Nouvelles Frontières Предизвикателството на Интернет През есента на 2000г. Жак Майо, основател на Nouvelles Frontières, свиква среща на четирите основни акционери (Виж табл.1) с цел да се осъществи преразглеждане на тяхната стратегия, която те подготвят да огласят в публичното пространство. От особено значение за него е начинът, по който инвеститорите ще погледнат на агресивната вертикална интеграция на Nouvelles Frontières с авиокомпании и хотели. Той си задава и въпроса как бързо растящото ползване на Интернет в Европа ще повлияе на туристическия бранш като цяло и на позицията на компанията в него. Nouvelles Frontières, създадена в средата на 60 -те години на 20 -ти век като студентска асоциация, която организира евтини екскурзии, бързо се разраства и до средата на 90 -те се превръща в най–големия тур оператор във Франция, изпреварващ Club Mediterranée. С продажби възлизащи на 1.6 млрд. евро (през август 2000г. 1 евро се разменя приблизително за 0.9 щатски долара) и над 3 млн. клиенти през 1999г., Nouvelles Frontières е шестият най–голям тур оператор в Европа и един от 20 –те най–големи в света. Мениджмънтът на компанията преценява, че за да продължи компанията да расте с бързи темпове, те трябва да увеличат капацитета на своя въздушен транспорт и наскоро се сдобиват с два чисто нови широко корпусни самолета Airbus A330. Освен това Nouvelles Frontières е и един от водещите доставчици на туристически услуги в Европа в областта на продажбите по Интернет, но въпреки това ръководството ù е обезпокоено от факта, че все повече от туристическите компании се прехвърлят в този нов канал и тя може да загуби своето конкурентно предимство. Таблица 1. Акционерите в Nouvelles Frontières Жак Майо (основател) 52 % Патрик Билебаулт 14 % Кристиан Пино 14 % Ньоел Пикато 9 % Други (не притежаващи по отделно повече от 6 %) 11 % Туроператорската индустрия в Европа в края на 90 –те година и на 20 -ти век Туроператорството се състои в предоставянето на пакет от ваканции, туристически обиколки и пътувания, които са изготвени на базата на различни компоненти като въздушен транспорт и широко разнообразие от други услуги, включващи настаняване, екскурзии, развлечения, спортни мероприятия, автомобили под наем, местен транспорт, др. Туроператорите изготвят такива пакети, които те считат, че ще бъдат привлекателни за клиентите и сглобяват всички необходими компоненти от пакета като предварително ги закупуват от специализирани доставчици като авиокомпании, хотели, курорти, местни туристически организации и т.н. Туроператорите публикуват каталози, в които техните ваканционни пакети са описани детайлно и от които техните клиенти биха избрали точния пакет, който искат да закупят на базата на
14
Embed
Nouvelles Frontiè Предизвикателството на Интернетcde.unwe.bg/cdefiles/UG2008/52089/Nouvelles.pdf · Nouvelles Frontières, създадена в средата
This document is posted to help you gain knowledge. Please leave a comment to let me know what you think about it! Share it to your friends and learn new things together.
Transcript
Nouvelles Frontières Предизвикателството на Интернет
През есента на 2000г. Жак Майо, основател на Nouvelles Frontières, свиква среща на четирите
основни акционери (Виж табл.1) с цел да се осъществи преразглеждане на тяхната стратегия,
която те подготвят да огласят в публичното пространство. От особено значение за него е
начинът, по който инвеститорите ще погледнат на агресивната вертикална интеграция на
Nouvelles Frontières с авиокомпании и хотели. Той си задава и въпроса как бързо растящото
ползване на Интернет в Европа ще повлияе на туристическия бранш като цяло и на позицията на
компанията в него.
Nouvelles Frontières, създадена в средата на 60-те
години на 20-ти
век като студентска
асоциация, която организира евтини екскурзии, бързо се разраства и до средата на 90-те
се
превръща в най–големия тур оператор във Франция, изпреварващ Club Mediterranée. С
продажби възлизащи на 1.6 млрд. евро (през август 2000г. 1 евро се разменя приблизително за
0.9 щатски долара) и над 3 млн. клиенти през 1999г., Nouvelles Frontières е шестият най–голям
тур оператор в Европа и един от 20–те
най–големи в света. Мениджмънтът на компанията
преценява, че за да продължи компанията да расте с бързи темпове, те трябва да увеличат
капацитета на своя въздушен транспорт и наскоро се сдобиват с два чисто нови широко
корпусни самолета Airbus A330. Освен това Nouvelles Frontières е и един от водещите
доставчици на туристически услуги в Европа в областта на продажбите по Интернет, но въпреки
това ръководството ù е обезпокоено от факта, че все повече от туристическите компании се
прехвърлят в този нов канал и тя може да загуби своето конкурентно предимство.
Таблица 1. Акционерите в Nouvelles Frontières
Жак Майо (основател) 52 %
Патрик Билебаулт 14 %
Кристиан Пино 14 %
Ньоел Пикато 9 %
Други (не притежаващи по отделно
повече от 6 %)
11 %
Туроператорската индустрия в Европа в края на 90–те
година и на 20-ти
век
Туроператорството се състои в предоставянето на пакет от ваканции, туристически обиколки и
пътувания, които са изготвени на базата на различни компоненти като въздушен транспорт и
широко разнообразие от други услуги, включващи настаняване, екскурзии, развлечения,
спортни мероприятия, автомобили под наем, местен транспорт, др. Туроператорите изготвят
такива пакети, които те считат, че ще бъдат привлекателни за клиентите и сглобяват всички
необходими компоненти от пакета като предварително ги закупуват от специализирани
доставчици като авиокомпании, хотели, курорти, местни туристически организации и т.н.
Туроператорите публикуват каталози, в които техните ваканционни пакети са описани детайлно
и от които техните клиенти биха избрали точния пакет, който искат да закупят на базата на
2
параметри като дестинация, дати, продължителност, цена, специални мероприятия, ниво на лукс
и комфорт, и др. Обръщайки се към един туроператор, клиентът купува пълен стандартизиран
пакет и вече не е необходимо сам да избира различните услуги една по една. В цената на пакета
се включва всичко с изключение на някои екстри и от там нататък не е възможно да се
разграничи отделната стойност на всяка услуга, осигурена в пакета. Като цяло туроператорите
освобождават холидей– мейкърите от неудобството да работят с многобройни доставчици на
услуги и в добавка към това цената на целия пакет се оказва значително по–ниска от сумата от
цените на отделните услуги.
Авиолиниите
Авиолиниите се разделят на две главни категории: редовни - извършват полети по разписание и
чартърни – извършват полети по поръчка. Така, за да превозят клиентите си до ваканционната
им дестинация, туроператорите могат или да резервират места в редовен полет, в който има
достатъчно свободни места за всички, или да резервират цял самолет. Въпреки това
разграничението между редовните полети и чартърните не е много ясен. Първо, много
авиолинии учредяват специализирани чартърни дъщерни компании и следователно предлагат и
двата вида услуги. Друга често срещана практика на авиокомпаниите е да продават на тур
операторите групови резервации за редовни полети. Последните вместо да наемат цял самолет
са можели да закупят определен брой места от редовен полет и поемат отговорност за тяхното
пласиране като по този начин поемат търговския риск за местата, които са резервирали.
По традиция въздухоплаването винаги е изключително регулирано от държавата;
либерализирано е от САЩ в началото на 80–те
, а през 90–те
започва неговото либерализиране и в
Европа. Либерализацията въпреки това се прилага главно при вътрешните полети или в случая
на Европа тя е в рамките на ЕС. В края на 90–те
години международните полети продължават да
бъдат организирани на базата на двустранни междуправителствени споразумения. Обикновено
тези споразумения определят по кои маршрути може да се лети, каква товароподемност имат и
кои са превозвачите от всяка страна, а понякога дори и регламентират тарифите. По всеобщо
правило чуждестранните авиолинии не могат да превозват пътници по вътрешните маршрути
на една страна. Например, въпреки, че самолети на Air France летят от Париж до Ню Йорк, те не
могат да превозват пътници от Ню Йорк до Лос Анджелис. Независимо от предприетите в
Европа стъпки за дерегулиране на този бранш, местните власти все още упражняват значително
влияние върху въздушния транспорт като цяло и в частност върху конкуренцията между
авиолиниите като само те предоставят входни врати, коридори за приземяване и разрешителни
за превоз, които не могат да се купуват и продават лесно. Така след като главните летища и
въздушните коридори се препълват, единствения начин, по който една авиокомпания може да
навлезе на даден пазар или да увеличи своя превозен капацитет е да придобие съществуващ
превозвач, който вече притежава тези ограничени коридори за приземяване и разрешителни.
British Airways, например, решава да изкупи Air Liberté – четвъртия най–голям превозвач във
Франция (след Air France, AOM и Corsair), за да навлезе на френския вътрешен пазар, който е
най–големия в Европа през 1996г. Въпреки това, до 1998г. British Airways, чиято дейност във
Франция води до значителни загуби, предпочита да се оттегли и продава Air Liberté на Swissair.
В опитите си да си осигури силно присъствие във Франция, Swissair придобива АОМ през
същата година.
Въпреки всеобщата тенденция на приватизация, много авиолинии продължават да бъдат
държавна собственост или частична държавна собственост. През 2000г. Alitalia, Air France,
3
Iberia – някои от главните авиокомпании в Европа, са частично контролирани от държавата
докато германското правителство продължава да има значителен дял от Lufthanza. В повечето
страни от третия свят, където националните компании се създават скоро след постигане на
тяхната независимост, правителствата продължават да бъдат собственици и да подпомагат
своите национални превозвачи.
Като цяло, от 1970г. самолетната индустрия бележи среден годишен растеж от 6% в
пътнически мили (пр. общия брой мили, прелетяни от всички пътници) с изключение на един
кратък, но значителен спад през 1991г. и 1992г., последствие от Войната в Залива. Независимо
от това цените спадат значително и са с незначителен ръст в доларово изражение, който достига
3% годишно. Индустрията е поразена от стуктурно претоварване на капацитета и за повечето
авиокомпании средната товароносимост (пр. пропорцията на фактически продадените места) е
доста под 75%. В края на 90–те
някои от анализаторите на туристическия бранш предсказват, че
комбинацията от повишена либерализация, по–добро използване на техники от мениджмънта,
които целят извличане на по–големи печалби и компютъризирани системи за резервации (пр.
Sabre, Appolo, Amadeus, Galileo, др.) ще доведе до по–малка пренаситеност в бъдеще. Трябва да
отбележим, че пренаситеността варира според маршрутите и периодите през годината.
Например трансатлантическите полети по традиция са изключително пълни от май до
септември и доста по–празни през останалата част на годината, докато полетите от Европа до
Карибите са пълни през зимата и празни през лятото.
От средата до края на 90–те
години са забелязва бавна, но устойчива промяна в търсенето
на въздушен транспорт: делът на пътуващите по бизнес намалява, докато делът на пътуващите
по ваканционни маршрути и за удоволствие се увеличава. И не на последно място
недостатъчният брой на входни врати и коридори за приземяване на главните летища се
превръща във все по–значителен фактор за разрастването на въздушния транспорт. Като цяло
индустрията загубва над 15 млн. долара от 1975г. до 1995г.
Всички тези промени потенциално засягат тур операторите, защото цената на
самолетните билети заема значителен дял в общата стойност на туристическите пакети и
екскурзии.
Доставчици на туристически услуги
Доставчиците на туристически услуги осигуряват всички онези услуги, които се включват в
туристическия пакет и се предлагат на място в самата туристическа дестинация. Те включват
настяняване, храна, спорт, развлечения, екскурзии, посещения, обиколки с екскурзовод, коли
под наем, местен транспорт и др. С изключение на хотелските вериги и компаниите, които дават
коли под наем, повечето доставчици на туристически услуги се очертават като предимно местни
фирми. В зависимост от страната на туристическата дестинация и вида на услугата,
конкуренцията между местните доставчици може да бъде много силна или да не съществува
изобщо. Големи хотелски вериги като Marriott, Sheraton, Hilton, Hyat, Novotel и др., и големи
компании за коли под наем като Hеrtz, Avis, Eurocar оперират в повечето държави по света като
им се налага да се конкурират с местни фирма. Те обслужват предимно пътуващите по бизнес,
но предлагат отстъпки за туристическите агенции, за да запълнят капацитета си.
Като цяло услугите, предоставяни на клиенти в дадена туристическа дестинация,
представляват малко над половината от общата стойност на екскурзиите и ваканциите,
продадени от тур операторите в Европа в средата на 90–те
години.
Туристическите агенции
4
Туристическите агенции, които поддържат контакт с крайните клиенти, поемат отговорност да
продадат завършените продукти, предлагани от тур операторите. Туристическите агенции в
Европа предлагат широко разнообразие от услуги, включващи закупуването на самолетни
билети, билети за влакове, хотелски резервации, коли под наем, обиколки на местни
забележителности, др. В средата на 90–те
години във Франция има само 4000 туристически
агенции, които са самостоятелни или част от туристически вериги като например Havas Voyages
- най–голямата от тези вериги притежава над 500 бюра, а четирите най–големи вериги
притежават общо над 1500 бюра. Почти всички туристически агенции във Франция са членове
на Националната асоциация на туристическите агенции. Тяхното заплащане се извършва под
формата на комисионни, предоставяни им от авиолинии, доставчици на услуги или тур
оператори. Комисионната варира според естеството на предоставяната услуга. През 1998г. тя е
от 7% за билетите за влакове, до около 10%, а понякога и 18% за продажбата на комплексни
екскурзии и ваканции. Подобни комисионни с незначителни вариации се заплащат и в повечето
от останалите европейски страни. Комисионната, заплащана на туристическите агенции от тур
операторите, често е предмет на дълги и упорити преговори. В случай на конфликт,
съгласуваните действия на туристическите агенции може лесно да затрудни достъпа на тур
операторите или на даден специфичен продукт до пазара. В средата на 80–те
години Club
Mediterranée влиза в сериозен конфликт с асоциацията на туристическите агенции, свързан с
въпроса за комисионните. Компанията е бойкотирана в продължение на няколко месеца и като
резултат става свидетел на драстичен спад в продажбите си през този период. За повечето
туристически агенции във Франция пакетните екскурзии и ваканциите са само около 20% от
техния бизнес с още 7%, идващи от продажбата на билети.
Може да се отбележи, че по това време във Франция повечето туристически агенции не
са обединени с тур операторите или с други доставчици на туристически услуги. За разлика от
нея, във Великобритания и Германия няколко от големите мрежи от туристически агенции са
клонове или дъщерни компании на големи интегрирани компании, които също осигуряват тур
операторски услуги и често използват свои собствени авиолинии.
Еволюцията на туризма в Европа
Едва през 50
–те години европейците започват да пътуват интензивно по време на своите отпуски.
Това оживление в туризма създава поток от туристи към южните дестинации – страните по
средиземноморското крайбрежие – Испания, Италия, Гърция, Турция, Тунис, Мароко или дори
по–далеч – Канарските острови, Карибите, островите в Индийски океан и други. Развитието на
туризма и свързания с него въздушен транспорт се дължи в най - голяма степен на общото
повишаване на стандарта на живот както и на увеличената продължителност на официалните
празници (минимум от 4 до 5 седмици в повечето страни).
Търсенето на пакети от туристически услуги и ваканции се развива най–рано и най–бързо в
северно европейските страни, а след това и в Южна Европа. Първо стандартът на живот във
Великобритания, Германия и Скандинавия се очертава като по–висок. Едва през 70–те
и
началото на 80–те
страни като Италия и Испания в действителност започват да ги догонват.
Второ, за туристите от Великобритания и Германия пътуването по въздух до слънчеви, морски
дестинации е обяснимо. За страните с излаз на Средиземно море като Испания и Италия
пътуването с кола до ваканционните дестинации се оказва лесен и предпочитан вариант. Като
последствие от това, общият брой на клиентите от северно европейските страни е значително
по–голям от броя на клиентите от Южна Европа. (Виж табл.2).
5
Таблица 2.
Държава Германия Великобритания Франция Италия Испания
Общ брой на
населението
80 млн.
60 млн.
60 млн.
60 млн.
40 млн.
Пазар на тур
операторите
16 – 20
млн.
14 – 16
млн.
6 – 8
млн.
4 – 6
млн.
2 – 3
млн.
Много от големите тур оператори като Airtours и Thomson Travel (Великобритания) или TUI и
C&N (Германия) възникват във северно европейските страни не по–рано от 50–те
и 60–те
години.
Във Франция едва през 60–те
и 70–те
компании като Club Mediterranée или Nouvelles Frontières
достигат значителни размери. До средата на 90–те
години индустрията в Италия и Испания все
още не се е разрастнала и концентрирала в същата степен както в гореспоменатите страни (табл.
3).
Таблица 3. Водещи тур оператори в Европа
# Компания Продажби за 1998г.
(млн. евро)
Брой клиенти
1 T.U.I (Германия) 5000 6 460 000
2 Airtous (Великобритания) 3000 5 225 000
3 C & N (Германия) 2800 Не са изнесени
4 Thomson (Великобритания) 2400 4 600 000
5 L.T.U (Германия) 1700 2 820 000
6 Nouvelles Frontières (Франция) 1500 2 800 000
7 Club Mediterranée (Франция) 1450 1 500 000
8 First Choice (Великобритания) 1300 3 134 000
9 Kuoni (Швейцария) 1100 Не са изнесени
10 D.E.R (Германия) 900 2 148 000
Източник: Nexotur
Предпочитанията на клиентите се различават до известна степен в отделните страни. Оказва се,
че германците предпочитат дестинации като Канарските острови, които тогава са испанско
владение, в близост до бреговете на Африка, Гърция или Турция. Британците предпочитат
Балеарските острови, Южна Испания или Малта. Любими дестинации на французите са
Хърватска, бившите френски владения в Северна Индия, Канада, Тунис и Мароко. В
действителност тези предпочитания са по–очевидни на местно ниво като някои курортни
градове или туристически дестинации са се превърнали в любими места за отдих на една или
друга националност и култура. Много често в такива туристически дестинации се говори езика
на доминиращия туристически поток, а ресторантите предлагат ястия, които отговарят на
неговите вкусове и повечето от останалите занимания за туристите са съобразени с тях. Това се
оказва важно за тур операторите, които трябва да пригодят своите продукти и услуги към
националността на определена група клиенти. В онези години се счита, че е трудно да се
6
предлага един и същи пакет от услуги на клиенти от различни страни и да се събират
националности в един и същи хотел, курорт или организирана екскурзия.
От началото на 60–те
търсенето на пакети от туристически услуги и ваканции се увеличава
значително в цяла Европа и възлиза средно на 10% процента годишно за повечето страни. До
средата на 80– те
години този растеж се забавя значително в северно европейските страни, а през
90–те
години започва да намалява и във Франция. Темповете на растеж в следващите 5 години не
се очаква да достигнат 2–3% средно годишен ръст за тези страни. Някои от анализаторите на
туристическия бранш предвиждат, че в бъдеще растежът на туроператорския бизнес ще е с по–
бързи темпове в южно европейските страни.
Дeйността на Nouvelles Frontières
От основаването й в средата на 60
-те години, Nouvelles Frontières се разраства изключително
бързо (броят на клиентите й през 1967г. е 1000, през 1970г. – 4 000, през 1975г. – 50 000, през
1980г. – 150 000, през 1985г. – 500 000, през 1990г. – 1 200 000, през 1994г. – 1 900 000 и през
1999г. – 3 000 000). Този феноменален ръст първоначално е съпътстван от поемането на
значителен риск. За да развият бизнеса си възможно най-бързо, мениджърите на Nouvelles
Frontières наемат все повече самолети и започват да предлагат по-разнообразни дестинации, но в
случай, че резервациите се окажат недостатъчни, това може да доведе до сериозни проблеми за
компанията.
От самото начало Nouvelles Frontières е едновременно тур оператор и пътническа
агенция. Тя има собствена мрежа от агенции, продаващи единствено нейни продукти. От своя
страна, продуктите на Nouvelles Frontières не могат да бъдат закупени от друг дистрибуционен
канал. За разлика от нея ваканционните пакети, предлагани от повечето туроператори, могат да
бъдат закупени от всяка пътническа агенция. Тази организация на дистрибуцията се подпомага
от компютъризирана система за резервации, с която всяка агенция на Nouvelles Frontières е
свързана.
За разлика от повечето големи европейски туроператори (особено тези в Англия и
Германия), Nouvelles Frontières успява да се наложи в туроператорския бизнес без да притежава
собствена авиокомпания. До 1989г. тя извършва дейността си благодарение на договорености с
авиокомпании за отсъпки от цените на билетите за планираните полети или като наема цели
самолети. Едва след 1990г. Nouvelles Frontières придобива контролен пакет акции на Corsair –
малка чартърна авиокомпания. До 1998г. Corsair се разраства значително и притежава 15
самолета. Осем от тях са турбореактивни пътнически самолети Боинг 747 (самолети с 500 места
за дълги разстояния, които средно могат да направят един или два курса (в едната посока) на
ден, 300 дни в годината). Пет от тях са Боинг 737 (самолети с 150 места за средни разстояния,
които могат средно да извършат два или три полета на ден, 300 дни в годината). През 1998/99г.
Corsair придобива два самолета Airbus A330 (самолети с 350 места за дълги разстояния, които
средно могат да направят един или два курса на ден). През годините Nouvelles Frontières
инвестира около 150 млн. евро от собствените си средства в Corsair. През 1999г. Corsair
превозва почти 2,5 млн. пътници при натовареност 94% и дейността й довежда до продажби на
стойност 450 млн. евро при печалба 2 млн. евро (продажбите и печалбата на Corsair са
обединени с тези на Nouvelles Frontières). Corsair е единствената френска авиокомпания,
регистрирала печалба през всяка година в рамките на периода 1990-1999г. Около 85% от
продажбите по пазарни цени на Corsair са регистрирани с клиентите на Nouvelles Frontières. За
7
извършването на самолетните превози Nouvelles Frontières отправя покана за търг до всички
потенциални доставчици и избира Corsair само когато предлаганите от нея цени са най-ниски
или съвпадали с най-ниските цени, предложени от останалите участници в търга. Въпреки
предоставените на Corsair привилегии, Nouvelles Frontières продължава да бъде клиент на много
други авиокомпании: тя e най-големият самостоятелен клиент в света на авиокомпании като
Royal Air Maroc и Bangladesh Biman и най-големият клиент във Франция на British Airways,
KLM, Lufthansa и други (Виж Таблица 4).
Таблица 4 Развитие на дейността на Nouvelles Frontières
1980 г. 1985 г. 1990 г. 1995 г. 1997 г. 1999 г.
Брой
клиенти
От Франция
От чужбина
135 000
15 000
410 000
90 000
950 000
250 000
1 950 000
450 000
2 100 000
550 000
2 350 000
650 000
Спад на
покупките (в
т.ч. от Corsair
и Paladien)
Спад по
дестинации
Авио транспорт
Други услуги
Дълги
разстояния
Къси и средни
разстояния
90%
10%
70%
30%
80%
20%
50%
50%
75%
25%
45%
55%
70%
30%
40%
60%
70%
30%
40%
60%
70%
30%
40%
60%
По изпитания подобен начин през 1986г. Nouvelles Frontières започва да купува хотели и
курорти. По това време курортите предлагат сравнително стандартизирани услуги и са
обединени във верига, наречена Paladien. През 1999г. компанията притежава 22 такива курорта,
разположени в туристически дестинации като Гърция, Сенегал, Тунис, Мароко, остров Корсика,
Карибите и др. От курортите Paladien, всеки от които разполага средно със 100 стаи (т.е.
капацитет 200 гости), се изисква да регистрират 80%-на заетост минимум 200 дни в годината, за
да бъдат определени като печеливши; през 1999г. средната дължина на престоя в курортите е 10
дни. Настаняването в тези курорти представлява сравнително малка част от туристическите
услуги на Nouvelles Frontières, но дълновидното управление на собствените капитали спомага за
осъществяването на по-ефективен контрол върху качеството на предлаганите услуги. Nouvelles
Frontières инвестира 100 мнл. евро за разрастването на веригата Paladien. През 1999г. общите
продажби от курортите Paladien възлизат на 50 мнл. евро, а печалбата е 2 мнл. евро.
Nouvelles Frontières определя цените си като прибавя средно 11,5% към общата покупна
цена на полетите, настаняването, екскурзиите и другите услуги, включени в продаваните пакети.
Когато самолетният превоз или настаняването се осигуряват от самата компания (т.е. от Corsair
и Paladien) процесът на ценообразуване не се променя, а вътрешните трансферни цени са
използвани като база за начисляване на 11,5-те процента. След това вътрешно изчислените цени
се сравняват с пазарните и се коригират в зависимост от цените на конкурентите. С този способ
8
на ценообразуване се цели Nouvelles Frontières да се превърне в най-големия ценови конкурент
на пазара.
Брутният марж1 на Nouvelles Frontières (който варира незначително през годините поради
параметри като валутни курсове, използване на капацитета и др.) е в рамките на 9-11% от
продажбите и възлиза средно на 10%. Той обхваща разходите, свързани с туроператорската
дейност и дистрибуционната мрежа. Приходите от туроператорскатата дейност покриват около
60% от вътрешните разходи за дейността на Nouvelles Frontières, а приходите от
дистрибуционната мрежа – 40%. Като цяло цените са определяни така, че нетния марж да бъде
много нисък (през повечето години по-малко от 1% от продажбите). (Виж Таблица 5).