Летните студентски практики: комуникация и социализация на КИН чрез образование / The Summer Student Internships

ЛЕТНИТЕ СТУДЕНТСКИ ПРАКТИКИ:КОМУНИКАЦИЯ И СОЦИАЛИЗАЦИЯ НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО

НАСЛЕДСТВО ЧРЕЗ ОБРАЗОВАНИЕГЛ. АС. Д-Р НИНА ДЕБРЮНЕ,ПЕТЯ КИРИЛОВА, СТУДЕНТ

В настоящия доклад са представени летните студентскипрактики в областта на културното наследство, организирани отУниверситета по библиотекознание и информационни технологии(УниБИТ). По-голямата част от практиките са финансирани сцелеви средства по Наредба № 9 на Министерство на образованиетои науката (МОН)1, някои от тях имат и външно финансиране, а вмного малка част се налага и допълнително съфинансиране отучастници. От м. юли 2013 г. на студентите се предлагат ипрактики по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”и съфинансирани от Европейския социален фонд, но тъй като те неса пряко организирани и администрирани от УниБИТ, не савключени в настоящия анализ.

От 2010 г. насам в УниБИТ се полагат целенасочени усилия запредлагане на набор от летни практики на студентите от Катедра„Културно-историческо наследство”. За периода броят практики сее увеличил от една (Летен университе) през 2010 г. на девет(Емона, Малко Търново, Воден, Кабиле, Кози Грамади, Сухаче,Летен университет, Копривщица, Ахтопол) през 2013 г. (фигура1), а броят студенти – от 12 на почти 70 (фигура 2). Данните сапредставени по основна тематика на практиката – история,археология и музеология, но от тази година са включени иелементи от етнографията и туризма. В някои случаи сенаблюдават комбинирани практики с повече от един тематиченареал – история/етнография, археология/история,история/музеология и др. По отношение на хронологичния диапазонна изследваните обекти практиките покриват доста значим период– от Античността, през Средновековието до ХХ в.

1 Наредба № 9 от 8 август 2003 г. за условията и реда за изразходване на средствата, отпуснати целево от държавния бюджет за присъщата на висшите училища научна или художествено-творческа дейност(обн.,ДВ,бр.73 от 19 август 2003 г.)

с. 1

0

20

40

60

80

М узеология 13 9Туризъм 12Етнограф ия 4Археология 7 44 39История 12 7 2 5

2010 2011 2012 2013

Фиг. 1: Брой летни практики Фиг. 2: Брой студенти (2010-2013)

Летните студентски практики се извършват в сътрудничество сНационалния исторически музей, Националния археологически музейкъм Българската академия на науките, Регионален историческимузей – Ямбол, Исторически музей „Проф. Александър Фол“ – МалкоТърново, Дирекция „Военно-исторически музеи” – Плевен иФондация Аретè-Фол. Географският диапазон е Северозападна,Средна и Югоизточна България. На фигура 3 са обозначениместата, на които се провеждат практиките. В жълт цвят саархеологическите, с червен – етнографските и музеоложките, срозов и оранжев – смесените.

с. 2

Фигура 3: Географско разположение на практикие.

Световните тенденции са за включване на практики (платениили неплатени) в процеса на обучение и това се засвидетелстваот факта, че почти всички униревситети в Западна Европа иСеверна Америка следват този модел. През годините са правениразлични изследвания които показват пряка връзка между кариерноразвитие на завършилите студенти и техни предишни участия встудентски практики. Преимуществата на практическия опит сеизразяват в по-бързо намиране на работа по специалността, по-високо възнаграждение и по-голяма удовлетвореност от работата.2

Някои изследвания показват, че практиките са най-важният факторза работодателите при избор на кандидати.3

Трите основни цели на всяка практика, предмет на настоящиядоклад, са:

- затвърждаване на знания и умения, усвоени в академичнасреда.

- придобиване на нови знания и умения. На първо мястосъвсем естествено са тези, свързани с професионалнотонаправление на студентите. Същевременно се предоставявъзможност за усвояване на социални умения, развиване на личникачества, израстване на личността, разгръщане на хоризонти идр.;2 Gault, Jack et al. Undergraduate Business Internships and Career Success: Are They Related? / Jack Gault, John Redington, Tammy Schlager. // Journal of Marketing Education, vol. 22, no. 1, April 2000, p. 45-53. // http://jmd.sagepub.com/content/22/1/45. 3 Scott, Mary E. Internships Add Value to College Recruitment. / Mary E. Scott. // Personnel Journal, Vol. 71, No. 4, April 1992. //

с. 3

- устойчива социализация на културно-историческотонаследство на нашите земи.

По отношение на затвърждаването на знания и умения сеработи по две направления – онагледяване на теорията иупражняване в извънаудиторната среда. Типичният хорариум заредовни студенти в Катедра „Културно-историческо наследство” емежду 30 и 45 часа лекции и между 10 и 15 часа упражнения напредмет на семестър. По ред причини академичната година честобива съкращавана, напр. с цел да се намалят режийните разходитепрез зимния период, което допълнително натоварва учебнияпроцес. Всяка лятна практика предоставя допълнителни 50-100часа за затвърждаване на знанията. Летният университет,например запознава студентите със свещените места на траките, своенната история, етнографията и културата на територията наСтранджа планина, вкл. териториите на днешна Турция.Интердисциплинарността на Летния университет проличава и отфакта, че той се провежда със студенти и преподаватели от другибългарски и турски университети. Това му предимство давадопълнителен опит и знания, не само в контактите, които сеосъществяват, но и в обмен на опит за начините на преподаване иусвояване на материята.

Археологическите разкопки, осъществявани в с. Воден, с.Сухаче, с. Ломец и връх Кози грамади допълват наученото ваудиторните лекции по курсовете „Въведение в археологията”,„Градовете по българските земи”, „От Античност къмСредновековие”, „Древна история на българските земи” и др.

На практики като в Сухаче, Емона, Копривщица, Малко Търновосе упражняват и знанията, придобити по етнология, културология,празничен календар, религиозни деноминации. В разговори сместното население се разкриват обичаи и вярвания, свързани сбита и душевността на българския народ.

Музейните практики в Малко Търново и Копривщица спомагатприложните умения, придобити в упражненията по Информационниресурси на историческия музей – каталогизиране и паспортизиранена фондови единици и др., както и предоставят на колегите отспециалността Информационни ресурси на туризма възможността дапрактикуват туристически беседи в реална среда.

Всички практики предоставят възможност за изследване натуристическия потенциал на регионите. Например на практиката вЕмона студентският екип се срещна с група ентусиазиранимладежи, които бяха направили прехода Ком-Емине. От тях се

с. 4

получи различна представа за актулното състояние на екопътеките, за хижите и обслужването в тях.

Направленията в усвояването на нози знания и умения също саняколко. От една страна са тези знания и умения, които оставатизвън в академичната програма – провеждане на интервюта,рисуване на керамика, изработката на постери, презентации идруги популяризаторски материали. За последните Университетътпредоставя допълнителни възможности в рамките на традиционнатанаучна конференция по повод Деня на будителите (1-2 ноември), вгодишната конференция по проблемите на организацията иуправлението в областта на културното наследство, организиранаот Фондация Аретè-Фол, както и чрез предоставяне на изложбеномясто в сградите на Университета.

Много от работещите студентите са в началото на пътя къмпрофесионалната си реализация. Затова от особена важност иполза за тях е възможността да усвоят императивни работнинавици, които ще са им полезни в дългосрочен план и независимодали ще намерят реализация в или извън сферата на обучениетоси. Такива примери са работата в екип, поемането и носенето наотговорност, спазване на работна дисциплина и спазването насубординация на работното място.

На трето място е повишаването на културната чувствителностна студентите. Отособена важност е не само опознаването,приемането и отчитането на културни, регионални, етнически,религиозни, поколенчески, социални и други различия, но ипоследващото моделиране на индивидуалното и груповото поведениев зависимост от тези различия с цел постигане на ефективно ихармонично общуване. В днешния свят на глобализация и сблъсъкна култури тази способност е от критично значение.

Последна по място, но не и по значение, е възможността повреме на практиките да се посещават непознати или по-малкопознати културни обекти. Показателно за интереса на студентитеи ползата, която те извличат е, че посещенията се организират вденя за отдих (т.е. извън зададената работна програма напрактиката). Въпросът, който излиза на дневен ред, не е „каквоще се прави в почивния ден?”, а „Къде ще се ходи?” Обикновеносе набелазват обекти, популярни или познати само на местнотонаселение или такива, които са отдалечени от София и са по-трудно достъпни в ежедневието на студента: Плевенска панорама,

с. 5

Улпия Ескус, Троянски манастир, гр. Ловеч или теренни обходи напещери, местности, параклиси, паметници.

Третата цел на практики е принос към устойчиватасоциализация на културното наследство. Хората усвояват знанияпо различен начин – слухов, визуален, технически. Изследване наТексаския университет в гр. Остин показва, че хората си спомнят10% от прочетеното, 20% от чутото, 30% от видяното, 50% отвидяното и чутото, 70% от казаното от тях и 90% казаното инаправеното.4 Затова включването на студентите трябва да бъдечрез преживяване – да се хване лопата, мистрия или четка, да сеоблече носия, да се изпее песен. Практиките предоставят именнотова преживяване, което остава най-дълбоко в съзнанието настудентите.

От друга страна присъствието на млади хора в много случаиима положителен социален ефект върхи местната общност. Вповечето села населението е застаряващо и появането на групамлади хора, интелигентни, ентусиазирани и проявяващи интерес изагриженост, спомага не само за повдигане на духа на общността,но често става едно от социалните събития на годината. Следпрескачането на първоначалната бариера в общуването, сезабелязва и ефектът на снежната топка – количеството информациязапочва да бързо да нараства. Повече важна и целева информациясе получава към края на практиките, когато местните хора вечеса достигнали определено ниво на комфорт в общуването с„чужденците”. На една от практиките тази година в село сизключително малка местна общност (18 човека постоянни жители),в което отидохме за първи път, само един от местните дядовци сереши да говори с екипа. Началото беше трудно и първите дваразговора бяха придружени с множество уговорки и условности,напр. че няма какво да се говори, че всичко било написано, четова е минало и не е нужно да се рови, че не е интересно и др.Към края на седмицата същият дядо пееше детски и любовни песнина родния си език (не български). На места, където местнатаобщност е по-голяма може да се появи известно съревнованиемежду отделните членове на общността. Това е от голяма полза заизследователския екип, защото се събира повече информация несамо за обекта на разговор, но и индиректно за културата,езика, бита и душевността на хората в региона.

4 Metcalf, T. Listening to your clients. / Tom Metcalf // Life Association News, 92(7), 1997, p. 16-18.

с. 6

Третият елемент в социализацията започва след приключванетона практиката на терен. Тогава, когато студентите се върнат исе срещнат със своите колеги и обменят опит, интересни случки изнания. УниБИТ организира годишна научна конференция за Деня набудителите (1-2.11), на която студентите представят резултатитеот практиките. В края на януари Фондация Аретè-Фол провежда игодишна конференция по проблемите на организацията иуправлението в сферата на културното наследство, която от 2013г. включва обособена студентска секция. Допълнително студентитеимат възможност да представят своите проучвания и пред колегиот други университети. Такъв пример е организираната през 2011г. етноложка среща в Пловдивския университет „ПаисийХилендарски“ или да участват в Международния фестивал наетнографския филм, организиран от Софийския университет иНационалния етнографски музей.

Особено важно е студентските практики да се разглеждат катодългодишни проекти. По този начин изследователският екип можеда капитализира не само от натрупания от предишни години опит,но и чрез обмяната на информация с други екипи.

Летните практики на терен са интегрална част отобразователния и възпитателния процес на студентите от КатедраКИН в УниБИТ. Те предоставят възможност не само да се затвърдиусвоеното в академична среда и да се подпомогне личностнотоизрастване на младите хора, но и да се установи дълготроен иустойчив модел за социализиране на културно-историческотонаслесдтво чрез образование.

Използвани източници

1. Дебрюне, Нина. Включено наблюдение в Летен университет,септември 2010 г. // Личен архив.

2. Дебрюне, Нина. Включено наблюдение в лятна практика в с.Емона, обл. Бургаска, 23-30 юни 2013 г. // Личен архив.

3. Дебрюне, Нина. Включено наблюдение в лятна практика в с.Сухаче, обл. Плевен, 16-25 септември 2013 г. // Личен архив.

4. Кирилова, Петя. Включено наблюдение в Летен Университет,септември 2010 г. // Личен архив.

5. Кирилова, Петя. Включено наблюдение в Летен Университет,септември 2011 г. // Личен архив.

с. 7

6. Кирилова, Петя. Включено наблюдение в лятна практика в гр.Малко Търново, обл. Бургас, 18 - 31 юли 2011 г. // Личенархив.

7. Кирилова, Петя. Включено наблюдение в лятна практика в м.Кози грамади, обл. Пловдив, 01-15 август 2013 г. // Личенархив.

8. Кирилова, Петя. Включено наблюдение в лятна практика в с.Воден, обл. Ямбол, 16-31 юли 2013 г.// Личен архив.

9. Кирилова, Петя. Включено наблюдение в лятна практика в с.Ломец, обл. Ловеч, 01-15 август 2012 г. // Личен архив.

10. Кирилова, Петя. Включено наблюдение в практиката в с.Емона, обл. Бургас, 23-30 юни 2013 г. // Личен архив.

11. Кирилова, Петя. Включено наблюдение в с. Сухаче, обл.Плевен, 16-25 септември 2013 г. // Личен архив.

12. Наредба № 9 от 8 август 2003 г. за условията и реда заизразходване на средствата, отпуснати целево от държавниябюджет за присъщата на висшите училища научна илихудожествено-творческа дейност. // ДВ,бр.73, 19.08.2003 г.

13. Тутунаров, Христо. Включено наблюдение в гр. Копривщица,обл. София. [Кореспонденция с Нина Дебрюне]. // Личен архивна Нина Дебрюне.

14. Gault, Jack et al. Undergraduate Business Internships andCareer Success: Are They Related? / Jack Gault, JohnRedington, Tammy Schlager. // Journal of MarketingEducation, vol. 22, № 1, April 2000, p. 45-53. //http://jmd.sagepub.com/content/22/1/45, последно използванна 5.10.2013 г.

15. Scott, Mary E. Internships Add Value to CollegeRecruitment. / Mary E. Scott. // Personnel Journal, Vol. 71,No. 4, April 1992. // http://www.questia.com/library/1P3-717110/internships-add-value-to-college-recruitment,последно използван на 5.10.2013 г.

16. Metcalf, T. Listening to your clients. / Tom Metcalf //Life Association News, 92(7), 1997, p. 16-18.

с. 8