Mariana.vezneva Svruhsetivnoto.poznanie

1

Марияна Везнева

Свръхсетивното познание

СВРЪХСЕТИВНО ПОЗНАНИЕОбикновено човек приема информация за обектите от обкръжаващата го среда

посредством петте си сетива. Срещат се обаче лица, които при определени обстоятелства могат да получават познания за обекти не само от обкръжаващата среда, а и от пределно разстояние или през всякакви прегради, както и да приемат информация за миналото, настоящето и бъдещето. Познанието, получено по някакъв друг начин извън предела на възможностите на известните ни пет сетива, определям като свръхсетивно познание.

Лица, способни да получават свръхсетивни познания, са съществували още в древността. Естествено такива хора има и днес.

В последно време специалисти от различни клонове на науката — физици, биофизици, биолози, философи, психолози и т. н., обединяват усилията си и работят по проблеми на психотрониката, свързани с получаване на познания извън възможностите на нашите пет сетива, извън нашия човешки опит и сякаш в противоречие с научните закони.

Специалистите обаче в повечето случаи разглеждат нещата като странични наблюдатели или изследователи, които черпят информация от екстрасенси, без самите те да могат напълно да я осмислят, да почувстват състоянието на екстрасенса. Допускам, че по този начин не биха могли истински да се задълбочат в проблема.

Аз не съм феномен. По професия съм архитект. Като специалист в област, свързана с изобразително изкуство, вероятно съм развила у себе си до известна степен образното мислене. Освен това, по стечение на -обстоятелствата, в продължение на много години имах възможност да контактувам и да наблюдавам лица, получаващи свръхсетивни познания, т. е. познания, основаващи се именно на образното свръхсетивно възприемане.

Самата аз още от детска възраст често сънувам ясни и запомнящи се сънища, по време на които получавам прогнози за бъдещи събития и — което с най-същественото — осъществявам телепатичен контакт с познати или съвсем непознати. С течение на времето тези мои качества претърпяха допълнително развитие, чувствителността ми се изостри и аз започнах да обръщам сериозно внимание на свръхсетивните познания, които получавам. А през 1981 г. осъществих отначало насън, а после и в будно състояние, телепатичен контакт с Велики посветени, Учители на човечеството (Адепти, Махатми) и като че ли от друга цивилизация. За период от 9 години бях „обучавана" от Тях в особена „школа" и получих послания, адресирани до човечеството, посочващи пътя на неговото оцеляване, които се чувствам задължена да предам.

Затова си позволих да напиша тази книга.Тя е предназначена за специалисти в областта на психотрониката, занимаващи се със

свръхсетивното възприемане и по-точно с телепатията. Книгата е адресирана също и към специалисти - уфолози, работещи по проблема за осъществяване на телепатичен контакт с други цивилизации. Поради своето естество може да представлява интерес и за всеки любознателен и непредубеден читател, който се стреми към духовно развитие и самоусъвършенстване. Това е всъщност основното й предназначение.

Книгата е съставена от три отделни части, всяка от които може да се смята и самостоятелна, но трите заедно изясняват по-пълно проблема.

Първа част „Екстрасенсите и познанието" разглежда същността на проблема откъм неговата научна страна.

Втора част „Случаи с екстрасенси" съдържа фактологически материал с описания на

2

подбрани действителни случаи на свръхсетивно възприемане.Трета част „Телепатични послания" разказва за етапите на обучението ми чрез

телепатичен контакт с Висши посветени (Учители) и за получените телепатични послания, адресирани до човечеството, посочващи пътя за оцеляването ни.

Всяка от трите части може да бъде разширявана и допълвана с още факти, които засега не съм представила.

Изложеният материал има донякъде научноизследователски характер. Изследването обаче, натрупването на факти и обобщението им не е извършено чрез методите на официалната наука — лабораторни и други експерименти, статистически анализи, комисии и т. н., а чрез близък приятелски контакт с екстрасенси, т. е. лица, притежаващи свръхсетивни способности. Като свидетел на случаите, аз съм ги приемала и субективно, пречупени през моя поглед, но и обективно, доколкото дарбата ми за свръхсетивно възприемане ми е помагала да доловя важни подробности, иначе незабележими за други хора.

Наблюденията обхващат над 35 години и се отнасят за повече от 50 екстрасенси, а в някои от случаите съм участвала пряко и аз. Особено интензивен бе периодът 1981 —1989 г., когато бях в постоянна телепатична връзка с Учителите (Висшите посветени). Тези случаи на контакт с Тях и вероятно с представители на Висша цивилизация, владееща управляването на психическите и други енергии, се проявяваха както по време па сън, така и в будно състояние като видения, материализации и др., т. е. имаше и доказателства за реалността на контакта, па въздействието, на което бях подложена самата аз, моята дъщеря и някои от най-близките ми приятели —екстрасенси.

Всичко това сигурно прави книгата необикновена.Съществува общоприето мнение, че територията на нашата страна изобилства с

екстрасенси. Има сведения, че напоследък броят им се увеличава. Предполагам, че това качество е народностна черта, допълнено от влияние на местоположението на България — може би геомагнетизъм и геомантия, а може би и въздействие „отвън", т. е. целенасочено космическо влияние с цел развитие на свръхсетивни способности, които да доведат до промяна в мисленето и в ценностната характеристика на човека.

Посочените в книгата лица със свръхсетивна дарба са интелигентни, психически здрави хора, повечето от тях имат интересни професии.

Свръхсетивната дарба с човешко качество, но вероятно и качествен скок в човешката еволюция. Нейната проява е подобна на творческото вдъхновение в изкуството и прозрението в науката. Така че логично е да се предположи, че носители на тази дарба има в не но-малка степен и сред хората на изкуството и науката, много от които досега по обясними причини са предпочитали да мълчат за тези свои необикновени способности. Всеки, който от дълго време с наблюдавал явления, свързани със свръхсетивно познание, не може да не се убеди в тяхната реалност.

За дискретност имената на участващите в събитията екстрасенси с малки изключения са променени, а имената на моите близки и на свидетелите са посочени с инициали.

Някои от датите са ориентировъчни.Смятам, че наблюденията на множество неиндентифицирани летящи обекти (НЛО),

появата на полтъргайсти, както и увеличаване броя на лицата със свръхсетивни дарби са взаимосвързани. Явленията може би са предпоставка за евентуална телепатична връзка с Висша цивилизация. Осъществяването на телепатичния контакт е първият етап, а следващият ще бъде най-вероятно реализиране на явна директна връзка, която ще допринесе за положително развитие на нашата цивилизация.

Надявам се, че книгата ще даде своя принос за сътрудничество при изясняване на явленията, свързани с приемането на свръхсетивни познания, ще постави основа за натрупване на фактически материал и ще помотае за решаване на някои проблеми при търсенето на начини за осъществяване на контакти с други цивилизации.

Разчитам чрез книгата да бъдат привлечени и други хора, притежаващи свръхсетивни способности и осъществили подобни телепатични контакти.

ПЪРВА ЧАСТ ЕКСТРАСЕНСИТЕ И ПОЗНАНИЕТОИстинската Светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.Евангелие от Йоана, гл. 1/9Той им отговори и рече: Защото вам е дадено да узнаете тайните на царството

3

небесно, а на тях не е дадено.Евангелие от Матея, гл. 13/11Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде

скрито, но за да излезе наяве.Евангелие от Марко, гл. 4/22

ИСТОРИЯ НА НАБЛЮДЕНИЯТАОт дете проявявам интерес към явленията, свързани с прогнозиране на бъдещето. Винаги

ме с вълнувал въпросът — може ли то да се узнае предварително и има ли начин да бъдат избегнати предстоящи премеждия и неблагополучия?

Повечето мои роднини по майчина линия (и то само жени) имаха качества на екстрасенси — лечители или ясновидци, предсказващи бъдещето, а някои притежаваха и други необикновени способности.

Баба ми (покойница) умееше да успокоява и да лекува тежкоболни деца, дори някои, загубили вече жизнената си сила и оставени да умрат. Тя владееше умението да спира дъжд и когато искаше да го направи, излизаше на открито и съсредоточена си говореше нещо. Не след дълго дъждът преставаше.

Сестрата на баба ми (също покойница) беше известна ясновидка. Тя гледаше на карти, на кафе и на ръка. Предупреждаваше ни за опасности и уточняваше кой кога ще умре.

Няколко години преди да почине, тя избра мен - между всички братовчеди, за да ми предаде опита си за предсказване на бъдещето. Беше се убедила, че това е твърде сериозно и отговорно действие, за което са необходими готовност за съпричастие към човешката мъка и умение за дълбоко съсредоточаване.

Майка ми (вече покойница) беше с медицинско образование (учителка на медицински сестри) и имаше качества на лечителка. Можеше да успокоява болка чрез масаж и да премахва психическо напрежение чрез погалване. Тя притежаваше и способността да изпраща телепатични сигнали. Когато искаше да извика някого да дойде у нас, тя мислено го зовеше. Обикновено той идваше след няколко часа.

Първа братовчедка на майка ми (също покойница) и дъщеря на баба ми, ясновидката, на около 45 — 50-годишна възраст се отдаде на лечителство и стана известна народна лечителка във Варна. Тя живееше близо до морето. На двора си беше направила басейн и отделна постройка за болни.

Порази ме един случай, станал с нея.Преди години имаше наводнение в града. Не знам точно как, но голяма водна маса се

насочила към нейната къща, като по пътя си заливала и разрушавала всичко. Виждайки опасността, съседите се разбягали, но леля ми останала до басейна, свила се на кълбо и съсредоточена в молитва не помръдвала. За голямо учудване на всички водата се разделила на две и леля ми останала непокътната на образувалия се остров.

Друга братовчедка на майка ми (също покойница) беше завистлива. Когато видеше у нас саксия с красиво цвете и го пожелаваше. Щом го погледнеше, уж да му се зарадва, не след дълго цветето клюмваше като попарено от слана. Ние криехме цветята от нея.

От моето поколение моя първа братовчедка — юрист и фелдшер, на 40-годишна възраст също се отдаде на лечителство и на Йога-практика (медитация). Тя напусна града и се установи със семейството си в едно изолирано село, следвайки пътя за получаване на духовни знания и духовно самоусъвършенстване.

Що се отнася до мене, още от малка слушах необикновени истории за неизбежността на съдбата и за справедливото възмездие при неморални и лоши постъпки. А едно събитие от най-ранна възраст предопредели убеждението ми, че съществува прераждане.

Майка ми имала по-голяма сестра на име Мария, която починала на 8—9-годишна възраст вследствие заболяване. На смъртния й одър се били събрали всички близки хора. Момичето било в пълно съзнание и се мъчело да утеши разплаканата си майка. И тогава казало: „Не плачете за мен, защото точно след 20 години отново ще дойда при вас."

Точно след 20 години майка ми забременяла с мен.Бях още малка, когато баба ми ме убеждаваше, че съм нейната починала дъщеря и аз се

мъчех да си припомня нещо от миналото си, но безуспешно. Спомням си, че вкъщи се страхуваха да не ми се случи нещо лошо на годините на покойната Мария.

Бях на около 8 и половина години, когато се разболях тежко. Тогава съм била известно

4

време в безсъзнание. Когато оздравях, ми обясниха, че обикновено при следващия живот времето на смъртта се проявява като премеждие.

Така от ранна възраст въпросите за прераждането, съдбата, кармата, смисъла на живота и същността на битието заемаха постепенно място в моето съзнание.

Аз започнах да проявявам особена чувствителност още от дете. Не можех да понасям негативно настроени към мен хора и ми ставаше лошо от контакта ми с тях. Започнах да гледам на 14-годишна възраст отначало па карти, а после и па кафе. Възприемах „гледането" за нещо съвсем естествено. По-късно като пораснах, разбрах, че не всички виждат това, което виждам аз. Всъщност използвах картите или кафето само за ориентир, а щом се съсредоточавах, виждах образи и сцени много често в движение.

Междувременно съм се занимавала с хиромантия, графология, френология и астрология.От дете имам ясни, цветни и запомнящи се сънища. Бях свикнала всяка сутрин да ги

разправям на майка ми и да търся смисъла им. Защото това не бяха обикновени сънища. Някои от тях съм описала във втора и трета част от книгата.

Завърших архитектура и работя по професията си, но интересът ми към свръхсетивното познание е постоянен.

Когато бях на възраст между 22_и 35 години, имахме семеен приятел със свръхсетивни способности — Йорго (сега покойник). Той ми гледаше често и описваше неща, които в никакъв случай не можеха да бъдат само телепатична връзка. Постепенно започнах да се убеждавам в реалността на явлението.

На 23-годишна възраст се запознах с ясновидката Веса1, която вижда образи около човека и тълкува сцените (майка й също беше известна ясновидка). Тя приема информация чрез своя Учител. При първата ни среща Веса ми очерта най-главните бъдещи моменти от живота ми — с повече подробности до 40-годишна възраст и в по-едри щрихи след тази възраст.

Не ми допадаше нейното предсказание и дори правех всичко възможно да попреча на реализирането му и да променя съдбата си. Животът ми обаче се нареждаше като по предварително начертан план.

С Веса сме приятелки повече от 30 години и в мое присъствие тя е гледала на някои мои приятелки, а аз съм следяла дали ще се сбъднат предсказанията.

В службата си имах възможност да контактувам повече от 20 години с мои колега със свръхсетивни дарби.

Ана2 (художничка) вижда аурите около човека в определен цвят. Любчо3 (също художник) гледа на кафе за период от 1 до 3 месеца и по дати определя събитията с поразителна точност.

С Нели4 сме приятелки от 10 години. Тя, освен че гледа на кафе, усеща и биополето като поток от енергия.

През 1981 г. започнаха първите ми телепатични контакти с Висшите посветени — Велики Учители от Хималаите.

И тогава по странен начин се запознах с К. С., който имаше иаучни познания по проблемите, свързани с психотрониката. Той даде нов тласък в наблюденията ми върху хора със свръхсетивни способности.

Започнах целенасочено да търся контакти с екстрасенси — медиуми. През 1982 г. срещнах Ценка, която разговаря с покойници; Радка, която прави контакт чрез снимка на покойник и може безпогрешно да определи коя снимка е на жив човек и коя — на покойник; Липа, която вижда органите в човешкото тяло като цветен телевизор и твърди, че е обучавана от Дух-лечител (може би извънземен). Същата година се сприятелих с една певица — медиум, Ева, и в продължение на 6 месеца бяхме почти неразделни. Тя има способност за автоматично писане, като приема енергия в ръката си от Духа на свой дядо.

Ева ме запозна с една своя приятелка певица й медиум Недялка5. С пея поддържах близко приятелство 4—5 години. Тя вижда връзката между хората като „светещ пояс", има качества за психометрия и най-вече медиумични способности. В мое присъствие тя можеше да разговаря с Учителите и заедно се убеждавахме в реалността на телепатичната връзка.

1 Веселина Маркова2 А.Р.3 Л. Д.4 Нели Хвърчилкова5 Недялка Матакиева

5

В края на 1982 г. се запознах с особено силния медиум Ваня6. С нея контактувах 3 месеца, но се виждахме често и понякога оставах у тях през цялата нощ. Чрез нея получих точна информация за моите телепатични контакти с Учителите,

През 1983 г. се запознах с лекаря Жоро7. Тогава започнах да придобивам качества на свръхсетивно възприемане на заболяването на органите (усещах заболяването с особен вкус). Няколко месеца „стажувах" в неговия кабинет, но лечителството и диагностицирането не задоволяваха основния ми интерес.

За да разбера на какво ниво са професионалните гледачки и други известни ясновидки, започнах съзнателно да ги издирвам и да ги опознавам. Така се запознах с още десетина екстрасенси лечителки, ясновидки и медиуми — Васка, Нора, Любка, Пенка, Соня, Цеца и др. Всяка от тях имаше определен индивидуален стил, а всяка от медиумите твърдеше, че контактува или с покойници, или с Висш дух, или с Извънземен.

Скоро разбрах, че екстрасенси се срещат сравнително по-често между хората на изкуството.

Най-голяма роля върху развитието ми като екстрасенс и като изследовател на свръхсетивността, най-общо, оказаха, разбира се, телепатичните контакти от периода 1981 —1989 г., когато сама (но не по моя инициатива) осъществявах връзка със същества от Висша цивилизация — Учители на човечеството (Адепти), които проведоха върху мен нещо подобно на обучение върху проблеми на произхода и същността на човека, бъдещето на земната цивилизация и др.

С тяхна намеса през 1983 г. дъщеря ми (тогава 9-годишна) разви за кратко време необикновена дарба па екстрасенс. Тази дарба се заключаваше във виждане аурата около човека цветна и с болестните й отклонения, телепатично проследяване действията на наши близки, участие в чужди сънища, психометрия и телекинеза. Бяхме обучени да осъществяваме помежду си телепатичен контакт с предаване на образи.

Връзката с Учителите продължава и досега, но е преминала в друга фаза.

СЪЩНОСТ НА СВРЪХСЕТИВНОТО ПОЗНАНИЕНие живеем в среда, пронизвана от енергии, голяма част от които са неосезаеми и

невидими за повечето хора. Само единици могат да получават информация за действителността извън познатите пет сетива, вероятно като приемат и трансформират енергия отвън. Освен това те често пъти умеят и да въздействат целенасочено върху обекти чрез собствената си енергия.

Човек, притежаващ такива способности, се нарича днес екстрасенс, а в миналото се е наричал ясновидец, гадател, прорицател, оракул, пророк (що се отнася до получаване на информация), както и маг, магьосник, лечител, светец (що се отнася до излъчване на собствената енергия и въздействие чрез нея).

Често приемането и излъчването на енергия е съпроводено с т. нар. ясно-чуване, ясновидство, ясноусещане за допир, за вкус и за миризма.

Свръхсетивността е вероятно родова черта, така както съществуват цели фамилии на лекари, музиканти, художници, но тя може и да бъде придобита при екстремни обстоятелства.

Свръхсетивната дарба може би се обуславя и от физическата даденост на човека. Има случаи на екстрасенси с незатворена фонтанела на черепа или със зараснали с ръб черепни кости. А причината, поради която повечето от тези хора не понасят силно слънце без шапка на главата, се дължи вероятно на по-тънка черепна кутия, особено на върха на главата. Предполагам, че затова свръхсетивната дарба се среща по-често при жените и децата, отколкото при мъжете.

В културното развитие на човечеството се забелязват целенасочени деформации на черепи (на прабългари от аристокрацията, на фараони от Древен Египет и другаде). Това насилствено деформиране на черепа в ранна детска възраст, и то само на високопоставени лица, изглежда е продиктувано от желанието за развиване на свръхсетивни способности.

За постигане на същата цел са прилагани случаи на трепанация на челната кост в междувеждието, срещащи се в източните народи (Китай, Тибет). Подобно въздействие оказват и обратните пози (асани), практикувани в Йога.

Забелязала съм, че свръхсетивната дарба е свързана със способността на човека към

6 И. Х.7 Георги Георгиев

6

самовглъбяване и съсредоточаване.Понякога изживяването на психическо и физическо страдание в някакъв период от време

налага на човека самовглъбяване и съсредоточаване, мобилизиране на неговите психически и физически сили за оцеляване, което пък може да развие непроявени свръхсетивни способности. Придобиването на такива способности за свръхсетивно възприемане е вероятно качествен скок в човешката еволюция.

Общуването с екстрасенси може би допринася за развитието на свръхсетивни качества, чрез взаимна обмяна на енергиите на био-полето.

Предполагам, че всеки човек притежава латентни свръхсетивни способности, но не всеки е достигнал необходимата степен на развитие, за да може да ги прояви. Лица със свръхсетивни дарби се срещат много по-често, отколкото изглежда на пръв поглед. Само феномените са еди-ници.

Проявата па свръхсетивни способности може да има и общи характеристики, но носи елемент на уникалност. Забелязала съм, че съществува изразена разлика в проявата на свръхсетивните качества при мъжа и при жената. Прави ми впечатление, че по отношение на възможностите за свръхсетивно възприемане и въздействие върху материали предимство имат мъжете, по отношение на лечителството мъжете и жените се проявяват еднакво, по по отношение на прогнозиране на бъдещето — изглежда това е по-скоро женско качество. По отношение приемането на енергия (информация) и излъчването на енергия (информация) като целенасочено въздействие на един обект върху друг, жената има качества на приемаща енергия (информация), а мъжът — на излъчващ енергия (информация).

Погрешно е схващането, че надарените със свръхсетивни способности са неуки, примитивни хора, без образование, които използват своята дарба само за препитание. В действителност между лекарите и средния медицински персонал се срещат лечители, вкл. ясновидци-диагностици, а между хората па изкуството и на науката — немалко ясновидци-прогностици. Големите феномени по правило произхождат от народа, но и те са артистичен тип хора. Общото качество, което свързва всички тези надарени хора, е състрадателността и милосърдието.

Прави впечатление, че известен брой от лицата със свръхсетивни способности са религиозни или се занимават с Йога. От една страна, молитвата (при религията) и медитацията (при Йога) спомага за концентрация и насочване на мисълта към скритата същност на човека, което в действителност е условие за развитие на свръхсетивни качества. От друга страна, тези, които притежават свръхсетивни качества, търсят обяснението им в религията или в Йога. Защото всички те рано или късно стигат до извода, че „Някой" им въздейства, че „Някой" им помага и прави телепатична връзка с тях и че този „Някой" е Разумна сила.

Науката засега отбягва обяснението на такива феноменални факти.Но свръхсетивните познания са действителност. Описаните по-нататък случаи (а такива

могат постепенно да бъдат събрани с хиляди) са напълно достоверни и заслужават най-сериозно проучване.

Според публикувани научни съобщения са известни следните факти, доказани по лабораторен път:

- Всеки материал (върху земята и под нея) приема от геомагнетизма особена енергия.— Около всеки жив организъм съществува енергийно поле (доказано чрез фотографията

на Кирлиан). Всеки жив организъм излъчва различно по сила и интензитет енергийно поле в зависимост от жизнената (физическа и духовна) сила.

— Съществува обмяна на биоенергия между живите организми. (Пак чрез фотографията на Кирлиан е установено, че когато двама души с различни по интензивност биополета застанат един до друг така, че да слеят своите биополета, тогава и двамата получават общо по-интензивно светещо биополе, като след разделянето им получената енергия се запазва.)

— Чрез биополето си човек може да въздейства па въздуха, на водата и навярно на други еднородни вещества. (Установено е, че с присъствието си екстрасенсът променя йонизацията на въздуха.)

— Възможно е целенасочено да се предава биоенергия на голямо разстояние. (Проведен е експеримент за биоенерготерапия от Москва в София, като по време на всички сеанси апаратите за записване състоянието на болния са блокирали.)

— Мисълта е форма па енергия, като че ли от типа на светлината. (Проведен е опит с екстрасенс, като върху главата му е била поставена непроявена филмова лента. С мисълта си

7

той очертал геометрични форми върху лентата, видими след проявяването на филма.)Екстрасенсът може да усети, че всеки човек има индивидуално биополе с определена

вибрация, т. е. с уникална характеристика, с определен код.Установено е, че екстрасенсите имат по-силно биополе. Изглежда, че то е по-добре

организирано, по-добре овладяно и най-същественото — то може да бъде насочвано в определена посока. Според посоката — навътре или навън, екстрасенсът е в състояние да приема информация от всеки обект или субект или да излъчва своето биополе (да го насочва, да предава) към определен от него обект или субект, т. е. може да бъде приемащ или излъчващ (предаващ). И в двата случая се осъществява телепатична връзка.

Телепатичният контакт се проявява в биополето и протича в някакъв „капал за връзка".Екстрасенсите възприемат света по Особен начин, тъй като техните възприятия са

разширени извън пределите на обикновените сетивни граници. Какви познания за света могат да представят те?

Например съществуването на геомагнетизма, който се регистрира с уреди и е специфичен за всеки материал. Екстрасенсът радиестезист с помощта на прост уред може да установи подземни води, нефтени находища и т. н. Той може да определи посоката на движение, дебита, дълбочината и дори „вкусовите" качества на находището (особено необходимо при търсене на питейна вода). Нужен е само повече практически опит.

Екстрасенсът с в състояние да въздейства върху еднородна материя и да я придвижи (телекинеза). Той дори може да придвижи облак или да спре дъжд, което изглежда не е много трудно при положение, че няколко екстрасенси обединяват своята енергия.

Молебените, които се правят по време на дъжд, целят именно това, а придаденият им религиозен смисъл осигурява свързването на биополетата на участниците в молитвата. В миналото всяко село е имало екип от жени, които съвсем естествено са влияели върху облаците. (В Древна Гърция към общините са били назначавани на длъжност такива „метеоролози".)

Екстрасенсът може да види и излъчването около еднородните материали — кристали, метали (особено благородните), скъпоценните камъни, еднородните скали (напр. мрамор) и т. н. Големите скални масиви с еднороден състав влияят на човека и излъчват голяма енергия. (Пред-полагам, че използването в мегалитните строежи и в други култови съоръжения от древността на големи каменни масиви е имало предназначението да въздейства със своята енергия. Подобна енергия излъчват и големите водни маси.)

Някои екстрасенси определят размерите на биополето. Едни усещат границата на биополето като ограничителна ципа (както озоновия пласт около Земята), други виждат излъчването около цялото тяло, около главата, около ръцете и дори като нимба над главата. (Дали художниците на икони не са били екстрасенси?)

Какъв е съставът на биополето, още не е изяснено.Констатирала съм, че екстрасенсите са в състояние да установят връзката между близки

хора, като свързани помежду си биополета. Те могат да усетят нещо, подобно на поток, на течение, или виждат светещи точки, светеща нишка, светещ пояс, светеща осморка, които свърз-ват двама души. Сякаш цялото биополе е във въртеливо движение и посоките на въртене около мъжа и около жената са противоположни. Тези факти показват, че биополето има материално-енергетична основа.

Предполагам, че ако всеки по-чувствителен човек се съсредоточи, ще може да приеме силен сигнал (например за тревога или опасност) от свой особено близък роднина или приятел, и то точно определен сигнал за точно определен човек, сигнал, който не може да бъде смесван с друг (както не може да се смеси тембър на глас или специфична миризма) независимо от разстоянието между двамата. Ако приемащият сигнала е по-силен екстрасенс, той ще види образа на своя близък в ситуацията, в която се намира. При всички случаи сигналът, особено ако е за тревога, може да бъде разпознат от кого е и откъде идва.

Според мене човешкото биополе (а също животинското и растителното) съдържа пълна характеристика на физическото, емоционалното и психическото състояние на притежателя си.

Наблюдавала съм, че биополето па всеки човек има строго индивидуална, характерна само за него цветова тоналност. Добрите, чистосърдечните, оптимистичните и нравствените хора излъчват ясна светлина в хубави, чисти цветове. Обратно, тяхната противоположност — егоис-тите, злите и жестоки хора, са сякаш забулени от тъмни облаци в неприятни и мръсни цветове.

И още нещо — биополето като че ли попива в предметите (вещите), до които се е докоснал човек. Не ми е известна продължителността на времето за съхранение на „спомена", но

8

фактите показват, че по даден предмет може да се усети емоционалното състояние на неговия притежател, да се види и картина за произхода на предмета, а за дадено място — картина на минали събития (психометрия). – излъчването на човека премоделира излъчването на предмета Yo

Известни са ми хора, които чрез пипане на вещ могат да съберат информация за притежателя й, а най-вече за емоционалното състояние по време на контакта с тази вещ. Предполагам, че именно затова, ако предметът с пропит с обич, радост и оптимизъм, притежаването му ще въздейства благоприятно, и обратното, ако предметът е пропит с омраза, мъка и отчаяние, неговото въздействие може да бъде не само неприятно, но и вредно.

Като се изхожда от тези предположения, може да се обясни защо някои хора, притежаващи свръхсетивно възприемане, се отказват от консумацията на месо, тъй като вероятно усещат страданието на животното. Те осъзнават, че такава храна разстройва биополето им, замърсява го, затъмнява го и намалява възможностите им за приемане на информация или за въздействие по телепатичен път. Ако всички хора можеха да възприемат информацията по начина, но който я възприема екстрасенсът, те никога не биха носили кожени палта, нито украшения от слонова (или друга) кост, не биха убили животно за удоволствие, не биха отсекли живо дърво, не биха откъснали цвете.

Силно емоционално състояние, близко до стресовото — едно силно чувство например, може да се предаде на голямо разстояние и може да се приеме почти като физическо усещане. При масови действия, дори без никаква друга информация, свръхчувствителният човек може да усети напрежението във въздуха. Масовото чувство на радост или страх, на доброжелателство или агресивност се предава по телепатичен път и се увеличава по принципа на резонансния ефект.

Човешкото биополе съдържа особена сила — резултат от жизнената и психическата енергия. Констатирала съм, че между близки хора, които се обичат, съществува постоянен енергетичен обмен. Ако обичта е несподелена, енергията изтича напразно. По същия начин изтича енергията от човек, привързан към вещите си.

Носталгията по родината се дължи вероятно на подобно изтичане на жизнената сила. Някои екстрасенси могат да видят как от човек изтича енергия в определена посока.

Ако двама души се мразят и въпреки това непрекъснато мислят един за друг, отрицателната енергия се обменя и трови биополетата им. Изглежда, само биополетата, които са в някаква степен на хармония помежду си, могат да се свържат за по-дълго време. Тогава хората установяват помежду си духовен контакт. Щом веднъж двама души са били в духовен контакт (в мисловна връзка),при разделянето им по място остава между тях някакъв „канал за връзка", по който продължава да протича жизнената енергия и да се извършва обменът й. Такъв „канал за връзка" е вероятно постоянен между родители и деца, между братя и сестри (особено между близнаци), между приятели и дори между човека и неговото любимо животно. и растение

Екстрасенсите са в състояние да усетят или да видят излъчването на биополето около всеки жив организъм (както е при фотографията на Кирлиан). Но те биха могли и да различават болестните нарушения в организма (осезателно или зрително). Някои екстрасенси усещат чуж-дото биополе върху дланите на ръцете си, други се сливат с него дотолкова, че усещат заболяването върху собствените си органи (могат да усетят дори „вкуса'' на заболяването), а трети виждат излъчването на биополето, т. е. аурата, чиято цветова тоналност, ако е нарушена на места, показва разположението и вида на заболяването, дори много преди то да се е проявило или да е било почувствано. Там, където органът не функционира, се вижда бяло петно. С ръка може да се усети нарушение на функционирането и заболяване на органите, по едва след катоболестта е вече в по-напреднал стадий.

Забелязала съм, че всеки от екстрасенсите биоенерготерапевти (лечителите) има успех при определени заболявания. Разглеждайки ауричното им излъчване, предполагам, че неговият основен цвят определя успеха на лечението. Така екстрасенс, който излъчва биополе в топла цветова гама (оранжево, розово, жълто), влияе благотворно на заболявания, свързани с недостиг на енергия; който излъчва в студена гама (синкаво и зеленикаво), влияе добре на заболявания, свързани с нервно напрежение (неврози, мигрени и т. н.); а екстрасенс, чиято аура е виолетова, помага при лекуване на тумори, като по някакъв начин ги кара да се свиват. Най-силна е, изглежда, бялата сребриста аура.

Това са мои наблюдения, които могат да послужат за основа на експерименти.Връзката между две биополета може да се усети или да се види като обмен на енергия

9

или като „смучене" само в една посока. При последния случай човек може да заболее само от контакта си с такъв свой близък, който „смуче" енергията му.

Общо взето, по-силното и по-светлото биополе привлича и облъчва (насища) по-слабото и по-тъмното. Това е вероятната причина човек със слаба жизнена физическа и психическа сила да търси компании, докато този, който има силен енергиен заряд, предпочита да е сам и да използва силите и възможностите си за творчество.

Според мен човешкото биополе (а вероятно и на животните и растенията) е изпълнено освен с жизнена сила — отражение на здравословното и емоционалното състояние на притежателя му, но още с образите на мислите и действията му. С годините биополето става все по-плътно, наситено с все повече образи — (столетниците имат особено плътно биополе, според някои екстрасенси).

Констатирала съм, че мисълта като форма на материя и енергия може да бъде насочвана в определена посока и това може да се почувства от екстрасенса дори физически. А телепатичната връзка между двама души вероятно означава настройване на еднаква „вълна” между излъчващия и приемащия информацията. Връзката може да се осъществи както в будно, така и в спящо състояние. Възможно е тя да бъде предварително уговорена, но може и да бъде спонтанна.

Съществуват екстрасенси, които могат да различават образи от миналото, настоящето и бъдещето, както и образи на мисълта без извършено действие или на реализираната мисъл с извършено действие.

Образите, които са се насложили в биополето, могат да бъдат материализирани и така да се получи точна информация за мисъл, особено когато е пропита със силно чувство. Подходящ материал за материализиране на образите се оказва вода, разтопен восък, разтопено олово, гли-на, тесто, кафе. Предполагам, че чашката за кафе играе роля, подобна на вдлъбнато огледало -тя „фокусира" образите, „плуващи" в биополето. Някои екстрасенси виждат образите направо в биополето, други използват за тяхното овеществяване гореспоменатите средства.

Яснотата на образите зависи от организацията на биополето, от съсредоточеността, от насочеността на мисълта в определена посока. Затова важно условие за успешен сеанс е човек да има действителни проблеми и да мисли съсредоточено върху тях, както и да се създаде доверие между приемащия и предаващия.

Забелязала съм, че най-ясно се очертават образите в чашите от кафе на хора, също надарени със свръхсетивни способности, както и на художници, архитекти, писатели — т. е. хора с ясна образна мисъл. В чашите на жените има много повече подробности, отколкото в чашите на мъжете. Това е в случаите, когато образите са отражение на мисълта на притежателя им.

Тези материализирани образи могат да бъдат и фотографирани, тъй като представляват рисунка или релеф. Понякога те са толкова ясни и точни, че в тях може да се познае лицето или фигурата на конкретен човек, както при снимка. Но обикновено материализираните образи са гротескни.

Да се видят съществени моменти от миналото на човек, изглежда, не е толкова трудно. Интересно е, че наред с важни съдбоносни събития, се откриват и пропуснати възможности, грешки, тежащи на съвестта, причинили някому страдания или огорчения, дори може да се види премълчана истина. Такива отрицателни действия и грешки могат да повлияят на настоящето и бъдещето на извършителя - те като че ли деформират неговото бъдеще.

Екстрасенсът ясновидец е в състояние да види и образи на минал живот. Относно спора, дали съществува прераждане или се предава родова памет, е достатъчно да обърнем внимание на факта, че понякога в съзнанието изплуват образи от миналото, дори спомени, свързани със смъртта, особено с насилствена смърт. Ако се предава родовата памет, тя би била само чрез майката до момента на раждането, т. е. не може да има спомен от смърт. Впрочем продължава натрупването на други факти в полза на прераждането.

Състоянието, в което се намира човек в даден момент от настоящето, може да се проследи от надарените със свръхсетивно възприемане независимо от разстоянието, но единствено чрез „канала за връзка", т. е. само когато екстрасенсът познава човека, има вещ от него или е в контакт с някой негов близък.

Най-трудно може да се обясни свръхсетивното познание за бъдещето. Посочените по-нататък случаи са безспорни факти за прогнозиране на бъдещи събития, узнати по пътя на свръхсетивното възприемане.

Всеки екстрасенс с качества за предсказване на бъдещето (футуроскопия) има свой

10

собствен период на прогнозиране, който според моите наблюдения варира. Описан е случай за прогнозиране на бъдещето за период повече от 15 години. Впрочем това далеч не е пределът —има лица, които „гледат" и за много по-дълъг период от време. Пророците, които са притежавали свръхсетивни качества на изключително високо ниво, са предсказвали събития за период от столетия напред.

Обикновено екстрасенсът, който прогнозира бъдещето, се настройва за близко или далечно „гледане". При близкото бъдеще се виждат и описват събития с подробности, а при далечното — само най-съществените събития, и то в едър план.

Забелязала съм, че предсказването на бъдещето, яснотата на описанието и съветите, които дава екстрасенсът ясновидец, зависят не толкова от качествата му, а особено от неговата нравственост. За самото предсказване влияят личните му интереси и мироглед.

Изглежда при телепатичното прогнозиране, когато човек има в мисълта си проектоплан за бъдещето си, мозъкът на екстрасенса става един вид компютър, който решава задачи. След като по телепатичен път се почерпи информация от биополето за миналото — а може би и за минал живот (?), за настоящето, за физическото и психическото състояние, за характерния начин па мислене и действие, като се почерпи и информация по пътя на „канапа за връзка" за близките и другите решаващи фактори от обкръжаващата среда, тогава задачата може да се реши като функция от фактори и да има само едно или няколко решения. Разбира се, това е само една от многото хипотези. Възможно е такова прогнозиране на бъдещето да е подобно на начина, по който феномените извършват сложни математически изчисления за няколко секунди.

Преди осъществяване на телепатичния контакт може би е целесъобразно излъчващият информацията предварително искрено да изясни на екстрасенса тревогата и въпросите, на които той търси отговор и съвет. Такива сведения са необходими понякога на екстрасенса, за да знае на каква дистанция от време да се настрои и точно в каква посока. Някои екстрасенси отбягват да получават предварителна информация, за да не се повлияят.

Екстрасенсът — ясновидец или съветник, понася голяма отговорност. Той може да подтикне към извършване на предвидено от него действие, като окуражи лицето, дошло при него за съвет, или да го накара да се откаже от някои свои намерения. Затова нравствената висота, на която е екстрасенсът, е изключително важна.

Не е необходимо прогнозирането да се сбъдне 100 %.Имам наблюдения, че едни събития са неизбежни, други вероятни и зависими от някои

предварителни действия. Неизбежните събития могат да се забавят от предсказаното време, да се явят допълнителни трудности, но те непременно се сбъдват точно или приблизително точно.

Ако човек узнае предварително нещо за своето бъдеще, той може да повлияе на определени бъдещи събития в положителен смисъл, ако прояви търпение, доброта и решителност, когато е необходимо, или в отрицателен смисъл, ако извърши лоши постъпки, въпреки че е имал възможност да ги избегне. Генерална промяна на живота си обаче човек не може да направи, тъй като не може да промени своята същност. – своя честотен спектър

При моя контакт с екстрасенси съм констатирала, че когато става въпрос за прогнозиране на по-далечно бъдеще, всички те твърдят, че „Някой", някаква Разумна сила им помага — близки покойници, християнски светци, посветени мъдреци, Висши Учители, дори Бог. Този факт заслужава особено внимание.

Общуването с покойници чрез екстрасенси медиуми е общоизвестна истина. Дали нещо остава след физическата смърт или „Някой" в образа на покойника ни влияе, за мен е все още неясно. Това обаче, което може да усети и непредубеденият при такива сеанси, с нещо като полъх, като електричество във въздуха.

Екстрасенсите описват тези Разумни сили или като светещи точки, светещ лъч, сноп от светлина, светещ образ, или като прозрачни образи на покойници (по-светли или по-тъмни), или като мрачни зловещи образи.

Имам наблюдения, че от нравственото ниво и духовното съвършенство на екстрасенса футуроскопик зависи от кои „сили" ще получи информация, т. е. кои „сили" ще привлече. Някои медиуми твърдят, че покойниците се привличат от тях и че от тяхната енергия „оживяват", като по този начин покойниците използват медиумите, за да дадат информация на техни близки.

Допускам, че екстрасенсът футуроскопик вероятно осъществява връзка с друга цивилизация (Висша цивилизация), чиито представители са между нас, а всеки екстрасенс оприличава съществата от тази цивилизация на познат образ. По време на сеанса екстрасенсът като че ли се намира в нещо като художествена галерия и има нужда от гид, който да му обърне

11

внимание на най-важните картини от бъдещето, да му ги обясни и изтълкува. Особеното състояние, в което понякога изпада екстрасенсът, е евентуално предпоставка за такъв телепатичен контакт със същества от Висша цивилизация.

Наблюдавала съм случаи на ясен телепатичен контакт между екстрасенс и Висши посветени (Висша цивилизация), Висш дух (Висш разум). При такива случаи се забелязват два момента: когато получава информацията от покойник, той я приема образно, смислово или чрез думи (ясно-чуване), но така, като че ли покойникът стои пред него; когато тя е от Висш дух, екстрасенсът става „проводник" на тази информация, променя гласа си, може да предава разговора и на чужд език, с думи, чужди на неговата природа и интелигентност, да предава информация, засягаща бъдещето на повече хора, на цели народи. В тези случаи обикновено той изпада в трансово състояние.

Известно с, че често чрез съновидения човек получава познания за своето бъдеще. Това би могло да се обясни с факта, че по време на сън, както при медитацията, биополето на човека става по някакъв начин по-организирано, което е необходима предпоставка за телепатичен кон-такт. Но кой общува с нас? Кой ни изпраща символични сънища, които трябва да се изтълкуват? Науката все още дори не си е поставила задача да изясни това.

От продължителни наблюдения съм стигнала до извода, че всеки човек има свой път на живота, който да го отведе до определена цел. Един добър ясновидец може да помогне на човек да намери по-лесно своя път и своята цел без излишни лутания, грешки и заблуди.

Имам впечатление, че пътят на живота представлява нещо като пътуване с влак, с начална и крайна гара, при което човек има свободата да смени мястото, купето, вагона, да се запознае с различни хора, но не и да се прехвърли на друг влак, който се движи в друга посока. Ако се помъчи да слезе от влака в движение, той ще загине.

Според мен единственият начин за генерална промяна на съдбата е преминаването от светски в духовен живот.

Допускам, че всеки човек има свободна воля и би могъл да промени някои детайли от бъдещето си, но не и посоката, тъй като не може да излезе извън рамките на своята същност. Изменение на предварително узнато събитие би могло евентуално да се осъществи, само ако има достатъчно време преди реализирането на това събитие.

Когато узнаваме бъдещето си, ние само се „имунизираме" против стрес и когато попаднем в стресовата ситуация, по-лесно я преодоляваме.

Що се отнася до телепатията, най-общо чрез „канала за връзка" всички ние осъществяваме пасивна размяна на биоенергия (физическа, емоционална и психическа), а в бъдеще вероятно ще осъществяваме активна целенасочена размяна без значение на какво разстояние. Активната размяна на биоенергия може да повлияе на здравословното състояние (положително и отрицателно), а може и да се изрази като внушение за извършване на действия по принципа на хипнозата.

Ако съществува Висша цивилизация, владееща управляването на психическата енергия, — а аз съм убедена в съществуването й — за нея сигурно не представлява трудност да ни внуши по телепатичен път нравствени закони, да ни предупреди за опасност, но тяхната информация може да бъде приета само от тези хора, чиито „канали" са отворени за космическа телепатия.

Използването на телепатията като реално средство за контакт между хората, между хора и животни, между хора и растения и между човечеството и Висши цивилизации е въпрос на бъдещето. не, на настоящето

Изводите от дългогодишните ми наблюдения и опит (без заимстване от научни трудове или ползване на други източници) могат да бъдат систематизирани по следния начин:

1. Някои хора имат дарбата да получават информация за действителността извън (свръх) общоизвестните пет сетива. Свръхсетивната дарба е нерядко човешко качество, което може да е генетично определено, но може и да бъде придобито чрез продължителни йога-упражнения или чрез намеса от страна на Разумни сили, както и след силно страдание, тежко заболяване, травма и др.

2. Около всеки човек (и жив организъм) съществува биополе с уникална характеристика, съдържаща информация за физическото, емоционалното и психическото състояние на притежателя му.

Биополето с израз на духовната същност на индивида.Биополето на екстрасенсите е по-добре организирано и може да бъде насочвано в

определена посока. Това насочване може да носи полза или вреда на обекта (субекта), към

12

когото е насочено. Всяко биополе има специфични параметри — сила, цвят, трептения, състав, яркост.

3. Между биополетата на човешки същества, които мислят едно за друго, съществува „канал за връзка". По него се осъществява телепатичен и енергиен обмен. Той може да бъде съзнателен или несъзнателен, планиран или спонтанен. Когато двама души са свързани с обич (любов), между тях се осъществява обмен на положителна енергия, чието действие е здравословно. Обратно, когато помежду им има омраза, те обменят отрицателна, разрушителна енергия, като нейното действие руши здравето и на двамата.

За да може да се осъществи телепатична връзка и обмен на енергия, е необходима духовна съвместимост, така както съществува кръвна съвместимост, а също интелектуална и творческа съвместимост. Липсва ли Духовна съвместимост при двама души, между тях възниква някаква бариера (преграда).

4. Около нас има невидими Разумни сили, които понякога влизат в контакт с нас. Той може да се прояви по различен начин: чрез разговор; чрез почукване или движение на махало за „да" и „не", или движение на предмет по буквите на азбуката, или почукване поредния номер на буквата; чрез „влизане" в ръката на екстрасенс медиум, който пише без да осъзнава написаното или пише под диктовка; чрез „влизане" в самия медиум, който може да изпадне в трансово състояние и да говори с чужд глас и на чужд език, без да помни какво е говорил. Контактът може да се осъществи чрез образен език (реален, символен, абстрактен), например чрез светлинни сигнали или внушение на мисъл, или внезапно узнаване смисъла на нещата, сякаш спомен от минало познание, както и чрез овеществено образно представяне — утайка от кафе, разтопен восък, олово и др. Контактът може да бъде реализиран също при обикновен разговор с виждане образа на събеседника при частична или пълна материализация. Контактът може да бъде проведен и по време на сън.

Информацията, която се получава от невидимите Разумни сили, е свързана обикновено с узнаване на миналото, настоящето и бъдещето. Нивото на информацията зависи от степента на нравственото развитие на екстрасенса.

5. Смъртта не е прекъсване на живота, а преминаване от едно състояние на материята в друго. Прераждането е стъпало от духовната еволюция, при което човешката същност се усъвършенства. В особено състояние на съзнанието човек може да си припомни минали събития (най-често моменти около предишна своя смърт).

6. Всеки човек се ражда в определено обкръжение (в определено време и на определено място), с определена ценностна система, която диктува неговите действия при определени ситуации. Човек може да узнае предварително своята съдба в общи линии за отдалечен период от време и в детайли за близко предстоящо събитие. Обикновено той не може да промени ценностната си система и психическата си нагласа, поради което и не може да промени генералната линия на своя житейски път, а само някои детайли.

Смисълът на всеки човешки живот е духовната еволюция и духовното усъвършенстване, при което да се достигне единение с Висшия дух на космическия разум и човек да стане лъчиста енергия.

7. На Земята съществува Висша космическа цивилизация, свързана с космическия разум, която управлява духовната еволюция на човечеството и следи за правилното й протичане. Тази цивилизация не се намесва пряко в действията на хората, а чрез предаване на духовни знания по пътя па прекия или телепатичния контакт с Духовни учители влияе върху еволюцията. За да се осъществи телепатична връзка с Духовен учител, е необходимо човек да има отворено космическо съзнание и издигане па общочовешките интереси над личните.

ТЕЛЕПАТИЯТА - УНИВЕРСАЛЕН КОСМИЧЕСКИ ЕЗИКНаблюдавайки себе си по време на сеанси за прогнозиране на бъдещето на някого, аз

постепенно разбрах, че състоянието ми преминава през няколко фази:— Фаза на опознаване, при която се стремя да слея моето биополе с чуждото и да

почувствам чуждата вибрация. Ако човек ми прави преграда поради недоверие, сеансът е обречен на неуспех. Ако се осъществи сливане на биополетата, аз започвам да чувствам с кожата си и цялото си тяло чуждото физическо и емоционално състояние.

— Фаза на обикване, при което усещам как нещо (подобно на цвете, разтварящо листенцата си) се отваря в близост до сърцето ми, като че ли самото ми сърце се разтваря и аз започвам да обичам този човек, да го чувствам близък.

13

— Фаза па състрадание, при която усещам как нещо (също подобно на цвете, отварящо листенцата си) се отваря в близост до гърлото ми и аз започвам да споделям страданието на човека, и гърлото ми се свива от мъка. Ако даден човек няма сериозни проблеми и не може да ме разтревожи, сеансът с излишен.

— Фаза на ясновидство с желание да помота, като видя чуждото бъдеще и изхода от лошата ситуация. При тази фаза усещам, как на челото ми в междувеждието се отваря проход, око (пак подобно на цвете, което се разтваря) и тогава през „канала за връзка" започвам да виждам образи на хора в някаква ситуация с чуждия човек, неговите мисли и намерения, хода и крайния резултат от изпълнение на неговите планове. В случая вероятно правя телепатична връзка с всички хора, които се явяват като фактори и от които зависи осъществяването на дадена идея.

— Фаза на откровение, когато чувствам как върхът на главата ми като че ли се отваря, става ми горещо и усещам как „Някой" ми помага или ми „налива" в главата информация чрез образен език, или ми дава отговора чрез внушение на мисъл. В случая мигновено узнавам как ще се развият събития, отнасящи се за другия човек.

Отново подчертавам, че аз нямам феноменални способности, нито съм посветена в духовни учения.

В историята на всички древни цивилизации е съхранен споменът за особени контакти на определени посветени лица с Разумни сили., които са довели тези лица до пророчество за доброто на една по-малка или по-голяма общност.

Откъде идва такава информация?Нашата цивилизация още не притежава общ универсален език между народите, нито език

между човек и животно или между човек и растение. В същото време техниката е напреднала дотолкова, че се търсят радиосигнали от Космоса с надежда да се осъществи връзка с братя по разум. Ясно с, че да се свържем с чужда цивилизация, тя трябва да бъде точно на нашето ниво па развитие, т. е. да няма още универсален език и да си служи с радиосигнали за връзка.

А това не е логично.В нашата цивилизация живеят съвместно хора, използващи пет сетива, и други (по-малка

част), надарени със свръхсетивни дарби.Именно последните използуват универсалния език между всички биологични видове —

образно предаване на мисъл.Установено е, че обикновеният човек с пет сетива включва в употреба само малка част от

капацитета на своя мозък. Лицата, надарени със свръхсетивна дарба, вероятно използват по-голяма част от невроните на мозъка си.

Тези лица получават особени познания. Те узнават за света повече и могат да пи научат на истини, недостъпни за обикновените хора. Екстрасенсите могат да ползват телепатията като естествено средство за контакт. Те могат да узнаят физическото, емоционалното и психическото пи състояние, да „надникват" в миналото, настоящето и бъдещето, да проследяват нашите действия, без изобщо да усещаме, да ни влияят и да внушават мисли...

Да допуснем, че някога нашата Земя е била посещавана от по-високо развита цивилизация, която е владеела универсалния биологичен език — телепатията, т. е. имала е свръхсетивни способности. Какви доказателства за пребиваването си би пи оставила освен знания, достъпни за нашето ниво на развитие, и спомени от минали контакти?

Логично е да предположим, че тази цивилизация би ни оставила неща, които бихме могли да дешифрираме, едва след като достигнем такова ниво на развитие, при което да можем да извличаме спомена, съхранен в предмета (психометрия), или при абстрактна форма чрез кон-центрация да разбираме информацията за същността ла посланието.

Ако в момента някъде па друга планета в Космоса или по-близо до Земята, или дори на Земята съществува друга разумна цивилизация, достигнала нивото на всеобщо свръхсетивно възприемане (поне колкото изявен феномен от Земята, който умее да владее психическата си енергия), логично е тази цивилизация да може да извърши следните действия:

— Да приеме сигналите за тревога, излъчвани от Земята.— Да ни наблюдава, без да подозираме това.— Да избира лица от земните жители, които имат готовност за осъществяване на

телепатичен контакт. Изборът би бил направен според излъчването на биополето, което носи пълната характеристика на всеки човек.

Да ни въздейства чрез екстрасенсите пасивно — по време на сън (с реални или

14

алегорични сънища), и активно — в будно състояние (чрез видения, ясно-чуване, внушение).И понеже една Висша цивилизация би знаела бъдещето па Земята, но не би се намесила

агресивно в нашия живот (тъй като всяка агресия ражда противодействие), тя би ни помотала със съвет или с предупреждение, изпратено под формата на телепатично послание. А екстрасенсите биха могли да приемат това послание, защото те държат ключа от вратата към космическите цивилизации. Така е било в миналото, така е и в днешно време.

КОГАТО ВСИЧКИ ХОРА СТАНАТ ЕКСТРАСЕНСИЕкстрасенсите — хората с духовно виждане или със свръхсетивна дарба, са все още

малка част от човечеството. То като цяло еволюира по принципа на експанзията, по принципа на стремеж не към нравствено усъвършенстване, а на усъвършенстване средствата за производство на материални блага.

Естествено е правото на всеки да бъде щастлив, но много често щастието на един причинява нещастие на друг или на други биологични видове. Моделът на щастливия човек в нашето общество е, общо взето, модел на консуматора, т. с. на материално осигурения. Единици са тези, които по изключение от тази обща тенденция посвещават живота си на чисто хуманни цели и не търсят никаква облага за себе си.

И пътят, по който еволюира нашата цивилизация като цяло, е насочен предимно към икономическо благополучие при безогледно използване на природните ресурси (които не санеизчерпаеми). Този път на развитие неминуемо ще доведе рано или късно до екологическа катастрофа и до търсене на друга планета за разселване. Историята на цивилизацията ни с показателна в това отношение. Там, където днес има пустини, в миналото са растели гори и цъфтели градини. Нормална практика е човек след опустошаване на дадена територия, оставяйки след себе си пустиня, да се насочи към завоюване на друга територия.

В пределите на Слънчевата система обаче няма друга подходяща за обитаване планета освен нашата Земя. Ще може ли човек да завладее планета от друга звездна система и да се установи там, след като направи своя земен дом необитаем?

Множеството наблюдавани случаи на „летящи чинии" (НЛО) показват, че след първия сигнал от нашата планета, който извести, че човек е станал притежател на атомната бомба, Земята е поставена под наблюдение от страна на друга (или други) Висши цивилизации, както се поставя под контрол опасен луд. Висшата цивилизация не допуска замърсяване на Космоса с енергията на агресивност, която излъчва човек. Напоследък Те сякаш не крият, че ни наблюдават, а, напротив, показват присъствието си, макар и дискретно...

Ако Земята загине и стане негодна за обитаване, като изгуби най-главните си богатства —въздуха, водата и растенията, по всяка вероятност това ще се отрази на космическата екология. Затова може би Те вземат някакви превантивни мерки.

Но за да не се стигне до сблъсък между нашата и Висшата цивилизация (която по правило е и по-хуманна, и но-нравствена) и за да не пострада Земята, има само една възможност — човек да промени своята същност или да промени еволюционния си път от посоката навън — т. е. към завладяване на околната среда и господство над природата, в посока навътре — т. е. към самоусъвършенстване и овладяване на енергиите вътре в себе си (а чрез тях и хармоничен контакт с природата и Космоса).

Екстрасенсите (както и йогите) са пример за това.Докато екстрасенсите представляват малък процент от човечеството, те не са в състояние

да променят генерално неговия път. Но броят им непрекъснато нараства.Една част от тях са екстрасенси по рождение (техният брой е сравнително постоянен).

Друга част са придобили свръхсетивни качества чрез обучение (в духовни школи или чрез йога), а трети са станали екстрасенси при изключителна ситуация и според мен чрез въздействие отвън.

Въздействието отвън обикновено се проявява след премеждие при тежка катастрофа и изпадане в кома. След излизането от кома някои разказват, че са се срещали с покойници и „други" същества, които са променили тяхното мислене за света и са ги дарили със свръхсетивни качества.

Според мен съобщенията за случаи на медицинска интервенция върху хора от страна на Извънземни (според публикации в печата), както и сведенията на български екстрасенси за подобни срещи (с Извънземни или Посветени от Висша цивилизация на Земята) са достоверни. Такива срещи са насочени към промяна на съзнанието.

След този контакт или интервенция човек не само добива способности на екстрасенс, но

15

става по-добър, по-уравновесен, по-устойчив, изпълнен с космическа любов. Така той тръгва по пътя на хуманността, нравствеността и духовното усъвършенстване, като оставя на заден план желанието си за материално обогатяване.

В печата се срещат съобщения за отвличане на хора от страна па Извънземни, както и за медицинска интервенция върху мъже и жени, при която са взети секрети, генетичен материал или елементи от половите жлези.

Мисля, че при двата случая отново става дума за въздействие с цел промяна. При първия случай — след известен престой „отвлеченият" (предполагам с негово съгласие) се завръща вече развил в себе си свръхсетивни качества, за да стане учител на хората. При втория — вероятно не се цели разселване на човека на други планети, а промяна на този генетичен материал, след което да бъде използван, за да се родят нови високонравствени индивиди, умеещи да владеят собствените си енергии, и които биха допринесли за промяна на посоката на човешкото еволю-ционно развитие.

Изглежда контактите между земни обитатели и Извънземни космонавти — предимно роботи, както описват очевидците, не са случайни. Излъчваната енергия от Висши същества може би е опасна за нас и ние не бихме могли да я понесем.

А дали върху нас не се въздейства от разстояние, без нищо да подозираме?Логично е да допуснем, че както биополето на болен може да се промени при въздействие

на екстрасенс от близост или от разстояние, така и човешки биополета също биха могли да се променят под действие на излъчването на Висши цивилизации.

Постепенно моделът за щастливия човек ще започне да се променя. Защото екстрасенсът, овладял енергиите вътре в себе си (вкл. половия нагон и агресивността), е но-добър, а придобил и развил свръхсетивни качества, е по-богат. Моделът, към който ще се стремят хората без съм-нение, ще бъде духовният тип на екстрасенса.

Докато екстрасенсите са единици и представляват незначителна част от населението на Земята, те само ще бъдат в помощ на другите, но когато екстрасенсите станат достатъчно многобройни, ще се извърши коренна промяна във всички области на живота на нашата цивили-зация. Тогава богатството на една страна ще се определя от броя и качествата на екстрасенсите. А държавите вероятно ще се стремят да създадат условия наред с образованието и за развитие на свръхсетивни способности.

Използването на телепатията ще премахне езиковите бариери, медитацията (самоизлъчването) ще допълни техническите съобщителни н превозни средства, а след време може би ще ги направи и излишни.

Така в крайна сметка новият тип цивилизация (в литературата се съобщава за нова „шеста раса", която вероятно ще развие и шесто чувство на единство, на принадлежност към Космоса) ще създаде нова култура в хармония с космическите закони.

ВТОРА ЧАСТ СЛУЧАИ С ЕКСТРАСЕНСИБоже, дай ми сили да понеса това,което не мога да променя; дай ми решителност да променя това,което мога да променя; дай ми мъдрост да различа това,което мога да променя,от това,което не мога да променя.Из молитва, изписана в Тибетски храм

СВРЪХСЕТИВНО ВЪЗПРИЕМАНЕ В БУДНО СЪСТОЯНИЕВЪЗПРИЕМАНЕ НА БИОПОЛЕТО

Обикновено лицата, надарени със свръхсетивно възприемане, усещат кой има силно биополе със съответното излъчване и въздействие.

Случвало ми се е да видя светлина около главата и тялото на пианист, изпълняващ концертна програма, а при ръкуване с непознат човек да почувствам прилив на енергия.

Чуждите биополета могат да ни въздействат положително или отрицателно.Забелязала съм, че емоционалните вибрации най-лесно се предават от един човек на друг

без словесна връзка.

16

Близките ми намират, че в мое присъствие се успокояват, а колегите ми при конфликтни ситуации с емоционално напрежение често ме молят само да стоя в стаята, защото съм „унищожавала" напрежението.

И наистина аз самата усещам как с присъствието си понякога „изгарям" или „стопявам" тежките неприятни вибрации.

***Струва ми се, че от моите познати екстрасенси лекарят (и биолечител) Жоро има най-

силно въздействащо биополе.Понякога, когато се е съсредоточавал, за да ме изпита, виждам пулсации на аурата около

главата му. Светлината ту се разширява и достига до 30—40 см, ту се прибира до 5 —10 см, в зависимост от дишането му. При ръкуване и при допир с ръка той съвсем осезателно предава своята енергия и от това човек се изпълва със сили.

Завеждам Жоро при моята приятелка екстрасенс Веса.Без да знае нищо за него освен, че с лекар, тя го поглежда и казва, че вижда как от

пръстите му излизат лъчи с дължина около 30 см.По това време Веса се оплакваше от болка в дланта на ръката и не можеше да си свие

пръстите в юмрук.Жоро я хваща за ръката, Веса изпищява от болка и, както обясняват двамата, усетили

нещо, подобно на мирис на изгоряло месо. Веднага след това Веса можеше да си свива пръстите.След известно време Жоро сподели с мен, че силното биополе на Веса така разстроило

неговото, че той се почувствал недобре. Трябвало да минат 10-15 дни, за да се нормализира състоянието му.

***Мария — поетеса, журналистка и екстрасенс, твърдеше, че лекува с биополе и имала

резултати.Тя идва у нас и заявява, че усеща прилив на енергия като че ли се зарежда и за

доказателство показва ръцете си. Действително от пръстите й изтича нещо приличащо на сивкав дим или мъгла на талази. Стоя поразена от видяното, както и брат ми, който присъства в момента и също вижда излъчването.

Мария се опитва да въздейства и на мен по начин, който според твърдението на пациентите й, облекчава главоболието им. Аз обаче чувствам, че получавам от нея нечиста енергия, сякаш напоена с мирис на кръв и на месо, усещам също, че приемам нейните тревоги и притеснения. Тя споделя, че наистина яде месо и има неприятности в семейството.

***Бях на курсове, които водеше лекарят Жоро. Внезапно усетих, като че ли между мен и него

става някакво обединяване на енергиите. Той също го разбра и поискахме да експериментираме, дали това обединяване ще ни помогне за диагностициране.

Жоро застава пред една курсистка и започва бавно да движи ръката си покрай тялото й. В това време аз съсредоточавам мисълта си в дланта му и се усещам свързана с него.

Когато ръката на лекаря преминава покрай главата на пациентката, усещам убождане на върха на езика си като от лошо зараснала кост. Жената казва, че с падала и точно там имала счупване на черепа.

По-късно съм имала случаи, в които съм се идентифицирала с болните и така съм чувствала тяхното състояние.

Така на мой колега Д. Д. усетих, че стомахът му гори като че ли с ял люто. Усетих също, че има болка в ухото.

Отначало той отричаше, ядосваше се, че някой може да узнае за него тези неща. Но после сподели, че има гастрит и че от един месец го боли ухото и ходи на прегледи.

На наш семеен приятел Т. С. почувствах как от гърдите му лъха леден хлад, като че ли лъха на смърт.

След 3 години Т. С. почина от инфаркт.***

Моя приятелка Ана — художничка, вижда биополето на всеки човек в различен цвят. Ако цветовете са от гамата на кафяво, тя ги определя като материалисти, здраво свързани със земята. Обратно, светлите небесносини или морскосини цветове, в които тя вижда обагрено биополето, определят, че човек с романтичен и духовен. Според нея червеният цвят означава нервен и сексуален човек, светложълтият — умен, оранжевият и розовият — обичащ хората и т.

17

н.Вероятно неслучайно се казва: „Този е сив човек."Може би емоционалното състояние влияе също на цвета на биополето.Един ден у нас дойде моя приятелка М. М. — редактор, която беше весела, щастлива и

...влюбена.Питам дъщеря си (тогава тя беше в периода, когато имаше качества да вижда аурите)

какъв цвят излъчва М. М.Веднага, без да се замисля нито за миг, дъщеря ми отговаря: „Розово."Явно ненапразно се употребяват изрази: „гледа света през розови очила", както и

„позеленя от злоба" или „почерня от мъка".Понякога и аз възприемам чуждото биополе цветно и то ми въздейства по същия начин,

както въздействат цветовете.Веднъж пътувам служебно с кола заедно с видния архитект Б. Т.Полюбопитствам в себе си да видя каква ли енергия излъчва такава личност като него.

Съсредоточавам се. Виждам как Б. Т. фосфоресцира в електрическо синьо-зелено-жълто, но около черния му дроб минава една бяла лента, подобна на самолетна следа в синьо небе.

Разказах моето наблюдение на неговата снаха, която беше моя колежка, и тя ми каза, че Б. Т. имал направена операция в областта на черния дроб и част от него не функционирала.

***Един ден влизам в кабинета на лекаря Жоро и заварвам на кушетката да лежи пациентка,

а той й прави акупресура върху биоактивна точка на бедрото с характерен дървен инструмент. Лекарят ме помолва да подържа малко инструмента вместо него, като внимавам да упражнявам същия натиск.

Сядам на стола до кушетката и хващам инструмента в ръката си, без да го откъсвам от бедрото на жената. В същия миг усещам как през цялата ми дясна страна (от ръката през корема и в десния крак) преминава през мен неприятна вълна като мръсна вода, като вредна енергия.

Забождам лакътя си на коляното така, че да осигуря друг път на тази „вълна", т. е. тя да мине през ръката и крака ми и да бъде отведена в земята, без да може да засяга корема ми. Така вече става по-добре за мен. Имам усещането, че през мен минава нещо като електричество и аз му осигурявам проводимост.

След няколко дни се видях с лекаря Жоро и той ми съобщи, че пациентката споделила с него, че щом аз съм хванала инструмента, почувствала как цялата й болка се отточна и излиза навън, като че ли съм изтеглила болестта й.

***Лина вижда връзката между близки хора, когато са заедно, като светещ похлупак, като общ

свод.Веса вижда връзката между близки хора, когато единият е при нея, а Другият — на друго

място (извън къщата), като светеща нишка, свързваща двамата. Тя може да определи естеството на връзката според мястото на тази светеща нишка (дали връзката е сексуална, емоционална или духовна).

Недялка вижда също връзката между близки хора като светлина. Тя обаче описва, че между мъж и жена се образува светеща осморка, а само между жени приятелки (съответно между мъже приятели) — светещ пръстен (пояс), разположен па височина на сърцето. Като че ли биополето се движи около човека в някаква посока на въртене и посоките около мъжа и около жената са противоположни.

Веднъж у нас се бяхме събрали няколко жени. Всички бяхме близки помежду си и ни свързваше общият интерес към психотроничните явления.

Недялка казва, че вижда как между нас има един светещ пръстен, който обаче не може да се свърже при М. И. — виолистка. При нея енергийният пръстен сякаш се разпада.

М. И. потвърждава, че в момента е разсеяна и си мисли за предстоящ концерт.***

Аз усещам връзката с нечие биополе предимно с кожата си като полъх или като смучене, винаги с ориентация на посоката към източника. Установила съм, че моите близки и приятели имат собствена характеристика на излъчване и по различен начин въздействат върху мен.

Бях във Варна в командировка.С пристигането си не знам защо си помислих за лекаря екстрасенс Жоро и веднага

почувствах неговия „лъч" на присъствие, без да очаквам, че той може да бъде наистина във

18

Варна.Решавам да го потърся, ориентирайки се по „лъча", но същевременно имам важна

служебна работа и присъствам на заседание. Докато стоя в залата усещам „лъча" в посока към „Златни пясъци", после посоката се премества към центъра на града, а малко по-късно вече я усещам над главата си в небето, после — на запад.

Когато се върнах в София, потърсих Жоро и разбрах, че същия ден той е бил във Варна и си е заминал оттам със самолет. Времето съвпадаше точно.

***Имах среща с моя приятелка Л. Н. - цигуларка, за да ме заведе при една жена.Закъснях на уречената среща и Л. Н. вече не ме чакаше.Тръгвам по улицата, която за щастие не с много дълга, като съсредоточено мисля за Л. Н.,

убедена, че и тя мисли за мен. IПред една къща усещам нейното присъствие като енергия, като специфична

характеристика и „миризма". Позвънявам на вратата. Л. Н. ме посреща учудена...***

Биополето на К. С., наситено с неговата мисъл, усещах много осезателно, почти физически като допир.

Разговарях с моята приятелка екстрасенс Нели, когато почувствах мисълта на К. С., отправена към мен.

Моля Нели да ме обходи, да ме обиколи и да ми каже, дали усеща особена енергия, насочена към мен, и дали може да определи посоката на излъчване. Нели обикаля бавно около мен и безпогрешно определя посоката на сигнала, отправен от К. С.

Подобно нещо ми се случи в кабинета на лекаря Жоро.Виждам биополето на някаква жена, което с изсмуквано в една посока. Слагам ръката си

точно на мястото на „канала за връзка" и ръката ми изстива.Казвам на жената, че не е добре, защото някой (посочвам откъде като посока) изсмуква

нейната жизнена сила.Жената потвърждава, че е имала приятел, с когото се е разделила, и не се чувствала

добре, когато била с него. Приятелят й живеел точно в описаната посока.

У3НАВАНЕ НА МИНАЛОТОИнтересни са случаите за узнаване на миналото чрез психометрия (което според мен е

спомен от биополето).Заведох у Веса две мои приятелки — В. Л. и Ж. М., които имаха сходни проблеми за

разрешаване. Наложи се да почакаме известно време.Най-напред на определеното за посетителя място на дивана сяда В. Л. и остава там

известно време. Ж. М. я помолва да й отстъпи реда си и двете си сменят местата.Веса се настройва за сеанса. Гледайки Ж. М. обаче, тя започва да описва събития от

живота на другата ми приятелка В. Л. Прекъсвам Веса и й обръщам внимание, че не говори за живота на Ж. М., която стон пред нея, а за В. Л. Веса се замисля и казва, че там, на дивана се с наслоило чуждото биополе (на седящата преди В. Л.) затова трябва да почака, докато то се разсее.

***Когато дъщеря ми (тогава на 9-годишна възраст) имаше качества на екстрасенс, тя ми

показа случай на психометрия.Бяхме на гости у Б. Х. — лекарка. Дъщеря ми, докосвайки се до една бродирана

възглавница, заяви, че за миг видяла старческа ръка върху възглавницата.Б. Х. потвърди, че възглавницата с била бродирана от нейната свекърва, когато е била над

80 години.Подобен случай наблюдавах, когато заведох Недялка у Веса.Недялка се докосва до различни покривки — едни бродирани, други плетени, и определя

на каква възраст е била Веса, когато ги с изработвала, и в какво емоционално състояние: на 18 години — спокойна; на 35 — ядосана, имала неприятности със свекърва си; на 50 — имала проб-леми със сина си и т. н.

***Къщата, в която живея, е построена на територия, означена в кадастъра на София от 1879

г. като „християнски гробища", а в кадастъра от 1900 г. като „еврейски гробища" (тогава

19

християнските гробища са били преместени на друго място). Застрояването с жилища е започнало от 1925 г., еврейските гробища са били преместени, но се с запазило името на квартала.

Веса идва за първи път у дома и констатира чрез ясновидство, че къщата е построена върху гробища, по-точно върху светилище или върху основи на много стар параклис, а около нея има гробове.

Недялка, без нищо да знае предварително, казва, че вижда един равин (еврейски свещеник), който стои до вратата и ни наблюдава.

В периода 1931 —1934 г. в същата къща с бил чест гост на семейството на съпруга ми тогавашният дипломат монсеньор Анджело Джузепе Ронкали, който по-късно става глава на Римокатоличсската църква под името пана Йоан XXIII, канонизиран след смъртта му за светец.

Влизайки в къщата, Радка посочва, че в хола (гостната) съществува светеща диря, оставена от свят човек. Радка нищо не знаеше за папата.

***Бях на Рилския манастир с дъщеря ми и Л. Ж., който има духовно образование.Изморена съм и притеснена, защото не мога да си осигуря преспиването в манастира.

Близо до пещерата на св. Иван Рилски просто сядам от умора на земята, лягам по гръб и затварям очи.

Внезапно за миг над мен изникват образи като във вода, като прозрачни сенки, като рисунки върху стъкло. Това са образи на трима монаси, които подават на друг монах ковчеже с тайна свещена книга. Усещам вълнението на монасите и сериозността на момента. Заплашва ги опасност и те оставят святата за тях книга на съхранение на по-сигурно място.

Чувствам се особено. Осъзнавам, че съм попаднала в миналото н едновременно съм в настоящето. Виждам себе си съвсем ясно как лежа на тревата, но тримата монаси от миналото не ме забелязват, макар ч а са на същото място.

Разтърсих се, образите изчезнаха. И аз разказах на Л. Ж. това, което видях.***

Моята майка ми с разправяла как знахари са откривали причината на заболяване на дете, след като са материализирали мисълта му върху пластичен материал — разтопено олово, восък и др.

Майка ми боледувала като дете и тогава я завели при една знахарка да й „лее куршум". Знахарката разтопила оловото и в една чиния с вода, поставена близо до момичето (майка ми по онова време), изсипала разтопеното олово. При изсипването му във водата се чул силен съскащ звук, както се случва при подобни случаи. Майка ми си спомняше много добре, че оловото придобило форма на погребална катафалка.

Знахарката изтълкувала образа, че детето (т. е. майка ми) се е изплашило от погребение и щяло да се оправи, само след като умрелият изгние в гроба (или след 8 години).

Наистина по-голямата сестра на майка ми била починала и майка ми присъствала на погребението й на 7-годишна възраст.

До 14—15-годишна възраст майка ми била болнава, но после здравето й се оправило и повече не боледувала.

***Моя приятелка В. Х. има дъщеря, която преди години изпитваше необясним страх, беше

нервна и напрегната.По-скоро от любопитство отколкото сериозно В. Х. довела лечителката Цеца, за да

помогне на дъщеря й.Цеца замесила тесто в присъствие на дъщерята и майката и накарала дъщерята да

хвърли тестото върху стената.Върху образувалите се два релефа с образи на жени дъщерята познала две свои омразни

учителки.***

Да узнае важни моменти от миналото може всеки ясновидец, но рядко се срещат такива екстрасенси, които могат да предадат минало събитие с такива подробности, сякаш са присъствали на случая. Такава беше Ваня — моя приятелка медиум.

При служебен ангажимент научих, че в една къща преди няколко години са идвали български евреи от Израел, които някога са живели в същата къща. Те молили живеещите да им отворят мазето, за да намерят нещо, закопано там.

20

Случаят ми направи силно впечатление и аз исках да го споделя с Ваня.Отивам при нея и само изричам: „Да знаеш..." Тя ме прекъсва: „Знам. Била си в една къща.

Там са живели евреи, заровили са нещо в мазето, носили са карта..."Беше излишно да разговаряме, тя знаеше всичко.

ТЕЛЕПАТИЧНО ВИЖДАНЕ НА НАСТОЯЩЕТОЕдна вечер дъщеря ми (все още малка) се забави да се прибере от игра и аз се

разтревожих.Излизам, обикалям наоколо, но нея я няма. Става тъмно и тревогата ми нараства.Отивам до уличния автомат (тогава още нямахме домашен телефон), за да се обадя на

Ваня и да се посъветвам с нея какво да предприема, като разчитам на нейните способности на ясновидка.

Ваня само казва: „Сега като се връщаш от телефона, ще видиш на пресечката на „Димо Хаджидимов" и „Ивайло" твоята дъщеря".

Наистина я намерих точно там.***

Бях на гости у Ева — екстрасенс медиум, заедно с К. С. — научен сътрудник. Чакахме един приятел на Ева — И. И., но той не идваше. Тогава решихме тримата да се съсредоточим и да сипредставим мислено неговата стая, за да разберем там ли е или не.

Аз се съсредоточавам и си представям мислено как влизам в апартамента му и през антрето отивам в неговата стая. Изведнъж виждам как И. И. лежи в леглото и чете някаква книга.

Сравнихме наблюденията на тримата. Ева и К. С. твърдяха, че И. И. не си е вкъщи.На другия ден се оказва, че И. И. си с бил в къщи н но това време е четял за изпити.

***Бях у моя позната М. 3. — учителка. Там се срещнах за първи път с Любка — екстрасенс.

Пропуснах обаче да й взема телефонния номер или адреса.Прибирам се у дома, полягвам на леглото и си мисля, че трябваше да й взема адреса и да

й отида на гости, за да се сприятелим. Представям си сцената на срещата ни.Вдигам телефона на М. 3. и искам телефонния номер на Любка.М. 3. ахва от изненада. Току-що се била обадила самата Любка и й казала, че ме видяла

как й казвам, че ще й отида на гости и за да се свърже с мен тя също поискала от М. 3. моя телефонен номер.

***Пред кабинета на лекаря Жоро вниманието ми привлече една жена, която търпеливо

чакаше. Влязох в кабинета и Жоро ме попита дали съм разбрала от какво е болна пациентката. Може би той ме изпитваше, а аз искрено и с цялата си мисъл поисках да разбера заболяването па тази жена.

Съсредоточавам се и насочвам вниманието си към нея. Тогава се случва нещо почти невероятно.

Виждам се как попадам в някаква червена „река" и плувам в нея. Около мен се носят особени „същества", на големина колкото мен. Осъзнавам, че тези „същества" са бели и червени кръвни телца, а „реката" е кръвен поток, вероятно вена. Изследвам „реката". Тя е много гъста и някак песъчлива.

Съобщавам резултата на лекаря, но не смея да му кажа как съм диагностицирала.Наистина пациентката е имала някакво заболяване, намерили са й пясък в урината. Но

защо видях всичко това в кръвта?Подобен случай преживях, когато Жоро поиска от мен да „прегледам" едно болно

дете.Тогава усетих и вкуса на „реката" — той беше много горчив.Детето се било отровило от прекомерна употреба на билки.

ПРОГНОЗИРАНЕ НА БЪДЕЩЕТОРаботех в една стая с Ц. М. — историчка. Тя беше млада жена, оперирана от рак, но се

чувстваше добре.Между нас възникна дребен спор относно работното място — и двете искахме бюрото ни

да бъде до прозореца. Спорът бе решен компромисно, т. е. да се редуваме на бюрото до прозореца.

Точно след тази случка се прибирам у дома и заварвам Йорго — екстрасенс. Пием кафе и

21

обръщам чашата.Йорго казва: „Имала си спор с една жена, която седи на бюро до прозорец." Аз

потвърждавам. Той продължава: „Тя ще умре след три месеца."Много се разстроих от предсказанието и вече не седнах на спорното бюро.Действително след три месеца състоянието на Ц. М. се влоши и тя почина.

***Бях подала документи за завеждане на жилищно дело, но първото заседание още не беше

насрочено.Помолвам Любчо — художник и екстрасенс, да прогнозира бъдещото дело. (Той гледа на

кафе и неговата сила е да вижда дати и зодии.)Любчо казва датата на първото заседание, описва фигурите на моите адвокати н

адвокатите на противната страна с техните инициали, обрисува образа и зодията на вещото лице, броя на техническите експертизи, предвижда хода на делото, и то такъв, какъвто въобще не очаквам.

В крайна сметка всичко стана така и с точно такава последователност.***

За първи път се срещнах с Веса — силен екстрасенс, когато бях студентка по архитектура. Бях млада, със самочувствие и творчески амбиции.

Но за моя изненада Веса ми предсказа, че ще работя като преподавател в някакъв вечерен техникум, а после, че ще работя научна работа в институт, но повече ще ниша. По-точно щяла съм да напиша книги.

Реших, че това не с възможно и почти бях забравила за предсказанието на Веса, когато 3 години по-късно постъпих на работа в техникум. И тъй като училището даваше най-добри възможности една майка да отгледа детето си, предпочитах да работя с вечерните курсове. След това работих в институт, написах четири монографии, а после и тази книга.

Веса гледа и на брат ми, като също описа професионалната му кариера, ръководния пост, който ще заема, и разни подробности в личния му живот.

Всичко се изпълни през следващите 20—25 години.***

Имахме близък семеен приятел Т. Т., който на 23-годишна възраст при падане от кон се контузил и едната му страна се парализирала. По негова молба занесох снимката му на Веса (но това време тя гледаше и на снимки), за да му каже нещо за бъдещето.

Веса държа известно време фотографията на Т. Т. (интересно е, че тя беше от времето преди заболяването му) и определи, че човекът е болен и парализиран от едната страна (посочи точно от коя страна с парализиран). После предсказа, че след години (посочи кога) Т. Т. ще се подложи на операция на главата, ще лежи в „гипсово корито" (така го нарече), но няма да се излекува.

Наблюдавах как ще се развият събитията около Т. Т. Наистина той се подложи на операция, но не се оправи.

***Много силно впечатление ми нравеше прогнозирането на бъдещето от страна на Веса и

особено това, че всичко предсказано се изпищяваше като че ли но предварителен план. Започнах да водя при нея и мои приятелю!.

Тогава направих една констатация, потвърдена и от самата Веса. Когато при гледането присъствах в стаята и аз, тя виждаше образите и сцените по-ясно.

Заведох при Веса моя приятелка С. Е. — художничка. Тя беше на над 40 години, неомъжена, без жилище в София и без жителство.

Първото нещо, което Веса каза, е С. Е. да отиде на лекар, защото имала киста. После за голяма изненада на С. Е. предрече, че тя ще роди на 44-годишна възраст и освен това, че тя ще получи жилище като дарение.

С. Е. в никакъв случай не допускаше такива неща, но всичко се изпълни точно така.***

Моя приятелка цигуларка Л. Н. беше разведена и имаше дъщеря. Някаква астроложка й бе правила хороскоп и в него бе отбелязано, че след 2 години за Л. Н ще има шансове за брак и промяна в дома.

Завеждам Л. Н. при Веса да проверим дали предсказанието ще има съвпадение с хороскопа.

22

Веса казва: „След 2 години ще имаш възможност за брак, но по-добре с да изчакаш, защото след още 3 години ще ти се открият по-добри шансове."

Л. Н. се омъжи след 2 години, както беше според хороскопа й, а след още 3 години получи голяма материална придобивка. Вероятно с нея тя би имала по-добри шансове за брак.

***Моя колежка А. К. беше млада, симпатична и без особени проблеми. По-скоро от

любопитство осъществихме среща с Веса.Двете сядат една срещу друга и Веса казва, че вижда как току-що между тях преминава

един образ на млад мъж, близък роднина, конто като че ли умира.А. К. отрича че има такъв роднина, който да с тежко болен и дори да умира. Веса прекъсва

сеанса.Няколко дни но-късно братът на А. К., съвсем млад човек, изпада в кома вследствие

диабет, за който нищо не е подозирал.Отиваме отново при Веса.Веса описва: „Виждам пропаст. Брат ти с сложил мост над тази пропаст. Ще мине през

моста и ще живее." Предрече му още, че ще се ожени за чужденка и ще живее в чужбина.Наистина братът на А. К. е жив и досега, има семейство и живее в чужбина.

***След като се сбъднаха много от предсказанията на Веса, започнах да убеждавам моите

приятелки в реалността на явлението, наречено съдба.Приятелят на мъжа ми Е. Д. — писател, не можеше да приеме, че прогнозирането на

бъдещето с действителен факт. По това време той се беше запознал с една моя приятелка от Русе.

Отиваме при Веса, а момичето остава в колата.Веса вижда, че Е. Д. е писател и описва образи на герои и сцени от творчеството му.

Предупреждава го, че ако до 6 години не се ожени за момичето, което е в колата му, ще си остане ерген.

Е. Д. си въобразява, че сме се наговорили предварително, за да оженя приятелката си за него и не иска да повярва в истинността на предсказанието.

Точно след 6 години приятелката ми от Русе се омъжи за неин колега от същия град, а Е. Д. остана ерген.

***Моя приятелка Л. Д. има дъщеря, омъжена за кубинец — мулат. Имала и син, но той

починал от диабет.Завеждам Л. Д. при Веса. Тя предрича, че дъщерята на Л. Д. ще роди две деца — първото

ще бъде тъмно — мулатче, а второто — съвсем русо.Л. Д. не беше достатъчно убедена в реалността на предсказанието. За да провокира

ясновидката, тя й задава въпроса как вижда бъдещето на сина й. Веса се замисля, явно изненадана от въпроса, и отговаря, че според нея синът на Л. Д. е покойник.

Накрая тя дава неочаквана информация за бъдещето — съобщава, че Л. Д. ще спечели голяма сума от лотария или тото.

След 1—2 години тя действително спечели голяма сума от лотария. Дъщеря й роди мургаво мулатче, а няколко години по-късно — и второ дете, съвсем русо със сини очи.

***Веднъж отивам у Веса само за да я видя, без нагласа да науча нещо за бъдещето си.Веса ме поглежда и изрича: „Ще си счупиш ръката."Питам я кога ще стане това, за да се пазя и да го избегна.А тя отговаря: „Все едно, виждам ръката ти в гипс, лявата китка."Една вечер през зимата имаше поледица, подхлъзнах се и си счупих лявата ръка в

китката.***

Понякога Веса вижда и цифри.Бях представила един ръкопис за отпечатване и очаквах хонорар, който обаче още не бях

получила и се безпокоях от забавянето му.Отивам при Веса, за да разбера защо се бави заплащането на труда ми. Веса описва:

„Виждам цифрата 80."Аз й възразявам, че е невъзможно да получа такава малка сума, че очаквам доста повече.

23

Тя държи на своето и обяснява по много интересен начин:„Виждам една ръка, която ми подава лист и подчертава цифрата 80." (Веса твърди, че

един високопосветен йога е неин Учител и той й помага.)Скоро след разговора получих награда 80 лв., а очаквания хонорар — чак след една

година.***

Завеждам у Веса моя приятелка от Варна М. Л. — филоложка. Жената е възрастна, но много енергична и в добро разположение на духа.

Веса я гледа и говори: „Виждам цифрата 1, може би ще живееш още една година, по както е рекъл Бог."

Един месец по-късно М. Л. бе блъсната от кола и почина.Друг път завеждам моя близка С. Б., която има миома (корема й бе видимо нараснал).Веса я съветва да се оперира,защото „след 3 години ще бъде късно".С. Б.се ядосва и пита дали Веса не иска да каже, че след 3 години ще умре.Веса само уточнява, че след З години С. Б. няма да може да понесе операцията.След 3 години С. Б. заболя от рак, направиха й операция, но беше късно и тя почина.

***Няколко седмици преди Никулден 1986 г. моята приятелка екстрасенс Нели ми гледа на

кафе и ми обръща внимание на това, че точно на Никулден ще отида па гости у Веса и тя ще ми съобщи нещо особено важно.

На самия празник Никулден отивам при Веса.В присъствие и на други мои близки М. М. и Г. Т. Веса съобщава: „Виждам земетресение в

центъра на България, и то нееднократно. Виждам съборени къщи и разрушени селища. София няма да пострада. Въпрос на часове или ден."

Точно на другия ден стана земетресението в с. Стражица. Разрушени бяха няколко селища.

Преди няколко години се заговори, че Ванга — известната ясновидка, била предупредила, че един град с женско име ще осъмне в развалини. Дори била посочила някаква дата.

Тогава с моя приятелка изкуствоведка Р. А. обсъждахме кой ли ще бъде този град с женско име — София, Варна или други с окончание на »а" и „я". Някои хора дори бяха напуснали София.

Земетресението стана във Велинград — града, носещ името на Вела Пеева.***

Аз също понякога гледам на кафе и се опитвам да прогнозирам бъдещи събития, но за мен са необходими предварителна подготовка и нагласа. При това влизам в контакт само с мои близки (в много редки изключения с познати на мои приятели).

Първата ми, така да се каже, публична изява беше през 1981 г. Тогава се съгласих да гледам па приятели на К. С., работещи в кинематографията.

Направиха ми особено впечатление чашите па двама души.В първата чаша се очертават четири пътища — единият до Будапеща (познах града по

архитектурата), а другите три — пак до градове с къщи със стръмни покриви. В края на всеки път първият мъж хвърля (оставя) нещо като птица.

Във втората чаша се очертават същите четири пътища, също Будапеща и другите градове, само че вторият мъж не оставя в края на пътя си никаква следа.

Когато свърших гледането разбрах, че се готвят да правят филм в Унгария. Първият беше режисьорът, а вторият — операторът.

***Братовчедка ми М. Г. имаше син войник, който много тежко понасяше казармата. Тя

правеше всякакви постъпки за преместватнето му, но безрезултатни.В началото на зимата братовчедка ми идва при мен, за да й дам някаква надежда, но и па

самата мен ми е трудно да се сетя за благоприятен изход от ситуацията. Все пак й гледам.Виждам няколко сцени. При първата — синът й с подути очи като че ли носи очила с

дебели лещи; при следващите — момчето в болница, после то взема някакъв документ; най-накрая — студент в университета.

Описвам сцените. М. Г. обяснява, че синът й е добре с очите и за късогледство няма да го освободят от казармата. Впрочем пито тя, нито аз допускаме, че е възможно синът й да бъде освободен от казармата.

Няколко седмици по-късно войникът се събудил една заран с подути очи — толкова

24

подути, че не можел да ги отвори. Касаело се за остро бъбречно заболяване, което се проявява с подобни симптоми. Оттам нататък всичко се нареди така, както го бях видяла в чашата на братов-чедка ми.

След този случай тя започва да ме посещава, когато имаше нужда от съвет. Понеже имаше проблеми с очите, след като беше прекарала известно време в Киев по време на аварията в Чернобил, веднъж дойде с конкретен въпрос за зрението си. Вместо това аз виждам как синът й бърза към бебе и сватбата е неизбежна, което и стана.

***Мой приятел от ученическите години И. С. — инженер, идваше понякога да му гледам.

Обикновено предварително ме информираше за своя проблем.Но един ден виждам нещо особено. И. С. преминава с колата си по мост. На задната

седалка е легнала жена му. Усещам, че той е крайноизморен. Разбирам, че всъщност колата се движи сама. Виждам как се блъска в един

камион, дори усещам удар в гърдите си, чувствам болкаот удара.Описвам му всичко (след катастрофата той ми напомни, че съм определила и датата),

предупреждавам го да не тръгва на път уморен.Но това не му помота да избегне нещастието.Подобно нещо имаше в чашата на моя колежка А. С. — химичка, няколко дни преди

заминаването й в чужбина.Виждам как А. С. пада на улицата и после как я носят на носилка. Предупреждавам я да не

заминава.Но все едно тя отиваше в желана от нея командировка. Оказа се, че там си счупила крака

и почти през цялото време била с гипсиран крак и не можела да се движи.На друга моя колежка Р. А. — изкуствоведка, два дни преди заминаването й за чужбина,

вече с готов паспорт, й гледам. Озадачавам се, защото не виждам пътя й — сякаш тръгва, но не стига, не може да премине границата за определената държава, нещо я спира.

В действителност Р. А. тръгнала с влака. По пътя станал инцидент, ограбили я, останала без документи и трябвало да се върне обратно, без да може да влезе в чуждата страна.

Моите наблюдения ме карат да мисля, че предстоящи събития, особено когато времето за тяхното реализиране е съвсем малко (1—2 дни), могат да се видят с най-големи подробности от екстрасенсите.

***А сега няколко думи за това, какво може да се случи, ако човек не се съобразява с

нравствените норми и търси по-лесен начин на живот...Моя приятелка Д. К. — археоложка, ме помоли да отидем при една нейна близка, която

имала проблеми с болен мъж и болен син и била много нещастна.В чашата на тази жена виждам, че наистина синът й е болен. Но виждам и нещо, което ми

прави силно впечатление. До образа на сина й стои образ на неродено дете — като че ли той е трябвало да има по-малко братче. И сякаш образът на нероденото момче се намесва в биополето па живото момче, отнема жизнената му сила, храни се с неговата енергия и затова живият син боледува.

Жената призна, че е направила криминален аборт, за да избегне раждането на второто дете — тогава е имала жилищни затруднения.

***Бяха ми на гости моя близка М. Л. — филоложка, с приятелката си и нейната дъщеря —

всички от Варна. Нищо не знаех предварително за Дъщерята.Гледам — момичето хубаво, но неомъжено, а вече е на 35 години. Виждам в чашата, че

пръстенът й не може да се затвори, защото за това пречи образ на мъж, който я е искал за жена, но тя необмислено и високомерно му е отказала. Като че ли точно той е определен да стане неин съпруг, но понеже тя се е разминала с него, не може да се омъжи сега.

Момичето не се сеща за кого говоря и ме моли да опиша мъжа.Аз се съсредоточавам и описвам неговите физически качества, давам сведения за

професията му, но не мога да узная нито името, нито поне инициалите му.Момичето пак не се сеща и аз се съсредоточавам още повече. Имам чувството, че виждам

повече детайли и описвам града, в който живее този мъж.Момичето не може да се сети. Тогава сякаш на помощ ми идва образът на покойник —

25

свещеник, който застава до главата на мъжа и аз решавам пай-после, че името му е вероятно Попов.

Едва тогава става ясно за кого говоря. Действително момичето е имало такъв кандидат със същото име Попов, с описаната професия, в описания град. Той много я е молил за брак, но тя му отказала.

След разговора ни момичето реши да отиде да търси този мъж.***

Веднъж у нас дойдоха К. С. и Ева — певица и екстрасенс, заедно с двама души: Соня —също екстрасенс, и И. И. — млад мъж. Последните двама виждах за първи път. Искаха да им гледам.

Вземам в ръка чашата на Соня, но нещо сякаш ме блъсва и без да я погледна, я оставям.Гледам в чашата само на И. И. Виждам как една жена, обвита със змии, иска да му внуши,

че прави контакт с покойния му дядо — свещеник, но каналът към светлината е затворен.Докато говоря, смутена до известна степен от вълнението на И. И., Соня ме прекъсва и ме

моли да уточня дали тази жена, която виждам, е самата тя.Взирам се в образа, съсредоточавам се, но не мога да узная името, а само описвам

физическите и духовните качества. Сравнявам получения образ и казвам, че доста прилича на Соня. Едва произнасям името й, Соня така ме поглежда, че нещо ме парва по шията. Слагам си ръката и там напипвам появили се плюски като от коприва или като от ухапване на змия. Ева също се хваща за шията и също получава такива плюски...

Колкото до плюските, няколко месеца се лекувах от тях.***

Моя приятелка М. С. — журналистка и поетеса, ми доведе една гледачка па кафе па име Пенка, за да обменим опит.

Аз познавам живота на М. С., а предния ден й бях гледала на кафе. Тя имаше проблеми с дъщеря си от първия брак. Посъветвах я да изчака и нищо да не предприема, защото нещата ще се успокоят.

Пенка видя същото при гледането на М. С., което бях видяла и аз, по съветът й беше съвършено противоположен. Тя посъветва М. С. незабавно да се отърве от дъщеря си, да я изпрати в провинцията в трудововъзпитателно училище.

М. С. не предприе нищо. След няколко месеца нещата се успокоиха...Екстрасенсът ясновидец притежава голяма сила за внушение, но съветът му трябва

внимателно да се преценява.***

Следващите два случая и до днес са почти невероятни дори за мен, която съм видяла образите. Изглежда литературните герои, родени от мисълта на твореца, витаят също около нас, както и самият автор.

Моя приятелка зъболекарка В. Х. имаше дъщеря кандидат-студентка, която трябваше да държи изпити по литература и история.

В навечерието на изпита по литература ме молят да видя каква ще бъде темата. Отказвам. Предполагам, че не бих могла да я видя, а допускам, че това е може би и нередно. След дълго настояване и по-скоро от любопитство решавам да опитам, но ги предупреждавам, че евентуално ще видя само образа, а те ще го изтълкуват.

Започвам. Виждам мъж — селянин с дебели мустаци и калпак. Образът е съвсем ясен и аз го прерисувам върху лист.

Момичето изважда портрети на писателите, влизащи в програмата за кандидатстудентските изпити, и ги нарежда пред мен. Аз ги сравня-вям с моята рисунка, но никой не прилича на този образ.

Тогава предполагаме, че темата ще се отнася за писател, чието творчество е със селска тематика.

Изпитната тема беше „Бай Ганьо" от Алеко Константинов, т. е. аз съм видяла образа на героя, а не на автора.

На следващата година В. Т. — учителка, узнала за случая, започна да ме моли да помогна и на нейната дъщеря, също кандидат-студентка с изпити по литература и история. Бях убедена, че ще се получи както по-рано — ще видя образа, а ще го изтълкуваме неправилно, но опитах от-ново.

Виждам сцена на селско въстание. Селяни с брадви, коси, вили се тълпят. Води ги женска

26

фигура, но не като Победа, а жена с черна забрадка, като страдаща жена-майка. От очите й текат сълзи. До нея стои гологлав свещеник. За миг чувствам ужасния гняв на въстаниците, а сърцето ми се свива от страшната мъка на жената-майка, от обречеността...

Момичето изтълкува сцената, че навярно това ще бъде темата по история „Въстанието на Ивайло" и „Отец Паисий".

В действителност дадоха поемата „Септември" от Гео Милев.И в двата случая видях произведението, а не самия автор.

ОСОБЕНИ (СПИРИТИЧНИ) КОНТАКТИЕдин ден на месец февруари група от четирима души отидохме в село близо до Тетевен,

за да се срещнем с Ценка, за която бяхме научили, че можела да разговаря с покойници.Въведоха ме в обикновена стая, обзаведена като спалня. В дъното бе поставен стол, а над

него — икона. Ценка ме запита с кого искам да разговарям и аз назовах майка си —. покойница. Стана ми неудобно, когато с поглед, насочен към тавана на стаята, тя се провикна: „Да се яви майката на Мариана!" След малко съобщи, че покойната ми майка се е явила и мога да задавам въпроси.

За мен това бе първият случай от подобен род и аз се чувствах силно смутена — не знаех как да се държа. Разговорът мина съвсем елементарно. Покойната ми майка ме посъветва да пия чай от маточина.

В стаята влезе О. И. — рускиня. После тя разказа, че не разбрала, че трябва да назове име па покойник и отначало казала името на мъжа си. Ценка се учудила, че.той не се явява. След това О. И. съобщила името па майка си. Ценка пак се учудила защо не се явява и попитала къде е погребана. Едва тогава О. И. разбрала, че трябва да назове името на покойник. Явила се покойната й баба и разговорът се състоял.

Никак не ми вдъхваше доверие целият този разговор с покойници и може би щях да забравя за него, ако не се случи нещо, което силно ме изненада.

Изненадата дойде през месец април същата година. В двора ни израсна цяла леха с маточина, а допреди това нямаше ни стръкче.

***При първата ни среща Радка — медиум и професионалистка, така да се каже, нарежда

снимките на мои близки, които й подавам и безпогрешно отделя живите от мъртвите. Питам я как ги различава, а тя обещава, че ще ми покаже, но само в петъчен ден.

Отивам при Радка в петък.Поставям на масата пред нас снимка на покойница и нетърпеливо чакам да стане нещо

особено, оглеждам се наоколо и се ослушвам. Нищо.По едно време поглеждам фотографията и не вярвам на очите си. Тя става обемна,

увеличава дебелината си около 1 см и като че ли добива втори образ над вода, над оригиналния материал па снимката. Вторият образ се измества малко от оригинала под него.

Разглеждам двата образа. Долният (оригиналният) е плътен, а вторият — сякаш прозрачен. Виждам как очите от втория (прозрачния) образ се обръщат към мен.

Аз извиквам: „Снимката мърда." А Радка казва спокойно: „Да, тя е тук."Разговорът обаче преминава безинтересно. Аз задавам въпроси, отговорите са „да" и „не".

***Ева — певицата екстрасенс и медиум, твърди че покойният й дядо Зограф се явявал и

рисувал или пишел чрез нейната ръка, но със своя почерк. С първото си идване у нас, тя прави и първия сеанс.

Ева слага пред себе си лист хартия, взема химикалката, изписва еди кръст най-отгоре на листа, поставя ръката си с химикалката, готова з писане. А ръката й като че ли сама почва да се движи. Върху листа се по явява някакво цвете, после с красив едновремешен почерк се изписва: „Добър вечер."

По едно време звънецът иззвънява. Аз се изправям, за да отида да отворя, а ръката на Ева изписва: “Дъщеря ти е, но се крие."

Отварям вратата — няма никой. Обикалям къщата. Дъщеря ми се крие зад нея.При всеки сеанс дядо Зограф рисуваше по нещо. Веднъж Ева постави снимка на дядо си

на масата и ръката й започна да я прерисува, но ръката се движеше отдолу-нагоре (от краката към главата). Ева едва успяваше да контролира движението на химикалката.

***

27

С Ева се събирахме често и обикновено при всяко събиране тя правеше своите сеанси. Малко преди започване на сеанса и аз чувствувах известно напрежение сякаш в стаята има някаква енергия.

Беше любопитно, но, общо взето, дядо Зограф не даваше кой знае каква информация, а що се отнасяше до бъдещето, предсказанията му обикновено не се сбъдваха. Информацията, която получавахме, беше предимно от Апокалипсиса.

По време на сеанса атмосферата се наелектризирваше, двете се възбуждахме, ръката на Ева или трепереше, или съвсем изстиваше.

Един ден котката ни беше отровена. Заведохме я във ветеринарната лечебница, там й направиха инжекция, но не ни дадоха надежда, че ще се оправи.

Котката имаше малки котенца, които още сучеха. За да не се отровят и те, изнесохме котката навън, сложихме я в задния пи двор върху тревата и всъщност я оставихме да си умре спокойно.

Веднага отидох при Ева. Яви се дядо Зограф и написа на листа, че котката ни е отровена, но той „щял да прати своите ангели", за да й помогнат.

Когато се върнах у дома, заварих котката вече добре. Синът ми разправи, че чул силно измяукване, погледнал през прозореца и видял как котката подскочила като че ли някой я е вдишал във въздуха, а после я свалил леко на земята върху краката й, които до този момент бяха парализирани, треперещи и изпружени. Болестта беше преминала.

Нещо подобно стана и с едно малко коте.Докато правехме сеанса, се чу силно мъркане. Поглеждам и виждам, че котето се гали

сякаш на невидима ръка и мърка от удоволствие.В това време дядо Зограф изписва на листа: „ Аз го галя, затова мърка."

***Седмица преди Задушница Ева прави сеанс.Върху листа се изписва, че покойниците желаят да се съберем заедно на Задушница.

Всеки покойник (нейните и моите) оставя поръчка какво иска да приготвим. Съставя се списък, подписан с различни подписи. Ева различава всеки подпис на своите роднини (моите покойници не се подписват).

Задушница. Приготвяме масата, ядем и споменаваме покойниците. След като свършваме, Ева започва да пише. Върху листа се написва, че покойниците благодарят за това, че сме ги уважили, но ни обръщат внимание, че сме пропуснали да поставим на масата някои неща.

Сравняваме първия списък. Наистина не сме изпълнили цялата поръчка — маслини и лимонада липсват на масата.

***Понякога в присъствието на Ева се случваха странни неща.Веднъж вървим с нея една до друга и разговаряме за една покойница. Внезапно усещам

как полата ми се повдига и нещо ме шибва по краката (като закачка).Обръщам се назад. И Ева се обръща, усетила същото.После дядо Зограф написа, че духът на покойницата, за която сме говорили, се пошегувал

с нас.В присъствие па Ева съм виждала как се отварят врати, вдига се покривка, чува се силно

думкане по вратата.***

Запознанството ми с Ваня - силен екстрасенс и медиум, беше особено ползотворно. Тя ме канеше у тях, защото съм привличала много духове, а и покойниците настоявали да отивам. Всичко беше странно любопитно и безкрайно интересно.

Бях намерила едно кристалче от полилей и го носех и портмонето си, когато отидох за първи път у Ваня. Тя само ме погледна и ме помоли да й дам кристалчето, за да й се усили виждането. Не зная как го усети — нищо не й бях казала за него.

При един сеанс се яви (според описанията на Ваня) някакъв старец покойник. Тя каза, че той и се представил като дядо Зограф (дядото па Ева). Дошъл да ми съобщи, че невинаги той се явявал на Ева и пишел с ръката й. Понякога тя допускала и други да се представят от негово име.

Нямах представа как могат да се различават едните от другите н ми беше особено интересно, когато се явяваха непознати за мен покойници, за които бях сигурна, че не бих могла да внуша информация на медиума.

***

28

При друг сеанс се явява млада жена (покойница).Ваня обрисува физическия й образ така, сякаш жената е пред пея и казва, че тя й „подава

лист, на който е изписана буквата Е", както и че покойната била жена на мой колега.Никак не мога да се досетя коя е тази покойница и искам от Ваня да ми съобщи цялото име

на жената или на моя колега. Според Ваня покойницата отговорила, че засега не може да съобщи цялото си име.

Бях забравила за случая, когато сънувах сън. Явява ми се млада жена и казва, че се нарича Ели и че била жена на моя колега архитект П. Й. (съобщава цялото му име). Обяснява ми, че трябвало да изчака да изминат точно две години, за да има „право да се открие напълно". Моли ме да предам нейно поръчение па П. И. (вдовеца), а за уверение, че наистина тя ме изпраща при него ми казва какво лакомство предпочитала и сама приготвяла често.

Познавам П. Й., но не го бях виждала отдавна и не знаех, че е овдовял. Срещнах се с него и му описах съня си. Наистина били изминали точно две години от смъртта на жена му, тя се казвала Ели, изглеждала така, както я сънувах и както я описа Ваня, и действително обичала да яде този вид лакомство и често го приготвяла.

***Посещенията ми при Ваня бяха свързани с нещо като експериментиране. Бях попаднала в

един свят — странен и непознат, но все пак реален. Исках да узная повече за материята и енергията на тези духове. Ваня не беше в състояние да ми обясни.

Сякаш за да задоволи любопитството ми, в разговора ми с Ваня се „намесва" покойната ми майка. Ваня обяснява, че като сложи ръката си върху главата ми, през ръката щяла да премине енергията на моята покойна майка и аз би трябвало да усетя тази енергия.

Съгласявам се. Ваня поставя ръката си на главата ми и за миг усещам някакво потреперване, вибрация в ръката на Ваня. Това обаче не с доказателство, за да твърдя, че съм усетила действително енергията на покойник.

Разговаряме на тема енергията на покойниците и на медиумите. Внезапно Ваня се променя. Започва да се смее и с несвойствен за нея глас издумва: „Аз съм Ана Недева (името с променено), известна ясновидка и астроложка..." Покойницата казва, че се била явила, за да ми обясни това, което ме интересува, а именно, че енергията на медиумите била особена и привличала духовете на покойниците, но съставът на тази енергия никой от нас не бил в състояние да разбере.

Не бях чувала за такава ясновидка и астроложка. А за уверение, че наистина я е имало, искам самата тя да ми съобщи адреса си, където е живяла приживе. Ваня произнася името на една улица в София и номера й.

След време проучих въпроса. Наистина на посочения адрес се оказа, че е живяла Ана Недева — известна астроложка. Но разбира се, и този факт не може да се приеме за стопроцентово доказателство, че действително е установен спиритичен контакт с нея.

***Въпросът за материята на духовете ме занимаваше и често разговарях за това с Ваня.

Обясняваше ми, че те — духовете, са около нас, но за да може тя да ги вижда и те да разговарят с нея или чрез нея, те черпели от нейната биоенергия, след което Ваня се чувствала изморена и отпаднала.

Имах голямо желание по някакъв начин да се покажат и на мене. При един сеанс, след като гласно изложих своето желание, Ваня ми предаде, че те ми определят среща в точно установен ден и час. Тогава щели да ми покажат нещо.

Зима е. Срещата е за 22 часа. Паднала е гъста бяла мъгла и едва се вижда по-далече от 4—5 метра. Студено е. В такова време никак не ми се излиза от топлата стая, но любопитството ми надделява.

Вземам трамвая и слизам на спирката за Ваня. В мъглата се отправям по посока на нейния жилищен блок. Не свети нито една улична лампа. На всичко отгоре улицата е разкопана. Започвам да се разколебавам и решавам да се върна обратно, но усещам тласък напред, като че ли някой ме блъсва леко. Обръщам се — никой. Казвам си на ум: „Ако наистина искат да се срещнем, поне да бяха запалили уличната лампа."

Внезапно уличната лампа светва. Бързо преминавам улицата с мисълта, че това е случайно съвпадение — малко ли такива мигащи лампи има в София?

Звъня на вратата на жилището на Ваня. Тя ме посреща с думите: „Те са тук и питат дали си доволна, че са запалили лампата."

29

Нищо друго не ми оставаше, освен да им благодаря.***

Два случая, които са ми разказвали...Брат и сестра се обичали много силно. Братът бил по-възрастен и имал вече пораснали

деца, а сестрата била млада и с малки деца. При това била безнадеждно болна от рак. Братът много се тревожел за сестра си и за съдбата на нейните деца. Той потърсил съвет от една голяма ясновидка и медиум. Тя се свързала с някакви “Сили” и попитала брата дава ли “мило за драго” и ако е съгласен, тя ще предаде на “Силите” да направят „замяна" между двамата. Той се съгласил. Ясновидката се свързала със „Силите" и предала неговото съгласие.

След няколко месеца братът починал, а сестра му останала жива.Втори случай.Съпругът на една жена бил безнадеждно болен. Жената потърсила помощта на някаква

ясновидка медиум.Чрез ясновидката „Силите" обещали, че ще оставят жив мъжа, ако съпругата му даде обет

един от двамата им сина да стане духовник. Дали й срок една седмица, за да размисли и доброволно да се съгласи.

През тази седмица състоянието на мъжа й видимо се подобрило. След големи колебания, в края на седмицата жената отказала да даде искания обет и мъжът й починал по-късно...

Без съмнение в двата случая има нещо общо. Но кои са тези „Сили", които могат да променят съдбата на човека, и то в най-критичния момент? Защо саможертвата на някого може да спаси живота на друг? Вероятно обичта и жертвеготовността в името на обичта генерират могъща психическа енергия, която е в състояние да прави чудеса.

СВРЪХСЕТИВНО ВЪЗПРИЕМАНЕ В СПЯЩО СЪСТОЯНИЕТЕЛЕПАТИЧНИ СЪНИЩА

В спящо състояние човек може да види странни сцени, наситени с емоции, може да получи неочаквана информация.

Така преди време видях в съня си неприятна сцена между съпрузи (мои колеги архитекти от провинцията), за които бях убедена, че имат добро и здраво семейство. Сънувах как двамата се карат и обиждат (чувах обидните им думи и виждах как между тях зее пропаст).

Оказа се, че между тях действително е имало подобни сцени и те накрая се разведоха.***

Изглежда човек излъчва последните си мигове по телепатичен път.Бях в командировка, когато сънувах сцена с мой колега счетоводител П. П.Виждам го в работната му стая как прегръща всички служителки, прощава се с тях и после

от вратата им маха с ръка за сбогом.Щом се върнах в София, отидох в службата с безпокойство за П. П. На входа на института

беше поставен вече неговият некролог.Разказах съня си на колежките в неговата стая. Те ме гледаха с недоумение. В деня на

неговата смърт П. П. се сбогувал с всички колежки от стаята, прегърнал ги, помахал им от вратата, излязъл на улицата и там го блъснал камион, от което починал.

***През лятото бяхме на почивка заедно с едно мило семейство от Варна И. П. и М. П. —

лекар и аптекарка. Лекарят беше млад, изпълнен със сили и здраве. Месец след това се видях с него служебно. Той беше все така весел и здрав.

След още един месец сънувам, че се звъни у нас. Отварям вратата и виждам И. П. бледен и посърнал. Той ме целуна сякаш за сбогуване и казва: „Аз съм мъртъв. Няма да мине краят на месеца и ще дойдат да ти съобщят, че съм умрял. Моля те, след няколко години, когато се видиш с жена ми, да й кажеш..."

Аз обещавам да съобщя на жена му неговото поръчение, но настоявам, че това не може да с истина, че той не може да бъде мъртъв.

В края на месеца дойде роднина на това семейство и тогава научих за смъртта на И. П. Той починал внезапно от инфаркт.

След години, когато отново бях във Варна, нарочно потърсих М. П., разказах й съня си и съобщих поръчението от покойния й съпруг, което 3 имаше голямо значение за нея.

Майка ми беше продължително време тежко болна и неподвижна на легло. Много се измъчи.

30

Една нощ сънувам, че е здрава, изправена до мен и ми казва, че е вече свободна. Виждам я радостна от това, че няма да бъде повече на легло и ще може да се движи. Казва ми, че ще бъде винаги до мен, до моето рамо.

На другия ден майка ми почина.***

Дори и животните изпращат сигнали за тревога към своя приятел човека.Имахме котка, която беше особено привързана към мен.Заминахме само за един ден на планина и оставихме котката у дома. Тя можеше да влиза

и излиза през мазето.Рано сутринта подскочих в съня си, защото видях как котката попада под една кола, която

я прегазва.Веднага си тръгнахме. Когато се прибрахме, беше вече късно. Котката ни беше прегазена.

***Много се случаите на телепатични съобщения, изпращани при стресова ситуация,

отчаяние, тъга и притеснение.При всяка смърт на майката на някой от моите близки приятели, сигналът за случилото се

е достигал до мен, дори и да не съм била в течение на болестта й.Като че ли между хората съществува невидима връзка, по която особено ясно протичат

тревожните съобщения.

СЪНИЩА - ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯПредстоеше ми участие в една конференция в Русе, па която трябваше да присъстват

трима души от административното ръководство.Оставаха няколко дни до конференцията, когато сънувах сън. Видях тримата

ръководители с изпокъсани дрехи, прашни и уплашени да стоят в едно непознато порутено помещение.

Разказах съня си на началника ми С. М., който трябваше да участва в конференцията. Двамата изтълкувахме съня като предупреждение за опасност.

Аз заминах с нощния влак, а те тримата тръгнали с кола. По пътя катастрофирали, но останаха живи.

***Къщата, в която живея, се нуждаеше от основен ремонт. Ремонтът беше голям и скъп и аз

бях принудена да изтегля всичките си спестени пари и вноската си за апартамент. По този начин трябваше да се откажа? от възможността да закупя ново жилище.

Докато траеше ремонтът, сякаш някой ме предупреждаваше — сънувах все един и същ сън. Виждам как къщата се срутва и аз едва се спасявам, за да не ме затрупа. Или пък тя пропада и аз живея като в подземие.

Девет години след основния ремонт се получи слягане на терена, основите и зидовете се пропукаха. Налагаше се конструктивно укрепване] и ако не бях употребила спестяванията си за ремонта, можехме да започнем укрепването или да търсим ново жилище.

СЪНИЩА С ПОКОЙНИЦИПонякога като че ли покойниците се намесват в живота на живите и ги предупреждават или

подготвят за някои събития. Понякога те може би само искат да ни напомнят за себе си.Няма да забравя как в деня, когато почина баща ми (аз бях на 15 години), той ни каза, че

сънувал, как набързо са му построили нова къща и са го посрещнали негови близки покойници.После майка ми се разболя тежко.Тогава сънувам как покойният ми баща идва при мен и ме предупреждава да се приготвя,

защото мястото до него е празно и го пази за майка ми. В съня си почвам да го моля да остави майка ми поне още 3— 4 години при мен, докато се устроя. Той се съгласява, но ме предупреж-дава, че ще ми бъде много тежко и ще се измъча.

Майка ми остана жива, но гледането й беше мъчително и за мен, и за нея.Помня, че тя цял живот не беше сънувала или не си спомняше да е сънувала. Спеше

дълбоко, без съновидения. Месеци преди да почине, започна да ми разправя, че се среща с близките си покойници — нейната майка, лелите й и друга роднини. Те били в някакви къщички, но и казали, че нейната още не била построена.

***

31

Една година след смъртта на майка ми бях в командировка в родния й град Варна. Там сънувах странен сън.

Майка ми ме посреща и ми казва, че ще трябва да почакаме баба ми (т. е. нейната майка) и наш близък роднина, с когото ще трябва да говорим по важен въпрос. Той се готвел да извърши лоша постъпка спрямо мен.

Баба ми закъснява и с идването си казва дословно, че се е забавила, защото „в тунела едно момче припаднало и тя останала да му помогне".

През цялата нощ чакаме нашия роднина, но той не се появява. Майка ми много се безпокои, че не идва, защото иска да му поговори, да му повлияе...

На сутринта бях замислена какво ли означава този сън, когато минавах през подлеза („тунела"). В същия момент пред мен припадна едно момче и се просна на плочите. Разбрах, че сънят ми е истинен.

Много скоро след тази случка същият наш роднина, с когото искаха да разговарят покойниците (майка ми и баба ми), постъпи некоректно с мен и дълго време отношенията ни бяха обтегнати.

***Още от дете ме вълнуваше въпросът какво става с мъртвите. Никой от близките ми не

можеше да ми обясни, а аз сънувах отвреме-навреме покойници, които сякаш искаха да ме информират.

Баща ми се казваше Георги и почина през месец април 1949 г.Няколко месеца по-късно го сънувам официално облечен и той ми казва, че се събират

всички негови съименици, за да придружават един голям, виден човек, който ще си отиде от нас.Разказах съня си на майка ми, а тя се изплаши, да не го разкажа и навън на някого. Тогава

за нищо изпращаха на лагер.Няколко дни след този сън почина Георги Димитров.

***Майка ми имаше близка приятелка. Двете починаха в една и съща година.Бяха изминали две години от смъртта им, когато сънувам, че се срещам и с двете. Те

изглеждат доволни, че са се събрали заедно. Приятелката на майка ми обаче се тревожи, че синът й Ф. Б. ще почине след три години (а той беше сравнително млад човек) .

Разказах съня си на моя съпруг, но не беше уместно да предупредя Ф. Б.След 3 години Ф. Б. — балетен режисьор, почина внезапно.

***Сънувам се на планина, на открито, до някакви скали. Там срещам млад мъж с офицерска

униформа. Имам чувството, че го познавам отнякъде, но не мога да разбера откъде. Той стои до една скала, гледа вдъхновено нагоре, като че ли чува божествена музика и бързо записва нещо върху тетрадка. Няколко листа изпадат и аз разбирам, че това е нотна тетрадка и че той всъщност композира.

Наоколо е светло, но вече е пред залез. Небето аленее.Искам да се запозная и питам композитора как се казва. Той отговаря: „Модест Мусоргски."В главата ми нахлува спомен от някаква картина па Репин, но тя няма нищо общо с този

млад и здрав мъж.Питам го защо е с униформа. „Бях военен" — отговаря кратко той.. На сутринта, като

прехвърлях в съзнанието си спомена от съня, реших, че никога не съм знаела тази подробност, че е бил военен, което се оказа вярно. Дали наистина не съм осъществила контакт точно с духа на Мусоргски?

***Сънувам, че се намирам в северна страна. Мрачно е и студено. Една каляска се движи по

пътя. Вратата се отваря и висок слаб мъж ме кани да се кача вътре. Познавам го — Ханс Кристиян Андерсен.

Разговаряме. Той изважда отнякъде навити рола и ги разгъва пред мен. Това са негови картини — пейзажи или композиции с маслени бои. Картините са хубави, тоновете са малко студени и тъжни. В някои от тях забелязвам и хора, но те са подчинени на пейзажа. Слушам оплакването му, че не могат да намерят картините му, не ги търсели там, където са, били скрити в някаква къща. Показва ми къщата и мястото, където са скрити...

По-късно в едно списание прочетох статия за това, че Андерсен е оставил картини, но те не са били открити.

32

***Явява ми се насън наша близка С. Б. - покойница от няколко месеца и майка на моя

приятелка Д. Б. Казва ми, че се мъчела да се „свърже" с дъщеря си, но не успяла и ме моли да й предам следното.

Когато някой иска да се „свърже" с нея (т. е. със С. Б.), трябва да застане до река с върба или да сложи до леглото си върбови клонки, потопени във вода. Тогава покойницата можела да се „яви насън". Няколко пъти ми повтори „върба и вода, вода и върба".

Водена от любопитство, доколко сънят ми е свързан с действителността и неслучаен, разговарях на другия ден с Д. Б. Наистина тя не можела от известно време да сънува покойната си майка.

Минаха години. Веднъж ми попадна „Галски хороскоп", в който хората според рождената си дата са разделени по декади и означени с растения. Тогава си спомних и рождената дата на С. Б. (иначе зодия „Дева"), която в хороскопа съответстваше на „върба". Вероятно истинското предназначение на този хороскоп е било за осъществяване на контакт с покойници. Кой знае?...

СЪНИЩА - СПОМЕН ОТ ДАЛЕЧНО МИНАЛОГодината е 1972. Майка ми е тежко болна и аз съм преуморена. Сънувам първия си сън —

спомен от далечно минало. Виждам се в друга епоха и в друга страна — островна държава (може би Индонезия?).

Живея в столицата — голям пристанищен град. Къщата ми е двуетажна с вътрешен двор. Обитавам първия етаж и семейството ми се състои от съпруг, две деца и майка ми. Мъжът ми е богат търговец. На горния стаж живеят свекърва ми, зълва ми и техните семейства.

Виждам се като млада жена на около 26—28-годишна възраст, облечена с красиви дрехи, но се чувствам много нещастна и искам да сложа край на живота си. Конфликтът между мен и близките на мъжа ми е непреодолим...

В съня си съвсем ясно изживявам смъртта си. Отивам на брега и се удавям в океана. Виждам се как лежа на дъното под тъмна вода. През съзнанието ми минават спомени от моя живот, образите на децата и мъжа ми, обидите от страна на свекървата и зълвата (спомням си звученето на думите от език, който ми е някак далечен, почти забравен).

След събуждането си известно време не мога да дойда на себе си и да продумам на родния си език. А когато поглеждам майка ми, в чертите на лицето й познавам свекърва си от миналото и ужасно се притеснявам.

По-късно (дали не и от самовнушение) в образа на сегашния си мъж познах мъжа си от миналото, с когото изглежда не бях завършила съдбата си (кармата си). Снимката на покойната му майка напомняше майка ми от моя сън. Най-поразителен е случаят със зълва ми. Тя пак живее над мен, на горния етаж, и пак показва негативно отношение към мен. Дори гласът й ме стряска и ми напомня за този сън (или за нещо отдавна минало).

Евентуалното обяснение, което се опитвам да намеря за самата себе си, е, че може би трябва да изтърпявам натрупана от миналото отрицателна енергия между мен и някои хора, с които съм в съдбовна зависимост.

***След първия ми сън — връзка с далечно минало, сякаш се пробудиха в мен отдавна

забравени спомени и имах няколко сънища вероятно от минал живот. Виждах се като мъж или като жена на различни места на планетата, в различни периоди от време, говорех па различни езици. Спомнях си само периода непосредствено преди смъртта си, и то преди насилствена смърт, тогава, когато съм била жертва.

Само веднъж се видях насън като дух, като прозрачна, невидима птица, стояща на рамото на любимия човек и съпътстваща го в живота, без той да може да ме види...

СЪНИЩА В БЪДЕЩЕТОБеше 1970 г. Имах само едно дете (синът ми по това време беше на 5 години). Преспах в

някакъв манастир и тогава сънувах необикновен сън.Виждам се по-възрастна, сякаш са изминали петнайсетина години. Стоя в една стая

заедно с дъщеря си, 12— 13-годишно момиче със сипа очи и фигура, подобна на моята. Разговарям с бащата на сина си (но като че ли бащата е вече покойник) и му обяснявам, че синът ни е студент в I курс на Консерваторията.

Когато се събудих, бях запомнила тези факти и особено образа на дъщеря ми със сините

33

очи.Три години по-късно се омъжих повторно и родих момиче със сини очи, а когато то

поизрасна, почти се покри с образа от съня ми.След 15 години синът ми действително стана студент в Консерваторията, а баща му

почина няколко месеца преди започване на учебната година.***

Беше 1982 г. Още не се говореше нито за „парников ефект", нито за екологична катастрофа.

Сънувам се в напреднала възраст — зная, че годината е 2008. Изминали са доста години от момента на сънуването, от които 10—15 с големи икономически трудности, природни бедствия и тежки последствия от замърсяването на планетата. От няколко години е започнало общо движение за възстановяване на природата. Всички усилия са насочени към тази цел — садене на дървета (залесяване) и изчистване на почвата и реките. Населението (струва ми се доста пооредяло) усилено работи по тази задача.

Виждам също сина си с прошарени коси и семеен, а дъщеря си — вече зряла жена. Сънят ми се видя невероятен и го споделих с К. С. — един вид да бъде свидетел.Сега допускам, че сънят ми е истинен (т. е. надникнала съм в бъдещето), защото вече се

очертава неизбежен тежък период за икономиката и застрашително екологично замърсяване.***

Сънищата ми от бъдещето, отнасящи се за съдбата на повече хора, обикновено се проявяват в алегорична форма.

През 1982 г. сънувам, че се намирам на площада с храм „Св. Александър Невски" в София. На площада има събрано огромно множество от хора (нямам спомен от подобно събитие, освен в нощта срещу Великден)- Виждам как хората са застанали човек до човек и слушат със затаен дъх — цялото им внимание е насочено към храма, откъдето долита слово. Напрежение и емоции. Въздухът трепти сякаш от жега. Като че ли тълпата е стъпила върху вулкан, върху нажежена лава. Лавата прозира между паветата и всеки момент може да залее площада, да запали цен-търа на града.

Изплашена побягвам към площад „Св. Неделя" и виждам, че София е разделена па две по линията север-юг, минаваща през средата па площада (някогашния център на древна Сердика), като по този начин са оформени две части — източна и западна. Между двете части е издигната стена. Страшно е...

***Още един алегоричен сън за бъдещето.През 1984 г. сънувам, че се намирам в чакалня — фоайе (напомня ми фоайето на

Съдебната палата в София). Обзаведена е в класически стил — строго и представително. От тази чакалня преминавам във втора, устроена много богато и луксозно (напомня мина фоайетата на Партийния дом в София). Преминавам в трета чакалня. Тя е обзаведена като битов музей, с дърворезбен таван и дървени врати с обковки, а на стената висят кобилица, цървули и портрет на висш държавен ръководител. Дървото обаче е само имитация и всъщност е изкуствен материал, оцветен в кафяво.

От тази чакалня излизам направо навън на улицата. Вали силен дъжд. Много хора се крият под навесите, само деца и съвсем малко възрастни вървят спокойно по улицата и дъждът сякаш не ги мокри. Аз също преминавам под дъжда, но не се мокря. Той се стича по мен като сухи кристални капки.

Алегорията па трите чакални предполагам е ясна за всеки българин — това са трите периода на тоталитарното управление у нас. Опасността за мнозина след свършването на третия период е изразена с дъжда.

По-интересното е друго. Явно е, че такъв род сънища не са плод на фантазия, нито пътешествие във времето, а чрез тях вероятно се изпраща информация от „някъде" и от „някого".

Науката обаче все още си затваря очите пред такива факти и не дава отговор...

ТРЕТА ЧАСТТЕЛЕПАТИЧНИ ПОСЛАНИЯ

Ако знаете учението на Шамбала — знаете бъдещето...То съдържа висока йога на овладяване на висшите сили, скрити в човека, и свързване на

тази мощ с космическата енергия...

34

Само със светло съзнание можем да управляваме психическата енергия...Времето на Шамбала иде и ще бъдат изпратени безброй предзнаменования...Едва по времето на Шамбала езиците ще се разбират без думи и знаци. Ние чуваме и

разбираме не с външния звук и виждаме не с телесното око, а с третото око — окото на Брама, то е окото на всезнанието. По времето на Шамбала няма да имаме нужда от телесно око. Ние ще бъдем в състояние да използваме великите скрити сили.

Николай Рьорих (Из „Сърцето на Азия")

ПЪТЯТ(1957-1974 г.)

Отдавна ме вълнуват големите вечни въпроси: Предварително ли е очертан пътят на живота или не? Може ли човек да узнае своето бъдеще и да тръгне по своя път без излишно лутане и грешки? Може ли човек, ако знае предварително за премеждията, които го очакват, да ги избегне или предотврати? Доколко човек е свободен да избере своя житейски път, кога трябва да прояви търпение и кога решителност?

1 октомври 1957 г.Студентка съм в последния курс. С няколко приятелки отиваме у Веса, която може да

предсказва бъдещето. Изпълнена съм с безпокойство, понеже покойната ми леля, ясновидка, навремето ме съветваше да не се омъжвам, тъй като имало опасност да почина на 40-годишна възраст при раждане.

Веса ме предупреждава, че до 40-годишна възраст животът ми ще бъде непрекъсната борба. Едва след това щял да се нормализира и успокои. Тя посочва възрастта, на която ще се омъжа, определя, че мъжът ми щял да бъде италианец по майка и щял да има сестра. Когато се оженим, майка му щяла да е вече починала. Веса уточнява неговата професия, възрастовата пи разлика и в заключение добавя, че ще имам дъщеря — „много светъл дух".

Силно се изненадвам, че мъжът ми ще се яви чак около 40-годишната ми възраст. Всъщност Веса ме съветва да не се омъжвам дотогава. После се замисля и казва: „Не, ти няма да ме послушаш. Виждам момчето, което ще родиш от първия си брак. И то ще бъде светъл дух."

З септември 1961 г.Сключвам граждански брак с Васко. Правим голяма сватба. Чувствам се много щастлива и

предполагам, че така ще бъде винаги.23 май 1965 г.Раждам първото си дете. Кръщавам го на името на свекъра ми. Всички се радваме.15 август 1967 г.Мъжът ми заминава в ГДР да следва аспирантура. Защо имам лоши предчувствия? Дали

раздялата няма да се окаже фатална?18 януари 1970 г.Бракоразводното ми дело е приключено.Припомням си цялото предсказание на Веса.Щом дотук всичко се сбъдна, и то в предвидената последователност, би следвало да се

изпълни и предопределеният ми втори брак. Веса обаче не можа да прозре името на бъдещия ми втори съпруг.

Това може да каже вероятно само Ванга — прочутата ясновидка, която предсказва и имената. Много искам да се видя с нея, но нямам възможност да я посетя.

6 март 1970 г.Сънувам странен сън.Виждам се в тълпа от хора, които бързат да се евакуират от аерогарата, защото там щял

да се взриви самолет. Всички се отправяме към някаква постройка.Разбирам, че между нас е Ванга. Сядаме една срещу друга и аз я питам за кого ще се

омъжа. Тя произнася три имена: „Джани, Джанко, Джанино."Сутринта разказвам съня си па моята приятелка Д. Б.— инженерна, която ми идва на

гости. Докато разговаряме съобщават по радиото за инцидент на летището.Това е показателно, че сънят ми е истинен и съдържа реална информация...4 септември 1971 г.Един мой колега от провинцията ме атакува да сключим брак. Обещавам му, че ще си

помисля и ще му дам отговор до края на месец септември.25 септември 1971 г.

35

Сънувам необикновен сън.При мен идва една жена (запомням образа й) и ми казва: „Аз съм майката на мъжа, за

когото трябва да се омъжиш. Ето ти тази книга, в нея е илюстриран целият му живот. Вземи я и ще узнаеш важни неща."

Вземам книгата и започвам да я прелиствам. Тя съдържа само рисунки без текст. Рисунките изобразяват сцени от живота на мъж сам или в компания. Някъде доста в средата виждам и моята фигура.

Стигам до празна страница, на която е написана само една дата „14 — 16 януари 1974". Месецът е написан па италиански „genaio".

Питам жената какво означава датата. Тя ми отговаря, че трябва да я запомня. От тази дата животът ми щял да се промени, щяла съм да имам дъщеря, която щяла да носи нейното име „Анна" и допълва, че тя самата била италианка, затова и месецът е написан на италиански.

Разказвам съня си на моите приятелки Д. Б. — инженерка, и А. Д. - музиковедка. Запомням датата. Убедена съм, че сънят ми е истинен.

Отказвам брак с колегата от провинцията.4 февруари 1973 г. Страшно съм притеснена. Майка ми е тежко болна и според лекарите ще остане така

неподвижна с години. Не съм решила жилищния си проблем. За да го реша, трябва усилено да работя, а за да гледам майка си и сина си, трябва да остана вкъщи. Нямам помощ от никого. Като че ли съм останала сама в света.

Преценявам, че единствената ми възможност да се справя с така създадената ситуация е да остана в отпуск за две-три години, а такъв отпуск може да бъде само по майчинство. Решавам се на втори брак и второ дете.

Въпреки че господстващата линия на възпитание е в духа на атеизма и материализма, аз винаги съм смятала, че щом има силно религиозни и вярващи, значи, че те знаят нещо повече, значи, че нещо остава скрито за нас, обикновените хора.

Отивам в църква и горещо се моля, като давам обет, че няма да бъда претенциозна и горда и ще приема мъж до себе си, стига да е добър и почтен и че съм готова да родя второ дете.

Странно... След няколко дни започвам да чувствам до себе си някакво особено присъствие. Дали не си въобразявам? Мисля, че това е може би дух, който иска да се материализира, т. е. да се роди. Всичко това е толкова необикновено, но за мен изглежда реално. Аз просто разговарям с бъдещето си дете...

23 март 1973 г.Предлагат ми подходяща работа в Русе и апартамент там.Отивам за съвет при Веса.Веса казва: „Пътят ти за Русе е отворен. Ти можеш да заминеш веднага. Отначало ще ти е

добре, но после нещо ще стане с Русе, няма да можеш да понасяш, да дишаш, ти си алергична."Мисля си, че Веса нещо се заблуждава и я моля да уточни дали не иска да каже, че няма

да мога да понасям климата па Русе. Тя настоява: „Не, въздуха няма да можеш да понасяш, въздуха, който дишаш."

Задавам въпрос, кога ще мога да си взема апартамент в София, за да се нормализира животът ми. Веса отговаря: „Не ти е дадено да живееш в апартамент. Дадено ти е мъжов дом, къща на два етажа, ти ще живееш на първия етаж в три стаи в една посока."

С нетърпение искам да узная кой е този мъж, който ми е предопределен, как изглежда, каква професия има и моля Веса да ми даде някаква информация за него.

„Ти го познаваш — казва тя, — запознала си се с него на публично място, той често минава близо до твоя дом."

Вече имам информация за къщата и жилището, в което ще живея, но не мога да се сетя кой ли ще е този мъж, който е предопределен да стане мой съпруг.

Не заминавам за Русе.Скоро след това се свързвам с бъдещия си съпруг, който действително познавам и

харесвам от две години, но не знам, че го наричат Джани, Джанко, Джанино, че е италианец по майка, която е починала и се е казвала Анна.

Разказвам му всичко, което знам за бъдещето си с него.Нещата се развиват много бързо. Оженваме се и известно време живеем в моя дом.14 януари 1974 г.Премествам се в къщата на мъжа си на ул. „Григор Пърличев". Ето нейната история.

36

Сградата е построена през 1925 г. върху някогашен гробищен терен. Освен, че е паметник на културата, къщата е много своеобразна. Интериорът на първия етаж наподобява църква с апсида на изток и олтар, заделен от останалата част на пространството на хола.

В къщата се чувства странна атмосфера, някакво особено излъчване. Не само аз, но и всеки, който влезе у дома, има усещането, че се намира в светилище.

Вече съм в напреднала бременност.16 януари 1974 г.Покрай Земята преминава кометата Кохоутек.Ражда се дъщеря ми и я наричам Анна.Раждането е преждевременно и протича тежко. Никога няма да го забравя...Около мен се суетят няколко лекари и медицински сестри. По едно време изпитвам силна

болка и чувам, че една лекарка казва: „Тя колабира."В първия момент виждам как подът и таванът разменят местата си и лекарите увисват

надолу като гроздове. После забелязвам, че съм се издигнала във въздуха, а гърбът ми се допира до тавана и аз мога да мина през него.

Наблюдавам раждането отгоре и разглеждам теметата на лекарския екип. Изпитвам почти непреодолимо желание да се откъсна и да излетя, но мисълта, че оставям две деца, ме възпира и задържа.

Гледам как поемат бебето и го изкъпват в мивката.Осъзнавам, че жената долу съм аз самата и виждам как я пляскат по лицето.След време усещам, че съм отново легнала по гръб и моля да престанат да ме удрят, като

им обяснявам, че нищо ми няма. А те се споглеждат...Какво беше това?8

ПОРЪЧЕНИЕТО(януари — декември 1981 г.)

Живея живот на омъжена жена с две деца. Мъжът ми е зает по цял ден и задълженията по домакинството, отглеждането на децата и ремонтите на къщата са паднали изцяло на моите плещи.

Имам интересна служба, но тя е свързана с командировки из провинцията, което ме заставя да правя различни комбинации, за да не оставям децата си без надзор (дъщеря ми е на 7 години, синът ми — на 15). За щастие поради липса на работно място съм оставена на работа вкъщи, когато не съм в командировка или по служебни огледи на сгради — паметници на културата.

Едва успявам да се справя с всички задължения.6 януари 1981 г.Попадат ми печатани на циклостил листове за НЛО (неидентифицирани летящи обекти) и

с описания на срещи с извънземни космонавти. Листовете се разпространяват полулегално, полутайно.

Чета и нещо в мен се преобръща. Като че ли съм очаквала този момент, това събитие. Сякаш всичките ми лични планове избледняват от тези съобщения. Космосът ни зове. Настъпва нова епоха.

15 февруари 1981 г.На гости съм у А. Д. Разглеждам репродукции от картините на Николай Рьорих. И отново

се връщам към онзи момент, когато бях в изложбената зала и съзерцавах цветните платна пред мен.

Не, аз не съм в залата...Някакъв магнит ме привлича към Хималаите и аз съм там, докосвам с ръцете си снега, вдъхвам опияняващ въздух, изпълвам се с радост и възторг...

Като че ли съм била винаги там, сякаш всичко ми с познато и близко. И изгревите, и залезите... Нещо става с мен.

12 април 1981 г.Купувам си книгата „Отворените двери" от Николай Рьорих (изд. София, 1981 г.). Започвам

да я чета.15 април 1981 г.

8 След време прочетох описания за преживявания на хора, прекарали известно време в състояние на клинична смърт, и разбрах, че съм била в същото състояние.

37

Чета „Сърцето на Азия":„Шамбала... Хималаите... Тибет... Безбрежните пустини на Монголската Гоби...Древните пророчества за идването па Шамбала...Училищата на Шамбала...Манастирите.. Долината на Шамбала...заселище на

забележителни йоги, изучаващи висшата мъдрост. Библиотеките, лабораториите и хранилищата им...Научни опити с волеви послания, телепатия па далечни разстояния, прилагане на магнитни токове и различни лъчи...

По подземни коридори, през приказни ледени пещери малцина избраници... са стигнали до свещеното място... Тези мъдри махатми неуморно се трудят да насочват живота ни. Те управляват вътрешните сили и същевременно се появяват като съвсем обикновени хора на различни места, и тук, и отвъд океаните...

В края на черния век, когато Слънцето, и Луната, и Тишия, и Юпитер бъдат заедно, тогава ще се върне... белият век... Времето на Шамбала иде и ще бъдат изпратени безброй предзнаменования...

Чудодейният камък, паднал от далечна звезда, който се появява в различни страни преди големи събития...Камъкът обикновено се донася от съвсем неизвестни неочаквани хора. По същия неочакван начин, когато му дойде времето, камъкът изчезва. За да се появи пак в предопределения срок и в съвсем друга страна. Главната част на този камък се намира в Шамбала. Само едно малко късче от него е дадено да блуждае по цялата Земя, запазвайки магнитна връзка с главния камък...

Шамбала ще насити човечеството с духовна храна на опознаване на великите енергии...Шамбала е свещено място, където земният свят влиза в допир с висшето състояние на съзнанието...

Нова ера на могъщи енергии и възможности...Енергиите на Агни — космическия огън, ще се приближат до нашия план и ще създадат нови условия за живот...Огънят на пространството и психическата енергия са свързани и представляват основата на еволюцията...

Огнени знаци съпровождат ерата на Шамбала..."Не мога да повярвам. Като че ли съм чакала съобщение за идването на Нова епоха и

всичко това ми е известно. Откъде го знам? 27 април 1981г.Васка ми гледа на кафе и ми предсказа запознаване с мъж с инициали К. С. Запознаването

щяло да стане по необикновен начин, някаква особена сила щяла да ни свърже. Щяла съм да тръгна по духовен път, озарен с голяма светлина, като оставя настрана земните си планове и лични интереси.

30 юни 1981 г.Сънувам сън. Съобщават ми, че Людмила Живкова ме вика в кабинета си. Предполагам,

че разговорът ни ще бъде във връзка със служебни задачи, защото нашият институт е под нейно ръководство. Отивам в Комитета за култура. Влизам в кабинета и се оглеждам. Прави ми впе-чатление, че стените са облепени с нейните некролози в голям формат и всички с една и съща снимка.

Тя ме поглежда и строго ми казва: „Ще намерите К. С. (съобщава цялото му име) и ще му кажете, че е дошло вече времето да се обединят хората с духовно виждане..."

Аз не подозирам, че личност като нея се интересува от такъв род проблеми и оставам изненадана. А колкото до К. С., за първи път чувам такова име.

Възразявам на Людмила Живкова и обяснявам, че за нея ще е много по-лесно да се обади по телефона на К. С. и да му нареди каквото трябва.

Тя настоява и припряно изрича: „Аз много бързам, няма да имам време..."20 юли 1981 г.Людмила Живкова внезапно почина. Навсякъде са разлепени нейните некролози, същите,

които видях в съня си — всички с една и съща снимка.6 септември 1981 г.В командировка съм в провинцията.Току-що съм се запознала с Е. Х. — техник по професия, и разговаряме за смъртта на

Людмила Живкова. Разговорът ни преминава па тема сънища и аз споделям с него необикновения си сън за задачата, която тя преживе ми постави, да издиря К. С.

Е. Х. изважда снимка от джоба на сакото си и ми я показва. На пея е самият К. С., който му бил приятел.

38

1 октомври 1981 г.Запознавам се с К. С. — човек с научно мислене и всестранни познания. Наистина, месеци

преди това Людмила Живкова имала разговор с него за издирване и изучаване на лицата с необикновени способности (екстрасенси), по-точно тези, които са надарени с духовно виждане. Той смята, че аз съм осъществила телепатична връзка с нея, но съм получила и особена информация за предстоящата й смърт.

З октомври 1981 г.Решаваме с К. С. да направим експеримент, за да проверим доколко е възможно да се

предават телепатични съобщения между двама души.Показвам му жилището си и се уговаряме три последователни нощи той да си представя

мислено как ме извежда от дома и ме завежда на определено от него място, за което аз нямам предварителна информация.

Уточняваме се телепатичната връзка да се осъществява от 23 часа до полунощ, като в това време той съсредоточено ще предава (излъчва) образите, а аз ще ги приемам в спящо състояние.

4 октомври 1981 г.Сънувам. Някъде в началото на съня се появява К. С. и тръгва с мен. Разбирам, че съм на

уличното платно и поглеждам към краката си.Изгубвам К. С. от погледа си, чувствам се свободна и бързо се отдалечавам.Отново някак си съм придърпана от К. С. Виждам се до него и поглеждам наоколо.

Забелязвам малки къщички, като на село.Освобождавам се от К. С. и се отдалечавам.За трети път заставам до него. Разбирам, че прекосяваме бул. „Александър

Стамболийски" в началото на ул. „Опълченска" (познавам кръстовището). Влизаме заедно в една сграда с външно парадно стълбище. Изкачваме се на втория етаж. К. С. ме въвежда в една зала, запалва осветлението и виждам, че в залата има нещо като щандове. По архитектурния си вид сградата ми напомня на ЦУМ (Централния универсален магазин в София).

7 октомври 1981 г.Сравняваме резултатите от телепатичния експеримент.К. С. си е представял, че през цялото време върви неотлъчно до мен (а аз на два пъти се

отделях от него).Пътят, по който ме е водил, е минавал по надлеза на бул. „Стефан Стамболов" (там съм

видяла уличното платно). Наоколо има малки къщички (тях съм ги оприличила на село). Прекосили сме бул. „Александър Стамболийски" (това точно съм познала). Сградата с външна парадна стълба била училището на бул. „Александър Стамболийски" и ул. „Опълченска". Качили сме се на втория етаж. Там сме влезли в една учебна зала. К. С. е запалил осветлението. Залата била обзаведена с маси.9

Експериментът не е напълно успешен. К. С. ми е познат отскоро, а вероятно той не е бил съсредоточен през цялото време.

Експериментът обаче показва, че е напълно възможно и реално да приема телепатичен сигнал, когато съм в спящо състояние, и, разбира се, ако излъчващият сигнала е достатъчноопитен.

10 октомври 1981 г.Сънувам, че се намирам на непознато място, сред тъмна гора. Внезапно става светло,

дърветата като че ли фосфоресцират, въздухът искри, отвсякъде струи живот и светлина.Изпадам във възторг и се оглеждам наоколо, за да разбера каква с причината за

нахлуването на тази светлина. Обаче тя намалява и наоколо се възстановява мракът.До мен застават трима души — двама мъже и една жена. Те са облечени в обикновени

дрехи с наметала, подходящи за планина. И тримата са високи, стройни и в някакво сребристо сияние.

Искам да ги запитам откъде дойде светлината и се взирам в лицата им — а те са особени, меко фосфоресциращи. Очите им са големи, красиви, умни и малко тъжни. Сякаш от тях струят лъчи. Като ги гледам, ме обхваща спокойствие и увереност.

Разговаряме телепатично, чрез мислите си. Питат ме искам ли да виждам светлината. Аз кимвам с глава в знак на съгласие.

9 По-късно оглеждам училището н установявам, че наистина по архитектура прилича на ЦУМ.

39

Предлагат ми да се огледам в едно огледало. (Не знам откъде се взе то.) Оглеждам се и забелязвам за мое учудване, че едното ми око е напълно затворено, а другото — едва отворено.

Като че ли тримата се съветват с поглед, след което единият от тях ме запитва дали искам да ми отворят очите (думи не чувам). Предупреждават ме, че за да ми ги отворят, трябва доброволно да дам съгласието си, а след отварянето ще мога да виждам неща, които обикновено хората не могат да видят. Предупреждават ме също, че за да ми отворят очите, трябва доброволно да се съглася да ми отворят и сърцето, а тогава ще чувствам цялата човешка мъка...

Давам съгласието си.Единият от мъжете ме целува бащински по челото и ми казва, че разчитат на мен да

изпълня Поръчението. Но какво е то, не ми изясняват.Събуждам се със странното усещане, че се е случило нещо много съществено в моя

живот.Затварям очи. При затворени очи виждам тъмно петно като клепач па око. Клепачът се

отваря и се очертава едно око, което ме гледа тъжно и уморено...Оглеждам се в огледалото и разглеждам челото си. Вертикалната бръчка на челото ми

сякаш е станала по-дълбока и завършва със звезда. Възможно ли е това? Или си въобразявам...2 ноември 1981 г.Изминаха доста дни от необикновената ми среща с тримата светещи хора. Насън ли беше

или наяве? Оттогава с мен стават особени, странни неща. Колкото пъти си затварям очите и се опитвам да виждам през затворени очи, все същото око ме гледа.

Задържам вътрешния си поглед върху окото и се съсредоточавам. Зеницата започва да свети и през нея като през далекоглед виждам да се появяват картини, цветни пейзажи и хора, които се движат. Наблюдавам високи планини, покрити със сняг, голямо езеро, обширна пещера с вход и хора, които бързат да се приберат в пещерата. Сякаш някой насочва вниманието ми върху входа на пещерата.

С кого се бях срещнала?5 ноември 1981 г.Сънувам същата жена. Облечена е в бяло и пак е в лъчисто сияние. Завежда ме в някаква

лаборатория.Жената взема малко от моята кръв и ми я показва. Осъзнавам, че кръвта ми е много

замърсена, тъмна и гъста.Над мен има голям прожектор, който ме осветлява дотолкова, че виждам тялото си

прозрачно с кръвоносните съдове, по които се движи кръвта ми.Жената взема спринцовка и забожда иглата във вената ми. Някакво лекарство се влива в

кръвоносните ми съдове, от което кръвта ми започва да тече бистра и прозрачна.10

Внушава ми се, че това е полезно за мен, за да мога Да изпълня поръчението.Събуждам се с усещане от убождането. Поглеждам ръката си. Там мястото е зачервено и

има следа като от инжекция. Разтривам мястото — зачервяването и следата изчезват. Остава едно малко бяло петънце. Кое е сън и кое не?

12 ноември 1981 г.Влизам в хола и внезапно виждам, сякаш от разстояние, трима мъже като йоги, които

подкрепят много стар човек. Всички те са на поляна, зад тях се виждат високи планини. Всички излъчват светлина. Осъзнавам, че двама от тях познавам вече.

Питат ме по телепатичен начин дали съм съгласна да им родя едно дете, защото техният Учител бил вече на 1000 години. Това дете щяло да има духовно виждане и щом навърши 7 години щели да го вземат при тях.

Въздържам се от отговор. Нямам никакво желание за трето дете, а още по-малко да се лиша от него. В България децата се отглеждат толкова трудно...

15 ноември 1981 г.Любчо — художникът, ми гледа на кафе и ми казва, че ще получа някаква информация

„свише", вижда я като голяма светлина, като контакт едва ли не с Бога.20 ноемри1981г,

10 Може и да е случайно съвпадение, но допреди този случай бях диспансеризирана за ревмокардит и двете си

деца съм родила под специално лекарско наблюдение, в специализирана болница за сърдечно болни.След известно време ми се наложи да си направя изследване на сърцето. Лекарите бяха единодушни — нямах сърдечен порок.

40

Лежа със затворени очи. „Някой" ми показва картата на България. После една светлина като звезда светва върху нейната територия. Виждам как тази „звезда" се премества на изток, но мястото, на което е била, остава осветено.

Виждам как от изток към светлото петно нахлува все повече светлина — осъществява се постоянен прилив на светлина по траекторията, по която се е придвижила „звездата".

Внушава ми се, че ако се съглася да родя дете и да им го дам доброволно, ще бъде добре за България.

Не, не мога да повярвам, че това е точно така. Не мога да се реша.След няколко месеца Ева — певицата, която твърди, че духът на дядо й Зограф влиза в

нейната ръка, написва на листа за мен: „Бъди благословена! Трябва да ни родиш едно дете с духовно виждане и голяма мисия!"

Въздържам се. Ако те искат да ме убедят, биха могли да дадат духовно виждане на сина ми или на дъщеря ми.11

25 ноември 1981 г.В еуфория бях от тези контакти, но трябваше отново да се върна на Земята.Дъщеря ми падна лошо от стълбището в училище и си удари главата. Още я боли.Защо имам неприятности и тревоги?28 ноември 1981 г.Имам силен зъбобол. Отивам на зъболекар и той ми изважда болния зъб.Връщам се вкъщи. Раната започва силно да кърви. Правя опити да спра кръвотечението,

обаче безуспешно.Вечерта мъжът ми се връща от работа, но не ми обръща особено внимание и си ляга да

спи.Продължавам да губя кръв. Изгубвам може би литър. Чувствам се лека, издигам се във

въздуха и летя, унасям се.Изведнъж осъзнавам, че всъщност умирам... Събирам сили и събуждам мъжа си. Той

отива до уличния телефон (още нямаме домашен) и съобщава на „Бърза помощ". Двамата чакаме вън повече от час. Накрая в болницата спират кръвотечението.

5 декември 1981 гВече съм убедена, че правя телепатична връзка с Висши същества. Наричам ги Учители.

Свързвам се с тях и ги питам защо съм изложена па такива премеждия.Обясняват ми, че всеки, който тръгва по духовен път за доброто на повече хора, търпи

заплахите на „Отрицателните сили". Тези сили искат да го стреснат, като ударят физически или него, или близките му.

Виждам как един тъмен облак тръгва към мен, но „Някой" го раздробява на малки парченца и го обезсилва.

Внушават ми, че трябва да имам пълно доверие в Тях и да бъда напълно спокойна. Необходимо е да се излезе извън човешкия егоизъм и да се насочат действията към общата духовна еволюция.

Обясняват ми, че всеки, който търси духовни знания и се стреми към духовно съвършенство, е принуден да понася материални затруднения. А ако той иска да получи едновременно и духовно, и материално облагодетелстване, той губи здравето си или здравето па близките си.

11 декември 1981 г.Отивам при Веса. Тя ме поглежда и казва, че съм си сменила кръвта. Обяснява ми, че

същата вечер, когато съм губила кръв, мъжът ми е бил под заплахата да получи инфаркт и да почине. Злото се е разделило между двама ни. След като мъжът ми се е събудил и раздвижил, опасността за него е била предотвратена.

Разговарям с мъжа си. Наистина той се е чувствал зле, но казва, че хладният нощен въздух го е освежил.

Колко малко знаем за тези неща!...20 декември 1981 г.Сутринта, тъкмо се обличам, в главата ми нахлува телепатичен сигнал и чувам думите па

Учителката: „Сега ще ти покажем какво ще виждаш... В очите ти ще се отразява цялата човешка мъка..."

11 Наистина след една година дъщеря ми за кратко време получи духовно виждане.

41

Сигналът се изгубва и аз започвам да се приготвям за работа.Стоя на спирката и чакам моя трамвай.Внезапно в главата ми нахлува отново телепатичен сигнал като заповед: „Погледни!"Взирам се в хората, които слизат от трамвая. Забелязвам светлинка, голяма колкото

светулка. Тази светлинка изписва кръст върху главите на почти всички слизащи от трамвая пътници, след което тъмен облак забулва лицата им.

Разбирам, че се касае за смъртна обреченост. Хората слизат или се качват в трамвая и върху главите им се изчертава смъртният знак, сякаш се касае за масова смърт.

Ужасявам се. Запушвам си инстинктивно ушите, затварям си очите и моля: „Не, не искам да виждам това!"

Гласът на Учителката ме следва: „Човечеството трябва да тръгне по друг път!"Минават дни. Постепенно става ясно поръчението, което искат да изпълня. Смятам обаче,

че то е непосилно за мен и нереално за изпълнение.26 декември 1981 гСънувам, че отивам в космическа станция, която е на орбита около Земята. От тази

станция непрекъснато ни наблюдават извънземни космонавти — представители на Висша цивилизация. Моите трима Учители (става дума за двамата мъже и жената, с които съм в контакт досега) са свързани с Ръководството на тази извънземна космическа станция.

Станцията е с кръгла форма (диск или пръстен) и в нея помещенията са разположени около коридор.

Чувствам се много сериозна, като че ли трябва да дам пред Ръководството отчет за изпълнена важна задача или за извършела отговорна работа.

Стоя в едно от помещенията на космическата станция и през голям прозорец разглеждам тъмновиолетовото небе.

Обмислям наум как да напиша отчета си и да помоля да отменят някои от възложените ми задачи.

Започвам така:„Когато ме изпращахте на Земята, се уговорихме, че щом започна да получавам сигнали от

Вас, трябва да разбера, че е настъпил моментът, да изоставя личния си живот и да се посветя па целта — запазване живота па планетата.

Поръчението ми съдържа три задачи:1. Да променя мисленето на хората и представата им за духовно развитие.2. Да спомогна за обединяване па хората с духовно виждане.3. Да родя дете с духовно виждане."Някаква сила като магнит ме сваля на Земята, преди да помоля да отменят третото от

задълженията ми.Трудно ми е дори да си помисля, че някога хората ще променят съзнанието си и

представата си за духовното развитие.ПОДГОТОВКАТА

(януари — юли 1982 г.)Отскоро се познавам с К. С. Направихме телепатичен експеримент. К. С. твърди, че аз съм

в състояние да приемам информация в спящо състояние. Щом е така, това означава, че бих могла да приема всякаква информация, стига някой да я излъчи и адресира до мен.

12 януари 1982 г.От известно време се събуждам не по свое желание. В съзнанието ми нахлува образът на

К. С., как се събужда рано сутринта и извършва дихателни упражнения (йога-дишане). Това е всяка сутрин в 6:00 ч. (аз обикновено се събуждам в 7:30).

Разговарям с К. С. Той наистина ставал от леглото си в 6:00 ч. и правел йогическо дишане. Значи аз бих могла да приема телепатичен сигнал с образ не само когато съм в спящо състояние, а и когато съм будна.

15 януари 1982 г.Гледам на кафе на К. С. В чашата му виждам един образ на йога в поза „лотос", който

подава някому някаква графика. К. С. не може да ми обясни какво означава това.20 януари 1982 г.Работя техническа работа и съзнанието ми е освободено и спокойно. Внезапно за миг

виждам чертеж, който ми се показва върху лист хартия, като че ли някой го поставя на бюрото ми.

42

20.1.1982Чертежът представлява някаква графика. В главата ми нахлува телепатичен сигнал и

имам усещането, че в стаята има някой и той ми говори, като посочва: „Това е графиката на Прана. Това е вдишване, а това — издишване."

Начертавам веднага графиката.21 януари 1982 г.Показвам чертежа с графиката на К. С. (не зная какво означава „Прана").К. С. ми обяснява, че „Прана" е жизнената сила, енергията, която човек поема чрез

вдишване. Графиката изразява, че издишването и вдишването трябва да стават на по-големи интервали, като задържането па въздуха да трае значително по-дълго (с други думи — да се диша бавц0 и па интервали).

К. С. не е още напълно убеден, че някой прави с мен телепатичен кон-такт чрез мисъл-форма. И като изхожда от научното мислене, предполага, че ако Висша цивилизация иска да направи връзка с нас, тя би осъществила това с него, понеже той има достатъчно знания и желание за контакт, а не с мен, която не съм се занимавала задълбочено с философия, психология, физика и пр.

К. С. допуска, че ако видението ми е реално, то ще се повтори и ще бъде потвърдено.8 февруари 1982 г.Установявам, че между мен и К. С. съществува някакъв „открит капал" за телепатична

връзка.Без да искам, в състояние на себеотпускане (релаксация) аз чувствам емоционалното

настроение на К. С. и дори приемам физическите му болки. Не споделям тази моя констатация с него, опасявам се да не би той да се почувства неудобно от мен.

15 февруари 1982 гОтпуснала съм се в състояние на релаксация, но съм напълно будна.Внезапно пред себе си виждам светещ образ на ръка и пред лицето ми се поставя чертеж.

Чувам: „Законът на телепатичната връзка. Когато дойдеш при нас в Шамбала, ще научиш и други закони..."

Разглеждам внимателно чертежа и го запаметявам. Той представлява мъж и жена, между които протича енергия в затворена верига (на чертежа веригата е изобразена като движеща се светлина сякаш в лумипесцентен контур). От чертежа разбирам, че психическата енергия се дви-жи от главата на мъжа към главата на жената, оттам преминава през нейното сърце, влива се в сърцето на мъжа и оттам се изкачва пак в главата му. С други думи — мъжът излъчва с главата си, а жената — със сърцето си.

Веднага скицирам чертежа.

Силно съм развълнувана. Значи това са Те — духовните Учители на човечеството, Махатмите, Адептите...Но как бих могла да отида там, в Шамбала? Странно...

7 март 1982 г.Запознавам се с Ева, която твърди, че духът на покойния й дядо Зограф пише с нейната

ръка. Тя е определено силен медиум.При първата ни среща ръката й начертава върху листа кръг, около него спирала със седем

извивки (намотки), а извън спиралата — трон. После изписва и думи: „Това е Земята (кръга), а

43

това е трон, откъдето наблюдават вашето развитие."29 март 1982 г.От известно време сънувам странни сънища. През деня на мен и на Ева се внушава

темата на съня, който ще последва през нощта.С Ева се виждам ежедневно и споделяме сънищата си. Особеното е, че те са подобни, на

една и съща тема, но докато в нейните преобладава личният елемент, моите ме насочват към проблеми с общочовешка значимост. Дават ни се и отговори па въпроси, които сме коментирали през деня. Просто невероятно...

10 април 1982 г.Учителите ми съобщават чрез телепатичен разговор, че за мен е завършил

познавателният период и ще започна да посещавам особена школа за обучение. Първият урок ще бъде „Тайната на зачатието".

11 април 1982 г.Сънувам, че ме завеждат в една зала. Тя е обширна, с продълговата форма. В дъното на

залата има подиум и екран.На подиума стои Учителят. Урокът започва с телепатично внушение и всяка дума

прозвучава в главата ми ясно и отчетливо: „Всичко е енергия в различни вибрации."На екрана се прожектира чертеж (рисунка, скица). Изобразена е жена с аура около нея.

Пространството над нея е разделено на пластове. Всеки пласт е оцветен в определена тоналност, но всички светят.

Учителят ми обяснява, че „Тайната на зачатието" се състои в това, че при него жената-майка приема Космически дух. Той е с такава „вибрация на енергията", която е в съответствие с биополето на жената-майка в момента на зачатието. Мъжът бил само материализиращ фактор, но той влияе върху качеството на биополето на жената.

Събуждам се внезапно в 5 часа сутринта. Разговорът на темата за зачатието продължава. Като че ли Учителят стои зад мен. В будно състояние не чувам думи, но всъщност разговарям чрез образи или смислово.

С внушение ми се напомня началната фраза на урока: „Всичко е енергия в различни вибрации."

12 април 1982 г.Отново съм в познатата зала. Имам впечатление, че ще получа допълнителни позналия за

духовната същност на човека.Внушава ми се: „Всичко е енергия в различни вибрации." И екранът светва. Този път

чертежът представя само енергийно поле с отделните пояси в различна тоналност.Учителят се обръща към мен за въпроси.Питам:,Децата с талантите си ли идват или ги придобиват чрез обучение?" Върху екрана се появява рисунка, която показва, че съвсем малките деца получават

таланта си според вибрацията на техния Космически дух или тяхната аура. Талантите са изобразени като падащи отгоре „подаръци", подобно на дъжд, но всяко дете може да вземе само този „подарък", който отговаря на собствения му дух.Талантите се проявяват от ранна възраст.

По същия начин дават отговор и на втория ми въпрос, отнасящ се за прозрението в науката. Учителят ми изяснява, че Те следят научните открития и когато дойде определеното време, подават (внушават) отговора на учения.

З май 1982 г.След известна пара особените сънища-уроци продължават. Отново сънувам, че се

намирам в познатата ми продълговата зала и в дъното на екрана ми прожектират образи. Не е необходимо много да ми обясняват, разбирам отлично.

Уроците започват с познатото внушение: „Всичко е енергия в различни вибрации."Днес е урокът за „Общия корен". Показват ми на екрана голямо дърво. На стъблото му е поставена картина — портрет на

мъж с военни доспехи. Разбирам, че мъжът е военачалник. Картината светва за миг и угасва. Следват други портрети и аз осъзнавам, че се касае за видни исторически личности. Един по един светват образите и угасват.

Когато познавам портретите на Хитлер и Сталин, вече ми става ясен смисълът на урока: „Всички водачи, които си служат с насилие, имат общ корен..." както и всички добри

11 май 1982 г.Сънувам, че се намирам някъде извън Земята, в библиотека — огромна и пълна с книги.

44

Имам впечатление, че от всяка книга излиза лъч, който е свързан с определен човек.Библиотекарят ме поглежда, после прелиства каталог, изважда отнякъде три книги и ми ги

показва.„Тук е записал твоят живот. Сега си влязла в третия том" — ми казва той.Искам да ми даде книгата, за да я разгледам и прелистя, но той я прибира обратно:„Ние сверяваме дали точно се изпълнява програмата, а ако се налага, коригираме нещо.

Колкото по-точно се изпълни програмата в „Книгата на живота", означава, че по-добре са усвоени уроците на Земята."

Обяснява ми още, че всеки дух преди да се материализира и роди на Земята, бива запознат със „сценария", в който ще участва.

15 май 1982 г.Отново сънувам, че съм в познатата учебна зала с екрана. Учителят ме чака и след като

ми припомня, че „всичко е енергия в различни вибрации", ми съобщава темата на новия урок: „Силите около човека".

На екрана прожектират схема на човек, нарисуван с черен контур, а сърцето му е оцветено в червено. Човекът е в центъра на яйцевидно поле (вероятно неговото биополе). В това поле се движат някакви бели (сребристи) и черни звезди (или сфери).

Разбирам, че около всеки човек кръжат светли и тъмни сили, съзидателни и разрушителни стихии, положителни и отрицателни енергии, добро и зло. Всяка от тези сили се стреми да обхване неговото сърце, където е мястото на първичния Космически дух.

Учителят ме съветва никога да не позволявам на отрицателни енергии (чувства, мисли) да се настанят в сърцето ми. Обяснява ми, че отрицателните енергии безпрепятствено завладяват душевно (психично) болните.

Той изрежда какви мисли да не допускам — за власт, слава, суета, високомерие и т. н.Питам: „Как да различавам Светлите от Тъмните сили?" Учителят ми доверява: „Тъмните са нетърпеливи." Урокът завършва с думите (чувам ги):

„Един ден ти ще виждаш образите на силите, но няма да се уплашиш."20 май 1982 г.Отново имам урок в съня. Темата е „Същността на битието".Този път съм въведена в друга зала. Тя е много по-просторна и също продълговата, но

едната й стена е изцяло прозрачна. Чувствам се като в аквариум.През прозрачната степа се виждат светещи звезди. Те са разположени сякаш па пластове.

Най-долу има само единични и малко на брой звезди, а колкото погледът ми се издига нагоре, забелязвам, че светещите звезди стават все повече и изтласкват мрака.

Разбирам, че съществува непрекъсната борба между енергиите в две посоки. Тъмните сили пречат па Светлите да се обединят на Земята, а Светлите не позволяват на Тъмните да се издигнат много над Земята и там да се обединят.

Обясняват ми, че всеки Светъл дух на Земята е самотен. А там Тъмните сили са обединени.

Показват ми, как светли звезди (т. е. Светли духове) от по-горните пластове над Земята при необходимост слизат (падат) на Земята, за да помогнат на самотните Светли духове да издържат борбата с Тъмните. Борбата между Светлите и Тъмните сили е същността на битието.

Урокът завършва с познатата аксиома: „Всичко е енергия в различни вибрации."Мисля си, че такива уроци биха били по-полезни за човек с друга по-подходяща професия

и питам: „Защо показвате всичко това на мен, какво общо имам аз с тези неща и каква е ползата, че ще ги науча?"

Отговарят ми: „Ти нямаш предубеждения, нито си заинтересувана от някаква лична облага. Един ден ще разбереш."

1 юни 1982 г.Сънищата продължават в същия дух. Почти всяка нощ съм на „Космическо училище".Все още не мога да разбера защо ми трябват тези уроци. Моля ги да ми показват нещо по-

просто и по-лесно за възприемане, нещо по-убедително.Ден е. Правя телепатична връзка и разговарям. Напълно съм будна.Питат ме какво искам да ми покажат.Още като ученичка съм се опитвала да разбера какво изразяват цифрите и защо всеки

знак е точно такъв, а не друг. Затова сега избирам тема „Произход на цифрите". Какъв е символът на числата, какво означава всеки символ?

45

Първо искам информация за римските цифри.

Пред погледа ми се появяват светещи образи на ръка и пръсти — I, II, III — съответно 1,2,3 пръста. Изведнъж виждам длан — в едната пoсока са събрани и изпънати четирите пръста, а в другата е изпънат палецът. По такъв начин се образува знакът „V", т. е. 5. Показва ми се ту лява, ту дясна длан, а пръстите се редят ту отляво, ту отдясно на дланта.

Наистина колко просто и логично било.

След това пред погледа ми преминават сцени със строени войни. Всеки пети човек вдига дясна ръка с изпънати пръсти като „V"; всеки десети вдига над главата си двете си ръце и ги кръстосва като „Х"; всеки петдесети вдига дясната си ръка, свита в лакътя като „L", а всеки стотен извива двете си ръце над главата като легнало „С”. Излиза, че с пръстите се означават единиците, а с ръцете - десетиците; с едната длан и едната ръка - пети и петдесети, а с двете ръце - десети и стотни. Невероятно просто!

10 юни 1982 г.Съобщават ми, че днес ще ми изяснят произхода на арабските цифри. Поставям пред себе

си хартия, линия в пергел. Приготвям се за телепатична връзка.Пиша и чертая под диктовка. Не чувам думи, а приемам направо смисъла па изразите:„Отначало хората са броели на пръсти и са изразявали количеството с вертикални черти.

Петата черта се е означавала с „V", а десетата -с „Х", както е при римските цифри.По-късно за изразяване на количеството са си служили с универсални знаци — кръг и в

него по-малки кръгчета, означаващи броя.Така единицата представлява едно кръгче в центъра на кръга, двойката — 2 кръгчета,

тройката — 3 кръгчета и т. н., като кръгчетата се допират едно до друго. (Кръгът с малките кръгчета ми прилича на монета.)

Универсалният начин е имал известни неудобства за бързо изписване (той по-скоро е бил удобен за разполагане на хора в кръг при култови ритуали).

В арабските цифри се използват елементи от универсалните цифрови означения с кръгчета, подчинени на правилата за разделяне на окръжност на равни части. Какво е необходимо, за да се начертае окръжност? Да се знае радиусът.

46

Единицата означава радиус.Двойката напомня разположението на двете кръгчета от двете страни на диаметъра.Тройката напомня трите кръгчета, разположени в окръжността, и правилата за отсечките

в равностранния триъгълник (височина, ъглополовяща, медиана).Четворката показва начина за разделяне на окръжност на 4 равни части чрез двата

взаимно перпендикулярни диаметъра.Петицата се означава чрез пентаграма. Ъгълът на пентаграмата се определя с неговия

tgα = 1:3 = 0,33 (α = 36°). Обърни внимание, че цифрата 5, ако се погледне отляво, представлява 10, разделена на две половини чрез дробна черта.

Шестицата напомня старото означаване с 6 кръгчета в окръжност и цифрата е поставена стояща (девятката е обърната).

Седмицата е най-сложна цифра. Тя е свещено число. Тя е част от правоъгълен триъгълник със страни 3:4:5 и в нея е кодирала теоремата З2 + 42 = 52. Как ще се начертае ъгъл, равен на 1/7 от кръга? – Чрез tgα=5: 4 = 1,25 (α = 51°25').

Какво е характерно за осмицата, означена по универсалния начин с кръгчета? Че кръгчетата винаги са разположени едно срещу друго, че окръжността се разделя най-лесно на 2,4,8 и т. н. И така - най-характерният елемент — двете срещуположни кръгчета, са свързани.

А девятката? Защо е обърната шестица? Защото кръгчетата са наредени както при шестицата, но около по-голямо централно кръгче, и то двойно по-голямо (т. е. радиусът е два пъти по-голям).

И в тройката, и в шестицата, и в девятката за основа служи равностранният триъгълник."Начертавам всички арабски цифри от 1 до 9.Мисля си, че щом цифрите са универсални знаци-символи, сигурно има и други символи,

оставени от Висша цивилизация, смисълът на които е забравен.С това завършва етапът па моята Подготовка.

ПОСЕЩЕНИЕТО(август 1982 - януари 1983 г.)

От месеци вече съм в телепатична връзка със същества като че ли от друга цивилизация, които ме обучават и които аз наричам Учители. Само веднъж споменаха за Шамбала, но все още не мога да повярвам напълно, че наистина Те са от там, че наистина всичко е реално.

През деня ми внушават темата на урока, който ще ми бъде изяснен по време на сън в следващата нощ.

На разсъмване, винаги по едно и също време, ме събуждат и вече в будно състояние водя особен телепатичен разговор с усещането за присъствие на Учител.

Понякога Учителят е мил и ласкав, друг път — сериозен и строг.18 август 1982 г.Моля Учителя си да ми се яви в действителност. Докато съм в състояние на концентрация

и осъществявам телепатичната връзка съм убедена в реалността й, но щом изляза от това състояние — започвам да се съмнявам. Виденията са мимолетни. Много е интересно, но все пак... Така нещо ме смущава. Дали не си внушавам? Дали не е случайно това стечение на

47

събитията? Имам нужда от уверения и доказателства.20 август 1982 г.Току-що съм си легнала и, струва ми се, още не съм заспала, когато виждам през

прозореца летяща фигура. В образа й познавам К. С., който ми махва с ръка да го последвам.Аз буквално се измъквам от тялото си (вече го бях правила веднъж, по време на

раждането на дъщеря си), поглеждам отгоре спящото си тяло и минавам през стъклата на затворения прозорец.

Летя бавно, не усещам гравитацията, плувам във въздуха като облак. Оглеждам наоколо — сякаш от височината на птичи полет, после па самолет.

Издигаме се все по-високо над Земята, виждам я цялата. Ориентирам се и разбирам, че летим към осветената й част, т. е. на изток.

Стигаме до границата между светлината и тъмнината правим нещо, което сякаш ни е познато, сякаш сме го правили и друг път. (А може би моят спътник ми придава увереност.)

Двамата заставаме един срещу друг. Съсредоточаваме се. Виждам, че започваме да светим и ставаме прозрачни — като два прозрачни образа от вода, светещи като в електрическо сияние.

Спътникът ми протяга ръце нагоре и се изпъва. Същото правя и аз. Тогава двамата сме привлечени един към друг, сливаме се в едно общо цяло с насочени нагоре ръце, сякаш в елипсовидна леща. Сърцата ли са обединени и аз възприемам сърцето си като мотор.

Съвсем ясно усещам как някакъв център на върха на главата ми служи за „магнит", който се привлича от друг „магнит", голям и мощен. Летим с шеметна бързина вертикално нагоре. Около мен преминават светлини в различни тоналности и различни звуци в хармония — като музика.

Чувствам се безкрайно щастлива, изпълнена съм с обич. Отивам някъде към Светлината, където отдавна не съм била, където съм сигурна, че ме обичат и се разтапям в тази обич...

Внезапно звън от домашния ни звънец ме връща към действителността. Бързо се напъхвам в тялото си. Събуждам се.

Сядам на леглото и си изхлузвам пантофите, като се чудя кой ли ще звъни толкова рано. До мен спи дъщеря ми, а в съседната стая — синът ми. Между двете помещения вратата е отворена. Семейната ни спалня е в крайната стая и там мъжът ми явно още не се е събудил.

Изведнъж се стъписвам. В дома си имам Посещение. В стаята, на стола пред мен, седи Учителят, който обикновено ме обучава насън. Имам време да го разгледам в будно състояние.

По нищо не се различава от обикновен на вид интелигентен човек. Изглежда строен, на възраст около 45-годишен (може би и по-млад) и като че ли уморен. Чертите на лицето му са правилни, очите — големи, умни, добри и тъжни. Косата му е тъмна и има малка брадичка. Обле-чен е съвсем по европейски, с официален светъл костюм и бяла риза. Гледа ме право в очите и произнася: „Сега осъществихме обединяване на енергиите... Ще дойде време..."

Аз съм напълно будна. Всичко е съвсем действително.Преценявам, че е влязъл у дома по някакъв странен начин през вратата, но сигурно е

изморен и аз би трябвало да проявя гостоприемство и да му предложа нещо за ядене. Имам убеждението, че ще остане у пас за известно време.

Изправям се, за да го заведа да се измие, но Той ми кимва с глава да остана. Оставам.Внезапно Учителят започва да изчезва, сякаш се стопява. Най-напред изчезват краката му,

после тялото и ръцете. Главата му, оградена в сияние, остава още няколко мига да виси във въздуха. Сиянието е като от луминесцентна светлина (сребристобяло).

Протягам ръце към Него: „Моля Ви, останете още малко! Имам толкова неща да Ви питам!"Очите му ме гледат тъжно и уморено. Постепенно цялата глава изчезва...Разтърсена съм психически. Осъзнавам най-после, че може би някой някъде, от по-висша

цивилизация, иска да помогне на цивилизацията па Земята. Нима точно в мое лице е намерил съмишленик или привърженик? Аз съм напълно безпомощна и дори да съобщя за тези контакти, никой няма да ми повярва.

Следобед отивам у К. С. Разказвам му всичко. Нали той именно беше човекът, който ме извика и полетяхме заедно? Може би и той е имал подобно посещение.

К. С. нищо не е сънувал и нищо не е преживял.Обяснявам си, че вероятно Те са използвали образа на К. С., за да не бъда много

изненадана.25 август 1982 г.

48

Отивам при Веса. Моля я да се опита и да направи телепатична връзка с моите Учители, за да ми каже повече подробности за Тях.

Веса ме поглежда и казва, че вижда лъч, който пада върху мен и ме свързва с някакъв Център, но не може да разбере къде е този Център.

2 септември 1982 г.Ева ме запознава с нейната приятелка певица — Недялка. Поканвам ги в стаята с

камината. Разговаряме за Ева и нейните лични проблеми.Отивам после да изпратя Недялка до дома й. По пътя тя ми казва: „Може би ще си

помислиш, че не съм добре, но у вас видях, че на камината стои един йога (?) и ни наблюдава." (Предполага, че е йога, защото го видяла в поза „лотос".)

3 септември 1982 г.Седим с Недялка у нас и разговаряме.Внезапно тя се съсредоточава, става особена и заявява, че вижда двама души йоги, които

ни поздравяват и казват: „Вие ще бъдете просветени и посветени. Ние ще ви научим на истини. Ние ръководим света и владеем енергиите. Докато ви обучаваме, не трябва да четете никакви книги, за да не се влияете..."

Недялка описва образите им и аз познавам в тях моите двама Учители. Моля ги да ни съобщят нещо конкретно за доказателство на контакта. Недялка казва, че те твърдели, че под къщата ни има съкровище (по-точно в източната й част). След години сме щели да копаем и тога-ва сме щели да разберем. То не било злато, а много по-ценно — нещо, което дава живот.12

Решаваме, че сигурно се касае за някакви скрити древни книги...21 септември 1982 г.От известно време забелязвам, че когато гледам на кафе, виждам много ясно образи и

сцени с хора, които сякаш се движат. В първия момент ги виждам неподвижни, но като се съсредоточа повече, образите оживяват. Бих могла да ги прерисувам. Убедена съм, че това не е внушение, а реална, материална снимка на мисъл-форма, която би могла да бъде фотографирана.

З октомври 1982 г.Запознавам се с професионален фотограф. Уговаряме се да се съберем у тях и той да

направи снимки на образите в кафеените чашки.10 октомври 1982 г.На гости съм у фотографа. Ще направим експеримент, за да разберем могат ли образите

от кафето да бъдат фотографирани. Присъстват фотографът с жена си, негов приятел с жена си и аз.

Пием кафе. Когато пия моята чаша, вътрешно се моля да направя с Тях контакт и Те (Учителите или представителите на Висшата цивилизация), чрез образи в кафето да ми дадат информация — материално доказателство за връзката ни.

При гледането съм в много добра форма. В чашата на приятеля на. фотографа познавам артистката Т. Л. и виждам сцени как двамата (приятелят на фотографа и Т. Л.) седят на маса в сладкарница и пият кафе, как се сбогуват, прегръщат се и Т. Л. му маха с ръка за сбогом.

След гледането разбирам, че приятелят на фотографа е директор на театър, а Т. Л. е била артистка там, напуснала е и се е сбогувала с него.

24 октомври 1982 г.Снимките са готови. Не са много сполучливи, защото фотографът е снимал чашите само

отгоре, а би трябвало да се направят снимки от няколко гледни точки и да се получи разгъвка.На дъното на моята чаша са изобразени три фигури. Едната е на мъж с особена корона на

главата, втората фигура е на жена с отворено око и също с корона на главата, а третата - на дете пак с корона. Мъжката фигура подава някакъв предмет на женската, като й го слага в ръката. Дет-ската фигура е зад гърба на женската и короните на двете фигури са свързани. Детската фигура е стъпила върху птица (или е носена от птица). Между фигурите има още два образа (женски имъжки), но те са по-различни, прозрачни са.

1 декември 1982 г.Следобед, както се бях отпуснала в лек сън, за миг ми се явява Учителят и ми подава два

12 През 1986 г. във връзка със слягане на терена наистина разкопахме около къщата. Тогава се наложи да .се извика специалист радиестезист, който определи, че под къщата минава подземна река с чиста вода. Дали питейната вода някога ще липсва и тогава ще я оценим като богатство?

49

пакета, като посочва, че единият е за мен, а другият — за моята приятелка Недялка.Първият пакет представлява предмет с размери около 5 х 4 х 20 см, завит в бродирана с

цветни конци кърпа. Опипвам предмета през кърпата и констатирам, че има форма на паралелепипед, ръбовете му са остри, а стените — гладки. Определям, че е тежък, но какво представлява, Нямам понятие.

Вторият пакет представлява четка и молив, увити с шарена хартия за е по-лесно за тълкуване: Недялка ще може да описва образите, които вижда.

23 декември 1982 г.Все още не съм успяла да разбера какво представлява подаръкът (пакетът), който ми бе

показан насън.Дали това е същият предмет, който е изобразен в кафеената чаша?25 декември 1982 г.К. С. ме запознава с Ваня — ясновидка и медиум.З януари 1983 г.Ваня изпраща една нейна приятелка да ме извика у тях, защото някаква сила властно й

налагала да го стори.Същата вечер съм у Ваня. Отначало разговаряме за обикновени неща, за покойници и

живи хора.Внезапно Ваня заема необичайна поза, произнася няколко неразбираеми фрази, които

започват с „Ом Шива" (или Шивананда), покланя ми се и казва, че Те ме поздравяват.След като се поуспокоява от първата изненада, защото е видяла не покойници, както била

свикнала, а живи същества, тя изрича дословно: „Ние сме от Шамбала. Ние обитаваме Хималаите и островите. Идваме при теб чрез медитация..." Ваня произнася четири имена (първите две не са ми известни, третото с на най-стария Учител, а четвъртото на Учител —основател на школа). Тя казва, че ме питали не съм ли разбрала досега, че са двама.

Не разбирам значението на думата „медитация", а за Шамбала вече ме бяха уведомили при едно от първите им проявления. Наистина аз не правех голяма разлика между Учителите, тъй като невинаги виждах образите. Като излъчване единият беше по-мил, а другият — по-строг. Аз се обръщах към тях по един и същ начин с „Учителю".

Все още не мога да допусна, че всичко е истина, че такива Висши посветени, които владеят енергиите и които влияят върху света, установяват контакт с нас. (Защо именно с нас?)

За да проверя достоверността на информацията и също да изпитам Ваня, задавам въпроса: „Моля, кажете ми какво ми подарихте по време на сън, увито в бродиралата кърпа?"

Отговорът е неочакван за мен: „Ще се материализирам и ще ти го покажа."4япуари 1983 г.През цялата нощ не заспивам и чакам да видя материализацията. Нищо особено обаче не

се случва.5 януари 1983 г.Втора нощ бодърствам, за да видя материализацията. Отново нищо не се случва.6 януари 1983 г.Снощи си казах: „Това не може да бъде." И спах спокойно.На сутринта се събуждам. Отварям очи и поглеждам наоколо.На масата, на един метър от леглото ми, лежи пакет, увит в бродирана кърпа.Скачам моментално от леглото и сядам на стола до масата. Искам да протегна ръце и да

взема пакета, но някаква сила като лъч преминава през двете ми рамена, парализира ръцете ми и те висят безпомощно покрай тялото ми. Не мога нито да помръдна, нито да се обърна, а усе-щам нечие присъствие зад гърба си.

Тогава се появява пред очите ми, на разстояние не повече от двайсетина сантиметра, една ръка — обикновена гола мъжка ръка. Тя разопакова пакета и аз виждам на масата черен полиран камък с форма на паралелепипед.

Разглеждам камъка. Той изглежда плътен.Ръката хваща камъка и го отваря като кутия. Тази „каменна кутия" съдържа голям старинен

ключ. Внушават ми — „Ключът на Шамбала"! Очите ми са вперени в „каменната кутия" с ключа, а щом усещам, че ръцете ми са свободни, протягам ги към „кутията", за да я взема, но преди да я докосна, всичко изчезва. След няколко часа съм у Ваня.

Разочарована съм, че нямам материално доказателство за Посещението (второто напълно реално), чувствам известно неудобство да разправя на Ваня как съм седяла на стола,

50

без да мога да помръдна и решавам да преинача случая и да го представя като сън.Едва произнасям думата „Сънувах...", Ваня ме прекъсва: „Той е тук и говори." Ваня

променя гласа си и продължава: „Защо казваш, че си сънувала? Ти беше будна, ти беше на стола."

Засрамвам се и не ми остава нищо друго, освен да помоля за извинение.Когато се прибирам у дома, пак си мисля, че би било добре да имам някакво веществено

(материално) доказателство за контакта.

РАЗКРИВАНЕТО(февруари — март 1983 г.)

Наблюдавам, че синът ми и дъщеря ми притежават сходни качества. И двамата са силно състрадателни. И двамата са вглъбени във вътрешния си мир.

Дъщеря ми Ани обаче е доста особено дете.По времето когато тя беше бебе, ми правеше впечатление, че щом вляза в стаята

ядосана, а още повече, когато в лошо настроение я взема на ръце, Ани започва да плаче като че ли без видима причина. За да успея да я успокоя и приспя, беше задължително първо аз да се овладея и успокоя.

В детската градина дъщеря ми прекара само няколко месеца. Тогава забелязах, че ако отида рано следобед да я прибера, тя ме посрещаше спокойно, но ако закъснявах, щом я целунех, между нас ставаше нещо -чуваше се пукот и двете отскачахме встрани като опарени (нещо действително ни опарваше, но едва ли беше статично електричество — иначе би се случвало всеки път).

В края на 1982 г., когато за първи път отидох у Ваня, взех със себе си и дъщеря си, тъй като нямаше на кого да я оставя. С мен беше и К. С., който всъщност щеше да ме запознае с ясновидката. Аз не знаех как ще протече срещата и предполагах, че само ще си гледаме на кафе.

Останах насаме с Ваня, а Ани и К. С. си правеха компания в другата стая.Ваня започна да назовава имената на мои близки покойници. Попитах я как вижда

покойниците и как прави връзката с тях. Тя обясни, че отначало нищо не вижда, но постепенно при по-дълбоко съсредоточаване забелязва, че пред нея се появява една светеща точка; светлината нараства и се оформя образът — прозрачен и като че ли в светлина...

По пътя за дома дъщеря ми ме изненада с въпрос. Тя искаше да й обясня нещо, което видяла, докато сме разговаряли с Ваня. Ани не била чула разговора, но погледнала през стъклената врата от любопитство, за да разбере какво правим. Тогава видяла светещи кълба (сфери) над главата на Ваня, които обикаляли и около нас. Те били големи колкото длан.

Обясних на дъщеря си, че вероятно се касае за някаква енергия, която ние не познаваме.1 февруари 1983 г.Ваня_прави контакт с моите Учители и те изказват желание да се разкрият, като покажат

чрез дъщеря ми някои от техните качества и способности. Съветват ме да я наблюдавам и да си водя бележки за нейните прояви.

Съобщават няколко конкретни бъдещи събития:- ще посещавам Ваня само до месец март;- ще ме обучават до 1989 г., след което ще трябва да напиша книга върху полученото

познание;- ще ми дадат подарък — пръстен или гривна с камък берил (камъкът, който е носил

Буда).2 февруари 1983 г.Дъщеря ми се прибира у дома превъзбудена, уморена и гладна.Току-що съм изпекла баница и веднага слагам на масата чиния с парче от нея. Ани протяга

ръка и... започваме да се смеем. Чинията с баницата бързо се върти под ръката й (в посока па часовниковата стрелка), ръката й не докосва чинията, а стои над нея на разстояние около 20 см. Аз поставям моята ръка над чинията — никакъв ефект. Ани си играе — ту завъртва чинията, като си поставя ръката над нея, ту си прибира ръката и въртенето спира. Така до три пъти.

Обяснявам па дъщеря си, че това се казва телекинеза и че е реален факт, защото и други хора могат да го правят.

З февруари 1983 г. Вечеряме с дъщеря ми.Внезапно тя ме поглежда особено и проговаря: „Сега баща ми е седнал в един ресторант и

51

вечеря. На неговата маса има още двама мъже и две жени."Аз не се показвам изненадана, а искам от пея да наблюдава внимателно и да опише

всичко с подробности. Ани продължава: „Ресторантът е с червена тапицерия. Едната жена е чернокоса с кок, а другата — руса с дълга коса. Русата има син грим на очите. Тя пуши цигари, кутията и запалката й са върху масата. Надписът на кутията с цигарите е Марлборо..."

След това дъщеря ми описва как баща й излиза от ресторанта, как върви по улицата и влиза в неговата служба, как се качва в асансьора, влиза в служебния си кабинет, изважда някаква папка от бюрото и я слага в чантата си.

Най-накрая Ани заключава: „Сега ще си дойде."Баща й се прибира късно вечерта и ние му разказваме всичко, което знаем за него — къде

е бил и какво е вършил.Той потвърждава, че всичко е вярно в най-големи подробности, но му се струва, че това не

може да бъде, че някой го е проследил.5 февруари 1983 г.Стоя опряна на камината, а дъщеря ми е седнала на стола. Изведнъж тя поглежда към

мен и възкликва: „ Мамо, ти цялата светиш! От едната ти страна виждам образите на покойници -майка ти, баща ти, баба ти; а от другата — образа на един мъж (йога?); очите му светят, целият е в светлина, мърда си устните и нещо иска да ми каже но не мога да разбера. И покойниците си мърдат устните, но нищо не чувам."

Питам я каква е разликата между образите на покойниците и този на йогата.Ани изяснява, че образите на покойниците са прозрачни, докато образът на йогата е

плътен и зад него нищо не се вижда. Но защо е йога не може да определи, а само разбира, че той се отнася ласкаво и дружелюбно към нея.

Обяснявам й, че е получила дарбата за свръхсетивно възприемане и че това, което вижда, е напълно действително, но малко хора притежават такива способности.

6 февруари 1983 г.Стоим двете с дъщеря ми и тя „търси" да види какво прави баща й. Много скоро го

„намира" и съобщава, че е на ул. „Граф Игнатиев" и разглежда витрина с мъжки ризи.Когато баща й се прибира у дома и му разказваме, че знаем къде е бил, той потвърждава

мястото на витрината с мъжки ризи.8 февруари 1983 г.Дъщеря ми докладва какво вижда. Пак проследява баща си и дава точно описание на

менюто, което си е поръчал в клуба на журналистите (той често ходи там).Вечерта той казва, че споделил с приятели и те го посъветвали да избяга от нас, защото

нямало нищо по-ужасно за един мъж от това, да бъде постоянно под наблюдение.Обещаваме му, че повече няма да го „следим".10 февруари 1983 г.Стоим с дъщеря ми и чакаме да дойде у нас моя приятелка музиковедка А. Д.А. Д. се забавя, Ани се сьрди на мен, че не излизам с нея, а чакам приятелката си. Тогава

тя се съсредоточава и ме уверява, че А. Д. нямало да дойде, защото в момента лежала на легло с болка в главата.

Питам я откъде знае, че А. Д. я боли главата.Тогава Ани започва да рисува главата на А. Д. и описва, че вижда около нея синя аура с

ширина около 30 см и че тази аура е пресечена от един оранжев клин с бял контур.11 февруари 1983 г.А. Д. идва, за да се извини за вчера. Показвам й рисунката на дъщеря ми.А, Д. потвърждава, че е имала силно главоболие — мигренен пристъп, на същото място на

главата, където е оранжевият клин от рисунката на Ани.Всъщност А. Д. страда често от мигрената си.Искам да й помогна и започвам да й правя масаж на главата. Забелязвам, че болната

страна е по-студена от здравата, а в една точка под веждата усещам силно „смучене". Оставям си така ръката, за да може моята енергия да премине в А. Д. Моята ръка започва да изстива, а А. Д. — да се чувства по-добре. Когато ръката ми изстива до рамото, прекратяваме сеанса.

12 февруари 1983 г.Късно вечер е, но дъщеря ми не заспива от възбуда и възторг поради интересната си нова

способност. Тя обаче не може да прави наблюденията сама, а само когато двете но някакъв начин обединяваме енергиите си.

52

Моля я да види какво прави в момента К. С., който отдавна не ни е посещавал.Без никакво усилие Ани заявява, че го вижда как спи в леглото си. Описва пижамата му и

одеалото, с което е завит. След това някакси се вдъхновява и издумва: „Виждам главата му прозрачна, виждам съня, който сънува."

Аз изтръпвам и искам да прекрати наблюдението, обаче тя не може да спре и продължава, като описва неговия сън: „Сънува, че стои пред една голяма сграда, но тя рухва и той остава извън нея."13

15 февруари 1983 г.У нас идва М. К. — редакторка. Тя е весела, щастлива и влюбена. Споделям с нея за

необикновените прояви на Ани. М. К. пита дъщеря ми какво ще каже за нея, как я вижда. Ани, без да се замисля, отговаря: „Излъчваш розова светлина."

16 февруари 1983 г.Дъщеря ми е център nа внимание.Синът ми иска да се увери в нейните способности и я моли да опише семейството на една

негова съученичка.Ани описва обстановката в дома, описва съученичката, майка й, баща й и накрая добавя,

че тя има по-малка сестра, по-ниска от нея и с много лунички по лицето.Синът ми потвърждава, че всичко е точно така.20 февруари 1983 г.Наша близка Н. Ш., която познава много добре дъщеря ми още от най-ранна възраст, не

може в никакъв случай да повярва, че Ани е придобила дарба за „телепатично виждане". За да се убеди, тя настоява дъщеря ми да види какво прави в момента нейната дъщеря, за която знае че се е прибрала от работа и си е вкъщи.

Ани описва действието, което върши в момента дъщерята на Н. Ш. и дори стига до подробности за долното й бельо.

Въпреки всичко Н. Ш. заявява, че това не може да бъде.22 февруари 1983 г.Часът е 17. Питам дъщеря ми какво прави в момента М. К. — моята приятелка редакторка.Ани казва: „В момента М. К. стои в една зала, държи пакетче и го надписва със синя

химикалка, която пише черно."23 февруари 1983 г.Правя проверка за верността на виждането на дъщеря ми и питам М. К. Тя потвърждава

всичко и показва химикалката — синя, която пише черно. Точно в 17 часа подавала колетче на пощата.

24 февруари 1983 г.От М. К. научих, че някакъв мъж от провинцията на име П. И., който се занимавал с йога,

осъществявал телепатична връзка с Ръководителя на Йога-центьра в Канада.Искам да разбера дали може да се види по телепатичен път чужд човек, но все пак познат

на моята приятелка. Стоим двете сами с дъщеря ми и аз й възлагам задачата — да се опита да види, какво прави в момента онзи човек от провинцията.

Ани описва, че в момента той се мъчел да направи стойка на глава, после се опитвал да заеме поза „свещ", но нито стойката на глава, нито „свещта" му се удават — ръката му не можела да го задържа.

25 февруари 1983 г.Отново правя проверка. (Нали това е част от експеримента?) Разбирам, че П. И. е имал

пареза на едната страна. Описанието на външния му вид съвпада напълно.Съобщавам на Ани резултатите от проверката. Тя ги приема със спокойна усмивка като

нещо съвсем нормално.26 февруари 1983 г.Моля дъщеря си да се опита да види какво прави моя приятелка инженерка Ж. С., която е

на работа в Куба.Без никакво усилие Ани описва обстановката в дома на Ж. С. и казва, че в момента там е

светло (дневно време).Веднага правя справка с часовите пояси. Наистина в Куба в момента е ден.1 март 1983 г.

13 След няколко месеца К. С. беше съкратен и остана без работа.

53

Хрумва ми да играем с дъщеря ми на особена „Игра на телепатия". Принципът е следният.Всяка от пас ще предава някакъв образ на другата, като образът (мисъл-форма) ще бъде

написан със светлина върху тъмен фон и при съсредоточаване ще бъде излъчван.Стоим една срещу друга със затворени очи, за по-добра концентрация. Започваме

предаване на цифри. Първо предавам аз, а тя приема. След това — обратно.При затворени очи виждам светлината, с която Ани изписва цифрите - за миг те светват

като неонова реклама.Познаваемостта с много висока. Понякога бъркаме цифрите 8 и 9.2 март 1983 г.Продължаваме „Играта на телепатия" с букви.Започваме с отделни букви, но после преминаваме на кратки думи.Дъщеря ми обаче се шегува и иска да ме заблуждава. Тя ту „зачерква", ту „изтрива" по

нещо и така променя буквата или думата.З март 1983 г.„Играта на телепатия" между мен и дъщеря ми продължава.Поставяме условието всеки да се опита да надхитри другия и да му предаде такъв образ,

който много трудно да бъде познат. Играем на образи на животни.Ани ми предава образ на слон без бивни, глава на мравка, аз пък й излъчвам образ на

жираф с къси крака и т. н.Двете сме в някаква еуфория. Виждаме образите съвсем ясно.4 март 1983 г. Опитваме да „играем па телепатия" чрез предаване на орнаменти с цветове.Неуспешно.10 март 1983 г.Отивам с дъщеря си на гости у една наша съседка лекарка Б. Х. и споделям с нея за

невероятните способности на Ани.Дъщеря ми се докосва до една бродирана възглавница и заявява, че за миг видяла образ

на старческа ръка, която бродира.Б. Х. потвърждава, че възглавницата била бродираиа от нейната свекърва, когато била

съвсем стара.11 март 1983 г.Сънувах ужасен сън. Нанякъде се движех с велосипед, после — с кола, после — с влак.

Обикалях разни градове. С мен беше синът ми. И, ужас! В ръката си държах едно око — окото на дъщеря ми.

Събуждам се разстроена и след като поглеждам, че двете ми деца живи и здрави се успокоявам.

На сутринта Ани се смее: „Знам какво си сънувала." И описва всички места, по които съм се движила насън с брат й. „Ти носеше окото ми в шепата си, затова аз всичко виждах" — казва тя, с което ме учудва още повече.

12 март 1983 г.Ани става замислена от леглото и ме пита : „Мамо, Исус Христос живял ли е на Земята?" В училище поради атеистичната пропаганда са й говорили, че Христос е легендарен,

измислен герой. А аз съм я водила в църкви, но никога не сме разговаряли на религиозни теми. Затруднявам се какво да й отговоря. След като помислям, й казвам: „Според мен, той е

живял и е исторически реална личност. Но защо питаш?" „Бях нощес при него" — продумва тя тихо. И започва да разказва... При нея дошъл много

стар човек, качили се на някаква летателна машина и отишли на друга планета(?). Там я посрещнал един много благ човек и тя знаела, че е Христос. Казал й да направи пет крачки и да му съобщи какво вижда. Тя изброила пет крачки и видяла цифрата „З", изписана върху камък.Той я похвалил. После седнали до някакво угаснало огнище, където имало само купчина пепел. Христос взел една пръчица, замахнал във въздуха и тя пламнала. Подал пръчицата на Ани и я помолил да запали огнището. Тя допряла пламтящата пръчка до пепелта и огнището се запалило. След това Той седнал до нея и цяла нощ й говорил, обяснявал й, поръчвал нещо, което било много важно, много отговорно... „Но ето, не мога да си го спомня, колкото и да се напрягам" — завършва тя.

14 март 1983 г.Чета книгата на Валентин Сидоров „Седем дни на Хималаите" (изд. Москва, 1982 г.):

54

„Има два вида ученици, свързани с Учителите. Едните са в непосредствена връзка и изпълняват „карма на послушанието", а вторите са в телепатичен контакт и изпълняват „карма на инициативата". При тях рядко се явява самият образ на Учителя, но с напредването започва по-често да се явява и може да се стигне до реална среща.

Ръката на Учителя винаги е при ученика. Ако ученикът изпадне в гняв или несигурност, значи е изпуснал ръката на Учителя си. Неговата мисъл е в хармония с тази на Учителя, също неговите чувства и желания."

Ани ме наблюдава и възкликва: „Мамо, над главата ти за миг видях лица на хора (като че ли трима) и една ръка, която сякаш те закриля." Взема лист и нарисува видяното. (Тя не знаеше какво чета в момента.)

15 март 1983 г.Седим с дъщеря ми в кухнята, вечеряме и си говорим. Ани гледа замислено наоколо и

казва, че навсякъде вижда малки човечета с качулчици, които все работят, мъкнат нещо насам-натам.

„Дали това не са гномчета? — казвам. — Наистина ли ги виждаш?"Ани ме пита виждам ли ги и аз. Не, аз не виждам нищо такова.Отиваме при Недялка. Питам я дали вижда гномчета.„Да! — откровено казва тя. Те са навсякъде. Ето, виж дървото, в листата му, по стъблото,

всеки бърза, всеки работи. Ти не ги ли виждаш?"Признавам, че не ги виждам.Двете с дъщеря ми коментират образите на гномчетата. Описанията и на двете съвпадат...Ще повярваме ли в приказките?16 март 1983 г.Часът е 21. Ани не може да заспи, защото чувства, че нещо става с приятелката ми

Недялка, улавя нейната тревога и мисъл.В 22 часа решаваме да отидем у Недялка и да разберем какво в действителност се е

случило. Дъщеря ми твърди, че няма да я намерим у дома й, но все пак отиваме.У Недялка няма никой. Стоим на улицата до 23 часа, постепенно Ани се успокоява и се

прибираме вкъщи.17 март 1983 г.Разбираме, че Недялка е била отчаяна и дори мислила за самоубийство. Тя излязла от

дома си около 21 ч., разхождала се, успокоила се и се прибрала около полунощ.Дали пък нашата мисъл към нея не й е вдъхнала оптимизъм и спокойствие?18 март 1983 гМоля дъщеря си да ми каже нещо за бъдещето. Какво ще стане след няколко години? Как

вижда живота ми вкъщи?Ани казва, че ще настъпят големи промени. Вижда, че ще бъдат събрани хората със

свръхсетивни качества (ясновидците) в нещо като групи или общество. Ще се събират и у нас и ще обсъждаме някакви общи въпроси, засягащи цялото човечество.

Питам я кой й дава тази информация.Тя ми обяснява, че от много далечно място един йога й съобщава.20 март 1983 г.Отивам с мъжа си на операта „Мефистофел" от Бойто. Дъщеря ми остава да си поиграе

още малко навън.По време на представлението усещам присъствие на моя Учител, който насочва

вниманието ми върху моменти от операта, които иначе биха ми убягнали.В един момент обаче се разтревожвам за дъщеря си. Дали се е прибрала? Тревогата ми

расте и не мога да поддържам телепатичната връзка с Учителя. Тогава мислено предавам своята молба, вместо да прави връзка с мен, да се погрижи за Ани, тя да се прибере вкъщи.

Усещам, че връзката се прекъсва и до мен няма повече присъствие.След представлението бързо се прибираме у дома. Вкъщи намирам и двете си деца и се

успокоявам. Дъщеря ми обаче разказва следната история.В някакъв момент осветлението навън угаснало. Тя си тръгнала за дома и се изплашила,

защото улицата била съвсем тъмна. Неочаквано усетила, че някой върви зад нея, дори ласкаво я докоснал. Станало светло, тя смело преминала през двора и позвънила на звънеца. Когато брат й отворил вратата и запалил лампата, Ани се обърнала назад и разбрала, че зад нея няма никой, а дворът и улицата били съвсем тъмни.

55

Няма как, споделям с дъщеря си моето преживяване в операта.25 март 1983 г.Еуфорията на дъщеря ми премина. Тя е спокойна, стана обикновено момиче и не проявява

повече свръхсетивни способности. (Убедени сме, че след време, когато порасне достатъчно, свръхсетивната й дарба отново ще се появи и ще се развие.)

Искам да направя обобщение на всичко, което преживяхме с нея, и да извлека съответните изводи.

Ако съществата от Висшата цивилизация притежават поне качествата, които в този кратък период прояви дъщеря ми, Те биха могли:

— да ни наблюдават, без ние да подозираме нищо и без да можем някак да се скрием;— да виждат нашите аури и да познават нашето физическо, емоционално и психическо

състояние;— да разговарят с нас по телепатичен начин чрез предаване и приемане на образи;— с лекота да разбират историята, „записана" в даден предмет;— да движат предмети от разстояние;— да узнават сънищата ни и да участват в тях;— да ни помагат при нужда със съвет или по друг начин.З0 март 1983 г.Разглеждам отново фотографията на фигурите от кафето в моята чаша от 10 октомври

1982 г. Сега вече смисълът ми е напълно ясен.Показано ми е, че ще ни короноват с дъщеря ми, т. е. искали са да ни предизвестят, че ще

придобием необичайни способности, което се сбъдна, макар че способностите ни траяха само кратко време.

От всичко това трябва най-после да бъда напълно убедена в реалността па телепатичния контакт и да поддържам постоянно връзката.

СВЪРЗВАНЕТО(април 1983 — декември 1984 г.)

През периода 1981—82 г. се свързах с хора по особен, невероятен начин на запознанство.Насън ми бе съобщено името на К. С. — специалист с научни познания в областта на

психотрониката и йога-учението. Двамата с К. С. проведохме експеримент за телепатична връзка, при която излъчващият е в будно състояние, а приемащият — в спящо.

Познавах бегло Ева — певицата, но за да разбера, че е медиум, за миг ми бяха „отворени очите" и аз видях около главата й образи на покойници. Тя правеше контакт със своя починал дядо Зограф, който пишеше чрез нейната ръка. Ева ми даде възможност и аз да усетя този вид енергия. Необикновеното при връзката ми с Ева беше, че често сънищата ни се дублираха.

Ева ме запозна с Недялка — също медиум. Недялка първа направи телепатичен контакт с моите Учители от Висшата цивилизация и Те станаха наши Учители.

Чрез К. С. се запознах с Ваня — силен медиум. Тя за първи път в нейната практика направи контакт не с покойници, а с живи същества. Ваня ми предаде много точна и важна информация за Тях, от която получих убедителни доказателства за реалността на контакта.

Чрез Ваня бях предизвестена, че дъщеря ми ще прояви необикновени качества. И тя наистина ги прояви за период от два месеца. През този период между нас, двете, се установи телепатична връзка чрез предаване и приемане на образи, а понякога имахме общи сънища и преживявания.

Изброяването на всички тези случаи в хронологична последователност показва и това, че възможностите ни за телепатичен контакт с Учителите от Висшата цивилизация вероятно нарастват, ако сме събрани повече хора, свързани помежду си на духовно ниво.

2 април 1983 г.Недялка осъществява телепатична връзка и съобщава, че Учителите искат да ни свържат

с „един голям маг". Като описва образа му, тя казва, че човекът имал „усмивка на Гагарин".Изглежда, че Свързването продължава.5 април 1983 г.При едно отиване в козметично-лечебен център (по настояване на дъщеря ми) виждам

лекар с „усмивка на Гагарин".Това е лекарят Жоро, който е екстрасенс и има силни биолечителски способности.

Достатъчно е само допир с него или поне присъствие, за да се почувства зареждане с

56

оздравителна енергия и жизнена сила.6 април 1983 г.Отново съм при Недялка. Искаме да се уверим, че наистина Жоро е посоченият човек, с

когото трябва да се свържем и молим нашите Учители да го потвърдят, като ни дадат някакъв „знак". Недялка предава, че Те потвърждават за „големия маг" Жоро и предлагат тримата да се съберем.

Ю април 1983 г.Завеждам Жоро у Недялка. Той не знае нищо за нашите контакти с Учителите.Тримата сме седнали и разговаряме на тема болести. Внезапно Жоро вдига глава и

извиква: „Какво става?! Тя (за мен) е цялата в светлина, тя е във въздуха върху фонтан, върху сноп от светлина!"

Недялка също гледа нагоре и описва, че аз съм в светлина. И двамата сочат нещо и говорят за мен, сякаш съм във въздуха на 2 м от пода.

Стоя безучастна и някак зашеметена. Определено не съм повдигната във въздуха, а седя във фотьойла.

Изглежда Те въздействат само върху Жоро и Недялка с предаване на образ, внушен направо в съзнанието им. (Възможно е на този принцип да се базират халюцинациите.) Предполагам, че и това влиза в обучението — да разбера, че някои могат да видят нещо, а други — не, независимо че са събрани на едно място.

Недялка става особена. Тя ни убеждава, че Те са при нас и й заръчват да ме целуне вместо Тях. Тя тържествено ме целува и обяснява, че отсега нататък всяка моя мисъл ще бъде внушавана (продиктувана) от Тях, всяко мое действие ще бъде насочвано от Тях и аз ще стана част от Тях. Ние ще бъдем проводници на Тяхната мъдрост.

Аз се чувствам превъзбудена като на театрална сцена. Струва ми се, че е невъзможно да изгубя своята самостоятелност.

Тогава Недялка ме убеждава, че според Тях така ще бъде по-добре за мен и за всички нас. Аз се съгласявам по принцип. Имам доверие в Тях.

75 април 1983 г.Недялка прави сеанс и влиза в контакт с Тях.Те казват, че ще ми „изпратят" интересен сьн.16 април 1983 г.Сънувам много странен сън. Аз съм толкова миниатюрна, че се побирам в една росна

капка. Летя във възторг и ту влизам в капката, ту излизам извън нея. Радостно се смея, защото, когато съм вътре в капката, се оглеждам както във вдлъбнато огледало, а когато съм навън, виждам деформирания си образ както в изпъкнало огледало.

На сутринта се чудя какво ли може да означава този сън, който ми достави истинско удоволствие.

Отивам у Недялка. Тя прави сеанс и влиза в контакт с Учителите. Сънят бил „изпратен" от Тях като подарък.

10 май 1983 г.Получавам поредната книжка на списание „Космос". На корицата има снимка — изглед от

Хималаите. Разглеждайки я по-подробно и съсредоточено, ясно виждам образи на хора — глави на мъже с бради или на жени с покривала на главите.

Правим сеанс с Недялка. Чрез нея нашите Учители ни обясняват за Шамбала.Пещера. Лабиринт. Само Те можели да влизат. Голямо езеро. Никой не може да го

премине и никой не знае входа за лабиринта...Обясняват ни образите върху заснежените върхове на Хималаите. Това били душите.

Душите наблюдавали света. Телата били в храмовете. Те не усещали студа.Отново пи съветват да изоставим личните си интереси. Да се стремим за обединяване на

повече светли души (поне 40 човека).Домът ми щял да стане център на науката за биоенергетичната връзка и духовната

еволюция. Щели да се съберат екстрасенсите...23 юли 1983 г.В телепатичен контакт съм. Питам какво е свобода.Откровение (пиша под диктовка):„Свободата е вътре в теб. Да се освободиш от лоши мисли, лоши дела, пороци и страсти,

от алчност, завист, властолюбие, суета, лъжи — всичко, което води до угризение на съвестта.

57

Свободен дух — творчески дух. Свобода — здраве, независимо от промяната на условията, независимо от работата и местоживеенето."

Щяло да дойде време, когато ще става въпрос за-оцеляването ни...12 септември 1983 г. Урок за психическите сили. Откровение (пиша под диктовка): „Психическите сили, мислите имат огромна енергия, която се трансформира във

физическа. Отрицателните мисли ц емоции пораждат насилие, положителните — творчество. Разрушението е плод на акумулирана отрицателна енергия, а съзидателната дейност и човеколюбието — на положителната. Трябва да се научите да акумулирате положителна психическа енергия и да не допускате отрицателни мисли и чувства... Излишните контакти и разговори изразходват психическите сили. Търпение, вглъбяване, хубави мисли за доброто на човечеството, недопускане на гняв и омраза, завист и алчност, обединяване на екстрасенсите със светло излъчване. Това ще спомогне за омекотяване на предстоящите събития, но трябва да стане добронамерено и искрено... Всеки човек може да използва психическите си сили, а за това са необходими знания, търпение и упоритост..."

Докато пишех под диктовка, имах усещането, че Учителят стои зад гърба ми.Ани седеше на леглото. Тя бе изпаднала в творческо вдъхновение и написа една приказка.9 октомври 1983 г.Откровение:„В космическите закони няма изключения... В земните закони смятате, че има изключения,

защото не сте стигнали до Истината...Всичко се ражда от Светлината и се привлича от Светлината. Светлината е мисъл и

енергия. Сърцето на Космоса е Светлина... Вашата Земя трябва да остане жива, като поема Светлина... Всичко, което носи в себе си Светлина, е живо, то расте, променя се, поема Светлина и само започва да свети. Живата материя свети повече, защото съдържа в себе си повече Светлина. Водата, Въздухът, Земята също светят... Който овладее енергиите, свети като звезда... Светлината е Любов, Любовта е Светлина..."

14 ноември 1983 г.Откровение:„Дъгата е символ на приключване на борбата между положителните и отрицателните сили

при победа на Светлината... Тя е знак за победата на Доброто...Най-добрият цвят е белият. Той е цвят на хармонията... Миризмите също имат значение.Светлите души идват на Земята, за да помогнат или да изпълнят някоя мисия...Слънцето е жив организъм. Светлината е неговата аура... Слънцето 1 е мислещ Разум. То

диша на 160 земни минути и всеки 11 земни години изпраща тласък от Светлина, която засилва творческата активност. Светлината дава енергията на живота...

Мисълта е продукт на Светлината. Тя има част от нейната сила, нейната енергия и се движи с огромна скорост. Тя е всепроникваща..."

Обясняват ми също за кристалите, за леда, които концентрират енергия...19 декември 1983 г.Отивам по служебна работа в Историческия архив.Както вървя по пътя, не знам защо, си припомням сън отпреди известно време. Тогава

сънувах К. С. с някакъв млад мъж, който изглеждаше да е негов приятел. Мъжът имаше много характерна физиономия. Скоро след това попитах К. С. дали познава такъв човек, като описах най-подробно вида на мъжа от съня ми. К. С. не можеше да се сети само по описание, без да знае името.

Влизам в учреждението. Попадам на един служител, за когото съм убедена, че съм го виждала някъде, познавам чертите на лицето му и дори облеклото.

Спомням си. Това е същият онзи мъж с К. С. от съня ми.Без колебание, но все пак с известно смущение запитвам служителя, познава ли К. С.

Оказва се, че те са добри приятели.По този странен начин се запознах с Л. Ж. — човек с висше духовно образование.12 март 1984 г.Тримата — Недялка, Л. Ж. и аз, правим сеанс (обединяваме мисловната си енергия) и

влизаме и телепатичен контакт с Учителите.Искаме сведение за подходящо време и място за осъществяване на телепатичен

космически контакт (с извънземни), както и на сигурна връзка с Тях.

58

Отговарят ни, че най-подходящо време за контакт било през деня, около пладне, или на разсъмване. Телепатичният сигнал се приемал от нас по-ясно на астрономическите дати, т. е. пролетно и есенно равноденствие, зимно и лятно слънцестоене.

За подходящо място ни показват образ на водопад, скали, манастир.7 април 1984 г.Лежа със затворени очи. В медитация съм.Внушава ми се, че бихме могли да осъществим най-напред телепатичен, а после и

физически контакт с космонавти от НЛО.Питам къде бих могла да отида, за да осъществя такъв контакт.Виждам как пред мен се появява планина или връх от планина. Виждам манастир. Веднага

в съзнанието ми образът се идентифицира с познатия ми Рилски манастир.Не... Планината намалява, а манастирът започва да расте... Какво ли трябва да значи

това? Голям манастир, огромен манастир?Вземам картата на България. Движа ръката си по пея, без да гледам. На едно място

усещам, че трябва да спра. Прочитам: Плана. Лесно намирам и връх с име Манастирище. Точно и ясно. Там би трябвало да се осъществи връзката с космическа станция или НЛО.

Змаи1984г.С мой съмишленик и колега инженер И. С. отиваме в с. Плана, за да купим някаква къща

там. Нямаме шанс. Никой не продава имота си, макар че има запустели къщи.20 май 1984 г.В медитация съм. Внушават ми, че трябва да обединим енергиите си. Виждам две светещи

кълба. Те застават едно над друго и се свързват помежду си както в една обща ос. Имам впечатление, че по този начин се образува някакъв магнит или център на привличане. Осъзнавам, че едната сфера има положителен знак („плюс"), а другата — отрицателен („минус"). Около така създадения център от двойката светещи сфери започват да се струпват други по-малки кълба, които се въртят по орбити, сякаш привличани от някаква гравитационна сила, излъчваща се от централното тяло-двойка.

Картината ми напомня на звездна система с централно двойно слънце (двойна звезда), около което обикалят множество по-малки планети. В случая обаче забелязвам, че едни „планети" обикалят известно време в орбита около централното „слънце", но после напускат и се отправят по друга траектория, а други остават за постоянно.

Разбирам, че с тази картина искат да ми съобщят, че трябва да се създаде едно централно ядро поне от двама души, което ще привлече и други светли духове.

Обясняват ми някакви магически правила. Двойката да бъде мъж и жена („плюс" и „минус"), огнен и воден знак (пак „плюс" и „минус"), т. е. да се създаде поляритет.

3 юни 1984 г.Издигната съм над Земята. Виждам светещи точки с различни цветове. Еднаквите по цвят

светлини са свързани помежду си и образуват нещо като мрежа.Внушава ми се: „Независимо, че хората могат и да не се познават, техните биополета са

свързани според характеристиката им, според степента на вибрация или според тоналността им.

59

Никой не може да е сам, всеки е свързан с подобни нему, всички заедно са част от Светлината."4 юни 1984 г.Л. Ж. — човекът с висше духовно образование, ме запознава с К. П. — астролог.

Разговаряме с К. П. и той обещава да ме свърже със своя приятелка Нора — ясновидка.10юни 1984 г.Сънувам се в далечно минало. Полша. След някаква война. Много жени сме останали

вдовици.В града идва чужденец, който иска да си избере жена и да я отведе със себе си. Имам

приятелка — вдовица, която харесва този чужденец.Той поставя условие, че ще се ожени за тази жена, която му приготви най-вкусна пържена

риба, но само ако тя постави рибата съвсем жива направо във врящата мазнина.Приятелката ми изпълнява условието и се стреми да се хареса на чужденеца. Аз обаче

въобще не се опитвам. Не бих могла да причиня такова страдание на жива риба.Чужденецът избира мен. Оказва се, че това било изпитание. Той бил духовник,

ръководител на духовна школа и това било проверка за изпитание на състрадателността. Той ме отвежда със себе си.

Разделяме се с моята приятелка...11 юни 1984 г.К. П. ме запознава с Нора. Кратко време се гледаме, после си спомняме, че някога сме

били приятелки и се прегръщаме.12 юни 1984 г.Нора идва у нас. Казва, че усеща особена атмосфера в дома ми и допълва, че вижда нещо

като тръба, която ме свързва със светлина. После по същия начин както Недялка започва да говори от името на моите Учители. Те искали да се съберем хората с духовно виждане и ни помагали да се свържем.

15 юни 1984 г.К. П. ме запознава с М. М. — филоложка (редактор). Оказва се, че тя живее близо до пас.Гледам й на кафе, без да знам каквото и да било за нея, освен семейното й положение. В

кафето й виждам фигура на Учител, който я напътства. Образът му е толкова ясен и подробен, виждам профила на мъжа, косата му, струва ми се, че ще ми заговори. Вземам лист и буквално прерисувам образа на нейния Учител.

М. М. познава в рисунката ми, че това е Учителят Петър Дънов, който преди години (преди М. М. да бъде родена) е поставил в България основи за духовно обединение на хората и е организирал „Бялото братство", чиито клонове са разпръснати но целия свят.

М. М. споделя, че е чела неговите беседи и познава учението му, основаващо се на Любовта, Мъдростта и Истината.

20 юни 1984 гВ медитация съм и разговарям с моя Учител. Ще ми бъде изяснен Законът за кармата

(предопределението).Показват ми голямо прозрачно „яйце". В центъра му стои изправен човек. „Черупката на

яйцето" е като огледало. Всяка нереализирана мисъл се отразява във вътрешната страна на „черупката", а всяко неизпълнено обещание, предизвикано желание или страдание — като мисъл, се отразяват във външната й част.

Обясняват ми, че при физическата смърт остава „прозрачното яйце", т. е. биополето като енергия, и при следващото раждане то носи със себе си и мисъл-формите на нереализираните действия или неполученото справедливо наказание (възмездие) за лоши постъпки.

Във всички случаи човек не може да се освободи от несбъднатите си мисли (лоши или добри), освен ако ги трансформира във възможни за реализация. Едва тогава духът му ще се смири. Докато има желания за изпълнение, духът е неспокоен и ще се ражда отново и отново.

Разбирам колко е важно мислите да са чисти и добри, а ако трябва да се реализират, това да стане в разумни и справедливи действия.

Внушава ми се: „Всички вие сте наши ученици по карма и ние ви събираме."30юни 1984 г.В медитация съм. Ще ми разкрият „Тайната на мълчанието" или „Закона за скачените

съдове".Показват ми изправен човек в профил. Гръбначният му стълб представлява тръба, която

се пълни с космическа енергия. Енергията се покачва както живак в термометър при загряване.

60

Тази тръба има седем отвора, които се отварят отвътре навън с вратички, подобни на цветя, разтварящи листчетата си.

Виждам различни хора и на всеки тръбата с енергията в гръбначния стълб достига до различно ниво.

Обясняват ми, че при контакт с друг човек, и особено при разговор, нашите енергии се сливат, както при свързването на скачени съдове. Ако човек, чиято енергия достига до шесто-седмо ниво, се свърже с друг човек, с енергия на по-ниско ниво, веднага енергиите им се изравняват, както вода в скачени съдове.

Затова ме съветват да не се занимавам със споделяне на страданието и прогнозиране на бъдещето на отделен човек, защото по този начин намалявам възможностите си за виждане на бъдещето в едър план, бъдещето, което засяга много хора и в което е вплетена индивидуалната съдба на всеки човек. Казват ми, че всеки трябва да работи за издигане на своята духовна енергия. Едва когато човек успее да акумулира много духовна енергия, той може да я раздава на другите и да стане Учител.

16 юли 1984 г.Събрали сме се тримата: Недялка, Л. Ж. и аз. Молим нашите Учители да ни кажат нещо за

бъдещето на Земята.Те отговарят, че не бива още да знаем какво предстои. Трябва да направим медиумична

верига, която да мине около цялата Земя, и тогава ще може да ни бъде съобщавано. От морални съображения не е позволено само известен брой хора от едни части на планетата да бъдат пре-дупреждавани за опасност, а не всички от цялата планета. Духовното обединение ще помогне за събиране на психическата енергия, която представлява огромна сила.

5 август 1984 г. Следобед е. В стаята сме с дъщеря ми. Тя седи на леглото и си рисува нещо. Аз съм се за-

мислила върху медиумичната верига около Земята.Спомням си, че Недялка вижда „светещ пояс" около двете ни, когато сме съсредоточени и

свързани, а между мъж и жена — „светеща осморка". Когато сме повече хора, тя вижда как ни свързва „светещ пръстен".

Съсредоточила съм се достатъчно върху въпроса, къде би трябвало да мине тази медиу-мична верига и кои да бъдат най-главните й звена, т. е. духовните центрове.

Изведнъж в стаята всичко изчезва и в средата й се появява едно „земно кълбо", което няма нито меридиани, нито паралели, нито държавни граници и релефът му е доста плосък (а не както при релефните географски карти, при които височинният мащаб е 10 пъти увеличен в сравнение с хоризонталния). Изправям се пред този „глобус" и погледът ми среща очертанията на пустинята Сахара.

Усещам присъствие и зная кой е. Той стои до мен, но аз не мога да се обърна и да го погледна, само произнасям името му. Зная, че е Велик Учител. Той накланя „земното кълбо" към мен и зрителната ми точка се измества към очертанията на Европа.

Гледам смаяна. Най-напред забелязвам множество светещи точки, както се вижда град нощно време от самолет. Едновременно с това ми се внушава, че светлините представляват духовни центрове.

След това виждам три лъча като прожектори, които осветяват три точки. Лъчите идват отгоре, сякаш от един център. Осветеното от лъча кръгче е голямо колкото конфета. Лъчът, който е насочен точно пред мен, осветява място в средата на Балканския полуостров, т. е. в България, десният лъч осветява място около Хималаите, а левият — предполагам най-южната част на Канада.

Видението трае само няколко секунди. Все пак запитвам дъщеря си дали е видяла какво се е случило преди малко. Тя ми отговаря, че в момента била в такова вдъхновение, че написала едно стихотворение, затова и нищо не е забелязала.

Веднага вземам нашия географски глобус и правя изчисления. По височината на стаята определям диаметъра на показаното ми „земно кълбо" (3,25 м). При нормално положение екваторът минава на 1,62 м, т. е. с моята височина (1,57 м) аз наистина не бих могла да видя нищо над Сахара. Зрителната ми памет ми помага да запомня точно големината на Балканския полуостров (ширина 30 см). Сравнявам размерите на видяното, стаята и географския глобус. Очертанията съвпадат и всичко е в мащаб.

6 август 1984 г.Споделям с Недялка преживяването си от вчера и я моля да се опита да се свърже с Тях,

61

за да ни се изясни дали западният център е в Канада, или се заблуждавам. Недялка съобщава, че ще ни се даде ясно потвърждение и дори възможност да отидем

там.11 август 1984 г.Недялка (която е вдовица) споделя с мен, че един неин познат, който се готвел за

заминаване на работа в Канада, й предложил брак, но тя се въздържала.Изненадана съм, че Недялка иска да откаже. Та там има голям духовен център (Йога

център) с ръководител известния Свами Вишну Девананда!14

18 август 1984 г.Недялка отново ме изненадва. Този път някакъв друг неин познат от много години й

предложил да го придружава в околосветско пътешествие, включително и до Канада, но тя отново отказала.

19август 1984 гУ Недялка съм. Осъществяваме телепатичен контакт. Съобщават ни да отидем на

Боянския водопад и там ще ни дадат много важна информация. (Недялка вижда Боянската църква, а аз възприемам водопада като студена падаща вода.)

20 август 1984 г.Отивам на Боянския водопад заедно с Л. Ж. и К. П. Заставам пред водопада и се

съсредоточавам.Внезапно се усещам повдигната високо във въздуха. Наблюдавам Земята отгоре. Виждам

очертанията на България с нейните граници. Тъмен облак пада върху нея, най-напред от север, после от изток и я покрива изцяло. Изпитвам силна тревога и безпокойство. После ми се показва светещ кръг на място в югозападната част (предполагам около София) и три големи светещи стрелки, излизащи извън границите на България, които очертават нещо като кръг или свързваща верига.

Казвам на моите приятели какво виждам, но те не могат да изтълкуват видяното и да разберат какво тревожно събитие да очакваме.15

6 септември 1984 г.Сутринта получавам телепатичен сигнал да учим Есперанто.Обаждам се веднага на Недялка и й предавам съобщението. Разговаряме по телефона за

възможностите на международния език при осъществяване на контакти между хората от различни краища на планетата. И двете споделяме, че родителите ни са били едни от първите есперантисти в България и изказваме съжаление, че не сме продължили тяхното дело за обединяване на хората чрез общия език...

По същото време в разговора ни по телефона се намесва мъжки глас: „Извинете, но съм се включил във вашата линия и слушам разговора ви. И понеже говорите за Есперанто, ще ви кажа, че аз съм сътрудник на градското есперантско дружество, което се намира... и можете да се запишете за курс..."16

ПЛАНЪТ

(януари — юни 1985 г.)Вече започвам да осъзнавам мощното действие на енергиите в човека, в пространството,

в Космоса. В ума ми е запечатана първата аксиома „Всичко е енергия в различни вибрации".6 януари 1985 г.В медитация съм. Обясняват ми, че както светлината се разлага на спектър и всеки цвят

има различна дължина на вълната и различни трептения, така и мислите на хората имат различна вибрация. Колкото дейността на един човек е свързана с повече хора, т. е. е

14 Името на Свами Вишну Девананда чух за първи път от Ваня през януари 1983 г. Тогава тя като силен медиум разговаряше с духа на Йогананда (известен духовен учител) и от него научи, че Свами Вишну Девананда ще посети България след няколко години, за да направи „връзка".Наистина той дойде в София през 1987 г., но аз нямах възможност да се запозная лично с него и да установя контакт.15 Вероятно това е било дискретно предупреждение за Чернобилската авария, екологичното замърсяване на България и необходимостта от съвместни действия в екологическата политика.

16 Седмица по-късно прочетох съобщение за решение на бразилското правителство за изграждане на нов град близо до столицата Бразилия, който ще бъде наречен „Град на мира"и в който ще бъдат привлечени специалисти от цял свят, работещи по проблемите на контакти с извънземни цивилизации. И като официален език в този град ще бъде използуван Есперанто, А през 1990 г, преминах началник курс но Есперанто.

62

обществено отговорна, толкова мислите му се разпростират върху повече хора. Подобно на слънчевите лъчи, мислите могат да бъдат розови, сини, червени, сиви и т. н. Там, където са преминали мислите, пространството се насища с хармония или дисхармония и то оказва влияние върху хората, които попадат в него.

11 януари 1985 г.Правя телепатична връзка. Обясняват ми, че основните космически закони са два: Закон

на противоположностите (борба и единство, светло и тъмно) и Закон за съхранение на енергията. От тях произлизат всички останали закони.

Съществува духовна еволюция. Умният човек може да стане учен, може да стане и водач, но мъдрият става духовен учител и духовен водач.

Казват ми (записвам под диктовка):„Мъдростта е хармония, прилагана към природните закони. Мъдростта изисква признаване

на двете състояния — положително и отрицателно, и поддържане на равновесие между тях."20 януари 1985 г.Спомням си, че преди година ми се случи да преживея една история, която има връзка с

днешното събитие.Учителката на сина ми по пиано беше заминала за чужбина и се налагаше да намерим нов

преподавател. Усилията ни бяха насочени към един професор, роднина на моя братовчедка М. Г., но той беше много зает и освен това с предостатъчен брой ученици.

Отидох у Недялка, за да споделя с нея безпокойството си за обучението на сина си и да използвам телефона й (по това време нямахме телефон). Исках да се обадя на братовчедка ми и да я помоля да настоява пред професора, но Недялка направи телепатична връзка с нашите Учи-тели и ме посъветва да почакам с телефонния разговор, защото била получила особена информация от Тях. Те казвали да не се тревожа, да изчакам малко и Те щели да ми съобщят кога да проведа разговора.

След около час Недялка ми предаде, че Те се усмихват и ми казват, че пече мога да се обадя по телефона.

Позвъних на братовчедка си и тя учудена ми съобщи, че преди няколко минути й се обадил лично професорът и обяснил, че е размислил и е съгласен да вземе за ученик и моя син, въпреки голямата си натовареност...

Сега стоя в една чакалня и мисля за Учителите от Шамбала, за техните способности и възможности, за това, че Те могат да се намесват в нашия живот.

След спомена за необикновения телефонен разговор се съсредоточавам и влизам в телепатична връзка (този път с ясночуване). Разговарям с един от Учителите. Той ме убеждава, че Те владеят енергиите могат да изпълнят всяко мое желание, стига да го заявя.

Замислям се малко и отговарям, че не бих желала нищо лично за себе си. Много бих искала всички хора да станат добри, но знам, че това е невъзможно на този етап. Имам едно съкровено желание — ако може, да ми съдействат да отворя очите на повече хора за Истината и да помота за духовното им развитие. (Не знам как ми дойде такова желание в ума.)

Получавам отговор (чувам думите): „Значи, ти си вече готова и можем да продължим."Дали това е било само тест, на който са ме подложили, и аз съм отговорила правилно, т. е.

издържала съм проверката? Или Те са ми внушили правилния отговор, за да ми покажат моята мисия?

З февруари 1985 г.Насън се виждам във въздуха как летя заедно с моя Учител над египетските пирамиди.

Той ме нита дали зная техния символичен смисъл.,Бях чела някъде за тълкуването им и отговарям без колебание: „Пламък."„Не, — казва Той, — пирамидата е символ на духовната йерархия." „И ми обяснява, че

духовна йерархия винаги ще съществува, тъй като всеки Космически дух е на различно пиво на еволюционно развитие. Докато имало живи същества, щяло да има духовна йерархия, така както на планетата има планини и равнини.

„Човечеството трябва да измине още дълъг път, за да разбере тайната на символите" —казва Той.

5 февруари 1985 г.Лежа със затворени очи. Показват ми висок и стръмен връх. Една пътека се вие като

серпантина около върха и леко с много обиколки, води до него. Виждам урва като синей, която извежда направо до върха.

63

„Трудно ще ти бъде, но трябва да минеш по прекия път" — ми казва Учителят и посочва урвата.

10 февруари 1985 г.Сънувам широка стълба. Хора бързат нагоре по стълбата. Някои влачат след себе си свои

близки, които са па по-долните стъпала. Други стоят в бездействие и чакат техни близки от няколко стъпала по-долу да стигнат до тяхното ниво, за да продължат заедно.

„Всеки сам отговаря за своята духовна еволюция."12 февруари 1985 г.Обясняват ми Закона за цялото и съставните му части (единство и индивидуализъм).Виждам голям кръг, в който има множество по-малки кръгове или сфери, като че ли

подредени по линията на концентрични окръжности. Преброявам окръжностите — седем на брой. В центъра на кръга има бяла светлина, а по периметъра — черна ивица. Между центъра и периферията сферите от светли преминават в тъмни.

Обясняват ми, че колкото повече човек се издига духовно, толкова се приближава към центъра, към единението, към светлината, където ще се превърне и той в светлина; а колкото повече се отдалечава от него, той върви към индивидуализма, към тъмнината, и ако премине границата, ще излезе извън кръга...

15 февруари 1985 г.Обясняват ми Закона за духовната еволюция.Показват ми прозрачни сфери, долепени една до друга така, както се нанизват мъниста за

гердан. Сферите са седем на брой и са поставени вертикално една пад друга.Във всяка сфера има светещи точки като светулки, които кръжат вътре в пея, по най-много

са те в петата; има и в четвъртата, а само единични са в по-горните и в по-долните сфери. (Приличат ми па колби в химическа лаборатория.)

Обясняват ми, че човек обикаля много пъти (преражда се), докато премине в по-горната сфера, т. е. докато намери пътя си или докато всички колективно се издигнат по-нагоре. Само тези, които извършат доброволно саможертва, преминават директно нагоре и могат да прескочат няколко сфери.

Понякога някой от по-горните сфери или завършил своята еволюция слиза доброволно на по-ниските нива, за да стане Учител и да помотае за колективната еволюция.

23 март 1985 г.Сутрин е. В стаята съм сама. Много бих искала отново да се срещна визуално с Учителите,

да ги видя отблизо.Изведнъж забелязвам, че до стъклото на прозореца стои неподвижно светеща сфера, на

големината колкото лешник. Взирам се в светлината и скоро започвам да различавам чертите на човешко лице, като основната светлина се излъчва от челото и от върха на главата (темето) му.

Познавам, че това с по-старият ми Учител, но той не гледа в мене. Разглеждам образа. Това е глава на възрастен мъж с брада, в момент на медитация. Горната част на главата му е силно развита, челото е високо, лицето — слабо скулесто. Носът му е фин и правилен, устата -красиво оформена. Големите му очи са притворени и под гъстите мигли струи светлина. Най-силно впечатление ми правят косите, веждите и брадата — именно те създават един невиждан досега образ. Космите са сякаш прозрачни, изправени нагоре или щръкнали настрани като че ли наелектризирани, и всички излъчват светлина. Не мога да определя дали Учителят е от биологична материя, или от нещо съвсем друго. На вид прилича на човек, но никога не съм

64

виждала такъв „електрически човек", който да свети и да изпуска лъчи от всеки косъм на главата си.

Бързо скицирам видяното, но образът продължава да стои. Тогава вече по-спокойно дорисувам „от натура" моя Учител.

(Вече имам рисунки на двамата си Учители; на по-младия - веднага след посещението му на 20 август 1982 г., и на по-възрастния.)

25 март 1985 г.В будно състояние съм и водя телепатичен разговор. Задават ми въпрос какви планове

познавам.Аз изреждам всички планове, за които се сещам, като започвам от едрите - географски,

геодезически, градоустройствени, и завършвам с по-дребните - архитектурни.Те ме питат по какъв начин бихме показали какво ще стане на определено място след

определено време в бъдещето.Въпросът ми изглежда странен, но все пак не искам да се покажа невежа и описвам

различните перспективни планове за териториално развитие.„Вие не означавате енергиите, които ще действат след определен период от време, —

казват Те, — а ние сме показали Плана, по който действат енергиите на духовната еволюция."Не ми става ясно и преустановявам разговора.5 април 1985 г.Отново сънувам познатата ми учебна зала с екран в дъното.Учителят начертава във въздуха един голям кръг, който светва на екрана, и казва:„Както всяко небесно тяло изминава път по определена орбита (траектория), така и

човечеството трябва да измине определен път на развитие. Този път се означава с кръг."Наблюдавам, че кръгът се изпълва с цветовете на дъгата, като всеки цвят заема

определен сектор. Прилича на циферблат на часовник, но с цветни сектори. На мястото на цифрата „6" е виолетовият и тъмносиният цвят, а на мястото на цифрата „12" — жълтият. Обясняват ми, че както светлината се състои от различни цветове, които могат да се видят, така и по своя път на развитие или по времето на един цикъл човечеството е изложено на въздействието на различни енергии. Всяка енергия представлява определен цвят от спектъра на светлината и всички заедно — бялата светлина.

При своята история досега човечеството е преминало: виолетовата светлина (виолетово с тъмночервено) — цвета на началото на страстите; червената — цвета на страстите и емоциите. Сега завършва периодът на оранжевата светлина (съчетание на червена и жълта) — цвета на емоции, страсти и разум. И скоро човечеството ще навлезе (или вече навлиза) в жълтата светлина — цвета на здравия разум (а не доминиране на жълтата раса, както някои тълкуват текстовете от Библията), след което ще премине в зелената (съчетание на жълта и синя светлина) — цветове на разума и на мъдростта, после — синята светлина — цвета на мъдростта, за да завърши цикъла пак във виолетовата светлина (но в тъмносиньо-виолетово).

„По този път на развитие човечеството ще овладява чувствата си и агресивността, за които са причина вибрациите на червената светлина."

10 април 1985 г.Отново сънувам учебната зала.Учителят замахва с ръка и на екрана се появява една хоризонтална линия. Той обяснява:

„Това е енергията на материята. Вляво действат новите, разрушителните енергии, вдясно —старите, задържащите енергии."

После пак замахва с ръка и на екрана се появява вертикална права линия. Той обяснява: „Това е енергията на Духа. Нагоре действат духовните енергии, а надолу — светските."

След това Той изписва кръст с равни рамена. Това означава хармония или равновесие на енергиите (силите) на материята и на духа. При дисхармония или при конфликт на силите кръстът се деформира в „хикс".

Върху екрана се появява координатна система и Учителят добавя: „Според

65

разположението на малкия кръг — символ на една общност (общество), и според разположението на силите в тази координатна система може да се проследи какви енергии са действали, действат и ще действат по време на цялото историческо развитие. Ние сме дали този План на Константин Философ — св. Кирил, в Глаголицата. Тя е магическа азбука. Тя е вариант за духовно развитие. Тя е пророчество от висок ранг. Намери я и ще ти я обясним."

Внушава ми се, че всяка буква от Глаголицата представлява период от 100 години.Никога досега не съм се интересувала от Глаголицата и не познавам нейните знаци.29 април 1985 г.Л. Ж. ми доставя Глаголицата. В учебник на дъщеря ми прочитам, че азбуката с създадена

за кратък период от време и Константни Философ — св. Кирил, е съобщил, че тя му е била „спусната свише" и той просто я е представил така, както е била във видението му.

Научавам, че много духовни лица и специалисти филолози са се опитвали да дешифрират символите на Глаголицата, но всеки е давал различно тълкуване.

1-10 май 1985 г.Започвам дешифриране на Глаголицата.Последователно, малко по малко всеки ден, при добра концентрация разучавам

глаголическото писмо. Чувствам се слята със самия св. Кирил — Константин Философ. Той сякаш е в мен и аз преживявам момента, когато той е получавал видение за знаците на азбуката и ключа за тълкуването й. Като че ли всичко ми е пределно близко и познато.

Всяка буква трябва да отговаря на период от 100 години, като се започне от основаването на Българската държава през 681 г.

Разглеждам внимателно буквите една по една. Те са особени. А нашият човешки мозък трудно възприема графика с означаване на енергии. Ние предполагаме, че буквата трябва да означава или звук, или образ...

И така — буквата „А" (период 681 — 780 г.) представлява кръст и само загатва за кръга около него. Тя е ключът за разкриване па тайната. Показва, че всяка буква трябва да се впише в кръг (100-годишен период) и да се начертае координатната система. Но тя означава също, че българите са носители на ключ за дешифриране на плана за духовното развитие. И този план има универсален космически характер. Забележително е, че енергиите на духа имат два полюса: най-горе е най-високата духовна енергия, а може би Висшият космически дух или Бог, а най-долу е най-силната светска енергия — политическата власт. Двете точки са свързали. Дали затова още от дълбока древност е внушавано на обществото, че всяка власт е спусната" свише от Бога?

66

Буквата „Б" (период 781—880 г.) отговаря на втория век след създаване на прабългарската държава на хан Аспарух. Две са енергиите, управляващи материята (материалното). Едната е в духовната сфера, а другата — в светската (земната). Първата има контакт с Висшия космически дух. Енергия, в съчетание на духовна и светска власт, обединява двете сили на материята вляво, т. е. като ново действие. Предполагам, че двете хоризонтални прави отговарят на енергиите на материята на прабългарите (в духовните квадранти па координатната система) и па славянските племена (в светските квадранти).17

Буквата „В" (период 881—980 г.) показва духовна и политическа дисхармония на енергиите. В духовната сфера са образувани две общности (вляво и вдясно) като ново и старо духовно общество, които са в конфликт помежду си и стигат до конфронтация и в политическата сфера.18

Буквата „Г” (период 981—1080 г.) показва голяма дисхармония на силите. Запазени са общности в духовната и в светската сфера, но те са в силен конфликт, съсредоточен в политическата власт.19

В буква „Д" (период 1081—1180 г.) липсва духовна общност и самостоятелност. Силите са в дисхармония. Две светски (политически) общности влизат в конфликт на духовната сфера.20

В буква „Е" (период 1181 — 1280 г.), както при буквата „Б", действат две енергии на материята в духовната и в светската сфера. Общо взето периодът е хармоничен.21

Буква „Ж" (период 1281—1380 г.) изразява неспокойствие. Енергиите са в дисхармония и предизвикват духовна и политическа нестабилност. Съществуват две политически общности —стара и нова. Неуспешни наченки за духовни общности.22

Буква „S" - дз (период 1381 —1480 г.) показва време, в което енергиите на духа и енергиите на материята са стигнали до най-ниската точка. Обърнатият надолу триъгьлник не предвещава нищо добро. Само едно духовно общество като нова общност остава прикачено към цялостната мрачна картина.23

Буква „З" (период 1481-1580 г.) е странна. Като че ли не действат никакви сили. Кръгът е

17 Това е периодът на българските ханове Кардам, Крум, Омуртаг, Маламир, Пресиян и завършва с покръстването на българите при княз Борис I. Период на духовно и политическо обединение на различни етнически групи и племена.18 Това е периодът при царуването на цар Симеон, цар Петър и появата на богомилството. Богомилството е духовно учение, което влиза в конфликт с официалната християнска религия. Периодът е изпълнен с повдигане на духовния потенциал, напрежение и завършва с падане на Източна България под чужда власт.19 Това е много тежък период при царуването на цар Самуил и окончателното завладяване па България от Византия.20 Период на византийско владичество. Влошаване положението на българското население. Въстания и бунтове.21 Период на освобождаване от византийска власт и създаване на II българско царство. При цар Калоян, цар Иван Асен II — политически, културен и религиозен подем.22 Цар Иван Александър, цар Шишман водят процес за стабилизиране на българската държава. Проникване на османските турци на Балканите. Религиозно-социални движения.23 Съпротива срещу османското нашествие. Насилствен политически, стопански и социален ред. Асимилационна политика.

67

„смачкан". Запазва се една общност в политическата сфера, и то в старата консервативна част, но не действат нито духовни, нито политически сили.24

Буква „I" (период 1581 — 1680 г.). Възстановява се действието на силите, но те са в конфликт. Две енергии на материята действат — едната е високо в духовната сфера, а другата —ниско в политическата. Две общности в духовната сфера, които са едновременно в съгласие и в конфронтация.25

Буква „Н" (период 1681-1780 г.). Общо силите са в дисхармония.26

Буква „h" (период 1781 — 1880 г.). Започва се нов интересен период. Подем в духовната сфера. Всички енергии са изтеглени нагоре към нея. Нови и стари духовни енергии. Запазена е една стара духовна общност...27

Никога досега не съм се занимавала с такъв вид дейност, но тъй като нямам никакви предварителни познания и съответно никакви предубеждения, работя с увлечение.

С удивление виждам как всичко съвпада.И ето стигам до времето, което ми е най-добре познато — 13-та буква „К" (период 1881-

1980 г. ) и 14-та буква „Л" (период 1981-2080 г.). Нещо обаче ми пречи да разбера тайната на тези букви. Както и да нагласявам ключа, не ми се удава разтълкуването им.

Получавам видение — Рилският манастир.24 май 1985 г.Отивам заедно с дъщеря си на Рилския манастир. Не мога да намеря легло в манастира и

наемам стая в хотела.Още в момента, когато се отпускам на леглото, се озовавам в познатата ми учебна зала.

Там ме посреща моят Учител.На екрана се появява тринайсетата буква „К" (период 1881-1980 г.) и после фигура на

човек, разделен на две части.

Учителят разказва: „Това е периодът, в който енергиите на старото и на новото, на религиите и атеизма, на идеализма и материализма, ясно ще бъдат разграничени. Цялото човечество ще бъде разделено на две главни сили. Както не би могъл да оживее човек, ако бъде унищожена едната половина от тялото му, така и човечеството трябва да съществува винаги с две енергии, с новото и старото." Четиринайсетата буква „Л" (период 1981—2080 г.) се обяснява по подобен начин. Пак ми се показва фигура на човек, който овладява енергиите на тялото си, по-точно енергиите, които ръководят нисшите агресивни страсти и инстинкти.

Нарисувах две схеми с човешката фигура и продължавам да разсъждавам. Намирам допълнителен смисъл в това, че своеобразен център при „К" попада в коремната област (може би превес на материалното и свързаните с него стремежи). При „Л" откривам стремеж към духовното извисяване, изразен чрез вертикалната права.

28 май 1985 г.Отново разглеждам тринайсетата буква „К". Всъщност в нея е кодиран периодът, който

разделя човечеството на две части.28

Съсредоточавам се върху четиринайсетата буква „Л". Тя изразява запазването на две общности (свързани едновременно с духовност и материалност), съдържащи новата и старата 24 Период на османското владичество. Тежко потисничество.25 Период на засилване на освободителните борби.26 Период на националноосвободителни борби. Въстания.27 Период на Българското възраждане. Национални освободителни движения, развитие на науката и културата, духовен подем.28 Това е периодът на Световните войни, които разделиха света на Източен и Западен.

68

енергия на материята (както ми изясниха вече, за да има развитие, винаги трябва да съществува ново и старо, новото остарява, старото се заменя с ново и т. н.). В полето на духовната власт е поставено кръгче. То може да означава или някакво общо световно ръководство за духовните ценности, или Висше духовно ръководство от друга цивилизация, по-развита от нашата.

Не смея да изтълкувам периода с намеса на Извънземни (макар, че е твърде възможно). По-вероятно е общо световно ръководство върху проблемите на мира, екологията и оцеляването на земната цивилизация, както и развиване на духовността.

Азбуката съдържа още букви, т. е. човечеството има шанс да преживее още столетия (до 3480 г.) и да не се самоунищожи. Това ме изпълва с оптимизъм.

30май 1985 г.Правят ми впечатление самото име на азбуката — „Глаголица", и числените стойности

срещу всяка буква. Медитирам върху тях.Глаголицата не носи името си случайно. Думата „глагол" означава действие, т. е.

Глаголицата със самото си име насочва към размисъл за действие, действие на сили. А числените стойности (буквите са 28 и означени последователно от 1 до 9, от 10 до 90 — само десетици, от 100 до 900 — само стотици, и една 1000) навяват мисълта за някакъв период от време или количество. Всъщност името и числените стойности насочват вероятно към дешифриране на Глаголицата, но те не дават „ключа" — той може да бъде подаден само „свише"...

1 юни 1985 г.В медитация съм. Задавам въпроса, защо на България е даден „ключът" на бъдещето на

света? Каква роля й е отредена?Получавам послание, че от най-древни времена мястото на България е предопределено

да играе роля на важен духовен център — център на духовни учения. Тя е определена за люлка на духовни цивилизации. Тя е свързана с Шамбала. От Всемирното Бяло братство са изпращани Учители, Посветени, Адепти. Мисията на България тепърва ще стане ясна на света...

18 юни 1985 г.Мисля си, че щом в Глаголицата е засекретена толкова важна информация за духовната

еволюция, възможно е подобна информация да се съдържа и в други азбуки.Изпадам в състояние на медитация.Показват ми гръцката азбука. Алфата и Омегата. Внушават ми, че Алфата е мъжкият

припцип, а Омегата — женският (буквените знаци също насочват към такава асоциация). АОМ (Алфа и Омега) представлява мантрата на живота, космическото дихание (А — вдишване, ОМ —издишване)29, началото и краят, Абсолютът, Бог.

Обръщат ми внимание, че символичното значение на буквата „А" (наподобяваща изправен триъгълник с продължени рамена) е Дух, стъпил върху два крака. Или азбуката започва с послание, че Космически дух, превъплътен в човек, е слязъл на Земята...

25 юни 1985 г.Обясняват ми, че всеки звук има своя специфична вибрация. И тя се отразява па този,

който произнася звука, и на този, към когото е отправен. Всяка дума има влиянието на мантра и въздейства по индивидуален неповторим начин. Има дори разлика в характера на хората от различни националности в зависимост от „мелодията на техния език". Същото се отнася и за звуковото съчетание на имената, особено за личното име. Колкото повече твърди гласни се съдържат в едно име, неговият притежател е с по-твърд характер, и обратното — колкото повече меки гласни съдържа името на човек, толкова той има по-мек характер. Съобщават ми, че съгласно плана за духовната еволюция, с течение на времето езикът ще става все по-мек, имената по-нежни, по-гальовни, човечеството ще се стреми към повече хармония и повече красота, към намаляване на агресивността, т. е. ще има общо придвижване към женския принцип...

Защо ми обясняват всичко това? Какво предстои? Какво има да преживее човечеството през следващите години?30

29 Мантра е словосъчетание с определено звуково и психическо въздействие. В практиката на Йога мантрата „АОМ" е класическа, универсална.30 Информация за близкото бъдеще на Земята и бъдещето на човечеството е отразена в следващите глави „Предупреждението" и „Формулата".

69

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО(юли 1985—декември 1986 г.)

Първите ми контакти с моите Учители от Висшата цивилизация са свързани с тревожно предупреждение.

Беше краят на 1981 г., когато за миг, в напълно будно състояние, получих видение. Пред мен се появиха няколко души и ми бе съобщено по телепатичен път, но така, че думите отекваха в главата ми: „Когато почнат дъждовете, запасете се с храна, защото ще настъпи глад."

Информацията беше неразбираема за мен и не й обърнах особено внимание.Както вече споменах, през 1982 г., по време на следобеден сън, се видях в бъдещето.

Годината беше 2008, а аз - твърде възрастна, носех тежестта па годините си. Бях в нашата къща и като че ли се връщах от далечен път. Бяхме изживели особено тежък период от 10—15 години на миграция, икономически трудности и природни бедствия. Но това беше вече минало, в момента (2008 г.) организацията на обществото беше такава, че задължение на всеки човек бе възстановяване на природата и изхранване на оредялото население. Радвахме се, когато се раждат деца, сякаш е имало период, когато раждаемостта е била спряна...

Това ли е бъдещето, което ни очаква? Как ще оцелее човечеството, когато е замърсило водата и въздуха? Какво означава Предупреждението?

З юли 1985 г.Убеждават ме, че всяка лоша мисъл се забива в човека, до когото е адресирана, подобно

на отровна стрела. Показват ми разни енергии като стрели в различни цветове. Единственият начин да се предпазим е да не отвръщаме на злото със зло, а да преобразим отрицателната енергия в положителна, като променим състава й, като я превърнем в розова или бяла светлина.

Телепатичната връзка е съвсем ясна, но ми с трудно да разбера всичко.5юли1985г.Напълно съм будна. Гледам Земята сякаш през някакъв необикновен телескоп (като

цилиндричен кристал), през който се виждат разпи | енергии. Те са в различни цветове и се размесват подобно па тесто, което става все по-тъмно, мръсно сиво.

Внушават ми, че трябва да се променят енергиите, че на Земята са натрупани много отрицателни разрушителни енергии и че голяма опасност заплашва планетата ни.

Чувствам се отговорна, затова че съм предупредена (предполагам,че и други получават подобна информация). Но какво мога аз да променя?

22 юли 1985 г.Телепатичен контакт (урок) в будно състояние.Внушават ми, че всеки човек приема космическа енергия (божията любов и благодат),

която идва отгоре във вид на светлина, преминава през неговото тяло и оттам — в земята.Обръщат ми внимание, че човек изразходва неразумно получената космическа енергия. За да може да еволюира духовно, той трябва да я натрупа и съхрани в себе си. Едва тогава ще достигне до висши възможности и ще придобие висши знания, как да я управлява.

Показват ми чаша със седем нива (дъна). Тя стои пред мен и аз я наблюдавам. Под чашата свети и грее сърце, в което е първичният космически дух. Обясняват ми, че, за да може да се напълни тази чаша догоре, не би трябвало стените й да пропускат, т. е. космическата енергия трябва да се натрупва в нас и да не се изразходва.

Питам какво означават различните нива (дъна) в чашата.Обясняват ми, че човек, който е самотен космически дух, когато напълни своята чаша на I

ниво (осъществява връзка с партньор (приятел, съпруг), чувства се в единство с още един дух и изразходва енергията си предимно за удовлетворяване на телесните потребности (храна, полов нагон), защото има минимален духовен контакт.

При П ниво човек се свързва с група или племе и изразходва част от енергията си за обща цел за добро или за зло.

При III ниво той става част от народ и може да изразходва повече от своята енергия за своя народ - за водачество (политическо или духовно).

При IV ниво човек се чувства част от човечеството и служи на тази част чрез своя творчески дух, т. е. изразходва енергията си за творчество — за добро или за зло.

При V ниво човек чувства единството с цялата земна цивилизация (хора, животни, растения). Той може да изразходва енергията си за цялата цивилизация — за съзидание или разрушение.

При VI ниво човек добива способност да вижда видимо и невидимо и става част от

70

видимия и невидимия свят, използва енергията си (включително и на ниво биоенергия) за добро или за зло.

При VII ниво човек се слива с космическите сили и става част от космическата цивилизация. Той получава способност да управлява всички енергии, като изразходва своята биоенергия или за запазване, или за унищожаване, разграждане на света.

Показват ми как от чашата може да изтече енергия за добро или за зло (вдясно или вляво), т. е. енергията, която се приема, е една и съща, но от нравствеността на индивида зависи за какви цели ще я използва.

Показват ми човек в поза „лотос" и ми обясняват, че при тази поза космическата енергия се натрупва и зарежда тялото, а не изтича в земята, тъй като стъпалата, от които тя преминава в земята, са обърнати нагоре.

Съветват ме да задържам повече енергия в себе си и да не се изтощавам и пилея за обикновени лични неща.

„Енергията, която привлича всички, е Любовта" — ми казват.

25 юли 1985 г.Днес за кратко време ми бяха отворени очите, за да видя какво представлява психическата

енергия и нейното въздействие.Случаят е следният. Моя колежка беше наказана поради непрецизна работа. Тя обаче

хвърляше вината си върху мен, злепоставяйки ме. За изясняване на случая се събрахме всички в отдела.

Колежката говореше разпалено и шевно. Аз нямах никаква вина и стоях съвършено спокойна...

Докато я наблюдавам, виждам как пред нея въздухът сякаш се сгъстява, образува се нещо като мъгла, някакво сивкаво „кълбо" (с диаметър около 50 см), което се полюшва във въздуха и стои на височина на гърдите й. Тя се обръща за подкрепа към един колега, „кълбото" тръгва към него, но колегата не я подкрепя и то се връща.

Колкото повече се ядосва тя, толкова повече потъмнява „кълбото".Накрая темата се сменя, заговаряме за град Варна, откъдето е началникът. Тогава

„кълбото" тръгва към него, застава пред началника, той поема въздух и го вдъхва — „кълбото" изчезва в него.

Неочаквано нашият кротък и деликатен началник се променя. Започва да удря с юмруци по масата и да сипе обиди по адрес па варненската администрация...

31 юли 1985 г.Осъществявам телепатичен контакт.Предават ми: „Трябва да се научите да влияете на облаците, да докарвате и да спирате

дъжда!"1 август 1985 г.В една книжарница попадам на научнопопулярна книга със заглавие „Да започнем от

дъжда".От книгата разбирам, че в древна Гърция са съществували „щатни" метеоролози,

назначени към общините, чиято работа била да влияят върху времето (при суша или при дъжд, при буря или при градушка).

З август 1985 г.

71

Лятото е сухо и горещо. Вероятно те могат да управляват облаците и да докарват дъжд —моля ги да направят така, че по възможност да завали. Те ме предупреждават, че трябва да почакам два часа. Гледам часовника. Почти 14 ч. (лятно часово време).

Съобщавам на Л. Ж. и ни е страшно любопитно дали това ще стане действително.За два часа леко се заоблачава и за мое крайно учудване завалява тих и спокоен дъжд, но

без обичайните гръмотевични бури, както след продължителна засуха.(Не мога да проумея как ние бихме могли да влияем върху времето, затова не се връщам

повече на тази тема.)5 август 1985 г.Сънувам интересен сън. Двете с моята Учителка стоим пред каменна стена.Тя ми нарежда: „Мини през стената!"Аз се страхувам и отговарям, че това е невъзможно.Тя настоява: „От нищо не се страхувай! Погледни се, ти цялата светиш, можеш!"Събуждам се изпълнена с енергия и в особено състояние на радостна възбуда. Приготвям

си закуската. Чинията танцува под ръцете ми, върти се, движи се по масата, без да я докосвам.9 август 1985 г.Лятото е горещо, не помня такава суха жега, като пещ.Правя телепатичен контакт.Съобщават ми: „Инкубационният период при Земята свърши. Болестта й вече ще се

прояви. Както всяко болно живо същество, тя ще започва да вдига температура, да се тресе, да се изпотява. Всички ще бъдете засегнати от болестта й, така както всяка клетка от един организъм боледува, щом организмът заболее.

Ще започне нов период с работа за възстановяване на природата.2 септември 1985 г.Телепатичен сигнал: „Запасете се с храна от тазгодишната реколта, защото догодина ще

ползвате само тазгодишната! И колкото години да пазите запасите си, храната в тях ще бъде по-добра от новата реколта и от следващите..."

Не зная какво предстои, изпитвам само безпокойство и някаква необяснима тревога.Все пак уведомявам Недялка и Л. Ж. и се запасявам с малко сухи продукти.28 ноември 1985 г.Обясняват ми, че натрупаната в пространството психическа енергия, която е свързана с

желание за разрушение и смърт, влияе катастрофално върху Земята; че природните бедствия, катастрофите, авариите и отрицателната психическа енергия са взаимно свързани; че ние неправилно тълкуваме причината и следствието.

„Природните бедствия не са случайни, а резултат от натрупаната разрушителна енергия, достигнала до крайна степен.

Предстоят тежки изпитания на Земята. Има места, където действа голяма психическа енергия, която е положителна и може да ви запази. Ние знаем тези места. Те са наглед обикновени, но там от Земята излиза енергия, която се свързва с космическата. Трябва да се подготвите...”

2 януари 1986 г.Лягам си с молба да ми покажат какво предстои през Новата 1986 година. Сънувам, че съм издигната над Земята и я наблюдавам отгоре. Различавам съвсем ясно

очертанията на сушата и водата. Вниманието ми се насочва към Европа, към Черно море. На север от Черно море съзирам един светещ кръг като вулкан, който бълва огън. Черен облак, изли-защ от „вулкана", се разстила върху цяла Европа и я затъмнява от погледа ми.

Не ми обясняват какво означава това, но разбирам, че е някаква голяма катастрофа, която носи смърт. Внушават ми, че след нея времето ще се разделя на два периода — „преди и след катастрофата". И някаква дата “1 май"...

Събуждам се изпълнена с тревога. Връхлита ме мисълта, че щом ми е съобщено предварително за катастрофата, аз трябва да предприема някакви действия. А районът е явно в Съветския съюз.

Много съм смутена от това предупреждение, изпълва ме съмнение, че бих могла с нещо да помота и моля да ми дадат материален знак за доказателство па контакта ми с Тях и за истинността на информацията. Едва тогава бих се опитала да предприема нещо.

Те ме убеждават, че вече са оставили такъв знак. Оглеждам се наоколо, за да го открия.Зима е. Прозорците на спалнята ми са замръзнали. По средата на едно от стъклата е

72

очертан незамръзващ кръг с диаметър около 5 см с ясен контур.Опитвам се да го замразя с дъха си и с вода, за да не би да се заблуждавам, че това е

знакът, но кръгът остава непроменен.Може би в момента има изпратен лъч или това е следа от лъч, насочен към моя прозорец.

Кръгът стои така като изрязан и всеки може да го види.После проверявам в географския атлас дали има някакъв вулкан на север от Черно море.

Не откривам нищо подобно.Споделям съня си с моите приятели Недялка, М. М. и Л. Ж. На тях и на цялото си

семейство показвам знака от „лъча".31

З януари 1986 г.Консултирам се с Недялка относно предстоящата катастрофа. Тя е направила

телепатичен контакт и е разбрала, че „лъчът" е изпратен от Учителите, но подробности за предстояща катастрофа не с получила.

10 януари 1986 г.От една седмица съм в страшна тревога. Чувствам как енергия, носеща смърт, лъха от

североизточна посока (по подобен начин се усеща как от тежко болен човек лъха смърт).Нося тежко бреме, непосилно за плещите ми. На кого бих могла да съобщя това? Никой не

би ми обърнал сериозно внимание, още повече, че не ми е ясно точно къде е този район и колко е голям, за да може да бъде евакуиран. Страдам, измъчвам се вътрешно, обвинявам се, че не съм била достатъчно прилежна ученичка, не съм спазвала пълно вегетарианство и затова нямам отворени очи за бъдещето.

Внезапно една идея проблясва в съзнанието ми — Ванга!Единствената ми възможност е да се допитам до нея, защото се говори, че тя, като силен

медиум н ясновидец, с известна в правителствените среди и двете заедно евентуално, бихме могли да направим нещо за евакуиране на района или да помотаем по някакъв начин с информа-цията.

В мига, в който ми идва тази идея, иззвънява телефонът. Обажда се моя приятелка Л. Р. и ми съобщава, че се готвила да отиде при Ванга заедно с една група, но поради неотложна работа е възпрепятствана. Сетила се за мен и ми отстъпва своето място. Невероятно!

8 февруари 1986 г.Отивам при Ванга, заедно с две мои приятелки Л. П. и Н. Х. На отиване им показвам „лъча"

на прозореца.Чакаме пред къщата на Ванга в местността „Руните". Събрани са много хора и някои чакат

от седмица. Мрачно е. Небето е покрито с облаци. Всички очакваме Ванга да излезе от къщата си и да отиде в специалната постройка за приемане на посетители. И ето настъпва моментът. Тогава става нещо необикновено. В облаците се образува пролука и слънчев лъч осветява фигурата на Ванга за няколко минути. И тя сияе цялата, докато преминава през двора...

Не разбирам дали Ванга долавя причината за посещението ми при нея. Обстановката е такава, че не мога публично да й съобщя тревогата си за бъдещето, засягащо не само мен, а много хора.

Разговарям със сестрата на Ванга и се мъча да я убедя, че имам информация за предстояща катастрофа на север от Черно море. А тя ме утешава, като казва, че според предсказанията на Ванга 1986 година ще бъде спокойна32.

1 май 1986 г.За първи път от много години сме задължени да участваме в Първомайската

манифестация.По обед завалява дъжд. Хората се крият под навесите, но аз бързам да се прибера по-

скоро у дома, защото ме чакат.Вървя под дъжда. Прави ми впечатление, че е топъл и някак мазен. Или може би си

въобразявам, понеже съм напрегната...Следобед се качваме на Витоша. Там научаваме от Белградската телевизия за аварията в

Чернобилската атомна централа.5 май 1986 г.

31 Лъчът или кръгът остана непроменен през цялата зима и аз го показах още на много мои близки.32 Моята приятелка Л. П. и сестрата на Ванга помият много добре моето посещение и настояването ми да предотвратим нещастието.

73

Във всички вестници са публикувани успокоителни съобщения за аварията. Аз обаче чувствам, че нещата са много сериозни и със съдбоносни последици.

Л. Ж. ме огорчава, като казва, че сигналът за предстояща катастрофа и знакът, който е видял на прозореца, са случайни съвпадения. Той не може да допусне, че ако наистина е станало нещо толкова опасно за живота на хората, правителството не би ни уведомило, за да се вземат съответни мерки поне за децата.

2 септември 1986 г. Сънувам сън.На високо място, на открито, от двете страни на дълга маса седят двамата най-големи

ръководители на Земята. Те са сериозни и замислени. Цялото човечество се е събрало и ги наблюдава, но не може да достигне до тях.

Изведнъж отнякъде се появяват трима души: двама космонавти със скафандри и помежду им млад човек, облечен с официален костюм. Те застават пред ръководителите и произнасят: „Ние сме от Висша цивилизация и идваме да ви предупредим, че ако продължавате да първите по този път, ще се самоунищожите."

Един от ръководителите иска доказателства, че наистина Те са Извънземни пратеници.Младият мъж с костюма отговаря, че е подготвен за такъв въпрос и изважда отнякъде 10—

15 кутии с мозайка от Уницеф, разхвърля ги на масата и само за няколко секунди нарежда фигурите.

Двамата ръководители не са убедени, те допускат, че с тренировка всеки може да постите такъв резултат.

Тогава младият човек разбърква мозайката и за няколко секунди нарежда съвсем други оригинални картини: „Вие си мислите, че има само един начин за решаване на въпросите, а ето, че може от същите елементи да се нареди съвсем друга картина. Необходимо е само желание за това и отхвърляне на предразсъдъците и стария начин на мислене."

После отнякъде се появява екран и на него се прожектират четири картини. Първите три представляват различни реки, напълно пресъхнали и пълни само с мръсотия и тиня. Четвъртата картина създава представа за пустиня с пясък и изсъхнали тръни.

Ръководителите нищо не отговарят.Космонавтите пришълци си вземат екрана, казват, че са ги предупредили и се

отдалечават. Ръководителите остават да решат как да постъпят.33

Оставам с убеждението, че цивилният Извънземен ми е много добре познат, дори знам името му.

Но защо тези Извънземни, които се безпокоят за участта на планетата, не се намесват решително и не променят живота ни?

Защо Учителите само ни предупреждават за опасностите, но не вземат някакви мерки да ни помогнат? Защо не влязат в пряк физически контакт с нас?34

След срещата (на която вероятно са говорили и за Извънземни) съм си мислила дали някой от тях не е сънувал подобен сън, дали срещата не им е внушена от тези Извънземни.

ПРОИЗХОДЪТ(януари 1987 - януари 1988 г.)

Бях преминала период на обучение, бях получила необикновени познания за духовната еволюция, но големият въпрос за Произхода на човека и земната цивилизация оставаше неизяснен и продължаваше да ме вълнува. Опитвам се да си припомня и да възстановя от моите записки всички събития, които имат отношение към изясняване на проблема. Откъде сме дошли? Как да разбираме „Битието" от Светото писание? А какви са тези Учители на човечеството, които следят нашето развитие?...

28 януари 1987 г.Сънувам, те съм в зала за събрания (или за лекции). Залата е почти празна, само няколко

души са насядали по столовете, както се случва доста време преди започване на интересна беседа.

Вниманието ми привлича мъж с особен мек поглед, в официален костюм. Насочвам се към него и познавам, че той е един от моите Учители. Седнал е встрани.

33 След няколко дни съобщиха но радиото за предстояща среща между Горбачов и Рейгън в Рейкявик, за да се вземат решения за разоръжаването и мира.34 Известно изясняване на този въпрос е изложено в следващата глава „Произходът .

74

Настанявам се до него. Той ми се усмихва, хваща ме за ръката и ме пита какво виждам.Аз виждам картини и му описвам високи планини със снежни върхове, росни поляни с

дъхави цветя (усещам аромата), бистри води (чувам ромона на поточетата и шума от бързи реки).Той ме поглежда доволен и ме пита какво усещам. Аз усещам как от неговата ръка се

излъчва енергия, носеща сила, спокойствие, доброта и увереност. Цялата се изпълвам с тази енергия.

5 март 1987 г.Сънувам, че моят Учител ме въвежда в един празен храм от антично време (обаче

новопостроен). Посочва ми подходящо място за наблюдение н ми казва да следя внимателно какво ще се случи. Щяла съм да разбера някои неща, за които нямам никаква представа.

Стоя в полутъмния храм, конто е със свръхголеми размери (извън човешка мярка). С шум и глъч влизат снажни мъже и жени (около три метра високи и всички в сияние). Разбирам, че са решили да оставят образец от себе си, който да послужи на обикновените хора за модел па скулптура.

Всички те приличат на богове от античността. Една от жените застава неподвижно, „зарежда се" с енергия, чертите й постепенно се изгубват и тя се превръща в кълбо от светлина. Като светеща вихрушка (смерч) излиза навън и всички я следваме.

„Светещата вихрушка" влиза в една скала, после се издига над нея и понесла със себе си разтопен камък се връща п храма, застава в средата на помещението, вихьрът се успокоява и за мое най-голямо учудване се появява статуя.

След това сноп от светлина се отделя от камъка и пред статуята па богинята застава пак същата жена.

Никой не ме забелязва и аз продължавам да наблюдавам сцената. Наоколо едрите същества се възхищават и поздравяват „скулпторката". После цялата тълпа, шумна и весела, напуска храма.

Оставам сама и разглеждам статуята. Тя е с размери на създателката й, цветна, в спокойна поза и с особена усмивка.35

10 април 1987г.Вълнува ме все пак въпросът, дали наистина Те имат способност да създават от камък

свое подобие. Как могат да се превръщат само в енергия? Как могат да проникват във всякакъв материал?

Рано следобед е. В стаята съм сама.Този път установявам особена телепатична връзка едновременно с космонавт от

Космическа станция (?) около Земята (виждам го застанал пред командно табло, познавам го от предишен сън и зная името му) и с моя Учител, застанал в йогийска поза „лотос" на място сред високи планини — Хималаите, Шамбала (?).

Връзката ни е тройна, но всъщност аз повече разговарям с Космонавта, а Учителят някак усилва приемането и изяснява получената информация.

Мислено задавам въпроса, кои са Те, и разбирам, че са „деца на Светлината" —консумират директно слънчева енергия, която наричат „есенция на материята". Съветват ме да правим като тях и да приемаме повече слънчева енергия.

Показват ми като на екран човек, който е в сноп от слънчеви лъчи. Обясняват ми, че директното приемане на слънчева енергия и акумулирането й е достатъчно за поддържане на живота. Енергията се получава и от въздуха, водата, растителната храна. Що се отнася до животинската храна, тя съдържа твърде малко енергия. Внушават ми, че колкото повече се преработва енергията, толкова повече губи от „силата" си. Затова е безсмислено да се консумира животинска храна, тъй като е бедна на слънчева (космическата) енергия.

З май 1987 г.Отново съм в тройна телепатична връзка. Ще ми обяснят произхода на човека.Протичат образи, но понякога ми се натрапват и мисли с думи, които сякаш ми се

нашепват в ухото.Виждам Слънчевата система. По своите орбити обикалят Меркурий, Венера, Земя (без

Луната), Марс... Вниманието ми се насочва към планетата със спътник, която е между Марс и Юпитер.

35 Потърсих в книгите по история на изкуството сънувания образ и го сравних със статуя от Архаичния период на Древногръцката цивилизация. Имаше прилика в позата и особено в усмивката.

75

Разбирам, че тази планета с била населена с разумни същества. Развитието на нейната цивилизация вървяло твърде неравномерно и главно в две направления, като две различни общества. Едното общество („Духовен тип") стигнало до стенен да осъществява „сливане с космическата енергия" и да владее „Силите", а другото общество („Материален тип") — до максимална степен на развитие на техниката.

С помощта на летателни апарати цивилизацията от „Материалния тип" започнала изследването на планетите от Слънчевата система. По това време на Земята вече имало условия за живот.

С намесата на тази цивилизация, еволюцията на живота на Земята била активизирана, били пренесени н животински видове от тяхната планета.

Общото им планетарно ръководство по онова време остро реагирало на създаването на нови животински и растителни видове на Земята. Независимо от това „Материалният тип" цивилизация създала пови земни животни, някои от конто били комбинации от разнороден генетичен материал. Били направени и опити за промяна на вида и ръста на някои земни животни. Както повечето „лабораторни животни", новосъздадените видове били нетрайни.

В стаята влиза дъщеря ми и прекъсвам контакта.И тогава изведнъж се сещам за митологичните птица феникс (комбинация между човек и

птица), морска сирена (между човек н делфин), кентавър (между човек и кон) и др. Нима те наистина са живели? А защо не? Малко ли спомени за далечното минало на Земята са съхранили древните митове...

Дъщеря ми показва статия от сп. „Космос" със снимка на марсианските пирамиди и сфинкс. А нейните думи идват съвсем навреме:

„Земята е третата по ред, а Марс е четвъртата планета, нали? Колко просто! Когато Извънземните са изследвали планетите, те са ги номерирали с пирамиди, означаващи поредния номер, и с един сфинкс, означаващ съществата, които населяват планетата."

Спомних си, че когато учех за изпит по история на архитектурата, ми направи впечатление, че в трите пирамиди при Гиза са кодирани числени величини на размерите на Меркурий, Венера и Земята. Логично е по такъв начин те да са означили обходените преди това планети (съвпадащ с тяхната номерация според разположението им в Слънчевата система), а сфинксът да показва комбинацията между човешки образ и животинско тяло.

На същото правило може би са подчинени и пирамидите на Марс. Марсианският сфинкс няма тяло. Това е образ от създателите му, който да свидетелства за тяхното посещение и за катастрофата, сполетяла планетата им...

4 май 1989 г.Следобед е. Отново се включвам в тройния телепатичен контакт (с Космонавта и Учителя

от Шамбала). И отново задавам мислено въпроси, а отговорите получавам от двамата.Обясняват ми, че условията на Земята не са били както на тяхната планета, затова било

необходимо създаване на нови варианти разумни индивиди, които да са приспособими към земните условия.

Така били създадени два вида човешки същества. И двата вида били създадени по „лабораторен път". Единият — чрез генетични комбинации от „материалния тип", а другият бил приспособен вариант на извънземни хуманоиди и до известна степен много подобен на .Духовния тип".

76

Вторият вид „човешки същества", по-точно двойки от тях, били оставени „под наблюдение", докато се адаптират и развият у себе си способности да'владеят енергиите на тялото си. Но тъй като не успели да овладеят тези енергии (и на първо място сексуалната енергия), те били изпратени да се смесят с другия вид „човешки същества" (създадени от „Материалния тип" Извънземни). При приспособяването си към земните условия с всяко следващо поколение продължителността на живота им намалявала.

Дъщеря ми влиза в стаята и връзката се прекъсва. Тя решава кръстословица и ме пита какво значи „Животно-родоначалник".

Обяснявам й, че то се нарича „тотем" и съществува поверие, че различните родове произхождат от Животно-родоначалник, от което те са наследили някои качества. Дали тези животни не са износили човешки ембриони?...

5 май 1987 г.Телепатичният „разговор" продължава.Обясняват ми, че било предвидено, че тяхната планета ще се разпука и ще се пръсне на

парчета поради „нарушаване равновесието между енергиите" (положителна и отрицателна). Затова своевременно започнало цялостно разселване на обитателите й. Спътникът на планетата бил преместен (?) и станал спътник на Земята (нашата Луна). Той бил удобен за база на междупланетни полети. За тази цел върху Луната били пренесени апарати и съоръжения (?).

Показват ми как планетата им се пръснала.Узнавам, че атмосферата и климатът на Земята не били напълно подходящи за

представителите на тази цивилизация, затова те се разселили по други планети, по-подходящи за обитаване. Най-многобройна част се настанили на планети от системата на Сириус.

Тази група от чуждата цивилизация, която останала па Земята, поставила основите на всички древни земни цивилизации. Тъй като Извънземните консумирали директно слънчева п космическа енергия, те се настанявали по високите планини, но там останали само за определен период от време.

Малък брой от техни представители, водени от човеколюбие, основали едно общество, което умеело да владее и управлява психическите и природните енергии и което изпищявало задачата да следи земната еволюция (Шамбала?).

Връзката между отишлите по други планети н тези, останали на Земята, се поддържа постоянно, като многократно Земята е била посещавана от чужди космонавти.

Показват ми образи на хуманоиди. Всички приличат на земните хора, но някои са значително високи (може би 3,4 н повече метра), някои имат по три очи — средното е на челото (аналогия с рисуването на „третото око" в междувеждието)...

6 м ай 1987 г.Телепатичният „разговор" продължава.Мислело задавам въпроса, какви доказателства за произхода на земната цивилизация са

оставени. Съобщават ми (чувам думи): „Писменост, символи, легенди, митове, древни науки и духовни учения (Йога-учение),-материални следи..."

Съсредоточавам се върху думата „легенди" и мигновено в главата ми нахлува информация като спомен. Тя засяга легендата за Прометей н доста се отличава от знанията ми досега.

Осъзнавам, че било предвидено земното човечество да тръгне по пътя на използване на космическата енергия (слънце) или на чисти енергийни източници (гравитация, вятър, вода), за да не се стигне до унищожаване на атмосферата („парников ефект", „озонови дупки").

Прометей действително е съществувал. Той показал на хората използването на огъня (като източник на енергия). Затова бил наказан. Нашето тълкуване на легендата за Прометей е погрешно. Наказанието му е било справедливо и равностойно на вредата, която в бъдеще щяло да понесе човечеството от използване на огьня.

11 май 1987 г.Пътувам с влак. Наближаваме Врачанския балкан. Наблюдавам от прозореца мощните

очертания на белите, гладки и голи скали. Мисля си, че по време на тройния телепатичен контакт трябваше да попитам за мегалитните паметници и може би щях да получа интересна инфор-мация за тяхното предназначение.

Внезапно приемам телепатичен сигнал: „Съсредоточи се!"Съсредоточавам се. Усещам се някакси свързана с камъка, със скалата, от която се

изпълвам с огромна енергия. Струва ми се, че ще изхвръкна от прозореца, привличана от

77

огромна магнетична сила, за да се слея със скалата.Осъзнавам, че по този начин са ми обяснили ролята на мегалитите — тези древни

паметници на материалната култура.20 май 1987г.Отново съм в телепатична връзка.Показват ми символи — геометрични фигури.

Разбирам, че кръг означава вечност, безкрайност, Космос, съвършенство (Бог отец?); триъгълник означава дух, насочена енергия, тайната на събиране на енергиите и използването им като средство за промяна (Бог дух?); квадрат означава земните рамки, в които духът е затворен между посоките север-юг и изток-запад (Бог син?).

21 май 1987 г.Показват ми още символи: триъгълник с върха нагоре; друг с върха надолу; същите,

пресечени с хоризонтална черта; два преплетени триъгълника (еврейската шестолъчна звезда); меандри.

Първите четири триъгълника означават четирите елемента: огън, вода, въздух, земя. Огънят и въздухът носят положителна енергия, а водата и земята — отрицателна. За да се получи привличане, е необходимо свързване на носители на положителна енергия с носители на отрицателна енергия (нещо като магнит).

Шестолъчната звезда се състои от два противоположни триъгълника и означава единство на противоположностите, преплитане на светло и тъмно, на добро и зло, на живот и смърт.

Меандрите означават цикличност, увеличаване и намаляване па енергиите, път на живота с издигане и спадане, редуване на добро и зло, вечната промяна на състоянията.

22 май 1987 г.Показват ми символите на духовната еволюция.Спирала означава еволюция за един цикъл от време. Спиралата има седем намотки.Седем концентрични кръга означават еволюция, но за по-голям период от време,

еволюция, при която се преминава от един период в друг чрез качествен скок. Внушават ми, че е настъпило време нашата еволюция да премине в „нова орбита"...

Мисля си дали познаваме добре околоземното пространство. Показват ми Земята отстрани. Насочват вниманието ми върху две сфери, разположени противоположно от двете й страни:

„Земята е кристал, който подобно на изпъкнала леща фокусира светлината и има два фокуса. В тях, като в резервоари, се събира енергия. Тези „фокуси" променят мястото си в зависимост от разположението на Земята спрямо Слънцето. Единият е постоянно в осветената част, т. е. откъм Слънцето, и съдържа положителна енергия (Светлина), а другият обратно —винаги в тъмната част, и съдържа отрицателна енергия (Тъмнина)”.

Обясняват ми, че тези „резервоари па енергия" привличат психическата енергия, мислите и чувствата па хората от Земята. Така в единия се натрупват само добри и радостни мисли (възторжени емоции, положителни желания, хуманни стремежи), а в другия — мрачни мисли, отчаяние, отрицателни желания и стремежи за вършене на зло.

78

Когато космонавти преминават през тези „фокуси", те неминуемо щели да изпитат тяхното въздействие.

А дали това не са раят и адът?...4 юли 1987г.Отново съм в тройната телепатична връзка.Съобщават ми, че най-древната наука, която Те са оставили на хора-(та, е астрологията.

Съветват ме да се запозная с нея, а Те ще ми обяснят много неща. Тя била науката,която в близките години ще бъде най-полезна за оцеляване на човечеството.

11 юни 1987 г.Прочетох набързо една книжка за правене на хороскоп. Вижда ми се много сложно. Ще ми

е необходимо доста време, за да усвоя материала, а аз съм погълната от лични грижи и други неприятности.

Осъществявам телепатичен контакт. Казвам им, че просто засега не ми е възможно да се занимавам с астрология. Може би след известно време, като се поосвободя. Разбирам, че не са доволни от това, че поставям на преден план личните си проблеми.

25 юни 1987г. Моля ги да ми обяснят, защо съзвездията от зодиака носят такива имена, които според

мен нямат нищо общо с образа, който те означават. Откровение (пиша под диктовка): „Зодиакалният цикъл представлява Пътя на посвещението, Пътя на духовната еволюция.Човекът започва своята еволюция като животно, без да осъзнава своята същност (Овен).Продължава пътя си като животно — роб на физическите натопи, страсти и агресивност

(Телец).Разбира, че в него има двама души, две енергии — земна и космическа или божествена

(Близнаци).Спира, размишлява и съзерцава (Рак).Започва борба с животинската сила (Лъв).Борбата се увенчава с победа (Крилатата Дева),Тогава вече се постига равновесие между дух и материя (Везни).Започват да му се откриват мистически (магически), окултни тайни (Скорпион).Разбира, че всичко е движение и енергия (Стрелец).Добива мъдрост с Рога на изобилието (Козирог).Осъзнава, че е част от космическия дух и тогава върху него се излива космическа енергия

(Водолей).Добива съвършенство, приема кръговрата, овладява енергиите и разбира безсмъртието и

Истината (Риби).В светската власт начело е Овена, а в духовната — Риби"16 август 1987г.Съобщават по телевизията, че планетите са събрани от едната страна на Слънцето

(„Парад на планетите"). Според духовни учения от тази дата започва нова епоха и хора от различни страни, застанали на места при природни забележителности, отправят поздрав към

79

човечеството и призив за Добро.12 септември 1987г.Искам да знам защо всъщност животът не върви добре, защо хората са толкова безумни,

че предпочитат консумацията и бясната надпревара за притежаване на все повече материални блага пред опазване на природата, пред чистата вода, чистия въздух, пред спокойствието в при-родата...,

Показват ми образ на човек като че ли в петолъчка. От главата му, от двете му ръце и от двата му крака излизат лъчи. На главата си носи корона, в дясната си ръка държи меч, в лявата — пари, с десния си крак е стъпил върху книга, а с левия — върху някакъв символ (като жезъл).

Обясняват ми, че както всеки човек, за да е здрав, трябва всяка негова клетка да е на определеното й място в организма, така и човечеството се състои от всички хора и образува един организъм. За да бъде той здрав и да функционира правилно, всеки елемент от него трябва да е на мястото си, за да уравновесява силите. Главата управлява (тя държи властта); дясната ръка пази (тя държи оръжието); лявата урежда икономическите въпроси (тя държи парите). За да бъде стабилно, човечеството трябва да се опре па науката (книгата, върху която е стъпило) и па езотеричните духовни и окултни знания (символа). Иначе, то би било нестабилно и болно.

В новата епоха всичко ще дойде па мястото си, но след много страдания.4 октомври 1987 г.Искам да привлека още някой, за да направим общ телепатичен контакт. Питам ги как да

стане това.Показват ми две половинки от едно цяло. После тези половинки се отдалечават една от

друга, над тях се появява една светеща сфера и между двете половинки и сферата се образува светещ триъгълник. По този начин се осъществява тройна връзка.

21 декември 1987 г.Получавам телепатичен сигнал, че точно в деня на Зимното слънцестоене искат да

направим троен телепатичен контакт, затова трябва да съобщя на мой близък да участва в контакта. Това би било доказателство за контакта и за сверяване на получената информация.

Притеснена съм от жилищни проблеми и отказвам контакта. Имам вътрешно убеждение, че не постъпвам правилно, но и не мога да разбера защо връзката ни е само телепатична и защо най-после Те не оставят материално, веществено доказателство.

Задават ми въпроса: „Готова ли си за жертва?'Чувствам се много изморена от житейски неприятности, не осъзнавам какво крие в себе си

думата „жертва" и давам съгласието си.23 декември 1987 г.Намирам на улицата една сребърна обица със седем концентрични кръга. Разглеждам я и

дори ми минава през ума, че в нея е скрит символът на духовната еволюция. Вземам я и я прибирам в чантата си.

25 декември 1987 г.Сещам се отново за намерената обица. Изваждам я от чантата си и ми става мъчно за

жената, която я е изгубила. Мисля си, че тя може би ще я потърси на същото място. Отивам там по обяд и оставям обицата.

Вървя по бул. „Дондуков" към моята служба — Националния институт за паметниците на културата. Влизам в телепатична връзка и чувам следните думи: „Защо остави обицата? Тя беше от нас. Нали искаше доказателство?"

Отговарям мислено: „Как да разбера, че обицата е изпратена от Вас за веществено доказателство?"

В същия миг в главата ми нахлува споменът от една среща с Ваня, при която тя, като медиум, получи информация от Тях, че ще ми подарят пръстен или гривна с камък берил. Подсъзнателно съм очаквала нещо подобно, а не единствена обица, която дори не бих могла да използвам.

В този момент чувам звук от падащ метален предмет. Поглеждам надолу и забелязвам в краката ми да блести гривна с камък. Вземам я и я разглеждам. Изглежда сребърна или от някакъв сребрист метал. По нея има символи: камъкът й — кристал с полусферична форма, е зеленикав па цвят от рода па борилите (спомням си думите „Земята с кристал и действа като изпъкнала леща"), а от двете страни на камък;» има по една кръгла пъпка (двата енергийни резервоара или двата „фокуса").

Всичко става просто за миг. Но в същия този миг усещам как на главата ми се нахлузва

80

огнена каска. Ушите ми бучат и сърцето ми пулсира в тях. Имам чувството, че от ушите ми, от очите ми и от ноздрите ми излизат пламъци. Гърлото ми съхне. Изгарям цялата в някакъв огън.

Държа гривната в ръка и влизам в службата си.Показвам гривната на моите колежки архитектки Г. С. и В. В., дори едната я взема в ръката

си. Разбира се, споделям с тях, че тя има космически произход и ми е „подадена свише".23.ХН.1987Показвам гривната и на други мои приятели: беса, М. М. — редактор, Г. Т. — юрист.

Последният, който е и радиестезист, я изследва и констатира, че тя съдържа много силна енергия.

Показвам гривната също на Е. С. — доцент (химичка), която обещава да й направи изследване в лаборатория. Защото ако имам доказателство, че гривната е извънземна, тогава бих могла да обявя този факт и да изложа подробности за случаите на телепатични контакти досега.

Тази гривна става известна и на всички вкъщи — на мъжа ми и на децата ми.Тук обаче правя непростима грешка. Вместо да оставя настрана личните си грижи и да

осъзная голямото богатство, което съм получила от Шамбала, аз не скривам гривната, не с е заемам с изследването й, не й правя дори една фотографска снимка, а се впускам да решавам личните си проблеми, свързани със съдилища и жилищни спорове.

З януари 1988 г.От една седмица не мога нито да спя, нито да мисля разумно. Стоя като замаяна. Имам

усещането, че изгарям, че умирам...Сутринта правя телепатичен контакт. Предупреждават ме, че гривната ще изчезне (или ще

си я вземат обратно, или ще я изгубя, или ще ми я откраднат).Изпадам в паника.Гривната изчезва. Обръщам къщата наопаки. Няма я никъде.Едва след няколко седмици идвам в нормалното си състояние. Постепенно се успокоявам

и огънят, който ме изгаряше, изчезва.36

ФОРМУЛАТА(февруари 1988 - март 1989 г.)

След всичко, което ми се случи досега, особено след отнемането на вещественото доказателство за контакта, не ме напуска чувството за вина. Не издържах теста, на който ме бяха подложили, допуснах да дам предпочитание па уреждане наличните си (земните, светските) работи, пред важните проблеми с общочовешка значимост.

Все още не съм разбрала защо всъщност Те се занимават с пас (допускам, че контактуват с повече хора), защо ни обучават и просвещават, какво предстои да изживее Земята?

1 февруари 1988 г.Разтревожена съм много за бъдещето па Земята. Като че ли вече съм оставена сама да

осмисля приетата информация.Сънувам, че съм капка от морето. Всички капки сме обединени в една мощна енергия и

всички сме някак открити и без тайни. Всяка капка познава другите отделни капки като себе си, всички сме едно цяло.

Това е някакво невероятно усещане за единство, защото ние всъщност не сме водни капки, а единство от човешки същности, от които е премахнат егоизмът и заедно сме придобили огромна, безпределна сила.

7 февруари 1988 г.Чувствам се самотна и притеснена. Хората са залисали всеки с личните си дела и

всъщност всичко се движи по инерция. Във въздуха се усеща напрежение. Необходима е основна промяна и преразглеждане па ценностите.

Сънувам, че летя и пристигам на друга планета. Мястото е равнинно. Там са струпали десетина едноетажни къщи с многоъгълна форма (изглежда петоъгълна или шестоъгълна). Къщите са покрити с плоски прозрачни покриви за лъчисто отопление.

До къщите е разположена някаква нива с жито, но класовете са големи колкото царевични

36 Много по-късно Те ми обясниха, че първо са ми внушили образа на гривната, после са я материализирали и наситили моето биополе с тяхната енергия, облъчили са ме. По този начин са ми показали силата на психическата енергия, която може да извършва и материализации. А са взели гривната обратно, тъй като не допускали показването й на всички. Моментът още не бил дошъл.

81

кочани.С кацането ми от къщите наизлизат хора, по-точно жени и няколко деца. Те приличат па

земните жители, но са, общо взето, доста по-високи на ръст, стройни и грациозни, и изглеждат млади. Разговаряме по телепатичен начин. Питам ги не се ли уплашиха от мен. А те: „Какво е това страх?"

Пак ги питам, не познават ли чувството на тревога, на омраза, на завист.А те: „Цветята завиждат ли си едно на друго?" Докато разговаряме настъпва нощ и на небосклона се издига голяма синкава,,Луна", много

по-голяма от нашата. Посочват ми, че това е Земята, от която съм дошла. Но когато ги запитвам, защо Земята е без спътника си, те само се споглеждат и не ми отговарят.

От тях научавам, че преди много, много години те са живели на планета от Слънчевата система, по после са се разселили на различни места.

Тези, които са тук, са завършили своята еволюция и сега само се доусъвършенстват. Овладели са енергиите в организма си и сами регулират раждаемостта, поддържат младостта си и контролират здравето си. Всеки индивид се ражда като тип за определена дейност.

Разбирам, че планетата им се управлява от Ръководство, което има задължението да следи да не попаднат па нея „разрушителни енергии".

Докато разговарям, изведнъж в мен прониква някакво чувство на единение с тях, усещам се някак разтворена, с открити мисли, така че и аз долавям всички техни мисли. Те усещат този момент и радостно възкликват, че и аз съм била една от тях, защото всъщност живеещите на Земята произхождали от тяхното общество, но били на по-ранен стадий \на развитие. Освен това много жители от тяхната планета са останали доброволно на Земята, за да помагат па еволюцията на земните обитатели.

Предлагат ми да остана при тях, по аз отказвам и уточнявам: „Там съм оставила същества, които обичам..."

„Това е много важен аргумент" — признават те.На изпращане ми подаряват чешма от розов мрамор със сребърен обков с изящна

художествена изработка. Съветват ме да поставя чешмата пред къщата си и ми пожелават да имаме чиста вода, защото неминуемо за нас ще настъпи период, когато ще се нуждаем от чиста вода, ще я търсим и едва тогава ще я оценим...

Когато се събуждам оставам с впечатление, че всичко е било наяве в си мисля: „Нима те знаят, какво предстои на Земята?"

6 март 1988 г.Случи ми се нещо странно. Имах ужасно изживяване — като продължение на сън отпреди

три години, който никога не бих могла да забравя...Тогава сънувах, че пред мен се издига страхотен образ — като Дух па разрушителните

стихии, огромен и страшен. Държи в ръка и ми показва четири предмета (нещо като поялници). В съзнанието ми прониква ужасяващ глас, който се задъхва: „Възложено ми е да използвам тези уреди.— посочва „поялниците". — Първият причинява наводнения, вторият — ураганни ветрове, третият — високи температури и огнени стихни, а четвъртият — земетресения. Как да ги използвам, в какъв ред?

Кажи!"Аз го гледам изплашено и прошепвам само: „Не знам, както трябва..."Той продължава нервно, припряно и страшно: „Възложено ми е да унищожа едни, а да

запазя други. Как да го направя? Ти си човек. Ти знаеш. Кажи!"Той поставя пред лицето ми някаква „дъска" и върху нея пълзят мравки, тъмни и светещи,

разбъркани едни с други.„Не знам" — едва продумвам от страх.А той пита, настоява: „Как да запазя светещите, като пусна стихиите?"Накрая събирам всичките си сили и смелост и го съветвам така: „Трябва да се отделят

светещите от несветещите, да се съберат светещите и тогава биха могли да бъдат запазени."Щом промълвих това, Духът изчезна, като остави след себе си хладен полъх...И ето, че нощес отново ми се яви същият Дух и страшно ми се кара: „Какво чакаш? Кога ще

събереш светещите? Това е твоя работа, ако не искаш всичко да бъде унищожено!"Възможно ли е да бъдат издирени хората с духовно виждане и да помогнат за оцеляване

на човечеството? Възможно ли е да бъдат обединени техните енергии и да се противопоставят на стихиите?

82

Поне в България засега това е невъзможно...37

Разбирам, че предстоят тежки изпитания на Земята. Но какви са точно? Как ще ги преживеем?

22 март 1988 г.Както през миналата година, сега отново осъществявам тройната телепатична връзка с

Учителя от Шамбала и Извънземния космонавт от орбиталната космическа станция.Този път се обръщам директно към Космонавта и го питам каква е неговата задача и защо

ни наблюдават.Той отговаря, че има Формула, по която може да се следи общата промяна в климатичното

равновесие на планетата, т. е. кога би настъпило катастрофално изменение, което би унищожило живота.

Показват ми символ, нарисуван със светлина. Той представлява кръст с кръг в горната му част. Такъв символ нищо не ми говори, но Те ме убеждават, че това е „Формулата (ключът) на живота".

Съсредоточавам се в символа, но пак нищо не разбирам. Внушават ми, че формулата е дроб.

Отново и по-силно се концентрирам и постепенно символът наистина се превръща в дроб. Числителят на тази дроб е дърво, а знаменателят — човек. Разбирам най-после, че стойността на Формулата на живота на нашата планета е в правопропорционална зависимост от броя на дърветата (количеството растения) и обратнопропорционална на броя на хората. Тенденцията при всяко човешко поколение е зелените площи да намаляват, а населението на Земята да нараства, поради което общата стойност на Формулата се понижава.

Върху тъмен фон със светлина се появява Графиката на живота, изразена като падаща крива, която вече клони към нула. Изясняват ми, че Земята е в кризисно положение, т. е. пред катастрофа и Те - Извънземните, въздействат върху нас и ни внушават идеи за промяна хода на кривата. Всичките им усилия са насочени към тази промяна, защото изпусне ли се моментът за корекция на Графиката на живота, цивилизацията на Земята тотално ще загине, ще настъпи глобално затопляне и засушаване, което ще причини още по-голямо обезлесяване. А за да се поддържа земната атмосфера годна за живот, е необходимо стабилно равновесие при зелената покривка па нашата планета.

Откровение (пиша под диктовка):„Дърветата са нашите предаватели и антени. По тяхното състояние ние съдим за вашата

еволюция (показват ми особени растения като високи треви или храсти). Пазете растенията! Събирайте семена от диворастящи видове! Климатът ще се промени и само те, диворастящите, ще могат да го понесат. Садете плодни растения, за да има време да се адаптират! За да има време да пораснат и да дават плод! А няма да имате време..."

З май 1988 г.В медитация съм. Искам да узная как се оценява от Тях един изживян човешки живот.Отговарят ми, че има Формула, по която се „изчисляват" земните дела на всеки човек като

разлика между светлото и тъмното, между доброто и злото, което той оставя като мисъл и като материален израз. Тя нямала нищо общо с оценката, която ние даваме, защото по нея се „отчитат енергии".

Формулата представлява разликата между две произведения, съдържащи количеството сила на излъчвалата енергия (светла или тъмна), броя на хората, върху които се разпростира и продължителността на влияние.

Излиза, че животът на един човек се оценява според светлината, която той излъчва. Или другояче казало, всеки от нас трансформира чрез делата си космическа енергия най-общо в светлина и тъмнина, добро и зло.

8 юни 1988 г.Показват ми различни цикли във вид на синусоида. Поясняват ми, че всеки жив организъм

— човек, общество, планета, звезда, преминава през цикли. Цикличността е общ космически закон. За определени периоди от време се редуват възход и упадък, раждане и смърт, превес на положителните сили и превес на отрицателните. Всеки цикъл започва от пула и завършва в пула.

Скоро циклите па България, на Европа, природните и космическите (звездните) цикли ще съвпаднат в минимума по едно и също време. Всичко това ще доведе до големи катаклизми.

37 Събиране на хората с духовно виждане стана възможно в България едва след 10 ноември 1989 г.

83

Световните войни ще бъдат избегнати. Най-страшна ще бъде войната, която се води с природата. Природните катаклизми ще изтласкат па заден план другите конфликти. Внушават ми, че разрушителната психическа енергия, наслоена върху Земята, допринася за природните катак-лизми.

10 юни 1988 г.Изясняват ми, че за здравето па човека и на Земята важат едни и същи закони —

равновесие на четирите елемента: огън, вода, въздух и земя (камък). Огънят управлява нервната система и жлезите с вътрешна секреция; водата — кръвоносната, храносмилателната и отделителната система; въздухът — дихателната система; и земята (камъкът) — костната и мускулната система. Когато па Земята равновесието между четирите елемента се наруши, боледуват и хората. !!!

2 август 1988 гВълнува ме все повече въпросът какво предстои да изживее човечеството.Показват ми образ па дебела книга с кръст на корицата. Библия или Евангелие? После

пред погледа ми се появява лист, разделен на две като речник. Внушават ми, че ще ми обяснят както с тълковен речник отделни ключови думи и изречения.

Коя е тази книга и какво трябва да прочета?Разбирам: „Откровението на Йоана" (Апокалипсиса).11 септември 1988 г.Най-после намирам Евангелието (Новия завет) с „Откровението на Йоана".Чета бавно. През цялото време съм в стабилен телепатичен контакт с Учителите и Те ми

помагат да разбера духовния смисъл на „Откровението", защото тълкуването е мпогопланово.Отново ми показват „речника". Това ми дава кураж да започна. Всъщност „речникът" се

изяснява в процеса па четенето.23 октомври 1988 г.Ето накратко съдържанието на „Откровението на Йоана" според духовното тълкуване на

текста.Гл. 1, 2, 3. Темата е за духовното самоусъвършенстване.Започва с известяване на седемте църкви в Азия и за предстоящото идване на Исус

Христос. Храмът на духа, това е тялото на човека, убежището на неговия дух. „Азия" е Азът на човека (Егото).

Седем църкви, седем звезди, седем светилника, това са чакрите в човека, нещо като врата към Невидимия свят. Всяка църква (чакра) се управлява от отделен Дух (Ангел): „Седемте звезди са Ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви" (гл. 1/20). " За да се самоусъвършенства и да еволюира духовно, човек трябва да овладее своите чувства, страсти, мисловната си и психическа енергия, т. е. трябва да удържи победа на духа над материята. При всяка удържана победа той се издига духовно и получава просветление като награда.

Първата победа е свързана с търпение (гл. 2/3) и за награда човек осъзнава, че е духовно същество; дава му се право да яде от дървото на живота, т. е. получава първите духовни знания (гл. 2/7).

Втората победа се постига със смирение при страданията („скръб и сиромашия") и като награда човек получава „венеца на живота , т. е. спокойствие (гл. 2/10).

Третата — с въздържание или овладяване на желанията за удоволствия „там, където е престолът на сатаната" (гл. 2/13). И като награда получава ново духовно име: „Ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано" (гл. 2/17).

Четвъртата победа над Егото се постига чрез любовта и вярата (гл. 2/19), по човек трябва да победи колебанието си към лъжепророците (гл. 2/20) и като награда ще получи умение да управлява психическата си енергия и астрално ясновидство („власт пад народите" и „зорницата" — гл. 2726,27,28).

Следващото стъпало на духовно издигане се постига с бодърстване и обръщане гръб на земните страсти и удоволствия: „На име си жив, но си мъртъв" (гл. 3/1). И тогава човек получава бели дрехи (гл. 3/4,5), т. е. светла аура, ореол.

При шестото стъпало, до което се достига чрез постоянство във вярата, човек получава обещание, че ще бъде опазен от изпитанието, което предстои (гл. 3/5), ще има божествени откровения и ще придобие пророчески дарби: „ще го направя стълб в храма на моя Бог" (гл. 3/12).

Седмата или висшата степен на духовно самоусъвършенстване е тази, при която човек

84

черпи направо от Божията енергия, т. е. „злато, пречистено с огън", и става светец (гл. 3/18), а като награда за победата над себе си влиза в Божествения свят и държи постоянна връзка с Бога (гл. 3/21).

Гл. 4,5, б, 7. Темата е за развиване на човешките възможности, овладяване на психическата енергия, доминиране на разума над чувствата и развиване па всички мозъчни центрове.

„Книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата" е човешкият мозък; Агнето, което единствено може да разпечата книгата, е Космическият огън, Агни-йога, Божествената светлина, Исус Христос, който ще дойде (гл. 5/1,12).

При всяко „разпечатване" на мозъка човечеството може да направи преоценка па историческото си развитие, да прозре истината и да осъзнае пагубните грешки от всички войни, които са ставали на Земята и са били все по-страшни и опасни за съществуването па планетата ни.

Първите войни са били локални и са водени с лък и стрела (гл. 6/2). 'Следващите са но-масови, по-жестоки и с по-усъвършенствано оръжие; и Злото успява „да вдигне мира на земята, тъй като човеците да се избиват един друг; и даде му се голяма сабя" (гл. 6/4). Следващите войни носят глад и несправедливост (гл. 6/6), те са още по-масови и се водят върху все по-големи територии на Земята (гл. 6/8), после идват религиозни войни и революции (гл. 6/9) и накрая завършват със страшен трус, който застрашава цялата планета (гл. 6/12).

Гл. 8, 9. Продължава развиването на човешките възможности с „разпечатването" па мозъка, по следва осъзнаването на разрушителната сила на атома, както и мощта на психическата енергия. „Седем ангели тръбят с тръби" означава насочената енергия при използване на атома. След тръбенето на всеки Ангел последователно се унищожава част от природата: след първия (надземни опити с атомна бомба) изгаря 1/3 от земята, дърветата и тревата (гл. 8/7); след втория (атомни опити под водата) измират 1/3 от живите същества в морето; след третия Ангел (Чернобил) „третата част от водите стана пелин и много човеци измряха от водите, защото се вгорчиха" (гл. 8/10,11). След затръбяването на четвъртия Ангел се нарушава космическото равновесие, а след петия и след шестия — започват страшни войни и „от огъня, от дима и от жупела... биде избита третата част от човеците" (гл. 9/18).

Гл. 10, 11,12, 13,14. Темата е борбата между Доброто и Злото, между Светлината и Тъмнината на всички нива (земно, астрално и духовно), между всемирната обич (всеобща религия) и всеобщото насилие.

Преди да за тръби седмият Ангел, т. е преди да стане тотално унищожаване на планетата, Духовният свят изпраща свои „свидетели" — двете маслини и двата светилника", т. е. разгръщат се световни движения за мир и световни движения за духовно просветление (гл. 11/3,4).

При тръбенето на седмия Ангел се намесват Духовният и Астралният свят и започват пряко да влияят върху хората и да ги променят към духовност. Появяват се знамения.

Като първо знамение е това, че хората започват да виждат действия в невидимия свят —борбата между светлата идея за духовно просветление („жена, облечена със слънцето") и тъмните сили на насилието и унищожението. „Змей" означава енергия на насилието, „звяр" —управник, сьслужител на насилието. „И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели... и свален биде големият змей... свален биде па земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него" (гл. 12/7,9).

Борбата се пренася на Земята и се води между хората за промяна па съзнанието и победа па Разума, или за продължаване на насилието и безумието. Описани са периодите па световните войни, техните подбудители...

Гл. 15, 16. Темата е за екологическата катастрофа и замърсяването на природата, което настъпва като последица от всички неразумни, егоистични и агресивни действия на човека, като наказание от Бога. „Седем Ангели изливат чаши с Божия гняв" — означава замърсяване на земя-та, водата и въздуха. Последователно започва унищожаване па условията за съществуването па живота па Земята.

Първият Ангел излива чашата си на Земята и се появяват болести (гл. 16/2); вторият — в морето и измират всички живи твари (гл. 16/3); третият — в реките и водните извори и те стават негодни за пиене (гл. 16/4); четвъртият — върху слънцето, „на което се позволи да гори човеците с огън" (озоновите дупки — гл. 16/8); петият — върху институциите на властта и настават вълнения, бунтове и революции (гл. 16/10,11); шестият — върху голямата река Ефрат (гл. 16/12); а седмият — върху въздуха, настава силен трус и се разцепва великият град Вавилон. Вавилон е

85

място за земни удоволствия, земна власт, а Ефрат е свързана с изтичане на разрушителна енергия. (Ефрат ще пресъхне, а Вавилон ще бъде унищожен!) Чрез природни катаклизми и стихийни бедствия ще бъдат променени географските очертания на сушата и водата (гл. 16/20).

Гл. 17,18,19, 20. Темата е за Космическия огън, който ще пречисти Земята, у хората ще надделее разумът и ще бъде осъден досегашният егоистичен начин на живот. „Голямата блудница, която седи на много води" е енергията на властолюбието, сребролюбието, алчността и похотливостта. „И земните царе, които са блудствали и живели разкошно... ще заплачат, когато видят дима от изгарянето й" (гл. 18/17).

„Сватбата на Агнето и Неговата жена" означава сливането на светлата енергия от Духовния свят със Земята, вече пречистена от Космическия огън и приготвила се за това сливане.

Следва война на Невидимия свят със земните жители, която завършва с победа над тези, „които бяха приели белега на звяра". И възтържествуват Духовните учения (Божието слово).

Гл. 21,22. Темата е за новия живот след пречистването на Земята от Космическия огън. Земята се свързва с Духовния свят в тръгва но духовен път. Новият Ерусалим е място за духовния живот на Земята, който ще побере и новите хора. „И в него няма да влезе нищо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота и на Агнето" (гл. 21/27). „Река с вода от живота, която извираше от престола па Бога и на Агнето" е духовната сила па вярата, от която всички ще се облагодетелстват. Ще има обща единна религия.

23 декември 1988 г.Получавам указание, че е дошло време да прегледам записките си и да започна написване

на книга, с която да помогна за по-бързо извършване на духовната промяна у хората.15 февруари 1989 г.Завършвам в общи лилии скиците, които биха влезли като илюстративен материал в

бъдещата ми книга.28февруари 1989г.На гости съм у моя приятелка Я. Л. - архитекти. Запознавам се с К. К. -журналистка. Тя се е

завърнала съвсем наскоро от Тибет, посетила е Хималаите и носи интересна информация. Аз й показвам скиците за илюстрации към книгата ми.

1 март 1989 гК. К. идва у нас. Настоява, че трябва да ми съобщи важни факти и да ми предаде нещо

особено ценно.Когато била на Хималаите и на Тибетското плато, имала убеждението, че поддържа

връзка с “Духовни сили" (Учители). Веднъж била седнала на тревата и си почивала, когато „чула глас", който й нашепвал настойчиво да погледне пред себе си. Тогава видяла отломък от черен камък — единствен по рода си, наоколо нямало такива камъни. Било й внушено (поръчало) да го вземе и да го предаде някому, но тя не знаела на кого.

Сега разбрала, че камъкът трябва да бъде предаден на мен, затова и дошла. Поемам го с вълнение. Изпълнено е предопределеното. Аз също искам да й направя подарък и за спомен й закичвам хубава мартеница.

Разглеждам камъка. Той е черен с една бяла ивица. Необичайно тежък е. Целият е набразден (като старческа ръка), а знаците по него са като символи. Подобен камък определено не съм виждала досега. Дали не е отломъкът, за който Николай Рьорих пише, че се донася от неизвестни хора и се появява в различни страни преди големи събития и който е в „магнитна" връзка с големия чудотворен камък? (По него узнавали бъдещето на света и Махатмите го пазели в Шамбала.) Кой знае?...

Приемам „подаръка" от Тях като знак да се заема с написването на книгата.38

ЗАКЛЮЧЕНИЕНаписах тази книга, защото искам да известя, че навлизаме в нова епоха, в която Земята

ще трябва да понесе мощни космически енергии — Космически огън. Вибрациите на тези енергии ще развият свръхсетивните качества на всички хора, които могат да ги понесат. Но това ще успеят да направят само тези от нас, които са овладели енергиите на собственото си тяло и имат отворено космическо съзнание. Да бъдем готови за духовната промяна, която ще се извърши във 38 През октомври 1990 г. посетих световноизвестната българска ясновидка Ваига. Всъщност тя ме покани на разговор, прие ме приятелски и седнала срещу нея (в присъствието на Л. Д.) аз чух от устата й отдавна жадуваните слова: „Ти си била на Хималаите. Видяла си се с Учителите и си получила знания от Тях. Какво ти казаха за...?"А през януари 1991 г. ми се явиха двамата Учители и откриха имената си, с които са били известни в света при едно от своите превъплътявания, когато се изпълнявали славна духовна мисия. Но за това друг път.

86

всеки от нас!Искам също да обърна внимание на хората, че всички ние сме подложени на

въздействието на противоположни сили. Светлите сили се опитват да ни внушат желание за промяна, за тръгване по пътя на Разума, по пътя на духовното самоусьвършенстване, а Тъмните — да вървим по инерция към всеобщо самоунищожаване.

Искам най-вече да убедя хората, че всеки от нас носи огромни богатства в себе си —способностите па човешкия дух. Ключът за тези богатства е скрит в сърцето му.

Да отворим сърцето си за Любовта така, че да чувстваме всяка чужда болка като своя!Да развиваме и усъвършенстваме нашите качества, без да чакаме науката да ги обясни!

Един ден и това ще стане, но ние не разполагаме с много време, за да оцелеем...Още отсега трябва да приложим Мъдростта на Формулата на живота — хармония между

човека и природата. Да залесим нови гори и плодни градини, да пречистим земята, реките, моретата и въздуха!

Духовното ни развитие и извисяване ще ни разкрие нови светове, нови действителни ценности на живота и ще ни отведе към Истината за космическата ни принадлежност. Ще ни направи достойни да влезем в контакт с Висшите цивилизации, ще ни превърне от земни същества в Космически деятели и творци.

Това е нашето бъдеще. Друго ние нямаме...Януари 1991 г.