Съдържание УВОД....................................................... 5 ИЗЛОЖЕНИЕ.......................................................... ............................................................6 ГЛАВА 1. МАЛКИЯТ И СРЕДЕН БИЗНЕС КАТО ОБЕКТ НА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА..............................................6 1.1. Понятие за малък и среден бизнес......................6 1.1.1. Качествени критерии за класификация 7 1.1.2. Количествени критерии за класификация 9 1.1.3. Динамика на сектора на малките и средните предприятия в България 15 1.2. Фактори, влияещи върху развитието на сектора на МСФ. .18 1.2.1. Фактори на предлагането 19 1.2.2. Фактори на търсенето 24 ГЛАВА 2. ЦЕЛИ И ИНСТРУМЕНТИ НА ПОЛИТИКАТА СПРЯМО МАЛКИЯ И СРЕДЕН БИЗНЕС........................................27 2.1. Цели на политиката спрямо МСФ........................30 2.1.1. Стимулиране на заетостта в икономиката 30 2.1.2. Оптимизиране на структурата на икономиката 34 2.1.3. Заздравяване на производствената верига 35 2.1.4. Стимулиране на конкуренцията 36 2.2. Инструменти на политиката спрямо МСФ.................37 2
103
Embed
Malkite i Sredni Perdpriatia v Evropeiskia Suz i Bylgaria
This document is posted to help you gain knowledge. Please leave a comment to let me know what you think about it! Share it to your friends and learn new things together.
Развитието на икономическите отношения винаги е било белязано в една или друга
степен от присъствието и намесата на държавата. В модерното стопанство тя изпълнява
функции по балансирането на частните и обществените интереси, като в зависимост от
конкретния икономически модел регулира определени сфери от икономиката. Една от тези
сфери несъмнено е сектора на малкия и средния бизнес.
Изучаването на проблемите на малките и средните фирми присъства сериозно в
Западната литература. То става все по актуално и в България на фона на острата
икономическа криза отразила се изключително негативно върху този сектор на националната
икономика. Дребният бизнес игра и ще продължава да играе все по-важна роля за
преструктурирането на икономиката, за туширането на негативните ефекти от реформите, за
създаването и икономическия просперитет на средната класа в страната. Затова е крайно
належащо той да получи необходимата му подкрепа от страна на държавата.
Настоящата дипломна работа си поставя за цел да изследва основните проблеми по
формирането и прилагането на ефективна политика спрямо малките и средните фирми, както
и да проектира тези проблеми към реалните икономически условия в България. Изхождайки
от разбирането за политика спрямо МСФ като за комплекс от взаимосвързани мерки за
целенасочено въздействие от страна на държавата върху сектора на малките и средните
фирми с изложението се прави опит да се решат следните основни задачи:
- да се дефинира понятието малък и среден бизнес като се изследват и факторите, които
определят неговия облик днес;
- да се изложат основните алтернативи по отношение на тази политика във функционален
аспект, т.е. алтернативните цели и инструменти за въздействие;
- да се изследва състоянието на институционалната инфраструктура в България за
привеждането на политиката в действие.
Постигането на така формулираните задачи се изправя пред сериозни затруднения. На
първо място, възникването и развитието на сектора се свързва най-вече с промените след 1989
г. т.е. дребният бизнес в България все още няма история и традиции. В допълнение до
септември 1999г., проблемите на дребния бизнес като че ли останаха в периферията на
интереса на икономисти и политици и в резултат от това в България статистически
наблюдения за състоянието и динамиката на сектора просто няма. Така работата по тези
проблеми се превръщат в истинско предизвикателство, но след приемането на „Закона за
малките и средните предприятия” всичко започна да се нарежда. Това положи основите за
5
българските фирми да започнат да работят организирано, спазвайки законите в една
новоизграждаща се конкурентна среда.
ИЗЛОЖЕНИЕ
ГЛАВА 1. МАЛКИЯТ И СРЕДЕН БИЗНЕС КАТО ОБЕКТ НА
ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
В настоящата глава се изследват основните аспекти на сектора на малките и средните
фирми (МСФ) като обект на специфична икономическа политика. По този начин тя полага
основите на цялата дипломна работа. Разгледани са две основни групи проблеми –
качествените и количествени характеристики на сектора, дефиниращи границите му спрямо
останалите икономически субекти и факторите, които оказват влияние върху МСФ. На базата
на представените в главата алтернативи се прави опит да се оценят за България конкретните
характеристики на сектора на МСФ и факторите, които му влияят.
1.1. Понятие за малък и среден бизнес
Изготвянето на съдържателна и ефективна политика във всяка една сфера на
обществения живот предполага отличното познаване на обекта, върху който ще се въздейства.
В сферата на регулирането на малкия и средния бизнес първа стъпка в тази посока е
определянето на конкретни критерии за разграничаването на малките, средните и големите
фирми. Тук се сблъскваме с един от сериозно дискутираните проблеми, както в литературата,
така и в практиката.
Изготвянето на максимално коректна и ефективна класификация е от особена важност,
както за науката и изследователската практика, така и за изготвянето и прилагането на
държавната политика в тази голяма сфера на икономиката. Подобна класификация обаче се
сблъсква със сериозни проблеми, произтичащи от:
- хетерогенния характер на произвежданите в сектора на малкия и среден бизнес продукти;
- голямата диференциация в характеристиките на този род фирми по икономически сектори;
- динамичния характер на този сектор, възпрепятстващ в голяма степен стабилността във
времето на подобна класификация;
- необходимостта от осигуряване на международно съответствие на класификацията и др.
Проблемът за дефинирането на понятието малък и среден бизнес е широко дискутиран в
науката. В повечето случаи се използват два вида критерии за разграничаването малките и
средните фирми от големите такива.
6
1.1.1. Качествени критерии за класификация
Множество автори разглеждат в своите трудове този въпрос като се предлагат
различни решения. За нуждите на настоящото изложение обаче ще посочим само два от
всичките опити за решаване на проблема, за да се придобие представа за неговия комплексен
характер.
Едно от определенията, считани все още за меродавни и с най-голям практически
ефект, е изготвената от така наречения комитет “Болтън” през 1971 г. “икономическа
дефиниция” на малката фирма. Според тази дефиниция, за малки се приемат фирмите
отговарящи на следните критерии (признаци):
- имат относително малък дял на пазара;
- управлявани са от собственици и частични собственици (с разделена собственост), без
използване на усложнена; йерархична структура;
- независими са в дейността си (не само юридически, но и фактически).1
Въпреки неоспоримия авторитет на комитета “Болтън”, с развитието на
икономическите отношения, а така също и на науката в областта на малкия и среден бизнес,
предложената от него дефиниция търпи все по сериозни критики. В литературата се излагат
аргументи, които оспорват коректността и на трите признака в “икономическата дефиниция”.
Изследванията показват, например, че управленските функции в множество фирми започват
да се делегират на професионални мениджъри, като собственика се отказва дори от правото си
да взима редица фундаментални по отношение на бизнеса решения, много преди фирмата да
достигне горната граница (под която тя все още може да се счита за малка) съгласно
разгледаната по-долу “статистическа дефиниция”. Сериозно се атакува и твърдението, че за
характерна черта на малката фирма може да се счита неспособността и да влияе на
обкръжаващата я среда. Изтъква се, че в практиката това твърдение, очевидно повлияно от
концепцията за съвършената конкуренция, се опровергава доста често сред малките фирми,
които заемайки тясно специализирани пазарни ниши, често не действат като съвършени
конкуренти. Bradburd и Ross (1989 г.)2 привеждат пример от САЩ, според които, докато
големите фирми като правило отчитат по-висока рентабилност от малките, в хетерогенните
сектори, където съществуването на пазарни ниши е по-често срещано, това отношение е точно
обратно.
Като резултат от тази полемика се издигат нови концепции, предлагащи различни
критерии за разграничаване на малките и средните фирми. Според една такава алтернативна
“икономическа дефиниция”, предложена от Wynarczyk през 1993 г., съществуват три 1 Тодоров, К., “Стратегическо управление в малките и средните фирми”, Некст, София, 1997, 15 с.2 Storey, D. J., “Understanding the Small Business Sector”, Routledge, London, 1995, 22 с.
7
централни признака, по които малките фирми се отличават от големите такива: несигурност,
иновации и еволюция.3
Несигурността като признак на малките фирми включва три измерения. Първото е
свързано с несигурността от факта, че по-принцип малките фирми са “получатели на цената”
(price-takers), което се счита за по-точна алтернатива на предложението на комитета “Болтън”,
който поставя ударението върху малкият пазарен дял. Като втори източник на несигурност за
малката фирма се сочи тяхната ограничена база от клиенти и продукти. Като типичен пример
се сочи често срещаните сред дребния бизнес случай на подизпълнителство спрямо ограничен
кръг от фирми клиенти, като в повечето случаи става въпрос за продукт, специализиран в една
или друга степен. Третият аспект на несигурността, имащ отношение към различията между
малките и големите фирми е много по-ниската интензивност на конфликтите в малката
фирма, поради факта, че управлението е съсредоточено в ръцете на един човек или малко на
брой хора. Така отношенията вътре в малката фирма се базират на мотивацията на
собственика и на способността му да я предаде на заетите във фирмата, докато в голямата
фирма, отношенията се концентрират около контрола между различните организационни
нива. В този смисъл главното различие между малката и голямата фирма е далеч по-голямата
несигурност на външната среда, в която оперира малката фирма заедно с по-голямата
вътрешна съгласуваност в нейната мотивация и действия.
Ролята на малкия бизнес за иновационния климат в икономиката е втората ключова
характеристика, която го отличава от големите фирми според Wynarczyk. Ролята, която му
отрежда още Шумпетер през 1934 г., като инициатор на “вихри на съзидателно разрушение”
(gales of creative destruction), определено има покритие в практиката. Типичен пример е
ранната историята на полупроводниковата индустрия в Калифорния, дължаща своето
грандиозно развитие на няколко малки фирми, реализирали изключително бързо потенциала
си за растеж. Въпреки това ролята на малкият бизнес в иновационния процес по-принцип е
по-скромна, тъй като е ограничена от неговия “нишов” характер. Изследванията показват, че
МСФ отделят по-малко средства за научно-изследователска и развойна дейност (НИТД),
наемат по-малко персонал, зает изключително с НИТД. Въпреки това обаче, вероятността да
се внедрят фундаментални иновации е много по-висока сред МСФ отколкото сред големите
фирми, като този факт се свързва най-често с тяхната по-ниска ангажираност с вече
съществуващи продукти и технологии.
Третото различие между МСФ и големите фирми се свързва с далеч по-голямата
вероятност малката фирма да се намира в процес на еволюция или промяна. През своя жизнен
3 Storey, D. J, цит. изт. , 25-26 с.8
цикъл малката фирма преживява множество промени свързани с нейният ръст или промяна на
пазарната ниша, което налага съответната промяна на стила на управление и на
организационната структура. Така в малката фирма процесът на промяната е по-скоро
продължителна еволюция с множество етапи, а не едноетапна промяна, какъвто е случаят с
големите фирми.
Wynarczyk се опитва чрез така описаният модел да покаже основните характеристики
на МСФ, като цели да докаже, че те се различават качествено от големите фирми, а не са
просто техен умален модел.
Посочените два опита да се дефинират качествените характеристики на сектора на
МСФ трябва да покажат най-малко две неща:
- големите трудности свързани с определянето по окончателен начин на границите на
понятието малък и среден бизнес и свързаната с това дискусия в литературата;
- несъмнените фундаментални различия между МСФ и големите фирми, което налага
диференциран подход при изследването и регулирането им.
От написаното по-горе обаче е очевидно, че така описани критериите за
разграничаване на МСФ, въпреки научната си стойност не са приложими за целите на
емпиричното изучаване на сектора, а така също и при изготвянето и прилагането на адекватна
политика от страна на държавата. Тази роля изпълняват количествените критерии.
1.1.2. Количествени критерии за класификация
Отчитайки изложените по-горе съображения още комитета “Болтън” предлага наред с
“икономическата” дефиниция за малък бизнес и примерна “статистическа” дефиниция -
Таблица № .
Таблица № Статистическа дефиниция на комитета “Болтън”4
Отрасъл Класификационен признак
Машиностроене 200 заети и по-малко
Строителство 25 заети и по-малко
Търговия на дребно
Услуги
Други
Оборот от 50 хиляди лири и по-малко
Търговия на едро Оборот от 200 хиляди лири и по-малко
Пътнически транспорт Наличие на 5 или по-малко транспортни средства
4 Тодоров, К., цит. изт., 37 с.9
От представената таблица е видно, че затрудненията при определянето на качествените
критерии за идентифициране на малкия бизнес се пренасят и върху опитите да се изготви
система от количествени показатели със същата цел. В “статистическата” дефиниция на
комитета “Болтън” се използват не един, а цели 3 показателя – брой заети, оборот и физически
активи, което дава повод за критика от гледна точка на затрудненията при сравняването на
резултатите както във времето, така и между различни страни. Наред с това като недостатъци
се изтъкват и редица други съображения – използването на признаци, измервани в парични
единици предизвиква проблеми свързани с инфлацията и валутните курсове; промяната в
различните икономически детерминанти и най-вече на производителността на труда налага
актуализирането както на монетарните показатели, така и на границите на броя на заетите във
фирмата.
С цел да се преодолеят част от споменатите проблеми в Европейския съюз се въвежда
обобщаващото понятие “малки и средни фирми” на мястото на понятието малки фирми. За
основен критерий се използва признака брой заети и като се признава вътрешната
нееднородност на сектора той се разделя на следните подгрупи:
- микро-фирми: със 0 до 9 заети във фирмата;
- малки фирми: със 10 до 99 заети във фирмата;
- средни-фирми: със 100 до 499 заети във фирмата.
Таблица № Класификация на фирмите в някои страни5
Страни Вид фирма (брой заети)
малки средни големи
Исландия до 4 5 – 29 над 30
Дания до 19 20 – 99 над 100
Норвегия до 19 20 – 99 над 100
Швеция до 49 50 – 199 над 200
Великобритания до 49 50 – 499 над 500
Франция до 49 50 – 499 над 500
Германия до 49 50 – 499 над 500
Финландия до 99 100 – 499 над 500
Въпреки удобството, което тази дефиниция предлага, свързани най-вече с
възможностите за международни сравнения, днес в повечето страни се налага подхода с
5 Тодоров, К., цит. изт., 71 с.10
използването на повече от един показател и по-детайлното класифициране на фирмите по
отрасли. Типичен пример за това е класификацията на фирмите в Германия, представена в
Таблица № . Това се налага най-вече от необходимостта мерките, предприемани спрямо
сектора на МСФ, да отговарят по-точно на хомогенния му характер, като се отчитат
особеностите на всяка една страна. Поради сериозните различия в особеностите на различните
икономики, се различават и използваните класификации, което личи от Таблица № .
Таблица № Класификация на фирмите в Германия6
Вид фирма Брой заети Годишен оборот (DM)
Индустрия
малка до 49 до 2 млн.
средна 50 до 499 2 до 25 млн.
голяма над 500 над 25 млн.
Занаятчийство
малка до 2 до 100 000
средна 3 до 49 100 000 до 2 млн.
голяма над 50 над 2 млн.
Търговия на едро
малка до 9 до 1 млн.
средна 10 до 199 1 до 50 млн.
голяма над 200 над 50 млн.
Търговия на дребно
малка до 2 до 500 000
средна 3 до 99 от 1 до 5 млн.
голяма над 100 над 10 млн.
Транспорт и съобщения
малка до 2 до 100 000
средна 3 до 49 от 100 000 до 2 млн.
голяма над 50 над 2 млн.
Услуги от предприятия
малка до 2 до 100 000
средна 3 до 49 100 000 до 2 млн.
голяма над 50 над 2 млн.
6 Тодоров, К., цит. изт., 112 с.11
България от своя страна през 09.09.1999г. изготвя Закон за малките и средни
предприятия и го обнародва в държавен весник (бр. 84 от 24 септември 1999г.). С този закон
по (чл.1) се урежда: обществените отношения, свързани с провеждането на държавната
политика по насърчаване създаването и развитието на малки и средни предприятия. По
(чл.2) законa има за цел изграждане на благоприятна институционална, нормативна и
финансова среда за създаване и развитие на малки и средни предприятия в Република
България. И по (чл.3) дава точни параметри на това, кое предприятие е малко и средно:
- Микропредприятия – малките предприятия със средно списъчен брой на персонала
до 10 души.
- Малките предприятия са предприятията, които:
1. имат средносписъчна численост на персонала до 50 души, и
2. имат годишен оборот до 1000000 лв. или стойността на дълготрайните
материални активи е до 800000 лв., и
3. са независими
- Средни предприятия са предприятията, които:
1. имат средносписъчна численост на персонала до 100 души, и
2. имат годишен оборот до 3000000 лв. или стойността на дълготрайните им
материални активи е до 2400000 лв., и
3. са независими. 7
Разбира се от приемането си закона е актуален за времето си. През годините, с
приемането на България в НАТО, с премахването на визовия режим и с подписването на
редица споразумения за облекчен режим на стоки и услуги, се появява необходимост той да
бъде обновен като:
- Микропредприятия са предприятията, които:
1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и
2. годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв., и/или стойност на активите,
която не превишава 3 900 000 лв.
- Малки предприятия са предприятията, които:
1. имат средносписъчна численост на персонала, по-малка от 50 души, и
2. годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите,
която не превишава 19 500 000 лв.
3. са независими
7 Държавен вестник, бр.84, 24.09.1999г., с.312
- Средни предприятия са предприятията, които:
1. имат средносписъчна стойност на персонала, по-малка от 250 души, и
2. годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв., и/или стойност на активите,
която не превишава 84 000 000 лв.8
Като допълнителни разпоредби и изменение към закона обнародван в държавен
вестник в бр. 59 от 21 юли 2006г. е записано:
1. "Предприятие" е всяко физическо лице, юридическо лице или гражданско
дружество, което извършва стопанска дейност, независимо от собствеността,
правната и организационната си форма.
2. "Годишен оборот" е нетният размер на приходите от обичайната дейност на
предприятието.
3. "Дружества за рисково инвестиране" са акционерните дружества, създадени за
инвестиране на рисков капитал в малки и средни предприятия.
4. "Рисково инвестиране" е инвестиране в малки и средни предприятия при
създаването им и в началната фаза на тяхното развитие.
5. "Институционален инвеститор" е инвеститор по смисъла на Закона за публичното
предлагане на ценни книжа.
6. "Регионални фондове за развитие" са фондовете, осигуряващи финансова подкрепа
за развитие на регионите в определени сфери: производствени инвестиции, създаване
и модернизиране на инфраструктури, инвестиции в областта на здравеопазването и
образованието и други.
7. "Съответен пазар" е пазарът по § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на Закона
за защита на конкуренцията.
8. "Вертикално свързани пазари" са пазарите на стоки и услуги, непосредствено
предшестващи или следващи съответния продуктов пазар по веригата производство
- разпределение.
9. "Новообразувани малки и средни предприятия" са малките и средните предприятия,
за които са изтекли до 12 месеца от вписването им в регистър БУЛСТАТ.
10. "Сдружения, подпомагащи малки и средни предприятия" са сдруженията,
регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, чиято
регистрирана цел е оказване на подкрепа и съдействие на малки и средни
предприятия, независимо от формата за осъществяването й, или сдружения, на
които повече от две трети от членовете са малки и средни предприятия или повече
8 Държавен вестник, бр.59, 21.07.2006г.13
от половината от реализираните от тях проекти и програми са насочени към малки
и средни предприятия.
11. "Браншови камари и съюзи" са сдруженията, регистрирани по Закона за
юридическите лица с нестопанска цел, чиито членове осъществяват сходна
стопанска дейност в един и същ сектор на икономиката.
12. "Райони за целенасочено въздействие" са районите за целенасочено въздействие по
смисъла на Закона за регионалното развитие.
13. "Групи в неравностойно положение на пазара на труда" са групи в неравностойно
положение на пазара на труда по смисъла на Закона за насърчаване на заетостта.
14. "Непосредствено низходящо предприятие партньор" е предприятието, в което
друго предприятие притежава от 25 до 50 на сто от капитала или от броя на
гласовете в общото му събрание.
15. "Непосредствено възходящо предприятие партньор" е предприятието, което
притежава в друго предприятие от 25 до 50 на сто от капитала или от броя на
гласовете в общото му събрание. 9
1.1.3. Динамика на сектора на малките и средните предприятия в България
Първите МСФ са създадени в България още в условията на планово стопанство и
тотална държавна собственост. В рамките на периода от 1980 до 1986 година в България са
създадени около 500 МСФ и мощности. Около 200 от тях са изградени по условията на 12
ПМС и около 300 - по условията на 33 ПМС. Към края на 1989 г. основната маса МСП е
съсредоточена в следните области -машиностроене (74), лека промишленост (55),
биотехнологична и химическа промишленост(66), БАН (43), селското стопанство (43),
електроника (31) и др. За съжаление не се реализира намерението за постигане на
независимост на тези предприятия и повечето от тях съществуват като производствени
мощности под “шапката” на големите фирми. Така България започва прехода с твърде малко
на брой МСП в сравнение с другите страни от Централна и Източна Европа.
Първият бум в развитието на сектора обаче настъпва с приемането на Указ №56 и по-
късно с началото на реформите в България. Броят на регистрираните частни фирми през 1990
и 1991 г. ежегодно се удвоява, като това се дължи основно на новосъздадените частни МСФ.
За съжаление в България не съществува изчерпателна и достоверна статистическа
информация за структурата и динамиката на малките и средните предприятия. Като се има
предвид обаче, че с настъпването на реформите от 1989 и 1990 г. големият прираст на броя
регистриране фирми в България се дължи изцяло на нововъзникналите частни фирми, които в
9 Държавен вестник, бр.59, 21.07.2006г. 14
по-голямата си част са малки и средни фирми, статистиката за регистрираните дружества
може да се използва за косвен индикатор за динамиката в сектора на малките и средните
предприятия.
Вторият бум свързан с развитието на частния сектор е свързан с падането на
социалистическото правителство през 1997 година. Две години след на 09.09.1999г., излиза и
Закон за малките и средни предприятия, който регламентира строго и ясно кои предприятия
са малки, средни и микро. В него са упоменати Aгенцията за малки и средни предприятия,
консултативния съвет за малки и средни предпричтия, мерките за насърчаване създаването и
развитието, финансовото подпомагане на дейността по насърчаването, програмите за на
сърчаване, в подкрепа на бизнеса. Упоменато е участието на малките и средни предприятия
при приватизация на държавни и общински предприятия и предоставяне под наем на имоти –
частна държавна и частна общинска собственост, както и административнонаказателните
разпоредби.
Таблица № Разпределение на регистрираните фирми по юридическа форма10
2003 2004 2005 06.2006
ЕТ 665394 678033 689168 693191
СД 23615 23581 23490 23463
ООД 83680 93346 104702 109535
ЕООД 66087 79229 95921 103610
АД 8423 8662 9052 9197
Кооперации 7570 7568 7566 7555
Общо 854769 890419 929899 946551
От Таблица № се вижда бързото нарастване на броя на регистрираните фирми до
01.06.2006г. Тези резултати се обясняват с три основни факта:
- със постепенното сваляне на преградите пред частната инициятива бяха регистрирани
множество фирми, често просто във връзка с някакви очаквания или за да се осигури
възможност за бъдеща самостоятелна дейност, е в отговор на открити нови пазарни
възможности, подкрепени с предварително изготвени бизнес планове;
- бързо придоби разпространение така наречения предприемачески мит;
със засищането на пазара с нови фирми;
10 НСИ, “Статистически справочник 2005”, НСИ, 06.2006 г.
15
- през 2006г. регистър – БУЛСТАТ - премина към „Агенция по вписванията към
Mинистерство на правосъдието”, като данъчните номера отпадат и регистрацията на
физически лица се опростява с изравняване на числата от ЕГНто. По този начин физически
лица са упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност за българи, а за чужденци
са физически лица, които не притежават единен граждански номер или личен номер на
чужденец и:
а) извършват търговска дейност или оказват независими лични услуги в страната,
включително и чрез място на стопанска дейност или определена база или обект, или
б) притежават недвижимо имущество в страната, или
в) са осигурители;
- отварянето на границите за свободно движение на хора и облекчените митнически режими;
- огромната помощ, която европейския съюз оказва на държавата ни с различни програми за
подпомагащи малкия и среден бизнес;
Таблица № Структура на фирмите по брой заети11
11 НСИ, “Статистически справочник 2005”, НСИ, 2006 г.
16
Данните от анкетата показват, че заетостта през 2005 г. спрямо предходната 2004 г. в
двата сектора - производство и услуги - се е задържала константна при 51.4% от
анкетираните, а при 12.2% от тях бележи влошаване. През 2005 г., 36.4% от анкетираните
отчитат положителни изменения.
Очакванията за 2006г. са оптимистични:
В национален план балансовите числа показват положителна тенденция по отношение
на заетостта, като средните стойности на показателя от 24.2 процентни пункта през 2005 г.
достигат до 32.4 процентни пункта през 2006 г.
В сравнение с останалите региони на страната най-песимистични очаквания за
изменения в заетостта се отбелязват в Югоизточен район, което е независимо от очакванията
за висок ръст в приходите от продажби в същия район спрямо очакванията.
1.2. Фактори, влияещи върху развитието на сектора на МСФ
В опит да се обясни наблюдаващата се тенденция след края на 60-те и началото на 70-
те години към бързо увеличаване на ролята на МСФ в развитите икономики, британският
икономист D.J. Storey предлага изложената в Таблица № класификация на факторите,
влияещи върху сектора на МСФ. Разделението на факторите в две групи, на предлагането и на
търсенето не изключва тяхната взаимообвързаност, а е направено с цел да се подпомогне
съдържателната дискусия.
17
Важно е да се отбележи обективният характер на представените в Таблица № фактори,
което предполага тяхното действие в глобален мащаб или поне в развитите страни, които
определят облика на световната икономика. Това прави тяхното изследване особено важно
при разглеждането на политиката за насърчаване на МСФ в България, въпреки, че действието
на някои от тях е все още незначително у нас. Обективният характер на факторите обаче е
достатъчна гаранция, че с нормализирането на икономическите условия, тяхното въздействие
върху икономиката на страната и в частност върху сектора на МСФ ще става все по
осезателно.
Таблица № Фактори, влияещи върху сектора на МСФ12
Предлагане Търсене
Технологични изменения
нови продукти
нови сектори
Структурни изменения
търсене на услуги
Фрагментация/предимство в разходите
подизпълнителство
“японизация”
Несигурност на търсенето
Работна сила/безработица
демография
безработица
образование
Макроикономически условия
безработица
Правителство
приватизация/дерегулиране
социални осигуровки/данъци
предприемаческа култура
склонност към риск
Икономическо развитие
услуги
селско стопанство
пазарни ниши
гъвкава специализация
Цени
цени на енергоносителите
1.2.1. Фактори на предлагането
Първият основен фактор от страната на предлагането са технологичните промени. В
по-дългосрочен план, бурното развитие на малкия и средния бизнес се свързва най-вече с
навлизането на развитите страни в петия цикъл на Кондратиев. В литературата, началният
12 Storey, D.J., цит. Изт, 42 с.18
стадий на тези дългосрочни флуктуации се свързва с новите технологии, развивани и
разпростирани в икономиката от първоначално малки фирми. И както четвъртият цикъл,
започнал в края на 20-те и началото на 30-те години от 20ти век се свързва с масовото
производство и електричеството, в ролята на “носеща честота” на настоящия цикъл се явяват
информационните технологии. Този факт се потвърждава както от историята на развитието на
бизнеса в “силиконовата долина”, така и от повсеместното присъствие на информационните
технологии в обществения живот днес. Влиянието на новите информационни технологии
обаче може да се наблюдава и в България, където този сектор от икономиката в момента е
изцяло доминиран от голям брой малки и средни частни фирми, успяващи да оцелеят и да се
развиват в условията на жестока конкуренция, колабираща икономика и постигане на
заветната цел за признание за свободно функционираща пазарна икономика. Признанието
идва в следствие на големи усилия и лишения положени от българския народ.
Разбира се, значението на този фактор за развитието на сектора на МСФ не трябва да се
преувеличава. На първо място важно е да се отбележи, че тези малки фирми, носители на
новата технология бързо станаха световни гиганти и напуснаха сектора на МСФ. От друга
страна в етапа, в който сектора носител на новото в стопанството се доминира от МСФ, той не
е достатъчно голям, за да повлияе самостоятелно на структурата на икономиката като цяло.
Въпреки това, обаче, ролята на новите технологии за развитието на сектора на МСФ е
значителна, като се отчете и дифузията на тези технологии във всички сектори на
икономиката и свързаните с това ефекти върху ефективността на бизнеса, структурата на
икономиката и т.н.
Вторият фактор от страната на предлагането се свързва с теорията на фрагментацията
и предимството в разходите, чиято основа полага Coase през 1937 и която Williamson
доразвива през 1985.13 Основната теоретична постановка в случая е предположението, че
фирмата ще започне собствено производство на определени материали, суровини и т.н. само
ако издръжките на тази дейност са по-ниски от цената, която фирмата би заплатила за да
придобие необходимия ресурс от пазара. На тази база се прави заключение, че с развитието на
икономиката, на множество специфични продукти и с развитието на възможностите за
реализиране на икономии от мащаба се изменя и размерната структура на икономиката като
цяло.
Тази група фактори включва и така наречената “японизация” на бизнеса особено в края
на 70-те години. Този фактор включва прилагането във фирмите и в частност в МСФ методи и
способи на производство и управление, заимствани от японската практика, като се счита, че те
13 D.J. Storey, цит. изт., 61 с.19
позволяват по-ефективно разпределение и използване на ресурсите на фирмата и по този
начин се елиминират някои от “вродените” недостатъци на малката фирма като специфична
форма за осъществяване на бизнес дейност. В последните години обаче, повечето от тези
методи се подлагат на жестока критика в икономическата литература и губят своето значение.
Третата група фактори от страната на предлагането е свързана с някои характеристики
на работната сила. Емпиричните изследвания показват, че предприемачите се различават по
някои демографски характеристики от наетите работници, т.е. такива характеристики като
пол, образователен статус, възраст и т.н. оказват влияние върху развитието на малкия бизнес.
Установено е например, че в развитите страни мъжете-предприемачи са няколко пъти
повече от жените, но делът на жените-предприемачи расте, че образователният статус на
предприемачите е по-висок от този на наемните работници, че в стартирането на собствен
бизнес са най-активни хората на възраст между 25 и 44 години и т.н. В този смисъл малкият
сектор зависи от променящата се полова, възрастова, образователна и т.н. структура на
населението и се променя с измененията на тези структури. По този фактор България в голяма
степен следва тенденциите установени в развитите страни, или поне тези по отношение на
застаряването на нацията и превеса на жените в половата структура.
Безспорно е влиянието на безработицата върху сектора на МСФ, а в България то е
дори още по-изявено. Влиянието на безработицата обаче е противоречиво. От една страна,
високата безработица намалява алтернативната цена на риска от откриване на собствено
малко предприятие и от тази гледна тя може да се разглежда като фактор стимулиращ
предприемачеството. От друга страна, обаче, високата безработица се асоциира с по-ниски
нива на съвкупното търсене (вече като фактор на търсенето) и така тя става фактор,
възпрепятстващ дребния бизнес. Конкретното съотношение на тези два ефекта определя и
общия ефект от промяната в нивата на безработица върху измененията в сектора на МСФ.
Таблица № 7 Равнище на безработицата към 31.12.2004г.
Регистрирани безработни в бюрата по труда и коефицент на безработица към
31.12.2004 година
Райони за планиране
Области
Регистрирани в бюрата по
труда
Коефицент на безработица
- %
Общо за страната 450566 12.2
Северозападен район 47413 20.3
Видин 11754 20.8
Враца 17722 18.1
20
Монтана 17937 22.5
Северен централен район 74389 13.5
Велико Търново 19296 14.2
Габраво 4800 7.2
Ловеч 11227 14.5
Плевен 23850 16.1
Русе 15196 12.6
Североизточен район 99518 15.9
Варна 20535 9.4
Добрич 16265 15.4
Разград 14517 19.7
Силистра 12263 18.3
Търговище 16992 25.4
Шумен 18946 19.8
Югоизточен район 47680 12.7
Бургас 17945 8.9
Сливен 17456 17.0
Ямбол 12279 17.3
Южен централен район 117741 12.7
Кърджали 11233 13.6
Пазарджик 23968 16.1
Пловдив 34365 10.4
Смолян 12219 17.3
Стара Загора 18694 10.8
Хасково 17262 13.8
Югозападен район 63845 6.5
Благоевград 14833 8.7
Кюстендил 8302 11.3
Перник 7720 11.4
София (столица) 17571 3.2
София 15419 12.3
21
Пазарната реформа в България превърна скритата безработица (или поне една голяма
част от нея), съществуваща до нейното начало в тотално одържавената ни икономика, в явна
такава. Така през първите години след 1989 г. безработицата, наред с други фактори беше
силен стимул за навлизане в сферата на частния бизнес, т.е. в сектора на МСФ. С
разрастването на кризата и свиването на съвкупното търсене до критични величини малките
фирми се усетиха и другото проявление на този фактор. Така и възникна необходимостта от
държавната намесе със създаването на закона.
Четвъртата група фактори от страната на предлагането включва фактори, свързани с
управлението на икономиката. Несъмнено тази група включва особено актуални за
българската действителност фактори като приватизация, дерегулация, данъчна система и т.н.
Несъмнен е фактът, че бурното си развитие частния бизнес, а в това число и малкия и
среден бизнес дължи в най-голяма степен на започнатата през 1989 г. реформа в икономиката.
С либерализирането на цените и освобождаването на частната инициатива започна и вече
дискутирания “бум” в броя на малките и средните фирми у нас. Приватизирани бяха и много
държавни и общински малки фирми, а приватизацията на големите такива е предпоставка за
по-добро управление и защита на реални икономически интереси, което е още един шанс за
възникването на множество малки и средни фирми около големите такива. Важното в случая
е, че подобен род МСФ ще бъдат реални икономически субекти, а не такива, създадени за
източването на държавните предприятия по позната схема на “монополизиране на входа и
изхода им”.
Положителната роля, която посочените по-горе стъпки изиграха за развитието на
сектора на МСП у нас, предстои да бъде направено още много в сферата на дерегулирането на
икономиката и особено на приватизацията и след приватизационния контрол. Особено важно
е да се решат бързо и максимално ефективно проблемите с все още съществуващите
монополи в страната (енергетика, комуникации, железопътни превози и т.н.) и да се създаде
високо конкурентна среда. Подобни мерки биха имали възвратен положителен ефект – със
стимулирането на конкуренцията, чрез демонополизацията на важни сектори от националното
стопанство ще се стимулира и малкия и среден бизнес, което от своя страна ще засили
допълнително “конкурентния тонус в икономиката”.
Вторият елемент от групата фактори на държавното управление е също особено
актуален и широко дискутиран в нашето общество в момента. Мнението, че със снижаването
на данъците се стимулира икономиката като цяло и в частност малкия бизнес като че ли няма
сериозни опоненти. Въпреки това обаче, съществуват и изследвания които показват точно
22
обратното. Според изследване на Rees и Shah от 1993 г.14 сред британските предприемачи не
се наблюдава повишаване на икономическата активност с намаляване на данъците, каквито
стремежи следва нашата политика. Според други икономисти болшинството от дребните
бизнесмени, целят генерирането чрез малките си фирми на определен доход и с постигането
на тази граница, снижаването на данъчните ставки не ги стимулира да повишават бизнес
активността си, а дори напротив. Изтъкват се дори и хипотези, че повишаването на данъците
може да доведе до интензифициране на процеса на създаване на малки фирми, с цел по-
лесното избягване на данъчното облагане. Доводите срещу намаляването на данъчната тежест
с цел стимулиране на предприемаческата активност, обаче, не звучат с особена тежест на
фона на обстановката в България през годините на преход. Притискани и от високите разходи
за обслужване на държавния дълг и от ниска събираемост, данъците у нас са неефективно
високи. Трябва да се отчете и неколкократния спад в реалните доходи на населението от 1989
г. и предизвиканият от това спад в съвкупното търсене. От тази гледна точка, мерки свързани
с разширяване на данъчната основа, осигуряващи възможност за плавно намаляване на
данъчните ставки могат само да стимулират българският дребен бизнес. С новият пакет
данъчни закони, приети в края на 1997г. се правят подобни опити. Въвеждането на форфетен
данък за малките фирми в определени отрасли може да се оцени като крачка напред. Наред
със снижаването на възможностите за укриване на данъци, по този начин се постига и друг
положителен ефект – форфетният данък превръща данъчното задължение във фиксиран,
предварително известен разход, като по този начин се създават предпоставки за
концентриране на усилията на предприемачите върху дейността на предприятието, а не върху
търсенето на пътища за избягване на данъчно облагане. Остават обаче съмнения за
коректното определяне на сумата на данъка, а от там и за общия му ефект върху сектора на
МСФ. Но с течение на години към днешната дата основата на този пакет от данъчни закони
дава резултат, като разбира се търпи и леки промени с оглед промените, които изискват
адекватни реакциии.
Друг основен компонент на тази група фактори е установилата се в страната система на
социално подпомагане и на осигуряване при безработица. Общото мнение в случая е, че
получаваните социални помощи и помощи за безработица влиаят върху алтернативната цена
на “самонаемането”. При по-високи нива на помощите, тази цена се повишава и това
дестимулира предприемаческата активност. В изследване на Meager върху предприемаческата
активност в Германия, Франция и Дания между 1973 г. и 1989 г., се наблюдава повишаване на
заетостта в сектора на МСФ в първите две страни и липсата на такова в Дания, като този
14 D.J. Storey, цит. изт., 93-95 с.23
резултат се обяснява именно с факта, че от трите, Дания е страната с най-висока степен на
осигуреност срещу безработица.
1.2.2. Фактори на търсенето
Втората основна група фактори, довели до развитието на сектора на МСФ в световен
мащаб, е групата на факторите на търсенето. Сред факторите на търсенето, на първо място
трябва да се отбележи тенденцията към нарастване на търсенето на услуги в световен мащаб.
Това важи както за услугите, търсени от бизнеса, така и за потребителските услуги. Това дава
основание на множество автори, изхождайки от позициите, че МСФ са по-гъвкави и по-
адекватни на пазара на услугите, да открият в тази тенденция мощен стимул за разрастване на
сектора на дребния и средния бизнес.
Влианието на втория фактор на търсенето, а именно несигурността е изследвано и
описано от Shutt и Whittington. Изследвайки стратегиите за фрагментация на големите фирми,
те определят три основни типа такива:
1. Децентрализация на производството, при което големите предприятия се раздробяват до
по-малки производствени единици по различни пътища, включително чрез създаване на нови
филиали;
2. “Откъсване”, при което големите фирми престават да бъдат директен собственик в по-
малкото поделение, но запазват приходните си връзки с тях посредством лицензионни
споразумения или франчайзинг;
3. “Дезинтиграция” на производството и иновациите – големите фирми престават да бъдат
собственици на производствени или развойни поделения, но запазват контрола си върху тях
чрез своята пазарна мощ или чрез потенциалната заплаха от обратно изкупуване.
Shutt и Whittington твърдят, че съобразявайки се точно със несигурността на пазара и в
частност на търсенето, едрият бизнес използва в отговор някои от посочените по-горе
стратегии с цел минимизиране на риска, но запазване на контрола върху пазарните процеси.
Така според конкретните пазарни условия, несигурността на търсенето може да окаже
влияние върху размерната структура на икономиката.
Този фактор, оказва съществено влияние върху икономиката на България и по-точно
върху нейната размерна структура поради наличието на подобни едромащабни, реални
бизнес-структури в частния сектор, както и поради все по-голямото присъствие на западни
такива. Каналите по които той проявява своите ефекти обаче, се оказват все по-важни със
съзряването на “националния капитал” и по-масовото навлизане на дългоочакваните
стратегически западни инвеститори. В една по дългосрочна политика за насърчаване на
24
дребния и средния бизнес би трябвало да отчита потенциала на този фактор в страната и то е
факт с приемането на закона през 1999година.
Третият фактор, свързан с икономическото развитие и предизвиканите от него промени
на търсенето е доказаното пренасочване на търсенето към по-тясно специализирани и
персонифицирани продукти и услуги, паралелно с нарастването на доходите. Това е
предпоставка за създаването на фрагментирани пазари, а пазарните ниши са един от
основните фактори благоприятстващи дребния бизнес, идентифицирани още от комитета
“Болтън”. В този смисъл, със забогатяването на обществото се изменя в полза на МСФ и
структурата на търсенето в икономиката.
В четвъртата група фактори на търсенето са включени такива, които са свързани с
икономическото развитие. Хипотезата, която се свързва с първите две позиции в групата, а
именно селско стопанство и услуги гласи, че нарастването на благосъстоянието в
икономиката води до пренасочване на търсенето от селското стопанство, характеризиращо се
с висока степен на участие на МСФ към промишлеността, където участието на МСФ е като
правило далеч по-скромно, а от промишлеността, към сектора на услугите, където участието
на МСФ е поне по-високо от това в индустрията. Потвърждение на тази теза може да бъде
открито в Таблица № .
Таблица № 8 Дял на самонаетите според нивото на доходите15
Видове страни (БВП/човек)
Дял на
самонаетите в
работната
сила
Дял на
самонаетите в
заетите в
селско стоп.
Дял на
самонаетите в
заетите в др.
сектори
Нисък доход (под $500) 48% 58% 37%
Нисък среден доход (под $2000) 29% 44% 25%
Висок среден доход (под $6000) 23% 47% 18%
Нисък висок доход (под $12000) 14% 55% 13%
Висок висок доход (над $12000) 9% 43% 6%
Тези аргументи са сърцето на концепцията за гъвкавата специализация, развита най-
пълно от Piore и Sabel. Въпреки, че е посочена в групата на факторите на търсенето,
концепцията за гъвкавата специализация има отношение, както към търсенето така и към
предлагането.
15 Storey, D.J., цит. Изт., 129 с.25
Като най-типичен пример за гъвкава специализация в практиката се сочи развитието на
МСФ в североизточната част на Централна Италия. През 80-те години тя се характеризира с
наличието на множество малки и средни фирми, особено в секторите на производство на
текстил и керамика и на обувната промишленост. Те произвеждат тясно специализирани
продукти с много високо качество и тясно кооперирайки се една с друга, осигуряват висока
конкурентоспособност на своите продукти. И наистина, през по-голямата част от 80-те години
Италия е единствената страна член на ОИСР, която увеличава своя дял на световния пазар на
текстилни изделия. Това дава основание в икономическите среди да се заговори за нова
индустриална форма, наследник на “Фордизма”, при която тясно специализирани, но и тясно
кооперирани помежду си независими МСФ постигат висока конкурентоспособност на базата
на високо качество и дизайн, а не на базата на икономии от мащаба.
С течение на времето, обаче, концепцията за гъвкавата специализация губи своите
позиции след като не се откриват други значими примери за подобна икономическа форма и
след като в края на 80-те години и Италия е застигната от проблемите споходили текстилната
индустрия и в другите развити страни.
Интересни насоки за размисъл в този смисъл дава едно изследване на Университетския
център за развитие на предприемачеството при УНСС на тема “Интернационализация и
междуфирмени връзки на МСФ от хранително-вкусовата и шивашката промишленост”.
Според него, сред основните бариери пред увеличаването на продажбите, както на вътрешния,
така и на външния пазар, предприемачите от шивашката промишленост определят липсата на
финансови ресурси за обезпечаване на маркетинговите си усилия, както и за подновяване и
подмяна на технологичното оборудване. Въпреки това, отчитайки силната ценова
конкуренция от страна на турски и китайски стоки и балансираните маркетингови усилия на
гръцките производители, българските производители откриват своето основно конкурентно
предимство в борбата за привличане на крайно свитото търсене именно в по-доброто качество
и производството на уникални за пазара продукти, при цени на границата на допустимия
минимум. Това показва, че използвайки някои елементи от модела на гъвкавата
специализация, особено в сферата на маркетинговите усилия, секторът на МСФ от шивашката
промишленост може да се справи и по-успешно с пазарните предизвикателства, както в
България, така и зад граница.
ГЛАВА 2. ЦЕЛИ И ИНСТРУМЕНТИ НА ПОЛИТИКАТА СПРЯМО МАЛКИЯ И
СРЕДЕН БИЗНЕС
26
Политиката за насърчаване на малките и средните фирми е специфична интервенция от
страна на държавата в естествените пазарни отношения. Именно като такава тя се нуждае от
сериозна обосновка и доказан положителен ефект, за да се вписва в едно пазарно ориентирано
стопанство.
Класическите аргументи за държавна намеса в пазарните отношения са пазарните
дефекти. Множество либерални икономисти обаче твърдят, че доказаното наличие на пазарен
дефект е само необходимо, но не и достатъчно условие за държавна интервенция.
“Либералните икономисти оправдават интервенцията на пазара само, ако предизвиканото от
нея увеличение на благосъстоянието превишава разходите породени от бюрокрацията
свързана с държавната намеса (Rowley и Peacock, 1975).”16 Въпреки важността на проблема, с
ясното дефиниране на аргументите за провеждането на политика за насърчаване на малкия и
среден бизнес, в практиката съществуват малко подобни примери, вкл. и в развитите страни.
Все пак, анализът на богатата практика в подпомагането на МСФ в Западна Европа дава
основание да се изведат три основни аргумента за намеса на държавата в полза на дребния
бизнес.
Най-често споменаваната, но и една от най-оспорваните причини за провеждане на
политика в подкрепа на МСФ е тяхната доказана роля като най-активен източник на нови
работни места. Този факт се използва за оправдаване на подобна политика в етапи от
икономическото развитие характеризиращи се с висока степен на безработица. Тази теза е
обаче остро критикувана, като сред основните аргументи на критиката са липсата на
доказателства, че това води до по-ефективно и рационално разпределение на ресурса работна
сила, както и че увеличаването на работните места в сектора на дребния бизнес не става за
сметка на намаляването на заетостта в големите фирми, което също трябва да се отчете при
оценяването на ефектите от политиката.
Вторият, много силен аргумент за специално отношение от страна на държавата към
малкия бизнес е съществуването на пазарен дефект, породен от относителната слабост на
малките фирми на пазара спрямо големите такива. Като типичен пример се сочат разходите,
свързани с посрещането на изискванията на законодателството в съответната страна.
Изследвания във Великобритания показват например, че разходите за посрещане на
изискванията, свързани със облагането с ДДС, формират 2,5% от оборота на фирми с годишни
продажби под £15 000, но само 0,07% от оборота на фирми с годишни продажби над
£2 000 000. Подобни, макар и не така фрапиращи разлики, се наблюдават и по отношение на
16 Storey, D.J., цит.изт., 132 с.27
други разходи, свързани със посрещането на законовите изисквания. Това дава основани да се
счита, че евентуалната намеса на държавата ще бъде не толкова с цел облагодетелстване на
МСФ, колкото за преодоляване на недостатъците и дефектите, свързани с техния малък
размер. Като допълнителен положителен ефект от стимулирането на сектора на МСФ се
изтъква и факта, че наличието на голям брой малки и средни фирми увеличава конкуренцията,
чрез потенциалната заплаха за “големите играчи” на пазара от навлизането на нови
конкуренти, което е гаранция за това, че те няма да се възползват от пазарната си сила, за да
извличат монополни печалби и ще полагат усилия да ограничават X-неефективността, с което
се ограничават пазарните дефекти, свързани с несъвършените конкурентни форми.
Третият основен аргумент за подпомагането от страна на държавата на сектора на
МСФ е свързан с разпределението на доходите. Всепризнат е фактът, че секторът на МСФ е
икономическия фундамент на средната класа в развитите страни, която от своя страна е гарант
на демократичното, гражданско общество. Представените в Таблица № данни за
разпределението на доходите сред наемните работници и сред самонаетите в Обединеното
кралство е показателно за по-равномерното разпределение на доходите, които осигурява
активното участие на МСФ в икономиката. Критиците на този довод за намеса в полза на
дребния бизнес, обаче, атакуват необходимостта от подпомагане, особено финансово от
страна на държавата, на тази класа, която и без това е вече по-богата (средният доход на
самонаетите в посоченият пример е с близо 30% по-висок от този на наетите по трудов
договор).
28
Таблица № 9 Разпределение на доходите според статуса на заетост в Обединеното
кралство (1990 г. по цени от 1986 г.)
Годишен доход Самонаети Наети
под £5 000 8,6% 0,8%
между £5 000 и £10 000 21,5% 28,9%
между £10 000 и £15 000 25,8% 49,2%
между £15 000 и £20 000 10,2% 13,7%
между £20 000 и £25 000 14,0% 4,2%
над £25 000 19,9% 3,2%
Среден доход £16 441 £12 663
Стандартно отклонение 10 134 5 191
Коефициент на вариация 62% 41%
Изложената накратко дискусия относно аргументите за държавна интервенция на
пазара, с цел подпомагане на МСФ е показателна за нуждата от точна оценка на
необходимостта от намеса и на ефективността на тази намеса, при отчитане на разходите,
точно идентифициране на пазарните дефекти, облагодетелстваните субекти и тези, които
понасят неблагоприятните ефекти от намесата на държавата. За правилното построяване на
комплекса от мерки и инструменти за въздействие, както и за последващата оценка и анализ
на ефективността на политиката, е необходимо предварително точно да се определи и целта,
която ще преследва съответната намеса.
2.1.Цели на политиката спрямо МСФ
Въпреки огромната важност на дефинирането на основната цел на всяка една политика
в сферата на МСФ това е рядко срещано и е повод за жестоки критики от страна на
изследователите на дребния бизнес. Подчертавайки, че Обединеното кралство съвсем не е
уникално в това отношение от останалите страни в Европа, Дейвид Стори пише: “Няма такова
нещо като бяла книга за целите и задачите на политиката, насочена към малките и средните
фирми в Обединеното кралство… Поради това се налага да се гадае за целите на такава
политика, вместо да се разглежда всяка една инициатива като вписваща се в една обща
концептуална рамка”.17
17 Storey, D.J., цит. изт., 171 с.29
Анализът на практиката на насърчаването на МСФ в Европа все пак предлага няколко
различни класификации на възможните алтернативи за целеполагане по отношение на
политиката спрямо МСФ. Основните различия се свързват най-вече с проблема коя от
възможностите е крайна цел на политиката и коя междинна. Като отчитат факта, че
насърчаването на МСФ е все пак само елемент от цялостната икономическа политика на
държавата, чиято крайна цел е повишаване на благосъстоянието de Koning, Snijders и Vianen
(1992 г.) предлагат класификация, включваща изложените по-долу четири главни цели на тази
специфична политика.
2.1.1.Стимулиране на заетостта в икономиката
Една от най-често срещаните и дискутиране цели на политиката за насърчаване на
МСФ e преследването на по-висока степен на заетост в икономиката. Тя е може би
единствената цел явно обявявана при изготвянето и реализацията на подобна политика в
страните от Западна Европа. В последните години обаче, все по-често се поставя под
съмнение ефективността на политика, чиято крайна цел е повишаването на заетостта или
борба с безработицата посредством мерки, насочени към стимулиране на възникването на
нови МСФ. Причините за това са много, въпреки доказания в практиката принос на сектора на
МСФ в общия обем на заетостта в икономиката.
При разглеждането на този проблем, първо трябва да се уточни, че увеличаване на
заетостта и намаляване на безработицата не са еквивалентни понятия, вкл. и като цели на
политиката спрямо МСФ. Намаляването на безработицата е следствие от увеличаването на
заетостта, но наред с това тя зависи и от редица други фактори (като миграцията например).
Това налага при оценяването на ефектите от политиката спрямо МСФ да се дефинира съвсем
точно целта, а като основен показател да се ползват броя на създадените в следствие от
държавната интервенция работни места. Така поставен, проблема с оценяването на
ефективността на политиката издига няколко въпросителни:
- не всички новооткрити работни места в сектора на МСФ са създадени в следствие от
предприетите от правителството мерки;
- една част от предприемачите стартирали собствен бизнес или разширили съществуващия си
са го направили без пряко да се възползват от специалните мерки и биха го направили дори и
без намесата на държавата;
- специалните мерки, насочени към определен кръг от МСФ, особено субсидиите, създават
изкуствено конкурентни предимства за едни фирми, като принуждават други да напуснат
бизнеса (особено на постоянни от гледна точка на обема локални пазари като този на
фризьорски или таксиметрови услуги например), т.е. трябва да се оцени нетния ефект от 30
политиката, като се отчете загубата на работни места във фирмите пострадали от съответната
политика.
Политика, насочена към увеличаване на заетостта, чрез стимулирането й сред МСФ трябва
да отчита още един важен фактор – кой създава нови работни места. Източниците на заетост в
сектора на МСФ са общо казано два – новосъздадените малки фирми и растящите малки
фирми. Посоченият проблем е пряко свързан с качеството на работните места, които се
създават по тези два пътя и конкурентоспособността на икономиката. Дългогодишните
изследвания показват, че основен принос към заетостта имат така наречените бързо растящи
фирми – около 4% от новосъздадените МСФ за десетгодишен период създават в края на
същия период близо 50% от заетостта сред оцелелите фирми. Дългогодишните изследвания на
Дейвид Смолбоун доказват, че създаването на работни места в подобен род фирми се
осъществява паралелно с увеличаване на производителността на труда в тях, непрекъснато
нарастване на продажбите и подобряване на конкурентните позиции на фирмата.
“Насърчаващата основаването на нови предприятия политика би могла да намали
безработицата, но от гледна точка на икономическото развитие създаването на заетост би
трябвало да се възприема по-скоро като резултат от разрастването на бизнеса, отколкото като
първостепенна политическа цел, най-малко, за това защото съществува риск от краткосрочно
разкриване на работни места за сметка на конкуренцията в дългосрочен план”18
Правителствата започват да включват сред основните задачи на своята индустриална
политика “създаване на нов тип заетост, основана на стабилността на голям брой работни
места в много малки и средни предприятия и избягване на риска от внезапно увеличаване на
безработицата при закриване на отделни много големи предприятия”19. Така формулирана,
тази задача поставя и въпроса за ролята на сектора на МСФ като буфер, който би могъл да
тушира в значителна степен негативните ефекти от преструктурирането на държавния сектор
върху безработицата.
Таблица № 10 Предприятия по групи според броя на заетите в тях и по
икономически заетите в тях
18 Смолбоун, Д., “Подпомагане развитието на МСП в страните в процес на преход: поглед от запад”, Индустриалната организация и предприемачеството в условията на преход, Информа Интелект ООД, София, 1996 г.
19 “Програма 2001 (1997 – 2001 г.)”31
32
В таблицата по-горе ясно се вижда, че заетите в преприятията през 2003г. са се
увеличили за 2004г. с 6402души. Този факт е положителен като цяло за страната ни още
повече, че увеличението на заетите лица нараства с равни темпове, както за
микропредприятията така и за малките и средните предприятия. Като погледнем заетите в
транспорта, складирането и съобщенията ще забележим, че там заетостта намалява. Това е
породено от опита на управниците във фирмите, техните знания и умения да оптимизират
разходите си с въвеждането на нови технологии и контрол. Доста голям брои от тези хора се
разпределят в другите икономически дейности, като в операциите с недвижими имоти и
бизнес услуги бележат голям ръст с 1834души. Това показва че движение на пазара има и все
повече и повече свободни работни места се откриват с приближаването на страната ни към
членството в европейския съюз и оптимизирането на закона за малките и средни предприятия
и допълненията към него.
2.1.2.Оптимизиране на структурата на икономиката
Като най-динамичен и гъвкав компонент на икономическата система, секторът на МСФ
може да бъде сериозен инструмент в ръцете на правителството за постигане на оптимална
икономическа структура. При това държавата може да окаже сериозно влияние, както върху
отрасловата структура на икономиката, така и върху териториалното разпределение на
ресурсите и икономическата активност.
Въпросът за участието на МСФ в промяната на отрасловата структура на
производството има пряка връзка с ролята им като генератор на иновации и особено за
дифузията на иновациите в икономиката. При това в случая иновацията се разбира не само
като технологична иновация, а в един по-широк смисъл, включващ използването на нови
методи на управление, маркетинг и т.н. Въпреки, че по-голямата част от малките фирми са по-
правило от групата на така наречените “традиционни фирми” с по-консервативно отношение
към иновационната активност, съществуват и множество от така наречените “технологично
базирани” и “базирани на нови технологии” МСФ, които играят определена роля в
икономическото развитие, вкл. и за отрасловото преструктуриране тъй като са основен
компонент на отрасли, за които технологичната иновация е от особена важност за
конкурнтоспособността им. От друга страна за традиционни, ниско технологични отрасли,
насърчаването на използването на нови методи и ноу-хау в областта на управлението на
продуктовото портфолио например може да се окаже силен стимул за икономическото
развитие.
33
Насърчаването на МСФ може да бъде и важен елемент от регионалната политика в
България. Както се вижда от Таблица № , икономическата активност е неравномерно
разпределена по територията на страната, с ясно очертани два центъра – София и Пловдив – и
очертаващи се като изоставащи региони - област Монтана например, а подобно е
положението и в региона Странджа-Сакар. Със своя принос като генератор на заетост, а оттам
и на по-високи доходи, МСФ могат да се превърнат във важен инструмент за по-рационално
териториално разпределение на работната сила и по-ефективно и пълно използване на
местните ресурси.
Таблица № 11 Регионална структура на фирмите в България20
Субекти вписани в БУЛСТАТ към 01.01.2006г.
Област Регистрирани фирми
София 65,3 29489
Бургас 37,5 73185
Варна 36,0 84684
Ловеч 33,9 15169
Монтана 32,7 16455
Пловдив 44,6 102436
Русе 37,2 34477
София-Столична 34,9 268586
Хасково 35,6 41735
Общо 41,0 666216
2.1.3.Заздравяване на производствената верига
Изследователите на дребния бизнес подчертават винаги ролята му като интегрална част
от икономическата структура. Развитието на здрав сектор от МСФ е важно условие за
развитие на нови дейности, например в сферата на потребителските услуги, а също и
разширяване и допълване на бизнеса посредством връзките с доставчиците и клиентите.
Много от малките фирми са специализирани доставчици на големите фирми на детайли, части
и заготовки или услуги, произведени при равнище на разходите често пъти по-ниско от това,
което би могло да се достигне в тях. В това отношение малките фирми осигуряват една важна
20 НСИ, “Статистически справочник 2005”, НСИ, 2006 г.
34
част от инфраструктурата, от която зависи конкурентоспособността на икономиката. Както
подчертава Д. Смолбоун, “една от потенциалните роли на МСФ е тази на доставчици на по-
големите фирми, допринасяйки по този начин за външната конкурентоспособност на
последните.”21
Наличието на база от дребни доставчици може да бъде важен фактор за откриването на
филиали на големи транснационални компании, макар че за изпълняването на такива функции
от МСФ, те обикновено трябва да достигнат много висок стандарт на качеството, който би
задоволил изискванията на клиентите на големите фирми. За да достигнат тези изисквания,
МСФ със сигурност се нуждаят от осезаема помощ (напр. финансиране, обучение) за
развитието на производствената си база и човешките ресурси.
Осъзнаването на тази функция на МСФ може да издигне в основна цел на политиката
за насърчаването им именно заздравяването на производствената верига. Осъзната нужда от
подобен подход към МСФ в България може да се открие сред задачите на индустриалната
политика, включени в програмата на настоящото правителство и имащи отношение и към
коментираните в предходната точка проблеми на структурната оптимизация: “отговорно
преобразуване на продуктовата структура на производството с насочване към продукти, които
се основават на местното селско стопанско и добивно производство, с цел създаване на
цялостна технологична и продуктова верига, която да включва множество малки и средни
предприятия”.22
2.1.4.Стимулиране на конкуренцията
В последните години, тенденциите в европейската политика спрямо МСФ сочат
преориентация от стимулиране на заетостта, към стимулиране на конкуренцията. Създаването
на добре развит сектор от малки и средни фирми се възприема като основен гарант за това, че
големите компании няма де се възползват от своята пазарна сила.
Конкуренцията, като основна цел на икономическата политика на държавата спрямо
МСФ, на практика пронизва всички други алтернативни цели изложени по-горе. От
написаното до тук може да се заключи, че преследвайки създаването на високо конкурентна
среда в икономиката с политиката си спрямо МСФ държавата може да постигне като вторичен
ефект всичко отбелязано вече – повишаване на заетостта, при това паралелно с повишаване на
производителността на труда, по-рационално разпределение на ресурсите, както в отраслов
така и в териториален разрез, заздравяване на производствената верига.