Непроучен ктиторски надпис от Карлово/ Unknown donor's inscription from Karlovo (Bulgaria)

27

НЕПРОУЧЕН КТИТОРСКИ НАДПИС ОТ ГРАД КАРЛОВО

(принос към историята на храм „Св. Богородица” – Карлово)

Алексей Стамболов СУ „Св. Климент Охридски”

Обект на настоящото изследване е надписът върху чешмата, намираща се пред Историческия музей в Карлово, срещу църквата „Св. Николай” (фиг. 1).

Доколкото авторът на тези редове успя да установи, този надпис досега не е бил обект на самостоятелно проучване и не е бил разчитан. Самата чеш-ма, като явно незаслужаваща интерес, не е включена в изследванията на арх.

фиг. 1

28

Стефан Матеев1, арх. Делчо Сугарев2, арх. Димитър Попов3 и Пенка Тодорова4, които разглеждат архитектурата на чешмите в гр. Карлово. От познатите ни изследователи единствено арх. Ива Любенова5 се спира върху нея. Ето нейното описание на чешмата: „Чешмата при църквата „Св. Никола” в Карлово (табл. 44) се отделя от останалите улични чешми в града със своята по-монументална концепция и с лаконизма на архитектурно-художествената си обработка. Ха-рактерен за нея е корнизът, извит в сегментна дъга, която стъпва върху опросте-ните капители на двата странични пиластъра. Цялото тяло на чешмата е изсе-чено от монолитен каменен блок. Липсват всякакви орнаменти, ако не се смя-та грижливо изработеният надпис”6. По отношение на надписа същата пише: „Традицията на старите строители е определила мястото на надписа в горната част на чешмата… Съществува голямо разнообразие в стила на буквите и тех-никата на обработката им: вдлъбнати, изписани само с една линия…, слабо изпъкнали (Шушеловата чешма в Карлово – фиг. 55, чешмата при църквата „Св. Никола” в Карлово (подч. мое, А.С.) – фиг. 56) и по-силно изпъкнали… Независимо от вида на камъка, от който е изградена чешмата, често надписана-та плочка е от мрамор (в случая – от бял мрамор, бел. моя, А.С.) – като по-траен материал и по-удобен за каменна резба. По този начин надписът се отделя и по материал от останалата плоскост на чешмата и се подчертава като важен еле-мент от композицията на лицето ѝ”7. Авторката очевидно разглежда чешмата и вградения в нея надпис, който не разчита, като едно цяло. Всъщност надписът, както ще видим по-долу, предхожда с около 120 години чешмата, върху която е поставен. В следващите редове ще предложим прочит на този надпис и ще се опитаме да възстановим историческите събития, свързани с него.

Още в началото трябва да отбележим, че разчитането на надписа бе затруд-нено поради следните обстоятелства:

1 Матеев, С. Архитектурата на чешмите в Левскиград // Архитектура, 1955, 6, с. 251-254.2 Сугарев, Д. Карловски дворове през епохата на Възраждането. София, Изд. на БАН, 1956, с. 100 и сл., където разглежда архитектурата на карловските чешми. Изказвам сърдечната си благодарност на г-жа Мария Деянова, директор на Историческия музей в гр. Карлово, за любезно предоставената ми литература за написването на тази статия.3 Попов, Д. Архитектурното наследство на Карлово. София, Техника, 1967, с. 22.4 Тодорова, П. Обзор на архитектурното наследство на Карлово през ХІХ век. – В: Обществени и религиозни сгради XV-XIX век (материали от национална научна кон-ференция). Исторически музей – Карлово, Карлово, 2006, с. 53 – 59. Според същата „най-старата запазена чешма от 1808 г. е Шушеловата чешма” (п. там, стр. 56). Срв. Матеев, пос. съч., стр. 254.5 Любенова, И. Чешмите в България от Възраждането. София, Техника, 1961, с. 30, с. 50, фиг. 56; табл. 44.6 Пак там, с. 30.7 Пак там, с. 51.

29

1. Понастоящем надписът е избледнял, като някои букви са почти напълно изтрити. Старите черно-бели снимки, на които надписът видимо е по-запазен, пък се размазват при голямо увеличение (резолюция).

2. Краткостта на надписа невинаги позволява използване на метода на идентифициране на неясните букви чрез съпоставяне, т.к. някои от тях не се срещат на друго място в текста.

3. Случва се една и съща буква в надписа да се изписва по различен начин. 4. Особеностите в правописа (според критериите на съвременния българ-

ски книжовен език бихме ги определили като „грешки”), които впрочем са оби-чайно явление при българските възрожденски надписи, допълнително затруд-няват разчитането. Все пак, не бива да забравяме, че „допускането на грешки от страна на автора на надписа обаче, колкото и често срещано да е, невинаги е напълно убедително и от строго научна гледна точка изглежда трудно приемли-во. Като сигурно обяснение то може да бъде прието само в краен случай, когато са изчерпани всякакви други възможности”8.

А ето какво гласи разглежданият надпис (фиг. 2):

8 Георгиев, П. Хронологически проучвания върху датирания надпис от Равна. – В: Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов. София, Изд. на БАН, 1994, с. 275.

фиг. 2

КТИТОÐÚ9 • ÓÑÏÅÍИÅ • ÏÐÅÑÂÅТИÅ • Á(ОГОÐОДИ)Ц¡Å •

ÍΐÑТОίТИΛÚ • ÑТОίÍ(Ú)·•ÂÚ • ΛÅТО • &ΐΨОÅ • +

30

Или преведено на съвременен български език: „Ктитор на (църквата) „Успение на Пресвета Богородица”, настоятел Стоян в 1775 година”.

При разчитането на надписа можем да отбележим следните епиграфски особености:

1. Езикът на надписа като цяло е новобългарски, вероятно твърде близък до говоримия език от епохата.

2. При изписването на отделните букви наблюдаваме следното:а) буквата Т се изписва с три „крачета”, като крайните две са с еднаква дължина като средното;б) навсякъде в текста се използва новобългарското И („иже”) – дори там, където според критериите на църковнославянския или старобългарския би трябвало да стои ² („и десетично”); ² се използва единствено в комби-нация с А за предаване на старобългарската буква ί (Я);в) за У (среща се само веднъж в текста) се използва старобългарската буква Ó, която, за разлика от Оx, никога не стои в началото на думата;г) буквата А се изписва чрез една права черта („краче”) и издатина („тор-бичка”) от лявата ѝ страна, в която има едва забележим процеп (дупка). В този си вид наподобява старобългарското ΐ, само че тази „торбичка” не докосва долната линия на писане, а „увисва” над нея;д) както споменахме по-горе, буквата Я се изписва като старобългарско-то ί.

3. След края на всяка дума се поставя средна точка за разграничаване от следващата (по подобие на османските надписи).

4. Думата „а” според правилото за съкращаване на т.нар. „Богородица” се съкращава на „Бц „свещени имена” (nomina sacra).

5. Годината, пак според традицията на старобългарския и църковносла-вянския език, е предадена чрез букви. Това, между впрочем, е свидетелство за възрастта на надписа. Само за сравнение ще отбележим, че на надписа на Шушуловата чешма10 от 1808 г. е използвана двойна система за предаване на годината – както чрез букви, така и (вече под навлизащото западно влияние) чрез цифри (фиг. 3).

6. Надписът завършва с кръст – вече заличен върху плочката, но на стари снимки се вижда ясно.

7. В разглеждания надпис са допуснати следните правописни грешки (спо-ред критериите на старобългарския и църковнославянския език): липса на ро-дителен падеж и две други грешки в израза „ÓÑÏÅÍИÅ ÏÐÅÑÂÅТИÅ ÁЦ¡Å”11,

9 Не е съвсем ясно дали краесловните ерове са големи или малки, т.е. Ъ или Ь.10 Също в гр. Карлово.11 Правилният начин на изписване е „ОxÑÏÅÍІť ÏÐÅÑÂťТÛť ÁЦ¡Û”.

31

КТИТОÐÚ вместо КТ²ТОÐÚ и ΛÅТО вместо ΛÝТО12. Тези „грешки” или по-ско-ро особености в правописа свидетелстват за стремежа на автора да пише на говоримия език от епохата, без да се съобразява с нормите на книжовния език (т.е. този, който е използван в старата българска книжнина). Оттук и отпада-нето на падежните окончания, които явно вече не са били в употреба в тога-вашния говорим език, както и тенденцията за използване на една буква, а не на няколко, за предаване на един и същи звук (напр. И вместо И· и ·², Ó вместо Ó и Оx, Å вместо Å, Ý и ť)13. Изписването на думата „настоятел” с И вместо с Е е според характерната за източните български говори редукция на гласната /е/, когато е в неударена сричка и не бива да буди недоумение14.

Така разчетеният надпис позволява да направим следните заключения и предположения:

1. Очевидно е, че става дума за ктиторски надпис, като съвсем изрично са посочени името на църквата – „Успение на Пресвета Богородица”, името на ктитора – „настоятел Стоян” и годината – 1775. Трябва да отбележим, че тази година не фигурира сред публикуваните до момента изследвания на църквата „Света Богородица” в гр. Карлово. Тук би трябвало да поставим под съмнение твърденията на по-ранни автори, че тази църква първоначално била постро-

фиг. 3

12 Вж. Български исторически речник: <http://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/show/d_042 62/>, 30.11.2013.13 Подобни процеси протичат и в средновековния гръцки език, когато се смесват Ο и Ω, Ε и ΑΙ, Ι и ΕΙ и т.н.14 Стойков, С. Българска диалектология, София, 1993, с. 97. В Интернет на: <http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_izt_0.htm>, 30.11.2013.

32

ена в края на XV в.15 Думата „ктитор” в началото на надписа ясно говори, че споменатото лице е било първоначалният дарител за построяването на храма. Дали на това място по-рано е съществувала друга църква, която през годините е била напълно разрушена, та е възникнала необходимостта да бъде съградена наново, не можем да кажем със сигурност възоснова на наличните данни. Все пак, ако се касаеше за възстановяване на опожарена църква, едва ли би се из-ползвала точно думата „ктитор”.

2. По отношение на идентификацията на споменатия храм с известната сред карловци „горна църква” (т.е. „Света Богородица”) не би могло да има съмнения, т.к. в гр. Карлово и близките околности няма и не е имало друг храм със същото наименование. Нещо повече, на площадчето пред „горната църква” има чешма с надпис „1775 г.” – същата година като от разглеждания надпис (фиг. 4 и 5).

3. Тези факти позволяват да пристъпим към следната реконструкция на

фиг. 4 и 5

15 Балтов, Ф. Кондика на храм „Св. Богородица” – гр. Карлово (машинопис), с. 1. Вж. Рачева, А. Храмът „Света Богородица” в Карлово. Исторически очерк. Карлово, 1998, с. 31 и др.

33

историческите събития. През 1775 г. „настоятел Стоян” построява чешма. По всяка вероятност малко преди това същият този Стоян е построил църквата „Успение на Пресвета Богородица”, чийто „ктитор” и „настоятел” (епитроп) се именува. Вероятно църквата и чешмата са били в близост една до друга16. Тук му е мястото да отбележим, че плочата с надписа е била изсечена не вър-ху църквата, а върху чешмата. Звучи нелогично ктиторска плочка за църква да започва по този начин. Ктиторските надписи започват с просто указване на храма, чрез използване на показателно местоимение („сей храм” – този храм) и едва след това може да се спомене името. Освен това, според надписа Стоян е църковен настоятел – длъжност, която предполага един вече действащ храм. Факт е, че народната памет е запазила спомена за годината и по-късно, при построяването на чешмата на площадчето пред църквата „Успение Богородич-но”, били вградени две плочки с надпис – съответно „1775 г.” (годината на изграждане на чешмата в църковния двор) и „1896 г.” (когато била построена сегашната чешма). Това станало по време на издигане на църковната камбана-рия (1897 г.)17, когато мястото, на което вероятно се е намирала старата чешма от 1775 г. (в близост до църквата), било разчистено за строежа на 25-метровата камбанария. Пак по същото време плочата с ктиторския надпис била вградена в „подновената” (ремонтирана?) чешма с надпис „ПОДНОВИСЯ НА 1897/6” (фиг. 6) и преместена – засега неизвестно кога и как – до „долната църква” „Св. Николай”18. Във всеки случай, думата „подновися” говорят по-скоро за ремонт, реставрация на по-рано съществувала чешма, отколкото за строеж на нова такава; в обратния случай би стояло „построися”, „создася” или „согради-ся”. Сгрешената година от „новия” надпис – първоначално 1896-та, поправена след това на 1897-ма, също подкрепя косвено свързването на гореспоменатите събития – строежа на камбанарията, построяването на чешмата на площадчето и „подновяването” на чешмата с надписа – в едно.

Косвено доказателство в полза на датирането на църквата от това време са и богослужебните книги в храма. Според кондиката на храма, той разполага с

16 Това предположение се потвърждава и от следните думи на Райно Попович (1773-1858), певец и учител при църквата „Св. Богородица” в Карлово: „В Шан махале имат и школата взаимоучителна и греческа. Пò преди бѣха в церквата и двете, но по нещастию и кривому нѣкоему разсуждению отдалечиха ги и двете от церквата, но и двете пак са в един двор. И в церквата и в школата имат си чешми с бистра и пресладка вода” (Сне-гаров, И. Принос към биографията на Райно Попович. София, Архивен и-т на БАН, 1959, с. 222-223).17 Кондика…, с. 4. Власев, К., Тодоров, Т. Петров, Димитров, В. Карлово – енцикло-педичен речник. Карлово, 2005, с. 128; Рачева, А. пос. съч., с. 31.18 На фотографии от първата половина на ХХ в. тази чешма липсва на сегашното ѝ място (фиг. 7).

34

пълен комплект богослужебни книги, напечатани в Русия през 1750-1791 г. (12 минея от 1750 и 1778 г., 2 октоиха от 1768 г., пентикостар от 1790 г., 2 триода от 1791 г.). В същото време, църквата разполага и с друг набор от богослужебни книги, печатани през 1811-1838 г. Наличието на два комплекта богослужебни книги идва да покаже, че по-старите книги са били набавени за построената около 1775 г. църква, която изгоряла през 1813 г.19 Явно при пожара църковните книги били запазени.

4. За съжаление нищо не може да се каже за личността на ктитора – насто-ятел Стоян. Името му не се среща на друго място, освен в този надпис, което изключва възможността за всякакви идентификации и предположения. Впро-чем, употребата на българската дума „настоятел”, вместо съответната гръцка „епитроп” – както и славянските богослужебни книги – потвърждава думите на споменатия учител Р. Попович, че „в Шан махале имат си християните само една церква, в която четат по староболгарски, и никога да не са е служило по гречески”20.

Разбира се, всичко това са предположения, които евентуални бъдещи про-учвания биха могли да потвърдят или отхвърлят. Надяваме се искрено насто-

19 Унджиев, И. Карлово. История на града до Освобождението. 2 изд. София, Изд. на БАН, 1968, с. 58: „В града има две църкви. По-старата църква „Св. Богородица” изго-ряла към 1813 г.…”. Попов, Д. пос. съч., с. 22; Кондика…, с. 4; Карлово – енциклопе-дичен речник, с. 128.20 Снегаров, И. пос. съч., с. 222.

фиг. 6

35

ящото изследване да подбуди такива, както и се надяваме изложените факти от прочетения надпис да хвърлят допълнителна светлина върху историята на църквата „Успение Богородично”, както и върху историята на град Карлово като цяло.

ИЗТОЧНИЦИ

Балтов, Филип. Кондика на храм „Св. Богородица” – гр. Карлово (маши-нопис).

Български исторически речник: <http://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/show/d_04262/>, 30.11.2013.

Власев, Красимир, Тодоров, Тодор Петров, Димитров, Васил. Карлово – енциклопедичен речник. Карлово, 2005.

Георгиев, Павел. Хронологически проучвания върху датирания надпис от Равна. – В: Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов. София, Изд. на БАН, 1994.

Любенова, Ива. Чешмите в България от Възраждането. София, Техника, 1961.

Матеев, Стефан. Архитектурата на чешмите в Левскиград // Архитектура, 1955, 6.

Попов, Димитър. Архитектурното наследство на Карлово. София, Техни-ка.

Рачева, Анка. Храмът „Света Богородица” в Карлово. Исторически очерк. Карлово, 1998.

Снегаров, Иван. Принос към биографията на Райно Попович. София, Ар-хивен и-т на БАН, 1959.

Стойков, Ст. Българска диалектология, София, 1993.Сугарев, Делчо. Карловски дворове през епохата на Възраждането. Со-

фия, Изд. на БАН, 1956.Тодорова, Пенка. Обзор на архитектурното наследство на Карлово през

ХІХ век. – В: Обществени и религиозни сгради XV-XIX век (материали от на-ционална научна конференция). Исторически музей – Карлово, Карлово, 2006.

Унджиев, Иван. Карлово. История на града до Освобождението. 2 изд. София, Изд. на БАН, 1968.