Lekcii

ПРАВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ(Юлия Захарова)

1.Учредителните договори на Европейските общности.2. Жасмин Попова – 2001 г.

1 въпрос – Обединителните процеси в Европа след Втората световна война – ЗЕС, ЕОИС, Съветът на Европа и ОССЕ.

Интеграция – динамика, взаимно проникване, възстановяване на цялото. Става дума за взаимодействие. Интеграционна общност – не са международни организации или федерации.

Исторически бележки – след Втората световна война икономическата ситуация в Европа е трагична, има демографска криза, в политически аспект се наблюдава тотално олевяване. Тогава се заражда отново европейската идея – Европа без граници – разработена по-рано от Русо, Кант и други. Започва да се говори за Европейски съединени щати, заформят се множество неправителствени организации, обособени в различни сфери – икономическа, политическа и т.н. Затова през 1947 г. се появява координационен комитет в Париж, който организира Хагския конгрес през 1948 г. На този конгрес се появяват понятията интеграция и наднационалност. Приемат се 3 декларации – политическа, икономическа и културна. Дава се идея за наднационален съд, който се създава през 1950 г. в Страсбург. На конгреса се оформят две течения – съюзисти (минимално ограничение на суверенитета на държавите членки) и федералисти (смятат, че моделът нация-държава е ретрограден и искат федерация – Европейски съединени щати), като федералистите са преобладавали. Излъчва се Лондонски експертен комитет, който предлага на 5 май 1949 г. устав, с подписването на който се създава Съветът на Европа. Това и до днес е регионална междудържавна правителствена политическа организация, като икономическата сфера е на втори план, а военни аспекти и такива на сигурността не присъстват изобщо. Институционалната схема за първи път включва Парламент – Асамблея на Съвета на Европа, който се формира от представители на националните парламенти в Страсбург. Участниците в Асамблеята са групирани по партиен, а не по национален принцип.

Европейско право – поредица от конвенции: 1950 г. – Конвенция за защита на основните права на човека; Рамкова конвенция за правата на малцинствата; конвенции в областта на екологията и медийното пространство; Социална харта и други.

1956 г. – флаг и химн, като всяка държава член е задължена да издига европейския флаг заедно с националния. Впоследствие през 1986 г. в Брюксел се решава ЕС да възприеме символиката на Съвета на Европа, на който България е член от 1992 г. Съветът на Европа е първата западноевропейска институция, която се отваря за България – още през 1991 г. България е поканена за член на Съвета на Европа.

1947 г. – Лондон и Париж подписват договор за съвместна отбрана. През 1948 г. се присъединяват Белгия, Холандия и Люксембург. В Брюксел се подписва Брюкселският пакт, с който възниква Западният съюз с цел отбрана срещу Германия. Паралелно се водят и други преговори – на 4 април 1949 г. се създава НАТО във Вашингтон. Държавите учредителки са 12, а текстовете на Северноатлантическия договор са 11. Предвижда се и орган – Атлантически съвет. Днес обаче структурата е изключително сложна, с многобройни цивилни и военни институции. НАТО се разширява през 1952 г. с Турция и Гърция, а през 1954 г. влиза и Западна Германия. На 14 май 1954 г. влиза в сила Варшавският договор като антипод на НАТО. През 1984 г. към НАТО се присъединява Испания, а през 1987 г. – Полша, Унгария и Чехия. Решенията в Атлантическия съвет се взимат с консенсус.

Джордж Маршал – генерален секретар на НАТО по времето на Труман. Планът “Маршал” – икономическа подкрепа за Европа. Източна Европа отказва да участва, което прави плана програма за Запада. САЩ отпускат 13 млрд. долара при изисквания да се възстанови производството, да се стабилизира банковата система и европейските държави да създадат организации за решаване на сходни проблеми. През 1948 г. е създадена Организацията за европейско икономическо сътрудничество, а от 1960 г. – и за развитие.

1

По-късно се създава и Европейската банка за възстановяване и развитие – тя е финансовият инструмент за реализиране на програмите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и други сходни организации.

3 въпрос – Планът “Шуман”. Създаване на ЕОВС – цели, предмет и институции.

Жан Моне – вицепрезидент на ОН между двете войни – излага новата философия на обединението в декларацията “Шуман”, която се прочита на 09.05.1950 г. от външния министър на Франция Робер Шуман. Предлага се да се създаде интеграционна икономическа общност, ръководена от наднационален върховен орган, който ще ръководи водещи икономически отрасли. Тази идея е абсолютно нова. Моне иска тази общност да бъде изградена на етапи, а не моментално, за да може всеки предишен етап да гарантира успеха на следващия. На следващо място, нова е позицията спрямо Германия – тя трябва да бъде съюзник, а не противник. Така се създава Европейската общност за въглища и стомана, която е първата такава интеграционна общност. Целта е не само икономическа, а и политическа – по този начин се подчинява икономиката на Германия на върховен орган, което прави бъдещи военни конфликти най-малкото предвидими. Канцлерът Аденауер е бил запознат с декларацията още преди прочитането й. След 9 месеца се подписва договор, който за първи път носи подписите на Франция и Германия; присъединяват се Бенелюкс и Италия. Великобритания засега не участва, а в периода 1961-1967 г. тя не е допусната в общността поради налаганото на два пъти от Франция вето. Де Гол цели по този начин да запази безспорната лидерска позиция на страната си в обединението. По това време Италия има вътрешни проблеми, а Германия все още е с неуреден външнополитически статут – не членува в международни организации, много държави не я признават и т.н. През 1951 г. в Париж се подписва договорът, който учредява ЕОВС. Общността има и своите институции – Върховен орган (“Висша власт”), в чийто състав не са представителите на държавите, а независими експерти; Съвет на министрите – коректив на Върховния орган, съставен от министрите на шестте; Парламентарна асамблея – представители на парламентите, съобразно броя на населението; съд, който да съблюдава за спазването на новозараждащото се международно право.4 въпрос – Опитите за създаване на военна (ЕОО) и политическа (ЕПО) общности и причина

за неуспеха на проектодоговорите за ЕОО и ЕПО. Създаване на ЕИО и ЕОАЕ – цели, предмет, институции.

Няколко месеца след декларацията “Шуман” Рене Плевен предлага европейска отбранителна общност, т.е. единна европейска армия. Целта на Париж е да се елиминира немската войска. Договорът е подписан през 1952 г., но Плевен закъснява с една седмица да внесе договора за ратификация, а през 1953 г. Сталин умира и Европа не вижда повече заплаха. През 1954 г. френският сенат отхвърля договора, а Германия и Бенелюкс вече са го били ратифицирали. Така този проект се проваля, което влече и провал на бъдещата европейска политическа общност. Същата година ФРГ се присъединява към НАТО, което тотално срива европейските амбиции. Жан Моне подава оставка като председател на Европейската икономическа общност през 1955 г., а през същата тази година в Месина се свиква конференция, на която се решава политическата сфера да се изключи от приоритетите на европейското обединение.

На 25.03.1957 г. в Рим се подписват два договора: в областта на ядрената енергетика – Европейска общност за атомна енергия и Европейска интеграционна общност, ръководена от Съвет на министрите. Приема се договор за сливане на институциите, като Парламентарната асамблея и съдът на ЕОВС поемат тези си функции и за другите две интеграционни общности. През 1965 г. се обединяват Съветите на министрите и Комисиите от експерти.

Цялостната идея е изграждане на единен вътрешен европейски пазар, но като се запази суверенитетът на държавите. Тръгва се от познатия досега Митнически съюз – зона за свободна търговия, т.е. премахват се митата за произведените в държавите от съюза стоки и се въвежда обща митническа тарифа за вноса от трети държави. Митата не постъпват в националните бюджети, а в този на общността. През 1968 г. Митническият съюз е факт. Държавите вече не могат да сключват търговски договори – те се сключват от общността. За да има реален вътрешен пазар, трябва да се освободи движението на производствените фактори – капитал, работна сила и услуги.

2

Валутната политика също трябва да се уеднакви – единна парична единица. Тук вече се появява необходимост от синхронизиране на националните законодателства.

5 въпрос – Довършване, разширяване и задълбочаване на Общностите.

1. Понятия1/ Довършване

- процес на по-натътъшно изграждане, изясняване на структурата на европейската интеграция /актове, органи…/

2/ Задълбочаване- процес на разширяване компетенциите на европейските органи

3/ разширяване – процес на присъединяване на нови ДЧ

2. Разширяване1/ процедура

- Интеграционните общности са замислени като открити – предполага се приемането на нови държави, но те са частично отворени, защото са регионални (европейски) обединения.

- В Учредителните договори е предвиден начинът за приемане на нови страни: Европейската комисия изготвя проучвателен доклад, който обаче не обвързва Съвета

на министрите. Съветът на министрите дава мандат на комисията, която води преговорите. С единодушие на всички държави членки се пристъпва към подписване на договора

за присъединяване, който трябва да бъде ратифициран (или референдум) от всички държави, включително присъединяващата се.

Одобрение от Европейския парламент.

2/ северозападно разширяване през 70-те*До 1973 г. държавите членки на интеграционните общности са 6 – това са държавите

учредителки.

*Опити за присъединяване на UK- В 1961 г. Лондон подава молба за членство.- Де Гол категорично отхвърля възможността Великобритания да се присъедини към

обединението, поради твърде тесните атлантически връзки на Лондон. Ветото остава през целия му мандат.

Промяна на ситуацията в края на 60-те Започва разведряване на международните отношения. През 1970 г. е подписан мирният

договор между Бон и Москва. Германия постепенно изравнява икономическия си потенциал. Други договори се подписват между Западна Германия и Чехословакия, Западна Германия и Полша, както и между двете Германии.

Де Гол напуска политическата сцена. Лондон вече е необходим за възстановяване на баланса.

*Преговори с ИК, Дания, Ирландия и Норвегия – 1969 г. В резултат през 1972 г. са ратифицирани 3 от четирите договора – Норвегия с референдум

отказва. Така вместо замислените 10, в обединението членуват 9 държави, но разширяването е

спокойно, тъй като неговата посока е постоянна, а традициите на страните – сходни.

3/ Южно разширяване през 80 –те Гърция –1981 г.

3

- има статут на асоциирана страна от 1961 г. В договора е предвидено, че асоциирането цели подготвянето на страната за пълноправно членство

- бедна държава, но твърде своеобразно бедна – притежава втория по големина търговски флот в света, има стратегическо географско положение.

- Гърция е със Също така износната листа на Гърция по посока на интеграционните общности не внася напрежение.

- ЕК не я смята за готова, но мнението и не обвързващо за ЕП.

● Испания и Португалия – 1986 г.– бедни, но талантливи.

До края на 80-те са подписани договори за асоцииране с Малта и Кипър.

4/ Североизточно разширяване през 90-теСледващата стъпка е към Норвегия, Австрия, Швеция и Финландия. Норвегия отново

отхвърля присъединяването чрез референдум. Държавите остават 15. Това е последното спокойно разширяване (1995 г.). Тогава договорът за ЕС вече е в сила с

всички свои дълбоки промени в областта на икономиката и отбраната. И трите държави са добре развити в икономически и социален план.

5/ Източно разширяване

1. Финансовите помощи – програмата ФАР от 1989 г. През юли 1989 г. на срещата на групата на 7-те най-високо развити страни в света

(известна като Г-7, днес Г-8 след включването и на Русия) в Париж Европейската комисия поставя въпроса за подкрепата на икономическите реформи в Полша и Унгария. С участието на 24-те държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), се поставят основите на известната програма PHARE (Poland and Hungary Action for Reconstructuring the Economy), засягаща първоначално селското стопанство, промишлеността, инвестициите, енергетиката, търговията и др.

Помощта на Г-24 е насочена към: подобряване на достъпа на нашите промишлени стоки до западните пазари (чрез статут на "най-облагодетелствана нация" и др.), техническа помощ за икономическите реформи (вкл. финансиране, хуманитарни помощи и др.) и финансова помощ за макроикономическа стабилизация (вкл. намаляване на външния дълг).

До края на 1992 г. общата сума на помощта надвишава 52 млрд. екю, като ЕО координира и насочва нейното разходване и поема около 2/3 от набирането й.

Целеви пари, с които се финансират конкретни проекти.

2. уреждане на външнотърговския обмен чрез солидна нормативна база. Дотогава между страните от интеграционните общности и източните държави няма

търговски спогодби, тъй като страна по тях може да бъде само интеграционната общност като цяло, а източните държави не признават правосубектността на интеграционните общности.

През 1988 г. интеграционните общности и СИВ подписват декларация за взаимно признаване.

През 1990 г. България подписва първата си търговска спогодба с общностите. Преди това сме контактували с традиционните си партньори Франция и Германия като се именували спогодбите по всевъзможни други начини (пр. договор за научно-техническа взаимопомощ).

3. Споразумения за асоцииранеМаргарет Тачър предлага диалогът със страните от Източна Европа да се води на базата на

договори за асоцииране. В Учредителните договори има глава “Асоцииране на отвъдморски територии”, но тук не

става дума за асоцииране, а за специална стратегия на Брюксел спрямо бившите колонии на страните членки. Тези бивши колонии трябва да останат обект на специални отношения, тъй като икономическият потенциал на тези страни е важен. Тези държави носят абревиатурата ACP

4

(Африка, Карибите, Пасификът). Договорите за икономическо сътрудничество с тях са с особени цели и с особени характеристики.

Европейските споразумения за асоцииране впоследствие започват да се наричат европейски споразумения за асоцииране и реконструкция (например с Македония и Албания).

През 1993 г. такъв договор е подписан и с България и влиза в сила на 01.02.1995 г. Така България получава статут на асоциирана страна.

Нашата молба за пълно членство е от декември 95г. Тя дава старта на преговорите.

Процедурата за сключване на Европейско споразумение за асоцииране между ЕО и източноевропейските страни включва четири основни етапа:

провеждане на "проучвателни разговори", свързани с представяне на доказателства "за трайната решимост за демократизация и реформи";

подготовка и провеждане на преговори за асоцииране; решение на СМ за сключване на споразумението, съгласувано с ЕП; ратификация от парламентите на всички държави-членки на ЕО и на асоциираната

страна.

Споразумението за асоцииране не дава на страната качеството "асоцииран член". За членство все още не се говори при подписването на такова споразумение повечето източноевропейски страни, както и България, още дори не са подали молба за членство. Смисълът на споразуменията е да установи нов тип отношения между ЕО и съответната страна, които да стимулират нейното развитие и сближаването й с Общността. Макар сключени без определен срок, те визират сравнително кратък "преходен" период от 10 години.

4. Кандидатстване за пълноправно членство.

Държавите, кандидатстващи за пълноправно членство, трябва да отговарят на Критериите от Копенхаген от 1993 г.: развити демократични институции, защита правата на човека, както и на малцинствата; функционираща пазарна икономика, производство, което може да удържи на натиска на пазарните сили; “acquis communautaire” – всички правни постижения, които страните кандидатки трябва да приемат, т.е. хармонизиране на националното законодателство още на етап преговори, включително и на Конституцията. През 1994 г. е поставен още един критерий – ЕС да е в състояние да поеме новите страни членки.

За постиженията при покриването на критериите има ежегоден мониторинг на Европейската комисия.

През 1997 г. 12 държави са “готови” и депозират молби за пълноправно членство. Тринайсетата държава е Турция, но тя е със статут не на преговаряща, а на кандидатка.

1997 г. в Люксембург ЕС взе решение за стартиране на преговорите с 6 от 12-те: Полша, Чехия, Унгария, Естония, Словения и Кипър.

“Благата вест” за нас е от Хелзинки през 1999 г., т.е. Брюксел преговаря вече с 12 държави – новите 6 са Румъния, Литва, Латвия, Словакия, Малта и България.

От 2000 г. България е със статут на преговаряща държава. Решенията от Лаакен от 2001 г. посочват, че България и Румъния вървят по-бавно.

В резултат на това на 1 май 2004 г. са подписани договори за присъединяване с останалите 10 държави, а обещанието за останалите е за 2007 г., но не включва Турция.

Това е в разрез с декларацията за едновременно, постоянно и неделимо присъединяване.3. Довършване

1/ ревизии 1957 г. приключва създаването на интеграционните общности. Нормално е при голямата

динамика на обективните интеграционни процеси нормативната рамка да се окаже тясна, което налага ревизии на Учредителните договори.

1. Същност на ревизиите 5

- изменение на УД. - Всяка ревизия е отделен международен договор със смисъл на договор за изменение. - Ревизиите са средство за по-нататъшно довършване и/или задълбочаване на

европейската интеграция. 2. Механизъм

- Само държавите, участващи в общностите, могат да внасят промени. Това се осъществява по класическа схема:

- международна конференция; проект за промени; сключване на международен договор; ратификация в отделните държави по конституционен ред и влизане в сила.

3. Цел на ревизиите - адаптиране на институциите към реалностите – създаване на нови органи; институциите

да са по-работещи; да се приближат към гражданите- преодоляване на демократичния дефицит в ЕС, който се изразява в:

● Липса на реално овластен орган, който да черпи легитимността си от гражданите. От 1979 г. ЕП се избира пряко от гражданите, но има консултативни функции и никаква власт.

Тази част от демократичния дефицит се преодолява чрез ревизиите, предвиждащи увеличаване на правомощията на парламента. Конституцията формално изравнява ЕП и СМ.

● недемократичен начин на вземане на решения от СМ /в началото единодушие/Всяка следваща ревизия върви в посока на квалифицирано мнозинство, но все още не се достига до абсолютно мнозинство.

2/ процеси до средата на 80-те годиниДо средата на 80-те върви поетапното изпълнение на дългосрочната програма, заложена в

Учредителните договори, и не се налагат съществени промени. 1. Митнически съюз и търговска политика

1968 г. Митническият съюз е факт, което означава обща митническа тарифа в рамките на 6-те държави и свободно движение на стоки и капитали. Следват усилията за координирани действия в областта на валутната политика, а след създаването на Митническия съюз е налице реално и обща търговска политика. Следователно държавите са лишени от правото да сключват търговски договори.

2. 70-те години се очертават като периода на европесимизма, тъй като темповете на интеграцията се забавят.

3. Политика на празния стол и Люксембургски компромисПрез 60-те години става ясно, че изискващото се единодушие (нито един глас против) за

вземане на решенията на Съвета е прекалено недемократично (то дава възможност на една-единствена държава като гласува "против", да наложи волята си над всички останали...). Тук, обаче, силният глас на френския президент Шарл де Гол отново прозвучава. Разтревожена от възможността решенията в Съвета да се взимат без нейната воля, от юли 1965 г. Франция започва да прилага "политиката на празния стол" (нейните представители отсъстват от заседанията на Съвета, което е равнозначно на глас "против", поради което той не може да постигне единодушие и да взема решения...).

Едва на 29 януари 1966 г. кризата е преодоляна чрез "Люксембургския компромис", съгласно който се допуска възможността Съветът да взима решения с квалифицирано мнозинство (вместо с единодушие), но... не и по важните въпроси. Всяка ДЧ си запазва правото да обяви за "важен" всеки въпрос, който засяга нейни съществени интереси, за да може решенията по него да се вземат само с единодушие и тя да има право на "вето".

Първоначално се е считало, че по този начин правото на вето се увековечава и завинаги се блокира възможността Съвета да действа като истински гъвкав и демократичен управленски орган. На практика обаче след въвеждането на тази възможност, тя... никога не е използвана! Така вместо да забави развитието на интеграцията, "Люксембургският компромис" оказва положително "успокоително" въздействие върху държавите и създава предпоставка за трайно въвеждане на гласуване с квалифицирано мнозинство.

6

Всяка следваща ревизия на Учредителните договори неотклонно следва тази линия и установява гласуване с квалифицирано мнозинство вместо с единодушие по все по-голям кръг въпроси (например дори по такива чувствителни за държавния суверенитет въпроси като визовата и имиграционната политика, по които е предвидено след 1 май 2004 г., когато влизат и новите 10 ДЧ, Съветът да взима решения с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие, както дотогава!), а след Договора от Ница това става основния начин на вземане на решения. (Разбира се, засега това е максимумът на демократизацията изключително рядко се допуска гласуване с обикновено или абсолютно мнозинство това би било твърде трудно приемлив отказ от възможността на големите държави да насочват процесите).

4. Довършване, разширяване, задълбочаване● Краят на 60-те бележи усилие за преодоляване на бавния темп – 1969 г. се провежда среща

на високо равнище на 6-те в Хага. Там се разглеждат 3 въпроса – довършване, разширяване и задълбочаване на общностите.

Относно довършването трябва да се предприемат стъпки спрямо координацията на валутната политика.

Задълбочаването включва нови области в кръга на действие на общностите. Разширяване – прием на нови членове.● След Хага започват преговори на високо равнище – 3 пъти годишно, което е необичайно. ● Относно задълбочаването особеното е, че се започва интеграция в неикономически

области.

5. механизъм за външнополитическа координация – Европейско политическо сътрудничество

След Хага се стига до идеята за координация на външната политика, но прагматично, без да се сключват договори.

Това става чрез 3 доклада от 1970, 1971 и 1973 г. на Анри Савиньон, който оглавява екипа. Създава се механизъм, който действа добре и при липсата на нормативна база. Този механизъм за външнополитическа координация е много строен и може да се схематизира:

1.Европейски съвет – така се наричат срещите на страните на най-високо равнище от 1974 г. и се провеждат системно.

Съветът определя въпросите и областите, в които ще се заеме определена позиция и ще се провежда съответната политика.

2.Съвет на министрите – съставен е от министрите на външните работи.Обсъждат указанията на Европейския съвет и вземат решение с единодушие.

3.Политически комитет – включва висшестоящи служители във външните министерства. Подпомага СМ.

4.Група на кореспондентите – образува се от дипломати. Организира се от Политическия комитет.

5.Работни групи по функционални и отраслови въпроси.Този механизъм се обозначава като Европейско политическо сътрудничество – ЕПС. Той е

далеч от общата външна политика, но държавите не формират вече външнополитическа позиция, без да са провели консултации с партньорите.

6. Доклад на Лео ТинземансНа Лео Тиндеманс (премиер на Белгия) се възлага да състави концепция за ЕС. Той започва

совалка с политици, предприемачи и неправителствени организации, в резултат на което внася доклад за ЕС през 1975 г., който е приет противоречиво. Докладът очертава 3 основни положения по пътя на интеграцията:

1.ЕС предполага към чисто икономическата интеграция да бъдат включени интензивно интеграционни мерки и в други области – най-вече външната политика, които да се обслужват от единна институционална рамка.

2.“Европа – по-близо до гражданите” – формулата, чрез която да се преодолее демократичният дефицит.

7

3.Европа на различните скорости – Тиндеманс долавя, че е много възможно държавите, които имат волята и капацитета за това, да се движат по-бързо към поставените цели, а останалите държави да ги догонват в крачка.

7. Пряко избиран ЕППрез 1976 г. Съветът на министрите взима решение формирането на Европейския парламент

да става чрез преки избори. Това обаче си е класически договор, тъй като минава през ратифициране.

1979 г. се провеждат първите преки избори за Европейски парламент. Първата работа на този парламент е да си повярва, че е парламент (какъвто всъщност не е) и да напише Конституция.

През 1984 г. е представен проект за договор, който по своята същност е Конституция. Проектът е изготвен от екипа на Алпиеро Спинели – отявлен федералист (“Крокодилския клуб”), по собствена инициатива, т.е. без поръчка на Парламента. Последният приема проекта, но няма компетентността да приема правно обвързващи актове. Този проект предлага много интересни решения в институционален план, закрепва и принципа на субсидиарността. Всички съществени елементи от този акт обаче се използват при ревизиите.

3/Довършване на европейското изграждане - ревизии 1. Европейски парламентОще с подписването на Римските договори от 1958 г. се приема Протокол,

съгласно който Общата асамблея на ЕОВС поема функции като Асамблея на трите Общности. С Единния европейски акт тя се преименува официално на Европейски парламент.От 1979 г. се провеждат и всеобщи избори за депутати във всички ДЧ.

Важно през десетилетията е усилието за постепенно увеличаване на ролята на ЕП като действителен властови орган, а не само като консултативен орган, какъвто е бил в първоначалния замисъл.

През 1986 г. в Люксембург се подписва, а на 1 юли 1987 г. влиза в сила Единният европейски акт. Той закрепва официално преименуването на дотогавашната Асамблея в Европейски парламент което съответства на повишената му роля. Въвежда се нова процедура за приемане на актове в ЕО процедура по сътрудничество между Съвета и ЕП като част от усилията за преодоляване на демократичния дефицит.

По-късно тази тенденция е продължена с Договора от Маастрихт, подписан на 7 февруари 1992 г. и влязъл в сила на 1 ноември 1993 г., който създава още една нормотворческа процедура, при която ролята на Съвета и Парламента вече е изравнена процедурата по съвместно приемане на актове. Макар и твърде усложнени, тези две процедури превръщат ЕП в реален властови орган със значителни законодателни правомощия (макар и все още по-малки от тези на СМ).

Ревизиите от Амстердам (в сила от 1 май 1999 г.) и от Ница (в сила от 1 февруари 2003 г.) продължават тенденцията за увеличаване на ролята на ЕП. Те не създават нови нормотворчески процедури, но значително разширяват приложението на тези две нови процедури, с което законодателната тежест на ЕП действително нараства.

2. СъдСъс същия протокол Съдът на ЕОВС се натоварва да действа като Съд и на трите

ЕО, какъвто е и до днес.3. СМ и ЕК

На 8 април 1965 г. в Брюксел се подписва, а от 1 юли 1967 г. влиза в сила Договор за сливане на трите Съвета на министрите в един-единствен Съвет на министрите за трите ЕО, и на Върховния орган на другите две Комисии в единна Комисия на Европейските общности.

5. задълбочаване- включването на нови материи става чрез ревизии.

8

- Задълбочаването се извършва по икономически и неикономически въпроси. Пр.за икономическо разширяване – въвеждане на икономически и валутен съюз.

6 въпрос – Подемът в европейската интеграция в средата и края на 80-те години. Единният европейски акт.

В средата на 80-те години става очевидно, че трябва да се промени рамката на Учредителните договори. Необходимо е да се ускори и изграждането на вътрешния пазар.

Експертен екип, който подготвя промените, се оглавява от англичанина Дук. Те пак пишат договор за ЕС (на практика Конституция).

Ревизията е извършена през 1986 г. и влиза в сила през 1987 г. Именно това е Единният европейски акт, който:

1.Разширява правомощията на институциите.2.Включва нови области в интеграционната проблематика – екология, социални въпроси,

наука и др.3.Чл. 30 ЕЕА.Актът е единен, тъй като за първи път към икономическата интеграция се добавя

неикономическа област - външнополитическа координация (европейско политическо сътрудничество).

ЕП официално се нарича така. Разширява се формата на участие на Европейския парламент в нормотворческия процес – процедура по сътрудничество между ЕП и СМ за приемане на актове в ЕО. Целта е преодоляване на демократичния дефицит.

Въвежда се формата на квалифицираното мнозинство вместо единодушие при взимане на решения от Съвета на министрите във всички области, отнасящи се до вътрешния пазар.

Вътрешният пазар трябва да функционира до 1992 г. (срокът е спазен). Предвиждат се над 300 конкретни мерки за ускорено изграждане на вътрешния пазар, т.нар. “Бяла книга”. Подобна книга с предписания е издадена и за страните, желаещи присъединяване.

Официално се инстуционализира ЕС. Той трябва да е факт през 1992 г.Първата ревизия съвпада и с края на южното разширяване, което означава, че ЕЕА поставя

основите на т.нар. “регионална политика” – едно важно направление в стратегията на Брюксел, което цели преодоляването на асиметрията в икономическото развитие на отделните региони и държави.

7 въпрос – Договорът от Маастрихт за Европейски съюз – структура и съдържание.

1. Опит за създаване на ЕС- Концепция е на белгийския премиер-министър Тиндеманс през 1975 г. предвижда

три жалона: 1/очевидното навлизане на интеграционните процеси в неикономически области да се

прави чрез единна институционна схема:2/ Европа на гражданите (не само общност на държави);

3/ Европа на различните скорости – гаранция за гъвкавост, която провокира страхове. И трите постановки намират реализация в различни разрешения.

2. Създаване на ЕСПрез 1990 г. стартира поредната междуправителствена конференция, която трябва да

подготви и приеме следващата ревизия. Формирани са 2 екипа – единият работи върху политическите измерения на интеграцията, а другият – върху проекта за Валутен и Икономически съюз.

През 1991 г. проектотекстовете са готови и резултатите от работата на двата екипа са обединени в един договор, подписан в Маастрихт (Холандия) на 7 февруари 1992 г (влиза в сила на 1 ноември 1993 г.).

9

Истинското име на договора е “Договор за Европейски съюз”, но никъде в акта няма дефиниция на ЕС. В преамбюла се казва, че ЕС се гради върху трите общности и общите политики, предвидени в договора.

Не се предвижда ЕС да е юридическо лице. Договорът не заменя Учредителните договори, а внася изменения и допълнения в техните

текстове.

3. Структура 1/ встъпителната част и извеждането на общите принципи, целите и ценностите на

съюза, последиците в случай на продължаващо и тежко нарушение от държава членка на тези принципи.

2/ раздел 2 – измененията в договора за ЕИО, която вече се нарича ЕО, с което отпада акцентът само върху икономиката.

3/ Раздел 3 – посветен е на ревизиите и новите текстове в договора за ЕОАЕ. 4/ Раздел 4 – промените в договора за ЕОВС.

5/Раздел 5 – обща външна политика и политика за сигурност.6/ Раздел 6 – сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи.

4. ЕС като гръцки храм “Гръцки храм” – трите стълба, на които се гради ЕС.

1.Първи стълб – интеграционен. Включва ЕОВС, ЕИО и ЕОАЕ. Това е общата нормативна база.

2.Втори стълб – обща външна политика и политика на сигурност.3.Трети стълб – сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи.ЕС няма свои органи, а използва тези на общностите. Те съставляват т.нар. покрив на

сградата. В основата е общата правна система – acquis communautaire.

5. Втори и трети стълб- интеграцията е непълна - общата политика се определя на принципа на междудържавното

сътрудничество и макар че се правят консултации, държавите запазват суверенитета си и пълна самостоятелност във взимането на решения, но се съгласяват, че е необходимо да се опитат да постигнат обща външна политика и да си сътрудничат по въпросите на правосъдието и вътрешните работи.

- основни компетенции имат СМ и ЕС. ЕП и комисията имат ограничени правомощия. Съдът на ЕО не е компетентен да правораздава в материята.

- ДЕС оставя отворена "вратичка" когато стане възможно, и тези дейности да се уредят като включените в "Първия стълб". Това постепенно се прави Договорът от Амстердам допусна овластяване на ЕО в такава деликатна материя, като Визовата и имиграционна политика.

- Създава се екип, който има конкретни задачи - например да се уеднаквят условията за подготовка на полицаи или поне да се набележат.

- Предприемат се и съвместни мерки в областта на наркотрафика, търговията с хора и прането на пари.

- От 1991 г. е в сила конвенция, която създава ЕВРОПОЛ с централа в Хага и организирани единици във всяка държава. Тя е по-скоро система за обмен на информация, а не оперативна полиция.

- Шенгенско споразумение – премахва проблемите, свързани с движението на хора и стоки.

6. Договорът за ЕС предвижда:1/ увеличаване правомощията на Европейския парламент.

- въвежда се процедура по съвместно взимане на решения – ЕП и СМ приемат с общо съгласие нормативни актове във важни области.

2/ Принципът на субсидиарност, който дотогава се проявява плахо (в ЕЕА – само за екологията), сега е закрепен като водещ принцип.

10

3/европейското гражданство – и досега доктрината не може да го обясни, защото гражданството е иманентно свързано с държавите. Ясно е, че става дума за политическа връзка на гражданите, но с кого? Това е един специфичен кодекс от права, с които се ползват гражданите поради факта, че техните държави членуват в ЕС.

4/комитет по регионите – представители на местната и регионалната власт.След влизането в сила през 1993 г. на Договора от Маастрихт следва и последното спокойно

разширение, с което се приемат трите неутрални държави. Взима се решение, че след 3 години ще стартира нова междуправителствена конференция, която да продължи реформите и да потвърди, че избраният път е правилен.

7. Обща политика в областта на външните отношения и сигурността (Семов)1) Още през 1970 г. въз основа на Доклада от Люксембург се създава Европейското

политическо сътрудничество (ЕПС), установяващо регулярни срещи на външните министри, на "политически директори" в рамките на Политически комитет и на т.нар. "европейски кореспонденти". След Срещата в Париж през 1972 г. се установява "задължение" за държавите-членки да се консултират по всички важни външнополитически въпроси и въвежда комуникационна мрежа за преки контакти между външните министерства.

Единният европейски акт от 1987 г. институционализира ЕПС и установява минимум 4 годишни срещи на външните министри, заедно с отговарящия за политическото сътрудничество член на Комисията. Въпреки това ЕПС си остава нещо "отделно", невлизащо в обхвата на ЕО опит за сближаване без задължителен характер.

2) Едва Договорът за ЕС въвежда Общата политика (ОПОВОС) като правоприемник на ЕПС и изброява подробно и ясно нейните цели:

защита на общите ценности, основните интереси и независимостта на Съюза; укрепване "по всякакъв начин" (!) на сигурността на Съюза и на неговите държави-членки; запазване на мира и укрепване на международната сигурност (в съответствие с

принципите на Устава на ООН, а също така и с принципите на Заключителния акт от Хелзинки, както и целите на Парижката харта);

развиване на международното сътрудничество (във всички области и в общ интерес); развиване и консолидиране на демокрацията, правовата държава и зачитането на правата

на човека и основните свободи.

3) За осъществяването на тези цели в ДЕС са предвидени два основни механизма:а) постоянно междудържавно (междуправителствено) сътрудничество при осъществяване

на необходимите мерки. Държавите-членки се информират и консултират в рамките на Съвета по всеки въпрос от

общ интерес в областта на външните отношения и сигурността, за да се постигне колкото е възможно по-ефективно общо влияние. Когато счете за необходимо, Съветът определя Обща позиция, с която държавите-членки се стремят да се съобразяват. 15-те координират своите позиции и действия и в международните организации, в които членуват. Когато някоя от тях не членува в дадена международна организация, останалите от ЕС защитават и нейните позиции и интереси.

б) в областите, в които държавите-членки имат важни общи интереси, се осъществяват общи действия, до които се достига чрез постепенно сближаване на позициите.

За целта е предвидена специална процедура, предвиждаща становище на Европейския съвет, решение на Съвета, определящо целите, средствата и продължителността на предвижданото съвместното действие и обвързващо държавите да не се отклоняват от него.

Съвместните действия, предприемани в рамките на ОПОВОС, трябва да отговарят на няколко изисквания:

да съответстват на целите на ЕС; да са напълно съобразени с цялото право на ЕС (Acquis communautaire); да бъде съвместимо и обвързано с останалите действия и позиции на ЕС.

11

4) Ясно отчитайки спецификата и възможните непредвидими ситуации, ДЕС посочва най-общо, че "общата политика в областта на външните отношения и сигурността включва всички въпроси, които се отнасят до сигурността на Съюза, включително и възможното формиране на обща отбранителна политика (разглеждана, очевидно, като важен, но бъдещ и отделен етап от външната политика!), която с течение на времето (ала непосилно за определяне дори най-относително!) може да доведе (но това не е и няма как да е сигурно!) до обща отбрана", (което е и крайната, голямата цел на общата политика в тази област).

5) Без да се създава самостоятелна отбранителна структура като неделима част от "развитието на Съюза" се разглежда Западно-Европейският съюз (ЗЕС), натоварен да разработва и осъществява отбранителните решения и действия на ЕС.

6) По всички въпроси, попадащи в обхвата на ОПОВОС, ЕС се представлява от своето Председателство, което е оправомощено да изразява общата позиция на ЕС в международните организации и на международни конференции (както и в конкретни случаи, като кризата на Балканите и др.) То има задължението да се консултира с ЕП по основните насоки на ОПОВОС и да го информира редовно за нейното осъществяване.

Напоследък в практиката се наложи и една нова управленска формула "Тройката на ЕС", включваща държавните (правителствените) ръководители на държавите, председателстващи ЕС в настоящия, предишния и следващия 6-месечен период.

7) роля на отделните органиПринципите и основните насоки на ОПОВОС се определят, разбира се, от висшето

политическо ръководство на ЕС Европейският съвет. Само в изпълнение на така приетите принципи и основни насоки, СМ може да приема

своите решения за осъществяването на общата политика. Тези свои решения Съветът взема с единодушие. Комисията няма свои особени правомощия, но може да бъде натоварвана с всякакви функции по решение на Съвета.

Договорът от Амстердам, в сила от 1 май 1999 г., предвиди създаването на една нова, уникална фигура Върховен представител на ЕС за външните отношения и сигурността (ВПЕСВОС). Журналистите побързаха да го оприличат на "външен министър на ЕС". Неговите правомощия, обаче, са твърде ограничени той е по-близо до идеята за говорител на ЕС, но подобна роля имат и председателстващия ЕС, и Председателят на ЕК.

За да се избегнат сложни политически пазарлъци, ДЧ се съгласиха тази задача временно да бъде възложена на един от действащите чиновници на ЕС Генералния секретар на Секретариата на Съвета на министрите.

8. Сътрудничество в областа на правосъдието и вътрешните работи (Семов)1) ПредисторияА. програми или форми на сътрудничество преди ДЕС: TREVI (тероризъм, радикализъм и международно насилие) от 1976 г.; Имиграционна група ad hoc, създадена през 1976 г. на ниво министри, отговарящи за

имиграцията, борбата с наркотрафика и тероризма и включваща един заместник-председател на Комисията;

CELAD (Европейски комитет за борба с наркотиците) от 1990 г.; Група за координиране на свободното движение на хора от 1988 г.; Група за взаимопомощ от 1992 г.; Център за информация, обсъждане и обмен в областта на преминаването на границите и

имиграцията от 1992 г. (CIREFI).Б. ШЕНГЕНСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕСключва се на 16 юни 1985 г. между Германия, Франция, Холандия, Белгия и Люксембург

за премахване на контрола по общите им граници.

12

На 19 юни 1990 г. се подписва, а на 26 март 1995 г. влиза в сила Конвенция за прилагане на Споразумението, към която се присъединяват Италия, Испания, Португалия, Гърция и Австрия, а по-късно и Дания, Швеция и Финландия.

Страни по Шенгенското споразумение могат да бъдат само ДЧ на ЕС. Със отделни договори за сътрудничество се присъединяват нечленуващите в ЕС Исландия и Норвегия. Извън обхвата му, обаче, остават Обединеното кралство и Ирландия (заради "по-особеното им географско положение"). Най-късно, едва към края на 1997 г. Конвенцията започна да се прилага за Италия и Гърция.

Особеното в съдържанието на Шенгенското споразумение и Конвенцията по прилагането му е, че редом с "отварянето" на вътрешните граници, се извършва едно ново "затваряне" на границите с трети държави. Установяват се строги изисквания към допускането на граждани на трети държави на територията на някоя от членуващите държави:

валиден официален документ, позволяващ напускане на собствената страна и пребиваване в друга (паспорт или лична карта по общоприети стандарти);

валидна виза; налични средства за целия престой или уреден законов начин за получаването им (покана

за работа, декларация за поемане на разходите от работещо в приемащата страна лице, ползващо се с доверие и др.);

влизащото лице да не е в списъка на онези, които не могат да бъдат допускани до територията на страните по Конвенцията или

да не се смята за възможна опасност за обществения ред, националната сигурност или международните отношения на някоя от държавите-членки.

Установява се разгърнато сътрудничество между полицейските, административните и съдебните власти, вкл. и по обмена на информация.

Създава се Информационна система "Шенген", достъпна едновременно за властите на всички ДЧ и съдържаща данни за множество категории "особени лица" (издирвани, осъждани, следствени, както и за различни други простъпки на иначе свободни граждани, вече посещавали някоя от страните.).

Уредбата предвижда вътрешните граници между държавите-членки да могат да се пресичат свободно, независимо на кое място и с какво превозно средство, без да се извършва граничен контрол. Това се отнася както за гражданите на някоя от тези държави, така и за лицата, които са влезли на законно основание през външните граници на някоя от тях.

Въвежда се общ визов режим и се хармонизира визовата политика на отделните държави-членки. Към Конвенцията се прилага списък (известен като "черният списък на 100-те") на държавите, чиито граждани не могат да влязат в някоя от държавите в Шенгенското пространство без виза. Издаваните визи биват краткосрочна (до 3 м.) и дългосрочна (до 1 г., най-често за обучение или лечение), за получаването на която изрично се произнасят властите на приемащата страна.

Съществуващите все още твърде сериозни заплахи за реда и сигурността (тероризъм, наркотрафик, емиграция и др.) налагат запазване и дори усъвършенстване на мерките, предвидени в Шенгенското споразумение. В същото време пълното вътрешно отваряне между държавите-членки и премахването на граничния контрол между тях предполага изключително строг контрол на външните граници, включително и по отношение на граждани на асоциираните страни-кандидатки за членство в ЕС, поне докато те не установят на своите собствени граници с трети страни толкова ефикасен контрол, че да "пренесат" тежестта на осигуряването на сигурността на ЕС от границите между тях и него на своите външни граници...

2) Сътрудничеството.Поради деликатността на материята и относително слабия напредък на интеграцията в тази

област до 1992 г., Договорът от Маастрихт не може нито да я включи в компетентностите на ЕО, нито дори да я определи като "обща политика" и се задоволява само да посочи възможните на този етап от сближаването форми за сътрудничество.

А. Положени са усилия да бъдат посочени голям брой области и дейности, подлежащи на съгласуване и съвместни усилия:

борба с наркоманията;13

борба с международните измами; правно сътрудничество по наказателно правни въпроси; митническо сътрудничество; полицейско сътрудничество с цел предотвратяването и борбата с тероризма, незаконният

трафик на наркотици и други сериозни престъпления с международен характер, включително, ако това е необходимо, някои аспекти на митническото сътрудничество във връзка с организирането на система за обмен на информация в рамките на Европейското полицейско ведомство (Европол).

Б. Цялата уредба се подчинява на принципите и нормите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. и Конвенцията относно статута на бежанците от 28 юли 1951 г. и при зачитане на закрилата, предоставяна от държавите-членки на лицата, преследвани по политически причини.

3) За осъществяване на посочените цели са предвидени 4 основни средства: Общи позиции, приети от Съвета, по различни въпроси, тълкувания на нормативните

актове или механизми за прилагането им; Общи действия, одобрени от Съвета, за изпълнение на общите цели на ЕС и конкретно на

СОПВР; конвенции (международни договори), по предложение на Съвета, приемани в съответствие

с националните конституции класически инструмент на международното право и основен за СОПВР;

необвързващи правни актове на Съвета (препоръки, заключения, декларации, резолюции и др.).

Създаден е координационен "Комитет К-4", състоящ се от "старши" държавни служители и имащ за задача да предоставя на Съвета становища и да подготвя заседанията му;

В Доклад на Комисията от края на 1995 г. се определят три сфери на особен интерес в сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи между ЕС и асоциираните страни от централна и източна Европа, вкл. и България:

борбата срещу незаконната емиграция (съпроводено на практика и с крайно ограничаване на възможностите за законна...) и сътрудничеството в граничния контрол;

процедурата за предоставяне на политическо убежище (намираща в последните две-три години вече съвсем малко практическо приложение);

борбата срещу свързаната с наркотрафика престъпност и сътрудничеството за подготовка и екипиране на полицейски кадри.

4. Реформа на "Третия стълб" с Договора от Амстердам въпросите на Визовата и имиграционната политика и сътрудничеството по

гражданскоправни дела са извадени от неговия обхват и са преместени в "Първия стълб" в обхвата на компетенциите на Европейската общност. Извършва се прехвърляне на власт, чрез което органите на ЕС започват да действат в още една област (задълбочаване). Това се нарича "комюнотаризиране" на тези въпроси, а другите въпроси, които остават в обхвата на "Третия стълб" вече са под наименованието "Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси".

8 въпрос – Договорите от Амстердам и от Ница – изменения и допълнения в ЕО и ДЕС.

1. Договор от Амстердам – в сила от 1 май 1999 г.1/същност През 1997 г. е свикана конференция в Амстердам, като Договорът от Амстердам продължава

промените. Появява се едно ново понятие – “остатъци” left overs, т.е. това са онези нерешени проблеми,

които се прехвърлят от ревизия на ревизия. Но Амстердам не решава “остатъците” от Маастрихт, а натрупва нови, които остават за Ница.

14

В Амстердам целта е да се обединят трите договора в един, но това прилича твърде много на Конституция и идеята не намира радушен прием.

2/ предвижда преномериране на текстовете по трите договора (заменя буквите с цифри), което

създава немалко технически затруднения, но договорите си остават отделни. създаване на зона на “свобода, сигурност и справедливост”. Под “свобода” се разбира свободното движение във всички форми;

“сигурност” – засилено сътрудничество по третия стълб;“справедливост” – също се акцентира върху третия стълб. реформа на "Третия стълб" въпросите на Визовата и имиграционната политика и

сътрудничеството по гражданскоправни дела са извадени от неговия обхват и са преместени в "Първия стълб" в обхвата на компетенциите на Европейската общност. Това се нарича "комюнотаризиране" на тези въпроси, а другите въпроси, които остават в обхвата на "Третия стълб" вече са под наименованието "Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси".

В резултат на това през 1999 г., когато разпоредбите на Договора от Амстердам са вече в сила, РБ е извадена от визовия списък чрез преместване от списък “С” в списък “В”. Това става с регламент на Съвета на министрите.

Следователно до Договора от Амстердам това е можело да стане с решение на Съвета на министрите с единодушие, по предложение на всички държави и без намесата на Европейския парламент. А след това – по предложение на Комисията, след съгласуване с Европейския парламент и с квалифицирано мнозинство.

проблемите на заетостта се извеждат на общностно ниво чрез координирането на действия и усилия. Създава се Комитет по заетостта.

въвежда засиленото сътрудничество в ДЕС, позволяващо определен кръг от държави да влязат в по-тясно сътрудничество в определени области, по отношение на които не всички държави имат готовност или желание да участват.

предвижда активна легитимация на ЕП като привилегирован ищец. дава на ЗЕС статут на част от ЕС и му възлага задачи в разработването на обща

отбранителна политика като "въоръжена ръка на Съюза". предвижда създаването на една нова, уникална фигура Върховен представител на

ЕС за външните отношения и сигурността (ВПЕСВОС). Журналистите побързаха да го оприличат на "външен министър на ЕС". Неговите правомощия, обаче, са твърде ограничени той е по-близо до идеята за говорител на ЕС, но подобна роля имат и председателстващия ЕС, и Председателят на ЕК.

2. Договор от Ница - Следващата среща, за която се взима решение в Амстердам, е посветена на проблемите на

институциите и на източното разширяване. Конференцията се провежда в Ница през 2000 г., а 2001 г. е подписан Договорът от Ница за

поредната ревизия (влиза в сила през 2003 г.).1) Институционална реформа – подготвя се бъдещето разширяване в рамките на

довършването. В центъра на вниманието е съставът на институциите, местата в Парламента и квотите на

държавите, гласовете в Съвета на министрите и тежестта им, числен състав на Комисията. ● Основен начин на взимане на решения от Съвета на министрите – квалифицирано

мнозинство ● продължават тенденцията за увеличаване на ролята на ЕП. Не се създават нови

нормотворчески процедури, но значително се разширява приложението на процедурата по сътрудничество между Съвета и ЕП и процедурата по съвместно приемане на актове, с което законодателната тежест на ЕП действително нараства.

2)ІІ. Съдебна реформа – приема се нов Устав на СЕО● предвижда се възможност за триинстанционно производство

15

●компетентността на Първоинстанционния съд (ПИС) към СЕО се разширява и след Договора от Ница той вече може да гледа почти всички категории дела от компетентността на СЕО.

● възможност за създаване на съдебни отделения към ПИС. Те ще формират съдебни състави, които ще гледат като първа инстанция някои стандартни категории дела с по-малка сложност. Техните решения ще могат да се обжалват пред ПИС на апелативно основание (пълно обжалване и по законосъобразност и по целесъобразност). Навярно решенията на ПИС като II инстанция ще подлежат на касационно обжалване пред СЕО като трета инстанция.

● предвижда се възможност ЕП да иска становище от СЕО за съвместимостта на дадено международно споразумение с договорите.

3) Правят се някои стъпки към усъвършенстването на втория стълб, както и стъпки към формирането на отбранителна политика.

4) първата създадена Европейска общност за въглища и стомана се влива в Европейската общност

Паралелно завършва работата си т.нар. “малък конвент”, който трябва да изготви Харта на правата на човека в ЕС. Тази харта е трябвало да бъде приета заедно с Договора от Ница, но не е оценена като политически документ и е приета по-скоро като декларация, защото много е приличала на Конституция.

Европейският съвет в Лаакен (Белгия) взима решение да ни извади от 12-те заедно с Румъния и приема формулата 10+2, по която да се движат държавите, като има дава т.нар. “пътна карта”.

10 въпрос – Правосубектност и правна същност на ЕО и ЕС.І. Правосубектност и правна същност на ЕО

Няма дефиниция за ЕО. Те са междудържавни формации, които действат на основата на Международни договори.

1. ЕО и федерациите – разлики1) няма обща компетентност, а действие в рамките на Учредителните договори, които пък

са класически международни договори (за да влязат в сила, е необходима ратификация и структурата им е типична – преамбюл, диспозитив и заключителни разпоредби).

2) ЕО създават право, но не и компетентност.3) липсва обща външна политика, няма общи структури за отбрана, въпреки че такива

амбиции се появяват.Това обаче е по-скоро засилено сътрудничество, а не елементи на федерация.

4) ЕО не действат въз основа на Конституция, а правната им база са международни договори.

2. ЕО и класическите международни организации – разлики 1) има голямо прехвърляне на суверенитет от държавите в полза на институциите.

Говори се дори за “споделяне на суверенитет”.Има редица области, в които държавите са се отказали дефинитивно от своите права, пр:

общата търговска политика (държавите не могат да подписват двустранни търговски спогодби); цялата митническа политика и стратегия (митата и таксите се определят и събират от институциите на ЕО).

2) Общностите притежават институции, които нямат аналог в практиката на международните организации

● комисии не на основата на класическо представителство, а съставени от независими експерти, за които има категорична забрана за зависимост от отделна даржава.

● Европейският парламент се избира чрез преки избори. 3) Право

16

Институциите на общностите са оторизирани да създават правни норми въз основа на Учредителните договори, но това са нормативни актове, които се издават извън държавите по специфична нормотворческа процедура.

Тези актове се прилагат вътре в държавите, в повечето случаи пряко, т.е. няма движение на държавно ниво – ратификация, конфирмация, възприемане, превеждане.

4) Интеграционните общности имат собствена юрисдикция. Присъства съд, който е международен само по състава си, а във всички други свои характеристики е много различен от класическите международни съдилища. Решенията на СЕО са задължителни за всички субекти на общностното право и се прилагат в държите пряко.

5) Европейско гражданство (от 1992 г.) – понятието обърква доктрината, но е необходимо.

6) При ИО бюджетът се формира по начин, който няма аналог в международната практика – има собствен източник на финансиране, за разлика от международните организации, чийто бюджет се формира от вноски на страните членки. Т.е. общностите стават все по-независими от държавите. Всички мита постъпват директно в бюджета им, също и 1% ДДС.

3. Същност и особености на ЕОИО са sui generis – уникални, без аналог. Тази специфика се диктува от целите, обекта на регулиране и механизма на функциониране. 1) ИО са юридически лица- записано е в Учредителния договор,следователно тяхната персоналност, правоспособност

и дееспособност са решени в текста на Учредителния договор.2)ИО са субекти на правото (вътрешно, общностно, международно)● могат да са страни по договори. - ИО са единствената легитимна страна по търговски договори (държавите не могат след

1968 г.). договорите се подписват по опростена процедура, като преговорите се водят от Комисията, а договорите се подписват от СМ.

- договори за сътрудничество - форми на интензивни контакти и същевременно нормативна база за тези контакти.

- договори за асоцииране - форма на много по-интензивно обвързване. Първите такива договори са от 61г. и 64г. с Гърция и Турция. Тези договори са най-удачният

вариант за изграждане на съответната нормативна база, на която да се води диалога със страните от Централна и Източна Европа.

С трета група държави (бившите колонии на държавите-членки) ЕО поддържа много интензивни контакти за “асоцииране на отвъдморски страни и територии” и отношенията се регулират чрез особен клас договори за сътрудничество. Такава е Ломейската конвенция за Африка, Пасифика и Карибите.

● ИО носят отговорност, могат да бъдат атакувани във връзка с неправомерни действия на институциите им, причинени вреди, нарушени договори.

● ИО имат дипломатически представителства (делегация на външната комисия) – в Брюксел се акредитират дипломатически мисии, а ИО откриват постоянни представителства в трети страни.

РБ има мисия – акредитиран посланик към ЕС в Брюксел.

ІІ. Правосубектност и правна същност на ЕС.

● ЕС – няма дефиниция. В договора от 1992 г. липсва текст, който да дава информация каква е правната характеристика на ЕС.

● ЕС не заменя и не действа вместо ИО, а се гради на тях. ● ЕС се възприема като рамка, която трябва да обедини в 1 структура икономическата

интеграция с 2 неикономически области.● ЕС няма собствен бюджет, поради което всяко действие по линия на първия стълб се

финансира от ИО, а действията по втория и третия стълб – от ИО съвместно с държавите. ЕС няма собствени институции, като единствената структура, която се възприема така, е

ЕС на най-високо равнище. 17

Другите институции са на ИО – следователно става дума за гъвкава институционална рамка.

● ЕС след приемането на Конституцията- ЕС е юридическо лице, което ще поеме юридическата персоналност и всички

характеристики на ИО.- Конституцията обединява трите Учредителни договора във връзка с императива за

опростяване на нормативната база.

11 въпрос – Членство в ЕО и ЕС.

І. Присъедининяване към ЕО и ЕСИО са създадени като частично отворени формации, т.е. регионалната им рамка е

европейска. Следователно всяка европейска държава може да постави кандидатурата си по определена процедура, дадена в Учредителния договор.

1. Критерии от КопенхагенНа заседанието си през юни 1993 г. в Копенхаген, Европейският съвет за първи път

официално посочва, че "асоциираните страни от Централна и Източна Европа, които желаят, ще станат членове на Съюза".

Посочен е и срокът за това "веднага щом бъдат готови да поемат задълженията на държава-членка и да отговорят на необходимите икономически и политически условия". Тези условия всъщност означават доближаване в своето развитие до поне една от вече членуващите в Съюза държави.

Посочените "условия" стават известни като "КРИТЕРИИТЕ ОТ КОПЕНХАГЕН"

1) Политически- държавата-кандидат трябва да има доказано стабилни институции, гарантиращи

демокрацията, законността, правата на човека и защитата на малцинствата.- За да започне една страна преговори, тя задължително трябва да е покрила първия

критерии. Преценката се прави от Европейския съвет по преценка на комисията. Комисията използва инструментите на Съвета на Европа, който извършва мониторинг на младите демокрации.

2) Икономически- държавата-кандидат трябва да има функционираща (жизнеспособна) пазарна икономика,

способна да се справи с конкурентния натиск на пазарните сили, действащи в ЕС. - Към този критерий трябва да се считат за добавени и 4-те конвергентни критерия от

Мадрид'95 за въвеждането на единната европейска валута Еврото :● финансова стабилност: инфлацията в последната година да е най-много с 1.5% по-висока

от средната инфлация за трите ДЧ на ЕС с най-ниска инфлация, а основният лихвен процент на централната банка да е до 2% над средния в трите ДЧ с най-нисък основен лихвен процент;

● валутна стабилност: курсът на националната валута в последните 2 години да е поддържан без особени затруднения (ще рече и без подкрепата на "валутен борд") в рамките на разумни отклонения (няколко процента) спрямо еврото и долара;

● бюджетна стабилност: бюджетният дефицит през последната година да не е по-голям от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП);

● ниска държавна задлъжнялост: държавният дълг (външен и вътрешен!) да не е повече от 60% от БВП за последната година.

3) Юридически- държавата-кандидат трябва да е готова да поеме всички задължения на пълноправен член

(т. е. да приложи и изпълни цялото Acquis communautaire).- Acquis не са само норми, които трябва да се запишат в законодателството. Основното е

създаването на практика по прилагането им. - Acquis включва и разгърната система от фактически отношения (пр: с-ма за безналично

плащане).18

2. Процедура за присъединяване- установява се от Договорът от Маастрихт.

Възможността за кандидатстване за членство е ограничена от 3 безусловни предпоставки.1) Молба за членство може да подаде само европейска държава. Разбирането за това коя държава е "европейска" зависи от цяла група географски,

исторически, културни и политически фактори, преценката по които, очевидно, е относителна. С посочването на изричното изискване за членство да се приемат само "европейски държави", отпадна окончателно въпросът за отдавна надяващите се да бъдат допуснати до членство северноафрикански асоциирани страни като Мароко, Алжир и др., поддържащи традиционно тесни икономически връзки с Европа. Отпадна и възможността за членство на Израел (макар че в спорта, например, Израел участва в европейските турнири). В същото време през декември 1999 г. Турция официално бе призната за годен кандидат за членство в ЕС.

2) Страната-кандидат да зачита принципите на свободата, демокрацията, зачитането на правата на човека и основните свободи, както и на правовата държава като принципи, общи за държавите-членки.

Европейският съюз изрично заявява, че зачита основните права на човека, така, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 1950 г. и както произтичат от общите за държавите-членки конституционни традиции, в качеството им на общи принципи на правото на ЕО. По това изискване не се прави самостоятелна преценка то е доразвито в първия от трите критерии за членство в ЕС от Копенхаген'93 политическият.

3)Етапи на процедурата ● Държавата-кандидат подава писмена молба за членство. Молбата се адресира до Съвета

на министрите● Европейската комисия излага становище по молбата. На практика ЕК изготвя всяка година доклад за напредъка на държавите-кандидатки по

пътя към пълноправното членство в ЕС. В тези доклади Комисията прави подробен критичен анализ на цялостното икономическо, политическо и правно състояние на страната-кандидат и отправя множество препоръки. Те нямат задължителен правен характер, но се възприемат като програмен документ с особено голямо политическо и практическо значение.

● Предложение от ЕК за започване на преговори със страна, за която отговаря на предварителните изисквания и е покрила поне първия критерий за членство политическия. ЕК се позовава на резултатите от мониторинга, осъществяван от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).

● Европейският парламент одобрява предложението.

● Решение за започване на преговори се взима от Европейският съвет (ЕСв). ● След политическото решение на ЕСв формалното политическо решение за започване на

преговори се взема от СМ.

● Така упълномощена от Съвета, Комисията провежда преговори с правителството на кандидатстващата страна. На практика това е сложна дейност, която отнема между 30 и 50 месеца и най-общо, има две страни контролна: проверка на готовността за членство по целия кръг от критерии и по целия обхват на Acquis communautaire и договорна: договаряне на временни изключения и преходни условия (временно отлагане на приложението на едни или други разпоредби за защита на икономиката на новия член), когато това е необходимо. (Такива преходни условия бяха широко предоставени например на Португалия и Испания при присъединяването им през 1985 г.)

Самото провеждане на преговорите се разделя на 31 части, еднакви за всички кандидатки т. нар. преговорни "глави". Всяка "глава" се "отваря", когато договарящите страни са изготвили своите предварителни преговорни позиции и са готови за преговори, и се "затварят" временно, когато анализът по нея приключи с постигане на споразумение.

Поетите по главите ангажименти са политически, а не правни (не се подписва правен акт).

19

Всяка глава се затваря "временно", като е запазена възможността да бъде отворена отново като по инициатива на една от страните се възобновят преговорите и се търсят нови договорености.

Преговорите се водят от председателстващата държава.

● След приключването на работата по преговорните "глави", ЕК представя предложение за приключване на преговорите и взимане на решение за сключване на договор за членство.

● Съветът на министрите с единодушие взима решение за сключване на договор за членство.

● Европейският парламент трябва с абсолютно мнозинство от своите членове да одобри проекта за договор.

● Съдът на ЕО трябва да даде становище относно неговото съответствие с "Първичното" право на ЕО.

● След това договорът за членство се сключва. ЕО и техните държави-членки се представляват от СМ, държавата-кандидат от своя държавен или правителствен ръководител.

● След сключването му, договорът за членство трябва да бъде ратифициран от парламентите на държавата-кандидат и на всички държави-членки.

Договорът влиза в сила на посочената в него дата, ако всички ратификации са приключили успешно.

3. Допълнителни актове, спомагащи присъединяването

1) "БЯЛА КНИГА за подготовка на асоциираните страни от Централна и Източна Европа за интегриране във Вътрешния пазар на ЕС" - обнародвана през май 1995 г. от Комисията.

В нея са посочени конкретно главните законодателни и административни мерки, които следва да се приемат.

2) На 16 юли 1997 г. Комисията предприема нови стъпки за улесняване на прехода в страните-кандидатки. Приета е "Програма 2000" (Agenda 2000), включваща анализ на финансовите проблеми и промени в ЕС след 2000-та година, проучване на възможното влияние на източното разширяване върху политиките на ЕО и ЕС и особено върху Общата селскостопанска политика и структурните фондове) и обширен доклад относно състоянието и перспективите за присъединяване на всяка една от 11-те страни-кандидатки.

ІІ. Излизане от общносттаВ Учредителните договори няма текст, който да урежда излизането от общността. При международните организации е ясно – държавата има определен срок предварително да

заяви, че прекратява действието на договора за себе си. Някои автори твърдят, че сцеплението при прекратяване на членство в ЕО е толкова голямо,

че отпадането на една държава ще предизвика сътресение, аналогично на това при приемане. На тази основа излизането от общността трябва да стане чрез договор, огледален на този за

приемане. Засега обаче тенденциите са центростремителни, а не центробежни. В Конституцията има текст, който урежда доброволното напускане на обединението – явно

се мисли, че напускането на една държава няма да е пагубно.

ІІІ. Замразяване на членствоОсновни права и свободи в рамките на ЕС – предоставянето им е проблем на държавите – те

ги прогласяват, гарантират и защитават, като състоянието им е главна характеристика на всяка държава. Прехвърлянето на тази проблематика на наднационално равнище предизвиква напрежение и се възприема като политизиране на ИО. От друга страна, присъствието на демократичното начало е императив за всяка правова държава. Така в началото на 90-те години се осъществява пробив – договорът за ЕС за първи път осигурява права и свободи, позовавайки се на европейска конвенция.

20

В Амстердам през 1997 г. в ДЕС се включва текст, който гласи, че ако държава наруши договора и погазва основни принципи или осигурени права и свободи, се санкционира по специална процедура от Европейския съвет, като най-крайната мярка е замразяване на членството.

● тази държава се изважда от процедурата по взимане на решения от СМ, което няма да наруши единодушието.

Процедура:● по предложение на 1/3 от ДЧ или ЕК, Съвета в състав държавни или правителствени

глави, след одобрение от ЕП, може да констатира с единодушие тежко и постоянно нарущение от ДЧ

● ЕСъв с квалифицирано мнозинство може да реши за суспендиране на някои права на въпросната ДЧ, вкл. и правото и на глас в съвета.

Този текст за малко да намери своето приложение в Австрия при електоралната победа на партия с откровено профашистки характер, ксенофобски послания, рязко поведение към емигрантите и ревизиране на мнението за фашизма. Общността реагира незабавно, като изпраща предупредителни сигнали – отмяна на посещението на министъра на външните работи, а самият текст веднага произвежда нужния ефект – лидерът на партията се отказва от министър-председателското място. Текстът присъства и сега в проектодоговора.

12 въпрос - Засилено сътрудничество.

1. Уредба- появява за пръв път в Амстердамския договор, доразвива се в договора от Ница и сега е

включен в новия КД.

2. Същност- позволява на няколко ДЧ да влязат в по-тясно сътрудничество в определени области,

по отношение на които не всички ДЧ имат готовност или желание да участват на дадения етап, като реализират това сътрудничество в институционалната рамка на договора, т.е чрез институциите и процедурите на ЕС. - реализация на идеята за Европа на различните скорости, обоснована за първи път през 1975 г. в доклада на Лео Тиндеманс: държави, които имат волята и капацитета, да имат възможността да се движат към целите с по-ускорени темпове, а останалите държави да се присъединяват, когато могат.

Например Великобритания не желае да се включва във Валутния съюз, въпреки че отговаря на т.нар. Маастрихтски критерии.

Гърция не е отговаряла на критериите и въпреки че е имала желание, е трябвало да изчака, което обаче не попречва на влизането в сила на текстовете за Валутния съюз за държавите, които покриват критериите и имат волята да участват.

Гарантира се гъвкавост на интеграционните процеси.За засилено сътрудничество може да се говори, когато има поне 8 държави с капацитет. При предстоящото източноевропейско разширяване – в общия европейски дом ще има

“етажи”, като по този начин идеята за многоскоростна Европа дава отговор на редица въпроси.

3. особености на Засиленото сътрудничество, уредени в ДЕС1) ДЧ, които имат намерение да установят по-тясно сътрудничество помежду си, могат

да използват процедурите, институциите и механизмите по ДЕС и ДЕО.2) ЗС не трябва да засяга области от изключителна компетентност на Общността3) ЗС трябва да включва поне 8 ДЧ4) ЗС не може да засяга вътрешния пазар5) ЗС може да се осъществява само като крайна мярка, когато в рамките на СМ се

установи, че целите на това сътрудничество не могат да бъдат достигнати в разумен срок при прилагане на съответните разпоредби на договорите.

21

6) При ЗС всички членове могат да участват в разискванията на СМ, но решенията се взимат само от онези, които представляват ДЧ, участващи в ЗС.

- квалифицирано мнозинство и единодушие се образува само от заинтересованите членове на съвета.

7) актовете, приети във връзка със ЗС не съставляват част от acquis.- те са обвързващи само за ДЧ, които участват в ЗС и в зависимост от случая са директно

приложими само в тези държави. 8) ДЧ, които не участват в ЗС, нямат право да препятстват осъществяването му. 9) Дог. от Амстердам не е допускал ЗС в областта на отбраната и външните отношения (ІІ

стълб). Дог. от Ница разширява приложното поле на ЗС и върху ІІ стълб, но не допуска прилагането му в областта на отбраната или при въпроси със военни последици.

10) ЗС е отворено за всички ДЧ, които искат да участват

13 и 14 въпрос – Компетентност на ЕО – видове. Принципите за субсидиарност и пропорционалност.

1. Компетентност на ЕО Това е един от най-сложните проблеми – тук се откроява балансът между държава и

наднационалност. Въпросът за компетентността на ИО е в основата на дълги дискусии.

1) ИО няма обща компетентност – те действат в рамките на Учредителните договори, като това изискване стриктно се

спазва. ЕС следи за всяка проява, която може да се квалифицира като надхвърляне на рамката. - ЕО има само предоставена компетентност. Могат да извършват само това за което изрично

са овластени в УД. Овласени са от държавите да правят определени неща вместо държавите. - С Римския договор за ЕО, която не е отраслова, се приема, че могат да възникнат “сиви

зони” (нерегламентирани зони) в процеса на обединението и този договор регламентира отношенията, ако трябва да бъде предприето действие, а няма конкретен текст. Това е т.нар. “подразбираща се компетентност”.

Процедурата е установена: - по предложение на Комисията; - с единодушно решение на СМ; - взето след консултации с Европейския парламент; а съдът следи внимателно всяко тяхно действие. Контролът е толкова засилен, за да не се стигне до произвол от страна на институциите.

2) ИО не могат да създават компетентност – това е изключително в правомощията на държавите, т.е. за да бъде променена рамката на компетентност, трябва да бъде ревизиран Учредителния договор.

3) Видове Компетентност на ИО в зависимост от обема на предоставената компетентност:а) Изключителна компетентност на съюза – предоставяне на цялата компетентност по

определен въпрос от ДЧ – области, в които държавите прехвърлят прерогативите, правомощията и функциите си

в полза на създадената от тях институция, като след делегирането губят своята компетентност в тези сфери.

● търговска политика - след 1968 г. държавите не могат да подписват търговски договори, тъй като се парафират от обединението като цяло.

● митническата политика – държавите не определят и не събират мита. Тези правомощия са прехвърлени от държавите в полза на институцията.

● Държавите нямат собствена валутна политика (тези, които са приели еврото) – няма емисии, нямат собствени пари.

● селско стопанство● риболов● 4-те свободи на движение

22

б) Паралелна компетентност (поделена компетентност)– могат да действат както държавите, така и общностните институции- поделена компетентност има във всички области, при които има някаква предоставена от

УД компетентност, но тя не е изключителна. (всичко, което не попада в обхвата на компетентността, предоставена от УД е компетентност само на ДЧ).

- при поделена компетентност действа принципа на субсидиарността – чл. 5 ДЕО. ● същност: при подписване на УД ДЧ са се съгласили да се стремят към постигане на

определени цели, изброени изчерпателно в чл. 2 ДЕО и са създали ЕО като средство за постигане на тези цели.

Когато е необходимо да се предприеме действие, насочено към някоя цел в областите на поделена компетентност, това действие се извършва от ДЧ. Ако те не могат достатъчно добре да предприемат мерки за постигане на целта, вместо тях може да действа ЕО, при условие че:

1. съответната мярка е наистина необходима за постигане на някоя цел, но не може да се постигне добре от ДЧ и

2. може да се постигне по-добре от ЕО поради 2 причини:а) заради обхвата на мярката (отнася се за цялата общност)б) заради ефекта на мярката (задължителна е за и във всички ДЧ)

● решенията по кои въпроси да действа ЕС и по кои да действат ДЧ се взимат от ЕС. Преценката не подлежи на контрол.

В КД се предвижда ангажиране на националните парламенти, като още на ниво проекто-решение те се информират и се търси реакцията им за това къде да се реши проблема. Решението от ЕС се взима след като се отчете становището на съответния парламент.

● За първи път принципа на субсидиарността се появява в ЕЕА, но само в областта на екологията, тъй като екологичните проблеми не могат да се решават само от една държава.

● В ДЕС принципът на субсидиарност се извежда като общ принцип и се посреща с голямо задоволство от федералистите и опонентите им. Според първите, националните нива (държавите) са допълнителен, резервен вариант, а според техните противници – съюзът се намесва само когато държавите не могат да се справят сами. Смисълът е да има диференциация – проблемът може да позволява да се реши на държавно и регионално ниво, но може да е сложен или мащабен, което предполага работа на общностно ниво. Следователно компетентността се разпределя по вертикала – на общностно и национално ниво. Идеята е да се активизират националните нива, но и да не се пропуска капацитетът на общността.

- Принцип на пропорционалност ● действията на общността и средствата, които ще използва, трябва да са

пропорционални/съответни на необходимото за постигането на целите.

- Конституция Когато започва подготовката за новия проектодоговор, това е най-горещият проблем в

дебатите – дали този текст да се остави така удобно неясен и гъвкав или да се определи съвсем точно и конкретно кое е изключителна и кое паралелна компетентност, т.е. опростяване на нормативната база. Възприема се вторият подход.

За първи път в Конституцията се изброяват областите на изключителна компетентност на ЕС:

а) да определя правилата на конкуренцията, необходима за функционирането на вътрешния пазар;

б) да определя валутната политика на държавите, приели евро;в) да определя общата търговска политика;г) действията в митническия съюз; д) опазване на морските природни ресурси в областта на общата политика за рибното

стопанство.

В)области на изключителна компетентност на ДЧВъв ІІ и ІІІ стълб ДЧ действат чрез органите на Съюза.

23

15 въпрос – Европейско гражданство – понятие и основни права според ДЕС. Хартата на основните права на ЕС и интегрирането и в договора за Конституция на Европа

1. Същност на европейското гражданство

1) развитие на идеята- През 75г. се създава първата концепция за ЕС – Европа по-близо до гражданите.- За да се разбере ЕГр, гражданите трябва да се разглежда като основни икономически

оператори. Основите му са в свободата на движение на работници на територията на цялото обединение и право да се установяват, да намират реализация при условия абсолютно еднакви с условията на местните жители при категорично отричане на дискриминацията на национален признак. Присъствието на демократичното начало също е императив, т.е. ЕГр отговаря на редица съвсем практични нужди.

- През 80-те год. един екип, воден от Аделино, изготвя конкретни предложения за създаване на ЕГр. Съставя се и каталог от специфични права, от които се ползват гражданите, поради факта, че тяхната държава е членка на ЕС.

- Изработването на правата не е завършило и е възпроизведено в новия КД. Успоредно на тези усилия се изготвя и Харта на основните права, която да отрази спецификата на обединението. Тя беше представена 2000г. на конференцията в Ница, но не беше подписана. Сега е включена в КД като раздел ІІ.

- Гражданството има за задача създаването на единно политическо тяло – европейски народ.

2) понятие – чл. 17 ДЕОГражданин на съюза е всяко лице, което има гражданство на ДЧ. Гражданството на

съюза допълва националното гражданство и не го заменя.(второто изр. е въведено с дог. от Амстердам)

Допълването не влияе върху придобиването, съдържанието или изгубването на национално гражданство.

Ограничения на граждански права в ДЧ не влияе върху правата и задълженията, съставляващи гражданството на ЕС, освен за онези права, които не могат да се осъществят без съответните им национални права.

Съвкупност от права и задължения, които нямат самостоятелно основание, а се придобиват въз основа на истинското гражданство.

Квазигражданство, надстроено гражданство.Няма самостоятелни механизми за придобиване и загубване. Не става дума за второ гражданство, нито за такова по натурализация.

3)Европейско гражданство и гражданство на държава Гражданството е политическа и правна връзка на индивида с държавата, следователно

европейското гражданство е връзка на индивида с образувание, което един ден може да стане държава.

Това е доказателство за смело използване на понятия, което се разминава с общоприетото, въпреки несъгласието на доктрината и юристите. Понятието за европейско гражданство няма нищо общо с общоприетото в доктрината, но предполага да влезе в ежедневието, като всеки гражданин ще бъде съпричастен към един грандиозен интеграционен проект. Всички граждани имат едни паспорти, като европейското гражданство е записано в тях.

Следователно европейското гражданство е тясно свързано с националното и придобиването му е автоматично.

4)уредба

24

- създава се с договора за ЕС от 1992г. Текстовете, които са му посветени, са включени в договорите за ЕО, а не са изведени в договора за ЕС. (част ІІ ДЕО – гражданство на Съюза)

● нужно е да има субект, който дава и гарантира правата● гражданството на ЕС се състои от икономически и политически права.

Икономическите са първи по време и важност. ДЕС стъпва на икономическите права и ги допълва с политически права, които имат смисъл основно да допълнят и гарантират икономическите. Дори използваната правна техника подчертава неразривната връзка между специфичните права на европейските граждани и функцията на крайната цел - вътрешния пазар.

2. права на европейските граждани1) свобода на движение и право на установяване на европейските гражданиКаталог на специфични права започва именно с тази свобода. Не е странно, че тя присъства

в европейското гражданство, въпреки че е установена още 1957 г. като свобода на движение на работници – само икономически активните хора, които участват в пазара на работна сила, се ползват от привилегията. В новия си вариант свободата на движение зависи от статута на европейския гражданин – пенсионери, студенти, спортисти и т.н.

Свободата на движение и правото на установяване имат следните измерения: право на придвижване всеки гражданин на ЕС, който иска да работи в друга ДЧ, трябва

само да покаже лична карта или паспорт, за да влезе и да се придвижва свободно по територията на всяка друга ДЧ;

право на пребиваване в разумен срок (обикновено до 6 м.) всеки гражданин на ЕС може да живее във всяка друга ДЧ, за да си търси работа или след като е работил за да си намери друга работа;

право на карта за престой когато е намерил работа в чуждата ДЧ, гражданинът на ЕС може да поиска от властите да му издадат документ за постоянен престой и работа;

право на еднакво третиране с местните всички права, които са предоставени на гражданите на приемащата ДЧ, се предоставят и на гражданина на друга ДЧ, който работи там! Това право включва и зачитането на прослуженото време за пенсия, помощите за майчинство, детските надбавки и др.

2)активно и пасивно избирателно право- политическо право, което обслужва икономически интереси (вътрешен пазар) ● избирателно право за изборите за Европейски парламент

- европейският гражданин гласува там, където е трайно установен, т.е. може и в държава, различна от тази, на която лицето е гражданин.

- И кандидатурата на един португалец може да бъде издигната от Австрия в рамките на нейната квота в Парламента.

● за местни органи на управлениеУчастието на всеки европейски гражданин (активно и пасивно) в изборите за местна

власт на ДЧ, на която не е гражданин.Това право буди множество конфликти, особено поради факта, че дори няма минимален

срок, в който лицето да е живяло в съответната държава. Това означава, че трайно установени извън своята държава лица могат да избират/да бъдат избирани. Очевидно е различието от нашата Конституция, където само граждани на РБ имат избирателно право.

Съществува и забрана за дискриминация по национален признак при назначаване на администрацията под страх от отговорност пред национален съд.

Няма точни критерии за преценка на трайното установяване. Участието на чужди граждани се отнася единствено до местните, не и до националните избори за парламент. Това много се отразява на Франция, където кметовете участват във формирането на Сената.

Идеята е, че отново се обслужва функцията на вътрешния пазар, като се облекчава движението на хора.

3) право на дипломатическа и консулска защита от представителство на друга ДЧ, когато националната държава няма представителство в съответната трета страна

25

В ДЕС е лансирана идеята единствено ЕС да има дипломатически представители в трети страни, но това е сериозно нарушение на държавния суверенитет, а и създава безработица сред дипломатите.

В договора е записано право на дипломатическа и консулска защита на европейските граждани в страни, където държавите им нямат представители – при поискване всяка дипломатическа или консулска мисия на държава членка на ЕС е длъжна да окаже съдействие и защита. Това е значително облекчаване, но се иска съгласието на приемащата трета държава.

Дипломатическа и консулска закрила се предоставя в пълния обем, който съответната държава дължи на собствените си граждани.

4) Право на петиции до Комитета по петициите (постоянно действаща структура към Европейския парламент).

Това право принадлежи на всеки, който се намира на територията на ЕС на законно основание(не само на ЕГр).

5) право на жалби пред европейския омбудсманДЕС създава тази фигура. За първи път се въвежда от шведите, за да се покаже, че властта на

монарха не е безгранична. 1992 г. омбусманът е факт в Европейския парламент, а французите използват понятието парламентарен посредник или медиатор.

Омбудсманът се избира от Парламента, като мандатите им съвпадат. Жалбите не трябва да са в компетентността на съдебните инстанции, т.е. трябва да са

свързани с лошо администриране. Омбудсманът изисква отговор от съответната институция в пленарната зала, а в края на

годината съставя отчет. Той няма особени правомощия, но е ефикасен от гледна точка на това, че дава гласност на проблемите на хората. Може да се каже, че по своята същност е форма на извънсъдебен контрол.

Право да се обърне към омбудсмана има всяко лице, което се намира на територията на ЕС на законно основание – т.е. това право е с доста широк обхват.

6) Право да кореспондират с институциите, да отправят въпроси, да им се осигури достъп до документация (ако не е секретна).

Запитаните институции са длъжни да отговорят на 1 от работните езици, а всички официални езици на държавите-членки са и работни езици.

В новия КД се казва само, че ЕГр имат и задължения.

16 въпрос – Обща характеристика на институционния механизъм на ЕО/ЕС.

С Учредителните договори се решават и въпросите за създаване на институции, чрез които трябва да функционират създадените формации.

1. Институции на ЕОВС, уредени от Парижкия договорС подписването на Парижкия договор от 51г. за ЕОВС се забелязва “институционната

матрица”: 1) Висшата власт (ВВ) – състои се от независими експерти, които не са политически

обвързани и не представляват държавите си; 2) СМ – включването му е наложено от 3-те малки държави. Състои се от

представители на правителствата; 3) ПА – подчертава присъствието на демократичното начало и е замислена като

консултативен орган; 4) Съд – ЕО има твърде своеобразен правен ред, което налага необходимостта от

специален съд, който да прилага и тълкува общностното право.Самата ЕОВС е отраслова, което позволява много сериозно присъствие на наднационалния

подход. В първата интеграционна общност се вижда силов център – ВВ, а в самия текст на договора

присъства думата “наднационалност”. ВВ се избира от правителствата, които издигат 26

кандидатурите (номинират хората, които да са в състава) и те се избират с единодушие на правителствата, участващи в обединението. ВВ включва 9 души (големите държави са с по 2). По общо съгласие се избират 8 от тях, а 9 влиза, ако събере минимум 5 гласа. Мандатът им е 6 год. с частична подмяна – 1/3 от състава на всеки 2г. Председателят на ВВ е с мандат 2г. и се избира от правителствата по общо съгласие (чл.8 Парижкия договор). ВВ гласува с мнозинство.

СМ хармонизира действията на ВВ с тези на правителствата. Той одобрява решенията на ВВ в случаите, предвидени в договора. СМ, в случаите, когато трябва да гласува и не се изисква 1душие, а някакво мнозинство, прилага принципа на претегляне на гласовете – различните държави са с различен брой гласове, който зависи от участието (относителния дял) в производството на въглища и стомана.

Предвиден е и консултативен орган – Консултативен комитет.

2. Институционен механизъм след създаване на ЕИО и ЕОАЕ3 от институциите имат същите наименования – ПА, СМ, съд. Няма ВВ, но отново е

предвидена институция от независими експерти – Европейска комисия (ЕК). Решенията се взимат вече от СМ, той е силовият център. В последствие се подписват двата договора за сливане на институциите на трите общности с

цел единна институционна структура. На 25.03.1957 г. се подписва първият Договор за сливане – ПАСЕ на ЕОВС и Съдът поемат функциите на такива за трите общности. През 1965г. се подписва договор за сливане на институциите (не на общностите). С този договор 3-те ЕО получават 1 Съвет на Министрите и 1 Европейска Комисия.

От 93г. СМ се нарича Съвет не ЕС (СЕС). По този начин се подчертава, че това е единствената институция, която тежи еднакво и в 3-те стълба, което не може да се каже за останалите институции (те са наднационални).

ЕК си е ЕК през цялото време, а началото на 60-те год.ПА се прекръства сама на Европейски парламент (ЕП). С ревизията от ЕЕА, това

наименование е официално възприето. Съдът на справедливостта (Европейски съд / Съд на ЕО). Проблеми в България възникнаха

със създаването на първата инстанция. С втората съдебна реформа (Ница) се създадоха съдебни камари и производството стана 3инстанционно, а 1инстанционният съд бе прекръстен на Съд от висша инстанция.

Седалища на институциите:● Съдът – в Люксембург● СМ и ЕК – в Брюксел● Европейския Парламент – в Страсбург; секретарията му е в Люксембург; комисиите му са

в Брюксел● Европейска централна банка – Франкфурт● Шенгенски информационен център – Страсбург

3. Принципи, върху които се изгражда и функционира институционната схема – тя е подчинена на идеята да се търси баланс между интеграционните подходи,

наднационалните подходи и междудържавното сътрудничество. В институционната схема присъстват следните принципи:

1)Принцип на баланса на институциите – в институционната схема няма йерархия, не може да се каже коя структура е най-важната.

2) Автономност на институциите – всяка една институция в определената и от учредителните договори рамка не търпи намеса в нейните работи от останалите страни. Всяка институция си изготвя Правилник за вътрешния ред, който представлява изключително важен нормативен акт. Тези правилници не се нуждаят от ничие одобрение или санкция.

3)Задължение за лоялно сътрудничество между институциите – ако една от институциите не дава своето съгласие, цялата схема се блокира според изискванията на Учредителния договор.

27

4. Разделение на вастите и представителство на интереситеРешенията се взимат от Съвета на министрите (законодателен орган) и се изпълняват от

Комисията (изпълнителен орган); съдебна власт – съд. Не може обаче да се говори за разделение на властите, защото единствено съдебната власт

има ясно фиксиран носител – Съдът в Люксембург. Законодателна власт: Съветът на министрите действително издава нормативни актове, но не

е единствен. В първия стълб монопол в законодателната инициатива има Комисията. Европейският парламент все по-плътно се включва в процеса – взима решения. Цялата законодателна дейност е размита между трите върха.

Изпълнителна власт: Съветът на министрите трябва да възложи изпълнението на Комисията, а текстът на Учредителния договор гласи, че в определени случаи Съветът на министрите също може да осъществява изпълнителни функции.

Следователно може по-скоро да става дума за разделение на интересите. Европейската комисия е носител на интересите на общностите и на съюза като цяло, тя действа само от името на обединението. Съветът на министрите е изразител на интересите на държавите. В състава му влизат министри на държавите членки на ЕС. Европейският парламент е изразител на интересите на народите. Съдът прилага и тълкува общностното право. Европейският съвет се появява в текстовете на договорите доста по-късно – през 1986 г.

5. Разлики с органите на международните организации (Семов)● някои от органите на ЕО имат ясен наднационален характер (най-вече ЕК) състоят се не

от представители на ДЧ, а от независими именно от ДЧ експерти докато в Международното право органите обикновено се състоят от овластени държавни представители;

● органите на ЕО имат невиждано широка нормотворческа власт те са компетентни да приемат нормативни актове, при това задължителни не само за ДЧ (макар и рядко, това се среща в Международно право например СС на ООН може да приема задължителни правни актове), но и във ДЧ, т.е. пораждащи права и задължения не само за ДЧ, но и за всички физически и юридически лица в тях;

● наличието на самостоятелна и твърде усложнена съдебна система с двуинстанционно съдопроизводство (такова няма никъде в Международно право!), а след Договора от Ница се предвиди възможност дори за триинстанционност! Редом с това забележителна отлика е широката възможност на ФЛ или ЮЛ да атакуват пред съда актовете или бездействието на органите или да търсят обезщетение за вреди, причинени от техни противоправни действия!

● наличието на самостоятелен орган за бюджетен контрол Сметната палата;● ЕП е уникален по начина на конституирането си единственият орган на международна

организация, чийто състав се избира пряко от народите на членуващите държави! А самите ЕО са единствените международни организации, в рамките на които се осъществява истински изборен процес при това с участието на 300 млн. избиратели.

6. Разлики с държавните органи (Семов) не са създадени чрез акт на народния суверенитет (конституция), а чрез акт на държавния

суверенитет международен договор (с конституционен характер); не са изградени въз основа на характерния за държавата принцип за разделение на

властите. Теоретиците на "Общия европейски дом" са дефинирали и съответни на споменатата двойственост функции на всеки от органите, които са изградени въз основа на идеята за представителство на интересите

макар да има парламент при това пряко избран от гражданите "законодателната власт" се осъществява основно от друг орган, при това съставен от представители на изпълнителната власт в отделните държави Съветът на министрите;

Главен изпълнителен орган е Европейската комисия, наричана още "двигател на европейската интеграция", но и Съветът на министрите има важни изпълнителни правомощия. Комисията пък има и нормотворческа власт, макар че основната й роля е на носител на "законодателната инициатива" почти изключително право да предлага проекти за актове;

28

За разлика от държавните органи, органите на ЕО нямат свои собствени компетенции компетенции са предоставени на Европейските общности, които ги осъществяват чрез своите органи.

Накрая, някои от органите на ЕО (най-вече СМ) нямат постоянен състав.

7. Класификация на органите на ЕО (Семов)1)институции - Само 5-те основни органи на ЕО се наричат ИНСТИТУЦИИ: Европейски парламент (ЕП); Съвет (наричан още "Съвет на министрите" (СМ), Комисия (наричана още "Европейската Комисия" ЕК); Съд (наричан "Съд на ЕО" СЕО) и Сметна палата (СП).

Конституцията не включва Сметната палата в основния списък, но затова пък там е Европейския съвет.

2) Допълнителни Органи. Една част от тях имат консултативни и помощни функции, други обаче (като Европейската

централна банка) упражняват съществени управленски правомощия.● Икономически и социален комитет

Той е консултативен орган, подпомагащ работата на Съвета и Комисията. Състои се от 222 (избрани по квоти от ДЧ) представители на работодателите, синдикатите в отделните стопански отрасли (производство, фермери, превозвачи, работници, търговци, занаятчии), свободните професии и представители на обществеността. Всички те са напълно независими от своите национални правителства и получават възнаграждение за работата си. А тя се изразява в обсъждане на голяма част от подготвяните "законопроекти" (регламенти или директиви на Съвета или Комисията) и в излагане на становища, поискването на които в редица случаи е задължително и обратното може да обоснове отмяна на акта.

● Комитет на регионите (КоРе), създаден по-късно в резултат на усилието "да се доближи вземането на решенията в ЕС по-близо до гражданите" и да се направи по-резултатна регионалната политика на Съюза. Състои се също от 222 членове представители на различните регионални и местни власти в страните-членки. Той подпомага Съвета и Комисията и дава задължително становище в области като образование, култура, обществено здраве, инициативи за икономическо и социално изравняване на регионите и т. н.

● Комитет по заетостта (КоЗа), създаден след Договора от Амстердам. Задължение на органа, който приема акта, е да посочи в самия акт, че е получил

становището на някой от трите комитета, а самото становище се публикува отделно от акта в Официалния вестник на ЕО (серия С ненормативни актове).

● Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) "допринася за балансираното и стабилно развитие на Общия пазар". Без да се стреми към печалба (като обикновените банки), ЕИБ предоставя заеми и гаранции за финансирането на значими проекти в различни области на икономиката, (но предимно в по-изостанали райони). Капиталът й (62 млрд. евро) се съставя основно от вноски на ДЧ.

● Европейска система на централните банки и Европейската централна банка са много важни органи на ЕО (в рамките на Икономическия и валутен съюз), които заработиха пълноценно от 1999 г. и добиха огромно значение с въвеждането на единната валута. ЕЦБ разполага с изпълнително-разпоредителни правомощия тя управлява валутните резерви и емитира единната валута, определя обменните курсове и може да приема изпълнителни регламенти.

8. Органи на ЕСПриема се, че ЕС НЯМА СОБСТВЕНИ ОРГАНИ и използва органите на Европейските

общности (неговия "Първи стълб"). В действителност с Договора за създаване на Европейския съюз бе създаден и един нов,

изключително важен орган Европейският съвет.

29

17 въпрос – Европейски съвет. Съвет на министрите и КОРЕПЕР – състав и функции.

І. Европейски Съвет1. Същност

ЕСъвет е форум на най-високо равнище – глави на правителства и държавни ръководители.

Европейският съвет е единствената структура, която може да се нарече институция на ЕС. Останалите са по-скоро институции на ЕО.

Върховен политически орган на Общността и Съюза.

2. Създаване и уредбаЕСъвет не е предвиждан в УД и не беше подреден в институционната схема до КД.

На практика. Такива срещи са били рядкост в пределите на Общностите. До края на 1969г. е имало

общо 2 такива срещи: - 1962г. “Фуше” (опит за договор за ЕС); - 1967г. – за честване на 10г. от подписването на Римските договори.

Преломът настъпва след 1969 г., когато се провежда среща в Хага. Предстои първото разширение на общностите, работи се върху триптиха (задълбочаване, разширяване и довършване). На срещата се решава, че сътрудничеството трябва да се разпростре и над области като външна политика. След тази среща правителствените ръководители и държавните глави започват да се събират 3 пъти годишно.

След като държавите станат 25 и повече, срещите ще се провеждат в Брюксел. През 1975г. на среща в Париж се решава да се възприеме наименованието Европейски

Съвет. Поставен е въпрос на експерти дали тези срещи трябва да се институционализират и

отговорът е отрицателен. Въпреки това с ЕЕА ЕСъвет получава своята нормативна база – срещи на всяко полугодие, с възможност и за извънредни сесии, когато е необходимо.

Първата подробна регламентация е в договора за ЕС от 1992г., който предвижда, че освен държавните ръководители член на ЕСъвет е и председателя на ЕК, който може да бъде придружен от няколко комисари и евентуално външни министри.

3. СъставВ ЕСъвет участват главите на правителствата, държавните ръководите и председателя

на ЕК. Държавните ръководители и главите на правителствата се придружават от

министрите на външните работи, което много ги доближава до СМ.Ппредседателят на ЕК може да води със себе си по 1 еврокомисар, в зависимост от

основната обсъждана тема.През 1994 г. за първи път се появяват държавните глави на страните кандидатки за

членове.

4. Сесии и заседанияЗаседанията са 2 пъти годишно на територията на ДЧ, която през този 6-месечен

период осъществява председателството на ЕС. Сесиите се ръководят от държавния/правителствения ръководител на държвата-

домакин, т.е. председателстващата СМ. Сесиите продължават 2 дни. Първият ден темата е външна политика и сигурност, а втория – интеграционни дела.От началото на 90-те години всяка сесия на Съвета е историческа. От 1994г. във

втория ден от сесията се канят да присъстват и държавните глави на страните-кандидатки.

5. Председателство1)според КД

30

С КД се предвижда постоянен председател на ЕСъвет.Той ще се избира от Съвета с квалифицирано мнозинство. По време на мандата не

трябва да е ангажиран с каквито и да било други функции – няма да бъде действащ министър-председател/президент.

Продължителността на мандата е 2,5 години с възможност за удължаване с още 2,5г. ЕСъвет ще номинира с квалифицирано мнозинство и председател на ЕК, който ще се

избира от ЕП. Ако кандидатът не получи одобрението, Съветът трябва в 1мес. срок да представи ново име.

2) преди КД- Заседанията се председателствата от държавния или правителствен ръководител на

държавата домакин, която през този 6-месечен период осъществява председателството на ЕС.

6. Характер на решениятаЕСъвет не създава норми, но взима изключително важни политически решения, които

дават основните импулси в развитието на интеграционните общности.Когато разглежда въпроси от външната политика и сигурността, ЕСъвет приема

“стратегии”, от които започва нормотворческият процес във 2-ри стълб. Решенията се взимат с консенсус. Може да се свикват и извънредни сесии.В края на заседанията си ЕСъвет приема ненормативни заключения и декларации.

7. ФункцииЕСъвет е стратегът, определящ общите политически насоки.ЕСт е форумът, който може да разширява обхвата на дейност и да включва нови

направления;Има функцията на арбитър за важни, но проблемни въпроси в Обединението, които

засягат Съюза/държавите в него и не са намерили решение на по-ниско ниво.Този форум дава основните импулси във функционирането на обединението и

интеграционните процеси.

ІІ. Съвет на министрите1. създаване

СМ като структура е предвиден още в първия учредителен договор, но поради спецификата на общността е имал предназначение по-скоро да одобрява действията на Висшата власт.

След Римските договори се превръща в силов център, който взима решения.СМ през 1993г. променя името си на Съвет на ЕС (СЕС). Това беше направено, за да

се подчертае, че е единствената институция, която тежи еднакво и в 3-те стълба. В новата редакция на КД се върнаха към “СМ”.

СМ изразява интересите на ДЧ.

2. Отговорности на СМ1) Приема основните нормативни актове – създава норми с участието на ЕК и присъствието

на ЕП. 2) Възлага на ЕК изпълнението на взетите решения, но може и сам да осъществява

функции по изпълнението.3) Приема бюджета на ЕС4) Сключва международни договори от името на ЕО5) Може да сезира съда на ЕО по всеки въпрос6) Назначава Сметна палата, ИкоСоКо, КоРе, КоЗа и др.7) Координира политиката.8) В новия КД, без да се внасят съществени промени, се казва, че СМ съвместно с ЕП

изпълнява законодателна и бюджетна функция както и функциите по определяне и координация на политиките при условия, определени в настоящия договор.

3. Състав31

СМ се състои от по 1 министър от всяка ДЧ. СМ не е изборен орган и няма постоянен състав. Не стои и въпросът за мандат – със

смяната на правителствата в ДЧ обикновено се сменят и неговите членове. Това е 1 институция, която в над 20 състава. Конкретният състав на всяка сесия

зависи от дневния ред – може да е екология, икономика и финанси – представят се съответните министри. Най-често заседава Съветът по общите работи, а най-рядко – този по екологията.

Ако обсъжданите въпроси нямат ресорен характер, заседава Съвет по общите (генералните) въпроси, който се състои от министрите на външните работи. Последните заседават и по проблемите на външната политика и сигурността.

Няма йерархия между съставите, но съветите по финансовите и икономическите въпроси са по-стратегически - останалите се наричат технически.

Понякога в практиката се е случвало СМ да включва министри от няколко ресора – сесии тип “джъмбо”.

Всеки министър има право на 2 помощника. Останалите членове на екипите наблюдават заседанията на монитори в отделна зала.

4. Сесии1)провежданеСМ провежда заседанията си в Брюксел.Свиква се по предложение на председателя или по искане на 1 от членовете му или на

ЕК.Сесиите са закрити.Дори даден министър да отсъства, ако е налице кворум, може да бъде взето решение.

Отсъстващият има право да делегира гласа си на колега от друга ДЧ.На сесиите присъства Главния секретар на СМ и евентуално председателя на ЕК. 2) председателствоСесиите се водят от председателя на СМ. По време на мандата си той носи

отговорност и за функционирането на СМ. Мандатът е 6 мес. на ротационен принцип. Председателят се определя от Съвета по общите въпроси и всяка държава си знае

кога ще поеме тази функция, като може да приеме програмата си. Председателят има важна функция – преди да поеме поста подготвя програма, определя

приоритетите, има широки представителни функции и също така трябва да има усещането кога точно даден въпрос да бъде подложен на гласуване.

Има взаимодействие между предишен, настоящ и бъдещ председател. За тази фигура се използва славянската дума “тройка”, която се изписва на латиница.

5. Секретарият към СМКъм СМ има и Секретариат в Брюксел. Той се ръководи от Главен секретар, който с

ревизията от Амстердам става и върховен представител по външната политика, общата политика и сигурността и присъства на сесиите на СМ. Назначава се от ЕСъвет с квалифицирано мнозинство като се изисква и съгласието на председателя на СМ, т.к. ще работят дълго заедно.

6. според новата Конституция: 1) Няма ротация в председателстването на Съвета на външните работи. 2) Съветът по общите въпроси и Съветът по външните работи се обособяват 1 от друг.3) Основната задача на Съвета по общите работи е да подготвя работата на ЕСъвет. 4) И форматите, които ще заседават, и заседанията се определят от ЕСъвет.

7. Гласуване1) от единодушие към квалифицирано мнозинствоВ оригиналния текст на договорите от 1957г. се приема, че СМ гласува с мнозинство

(реверанс към федералистите), ако не е предвидено друго (другото е във всички случаи).До 1986г. по всеки основен въпрос се изискваше единодушие – израз на суверенното

равенство на държавите, но и най-недемократичното мнозинство (позволява на 1 ДЧ, която гласува 32

против да попречи на взимане на решение и така да наложи волята си над цялото останало мнозинство). Този проблем също е част от така наречения демократичен дефицит.

Целта на ЕЕА беше да се направят реформи, които да ускорят изграждането на вътрешен пазар. 1-ят от основните начини беше да се премине към квалифицирано мнозинство. 1душието се запазва за определени случаи по определени въпроси.

Всяка последваща реформа след 1986г. разширява приложното поле на квалифицираното мнозинство.

Последните усилия за премахване на 1душието бяха в Ница. Мотивът беше източното разширяване, но дори и той не ги разубеди.

Всички тези решения се отнасят до 1-ви стълб. Във 2-ри и 3-ти стълб 1душието е основната форма (това са областите на междудържавно сътрудничество, а не на интеграция).

2) претегляне на гласовеПри формирането на квалифицираното мнозинство се прилага принципът за

претегляне на гласовете – различните ДЧ имат различен брой гласове.● До Ница Големите държави (Германия, Великобритания, Франция, Италия) имаха по 10 гласа

(определянето става според приблизителния брой на населението); Испания – 8; Холандия, Белгия, Гърция, Португалия – по 5; Австрия – 4; Дания, Финландия, Ирландия – 3; Люксембург – 2 гласа – общо 87. За да мине 1 решение бяха необходими 62 гласа (когато проектът е предложен от ЕК) или 62 гласа от поне 10 ДЧ (двойно квалифицирано мнозинство, когато проектът не е предложен от ЕК).

Този принцип присъства още в Парижкия договор, но претеглянето става според участието на държавите в производството на въглища и стомана. Промяната в критерия става с договора за сливане на институциите.

Въведе се и т.нар. “блокираща квота” – ако по време на дебата стане ясно, че се оформя съпротива между 23 и 26 гласа, решението се отлага “за 1 по-добро време” (пазар на гласове). Председателят трябва да полага усилия нещата да вървят – да владее изкуството на компромиса; да познава нагласите, за да знае кога да постави 1 решение за гласуване.

● След НицаС разширението на Съюза възниква проблемът за претеглянето на гласовете в СМ,

когато държавите са 27. Сделката в Ница е – орязване на квотите в ЕП, но вдигане на гласовете в СМ – 4-те големи получиха по 29 гласа, Полша и Испания – 27, Румъния – 14, България – 10, Кипър и Люксембург – 4, Малта – 2 – общо 345.

Квалифициращото мнозинство стана 258 гласа, а блокиращата квота – 88. Вкара се и двойното претегляне – 1 път се отчитат гласовете на ДЧ и втори път – броя

на населението им. Това беше 2-ят проблем, който отложи подписването на КД.

3) пакетни сделки– 1 ДЧ не иска да даде гласовете си в подкрепа на дадено решение, но за нея е от

голямо значение да мине друго решение, което не е от особена важност за ДЧ, която държи на 1-вото решение – замяна на гласове.

ІІІ. КОРЕПЕР (семов)Работата на Съвета се подпомага от Комитет на постоянните представители

(КОРЕПЕР). Той се състои от по един постоянен представител на правителството на всяка държава и по

един заместник. Ролята му е да подготвя политически решенията на СМ постоянните представители

обсъждат проектите за актове, уточняват безспорните и спорните въпроси и се стремят да постигнат необходимото съгласие по спорните въпроси.

Самият КОРЕПЕР не приема актове поради това и не провежда гласуване. Представителите се стремят просто да договорят мнозинството, което се изисква в Съвета, за да се приеме актът. Когато УД предвиждат конкретният акт да бъде приет с единодушие, в КОРЕПЕР се

33

стремят да отстранят всички противоречия, за да няма нито един глас против в Съвета. Когато пък се изисква квалифицирано мнозинство, постоянните представители се стремят да напаснат необходимите 62 гласа, а не търсят непременно общо съгласие (единодушие), защото такова не се изисква.

Когато те постигнат (договорят) изискуемото за Съвета мнозинство, проектът за акт се внася в част "А" на дневния ред на следващото заседание на СМ и се прима от него без обсъждане и независимо от това кои точно министри заседават.

Обратно, ако не е договорено изискуемото мнозинство, актът се внася (не може да не се разгледа, това е правомощие, т.е. право и задължение! на Съвета) в част "Б" на дневния ред и по него се произнасят съответните компетентни министри на следващото им заседание (по земеделските въпроси министрите на земеделието, по финансовите министрите на финансите и т. н.).

18 въпрос – Европейски парламент.

1. УредбаНормативна база, която определя състава, функциите, правомощията и начина на формиране

на Европейския парламент (ЕП), се съдържа в: - Подраздел ЕП в раздел “Институции” на учредителните договори. - Правилник за вътрешния ред. - Договорите за сливане.

2. Създаване и развитиеПАСЕ е предвидена още в Парижкия договор като част от институционната схема. Замислена

е като чисто консултативна структура, гарант за присъствието на демократичното начало, косвена връзка с националните парламенти, тъй като първоначално се формира именно от техни представители.

Още през 1957 г. в договора за ЕИО е записано, че ПАСЕ ще се формира посредством преки и всеобщи избори. Едва през 1976 г. Съветът на министрите (СМ) взима решение съставът на Парламента да се определя по този начин. Договорът предвижда и единна избирателна система, но и до днес не е осъществена.

ЕП се нарича така от 1962г., а от 1986г (ЕЕА) това става официалното му наименование.

3. Избори1)провеждане Изборите се провеждат в един и същи ден, но съгласно националните избирателни системи.Всеки ЕГр може да гласува и да бъде избиран от квотата на тази ДЧ, където трайно се е

установил.2)листи и партииЛистите са изградени на партиен принцип, като европартиите представляват трансгранични

междупартийни обединения на партии със сходни платформи. Партийните листи се изготвят именно от тези европартии. Такива са Европейската народна партия (обединение на християндемократи), Европейски свободен алианс (партия на зелените, но без скандинавските страни, защото там се числят към обединената левица), Евролевица, либерали, реформисти, демократи и пр. Тези партии имат своето присъствие, а в ДЕС се подчертава тяхното значение в изричен текст.

3)квоти на ДЧИзбори се провеждат на всеки 5 години, като всяка държава има определена квота места,

които се изчисляват процентно на броя на населението. Има и определен бонус в полза на по-малките държави, тъй като един депутат се избира от по-малък брой избиратели. Квотата не може обаче да падне под 4 души.

Първоначално идеята е била 4-те големи държави – Италия, Великобритания, Франция и Германия, да имат еднакви квоти, но след обединението на Германия броят на нейните депутати се

34

увеличава до 99. В Ница квотата на депутатите се снижава – само Германия остава с 99 депутати, а останалите големи държави – със 72. България ще има 17, а най-малко Малта – 5.

При 15 ДЧ съставът му беше от 626 човека, сега те са 732.

3. СедалищаЕП заседава пленарно в Страсбург.В Брюксел, заседават парламентарните структури и групи; В Люксембург се намира Секретариатът. ЕП по своя инициатива решава да премести Секретариата в Страсбург, но въпросът за

седалището на институцията е от изключителната компетентност на държавите.

4. Конституиране на ЕП1) председателство

Избира се председател, който е с мандат 2 ½ години, но няма пречка да бъде продължен. Председателят води сесиите и отговаря за работата на цялата институция.

Председателят се подпомага от екип, които се състои от представители на всички ДЧ и заедно с председателя формира Бюрото на ЕП. По определени въпроси Бюрото заседава в разширен състав, като в него се включват и шефовете на парламентарните групи.

Има и 5-ма квестори, които имат административни и финансови функции.2) парламентарни групи

В ЕП депутатите не са организирани по национален признак, а формират парламентарни групи (ако са от една националност, броят минимално необходими депутати е по-голям, а ако са от различни националности – по-малък). В момента най-голяма е групата на Народната (християндемократи) партия на Лео Тиндеманс.

3) комисии Функционират постоянни ресорни парламентарни комисии – по външните работи и

човешките права, бюджетна, правосъдна и по вътрешните работи, по икономически и валутни въпроси, промишленост, заетост и социални въпроси, околна среда, здравеопазване, селско стопанство и пр.

Предвидена във възможността да се създават временни, анкетни, комисии по определени въпроси.

5. Начин на взимане на решения (Семов)За да е валидно заседанието на ЕП, е необходимо да присъстват повече от половината от

всички депутати (1/2+1 от 626, т. е. поне 314).Решенията, обаче, се взимат с гласовете на повече от половината от участвалите в

гласуването депутати! Сиреч в гласуването могат да участват и само 100 души и с гласовете на 51 от тях може да се приеме решение. Това е предвидено, за да се избегне тежката дилема в случай на противоречие между партийния и националния интерес (виждане, политика) когато един депутат не може да си позволи да гласува "за" дадено решение (защото противоречи на националните или на партийните му позиции), но разбира, че това решение е важно и необходимо му се дава възможност просто да не гласува. Ако гласува въздържал се, разширява базата, от която трябва да се съберат повече от половината гласове "за". Ако, обаче, изобщо не гласува, дава възможност актът да се приеме, без сам той да го е подкрепил (конструктивно въздържание).

По важни въпроси (например одобрение на договорите за членство на нови държави) ЕП гласува с абсолютно мнозинство (повече от половината от всички, имащи право на глас).

Недоверие на ЕК може да се гласува с мнозинство 2/3 от подадените гласове, ако те са повече от половината от всички депутати (поне 314).

6. Комитет по петициите и омбудсманКъм ЕП е създаден Комитет по петициите, който е постоянно действаща структура.След 1992 г. се появява фигурата на омбудсмана - решението за създаване на тази

институция се оценява като сериозна крачка към утвърждаване на демократичното начало. Избира се от ЕП, но не е част от него. Приема жалби пряко от гражданите или посредством депутатите и

35

има право да изисква отговор от атакуваната инстанция. Омбудсманът докладва пред ЕП и изготвя ежегоден доклад.

7. Правомощия на ЕППравомощията на ЕП са уредени в Учредителните договори. Има основания да се твърди, че

ЕП, освен най-многобройна, е и най-динамично развиващата се структура. ЕП участва в нормотворческия процес, но не е законодател. ЕП е единственият институт, чиито сесии са открити.

1) Участие на ЕП в нормотворческия процес (законодателни функции). ЕП има мечтата да получи право на законодателна инициатива – при всички ревизии този

въпрос се поставя. В Амстердам се решава, че ЕП може да подкани ЕК да упражни право на законодателна

инициатива по определен въпрос, но не може да я задължи.ЕЕА въвежда 2 нови процедури в нормотворческия процес, в които участва и ЕП. Те се

наричат “одобрение” и “процедура на сътрудничество”. С Договора за ЕС (ДЕС) се въвежда “процедура на съвместно взимане на решения” (co-

decision). С тези промени не е отменена процедурата на консултациите и тя продължава да действа. В УД няма обща процедура, а такава се предвижда във всеки отделен текст, според който е

необходимо приложението на определена процедура. Едва сега (с КД) има такава обща процедура и тя е “по съвместно взимане на решения”.

2) Бюджетни правомощия – това е област, в която ЕП може да има самочувствие на истински законодателен орган, защото гласува и приема бюджета. Има поредица междудържавни договори от 70-те години, които са посветени на бюджета.

ЕО имат собствени източници на финансиране – митническия съюз и общата икономическа политика. Средствата постъпват от: а) мита, които директно постъпват в бюджета; б) прелевмани – специални финансови натоварвания, с които се облага селскостопанската продукция (близки са до митата); в) ДДС; г) 1 много малка част от 2-ри и 3-ти стълб се финансира от държавите.

През 75г. се създава Сметната палата (СП). Възниква вакуум върху контрола и се поставя въпросът кой трябва да го упражнява. Правомощията се предоставят на ЕП. Той гласува бюджета по всички правила и има право да го отхвърли, което се е случвало 4 пъти до сега.

Проектът за бюджет се готви от ЕК, която предварително е провела нужните взаимодействия с всяка 1 от институциите. СМ, ЕП и ЕК дават мотивирано искане за своята част от бюджета. Готовият проект се предоставя на СМ и на 5 октомври всяка година проектът трябва да е в пленарна зала.

При разходването на бюджета се говори за 2 вида разходи: 1. Задължителни – пряко произтичат от УД. По тях ЕП може само да иска корекции.2. Незадължителни – другите разходи. Границата между 1 и 2 е много хлъзгава. По незадължителните разходи ЕП определя тавана.

Ако на 01.01 ЕО осъмнат без бюджет, те получават 10% от стария такъв до приемането на нов.

3) Контролни правомощия –фактът, че ЕП държи бюджетните лостове, също е функция на контрол. - ЕП участва при формирането на състава на ЕК, има право да гласува недоверие на ЕК,

освобождава ЕК от финансова отговорност; според КД избира и нейния председател (одобрява предложен от ЕК кандидат, а ако не е съгласен с предложението ЕК предлага друг в срок 1 месец).

- приема отчета за дейността на ЕС, - Комисията по петициите и омбудсманът са все несъдебни форми на контрол. - ЕП има право да задава въпроси на ЕК и СМ, които са длъжни да отговарят писмено или

устно- ЕП поддържа контакти и с националните партии.

36

- може да бъде ищец или ответник пред Съда на ЕО.

19 въпрос – Европейска комисия.

1. Създаване и уредбаОще в Парижките договори е предвиден върховен орган – Висша власт, като по-късно

аналогични структури се появяват в двата Римски договора и Договорите за сливане на институциите – една Комисия и един СМ за трите общности. Нормативната база се съдържа в Учредителните договори.

2. Същност и начин на формиране на ЕКЕврокомисарите не са представители на държавите. ЕК е изборен орган, чийто мандат е 5 г.ЕК взема решенията с мнозинство, като се ръководи единствено от интересите на

обединението като цяло.Седалището на ЕК е в Брюксел, а заседанията се провеждат на кръгла маса.

1) процедура Начинът на формиране е стриктно определен в учредителните договори (чл. 214 ДЕО), но

напоследък има и динамика в тази сфера. ● До 1992 г. това е от изключителната компетентност на държавите, като ЕСъвет с

единодушие определят председателя на Комисията, след което последният участва в обсъждането на останалите кандидатури. Съставът на ЕК се назначава, избраните полагат клетва и встъпват в длъжност.

● През 1992 г. се полагат усилия да се преодолеят демократичния дефицит, като в процедурата по формиране на състава на ЕК се включва ЕП (чл. 214 ДЕО).

- провеждат се консултации между правителствата за бъдещия председател на ЕК.- Европейският съвет с квалифицирано мнозинство определя лицето, което възнамерява

да назначи за председател на комисията, а предложението се одобрява от ЕП (гласува да/не). Председателят на ЕК се изслушва в пленарната зала относно неговата програма за

мандата, разпределението на ресорните портфейли.- ЕСъвет с квалифицирано мнозинстово и по общо съгласие с предложения за

председател, приема списъка на лицата, които възнамерява да назначи за членове на Комисията, изготвен съгласно предложенията на всяка ДЧ.

Ппедседателят и другите членове на ЕК колективно подлежат на одобрителен вот от ЕП. Назначението на ЕК се извършва от СМ в състав държавни/ правителствени

ръководители.В Ница институционалната ревизия не бележи съществен напредък, но трябва да се

спомене направеният пробив в единодушието при определяне председателя на състава – вече това става с квалифицирано мнозинство. Разширяват се и правомощията на председателя, който може да иска оставка на еврокомисари.

2) номинации и съставДо реформата от Ница броят на еврокомисарите е 20, като големите 5 държави имат право

на 2 номинации, а останалите – по една номинация. В Ница се поставя въпросът за адаптация на институциите към източното разширяване.

Възниква въпросът за броя на представителите при предстоящия прием на още 10 държави – увеличението на броя на комисарите би направил съставът на ЕК огромен, което неизбежно ще се отрази на нейната ефективност.

Предвижда се броя на комисарите да е 25, по един представител на всяка ДЧ (отпада правото на големите държави да имат по двама представители).

След като държавите членки надхвърлят 27, броят на членовете на ЕК ще е по-малък от броя на ДЧ. Членовете на комисията ще се избират по ротационна система, основана на принципа на

37

равенството. Това изменение ще се приложи от датата на встъпване в длъжност на първата Комисия, след датата на присъединяване на 27-та ДЧ.

Комисарите не са представители на държавите, но е парадоксално, че няма държава, която да се съгласи да няма комисар.

По време на Конвента се направи опит за прокарване на схемата – 13 комисаря с право на глас, а останалите – без, като държавите са на ротационен принцип. Схемата не се възприе и това беше 1 от горещите проблеми при подписването на КД.

4. Прекратяване на мандата на ЕК1) с изтичане на мандата2) предсрочно за целия състав на ЕК ако:

● ЕК подаде оставка и по собствена инициатива – случи се наскоро поради подозрение в корупция ● ЕП с квалифицирано мнозинство гласува недоверие – не се е случвало.

3) предсрочно за отделни комисари● подаването на оставка по собствена инициатива или смърт

● санкция, ако представителят престане да отговаря на високите изисквания или извърши големи нарушения

- СМ, ЕК или председателят на ЕК изискват оставката, но мандатът може да бъде прекратен единствено от Европейския съд – това е своеобразна гаранция срещу въздействие върху комисарите.

5. Изисквания към еврокомисарите- еврокомисарите не са политици, а са технократи, експерти, които трябва да имат

висока квалификация и морал, независимост (която се гарантира и от високото възнаграждение). - Трябва да се държат благоприлично и да не злоупотребяват с огромната си власт и

достъп до информация. Ако извършат нарушение по време на мандата си, рискуват поста си; ако провинението е извършено след мандата им – лишават ги от пенсия.

6. Вътрешна организация на ЕККомисията е организирана в структури, чиито служители надвишават 20 000.

1) Председател и двама заместник председателиСписъкът от имената на председатели на ЕК включва видни фигури като Жан Моне, Жак

Денор (автор на проекта за Валутния съюз) и т.н. Председателят определя приоритетите, има представителни функции, член е по право на Европейския съвет.

Съществува форум Г-7 – това са седемте най-развити държави, които от 1973 г. се събират всяка година. Това събитие започва като икономически форум, но после се включва разнообразна проблематика. Вече се говори за Г-8, тъй като във форума участва и Русия. Председателят на ЕК също участва във форума.

2) ДирекцииФункционират 24 генерални дирекции (наподобяват МС и ресорни министерства), като

всяка дирекция се ръководи от отделен еврокомисар, който има екип (кабинет) от експерти – външни отношения, селско стопанство, транспорт и др.

3)Структури Има множество структури, подчинени на ЕК – например:● високо организиран клуб за преводи, чийто състав се формира от юристи преводачи,

владеещи няколко езика и отговарящи за прецизния превод на документите на ЕК на официалните езици.

● Комитология (комитетология) – така се нарича системата от експертни комитети, които се явяват трансмисията между ЕК и правителствата. Комитетите се формират от представители на държавите и биват 3 вида в зависимост от това на кой етап се включват: консултативни; по регламентацията; по изпълнението.

38

7. ПравомощияЕК действа само като колективен орган и макар че отделните комисари имат портфейли, те

не приемат актове самостоятелно.1) в областта на конкуренциятаКомисията има широки правомощия в областта на конкурентното право – например ЕК

може да забрани сливане на фирми, ако това води до нелоялна конкуренция; при държавните поръчки държавите също така не трябва да поставят в по-неизгодно положение собствените си фирми.

2)ЕК е мотор – има монопол върху законодателната инициатива в интеграционния стълб- Всяка проекто-норма тръгва от ЕК.- Във 2-ри и 3-ти стълб тя дели това си правомощие с държавите-членки

3) ЕК е изпълнител на решенията на СМ- не е истински такъв, тъй като СМ трябва да и възложи изпълнението на взетите решения

4)пазител на договорите (общностен прокурор)- следи за стриктното спазване на договорите между страните и общностното право.- Ако една държава наруши договорните си задължения, тя може да бъде осъдена пред

Съда в Люксембург. След Маастрихт присъдата води до сериозни парични санкции. По тези искове ЕК е активно легитимирана, тя има право да предявява искове срещу държави нарушители. Ако друга ДЧ иска да се започне дело срещу страна-нарушител, тя трябва да сезира ЕК.

5) ЕК пише и годишен отчетен доклад за дейността на съюза и го внася в ЕП.6) По мандат на СМ води преговори с трети държави, има представителни функции във

външнополитически аспект.7) организира и ръководи набирането и разходването на бюджета на ЕО.8) ЕК има и разпоредителна власт сама може да приема нормативни актове, най-често в

изпълнение на друг акт тя може да приема регламенти (изпълнителни), директиви, решения (индивидуални, рядко нормативни), препоръки и становища с много голямо практическо значение.

- Всяка година през октомври, например, ЕК приема под формата на становище Годишен доклад за напредъка на страните-кандидатки, в който се поставя крайно важна оценка за състоянието им и се дават важни указания!

20 въпрос – Сметна палата, органи на ИВС и консултативни органи (Икономически и социален комитет. Комитет на регионите. Комитет по заетостта).

І. Помощни органи: Във всеки стълб има такива органи, чиито статут е уреден в УД

1. Комитет на постоянните представители в първи стълб2. Политически комитет - във 2-ри стълб.3. К-4 (за полицейско сътрудничество) – във трети стълб

ІІ. Консултативни органи: 1. Икономически и социален комитет1)уредбаОще с Парижкия договор (ПД) към ВВ се създава Консултативен комитет, който с Римските

договори (РД) е прекръстен на Икономически и социален комитет, който е с чисто консултативни функции и вече не е прикрепен към никоя институция.

2)съставВ този орган са представени всички икономически активности, като са обусловени 3 сектора

– работодатели, работници и “всички останали” (фермери, банкови дейци, застрахователи, свободни професии). Понастоящем представителите на работодателите са 78 души, а на работниците и всички останали – 80.

Освен тези 3 групи функционират и 6 секториални отдела (секции), които са по ресори.

39

Участниците в ИСК са общо 222 и се назначават от СМ. Всяка от държавите е представена в състава му пропорционално на броя на населението си. Тя представя списък с имена на кандидати, който списък е 2 пъти по-голям от отредената й квота. В Ница се определя ново разпределени на квотите за 27 държави (РБ ще има 12 места).

поискването на които в редица случаи е задължително и обратното може да обоснове отмяна на акта.

Мандатът е 4 години.3)Функции – консултативен орган. В процеса на взимане на решение много често се обръщат към него

за становище, защото неговата реакция е ясна индикация за общественото мнение. Комитетът може да предостави становище и по собствена инициатива.

- поискването на становища от Комитета в редица случаи е задължително и обратното може да обоснове отмяна на акта.

- извърщва непрекъснат контрол върху пазара на труда.Комитетът поддържа тесни връзки с много синдикални организации, и то не само в

границите на Европа, както и с МОТ.

2. Комитет на регионите (КР)1) създаване

След южното разширяване от 1992 г. се засилва значението на регионалната политика, която цели и изработва механизми за туширане на различията в икономическите нива на различните държави и райони. Създава се втори консултативен орган – Комитет на регионите (КР).

2) съставТова е форум на представителите на местната и регионалната власт. Броят на участниците е

също 222, а мандатът е 4-годишен. Принципът на формиране на състава и квотите са същите, както при ИСК.

Тук обаче не може да се избегне партийният принцип – присъстват 4 партийни групи, като това са европартиите са с най-голямо присъствие в ЕП.

Функционират и 7 постоянни комисии, едната от които е институционална. 2) функции

КР също реагира, когато се иска консултация от него, или по собствена инициатива. Становищата му също не обвързват, но са от изключително значение за нормалното протичане на нормотворческия процес.

Чрез този Комитет вървят различни програми за подпомагане на регионите (пр. Средиземноморска).

3. Комитет по заетостта– Амстердамският договор поставя акцента върху проблемите на заетостта, тъй като този

въпрос е много тясно свързан с вътрешния пазар. Взимат се следните решения: ● ще се съставят краткосрочни стратегии;● държавите ще си оказват тясно съдействие; ● създава се структура КЗ. - Но в Учредителните договори няма текст, който да дава конкретна информация за тази

структура. От 1999 г. тя следва да функционира.

ІІІ. Специализирани органи1. Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)1)Разграничения– различава се от Европейската централна банка, която е сърцето на Валутния съюз.- Трябва да се прави разлика и с Европейската банка за възстановяване и развитие, която е

създадена през 1992 г. и по своята същност представлява финансов механизъм, чрез който постъпват всякакви финансови помощи в държави като България; в нея не присъстват само структури на ЕС, а и на Г-24 (ЕС има ролята на координатор).

2)Същност40

ЕИБ съществува още от самото начало, като дейността и е пряко свързана с регионалната политика.

Държавите от обединението участват в нея с капитали.Банката има финансов борд, играе на финансовия пазар с цел финансиране на проекти с

подчертана значимост за 1 или повече членуващи държави, ако те не могат да се справят със собствени средства. Обикновено са насочени към разкриване на нови работни места, подобряване на определени региони, конверсия и др. Проектът може да цели и спиране на обезлюдяване на определени райони, задържане на млади хора и т.н.

2. Сметна палата 1) създаване – създадена е през 1975 г. във връзка с начина на формиране на бюджета на ИО от собствен

източник.2)състав- Членовете на СП са 15 квалифицирани специалисти и се назначават от СМ за 6-годишен

мандат.- Лицата трябва да са одитори и да отговарят на изискванията за такива според

собственото си законодателство.3) функции

- упражнява финансов контрол – дава становища, че всички разходи са направени законосъобразно и че всички приходи са реализирани постъпателно;

- участва във формирането на бюджета; - може да иска съдействие от националните сметни палати, които трябва да и предоставят

достъп до информация (използва се помощта на одиторите и други официални учреждения).

3. Комитет по сигурността и отбраната, Военен комитетСред новите акценти е идеята за съвместна отбрана. От 1999г. има договор за постепенното

й изграждане. С Марсилската декларация ЗЕС прекратява функциите си и преминава към ЕС. Така се

приеха Питърбергските задачи на ЗЕС. В началото на новия век започна изграждането на специализирана структура за осъществяване на охранителна политика – създава се Военен комитет, Генерален щаб, има тенденция ЕС да разполага със собствен военен контингент.

Това по никакъв начин не засяга водещата роля на НАТО, но е отколешна мечта на европейците.

21 въпрос – Процесът на вземане на решения – основни нормотворчески процедури в първия стълб.

1. Консултативна функция на ЕПЕП е създаден и действа като консултативна комисия до 1986 г., която предоставя

консултативно становище, ако текстът на договора предвижда това.Схемата в този период е следната:1)ЕК изготвя проекторешение;2)проекторешението отива в СМ и ако се изисква консултация с ЕП, СМ го препраща;3)председателят на ЕП разпределя проектонормата на съответната парламентарна комисия и

след обсъждане тя се внася в пленарната зала за консултативния етап. ЕП няма право да нанася корекции в проектонормата, а само да я одобри или да не я одобри.

4)Становището на ЕП не обвързва СМ. - Ако текстът от договора обаче предвижда консултация и СМ си позволи да вземе решение

без мнението на ЕП, актът на СМ ще бъде атакуван пред съда поради неспазване на процедурата и съдът ще го отмени. Следователно становището на ЕП не е задължително за съобразяване, но трябва да се поиска.

41

През 1986 г. ЕЕА прекратява единодушието в СМ, като разширява правомощията на ЕП. Въвеждат се 2 нови процедури:- Процесуално одобрение (“задължително мнение”) и Процедура на сътрудничество.

2. Процесуално одобрение (“задължително мнение”) – без одобрението на ЕП, СМ не може да вземе решение, т.е. вече е обвързан с мнението на ЕП.Приложното поле на одобрението обаче е силно стеснено до договори за сътрудничество и споразумения за асоцииране (не се включват търговските договори) със трети страни.

3. Процедура на сътрудничество- предвиждат се две четения и ЕП може да иска промени в проектонормата.- Това правомощие на ЕП се разглежда като отлагателно вето

- процедура:1) Стартът отново се дава от ЕК, но тя изпраща проектонормата едновременно на СМ и ЕП.2) ЕП обсъжда проектонормата на първо четене и становището му постъпва в СМ.3) На базата на този резултат СМ формулира т.нар. обща позиция, която е необходима за

второто четене в пленарната зала.4)При второто четене в пленарна зала могат да се развият следните хипотези:- ЕП не дава становище (до 3мес., след това се счита за мълчаливо одобрение) и СМ взима

решение с квалифицирано мнозинство;- ЕП приема общата позиция и СМ взима решение с квалифицирано мнозинство; - ЕП отхвърля общата позиция, но СМ взима решение с единодушие, т.е. негативният вот

в ЕП връща единодушието в СМ. - ЕП иска нанасяне на промени в общата позиция. Ако СМ приеме тези промени, взима

решение с квалифицирано мнозинство, а ако ги отхвърли – с единодушие.

4. Процедура на съвместно взимане на решенияС ДЕС се прави следващата крачка към разширяването на правомощията на ЕП – съвместно

взимане на решения. Тук вече се съдържат елементи на изравняване на позициите на СМ и ЕП – ЕП получава реално право на вето и неговият негативен вот не може да бъде преодолян от СМ.

Процедура:- До второто четене няма разлика от процедурата на сътрудничество. Ако при второто

четене стане ясно, че ЕП се готви да отхвърли общата позиция, се свиква Помирителен комитет, съставен от еднакъв брой представители на ЕП и СМ с цел да се приеме общоприемлива постановка.

- Ако усилията на Помирителния комитет се провалят и ЕП докрай отхвърля проектонормата, нормотворческият процес се блокира. Затова по тази процедура ЕП получава право на вето, докато при процедурата на сътрудничество ветото е отлагателно.

От 1992 г. насам ревизиите целят да се разшири приложното поле на процедурата по съвместно взимане на решения. На практика след Амстердам и Ница процедурата по сътрудничество остава в рамките на Икономическия и Валутнен съюз.

С КД съвместното взимане на решения стана обикновена (обща) процедура, а останлите процедури за взимане на решения са специални.

Всичко, казано дотук, се отнася до първия стълб на ЕС – вътрешен пазар, икономическа политика, Митнически съюз, интеграционна политика, която влиза в периметъра на ИО. В другите 2 стълба присъствието на ЕП е твърде символично, защото те си остават запазен периметър на междудържавното сътрудничество, т.е. наднационален подход там няма.

22 въпрос – Обща характеристика на правото на ЕО. Съотношенията му с международното публично право и с вътрешното право на държавите членки.

42

1. Обща характеристикаНе става дума нито за национално, нито за международно право. Съдът в Люксембург

постановява с решение от 1962 г., че правото на ЕО е самостоятелна, уникална и автономна правна система. Обектът, субектите, източниците, нормотворческият процес и принципите са уникални, различни от тези на международното право.

2. Съотношение с МПП1) прилики- единствената прилика се изчерпва с факта, че в основата на ЕО са МД.

3) Разликитеа) в обекта – уникални интеграционни процеси;б) в субекта – Субектите на МПП са държави, международни организации и в

изключителни случаи – индивиди, докато субекти на правото на ЕО са държавите, самите общности и частноправни субекти.

в) по начина на приложение – имат пряко приложение на територията на Обединението и действат наред с

националните норми. За голяма част от нормите не е необходимо някакво специално въвеждане на национално ниво, а стават част от правото със самото им приемане. Частно-правните субекти черпят парва директно от актовете на институциите.

- според Чл. 5 (4) КРБ – нормите на международното право се инкорпорират във вътрешното. С нормите на общностното право това не се случва, те не се вписват и трансформират в нормите на националното право, а се прилагат с него, без да губят своята автономност. В случая с ПЕС върховенството е абсолютно, като е без значение какъв е рангът на националната норма, което означава, че и Конституцията трябва да бъде съобразена.

г) в нормотворческия процес- при създаването на ПЕС е реализирана идеята за баланса между междудържавния и

наднационалния подход, между носителите на трите вида интереси – на общността, държавите и народите.

- В нормотворческия процес присъства и техниката на международните преговори във втория и третия стълб, както и в учредителните договори.

3. Взаимодействие с вътрешното право. Варианти:1) субституция – общностни норми изместват националните (в хипотезите на изключителна

компетентност на ИО – например валутна и митническа политика; въпреки това паралелната компетентност е налице в повечето случаи).

2) общностните норми хармонизират националното право – националните норми на отделните държави действат, но общностните изискват хармонизирането им. Това е задължение на всяка държава-членка и се извършва още с договорите за присъединяване.

3)общностното и националното право действат паралелно, регулирайки на пръв поглед едни и същи отношения, но на различно ниво – например в областта на конкуренцията.

4) Крайната цел на регулацията се задава от ПЕС, а начинът за постигането й – от националните законодателства, когато нормите са в полза на частно-правни субекти.

Двете правни системи са в непрекъснат допир, като влиянието е и в двете посоки.

4. Източници на ПЕС1)Писани източници

а)Първично право- основната база – УД- дело е на държавите

б)Договорите, които подписват общностите като ЮЛ с трети страни, международни организации или държави, членуващи в ЕО.

- например Шенгенското споразумение до договора от Амстердам, в който се решава то да стане част от Учредителните договори; търговски договори, договори за сътрудничество, за асоцииране.

43

- Договорите за присъединяване не са в тази група, а са първично право!в)Вторично право

- дело на институциите, които не могат да създават компетентност, но могат да създават право.

Има йерархия – първичното право е в основата. Веднага след него се нареждат международните договори, които обаче трябва да са в хармония с първичното право. Вторично право не може да влиза в колизия с международни ангажименти.

2)Неписаните източнициа)Правен обичай (например в учредителните договори не е предвидено ЕП да

разглежда петиции, но той го прави, защото обикновено една институция би следвало да има подобна практика. Амстердамският договор предвижда това изрично).

Б)Общи принципи на правото– при дела за щети, гледани от Люксембургския съд. – В някои случаи самите УД препращат към тях.

В)Практика на съда – тя е важна индикация за състоянието на правната уредба; особено важна е тълкувателната компетентност на съда (СЕО има монопол в тълкуването на ПЕС).

23 въпрос – Първично право – източници и място в правната система.

1. Видове Източници 1) учредителни договори

а) Парижки договор; б) Римските договори; в) ДЕС, т.к. той не просто внася промени в предходните УД.2) Генералните ревизии на учредителните договори – те могат да бъдат извършвани

единствено от държавите и по тази причина и те са договори. А) ЕАА от 1986 г. (в сила от 1987 г.), Б)ДЕС от 1992 г. (в сила от 1993 г.),В) Договорът от Амстердам от 1997 г. (в сила от 1999 г.) Г) Договорът от Ница от 2002 г. (в сила от 2003 г.).

3)договори, които внасят промени в УД, но не от такъв генерален характер: а) Договори за сливане на институциите

- първият е Протокол към Римският договор, - вторият е истински договор от 1957 г. за сливане на ЕСъд и на ЕП за 3-те общности- През 1965 г. следва обединение на Комисиите, Висшата власт и СМ за трите общности.

б) бюджетни договори (от 70 и 75г.) – договори между държавите-членки, с които се урежда специфичната бюджетна процедура и специфичното формиране на бюджета, а с този от 75г. се създава и Сметната палата;

в) договори за присъединяване на нови държави;г)Решение на СМ за провеждане на преки и свободни избори за ЕП от 76г. – то също

подлежи на ратифициране и има конвенционален характер (т.е. не е вторично право);д) решение, свързано с първата съдебна реформа, с която СМ създаде

1инстанционния съд.

2. Същност на първичните източнициПървичните източници са с конвенционален характер, те представляват договори между

държави, съдържащи съгласуваната им воля. Те са съобразени с Виенската конвенция за международните договори.

3. Начин на създаване1) Техниките и практиките за създаването на първичните източници са класически, с някои

отклонения: - при подготовката на ДА се включват за пръв път и представители на ЕК;

44

- единствената междуправителствена конференция, която работи без предварителен проект, е тази в Ница;

- при КД за пръв път се използва формата на конвента – участват и страните-кандидатки; - ЕСъд има статут на наблюдател с право да изказва мнение.

2) Обичайната процедура по изготвянето им е: а)Подготовка;

б)Междуправителствена конференция, на която се гласува приемането на съответния акт;

в)Ратификация според националното законодателство на всяка държава.

4. Конструкция на актоветеКонструкцията на актовете също е класическа:

1) Преамбюл;2) Съдържателна част, която съдържа институционни разпоредби и материално-правни

норми. - Материално-правните норми са относно: 4-те свободи (движение на хора, стоки,

услуги и капитали); общностните политики; функционирането на вътрешния пазар (след 92г.); валутния и икономически съюз; правилата на лоялната конкуренция;

3) Заключителна част. - действие във времето и пространството; излизане от договора (само за КД); основните

права и свободи; начин на ревизии; присъединяване на нови държави. В съдържанието на всички договори присъстват и отвъдморските територии.

5. Конституционен договор1) особености- Той е своеобразна кодификация на първичното право;

- приет е от 1 субект (не от множество държави);- има част 2, в която е поместена Хартата на основните парва и свободи; - раздел 6 на част 1 говори за “демократичен живот в ЕС”, като се прокламира равенство,

прозрачност в работата на институциите, урежда се статута на църквите и светските организации; - за първи път се прогласява върховенството на общностното право. Всичко това го прави да изглежда като конституция.В КД има и 1 интересен анекс – ако в срок от 2г. ¾ от държавите са депозирали

ратификационните си грамоти, а останалите имат затруднения, ще бъде сезиран ЕСъвет, който ще се произнесе по влизането в сила.

2) КонструкцияКД се състои от 4 части (няма ги стълбовете): 1 част: дефинира целите на съюза; относно европейското гражданство; видовете

компетентност; институционното право; упражняване компетентността на съюза; членство; засилено сътрудничество; бюджетни разпоредби;

2 част: Хартата на основните права и свободи в ЕС – решението за създаването й било взето в Кьолн през 1999г. от Малкия конвент. В Ница тя

остава като политически документ без правна сила. Една от задачите на Големия конвент, освен приемането на КД, беше и решаването на съдбата на Хартата и той я включи в договора. Тя съдържа норми относно достойнството, свободата, равенството, солидарността, правосъдието и др.

3 част: вътрешен пазар; икономическа и валутна политика; заетост и социална политика; селско стопанство; риболов; защита на потребителите; енергетика и др.; Тук е и пространството на свобода, сигурност и правосъдие; асоцииране на отвъдморските страни и територии; външни действия на съюза (външни работи и сигурност; търговия; сътрудничество с 3-ти страни и хуманитарна помощ; отношения на ЕС с 3-те страни и организации).;

4 част – общи и заключителни разпоредби.

45

24 въпрос – Производно право – класификация на актове на институциите в първия стълб и мястото им в правната йерархия.

1. Първично и производно правоКомпетентността на Обединението е възложена и институциите на общностите не

могат да създават компетентност. Те обаче, по силата на УД, могат да създават право по приложението на първите.

В самите УД са изброени видовете актове, които институциите могат да издават – регламенти, директиви и решения, препоръки и мнения.

УД изрично предвиждат за всеки конкретен случай какво може да се направи, с какъв акт, от кой орган, с какво мнозинство, при каква нормотворческа процедура, становището, което трябва да се поиска.

2. Задължително съдържание на актовете1) Основанието за приемането му. Ако актът е приет преди 1994г., трябва да се

съобрази, че номерацията в договорите е променена (т.е. основанието е в някой друг член);2) По чие предложение се приема;3) Процедура, която трябва да се спази при приемането му;4) Какви становища са получени. Дог. от Маастрихт регламентира създаването на постоянни комисии към Комитетите. Когато в УД е предвидено да се поиска мнението на някой от Комитетите, без това

мнение да е обвързващо, непоискването на мнението е съществено процесуално нарушение. В акта се посочва и броя на Официален вестник, в който е публикувано самото становище на Комитета. Дори и де не е бил длъжен да го получи, органът отбелязва полученото мнение (Комитетите прекаляват и си дават мнението непрекъснато без някой да ги е питал);

5) Мотиви на НА (това е уникално изискване). СЕО – “мотивите трябва да са ясни, пълни, изчерпателни и конкретни”. При атакуване на акта на основание липса/дефект в мотивите, се приема, че

основанието всъщност е нарушаване на УД. Смисълът на мотивите е да създадат всички необходими предпоставки за еднакво и правилно прилагане на този акт във всички държави-членки и от всички органи. Т.е. изискването за мотиви е следствие от уникалното действие на актовете на институциите във всяка държава-членка.;

6) Нормативна част.Принципната разлика е, че регламентът съдържа конкретни ПН, които уреждат

отношения, а директивата – възлага определен резултат, който държавата трябва да постигне и изисква друг акт, който да уреди отношенията между частните лица.;

7) Датира се и се подписва – “за Съвета от председателя”. Ако актът се приема от парламента – от постоянния председател на парламента и от председателя на СМ.

3. ОбнародванеАктът подлежи на обнародване – чл.254 – НА се обнародват в Официален вестник на ЕС и влизат в сила на

посочената в тях дата или на 20 ден от обнародването им, в случай че са приети по процедурата за съвместно взимане на решения.

- регламентите на СМ и на ЕК, като и адресираните до всички ДЧ директиви, на тези органи се обнародват в Официален вестник на ЕС и влизат в сила на посочената в тях дата или на 12 ден от обнародването им.

Официален вестник се издава на всички официални езици в електронен и хартиен вариан. Той е оцветен в различен цвят според езика (пр. розово за английски, синьо за френски). Всеки брой има номер, който включва буква и число.

В серия (раздел) “С” се обнародват становищата на консултативните комитети, ТР на СЕО, препоръките и становищата на органите (чл.249).

46

През октомври всяка година се обнародва като становище годишният доклад за напредъка на страните-кандидатки.

4. Видове актове 1) Препоръките и становищата нямат нормативен (задължителен) характер. С

първите се препоръчва определено поведение, реакция / позиция. Те служат като ориентир в политиката на отделните държави-членки.

2) Регламенти. Има легална дефиниция – акт на институциите, който е с абстрактно действие,

задължителен е в своята цялост за всички субекти на общностното право.Задължителен е в своята цялост, т.е. по него не може да има резерви от държавите.Той е пряко приложим и има директен ефект. Публикува се в Официалния вестник на Обединението и 20 дни след това влиза в

сила и се прилага на цялата територия на Обединението, без да са необходими действия на отделните държави за въвеждането му в действие. Както е създаден извън държавата, той става източник на субективни права и за частно-правни субекти. И ако тези субективни права бъдат нарушени, частно-правните субекти могат да търсят защита както срещу държавата, така и срещу друг честно-правен субект.

Срокът за атакуване на незаконосъобразни регламенти е двумесечен.Тези актове биват:● базови - приемат се само от СМ ● по прилагането – приемат се въз основа на базови от ЕК и ЕЦБ. Чрез базовия

регламент СМ овластява съответния орган да приеме изпълнителен. Още в началото на акта трябва да се посочи текста от УД, на базата на който се

издава регламента. Посочва се и причината за приемането му.Регламенти могат да примат всички нормотворчески органи на съюза – СМ (сам или с

ЕП), ЕК, ЕЦБ.

3) Директиви. За разлика от регламента, директивата винаги има конкретен адресат – държава (1,

няколко, всички държави). Тя е задължителна в своя краен резултат, а не и относно правните средства за

постигането му. Целта е да бъде максимално използван националният капацитет, натрупаният национален опит.

Директивите играят важна роля за хармонизирането на националните законодателства. Те обаче стават все по-детайлизирани, което стеснява полето на действие на държавата. Действията на национално ниво се наричат “въвеждане на директивите”.

Директивите нямат пряко приложение и директен ефект, но също се публикуват в Официалния вестник.

(Семов) Директивите стават действащо право непосредствено след влизането им в сила. Те също имат непосредствена приложимост без да са необходими действия на ДЧ за влизането им в сила.

По правло директивите се издават в областите на поделена компетентност при прилагане на принципа на субсидиарността.

Директивите винаги посочват срок за изпълнение в рамките на който ДЧ трябва да вземат нужните мерки. До изтичане на този срок никой не може да се позове на директивата пред съд. След изтичане на срока и ако директивата съдържа годни за прилагане от съда норми, лицата могат да се позовават на нея пред националните си съдилища за отношенията си с държавата адресат (не и за отношенията помежду си).

Буквалното превеждане на нормите на вторичното право и вкарването им по този начин в национални законодателни актове е забранено! (нищо, че ние го правим).

4)Решения. 47

Те са задължителни в своята цялост, винаги имат конкретни адресати, които могат да са държави или частно-правни субекти, не винаги се публикува.

Ако адресатите са частно-правни субекти, решението действа пряко и директно и не се публикува в Официалния вестник. Ако обаче адресати са държавите, положението е като при директивите.

Решението влиза в сила от момента на узнаване на съдържанието му от адресатите му.

5. Промени, въведени от КДС КД се внесоха някои промени в номенклатурата на актовете. Смисълът е, да има

по-ясно разграничение между законодателните актове и актовете по изпълнение. НА ще се създават по процедурата за съвместно взимане на решения, която става обща процедура според Европейската конституция. Актовете, приемани с изравнено участие на Съвета и на Парламента, имат по-висок ранг.

В чл.31 КД актовете са обозначени като:- европейски закони;- европейски рамкови закони; - европейски регламенти;- европейски решения;- препоръки и мнения.

1) Европейски закон – законодателен акт с общо действие, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки (базов регламент).

2)Европейски рамков закон – законодателен акт, който е задължителен в своя краен резултат за държавите-членки, за които е адресиран (директива).

3)Европейски регламент – подзаконов акт с общо действие по приложението на законодателния акт и на някои специфични разпореждания на КД.

Той може да е задължителен в своята цялост, когато се отнася до всички държави или само по отношение на резултата, когато е до определени държави.

4)Европейско решение – подзаконов акт, който е задължителен в своята цялост.Когато са сезирани с предложение за приемане на законодателен акт, ЕП и СМ се

въздържат да го приемат, ако той не е в съответствие с изискванията на КД.5)Делегиран регламент – този вид актове се издават от ЕК, а това й право се

предоставя с Европейски закон или Европейски рамков закон. С тези актове ЕК може да внася несъществени промени в законите в процеса на тяхното прилагане. Това гарантира гъвкавост и по-адекватно поведение.

- (Марта) Делегираните регламенти са текстове в европейските закони или в европейските рамкови закони, които предоставят право на Европейската комисия да прави несъществени изменения в тях, свързани с тяхното прилагане. Продължителността на това право трябва да бъде фиксирана в съответния европейски закон или рамков закон.

6) Актовете по имплементацията (приложението, изпълнението) предвиждат еднакви условия и изисквания за държавите, когато те трябва да въвеждат и да изпълняват европейските закони и европейските рамкови закони – указания за еднакво приложение.

25 въпрос – Международни договори, сключени от общностите, договори, сключени от държавите членки, неписани източници на общностното право.

1. Характерни особеностиТова е периметър на междудържавно сътрудничество и в него не могат да действат актовете

от първия стълб.● Актовете във втори и трети стълб са общи позиции и общи действия. Те имат

конвенционален характер – приемат се в СМ, който е класическа междуправителствена организация. Те се приемат само с единодушие.

48

Друг е и нормотворческият процес. ЕК не е монополист на законодателната инициатива, а я дели с държавите.

В 3-ти стълб много често се подписват класически конвенции. ДАмстердам обогати инструментариума във 2-ри стълб, като въведе издаването на

стратегии. Последните не са оперативни решения. Когато Общата позиция или действие има в основата си стратегия, ЕСъвет я / го приема с квалифицирано мнозинство (изключение от правилото, че гласува с единодушие).

При актовете, приемани във 2-ри и 3-ти стълб важи и принципът на конструктивното въздържане – всяка 1 държава може да не участва във формулирането на обща позиция / действие и този акт няма да я обвързва, а тя няма да издига прегради по приложението му.

● този вид актове се приемат по инициатива на държава членка, без да участва Европейският парламент, а актовете не подлежат на съдебен контрол. Съдът може да ги тълкува само при съгласие на страните.

● Приемат се с единодушие. ● В трети стълб широко се използват конвенциите.● След Амстердамския договор във втори стълб се появяват стратегиите. Договорите за присъединяване са първично право. Става въпрос за останалите договори.

2. Търговски договори Те са най-големият масив. - ИО са единствената легитимна страна по търговски договори (ДЧ не могат да подписват

такива договори след 1968 г.). Договорите се сключват по опростена процедура, като преговорите се водят от Комисията, а договорите се подписват от СМ без одобрението на Парламента.

3. Договорите за сътрудничество уреждат стратегически важни взаимодействия на Брюксел със САЩ и Канада или отношения на взаимодействие с някои много малки държави.

4. Договорите за асоцииране. Имат по-висока степен на обвързаност в сравнение с договорите за сътрудничество.Чрез тях се е осъществявала средиземноморската политика на Брюксел – например първите

договори за асоцииране с Гърция (1961 г.) и Турция (1964 г.).Маргарет Тачър предлага диалогът със страните от Източна Европа да се води на базата на

договори за асоцииране. Те третират интеграционни въпроси, както и такива за икономическо, социално и културно сътрудничество.

В Учредителните договори има глава “Асоцииране на отвъдморски територии”, но тук не става дума за асоцииране, а за специална стратегия на Брюксел спрямо бившите колонии на страните членки. Тези бивши колонии трябва да останат обект на специални отношения, тъй като икономическият потенциал на тези страни е важен. Тези държави носят абревиатурата ACP (Африка, Карибите, Пасификът). Договорите за икономическо сътрудничество с тях са с особени цели и с особени характеристики.

Европейските споразумения за асоцииране впоследствие започват да се наричат европейски споразумения за асоцииране и реконструкция (например с Македония и Албания).

През 1993 г. такъв договор е подписан и с България и влиза в сила на 01.02.1995 г. Така България получава статут на асоциирана страна.

Процедурата за сключване на Европейско споразумение за асоцииране между ЕО и източноевропейските страни включва четири основни етапа:

провеждане на "проучвателни разговори", свързани с представяне на доказателства "за трайната решимост за демократизация и реформи";

подготовка и провеждане на преговори за асоцииране; решение на СМ за сключване на споразумението, съгласувано с ЕП; ратификация от парламентите на всички държави-членки на ЕО и на асоциираната

страна.

49

Характерът на тези договори е смесен – страни по тях са асоциираната държава и едновременно ЕС и всяка една страна членка поотделно.

5. Договорите между държавите членки на обединението.Те са самостоятелни договори, свързани с интеграционните цели, които също са източник на

общностното право. Страните могат да се уговарят Съдът в Люксембург да разгледа евентуален спор по договорите помежду им.

6. Неписани източници а)Правен обичай (например в учредителните договори не е предвидено ЕП да

разглежда петиции, но той го прави, защото обикновено една институция би следвало да има подобна практика. Амстердамският договор предвижда това изрично).

Б)Общи принципи на правото– при дела за щети, гледани от Люксембургския съд. – В някои случаи самите УД препращат към тях.

В)Практика на съда – тя е важна индикация за състоянието на правната уредба; особено важна е тълкувателната компетентност на съда (СЕО има монопол в тълкуването на ПЕС).

26 въпрос – Принципите за непосредствена приложимост и директен ефект на общностното право.

1. Уредба на принципитеИзведени са от практиката на Съда в Люксембург.2 решения на СЕО са особено важни в тази насока:

● VanGend en Loos 26/62г. – “правото на ЕО е нов правов ред МП”. ● 1 година по-късно в ТР на СЕО относно делото Costa vs ENEL 6/64г., което е

изискано от италианския национален съд, се казва: “ Правото на ЕО е самостоятелен правен ред, интегриран в правото на самите държави-членки”.

Самите принципи не са записани в УД, а са изведени от практиката на СЕО. Едва сега, в новия КД – чл.6 изрично се извеждат непосредствената приложимост и примата на ПЕС.

2. Пряка приложимост на нормите на общностното право ● по-голямата част от нормите не се нуждаят от потвърждаване на национално ниво чрез

ратификация (парламент) или конфирмация (правителство). Дори когато има нужда от някакво действие на национално ниво, това не е акт на потвърждаване на нормите, а акт по тяхното изпълнение.

Семов:● По делото Simwnbah от 1976г. съдът постановява, че правото на ЕО става неделима част от

правния ред, приложим на територията на всяка държава-членка. ● източниците на ПЕС от момента на влизането си в сила стават действащото право във

всяка държава и по отношение на всички нейни субекти на правото, без да е необходимо някакво действие от страна на съответната държава. Не е необходимо държавите-членки да извършват типичните за МП-те актове действия по въвеждане. Те са обвързани поради самото приемане на този акт като акт на ЕО, без да го ратифицират, обнародват / опосредяват по друг начин. Нещо повече, това според СЕО е забранено (вкл. и обнародването). Регламентите, директивите, решенията по никакъв начин не подлежат на санкциониране от държавите.

● По особен е въпросът с: а) УД – по форма те са МД и като такива се подчиняват на конституционните изисквания на

съответната държава за влизане в сила. Тази ратификация е предпоставка за влизане на УД в сила като източник на ПЕС. Когато говорим за непосредствено приложение се има предвид след влизане на акта в сила.;

б) смесени МД, по които от едната страна са ЕО и техните държави-членки, а от другата 3-ти страни (пр. споразумения за асоцииране; договори за членство).

50

● Принципът има най-голямо значение за вторичните източници и най-вече по отношение на директивите (и те са непосредствено приложими). Онова, което адресатите й правят по 1 директива, не са действия по въвеждане, а по изпълнение на действащата именно директива. И тъкмо заради това, когато не бъде изпълнена от 1 държава-членка, частните лица могат да черпят права от неизпълнението при определени условия.

● Същността на принципа е, че всяка форма на ПЕС става именно като такава действащо право на територията на държавите-членки, без да се превръща във вътрешноправна норма. МП става част от ВП при определени условия. ПЕС не подлежи на преценка по вътрешни критерии, за разлика от МД, които се преценяват за конституционосъобразност. Този принцип е предпоставка за прилагането на другите 2 – примата и директния ефект.

2. Директен ефект на общностното право– частноправни субекти черпят директно права от нормите на общностното право.– Няма изрична формулировка на принципа в договорите, включително и в КД.– Решение на Съда в Люксембург извежда този принцип. Съдът решава, че текстът на

Учредителните договори има директен ефект и субектът може да черпи права директно от него (делото “Ван Гент & Лоос” за допълнително завишени мита от холандската държава).

– Не всички норми на общностното право имат директен ефект. Нормата трябва да е ясна, безусловна и юридически перфектна.

● Регламентът има директен ефект по дефиниция. ● Директивата от своя страна не е пряко приложима и няма директен ефект. Съдът

обаче е извел правилото, че се допуска директен ефект на директивата, когато държавата се държи неправомерно – не извършва никакви действия по въвеждането на директивата, т.е. това е нещо като санкция.

● Когато решението е адресирано до частноправни субекти, те могат да черпят права от него. Когато решението е адресирано до държава, важи правилото за директивата.

Семов:Директният ефект означава, че нормите на ПЕС по принцип са годни да предоставят права и

да възлагат задължения на частните лица в държавите-членки. Директният ефект не означава задължителност. Той се отнася само до частните лица в държавите-членки. Т.е. той е такова състояние на 1 ПН от ПЕС, при което тя е годна сама по себе си да предостави права / да възложи задължения на ФЛ или ЮЛ в отделните държави.

Следователно не може да се говори за директен ефект при нормите-принципи, декларативните норми и нормите, които уреждат отношенията между институциите. Това са само нормите, които са предназначени да регулират отношения, при които поне 1-та страна е ЮЛ / ФЛ – това се преценява винаги конкретно за съответната норма.

● Компетентен да установи има ли 1 норма на ПЕС директен ефект и ако да – да я приложи, е националният съд. Директивите (техните норми) например нямат за предназначение да предоставят права или да възлагат задължения на частни лица и се приема, че те нямат директен ефект. По изключение обаче 1 директива може и да има такъв. Решенията и регламентите имат директен ефект, като и някои (но не всички) норми в УД.

● Според това кой е насрещно задълженият субект: 1. Пълен (хоризонтален) ефект – ако страната е ФЛ / ЮЛ (т.е. частно-правни отношения).2. Ограничен (хоризонтален) – насрещно задълженото лице е държава-членка (не е

задължително да е отечествената).

● Приема се, че директен ефект имат само изпълняемите се норми – норми, които имат всичко необходимо, за да уредят 1 правоотношение. СЕО в своята практика изрично е формулирал някои изисквания към тези норми:

а) да са ясни;б) точни (конкретни);

51

в) пълни;г) безусловни;д) юридически перфектни. Т.е. да не е необходимо да се приема друга норма или да

се извършва някакво управленско действие, за да може тя да се приложи. По правило такива са нормите на регламентите, а тези на директивите не са.

Всяка директива има определени адресати и съдържа срок (рядко е абстрактно формулиран), до изтичането на който адресатите трябва да са я изпълнили. До изтичането му директивата не подлежи на прилагане от съда. След това, именно защото е непосредствено приложима в държавата-адресат, възниква възможност да се търси директен ефект. Т.е. 1 лице може да се позове на 1 неизпълнена директива пред националния съд, за да черпи права от нея. Има 2 особености: 1. Съответната норма да отговаря на горните изисквания, формулирани от СЕО; 2. От директивите се черпи само вертикален (ограничен) ефект.

● За нормите от 2-ри и 3-ти стълб се приема, че не могат да имат директен ефект

26 въпрос – Принцип за примат (върховенство) на общностното над националното право.

1. Върховенство на ПЕС и Конституцията Върховенство на общностното право над националното – този принцип е въведен и в

Конституцията на РБ (чл. 5 (4) КРБ). Върховенството според КРБ има предел – Конституцията не влиза в неговия обхват.

Според Съда в Люксембург принципът като такъв е валиден без изключение за всички национални нормативни актове без оглед на техния ранг, т.е. и конституциите влизат в рамките на този принцип.

2. Провъзгласяване на принципаВърховенството на ПЕС е самопровъзгласен принцип, т.е. не се преценяват условията, при

които да се даде примат от отделните държави-членки. Той е провъзгласен в делото Costa vs ENEL – “действието на общностните норми във всяка

държава-членка изискват тя да не може да се позовава срещу тях на вътрешноправни норми”. Държавите-членки са длъжни да се оттеглят от всеки МД, приет преди присъединяването им към ЕО, ако той противоречи на ПЕС. Вж. чл.249 по отношение на регламентите.

Едва сега новият КД провъзгласи изрично принципа на примата – чл.6.

3. Предназначение на принципаСмисълът на примата е отново в нуждата от еднакво прилагане на ПЕС във всички държави-

членки. Общностният правен ред е създаден от държавите-членки, които ограничават, макар и в отделни области, своите суверенни права и по този начин създават 1 система от ПН, които обвързват както тях самите, така и техните граждани. Именно, за да направи това и България, сега тя подготвя изменения в своята конституция.

4. Характеристики● Приема се, че този примат е функционален. Т.е. примат има само в областите, в които

ЕО и ЕС са овластени, а не изобщо във всички области на правото. Т.е. примат има само, когато 1 и съща материя е уредена 1временно в ПЕС и във ВП.

Според някои автори на практика примат имат само нормите, които са с директен ефект (повечето обаче не са съгласни с твърдението).

● Приматът е неформален, т.е. не зависи от формата на 2-та източника, които се сблъскват (важи и при регламент и конституция).

● Неприлагането на 1 норма на ПЕС поради противоречие с ВП се счита за неизпълнение на УД и е основание за завеждане на дело в СЕО срещу държавата.

● Принципът не търпи времеви ограничения, нито предполага процедури. Т.е. от момента на влизането си в сила всяка норма на ПЕС прави абсолютно неприложима всяка норма на ВП, която и противоречи.

52

27 въпрос – Обща характеристика и структура на съдебната система. Реформата от Ница.

До 1986 г. Съдът в Люксембург е единствен. Взима се решение за създаване на първоинстанционен съд – “трибунал от висша инстанция”, съгласно тяхната терминология. След Договорът от Ница се създават съдебни камари по специфични въпроси. След Ница има 3-инстанционна структура.

28 въпрос – Видове съдебна компетентност и нейният обхват в трите стълба.

1.Правораздавателна – Съдът в Люксембург правораздава и упражнява съдебен контрол върху институциите и върху държавите членки. Това е съдебен контрол в две направления – върху институциите и върху държавите. Има 3 вида искове по контрол на институциите. Първият е иск за отмяна на незаконосъобразни актове на институциите, вторият е за незаконосъобразно бездействие на институциите и третият е за извъндоговорна отговорност – обезщетение за вреди.

Искът за обезщетение за вреди изисква наличието на щета, вина и причинна връзка между тях. Срокът за предявяване е 5-годишен. При съпричиняване от институция и от държава отговорността е субсидиарна – първо се търси отговорността на държавата, а след това – на институцията.2.Тълкувателна.3.Консултативна – съдът в Люксембург има и консултативни функции. Много често към Съда се обръщат за консултация по правни въпроси. Консултативното становище е важно, но не обвързва институциите. Въпросите най-често са от генерален характер, например: “Може ли ЕС да се присъедини към ЕКЗПЧ”.

29 въпрос – Състав, организация, процедури и компетентност на Съда на ЕО.

В Учредителния договор е записано, че Съдът в Люксембург прилага и тълкува общностното право. Неговият състав се формира, като всяка държава издига по една кандидатура, а одобрението е с единодушие. Към днешна дата съдиите са 15, а генералните адвокати – 8 или 9. Фигурата им е sui generis – не са адвокати, а дават експертно становище по делата. Те не участват във взимането на решенията, а тяхното експертно становище не обвързва съда.

Съдът е международен само по състава си. Различава се на първо място по характера на юрисдикцията си: юрисдикцията на Съда в Люксембург е задължителна, докато по правило юрисдикцията на международните съдилища е факултативна. Принципно страни по спорове пред международен съд могат да бъдат само държави и международни организации (изключението е Съдът в Страсбург, основано на ЕКЗПЧ). Страни по споровете пред Съда в Люксембург могат да бъдат и частноправни субекти. Съдът в Люксембург е многолик: в едни случаи действа като КС, в други случаи действа като граждански съд по дела за обезщетение за вреди, в трети случаи действа като апелативен съд (отменя решения, адресирани до частноправни субекти), в четвърти случаи действа като международен съд, но със задължителна юрисдикция, а в някои моменти – и като класически международен съд с факултативна юрисдикция. Решенията на Съда в Люксембург не се нуждаят от екзекватура.

Можем да твърдим, че националните съдилища и Съдът в Люксембург формират една система. Няма обаче йерархия между националните съдилища и Съда в Люксембург. Има един-единствен канал за сътрудничество и той е по линията на тълкувателната компетентност на Съда в Люксембург.

Нормативната база на Съда в Люксембург се съдържа в Учредителните договори. Уставът на Съда е от основно значение. Много важни са правилата за функциите на секретаря на Съда. Съдиите се ползват с имунитет и привилегии в течение на 6-годишния си мандат. Ротационната подмяна на съдиите е на всеки 3 години. Всяка държава издига кандидатура за съдия, която трябва да отговаря на критериите за висши магистрати на национално ниво. Има забрана за съвместяване на функциите – съдиите имат право единствено да преподават. Съдът избира председател с 3-годишен мандат, който може да бъде продължаван. По време на мандата съдиите са длъжни да живеят в Люксембург. Генералните адвокати се номинират от четирите най-големи държави, а

53

останалите държави са на принципа на ротацията. Няма ограничение за броя на мандатите за състава на Съда.

30 въпрос – Първоинстанционен съд – създаване, състав и компетентност на ПИС. Обжалване на решенията на ПИС.

Идеята от Ница е съдът да действа като КС, а първоинстанционният съд да може в определени случаи да извършва тълкувателна дейност.

До 1989 г. съдът е един – с един състав, а решенията му не подлежат на обжалване. Делата обаче стават много и с решение на Съвета на министрите от 1988 г. се извършва съдебна реформа, с която се създава нещо, наречено първоинстанционен съд. Това не е нов съд, а една по-облекчена процедура. Съветът на министрите може да разширява компетентността на първата инстанция. До Ница първата инстанция е гледала всички дела, без да има тълкувателна компетентност, а след Ница има и такова правомощие.

Дава се възможност за двуинстанционно производство – решенията на първата инстанция се обжалват пред съда. Правилата за мандата на съда важат и за първата инстанция. Критериите са леко занижени – за първата инстанция е необходим само ценз да бъдат съдии, а не висши магистрати. За първата инстанция не се предвиждат генерални адвокати. Съставът на първоинстанционния съд е от 15 съдии. По-често заседават в състави от по 3, 5 или 7 съдии. Един от съдиите дава независимо експертно становище и не участва при взимането на решение. Има забрана съдиите да представят особено мнение.

Първата инстанция също заседава в Люксембург, а съдиите живеят там. Избира се председател с 3-годишен мандат, който може да бъде продължаван. Няма ограничение за броя на мандатите. Избира се и секретар.

В Ница се решава създаването на съдебни камари по специфични въпроси. Процедура - започва с искова молба. Назначава се съдия докладчик. Процесът минава през

две фази. Първата е писмената фаза, в края на която се депозира експертното становище на генералния адвокат. След това започва втората фаза – устната фаза на пренията пред съда. Страните по делото участват задължително чрез представители: за частноправните субекти – адвокати, за държавни институции и държави – хора от правните отдели. В края на устната фаза се чете експозе от становището на генералния адвокат. След устната фаза съдът се оттегля, за да вземе решение. Пренията се правят на избран в началото на делото процесуален език. Дискусията на съдиите при взимане на решение е задължително на френски език. Решението се публикува на всичките 11 езика.

Решенията на първоинстанционния съд се обжалват. Основанията са три: процесуални нарушения, липса на компетентност на първата инстанция и решение в разрез с нормите на общностното право. Преклузивният срок е 2 месеца, а за определенията на съда – 2 седмици. Ако жалбата е основателна, съдът може или да върне делото за ново гледане на първата инстанция, или да го реши по същество.

31 въпрос – Тълкувателна компетентност на съда на ЕО – преюдициални заключения.

Съдът в Люксембург единствен тълкува общностното право. Реформите от Ница дават възможност на първоинстанционния съд да извършва тълкуване в специфични хипотези. Съдът има монопол върху тълкувателната компетентност. Причината за това е идеята за еднакво прилагане на общностното право. Тълкувателната компетентност на Съда е единствената форма на връзка и сътрудничество между него и националните съдилища. Националният съд, който трябва да приложи норма на общностното право, се обръща към Съда в Люксембург с искане за тълкуване на нормата, спирайки процеса до разрешаването на този преюдициален въпрос. Искане за тълкуване могат да правят само съдебните инстанции. Тълкувателното решение отива при този, който го е поискал. Националният съд е длъжен да се съобрази стриктно с даденото тълкуване.

Възможно е националният съд да поиска от Съда в Люксембург да се произнесе по валидността на норма от вторичното право. Съдът декларира невалидността на акта, без да го отменя – нормата не се прилага и всички могат да се позовават на невалидността. На тълкувателното решение могат да се позовават всички национални съдилища.

54

32 въпрос – Дела за отмяна на актове на институциите.

Актовете, които се атакуват по първия иск, са вторичните източници на правото с нормативен характер (регламенти, директиви, решения; актовете на Централната европейска банка). Основанията са: противоречие с общностното право, процесуални нарушения, форма, злоупотреба с власт. Иск могат да заведат (активна легитимация) “привилегированите” и “непривилегированите” ищци. “Привилегировани” ищци са държавите и институциите на общностите, а “непривилегировани” са частноправните субекти. Привилегията се състои в това, че държавите и институциите не трябва да доказват правен интерес. Ако основанията са налице, в двумесечен срок от публикуването на актовете, които подлежат на публикуване, или от влизането им в сила, може да бъде заведен такъв иск за отмяна. Действието на решението на съда за отмяна е с обратна сила – от деня на издаването на акта. Съдът посочва кои от настъпилите последици не могат да бъдат върнати към първоначалното състояние. Актове, които нямат нормативен характер, не могат да бъдат атакувани с този иск.

33 въпрос – Дела за неправомерни бездействия на институциите.

Искът срещу незаконосъобразното бездействие на институциите има предварителна административна фаза, която цели избягването на процеса. Дава се срок на бездействащата институция да извърши дължимото действие. Ако институцията заяви отказ да извърши действието, това е акт и може да бъде предявен първият иск. Ако институцията просто бездейства, процесът започва.

34 въпрос – Дела за установяване на неизпълнение от държавите членки на задълженията им, произтичащи от общностното право.

Контролът върху държавите е в случай, че суверенните държави нарушават поетите ангажименти по учредителните договори. Активно легитимирани молители са само Европейската комисия и държавите, членуващи в общността. Ако молителят е държава, тя трябва първо да сезира Комисията. Европейската комисия иска становището на атакуваната държава и ако счете, че има нарушение, дава срок за неговото отстраняване. Ако нарушението не бъде отстранено, започва процес пред Съда в Люксембург. Съдът постановява, че държавата е нарушител, но суверенната държава може да реши, че няма да се съобрази с решението на съда. В Амстердам е взето решение, че в такъв случай държавата подлежи на изключително сериозни парични санкции.

35 въпрос – Европейско споразумение за асоцииране на България с ЕО – структура, съдържание, институционен механизъм.

ИО са отворени междудържавни формации. В първия учредителен договор се урежда процедурата по присъединяване на нови държави, като техният брой в бъдеще ще достигне 27. Общностите са частично открити, тъй като съществува регионална рамка (европейски държави).

Присъединяването към общността не е единствената форма на присъствие на държавите в интеграционната политика, но Учредителният договор предвижда една-единствена форма на членство, като пълноправно асоцииран член няма (в ЗЕС са предвидени 4 варианта на участие). В ИО са предвидени различни степени на обвързване с трети държави – сътрудничество и асоцииране.

Няма ясна дешифровка на понятието “асоциирана страна”, като в текстовете се дават различни дефиниции - форма на сътрудничество или форма на обвързване. Всеки договор за асоцииране има различно съдържание, тъй като се диктува от конкретен стратегически интерес. ИО подписват договори за асоцииране с трети страни или международни организации. Става дума за различна степен на интензивност на взаимодействието по договори за сътрудничество и договори за асоцииране.

55

За асоцииране се говори в Глава “Асоцииране на отвъдморски страни”, с които Брюксел поддържа тесни контакти – това са бившите колонии, които са важна част от икономическия организъм на обединението като цяло. Целта е да се изравнят позициите на държавите членки – например споразумението между Белгия и Конго сега е валидно за всички. Тези действия са известни като политика на развитие, а отношенията с тези държави (Африка, Карибите, Пасифика – АСР) се уреждат на базата на конвенции – основен инструмент за провеждане на политиката за асоцииране.

Първите договори за асоцииране са сключени с Гърция и Турция съответно през 1961 и 1964 г., а средата на 70-те години – с Малта и Кипър. По предложение на Тачър в началото на 90-те години се провежда проучване на Комисията, като в последствие се решава, че преговорите с държавите от Централна и Източна Европа ще се регулират посредством споразумения за асоцииране. Решението е взето 1992 г., когато Съветът на министрите възлага на Комисията да направи стратегическо проучване за страните от Централна и Източна Европа – избира се точно този текст от Учредителния договор.

Първата реакция на Брюксел след 1968 г. е да се урегулират външнотърговските отношения – държавите членки не могат да сключват търговски договори от свое име, с което това се превръща в изключителна компетентност на общността. Държавите прехвърлят суверенните си права и не са правоспособни – търговските спогодби се подписват от обединението като цяло. Комисията преговаря под мандат на Съвета, като договорът се подписва от Съвета и съответната държава. Десетилетия наред Централна и Източна Европа не признава тези правомощия на ИО. РБ търгува интензивно – т.нар. направление, т.е. без търговски договор. През 1988 г. се приема тържествена декларация между СИВ и ЕО, с която официално двете общности взаимно се признават, започва установяване и на дипломатически отношения. През 1990 г. е подписана първата търговска спогодба между България и ЕС. Започва интензивен диалог, взима се решение за договори за асоцииране на Чехословакия, Полша и Унгария. Още в началото на 90-те Чехословакия се разпада и се налага двете нови държави поотделно да сключат нови договори.

В съответствие с бързо променящата се стратегия на Брюксел на 08.03.1993 г. е подписано споразумение за асоцииране между България и ЕС, което влиза в сила през 1995 г. Преговорите за членство стартират през 2000 г. Споразумението се определя като договор от смесен тип – по него са страни едновременно държавите членки, ЕС и съответната асоциирана страна – споразумението включва и областите, в които са компетентни държавите, така че е необходимо и те да са ангажирани. Като съдържание е класически договор, следва изискванията на Виенската конвенция за договорите. Започва с преамбюл – принципи и цели, като не е споменато, че целта ни е пълноправно членство. Това не е предварителен етап на членство, отсъства ангажимент от страна на Брюксел – Турция е на това ниво от 1964 г. (но не е приета), а Гърция – от 1961 г. (приета е 1981 г.).

Чл. 1 на споразумението посочва какви са целите на асоциирането между България, общността и страните членки:1.Осъществяване на политически диалог и тясно политическо сътрудничество. Независимо от икономическия характер на договора, политическите аспекти присъстват, защото ДЕС вече е подписан, а той придава и политически облик на обединението.2.Създаване на зона за свободна търговия (означава премахване на митата) между РБ и общността, която постепенно да обхване всички аспекти.3.Да насърчи разширението на търговията и хармоничното развитие на отношенията между страните.4.Да подпомага РБ по пътя и към изграждане на пазарна икономика и нейното развитие.5.Създаване на институции, които да обслужват процесите на асоцииране.

Раздел 1 от споразумението за асоцииране е посветен на политическия диалог. Високодоговарящите страни се задължават при формиране на външната политика да съобразяват интересите и на другите страни. Предвиден е и механизъм, чрез който ще се осъществява политическият диалог – срещи между председателя на Европейския съвет и Европейската комисия и президента на РБ; политическият диалог се води и на равнище министри в рамките на Съвета по асоцииране. Предвидени са срещи на високо административно равнище. Посочено е изискване да бъдат използвани пълноценно всички дипломатически канали и форми на единодействие в рамките

56

на международните организации (посочени са ООН и ОССЕ). Предвидени са и междупарламентарни форми на сътрудничество в рамките на Междупарламентарния комитет.

Част 2 – общи принципи. Чл. 7 установява преходен подход с максимална продължителност 10 години.

Следват раздели, които като че ли повтарят лексика от интеграционната област – свободно движение на стоки, т.е. класическа зона за свободна търговия.

Раздел, посветен на движението на капитали и плащанията. Тук е и изключително важният ангажимент за сближаване на законодателството, който съществува от средата на 90-те години. В чл. 70 са посочени областите, в които трябва да се извърши сближаване на законодателствата – митническо, търговско, банково, фирмено, данъчно право; защита на интелектуалната собственост, работниците и работните места, конкуренцията, потребителите, живота и здравето на хората, животните и растенията; косвени данъци, технически правила и стандарти, ядрено законодателство и околна среда.

Следват глави, посветени на икономическото сътрудничество – промишленост, насърчаване и защита на инвестиции те, наука и технологии, образование квалификация, селско стопанство, енергетика, околна среда, транспорт, далекосъобщения, пощенски услуги, банково и застрахователно дело, пране на пари, регионално развитие, туризъм, митници.

Част 7 е посветена на културното сътрудничество.Част 8 – финансово сътрудничество.Част 9 – общи и заключителни разпоредби и текстове за създаване на двустранни

институции.Съвет по асоциирането – включва представители на правителството на РБ и на Съвета на

министрите и Комисията, от друга страна. Заседава веднъж годишно на ротационен принцип. Може да обсъжда всички въпроси, които се отнасят до действието на споразумението за асоцииране. Съветът може да играе и ролята на арбитър, може също така да делегира всички свои правомощия на Комитета по асоцииране.

Комитет по асоцииране – включва висши служители на МС, Съвета на министрите и Комисията. Функцията му е да подпомага Съвета по асоцииране, където се провежда политически диалог.

Парламентарен комитет – има консултативни правомощия, т.е. може единствено да дава становища, не може да взима решения.

Действието на споразумението във времето е без срок. Всяка страна може да денонсира споразумението с предизвестие, като 6 месеца след подаване на предизвестието договорът прекратява действието си.

36 въпрос – Подготовка за пълноправно членство. Преговорният процес.

Преговорната процедура е уредена в Учредителните договори: молба за членство, проучвателен доклад на Европейската комисия, старт на преговорите, които се водят от Комисията, подписване на договор за присъединяване. Преговорите се водят на министерско ниво, както и от главния преговарящ, а от другата страна са представителите на Европейската комисия. Преговаря се по 31 глави. По време на преговорния процес продължава годишното наблюдение от страна на Европейската комисия за изпълнението на Критериите от Копенхаген, което завършва с ежегоден доклад. Освен преговорите по главите, роля за хармонизирането на националното законодателство с европейското играе и т.нар. “Бяла книга” на Европейската комисия от 1994 г., която съдържа редица насоки и препоръки, които имат голямо значение, въпреки че нямат задължителен характер. През 2003 г. България получи т.нар. “пътна карта” – програма с мерки и форми на взаимодействие с ЕС. Преговорите трябва да приключат през 2004 г., а датата за присъединяване на България към ЕС е определена за 01.01.2007 г.

В началото на преговорите ЕС заделя присъединителни средства, разпределени в програми: основният инструмент е програмата ФАР, която финансира проекти за развитието на държавната администрация, местното самоуправление, инфраструктурни проекти, малкия и среден бизнес, банковото дело. Подразделения на програмата ФАР са програмата ЕСПА (комуникации и пътища) и САПАРД (селско стопанство). Ежегодно по програмата ФАР се отделят общо 3 млрд. евро, а

57

частта за България е 300 млн. евро. Други програми са СОКРАТ (образование) и ЕРАЗМА (висше образование).

58