.2015 г

помпени



гр.Попово Попово Търговище 1405 1405 1405 1405 0 0

1.14. НП"НМ-Т-35" к-л М-1 Попово Търговище 2434 2434 2434 2434 0 0

гр.Попово Попово Търговище 1477 1477 1477 1477 0 0

с.Кардам Попово Търговище 957 957 957 957 0 0

1.15. НП"Паламарца" 21350 21350 21350 21350 0 0

ПС"Паламарца1"- І-ст к-лМ-1

НП"Паламарца"1 ПС"Паламарца1" 7993 7993 7993 7993 0 0

с.Гагово с.Гагово Попово Търговище 2787 2787 2787 2787 0 0



ПС"Паламарца2"-ІІ-ст

НП"Паламарца2" 13357 13357 13357 13357 0 0




1.16. НП"Изравнител1" к-л М-1,изравнител №1 9573 9573 9573 9573 0 0


гр.Опака гр.Опака Опака Търговище 2154 2154 2154 2154 0 0

с.Зараево с.Зараево Попово Търговище 414 414 414 414 0 0

1.17. НП"Изравнител№2" к-л М-1,изравнител №2 10887 10887 10887 10887 0 0

с.Кардам с.Кардам Попово Търговище 9431 9431 9431 9431 0 0

с.Зараево с.Зараево Попово Търговище 1456 1456 1456 1456 0 0

НС"Попово"- общо: 120741 97883 91735 41447 50288 1453 27553

2. НС"Дриново" НС"Дриново" 13252 13252 0 0 0 13252

ПС"Кардам"- І ст р.Черни Лом,водохващане

к-л М-2 ПС"Кардам"

180



Община

Област



новяване


от баланса


изградени

годни 2000 г


1.05.2015 г

помпени



ПС"Дриново1"- ІІст,изравнител

к-лМ-2

2.1. НП"Дриново" ПС"Дриново" 13252 13252 0 0 13252

с.Кардам с.Кардам Попово Търговище 5845 5845 0 0 5845

с.Дриново с.Дриново Попово Търговище 2587 2587 0 0 2587

с.Зараево с.Зараево Попово Търговище 4820 4820 0 0 4820

НС"Дриново" - общо: 13252 13252 0 0 0 0 13252

VІІ. яз."Ломци" НС"Ломци"

1. ПС"Ломци1"- І-ст яз."Ломци"

НП"Ломци1" ПС"Ломци1" 5659 5659 0 0 5659 0

с.Ломци с.Ломци Попово Търговище 4548 4548 4548 0

с.Помощица с.Помощица Попово Търговище 617 617 617 0

с.Садина с.Садина Попово Търговище 494 494 494 0

ПС"Ломци2"-ІІ-ст изравнител"Ломци2" 5964 0 0 0 0 5964

с.Ломци с.Ломци Попово Търговище 5964 0 0 5964

НС"Ломци"- общо: 11623 5659 0 0 5659 5964

Всичко: 145616 116794 91735 41447 50288 7112 46769

181

• ОТВОДНИТЕЛНИ СИСТЕМИ - ГРАВИТАЧНО ОТВОДНЯВАНЕ - на територията на община Попово

Наименование на отводнителната

система Землища

Отводнявана площ

Тип отводнително съоръжение

Технически параметри

Дължина L

Дълбочина Ширина

на дъното Откос Диаметър

- - дка m m m - mm

1.Отводняване долината на р."Черни Лом" 16918

в т.ч.открити канали 11210 1:1

- ОК-5 Гагово открит канал 3700 0.70 - 0.95 1.0 - 1.20 1:1

- ОК-6 Гагово,Зараево открит канал 1880 0.60 - 0.80 0.6 1:1

- ОК-7 Зараево открит канал 1120 0.6 - 0.70 0.6 1:1

- ОК-8 Кардам открит канал 850 0.7 - 0.80 0.70 - 0.90 1:1

- ОК-9 Кардам открит канал 620 0.60 - 0.70 0.50 - 0.70 1:1

- ОК-Светлен Светлен,Невски открит канал 3040 1.2 0.80 - 1.20 1:1

2.Систематичен дренаж Априлово,Светлен,Невски,Кардам,Зараево,Гагово

систематичен дренаж 354000

PVC-160-200 АЦ 250-546 гофр.PVC 65

• КОРЕКЦИИ НА РЕКИ - "НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ" ЕАД клон Долен Дунав

№ Наименование на

реката Участък

От км до км

Дължина

Диги Населено място,

землище

Напречен профил -

тип

Оразмерителни водни количества Предпазени

площи Състояние Забележка

лява дясна Qмин Qср.макс Q5% Q1%

- - - - (км) (км) (км) - - м3/с м3/с м3/с м3/с дка - -

1. р.Черни Лом и притоци

ХТР - Попово 38.97 38.971 38.971 37643

1.1. р.Черни Лом ХТР - Попово 30.40 30.4 30.40 36193

ХТР - Попово

27+100до 32+300 5.2 5.2 5.2 Гагово

двоен трапец 205

Q3% - 265 задовол.

ППР, рекон. РВР


32+300до 35+000 2.7 2.7 2.7 Зараево




182

№ Наименование на

реката Участък

От км до км

Дължина

Диги Населено място,

землище

Напречен профил -

тип

Оразмерителни водни количества Предпазени

площи Състояние Забележка

лява дясна Qмин Qср.макс Q5% Q1%

- - - - (км) (км) (км) - - м3/с м3/с м3/с м3/с дка - -


35+000до 40+700 5.7 5.7 5.7 Кардам


Q3% - 240 лошо



40+700до 41+300 0.6 0.6 0.6 Кардам


Q3% - 205 36193

сравнит. добро



41+300до 42+000 0.7 0.7 0.7 Кардам


Q3% - 205

сравнит. добро



42+000до 43+700 1.7 1.7 1.7 Кардам


Q3% - 205 лошо

има ППР РВР


43+700до 48+817 5.117 5.117 5.117

Невски Светлен



РВР, тек.ремонт


48+817до 54+700 5.883 5.883 5.883

Светлен Априлово





54+700до 57+500 2.8 2.8 2.8 Априлово

двоен трапец 120 задовол.


1.2. р.Поповска ХТР - Попово 8.57 8.57 8.57 1450


0+000 до 4+722 4.722 4.722 4.722

Кардам Попово

двоен трапец 1450 добро

текущ ремонт


6+567 до 10+416 3.849 3.849 3.849

Попово Медовина

двоен трапец добро

текущ ремонт

183

10.3.2. Пречистване на отпадъчните води

Съществуващо положение

На територията на община Попово е изградена една пречиствателна станция за отпадъчни

води.

ПСОВ - Попово е разположена на около 4 км източно от гр.Попово в землището на с.Кардам.

Пречистените отпадъчни води се заустват в р.Черни Лом, а формираните утайки се събират

на площадката за кек в ПСОВ, като впоследствие се извозват на общинско депо или се

използват за рекултивация на терени.

Пречиствателна станция за отпадъчни води в гр. Попово е въведена в експлоатация през

2009 г. Станцията е проектирана да пречиства отпадъчните води от населението и

промишлеността на гр.Попово, без да е изградено стъпало за отстраняване на фосфор.

Проектирането на пречиствателната станция е извършено при следните показатели на вход

ПСОВ:

• Qор.= 7 080 м3/д

• БПК5 = 2 265 кг/д

• НВ = 2 265 кг/д

Основните съоръжения от технологичната схема на ПСОВ Попово, по пътя на водата, са:

Механично стъпало:

• Входна помпена станция - препомпва водата от канализационния колектор към

входните съоръжения на ПСОВ;

• Груби и фини решетки - задържане на грубо дисперсните примеси в отпадъчната вода;

• Аериран пясъкозадържател с маслоуловител – задържане на минералните примеси и

отделяне на маслата от отпадъчната вода.

Биологично стъпало:

• Селектор пред биобасейните. Предназначението му е пълно смесване на механично

пречистената вода и рециркулационния поток утайки. В него потока се хомогенизира

добре и се разпределя чрез саваци в биобасейните. Хомогенизирането се извършва

посредством потопени миксери;

• Биобасейн с нитрификация и денитрификация – 2 броя радиални биобасейни;

• Вторични утаители – 3 броя радиални утаители;

• UV обеззаразяване на водата в случай на необходимост и пробовземане.

Съоръженията за третиране на утайките:

• Утайкоуплътнител I-ва степен - преди аеробен стабилизатор;

• Аеробен стабилизатор;

• Утайкоуплътнител II-ра степен - след аеробен стабилизатор;

184

• Резервоар за съхранение на утайката;

• Лентова филтър преса за механично обезводняване на утайката;

• Площадка за кек.

Обслужващи съоръжения и административни и обслужващи сгради:

• Сграда за охраната;

• Ел. подстанция;

• Дъждозадържателен резервоар;

• Въздуходувна станция с три брoя въздуходувки;

• Помпена станция за първична утайка;

• Помпена станция за рециркулационна активна утайка и излишна активна утайка;

• Помпена станция за плаващи вещества;

• Административна сграда с лаборатория;

• Работилница и гаражи.

От пускането в експлоатация ПСОВ работи без проблеми. Към настоящия момент средните

стойности на отделните показатели са показани в следващата таблица:

Измерени

параметри

Вход ПСОВ

средни нива

Изход ПСОВ

максимални

стойности

Водно

количество 4 646 м3/д Няма данни

БПК5 125 мг/л 22,0 мг/л

ХПК 239 мг/л 35,0 мг/л

Неразтворени

вещества 98 мг/л 19.0 мг/л

oбщо азот 15 мг/л 13.8 мг/л

общо фосфор 3,3 мг/л 3.6 мг/л

Проблеми и недостатъци на ПСОВ

• ПСОВ – Попово е проектирана и изградена за отстраняване на азот и органични

материали, но не и на фосфор. Това противоречи на изискванията за заустване на

отпадъчни води в "чувствителни” водоприемници, определени с Директива

91/271/ЕИО със Заповед, издадена от министъра на околната среда и водите номер

970/28.07.2003.

• Утайките от ПСОВ се изхвърлят на общинско депо, въпреки че качеството на утайките е

добро и могат да се използват в селското стопанство и за рекултивация на терени.

185

• По ОП “Околна среда 2007-2013” - „Реализация на инвестиционен проект във водния

сектор на град Попово” по Договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011119-

С007, Процедура № BG161РО005/10/1.11/03/19 „ Подготовка и изпълнение на проекти

за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в

агломерация над 10 000 е.ж.”, Приоритетна ос 1 „Подобряване и развитие на

инфраструктурата”– първи и втори етап. Обхватът на проекта е включва към ПСОВ

Попово да се изгради стъпало за отстраняване на фосфор

Проектна готовност

• Доизграждане и реконструкция на канализационна мрежа и свързване на кварталите

Невски и Сеячи - 17 км, ПСОВ - отстраняване на фосфор

• „Управление на отпадъчните води в с. Медовина“ – пилотен проект за изграждане на

малки пречиствателни станции;

• Проект за управление и депониране на утайките, генерирани от ПСОВ-Попово.

Насоки за развитие на ПСОВ-Попово и на процеса на пречистване на отпадъчните води

в община Попово

• Изпълнение на проекта за третично пречистване в ПСОВ – Попово за отстраняване на

фосфора от отпадъчната вода;

• Свързване на селата Кардам, Дриново и Светлен и кварталите Невски и Сеячи към

съществуващата ПСОВ;

• С цел намаляване на замърсяването на околната среда с отпадъчни води и за

подобряване качеството на живот на населението в малките населени места е

необходимо да се направят проучвания за канализационни зони за определяне най-

добрите варианти измежду обща канализация, малка колекторна канализация и

автономна канализация. След обсъждане на проучванията е необходимо да се вземат

решения за реализиране на мерки за канализационни зони на малките населени места,

след което да се пристъпи към поетапно реализиране на одобрените мерки;

• Разработване на цялостна стратегия за управление на утайките в съответствие с

европейските директиви касаещи утайките и твърдите отпадъци;

• Изграждане на съоръжения за предварително пречистване на всички промишлени

предприятия, включени към градската канализационна система.

10.3.3. Сметосъбиране и управление на отпадъците

Населението на Община Попово е 100% обхванато от система за организирано

сметосъбиране. Битовите отпадъци, събирани на територията на общината, се извозват в

Регионално депо за неопасни отпадъци – Търговище. Общините Търговище и Попово имат

спечелен проект за техническа помощ на инвестиционен проект за интегрирано управление на

отпадъците на общините Търговище и Попово в рамките на ОП „Околна среда”, включващ

реконструкция и модернизация на съществуващото депо, разделянето му на клетки,

подготовка на дъното, изграждане на системи за събиране, отвеждане и третиране на

получения инфилтрат и биогаз, системи за закриване на всяка клетка.

186

Общинското депо в гр. Попово, находящо се в землището на с.Славяново, местност „Турсуна”, е

спряно от експлоатация. Има изготвен проект за закриване и рекултивация на депото.

През 2007-2008г. бяха закрити всички незаконни сметища в населените места. На територията

на общината няма съоръжения и инсталации за третиране на строителни, производствени и

опасни отпадъци.

Общината има сключен договор с „Екоколект” АД за разделно събиране на отпадъци от

опаковки. Разположени са 95 бр. жълти контейнера тип „бобър” и 50 бр. зелени контейнера

тип „иглу” в гр. Попово. Останалите населени места в общината са изключени от системата на

разделно събиране. Обхванатото население от системата е 66%. В Община Попово има два

пункта за събиране, съхранение и разкомплектоване на ИУМПС с оператор “Алт Метал”ЕООД.

Общината няма сключен договор с организация по оползотворяване за негодни за употреба

батерии и акумулатори и излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, в т.ч.

луминисцентни лампи и други лампи, съдържащи живак.

Освен общинската програмата за управлението на отпадъците в общинска администрация има

приети:

� Наредба за управление на дейностите по третиране на битови отпадъци и поддържане

на чистотата на територията на Община Попово;

� Наредба за опазване на обществения ред и чистотата на населените места на

територията ня община Попово.

187

11. ЗЕЛЕНА СИСТЕМА, ОТДИХ И ТУРИЗЪМ

11.1. Елементи на зелената система и отдиха в гр.Попово

11.1.1. Типология и териториална локализация

Разположението на гр. Попово сред обширен селскостопански район, с преобладаващо едно- и

двуетажно застрояване в частни имоти, крайречния парк и големите паркови масиви в южната

част на града, създават впечатление за град с добро озеленяване, без екологични проблеми.

Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и

устройствени зони определя, че към зелената система на градовете се включват всички видове

паркове, градини, улично озеленяване, извънселищни и горски паркове, гробищни паркове,

ботанически градини, дендрариуми, защитни насаждения и разсадници.

По-големите елементи на зелената система на територията на град Попово са следните:

• Градска градина

В източната част на града се намира обширен парк, известен под името Градската

градина. Идеята за създаването на градска градина в Попово се ражда в началото на 20 век:

на 10 октомври 1902 г. от членовете на новосъздаденото поповско туристическо дружество

„Сакар тепе“, които обаче не успяват да я реализират. Инициативата е подета от колоездачното

дружество, което на 28 юли1907 г. получава от Общинския съвет 4 декара общинска мера в

местността Дьоллюк, в югоизточната част на града, до жп линията за изграждане на колодрум,

с който се поставя и началото на самата градина.

В по-ново време градината е разширена на изток и север почти до язовир „Каваците”.

Около нейните алеи днес се срещат редица видове широколистни и иглолистни дървета

(ясен, явор, чинар, топола, черен бор, бял бор, веймутов бор, хималайски бор, смърч, ела и

др.). В градината има детска площадка с люлки и пързалки, две чешми, шадраванче, малко

лятно кафе, а от лятото на 2007 г. и модерен комплекс с обновен открит плувен басейн, бар-

ресторант и лятна дискотека.

• Мемориален комплекс

Друг елемент на зелената система на града е мемориалният комплекс изграден за

честването на 100-годишнината от Руско-турската война с руски паметник в него, разположен

северно, в покрайнините на града. Там са погребани в братска могила руските войници,

загинали в тежките и кръвопролитни сражения при село Светлен през лятото на 1877 г.

През 1930-те години се засаждат хвойни и липи, които го ограждат паметника.

Мемориалният комплекс е изграден с подходи, стълбища, площадки, места за отдих и много

дървета и храсти. Комплексът сега не е в добро състояние, но по стара традиция от това място с

тържествена литургия и поднасяне на венци започват мероприятията посветени на

Освобождението в града. През 1956 г. монументът е обявен за паметник на културата.

Тези градини носят белега на оживлението на ежедневния отдих. Основна задача е да се

запази ценното от старото парково строителство и да се включи с новоизграждащите се

пространствени ситеми, което допринася за запазване на традициите и облика на град Попово.

188

Освен градските зелени площи тук трябва да отчетем и крайградските налични рекреационни

зони които влизат и в графа крайградски туризъм и това са:

Освен градските зелени площи тук трябва да отчетем и крайградските налични рекреационни

зони които влизат и в графа крайградски туризъм и част от тях се явяват и елемент от зелената

система и отдиха на града и това са:

• Православен църковен храм „Свети Архангел Михаил” в град Попово ( т. нар. старата

църква).

Изграден е след големи перипетии от поповчани-християни през 1863 г. със

съдействието на Мидхат паша и Русенския валия и осветен през 1880 г. Храмът е възстановен в

сегашния си вид през 1975 г. През комунистическия режим е бил превърнат в музей на Руско-

турската война и иконна галерия на Музея. През 2000 г. за пореден път е възстановен, за пръв

път иконосписан и превърнат отново в действащ църковен храм. Един почти възрожденски

комплекс, състоящ се от спретната бяла църква с красиви стенописи, камбанария, каменна

ограда и тих приятен двор с лозници, чешма, цветя и паметни плочи и гробове на свещеници,

ктитори и загинали руски войници през лятото на 1877 г.

ПО ОБХВАТ

1. Зона на Централната градска част – обща площ 105,631 дка с елементи :

- Централни градини;

- Площад „ 3-ти март „;

- Базар;

- Банка ДСК;

- Дом на културата;

- Градинка зад общината;

- Около фирма „Родина”;

- Зад пазара;

- Заведение”Сезоните”;

- Механотехникум;

- Читалище;

- Музей;

- Хотел;

- МВР;

- Централен площад с фигура „Антола” и съда

2. Зона Градска градина - с обща площ 94,000 дка;

3. Зона ж.к. „Русаля” и парк при Общинска болница - с обща площ 52,00 дка;

189

4. Зона ж.к. „Младост” и други озеленени площи в района - с обща площ 147, 212 дка;

- ж.к.”Младост”;

- Спорт.площадка ул. „Д. Благоев”;

- площ при ул.”Ив.Иванов” и ул. „Раковска”;

- площ около фирма Конфекция”Роза”;

- площ при Църквата;

- площ около църква „Архангел Михаил”;

- Градинка „Червено знаме”;

- кв. 106 – „Фотинова”;

- кв. градина „Асен Златаров „;

- Циркова площадка / бивш парк „Мара Тасева”;

- площ Калково;

- градинка „ Х.Димитър”;

- кв. „Мара Тасева”

5. Зона „Руски паметник” - с площ 19,000 дка;

6. Зона Входно-изходни улици на гр. Попово - с площ 29,571 дка

- бул. „България” – запад ;

- бул. „България” –изток;

- ул. „ П. Хитов „;

- Стадион

Озеленени площи в кварталите :

- „Сеячи” – площ 2,18 дка;

- „Невски” – площ 1,72 дка.

Освен това на територията на града има 14 самостоятелни детски площадки, с обща площ

около 7,0 дка.

СПОРТ

На територията на гр. Попово активно развиват дейност няколко спортни клуба по следните

видове спорт – футбол, волейбол, тенис на маса, бодибилдинг и др. Детско-юношеският

футбол е представен активно, като около 60 деца се състезават в различни регионални групи, а

още 30 са в подготвителен процес (на възраст 8-10 г.). За нуждите на спортните дейности,

осъществявани както от спортните клубове, така и от някои групи от населението (основно

ученици) е изградена и функционира система от спортни обекти – стадион, игрища, спортни

площадки, физкултурни салони и др.

В инфраструктурата на спорта, основно място заема Градският стадион.

190

Капацитетът му е 10 000 седящи места и терен с качествено тревно покритие. Двата

волейболни клуба ползват спортната зала, разположена в градската градина, в близост до

Градския стадион. Стрелбищният комплекс в кв. „Сеячи“ се стопанисва от спортно-стрелковия

клуб. Към спортната инфраструктура се отнасят и спортните зали в ОУ „Кл. Охридски“ и ПГ по

техника и лека промишленост, както и физкултурните салони и спортните площадки в

останалите училища. Открит плувен басейн има в комплекс „Релакс“, разположен в Градската

градина на Попово.

В незавършен вид е многофункционалната спортна зала (т.нар. „Борцова зала“).

Възможностите за нейното довършване и използване за целите на спорта са в намирането на

инвеститор по линия на ПЧП.

Съществуват някои затруднения по отношение на инфраструктурната осигуреност на

спорта. Тенис школата не разполага с пълноценна база на която да тренира, а обслужващите

помещения на волейболната зала не отговарят на изискванията за професионален спорт.

11.1.2. Количествена и качествена характеристика

Нормативно според Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните

видове територии и устройствени зони, за много малките градове като Попово, обществените

озеленени площи трябва да осигуряват най-малко 8 кв.м. на жител и 1,30 кв.м./жител

гробищен терен.

Анализът на зелената система на града по отношение присъствието на озеленени

терени под една или друга форма в структурата на града показва, че :

• По отношение на нормативно определените озеленени площи, които формират

зелената система на гр. Попово /озеленени терени за обществено ползване и защитни

насаждения/, в строителните граници на града те имат площ от 447,355 дка, плюс 3,9

дка в двата квартала „Сеячи” и „Невски”. Това прави задоволеност с озеленени площи

за обществено ползване на всеки жител на Попово с над 35,76 кв.м. Въз основа на това

може да се направи извода, че по този устройствен показател, наличните озеленени

площи превишават минималната норма над четити пъти;

• Старият гробищен парк на гр. Попово, който е закрит, но в него все още се извършват

рядко погребения, има площ 43,730 дка. Новият определен гробищен парк до него, е с

площ 45,957 дка, което в перспектива осигурява гробищна площ на жител от 2,87 кв.м.

при минимална норма 1,30 кв.м. И по този устройствен показател се установява, че

града е осигурен с около два пъти по-голяма площ на жител, в сравнение с

нормативния минимум.

• Без да участват при определяне на показателя за озелененост на града по Наредба № 7,

в структурата на града има и други площи под вегетационна покривка, които имат

принос за формиране на облика му като добре озеленен град – озеленените частни

имоти в жилищните територии, пустеещи сега терени със саморасла растителност в

строителните граници на града и по неговата периферия, крайречни терени, които все

още не са паркоустроени и др.

191

Озеленените площи на територията на града са в добро състояние, за тях се полагат

поддържащи грижи и се извършват ремонти както със средства на общината, така и по

различни европейски проекти. Организацията на поддържането е улеснено от

административното структуриране на всички озеленени площи в шест зони, в които се

извършва контрол на състоянието и планиране на грижите за поддържане.

При сегашната структура на градската територия, по-голямата част от озеленените

територии с по-големи площи са съсредоточени в южната част на града. От една страна това е

целесъобразно от екологична гледна точка, защото там е съсредоточена и основната част от

промишлената зона на града и така се получава известна компенсация на негативното й

въздействие. От друга страна обаче, в северната част на града се чувства известен недостиг на

озеленени площи с детски и спортни площадки и рекреационни територии. В този смисъл

може да се направи извода, че по отношение на площното местоположение на елементите на

зелената система, има известен дисбаланс между северната и южната част на града.

Един структурен елемент на зелената система, който осигурява обвързаност между

отделните й съставни части, това е уличното озеленяване. От извършения анализ се установи,

че по него в Попово има още какво да се желае. По много от улиците, където има площна

възможност, няма проведено за сега засаждане на улична декоративна дървесна растителност.

Тук не се визират тези от стръмните улици, при които габаритът им от проведената регулация

не позволява това.

Дървесната и храстовата растителност в озеленените площи на гр. Попово е основно

широколистна - 90 %. Преобладават видовете явор, ясен, конски кестен, липа, чинар, и др.

Участието на иглолистната дървесна растителност е много ограничено – едва 5 %, с

преобладаващо участие на видовете: смърч, черен бор, ела, туя, кипарис и др.

Храстовата растителност /широколистна и иглолистна/, също има ограничено участие в

композиционната структура на озеленените площи – 5 %. Основно са използвани видовете:

форзиция, жасмин, спирея, лигуструм, юка, симфорикарпус, юниперус и др.

Гордост за град Попово е градският парк, който е един от първите паркове, създадени в

България след Освобождението. Началото на неговото създаване е поставено през 1910 г. с

оформяне на терена около новопостроения парклис и извора до него, който първоначално се е

смятал за минерален. Постепенно през годините парковата територия многократно е

разширявана и залесявана с редки декоративни растителни видове. Днес в южна посока

градският парк прераства в лесопарк, който обаче е отделен от ж.п. ареала. Общият

устройствен план на гр.Попово е предложил включване на тази лесопаркова територия

/известна като „Ловен парк”/ в строителните граници на града и обвързването й с

лесопарковата територия до язовир „Каваците”.

Основният извод, който следва от анализа на зелената система на гр. Попово е, че

въпреки известният площен дисбаланс в градската структура, тя е добре развита и е с

потенциал за още по-голямо разрастване. Показател за значението, което й се отдава от

общинската администрация е и факта, че град от мащабите на Попово има разработена и

192

приета Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на община

Попово - управленски административен документ, какъвто много от градовете в България

нямат.

В строителните граници на града и в близките му околности има голям териториален и

функционален потенциал за развитие на зелената система, което е намерило отражение в

приетия Общи устройствен план на града и неговото землище, както по отношение площното

покритие, така и по разнообразяване на функционалното предназначение на озеленените

площи и тяхната обвързаност с помоща на уличното озеленяване.

11.1.3. Перспективи за развитие

В ОУП на град Попово са поставени основно задачите за бъдещото озеленяване и създаването

на нови рекреационни зони, както и зони за спорт и атракции. При решаването на тези задачи

се преценяват факторите на природната и селищната среда. Задължително се явява

съхраняването на природната среда и включването й като гръбнак на зелената система с цел да

се запази специфичния ландшафтен облик на селището.

От друга страна зелената система като елемент от отдиха решава и хигиенни задачи, участвува

във функционалното зониране, изпълнява естетически задачи и т.н. В тази връзка успоредно с

разработването на проекти за отдих в извън – градската среда, проекти за крайградски

паркове, ландшафтно оформяне на пътища и др. тук е редно да се разработват и проекти за

озеленяване на промишлени терени, за изграждане например на зелена система около

промишлените райони и по - точно създаването на санитарно – защитни пояси за намаляване

замърсяването на въздуха и шумово замърсяване. Изграждането на единна зелена система,

която да обедини промишлените, селищните и околните свободни пространства, която да бъде

връзката към крайградските зелени територии.

Формирането на зелената система за един град като Попово е продължителен процес, не само

заради биологичната му страна, но още и заради това, че той обхваща завареното от миналото,

настоящето и бъдещето. В такъв смисъл за развитието на зелената система на града влияние

оказват отделните етапи на нейното изграждане.

Вследствие на извършения анализ на съществуващата зелена система на гр. Попово, при

разработването на проекта на Общия устройствен план на града беше поставена задачата, в

максимална степен да се използват всички потенциални природни и теренни възможности за

подобряване на нейното екологично значение за градската територия и увеличаване на

функционалното й разнообразие по отношение предлагането на възможности за отдих и спорт.

На първо място целта беше да се използват всички подходящи незастроени терени в града

съобразено със собствеността на имотите, за да се осигури създаване на озеленени площи за

обществено ползване не само в централната зона на града, но и в останалата градска

територия. Тук внимание беше обърнато и на възможността за приобщаване към зелената

система и за ново функционално осмисляне на съществуващи залесени територии в южната

периферия на града, които биха оформили една много мощна и разнообразна по функции зона

за отдих.

193

На второ място, но не и по важност за условията на обитаване в града, беше обърнато

внимание на екологичната и по-специално на ветрозащитната функция на елементите на

зелената система по западната и северната периферия на града. Към тази екологична цел се

причислява и увеличаване присъствието на уличното озеленяване в градската структура.

В резултат решаването на тези основни задачи и цели, в предварителния проект на ОУП се

постигна задоволеност с озеленени площи за обществено ползване от порядъка на

около...........кв.м. /жител/ - вж. баланс на проектното решение, от формирането на различни

видове озеленени площи за обществено ползване и изолационно озеленяване/, което е

многократно над минималния определен норматив в Наредба № 7 за град като Попово.

Потърсено беше и по-голямо разнообразяване на функционалното предназначение на

озеленените площи за обществено ползване. Освен съществуващите озеленените площи в

централното градско ядро по пешеходната зона и около реката, предвижда се терените около

нея да се озеленят по цялото й протежение през града и там да се оформи една пешеходна и

велосипедна променада, която да прави връзка с крайградските територии за отдих в източна

и западна посока.

В западна- югозападна посока от двете страни на обходния път се предвижда да се развие

крайпътен зелен пояс с функции както изолация от транспортния трафик, така и изпълняване

на ветрозащитна роля.

От северозапад – север се предлага създаване на плътен ветрозащитен пояс за намаляване на

прякото действие на северните и северозаподните ветрове през зимния сезон

(преобладаващите ветрове са западни, а дните с тихо време са около 6 месеца). Кариерата в

северозападната част на града след изчерпване на находището, се предлага да се рекултивира

и превърне в градски спортен парк с плаж.

Изолирането на промишлената зона от жилищната територия се предлага да се осъществи с

по- плътно улично озеленяване по ул. „П. Хитов” и с изолационно озеленяване /доколкото е

възможно/ по западните граници на промишлените терени на Винарна Попово, фирма

„Спорт”, „Родина-Попово” и по ул. „Таньо войвода”.

Най-съществено развитие на зелената система се предвижда да се получи в южна посока.

Района на старата пътническа гара се предлага отново да се превърне в притегателен център за

жителите на Попово, като на неговата територия се развие атракционен парк с теснолинейка и

музей. Той ще се свърже непосредствено с градската градина, която от своя страна в южна

посока ще прелее в една зона за пикник и развлечения – ловен парк. Чрез парков подлез под

ж.п. линията, тази територия с характер на горски парк ще се свърже със съществуващата зона

за отдих край язовир „Каваците”. Двата съществуващи залесени терена - от северната и

южната страна на язовира, се предвижда да се свържат помежду си с панорамна алея и с ново

противоерозионно и водоохранно залесяване по цялата му периферия.

Съществуващия залесен скат в южната периферия на града над болницата, се предлага да се

превърне в друга привлекателна дестинация за жителите и гостите на Попово, като се оформи

в зона за крайградски отдих, велотуризъм и екстремни спортове. Това разбира се трябва да

бъде предшествано от изготвяне на съответният проект и неговото поетапно реализиране.

194

Поради съществуващо и в момента превишаване на изискваният минимум от терен,

необходим за гробищен парк, Общият устройствен план не предвижда увеличаване на

досегашната площ на новото гробище.

По отношение декоративната стойност и екологична ефективност на елементите на зелената

система в гр. Попово, предварителният проект на ОУП препоръчва в следващите подробни

фази на нейното проектиране и развитие, да се доразвият идеите, заложени в него за

разнообразяване на функционалната им привлекателност. При това, особено внимание трябва

да се обърне и на увеличаване видовото многообразие при подбора на декоративна

растителност, което ще допринесе за създаване на паркоустроени площи с интересни и

впечатляващи декоративни и колоритни композиции от растителност.

Визията за зелената система на град Попово в предварителния проект на ОУП предвижда

дооформяне на съществуващото и увеличаване на уличното озеленяване чрез засаждане на

растителност и по улиците /разбира се там, където габаритите позволяват/, където сега

такова липсва.

Целта е да се осъществи както идеята, за обвързване на озеленените площи в зелена система

чрез уличното озеленяване, така и да се засили екологичната функция на растителността

през летните месеци като фактор, подобряващ микроклимата в селищната среда

НАЧИНИ И НАСОКИ ЗА Усъвършенстване на структурата на отделните елементи на зелената

система /стимулиране на качествени параметри/ чрез:

• реконструкция на съществуващите обекти на зелената система и отдиха, като се обърне

внимание на застарялата дървесно – храстова растителност; подновяване на растителността по

улиците с подходящи газоустойчиви видове; залесяване на крайпътните сервитути и ивиците

край водните течения с подходяща дървесна и храстова растителност; разработване на

устройствени и паркоустройствени проекти за обектите на зелената система и отдиха.

Усъвършенстването на зелената система на град Попово, ще бъде възможно, ако се вземат под

внимание и следните препоръки:

Усъвършенстване на структурата на отделните елементи на зелената система /стимулиране

на качествени параметри/ чрез:

• реконструкция на съществуващите обекти на зелената система и отдиха, като се обърне

внимание на застарялата дървесно – храстова растителност; подновяване на

растителността по улиците с подходящи газоустойчиви видове; залесяване на

крайпътните сервитути и ивиците край водните течения с подходяща дървесна и

храстова растителност; разработване на устройствени и паркоустройствени проекти за

обектите на зелената система и отдиха.

Усъвършенстването на зелената система на град Попово, ще бъде възможно, ако се вземат

под внимание и следните препоръки:

195

• Създаване на Кадастър на зелените площи на града , където да бъдат картотекирани и

отнесени всички зелени площи с техните координати – адрес, площ, граници и други

характеристики;

• Разработване на структурни схеми определящи функцията на зелените площи;

• Разработване на подробни устройствени планове и паркоустройствени проекти;

• Разработване на правила и норми за парковите територии /пределно допустима

натовареност на посетители; режим на ползване; допустими дейности; характер и

начин на застрояване, съвместими с парковият характер на територията; максимално

допустима плътност и интензивност на застрояване и др./

• Своевременно подновяване на растителността по улиците и внедряване на

газоустойчивите видове;

• Паспортизиране на елементите на зелената система на град Попово въз основа на

ландшафтно – таксационен анализ и оценка на дървената и храстовата растителност.

От полза за усъвършенстване на структурата на зелената система е формулирането на

урбанистичен модел за развитие на системата /в границите на компактния град/, който да

включва следните основни постановки:

• Възприема съществуващия Градски парк като елемент, обогатяващ зелената система на

град Попово;

• Предлага да се предвидят и изградят защитни растителни пояси с ширина 15-25м, по

протежение на пътно транспортните комуникации;

• Предлага формиране на обществени зелени площи – градини и паркове в жилищни

комплекси – минимум 20% от общата територия на жилищния комплекс.

Урбанистичният модел за развитие на зелената система на град Попово може да бъде

реализиран при приоритетно развитие на зелената система, чрез изграждане на нови паркове

и зони за отдих както в компактния град, така и извън него.

Усъвършенстване на структурата на отделните елементи на спорта и атракците чрез :

• реконструкция на съществуващите обекти на спорта, като се обърне внимание на

застарялата база;

• разработване на устройствени проекти за обектите на спорта и атракциите;

11.2. Елементи на отдиха и туризма в Община Попово

Благоприятните природно – климатични условия и географско местоположение на Община

Попово способствуват за превръщането на горите в основен фактор за възстановяване и

подобряване на природната среда с оглед разширяването на техните многостранни полезни

функции и благотворното им влияние в околоградските територии, зони и райони. Освен за

производство на дървесина, горите като природен ресусрс, все повече навлизат пряко в бита

на хората като среда предлагаща комплексни условия за рекреация при организацията на

отдиха и туризма. Тези нови тенденции, условия и предпоставки обуславят съвременното

социално – икономическо и здравно значение на лесопарковете и горските комплекси и

тяхното място в териториалното разположение и организацията на отдиха и туризма.

Обективната необходимост и потребностите на живота налагат закономерното възникване на

една сложна диалектическа връзка и взаимодействие между туристическата дейност и

196

горското стопанство при реализацията на отдиха и туризма с оглед задоволяването на

определени социални потребности предмет на специални проучвания и разработки.

11.2.1. Типология и териториална организация

• КОМПЛЕКС „Ковачевско кале

Интересно място за любителите на културния туризъм са разкопаваните вече 2

десетилетия руини на късноримската крепост и град „Ковачевско кале”. Тя се намира на около

7 км западно от центъра на Попово, в непосредствена близост до съвременния път Попово –

Бяла. Крепостта е разположена в равна малка долина, образувана при вливането в река

Ковачевска (Ерек дере) на нейния северозападен приток - Чепез дере. Самията град заедно

с мощната крепостна стена е построен между 308 и 324 г. сл. Хр. по време на съуправлението

на императорите Лициний I и Константин I Велики, а зидовете на крепостната стена са с

дебелина 3,20 м. Вътрешната територия на града обхваща малко над 40 дка. Укрепителната

система е снабдена със 17 издадени пред стената кули, разположени почти симетрично по

цялата дължина. В момента (2012 г.) по проект на Община Попово се изгражда цялостната

инфраструктура на обекта: паркинги, ВиК, електрификация, посетителски център, частична

реставрация и консервация на разкритията и множество туристически атрации. На историята

града и археологическите проучвания има посветена рекламна книжка на издателство

"Славена".

• Останки от тракийска куполна зидана гробница

Друго интересно място за посещение са останките от тракийска куполна зидана

гробница от края на IV век преди Христа, намираща се в землището на село Гагово, в близост

до пътя за град Опака. Тя отстои на около 700 м в северна посока от покрайнините на село

Гагово. Малко преди изградените обозначителни знаци на община Опака на шосето Гагово-

Опака (шосе 202), черен път водещ към река Черни Лом (североизточно от шосето) и

възвишенията над нея след около 1 км извежда до нея. Изградена е по нареждане и за целите

на висш гетски тракийски аристократ в края на IV век преди Христа. Намира се в землището на

село Гагово, в близост до пътя за град Опака. До нея се стига по черен път. Гробницата,

разкопана през 2009-2010 г., представлява монументален архитектурен комплекс, състоящ се

от две кръгли камери, обща правоъгълна предгробна камера, дромос (коридор) и едно

допълнително правоъгълно помещение. Двете кръгли камери имат обща връзка,

осъществявана чрез вход, затварян с двукрила каменна врата. Отделно всяка от камерите има

свой допълнителен излаз към общото предгробно помещение. Гробница с подобно

двукамерно планово-архитектурно решение не е известна до сега от територията на България.

Над останките има изграден навес, който да ги предпазва от вредните атмосферни влияния.

Мястото засега не е социализирано за посещение и няма засега изграден туристически

маршрут до него, но достъпа е напълно свободен.

• Капански архитектурно-етнографски комплекс.

Като често посещаван туристически обект през последните години в община Попово се

наложи и цялостния районен наследствен туристически продукт на капанците от с. Садина. В

селото бе изграден по програма ФАР Капански архитектурно-етнографски комплекс. В него

197

туристите се запознават отблизо с капанската култура, опитват от местните ястия и участват в

типичните за този район занаяти. Тук туристите имат възможност да избират между три

маршрута, включващи посещения на археологически, исторически и културни обекти. Самият

обект предлага възможности за нощуване и цялостно наемане от група посетители.

• Екопътека

На 20 км южно от Попово, по поречието на красивата и живописна долина край Буюк

дере (Голямата река), е изградена екопътека с дължина 13,5 км. Екопътеката е разположена е

между селата Иванча и Долец. Това е едно от най-прекрасните места за ценителите на

красотата и почитателите на природата, разположено на естествената граница между Балкана

и Дунавската равнина. Девственото място предлага духовна наслада от добре изразената

композиция между вода, скали и растителност. Тук през пролетта, лятото и есента се събират

стотици туристи от не само от област Търговище, а и от горнооряховския и великотърновския

регион. Те се отдават на вълшебните и романтични приключения с колоездене, разходки,

събиране на билки, наблюдения на редки растения, риболов, в приготвянето и дегустирането

на местни екопродукти, участие в традиционни чествания в местността “Тюлбето”, пране на

валявица (при с. Иванча), нощувки на открито в палатка. Всичко необходимо за приятни

преживявания в рамките на един ден в Поповска община.

• Язовир „Каваците”

Едно много подходящо място за отмора, съчетана със спортен риболов с билети

е язовир „Каваците”, намиращ се околностите на гр. Попово по посока на град Търговище. На

него могат да риболовстват всички членове на „Сдружение на ловците и риболовците” –

Попово (тел. 0608 4-27-32), заплатили своя членски внос за съответната година и разполагащи с

държавен билет за риболов. Всяка година язовир „Каваците” се зарибява от СЛР с около 10000

броя благороден шаран. В язовира има още каракуда, костур, бял амур, бяла риба (сулка),

червеноперка, толстолоп, раци, миди, и др. Сред гората на язовирния бряг е изграден приятен

и удобен за почивка хотелски комплекс от бунгала. От другата страна на язовира има също

хотелска база “Ловен дом” – квартал Сеячи, в близост до ловно-стрелбищен комплекс.

• Възвишението „Калакоч”

Възвишението „Калакоч” е най-високата част на Поповските височини (488 м).

Разположено е между селата Ковачевец, Паламарца, Голямо Градище и Цар Асен. Там се

намира третата по височина точка в Дунавската равнина. Днес по-голямата част от него влиза в

землището на село Паламарца. От същото село има черен път, който води почти до билото на

възвишението. Достъп за пешеходци до възвишението има и от посока Попово и село

Ковачевец. При ясно време от него има отлична видимост към села, реки и язовири много

извън територията на община Попово. В най-високата му част се намира могила, която по

време на големите царски военни маневри от 1937 г. е служила за наблюдателен пункт на ген.-

щаба на българската армия и лично на цар Борис III. За същата могила се разказва в тъжната

древна легенда за смъртта на принцеса Антола и възлюбения й овчар Велиазар.

• Историческият хълм Керчана до село Априлово

На 1 км северно от село Априлово и на около 10 км южно от центъра на Попово се

издига гористото възвишение, носещо името Керчана или още "Керичан баир". То се намира на

198

т. нар. "Ломски югоизточни възвишения", между рекичките Дермен дере и Къзъларско дере.

Най-високата му част отстои на 385 м надморско ниво и дава отлична видимост на десетки

километри и към долината на река Черни Лом. Южният скалист край на този връх е разцепен

от един къс дол на две части. В най-високата северозападна част на се намират почти

обезличените руини на късноантичната крепост „Манастира” (кале „Манастир”). В подножието

на хълма се намира долината на река Черни Лом. Местността е най-известна с последното

сражение на четата на Таньо Войвода, дадено на преследващата я турска потеря на 27-ми май

1876 г. Лобното място на самия войвода се намира в подножието на хълма. По стара традиция

всяка година на 2-ри юни на височината Керчана, пред паметника на войводата, тържествено

се почита подвига на четниците и на загиналите за освобождението на България по време на

Априлското въстание. През Руско-турската война (лятото на 1877 г.) на хълма е имало окопи и

са се водили сражения – и до днес там могат да се открият оловни куршуми, изстреляни от

различен калибър оръжия. До най-високата част на хълма днес води сенчест асфалтов път,

подходящ за автобуси, леки коли и велосипеди. По неговото трасе има изградени чешми,

места за отдих и пикник. В близкото минало на хълма е имало двуетажна туристическа хижа,

която отдавна е изоставена. Недалеч от паметника на Таньо войвода, на една слънчева поляна,

е препогребан опълченецът от 3-та дружина Атанас Пеев - участник в боевете при Шипка,

Шейново и Стара Загора.

• Лековито Аязмо С Параклис в село Звезда

На територията на община Попово се намира и лековито аязмо с параклис в село

Звезда. Около 1885-1886 г. жителите на селото си построили малък църковен храм-параклис на

името на светиите Петър и Павел над едно аязмо, за което се легендите от най-стари времена

твърдели, че водата му е лековита и помага на слепите хора да прогледнат. На същото място,

но години по-късно местните жители започват да правят курбан за здраве в деня на светите

равноапостоли Константин и Елена - Костадиновден (21 май). Лековитият извор се намира в

северозападната част на селото – в неговите покрайнини. Параклисът, построен отново през

1986 г. върху основите на по-стария, вече е реконструиран и посветен на св. св. Константин и

Елена.

На територията на Община Попово попадат части на три защитени зони по НАТУРА 2000 -

Островче BG 0000173, Голяма река BG 000432, Ломовете BG 0000608.

• Защитена зона „Островче”. Заеманата площ от защитената зона е 67491,85 дка със

средна надморска височина 347 м. Част от нея попада на територията на Община Попово. За

защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове. Предмет на

опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове, включени в

Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: видра (Lutra lutra); европейски вълк (Canis lupus);

лалугер (Spermophilus citellus); пъстър пор (Vormela peregusna); червенокоремна бумка

(Bombina bombina); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys

orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo

hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); обикновен щипок (Cobitis taenia);

европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); хидриас (Hypodryas maturna), лицена (Lycaena

dispar), полиоматус (Polyommatus eroides), Bolbelasmus unicornis, обикновен сечко (Cerambyx

cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); осмодерма (Osmoderma

199

eremita), алпийска розалиа (Rosalia alpina). На територията на защитената зона са описани 21

вида редовно срещащи се мигриращи птици.

• Защитена зона „Голяма река”. Защитена зона “Голяма река” се намира в

североизточна България и част от нея попада на територията на Община Попово, в землищата

на с. Баба Тонка, с. Берковски, с. Бракница, с. Горица, с. Долец, с. Иванча, с. Конак, с.

Манастирица.. Заеманата площ от защитената зона е 74,517.40 дка със средна надморска

височина е 273 м. Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно

значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: видра (Lutra

lutra); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); европейски вълк (Canis lupus);

лалугер (Spermophilus citellus); пъстър пор (Vormela peregusna); червенокоремна бумка

(Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe

quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка

(Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus

karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); обикновен щипок (Cobitis taenia);

европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко

(Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска

розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis). На територията на

защитената зона редовно срещащи се мигриращи видове птици са 22 вида.

• Защитена зона „Ломовете” – Заеманата площ от защитената зона е 324 889,30 дка със

средна надморска височина на зоната е 186 м. Част от нея попада на територията на Община

Попово, в землището на с. Захари Стояново. Предмет на опазване в защитените зони са

следните консервационно значими видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС:

Животни - мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник

(Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк

(Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis

capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); лалугер

(Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus

mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii);

степен пор (Mustela eversmannii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп

(Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка

(Bombina bombina); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys

orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo

hermanni); добруджански тритон (Triturus dobrogicus); голям гребенест тритон (Triturus karelinii);

распер (Aspius aspius); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); голям щипок (Cobitis

elongata); обикновен щипок (Cobitis taenia); украинска минога (Eudontomyzon mariae);

балканска кротушка (Gobio kessleri); виюн (Misgurnus fossilis); европейска горчивка (Rhodeus

sericeus amarus); бисерна мида (Unio crassus); вертиго (Vertigo moulinsiana); калиморфа

(Callimorpha quadripunctaria); лицена (Lycaena dispar); Bolbelasmus unicornis; обикновен сечко

(Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска

розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis). Растения - червено

усойниче (Echium russicum); обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum). В защитената

зона се срещат 27 вида мигриращи птици.

200

• Местността „Беллика”

В кв. „Невски”, гр. Попово, се намира местността „Беллика”, разположена по поречието на

река Черни Лом на площ 10 ха. Под защита е обявено естествено заблатена площ - блато с

типична блатна растителност и непостоянно присъствие на блатни и водоплаващи птици,

поради колебания и спад на водното ниво от изградените в миналото дренажни канали.

11.2.2. Количествена и качествена характеристика

За нуждите на седмичния обществен отдих в общината са отредени 3560 дка, в които

са включени лесопаркове, водни и риболовни бази, туристически и ловни хижи, даващи

чудесни възможности за развитието на алтернативен туризъм. Водещо място тук имат

висококласните бази за ловен туризъм в селата Еленово, Голямо градище и местността

„Маринка лъка” край град Попово, собственост на Горско стопанство "Черни Лом" и станали

притегателен център за ценители от цяла Европа.

Терените за спорт и атракции на територията на община Попово включват спортни

комплекси с територия от 17.06 ха

Град Попово граничи със землищата на селата Гагово, Зараево, Кардам,

Медовина и Паламарца. В близост до града, край селата Ковачевец и Паламарца, се намира

най-високото място в Поповско, връх Калакоч (485 метра), който е и третата по височина точка

в Дунавската равнина. Горите в непосредственото и близко обкръжение на гр. Попово заемат

22.6% /28469,2ха/ от общата територия на общината 833,2 кв.км. останалите земи са

обработваеми. Тяхното разпределение е както следва :

• Държавен горски фонд – 25914,9 ха

• Общински гори – 2497,3 ха

• Гори на физически лица – 719,6 ха

• Гори на юридически лица – 13,2 ха

фигура 46: Видове гори по собственост

По състав те се разпределят :

• Иглолистни 5.76% - 1639,1 ха

• Широколистни 14.93%

• Реконструкция 8.32% - 2368,2 ха

• Превръщане 53.32% - 15179,9 ха

• Нискостъблени 12,63%

• Тополови 1.15% - 327,7 ха

• Голи площи 3.89% - 1108,3 ха

Фигура 47: Видове гори по състав

държавен горски фонд

ха 25914.9

0

5000

10000

15000

20000

25000

30000

1639.1

4250

2368.2

3596

327.7

1108.3

0 2000

иглолистни

широколистни

реконструкция

превръщане

нискостъблени

тополови

голи площи

по собственост

1639,1 ха

- 4250,0 ха

2368,2 ха

15179,9 ха

Нискостъблени 12,63% - 3596,0 ха

327,7 ха

1108,3 ха

Видове гори по състав

държавен горски общински горо

гори на физически лица

2497.3 719.6

4250

15179.9

3596

4000 6000 8000 10000 12000 14000

201

гори на юридически лица

13.2

16000

ха

От тях по видово разнообразие и площи на участие заемат както следва

Иглолистни:

Бял бор – 31,6 ха; Черен бор -

7,3 ха

Фигура 48: Площно разпределение на иглолистните видове

Широколистни:

Дъб – 4232,4 ха; Цер – 7877,1 ха; Бук

Липа – 1752,7 ха; Топола – 327,6 ха; Явор

К.габър – 1708,4 ха; Акация – 3586,5 ха; Трепетлика

Фигура 49: Площно разпределение на широколистните видове

0

200

400

600

800

1000

1200

1400

1600

бял бор черен бор

ха 31.6 1437.8

010002000300040005000600070008000

дъб цер бук

ха 4232 7877 237.

От тях по видово разнообразие и площи на участие заемат както следва :

1437,8 ха ; Смърч – 5,3 ха; Ела – 0,3 ха; Др. Иглолистни видове

Площно разпределение на иглолистните видове

7877,1 ха; Бук – 237,4 ха; Габър – 3399,1 ха; Ясен – 140,6 ха

327,6 ха; Явор – 18,8 ха; Бреза – 38,3 ха; Орех – 382,6 ха

3586,5 ха; Трепетлика – 0,8 ха

Площно разпределение на широколистните видове

черен бор смърч ела други

1437.8 5.3 0.3 7.3

габър

ясен липа топола

явор бреза

орех к.габър

3399 140. 1753 327. 18.8 38.3 382. 1708

202

0,3 ха; Др. Иглолистни видове –

140,6 ха

382,6 ха

акация

трепетли

ка

3587 0.8

203

Данните за участието на основните лесообразуващи видове характеризират и

потенциалните възможности на крайградската зелена система като основен фактор и регулатор

на биосферата. Зелената система на общината се характеризира с представители от основните

видове както на равнинно – хълмистия пояс на листопадните гори до 400 м. Надморска

височина, така и на пояса на заливните и крайречни гори до 600 м, надморска височина.

Естествената растителност е запазена в зоните, които са по-малко годни за развитие на

земеделие. Вековни гори покриват обширен район в югозападната част на общината. В

местността „Пирамидата” в землището на село Бракница растат няколко огромни летни дъба с

приблизителна възраст около 430 г.

От социално и туристическо гледище, естествените качества и стойности на различните

природни дадености не са еднакви. В тази насока по принцип следва да се отчита

комплексното въздействие на рекреационно – биологическите качества и тонизиращото психо

– естетическо влияние и /излъчване/ на вегетативното покритие /растителността/ в зависимост

от видовия състав, релефа и географското местоположение на горските лесопаркови

насаждения.

Благодарение на описаните природни дадености община Попово предлага добре

развита форма на туризъм – ловен туризъм с няколко елитни ловни бази с добре развита

инфраструктура, а също така и през последните години са налице положителни тенденции и в

развитието на еко-туризма.

Подходът при анализа и оценката на природно – туристическите ресурси изисква

използването на таксационни и качествени показатели за измерение на социално –

икономическите стойности на вегетативното покритие /растителността/ и нейната роля в

жизнения цикъл на окръжаващата природна среда. С методите на социалната таксация и

бонитиране на полезните функции и качества следва да се разработят основите за по –

правилна квалификация на природно – туристическите ресурси с оглед тяхното целево

териториално устройство, съобразно капацитетните възможности и устойчивостта на

нановарване на различните типове територии.

Предварителните проучвания извършение за крайградските територии на град Попово

– землищата на селата Гагово, Зараево, Кардам, Медовина и Паламарца - върху състоянието

на вегетативното покритие, качествата на различните територии по основни компоненти на

средата, дават възможност да се въведе диференцирана система за бална или разрядна

оценка на лесистите територии – формиращи облика и природния комфорт на средата

предназначена за отдих и масов туризъм.

За правилното характеризиране на рекреационната стойност и естетическите качества на

различните горски комплекси и типове ландшафт се прилагат примерни показатели за оценка :

• Отдалеченост и достъпност, недостъпност

• Дефицитност на гористи масиви /растителна покривка/ и др. Компоненти на средата

• Видов състав и разнообразие, първичност /девственост/ на насажденията

/екосистемата/

204

• Ландшафтна и рекреационна привлекателност /атрактивност/ разнообразие на

релефни и вегетативно покритие

• Пълноста, възраст и местоположение на растителните формации

• Наличие на открити пространства /поляни, голини/ водни площи /реки, езера/,

защитени обекти и др

11.3. Влияние на туризма в общото икономическо развитие

Делът на туризма в общото икономическо развитие на община Попово е силно ограничено. За

годините между 2008 и 2012 г. дейността „Хотелиерство и ресторантьорство” е допринесла за

между 0,46 и 0,75% от приходите на местните предприятия. Проследената тенденция в

периода след 2009 г. е на много бързо свиване на значимостта на този отрасъл за местната

икономика.

Фигура 50: Дял на приходите от дейност I - Хотелиерство и ресторантьорство от общите приходи

на предприятията от община Попово 2008-2012 г., %

Източник: НСИ – ТСБ Търговище

Към 2012 г., средства за подслон и места за настаняване на територията на община Попово с

капацитет над 10 легла са били едва седем. Базата с разполагат е общо 119 легла.

0.544%

0.747%

0.591%0.549%

0.464%

0.000%

0.100%

0.200%

0.300%

0.400%

0.500%

0.600%

0.700%

0.800%

2008 2009 2010 2011 2012

Дял на приходите от дейност I - Хотелиерство и ресторантьорство от общите приходи на предприятията от община Попово

205

Фигура 51: Дял на приходите от нощувки от общите приходи на предприятията от община Попово

2008-2012 г., %


Приходите от нощувки на средствата за подслон формират още по-незначителен дял от

местната икономика. За периода между 2008 и 2012 г. най-висок дял от тази дейност е

постигнат през 2011 г. – едва 0,036% от всички приходи на предприятията на територията на

общината. През последващата, 2012 г., този дял се свива до едва 0,015%.

Фигура 52: Реализирани нощувки и приходи от нощувки в местата за настаняване в община Попово

2001-2013 г.


В годините между 2001 и 2013 г. броят на реализираните нощувки и приходите от тях в

средствата за подслон се колебаят в широки граници. Най-добри са регистрираните показатели

през 2011 г., когато приходите достигат почти 150 хил. лв., а броят реализирани нощувки –

близо 7500. Проследената тенденция показва, че приходите в края на разгледания период са

значително повече от тези в неговото начало, независимо че броят реализирани нощувки

остава приблизително същия. Въпреки това, приносът на тази дейност за местната иконо0мика

е пренебрежимо малък.

0.024%

0.033%0.035% 0.036%

0.015%

0.000%

0.005%

0.010%

0.015%

0.020%

0.025%

0.030%

0.035%

0.040%

2008 2009 2010 2011 2012

Дял на приходите от нощувки от общите приходи на предприятията от община Попово

0

1000

2000

3000

4000

5000

6000

7000

8000

0

20 000

40 000

60 000

80 000

100 000

120 000

140 000

160 000

2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Реализирани нощувки - (бр., дясна ос) Приходи от нощувки - (лв. лява ос)

206


Въпреки наличието на известен потенциал, туризмът като отрасъл има незначителен дял в

икономиката на община Попово. Не се забелязват тенденции за повишаване на неговото

значение, а напротив, той продължава да изостава все по-значително на фона

структуроопределящите дейности. Възможно е предприетите мерки по консервация и

социализация на римската крайпътна станция „Ковачевско кале” да доведат до засилване на

туристическия интерес към общината. Въпреки това, не са налице предпоставки отрасълът да

се развие като значим за местната икономика.

Отчитайки закономерното и непрекъснато нарастващо търсене на нови природни комплекси

свързано с масовото навлизане на хората в горите и лесопарковите зони, възниква

необходимостта от туристическа оценка и класификация на различните територии.

Потребностите изискват да се пристъпи към нова качествена оценка и категоризация на

природните дадености, необходимост от разработването на цялостна система и квалификация

за най-рационално устройство и използване на природната среда за нуждите на рекреацията и

възпроизводството на трудовите ресурси, както и разработването на научно – обосновани

нормативи насочени за повишаване на устойчивостта /емкостта/ и възможностите за

възстановяване на нарушенията при експлоатацията на различните компоненти на природната

среда.

Проучванията в такъв аспект имат за цел да посочат необходимостта от провеждането на

лесобиологически изследвания осигуряващи исвеждането на нови оценъчни критерии за

качествата и атрактивната стойност на природните компоненти и определяне на допустимите

граници /параметри/ за натоварване на териториите от различен тип.

В тази насока извършените социологически анкетни проучвания за гр. Попово установяват, че

относителният дял на излизащите извън града граждани за последните 10-15 години се е

увеличил от 13% на 35%. Тези показатели по същество очертават нарастващата тенденция на

естествения и жизнено необходим стремеж на хората към промяна на средата и по –

продължително престояване в природна обстановка. Тези нови явления обективно поставят

проблема за неотложно разширяване на териториалния обхват на наличните и горски

комплекси и създаването на нови такива.

Визията за туризма на община Попово е доизграждане на туристическата инфраструктура и

туристическа база, които да дадат възможност на наши и чужди туристи да се запознаят с

природните и културни ценности на общината.

Усъвършенстването на структурата на Отдиха и туризма може да се осъществи в няколко

направления:

Утвърждаване на зелената система като средство за свързване на селищната с крайселищната

територия. Тази връзка ще помогне за приближаване до екологичен и естетичен модел при

изграждане на градската среда. Значение тук имат защитните пояси, които могат да се

използват като основни връзки между града и околностите.Необходимо е създаване на нови

защитни горски насаждения /противоерозионни, водозащитни, мелиоративни и др./ в обхвата

на Община Попово.

207

• Създаване на Кадастър на зелените площи. Зеленият кадастър трябва да се изготви

по административно – териториалните единици - да се включат всички села в

територията на община Попово, където да бъдат картотекирани и отнесени всички

зелени площи с техните координати – адрес, площ, граници и други характеристики;

• да се предвидят и изградят защитни растителни пояси с ширина 15-25м, по

протежение на пътно транспортните комуникации;

• да се планират защитни ивици от горски насаждения край водните канали /10м/;

За усъвършенстване на биологичната основа на зелената система и отдиха в община Попово

е необходима реконструкция на растителността в зелените площи чрез въвеждане на

подходящи растителни видове. Използването на растителни видове трябва да бъде в

съответствие с техните екологични изисквания, да е съобразено с техните естествени условия

на месторастение.

Това предложение се отнася до:

• Продължаване на практиката на използваните досега видове, които показват добро

развитие в условията на община Попово.

• Допълване на растителността покрай реки, дерета и влажни участъци, които изискват

подходящи видове. Това предложение е от значение за пространствената структура на

зелената система, в която озеленяването на крайречните територии е от съществено

значение.

• Правилен подбор на растителността в бъдещото изграждане на зелените площиби при

реконструкция на съществуващите – съобразяване със спецификата на климата и по-

специално с установеното минимално количество валежи.

• Поради увеличеното количество замърсители на въздуха около промишлените зони и

крайпътните артерии за предпочитане са видове, които са газоустойчиви и се развиват

добре при утежнени екологични условия.

Усъвършенстване на структурата на отделните елементи на спорта и атракците като елемент

на отдиха и туризма в община Попово чрез :

• реконструкция на съществуващите обекти на спорта и туризма, като се обърне

внимание на застарялата база;

• разработване на устройствени проекти за обектите на спорта и атракциите;

Усъвършенстване и утвърждаване на туризма

Развиване на потенциала по отношение на културен,познавателен, еко, ловен и селски

туризъм и др. чрез:

• Развитие на еко пътеки (кардио-пътеки);

• Развитие на балнеолечебен туризъм;

208

• Подобряване достъпа до туристически обекти и по отношение на хората с увреждания;

• Реконструкция и рехабилитация на туристически съоръжения;

• Поставяне на туристически маркировки и знаци;

Подходящи обекти с възможности за отдих и туризъм в общината са:

• Природна забележителност “Беллика“ - заблатена площ с блатна растителност и

животински свят (водоплаващи и блатни птици) в района на с.Светлен. Блатото е било

около 100 ха. с богата флора и фауна. Сега блатото е 10 ха.

• Долината на р.Голяма река покрай селата Иванча, Долец и Бракница представлява

“природната граница между Предбалкана и Дунавската равнина”. Понастоящем край

реката има изградена екопътека с дължина 13.5км. по Програма ФАР 2002 “Развитие на

българския екотуризъм”

• Летен дъб в местността “Пирамидата”, землище с.Бракница, – с височина 17.5м,

обиколка-4.10м и възраст около 430 години.

• Летен дъб в поземления фонд на с. Светлен до местността “Корията” в района на

Попово

• Възвишението “Калакоч”- най високата част на Поповските височини (485 м)

разположена между селата Ковачевец, Паламарца, Голямо Градище и Цар Асен. Тук се

намира голяма надгробна могила, за която се разказва в легендата “Антола”. Близо до

нея са открити следи от тракийска крепост със светилище.

• Хълмът “Керчана” – разположен северно от р.Черни Лом до с.Априлово. През

античността и средновековието там е имало крепост, останки от която са запазени и

днес. В края на Априлското въстание през 1876г. на Керчана е разбита четата на Таньо

Стоянов, преминала р.Дунав с Ботевата чета. Сега там се издига паметник на войводата.

• Местността “Маринка лъка” – живописна местност край с.Кардам с вековни дървета,

обширни поляни, изключително живописно място, както и притегателно място за отдих

и туризъм с прилежаща хижа.

• Сакарските височини заемат територия между селата Зараево и Гагово и град Опака.

Запазени са следи от антична крепост,

• Язовири – в землището на повечето селища на общината има малки язовири. По-

големите са край с.Ломци, с.Водица, “Калето”(между гр.Попово и с.Ковачевец), които

могат да бъдат обект на туризъм.

• Възвишението “Ойнарджа” се намира източно от село Дриново. Запазило е следи от

антична крепост.

• Горите между селата Еленово и Дриново, Водица и Голямо Градище са място за ловен

туризъм. Там удобни вили задоволяват най-претенциозните посетители.

• Възможности за изграждане на SPA център в с. Водица, има и свободни мощности.

Водата е подходяща за диетични програми и режими на застрашени от затлъстяване,

диабет и подагра.

209

ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ:

• Община Попово, Интегриран план за градско възстановяване и развитие на

гр.Попово 2014–2020 г., 2014

• Община Попово, Общински план за развитие на община Попово за периода 2014-

2020 година, 2014

• Община Попово, Стратегия за опазване на културното наследство на община

Попово за периода 2014–2020 г., 2014

• Община Попово, Общ устройствен план на гр.Попово и неговото землище., 2007

• Областна администрация Търговище, Областна стратегия за развитие на област

Търговище за периода 2014-2020 г., 2013

• Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Национална концепция

за пространствено развитие за периода 2013-2025, 2012

• Булгартрансгаз, Десетгодишен план за развитие на мрежите на „Булгартрансгаз“

ЕАД за периода 2014-2023, 2014

• Национална компания стратегически инфраструктурни проекти, Трасе на АМ „Хемус“,

http://www.ncsip.b/index.php?id=39

• Община Попово, Програма за управление и разпореждане с имотите – общинска

собственост на Община Попово за 2013 г., 2012

• Община Попово, Проекти–обща информация, http://www.popovo.b/b/proekti/obsta-

inf-proekti-.htl

• http://www.nsi.b/b/content/11428/%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82-

%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B5

• http://www.nsi.b/b/content/767/%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%80%D

0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-

%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-

%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0

• http://www.nsi.b/b/content/2952/%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%

D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1

%82%D0%B5-

%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-

%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-

%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0-

%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-2011

• http://www.rzi-

tarovishte.eu/index.php?option=co_k2&view=ite&layout=ite&id=155&Iteid=211

• http://www.rzi-razrad.or/reistry.php

• http://www.riokoz-vt.co/re1.ht

• http://www.nsi.b/sites/default/files/files/pressreleases/Census2011final.pdf

• http://www2.on.b/adinon/schools/ClFillSel2.asp

• http://www.ptlp-popovo.eu/ptlp_sp_el.htl

• http://www.pss-popovo.co/?p=history

210

II. СТРАТЕГИЧЕСКА РАМКА НА ОУП НА ОБЩИНА ПОПОВО

1. ВРЪЗКА С ДРУГИ ПЛАНОВИ ДОКУМЕНТИ

1.1. Национални стратегически документи

Националната концепция за пространствено развитие на Република България за периода 2013

– 2025 г. определя, в своя пространствен модел за развитие на транспортната инфраструктура,

северна главна ос „изток-запад“, която започва от София, преминава през Велико Търново и

Шумен и достига до Варна. Тя следва да осигури връзка между столицата и по-слабо

урбанизираните центрове в Северна България. Довършването на АМ „Хемус“ (отсечката от

Велико Търново до Шумен) попада в така наречената „разширена“ TEN-T мрежа. Идейният

проект за трасето предвижда преминаването на магистралата северно от гр. Попово, което

следва да бъде отразено в разработката на ОУПО. Близостта до града поражда въпроса за

предвиждане на пътен възел, който да свърже гр. Попово с автомагистралата. Това ще създаде

предпоставка за увеличаване на привлекателността на общината за развитие на бизнес

инициативи, както и ще повиши цялостното й ниво на свързаност с останалите територии в

Северна България.

Също така, АМ „Хемус“ трябва да премине през землищата на селата Ковачевица, Водица,

Кардам, Еленово, като трасето е разположено на юг от съответните населени места. Тази

първоначална информация се взема предвид при разработването на ОУПО, чрез отлагането на

конкретното трасе и неговата сервитутна зона в рамките на общината. Това значително ще

спомогне за последващото изготвяне на техническия проект за лот 7 на магистралата, както и

ще могат да се намалят разходите за отчуждителни процедури, вследствие на стремежа за

използване на наличните държавни и общински земи.

фигура 1: Проектно трасе на АМ „Хемус”

Източник: Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“

211

1.2. Регионални стратегически документи

1.2.1. Регионален план за развитие на Североизточен район 2014-2020 г:

Регионалният план за развитие определя средносрочната стратегия за развитие на района,

който следва да отчете спецификите на съставляващите го области, респективно общини.

Визията на регионалния план за развитие се разгръща чрез определянето на три стратегически

цели и единадесет приоритета. Последните следва да бъдат постигнати от мерки и действия,

част от които имат устройствен характер и попадат в обхвата на ОУПО Попово.

Инфраструктурен проект, който следва да намери своето място в ОУПО Попово е заложения в

регионалния план северен обходен маршрут на гр. Попово., който трябва да се свърже с вече

изградената южна дъга на околовръстния път, като по предварителни разчети стойността му

възлиза на 3,5 млн. лв. Същият е заложен и в ОУП на гр. Попово, като трасето на пътя ще бъде

използвано при разработването на ОУПО.

Неизменна част от предвижданията на устройствения план са водоснабдителните и

канализационни мрежи, които са заложени и в регионалния план, като там са ограничени само

до тези в населените места с население над 2000 е.ж. За общината това са селата Светлен,

Садина, Зараево, Кардам. За последното има изготвен идеен проект.

Друг проект, имащ отношение към разработването на устройствения план е изграждането на

предприятие за преработка на отпадъци „Еко Попово“, който ще бъде реализиран под формата

на публично-частно партньорство. За тази цел вече е учредено съвместно търговско дружество

с италианската фирма „ЕРАК Груп“, като Общината участва с непарична вноска - масивна сграда

за склад с площ 750 кв.м, намираща се в имот № 57649.55.146 по кадастралната карта на

землището на гр. Попово, съответстващ на имот № 000547 по КВС на землището на гр. Попово.

Партньор по проекта е Европейската агенция за публично-частно партньорство, която ще

управлява целия процес на изграждане на предприятието и осигуряване на най-необходимите

документи за функционирането му.

Предвижда се на принципа на разделното събиране в складовата база да се организират

приемни станции за отпадъци от обработена дървесина, текстил, хартия, пластмаса, биомаса,

бяла и черна техника, осветителни тела, батерии и акумулатори, автомобилни гуми, метал,

строителни отпадъци от индивидуални ремонти на жилищни помещения и нежилищни сгради,

отработени мазнини от производството на храни, отработени автомобилни масла и флуиди.

1.2.2. Областна стратегия за развитие на област Търговище 2014-2020

Областната стратегия за развие следва да даде стратегическата рамка за разработването на

общинските планове за развитие. В този смисъл тя непосредствено влияе върху всяка община и

нейния бъдещ просперитет. Определените четири стратегически цели водят до

установяването на десет приоритета за развитие. Към тях са посочени и конкретните действия

(или проекти), които следва да се предприемат за осъществяването им. Две са групите проекти,

които имат пряко отношение към настоящата разработка.

Първата група е предвидена в областната стратегия и обхваща 11 ВЕИ проекта с обща мощност

от 12,42 MW, като общинската администрация е дала съгласието си за предоставяне на терени,

на които да се изградят фотоволтаични паркове. Определянето на тези терени следва да бъде

212

решено в ОУПО, съобразявайки се с екологичното законодателство, санитарно-охранителните

зони и наличието на общински земи с подходящи микроклиматични характеристики.

Следващата група проекти е в областта на газоснабдяването. През територията на общината се предвиждаше преминаването на два големи газопровода – Южен поток и този от Турция към Австрия (преминаващ през България, Румъния и Унгария). Проектът Южен поток е прекратен, а през 2018г. „Булгартрансгаз“ ЕАД придобива активите на проектната компания „Южен поток България“ АД. Проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбска граница“ е обявен за обект с национално значение с Решение на Министерски съвет от 10.05.2018г.

фигура 2: Газопреносна инфраструктура на територията на Република България и планирани

газопроводи 2014-2023 г.

Източник: Булгартрансгаз

1.2.3. Други документи на областно ниво

Освен предвижданията на ОСР на област Търговище, Общия устройствен план на община

Попово следва да отрази и заложените обекти в „Стратегията за развитие на социалните услуги

в област Търговище 2011-2015 г. Предвидените в стратегията обекти вече са изградени, а за

тези от тях които не са осигурени терени, описани в ИПГВР на гр. Попово. Предстои

разработването на подробни устройствени планове и инвестиционни проекти в синхрон с

предвижданията на действащия ОУП на града. Извън територията на града (и съответно извън

обхвата на ОУП на гр. Попово) попадат няколко обекта на инфраструктурата на социалните

услуги, които са обединени в комплекс за възрастни хова с умствена изостаналост в с.

Медовина. Това са Малък дом за възрастни хора с умствена изостаналост, Център за

настаняване от семеен тип и Защитени жилища, които вече функционират в селото.

213

1.3. Общински стратегически документи

1.3.1. Общински план за развитие на община Попово

Общинският план за развитие е непосредствената рамка, която оказва най-пряко влияние

върху разработването на ОУПО Попово. Устройственият план следва да осъществява връзката

между заложените в стратегическата част на ОПР дейности и тяхното конкретно

пространствено измерение, така че да се постигне общата визия за развитието на общината.

Според ОПР на община Попово визията за периода 2014-2020 е следната: „Попово – динамично

развиваща се община с модерна инфраструктура и конкурентоспособна икономика, висока

степен на заетост и социална сигурност съхранено природно и културно наследство,

качествена екологосъобразна среда за живеене, бизнес и отдих.”. Заложената визия следва

да се постигне с изпълнението на три стратегически цели и седем приоритета и съответните

мерки към тях.

В ОПР на община Попово е посочено желанието да се развива „комплексен интегриран и

конкурентноспособен продукт на културния туризъм“ на базата на късноантичната крепост

„Ковачевско кале“ и предвижданията за реставрация на тракийската гробница в с. Гагово. За

Коваческото кале общината печели европейски проект на стойност почти 4 млн. лева, с които

са извършени проучвателни и консервационни дейности, облагородено е пространството

около обента и е изградена инфраструктура – път, паркинги, художествено осветление и т.н.

Площта на целия комплекс е над 42 дка. Тези проекти и влиянието им върху съседните

територии трябва да получат съответните устройствени параметри и преобладаващото

предназначение на имотите, върху които са разположени.

Според ОПР селата Иванча и Долце имат потенциал за развитие на екотуризъм по поречието

на р. Голяма река, поради факта, че там е реализиран проект по програма ФАР, който създава

екопътека „По равнините на приключенията“. Това е един от най-новите туристически обекти в

общината и неговата бъдеща роля в местната икономика може да се подсили чрез

допълването му с още функции в непосредствена близост, които ще бъдат предвидените в

ОУПО.

Като продължение на това действие, предвижданията на устройствения план ще спомогнат за

подобряване на достъпа и до останалите туристически обекти в общината, съответстващо на

предвидените дейности по една от мерките (4.2.1.) в ОПР, чрез съответните устройствени

инструменти. ОУПО ще разгледа и възможността да се постигне интегрираното развитие на

селски, екологичен, културен и познавателен туризъм в селата на общината. За тази цел освен

конкретното отреждане на терени за тези дейности, в специфичните правила и нормативи за

прилагане на плана ще бъдат подробно описани изискванията към териториите, имащи

значителен потенциал.

Потенциалът и значението на ловния туризъм за развитието на община Попово също е

подчертан в общинския план чрез дейности, които включват неговия ръст в района на селата

Дриново и Еленово, където се намира и едно от най-елитните стопанства в България – ДЛС

„Черни лом“. Това налага специално внимание при разработването на правилата и

нормативите за прилагане на ОУПО, за да може този ареал да се развива, без да се нарушава

естенствения баланс на хабитатите там.

214

В ОПР на община Попово е заложено реализацията на проект за рекултивация на

съществуващото депо за ТБО в с. Славяново, което следва бъде отразено в ОУПО, чрез

съответната смяна предназначението на територията му. Като обща дефиниция е предвидена и

рекултивацията на други физически нарушени територии, които ще бъдат посочени в

устройствения план. В общинския план се забелязват и други планирани дейности посветени

на проблемите с отпадъците. Към тях спадат изграждането на площадка за претоварване на

отпадъците, обособяването на компостен център, в който да се оползотворяват

биоразградимите отпадъци и реализацията на проект за депо за строителните отпадъци. Една

от задачите на устройствения план е да намери най-подходящото място за тях, при

съобразяване с екологичните изисквания и въздействието им върху хората и останалите живи

организми.

В ОПР на община Попово ясно се подчертава нуждата от намаляване на настиска върху

незастроените терени, поради големия процент все още неусвоени имоти в жилищните

територии. Това има пряко отражение върху параметрите, които ще бъдат заложени в

правилата и нормативните за прилагане на устройствения план.

Място в ОУПО Попово трябва да намери и дефинирания проект в ОПР – „създаване на хоспис

или болница за продължително лечение и рехабилитация“.

В общинския план за развитие една мярка е посветена изключително на въпроси, чието

развитие може да бъде намерено чрез устройствени похвати. Това е мярка 6.2.2. „Създаване и

развитие на вторични опорни центрове в селския район“. В нея се предлага обособяването на

четири подобни центъра:

� „Водица-Ковачевец” – разположени в непосредствена близост до бъдещата магистрала

“Хемус” и до второкласен път II-51, осигуряващ връзката с трансевропейски коридор

№9. В този център се намира крепостта „Ковачевско кале“, която заедно с изградената

съпътстваща инфраструктура създават предпоставки за обособяването на културно

ядро. Неговата роля може да се подсили чрез изграждането на ваканционно селище в

землището на с. Водица. То може да бъде ориентирано към балнеолечебен туризъм,

поради факта, че в землището му се намира минерален извор.

� „Славяново-Медовина” – локализиран край ж.п. линията „София-Горна Оряховица-

Варна“. В него могат да се търсят подходящи имоти за икономически и логистични

дейности.

� „Зараево-Садина” – в с. Садина вече са локализирани винарска изба и етнографска

сбирка, както и са се запазили традиционните за местността бит и култура. В него се

провежда и традиционния капански събор, който събира участници от цяла България.

Това създава предпоставки за успешно развитие на туризъм и рекреационни функции,

които имат нужда от устройствено обезпечаване..

� „Ломци” – селото е разположено по протежение на третокласния път III-204 „Попово-

Разград“, като в него се намира едно от училищата с добра материална база в

общината. В землището му са намирани останки от антични селища, некрополи и други

археологически свидетелства. Безспорно то притежава потенциал да бъде един от

215

вторичните центове на развитие на общината, ако се създадат необходимите

устройствени предпоставки за това, каквато е целта на ОУПО.

Общинския план за развитие доразвива възможността за създаване на по-добри условия за

живот, заложени в РПР на Североизточен район за планиране, чрез подобряване и

разширяване на междуселищната водопроводна мрежа. Предвижданията на ОУПО следва

пространствено да обезпечат заложените мерки в стратегическите документи. Други

инфраструктурни подобрения които са заложени в ОПР е доизграждането на широколентов

интернет достъп за селските райони на общината и подобряване на напоителната система.

Също така, в общинския план има влкючена мярка за развитие на центрове за междусекторни

услуги в селата от общината. Тези услуги, сред които са социални, здравни, образователни и

спортни такива могат да бъдат съсредоточени както в читалищата и спортните обекти, така и в

сградите и терените общинска собственост които към момента са освободени от функции.

Такива са например една част от закритите училища.

1.3.2. Други общински документи

Основната цел, която община Попово желае да постигне до 2020 година, според „Стратегията

за опазване на културното наследство на община Попово за периода 2014 – 2020 г.”, е

„опазване, социализация и адаптация на културното наследство, с цел икономическо

развитие и социално равновесие“. В нея са определени 4 приоритета – два, от които имат

пряка връзка с разработване на ОУПО. Това са:

� Приоритет 1: Опазване и социализиране на културното наследство, като фактор за

икономически растеж;

� Приоритет 3: Създаване на условия за развитие на културната индустрия.

Мерките, заложени към тях, включват: проучване, консервация и социализация на надгробната

могила при с. Гагово, както и други тракийски могили в общината.; изграждане на

инфраструктура до обектите на културното наследство и обособяването на нови изложбени

площи. Те следва да намерят място в устройствения план под формата на съответните

предназначение на имотите, правилата и нормативите за прилагането му със съответните

устройствени параметри.

216

2. ВИЗИЯ И ЦЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ПОПОВО

За формулирането на визията и целите за устройствено развитие на община Попово е

използван интегрирания подход. Практически това означава първоначално проучване на

законовата и стратегическата рамка, в която ОУПО се разработва, като на следващ етап

направените констатации и изводи от това проучване се използват за разработването на

конкретната задача.

Целите на ОУПО са изведени от разпоредбите на Наредба №8 за обема и съдържанието на

устройствените схеми и планове (чл.3 ал.1). Най-важните от тях са:

� Създаване на планова основа за дългосрочно, устойчиво устройствено развитие на

териториите, обвързано с документите за стратегическо планиране и програмиране на

регионалното развитие и с документите за стратегическо планиране на

пространственото развитие, регламентирани в Закона за регионалното развитие (ЗРР);

� Създаване на условия за живеене и реализация на дейности за приоритетно социално-

икономическо развитие;

� Осигуряване на равнопоставеност на физическите и юридическите лица при

реализиране на инвестиционни инициативи, засягащи тяхната поземлена собственост,

при гарантиране на правата им.

Тези разпоредби на наредбата определят и насоките, с които колективът се съобразява при

разработването на устройствения план и съответно при дефинирането на визията и целите за

устройствено развитие на община Попово. Нашият стремеж, ОУПО в най-пълна степен да

отразява релевантните предвиждания в ОПР и други стратегии и програми на местно ниво,

налага интегрирането на визиите и целите на отделните документи в устройствения план. Ето

защо, тези документи са подробно разгледани в предходната точка.

Разгледаните стратегически предложения на документите могат да бъдат обединени в една

дума – равнопоставеност. А тя е налице тогава, когато всеки има достъп до възможностите,

необходими за задоволяване на основните му потребности, подпомагащи неговото

благосъстояние и способности за пълна изява на своя личен потенциал. Всички жители на

Попово имат обща съдба като граждани и жители на населените места и на отделните

общности в цялата община. В този смисъл визията на ОУПО предвижда в края на периода на

действие на плана да бъде осигурена равнопоставеност за всички.

Това дава основание да се формулира обща визия за устройствено развитие на общината,

която гласи:

Всички жители на общината имат равни условия за достъп до инфраструктура,

възможност за работа и социални услуги, качествена природна и жизнена среда.

Така формулираната визия определя трите акцента /приоритетни области/ за развитие на

община Попово. А именно: Инфраструктура и конкурентоспособност; заетост и социална

сигурност; и жизнена среда и природно и културно наследство.

217

Всяка от приоритетните области има своите конкретни устройствени цели, които водят до

определен желан резултат и стимулират развитие на дейности, допринасящи за социално-

икономическия просперитет на общината.

2.1. Инфраструктура и конкурентоспособност

Устройствени цели

� Предвиждане на необходимостта от терени за развитие на нови икономически

дейности и посочване на тяхното конкретно разположение;

� Аргументиране на необходимостта и възможностите за целесъобразна промяна на

предназначението на територии и терени и осигуряване на процеса на регенерация и

обновяване на инфраструктурата;

� Създаване на устройствени предпоставки за целесъобразно и ефективно изграждане

на елементите на инфраструктурата.

Определените устройствените цели са пряко и косвено насочени към повишаване на

икономическите възможности на териториалната общност, които да подкрепят повишаване

благосъстоянието на жителите на общината.

В резултат на осъществяването им могат да бъдат подпомогнати и развити следните

дейности:

� Създаване на конкретни устройствени предпоставки за привличане на нови инвеститори в

общината;

� Конверсия на териториите;

� Създаване на възможност за работа близо до жилището.

2.2. Заетост и социална сигурност


� Предвиждане на нови елементи /територии/ на социалната инфраструктура.

Тази цел акцентира върху постигането на социална кохезия и създаване на равни възможности

за труд, обитаване, отдих и достъп до обектите на социалната инфраструктура – лечебни,

учебни и детски заведения.


дейности:

� Подобряване на връзките между общинския център и селата;

� Изграждане на качествена селищна среда;

� Провеждане на ефективна жилищна политика, насочена към социално слабите семейства;

� Развитие на качествени образователни, социални и здравни услуги.

218

2.3. Качествена жизнена среда и съхранено природно и културно наследство


� Формиране на полицентрична структура от населени места в рамките на общината;

� Отреждане на необходимите имоти за обезпечаване социализацията и експлоатацията

на недвижимите културни ценности;

� Очертаване на терените за рекултивация и необходимите действия, които следва да се

извършват в тях.

Целите отразяват стремежа да се създадат предпоставки за задържане на местното население

в общината и привличането на нови жители в общината, както и капитализиране на

природните и антропогенни дадености.


дейности:

� Създаване на вторични опорни центрове в рамките на общината;

� Проучване, картиране, разкриване и експониране на недвижимото културното наследство;

� Разработване на културни маршрути и общи „пакетни“ туристически продукти, включващи

културните ценности;

� Гарантиране опазването на местното природно наследство и поддържане на

биоразнообразието;

� Усъвършенстване на основни публични услуги – питейна вода, канализация,

сметосъбиране и извозване;

� Осигуряване на защита от наводнения, свлачища, ерозия и други на застрашените зони в

общината;

� Рекултивация на нарушени терени;

� Опазване и експониране на културните обекти;

� Осигуряване на „зелени“ връзки между населените места.

С горепосочените устройствени цели и възможните им резултати, настоящият устройствен план

допълва ОПР на община Попово и „отлага“ върху територията неговите предвиждания. Той

служи за обединител на най-важните стратегически документи и политики, имащи устройствен

(пространствен) характер; създава (нормативно определена) устройствена рамка за взимане на

решения; установява споделени приоритети за развитие на общината; и обединява данни от

различни източници.

219

III. ПРОГНОЗА ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ПОПОВО

1. ПРОГНОЗА ЗА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

1.1. Демографско развитие

При разработването на демографската прогноза на община Попово са направени следните

основни допускания:

� да няма фундаментални политически, икономически или социални промени;

� да няма военни конфликти или вътрешно държавни размирици;

� да няма мащабни епидемии, некотролируеми природни бедствия или други разруши-

телни събития в географския регион на общината.

Разработването на настоящата прогноза на община Попово е направена с кохортно - заместващ

метод (Cohort-Survival Method) с 10 годишен интервал на прогнозиране. Използвания метод на

прогнозиране дава възможността да се прогнозира населението за по-продължителен период

от време, като основен елемент за метода е каква част от дадена възрастова група на насе-

лението при съотвения пол ще премине във следващата възрастова група (напр. от 30-39

годишни в 40-49 годишни).

Приложената прогноза по метода на кохортно - заместване (Cohort-Survival Method) е

разработена в три варианта /Фиг.1/, като допусканията направени за тях са описани в т.1.1.1,

т.1.1.2, т.1.1.3.

фигура 1: Варианти на прогнозното население на община Попово за 2033 година

Източник: Базова информация - НСИ и ТСБ (2000-2013 година)

0

5000

10000

15000

20000

25000

30000

35000

40000

20

00

20

01

20

02

20

03

20

04

20

05

20

06

20

07

20

08

20

09

20

10

20

11

20

12

20

13

20

14

20

15

20

16

20

17

20

18

20

19

20

20

20

21

20

22

20

23

20

24

20

25

20

26

20

27

20

28

20

29

20

30

20

31

20

32

20

33

Варианти на прогнозното население на община Попово до 2033 година

Годишно население (31.12.) Песимистичен вариант

Тенденциален вариант Оптимистичен вариант

220

1.1.1. Песимистичен вариант

При направената прогноза с песимистичен вариант на развитие на демографската структура са

взети предвид следните допускания:

� Влошаване на раждаемостта (15.7 на 1000 жени) и смъртността (20.0 на 1000 души) в

общината с нива близки до екстремалните стойности за предходното делсетилетие

(2004-2013 година);

� Влошаване на механичния прираст на населението (-249 души за година) с нива близки

до екстремално минималните стойности за предходното десетилетие (2004-2013 годи-

на);

С влошаване на социално-икономически условия в общината и региона е възможно през 2023

година населението да достигне 21737 души, а през 2033 да е 15937 души /Таблица 1/.

таблица 1: Песимистичен вариант на прогнозно население на община Попово за 2033 година

Население към

31.12.2013

Прогноза към

31.12.2023


31.12.2033

Брой 27688 21737 15973

Източник: Базова информация - НСИ и ТСБ (2013 година)

1.1.2. Оптимистичен вариант

При направената прогноза с оптимистичен вариант на развитие на демографската структура са


� Подобряване на раждаемостта (18.5 на 1000 жени) и смъртността (16.0 на 1000 души) в

общината с нива близки до екстремалните стойности в положителен смисъл за

предходното делсетилетие (2004-2013 година);

� Подобряване на механичния прираст на населението (-54 души за година) с нива

близки до екстремално максималните стойности за предходното десетилетие (2004-

2013 година);

С подобряване на социално-икономически условия в общината и региона е възможно през

2023 година населението да достигне 24835 души, а през 2033 да е 21491 души /Таблица

1.2.1./.

таблица 2: Оптимистичен вариант на прогнозно население на община Попово за 2033 година


31.12.2013


31.12.2023


31.12.2033

Брой 27688 24835 21491


221

1.1.3. Тенденциален вариант

При направената прогноза с тенденциален вариант на развитие на демографската структура са


� Запазване на раждаемостта (17.1 на 1000 жени) и смъртността (17.9 на 1000 души) в

общината с нива близки до средните стойности за предходното десетилетие (2004-2013

година);

� Запазване на механичния прираст на населението (-152 души за година) с нива близки

до средните стойности за предходното десетилетие (2004-2013 година);

Със запазване на социално-икономически условия в общината и региона е възможно през 2023

година населението да достигне 23516 души, а през 2033 да е 19112 души /Таблица 3/.

таблица 3: Тенденциален вариант на прогнозно население на община Попово за 2033 година


31.12.2013


31.12.2023


31.12.2033

Брой 27688 23516 19112


Тенденциалният вариант е избран като базова демографска прогноза, на основата на

която са разработени прогнозите за всички останали сфери на икономическия, социален

и културен живот в общината. Предвиденото инфраструктурно развитие също се

основава изцяло на Тенденциалния вариант за демографска прогноза.

1.2. Икономическо развитие

1.2.1. Хипотеза за икономическо развитие на община Попово

При формулиране на хипотезите за икономическо развитие на община Попово е отчетено

влиянието на следния комплекс външни и вътрешни фактори:

� Засилената тенденция за доминация в общинската икономика на аграрния сектор и

свързаната с него търговия;

� Значителният потенциал за ръст на преработващата промишленост, която използва

като основна суровина за свооето производство селскостопанската продукция на

общината и региона;

� Бъдещото икономическо развитие на община Попово е свързано с доизграждането и

експлоатацията на автомагистрала “Хемус”, трасето на която ще минава на 4-5 км.

северно от град Попово;

� Наличието на възможности за реализация на инвестиционни инициативи в областта на

производството и складирането на отредени за това терени според ОУП на гр. Попово;

� Необходимостта от ревизиране на пространствената структура на стопанските дворове

и други производствени зони и повторното им използване за производствени и

складови нужди;

� Отчитане на заложените в стратегическата част на настоящия документ цели;

222

� Отчитане на предвижданията на други стратегически и планови документи на

национално, регионално и местно ниво.

Хипотезата за развитие на местната икономика отчита от една страна тенденциите които се

забелязват в секторите от последните години и едновременно с това, приетата като базова

Тенденциална демографска прогноза. Очертана от тази рамка, както и от посочените по-горе

фактори, икономическата активност в общината се очаква да нараства с темпове изпреварващи

нарастването на национално ниво. Въпреки това, очакванията са запазване и съвсем леко

свиване на дистанцията между община Попово и водещите икономически центрове в България

по отношение на условията за професионална реализация и доходи на заетите. Това означава,

че нарастващата икономическа активност на предприятията от местната икономика не се

очаква да повлияе значително на демографските тенденции на територията на общината.

1.2.2. Прогноза за развитие на основните показатели на местната икономика с

хоризонт 2023 и 2033 г.

При прогнозирането на предприятия и приходите от дейността е използван линейно-

регресионен анализ. Поради ограничения брой на наблюденията назад във времето

предоставяни от статистиката е препоръчително тази прогноза да се използва с по-скоро

индикативен характер. Общия брой на наблюденията за прогнозата е 11 и R2 = 0.5722 - при

предприятията и R2 = 0.9444 за приходите от дейността на предпрятията.

Предприятия

През последното делетилетие се наблюдава темп на увеличаване на броя на предприятията с

94 въпреки негативните последствия от световната икономическа криза в периода 2008-2012 г.

При запазване на тази тенденция се очаква броя на предприятията да достигне 1000 до 2033

година или 52.32 на 1000 души от населението, при отчитане на възприетия Тенденциален

вариант на демографската прогноза /Таблица 4/.

таблица 4: Брой и предприятия на 1000 души от населението до 2033 година

2012 2023 2033

Брой предприятия 825 900 1000

Брой предприятия на 1000 души 29.40 38.27 52.32

Приходи от дейността 486 127 916 664 1 335 674


Очакванията за ръст в приходите на предприятията също са значителни, като за хоризонта 2033

г. прогнозата сочи три пъти по-високи стойности от регистрираните през 2012 г. По-големият

брой предприятия на глава от населението е основен показател за повишена икономическа

активност и е свидетелство за разнообразяване на икономическите дейности и възможностите

за реализация на заетите.

При запазване на разпределението на предприятията 90.1% /микро/, 7.6% /малки/ и 2.3%

/големи и средни/ прогнозният брой за всяка от разгледаните групи се очаква да бъде следния

/Таблица 5/:

223

таблица 5: Прогноза за броя на предприятията по големина до 2033 година

2012 2023 2033

Брой на микро предприятията 749 811 901

Брой на малките предприятията 58 68 76

Брой на големите и средни

предприятията 18 21 23


Отраслова характеристика на местната икономика

Очертаната прогноза за броя на предприятията в основните за общината икономически

дейности показва продължаваща силна доминация на търговията, следвана от селското

стопанство и преработващата промишленост. В зависимост от моментния потенциал за още по

бързо развитие и от макроикономическата обстановка, селското стопанство и свързаната с него

преработваща промишленост могат да покажат и по-стабилен ръст.

таблица 6: Прогноза за броя на предприятията по основни икономчиески дейности до 2033 година

Брой предпприятия 2012 2023 2033

(A) Селско, горско и рибно

стопанство 114 124 138

(C) Преработваща промишленост 73 80 88

(F) Строителство 20 22 24

(G) Търговия; ремонт на

автомобили и мотоциклети 353 385 428

(H) Транспорт, складиране и пощи 47 51 57

(I) Хотелиерство и

ресторантьорство 50 55 61


Очакваният ръст в приходите на предприятията също е най-значителен в сектора на търговията.

Тук отново втори и трети по значение, но с разменени места са преработващата промишленост

и селското стопанство. Поради силната свързаност между трите отрасъла, евентуалното по-

слабо представяне на селското стопанство би допринесло и за спад в приходите на

предприятията в сферата на преработващата промишленост и търговията.

таблица 7: Прогноза за приходите на предприятията по основни икономчиески дейности до 2033

година

Приходи на предприятията от

икономическа дейност (хил. лв.) 2012 2023 2033

(A) Селско, горско и рибно

стопанство 83 942 158 285 230 638

(C) Преработваща промишленост 109 165 205 847 299 940

224

(F) Строителство 6 824 12 868 18 750

(G) Търговия; ремонт на

автомобили и мотоциклети 262 469 494 924 721 155

(H) Транспорт, складиране и пощи 6 372 12 015 17 508

(I) Хотелиерство и

ресторантьорство 2 254 4 250 6 193


Хотелиерството и ресторантьорството се очаква да продължава да е с незначителен принос за

местния икономически комплекс. Приходите на предприятията като дял от всички приходи на

компаниите в общината се очаква да се свиват. Очакваният ръст на нощувките в средствата за

подслон е много слаб и не се очкава да доведе до инвестиционен натиск за изграждане на

туристическа инфраструктура и средства за настаняване. Потенциал за ограничен ръст има

развитието на дребномащабен селски туризъм

таблица 8: Прогноза за брой на реализираните нощувки в община Попово до 2033 година

2013 2023 2033

Брой реализирани нощувки 3 776 3 787 4 208


1.3. Развитие на социалната база

1.3.1. Образование

Община Попово има регресивен демографски тип с пребладаващ дял на възрастното

население, което неминуемо ще окаже „натиск“ върху възразстовата структура и в бъдеще.

Поради намаляване на жените в детеродна възраст, малкия брой на ражданите деца от една

майка и придружаващия отрицателен механичен прираст се очаква намаляване на

населението на 0-9 годишните на 2189 деца през 2023 година и да достигне 1625 деца през

2033 година /Таблица 9/. Тенденциалната прогноза е сходна и за възрастова група от 10-19

години.

таблица 9: Прогнозен брой на населението по възрастови групи за община Попово до 2033 година

Възрастови групи 31.12.2013 31.12.2023 31.12.2033

0-9 2389 2189 1625

10-19 2580 1864 1668

20-29 2763 2135 1422

30-39 3458 2549 1928

40-49 3949 3257 2366

50-59 4023 3716 3058

60-69 4177 3510 3232

70+ 4349 4296 3813

225

Общо 27688 23516 19112


При тази прогноза на населението няма да бъде възможно функционирането на сегашните гру-

пи от детските градини в по-малките населени места, както и в някои от основните училища.

1.3.2. Здравеопазване

С увеличаване на възрастовата зависимост на населението и най-вече на хората над трудоспо-

собна възраст е вероятно да се увеличи необходимостта от по-голям брой лекари. В

комбинация с намаляване на населението се очаква броя на лекарите на 10000 души да

достигне 36.6 / Таблица 10/.

таблица 10: Брой лекари на 10 000 души от населението – прогноза за община Попово за 2033 година

31.12.2012 31.12.2023 31.12.2033

Брой лекари 57 65 70

Брой лекари на 10 000 души 20.6 27.6 36.6


1.3.3. Култура

Прогноза

Прогнозата за развитие на културната сфера дава обоснована представа относно

потребностите от културни обекти и дейности в община Попово за периода до 2033 г.

Прогнозираните характеристики се основават на комбинацията от демографски, социални и

културни фактори и по-точно на:

� изведената демографска прогноза за община Попово до 2033 г.;

� традиционната и устойчива роля на читалищните институции в България;

� стабилността в броя на посещенията на музеи в рамките на област Търговище (17 112

през 2005 г. и 17 803 през 2013 г.);

� увеличението на средната работна заплата на национално и регионално ниво след 2008

г.

Културната сфера в община Попово се е формирала на основата на добре развита система от

читалища, допълнена от ролята на Историческия музей, Общинския културен дом и Летния

театър в град Попово. Съществуващите културни обекти осигуряват разнообразие от

възможности за културен живот на хората в общината чрез своите самостоятелни дейности или

съвместни инициативи. Всички населени места притежават най-малко по един културен обект

(читалище), с изключение на селата Баба Тонка, Горица, Заветно и Манастирица, които са

много малки села с население под 250 д. Моментната ситуация обозначава добрата

осигуреност на община Попово с културни обекти и дейности. Те създават богатството на

местния културен календар, който включва и събития с международно участие. Подобна

благоприятна ситуация ще се запази и във времето до 2033 г. Основание за това очакване е

демографската прогноза до 2033 г., със съставните й три варианта за прогнозно население в

общината – песимистичен, тенденциален и оптимистичен. И при оптимистичния вариант

демографските тенденции за периода 2013-2033 г. са негативни и отвеждат до намаление на

226

общото население от 22%. Прогнозното намаление на населението означава, че няма да има

бъдеща нужда от нови културни обекти в общината. От друга страна, изведената демографска

прогноза създава риск относно оптималното използване на съществуващите културни обекти.

Рискът е значителен при читалищата, разположени в много малките села на общината. При

преброяването на населението през 2011 г. такива са общо 12. Неизбежното предстоящо

обезлюдяване на селата в община Попово показва, че броят на читалищата, обслужващи

населени места с по-малко от 250 души, ще се увеличи. Ще нарасне и броят на читалищата,

разположени в села с незначителен брой население – под 100 д. (през 2011 г. този брой е 7).

Обратно, традиционната и устойчива социална роля на българските читалища дава основания

да се очаква, че повечето от съществуващите читалища ще продължат да развиват дейност до

2033 г. Увеличаващите се доходи на населението предполагат повече разходи за културни

дейности, което е предпоставка за по-голям брой читалищни членове, културни и творчески

инициативи, организирани от читалищата, включително и от читалищни сдружения. Въпреки

това, някои от читалищата в много малките села, които не участват в читалищни сдружения и

нямат принос към културния живот в съседни села, вероятно ще престанат да функционират.

Друг сценарии е запазването на културната функция на читалищните сгради, но при

съчетаването й с други обслужващи дейности.

По отношение на Историческия музей в Попово могат да се отбележат няколко възможности.

Демографската прогноза и липсата на увеличение в посещаемостта на музеите в област

Търговище след 2005 г. могат да са причина за намаляващ брой на посещенията в поповския

музей. Това се компенсира от растящите доходи на населението, както и от активната дейност

на музея за проучване, съхраняване, представяне и популяризиране на културното наследство

в общината и региона. Може да се прогнозира увеличаваща се роля и популярност на

Историческия музей, подкрепена от актуалните общински политики, свързани с експониране

на културното наследство в община Попово. Към настоящия момент експозиционните и

складовите площи на музея са недостатъчни, включително и що се отнася до художествената

експозиция „Кирил Майски”. Това се потвърждава от експозиционните и сладови площи на

1 000 д. от населението в община Попово, на областно ниво и на ниво Североизточен район за

планиране:

� Община Попово – общо 780 кв. м складови и експозиционни площи (по данни на

Историческия музей) и 28,17 кв. м на 1 000 д.;

� Област Търговище – общо 5 905 кв. м складови и експозиционни площи (по данни на

НСИ) и 50,16 кв. м на 1 000 д.;

� Североизточен район – общо 32 646 кв. м складови и експозиционни площи (по данни

на НСИ) и 34,02 кв. м на 1 000 д.

Стратегически насоки:

Повечето необходими мерки за устойчивото развитие на културните обекти в общината нямат

устройствен характер. Необходимите инвестиции и инициативи за обогатяване на функциите

на читалищата, обновяване на сградния им фонд и оборудване не са предмет на ОУП на

община Попово. Въпреки това, на база изведената прогноза за развитие на културата, могат да

се формулират общи стратегически насоки, свързани с устройственото планиране на общината.

Не е необходимо осигуряването на терени за изграждане на нови културни обекти. Обратно,

има нужда от разширяване на размерите на полезните площи на Историческия музей. Макар,

227

че липсват законовоопределени нормативи за полезни площи на 1 000 д. от населението,

следва да се предвиди увеличение на складовите площи на Историческия музей от 28,17 кв. м

на 1 000 д. до > 50 кв. м на 1 000 от прогнозното население на община Попово през 2033 г.,

според тенденциалния вариант.

Други насоки са:

� Запазване на балансираното териториално разположение на читалищата в общината;

� Осигуряване на нови складови площи за дейността на Историческия музей в Попово;

� Осигуряване на нови експозиционни площи за Историческия музей в Попово,

включително чрез реновиране на архитектурни културни ценности;

� Изграждане на територии за озеленяване и отдих в селата Светлен и Садина, където са

разположени етнографски сбирки.

� Адаптиране на читалищни сгради за смесени обслужващи функции в селата с

население под 100 д.

228

2. ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ПОПОВО

Общия устройствен план на община Попово е инструмент за оптимално управление и развитие

на територията на общината в прогнозен период 15 – 20 години. ОУПО очертава възможно най-

пълно съществуващото състояние и отразява визията на бъдещото развитие в средносрочен и

дългосрочен план на основата на реалностите, плановете и стратегиите за развитие на

общината, областта, региона и страната с оглед най-оптималната реализация на потенциала на

територия.

Основната цел на Общия устройствен план на Община Попово е да осигури устойчиво развитие

и благоустрояване в съответствие със специфичните природни и обществено-икономически

дадености и да създаде най-благоприятни условия за обитаване, труд и отдих в общината.

Общият устройствен план на община Попово заедно с Общинския план за развитие 2014 –

2020 г. и Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на гр. Попово са основните

стратегически и програмни инструменти за управление на общината през настоящия планов

период. Планът ще осигури оптимално обвързване и правилно функциониране на основните

общински системи в контекста на една устойчива селищна система.

2.1. Урбанизирани територии

Видно от извършения секторен анализ на територията на община Попово и след направената

прогноза се забелязва трайна тенденция за намаляване на населението на общината. Дори

при оптимистичния вариант на демографско развитие, населението в общината намалява с

около 6000 души за прогнозния период на действие на плана. Това налага много пестелива

проектанска намеса спрямо урбанизираните територии и предвиждане на допълнителни

терени за тяхното пространствено нарастване.

Важен структуроопределящ фактор за пространственото развитие на община Попово и града е

преминаването на автомагистрала „Хемус“ през територията на общината. АМ „Хемус" е със

стратегическо значение, както за развитието на община Попово, така и на цяла Северна

България. Изграждането й е обект на голям публичен интерес. Макар и все още в проектна

фаза, предоставените данни сочат преминаването й в близост до град Попово на около 4 км в

северна посока. С изграждането на АМ „Хемус“ ще се осигури бърза и удобна връзка в посока

изток-запад. Предвидените варианти за пътни възли на магистралата с път II-51 около

Ковачевско кале, с път III-202 и път III-204 ще осигурят комфортни връзки на регионалните

пътища с интензивен трафик и важно икономическо значение.

За територията на град Попово и землището му има действащ Общ устройствен план (ОУП-

гр.Попово), одобрен с Решение №39/30.09.2010г. на Общински съвет Попово. Общият

устройствен план на Община Попово съобразява и доразвива предвижданията на ОУП-

гр.Попово, като предлага допълнителни зони за развитие по транспортните връзки на града с

общината и по специално по главните комуникационни направления София-Варна; Попово-

Опака и Попово-Разград. ОУП на Община Попово запазва видовете устройствените зони и

режими към ОУП-гр.Попово, като дефинира допълнителни устройствени зони и режими,

обозначени с индекс „-о”, които се прилагат извън строителните граници на гр.Попово.

Предвижданията на ОУП на община Попово ще способстват за изграждането и

функционирането на една гъвкава, бързо приспособяваща се и отговаряща на съвременните

изисквания среда за обитаване, труд, отдих, обслужване и комуникация, отчитаща

229

съществуващия потенциал и благоприятни условия за развитие на бизнеса и привличане на

повече инвестиции в община Попово.

2.1.1. Град Попово и землището му

За територията на гр.Попово и землището му има изработен и влязъл в сила ОУП, одобрен с

Решение №39/30.09.2010г. на Общински съвет Попово. ОУП-гр.Попово цели със средствата на

устройственото планиране да създаде условия за повишаване качеството на жизнената среда,

усъвършенстване на градската структура, оптимизиране на комуникационната система и на

взаимодействието на града с крайградските територии, усъвършенстване на зелената система

и екологичните условия на града. За реализирането на тази цел ОУП-гр.Попово предвижда:

� Усъвършенстване на функционално-пространствената струкрура на града за

преодоляване на откъснатостта на двата кварта (Невски и Сеячи) и пълноценното им

включване към цялостния градски организъм.

� Обвързване на града с новата жп гара и териториите около новопостроения южен

околовръстен път.

� Оптимизиране на комуникационната система на града чрез завършване на неговия

околовръстен ринг от север и запад и предвиждане на връзка към прогнозното трасе на

магистрала Хемус; Класификация и реконструкция на главната улична мрежа и

обслужването на територията с масов пътнически транспорт.

� Престуктуриране на съществуващите производствени зони и стария товарен жп ареал,

включване в чертите на града на усвоени производствени терени в южната част на

града. Предвиждане на далекоперспективни производствени терени.

� Подобряване на условията за ежедневен и седмичен отдих на гражданите чрез

развитие на зелената система в компактния град и формиране на крайградски

лесопаркове и зона за отдих около язовир „Каваците”.

� Регламентиране на статут на вилна зона на съществуващата западно от града зона по

§4 и обвързването й с градската структура.

� Рекултивиране на кариерата за глина след изтичане на срока на концесията за нейната

експлоатация.

Общият устройствен план на Община Попово запазва предвижданията на ОУП-гр.Попово в

обхвата на града. Единствените промени са по отношение на първостепенната улична мрежа в

Източната и Южната индустриални зони, наложили се в следствие на проведените срещи с

бизнеса, и свързаното с това минимално прецизиране на устройствените зони. Правилата и

нормативите за прилагане на ОУП-гр.Попово, както и дефинираните в него устройствени зони и

режими, запазват изцяло действието си.

В рамките на землището на гр.Попово предвижданията на ОУП-гр.Попово също се запазват, но

се предвиждат и допълнителни зони за развитие по основните входно-изходни направления –

главно по връзките на града с бъдещото трасе на АМ „Хемус”. Това са направленията Попово-

Бяла (път II-51), Попово-Русе (път III-202) и Попово-Разград (път III-204). По тези направления са

230

предвидени нови смесени многофункционални зони, тъй като се очаква активизиране на тези

връзки след изграждането на магистралата.

2.1.2. Други населени места в Община Попово

Селищната мрежа на общината се състои, освен от гр.Попово, от още 34 села с общо население

16 539 души, от които 4 от категорията „средни”, 17 ”малки” и 13 “много малки”. По-големите

села са Кардам (1486 д.), Светлен (1246), Садина (1196), Ломци (1093) и Зараево (998), а най-

малки села са Иванча (35) и Манастирица (42).

Селищната мрежа е сравнително добре развита. Населените места са равномерно

разпределени на цялата територия на общината, при средно отстояние между населените

места около 5 км, което е добра предпоставка за една жизнена териториално-селищна

общност. Икономическият облик на селата е селскостопански. В много малко от тях има

съществуващи производствени мощности – главно в 5-те най-големи села – основно свързани с

преработка на селскостопанска продукция. Само в 6 от 34 села има функциониращи основни

училища. Целодневни детски градини има в 16 села. В повечето села има само лекарски

практики (доболнична помощ). По степен на благоустроеност, селата имат сходни

характеристики – всички са електрифицирани и водоснабдени, но липсва канализация.

Уличните мрежи навсякъде са в лошо състояние.

По отношение на устройствения им статут – всички населени места имат действащи стари

регулационни планове. Част от тези регулационни планове са изработени в 20-те и 30-те

години, а друга част – през 70-те и 80-те години на миналия век.

Като цяло, ОУПО-Попово предвижда запазване на строителните (регулационни) граници на

населените места. Демографските прогнози за развитие на всички населени места в общината

са негативни, поради което не се налага увеличаване на жилищните територии. Селищните

територии в рамките на строителните граници се устройват основно с режим Жм-о, с

изключение на терените с обществени функции (кметство, училище, детска градина, църква и

др.), които се устройват с режим Оо-о, както и съществуващи зелени площи и дерета – с режим

Тоз-о. Съществуващите гробища към селата се обособяват с режим Тгп-о, като почти навсякъде

са предвидени разширения. Обособени са и съществуващите стадиони и спортни терени – с

режим Тса-о.

На територията на съществуващите стопанските дворове се обособява устройствена зона за

производствено-складови дейности – Пс-о, като в по-големите села с активни стопански

дейности се предвижда разширението им. В много от селата по основните входно-изходни

пътища са предвидени земеделски зони с допустима промяна на предназначението (Сср-о) –

за обезпечаване на бъдещи нужди на развитието на населените места (както за жилищни, така

и за стопански дейности). По този начин, въпреки много пестеливото увеличаване на

урбанизираните територии в рамките на общината, се залага известна гъвкавост в плана – при

възникване на инвестиционни намерения в населените места или необходимост от

допълнителни терени за тяхното пространствено нарастване.

231

Имаки предвид основните структуроопределящи фактори в общината, спецификата на

природните дадености, потенциали, икономическо състояние и перспективи, както и

състоянието на населените места, предопределят три пространствени направления в

настоящия общ устройствен план за пространствено развитие на територията на Община

Попово.

• Северно направлениe - включващо населените места (Захари Стояново, Садина,

Помощица, Козица, Зараево, Ломци, Тръстика, Еленово и Дриново), разположени в северната

част на община Попово. Това са територии с високо-категорийнни земеделски земи и добре

развит аграрен сектор. Основен фактор в развитието на тези населени места ще бъде

развитието на селското стопанство и агротуризма. Планът предлага запазване на водещата

стопанска функция на тези селища и предвижда минимален резерв от терени до самите

населени места с възможност за промяна предназначението в посока стопански и складови

дейности обслужващи селското стопанство. С плана се предижва териториите на бившите

стопански дворове да се преустроят и да се превърнат в зони за малки и средни предприятия

за производство и услуги с устройствн режим. По този начин се създава възможност за

реализирането на стопанска инициатива на населението в прилежащите селища и се гарантира

икономическата жизнеспособност на околоградския район.

• Централно направление - включващото населените места, разположени централно в

община Попово – Кардам, Светлен, Заветно, Глогинка, Славяново, Медовина, Посабина, Гагово,

Паламарца, Ковачевец, Водица, Осиково и Цар Асен. Тези селища са разположени най-близо

до гр.Попово и основните транспортни връзки в общината, поради което притежават най-голям

икономически и пространствен потенциал за развитие. С ОУПО-Попово се предвижат нови

производствено-складови и многофункционални зони разположени непосредствено по

главните общински пътища по направления София- Варна; Попово-Опака и Попово-Разград за

развитие на дребния и среден бизнес в областа на логистиката, складова и производствена

дейност. Предвидени са и допълнителни терени както резерв от ниско категорийна земеделска

земя с възможност за промяна на предназначението и за неземедеслки нужди с оглед бъдещи

потребности за развитие. В близост до с.Водица и яз.Бойка, плана предвижда рекреационна

зона използвайки природния потенциал на територията за развитие на туризма и отдиха, като

се обърже със съществуащия туристически център ”Коваческо Кале”.

• Южно направление – включващо населените места (Звезда, Горица, Манастирица,

Бракница, Баба Тонка, Иванча, Берковски, Долец, Конак, Априлово, Марчино и Долна Кабда),

разположени в южната част на община Попово. Територията се характеризира със стръмен

релеф, малко население и много природни и климатични дадености. Основен акцент в

развитието на населените места в тази част на общината се предвижда в областта на туризма и

рекреацията. Предвиждат се туристически маршрути, еко пътеки и зони за рекреация при

слабо нарастване на жилищните и стопански територии. Наличните природните дадености и

защитени територии дават ясна посока за бъдещите форми на пространствено съществуване на

тези населени места и тяхното рекреационно място в общината и шанс за препитание на

местното население.

232

2.2. Транспортна и инженерна инфраструктура

2.2.1. Транспортна мрежа

Пътна мрежа

Основен фактор за бъдещото развитие на пътната мрежа в Община Попово ще окаже

преминаването на автомагистрала „Хемус“ през територията на общината. АМ „Хемус" е със

стратегическо значение както за развитието на община Попово, така и на цяла Северна

България. Изграждането й е обект на голям публичен интерес.

С изграждането на АМ „Хемус“ ще се осигури бърза и удобна връзка в посока изток-запад.

Предвидените пътни възли на магистралата с път II-51 около Ковачевско кале, с път III-202 и път

III-204 ще осигурят комфортни връзки на регионалните пътища с интензивен трафик и важно

икономическо значение.

Предлага се в програмата да се включат следните дейности:

Републиканска пътна мрежа:

� Рехабилитация на път ІІ-51" Бяла-Копривец-Водица-о.п.Попово-Светлен-Дралфа-

Чудомир-о.п. Лозница-Мировец-/о.п. Разград-о.п. Шумен/" " от км.30+000 до км.49+071

– общо 19.071 км

� Обход на път ІІ-51" Бяла-Копривец-Водица-о.п.Попово-Светлен-Дралфа-Чудомир-о.п.

Лозница-Мировец-/о.п. Разград-о.п. Шумен/" при с. Светлен – общо 2.200 км

� Ремонт на пътищата от третокласната пътна мрежа:

� ІІІ-202" (Русе-Цар Калоян)-Щръклево-Кацелово-Опака-Попово" от км. 52+553 – км.

67+570 – общо 15.017, габарит Г8

� ІІІ-204" о.п..Разград-Ломци-Попово-Славяново-Долец-Добротица-/В.Търново-

о.п.Омуртаг/" от км. 27+680 – км. 33+768 – общо 6.088, габарит Г8

� III-409 “О.п.Омуртаг-Априлово-Светлен“ от км. 21+000 – км. 35+725 – общо 15.725

км, габарит Г8

� ІІІ-2002" Цар Калоян-Костаденец-Захари Стояново-Съдина-Зараево-Попово"от км.

22+600 - км. 39+200 – общо 16.600 км , габарит Г8

Общински пътища:

� Реконструкция на пътища без асфалтова настилка:

� Път TGV 2130 / III - 204, Попово - Славяново / - Посабина – общо 6.200 км, габарит

Г8 (6/8 м);

� Път TGV 2130 Посабина – Ковачевско кале / II - 51 / – общо 4.300 км, габарит Г8

(6/8 м);

� Път TGV 2140 / II - 51, п.к.Ковачевец - Попово / - Ковачевец - Граница общ.( Попово -

Опака ) -/ TGV2101 / – общо 10.000 км, габарит Г8 (6/8 м);

� Нов път между с. Славяново и с. Звезда – общо 4.500 км, габарит Г8 (6/8 м). Ще се

създаде пряка връзка от селата в юго-западния регион на общината в посока

Търговище, като се избегне преминаването през Попово.

233

� Поддръжка на рехабилитираните 11 пътни участъци (29,112 км) в рамките на ОП

„Регионално развитие” 2007-2013г. и на рехабилитираните по Програма САПАРД пътни

отсечки 19,1 км.

� Подобряване на експлоатационното състояние на общинската пътна мрежа в лошо

състояние чрез реконструкция и рехабилитация.

� Повишаване носимоспособността на пътните настилки на общинските пътища,

осигуряващи достъп до производствени индустриални зони, генериращи тежкотоварен

трафик.

Железопътна мрежа

Железопътната мрежа на страната, вкл. територията на Община Попово, е с висока степен на

изграденост и електрификация и е в състояние да задоволи значително по-високо търсене на

транспортни услуги.

Железопътният пътнически транспорт има сериозен потенциал за развитие, който до голяма

степен зависи от модернизацията на железопътната мрежа, гарите и достъпа до тях,

създаването на удобства за пътниците.

В републикански мащаб 80% от гарите и особено спирките извън населени места за без

заслони и довеждащ транспорт и не създават усещане за предимствата на железопътния

превоз, като евтин и удобен транспорт. Необходимо е да се интегрира по-добре железопътната

инфраструктура с общинските инфраструктурни планове.

Гарите и спирките трябва да се превърнат в удобни и привлекателни места за пътуване с

паркинги и удобства за престой и изчакване на транспорта – ж.п. и автомобилен.

По отношение на сградния фонд, гари и обслужващи постройки за товарните превози е

необходимо да се подобри поддръжката им, санитарно-хигиенните норми, да се осигури

достъпност за лица с намалена подвижност, сградите да отговарят на изискванията за

енергийна ефективност и привеждането им в съответствие с европейските директиви.

Като необходимост може да се посочи извършване на подновяване и средни ремонти с релси

тип 60 за достигане на проектните скорости от 130 км/ч.

През територията на община Попово преминава 2-ра железопътна линия, която в тази си част

попада в „разширената“ TEN-T мрежа и нейното развитие е включено в редица основни

стратегически документи, които ДП НКЖИ изпълнява.

Към момента ДП НКЖИ няма подготвени проекти, свързани с промяна на съществуващото

трасе на железопътната линия, попадаща в обсега на община Попово, но с цел развитие на

железопътната мрежа е идентифициран проект „Възстановяване на проектните параметри

на железопътния участък Горна Оряховица –Каспичан“ – с индикативна стойност 466 млн.

лв., потенциални източници за реализация на проекта са национално финансиране и/или

държавен заем от МФИ и период за изпълнение до 2022г.

По отношение на сградния фонд, попадащ на територията на общината в ДП НКЖИ няма

подготвени проекти за реконструкция и модернизация на гари и спирки. Дейностите, които се

предвиждат се свързани с текущото им поддържане и експлоатация.

234

2.2.2. Водоснабдителна мрежа

НАСОКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВОДОПРОВОДНАТА МРЕЖА

На външната водопроводна мрежа и съоръженията към тях

• Цялостна подмяна на амортизираните азбестоциментови тръби (поради здравен риск) и

стоманени тръби на външните водопроводи.

• Външно водоснабдяване на населените места Априлово, Марчино, Долна Кабда и Конак от

ШК Манастирца

• Рехабилитация на помпените станции

• Рехабилитация на напорните водоеми

На разпределителната водопроводна мрежа

• Цялостна подмяна на амортизираните азбестоциментови тръби (поради здравен риск) и

стоманени тръби на главните и второстепенни водопроводни разпределителни клонове и

сградни водопроводни отклонения (СВО). С подмяната на разпределителната водопроводна

мрежа ще могат да бъдат открити и нелегално включените към нея консуматори.

• Подмяната на водопроводите в населените места да става след хидравлична проверка

работата на цялата водопроводна мрежа на населените места.

• В случаите, когато е възможно се препоръчва прилагането на „интегриран подход” като се

залага на рехабилитация на водоразпределителна мрежа и сградни отклонения паралелно с

изграждането на канализационната мрежа

ПРОЕКТНА ГОТОВНОСТ

• По ОП “Околна среда 2007-2013” - „Реализация на инвестиционен проект във водния сектор

на град Попово” по Договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011119-С007,

Процедура № BG161РО005/10/1.11/03/19 „ Подготовка и изпълнение на проекти за

подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерация над

10 000 е.ж.”, Приоритетна ос 1 „Подобряване и развитие на инфраструктурата”– първи и втори

етап. Обхватът на проекта е да се доизгради градската канализационна и водопроводна мрежа

на град Попово и кварталите Невски и Сеячи: гр. Попово - водопровод с индикативна дължина

5 270 м и с диаметър ф 100 мм; вътрешна ВиК мрежа в кв. Невски с индикативна дължина 1 500

м; вътрешна ВиК мрежа в кв. Сеячи с индикативна дължина 1 300 м.

2.2.3. Канализационна мрежа

Общи насоки за развитие на канализационната мрежа и очаквани резултати

• Изграждане на канализационна мрежа в жилищни квартали без канализационна система,

които са свързани с водоснабдителната система; Изграждане на нови колектори с цел да се

свържат новите квартали с ПСОВ;

• Реконструкция и рехабилитация на съществуващи канализационни клонове с недостатъчен

хидравличен капацитет, с обратен наклон или с нарушена конструкция;

235

• Реконструкция и рехабилитация на канализационни клонове с голяма инфилтрация – това

са предимно колектори с малка дължина на тръбите ~ 1 м ( съответно – голям брой на

свързванията) и дълъг експлоатационен период;

• Реконструкция на канализационна мрежа, строена преди 1970 г., съставляваща 18% от

цялата мрежа, с намалена проводимост поради отлагания, високи нива на инфилтрация

поради нарушена водоплътност на тръбите и връзките, което създава риск от пропадане и

замърсяване на околната среда и затруднява работата на ПСОВ. Реконструкцията на

проблемните участъци ще доведе до подобряване режима на работа на канализационната

мрежа, намаляване на инфилтрацията, което ще повиши ефективността на работа на ПСОВ и

намаляване риска за здравето на населението и околната среда;

• Изграждане на канализационна мрежа в селища с по-малко от 2 000 екв. жители, в които

има изградена водоснабдителна система и е икономически изгодно свързването им със

съществуваща ПСОВ; Изграждане на нови довеждащи колектори към ПСОВ;

• Проучвания за зониране на канализацията за малки населени места, които не са свързани с

ПСОВ, технико-икономически анализ на вариантите и реализиране на проектите.

С изпълнение на предвидените дейности, ще бъдат постигнати следните резултати:

• Ограничаване включването на отпадъчни води без пречистване в реките и другите водни

тела, респективно намаляване замърсяването на подземните води и намаляване до минимум

риска за човешкото здраве;

• Предпазване мрежите от претоварване, намаляване риска от наводнения и замърсяване

почвите и подземните води;

• Увеличаване степента на свързаност на населението към канализационната мрежа, което е

свързано с повишаване на жизнения стандарт.

Насоки за развитие на канализационната мрежа на гр.Попово

• Поетапно доизграждане на канализационната мрежа на гр.Попово (без кварталите Невски

и Сеячи), предимно в промишлените зони и крайни квартали и свързване на всички имоти ~

7км;

• Поетапна реконструкция на съществуващи компрометирани канализационни участъци,

участъци с недостатъчни диаметри и такива, строени преди 1970 г.~ 12км;

• Поетапно изграждане на канализационни мрежи на кварталите Невски и Сеячи ~ 17км;

• Изграждане на колектори за свързване на канализационните мрежи на кварталите Невски

и Сеячи с довеждащия колектор от гр.Попово до ПСОВ ~ 5.7км;

Насоки за развитие на канализационната мрежа на агломерация Попово

Агломерация Попово включва населените места, отпадъчните води от които могат да се

включат в ПСОВ – Попово. Освен гр.Попово с кварталите Невски и Сеячи, това са още селата

Кардам, Дриново и Светлен.

На база наличните проектни разработки, основните насоки за развитие на

канализационната мрежа на агломерацията за постигане на 90% свързаност на населението,

са следните:

• Изграждане на улична канализация в с.Кардам с дължина ~ 25км;

236

• Изграждане на улична канализация в с.Дриново с дължина ~ 14км;

• Изграждане на улична канализация в с.Светлен с дължина ~ 25км;

• Изграждане на канализационна помпена станция в с.Кардам;

• Изграждане на напорен колектор от ПС"Кардам" до ПСОВ "Попово" с дължина ~ 3.3км;

• Изграждане на авариен канал от ПС "Кардам" до р."Черни лом" с дължина ~ 0.5км;

• Изграждане на канализационен колектор от с.Дриново до ПС"Кардам" с дължина ~ 4км;

• Изграждане на канализационен колектор от с.Светлен до довеждащия колектор от

гр.Попово до ПСОВ ~ 5км.

Насоки за развитие на канализационната мрежа на останалите населени места

• За останалите населени места е необходимо да се направят проучвания за канализационни

зони за определяне най-добрите варианти измежду обща канализация, малка колекторна

канализация, автономна канализация и системи за пречистване на дъждовни води.

Обхват на проучванията на канализационните зони:

Брой

Общо

население

Общо населени места: 31 10203

Населени места между 0 и 100 жители 10 650

Населени места между 101 и 666 жители 14 4118

Населени места между 667 и 2 000 жители 7 5435

• В резултат на обсъждане на проучванията е необходимо да се вземат решения за

реализиране на мерки за канализационни зони на малките населени места;

• Поетапно реализиране на одобрените мерки за канализационните зони, с цел намаляване

на замърсяването на околната среда с отпадъчни води и за подобряване качеството на живот

на населението в малките населени места.

ПРОЕКТНА ГОТОВНОСТ

• През 2009 г. в рамките на обект „Техническа помощ за изготвяне на канализационни схеми

и довеждащи колектори до ПСОВ Попово за селата Дриново и Кардам” с Възложител Община

Попово е разработен идеен проект за обновяване водопроводната мрежа, изграждане

довеждащ колектор до ПСОВ гр.Попово и нова канализация в селата Кардам и Дриново-1 ви

етап;

• През 2009 г. в рамките на обект "Техническа помощ относно проучване възможността за

пречистване на отпадъчните води на с. Светлен и кв. Невски, гр.Попово" с Възложител Община

Попово са разработени схеми на канализационната мрежа на с. Светлен и кв. Невски и е

определено трасе на канализационен колектор, отвеждащ отпадните води от

канализационната мрежа на с. Светлен и кв. Невски до канализационния колектор от гр.Попово

към ПСОВ Попово.

• По ОП “Околна среда 2007-2013” - „Реализация на инвестиционен проект във водния сектор

на град Попово” по Договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011119-С007,

Процедура № BG161РО005/10/1.11/03/19 „ Подготовка и изпълнение на проекти за

подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерация над

237

10 000 е.ж.”, Приоритетна ос 1 „Подобряване и развитие на инфраструктурата”– първи и втори

етап. Обхватът на проекта е да се доизгради градската канализационна и водопроводна мрежа

на град Попово и кварталите Невски и Сеячи: гр. Попово - канализация с индикативна дължина

7 900 м и диаметър от ф 300 и 600 мм; вътрешна ВиК мрежа в кв. Невски с индикативна

дължина 1 500 м; вътрешна ВиК мрежа в кв. Сеячи с индикативна дължина 1 300 м.; Довеждащ

канализационен колестор от кв.Невски и кв.Сеячи до ПСО Попово.

• Към проекта на Воден цикъл в гр.Попово е предвидено "ИЗГРАЖДАНЕ НА РЕАГЕНТНО

СТОПАНСТВО НА ПСОВ ГР.ПОПОВО ЗА ОСИГУРЯВАНЕ ОТСТРАНЯВАНЕТО НА ФОСФОР"

2.2.4. Електроснабдителна мрежа

Усреднени стойности на натоварването за:

- зимен период - 15 мWh,

- летен период- 9 мWh.

През зимните месеци подстанцията е натоварена 30 % . Натоварването през най-силните

периоди на консумация показва, че подстанцията има големи запаси за ново присъединяване

на потребители. Това, а и рехабилитираните далекопроводи, обуславя липсата на

необходимост за развитие на електроенергийната мрежа на Община Попово в часта

изграждане на подстанции и далекопроводи.

Очакваното развитие на промишлените и другите видове дейности на територията на община

Попово, респ. очакваните нови електрически товари като следствие от това, налагат

съответстващо развитие на електроенергийната мрежа в часта изграждане на нови ТП и

свързването им към мрежата СН.

Устройствени изисквания

Наредба № 16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти определя размера,

разположението и начина на упражняване на сервитутното право. Минималните размери на

сервитутната зона на енергийните обекти за пренос и разпределение на електрическа енергия

са, както следва:

� Въздушни електропроводни линии за 110кV - 400кV в земеделски земи -

хоризонталното разстояние между крайните проводници при максимално отклонение

6м, по 3м от двете страни;

� Въздушни електропроводни линии за 110кV - 400кV в земи от горския фонд в

насаждения с височина над 4м, просеки с широчина хоризонталното разстояние между

крайните проводници плюс удвоената средна височина на дърветата - от двете страни,

но не по-малко от по 4,5м.

� Въздушни електропроводи за средно напрежение (20 kV):

• При трасе през населени места и селищни образувания: хоризонталното разстояние

между крайните неотклонени проводници плюс 4м, по 2м от двете страни.

• При трасе през паркове, зелени зони и др. ценни насаждения: хоризонталното

разстояние между крайните неотклонени проводници плюс 2м, по 1м от двете

страни.

238

• При трасе в земеделски земи: общо 7,5м, в т.ч. спрямо оста на електропровода – 5м

от страната, избрана за обслужване, и 2,5м от другата страна.

• При трасе в земи от горския фонд, просеки с широчина:

- при едностранно обслужване на ВЕ: общо 7,5м, в т.ч. спрямо оста на

електропровода – 5м от страната, избрана за обслужване, и 2,5м от другата

страна;

- при двустранно обслужване на ВЕ: хоризонталното разстояние между крайните

неотклонени проводници, 6м, по 3м от двете страни, но общо не повече от 10м.

• При трасе през овощни градини:

- При изграждане: осигуряват се монтажни просеки.

- При експлоатация: просеки не се правят, а чрез изсичане на единични дървета и

прораснали клони се осигуряват хоризонтални разстояния, равни на

определените по т. 2 за трасе през ценни насаждения.

Охранните зони на електропроводите се регламентират в Наредба за ТЕХНИЧЕСКА

ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ И СЪОРЪЖЕНИЯ:

• По дължината на ВЛ, които преминават през ненаселени места, трябва да се

осигури охранявана зона във вид на ивица, чиито граници са прави, успоредни на

оста на линията, и отстоят от крайните проводници на следните разстояния:

- 1. за ВЛ с напрежение до 20 kV вкл. – 10м;



- 4. за ВЛ с напрежение до 220 kV вкл. – 25м.

2.2.5. Телекомуникационни мрежи

Най-масово разпространена е телефонната съобщителна система, като всички населени места

и урбанизирани територии са телефонизирани.

Приложената схема за телефонизация показва трите основни групи телефонни кабели извън

населените места:

- междуселищни телефонни кабели;

- междуселищни телефонни кабели на Линейно-кабелно стопанство(ЛКС);

- оптични кабели.

Показани са трасетата на кабелите и техният тип и капацитет. Всички кабели са подземни и

осъществяват връзка между телефонния център в гр.Попово и селищните телефонни централи

по отделните села. Част от кабелите имат характер и на транзитно преминаващи –

предназначени за връзка със селища извън територията на община Попово или за други

специфични нужди.

БТК АД засега не предвижда развитие на основната междуселищна мрежа.

Далекосъобщителният оператор е на мнение, че съществуващата изграденост на

междуселищната мрежа е в състояние да поеме нуждите както понастоящем, така и в

перспектива. Мобилните оператори са покрили територията на общината и насоката за

развитие е подобряване нивото на сигнала и количеството и качествоно на предлаганите

239

Извършва се модернизация и разширяване на аналоговата съобщителна мрежа и развиване на цифрова съобщителна мрежа на територията на Община Попово. Това ще позволи рязко да се повиши качеството на предоставяните услуги, което ще рефлектира върху бързината и ефективността на бизнес услугите.

Специално внимание се обръща на осигуряването на информационната инфраструктура и информационното обслужване, което се осъществява от държавно-публичните структури, от организации, формирани на пазарен принцип, така и от неправителствени организации.

През територията на община Попово преминава и международен оптичен кабел, който е част от Балканският оптичен пръстен (Balkan Fiber Optic Ring - BFOR). Той е създаден с цел да изгради нова телекомуникационна инфраструктура на територията на България и съседните страни, която да се управлява от едно място и предоставя надежни услуги на световните оператори, използващи транзитен пренос през Балканите между Европа и Азия. Българската част от BFOR свързва Румъния, Турция и Гърция по най-краткия възможен маршрут. Трасето на оптичния кабел на територията на Република България е с направление Русе – Сливен – Свиленград, като пресича цялата територия на Община Попово от север на юг и преминава през няколко населени места, включително и през гр.Попово.

2.2.6. Газопроводна мрежа

Бъдещото развитие на газопроводната мрежа ще зависи от икономическото развитие на общината и заявени инвестиционни намерения, които биха определили необходимостта от изграждане на газопроводни отклонения към дадени населени места.

През територията на Община Попово преминават проектните трасета на два големи транзитни преносни газопровода: Южен поток и този от Турция към Австрия (преминаващ през България, Румъния и Унгария). Проектът Южен поток е прекратен, а през 2018г. „Булгартрансгаз“ ЕАД придобива активите на проектната компания „Южен поток България“ АД, включващи проучвания, доклад по ОВОС, подробни устройствени планове, технически инвестиционен проект и свързаните с тях книжа и документи, актове по съгласуване и необходимите терени за площадкови съоръжения.

Проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбска граница“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на параграф 5, т.62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и за национален обект по смисъла на параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост с Решение №312/10.05.2018г. на Министерски съвет.

За трасето на газопровод „Южен поток“ има одобрен подробен устройствен – парцеларен план за линейната част на територията на области Варна, Шумен, Разград, Ловеч, Плевен, Враца, Монтана и Видин със Заповеди на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. За

240

останалите три области – Русе, Велико Търново и Търговище (дължина около 113 км) е изготвен подробен устройствен план – парцеларен план за линейната част, който е съгласуван със заинтересованите лица, но поради прекратяване на проект „Южен поток“, процедурите по одобряване на ПУП не са завършени.

Подробният устройствен план – Парцеларен план (ПУП – ПП) е преработен и актуализиран във фаза „Окончателен проект“ във връзка с изпълнение на Проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбска граница“. Трасето и площадките на газопровода във фаза „Окончателен проект“ се запазват за одобрения първи вариант на ПУП-ПП „Предварителен проект“ за трасето на газопровод „Южен поток“. Подробният устройствен план – Парцеларен план ще послужи за база за изработване на технически и работен проект.

Проектното трасе на газопровода преминава през 11 административни области на територията на Република България – Варна, Шумен, Търговище, Разград, Русе, Велико Търново, Плевен, Ловеч, Враца, Монтана, Видин. Газопроводът ще бъде изграден от стоманени тръби с диаметър 1400мм. Работното налягане е 10 МРа. По трасето са разположени и технологични площадки, като компресорни станции, кранови възли и др.

Трасето на газопровода преминава през територията на Община Попово от изток на запад през землищата на с.Тръстика, с.Еленово, с.Ломци, с.Дриново, с.Кардам, гр.Попово, с.Гагово, с.Паламарца, с.Ковачевец, с.Водица и с.Осиково. На територията на община Попово трасето на газопровода е съставен от две успоредни тръби с диаметър 1400 мм. Успоредно на основната тръба на 8м от двете страси се разполагат два оптични кабела ТСВ.

Дължините на трасето през територията на Община Попово по землища са, както следва:

Сервитутите на трасето са, както следва:

- 2 тръби – в земи с неселскостопанско предназначение и негодни за селско стопанско производство и земи от държавния горски фонд: две външни за трасето ивици,

241

успоредни на оста на крайните газопроводи с широчина по 17м. Минималното разстояние между тръбите е 18м. Обща минимална ширина на сервитутната ивица – 52м.

- 2 тръби – в земи със селскостопанско преднацначение (при отнемане и възстановяване на плодородния почвен слой): две външни за трасето ивици, успоредни на оста на крайните газопроводи с широчина по 17м. Минималното разстояние между тръбите е 32м. Обща минимална ширина на сервитутна ивица – 66м.

При проектиране на ПУП-ПП е приет симетрично разположен сервитут. Сервитутната зона на оптичните кабели ТСВ попада в тази на преносния газопровод. В проекта са предвидени и сервитутни зони на необходимите технологични площадки и съоръжения, ел кабели и др.

Зоната на превантивна устройствена защита на преносния газопровод е по 200м от двете страни на газопровода, съгласно Наредба за устройство и безопасна експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ. В тази зона по смисъла на чл.10, ал.3 от Закона за устройство на територията се запазва фактическото ползване на земята, като се ограничава жилищното застрояване.

На територията на общината са разположени следните технологични площадки, обслужващи газопровода:

- Землище с. Кардам – ЕКАТТЕ 36470, община Попово – КВ-1, КВ-2, Св-1, Св-2, КИП и Ел., Път за КВ-2 и КИП и ел., Път за КВ-1. Площадките се намират на около 1,5 км североизточно от селото на км.173 по трасето на основната тръба на газопровода

- Землище на с. Ковачеве. – ЕТАТТЕ 37469, община Попово – КВ-1, КВ-2, Св-1, Св-2, КИП и ел. Път за достъп до площадките. Площадките се намират на около 1,8 км северно от селото на км.190,1 по трасето на основната тръба на газопровода

Подробният устройствен план – Парцеларен план за обект: „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбска граница“ на територията на област Търговище, област Русе и област Велико Търново е одобрен със Заповед на МРРБ №РД-02-15-58/12.03.2019г. и е влязла в сила на 03.04.2019г.

Трасето на газопровода, заедно със зоната за превантивна устройствена защита, са отразени в ОУП на Община Попово.

Устройствени изисквания

Устройството на газопроводните мрежи се регламентира с „Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ” в сила от 03.09.2004 г.

242

Съгласно чл. 90 (1) „Елементите на разпределителните мрежи може да се полагат подземно

или надземно в съответствие с предвижданията на подробните устройствени планове, така че

през срока на експлоатация да не се преместват във връзка с осъществяване на ново

строителство, предвиждано в действащите устройствени планове”.

Регламентите в „Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и

разпределителните газопроводи, на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ” и

„Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти” поставят определени

изисквания към устройственото решение на ОУП, свързани със сервитутите и охранните зони

на газопроводите. За разпределителните газопроводи сервитутът е по 1,5м от двете страни по

оста на газопровода, което се включва в сервитута на пътищата /2м/, така че от страна на

разпределителните газопроводи не се налагат устройствени ограничения.

Размерът на зоната за превантивна устройствена защита на преносните газопроводи,

изградени преди 16.11.2002 г., в зависимост от техния условен диаметър и налягане се

определя съгласно изискванията на "Наредба № 6/25.11.04 г. за технически правила и

нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос,

съхранение, разпределение и доставка на природен газ", Таблица № 2 от § 1, ал. 1 от

Преходните и заключителни разпоредби.

За газопровода от северния полупръстен на националната газопреносната система,

преминаващ през северната част на общината, сервитутът е по 15м от двете страни по оста на

газопровода, а охранната зона е с широчина по 200м от двете страни по оста, за която се

установява режим на превантивна устройствена защита по смисъла на чл. 10 от Закона за

устройство натериторията (ЗУТ), с който се запазва фактическото им ползване при

ограничаване изграждането на сгради, съоръжения и проводи.

2.3. Земеделски територии

С ОУПО Попово се определят границите на земите, чието основно предназначение е за

земеделски нужди, като те формират най-голям дял от общата площ на общината – 64,5%.

Според чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ)

„Земеделски земи … са тези които са предназначени за земеделско производство и:

� не се намират в границите на урбанизираните територии …;

� не са включени в горския фонд;

� не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни

или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации,

нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради;

� не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или

други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива

съоръжения.

Чл. 8 на ЗУТ посочва, че земеделските територии могат да бъдат разделени според своето

конкретно предназначение на обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя,

ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други).

Специфичният начин на ползване на тези територии не подлежи на определяне от

243

устройствени документи, включително и от ОУП. Разделението на обработваеми площи – ниви,

обработваеми площи – трайни насаждения, необработваеми площи и разсадници и

оранжерии на земеделските територии което е зададено в Общия устройствен план на община

Попово е условно по отношение на фактическия начин на тяхното ползване. Както е

регламентирано в чл. 4 от ЗСПЗЗ „Собственикът свободно избира начина на ползване на

земеделските земи според тяхното предназначение. При ползване на земята той е длъжен да

не уврежда почвата и да спазва санитарно-хигиенните, противопожарните и екологичните

норми.“. Ето защо ОУПО Попово посочва основното предназначение на земеделските

територии и устройствените им характеристики без да определя ограничения по отношение на

начина на тяхното полазване.

Едновременно с това, ОУПО Попово се стреми в максимална степен да съхрани наличните на

територията на общината земеделски земи в пълно съответствие с чл. 2 на Закона за опазване

на земеделските земи (ЗОЗЗ), който посочва, че „Земеделските земи са основно национално

богатство и се използват само за земеделски цели.“. В случай на нужда, евентуални промени в

предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда

и при условия и по ред, определени със ЗОЗЗ.

Ресурс на територията

Земеделските земи представляват основен ресурс на територията на община Попово. Една

значителна част от тях са висококатегорийни (от I-ва до IV-та категория), което представлява и

основата за силно развитото селско стопанство на територията на общината. Този сектор,

оказва значително влияние върху цялостния икономически комплекс на общината, като

продукцията от него е ключов фактор за бързото развитие на търговията, ресурс за

традиционно установената в общината хранително-вкусова промишленост, а компаниите от

сектора са основни клиенти на строителните и транспортните фирми. Добре развито е

производството на зърнени култури, червено месо от прасета и говеда, малини, дърводобив.

Ръстът в селското стопанство през последните години се характеризира и с някои сериозни

негативни черти. Земеделието на територията на региона е с подчертано монокултурен фокус

върху зърнопроизводството. Това, от своя страна, води до няколко негативни последствия.

Технологията на зърнопроизводството ангажира ограничен брой заети, а добавената стойност

от дейността е значително по-ниска, отколкото при производството на други култури –

зеленчукопроизводство, отглеждане на трайни насаждения и други. Тази структура на

земеделското производство дава отражение и върху структурата на стопанисване на земята. На

територията на община Попово преобладават едрите земеделски производители, което

позволява по-добрата механизация на производството и по-високи добивни норми. От друга

страна, тази структура на стопанствата често изолира местното население от участие в

земеделските дейности и ограничава възможностите им за заетост. Това води и до силното

обезлюдяване на една значителна част от по-малките населени места на територията на

общината.

Основни постановки на ОУПО Попово по отношение на земеделските територии

При разработването на предвижданията на ОУПО Попово е предприет подход основаващ се на

идеята за съхраняване на наличния ресурс от висококатегорийна земеделска земя. Планът не

предвижда намеса в територии от I-ва до IV-та категория. Изключение прави единствено един

инфраструктурен обект от национално значение - трасето на бъдещата АМ „Хемус“

244

преминаващо в непосредствена близост до общинския център, както и осигуряването на

необходимите подходи към него. Планът определя и наличните към момента на територията

на общината трайни насаждения.

С оглед съхраняване и развитие на земеделския потенциал на територията на общината,

ОУПОП отразява съществуващата и на места разрушена мрежа от напоителни съоръжения.

Възстановяването и бъдещото развитие на тази система може да донесе значителна добавена

стойност за продукцията на местното селско стопанство. Възможността за възстановяване на

зеленчукопроизводството като традиционен местен отрасъл е налична. Евентуално бъдещо

използване на земеделските земи с такова предназначение може да повлияе положително и

на пазара на труда в общината и по-този начин да смекчи значителните негативни демографски

тенденции.

Основно предназначение на земеделските територии

Предвижданията за основното предназначение на земеделските територии според Общия

устройствен план на община Попово са описани в приложената таблица 11. Според

предвижданията на плана, от всички територии в границите на общината най-голям е делът на

обработваемите земи – ниви, които заемат повече от половината от цялата й площ (53.92 %)

или 53 688,57 ха. Значително по-малко са необработваемите земи - пасища, мери, поляни,

голини – едва 7192,22 ха. или 8,63% от територията на общината. Ограничени са и площите

заети от трайни насаждения и оранжерии и разсадници – съответно 1,85 % и едва 0,05 % от

общата територия на община Попово.

таблица 11: Предназначение на земеделските територии, площ и дял от общата площ на община

Попово според предвижданията на ОУПО Попово 2015

Предназначение на териториите площ (ха.) Дял от площта на

община Попово

ЗЕМЕДЕЛСКИ ТЕРИТОРИИ 53688.57 64.46%

Обработваеми земи - ниви 44915.26 53.92%

Необработваеми земи - пасища, мери, поляни, голини 7192.22 8.63%

Обработваеми земи - трайни насаждения 1541.88 1.85%

Оранжерии и разсадници 39.20 0.05%

Общият устройствен план на община Попово не налага ограничения в начина на ползване на

земеделската земя, който е право на избор на собственика на земята. Постановките на плана

се фокусират най-вече върху съхраняването на тези територии като основен ресурс за

развитието и растежа на местната икономика. С развитието на системата от напоителни

съоръжения заложено в ОУПО Попово се цели създаване на възможности за разнообразяване

на монокултурния характер на местното земеделие (най-вече към зеленчукопроизводство) и

увеличаване на добавената стойност от неговата продукция.

2.4. Горски територии и Защитени територии за природозащита

Повече от една четвърт от територията на Община Попово е заета от гори.

Общата площ на горския фонд

станция “Черни Лом” възлиза на 28469,2 ха., разпределен по собственост както следва:

- държавен горски фонд

- общински гори – 2497,3 ха

- гори на физически лица

- гори на юридически лица

фиг.2

По вид на земите горската площ се разпределя, както следва:

- общо залесена площ - 27360,9 ха

- голини - 463,6 ха

- сечища - 30,5 ха

- обработваеми площи -

- ливади - 5,9 ха

- поляни - 96,9ха

- пътища, просеки и др. -

- скали, блата, реки - 77,0ха

- горски разсадници - 24,7

държавен горски фонд

общински гори

гори на физически лица

гори на юридически лица

0

ОБЩАТА ПЛОЩ НА ГОРСКИЯ ФОНД СЕ РАЗПРЕДЕЛЯ

и Защитени територии за природозащита

Повече от една четвърт от територията на Община Попово е заета от гори.

Общата площ на горския фонд в община Попово, стопанисван от Държавна


държавен горски фонд – 25914,9 ха;

2497,3 ха;

гори на физически лица – 719,6 ха;

гори на юридически лица – 13,2 ха.

горската площ се разпределя, както следва:

27360,9 ха

11,1 ха

- 398,6ха

77,0ха

24,7ха

0 5000 10000 15000 20000

2497.3

719.6

13.2


XA

245

в община Попово, стопанисван от Държавна дивечовъдна


25000 30000

25914.9


фиг.3

По видове горитериторията се разпределя така:

- иглолистни (1639,1 ха), 5.76 %,

- широколистни високостъблени (4250,0 ха)

- реконструкция (2368,2 ха)

- превръщане (15179,9 ха)

- нискостъблени – (3596,0 ха)

- тополови (327,7 ха) - 1.15 %

- голи площи (1108,3 ха)

Разпределението на площта по преобладаващи дървесни видове е:

- бял бор (31,6 ха)

30.5

11.1

5.9

24.7

голини

сечища

обработваеми площи

ливади

поляни

пътища,просеки и др.

скали,блата,реки

горскиразсадници

0

По вид на земите горската площ се разпределя

иглолистни

широколистни високостъблени

реконструкция

превръщане

нискостъблени

тополови

голи площи

По видове гори територията се разпределя

територията се разпределя така:

иглолистни (1639,1 ха), 5.76 %,

широколистни високостъблени (4250,0 ха) - 14.93 %,

реконструкция (2368,2 ха) - 8.32%,

превръщане (15179,9 ха) - 53.32 %,

(3596,0 ха) -12.63%,

1.15 %

голи площи (1108,3 ха) - 3.89 %.

Разпределението на площта по преобладаващи дървесни видове е:

30.5

11.1

96.9

77

24.7

50 100 150 200 250 300 350

По вид на земите горската площ се разпределя

XA

0 2000 4000 6000 8000 10000 12000

1639.1

4250

2368.2

15179.9

3596

327.7

1108.3

По видове гори територията се разпределя

246

463.6

398.6

400 450 500

12000 14000 16000

По видове гори територията се разпределя - xa

- чер бор (1437,8 ха)

- смърч (5,3 ха)

- ела (0,3 ха)

- др. иглолистни (7,3 ха)

- дъб 4232,4 ха)

- цер (7877,1 ха)

- бук (237,4 ха)

- габър (3399,1 ха)

- ясен (140,6 ха)

- липа (1752,7ха)

- топола (327,6 ха)

- явор (18.8 ха)

- бреза (38,3 ха)

- орех (382,6 ха),

- келяв габър (1708,4 ха)

- акация (3586,5 ха)

- трепетлика (0.8 ха)

фиг.5

Основните насоки за развитието на горските територии

проекти на лесничействата. Те осигуряват добри предпоставки за стопанисване и ползване на

горския фонд.

Основните дейности в сферата на горите са

- стопанисване и възпроизводство на горите от държавния горски фонд;

- ползвания от горите и земите от държавния горски фонд;

0

1000

2000

3000

4000

5000

6000

7000

8000

31.6

1437.8

5.3 0.3 7.3

Разпред. на площта по дървесни видове

Основните насоки за развитието на горските територии се определят от лесоустройствените


Основните дейности в сферата на горите са:

стопанисване и възпроизводство на горите от държавния горски фонд;

вания от горите и земите от държавния горски фонд;

7.3

4232.4

7877.1

237.4

3399.1

140.6

1752.7

327.618.8 38.3382.6

1708.4

Разпред. на площта по дървесни видове -ха

247

се определят от лесоустройствените


стопанисване и възпроизводство на горите от държавния горски фонд;

382.6

1708.4

3586.5

0.8

248

- опазване и охрана на горите и земите в горския фонд;

- запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча на територията на

станцията;

- изграждане на ловностопански съоръжения и провеждане на необходимите

биотехнически мероприятия;

- възпроизводство, разселване, опазване и охрана на дивеча;

- аклиматизация на дивеча;

- подобряване на екстериорните и трофейни качества на дивеча;

- ползване на дивеча и дивечовите продукти и провеждане на организиран ловен

туризъм.

Зелената екосистема на общината се характеризира с представеност от основните видове

както на равнинно-хълмистия пояс на листопадните гори до 400 м надморска височина, така и

на пояса на заливните и крайречните гори до 600 м надморска височина.

Естествена растителност е запазeна в зоните, които са по-малко годни за развитието на

земеделието. Представена от следните дървесни видове: червен дъб, цер, бук, акация, липа,

ясен, габър, черен бор, дива круша и др. Горите ,в които е предсавена тази растителност са в

няколко категории:

- стопански гори-18838,98 ха

- защитни гори и земи-121,52 ха

- специални гори с рекреационно значение- 261,04 ха

Последната категория има най-голямо значение за развитие на свободните форми на отдих в

природна среда.

Защитените територии за природна защита са - 36,99 ха (0.04% от територията на общината) и

не се променят спрямо опорния план.

Защитените територии заопазване на културно-историческото наслество са 5,82 ха (0,01%) и

също не се променят спрямо опорния план.

Друга част от естествената растителност попада в защитените зони по НАТУРА 2000 и в тези за

природна защита.

- Вековни гори покриват обширен район в югозападната част на общината.

Вековната гора „Заклетата курия“, намираща се на 1 км на юг от село Иванча. Най-голямото

дърво в региона е благун, с обиколка 4, 55 м и се обхваща от трима човека. Високо е 18 метра и

е на около 400 години. Общо в гората има 18 вековни дървета – благуни, церове и брястове.

В местността “Пирамидата” в землището на село Бракница растат няколко огромни летни

дъбове, като най-възрастния от тях е на около 430 години.

- От храститенай-важни представители са: смрадлика, чашкодрян, драка, глог, леска, къпина,

трънка, шипка и др.

249

-Тревната растителност е сравнително по-бедна. Представена е от житни треви:

садина,острица, осика, млечка, троскот, магарешки бодил, татул, бял равнец и др.

Успоредно с тази растителност на територията на общината се срещат много и разнообразни

билки, които могат да имат както стопанско,така и значение за отдиха. В района повсеместно

са разпространени: шипка, глог, коприва, глухарче, змийско мляко, маточина, живовляк, лайка,

бял равнец, мента, мащерка, жълт кантарион, смрадлика, къпина и др.

В обхвата на НАТУРА 2000, с.Иванча със своите природни дадености – вековни гори,

водопади и екопътека може да се развие като природозащитен център.

2.5. Отдих и туризъм

Система отдих има своите конкретни устройствени цели, които водят до определен желан

резултат и стимулират развитие на дейности, допринасящи за социално-икономическия

просперитет на общината.

Устройствените цели по отношение на жизнената среда и природното и културно наследство

визират съхраняване,социализацията и експлоатацията на недвижимите културни ценности;на

природните ресурсии изградената рекреационна среда за подпомагане и развитие на следните

дейности:

• Проучване, картиране, разкриване,опазване и експониране на недвижимото

културното наследство;

• Разработване на културни маршрути и общи „пакетни“ туристически продукти,

включващи културните ценности;

• Гарантиране опазването на местното природно наследство и поддържане на

биоразнообразието;

• Осигуряване на „зелени“ връзки между населените места

Развитието на всяка от тези дейности, ще допринесе за социално-икономическия просперитет

на общината.

Извършените социологически анкетни проучвания за гр. Попово установяват, че относителният

дял на излизащите извън града граждани за последните 10-15 години се е увеличил от 13% на

35%. Тези показатели по същество очертават нарастващата тенденция на естествения и

жизнено необходим стремеж на хората към промяна на средата и по – продължително

престояване в природна обстановка.

Община Попово се отнася към общините с добри екологични условия, което е сериозна

предпоставка за развитието на отдиха и туризма като индустрия.

Визията за туризма на община Попово е доизграждане на туристическата инфраструктура и

туристическа база, които да дадат възможност на наши и чужди туристи да се запознаят с

природните и културни ценности на общината.Промените на климата обаче ще окажат своето

въздействие върху условията за туристическа дейност. Повишаването на температурите и

безводието ще ограничат туризма в много региони най-вече от Южна Европа. Според

очакваната промяна на индекса за туристически климат за ЕС, България е сред страните с най-

250

висока очаквана негативна промяна. В най-тежко положение от българските райони ще бъде

Североизточният район, който заедно със Северния централен район попада в най-

неблагоприятната 6 група.

За нуждите на седмичния обществен отдих в общината са отредени 3560 дка, в които са

включени лесопаркове, водни и риболовни бази, туристически и ловни хижи, пешеходни

маршрути, даващи чудесни възможности за развитието на алтернативен туризъм,вкл.био- и

фототуризъм.

Горските територии с обща площ 21 725 ха във всичките им разновидности са сериозен

потенциал за развитие на свободните форми на отдих- пешеходен туризъм, пикник, еко- и

други специализирани машрути, бране на билки и гъби и пр.

Специалните гори с рекреационно предназначение с обща площ 261,04 ха са основните

територии, обект на устройствени мероприятия за целите на отдиха в природна среда-

изграждане на хижи, алеи, чешми , заслони , беседки, огнища и пр.

Управлението на водните ресурси и горският фонд също са едни от най-чувствителните към

климатичните изменения. При възможно затопляне на климата може да се очаква миграция на

видове от юг на север, което ще означава преместване на растежа на дървета и храсти от Южна

България към Северна България, процес, който ще засегне и община Попово. При тези процеси

може да се очакванамаляване на разнообразието на дървесните видове. Може да се очаква ,че

при извършването на правилна селекция, ще се достигне оптимална биопроизводителност при

изменени климатични условия.

Стратегическата цел при управлението на биоразнообразието и най-вече на флористичните

ресурси трябва да бъде адаптация към засушаването на климата и подобряване

устойчивостта на горските екосистеми. Естествените и привнесени горски дървесни и храстови

видове имат голям потенциал за добра адаптация към евентуалното изменение на климата

през този век. Чрез отгледни сечи на младите насаждения се увеличава жизненото

пространство на оставащите дървесни екземпляри и се подобрява светлинния и водния

режим. По този начин се увеличават възможностите за адаптиране на дървесните насаждения,

като в резултат се увеличава и биомасата.

Законът за защитените територии - /ЗЗТ/ - (обн. в ДВ бр.133 от 1998г., Изм. и допълнен) урежда

режима на опазване, ползване и управление, и регламентира функционирането и

съхранението на системата от защитени територии за природна защита - 4,41ха в община

Попово. С управлението на тези категории защитени обекти се цели създаване и развитие на

различните форми на екотуризъм.

� Ловни хижи, водни и риболовни бази

• Водещо място тук имат висококласните бази за ловен туризъм /притегателен център за

ценители от цяла Европа/, в селата Еленово, Голямо градище и местността „Маринка

лъка” край град Попово, собственост на Горско стопанство "Черни Лом".Последното се

обуславяот наличиетона типичните и разнообразни представители на фауната на

Източната Дунавска равнина, както и от голямото видово разнообразие на птичия

251

свят.Ловен дом „Голямо Градище” предоставя на гостите на стопанството 6 леглови

места, плувен басейн и тенис корт.

• Едно много подходящо място за отмора, съчетана със спортен риболов с билети

е язовир „Каваците”,намиращ се околностите на гр. Попово по посока на град

Търговище.Сред гората на язовирния бряг може да бъде използван съществуващият

приятен и удобен за почивка хотелски комплекс от бунгала.

• От другата страна на язовира има също хотелска база “Ловен дом” – квартал Сеячи, в

близост до ловно-стрелбищен комплекс.

Териториите, заети от води и водни обекти са 904,62 ха. Водни и риболовни бази могат да

бъдат организирани около микроязовирите /до с.Гагово,с.Водица-яз „Водица“

,яз.“Ломци“,яз.“Калето“ и др./със средна площ 50 - 80 дка,като се заложи на устройството на

места за контролиран риболов, достъп с пътища от третокласна и общинска пътна мрежа- ІІІ –

ти клас – 95.1 км; - ІV-ти клас - 163 км.,обслужващи обекти и места за пикник.

� Културен туризъм

Благоприятното разположение на община Попово в близост до райони с богати туристически

атракции по отношение на културния и познавателния туризъм /по-специално регионите

Велико Търново, Разград, Русе, Шумен/, могат да допълнят нейното собствено предлагане и

създават възможности за развитие на регионални туристически продукти с цел формиране на

комплексен интегриран туристически продукт.В тази връзка изследваните туристическите

потоци са:

• първостепенни туристически потоци: от Велико Търново до Абритус, Сборяново,

Дуросторум и обратно; от Улпия Ескус (Плевен) до Абритус, Сборяново, Дуросторум и

обратно; от Плевен до Варна и обратно; от Варна до Свищов и обратно; от Попово до

Русе.

• второстепенни туристически потоци: от Велико Търново за Плиска и Преслав; от Велико

Търново за Русенски Лом

Потенциалът от разлините обекти на отдиха ,туризма и спорта в община Попово,са групирани

според преобладаващите ресурси в няколк групи:

• Зони за културен туризъм

• Зони за воден и риболовен туризъм

• Зони за спорт

• Зони за биотуризъм

• Зони за свободен отдих в природна среда

252

В проекта се предлага като общ устройствен принцип за единичните обекти на КИН /антични

селища, крепости,руини и пр./ в община Попово и нейните селища, те да бъдат проучени и

маркирани и допълнително с цел включването им в различните маршрути на отдиха.

Характерно за селищата в община Попово е,че почти във всичките присъстват останки от

антични и средновековни селища, некрополи,могилни гробници и единични паметници от

различни епохи.

За развитието на културния туризъм от важно значение са и многобройните руини и по-

цялостни останки от крепостни комплекси от различни исторически периоди-„Манастира“,

,,Кос кале“, “Ойнарджа кале“, „Хисарлък кале“, Ранновизантийската крепост в с.Долна кабда

,обявена за паметник на културата1976 г и др.

• Късноримската крепост и град „Ковачевско кале” е едно от най- интересните местаза

любителите на културния туризъм. Този обект може да бъде определен като основен

рекреационене център за общината.Крепостта е разположена в равна малка долина,

образувана при вливането в река Ковачевска (Ерек дере) на нейния северозападен

приток - Чепез дере, на около 7 км западно от центъра на Попово, в непосредствена

близост до съвременнияпът Попово – Бяла. Археологическият обект се представя като

една от трите най-известни и значими антични крепости в Северна България редом с

Античен град-Нове Свищов и Царевец.Самият град е възникнал между 308 и 324 г. сл.

Хр., по време на съуправлението на императорите Лициний I и Константин I Велики.

Зидовете на крепостната стена са с дебелина 3,20 м.,а вътрешната територия на града

обхваща малко над 40 дка. Укрепителната системае снабдена със 17 издадени пред

стената кули, разположени почти симетрично по цялата дължина. По проект на Община

Попово се изгражда цялостната инфраструктура на обекта- паркинги, ВиК,

електрификация, посетителски център, частична реставрация и консервация на

разкритията,както и множество туристически атрации.

• Друг важен елемент от системата на културния туризъм са останките от тракийска

куполна зидана гробницаот края на IV век преди Христа, в землището на село Гагово.

Изградена е по нареждане и за целите на висш гетски тракийски аристократв края на IV

век преди Христа. Гробницата представлява монументален архитектурен комплекс,

състоящ се от две кръгли камери, обща правоъгълна предгробна камера, дромос

(коридор) и едно допълнително правоъгълно помещение. Подобно двукамерно

планово-архитектурно решение не е известна до сега от територията на България.

Предлага се мястото да бъде социализирано за посещение като ядро за културен

туризъм и да бъде изграден туристически маршрут до него

• Руини на късноантичната крепост „Манастира” (кале „Манастир”) се намират на

историческият хълм Керчана до село Априлово. Местността е най-известна с

последното сражение на четата на Таньо Войвода, дадено на преследващата я турска

потеря на 27-ми май 1876 г.,където всяка година на 2-ри юни на височината Керчана,

пред паметника на войводата, тържествено се почита подвига на четниците и на

загиналите за освобождението на България по време на Априлското въстание. До най-

високата част на хълма днес води сенчест асфалтов път, подходящ за автобуси, леки

коли и велосипеди. По неговото трасе има изградени чешми, места за отдих и пикник.

Отдавна изоставената двуетажна туристическа хижана това място, подсказва

253

необходимостта от изграждане на нова такава като ядро за отдих с леглова

база,информация, зала за тържества, музей и пр.

• Възвишението „Калакоч” е най-високата част на Поповските височини (488 м).

разположено между селата Ковачевец, Паламарца, Голямо Градище и Цар Асен. В най-

високата му част се намира могила, която по време на големите царски военни

маневри от 1937 г. е служила за наблюдателен пункт на ген.-щаба на българската

армия и лично на цар Борис III. За същата могила се разказва в тъжната древна легенда

за смъртта на принцеса Антола и възлюбения й овчар Велиазар.Пешеходниятдостъп до

възвишението има и отвсички околни села. При ясно време от него има отлична

видимост към територията на община Попово и извън нея. Възвищението може да

бъде устроенокато обект за културен туризъм и да бъде изграден туристически

маршрут до него.

• Капански архитектурно-етнографски комплекс, изграден по програма ФАР с

възможности за нощуване епосещаван туристически обект в с. Садина,.Туристите се

запознават отблизо с капанската култура, опитват от местните ястия и участват в

типичните за този район занаяти и имат възможност да избират между три маршрута,

включващи посещения на археологически, исторически и културни обекти. Този обект

може да бъде определен като основен рекреационене център за общината.

• Село Иванча - В землището на селото и до днес личат следите на множество

археологически обекти от античността до средновековието - тракийски и римски

селища, античен и средновековен път, надгробни могили и др. Хората са изградили и

опазват един невероятен архитектурен резерват- калдаръмени улици, по които

строени в характера на тревненската архитектура се издигат запазени къщи с високи

дувари и каменни стени. Къщите се реставрират, повечето имоти се използват за

почивка.

• Лековито аязмо с параклис в село Звезда,се намира в северозападната част на селото.

За него легендите от най-стари времена твърдят, че водата му е лековита и помага на

слепите хора да прогледнат.Параклисът, построен отново през 1986 г. върху основите

на по-стария,като покривало над извора, вече е реконструиран и посветен на св. св.

Константин и Елена(21 май).Необходимост от изграждане на обекта като ядро за

културен туризъм и изграждане на туристически маршрут до него.

� Рекреационни маршрути-туристически,познавателни, вело- и други.

С реализацията на ОУПО се очаква да бъде създаден и развит комплексен интегриран и

конкурентноспособен продукт на културния туризъм и цялостен маркетинг. Очаква се

повишената атрактивност на Крепостта „Ковачевско кале” в резултат от изпълнените дейности

свързани с неговото опазване, валоризиране като недвижима културна ценност, както и

социализиране, подобрено експониране и обоготяването му със съпътстващи атракции и

събития, да създадат реални условия за повишаване на неговата популярност, за привличане

на повече посетители и туристи в района на Попово. Крепостта е ситуирана също на пътя на

няколко туристически потоци – първостепенни, които задължително минават през Ковачевско

кале, и второстепенни, които могат да минават през Ковачевско кале.

254

Екопътека е изградена на 20 км южно от Попово, по поречието на красивата и живописна

долина край Буюк дере /Голямата река/с дължина 13,5 км. Екопътеката е разположена е

между селата Иванча и Долец, на естествената граница между Балкана и Дунавската равнина.

Девственото място с много добри условия за ежедневен и седмичен туризъм, за

природосъобразни форми на отдих. Природната среда е формирана от добре изразената

композиция между вода, скали и растителност,където през всички сезони има възможност да

се събират множество туристи.

Като център за еко- и познавателен туризъм се оформя село Иванча, обградено от осем

красиви водопада, а точно под него се лее „ Златният“, наречен заради жълтите му глинести

скали. На около километър разстояние, в Антоновска община, е най – големият в региона –

„Пиринешки джандем“, висок над 34м. В съседното село Долна Златица също има два малки

водопада, а към с. Бракница – два осеметрови каскади. В чашата на водопада „Пиринешки

джандем” живее саламандрата. Към Поповските височини се намира едно от малкото

местообитания на защитения черен кълвач – птицата с най-дълъг език в Европа (12 см).

Чрез организирането на места за отдих и специализирани маршрути, те могат да се отдават

на активности и „приключения“ с колоездене, разходки, събиране на билки, наблюдения на

редки растения /познавателен туризъм и фототуризъм/, риболов, приготвянето и

дегустирането на местни екопродукти, участие в традиционни празненства в местността

“Тюлбето”, пране на валявица (при с. Иванча) и свързаните с това пикници, нощувки на открито

в палатъчни лагери.

Културният календар на община Попово включва :

- Капански събор “Здрав корен-жив дух” в с.Садина

- Беломорски събор в с.Светлен

- Юбилейни чествания на народните читалища в населените места

- Националният поход „По стъпките на четата на Таньо войвода” с поднасяне на венци

тържествен концерт и импровизиран събор на 2 юни

Изводи за възможните пътища на развитие на отдиха и туризма

• Достъп до Европейските фондове;

• Реконструкция и изграждане на инфраструктурите за подобряване на достъпа и

качеството на обслужване в обектите от системата отдих и туризъм;

• Използване на възобновяеми енергийни източници, водещо до намаляване на

енергийната зависимост и опазване на околната среда;

• Балансирано развитие на селата спрямо развитието на общинския център чрез

инвестиции в селско стопанство и алтернативни форми на туризъм – еко-, селски,

културен туризъм;

255

• Изграждането на ефективен и конкурентоспособен аграрен сектор в аспекта на отдиха

може да фокусира в използване на обработваемите земи с трайни насаждения за

създаване на обекти за екотуризъм- бране на плодове,производство на сладка и пр.;

• Създаване на междуинституционална мрежа, включваща НПО, публични институции за

предоставяне на качествени услуги в сферата на туризма;

� Система от зелени, спортни и рекреационни площи в урбанизираните територии

/селища/ на община Попово

Съгласно раздел XI, чл.61 на ЗУТ „В териториите на общините се устройват озеленени площи,

обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните

условия и за организиране на отдиха на населението.(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2004 г., изм. - ДВ,

бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.)

Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване,

предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или

общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване.

Терени за озеленяване, паркове и градини в ОУПО с режим Тоз-о

Публичните зелени площи /паркове, градини и други форми на озеленяване/ на територията

на община Попово без гр.Попово и землището му се увеличават от 905,56 ха в опорния план на

952,79 ха в ОУПО. Общо за община Попово тези територии се увеличават от 976,33 ха на

1160,54 ха.

В това число влизат и терени за гробищни паркове с режим Тгп-о. В опорния план те са 43,80

ха, а в проектното решение тези терени са увеличени с 13,35 ха – или общо 57,15 ха на

територията на община Попово без гр.Попово и землището му. Общо за общината гробищните

паркове се увеличават от 57,4 ха на 70,75 ха.

Терените за спорт и атракции в ОУПО с режим Тса-о

Зоните за спорт и атракции на територията на общината без гр.Попово и землището са се

увеличили – от 8,81ха в опорния план на 48,92ха в ОУПО. Основните спортни дейности са

заложени териториално в селищните стадиони на селата Цар Асен, Водица, Ковачевец,

Паламрца, Славяново, Медовина, Горица, Ломци, Дряново и Гагово, където има създадени

условия за провеждане на мотокрос. Нови територии с този режим /Тса-о/ се устройват в

с.Еленово- 5 ха.,с.Зараево- 4,1 ха.,с.Априлово – 2,3 ха., с.Конак- 2,8 ха.

Общо за територията на общината тези зони увеличават от 17,06 ха на 57,31 ха.

Рекреационните /курортни и вилни зони / територии в ОУПО с режим Ок-о.

Рекреационните /курортни и вилни/ зони на територията на общината без гр.Попово и

землището са се увеличили - от 45.93ха в опорния план на 70,74 ха в ОУПО.

ОБЩО ЗА ОБЩИНА ПОПОВО - Рекреационните /курортни и вилни зони/ територии се

увеличават от 136,18 ха на 150,94 ха.

256

2.6. Културно-историческо наследство

Стандартите на културата на устойчивото развитие, която все повече придобива нормативен характер в процеса на устройственото въздействие върху градските територии и пространства, се съдържат в режимите за защитата и опазването на компонента „Културно историческо наследство“ в управление на качеството на околната среда.

Прогнозата за развитие и опазване на КИН е направена съгласно оценка на потенциала на структурите и компонетите на културното наследство върху критериите и параметрите за устойчиво устройство на териториите и контекстуалното им взаимосвързване със структурите и компонентите на функционалните системи. Тази прогноза е изготвeна съобразно ресурса и капацитета на структурите на културното наследство на територията на Община Попово за развитието на ефективен и атрактивен културен туризъм, който да подпомогне икономическото развитие на Общината и за да запази културната идентичност на местността, съхранявайки свидетелствата на техния прогрес.

Направеният анализ на КИН на територията на общината е по отношение както на териториалното разположение на НКЦ, тяхната значимост и собственост, така и на състоянието им, транспортно-техническа достъпност и осигуреност, атрактивност и др.

Прогнозата е изцяло съобразена и с плановите и стратегически документи, касаеши културното наследство, на регионално и местно ниво, сред които Стратегия за опазване на културното наследство на община Попово за периода 2014 – 2020 г.

Съгласно спецификата на ОУПО като планов документ с времеви хоризонт 20 години и динамичното развитие на проучванията на недвижимото културно наследство в Общината, в следствие на които се откриват нови и нови НКЦ, следва да се приоритизират устройствените мероприятия касаещи развитие и опазване на КИН.

Развитиеto и опазванеto на КИН в Община Попово се основава също и на плановите и стратегически документи на национално и наднационално ниво, в това число на културни коридори на Югоизточна Европа, Териториални културни маршрути на Националната схема на културните маршрути.

Прогнозата предвижда обвързването на обектите на КИН, в културни маршрути, съобразно културните коридори на Югоизточна Европа, Националната схема на културните маршрути и ПРОЕКТ: ИСПЕРИХ-РАЗГРАД-ПОПОВО: Път на древни култури и традиции, като не се ограничава до горецитираните.

Културните коридори на Югоизточна Европа, които са в непосредствена близост до Община Попово и имат значение за формирането на водеща концепция за развитие и опазване на КИН на Общината минават през:

- Стара Загора - Велико Търново - Русе;

- Свищов - Русе - Силистра.

Териториални културни маршрути на Националната схема на културните маршрути, които са в непосредствена близост до Община Попово и също имат значение за развитие и опазване на КИН на Общината минават през:

- Велико Търново - Шумен - Варна;

257

- Шумен - Русе;

- Свищов - Бяла;

- Силистра - Разград.

ПРОЕКТ: ИСПЕРИХ-РАЗГРАД-ПОПОВО: Път на древни култури и традиции предвижда обвързването на културни и туристически обекти от трите гореизброени общини.

В тази връзка, прогнозата за развитие и опазване на КИН на Община Попово кум ОУПО предвижда обособяване на три културните трасета в Общината, обвързващи ключовите обекти на КИН със съществуваща транспортна инфраструктура. Трасетата представляват три лъча, водещи началото си от гр. Попово, със следните направление:

- Трасе 1: Попово - Бяла: Трасето преминава по съществуващия път и се обвързва с Териториалния културен маршрут на Националната схема на културните маршрути с направление - Свищов - Бяла.

- Трасе 2: Попово - Разград: Трасето преминава по съществуващия път и се обвързва с Териториалния културен маршрут на Националната схема на културните маршрути с направление - Силистра - Разград.

- Трасе 3: Попово - Шумен: Трасето преминава по съществуващия път и се обвързва с Териториалния културен маршрут на Националната схема на културните маршрути с направление -Шумен - Русе.

фиг. 6. Регионални културни маршрути

При формирането на така избраните трасета бе взето под внимание както очакваното доизграждане на Автомагистрала Хемус, така и наситеността на територията със значими и транспортно достъпни НКЦ.

258

По-важните НКЦ, част от новопредвидените културни маршрути са:

• Късноримската крепост “Ковачевско кале”: Късноримската крепост “Ковачевско кале” е едно от най-интересните места за любителите на културния туризъм от вече 2 десетилетия. Тя се намира на около 7 км западно от центъра на Попово, в непосредствена близост до съвременния път Попово - Бяла. Крепостта е разположена в равна малка долина, образувана при вливането в река Ковачевска (Ерек дере) на нейния северозападен приток - Чепез дере. Самият град заедно с неговата крепостна стена е построен между 308 и 324 г. сл. Хр. по време на съуправлението на императоите Лициний I и Константин I Велики, а зидовете на крепостната стена са с дебелина 3.20 м. Вътрешната територия на града обхваща малко над 40 дка. Укрепителната система е снабдена със 17 издадени пред стената кули, разположени почти симе трично по цялата дължина. От есента на 2013 г. при крепостта функционира новоизграден посетителски център, в който може да се види макета на крепостта и мултимедийно представяне на обекта. В центъра предстои създаване и на музейна сбирка с находките, добити по време на археологическите проучвания. Цялата местност на запад от калето днес е урбанизирана и превърната в приятен парк с амфитеатър и кътове за отдих за малки и големи. Разкритите части от укрепителната система на крепостта са социализирани и достъпни за посещение, а около нея посетителите могат да разгледат и макети на антични оръжия и обсадна техника.

• Православен църковен храм “Свети Архангел Михаил” в Попово: Православният църковен храм “Свети Архангел Михаил” в Попово (т. нар. старата църква) е изграден след големи перипетии от поповчани -християни през 1863 г. със съдействиетона Мидхат паша и Русенския валия и осветен през 1880 г. Храмът е възстановен в сегашния си вид през 1975 г. През комунистическия режим е бил превърнат в музей на Руско-турската война, след това и в иконна галерия на Музея. През 2000 г. за пореден път е възстановен, за пръв път е иконосписан и превърнат отново в действащ църковен храм. Един почти възрожденски комплекс, състоящ се от спретната бяла църква с каменна облицовка, красиви стенописи, камбанария, зидана каменна ограда и тих приятен двор с лозници, чешма, цветя и паметни плочи и гробове на свещеници, ктитори и загинали руски войници през лятото на 1877 г. в боевете при село Светлен (наречени още малката Шипка). Храмът се стопанисва от свещеника, служещ в новата църква на града.

• Крепост “Доброселско кале“ в с. Садина: Римската крепост “Доброселско кале” (“Ташлъ йол кале”) или “Крепостта на каменния път” се намира на около 3,5 км западно от Садина, в близост до пътя Садина - Люблен, върху малко естествено възвишение, приличащо на могила, намиращо се в края на землището на селото, скрито в една малка долина, в близост до границата със землището на село Захари Стояново. Вероятно в миналото до него е минавал стар римски път, от който то е получило и турското си име. Доброселското дере (Коджа хенде дере), което тече в непосредствена близост до тази малка около 2 дка крепост се влива в река Малки (Мали) Лом. През 1891 г. при обхождане на крепостта Карел Шкорпил вижда част от руините на крепостната стена. Днес многобройните иманярски ями, в които са намирани монети от времето на Филип II Македонски, почти цялата римска и ранновизантийска епоха, разкриват отделни отсечки от каменните зидове на различни сгради, кули и стени, споени с бял хоросан, примесен със счукани тухли. В най-високата част на крепостта е частично разкопан от иманяри стар зидан кладенец.

259

Местността е много красива. В гористото й подножие местното население е създало просторно и удобно място за пикник с поддържан студен извор, пейки, маси и огнище.

• Капански архитектурно-етнографски комплекс в с. Садина: Традиционната капанска къща е превърната в Капански архитектурно-етнографски комплекс, посветен на капанците и тяхната материална и духовна култура като интересна, съхранила се почти до най-ново време, етнографска група от Североизточна България. Комплексът е съчетание на традиционен капански стил с модерни условия за отдих и релаксация. В комплекса се намира къща с етнографска експозиция, в която са представени бита и традициите на капанците.

• Археологически НКЦ в с. Заветно: На 1,5 км югозападно от днешното село е имало неолитно поселение, а селищна могила – на 1 км в южна посока в местността Рачалък. Терасно селище от бронзовата епоха пък е локализирано на платото в северна посока. Днешното село е застроено върху останките на антично селище. Има данни за антична крепост в местността Боаза – 2 км западно от Заветно. Няколко са надгробните могили – две на 1 км също в западна посока, в местността Даръ баир и три на 1,5 км югоизточно от селото.

• НКЦ в ц. Водица:

Южно, на 1 км от Водица, до пътя за гр. Бяла, се издига голяма селищна могила, наричана Циганска могила (още Ченгенейолу). По нейната повърхност са открити глинени идоли на жена и на животни, както и част от капак на керамичен съд с форма на детска главичка. Керамиката и статуетките се отнасят към късния енеолит.

Терасно селище от средния и късен енеолит е локализирано и северно от днешното село, край пътя за Цар Асен. Недалеч от Циганската могила, в местността Нивици – 500 м южно от селото са намирани останки от селище, съществувало в първите векове след Христа. Част от него днес е под водата на язовир. Там е намерена бронзова статуя на бик.

Северозападно от Водица личат останки от тракийско, римско и средновековно селище. В района на средновековното селище е открита колективна находка от сребърни български монети от ХIV век. В съседна местност е било разположено друго тракийско селище.

Недвижимото културно наследство на Община Попово е ориентир и източник на натрупан исторически опит за вида, структурата и системния характер на устройствените мерки за постигане на високо естетическа и с екологично качество среда. То е носител на паметта на този важен исторически устройствен и социален опит в процеса на провеждане на политиките и за утвърждаване на стандартите на културата на устойчивото развитие на жизнената среда през Третото хилядолетие.

В проекта за ОУП на Община Попово са отразени недвижими културни ценности /НКЦ/ и са приложени списъците (Приложение 3), предоставени от Националния институт за недвижимо културно наследство, списък с археологическите обекти от автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“, предоставени от Националния археологически институт с музей към БАН, както списък от регистъра на военните паметници на територията на областта, предоставени от Областна управа Търговище. За НКЦ с установен режим за опазване в графичната част на плана са отразени и техните охранителни зони.

260

2.7. Нарушени територии за възстановяване

Изискванията при извършване на рекултивация на нарушени терени са регламентирани с НАРЕДБА № 26 ЗА РЕКУЛТИВАЦИЯ НА НАРУШЕНИ ТЕРЕНИ, ПОДОБРЯВАНЕ НА СЛАБОПРОДУКТИВНИ ЗЕМИ, ОТНЕМАНЕ И ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ НА ХУМУСНИЯ ПЛАСТ издадена от Министерството на земеделието и хранителната промишленост, Министерството на околната среда, Министерството на териториалното развитие и строителството и Комитета по горите към Министерския съвет (Обн. ДВ. бр.89 от 22 Октомври 1996г., изм. ДВ. бр.30 от 22 Март 2002г.) Видовете нарушени територии са рудници, кариери, насипища, свлачища, срутища, мочурища, депа за отпадъци и др., които ОУПО предвижда за етапно възстановяване и рекултивация.

• Възможности за рекултивация и предназначение в перспектива.

Рекултивацията на нарушени терени обхваща комплекс от инженерни, мелиоративни, селскостопански, горскостопански и други дейности, изпълнението на които води до възстановяване на нарушените терени и до подобряване на ландшафта. С рекултивацията се възстановява годността на земята за земеделско или горскостопанско ползване. При невъзможност се създава друг вид ползване, като се оформя подходящ ландшафт. Съществуват няколко възможности за извършване на рекултивацията на нарушените терени:

o когато нарушеният терен се предвижда за земеделско ползване;

o когато нарушеният терен е предназначен за залесяване;

o когато нарушеният терен е предназначен за ползване като водна площ;

o когато нарушеният терен се рекултивира за друг вид ползване, той се подравнява във вид, незагрозяващ ландшафта, а разстилане на хумусен пласт се допуска само върху площите, предвидени за озеленяване.

• Мерки за трансформация и адаптиране

В нарушени територии се провеждат мероприятия за ландшафтно възстановяване и рекултивация на средата въз основа на подробни ландшафтно-устройствени планове и технико-устройствени проекти. Изграждането на обекти е възможно след приключване на предвидените мероприятия и промяна на предназначението на земята на основание предвиждане на устройствения план.

Съгласно разпоредбите та Наредба №26, рекултивацията се извършва на два етапа:

o Първо - техническа рекултивация. Предприемат се следните мерки: почистване и подготовка на терена; изземване и транспортиране на земни маси по тяхното предназначение; подравняване и оформяне на терена в окончателния му вид; добавяне на подобрители; изземване, транспортиране и разстилане на хумусния пласт; изграждане на временни и постоянни пътища; изграждане на противоерозийни и хидромелиоративни съоръжения; оформяне на водните площи;

o Второ – биологическа рекултивация. Този етап съдържа мерки, които се прилагат, когато теренът се рекултивира за земеделско или горскостопанско ползване. Тези мерки

261

са комплекс от агротехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за възстановяване на продуктивността на рекултивираните площи за 5-годишен период след изпълнение на техническата рекултивация; лесотехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за създаване на горски насаждения от дървесна и храстова растителност през първите 3 години след изпълнението на техническата рекултивация и залесяването.

Рекултивацията на терените, отчуждени за държавни или общински нужди, се извършва от инвеститора на обекта за негова сметка. Рекултивацията на терените, собственост на юридическо или физическо лице, се извършва от собственика на земята. Юридическо или физическо лице може да рекултивира със собствени средства държавна или общинска земя. Рекултивация на земеделска земя от държавния поземлен фонд и на земя от държавния горски фонд се разрешава от министъра на земеделието и горите или упълномощено от него лице. Рекултивацията на общинска земя се разрешава от кмета на съответната община.

Прогнозите на ОУПО на Попово регламентират изисквания за:

- поддържане на екологическото равновесие и опазване на природната среда от неблагоприятни антропогенни въздействия;

- осъществяване на екологически мероприятия и параметри за повишаване стандарта и качествата на околната среда;

- ландшафтно, композиционно и естетическо оформяне на извън-селищната територия;

- съхраняването на “естествеността”, като не се допускат и отстраняват неподходящи изкуствени въздействия;

- стимулиране и подсилване на природното самовъзстановяване;

- недопускане на неприродосъобразно развитие на естествените процеси.

Тези изисквания, свързани с общите прогнози на ОУПО, насочват към формулиране на практически устройствени мерки за:

- разработване и прилагане на необходимите подробни устройствени проучвания и проекти, които, съобразно с характера на дадения ландшафт, да осигуряват развитието на най-подходящите екосистеми;

- съгласуване с подходящи форми на залесяването в селскостопанско използваните земи и постигане необходимо екологично подпомагане;

- естествено природосъобразно развитие и съхраняване на земеделските земи и горите въз основа на правилната им категоризация;

- съгласуване и актуализиране на взаимодействията и съвместната работа на горското стопанство с другите дейности за опазване на природата и грижите за ландшафта;

- осигуряване на умелото съчетаване по многостранните форми на ползването на земеделските земи и горската среда;

- снижаване на неблагоприятните въздействия върху екосистемите.

262

За тази промяна в прогнозните решения се предвиждат действия за устройството на ландшафта. Те са насочени към:

• подобряване на естетическото ниво: чрез средства за самовъзстановяване; с градоустройствени и строителни средства; със средствата на паркоустройството; с хидромелиоративни средства; със социални дейности;

• подобряване на екологическото равновесие: с технологични средства; с техническа рекултивация; с биологична рекултивация; с химическа рекултивация; със строителни средства; с озеленяване и залесяване.

В ОУПО е предвиден терен с предназначение Тпо-о (терени за съоръжения и инсталации за преработка на отпадъци) с площ 3.47 ха, разположен североизточно от гр.Попово, за който има изготвено техническо задание за комплексен проект за инвестиционна инициатива за изграждане на „Център за управление на отпадъците”. Обектът ще обхваща следните площадки:

Зона 1 – Инсталация за компостиране на разделно събрани зелени отпадъци Зона 2 – Екопарк – площадка за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, съгласно чл.19, ал.3, т.11 от Закона за управление на отпадъците Зона 3 – Инсталация за сепариране на твърди битови отпадъци с площадка за третиране на органицната фракция от сепариращата инсталация.

2.8. Води и водни обекти

2.8.1. Минерални води

На територията на община Попово натурална минерална вода се добива от минерален водоизточник Сондаж № Р2 «Водица», находище на минерална вода «Район Североизточна България» - «малмоваланжски водоносен хоризонт» с географски координати: N 430 20’ 21,2”; E 260 02’ 28,2” в имот 00528 в землището на с. Водица.

Натуралната минерална вода може да се ползва:

- за питейно балнеолечение и балнеопрофилактика;

- за трапезни цели като натурална минерална вода, включително и газирана /съгласно Сертификат № 36/ 08.11.2000 г. от МЗ/.

С Удостоверение № 50 / 29.10.2004 г. е въведен в експлоатация цех за бутилиране на минералната вода “Водица Ботълинг” ООД, който в момента не фунционира.

ОУПО предвижда минерален извор “Водица” да се развива в насоки питейно балнеолечение и балнеопрофилактика.

2.8.2. Напоителни системи

Територията на Община Попово се обслужва от “Напоителни системи” ЕАД клон Търговище. Изградени са 143462 дка. поливни площи, в т.ч. технически годни за напояване – 114640 дка. Площите са обхванати от 3 напоителни системи.

Изградените напоителни системи се обслужват от: напоителни язовири – 2 броя с общ завирен обем 65690 млн.м3, напоителни помпени станции – 7 броя; напорни тръбопроводи – 5.8 км.;

263

деривационни канали – 7.8 км.; открита канална мрежа – 48 км.; закрита тръбна мрежа – 660 км; водохващания – 1 броя, изравнители – 23 броя; дюкери, тунели и други съоръжения.

Чувствителен дял във водния баланс на общината са изкуствените водоеми. Изградени са 10 броя микроязовири за хидромелиоративни цели и риболов.

таблица 12: Микроязовири на територията на Община Попово Населено място

язовир Собственник Общ обем

куб.м. Завир. площ

дка

Попово-яз. Каваците Община Попово 2618000 560 Попово-яз. Калето Рибопроизводство 1836000 423 Ломци-яз. Ломци Нап. системи 3330000 600 Ковачевец-яз. Батица Общината 741000 147 Посабина-яз. Посабина Общината 254000 73 Гагово- яз. Гагово Общината 124000 65 Водица-яз. Водица Общината 270000 215 Зараево-яз. Зараево Рибопроизводство 650000 112 Помощица-яз. Помощица Общината 280000 93 Еленово-яз. Еленово Общината 590000 91

Източник: “Напоителни системи” ЕАД клон Търговище, 2012г.

Основните култури, които се напояват в региона са зеленчуци, царевица за зърно, хибридна царевица, слънчоглед, тютюн и трайни насаждения – малини, ягоди и овощни градини.

Площите, които се водят като годни за напояване, с някои изключения са в сравнително добро техническо състояния, като се нуждаят основно от ремонти, включващи възстановяване на тръбопроводи, хидранти, шахти и други елементи от разпределителната мрежа. Друга част от полетата и каналната мрежа се нуждаят от реконструкция с оглед намаляване загубите на вода и повишаване ефективността на системата. В резултат на дългогодишната експлоатация в лошо техническо състояния е главният напоителен канал М-1 и съоръженията по него – водостоци, преливно-изпускателни съоръжения, дюкери и др. Необходими са значителни инвестиции за привеждането му в добро техническо състояние и намаляване загубите на вода по него, възлизащи на над 80%.

Предвид на горното са изготвени работни проекти за реконструкция и възстановяване на: “НС”Попово” канал М-1, VІІ-участък от хкм.234+700 до хкм.264+10; ІІІ-участък от хкм.60+56 до хкм.93+03; ІV-участък от хкм.10+25 до хкм.16+28, реконструкция на дюкер”Попово”, касаеща подмяна на съществуващите стоманобетонови тръби със стомана, реконструкция на НМ-Т-40, укрепване преливника на яз.”Ястребино”. Така изготвените работни проекти са с готовност за започване на СМР, при наличие на осигурено финансиране. Стойността им възлиза на над 5 мил. лв. Основно, върху което следва да наблегне по отношение на ремонтно възстановителните работи за периода 2014 – 2020 г. е както следва:

Освен възстановяване на помпените станции, напоителните канали и вътрешноканалната мрежа, е необходимо да се възстанови и оборудването на полетата с дъждовална техника. В

264

момента именно поради липсата на такава, полетата изградени за полустационарно дъждуване в голямата си част не се напояват или се напояват основно гравитачно по бразди, което води до голям разход на вода и слаба ефективност от напояването.

Необходимо е оборудване на системите и земеделските производители със съвременна дъждовална техника, което е гаранция за икономия на вода и по-ефективно използване на поливните площи. През последните години се наблюдава трайна тенденция към изграждане и увеличаване на площите заети с трайни насаждения – малини и ягоди, напоявани капково. Предвижданията за периода 2014 – 2020 г. са увеличаване спрямо 2010 г. на напояването на царевица с 30 %, зеленчуци с 60%, тютюн с 50%, трайни насаждания с 80 %.

Развитието на хидромелиорациите е една от решаващите предпоставки за изграждане на ефективен и конкурентоспособен аграрен сектор. Имайки предвид тенденцията на увеличаване използваемостта на поливните площи, увеличаването на инвестициите в напояването е крайно необходимо, както и създаването на сдружения за напояване и кандидатстването им за средства за възстановяване. Това ще допринесе за подобряване техническото състояние на хидромелиоративния фонд, от което общината безспорно се нуждае.

2.8.3. Мероприятия за предотвратяване на риска от наводнения

В плана за управление на риска от наводнения на Басейнова дирекция «Дунавски регион» са предложени следните мероприятия за територията на община Попово:

таблица 13: Мерки за предотвратяване на риска от наводнения на територията на Община Попово Код на

мярката по нац. каталог

Име на мярката Описание на мярката и допълнителна информация Приоритет Отговорна

институция

Индика-тивна

стойност, лв

Източник на

финанси-ране

PRE57-PRO42-REAC130

Възстановяване на компрометирани диги

Тази мярка се налага най-вече поради слабости в експлоата-цията на съще-ствуващите диги, нарушаване целостта на дигите вследствие преминаване на селскостопански или горски пътища, изграждане на други инфраструктурни съоръжения, водопроводи, газопроводи и др.

Дължината на андигираните участъци извън урбанизираната територия в района възлиза на около 7 км. по р. Поповски Лом и 6 км. по р. Черни Лом. При обща дължина на двустранно андигираните участъци от 13 км., се получава дължина на дигите по двата бряга на реките 26 км.

среден МЗХ 780 000 РБ

265

PRE50-PRO35-REAC123

Реконструкция и поддържане на корекциите

Реконструкциите на корекциите се налагат поради доказани неудачи по време на тяхната експлоатация или изтичане на периода на тяхната експлоатация и промяна в отточните условия водещи до невъзможност да изпълняват своето предназначение.

Реконструкция и поддържане на корекцията в гр. Попово. Предвижда се тя да обхване около 10 % от дължината на съществуващата корекция на р. Поповски Лом. При дължина на градската корекция от около 2 км., ще бъдат поправени около 200 м. от корекцията

висок Кмета на общината

52 000 РБ

Източник: План за управление на риска от наводнения, Басейнова дирекция «Дунавски регион» , 2016г.

.По предложение на Басейнова дирекция «Дунавски регион» ОУП на Община Попово е допълнен с още мерки от Плана за управление на риска от наводнения (ПУРН) 2016 - 2021 г в Дунавски район и Екологичната оценка към него – Приложение 4 .

266

2.9. Баланс на територията

БАЛАНС НА ТЕРИТОРИЯТА ПО ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА ПОПОВО

ВИД ТЕРИТОРИЯ

По ОУП на гр. Попово и землището /одобрен с Решение №513 по Прот. №39/30.09.2010г./

По ОУП на Община Попово

Гр. Попово /в строителни

граници/

Землище на гр. Попово /извън

строителни граници/

Гр. Попово /в строителни

граници/

Землище на гр. Попово /извън

строителни граници/

Община Попово /без гр. Попово и з-

ще/ ОБЩО


Площ (ха)

Дял (%)

Площ (ха)

Дял (%)

Площ (ха)

Дял (%)

Площ (ха)

Дял (%)

Площ (ха)

Дял (%)

Площ (ха)

Дял (%)

УРБАНИЗИРАНИ ТЕРИТОРИИ 791.45 80.34% 276.65 8.51% 792,95 80,49% 273,18 8,40% 4 866,34 6,16% 5 932,47 7,12% Жилищни 263.06 26.70% 0.00% 263,06 26,70% 0,00% 3 166,44 4,01% 3 429,51 4,12%

Обществено обслужващи дейности 83.59 8.49% 0.00% 83,59 8,49% 0,00% 106,46 0,13% 190,05 0,23%

Производствено – складови 202.20 20.53% 112.55 3.46% 204,20 20,73% 109,08 3,36% 519,67 0,66% 832,95 1,00%

Смесени многофункционални 90.50 9.19% 17.15 0.53% 90,50 9,19% 17,15 0,53% 0,00% 107,65 0,13%

Рекреационни / курортни и вилни 14.58 1.48% 65.62 2.02% 14,58 1,48% 65,62 2,02% 71,07 0,09% 151,27 0,18%

Озеленяване, паркове и градини 130.49 13.25% 79.96 2.46% 129,99 13,20% 79,96 2,46% 953,09 1,21% 1 163,04 1,40%

в т.ч. гробищни паркове 13.60 0.42% 13,60 0,42% 57,45 0,07% 71,05 0,09%

Спорт и атракции 7.02 0.71% 1.37 0.04% 7,02 0,71% 1,37 0,04% 49,61 0,06% 58,00 0,07% ЗЕМЕДЕЛСКИ ТЕРИТОРИИ 0.00 0.00% 2 440.98 75.09% 0,00 0,00% 2 440,98 75,09% 51 383,07 65,00% 53 824,05 64,62% Земеделски територии с допустима промяна на предназначението 0.00% 8.16 0.25% 0,00% 8,16 0,25% 222,77 0,28% 230,93 0,28%

Обработваеми земи - ниви 0.00% 2243.57 69.02% 0,00% 2 243,57 69,02% 42726,23 54,05% 44 969,80 53,99%

Обработваеми земи - трайни насаждения 0.00% 72.49 2.23% 0,00% 72,49 2,23% 1 394,34 1,76% 1 466,83 1,76% Необработваеми земи -пасища, мери, поляни, голини 0.00% 88.37 2.72% 0,00% 88,37 2,72% 7 000,53 8,86% 7 088,90 8,51%

Оранжерии и разсадници 0.00% 28.39 0.87% 0,00% 28,39 0,87% 39,20 0,05% 67,59 0,08% ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ 0.00 0.00% 382.53 11.77% 0,00 0,00% 382,53 11,77% 21 327,40 26,98% 21 709,93 26,07% Стопански гори 0.00% 382.53 11.77% 0,00% 382,53 11,77% 18 823,09 23,81% 19 220,32 23,08% Защитни гори и земи 0.00% 0.00% 0,00% 0,00% 121,52 0,15% 121,52 0,15% Специални гори с рекреационно значение 0.00% 0.00% 0,00% 0,00% 261,04 0,33% 261,04 0,31% Горски земи 0.00% 0.00% 0,00% 0,00% 526,71 0,67% 526,71 0,63% Горски и полски пътища 0.00% 0.00% 0,00% 0,00% 1 595,05 2,02% 1 595,05 1,92%

267

ЗАЩИТЕНИ И НАРУШЕНИ ТЕРИТОРИИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ 0.00 0.00% 22.06 0.68% 0,00 0,00% 22,06 0,68% 140,71 0,18% 162,77 0,20%

Защитени територии за опазване на КН 0.00% 1.41 0.04% 0,00% 1,41 0,04% 18,45 0,02% 19,86 0,02%

Защитени територии за природна защита 0.00% 0.00% 0,00% 0,00% 36,99 0,05% 36,99 0,04%

Сметища и депа 0.00% 11.05 0.34% 0,00% 11,05 0,34% 26,23 0,03% 37,28 0,04%

Кариери 0.00% 9.60 0.30% 0,00% 9,60 0,30% 59,04 0,07% 68,64 0,08% ТЕРИТОРИИ, ЗАЕТИ ОТ ВОДИ И ВОДНИ ОБЕКТИ 17.85 1.81% 102.54 3.15% 17,85 1,81% 102,54 3,15% 784,23 0,99% 904,62 1,09%

Територии, заети от води и водни обекти 17.85 1.81% 102.54 3.15% 17,85 1,81% 102,54 3,15% 784,23 0,99% 904,62 1,09% ТЕРИТОРИИ НА ТРАНСПОРТА И ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА 175.80 17.85% 25.82 0.79% 174,30 17,69% 25,82 0,79% 445,15 0,56% 645,27 0,77%

Терени за транспортната инфраструктура 147.94 15.02% 21.20 0.65% 146,44 14,87% 21,20 0,65% 379,90 0,48% 547,55 0,66%

Терени за техническата инфраструктура 27.86 2.83% 4.62 0.14% 27,86 2,83% 4,62 0,14% 65,25 0,08% 97,72 0,12%

ДРУГИ ТЕРИТОРИИ 0.00 0.00% 0.00 0.00% 0,00 0,00% 3,47 0,11% 108,00 0,14% 111,47 0,13% Специални терени 0.00% 0.00% 0,00% 0,00% 108,00 0,14% 108,00 0,13% Терени за съоръжения и инсталации за преработка на отпадъци

0.00% 0.00% 0,00 0,00% 3,47 0,11% 0,00% 3,47 0,004%

ОБЩО 985.10 100.00% 3 250.58 100.00% 985.10 100.00% 3 250.58 100.00% 79 054.90 100.00% 83 290.57 100.00%

268

IV. ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОУП НА ОБЩИНА ПОПОВО

1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. Общият устройствен план на община Попово определя условията за устройството

и застрояването на територията на община Попово.

Чл. 2. Основната цел на Общия устройствен план на Община Попово е да осигури

устойчиво развитие и благоустрояване в съответствие със специфичните природни и

обществено-икономически дадености и да създаде най-благоприятни условия за обитаване,

труд и отдих в общината.

Чл. 3. (1) Общият устройствен план на община Попово обхваща всички населени места в

общината и техните землища. Графичната част на плана се изработва в мащаб 1:25 000.

(2) Неразделна част от Общия устройствен план са правилата и нормативите за

устройството и застрояването на територията на община Попово. С правилата и нормативите за

прилагане на плана се определят устройственото и функционалното предназначение,

ограниченията при застрояването и показателите за застрояване на отделните видове

територии, устройствени зони и самостоятелни терени.

(3) Неразделна част от Общия устройствен план са и придружаващите го схеми и

обяснителни текстове.

Чл. 4. Оригиналът на графичната част на Общия устройствен план се подпечатва с

печата на Общинския съвет на община Попово.

Чл. 5. Общият устройствен план на община Попово е публичен.

2. УСТРОЙСТВО И ЗАСТРОЯВАНЕ НА ОБЩИНА ПОПОВО

Чл. 6. С общия устройствен план се определя основното предназначение и режими за

устройство на териториите в община Попово.

(1) Основно предназначение на териториите:

Според основното им предназначение, определено с общия устройствен план на

Община Попово, териториите са: урбанизирани територии, земеделски територии, горски

територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от

води и водни обекти, и територии на транспорта.

- Територии с предназначение земеделски, горски или урбанизирани територии могат

да бъдат едновременно и с предназначение защитени територии, определени със закон.

- Горските територии се устройват и застрояват при спазване разпоредбите на Закона за

горите.

- Земеделските територии се устройват и застрояват при спазване на разпоредбите на

Закона за опазване на земеделските земи.

- Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния

устройствен план.

- За осигуряване на целесъобразно устройство поземлените имоти се групират в

самостоятелни терени и устройствени зони в съответствие с наредбата по чл. 13, ал. 1 от ЗУТ.

269

(2) Режими за устройство на териториите:

Устройственото и функционалното предназначение, правилата и нормативите за

устройство и застрояване и ограниченията при застрояването на видовете самостоятелни

терени и устройствени зони са посочени в Приложения 1 и 2.

т.1. Устройствени зони и самостоятелни терени извън град Попово / Приложение 1 /

• Жилищна зона с малкоетажно застрояване (Жм-о);

• Жилищна зона с вилно застрояване (Жв-о);

• Зона за общественообслужващи дейности (Оо-о);

• Зона за производствено-складови дейности (Пс-о);

• Смесена многофункционална зона (Смф-о);

• Зона за рекреационни и курортни дейности (Ок-о);

• Зона за земеделски дейности с допустима промяна на предназначението (Сср-о);

• Терени за озеленяване, паркове, дерета и градини (Тоз-о);

• Терени за спорт и атракции (Тса-о);

• Сметища и депа (Тсм-о);

• Кариери и нарушени територии (Тди-о)

• Терени за гробищни паркове (Тгп-о);

• Терени за транспортна инфраструктура (Ттр-о);

• Терени за техническа инфраструктура (Тти-о);

• Терени със специално предназначение (Тсп-о);

т.2. Устройствени зони и самостоятелни терени в гр.Попово и землището му, одобрени с Решение №39/30.09.2010г. на общински съвет Попово – /Приложение 2/

• Жилищна малкоетажна зона със свободно или свързано парцеларно застрояване

(Жм);

• Жилищна малоетажна зона с комплексно застрояване (Жм-к);

• Средноетажна жилищна зона с комплексено застрояване (Жс-к);

• Средноетажна жилищна зона (Жс);

• Високоетажна жилищна зона с комплексено застрояване – съществуващи жилищни

комплекси (Жг-к);

• Вилна зона в крайградски територии (Жв);

• Вилна зона в крайградски територии с допълнителни специфични изисквания (Жв-1)

• Централна смесена зона (Цсм);

• Устройствена зона главен градски център, с преобладаване на обслужващи дейности

(Цггц);

• Централна смесена зона за специални нужди (Цсп );

• Централна смесена зона – зона с традиционна архитектура и наличие на ПК (Цсм-

кин);

• Обществено обслужващи дейности (Оо);

• Обществено обслужващи дейности и озеленяване (Оз-Оо );

• Обществено обслужване с преобладаващо озеленяване (Оз-Оо-1);

270

• Чисто производствена зона с висока степен на изграденост и плътност на

застрояването (Пч);

• Предимно-производствена зона със съществуваща ниска и средна степен на

изграденост и плътност на застрояването (Пп);

• Зона за частична конверсия към обществено обслужващи и незамърсяващи

производствени дейности (Смф1);

• Новоотредена зона за смесени функции (Смф2);

• Озеленяване – паркове и градини (Оз);

• Терени за гробищен парк (Тгп);

• Терени за Спорт и атракции (Сп-а);

• Високотехнологично селско стопанство и обработка на биопродукти (Вт-Сс);

• Селскостопанска земя без право на промяна на предназначението (Сс-б);

• Терени на техническата инфраструктура (Т-ти).

(3) За територии и самостоятелни терени, попадащи в устройствените зони по ал.2, т.1,

се прилагат устройствените режими по Приложение 1. За територии и самостоятелни терени,

попадащи в устройствените зони по ал.2, т.2, се прилагат устройствените режими, към ОУП на

гр.Попово и землището му, одобрени с Решение №39/30.09.2010г. на общински съвет Попово –

Приложение 2.

(4) За всички територии, устройствени зони и самостоятелни терени се забранява

изграждането на нови жилищни, рекреационни , производствени и други обекти без осигурено

пречистване на отпадъчните при спазване разпоредбите на Закона за водите


разполагане на нови жилищни райони, обекти с обществено предназначение по смисъла на

т.29в от §1 от ДР на ЗООС и транспортни пътища по смисъла на т. 29е от §1 от ДР на ЗООС до

Предприятие с висок или нисък рисков потенциал.


разполагане на Предприятие с висок или нисък рисков потенциал до съществуващи жилищни

райони, обекти с обществено предназначение по смисъла на т. 29в от §1 от ДР на ЗООС и

транспортни пътища по смисъла на т. 29е от §1 от ДР на ЗООС.

3.ОБЩИ ПРАВИЛА И ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПОДРОБНИТЕ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ

Чл. 7. (1) Влезлите в сила или одобрените до датата на влизане в сила на Общия

устройствен план на община Попово подробни устройствени планове запазват действието си.

(2) Проектите за подробни устройствени планове, чието изработване е разрешено по

реда на ЗУТ, които не са одобрени към датата на влизане в сила на общия устройствен план, се

съобразяват с предвижданията на общия устройствен план и с правилата и нормативите за

неговото прилагане.

Чл. 8. Издадените разрешения за строеж, които не са загубили правното си действие

съгласно чл.153, ал.2 от ЗУТ преди влизането в сила на новия Общ устройствен план и на

правилата и нормативите за неговото прилагане, запазват действието си.

271

4. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) Настоящите правила и нормативи са изработени на основание чл.104, ал.2 от

Закона за устройство на територията и са неразделна част от Общия устройствен план на

община Попово. Правилата и нормативите са изработени в съответствие с наредбата по чл. 13,

ал. 1 от ЗУТ и се одобряват едновременно с Общия устройствен план.

(2) За неуредените въпроси, свързани с устройството и застрояването на територията на

община Попово, с настоящите правила и нормативи и/или с правилата и нормативите,

одобрени с Решение № 39 от 30.09.2010г. на Общински съвет Попово, се прилагат

разпоредбите на Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове.

§ 2. Оригиналът на графичната част на Общия устройствен план се съхранява в община

Попово.

272

Приложение 1 към чл.6, ал.2, т.1

Общ устройствен план на община Попово

Режими за устройство на устройствените зони и самостоятелни терени

Устройствена категория

Устройствени параметри Предназначение,

основни и допълващи функции

ограничения

Индекс

Цвят

макс.

Плътност

на застр.

%

макс.

Кинт

мин.

Озеле-

нена

площ

%

макс.

Кота

корниз

в м

1 2 3 4 5 6 7 8

УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ

1. Жилищна зона с малкоетажно


50 1,2 40 10 Устройствена зона с преобладаващо жилищно

застрояване с височини до 10 м. Застроява се предимно с

жилищни сгради. Допуска се изграждане на сгради за

обществено обслужване, безвредни производства, спорт и

атракции и др.

Жм-о кафяв

2. Жилищна зона с вилно


40 0,8 50 7

Кота

било –

10 м.

В отделни урегулирани поземлени имоти във вилните

зони, при спазване на устройствените показатели, освен

вилни сгради може да се разполагат магазини и

заведения за хранене; сгради за социални, здравни,

културни, спортни и други обслужващи дейности.

Жв-о св. кафяв

3. Зона за обществено-обслужващи

дейности

50 1,5 40 12 Предназначени предимно за осигуряване на обекти за

общественообслужващи дейности - образование,

здравеопазване, социални грижи, култура, религия,

административни и делови услуги, търговия и др.

Оо-о червено

4. Устройствена зона за

производствено-складови

дейности

60 1,5 35 За застрояване с производствени, складови,

административни, търговски и обслужващи сгради,

работилници и др. Допускат се само производства без

хигиеннозащитна зона. Не се допускат производства с

вредни отделяния и влияния върху околната среда. Кота

корниз се определя с подробния устройствен план.

Пс-о виолетов

273

5. Смесена многофункционална

зона

50 1,2 40

Териториите са с многофункционално предназначение за

обществено обслужване, търговия, безвредни

производства, жилища, спорт и атракции и други

допълващи функции, без да се допускат обекти за

дейности с вредни отделяния и влияния. Кота корниз се

определя с подробния устройствен план.

Смф-о розово с контур

6. Устройствена зона за

рекреационни и курортни дейности

30 0,8 50 10 Предназначени предимно за курортните комплекси и

ваканционните селища. От озеленената площ мин. 50 % е

с висока дървесна растителност.

Ок-о

зелено с

вертикално

червено райе

7. Зона за земеделски дейности с

допустима промяна на

предназначението

Предвидена е предимно върху земи ниска категория.

Допустимите функции и параметри на застрояване се

определят съобразно функционалното предназначение и

параметри на съседните устройствени зони и терени или

чрез ПУП. Строителство се разрешава въз основа на ПУП и

след смяна на предназначението на земеделската земя.

Сср-о

жълто с

вертикално

кафяво райе

САМОСТОЯТЕЛНИ ТЕРЕНИ

8. Терени за спорт и атракции 20 0,3 30

Допуска се застрояване само за спорт и атракции и

обслужващите към тях обекти.

Тса-о светло синьо със

зелен контур

9. Терени за озеленяване, паркове,

дерета и градини

Озеленени терени с компактна или лентова форма,

осъществяващи връзки между елементите на зелената

система. Не се допуска строителство, с изкл. На

инженерни мрежи и алеи. В сервитутите на инженерните

съоръжения не се допуска засаждане на висока

растителност.

Тоз-о светло зелено

10. Терени за гробищни паркове

Устройват се на основата на ПУП. По периферията на

гробищните паркове в рамките на регулацията им се

предвижда задължителна изолационна зеленина с мин.

ширина 10 м, в която се допуска разполагане на

колумбарийни стени.

Тгп-о сиво-зелено с

контур

11. Специални терени

За обекти на сигурността и отбраната. Параметрите на

застрояване се определят с ПУП.

Тсп-о светло розово

12. Кариери и нарушени територии Допускат се временни обекти, свързани с технологията на

добива на подземни богатства и на необходимата

техническа инфраструктура. За всеки конкретен случай

параметрите на застрояване се доказват чрез

специализиран ПУП. След изчерпване на капацитета

Тди-о сиво с

диагонално райе

274

задължително се възстановяват на базата на предварително изготвен проект за рекултивация. Използването на терените след приключване на рекултивацията може да бъде за земеделски нужди, за горски територии, за озеленяване или други дейности за съхранение и третиране на отпадъци, като конкретното предназначение за всеки конкретен случай се определя със специализиран ПУП.

13. Сметища и депа

По периферията вътре в терените за сметищата се предвижда изолационно озеленяване. След изчерпване на капацитета и/или срока на експлоатация на обектите, терените задължително се възстановяват на базата на предварително изготвен проект за рекултивация. Използването на терените след приключване на рекултивацията може да бъде за земеделски нужди, за горски територии, за озеленяване или други дейности за съхранение и третиране на отпадъци, като конкретното предназначение за всеки конкретен случай се определя със специализиран ПУП.

Тсм-о сиво-розово с диагонално райе

14. Терени за транспортна инфраструктура За площни обекти на транспортна инфраструктура Ттр-о синьо-сиво

15. Терени за техническа инфраструктура За площни обекти на инженерната инфраструктура Тти-о светло-сиво

16. Терени за преработка на отпадъци За съоръжения и инсталации за преработка на отпадъци.

Устройствените параметри се определят с ПУП. Тпо-о светло-лилаво

със сиво каре

275

Приложение 2 към чл.6, ал.2, т.2

УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ И РЕЖИМИ КЪМ ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ГР. ПОПОВО И

ЗЕМЛИЩЕТО МУ, ОДОБРЕНИ С РЕШЕНИЕ №39/30.09.2010г. НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ПОПОВО

Видове зони Пл% Кинт Кк

Мин.

Озеленява

не%

ЖИЛИЩНИ УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ

Жм Жилищна малкоетажна зона със свободно или

свързано парцеларно застрояване, 50% 1,2 10 40

Жм-к Жилищна малоетажна зона с комплексно

застрояване 40% 1,2 10 40

Жс-к Средноетажна жилищна зона с комплексено

застрояване 40% 2 15 50

Жс Средноетажна жилищна зона 50 2,2 15 40

Жг-к

Високоетажна жилищна зона с комплексено

застрояване – съществуващи жилищни

комплекси

40% 2,5 24 50

Жв Вилна зона в крайградски територии 15% 0,35 7 80

Жв-1 Вилна зона в крайградски територии с

допълнителни специфични изисквания 30% 0,5 10 60

ЦЕНТРАЛНИ УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ

Цсм Централна смесена зона 60% 2,0 15 50

Цггц Устройствена зона главен градски център, с

преобладаване на обслужващи дейности 80 3 - 20

Цсп Централна смесена зона за специални нужди 80 5 - 15

Цсм-кин Централна смесена зона – зона с традиционна

архитектура и наличие на ПК 60% 2,0 - 30

УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ за ОБЩЕСТВЕНО-

ОБСЛУЖВАЩИ ДЕЙНОСТИ

Оо Обществено обслужващи дейности 60% 2,0 15 30

Оз-Оо

Обществено обслужващи дейности и

озеленяване 30% 1,0 - 50

Оз-Оо-1

Обществено обслужване с преобладаващо

озеленяване 20% 0,8 - 70

ПРОИЗВОДСТВЕНИ УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ

Пч Чисто производствена зона с висока степен на

изграденост и плътност на застрояването (40-50%) 50-80% 1.0-2.0 20-40

Пп Предимно-производствена зона със

съществуваща ниска и средна степен на 40-70% 1.0-2.5 20-40

276

изграденост и плътност на застрояването

СМЕСЕНИ МНОГОФУНКЦИОНАЛНИ ЗОНИ

Смф1

Зона за частична конверсия към обществено

обслужващи и незамърсяващи производствени

дейности

60% 2,0 20-40

Смф2 Новоотредена зона за смесени функции 40% 2,5 20-40

УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ, СПОРТ И

АТРАКЦИИ

Оз Озеленяване – паркове и градини – мин. 12

м2/жител 1-2

Тгп Терени за гробищен парк – 2,05 м2/жител

Сп-а Терени за Спорт и атракции – 6-8 м2/жител 20 0,5 - мин 20

Други видове терени

Вт-Сс Високотехнологично селско стопанство и

обработка на биопродукти 10% 0,2

Сс-б Селскостопанска земя без право на промяна на

предназначението

Т-ти Терени на техническата инфраструктура

277

ПРИЛОЖЕНИЕ 3 КЪМ ЧАСТ „КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО“

СПИСЪЦИ С НЕДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ПОПОВО

3.1. ИЗВАДКА ОТ ОТ СПРАВОЧНИКА ЗА НЕДВИЖИМО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ОБЛАСТ ТЪРГОВИЩЕ, ПРЕДОСТАВЕН ОТ НАЦИОНАЛНИЯ ИНСТИТУТ ЗА ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА С ПИСМО С ИЗХ.№ 0800-128/02.06.2014

3.2. СПРАВКА ОТ АВТОМАТИЗИРАНАТА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА „АРХЕОЛОГИЧЕСКА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ“, ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ КЪМ БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ С ПИСМО С ИЗХ.№ 189/05.03.2019

3.3. РЕГИСТЪР НА ВОЕННИТЕ ПАМЕТНИЦИ – ОБЛАСТ ТЪРГОВИЩЕ: ВОЙНИШКИ ПАМЕТНИЦИ – ОБЩИНА ПОПОВО, ПРЕДОСТАВЕН ОТ ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ТЪРГОВИЩЕ С ПИСМО С ИЗХ.№РД-31-5-1/26.02.2019

AKB_

NО

блас

тО

бщин

аЗе

мли

ще

Вид

Хрон

олог

ияN

_coo

rdE_

coor

dМ

естн

ост

Пло

щИ

стор

ия н

а пр

оучв

анет

оРе

жим

на

полз

ване

Опа

зван

еАв

тор

на

карт

она

Дат

а на

из

готв

яне

0900

001

Търг

овищ

еП

опов

оМ

арчи

ноЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,2

5639

526

,330

236

до д

ърво

делс

ката

ра

боти

лниц

а1

Тере

нни

обхо

жда

ния

1976

г. о

т Г.

Вита

нов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

11.0

1.19

93 г.

0900

002

Търг

овищ

еП

опов

оМ

арчи

ноЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,2

5047

226

,355

459

Maн

драт

а1

Тере

нни

обхо

жда

ния

1976

г. о

т Г.

Вита

нов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

11.0

1.19

93 г.

0900

003

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

ветн

оЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,3

1276

826

,332

133

1Те

ренн

и об

хож

дани

я 19

76 г.

от

Г.Ви

тано

вА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев11

.01.

1993

г.

0900

004

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

ветн

оЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,3

2440

126

,331

179

Дар

ъбаи

р1

Тере

нни

обхо

жда

ния

1976

г. о

т Г.

Вита

нов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

11.0

1.19

93 г.

0900

005

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

ветн

оЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,3

2476

126

,332

05Д

аръб

аир

1Те

ренн

и об

хож

дани

я 19

76 г.

от Г

.Вит

анов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

11.0

1.19

93 г.

0900

006

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

ветн

оСе

лищ

на м

огил

аП

раис

тори

я43

,322

684

26,3

4087

Сас

чаир

2Те

ренн

и об

хож

дани

я 19

76 г.

от

Г.Ви

тано

вА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев11

.01.

1993

г.

0900

007

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

ветн

оЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,3

2047

226

,351

246

1Те

ренн

и об

хож

дани

я 19

76 г.

от

Г.Ви

тано

вА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев11

.01.

1993

г.

0900

008

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

ветн

оЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,3

2106

526

,352

552

1Те

ренн

и об

хож

дани

я 19

76 г.

от

Г.Ви

тано

вА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев11

.01.

1993

г.

0900

009

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

ветн

оСе

лищ

на м

огил

аП

раис

тори

я43

,323

776

26,3

5828

23

Тере

нни

обхо

жда

ния

1976

г. о

т Г.

Вита

нов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

11.0

1.19

93 г.

0900

010

Търг

овищ

еП

опов

оГл

огин

каЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,2

8301

326

,338

333

Меш

елик

1Те

ренн

и об

хож

дани

я 19

76 г.

от

Г.Ви

тано

вА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев11

.01.

1993

г.

0900

011

Търг

овищ

еП

опов

оВо

дица

Сели

щна

мог

ила

Пра

исто

рия

43,3

3614

626

,042

759

Циг

анск

ата

мог

ила

2Те

ренн

и об

хож

дани

я п

рез

1976

г. и

198

2 г.

от

Г.Ви

тано

в и

А.Ко

накл

иев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

12.0

1.19

93 г.

0900

012

Търг

овищ

еП

опов

оМ

анас

тири

цаЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,2

5453

726

,065

796

1Те

ренн

и об

хож

дани

я 19

76 г.

от

Г.Ви

тано

вА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев12

.01.

1993

г.

0900

013

Търг

овищ

еП

опов

оГо

рица

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,263

257

26,1

2557

81

Свед

ения

от

мес

тни

жит

ели

1979

г.А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев12

.01.

1993

г.

0900

017

Търг

овищ

еП

опов

оП

опов

оСе

лищ

на м

огил

аП

раис

тори

я43

,334

082

26,2

6376

4кв

.Нев

ски

, в с

елот

о2

Архе

олог

ичес

ки р

азко

пки

1904

-190

6 А.

Чили

нгир

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев12

.01.

1993

г.

0900

018

Търг

овищ

еП

опов

оП

опов

оЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,3

1236

426

,218

785

кв.С

еячи

1Те

ренн

и об

хож

дани

я 19

32, 1

976

от В

.Мик

ов и

Г.

Вита

нов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

12.0

1.19

93 г.

0900

019

Търг

овищ

еП

опов

оЗв

езда

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,290

607

26,2

2493

61

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 Г.

Вита

нов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

12.0

1.19

93 г.

0900

020

Търг

овищ

еП

опов

оЗв

езда

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,290

022

26,2

2903

61

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

12.0

1.19

93 г.

0900

021

Търг

овищ

еП

опов

оЗв

езда

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,285

372

26,2

3618

6Н

а кр

ъста

- Д

ядов

а М

арко

ва м

огил

а1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

12.0

1.19

93 г.

0900

022

Търг

овищ

еП

опов

оЗв

езда

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,279

2226

,232

476

Чаир

баш

и1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

12.0

1.19

93 г.

0900

023

Търг

овищ

еП

опов

оЗв

езда

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,277

733

26,2

3229

1Ча

ирба

ши

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

977

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев12

.01.

1993

г.

0900

024

Търг

овищ

еП

опов

оЗв

езда

Сели

щна

мог

ила

Пра

исто

рия

43,2

8055

426

,237

694

2Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

977

от Г

.Вит

анов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

12.0

1.19

93 г.

0900

025

Търг

овищ

еП

опов

оЗв

езда

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,272

9826

,237

841

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

12.0

1.19

93 г.

0900

026

Търг

овищ

еП

опов

оБа

ба Т

онка

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,263

689

26,1

7568

11

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

14.0

1.19

93 г.

0900

027

Търг

овищ

еП

опов

оД

олец

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,228

137

26,2

2122

91

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

14.0

1.19

93 г.

0900

028

Търг

овищ

еП

опов

оД

олец

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,224

216

26,2

2024

2Но

ви л

озя

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев14

.01.

1993

г.

0900

029

Търг

овищ

еП

опов

оД

олец

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,221

286

26,2

2894

Нов

и ло

зя1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

14.0

1.19

93 г.

0900

030

Търг

овищ

еП

опов

оД

олец

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,220

527

26,2

2879

8Но

ви л

озя

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев14

.01.

1993

г.

0900

031

Търг

овищ

еП

опов

оД

олец

Сели

щна

мог

ила

Пра

исто

рия

43,2

1877

526

,230

222

2Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев14

.01.

1993

г.

0900

032

Търг

овищ

еП

опов

оИ

ванч

аЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,2

3479

726

,179

886

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев14

.01.

1993

г.

0900

033

Търг

овищ

еП

опов

оИ

ванч

аЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,2

3606

226

,181

352

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев14

.01.

1993

г.

0900

034

Търг

овищ

еП

опов

оИ

ванч

аЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,2

3681

726

,182

687

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

г. и

1984

г. о

т Г.

Вита

нов,

И.А

нгел

ова,

Г.Г

инев

, А.К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

14.0

1.19

93 г.

0900

035

Търг

овищ

еП

опов

оИ

ванч

аЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,2

2345

26,1

8126

6се

вере

н кр

ай н

а се

лото

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

г. и

1984

г. о

т Г.

Вита

нов,

И.А

нгел

ова,

Г.Г

инев

, А.К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

14.0

1.19

93 г.

0900

036

Търг

овищ

еП

опов

оБе

рков

ски

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,250

816

26,2

0057

81

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

14.0

1.19

93 г.

0900

037

Търг

овищ

еП

опов

оБе

рков

ски

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,251

954

26,2

0805

51

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

14.0

1.19

93 г.

0900

038

Търг

овищ

еП

опов

оБе

рков

ски

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,252

031

26,2

0980

81

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

14.0

1.19

93 г.

0900

039

Търг

овищ

еП

опов

оБе

рков

ски

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,249

761

26,2

1459

41

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

14.0

1.19

93 г.

AKB_

NО

блас

тО

бщин

аЗе

мли

ще

Вид

Хрон

олог

ияN

_coo

rdE_

coor

dМ

естн

ост

Пло

щИ

стор

ия н

а пр

оучв

анет

оРе

жим

на

полз

ване

Опа

зван

еАв

тор

на

карт

она

Дат

а на

из

готв

яне

0900

040

Търг

овищ

еП

опов

оМ

едов

ина

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,329

453

26,1

4957

1Ка

пакл

ията

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

977

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев14

.01.

1993

г.

0900

041

Търг

овищ

еП

опов

оМ

едов

ина

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,321

341

26,1

5004

7Ге

едж

ик1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

14.0

1.19

93 г.

0900

042

Търг

овищ

еП

опов

оМ

едов

ина

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,331

322

26,1

6094

Тавш

ан м

еше

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

977

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев14

.01.

1993

г.

0900

043

Търг

овищ

еП

опов

оМ

едов

ина

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,329

909

26,1

6109

8Та

вшан

меш

е1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

14.0

1.19

93 г.

0900

044

Търг

овищ

еП

опов

оМ

едов

ина

Сели

щна

мог

ила

Пра

исто

рия

43,3

3458

226

,169

245

Карш

и м

ахле

2Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

977

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев14

.01.

1993

г.

0900

045

Търг

овищ

еП

опов

оМ

едов

ина

Сели

щна

мог

ила

Пра

исто

рия

43,3

3354

126

,169

652

Таш

лъ д

ере

2Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

977

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев14

.01.

1993

г.

0900

046

Търг

овищ

еП

опов

оМ

едов

ина

Сели

щна

мог

ила

Пра

исто

рия

43,3

3028

426

,171

057

Таш

лъ д

ере

2Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

977

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев14

.01.

1993

г.

0900

047

Търг

овищ

еП

опов

оМ

едов

ина

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,312

351

26,1

6396

8Д

о ст

опан

ския

дво

р1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

14.0

1.19

93 г.

0900

048

Търг

овищ

еП

опов

оМ

едов

ина

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,327

629

26,1

8585

51

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

14.0

1.19

93 г.

0900

049

Търг

овищ

еП

опов

оАп

рило

воЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,2

5165

26,2

6468

5Гю

рлю

ка1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

14.1

.199

3 г.

0900

050

Търг

овищ

еП

опов

оАп

рило

воЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,2

5187

426

,265

283

Гюрл

юка

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

977

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев14

.01.

1993

г.

0900

051

Търг

овищ

еП

опов

оАп

рило

воЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,2

7367

926

,263

351

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

977

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев14

.01.

1993

г.

0900

052

Търг

овищ

еП

опов

оАп

рило

воЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,2

7301

426

,281

628

Керч

ана

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

977

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев14

.01.

1993

г.

0900

053

Търг

овищ

еП

опов

оСв

етле

нЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,3

0996

126

,254

062

Мер

алък

1Ст

роит

елна

дей

ност

пре

з 19

28 г.

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

15.0

1.19

93 г.

0900

054

Търг

овищ

еП

опов

оСв

етле

нЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,3

0126

726

,257

519

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

977

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев15

.01.

1993

г.

0900

055

Търг

овищ

еП

опов

оСв

етле

нЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,3

0151

326

,260

175

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

977

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев15

.01.

1993

г.

0900

056

Търг

овищ

еП

опов

оСв

етле

нСе

лищ

на м

огил

аПр

аист

ория

43,3

1235

926

,277

508

Чука

та2

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

15.0

1.19

93 г.

0900

057

Търг

овищ

еП

опов

оСв

етле

нСе

лищ

на м

огил

аПр

аист

ория

43,3

2584

26,2

8128

72

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

15.0

1.19

93 г.

0900

058

Търг

овищ

еП

опов

оКо

нак

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,200

578

26,2

8102

3Ка

раас

ан1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

15.0

1.19

93 г.

0900

059

Търг

овищ

еП

опов

оКо

нак

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,201

736

26,2

9087

4Ка

раас

ан1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

15.0

1.19

93 г.

0900

060

Търг

овищ

еП

опов

оКо

нак

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,202

346

26,2

9463

2Ка

раас

ан1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

15.0

1.19

93 г.

0900

061

Търг

овищ

еП

опов

оКо

нак

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,220

477

26,2

9463

21

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

15.0

1.19

93 г.

0900

062

Търг

овищ

еП

опов

оСл

авян

ово

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,290

542

26,1

4592

71

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

15.0

1.19

93 г.

0900

063

Търг

овищ

еП

опов

оСл

авян

ово

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,289

076

26,2

1371

41

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

15.0

1.19

93 г.

0900

064

Търг

овищ

еП

опов

оП

осаб

ина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,321

714

26,0

6609

3Л

янсъ

рт1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

15.0

1.19

93 г.

0900

065

Търг

овищ

еП

опов

оП

осаб

ина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,315

677

26,0

7844

3Л

янсъ

рт1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

15.0

1.19

93 г.

0900

066

Търг

овищ

еП

опов

оП

осаб

ина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,315

331

26,0

8317

7Л

янсъ

рт1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

15.0

1.19

93 г.

0900

067

Търг

овищ

еП

опов

оП

осаб

ина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,312

776

26,0

8339

Лян

сърт

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев15

.01.

1993

г.

0900

068

Търг

овищ

еП

опов

оП

осаб

ина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,310

696

26,0

8709

9Бо

рукп

енчо

ва н

ива

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев15

.01.

1993

г.

0900

069

Търг

овищ

еП

опов

оП

осаб

ина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,310

619

26,0

8552

4Бо

рукп

енчо

ва н

ива

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев15

.01.

1993

г.

0900

070

Търг

овищ

еП

опов

оП

осаб

ина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,328

192

26,0

7650

3Д

реве

ник

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев15

.01.

1993

г.

0900

071

Търг

овищ

еП

опов

оП

осаб

ина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,326

387

26,0

9062

9Д

реве

ник

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев15

.01.

1993

г.

0900

072

Търг

овищ

еП

опов

оП

осаб

ина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,325

173

26,0

9064

7Д

реве

ник

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев15

.01.

1993

г.

0900

073

Търг

овищ

еП

опов

оП

осаб

ина

Сели

щна

мог

ила

Праи

стор

ия43

,323

618

26,1

2075

2Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев15

.01.

1993

г.

0900

074

Търг

овищ

еП

опов

оО

сико

воЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,4

0151

725

,963

958

Герг

ина

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

977

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев19

.01.

1993

г.

0900

075

Търг

овищ

еП

опов

оО

сико

воЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,3

9330

825

,966

262

Чера

лан

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

977

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев19

.01.

1993

г.

AKB_

NО

блас

тО

бщин

аЗе

мли

ще

Вид

Хрон

олог

ияN

_coo

rdE_

coor

dМ

естн

ост

Пло

щИ

стор

ия н

а пр

оучв

анет

оРе

жим

на

полз

ване

Опа

зван

еАв

тор

на

карт

она

Дат

а на

из

готв

яне

0900

076

Търг

овищ

еП

опов

оО

сико

воЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,3

9297

525

,968

981

Чера

лан

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

977

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев19

.01.

1993

г.

0900

077

Търг

овищ

еП

опов

оО

сико

воЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,3

8418

925

,965

638

Дю

дюкл

юхе

нде

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

977

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев19

.01.

1993

г.

0900

078

Търг

овищ

еП

опов

оО

сико

воЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,3

8215

925

,964

576

Дю

дюкл

юхе

нде

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

977

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев19

.01.

1993

г.

0900

079

Търг

овищ

еП

опов

оО

сико

воЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,3

7948

525

,962

14Д

юдю

клю

хенд

е1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

19.0

1.19

93 г.

0900

080

Търг

овищ

еП

опов

оО

сико

воЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,3

7531

525

,961

807

Дю

дюкл

юхе

нде

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

977

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев19

.01.

1993

г.

0900

081

Търг

овищ

еП

опов

оО

сико

воЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,3

6905

825

,961

193

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

977

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев19

.01.

1993

г.

0900

082

Търг

овищ

еП

опов

оО

сико

воЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,3

8401

26,0

1438

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

977

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев19

.01.

1993

г.

0900

083

Търг

овищ

еП

опов

оО

сико

воСе

лищ

на м

огил

аП

раис

тори

я43

,384

324

26,0

3151

64

Тере

нни

обхо

жда

ния

пре

з 19

75 о

т Г.

Вита

нов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

19.0

1.19

93 г.

0900

084

Търг

овищ

еП

опов

оО

сико

воСе

лищ

на м

огил

аП

раис

тори

я43

,388

463

26,0

4813

13

Тере

нни

обхо

жда

ния

пре

з 19

75 о

т Г.

Вита

нов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

19.0

1.19

93 г.

0900

085

Търг

овищ

еП

опов

оП

алам

арца

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,375

003

26,1

5529

7М

ерал

ък1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

19.0

1.19

93 г.

0900

086

Търг

овищ

еП

опов

оП

алам

арца

Сели

щна

мог

ила

Пра

исто

рия

43,4

0216

26,1

7303

Бурн

аз д

ере

2Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

982

от И

.Анг

елов

а и

Г.Ги

нев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

19.0

1.19

93 г.

0900

087

Търг

овищ

еП

опов

оЦ

ар А

сен

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,433

613

26,0

5291

71

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

20.0

1.19

93 г.

0900

088

Търг

овищ

еП

опов

оЦ

ар А

сен

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,428

062

26,0

5472

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев20

.01.

1993

г.

0900

089

Търг

овищ

еП

опов

оКо

ваче

вец

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,376

326

,082

964

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

977

от Г

.Вит

анов

А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев20

.01.

1993

г.

0900

090

Търг

овищ

еП

опов

оКо

ваче

вец

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,372

693

26,0

8328

81

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г.В

итан

ов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

20.0

1.19

93 г.

0900

091

Търг

овищ

еП

опов

оКо

ваче

вец

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,372

347

26,0

8432

41

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 и

1984

от

Г.Ви

тано

в и

А.Ко

накл

иев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

20.0

1.19

93 г.

0900

092

Търг

овищ

еП

опов

оКо

ваче

вец

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,365

443

26,0

8633

81

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 и

1984

от

Г.Ви

тано

в и

А.Ко

накл

иев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

А. К

онак

лиев

20.0

1.19

93 г.

0900

093

Търг

овищ

еП

опов

оКо

ваче

вец

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,385

306

26,1

0736

51

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 и

1985

от

Г.Ви

тано

в,

И.А

нгел

ова,

Г.Г

инев

и А

.Кон

акли

евА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев20

.01.

1993

г.

0900

094

Търг

овищ

еП

опов

оКо

ваче

вец

Креп

ост-

убеж

ище

Неоп

реде

лим

а43

,376

6626

,097

725

Кала

коч

кале

5Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

985о

т А. К

онак

лиев

Б

Стат

ут: А

рхео

логи

ческ

а ку

лтур

на ц

енно

ст с

на

цион

ално

зна

чени

е съ

гл. ч

л. 1

46, а

л. 3

от З

КН.

А. К

онак

лиев

20.1

.199

3 г.

0900

095

Търг

овищ

еП

опов

оКо

ваче

вец

Креп

ост,

Кре

пост

-уб

ежищ

е, П

ътна

ст

анци

я

Късн

а ан

тичн

ост,

Н

еопр

едел

има,

Ан

тичн

ост

43,3

5910

426

,145

598

Кова

чевс

ко к

але

1

Архе

олог

ичес

ки р

азко

пки

през

199

0-19

92 о

т К.

Ко

нста

нтин

ов. А

рхео

логи

ческ

и пр

оучв

ания

пре

з 19

93-2

006

от И

. Дон

чева

. Арх

еоло

гиче

ски

проу

чван

ия п

рез

2008

-200

9 от

Н. Р

афаи

лов.

ар

хеол

огич

ески

про

учва

ния

през

201

3-20

14 о

т И

. Д

онче

ва а

рхео

логи

ческ

и пр

оучв

ания

201

5 О

. Ал

екса

ндро

в ар

хеол

огич

ески

про

учва

ния

2016

О.

Алек

санд

ров

архе

олог

ичес

ки п

роуч

вани

я 20

17 О

. Ал

екса

ндро

в ар

хеол

огич

ески

про

учва

ния

2018

О.

Алек

санд

ров

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.А.

Кон

акли

ев20

.01.

1993

г.

0900

096

Търг

овищ

еП

опов

оГа

гово

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,392

712

26,2

0011

6Ст

арит

е ло

зя1

Тере

нни

обхо

жда

ния

пре

з 19

76, 1

978

и 19

84 о

т Г.

Гине

в и

Г.Ви

тано

вА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов08

.12.

1992

г.

0900

097

Търг

овищ

еП

опов

оП

опов

оЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,3

5751

426

,187

579

Кори

ята

1Те

ренн

и об

хож

дани

я п

рез

1976

, 197

8 и

1984

от

Г.Ги

нев

и Г.

Вита

нов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

21.1

2.19

92 г.

0900

098

Търг

овищ

еП

опов

оП

опов

оЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,3

5787

926

,192

25Ко

рият

а1

Тере

нни

обхо

жда

ния

пре

з 19

76, 1

978

и 19

84 о

т Г.

Гине

в и

Г.Ви

тано

вА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов21

.12.

1992

г.

0900

099

Търг

овищ

еП

опов

оП

опов

оЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,3

5793

726

,193

743

Кори

ята

1Те

ренн

и об

хож

дани

я п

рез

1976

, 197

8 и

1984

от

Г.Ги

нев

и Г.

Вита

нов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

21.1

2.19

92 г.

0900

100

Търг

овищ

еП

опов

оП

опов

оЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,3

5799

526

,195

366

Кори

ята

2Те

ренн

и об

хож

дани

я п

рез

1976

, 197

8 и

1984

от

Г.Ги

нев

и Г.

Вита

нов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

21.1

2.19

92 г.

0900

101

Търг

овищ

еП

опов

оП

опов

оСе

лищ

на м

огил

аП

раис

тори

я43

,368

065

26,2

0556

Чата

л де

ре3

Тере

нни

обхо

жда

ния

пре

з 19

76, 1

978

и 19

84 о

т Г.

Гине

в и

Г.Ви

тано

вА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов21

.12.

1992

г.

0900

102

Търг

овищ

еП

опов

оП

опов

оЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,3

6152

926

,205

97Ко

рият

а1

Тере

нни

обхо

жда

ния

пре

з 19

76, 1

978

и 19

84 о

т Г.

Гине

в и

Г.Ви

тано

вА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов21

.12.

1992

г.

0900

103

Търг

овищ

еП

опов

оП

опов

оЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,3

8296

626

,225

445

Кара

петл

ик1

Тере

нни

обхо

жда

ния

пре

з 19

76, 1

978

и 19

84 о

т Г.

Гине

в и

Г.Ви

тано

вА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов21

.12.

1992

г.

0900

104

Търг

овищ

еП

опов

оП

опов

оЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,3

8158

726

,225

415

Кара

петл

ик1

Тере

нни

обхо

жда

ния

пре

з 19

76, 1

978

и 19

84 о

т Г.

Гине

в и

Г.Ви

тано

вА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов21

.12.

1992

г.

0900

105

Търг

овищ

еП

опов

оП

опов

оЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,3

8180

626

,230

197

Кара

петл

ик1

Тере

нни

обхо

жда

ния

пре

з 19

76, 1

978

и 19

84 о

т Г.

Гине

в и

Г.Ви

тано

вА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов21

.12.

1992

г.

0900

106

Търг

овищ

еП

опов

оП

опов

оЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,3

8579

226

,237

465

Кара

петл

ик1

Тере

нни

обхо

жда

ния

пре

з 19

76, 1

978

и 19

84 о

т Г.

Гине

в и

Г.Ви

тано

вА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов17

.12.

1992

г.

AKB_

NО

блас

тО

бщин

аЗе

мли

ще

Вид

Хрон

олог

ияN

_coo

rdE_

coor

dМ

естн

ост

Пло

щИ

стор

ия н

а пр

оучв

анет

оРе

жим

на

полз

ване

Опа

зван

еАв

тор

на

карт

она

Дат

а на

из

готв

яне

0900

107

Търг

овищ

еП

опов

оСа

дина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,472

857

26,2

4233

4О

ртай

ол1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

198

5 и

1991

от

Г. Г

инев

и

А. К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

14.1

.199

3 г.

0900

108

Търг

овищ

еП

опов

оСа

дина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,475

303

26,2

4454

6О

ртай

ол1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

198

5 и

1991

от

Г. Г

инев

и

А. К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

14.1

.199

3 г.

0900

109

Търг

овищ

еП

опов

оСа

дина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,476

065

26,2

4495

4О

ртай

ол1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

198

5 и

1991

от

Г. Г

инев

и

А. К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

14.1

.199

3 г.

0900

110

Търг

овищ

еП

опов

оСа

дина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,487

0326

,248

887

вдяс

но о

т път

я за

с.

Лю

блен

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

985

и 19

91 о

т Г.

Гин

ев и

А.

Кон

акли

евА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов14

.1.1

993

г.

0900

111

Търг

овищ

еП

опов

оСа

дина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,487

345

26,2

505

вдяс

но о

т път

я за

с.

Лю

блен

- м

. Узу

н ор

ман

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

985

и 19

91 о

т Г.

Гин

ев и

А.

Кон

акли

евА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов14

.1.1

993

г.

0900

112

Търг

овищ

еП

опов

оСа

дина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,486

864

26,2

5254

вляв

о от

път

я за

с.

Лю

блен

- м

.Узу

н ор

ман

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

985

и 19

91 о

т Г.

Гин

ев и

А.

Кон

акли

евА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов14

.1.1

993

г.

0900

113

Търг

овищ

еП

опов

оСа

дина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,483

142

26,2

5848

1вл

яво

от п

ътя

за

с.Л

юбл

ен1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

198

5 и

1991

от

Г. Г

инев

и

А. К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

14.1

.199

3 г.

0900

114

Търг

овищ

еП

опов

оСа

дина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,502

992

26,2

5604

61

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

198

5 и

1991

от

Г. Г

инев

и

А. К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

14.1

.199

3 г.

0900

115

Търг

овищ

еП

опов

оСа

дина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,500

527

26,2

5670

31

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

198

5 и

1991

от

Г. Г

инев

и

А. К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

14.1

.199

3 г.

0900

116

Търг

овищ

еП

опов

оСа

дина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,475

143

26,2

7266

1Ко

р дю

зу1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

198

5 и

1991

от

Г. Г

инев

и

А. К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

14.1

.199

3 г.

0900

117

Търг

овищ

еП

опов

оСа

дина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,469

746

26,2

7204

8Ко

р дю

зу1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

198

5 и

1991

от

Г. Г

инев

и

А. К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

14.1

.199

3 г.

0900

118

Търг

овищ

еП

опов

оСа

дина

Сели

щна

мог

ила

Пра

исто

рия

43,4

9089

626

,283

01до

сев

ерни

те

покр

айни

ни н

а се

лото

3Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

985

и 19

91 о

т Г.

Гин

ев и

А.

Кон

акли

евА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов14

.1.1

993

г.

0900

119

Търг

овищ

еП

опов

оСа

дина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,506

394

26,2

7713

9вл

яво

от п

ътя

за

гр.Р

усе

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

985

и 19

91 о

т Г.

Гин

ев и

А.

Кон

акли

евА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов14

.1.1

993

г.

0900

120

Търг

овищ

еП

опов

оСа

дина

Сели

щна

мог

ила

Пра

исто

рия

43,4

7022

26,2

9088

7ю

жен

кра

й на

се

лото

,вдя

сно

от п

ътя

за П

опов

о5

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

198

5 и

1991

от

Г. Г

инев

и

А. К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

14.1

.199

3 г.

0900

121

Търг

овищ

еП

опов

оСа

дина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,495

896

26,3

1309

1Ка

ядж

ик1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

198

5 и

1991

от

Г. Г

инев

и

А. К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

14.1

.199

3 г.

0900

122

Търг

овищ

еП

опов

оСа

дина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,496

349

26,3

1408

1Ка

ядж

ик1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

198

5 и

1991

от

Г. Г

инев

и

А. К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

14.1

.199

3 г.

0900

123

Търг

овищ

еП

опов

оСа

дина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,504

0526

,323

123

Каяд

жик

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

985

и 19

91 о

т Г.

Гин

ев и

А.

Кон

акли

евА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов14

.1.1

993

г.

0900

124

Търг

овищ

еП

опов

оСа

дина

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,504

488

26,3

2358

3Ка

ядж

ик1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

198

5 и

1991

от

Г. Г

инев

и

А. К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

14.1

.199

3 г.

0900

125

Търг

овищ

еП

опов

оКо

зица

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,446

849

26,2

9842

51

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 от

Г.В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов22

.1.1

993

г.

0900

127

Търг

овищ

еП

опов

оКа

рдам

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,398

575

26,2

5227

81

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 и

1978

от

Г. Г

инев

и

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов24

.12.

1992

г.

0900

128

Търг

овищ

еП

опов

оКа

рдам

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,368

459

26,2

4952

5Ко

бахч

а1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 и

1978

от

Г. Г

инев

и

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов24

.12.

1992

г.

0900

129

Търг

овищ

еП

опов

оКа

рдам

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,368

212

26,2

5205

4Ко

бахч

а1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 и

1978

от

Г. Г

инев

и

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов24

.12.

1992

г.

0900

130

Търг

овищ

еП

опов

оКа

рдам

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,361

174

26,2

5406

2Бо

залъ

ка1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 и

1978

от

Г. Г

инев

и

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов24

.12.

1992

г.

0900

131

Търг

овищ

еП

опов

оКа

рдам

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,368

298

26,2

5503

Кард

ам1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 и

1978

от

Г. Г

инев

и

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов24

.12.

1992

г.

0900

132

Търг

овищ

еП

опов

оКа

рдам

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,392

499

26,2

5883

31

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 и

1978

от

Г. Г

инев

и

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов24

.12.

1992

г.

0900

133

Търг

овищ

еП

опов

оКа

рдам

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,368

772

26,2

6105

9Ко

бахч

а1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 и

1978

от

Г. Г

инев

и

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов22

.12.

1992

г.

0900

134

Търг

овищ

еП

опов

оКа

рдам

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,372

068

26,2

6815

6Ко

бахч

а1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 и

1978

от

Г. Г

инев

и

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов22

.12.

1992

г.

0900

135

Търг

овищ

еП

опов

оКа

рдам

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,373

958

26,2

7041

2Ко

бахч

а1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 и

1978

от

Г. Г

инев

и

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов21

.12.

1992

г.

0900

136

Търг

овищ

еП

опов

оКа

рдам

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,373

245

26,2

6951

8Ко

бахч

а1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 и

1978

от

Г. Г

инев

и

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов21

.12.

1992

г.

0900

137

Търг

овищ

еП

опов

оКа

рдам

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,359

8726

,275

136

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

и 19

78 о

т Г.

Гин

ев и

Г.

Вит

анов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

22.1

2.19

92 г.

0900

138

Търг

овищ

еП

опов

оКа

рдам

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,396

782

26,2

9965

31

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 и

1978

от

Г. Г

инев

и

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов21

.12.

1992

г.

0900

139

Търг

овищ

еП

опов

оКа

рдам

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,360

392

26,3

0871

71

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 и

1978

от

Г. Г

инев

и

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов21

.12.

1992

г.

0900

140

Търг

овищ

еП

опов

оКа

рдам

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,370

034

26,3

1924

5Ку

ванл

ък1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 и

1978

от

Г. Г

инев

и

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов21

.12.

1992

г.

0900

141

Търг

овищ

еП

опов

оКа

рдам

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,368

657

26,3

2027

7Ку

ванл

ък1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 и

1978

от

Г. Г

инев

и

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов21

.12.

1992

г.

AKB_

NО

блас

тО

бщин

аЗе

мли

ще

Вид

Хрон

олог

ияN

_coo

rdE_

coor

dМ

естн

ост

Пло

щИ

стор

ия н

а пр

оучв

анет

оРе

жим

на

полз

ване

Опа

зван

еАв

тор

на

карт

она

Дат

а на

из

готв

яне

0900

142

Търг

овищ

еП

опов

оКа

рдам

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,374

914

26,3

2404

4Ку

ванл

ък1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 и

1978

от

Г. Г

инев

и

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов21

.12.

1992

г.

0900

143

Търг

овищ

еП

опов

оТр

ъсти

каСе

лищ

на м

огил

аПр

аист

ория

43,4

3751

226

,424

429

Баля

та3

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов15

.1.1

993

г.

0900

144

Търг

овищ

еП

опов

оТр

ъсти

каЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,4

3646

426

,437

641

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов15

.1.1

993

г.

0900

145

Търг

овищ

еП

опов

оТр

ъсти

каЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,4

3753

326

,437

631

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов15

.1.1

993

г.

0900

147

Търг

овищ

еП

опов

оЛ

омци

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,445

325

26,3

5135

21

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 от

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов21

.1.1

993

г.

0900

148

Търг

овищ

еП

опов

оЛ

омци

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,435

422

26,3

7270

1Ке

неве

рлик

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

. Вит

анов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

21.1

.199

3 г.

0900

149

Търг

овищ

еП

опов

оЛ

омци

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,434

748

26,3

7417

1Ке

неве

рлик

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

. Вит

анов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

21.1

.199

3 г.

0900

150

Търг

овищ

еП

опов

оЛ

омци

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,417

1726

,327

782

Гарг

алък

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

. Вит

анов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

21.1

.199

3 г.

0900

151

Търг

овищ

еП

опов

оЛ

омци

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,413

673

26,3

4250

5Ко

рият

а1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 от

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов21

.1.1

993

г.

0900

152

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

раев

оЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,4

5714

526

,246

594

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

. Вит

анов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

26.1

.199

3 г.

0900

153

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

раев

оЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,4

3027

926

,252

018

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

. Вит

анов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

26.1

.199

3 г.

0900

154

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

раев

оЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,4

1433

726

,256

123

Среб

ърчо

ви б

аир

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

. Вит

анов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

26.1

.199

3 г.

0900

155

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

раев

оЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,4

1791

226

,260

67Ко

нска

та м

огил

а1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 от

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов26

.1.1

993

г.

0900

156

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

раев

оЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,4

4617

726

,261

417

Амук

лука

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

. Вит

анов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

26.1

.199

3 г.

0900

157

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

раев

оЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,4

3263

626

,289

086

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

. Вит

анов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

26.1

.199

3 г.

0900

158

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

раев

оЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,4

2416

26,2

6895

71

Тере

нни

обхо

жда

ния

от Г

. Вит

анов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

26.1

.199

3 г.

0900

159

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

раев

оЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,4

2244

26,2

9038

7Ак

пун

ар1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 от

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов26

.1.1

993

г.

0900

160

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

раев

оЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,4

2069

726

,292

498

Ак п

унар

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

. Вит

анов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

26.1

.199

3 г.

0900

161

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

раев

оЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,4

1745

426

,293

081

Ак п

унар

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

. Вит

анов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

26.1

.199

3 г.

0900

162

Търг

овищ

еП

опов

оЕл

енов

оЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,4

0133

26,4

1230

11

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

7 от

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов15

.1.1

993

г.

0900

163

Търг

овищ

еП

опов

оП

омощ

ица

Сели

щна

мог

ила

Пра

исто

рия

43,4

7653

626

,353

803

8Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

. Вит

анов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

15.1

.199

3 г.

0900

164

Търг

овищ

еП

опов

оП

омощ

ица

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,472

3526

,360

839

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

. Вит

анов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

15.1

.199

3 г.

0900

165

Търг

овищ

еП

опов

оП

омощ

ица

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,472

927

26,3

6135

41

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 от

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов15

.1.1

993

г.

0900

166

Търг

овищ

еП

опов

оД

рино

воСе

лищ

на м

огил

аП

раис

тори

я43

,380

902

26,3

5033

43

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

9, 1

982

и 19

85 о

т И.

Анге

лова

, Г. Г

инев

и А

.Кон

акли

евА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов1.

2.19

93 г.

0900

167

Търг

овищ

еП

опов

оД

рино

воЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,3

9217

326

,363

921

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

9, 1

982

и 19

85 о

т И.

Анге

лова

, Г. Г

инев

и А

.Кон

акли

евА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов1.

2.19

93 г.

0900

168

Търг

овищ

еП

опов

оД

рино

воЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,3

7684

226

,344

093

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

979,

198

2 и

1985

от И

. Ан

гело

ва, Г

. Гин

ев и

А.К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

1.2.

1993

г.

0900

169

Търг

овищ

еП

опов

оД

рино

воЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,3

7860

226

,358

361

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

979,

198

2 и

1985

от И

. Ан

гело

ва, Г

. Гин

ев и

А.К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

1.2.

1993

г.

0900

170

Търг

овищ

еП

опов

оД

рино

воЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,3

7866

826

,360

589

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

979,

198

2 и

1985

от И

. Ан

гело

ва, Г

. Гин

ев и

А.К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

1.2.

1993

г.

0900

171

Търг

овищ

еП

опов

оД

рино

воЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,3

8848

826

,372

254

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

979,

198

2 и

1985

от И

. Ан

гело

ва, Г

. Гин

ев и

А.К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

1.2.

1993

г.

0900

172

Търг

овищ

еП

опов

оД

рино

воЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,3

8589

326

,375

424

Дю

здаа

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

979,

198

2 и

1985

от И

. Ан

гело

ва, Г

. Гин

ев и

А.К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

1.2.

1993

г.

0900

173

Търг

овищ

еП

опов

оД

рино

воЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,3

8595

326

,376

666

Дю

здаа

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

979,

198

2 и

1985

от И

. Ан

гело

ва, Г

. Гин

ев и

А.К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

1.2.

1993

г.

0900

174

Търг

овищ

еП

опов

оД

рино

воЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,3

8617

226

,377

76Д

юзд

аа1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

9, 1

982

и 19

85 о

т И.

Анге

лова

, Г. Г

инев

и А

.Кон

акли

евА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов1.

2.19

93 г.

0900

175

Търг

овищ

еП

опов

оД

рино

воЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,3

7768

526

,385

593

Дю

здаа

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

979,

198

2 и

1985

от И

. Ан

гело

ва, Г

. Гин

ев и

А.К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

1.2.

1993

г.

0900

176

Търг

овищ

еП

опов

оД

рино

воЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,3

7772

326

,387

639

Дю

здаа

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

979,

198

2 и

1985

от И

. Ан

гело

ва, Г

. Гин

ев и

А.К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

1.2.

1993

г.

0900

177

Търг

овищ

еП

опов

оД

рино

воЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,3

7783

726

,388

953

Дю

здаа

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

979,

198

2 и

1985

от И

. Ан

гело

ва, Г

. Гин

ев и

А.К

онак

лиев

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

1.2.

1993

г.

0900

178

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

хари

-Ст

ояно

воЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,5

3876

226

,233

317

вляв

о от

път

я за

Рус

е1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 от

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов21

.1.1

993

г.

AKB_

NО

блас

тО

бщин

аЗе

мли

ще

Вид

Хрон

олог

ияN

_coo

rdE_

coor

dМ

естн

ост

Пло

щИ

стор

ия н

а пр

оучв

анет

оРе

жим

на

полз

ване

Опа

зван

еАв

тор

на

карт

она

Дат

а на

из

готв

яне

0900

179

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

хари

-Ст

ояно

воЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,5

4341

226

,233

936

вдяс

но о

т път

я за

Ру

се1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 от

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов21

.1.1

993

г.

0900

180

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

хари

-Ст

ояно

воЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,5

3900

826

,238

507

вдяс

но о

т път

я за

Ру

се1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 от

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов21

.1.1

993

г.

0900

181

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

хари

-Ст

ояно

воЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,5

3955

526

,239

532

вдяс

но о

т път

я за

Ру

се1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 от

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов21

.1.1

993

г.

0900

182

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

хари

-Ст

ояно

воЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,5

4066

526

,240

647

вдяс

но о

т път

я за

Ру

се1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 от

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов22

.1.1

993

г.

0900

183

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

хари

-Ст

ояно

воЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,5

3800

126

,245

809

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

. Вит

анов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

22.1

.199

3 г.

0900

184

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

хари

-Ст

ояно

воЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,5

3845

26,2

4638

41

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 от

Г. В

итан

овА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.К.

Апо

стол

ов22

.1.1

993

г.

0900

185

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

хари

-Ст

ояно

воЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,5

3625

426

,251

345

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

. Вит

анов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

22.1

.199

3 г.

0900

186

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

хари

-Ст

ояно

воЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,5

3505

426

,261

616

1Те

ренн

и об

хож

дани

я пр

ез 1

976

от Г

. Вит

анов

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. А

пост

олов

22.1

.199

3 г.

0900

358

Търг

овищ

еП

опов

оД

олна

Каб

даЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,2

2817

826

,319

344

Мог

илит

е1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 и

1984

от

Г. В

итан

ов

,Г. Г

инев

и А

.Кон

акли

евА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев5.

10.1

992

г.

0900

359

Търг

овищ

еП

опов

оД

олна

Каб

даЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,2

2826

326

,319

974

Мог

илит

е1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 и

1984

от

Г. В

итан

ов

,Г. Г

инев

и А

.Кон

акли

евА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев5.

10.1

992

г.

0900

360

Търг

овищ

еП

опов

оД

олна

Каб

даЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,2

2924

426

,325

146

Мог

илит

е1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 и

1984

от

Г. В

итан

ов

,Г. Г

инев

и А

.Кон

акли

евА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев5.

10.1

992

г.

0900

361

Търг

овищ

еП

опов

оД

олна

Каб

даЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,2

2533

626

,329

828

Мог

илит

е1

Тере

нни

обхо

жда

ния

през

197

6 и

1984

от

Г. В

итан

ов

,Г. Г

инев

и А

.Кон

акли

евА

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.А.

Кон

акли

ев5.

10.1

992

г.

1000

0138

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

раев

оСе

лищ

на м

огил

аП

раис

тори

я43

,451

0807

726

,220

1463

9Ба

лкан

скат

а че

шм

а3

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. М

адж

аров

26.2

.201

1 г.

1000

0139

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

раев

оСе

лищ

еРа

нна

рим

ска

епох

а43

,417

254

26,2

4050

87

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.К.

Мад

жар

ов26

.2.2

011

г.

1000

0153

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

раев

оМ

огил

ен н

екро

пол

КЖЕ

- пър

ви

пери

од43

,449

8944

426

,240

9055

6Ка

нара

дюзю

1А

Стат

ут: о

бяве

н П

К с

наци

онал

но з

наче

ние

ПМ

С 17

11/1

0.62

г.С.

Тор

бато

в4.

3.20

11 г.

1000

0154

Търг

овищ

еП

опов

оЗа

раев

оМ

огил

ен н

екро

пол

Късн

а ж

еляз

на

епох

а43

,439

675

26,2

3653

056

Балк

ана

1Те

ренн

и об

ходи

201

0 г.

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

С. Т

орба

тов

4.3.

2011

г.

1000

0155

Търг

овищ

еП

опов

оП

алам

ариц

аСе

лищ

еКъ

сен

енео

лит

43,3

9059

167

26,1

3791

667

Варе

ник

5Б

Стат

ут: А

рхео

логи

ческ

а ку

лтур

на ц

енно

ст с

на

цион

ално

зна

чени

е съ

гл. ч

л. 1

46, а

л. 3

от З

КН.

С. Т

орба

тов

4.3.

2011

г.

1000

0156

Търг

овищ

еП

опов

оП

алам

ариц

аУк

репе

но м

ясто

и

укре

пите

лно

съор

ъжен

ие

Пър

ва б

ълга

рска

дъ

ржав

а43

,414

0888

926

,136

225

Свин

ище

41Те

ренн

и об

ходи

201

0 г.

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.С.

Тор

бато

в4.

3.20

11 г.

1000

0157

Търг

овищ

еП

опов

оП

алам

ариц

аЕд

инич

ен гр

обН

еопр

едел

има

43,3

9772

222

26,1

1128

611

Сака

рсър

т1

Тере

нни

обхо

ди 2

010

г.Б

Стат

ут: А

рхео

логи

ческ

а ку

лтур

на ц

енно

ст с

на

цион

ално

зна

чени

е съ

гл. ч

л. 1

46, а

л. 3

от З

КН.

С. Т

орба

тов

4.3.

2011

г.

1000

0158

Търг

овищ

еП

опов

оП

алам

ариц

аСе

лищ

а и

пост

ройк

иРа

нен

неол

ит43

,394

2833

326

,099

5777

8Ко

ваче

вска

чеш

ма

8Те

ренн

и об

ходи

201

0 г.

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.С.

Тор

бато

в4.

3.20

11 г.

1000

0159

Търг

овищ

еП

опов

оКо

ваче

вец

Укре

пено

мяс

то и

ук

репи

телн

о съ

оръж

ение

Ране

н не

олит

43,3

8623

889

26,0

9515

556

Кале

бил

ю75

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.С.

Тор

бато

в4.

3.20

11 г.

1000

0160

Търг

овищ

еП

опов

оКо

ваче

вец

Сели

ща

и по

стро

йки

Неол

ит43

,384

4583

326

,102

8416

7Ка

лако

ч60

Тере

нни

обхо

ди 2

010

г.Б

Стат

ут: А

рхео

логи

ческ

а ку

лтур

на ц

енно

ст с

на

цион

ално

зна

чени

е съ

гл. ч

л. 1

46, а

л. 3

от З

КН.

С. Т

орба

тов

4.3.

2011

г.

1000

0161

Търг

овищ

еП

опов

оКо

ваче

вец

Гроб

но с

ъоръ

жен

иеН

еопр

едел

има

43,3

8530

833

26,1

0765

Кала

коч

18Те

ренн

и об

ходи

201

0 г.

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.С.

Тор

бато

в4.

3.20

11 г.

1000

0162

Търг

овищ

еП

опов

оКо

ваче

вец

Гроб

но с

ъоръ

жен

иеН

еопр

едел

има

43,3

8014

444

26,0

9733

056

Кала

коч

1Б

Стат

ут: А

рхео

логи

ческ

а ку

лтур

на ц

енно

ст с

на

цион

ално

зна

чени

е съ

гл. ч

л. 1

46, а

л. 3

от З

КН.

С. Т

орба

тов

4.3.

2011

г.

1000

0163

Търг

овищ

еП

опов

оАп

рило

воСе

лищ

а и

пост

ройк

иП

ърва

бъл

гарс

ка

държ

ава

43,2

6918

056

26,2

7341

667

Севе

рно

от м

. Ст

арит

е гр

обищ

а1

Тере

нни

обхо

ди 2

010

г.Б

Стат

ут: А

рхео

логи

ческ

а ку

лтур

на ц

енно

ст с

на

цион

ално

зна

чени

е съ

гл. ч

л. 1

46, а

л. 3

от З

КН.

С. Т

орба

тов

4.3.

2011

г.

1000

0164

Търг

овищ

еП

опов

оСа

дина

Мог

илен

нек

ропо

лН

еопр

едел

има

43,5

0185

556

26,2

5640

833

Орл

ес1

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

С. Т

орба

тов

4.3.

2011

г.

1000

0457

Търг

овищ

еП

опов

оП

алам

арца

Сели

ще

Пър

ва б

ълга

рска

дъ

ржав

а, Р

имск

а еп

оха

43,3

7441

389

26,1

3605

833

Кодж

атар

ла60

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.К.

Чик

алев

18.7

.201

1 г.

1000

0462

Търг

овищ

еП

опов

оКо

ваче

вец

Сели

ще

Анти

чнос

т, П

ърва

бъ

лгар

ска

държ

ава

43,3

7401

944

26,0

9026

389

На

1.6

км

севе

роза

падн

о от

се

лото

60Те

ренн

и об

хож

дани

я за

рег

истр

иран

ето

на

архе

олог

ичес

ки п

амет

ници

по

трас

ето

на

газо

пров

од Н

абук

о - м

есец

апр

ил 2

011

г.Б

Стат

ут: А

рхео

логи

ческ

а ку

лтур

на ц

енно

ст с

на

цион

ално

зна

чени

е съ

гл. ч

л. 1

46, а

л. 3

от З

КН.

К. Ч

икал

ев21

.7.2

011

г.

AKB_

NО

блас

тО

бщин

аЗе

мли

ще

Вид

Хрон

олог

ияN

_coo

rdE_

coor

dМ

естн

ост

Пло

щИ

стор

ия н

а пр

оучв

анет

оРе

жим

на

полз

ване

Опа

зван

еАв

тор

на

карт

она

Дат

а на

из

готв

яне

1000

0470

Търг

овищ

еП

опов

оКо

ваче

вец

Груп

а м

огил

иРи

мск

а еп

оха

43,3

7284

722

26,0

8298

611

На

окол

о 2

км

севе

роза

падн

о от

се

лото

1

Анти

чен

мог

илен

нек

ропо

л от

три

мог

или

в зе

мли

щет

о на

сел

о Ко

ваче

вец

е ре

гист

рира

н по

вр

еме

на т

ерен

ните

обх

оди

по т

расе

то н

а га

зопр

овод

Наб

уко

през

мес

ец а

прил

201

1 г.

Този

м

огил

ен к

омпл

екс

веро

ятно

е р

егис

трир

ания

т под

№

158

ант

ичен

нек

ропо

л в

„Арх

еоло

гиче

ски

пам

етни

ци в

Тър

гови

щки

я ра

йон“

.

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. Ч

икал

ев29

.7.2

011

г.

1000

0728

Търг

овищ

еП

опов

оП

алам

арца

Един

ична

мог

ила

Ист

орич

ески

пе

риод

43,3

7509

806

26,1

5537

417

2О

бект

ът е

рег

истр

иран

пре

з 20

11 г.

по

врем

е на

те

ренн

ото

архе

олог

ичес

ко и

здир

ване

по

трас

ето

на

газо

пров

од Н

абук

о, с

екто

р 3.

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

П. Л

ещак

ов19

.3.2

012

г.

1000

0729

Търг

овищ

еП

опов

оП

алам

арца

Сели

ще

Късн

а ж

еляз

на

епох

а43

,361

5626

,166

1966

7Ка

залд

жик

буна

р47

Обе

ктът

е р

егис

трир

ан п

рез

2011

г. п

о вр

еме

на

тере

ннот

о ар

хеол

огич

еско

изд

ирва

не п

о тр

асет

о на

га

зопр

овод

Наб

уко,

Сек

тор

3.Б

Стат

ут: А

рхео

логи

ческ

а ку

лтур

на ц

енно

ст с

на

цион

ално

зна

чени

е съ

гл. ч

л. 1

46, а

л. 3

от З

КН.

П. Л

ещак

ов19

.3.2

012

г.

1000

0730

Търг

овищ

еП

опов

оП

алам

арца

Сели

ще

Ранн

а ри

мск

а еп

оха

43,3

5831

389

26,1

6656

472

Крив

ач16

Обе

ктът

е р

егис

трир

ан п

рез

2011

г. п

о вр

еме

на

тере

ннот

о ар

хеол

огич

еско

изд

ирва

не п

о тр

асет

о на

га

зопр

овод

Наб

уко.

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.П

. Лещ

аков

19.3

.201

2 г.

1000

0731

Търг

овищ

еП

опов

оМ

едов

ина

Сели

ще

Късн

а ж

еляз

на

епох

а43

,351

3205

626

,169

7377

818

Обе

кта

е ре

гист

рира

н пр

ез 2

011

г. по

вре

ме

на

тере

ннот

о ар

хеол

огич

еско

изд

ирва

не п

о тр

асет

о на

га

зопр

овод

Наб

уко,

Сек

тор

3.Б

Стат

ут: А

рхео

логи

ческ

а ку

лтур

на ц

енно

ст с

на

цион

ално

зна

чени

е съ

гл. ч

л. 1

46, а

л. 3

от З

КН.

П. Л

ещак

ов19

.3.2

012

г.

1000

0732

Търг

овищ

еП

опов

оП

опов

оСе

лищ

еКъ

сен

енео

лит,

Ср

едно

веко

вие

43,3

1341

278

26,2

1860

556

6О

бект

ът е

рег

истр

иран

пре

з 20

11 г.

по

врем

е на

те

ренн

ото

изди

рван

е по

тра

сето

на

газо

пров

од

Наб

уко,

Сек

тор

3.Б

Стат

ут: А

рхео

логи

ческ

а ку

лтур

на ц

енно

ст с

на

цион

ално

зна

чени

е съ

гл. ч

л. 1

46, а

л. 3

от З

КН.

П. Л

ещак

ов19

.3.2

012

г.

1000

0733

Търг

овищ

еП

опов

оП

опов

оСе

лищ

е

Анти

чнос

т,

Енео

лит,

Ран

на

брон

зова

епо

ха,

Ранн

а ж

еляз

на

епох

а

43,3

1208

194

26,2

1719

528

12О

бект

ът е

рег

истр

иран

пре

з 20

11 г.

по

врем

е на

те

ренн

ото

архе

олог

ичес

ко и

здир

ване

по

трас

ето

на

газо

пров

од Н

абук

о, С

екто

р 3.

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.П

. Лещ

аков

19.3

.201

2 г.

1000

0734

Търг

овищ

еП

опов

оЗв

езда

Един

ична

мог

ила

Анти

чнос

т43

,285

0769

426

,245

1519

4Ст

опан

ски

двор

(ТКЗ

С с.

Зве

зда)

1

Над

гроб

ната

мог

ила

е ре

гист

рира

на п

ри т

ерен

ни

обхо

ди п

рез

80-т

е го

дини

на

20 в

про

веж

дани

от

РИМ

-Тър

гови

ще.

Пос

етен

а бе

пре

з 20

11 г.

по

врем

е на

тер

енно

то и

здир

ване

по

трас

ето

на га

зопр

овод

Н

абук

о.

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

П. Л

ещак

ов19

.3.2

012

г.

1000

0766

Търг

овищ

еП

опов

оД

олна

Каб

даЕд

инич

на м

огил

аН

еопр

едел

има

43,2

2539

222

26,3

2967

306

Арм

утлу

к1

Обе

ктът

е р

егис

трир

ан п

рез

апри

л 20

11 г.

при

те

рено

арх

еоло

гиче

ско

изди

рван

е по

тра

сето

на

газо

пров

од Н

абук

о-се

ктор

3. р

ъков

одит

ел н

а пр

оучв

анет

о П

етър

Лещ

аков

(НАИ

М-Б

АН).

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

П. Л

ещак

ов27

.6.2

012

г.

1000

0767

Търг

овищ

еП

опов

оКо

нак

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,236

8902

826

,285

5208

3Ру

сева

мог

ила

1

Обе

ктът

е р

егис

трир

ан п

рез

апри

л 20

11 г.

при

те

рено

арх

еоло

гиче

ско

изди

рван

е по

тра

сето

на

газо

пров

од Н

абук

о-се

ктор

3. р

ъков

одит

ел н

а пр

оучв

анет

о П

етър

Лещ

аков

(НАИ

М-Б

АН).

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

П. Л

ещак

ов27

.6.2

012

г.

1000

0768

Търг

овищ

еП

опов

оАп

рило

воСе

лищ

еКъ

сна

анти

чнос

т,

Ране

н ен

еоли

т43

,249

9422

226

,265

0725

Сали

чеи

р65

Обе

ктът

е р

егис

трир

ан п

рез

апри

л 20

11 г.

при

те

рено

арх

еоло

гиче

ско

изди

рван

е по

тра

сето

на

газо

пров

од Н

абук

о-се

ктор

3. р

ъков

одит

ел н

а пр

оучв

анет

о П

етър

Лещ

аков

(НАИ

М-Б

АН).

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.П

. Лещ

аков

27.6

.201

2 г.

1000

0769

Търг

овищ

еП

опов

оАп

рило

воСе

лищ

еКъ

сна

рим

ска

епох

а43

,256

7569

426

,267

4183

35

Обе

ктът

е р

егис

трир

ан п

рез

апри

л 20

11 г.

при

те

рено

арх

еоло

гиче

ско

изди

рван

е по

тра

сето

на

газо

пров

од Н

абук

о-се

ктор

3. р

ъков

одит

ел н

а пр

оучв

анет

о П

етър

Лещ

аков

(НАИ

М-Б

АН).

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.П

. Лещ

аков

27.6

.201

2 г.

1000

0928

Търг

овищ

еП

опов

оКо

ваче

вец

Сели

ще

Втор

а бъ

лгар

ска

държ

ава,

Въ

зраж

дане

, Ри

мск

а еп

оха

43,3

7705

278

26,0

8592

5Ю

ртлъ

ка14

5

Обе

ктът

е р

егис

трир

ан п

рез

окто

мвр

и 20

12 г.

при

те

ренн

ите

изди

рван

ия п

о тр

асет

о на

газо

пров

ода

Наб

уко,

рев

изия

Е, с

екто

р 4,

от е

кип

с ръ

ково

дите

л Кр

ъстю

Чук

алев

(НАИ

М-Б

АН).

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.К.

Чук

алев

1.3.

2013

г.

1000

0929

Търг

овищ

еП

опов

оКо

ваче

вец

Един

ична

мог

ила

Неоп

реде

лим

а43

,376

8444

426

,082

1916

7Ю

ртлъ

ка1

Обе

ктът

е р

егис

трир

ан п

рез

окто

мвр

и 20

12 г.

при

те

ренн

ите

изди

рван

ия п

о тр

асет

о на

газо

пров

ода

Наб

уко,

рев

изия

Е, с

екто

р 4.

от е

кип

с ръ

ково

дите

л Кр

ъстю

Чук

алев

(НАИ

М-Б

АН).

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. Ч

укал

ев1.

3.20

13 г.

1000

0964

Търг

овищ

еП

опов

оТр

ъсти

каСе

лищ

еП

ърва

бъл

гарс

ка

държ

ава,

Ран

на

жел

язна

епо

ха43

,402

1191

726

,440

1695

825

Обе

ктът

е р

егис

трир

ан п

рез

2012

г. п

о вр

еме

на

тере

ннит

е из

дирв

ания

на

архе

олог

ичес

ки о

бект

и по

тр

асет

о на

газо

пров

од Ю

жен

пот

ок о

т ек

ип с

ръ

ково

дите

л Кр

ъстю

Чук

алев

(НАИ

М-Б

АН).

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.К.

Чук

алев

4.3.

2013

г.

1000

0966

Търг

овищ

еП

опов

оЕл

енов

оСе

лищ

е

Късн

а ж

еляз

на

епох

а, П

ърва

бъ

лгар

ска

държ

ава

43,4

0012

178

26,4

2129

933

20

Обе

ктът

е р

егис

трир

ан п

рез

2012

г. п

о вр

еме

на

тере

ннот

о из

дирв

ане

на а

рхео

логи

ческ

и об

екти

по

трас

ето

на га

зопр

овод

Юж

ен п

оток

от

екип

с

ръко

води

тел

Кръс

тю Ч

укал

ев (Н

АИМ

-БАН

).

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.К.

Чук

алев

4.3.

2013

г.

1000

0967

Търг

овищ

еП

опов

оЕл

енов

оЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,4

0141

047

26,4

1224

439

Дау

лдж

итте

пе1

Обе

ктът

е р

егис

трир

ан п

рез

2012

г. п

о вр

еме

на

тере

ннит

е из

дирв

ания

на

архе

олог

ичес

ки о

бект

и по

тр

асет

о на

газо

пров

од Ю

жен

пот

ок о

т ек

ип с

ръ

ково

дите

л Кр

ъстю

Чук

алев

(НАИ

М-Б

АН)

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. Ч

укал

ев4.

3.20

13 г.

1000

0968

Търг

овищ

еП

опов

оД

рино

воЕд

инич

на м

огил

аНе

опре

дели

ма

43,4

0049

858

26,3

4622

475

Саръ

баир

1

Обе

ктът

е р

егис

трир

ан п

рез

2012

г. п

ри т

ерен

ните

из

дирв

ания

на

архе

олог

ичес

ки о

бект

и по

тра

сето

на

газо

пров

од Ю

жен

пот

ок о

т ек

ип с

рък

овод

ител

Кр

ъстю

Чук

алев

(НАИ

М-Б

АН)

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. Ч

укал

ев4.

3.20

13 г.

AKB_

NО

блас

тО

бщин

аЗе

мли

ще

Вид

Хрон

олог

ияN

_coo

rdE_

coor

dМ

естн

ост

Пло

щИ

стор

ия н

а пр

оучв

анет

оРе

жим

на

полз

ване

Опа

зван

еАв

тор

на

карт

она

Дат

а на

из

готв

яне

1000

0970

Търг

овищ

еП

опов

оКа

рдам

Сели

ще

Пър

ва б

ълга

рска

дъ

ржав

а43

,389

043

26,2

6518

986

50

Обе

ктът

е р

егис

трир

ан п

рез

2012

г. п

о вр

еме

на

тере

ннит

е из

дирв

ания

на

архе

олог

огич

ески

обе

кти

по т

расе

то н

а га

зопр

овод

Юж

ен п

оток

от е

кип

с ръ

ково

дите

л Кр

ъстю

Чук

алев

(НАИ

М-Б

АН).

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.К.

Чук

алев

4.3.

2013

г.

1000

0973

Търг

овищ

еП

опов

оКа

рдам

Един

ична

мог

ила

Нео

пред

елим

а43

,392

6186

126

,298

2997

8Яз

лъта

1

Обе

ктът

е р

егис

трир

ан п

рез

2012

г. п

о вр

еме

на

тере

ннит

е из

дирв

ания

на

архе

олог

ичес

ки о

бект

и по

тр

асет

о на

газо

пров

ода

Юж

ен п

оток

от е

кип

с ръ

ково

дите

л Кр

ъстю

Чук

алев

(НАИ

М-Б

АН).

АСт

атут

: обя

вен

ПК

с на

цион

ално

зна

чени

е П

МС

1711

/10.

62 г.

К. Ч

укал

ев4.

3.20

13 г.

1000

0978

Търг

овищ

еП

опов

оКо

ваче

вец

Сели

ще

Късе

н ен

еоли

т43

,382

4862

226

,095

7408

6Ка

ле б

илю

10

Обе

ктът

е р

егис

трир

ан п

рез

2012

г. п

о вр

еме

на

тере

ннит

е из

дирв

ания

на

архе

олог

ичес

ки о

бект

и по

тр

асет

о на

газо

пров

од Ю

жен

пот

ок о

т ек

ип с

ръ

ково

дите

л Кр

ъстю

Чук

алев

(НАИ

М-Б

АН).

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.К.

Чук

алев

4.3.

2013

г.

1000

0979

Търг

овищ

еП

опов

оВо

дица

Сели

ще

Рим

ска

епох

а43

,379

9751

426

,059

8440

6Со

пот

8

Обе

ктът

е р

егис

трир

ан п

рез

2012

г. п

о вр

еме

на

тере

ннит

е из

дирв

ания

на

архе

олог

ичес

ки о

бект

и по

тр

асет

о на

газо

пров

од Ю

жен

пот

ок о

т ек

ип с

ръ

ково

дите

л Кр

ъстю

Чук

алев

(НАИ

М-Б

АН).

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.К.

Чук

алев

4.3.

2013

г.

1000

0980

Търг

овищ

еП

опов

оВо

дица

Сели

ще

Елин

исти

ческ

а еп

оха

43,3

7275

439

26,0

2145

867

3

Обе

ктът

е р

егис

трир

ан п

рез

2012

г. п

о вр

еме

на

тере

ннит

е из

дирв

ания

на

архе

олог

ичес

ки о

бект

и по

тр

асет

о на

газо

пров

од Ю

жен

пот

ок о

т ек

ип с

ръ

ково

дите

л Кр

ъстю

Чук

алев

(НАИ

М-Б

АН).

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.К.

Чук

алев

4.3.

2013

г.

1000

2975

Търг

овищ

еП

опов

оД

рино

воСе

лищ

а и

пост

ройк

иКъ

сна

анти

чнос

т,

Сред

нове

кови

е43

,365

2527

826

,370

7358

3За

д ой

нард

жат

а24

0

Изд

ирва

не н

а ар

х. о

бект

и по

тра

сето

за

до

изгр

ажда

не н

а АМ

„ХЕ

МУС

“ Л

ОТ

2-3,

уча

стък

7-8

, ек

ип 4

: Ръд

овод

ител

гл. а

с. д

-р А

. Ала

джов

, зам

. -

ръко

води

тел

гл. а

с. д

-р Я

. Дим

итро

в

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.С.

Ива

нов

1.12

.201

5 г.

1000

2976

Търг

овищ

еП

опов

оД

рино

воСе

лищ

а и

пост

ройк

иКъ

сна

анти

чнос

т43

,369

5516

726

,363

3980

6О

йнар

джа

264

Изд

ирва

не н

а ар

х. о

бект

и по

тра

сето

за

до

изгр

ажда

не н

а АМ

„ХЕ

МУС

“ Л

ОТ

2-3,

уча

стък

7-8

, ек

ип 4

: Ръд

овод

ител

гл. а

с. д

-р А

. Ала

джов

, зам

. -

ръко

води

тел

гл. а

с. д

-р Я

. Дим

итро

в

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.С.

Ива

нов

1.12

.201

5 г.

1000

2977

Търг

овищ

еП

опов

оД

рино

воСе

лищ

а и

пост

ройк

иЖ

еляз

на е

поха

, Ср

едно

веко

вие

43,3

6449

611

26,3

4724

778

Кютл

ук33

5

Изд

ирва

не н

а ар

х. о

бект

и по

тра

сето

за

до

изгр

ажда

не н

а АМ

„ХЕ

МУС

“ Л

ОТ

2-3,

уча

стък

7-8

, ек

ип 4

: Ръд

овод

ител

гл. а

с. д

-р А

. Ала

джов

, зам

. -

ръко

води

тел

гл. а

с. д

-р Я

. Дим

итро

в

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.С.

Ива

нов

1.12

.201

5 г.

1000

2978

Търг

овищ

еП

опов

оКа

рдам

Сели

ща

и по

стро

йки

Късн

а ан

тичн

ост,

Къ

сно

сред

нове

кови

е,

Рим

ска

епох

а

43,3

6582

944

26,3

1143

Мер

алък

а16

7

Изд

ирва

не н

а ар

х. о

бект

и по

тра

сето

за

до

изгр

ажда

не н

а АМ

„ХЕ

МУС

“ Л

ОТ

2-3,

уча

стък

7-8

, ек

ип 4

: Ръд

овод

ител

гл. а

с. д

-р А

. Ала

джов

, зам

. -

ръко

води

тел

гл. а

с. д

-р Я

. Дим

итро

в

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.С.

Ива

нов

1.12

.201

5 г.

1000

3411

Търг

овищ

еП

опов

оВо

дица

Сели

ще

Енео

лит,

Къс

на

брон

зова

епо

ха,

Късн

а ж

еляз

на

епох

а

43,3

4083

556

26,0

3626

444

Глав

адиц

а12

0О

бект

ът е

рег

истр

иран

при

тер

енно

изд

ирва

не п

о тр

асет

о на

АМ

"Хе

мус

" пр

ез о

ктом

ври

2015

г.Б

Стат

ут: А

рхео

логи

ческ

а ку

лтур

на ц

енно

ст с

на

цион

ално

зна

чени

е съ

гл. ч

л. 1

46, а

л. 3

от З

КН.

К. Б

оядж

иев

3.3.

2016

г.

1000

3412

Търг

овищ

еП

опов

оВо

дица

Сели

ще

Енео

лит,

Къс

ен

неол

ит43

,343

1194

426

,049

0291

7Гл

авад

ица

170

Обе

ктът

е р

егис

трир

ан п

ри т

ерен

но и

здир

ване

по

трас

ето

на А

М "

Хем

ус"

през

окт

омвр

и 20

15 г.

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.К.

Боя

джие

в3.

3.20

16 г.

1000

3413

Търг

овищ

еП

опов

оВо

дица

Сели

ще

Рим

ска

епох

а43

,343

7286

126

,055

6891

7Н

ивищ

е13

0О

бект

ът е

рег

истр

иран

при

тер

енно

изд

ирва

не п

о тр

асет

о на

АМ

"Хе

мус

" пр

ез о

ктом

ври

2015

г.Б

Стат

ут: А

рхео

логи

ческ

а ку

лтур

на ц

енно

ст с

на

цион

ално

зна

чени

е съ

гл. ч

л. 1

46, а

л. 3

от З

КН.

К. Б

оядж

иев

3.3.

2016

г.

1000

3414

Търг

овищ

еП

опов

оКо

ваче

вец

Сели

ще

Рим

ска

епох

а43

,348

4580

626

,074

805

Онк

ите

20О

бект

ът е

рег

истр

иран

при

тер

енно

изд

ирва

не п

о тр

асет

о на

АМ

"Хе

мус

" пр

ез о

ктом

ври

2015

г.Б

Стат

ут: А

рхео

логи

ческ

а ку

лтур

на ц

енно

ст с

на

цион

ално

зна

чени

е съ

гл. ч

л. 1

46, а

л. 3

от З

КН.

К. Б

оядж

иев

3.3.

2016

г.

1000

3415

Търг

овищ

еП

опов

оКо

ваче

вец

Сели

ще

Пра

исто

рия,

П

ърва

бъл

гарс

ка

държ

ава

43,3

4812

2526

,082

2502

8Би

юка

лан

26О

бект

ът е

рег

истр

иран

при

тер

енно

изд

ирва

не п

о тр

асет

о на

АМ

"Хе

мус

" пр

ез о

ктом

ври

2015

г.Б

Стат

ут: А

рхео

логи

ческ

а ку

лтур

на ц

енно

ст с

на

цион

ално

зна

чени

е съ

гл. ч

л. 1

46, а

л. 3

от З

КН.

К. Б

оядж

иев

3.3.

2016

г.

1000

3416

Търг

овищ

еП

опов

оКо

ваче

вец

Сели

ще

Късе

н не

олит

43,3

4673

556

26,0

9417

5П

орде

н45

Обе

ктът

е р

егис

трир

ан п

ри т

ерен

но и

здир

ване

по

трас

ето

на А

М "

Хем

ус"

през

окт

омвр

и 20

15 г.

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.К.

Боя

джие

в3.

3.20

16 г.

1000

3417

Търг

овищ

еП

опов

оП

алам

арца

Сели

ще

Късн

а ан

тичн

ост,

Ри

мск

а еп

оха

43,3

6230

528

26,1

4912

583

Севе

рно

от

Кова

чевс

ко к

але

150

Обе

ктът

е р

егис

трир

ан п

ри т

ерен

но и

здир

ване

по

трас

ето

на А

М "

Хем

ус"

през

окт

омвр

и 20

15 г.

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.К.

Боя

джие

в3.

3.20

16 г.

1000

3418

Търг

овищ

еП

опов

оП

опов

оСе

лищ

еРи

мск

а еп

оха

43,3

6261

417

26,2

2206

5Ка

рапе

тлик

1О

бект

ът е

рег

истр

иран

при

тер

енно

изд

ирва

не п

о тр

асет

о на

АМ

"Хе

мус

" пр

ез о

ктом

ври

2015

г.Б

Стат

ут: А

рхео

логи

ческ

а ку

лтур

на ц

енно

ст с

на

цион

ално

зна

чени

е съ

гл. ч

л. 1

46, а

л. 3

от З

КН.

К. Б

оядж

иев

3.3.

2016

г.

1000

3419

Търг

овищ

еП

опов

оКа

рдам

Сели

ще

Късн

а ри

мск

а еп

оха,

Пра

исто

рия

43,3

6604

417

26,2

5170

806

Коба

хча

600

Обе

ктът

е р

егис

трир

ан п

ри т

ерен

но и

здир

ване

по

трас

ето

на А

М "

Хем

ус"

през

окт

омвр

и 20

15 г.

БСт

атут

: Арх

еоло

гиче

ска

култ

урна

цен

ност

с

наци

онал

но з

наче

ние

съгл

. чл.

146

, ал.

3 о

т ЗКН

.К.

Боя

джие

в3.

3.20

16 г.

Наименование ВОЙНИШКИ ПАМЕТНИК

Местоположение с. Бракница Попово Търговище

Точно място на което се намира Разположен е в югозападния край на църковния двор до зидана ограда.

Какъв е паметника Паметник; Колективен

Размери, описание Паметникът е пирамида с размери 0.6/0.35/2.00

От какъв материал е направен Сив варовик

Проектант и изпълнител Неизвестен

Дата на откриване 25.09.1984 г.

Каква сума е изразходвана за построяването Няма данни

Чия собственост е паметника и земята на която е построен

Църковна

Какво събитие увековечаваОтечествената война /1944-1945/. Посветен на загиналите войници Пеню Юрданов Мирдански, Колю Петров

Кога се чества паметника и с какво мероприятие

Надписи на паметника "Издигнат в памет на загиналите герои на България"

Състояние Отлично Добро Лошо Разрушен


Местоположение с. Водица Попово Търговище

Точно място на което се намира ул. "Д. Данов" № 18


Размери, описаниеПаметникът е постамент с висока плоча върху, която са апликирани три мраморни плочи с текст. Размери 1.20/3 м.

От какъв материал е направен Сива мозайка и мрамор

Проектант и изпълнител Местен инициативен комитет


Каква сума е изразходвана за построяването


общинска

Какво събитие увековечаваНа загиналите войници от селото по време на войните от 1912-1918 г. и във Втората световна война /1944-1945/.


Надписи на паметника "Тоз който падне в бой за свобода той на умира"



Местоположение с. Гагово Попово Търговище

Точно място на което се намира Намира се в центъра на селото


Размери, описаниеПолирани и апликирани паметни плочи поставени една до друга - 3 бр.Размери 0.60/0.021/1.00 м.

От какъв материал е направен Камък и бетон;Излъскан бял мрамор

Проектант и изпълнител Николай Атанасов - проект;Местен инициативен комитет




Общинска

Какво събитие увековечаваНа загиналите войници през Балканската и Отечествената война от 1912-1913 г. и /1944-1945/.

3

1

2


Надписи на паметника Върху най-лявата плоча е гравиран текст" Убити 1912-1913 г.



Местоположение с. Долец Попово Търговище

Точно място на което се намира Намира се в двора на църковното настоятелство

Какъв е паметника Пирамидален паметник; Колективен

Размери, описание Представлява висока четирилистна пирамида с основа 1м. И височина 2 м.

От какъв материал е направен Изграден е от камък и цимент

Проектант и изпълнител Строен от майстор от село Любичево

Дата на откриване 1934 - 1935 г.



Църковно настоятелство

Какво събитие увековечава На загиналите войници през Балканската и Отечествената война от 1912-1913 г. и /1944-1945/.

Кога се чества паметника и с какво мероприятие Малка Богородица- празника на селото

Надписи на паметникаВърху паметника се чете надпис " На славно загиналите Деренци през Балканската война" /1912-1913/ от запад



Местоположение с. Дриново Попово Търговище



Размери, описаниеПаметникът е от масивен- 1,5 м. Постамент на три стъпала, два куба един върху друг и отгоре пирамида с кръст. Ширина- 3.3 м. / височина - 5 м.

От какъв материал е направен Изграден е от бял варовик и мрамор

Проектант и изпълнител Местен инициативен комитет




общинска

Какво събитие увековечава В памет на загиналите във войните от 1912-1913 г./1915-1918/ и /1944-1945/.


Надписи на паметника" Тебе една ний любихме за тебе юнашки чутовно се бихме за тебе склопихме очи"



Местоположение с. Захари Стояново Попово Търговище

Точно място на което се намира ул. "Св. Св. Кирил и Методий"

Какъв е паметника Паметник;

Размери, описание Паметна плоча върху постамент с апликиран текст.Размери 5/4=20 кв. м.

От какъв материал е направен бетон

5

4

6

Проектант и изпълнител Кметство с. Захари Стояново

Дата на откриване

/от кого/

Каква сума е изразходвана за построяването 1 600 лв.


общинска

Какво събитие увековечаваНа загиналите войници от селото по време на войните от 1912-1918 г. и във Вторатасветовна война /1944-1945/.


Надписи на паметника "Българийо, за тебе те умряха"



Местоположение с. Звезда Попово Търговище


Какъв е паметника Мраморна плоча; Колективен

Размери, описание Няма данни

От какъв материал е направен Изграден е от бетон, камък, мрамор

Проектант и изпълнител Няма данни

Дата на откриване 1985 година



общинска

Какво събитие увековечава В памет на загиналите във войните 1912-1945


Надписи на паметника Имената на загиналите



Местоположение с. Зараево Попово Търговище

Точно място на което се намира Намира се върху челната фасада на кметството

Какъв е паметника Плоча

Размери, описание Мраморна плоча Р-ри: 0.80 / 0.50

От какъв материал е направен Изградена е от бял мрамор


Дата на откриване Няма данни



общинска

Какво събитие увековечава Отечествена война 1944 г.


Надписи на паметникаГравиран текст: " В памет на загиналите в Отечествената война"1944-45 г./ М. Лалчев; П. Петков; С. Димитров; П. Чобанов; Д. Златев; А. Андреев; - убити в Унгария и Югославия



Местоположение с. Ковачевец Попово Търговище


9

7

8

01.11. 2004 г.


Размери, описаниеЧешма-/0.60/2.10/2.60/; Барелеф-2.50/3.50/ м.Чешма със скулптура на легнал лъв, паметни плочи и барелеф върху читалищната сграда, изобразяващо изпращане войници на фронта.

От какъв материал е направен Изграден е от сива мозайка и червен камък и цимент

Проектант и изпълнителПроект на барелефа- Васил Радославов; Чешма - В. Шиваров ; Строен от възпитаници на телеграфопощенско училище

Дата на откриване

/от кого/



общинска

Какво събитие увековечава /война, битка, виден пълководец, герои от войните /

Война. Балканска и Първата световна война в памет на загиналите във войните от 1912-1913 г./1915-1918/


Надписи на паметника" Вечна слава на загиналите Ковачевци презь войните 1912-1913 г. и 1915- 1918 г. за обединението на българския народ"



Местоположение с. Конак Попово Търговище

Точно място на което се намира Намира се в центъра на селото, в двора на читалището


Размери, описаниеКолективен. Паметникът представлява правоъгълна призма с апликиран бронзов торс. Под текста е апликирана бронзова паметна плоча с текст; Р-ри 1.20/0.40/2.20

От какъв материал е направен Изграден е от цепен мушел, бронз, цимент





общинска


Война. Балканска и Първата световна война в памет на загиналите във войните от 1912-1913 г./1915-1918/ и Отечествената война 1944-45 г.


Надписи на паметника Изреждат се имената на загиналите войници от селото


/описание/

От паметникът в с. Конак е останал постамент с височина 2 м. и ширина 1 м., облечен в балчишки камък. На него са били поставени барелеф и плоча, изработени от бронз. Откраднати са в периода 1998 – 2000 г.

Барелефът е бил на Иван Илиев Коджаманов- антифашист, а на плочата са били изписани имената на загинали в Балканската, Отечествената и Първата световна война.


Местоположение с. Ломци Попово Търговище

Точно място на което се намира В двора на параклис "Свети Илия"

Какъв е паметника Архитектурно- склупторен паметник; Колективен

11

На чешмата - 1937 г.; На балерефа -1940 г. Телеграфопощенско училище. Царски маневри - 1937 г.

10

Размери, описание

Паметникът представлява фигура на войник в бойно снаражение който хвърля с дясната си ръка граната а с лявата си ръка държи пушка със щик. Трапецоидът стъпва на двустъпален постамент от пясъчни блокове с три стъпала. Плочата с надписите на загиналите и малкият кръст са откраднати; Размери: 3.50/3.50/6.60

От какъв материал е направен Изграден е от камък и бронз

Проектант и изпълнител Любомир Далчев


Каква сума е изразходвана за построяването 119 000 лв.


общинска

Какво събитие увековечава В памет на загиналите във войните от 1912-1918/


Надписи на паметника" Тебе една ний любихме за тебе юнашки чутовно се бихме за тебе склопихме очи"



Местоположение с. Осикиво Попово Търговище

Точно място на което се намира Намира се в двора на селската църква


Размери, описаниеРазмери- 0.40/1/3 м. Пирамида с кръст отгоре и релефна фигура на войник. Състои се от две пресечени пирамиди, като долната завършва с прост корниз с растителни орнаменти

От какъв материал е направен Изграден е от дялън камък

Проектант и изпълнителИзграден от майстор- Петко Кръстев и Ангел Велев от село Горско Абланово, Поповско




общинска

Какво събитие увековечава В памет на загиналите във войните от 1912-1918


Надписи на паметника

На паметникът са изписани и имената на майсторите, на починалите в мини Перник Алекси Костов, Цаню Кънчев и Дончо колев, на починалия през 1912 г. в Русия Георги Белчев, както и починалия "в Унгария Белчо Пенчев нелекуван от газдата Заило Зарев 19 г."



Местоположение с. Паламарца Попово Търговище

Точно място на което се намира Намира се на площада на селото


Размери, описание

Размери на плочи - 6 броя-0.70/0.03/1.30; 11/1.10/4.60;11/1.20/4.30/; 2.20/1.20/0.30; 7.40/0.70/2.00; Две бетонни тела- високо и ниско, върху постамент, който е общ. На лявото високо тяло апликиран бронзов венец - 1.30/0.70/0.03 м. Барелефът изобразява мъж, който се прекланя пред героизма на падналите.

От какъв материал е направен Изграден е от бетон облицаван с камък

Проектант и изпълнител Автор - Николай Атанасов

Дата на откриване 1969 г.


12

13


общинска


В памет на загиналите във войните от 1912-1918/ и 1944 г Балканска война 1912-1913 Междусъюзническа война 1913 Първа световна война 1914-1918 Втора световна война 1940-1945


Надписи на паметника "На падналите за Родината вечна слава"



Местоположение Попово Попово Търговище

Точно място на което се намира Намира на входа на сградата на старата община


Размери, описание Мраморна плоча Р-ри: 0.60 / 0.04/0.80

От какъв материал е направен Изграден е от бял мрамор

Проектант и изпълнител ОбНС




общинска


Отечествена война 1944-45 г.


Надписи на паметникаГравиран текст: " Димитър Йорданов/ Д. Димитров/ Д. Георгиев/ Марио Тодоров/ Пенчо Тъпанарчев"



Местоположение с. Садина Попово Търговище

Точно място на което се намира Намира се на площада на селото


Размери, описание Голяма мраморна плоча - 0.80/0.02/1.60 -

От какъв материал е направен Изграден е от бетон, мрамор и камък

Проектант и изпълнител Местни общественици

Дата на откриване 2003



общинска

Какво събитие увековечаваБалканска война 1912-1913 Междусъюзническа война 1913 Първа световна война 1914-1918 Втора световна война 1940-1945


Надписи на паметника "Българийо за тебе те умряха " Изреждат се имената на загиналите



Местоположение с. Светлен Попово Търговище

Точно място на което се намира Мраморни плочи разположени върху камбанарията на църквата с. Светлен


14

16

15

Размери, описаниеОбелиск върху стъпаловиден постамент от три части. Четири мраморни плочи разположени една до друга. Над тях изображение на кръст за храброст Р-ри 1.3/3/3.75

От какъв материал е направен Изграден е от камък

Проектант и изпълнител От другарите съратници




общинска

Какво събитие увековечава Балканска война 1912-1913



"Петра, Лозенград, Люлебургаз, Караагач, Чаталджа, Одрин, Булаир, Султан тепе, Китка ", "Тоз който падне в бой за свобода той не умира" , Имена на загиналите от селото: Васил Димов, Вълчо Тенев, Стоян Янев, Г. Димитров, И. Димов, Ив. Маринов, Г. Колев, Д. Вълканов, Ив. Златинов




Точно място на което се намира Намира се в двор на улица "Ст. Палаузов"

Какъв е паметника Обелиск; Колективен

Размери, описание Обелискът е стар ; Р-ри: 3.00/ 3.00/ 3.75

От какъв материал е направен Изграден е от сив камък

Проектант и изпълнител От другарите съратници




общинска


Междусъюзническа война 1913 Балканска война 1912-1913


Надписи на паметникаТакстът е гравиран от четирите страни и трудно се чете. Върху лицевата страна -"Петра... - Люлебургаз- Бонхисар,




Точно място на което се намира Намира се върху челната фасада на частен дом


Размери, описание Мраморна плоча Р-ри: 0.70 / 0.40






общинска


Отечествена война 1944 г.


18

17

Надписи на паметникаГравиран текст: " Тук живя Стефан Богданов Стойчев /1920-1944/ загинал в Отечествената война"



Местоположение с. Цар Асен Попово Търговище

Точно място на което се намира Намира се до кметството на пътя Цар Асен- Водица

Какъв е паметника Мраморна плоча; Колективен

Размери, описаниеРазмери- 0.40/1/3 м. Мраморна плоча, най- отгоре е гравирана петолъчка и надпис.






общинска


В памет на загиналите във Отечествената война от 1944-1945/



"Загинали в Отечествената война 1944-45 г. ; Стефан Колев Паскалев, 1922-1945; Христо Стефанов Петков-1915-1945 г.; Йордан Нойков -1921-1945 г.; Недялко Дончев Денчев 1921-1944 г.; Христо Христов Николов 1910-1944 г.


19

ПРИЛОЖЕНИЕ 4 КЪМ ЧАСТ: ВОДИ И ВОДНИ ОБЕКТИ Мерки за предотвратяване на риска от наводнения от Плана за управление на риска от наводнения (ПУРН) 2016 - 2021 г в Дунавски район и Екологичната оценка към него, предложени от Басейнова дирекция „Дунавски регион“ със Становище към Обобщена справка по чл. 29, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ЕО на планове и програми за ОУП на Община Попово Код на мярката по нац. каталог

Наименование на мярката

Описание на мярката и допълнителна информация

Отговорна институция

PRE59- PR044- REAC132

Разработване и изпълнение на областни и общински програми за намаляване риска от бедствия вкл. от наводнения

Областните и общинските програми включват планиране на мероприятия за защита на критични участъци при опасност от преливане на диги и оградни съоръжения или локална защита на съоръжения от особена важност при критични ситуации

Областния управител; Кмета на общината

PRE5- PR02- REAC6*

Създаване на управляеми полдери и малки буферни басейни в заливни тераси на реките*

Намаляване на скоростта, задържане на наносите и водните количества при преминаване на висока вълна в пасищата и алувиалните гори край реките; създаване на обеми за контролирано разтоварване на водните количества чрез съществуващите на терена релефни форми

Кмета на общината

PRE27- REAC28

Почистване и стопанисване на речните легла в границите на урбанизирана територия

Осъществянане на дейности по ликвидиране на натрупвания, създаващи препятствия за свободно преминаване на водите, черз почистване на участъци от речните корита от дървета и храсти, падащи дървета, дънери, битови и строителни отпадъци и др.


PRE24- REAC25

Премахване на незаконни постройки, иодприщващи съоръжения, огради, складирани материали и други намиращи се в границите на речните легла или дерета

Отстраняване на всички подприщващи строежи и съоръжения, намиращи се в речните корита и нарушаващи тяхната проводимост; създаване на обстановка на нетърпимост към незаконно изградените такива обекти.


PREP7-REАС54

Повишаване готовността на населението за реагиране при наводнения

Разработване и осъществяване на програми за превантивна дейност чрез средствата за масова комуникация; провеждане на учебни тренировки за отработване на действия за спасяване па хора и лично имущество; осигуряване на неприкосновен запас с вещи и храни от първа необходимост за населението

ГД ПБЗН, Кмета на общината

PRE19 -REAC20

Постоянен мониторинг на застрояването в близост до заливаемите зони

Нормативно регламентиране на дейностите на местните власти за ограничаване на строителството, вкл. незаконното, в и в близост до заливните зони. като се сравняват сателитни снимки, извършват се геодезични заснемания, ежегодни проверки на място и други дейности


Забележка: * При възможност и наличие на подходящи участъци. При окончателното приемане на Общ устройствен план на община Попово да се вземат предвид и приложимите мерки от Екологичната оценка (ЕО) в ПУРН 2016 - 2021 г. в Дунавски район, които трябва да се прилагат при осъществяване на инвестиционни проекти, произтичащи от ОУП на Община Попово. Мерките от ЕО са посочени в ПУРН 2016 - 2021 г.. Приложение №16. Приложение №17. в това число: Предвижданията на Общите устройствени планове на общините да бъдат съобразени

с анализирания и моделиран обхват при сценарий на вероятност на 20-годишната вълна;

При прилагането на мерките за възстановяване на компрометирани диги, надграждане на диги, изграждане на земно-насипна дига и комбинация, планиране и изграждане на линейни защитни съоръжения /охранителни канали, преустройство или изграждане на дренажни съоръжения, строителните работа да се извършват за кратък период извън размножителният сезон на животинските видове по Приложения №2 и № на Закона за биологичното разнообразие, от март до юли, за да се намалят въздействия като смъртност и безпокойство на видовете животни, предмет на опазване;

При прилагане на мерките, свързани със строителство, да не се допуска замърсяването на речните легла със строителни матерната и гориво-смазочни материали от строителната техника;

На етап идеен проект, да се консултира с БДДР възможността за заместване на инженерно-технически структурни мерки, за които в ДОСВ е идентифициран потенциал за значително засягане на природни местообитания и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони, с по-щадящи мерки от националния каталог от мерки, съгласно таблица 8 „Предлагани алтернативи на конкретни мерки от Програмата от мерки за ПУРН в ДРБУ“ от ДОСВ

При прилагане на структурни мерки в защитените зони всички съпътстващи дейности (налр. обслужващи строителството пътища) да бъдат ситуирани при възможност извън природни местообитания или местообитания на видове, вкл. птици, предмет на опазване в защитените зони.

Изпълнението на мерки за отстранявания на затлачвания на речното корито и почистване на речни участъци и дерета за осигуряване преминаване на висока вълна:

- да се осъществява само в коритата на реките, без да се засягат крайречната и естествената островна растителност;

- да се прилагат извън размножителния период на водозависимите видове;- да се прилага при доказала необходимост по надлежния ред

Мярката за премахване на незаконни постройки, подприщващи съоръжения, огради, складирани материали и други намиращи се в границите на речните легла или дерета да се прилага извън размножителния период на водозависимите видовете

При реализиране на мерките по плана да се включват критерии, свързани с насърчаване на зелените проекти.

Ежегодно (пролет и есен) обследване на техническото, експлоатационното състояние на малките язовири и определяне на свободните обеми. При необходимост набелязване мерки за поддържане и ремонт.

Разработване и прилагане на програма на мониторинг на качеството на водата от засегнати след наводнения водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване.

Прекратяване на водовземането за питейно-битови цели от водовземни съоръжения при констатирано замърсяване на добиваната вода вследствие на наводнение.

За преднриятия/съорьжения с нисък рисков потенциал (ПСНРП) и предприятия/съоръжеиия с висок рисков потенциал (ПСВРП), които попадат в РЗПРН - при акту ализирането на докладите им за политиката за предотвратяване на големи аварии и докладите за безопасност - ири необходимост да се изисква и становище от Басейновата дирекция

В Аварийните планове на ПСВРП, които попадат в РЗПРН, да се взема предвид наличието на условия на уязвимост от наводнения, свързано с вероятност от възникване на голяма авария и да се предвидят конкретни мерки за намаляване на евентуалните последици за околната среда и живота и здравето на хората при възникване на авария в резултат от наводнения, като в тези случаи да се изисква и становище от Басейновата дирекция.

При условие, че предвидените в ПУРН мерки за защита от наводнения ще се прилагат в санитарно-охранителни зони на водоизточници за питейно-битови цели или минерални води. то тези мерки следва да се съобразят с режимите на ограничения и забрани в тези зони.

Община Попово

Documents