Maritime Labour Convention 2006 BG

МОРСКА ТРУДОВА КОНВЕНЦИЯ, 2006 г.Приета от Конференцията на деветдесет и четвъртата й

сесия, Женева, февруари 2006 г.

Морска трудова Конвенция, 2006 г.

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация натруда,

Свикана от Административния съвет на Международното бюропо труда в Женева и започнала своята Деветдесет и четвъртасесия на 7 февруари 2006 г., и

В желанието си да създаде единен, последователеннормативен акт, който да обхваща в себе си, доколкото евъзможно, всички съвременни норми на съществуващитемеждународни морски трудови конвенции и препоръки, както иосновните принципи, установени в други международни трудовиконвенции и в частност:

- Конвенция № 29 относно принудителния труд, 1930 г.

- Конвенция № 87 за синдикалната свобода и закрила направото на синдикално организиране, 1948 г.;

- Конвенция № 98 за правото на организиране и колективнодоговаряне, 1949 г.;

- Конвенция № 100 за равенството в заплащането;

- Конвенция № 105 относно премахването на принудителниятруд, 1957 г.;

- Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта натруда и професиите, 1958 г.;

2

- Конвенция № 138 относно минималната възраст за приемане наработа, 1973 г.;

- Конвенция № 182 относно забраната и незабавни действия заликвидирането на най-тежките форми на детски труд;

Взимайки предвид основния мандат на Организацията, който еда насърчава достойните условия на труд, и

Припомняйки Декларацията за основните принципи и права наработа на МОТ от 1998 г., и

Отчитайки също, че статута на моряците се урежда отразпоредбите и на други нормативни актове на МОТ и че те иматправа, които са установени като основни права и свободи,приложими за всички лица, и

Считайки, че предвид глобалната същност накорабоплавателната индустрия, моряците имат нужда от специалназащита, и

Отчитайки също международните норми за безопасността накорабите, сигурността на хората и управлението на корабите наМеждународната конвенция за безопасност на човешкия живот наморе от 1974 г. (SOLAS), както е изменена, Конвенция замеждународните правила за предотвратяването на сблъскване наморе, 1972 г., както е изменена, и изискванията за обучение икомпетентност на моряците на Международна конвенция завахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване наморяците, 1978 г. както е изменена, и

Припомняйки, че Конвенцията на ООН по морско право, 1982г., установяваща общата правна рамка, в която трябва да сеизвършват всички дейности в океаните и моретата, е отстратегическо значение като основа за националните,регионалните и глобалните действия и сътрудничество в морскиясектор и че нейната цялост трябва да бъде запазена,

Припомняйки, че член 94 на Конвенцията на ООН по морскоправо, 1982 г., урежда правата и задълженията на държавата, подчието знаме плава корабът, по отношение на, inter alia,

3

условията на труд, окомплектоването на екипажи и социалнитевъпроси на корабите, плаващи под нейно знаме, и

Припомняйки алинея 8 на член 19 на Устава наМеждународната организация на труда, който постановява, чеприемането на конвенция или препоръка от Конференцията илиратификацията на конвенция от някоя от държавите-членки вникакъв случай не може да засегне закон, решение, обичай илиспоразумение, които осигуряват на съответните работници по-благоприятни условия от предвидените в конвенцията илипрепоръката, и

Убедена, че новият нормативен акт трябва да бъдеразработен, така че да бъде приет от възможно най-голям бройправителства, корабособственици и моряци, посветени напринципите на достойния труд, да бъде лесен за осъвременяване ида води до ефективно приложение и изпълнение, и

След като взе решение за приемане на определенипредложения за реализацията на такъв нормативен акт, което еединствената точка от дневния ред на Сесията, и

След като определи, че тези предложения ще приемат форматана международна Конвенция;

Днес, 23 февруари две хиляди и шеста година, приемаследната Конвенция, която може да бъде наричана Морска трудоваконвенция, 2006 г.

Общи задължения

Член I

1. Всяка държава-членка, която ратифицира настоящатаКонвенция, се задължава да приложи изцяло нейнитеразпоредби по начина, указан в член VI, за да се гарантираправото на достоен труд на всички работници.

2. Страните-членки ще си сътрудничат помежду си с целефективното приложение и изпълнение на настоящатаКонвенция.

4

Определения и обхват на приложение

Член II

1. За целите на тази Конвенция и доколкото не е предвиденодруго в конкретните разпоредби, терминът:

(а) компетентна власт означава министърът, правителствендепартамент или други власти, които имат компетенциите даиздават и прилагат правила, заповеди или други инструкции,имащи силата на закон по отношение на съдържанието насъответните разпоредби;

(b) Декларация за спазване на морските трудови норми означавадекларацията, описана в Правило 5.1.3;

(c) брутен тонаж означава брутният тонаж, изчислен всъответствие с разпоредбите за измерване на тонажа, коитосе съдържат в Приложение I на Международната конвенция заизмерване на тонажа на корабите, 1969 г., или в някоязаместваща Конвенция; брутният тонаж за кораби споредвременната схема за измерване на тонажа, приета отМеждународната морска организация ще представлява брутнияттонаж в колонката “Забележки” (REMARKS) на Международнотомерително свидетелство (1969 г.);

(d) Морско трудово свидетелство означава свидетелството,описано в Правило 5.1.3.;

(е) изисквания на настоящата Конвенция се отнасят заизискванията в Членовете и в Правилата и в Част А наКодекса на настоящата Конвенция;

(f) моряк означава всяко лице, което е наето или ангажираноили работи в каквото и да е качество на борда на кораб, закоето се прилага настоящата Конвенция;

(g) трудовия договор на моряците включва, както договора занаемане на работа, така и клаузите по договора;

(h) служби по набирането и настаняването на работа на моряциозначава всяко лице, компания, институция, агенция илидруга организация в обществения или частния сектор, коитосе занимават с набирането на моряци от името на

5

корабособственици или настаняване на работа на моряци прикорабособственици;

(i) кораб означава всеки кораб, който не плава изключителновъв вътрешни води, или близко прилежащи води, или защитениводи или зони, в които се прилагат пристанищни правила;

(j) корабособственик означава собственика на кораба или всякадруга организация или лице, като например мениджър, агентили беърбоут чартьор, което е поело отговорността заоперирането на кораба от собственика и което при поеманетона такава отговорност се е съгласило да поеме задължениятаи отговорностите, наложени на корабособствениците всъответствие с настоящата Конвенция, без значение далидруга организация или лица изпълняват някои отзадълженията и отговорностите от името накорабособственика.

2. Освен ако изрично не е предвидено друго, настоящатаКонвенция се отнася за всички моряци.

3. В случай на съмнение, дали определени категории лицаследва да се считат за моряци по смисъла на тазиКонвенция, въпросът се разрешава от компетентната власт насъответната държава, след консултации със съответнитеорганизации на корабособствениците и на моряците.

4. Освен ако изрично не е предвидено друго, настоящатаКонвенция се прилага за всички кораби, държавна или частнасобственост, които по принцип са предназначени заизвършване на морски превози с търговска цел, с изключениена кораби, предназначени за риболов или подобни дейностикакто и кораби с традиционна конструкция като плоскодъннилодки и платноходи. Настоящата Конвенция не се прилага завоенни кораби и спомагателни военни кораби.

5. В случай на съмнение дали Конвенцията се прилага поотношение на даден кораб или определена категория кораби,въпросът се разрешава от компетентната власт насъответната държава, след консултации със съответнитеорганизации на корабособствениците и на моряците.

6. Когато компетентната власт определи, че в даден моментприлагането на някои елементи от Кодекса, упоменати в член

6

VI, алинея 1, спрямо кораб или определена категориякораби, плаващи под знамето на държава-членка, не би билоразумно или възможно, съответните разпоредби от Кодексаняма да се прилагат, при положение, че въпросната материяе уредена по различен начин в националното законодателствоили колективни договори, или чрез други мерки. Подобнорешение може да бъде взето само след консултации съссъответните организации на корабособствениците и наморяците и само по отношение на корабите с брутен тонажпо-малък от 200 тона, които не осъществяват международниплавания.

7. Всички решения, взети от държава-членка по отношениеприлагането на алинеи 3, 5 или 6 на настоящия член сесъобщават на генералния директор на Международното бюро потруда, който уведомява членовете на Организацията.

8. Освен ако изрично не е предвидено друго, всяко позоваванена настоящата Конвенция представлява едновременно ипозоваване на Правилата и Кодекса.

Основни права и принципи

Член III

Всяка държава-членка трябва да се увери, че разпоредбитена нейното законодателство зачитат в контекста на настоящатаКонвенция основните права на:

(а) свободата на сдружение и ефективното признаване на правотона колективно договаряне;

(b) премахването на всички форми на принудителен илизадължителен труд;(c) ефективното ликвидиране на детския труд;(d) премахването на дискриминацията по отношение на заетостта ипрофесиите.

Заетост и социални права на моряците

7

Член IV

1. Всеки моряк има право на безопасно и сигурно работномясто, което да отговаря на нормите за безопасност.

2. Всеки моряк има право на справедливи условия на заетост.

3. Всеки моряк има право на достойни условия на работа иживот на борда на кораба.

4. Всеки моряк има право на здравеопазване, медицинскообслужване, мерки за неговото благосъстояние и други формина социално осигуряване.

5. Всяка държава-членка обезпечава, в рамките на своятаюрисдикция, пълното зачитане на трудовите и социалнитеправа на моряците, посочени в предходните алинеи нанастоящия член, в съответствие с изискванията нанастоящата Конвенция. Ако в Конвенцията не е установенодруго, зачитането на тези права може да бъде постигнаточрез актове на националното законодателство, чрезприложими колективни трудови договори или чрез други меркиили в практиката.

Отговорности по приложението и изпълнението

Член V

1. Всяка държава-членка прилага и въвежда в силазаконодателство или други мерки, които е приела, за даизпълни задълженията си по настоящата Конвенция поотношение на корабите и моряците под нейна юрисдикция.

2. Всяка държава-членка упражнява ефективно своята юрисдикцияи контрол над корабите, които плават под нейно знаме, катосъздава система, която да осигури съответствие сизискванията на настоящата Конвенция, включително редовнипроверки, доклади, мониторинг и мерки по съдебен редсъгласно приложимите закони.

8

3. Всяка държава-членка гарантира, че корабите, които плаватпод нейно знаме, притежават Морско трудово свидетелство иДекларация за спазване на морските трудови норми всъответствие с изискванията на настоящата Конвенция.

4. Всеки кораб, за който настоящата Конвенция е приложима, всъответствие с международното право може да бъде проверенот държава-членка, различна от тази, под чието знамеплава, при посещение на нейно пристанище, за да сеопредели, дали корабът съответства на изискванията нанастоящата Конвенция.

5. Всяка държава-членка ефективно упражнява своята юрисдикцияи контрол над службите по набиране и настаняване на работана моряци, установени на нейна територия.

6. Всяка държава-членка забранява нарушаването наизискванията на настоящата Конвенция, установява, всъответствие с международното право, санкции или изисквакоригиращи мерки съгласно своето законодателство, които даса достатъчни за да предотвратят подобни нарушения.

7. Всяка държава-членка изпълнява своите задължения,произтичащи от настоящата Конвенция, по начин, който непозволява на корабите, плаващи под знаме на държави, коитоне са ратифицирали настоящата Конвенция, да получават по-благоприятно третиране от тези, които плават под знаме надържави, които са я ратифицирали.

Правила и Части А и В на Кодекса

Член VI

1. Правилата и разпоредбите на Част А на Кодекса зазадължителни. Разпоредбите на Част Б на Кодекса не сазадължителни.

2. Всяка държава-членка се задължава да зачита правата ипринципите, изложени в Правилата и да прилага всякоПравило по начина, посочен в съответните разпоредби наЧаст А на Кодекса. В допълнение държавата-членка трябва да

9

обръща необходимото внимание на изпълнението наотговорностите си по начина, предвиден в Част Б наКодекса.

3. Освен ако в настоящата Конвенция изрично не е предвиденодруго, държава-членка, която не е в състояние да прилагаправата и принципите по начина, установен в Част А наКодекса, може да прилага Част А чрез разпоредби на своетозаконодателство или други мерки, които равносилни посъщество на разпоредбите на Част А.

4. В контекста на настоящата Конвенция, единствено за целитена алинея 3 на настоящия член, всеки закон, разпоредба,колективен договор или друга мярка за прилагане се считаза равносилна по същество, ако държавата-членка гарантира,че тя:

(а) води до пълното постигане на общата идея и цел наразпоредбата или разпоредбите на Част А на съответнияКодекс; и

(b) изпълнява разпоредбата или разпоредбите на Част А насъответния Кодекс.

Консултации с организациите на корабособственицитеи на моряците

Член VII

В случай, че не съществуват представителни организации накорабособствениците и на моряците в дадена държава, всякодерогиране, освобождаване или друго гъвкаво прилагане нанастоящата Конвенция, за които се изискват консултации сорганизациите на корабособствениците и на моряците, може дабъде предприето от тази държава-членка единствено следконсултации с Комитета, посочен в член XIII,

Влизане в сила

Член VIII

10

1. Официалните ратификации на настоящата Конвенция сесъобщават на генералния директор на Международното бюро потруда за регистрация.

2. Настоящата Конвенция е обвързваща само за тези държави-членки на Международната организация на труда, чииторатификации са регистрирани от генералния директор.

3. Настоящата Конвенция влиза в сила 12 месеца, след датата,на която са били регистрирани ратификациите на най-малко30 държави-членки, чиито обединен търговски флотсъставлява 33 процента от брутния тонаж на световниятърговски флот.

4. След това настоящата Конвенция влиза в сила за всякадържава-членка 12 месеца след датата, на която ерегистрирана нейната ратификация.

Денонсиране

Член IX

1. Всяка държава-членка, ратифицирала настоящатаконвенция, може да я денонсира след изтичането на период отдесет години от датата на първоначалното й влизане в сила, сакт, отправен до генералния директор на Международното бюропо труда за регистриране. Такова денонсиране не влиза в силапреди изтичането на една година след датата нарегистрирането.

2. Всяка държава-член, която в рамките на една годинаслед изтичането на десет годишния период, посочен в алинея 1на настоящия член, не е упражнила правото си на денонсиране,както това е предвидено в този член, ще остане обвързана заследващ десет годишен период, след което може да денонсиратази конвенция при изтичането на всеки десет годишен периодпо реда, предвиден в настоящия член.

Резултат от влизането в сила

11

Член X

Настоящата Конвенция ревизира следните конвенции:

Конвенция № 7 относно минималната възраст за приемане наработа (морски труд), 1920 г.Конвенция № 8 относно обезщетенията при безработица(корабокрушение), 1920 г.Конвенция № 9 относно настаняването на работа на моряците,1920 г.Конвенция № 16 относно медицинския преглед на младежите(морски труд), 1921 г.Конвенция № 22 за договора за наемане на работа на моряците,1926 г.Конвенция № 23 за репатрирането на моряците, 1926 г.Конвенция № 53 относно свидетелствата за правоспособност наофицерите, 1936 г.Конвенция № 54 относно платените отпуски (морски труд), 1936г.Конвенция № 55 относно задълженията на корабопритежателя приболест или злополука на моряците, 1936 г.Конвенция № 56 относно осигуровката болест на моряците, 1936г.Конвенция № 57 относно работното време и окомплектоването накорабите с екипаж, 1936 г.Конвенция № 58 относно минималната възраст за наемане наработа (морски труд), ревизирана, 1936 г.Конвенция № 68 относно прехраната и сервирането (екипажи накораби), 1946 г.Конвенция № 69 относно свидетелството за професионалнаправоспособност на готвачите на кораби, 1946 г.Конвенция № 70 относно социалното осигуряване на моряците,1946 г.Конвенция № 71 относно пенсиите на моряците, 1946 г.Конвенция № 72 относно платения отпуск на моряците, 1946 г.

12

Конвенция № 73 относно медицинския преглед на моряците, 1946г.Конвенция № 74 относно освидетелстването на моряците, 1946г.Конвенция № 75 относно настаняването на екипажа, 1946 г.Конвенция № 76 относно заплащането, работното време иокомплектоването на корабите с екипаж, 1946 г.Конвенция № 91 относно платения отпуск на моряците(ревизирана), 1949 г.Конвенция № 92 относно настаняването на екипажа(ревизирана), 1949 г.Конвенция № 93 относно заплащането, работното време иокомплектоването на корабите с екипаж (ревизирана), 1949 г.Конвенция № 109 относно заплащането, работното време иокомплектоването на корабите с екипаж (ревизирана), 1958 г.Конвенция № 133 относно настаняването на екипажа(допълнителни разпоредби), 1970 г.Конвенция № 134 за предотвратяването на злополуки на море,1970 г.Конвенция № 145 относно продължителността на стажа наморяците, 1976 г.Конвенция № 146 на Международната организация на труда,отнасяща се за платения годишен отпуск на моряците, 1976 г.Конвенция № 147 на Международната организация на трудаотносно търговското корабоплаване (минимални норми), 1976 г.Протокол от 1996 г. към Конвенция № 147 на Международнатаорганизация на труда относно търговското корабоплаване(минимални норми), 1976 г.Конвенция № 163 относно благосъстоянието на моряците по мореи в пристанищата, 1987 г.Конвенция № 164 на Международната организация на трудаотносно защитата на здравето и медицинските грижи заморяците, 1987 г.Конвенция № 165 относно социалното осигуряване на моряците(ревизирана), 1987 г.Конвенция № 166 относно репатрирането на моряците, 1987 г.

13

Конвенция № 178 на Международната организация на трудаотносно инспекцията на условията на труда и живот наморяците, 1996 г.Конвенция № 179 на Международната организация на труда,отнасяща се за набирането и назначаването на моряци.Конвенция № 180 на Международната организация на трудаотносно работното време на моряците и окомплектоване накорабите с екипажи.

Функции на депозитаря

Член XI

1. Генералният директор на Международното бюро по трудауведомява всички държави-членки на Международнатаорганизация на труда за регистрирането на всичкиратификации, одобрения и денонсирания на настоящатаКонвенция.

2. Когато посочените в алинея 3 на член VIII условия саизпълнени, генералният директор уведомява държавите-членкина Организацията за датата, на която Конвенцията влиза всила.

Член XII

Генералният директор на Международното бюро по трудасъобщава пълните подробности за всички актове на ратификация,одобрение и денонсиране, регистрирани от него в съответствие снастоящата Конвенция, на генералния секретар на Организациятана обединените нации, с цел да се регистрират в съответствие сразпоредбите на член 102 от Устава на Организацията наобединените нации.

Специална трипартитна комисия

Член XIII

1. Административният съвет на Международното бюро по трудаследи постоянно за приложението на настоящата Конвенция

14

чрез специално създадения от него Комитет с компетенции вобластта на морските трудови норми.

2. За разглеждане на въпроси в съответствие с настоящатаКонвенция, Комитетът се състои от двама представители,определени от правителство на всяка държава-членка,ратифицирала Конвенцията и представителите накорабособствениците и моряците, посочени отАдминистративния съвет, след консултации със Смесенатаморска комисия.

3. Представителите на правителствата на държавите-членки,които не са ратифицирали настоящата Конвенция, могат даучастват в Комитета, но нямат право на глас по никой отвъпросите, разглеждани в съответствие с настоящатаКонвенция. Административният съвет може да покани другиорганизации или институции, за участие с наблюдатели вКомитета.

4. Гласовете на всеки представител на корабособствениците ина моряците в Комитета се претеглят по начин, койтогарантира, че всяка от групите на корабособствениците ина моряците по отделно имат половината от гласовете наобщия брой на присъстващите на конкретната среща и имащиправо на глас правителства.

Изменения на Конвенцията

Член XIV

1. Генералната конференция на Международната организация натруда може да приеме изменения на всяка разпоредба нанастоящата Конвенция в рамките на член 19 на Устава наМеждународната организация на труда и на правилата ипроцедурите на Организацията за приемане на конвенции.Изменения на Кодекса могат да се приемат следвайки ипроцедурите в член XV.

2. Текстът на изменението се предоставя за ратификация надържавите-членки, чиито ратификации на настоящата

15

Конвенция са регистрирани преди приемането на товаизменение.

3. Текстът на Конвенцията, както е изменена, се съобщава надругите държави-членки на Организацията за ратификация всъответствие с член 19 на Устава.

4. Едно изменение се счита за прието на датата, на която имарегистрирани ратификациите на това изменение, или наКонвенцията, както е изменената, в зависимост от случая,на най-малко 30 държави-членки, чиито обединен търговскифлот съставлява най-малко 33 процента от брутния тонаж насветовния търговски флот.

5. Изменение, прието в рамките на член 19 на Устава, еобвързващо само за тези държави-членки на Организацията,чиито ратификации са регистрирани от Генералния директорна Международното бюро по труда.

6. За всяка държава-членка, посочена в алинея 2 на настоящиячлен, изменението влиза в сила дванадесет месеца следдатата на приемане, посочена в алинея 4 на настоящия член,или дванадесет месеца след датата, на която е регистриранаратификацията на изменението от тази държава, в зависимостот това коя от двете дати е по-късна.

7. За държавите-членки, посочени в алинея 3 и в съответствиес изискванията на алинея 9 на този член, Конвенцията,както е изменената, влиза в сила 12 месеца след датата наприемане, посочена в алинея 4 на настоящия член, или 12месеца след датата, на която ратификацията на Конвенциятае била регистрирана, в зависимост от това коя от дветедати е по-късна.

8. За тези държави-членки, чиито ратификации на Конвенциятаса регистрирани преди приемането на изменението, но не саратифицирали изменението, настоящата Конвенция остава всила без съответното изменение.

9. Държава-членка, чиято ратификация на настоящата Конвенцияе регистрирана след приемане на изменението, но предидатата, посочена в алинея 4 на настоящия член, може да

16

уточни в придружаваща инструмента за ратификациядекларация, че ратификацията се отнася за Конвенцията, безсъответното изменение. Ако ратификацията е придружена оттакава декларация, Конвенцията влиза в сила за съответнатадържава-членка 12 месеца след датата на регистриране наратификацията. Ако инструментът за ратификация не епридружен от такава декларация или ратификацията ерегистрирана на, или след датата, посочена в алинея 4,Конвенцията влиза в сила за съответната държава-членка 12месеца след датата на регистриране на ратификацията и следвлизане в сила на изменението, съгласно алинея 7 отнастоящия член, и изменението става обвързващо засъответната държава-членка, освен ако самото изменениепредвижда друго.

Изменения на Кодекса

Член XV

1. Кодексът може да бъде изменян както съгласно процедурата,изложена в член XIV така и в съответствие с процедурата,изложена в настоящия член, ако изрично не е предвиденодруго.

2. Предложение за изменение на Кодекса може да бъде отправенодо генералния директор на Международното бюро по труда отправителството на всяка от държавите-членки наОрганизацията както и от групата на представителите накорабособствениците или от групата на представителите наморяците, назначени в Комисията, описана в член XIII.Предложеното от дадено правителство изменение следва да епредложено или подкрепено от най-малко 5 правителства,които са ратифицирали Конвенцията или от групата накорабособствениците или на моряците, упоменати внастоящия алинея.

3. Генералният директор, след като се увери, че предложениетоза изменение отговаря на изискванията на алинея 2 нанастоящия член, незабавно свежда до знанието на всичкидържави-членки на Организацията това предложение, заеднос всички считани за необходими коментари и бележки, и ги

17

приканва в срок от шест месеца или друг подобен срок (ноне по-малък от три месеца и не по-голям от девет месеца),определен от Административния съвет, да представят своитезабележки и предложения във връзка с това предложение.

4. След изтичане на посочения в алинея 3 на настоящия членсрок, предложеното изменение, заедно с кратко описание назабележките и предложенията, направени в съответствие съсразпоредбите на същата алинея, се предават за разглежданеот Комисията на нейно заседание. Изменението се счита заприето от Комисията, ако:

(а) на заседанието, на което се разглежда предложението,присъстват най-малко половината от държавите-членки,ратифицирали тази Конвенция; и

(b) мнозинство от най-малко две трети от членовете наКомисията гласува “за” изменението; и

(c) това мнозинството се състои от гласовете “за” на най-малко половината от гласовете на правителствата,половината от гласовете на корабособствениците иполовината от гласовете на моряците, членове на Комисията,регистрирани за заседанието, на което се гласувапредложението.

5. Изменение, прието в съответствие с разпоредбите на алинея4 на настоящия член, се предава за одобрение на следващатасесия на Конференцията. За да бъде одобрено това изменениесе изисква мнозинство от две трети от подадените гласовена присъстващите делегати. Ако няма такова мнозинство,предложеното изменение се връща на Комисията запреразглеждане, ако последната има такова желание.

6. Генералният директор уведомява за одобрените отКонференцията изменения всяка държава-членка, чияторатификация на настоящата Конвенция е регистрирана предидатата на одобрението от Конференцията. Тези държави-членки са наричани по-нататък “държави-членки,ратифицирали Конвенцията”. Уведомлението съдържа препраткакъм настоящия член и определя срока за съобщаване натяхното официално несъгласие. Този срок е две години отдатата на уведомлението, освен ако при приеманетоКонференцията не е определила различен срок, който е

18

минимум една година. Копие на уведомлението се изпраща ина другите държави-членки на Организацията за тяхнаинформация.

7. Одобреното от Конференцията изменение се счита за прието,освен ако в определения срок Генералният директор получиофициални изявления на несъгласие от повече от 40 процентаот държавите-членки, които са ратифицирали Конвенцията икоито представляват не по-малко от 40 процента отсветовния брутен тонаж на корабите на държавите-членки,ратифицирали Конвенцията.

8. Изменение, което се счита за прието, влиза в сила шестмесеца след изтичането на определения срок за всичкидържави-членки, ратифицирали Конвенцията, освен за тези,които в съответствие с изискванията на алинея 7 нанастоящия член официално за заявили своето несъгласие и неса изтеглили подаденото несъгласие, в съответствие салинея 11. Същевременно:

(а) преди края на определения срок, всяка държава-членка,ратифицирала Конвенцията, може да изпрати уведомление догенералния директор, че ще се счита за обвързана сизменението само след последващо изрично уведомление занеговото приемане; и

(b) преди датата на влизане в сила на изменението, всякадържава-членка, ратифицирала Конвенцията, може да изпратиуведомление до генералния директор, че няма да прилагаизменението за определен срок.

9. Изменение, за което се уведомява в съответствие сразпоредбите на алинея 8 (а) на настоящия член, влиза всила за държавата-членка, изпратила такова уведомление,шест месеца, след като тази държава-членка е уведомилаГенералния директор, че приема изменението или на датата,на която изменението влиза в сила за първи път, взависимост от това коя от двете дати е по-късна.

10. Срокът, по алинея 8 (b) на настоящия член не трябвада е по-дълъг от една година от датата на влизане в силана изменението или да не надвишава друг по-дълъг срок,

19

определен от Конференцията по време на приемането наизменението.

11. Държава-членка, която официално е изразила несъгласиес някое изменение, може да изтегли своето несъгласие повсяко време. Ако Генералният директор получи уведомлениеза такова изтегляне след влизането в сила на изменението,изменението влиза в сила за държавата-членка шест месецаслед датата, на която е регистрирано уведомлението.

12. След влизането в сила на дадено изменение,Конвенцията може да бъде ратифицирана само в изменения йвид.

13. В случаите, в които Морско трудово свидетелство есвързано с въпроси, попадащи във обсега на влязло в силаизменение на Конвенцията:

(а) държава-членка, която е приела това изменение, не езадължена да разшири действието на Конвенцията поотношение на морските трудови свидетелства, издадени накораби, плаващи под знамето на друга държава-членка,която:(i) съгласно алинея 7 на настоящия член официално е

изразила несъгласие с изменението и не е изтеглилатова несъгласие;

(ii) съгласно алинея 8 (а) на настоящия член еизпратила уведомление, че приемането на изменението щестане само след последващо изрично уведомление.

(b) Държава-членка, която е приела изменението, трябва даразшири действието на Конвенцията по отношение на морскитетрудови свидетелства, издадени на кораби, плаващи подзнамето на друга държава-членка, която съгласно алинея 8(b) на настоящия член е представила заявление, че няма даприлага изменението за определен в съответствие с алинея10 на настоящия член срок.

Официални езици

Член XVI

20

Английският и френският вариант на текста на настоящатаКонвенция имат еднаква сила.

Разяснителна бележка към Правилата и Кодексана Морската трудова конвенция

1. Настоящата разяснителна бележка, която не представлявачаст от Морската трудова конвенция, е предназначена даслужи като общо ръководство за Конвенцията.

2. Конвенцията се състои от три отделни, но свързани части:Членове, Правила и Кодекс.

3. Членовете и Правилата определят фундаменталните права ипринципи основните задължения на държавите-членки,ратифицирали Конвенцията. Членовете и Правилата могат дабъдат изменени само от Конференцията, в съответствие сразпоредбите на член 19 на Устава на Международнатаорганизация на труда (вж. член XIV на Конвенцията).

4. Кодексът съдържа подробностите за приложението наПравилата. Той се състои от Част А (задължителнистандарти) и Част Б (незадължителни ръководства). Кодексътможе да бъде изменен чрез опростената процедура, изложенав член XV на Конвенцията. Тъй като Кодексът съдържаподробни указания относно начина, по който следва да сеприлагат Правилата, измененията в него трябва да останатв общия обхват на Членовете и Правилата.

5. Правилата и Кодексът са групирани в пет глави по основниобласти, както следва:

Глава 1: Минимални изисквания към моряците за работа на корабГлава 2: Трудови отношенияГлава 3: Жилищни помещения, съоръжения и средства за отдих ивъзстановяване, храна и сервиране;Глава 4: Опазване на здравето, медицинско обслужване,благосъстояние и социално осигуряване;Глава 5: Изпълнение и въвеждане в сила.

21

6. Всяка Глава съдържа групи от разпоредби, отнасящи се законкретно право или принцип (или мярка за прилагане вГлава 5), със съответното номериране. Например, първатагрупа в Глава 1 съдържа Правило 1.1, Стандарт А1.1 иРъководство B1.1 относно минималната възраст.

7. Конвенцията има три основни цели:

(а) да установи чрез своите Членове и Правила устойчивасистема от права и принципи;

(b) да предостави на държавите-членки чрез Кодексазначителна степен на гъвкавост относно начина, по който теприлагат тези права и принципи;

(c) да осигури чрез Глава 5, правилното прилагане и спазванена правата и принципите.

8. Съществуват две основни области, позволяващи гъвкав подходпри прилагането: първата предоставя възможността надържавите-членки в случай на нужда (вж. член VI, алинея3), да изпълнят подробните изисквания на Част А на Кодексачрез мерки, равносилни по същество (според определението вчлен VI, алинея 4).

9. Втората област, позволяваща гъвкав подход при прилагането,се предоставя чрез по-общата формулировка назадължителните изисквания на много от разпоредбите на ЧастА, като по този начин се предоставя по-голяма свобода поотношение на преценката и избора на точните действия,които да се предприемат на национално ниво. В такиваслучаи се ползват ръководствата за начина на приложение,посочени в незадължителната Част Б на Кодекса. По тозиначин, държавите-членки, ратифицирали настоящатаКонвенция, могат да установят вида действия, които могатда се очакват от тях по съответното общо задължение в ЧастА, както и действията, които няма да се изискватзадължително. Например, Стандарт А4.1 изисква всичкикораби да предоставят незабавен достъп до необходимителекарства за медицинско обслужване на борда на кораба(алинея 1(b) и да имат “медицинска аптечка” (алинея 4(а).Добросъвестното изпълнение на последното задължение съвсемясно означава нещо повече от това просто на борда на всеки

22

кораб да има медицинска аптечка. По-точно обяснениезатова, което е необходимо, за да се гарантира правилнотозареждане, употреба и поддръжка на аптечката епредоставено в съответното ръководство B4.1.1 (алинея 4).

10. Държавите-членки, ратифицирали настоящата Конвенция,не са обвързани от съответното ръководство и както епосочено в разпоредбите на глава 5 относно държавнияпристанищен контрол, проверките ще визират единственосъответните изисквания на Конвенцията (Членове, Правила иСтандарти в Част А). Същевременно, съгласно алинея 2 начлен VI от държавите-членки се изисква изпълнявайки своитеотговорности, разписани в Част А на Кодекса, да вземат подвнимание начина, изложен в част B. В дадения по-горепример, ако след щателното разглеждане на съответнитеРъководства, държава-членка реши да регламентира поразличен начин осигуряването на правилното зареждане,употребата и поддържането на съдържанието на медицинскатааптечка, каквото е изискването на Стандарта в Част А, тотова е приемливо. От друга страна, следвайкиръководствата, предоставени в Част B, съответната държава-членка, както и органите на МОТ, отговорни за надзоравърху приложението на международните трудови конвенции,могат да бъдат сигурни без допълнително разглеждане, чеосигуреното от държавата-членка регламентиране едостатъчно за изпълнение на отговорностите по Част А, закоито се отнасят ръководствата.

ПРАВИЛА И КОДЕКСГлава 1: Минимални изисквания към моряците за работа

на кораб

Правило 1.1: Минимална възраст

Цел: да се гарантира, че малолетни лица няма да работят на борда накораб

1. Лица, на възраст под минималната, не могат да бъдатнаемани или ангажирани за работата на борда на кораб.

23

2. Минималната възраст в момента на началното влизане в силана настоящата Конвенция е 16 години.

3. При определени в Кодекса обстоятелства, се изисква по-висока минимална възраст.

Стандарт А1.1 - Минимална възраст

1. Наемането, ангажирането или полагането на труд на борда накораб на/от лица под шестнайсет годишна възраст езабранено.

2. Забранява се полагането на труд през нощта от моряци подосемнайсетгодишна възраст. За целите на настоящия Стандартпонятието “нощ” се определя според националните закони ипрактики. То обхваща период от най-малко девет часа, койтозапочва не по-късно от полунощ и завършва не по-рано от 5часа сутринта.

3. Изключение от стриктното придържане към забраната заполагане на труд през нощта може да се разреши откомпетентната власт в случаите, когато:

(а) това би попречило на ефективното обучение на съответнитеморяци, в съответствие с установените програми и графици;или

(b) специфичният характер на задълженията или на одобренатапрограма за обучение изисква моряците, попадащи в товаизключение, да изпълняват задължения през нощта.Компетентната власт, след консултации със съответнитеорганизации на корабособствениците и на моряците,определя, че работата няма да навреди на тяхното здравеили благосъстояние.

4. Наемането, ангажирането или полагането на труд на/отморяци, под осемнайсет годишна възраст, е забранено,когато съществува вероятност работата да изложи наопасност тяхното здраве или безопасност. Видовете такаваработа се определят от националното законодателство или откомпетентната власт, след консултации със съответнитеорганизации на корабособствениците и на моряците, всъответствие със съответните международни норми.

24

Ръководство B1.1 – Минимална възраст

1. Държавите-членки следва да обръщат специално внимание нануждите на младежите под 18 годишна възраст когаторегламентират условията на труд и живот.

Правило 1.2 – Медицинско свидетелство

Цел: да се гарантира, че всички моряци от медицинска гледна точка са годнида изпълняват своите задължения на море

1. Моряк не може да работи на борда на кораб ако не притежавамедицинско свидетелство, удостоверяващо медицинска мугодност за изпълняване на неговите задължения.

2. Изключения се допускат единствено в съответствие спредвиденото в Кодекса.

Стандарт А1.2 – Медицинско свидетелство

1. Компетентната власт изисква всички моряци, преди започванена работа на борда на кораб, да притежават валидномедицинско свидетелство, удостоверяващо, тяхнатамедицинска годност за изпълнение на задълженията им наморе.

2. За да се гарантира, че медицинските свидетелства отразяватдействително здравословното състояние на моряците, поотношение на задълженията, които те изпълняват,компетентната власт, след консултации със съответнитеорганизации на корабособствениците и на моряците иотчитайки приложимите международни ръководства, посочени вЧаст Б на настоящия Кодекс, определя естеството намедицинския преглед и свидетелството.

3. Прилагането на този стандарт не влияе върху приложениетона Международната конвенция за вахтената служба и нормитеза подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г.,както е изменена (STCW). За целите на Правило 1.2.компетентната власт приема медицинските свидетелства,издадени в съответствие с изискванията на Международната

25

конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка иосвидетелстване на моряците, 1978 г., както е изменена(STCW). Така също се приемат медицинските свидетелства,отговарящи по същество на изискванията на Международнатаконвенция за вахтената служба и нормите за подготовка иосвидетелстване на моряците, 1978 г., както е изменена(STCW), издадени на моряци, които не попадат подразпоредбите на Международната конвенция за вахтенатаслужба и нормите за подготовка и освидетелстване наморяците, 1978 г., както е изменена (STCW),.

4. Медицинското свидетелство се издава от надлежноквалифициран практикуващ лекар или когато следва да сеосвидетелства единствено зрителната способност, от лице,което е признато от компетентната власт за квалифициранода издаде такова свидетелство. При извършване намедицински преглед, на лекарите следва да се предоставипълна професионална самостоятелност за изготвяне намедицинско заключение.

5. На моряците, на които е отказано да им бъдат издаденисвидетелства за медицинска годност или за които еустановена ограничена трудоспособност особено по отношениена работното време, работното място или географския районна плаване, се предоставя възможност да се явят надопълнителен преглед при друг независим практикуващ лекарили при независим медицински арбитър.

6. Всяко медицинско свидетелство изрично удостоверява, че:

(а) слухът и зрението на съответния моряк, както ицветоусещането, когато морякът ще извършва дейност, прикоято способността за работа може да бъде засегната отпогрешното различаване на цветовете, са задоволителни;

(b) съответният моряк не страда от никакви здравословнипроблеми, които могат да се обострят в резултат отслужбата на море, или да направят моряка негоден за такаваслужба или да застрашат здравето на другите лица на борда.

7. Ако спецификата на задълженията, които ще изпълнявасъответният моряк, или изискванията на Международнатаконвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и

26

освидетелстване на моряците, 1978 г., както е изменена(STCW) не изискват по-кратък срок, то:

(а) медицинското свидетелство е валидно за максимален срокот две години, освен ако морякът е на възраст подосемнайсет години, в който случай максималният срок навалидност е една година;

(b) свидетелството за цветоусещане е валидно за максималенсрок от шест години.

8. В спешни случаи компетентната власт може да разреши наморяка да работи без валидно медицинско свидетелство доследващото пристанище, в което морякът може да се сдобие смедицинско свидетелство от квалифициран практикуващ лекар,при условие, че:

(а) срокът на това разрешение не надвишава три месеца; и(b) морякът притежава изтекло медицинско свидетелство от

скорошна дата.

9. Ако срокът на валидност на свидетелството изтече по времена плаването, свидетелството продължава да е валидно доследващото пристанище, в което морякът може да се сдобие смедицинско свидетелство от квалифициран практикуващ лекар,при условие, че срокът не надвишава три месеца.

10. Минималното изискване по отношение на медицинскитесвидетелства, издавани на моряците, които работят на бордана кораби, изпълняващи международни рейсове, е те да бъдатна английски език.

Ръководство B1.2 – Медицинско свидетелство

Ръководство B1.2.1 – Международни ръководства

1. Компетентната власт, практикуващите лекари, проверяващите,корабособствениците, представителите на моряците и всичкидруги лица, свързани с провеждането на прегледите замедицинска годност на бъдещите и действащите моряци,трябва да следват Ръководството на Международнатаорганизация на труда и Световната здравна организация заизвършването на пред-рейсови и периодични прегледи за

27

установяване на медицинската годност на моряците, включителновсички последващи версии и всички други приложимимеждународни ръководства, публикувани от Международнатаорганизация на труда, Международната морска организация иМеждународната здравна организация.

Правило 1.3 – Обучение и квалификации

Цел: да се гарантира, че моряците са преминали обучение и притежаватквалификация, за да изпълняват своите задължения на борда на кораба

1. Моряците не могат да работят на кораби, ако не сапреминали обучение, или не притежават свидетелство заправоспособност или не са квалифицирани по друг начин, зада изпълняват своите задължения.

2. На моряците не се разрешава да работят на кораб, ако не сапреминали успешно през обучение за лична безопасност наборда на кораб.

3. Обучението и освидетелстването в съответствие съсзадължителните нормативни актове, приети от Международнатаморска организация, се считат като отговарящи наизискванията на алинеи 1 и 2 на настоящото Правило.

4. Държава-членка, която по време на ратифицирането нанастоящата Конвенция, е обвързана от Конвенция № 74относно освидетелстването на моряците, 1946 г., продължавада изпълнява задълженията си, произтичащи от нея, освенако не бъдат приети и не влязат в сила задължителни норми,регламентиращи тази материя, приети от Международнатаморска организация, или докато не изминат пет години отвлизането в сила на настоящата Конвенция, в съответствие салинея 3 на член VIII, в зависимост от това коя дата е по-ранна.

Правило 1.4 – Набиране и настаняване на работа

Цел: да се гарантира, че моряците имат достъп до ефективна и добререгулирана система за набиране и настаняване на работа

28

1. Всички моряци трябва да имат достъп до ефективна,адекватна и прозрачна система за намиране на работа наборда на кораб, като тази услуга им се предоставябезплатно.

2. Службите по набиране и настаняване на работа на моряците,действащи на територията на държава-членка, трябва даотговарят на установените в Кодекса норми.

3. По отношение на моряците, които работят на кораби, плаващипод знамето на държава-членка, тази държава-членка изискваот корабособствениците, които ползват услугите на службипо набиране и настаняване на работа на моряци, които саразположени в държави или територии, в които настоящатаКонвенция не се прилага, да гарантират, че тези услугиотговарят на установените в Кодекса изисквания.

Стандарт А1.4 – Набиране и настаняване на работа

1. Всяка държава-членка, която създава и поддържа общественаслужба за набиране и настаняване на работа на моряци,гарантира, че службата функционира по установения правовред, който защитава и насърчава трудовите права наморяците според разпоредбите на настоящата Конвенция.

2. Ако на територията на държава-членка съществуват частнислужби за набиране и настаняване на работа, чиято основнадейност е набиране и настаняване на работа на моряци, иликоито набират и настаняват на работа значителен бройморяци, тези служби функционират само в съответствие съсстандартизирана система за лицензиране или сертифициранеили друг вид регулиране. Тази система се създава, изменяили променя само след консултации със съответнитеорганизации на корабособствениците и на моряците. В случайна съмнение дали настоящата Конвенция се прилага поотношение на частна служба за набиране и настаняване наработа, въпросът се разрешава от компетентната власт въввсяка държава-членка, след консултации със съответнитеорганизации на корабособствениците и на моряците.Прекомерното разпространение на частните служби занабиране и настаняване на работа на моряци не следва да сенасърчава.

29

3. Разпоредбите на алинея 2 от настоящия Стандарт се прилагатпо преценка на компетентната власт, след консултации съссъответните организации на корабособствениците и наморяците, също така и по отношение на служби за набиране инастаняване на работа на моряци, функциониращи натериторията на държавата-членка и управлявани оторганизация на моряците, за осигуряване на работа наморяци, граждани на съответната държава-членка, на кораби,плаващи под нейно знаме. Определените в настоящата алинеяслужби, отговарят на следните условия:

(a) службата за набиране и настаняване на работа функционирана основание колективен трудов договор между организацията икорабособственика;(b) организациите на моряците и корабособствениците саустановени на територията на държавата-членка;(c) държавата-членка има национално законодателство илипроцедури за одобряване или регистриране на колективнитрудови договори, позволяващи функционирането на служби занабиране и настаняване на работа; и(d) службата за набиране и настаняване на работа функционирапо установения правов ред и съществуват мерки за закрила инасърчаване на трудовите права на моряците, сравними с тези,предвидени в алинея 5 на настоящия Стандарт.

4. Нищо от настоящия Стандарт или от Правило 1.4 не може дасе счита, че:

(а) възпрепятства дадена държава-членка да поддържабезплатна обществена служба за набиране и настаняване наработа на моряци в рамките на политика за задоволяване нануждите на моряците и корабособствениците, независимо далислужбата представлява част от или е координирана собществена служба за заетост за всички работници ислужители и работодатели; или

(b) налага на дадена държава-членка задължението да създадесистема за функциониране на частни служби за набиране инастаняване на работа на моряци на нейна територия.

30

5. Държава-членка, която е установила определената в алинея 2на настоящия Стандарт система, чрез своето законодателствоили други мерки, трябва най-малко да:

(а) забрани на службите за набиране и настаняване на работана моряци да използват средства, механизми или списъци,целящи да спрат или разубедят моряците от намиране наработа, за която са квалифицирани;

(b) изисква за набирането или настаняването на работа наморяк или осигуряване на работа на моряк да не се заплащаттакси или други начисления пряко или косвено, изцяло иличастично от моряка, с изключение на разходите запридобиването от моряка на установеното със законнационално медицинско свидетелство, национална моряшкакнижка и паспорт или други подобни лични пътни документи,без да се включват разходите за визите, които се поемат откорабособственика.

(c) гарантира, че службите за набиране и настаняване наработа на моряци, функциониращи на нейна територия:

(i) поддържат актуален регистър, който е наличен запроверка от компетентната власт, на всички моряци,наети или настанени на работа чрез тях ;

(ii) осигуряват, че моряците са информирани за своитеправа и задължения съгласно трудовия си договор,преди или в процеса на сключването му и са предприетинужните мерки, за да могат моряците да проучатвнимателно своите трудови договори преди и следподписването им както и да получат копие отдоговорите;

(iii) проверяват дали наетите или настанени на работачрез тях моряци са квалифицирани и притежаватнеобходимите документи за съответната работа и четрудовите договори на моряците са в съответствие сприложимото законодателство и всички други колективнитрудови договори, съставляващи част от трудовиядоговор;

(iv) осигуряват, доколкото е осъществимо, чекорабособственикът разполага със средствата да защитиморяците от изоставяне в чуждестранно пристанище;

31

(v) проучват и отговарят на всяка жалба, свързана стяхната дейност и уведомяват компетентните власти завсяка неразрешена жалба;

(vi) са създали система за защита на моряците чреззастраховка или други равностойни мерки, закомпенсиране на парични загуби на моряците, които тебиха могли да понесат в резултат на неизпълнение отстрана на службата за набиране и настаняване наработа или съответният корабособственик назадълженията, които имат към тях, според трудовиядоговор.

6. Компетентната власт следи и контролира отблизо всичкислужби за набиране и настаняване на работа на моряци,които функционират на територията на тази държава-членка.Тя издава или подновява всички лицензи, или свидетелстваили други подобни упълномощаващи документи за дейността начастните служби на територията на тази държава-членкасамо след като се убеди, че съответната служба за набиранеи настаняване на работа на моряци отговаря на изискваниятана националното законодателство.

7. Компетентната власт гарантира наличието на адекватнимеханизми и процедури за разследване, при необходимост, нажалби относно дейността на службите за набиране инастаняване на работа на моряци, които включват, ако еподходящо, представители на корабособствениците и наморяците.

8. Всяка държава-членка, ратифицирала настоящата Конвенция,уведомява, доколкото е осъществимо, своите граждани завъзможните проблеми при постъпване на работа на кораб,който плава под знаме на държава, която не е ратифициралаКонвенцията, докато не се увери, че се прилагат норми,равносилни на тези, разпоредени от настоящата Конвенция.Предприетите в тази насока мерки от държавата,ратифицирала тази Конвенция, не трябва да противоречат напринципа на свободното движение на работниците, уговорен вспоразумения, по които двете засегнати държави може да састрани.

32

9. Всяка държава-членка, ратифицирана настоящата Конвенция,изисква от корабособствениците, които притежават кораби,плаващи под нейно знаме и които ползват служби за набиранеи настаняване на работа на моряци, които служби се намиратв държави или територии, в които настоящата Конвенция несе прилага, да гарантират, доколкото е осъществимо, четези служби отговарят на изискванията на настоящияСтандарт.

10. Нищо в настоящия Стандарт не може да се тълкува катонамаляващо задълженията и отговорностите накорабособствениците или на държавите-членки по отношениена корабите, които плават под тяхно знаме.

Ръководство В1.4 – Набиране и настаняване

Ръководство В1.4.1 – Организационни и оперативни насоки

1. При изпълнението на задълженията си по алинея 1 наСтандарт А1.4 компетентната власт трябва да отчита:

(а) предприемането на необходимите мерки за осъществяване наефективно сътрудничество между службите за набиране инастаняване на работа на моряци, независимо дали същите саобществени или частни;

(b) нуждите на корабоплавателната индустрия, както нанационално, така и на международно равнище, приразработването на програми за обучение на моряците, коитосъставляват тази част от екипажа на кораба, която еотговорна за безопасното плаване на кораба и операциите попредотвратяване на замърсяването, с участието накорабособственици, моряци и съответните учебни заведения;

(c) предприемането на подходящи мерки за сътрудничествотомежду представителните организации на корабособственицитеи на моряците при организирането и функционирането наобществените служби за набиране и настаняване на работа наморяци, ако такива съществуват;

(d) определянето на условията, при които се обработватличните данни на моряците от страна на службите занабиране и настаняване на работа, включително събиране,съхраняване, комбиниране и съобщаване на подобна

33

информация на трети страни, като се зачита правото назащита на личните данни и необходимостта от запазване наповерителността;

(e) създаването на условия за събиране и анализ на цялатаинформация, свързана с пазара на труда в морския сектор,включително текущото и очакваното предлагане на моряци,които работят като членове на екипажи, класифицирана повъзраст, пол, чин и квалификации, и изискванията наиндустрията, като събирането на данни относно възрастта ипола е допустимо само за статистически цели или заползване в рамките на програма за предотвратяване надискриминацията на базата на възраст или пол;

(f) гаранциите, че персоналът, отговорен за контрола върхуобществените и частните служби за набиране и настаняванена работа на моряци, които наемат членовете на екипажа нададен кораб, отговорни за безопасното плаване на кораба иоперациите по предотвратяване на замърсяването, сапреминали съответното обучение, включително одобренпрактически стаж на море и притежават нужните познания закорабоплавателната индустрия, включително за съответнитемеждународните морски нормативни актове относно нормите заобучение и освидетелстване, както и трудовите норми;

(g) установяването на експлоатационни норми и приемане накодекси за поведение и етически практики за службите занабиране и настаняване на работа на моряци; и

(h) упражняването на контрол над системата за лицензиранеили сертифициране на основата на система от стандарти покачеството.

2. При създаването на системата, посочена в алинея 2 наСтандарт А1.4, всяка държава-членка трябва да предвиди даизисква от службите за набиране и настаняване на работана моряци, намиращи се на нейна територия, да въведат иподдържат функционални практики, които да подлежат напроверки. Тези функционални практики за частните службиза набиране и настаняване на работа на моряци и,доколкото са приложими, за обществените служби занабиране и настаняване на работа на моряци, трябва дауреждат следните въпроси:

34

(а) медицински прегледи, документи за самоличност наморяците и други подобни документи, които може да сеизискват от моряка за започване на работа;

(b) като се зачита правото на защита на личните данни инеобходимостта от запазване на поверителността, поддържанена пълна и изчерпателна документация за моряците,обхванати от тяхната система за набиране и настаняване наработа, която документация трябва да съдържа следнитеданни, но да не се ограничава само с тях:(i) квалификация на моряците;(ii) данни за трудов стаж;(iii) лични данни, необходими за назначаването на

работа;(iv) медицински данни, необходими за назначаването на

работа(c) поддържане на актуални списъци с корабите, за които

службите за набиране и настаняване на работа на моряциосигуряват моряци и гарантиране на наличието на начини завръзка със службите по всяко време на денонощието приспешен случай;

(d) процедури, които гарантират, че моряците не са обект наексплоатация от страна на службите за набиране инастаняване на работа или от техния персонал във връзка спредлагането на работа или назначаването на определеникораби или в определени компании;

(e) процедури за предотвратяване на рискове от експлоатацияна моряците, които могат да възникнат при превеждане нааванси върху заплатите или всякакви други финансовитранзакции, договорени между корабособственика и моряцитеи които се извършват от службите за набиране и настаняванена моряци;

(f) ясно обявяване на разходите, ако има такава, които сеочаква да бъдат поети от моряците в процеса на тяхнотонастаняване на работа;

(g) гарантиране, че моряците са осведомени относно всичкиконкретни условия за работата, за която биват наети и законкретните политики на корабособственика по отношение натяхната работа;

35

(h) процедури, които са в съответствие с традиционнотоправосъдие за разрешаване на случаи на некомпетентностили недисциплинираност в съответствие с националнотозаконодателство и, когато това е приложимо, с колективнитедоговори;

(i) процедури за гарантиране, в рамките на осъществимото, чевсички задължителни свидетелства и документи, предоставенивъв връзка с работата, съдържат актуални данни, не сапридобити чрез измама и че трудовите препоръки сапроверени;

(j) процедури за гарантиране, че молбите за информация илисъобщения от членовете на семействата на моряците, докатоморяците са на море, се обработват бързо и отзивчиво и беззаплащане; и

(k) потвърждаване, че условията на труд на корабите, накоито се настаняват на работа моряците, са в съответствиес приложимите колективни трудови договори, сключени междукорабособственик и представителните организации наморяците, и че се прилага политика за осигуряване наморяци само на корабособствениците, които предлагат наморяците трудови условия, отговарящи на приложимотозаконодателство или колективни договори.

3. Международното сътрудничество между държавите-членки изаинтересованите организации следва да се насърчава и по-специално по отношение на:

(а) системния обмен на информация относно корабоплавателнатаиндустрия и трудовия пазар на двустранна, регионална имногостранна основа;

(b) обмена на информация относно морското законодателство;(c) хармонизацията на политиките, методите на работа и

законодателството в областта на набирането и настаняванетона работа на моряци;

(d) подобряването на процедурите и условията намеждународното набиране и настаняване на работа на моряци;

(e) планиране на работната сила, като се взема предвидтърсенето и предлагането на моряци и изискванията наморската индустрия.

36

Глава 2: Трудови отношения

Правило 2.1 – Моряшки трудови договори

Цел: да се гарантират справедливи моряшки трудови договори

1. Условията на наемането на работа на моряка се определятили посочват в ясно формулиран, законово обезпечен писмендоговор, който съответства на установените в Кодексанорми.

2. Моряшките трудови договори се договарят с моряка приусловия, които гарантират, че морякът има възможността дапрегледа и да се консултира по условията на договора и даги приеме свободно, преди подписването.

3. Счита се, че моряшкият трудов договор включва всичкиприложими споразумения по колективното договаряне,доколкото това е съвместимо с националното законодателствона държавата-членка.

Стандарт А2.1 – Моряшки трудови договори

1. Всяка държава-членка приема законодателство, съгласнокоето корабите, плаващи под нейно знаме трябва даотговарят на следните изисквания:

(а) моряците, работещи на кораби, плаващи под нейно знаме,притежават моряшки трудов договор, подписан както отморяка така и от корабособственика или представител накорабособственика (или, когато те не са наети по договор,доказателство за постигнати договорености или споразумениес еквивалентна сила), с който му се предоставят достойниусловия на труд и живот на борда на кораба, съгласноизискванията на настоящата Конвенция;

(b) моряците, които сключват моряшки трудов договор,получават възможността да проучат договора и да секонсултират във връзка с този договор, преди да гоподпишат, както и да разполагат с всички другивъзможности, необходими за гарантирането, че те сключват

37

свободно този договор с достатъчно разбиране на технитеправа и задължения;

(c) както корабособственикът така и морякът, които се явяватстрани по трудовия договор, получат по един подписаноригинален екземпляр от моряшкия трудов договор;

(d) предприемат се мерки, които гарантират, че на борда накораба моряците, в това число и капитанът на кораба, могатлесно да получат ясна информация относно условията натяхното наемане на работа, както и че тази информация,включително моряшкият трудов договор, е достъпна запреглед от длъжностните лица на компетентната власт,включително и от тези на посещаваните пристанища; и

(e) моряците получат документ, съдържащ тяхното трудоводосие на борда на кораба.

2. Ако колективният трудов договор е включен частично илиизцяло в моряшкия трудов договор, екземпляр от тозиколективен трудов договор трябва да се съхранява на бордана кораба. Когато моряшкият трудов договор както и всекидруг приложим колективен договор не са изготвени наанглийски език, следните документи следва да бъдат наанглийски език (с изключение за корабите, вътрешнокорабоплаване1):

(а) екземпляр от стандартния формуляр на договор; и(b) онези части на колективния трудов договор, които са

обект на контрол от държавния пристанищен контрол съгласноПравило 5.2.

3. Посоченият в алинея 1 (е) на настоящия Стандарт документне трябва да съдържа никакви оценки относно качеството наработата на моряците или индикации за техните заплати.Формулярът на документа, данните, които се вписват в негои начина, по който тези данни се вписват, се определят отнационалното законодателство.

1 Кораби, посещаващи само пристанищата в държавата, под чието знаме плават (б.пр.)

38

4. Всяка държава-членка приема законодателство, коетоопределя съдържанието на моряшкия трудов договор всъответствие с националното й законодателство. Във случаиморяшките трудови договори съдържат следните данни:

(а) пълното име на моряка, дата на раждане или възраст,както и място на раждане;

(b) името и адреса на корабособственика;(c) място и дата на сключване на моряшкия трудов договор;(d) длъжността, на която е нает морякът;(e) размера на заплатата на моряка или, когато е приложимо,

формулата, използвана за изчисляването й;(f) размера на платения годишен отпуск или когато е

приложимо, формулата, използвана за изчисляването му;(g) срок и условия за прекратяване на договора, включително:

(i) ако договорът е сключен за неопределен период отвреме, условията, при които всяка една от договарящитесе страни има право да го прекрати както и периода напредизвестие, който за корабособственика не трябва дабъде по-кратък, от този за моряка;

(ii) ако договорът е сключен за определен срок, датата наизтичането му; и

(iii) ако договорът е сключен за един рейс,пристанището на назначение и периода от време отпристигането в това пристанище до момента наосвобождаване от длъжност на моряка.

(h) парични помощи, предоставяни от корабособственика наморяка, във връзка с опазване на здравето и социалнотоосигуряване на моряка;

(i) правото на репатриране на моряка;(j) препратки към колективен трудов договор, ако е приложим;

и(к) всички други данни, които може да се изискват съгласно

националното законодателство.

5. Всяка държава-членка приема законодателство, коетоопределя минималните срокове за подаване на предизвестиеот моряците и корабособствениците при предсрочно

39

прекратяване на моряшкия трудов договор. Продължителносттана тези минимални срокове се определя след консултации съссъответните организации на корабособствениците и наморяците, но не по-кратка от седем дни.

6. Допуска се по-кратък от минималния срок за подаване напредизвестие при обстоятелства, които в съответствие снационалното законодателство или действащите колективнитрудови договори, се приемат за основание, оправдаващо по-ранното прекратяване на моряшкия трудов договор в по-кратък срок или без предизвестие. При определянето на тезиобстоятелства държавата-членка гарантира, че е отчетенанеобходимостта морякът да прекрати трудовия договор с по-кратко предизвестие или без предизвестие по семейни илидруги спешни причини, без от това да последват санкции.

Ръководство В2.1 – Моряшки трудов договор

Ръководство В2.1.1 – Трудово досие1. При определянето на данните, които трябва да се впишат в

трудовото досие, посочено в алинея 1(е) на Стандарт А2.1,всяка държава-членка трябва да гарантира, че документътсъдържа достатъчна и преведена на английски езикинформация, която да подпомогне намирането на друга работаили да отговаря на изискванията за плавателен стаж с целпридобиване на по-висока степен или повишение.Изискванията на алинея 1(е) на Стандарта могат да сеизпълнят посредством Моряшка трудова книжка.

Правило 2.2 – Възнаграждение

Цел: да се гарантира, че на моряците се заплаща за техните услуги

1. Всички моряци, в съответствие с трудовите сидоговори, получават редовно и в пълен размер възнаграждение затяхната работа.

Стандарт А2.2 – Възнаграждение

1. Всяка държава-членка изисква плащанията, дължими наморяците, работещи на кораби, които плават под нейнознаме, да се извършват на интервали не по-големи от един

40

месец и в съответствие с всички приложими колективнитрудови договори.

2. На моряците се предоставят ежемесечни отчети за дължимитеим плащания и платените суми, включително възнаграждения,допълнителни заплащания и използвания обменен курс, когатоплащанията са направени в/при различни от договоренитевалута или курс.

3. Всяка държава-членка изисква от корабособствениците дапредприемат изброени в алинея 4 на настоящия Стандартмерки, за да предоставят на моряците възможност дапревеждат изцяло или част от доходите си на своитесемейства, лицата на тяхна издръжка или законнинаследници.

4. Мерките, гарантиращи възможността на моряците да изпращатсвоите доходи на семействата си включват:

(а) система, която предоставя възможност на моряците вмомента на постъпване на работа или по време на работа, пожелание да разпределят част от възнагражденията си запревеждане на регулярни интервали от време на своитесемействата чрез банков превод или други подобни средства;

(b) изискването така разпределени суми да бъдат надлежнопревеждани в срок и директно на лицата, посочени отморяка.

5. Всички удържани такси за услугата, посочена в алинеи 3 и 4на настоящия Стандарт, трябва да са в разумен размер иобменният курс, освен ако не е предвидено друго, трябва, всъответствие с националното законодателство, да е равен напреобладаващия пазарен курс или оповестения официален курси не трябва да бъде неблагоприятен за моряка.

6. Всяка държава-членка, която приема националнозаконодателство, уреждащо възнагражденията на моряците,трябва да обърне необходимото внимание на ръководствата,разписани в Част Б на Кодекса.

Ръководство В2.2 – Възнаграждение

41

Ръководство В2.2.1 – Специфични определения

1. За целите на настоящото Ръководство терминът:

(а) правоспособен моряк означава всеки моряк, който е оцененкато компетентен да изпълнява всякакви задължения, коитоможе да се изискват от персонала от изпълнителско ниво,нает на работа на палубата, с изключение на тези, чийтозадължения включват надзор или специализирана дейност,или които са определени като такива от националнозаконодателство, или практики, или от колективни трудовидоговори;

(b) основно заплащане или възнаграждение означава заплащането,независимо от неговата структура, за работата в нормалнатапродължителност на работното време, то не включвазаплащането за допълнителни отработени часове, премии,надбавки, платен отпуск или други форми на допълнителнозаплащане;

(c) консолидирано възнаграждение означава надница или заплата,която включва основното заплащане или възнаграждение идруги свързани със заплащането на труда плащания;консолидираното заплащане може да включва компенсации завсички допълнителни отработени часове и всички другисвързани със заплащането на труда плащания или може давключва само определени плащания, свързани със заплащанетона труда, при частично консолидиране;

(d) “работно време” означава времето, през което морякът езадължен да извършва работа, свързана с кораба;

(e) извънреден труд означава отработените часове извъннормалното работно време.

Ръководство В2.2.2 – Изчисляване и заплащане

1. За моряците, на които положеният от тях извънреден труд сезаплаща отделно:

(а) за целите на изчисляването на възнаграждението,нормалното работно време на море и в пристанище не трябвада надвишава осем чеса дневно;

42

(b) за целите на изчисляването на часовете извънреден труд,седмичното нормално работно време, което се покрива отосновното заплащане или възнаграждение, трябва да бъдеустановено в националното законодателство, ако не еопределено в колективните трудови договори, но не трябвада надвишава 48 часа на седмица; колективните трудовидоговори могат да предвиждат други, но не по-неблагоприятни условия;

(c) размерът или размерите на компенсациите за положенияизвънреден труд, който трябва като минимум да бъде с 25%по-висок от основното заплащане или възнаграждение на часи трябва да бъде установен в националното законодателствоили колективните трудови договори, ако такива саприложими; и

(d) капитанът или лице, определено от капитана, трябва даводи отчетна форма на целия положен извънреден труд, катоморякът трябва да заверява тази отчетност на интервали непо-редки от веднъж месечно.

2. За моряците, чието възнаграждение е изцяло или частичноконсолидирано:

(а) моряшкият трудов договор, доколкото това е уместно,следва ясно да установява броят работни часове, коитоморякът следва да отработи, за да получи възнаграждениетоси както и всички допълнителни надбавки, които може да мусе дължат в допълнение към консолидираното възнаграждениеи при какви обстоятелства;

(b) когато почасовият извънреден труд е платим заотработените часове, извън тези, включени вконсолидираното възнаграждение, почасовата ставка трябвакато минимум да бъде с 25% по-висока от основнотозаплащане или възнаграждение, според определеното в алинея1 на настоящото Ръководство; същият принцип следва да сеприлага за допълнителните часове, включени вконсолидираното възнаграждение;

(c) заплащането за тази част от цялото или частичноконсолидирано възнаграждение, която включва отработенитечасове през нормалното работно време, съгласноопределението в алинея 1(а) на настоящото Ръководство, не

43

трябва да бъде по-малко от приложимото минималновъзнаграждение; и

(d) за моряците, чието възнаграждение е частичноконсолидирано, трябва да се води и заверява отчетна формаза целия положен извънреден труд, както е предвидено валинея 1 (d) на настоящото Ръководство.

3. В националното законодателство или колективните трудовидоговори може да е предвидено компенсиране за извънредниятруд, или труд, положен в седмичния почивен ден и наофициални празници, чрез предоставяне най-малкото на същияпериод от време под формата на свободно от задължения наборда на кораба време, почивка на брега или сдопълнителен отпуск, вместо парично обезщетение или другвид подобна компенсация.

4. Националното законодателство, прието след консултации спредставителните организации на корабособствениците и наморяците, или, ако е удачно, колективните трудови договоритрябва да отчитат следните принципи:

(а) на моряците, наети на работа на борда на един и същкораб, без дискриминация основана на раса, цвят, пол,религия, политически възгледи, национален или социаленпроизход, се полага еднакво заплащане за работа с еднаквастойност;

(b) моряшките трудови договори, в които се определятприложимите възнаграждения или надници, трябва да бъдатсъхранявани на борда на кораба; информацията относноразмера на възнагражденията или надниците трябва да бъдедостъпна за всеки моряк, или чрез предоставяне на морякана един подписан екземпляр от съответната информация наразбираем за него език, или чрез поставяне на екземпляр отдоговора на място, достъпно за моряците, или чрез другиподходящи средства;

(c) възнагражденията следва да се изплащат в законниплатежни средства; когато това е подходящо, те може да сепревеждат посредством банков превод, банков чек, пощенскичек или паричен запис;

44

(d) при приключване на трудовото правоотношение, всичкидължими плащания трябва да бъдат извършени безнеобосновани закъснения;

(e) компетентната власт трябва да налага адекватни санкцииили други подходящи мерки, когато корабособственицитенеобосновано забавят или изобщо не извършват дължимитеплащания;

(f) възнаграждението трябва да се превежда директно впосочената от моряка банкова сметка, освен ако той не епоискал друго в писмена форма;

(g) отчитайки изискванията на разпоредбите на буква (h) нанастоящата алинея, корабособственикът не може да налагаограничения на свободата на моряците да разполагат съссвоето възнаграждение;

(h) удръжки от възнаграждението могат да бъдат разрешенисамо ако:

(i) има изрична разпоредба в националнотозаконодателство или приложимите колективни трудовидоговори и моряците са уведомени по начин, считанза най-подходящ от компетентната власт, заусловията за такива удръжки; и

(ii) общият размер на удръжките не надвишаваопределения от националното законодателство,колективните трудови договори или съдебни решениялимит за налагането на такива удръжки.

(i) от възнаграждението на моряците не трябва да се правятудръжки във връзка със започване или запазване на работа;

(j) парични глоби на моряци, различни от предвидените внационалното законодателство, колективните трудовидоговори или други мерки, трябва да бъдат забранени;

(к) компетентната власт трябва да има правомощия дапроверява предоставяните на борда на кораба стоки иуслуги, за да гарантира, че в полза на съответните моряцисе предлагат на справедливи и разумни цени; и

(l) доколкото вземанията на моряците във връзка свъзнагражденията и другите дължими суми, свързани стяхната работа, не са гарантирани в съответствие сразпоредбите на Международната конвенция за морски залозии ипотеки, 1993 г., тези вземания трябва да бъдат

45

защитавани в съответствие с разпоредбите на Конвенция №173 на Международната организация на труда относнозащитата на вземанията на работниците в случай нанесъстоятелност на работодателя.

5. Всяка държава-членка трябва, след консултации спредставителните организации на корабособствениците и наморяците, да приеме процедури за разследване на жалбиотносно всички въпроси, съдържащи се в настоящатаРъководство.

Ръководство В2.2.3 – Минимално възнаграждение

1. Всяка държава-членка трябва, след консултации спредставителните организации на корабособствениците и наморяците, да приеме процедури за определяне на минималнотовъзнаграждение на моряците като не засяга принципа насвободно колективно договаряне. Представителнитеорганизации на корабособствениците и на моряците трябва даучастват в прилагането на тези процедури.

2. При приемането на такива процедури и определянето наминималното възнаграждение следва да се отчитатмеждународните трудови стандарти относно определянето наминималното възнаграждение както и следните принципи:

(а) равнището на минималното възнаграждение трябва да отчитаестеството на работата на борда на кораб, числеността исъстава на екипажа на кораба и нормалната продължителностна работното време;

(b) равнището на минималното възнаграждение трябва да отчетапромените в цената на живота и нуждите на моряците.

3. Компетентната власт трябва да гарантира:

(а) чрез система за контрол и санкции, че възнаграждениятасе изплащат в размер или размери не по-ниски отдоговорените;

(б) че всеки моряк, на когото е бил изплатен размер навъзнаграждението, по-малък от минималния, има възможносттада му се възстанови размера, с който е бил ощетен, евтинои бързо по съдебен ред или чрез други процедури.

46

Ръководство В2.2.4 – Размер на минималното месечно основно заплащанеили възнаграждение за правоспособни моряци

1. Основното заплащане или възнаграждение за календарен месецработа на правоспособен моряк не трябва да бъде по-малкоот размера, установяван периодично от Съвместната морскакомисия или друг орган, упълномощен от Административниясъвет на Международното бюро по труда. По решение наАдминистративния съвет, Генералният директор на МБТ трябвада уведоми членовете на Организацията за всяка промяна вразмера.

2. Нищо в настоящото Ръководство не следва да се приема катонакърняващо постигнатите договорености междукорабособствениците или техните организации иорганизациите на моряците по отношение на регулирането настандартните минимални норми и условия на труд, приусловие, че тези норми и условия са признати откомпетентната власт.

Правило 2.3 – Работно време и почивки

Цел: да се гарантира, че моряците имат нормирано работно време ипочивки

1. Всяка държава-членка гарантира, че работното време ипочивките са регулирани.

2. Всяка държава-членка определя максималната продължителностна работното време или минималната продължителност напочивката за даден период от време в съответствие сразпоредбите на Кодекса.

Стандарт А2.3 – Работно време и почивки

1. За целите на настоящия Стандарт терминът:

(а) работно време означава времето, през което морякът езадължен да извършва работа, свързана с кораба;

47

(b) почивка означава времето, което не е включено впродължителността на работното време; този термин невключва кратките почивки;

2. Всяка държава-членка определя в рамките на ограниченията,посочени в алинеи 5 и 8 на настоящия Стандарт,максималната продължителност на работното време, която неможе да се надвишава за даден период от време, илиминималната продължителност на почивката, която сепредоставя за даден период от време.

3. Всяка държава-членка приема, че нормата за нормалнапродължителност на работното време на моряците, както навсички други работници, се основава на осемчасов ден седин почивен ден в седмицата и почивка по време наофициални празници. Това обаче не възпрепятства държавите-членки да установят процедури за разрешаване илирегистриране на колективен трудов договор, който определянормалното работно време на моряците на база условия, непо-малко благоприятни, отколкото определените с настоящияСтандарт.

4. При определяне на националните норми, всяка държава-членкадържи сметка за опасността, която се създава от умората наморяците, особено на тези, чиито задължения включватосигуряване на безопасността на корабоплаването и насигурното и безопасно управление на кораба.

5. Границите на работното време и времето за почивка са кактоследва:

(а) максималното работно време не трябва да надвишава:(i) 14 часа за всеки период от 24 часа; и(ii) 72 часа за всеки седемдневен период;

или(b) минималното време за почивка не трябва да бъде по-малко от:

(i) 10 часа за всеки период от 24 часа; и(ii) 77 часа за всеки седемдневен период.

48

6. Времето за почивка не може да бъде разделено на повечеот два периода, единият от които трябва да бъде спродължителност най-малко от шест часа и интервалътмежду два последователни периода за почивка не трябва данадвишава 14 часа.

7. Извънредните повиквания, тренировките за борба с пожарии със спасителни лодки, както и тренировките, предвиденив националното законодателство и в международнитенормативни актове, се провеждат по начин, който в най-малка степен засяга периодите за почивка и непредизвиква умора

8. Когато даден моряк е на разположение за повикване,например когато машинното отделение е без надзор, тойползва съответна компенсационна почивка, ако нормалната мупочивка е нарушена поради извънредни повиквания за работа.

9. Ако няма сключен колективен трудов договор или издаденоарбитражно решение, или компетентният орган определи, чеусловията на колективния трудов договор или арбитражноторешение не съответстват на предвиденото в алинеи 7 или 8,компетентният орган определя такива разпоредби, които дагарантират на заинтересованите моряци необходиматапочивка.

10. Всяка държавата-членка изисква да се постави надостъпно място на борда на кораба табло за организациятана работата на борда, което, по отношение на всякадлъжност, съдържа най-малко следното:(а) работен график на море и в пристанище; и(b) максимална продължителност на работното време или

минимално време за почивка, регламентирани в действащото вдържавата на знамето национално законодателство или вприложимите колективни трудови договори.

11. Посоченото в алинея 10 на настоящия Стандарт таблосе изработва в стандартизиран формат на работния езикили на говоримите на кораба езици и на английски език.

49

12. Всяка държава-членка изисква да се води отчетна формаза ежедневната продължителност на работното време наморяците или за ежедневната продължителност на тяхнатапочивка, за да се осъществи контрол на съответствието сразпоредбите на алинеи от 5 до 11 включително на настоящияСтандарт. Компетентната власт определя стандартизиранформат на отчетната форма, като взима предвид всичкисъществуващи указания на Международната организация натруда или използва стандартен формат, изготвен отОрганизацията. Тези отчетни форми се водят на езиците всъответствие с изискванията на алинея 11 на настоящияСтандарт. Всеки моряк получава копие от отчетната форма,отнасяща се за него, което е заверено от капитана или отлице, упълномощено от капитана и от моряка.

13. Текстовете на алинеи 5 и 6 не препятстват наличиетов държавата-членка на национално законодателство илипроцедура, на базата на които компетентният органодобрява или регистрира колективни трудови договори,допускащи изключения от установените по-горе граници.Доколкото това е възможно, тези изключения съответстватна утвърдените норми и същевременно могат да допускатпо-чести и по-дълги отпуски или предоставянето накомпенсационен отпуск на моряците, даващи вахта или наморящите, работещи на борда на кораби, които извършваткратки рейсове.

14. Нищо в настоящия Стандарт не следва да се тълкувакато накърняващо правото на капитана на кораб да изискваот моряк да работи толкова часове, колкото са необходимиза обезпечаване на непосредствената безопасност на кораба,лицата или товара, намиращи се на борда, или запредоставяне на помощ на други кораби или лица, изпадналив беда на море. В съответствие с това, капитанът може даотмени графика с работното време и времето за почивка и даизиска от даден моряк да работи толкова часове, колкото санеобходими за възстановяването на нормалната обстановка.Веднага щом стане възможно след възстановяване нанормалната обстановка, капитанът трябва да осигури навсеки моряк, работил по време на планираната по графикпочивка, ползване на адекватен период на почивка.

50

Ръководство В.2.3 – Работно време и почивки

Ръководство В2.3.1 – Млади моряци

1. По отношение на всички млади моряци, на възраст под 18години, трябва да се прилагат следните разпоредби на мореи в пристанище:

(а) работното време не трябва да надвишава осем часа на дени четиридесет часа на седмица и полагане на извънредентруд се допуска само при неизбежни обстоятелства, свързанис безопасността;

(b) трябва да се предоставя достатъчно време за всякохранене, а за основното хранене на деня трябва да сеосигури почивка от поне един час; и

(c) на всеки период от два часа непрекъсната работа трябвапри първа възможност да се предоставя петнадесетминутнапочивка.

2. по изключение, разпоредбите на алинея 1 на настоящотоРъководство не е необходимо да се прилагат ако:

(а) са неприложими за млади моряци, които са в състава напалубната, машинната и домакинската команди, които даватвахти или работят по установен стъпаловиден график; или

(b) ще бъде нарушено ефективното обучение на младите моряци,което се провежда в съответствие с установените програми играфици.

3. Такива изключения както и причините, които ги пораждат,трябва да бъдат записвани от капитана и заверявани снеговия подпис.

4. Алинея 1 на настоящото Ръководство не освобождава младитеморяци от общото задължение на всички моряци да работят повреме на непредвидени обстоятелства, съгласно алинея 14 наСтандарт А2.3.

Правило 2.4 – Право на отпуск

51

Цел: да се гарантира ползването от моряците на адекватен отпуск.

1. Всяка държава-членка изисква моряците, които работят накораби, плаващи под нейно знаме, да ползват платен годишенотпуск при подходящи условия в съответствие с разпоредбитена Кодекса.

2. Моряците имат право на кратки престои на брега заобезпечаване на тяхното здраве и благосъстояние и всъответствие с функционалните изисквания на заеманата оттях длъжност.

Стандарт А2.4 – Право на отпуск

1. Всяка държава-членка приема законодателство, коетоопределя минималните норми за годишен отпуск на моряците,работещи на кораби, които плават под нейно знаме,отчитайки специалните нужди на моряците по отношение натози отпуск.

2. Отчитайки предвиденото в колективен трудов договор илизаконодателството по отношение целесъобразния метод наизчисление, който отчита специалните нужди на моряците втова отношение, платеният годишен отпуск се изчислява наосновата на най-малко 2.5 календарни дни за всекиотработен месец. Начинът на изчисление на трудовия стаж,се определя от компетентната власт или чрез съответнитемеханизми на всяка държава. Отсъствие от работа поуважителни причини не се счита за годишен отпуск.

3. Забранява се договарянето на отказ от минимален платенгодишен отпуск, установен в настоящия Стандарт, освен вслучаите, предвидени от компетентната власт.

Ръководство B2.4 – Право на отпуск

Ръководство В2.3.1 – Изчисляване на отпуска

1. При условия, определени от компетентната власт, илипосредством съответните механизми на всяка отделнадържава, работата, извършена извън рамките надоговореното, трябва да се счита за част от трудовия стаж.

52

2. При условия, определени от компетентната власт или вприложимия колективен трудов договор, отсъствието отработа с цел посещаване на одобрен курс за морскопрофесионално обучение или поради причини, като напримерболест, злополука или майчинство, трябва да се считат зачаст от трудовия стаж.

3. Размерът на заплащането по време на годишния отпуск трябвада бъде равен на обичайния размер на заплащането наморяка, както същия е регламентиран в националнотозаконодателство или в приложимия моряшки трудов договор.Моряците, които са наети на работа за срок, по-кратък отедна година, или в случай на прекратяване на трудовотоправоотношение, имат право на платен годишен отпуск,пропорционален на отработеното време.

4. Следното не трябва да се счита за част от платения годишенотпуск:

(а) официалните и традиционните празници, приети за такиваот държавата, под чието знаме плава корабът, независимодали попадат в периода на платения годишен отпуск;

(b) периоди на неработоспособност в резултат на болест,злополука или майчинство, при условия, определени откомпетентната власт или посредством съответните механизмина всяка отделна държава;

(c) временните кратки престои на брега, разрешени наморяците по време на трудовото правоотношение;

(d) всякакъв вид компенсационен отпуск, при условия,определени от компетентната власт или посредствомсъответните механизми на всяка отделна държава.

Ръководство В2.4.2 – Ползване на годишния отпуск

1. Периодът, в който ще се ползва годишният отпуск, следва дасе определя от корабособственика след консултации идоколкото е възможно със съгласието на съответните моряциили техни представители, освен ако то не е установено внаредба, колективен трудов договор, арбитражно решение илипо друг начин в съответствие с националната практика.

53

2. По принцип моряците следва да имат право да ползватгодишния си отпуск на място, с което те са трайно свързании което обикновено е същото място, до което те имат правода бъдат репатрирани. Ако моряците не са дали своетосъгласие, не трябва да се изисква от тях да ползватгодишния си отпуск на друго място, освен ако това епредвидено в моряшкия трудов договор или в националнотозаконодателство.

3. Ако моряците трябва да ползват годишния си отпуск в място,различно от разрешеното в алинея 2 на настоящотоРъководство, те трябва да имат право на безплатентранспорт до мястото, на което са ангажирани или наети наработа, което от двете е по-близо до техния дом; дневнитекомандировъчни пари и всички други разходи, пряко свързанис тяхното завръщане, следва да бъдат за сметка накорабособственика; времето за пътуването не трябва да бъдеприспадано от полагаемия се на моряка платен годишенотпуск.

4. Моряците, които ползват годишния си отпуск, не трябва дабъдат повиквани обратно на работа, освен в случай накрайна спешност и с тяхно съгласие.

Ръководство В2.4.3 – Разделяне и събиране

1. Разделянето на платения годишен отпуск на части илисъбирането на дължимия такъв отпуск с последващ може да серазреши от компетентната власт или посредством съответнитемеханизми във всяка отделна държава.

2. В съответствие с ал. 1 от това Ръководство и освен аконе е предвидено друго в договор, обвързващ заинтересованитекорабособственик и моряк, платеният годишен отпуск, предвиден втова Ръководство, следва да се състои от непрекъснат период отвреме.

Ръководство В2.4.4 – Млади моряци

1. По отношение на младите моряци, на възраст под осемнадесетгодини, които, на основание колективен трудов договор илиморяшки трудов договор са работили без отпуск впродължение на шест месеца или по-кратък период от време

54

на борда на кораб от задгранично плаване, който не се езавърнал в държавата, в която те живеят и няма да се върнетам през следващите три месеца от рейса, трябва да сепредвидят специални мерки. Такива мерки могат да включватрепатрирането им, без заплащане от тяхна страна, домястото на първоначалното им ангажиране в държавата, вкоято те живеят с цел ползване на отпуск, натрупан повреме на рейса.

Правило 2.5 – Репатриране

Цел: да се гарантира на моряците възможността да се завърнат у дома

1. Моряците имат правото да бъдат репатрирани без заплащанеот тяхна страна при обстоятелствата и условията,определени в Кодекса.

2. Всяка държава-членка изисква от корабите, които плават поднейно знаме, да предоставят финансови гаранции, за да сеосигури навременното репатриране на моряците всъответствие с разпоредбите на Кодекса.

Стандарт А2.5 – Репатриране

1. Всяка държава-членка осигурява на моряците, наети наработа на кораби, плаващи под нейно знаме, правото нарепатриране при следните обстоятелства:

(а) ако срокът на моряшкия трудов договор изтече, докатоморякът е на борда на кораба;

(b) когато моряшкият трудов договор бъде прекратен:(i) от корабособственика; или(ii) от моряка по уважителни причини; и също така

(c) когато морякът не е способен да изпълнява повече своитезадължения съгласно трудовия си договор или не може да сеочаква да ги изпълнява при конкретни обстоятелства.

2. Всяка държава-членка осигурява наличието на съответнитеразпоредби в националното си законодателство или другимерки или в колективните трудови договори, коитоопределят:

55

(а) обстоятелствата, при които моряците имат право нарепатриране в съответствие с алинея 1(b) и (c) нанастоящия Стандарт;

(b) максималната продължителност на периодите на работа наборда на кораб, след които морякът има право нарепатриране – тези периоди трябва да са по-кратки от 12месеца; и

(c) конкретните права, предоставяни от корабособственика въввръзка с репатрирането, включително тези, отнасящи се докрайната точка на репатриране, начина на транспортиране,съответните разходи, които са за сметка накорабособственика и други мерки, които той предприема;

3. Всяка държава-членка забранява на корабособствениците даизискват от моряците да извършват авансови плащания запокриване на разходите по тяхното репатриране призапочване на работа, както и да си възстановяват разходитепо репатрирането от възнагражденията на моряците или отдруги техни вземания, освен в случаите, когато всъответствие с националното законодателство, или другимерки или приложимите колективни трудови договори, еустановено, че морякът е в сериозно нарушение на своитетрудови задължения.

4. Националното законодателство не накърняват правото накорабособственика да си възстанови разходите зарепатрирането по договор с трета страна.

5. Ако корабособственикът не е в състояние да организирарепатрирането или да поеме разходите за репатрирането наморяците, които имат право на репатриране:

(а) компетентната власт на държавата-членка, под чието знамеплава корабът, организира репатрирането на съответнитеморяци; ако тя не успее да го организира, държавата, откоято моряците трябва да бъдат репатрирани или държавата,чиито граждани са те, може да организира репатрирането ида си възстанови разходите от държавата-членка, под чиетознаме плава корабът;

56

(b) Държавата-членка, под чието знаме плава корабът, сивъзстановява от корабособственика направените във връзка срепатрирането на моряците разходи.

(c) разходите за репатрирането, освен в случаите предвидениот разпоредбите алинея 3 на настоящия Стандарт, не са засметка на моряка.

6. Всяка държава-членка, която е платила разходите зарепатрирането в съответствие с настоящия Кодекс и катоотчита приложимите международни нормативни актове,включително Международната конвенция за арестуването накораби, 1999 г., може да арестува или да изискаарестуването на корабите на съответния корабособственик,докато не бъде извършено възстановяване на разходите, всъответствие с разпоредбите на алинея 5 (а) на настоящияСтандарт.

7. Всяка държава-членка улеснява репатрирането на моряците,които работят на кораби, които посещават нейнитепристанища или преминават през нейните териториални иливътрешни води, както и извършването на замени на членоветена екипажа на борда.

8. По-конкретно държавите-членки нямат право да откажатправото на репатриране на никой моряк поради финансовотосъстояние на корабособственика или поради неспособносттаили нежеланието на корабособственика да замени някойморяк.

9. Всяка държава-членка изисква от корабите, които плават поднейно знаме, да имат в наличност и да предоставят наразположение на моряците екземпляр от приложимотонационално законодателство относно репатрирането, написанона подходящ език.

Ръководство В2.5 – Репатриране

Ръководство В2.5.1 – Право на репатриране

1. Моряците трябва да имат право на репатриране:

57

(а) в предвидените в алинея 1(а) на Стандарт А2.5 случаи:при изтичане на срока на предизвестие, определен всъответствие с клаузите на моряшкия трудов договор;

(б) в предвидените в алинея 1(b) и (c) на Стандарт А2.5случаи:(i) на болест или злополука или други здравословни

причини, които изискват репатриране, ако здравословнотосъстояние на моряка му позволява да пътува;

(ii) на корабокрушение;(iii) че корабособственикът не е способен да продължи

да изпълнява своите правни или договорни задължениякато работодател на моряка поради несъстоятелност,продажба на кораба, промяна в регистрацията на корабаили други подобни причини;

(iv) че корабът се е отправил към зона на воененконфликт, съгласно определението на такава зона внационалното законодателство или моряшкия трудовдоговор, в която зона морякът не е съгласен да отиде; и

(v) на прекратяване или прекъсване на трудовото отношениев съответствие с решение по търговско дело иликолективен трудов договор, или прекратяване натрудовото отношение поради други подобни причини.

2. При определяне на максималния период на работа на борда накораб, след който морякът има право на репатриране, всъответствие с настоящия Кодекс, трябва да се отчитатфакторите, които оказват влияние на работната среда наморяците. Всяка държава-членка трябва да се стреми, когатотова е възможно, да намалява тези периоди, в светлината натехнологичните промени и развитие и може да се ръководи отпрепоръките, направени от Смесената морска комисия.

3. Разходите, които трябва да се поемат от корабособствениказа репатриране съгласно Стандарт А2.5, трябва да включваткато минимум следното:

(а) транспорт до мястото, избрано за репатриране всъответствие с алинея 6 на настоящата Ръководство;

(b) настаняване и храна от момента, в който морякът напуснекораба, докато пристигне в мястото за репатриране;

58

(c) възнаграждение и командировъчни от момента, в койтоморякът напусне кораба, до пристигне в мястото зарепатриране, ако това е разпоредено от националнотозаконодателство или колективните трудови договори;

(d) превоз на 30 килограма личен багаж на моряка до мястотоза репатриране; и

(e) медицинско обслужване, когато е необходимо, докатоздравословното състояние на моряка му позволи да пътува домястото за репатриране.

4. Полагаемият се платен годишен отпуск на моряка не следвада се намалява с времето, прекарано в очакване нарепатрирането и в пътуване за репатрирането.

5. Корабособствениците трябва да продължават да покриватразноските по репатрирането, докато съответните моряципристигнат в дестинацията, определена от настоящия Кодексили получат подходяща работа на борда на кораб, движещ секъм една от тези дестинации.

6. Всяка държава-членка трябва да изисква откорабособствениците да поемат отговорност по организациятана репатрирането по подходящи за целта и експедитивниначини. Обичайният вид транспорт следва да бъде въздушен.Държавите-членки трябва да определят дестинациите, докоито моряците следва да бъдат репатрирани. Дестинациятатрябва да бъде в някоя от държавите, с които може да сеприеме, че морякът има значителна връзка, включително:

(а) мястото, на което морякът е встъпил в трудово отношение;(b) мястото, посочено в колективно споразумение; (c) държавата, в която живее морякът; или(d) друго място, което е договорено взаимно при сключване на

трудовия договор.

7. Моряците трябва да имат право на избор на мястото, докоето да бъдат репатрирани, измежду определенитедестинации.

59

8. Правото на репатриране може да изгуби сила ако съответниятморяк не го предяви в рамките на разумен срок, койтотрябва да бъде определен от националното законодателствоили колективните трудови договори.

Ръководство В2.5.2 – Приложение от държавите-членки

1. На моряците, които очакват своето репатриране в чуждипристанища, в случай на забавяне на репатрирането, трябвада бъде оказвана всякаква практическа подкрепа икомпетентната власт в чуждото пристанище трябва дапредприеме необходимото, за да бъдат незабавно уведомениконсулският или местният представител на държавата, подчието знаме плава корабът, или съответно на държавата,чийто гражданин е морякът, или на държавата, където живееморякът.

2. Всяка държава-членка трябва да следи за предприемането насъответните мерки:

(а) за репатрирането на моряците, работещи на кораб, плаващпод знаме на чужда държава, които са свалени на брега вчуждо пристанище поради независещи от тях причини, до:(i) пристанището, в което съответният моряк е встъпил в

трудово отношение; или(ii) пристанище, съответно в държавата, чийто

гражданин е морякът или в държавата, където морякътживее; или

(iii) друго пристанище, за което са се договорилиморякът и капитанът или корабособственикът, содобрението на компетентната власт или при другиподходящи гаранции.

(b) за медицинско обслужване и издръжка на моряците,работещи на кораб, плаващ под знаме на чужда държава,които са свалени на брега в чуждо пристанище поради болестили злополука, причинена по време на работа на кораба, ноне и поради тяхното предумишлено лошо поведение.

3. Ако се установи, че млад моряк, на възраст под 18 години,е непригоден за живот на море, след като той е работил накораб най-малко четири месеца по време на първото си

60

задгранично плаване, трябва да му се предостави възможностда бъде репатриран, без разноски за негова сметка, отпървото подходящо пристанище, в което има консулска службана държавата, под чието знаме плава корабът, или надържавата, чийто гражданин е младият моряк или в която тойживее. Властите, които за издали документите, позволяващина младия моряк да приеме работата на море, следва дабъдат уведомени за всяко подобно репатриране както и запричините за това репатриране

Правило 2.6 – Компенсация на моряците при погиване или потъванена кораба

Цел: да се гарантира, че моряците ще бъдат компенсирани в случай, чекорабът погине или потъне

1. Моряците имат право на подходяща компенсация в случайна злополука, загуба или безработица, породени от погиванетоили потъването на кораба.

Стандарт А2.6 - Компенсация на моряците при погиване или потъване накораба

1. Всяка държава-членка създава правила, гарантиращи, че ввсеки случай на погиване или потъване на кораб,корабособственикът ще изплати на всеки моряк на бордаобезщетение за безработица, причинена от това погиване илипотъване.

2. Правилата, посочени в алинея 1 на настоящия Стандарт, ненакърняват други права, които моряците могат да имат всъответствие с националното законодателство на съответнатадържава-членка във връзка със загуби или злополуки,причинени от погиването или потъването на кораба.

Ръководство В2.6 – Компенсация на моряците при погиване или потъване накораба

Ръководство В2.6.1 – Изчисление на обезщетението за безработица

1. Обезщетението за безработица, причинена от погиването илипотъването на кораб, следва да бъде изплащано за дните,

61

през които морякът действително е безработен, в размер,равен на размера на възнаграждението на моряка съгласнонеговия трудов договор, но общият размер на обезщетението,платимо на всеки отделен моряк, може да бъде ограничен доразмера на възнаграждението му за два месеца.

2. Всяка държава-членка трябва да предостави на моряцитетакива законови средства за получаване на тезиобезщетения, каквито те имат за получаване нанеизплатените възнаграждения по време на службата си.

Правило 2.7 – Окомплектоване на корабите с екипаж

Цел: да се гарантира, че моряците работят на борда на кораби, окомплектовани с достатъчен на брой персонал, необходим за обезпечаването на безопасна, ефективна и сигурна експлоатация на кораба

1. Всяка държава-членка изисква от всички кораби, коитоплават под нейно знаме, да разполагат с достатъчен брой моряци,наети на работа на борда, за да се гарантира, че корабите сеексплоатират безопасно, ефективно и с нужната грижа поотношение на сигурността, във всякакви условия, като се отчитатумората на моряците и специфичния характер и условия на рейса.

Стандарт А2.7 – Окомплектоване на корабите с екипаж

1. Всяка държава-членка изисква от всички кораби, коитоплават под нейно знаме, да разполагат с достатъчен бройморяци на борда, за да се гарантира, че корабите сеексплоатират безопасно, ефективно и с нужната грижа поотношение на сигурността. Всеки кораб се комплектова сдостатъчен по численост и притежаващ необходиматаквалификация екипаж, за да се гарантира безопасността исигурността на кораба и неговия персонал във всякаквиексплоатационни условия, в съответствие с документа занадеждно окомплектоване на кораба с екипаж или друг такъвдокумент, издаден от компетентната власт, както и даотговаря на изискванията на настоящата Конвенция.

2. При определяне, одобряване или ревизиране наокомплектоването на корабите с екипажи, компетентнатавласт отчита необходимостта от избягване или свеждане до

62

минимум полагането на извънреден труд, за да се осигуридостатъчно почивка и да се ограничи умората, както ипринципите на приложимите международни нормативни актовеотносно окомплектоването на корабите с екипажи, особенотези на Международната морска организация;

3. При определяне на окомплектоването на корабите с екипажикомпетентната власт отчита всички изисквания на Правило3.2 и Стандарт А3.2 – Храна и сервиране.

Ръководство В2.7 – Окомплектоване на корабите с екипаж

Ръководство В2.7.1 – Разрешаване на спорове

1. Всяка държава-членка трябва да поддържа, или да се увери,че се поддържа, ефективен механизъм за разследване иразрешаване на жалби или спорове относно окомплектованетона корабите с екипажи.

2. Представители на организациите на корабособствениците и наморяците, със или без участието на други лица или властитрябва да участват в използването на тези механизми.

Правило А2.8 – Развитие на кариерата и професионалните умения ивъзможности за професионална реализация на моряците

Цел: да се подпомогнат развитието на кариерата и професионалнитеумения и възможностите за професионална реализация на моряците

1. Всяка държава-членка провежда национална политика занасърчаване на заетостта в морския сектор и на развитието накариерата и професионалните умения на моряците, живеещи нанейна територия, както и за разширяване на възможностите затяхната професионална реализация,.

Стандарт А2.8 – Развитие на кариерата и професионалните умения ивъзможности за професионална реализация на моряците

1. С цел обезпечаване на морския сектор със стабилна иквалифицирана работна сила, всяка държава-членка провежданационална политика за насърчаване на развитието накариерата и професионалните умения на моряците и

63

разширяване на възможностите за тяхната професионалнареализация.

2. Целта на политиката, посочена в алинея 1 на настоящияСтандарт, е да се подпомогнат моряците да подобрят своитепрофесионални умения, квалификация и възможности запрофесионална реализация.

3. Всяка държава-членка, след консултации със съответнитеорганизации на корабособствениците и на моряците, определяясни цели по отношение професионалното ориентиране,образование и обучение на моряците, чиито задължения наборда на кораба са свързани на първо място с безопаснатаексплоатация и навигация на кораба, включително текущотообучение.

Ръководство В2.8 – Развитие на кариерата и професионалните умения ивъзможности за професионална реализация на моряците

Ръководство В2.8.1 – Мерки за подпомагане на развитието на кариерата ипрофесионалните умения и възможности за професионална реализация на

моряците

1. Мерките за постигане на целите, посочени в Стандарт А2.8,могат да включват:

(а) споразумения, сключени с корабособственик илиорганизация на корабособственици, за развитие на кариератаи професионално обучение ; или

(b) мерки за повишаване на заетостта чрез създаването иподдържането на регистри или списъци на квалифициранитеморяци по категории; или

(c) насърчаване на възможностите, както на борда на кораба,така и на брега, за продължаване на обучението иобразованието на моряците, което да спомага за развитие науменията и разширяване на компетенциите, за да се осигурии запази достойно работно място, да се подобрятиндивидуалните възможности за професионална реализация ида се отговори на променящите се технологични условия иусловия на пазара на труда в морската индустрия.

Ръководство В2.8.2 – Регистър на моряците

64

1. Когато заетостта на моряците се регулира посредствомводене на регистри или списъци, тези регистри или списъцитрябва да включват всички професионални категории моряципо начин, определен в националното законодателство илипрактика или с колективен трудов договор.

2. Моряците, включени в такъв регистър или списък, следва даимат предимство при назначаване на работа на кораб.

3. Националното законодателство или практика или колективнияттрудов договор трябва да определят начинът, по койтоморяците, включени в такъв регистър или списък, трябва дабъдат на разположение за работа.

4. Доколкото националното законодателство позволява, броятна моряците в тези регистри или списъци трябва да бъдепреразглеждан периодично, за да се постигнат равнища,отговарящи на нуждите на морската индустрия.

5. Когато е необходимо да се намали броя на моряците в тезирегистри или списъци, трябва да се предприемат всичкиподходящи мерки, за да се предотвратят или да се сведат доминимум негативните последици за моряците, като се отчитаикономическото и социалното положение в съответнатадържава.

Глава 3: Жилищни помещения, съоръжения за отдих ивъзстановяване, храна и сервиране

Правило 3.1 – Жилищни помещения, съоръжения за отдих ивъзстановяване

Цел: да се гарантира, че моряците разполагат на борда на корабас добри жилищни помещения, съоръжения за отдих и възстановяване

1. Всяка държава-членка гарантира, че корабите, които плаватпод нейно знаме, предоставят и поддържат добри жилищнипомещения, съоръжения за отдих и възстановяване заморяците, които работят и/или живеят на борда, с целподобряване на благосъстоянието и здравето на моряците.

65

2. Изискванията в Кодекса за приложение на настоящотоПравило, които се отнасят до конструкцията и оборудванетона кораба, се отнасят само за кораби, построени по времена, или след влизането в сила на настоящата Конвенция засъответната държава-членка. За кораби, построени предитази дата, изискванията свързани с конструкцията иоборудването на кораба, посочени в Конвенция № 92 относнонастаняването на екипажа (ревизирана), 1949 г. и Конвенция№ 133 относно настаняването на екипажа (допълнителниразпоредби), 1970 г., продължават да се прилагат така,както същите са били прилагани съгласно законодателствотоили практиката в съответната държава, до тази дата. Задата на постояване на даден кораб се приема датата, накоято се постави килът му или когато се намира в сходенстадии на построяване.

3. Освен ако изрично не е предвидено друго, всичкиизисквания, въведени с изменения на Кодекса, отнасящи седо разпоредбите относно жилищните помещения, съоръжениятаза отдих и възстановяване на моряците, се прилагат само закораби, построени по време на или след влизането в сила насъответното изменение за съответната държава-членка.

Стандарт А3.1 – Жилищни помещения, съоръжения за отдих ивъзстановяване

1. Всяка държава-членка приема законодателство, което изисквакорабите, които плават под нейно знаме:

(а) да отговарят на минимални стандарти, гарантиращи, чежилищните помещения и съоръженията за отдих ивъзстановяване на моряците, които работят и/или живеят наборда, са добри и отговарят на съответните разпоредби натози Стандарт; и

(b) да бъдат инспектирани за установяване на първоначалнотои постоянно съответствие с изискванията на тези стандарти.

2. При разработването и прилагането на законодателство завъвеждане на настоящия Стандарт, компетентната власт, следконсултации със съответните организации накорабособствениците и на моряците:

66

(а) взема предвид Правило 4.3 и свързаните с него разпоредбина Кодекса относно опазването на здравето и безопасносттаи предотвратяването на инциденти, в светлината наконкретните нужди на моряците, които живеят и работят наборда на кораба; и

(b) взема под внимание ръководствата, съдържащи се в Част Бна настоящия Кодекс,

3. Предвидените в Правило 5.1.4 прегледи се провеждат,когато:

(а) корабът се регистрира или пререгистрира; или (b) жилищните помещения за моряците на борда на кораб

претърпят значителни промени.

4. Компетентната власт отделя особено внимание за гарантиранена изпълнението на изискванията на настоящата Конвенцияотносно:

(а) размера на каютите и другите жилищни пространства;(b) отоплението и проветрението;(c) шума, вибрациите и другите фактори на окръжаващата

среда;(d) санитарно-хигиенните удобства;(e) осветлението: и (f) помещението за оказване на медицинска помощ.

5. Компетентната власт на всяка държава-членка изисквакорабите, които плават под нейно знаме, да отговарят наминималните норми за жилищните помещения, съоръженията заотдих и възстановяване на борда, посочени в членове 6 до17 на настоящия Стандарт.

6. По отношение на общите изисквания към жилищните помещения:

(а) таванът във всички жилищни помещения за моряците да едостатъчно висок; минималната разрешена височина на таванавъв всички жилищни помещения за моряците, в които енеобходимо пълна свобода на движение, не може да е по-малка от 203 сантиметра; компетентната власт може да

67

разреши някои ограничени намаления на този минимум въввсяко помещение, или част от всяко помещение, когато сауверени, че намалението е:(i) разумно; и(ii) няма да създаде неудобство за моряците;

(b) жилищните помещения да имат подходяща изолация; (c) на корабите, които не са пътнически, съгласно

определението за такива кораби, дадено в член 2 (е) и (f)Международната конвенция за безопасност на човешкия животна море от 1974 г. (SOLAS), както е изменена с Протоколаот 1988 г., спалните помещения се разполагат над товарнаталиния в средата на кораба или около кърмата на кораба,освен в изключителни случаи, в които размерът, видът илипредназначението на кораба по проект прави всяко другоразположение непрактично, спалните помещения могат да серазположат в предната част на кораба, но в никой случайпред преградата, предпазваща при сблъсък.

(d) на пътнически кораби и на кораби със специалнопредназначение, построени в съответствие с Кодекса забезопасност на кораби със специално предназначение, приетот Международната морска организация през 1983 г. ипоследващите му ревизии (“кораби със специалнопредназначение”), компетентната власт може да разреширазполагането на спалните помещения под товарната линия,но в никакъв случай непосредствено под работните пътеки,при условие, че са предприети задоволителни мерки заосигуряване на осветление и проветрение,.

(e) не може да има пряк достъп до спалните помещения оттоварните или машинните отделения, или от камбузите,складовите помещения, сушилните или общите санитарнипомещения; частта от преграда, отделяща тези помещения отспалните помещения и външните прегради, трябва да саизградени стабилно от стомана или от друг одобрен материали да са водонепроницаеми и газоустойчиви.

(f) материалите, използвани за построяването на вътрешнипрегради, облицовки и обкови, подове и сглобки, трябва дабъдат подходящи за целта и да спомагат за осигуряването наздравословен климат.

(g) трябва да се осигурява достатъчно осветление и дренаж, и

68

(h) жилищните помещения, съоръженията за отдих ивъзстановяване и сервиране трябва да отговарят наизискванията в Правило 4.3 и свързаните с него разпоредбина Кодекса относно опазването на здравето, осигуряване набезопасността и предотвратяването на инциденти, поотношение на предотвратяването на риска от излагане наопасни нива на шум, вибрации и други фактори наобкръжаващата среда и химикалите на борда на корабите и дапредоставят на моряците приемливи условия за живот ипребиваване на борда.

7. По отношение на изискванията за проветрение и отопление:

(а) спалните помещения и помещенията за хранене трябва дабъдат достатъчно проветрени;

(b) жилищните помещения на моряците, радио-помещението истаята за централизиран контрол и управление на машинитена всеки кораб трябва да са оборудвани с климатичнаинсталация като изключения се допускат само по отношениена корабите, които редовно търгуват в райони, чиитоклиматични условия не го изискват.

(c) всички санитарни помещения трябва да имат директнавентилация с изход към открит въздух и която да не есвързана с вентилационната система на която и да било частот жилищните помещения; и

(d) на всеки кораб трябва да се осигури подаването надостатъчно отопление чрез подходяща система за отопление,с изключение на корабите, които плават изключително врайони с тропически климат.

8. По отношение на изискванията за осветление, с изключениена случаите, в които са разрешени специални мерки запътнически кораби, спалните помещения и помещенията захранене трябва да бъдат осветени с естествена светлина ида са оборудвани с адекватно изкуствено осветление.

9. По отношение на корабите, на борда на които се изискваналичието на спални помещения, се прилагат следнитеизисквания:

69

(а) на кораби, които не са пътнически, за всеки моряк сепредоставя индивидуално спално помещение; изключения оттова изискване могат да се правят от компетентната власт,след консултации със съответните организации накорабособствениците и на моряците, по отношение на корабис брутен тонаж под 3 000 тона или кораби със специалнопредназначение;

(b) за мъжете и жените се предоставят отделни спалнипомещения;

(c) спалните помещения трябва да бъдат с подходящи размери иподходящо оборудвани, за да се осигури необходимия комфорти да се улесни поддържането на чистота;

(d) на всеки моряк се осигурява самостоятелно легло въввсички случаи;

(e) минималните вътрешни размери на леглото не могат дабъдат по-малки от 198 сантиметра на 80 сантиметра;

(f) квадратурата на единичните спални помещения на моряцитене може да е по-малка от:(i) 4.5 квадратни метра на кораби с брутен тонаж под

3 000 тона;(ii) 5.5 квадратни метра на кораби с брутен тонаж 3 000

тона или повече, но под 10 000 тона;(iii) 7 квадратни метра на кораби с брутен тонаж 10 000

тона или повече;(g) за да се осигурят единични спални помещение на кораби с

брутен тонаж под 3 000 тона, на пътнически кораби и накораби със специално предназначение, компетентната властможе да разреши намаление на квадратурата на тезипомещения;

(h) спалните помещения на кораби с брутен тонаж под 3 000тона, които не са пътнически кораби или кораби съсспециално предназначение, могат да бъдат обитавани от неповече от двама моряци; квадратурата на такива спалнипомещения е минимум 7 квадратни метра;

(i) квадратурата на спалните помещения за моряците, които неса от офицерския състав, на пътнически кораби и кораби съсспециално предназначение, не може да бъде по-малка от:(i) 7.5 квадратни метра на стая за двама души;

70

(ii) 11.5 квадратни метра на стая за трима души;(iii) 14.5 квадратни метра на стая за четири души;

(j) в едно спално помещение на кораби със специалнопредназначение могат да се настаняват повече от четиримадуши, като квадратурата на такива спални помещения не можеда бъде по-малка от 3.6 квадратни метра за човек;

(к) на кораби, които не са пътнически кораби или кораби съсспециално предназначение, когато не е предоставенасамостоятелна дневна стая или стая за отдих, квадратуратана спалните помещения за моряците от офицерския състав, неможе да бъде по-малка от:(i) 7.5 квадратни метра на кораби с брутен тонаж под 3 000

тона;(ii) 8.5 квадратни метра на кораби с брутен тонаж 3 000

тона или повече, но под 10 000 тона;(iii) 10 квадратни метра на кораби с брутен тонаж 10 000

тона или повече; (l) на пътническите кораби и на корабите със специално

предназначение, когато не е предоставена самостоятелнадневна стая или стая за отдих, квадратурата на спалнитепомещения за моряците от офицерския състав, не може дабъде по-малко от 7.5 квадратни метра на човек за младшиофицери и 8.5 квадратни метра на човек за старши офицери;под младши офицери следва да се разбира моряци наоперативно ниво, а под старши – моряци на управленскониво.

(m) капитанът, главният механик и старшият помощник-капитан,в допълнение към своите спални помещения, разполагат сприлежаща дневна стая или стая за отдих или равностойнодопълнително пространство. Компетентната власт може данаправи изключение от това изискване за корабите с тонажпод 3 000 тона след консултации със съответнитеорганизации на корабособствениците и на моряците;

(n) мебелировката за всеки обитател включва заключващо сешкафче за дрехи с достатъчно големи размери (най-малко 475литра) и чекмедже или равностойно пространство, не по-малко от 56 литра; ако чекмеджето е комбинирано с шкафа,тогава общият обем на шкафа трябва да бъде минимум 500

71

литра; да има лавица и да може да се заключва, за да сегарантира личната собственост на обитателя;

(о) всяко спално помещение се оборудва с маса или бюро,което може да бъде фиксирано, сгъваемо или плъзгащо се и судобно място за сядане според нуждите.

10. По отношение на изискванията за столовите:

(а) столовите се разполагат отделно от спалните помещения ивъзможно най-близо до камбуза; компетентната власт може данаправи изключение от това изискване за корабите с тонажпод 3 000 тона, след консултации със съответнитеорганизации на корабособствениците и на моряците; и

(b) столовите са с необходимия размер, разполагат судобства и са подходящо мебелирани и оборудвани(включително непрестанно функциониращи машини заразхладителни напитки), отчитайки вероятния брой наморяците, които ще ги ползват по всяко време; в зависимостот обстоятелствата столовите са отделни или общи.

11. По отношение на изискванията за санитарните възли:

(а) всички моряци имат удобен достъп до санитарните възли накораба, които отговарят на минимални здравословни ихигиенни норми и разумни норми за комфорт, като сеосигуряват отделни санитарни възли за жените и мъжете;

(b) лесно достъпни санитарни възли се разполагат в близостдо навигационния мостик и до машинното отделение или близодо контролния център на машинното отделение; компетентнатавласт може да направи изключение от това изискване закорабите с тонаж под 3 000 тона, след консултации съссъответните организации на корабособствениците и наморяците;

(c) на всеки кораб за моряците, които не разполагат с личнисанитарни помещения, се осигуряват минимум една тоалетна,една мивка и една вана и/или душ, разположени на удобниместа, на всеки шест или по-малко души;

(d) всички спални помещения на корабите, с изключение напътническите, имат мивки с течаща топла и студена вода,

72

освен в случаите, в които такива мивки има в прилежащитеперсонални бани;

(e) по отношение на пътническите кораби, които извършватрейсове с времетраене не повече от четири часа,компетентната власт може да обмисли специални мерки илинамаляване на изискващия се минимален брой тоалетни; и

(f) на всички места за миене се осигурява топла и студенапрясна течаща вода.

12. По отношение на изискванията за болнично помещение,на корабите с екипаж от 15 или повече моряци, коитоизвършват рейсове с времетраене от три или повече дни, сеосигурява болнично помещение, предназначено предимно иизключително за медицински цели; компетентната власт можеда облекчи това изискване за кораби, участващи вкрайбрежната търговия; при одобряването на болничнопомещение на борда, компетентната власт гарантира, чепомещението е лесно достъпно при всякакви метеорологичниусловия, предоставя удобни условия за обитаващите го испомага те са получат бърза и подходяща грижа;

13. Наличие на подходящо обзаведени и разположени пералнипомещения;

14. На откритата палуба на всеки кораб, отчитайки неговияразмер и броя на моряците на борда, се осигурява подходящопо размер място или места достъпно за моряците в извънработно време.

15. На всички кораби се осигуряват отделни офиснипомещения или общо корабно офис помещение за ползване отперсонала на палубата и машинното отделение; компетентнатавласт може да направи изключение от това изискване закорабите с тонаж под 3 000 тона, след консултации съссъответните организации на корабособствениците и наморяците;

16. Корабите, които редовно посещават пристанища, накоито има много комари, се оборудват със съответнипротивокомарни устройства, съгласно изискванията накомпетентната власт.

73

17. Отчитайки изискванията на Правило 4.3 и свързаните снего разпоредби на Кодекса относно опазването на здраветои безопасността и предотвратяването на злополуки, на бордасе предоставят подходящи средства за отдих, забавление ивъзстановяване на моряците, които средства са приспособеникъм специалните нужди на моряците, които трябва да живеяти работят на кораби.

18. Компетентната власт изисква провеждането на честипроверки на борда на корабите от или под контрола накапитана, за да се осигури, че помещенията на моряците сачисти, годни за живеене и в добро състояние. Резултатитеот всяка такава проверка се записват и са на разположениеза преглед.

19. Компетентната власт, след консултации със съответнитеорганизации на корабособствениците и на моряците, може даразреши известни отклонения от този Стандарт, приусловие, че тези отклонения не водят до по-неблагоприятниусловия, отколкото при спазването на Стандарта, за кораби,по отношение на чиито екипажи е нужно да се отчитат бездискриминация различните характерни за членовете на тезиекипажи религиозни обичаи и социални практики.

20. Всяка държава-членка, след консултации съссъответните организации на корабособствениците и наморяците, може, когато това е разумно, да направиизключение за кораби, с брутен тонаж под 200 тона, въввръзка със следните разпоредби на настоящия Стандарт,отчитайки размера на кораба и броя лицата на борда:

(а) алинея 7(b), 11 (d) и 13; и(b) алинея 9(f) и от (h) до (l) включително, само по

отношение на площта на пода.

21. Изключения по отношение на изискванията на настоящияСтандарт се допускат само, ако те са изрично разрешени оттози Стандарт и само при конкретни обстоятелства, прикоито тези изключения могат да бъдат защитени по безспоренначин и сериозно обосновани, без да се допуска компромиспо отношение на опазването на здравето и безопасността наморяците.

74

Ръководство В3.1 – Жилищни помещения, съоръжения за отдих ивъзстановяване

Ръководство В3.1.1 – Проектиране и конструкция

1. Външните прегради на спалните помещения и столовите трябвада бъдат подходящо изолирани. Всички машинни обвивки ивсички гранични прегради на камбузите и другитепространства, в които се генерира топлина, трябва да бъдатподходящо изолирани, когато съществува вероятност оттоплинно въздействие върху прилежащите помещения иликоридори. Необходимо е също така да се предприемат меркиза защита от топлинното въздействие от тръби с пара и/илигореща вода.

2. Спалните помещения, столовите, помещенията за почивка икоридорите в жилищната зона трябва да бъдат подходящоизолирани, за да се избегне кондензация или пренагряване.

3. Повърхностите на преградите и каютите трябва да санаправени от лесно почистващ се материал. Не трябва да сеизползват конструкции, които могат да създадат условия заразвъждане на паразити.

4. Повърхността на преградите и таваните на спалнитепомещения и столовите трябва да бъдат лесни за почистванеи боядисани в светли цветове с издръжлива, нетоксична боя.

5. Подовете във всички помещения, предназначени за моряците,трябва да са направени от одобрени материал и конструкцияи с непромокаема, нехлъзгаща се и лесна за почистванеповърхност.

6. Когато подовете са от смесени материали, връзките съсстраните трябва да бъдат така профилирани, че да сеизбегнат цепнатини.

Ръководство В3.1.2 – Вентилация

1. Системата за вентилация в спалните помещения и столовитетрябва да бъде контролирана по начин, който да поддържа

75

въздуха в задоволително състояние и да осигурява ефективнациркулация на въздуха при всякакви метеорологични иклиматични условия.

2. Климатичните системи, независимо дали са индивидуални илицентрализирани, трябва да са проектирани така, че да:

(а) поддържат задоволителни стойности на температурата ивлажността на въздуха, в сравнение с външните условията,осигуряват достатъчен обмен на въздуха във всичкиклиматизирани помещения, отчитат особеностите на работатана море и да не произвеждат прекомерен шум или вибрации; и

(b) позволяват лесно почистване и дезинфектиране, за да сепредотврати или контролира разпространяването на зарази.

3. Достатъчно захранваща мощност за функционирането наклиматичните системи и другите средства за проветряване,които се изискват от предходните алинеи на настоящотоРъководство трябва да се осигури за целия период, презкойто моряците живеят или работят на борда и както това сеналага от условията. Тази мощност обаче не трябва да сепредоставя от източник, предназначен за спешни нужди.

Ръководство В3.1.3 – Отопление

1. Системата за отопление в помещенията за моряците трябва дафункционира през цялото време, през което на борда живеяти работят моряци и условията го изискват.

2. Отоплението на всички кораби, за които се изисква да саоборудвани с отоплителни системи, трябва да се осигурявачрез гореща вода, горещ въздух, електричество, пара илитехен еквивалент. Същевременно, в жилищните помещения нетрябва да се използва пара като средство за трансмисия натоплина. При обичайните метеорологични и климатичниусловия, характерни за района на плаване на кораба,отоплителната му система трябва да е в състояние даподдържа задоволително ниво на температурата в жилищнитепомещения на моряците. Нормите следва да се определят откомпетентната власт.

76

3. Радиаторите и другите отоплителни уреди трябва да бъдатразположени и при нужда обезопасени по начин, който да недопуска риск от пожар и да не създава опасност илинеудобство на живущите.

Ръководство В3.1.4 – Осветление

1. Жилищните помещенията за моряците на всички кораби трябвада са снабдени с електрическо осветление. Ако няма дванезависими източника на електричество за осветлението, заизползване при спешни случаи трябва да се осигуридопълнително осветление чрез подходящи лампи илиосветителни тела.

2. В спалните помещения трябва да има инсталиранаелектрическа лампа за четене над горната част на всяколегло.

3. Компетентната власт трябва да приеме подходящи норми заестествена светлина и изкуствено осветление.

Ръководство В3.1.5 – Спални помещения

1. Корабите следва да са оборудвани с подходящи койки, коитода предоставят на моряка и на лицето, което би могло гопридружава, максимален комфорт.

2. Доколкото се счете за целесъобразно и изпълнимо напрактика, като се вземе предвид размерът на кораба,неговото предназначение и конструкция, спалните помещениятрябва да бъдат планирани и оборудвани със самостоятелнабаня с тоалетна, за да се предостави разумен комфорт наобитателите и да се улесни чистотата.

3. Доколкото е осъществимо, спалните помещения на моряцитетрябва да бъдат разпределени така, че моряците, коитодават вахти да са отделени, за да не живеят в една стаяморяци, които работят през деня заедно с тези, които даватнощна вахта.

77

4. Моряците, изпълняващи задължения на старши офицери, нетрябва да се настаняват повече от двама души в едно спалнопомещение.

5. Доколкото е практически осъществимо, трябва да се предвидивъзможността вторият механик също да се възползва отпредвидената в алинея 9(m) на Стандарт А3.1привилегия.

6. При измерването на площта на пода се включватпространствата, заемани от койки, шкафове, сандъци истолове. Малки пространства или пространства с неправилнаформа, които реално не увеличават свободната за движениеплощ и върху които не може да се слагат мебели, трябва дабъдат изключени.

7. Койките могат да бъдат разположени на нива една над друга,но не повече от две; когато койките са подредени попродължението на борда на кораба със странична светлинанад всяка койка, те следва да са разположени само на еднониво;

8. Когато койките са разположени една над друга, разстояниетоот пода до долното легло трябва да бъде най-малко 30сантиметра; горното легло трябва да бъде разположеноприблизително по средата между долното легло и долнатастрана на гредите на тавана;

9. При наличие на рамка и табла на койките, те трябва да саизработени от одобрен материал, който да е твърд, гладък,и да не позволява развитие на корозия или паразити.

10. Ако за направата на койките са използвани тръбнирамки, те трябва да са напълно запечатани и без дупки,през които могат да влязат паразити.

11. Всяка койка трябва да има удобен матрак с еластичнаподложка или комбиниран еластичен матрак, включителноеластично дъно или еластичен матрак. Матракът и материалътза подложката трябва да са изработени от одобрен материал.Не трябва да се използва за пълнеж материал, който създаваусловия за поява и развитие на паразити.

78

12. При разполагане на койките една над друга, поддолната част или еластичното дъно на матрака на горнатакойка следва да се постави прахоустойчиво дъно.

13. Мебелите трябва да са от гладък, твърд материал,който не е податлив на деформации или корозия.

14. Спалните помещения трябва да бъдат оборудвани спердета или техен заместител, за предпазване отстраничните светлини.

15. Спалните помещения трябва да бъдат оборудвани согледало, малки шкафове за тоалетни принадлежности, лавицаза книги и достатъчен брой закачалки за дрехи.

Ръководство В3.1.6 – Помещения за хранене

1. Помещенията за хранене могат да бъдат общи или отделни.Решението по този въпрос трябва да бъде взето следконсултации с представителите на организациите накорабособствениците и на моряците и да бъде одобрено откомпетентната власт. Трябва да се вземат предвид факторикато размера на кораба и различните културни, религиозни исоциални нужди на моряците.

2. Когато има отделни столови помещения за моряците, следвада се осигурят отделни помещения за хранене на:

(а) капитана и офицерите; и

(b) старшите и другите моряци.

3. На кораби, които не са пътнически, квадратурата напомещенията за хранене на моряците трябва да бъде не по-малко от 1.5 квадратни метра за човек от предвидениякапацитет на местата.

4. Помещенията за хранене на всички кораби трябва да бъдатоборудвани с маси и подходящи места за сядане, подвижниили неподвижни, достатъчни за настаняването на максималенброй моряци, които могат да ги използват по едно и същовреме.

79

5. По всяко време на разположение на моряците, намиращи сена борда на кораба, трябва да има:

(а) удобно разположен хладилник, с достатъчна вместимостсъобразно хората, които използват помещението илипомещенията за хранене;

(b) устройства за горещи напитки; и(c) устройства за студена вода.

6. Когато кухненският килер не е достъпен от помещението захранене, последното трябва да е оборудвано с подходящишкафове за кухненски прибори и съответните приспособленияза миене на кухненски прибори.

7. Повърхностите на масите и столовете трябва да саизработени от нехлъзгав материал.

Ръководство В3.1.7 – Санитарни помещения

1. Мивките и баните трябва да бъдат подходящи по размер иизработени от одобрен материал с гладка повърхност,устойчив на счупване, олющване или корозия.

2. Всички тоалетни трябва да са изработени по одобрен еталони да са снабдени с изобилна течаща вода или друг типотичане, като въздушна аспирация, които да могат да сепускат по всяко време и да се контролират индивидуално.

3. Санитарните помещения, предвидени за ползване от повече отедин човек, трябва да отговарят на следните изисквания:

(а) подовете трябва да бъдат от одобрен, издръжлив,непромокаем материал и да се отводняват по подходящ начин;

(b) преградите трябва да са от стомана или друг одобренматериал и трябва да бъдат водонепропускливи до най-малко23 сантиметра над нивото на палубата;

(c) помещенията трябва да бъдат достатъчно осветени,отоплени и проветрени;

80

(d) тоалетните трябва да са разположени в близост доспалните помещения и баните и същевременно да са отделениот тях, без пряк достъп от спалните или от коридор междуспалните и тоалетните, до който няма друг достъп; товаизискване не се отнася за случаите, в които тоалетната еразположена в отделение между две спални помещения,обитавани от не повече от четирима моряци; и

(e) когато в отделенията има повече от една тоалетна, тетрябва да бъдат достатъчно закрити, за да се осигуриуединение.

4. Съоръженията да пране, които се предоставят на моряците,трябва да включват:

(а) перални машини;(b) сушилни машини или достатъчно отоплени и проветрени стаи

за сушене; и (c) ютии и дъски за гладене или аналогично оборудване.

Ръководство В3.1.8 – Болнично помещение

1. Болничното помещение трябва да е проектирано по начин,който да улеснява прегледите и предоставянето на първамедицинска помощ и да предотвратява разпространението наинфекциозни болести.

2. Входът, леглата, осветлението, проветрението, отоплениетои подаването на вода трябва да са организирани по начин,който да осигури удобството и да улесни лечението наобитателите.

3. Компетентната власт следва да определи изискуемия брой наболничните легла.

4. Болничното помещение следва за бъде оборудвано с отделнисанитарни помещения, предназначени изключително за нуждитена обитателите на това помещение, които съставляват частот болничното помещение, или са разположени внепосредствена близост до него. Минималното оборудване натакива санитарни помещения трябва да включва еднатоалетна, една мивка и една вана или душ.

81

Ръководство В3.1.9 – Други помещения

1. При наличие на отделни помещения за преобличане наперсонала на машинното отделение, тези помещения трябва даса:

(а) разположени извън машинното отделение, но внепосредствена близост до него; и

(b) оборудвани с индивидуални шкафчета за дрехи, както и свани и/или душове, и мивки с течаща прясна топла и студенавода.

Ръководство В3.1.10 – Спални принадлежности, принадлежности за храненеи други принадлежности

1. Всяка държава-членка следва да отчита прилагането наследните принципи:

(а) корабособственикът трябва да снабди всички моряци счисти спални принадлежности и принадлежности за хранене,за ползване по време на работа на кораба, като тези моряциса отговорни за връщане им в определен откорабособственика момент и при приключване на работата накораба;

(b) леглата трябва да са от добро качество, чиниите, чашитеи другите прибори за хранене трябва да са от одобренматериал, лесен за почистване; и

(c) корабособственикът трябва да осигури кърпи за баня,сапун и тоалетна хартия за всички моряци.

Ръководство В.3.1.11 – Съоръжения за отдих и възстановяване, пощенскиуслуги и организация на посещенията на кораба

1. Като се отчитат променящите се нужди на моряците, врезултат на техническото, функционалното и прочее развитиена корабоплавателната индустрия, съоръженията за отдих ивъзстановяване следва да се проверяват редовно, за да сегарантира, че същите са подходящи и в достатъчноколичество.

82

2. Обзавеждането на помещенията за отдих и възстановяванетрябва да включва като минимум библиотека и помещение зачетене, писане и ако е възможно, игри.

3. При проектирането на помещенията за отдих ивъзстановяване, компетентната власт трябва да предвидиоборудването им с лавка.

4. Където е практически възможно, трябва да се предвидипредоставянето безплатно за моряците и на следнитесъоръжения и помещения:

(a) за пушене;(b) за гледане на телевизия и слушане на радио;(c) за прожекции на филми, като наличния брой филми трябва

да съответства на продължителността на рейса и принеобходимост в рамките на подходящи интервали от времетези филми да се подменят;

(d) спортна екипировка, включително оборудване за физическиупражнения, игри за маса и игри за палубата;

(e) за плуване, когато това е възможно;(f) библиотека, съдържаща професионална и друга литература,

като вида и количеството й следва да съответстват напродължителността на рейса и при необходимост в рамките наподходящи интервали от време тази литература да сеподменя;

(g) за упражняването на занаяти;(h) електронна техника, като например радио, телевизор,

видео, DVD/CD плейър, компютър и софтуер, и касетофон;(i) когато е подходящо, бар за моряците на борда, освен ако

не противоречи на националните, религиозните и социалнитеобичаи; и

(j) адекватен достъп до телефонни комуникации между кораба исушата и електронна поща и интернет комуникации, когатотова е възможно, като цените на тези услуги трябва да седвижат в разумни граници.

5. Трябва да се полагат всякакви усилия за да се осигуринадеждно и експедитивно изпращане на пощата на моряците.

83

Трябва да се предвидят така също и мерки запредотвратяване покриването от моряците на допълнителниразходи при евентуално връщане на пощата порадиобстоятелства, извън техен контрол.

6. Трябва да се предвидят мерки, в съответствие с приложимотонационално и международно законодателство, когато евъзможно и целесъобразно, при посещение на даденопристанище, на моряците да се разрешава да бъдат посетениот свои съпруги/съпрузи, роднини и приятели на борда накораба като посетители. Тези мерки следва да отговарят навсички изисквания по отношение на сигурността.

7. Трябва да се предвиди и възможността, когато това евъзможно и целесъобразно, да се разреши на моряците дабъдат придружавани от своите съпруги/съпрузи на някоирейсове. Такива съпруги/съпрузи трябва да са застрахованисрещу злополука и болест; корабособствениците следва даокажат съдействие на моряка при сключването на такавазастраховка;

Ръководство В3.1.12 – Предпазване от шум и вибрации

1. Помещенията за спане, отдих и възстановяване и сервиранетрябва да бъдат разположени възможно най-далеч отдвигателите, помещенията с рулевата уредба, лебедките напалубата, системите за отопление и проветряване иклиматичните инсталации, и други шумни механизми иапарати.

2. При изграждането и облицоването на прегради, палубниподове и палуби в пространствата, излъчващи звукове,трябва да се използва звукова изолация и други подходящизвукопоглъщащи материали, както и самозатварящи сезвукоизолиращи врати за машинните отделения.

3. Машинните отделения и другите подобни помещения, когатотова е възможно, трябва да са оборудвани съсзвукоизолирани контролни стаи за персонала на машиннотоотделение. Работните пространства, като например машиннатаработилница, трябва да бъдат изолирани, доколкото това епрактически осъществимо, от общия шум на машинното

84

отделение и трябва да се взимат мерки за намаляване нашума от работата на машините.

4. Ограниченията на нивата на шума в работните и жилищнитепространства трябва да са в съответствие с предписаниятана Международното ръководство на МОТ относно нивата наекспозиция, включително и тези на Кодекса на МОТ запрепоръчителните практики, озаглавен „Фактори на околнатасреда на работното място, 2001 г.”, и когато това еприложимо, в съответствие с конкретната защита,препоръчана от Международната морска организация, заедно споследващи нормативни актове за изменение и допълнение вобластта на допустимите нива на шум на борда на корабите.Екземпляр от приложимите нормативни актове на английскиезик или на работния език на кораба трябва да бъде наразположение на борда, на достъпно за всички моряци място.

5. Спалните и столовите помещения, както и помещенията заотдих и възстановяване не трябва да бъдат излагани напрекалени вибрации.

Правило 3.2 – Храна и сервиране

Цел: да се гарантира, че всеки моряк получава висококачествена храна ипитейна вода, която се осигурява при регламентирани хигиенни условия

1. Всяка държава-членка гарантира, че корабите, които плаватпод нейно знаме, разполагат на борда с достатъчни запасиот храна и питейна вода, отговарящи на нормите заздравословно хранене и покриващи нуждите на лицата наборда кораба, като се отчитат различията от културен ирелигиозен характер.

2. На моряците на борда на кораб се предоставя безплатнахрана за периода на заетостта.

3. Моряците, които са наети като корабни готвачи и отговарятза приготвянето на храната, трябва да са обучени и дапритежават съответната квалификация за тази длъжност накораба.

Стандарт А3.2 – Храна и сервиране

85

1. Всяка държава-членка приема законодателство или другимерки за установяване на минимални норми по отношениеколичеството и качеството на храната и питейната водакакто и норми за сервиране, които се прилагат по отношениена сервираната на моряците храна на кораби, плаващи поднейно знаме; и чрез образователни мероприятия осигурявапознаването и прилагането на нормите, упоменати внастоящия алинея.

2. Всяка държава-членка гарантира, че корабите, които плаватпод нейно знаме, отговарят на следните минимални норми:

(а) разполагат с достатъчни по количество запаси от храна ипитейна вода, притежаващи съответната хранителнастойност, качество и разнообразие, като се отчита броя наморяците на борда, тяхната религия и културни обичаи,доколкото същите засягат храненето, както ипродължителността и естеството на рейса.

(b) отделението за сервиране на храна се оборудва иорганизира по начин, който позволява осигуряването наморяците на подходяща, разнообразна и питателна храна,приготвена и сервирана в хигиенни условия; и

(c) за да изпълнява своите задълженията, кухненскиятперсонал притежава съответната квалификация или е надлежноинструктиран.

3. Корабособствениците гарантират, че моряците, които работяткато готвачи на кораба, са обучени, квалифицирани иоценени като способни за заемане на своите позиции, всъответствие с изискванията, установени взаконодателството на съответната държава-членка.

4. Изискванията на алинея 3 на настоящия Стандарт включватуспешното завършване на одобрен или признат откомпетентните власти курс на обучение, който включвапрактическо готварство, лична хигиена и хигиена нахранене, съхранение на храната, контрол на запасите,защита на околната среда и безопасност и здраве приготвене.

86

5. Всяко лице, което приготвя храна на кораб, с численост наекипажа под десет души, за който поради тази численост наекипажа или поради особеностите на експлоатациятакомпетентната власт може да не изисква наличието на бордаму на правоспособен готвач , трябва да е надлежноподготвено или инструктирано в области, включващи личнахигиена и хигиена на хранене, както и съхранението иобработката на храна на борда на кораб.

6. По изключение в случай на крайна необходимост,компетентната власт може да разреши на неправоспособенготвач да изпълнява съответни функции на определен кораб иза определено време, до следващото пристанище на посещениеили за не повече от един месец, при условие, че лицето, закоето се издава това разрешение, е надлежно подготвено илиинструктирано в области, включващи лична хигиена и хигиенана хранене, както и съхранението и обработката на храна наборда на кораб.

7. Съгласно предвидените в Глава 5 процедури за съответствие,компетентната власт изисква капитанът или друго лице поднегов контрол да инспектира и документира редовноследното:

(а) запасите от храна и питейна вода;(b) всички помещения и цялото оборудване, което се използва

за съхранение и обработка на храната и питейната вода; и (c) камбуза и всякакво друго оборудване, използвано за

приготвяне и сервиране на храната.

8. Моряци на възраст под 18 години не могат да бъдат наеманикато корабни готвачи.

Ръководство В3.2 – Храна и сервиране

Ръководство В3.2.1 – Инспектиране, образование, проучване и публикуване

1. Компетентната власт, в сътрудничество с други сродниагенции и организации, трябва да събира актуалнаинформация за храненето и методите на закупуване,съхранение, запазване, готвене и сервиране на храна, като

87

се обръща особено внимание на изискванията за сервиране наборда на кораб. Тази информация трябва да се предоставябезплатно или на разумна цена на производителите итърговците на хранителни запаси и оборудване за кораби, накапитаните, стюардите и готвачите, както и на съответнитеорганизации на корабособствениците и на моряците. За тазицел трябва да се използват подходящи информационниматериали, като наръчници, брошури, плакати, таблици илиреклами в търговски периодични издания.

2. Компетентната власт трябва да публикува препоръки относнонедопускането на разхищение на храна, а така също и заподпомагане приложението на съответните хигиенни норми иосигуряването на оптимална организация на работата.

3. Компетентната власт следва да работи със съответнитеагенции и организации за изработване на образователнитематериали и информацията на борда относно методите заосигуряване на нужните количества храна и готвене.

4. Компетентната власт следва да работи в тясносътрудничество със съответните организации накорабособствениците и на моряците и с националните иместните власти, компетентни в областта на храненето издравето, и при необходимост да се ползва от услугите натези власти.

Ръководство В3.2.2 – Корабни готвачи

1. Само моряците, които отговарят на условията, изброени по-долу, могат да получат свидетелство за правоспособенготвач на кораб:

(а) ако притежават минималния установен от компетентнатавласт стаж на море, който може да се променя в зависимостот наличието на съответните квалификации или опит;

(b) ако са издържали успешно предвидения от компетентнатавласт изпит или друг подобен изпит за успешно завършенодобрен курс за обучение на готвачи.

2. Организирането на предвидения изпит и издаването насвидетелства могат да се извършват както пряко от

88

компетентната власт така и под неин контрол от одобренитеот нея учебни заведения за подготовка на готвачи.

3. Там където е подходящо, компетентната власт следва дарегламентира признаването на свидетелствата заправоспособност на корабни готвачи, издадени от другидържави-членки, които са ратифицирали настоящата Конвенцияили Конвенция № 69 относно свидетелството за професионалнаправоспособност на готвачите на кораби, 1946 г., или другодобрен нормативен акт.

Глава 4. Опазване на здравето, медицинско обслужване,

благосъстояние и социално осигуряване

Правило 4.1 – Медицинско обслужване на борда на кораба и насушата

Цел: да се опази здравето на моряците и да им се осигури навременендостъп до медицинско обслужване на борда на кораба и на сушата

1. Всяка държава-членка гарантира, че всички моряци, намиращисе на борда на кораби, плаващи под нейно знаме, саобхванати от подходящи мерки за опазване на тяхното здравеи имат достъп до навременно и подходящо медицинскообслужване, докато работят на борда.

2. Опазването и обслужването по алинея 1 на настоящотоПравило принципно се предоставят на моряка без заплащане.

3. Всяка държава-членка осигурява на моряците, които работятна борда на кораби, намиращи се на нейна територия, икоито се нуждаят от спешна медицинска помощ, достъп домедицинските услуги на сушата на тази държава-членка.

4. Установените в Кодекса изискванията по отношениеопазването на здравето и медицинското обслужване на бордавключват норми за мерки, с които се цели да се предоставятна моряците опазване на здравето и медицинско обслужванесъизмеримо, доколкото е възможно, с тези, предоставени наработниците на брега.

89

Стандарт А4.1 – Медицинско обслужване на борда на кораба и на сушата

1. Всяка държава-членка, с цел да опази здравето на моряците,работещи на борда на кораб, плаващ под нейно знаме както иза да им осигури медицинско обслужване, включителноосновни зъболекарски услуги, гарантира приемането намерки, които:

(а) гарантират, че по отношение на моряците се прилагаобщото законодателство относно опазването на здравето наработното място и им се предоставя медицинско обслужване,съответстващо на техните задължения, както и се прилагаспециално законодателство, специфично за работата на бордана кораб;

(b) гарантират опазване на здравето на моряци ипредоставянето им на медицинско обслужване, съпоставими стези, които са общодостъпни за работещите на брега,включително навременен достъп до нужните лекарства,медицинско оборудване и средства за диагностициране илечение, както и до медицинска информация и експертиза;

(c) в посещаваните пристанища предоставят правото на всичкиморяци да посещават квалифициран лекар или стоматолог беззабавяне, когато това е осъществимо;

(d) гарантират, че в рамките на националното законодателствои практики на държавата-членка, за периода на пребиваванена борда на кораб или в чуждо пристанище, услугите поздравеопазването и медицинско обслужване се предоставятбезплатно за моряците; и

(e) не се ограничават само до лечение на болните илипострадалите моряци, а включват също така и мерки спревантивен характер, като например насърчаване наздравословния начин на живот и програми за здравнообразование.

2. Компетентната власт одобрява стандартен формуляр замедицински доклад, който да се използва от капитаните накораби и съответния медицински персонал на борда на корабаи на сушата. Съдържанието на попълнен такъв формуляр е

90

поверително и се използва единствено за улесняване налечението на моряците.

3. Всяка държава-членка приема законодателство, с коетоустановява изисквания по отношение на болничните имедицински средства и оборудване както и медицинскотообучение на борда на корабите, които плават под нейнознаме.

4. Националното законодателство като минимум обезпечаваследните изисквания:

(а) оборудването на всички кораби с медицинска аптечка,медицинско оборудване и медицинско ръководство, чиитоспецификации се указват и регулярно инспектират откомпетентния орган; националните изисквания отчитатфакторите, като вида на кораба, броя на лицата на борда,както и естеството, направлението и продължителността нарейсовете, както и съответните национални и международнипрепоръчителни медицински норми;

(b) наличието на квалифициран лекар на борда на кораби,които обикновено извършват международни рейсове, спродължителност над три дни и превозват 100 или повечедуши, който е отговорен за предоставянето на медицинскообслужване; националното законодателство, отчитайки такасъщо специално факторите като продължителността,естеството и условията на рейса както и броя на моряците,определя за кои други кораби се изисква да имат на бордаси квалифициран лекар.

(c) за корабите, без квалифициран лекар на борда, се изискваили да имат на борда поне един моряк, който да отговаря замедицинското обслужване и предписването на лекарства, каточаст от обичайните му задължения, или поне един моряк,компетентен да предоставя първа медицинска помощ; отлицата, натоварени с медицинското обслужване на борда,които не са лекари, се изисква да са завършили успешнокурс на обучение по медицинско обслужване, койтосъответства на изискванията на Международна конвенция завахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстванена моряците, 1978 г., както е изменена (STCW); моряците,които са определени да предоставят първа медицинска помощ,трябва да са завършили успешно курс на обучение по първа

91

медицинска помощ, който съответства на изискванията насъщата Конвенция; националното законодателство, катоотчита преди всичко факторите като продължителност,естество и условия на рейса както и броя на моряците,определя изискуемото ниво на обучение; и

(d) компетентната власт, посредством предварително изграденасистема, гарантира на корабите 24-часов достъп домедицински консултации, включително консултации съсспециалист, чрез радио или сателитна връзка до корабите наморе; медицинските консултации, включително последващотопредаване на медицински съобщения чрез радио или сателитнавръзка между кораба и тези, които дават консултацията отбрега, се предоставят безплатно за всички кораби,независимо от знамето, под което плават.

Ръководство В4.1 – Медицинско обслужване на борда на кораба и на сушата

Ръководство В4.1.1 – Предоставяне на медицинско обслужване

1. При определяне нивото на медицинското обучение, коетотрябва да се предоставя на борда на кораби, за които не сеизисква наличие на квалифициран лекар на борда им,компетентната власт трябва да изисква:

(а) наличието на борда на кораби, които в нормални условиямогат да достигнат за осем часа до места, където може дасе предостави квалифицирана медицинска помощ и в които серазполага с необходимото медицинско оборудване, на понеедин определен моряк от екипажа, който да е преминалодобрен курс на обучение по първа медицинска помощ,съгласно изискванията на Международна конвенция завахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстванена моряците, 1978 г., както е изменена (STCW), коетообучение му позволява да предприеме незабавни ефективнимерки в случай на произшествие или болест, които могат давъзникнат на борда на кораба както и да използва полученчрез радио или сателитна връзка медицински съвет; и

(b) всички други кораби трябва да имат на борда поне единморяк, преминал одобрен курс на обучение по медицинскообслужване съгласно изискванията на Международна конвенцияза вахтената служба и нормите за подготовка иосвидетелстване на моряците, 1978 г., както е изменена

92

(STCW), включително практически занимания и обучение поживотоспасяващи техники и умения, като интравенознатерапия, което обучение би позволили на съответното лицада участва ефективно в координирани схеми за медицинскапомощ на кораби на море, както и да предоставя на болнитеили претърпелите злополуки задоволително медицинскообслужване за времето, през което има вероятност същите даостанат на борда.

2. Посоченото в алинея 1 на настоящото ръководство обучение,се организира въз основа на последното издание наМеждународния медицински корабен наръчник, Международниянаръчник за първа помощ при произшествия, свързани сопасни стоки, Документа с указания - Наръчник за обучениепо международно морско дело и медицинския раздел наМеждународния кодекс на сигналите, както и други подобнинационални наръчници .

3. Посочените в алинея 1 на настоящото ръководство лица кактои други моряци по преценка на компетентната власт следвада посещават опреснителни курсове, за да поддържат иразширяват своите познания и умения и за да бъдат добреосведомени за последните нововъведения в тази област, напериоди приблизително от около пет години.

4. Медицинската аптечка и нейното съдържание, както имедицинското оборудване и медицинският наръчник на бордатрябва да бъдат поддържани надлежно и да бъдат проверяванина редовни интервали, не по-дълги от 12 месеца, ототговорни лица, определени от компетентната власт, коитотрябва да се уверяват, че етикетите, сроковете на годности условията на съхранение на всички лекарства и упътванияза тяхната употреба са проверени и цялото оборудванефункционира според изискванията. При приемането илиревизирането на националния корабен медицински наръчник,компетентната власт трябва отчита международните препоръкив тази област, включително последното издание наМеждународния медицински корабен наръчник, както и другитенаръчници, упоменати в алинея 2 на настоящото ръководство.

5. Когато товар, който е определен като опасен и не е включенв последното издание на Наръчника за първа медицинска помощ

93

при произшествия, свързани с опасни стоки, необходиматаинформация за естеството на веществата, съответнитепроизтичащи рискове, необходимите лични предпазнисредства, съответните медицински процедури и специфичнипротивоотрови трябва да са на разположение на моряците.Винаги при превоз на опасни товар, на борда на корабаследва да има в наличност специфични противоотрови и личнипредпазни средства. Тази информация следва да съставляваинтегрална част от корабните политики и програми забезопасност и здраве при работа, описани в Правило 4.3 исвързаните с него разпоредби на Кодекса.

6. Всички кораби трябва да разполагат на борда с пълен иактуален списък на радиостанциите, чрез които могат даполучат медицински консултации; с пълен и актуален списъкна крайбрежни земни станции, чрез които могат да получатмедицински консултации в случаите, когато корабите саоборудвани със система за сателитна комуникация. Моряците,които са отговорни за предоставяне на медицинскообслужване или първа медицинска помощ на борда, трябва дабъдат инструктирани как да използват корабния медицинскинаръчник и медицинския раздел на последното издание наМеждународния кодекс на сигналите, за да могат да разбератинформацията, от която се нуждаят и която получават отконсултиращия ги лекар, както и получените напътствия.

Ръководство В4.1.2 – Формуляр за медицински доклад

1. Стандартният формуляр за медицински доклад, който сеизисква съгласно Част А на настоящия Кодекс, трябва дабъде оформен по начин, който да улеснява обмена междукораба и сушата на медицинска и друга подобна информация,отнасяща се до отделни моряци, в случай на болест илизлополука.

Ръководство В4.1.3 – Медицинско обслужване на сушата

1. Разположените на сушата служби за лечение на моряци трябвада бъдат подходящи за целта, а лекарите, зъболекарите иостаналият медицински персонал трябва да притежаватсъответната квалификация.

94

2. Изисква се да се предприемат мерки, които да гарантират наморяците, когато последните се намират в пристанище,достъп до:

(а) амбулаторно лечение в случай на болест и злополука; (b) хоспитализация, ако е необходимо; и (c) зъболекарско обслужване, особено в спешни случаи.

3. Изисква се да се предприемат мерки, които да подпомогнатлечението на заболелите моряци. В частност, моряцитеследва да бъдат приемани бързо в клиники и болници,разположени на брега, без създаване на трудности инезависимо от тяхната националност или религиознапринадлежност и когато е възможно и нужно, да сепредприемат мерки за осигуряване продължение на лечението,в допълнение към предоставяните на моряците медицинскиуслуги.

Ръководство В4.1.4 – Оказване на медицинска помощ на други кораби имеждународно сътрудничество

1. Всяка държава-членка трябва да предвиди участието си вмеждународното сътрудничество във връзка с програми ипроучвания в областта на опазване на здравето имедицинското обслужване. Това сътрудничество може давключва:

(а) разработване и координация на действията по търсене испасяване, организиране на бърза медицинска помощ иевакуация на море на тежко болните или пострадали отзлополука на борда на кораб, чрез прилагане на такивасредства като системи за периодично докладване наместонахождението на корабите, центрове за координиране наспасяването и спешни хеликоптерни услуги, в съответствие сизменената Международната конвенция за търсене и спасяванена море, 1979 г., и Международния наръчник за въздушно иморско търсене и спасяване (IAMSAR);

(b) оптимално използване на всички кораби, на борда на коитоима лекари, както и на установените на море кораби, коитомогат да предоставят болнични и спасителни услуги;

95

(c) съставяне и поддържане на международни списъци с лекарии медицински услуги за предоставяне на спешна медицинскапомощ на моряците по цял свят;

(d) сваляне на сушата на моряци, нуждаещи се от спешнолечение;

(e) репатриране на хоспитализирани в чужбина на моряци въввъзможно най-кратки срокове, като се отчитат предписаниятана наблюдаващите лекари, както и желанията и нуждите наморяка;

(f) осигуряване на придружаващо лице на моряците по време натяхното репатриране, като се отчитат предписанията нанаблюдаващите лекари, както и желанията и нуждите наморяка;

(g) полагане на усилия за откриване на здравни центрове заморяците, в които:

(i) да се извършват проучвания на здравословнотосъстояние, медицинското лечение и превантивните здравнигрижи за моряците;(ii) да се обучава медицински и здравен персонал по морскамедицина;

(h) да се събират и анализират статистически данни затрудовите злополуки, болести и произшествия сред моряцитеи тези данни да се интегрират в и хармонизират сдействащата национална статистическа база данни затрудовите злополуки, болести и произшествия, отнасящи седо други категории работници;

(i) да се организира международен обмен на техническаинформация, учебни материали и преподавателски персонал,както и да се организират международни курсове заобучение, семинари и работни групи;

(j) да се осигури достъп на всички моряци в пристанищата доспециални лечебни и превантивни медицински услуги или даим се осигури достъп до общите здравни, медицински ирехабилитационни услуги;

(k) да се урежда репатрирането на тела или кремирана пепел всъответствие с желанието на близките на починали моряцивъв възможно най-кратък срок.

96

2. Международното сътрудничество в областта на опазване наздравето и медицинското обслужване на моряците трябва дасе основава на двустранни и многостранни споразумения иликонсултации между държавите-членки.

Ръководство В4.1.5 – Лица на издръжка на моряците

1. Всяка държава-членка трябва да вземе мерки за осигуряванена подходящо и достатъчно медицинско обслужване на лицата,които са на издръжка на моряка и които живеят натериторията на тази държава-членка, докато очакватразкриването на служби за медицинско обслужване, достъпниза всички работници и за лицата на тяхна издръжка, когатотакива служби не съществуват, както и да уведомятМеждународното бюро по труда за предприетите в тази насокамерки.

Правило 4.2 – Отговорност на корабособственика

Цел: да се гарантира, че всички моряци са защитени от финансовитепоследици, породени от болест, злополука или смърт, причинена във връзкас тяхната работа

1. Всяка държава-членка гарантира, че на корабите, плаващипод нейно знаме, се прилагат установените с Кодекса мерки,с цел да се предостави на моряците, наети на тези кораби,правото на материална помощ и подкрепа от страна накорабособственика във връзка с финансовите последици, вследствие на болест, злополука или смърт, възникнали повреме на службата им съгласно трудовия договор на морякаили възникнали по време на службата им съгласно такъвдоговор.

2. Настоящото Правило не накърнява други законови средства,които морякът може да потърси.

Стандарт А4.2 – Отговорност на корабособственика

1. Всяка държава-членка приема законодателство, коетоустановява отговорността на корабособствениците на кораби,плаващи под нейно знаме, за опазването на здравето имедицинското обслужване на всички моряци, които работят на

97

борда на тези кораби, в съответствие със следнитеминимални норми:

(а) корабособствениците са длъжни за поемат разходите заморяците, работещи на техните кораби, свързани с болестили злополука на тези моряци, настъпили в периода междудатата на започване на службата и датата, на която те сесчитат за навременно репатрирани, или възникнали вследствие на тяхната работа в периода между тези дати;

(b) корабособствениците са длъжни да осигурят финансовагаранция, за обезпечаване на компенсация в случай насмърт или дълготрайна неработоспособност на моряци порадитрудова злополука, болест или професионален риск, всъответствие с установеното в националнотозаконодателство, трудов договор на моряците или колективентрудов договор;

(c) корабособствениците са длъжни да поемат разходите замедицинско обслужване, включително за медицинско лечение иснабдяването с медикаменти и други лечебни средства, кактои храната и квартирата извън дома, до излекуването наболния или пострадалия при злополука или до установяванетона постоянен характер на болестта или на постояннанеработоспособност; и

(d) корабособствениците са длъжни да поемат разноските попогребението в случай на смърт, настъпила на борда накораба или на сушата по време на изпълнението на трудовиядоговор.

2. Националното законодателство може да предвиди ограничаванена отговорността на корабособственика за покриване наразходите за медицинско обслужване, храна и квартира запериод, който не може да бъде по-кратък от 16 седмици,считано от деня на злополуката или от началото наболестта.

3. Когато болестта или злополуката причиняванеработоспособност, корабособственикът е длъжен даизплати:

98

(а) пълния размер на възнаграждението за периода, презкойто, болният или пострадалият при злополука моряк сенамира на борда, или до момента, в който същият бъдерепатриран, в съответствие с настоящата Конвенция; и

(b) пълния размер на възнаграждението или част от него,както това е установено от националното законодателствоили както е предвидено в колективните трудови договори, запериода от репатрирането или слизането на брега на морякадо пълното му оздравяване или до момента, в който товалице има право на парични обезщетения в съответствие спредвиденото от националното законодателство насъответната държава-членка, в зависимост от това кой отдвата момента настъпва по-рано.

4. Националното законодателство може да предвиди ограничаванена отговорността на корабособственика само до изплащане напълния размер на възнаграждението или на част от него наморяк, който не се намира на борда на кораба, за период,който не може да бъде по-кратък от 16 седмици, считано отденя на злополуката или от началото на болестта.

5. Националното законодателство може да освободи ототговорност корабособственика по отношение на:

a) злополука, която не е настъпила по време на службата накораба;b) злополука или болест, причинени от умишлено действие,умишлена вина или от лошо поведение на заболелия,увредения или починалия; иc) болест или недъг, умишлено прикрити в момента нанаемането на работа.

6. Националното законодателство може да освободи ототговорност корабособственика по отношение покриването наразходите за медицинско обслужване, храна, квартира иразходите за погребение, ако тази отговорност е поета отобществените власти.

7. Корабособствениците или техните представители предприематмерки за съхранение на личните вещи, оставени на борда от

99

болен, пострадал от злополука или починал моряк, както иза връщането им на неговото семейство.

Ръководство В4.2 – Отговорност на корабособственика

1. Изплащането на пълния размер на възнаграждението, което сеизисква съгласно алинея 3(а) на Стандарт А4.2 може да невключва премии.

2. Националното законодателство може да предвиди прекратяванена отговорността на корабособственика за поемане наразходите за болен или пострадал от злополука моряк отмомента, в който този моряк има право на медицинскообслужване по схема за задължително здравно осигуряване,задължително осигуряване срещу злополука или компенсацияпри трудова злополука.

3. Националното законодателство може да предвидизастрахователна институция да възстанови накорабособственика извършените от него разходи запогребение, в случаите, в които е заплатена премия запогребение на починалия моряк, съгласно законодателството,регламентиращо социалното осигуряване или компенсациите заработещите.

Правило 4.3 Безопасност, опазване на здравето и предотвратяванена злополуки

Цел: да се гарантира, че условията на труд на моряците на борда накорабите подобряват безопасността и опазването на здравето приработа

1. Всяка държава-членка гарантира, че моряците, които работятна кораби, плаващи под нейно знаме, се ползват от системана опазване на здравето при работа и живеят, работят и сеобучават на борда на корабите в безопасна и здравословнасреда.

2. Всяка държава-членка, след консултации с представителнитеорганизации на корабособствениците и на моряците и катовзема предвид приложимите кодекси, ръководства истандарти, препоръчани от международните организации,

100

националните администрации и организации накорабоплавателната индустрия, разработва и публикуванационални ръководстваd за управление на безопасността издравето при работа на корабите, които плават под нейнознаме.

3. Всяка държава-членка приема законодателство и мерки зарегулиране на въпросите, предмет на настоящия Кодекса,като отчита съответните международни норми и установявастандарти за безопасност и здраве при работа ипредотвратяване на злополуки на корабите, плаващи поднейно знаме.

Стандарт А4.3 – Безопасност, опазване на здравето и предотвратяване назлополуки

1. Законодателството и другите мерки, които се приемат всъответствие с алинея 3 на Правило 4.3, включват следнитевъпроси:

(а) приемането и ефективното прилагане и насърчаване наполитики и програми за безопасност и здраве при работа накорабите, плаващи под знамето на държавата-членка,включително оценка на риска, както и обучение и инструктажна моряците;

(b) приемането на разумни предпазни мерки за предотвратяванена трудови злополуки, травми и професионални болести наборда на кораба, в т.ч. мерки за намаляване ипредотвратяване на риска от излагане на вредни нива нафакторите на околната среда и химикали, както и опасносттаот злополука или болест, които могат да възникнат врезултат на експлоатацията на оборудването и машините наборда на кораба;

(c) програми на борда на кораба за предотвратяване натрудови злополуки, травми и професионални заболявания и занепрекъснато подобряване на опазването на здравето ибезопасността при работа, с участието на представители наморяците и на всички други лица, отговорни за тяхнотоосъществяване, като се вземат предвид превантивни мерки,включително проектен и инвеститорски контрол, замяна напроцеси и процедури за колективни и индивидуални задачи иизползването на лична предпазна екипировка; и

101

(d) изисквания за проверки, докладване и коригиране наопасни условия и за разследване и докладване на трудовизлополуки на борда.

2. Посочените в алинея 1 на настоящия Стандарт разпоредби:

(а) отчитат съответните международни норми в областта наопазването на здравето и безопасността при работа попринцип както и при специфичните рискове и се отнасят довсички проблеми във връзка с предотвратяването на трудовизлополуки, травми и професионални заболявания, които могатда се прилагат по отношение работата на моряците и особенотези, които са специфични за работата на море;

(b) определят ясно задълженията на корабособствениците,моряците и другите заинтересовани лица във връзка сизпълнението на приложимите норми, политиките и програмитеза безопасност и здраве при работа на кораба, като сеобръща особено внимание на безопасността и здравето наморяците на възраст под 18 години;

(c) определят задълженията на капитана, или на определенотоот капитана лице, или и на двамата, за поемане наконкретна отговорност за изпълнението и спазването наполитиките и програмите за безопасност и здраве приработа на кораба; и

(d) определят пълномощията на моряците, определени илиизбрани за представители по безопасността за участие всрещите на комитета по безопасност на кораба. Такъвкомитет се създава на борда на всеки кораб с екипаж от петили повече моряка.

3. Посочените в алинея 3 на Правило 4.3 законодателство идруги мерки се преразглеждат регулярно и в консултации съссъответните организации на корабособствениците и наморяците и ако е нужно, се ревизират, за да отразятпромените в технологиите и проучванията, за да се осигуринепрекъснатото подобряване на политиките и програмите забезопасност и здраве при работа и за да се предоставятбезопасни условия на труд на моряците на кораби, плаващипод знамето на държавата-членка.

102

4. Спазването на изискванията на приложимите международнинорми относно приемливите нива на излагане на риск наработното място на борда на кораби и разработването иизпълнението на политиките и програмите за безопасност издраве при работа на корабите, се счита за изпълнение наизискванията на настоящата Конвенция.

5. Компетентната власт гарантира, че:

(а) трудовите злополуки, травмите и професионалнитезаболявания се докладват по надлежен ред, като се отчитатуказанията на Международната организация на труда поотношение на докладването и документирането на трудовитезлополуки и болести;

(b) се води, анализира и публикува подробна статистика затози вид злополуки и болести и когато е подходящо, тезидействия биват последвани от проучване на основнитетенденции и идентифицираните рискове;

(c) трудовите злополуки се разследват.

6. Докладването и разследването на въпросите на безопасносттаи здравето при работа са организирани по начин, гарантиращзащитата на личните данни на моряците и като се отчитатуказанията на Международната организация на труда по тозивъпрос.

7. При предприемането на мерки за информиране на всичкиморяци относно конкретните рискове при работа на борда накораби, например чрез поставяне на официални известия,съдържащи съответните инструкции, компетентната власт сисътрудничи с организациите на корабособствениците и наморяците.

8. Компетентната власт изисква от корабособствениците, приизвършването на оценка на риска във връзка с управлениетона безопасността и здравето при работа, да се позовават насъответната статистическа информация от техните корабикакто и на предоставената от компетентната власт общастатистическа информация.

Ръководство B4.3 – Безопасност, опазване на здравето и предотвратяванена злополуки

103

Ръководство В4.3.1 – Разпоредби относно трудовите злополуки, травмите ипрофесионалните заболявания

1. Посочените в Стандарт А4.3 разпоредби следва да отчитатКодекса на МОТ относно препоръчителните практики запредотвратяване на злополуки на борда на корабите на море и впристанищата от 1996 г. и последващите версии и другианалогични норми, препоръки и кодекси за препоръчителнипрактики на МОТ и на други международни организации вобластта безопасността, опазването здравето при работа,включително нивата на излагане, които тези нормативниактове могат да установяват.

2. Компетентната власт трябва да гарантира, че националнитепрепоръки относно управлението на безопасността и здраветопри работа обхващат следните въпроси:

(а) общи и основни разпоредби;(b) особености на конструкцията на кораба, включително

начини на достъп и рискове, свързани с азбеста;(c) машини;(d) последиците от прекалено ниските или прекалено високите

температури на повърхностите, с които моряците могат даимат контакт;

(е) последици от шума на работното място и в жилищнитепомещения на борда на кораба;

(f) последици от вибрациите на работното място и в жилищнитепомещения на борда на кораба;

(g) последици от факторите на околната среда, освен тези,упоменатите в подточки (e) и (f), на работното място и вжилищните помещения на борда на кораба, включителнотютюнев дим;

(h) специални мерки за сигурност на и под палубата;(i) товаро-разтоварно оборудване;(j) предотвратяване и борба с пожари;(k) котви, вериги и въжета;(l) опасен товар и баласт;

104

(m) лични предпазни средства на моряците; (n) работа в затворени пространства;(o) физически и психически последици от умората;(p) последици от зависимости от алкохол и наркотици;(q) предпазване от и предотвратяване на ХИВ/СПИН; и(r) действия при аварийни и спешни случаи.

3. При извършване на оценка на рисковете и намаляването наизлагането на вредни въздействия, посочени в алинея 2 нанастоящото Ръководство, трябва да се вземат предвидпоследиците за физическото здраве в следствие наработата, включително ръчно боравене с товари, шум ивибрации, химическите, биологичните и психическитепоследици за здравето в резултат на работата, физическитеи психическите последици от умората и трудовите злополуки.Необходимите мерки трябва да отчитат принципа напревенцията, при който освен всичко останало, борбата сриска при източника, приспособяването на работата къминдивида, особено по отношение на подредбата на работнотомясто и замяната на опасното с безопасно или по-малкоопасно, имат приоритет пред личните средства за защита наморяците.

4. В допълнение, компетентната власт трябва да се увери, чесе държи сметка за последствията по отношение набезопасността и здравето, особено в следните области:

(а) действия при аварийни и спешни случаи;(b) последици от зависимости от алкохол и наркотици;(c) опазване от и предотвратяване на ХИВ/СПИН.

Ръководство B4.3.2 – Излагане на шум

1. Компетентната власт, съвместно с компетентнитемеждународни органи и представителите на съответнитеорганизации на корабособствениците и на моряците, трябвапериодично да преразглеждат проблема с шума, на борда накораба, с цел подобряване на предпазването на моряците,доколкото това е осъществимо на практика, отнеблагоприятните последици от излагането на шум.

105

2. Посоченото в алинея 1 на настоящото Ръководствопреразглеждане, следва да отчита вредните за слуха,здравето и удобството на моряците последици от излаганетона прекален шум както и препоръчаните или предписанитемерки за намаляване шума на борда с цел предпазване наморяците. Предвидените мерки следва да включват:

(а) инструктиране на моряците относно опасностите за слуха иза здравето от продължително излагане на високи нива нашум и правилната употреба на средства и оборудване зазащита от шум;

(b) предоставяне на одобрено оборудване за предпазване наслуха на моряците, когато това е нужно; и

(c) оценка на риска и намаляване на нивата на излагане нашум във всички жилищни помещения, помещенията за храненеи почивка, както и в машинното отделение и други машиннипространства.

Ръководство B.4.3.3 – Излагане на вибрации

1. Компетентната власт, съвместно с компетентнитемеждународни институции и представителите на съответнитеорганизации на корабособствениците и на моряците, катоотчита при необходимост съответните международни норми,трябва да изследва периодично проблема с вибрациите наборда на кораба с цел подобряване в рамките на възможнотона предпазването на моряците от вредното въздействие навибрацията.

2. Посоченото в алинея 1 на настоящото Ръководство изследванетрябва да обхваща въздействието върху здравето иудобството на моряците на излагането на прекомернавибрация както и препоръчаните или предписаните мерки занамаляване на вибрациите на кораба с цел предпазване наморяците. Предвидените мерки следва да включват:

(a)информиране на моряците относно опасностите за тяхнотоздраве от продължителното излагане на вибрация;

(b)доставяне на одобрени лични предпазни средства заморяците, когато това е необходимо; и

106

(c)оценка на рисковете и намаляването на излагането навибрации в жилищните помещения, помещенията за отдих ивъзстановяване и хранене чрез приемане на мерки всъответствие с препоръките, съдържащи се в Кодекса запрепоръчителни практики на МОТ относно факторите от околнатасреда на работното място от 2001г., както и евентуалните мупоследващи ревизии, взимайки предвид разликата междуизлагането на вредно въздействие в тези места и наработното място.

Ръководство B.4.3.4 – Задължения на корабособствениците

1. По принцип всички задължения на корабособственика запредоставяне на защитна екипировка или други предпазнисредства срещу злополуки трябва да се съпътстват отразпоредби, съгласно които от моряците се изисква даизползват това оборудване и средства както и да спазватсъответните мерки за защита от злополуки и опазване наздравето.

2. Необходимо е така също да се вземат под внимание член 7 и11 на Конвенция № 119 относно обезопасяването на машините,1963 г., и съответните разпоредби на Препоръка № 118относно обезопасяването на машините, 1963 г., които отедна страна създават задължение за работодателя да осигуриизпълнение на изискването, използваните машини да санадлежно обезопасени и че е забранено използването намашини, които не са надлежно обезопасени, и от друга заработника да не използва машина, на която липсватпредвидените по конструкция и на съответните местапредпазни елементи както и да не ги изключва по време наработа.

Ръководство В4.3.5 – Докладване и събиране на статистически данни

1. Всички трудови злополуки, травми и професионалнизаболявания трябва да се докладват, с цел да бъдатразследвани и събраните статистически данни да сесъхраняват, анализират и публикуват, като се държи сметказа задължението за защита на личните данни на моряците.Докладите не следва да се ограничават единствено дослучаите на смъртоносни заболявания и злополуки, свързанис кораба.

107

2. Посочените в алинея 2 на настоящото Ръководствостатистически данни трябва да включват броя, естеството,причините и последствията от трудовите злополуки, травми ипрофесионалните заболявания и доколкото е практическивъзможно да се посочи ясно в кое точно отделение на корабае възникнала злополуката, вида на злополука и дали тя евъзникнала на море или в пристанище.

3. Всяка държава-членка трябва да вземе под внимание всичкимеждународни системи или модели за регистрация назлополуки с моряци, установени от Международнатаорганизация на труда.

Ръководство В4.3.6 – Разследване

1. Компетентната власт трябва да предприеме разследване напричините и обстоятелствата за всички трудови злополуки,травми и професионални заболявания, довели до загуба начовешки живот или до тежка контузия както и други подобнислучаи, които могат да са определени от националнотозаконодателство.

2. В разследването е необходимо да се предвиди включванетона следното:

(а) условия на труд, като например работна повърхност,разположение на машините, начин на достъп, осветление иметоди на работа;

(b) честота на случаите на трудови злополуки, травми ипрофесионални заболявания по възрастови групи;

(c) специални физически или психологически проблеми,породени от условията на кораба;

(d) проблеми, породени от физическото напрежение на кораба,в частност като последица от увеличена работнанатовареност;

(e) възникнали в резултат на техническото развитие проблеми,както и въздействието на това развитие по отношениесъстава на екипажа; и

(f) проблеми, породени от човешки грешки.

108

Ръководство B4.3.7 – Национални програми за защита и превенция

1. С цел създаване на солидна основа на мерките занасърчаване на безопасността и здравето при работа ипредотвратяването на злополуки, травми и професионалнизаболявания, дължащи се на конкретни рискове, свързани сработата на море, е необходимо да се извърши проучване наобщите тенденции както и на рисковете, разкрити отстатистиката.

2. Изпълнението на програми за защита и превенция, целящиподобряване на безопасността и здравето при работа, трябвада е организирано по начин, който да позволява накомпетентната власт, корабособствениците и моряците илитехни представители и други подходящи органи да играятактивна роля, включително чрез средства като информационнисесии, указания на борда относно максималните нива наизлагане на потенциално опасни фактори на работното мястои други рискове или резултати от систематичната оценка нариска. В частност, трябва да се изградят национални илиместни общи комитети, ad hoc работни групи или комитети наборда на корабите по безопасност и здраве при работа ипредотвратяване на злополуки, в които да са представениинтересите на организациите на корабособствениците иморяците.

3. Когато такива дейности се осъществяват на нивопредприятие, следва да се предвиди участието на моряци въввсеки комитет на борда на корабите по безопасност и здравепри работа на съответния корабопритежател.

Ръководство B4.3.8 – Съдържание на програмите за защита и превенция

1. Във функциите на комитетите и другите органи, посочени валинея 2 на Ръководство B4.3.7: е необходимо да сепредвиди включването на следното:

(а) разработването на национални ръководства и политики зауправление на системи за безопасността и здравето приработа, както и разпоредби, правила и ръководства запредотвратяване на злополуки;

109

(b) организиране на програми и обучения по безопасност издраве при работа и предотвратяване на злополуки;

(c) организиране на рекламна дейност във връзка сбезопасността и здравето при работа и предотвратяването назлополуки, включително филми, плакати, съобщения иброшури; и

(d) разпространение на литература и информация забезопасността и здравето при работа и предотвратяването назлополуки, така че те да достигат до моряците на корабите.

2. При изготвянето на текстове, отнасящи се до мерките илипрепоръчителните практики по безопасност и здраве приработа и предотвратяване на злополуки трябва да вземат подвнимание съответните разпоредби и препоръки, приети отсъответните национални власти или организации илимеждународни организации.

3. При съставяне на програмите за безопасност и здраве приработа и предотвратяване на злополуки всяка държава-членкатрябва да взема под внимание всички публикувани отМеждународното бюро по труда кодекси за добри практикиотносно безопасността и здравето на моряците.

Препоръка B4.3.9 – Обучение по безопасност и здраве при работа ипредотвратяване на трудови злополуки

1. Посочените в алинея 1 (а) на Стандарт А4.3 програми заобучение, трябва да се преразглеждат периодично и да сеосъвременяват в светлината на развитието на корабите, поотношение техните размери, видове и оборудване, както ина промените в практиките по окомплектоването на корабитес екипаж, националността, езика и организацията наработата на борда на кораба.

2. Информирането по отношение на безопасността и здравето приработа и предотвратяване на злополуки трябва да епостоянен процес. Това информиране може да се осъществявапосредством:

(а) образователни аудиовизуални материали, като филми, коитода се използват от центровете за професионално обучение на

110

моряци и където е възможно – да се прожектират на борда накорабите;

(b) поставяне на плакати на корабите;(c) включване на статии относно рисковете при работата на

море и мерките за осигуряване на безопасността, опазванена здравето при работа и предотвратяването на злополуки впериодични издания, четени от моряци;

(d) специални кампании чрез използване на различниобществени медии за обучение на моряците, включителнокампании във връзка с практиките за безопасна работа.

3. Посоченото в алинея 2 на настоящото Ръководствоинформиране трябва да отчита различните националности,езици и култури на моряците на борда на корабите.

Ръководство B4.3.10 – Обучение по безопасност и здраве на младите моряци

1. Правилата относно безопасността и здравето трябва да севключват във всички общи разпоредби относно медицинскитепрегледи преди и по време на работа и относнопредотвратяването на злополуки и опазването на здраветопри работа, които могат да се прилагат по отношениеработата на моряците; Тези правила трябва да определятмерките, които ще сведат до минимум рисковете при работаза младите моряци при изпълнение на техните задължения.

2. С изключение на случаите, в които компетентната власт епризнала даден млад моряк за напълно квалифициран заопределена длъжност, правилата следва да установяватограничения по отношение на младите моряци за извършванена определени видове работа, при липса на подходящ надзорили обучение, които могат да носят особен риск отзлополука или вредно въздействие върху здравето им илифизическото им развитие, или изискват определена степен назрялост, опит и умения. При определяне на видовете работа,които следва да бъдат ограничени посредством тези правила,компетентната власт следва да отчете по-специалноследното:

(а) вдигане, местене и носене на тежки товари или предмети;(b) влизане в котли, резервоари и водонепроницаеми камери;

111

(c) излагане на вредни нива на шум и вибрации;(d) работа с подемна и други видове тежка техника и

инструменти или работа като подаващи сигнали на работещитес такава техника;

(e) работа с въжетата за швартоване или влачене илизавързване на кораба на док;

(f) такелаж;(g) работа нависоко или на палубата при лошо време;(h) нощна вахта;(i) обслужване на електрическо оборудване;(j) излагане на потенциално вредни материали или вредни

физически агенти, като например опасни или отровнивещества, и йонизиращи радиации;

(к) чистене на инструментите за готвене; и (l) опериране или управление на корабните лодки.

3. Компетентната власт следва да предприеме практически меркиили да приложи съответни механизми, за да доведе дознанието на младите моряци информацията относнопредотвратяването на злополуки и опазването на тяхнотоздраве на бодра на кораб. Тези мерки могат да включватподходящи курсове и официални информационни кампании запредотвратяване на злополуки, предназначени за младиморяци, както и професионален инструктаж и надзор намладите моряци.

4. Програмите за образование и професионално обучение намладите моряци, както на сушата, така и на борда накораба, трябва да включват обучение относно вреднитепоследици за здравето и доброто им състояние отзлоупотребата с алкохол и наркотици и други потенциалновредни вещества, както и за рисковете и проблемите,свързани с ХИВ/СПИН и други действия, пораждащи рискове заздравето.

Ръководство В4.3.11 – Международно сътрудничество

1. Държавите-членки, с подкрепата на съответнитемеждуправителствени и други международни организации и

112

като си сътрудничат помежду си, трябва да се стараят дапостигнат възможно най-голяма съгласуваност в действиятаза повишаване на безопасността и здравето при работа ипредотвратяването на злополуки.

2. При разработване на посочените в Стандарт А4.3 програми заповишаване на безопасността и здравето при работа ипредотвратяването на злополуки всяка държава-членка трябвада взема под внимание съответните кодекси с препоръчителнипрактики, публикувани от Международното бюро по труда исъответните норми на международните организации.

3. Държавите-членки трябва да отчитат нуждата от международносътрудничество по отношение на непрекъснатото насърчаванена дейностите във връзка с повишаването на безопасността издравето при работа и предотвратяването на трудовизлополуки. Това сътрудничество може да приеме формата на:

(а) двустранни и многостранни споразумения за уеднаквяванена стандартите и средствата за опазване на здравето ибезопасността при работа;

(b) обмен на информация за конкретни рискове за моряците иза средствата за насърчаване опазването на здравето ибезопасността при работа и предотвратяването на злополуки;

(c) оказване на помощ при изпитанията на екипировка иизвършването на проверки по линия на прилаганеизискванията на държавата на знамето в съответствие нанационалното законодателство;

(d) сътрудничество по отношение на подготвянето иразпространението на разпоредби, правила и ръководстваотносно опазването на здравето и безопасността при работаи предотвратяване на злополуки;

(e) сътрудничество по отношение на производството иупотребата на тренировъчни средства; и

(f) използване на обща материална база и оказване навзаимопомощ при обучението на моряците по безопасност иопазване на здравето при работа, предотвратяване назлополуки и безопасни методи на работа.

113

Правило 4.4 – Достъп до материална база на сушата заосигуряване благосъстоянието на моряците

Цел: да се осигури на моряците достъп до материална база и услуги насушата за гарантиране на тяхното здраве и благосъстояние

1. Всяка държава-членка обезпечава лесен достъп доматериалната база на сушата за осигуряване наблагосъстоянието на моряците, там, където има такава.Държавите-членки насърчават развитието в определенипристанища на такава база и услуги, както същите саизброените в Кодекса, с цел да предоставят на моряците,чиито кораби се намират в тези пристанища, адекватнаматериална база и услуги за осигуряване наблагосъстоянието им.

2. Кодексът установява отговорностите на съответната държава-членка по отношение на материалната база на сушата заосигуряване на благосъстоянието на моряците, коитовключват културни, развлекателни и информационни средстваи услуги.

Стандарт А4.4 – Достъп до материална база на сушата за осигуряванеблагосъстоянието на моряците

1. Всяка държава-членка изисква там, където съществува нанейна територия материална база на сушата за осигуряванеблагосъстоянието на моряците, тя да е на разположение заползване от всички моряци, независимо от тяхнатанационалност, раса, цвят, пол, религия, политическивъзгледи или социален произход и независимо от знамето,под което плава корабът, на който те работят.

2. Всяка държава-членка насърчава развитието на материалнабаза на сушата за осигуряване благосъстоянието на моряцитев подходящи пристанища на нейна територия и следконсултации със съответните организации накорабособствениците и на моряците, определя кои пристанищаследва да се считат за подходящи.

114

3. Всяка държава-членка поощрява създаването на съвети поблагосъстоянието на моряците, които редовно преразглеждатматериалната база и услуги на сушата за осигуряванеблагосъстоянието на моряците, за да се гарантира, чесъщите са подходящи от гледна точка на промените напотребностите на моряците, произтичащи от техническото ифункционалното развитие както и от всички другинововъведения в корабоплавателната индустрия.

Ръководство В4.4 – Достъп до материална база на сушата за осигуряванеблагосъстоянието на моряците

Ръководство В4.4.1 – Отговорности на държавите-членки

1. Всяка държава-членка трябва:

(а) да предприеме мерки, за да гарантира, че на моряците, вопределените пристанища на посещение, се предоставятподходяща материална база и услуги за осигуряване натяхното благосъстояние както и подходяща защита наморяците при упражняване на тяхната професия; и

(b) при осъществяването на тези мерки да вземе под вниманиеспециалните потребности на моряците, особено, когато те сенамират в чужди държави и когато влизат в зони на воененконфликт, по отношение на тяхната безопасност, здраве изанимания в свободното им време.

2. Предприетите мерки във връзка с упражняването на контролвърху материалната база и услугите за осигуряванеблагосъстоянието на моряците трябва да включват участиетона съответните представителни организации накорабособствениците и на моряците.

3. Всяка държава-членка трябва да предприеме мерки, целящиускоряването на свободното разпространяване междукорабите, централните агенции за доставка и службите поосигуряване на благосъстоянието на моряци, на материаливъв връзка с благосъстоянието на моряците, като напримерфилми, книги, вестници и спортна екипировка за употреба отморяците на борда на корабите им и в изградените на сушатацентрове по благосъстояние на моряците.

115

4. Държавите-членки трябва да си сътрудничат в насърчаванетона развитието на благосъстоянието на моряците на море и впристанищата. Това сътрудничество трябва да включва:

(а) консултации между компетентните власти, целящипредоставянето и подобряването на материалната база иуслуги за осигуряване на благосъстоянието на моряците,както в пристанищата, така и на борда на корабите;

(b) споразумения за обединяване на ресурси и съвместнопредоставяне на материална база и услуги за осигуряване наблагосъстоянието на моряците в големите пристанища, за дасе избегне ненужното дублиране;

(c) организиране на международни спортни прояви и поощряванена моряците да участват в спортни дейности; и

(d) организация на международни семинари по въпросите наблагосъстоянието на моряците на море и в пристанищата.

Ръководство В4.4.2 – Материална база и услуги за осигуряване наблагосъстоянието на моряците в пристанищата

1. Всяка държава-членка трябва да предостави или да гарантирапредоставянето на такава материална база и услуги заосигуряване на благосъстоянието на моряците, от каквитоможе да има необходимост в съответните пристанища надържавата.

2. Материална база и услуги за осигуряване наблагосъстоянието на моряците трябва да се предоставят всъответствие с националните условия и практики от една илиповече от следните институции:

(а) обществените власти;(b) съответните организации на корабособствениците и на

моряците, на базата на колективно споразумение или другидоговорености; и

(c) доброволни организации.

3. В пристанищата следва да се изгради и развива необходиматаматериална база за осигуряване на благосъстоянието, отдиха

116

и възстановяването на моряците. Тази база трябва давключва следното:

(а) според нуждите, заседателни зали и зали за отдих;(b) спортни съоръжения, включително и такива за спортнизанимания на открито, включително и за състезания;(c) образователни средства и пособия; и (d) когато е подходящо, условия за изповядване на религия иза лични консултации.

4. Такава материална база и услуги могат да се осигурят наморяците, в съответствие с техните потребности и чрезпредоставянето им на достъп до материална база и услуги,предназначени за общо ползване.

5. Когато голям брой моряци от различни националности,намиращи се в дадено пристанище, се нуждаят от услуги катохотели, клубове и спортни площадки, компетентните властиили органи на държавите, чиито граждани са тези моряци ипод чиито знамена плават корабите им, както и съответнитемеждународни асоциации трябва да се консултират и да сисътрудничат с компетентните власти и органи на държавата,в която се намира пристанището, както и помежду си с огледобединяване на ресурсите и избягване на ненужно дублиране.

6. Подходящи хотели и общежития за моряците следва да сеосигурят в местата, където има потребност от тях. Тетрябва да предоставят услуги, сравними с тези на хотел отдобра категория и когато е възможно, трябва да саразположени на добро място и да не се намират внепосредствена близост до доковете. Върху такива хотели иобщежития трябва да се упражнява подходящ контрол, ценитетрябва да са в разумни граници и когато се налага и епрактически възможно, трябва да се вземат мерки занастаняване на семействата на моряците.

7. Всички моряци, независимо от тяхната националност, раса,цвят, религия, политически убеждения или социален произходи независимо от знамето, под което плава корабът, на койтотези моряци са наети, ангажирани или работят, следва даимат достъп до тази материална база и услуги. Без да се

117

накърнява по никакъв начин този принцип, в някоипристанища може да се окаже необходимо да се предоставятразлични видове материална база, съизмерими по категория,но пригодени към обичаите и нуждите на различните групиморяци.

8. Изисква се да се предприемат мерки, гарантиращи наеманетона пълен работен ден, в случай на нужда, на техническикомпетентни лица за обслужване на материалната база иуслуги за осигуряване на благосъстоянието на моряците, вдопълнение към евентуалните доброволци.

Ръководство В4.4.3 – Съвети по благосъстоянието

1. На ниво пристанище, на регионално или национално равнище,в зависимост от нуждите, следва да се създадат съвети поблагосъстоянието. Техните функции трябва да включват:

(а) да контролират дали съществуващата материална база иуслуги за осигуряване благосъстоянието на моряцитеотговаря по подходящ начин на техните потребности и даследят за възникването на необходимост от осигуряване надопълнителна или извеждането от употреба на неизползванаматериална база и услуги; и

(b) да подпомагат и консултират лицата, отговорни запредоставяне на материална база и услуги и да осигуряваткоординация между тях.

2. В състава на съветите по благосъстоянието трябва да севключват представители на организациите накорабособствениците и на моряците, компетентната власт икогато това е подходящо, доброволчески организации исоциални органи.

3. В съответствие с изискванията на националнотозаконодателство и доколкото е подходящо, в работата напристанищните, регионалните и националните съвети поблагосъстоянието следа да се привлекат консулите на морскидържави и местните представители на чуждестранниорганизации по благосъстоянието.

118

Ръководство В4.4.4 – Финансиране на материалната база за осигуряванеблагосъстоянието на моряците

1. В съответствие с националните условия и практики,финансовата подкрепа за материалната база за осигуряванена благосъстоянието на моряците в пристанищата следва дасе предоставя посредством един или повече от следнитеизточници:

(а) субсидии от обществени фондове;(b) данъци или други специални вземания от корабоплавателни

източници;(c) доброволни помощи от корабособственици, моряци или

техните организации; и(d) доброволни помощи от други източници.

2. Налаганите данъци, такси и специални вземания заосигуряване на благосъстоянието на моряците, могат да сеползват единствено за целите, за които същите се събират.

Ръководство В4.4.5 – Разпространяване на информация и мерки за улеснение

1. Сред моряците трябва да се разпространява информацияотносно материалната база и услугите, предоставяни нашироката общественост в пристанищата на посещение и по-специално такива като транспорт, благосъстояние,забавления, образование и места за религиозни служби,както и по отношение на материалната база и услугите,предвидени специално за моряци.

2. На моряците следва да се предоставят подходящи транспортнисредства на умерени цени по всяко разумно време, за дамогат да се придвижат от удобни места на пристанището доградските райони.

3. Компетентните власти трябва да предприемат всичкиподходящи мерки за да сведат до знанието накорабособствениците и моряците, влизащи в пристанището,всички специални закони и обичаи, нарушаването на коитоможе да застраши свободата им.

119

4. Компетентните власти трябва да оборудват зоните напристанището и пътищата за достъп с подходящо осветление имаркировка, както и да осигурят редовни патрули загарантиране на защитата на моряците.

Ръководство В4.4.6 – Моряци в чуждо пристанище

1. С цел осигуряване на защитата на моряците в чуждипристанища, следва де се предприемат мерки за улесняванена:

(а) достъпа до консулски служител на държавата, чиитограждани са моряците; и(b) ефективно сътрудничество между консулите и местните или

националните власти.

2. Съдебното производството срещу моряци, задържани в чуждипристанища, трябва да бъде бързо, законосъобразно и приоказване на подходяща консулска защита.

3. В случай на задържане на моряк по каквато и да е причинана територията на държава-членка, компетентната власттрябва да уведоми незабавно държавата, чийто гражданин еморякът и държавата, под чието знаме плава корабът му, акоморякът изиска това. Компетентната власт трябва незабавнода информира моряка за правото му на такова искане.Държавата, чийто гражданин е морякът, трябва бързо дауведоми неговото семейство. Компетентната власт трябва дапозволи незабавен контакт на консулските служители на тезидържави с моряка и редовни посещения през целия период назадържане на моряка.

4. Всяка държава-членка трябва да предприеме мерки, когатотова е необходимо, за осигуряване на безопасността наморяците от агресия и други незаконни актове, докатотехните кораби са в нейните териториални води и особено,когато приближават пристанища.

5. Отговорните лица в пристанищата и на борда на корабитетрябва да положат всички усилия, за да улеснят краткитепрестои на моряците на брега, във възможно най-кратък срокслед пристигането на кораба в пристанището.

120

Правило 4.5 – Социално осигуряване

Цел: да се гарантира предприемането на мерки, целящи осигуряването наморяците на достъп до социалното осигуряване

1. Всяка държава-членка гарантира, че всички моряци идоколкото това е регламентирано от националното йзаконодателство и техните семейства имат достъп досоциалното осигуряване в съответствие с Кодекса, без товада накърнява всякакви по-благоприятни условия, посочени валинея 8 на член 19 на Устава на Международнатаорганизация на труда.

2. Всяка държава-членка предприема мерки, съобразнонационалните условия, индивидуално и чрез международносътрудничество, за постепенно постигане на всеобхватносоциално осигуряване на моряците.

3. Всяка държава-членка гарантира, че моряците, които саобект на нейното законодателство в областта на социалнотоосигуряване и доколкото това е регламентирано отнационалното й законодателство и техните семейства иматправо да се ползват от социално осигуряване, което не епо-малко благоприятно от това, от което се ползватработниците и служителите на сушата.

Стандарт А4.5 – Социално осигуряване

1. С оглед постигането на предвиденото в Правило 4.5всеобхватно социално осигуряване трябва да се отчитатследните видове социално осигуряване: медицинскотообслужване обезщетения при болест, обезщетения прибезработица, обезщетения за възраст, обезщетения затрудови злополуки, семейни обезщетения, обезщетения примайчинство, обезщетения за неработоспособност,наследствени обезщетения, които допълват осигуряването,установено в Правило 4.1 за медицинското обслужване иПравило 4.2 за отговорността на корабопритежателя, както ив други глави на настоящата Конвенция.

121

2. В момента на ратифициране, осигуряването, което всякадържава-членка предоставя в съответствие с алинея 1 наПравило 4.5 включва най-малко три от деветте вида социалноосигуряване, изброени в алинея 1 на настоящия Стандарт.

3. Всяка държава-членка предприема стъпки, в съответствие снационалните си условия, за предоставяне на допълнителнотосоциално осигуряване, предвидено в алинея 1 на настоящияСтандарт, на всички моряци, които имат постоянноместожителство на нейна територия. Това задължение може дабъде изпълнено, например чрез съответните двустранни илимногостранни споразумения или чрез система на осигурителнивноски. Така полученото осигуряване не може да е по-малкоблагоприятно от осигуряването, което ползват работницитена сушата, които живеят на нейна територия.

4. Независимо от разпределението на отговорностите,предвидено в алинея 3 на настоящия Стандарт, държавите-членки могат чрез двустранни и многостранни споразумения ичрез разпоредби, приети в рамките на организации зарегионална икономическа интеграция, да определят другиправила относно законодателството в областта на социалнотоосигуряване, приложимо по отношение на моряците.

5. Отговорностите на всяка държава-членка по отношение наморяците, намиращи се на кораби, които плават под нейнознаме, включват предвиденото в разпоредбите на Правила 4.1и 4.2 както и свързаните с тях разпоредби на Кодекса, атака също и установеното в нейните общи отговорности посилата на международното право.

6. Всяка държава-членка проучва различните начини запредоставяне на съизмерими помощи на моряците в случай налипса на достатъчно покритие по посочените в алинея 1 нанастоящия Стандарт видове социално осигуряване и всъответствие с националното законодателство и практика.

7. Предвиденото в алинея 1 на Правило 4.5 обезщетение, споредконкретните обстоятелства, може да се регламентира взакони или наредби, в частни схеми или в колективнитрудови договори, или в комбинация от тях.

122

8. Доколкото е съвместимо с националното законодателство ипрактика, държавите-членки си сътрудничат чрез двустранниили многостранни споразумения или други начини, за дагарантират правото на всички моряци на социалноосигуряване, чрез схеми със или без вноски, което те сапридобили или са на път да придобият независимо от тяхнотоместожителството.

9. Всяка държава-членка установява справедливи и ефективнипроцедури за уреждане на спорове.

10. В момента на ратифициране всяка държава-членкауточнява видовете социално осигуряване, за които сепредоставя предвидената в алинея 2 на настоящия Стандартзащита. В последствие тя уведомява генералния директор наМеждународното бюро по труда, когато предостави защита заедин или повече от останалите видове социално осигуряване,изброени в алинея 1 на настоящия Стандарт. Генералниятдиректор поддържа регистър с тази информация и япредоставя на всички заинтересовани страни.

11. Докладите по член 22 на Устава на Международнатаорганизация на труда до Международното бюро по трудавключват така също информация относно стъпките, предприетив съответствие с алинея 2 на Правило 4.5 за разпростиранена защитата и над други осигурени социални рискове.

Ръководство В4.5 – Социално осигуряване

1. Предвидената в алинея 2 на Стандарт А4.5 защитата, коятоследва да се предостави в момента на ратификация, трябвакато минимум да включва медицинско обслужване, обезщетенияпри безработица и обезщетения при трудови злополуки.

2. В посочените в алинея 6 на Стандарт А4.5 случаи,съизмеримите помощи могат да бъдат предоставяни чреззастраховки, двустранни или многостранни споразумения илидруги ефективни средства, като се вземат под вниманиеразпоредбите на съответните колективни трудови договори.Когато такива мерки са приети, моряците, по отношение накоито тези мерки се прилагат, трябва да бъдат консултирани

123

относно начините, по които се предоставят различнитевидове социално осигуряване.

3. Когато моряците са обект на повече от едно националнозаконодателство по отношение на социалното осигуряване,заинтересованите държави-членки трябва да си сътрудничат,за да установят на базата на взаимно съгласие чиезаконодателство ще се прилага, отчитайки такива факторикато типа и равнището на защита съгласно съответнитезаконодателства, които са по-благоприятни зазаинтересованите моряци, както и предпочитанията наморяците.

4. Процедурите, които следва да се създадат по силата наалинея 9 на Стандарт А4.5, трябва да бъдат предназначениза обхващане на всички спорове, отнасящи се до исканиятана заинтересованите моряци, независимо от начина, по койтосе осигурява този обхващане.

5. Всяка държава-членка трябва да предостави установеното вКонвенцията социално осигуряване на всички моряци, нейниили чужди граждани или и двете, които работят на борда накораби, плаващи под нейно знаме, в зависимост от това коее приложимо и трябва периодично да преразглежда изброенитев алинея 1 на Стандарт А4.5 видове социално осигуряване соглед определянето на допълнителни видове, подходящи зазаинтересованите моряци.

6. Моряшките трудови договори трябва да определят средствата,чрез които корабособственикът ще предоставя на морякаразличните видове социално осигуряване както и всяка другасвързана с това информация, с която корабособственикътразполага, като например установени със закон удръжки отзаплатите на моряка и вноски на корабособственика, коитомогат да се извършват в съответствие с изискванията наопределени упълномощени органи съгласно съответнитенационални схеми за социално осигуряване.

7. Държавата-членка, под чието знаме плава корабът,упражнявайки ефективно своята юрисдикция по социалнитевъпроси, следва да се увери, че корабособственицитеизпълняват своите отговорности относно социалното

124

осигуряване, като включително изплащат изискваните от тяхвноски по схемите за социално осигуряване.

Глава 5. Изпълнение и въвеждане в сила

1. Правилата в тази Глава определят задълженията на всякадържава-членка да спазва изцяло и да въведе в силапринципите и правата, установени в членовете на настоящатаКонвенция, както и отделните задължения, предвидени вГлави 1, 2, 3 и 4.

2. Алинеи 3 и 4 на член VI, които позволяват изискванията наЧаст А на Кодекса да се прилагат чрез равносилни посъщество разпоредби, не се отнасят за Част А от Кодекса внастоящата Глава.

3. В съответствие с алинея 2 на член VI, всяка държава-членкаизпълнява установените й в Правилата задължения по начин,регламентиран в съответните Стандарти на Част А наКодекса, като отдава нужното внимание на съответнитеРъководства в част Б на Кодекса.

4. Разпоредбите на настоящата Глава се прилагат, като се имапредвид, че моряците и корабособствениците, както всичкидруги лица, са равнопоставени пред закона и имат право наеднаква защита от закона, както и не са обект надискриминация при достъпа им до съдилища, трибунали илидруги механизми за разрешаване на спорове. Разпоредбите нанастоящата глава не определят материална или териториалнакомпетентност.

Правило 5.1 – Отговорности на държавата на знамето

Цел: да се гарантира, че всяка държава-членка изпълнява задълженията сипо настоящата Конвенция по отношение на корабите, които плават поднейно знаме

Правило 5.1.1 – Общи принципи

1. Всяка държава-членка е отговорна за осигуряване наизпълнението на нейните задълженията по настоящата

125

Конвенция по отношение на корабите, които плават под нейнознаме.

2. Всяка държава-членка установява ефективна система запреглед и освидетелстване на условията на труд на море всъответствие Правила 5.1.3 и 5.1.4, гарантирайки, чеусловията на труд и живот на моряците, които се намират накораби, плаващи под нейно знаме, отговарят и щепродължават да отговарят на установените в настоящатаКонвенция норми.

3. При установяването на ефективна система за преглед иосвидетелстване на условията на труд на море, всякадържава-членка може, когато това е подходящо, даупълномощи обществени институции или други организации(включително от други държави-членки, ако последните сасъгласни), които тя счита за компетентни и независими, даизвършват прегледи или да издават свидетелства или идвете. Във всички случаи държавата-членка носи пълнатаотговорност за прегледа и освидетелстването на условиятана живот и труд на съответните моряци, намиращи се накораби, които плават под нейно знаме.

4. Морско трудово свидетелство, допълнено с Декларация заспазване на морските трудови норми, представлява primafacie доказателство, че на кораба е извършен надлеженпреглед от държавата-членка, под чието знаме той плава иче изискванията на настоящата Конвенция относно условиятана живот и труд на моряците са спазени в степен,удостоверена в свидетелството.

5. Предоставените в съответствие с член 22 на Устава наМеждународната организация на труда доклади от държавата-членка до Международното бюро по труда съдържат информацияза посочената в алинея 2 на настоящото Правило системата,включително за метода, използван за оценяване на нейнатаефективност.

Стандарт А5.1.1 – Общи принципи

1. Всяка държава-членка определя ясни цели и норми относноуправлението на нейните системи за преглед и

126

освидетелстване, както и подходяща обща процедура заоценяване на степента на постигане на тези цели и норми.

2. Всяка държава-членка изисква от всички кораби, коитоплават под нейно знаме, да имат на разположение на бордаси екземпляр от настоящата Конвенция.

Ръководство В5.1.1 – Общи принципи

1. Компетентната власт трябва да предприема съответните меркиза насърчаване на ефективното сътрудничество междупосочените в Правила 5.1.1 и 5.1.2 обществени институции идруги организации, които се занимават с условията на труди живот на моряците на борда на корабите.

2. За да се осигури по-добро сътрудничество междуинспекторите, корабособствениците, моряците и съответнитеим организации, както и за да се поддържат или подобрятусловията на живот и труд на моряците, компетентната власттрябва да провежда регулярно консултации с представителина техните организации като най-добро средство запостигане на тези цели. Начинът на провеждане на тезиконсултации трябва да се определя от компетентната властслед консултации с организациите на корабособствениците ина моряците.

Правило 5.1.2 – Упълномощаване на признатите организации

1. Посочените в алинея 3 на Правило 5.1.1 обществениинституции и другите организации, (“признати организации”)трябва да са признати от компетентната власт катоотговарящи на изискванията на Кодекса относнокомпетентността и независимостта. Функциите по преглед иосвидетелстване, за които признатите организации могат даса упълномощени да изпълняват, са в сферата на дейностите,които са изрично упоменати в Кодекса като дейности,извършвани от компетентната власт или признатиорганизации.

2. Посочените в алинея 5 на Правило 5.1.1 доклади,съдържат информация относно всички признати организации,степента, в която те са упълномощени както и мерките,

127

предприети от държавата-членка за да се гарантира, чедейностите, за които има упълномощаване, се изпълняватизцяло и резултатно.

Стандарт А5.1.2 – Упълномощаване на признатите организации

1. За целите на признаване на организациите в съответствие салинея 1 на Правило 5.1.2, компетентната власт проверявакомпетентността и независимостта на съответнатаорганизация и определя дали организацията е показала вдостатъчна за изпълнението на дейностите, за които тя еупълномощена, степен, че:

(а) притежава необходимите познания и опит в съответнитеобласти на настоящата Конвенция и достатъчно познаване наексплоатацията на корабите, включително минималнитеизисквания, за наемане на работа на моряци на борда накораби, условията за наемане на работа на борда, жилищнонастаняване, условията за отдих и възстановяване, храна исервиране, предотвратяване на злополуки, опазване наздравето, медицинско обслужване, благосъстояние и социалноосигуряване;

(b) има възможността да поддържа и осъвременява познаниятана персонала си;

(c) притежава необходимите познания относно изискванията нанастоящата Конвенция, както и относно приложимотонационално законодателство и съответните международниактове; и

(d) има подходящ капацитет, структура, опит и способности,съответстващи на вида и степента на упълномощаване.

2. Всяко пълномощно, предоставено по отношение на прегледите,като минимум упълномощава признатата организация даизисква коригирането на несъответствията, които еустановила по отношение на условията на живот и труд наморяците и да извършва инспекции в това отношение припоискване от държавата на пристанището.

3. Всяка държава-членка трябва да създаде:

128

(а) система за гарантиране на качеството на работата,извършвана от признатите организации, която да включваинформация относно приложимото национално законодателствои съответните международни актове; и

(b) процедури за осъществяване на комуникация с иупражняване контрол над такива организации.

4. Всяка държава-членка предоставя на Международното бюро потруда актуален списък на всички признати организации,които тя е упълномощила да действат от нейно име и даподдържа актуалността на този списък. Списъкът трябва даопределя функциите, които признатите организации саупълномощени да извършват. Бюрото предоставя този списъкна широката общественост.

Ръководство B5.1.2 – Упълномощаване на признатите организации

1. Организация, която иска да бъде призната, трябва дапокаже, че има нужната техническа, административна иуправленска компетентност и капацитет, за да осигурипредоставянето на навременни услуги със задоволяващокачество.

2. При оценяване на способността на дадена организация,компетентната власт трябва да определя, далиорганизацията:

(а) има подходящия технически, управленски и помощенперсонал;

(b) има достатъчно квалифициран професионален персонал, зада предоставя съответните услуги с адекватно географскопокритие;

(c) е доказала способността си да предоставя навременниуслуги със задоволяващо качество; и

(d) е независима и прозрачна в действията си.

3. Компетентната власт трябва да сключи писмено споразумениес всяка призната от нея организация, с цел упълномощаване.Споразумението трябва да включва следните елементи:

(а) обхват на приложение;

129

(b) цел; (c) общи условия;(d) изпълнение на функциите, за които се упълномощава;(e) законова основа на функциите, за които се упълномощава;(f) докладване пред компетентната власт;(g) определяне от компетентната власт на упълномощаването на

признатата организация;(h) упражняване на контрол от компетентната власт върху

делегираните на признатата организация дейности;

4. Всяка държава-членка трябва да изисква от признатитеорганизации да разработят система за обучение на наетия оттях персонал в качеството им на инспектори, за да сегарантира навременното опресняване на техните познания икомпетентност.

5. Всяка държава-членка трябва да изисква от признатитеорганизации да поддържат списъци с услугите, извършени оттях, чрез които списъци да могат да докажат постигането наизискваните стандарти по точките, които обхващат технитеуслуги.

6. При разработването на процедурите за контрола, посочен валинея 3 (b) на Стандарт А5.1.2, държавите-членки трябвада вземат предвид Ръководството за упълномощаване наорганизации за действие от името на администрацията, прието врамките на Международната морска организация.

Правило 5.1.3 – Морско трудово свидетелство и Декларация заспазване на морските трудови норми

1. Това Правило се прилага за кораби с: брутен тонаж

(а) 500 или повече тона, извършващи международни рейсове; и

(b) 500 или повече тона, плаващи под знаме на държава-членкаи опериращи от пристанище или между пристанища в другадържава.

130

За целите на настоящото Правило “международен рейс” означаварейс от пристанище в една държава до пристанище извън тазидържава.

2. Това Правило също така се прилага за всички кораби, коитоплават под знамето на държава-членка и не попадат вобхвата на алинея 1 на настоящото Правило, по искане,отправено от корабособственика до съответната държава-членка.

3. Всяка държава-членка изисква от корабите, които плават поднейно знаме, да имат и да поддържат Морско трудовосвидетелство, удостоверяващо, че на условията за живот итруд на моряците на борда на кораба, включително и намерките за осигуряване на постоянно съответствие сизискванията на приетите норми, които следва да се включатв посочената в алинея 4 на настоящото Правилодекларацията за спазване на морските трудови норми, еизвършен преглед и те отговарят на националнотозаконодателство или други мерки за прилагане нанастоящата Конвенция.

4. Всяка държава-членка изисква от корабите, които плават поднейно знаме, да имат и да поддържат Декларация за спазванена морските трудови норми, съдържаща националнитеизисквания за прилагане на настоящата Конвенция относноусловията на живот и труд на моряците и установяващамерките, предприети от корабособственика, за да гарантирасъответствието на даден кораб или кораби с изискванията.

5. Морското трудово свидетелство и декларацията за спазванена морските трудови норми трябва да отговарят наустановения в Кодекса модел.

6. Когато компетентната власт на държава-членка или признатаорганизация, която е надлежно упълномощена за тази цел, врезултат на извършен преглед е установила, че кораб,плаващ под знамето на държава-членка, отговаря илипродължава да отговаря на установените в настоящатаКонвенция норми, тя издава или подновява съответнотоМорско трудово свидетелство и го вписва в регистър,достъпен за широката общественост.

131

7. Подробните изисквания относно морското трудовосвидетелство и декларацията за спазване на морскитетрудови норми, включително списък на областите, подлежащина преглед и одобрение, са определени в Част А на Кодекса.

Стандарт А5.1.3 – Морско трудово свидетелство и Декларация за спазванена морските трудови норми

1. Морското трудово свидетелство се издава на корабите откомпетентната власт или от призната организация, която еупълномощена надлежно за целта, за период не по-дълъг отпет години. Приложение А5-I съдържа списък с областите,които подлежат на преглед и за които трябва да сеустанови, че отговарят на националното законодателство илидруги мерки за прилагане изискванията на настоящатаКонвенция относно условията на живот и труд на моряците накорабите преди да бъде издадено Морско трудовосвидетелство.

2. Морското трудово свидетелство е валидно при условие, че еизвършен междинен преглед от компетентната власт или отпризната организация, която е надлежно упълномощена зацелта, за да се осигури постоянно съответствие снационалните изисквания, прилагащи настоящата Конвенция. Вслучай, че се извършва само един междинен преглед, апериодът на валидност на морското трудово свидетелство епет години, то тази преглед се извършва между втората итретата годишни дати от издаването на морското трудовосвидетелство. Годишна дата означава денят и месецът отвсяка година, които отговарят на датата на изтичане навалидността на морското трудово свидетелство. Обхватът идълбочината на междинния преглед трябва да са равни натези на преглед за подновяване на свидетелството.Свидетелството се препотвърждава след извършването намеждинен преглед, резултатите от който саудовлетворителни.

3. Независимо от предвиденото в алинея 1 на настоящияСтандарт, когато прегледът за подновяване е извършен всрок от три месеца преди изтичане на съществуващотосвидетелство, новото Морско трудово свидетелство е в сила

132

от датата на извършване на прегледа за подновяване насвидетелството, за период, ненадвишаващ пет години отдатата на изтичане на съществуващото Морско трудовосвидетелство.

4. Когато прегледът за подновяване на свидетелството еизвършен повече от три месеца преди датата на изтичане насъществуващото свидетелство, новото Морско трудовосвидетелство е в сила за период, ненадвишаващ пет годиниот датата на извършване на прегледа за подновяване насвидетелството.

5. Възможно е издаването на временно Морско трудовосвидетелство:

(а) за нови кораби при доставка;(b) когато даден кораб сменя знамето, под което плава; или(c) когато даден корабособственик поема отговорност за

опериране на кораб, който е нов за него.

6. Временното Морско трудово свидетелство може да се издаваот компетентната власт или от призната организация, коятое надлежно упълномощена за целта, за период от време,който не надвишава шест месеца.

7. Временното Морско трудово свидетелство може да се издавасамо след потвърждаване на следното:

(а) че в рамките на разумното и осъществимото, корабът е билпрегледан по областите, изброени в Приложение А5-I, катосе отчита потвърждението на предвиденото в букви (b), (c)и (d) на настоящата алинея;

(b) че корабособственикът е доказал пред компетентната властили призната организация, че корабът разполага с подходящипроцедури, за да спазва изискванията на настоящатаКонвенция;

(c) че капитанът е запознат с изискванията на настоящатаКонвенция и с отговорностите по изпълнението им; и

133

(d) че съответната информация е предадена на компетентнатавласт или призната организация за издаване на Декларацияза спазване на морските трудови норми.

8. Преди изтичането на временното свидетелство се извършвапълен преглед в съответствие с алинея 1 на настоящияСтандарт, за да може да се издаде Морско трудовосвидетелство за целия срок. След първите шест месеца,установени в алинея 6 на настоящия Стандарт, не може да сеиздават повече временни свидетелства. За периода, за койтое в сила временното Морско трудово свидетелство, не енужно издаването на Декларация за спазване на морскитетрудови норми.

9. Морското трудово свидетелство, временното Морско трудовосвидетелство и декларацията за спазване на морскитетрудови норми трябва да се съставят по типова форма,отговаряща на моделите, предоставени в Приложение А5-II.

10. Декларацията за спазване на морските трудови норми сеприлага към морското трудово свидетелство. Тя се състои отдве части:

(а) Част I се съставя от компетентната власт, която : (i)определя областите, които са обект на прегледа всъответствие с алинея 1 на настоящия Стандарт; (ii)определя националните изисквания, чрез които се въвеждат всила съответните разпоредби на настоящата Конвенция,посредством препратки към съответните национални законовиразпоредби, както и доколкото е нужно посредством краткаинформация за основното съдържание на националнитеизисквания; (iii) препраща към разпоредбите нанационалното законодателство по отношение на определеникатегории кораби; (iv) вписва всички равносилни посъщество разпоредби, приети съгласно алинея 3 на член VI;и (v) посочва ясно всяко изключение, направено откомпетентната власт съгласно Глава 3; и

(b) Част II се съставя от корабособственика и определяпредприетите мерки за осигуряване на текущото съответствиев периода между прегледите с националните изисквания и

134

предложените мерки за постигане на непрекъснатоподобрение.

Компетентната власт или призната организация, надлежноупълномощена за целта, заверява Част ІІ и издава Декларация заспазване на морските трудови норми.

11. Резултатите от всички последващи прегледи или другиинспекции, извършени по отношение на съответния кораб ивсички значителни несъответствия, установени по време натези инспекции, се записват, заедно с датата, на коятоустановените несъответствия са били отстранени. Тезиданни, заедно с превода им на английски език, когато не сана английски, в съответствие с националнотозаконодателство се вписват или прилагат към декларациятаза спазване на морските трудови норми или по някакъв другначин се предоставят на разположение на моряците, наинспекторите на държавата на знамето, упълномощенитеслужители на държавата на пристанището и представители наорганизациите на корабособствениците и на моряците.

12. На борда на кораба се изисква да има актуално валидноМорско трудово свидетелство и Декларация за спазване наморските трудови норми, заедно с превод на английски език,когато оригиналите не са на английски и на явно и достъпноза моряците място се поставят копия от същите. Копия оттези документи се предоставят при поискване и всъответствие с националното законодателство на моряците,инспекторите на държавата на знамето, упълномощенитеслужители на държавата на пристанището и представителитена организациите на корабособствениците и на моряците

13. Предвиденото в алинеи 11 и 12 на настоящия Стандартизискване за превод на английски език не се прилага в поотношение на кораби, които не извършват международнирейсове.

14. Свидетелството, издадено в съответствие с алинея 1или 5 на настоящия Стандарт, престава да е валидно принастъпване на всеки един от следните случаи:

135

(а) ако съответните прегледи не са извършени в рамките наопределените в алинея 2 на настоящия Стандарт срокове;

(b) ако свидетелството не е потвърдено в съответствие салинея 2 на настоящия Стандарт;

(c) когато корабът смени знамето, под което плава;(d) когато корабособственикът престане да носи отговорност

за експлоатацията на кораба;(e) когато са направени значителни промени в конструкцията

или оборудването, установени в Глава 3.

15. В изброените в алинея 14 (c), (d) или (e) нанастоящия Стандарт случаи, ново свидетелство се издавасамо когато компетентната власт или признататаорганизация, издаваща новото свидетелство, е напълноубедена, че корабът отговаря на изискванията на настоящияСтандарт.

16. Компетентната власт или призната организация,упълномощена за целта от държавата, под чието знаме плавакорабът, отнема Морското трудово свидетелство при наличиедоказателства, че съответният кораб не отговаря наизискванията на настоящата Конвенция и че не са предприетиизискващите се коригиращи действия.

17. Когато компетентната власт или признатата организацияпреценяват дали да отнемат Морско трудово свидетелство всъответствие с алинея 16 на настоящия Стандарт се изисквада отчитат сериозността или честотата на повтаряне нанесъответствията.

Препоръка В5.1.3 – Морско трудово свидетелство и Декларация за спазванена морските трудови норми

1. Изброяването на националните изисквания в част I надекларацията за спазване на морските трудови норми трябвада включва или да бъде придружавана от препратка къмзаконовите разпоредби, свързани с условията на живот итруд на моряците по всяка една от областите, изброени вПриложение А5-I. Когато националното законодателствоследва точно изискванията на настоящата Конвенция,препратката може да бъде напълно достатъчна. Когато дадена

136

разпоредба на Конвенцията се изпълнява чрез мярка,равносилна по същество, според разпоредбите на член VI,алинея 3, тази разпоредба трябва да бъде установена и дасе предостави кратко обяснение. Когато се допускаизключение от компетентната власт, съгласно Глава 3,съответната разпоредба или разпоредби трябва да бъдат яснопосочени.

2. Посочените в Част II на декларацията за спазване наморските трудови норми мерки, разработени откорабособственика, трябва специално да посочват в коислучаи ще бъдат проверявани текущото спазване наопределени национални изисквания, лицата, отговорни запроверката, записите, които трябва да се водят както ипроцедурите, които трябва да се спазват, когато сеустанови несъответствие. Част II може да съществува подразлични форми. Тя може да включва препратки към други,по-подробни документи относно политиките и процедурите,свързани с други аспекти на морския сектор, като напримердокументите, изисквани съгласно Международния кодекс зауправление на безопасната експлоатация на кораби ипредотвратяване на замърсяването (ISM Code) илиинформацията, изисквана съгласно Правило 5 наМеждународната конвенция за опазване на човешкия живот наморе (SOLAS), Глава XI-1, относно непрекъснатиядокументален запис на историята на кораба .

3. Мерките за гарантиране на текущото съответствие сизискванията трябва да включват общите международниизисквания по отношение на корабособственика и капитанакато последните трябва да бъдат в течение на най-новитепостижения в технологията и научните открития относноорганизацията на работното място, като вземат предвидрисковете, свойствени за работата на моряците и съответнода информират представителите на моряците, като по тозиначин осигуряват по-добро ниво на защита на условията наживот и труд на моряците на борда.

4. Декларацията за спазване на морските трудови норми предивсичко трябва да съдържа ясно формулирани условия,предназначени да подпомогнат всички заинтересовани лица,като например инспекторите на държавата на знамето,

137

упълномощените служители на държавата на пристанището иморяците при извършване на проверка на правилнотоизпълнение на изискванията.

5. Пример за вида информация, който може да се съдържа вДекларацията за спазване на морските трудови норми епредоставен в Приложение В5-I.

6. При промяна на знамето, под което плава даден кораб, всъответствие с алинея 14 (c) на Стандарт А5.1.3 и когато идвете заинтересовани държави са ратифицирали настоящатаКонвенция, държавата-членка, под чието знаме е плавалпървоначално корабът, трябва във възможно най-кратък срокда предаде на компетентната власт на другата държава-членка копия от Морското трудово свидетелство иДекларацията за спазване на морските трудови норми, коитоса били на борда на кораба преди смяната на знамето, идоколкото това е приложимо, копия от докладите засъответните прегледи, ако компетентната власт, в рамкитена три месеца от датата на смяната на знамето, изявитакова желание.

Правило 5.1.4 – Инспектиране и въвеждане в сила

1. Всяка държава-членка проверява, чрез ефективна икоординирана система на редовни инспекции, мониторинг идруги контролни мерки, спазването от корабите, коитоплават под нейно знаме, на изискванията на настоящатаКонвенция така, както същата е въведена в националнотозаконодателство.

2. Подробни изисквания относно посочената в алинея 1 нанастоящото Правило системата за инспектиране и въвеждане всила са установени в Част А на Кодекса.

Стандарт А5.1.4 – Инспектиране и въвеждане в сила

1. Всяка държава-членка поддържа система за инспектиране наусловията за моряците на корабите, които плават под нейнознаме, която включва потвърждение, че мерките, отнасящи седо условията на живот и труд, удостоверени в Декларациятаза спазване на морските трудови норми, когато това е

138

приложимо, се спазват и изискванията на настоящатаКонвенция се изпълняват.

2. Компетентната власт назначава достатъчен бройквалифицирани инспектори за изпълнение на отговорностите йсъгласно алинея 1 на настоящия Стандарт. Когато заизвършването на инспекции са упълномощени признатиорганизации, държавата-членка изисква персоналът, койтоизвършва тези инспекции, да притежава необходимата заизпълнението на тези задължения квалификация и импредоставя нужните законови права, за да изпълняват тезисвои задължения.

3. За да се гарантира, че инспекторите притежаватнеобходимите или изискващите се квалификация,компетентност, мандат, правомощия, статут и независимост,за да могат да извършват инспекции и да осигурятпосоченото в алинея 1 на настоящия Стандарт съответствие,се приемат подходящи разпоредби.

4. Там където е приложимо, инспекциите се извършват наинтервалите от време, съгласно изискванията на СтандартА5.1.3. Интервалите в никакъв случай не трябва дапревишават три години.

5. Ако държава-членка получи жалба, която не счете закатегорично необоснована, или получи доказателства, чекораб, който плава под нейно знаме, не отговаря наизискванията на настоящата Конвенция или има сериознинесъответствия в изпълнението на мерките, установени вДекларацията за спазване на морските трудови норми,държавата-членка предприема необходимите стъпки заразследване на случая и осигуряване на предприемането надействия за отстраняване на установените несъответствия.

6. Всяка държава-членка установява подходящи правила иосигурява тяхното ефективно въвеждане в сила, за дагарантира на инспекторите такъв статут и условия заизпълнение на техните задължения, които да им осигурятнезависимост при смяна на правителството, както и отнеуместни външни влияния.

139

7. Инспекторите, на които са дадени ясни инструкции относнозадачите, които трябва да изпълняват и които са снабденисъс съответните легитимационни документи, иматпълномощията:

(а) да се качват на борда на корабите, които плават подзнамето на съответната държава-членка;

(b) да провеждат всякакви проучвания, тестове илиразследвания, които счетат за необходими, за да бъдатсигурни, че нормите се спазват стриктно; и

(c) да изискват отстраняването на установенитенесъответствия и когато имат основание да вярват, ченесъответствията представляват сериозно нарушение наизискванията на настоящата Конвенция (включително относноправата на моряците), или представляват сериозна заплахаза безопасността, здравето и сигурността на моряците, дазабранят на кораба да напусне пристанището, ако не бъдатпредприети необходимите мерки.

8. Всички действия, предприети в съответствие с алинея 7 (с)на настоящия Стандарт подлежат на обжалване пред съдебенили административен орган.

9. Инспекторите, въз основа на собствената си преценка, иматправото да дават съвети, вместо да постановяват или дапрепоръчват предприемането на мерки по съдебен ред, когатоне съществува явно нарушение на изискванията на настоящатаКонвенция, което би застрашило безопасността, здравето исигурността на съответните моряци и когато нямарегистрирани предишни подобни нарушения.

10. Инспекторите запазват конфиденциалността наизточниците на жалби и оплаквания, съдържащи твърдения заопасност или несъответствие по отношение на условията наживот и труд на моряците или нарушения назаконодателството и по никакъв начин не информираткорабособственика, представителя на корабособственика илиоператора на кораба, че дадена инспекция е извършена катоследствие от такава жалба или оплакване.

11. На инспекторите не се вменяват задължения, коитопоради техния брой или естество пречат на ефективното

140

инспектиране или вредят по друг начин на тяхната власт илибезпристрастност в отношенията им с корабособствениците,моряците и другите заинтересовани страни. По-специално, наинспекторите е забранено:

(а) да имат пряк или непряк интерес в дейностите, които теинспектират; и

(b) да разкриват, дори след напускане на работа, търговскитайни или поверителни работни процеси или информация отличен характер, които могат да узнаят при изпълнение наслужебните си задължения, като при нарушение на тазизабрана, трябва да подлежат на санкции и дисциплинарнинаказания.

12. Инспекторите подават доклад до компетентната власт завсяка инспекция. Едно копие на доклада на английски езикили на работния език на кораба се предоставя на капитанана кораба, а друго копие се поставя на таблото засъобщения на кораба за информация на моряците и припоискване се изпраща на техните представители.

13. Компетентната власт на всяка държава-членка поддържарегистър на инспекциите на условията за живот и труд наморяците на корабите, които плават под знамето на тазидържава-членка и публикува годишен доклад за инспекциите,в рамките на един разумен срок, но не по-късно от шестмесеца от края на годината.

14. При извършване на разследване, последващо сериозназлополука, докладът се предоставя на компетентната властвъв възможно най-кратък срок, но не по-късно от един месецслед приключване на разследването.

15. При извършване на инспекция или при предприемане надруги мерки в съответствие с настоящия Стандарт, сеполагат всички усилия за избягване на безпричиннотозадържане или забавяне на съответния кораб.

16. В съответствие с националното законодателство сезаплащат компенсации за всяка претърпяна загуба или щета,резултат от неправомерното упражняване от страна на

141

инспектора на дадените му правомощия. Тежестта надоказването при всички случаи ще лежи върху ищеца.

17. Всяка държава-членка осигурява и налага ефективноподходящи глоби и други коригиращи мерки в случай нанарушение на изискванията на настоящата Конвенция(включително относно правата на моряците) ивъзпрепятстване на инспекторите при изпълнение наслужебните им задължения.

Ръководство В5.1.4 – Инспектиране и въвеждане в сила

1. Компетентната власт и всички други служби или власти,частично или изцяло отговорни за инспектирането наусловията на живот и труд на моряците, трябва да иматнеобходимите ресурси за изпълнение на функциите си. По-специално:

(а) всяка държава-членка трябва да предприеме необходимитемерки за осигуряване когато е необходимо на инспекторитена възможността да ползват помощта на технически експертии специалисти при изпълнение на техните задължения; и

(b) на инспекторите трябва да се осигурят удобно разположенипомещения, оборудване и транспортни средства, подходящи заефективното изпълнение на техните задължения.

2. Компетентната власт трябва да разработи политика заизпълнение и въвеждане в сила, за да гарантирасъответствие с настоящата Конвенция и да напътства подруги начини дейностите по инспектиране и въвеждане всила, свързани с настоящата Конвенция. Копия от тазиполитика трябва да се предоставят на всички инспектори исъответните длъжностни лица както и да бъдат наразположение на обществеността, корабособствениците иморяците.

3. Компетентната власт трябва да създаде прости процедури,чрез които да може да получава поверителна информацияотносно възможни нарушения на изискванията на настоящатаКонвенция (включително на правата на моряците), която да йсе предоставя пряко от моряците или от представители на

142

моряците и които процедури да позволяват на инспекторитеда разследват спешно такива случаи, включително:

(а) да предоставят възможност на капитаните, моряците илипредставители на моряците да изискат извършването наинспекция, когато те счетат това за необходимо; и

(b) да осигуряват техническа информация и консултации накорабособствениците и моряците и съответните организацииотносно най-ефективните средства за изпълнение наизискванията на настоящата Конвенция и постигане нанепрекъснато подобрение на условията, в които работят иживеят моряците на борда.

4. Инспекторите трябва да притежават подходяща квалификация ида бъдат достатъчни на брой, за да осигурят ефективнотоизпълнение на своите задължения, отчитайки следнитефактори:

(а) важността на задълженията, които инспекторите трябва даизпълняват и по-специално броя, вида и размера накорабите, подлежащи на инспектиране, както и броя исложността на законовите разпоредби, които трябва да севъведат в сила;

(b) предоставения на разположение на инспекторите ресурс; и(c) практическите условия, при които трябва да се извършват

инспекциите, за да бъдат ефективни.

5. Освен ако националното законодателство не предвижда другопо отношение условията за набиране на кадри за държавнаслужба, инспекторите трябва да имат квалификация иподходяща подготовка, за да изпълняват своите задължения икогато това е възможно, да имат морско образование илиопит като моряци. Те трябва да имат достатъчни познанияотносно условията на живот и труд на моряците, както и поанглийски език.

6. Трябва да се предприемат мерки за осигуряване на подходящодопълнително обучение на инспекторите по време на тяхнатаработа.

143

7. Всички инспектори трябва ясно да разбират обстоятелствата,при които се налага извършването на инспекция, обхвата наинспекцията в зависимост от различните обстоятелства иобщите методи на инспектиране.

8. Инспекторите, притежаващи надлежни пълномощия, всъответствие с националното законодателство, трябва най-малкото да имат правото:

(а) да се качват на борда на корабите свободно и безпредварително известие като при започване на инспекциятана кораба, инспекторите трябва да уведомяват заприсъствието си капитана или лицето, което командва и акотова е подходящо, моряците или техни представители;

(b) да разпитват капитана, моряците и всички други лица,включително корабособственика или представител накорабособственика, по всички въпроси, отнасящи се доприложението на изискванията на законодателството, вприсъствието на свидетел, определен от разпитваното лице;

(c) да изискват представянето на книжа, корабни дневници,регистри, свидетелства или други документи или информация,пряко свързани с въпросите, обект на инспекцията, за дамогат да установят спазването на националнотозаконодателство, което осигурява въвеждането в сила нанастоящата Конвенция;

(d) да налагат поставянето на известията, изисквани спореднационалното законодателство, което осигурява въвежданетов сила на настоящата Конвенция;

(e) с цел извършване на анализ, да взимат или изнасят пробиот продукти, товари, питейна вода, провизии, материали ивещества, които се използват или с които се борави;

(f) след извършването на инспекция да уведомяват незабавнокорабособственика, оператора на кораба или капитана занесъответствията, които могат да навредят на здравето ибезопасността на хората на борда на кораба;

(g) да подават сигнал до компетентната власт, и ако еприложимо, до признатата организация, за всяконесъответствие и злоупотреба, които не са конкретнообхванати от съществуващото законодателство, и да внасятпредложения за подобрения на законодателството; и

144

(h) да уведомяват компетентната власт за всякакви трудовизлополуки или професионални болести, от които сапострадали моряците, в случаите и по начина, предвидени взаконодателството.

9. Когато предвидената в алинея 8 (е) на настоящотоРъководство проба се вземе или изнесе, корабособственикътили представител на корабособственика и когато това еподходящо, даден моряк, трябва да бъдат уведомени или даприсъстват по време на вземането или изнасянето напробата. Инспекторът трябва да запише надлежноколичеството взета или изнесена проба.

10. Годишният доклад, публикуван от компетентната властна всяка държава-членка по отношение на корабите, плаващипод нейно знаме, трябва да съдържа:

(а) списък на действащите закони и наредби, отнасящи се доусловията на живот и труд на моряците, както и всичкиизменения, влезли в сила през годината;

(b) подробности относно организацията на системата заинспектиране;

(c) статистика на корабите и другите помещения, подлежащи наинспектиране, както и на корабите и другите помещения,които действително са били инспектирани;

(d) статистика на всички моряци, обхванати от националнотозаконодателство;

(e) статистика и информация относно нарушенията назаконодателството, наложените наказания и случаите назадържане на кораби; и

(f) статистика на докладваните трудови злополуки ипрофесионални болести, от които са пострадали моряци.

Правило 5.1.5 – Процедури за разглеждане на жалби на борда накораб

1. Всяка държава-членка изисква от корабите, които плават поднейно знаме, да имат установени на борда процедури засправедливото, ефективно и бързо обработване на жалби наморяците срещу евентуални нарушения на изискванията на

145

настоящата Конвенция (включително относно правата наморяците).

2. Всяка държава-членка забранява и наказва всяка форма напреследване на моряци за подаване на жалби.

3. Разпоредбите на настоящото Правило и свързаните с негочасти на Кодекса не накърняват правото на моряка да търсикомпенсация по съдебен ред, който той счете за подходящ.

Стандарт А5.1.5 – Процедури за разглеждане на жалби на борда на кораб

1. Като не накърнява евентуален по-широк обхват, който можеда е предвиден от националното законодателство иликолективните споразумения, установените на борда процедуримогат да бъдат използвани от моряците за подаване на жалбипо всички въпроси, които биха могли да представляватнарушение на изискванията на настоящата Конвенция(включително относно правата на моряците).

2. Всяка държава-членка гарантира, че националнотозаконодателство установява подходящи процедури заразглеждане на жалби на борда, с цел изпълнение наизискванията на Правило 5.1.5. С тези процедури се цели дасе вземе решение по жалбите на възможно най-ниско ниво.Въпреки това, при всички случаи моряците имат право даподават жалби директно до капитана и ако считат занеобходимо, до съответните външни инстанции.

3. Процедурите за разглеждане на жалби на борда включватправото на моряка да бъде придружаван или представляван повреме на процедурата по разглеждане на жалба, както изащита срещу евентуално преследване на моряците заподаване на жалби. Терминът “преследване” обхваща всичкинедобронамерени действия, предприети от всяко лице срещудаден моряк във връзка с жалба, която очевидно не едребнава или злонамерена.

4. Всички моряци получават в допълнение към копието отморяшкия трудов договор и копие от процедурите заразглеждане на жалби на борда, приложими на кораба. Тосъдържа информация за контакт с компетентната власт на

146

държавата, под чието знаме плава корабът, и на държавата,в която живее морякът, ако са различни, името на лицетоили лицата на борда на кораба, които могат поверително дапредоставят на моряците безпристрастни съвети относнотехните жалби и да ги подпомогнат по друг начин приприлагането на процедурите за подаване на жалби, които сана тяхно разположение на борда на кораба.

Ръководство B5.1.5 – Процедури за разглеждане на жалби на борда на кораб

1. Освен ако съответните разпоредби на приложим колективендоговор не предвиждат друго, компетентната власт, в тесниконсултации с организациите на корабособствениците и наморяците, трябва да разработи модел за справедливи, бързии добре документирани процедури за разглеждане на жалби наборда на всички кораби, които плават под знамето надържавата-членка. При разработването на тези процедуритрябва да се отчитат следните елементи:

(а) вероятно е много жалби да са насочени конкретно срещулицето, до което трябва да бъде отправена жалбата или доридо капитана на кораба. Във всички случаи моряците трябвада имат възможността да подадат жалба директно до капитанаи до външен орган; и

(b) за да се избегнат проблеми с евентуално преследване наморяците, които подават жалби в съответствие с настоящатаКонвенция, процедурите трябва да насърчават определянетона лице на борда, което да може да консултира моряцитеотносно предоставените им на борда процедури и припоискване от подаващия жалба моряк, присъствието на товалице на всички срещи или разглеждания на съдържанието нажалбата.

2. Процедурите, обсъждани по време на посочените в алинея 1на настоящото Ръководство консултации, трябва да включваткато минимум следното:

(а) жалбите трябва да бъдат отправени до началника наотдела, в който работи подаващият жалбата моряк или донеговия пряк ръководител;

(b) началникът на отдела или прекият ръководител трябва дасе опитат да разрешат проблема в рамките на определените

147

срокове, съответстващи на сериозността на разглежданитепроблеми;

(c) ако началникът на отдела или прекият ръководител немогат да разрешат проблема по задоволителен за моряканачин, последният може да се обърне към капитана, койтотрябва да се заеме със случая лично;

(d) моряците трябва по всяко време да имат правото да бъдатпридружавани и представлявани от друг моряк по техен изборна борда на съответния кораб;

(e) всички жалби и решенията по тях трябва да бъдатзаписвани и копие да се предоставя на съответния моряк;

(f) ако дадена жалба не може да бъде разрешена на борда,въпросът трябва да се отнесе на брега докорабособственика, на когото трябва да бъде даден подходящсрок от време за решаване на въпроса, когато това еподходящо, в консултации със съответните моряци или сдруги лица, които те могат да посочат като технипредставители; и

(g) във всички случаи моряците трябва да имат правото даподават своите жалби директно до капитана икорабопритежателя и компетентните власти.

Правило 5.1.6 – Морски произшествия

1. Всяка държава-членка провежда официално разследване навсички сериозни морски произшествия, довели до травми илизагуба на човешки живот, в които участва кораб, плаващ поднейно знаме. Окончателният доклад от разследването е попринцип публично достояние.

2. Държавите-членки си сътрудничат помежду си, с целулесняване на разследването на посочените в алинея 1 нанастоящото Правило сериозни морски произшествия.

Стандарт А5.1.6 – Морски произшествия

(Няма разпоредби)

Ръководство В5.1.6 – Морски произшествия

148

(Няма разпоредби)

Правило 5.2 – Отговорности на държавата на пристанището

Цел: да предостави на всяка държава-членка възможността да изпълнявасвоите отговорности по силата на настоящата Конвенция по отношениена международното сътрудничество при прилагането и въвеждането всила на стандартите на Конвенцията по отношение на чуждестранникораби

Правило 5.2.1 – Проверки в пристанища

1. Всеки чуждестранен кораб, който при изпълнение наобичайните си функции в рамките на своята дейност илипоради причини от оперативен характер посещава пристанищена държава-членка, може да бъде подложен на проверка всъответствие с алинея 4 на член V с цел установяване насъответствие с изискванията на настоящата Конвенция(включително относно правата на моряците), отнасящи се доусловията на живот и труд на моряците на борда на кораба.

2. Всяка държава-членка приема Морското трудово свидетелствои Декларацията за спазване на морските трудови норми,които се изискват съгласно Правило 5.1.3, за prima facieдоказателство за съответствие с изискванията на настоящатаКонвенция (включително относно правата на моряците). Всъответствие с това, с изключение на определените вКодекса случаи, проверките в нейните пристанища сеограничават до проверка на свидетелството и декларацията.

3. Проверките в пристанищата се извършват от упълномощенислужители в съответствие с изискванията на Кодекса и надруги приложими международни споразумения, регламентиращипроверките по реда на държавния Пристанищен контрол вдържавата-членка. Всички подобни проверки трябва да сеограничават до потвърждаване, че проверените областиотговарят на съответните изисквания, установени вЧленовете и Правилата на настоящата Конвенция и само наЧаст А от Кодекса.

4. Проверките, които се извършват в съответствие с настоящотоПравило, се основават на действаща система от проверки и

149

мониторинг по реда на държавния Пристанищен контрол, коятода съдейства за гарантирането, че условията на работа иживот на моряците на корабите, които влизат в пристанищетона съответната държава-членка, отговарят на изискваниятана настоящата Конвенция (включително относно правата наморяците).

5. Предоставяните в съответствие с член 22 на Устава наМеждународната организация на труда доклади от държавата-членка съдържат информация относно посочената в алинея 4на настоящото Правило система, включително относноизползвания метод за оценка на нейната ефективност.

Стандарт А5.2.1 – Проверки в пристанища

1. Когато упълномощен служител, намиращ се на борда на корабза извършване на проверка, изиска, когато това еприложимо, Морското трудово свидетелство и Декларацията заспазване на морските трудови норми и установи, че:

(а) изискваните документи не са представени или не саподдържани или се поддържат недостоверно или, чепредставените документи не съдържат информацията, която сеизисква според настоящата Конвенция, или са невалиднипоради друга причина; или

(b) има ясни основания да се смята, че условията на работа иживот на борда на кораба не отговарят на изискванията нанастоящата Конвенция; или

(c) има основателни причини да се смята, че корабът е сменилзнамето, под което плава, с цел да избегне спазването нанастоящата Конвенция; или

(d) има жалба, твърдяща, че определени условия на живот итруд на борда на кораба не отговарят на изискванията нанастоящата Конвенция;

той или тя може да се извърши по-задълбочена проверка, зада се проверят условията на живот и труд на борда накораба. Такива проверки се извършват във всички случаи,когато условията на живот и труд, за които се смята илитвърди, че не съответстват на изискванията, представляватясна заплаха за безопасността, здравето и сигурността на

150

моряците или, когато упълномощеният служител има основаниеда смята, че всяко несъответствие представлява сериознонарушение на изискванията на настоящата Конвенция(включително относно правата на моряците).

2. Когато упълномощен служител извършва по-задълбоченапроверка на чуждестранен кораб в пристанище на държава-членка при обстоятелствата, посочени в букви (а), (b) или(c) на алинея 1 на настоящия Стандарт, принципнопроверката обхваща областите, изброени в Приложение А5-III.

3. В случай на жалба, подадена в съответствие с алинея 1 (d)на настоящия Стандарт, принципно проверката се ограничавадо областите, посочени в жалбата, въпреки че дадена жалбаили нейното разследване, може да даде сериозни основанияза подробна проверка в съответствие с алинея 1(b) нанастоящия Стандарт. За целите на алинея 1(d) на настоящияСтандарт “жалба” означава информация, подадена от моряк,професионална организация, асоциация, синдикат, или, общоказано, всяко лице, имащо интерес към безопасността накораба, включително интерес към рисковете по отношениездравето и безопасността на моряците на борда.

4. Когато в резултат на извършването на по-задълбоченапроверка се установи, че условията на живот и труд накораба не отговарят на изискванията на настоящатаКонвенция, упълномощеният служител трябва незабавно дауведомява капитана на кораба за констатиранитенесъответствия както и относно сроковете, в които трябвада бъдат отстранени. В случай, че упълномощеният служителсчита подобни нарушения за значителни или ако те сапредмет на жалба, подадена в съответствие с алинея 3 нанастоящия Стандарт, упълномощеният служител уведомява затези несъответствия съответните организации накорабособствениците и на моряците в държавата-членка, вкоято е извършена проверката, и може:

(а) да уведоми представител на държавата, под чието знамеплава корабът;

(b) да предостави съответната информация на компетентнитевласти на следващото пристанище на посещение;

151

5. Държавата-членка, в която е извършена проверката, имаправо да предаде на генералния директор на Международнотобюро по труда копие от доклада на служителя, заедно свсички отговори на компетентните власти на държавата, подчието знаме плава корабът, получени в рамките напредвидения срок, с цел предприемането на действия, коитосе считат за необходими и целесъобразни, за да се поддържарегистър с такава информация, който да се предоставя навниманието на всички страни, които биха билизаинтересовани от това да се възползват от съответнитепроцедури.

6. Когато в резултат на извършена по-задълбочена проверка отупълномощения служител се установи, че корабът не отговаряна изискванията на настоящата Конвенция и:

(а) условията на борда са очевидно опасни за безопасността,здравето и сигурността на моряците; или

(b) несъответствието представлява сериозно или повторнонарушение на изискванията на настоящата Конвенция(включително относно правата на моряците);

упълномощеният служител предприема стъпки, за да се увери,че корабът няма да отплава, докато всички несъответствия,посочени в буква (а) или (b) на настоящия алинея, не бъдатотстранени, или докато упълномощеният служител не приемеплан за действие за коригиране на такива несъответствия исе увери, че планът ще бъде изпълнен по възможно най-бързначин. Ако се забрани отплаването на кораба,упълномощеният служител незабавно уведомява държавата, подчието знаме плава корабът и поканва нейни представители даприсъстват, ако това е възможно, изисквайки отговор отдържавата на знамето в определен срок. Упълномощениятслужител също така незабавно уведомява съответнитеорганизации на корабособствениците и на моряците вдържавата на пристанището, в което е извършена проверката.

7. Всяка държава-членка гарантира, че на упълномощените сислужители са дадени указания, съгласно посоченото в Част Бна Кодекса, относно видовете обстоятелства, оправдаващи

152

предвиденото в алинея 6 на настоящия Стандарт задържане накораб.

8. При изпълнение на своите задължения по настоящия Кодекс,всяка държава-членка полага всички възможни усилия, за даизбегне необосновано задържане или забавяне на кораби. Вслучай на необосновано задържане или забавяне на даденкораб, се заплащат компенсации за понесени загуби илищети. Тежестта на доказването при всички случаи лежи върхуищеца.

Ръководство В5.2.1 – Проверки в пристанища

1. Компетентната власт трябва да разработи политика запроверяване, която да се следва от упълномощенитеслужители, извършващи проверки съгласно Правило 5.2.1.Целта на тази политика трябва да бъде гарантирането насъгласуваност на проверките и предоставянето на другиуказания за тяхното извършване и за дейностите повъвеждането в сила на настоящата Конвенция (включителноотносно правата на моряците). Копие от тази политикатрябва да бъде предоставено на всички упълномощенислужители и трябва да бъде на разположение наобществеността, корабособствениците и моряците.

2. При разработване на политика относно обстоятелствата,даващи основание за задържане на кораб в съответствие салинея 6 на Стандарт А5.2.1, компетентната власт трябва давземе предвид, че по отношение на нарушенията, упоменати валинея 6 (b) на Стандарт А5.2.1, сериозността може да седължи на естеството на съответното несъответствие. Това еособено уместно в случай на нарушение на основни трудовиправа и принципи на моряците или техните социалните правапо членове III и IV. Например наемането на работа на лицепод определената възраст, трябва да се счита за сериознонарушение, дори когато на борда има само едно такова лице.В други случаи трябва да се отчита броят на различнитенесъответствия, установени по време на проверката:например може да е необходимо констатирането на няколконесъответствия, свързани с настаняването или храната исервирането, които не заплашват безопасността и здравето,преди да се приемат за представляващи сериозно нарушение.

153

3. Държавите-членки трябва максимално да сътрудничат помеждуси по отношение приемането на международно договорениръководства относно политиките за проверяване, особенотези, отнасящи се до обстоятелствата, които даватоснование за задържане на даден кораб.

Правило 5.2.2 – Процедури за разглеждане на жалбите на моряцитена сушата

1. Всяка държава-членка гарантира, че моряците, които сенамират на борда на кораби, посещаващи пристанище,намиращо се на нейна територия, и които твърдят, че едопуснато нарушение на изискванията на настоящатаКонвенция (включително относно правата на моряците), иматправото да депозират жалба, с цел да се подпомогне бързотои практическо отстраняване на това нарушение.

Стандарт А5.2.2 – Процедури за разглеждане на жалбите на моряците насушата

1. Жалба, подадена от моряк с твърдение за нарушение наизискванията на настоящата Конвенция (включително относноправата на моряците) може да бъде депозирана приупълномощен служител в пристанището на посещение накораба, на който работи морякът. В тези случаиупълномощеният служител предприема първично разследване.

2. Когато това е подходящо, предвид естеството на жалбата,първичното разследване включва установяване дали саприложени предвидените в Правило 5.1.5 процедури заразглеждане на жалби на борда на кораба. Упълномощениятслужител може също така да извърши по-задълбочена проверкав съответствие със Стандарт А5.2.1.

3. В случаите, когато това е подходящо, упълномощениятслужител се старае да насърчи разрешаването на спора подадена жалба на борда на кораба.

4. Ако в резултат на проведено разследване или извършенапроверка в съответствие с настоящия Стандарт, се открие

154

несъответствие, което попада в обхвата на алинея 6 наСтандарт А5.2.1, се прилагат разпоредбите на тази алинея.

5. Когато разпоредбите на алинея 4 на настоящия Стандарт несе прилагат и спорът по жалбата не е разрешен на борда накораба, упълномощеният служител незабавно уведомявадържавата, под чието знаме плава корабът и изисквастановище и план за действие за отстраняване нанарушенията в рамките на определен срок от време.

6. Когато спорът по жалбата не е разрешен след действията,предприети в съответствие с алинея 5 на настоящияСтандарт, държавата, на чиято територия се намирапристанището, изпраща копие от доклада на упълномощенияслужител до генералния директор на Международното бюро потруда. Докладът трябва да бъде придружен с всичкиотговори, получени от компетентната власт на държавата,под чието знаме плава корабът в определения за това срок.Уведомяват се така също и съответните организации накорабособствениците и на моряците в държавата, на чиятотеритория се намира пристанището. В допълнение към товадържавата, на чиято територия се намира пристанището,редовно подава на генералния директор статистически даннии информация относно разрешените спорове по жалби.Подаването на докладите, както и на информацията истатистиката, цели, на основата на действия, които могатда се считат за подходящи и целесъобразни, да се поддържарегистър с такава информация, който да се предоставя навниманието на всички страни, които биха билизаинтересовани от това да се възползват от съответнитепроцедури, към които могат да прибягнат, включителноорганизации на корабопритежателите и на моряците.

7. Изисква се предприемането на подходящи стъпки за запазванена поверителността на жалбите, подадени от моряците.

Ръководство В5.2.2 – Процедури за разглеждане на жалбите на моряците насушата

1. Когато упълномощеният служител разглежда жалба всъответствие със Стандарт А5.2.2, той трябва първо дапровери дали жалбата е от общ характер, който засяга

155

всички моряци на кораба, или определена категория от тях,или се отнася само до индивидуалния случай на съответнияморяк.

2. Ако жалбата е от общ характер, трябва да се обмислипредприемането на по-задълбочена проверка в съответствиесъс Стандарт А5.2.1.

3. Ако жалбата се отнася до индивидуален случай, трябва да сепредприеме проучване на резултатите от прилагането напроцедурите за разглеждане на жалби на борда заразрешаване на съответния спор. Ако такива процедури не саизползвани, упълномощеният служител следва да предложи нажалбоподателя да се възползва от наличните такивапроцедури. За да бъде разгледана дадена жалба, преди да саизползвани процедурите за разглеждане на жалби на борда накораба, трябва да са налице основателни причини. Такивапричини могат да бъдат неадекватността на процедурите илинеобоснованото забавяне на вътрешните процедури илистрахът на жалбоподателя от преследване поради подаване нажалбата.

4. При всяко разследване на жалба, упълномощеният служителтрябва да предостави възможност на капитана,корабопритежателя и всички други засегнати лица дапредставят своята гледна точка.

5. В случай, че държавата, под чието знаме плава корабът, вотговор на посоченото в алинея 5 на Стандарт А5.2.2уведомление от държавата, на чиято територия епристанището, заяви готовност да се заеме със случая,посочи, че има действащи процедури за целта и представиприемлив план за действие, упълномощеният служител може дасе въздържи от по-нататъшно действие по жалбата.

Правило 5.3 – Отговорности, свързани с предоставянето наработна ръка

Цел: да се гарантира, че всяка държава-членка изпълнява задълженията сипо настоящата Конвенция по отношение на набирането и настаняванетои социалното осигуряване на моряците.

156

1. Без това да се накърнява принципът на отговорност на всякадържава-членка по отношение на условията на живот и трудна моряците на борда на корабите, които плават под нейнознаме, всяка държава-членка е отговорна така също заизпълнението на изискванията на настоящата Конвенция поотношение на набирането и настаняването на моряците, кактои социалното осигуряване на моряците, които са нейниграждани или пребивават постоянно или живеят под другаформа на постоянно местожителство на нейна територия,доколкото тази отговорност е установена от настоящатаКонвенция.

2. Подробни изисквания за изпълнението на алинея 1 нанастоящото Правило се намират в Кодекса.

3. Всяка държава-членка създава ефективна система за проверкаи мониторинг на изпълнението на нейните отговорности,свързани с предоставянето на работна ръка, в съответствиес настоящата Конвенция.

4. Докладите на държавата-членка до Международното бюро потруда в съответствие с член 22 на Устава на Международнатаорганизация на труда съдържат информация относнопосочената в алинея 3 на настоящото Правило система,включително относно метода, по който се оценява нейнатаефективност.

Стандарт А5.3 – Отговорности, свързани с предоставянето на работнаръка

1. Всяка държава-членка въвежда в сила изискванията нанастоящата Конвенция относно дейността и практиките наслужбите за набиране и настаняване на моряците, установенина нейна територия, чрез система от проверки, мониторинг иприлагането на мерки по съдебен ред в случай нарушения налицензионните и другите оперативни изисквания, установенив Стандарт А1.4.

Ръководство Б5.3 – Отговорности, свързани с набавяне на работна ръка

1. От частните служби за набиране и настаняване на моряци,установени на територията на държава-членка и предоставящи

157

услугите на моряци за корабособственици, независимо оттяхното местоположение, трябва да се изисква да поематзадължение за осигуряване на правилното изпълнение отстрана на корабособствениците на условията на трудовотоспоразумение, което те са сключили с моряците.

Приложение А5-I

Условията на работа и живот на моряците, които трябва дабъдат обект на преглед и одобряване от държавата, под чиетознаме плава корабът, в съответствие със Стандарт А5.1.3, алинея1 включват:

Минимална възраст за започване на работа

Медицинско свидетелство

Квалификации на моряците

Трудови договори на моряците

Ползване на услугите на лицензирани или сертифицирани илирегулирани частни служби за набиране и настаняване на моряците

Работно време и почивки

Окомплектоване на кораба с екипаж

158

Жилищно настаняване

Условия за отдих и възстановяване на борда

Храна и сервиране

Безопасност и здраве и предотвратяване на злополуки

Медицинско обслужване на борда

Процедури за разглеждана на жалби на борда

Изплащане на трудови възнаграждения

Приложение А5-II

Морско трудово свидетелство

(Бележка: Към настоящото свидетелство е приложена Декларация заспазване на морските трудови норми)Издадено съгласно разпоредбите на член V и Глава 5 на Морскататрудова конвенция, 2006 г. (по-нататък наричана “Конвенцията”)от Правителството на

.....................................................................................

159

(пълното наименование на държавата, под чието знаме има правода плава корабът)

от....................................................................................

(пълното наименование и адрес на компетентната власт илипризната организация, упълномощена съгласно разпоредбите на

Конвенцията)

Данни на кораба

Име накораба .............................................................................................................................Отличителен номер илибукви ..................................................................................................Пристанище, в което ерегистриран .........................................................................................Дата нарегистрацията ...............................................................................................................Брутентонаж1..............................................................................................................................ИМОномер ..........................................................................................................................Видкораб ....................................................................................................................................

1 За корабите, които попадат в обхвата на временната схема за измерване на тонажа, приета от ИМО, брутният тонаж е този, който е включен в колонката ЗАБЕЛЕЖКИ на Международното мерително свидетелство (1969 г.). Вж. член II (1) (c) от Конвенцията.

160

Име и адрес накорабособственика2.......................................................................................... ............................................................................................................................................................................................................................................................................................................

С настоящото се удостоверява:

1. Че на този кораб е извършен преглед и е потвърдено, чесъщият отговаря на изискванията на Конвенцията иразпоредбите на приложената Декларация за спазване наморските трудови норми.

2. Че е установено, че условията на работа и живот наморяците, както същите са определени в Приложение А5-I наКонвенцията, отговарят на националните изисквания нагорепосочената държава, чрез които се изпълняваКонвенцията. Тези национални изисквания са обобщени вДекларацията за спазване на морските трудови норми, част1.

Настоящото свидетелство е в силадо ......................................, при условие, че еизвършен преглед в съответствие на Стандарт А5.1.3 и А5.1.4 наКонвенцията.

Настоящото свидетелство е валидно само когато Декларацията заспазване на морските трудови норми, издаденав ......................на ..................................., е приложена.

2 корабособственик означава собственикът на кораба или всяка другаорганизация или лице, като например мениджър, агент или беърбоут чартьор,което е поело отговорността за оперирането на кораба от собственика и коетопри поемането на такава отговорност се е съгласило да поеме задълженията иотговорностите, наложени на корабособствениците в съответствие с настоящатаКонвенция, без значение дали друга организация или лица изпълняват някои отзадълженията и отговорностите от името на корабособственика. Вж. член II(1) (c) от Конвенцията.

161

Дата на извършване на прегледа, на която се основава настоящотосвидетелство………

Издаденов ........................................................на ........................................

Подпис на надлежно упълномощения служител, издаващсвидетелството

(Печат или щампа, според случая, на издаващия орган)

Потвърждения при задължителен междинен преглед и, ако се изисква такъв,допълнителен преглед

С настоящото се удостоверява, че на кораба е извършенпреглед в съответствие със Стандарт А5.1.3 и А5.1.4 наКонвенцията и че е установено, че условията на работа и животна моряците, както същите са определени в Приложение А5-I наКонвенцията, отговарят на националните изисквания нагорепосочената държава, чрез които се изпълнява Конвенцията.

Междинна проверка:

Подпис.......................................................(трябва да се извърши между втората (подпис наупълномощен служител)и третата годишнина)

....................................................................

Място ........................................................

Дата ...........................................................

(Печат или щампа, споредслучая, на органа)

Допълнителни потвърждения (ако се изискват такива)

162

С настоящото се удостоверява, че на кораба е извършендопълнителен преглед с цел потвърждаване, че корабът продължавада отговаря на националните изисквания, чрез които се изпълняваКонвенцията, както това се изисква съгласно Стандарт А3.1,алинея 3 на Конвенцията (повторна регистрация или значителноизменяне на жилищните условия) или поради други причини.

Допълнителен преглед:

Подпис.......................................................(ако се изисква) (подпис на упълномощенслужител)

....................................................................

Място ........................................................

Дата ...........................................................

(Печат или щампа на органа,според случая,)

Допълнителен преглед:

Подпис.......................................................(ако се изисква) (подпис на упълномощенслужител)

....................................................................

Място ........................................................

Дата ...........................................................

(Печат или щампа, споредслучая, на издаващия орган)

163

Допълнителна проверка:

Подпис.......................................................(ако се изисква) (подпис на упълномощенслужител)

....................................................................

Място ........................................................

Дата ...........................................................

(Печат или щампа на органа,според случая)

164

Морска трудова конвенция, 2006 г.

Декларация за спазване на морските трудови норми – част I

(Бележка: Настоящата декларация трябва да бъде приложена къмморското трудово свидетелство на кораба)

Издадена от.................... (името накомпетентната власт, съгласно определението начлен II, алинея 1 (а) на Конвенцията)

В съответствие с разпоредбите на Морската трудова конвенция,2006 г., посоченият по-долу кораб:

Име на кораба Номер по ММО Брутен тонаж

е поддържан в съответствие със Стандарт А5.1.3 на Конвенцията.

Долуподписаният декларира от името на горе упоменататакомпетентна власт, че:(а) разпоредбите на Морската трудова конвенция са изцяло

транспонирани в националните изисквания, упоменати по-долу;

(b) тези национални изисквания се съдържат в националнитеразпоредби, към които има препратки по-долу; обясненияотносно съдържанието на тези разпоредби са предоставени,където това е нужно;

165

(c) подробностите относно всякакви мерки с фактическаравностойност по член VI, алинея 3 и 4, са предоставени <присъответстващите национални изисквания, изброени по-долу> <вчастта, предвидена за тази цел по-долу> (ненужното да сезачертае);

(d) всички изключения, направени от компетентната власт, всъответствие с Глава 3 са ясно посочени в частта, предвиденаза тази цел по-долу; и

(е) към всички конкретни изисквания за типа кораб спореднационалното законодателство също има препратки споредсъответните изисквания.

1. Минимална възраст (Правило1.1) ................................................

2. Медицинско свидетелство (Правило1.2) ..........................................................................

3. Квалификации на моряците (Правило1.3) ..........................................................................

4. Моряшки трудови договори (Правило2.1) ............................................................

5. Ползване на услугите на лицензирани или сертифицирани илирегулирани частни служби за набиране и настаняване на моряците(Правило 1.4) ............................................

6. Работно време и почивки (Правило2.3) ............................................................................

7. Окомплектоване на кораба с екипаж (Правило2.7) ...........................................................

166

8. Жилищно настаняване (Правило3.1) ..................................................................................

9. Съоръжения за отдих и възстановяване на борда (Правило3.1).......................................

10. Храна и сервиране (Правило3.2) .......................................................................................

11. Безопасност, опазване на здравето и предотвратяване назлополуки (Правило 4.3).....

12. Медицинско обслужване на борда (Правило4.1) .............................................................

13. Процедури за разглеждане на жалби на борда (Правило5.1.5) ......................................

14. Изплащане на трудови възнаграждения (Правило 2.2) ...................................................

Име .............................................................................

Длъжност ..................................................................

Подпис .......................................................................

Място .........................................................................

167

Дата ............................................................................

(Печат или щампа на органа,според случая)

Мерки, равностойни по същество

(Бележка: да се задраска ненужното)

Следните мерки, равностойни по същество, съгласноразпоредбите член VI, алинея 3 и 4, на Конвенцията, сизключение на тези, които са цитирани по-горе, са отбелязани:(да се вмъкне описание, ако е приложимо)..............................................................................................................................................................................................................................................................................................................Не са предоставени мерки, равностойни посъщество ...........................................................

Име .............................................................................

Длъжност ..................................................................

Подпис .......................................................................

Място .........................................................................

168

Дата ............................................................................

(Печат или щампа на органа,според случая)

Изключения(Бележка: да се задраска ненужното)

Следните изключения, предоставени от компетентната власт,съгласно Глава 3 са посочени по-долу:..............................................................................................................................................................................................................................................................................................................Не са предоставениизключения ...........................................................

Име .............................................................................

Длъжност ..................................................................

Подпис .......................................................................

Място .........................................................................

Дата ............................................................................

(Печат или щампа на органа,според случая)

169

Декларация за спазване на морските трудови норми – част II

Мерки, предприети, за да се гарантира текущото, между прегледитеспазване на изискванията

Корабособственикът, чието име е записано в Морскототрудово свидетелство, към което е приложена настоящатаДекларация, е предприел следните мерки, за да гарантиратекущото, между прегледите спазване на изискванията:

(Да се изброят мерките, предприети от корабособственика за да гарантираспазване на изискванията по всяка точка от Част I)

1. Минимална възраст (Правило 1.1)

…………………………………………………………………………………………………...

2. Медицинско свидетелство (Правило 1.2)

170

...............................................................

...............................................................

.........................

3. Квалификации на моряците (Правило 1.3)

...............................................................

...............................................................

.........................

4. Моряшки трудови договори (Правило 2.1)

...............................................................

...............................................................

.........................

5. Ползване на услугите на лицензирани или сертифицирани илирегулирани частни служби за набиране и настаняване на моряците(Правило 1.4)

...............................................................

...............................................................

.........................

6. Работно време и почивки (Правило 2.3)

...............................................................

...............................................................

.........................

7. Окомплектоване на кораба с екипаж (Правило 2.7)

...............................................................

...............................................................

.........................

8. Жилищно настаняване (Правило 3.1)

...............................................................

...............................................................

.........................

171

9. Съоръжения за отдих и възстановяване на борда (Правило 3.1)

...............................................................

...............................................................

.........................

10. Храна и сервиране (Правило 3.2)

...............................................................

...............................................................

.........................

11. Безопасност, опазване на здравето и предотвратяване назлополуки (Правило 4.3)

...............................................................

...............................................................

.........................

12. Медицинско обслужване на борда (Правило 4.1)

...............................................................

...............................................................

.........................

13. Процедури за разглеждане на жалби на борда (Правило 5.1.5)

...............................................................

...............................................................

.........................

14. Изплащане на трудови възнаграждения (Правило 2.2)

...............................................................

...............................................................

.........................

Долуподписаният, декларирам, че горепосочените мерки сапредприети за гарантиране текущото, между прегледите спазванена изискванията, съгласно изброените в Част I изисквания.

172

Име накорабособственика1.....................................

..................................................................

Адрес накомпанията ...............................................

...................................

...................................

...............

Име на лицето, упълномощено даподписва……………………….................................

Длъжност…………………………………………...

Подпис на упълномощенотолице……………….

Дата ............................................................................

(Печат или щампа накорабособственика1)

1 корабособственик означава собственикът на кораба или всяка другаорганизация или лице, като например мениджър, агент или беърбоутчартьор, което е поело отговорността за оперирането на кораба отсобственика и което при поемането на такава отговорност се есъгласило да поеме задълженията и отговорностите, наложени накорабособствениците в съответствие с настоящата Конвенция, беззначение дали друга организация или лица изпълняват някои отзадълженията и отговорностите от името на корабособственика. Вж. ЧленII (1)(j) от Конвенцията.

173

Горепосочените мерки са проверени от (наименование накомпетентната власт или на признатата организация) и след извършенпреглед на кораба, е установено, че отговарят на целите,определени в алинея 10 (b) на Стандарт А5.1.3 относно меркитеза гарантиране на първоначално и текущо спазване наизискванията, установени в Част I на настоящата Декларация.

Име .............................................................................

Длъжност ..................................................................

Адрес ...............................................

...................................

...................................

...............

...................................

...................................

...............

Подпис .......................................................................

Място .........................................................................

Дата ............................................................................

(Печат или щампа на органа, споредслучая)

174

Временно Морско трудово свидетелство

Издадено в съответствие с разпоредбите на Член V и Глава 5 наМорската трудова конвенция, 2006 г. (по-нататък наричана

“Конвенцията”)от правителството на:

.....................................................................................

(пълното наименование на държавата, под чието знаме има правода плава корабът)

от....................................................................................

175

(пълното наименование и адрес на компетентната власт илипризната организация, упълномощена в съответствие с

разпоредбите на Конвенцията)

Данни на кораба

Име накораба .............................................................................................................................Отличителен номер илибукви ..................................................................................................Пристанище, в което ерегистриран .........................................................................................Дата нарегистрацията ...............................................................................................................Брутентонаж1..............................................................................................................................Номер поММО ..........................................................................................................................Видкораб ....................................................................................................................................Име и адрес накорабособственика2.............................................1 За корабите, които попадат в обхвата на временната схема за измерване на тонажа, приета от ИМО, брутният тонаж е този, който е включен в колонката ЗАБЕЛЕЖКИ на Международното мерително свидетелство (1969 г.). Вж. член II (1) (c) от Конвенцията.2 корабособственик означава собственикът на кораба или всяка другаорганизация или лице, като например мениджър, агент или беърбоут чартьор,което е поело отговорността за оперирането на кораба от собственика и коетопри поемането на такава отговорност се е съгласило да поеме задълженията иотговорностите, наложени на корабособствениците в съответствие с настоящатаКонвенция, без значение дали друга организация или лица изпълняват някои отзадълженията и отговорностите от името на корабособственика. Вж. член II(1) (c) от Конвенцията.

176

............................................. .................

...............................................................

...............................................................

...............................................................

...............................................................

...............................

С настоящото се удостоверява, за целите на алинея 7 на СтандартА5.1.3 на Конвенцията, че:

(а) Че на този кораб е извършен преглед, доколкото това ецелесъобразно и практически осъществимо, по отношение наобластите, изброени в Приложение А5-I на Конвенцията,отчитайки потвърждението на фактите, посочени в точки (б),(в) и (г) по-долу;

(b) Корабопритежателят е доказал пред компетентната власт илипризнатата организация, че корабът разполага с подходящипроцедури за спазването на Конвенцията;

(c) капитанът е запознат с изискванията на Конвенцията и сотговорностите по тяхното изпълнение; и

(d) съответната информация е била предоставена на компетентнатавласт или признатата организация, с цел издаване наДекларация за спазване на морските трудови норми.

Настоящото свидетелство е валидно до ........................,при условие, че е извършен преглед в съответствие сизискванията на Стандарт А5.1.3 и А5.1.4 на Конвенцията.

Датата на извършване на прегледа по подточка (а)е ..........................................................

Издаден в ....................................................на ...........................................................................

Подпис на упълномощеното лице, издаващо временнотосвидетелство..............................

(Печат или щампа на органа, според случая)

177

Приложение А5-III

Областите, които са обект на подробна проверка от странана упълномощен служител в пристанище на държава-членка, който

178

служител извършва проверка по линия на държавния Пристанищенконтрол, в съответствие със Стандарт А5.2.1 са:

Минимална възраст

Медицинско свидетелство

Квалификации на моряците

Моряшки трудови договори

Ползване на услугите на лицензирани или сертифицирани илирегулирани частни служби за набиране и настаняване на моряците

Работно време и почивки

Окомплектоване на кораба с екипаж

Жилищно настаняване

Съоръжения за отдих и възстановяване на борда

Храна и сервиране

Безопасност е здраве и предотвратяване на злополуки

Медицинско обслужване на борда

Процедури за разглеждане на жалби на борда

Изплащане на трудови възнаграждения

179

Приложение Б5-I – ОБРАЗЕЦ на национална декларация

Виж Ръководство B5.1.3, алинея 5

Морска трудова конвенция, 2006 г.

Декларация за спазване на морските трудови норми – част 1

(Бележка: Декларацията трябва да бъде приложена към морското трудовосвидетелство)

Издаден от : Министерството на транспорта на Ххххххххххх

В съответствие с разпоредбите на Морската трудова конвенция,2006 г., посоченият по-долу кораб:

Име на кораба Номер по ММО Брутен тонаж

ПРИМЕР 12345 1000

е поддържан в съответствие с изискванията на Стандарт А5.1.3 наКонвенцията.

Долуподписаният декларира от името на горе упоменататакомпетентна власт, че:(а) разпоредбите на Морската трудова конвенция са изцяло

транспонирани в националните изисквания, упоменати по-долу;

(b) тези национални изисквания се съдържат в националнитеразпоредби, към които има препратки по-долу; обясненияотносно съдържанието на тези разпоредби са предоставени,където това е нужно;

(c) подробностите относно всякакви мерки с фактическаравностойност по член VI, алинея 3 и 4, са предоставени <при

180

съответстващите национални изисквания, изброени по-долу> <вчастта, предвидена за тази цел по-долу> (ненужното да сезачертае);

(d) всички изключения, направени от компетентната власт, всъответствие с Глава 3 са ясно посочени в частта, предвиденаза тази цел по-долу; и

(е) към всички конкретни изисквания за типа кораб спореднационалното законодателство също има препратки споредсъответните изисквания.

1. Минимална възраст (Правило 1.1)

Закон за търговското корабоплаване, № 123 от 1905 г. (“Закон”), глава 10;Наредба за търговското корабоплаване (“Наредба”), 2006 г., правила 1111-1222.

Минималните възрасти са тези, установените в Конвенцията.

“Нощ” означава времето между 21:00 ч. и 6:00 ч., освен ако Министерствотона морския транспорт (“Министерство”) не одобри друг период.

Примери за опасна работа, до която се допускат само моряци, навършили 18години или повече, са изброени в приложената таблица А. По отношение натоварните кораби никой на възраст под 18 години не може да работи взоните на кораба, отбелязани в плана на кораба (трябва да бъде приложенакъм настоящата Декларация) като “опасни зони”.

2. Медицинско свидетелство (Правило 1.2)

Закон, глава 11; Наредба, правила 1223-1233

Медицинските свидетелства отговарят на изискванията наМеждународната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовкаи освидетелстване на моряците (STCW), когато тези изисквания саприложими. В противен случай, тези изисквания се прилагат снеобходимото приспособяване.

Само квалифицирани очни лекари, включени в одобрен от Министерствотосписък, имат право са издават свидетелства за зрението.

181

При извършването на медицинските прегледи се следват препоръките наМОТ/ММО/СЗО, цитирани в Ръководство B.1.2.1

...............................................................

...............................................................

.........................

...............................................................

...............................................................

.........................

Декларация за спазване на морските трудови норми – Част II

Мерки, предприети, за да се гарантира текущото, между прегледитеспазване на изискванията

Корабособственикът, чието име е записано в Морскототрудово свидетелство, към което е приложена настоящатадекларация, е предприел следните мерки, за да гарантиратекущото, между прегледите спазване на изискванията:

182

(Избройте по-долу мерките, предприети от корабособственика, зада гарантира спазване на изискванията по всяка точка от част 1)

1. Минимална възраст (Правило 1.1)

Рождената дата на всеки моряк е записана срещу неговото/нейното име всписъка на екипажа.

Капитанът или офицер, действащ от негово или нейно име (“компетентенофицер”), проверява списъка в началото на всеки рейс и записва датата напроверката.

Всеки моряк, на възраст под 18 години, получава в момента на наемане наработа бележка, с която му/й се забранява да извършва нощна работа илиработа, изрично обозначена като опасна (виж Част 1, точка 1 по-горе),както и всякаква друга опасна работа и с която се изисква от него/нея да секонсултира с компетентния офицер в случай на съмнение. Компетентниятофицер пази копие от бележката с подпис на моряка под “получено ипрочетено” и датата на подписване.

2. Медицинско свидетелство (Правило 1.2)

Компетентният офицер, съхранява при пълна поверителностмедицинските свидетелства, заедно със списък, изготвен под неговоръководство, който съдържа функциите на всеки един моряк на борда,датата на текущото медицинско свидетелство(а) и отбелязания насвидетелството здравен статус.

В случай на съмнение относно медицинската годност на някой моряк заопределена работа или работи, компетентният офицер се консултира слекаря на моряка или с друг квалифициран практикуващ лекар и записварезюме на заключенията на лекаря, както и името и телефонния номер налекаря и датата на консултацията.

...............................................................

...............................................................

.........................

...............................................................

...............................................................

.........................

183