КОМПЛЕКСНА ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА № 565/2013 ...

1

КОМПЛЕКСНА ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА

ПО ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО № 565/2013 Г.

ПО ОПИСА НА 02 РПУ, ГР.БЛАГОЕВГРАД, НА

ОСНОВАНИЕ ЧЛ.,ЧЛ. 144-154 И ЧЛ. 199 ОТ НПК.

2

Увод

Комплексната техническа експертиза по досъдебно производство №

565/2013 г. по описа на 02 РПУ – Благоевград е разработена от екип експерти,

назначени с Постановление, с рег.№ 565113 от 17.09.2013 г. на 02 РПУ, на

МВР, гр. Благоевград в състав:

1. Доц. д-р … – инженере-геолог от Минно-геоложки университет «Св.

Иван Рилски» - гр. София.

2.Проф. д-р … - специалист геолог от Минно-геоложки университет «Св.

Иван Рилски» - гр. София.

3. Проф. дтн. … – експерт специалист хидрогеолог,.

4. Доц. д-р … - специалист маркшайдер от Минно-геоложки университет

«Св. Иван Рилски» - гр. София.

5. Доц. д-р … - специалист минен технолог от Минно-геоложки университет

«Св. Иван Рилски» - гр. София.

6. Гл. ас. д-р … - специалист техническа безопасност от Минно-геоложки

университет «Св. Иван Рилски» - гр. София.

7. Проф. д-р … - специалист скална механика от Минно-геоложки

университет «Св. Иван Рилски» - гр. София.

8. Доц. д-р … - специалист взривни работи от Минно-геоложки университет

«Св. Иван Рилски» - гр. София.

9. Проф. д-р … - специалист руднични крепежи и конструкции от гр. София.

Експертите декларират:

„Известни са ни правата и задълженията по чл.чл. 149, 150 и 198 от НПК,

както и отговорностите по чл.284, ал.3, чл.291 и чл.360 за даване на невярно

заключение“.

3

I.ОСНОВАНИЕ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ЕКСПЕРТИЗАТА

Основанието за разработване на експертизата е постановление за

назначаване на експертиза от 17.09.2013 г. от … – Ст.разследващ полицай, при

Второ РУ „Полиция“, гл.Благоевград, рег.№ 565113 от 17.09.2013 г.

II.ПРЕДОСТАВЕНИ МАТЕРИАЛИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ЕКСПЕРТИЗАТА

На разположение на експертите са предоставени материалите по

досъдебно производство № 565/2013 г. по описа на 02.РПУ-Благоевград – общо

2866 (две хилядиосемстотин шестдесет и шест) листа в 6 (шест) тома. Част от

експертите направиха организирано от разследващите две посещения на

рудник Ораново, като извършиха допълнително събеседване с инженерно-

техническите работници и ръководството на мината. направени бяха огледи в

подземни условия и повърхността на обекта.

III.ВЪПРОСИ ПОСТАВЕНИ КЪМ ЕКСПЕРТИЗАТА

Към експертите са поставени общо 18 въпроса, отнасящи се до

изясняване на основни обстоятелства по делото.

IV. ЕКСПЕРТНИ МНЕНИЯ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ

1.Обща геоложка и миннотехнологична информация за мината

1.1.Геолого-географски сведения

Мина Ораново разработва северозападната част на Ораново-

Симитлийския въглищен басейн. Намира се на 20 km южно от гр.Благоевград в

землището на с.Ораново, квартал на гл.Симитли. Надземният рудничен

комплекс се намира на около 1 km от път Е-79. Свързан е с отклонение към

ж.п.линията от републиканскотонаправление София-Петрич, фиг.1.1.

4

Фиг.1.1

Находището е проучвано с гъста мрежа от сондажи и повърхностни минни

изработки. Установени са общо 7 бр. пластове, наименувани отдолу нагоре

както следва: I пласт, Ia и Iб пласт; II пласт и съответно IIа, IIб и IIв.

Разстоянието между двете свити варира от 20 до 40 m. В рамките на

находището издържани по площ и мощност са само I и II пластове. В тях

преобладаващо в I пласт са съсредоточени от около 90% от запасите.

Находището се характеризира със сложен геоложки строеж и тектоника.

Пластовете са наклонени, като наклонът им в различните части – геоложки

блокове варира от 18-20 до 450 в дълбочина, а дебелината от 15 до 40 m.

Тектонски полето е разделено на геоложки блокове чрез серия от тектонски

нарушения със значителна амплитуда и съпътстващи ги дребноамплитудни

нарушения. Съществува и сложна гънкова и флексурна нарушеност.

Въглищата са кафяви с плътност между 1,22-1,54 t/m3. Притежават

сравнително добра пепелност (Ас=10-35%) и калоричност от 2500-4000 и

повече kcal/kg. Имат сравнително добри якостни свойства в сравнение с

вместващите скали от долнището. Скалите в долнище на първи пласт са

представени от много слаби сиво-зелени глини, силно склонни към подуване.

Скалите в непосредственото горнище са представени от сравнително здрави,

уплътнени шистозни глини, песъкливи глини и по-рядко пясъчници. След

алтернация от шистозни глини с мощност 3-5 m следват посочените по-горе

уплътнени песъкливи глини, които формират основните горнище на пласта.

Скалите от горнището са с три до четири пъти по-голяма якост и устойчивост от

тези в долнище.

5

1.2. Условия за оводняване и относителна водообилност на рудника

Теренът на повърхността на находището и рудничното поле е силно

пресечен. Той е усложнен допълнително от наличието на две свлачища, които

са активни, както и от многобройните деформации, предизвикани от минните

работи. Постоянни реки в района не текат, а деретата са най-често сухи (нямат

постоянен отток). На 2-3 места са формирани резервоари (гьолове) с малък

обем от изворна вода, с много малък дебит. Води в рудника постъпват основно

при дъжд през обрушените пространства, през нарушения от минната дейност

масив и формираната пукнатинна система. В по-малка степен има и приток от

съседни (прилежащи) геоложки формации.

Не може с точност да се определят местата, от които постъпва вода в

рудничната мрежа и водоотливната система. Предполага се, че водите

постъпват предимно по гравитачен път в иззетото пространство и действащите

подетажи, от където се изпомпват и подават в рудничната водоотливна

система.

При направени замери на количествата руднични води, изхвърлени през

водоотливната система, са регистрирани сравнително постоянни количества

между 120-140 m3/d. При тези обеми и среднодневен добив между 150 и 300

тона на ден относителната водообилност е от 0,4 до 0,8 m3/t, което отнася

рудника към слабо водообилните. Абсолютната водообилност варира от 85 до

103 l/min.

Към 23.10.2013 г. среднодневното количество вода, постъпваща към

локалните водосборници на 64 подетажна галерия е около 20 m3/d. Тази вода

постъпва от отработеното пространство на 62 и 63 подетаж.

Теренът на повърхността на находището и рудничното поле е силно

пресечен. Налични са две свлачища, които са активни и формират много

сложна пукнатинна система. Реки в района не текат, деретата са сухи. На 2-3

места са формирани резервоари – гьолове с малък обем от изворна вода, с

много малък дебит. Води в рудника може да постъпват при дъжд през

обрушените пространства, през нарушения от минната дейност масив и

формираната пукнатинна система.

Специализирани хидрогеоложки проучвания не са правени, поради което

неможе със сигурност да се определят източниците на вода в рудничната

мрежа и водоотливната система. Предполага се, че по гравитачен път водите

6

постъпват в иззетото пространство и действащите подетажи, от където се

изпомпват и подават в рудничната водоотливна система.

При направени замери на количествата руднични води, изхвърлени през

водоотливната система са регистрирани сравнително постоянни количества

между 120-140 m3/d. При тези обеми и среднодневен добив между 150 и 300

тона на ден относителната водообилност е от 0,4 до 0,8 m3/t, което отнася

къммината слабо водообилните. Абсолютната водообилност варира от 85 до

103 l/min.

Към 23.10.2013 г. среднодневното количество вода, постъпваща към

локалните водосборници на 64 подетажна галерия е около 20 m3/d. Тази вода

постъпва от отработеното пространство на 62 и 63 подетаж.

1.3. Разкриване и подготовка на рудничното поле

Рудничното поле, фиг.1.2 е разкрито с капитална щолня на хор.300, сляпа

шахта с връзка между хор.300 и хор.100 и система от травербанни и уклони до

хор.0 и под него.

От рудничната площадка на повърхността, кота 300 е прокарана

наклонена шахта с малък наклон. Тя е привързана на хор.100 към рудничната

мрежа. Използва се в рудничната вентилационна система – по нея постъпва

чистия въздух и като втори изход. Не се използва комплексно и пълноценно в

рудничната технологична схема.

За целите на вентилацията, на север от рудничната площадка е заложена

вентилационна шахта, на устието на която е монтиран главният вентилатор,

работещ в смукателен режим. Шахтата е свързана във вентилационната

система на кота 300.

Подготовката е етажна (хоризонтна) с височина на етажа от 100 m. В

централната част на полето хоризонтите се подготвят с капитални травербани

и уклони, с които блокът се разделя на две крила – югозападно и

североизточно. Във времето са отработени запасите на хор.300, 100 и 0.

Продължава отработването на запасите под хор.0. Етажите – хоризонти се

разделят по наклон на подетажи, които се разработват последователно-

низходящо. Височината им е между 8-10, средно 9 m, мерено между тавана на

съседните подетажни галерии.

7

фиг.

1.2

8

1.4. Система на разработване

Системата на разработване е „подетажно обрушаване от добивни ортове“.

От подетажната галерия, прокарана откъм горнището на пласта се прокарват

добивни ортове с направление към долнището на пласта. Разстоянието между

добивните ортове е 9 m – ос от ос. Отработването на ортовете е

последователно от дъното на подетажната галерия до целика за опазване на

централните уклони. Погасяването на подетажния целик от ортовете е

циклично на стъпка от 1,5 m. В ляво и дясно на орта се прокарват ниши с

наклон от 40-450 и дълбочина 2 m, от които се прокарват взривните дупки.

Предвижда се едновременна работа в два съседни орта с изпреварване на

първия от втория 9 m.

Подготвително-нарезните изработки – подетажните галерии и ортовете се

прокарват с пробивно-взривни работи. Закрепват се със стоманени пръстени с

диаметър 2,5 m, разположени на разстояние един от друг от 0,5-0,6 m.

Обшивката е от дървени таванки. Надлъжната устойчивост на крепежа се

осъществява с дървени разпънки и свързващи метални планки. Използва се

валцувана профилна стомана с улейообразен профил THN 21 на прътове с

определена дължина, произведени и сертифицирани от фирма „Стомана“

гр.Перник. Изрязването и огъването на крепежните елементи се извършва в

минната работилница.

1.5. Технология на добива

Добивът на въглища в подетажа се извършва с пробивно-взривни работи и

източване на разрушените въглища. Използват се дълги взривни дупки,

пробивани, зареждани и взривявани в съответствие с паспорта на ПВР.

Източването е от т.нар „заплитки“ върху движещ се верижен транспортьор тип

„СКАТ-60“. Транспортът на въглищата в добивния участък се извършва чрез

мрежа от последователно наредени верижни транспортьори. Управлението на

скалния натиск – горнището в добивните ортове и подетажа е чрез

самообрушаване на въглищата и вместващите скали. Активно управление на

горнището не се предвижда.

1.6. Проветряване на участъка

Етажът – хоризонтът и основната мрежа от капитални изработки се

проветряват с възходящ вентилационен поток, за сметка на депресията на

главната вентилаторна уредба на повърхността. Подетажните галерии и

9

добивните ортове се проветряват с местни вентилационни системи, включващи

вентилатор за местно проветряване (ВМП) и гъвкав вентилационен

тръбопровод. Системите за местно проветряване работят по задължителната

за газови рудници нагнетателна схема.

1.7. Рудничен и участъков водоотлив

Рудникът има организирана водоотливна система – рудничен водоотлив, с

включени към нея участъкови водоотливни системи (УВС). Последните са

позиционирани в участъковата мрежа от подготвителни и добивни изработки.

Включват локални резервоари, преносими помпи и гъвкави или метални

тръбопроводи.

1.8. Проектни данни

По цялостния проект за периода 2010-2014 г. е предвидено да се добият

840000 t въглища. За целта ще се изземват запасите в централния блок между

хор.100 и хор.0 (бл.2, бл.5 и бл.12). Ще бъдат отработени запаси в количество

от 924000t, като експлоатационните загуби възлизат на 10%. Годишният проект

за 2013 г. е представен за утвърждаване от МИЕТ. Според него за 2013 г. се

предвижда годишен добив от 52000 t.

1.9. Първична преработка на въглищата

Преработката на въглищата е в сепарация на повърхността, в която

основните процеси са пресяване. По-голямата част от въглищата се експедират

като енергийно гориво за ТЕЦ „Бобов дол“. Транспортът се осъществява с

ж.п.вагони.

1.10. Общи проблеми на мината

Рудник Ораново се характеризира със сложни и тежки условия. Той е най-

дълбокия въглищен рудник в момента, в България, с водене на разкривни,

подготвителни и добивни работи на дълбочина над 450 m. На тези дълбочини

възникват и ще възникват проблеми с прокарването и опазването на

капиталните травербани, уклони, бремсберги и подетажни изработки.

Съществуващата транспортна и вентилационни системи на мината не

отговарят на съвременните представи за въгледобивни мини и не могат да

осигурят ефективна добивна дейност.

10

2. Изследване и анализи свързани с проблема

2.1. Анализ и използване на маркшайдерска документация

Отговорите на редица въпроси, в Експертизата, по досъдебно

производство № 565/2013 г. по описа на 02 РУП – гр. Благоевград, са свързани

с изясняване на геометрични отношения между стари (обрушени) минни

изработки с различно предназначение, съществуващи геоложки факти и

явления върху земната повърхност и масива и определяне на конкретни

параметри в района на аварията на 16.07.2013 г.

В голяма степен коректни изводи могат да се направят въз основа на

съществуващата маркшайдерска документация и на измервания и графични

построения, извършени по време на експертизата. Изискванията към

съдържанието и качеството на маркшайдерската документация са

регламентирани в ТЕХНИЧЕСКА ИНСТРУКЦИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА

ИЗМЕРВАТЕЛНИТЕ МАРКШАЙДЕРСКИ РАБОТИ ПРИ ПРОУЧВАНЕТО,

СТРОИТЕЛСТВОТО И РАЗРАБОТВАНЕТО НА НАХОДИЩАТА НА ПОЛЕЗНИТЕ

ИЗКОПАЕМИ (ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО „ТЕХНИКА“ СОФИЯ — 1969) [14]. Тя

се състои от следните шест основни части:

I. Маркшайдерски работи на повърхността.

II. Маркшайдерски работи по геоложкото проучване.

III. Маркшайдерски работи при строителство и реконструкция на

рудниците.

IV. Маркшайдерски работи при подземно разработване на

находищата.

V. Маркшайдерски работи при открито разработване на находищата ;

VI. Маркшайдерска документация и инструменти.

Подземната маркшайдерска снимка e съвкупност от ъглови и линейни

измервания, изчисления и графични работи, в резултат на които върху планове,

разрези и проекции се отразяват формата и разположението на минните

изработки и съоръжения, състоянието на минните работи и др. [15]. За разлика

от геодезическата снимка на повърхността, подземните маркшайдерски снимки

се създават постепенно, успоредно с прокарването на изработките. Това налага

снимките да се попълват през определен период от време, за да отразяват

11

действителното състояние на рудника във времето и пространството.

Този процес продължава до пълната ликвидация на рудника. Основните видове

дейности на маркшайдера в рудника са регламентирани в горепосочените шест

основни части.

При запознаване на място с дейността на маркшайдера на рудника,

маркшайдерската документация и състоянието й, може да се даде следната по-

обобщена оценка:

• избраната и прилагана методика на маркшайдерските работи

удовлетворява изискванията на част четвърта – раздел ІІ и може да се приеме

за правилна;

• щатът на геолого-маркшайдерския отдел и оборудването с

инструменти и технически средства, отговарят и са съобразени със

специфичните минно-геоложки условия на рудника,

Тези констатации дават основание, за анализа на ситуациите и

определянето на някои конкретни величини, да се използва наличната

маркшайдерска документация.

В представените материали е включено копие на „План на

експлоатационните работи – находище „Ораново” М 1:500, фиг.2.1. Същият не е

подписан от специалистите (Геолог, Маркшайдер, Зам. Н-к рудник и

Управител), но присъствието му в комплекта документи, е аргумент за

позоваване на него. Освен това, и при посещението на обекта се установи, че

планът отразява актуалното състояние на минните работи в района на

аварията към момента на възникването й.

Въз основа на посочения план и уточнените стойности на котите на

последните три подетажни галерии, а именно - 62 подетажна галерия (Н +7), 63

подетажна галерия (Н -2) и 64 подетажна галерия (Н -11) и други материали, е

създаден числен модел, включващ:

• елементи на минни изработки (части от тях) от по-горни подетажи,

както следва 522 подетажна галерия (Н +90), 532 подетажна галерия (Н +82) и

542 подетажна галерия (Н +74), попадащи в близост до вертикален разрез І-І;

• топографски план на част от земната повърхност в района на

аварията;

12

фиг.

2.1

13

Численият модел е създаден чрез дигитализиране на необходимите

части от наличната графична документация, ортофото план на района и по

резултати от преки инструментални измервания, фиг.2.2. Същият е изграден и

се поддържа в среда на AutoCAD Civil 3D 2012.

фиг.2.2

14

Възможностите на програмния продукт осигуряват метричност, постигане

на необходима и достатъчна нагледност и лесно създаване на производни

(специални) планове и разрези.

При обхождането на терена на земната повърхност в района на

епицентъра на аварията от 16.07.2013 г. се наложи заснемане на точки от

геоложки профил и видими признаци на геоложки прояви. Условията на терена,

възможностите на снимачните технологии и изискванията към точността за

решаване на конкретната задача, предопределиха избора на инструментални

средства и метод.

За целта са използвани геодезически инструменти и софтуер на „Trimble”

в следната конфигурация: комплект GNSS приемник Trimble R4, модел 2 с

инсталиран Data AdvancedController за работа с полеви софтуер Trimble Access,

комплект контролер TSC2 с оперативна система Windows Mobile 5.0 и полеви

софтуер Trimble Access, и мобилен телефон за връзка.

Приложен е мрежов RTK метод на заснемане в реално време

(NetworkRealTimeKinematic) с виртуална референтна станция (VRS технология).

Използвана е мрежовата инфраструктура на „ГеоНет”, състояща се от 30

перманентни референтни GNSS станции, покриващи 100% територията на

страната. Мрежата е изградена с инфраструктурни CORS приемници – Trimble

NetR5 и TrimbleNetR8, софтуер и технология, разработени и предоставени от

TrimbleNavigation Limited.

Резултатите от измерванията за снимката са обработени в средата на

AutoCAD Civil 3D 2012.

Въз основа на използваната технология и създадения числен модел са

изработени вертикални разрези, съответно І-I, фиг.2.3 и ІІ-ІІ,фиг.2.4

Във връзка с отговора на въпрос № 17: Как са разположени помежду си и

какво е разстоянието /хоризонтално и вертикално/ между мястото на калния

пролив, станал на 04.12.2007 г. и настоящия такъв, са направени допълнения

към вертикалния разрез I-I. Взаимното положение между местата на двете

събития може да се види на фиг.2.3.

15

Фиг.2.3.

Фиг.2.4

16

Разстоянието между двете работни места е, както следва:

• хоризонтално – 115 метра

• вертикално – 93 метра

• наклонено – около 148 метра

2.2. Изследване на геоложките условия в мината и участъка

Цел и задачи на геоложкото изследване. Извършените геоложки

изследвания са свързани с целите и задачите на експертизата и по-специално с

влиянието на геологоструктурните фактори върху причините и механизма на

пробивите на вода и кал в мина Ораново.

Методика. При експертната оценка на геологоструктурните фактори,

благоприятствали инцидента в мината, е използван следният подход и

методика:

• Преглед на предоставената от прокуратурата информация.

• Теренна работа.

• Преглед на публикуваната и фондова геоложка документация.

• Дешифриране на сателитни фотоматериали.

• Интерпретация на теренните и литературни данни.

• Подготовка на графични приложения и отчет.

Геолого-структурно положение. Въглищното находище „Ораново” се

намира в Симитлийския грабен, формиран през терциера на пресечницата на

две разломни зони – Струмската и Крупнишката. Той е наложен върху

фундамент от високостепенниметаморфити – гнайси и амфиболити (Тросковски

и Пределски метаморфни комплекси – неопротерозой) и палеогенски гранити

(Крупнишки и Севернопирински плутони). Грабенът е запълнен предимно с

неогенски алувиални и езерно-блатни наслаги (Черничевска, Орановска,

Симитлийска и Градевска свита) и кватернерни алувиални, делувиални и

пролувиални седименти. В западната му част са установени и палеогенски

(горноеоценски) полигеннибрекчоконгломерати (Коматинска свита). Грабенът

има формата на силно сплеснат ромб с ЮЗ-СИ посока на дългата ос (17 км) и

СЗ-ЮИ – на късата ос (6 км). Оградните разломи са Градевския (от север-

северозапад) и Крупнишкия (от юг-югоизток) разседи (фиг. 2.5).

17

Фиг. 2.5.Тектонскасхемазаместоположениетонамина „Ораново” в Симитлийскияграбен

Исторически данни. Първите данни за геологията на Ораново-

Симитлийския въглищен басейн се съдържат в пътеписите на Ами Буе, Огюст

Викенел и Хохщетер. Той е споменат и в някои регионално-геоложки

публикации на Ванков (1915), Г. Бончев (1918), Коняров (1932), Николов (1936)

и Арнаудов (1936). Систематичното му изучаване започва с търсенето и

проучването на въглищните басейни в ЮЗ България (Ц. Димитров, 1944;

Йорданов и Диков, 1963; Качовски, 1965; Каменов и др., 1970 и др.).

Детайлното му изучаване е свързано с геологопроучвателните работи,

насочени към оценка на запасите и качеството на въглищата (Йорданов и

Диков, 1962; Качовски, Дичев, Славов, 1970; Денева, 1983; Денева, Ананиев,

Барбалов, 1993). Находището е проучено с гъста мрежа от сондажи, шурфи и

подземни минни изработки. Установени са 7 пласта (I, Ia, Iб, II, IIa, IIб и IIв).

Издържани по площ и дебелина са само пластовете I и II, в които са установени

около 90% от запасите (предимно в пласт I).

Експлоатационното проучване. В мина „Ораново” то се извършва чрез

предварителното прокарване на капитални, подготвителни и добивни

изработки. Геолого-маркшайдерската информация се събира от маркшайдер,

геолог и двама замерчици. Освен един от замерчиците, който е инженер-

маркшайдер, всички са със средно специално образование.

18

При експлоатационно проучване освен документирането на минните

изработки, се прокарват и къси сондажи, с които се следи горнището на пласта

и геометричните параметри на подетажните целици. Следи се също така

качеството на въглищата и оводнеността на скалния масив.

Най-общо експлоатационното проучване е свързано с технологията и цели

изучаване геометрията на въглищния пласт и качествата на въглищата. То не е

свързано с проучване по площ и в дълбочина на находището, целящо

изясняването на геоложките и минно-техническите условия на разработване,

тектонската нарушеност, газообилността и промяната на технологичните и

качествените характеристики на пластовете и вместващите ги скали.

Стратиграфска характеристика на находището. Въглищното

находище „Ораново” е изградено от неогенски (миоценски и плиоценски)

континентални наслаги. Макар че съществуват публикувани официални

литостратиграфски единици (Коюмджиева и др., 1984; Вацев, 1991; Милованов

и др., 2009), проучвателите продължават да използват неофициалната подялба

на Каменов и др. (1965). Според нея, миоценът е поделен на две задруги

(хоризонта): основна (базална) и въгленосна. Базалната задруга е представена

от конгломерати с глинеста и глинесто-варовита спойка, и пясъчници. Тази

задруга лежи трансгресивно и дискордантно върху

неопротерозойскиметаморфити (гнайси, амфиболити, ултрабазити - Тросковски

метаморфен комплекс). Дебелината й варира от 0 до 120 м.

С постепенен преход над базалната задруга лежи въгленосната задруга.

Тя представлява редуване на глинести пясъчници, глини (често шистозни) и

въглища. Пясъчниците са сивозелени, предимно кварцови. Глините са

тъмносиви и сивокафяви, с неравен лом. Дебелината на глинестите пластове е

до 6 м. Въглищните пластове заемат долната част на продуктивната задруга, а

в отделни участъци се наблюдават по целия й разрез. Дебелините на

пластовете са променливи. В най-западната част на басейна е развит само

първи пласт с дебелина 2-13 м, като на изток дебелината му нараства и достига

53 м. Въглищните пластове са неиздържани. С изключение на I и отчасти на II

пласт, които дават 90% от проучените запаси, останалите пластове имат

съвсем ограничено площно разпространение.

I-ви въглищен пласт е отложен в основата на продуктивната задруга и

само той се експлоатира в мина „Ораново”. Посоката му е 50-60о, а наклонът му

19

варира от 30 до 70о, като се увеличава от СЗ на ЮИ. Дебелината му варира от

1 до 53 м. Въглищата са с ниско пепелно съдържание (16,30%). В долнището на

пласта се разкриват зелени глини и глинести пясъчници, склонни към силно

набъбване. Горнището в западната част е от аргилити, а в източната (в

участъка на инцидента) – от варовито-глинести пясъчници. В най-горната част

на продуктивната задруга се отделя надвъглищнафлишоидна пачка,

представена от редуващи се пясъци, пясъчници, алевролити и конгломерати.

Средната дебелина на продуктивната задруга е 200-300 м, а общата дебелина

на миоценскитенаслаги е 300-350 м.

Плиоценскитенаслаги са отложени несъгласно върху миоценските и са

представени от дебела 500-600 м задруга. Тя включва слабоспоени

едроблокови конгломерати, с лещовидни прослойки от пясъци и слабоспоени

пясъчници. Късовете на конгломератите достигат размери до 2 м и са предимно

от гранити и по-рядко от метаморфити. Спойката на конгломерата е песъчлива,

на места песъчливо-глинеста.

На фиг. 2.6 е показан един представителен напречен разрез през

находището с опит за корелация на неофициалните с официалните

литостратиграфски единици.

Структурна характеристика.Ораново-Симитлийският въглищен

басейн представлява грабен-синклинала, заключена между Градевския и

Крупнишкия разломи. Дългата й ос е ориентирана ЮЗ-СИ и има дължина около

15 км. Ширината й варира от 1 до 7 км. В участък „Ораново” се разкрива

северната й част, която има моноклинален характер с приразломнифлексурни

огъвания. В находището са установени 19 разседа, ориентирани в две посоки:

СЗ-ЮИ и ЮЗ-СИ. В общи линии те съответстват на ориентировката на двете

регионални разломни зони – Струмската и Крупнишката. Особено важен за

експлоатацията е голям разсед в централната част на участъка, между

профилни линии VIб и VII (разлом 7 на фиг. 2.7 и 2.8). Неговата амплитуда е 20-

35 м, а разломната повърхнина потъва 70-80о на СЗ.

20

Фиг. 2.6.Геоложкиразрезпопрофилналиния VI-VI, демонстриращгеоложкиястроежнавъглищнотонаходище „Ораново“ (поКачовски,

Дичев и Славов, 1970 – с допълнения и изменения)

21

22

Фиг. 2.7.Картанафактическияматериал, използванприанализанагеоложкатаобстановка

Фиг. 2.8.Детайлоткартатанафактическияматериал

При експлоатацията на находището е установено, че основният I-ви пласт,

както и неговите сателити в централната част на находището, се изправят и

преобръщат двукратно, като образуват голяма гънка. Зоната на двойното

огъване е силно усложнена от разномащабни тектонски нарушения, оформящи

тектонски зони от глини и разрушен материал. Поради сложния тектонски

строеж и рязката изменчивост в дебелината на въглищните пластове,

находището е отнесено към III група, съгласно класификацията на държавната

комисия по запасите.

При теренните изследвания, анализа на съществуващите в публикации и

фондови доклади геоложки данни, както и анализа на сателитните

фотоматериали, извършен във връзка с настоящата експертиза, се установиха

две групи геоложки фактори, които биха могли да благоприятстват инцидента:

литостратиграфски (в съчетание с хидрогеоложките условия) и структурни.

23

Редуването на пластични водоупорни глини с водопроницаеми пясъци и

пясъчници във въгленосната задруга, както и разположените над нея

водопроницаемислабоспоени конгломерати и пясъчници в Градевска свита

(фиг. 2.6).

Движенията на повърхността се извършват от гравитацията, а в

дълбочина – при нарушаване устойчивостта на скалния масив от разломни

нарушения и/или освобождаване на големи пространства от миннодобивните

работи. Галерия 64 върви по горнището на пласт I, в което се разкриват

сравнително здрави глинесто-варовити пясъчници. При експлоатационното

проучване не е документирана промяна в литологията. Освен това, не

съществуват данни за разломни нарушения в документацията на минните

изработки близко до инцидента. При детайлните геологопроучвателни

дейности, както и при експлоатационното проучване на горните нива на

находището, е установен разлом (фиг. 2.7 и 2.8, разлом 4), проследен на 142 м

СЗ от мястото на инцидента (до сондаж 147). При експлоатацията на по-

долните нива този разлом не е засечен (документиран) и минните работи са

продължили на изток-североизток по добре издържания продуктивен пласт I.

Фиг. 2.9.Фрагментотплананазапасите и разломите в участъканаинцидента

24

Разлом № 4 не е доказан с геоложки и минни работи, под хоризонт 100.

Друга разломна структура в близост до мястото на инцидента е разлом 1

(фиг. 2.6). Това е най-големият и впечатляващ разлом в района на находището.

В известните публикувани или фондови геоложки карти разломът не е

отбелязан. Установен бе още при първия маршрут, в т. 10, а след това бе

проследен частично в централната му част (точки от 1 до 15 на фиг. 2.7). При

втория маршрут той бе проследен между т. 16.1 и т. 26. Дължината му в този

участък е 480 м. Разломът е конвексно огънат на ИЮИ, като генералната му

посока е ЮЮЗ-ССИ. В северната част тя е 193o, а в южната – 200-210o.

Разломът е морфоложки много добре изразен и може да се проследи на

сателитните снимки на GoogleEarth (фиг. 2.10). При това той е добре очертан

на наличните сателитни фотографии от 2001, 2003, 2005 и 2008 г. На тях

разломът се разпознава по линейно издържана рязкостна цветова граница,

представляваща откоса на разлома (фиг. 2.10). На терена морфоложки

разломът също е много добре очертан от стръмен шкарп в лежащото му крило

(фиг. 2.11, 2.12 и 2.13).

Фиг. 2.10.Сателитнаснимкаот GoogleEarth с местоположението на разлом 1 и проекция върхуземнатаповърхност на мястото на инцидента

25

Фиг. 2.11.Панорамнаснимканашкарпанаразлом 1,

покойтосамаркиранисъвременнидвижения:горе – погледнаизток; долу – погледнасевер.

26

Фиг. 2.12.Откосътнаразлом 1 в т. 64.1: горе – погледнаюг, долу – погледназападкъмразлом 6 (сателитнаГрадевскатаразломназона)

27

Фиг. 2.13.Откосътнаразлом 1 в т. 20: горе – погледнасевер, долу –

погледнаюг

В северната част той е с височина около 15 м, а на юг постепенно

намалява. Най-южната му част е покрита от голямо свлачище в Орановския

дол. Разломната повърхност е наклонена на ЗСЗ, като ъгълът на наклона й

28

варира от 65о в северната му част до 85о – в южната. В горната част на

разломния откос тектонското огледало е еродирано. Тук много ясно се

наблюдават ерозионни бразди („дъждовни улеи” – фиг. 2.14). В основата на

откоса обаче има ивица широка 35-40 см, в която са запазени следи от съвсем

млади движения (тектонски огледала – харниши). По нея се наблюдава

сивозелена тектонска глина (2-4 мм), която на много места е напукана

(десекация) и денудирана (фиг. 2.14). Под нея обаче са запазени отпечатъци

(„слепки”) от браздите на триене (фиг. 2.15), които позволяват да се определи

кинематиката на разлома (ляв отсед-разсед). Видимата амплитуда на

разсядане е около 14 м в северната част и 1 м – в южната част. Отседната

компонента не може да се определи, поради липсата на маркиращи точки в

двете крила на разлома. Разломът е развит в слабоспоенитенеогенски

седименти на Градевската свита (фиг. 2.16). Този разлом има важно значение,

тъй-като разделя района на находището на две части: интензивно

деформирана от свлачищни явления западна част и сравнително стабилна

източна част. В северната си част разломът е далеч от минните изработки, но в

южната той се приближава и минава на около 45 м от епицентъра на инцидента

(фиг.2.7 и 2.8).

Проекцията му в дълбочина на нивото на галерия 64 показва, че той би

следвало да пресича две минни изработки: галерия 64 близо до началото на

аварийната (обходна) галерия и края на орт Б. Това построение е направено

въз основа на местоположението на разлома на земната повърхност и наклона

на разломната повърхнина в напречен разрез, т. е. то има характер на

екстраполация, а не интерполация, тъй-като се основава само на измерванията

в една точка (само на данните от повърхността – разломът не е документиран в

минните изработки).

От сателитните снимки и теренните наблюдение, в епицентъра на

инцидента се наблюдават още два разлома. Разлом 2 (фиг.2.7) представлява

естествено продължение на разлом 1. Той се маркира морфоложки от стръмен

откос в левия бряг на Орановския дол. Разломната повърхнина не се разкрива,

понеже е затрупана от голямо свлачище. Морфоложкият отстъп в дола е

оформен в еднородните седименти на Градевскатаконгломератна свита,

поради което не може да се счита, че е литоложки обусловен.

29

Фиг. 2.14.Откосътнаразлом 1 в т. 10 (f-290/75): горевляво – погледнасевер, горевдясно – погледнаизток, долу -

детайлотдолнатачастнаразломнатаповърхностсъсзапазенатектонскаглина

30

Фиг. 2.15.Тектонскоогледало (харниш f-280/85。) в т. 13 с браздинатриене (l-190/30), запазениподтектонскатаглина в откосанаразлом 1 (погледнаизток),

позволяващидасеопределикинематикатанаразлома (лявотсед-разсед).Стрелкатапоказвадвижениетонависящотокрилонаразлома.

Фиг. 2.16. Литоложки съставнаседиментите, в които е развитразлом 1на повърхността

конгломерати

пясъчници

С Ю

31

Освен естествената пространствена връзка на разлом 1 и разлом 2,

трябва да се отбележи, че това са двете основни структури, които ограничават

свлачищните явления – разлом 1 от изток, а разлом 2 – от юг (фиг.2.7 и

2.8).Разлом 3 представлява разсед с потънало източно крило с видима

амплитуда 4-5 м. Разломната повърхност е вертикална, а следата на

разломната повърхност е успоредна на разлом 1, поради което се схваща като

негов антитетичен сателит. Разломите 5 и 6 (фиг. 2.7) са установени в

северната част на находището. Те имат посока ЗСЗ-ИЮИ и са почти успоредни

един на друг. Схващат се като сателити на ограднияГрадевски разлом. Развити

са в неогенските седименти и имат характер на разседи с потънали южни

крила. Ограничават от север свлачищните явления и минните обрушовки.

Разломи 7 и 8 (фиг. 2.7) нямат морфоложки израз на повърхността -

документирани са при детайлните проучвания, като разломи със значителна

амплитуда и деформации.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Въглищното находище „Ораново” се характеризира със сложен геоложки

строеж, благоприятстващ развитието на свлачищни процеси и свързаните с тях

водно-кални потоци. Редуването на водоупорни пластични глини с

водопроницаеми пясъци и пясъчници във въгленосната задруга, както и

разположените над нея водопроницаемислабоспоени конгломерати и

пясъчници, в съчетание със сравнително големия наклон на пластовете,

благоприятстват развитието на такива явления. Главната причина за тях е

гравитацията. На повърхността те се индуцират от стръмния склон, а в

дълбочина – от нарушаване устойчивостта на скалния масив от разломни

нарушения и/или при освобождаване на големи пространства от

миннодобивните работи.

Мястото на инцидента представлява сложен тектонски възел. Част от

разломите в него са новоустановени на повърхността, но най-вероятно имат по-

дълбоко заложение.

Сложната геоложка обстановка в участъка и в мината като цяло, налагат в

бъдеще да се планира и извършва непрекъснат мониторинг на движенията на

скални маси (на повърхността и в дълбочина), с цел устойчиво и безопасно

развитие на минните работи.

32

2.3. Анализ и оценка на хидрогеоложките условия

Хидрогеоложките проучвания, предшестващи разработването на

Орановското въглищно находище, показват че седиментите на терциерния

басейн се отличават като цяло с ниска водообилност. Със сравнително по-

голяма водоносност се отличават някои песъчливо-глинести пластове и

разломните зони.

Разграничени са два водоносни хоризонта – надвъглищен и въглищен, от

които по-съществено значение има „въглищния водоносен хоризонт”, който

обхваща въглищния комплекс, в т.ч. и междупластията от песъчливи глини и

глинести пясъчници. В голямата си част този хоризонт е напорен, като за горен

водоупор служат шистозните глини, залягащи над най-горния въглищен пласт.

В естествени условия пиезометричното ниво е твърде високо, достигайки

абсолютни коти около 460 (по данни от проучванията през 60-те години на

миналия век), при което някои от прокараните тогава сондажи са дали вода на

самоизлив. Днес това ниво е значително понижено от въгледобивните (по-точно

отводнителните) дейности – виж по-долу.

Подхранването на водоносния хоризонт в естествени условия е предимно

латерално - по контактите на терциерните седименти със скалите на

кристалинния комплекс (особено по протежение на Орановския разлом).

Вертикалното подхранване на въглищния водоносен хоризонт е ограничено и то

е свързано главно с разломните зони и някои „литоложки прозорци”.

Филтрационните свойства са относително ниски и са обусловени от

литоложкия характер на седиментите – глини, глинести пясъчници, въглища.

Развитието на мащабните въгледобивни работи е довело през годините

до съществени изменения в хидрогеоложката обстановка. Понастоящем могат

да се разграничат две основни хидрогеоложки единици в пределите на

въглищното находище:

• Ненарушен (естествен) седиментен масив;

• Нарушен („техногенен”) масив.

Ненарушеният масив заема по-дълбоките части на седиментния басейн,

под сегашното ниво на минните работи, както и някои периферни участъци на

басейна (незасегнати от въгледобивните дейности). В него филтрационните

33

характеристики на средата и хидравличните връзки са в общи линии запазени

такива, каквито са в естествени условия.

Нарушеният масив е продукт на многогодишната експлоатация на

въглищното находище. Многобройните минни изработки, деформациите на

терена, мащабните взривни работи и обрушовки са формирали една нова

среда, отличаваща се значително от естествената. Различията се изразяват

главно в следното:

o Увеличаване на водопроницаемостта и особено на водовместимостта на

масива;

o Създаване на изключително нееднородна филтрационна среда,

включваща участъци с висока водообилност (с присъствие на стари

необрушени минни изработки и зони на активно обрушване) и участъци с

много по-ниска водопроницаемост;

o Създаване на сложни хидравлични връзки (вертикални и хоризонтални)

между различните участъци от находището;

o Увеличаване на вертикалното инфилтрационно подхранване поради

значителните деформации и разкъсвания на земната повърхност;

o Промени във физикомеханичните показатели на средата, особено на

раздробените от обрушването материали, престояли продължително във

водонаситено състояние. Тези промени в някои случаи са довели и до

промяна на консистенстното състояние на тези материали (полутечно и

течно).

Ако оценяваме ролята на подземните води при изпълнението на

миннодобивните работи, бихме могли да отбележим следното:

• В чисто количествен аспект (като дебит) подземните води не

преставляватопастност за минните работи поради незначителното им

количество. Последните измервания (август 2013 г.) показват, че общият

водоприток в мината е едва около 1.5 l/s (130 m3/d), което не е проблем

за която и да е отводнителна (водоотливна) система.

• Неблагоприятна е ролята на подземните води с оглед възможността за

внезапна поява и изнасяне на материали в течно и течнопластично

състояние при разкриване на пластове или прослойки изградени от

глинесто-песъчливи материали със силна чуствителност при

взаимодействие с вода - поради високия напор (респ. значителни

34

хидравлични градиенти). Същото се отнася е до разкриването на

отделни водоносни разломни зони, от които се изнася песъчливо-глинест

материал, запълващ разлома.

• Особено неблагоприятна и съществена роля имат подземните води за

влошаване на физикомеханичните (в т.ч. якостните) свойства на

обрушените и водонаситени песъчливо-глинести и въглищни материали,

включително и промяна на консистенцията им. Тази им роля има важно

значение за устойчивостта на масива и на отделни негови части.

2.4. Анализ и оценка на инженерно-геоложките условия

При характеристиката на инженерногеоложките условия на въглищното

находище в геоложкия разрез са поделени следните инженерногеоложки

разновидности:

• Шистозни глини – в геоложкия разрез на терциера глините се

установяват като недобре издържани пластове във въглищния комплекс.

По често се срещат като горнище на въглищните пластове и по-рядко

като долнище. Глините не се разпадат във вода и не набъбват.

Физикомеханичните им свойства ги определят като полускална

разновидност – якостта им на натиск е от 4,0 до повече от 6,0 МРа.

• Глини, песъчливи и прахови – установяват се като прослойки и пластове

с дебелина от десетина сантиметра до 5 – 10 метра. Намират се в

полутвърда и твърда консистенция. Характерна особеност на праховите

и песъчливи глини е свойството им да набъбват. Във вода глините се

размекват и разпадат.

• Пясъчници – заемат значително, а във вътрешността на басейна и

преобладаващо място в геоложкия разрез на терциера. Характерна

особеност на пласта е нееднородността в състава и структурата на

пясъчниците – установяват се както глинести пясъчници с

преобладаваща глинест тип спойка, така и варовити пясъчници, които са

с варовита спойка и високи якостни свойства (якостта на натиск се

изменя от 50 до 80 МРа). Сред пясъчниците се срещат и лещи от пясъци.

Глинестите пясъчници се размекват и разпадат във вода.

35

Горнището на разработвания I въглищен пласт е изградено основно от

шистозни глини и по-рядко от песъчливи глини и пясъчници, които имат 3-4 пъти

по-висока якост от разновидностите изграждащи долнището (песъчливи глини и

глинести пясъчници). Важна особеност в поведението на песъчливите и

прахови глини и глинестите пясъчници е способността им във вода да се

размекват и разпадат.

Извършваният въгледобив в значителна степен е променил

инженерногеоложките условия в района на находището. Подземните минни

работи са изменили съществено напрегнатото състояние на масива, като са

довели до неравномерни слягания на повърхността и в значителна степен са

променили състоянието и свойствата на литоложките разновидности

изграждащи геоложкия разрез над тях. В резултат на процесите на обрушване

литоложките разновидности са със силно променена структура и текстура. При

изземването на въглищата и последващото погасяване (обрушване) на минното

поле, пространствата в зоната на иззетите въглища се запълват с материал от

обрушовките, които се формират над иззетите пространства. В зависимост от

вида на вместващите литоложки видове състоянието и свойствата на

материала в тях е различно, но най-често това са силно омесени въглища,

въглищни чернилки и глини и по-рядко скални блокове от варовит пясъчник. В

преобладаващата си част тези материали са в пластично състояние. Степента

на уплътненост е ниска, като могат да се срещнат и зони с много ниска

плътност. Допълнителен фактор влияещ върху свойствата на тези материали

са подземните води. Те преовлажняват обрушените и структурно нарушени

материали и значително влошават състоянието (преминават в течна и

мекопластичнаконсистенция) и якостно-деформационните им свойства.

Взаимодействието на водата с тези материали се благоприятства и

интензифицира от тяхната структурна нарушеност. Степента на промяна е

взависимост от структурно-текстурните особености на литоложките

разновидности изграждащи геоложкия разрез. С най- значима степен на

промяна в конкретния геоложки профил са обрушовките изградени от

глинестите пясъчници и песъчливите глини, които имат значително

разпространение в геоложкия профил в района на находището. Причина за това

е, че тези литоложки разновидности са с най-силна чуствителност при

взаимодействие с вода, особено когато са със структурна нарушеност. При

36

наличие на вода структурно нарушените материали от глинест пясъчник и

песъчлива глина се размекват и разпадат, което показва, че при наличие на

оводнени зони в геоложкия разрез те могат да преминат в течно състояние.

Направените контролни лабораторни изследвания на материал от

калната земна маса изтекла в галерията, го определят като песъчлива глина, с

показател на пластичност в зоната на границата с глинестия пясък. Това

означава, че изходният материал е именно от посочените по-горе литоложки

разновидности. Преди изтичането този материал се е намирал в течно до

течнопластично състояние и при създаване на условия за разкриването

(изтичането) им, той се е втечнил и е формирал водно-калния поток. Такива

възможности реално се създават при добива на въглищата, тъй като

използваната технология на „източване“ на въглищата, дава възможност

обрушените зони да достигнат до отработените на по-високо ниво

пространства, където има условия за образуване на оводнени зони със

структурно нарушен материал. Подобно опасни са и зоните на пресичане с

минните работи на тектонско нарушени зони, тъй като това са зони с повишена

водообилност и наличие на

2.5. Изследване влиянието върху масива от повърхностни и дъждовни

води

Направеният оглед на повърхността на минния участък, показва че

теренът е свлачищен с обрушени пространства и осеян с много пукнатини, по

които могат да проникнат повърхностни води. Теренът е с оскъдни

водоизточници – извори и гьолове с малки количества вода. Периодът на

станалата авария, показва че вероятността от нахлуване в минната мрежа на

дъждовни и повърхностни води е минимална. Затова считаме, че рудничната

вода в участъка е свързана с дренажната способност на мрежата от подземни

минни изработки по пласта, тектонските нарушенияи развиващата се във

времето пукнатинна система вследствие обрушването и движението на скалите

в резултат на минните работи.Уклон № 01е разположен в дълбоко долнище на

пласта и се свързва с пластова галерия на хор.0 (подетаж 62). Същата е била

наводнена и в последствие осушена, чрез източване на водата от нея. В

началната част на уклона, близо до хор.100 е изграден водосборник. В

хоризонталната част на галерията е извършена изолация преди отпочването на

37

добивните работи на 62 подетаж. Считаме, че с изземване на запасите на

хор.0, подетаж 62, галерията от страна на уклона е самоликвидирана и няма

отношение към водоотливната система на рудника и с проникването на вода по

нея в добивния участък.

2.6. Анализ на състоянието на крепежите в мината

В рудник Ораново отдавна съществува проблема по поддържане в

близост до долнището на въглищните пластове изработки, пресичащи пласта –

травербани, уклони, бремсберги. Затова повечето капитални изработки са

заложени в дълбоко долнище където вместващите скали са относително по-

устойчиви.

Глините, изграждащи долнището на пластовата задруга се отнасят към

така нар. втори реологичен тип с непрекъснато развиващи се деформации и

премествания във времето. При тези условия през годините на съществуване

на рудника са разработвани внедрявани и прилагани различни крепежи и

крепежни конструкции – суха и мокра зидария, ж.б.сегменти с различен брой

ставни връзки, сандвич крепежи, стоманени крепежи, с различни профили

(камбана, двойно Т-образни елементи, коритообразно)и тегло на

стоманата,както бетон и стоманобетон. Практиката убедително показва, че

изработките с по-голям срок на съществуване е необходимо да бъдат

презакрепвани, за да осигуряват нормалните технологични изисквания.

Изработките, прокарвани по пласта, извън контакта със скалите от долнище се

поддържат сравнително лесно и се крепят с дървени ¾ рамки, а към настоящия

момент със стоманен крепеж от 4 бр. сегменти от улейообразен профил THN-21

с различна гъстота от 1,8 до 2 бр./m. Такъв е крепежът на подетажните галерии,

ортовете и уклоните, прокарвани по пласта и поддържани в добивните

участъци. Поради възможността за допълнително погъстяване на стоманените

рамки, сравнително малката продължителност на използване на тези

участъкови изработки и тяхното изоставяне при ликвидацията на изработките

чрез добивни работи считаме, че тези крепежи притежават необходимата

носеща способност и устойчивост. В дълбочина вероятно ще трябва да бъде

извършвано погъстяване на стоманените пръстени за участъковите изработки,

а за капиталните травербани, уклони, бремсберги и скални галерии е

необходимо да се премине към използване на по-тежки профили, като THN-27

38

иTHN-29,и други. Необходимо е също така да се използват и подходящи за тези

профили хамутни връзки и разстрели.

2.7. Управление на скалния натиск (горнището) в условията на добивния

участък

В съответствие със системата на разработване, прилагана в участъка

управлението на горнището е чрез самообрушаване. То се осъществява

паралелно с източването на въглищата от подетажния целик. Приема се, че

чрез управление на източването се управлява и самообрушаването и

състоянието на иззетото пространство.

Прилагането на подетажното обрушаване от ортове, при наклон на пласта

над 30-550, се характеризира с определени особености. В тези условия се

извършва сложно самоорганизиране на поведението на скалите от иззетото-

обрушено пространство под формата на: свличане откъм долнището,

куполообразуване, самообрушаване на куполите и източване, формиране на

микро- и макрокуполи във височина и обрушаване на скалите от

непосредственото и основното горнище с дозапълване на иззетите

пространства с обрушени скали. При този цикъл на самоорганизирано

поведение на обрушените скали в иззетото пространство се образува свличаща

се възглавница, следваща новоиззетото пространство, образуване на куполи и

донаместване на обрушените скали във височина. Затова благодарение на

куполообразуването и последващата им самоликвидация – пропадане, става

възможно в иззетото пространство в дълбочина да проникват скали и скални

късове от значителна височина. С това се обяснява и наличието в обрушеното

пространство на скали, следващи източваните въглища, които се различават

силно от скалите, формиращи непосредственото и основно горнище на

разработвания подетаж. По описания механизъм на самообрушаване, в

условия на приета крачка на циклично източване на въглищата от подетажа

считаме, че при източване на подетажния целик от ортовете в направление от

долнище към горнище още в началните стъпки се извършва запълване със

свлечени скали от горния подетаж. При това се извършва освобождаване на

скалите от горнището, които при достигане на определени размери, стъпка на

скъсване Lст=10-15 m и ширина на стъпката Н= 10-15 m се самообрушават. При

това скъсване на горнището става запълване на иззетото пространство

39

насъседния по-горен подетаж, а вероятно и над него. Този скален материал

компенсира свлечения материал на разработвания основен подетаж.

2.8. Влияние на взривните работи върху състоянието и поведението на

масива

За превръщането на въглищния масив от подетажния целик в насипана

среда за източване от нишите и ортовете се провеждат пробивно-взривни

работи. Те се извършват по паспорт, изготвен в съответствие с ПБТ [3].

Анализът на документацията свързана с взривните работи, дава

основание да се констатира следното:

1.В проектната документация има ,действащи паспорти за взривни работи

за работните места в рудника.

2.Паспортите за взривни работи са съобразени с технологичния режим на

работа в рудника.

3.Паспортите за взривни работи,съответно за конкретните работни

места,съдържат:

–теоретико-изчислителна част;

– графична част;

– раздел за безопасност на труда;

4.Паспортите за взривни работи включват подходящите за обекта взривни

материали в предохранително изпълнение в това число взривни вещества и

средства за взривяване.

5.Вложените по работни места, количества взривни материали в това

число и брой средства за взривяване/ел.детонатори/ не надвишават

проектните стойности.В зависимост от конкретните условия и по преценка на

майстор минbора е възможна корекция на количествата взривни материали.

6.Технологията на взривяване е изпълнена съгласно изискванията на

проектната документация и нормативна уредба за рудник от такава категория.

7.В деня на станалата злополука, 16.07.2013г. в първа смяна са

извършени два броя взривявания,съответно:

– „първо“ взривяване с обща маса на взривното вещество 5.04кг/съгласно

паспорт/,реално занижена/съгласно указания на майстор

минbора/,разпределено в 4 степени на закъснение,посредством вносни

милисекундни детонатори от типа „30ММSED“с време закъснение между

40

степените от 30мс.Взривяването е извършено на работно място „В“с кръгло

сечение по „подготовка“ на около 6м.от подетажна галерия ном.64;

– около един час по-късно на работно място с правоъгълно сечение по

„добив“ е извършено „второто“ взривяване с обща маса 3.60кг.-взривно

вещество,разпределено също в 4 степени на закъснение през 30милисек.,като

са използвани също горепосочения тип ел.детонатори;

– около 30мин.след това настъпва злополучното събитие

8.За същата работна смяна са били планувани още два броя взривявания.

Анализът на информацията, свързана с пробивно-взривните работи дава

възможност да бъдат направени следните заключения:

1. Проведените пробивно-взривни работи са извършени по паспорт и

нямат пряка връзка с последващата авария.

2. Проведените взривни работи в участъка на 16.07.2013 г. не са

директна причина за внезапния прорив на вода и кал в минните

изработки.

3. Кратко описание на събитието

На 16.07.2013 г. между 9,30 и 9,45 за изключително кратко време мрежата

от минни изработки, след 165-я метър на подетажната 64 галерия се напълва

със смес от вода, кал, скални и въглищни късове с различна едрина и размери.

В резултат на това в тези изработки загиват четирима миньори. Водно-калната

маса, в общ обем от около 270 m3, запълва изцяло: 40 m от подетажната

галерия; 5 m остатък от орт „Б“; 9 m галерия между ортове „А“ и „Б“; 10 m

неотработена част от орт „А“ и 5 m напредък от орт „В“.

След извършените спасителни и спасително-издирвателни действия

загиналите миньори са открити. Установени са причините и начина, по който са

загинали. По тях се счита, че пробивът е станал в орт „Б“. Потокът бързо се е

придвижвал в посока към началото на подетажната галерия и обратно към орт

„А“. При движението си по подетажната галерия потокът е застигнал и погълнал

миньорите, работещи в орт „В“. При движението си към орт“А“ калният поток е

блокирал и погълнал миньорите, работещи в орт „А“.

41

4. Хронология на събитията в участъка

В началото на 2013 г. започва прокарване на 64-та подетажна галерия.

Прокарването продължава до началото на м.юни. Общата прокарана дължина

на изработката е 200 m. През м.юни се прокарва добивен орт „Б“. На 24 юни

започват добивните работи в него, които спират на 11.07.2013 г.

В началото на добивните работи – дъното на орта, в долнището на пласта

се появява вода, което налага отводняване. Направен е локален водосборник,

съоръжен с преносима помпа. На 25.06.2013 се появява вода, кал, натичат

скали, но на 26.06. работата продължава. Между 26 и 28 се наблюдават кубета

в иззетото пространство и работата е спряна до тяхното самоликвидиране. По-

нататък работата в орта продължава.

Успоредно с добивните работи в орт „Б“ се извършват удължаване на 64-

та подетажна галерия.Появяването на горнището на пласта от дясната страна

на профила на галерията, налага същата да завие наляво, поради което този

участък е наречен по-нататък орт „А“. Добивните работи в него започват след

преустановяване на добивните работи в орт „Б“ (11.07.2013 г.). Започва и

прокарването на орт „В“. Изработка „А“ е с дължина 18 m. При изземването на

подетажния целик в орт „А“ на 4-тия метър от дъното се свличат големи обеми

от въглища, при което се претоварва и изгаря двигателя на верижния

транспортьор, обслужващ орта (15.07.2013 г., втора смяна). По късно е скъсен

транспортьора с изоставане на два улея затиснати от въглищата и е сменен

двигателя. Подготвена е за работа дясна ниша и са прокарани от нея 4 метра

(стр.96-97, от протоколите на разпитите). На 16.07.2013 г. за първа смяна се

предвижда прокарване на орт „В“ и работа по източване на въглища през ниша

в орт „А“. На работните места са назначени две двойки копачи. Назначените

миньори, в началото на смяната изпълняват предвидените по паспорт пробивни

работи. Майстор-взривника последователно зарежда взривните дупки, свързва

взривната мрежа и взривява зарядите. В орт „В“ са взривени общо 2,0kg ВВ, а

в орт „А“ – 7kg. След проветряване взривникът се е оттеглил, а миньорите се

заемат със следващия процес от технологичния цикъл – изчистване на орт „В“ и

източване на въглища в орт „А“. Процесът е свързан с работата на

транспортьорите, по транспортната верига. Източването започва около 9,10 ч.

Миньорите са работили от около 30-35 минути и около 9,40 ч. е станал

внезапния пробив, запълнил мрежата от минни изработки на 64-ти подетаж.

42

V. ОТГОВОРИ НА ПОСТАВЕНИТЕ ВЪПРОСИ

ВЪПРОС № 1.ДА СЕ ИЗЯСНЯТ ПРИЧИНИТЕ И МЕХАНИЗМА НА СТАНАЛАТА АВАРИЯ

/ПРОБИВ НА ВОДА И КАЛ/В 64-ТА ПОДЕТАЖНА ГАЛЕРИЯ В РУДНИК „ОРАНОВО”, ГР

СИМИТЛИ?

Вероятният механизъм на станалия пробив на вода и кал в 64- подетажна

галерия е следния:Извършва се добив от приконтурната част на основния

геоложки блок, крило североизток, със система на разработване подетажно

обрушаване през добивни ортове. Прокаран е орт Б.

След достигане на дъното на орт „Б“ се установява наличие на вода, а

малко по-късно и наличие на кал. При източване на въглищата от подетажния

целик се образуват кубета, които се очаква след преустановяване на работата

след две смени да се самоликвидират. При самоликвидирането на тези кубета

силно натича – свлича се влажна маса откъм долнището, която запълва

иззетото пространство откъм дъното на орта към подетажната галерия на

участък от 4m ( изтеклия материал и вода са със повишена температура, от

което може да се съди, че са от иззетите пространства на по-горните

подетажи). Продължено е изземването на въглищата от орт „Б” и е

преустановено на 5m от подетажната галерия, за да се изземат въглищата от

орт А. Заедно с това се извършва натичане на минна маса от обрушеното

пространство на горните подетажи.

Въпреки преустановената добивна дейност в орт „Б“, в него е продължило

натичането на вода, а вероятно и на кал от по-горните отработени подетажи.

При това натичане вертикално над подетажа се формира пластичен комин от

силно овлажнени, обрушени скали. Коминът във височина постепенно достига

62-ри, а вероятно и по-горните и подетажи, в които е формирана критична маса

от обрушени скали в течно-пластично състояние. Във времето без видими и

звукови признаци пластичната маса в комина загубва своята устойчивост и

отваря път за натичане на водно-кална маса от по-горните подетажи. При

натичането на калната маса с голяма скорост са увлечени скални късове и

въглища, които се придвижват на разстояние от около 65 m. Обратните

изчисления за напорът на водно-калния пулп показват, че за натичане на този

43

пулп на хоризонтално разстояние 65 m е необходимо напорът му да е над 20 m,

при скорост на изтичане от 2-3 m/s.

Вероятните причини за инцидента са следните: Мястото на инцидента

представлява сложен тектонски възел. Част от разломите са новоустановени.

Новооткрития разсед N1 Фиг.2.9 се очаква в дълбочина да минава близо до

изземвания орт Б. Вероятно водоупорната повърхност на този разсед е

увеличила водопритока в този район и е създала условията за водно калния

пробив.

Направените контролни лабораторни изследвания на материал от калната

маса изтекла в галерията, го определят като песъчлива глина, с показател на

пластичност в зоната на границата с глинестия пясък. Това означава, че

изходният материал е именно от посочените по-горе литоложки разновидности.

Преди изтичането този материал се е намирал в течно до течнопластично

състояние и при създаване на условия за разкриването (изтичането) му, той се

е втечнил и е формирал водно-калния поток.

При това изтичане е възникнал въздушния удар в участъка (по

свидетелските показания).

Течно-глинестата маса е и носителят на скали и въглищен материал от

обрушените и запълнени пространства от съседните 63-ти и 62-ри подетажи.

Успоредно и като последействие е извършено преразпределение на

положението на обрушения материал и неговото количествено и обемно

компенсиране от скалите в горнище на пласта.

Всички разпитани миньори отговарят, че до момента на настъпване на

калния пробив на сместа от глина, вода, въглища( предимно от горележащите

пластове, които не са обект на експлоатация) и скални късове от

непосредствено и основното горнище не са забелязали нищо смущаващо в

участъка.

ВЪПРОС № 2.КОГА, КАК И КЪДЕ СА СЕ ПРОЯВИЛИ ПЪРВИТЕ ПРИЗНАЦИ ЗА НАЛИЧИЕ

НА ОПАСНОСТ ОТ ПРОБИВ НА ВОДА И КАЛ И КАК Е НАРАСТВАЛА ОПАСНОСТТА?

Не може със сигурност да се отговори на този въпрос тъй като няма

сведения за появяване на признаци пряко свързани с пробива . Пробивът

произлиза след прекратяване на добивните работи в орт Б. Достъпът на

работниците е невъзможен поради което не може директно да бъдат

44

наблюдавани определени признаци по които да се съди за опасността от

пробив и нейното нарастване във времето .

ВЪПРОС № 3. КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА НАСТЪПВАНЕ НА СРУТВАНЕТО

/СВЛАЧИЩЕТО И КЪДЕ ТОЧНО Е НАСТЪПИЛО ТО?

При издирвателните действия телата на работниците, работили в орт „А“ са

намерени на работното им място. В забоя не е имало прорив.

При изчистването на подетажна галерия № 64, орт „А“ е намерен в

нормално работно състояние. Единственото място, където са обрушени скали

от горнището е орт “Б“. Мястото на настъпване на внезапния прорив е в

горнището на изземваната камера на орт „Б“. Причините и механизма за

настъпване на внезапния прорив са описани в отговора на въпрос № 1.

Въпрос 4. ИМА ЛИ НЕСЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ ДЕЙСТВИЯТА НА СЪОТВЕТНИТЕ

ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА И ПРЕДПИСАНИЯТА ЗА ЗДРАВОСЛОВЕН И БЕЗОПАСЕН ТРУД,

РЕГЛАМЕНТИРАНИ В ДЕЙСТВАЩАТА НОРМАТИВНО ТЕХНИЧЕСКА ДОКУМЕНТАЦИЯ? АКО ИМА

ДОПУСНАТИ НАРУШЕНИЯ КОИ ОТ ТЯХ СА В ПРЯКА ПРИЧИННА ВРЪЗКА С НАСТЪПВАНЕ НА

ЗЛОПОЛУКАТА, СЪОТВЕТНО С ПРИЧИНЯВАНЕ НА СМЪРТТА НА ЧЕТИРИМА РАБОТНИЦИ?

Възникването на станалото явление има вероятностен характер,

определящ се от съчетанието на различни по своята същност минно – геоложки

условия и технологията на добив. В основния нормативен документ –

„Правилник по безопасност на труда в подземните въглищни рудници В – 01-

01-01” [1] както и в другите нормативни документи свързани с безопасността на

труда не съществува понятието „кален пробив” поради, което не са предписани

и мерки за безопасна работа при опасност от нахлуване на кални потоци в

изработките. За пробиви на вода и пулпове се споменава единствено в чл. 12

ал.1 т.8 от инструкцията за съставяне на плана за ликвидиране на аварии към

правилника [2] и в Правилника за минно и газоспасителна дейност [3]. Там

обаче се третират действията за спасяване на хора при вече възникнал пробив.

Съгласно гореизложеното може да се направи извода, че няма преки

нарушения на нормативните документи по отношение на здравословните и

безопасни условия на труд.

45

Предприетите мероприятия за недопускане възникване на такъв тип

авария са отбелязани в технологичните паспорти на прокарване, крепене и

управление на горнището на добивните ортове (ленти) от 64 подетажна

галерия в североизточна посока (раздел VI отводняване и намаляване на

метаноотделянето) [13], както и т.11 в Плана за предотвратяване и

ликвидиране на аварии [6].

По отношение на срутвания, свличания и изтичане на въглища в

подземните изработки в нормативните документи тези явления са третирани

предимно от гледна точка на технологията на добив. Тези опасности не са

детайлно проучени, включително не е достатъчно изяснена връзката между

отделните елементи на технологията и условията, съчетанието на които може

да доведе до реализация на този вид опасности.

Въпрос № 5.ПРИ КАКВИ ПРЕДПРИЕТИ ДЕЙСТВИЯ ОТ СЪОТВЕТНИТЕ ДЛЪЖНОСТНИ

ЛИЦА ЗЛОПОЛУКАТА ЩЕШЕ ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТА?

На този въпрос е трудно да се отговори. В показанията на всички

работещи в участъка не се съдържа информация за появили се признаци за

наближаваща опасност, изискващи действия от ръководния персонал.

Въпрос № 6.НАЧИНЪТ НА УПРАВЛЕНИЕ /ОБРУШАВАНЕ/ НА ГОРНИЩЕТО И

НЕОТСРАНЯВАНЕТО НА КРЕПЕЖНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗЗЕТИТЕ ПОДЕТАЖИ /ПО

СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ ОТ № 58 ДО № 63/, КАКТО И НАЛИЧИЕТО НА ПРАЗНИ

ПРОСТРАНСТВА В ГОРНИЩЕТО СЪЗДАЛИ ЛИ СА ПРЯКА ОПАСНОСТ ПО ВРЕМЕ НА

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МИННИТЕ РАБОТИ В ПОДЕТАЖ 64 И ДОБИВНИТЕ ОРТОВЕ?

Управлението на горнището при прилаганата система на разработване в

участъка е със самообрушаване. То е свързано с процеса на източване на

раздробените с ПВР въглища от подетажния целик. Активни мероприятия като,

премахване на крепежите и принудително обрушаване на горнището не се

прилагат, поради което е трудно да се прогнозира състоянието (запълнено с

обрушени скали или празно) на иззетото пространство. При нескъсване на

основното горнище и несвличане на част от скалите от съседния подетаж е

възможно да се образуват празни пространства, които сами по себе и създават

опасност от внезапно неконтролирано самообрушаване и предизвикване на

46

въздушен удар с изтласкване на газ метан и възникване на опасност на прахо-

газова експлозия.

Изоставянето на крепежа в изработките на участъка, което е заложено в

проекта на системата, създава възможност за намаляване замърсяването на

въглищата при източване, тъй като се формира, т.нар мат, с който в ограничена

площ на нивото на горния подетаж се ограничава смесването на въглищата с

обрушените скали. Същевременно обаче изоставените крепежи осигуряват

подпиране на скалите от горнището и създаване на възможност за по

безопасна работа на работниците при източването на въглищата в изземвания

орт.

Празни незапълнени пространства в резултат на оставянето на крепежа на

горните етажи е малко вероятно но и да има такива при протичане на процеса

на обрушаване на горнището и престояването му значително време, повече от

година те ще се ликвидират. Дори да има такива пространсва техния обем е не

сравним с обема на изземваната лента и не може да създаде опастности при

изземването.

Въпрос № 7.НЕСПАЗЕНАТА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ ЗА ДОБИВ В ДОБИВНИТЕ

ЛЕНТИ /ПЪРВО Е ИЗЗЕТА «Б», СЛЕД КОЕТО Е ЗАПОЧНАЛА РАБОТА В «А» И «В»/, ПО КАКЪВ НАЧИН СЕ Е ОТРАЗИЛА НА БЕЗОПАНОСТТА НА ТРУДА И НА ЯКОСТТА НА

КРЕПЕЖА В ДОБИВНИТЕ ЛЕНТИ И ПОДЕТАЖА? По принцип при глухи добивни изработки, добивните работи трябва да

бъдат извършвани последователно в обратен ред. При системата на

разработване, прилагана в р-к Ораново отработването на ортовете и

погасяването на подетажната галерия също става в обратен ред. Допуска се

едновременното погасяване на два съседни орта с изпреварване на добивните

работи в крайният съседен.

Изземването на орт„Б” преди орт „А” не е повлияло върху якостта на

крепежа, добивните ленти и подетажа. При изчистването на запълнената със

скална маса 64- подетажната галерия са наблюдавани участъци, в които

металния крепеж е бил разрушен а стените на изработката са се запазили.

Това показва, че няма проблеми с устойчивостта на крепежа в участъка тъй

като, изработките са престояли известно време без крепеж без да се разрушат.

Изтичането на материала, който е запълнил около 70m галерии с диаметър

2,5 m с висока скорост би довело до запълването на 4 до 5 съседни орта, т.е.

47

опасността идва конкретно от изземването на този орт, а не от

последователността на изземване.

Последователността на погасяване на добивните изработки не влияе

върху носещата способност на крепежите в тях, но влияе върху схемата на

тяхното натоварване, проявите на скален натиск и като цяло върху

устойчивостта на крепежа. В конкретния случай няма такова влияние.

Въпрос № 8.ПО КАКЪВ НАЧИН СА СЕ ОТРАЗИЛИ НА УСЛОВИЯТА ЗА

ВЪЗНИКВАНЕ НА ЗЛОПОЛУКАТА СЛЕДНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА : - ПРОКАРВАНЕТО НА ПО ДВЕ НИШИ В ЛЯВО И В ДЯСНО В ДОБИВНА ЛЕНТА

«Б», ВМЕСТО НА ПО ТРИ, С РАЗСТОЯНИЕ МЕЖДУ ОСИТЕ ИМ ОТ ПО 4,5 МЕТРА, КАКТО Е БИЛО ПРЕДВИДЕНО ПО ТЕХНОЛОГИЧЕН ПАСПОРТ;

- ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОБИВНИ РАБОТИ В НЕСЪОТВЕТСТВИЕ С

ТЕХНОЛОГИЧНИЯ ПАСПОРТ ЗА ПРОКАРВАНЕ, КРЕПЕНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА

ГОРНИЩЕТО НА ДОБИВНИТЕ ОРТОВЕ /ЛЕНТИ/, БЕЗ ДА СА НАПРАВЕНИ И

СЪОТВЕТНО РЕГИСТРИРАНИ ИЗПРЕВАРВАЩИТЕ СОНДАЖИ; - ИЗБРАНОТО ВЗРИВНО ВЕЩЕСТВО, РАЗХОД НА ВЗРИВНО ВЕЩЕСТВО И

ДИАМЕТЪР НА ВЗРИВНИТЕ ДУПКИ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ ПРОКАРВАНЕТО НА ПОДЕТАЖ

64 И ДОБИВНИТЕ ЛЕНТИ? Местоположението на ортовете в подетажа, броят и положението на

нишите в орта, начинът на прокарване и последователността на изземване на

подетажния целик са основни технологични решения. При реализацията им по

паспорт се очаква да бъдат постигнати : по-ефективни пробивно-взривни

работи и по-добро разрушаване на въглищата в добивния обем; по-малко

крепежно-осигурителни работи; по-лесно и пълно ръчно източване на

въглищата примаксимално възможната за тази технология безопасност на

труда.

В тази връзка прокарването в орт „Б“ на двойка ниши вместо три двойки не

влияе негативно върху условията за възникване на злополуката. Негативното

влияние на това действие се изразява основно върху пълнотата на извличане

и общото количество на добитите и източени въглища от орта.

Изпреварващите сондажи включени в технологичния паспорт на

системата и добивната технология са важна част от предварителното

технологично проучване. Чрез тези „сондажи“-дупки се определят

геометричните параметри на подетажния целик и иззетото пространство,

състоянието на целика и запълненото пространство, наличия на вода, кал,

повишена влажност и др. Текущите резултати от тях се използват за

48

уточняване геометрията и параметрите на пробивно-взривните работи, за

взимане на съответни управленски решения по отношение на добивните

процеси и безопасността на труда.

Затова непрокарването на този тип „сондажи“- дупки може да лиши

работещите от важна информация за състоянието на минния масив и при

взимане на несъобразени със ситуацията решения да бъде предизвикана

аварийна ситуация.

Прокарването на минните изработки – подетажна галерия, добивният орт

и добивните ниши, както и добивните работи в тях се извършва с използване

енергията на взрива.

За тази цел са разработени , за условията на мината и приложени към

документацията на системата на разработване и добивната технология

паспорти за пробивно-взривни работи.

Прилагането на пробивно-взривните работи по паспорт цели постигане на

ефективно отбиване и разрушаване на въглищата в рамките на минния масив,

обект на въздействие (забой) при запазване устойчивостта на призабойното

пространство. Затова можем да считаме, че взривните работи не оказват пряко

влияние върху условията за възникване на злополуката.

Въпрос № 9.ЗАЛОЖЕНИЯТ ПО ПАСПОРТ КРЕПЕЖ НА ПОДЕТАЖ 64 И ДОБИВНИТЕ

ЛЕНТИ, СЪОБРАЗЕН ЛИ Е С МЕТОДА НА ДОБИВАНЕ НА ВЪГЛИЩАТА И ДЪЛБОЧИНАТА НА

ПОДЕТАЖНАТА ИЗРАБОТКА И СКАЛНИЯ НАТИСК?

Заложеният по вид и конструкция крепеж в участъка – за подетажната

изработка и добивните ортове е на базата на стоманени пръстени. Профилът е

улейообразен тип THN 21, произведен и сертифициран от фирма Стомана,

гр.Перник. При приетата гъстота на крепежа може да се счита, че той има

достатъчна носеща способност. Крепежът създава възможност за бързо

закрепване и сигурно поддържане на работното пространство в процеса на

пробивно-взривните работи и източването. Съобразен е със системата на

разработване, управлението на процесите по източване и обрушаване на

иззетото пространство и дълбочината на разработване.

Въпрос № 10.ПРЕДВИДЕНИТЕ ПО ПАСПОРТ И ИЗПЪЛНЕНИ НА МЯСТО СОНДАЖИ

/КАТО ДЪЛБОЧИНА И БРОЙ/ В ПОДЕТАЖ 64 И ДОБИВНИТЕ ЛЕНТИ ДОСТАТЪЧНИ ЛИ СА ЗА

49

ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА И ПРЕДВИЖДАНЕ НА ЕВЕНТУАЛНИ ОПАСНОСТИ?

ИЗПЪЛНЕНИТЕ Ч СОНДАЖИ СЪОТВЕТСТВАТ ЛИ НА ПРЕДВИДЕНИТЕ ПО ТЕХНОЛОГИЧЕН

ПАСПОРТ?

Предвидените по технологичния паспорт сондажи по същество са дупки (Φ

36, 42 mm). Те са свързани с определяне месторазстоянието на подетажната

галерия спрямо непосредственото горнище, състоянието на подетажния целик

от въглища за източване и дълбочината на взривните дупки. Чрез тях се съди

за влажността на въглищата и очакваната водообилност в орта при добивните

работи. Те имат за цел допълнително проучване в участъка и анализза

очаквани опасности. Те се прокарват и използват за наблюдение и оценка

състоянието на обрушеното пространство, включително и за откриване на

празни пространства. Предвидените опробващи сондажи – дупки по

технологичния паспорт са свързани и с геометричното и технологично

обслужване на ПВР при прокарване на подетажната изработка, ортовете,

нишите и добива.

Прокарваните сондажи съответстват на предвидените по технологичния

паспорт.

Въпрос № 11.ПРЕДСТАВЛЯВА ЛИ ИНДИКАЦИЯ ЗА ОПАСНОСТ ОТ НАСТЪПВАНЕ НА

ЗЛОПОЛУКА ПОЯВИЛАТА СЕ НА 15-16 МЕТРА В ЛЕНТА /ДОБИВЕН ОРТ/ «Б» КАЛ И ВОДА НА

25.06.2013Г., КАКВИ ДЕЙСТВИЯ Е СЛЕДВАЛОДА СЕПРЕДПРИЕМАТ ЗАПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА

ЗЛОПОЛУКАТА И ОТ КОГО?

Появяването на кал и вода в работното пространство при процеса на

източване на отбитите въглища може да представлява опасност за работещите.

Затова при появяването на кал и вода в орт „Б“ на 25.06.2013 г. правилно е

преустановена работата по източване и изчакване развитието на естествените

процеси на свличане на обрушените скали и преустановяване или

ограничаване на натичането на вода и кал. След изчакване, добивът в орт „Б“ е

възобновен. До спиране на добивните работи в орта не произлизат особени

прояви на скалния натиск. Ръководството в лицето на Нач.смените,

Нач.участъка и Гл.инженер не са информирани от работниците за настъпили

особени явления при добивните работи в орта, за да предприемат определени

действия за ограничаване и предотвратяване опасността от настъпване на

злополуката.

50

Малките количества на вода и глина не са индикатор за възникване на

внезапен прорив, но независимо от това работите са били преустановени.

Въпрос 12. КОНСТАТИРАНАТА ОТ МИНЬОРИТЕ ПОВИШЕНА ТЕМПЕРАТУРА НА

ВЪЗДУХА И НАМАЛЕНАТА КОНЦЕНТРАЦИЯ НА КИСЛОРОДА ПРЕЗ НОЩНАТА СМЯНА НА

15.07.2013Г. ИНДИКАЦИЯ ЛИ Е ЗА ОПАСНОСТ ОТ ЗЛОПОЛУКА, КАКВИ ДЕЙСТВИЯ Е

СЛЕДВАЛО ДА СЕ ПРЕДПРИЕМАТ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО Й, И ОТ КОГО?

Причините за повишената температура на въздуха и намалената

концентрация на кислорода по време на трета смяна могат да бъдат следните:

1. Въглищата имат способността да се окисляват от кислорода във

въздуха при нормални температури. В резултат на този процес започва

отделяне на топлина, част от която се акумулира и води до затопляне на

въглищата. Ако процеса продължи и тази топлина не се изнесе от масива, а

продължава да се натрупва, се стига до момента в който възниква така

наречения ендогенен пожар т.е. въглищата започват да тлеят – да горят

безпламъчно с отделяне на продукти на нискотемпературното окисление. При

това температурата на въздуха се повишава, кислородното (О2) съдържание

намалява и започва отделяне на продукти на горене – въглероден оксид (СО) ,

въглероден диоксид (СО2), ненаситени въглеводороди, а при по-високи

температури и водород.

По време на констатираното повишение на температурата съдържанието

на кислорода е измерено от завеждащ смяната в отдел Вентилация – Кехайов.

Показанието е било 20.3%об. [10].

Съгласно чл.134 ал.(1) на ПБТ [1] минималното допустимо съдържание

на кислород О2 в минни изработки, където се намират хора е 20%об. Освен

това измерванията за наличие на метан (СН4), въглероден оксид (СО) и

въглероден диоксид (СО2) са показали нулеви стойности. Тези показания са

потвърдени и от пристигналия на мястото след обаждане от диспечера на

рудника началник участък „Вентилация” – Благой Янев [11]. Освен това след

пристигане на Янев по думите на самия миньор Павел Траянов подал сигнала,

затоплянето е изчезнало. До края на смяната обстановката в участъка не се е

променила. Това по своята същност изключва наличие на пожарно огнище във

въглищния масив повишило температурата на въздуха, а отсъствието на

51

продукти на нискотемпературно окисление изключва изтласкване на пожарни

газове от иззетото пространство.

2. Нарушаване на вентилацията т.е. промяна на пътя или на дебита на

вентилационния поток осигуряващ въздух за проветряване на участъка и

работните места в него.

Доставката на въздух до работните места става по предварително

определен вентилационен маршрут съобразен с конкретните минно-геоложки

условия, вентилационната мрежа и технология на работа. Управлението на

вентилационния поток в случая се извършва посредством вентилационни

врати, които при нужда могат да доведат и до промяна на посоката на

движение на въздуха в минните изработки. Такива врати в рудника се намират

на хоризонт 100 и травербан 20. Вратите са обикновено (нормално) затворени.

Вероятно в момента, в който на 64-та подетажна галерия е отбелязано

затопляне на въздуха, някоя от тези врати е била отворена, при което въздуха е

променил маршрута си на хор.100. В резултат на това дебита на въздуха до

работните места е намалял, при което се е повишила температурата на

въздуха. При последвалото затваряне на вратите вентилацията и дебита на

въздух до работните места се възстановява и температурата в галерията се

нормализира.. Това обяснява, както показанията на началника на служба

„Вентилация” – Благой Янев [11], така и на миньора подал информацията в по-

ранен период – Павел Траянов [9].

Следователно основната причина за повишаване на температурата на

64 подетажна галерия по време на трета смяна на 15.06.2013г е нарушената

вентилационна схема на проветряване на участъка за кратък период от време.

Предприетите своевременни действия от началник служба “Вентилация”

Благой Янев за установяване газовата картина на работните места

представляват правилна и обичайна реакция на сигнала, подаден от миньора.

Установеното при тези измервания, отсъствие на пожарни газове, повишени

концентрации на метан и на дефицит на кислород, изключват изтласкването на

газове от иззетото пространство.

Констатираното и отбелязано в диспечерския дневник повишение на

температурата на въздуха на 64 подетажна галерия по време на трета смяна на

15.06.2013г. няма отношение към последвалата злополука на 16.06.2013г.

52

Въпрос № 13. ОСИГУРЕНИ ЛИ СА ПОНЕ ДВА НЕЗАВИСИМИ ИЗХОДА ОТ РАБОТНОТО

МЯСТО, СЪГЛАСНО ИЗИСКВАНИЯТА НА НАРЕДБА № 9 ОТ 16.12.1997 Г. И АКО НЕ, ПО

КАКЪВ НАЧИН Е ПОВЛИЯЛО ТОВА НА БЕЗОПАСНОСТТА НА РАБОТЕЩИТЕ В ПОДЕТАЖА

В рамките на добивния участък до капиталните уклони и в добивните

ортове не са осигурени два независими вход-изхода. Използваната система на

разработване е с глухи коридорни изработки (подетажна галерия и ортове),

които се превръщат в добивни при тяхното погасяване. Системата не

противоречи на ПТБ [1,2], а безопасното и прилагане в рудника е свързано с

реда и последователността на прокарване и погасяване на подготвителните и

добивни изработки. Липсата на два независими изхода при тези система на

разработване не влияе пряко въру безопасността на работещите.

Въпрос № 14.ИЗВЪРШВАНО ЛИ Е И ОТ КОГО ПОСТОЯННО НАБЛЮДЕНИЕ НА

ДВИЖЕНИЕТО НА ПЛАСТОВЕТЕ И ПРЕДПРИЕМАНИ ЛИ СА МЕРКИ ЗА УКРЕПВАНЕ НА МИННИТЕ

ИЗРАБОТКИ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА ОБРАЗУВАНЕТО НА СВЛАЧИЩА?

Няма сведение за извършвани целенасочени наблюдения на движението

на масива и повърхността. Във връзка с осигуряване на подходящи крепежи,

основно за главните разкриващи и подготвителни изработки и за тяхното

поддържане са провеждани от НИТИ Минпроект изследвания [16,17] за

движение на повърхността. Изследване във връзка със свлачищните процеси

на повърхността и влиянието на минните работи върху тях са извършвани от

БАН. Не са известни сведения за предприети целенасочени действия, свързани

с управление на свлачищните процеси на повърхността и ограничаване на

тяхното образуване от мина Ораново.

Въпрос 15. ИЗПЪЛНЕНИ ЛИ СА ПРЕДВИДЕНИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ ПО Т. 11 ОТ ПЛАНА

ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ЛИКВИДИРАНЕ НА АВАРИИТЕ В РУДНИК ОРАНОВО ЗА ТРЕТОТО

ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2013Г.?

Предвидените в т.11 мероприятия относно пробиви на вода в Плана за

предотвратяване и ликвидиране на авариите [6] в рудник Ораново за третото

тримесечие на 2013г.са изпълнени, видно от документираните рапорти на

завеждащ смените.

53

Въпрос 16. СЛЕД СТАНАЛОТО СЪБИТИЕ – КАЛЕН ПРОРИВ НА 04.10. 2007Г. В

РУДНИК ОРАНОВО ПРЕДПРИЕТИ ЛИ СА ДОПЪЛНИТЕЛНИ МЕРКИ ЗА СИГУРНОСТ НА

РАБОТЕЩИТЕ И АКО ДА – КАКВИ И АДЕКВАТНИ ЛИ СА БИЛИ ТЕ?

След станалата авария през 2007г. в рудник Ораново в Технологичния

паспорт за прокарване,крепене и управление на горнището на добивните

ортове (ленти) от 64 подетажна галерия в североизточна посока в раздел VI

отводняване и намаляване на метаноотделянето [13] са предвидени

мероприятия за отводняване при поява на вода и мерки срещу водни, кални

пробиви.

Съгласно тези мероприятия при прокарване на добивните ортове и

добивните ниши задължително на всеки три цикъла се прокарват изпреварващи

сондажи (С) с дължина 5m (обозначени съответно с номера С1, С2, С3 и С4) в

различни направления – вертикално, хоризонтално, и странично. Целта е да се

определи до къде е обрушовката и има ли наличие на акумулирана вода на по

– горния хоризонт. По този начин, при наличие на такава тя ще бъде източена

(предварително дренирана), за да не се получи неочаквано динамично

изтичане.

Освен това, както в Паспорта за прокарване и крепене на изработките

[13], така и в Плана за предотвратяване и ликвидиране на аварии [6] в т.11 са

набелязани мерки за контрол на състоянието на подготвителните и добивни

изработки и наличие на предупредителни признаци за пробив на вода и кал и

последващите действия при поява на такива признаци.

В Плана за предотвратяване и ликвидиране на аварии [6] са разписани

последователност от действия за спасяване на хора при кални и водни пробиви

и ликвидиране на последствията от тях Тъй както водния така и калния пробив

са динамични явления протичащи за кратко време с голяма интензивност

наличието на предупредителни знаци може да доведе до предотвратяване на

злополука от такъв род, чрез своевременно изтегляне на хората. По този начин

при наличие на приток на вода и кал при прокарване на 64-Б лента на

25.06.2013г. е довело до извеждане на хората от работните места и прилагане

на мероприятия за отвеждане на водата от лентата и галерията. Това събитие

е отразено в рапортния дневник на диспечера [8], в който се отразяват всички

необичайни събития довели до прекъсване на работа.

54

Преди възникване на аварията на 16.07.2013 не са наблюдавани и

регистрирани предупредителни признаци за кален пробив. Това се

потвърждава от работниците от предишната нощна смяна и тези работили в

галерията преди злополуката. Пукнатинната система, която взривните работи

създават при прокарване на лентата, не е установявана.

Въведените допълнителни мерки, след настъпилия внезапен прорив на

04.10.2007 г. се изразяват в прокарването на система от изпреварващи

сондажи, от тях се получава информация за наличието на вода, силно течни

глини, влажен масив и разстоянието до горнището на изземваната камера.

Счита се, че те са били адекватни и при прилагането им са провеждани

добивни работи за изземването на всички подетажи в продължение на почти 6

години.

Регистрацията за прокарване на тези сондажи се описва единствено в

рапортната книга на началник смените [12].

След станалия пробив на кал, въглища и скали на 04.12.2007 г. подробен

анализ на събитието, причините за пробива и необходимите мерки за

прогнозиране, предотвратяване на проявлението и намаляване на вредните

последствия от него, както и обхватът на тези мерки са представени в

Техническата експертиза на проф.д-р М.Михайлов и ст.н.с. д-р Д.Александров

[18].

Въпрос № 17.КАК СА РАЗПОЛОЖЕНИ ПОМЕЖДУ СИ И КАКВО Е РАЗСТОЯНИЕТО

/ХОРИЗОНТАЛНО И ВЕРТИКАЛНО/ МЕЖДУ МЯСТОТО НА КАЛНИЯ ПРОРИВ, СТАНАЛ НА

44.12.2007 Г. И НАСТОЯЩИЯ ТАКЪВ?

Взаимното положение на пробива през 04.12.2007 г. и този на 16.07.2013 г.

е показано на фиг.2.2 и Фиг.2.3. На фиг.2.3 се вижда, че вертикалното

разстояние, денивелацията е 93.m, а хоризонталното разстояние е 121 m.

Общото между тях е, че те са позиционирани в периферната – гранична част на

блока и подетажите. Маркшайдерски са близо до граничната линия на блока,

успоредно на разседната система оконтуряваща блока от към североизток.

Въпрос № 18.ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТА, ИЗПОЛЗВАНОТО ОБОРУДВАНЕ,

НЕГОВОТО ТЕХНИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ И МЕТОДЪТ НА ДОБИВ В РУДНИК „ОРАНОВО“

ОСИГУРЯВАТ ЛИ В ДОСТАТЪЧНА СТЕПЕН БЕЗОПАСНОСТТА НА ЗАЕТИТЕ РАБОТНИЦИ? АКО

55

ИМА ПРОПУСКИ, НЕИЗПРАВНОСТ НА ОБОРУДВАНЕ ИЛИ ДОПУСНАТИ НАРУШЕНИЯ ОТ

СЪОТВЕТНИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА, КОИ ОТ ТЯХ СА В ПРЯКА ПРИЧИННА ВРЪЗКА С

НАСТЪПИЛАТА ЗЛОПОЛУКА?

Проектната организация на работа, използваното оборудване в участъка и

неговото техническо състояние, осигуряват в достатъчна степен транспортът и

вентилацията в участъка. В същата степен се осигурява и безопасността на

заетите работници. Приетата система на разработване и технологичната схема

на участъка се отнасят към ръчните и слабомеханизирани, при които трудът на

работниците е тежък и непривлекателен, а също така и високорисков. Тези

схеми се отнасят и към групата на ненадеждните, но в близките часове преди и

след калния пробив оборудването – транспортно не е в причинна връзка с

пробива. Длъжностните лица не се в пряка причинна връзка с настъпилата

злополука.

Системата на разработване, организацията на работния процес,

използваното оборудване и техническото му състояние отговарят на

изискванията на „Правилника по безопасност на труда в подземните въглищни

рудници В–01-01-01” [1] с което осигуряват безопасни условия на труд на

работниците. Калния пробив на 16.07.2013г. е резултат от трудно

прогнозируемо съчетание по място и време на различни минно - геоложки и

производствени условия. Случилото се събитие на 16.07.2013г. в рудник „

Ораново”, е нямало как да бъде предвидено.

В отговор на изпълнението на нормативните изисквания трябва да се

отбележи, че действията на доброволните спасители от мина „Ораново” и на

професионални минни спасители от „Въгледобив Бобов дол” ЕАД, за спасяване

на затрупаните миньори са правилни и адекватни и проведени в съответствие с

указанията описани в Раздел IX - ЛИКВИДИРАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ

ПРОБИВИ НА ГЛИНА, МАТЕРИАЛИ ЗА ЗАПЪЛВАНЕ И ЗАТЛАЧВАНЕ.на

ПРАВИЛНИКА ЗА МИННО И ГАЗОСПАСИТЕЛНА ДЕЙНОСТ (чл. 232 до чл. 239)

[3]

56

Използвана литература…………..