Kak Se Pi6e Disertaciq_2008

ГЕОРГИ ТАСЕВ

КАК СЕ РАЗРАБОТВА

ДОКТОРСКА ДИСЕРТАЦИЯ

София 2008

Проф. д.т.н. Георги Тасев

Как се разработва докторска дисертация

Наръчник на докторанта

София, 2008

УДК 681.3.06 ББК 32.973 Р11

В книгата се разглежда целия процес на подготовка и водене на комплексното научно изследване, каквото безспорно е всяко едно дисертационно изследване. Излагат се основните методологични подходи при обосноваване на проблема, целта и задачите на изследването, разработването на общата методика на изследването и методиката на експерименталното изследване, провеждането на изследването, анализа на резултатите и формулирането на общите изводи и предложения и правилата за оформяне на научни текстове.

В книгата са дадени кратки извадки от нормативната база и изискванията на Висшата атестационна комисия и съвети на автора, който са плод на неговата работа с докторанти и работата му като научен секретар на СНС и член на НК на ВАК.

Книгата основно е адресирана към докторанти и млади учени, но може да бъде полезна и за техните научни ръководители, защо не и за всички учени, които искат да повишат ниво на научните си работи.

Как се разработва докторска дисертация Наръчник на докторанта

Г. А. Тасев – автор Българска, Пето издание Рецензент: проф. д-р Г. Дамянов Формат 60 х 84/16, Печатни коли 6,5 Издателство АВАНГАРД ПРИМА ISBN ………………… СОФИЯ, 2008

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод

Глава 1. Изисквания към докторанти стр.9 1.1. Основни положения-9 1.2. Задължителни изисквания-9 1.3. Интелектуални и физически черти на изследователите – докторанти-19 1.4. Формални черти на учения или докторанта-12 1.5. Обучение на научно творчество-13

Глава 2. Зачисляване в докторантура -13 2.1. Държавните изисквания за приемане и обучение на докторантите-13 2.2. Схеми отразяващи основните моменти от нормативните документи-16 2.2.1. Форми на докторантурите и срокове на обучение-16 2.2.2. Редовна и задочна форма на докторантура-17 2.2.3. Свободна форма на докторантура-17

Глава 3. Разработване на дисертация -19 3.1. Изисквания към дисертацията -19 3.2. Методология на дисертационно изследване -20 3.2.1. Избор на тема на дисертационното изследване-25 3.2.2. Научна новост на дисертационното изследване-29 3.2.3. Полезност на резултатите и достоверност на изследването-30 3.3. Елементи на структурата на дисертацията-32 3.3.1. Заглавна страница-32 3.3.2. Увод-32 3.3.3. Структура на основната част. Първа глава-34 3.3.4. Втора глава-37 3.3.5. Трета глава-37 3.3.6. Четвърта глава-37 3.3.7. Пета глава-38 3.3.8. Шеста глава-38 3.3.9. Заключение-38 3.3.10. Приложения.-41 3.4. Видове структури на дисертации-41 3.5. Методика на експериментално научно изследване.Публикации-42 3.6. Оформяне на дисертацията -52 3.6.1. Общи положения-52 3.6.2. Правила за оформяне на елементите на дисертацията-53 3.6.3. Начини за библиографско описание на използваните източници

в списъка на литературата-57 3.7. Разработване на автореферат на дисертация-60 3.7.1. Функции на автореферата-60 3.7.2. Структура и елементи на автореферата-62 3.7.3. Изисквания при оформяне на автореферата и списъка

на публикациите по дисертацията-63

Глава 4. Предварителна защита-68 4.1. Действия до предварителната защита-69 4.2. Предварителна защита-70 4.3. Действия след успешна предварителна защита-71 4.4. Действия след не успешна предварителна защита-71

Глава 5. Предварителна експертиза-72 5.1. Подготовка на документите за предаване на дисертацията в СНС-72 5.2. Предварително разглеждане на работата в дисертационния съвет-73 5.3. Действие след успешно допускане до защита в СНС-73 5.4. Действие след неуспешно допускане до защита в СНС-74

Глава 6. Защита на дисертацията-74 6.1. Действие до защитата-74 6.2. Подготовка до деня на защита-75 6.3. Защита на дисертацията-76 6.4. Действия след успешна защита-79 6.5. Действие след не успешна защита-79

Глава 7. Получаване на диплом-79 Глава 8 .Език и стил на дисертационната работа-80 Глава 9. Извадки от Решения на ВАК-86 Глава 10. Примерни образци на документи, свързани с разкриване и защита

на докторската дисертация-89 Глава 11. Въпроси, свързани с нормативната база-91 Глава 12. Въпроси от общ характер-92 Глава 13. Основни термини и определения по научни изследвания-94 ПРИЛОЖЕНИЯ Приложение 2.1. Място на дисертационната работа в познанието на докторанта-101 Приложение 2.2. Заявление за преминаване в друга форма на обучение-102 Приложение 2.3. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА СМЯНА НА НАУЧНИЯ РЪКОВОДИТЕЛ-102 Приложение 2.4. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОТЧИСЛЯВАНЕ ОТ ДОКТОРАНТУРА

ПО СОБСТВЕНО ЖЕЛАНИЕ-104 Приложение 2.5. Заявление за възстановяване в докторантура-105 Приложение 3.1. Процес на научно изследване (структура на информационните взаимовръзки на между етапите на разработване на дисертационната работа)-106 Приложение 3.2. Структурна схема на процеса на разработване

на дисертационната работа-107 Приложение 3.3. Цикъл на разработване на дисертационни работи-108 Приложение 3.4. Разработване на структурата на дисертационната работа-109 Приложение 3.5. Източници на информация-110 Приложение 3.6. Как да търсим научни статии в интернет?-113 Приложение 3.7. Пример за оформяне на съдържанието на дисертационната работа-116 Приложение 3.8. Как се оформят приложения ?-116 Приложение 3.9. Примери за оформяне на графични зависимости-117 Приложение 3.10. Съвети за оформяне на научни работи -121 Приложение 3.11. Кратки указания по цитиране на internet-източници-127 Приложение 3.12. Примери на грешки при подготовката и оформянето

на дисертацията за защита-127 Приложение 3.13. СТРУКТУРА И ОФОРМЯНЕ НА НАУЧНА ПУБЛИКАЦИЯ-129 Приложение 3.14. Писане на научни трудове на английски и руски език-136 Приложение 3.15. Изисквания при оформяне на анотация и реферат-144 Приложение 4.1. Критерии за оценка на дисертацията-147 Приложение 4.2. Критерии за оценка на научноизследователските работи-149 Приложение 4.3. Оценка на дисертационната работа -150 Приложение 6.1. П А М Е Т К А на докторанта при представяне на резултатите

от дисертационната работа при защита-151 Приложение 6.2. Ключови организационни моменти при защита на дисертация-152

Приложение 6.3. Правила при рецензиране и обсъждане на дисертационни работи, и на научни трудове-154

Приложение 6.4. ИЗИСКВАНИЯ И ПРЕПОРЪКИ ЗА ПОДГОТОВКАТА НА ПРЕЗЕНТАЦИЯ-155

Приложение 6.5. СЪВЕТИ ПО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВИЗУЛАНИ ЕФЕКТИ ПРИ ПРЕДСТАВЯНЕТО НА РЕЗУЛТАТИТЕ НА ДИПЛОМНАТА РАБОТА НА PowerPoint-158

Приложение 6.6. Типови въпроси, които се задават на защити на дисертации-160 Приложение 6.7. ДИСЕРТАЦИЯ: Грешки, установени от рецензентите и

членовете на СНС--161. Приложение 8.1. ЧЕСТО ДОПУСКАНИ ГРЕШКИ В НАУЧНИТЕ ТЕКСТОВЕ-168

О Б Щ И П Р И Л О Ж Е Н И Я Приложение 1. Изисквания за получаване на образователна

и научна степен «Доктор»-170 Приложение 2. Необходими документи за ВАК-170 Приложение 3. Професионална автобиография-171 Приложение 4. Изисквания към изданията за публикуване на научни трудове-172 Приложение 5. Принципи за съставяне на списък от ключови думи-172 Приложение 6. Изисквания на НК на ВАК към дисертациите-173 Приложение 7. Научни степени и звания-178 Приложение 8. Видове процеси, технологии и явления-180 Приложение 9. Как правилно да напишем автобиография (СV)? Какво е необходимо за автобиографията-181 Приложение 10. Транслация на български букви на латиница-183 Приложение 11. Не буквени знаци на кирилица-183 Приложение 12. Любими допинг вещества-184 Приложение 13. 21 СЪВЕТА ЗА ДОКТОРАНТА-184 Приложение 14. Алберт Айинщайн-186 Приложение 15. Тостове за учени, научни ръководители, докторанти и млади учени-186

- 7 -

У В О Д

Всяка работа има своя техника, своя конкретна методика. Не трябва да започваме работа, ако не знаем нейните методи, подходи, особености на материала, последователността на действие и т.н. На никой няма да му дойде на ум да постави не подготвен младеж пред струга, да му посочи материала за изработване на детайли, да го потупа по рамото и да му каже: “Е сега се труди, работи” - и да го остави насаме със струга. “Така не трябва!” – ще кажете вие и сте напълно прави.

Моята цел е да споделя своя опит. Мисля, че ние сме длъжни да споделяме опита си

един с друг. Разбира се, да споделим опита си това не означава, че го провъзгласяваме за единствен и незаменим. Не, това означава да предизвикаш докторанта или младия учен да мисли над тази тема. Едни мои съвети ще ви харесат, други не, но и в единия и в другия случай вие ще се замислите над своите проблеми, методика на провеждане на научното изследване, начина на оформяне и това ще облекчи вашата работа.

Авторът отчита, че някои негови колеги смятат обучението на научно творчество за кощунствено намерение - и не поставя пред себе си такава цел. Препоръките не претендират за това да се нарекат задължителни методи и в никакъв случай не спомагат да се подмени творческия процес. Тук се прави опит да се опише технологията на научния труд, неговата систематизация.

Защо се захващам с нелеката задача да споделя своя скромен опит и наблюдения? • Науката и методите на научните изследвания представляват специфичен вид труд,

на който за съжаление висшите учебни заведения /ВУЗ/ все още не обръщат достатъчно внимание при подготовката на младите специалисти – изследователи, бъдещи учени.

• ВУЗ подготвя специалисти /инженери, агрономи, лекари и др./ за производството и обществото и много малко се отделя внимание на подготовката на изследователи, утрешни учени. Започналите научноизследователска работа млади специалисти много дълго време не виждат научните страни на изследвания въпрос, макар в същото време прекрасно да виждат конструктивното или технологичното му решение.

• Абстрактното мислене у младите специалисти е недостатъчно развито, а за да се даде действително нещо ново, съществено за практиката, науката трябва да умее възможно повече да се издигне над нея, да се възвиши в абстрактността.

В разработването на Глава 3 взеха участие доц. д-р Станислава Ковачева – Велева и

доц. д-р Даниела Георгиева, а в разработването на Приложение 3.14 – ст. преп. Цветина Цакова.

Настоящата книга е издание, в което се прави опит да се систематизират основните

елементи на технологията на разработване на дисертационни работи. Подготовката на книга с такава тематика е сложна и отговорна задача, при чиято

реализация някои недостатъци са неизбежни. Авторът изказва благодарност на рецензента проф. д-р Г. Дамянов за критичните бележки и конструктивни предложения за подобряване структурата на работата и ще приеме с благодарност всички забележки и препоръки от младите учени - докторанти и от техните научни ръководители.

- 8 -

Изисквания към докторантите

Структура и елементи на наръчника

Зачисляване в докторантура

► Редовна форма ► Задочна форма ► Свободна форма

Разработване на дисертацията

♦ Изисквания към дисертационното изследване

Предварителна защита

● Действия до предварителната защита

● Предварителна защита ● Действия след предварителната защита

Предварителна експертиза

♦ Подготовка на документите за СНС ♦ Предварително разглеждане в СНС ♦ Действие след разкриване на процедура в СНС

Защита на дисертацията

♦ Действия до защита ♦ Подготовка за деня на защитата ♦ Защита на дисертацията ♦ Действия след успешна защита ♦ Действия след неуспешна защита

Получаване на диплом

- 9 -

Глава 1. Изисквания към докторантите 1.1. Основни положения Класиците в науката са сравнително единодушни в изискванията към младите, бъдещи

учени.” Творчество на поет, диалектика на философ, изкуството на изследовател – ето материалите, от които е съставен великият учен” – казва К. А. Тимерязев за Ч. Дарви.

Акад. И. И. Артоболевски отделя любознателност, честност, точност, критичност на мисълта и настойчивост, внимателност към изводите и безпристрастност в оценките, широта и търпимост към друго мислещите, мъжество при неудачите и великодушие в дни на успех.

А. Н. Несмеянов смята, че “най-главните качества са влюбеност, ненаситен интерес към тайните на природата и към пътя на овладяване на тези тайни. От учения се изисква и огромен по вседневен труд, труд през целия живот, огромна работа на мозъка, търпение и постепенност на изкачване към върховете на науката, откриваща все по-широки хоризонти, но всичко това е леко за влюбения”.

Сумирайки изискванията към учените се получава следния списък от характеристики, които трябва да имат истинските учени: любознателност; способност към самообразование; емоционално отношение към проблема; асоциативно мислене, гъвкавост; въображение и фантазия; здрав смисъл; интелектуална съсредоточеност; наблюдателност; умение да отдели главното, да обобщава, систематизира, класифицира; критическо възприемане на теорията и наблюдаваните явления; настойчивост; честност; абстрактно мислене на няколко нива; стремеж към простота, ясност и рационалност на решенията; само рефлексия; умението да работи в колектив.

Сред личните качества на учения се отбелязват естетическо чувство, самокритичност, чувство на хумор. В големите учени тези качества са украсявали професията им. Например, Дж. фон Нейман говори, че “роптаенето срещу егоизма и глупостта на хората е също така глупаво, както роптаенето срещу това, че магнитното поле не може да расте, ако ротора на магнитното поле е равен на нула: едното и другото са закони на природата”.

Редица автори упорито подчертават за връзка между одарен оста с наличието на психопатични черти на личността. Е. Кречмер ги отбелязва, в частност, дори за такива силни хора, като Гьоте, Бисмарк. С такива недостатъци трябва да се примиряваме или по възможност да се съобразяваме с личността.

Още В. Освалд ясно поставя въпроса за ранното разпознаване на хората с творчески заложби и с отчитане на особеностите на учените, стила им на мислене и труд; разработването на такава типология, която би могла да се използва за професионална ориентация в обраста на научната дейност. Над своеобразно творчество, неговите условия и стимули са размишлявали големи учени естествоизпитатели като Х. Хелмохолц, И. М. Сеченов, А. Айнщайн, М. Планк, В. И. Вернадски и много други.

Способността към наука не е генетическа обусловеност, макар да са известни цели династии ярко одарени личности. В генетическото дърво на И. С. Бах има 56 музиканти, от тях 20 – първокласни. В рода на швейцарския математик Бернули в продължение на два века има 14 големи с международна известност учени.

Голямо значение за откриването на бъдещите учени има “ранната диагностика” на одареност. Обучението в нашето училище и вуз основно е ориентирано към стандартизирана продукция, т.е. не се работи по откриване на индивидуалности у младите хора.

1.2. Задължителни изисквания Целта на всяко комплексно научно изследване, каквато безспорно е дисертацията е да

се разкрият и изследват нови фактори и закономерности, да се направят нови изводи и закономерности, но с нови методи и средства, в резултат, на което ще се открият нови страни на изследваното явление, процес или обект в природата. Разбира се, наивно е да се мисли, че всеки докторант трябва да прави научни открития, тъй като това е продължителен и непрекъснат труд, но той трябва да получи нови научни резултати, които може да имат научен, научно-приложен, научно-методичен характер или комбинация от тях.

- 10 -

За да може да бъде зачислен в докторантура и да завърши дисертационната си работа младият специалист трябва да е изпълнил задължителните изисквания, те са:

■ да има завършено висше образование, а именно:образователна степен ”Магистър”, т.е. работата над дисертационната тема е продължение на процеса на обучение след завършване на ВУЗ;

■ да положи успешно изпити от кандидатския минимум; ■ да разработи темата на дисертацията и да я защити пред СНС. Посочените три изисквания са необходими, но не и достатъчни. Какво е необходимо

още? Науката се твори от хора, които е прието да се наричат учени. Учените произвеждат и дават на обществото нови научни знания.

Първият въпрос, който интересува всеки млад специалист или докторант, който иска да се посвети на научноизследователска работа, е въпросът, кой може да се занимава с научна работа? Отговорът е еднозначен – всички, които са способни към научно творчество, а за това е необходимо всеки бъдещ учен да притежава интелектуални и физически черти на изследовател и творец в науката.

1.3. Интелектуални и физически черти на

изследователите – докторанти Интелектуалните и физически черти на

изследователя–докторант са: ♦ Трудолюбие, настойчивост и непрекъснатост в

търсенето са необходимо условие за успех, тъй като 99% от научната работа е неуспехът, а само малка част е свързана с особеното състояние на “вдъхновение”. За това свидетелства животът на великите учени. Например Исак

Нютон, когато го попитали как е открил закона за привличане, е отговорил: “Аз много мислих за това”. Световно известният изобретател Едисон е казал, че в неговите изобретения 98% е “потене” и 2% “вдъхновение”, а академик В. А. Амбарцумян смята, че: “Ако младият учен се ограничи само в осем часов работен ден и не се труди през денонощието повече от 10 часа, то той обрича себе си на неуспех в избраната научна област;той няма да успее да чете необходимата научна литература, да слуша лекции, доклади и постоянно ще изостане от научното равнище”. Затова основното условие за успеха на младия учен е непрекъсната, напрегната работа. Работният ден в института трябва да бъде посветен на експеримента, опити, а времето в къщи (ежедневно 3 – 4 часа)да се използва за обработване и анализ на получените резултати, четене на нова научна литература, съставяне на план за следващия работен ден и т.н.

Рекордът вероятно принадлежи на работещия в САЩ индус Корана, който получи Нобелова награда за първия синтез на ген, а той работил редовно по 16 часа в денонощието!

Ако вие работите активно над даден научен проблем, той няма да “избяга”от вас. И често необходимото решение се ражда в извънработно време, а “... самоуспокоението е най-страшният враг за изследователя. Винаги напред, след всяка направена крачка се готви за следващата, всички свои помисли насочи към това, което предстои да правиш” – Н. Н. Бурденко.

♦ Много знания са необходими, за да се познава направеното и откритото преди нас, но в никакъв случай не трябва да се мисли, че съществува правопропорционална зависимост между “багажа” от знания и развитието на творческите способности на човека.

♦ Лична инициатива. Това е, “вътрешно гориво”, свързано с постоянна активност в поставяне, изследване, търсене и анализ на все нови и нови въпроси. Необходимо е непрекъснато да се стремим към дълбочините на науката.

♦ Наблюдателност. Ученият трябва непрекъснато да наблюдава заобикалящия го свят и да си задава въпроси, да търси обяснения, отново да залага експеримент и т.н.

Датският физик Ханс Оерщед четял в Копенхагенския университет лекция за

- 11 -

електричеството и демонстрирал един прост опит: пускал по проводник ток, като при увеличаването на тока проводникът се нажежавал и изгарял. Случило се така, че край нагретия проводник се намирал компас, който нямал никакво отношение към опита. Зорките очи на един от студентите забелязал, че щом като се пусне ток по проводника, стрелката трепва и малко се отклонява. Той помолил професора да обясни това явление. Отговор, разбира се, не получил. Ето при какви обстоятелства за пръв път човекът е открил в явен вид действието на електрическия ток върху магнита. Може да се каже, че ако наблюдателният студент не е бил на опита този ден или пък, ако не е имало наблизо компас, явлението не било открито този ден.

♦ Критично обмисляне на постиженията на науката. То е необходим елемент по пътя на научното изследване. По този въпрос акад. Н. Н. Семенов съветва: “Най-трудно, но и най-главното за учения е необходимостта да бъде пределно строг и безпристрастен критик и съдия на своите хипотези, своите опити, своите обобщения. Той трябва да бъде враг на себе си – в това е и трагедията, а и величието на учения”.

Школа за изграждане на критично чувство на осмисляне на постиженията в научните изследвания за младите учени са груповите обсъждания и дискусии в колективите, където работят, или научните симпозиуми, конференции, сесии и други.

В истинската наука, когато истински учени критикуват възгледите на друг истински учен, критиката е научно познавателна. Необходимо е винаги да се стремим да повишаваме културата на научната критика., споровете и дискусиите. Коректно да се борави с научните резултати от изследването, с литературата, да не се дава път на недоброжелателството. По думите на акад. К. Василев в научните спорове трябва да се запазва интелектуално рицарство.

При всеки спор са нужни две правила: да се спори по съвест;да се критикува идеята, която е обект на спор, а не да се засяга достойнството на тези, които я защитават. Критичността спрямо възгледа на даден изследовател трябва да се съчетава с оценъчното отношение за онова, което е направено и има принос. По думите на Б. М. Болотовски дискусията на, А. Айнщайн с Н. Бор предизвиква с нищо несравнимо впечатление за единно и хармонично цяло. Това не е спор между двама противници, а по-скоро дуел между двама велики майстори, доставящи наслада на всички зрители и слушатели. В този диспут не е имало победен и победител.

Необходимостта от критично и самокритично осмисляне на резултатите в научноизследователската работа проличава от откровението на, А. Айнщайн: “Мисля месеци и година наред и деветдесет и девет пъти заключението е невярно. Стотният път съм прав” (съзнателно хиперболизирано откровение на един истински учен).

Скрупульозната самокритика също може да се окаже неблагоприятна, да въздейства стагниращо. Според, А. Айнщайн прекалено самокритичното мислене на физика П. Еренфест (негов приятел) безпощадно е отхвърляло всяка от множеството новаторски идеи, до които е достигал.

♦ Въображение. Това е умствено преобразуване на впечатления и формиране на тази основа на мисловни образи, реализацията, на които води до създаване на нови материални и духовни ценности.

♦ Честност. По думите на проф. Стефан Робев ”Не всеки може да бъде гений в науката, но всеки може и трябва да бъде честен”.

Анри Бекерел е смятал, че слънчевото облъчване на урановата руда предизвиква способността на рудата да действува върху покритието на фото плака, за което съобщава официално във френската академия. По-късно той установява, че това е свойство на самата руда на урана, заявява го на все слуша ние и въпреки първата грешка човечеството го знае като един от откривателите на атомните лъчения.

Този пример е показателен с това, че не трябва да се притесняваме от допуснатите греши изводи или обяснения на резултатите в научните изследвания, но и с това, че ако в резултат на нови изследвания установим, че сме се заблудили, трябва да поправим своята

- 12 -

грешка, като публикуваме новите резултати и се отнесем самокритично към вече публикуваните от нас грешни изводи.

Един път при известния индийски физик Ч. В. Раман, директор на института “Раман” в Бангалур, се явил млад човек, който имал степен магистър в областта на физиката. В хода на беседата младежът не отговорил на няколко прости въпроси. Раман се разсърдил и помолил младежа повече да не се появява в Института, но на следващия ден той отново го срещнал. Младежът казал, че е дошъл да върне парите, които институтът му е изплатил погрешно. Тогава Раман помолил администрацията на института да оформят документите на младежа и да постъпи на работа, като казал: “Този човек е честен ш и това е главното, а на физика аз сам ще го науча. За научната работа е необходимо преди всичко честност.”

Томас Уатсън, създател на фирмата “Ай Би Ем”, казва: “Ако искаш да пожънеш успехи, трябва да удвоиш броя на грешките си”, т.е. тук е нужна освен честност да си признаеш грешките, но и много труд, много експерименти, тъй като “... греши този, който работи... ”, а не този, който бездейства.

♦ Саможертва. По думите на проф. Стефан Робев – “Има Нобелови награди по физика, химия, литература, за мир, но Нобелова награда за храброст при отстояване на научната истина няма. Защо? Защото липсва мярка, с която тази храброст да бъде измерена. Учените са готови на саможертва. А може ли да си изкривим езика и да оскверним думата саможертва с “голяма” и “малка”? Така например в една аудитория през ХIX век Р. Кох докладва за едно ново свое откритие – дава доказателства, че холерният вибрион причинява холерата. Аудиторията е пълна със слушатели, сред които е и проф. Петенкофер, който с груб, силен глас казва: Това не е вярно!” После привежда доказателства, които противоречат на тезата на Р. Кох, и се завързва горещ спор.

- Погледнете тази епруветка! – казва Р.Кох. Тук се намират толкова много холерни вибриони, че всеки човек, който се докосне до тях, ще загине.

- И аз ли? – пита проф. Петенкофер. - Разбира се. Тогава Петенкофер изпива съдържанието на епруветката на един дъх. Аудиторията

замира. ...Историкът е отбелязал, че остатъците в епруветката са анализирани и е потвърдено. ♦ Готовност за научна работа. Научноизследователската работа е свещено право, но

ако някой се опита да я превърне в задължение, тя умира. Известен случаят с Пристънския институт за перспективни проучвания, където на

новопостъпващите се казва: “Само не чакайте да Ви кажем с какво ще се занимавате тази година.” Младият учен сам трябва да търси, оценява и формулира темата на своята научно изследователска работа, както и на дисертационната си тема, но да я уточнява и съгласува с научния ръководител или с колектива, в който работи.

1.4. Формални черти на учения или докторанта Формални черти на учения са тези, които се отнасят до общата култура, а те са: ♦ Език. Всяко научно изследване завършва с написване на отчет или статия, а

дисертационното изследване – на дисертация, автореферат, статия, доклад, авторско свидетелство и т.н. Затова изследователят трябва да умее да напише всичко правилно и грамотно, като използва научен и литературен език.

♦ Маниер на поведение. Ученият трябва да умее ясно и точно да изложи своите мисли. В обществото да е скромен, ясно и точно да се изразява при дискусиите, да говори по същество на въпросите, без да ръкомаха, без да жонглира с термини и думи, без да прави не естествени гримаси.

♦ Черти на характера. Да е скромен и да не прибягва към недостойни средства, за да се сдобие с приоритет и личен успех. Трябва да се знае, че времето на “самотните мореплаватели в науката” отдавна е отминало. Съвременната наука изисква работа на големи творчески колективи, с много технически средства и с голяма и разнообразна професионална

- 13 -

подготовка. В тези големи колективи е необходимо да се проявява толерантност между учените, но тя не трябва да стига до безкритично възприемане на доказано погрешни и лъже научни възгледи или до индиферентност към тях. Не трябва да служи и за разпространяването на лъже наука. Толерантността трябва да бъде не повсеместна, а високо избираема. По думите на Н. Капалди тя е не априорна ценност, а следствие от възгледите ни за рационалност.

1.5. Обучение на научно творчество По мнението на големия учен и специалист в обраста на философията

акад. Б. М. Кедров, в гениалния човек няма нищо такова, което да го няма в зародиша на обикновения. Обаче тези зачатъци трябва да се развиват своевременно и да се доведат до нужната степен на самостоятелно мислене. Според П. Л. Капица, бъдещият учен е необходимо: да умее научно за обобщава – индукция; да умее да прилага теоретичните изводи за предсказване на протичането на процеса на практика – дедукция; и, накрая, да разкрива противоречията между теоретичните обобщения и процесите, протичащи в природата – диалектика.

Илюзия е това, че всеки с диплом за висше образование е подготвен за изследователска дейност. Не зависимо от това, че много смятат обучението на научно творчество “конщуствено, смешно дело”, то такова обучение е необходимо. Преди всичко това се отнася към развитие на вниманието, паметта, съобразителността, навиците на динамично четене. Задачите в обучението трябва да са така да се поднесат научните истини, че да се увличат студентите и да бъдат подтикнати към творческо мислене и решаване на задачите на равнището на изкуство. Вярно е да се мисли, че творческият ум се изгражда постепенно благодарение на възпитание на неочаквани и необичайни реакции на стандартни ситуации и стимули.

Важно! Ще формулираме няколко основни правила за системност в научноизследователската работа, които трябва да се помнят от младите учени и докторанти, а те са: ♦ Не работи без план;

♦ Преди да се захванеш с дадена работа, е необходимо да прецениш силите, възможностите и времето си; ♦ Първо подготви всичко необходимо за научното изследване и се разтовари от малките (дребни) работи, те отвличат вниманието; ♦ Проучете състоянието на проблема, за да не се получи, че “чуката по отворена врата” или “откривате велосипеда”; ♦ Сложната работа извършвай преди по-простите; трудната – преди леката; творческата – преди механическата и стандартната; ♦ Докато не завършите една работа, не започвайте друга, ако това не се налага; ♦ Постоянно контролирайте своята работа (по план, задачи и т.н.) и своевременно внасяйте корекции.

Глава 2. Зачисляване в докторантура

2.1. Държавните изисквания за приемане и обучение на

докторантите Държавните изисквания за приемане и обучение на докторанти

са дадени в ПМС №222/26.10.2000 г., което е обнародвано в ДВ, бр.90/3.11.2000 г.С наредбата се определят държавните изисквания за приемане и обучение на докторантите във висшите училища и научните организации в Република България и мястото на дисертационното изследване в познанието на докторанта (Приложение 2.1).

- 14 -

■ Докторантурата е редовна и задочна. ♦ Редовната докторантура е с минимален срок на подготовка 4 години – след придобита

образователно-квалификационна степен "бакалавър", или 3 години – след придобита образователно-квалификационна степен "магистър".

♦ Задочната докторантура е с минимален срок на подготовка 5 години – след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър", или 4 години – след придобита образователно-квалификационна степен "магистър".

♦ Докторантурата може да се осъществява и чрез самостоятелна подготовка, за която се осигурява обучение в съответствие с другите форми на докторантурата.

■ За докторанти могат да кандидатстват лица с придобита образователно-квалификационна степен "магистър".

♦ Обучението в образователна и научна степен "доктор" се осъществява по научни специалности. Научната специалност, по която се провежда обучението, трябва да бъде от научно направление, съответстващо на професионалното направление, в което лицето е придобило образователно-квалификационната степен "бакалавър".

■ Докторантурата се организира във висши училища и други научни организации, наричани по-нататък "научните организации", по специалности, получили при акредитацията оценка "много добра".

■ Научните организации обявяват ежегодно утвърдения от Министерския съвет брой на приеманите за обучение докторанти.

■ Кандидатите, желаещи да участват в конкурсни изпити за докторанти, подават заявление до ръководителя на научната организация, в която ще се обучават.

Към заявлението се прилагат: 1. Автобиография; 2. Диплома за придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" или

"магистър" с приложението или нотариално заверено копие от нея; 3. Удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от

чуждестранно висше училище. ♦ Кандидатите могат да прилагат и други документи, удостоверяващи техните интереси

и постижения в съответната научна област. ■ Ръководителят на научната организация по доклад на назначена от него

комисия допуска до конкурсни изпити кандидатите. ♦ Кандидатите, допуснати до участие в конкурсните изпити, се уведомяват писмено не

по-късно от 20 дни след изтичането на срока за подаване на документите. Не допуснатите до конкурсни изпити се уведомяват писмено в същия срок, като се посочват и мотивите за това.

♦ Не допуснатите до конкурсни изпити кандидати могат в 7-дневен срок от датата на уведомяването да направят възражение до ръководителя на научната организация. Ръководителят в 7-дневен срок от получаване на възражението възлага на нова комисия да се произнесе по него. В 10-дневен срок ръководителят въз основа на доклад на комисията взема окончателно решение.

■ Кандидатът за докторант полага конкурсен изпит по специалността и по един избран от него чужд език (английски, френски, немски, испански, италиански).

♦ Програмите, по които се провеждат конкурсните изпити, се подготвят от научната организация, която организира конкурса, и се предоставят на кандидатите не по-късно от 60 дни преди датата на изпита.

■ Конкурсните изпити по специалността се провеждат от комисия, назначена със заповед на ръководителя на научната организация, която включва 3 хабилитирани лица или доктори на науките по същата специалност.

♦ Конкурсните изпити по чужд език се провеждат от двучленна комисия, в която могат да бъдат включени не хабилитирани лица.

■ Изпитът по специалността е писмен и устен с отделни оценки. До устен изпит се допускат получилите оценка най-малко много добър 4,50 на писмения изпит. Успешно

- 15 -

положили изпита са кандидатите, които са получили средна оценка от писмения и устния изпит най-малко много добър 5,00.

♦ До изпит по чужд език се допускат само кандидатите, успешно положили изпита по специалността. Успешно положили изпита по чужд език са кандидатите, получили оценка не по-ниска от добър 4,00.

♦ Оценките от конкурсните изпити се оформят с точност до 0,25. ■ Кандидатите, успешно положили изпитите се класират по оценката от изпита по

специалността. ■ Ръководителят на научното звено в 7-дневен срок след постъпването на

документите внася доклад във факултетния или в научния съвет, наричани по-нататък "научния съвет", за резултатите от проведения конкурс.

♦ В случай че на първо място са класирани двама или повече кандидати с равна оценка от изпита по специалността, научният съвет избира чрез гласуване един от тях, като се съобразява с оценката от изпита по чужд език, със средния успех от дипломата за висше образование, както и с документите, удостоверяващи интересите и постиженията на кандидатите в съответната научна област. Когато нито един от кандидатите не получи мнозинство, се провежда ново гласуване с участието на двамата кандидати, получили най-много гласове на първото гласуване.

♦ Научният съвет определя срока на докторантурата и научния ръководител на докторанта.

■ Лице, разработило основната част от дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен "доктор", може да бъде записано в докторантура на самостоятелна подготовка въз основа на решение на научния съвет без полагане на конкурсни изпити, но трябва да представи над 50% от дисертациата и след обсъждане в първично научно звено се зачислява в свободна докторантура.

■ Ръководителят на научната организация издава заповед за записване на докторанта въз основа на решението на научния съвет. В заповедта се посочват формата и срокът на докторантурата, научният ръководител и научното звено, в което ще се обучава докторантът.

■ Министерството на образованието и науката ежегодно обявява и провежда конкурси за изпращане на докторанти – български граждани, за обучение в докторантура в чужбина при условия, посочени в междуправителствените спогодби за образователен, културен и научен обмен, и при определени от него допълнителни изисквания.

■ Обучението на докторантите се осъществява по индивидуален учебен план. ♦ Индивидуалният учебен план се изготвя от докторанта и научния му ръководител и

след обсъждането му в съответното научно звено се утвърждава от научния съвет. ♦ С индивидуалния учебен план се

определят: 1. Темата на дисертационния труд; 2. Изпитите и сроковете за полагането им; 3. Посещението на определен цикъл лекции

и упражнения, участието в курсове, семинари, конференции и други публични научни изяви;

4. Етапите и сроковете за подготовка на дисертационния труд.

♦ Промяна на темата на дисертационния труд се допуска по изключение с решение на научния съвет, но не по-късно от 3 месеца преди срока, определен за представяне на дисертационния труд за защита.

♦ Докторантите полагат изпитите по индивидуалния учебен план пред назначени от ръководителя на научната организация комисии в състав от най-малко 3 хабилитирани лица и с участието на научния ръководител на докторанта.

- 16 -

♦ Срокът на докторантурата може да се удължава по обективни причини до 6 месеца със заповед на ръководителя на научната организация след съгласуване с научния ръководител по предложение на научния съвет.

♦ Докторантите имат право да прекъсват обучението си, да се преместват в друга научна организация или в друга форма на обучение при условия и по ред, определени в правилниците на научните организации.

♦ Най-малко веднъж годишно научните организации, които подготвят докторанти, обсъждат изпълнението на индивидуалните планове на докторантите и състоянието на докторантурата.

Заявления за промяна на формата на докторантурата и други докторантски проблеми са дадени в Приложение 2.3 – 2.5.

2.2. Схеми отразяващи основните моменти от нормативните документи 2.2.1. Форми на докторантурите и срокове на обучение

Форми на докторантурата

Чл.2 (1)

Редовна докторантура

Задочна докторантура

Докторанти на самостоятелна подготовка Чл.14 (1)

3 години

4 години

Срок на обучение Чл.2 (2)

Постановление № 222 /26.10.2000г. ДВ бр.90 Наредба за държавните изисквания за приемане и обучение на докторанти

- 17 -

2.2.2. Редовна и задочна форма на докторантура

- 18 -

2.2.3. Свободна форма на докторантура

- 19 -

Глава 3. Разработване на дисертация

3.1. Изисквания към дисертацията Дисертацията е научно-квалификационна

работа. С разработването на дисертацията докторантът трябва да докаже своята зрялост като учен, умеещ грамотно да постави и реши научен проблем, владеещ както високи теоретически знания, така и практически опит.

Дисертацията е ексклюзивна (изключителна, самостоятелна) работа. Цялата работа по разработването, оформянето и защита на

дисертацията докторантът трябва да проведе еднолично и никакво са авторство не се допуска. Ако в работата се използват някакви чужди резултати от изследване или други обекти на интелектуална собственост, то това трябва по явен начин отделено.

Ако чуждите материали са публикувани, то те се посочват в списъка на литературата и в текста на дисертацията задължително има позоваване. Ако материалите нe са публикувани, то в дисертацията явно се посочва фамилията, името и презимето на автора, длъжността и местоработата, а така също времето, мястото на провеждане на тези изследвания и получените резултати от посоченото лице/.

Темата на дисертацията трябва да бъде актуална. В дисертационната работа трябва да се провежда научно изследване или да се разглежда решаване на задача, която е интересна за специалистите от съответния отрасъл и има съществено значение за отрасъла. В работата задължително трябва да има подробен и задълбочен анализ на състоянието на проблема, да разкрият не решените задачи, т.е. да се докаже кои решения на проблема не удовлетворяват докторанта и въз основа на това да се формулират задачите на изследване. По такъв начин докторантът доказва актуалността на темата и определя ролята и мястото на своето изследване в проблема.

Дисертацията трябва да има научна новост. В противен случай дисертацията рискува да се окаже, че е посветена на ненаучен проблем или с проведеното изследване да се “открива” велосипеда.

Научност. Докторантът трябва да избере реално съществуващ обект, да го разглежда от строго обективна гледна точка и да се опита да получи ново знание във вид на закономерност в поведението на обекта или в неговото взаимодействие с други обекти, или взаимосвързани свойства на обекта или свойства на обекта със свойствата на други обекти. Разкриването на закономерности и взаимовръзки трябва да се подава на опитни проверки, с които трябва да се потвърди тяхната достоверност. Също така те трябва да притежават задължителните четири признака: необходимост, устойчивост, същественост и повторяемост, за да може да се смятат за ново научно знание.

Новост. Докторантът трябва да избере или нов обект и да получи някакво ново научно знание за него, или стар обект и да получи ново научно знание за него. Обикновено докторантите се стремят да изберат нов обект и се опитват да разработят за нето адекватен модел, или да изберат стар обект и да разработят нов модел, с по-висока точност и адекватност от всички съществуващи до сега модели.

Резултатите от дисертационното изследване трябва да имат практическа ценност. Резултатите от изследването трябва да имат съществено значение за съответния отрасъл и трябва да бъдат така представени, че да могат реално да бъдат приложени на практика и да се получи икономически, социален, екологически или друг ефект. Ако работата има чисто теоретичен характер, то би трябвало да се даде препоръка по използване на резултатите от теоретичното изследване.

Резултатите от дисертационното изследване трябва да са достоверни. Теоретичните изводи и моделите трябва да се подлагат на щателна експериментална проверка, верността на

- 20 -

теоретичните изводи, адекватността на моделите трябва да бъде доказана и потвърдена от експерименталната проверка.

Резултатите от дисертационната работа трябва да са апробирани и внедрени. Резултатите от изследването трябва да апробирани пред широка аудитория от учени и специалисти от даденото научно направление по време на конференции, симпозиуми, научни сесии, международни конгреси и т.н. Също така основните резултата трябва да бъдат внедрени в производствената практика, а още по-добре в повече производствени

организации, за да може да се илюстрира тяхната приложимост и ефективност.

Темата и съдържанието на дисертацията трябва да съответстват на съответната научна специалност, по която докторантът е зачислен в докторантура. Най-често срещаните грешки са, когато изследвания обект не съответства на научна специалност, по която е зачислен докторанта. Затова трябва много отговорно да се подходи

при избора на обекта на изследване и темата на дисертацията, отчитайки шифъра на научната специалност и СНС, където ще се защитата дисертационната работа.

Съдържанието на дисертацията трябва да съответства на темата на дисертацията. Темата на дисертацията е стожерът, към който трябва да се придържа докторанта по време на целия период на разработване на дисертационното изследване. Целият материал трябва да е посветен на темата на работата, достигането на поставената цел и решение на поставените задачи. Не допустимо е да се правят отстъпления, които нямат нищо общо с темата на дисертацията.

Темата на дисертацията става интересна, актуална, може да съдържа съществени елементи на новост и полезност, ако докторантът успее да: ● включи в работата най-нови резултати в изследването на съседни научни

области на други науки, тангиращи към научното направление в което работи, тъй като на границата на науките често се разкриват важни научни открития. Граничните области на знанието не рядко са “бели петна” сред изследваните и изучавани процеси и явления. Най-просто това се постига с използването на математическото моделиране, например, в педагогиката, икономиката, други хуманитарни науки, или използването на нови съвременни информационни системи за обработка, анализ и представяне на нови знания;

● създаде нови методи за изследване или принципи на разработване, технологически или методически прийоми, нови конструкции, схеми, структури,приложими към конкретни области за практическо използване; методическите изследвания също може да служат за основа на дисертационна работа, ако се провеждат на достатъчно високо теоретично ниво, икономическа обоснованост и имат приложно значение;

● разгледа старите открития, разработки, прийоми, начини, устройства от нови теоретически позиции, възгледи, с привличане на нови съществени фактори, открити от автора. В историята на науката и техниката има не малко забележителни примери, когато преразглеждането на стари научни достижения от нова гледна точка са довели до изключителни и нови резултати.

3.2. Методология на дисертационно изследване Методология на науката от гр. Metodos – път за изследване или познание и гр. Logos –

дума, понятие, учение) най-често се дефинира като: ● Схващане за изследователски методи в науката, включващо тяхното описание

обяснение, обосноваване и оценка. В широк смисъл методологията на дадена наука (научно

- 21 -

изследване) включва теория, общо научни и специални изследователски методи; в тесен смисъл – система от методи за получаване на информация, анализ, интерпретация и обяснение;

● Развита система от теоретически знания, изпълняващи ролята на принципи за подхода към изучаването на предмета на дадена наука (научно направление);система от най-общи принципи, положения и методи, образуващи основата на една или друга наука (научна област). Определената гледна точка към света като разумно устроена система, която по принцип се подава на рационално познание.

Методологията изпълнява следните функции: ■ Нормативна. Чрез методи логическото познание се осигурява правилна постановка

на въпроса; създават се норми на научната дейност. На методологична основа се прави избор на най-добра из между конкуриращи се теории, оценявани според критерия за прогресивност и регресивност. Нормативността се проявява в два варианта: алгоритмична (алгоритми за научна дейност) и евристична – изграждане на поле от възможни решения, позволяващо избора на една или друга алтернатива при провеждане на научни изследвания.

■ Моделираща. Произтича от нормативната функция, тъй като за реализацията й е необходимо изграждането на модели за съставките на научната теория, структурата й, структурата на научното обяснение, научния език, концептуалния инструментариум, научното равнище.

■ Дескриптивна (систематизираща). Проявява се в изучаването на тенденциите и формите на развитие на познанието – категории, методи.

■ Евристична (проектно-конструктивна). Изразява се в създаването на нови научни средства на основата на специално изследване на задачите, поставени от практиката пред науката.

■ Социално културна. Методологията трябва да е “преводач” между науката и другите сфери на живота. Задачата й е да изгради образа на науката, с който тя функционира в рамките на отношенията кси с другите сфери на живота.

■ Преобразователна по отношение на изследователската дейност. Предходните функции са ръководни, а тази е приложна методология.

“Методологията” е събирателен термин, имащ различни аспекти. Смята се,че има три нива на методологично знание:

● философска методология, наричана още общо научна. Занимава се главно с въпросите на теорията на познанието (епистемология).

● частично научна методология – създава принципни указания за разработването на частни научни теории.

● методология на научното изследване – създава методите, принципите и подходи за провеждане на научни изследвания (дисертационни изследвания).

Фиг.3.1. Методология на дисертационно изследване

МЕТОДОЛОГИЯ НА ДИСЕРТАЦИОННОТО ИЗСЛЕДВАНЕ

Общо философска методология на

научните изследвания

Общо научна методология на

научните изследвания

Конкретно научна (по отрасли) методология на научните изследвания

- 22 -

Методологията на дисертационното изследване може да се разглежда като (фиг.3.1): общо философска; общо научна; конкретно научна (по отрасли) методология на научните изследвания.

Общо философската методология на научните изследвания трябва да се трактува като система от общи условия и е ориентирана в познавателната (изследователска) дейност. Общо научна методология представлява направленията, концепциите и системите на научно знание, които поради универсалното на своя характер се използват като средство на познавателната дейност в най-различни отраслови науки, т.е. конкретно научна (по отрасли) методология на научните изследвания, където всеки отрасъл на знанието натрупва собствен арсенал от средства за научно познание, научни обекти, които като цяло съставят методологията на конкретен отрасъл на науката.

Най-съществените зони на приложение на методологията в дисертационните изследвания са: постановка на проблема; изграждане на предмета на изследване; създаване на научна теория; проверка на истинността на теорията по пътя на обобщения и проверка в практиката; използване на дадена теория за създаване на други теории; интерпретация на получените резултати.

По такъв начин, методологията на научното изследване е най-общата форма на организация на научното знание (научно-познавателна дейност), съдържаща в себе си принципите за построяване на научно знание, осигуряваща съответствие на структурата й и съдържанието на задачите на изследване, включвайки в себе си методи, проверка на истинността на получените резултати и тяхната интерпретация. Структурната схема и цикъла на разработване на дисертационната работа са дадени в Приложение 3.1, 3.2.и 3.3.

В методологията на дисертационните изследвания се използват основните принципи и подходи, дадени на фиг.3.2

фиг.3.2. Принципи и подходи в научните изследвания

-обективност; -детерминизъм; -единство на анализа и синтеза; -единство на рационалност и експеримент; -редукция; -моделиране; -верификация; -опровержение; -антология; -единство на статичност и динамичност; -единство на историческо и логическо; -преодоляване на заблуждения в хода на изследването; -простота на обяснението; -икономичност на теорията; -репрезантивност; -правилност, проверка, конкретност на изследването.

-диалектичен; -системен; -синергетичен; -комплексен; -личностен; -детерминиран; -вероятностен; -аналитичен; -статистически; -кибернетически; -физически.

Методологични принципи и подходи в научните изследвания

Принципи Подходи

- 23 -

Методологически издържаната дисертационна работа, се характеризира с (фиг.3.3): ♦ коректност. Коректна, научно обоснована постановка на проблема на изследване,

която не просто съществува в теорията, но и може да бъде разработена практически с получени научни резултати, притежаващи признаци на новост, полезност и достоверност;

♦ системност. Построяването на предмета на изследване като съвкупност на взаимосвързани под проблеми, при това изучаване се повдигат въпроси осигуряващи не само в статика (съдържание, форма), но и в динамика (закони и закономерности на развитие). Трябва да се отчете, че построяването на предмета на дисертацията е по-нататъшно развитие на постановката на проблема;

♦ теоретичност. Построяването на теория, с помощта, на която предмета на изследване (изучавания проблем) може да се опише, обясни, да се разкрие вътрешния механизъм на явленията и противоречията, да се предскаже развитието на процеса, да се дадат препоръки по усъвършенстване. Те осигуряват надеждно теоретическо ниво на дисертационното изследване;

♦ комплектност. Осигуряването на единство на теорията и практиката, се разбира в такъв смисъл, че създадената от докторанта теоретическа концепция в пълна мярка се използва за анализ на практиката и експерименталните данни, формулиране на нови препоръки и, разбира се, получените практически резултати, които отново позволяват да се допълни и развие теорията;

♦ завършеност и цялостност. Завършеност и цялостност на изследването, придобива свойствата на система, в която всеки отделно взет елемент може да бъде разбран и обяснен от позицията на цялото, а цялото е способно да съществува и да изпълнява своите функции само на базата на своите компоненти;

♦ достоверност. Достоверността на получените научни резултати, доказана и проверена по всички възможности, във всеки конкретен случай с теоретически методи, с експериментални изследвания и с практически наблюдения.

♦ системност. Изследването се провежда, като обектът на изследване се разглежда като система изградена от подсистеми и елементи, които са взаимосвързани и получените резултати и изводи се използват за вземане на решения в условия на противоречиви изисквания.

♦ приложност. Резултатите от изследването се апробират в практиката и се отхвърлят или не се отхвърлят издигнатите хипотези в процеса на дисертационното изследване.

Фиг.3.3. Характеристики на дисертационната работа

Характеристики на дисертационната работа

■ системност ■ теоретичност ■ приложност ■ комплексност ■ завършеност ■ цялостност ■ коректност ■ достоверност

- 24 -

Има три методически форми на дисертацията и те са дадени на фиг.3.4. В дисертационните работи може да бъде обобщен натрупан научен материал (данни) във вид

на описание на нови явления в природата и обществото, социални и технически процеси, статистически или емпирически данни. Дисертационната работа в този случай носи събирателен или конвергентен характер, т.е. дисертационната работа и направените в нея изводи са въз основа на обобщен емпирически материал, материал получен при провеждане на експериментално изследване по определена методика.

В дисертацията може да бъде показана възможност за успешно използване на методи и методики, начини, инструменти на изследване от един отрасъл на науката в друг, позволяваща да се получат нови интересни резултати.Дисертациите с такова съдържание може да се нарече дисертация дивергентен (разпространителски) тип.

Сложни и отговорни са дисертациите, в които се разработват нови научни проблеми, възникващи във вид на конфликтна ситуация на границата между научното знание и незнание, при остра практическа потребност от решаването им. Тези дисертации имат иновационен характер.

Фиг.3.4. Методически форми на дисертацията

Много често в методичната литература се поставя въпроса, че докторатът трябва ясно да даде отговор на въпроса: към кое ниво на изследване в дадената научна област се отнася проведеното от него дисертационно изследване? Това зависи от използваната методология, т.е. “центъра на тежестта” на работа, “мястото и обемът на приложение”. Условно

нивата на изследване в научна област “Механизация на процесите “са: Първото ниво има отношение към техническите и технологическите решения в

областта на конкретни обети. Основните методи на изследване са методите на конструиране, математическа статистика, теория на многофакторния експеримент,

Методически форми на дисертацията

Събирателна (конвергентна)

Разпространителна (дивергентна)

Иновационна

- 25 -

имитационно моделиране, методите на изследване на операциите и други. Дисертационни работи от този тип имат ярко изразен експериментален характер. Крайният резултат са решения завършващи с изработване на образци в метал, решения за патентоване и въвеждане в практиката.

Второ ниво на изследване – оптимизация на взаимосвързани обекти на инфраструктурата. Обектите на изследване са различни системи:

технологични, технически, ергономични, екологически и т.н. Методите, които се използват в изследването са: математическа статистика, дисперсионен, регресионен и корелационен анализ, методи на оптимизация и др. Като краен резултат се предлагат организационно технически и технологически предложения, определящи политиката, стратегията и тактиката в разглежданата научна област.

Третото нива на изследване има отношение към управлението и планирането в областта на техническото осигуряване на процесите и поддържане на техниката в работоспособно състояние. Докторантът тук основно използва методологията на изследване на операциите, опираща се на алгоритмична и евристична аксиоматика. Като обект на изследване са организационните и икономически системи в научната област. Изследването е насочено към обосноваване на нови задачи в техническото осигуряване, а също така разработване на методи за оптимално управление и разработване и вземане на управленски решения. Крайният резултат при този тип изследване са комплекс от организационни и икономически решения.

3.2.1. Избор на тема на дисертационното изследване. Изборът на тема е отговорен

етап за докторанта. Не удачно избраната тема може да създаде нежелани проблеми в процеса на подготовка и защита на дисертацията.

Актуалност на темата в научен аспект означава, че: ♦ задачите на фундаменталните науки изискват да се разработи нова тема за обясняване на нови факти; ♦ уточняване, развитие и разрешаване на проблема в дисертацията е възможно

и остро необходимо в съвременните условия; ♦ теоретическите положения на дисертацията позволяват да се разрешат съществени разногласия в разбирането на процесите и явленията; ♦ хипотезите и закономерностите , издигнати в дисертационното изследване, позволяват да се обобщят известните по-рано и получените от докторанта емпирични данни, предсказват протичането на явленията или процесите.

Актуалността на темата в приложен аспект означава, че: ♦ задачите на приложното изследване трябва да разработят въпросите по дадената тема; ♦ съществува неотложна потребност от решаване на задачите на дисертационното изследване за нуждите на обществото, практиката и производството; ♦ дисертацията по дадената тема съществено ще повиши качеството на разработките на творческите и научните колективи в определен отрасъл на знанието; ♦ новите знания, получени в дисертационната работа, способстват за повишаване на квалификацията на кадрите или могат да бъдат включени в учебните програми за обучение на студентите.

- 26 -

Основни етапи на дисертационното изследване

Темата определя съдържанието на дисертацията и въплъщава в концентриран вид главните атрибути на дисертацията – актуалност, новост и научни ценности.

Препоръки към докторантите: ● темата не трябва да е много сложна, ако по нея няма предварителна яснота и

извършен обем работа; ● темата да е актуална, да има търсене, но да не е много проблемна и да не предизвиква

не нужни спорове; ● темата не трябва да е активно обсъждана в пресата, т.е. да изисква незабавно

решение, тъй като такава тема може да се окаже, че е решена преди защитата от друг; ● темата не трябва да е нееднозначна, която има свои защитници и противници. Темата на изследване е обект на изучаване, в определен аспект, характерен за дадена

научна област, тя “указва предмета на изследване, а ключовата дума или словосъчетание в темата указва нейния обект на изследване”.

Практически стъпки – прийоми, помагащи самостоятелно да изберем тема на дисертационното изследване:

● аналитичен обзор на достиженията в дадената научна област; ● избор на вече разработена тема, но с използване на нови или усъвършенствани

методи на изследване, които ще позволят да се разширят и задълбочат известните знания за обекта и предмета на изследване, а така също да се проверят и доразвият;

● запознаване с най-новите резултати от изследвания в научната област, а така също в близки научни области и формулиране на темата на основата на анализа на актуален проблем;

● теоретическо обобщение на съществуващите изследвания, практическите резултати в критико-аналитически и описателни материали;

● отправени моменти при формулиране на темата могат да бъдат по-рано издигнати хипотези в научната област, които се нуждаят от уточнение, проверка и доказателство;

Избор на тема

Формулиране на проблема

Формулиране на целта, обекта и предмета на изследване

Анализ на състоянието на проблема

Проектиране на изследването/теоретична постановка

Методика на експерименталното изследване

Анализ на резултатите от изследването

Интерпретация на данните/ Решение на проблема

Информиране на научната общност и потребителите

Основни етапи при

разработване на докторска дисертация

- 27 -

● търсене и формулиране на тема за дисертационно изследване може открие и в условия на научно-творческо общуване на начинаещия учен с компетентни специалисти в дадената научна област.

Темата на дисертационната работа не се мени по време на разработването й, за разлика от заглавието, което може да се променя. Работата по заглавието започва още с определяне на темата на изследването, но на окончателен вариант докторанта (изследователя) се спира едва преди отпечатването й. През цялото останало време има работно заглавие, което непрекъснато се уточнява.

Изисквания към формулировката на заглавието. Формулировката на сполучливо заглавие има много голямо значение за цялата дисертация. То привлича вниманието на читателя, по него той взема решение за четене. Затова към него се отправят доста изисквания:

● да е изразително и оригинално, да засяга само същността на темата, да е пределно кратко и просто по конструкция;

● заглавието трябва да е максимално информативно – да дава представа за съдържанието на дисертацията, за основната идея, по възможност и за приноса на автора;

● не се препоръчва в него да има формули, цифри, съкращения, многословни, трудни за разчитане думи или изписани с латиница имена;

● заглавието трябва да е кратко и да дава информация за обекта и предмета (ново знание) на изследването;

● да не излиза извън рамките на научната специалност.

В наименованието на темата обикновено присъства:

► ”ъгълът на изследването”, с други думи, насоченост на работата: решение на задачите, разработката, обосноваване, повишаване на ефективността, усъвършенстване, оптимизация, намаляване на разходите и т.н.;

► обектът на изследване; ► предметът на изследване.

Помощ във формулировката на темата може да окаже дадената по-долу обобщена структура:

Не допустимо е в наименованието на темата да има думи от вида: “Въпроси”, “Проблеми”, “Изучаване”, “Научни основи” и т.н. поради неопределеността на крайния резултат. Не е известно, в каква степен се разрешава проблема или с какво завършва изучаването, изследването. Накрая, за какви ненаучни основи може да става дума в дисертация, защо те не са научни.

За да отстраните

затруднията при избора на темата на дисертацията се

НАСОЧЕНОСТ ● Решение на задачи ● Разработка ● Оптимизация ● Обосноваване ● Подобряване ● Повишаване

ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕ ♦ Технологии ♦ Теория ♦ Устройство ♦ Метод ♦ Процес ♦ Явление

ПРЕДМЕТ НА ИЗСЛЕДВАНЕ ■ за сметка (с какво? ■ с използване ■ в условия ■ с отчитане

- 28 -

обърнете към научния ръководител. Освен това, опитайте следните варианти на справяне с проблема: ● целесъобразно е да се обърнете към каталозите за защитени дисертации; ● обърнете внимание на близки, тангиращи до темата научни области на знанието и може да намерите такива теми, които са забравени от едната и от другата област на знанието, но имат определен изследователски интерес; ● голямо значение има методологическият ракурс на разглеждания проблем. Смяната на ракурса, новият ъгъл на гледната точка – това е вече нова тема и първа по рода си работа; ● полезно може да се окаже разглеждането на периодичните списания, специалните издания и се опитайте да изследвате даден проблем с други методи и средства.

По темата на дисертацията трябва да се види, че работата е актуална, нова, има научно и практическо значение. Това не е така просто, както може би изглежда на пръв поглед. Вие трябва да определите актуалността на темата, научната новост на Вашите положения, тяхната теоретическа и практическа значимост.

● научната новост приложена към самата дисертация е признак, наличието на който дава на автора право да използва понятието “за първи път” при характеризиране на получените от него резултати и проведеното изследване, като цяло. Такава новост в дисертацията за Доктор по... може да бъде използването на нов методологически подход за дадената тема; ●актуалността на темата предполага, че вашето изследване е по тема която съответства на съвременното състоянието на науката и има реална потребност от провеждане на конкретното изследване; ● практическата значимост на дисертацията се определя от характера на изследването. Дисертациите с теоретически и методологически характер претежават опосредствена практическа значимост, отколкото работите с методически или практически характер. Ако дисертацията има методологически характер, то нейната практическа значимост може да се прояви в публикуване на основните резултатив научни статии, монографии, учебници; наличието на авторски свидетелства, в участие в национални и регионални програми за развитие на един или друг отрасъл; използване на резултатите при подготовката на нови нормативни и методически документи. Ако дисертацията има методически характер, то нейната практическа значимост може да се прояви в хода на провеждане на даден експеримент; в усъвършенстването на някакъв механизъм на работа или форма на организация и т.н. Във формулировката на темата трябва да се изрази решаваната научна задача (проблем), отразяваща същността на разглеждания проблем, завършеност на работата, нейната цел и крайните резултати. Не се препоръчва формулировката на темата да започва с думите “Изучаване...” «Усъвършенстване...»; «Повишаване...»; «Изследване...»; «Достигане на...»; «Проблем,...»; ”Изучаване на процеса...”; Материли към изучаване на ...”; ”Някои въпроси на...”; ”Към въпроса на ...”; “Изследване на някои направления за ...” и други. В тези теми на се отразява в необходимата степен разглеждания проблем, завършеността на работата, не се виждат крайнте резултати и не е достатъчно ясно определна целта й. Наименованието на темата трябва ясно да информари за същността на тематиката и резултатите от проведеното изследване. При формулиране на наименованието на главите и параграфите, следва да се обърне внимание на необходимостта от използване на ключови термини от названието на работата.

Примери на теми, които много или малко отговарят на предявените изисквания, могат да се формулират по следния начин: “Разработване на начин (модел, методика, система, комплекс, структура, форма на организация, технология, устройство и т.н.).”; «Обосноваване на начин (направление, методи, възможности и т.н.) за повишаване на ефективността (усъвършенстването, развитието) на...», или «Обосноваване на препоръки за рационализиране на ...»; “Теоретическо обобщение и решаване на проблема (задачи) на развитие на научните основи ...»; «Оптимизация (интенсификация на ...»; «Методи за усъвършенстване...» и др.

Следователно, не трябва да се допускат в заглавията на дисертациите: а) неопределени формулировки: “Някои задачи…”, “Анализ на някои въпроси…”,

"Изследване на някои свойства на...", "Някои въпроси на лесоустройството в..." и т.н.;

- 29 -

б) щампи от вида: “Към въпроса…”, "Материали към изучаването на ..." “Решение на…”, “Оптимизация на…”;

в) думи и термини, подчертаващи приложен характер на дисертационното изследване: "Изучаване на …”, “Измерване на…”.

За да бъде заглавието кратко и подчертано,

думите “Изследване”, “Метод” и т.н. трябва да се допълнят с определени термини, повишаващи точността на заглавието, например “Експериментално и аналитично изследване на …”; “Изследване и оптимизиране …”.

Някои учени смятат, че при формулиране на темата на дисертационното изследване не трябва да започва с думите "Проблем", "Изучаване", "Проучване", "Изследване", "Усъвършенстване", тъй като това са неща, които са задължителни в хода на работата и без тях е невъзможно да се проведе успешно никакво изследване.

Мнението ми по въпроса е: Ако темата е "Изменчивост на бора в Родопите", то такова заглавие може да бъде заглавие на книга, обзорна статия или лекция, които са разработени от автора въз основа на свои и чужди резултати от изследване или само въз основа на чужди резултати. Докато темата "Изследване на изменчивостта на бора в Родопите" показва, че изследването е проведено от автора, т.е. че резултатите са дело на автора.

Друг пример. Ако темата е «Методология на ремонта на машините» се вижда, че в наименованието няма действието, което трябва да се свърши, за да се изпълни дисертационната работа. Тази тема може да бъде наименование на книга, монография, статия, доклад и т.н. За да стане наименование на тема на докторска дисертация е необходимо да има глаголи от вида:да се разработи; да се създаде; да се изгради; да се подобри; да се оцени; да се обоснове;да се оптимизира; да се моделира и т.н

Някои учени предлагат да се използуват базисни понятия от вида: "Глобализация", "Икономически ръст", "Управление", Ефективност", "Качество", "Икономия", "Организация", "Производителност" и т.н.

Например "Ефективност на привличане на чуждестранни инвестиции в икономиката"; "Качество на технологичните процеси в...".

1. Окончателното наименование (заглавие) може да се уточни и след завършване на изследването. 2. В съдържанието на наименованието на темата на дисертацията не трябва да

има повече от 5 – 7 думи. 3. В наименованието на темата трябва да се съдържат елементи от целта, обекта и предмета на комплексното научно изследване.

Запомнете! Редакция на наименованието на темата, която не променя целта, обекта и предмета на изследването не води до промяна на темата.

Актуалността на темата може да се състои, например, в необходимостта да се получат нови данни; необходимостта да се проверят нови методики и т. н. Актуалността на темата винаги се обосновава с отчитане на практическата необходимост от разрешаването на поставения въпрос (проблем).

3.2.2. Научна новост на дисертационното изследване Новостта в дисертационното изследване и темата са органично свързани. Научната

новост е основно изискване към дисертациите. Това означава, че дисертацията трябва да съдържа нови решения на научни задачи, имащи съществено значение за съответния отрасъл на знанието, или ново научно обосноваване на разработки, които осигуряват решаването на важни практически задачи в икономиката.

- 30 -

Да се разкрие и определи новостта е необходимо: ♦ обстоятелствено изучаване на

литературата по предмета на изследването с анализ на неговото историческо развитие; разпространена грешка п ри докторантите е, че за ново положение се издига известно, но не открито при анализа на литературата, т.е. докторантът не е попаднал на подобни изследвания;

♦ да не се разглеждат съществуващи гледни точки, критичен анализ и съпоставянето им във връзка със задачите на изследването като често се привеждат като нови или компромисни решения;

♦ включване в научното изследване и анализ нов цифров и фактически материал, например, в резултат на проведен експеримент – това вече е сериозна заявка за оригиналност;

♦ детайлизация на известния процес, явление; подробен анализ на практически всяко интересно в научно отношение за обекта положение, което води до нови полезни резултати, изводи, обобщения.

Елементите на новост, които могат да бъдат представени в дисертационната работа са:

● нов обект на изследване, т.е. задача, поставена в дисертацията и разгледана за първи път;

● нова постановка на известен проблем или задача (например, премахнати допускания, приети нови условия и т.н.);

● нови методи на решение; ● ново приложение на известни решения или метод; ● ново следствие от известна теория в нови условия; ● нови резултати от експеримента, и техните следствия; ● откриване на нови закономерности, тенденции, явления; ● структуриране на предмета на изследване; ● разработване на класификация; ● разработване или използване на нови методи за решение; ● разработване на методика, инструкция и др.; ● нови или усъвършенствани критерии, показатели и техните обосноваване; ● разработване на оригинални математически модели на процес или явление, получени

с използването на нови данни; ● разработване на устройства и начини на ниво изобретения и полезни модели Научната значимост се определя от обема и нивото на научния принос: не

тривиалност (неочакваност за специалистите); общност; мащабност (необходимост от приносите); кръгът от потенциални приложения; полезност; ефективност.

Понятията “съществен признак на новост” и “основни положения, които се защитават” трябва да ги приемаме като тъждествени.

3.2.3. Полезност на резултатите и достоверност на изследването

Не по-малко важни критерии за качеството на дисертационното изследване е критерият полезност на резултатите от дисертационното изследване. Полезността на резултатите трябва да се установят и обосноват.

Ще предложим често използвани аргументи

- 31 -

за обосноваване на полезността на дисертационното изследване. Към тях може да се отнесат: ■ положителни резултати от изследването на резултатите дисертационното изследване

в обществото, производството, отраслите на науката; ■ положителният ефект от използването на изобретения и полезни модели; ■ практически препоръки за построяване на някои системи, стратегии, концепции и

т.н.; ■ препоръки, предназначени за конструктивни и технологични отдели и бюра в

предприятията на даден отрасъл; ■ предложения, позволяващи да се усъвършенства методиката на изследване,

технологията на производство, точността на измерване; ■ знания, полезни за използване в учебния процес; ■ разработване на конкретни технически средства или техни макети; ■ разработване на организация на технологичен процес и внедряването й; ■програмни продукти за изследване или изчисляване; ■ програма и методика за обучение на специалисти;

Научните и практически резултати трябва да се намират в причинно-следствени отношения.

Достоверност на резултатите от изследването. Известно е, че няма смисъл да убеждаваме никого в актуалността, новостта и полезността на резултатите от дисертационното изследване, ако получените резултати не са достоверни. Обосноваването на научните знания и привеждането им в стройна единна система винаги е било важен фактор за развитието на науката.

При обосноваване на теоретичните резултати задължително трябва да са изпълнени следните изисквания:

► непротиворечивост; ► съответствие (реалност) на емпиричните данни; ► представителност на данните (типичност за предмета на изследване); ► адекватност на математическите модели за предмета на изследване (отчитане на

всички значими фактори); ► коректност на предварителната статистическа обработка на данните и указване на

доверителните интервали и доверителните вероятности; ► верификация на математическите модели – съвпадение на резултатите с тези с други

математически модели ; ► състоятелност при описание на известни явления; ► способност в предсказване на нови явления.

При доказване на достоверността трябва да се спазва един от законите на логиката – законът за достатъчното основание: всяка мисъл, за да стане достоверна, трябва да бъде обоснована с други мисли, истинността на които е доказана или е

очевидна.

Обосноваността на резултатите от дисертационното изследване се постига: ■ ако се базира на строго доказани и коректно използвани изводи на фундаментални и

приложни науки,чиито положения са намерили приложение в дисертационната работа; ■ чрез проверка на теоретични положения, нови решения и идеи с експериментални

изследвания; ■ посредством метрологическо осигуряване на експерименталните изследвания; ■ с комплексно използване на известни, проверени на практиката теоретически и

експериментални методи на изследване; ■ с разработените от автора теоретически положения за дадена конкретна задача;

- 32 -

■ със съгласуване на нови положения, с вече известни теоретически положения в науката;

■ посредством сравняване на нови положения на теорията с практиката и експерименталните данни на автора и други автори;

■ чрез отстраняване на противоречията между теоретическите положения, развити от автора, и известните закони на еволюцията на науката,

техниката, знанието; ■ с обосноваване на резултатите с известни процедури на проектиране, метода на

търсене на решения, а така също с физическо и математическо моделиране; ■ със съпоставяне на резултатите от експеримента и изпитването, проведено от

докторанта, с известните експериментални данни на други изследователи по същия проблем; ■ с публикация на основните резултати на дисертационната работа в рецензирани

централни научни издания; ■ с обсъждане на резултатите на дисертацията на конференции и симпозиуми, получени

рецензии от водещи специалисти по въпросите на работата; ■ с използване на резултатите в практиката с оценка на резултативността им.

Необходимата пълнота на решение на проблема за достоверността се постига с помощта на експериментална проверка на теоретичните положения на дисертацията, а така също съгласуваността на собствените експериментални

данни с експерименталните данни на други изследователи. Достатъчността на решението се състои в съгласуваност на получените от докторанта експериментални данни с известни теоретични положения на други автори и с обосноваване и съгласуване на теоретическите решения, получени лично от докторанта.

3.3. Елементи на структурата на дисертацията Основните елементи и тяхната взаимовръзка са дадени на фиг.3.5. Подходът за формулиране на стругарните елементи е даден в Приложение 3.4. 3.3.1. Заглавна страница. Заглавната страница е първата страница на дисертацията и

служи като източник на информация, необходимо за обработка и търсене на документа. На заглавната страница се привеждат следните данни: ● наименованието на

организацията, където е изпълнена дисертацията; ● универсалният десетичен класификатор (УДК); ● фамилия, име, презиме на докторанта; ● название на дисертацията (тема на дисертацията); ● шифър и наименование на специалността (по Номенклатурата на специалностите на учените в България); ● исканата научна степен («доктор» или «доктор на науките»); ● фамилия, име, презиме на научния ръководител (консултант) за образователна и научна степен «Доктор».

3.3.2. Увод В увода се обосновава актуалността на проблема, формулира се проблема, целта на

изследването, обекта и предмета на изследване, методите за провеждане на изследването, приносите, които се защитават от докторанта и мястото на изследване. Обемът на увода е 1,5 – 2 страници.

1. Уводът се чете първо от всички раздели на дисертацията от всички заинтересовани лица, и по него си съставят първа и трудно изменяема представа за дисертационното изследване и неговия автор.

2. Целта се формулира в увода, а в първа глава след като се направи анализа на състоянието на проблема, тъй като всеки анализ се прави с определена цел. Нищо не се прави без поставена цел. Въз основа на изводите от анализа на състоянието се формулират задачите, с чието решение се постига поставената цел.

- 33 -

Приносите, които се защитават от докторанта трябва да се формулират по подходящ начин. Приносите, които се защитават са: ■ Методика за оценка на ефективността на ...; ■ Препоръка за повишаване на ...;

■ Предложение за създаване на ... .

1. Уводът се чете първо от всички раздели на дисертацията от всички заинтересовани лица, и по него си съставят първа и трудно изменяема представа за дисертационното изследване и неговия автор.

2. Целта се формулира в увода, а в първа глава след като се направи анализа на състоянието на проблема, тъй като всеки анализ се прави с определена цел. Нищо не се прави без поставена цел. Въз основа на изводите от анализа на състоянието се формулират задачите, с чието решение се постига поставената цел.

Запомнете! Целият ред на излагане на материала в дисертацията трябва да бъде насочен към постигане на поставената цел. Логичността и целенасочеността на излагане на материала в дисертацията се достига само и тогава, когато всяка

глава има определено целево предназначение и е база за следващата глава.

Фиг.3.5. Елементи на дисертационното изследване

Елементи на дисертационното изследване

Анотация, благодарност, посвещение

Увод

Съдържателна част

Изводи и предложения за практиката

Литература

Приложения

Глава1....................... Глава 2...................... Глава 3...................... Глава N.....................

Заглавни страници

Съдържание

- 34 -

Обектът на дисертационното изследване е прието да се нарича това, към което е насочено изследването, т.е. познавателното действие на изследователя. Обектът на изследване е завършен елемент, който изпълнява напълно определени функции. Обект може да бъде машина, агрегат, възел, производствен процес, технологичен процес (съчетание на операции), отделна операция, система машини в земеделието, явление и т.н. Може да се изследват не само емпирични обекти (атом, клетка, машина, качество и надеждност на продукцията, себестойност на изделие), но и теоретични обекти (“абсолютно твърдо тяло”, ”идеален газ” във физиката, “точка” в геометрията, ”действие на закона за стойността” в икономиката и т.и.).

Предметът на изследването може да се определи като ново научно знание за обекта на изследване, получено от докторанта в резултат на научното търсене. В предмета на изследване може да се включват и инструментите за получаване на новото знание за обекта на изследване, ако той има съществени признаци за новост. В първо приближение обектът и предметът на изследването се съотнасят по между си както общото и частното. Предметът на изследване, като правило, се намира в границите на обекта. За един обект на изследване може да се формулират няколко предмета на изследване. Например, всички обществени науки по принцип имат един обект – обществото, но имат различни предмети: основи на икономическите теории – системата на производствените отношения; икономическата статистика – количествената страна на икономическите явления; микро и макро икономиката – търсенето и предлагането на различни нива и т.н.

Изискванията към предметите на изследване са: ♦ Предметът на изследване трябва да бъде типичен, т.е. характерен за същността на дисертационното изследване. Например, ако изследваме почвата, трябва да

изберем типични за даден район почви. Сравнителни изследвания на две машини не може да се провеждат, ако едната машина е нова, а другата – износена или свалена от редовно производство; ♦ Предметът на изследването трябва да бъде строго определен, да е правилно формулиран, т.е. да са очертани ясно границите, до които се разпростира самото изследване.

Основните изисквания към обектите на изследване са: ♦ Типичен, т.е. обектът да притежава свойства и характеристики, често срещани в другите, и да има достатъчно широко разпространение;

♦Перспективност. Обектът на изследване се приема не само за времето, през което ще се проведе научното изследване, но трябва да се вземе под внимание, че резултатите от изследването ще се използват и в бъдеще; ♦ Достъпност. Това означава, че обектът е достъпен за наблюдение и за провеждане на експеримент, т.е. не е необходимо скъпоструващо оборудване за провеждане на експеримента, има възможност да се монтира изпитателна апаратура, лесно се обслужва и т.н.

Кое трябва първо да се избира предметът или обектът на изследване? Еднозначен отговор няма!!!

● Ако например изследователят разполага с информация за това, че ходовата система на дадена марка автомобил често отказва, то обектът на изследване е вече определен – ходовата система на автомобила и остава да се определи предмета на изследване. ● Ако е известно, че са големи разходите за труд в дадена организация, отначало трябва да се определи предметът на изследване, а след това – обектът на изследване.

3.3.3. Структура на основната част. Първа глава Първа глава, като правило, съдържа анализ на проблема в научната литература

(монографии, научни трудове, патенти и други) за последните 5 – 10 години, които са известни (достъпни) на изследователя и въз основа на които ще формулира задачите на

- 35 -

изследване, за да може да постигне поставената цел на дисертационното изследване. В изводите на първа глава докторантът трябва да формулира въпросите които според него не са решени или са решени, но непълно и въз основа на тях да формулира задачите на своето изследване. Обемът на първа глава е до 20 страници.

Анализът на състоянието на теорията и практиката по въпросите на изследване в дисертацията е начален и направляващ етап на всяка дисертация и всяка научноизследователска работа.

Научната информация, върху която се изграждат основните положения на дисертацията, може в първо приближение да се разделят по следния начин:

♦ публикувана, известна на научната общност; ♦ непубликувана, подготвена от различни специалисти и

учени; ♦ лично получена от докторанта, за първи път използвана в

научно изследване.

Известната информация изпълнява следните основни функции: ■ общо и детайлно запознаване с темата на изследването; ■ класификация на съществуващите позиции по проблема на изследване, сравнителен

анализ на гледните точки; ■ разкриване на признаците на новост на темата на изследване, определяне на задачите

на собственото дисертационно изследване и уточняване на целта на изследването; ■ обръщане към други трудове като средство за допълнителна аргументация или

освобождаване от необходимите разработки по отделни аспекти на темата;позоваването на авторитетите в научната област има съществена роля в дисертационните работи.

Основните източници на информация са: ♦ дисертации и автореферати на дисертации по темата на изследването; ♦ периодични издания (списания и научни сборници на статии); ♦ отчети от научноизследователски работи; ♦ патенти и авторски свидетелства; ♦ информационни издания (аналитични обзори, проспекти) и книги (учебници, учебни

пособия, монографии, брошури); ♦ нормативни документи (стандарти, нормативни условия и актове, инструкции); ♦ речници и справочници; ♦ преводна научна литература; ♦ оригинални чужди научни издания (списания книги и други); ♦ мрежата на Интернет.

С проучването и анализа на състоянието на проблема е необходимо да се: ● конкретизира целта на изследването; ● конкретизира предмета на изследване; ● ограничи избрания предмет на изследване от тангиращите към него предмети; ● ограничи кръга на изследваните предмети, тъй като разширяването на темата

обикновено води до повърхностно изследване, слаба обоснованост на изводите и голяма продължителност на изследването, а времето на работа по докторантурата е определено с норматив.

Начините за търсене на научна информация са дадени в Приложение 3.5. и 3.6.

Първа глава се пише първа по време и последна – след формулиране на изводите от дисертационното изследване. Така, че недейте да се стремите още в началото да постигнете обем 20 страници.

- 36 -

При написване на първа глава може да се използуват следните конструкции на изречения за изразяване на гледната точка на изследователите:

Авторите по различен (еднакъв) начин определят (какво?),... подхождайки (към какво?)...

Тези въпроси (проблеми) се разглеждат (Къде?) еднакво (по различно). Във всички (в две) работи сходно се решава въпроса (за какво?)... Двамата автори обръщат внимание на това, че (на какво?)... В работа [ ] на този проблем се отделя голямо внимание. Тези мисли на Петров И. Явно се приближават (са близки; подобни) с идеите (на кого?)... .

По мнение на всички (на двамата) изследователи ... Този проблем се засяга също в (от) (къде?)... Петров Ив., също така и Иванов П., обръщат внимание на това, че... Подобно на Иванов П., Ив.Петров анализира (какво ?)... За разлика от Петров, Иванов показва, че ... Ако Петров смята, че ..., то Иванов се предържа към друга гледна точка. Що се отнася до работата на Петров Г., то той смята, че ... Иванов анализира съвременният материал, а Петров се основава на исторически факти.

Иванов се опира на богат фактически материал, а Петров често оперира с хипотези.

Петров твърди, че ..., тогава когато Иванов опровергава това. Петров е убеден, че ..., а между временно Иванов се съмнява в това. Във времето когато Петров е привърженик (на какво ?)..., Иванов се придържа

..... Задачи на изследването – това е списъкът на тези конкретни взаимовръзки, които е

нужно да се установят и същността, на които трябва да се разкрият, както и практическите изводи, които трябва да се направят върху тях.

Изискванията към задачите на изследването са следните: ♦ конкретност на задачите; ♦ ограничаване на броя на задачите (много на брой задачи означава, че темата не е

конкретизирана, а изследването ще бъде повърхностно); ♦ възможност за реализиране на получените резултати.

При формулиране на задачите на изследване за постигане на целта на дисертацията е полезно при формулирането им да се използват следните изрази:

■ Да се разработи...; ■ Да се определи...; ■ Да се анализира...; ■ Да се мотивира...; ■ Да се извърши...; ■ Да се съпостави...; ■ Да се препоръча...; ■ и т.н.

Докторант, който няма ясна представа за целта, обекта, предмета, задачите и проблема на своето дисертационно изследване е трудолюбив колекционер, на всичко, което има някакво отношение към темата на дисертацията. Ако това се

съчетае с неопитността на класифицира, анализира и обобщава натрупания материал, то той много скоро ще се затрупа в купчина от информационни материали. И независимо от това, някои раздели на дисертацията може да останат без необходимия теоретически и фактически материал за обосновка.

- 37 -

3.3.4. Втора глава е посветена на теоретическото обосноваване на решаваните задачи в дисертационното изследване. Функциите на тази глава са да се даде теорията на въпроса в общ вид с модификации, приближаващи я към задачите на изследването. В дисертацията за “Доктор по...” рядко се предлагат нови теоретически принципи и модели за решаване на задачите на изследването. При съществуващ математически апарат в повечето случаи се намира необходимата теоретическа база, която е основа за последващо използване при решаване на задачите на изследването.

Препоръчва се в този раздел на дисертацията да се включат следните два раздела: Първо, избор (разработване) и обосноваване елементите на методиката за теоретичното изследване. Към тези елементи могат да се отнесат:

♦ състав на показателите и критериите, използвани за решаване на разглежданите научни задачи ; ♦ начини за получаване на знания с разглежданите показатели и критерии (тук се избират едни или други средства на известните научно-методически подходи или се разработват нови математически модели, нови изчислителни съотношения, ново формализирано описание на обектите, процесите, явленията и т.н.); Второ, критическа оценка на разработената методика за теоретично изследване по достоверност (точност, сходимост) на получените резултати. В някои случаи може да се разработи нова методика за теоретично изследване.

Обемът на втора глава е 25 – 30 страници.

3.3.5. Трета глава съдържа общата методика на комплексното дисертационно изследване (структурата и елементите на дисертацията), методиката на експерименталното изследване (структурата и елементите на методиката за провеждане на експериментално изследване на предмета на изследване) и частни методики, които са необходими за комплексно решаване на задачите на изследване. Като правило, третата глава, съдържа експерименталната обосновка за решаване на задачите на изследването, описание на методите на експериментално изследване, оценка на точността и достоверността, анализ на сходимостта на опитните и теоретични резултати. Функциите на тази глава са да конкретизира обобщено получаването на достоверна информация за теоретическо решение на задачите на дисертационното изследване. Тук може да се даде описание на нови устройства, програмни средства, методи и нови технологии за провеждане на експерименталните изследвания.

В тази глава се включват: ♦ анализ на известните методики за експериментално изследване и избор на методика или разработване на собствена методика за експериментално изследване;

♦ обосноваване на изискванията към елементите на методиката за експериментално изследване на предмета и обекта на изследване; ♦ обосноваване и постигане на достоверност на получените резултати; ♦ избор на съвременно оборудване за провеждане на експеримента;

Обемът на трета глава е 25 – 30 страници.

3.3.6. Четвърта глава съдържа обработка и анализ на получената от експеримента информация. Получената и анализирана информация се представя под формата на таблици, графични и аналитични зависимости.

- 38 -

В тази глава се включват: ♦ резултатите от изследването във вид на таблици , графики или диаграми; ♦ анализ на резултатите от изследването, формулиране на новите положения , изводи и оценка на новостта.

Обемът на четвърта глава е 25 – 30 страници.

3.3.7. Пета глава съдържа решения на конкретните задачи на изследването с обоснованите и разработени методики, модели, условия, зависимости и т.н. Тук се дава структурата и описание на разработеното от вас устройство, програмно осигуряване, методологията или нещо друго, което е резултат от вашето комплексно научно изследване.

Обемът на тази глава е 20 – 25 страници.

3.3.8. Шеста глава трябва да е посветена на сравняване на получените резултати от

изследването с известни решения в теорията и практиката, т.е. да се оцени икономическия, социалния, екологичен, ергономичен и други ефекти от проведеното научно изследване.

Тук е мястото да се укажат възможностите за обобщаване, по-нататъшно развитие на методите и идеята, използвайки резултатите от изследването в близки научни области, обекти, процеси и явления, но със спазване на необходимата коректност. Обемът на шеста глава е 10 – 15 страници.

При деление на текста на рубрики е важно да се отчита, че: ● рубриките от един ранг в текста трябва да бъдат не по-малки от две; ● еднотипни средства за рубрикация (думи, цифри, букви) могат да се прилагат по

отношение само към еднотипни (по предназначение, по място в структурата на текста) части; ● при комбинираните начини на номериране трябва строго да се спазват правилата на

пунктуации. В съвременните научни текстове се използва цифрова система на номериране. Ако

допуснем, че текстът на дисертацията се състои от 6 глави: 1,2,3,4,5,6. Всяка от главите има по три параграфа: Глава първа: 1.; 1.1.; 1.2.; 1.3; Глава втора :2.; 2.1..; 2.2.; 2.3.; и т.н. ако параграфа се дели на точки, то те ще бъдат: 1.1.1.; 1.1.2.; 1.1.3. и т.н. Този принцип се прилага за всички съставни части.

3.3.9. Заключение. В заключението се прави обобщение на резултатите от дисертационното изследване. Тук се формулират основните изводи по резултатите от изследването и приносите. Дават се сведения за апробацията, за пълнотата на публикуване на резултатите в научни издания и сведения за защитеността на техническите решения с авторски свидетелства (патенти). Посочват се предприятията, където са внедрени резултатите и къде още могат да се използват. Обемът на заключението е 1,5 – 2 страници.

Изводите са кратък запис на получените резултати. В основата си изводите включват следното: ■ отговор на поставените в научното изследване основни задачи; ■ отговор на важни, от гледна точка на изследователя (а не на всички), решения за допълнителни въпроси:изводи за приложимостта на един или друг метод на изследване, изводи за влияние на допълнителни фактори върху изходния параметър и т.н.;

В тази глава се включват: ♦ разработените и обосноваване на технически, технологически, екологически, ергономични , организационни, икономически и други решения ♦ анализ на резултатите от експериментална проверка на решенията.

Втора, трета, четвърта и пета глава трябва да имат параграф “Основни изводи”, където се оценяват резултатите. Оценката на резултатите във всяка глава трябва да бъдат качествени и количествени и да се базират на представена графична, таблична или аналитична информация в тях.

- 39 -

Изводите по тези два пункта обикновено имат в основата си научен характер. ■ резултати, които могат да бъдат използвани в практиката; ■ резултати за оценка на икономическия (социален, екологически, ергономични и

т.н.) ефект; ■ данни за мястото, обема и ефективността от внедряване на резултатите; ■ указания за по-нататъшните направления за изследване и очакваните резултати.

По всяка задача на дисертационното изследване трябва да има 2 – 3 извода

Научните резултати са принос в науката, ако при тяхното формулиране се използват следните термини и изрази: ♦ теория, методология, теоретически (методологичен, методически) основни

(положения); ♦ научен (научно-методичен, методичен, математичен) апарат (подход, метод, методика) обоснован (анализ, оценки, формализация, синтез, построения, оптимизация, програмиране); ♦ теоретическо (теоретико-експериментално, математическо) обосноваване (доказателство); ♦ закономерност, принцип, правило, хипотеза, постановка на задачата; ♦ формализиране (математическо) описание, математически модел); ♦ математическо предложение (съотношение), аксиома, теорема, лема,формула (формално съотношение), математическа зависимост;

При това се подразбира, че новите научни резултати могат да бъдат признати за принос

в науката само в случай на коректното им обосноваване. Принос е това, което отделен изследовател или колектив, чрез своето научно

изследване, привнася към научното познание в дадено научно направление. Взаимовръзката между резултати и приноси е дадена на фиг.3.6.

Трябва да се прави разлика между изводи, които са дадени в заключението на дисертацията и изводи и препоръки направени в края на всяка от главите на дисертацията. В последния случай изводите трябва да бъдат научни, научно приложни, приложни или методически, т.е. на основата на нови научни резултати. Ако изводите в заключението, в голяма степен, обобщават резултатите в дисертационната работа като цяло, то в края на главите, трябва да бъдат по-конкретни, да имат характер на препоръки без декларативност, с указване на детайли, особености и новост на конкретния етап на изследване.

Примери на ключови словосъчетания за формулиране на научните резултати, внасящи принос в науката: ♦ теория (основни теории)...; ♦ теоретически положения по количествено обосновани...;

♦ теоретически (методически) основи на оптималното построяване на ...; ♦ постановка на задача за оптимизиране на действията на ...; ♦ математически апарат за оценка на ефективността на ...; ♦ методика за обосноваване (синтез) на рационална последователност на планиране...; ♦ изчислително експериментална методика за оценка на надеждността (въздействията, свойствата, и т.н.)...; ♦ формализирано описание на процеса на ... .

Пред посочените словосъчетания може да се прибавят думи, които са причастия в минало време и свършен вид, които ще уточнят степента на приноса на новите резултати в науката, например: ■ разработеният (усъвършенстваният от автора) математически апарат...;

- 40 -

■ формулираните (обоснованите, предложените) теоретически положения...; ■ разкритите (установените, за първи път описаните) закономерност... .

Тези уточняващи думи е целесъобразно да се дават навсякъде, където това е възможно и уместно. Употребявайки ги, авторът на дисертацията, от една страна, излиза на нивото на най-ясно осъзнаване на степента на своя личен принос в науката, а от друга, съдейства за опростено и по-оперативно решаване на

задачите на рецензентите и СНС при оценка на приносите на докторанта.

Фиг3.6. Взаимовръзка между резултатите от дисертационното изследване и приносите, които докторанта привнася в научното направление

Как да се формулират изводите и приносите?

♦ Разкрита е взаимовръзката между... или същността на процеса на ..., което позволява да се обясни...; ♦ Изчисленията показват, че ...; ♦ Експериментално е установено, че ...; ♦ Открит е ефект, който се изразява в това, че при ..... се наблюдава...; ♦ Сравняването на резултатите от изчисленията и експеримент позволяват да се заключи, че .....;

♦ Разликата в резултатите от експеримента и аналитичните изчисления в интервала от... до ...обясняват... и т.н.;

♦ Разработен е метод за..., който е приложен за ...; ♦ Допълнен е теоретическият апарат за ... ♦ Въз основа на изследването е установено, че факторът Х влияе върху... с което се

обяснява ...; ♦ Разкрита е ,че съществуват разновидности на вида “......” ....; ♦ Синтезирано е ново съединение на ... и ...., което може да се използва за подобряване

на износоустойчивостта на металните повърхности на ...;

Резултати от научното изследване

Потвърдитилни Нови резултати

Научни Приложни Методически

Научно приложни

К л а с и ф и к а ц и я на п р и н о с и т е

- 41 -

♦ Установено е сходство между задачите за оптимизиране на параметрите на .... и ...; ♦ Доказана е необходимостта от ....; ♦ Обосновано е ново научно направление в теорията на ...; ♦ Въведени и обосновани са две хипотези за ..; ♦ Предложен е рационален извод на формулата за ...; ♦ Получени са нови зависимости за ..., които са използвани за обосноваване на ... . Следователно, докторантът трябва в изводите и приносите да направи научно

обобщение на изследването, да покаже не тривиалността на собствените изисквания и да представи пред научната общност ново научно знание, получено в дисертацията. И обратно, да наречете изводите и приносите научни, ако в тях се съдържат само констатации, това показва, че в работата няма ново знание. Например: В дисертацията са проведени експериментални изследвания за да се...; Получен е патент за ....; Определен е икономическият ефект от... .

Изисквания при формулиране на научни изводи: Необходимо е да се прави разлика между изводите, които са дадени в заключението на

дисертацията, от изводите дадени след всяка глава на дисертацията. В заключението изводите трябва да бъдат научни, а в края на главите, в голяма степен, са обобщаващи резултати. Изводите в заключението трябва да бъдат по-конкретни, да носят препоръчителен характер без да са декларативни, а с указателни елементи, особености и новост в изследването.

Примери: Научните изводи може да започват със следните думи, т.е. да се оформят по следния начин: Изчисленията показват, че ...; Експериментално е установено,че ...

Разкрите е ефект, състоящ се в това, че при ... се наблюдава...; Сравняването на резултатите от експеримента и изчислителните изследвания позволяват да се установи (подчертае; докаже и т.н.), че..; Различието (Разликата) в резултатите от изчислението и експеримента в участъка на изменение на ... от... до ... се обяснява с... и т.н.

Следователно, докторантът трябва в научните изводи да направи научно обобщение на изследването, да покаже не тривиалността на собствените изисквания и представи пред научната общност на ново знание по предмета на изследване в дисертацията.

И обратно, проблематично е да наречеш изводите научни, ако в тях има само конструиращи факти какво е изпълнено или се говори за резултати, в които не се разкрива ново знание по предмета на изследване от докторанта.

Например: В работата е изпълнено експериментално изследване, с цел ...; Получен е патент за ... и т.н.

1. Броят на изводите трябва да бъде равен на броя на задачите по 2 – 3 пъти, т.е. на всяка задача приблизително по два или три извода. 2. Вместо “Заключение” е по-добре да бъде “Основни изводи и предложения за

практиката”.

3.3.10. Приложения. В приложение, като правило, се поставят материали с допълнителен, справочен характер, които са аналогични по съдържание с вече анализирани в дисертацията и авторът няма претенции за съществени приноси в науката и практиката. Това са основно таблици, графики, диаграми, програми и резултати от решаване на задачи на ЦЕИМ, изведени формули и т.н., но не машинописен текст, поставен, за да се съкрати обема на дисертацията.

3.4. Видове структури на дисертации Представената по-горе структура е типична и намира приложение при провеждане на

комплексни научни изследвания в много научни области, но ще предложим на вниманието Ви и други варианти.

На фиг. 3.7. е показана структурата и елементите на обща методика за изследване на

- 42 -

процес, явление, обект, а на фиг.3.8. структурата на методика за изследване на икономически проблем. Аналогични по структура са и общите методики за изследване на елементите и параметрите на технологичен процес (фиг. 3.9), горското стопанство (фиг. 3.10) и растениевъдството (фиг.3.11).

3.5. Методика на експериментално научно изследване Трета глава като правило, съдържа експериментално обосноваването на решаването на

задачата, т.е. методиката за експериментално изследване и описване на методите за изследване и оценка на точността, анализът на сходимостта и съгласуваността на опитните и теоретичните резултати. Тук е мястото да се опишат нови устройства и нови технологии за провеждане на експеримента, нови методи за обработка и анализ на резултатите от изследването, нови методи за обосноваване на достоверността на резултатите от изследването и т.н.

Методиката е съвкупност от подходи, начини и методи за извършване на даден вид работа; методиката на експерименталното изследване е съвкупност от подходи, начини и методи за провеждане на експериментално научно изследване, обработка и анализ на получените резултати.

Методиката, която се отнася до цялото научно изследване и обхваща основните методи и подходи се нарича обща методика, а методиката за провеждане на отделни опити (в границите на изследването) или за група опити се наричат частни методики.

Научното изследване по дефиниция е метод за проверка на теорията и хипотези чрез прилагане на определени правила за събиране на данни и интерпретация на данни в строго определени условия и правила на провеждане на експерименталното изследване.

Основните изисквания към методиката на

експерименталното изследване са: ♦ Да съответства на поставените в изследването задачи, т.е. да осигурява решаването им. ♦ Да съответства на съвременното равнище на постиженията на науката (математиката, техниката и др.). ♦ Да осигурява повторяемост на изследването и

достоверност на получената информация. ♦ Да е проста, ясна и достъпна за използване. ♦ Да се изследва един и същ обект през цялото време; ♦ Да се формулират ограниченията на обекта и на изследването моно го точно; ♦ Да се изучава и средата, в която се намира обекта; ♦ Да се регистрират измененията в обекта; ♦ Да се получава необходимото и достатъчно количество фактически материал; ♦ Да дава възможност за проверка при същия комплекс от условия; ♦ Да се организира успоредно или последователно друго изследване със същата цел, но

на друго място със същата методика.

При провеждане на експеримента е необходимо да се осигури: ● целенасочено наблюдение над обекта за определяне на изходните данни (хипотеза, вариране на факторите); ● създаване и фиксиране на условия на експеримента (подбор на обектите, режима и условията им на работа, средства за измерване); ● определяне на границите на измерване и начините на

провеждане; ● определяне на начините за поддържане на постоянни условия и тяхното вариране; ● преминаване от емпирични наблюдения към теоретични обобщения.

- 43 -

Увод Актуалност на проблема Същност на проблема Цел на изследването Обект на изследването Предмет на изследването Методи на изследване Място на изследване

Глава 1. Анализ на състоянието на проблема. Задачи на изследването 1.1. Анализ на обекта на изследване 1.2. Анализ на предмета на изследване 1.3. Анализ на методите и моделите на изследване 1.4. Основни изводи и нерешени въпроси 1.5. Задачи на изследването

Глава 2. Теоретична постановка (Хипотеза и теоретичен анализ) 2.1. Общи положения.Теоретична постановка на предмета на изследване 2.2. Математически модел и методи за изследване на предмета на изследване 2.3. Математически апарат за решаване на модела

Глава 3. Методика на експерименталното изследване на предмета 3.1. Цел и задачи на методиката 3.2. Обект и предмет на изследване 3.3. Входни фактори и параметри на изследване 3.4. Методи и оборудване за измерване 3.5. Ред за провеждане на експеримента 3.6. Брой на изпитваните обекти 3.7. Време за провеждане на изследването 3.8. Методи за обработка на резултатите от експеримента 3.9. Методи за анализ на резултатите от експеримента 3.10. Форма на представяне на резултатите от експеримента

Глава 4. Анализ на резултатите от експеримента 4.1. Анализ на влиянието на входните фактори върху параметрите на изследване 4.2. Анализ на взаимовръзката между входните фактори и параметрите на изследване 4.3. Изследване на статистическата значимост на резултатите от изследване и т.н.

Глава 5. Разработване на технология (процес, инструкция, методика и т.н.) 5.1. 5.2. 5.3.

- 44 -

Фиг.3.7. Структура на комплексно научно изследване

Фиг.3.8. Структура на обща методика на дисертационна работа

Увод АП ЦИ ОИ ПИ МИ

Глава 1 КАСП И ЗИ

Глава 2 АС ТП МЕИ АРИ И

Глава 3 АС ТП МЕИ АРИ И

Глава 4 АС ТП МЕИ АРИ И

Глава 5. ТИА

ОИПП

АП – актуалност на проблема; ЦИ – цел на изследването; ОИ – обект на

изследване; ПИ – предмет на изследване; МИ – методи за

изследване; КАСП – кратък анализ на състоянието на проблема; И – изводи

от КАСП; ЗИ – задачи на изследването; АС – анализ на състоянието; ТП – теоретична постановка; МЕИ – методика на

експериментално изследване; АРИ – анализ на резултатите от изследването;

И – изводи;ТИА – техникоикономически анализ; ОИПП –

основни изводи и предложения за практиката

Литература

Глава 6.Техникоикономически анализ (Оценка на икономическия ефект; Оценка на екологическия ефект; Бизнес проект и т.н.) 6.1. 6.2. 6.3.

Основни изводи и предложения за практиката 1. Установено е,... 2. Доказаное, .... 3. Доразвита е теорията за ...

Приложения

- 45 -

Фиг.3.9. Обща методика за изследване на елементите и параметрите на технологичен процес

За да се получат достоверни резултати от експерименталното изследване е необходимо да се извърши следното: ☻ анализ на характера на изследване на обекта в цялото многообразие на свойствата, предвидени в целта на провежданото дисертационно изследван, на основата на имащите сведения, получени от други изследователи и публикувани в информационните източници; ☻ разработване на методика и програма за експериментално изследване; ☻ обосноваване на избора на количествените параметри за оценка на свойствата на обект, избиране на тяхната размерност, метод и начин за измерване при изследване; ☻ определяне на всички фактори, влияещи на избрания параметър на обекта на изследване; ☻разглеждане (анализ) на причинно-следствените връзки между входните фактори и параметри за оценка на свойствата на обекта; ☻ ранжиране на факторите по степен на

Увод Актуалност на проблема; Формулиране на проблема; Цел на изследването; Обект и предмет на изследването; Методи на изследване; Място на изследване

Глава 1. Анализ на състоянието на проблема. Задачи на изследването 1.1. Анализ на състоянието на обекта на изследване 1.2. Анализ на състоянието на изследването на предмета 1.3. Анализ на методите за изследване на обекта и предмета 1.4. Основни изводи от анализа на състоянието 1.5. Задачи на изследването

Глава 2. Теоретична постановка на проблема (Хипотеза на научното изследване) 2.1. 2.2. 2.3.

Глава 3. Обща методика и методика за експериментално изследване 3.1. Обща методика на изследването 3.2. Методика на експерименталното изследване 3.3. Частни методики

Глава 4. Анализ на резултатите от изследването и обосноваване на основните параметрина системата (вземане на управленски решения въз основа на резултатите от анализа или оптимизация) 4.1. 4.2. 4.3.

Глава 5.Оптимизиране на параметрите на технологията за ......(процеса за ...... ; обекта на изследване) 5.1. 5.2.

Глава 6. Икономически анализ (икономически, социален, екологически и друг вид ефект)

Основни изводи и предложения Литература Приложения

- 46 -

влияние върху параметрите и определяне на основните фактори; ☻ определяне на рационалните интервали на вариране на избраните фактори за установяване на съответните закономерности; ☻ фиксиране на останалите фактори на определено (възможно, най-добро) ниво на вариране; ☻ разработване на конструктивно-технологична схема на опитно-експерименталната установка, осигуряваща реализацията на програмата на изследването; ☻ изучаване на възможността за моделиране на обекта; ☻ подбор на измерителната апаратура; ☻ разработване на методика за калибриране на средствата за измерване; ☻ разработване на методика за обработка на първичните данни, с осигуряване на необходимата точност и достоверност на резултатите от изследване.

Основните елементи на Методиката за експериментално изследване и взаимовръзка между елементите й са дадени на фиг.3.11.

Няма да се спираме на същността на отделните елементи, тъй като те са в пряка зависимост от целта и задачите на конкретната дисертационна работа, но ще си позволим само един съвет. Не забравяйте, че отсъствието на кой да е от елементите на методиката на експеримента, ще предизвиква въпроси от страна на читателите и официалните рецензента.

Цел на методиката за експериментално изследване

Задачи на методиката за експериментално изследване

Обект на изследване

Предмет на изследване

Входни фактори и изходна параметри на обекта на изследване

Методи и средства за измерване

Избор и подготовка на площите за изследване: ● Изучаване на историята на горския участък; ● Изучаване и /или/ изследване на почвата; ● Изучаване на релефа на горския масив; ● Подготовка и изучаване на горския масив; ● Други видове работи.

Брой на изпитваните обекти (брой на горските участъци)

Продължителност на провеждане на експеримента

Параметри на горските участъци за изпитване: ● площ на участъците; ● направление на участъците; ● форма на участъците; ● разполагане на участъците в масива.

- 47 -

Фиг.3.10. Структура и елементи на методиката за експреиментално изследване в горското стопанство

Наблюдения, контрол, отчитания и измервания по време на експеримента:

♦ фенологически наблюдения (време на сеитба,време на поникване, време на появяване на трето листо и други ♦ отчитане на гъстотата на растенията (дървесния вид); ♦ оценка на устойчивостта на растенията при ниски температури (през зимата); ♦ визуална оценка за състоянието на фиданките; ♦ наблюдаване на влажността на почвата; ♦ определяне (диагностика) на хранителните вещества в почвата в периода на вегетация; ♦ определяне на площта на листата; ♦ определяне на фото синтетическия потенциал на листата; ♦ анализ на братеното на фиданките; ♦ отчитане на пораженията на растенията от болести; ♦ отчитане на пораженията на растенията от вредители; ♦ отчитане на заплевен оста на участъците; ♦ изучаване на кореновата система на растенията; ♦ отчитане на растителните остатъци в процеса на разлагане; ♦ метеорологически наблюдения.

Особености на методиката при работа с отделните дървесни култури

Документация и отчетност при провеждане на експеримента

Статистическа обработка и анализ на резултатите от експеримента

Предварителна обработка на информацията от експеримента

Методика на статистическата обработка на информацията

Методика за анализ на влиянието на факторите върху параметрите

Оценка на статистическата значимост и силата на влияние на факторите върху параметрите

Форма на представяне на резултатите

- 48 -

1

Тема на изследването

Увод Актуалност на проблема Проблем Цел на изследването Обект и предмет на изследването Методи за изследване Място на провеждане на изследването

Глава 1. Анализ на състоянието на проблема. Задачи на изследването

Глава 2. Теоретическа постановка на проблема (Работна хипотеза)

Глава 3. Методика на експерименталното изследване (Методика на полския опит (МПО))

3.1. Цел и задачи на МПО 3.2. Обект и предмет на изследване

3.3. Входни фактори и изходни параметри

3.4. Методи и средства за измерване

3.5. Избор и подготовка на земния участък: ♦ Изучаване на историята на почвения участък; ♦ Изучаване и /или/ изследване на почвата; ♦ Изучаване на релефа на почвения участък; ♦ Подготовка и изучаване на участъка (изравнителни или разузнавателни посеви)

3.6. Брой на изпитваните обекти (брой на лехите)

3.8. Параметри на лехите: ♦ площ на лехите; ♦ защитни полси; ♦ направление на лехите; ♦ форма на лехите; ♦ методи за разполагане на лехите в участъка (стандартни методи; систематически методи; случайни методи);

3.7. Продължителност на провеждане на полския опит

- 49 -

Фиг.3.11. Методика на експериментално изследване (Методика на провеждане на полски опити)

3.9. Техника на залагане и провеждане на полския опит: ♦ разпределение на лехите в опитния участък; ♦ полеви работи на опитния участък (торене; обработка на почвата; сеитба и садене; грижа за растенията и опитите); ♦ особености на провеждане на опити в условия на поливане

3.10. Наблюдения, контрол, отчитания и измервания по време на експеримента: ♦ фенологически наблюдения (време на сеитба,време на поникване,време на появяване на трето листо,..., млечна и восъчна зрялост,време на прибиране; ♦ отчитане на гъстотата на растенията; ♦ оценка на устойчивостта на растенията при ниски температури (през зимата); ♦ визуална оценка за състоянието на посева; ♦ наблюдаване на влажността на почвата; ♦ определяне (диагностика) на хранителните вещества в периода на вегетация; ♦ определяне на площта на листата; ♦ определяне на фото синтетическия потенциал на листата; ♦ анализ на братеното на растенията; ♦ отчитане на пораженията на растенията от болести; ♦ отчитане на пораженията на растенията от вредители; ♦ отчитане на заплевен оста на лехите; ♦ изучаване на кореновата система на растенията; ♦ отчитане на растителните остатъци в процеса на разлагане; ♦ метеорологически наблюдения.

1

3.11. Отчитане на добива

3.12. Методи за коригиране на проредените посеви

3.13. Особености на методиката при работа с отделните култури

3.14. Документация и отчетност при провеждане на полски опити

3.15. Методи за обработка на резултатите от изследването

3.16. Методи за анализ на резултатите от изследването

3.17. Форма на представяне на резултатите от изследването

- 50 -

Фиг.3.12. Методика за експериментално изследване: ЦЕИ – цел на експерименталното изследване; ЗЕИ – задачи на експерименталното изследване; ОПМ – общи положения на методиката; ВФ – входни фактори; ИП – изходни параметри; ОИ – обект на изследване; УИ – условия на изследване; КСО – критерии за състояние на обекта; МИ – методи за измерване; ОЕИ – оборудване и екипировка за измерване; РПИ – ред за провеждане на изследването; ВрИ – време за изследване; БИО – брой на изследваните обекти; МОР – методи за обработка на резултатите; МАР – методи за анализ на резултатите; ФПР – форма на представяне на резултатите от изследването.

Публикации. Докторант, който няма публикации по темата не се допуска до защита на

дисертацията пред СНС. Препоръча се публикациите да са публикувани преди защитата. Броят и качеството на публикациите по темата са критерии за оценка на научната ценност на дисертацията.

Колко публикации се изискват за допускане до защита? Съгласно решение на ВАК рецензентите трябва да отговорят на въпроса: Основната част от приносите да ли са публикувани, т.е. дали са станали достояние на научната общност? Препоръка: Желателно е докторантът да има 4 – 5 публикации по темата на дисертацията, като минимум една да е самостоятелна и в една да е на първо място. Къде да са публикувани научните трудове по темата на дисертацията? Желателно е да са в централни научни издания, научни трудове на

ВУЗ, Сборник доклади на международни или национални конференции, т.е. в издания с ISBN, да са рецензирани, изданието да има редколегия и да е с тираж над 100 броя.

Публикациите по темата на дисертацията изпълняват следните функции:

♦ дават гласност и достъпност на научната общност за резултатите от дисертационното изследване;

МАР

ЦЕИ

ЗЕИ

ОПМ

ОИ ВФ ИП

УИ

КСО

МИ ОЕИ

РПИ

ВрИ БИО

МОР

ФПР

- 51 -

♦ оказване на съдействие за установяване на приоритета на авторите; ♦ свидетелства за личния принос на изследователя в разработване на научния проблем; ♦ служат за косвено потвърждаване на достоверността на основните резултати и изводи,

получени в дисертационното изследване, тяхната новост, тъй като след отпечатването на публикациите те са обект на изучаване и оценка от широката научна общност;

♦ отразяват основното съдържание на дисертацията; ♦ дават оценка на нивото на подготвеност на автора да описва и представя резултатите

от изследването си. На фиг.3.13 е дадена структура на научна публикация и са показани взаимовръзките

между елементите й.

Фиг.3.13. Структура и елементи на публикация

Наименование (отразява целта; по-добре без обстоятелства за място и време; кратко главното)

Увод Актуалност (докажете кратко, че работата е необходима

Цел на работа (да съответства на наименованието)

Задачи на изследването(необходимите етапи за постигане на целта) 1. 2. 3. . N

Новост (Изученост на въпроса. Кратко указание, че работата е дала принципно ново

Методика на изследване и използвани материали

Резултати (Желателно е без обсъждане; данни, приведени в таблици в текста не се цитират дословно)

Обсъждане на резултатите

Изводи( Желателно е да дадат отговор на поставените задачи, не е необходимо да съответстват 1:1)

Използвана литература

Адрес за кореспонденция с автора/ите

- 52 -

3.6. Оформяне на дисертацията Има утвърдени изисквания по отношение на оформянето и представянето на

дисертацията за защита пред СНС (фиг.3.13), които са регламентирани в изискванията на ВАК и нормативните документи.

3.6.1. Общи положения Възможните методически прийоми в писането и

оформянето на дисертацията са: - последователен; - цялостен (с последваща обработка на всяка глава); - извадков (главите се оформят отделно в произволна

последователност, спазвайки логиката на изследване ). Първият метод изисква най-много разход на време,

тъй като едвам след като се завърши в детайли предходната глава може да се премине към следващата. При втория метод цялата работа се пише в чернова без детайлизация, след като се завърши написването се обработва в детайли, като се внасят допълнения и изменения. Извадковият метод се заключава в това, че авторът обработва материала в удобен за него ред, в зависимост от това каква е готовността на съответната глава.

Фиг.3.13. Изисквания към оформянето и представянето на дисертацията

Завършвайки главите на дисертацията е целесъобразно да се определи, както ще се

включи вече окончателно в увода, заключението, използваната литература и приложенията. Преди да се премине към окончателна обработка на ръкописа е необходимо да се

обсъдят основните положения на съдържанието с научния ръководител. Не забравяйте, че

Изисквания към оформянето и представянето на дисертацията

Общи изисквания

Изисквания към

структурата

Изисквания към

оформянето

Изисквания към

експертизите

Изисквания към

съпътстващите документи

Заглавни страници

Изисквания към текста

Изисквания към

илюстрациите

Таблици Графики Формули Дименсии Литература Приложения

Автореферат Преценка на научния

ръководител Рецензии Доклад Отзиви

- 53 -

всяка написана глава, в съответствие с индивидуалния план на докторанта в установения срок трябва да се представи на научния ръководител и да се доработи след неговите забележки.

След доработване на дисертацията след забележките на научния ръководител се пристъпва към окончателно оформяне. Проверяват се и критично се оценяват всички изводи, формули, таблици, графики, всяко положение. Авторът окончателно проверява съответствието на главите и параграфите на задачите на изследването и темата на дисертацията, уточнява структурата на дисертацията, нейните рубрики (заглавията на главите и параграфите трябва точно да отразяват съдържанието отнасящо се към тях).

Дисертацията завършва с изводи и предложения, т.е. със заключение. Заключението – това е последователно, логично стройно изложение на получените резултати и тяхното съотношение с общата цел и конкретните задачи, поставени и формулирани в увода. Именно изводите се предлагат за обсъждане и оценка при защитата на дисертацията. Общите изводи по дисертацията не трябва да бъдат просто сума от изводите по отделните глави, а трябва да съдържат обобщени резултати от комплексното научно изследване. При това се показва научната новост, теоретическата и практическата ценност на работата, а така също новите конкретни научни задачи, които са разкрити от автора и трябва да бъдат решени в бъдещи научни изследвания.

След заключението се поставя списъка на използваната литература, който трябва да бъде отразен изцяло в текста на дисертацията. Не трябва в списъка да се включват работи, които не са цитирани в текста. Не се препоръчва да се включват в списъка енциклопедии, справочници, научнопопулярни книги и статии и материали от вестници.

Дисертацията трябва да има съдържание, което се поставя в началото. Спомагателните или допълнителни материали, които поясняват отделни положения от

дисертацията, но утежняват нейното съдържание се поставят в приложения. Те се оформят във вид на продължение на дисертацията, но не в отделно тяло.

3.6.2. Правила за оформяне на елементите на дисертацията ► Абзаци. Оформянето на абзаците трябва да е насочено към повишаване на

удобството за четене и възприемане на текста на дисертацията. Абзаците в един параграф или глава трябва да бъдат последователно свързани един с друг. Броят на изреченията в абзаците е различен и се колебае от едно до 5 – 6.

Отстъпът на всеки абзац трябва да бъде еднакъв за всички абзаци в основния текст и да е в границите 1,5 – 2 пъти размера на шрифта (10 – 15 mm за шрифт 12 – 14 пункта).

► Заглавия. Всяка нова глава на дисертацията започва на нова страница. Това правило се отнася и за другите основни структурни елементи на работата: Увод, заключение (Основни изводи и предложения за практиката), списък на използваната литература, приложения, указания.

В текста на дисертацията има параграфи, т.е. точки във всяка глава, които могат да бъдат от различни нива, но всички те се пишат без точки на края. Подчертаването и пренасянето на думи в заглавията е недопустимо. Не се допуска отделяне на заглавията от основния текст, т.е. заглавието да е на една страница, а на друга да е основният текст. Заглавията на главите и параграфите се отделят от текста с допълнителен интервал.

Във всеки параграф може да се оформят под параграфи и да се означат с главни или малки букви от кирилицата, започвайки с А, с изключение на буквите 3, О, Ч, Ъ. Допуска се и означаване с букви от латинската азбука, с изключение на буквите I, О.

► Съдържание. При оформяне на съдържанието към дисертацията е недопустимо да

- 54 -

има различие от заглавията на главите и параграфите вътре в текста на дисертацията. Всички заглавия в съдържанието започват с главни букви без точка на края. Последната дума на всяко заглавие в съдържанието се свързва с точки със страницата, на която се намира в дисертацията (Приложение 3.7).

► Съставяне на списъка на използваната литература. Списъкът на използваната литература трябва да има последователно номерация. Най-разпространено е подреждането на литературните източници по азбучен ред на фамилията на първия автор. В началото на списъка се препоръчва да се разполагат източниците на кирилица, на латиница, след това официалните и нормативни документи (закони, укази, постановления, заповеди, БДС и други) и накрая адресите на електронните документи от Интернет-ресурсите, като се указват адресите на сървъра или база данни.

Всяка една от посочените групи вътре се оформя по азбучен ред. ► Приложения. Те се оформят като продължение на дисертацията на последните й

страници. Всяко приложение трябва да започва на нов лист (страница) с указване в горния десен ъгъл думата Приложение и номер с арабска цифра (без знак №). Свързването на основния текст на дисертацията с приложенията става чрез позоваване, което се употребява с думата “вижте”; то обикновено се съкращава и се поставя в скоба (вж. приложение 3.8).

Важно! 1. Прието е номерът на фигурите, таблиците, формулите и приложенията да се означат с две цифри – първата е номерът на главата, а втората последователността на фигурата, таблицата, формулата в нея или приложението към нея.

2. Отразяването на приложенията в съдържанието на дисертацията е в самостоятелна рубрика с пълното наименование на всяко приложение.

► Таблици. Таблиците са набор от колони и редове. С тях информацията се организира и представя просто. Всички таблици във всяка глава се номерират с арабски цифри. Например, Таблица 3.5. (Таблицата се намира в трета глава на дисертацията и е пета по ред в главата). Заглавията на таблиците се пишат по средата, започват с главна буква, без точка на края.

Заглавията на графите се пишат с главна буква, а подчинените заглавия с малка буква, ако са граматически свързани с главното заглавие. Трябва да се избягват вертикални графи “Номер по ред”, тъй като в повечето случаи са ненужни.

При пренасяне на таблица на друга страница трябва да се номерират графите на следващата страница. Заглавието на таблицата не се пренася.

► Фигури. Надписът под фигурата обикновено има четири основни елемента: наименование на графичния сюжет, означаван съкратено с думата Фиг.; пореден номер с арабски цифри, например Фиг. 4.6. (Фигура 6 от глава 4); тематично заглавие, съдържащо кратко наименование на рисунката.

Важно! 1. Всички графични зависимости, схеми, снимки и други се означават като фигури.

2. Таблиците и фигурите трябва да се разполагат максимално близо до мястото, където се цитират в текста.

3. Таблиците и фигурите трябва да се оформят по такъв начин, че да бъдат максимално информативни и разбираеми, така че при първото четене да не се налага да се търси обяснението в текста на дисертацията.

4. Таблиците и фигурите трябва да се отделят от основния текст с два интервала. Важно! За по-качествено изпълнение на графиките е за предпочитане на се използват

стандартите пакети програми Excel или PowerPoint. За по вече информация Приложение 3.9. ► Формули. Изискванията към обясненото на символи, влизащи във формулата са: ■ Обяснението се поставя задължително след формулата, от която се отделя със

запетая;

- 55 -

■ Започва с думата "където" и "където" се пише с малка буква; ■ Символите може да се обясняват по реда, по който са във формулата или като се

подредят по формите за 1 и 3 лице на спомагателния глагол "съм"; ■ Трябва да се включат всички символи от формулата или

група формули, след които е разположено обяснението; ■ Формулите се изписват на нов ред, като над и под всяка

формула се оставя не по-малко от един свободен ред. Ако формулата не се събере на един ред, тя трябва да бъде пренесена след математически знак / =; +; - ; х; : и т.н./.

■ Значението на всеки символ и числов коефициент се дава на нов ред.

Пример: oб

oo

oб

p

NS

CkNS

CpC ++= )1( ,

Неправилно Правилно Където: Ср е стойност на работата... , където Ср е стойността на…; Sр – средният …; к – коефициентът отчитащ ... к – коефициентът, отчитащ …; Со са загубите от …; Со – загуби от престой на поста, Sc е средният брой …; Sc – средния брой свободни постове,

Как се поставят препинателните знаци в обяснението? ● Когато се обяснява първият символ, след символа се пише глаголната форма на

спомагателния глагол "съм", т.е. "е" или "са"; ● След символите в обяснението се поставя "тире"; ● Вътре в обяснението единицата на измерване се отделя от текста със "запетая"; ● След обяснението на символите се поставя точка със запетая (;); ● В края на последното обяснение се поставя "точка”. Формулите, които ще се цитират в текста се номерират в границите на /главата/ с

арабски цифри. Номерът на формулата, разделени с точка, например: “(1.2)” /втора формула в първа глава/. Номерът на формулата се поставя в скоби срещу формулата от дясната страна. При цитиране в текста се посочва пълният номер в скоби например: “Във формула (2.3.) е …”.

Важно! При използуване на символи и индекси е необходимо да се спазват следните правила:

□ Една и съща величина в текста на дисертацията трябва да бъде означена еднакво; □ Символите и индексите на физичните величини и техните единици трябва да

съответства на SI системата; □ Буквените индекси трябва да съответства на началната или най-характерната буква от

наименованието на понятието или величината (Например: К – константа на равновесие); □ Индекс 0 (нула) е необходимо да се използува само в случай че се посочват начални

или изходни показатели. ► Означение на физичните величини и измерителни единици ♦ Използват се два вида буквени означения: международни (букви от латинската и

гръцките азбуки) и букви от кирилица. Международните са задължителни в научната и техническата литература, в нормативно-техническата документация, в надписите върху скалите и табелките на средствата за измерване. Българските означения се допускат в изданията от общ характер и всекидневния печат и при техническа документация с временен характер, която се пише на компютър и няма да се издава като печатно произведение.

♦ Означенията на единиците се записват с прави малки букви, например m, kg, s. Ако името на единицата произлиза от името на учен, означението й е с главна буква, например N, K, Pa, Wb.

- 56 -

♦ Означенията на единиците се изписват след числени стойности на величините и се записват на един ред с тях, без да се пренасят на следващия ред.

♦ Най-често срещаните неточности при записване на означения на единици:

Неправилно Правилно

А. Между последната цифра на числото и означението на единицата се оставя разстояние

20К; 25Hz; 250C 20 K; 25 Hz; 25 0C Б. Разстояние между последната цифра на числото и означението не се оставя, когато

означението на единицата е знак, повдигнат над реда. ///0 451330 5431300 ′′′

В. Когато числената стойност на величината е десетична дроб, означението на единицата се поставя след последната цифра на дробта.

2 m,065 2,065m 5o , 765 5,765o Г. Когато дадената единица се представя като произведение от две или повече единици,

между тях –на реда или в средата му, се поставя точка като знак за умножение. Nm ; PaS N.m; Pa.S Hm; Am H.m ;A.m Д. Допуска се буквените означения да се отделят с разстояние, ако това не води до

недоразумение и двусмислие. Hm ; Am H m ; A m Е. Когато дадената единица представлява отношение на единици като знак за деление

се използва само една наведена или хоризонтална дробна черта. При наведена дробна черта числителя и знаменателя се поставят на един ред. Когато знаменателят е произведение от две или повече единици, той се поставя в скоби.

м / s2 m/s2 ; 2sm ; m.s-2;

kmW

2 ; W/m2/k; W/m2.k W/(m2.k); km

W.2 ;

kmW 2. −

W.m-2.k-1 ;

Ж. Не се допуска означенията на единиците да се поставят на един ред с формулите, изразяващи зависимости между величините или между техните числени стойности, представени в буквена форма, като индекс към означението на величината или да се ограждат в средни скоби.

V=L/t m/s; V=L/t[m/s]; V=L/t,

V m/s=Lm/ts ; където V е скоростта, sm ;

L – пътят, m; t – времето, h. И. Не се допуска комбинирането на имена и означения на единиците. 60km в час; 60 km/час; 60 km/h; 60 километра в h. 60 километра в час К. Когато стойността на величината се посочва с гранично отклонение, тя се изразява

като числената й стойност и граничното отклонение се поставят в скоби, а означението на единицата се поставя след скобите, или като означението на единицата се поставя след числената стойност на величината и след нейното гранично отклонение.

C05,020± ; /5,00,20/ ± 0С;

1g± 0,01 ; 1,00g± 0,01g.

- 57 -

► Общи технически изисквания Дисертацията трябва да бъде изпълнена на компютър и

принтер, едностранно на бяла хартия формат А4, шрифт Times New Roman, през един интервал и височина 12 или 14 пункта.

Текстът на дисертацията се печати, спазвайки следните размери на полето: дясно – 10 mm; горното – 20 mm; лявото – 35 mm и долното – 20 mm.

Фамилиите, названията на учреждения, организации, фирми, названия на изделия и други имена в дисертацията се пишат на езика на оригинала.

Допуска се транслитерирането на собствените имена и названията на организациите да се дават в превод на езика на дисертацията с добавяне (при първото споменаване) на оригиналното название.

1. Поправки в дисертацията след представяне в СНС не са допустими. 2. Небрежно оформена дисертация и дисертация, съдържаща грешки, може да бъде върната от СНС.

3. Не допустимо е при цитиране на литературен източник да се допуска грешки, т.е използван е източника Х, а се пише У. Това се смята за плагиатство. В законите за научни степени и звания на Русия, Украйна, Беларус и Европейските страни (Франция, Германия, Англия и др.) е записано, че ако се открие такава грешка, независимо в кой етап от процедурата е дисертацията се връща и докторантът няма право да се занимава с научни изследвания.

3.6.3. Начини за библиографско описание на използваните източници в списъка на

литературата А. Цитиране на книги а) Книга от един автор Михлин, В. М. Прогнозирование технического состояния машин. М, 1976, 140 с. б) Книга от двама или трима автори Ермолов, Л. С., В. М. Кряжков, В. Е. Черкун. Основы надежности сельско-

хозяйственной техники. М, 1974, 380с. в) Книга от колектив, съставен от повече от трима автори Ульман, И. Е. и др. Ремонт машин. 3 – е изд. М., 1982, 446 с. г) Многотомни книги Надежность и эффективность в технике. Справочник. В 10 т. (Ред. совет: В. С.

Авджиевский /пред./ и др.). М., 1986. т. 1: Методология. Организация. Терминология (Под ред. А. И. Рембезы). 224 с. или

Справочная книга по технологии ремонта машин в сельском хозяйстве. В 2 т. Под ред. А. И. Селиванова. М., 1975, 599 с.

д) Преводни книги Хенли, Э. Дж., Х. Кумамото. Надежность

технических систем и оценка риска. Пер. с англ. В.Сыромятникова, Г.Деминой. Под общ. ред. В. Сыромятникова. М., 1984, 528 с.

Б. Цитиране на статия от периодично, серийно и продължаващо издание

Кугель, Р. В., Я. Б. Шор. Вопросы классификации отказов машин и их элементов. – Вестн.

машиностроения, 1966, №1, 12 – 14. Тасев, Г. Изследване на равнището на надежността на тракторите. – Н. тр. на ВТУ

- 58 -

“Ангел Кънчев” 25, 1980, серия 3, 128 – 135. В. Чуждите публикации се цитират на езика на оригинала Nors, P. A. Opiated, opiod peptides and single nekrones. – Life Sci., 24, 1979, №27 1527 –

1546. Г. Стандарти БДС 27.002-83. Надеждност в техниката. Термини и определения. Д. Патентни документи А. с. 621874 (СССР). Устройство для разрушения горных пород. Авт. изобрет. И. П.

Сорокин, МФ, Сафонов. Опубл. в Б. И., 1987, № 32. Е. Методически указания РТМ 23.1.2.-79. Методические указания по определению нормативов надежности

деталей и узлов трактора. Ж. Дисертации Свинцов, В. И. Логические основы редактирования текста. Дис…. д-ра филол. наук. М.,

1987, 338с. З. Автореферат Свинцов, В. И. Логические основы редактирования текста. Автореф. дис… д-ра филол.

наук. М., Моск. гос. ин.-т культуры, 1987, 16с. И. Отчет за научноизследователска работа Тасев, Г. Прогноза за развитие на средствата за техническо обслужване, ремонт и

изпитване на СТ. Научен отчет (непубликувано), С., НИМЕСС, 1988, 212с. К. Преводи Определяне на потребностите на почвите от органично вещество. Прев. от нем. ез., 12 с.

Asmus, F. et al. Ermittlung des Bedarfs der Bőden anorganisher Substanz. – Archiv für Acker – und Planzenbau und Bodenkunde, 23, 1979, №1, 13 – 19.

Л. Интернет ресурси http:or.by/books/more.phtml?id=1018130$partner=booky Рыжиков Ю. Работа над

диссертации по техническим наук.-М.,2007. Или Библиотека за електронни ресурси на Историческия факултет на СУ

«Св.св.Климент Охридски»-С., Режим на достъп: http://hronos. km.bg/ proekty/ mgu.Непомнящий, А. Л. Рождение психоанализа: Теория соблазнения [Электрон. ресурс] / А. Л. Непомнящий. – 2000. – Режим доступа : http://www.psvchoanatvsis.pl.ru.

Препоръки за оформяне на списъка на

използваната литература: ☻ Трябва да има пълно съответствие между списъка на литературата и цитатите в текста на дисертацията; ☻ Традиционно броят на използваните за дисертация източници е 150, 200 до 300; ☻ Съотношението българска/чужда литература показва, до каква степен докторанта владее чужди езици и което е по-важно до каква степен е обхванал проблема у нас и в чужбина; ☻ Смята се, че примерно четири от пет източника в списъка трябва да бъдат публикувани през последните 5 години; ☻ Работи, които са приоритетни, основополагащи в научното направление трябва да намерят място в литературата, (независимо че са излезли от печат

преди 10 – 15 години; ☻ Описанието трябва да бъде с всички необходими библиографски данни. Принципът е всеки читател да може по данните да намери съответния източник на

1.В списъка на използваната литература не трябва да се цитират източници, като енциклопедии, справочници, научнопопулярни издания, статии от вестници. 2. Годината на издаване на информационния източник (книга, статия и т.н.) може да се постави и непосредствено след автора /ите/.

- 59 -

информация; ☻ грешки при описанието са нежелателни; ☻ Едно и също списание трябва да се съкращава по един и същ начин в целия списък на литературата. Недопустимо е един път да се съкрати списание "Селскостопанска техника" "ССТ", а след това "СТ"; ☻ Не е добре, ако в литературата няма поне 1 – 2 работи на рецензентите, тъй като те са избрани из между специалистите в даденото научно направление; ☻ Списъкът на литературата започва с източниците на езика, на който е написана дисертацията, а след това чуждите. У нас е прието първо да се изпишат източниците на кирилица (на български, руски, македонски, сръбско-хърватски), а след това на латиница (английски, немски, френски и т.н.); Не е допустимо да се привеждат чуждите издания на български език, а трябва да се цитират на езика, на който са използувани.

За повече подробности вижте Приложение 3.10 и 3.11.

Как се пише: използвана литература или библиография?

Цитирана литература – обхваща само произведенията, от които са взети и използвани

цитати. Използвана литература – тук се включват не само цитираните литературни

източници, но и тези, от които е (взета и) преразказана информация. Литература – тук се включват и източниците, които ще дадат повече информация. Библиография – тук претенциите са да се даде всичката литература по проблема. Важно! В докторските дисертации се оформя списък на литературните източници като

ЛИТЕРАТУРА. ► Съкращения АР – агрегатен ремонт; ТО – техническо обслужване; ТЗ – техническо

задание. Съкращенията трябва да се използват коректно. Ето един отрицателен пример: ГСМ – горскостопански машини (в литературата по механизация на горското

стопанство) и горива и смазочни материали в други научни области или РЛС – разчетно-логическа система, но може да бъде и радиолокационна станция или АТС – автотранспортно средство, но може да бъде автоматична телефонна станция Или ОС – околна среда , но и операционна система. ► Условни означения ∈– символ за принадлежност;∀ – знак за общност (за всяко х); ∃ – знак за

съществуване (съществува такова х);≅ – еднакви триъгълници; ■ – черни каменни въглища и т.н.

► Символи компютър; зъбни колела; горски масив.

► Единици мото ч – мото часове; дка – декар; дмо – декар мека оран; а – ар (100 m2).

БИБЛИОГРАФИЯ

ЛИТЕРАТУРА

Използвана литература

Цитирана литература

- 60 -

► Термини Диагностиране – процес на определяне на техническото състояние на обекта на диагностиране с определена точност. Питинг – процесът на образуване на ями (вдлъбнатини) по повърхността на триене в резултат на отделяне на частици от материала, вследствие на износване при умора.

► Формулировки При писане на научни текстове трябва да бъдем пределно внимателни към всяка дума. Дадените примери свидетелстват, не че авторите не разбират същността на обсъждания проблем, а безотговорно или лекомислено отношение към писането на текстове.

1. Под система разбираме съвкупност от елементи, взаимодействието между които е адекватно на еднозначен резултат.

Коментар: “Безсмислица е употребата на думата еднозначно”. 2. Продължителността на клиничната смърт е 4 – 8 минути. Коментар: Този израз се нуждае от коментар и развитие. Прието е да се смята, че

смъртта – това е край на съществуването, т.е. за продължително време. 3. Необходимо е да се внесе някаква яснота в еднозначното разбиране на използвания

термин. Коментар: “Еднозначното разбиране” как ще внесе яснота, а “някаква” е излишно. 4. Пренебрегвайки някои членове, срещащи се в уравнението за движение. Коментар: Членовете на, кое да е уравнение фигурират в него не случайно и не могат

да се “срещат” – те влизат в него. 5. Важността на тази характеристика за дисертацията се състои в... Коментар: За важността на нещо за дисертацията е неправилно да се говори. Ако се говори за важност на решаване на проблема е друга работа! 6. Приблизителен – аналитичен метод. Коментар: Такива методи няма. Разбира се тук става въпрос за приблизителен

аналитичен метод. 7. Най-оптимален метод е ... Коментар: Стандартна грешка. Оптималният е вече най-добър! 8. Алгоритъм случаен тип. Коментар: Алгоритъмът по определение е детерминирана последователност на

действие. Примери на често допускани грешки са дадени в Приложение 3.12.

3.7. Разработване на автореферат на дисертация По дисертацията се изготвя автореферат в обем от 24 – 36 страници машинописен

текст. В автореферата трябва да бъдат изложени основните идеи и изводи в дисертацията, да бъде показан приноса на автора в проведеното изследване, степента на новост и практическа значимост на резултатите от изследването. В края на автореферата се дава списък на публикуваните научни трудове по темата на дисертацията. Автореферата се дава на членовете на СНС, научните организации за отзиви и колеги.

Разработването на автореферата не е просто умалена форма на дисертацията, а самостоятелно написано произведение със значително по кратък обем и значително по-информативен по съдържание.

Процесът на написване на автореферата не е просто преписване на дисертацията в съкратен вариант, а творчески процес.

3.7.1. Функции на автореферата Авторефератът на дисертацията има следните функции: • Информационна функция, т.е. не се съобщава на читателя само за факта защита на

дисертация, но и достатъчно подробно се предава съдържанието й, благодарение на което заменя четенето й.

• Сигнална и адресна функция. Авторефератът сигнализира за защитата на дисертацията и дава сведения за времето и мястото на защита на дисертацията, водещата организация, мястото на съхраняване на дисертацията и т.н.

- 61 -

• Авторефератът на дисертацията има представителна функция, тъй като в него има данни, по които може да се съди за равнището на разработеното научно изследване и за научната квалификация на нейния автор, включително навиците му да реферира и оформя резултатите на научния си труд.

• Фактът, че дисертацията не може да бъде представена за защита без автореферат, написан според определени изисквания, то това предава на автореферата значение на юридически документ или изпълнява функция, която може да бъде наречена правова.

В структурно отношение автореферата може да го разглеждаме като съставен от три основни части: : заглавна част, същинска реферативна част и справочен апарат.

а) заглавна част. В нея се включват сведенията отразени на първата страница на корицата: наименованието на ВУЗ или НИИ; специализирания научен съвет, който приема защитата на дисертационната работа; трите имена на автора; наименование на темата; шифъра и наименованието на научната специалност; наименование на научната степен /д-р, д-р на науките/, за която се представя дисертацията; фамилията и инициалите на научния ръководител с научни степени и звания;

б) същинска реферативна част. В тази част се излага съдържанието на дисертацията. Тя включва текст, а така също, при необходимост, формули, таблици, илюстрации /фигури, снимки, схеми, скици/;

в) справочен апарат. Тук се включват сведенията дадени на обратната /втората/ страница на обложката /водеща организация, научния ръководител, датата на защитата, официални рецензенти и т.н. /; списък на публикуваните научни работи на докторанта по темата на дисертацията /помества се в края на автореферата/; изходни данни.

Същинската реферативна част е съставена общо от три практически самостоятелни раздела. В първия раздел се дава обща характеристика на съдържанието на дисертацията, във втория се излага съдържанието на дисертацията по структурни елементи, а в третия се привежда обобщено заключение, което включва основни изводи и предложения за практиката. Към този раздел се отнасят и кратките резюмета, които се пишат на един или два езика /руски, английски и т.н./ – различни от езика на който е написана дисертационната работа.

Общата характеристика на съдържанието на дисертацията в автореферата започва с рубриката актуалност на проблема, където е обоснована необходимостта от провеждане на научно изследване по темата на дисертацията и се формулира същността на проблема.

Целта и задачите на изследването не трябва да повтарят /както това не рядко се среща/ названието на темата на дисертацията, а да го развива и уточнява.

Формулирането на основните задачи трябва да се свърже с общите изводи в дисертацията.

Обектът, предметът и мястото на изследване трябва да са конкретни, типични и по възможност ясно и точно да се запишат.

Методи на изследване. Тук е необходимо да се посочат основните научни методи и подходи с които е извършено научното изследване.

Научна и практическа новост. При формулиране на научните новости е необходимо да се употребяват оценъчни думи, които да говорят за собствения приоритет, приноси в теорията и практиката.

При необходимост да се цитира е целесъобразно това да става в самия текст или под черта в края на страницата, но в никакъв случай в автореферата не се оформя “Списък на използваната литература”.

Реализация на резултатите. Качеството и ефективността на дисертацията се оценява, по това КАК?, КЪДЕ? И КОГА? са внедрени резултатите й в практиката.

Апробация на резултатите /одобряване, докладване на резултатите/. В кои научни звена, симпозиуми, конференции и т.н. са докладвани и обсъждани отделни части на дисертационната работа или научни доклади и публикации, които са част от дисертационното изследване?

- 62 -

Структура и обем на дисертацията. Записва се броя на страниците на текстовата част, броя на илюстрациите /фигури и таблици/ и броя на използваните литературни източници.

След тази обща характеристика на дисертационната работа се оформя съдържанието на автореферата по глави и накрая завършва с общи изводи и предложения за практиката и формулиране на приносите (научни, научно-приложни, приложни, методични и т.н.).

Списък на публикуваните работи по темата на дисертацията. Няма точно определен ред как да се подреждат, но е желателно в логическа последователност на реда на извършване на научното изследване.

Към публикуваните работи се отнасят: а) отпечатани научни работи в научни списания; б) отпечатани научни работи в научни трудове на ВУЗ, НИИ и народно участие; в) приети за отпечатване научни работи, които са придружени от научни бележки,

подписани от Председателя на редакционната колегия на списанието където ще бъдат публикувани;

г) диплома за откритие и авторско свидетелство за изобретение, свидетелство за утвърден модел, патент за промишлен образец, база данни, информационни материали, включени в държавна банка данни, регистрирани сортове, публикации в електронни научни издания, утвърдени технологии и т.н.

Задължително е докторантът да има и самостоятелна научна работа по темата на дисертацията, за да могат рецензентите да оценят неговите възможности като млад учен, неговия стил и метод на работа, т.е. без участието на научния ръководител или други утвърдени учени.

Авторефератът е неразделна част от дисертационния труд. Авторефератът следва вярно и достатъчно пълно да отразява дисертационния труд. Заглавието, целта, задачите, включените фактически данни, изводите и препоръките на

автора, всички данни за внедряване и използуване на приносите, трябва да се идентични в двата труда. Препоръчва се общият обем на автореферата към докторската дисертация да е около 2 печатни коли, а към дисертация за доктор на науките – 3,5 печатни коли. В заключение, отговорността за автореферата носи докторантът, неговият ръководител и цялото научно звено, тъй като по автореферата се съди не само за качествата на извършената дисертационна работа, но и за равнището на работа в катедрата, секцията, където е извършено научното изследване.

В Приложение 3.13 са дадени изискванията за подготовка на научна статия или доклад, в Приложение 3.14 – начини за оформяне на статия на руски и английски език, а в Приложение 3.15 – анотация и реферат.

3.7.2. Структура и елементи на автореферата Елементите на автореферата са: А. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Актуалност на проблема Проблем Цели и задачи на изследването Обект и предмет на изследване Методи на изследване Място на изследване Научна новост на изследването Практическа ценност на изследването Реализация на изследването Апробация на изследването Публикации по дисертационния труд Разновидност, обем и структура на дисертационния труд Б. СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД (Примерно)

- 63 -

Глава1. Анализ на състоянието и основни изводи от анализа. Задачи на изследването Глава 2. Общи въпроси на методиката на изследване

2.1. Структура и елементи на общата методика на изследване 2.2. Методика на експерименталното изследване

Глава 3. Теоретичен анализ на .... Глава 4. Изследване на параметрите (процеса; технологията; явлението...) Глава 5. Оптимизиране на параметрите на технологията (процеса; явлението;...) Глава 6 Техникоикономически анализ (Икономически анализ; Социален ефект;

Екологически ефект; Ергономичен ефект и т.н.) Основни изводи и предложения за практиката Приноси по дисертационния труд: Научни приноси Научно-приложни приноси Приложни приноси Методични приноси В. ПУБЛИКАЦИИ ПО ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Г. РЕЗЮМЕ НА АНГЛИЙСКИ И РУСКИ ЕЗИК Д. БЛАГОДАРНОСТ НА ХОРАТА, допринесли за успеха на докторанта (научен

ръководител, колектива на първичното звено, други учени и близки приятели и роднини) 3.7.3. Изисквания при оформяне на автореферата и списъка на публикациите по

дисертацията ■ Общи положения Запомнете, че ако дисертацията се чете обикновено от ограничен кръг

специалисти, то авторефератът попада в ръцете на десетки учени, затова формулировките в него трябва да бъдат изпълнени много старателно.

Обемът на автореферата не трябва да превишава 24 станции. Отчетете, че при размножаване на автореферата страниците са намаляват 2 пъти (до формат А5) и надписите под фигурите и самите фигури може да станат нечетливи. Обърнете внимание на необходимостта от ясно формулиране на основните резултати от дисертацията, като отчитате, че не добре се възприемат формулировки от вида ”изследвано е...”; ”проучено е...”. Необходимо е да се приведат конкретни резултати от изследването и установените закономерност или какво точно е постигнато с проведеното проучване и къде ще се приложи то. Не приемливи са също така прекалено дългите изводи; препоръчително е да се обсъди всяка дума в изводите, а след това да се потърси мнението и на научния ръководител. В списъка на работите по дисертацията трябва внимателно да се подходи, а именно: да се посочат страниците, където е публикувана работата;да са изписани пълно и точно библиографските данни, така че, ако някои поиска да може без проблемно да открие тази работа в съответния информационен източник; да се записват само публикувани работи (допустимо е само една работа да е под печат, но трябва да има служебна бележка от Редакцията на изданието, че е обсъдена и приета за печат). В нормативните документи не е поставено излискване за броя на публикациите, а е записано само, че основните резултати от дисертационното изследване трябва да бъдат публикувани в научни издания. Към публикуваните работи се отнасят и дипломи за откритие, авторски свидетелства, патенти, програмни продукти с отраслово и национално значение.

Има ли стандартни конструкции изречения при оформяне на реферат?

В научния стил при оформяне на реферати са се наложили някои стандартни конструкции изречения. Ето един вариант:

1. Работата (книгата, монографията) се състои от предисловие (увод), (две, три, четири,...) глави (раздели) и заключение.

2. В работата (книгата, монографията, сборника, статията,...) В първата (втората, третата,...) глава на книгата (работата,...)

- 64 -

В тази (дадената) част на монографията (книгата, сборника, работата,...) В първи (втори, трети, този, дадения,...) раздел на (сборника, книгата, документа,...) 3. а) се анализира (изследва, осветява) (кой ?) проблема ...

се разглежда (разкрива) проблема (за какво?)... б) се дава (излага, обосновава) (каква? ) теория.. се описва( критикува) теорията (за какво?).. в) се показва (разкрива, характеризира) същността ( на какво?)... г) става дума (за какво?) за това, че... д) авторът (авторите) анализира (анализират) (какъв ?) проблем... разкрива /ат/ същността (особеността) (на какво?)... дава /ат/ обща характеристика (на какво?)... разкрива /ат/ собственото разбиране за какво?)... отбелязва /ат/ (смята/ат), че ... ..., по мнение ( по определение) на автора (те/... ..., както отбелязва/ат/ (смята /ат/) автора /ите/...

4. подробно (кратко) се излага (е изложен) проблема... подробно се изследват формите и методите (за какво?)... основно внимание се отделя (на какво?)... обръща се внимание (на какво ?)... важно значение има (какво ?)... повдига се въпроса (за какво?)... засяга се проблема (за какво?)... подчертава се огромното (изключително важното) значение.... необходимостта (важността) (за какво?)... изявяват се особеностите (за какво?)... указва се необходимостта (от какво?)... отбелязва се необходимостта (от какво?)... отделно се разглежда въпроса.... по-нататък се отбелязва, че... подчертава се (указва се ),че... ..., отбелязва се (подчертава се ) в работата ... ...,отбелязва се (подчертава се) по този повод в статията... 5. В заключение авторът /ите/ говори /ят/ (за какво?)... пише /ат/: “...” развива/ат/ идеята (за какво ?)... в обобщението се прави (е направен) извод /а/ : “...” се прави извод за това, че... говори (за какво?), авторът прави извод, че... завършвайки своята работа, автора пише: “...” завършвайки (какво ?), авторът стига до извода, че... ■ Изисквания при оформяне на списъка на публикациите по темата на

дисертацията са: 1. Списъкът на научните трудове на докторанта по темата на дисертацията се оформя

най-накрая, съгласно изискванията за оформяне на научни трудове в списания и сборници доклади. Задължително се пише на кои страници се намира статията в списанието (напр., с.32-38).

2. Авторите на трудовете се изписват така както са в статията. Не се допуска да се пише фамилията на докторанта и колектив.

3. Трудовете, които са под печат трябва да са придружени със Служебна бележка от Редакцията на списанието или от председателя на Организационния комитет, ако е докладвана на научна конференция.

■ Изисквания при оформяне на заглавните страници на автореферата (Корица) са

- 65 -

показани на следващите страници

(Корица)

ВИСША АТЕСТАЦИОННА КОМИСИЯ

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО......................... Поверително!* За служебно ползване!*

Иван Петров Иванов

ИЗСЛЕДВАНЕ И ОПТИМИЗИРАНЕ НА ПАРАМЕТРИТЕ НА СИСТЕМАТА ЗА РЕМОНТ НА МАШИНИТЕ

А В Т О Р Е Ф Е Р А Т

на дисертация за получаване на образователна и научна степен "Доктор по икономика; математика; ....... " **

Специалност: 02.18.01 "Механизация и електрификация на

растениевъдството" ***

Научен ръководител:

(Научен консултант: ) Рецензенти: 1. проф. д.т.н. Иван Петров – ТУ-София. 2. доц. д-р инж. Петър Петров – РУ – Русе.

С о ф и я, 2005 г.

______________ *Поставя се, ако за това е получено разрешение по съответен ред. **Доктор по инженерните науки се пише сама Доктор и след това инж. ***Класификация на специалностите на учените (ДВ, бр.34/1990г.).

- 66 -

(Вътрешна страница на корицата)

Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита към СНС по ..................................от обсъждането в катедра (секция) "Ремонт на ............................ на Русенския университет на 25.04.2005 г.

(Ако е обсъден в Обединено научно звено, което е сформирано със заповед на Ректора се пише така: .............от обсъждането в Обединено научно звено, съгласно Заповед №......../ 18.04.2005 г. на 25.04.2005г.).

Докторантът работи в катедра" Ремонт на ................." в Русенския университет "Ангел Кънчев".

Изследванията от дисертационния труд са извършени в РУ "Ангел Кънчев" и

Института по металознание на БАН.

Автор: инж. Иван Петров Иванов Заглавие: "Изследване и оптимизиране на параметрите на системата за ремонт на машините" Технически редактор:.................................. Тираж: 100 броя; Дадена за печат на 15.05.2005г. Печатна база: Русенски университет "Ангел Кънчев

- 67 -

(Вътрешна заглавна страница)

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО .......................................

инж. Иван Петров Иванов

ИЗСЛЕДВАНЕ И ОПТИМИЗИРАНЕ НА ПАРАМЕТЕРИТЕ НА СИСТЕМАТА ЗА РЕМОНТ НА МАШИНИТЕ

А В Т О Р Е Ф Е Р А Т на дисертация за получаване на образователна и научна степен "ДОКТОР"

София, 2005 г.

- 68 -

Глава 4. Предварителна защита Подготовката за защита включва: - предварителна експертиза на дисертацията в катедрата (първично научно звено); - представяне на дисертацията в СНС; - предварително разглеждане на дисертацията в СНС (Комисия в състав председателя,

зам.-председателя и научния секретар на СНС); - авторска подготовка за защита.

Докторантът представя на ръководителя на катедрата текста на дисертацията и автореферата, всички научни работи, в които са публикувани резултатите от дисертационното изследване.

Научната новост е особена и важна част на

дисертацията. Докторантите много често дават неясни, мъгляви определения за новостта, което понижава общото впечатление за дисертационното изследване. Понякога новостта се подменя с актуалността на темата, нейната практическа или теоретическа значимост; привеждат се

без доказателствени твърдения, че даденият въпрос се изучава за първи път (или са

(Вътрешна страница на вътрешната заглавна страница)

Дисертационният труд съдържа 125 страници, включително 39 фигури, 24 таблици, 3 схеми, 5 чертежа и 4 приложения, оформени в 7 глави, общи изводи и списък на използваната литература от 264 заглавия, от които 140 на кирилица и 124 на латиница.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 15.10.2005 г. от 10,30 часа в Аулата на ........................................................, София на открито заседание на СНС по .............................. при ВАК.

Материалите по защитата (дисертацията и рецензиите) са на разположение на интересуващите се в библиотеката на Лесотехническия университет, София, бул. Св. Климент Охридски" № 10.

- 69 -

постигнати нови резултати, дадени са нови формулировки) макар, че това не е съвсем така. Признаците за новост се отнасят до: ♦ поставянето на нов научен проблем; ♦ въвеждането на нови научни категории и понятия; ♦ разкриване на нови закономерности на протичане на естествените и обществените

процеси; ♦ прилагане на нови методи и апаратура за изследване; ♦ разработване и научно обосноваване на предложения за обновяване на обектите,

процесите и технологиите, използвани в икономиката, производството и управлението; ♦ развиване на нови научни представи за околния свят, природата и обществото.

Формулиране на изводите. Към изводите се поставят следните изисквания:

● да са резултат само от данните, които пряко произтичат от изследването.Ако се надхвърлят резултатите от изследването, изводите нямат научна убедителност и не са оправдани. Ако са такива, че не покриват целия наличен материал, това говори за слабости в мисленето на изследователя;

● да очертават ясно преносните моменти в изследването; ● да съответстват на целите и съдържанието на изследването; ● да включват само недвусмислено установени и доказани

положения, без необходимост от допълнителни уточнения; да се избягват общоизвестни неща, а ако това е невъзможно, да се

подчертае, че става дума за верификация им; ● да са еднородни по стил и в логическа връзка и последователност; ● да не са двусмислени, да не съдържат не интерпретирани термини; ● изводите се пишат в утвърдителна форма и представляват просто подреждане на

тезиси, без повторение, доказателства и обосновки.

Система от критерии за оценка на качеството на научното изследване. Системата от критерии за оценка на качеството на дисертационните изследвания е:

1. Универсални (основни) критерии: ● научна значимост; ● актуалност; ● новост и приоритет; ● практическа значимост; ● методика и техника на изследването (за

емпиричните изследвания). 2. Допълнителни критерии:

● концептуалност и доказателственост (за фундаменталните изследвания); ● готовност за внедряване (за приложните); ● мащаб на внедряването (за разработките). 4.1. Действия до предварителната защита ♦ Докторантът представя дисертацията на своя научен ръководител. Научният

ръководител се запознава със същността на дисертацията: структурата, съдържание, увод, изводи, приноси и начина на оформяне и ако прецени, че отговаря на изискванията на ЗНСНЗ, ППЗНСНЗ и ПВАК взема решения да бъде допуснат до предварителна защита;

♦ Ако научният ръководител е преценил, че работа може да се допусне до предварителна защита, то докторантът отстранява направените забележки. След това по предложение на научния ръководител, ръководителят на първичното научно звено (катедра, секция) насрочва дата за предварителна защита и един или двама рецензенти, из между членовете на първичното звено, които са учени в същата научна област.

- 70 -

Забележка: 1. Съгласно решение № 5 на ВАК/24.10.1983 г. предварителна защита може да се провежда в научни звена, където има най-малко 5 хабилитирани лица с научна степен и от тях най-малко 3-ма в дадената научна област. В противен случай се формира обединено научно звено със заповед на Ректора (Директора) на ВУЗ или НИИ, като се включват учени от други научни звена.

2. Съгласно ЗНСНЗ и другите нормативни документи не се изисква вътрешни рецензенти, но практиката показва, че е по-добре да има един или двама учени да се запознаят задълбочено с дисертацията и по време на обсъждането да изложат аргументирано своето становище.

♦ Ако научният ръководител е преценил, че дисертационната работа не отговаря на изискванията на нормативните документи, той я връща на докторанта с конкретни забележки и указания за допълване и преработване и му поставя срок за изпълнение.

♦ Рецензентите трябва да представят до деня на предварителната защита писмени рецензии или становища със забележки и заключения.

♦ Научният ръководител също представя за предварителната защита преценка за дисертацията и за докторанта.

♦ Рецензиите и преценката на научния ръководител не са официални документи и не се представят предварително и не се завеждат в канцеларията на научната организация. Те се представят в деня на предварителната защита.

♦ Допуска се рецензентите и научният ръководител устно да изразят становищата си, т.е. без да ги оформят писмено. Те се записват в протокола от предварителната защита.

4.2. Предварителна защита ♦ В деня на предварителната защита докторантът трябва да има:

- един екземпляр от дисертацията; - плакати и текст на доклада; - показалка; - видио камера за записване в хода на защитата

въпроси, изказвания, препоръки и т.н.; - бутилка вода и чаша. ♦ Предварителната защита се ръководи от

Ръководителят на катедрата или назначен със заповед на ректора (директора) учен от Университета

или НИИ; ♦ Редът на предварителната защита е следният: - председателят обявява дневния ред; - докторантът докладва основните моменти от дисертационното изследване; - задават се въпроси от членовете на научното звено и докторантът отговаря; - научният ръководител прочита или съобщава устно своята преценка; - рецензентите прочитат или съобщават устно своите забележки, препоръки и

предложения за решение; - в открита дискусия се обсъждат основните моменти на дисертацията и се правят

предложения за решение; - въз основа на направените предложения за решение председателя предлага решение; - решението се приема с явно гласуване; ♦ В резултат на предварителната защита се взема едно от следните решения: - дисертацията е напълно готова, не се нуждае от доработване и може да бъде

представена за защита пред СНС (това е много рядко срещано решение); - дисертацията може да бъде представена за защита пред СНС, но е нужно да се

доработи по съществените забележки и полезните предложения (най-често срещан случай); - дисертацията не може да бъде представена за защита, нуждае се от сериозна

доработка, след което отново може да бъде представена за предварителна защита (такъв случай, също не е рядкост).

- 71 -

4.3. Действия след успешна предварителна защита ♦ Дисертацията се доработва по

забележките на рецензентите и другите участници в заседанието на предварителната защита. Това, като правило, е най-сложният период за докторанта, тъй като мненията на рецензентите, научния ръководител и докторанта рядко съвпадат на пълно и често трябва доста да се поработи, за да се отстранят противоречията. В резултат на това доработката се удължава във времето, а в някои случай структурата и целостта на дисертацията

се нарушава. В такъв случай докторантът се натоварва много: психически и физически. Затова най-добре е рецензентите, научният ръководител и докторантът да направят съвместна среща, където всички противоречия да се изгладят. На докторанта е необходима ясна и точна, непротиворечаща схема на доработване на дисертацията, в противен случай доработването ще се измести във времето, а последствията са неизвестни. Освен това, полезно е да се поиска от рецензентите да посочат кои забележки, според тях, трябва задължително да се отстранят и кои са пожелателни.

♦ След доработването на дисертацията по забележките на рецензентите, научното звено подготвя заключение (решение), което се оформя в протокола от обсъждането по време на предварителната защита.

♦ Най-добре ще бъда, ако научното звено се събере отново и докторантът докладва кои забележки е отстранил и как и се приеме решение за допускане до защита с явно гласуване.

♦ В решението на протокола трябва да бъдат отразени следните елементи: - актуалност на темата; - лично участие на докторанта; - научна новост на изследването; - практическа значимост на резултатите от изследването; - достоверност на научните положения; - брой на публикуваните работи по дисертацията ; - в публикуваните работи отразени ли са основните изводи и приноси; - предложение до СНС за откриване на процедура за защита на дисертацията.

4.4. Действия след не успешна предварителна защита ♦ Докторантът трябва да събере забележки,

които са му направени по време на защитата; ♦ Докторантът трябва много внимателно да

осмисли забележките и да реше с кои е съгласен и с кои не;

♦ Докторантът трябва да подготви аргументирани отговори на забележките и да поиска среща с научния ръководител и двамата след като обсъдят състоянието да решат по-нататъшните действия;

♦ Докторантът трябва с подготвените отговори на забележките да се срещне с учените, които са ги дали на обсъждането. В дискусията ще се роди истината и подходът за отстраняване на забележките;

♦Докторантът в никакъв случай не трябва да се отказва. Така се прави истинска наука. Има и моментни провали. Младостта и неопитността понякога подвежда.

♦ Докторантът преработва дисертацията и отново я представя за обсъждане; ♦ При отрицателно решение на първичното звено докторантът и научният ръководител

имат право да се възползва от т.21 на ППЗНСНЗ, т.е. да представят три положителни отзива

- 72 -

от хабилитирани учени от същото научно направление, като единият да бъде професор или доктор на науките;

♦ Отзивите на тримата учени и комплектът документи се представят в СНС за откриване на процедура за защита на дисертацията.

Критериите за оценка на дисертациите и научно изследователските работи са дадени в приложение 4.1. – 4.3.

Глава 5. Предварителна експертиза Предварителна експертиза (доклад или заключение на вещи лица по известен въпрос)

се прави от Председателя, зам.-председателя и научния секретар на СНС. В някои СНС се определят трима учени членове на СНС, които са специалисти в дадената научна област и те докладват на председателя на СНС готовността за разкриване на процедура за защита в СНС.

5.1. Подготовка на документите за предаване на дисертацията в СНС

♦ Докторантът изпълнява следната подготовка на документи:

- подготвя протокола от заседанието на предварителната защита.Той трябва да бъде подписан от председателя на заседанието и протоколчика;

- предварително (обикновено 2 – 3 дни) заявява в отдел “Докторантури”да му бъде изготвено удостоверение за положените изпити от докторантския минимум( в два екземпляра);

♦ Докторантът си подготвя автобиография и я подписва; ♦ Докторантът си подготвя ксерокс копие на дипломата за висше образование (два

екземпляра) и ги заверява във факултетната канцелария по установения ред или нотариално; ♦ Докторантът подготвя ръкопис на автореферата (формат А4), съгласува го с научния

ръководител и го привежда във вид за отпечатване (тираж 100 броя); ♦ Докторантът подготвя заявление до председателя на СНС и представя 3 комплекта

документи, които съдържат: - дисертация подвързана с твърда подвързия (3 броя); - автобиография ; - диплом за висше образование (2 броя заверени и 1 ксерокс копие); - автореферат (3 броя); - протокол от заседанието на предварителната защита (3 броя); - решение на първичното звено за предложения за рецензенти; - удостоверение за положени изпити (2 броя оригинални и 1 ксерокс копие); - комплект научни трудове по темата на дисертацията (1 брой оригинали и по 2 ксерокс

копия); - документ за внедряване на резултатите от дисертационното изследване (1 брой

оригинал и 2 ксерокс копия); - сертификати или удостоверения за завършени курсове по време на докторантурата и

свързани с разработката на дисертацията; - писмо от ректора(директора) за разходите по защитата на дисертацията. Забележка: 1. Предложението за два варианта рецензенти се прави от първичното

звено след обсъждане по време на предварителната защита. То трябва да бъде оформено по следния начин: Трите имена на предлаганите рецензенти, научни степени и звания, шифър на научната специалност, месторабота. 2. При обсъждането на вариантите за рецензенти трябва да се обърне внимание и следното: предлаганите учени да са утвърдени специалисти в научната област; да нямат съвместни научни работи с докторанта и да имат научна продукция през последните пет години. 3. Рецензент не може да бъде научния консултант, ако докторантът има научен ръководител и научен консултант. 4. Рецензентът не трябва да е

- 73 -

бъде повече от 2 пъти през годината рецензент. 5. Не е редно да се предлагат за рецензенти председателя, зам.-председателя и научния секретар на СНС, членове на ВАК и на научните комисии към ВАК, ректори и зам.-ректори (директори и зам.-директори ) на научни организации, където е разработвана дисертацията или където работи докторантът. 6. Рецензентите трябва да са учени с научна степен (доктор на науките или доктор) и да работят в различни научни организации.

5.2. Предварително разглеждане на работата в дисертационния съвет ♦ Всички посочени по-горе документи се комплектуват в

три папки – дело и се предават в СНС за предварителна експертиза. Научният секретар на СНС се запознава с материалите и в случай на несъответствие на изискванията ги връща на докторанта за доработване. Трябва да се знае, че той не се запознава със съдържанието на дисертацията и автореферата и не взема решение за допускане до защита в СНС. Той проверява само оформлението на дисертацията и автореферата (заглавните страници, общата характеристика, основните резултати, заключението и списъка на използваната литература), наличието на всички документи и правилното им оформление (подписи, печати, изходящи номера, дати и т.н.);

♦ След като научният секретар е приел документите той ги предава на председателя на СНС и той заедно със зам.-председателя на СНС и научния секретар се запознават със същността на дисертационната работа или възлагат на трима учени от СНС, които работят в същото научно направления да се запознаят и да докладват пред СНС готовността на дисертацията за откриване на процедура, т.е. избор на рецензенти;

♦ Решението на СНС по доклад на председателя на СНС или комисия, назначена от него е окончателно.

♦ Поводите за отказ да се разкрие процедура може да са два: - равнището на работа е много ниско или има груби нарушения в оформянето или се

използват чужди материали без да се позовава на първоизточниците(в този случай работа се отклонява без право на защита);

- специалността на дисертационната работа на специалностите по които СНС е оторизиран да приема дисертации.

Забележка: 1. Акта отклоняване на дисертация от обсъждане в СНС е рядко събитие и то се случва, когато докторантът е проявил не сериозно отношение към изискванията за оформяне и представяне на дисертацията и останалите документи или когато първичното звено не е обърнало достатъчно внимание и не е проконтролирало отстраняването на всички забележки по подготовката на документите. 2. Акт на отклоняване на дисертацията има и когато научната специалност на дисертацията не съответства на научната специалност, по която е зачислен докторанта, т.е. не е налице взаимовръзката обект и предмет на изследване и шифър на научната специалност.

5.3. Действие след успешно допускане до защита в СНС ♦ В случай, че СНС вземе положително решение за откриване на процедура за защита,

той на свое заседание утвърждава рецензентите и списъка на научните организации, където ще бъде изпратен автореферата за отзиви;

Забележка: 1. В списъка за изпращане на отзиви трябва да се включват само научни организации, а не партийни и профсъюзни централи и фирми на еднолични търговци. 2. Допустимо е да се включват големи фирми, където има научноизследователски звена.3. Недопустимо е от една научна организация да се включват 2, 3 и повече катедри или секции.

♦ препис извлечение от протокола на заседанието на СНС, като правило, се изготвя от научния секретар (но има случай когато се подготвя и от докторанта). В решението се указва следното:

- 74 -

- решение на СНС с посочване на научната специалност по която се защитава дисертацията;

- сведения за утвърдените рецензенти (трите имена;научна степен и звание; длъжност и месторабота;шифър на научната специалност, дата на раждане, домашен адрес и телефон за връзка);

♦ Препис – извлечението се подписва от Председателя на СНС или научния секретар.

5.4. Действие след неуспешно допускане до защита в СНС ♦ СНС излиза с мотивирана обосновка за отклоняване на разкриването на процедурата; ♦ Докторантът и научния ръководител се запознават с обосновката на СНС и вземат

решение за по-нататъшни действия, които може да се изразят в следното: - отстраняване на допуснатите нарушения. Ако тези нарушения са по оформянето на

дисертацията и документите всичко е ясно, но ако нарушенията са по същество, тогава може да се наложи допълнително проучване на литературата, провеждане на допълнителни опити и т.н.;

- ако се налага допълнително провеждане на експериментални изследвания или проучвания, то новият вариант на дисертацията се обсъжда отново в първичното звено и след положително решение се изпраща отново в СНС за откриване на процедура;

- ако процедурата е отклонена поради това, че СНС няма компетенции да приема дисертации по този научен шифър, то тогава се влиза в сайта на ВАК и се проучва кой СНС има такива компетенции и документите се внасят в този СНС.

♦ Действията на докторанта трябва да са активни и целенасочени!!! Глава 6. Защита на дисертацията Дълбоко погрешно е да се смята, че Специализираният научен съвет [Белицики В.И.] е

–«Щастливо пристанище за кораба на докторанта».

6.1. Действия до защитата ♦ Докторантът подготвя 5 екземпляра дисертации: 2 за ВАК; 1 за библиотеката, където

е седалището на СНС; 1 за научния ръководител и 1 за докторанта; ♦Докторантът подготвя 3 екземпляра автореферат на формат А4 (2 за рецензентите и 1

за СНС); ♦ Докторантът подготвя информационните карти (на български и английски език); ♦ Подготвят се съпроводителни писма за рецензентите, с които се уведомяват, че са

избрани за рецензенти и се указва срокът, в който трябва да представят рецензиите; ♦ На рецензентите се дават и указания на ПВАК за изискванията при разработване на

рецензията; ♦ Докторантът се запознава с рецензентите и им предава дисертацията и другите

материали заедно със съпроводителното писмо. На тази среща той се договаря с тях кога да се срещнат отново и да получи от тях предварителния отзив, за да може да предприеме действия по размножаване на автореферата;

♦ След получаване на предварителните отзиви (така е съгласно ЗНСНЗ, но на практика се получава разрешение за размножаване и при наличието на един предварителен отзив) от двамата рецензенти, научният секретар на СНС издава писмо-разрешение за размножаване на автореферата;

♦ Докторатът изпраща авторефератите за отзив от научните организации съгласно утвърдения списък (обикновено един месец преди датата на защитата), заедно с писмо от СНС, в което са дадени изискванията към отзива и срокът за представяне;

Забележка: 1. Необходимо е в списъка на организациите за отзив да се включват и такива от чужбина; 2. Отзивите трябва да бъдат подписани от учения, който е изготвил отзива (обикновено водещ специалист в научната организация по това научно направление) и ръководителя на научната организация и да е изведено от канцеларията на организацията; 3. Може да се изпратят автореферати и на други организации, извън утвърдения списък, но

- 75 -

право е на СНС да ги признае и ги докладва пред СНС по време на защитата на дисертацията; 4. Отзивът трябва да съдържа следните елементи: актуалност на темата на дисертацията;научна новост, обоснованост и достоверност на научните положения, изводи и препоръки, формулирани в автореферата;практическа ценност на резултатие; списък на забележките по автореферата;

♦ Автореферата се отпечатва в тираж 100 броя, формат А5, оформен съгласно изискванията на ПВАК;

♦ Авторефератите се разпределят по следния начин: 25 броя за членовете на СНС; 15 – 20 броя за НК на ВАК; 10 – 15 броя за членовете на първичното научно звено; 25 броя за изпращане за отзиви и останалите за подаряване на колеги, докторанти и приятели;

♦ Рецензентите трябва да подготвят рецензиите в рамките на срока, предвиден от ЗНСНЗ (3 месеца) и да ги предат в СНС. Рецензиите трябва да са датирани и подписани от рецензентите;

♦ Научният ръководител подготвя преценка за дисертацията и докторанта. Преценката трябва да съдържа следните елементи:

- обща характеристика на докторанта; - научна и педагогическа дейност на докторанта; - актуалност на темата на дисертацията; - научна новост, обоснованост и достоверност на научните положения, изводи и

препоръки, формулирани в дисертацията; - практическа ценност на получените резултати; - значимост на резултатите за науката и производството; - заключение за съответствието на дисертацията на изискванията на ВАК;

6.2.Подготовка до деня на защита ♦ Докторантът се запознава с рецензиите и отзивите и

подготвя писмени отговори по забележките. За научния секретар на СНС трябва да подготви списък на забележките в отзивите във вид на таблица със следните колони: номер поред; наименование на научната организация; автор/ри на отзива; забележки; заключение. Такъв списък докторантът подготвя и за себе си. Отговорите на забележките на рецензентите се оформят заедно като може да се комбинират забележките на двамата рецензенти, ако има еднакви забележки;

♦ Докторантът подготвя доклад за защитата пред СНС. В текста на доклада трябва да се включат ключовите моменти от дисертационото изследване. Времето за доклада е 20 минути;

♦ Докторантът подготвя плакати или слайдове за PowerPoint представяне. На първият плакат задължително трябва да е темата на дисертацията, целта на изследването, обекта и предмета на изследване, а на последния – основни изводи и приноси, съдържащи се в дисертацията. Грамотно подготвените плаката скрито съдържат в себе си плана на доклада на докторанта и много облекчават работата на докторанта по време на докладването. Броят на плакатите трябва да бъде 14 – 18, т.е. те трябва да са толкова, че да отразят пълно ключовите моменти от дисертационното изследване.

Забележка: 1. За предпочитане е онагледяването да е с плакати, тъй като те през цялото време на защитата са на разположение на членовете на СНС и много често са повод за задаване на въпроси. А какво по хубаво режисиране на защитата от докторанта може да има: на плакатите е дадена най-важната информация, докторантът е подготвен за отговора на всеки един въпрос по изнесеното на плакатите. 2. Трябва да се отчита и това, че има членове

- 76 -

на СНС, които са от по-старото поколение и им е по-трудно да свикнат със съвременното представяне с PowerPoint.

♦ За деня на защитата научния секретар на СНС подготвя: - бюлетини за тайно гласуване; Забележка: 1. Желателно е бюлетините да бъдат подготвени по следния начин:

наименование на СНС;дата и номер на протокола от заседанието на СНС; трите имена на докторанта; научната степен; шифъра на научната специалност, а на обратната страна две полета за гласуване: “ДА” и “НЕ” (при гласуването се зачертава ненужното). 2. Този образец на бюлетини за гласуване е необходим, особено при спорни гласувания и може да се използват като доказателствен материал, ако се оспорва гласуването. 3. Не допустимо е п ри гласуване за научна степен или звание да има “Бяла бюлетина”, т.е. бюлетина, където гласувалия не е взел отношение с дадената му възможност тайно да изрази вота си. Учен, който няма мнение по дадена тема на дисертацията дали не трябва да се замисли и да помоли да бъде освободен от състава на СНС, т.е. сам да признае некомпетентността си по дадените на СНС компетенции. Той може да е прекрасен учен, но по друго научно направление и просто в този СНС да е попаднал случайно.

- урна за гласуване; - присъствен лист за членовете на СНС, където е указано името на СНС, шифъра на

научната специалността на докторанта,трите имена на докторанта, темата на дисертацията. В списъка трябва да има четири колони: № по ред;име и фамилия на членовете на СНС; научно звание и научна степен; колона за подпис на членовете на СНС за присъствие и колона за подпис при получаване на бюлетина за гласуване;

- протокол от заседанието на комисията за провеждане на таен избор.В протокола трябва да има следната информация: Наименование на СНС, шифъра на научната специалност на докторанта, трите имена на докторанта, темата на дисертацията, дата и номер на протокола от заседанието на СНС. В протокола се записва броя на раздадените бюлетини; останалите бюлетини, които не са раздадени;броят на бюлетините в урната; резултата от гласуване: брой на бюлетините за присъждане на степента; брой на бюлетините за не присъждане на степента; брой недействителни бюлетини и брой на белите бюлетини. Най-отдолу в протокола се записват имената, научните звания и степени на председателя на Комисията за избора и двамата членове. Протоколът се подписва от председателя и членовете на комисията.

6.3. Защита на дисертацията ♦ В деня на защитата на дисертацията

докторантът трябва да има следните материали (със съдействието на научния секретар на СНС):

- един екземпляр на дисертацията; - текст на доклада за представяне на

дисертацията; - плакати за онагледяване на резултатите от

дисертационното изследване или Power Point материал на Flash payment;

- списък със забележките в отзивите; -отговор на забележките в рецензиите;

- отговор на забележките в отзивите; - бюлетини и урна за гласуване, присъствен списък за членовете на СНС, протокол за

провеждане на избора; - проект за заключение на СНС; - протокол от заседанието на предварителната защита; - преценка от научния ръководител на докторанта; - отзивите от научните организации; - видеокамера или диктофон за протоколиране на защитата;

- 77 -

- дървена показалка или показалка със светлинно показване по плакатите; ♦ Заседанието на СНС при защита се води от председателя на съвета или в случай на

отсъствие от зам. - председателя на СНС. Председателят или зам.-председателят на СНС не могат да бъдат председателстващи, ако се разглеждат дисертации на техни докторанти.

Забележка: 1. Ако председателя и зам.-председателят са възпрепятствани да бъдат на заседанието, то не може да се провежда заседание за защита на дисертация. 2. Научният секретар на СНС не може да ръководи заседание на съвета. Той си има други задължение по време на защитата. 3. Заседание на СНС не може да се провежда и когато двамата рецензенти отсъстват. Това е възможно, когато отсъства един от рецензентите отсъства по болест или е в чужбина и рецензията му е положителна. В този случай рецензията се прочита на заседанието на СНС от научния секретар. 4. При избор за присвояване на научно звание “Доцент” и “Професор”, респективно “Ст.н.с. II ст. ” и “Ст.н.с. I ст.” не може да се провежда заседание при отсъствието на един от рецензентите, независимо каква е неговата рецензия, тъй като може да има въпроси към рецензията на отсъстващия рецензент от членовете на СНС и няма кой да отговаря.

1. При отрицателна или отрицателни рецензии по желание на докторанта може да се проведе защита на дисертацията. 2. Съдържанието и тона на изказванията на рецензентите могат да дадат

основание за неблагоприятно развитие на хода на защитата и нейния благоприятен изход. 3. Докторантът не трябва да настоява, а е по-добре с научния ръководител да помислят, да подобрят дисертационната работа и тогава да я представят в СНС за обсъждане и защита.

♦ Ако научният секретар на СНС отсъства, то за заседанието на СНС се избира с явно

гласуване на научен секретар (само за заседанието) из между членовете на СНС; ♦ Заседанието на СНС се смята за редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на СНС; ♦ Непосредствено преди заседанието на СНС членовете на съвета се разписват в

присъствения лист; ♦ Защитата се провежда в следния ред: - председателят открива заседанието на СНС,

съобщава за защитата на дисертацията,името и фамилията на докторанта, и темата на дисертацията. Също съобщава за броя на присъстващите членове на СНС и за наличието на кворум. Накрая председателят съобщава организацията, където е проведено изследването, научната степен и звания на научния ръководител и рецензентите;

- председателят дава думата на научния секретар да запознае присъстващите с материалите на докторанта;

- научният секретар на СНС запознава присънващите с материалите на докторанта и съобщава, че те са подготвени съгласно изискванията на ВАК;

- председателят предлага да зададат въпроси към научния секретар; - научният секретар отговаря на въпросите, ако има такива; - председателят дава думата на докторанта за представяне на основните резултати от

дисертационното изследване; - председателя дава думата последователно на двамата рецензенти за запознаване на

присъстващите с рецензиите си; - председателят дава думата на научния секретар за запознаване с

отзивите по автореферата; - председателят дава думата на докторанта да отговори

последователно на забележките на рецензентите и на забележките в отзивите;

- 78 -

- председателят дава думата за рецензентите да вземат отношение по отговора на забележките по рецензиите на докторанта;

- председателят дава думата за въпроси към докторанта; - членовете на СНС и гостите задават въпроси, а докторантът отговаря последователно

на въпросите (в някои СНС председателят дава думата за въпроси, докторантът ги записва и накрая отговаря на въпросите);

- някои от членовете на СНС прави предложение да се прекрати с въпросите; - председателят с явно гласуване прекратява задаването на въпроси и се преминава към

изказвания; - членовете на СНС и гостите се изказват и по предложение на член на СНС с явно

гласуване председателя прекратява изказванията; -председателят предлага състав на комисия по избора:председател и двама членове; - председателя предлага с явно гласуване да се избере комисията по избор; - избраната комисия получава от научния секретар на СНС бюлетините, урната и

списъка за присъствие и започва да раздава бюлетините; - всеки член на СНС, които е получил бюлетина се разписва в присъствения списък, че

е получил бюлетина; - председателят на комисията по избора получава и протокол за избора; - след завършване на гласуване комисията преброява бюлетините, попълва протокола и

обявява резултатите от избора; - председателят дава думата на председателя на изборната комисия да обяви резултата

от тайното гласуване; - за да бъде решението положително за докторанта трябва да гласуват 50 плюс един от

присъстващите; - в случай на успех председателят поздравява докторанта; - в противен случай защитата се приема за не успешна и на докторанта се връщат

всички материали по защитата; - председателят дава думата на докторанта при успешна защита за заключително слово; - в заключителното слово от докторанта се очаква само да благодари на научния

ръководител, рецензентите, членовете на СНС и учените който са му указали съдействие при разработването на дисертацията;

Полезно е да се знае, че защитата на дисертацията може да премине и не съвсем по сценарии, т.е “патологически”. Това е възможно в следните случаи: ♦ СНС няма компетенции по шифъра на научната специалност на докторантурата (може да се случи, ако научният секретар на СНС не си е свършил прецизно работата при приемане на документите);

♦ недостатъчна пълнота на публикацията на резултатите от дисертационното изследване към момента на защитата (В изискванията на ПВАК е казано: ”Основните приноси по дисертацията трябва да бъдат публикувани, т.е. да са достояние на научната общност); ♦ не достатъчна е значимостта за науката и практиката; ♦ докторантът е обвинен в плагиатство. В този случай независимо на кой етап от обсъждането е защита се прекратява и докторантът няма право да защитава същата дисертация;

Представянето на резултатите, рецензиране и ключови организационни моменти при защитата са дадени в Приложение 6.1 – 6.3, а начина на подготовка и представяне на резултатите по време на защита – приложение 6.4 и 6.5.

Ако в резултат на гласуването на докторанта не е присъдена образователна и научна степен “Доктор”, той може да се яви повторно на защита със същата дисертационна работа, но: ► точно след една година; ► след внасяне на

подобрения в дисертационната работа; ► при свяна на състава на рецензентите.

- 79 -

6.4. Действия след успешна защита ♦ Докторантът подготвя два екземпляра дисертации; ♦ Докторантът подготвя 20 броя автореферати; ♦ Докторатът и научният секретар на СНС проверяват документите за ВАК; ♦ Докторантът и научният секретар подготвят протокола от заседанието на СНС; ♦ Научният секретар подготвя съпроводително писмо до председателя на научната

комисия на ВАК; ♦ Докторантът или научният секретар предават документите в общата канцелария на

ВАК.

6.5. Действия след неуспешна защита ♦ Докторантът получава от научния секретар на СНС всички документи; ♦ При неуспешна защита докторантът има право да поиска продължаване на

процедурата и председателя и научния секретар са длъжни да оформят и предат документите във ВАК;

♦ Докторантът и научният ръководител на дисертацията подготвят възражение до ВАК, ако смятат, че има нарушение в процедурата или не е създадена нормална обстановка за протичане на заседанието на СНС;

♦ Научната комисия на ВАК се запознава с материалите и взема окончателно решение; ♦ При отрицателно решение на научната комисия на ВАК докторантът може, след като

внесе необходимите подобрения в дисертационния труд, да поиска насрочване на нова защита най-рано след една година на същата дисертация;

Забележка: 1. Тази възможност е регламентирана в Инструкция на ПВАК. 2. Точно след 1 година процедурата започва от предварителната защита. 3. Решението при втората защита е окончателно.

♦ При успешна втора защита се извършват действията предвидени в т.6.4. Глава 7. Получаване на диплом

Получаването на диплома за “Доктор” е от ВАК след успешно

приемане в НК на ВАК. Редът е следният: ■ комплектът документи след защита в СНС се предават в

канцеларията на ВАК; ■ от канцеларията документите се насочват към експерта на

съответната научна комисия на ВАК; ■ на заседание на НК се избира докладчик, който може да бъде

из между членовете на комисията или друг специалист от същата научна област (не допустимо да се избира за докладчик някои от рецензентите или научния ръководител; не би трябвало да се избира за докладчик Председателя на СНС, зам.-председателя на СНС и научния секретар на СНС;

■ докладчикът подготвя писмен доклад и на заседание на НК докладва: задават се въпроси към докладчика; изказват се членове на НК;

■ гласува се и ако броят на гласовете е над 50 % от редуцирания състав на НК се смята, че процедурата е успешна;

■ след изтичане на инкубационния период (2,5 месеца) докторантът може да си получи дипломата (добре е преди това да се свърже по телефона със секратерята на ВАК и да направи справка: кога може да си получи диплома); Редно е да стане в приемното време на служителите на ВАК;

■ дипломът се получава с представяне на документ за самоличност. Той не се дава на други лица.

“Научна степен човек получава винаги незаслужено и в продължение на три – пет години трябва упорито да се труди, за да достигне действително майсторство. Повтаряйте си

Нобелов медал

- 80 -

тази фраза всеки път, когато ви се поиска да кажете, че ви сте – кандидат на науките (доктор)” – Марянович А. Т.

Непосредствено след защитата докторантът може да се радва, но трябва: ♦ да помни, че това не е само негов празник; ♦ да “извлича корен квадратен” от чутите похвали. Докторантът трябва да разбере, че помощта на научния ръководител, поддръжката на

катедрата и благосклонността на съвета – това е авансово и порядъчният човек трябва да отработи на своето място в научната организация това доверие и помощ. Много млади хора след защита слагат кръст на научната кариера и отиват на по-високо платена работа. В този контекст трябва отделно да се обърнем към “новопостъпилите” доктори:

1. Не бъркайте професионалния ръст и служебната кариера. Те са различни неща. 2. Изкачването по йерархическата стълбица, както и излитането на самолета, се нуждае

от хоризонтален участък за набиране на скорост и височина. 3. Повишаването на научната квалификация и използването и в учебния процес (а това

е висша радост за учения) е по-леко в колектива, където сте я придобили (образователната и научна степен “Доктор”). Преминаването в друга научна организация или друг научен колектив ще ви трябва време на адаптация и доказване в новите условия.

4. Научният ръководител и колектива на научното звено се надяват, че след защитата ще се включите в научноизследователската работа на колектива, ще разработите нови научни дисциплини. Оправдаете техните надежди в продължение на един разумен срок (може 3 – 5 години) – това е Ваш морален дълг.

Често задавани въпроси при защита на дисертация са дадени в приложение 6.6., грешки, установени от рецензентите и членовете на СНС са дадени в Приложение 6.7.

Глава 8. Език и стил на дисертационната работа Докторантът трябва да прояви умение стегнато, лаконично и аргументирано да изложи

същността на проведеното от него научно изследване. Общите изисквания към стила на писане на

изследователски работи са: ■ проблемност; ■ логичност; ■ доказателственост и обоснованост на положенията и

постановките; ■ правилност на използуване на научните понятия и

термини; ■ степен на самостоятелност на разсъжденията;

■ езикова грамотност. При писане и редактиране на своя текст препоръчваме да се придържате към

следните правила на добрия език и стил: ● по-често утвърждавайте и по-рядко отричайте; ● избягвайте аксиоматични съждения и високопарни думи; ● първият абзац нека да бъде кратък; ● създавайки текста, се постарайте да отразите вашата увереност и надежда за

признаване на нейните ценности. Типични грешки: ► “Според нашите възгледи”, “по наше мнение”,

вместо да се каже “по дадения въпрос се солидаризираме /или имаме еднакво мнение/ с еди кой си учен”.

► Когато дипломантът повтаря известни неща и пише “по наше мнение”, квалифицираният читател /рецензентът/ е склонен да мисли, че дипломантът не познава добре

- 81 -

литературата по своята тема. ► Много често учените употребяват “авторската” форма за множествено число, за да

постигнат скромност, да избегнат самоизтъкването чрез аз – формите. Какво представлява “авторска” форма? “Авторска” форма за множествено число

условно се нарича употребата на мн. ч. В първо лице вместо ед. ч. – когато се казва например “В тази наша статия ние се опитваме да докажем, че вероятността за безотказна работа на …”, вместо “В тази моя статия аз се опитвам да докажа, че вероятността за безотказна работа на …”.

За съжаление обаче вместо “авторска скромност” се получава “авторско величие”. Авторската скромност не може да се постигне чрез механичната замяна на “аз” с

“ние” и т.н. Ако ние, като говорим за себе си, изтъкваме свои заслуги или постижения, все едно е дали се наричаме “аз” или “ние”, дали казваме “моите научни изследвания” или “нашите научни изследвания” – ние сме най-малко нескромни. А като използваме “авторското множествено число”, ние прибавяме и това, че имаме самочувствието на утвърден автор.

Тогава какво да правим, че да сме едновременно скромни и да покажем, че сме автори на дадено изследване, получени резултати?

Един от начините да не назовем себе си директно, е да се замени деятелният залог със страдателен, например, след като цитираме дадена своя статия, да не пишем “В тази статия аз доказах влиянието на …”, а да напишем “В тази статия беше доказано влиянието на …”. Вместо “както показах /или казах/ по-горе …” е за предпочитане “както се каза по-горе” и т.н. Много по-добре е, ако се стремим към “авторска скромност”, да кажем “целта на това изследване” вместо “моята цел” или “нашата цел”. Това особено важи за случаите, когато се изтъкват научни приноси на дипломната работа. Ще звучи много по-добре израз от рода на “научните приноси на дипломната работа могат да се представят по следния начин”, в сравнение с “нашите приноси” или “моите приноси”, “не доказах”, “установих”, а “доказва се”, “установява се” или “доказано е”, “установено е в този труд”; “така формулираните изводи в труда ще намерят приложение в…”, а не “нашите изводи” или “моите изводи”, нито “формулираните от мен /или от нас/ изводи”.

► Някои автори говорят в трето лице: “Авторът е разработил за пръв път… Той е постигнал… Негова заслуга е…” и т.н. Щом тези научни приноси се докладват от автора на съответната дипломна работа, неправилно е да се използва трето лице /”той” или “тя”/, защото това може да доведе до заблуждение.

Друго е разбира се положението, ако авторът не е един. Тогава е правилно да се употребява само множествено число.

В а ж н о! Дипломантът при докладване на своите изследвания пред ДИК, също може да употреби “ние” вместо “аз”, защото през целия път на научното изследване са вървели заедно с научния ръководител, имат съвместни научни публикации и т.н.

При писане на дипломна работа следва твърдо да се помни, че научните термини не са просто думи, а те изразяват същността на дадено явление, процес и т.н. Ето защо не трябва произволно да се смесват в един текст термини от една научна област в друга, тъй като всеки термин е присъщ на терминологичната система на една научна област.

Дипломантът не трябва да създава нови термини, тъй като по време на защитата тези термини винаги предизвикват реакции и въпроси.

Фразеологията на научния текст е много специфична. Тя е призвана, от една страна, да изрази логическата връзка между частите на речта (такива, са например, устойчивите съчетания, като "приведените резултати”, “както показва анализа", "на основата на получените данни", "резюмирайки казаното", "оттук следва, че... и т.н), а от друга страна, да означи определени понятия, които по същество са термини (например, “ток с високо напрежение", "държавно право","скоростна кутия" и т.н.).

Качеството на научната реч се определя от точността, яснотата и краткостта. Смисловата точност е едно от главните условия, което осигурява научна и

- 82 -

практическа ценност на заключението в текста на дипломната работа, тъй като всяко неправилно подбрана дума може съществено да измени смисъла на написаното, да даде възможност за двояко тълкуване на една или друга фраза и да предаде на целия текст нежелана тоналност.

В н и м а н и е ! Не допускайте подобни грешки! ☺ Не са редки случаите когато хубави български думи се употребяват неправилно и

тогава се раждат фрази от типа: "Голямата половина от продукцията остава нереализирана, поради не добрия маркетинг".

☺ Много често точността се нарушава в резултат на синонимни термини. Например, дипломантът пише в една и съща работа "вакуум" и "разреждане"; "водна турбина" и "хидротурбина".

☺ За означаване на нови понятия се създават думи, които са образувани не по правилата на българския език, а по правилата на немски, английски или руски език. Например "Кабелизиране" от "кабел"; "Сортиратор" вместо "Сортировъчна машина".

☺ Думи, които се употребяват в практиката и то неправилно. Те са жаргонни, а не думи от практиката. Например,"биела" вместо "Мотовилка"; "риза" вместо "Цилиндрова втулка"; "чарк" вместо

"Детайл" и др. Яснотата на научната работа е умението да се пише достъпно и разбрано. В н и м а н и е ! Не допускайте подобни грешки! ☻ Вместо думи с точни количествени значения се употребяват думи и словосъчетания

с неопределеност или много обобщаващо значение.И в една дипломна работа, където читателя очаква да прочете конкретни и точни данни, той среща фрази от вида: "Необходимото движение на инструмента и детайла, подлагащ се на обработка, се осъществява от електродвигател и отделните механизми на струга": "За да се осигури нормален заваръчен шев е необходимо, предварително да бъде извършена "съответстващата обработка на заваряваната повърхнина". ☻Често дипломантите пишат в дипломните си работи “ и т.н." в случаи когато не знаят, как ще продължи изреждането, или въвеждат в текста фразата "напълно очевидно" или "очевидно е", когато не могат да изложат аргументирани доводи. ☻ Употребяват се изрази от вида: "По известен начин" или " Специални устройства", които показват, че авторът в първия случай не знае, по какъв начин, а във втория – какво е точно устройството. ☻ Яснотата на научния текст се нарушава от стремежа на дипломанта да придаде на текста видима научност. Оттук идва и съвършено ненужното наукообразие, когато на простите, известни предмети се дават усложнени названия. Така например "Димната тръба е неотменна принадлежност на всеки огнен център", където под огнен център се разбира всяка печка или камина.

В н и м а н и е ! Не трябва да се отъждествява простотата на научния стил с примитивизма.

Краткостта е умението да се избегнат ненужни повторения, излишна детайлизация и словесно замърсяване. Всяка дума и израз да служи на целта, която може да се формулира по следния начин: колкото е възможно не само точно, но и кратко да се стигне до същността, която искаме да кажем на читателя. Затова думите и словосъчетанията, които не носят никаква смислова информация, трябва да бъдат напълно изключени от текста на дипломната работа.

В н и м а н и е ! Не допускайте подобни грешки! ☺ Многословието, или речевото излишество, много често е в резултат на употребата на

излишни думи. Например: "За тази цел сервизът ще използува, имащите в разположение собствени помещения" (ако няма помещения, то и използуване няма да има); "Проверката е

- 83 -

установила, че съществуващите гранични стойности са били значително завишени" (несъществуващите гранични стойности не могат да се завишат, занижат); Допустимите пукнатини в детайла Х се допускат до стойност 0,22 mm" (без стойност, тъй като 0,22 mm е стойност).

В а ж н о ! Да се борим с излишните думи! ☺ Не трябва за допускаме български думи да се дублират с чужди. Защо трябва да се

казва: "нищо екстра ординарно", когато може да се каже "нищо особено" или вместо "ординарен" – "обикновен"; вместо "индиферентен"–"равнодушен"; вместо "игнорира" – "не забелязва"; вместо "лимитира" – "ограничава"; вместо "ориентировъчно" – "примерно"; вместо "функционира" – "действа" (работи); вместо "диверсификация" – "разнообразие"; вместо "детерминиран" – "определен"; вместо "апробиран" – "проверен" и т.н.

☺ Ненужна чуждо езикова лексика,т.е. ненужни повторения. Например: "промишлена индустрия" (в думата "индустрия" е включено понятието "промишлена"); "да се форсира строителството с ускорени темпове" ("форсира" означава и "да се води с ускорени темпове"); "Претърпява пълно фиаско" ("фиаско" означава" и "пълно поражение").

☺ Друга разновидност на многословието е тавтологията, т.е. повтаряне на нещо, но с други думи. Например: "През август месец"; "пет човека шлосери"; "седем броя трансформатори" и т.н.

☺ Стилистически неточности на речево излишество. Например: "Разтоварването на продукцията се извършва на базата на използуване на лентов транспортьор"; "Преходните пръстени в този възел служат в качеството на изолация".

☺ Употребата на канцеларизми. Например: "В частта за удовлетворяване на търсенето на пазара..." вместо "За удовлетворяване на търсенето на пазара..."

Аналогични са случаите с употребата на предлози образувани от име Например: "по линия"; "за сметка". Краткост, точност и логичност може да се постигне, ако при избора на езиковите и

стилистични средства се придържаме към следните о с н о в н и п р а в и л а: 1. Да се откажем от псевдо научен стил, т.е. не описвайте простите явления дълго и

сложно. 2. Борете се с многословието: а/ откажете се от общите и никому ненужни общи разсъждения; б/ избягвайте повторенията, тавтологията, т.е. изразяване на една и съща мисъл с

различни думи. 3. Откажете се от излишни думи /твърде; достатъчно; значи; както се казва; по пътя

на; посредством на; с помощта на и т.н./

Не се препоръчва Препоръчва се Достатъчно убедителни доводи за … Убедителни доводи за … Твърде съществено увеличение Съществено увеличение Втулката е пресована в отвора посредством удар Втулката е пресована в отвора с удар

4. Не използвайте съставно сказуемо /съчетаване на глагол и съществително/, там

където е нужен само глагол.

Не се препоръчва Препоръчва се

Подлага се на висока температура Подгрява се

Осъществява се приложение Прилага се

Взема участие Участвува 5. Не повтаряйте синонимни думи /изследване и анализ, изучаване и анализиране/.

- 84 -

6. Откажете се от известни определения, характеризиращи обекта, посочващи начина на неговото изработване.

Не се препоръчва Препоръчва се

Данните, получени при анализа Данните от анализа Изолацията, изработена от тъкан Изолацията от тъкан

7. Не използвайте сложни съюзи и предлози

Препоръчва се Не се препоръчва И като…, и тъй; не само…, но и за да затова, че Ако в случай, ако Поради това вследствие За с цел С във връзка с

8. Не употребявайте думи, при означаване на интервал на изменение на величини,

които се изразяват ясно с други средства /тире, предлози, от… до/

Не се препоръчва Препоръчва се В диапазона от 5 до 10 Хz 5÷10 Хz

9. Заменете сложните изречения с прости.

Не се препоръчва Препоръчва се Изказва се предположение за това, че приборът може да бъде използван

Предполага се приборът да бъде използван

Образец от полиакрил, който е бил получен в завода, е преминал изпитване

Полученият в завода образец от полиакрил е преминал изпитване.

10. Замествайте дългите изрази с еквивалентни математически уравнения или

зависимости.

Не се препоръчва Препоръчва се Скоростта /v/ на движение на превозното средство е правопропорционална на изминатия път /S/ и обратно-пропорционална на времето /t/. t

Sv =

11. В текста не се допуска: – използване на думи и словосъчетания от разговорния език, техницизми,

професионализми; – използването за едно и също понятие различни научно-технически термини, близки

по смисъл (синоними), а така също чуждици при наличие на равнозначна дума или термин на български език;

– съкращаване на означения на физични величини, ако те се употребяват без цифри, с изключение на физични величини, които се изписват в антетката на таблица, при разшифроване на буквени означения, които участват във формули и фигури; използването на математическия знак минус (–) пред отрицателни стойности на величини (трябва да се пише с думи ”минус”);

– използването на знак «Ø» за означаване на диаметър (трябва да се пише думата “диаметър”). При указване на размера или граничното отклонение на диаметъра на чертеж,

- 85 -

даден в текста на дипломната работа, пред размерното число се пише знака «Ø»; – използването на математически знаци без числени стойности, например, > (по-

голямо), < (по-малко), = (равно), ≠ (не е равно), а така също знака № (номер), % (процент); използването на индекси на стандарти без регистрационен номер; в текста трябва да се използват стандартизирани единици на физичните величини;

– ако в текста на документа се дава диапазон на числени стойности на физическа величина, то означението на единиците на физическата величина указва, след последното числово значение на диапазона.

Пример: 1.От 1 до 5 mm. 2.От плюс 10 до минус 400С. Недопустимо е да се отделят единиците на физичните величини от числените стойности

(да се пренасят на различни страници или на различни редове на една и съща страница), освен единиците физични величини, които са дадени в таблици.

12. При оформяне на дисертационната работа докторантите трябва да спазват общоприетите графически съкращения по началната буква на думата или частите на тези думи: «и т.н.» (и така нататък); «и др. » (и други), «т.е. » (тоест); “и пр.” (и прочие); “гг” (години); “доц.” (доцент); ”акад.” (академик) и т.н. При позоваване на източници и цитиране се употребяват най-често следните съкращения: ”ст.ст. ”(статии); ”вж.” (вижте); ”с.” (сравнете); ”напр. ”( например); ”т.т.”( тома). Трябва да се знае, че вътре в изреченията такива думи, като “и други”; ”и така нататък”; ” и прочие”, не е прието да се съкращават. Не се допуска да се съкращават думите “така наречени” (т.н.); ”тъй като“ (т.к.); ”например” (напр.); ”около” (ок.); ”формула” (ф-ла).

13. Прийоми, помагащи да се отстранят езиковите грешки и стилови грешки в ръкописите

А) Съотнесеността между синтаксически зависими думи. Отдалечеността на един от друг зависими членове на изречението често се бърка тяхното съгласуване. Така, сказуемото може да се окаже в множествено число, а подлога – в единствето, или обратно. Същото може да стане, ако няколко еднородни думи управляват една или, обратно, един глагол (отглаголно съществително) управлява няколко думи. Например, вместо “грижа и обслужване на машините”, “доставка и извозване на продукцията от работното място” трябва да се напише: “грижа за машината и нейното обслужване”; ”доставка на продукцията на работното място и извозването й от него”.

Б) Установени варианти на синтактическа зависимост. Има случай, когато синтактическото подреждане на фразите води до възможност за двоякото им разбиране. Затова при прочитане на текста е необходимо да си представяме всички варианти на прочетеното.Така, думата “кой, колко”в приставни изречения формално се съотнасят със стоящата пред тях дума , съотнасяща се по смисъл със думата “кой,колко”.

Например: «Изследвани са осем двойки фрази, всяка, от които илюстрира орфографическото правило». Приставното изречение се характеризира не от фраза, а от двойка фраза, затова трябва да се напише: “Изследвани са осем двойки фрази. Всяка двойка илюстрира орфографическото правило”.

В) Замяна на местоименията с думи, с които те могат да се заместват. Местоименията понякога се заместват с близките съществителни и затова текста може да бъде невярно възприет. Например, във фразата “Изобразявайки... като видна историческа личност, авторът не забравя, че той е защитник на интересите на... класа” е по-добре да се изключи двойното прочитане, вместо “той”да се постави “онзи”.

Г) Изключване на еднакви, едно коренни и противостоящи по смисъл думи. Необходимо е да може да се види текста в съчетание нещо като ”изследовател в последващата работа”, ”голямо значение имат най-малките разходи”. Правилно би било да се напише: ”изследовател в понататъшната работа”, ”важно значение имат най-малките разходи”.

Д) Разкриване на излишните думи и признака на канцеларски стил. Необходимо е

- 86 -

да се знаят най-разпространените, типични излишни думи и да се изработи навик за тяхното откриване и отстраняване при четене и писане.

14. Най-често срещани грешки 1. Казионен стил (щампи), неудобни за възприемане. 2. Няма собствени оценки, мисли, предположения и т.н. 3. Няма позовавания на трудовете на известни учени и практици и други цитирани източници. 4. Няма аргументирани изводи и обосновани предложения. 5. Несъответствие на съдържанието и формата, т.е. не съвпадение на основния текст с

изводите както по глави, така и обобщените изводи в заключението на дипломната работа. Други грешки, които се допускат при писането на дисертации и научни трудове са

дадени в Приложение 8.1. В заключение ще отбележим, че “думите ни имат крила”, но ученият трябва да ги

насочи да “летят” в посоката, която той желае, но честно и ясно, защото всяка истина се разкрива с времето, а само истината дава сигурност, само тя дава покой, щастие и удовлетворение от научноизследователския труд. “Истината не се нуждае от красноречие” – А. Поп, а само от аргументирани и честни доказателства.

Проф. И. Г. Щокман подчертава, че добрата дисертационна работа трябва да бъде написана честно, без малки “нагласявания” на резултата; смело, без страх от остри ъгли и неочаквани изводи; с уважение по отношение към предшествуваните аспиранти и техните работи; скромно, без чести цитирания на собствени постижения /реални и мними/ и злоупотребяване с думите “ние” и “аз”; систематично, с ясна, стройна структура и удобна рубрикация

Глава 9. Извадки от Решения на ВАК 9.1. Решение № 1 / 26.02.1990 г. 9. Президиумът на ВАК на основание ал. 2 на чл.25, чл.27 и чл.28 от Закона за научните

степени и научните звания (ЗНСНЗ), ще упражнява контрол върху процедурите за даване на научни степени и научни звания,включително и върху процедурите по ал.2 на чл.18 от закона, както при съществени отклонения в установените критерии и изисквания, така и п ри процедурни нарушения.

10. Контролните производства по чл27 от ЗНСНЗ по процедурите за даване на научните степени и научните звания, проведени в СНС и научните комисии на ВАК, така и в НС на научните организации по реда на ал.2 на чл.18 от закона се образуват от ПВАК по предложение на неговия Председател.

14. При образуване на контролни производства за установяване на съществени отклонения от установените критерии, както и при процедурни нарушения, Председателят на ВАК може да образува експертна комисия, които да извършват необходимите проучвания и подготвят предложение за решение.

16. Отказът на Ръководителя на научната организация по допускане на кандидатите до участие в конкурси за научни работници подлежи на обжалване пред съда по реда, установен в Закона за административното производство.

9.2. Решение № 2/8.11.1982 г. Рецензентът на докторската дисертация е задължен да даде конкретен, ясен и

точен отговор на следните въпроси: 1. Актуалност на разработения в дисертационния труд проблем в научно и научно-

приложно отношение. Степен и мащаб на актуалността на проблема и конкретните задачи, разработени в дисертацията.

2. Познавали ли докторантът състоянието на проблема и оценява ли творчески литературния материал.

3. Избраната методика на изследване може ли да даде отговор на поставената цел и задачи на дисертационния труд.

- 87 -

4. Кратка аналитична характеристика на естеството и оценка на достоверността на материала, върху който се градят приносите на дисертационния труд.

5. В какво се заключават научните или научно-приложните приноси на дисертационния труд?

6. Може ли да се оцени в каква степен дисертационния труд и приносите представляват лично дело на докторанта?

7. Преценка на публикациите по дисертационния труд: брой, характер на изданията (международни, национални, ведомствени и т.н.), в които са отпечатани. Какво е отражението им в науката – използване и цитиране от други автори, в други институти, стани и други?

8. Резултатите от дисертационния труд използувани ли са вече в научната и социалната практика? Има ли постигнат пряк икономически ефект и пр.? Документи, на които се основава твърдението.

9. Мотивирани препоръки за бъдещото използуване на научните и научно-приложните приноси: какво и къде да се внедри.

10. Авторефератът направен ли е съгласно изискванията, правилно ли отразява основните положения и научните приноси на дисертационния труд? Формулярът "Сирена" попълнен ли е съгласно изискванията ?

11. Други въпроси, по който рецензентът счита, че следва да вземе отношение. 12. Заключение с ясно становище да се даде или не научна степен. 9.3. Решение № 6/ 1984 г. за начина на оформяне и представяне на

дисертационните трудове, авторефератите към тях... I. Дисертационни трудове 3. В дисертационните трудове следва да намерят ясна и точна формулировка следните

елементи: а) цел и задачи на дисертационния труд и на изследванията в него; съвременно състояние на разглеждания проблем и отношението на автора към него; методическо равнище;получени резултати и тяхната новост; изводи и препоръки;собствени приноси на автора; б) сведение за внедряване и използуване на приносите. Данни по този въпрос могат да бъдат включени в самия труд, в приложение към него или в отделна папка. В папката се представят и всички необходими документи, с които се доказват посочените данни за внедряване. Използуване и внедряваме на приносите следва да се разбира в широк смисъл-икономически резултати, отбелязване приносите на автора в научната литература, създадени нормативни документи въз основа на приносите и т.н.

5. Дисертационните трудове се представят в 4 екземпляра на български език. II. Автореферати към дисертационни трудове 1. Авторефератът е неразделна част от дисертационния труд. Авторефератът следва

вярно и достатъчно пълно да отразяват съответния дисертационен труд.Заглавието, целта, задачите, включените фактически данни, изводите и препоръките на автора, всички данни за внедряване и използуване на приносите трябва да се идентични в двата труда. Формата на съставяне на автореферата се избира от автора. Препоръчва се общият обем на автореферата към докторската дисертация да е около 2 печатни коли, а към дисертация за доктор на науките -3,5 печатни коли.

3. Авторефератът се представя първоначално написан в 4 екземпляра. След даване на един положителен отзив от рецензент се отпечатват в тираж до 100 броя. Авторефератите се написват на български език.

9.4. Решение № 6/07.05.1990 г. ПВАК реши: 1. Отменя изискването за лична справка за научните приноси на

кандидатите за научни степени и научни звания. Ако СНС прецени може да се поиска справка, но може да се прочете, след прочитане на рецензиите, само за сведение. Тя не се гласува от СНС.

2. Обръща внимание на ръководствата на всички научни съвети да контролира

- 88 -

сроковете за рецензиране.

9.5. Решение на ПВАК от 29.06.1995 г. 1. Изисквания към съветите и техните ръководства 1.1. По преценка на Съветите за рецензенти се избират лица, които познават достатъчно

добре научната област, в която работи кандидатът. Учени в дадена област могат да бъдат избирани за рецензенти най-много три пъти годишно.

3. Изисквания към рецензиране на дисертации 3.1. Рецензентите не трябва да са съавтори на докторанта в публикации, включени в

дисертациите.

9.6. Инструкция на ПВАК 29.При неуспешна защита пред Научен съвет или при отказ от страна на ВАК да даде

научна степен, докторантът може, след като внесе необходимите подобрения в дисертационния труд, да поиска насрочване на нова защита най-рано след една година. Решението при втората защита е окончателно.

9.7. Решение № 11-06/ 19.06.1996 г. Чл.3. С разрешение на съответните научни комисии на ВАК могат да бъдат оформени и

представени на чужд език дисертационните трудове само в областта на езикознанието или дисертационни трудове на чужди граждани, зачислени в докторантура в български университети и научни организации при условие, че п ри зачисляването им е решено, че трудът ще се подготви и представи на един от следните езици: английски, немски, руски и френски.

Чл.5. Чуждестранните граждани, зачислени в докторантура в български висши училища, академии и други научни организации, предвидени в ЗВО могат да защитават дисертациите си и на езика на който са написани съгласно чл.3 при условие, че:

1. е осигурен преводач от съответния език на български език по време на публичната защита

2. рецензентите на дисертацията владеят съответния език, на който е написана 3. в обявата на защитата задължително е посочено, че публичната защита ще се проведе

на чужд език с преводач. Чл.6. Материалите по защитата на дисертационния труд задължително се комплектуват

на български език. Забележка: Тези извадки са направени за да знаят докторантите какви са изискванията

на ВАК към СНС, рецензентите и самите докторанти. Докторантите трябва да се съобразяват с всички тези изисквания.

9.8. Решение № 5 /24.10.1983 г. за подобряване на работата на научните звена при обсъждане на дисертационни и хабилитационни трудове

4. Предложението до СНС за откриване на процедура за защита на дисертационен труд се прави само от научно звено, в което има най-малко 5 хабилитирани лица и носители на научни степени, от които поне трима са хабилитирани или доктори на науките в съответната или сродна научна област.

5. Заседанието на научното звено да се счита за редовно, ако присъстват най-малко 2/3 от неговите членове, които са хабилитирани или имат научна степен.

7. Научното звено взема решенията си с явно гласуване и с мнозинство повече от половината от присъстващите негови членове, които имат научно звание или научна степен.

8. Решението на научното звено да бъде много добре мотивирано, като се обърне внимание на следните въпроси:

а) актуалност на темата; б) нейната връзка с нуждите на развитие на съответния отрасъл и резултатите от

реализацията й в практиката или в съответната научна област; в) лично участие на автора при получаване на изложените в дисертацията научни

резултати;

- 89 -

г) значимостта, степента на новост и степента на обосноваността на научните положения, изводи и препоръки;

д) достоверността на изложените данни и на получените резултати; е) възможност за използуване на получените научни резултати; ж) участие на кандидата в цикъла" изследване – внедряване"; з) съответствие на Информационната карта за защитата на дисертацията със

съдържанието на дисертационния труд. 9. Докторантът може да се възползува от разпоредбите на т.21 на ППЗНСНЗ само след

отрицателно решение на научното звено по качествата на дисертационния труд. Отзивите, които се представят, следва да са съобразени с изискванията на предходната точка 8.

Глава 10. Примерни образци на документи, свързани с разкриване и

защита на докторската дисертация 10.1. Заявление за зачисляване в свободна докторантура

До Ректора на ЛТУ Проф. д.с.н. Нино Нинов Тук

ЗАЯВЛЕНИЕ от Георги Иванов Тасев, асистент в катедра “Надеждност на машините”

1373 София, к-с “Западен парк”, бл.123, вх.3, ап.12

Желая да бъда зачислен в свободна докторантура към катедра “НАДЕЖДНОСТ НА МАШИНИТЕ” по специалност “Динамика, якост и надеждност на техниката в земеделието” с научен консултант:проф. д.т.н. Георги Бояджиев.

Към заявлението прилагам следните документи: 1. Автобиография. 2. Диплом за завършено висше образование (копие). 3. Проект на дисертация (2 броя). 4. Списък на научните трудове (2 броя).

«….» . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2008 г. Подпис:__________________

Съгласие на катедрата: • Ръководител на катедра: _________________________________________

• Научен консултант: _____________________________________________

10.2. Преценка на научния ръководител

П Р Е Ц Е Н К А на научния ръководител на докторанта ......................, разработил дисертация на тема "................................. " Преценката се съставя в произволна форма. В преценката се характеризират уменията

на докторанта да организира своя труд по разработване и оформяне на дисертацията и задължително се посочва: проявената степен на самостоятелност и творчество при провеждане на комплексното научно изследване; умението да анализира, обобщава, оформя, да формулира теоретични и практически изводи; мнение за възможността практически да се използуват получените резултати. В заключението се определя нивото на подготовката на докторанта и възможността да му се присвои образователна и научна степен "Доктор".

15.05.2007 г. Научен ръководител: ................................. (проф. д.т.н. Г. Тасев)

- 90 -

10.3. Заключение от обсъждането в първичното звено

ЗАКЛЮЧЕНИЕ от обсъждането в първичното звено

Първичното звено е сформирано в състав: членовете на катедра ”Ремонт на машините” и учени от други катедри на университета със заповед №.../.....2008 г.обсъди представената от инж. ......................................... дисертация на тема ”............................” по научната специалност 02.18.01 “Механизация и електрификация на растениевъдството“ и смята, че:

1. Най-съществените научни резултати , са получени лично от докторанта: ● определено е влиянието на ........ и са формулирани нови условия за..........; ● на основата на анализа на развитието на процеса на ........са установени....; ● предложена е методика за ........, позволяваща да се ........; 2. Оценка на достоверността и новостта на резултатите от дисертационното

изследване Достоверността на изходните положения, изводи и препоръки, съдържащи се в

дисертацията, се потвърждават (доказват) с това,че: ● изследването се базира на голяма по обем статистическа информация за....; ● всички изводи и положения в дисертационната работа са теоретически аргументирани

и проверени с анализа на статистическите данни; ● докторантът задълбочено е изучил и анализирал научната литература по дадения

проблем, основните резултати на дисертацията се базират на изследвания, проведени у нас и в чужбина;

● основните резултати от изследването са апробирани в публикации и доклади на автора на семинари и конференции и централни научни издания;

Научната новост на дисертационното изследване е в разработването на методология за оценка на ...... и е предложен механизъм за контролиране на .....

3. Значение за теорията и практиката на получените резултати Теоретическата значимост на дисертационното изследване се състои в разработените

научни принципи за оценка на... Практическата значимост на работа се изразява в разработените препоръки за

комплексно формиране на... и за разработване на правила за ... 4. Препоръки за използване на резултатите от дисертационното изследване Резултатите и препоръките на докторанта заслужават разширено внедряване при

разработване на ..... Резултатите от дисертацията показват ролята и мястото на ....... в повишаване на ефективността на ...

Материалите от дисертацията е целесъобразно да се подготвят, оформят като проект на документ за ... и да се предоставят на Министерството на ... за използване.

5. Съответствие на дисертационната работа на изискванията на ЗНСНЗ и ППЗНСНЗ.

Дисертацията на инж. ......... е завършена научноизследователска работа, съдържаща нов подход на изследване на проблема за ...... Резултатите от дисертацията позволяват да се повиши качеството и ефективността на управление на ......

Дисертацията на инж. ...... на тема ”.............” се оценява от първичното научно звено като съответстваща на изискванията на Закона за научни степени и звания.

Класификация на признаците на дисертацията: 1. Характер на резултатите от дисертационното изследване 1.1. Ново решение на задачи, имащи съществено значение за съответния отрасъл на

знанието. 2. Ниво на новостта на резултатите от изследването 2.1. Резултатите са нови. 3. Ценност на резултатите от изследването 3.2. Ценността на резултатите е висока.

- 91 -

4. Връзка на темата на дисертацията с изследвания в научното направление (шифъра на специалността)

4.1. Темата на дисертацията е в областта на изследванията в научното направление. 5. Ниво на внедряване (използване) на резултатите от дисертацията, имащи

практическо приложение 5.1. В мащабите на отрасъла (региона) 6. Препоръки по разширяване на използването на резултатите на дисертацията,

имащи приложно значение 6.1. Необходимо е да се разшири внедряването и използването. Глава 11. Въпроси, свързани с нормативната база ■ Ако дисертацията се разработва по две специалности (научни области) какъв

шифър трябва да се постави на заглавните страници и автореферата? Ако дисертацията се изпълнява по две специалности (по два шифъра), то на заглавната

страница се поставя шифъра на специалността, по която са основните научни резултати, т.е. по която са по-голяма част от приносите.

■ Може ли да се подготви и защити докторска дисертация за доктор по икономически науки, ако докторантът е завършил висше образование по техническа специалност?

Докторант, който има висше образование по техническа специалност, може да подготви и защити дисертация по икономическа специалност (шифър за доктор по икономическа специалност), но трябва в индивидуалния план на докторанта да бъдат включени изпити по основни общо научни икономически дисциплини.

■ Какъв е редът за назначаване на научни ръководители на докторантите ? Всеки докторант едновременно със зачисляването му в докторантура получава заповед

за зачисляване, подписана от Ректора или Директора на научната организация и там е отразено, кой е научният ръководител. Това се знае още от момента на заявяване на теми за докторанти. В отделен случай може да се назначат двама ръководители или ръководител и консултант. Те трябва да са хабилитирани (проф.; доц.; ст.н.с. Iст.; ст.н.с. II ст.). За научен ръководител или научен консултант може да бъде привлечен учен от друг университет или научна организация.

■ Има ли докторантът право, при отрицателно решение на първичното научно звено, да представи дисертацията си за защита ?

Да, има право. В ЗНСНЗ и ППЗНСНЗ е предвидена възможност, но за защита на дисертация за Доктор по .... са необходими три положителни отзива от хабилитирани преподаватели в дадената научна област, а за Доктор на науките – три рецензии от професори или доктори на науките.

■ Ако при защитата на докторската дисертация ВАК е отказал присъждането на научна или образователна и научна степен, какво прави по-нататък докторантът?

Точно след една година докторантът има право да представи подобрен вариант на дисертацията за защита. Какво да се разбира под подобрен вариант? Да се проведат допълнителни изследвания; да се отстранят забележките на рецензентите; да се публикува една или две научни статии, допълнително и т.н.

■ При повторно представяне за защита на дисертацията пред СНС може ли да бъдат предложени и избрани същите рецензенти?

За СНС се представят два варианта, но той може да избере същите рецензенти. ■ Може ли рецензент на докторантура да бъде хабилитиран учен от катедрата,

където работи докторанта? Съгласно нормативните документи, регламентиращи редът за присъждане на научни

степени и звания, няма ограничения. В Законите на Русия, Беларус, Украйна и други страни това е недопустимо.

■ Може ли да бъдат представени за защита дисертации, които са написани на чужд

- 92 -

език? Дисертацията, като правило, се пише на български език. За решаване на въпроса за

възможността да се представи дисертацията на чужд език, СНС трябва да направи предложение с мотиви до ВАК.

■ Отчитат ли се при защита на дисертация пред СНС публикации, които са публикувани в електронни научни издания?

Отговорът е положителен за научни статии и книги (учебници, учебни ръководства) за получаване на научно звание. За докторски дисертации за сега няма решение на ВАК.

■ Необходимо ли е повторно да се направи обява в ежедневник за защита на дисертация, ако по някаква причина е била отложена ?

Не е необходимо. Необходимо е само да се изпратят уведомителни писма на членовете на СНС, рецензентите, научния ръководител и докторанта.

■ Може ли да бъде защитена дисертация за доктор на науките, ако докторантът не е доктор по...? Нашият закон разрешава да се защитава научната степен “Доктор на науките” без да си защитавал дисертация “Доктор по....”. В някои страни (Русия, Украйна, Беларус и други) това е недопустимо.

■ Може ли Председателят, Зам.-Председателят и Научният секретар на СНС да бъдат рецензенти на дисертация за научна степен или за научно звание, които се примат в СНС, където те са ръководство?

У нас това е допустимо, т.е. няма ограничение. За тях важи само ограничението до две рецензии за година.

Глава 12. Въпроси от общ характер 1. Какви са задълженията на научния ръководител? Научният ръководител е длъжен да : ► помогне на докторанта във формулирането на целта, обекта и предмета на

изследването; ► насочи докторанта към литературата (книги, монографии, периодика, уеб страници)

по проблема на дисертацията; ► помогне на докторанта в анализа на литературните източници и формулиране на

изводите от анализа; ► консултира докторанта при разработване на теоретичната част и методиката на

експерименталното изследване; ► участва при провеждане на пробната серия опити и анализа на първите опитни

данни; ► съдейства на докторанта да проведе опитите, ако това го изисква методиката, в други

научни организации и лаборатории. Научният ръководител (научният консултант) е длъжен още и за следното: ● да провеждат системни консултации по всички въпроси на обучението в

докторантура и в провеждане на научните изследвания по темата на дисертацията; ● да дават квалифицирана оценка на получените резултати на всички етапи с

осигуряване на изискванията по тяхната достоверност и качество на обработка; ● да се запознава със съдържанието на дисертацията по глави и етапи на разработване и

в завършен вид и да даде оценка за степента на съответствие със изискванията на Закона за научните степени и звания и Правилника за неговото приложение;

● активно да съдейства за обсъждане на отделни части и цялата дисертация в първичното научно звено;

● да представи в СНС при защита оценката на получените резултати и да характеризира научната, педагогическата и производствена дейност на докторанта;

● да даде пояснение през СНС, ако е необходимо,за творческото участие на докторанта при изследването.

2.. Има ли в развитите страни две докторски дисертации?

- 93 -

Във Великобритания и Германия има две степени на дисертации. Първата е доктор по философия, който има право да преподава във ВУЗ. Понятието "доктор по философия "(PhD, Ph.D.) трябва да бъде подробно обяснено. Тук философията като научна дисциплина няма нищо общо. Смисълът на тази степен е такъв: притежателят на тази научна степен е овладял не само фактите, но и задълбочено се е запознал в теорията и методологията на дадената научна област. Той трябва да умее да интерпретира фактите, появяващи се в неговата научна област. Във Великобритания за тази степен се обучават в продължение на 3 години в postgraduate school, в САЩ – четири години. В САЩ първата година докторантите слушат лекции, втората – се подготвят за изпити, през третата провеждат изследвания, а през четвъртата – завършват изследването и пишат дисертацията. Ако премахнем първата година, всичко останало прилича много на нашата система на обучение на докторанти за Доктор по... .Защитата на дисертацията е много помпозно и решението за това е на двамата рецензенти: "външен" (от друг университет) и "вътрешен" (може от същия университет).

Доктор по философия е аналог на нашата образователна и научна степен "Доктор по...".Веднага след защита докторантът си поръча визитка: Georgi Tassev, PhD .В тези страни PhD имат право да рецензират други дисертация, а у нас такова право имат докторите на науките.

Втората степен е доктор на науките. Тя се среща в Германия и Великобритания, а в САЩ PhD се разглежда обикновено като връх в научната йерархия. В Германия и Великобритания има и по-значими научни степени:DSc (доктор на естествените науки), Dlitt ( доктор на хуманитарните науки) и Dsocsc (доктор на общество знанието). Тези степени са аналогични на нашите "Доктор на науките".

3. Кой е първият доктор на науките в света? Научната степен доктор на науките за първи път е била присъдена в Болонския

университет (Италия) през 1130 г. След това тази степен са започнали да присъждат от 1231 г. в Парижкия университет (Франция). По-късно научни степени са присъждани в Австрия, Англия, Германия, Швейцария и други страни на Европа, а така също и в източноевропейските университети: в Пражкия (Чехия) и Краковския (Полша). В Русия за първи път е била присъдена научната степен доктор по медицина през 1794 г. Това е бил Ф.И.Барсук – Моисеев, който е защитил дисертация в Московския университет, тъй като университетът е бил удостоен с право да присъжда научна степен в областта на медицината с указ от Екатерина II през 1791 г.

4. Каква е системата за защити на дисертации в другите страни в света? Трудно ми е да дам изчерпателен отговор, но ще се опитам да споделя това, което зная.

В Швейцария дисертацията се печати в 250 екземпляра, които се разпращат по ВУЗ. За да се стигне до защита, докторантът трябва да има 3-4 публикации в чуждестранни списания (за хуманитарните и юридическите специалности е задължително да се публикува монография). Във Финландия има две степени: първата "лицензия", която се печати в 30 екземпляра и не по-късно от 3 седмици до защитата се дава на всички професори от факултета, където се подготвя докторанта; втората "доктор” – печати се в 400 екземпляра. В Китай за "доктор" до три месеца преди защита, дисертацията се представят за отзиви във ВУЗ. В Полша дисертацията се печати в 5 екземпляра с рецензенти и се издава след коригиране. В Германия след защитата на докторската дисертация (с обем 200 – 300 страници) трябва в продължение на 2 години след получаване на научната степен "Доктор" да бъде издадена (като книга, научни статии) и едва тогава получава документа за научна степен. Във Франция (обем на дисертацията е 200 – 500 страници) три месеца след защитата дисертацията се подлага на щателна проверка и коригирания вариант се представя в жури за нова оценка и й се поставя резолюция: "може да се публикува"; "не може да се публикува" или "може да се публикува след отстраняване на забележките".

5. Как става защита на дисертации във ВМАК и ВАК на Русия? Сега има в Русия две атестационни комисии: ВАК (висша атестационна комисия) и

ВМАК (Международна висша атестационна комисия). ВМАК има акредитация от

- 94 -

Международната университетска асоциация САЩ, Окстфорската образователна мрежа, Националната академия на висшето образование в САЩ и акредитационната комисия на качеството на образованието в Испания. ВМАК утвърждава докторски, кандидатски и магистърски дисертации и присвоява научни звания (професор). Защитата на научна степен и научно звание посредством МВАК е по автореферат и доклад по дисертацията. Формата на защита е задочна. Вие получавате само протокол от заседанието и диплом по установен образец за присъждане на научно звание или степен. Стойността за дадената услуга за к.т.н. е 5000 у.е. За доктор на науките е по договорка и т.н.

6. В САЩ за получаване на степен Ph.D висшите учебни заведения предвиждат определен срок на обучение

Обикновено докторските програми са за срок от 4 години. Първите две години докторантите изучават ключови научни дисциплини – слушат лекции и държат изпити. В началото на третата година разработват план за дисертацията и започват да работят по същество и в същото време водят упражнения на професора, при който са докторанти. Много докторанти, както и у нас, за тези 4 години не успяват да защитят дисертации.

7. Кои са първите доктори, защитили в България? На 27 октомври 1929 г. е защитена първата докторска дисертация в Софийския университет по естествени науки от Васил Цанков. Втората докторска разработка е по химия и е защитена на 1 юли 1930 г. от Александър Спасов. През учебната 1930/1931 г. броят на докторите в университета се увеличава с още 4 души.

Глава 13. Основни термини и определения по научни изследвания

Автореферат на дисертация – кратко авторско представяне в писмен вид на основния замисъл, съдържанието, резултатите от дисертационното изследване, оформени с право на ръкопис.

Актуалност на темата на изследване – това е свойство на информацията, която докторантът има идея да изложи в своето изследване, която да е значима и необходима за другите в някаква сфера на науката и практиката в настоящия момент. С разкриване на актуалността на темата започва "Увода" на дисертационното изследване.

Анотация – кратко библиографско описание на книга или статия, отразяващо особеностите им в кратък вид, научния жанр, целевото и читателско предназначение, данни за автора. Анотацията се поставя най-отпред на книгата, брошурата или статията в списанията. За докторантите те служат за ускорено избиране на източниците за задълбочено изучаване.

Аспект – това е гледна точка като изходна позиция, въз основа и с отчитане на която се прави анализ и оценка на използуваните в работата теоретически и практически материали. Аспектът е винаги една от страните на разглеждания предмет на изследването.

Атестация – определяне нивото на квалификация на докторанта, характеристика на неговата способност и възможности самостоятелно да реши поставен проблем в дисертационното изследване.

Видове изследвания – различаваме три вида изследвания: теоретически, емпирически и комплексни, а всеки от тях си има под видове.

Внедряване – това е практическо въплъщение в живота на някаква идея. Обект на внедряване са идеи, подходи, методи на работа и конкретни научни резултати.

Въпрос – това е изказване, съдържащо изисквания и подтикващо събеседниците към размишления и действия в процеса на познанието. Всяко изказване може да предизвика реакция в събеседника и да породи ответно действие с думи или дела, ако то съдържа в себе си неизвестно и необходимост в дадения момент. Всеки въпрос, независимо с каква

- 95 -

интонация е зададен, дава рамките на отговора – това са границите на зоната на търсене на отговора.

Глава – така се нарича съставна част на текста, описваща проведеното изследване. Това е най-голямата част на изследването, обединяваща еднородни материали. Главата е съставена от параграфи. Всяка глава има название. Главите се разполагат в логическа последователност: от теоретически до методически и приложни. Така се формира структурата на дисертацията или книгата.

График – това е нагледно изображение на съотношение на величини, тяхната функционална взаимозависимост с помощта на геометрични и аритметични средства – числа, равнини, точки , линии и т.н. Графиките се наричат често диаграми, схеми, чертежи, номограми и т.н.

Данните, като правило, се определят като информация, която се съхранява в база данни и се обработва с приложни програмни продукти, или информация представена във вид на последователни символи и предназначена за обработка, т.е. данните включват само тази част от знанието, което е формализирано в такава степен, че над него могат да се провеждат процедури на формализирана обработка с помощта на различни технически средства.

Дефиниция – смислово определение на понятие, установяващо спецификата на неговото функциониране в текста.

Диаграма – вид графическо изображение на информация във вид на равнина;различават се стълбовидни и секторни диаграми. Диаграмите трябва да са нагледни, красиви, разбираеми и кратки.

Дисертация (Дисертационна работа) – научно квалификационна работа, изпълнена лично от докторанта в писмен вид и след защитата й докторантът получава образователна научна степен "Доктор по..." или научна степен "Доктор на науките" по определена специалност. Дисертацията трябва да съдържа следните основни елементи: актуалност, новост, научни и приложни приноси.

Докторант – лице,обучаващо се в докторантура. Докторантура – организационна форма на подготовка на научни и научно-

педагогически кадри в системата на след вузовското професионално образование; формите на подготовка на докторантурите са редовна, задочна и свободна.

Допускане – предположение, упростяващо реалния обект. То трябва да бъде обосновано теоретически или с практически съображения.

Достъпност на изследването – принцип на избиране на темата за изследване, означаващ отчитане на външните фактори:наличие и достъпност на научната литература, експериментална база, достатъчност на умения, натрупани във ВУЗ или в практиката, за изпълнение на дисертационното изследване.

Експеримент – метод на изследване на практика и получаване на емпирически материал, за да се докаже теоретична идея ( хипотеза).

Етапи на изследване – това е последователност на действие с теоретичен и експериментален материал. Типични етапи са:изучаване на теоретични въпроси , формулиране на програма за изследване и програма на експеримент като негова част, провеждане на експеримента и получаване на изводи, написване на работата и разработване на заключение.

Забележки – кратки съждения по дисертационното изследване на докторанта, като цяло, или по отделни негови части и оказващи, като правило, грешките или небрежностите при изпълнение. Забележки правят научните ръководители,рецензентите и членовете на СНС при защитата на дисертацията. На забележките трябва да се отговаря с доказателства за своята правота или да се признае тяхната правилност и да се коригират.

Заглавие – кратко название на дисертационно изследване или научен труд, техните глави, параграфи и под параграфи. Това е най-кратката форма, представяща съдържанието. В заглавието винаги е представен предмета на изследване, заявена е основата на темата.

Заглавна страница – първата страница на текста на дисертацията или автореферата,

- 96 -

където е записана темата, автора, научния ръководител и всички входни данни (наименование на министерството, университета, мястото и годината на изпълнение). Има строго стандартизирана форма

Задачи на изследването – това е съставна частна целта на изследването. За да се определят задачите на изследване целта на изследване се декомпозира и от нея се отделят тези действия, които трябва да се извършат, за да се постигне целта. Всяка задача не може да повтаря целта и да е по-широка от нея. Задачите се формулират след разработване на хипотезата, тъй като само хипотезата определя, по какъв път ще върви изследването, стремейки се да постигне целта.

Заключение – в научните изследвания това е завършващата част, в която се формулират изводи по проведеното изследване. Тук се показва, че поставената цел е постигната, хипотезата е доказана. Заключението се изгражда, като правило, по индуктивен начин: от начало се разкрива общото, а след това частните идеи, доказващи постигането на целта и правомерността на хипотезата.

Знание – духовна дейност, отражение на обективната действителност, разглеждано от гледна точка не на процеса, а резултата... Въплътено в езика, знанието може да бъде предадено на други поколения.

Закон – отношение мужду явленията, отличаващи се с определена степен на общност(пространство, повтаряемост, инвариантност).

Идея – основният смисъл, замисъл на някаква вид дейност, изказване или написан текст, стимулираща по-нататъшна жизнена дейност на човека и го стимулира към нови творчески резултати. Идеята се " залага" в целта на изследването, в хипотезата, а намира израз във формулировките на изводите и заключението на изследването.

Избор на тема за изследване – извършва се на основата и с отчитане на личните познавателни и изследователски възможности на изследователя, с отчитане на нейната актуалност, т.е. необходимостта за науката, практиката и личните интереси на изпълнителя, а така също с отчитане на времето, предвидено за подготовката и провеждането на изследването.

Изводи – нови съждения, получени от резултатите на изследване. Разработването на изводите е мисловна операция на получаване на нови знания по логичен път, които не се съдържат непосредствено в теорията и практиката. Изводите се раждат от разнообразното съпоставяне и обобщение. Те задължително се "извеждат"от наличните и описани резултати на изследването и не излизат извън тези граници.

Изследване – вид познавателна дейност, състояща се в целенасочено изучаване на малко известни и неизвестни явления и факти, получаване на информация за нещо.

Източници на познанието – това са тези обекти на действителността, които могат да бъдат познати, разбрани, описани, т.е. даващи знание. Това са книги, статии, документи,спомени, архивни материали, продукти на човешката дейност.

Илюстрация – нагледно поясняване на текста посредством натурално описание на предмета или неговото графическо изображение. В първия случай се дават примери от реалния живот или художествени произведения, а във втория – се рисуват разнообразни графики, например диаграми, схеми.

Интерпретация – метод на тълкуване с текст, търсене на смислово обяснение и разбиране на резултата от изследването. Тя помага за разясняване на факти и получени изводи, в установената връзка между изучаваното научно положение и фактите.

Информацията може да се определи като общ обем натрупани човешки знания. Информацията е знание, което е продукт на изследователска дейност областта на естествените и обществените науки или засягащи тази дейност, от една страна, и знание, имащо отношение към техниката, от друга страна. Техника в широк смисъл включва научни, инженерни, управленски и други близки с нея знания, без които не може да се произвеждат продукти и услуги, от които се нуждае обществото.

Информационен ресурс. Под информационен ресурс се разбира ЦЯЛАТА натрупана

- 97 -

ИНФОРМАЦИЯ за заобикалящата ни действителност, фиксирана на материален носител и в произволна друга форма, осигуряващи нейното предаване във времето и пространството между различни потребители за решаване на научни, производствени, управленски и други задачи.

В зависимост от носителя на информацията, информационните ресурси се делят на пет основни вида:

● Документи – всички видове, на произволен вид носители (в това число всички видове машинно четени носители, използвани в изчислителната техника и техниката за връзка).

● Персонал (паметта на хората), притежаващ знания и квалификация в различни области на науката и техниката.

● Организационни единици – научни, производствени, управленски и други организации, разполагащи с кадри, технически, производствени, финансови и прочие възможности за решаване на определен кръг проблеми и задачи.

● Промишлени образци (материални обекти създадени в процеса на производството), РЕЦЕПТУРИ и ТЕХНОЛОГИИ, ПРОГРАМНИ ПРОДУКТИ, които са овеществен резултат на научната и производствената дейност на хората.

● Научен инструментален (в това число: автоматизирани системи за научни изследвания, автоматизирани работни места на учените и проектантите, експертни системи и бази знания).

Истина – това е достоверно известно знание, знание правилно, проверяемо, което се потвърждава в практиката, теоретически и логически обосновано и може да се използува. Лъжливото знание, т.е. неистината, издигана за истина, изкривява човешкия живот, затъмнява възприемането на живота.

Квалификационна работа – работа, която трябва да потвърди нивото на квалификация на лицето, което я е изпълнило, да докаже задълбочено познаване на предмета на изследване, умението да излага своите мисли и да интерпретира получените резултати.

Класификационни признаци на дисертацията – съвкупност от признаци, характеризиращи: ● характера на резултатите от дисертацията; ● нивото на новостта на резултатите от дисертационното изследване; ● ценност на резултатите на изследването; ●връзка на темата на дисертацията с плановите изследвания на научната организация; ● ниво на внедряване (използване) на резултатите на изследването, имащи приложно значение; ● препоръки по разширяване на използуването на резултатите на дисертацията, имащи практическа стойност.

Компилация – несамостоятелност при изпълнение на научен труд, който е преписан от научни източници. Това е пряко заимстване на чужд текст, възможно е и с цитиране на автора, но не на източника. Компилацията е съставяне на свои работи от чужди.

Конспект- кратко представяне на съдържанието на писмен източник – книга, статия,документ, лекция и др. В конспекта се отразяват основните положения на изучаваните работи, необходими за описание на предмета на изследване.

Контекст – това е логически завършена част или части на текста, най-пълно и точно, отразяващи основния смисъл на текста, изучаваната идея, теория.

Концепция – цялостен начин за разбиране на действителността, посредством обединение на основата на някакъв теоретически принцип в логическата системана съответстващите категории и закони.

Логичност на представянето (излагането) – спазване на правилата на формалната логика при написване на текста на дисертацията или автореферата.

Методи на изследване – това са мисловни операции и практически действия, които позволяват да се получат нови научни знания за предмета на изследване.

Методически указания – това е систематизиран списък от действия, чието изпълнение, по мнението на автора, води до постигане на поставената цел.

Методология на изследването – учение за смисъла, направлението, общите принципи, форми и начини на изследване.

- 98 -

Навици за научна дейност – това са особени умствени и практически действия, способстващи да се проведе на високо ниво ценно научно изследване. Към тях се отнасят уменията на хората да подбират литературата за изучаване, да се конспектира, да се владеят различните видове анализи, да се проектира и организира провеждането на изследването, да разработват научна апаратура, да се правят изводи, да се провежда експеримент и т.н.

Научен апарат на изследването – списък от последователни действия, определящи границите, направленията и характера на изследването. Към тях се отнасят: определяне на актуалността на темата, разкриване на противоречията, определяне на проблема, формулиране на целта и задачите на изследване, определяне на етапите, подбиране на методите и базата за изследване, определяне на методологията и теоретическите основи. Процесът на извършване на тези действия се нарича проектиране на изследването.

Научен отрасъл – отрасъл на науката, в съответствие с названието на което се присъждат научни степени (математически, химически, биологически, технически, медицински и т.н. науки).

Научен ръководител – лице, което има научна степен звание и опит в провеждане на научни изследвания в дадена научна област, се назначава да оказва помощ на докторанта, който самостоятелно трябва да проведе научното изследване. Неговите функции са оказване на помощ при проектиране на изследването, контрол на хода и качеството на описване и др.

Научен факт – ситуация, събитие, процес, система и много друго, което реално съществува и може да стане предмет на изследване. Това са тези емпирични данни, които се използуват за получаване на теоретични изводи.

Научна новост на изследването – определяне на приносите от изследването на докторанта в науката. Определянето на научната новост в изследването е само експертиза на изследването и се описва в "Заключението" на дисертацията, "Увода" и "Заключението" на автореферата.

Научна специалност - специалност на учения, по която се присъжда научна степен в рамките на определен отрасъл на науката. Например, научната специалност 02.18.01 "Механизация и електрификация на растениевъдството".

Научна степен – научна квалификация в определен отрасъл на знанието, потвърдена със защита на дисертация и получена диплома.

Научни понятия – понятия, изработени и изследвани в науката. Всяка наука има свои понятие апарат, но при необходимост се допуска въвеждане на понятия от други научни области, като в тях се влага смисъл, отразяващ спецификата на конкретната наука.

Научно звание – официално присвояване на учените звание въз основа на тяхното творческо участие в научните изследвания и преподавателска работа във ВУЗ, наличие на научни публикации (учебници, ръководства, научни и научно-приложни статии и др.), участие в подготовката на научни кадри, достигнати резултати в развитието на науката и образованието.

Обект на изследване – това е тази част от теорията или практиката, в рамките на които се води изследването. Обектът определя границите и целостта, вътре в които се изследва предмета.

Обобщение – обединяване на сходния, но не идентичен материал на единно логическо основание и получаване на изводи по сходство или различие. Обобщението като мисловна и изследователска операция се използува при написване на изводи по главите на дисертацията и "Заключението".

Обзор на литературата( литературен обзор) – кратка реферативна характеристика на източниците, използувани в процеса на изследване.

Ограничения- изисквания към формата на представяне или границите на изменение на входните данни; времеви, пространствени и други граници на изследването.

Опонент – лице, практически оценяващо резултата на изследователската дейност на докторанта.

Определение – разясняване на съдържанието на понятието.

- 99 -

Отзив на автореферата – форма на оценяване на стила, приносите и качеството на проведеното научно изследване. Отзивът се подготвя от учени, работещи в даденото научно направление, по което е проведено изследването.

Оригиналност на изследването – това е качество, характеризиращо самобитност, неповторимост, своеобразност, не стандартност на изследването. Като правило, оригиналността се появява там, където има разумно съчетание на традиционност и иновационност, индивидуалност и типичност. Тя характеризира самостоятелност и творческо начало на изследване.

Позоваване – посочване на източника на изказаното положение, цитиране, на анализирания текст, а така също графики, таблици, които са поместени в текста.

Понятие – цялостна съвкупност от съждения за най-съществените страни и признаци на изследвания обект.

Плагиат – лице, което съзнателно присвоява авторство на чуждо произведение, изказване, мисъл. Плагиатството се среща най-често при печатни научни трудове и няма позоваване на автора и източника.

Практическа значимост на изследването – определяне на потребността от резултатите на изследване, конкретния потребител и неговото работно място, където ще е полезно да се използуват резултатите от научното изследване.

Предмет на изследване – това е "слабата" част на противоречие, изнесена като проблем и съставляваща целта на изследването. Това е това, което конкретно се изследва. Предметът на изследване е органическа част на обекта на изследване.

Преписване – порочен метод на разработване на дисертация (научен труд), когато подготвения текст се представя като свой. Такова копиране на чуждо изследване не осигурява повишаване на квалификацията.

Преценка на докторанта – форма на оценяване на стила и характеристика на изследователската дейност на докторанта, неговото отношение към работата, организационна култура, но не на самата работа. Преценката се прави от научния ръководител.

Принцип – изходоноположение на теорията, учението; осново правило на действие, ръководна идея.

Проблем – това е констатация за недостатъчно достигане на нивото на знанието за теоретическата и практическата значимост на конкретния случай.

Проблем на изследване – съставна част на научния апарат на изследване, разработена на основата на актуалността на темата и разкриване на противоречието. Не трябва да се смесва проблема на изследване с тези недостатъци, които съществуват в теорията и практиката.

Проблемност на темата на изследване – това е такава нейна формулировка, в която се съдържа ясно означаване на не решения въпрос.

Редактиране – повторно изучаване на текста, търсене и поправяне на грешки, не точности, не ясности, не съразмерности на неговите части. Редактирането позволява да се повиши орфографически, синтактически, лексическата правилност и културата на написване на дисертацията.

Резюме – форма на изводи или заключение, състояща се в последователен и кратък списък на основните положения, представени в главите или цялата научна работа.

Рецензия – кратък критичен анализ и оценка на дисертацията, която се изработва от рецензент.

Речник – тълкуване на неразбираемите, рядко употребявани или малко известни думи и изрази, т.е. речник с елементи на справочна информация заключените в него думи и словосъчетания. Докторантът съставя свой речник към темата на дисертационната работа, ако темата на неговото изследване е нова и се разкрива нетрадиционно. Този речник се поставя в "Приложение".

Списък на литературата – достатъчно изчерпателен списък на използваната

- 100 -

литература при изучаване на проблема (темата). Поставя се в дисертацията след "Заключението" и преди "Приложенията". Литературните източници се подреждат по азбучен ред.

Стратегия на изследването – проектиране на основното направление на изследването, определяне на целта като негов краен резултат, обосноваване на актуалността му. Стратегията се разработва посредством определяне на актуалността на темата, разкриване на противоречията в нея, формулиране на целта и задачите на изследване. Тази част на научния апарат е стратегия на изследването.

Таблица – графическа форма на представяне на материал, изразен с цифри и понятия. Материалът в таблица трябва да се оформя кратко, логично, ясно и понятно.

Тактика на изследването – проектиране на дейности, насочени за достигане на целта на изследването. Към нея се отнася проектиране на научения апарат, обхваща обекта, предмета, хипотезата, задачите, методите, етапите и базата за изследване.

Тезиси – кратко представяне на някакво изследване, направени научни изводи като отделни положения, изразяващи основния смисъл. Те се използуват като източник на научна информация.

Тема на изследването – най-краткото изразяване на съдържанието на изследването във вид на заглавие. Тя трябва да бъде лаконична, проблемно благозвучна и да изразява главната мисъл.

Теория – научно обяснение на някакво явление, действия, свойства, обобщение и систематизирани данни за тях, представени доказателства и формулирани изводи за перспективното развитие. За основа на теорията служат научните понятия и връзките между тях.

Термин – дума, употребявана от специалисти в научен текст със специално за дадената наука значение.

Увод към изследването – първата и встъпителена част към дисертацията или научния труд. Под заглавието "Увод" се извършва представяне на основната идея на всяко изследване: актуалност на темата, цел, обект, предмет и методи на изследване.

Факт – това е знание за реалния процеспритежаващ определени особености. факт (factum – направено, извършено)

Действително, не измислено събитие, явление, твърдо установено знание ,дадено от опита, служещо за някакво заключение, извод,което се използва за проверка на някакво предположение;

Действителност, реалност, това, което съществува. Фактите като обективно събитие са НЕ ИСТИНА и НЕ СА ЛЪЖА; Към фактите във

втория смисъл се отнасят само такива изказвания, истинността, на които не предизвиква никакви съмнения.

Фактите са най-достоверната част на научното знание и затова се използват в п процеса на проверка: потвърждаване и опровергаване на научните хипотези и теории (верификация).

Различаваме понятията обективен и научен факт. Под обективен факт е прието да се разбира някакво събитие, явление, фрагмент от

реалността, който е обектна човешката дейност или познанието. Научен факт – отражение на обективния факт в човешкото съзнание, т.е. неговото

описание посредством езика. Хипотеза – изследователска операция съставна част на научния апарат на изследването,

съдържаща предположение за възможните резултати от действието на едни или други фактори или условия за достигане на целта. Въз основа на хипотезата се разработват задачите на изследването. В дисертацията хипотезата се съдържа в целта на изследването.

Цел на изследването – това е словесно логическо описание за представата за резултата на изследване. Това, което се очаква в края на сложната изследователска работа.

Цитат – дословна извадка от някакъв авторски текст с посочване на източника с пълни библиографски данни.

- 101 -

ПРИЛОЖЕНИЕ 2.1.

Място на дисертационната работа в познанието на докторанта

Дисертационна работа

Общо теоретични познания

Специализирани познания

Методика на експериментално изследване (наблюдение)

Обработка и анализ на резултатите от изследването

Докторант

- 102 -

ПРИЛОЖЕНИЕ 2.2.

ДО Зам.-ректор по учебната работа

И.П.Ф. на зам.-ректора

ЗАЯВЛЕНИЕ Докторант/ка ___година на обучение

И.П.Ф на докторанта

Домашен адрес: / ______/ ____________ тел. _______________

ГОСПОДИН ЗАМ.-РЕКТОР, Желая да премина от редовна/задочна бюджетна /не бюджетна форма на обучение в

докторантура редовна/ задочна бюджетна / не бюджетна форма на обучение.

_____________________ _______________________ подпис И.П.Ф.

дата

Съгласувано: Научен руководител ____________ ______________________________

подпис И.П.Ф.

дата

ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ Форма

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПРЕМИНАВАНЕ В ДРУГА ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ

- 103 -

ПРИЛОЖЕНИЕ 2.3

ДО РЕКТОРА НА УНИВЕРСИТЕТА

Т у к

ЗАЯВЛЕНИЕ Докторант ______ година на обучение

И.П.Ф. на докторанта

Домашен адрес: / ______/ _____________ тел. _______________

ГОСПОДИН РЕКТОР,

ЗАЯВЯВАМ , ЧЕ ЖЕЛАЯ ДА МИ НАЗНАЧИТЕ ЗА НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ НА ДИСЕРТАЦИЯТА ПРОФ.Д.Т.Н./ДОЦ.Д-Р.......................................................................

ВМЕСТО ПРОФ.Д-Р /ДОЦ.Д-Р..................................................................................... ОТ..................................................................................................................................... /Посочва се датата, от която се назначава новия научен ръководител/

____________ _______________________ подпис И.П.Ф. на докторанта

_________________________ дата

СЪГЛАСУВАНО: подпис И.П.Ф. на предишния научен ръководител

_________________________ дата

___________________________________________ подпис И.П.Ф. на новия научен ръководител

_________________________ дата

ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ Форма

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА СМЯНА НА НАУЧНИЯ РЪКОВОДИТЕЛ

- 104 -

ПРИЛОЖЕНИЕ 2.4.

ДО Р Е К ТО Р А

------------------------------------------ Т у к

ЗАЯВЛЕНИЕ

Докторант ______ година на обучение

И.П.Ф. на докторанта

Домашен адрес: / ______/ _____________ тел. _______________

ГОСПОДИН РЕКТОР, Заявявам , че желая да ме отчислите от докторантура от.............................................. , (посочва се датата на отчисляване) по собстгвено желание във връзка с............................................................................................ ................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................. (посочват се причините за отчисляване)

_____________ _________ подпис И.П.Ф. на доктораната

_____________________________

дата

СЪГЛАСУВАНО: _________________________ подпис И.П.Ф. на научния ръководител

______________________________

дата

ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ Форма

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОТЧИСЛЯВАНЕ ОТ ДОКТОРАНТУРА ПО СОБСТВЕНО ЖЕЛАНИЕ

- 105 -

ПРИЛОЖЕНИЕ 2.5

ДО Р Е К Т О Р А

Т у к

ЗАЯВЛЕНИЕ Докторант ______ година на обучение

И.П.Ф. докторант

Домашен адрес: / ______/ _____________ тел. _______________ ГОСПОДИН РЕКТОР,

Желя да ме възстановите в докторантура по научната специалност _________________________________________________________________________

/шифър и наименование на научната специалност/

с научен ръководител ______________________________________________________ /научна степен и длъжност,Ф.И.П. на научния ръководител/ считано от____________________________________. / Посочва се датата, от когато се възстановява доктарантурата/

________________ _______________________ подпис И.П.Ф. на докторанта

дата

СЪГЛАСУВАНО: __________________ ______ подпис И.П.Ф. на научния ръководител

дата

ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ Форма

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ В ДОКТОРАНТУРА

- 106 -

ПРИЛОЖЕНИЕ 3.1.

Процес на научно изследване (структура на информационните взаимовръзки на между етапите на разработване на дисертационната работа)

Първи етап

Избор на тема (Обосноваване на актуалността й)

Втори етап

Информационно търсене (Анализ на състоянието на

проблема)

Трети етап Научно търсене (теоретично и

експериментално изследване)

Четвърти етап

Формулиране на научните резултати

(развитие на теорията, внедряване в практиката)

Заявка от практиката

(поставяне на проблема)

- 107 -

ПРИЛОЖЕНИЕ 3.2.

Структурна схема на процеса на разработване на дисертационната работа

Дисертационна работа

Методически указания Процес на разработване

Елементи на дисертационната работа

Тема Съдържание

Анотация или резюме Увод

Глава 1........ Глава 2........ Глава N......

Изводи и препоръки Литература Приложения Декларация Автореферат Публикации

Публикуване на материали от дисертационната работа

- 108 -

ПРИЛОЖЕНИЕ 3.3.

Цикъл на разработване на дисертационни работи

Обосноваване на проблема

Обект, предмет на изследване

Цел и задачи на изследването

Анализ на състоянието на

проблема

Теоретична постановка

Методика на експерименталното

изследване

Анализ на резултатите от изследването

Реализация и оценка на резултатите

Коригиране и представяне за

защита пред ДИК

Начало

Защита

Реализация

Цикъл на разработване на

дисертационна работа

- 109 -

ПРИЛОЖЕНИЕ 3.4.

Разработване на структурата на дисертационната работа

Типова структура Типова структура на Пример на структура на на изследването и дисертационната дисертационната неговите етапи работа работа Постановка на Увод Увод проблема (постановка на задачи- те)

Познание на Критичен анализ на Глава1.Анализ на състоянието на предмета на литературата и проблема.Задачи на изследването изследване състояние на изслед- 1.1.Анализ на обекта и предмета на ваната област на нау- изследване ката 1.2.Анализ на методите и моделите на изследване на предмета 1.3.Основни изводи 1.4.Задачи на изследването

Методологическо Методика и методи за Глава 2.Теоретическа постановка решение на про- решаване на поставе- на проблема блема ните задачи(теорети- 2.1. ческа постановка и 2.2. методика за експери- Глава 3.Методика на експериментал- мнтално изследване) ното изследване 3.1. 3.2. ... 3.N

Методическо Резултати от изслед- Глава 4.Анализ на резултатите от из- решение на ването, проведено от следването проблема дипломанта, а така 4.1. също технически, 4.2. технологически и 4.3. други решения в Глава 5.Оптимизиране на праметрите отделните етапи на на обекта(технологията, процеса) работата 5.1. 5.2.

Внедряване на ме- Анализ на получените Глава 6.Технико икономически ана- тодическите пре- резултати лиз на резултатите от изследването поръки в практика- та

Резултати от Заключение (Изводи) Основни изводи и предложения за Изследването практиката

- 110 -

ПРИЛОЖЕНИЕ 3.5.

Източници на информация 1. Традиционни източници на информация Под източник на информация се разбира документ, съдържащ някакво съобщение, а не библиотека или информационен орган, откъдето се получава. Източниците на информация са първични и вторични източници.Първични са тези документи и издания, които съдържат, като правило, нови научни и специални сведения (монографии, справочници, сборници научни трудове и т.н.), а вторични – които съдържат резултати от аналитико-синтетически и логически преработени първични документи (реферати, анотации, реферативни списания, библиографии и т.н.). Класическият начин на търсене на информация е търсенето в библиотеки. Затова трябва да издирите изданията на Националната библиотека “Св.Св.Кирил и Методий”, ”Български книгопис” и “Нови книги”, информационните бюлетини за библиографски справки на Централната техническа библиотека и Централната селскостопанска библиотека, справочниците и реферативните журнали за излязлата литература по интересуващата Ви тема.Преглеждате систематичен, азбучен и предметен (тематичен) каталози. 2. Съвременни източници на информация Най-новият начин за набиране на информация е чрез Internet. Съвременните търсачи позволяват и тематично търсене като отварят страници, в които има нови списъци за автоматичен трансфер.Популярните портали са dir.bg ;hit.bg и др. Информацията, необходима за изработване на дипломни работи не е от най-срещаната в Internet. Поради това основният проблем е,как да я получим бързо и качествено. Ето някои съвети: 4 Не използувайте общи думи. Правете специфични запитвания, за да получите конкретни резултати;4 Използувайте вариации на думи и синоними; 4 Използвайте фрази, а не отделни думи;4 Използувайте главни букви, когато е подходящо;4 Научете се да използувате специални опции на търсещите машини. За по-ефективно търсене се използуват “мета-търсачи”.Ето някои от тях: Яндекс: рускоезичен Интернет —http://www.yandex.ru Рамблер: рускоезичен Интернет — http://www.rambler.ru Google: руско-и англиискоезичен Интернет — http://www.google.com Yahoo: англоезичен Интернет — http://www.yahoo.com AltaVista: англоезичен Интернет — http://www.altavista.com Terminal Overdrive на адрес:www.digitalrobotics.com. WebFeret-www.ferretsoft.com. Booksearch-www.ozemail.com.au/~kevsol/sware.html. Copernic2000 – www.copernic.com. GetRight-www.getright.com. Google-www.google.ru ;www.google.bg Gozilla –www.gozilla.com. Yanoo-www.yahoo.com. List.Ru –www.list.ru. “Созвездие Интернет”-www.stars.ru. “Russia on the Net”- www.ru. Alta Vista-www.altavista.com. Fast Search-www.alltheweb.com. Northern Light-www.northernligt.com. EuroSeek-www.euroseek.net/page.

- 111 -

FileSearch.ru-www.fflesearch.ru. GlobalSearch-find.webservis.ru. Intermap-www.botik.ru/intermap. Rambler-www.rambler.ru. Научни ресурси-www.sergo.net.

Важно ! За търсене на библиографска информация използвайте търсещите системи със специално предназначение: Scirus: търсене на библиографии - http://www.scirus.com ISI: институт за научна информация (библиография, цитиране) – http://wos.elibrary.ru

Важно! Не забравяйте, че ефективността на търсенето зависи от това, колко правилно е формулирано запитването и са набрани ключовите думи.Във всички търсещи системи (търсачки) съществува така нареченото “разширено търсене” с разгърната логика на търсене(операторите AND, OR, NOT). По-добре е да изразходвате малко повече време за съставяне на запитването, отколкото да разгледате стотици случайно подбрани страници. Търсенето може да започне от тези места в Интернет: http://vm.cfsan.fda.gov//~frf/biologic.html/; http://biodiversty.uno.edu/; http://vlib.org/; http://media.lib.kth.se/ejournal/. 3. Специални уеб адреси: Реферати, курсови и дипломни работи URL:http://www.romic.ru/referate/index.htm http://abc.osu.ru/referats/tndex.htm URL:http://refpoisk-nm_ru/1 URL:http://abbat.i-connect.ru URL:http://ref.i-connect.ru URL:http://refportal.ru/ URL:http://avtored.ru/ URL:http://ref.i-connect.com/ URL:http://allreferats.chat.ru/ URL:http://referats.newmail.ru/ URL:http://referat2000.chat.ru URL:http://www.chat.ru/~referat2000 URL:http://permcnti.ac.ru/referats/ URL:http://ar.zerkalo.ru URL:http://www.bankreferatov.ru/ URL:http://medin.hotmail.ru URL:http://www.belosby.com/ URL:http://www.estpak.ee/~ninake/russian/wstudent URL:http://referat.yaroslavl.ru/wwwl.hit URL:http://www.shpargalka.narod.ru/ URL:http://www.inf.hotmail.ru URL:http://www/vlibrary.boom.ru URL:http://www.vlata.com/referats.shtml URL:http://www.doklad.hotmail.ru/ URL:http://www.bref.hotmail.ru URL:http://www.null.ru/people/refpoisk URL:http://www.halyava.ru/monoculus/index.html URL:http://refkaz.narod.ru URL:http://www.char.ru/~websv/referl.htm

- 112 -

URL:http://www.chat.ru/~websv/referl.htm URL:http://www.referatov.net URL:http://www.users.kaluga.ru/rsferatst URL:http://referatov.net URL:http://www.corbina.ni/apeironx/sessia URL:http://essay.boom.ru/ URL:http://referat.wtu.ru URL:http://referatik.nm.ru/ URL:http://www.chat.ru/esaska8 URL:http://ais.khatu.ru/Referats URL:http://doklad:bizland:com URL:http://www.adresok.ru/referat/index.htm URL:http://referat.wturing.com/ URL:http://www.referatus.boom.ru URL:http://www.voland.ru/ URL:http://www.kurslab.da.ru/ URL:http://www.kurslab.da.ru1.ro:19761 URL:http://labs.narod.ru URL:http://rerpoisk.agava.ru/ URL:http://manvreferats.narod.ru/ URL:http://reflinks.hl.ru/ URL:http://www.nucic/boom.ru/ URL:http://www.students.mos.ru/referats URL:http://anetto2000.boom.ru URL:http://www.msoffice.com.ua URL:http://earchreferat.virtualave.net URL:http://refpoisk.narod.ru URL:http://ninake.com/mgimo URL:http://www.estpak.ee/Eninake/russian/wstudent-ru.htm URL:http://ngupp.4u.ru/ URL:http://refpoisk.agava.ru/ URL:http://webcenter.ru/~anri/ae/education/index.html URL:http://bref.hotmail.ru URL:http://www.paladin.agava.ru URL:http://www.refpoisk.hotmail.ru URL:http://refpoisk.agava.ru/a URL:http://refpoisk.agava.ru/ URL:http://www.monk.newmail.ru/ URL:http://www.refsearch.hotmail.ru/ URL:http://www.caravel.psc.ru/edu_main.htm URL:http://referatka.virtualave.net/ URL:http://referatsbest.narod.ru/ URL:http://referats.boom.ru/ URL:http://sponsor-2000.virtualave.net/ URL:http://www.razvilka.ru/referat URL:http://www.students.ru/referats/ URL:http-./ais.khstu.ru/Referats URL:http://www.geocities.com/referatJnoscow URL:http://reff.narod.ru/ URL:http://www.az.ru/refer URL:http://reflinks.agava.ru/Obrazovanie/Referats/ URL:http://www.fem.ru/referats

- 113 -

URL:http://www.refpoisk.com URL:http://refpoisk.hotmail.ru/ URL:http://www.null.ru/people/refpoisk2 URL:http://ultrapromotion.boom.ru/ URL:http://allreferats.narod.ru/ URL:http://study.lgg.ru/ URL:http://student-ka.narod.ru/ URL:http:V/www.sgdv.newmail.ru/ URL:http://www.ukrinter.com/ssdefault.asp URL:http://refs.hl.ru URL:http://www.customs.newmail.ru URL:http://www.referatik.narod.ru/ URL:http://allreferats.chat.ru/ URL:http://dlc.mien.edu.ru/referat URL:http://www.jurfak.newmail.ru/index.htm URL:http://urfaq.agava.ru

ПРИЛОЖЕНИЕ 3. 6

Как да търсим научни статии в интернет?

Въведение Според скромния ми опит, търсенето на статии може да се раздели на два етапа: 1. Да се проучи какви статии съществуват по интересуващата тема (задача)? 2. Да се намери къде са поместени пълните текстове на избраните статии.

Етап № 1 Започвам със сложното-как да намеря някакви съществуващи статии по интересуващата

ме тематика (например за решаване на някаква задача)? Тук може да формулираме три случая:

1. По темата, по която са ни нужни статии почти нищо не знаем; 2. С темата сме запознати, но не в подробности (да кажем, че сме прегледали 2-3 статии

или сме чели някакви анотации); 3. С темата сме запознати много добре, но ни интересуват някои подробности или най-

новите достижения в тази област. Какво правим във всеки един от случаите? Първи случай. В началото често се получава така, че е неизвестно как точно се нарича

интересуваща ни задача на английски или руски език (или на езика, на който търсим), каква е приетата терминология в тази научна област (ключови думи), не ни е известно нито едно заглавие на статия, нито един автор, който работи по тази тематика.

В този случай постъпваме по един от следните три начина: Търсим в каталога материали по машинното зрително поле от типа CVOnline или

нашите библиотеки. В тези каталози има възможност достатъчно бързо да се прегледа целият списък на рубриките и да се намери сходна с исканата или близка тема.

Ако ни се отдаде да намерим-това веднага ни дава ключовите думи, употребявани в тази научна област, няколко работи (при това често обзорни) и фамилиите на авторите. Това е достатъчно да превърнем случай 1 в случай 2-ри.

Търсим по ключови думи, които ние сме открили. Постепенно варираме с тях (ако не с ме доволни от резултата на търсене) в зависимост от нашите знания в областта и езиковата подготовка.

Това не е много просто, обикновено се налага да прегледаме много”леви-ненужни“ страници, докато се натъкнем на тази, която ще ни наведе макар на един материал по темата.

- 114 -

Търсим по сайтовете на конференциите– дали няма доклади, които по заглавие да са близки на темата, която ни интересува.

Втори случай. В този случай обикновено трябва да разберем за темата повече, да получим представа за основните алгоритми и методи и техните свойства.

Ние вече знаем ключовите думи и/или поне една статия, и това са основните инструменти на търсене. По ключовите е думи може да се намерят още статии. Това правим обикновено в Google или в researchindex.org. Възползвайки се вече от имащите статии може да постъпим така:

Списъкът на литературата + обзорите на съществуващите методи (които ги има в увода на всяка нормална статия) ще ни помогнат да намерим други работи в тази област, а така също да научим за основните свойства, достойнства и недостатъци на описаните в тях методи.

Само заглавието на статията ще се среща в по-новите работи, на нея се позовават. Така че само заглавие на статия да имате, то това е полезно. Особено тук ще помогнат търсачките, отчитащи цитиранията на статиите, например researchindex.org и Google Scholar.

Авторите, много вероятно, имат и други статия в тази област, така че много често има смисъл да потърсите и техните лични страници с публикациите, публикациите на техните организации, ученици и т.н.

Конференциите или списанията, където статията е била публикувана, е възможно да са публикувани още работи на същата тема или близки теми, така че има смисъл да се погледната и техните сайтове. Да се разбере в какви раздели обикновено се публикуват статии по интересуваща тема е също полезно – ще ви бъде ясно в какви раздели на други конференции или списания да търсите.

5.Тук може да споменем един проблем, който не е пряко свързан с търсенето на материали в интернет. Лесно е да си представим ситуацията, когато човек е насъбрал 50 статии по близки теми и е достигнал до това - как да ги чете и кои да чете? Всички ли да чете? Тук предлагаме два подхода:

Първи подход – намерете в интернет някакъв голям обзор (survey) в тази област (постига се с прибавяне на думата “survey” към търсещото запитване – например “contour approximation survey"), някаква дисертация (thesis) на тази тема (в чуждестранните дисертации обикновено има хубави обзори на литературни източници и подробно въвеждане в предмета на изследването) или въведения в областта – tutorial (иска се да се прибави думата “tutorial” към търсеното запитване). Такива материали обикновено помагат бързо да се стигне до темата и да се добие представа за основните методи, техните слабости и силни страни и трудностите, с които предстои да се сблъскате.

Втори подход – прегледайте всички статии, които сте събрали, но не се впускайте в задълбочено проучване (за да не потънете в тях), отделете само основните четири метода. За другите друг път.

Трети случай. Рецептата практически е такава като във втория случай. Търсите по: Наименованието на имащата статия. Те по всяка вероятност се намират в по-новите

работи (в списъка на литературата). За да увеличите тази вероятност, струва си да търсите позовавания на някои

основополагащи и известни работи. Друг вариант-търсете по някои известен обзор по темата, тъй като по скоро голяма част от статиите ще бъдат споменати.

3. Сайтовете на авторите и техните организации, ученици и т.н. – много вероятно е те да продължават да работят и да са получени нови резултати, които да са публикувани и ще бъде интересно да се запознаете с тях.

4. Сайтовете на съответните конференции и списания, където са публикувани предишните статии. Полезно е периодически да се преглеждат водещите конференции по”своята” тематика, за да получите представа над какво работят хората, какви задачи решават, какви са” световните” тенденции, така и кръгозора се разширява.

Ще добавим още нещо. Често по кратката статия от някаква конференция, някой

- 115 -

момент в реализацията на метода може да не е достатъчно понятен. В такъв случай, си струва да се поиска статията от списанието, дисертацията или научноизследователския отчет, там методът сигурно е описан по-подробно.

Етап № 2 . Ако вече са известни наименованието на статията и авторите на интересуващата ни

статия, обикновено да се доберем до текста й не е много трудно.Много често човек се отказва, тъй като в сайта, където е открита статията достъпът е срещу заплащане (например от типа на библиотеките IEEE и ACM). Рецептата не е сложна.

Постъпваме по начина, който вече описахме. Отначало отваряме няколко страници и търсим, но просто “не в първите редове”.

Удивително, но често помага. След това търсим сайтовете на авторите, съавторите и техните изследователски

центрове (често това са различни сайтове). Възможно е някой от тях да е поместил текст на статията в своята страница.

Ако и това не помогне – търсим сайта на конференцията, където е докладвана и публикувана статията. Някои конференции (например BMVC) качват своите трудове в открити сайтове.

Ако е публикувана в списание-списанията обикновено своите работи не ги дават без платно, но почти винаги авторът има “дублираща “ статия описваща същия алгоритъм (но по-кратко), която е публикувана в материалите на друга конференция и е възможно да е в открит сайт.

По някога в открит достъп се намират вътрешни технически отчети, където са проведени изследванията и където много подробно е описан същия алгоритъм, който търсите.

Може да възникне въпроса - защо една и съща работа може да бъде публикувана на няколко места? Такава е практиката. Отначало са решени едни задачи-пише се научен отчет за самата организация. Ако се реши да се публикува, то отначало се публикува кратка статия (6-8 страници) на конференция (това може да се направи много бързо – в продължение на два – три месеца). А след това се публикува по разширена публикация и се публикува в списание (излизането й може да продължи 1-2 години).

Търсене на научна информация: • Научна мрежа Достъп до научна,научнопопулярна и образователна информация. • SCIRUS Търсачка на научна информация. Може да се търси и на руски език. • Scientific.ru Между дисциплинарен научен и научнопопулярен сървър. • CiteSeer (scientific literature digital library) Електронна библиотека на научна

литература (основно компютърни науки и информационни технологии).Намерената статия може да се съхрани в формат pdf (в десния горен ъгъл "View or download" – избери PDF).

• ScienceResearch.com Едновременно търсене в научни списания на големи издателства, такива като Elsevier, Highwire, IEEE, Nature, Taylor & Francis и.т.н., а така също в открита база данни: Directory of Open Access Journals, Library of Congress Online Catalog, Science.gov и Scientific News.Търсенето по списания е възможно по 12 отделни предметни рубрики: Astronomy, Biology & Nature, Chemistry, Computers & Technology, Earth & Environmental Sciences, Engineering, General Science, Health & Medicine, Materials Science, Mathematics, Physics, Social Sciences. Достъпът до пълния текст на статиите от списанията е възможен само за абонатите или чрез заплащане.

- 116 -

ПРИЛОЖЕНИЕ 3.7.

Пример за оформяне на съдържанието на дисертационната работа

Съдържание

Увод ……………………………………… № на страницата Глава 1. Наименование на главата ……………………. № на страницата 1.1. Наименование на раздела……………………… № на страницата 1.1.1. Название подпункта…………………... № на страницата 1.1.2. Название подпункта…………………... № на

страницата 1.1.3. Название подпункта…………………... № на страницата 1.2. Наименование на раздела № на страницата 1.3. Наименование на раздела № на страницата Глава 2. Наименование на главата № на страницата 2.1. Наименование на раздела № на страницата 2.2. Наименование на раздела ………………………… № на страницата Глава 3. Наименование на главата № на страницата 3.1. Наименование на раздела ………………………… № на страницата 3.2. Наименование на раздела ………………………… № на страницата Заключение………………………………….. № на страницата Список на използваната литература № на страницата Приложения…………………………………. № на страницата Приложение 1. Наименование на приложението…….. № на страницата Приложение 2. Наименование на приложението № на страницата Приложение 3. Наименование на приложението …….. № на страницата Приложение 4. Наименование на приложението …….. № на страницата

ПРИЛОЖЕНИЕ 3.8

Как се оформят приложения ?

Приложенията се оформят като продължение на пояснителната записка (отчета) на дипломната работа. Приложенията, като правило, се изпълняват на листи формат А4. Допускат се и приложения на формати А3, А4, А2, А1 по БДС и ЕСКД. Приложенията могат да бъдат: ■ графически материал, таблици голям формат, изчисления, доказателства – математически преобразувания, описание на алгоритми и програми на задачи, решавани на ЕИМ и т.н. ■ задължителни и информативни, с препоръчителен или справочен характер. Обикновено приложенията се оформят по един от следните начини: В случай, че в работата се поместят таблици, графики и т.н., които се анализират, а таблиците с информационен характер е необходимо да се поставят в приложение, и те са достатъчно много. В приложението се поставят всички документи с информационен характер (счетоводни отчети, статистически данни и др.). Когато като приложения се използват конкретни документи и бланки, формуляри на документи, които имат самостоятелно значение, то те се прилагат без изменение, т.е.оригинали. В десния горен ъгъл на всяко приложение се пише “Приложение 1”, ”Приложение 2” и

- 117 -

т.н. и се правят позовавания (цитати) в текста на дипломната работа. Обикновено страниците в приложенията не се номерират, а само се номерират приложенията. 2. Ако всички фигури, диаграми, таблици и пр. Е необходимо да се поставят само в приложение, то се поставя “Приложение” и заглавие обобщаващо поместените там фигури, таблици и т.н., които се подреждат в дадена последователност, номерират се и на тях се правят позовавания в основния текст на дипломната работа. Например: (П фиг.2.1.);(П табл. 4.2.). 3. Ако материалите, поместени в приложението, са много или може да ги разделим на раздели, тогава приложението може да се раздели на пунктове: Приложение 1, Приложение 2 и т.н.В такъв случай в текста на дипломната работа се прави позоваване. Например: Приложение 1Приложение 5.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3.9.

Примери за оформяне на графични зависимости

А. Пример на хистограма

00,10,20,30,40,50,60,70,80,9

1

Дания

Норвегия

Швеция

Франция

Германия

Япония

США

Фиг.1. Размер на финансовата помощ за бедните страни, % от развитите страни

0%

20%

40%

60%

80%

100%

1998 1999 2001 2002

Годы

Удел

ьный вес

ОПЕКПрочие страны

Фиг.2. Изменение в добива на нефт за 1999 – 2002 г.

- 118 -

1998 1999 2000 2001 2002

012345678

Годы

Европейский союзСШАКитай

Фиг.3. Ръст на вътрешния брутен продукт на три региона за периода 1998 – 2002 г.

Б. Примери на линейни и кръгови диаграми

0 5 10 15 20 25 30

"Форд "

ВАЗ

"Мерседес"

Остальные

Удельн

ый вес,

%

фиг.4. Относително тегло на продажбите на автомобили

1500 320

1850 230

2100 270

0 500 1000 1500 2000 2500

01.0.2003

02.4.2003

03.4.2003

Объ

ем, м

лн р

.

USDEUR

Фиг.5. Обем на продажбите на валута за 2003 г.

- 119 -

46%

19%4%

21%

10%

Приорбанк

Внешнеэкономбанк

Белпромстройбанк

Технобанк

Джембанк

Фиг.6. Инвестиции на финансовите групи в Централната банка

В. Примери на графики и точкови диаграми

1,081,091,1

1,111,121,131,141,151,161,17

02.5.

2003

03.5.

2003

04.5.

2003

05.5.

2003

06.5.

2003

07.5.

2003

08.5.

2003

09.5.

2003

10.5.

2003

11.5.

2003

12.5.

2003

13.5.

2003

14.5.

2003

15.5.

2003

16.5.

2003

17.5.

2003

Фиг.7. Динамика на курса USD/EUR за 2003 г.

0

5

10

15

20

25

30

35

00.1.1900 02.1.1900 04.1.1900 06.1.1900 08.1.1900

Т, С

максимум

минимум

среднее значение

фиг.8. Разсейване на дневните температури за 2002 г.

- 120 -

Фиг.9. Размер на печалбата и дивидентите на компания”ХХН” за периода 1998-2003г.

Г. Примери на диаграми с области, пръстени и листовидни диаграми

0%10%20%30%40%50%60%70%80%90%

100%

№520 №514 №511 №525 №510

Фиг.10. Размер и структура на кредитните портфейли на филиала АСБ «Интербанк»

14

10

12

29

45

51

7

28

КитайМалайзияИндияПакистан

Фиг.11. Страни, в които се изнася оръжие (2001 г. – вътрешен кръг, 2002 г.–външен кръг)

- 121 -

4 8

44

8

4

66

6

7

87

6

40

5

10Цена

Скорость

Комплектация

НадежностьДизайн

Качество

Сервис

БМВАУДИ

Фиг.12. Оценка на качеството на продукцията по графичен метод

ПРИЛОЖЕНИЕ 3.10

Съвети за оформяне на научни работи

Предлаганите съвети са посветени на въпросите, свързани с изискванията за оформяне на научни работи (дисертации, автореферати, книги, сборници, статии, доклади и т.н.), които се предлагат за отпечатване. 1.Увод

Правилата за оформяне на научните работи не зависи от инструментите (пишещта машина, компютър) за тяхното изготвяне.

Препоръчителните съвети са въз основа на БДС и ISO – стандартите. Сега за оформяне на научни работи най-често се използва компютър. Има различни текстови редактори, но най-популярен е Microsoft Word.Пристъпвайки към набиране на текст с използване на текстовия редактор е необходима най-напред да се запознаете със справочника за използване. 1.1.Избор на хартия

Най-подходящ формат хартия е формат А4 (ширина - 210, височина-297 mm). Хартията трябва да бъде един вид: с бяла или с умерено бял цвят с плътност 70 – 80 g/cm2 (печатный текст не должен проступать с обратной стороны). 1.2. Оформление на страниците

При оформяне на страниците на научните работи се препоръчат следните полета: лево – 30 mm; дясно – 10 mm ; отгоре – 20 mm; отдолу – 20 mm. Номерът на страницата се поставя отдолу по средата. Номер на първата страница

(заглавната) не се поставя. Размерът на шрифта, използван за номериране на страниците трябва да бъде по-малък, от този на основния текст. Видът на използвания шрифт трябва да бъде еднакъв с този на основния текст.

- 122 -

1.3. Шрифтове за оформяне Размерът на шрифта е 12 – 14. За оформяне на основния текст е най-добре да се

използва шрифта Таймс (Times New Roman), за заглавия – Ариал (Arial),те лесно се четат. В една работа се препоръчва да се използва не повече от три различни шрифта.Изборът

на шрифта е самостоятелно дело на автора. При печатни работи се препоръча интервал на междуредието един и половина или два

интервала (в зависимост от обема на ръкописа). 2. Правила за набиране на работата 2.1. Правопис

При набиране на текста с помощта на Microsoft Word Вие може да контролирате правилността на писане на отделните думи, фрагменти или целия документ с използване на вграден в текстовия редактор автоматична система за проверка на граматиката и оргографията.За проверка на правописа също е удобно да се използват речници, които съдържат специфични съкращения и термини, характерни за Вашата научна област.

Полезно е също да разполагате с орфографичен речник, речник за чуждите думи, речник на синонимните думи,тематични речници по темата на изследване.

Препинателните знаци трябва да се използват съгласно правилата на българската граматика.Но има и някои особености за тяхното използване.

Точки Има няколко случая, когато не се поставя точка: ♦ в края на заглавието, на надписите над таблиците и надписите под фигурите.; ♦ при разделяне на десетичните знаци (за това е предназначена запетаята ). Кавички Използват се само ъглови (<…>) кавички, другите (“...”) се използват само в текстове на

английски език. Черти Различаваме (дефис)черта и тире. Дефис (къса черта) се използва за разделяне на

частите на сложни думи (научно-приложен , по-долу и т.н.). Дефисът никога се отделя с интервали.От дефиса се отличава знака тире, който е знак препинателен, използван в изреченията.Тирето винаги се отделя с интервали, но не се пренася и с него не може да започва нов ред

Интервал Интервал се използва за отделяне на единиците на измерване от числата (135 m), за

разделяне на порядъка на големи числа (10 000 km), при това трябва да се следи да не се прави пренасяне.

Интервалът не се отделя знака за процент (%) от числото, градусите (250) и степенния показател (х3).

Не се поставя интервал пред закриващата скоба и след откриващата скоба [(Г.Петров)]. След знака № трябва да има интервал (№ 5). След всеки препинателен знак се поставя интервал.

3. Оформление на отделните части на работа 3.1. Оформление на абзаци

Оформлението на абзаците трябва да бъде насочено към повишаване на удобството за читаемост на текста.

Абзаците н един параграф или глава трябва да бъдат по смисъл последователно свързани един с друг.Броят на самостоятелните изречения в абзаца е различно и се колебае от едно до пет-шест изречения.

Отстъпите в началото на абзаца трябва да са еднакви за всички абзаци в основния текст и да са 1,5-2 от размера на шрифта (10-15 mm за шрифт 12-14 пункта).

- 123 -

3.2. Заглавия Всяка нова глава на работата започва на нова страница. Това правило се отнася и за

други основни структурни части на научната работа: увод; заключение;списък на литературата; приложения;указания.

В текста се препоръча да се използват заглавия от различно йерархично ниво.Техният вид се задава автоматично и се предопределя от съответния стил.

Заглунията се разполагат по средата на страницата без точка в края.Подчертаване или пренасяне на думи в заглавието не се допуска.

Забранено е заглавието да се отделя от основния текст (например: заглавието на една страница, а текстът на друга).

Заглавията на главите, параграфите, разделите се отделят от текста с допълнителен интервал. 3.3. Съдържание

При оформяне на съдържанието трябва да се използват възможностите на автоматически създаване на списък на много нива. Броят на нивата се избира от автора самостоятелно, в зависимост от структурата на съдържанието.

Заглавията в съдържанието трябва точно да повтарят заглавията в текста.Съкращаване или даване под друга форма, различна от тази в работата е недопустимо.

Всички заглавия започват с главна буква без точка на края.Последната дума от заглавието се съединява с многоточие със съответния номер на страницата в десния стълб на съдържанието. 3.4. Построяване на списъка на използваната литература

За удобство е добре да се възползвате от възможността за автоматично създаване на номериран списък. Списъкът трябва да има последователно нумерация на документите, включени в него.

Всеки билиографски запис трябва да бъде оформен в списъка съгласно изискванията на БДС.

Групиране на материалите в списъка Не трябва да забравяте за начините на групирани на източниците.Най-разпространено е

групиране по азбучен ред, при който описанието на книгите и статиите се разполага в общ азбучен ред на фамилията на автора и заглавието на книгата или статията.

В края на списъка се описват източниците на чужд език, разположени в латински алфавит.

Описанието на произведения от автори с еднаква фамилия се разполагат азбучно по инициалите им.

Работи на един автор и негови работи със съавтори се включват в списъка азбучно на първата дума на заглавието, при това не се отчитат фамилиите на съавторите.

Важно! Всеки литературен източник трябва така да се опише, че всеки да може да открие източника в библиотеката.

Ако използвате в своята работа електронен документ от Internet, трябва да укажете ссървъра или базата данни. 3.5. Приложения

Приложенията се оформят като продължение на научната работа на последните страници.

Всяко приложение трябва да започва на нов лист (страница) с указване в десния горен ъгъл Приложение и номер с арабска цифра (без знака №).Например, Приложение 15.

Връзката между основния текст на научната работа и приложенията се извършва с позоваване , което може да се употреби с думата “вж.”.Например,(вж.приложение 23).

Отразяването на приложенията в съдържанието се прави в самостоятелни рубрики с

- 124 -

пълно наименование на всяко приложение. 3.6. Таблици

Word позволява да се изпълнят удобни изображения на различните видове обекти (фигури,таблици, формули и др.).

Таблица – е набор от редове и колони.пресичането на редовете и колоните образува кутии. С помощта на таблиците организираната в стълбове и редове информация се сравняват много лесно.

Обикновено таблиците се състоят от следните елементи: пореден номер, тематично заглавие, заглавия на вертикалните графи.

Всички таблици в текста се номерират с арабски цифри в границите на статията или доклада и в границите на главите за дисертация, книги и други.

Над десния горен ъгъл на таблицата се помества надписи с номер (например, Таблица 4) без знака № пред цифрата и точка след нея или Таблица 4.2, където първата цифра е номера на главата, а втората номера на таблицата в главата.

Тематичното заглавие на таблицата се разполага по средата на страницата, пише се, започвайки с главна буква , без точка на края.

Заглавията на графите започват с главни букви, а подчинените с малки букви, ако са граматически свързани. Трябва да избягвате вертикална графа “№ по ред”, тъй като тя в повече случаи е ненужна.

При пренасяне на таблицата на друга страница се номерират само графите на следващата страница, без да се повтаря заглавието. 3.7. Фигури

Надписите под фигурите обикновено имат четири елемента: ♦наименование на графичния сюжет, означаване на съкратено, фиг.; ♦пореден номер на фигурата в текста; ♦ тематично заглавие, съдържащо кратко названието на фигурата ♦експликация, която се построява така:детайлите на сюжета се означават с цифри, след

това тези цифри се изнасят в под фигурния текст и се обясняват. Трябва да отбележим, че експликацията не заменя общото наименование на фигурата, а

само я пояснява. Таблиците и фигурите трябва да бъдат разположени възможно най-близко до мястото

където се позовавате на тях в текста.Между две съседни илюстрации трябва да има не по-малко от три –четири реда текст.

От долния кай на страницата фигурата трябва да се отделя с няколко реда текст. В работите се използват и други видове илюстративен материал: чертежи, схеми,

диаграми, графики, фотографии.При необходимост за тяхното оформяне може да се използва справочника за работа с MS Word. 4. Библиографско описание на документите Библиографските сведения в списъка се дават строго по правила, които се определят от БДС.

БДС 7.1-84. "Библиографско описание на документа.Общи изисквания и правила за съставяне.- 1999. – 12 с.

БДС 7.11-78 "Сокращаване на думи и словосъчетания на чужди европейски езици в библиографското описание на печатни произведения”.-52 с. 1. Описание на книги на един автор

- 125 -

Вахрин, П. Методика подготовки и процедура защиты дипломных работ по финансовым и экономическим специальностям- М.-2000. - 135 с. 2. Описаниена книги на 2 и 3 автоа

Мокальская, М.Л., А.Ю. Денисов. Самоучитель по бухгалтерскому учету: Руководителям, предпринимателям, акционерам, бухгалтерам, студентам, слушателям курсов бухучета : - М.: - 1993. - 245 с.

Булатов, А.С. И.И.Большакова, В.В. Виноградов Экономика; Под ред. А.С. Булатова. - М.:- 1999. - 894 с.

Fckhouse, R.H., H.R. Morris, Minicomputer systems. Organization, programming and application : - New York, 1999. - 491 p. 3. Описаниена книги на 4-и и повече автори

Производственный менеджмент / С.Д. Ильенкова, А.В. Бандурин, Г.А. Горбовцов, Г.А.Тасев, Под ред. С.Д. Ильенкова. - М.- 2000. - 583с. 4. Описание на сборници

Санкт-Петербург в цифрах, Сб.,1999 - СПб.: - 1999. - 21 с.

Проблемы экономического развития: Сб. науч. тр. - СПб., 1998. - 105с. 5. Описаниена статии от списания и сборници

Федоров, В.Н. Управление электроприводами кузнечно-прессового оборудования, Сб. науч. тр. института , Т. 1. – М., 1997. - С. 65-72.

Зиненко, В.И. Охрана природы в городе, Знание-сила. - 2002 .- 3. - С. 6-14.

6. Описаниена нормативно-правни актове

Методические препоръки по разработване на финансовата политика на фирмите и организациите: Наредба от 1 септември 1997 г. № 118-1998. - 1998 . – ДВ,№ 92. - С. 5-6.

БДС 12.1.003-76. Шум.Общи изисквания за безопастност-1982-9с.

Строителни норми и правила: Алуминиеви конструкции: - М., 2001. - 47 с. 7. Описание на дисертации, автореферати на дссертации

Данилов, Г.В. Регулиране на взаимодействието на субектите в инвестиционния процес: Дис.за доктор по икон.: 05.13.10. Н.руководител проф.д.и.н.Тасев Г. Пловдив,1999. - 138с.

- 126 -

Данилов, Г.В. Регулиране на взаимодействието на субектите в инвестиционния процес: Автореф.на дис. за доктор по икон.: 05.13.10 – Пловдив, 1999. - 26с.

Петров, Г.В. Изследване и оптимизиране на периодичността на диагностиране на тракторите: Дис. доктор на техническите наук: 02.18.01. -Русе,1999. - 188с. 8. Оптически дискове и дискети, други ресурси на локален достъп л

Интернет стъпка след стъпка: Учебник.- Електрон. дан. и прогр.-С., 1997.- 1 електрон. опт. диск (CD-ROM).

Цветков, В.Я. Компьютерная графика: рабочая программа.-М., 1999.-1 дискета. 9. Исползвани ресурси от Интернет, помнете,че описанието на електрония ресурс трябва да включва подробен електроен адрес

Сидыганов, В.У. Модель Москвы: электронная карта Москвы и Подмосковья - М., 1998.- Режим доступа: http//formoza.mip.ru 4.2. Употребяване на съкращения

Много често от съображения за икономия на място и време при описване на научни работи се прибягва до съкращения: не дописване на названия на статии, наименование на списания, вестници и други. Съкращенията на отделни думи при описание на печатни произведения са изложени в БДС, а правилата, по които се извършват съкращенията са дадени в учебниците и справочниците по Български език. 5. Библиографски позовавания (цитирания)

По мястото на разположение относно основния текст библиографските позовавания биват:

♦ вътрешно текстови (оформени с квадратни скоби-[12]); ♦подреда, т.е. ввътре в страницата (оформят се с по-малки букви) ; ♦след текста ,т.е изнесени след цялата работа. Най-често се използват след текстови позовавания. След съставяне на номериран

списък на литературата в основния текст на работа се дават указания за използвания източник или за източника и страницата, от където е взет текста в квадратни скоби.

Например, [24, с.44], което означава 24-ти източник,44 страница. Ако текстът се цитира не по първо източник, а по друго издание, то позоваването

трябва да започва с думите “Цит.по”.Например, ... [ Цит.по 23]. Когато трябва да се подчертае, че източникът, на който се позоваваме, е само един от

многото използвани, то се цитира, започвайки с думата “Вж. [Вж., например 15]. Когато позоваването се прави за сравнение, се пояснява: “Ср.” Например, [Ср. 23]. Таблиците и фигурите трябва да се разполагат възможно най-близко до мястото, където

се позовавате на тях в текста. Между две съседни илюстрации трябва да има не по-малко от три – четири реда текст. От долния край на страницата фигурата трябва да се отделя с няколко реда текст В научните работи се използват и други видове илюстративен материал: чертежи,

схеми, диаграми, графики, фотографии. При необходимост за тяхното оформление трябва да се използва справочника за работа с MS Word.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3.11.

- 127 -

Кратки указания по цитиране на internet-източници

Следващите предложения за цитиране на интернет-източници се основават на базата на принципите на академичното цитиране, изложени в работата на Kate L. Turabian, A Manual for Writers of Term Papers, Theses, and Dissertations, 5th ed. (Chicago, University of Chicago Press, 1987). Използувани са и други работи, които са дадени в използваната литература.И така интернетът се развива постоянно, затова указанията не претендира за завършени.

1. Общи принцип на цитиране В определен смисъл, интернетът създава проблеми за тези, които искат да създадат

фиксирани позовавания на документи, често,ако не постоянно, изменящи се. Новата електронна информационна технология, разбира се, осигурява възможност

да се цитира информация, но преди всичко отнасяща се към тази технология, и спазване на интересите на учените и науката.

2. Библиограф ски цитати 2.1. Основни компоненти на цитата и пунктуация Фамилия, Име и бащинство на автора <интернет-адрес на автора, ако е възможно>.

"Заглавие на работата" или "заглавен ред на посланието." В: "Заглавие на работата като цяло “или заглавие на списъка/ сайта. <интернет-адрес>. [път,ако е възможно]. Дата, ако е възможно. Архивиране в: ако е възможно.

Примери, показващи как може да се цитират конкретни електронни източници. Listserv Messages Curtin, Phillip <[email protected]>. "Goree and the Atlantic Slave Trade." В

H-AFRICA. <[email protected]>. 31 июля 1995. Архивирано в: <gopher.h-net.msu.edu> [путь: H-NET E-Mail Discussion Groups/H-AFRICA/Discussion Threads/Goree and the Atlantic Slave Trade—номер в списъка 465].

Lobban, Richard <[email protected]>. "REPLY: African Muslim Slaves in America." In H-AFRICA. <[email protected]">. 4 агуста 1995. Архивирано в: <"http://h-net.msu.edu/~africa/archives/august95>.

Walsh, Gretchen. "REPLY: Using African newspapers in teaching." В H-AFRICA. <[email protected]>. 18 октомври 1995.

World Wide Web

ПРИЛОЖЕНИЕ 3.12

Примери на грешки при подготовката и оформянето на дисертацията за защита

ДИСЕРТАЦИЯ 1 Обемът на текста не съответства на изискванията. 2 Използва се нестандартен размер на шрифта 3 Използва се нестандартен интервал между редовете в текста 4 На заглавната страница е дадено МОН 5 На заглавната страница няма името на докторанта 6 7

Няма номера на страниците (не се виждат, тъй като са поставени в лявата страна на листите и при подвързването са закрити Номера на страници (отделни) са закрити със залепени снимки и други)

8 Номерът на страницата е поставен не в средата на долното поле 9 В увода не са записани целта, обекта и предмета на изследване

- 128 -

10 В увода не са записани претенциите на докторанта, т.е. научните новости и практически ценности, които са формулирани и се защитават

11

12

Наименованието на темата е неправилно формулирано и не отразява същността на проведеното изследване Наименованието на темата не съответства на шифъра на научната специалност

13 Използват се едновременно вписани и печатани формули 14 В списъка на използваната литература не са записани научни трудове на научния ръководител, рецензентите и други водещи учени в научната област

15 16 17

В наименованието на темата се използват ключови думи, които са от други научни области Задачите са формулирани неправилно Формулирани са много задачи (7-9 броя)

АВТОРЕФЕРАТ 1 Обемът на автореферата е над допустимия 2 Тиражът е недопустимо малък (няма необходимия брой за ВАК) 3 4 Не е посочена датата на изпращане на авторефератите за отзиви Не е записана датата на защитата на дисертацията

5 6 7 8 9

В списъка на публикациите са включени общо 4 работи от тях 3 не са отпечатани Списъкът не е оформен съгласно изискванията: не са записани съавторите;авторите не са подредени по реда, в който са в оригинала Няма научни трудове по темата на дисертацията Същността на основната част от приносите не е отразена в публикациите Не се посочва шифъра и наименованието на научната специалност

Справка за положените изпити 1 Няма печат на ВУЗ 2 В комисията за изпит по чужд език не е включен специалист по научната специалност на докторанта

3 В комисията за изпит по специалността не е включен научния ръководител 4 Изпитните протоколи не са подписани от членовете на изпитната комисия, а само от председателя

5 6

В изпитните протоколи не е записана дисциплината, по която е положен изпита, а пише “изпит по специалността” В изпитните протоколи не са записани въпросите които са се паднали за развиване

Протокол от заседанието на първичното звено за допускане до защита 1 Няма дата на заседанието или дата на издаване на протокола 2 Няма заключение съгласно Решение №5 на ПВАК 3 Няма печат на ВУЗ, където е проведена първичната експертиза Автобиография на докторанта 1 Няма подпис 2 Не е отбелязано равнището на владеене на чужди езици 3 Не е записана научната област на докторанта и броя на публикуваните трудове Преценка на научния ръководител 1 Няма дата на издаването 2 Не е оценен личния принос на докторанта в получените резултати Списък на трудовете 1 За работи, който са в са авторство не са изписани всички автори, а само е записан докторанта и други

2 Списъкът на трудовете по дисертацията не е подписан от докторанта 3 Списъкът не е библиограф ски правилно оформен Справки, които се представят от докторанта 1 2 Не е посочен срока на утвърждаване на темата Не е посочена дата на зачисляване в докторантура

- 129 -

3 Не е посочен номера на заповедта на зачисляване в докторантура 4 5 Не е указана датата на утвърждаване на рецензентите Не е дадена справка за научните шифри на рецензентите

6 Не е обоснована причината за замяна на председателя на СНС или научния секретар 7 8 9

Името, презимето и фамилията на докторанта са дадени непълно Не се указва мястото на провеждане на изследването:университет, катедра и т.н. Не се дава пълното название на Университета или катедрата, а се записват само с инициали

Рецензии 1 Рецензентите на са специалисти по научната област на дисертацията 2 Няма дата на рецензията 3 Няма заключение в съответствие с изискванията на ПВАК 4 Представена е за по.малко от 14 дни 5 6 7 8

Няма анализ на дисертацията и съпоставяне на получените резултати с нивото на съвременните достижения на науката Не е указано мястото на работа на рецензентите Не са записани научните степени и звания на рецензентите Заключението на рецензията е не точно и двусмислено:няма категорична оценка –положителна или отрицателна

1 2 3 4

Отзиви Не е ясно формулирано в заключението какъв е отзива:положителен или отрицателен Отзива е подписан от лице, което няма нужната квалификация Отзива е политическа организация Отзива е от частна еднолична фирма с двама или трима служители Протоколът от първичното звено

1 Няма дата 2 Не е посочено къде и кога е проведено обсъждането (първичната експертиза) 3 Няма анализ на резултатите от изследването със съвременните постижения в дадената научна област

4 Няма препоръки за понататъшното използване на резултатите от работата. 5 Заседанието е председателствано от научния ръководител на докторанта Заявление 1 Адресирано е не на името на председателя на СНС 2 3 4

Няма дата Не е подписано от докторанта Не е изведено от канцеларията на университета

ПРИЛОЖЕНИЕ 3.13.

СТРУКТУРА И ОФОРМЯНЕ НА НАУЧНА ПУБЛИКАЦИЯ

(научна информация, научен доклад, научна статия, научно съобщение...)

1. ИНФОРМАЦИОННА СТРУКТУРА НА НАУЧНАТА ПУБЛИКАЦИЯ

1.1. ЗАГЛАВИЕТО (ТIТLЕ) е първият елемент на научната публикация, който привлича вниманието на читателите. То трябва да бъде съдържателно така формулирано, че да е разбираемо за широк кръг специалисти от областта, в която работите; да съдържа в сбит вид предмета на изследването. Понякога в заглавието се включват елементи от подхода, методиката и основния резултат, но само ако за това има достатъчно сериозни основания; например, ако резултатът е особено изненадващ и разчупва виждане, съществувало от дълго време. Същевременно обаче заглавието не трябва да бъде прекалено

- 130 -

дълго и да се превръща в кратко резюме. 1.2. РЕЗЮМЕТО (ABSTRACT) съдържа в сбит вид специфичните особености на

изследването - предмета, използваната методика, главните резултати и изводи. Тъй като резюмето е от тези елементи, които се разпространяват и чрез вторични информационни издания независимо от основния текст, то не трябва да съдържа цитати; не се препоръчва също така в него да се използват формули, таблици и други подобни средства. Допуска се използването на изречения от основния текст на публикацията. Обемът му обикновено е около 200-300 думи.

1.3. КЛЮЧОВИТЕ ДУМИ (KEYWORDS) се използват главно от информационните служби, за да преценят в какви вторични издания и под какви рубрики да включат информация за вашата публикация. Поради това често се изисква те да бъдат от предварително определен списък. Естествено в такъв случай авторът трябва предварително да се е запознал със съответната класификация. Ако няма ограничения при избора на ключови думи, пак е полезно да се ползват подобни списъци на други издания; така ще бъдем сигурни, че използваните ключови думи ще бъдат правилно разбрани. Използването само на специфични ключови думи води до значително съкращаване на публиката за вашата публикация.

1.4. УВОДЪТ (INTRODUCTION) като първа част на публикацията трябва да даде отговор на следните два въпроса:

- Какви са мотивите за провеждане на изследването? - Каква е непосредствената цел на изследването? - Кой е обектът на изследването ? - Кой е предметът на изследването? Те мотивират по-нататъшното четене и ако не им се даде убедителен отговор, може да

бъдат изгубени много от потенциалните сериозни читатели. Освен тази основна функция, уводът може да изпълнява и други, спомагателни функции: да даде основни сведения, нужни за разбиране на публикацията, и кратък обзор на подобни изследвания на други автори, да заинтригува читателите, да ги информира за организацията на публикацията и т.н. Обикновено уводът създава най-много трудности на авторите и поради това е полезно неговото оформяне да започне още в началото на изследването (вж. "Планиране на публикацията").

1.5. ИЗЛОЖЕНИЕТО, в зависимост от характера на публикацията, включва разнообразни типове информация – описание на понятие, метод, техническо устройство, хипотеза, подход, експеримент, резултати, доказателство, обсъждане на резултати и други. Поради разнородността на тези елементи, най-често срещаните групи изложения са:

А) Описание на понятие, метод, устройство. Почти всяка научна публикация съдържа такова описание. Много млади автори, все още под прякото впечатление на току-що завършеното изследване и преодолените трудности, правят типична грешка, като започват описанието с редица второстепенни подробности, без да са казали главното за описвания обект с прости и разбираеми думи. Едва след като сме обосновали защо въвеждаме описваното понятие или сме съобщили каква е функцията на описваното устройство, може да преминем към поднасяне на конкретни свойства, елементи или други детайли на обекта.

Опитният автор се грижи да разработи проста и ясна схема за структуриране на описанието. Така то става кратко, информативно и разбираемо. Изборът на една или друга структура в голяма степен зависи от природата на описвания обект. Прилагат се следните типови схеми за структуриране на описанията:

Б) Времево описание . Основава се на подредени във времето дейности. Подходяща е за описание на химически и производствени процеси, на алгоритми и процедури за провеждане на експерименти.

В) Описание по категории . Основава се на подходяща класификация на обектите, подлежащи на описание. Подходяща е при описание на понятия с проста класификационна

- 131 -

структура (например йерархична). Когато понятието се поддава на няколко класификации според различни критерии, може да възникнат проблеми при избора на най-подходящата от тях.

Г) Логическо описание. Прилага се при описание на физически устройства и обекти, като се следва подходяща логическа схема; например от входа към изхода, или от началото към края. За да онагледят логическото описание, грижливите автори използват схеми или чертежи.

Д) Сравнително описание. Тази схема е особено ефективна, защото непосредствено свързва знанията за новия обект със стари знания на вече познат на читателя обект.

При писането на изложението не трябва да се предполага, че читателят е тесен специалист в разглежданата област и че е следял всички досегашни изследвания на автора.

Е) Описание на експеримент (ЕХРЕRIМЕNТ). За много науки, като например природните науки, психологията, медицината, експериментът е основен метод за изследване. Поради това в някои списания има разработени специални инструкции за описание на експерименти. Там изрично се отбелязват елементите, които задължително фигурират в описанието. Основно изискване е абсолютно точно да се отбележат условията, в които е проведен експериментът. По този начин се осигурява нужната информация за възпроизвеждане на експеримента и проверка на публикуваните резултати.

Ж) Представяне на резултати (RESULTS). Резултатите от наблюдения и експерименти обикновено са в числова форма. Често те са огромни по обем, особено ако при тяхното получаване са използвани автоматизирани средства. Задължение на автора е да намери подходящо средство за представяне на тези данни в обозрим вид, като съобщи ясно до каква степен това е довело до загуба на автентична информация. Особено ефективни за представяне на данни са графиките и диаграмите (блокови, кръгови), а така също и таблиците. За показване на качествени аспекти на изследвания обект с успех се използват рисунки и фотографии.

З) Формални описания и доказателства. Този тип изложения са типични за математическите публикации. Те са наситени със символика, която често ги прави неразбираеми за читатели, встрани от тясната област на публикацията. Затова единствената ми препоръка към авторите на такъв вид статии е да се погрижат да включват коментари на естествен език, с което да спечелят и някои "външни" читатели. За да не отвличат вниманието на читателите от нормалния ход на публикацията, много автори отделят трудните за разбиране формални описания в приложения.

И) Обсъждане на резултатите (DISCUSSION). В тази част авторът интерпретира резултатите, убеждава читателите в истинността на направената от него интерпретация, в полезността и перспективността на изследването, формулира хипотези и очертава насоки за бъдещи изследвания. Тук се изисква изключително прецизен език. Трябва да се прави ясна разлика между факт и убеждение, между сигурност и съмнителност, да се очертаят точно границите, в които се разпростират изложените твърдения. Така се доказват достойнствата на работата и се избягват евентуални упреци в неточност, подвеждане и други подобни нежелани последствия.

1.6. ЗАКЛЮЧЕНИЕТО (CONCLUSION) резюмира основните резултати и изводи от изследването, както и различията в настоящото изследване с други изследвания на тази тема.

1.7. БЛАГОДАРНОСТИ (ACKNOWLEDGEMENT) се отправят към лица и организации, които са спомогнали за осъществяване на изследването идейно, технически или финансово, като се отбелязват причините за благодарност.

1.8. ЛИТЕРАТУРА (REFERENCES) трябва да съдържа минималния брой публикации, необходими, за да се очертае основата, върху която се гради изследването. Сега като че ли има тенденция в библиографията да се включват повече от необходимите публикации - в нея се включват само заглавия, цитирани в текста на публикацията.

Тъй като описанието на формата на библиографията е трудно за разбиране, обикновено

- 132 -

за образец се използват вече отпечатани публикации в списанието, за което е предназначена разработката.

2. ЕЗИК, СТИЛ И ОФОРМЯНЕ НА НАУЧНАТА ПУБЛИКАЦИЯ

2.1. На какъв език да напишем публикацията си? Сега най-разпространен е английският език - използването на друг език може силно да ограничи кръга от читатели. Ето защо, ако не сте изучавали английски, желателно е да направите това, колкото е възможно по-скоро. Той ще ви е необходим преди всичко, за да следите литературата и едва след това да публикувате свои публикации. Наивно е да разчитате само на превод, още повече специализираната литература съдържа много термини и изрази, които са неразбираеми за преводачите.

2.2. Колко дълга да бъде публикацията? По този критерий изискванията на списанията се различават съществено. В някои списания се приемат само кратки публикации (до 10 машинописни страници), докато в други те като правило са дълги (50 и повече машинописни страници). Водещо правило в случая трябва да бъде вашата преценка за това какъв обем е необходим за ясно описание на изследването.

2.3. В какво темпо да бъде написана публикацията? За съжаление много автори на научни съобщения дори не подозират за наличието на такъв параметър. Най-общо казано, той е показател за скоростта, с която се поднася информацията. Оптималният вариант е тази скорост да съвпада със скоростта на възприемане и асимилиране на информацията от читателя. Така той нито се връща да препрочита пасажи, както би постъпил, ако високото темпо не му позволяваше да следи информацията, нито изпитва досада от бавно поднасяната информация. Усет за темпо можете да получите, като се самонаблюдавате по време на четенето на чужда публикация или като помолите ваш колега да коментира ваша публикация.

Важно е да знаем как можем да контролираме темпото. Подходящи средства за това са форматът, разбиването на текста на абзаци, структурата на изречението, пунктуацията и подборът на подходящи думи. Местата, наситени с много нова информация (например задаване на множество параметри на устройство), трябва да бъдат подходящо разбити на изречения или структурирани във вид на таблици.

2.4. От кое лице да пишем публикацията? Много автори се притесняват да пишат от първо лице единствено число, като смятат, че това е нескромно, че е твърде фамилиарно, че пренася акцента от предмета на публикацията върху субекта на автора. В голяма степен тези опасения са оправдани, но има случаи, в които използването на местоимението "аз" е за предпочитане пред "ние", "автора" или безличната форма.Това се отнася предимно за случаите, когато авторът изразява мнение в противовес на съобщаването на факт. В такъв случай формата "аз" ясно и недвусмислено показва, че мнението е лично на автора и той не ангажира никого с него.

2.5. Какви изрази да избягваме? За съжаление в много от ръкописите се срещат паразитни фрази, с които не се предава никаква информация (например "така да се каже", "няма смисъл да повтаряме, че "). Един по-внимателен прочит на ръкописа е достатъчен, за да открием тези фрази и да се освободим от тях.

Друг важен въпрос е терминологията. Термините са много информативни, когато се употребяват на място. В противен случай те могат да объркат читателя. Когато даден термин се употребява в съответната област с няколко значения, трябва още при първата употреба да се уточни кое значение се има предвид в публикацията.

Нов термин се въвежда само в краен случай – когато авторът е сигурен, че няма подходящ термин да изрази въпросния обект, свойство, явление, а смята, че то е особено важно и очаква неговото интензивно използване в бъдеще не само от самия него, но и от други автори.

Професионалният жаргон може да е допустим в ежедневните разговори с колегите, но не е подходящ в писмени текстове.

- 133 -

2.6. В какъв формат да отпечатаме публикацията си? Обикновено издателите подробно описват формата, в който искат да получат публикацията. Несъобразяването с изискванията е признак на неуважение и може да бъде причина публикацията въобще да не се разгледа. Като правило ръкописът първо се рецензира, след това редактира и едва накрая подготвя за размножаване. Поради това първото копие, което се изпраща, трябва да бъде във вид, удобен за рецензираме и редактиране - с големи полета и двоен интервал между редовете (около 30 реда на страница). В този вариант таблиците и фигурите се дават на отделни листове, номерирани и надписани на гърба, а в текста се отбелязва тяхното място.

Вече някои списания и почти всички конференции изискват ръкописите в готов за отпечатване вид (така наречения CAMERA ready формат). В такъв случай текстът трябва да бъде отпечатан с хубав шрифт или на висококачествен лазерен принтер. Като правило принтерите с иглен печат не дават задоволително качество. Някои издателства приемат ръкописи на магнитен носител, като в такива случаи се изисква публикацията да е форматирана в някоя от разпространените издателски системи или текстови редактори, например TeX, Microsoft Word. Възможно е в близко бъдеще тази форма на предаване да стане норма.

3. ПОДГОТОВКА И ИЗПРАЩАНЕ НА РЪКОПИСА

3.1. Планиране на публикацията. За да бъде работата ви по публикацията ефективна, трябва голяма част от материала да подготвите преди и по време на самото изследване. Планирането на публикацията е най-добре да извършите съвместно с планирането на изследването. Така ще можете в процеса на събиране на информация да я обработвате, оценявате и представяте във вид, който с малки изменения ще влезе в окончателния вариант на публикацията.Тъй като двата основни въпроса на увода са свързани с планирането на изследването, то още на този етап може да разработите основната част на увода. Така ще избегнете влиянието на впечатленията, получени по време на самото изследване.

Планирането на публикацията се извършва на няколко стъпки:дефиниране на темата, с което се прави и първи вариант на заглавието; изброяване на възможни въпроси на читателите; разработване на обща организация на публикацията; съставяне на план.

3.2. Събиране на данни. Човешкият мозък не съхранява информацията надеждно. Затова записвайте всеки факт, всяка мисъл, които имат отношение към вашата работа, като акуратно отбелязвате източника на информация, а в някои случаи и момента (те ще са ви нужни по-късно). Много подходящи за тази цел са картончета с размерите на перфокарта - те се подреждат лесно и могат да се разместват. Ако систематично попълвате вашата база с картончета, по-късно няма да имате проблеми при съставянето на обзорната част в увода и библиографията на вашата публикация.

За същата цел може да се използва лабораторен дневник, в който се записват наблюдения, измервания и други данни, свързани с провеждането на експерименти.

3.3. Организиране на материала по публикацията. Главната задача на този етап е да филтрирате натрупаните сурови материали и да ги поставите на мястото им в съответствие с плана. В резултат планът ви се детайлизира до такава степен, че наред с основните точки вие имате текстов материал или кратка анотация за всеки абзац от публикацията. Това означава, че до голяма степен информационната структура на вашата публикация е уточнена.

3.4. Съставяне на първа чернова. Целта в този етап е да се разработят тези абзаци, за които все още няма текст. В резултат се получава цялостен, но суров текст на публикацията.

3.5. Редактиране на ръкописа. Редактирането е добре да започне, след като ръкописът е отлежал известно време. Извършва се на две стъпки: редактиране на организацията и структурата на публикацията, което изисква цялостен прочит и проверка на съгласуваността на текстовия материал; изглаждане на текста чрез коригиране или преписване на пасажи от него. Ако не сте уверени в знанията си по езика, на който пишете публикацията, непременно помолете ваш колега, който владее отлично езика, да я прегледа и поправи.

След като сте завършили и последните редакции по текста, проверете още веднъж дали

- 134 -

номерацията на точките е последователна, а така също и точността на препратките както към точки от текста, така и към литературните източници.

3.6. Използване на текстови редактори и издателски системи. Микрокомпютрите изместват пишещите машини от бюрата на учените. Те позволяват първо, да се избегне многократното преписване на ръкописа на публикацията. Второ, с тяхна помощ текстът може да се форматира много бързо в желан от автора формат и да се подготви за отпечатване на висококачествен принтер, почти на полиграфическо равнище. Трето, много от текстовите редактори могат да проверят правописа на думите в текста. Четвърто, системи като LАТеХ следят за последователността на структурата и коректността на препратките. Пето, компютърните системи осигуряват безхартиена обмяна на публикации чрез дискети или по така наречената електронна поща.

3.7. Избор на списание. Публикацията трябва да съответства на тематиката и на характера на избраното списание. Такава информация обикновено се дава на последните страници на списанието или на гърба на корицата. Само прочитането на тази информация обаче не винаги е достатъчно. Полезно е преди да вземете окончателно решение, да прегледате няколко публикации от списанието както съдържателно, така и от гледна точка на оформлението.

Известна обективна информация за популярността на всяко списание може да се получи от неговия "impact factor", който се пресмята на основата на цитирането на публикации от списанието, публикувани в предишни години.

3.8. Апробация на публикацията. Преди да изпратите ръкописа в списанието, опитайте се да запознаете колкото е възможно повече колеги с него и да получите от тях мнения и бележки. Така например, ако в тази публикация намирате полезна за вас информация, то в голяма степен това се дължи на бележките, препоръките и идеите на моите колеги Петър Бърнев, Бойчо Кокинов и Милена Добрева, които предварително се запознаха с ръкописа. Особено ефикасни за предварително представяне на резултати са школи, конференции, семинари, в които участват много специалисти в конкретната област.

3.9. Кореспонденция с редактора на списанието. Необходимият брой копия от окончателния текст на публикацията се изпращат на главния редактор на списанието или на друго посочено в списанието лице. Публикацията трябва да бъде придружена от кратко писмо, с което авторът декларира, че представя публикацията си в съответното списание. По-нататък започва процес на рецензиране, който завършва с едно от следните три решения на главния редактор: публикацията се приема за отпечатване във вида, в който е представена или с незначителни изменения, публикацията се връща за преработка, като при това явно се посочват нейните недостатъци; публикацията се отхвърля като неподходяща (поради разминаване с тематиката на списанието или недостатъчно качество на материала).

Първото чувство, което изпитва младият човек при получаване на отказ, е огорчението. Не се отчайвайте – в началото това е нормално. Важното е, че сега вие имате рецензии с оценка на вашата работа и препоръки за нейното подобряване. Постарайте се да разберете каква е причината, поради която публикацията не е приета. Ако тя е в несъответствие с тематиката на списанието, потърсете възможност да я предложите другаде (възможно е идея за друго подходящо списание да има в писмото за отказ). Ако обаче причината е дефект в съдържателната част, най-вероятно ще се наложи да извършите допълнителна изследователска работа. По-добре е да завършите започнатото, отколкото веднага да се залавяте с нещо ново. Със сигурност следващият вариант ще е по-добър и вие ще се приближите към желаната цел.

След като публикацията е приета, кореспонденцията продължава с издателството, което печата и разпространява списанието. Оттам може да изискат от автора да подпише декларация, че предоставя правото за разпространение на публикацията си изцяло на списанието, като си запазва авторското право. Може да изискат също така по-прегледно копие на публикацията и по-качествени илюстрации. След като публикацията бъде набрана,

- 135 -

обикновено се изпращат коректури, които авторът трябва да прегледа и да върне в много кратък срок – за около 2 – 3 дена. При нанасянето на поправките трябва да се използват разпространените в цял свят коректорски знаци.

Много млади изследователи срещат определени трудности при написването на първите си публикации. Това е естествено, но ако тези малки бариери не се преодолеят навреме, те могат да се превърнат трудно лечим комплекс, който сериозно би възпрепятствал бъдещата им кариера.

Основни изисквания към оформянето на публикациите: 1. Файлът с публикацията да има следния Page Setup: Margins:

Top – 2,5 cm ; Botton – 2,5 cm ; Left – 3,5 cm ; Raght – 1,5 cm ; Gutter – 0 ; Header – 1,25 cm ; Footer – 1,25 cm ;

2. Номериране на страниците : размер 12 ; Botton of page ; Center .

3. Размер и вид на буквите: Font – Times New Roman – Size – 14 – Regular – Scale – 100 % - Spacing – Normal,

Position – Normal. 4. Format - Paragraph – Indents and Spacing – Line spacing- 1,5 lines, special (non) 5. Не се поставят рамки на страниците. 6. Литературата се изписва по следния начин:

1. Николов, А. Методи за изследване. Варна, 1995. 2. Петров, Л. и др. Курс по физика. С., 1989. 3. Закон за отбраната и Въоръжените сили. – Държавен вестник, № 112, 1995. 4. Николов Г. Изследване на ....,-Земеделска техника,2008,6,с.12-19.

7.Оформяне на таблици Таблица 5 Стойности на коефициентите за ефективност на... … … … … …

8. Всички точки и подточки се изписват с използване на Heading 1,2, …. , след което

Съдържанието се оформя автоматично. Използват се арабски цифри 1.1.1, 1.2., 1.3., 2.1.1. и т.н.

9. Фигурите (графиките) се обозначават по следния начин: Фиг.5. Избор на целите за....

10. Цитираната литература се обозначава така [3] – номерът на литературата в списъка.

12. Формулите се изписват примерно по следния начин:

∫ =o

QAdEε

rr, (5)

където ∫ е символът, означаващ интеграл по затворена повърхност;

→ -символът, означаващ векторни величини; А- площта на затворената повърхност;

- 136 -

Q-пълен електрически заряд, затворен в повърхността; oε - диелектрична константа.

Важно ! Материалът е заимстван от сайта на ВА”Г.С.Раковски” – София и са направени частични корекции.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3.14

Писане на научни трудове на английски и руски език

При писана на научни трудове младият учен се сблъсква с проблема как и кои думи или изрази да избере за изразяване на своите мисли на чужд език. Най-типичните за научния стил на речта словосъчетания и конструкции са дадени в девет точки съгласно ситуативно-тематичния принцип. 1. Съобщение за предмета на изследване 1.1. При съобщаване кой е предметът на изследване може да се използуват много глаголи. Глаголи с общо значение за изследване са: изучать, анализировать, рассматривать, анализировать-study, investigate, examine, analyze, consider. Study- има най-широка употреба и означава” изучаване, изследване”. Investigate – подчертава прецизност и всестранност в изследването и освен значенията “изучаване, изследване” този глагол включва и понятието “разследване”. Examine – освен ”изучаване, изследване” означава и “разглеждане, внимателно оглеждане, проверяване”. Analyze - изучава, разглежда (взема под внимание различни параметри).

Примери

1.Изучава се нова проблема 2.Изследвана е причината на взрива 3.Изучени са древни ръкописи 4.Били са изследвани повече от 100 болни 5.Изследвани са няколко съединения

1.Изучается новая проблема 2.Была исследована причина взрыва 3.Изучались древние рукописи 4.Было обследовано более 100 больных 5.Исследовали несколько соединений

1.A new problem is studied 2.The cause of the explosion has been investigated 3.Old manuscripts were examined 4.Over 100patients were examined 5.Photoelectric emission is considered

1.2. Глаголи с общи значения на описание: описывать, обсуждать, излагать, рассматривать - describe, discuss, outline, consider. Describe –описвам, давам описание. Discuss- обсъждам, да писвам (понякога с елемент на дискусия), излагам. Outline- кратко описвам, описвам (в общи черти). Consider- разглеждам, обсъждам (прилага се при различни параметри).

2. Условия на експеримента 2.1. Ако е необходимо да укажете, при какви условия (температура (температуре), налягане (давлении), напрежение (напряжении) и др. се провежда изследването (опита, измерването)или протича определено явление, вие може да използвате съчетанието на съответните съществителни с предлога at (таблица1): 2.2. Уточнявайки температурата, налягането и другите условия, при които провеждате изследването (наблюдението, измерването), може да употребявате и думите: ♦certain, definite-определенный –определен; ♦usual-обычный-обикновен, обичаен;

- 137 -

♦given-данный-даден; ♦same-тот же, одинаковый –онзи (онази), еднакъв; ♦different, various-другой, иной, отличный, разный, различный -друг, някои , различен, разен; ♦similar-аналогичный, похожий- аналогичен,близък; ♦variable-меняющийся, изменчивый, переменный -изменящ се, изменчив, променлив; ♦stable-устойчивый-устойчив; ♦bight, higher-большой,высокий-голям, висок; ♦low, lower-малый,низкий-малък, нисък; ♦increased, elevated-повышенный-повишен; ♦moderate-умеренный-умерен; ♦primary-первичный-първичен; ♦final-конечный-крайен. 2.3. Уточнявайки температурата, налягането и другите условия, при които провеждате изследването (наблюдението, измерването), може да употребявате и думите: ♦certain, definite- определенный –определена;точна ♦usual-обычный - обиксновена,обичайна; ♦given-данный-дадена; ♦same-тот же, одинаковый-еднаква; ♦different, various-другой, отличный, разный, различный-друга,отличаваща се, разна, различна; ♦similar-аналогичный, похожий-аналогична, приличен (подобен); ♦variable-меняющийся, изменчивый, переменный-меняща се, изменчива, променлива; ♦stable-устойчивый-устоичив; ♦big,high-большой, высокий-голяма, висока; ♦small,little,low-малый, низкий-малка, ниска; ♦increased, elevated-повышенный-повишена; ♦moderate-умеренный-умерена; ♦primary-первичный-първичен;първи ♦final-конечный-краен.

3. Начини и методи 3.1. Възможно е да са ви полезни съществителни означаващи: 1) метод (метод), начин (способ) на провеждане на изследването. 2) прибор (прибор), средства (средства).

Таблица 1

1.при температура 2.при налягане 3.при напрежение 4.при енергия 5.при концентрация 6.при (с)честота 7.при скорост(със скорост 8.при дължина на вълната 9.под ъгъл 10.в (при )точка 11.на височина

1.при температуре 2.при давлении 3.при напряжение 4.при энергии 5.при концентрации 6.при (на) частоте 7.при скорости (со скоростью) 8.при длине волны 9.под углом 10.в (при) точке 11.на высоте

1.at the temperature (of) 2.at the pressure(of) 3.at the voltage (of) 4.at the energy(of) 5.at the concentration (of) 6.at the frequency (of) 7.at the speed (of) 8.at the wavelength (of) 9.at the angle (of) 10.at the point(of) 11.at the altitude (of)

Думи със значение “метод, способ, методика, прием, подход, процедура, операция” –

method, technique, procedure, approach, way – нямат еднакво съответствие в руския и българския език. Например, думата “метод”може да се предаде с думите method, technique,

- 138 -

procedure, approach. Всичко зависи от това, какъв смисъл влагате в даденото понятие. При това трябва да се отчита, че: ♦method-означава”метод,способ (начин)”; ♦ technique-метод, способ, методика,техника (проведения опыта- провеждане на опит); ♦ techniques –методики; ♦ procedure-метод, прием (прийом), процедура, операция (не в медицински смисъл на тази дума); ♦ approach(to)-метод, подход (към решаване), разглеждане (от /с/ определена гледна точка). При избора на английското съществително трябва да вземете под внимание, каква дума е прието да се употребява в дадения случай. Например, дифференциальный метод-differential method, изотопный метод-isotopic technique, метод проб и ошибок (метод на пробите и грешките) - trial-and-error procedure (или hit-or-miss method). 3.2. За характеризиране на начина (методики, приспособления, прибора), които прилагате при изследването, можете да използвате следните прилагателни: ♦ main, chief, basic, principal – основной, главный – основен, главен; ♦general-общий-общ; ♦additional-дополнительный, вспомагательный-спомагателен;допълнителен ♦modern, current, up-to-date-современный – съвременен; ♦out-of-date-устаревший, вышедший изупотребления-остарял (свален), излязъл от употреба; ♦usual, conventional-обычный, общепринятый-обикновен (обичаен),общо приет; ♦unconventional-нестандартный-нестандартен; ♦important-важный-важен; ♦valuable-ценный-ценен; ♦satisfactory-удовлетворительный, хороший-удовлетворителен,добър;задоволителен ♦useful-полезный-полезен; ♦appropriate-подходящий,соответствующий-подходящ,съответстващ; ♦reliable-надежный- надежден; ♦sensitive-чувствительный-чувствителен; ♦exact, accurate-точный-точен; ♦crude-неточный- неточен;груб ♦direct, straightforward-прямой-пряк (непосредствен); ♦indirect-косвенный-косвен;непряк ♦effective-эффективный,действенный,результативный-ефективен, действителен, резултатен; ♦elaborate-тщательно разработанный-старателно (грижлив) разработен; сложен, детайлен ♦rigorous-строгий (точный)-строг (точен); ♦efficient-экономичный-икономичен; ♦expensive-дорогой-скъп; ♦inexpensive-недорогой-не скъп(евтин); ♦versatile-разносторонный, применимый ( в различных случаях)-разностранен,приемлив (в различни случаи); ♦valid-приминимый (к данному случаю), имеющий силу, справедливый, обоснованный-приложим( за даден случай), имащ възможност, справедлив,обоснован;валиден; ♦adequate-пригодный, отвечающий требованиям, подходящий, адекватный-пригоден, отговарящ на изискванията, подходящ, адекватен; ♦perspective-многообещающий, перспективный - многообещаващ, перспективен; ♦same-тот же- същия; ♦another, different-другой, иной- друг, инакъв;различен; ♦alternative-противоположный, альтернативный- противоположен, алтернативен; ♦improved, modified-усоворшенствованный, видоизмененный, модифицированный- усъвършенстван, видоизменен, модифициран; подобрен; 4. Цел и предназначение

- 139 -

4.1. За означаване на целта и предназначението на изследването може да се използуват следните съществителни: the aim;the object;the purpose; the task – цел, предназначение, задача - цел, предназначение, задача. Забележка: Съществителните aim, object, purpose, task се употребяват с определени членове, имащи конкретизиращо значение, тъй като говорим не за цел въобще, а за цел (предназначение) на дадена работа, опит и пр. 4.2. Прилагателните main,chief,primary,principal-главный (главен), основной (основен)-могат да определят (уточнят, прецизират) съществителните със значение”цель (цел),назначение (предназначение” (purpose,aim, etc.)). 4.3. Ако трябва да съобщите за целите на своята работа, вие може да използвате конструкцията, състояща се от съществителните purpose, aim, object, task с последващ глагол to be+Infinitive.

Пример

The aim(object, purpose, task) of the study is to determine…

Цель (задача, назначение) работы состит (заключается) в определении (в том, чтобы определить)... Цель (задача) работы-определение (определить)... Целью работы является определение... Работа проведена для (с целью) определения...

Целта (задачата, предназначението) на работата се състои (заключава) да се определи (в това, да се определи)... Целта (задачата) на работата е определяне (да се определи)... Целта на работата е определяне... Работата е проведена за (за) определяне...

5. Област на приложение 5.1. За съобщаване на предмета на изследването може да употребите следните съществителни, глаголи и съчетания на глаголи със съществителни ♦application-применение-използуване;приложение;молба (по образец); ♦use, employ (to),utilize-применять, использовать-използуван, да се използува; ♦be used(employed, applied (to), utilized),find use, find(have)application, be applicable-использоваться, применяться, находить, получать применение-използа се, намира се, да получи приложение.

Примери

1.Този подход (метод) е приложим само за истински образци 2.Този прибор намира приложение при определяне (за определяне) на дисперсията

1.Этот подход (четод) применим только к истинным образцам 2.Этот прибор находит применение при определении (для определения) дисперсии

1.The approach is applicable to pure samples only (only to pure samples) 2The device has found application in the evaluation of (the) dispersion (in(for) evaluating (the)dispersion)

5.2. Ако е необходимо да охарактеризирате съществителното application (използуване, приложение), може да използвате едно от следните прилагателни: ♦wide-широкий-широк; ♦limited, few-тесен (малък, ограничен)-тесен(малък,ограничен); ♦different, various-разный, различный, разнообразный-разни, различни, разнообразни; ♦modern-современный-съвременен; ♦recent-новый, новейший-нов, най-нов; скорошен; ♦promising, perspective-перспективный-перспективен; обещаващ;

- 140 -

♦possible-возможный-възможен.

6. Основни признаци и характеристики на предмета на изследване 6.1. Ако искате да разкажете за основните характеристики на изучавания предмет, процес, явление, вещества, начини, теории, прибори и т.н., използвайте следните съществителни и съчетания: ♦feature-черта-черта;особеност; ♦characteristics-характерная черта- характерна черта; ♦peculiarity-особенность – особеност; ♦be characterized by (some, property, etc.)- характеризоваться, отличаться-характеризира се, отличава се; ♦have (some, feature, property)-отличаться (обладать) свойствами-отличава се със свойства;притежава свойства; ♦be characteristic of-быть характерным для- е характерна за; ♦be typical of-быть типичным для – е типична за.

Примери

1.Особеността на този метод е неговата висока чувствителност 2.Този метод се отличава ((характеризира, притежава) с висока чувствителност 3.Високата чувствителност е характерна (типична) за дадения метод

1.Особенностью этого метода является его высокая чувствительность 2. Этот метод отличается (характеризуется, обладает) высокой чувствительностью 3.Высокая чувствительность характерна (типична) для данного метода

1.The peculiarity of the method is its high sensitivity 2. The method is characterized by high sensitivity. The method has high sensitivity 3.High sensitivity is characteristic (is typical) of the method

6.2. Съществителните feature, characteristics, peculiarity могат да се определят с прилагателните, като: ♦important-важный-важен; ♦most important, main, chief, basic, essential, notable-основной, главный-основен, главен; ♦remarkable, distinguished, essential, notable-замечательный, заментный, примечательный- забележителен, забелязван, бележит, виден;изтъктнат;именит; ♦specific, characteristic-характерный- характерен;специфичен; ♦unique, peculiar-исключительный-изключителен;уникален; 7.Възможности, които дава предмета на изследване Ако е необходимо да съобщите за това, че може да направите (получите и пр.) с помощта на метода (прибора, използваното вещество и т.н.), че може да даде метода (прибора и пр.),то трябва да използвате глаголи, предаващи на понятието възможности, способности, а именно: ♦can; ♦be capable of; ♦allow, permit, enable; ♦make it possible. Инфинитива след модалния глагол can се употребява без частицата to.

Примери

1.Ние може да начертаем диаграмата 2.Диаграмата може да бъде начертана

1.Мы можем начертить диаграмму 2.Диаграмму можно начертить

1.We can plot a diagram 2.The diagram can be plotted

- 141 -

8. Оценка 8.1. При оценка на работата, метода, материала, прибора ще трябва да използвате съществителните: ♦advantage, merit-достоинство, преимущество- достойнство, предимство; ♦limitation, disadvantage, drawback-недостаток, недочет,ограничение- недостатък, недоотчитане, ограничение; 8.2. Съществителното advantage може да се определи със следните прилагателни: ♦fundamental-основной- основен;фундаментален; ♦chief,main-главный- главен; ♦great,important,essential,marked-большой, значительный, важный, существенный- голям, значителен, важен, съществен; ♦obvious, distinct-очевидный, явный-очевиден, видим;отличителен; ♦certain-определенный, некоторый-определен, някой. 8.3. Със съществителните limitation, disadvantage, draw-back, без участието на указаните прилагателни може да се употребят: ♦serious, severe- серьезный- сериозни; ♦some, slight-небольшой-неголям.;лек; 8.4. Със съществителните advantage, merit може да се използуват глаголите: ♦have, present, offer- иметь, обладать, давать- има, притежава, дава; ♦combine- сочетать- съчетава;комбинира; Общо употребяваното съчетание на думи have (offer) advantage over – има предимство.

Пример

Този метод притежава редица достойнства(има, дава ред предимства)

Этот метод обладает рядом достоинств (имеет, дает ряд преимуществ)

The approach has(presents, offers) several advantages

9. Резултати от изследването 9.1. Съобщава се за резултатите от работата За да съобщите резултатите от работа си ще са необходими следните съществителни: ♦result (on,of)-результат- резултат; ♦findings (on)-данные (о, по, относительно), результат, находки (часто геологические и археологические)- данни (за, по, относно), резултат, находки (често геологически и археологически); ♦data (on, concerning, as to)-данные, сведения (об,относительно, что касается); (употребляются во мн.ч.)- данни, сведения (за , относно, което касае) (употребява се в мн.ч.); ♦fact(of, concerning, that)-факт-факт; ♦evidence-данные, доказательства, свидетельства- данни, доказателства, свидетелства. Може би ще бъдат полезни и следващите съчетания със съществителното evidence: ♦provide evidence for-свидетельствовать в пользу-свидетелства в полза ; ♦give strong evidence for (of)-служить сильным аргументом в пользу, убедительно доказывать- служи като силен аргумент в полза ; убедително доказателство. Следните глаголи може да употребявате със съществителните result, findings, data, evidence, fact: ♦obtain-получать- получава; ♦give, present, provide-давать, представлять- дава, представя; ♦report-сообщать- съобщава; ♦check, test,verify-проверять-проверява;удостоверява; ♦treat-обрабатывать- обработва;третира; ♦collect-собирать-събира; ♦summarize, sum up-суммировать- сумира;

- 142 -

♦search for-искать- иска;търся (look for =seek)] ♦find-находить-намира; ♦extend to-распространять на-разпространява на; разширява се . 9.2.Изходни моменти В съобщения за резултатите от своята работа, ще трябва да говорите, на основата на някакви данни, явления, теории и прочие проведени изследвания, измервания и т.н. или да направите изводи, заключения. При това могат да бъдат полезни следните думи и съчетания от думи: ♦base on(upon)-основыать на-основава се на ; ♦from, on the basis of, according to, in terms of-из, изходя из, если исходить из, по, на основе, на основании, с учетом, учитывая, согласно-от, изхожда от, ако изходим от, по, на основата, на основание, с отчитане, отчитайки, съгласно.

Примери

1.Вычисления основаны на новом методе (строятся на основе, исходя из нового метода) 2.Данные интерпретируются на основе (исходя из, с учетом, согласно, в терминах) новой модели

1.Изчисленията се основават на нов метод (градят се на основата, изхождайки от нов метод) 2.Данните се интерпретират на основата (изхождайки от, с отчитане, съгласно, в термините) на нов метод

1.Calculations are based on a new method Calculations are made on the basis of (according to) a new method 2.The data are interpreted on the basis of (from, according to, in terms of) a new model

9.3. Съответствия и разсъждения За изразяване на съответствие (съгласие) или разминаване на вашите данни, стойности, величини и пр. с някакви други данни, резултати и т.н могат да бъдат полезни следните съществителни, глаголи и съчетания на думи: ♦agreement, correlation- соответствие, согласие-съответствие , съгласие;споразумение; ♦disagreement-расхождение, разногласие-разминаване, разногласие; несъгласие; ♦agree with, be in agreement, correlation-соответствие, согласие-съответствие, съгласие;съотношение ; ♦discrepancy, disagreement- расхождение, разногласие-разминаване, разногласие; ♦agree with, be in agreement (with),give agreement (with)-согласовываться, соответствовать, находится в соответствии (в согласии) с;давать соответствие-съгласува се,съответства, намира се в съответствие (в съгласие) с; дава съответствие; ♦find(an) agreement (with)-обнаруживать соответствие- открива съответствие; ♦ disagree with, be in disagreement(with),show disagreement (with)-не соответствовать, расходиться- не съответства, разминава се.

Пример

Между полученными результатами есть(существует, наблюдается) соответствие (расхождение)

Между получените резултати има (съществува, наблюдава се) съответствие (разминаване)

There is an agreement (a correlation, a disagreement) between the results obtained. The results obtained are in agreement (in disagreement). Good agreement is found between the results

9.4. Интерпретация При интерпретация на данните, явленията, факторите, резултатите може да се използуват следните съществителни: explanation, interpretation - объяснение, интерпретация

- 143 -

(обяснение, интерпретация). Качеството на интерпретацията може да се предаде с прилагателните: ♦reasonable, satisfactory-удовлетворительный, приемлемый, хороший-удовлетворителен, приемлив, добър; задоволителен; ♦simple-простой- прост (обикновен); ♦complicated-сложный- сложен; ♦exhaustive-полный-пълен; ♦complete-исчерпывающий-изчерпващ; ♦possible-возможный-възможен; ♦adequate-соответствующий, достаточный, правильный-съответстващ, достатъчен, правилен;адекватен; ♦convincing-убедительный- убедителен.аргументиран; При интерпретация на данните може да употребявате глаголите: ♦explain,account for-объяснять-обяснява; възлиза на (account for); ♦elucidate-разъяснять, выявлять-разяснява, разкрива; ♦give,provide,offer(an,the) explanation,(an, the) interpretation-давать объяснение-дава обяснение; ♦suggest, make a suggestion-предлагать –предлага.

Пример

Дается объяснение процесса, связанного со вторичными электронами

Дава се обяснение на процеса, свързан с вторичните електрони

Explanation for the process involving secondary electrons is offered

9.5. Връзка, зависимост, влияние Ако резултатът от вашата работа установява взаимовръзка между явленията, събитията, процесите и пр., то може да използвате следните съществителни и глаголи: ♦relation of, relation between-связь между- връзка между; ♦relationship to/ between-отношение к/ между- отношение към/между; ♦connection with/between-связь с (между)- връзка с (между); ♦be interrelated-быть взаимосвязанным- има взаимовръзка; ♦be associated with-быть связанным- е свързан; ♦be related to, be connected to-относиться-отнася се;свързани са; ♦establish relation-установливать связь-установява се връзка.

Была установлена связь между условиями возбуждения и доменной структурой

Има установена връзка между условията на възбуждане и доменната структура

A relation between the excitation conditions and the domain structure has been established

10. Изводи. Заключения ♦conclude-приходить к заключению( к выводу)-стигаме до заключението (до извода); ♦make, draw, reach a conclusion, come to a conclusion that-делать заключение (вывод) относительно- се прави заключение (извод) относно; ♦it is concluded that-приходить к выводу, что-стигаме до извода, че ; ♦lead to a conclusion, make it possible to conclude that, concerning, as to-приводить к заключению, давать возможность заключить,что-води до заключение,дава възможност да се заключи, че; ♦from the results it is concluded that-на основании полученных результатов приходим к выводу-на основата на получените резултати стигаме до извода; ♦it may be noted that-можно отметить, что-може да отбележим, че; ♦it may be stated that-можно утверждать, что- може да утвърдим,че;да отбележим; ♦thus, therefore, consequently, as a result-таким образом, следовательно, в результате- по

- 144 -

такъв начин, следователно, в резултат; в следствие.

Примери

1.Был сделан вывод, что проводимость р-типа влияет на уменьшение концентрации 2.Делается общий вывод относительно равновесной формы кристаллов

1.Направен е извод, че проводимостта от р-тип влияе върху намаляването на концентрацията 2.Прави се общ извод относно равновесната форма на кристалите

1.It was concluded that the p-type conduction resulted in a decrease in concentration 2.A general conclusion is made concerning (as to) the equilibrium shape of crystals

ПРИЛОЖЕНИЕ 3.15

Изисквания при оформяне на анотация и реферат

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ 1.1 Реферат — кратко точно излагане на съдържанието на документа (книга,

дисертация, научна статия, доклад), включващо основните фактически сведения и изводи, без допълнителната интерпретация или критичните забележки на автора на реферата.

1.2 Анотация — е кратка характеристика на документа от гледна точка на предназначението, съдържанието, вида, формата и други особености.

1.3 Своден реферат — реферат, съставен на основата на два и повече изходни документа.

2. ОБЩИЕ ПОЛОЖЕНИЯ Рефератът и анотацията изпълняват следните функции: — дават възможност да се установи основното съдържание на документа, да се

определи неговата релевантност и да се реши, следва ли да се обърнем към пълния текст на документа;

— предоставя информация за документа и отстранява необходимостта от четене на пълния текст на документа в случай, ако документа представлява за читателя второ степен интерес;

— използва се в информационните , в това число автоматизирани системи за търсене на документи и информация.

3. РЕФЕРАТ 3.1 Структура на реферата 3.1.1 Рефератът включва следните аспекти на съдържанието на изходния документ: — предмет, тема, цел на работата; — метод или методология на провеждане на изследването в работата; — резултати в работата; — област на приложение на резултатите; — изводи; — допълнителна информация. Оптималната последователност на аспектите на съдържанието зависи от

предназначението на реферата. Например, за потребителя, заинтересован от получаване на нови научни знания, най-удобно е излагането на резултатите на работа и изводите в началото на текста на реферата.

3.1.2 Предмета, темата, целта на работата се дават, в случай че те не са ясни от заглавието на документа.

3.1.3 Метода или методологията на провеждане на изследването е целесъобразно да се опишат, в случай че те се отличават с новост или представляват интерес от гледна точка на дадената работа. Широко известните методи само се отбелязват. В реферата на документи,

- 145 -

описващи експериментална работа, се указват източниците на данни и характера на тяхната обработка.

3.1.4 Резултатите от работата се описват пределно точно и информативно. Привеждат се основните теоретически и експериментални резултати, фактическите данни, разкритите (установените) взаимовръзки и закономерности.

При това се отдава предпочитание на новите резултати и данни с дългосрочно значение, важни открития, изводи, които опровергават съществуващи теории, а така също данни, които по мнението на автора на документа имат практическо значение. Трябва да се укажат границите на точност и надеждност на данните, а така също степента на тяхната обоснованост. Уточнява се, цифровите стойности първични ли са или са производни, резултат на наблюдение ли са или са от изпитване.

3.1.5 Областта на приложение е важна да се укаже за патентните документи. 3.1.6 Изводите могат да се съпровождат с препоръки, оценки, предложения, хипотези,

описани в изходния документ. 3.1.7 Допълнителната информация включва данни, не съществени за основната цел на

изследването, но имащи значение извън основната тема. Освен това, може да се укаже названието на организацията, в която е изпълнена работата, сведения за автора на изходния документ, позоваване на по-рано публикувани документи и т.н.При наличие в изходния документ на сериозни грешки и противоречия могат да се дадат забележки на автора на реферата и редактора.

3.2 Особености на текста на реферата 3.2.1 Текстът на реферата не трябва да съдържа интерпретация на съдържанието на

документа, критични забележки и гледната точка на автора на реферата (освен положенията дадени в т.3.1.7), а така също информация, която я няма в документа.

3.2.2 Текстът на реферата трябва да се отличава с каноничност, яснота, убедителност на формулировките, отсъствие на второстепенната информация.

3.2.3 Текстът на реферата започва с фразата, в който е формулирана темата на документа. Сведенията съдържащи се в заглавието и билиографското описание, не трябва да се повтарят в текста. Трябва да се избягват излишни уводни думи (например, »авторът на статията разглежда... »). Исторически справки, ако те не елемент от основното съдържание на документа, описание на по-рано публикувани работи и общо известни положения, в реферата не се дават.

3.2.4 В теста на реферата трябва да се употребяват синтактически конструкции, свойствени на езика на научни и технически документи, да се избягват сложни граматически конструкции.

3.2.5 В текста на реферата следва да се използва стандартизирана терминология. В реферати по обществени науки се допуска да се използва терминологията на изходния документ.

Трябва да се избягва употребата на малко разпространени термини или ако се употребяват, то трябва да се разясняват при първата употреба в текста.

Необходимо е да се спазва единство на терминологията в границите на целия реферат. 3.2.6 В текста на реферата трябва да се използват значими думи от текста на изходния

документ за осигуряване на автоматизирано търсене (да се използват като ключови думи). 3.2.7 Съкращения и условни означения, освен общоприетите в научните и техническите

текстове, да се използват в изключителен случай или да се дават определения за тях при първата употреба.

3.2.8 Единиците на физичните величини следва да се употребяват съгласно международната система SI. Допуска се в кръгли скоби редом с величините в SI да се използват величините, така както са в изходния документ.

3.2.9 Собствените имена (фамилии, наименования на организации, изделия и т.н.) се дават на езика на първоизточника. Допуска се транскрипция (транслитерация) на собствените имена или превод им на езика на реферата с добавяне в скоби при първото

- 146 -

упоменаване на собственото име в оригиналното изписване. 3.2.10 Географските названия трябва да се привеждат в съответствие с последното

издание на «Атласа на света». При липсата на дадено географско название в «Атласа на света» то се дава във формата, в която е дадено в документа.

5.2.11 Таблици, формули, чертежи, фигури, схеми, диаграми се включват само в случай на необходимост, ако те разкриват основното съдържание на документа и позволява да се съкрати обема на реферата.

Формулите, които се дават в реферата, може да нямат номерацията, която имат в документа, тъй като рефератът е документ със самостоятелно значение и се използва независимо от първоизточника.

3.2.12 Обемът на текста на реферата се определя от съдържанието на документа (количеството на сведенията, тяхната научна ценност и /или практическа значимост), а атака също достъпността и езика на реферирания документ.

Препоръча се средният обем на текста на реферата да бъде 850 печатни знака. В информационните издания по обществени науки обемът на реферата не се

регламентира. В експрес-информационните издания се допуска публикациите да са разширени

реферати. 3.3 Оформяне и разположение на текста на реферата 3.3.1 Текстът на реферата може да бъде публикуван с реферирания документ или да се

отделно в библиографски издания. 3.3.1.1 Библиографските издания, включват текста на реферата и допълнително се

включва: заглавието на реферата, библиографското описание на реферирания документ и елементи на информационно-търсещата система (ключови думи).

3.3.2 Заглавието на реферата съвпада със заглавието на реферирания документ в случай, когато реферата се съставя на езика на оригинала и се отличава в случаите, когато:

реферата е съставен на език, различен от езика на реферирания документ, тогава заглавието на реферата се дава в превод на езика на реферата;

реферата е съставна част на документа, тогава на реферата се присвоява заглавието на дадената част на документа на езика на реферата;

заглавието на документа не отразява съдържанието на документа, тогава на реферата се присвоява ново заглавие на езика на реферата;

представлява своден реферат на няколко документа, тогава на реферата се присвоява ново заглавие на езика на реферата.

4 АННОТАЦИЯ 4.1 Анотацията включва характеристика на основната тема, проблема , обекта ,целта на

работата и нейните резултати. В анотацията се указва, какво ново съдържа в себе си дадения документ в сравнение с други, близки по тематика и целево предназначение.

4.2 Анотацията може да включва сведения за автора на първичните документи достойнствата на произведенията, взети от други документи.

4.3 Анотация също съдържа съобщение за измененията на заглавието на документа или авторския колектив и година на издаване. Предишното издание (при преиздаване), година, от която е започнало многотомното издание, указания за принадлежността на автора към страната (на документа, превод от чужд език).

4.4 В анотацията на произведения на художествена литература трябва да бъдат дадени сведения за литературния жанр, периода към който се отнася творчеството на автора, основната тема и проблема в произведението, място и време на действие на описаното събитие.

4.6 Анотацията на периодични и продължаващи издания включва данни за задачите, целта, характера на изданието, възобновено или прекратено е издаването и други изменения в изданието.

- 147 -

4.7 Препоръчва се средният обема на анотацията да бъде 500 печатни знака. Ключови думи: реферат, анотация, структура, оформление

ПРИЛОЖЕНИЕ 4.1.

Критерии за оценка на дисертацията

Общи критерии 1. Съответствие на дисертационното изследване на приоритетни направления на икономиката и техниката на страната: ♦ съответствие на темата на дисертацията, а така също поставената цел и задачи на изследване на приоритетни направления и задачи на икономиката; ♦ съответствие на методологията на изследване на стратегическите икономически направления на страната; ♦ съдействие на предлаганите научни положения и разработените практически препоръки на решаване на актуални проблеми на социално икономическото развитие на страната; ♦ в съответствие с приоритетните направления и задачи на икономическия просперитет на икономиката са обосновани важни мероприятия за по-татъшното развитие и повишаване на ефективността на производството в средносрочен и дългосрочен период. 2. Съответствие на дисертационната работа на едно от следните изисквания: ♦ решава се научен проблем , имащ важно народностопанско значение (за научна степен “Доктор на науките”) ; ♦ разработване на теоретически положения, съвкупността на които може да се квалифицира като ново крупно достижение в развитието на перспективно направление в съответното научно направление на науката (за дисертация за “Доктор на науките”); ♦ ново решение на актуална научна задача , имаща съществено значение за науката; 3. Съответствие на структурата на изследването (глави, параграфи) и тяхното съдържание на темата на дисертацията, а така също на шифъра на научната специалност. Критерии по оценка на целта и задачите, обекта и предмета на изследването 4. Обоснованост, теоретическа и практическа значимост на целта на изследването; 5. Съответствие на задачите на изследването на поставената цел. Тяхната логичност и коректност. Пълнота и степен на обхват на необходимите задачи за достигане на поставената цел на дисертационното изследване. 6.Степен на сложност на решаваните задачи, ранжиране на задачите на изследването, определяне на условията и ограниченията. 7. Съответствие и обоснованост на избрания предмет и обект на изследване, поставената цел и задачи на дисертационното изследване. Ясно ограничаване на предмета на изследване в съответствие с целта на дисертацията, а така също научната специалност. 8. Степен на из ученост на проблема. Анализ, обобщение и систематизация на научната и друга информация, имаща пряко отношение към разглежданите в дисертацията въпроси. Критичен анализ и систематизация на най-новите научни положения, практическите разработки и други материали по изследваните въпроси, а така също обоснованост на авторските препоръки по тяхното използване в процеса на дисертационното изследване. Критерии по оценка методологията и методиката на изследване 9. Методологично ниво на дисертацията. Обоснованост на принципите на изграждане на изследването.Съответствие на методологията на изследване на стратегически направления на развитие и реформа на националната икономика. 10. Научнообосновано използване в работата на методически подходи и методи на изследване. Оценка на правилността на използването им за решаване, а така също степен на взаимозаменяемост на методите на изследване.

- 148 -

11. Надеждност и достоверност на информационната база. Използване на официални статистически данни, отчети, аналитични и други материали. Използване на научно обосновани резултати от официални и авторски изследвания. Използване на апробирани резултати от монографически изследвания. 12.Достоверност, надеждност и обоснованост на изводите и получените резултати в дисертацията, а така също всеки пункт на заключенията. Оценка на резултатите от анализа на тяхната логическа непротиворечивост, оценка на репрезентативността на използваните статистически извадки, резултатите на тестване на моделите и други. Критерии по оценка на научната новост 13. Научна новост на дисертацията: ♦ наличие на теоретически обобщения, концепции на развитие на теорията на научното направление; ♦ нови знания за обекта на изследване, изложени във форма на завършени изследвания на конкретна хипотеза, закономерности, математически модели, имащи както съдържателно, така и формализирано описание; ♦ нови методи на решаване на актуални научни проблеми и задачи; ♦ нови или усъвършенствани критерии и показатели; ♦ нова постановка на известен проблем или задача (отхвърлени допускания, приети нови условия).

Научната новост трябва да бъде оценена в сравнение с методолого методическите подходи и практически препоръки на други автори в решаване на поставения проблем.

14. Съответствие на основните резултати получени лично от докторанта на актуалните задачи на развитие на науката и практиката. Критерии за оценка на крайните резултати 15. Оценка достиженията на поставената цел и решаване на поставените задачи. Пълноценност и обоснованост на изводите, научнопрактическите предложения и заключения, а така също тяхното съответствие на поставената цел. Апробация на научните резултати на дисертацията на национални и международни научнопрактически конференции. Критерии за оценка на публикациите 16. Научно ниво, пълнота и брой на публикуваните работи: ♦ в статиите трябва да бъдат разкрити теоретическата и методологическата същност на дисертацията.Трябва да бъдат анализирани, съпоставени с последните концептуални възгледи за развитие на разглеждания проблем; ♦ в статиите по пътя на обективен и задълбочен анализ на текущата ситуация, а така също перспективните изисквания в изследваната област трябва да бъдат предложени научно теоретични, методологични и практически решения на поставените задачи; ♦ в статиите трябва да бъдат изложени концептуалните възгледи и гледни точки, а така също практическите препоръки, които могат да имат перспективно развитие в бъдеще. Критерии за оценка на внедрените резултати 17. Внедряване на резултатите в практиката. Научните резултати се смятат за внедрени, ако те са намерили приложение в практиката, което се потвърждава със съответни актове или други документи на организациите, където са внедрени резултатите от дисертационното изследване. 18. Научните препоръки и предложения, които ще способстват ново решение на актуален научен проблем и ще внесат значителен принос в развитието на националната икономика (за дисертации за “Доктор на науките”). 19. Наличие на фактически или изчислен икономически ефект от внедряване на научните резултати.

- 149 -

20. Внедрени научни резултати в сферата на интелектуалната собственост.Внедрени се смятат научните резултати: ♦издадени учебници и учебно-методични пособия, използвани в учебния процес; ♦монографии,издания по решения на научни съвети на висшите училища и научно изследователски учреждения; ♦патенти и авторски свидетелства; ♦лицензионни договори. 21. Внедрени научни резултати във вид на конкретни управленски решения на органи за управление. Научните резултати се смятат за внедрени, ако са използвани при разработване на законодателни актове, постановления на правителството, програмни и нормативни документи, инструкции, методически указания, стандарти, норми и други документи на органите за управление. Технически критерии 22. Оформяне на работата в съответствие с изискванията на ВАК. Съответствие на автореферата на съдържанието на дисертацията. Логичност и яснота на излагане на дисертацията, а така също грамотност. Спазване на техническите изисквания по оформяне на дисертацията и автореферата.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4.2

Критерии за оценка на научноизследователските работи 1. Актуалност на проблема, заявен в темата на изследването. 2. Новост. 3. Обем на експеримента. Оригиналност и самостоятелност на събрания материал от

експеримента. 4. Усвоени методи, прийоми и подходи, съответстващи на целите на изследването. 5. Запознаване с литературата по темата на дисертацията. 6. Умение да се обработват и анализират получените резултати с приведените в

литературата данни. 7. Правилно оформяне на работата. 8. Доклад. 9. Умение да се отговаря на въпросите по темата на изследването.

Правила за оформяне на научната работа

1. Титулен (заглавен) лист: а) къде е изпълнена работа; б) наименование на темата; в) автор; г) научен ръководител (ако това е дисертация). 2. Увод: обосноваване на актуалността на темата, проблем, цел и задачи на

изследването, обект и предмет на изследването). 3. Материали и методи на изследване. 4. Резултати от изследването. 5. Обсъждане на получените резултати от изследването. 6. Изводи. 7. Списък на използваната литература. 8. Приложения (таблици, графики, фигури).

Примерен план на учения на научен форум

1. Тема на изследването. 2. Цел.

- 150 -

3. Научен ръководител (при дисертация). 4. Характеристика на изследвания обект, процес, явление. 5. Методика на провеждане на изследването. 6. В са авторство с кого е извършена работата. 7. Използвани прибори, оборудване и материали. 8. Обзор на получените данни. 9. Методика на обработване на данните. 10. Резултати от изследването, представени в нагледна форма (диапозитиви, таблици,

графики, схеми и т.н.). 11. Анализ на резултатите от изследването. 12. Изводи.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4. 3

Оценка на дисертационната работа

1. Методологически критерии за оценка дисертационната работа ●степен на новост и актуалност; ●възможно практическо и теоретическо значение; ●широта на обхвата и дълбочина на разработване на темата; ●структуриране на текста-размери и съотношения на частите, тяхната последователност, разпределение на материала, общ обем; ●логика на изложението; ●характер на изложението – еднозначност (прозрачност ) на стила, неговата разбираемост, достъпност; ●ясност на обосноваване на избраната тема, определяне на обекта и предмета, методите на изследване, целта и задачите на работата; ●теоретическа основателност, научнопрактическа осигуреност на работата; истории графически обзор като концепция на автора; ●самостоятелен анализ на конкретните явления и процеси при изследването; ●концептуалност на работата, самостоятелност и обоснованост на изводите; ●орфографическа и стилистическа грамотност; ●култура на оформяне на библиографията,цитатите в работата. ♣♣♣ Работа, която съответства на предявените изисквания, се оценява положително. Главното условие за добра работа е самостоятелност на автора в анализа на експерименталния материал. Работа, която има реферативен характер, като правило, не получава висока оценка. 2. Критерии за оценка на творческите предложения: ►актуалност на тематиката на представените материали; ►тяхната действеност; ►ниво на резултатите и изводите; ►конструктивност и на изводите; ►съответствие (вътрешна взаимосвързаност) на творческите предложения и изследователската част на дипломната работа.

3. Критерии за обща оценка на дисертационната работа На общата оценка влияя: ♦ качество, съдържание на встъпителното слово, отразяващо същността на основните положения на работата; ♦ свобода на използване на основните теоретически понятия, термини, особено, на

- 151 -

имащите отношение към темата на изследването; ♦ познаване на основните научни източници, история на въпроса, умение в отговорите по определени позиции на учените и обосноваване на своята; ♦ доказателственост на изводите и практическите резултати на изследването.

♠♠♠ Важни компоненти на защита са доказателствените отговори на рецензента, коректност, познаване на съдържанието на дисертационната работа. Това е особено актуално за дискусионната част на защитата, когато докторантите отговарят на въпросите на членовете на СНС. За ситуация, когато не се владеене собственият материал защитата завършва с неудовлетворителна оценка. Не са редки случаите, когато, обратно, убедителните, интересните и аргументираните отговори на докторанта СНС високо оценява труда на докторанта.

ПРИЛОЖЕНИЕ 6.1

П А М Е Т К А

на докторанта при представяне на резултатите от дисертационната работа при защита

За да бъде представянето интересно и по най-добър начин да бъдат представени

резултатите от дисертационното изследване, препоръчваме да се възползвате от съветите: 1. При подготовка за защитата на дисертационната работа помнете, че вашия

доклад трябва да отговаря на следните въпроси:

♦ Актуалност на проблема; ♦ Същност на проблема; ♦ Цел на изследването; ♦ Обект и предмет на изследването; ♦ Задачи на изследването; ♦ Степен на разработване на дадения проблем по литературни данни; ♦ Къде и кога са проведени изследванията? ♦ Какви методи за събиране на материала са използвани и защо? ♦ В какви условия е проведено събирането на материала (изследването)? ♦ Параметри, използвани при изследването; ♦ Какви резултати са получени? ♦ По какъв начин Вие обяснявате получените от вас резултати? ♦ Какви изводи са направени? 2. При подготовката на защитата трябва да отчетете, че докладът не трябва да се

чете дословно, а да се разказва. Затова е необходимо да подготвите конспект (план) на изказването.

3. За да говорите без написан текст (“Сламка”), не е необходимо да заучите текста на доклада наизуст. Трябва много добре и правилно да разберете, че трябва да разказвате същността на докла си (вж. т. 1) и да изберете от дисертационната работа основните цифри, факти и твърдения, разкриващи същността на дисертацията.

4. Всички нагледно илюстративни материали (диаграми, графики, схеми, таблици

- 152 -

и т.н.), използвани от Вас, трябва лесно да се четат от седящите в залата и да са понятни без допълнителни обяснения. Затова те трябва да бъдат с надписи и да има разшифровка на условните означения.

5. По време на защитата нагледно илюстративните материали трябва да се използват. Ако става дума за цифри, показани в таблица или илюстрирани на графика, то е необходимо да се позовете на таблицата или графиката.

6. При представянето на резултатите от дисертационното изследване нагледно илюстративния материала те трябва да се посочват с показалка. При това трябва да сте обърнати с лице към слушателите в залата.

7. По време на представянето на доклада гледайте своите слушатели, само по необходимост погледнете конспекта (плана) на дисертационната работа.

8. За да преодолеете неувереността, полезно е да намерите (очи) в залата внимателно слушащи и доброжелателно гледащи Ви (такива може да бъдат ваши приятели). По-често гледайте в тях по време на доклада.

9. Старайте се да се вложите в регламента (20 минути за доклада). За това е полезно да по тренирате по-рано, засичайки си времето за докладване. За да съкратите доклада може да махнете от него текстове и данни, които не съответстват на плана, предложен в т.1.

10. Не се страхувайте от въпроси, тъй като те се задават (както от членовете на СНС, така и от слушателите в залата) не за това, за да Ви уличат в незнание, а за това по-добре да разберат същността на вашата работа. Освен това наличието на въпроси говори за това, че казаното от вас е заинтересувало слушателите и членовете на СНС.Отговаряйки на въпросите, Вие може да покажете нивото на владеене на материала. Не изпускайте тази възможност!

11. Излизайки за представяне на резултатите от дисертационната работа, помнете, че Вие имате, в крайна сметка, две предимства. Първото, Вие разказвате за интересуващи Ви изследвания или опити, а второто, Вие най-добре от всички владеете дадения материал, тъй като никой, освен Вас (като изключим научния ръководител, научния консултант и рецензента), не е провел същото изследване или не се е запознал подробно с работа Ви..

12. Своето представяне на резултатите от дисертационното изследване трябва да разглеждате като обмен на опит с колеги по интересуваща Ви тема. Не трябва да се вълнувате, Вие задължително ще защитите своята дисертационна работа.

Успешна защитата !!!

ПРИЛОЖЕНИЕ 6.2.

Ключови организационни моменти при защита на дисертация

За съжаление прийомите, които Ви очакват в научния свят, свързани с една или друга работа, зависят не само и единствено от ценността на нейното съдържание.

1. Планирание Общата продължителност на цикъла на работа по подготовката за защита продължава около 2,5-3 месеца, след защитата за оформяне на документите са необходими 2-4 седмици.ООбемът, съдържанието и последователността на работата по подготовката в конкретния СНС може да се отличава, в зависимост от спецификата, но базовият график има следният вид:

1. Подготовка на ръкописа на работата 2. Обсъждане на окончателният вариант на текста на дисертацията с научния

ръководител 3. Подготовка на ръкописа на автореферата.

- 153 -

4. Обсъждане на окончателния вариант на автореферата с научния ръководител. 5. Обсъждане на дисертацията в научната организация, където е зачислен

докторанта в докторантура и където са проведени научните изследвания 6. Подготовка на протокола от заседанието на обсъждане на дисертацията с

предложение на два варианта за рецензенти 7. Печатане на текста на дисертацията 8. Печатане на текста на автореферата 9. Обсъждане с председателя на СНС за възможностите на защита на

дисертацията (съответствие на дисертацията с научните направления по които СНС има право да приема дисертации)

10. Обсъждане с научния секректар на СНС за изисквания и списъка на документите , които трябва да се представят в СНС.

11. Официално подаване на документите в СНС за предварително разглеждане и докладване на заседание на съвета за откриване на процедура и избор на рецензенти

12. Подготовка на списъка на организациите, където да се изпрати автореферата за отзиви

13 14..

Предаване на дисертацията и решението на СНС на официалните рецензенти Получаване на разрешение за отпечатване на автореферата: -получаване на предварителен отзив от първият или от двамата рецензенти; -получаване на писмо-разрешение от председателя /научния секретар разрешение за отпечатване на автореферата

15. Размножаване на автореферата (обикновено триаж 100 броя) 16. Изпращане на автореферата (не по-късно от един месец до защитата) 17. Предаване на рецензиите в СНС (не по-късно от 3 седмици до датата на

защитата) 18. Поставяне на видно място в организацията, където е разработена дисертацията

и където ще се провежда защита, на официална обява за мястото и часът на провеждане на заседанието на СНС (по-малко от 14 дни до защитата).

19. Подготовка на отговори на забележките в рецензиите 2д. Подготовка на отговори на забележките в отзивите по автореферата 21. Подготовка на текста на доклада на докторанта за защитата в СНС 22. Защита - дата "А" 23. Подготовка на протокола от защитата 24. Изпращане на документите във ВАК (не по-късно от 14 дни от дата на

защитата)

2. Взаимодействие с научния ръководител По време на завършващия етап на подготовката на документацията и защитата на

дисертацията научният ръководител става главен помощник и експерт за докторанта. Основните мероприятия , по които докторантът се обръща към ръководителя са:

1. Разглеждане на окончателния ръкопис; 2. Разглеждане на ръкописа на автореферата; 3. Разглеждане на илюстративния материал към доклада по време на защитата

пред СНС; 4. Разглеждане на текста на доклада за защитата; 5. Разглеждане на отговорите на забележките на рецензентите; 6. Разглеждане на отговорите на забележките в отзивите по автореферата.

Научният ръководител е едновременно и учител, който предава своя опит. В случай

на успешна защита в заключителното слово в хода на защитата не забравяйте да му

- 154 -

благодарите. Той много сили е вложил във Вашата работа, стремил се е да Ви помогне да станете самостоятелен квалифициран учен.

3. Взаимодействие с рецензентите С рецензентите докторантът се среща минимум четири пъти в хода на подготовката и

провеждането на защитата: 1. Предаване на ръкописа на дисертацията, автореферата, писмото от СНС за

назначаването му за рецензент. 2. Разглеждане на рецензиите на рецензентите. 3. Запознаване на рецензентите с отговора на забележките в рецензиите; 4. Дискусия с рецензентите в хода на защитата в СНС.

Рецензентите трябва да бъдат специалисти по шифъра на специалността на

дисертацията,което се потвърждава от списъка на използваните литературни източници от докторанта. В случей на успешна защита трябва да благодарите на рецензентите , тъй като те първи от специалстите в научната област са изучили вашата работа и със своето мнение, изразено в рецензията са Ви поддържали пред СНС.

4. Взаимодействие с научния секретар При подготовка на документацията с научния секретар на СНС трябва да съгласувате

следните основни документи: 1. Документи, представяни в СНС за откриване на процедура; 2. Документи подготвяни след защитата на дисертацията в СНС; 3. Документ, представяни във ВАК.

За голяма част от документите има строго регламентирани форми и образци.Тяхното

използване предпазва от грешки при оформлението, но и формалното им използване може да доведе до грешки.

ПРИЛОЖЕНИЕ 6.3.

Правила при рецензиране и обсъждане на дисертационни работи, и на научни трудове 1. Първото правило при четенето (слушането) на чужда публикация (изказване) е да се стремиш да я разбереш, а не веднага вътрешно да спориш. 2. Допускане на много гледни точки с равно право на съществуване (плурализъм на гледна точка). 3. Отклонения и противопоставяне на хипотези и пр. Плюс съвпадение и акумулиране на възгледи, гледни точки,аспекти и пр. 4. Вежливост, трезв ум, коректност, търпимост,мъжество и чувство на мярка. 5. Възраженията срещу тезите, критика и др.да се дават след кратко повтаряне на същността им, за да се види как са разбрани. 6. След прочитане (изслушване) читателят (слушателят) трябва да се запита: Правилно ли съм разбрал, че тезата Ви е...? 7. Рецензирането е научно установяване и оценка на приносите, слабостите, перспективите и насоките за развитие на една научна работа. 8. Главната задача на рецензията е: изясняване и оценка на приносите и слабостите; следващата задача е научна разработка на идеите на автора (особено, ако е млад автор). 9. Рецензентът е длъжен да покаже разбиране чрез: кратък преразказ на основните тези, изводи, хипотези, доказателства; също за следствията и перспективите (доколкото са указани

- 155 -

от автора). 10. Изреждане на приносите, вкл. неосъзнатите от автора-на какво те противоречат, силата на това противоречие;обосноваване, че това са приноси. 11. Изреждане на слабостите и обосновка, че това са слабости. 12. Привеждане на аргументи срещу положенията на автора, също в полза на тези положения. 13. Развитие на авто-ровите приноси с още аргумент, доводи, следствия, перспективи и пр. 14. Къде и защо да насочи авторът усилията си. 15. Други важни публикации по проблема, не използувани от автора. 16. Резюмирана оценка на труда - на научния принос, на слабостите заедно със степента им. 17. Нищо в рецензията не трябва да е насочено срещу личността на автора, а тонът да е доброжелателен. 18. На автора задължително се дава право на отговор на рецензията и критиката, при сериозни възражения срещу компетентността и правото на рецензента се търси друг рецензент. 19. Не рядко авторът е най-компетентен по темата си и може да не бъде разбран и от големи специалисти - случаите в науката сам много. 20. След писмения отговор на автора, рецензентът трябва да отговори още един път писмено, авторът да прочете отговора и да се организира устна среща-разговор между тях, за да се даде по-обективна оценка на труда, както и на компетентността на автора и на рецензента.

ПРИЛОЖЕНИЕ 6.4.

ИЗИСКВАНИЯ И ПРЕПОРЪКИ ЗА ПОДГОТОВКАТА НА ПРЕЗЕНТАЦИЯ

1. Презентация (от англ. presentation) – начин за нагледно представяне на информация с използване на аудиовизуални средства. Тя е съчетание на компютърна анимация, графики, видео, музика и звук, които са организирани в единна среда. Отличителна особеност на презентацията е нейната интерактивност, т.е. създаване за ползвателя възможност за взаимодействие с изображение със съвременни компютърни средства.

Презентацията е обикновено рекламен или информационен инструмент, който позволява на ползвателя активно да взаимодейства с тях чрез меню за управление. Тя съдържа текст, илюстрации към него изпълнени в единен графически стил.

Предмет на презентацията са нови книги, теле програми, идеи, лекционни курсове, дипломни работи, дисертации, научноизследователски проекти, организационна структура,

ефективна технология и т.н. Смисълът на презентацията е осигуряване на

благоприятно възприемане на представяната новост. 2. Разработването на презентацията преминава през

няколко етапа: 2.1. Определяне на целта (или целите и техния

приоритет): привличане на нови клиенти;представяне на нови знания (резултати от изследването); защита на научна степен; защита на квалификационна работа (дипломна работа);защита на научноизследователски проекти.

2.2. Генериране на идеи с презентацията и нейната концептуализация; определяне на мястото и сроковете за провеждане; примерен бюджет.

2.3. Разработване на сценарии (програма). Водещият (дипломанта, докторанта, ръководителя на проекта, ръководителя на

организацията) трябва да умеят добре да говорят, да притежават хубава дикция и да умее да се държи добре пред публика.

- 156 -

3. Класификация на презентации 3.1. Презентация на обществена организация (фирма, корпорация и т.н.). Целта на

тази презентация е създаване на имидж на организацията сред деловите среди. 3.2. Презентация на продукт или услуга.Целите на такава презентация са:създаване на

знания за новия продукт или услуга на целевия пазар, запознаване на потребителите с новите възможности и характеристики на качеството на продукта или услугата.

3.3. Презентация на проекти. Целта на този вид презентация е информиране на специалисти и учени за даден проект, определяне на обратната реакция към проекта на заинтересованите страни, търсене на заинтересовани за разработване и реализация на проекта.

3.4. Презентация на обема и съдържанието на изпълнената работа (отчет, дипломна работа, дисертация). Целта е запознаване на определен кръг специалисти, учени с резултатите на работата.

3.5. Презентация на плана за бъдещата работа. Този вид презентация е аналогична на предходния вид презентация, само обектът тук е бъдеща работа на организацията или личността (дипломанта, докторанта, ръководителя на научния проект).

4. Типове нагледни материали, които се използват за разработване на презентация Нагледните материали помагат както на този, който представя обществената

организация, продукта или услугата, проекта, дипломната работа или дисертацията, така и на тези, които се запознават с тяхната същност.

Има два основни типа нагледни материали, т.е. материали, позволяващи да се изрази идеята, същността, съдържанието и посланието, което се отправя към заинтересованата аудитория:

4.1. Текстов тип нагледни материали. Те помагат на слушателя да следи за хода на развитие на аргументите. Използват зрителната памет на аудиторията, помагайки й да запомни предлаганата информация.

4.2. Графически тип нагледни материали. Те помагат да се илюстрират главните моменти от представянето, създават образи, влияят морално и създават по-задълбочено и мотивиращо впечатление на презентацията. Помагат за подобряване на запаметяването.

Текстовите и графичните материали в презентацията трябва да бъдат достатъчно прости, т.к. зрителите не могат едновременно да слушат докладващия, да анализират и да възприемат сложни нагледни материали.

5. Какво е необходимо да се подготви качествена презентация? 5.1. Да се определи целта на презентацията. Голяма част от специалистите признават,

че три са основните цели при публичното представяне: да информира, да убеди и да развлича аудиторията. В значителна част от презентациите се съчетават две или повече цели.

а/ Информативна. Когато докладчикът се опитва да обучи своите слушатели или да опише някакъв обект, процес, явление или резултати от изследването, то неговата цел е да информира. Примери: Лекция в училище или университета; защита на дипломна работа или дисертация; защита на научни или приложни резултати, съдържащи се в научно-изследователски проект.

б/ Убеждаваща. Втората основна цел е убеждаване на слушателите в аудиторията и служи да предизвика формиране на скрита или явна реакция.

в/ Развлекателна. Третата обща цел на публичното представяне е да развлича, а следователно, очакваната реакция на аудиторията е удовлетворение. Аудиторията може да се развлича не само с хумор, а и привличане на вниманието им с ярки и неочаквани образи на екрана.

5.2. Да се определи целевата аудитория. Докладчикът (Докторанта, дипломанта, ръководителя на проекта) трябва да проучи аудиторията, какви са техните предпочитания, наклонности, интереси и т.н.

5.3. Да се определят изискванията към материалите. Текстовете трябва да се състоят от не повече от шест реда и не повече от по шест думи в тях. Те трябва да са написани с главни

- 157 -

букви и да има празно пространство между тях. Графичните материали обикновено са диаграми, графики, рисунки, схеми. За да помогнат на аудиторията да разбере и осмисли предназначението на материала, краткият му смисъл трябва да бъде написан под графичния материал. Например, надпис под графиката: “Приходите нарастват с 15 %.

6. Препоръки за оформяне на мултимедийна презентация

Оформяне на слайдове К р и т е р и и Стил ● Спазвайте единен стил на оформяне ● Избягвайте стилове,които ще отвличат вниманието на аудиторията от самата презентация ● Спомагателна информация (управляващи бутони) не трябва да има над основната информация (текста,

графики, рубрики) Фон ● За фон се избира по-хладен ( по-студен) тон. Използвани цветове ● На един слайд се препоръча да се използват не повече от три цвята: един за фон, един за заглавието и един за текста.

● За фон и текст се използват контрастни цветов

Анимационни ефекти ● Използвайте възможностите на компютърната анима- ция за представяне на информация на слайдове.

● Не трябва да злоупотребявате с различни анимацион- ни ефекти , те не трябва да отвличат вниманието на аудиторията от съдържанието на информацията на слайда.

Съдържание на информа- цията ●Използвайте точни думи и изричения. ●Минимизирайте броя на предлозите, наречията, при- лагателните. ●Заглавията трябва да привличат вниманието на аудиторията. Разположение на информа- цията върху страницата ●За предпочитане е хоризонтално разположение на информацият.

●Най-важната информация трябва да се разполага в центъра на екрана.

●Ако на слайда има картинка, надписът трябва да се разполага под нея или редом с нея. Шрифтове ● За заглавия-не по-малко от 24.

● За информация-не по-малко от 18. ● Не трябва да се смесват различни типове шрифтове в една презентация. ● За отделяне на информацията трябва да използвате шрифтове Bold или подчертаване.

● Не злоупотребявайте с главни букви(те се четат по- трудно от малките)

- 158 -

7. Критерии за оценяване на презентациите

Начини за отделяне на Трябва да се използват: информацията ● рамки, граници; ● различни цветове на шрифтовите; ● рисунки, диаграми, схеми за илюстрация на най- важните фактори. Обем на информацията ● Не трябва да запълваме един слайд с твърде много обем информация ;хората могат едновременно да запомнят не повече от три факта,извода,определения. ● Най-голяма ефективност се постига тогава, когато ключовите пунктове се изобразяват по един на всеки отделен слайд. Видове слайдове ● За да осигурите разнообразие трябва да използвате различни видове слайдове: ♦ с текст; ♦ с таблици; ♦с диаграми.

Елемент Параметър Оценка Структура на Заглавна страница, наименование, автор/и 1-5 презентацията Последователност на съдържанието 1-5 (15 бала) Указване на информационния източник за търсене 1-5 Оформление на Единен стил на оформление 1-5 презентацията Цялостност и единство на оформление и съдържание 1-5 (35 бала) Изпълнение на акцентиране на най-значимата информация 1-10 Използване на допълнителни ефекти (звук, анимация) 1-5 Поставяне на различни обекти (таблици, диаграми, графики, фигури) 1-5 Не допускане на граматически и пунктуални грешки 1-5 Съдържание на Съответствие на съдържанието на презентацията презентацията на избраната тема 1-10 (25 бала) Формулиране на хипотезата като предварителен отговор 1-5 Ниво на възприемане на обема информация на всеки слайд 1-5 Наличие на завършени изводи 1-5

Естетически Общо впечатление от разглеждането на ефект на презентацията 1-10 презентацията (10 бала)

Общо бала:

- 159 -

8. Решение за оценка на презентацията: ■ максимален брой балове -85 ■ брой на набрани балове -..................... ■ Отлична презентация -85-70 бала ■ Добра презентация -69-60 бала ■ Удовлетворителна презентация -59-55 бала ■ Презентацията трябва да се преработи-54-50 бала ■ Слаба презентация -49-... бала

ПРИЛОЖЕНИЕ 6.5

СЪВЕТИ ПО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВИЗУЛАНИ ЕФЕКТИ ПРИ ПРЕДСТАВЯНЕТО НА РЕЗУЛТАТИТЕ НА ДИПЛОМНАТА РАБОТА НА Power Point

За подобряване на качеството на доклада при защитата на дипломната работа (проект) е добре да се отчетат следните фактори: ►Използването на визуални ефекти те: -подобряват яснотата и яркостта на вашата реч; -помагат на членовете на ДИК и на слушателите лесно да възприемат информацията; -предизвикват по-голям интерес към доклада и по-добро впечатление в аудиторията; -увеличават доверието към говорещия. ►Планиране на представянето: -обмислете вашия доклад отнапред; -определете какво Вие искате да демонстрирате с помощта на PowerPoint: определения, графики, таблици, диаграмми и т.д. -напишете за себе си кратки подсказки, които Вие може да използвате, демонстрирайки слайдовете; -тренирайте вашия доклад предварително с използването на PowerPoint; ►Използвайте цветови ефекти: -използвайте светъл текст на тъмен фонд; -използвайте ограничен брой цветове; -използвайте един цвят за заглавията и друг цвят за текста; -използвайте цвета постоянно; ►Използвайте пространството: -не се опитвайте да поместите много материал на едно място; -старайте се да се ограничите във всеки слайд да има шест реда текст; ►Използвайте шрифтове: -използвайте шрифтове, които се четат добре; -избягвайте декоративни шрифтове; -не пишете целия текст с големи букви; -използвайте ограничен брой шрифтове; -използвайте постоянно един размер на шрифта за заглавия, подзаглавия и текст и т.н.; -използвайте достатъчно голям размер на шрифта, за да може да се вижда ясно на екрана; ►Използвайте анимация: - анимацията позволява да манипулирате текста и да внесете движение в статичния материал; - използвайте анимацията внимателно, тъй като тя може да не съвпада със съдържанието на вашия доклад; ►По време на доклада: -Докладването не трябва да бъде четене от екрана, то трябва да допълва и разкрива ключовите моменти, представени на слайда;

- 160 -

-поддържайте зрителски контакт с аудиторията, когато показвате поредния слайд, използвайте богатството на интонацията; -не говорете, обърнат към екрана; -не закривайте екрана със своето тяло; -бъдете готови да продължите доклада без PowerPoint в случай на технически проблем.

ПРИЛОЖЕНИЕ 6.6

Типови въпроси, които се задават на защити на дисертации

При подготовката за защита на дисертацията е добре да си отговорите предварително на тези въпроси (добре е да запишете въпросите и отговорите и да ги обсъдите с научния ръководител) като е желателно отговорите да бъдат кратки (10 до 40 секунди).

1.Въпроси, свързани с теорията и методологията на дисертационното изследване 1.1. В какво се изразява новостта на дисертационната работа (основните резултати)?

Какво ново сте изследвали и получили Вие? По какво се отличава Вашите изследвания от известните резултати в...? Аналогични резултати са получени и от... По какво се отличават те от Вашите? В какво се изразява концепцията (основната идея) на Вашата работа? Какво ново Вие сте внесли в ...(теорията на управлението, практиката, теорията на вземане на решения, теорията на моделирането и т.н.)? Защо е нужно всичко това? Обосновете пълнотата на изследването на избрания предмет?

1.2. Какви проблеми са останали не решени, каква перспектива Вие виждате? 1.3. Каква техника за доказателство сте използвали (приложили)? 1.4. Какви предположения се въвели (съдържателни и формални)? 1.5. Кое управление е оптимално? Какви са механизмите? 1.6. Какви и как са използвани методите на ...(една или друга наука)? 1.7. Какви са основаният за класификацията (причисляването)...? 1.8. В какво се изразяват предимствата и недостатъците ...(предложения модел, метод

на решение и т.н.),в това число и в сравнение с известните? 1.9. Защо сте използвали концепцията ...(концепцията за равновесие,метода ,

стратегията, подхода и т.н.), а не ..., разглеждали ли сте...?Отчитали ли сте ...(произволна ключова дума, както от Вашата дисертационна работа, така и от теорията на управлението).

2. Въпроси, свързани с практиката 2.1. Какво е практическото използване?Какво се получава? За сметка на какво е?Какво

може да се предложи на практиката и какво може да се посъветват специалистите в практиката? Какво можете на препоръчате на практиците и може ли да им съдействате при внедряването и обучението на специалистите им?

2.2. Не е ли възможно специалистите в практиката да се справят без Вашите ... модели,методи, резултати и т.н.?

2.3. Как Вашите резултати може да се използват в... (другите раздели на теорията, други области на внедряване, в организацията, където е проведено изследването)?

2.4. При управление на какви...(системи,обекти, организации и т.н.?) е целесъобразно Вашите резултати да се използват(във всички или не)?

2.5. В какво се състои спецификата на ... (управлението, оптимизацията, технологията и т.н.) с помощта на предлаганите от Вас модели и методи?

2.6. Откъде ще се набира (взема) информация за използване (прилагане) на Вашите модели и методи?

2.7. Какви програмни средства се използват , какви програмни продукти и има ли програмна реализация ?

- 161 -

3. Въпроси, свързани с детайлни елементи от изследване 3.1. Какво е това (определение, съдържание и интерпретация, оптимизационен модел, метод на крайните елементи , асурови групи и т.н.)? 3.2. Разкажете по-подробно за ...(коя да е ключова дума от дисертационната работа или твърдение)? 3.3. Какво означава съдържателно (се разбира под ... в общия случай и във Вашия конкретен случай)? 3.4. В какво се изразява същността на ... (формула, теорема и т.н.)? 3.5. Разяснете (Пояснете) в какво се изразява ...(постановката на задачата, сложността на ..., идеята за решаване на...,техниката на доказване на..., апарата на ...за ... и т.н.)? 3.6. Уточнете смисъла и съдържанието на... ( термина, математическия модел, метода на решаване, влиянието на фактора Х върху параметъра У и т.н.)? 3.7. Какво е влиянието на фактора Х върху параметрите на оптимизация на ...?

ПРИЛОЖЕНИЕ 6.7

ДИСЕРТАЦИЯ: Грешки, установени от рецензентите и членовете на СНС.

1.Грешки в дисертациите за образователна и научна степен”ДОКТОР”

1.1.Авторефератът не съответства на съдържанието на дисертацията. 1.2.В автореферата има над 100 правописни, лексически, синтактически и стилови грешки. 1.3.Актуалността на дисертационната тема не е обоснована от докторанта. 1.4.В изводите на дисертацията (около 3 страници)няма съществени изводи. 1.5.Голяма част от изводите в дисертацията имат декларативен характер. 1.6.В края на главите на дисертацията няма изводи. 1.7.Изводите в дисертацията и автореферата не съвпадат. 1.8.Изводите в дисертацията и автореферата нямат научна и приложна значимост. 1.9.Изводите в дисертацията не са конкретни и не съответстват на съдържанието й. 1.10.Изводите в дисертацията не съответстват на експерименталното изследване и нямат практическа и научна стойност. 1.11.Изводите в дисертацията, характеризиращи нейната научна новост, напълно са преписани от дисертацията на научния ръководител. 1.12.Изводите в дисертацията са некоректни и имат абстрактен характер. 1.13.Дисертацията няма характер на теоретична разработка и затова няма научни изводи. 1.14.Авторът без основание твърди за новост в използваните от него методи, а тези методи ги има в учебната литература. 1.15.В текста на дисертацията се привеждат фамилии на учени, а в списъка на използваната литература ги няма. 1.16.Авторът почти не анализира литературата по проблема на изследването и не използва голяма част от съвременните източници. 1.17.В дисертацията от 93 източника в списъка на литературата, освен работи на научния ръководител, реално се анализират и използват само 3 източника. 1.18.Анализът на научната литература по изследвания проблем е непълен. 1.19.От 152 източника само на 28 се позовава докторанта в текста на дисертацията. 1.20.Приведените от докторанта литературни източници не принадлежат на дадената научна специалност, на голяма част от тях докторантът не се позовава в текста. 1.21.В дисертацията докторантът декларира, че използва оригинални математически модели и методи, програмни продукти, но те не са такива, а са известни. 1.22.Математическият модел, представен като нов научен резултат, не е такъв. 1.23.Математическият модел, който се представя като нов и оригинален, е известно

- 162 -

уравнение, което не се използва съвсем правилно. 1.24.Материалът в дисертацията е с ниска степен на достоверност. 1.25.Статистическата информация не е обработена коректно с методите на математическата статистика. 1.26.Резултатите от изследването не са потвърдени от статистически обработения материал. 1.27.В дисертацията няма изводи, които да представляват научна ценност. 1.28.Дисертацията няма основните черти, характерни за всяко комплексно научно изследване. 1.29.Дисертацията по своя характер не е научна работа, а повечето е методическо пособие. 1.30.По начина на оформяне дисертацията повече прилича на научно-методично издание. 1.31.По съдържание дисертацията повече прилича на разгърната докладна записка. 1.32.По съдържание дисертацията не принадлежи към научна работа. 1.33.В дисертацията има голям брой грешки, написана е небрежно, има необосновани изводи. 1.34.Авторът е определил обекта на изследване, но предметът – не. 1.35.В дисертацията неправилно е определен обекта на изследване. 1.36.Обектът на изследване не съответства на целта на изследване, т.е. не е типичен за целта на изследването. 1.37.Авторът няма необходимият брой публикации по темата на изследване. 1.38.Авторът е публикувал само две работи, които не съдържат нито един резултат, представен в изводите на дисертацията. 1.39.Авторските свидетелства нямат отношение към дисертацията. 1.40.Алгоритмите и програмата за решаване не са оригинални разработки и нямат научна стойност. 1.41.В практическото пособие, представено в автореферата като публикувана работа по дисертацията, няма резултат, които да е следствие от изследването по темата на дисертацията. 1.42.Приложените към автореферата публикации не съдържат резултати от дисертационното изследване. 1.43.Недостатъчен е б роят на публикациите в специализирани научни с писания. 1.44.Публикациите към дисертацията само частично включват материали от дисертацията. 1.45.Основните резултати от дисертационното изследване не са публикувани в специализирани издания, а в регионални сборници на конференции. 1.46.Основните резултати от дисертационното изследване са публикувани в издания, които ги няма в Народна библиотека, ЦСБ и други централни библиотеки. 1.47.Публикациите на докторанта по дисертационното изследване не са известни на научната общност на Р. България. 1.48.Резултатите от дисертацията са публикувани по начин, който не съответства на изискванията (2 броя са резюмета, а 3 са докладвани на регионални конференции и не са публикувани). 1.49.Статиите на докторанта само частично включват материали от дисертацията. 1.50.Статиите, представени от докторанта са с обем 1 страница или 2,5 страници, което е недостатъчно, за да се представят основните приноси. 1.51.Четири от пет научни работи на докторанта по дисертацията не съдържат резултати от нея. 1.52.От 5 научни работи цитирани в автореферата 4 са доклади на конференции и не са публикувани, а са представени със служебни бележки. 1.53.Представените научни работи са на СD, а не са отпечатани, т.е. не са достояние на научната общественост. 1.54.Дисертацията е изпълнена съгласно изискванията, но специалността, по която се извършва защитата е избрана не удачно. 1.55.Тематиката на проведеното изследване не съответства на избраната специалност.

- 163 -

1.56.Глава 2 “Теоретична постановка на изследването” има описателен характер. 1.57.Дисертацията има логически не свързана структура. 1.58.Логическата структура на дисертацията е не ясна и са разместени елементи в структурата. 1.59.Съдържанието на глава 1”Анализ на състоянието на проблема” на дисертацията не съответства на темата на дисертацията. 1.60.Съдържанието на глава 3”Методика на експерименталното изследване” има характер на методическа разработка, а не научно изследване. 1.61. В глава 3 “Методика на експерименталното изследване” има пропуснати съществени елементи, което не позволява да се прецени достоверността на получените резултати. 1.62.В глава 3 “Методика на експерименталното изследване” не са дадени характеристиките на оборудването и екипировката от уреди, с които се извършва изследването, т.е. измерването на входните и изходните параметри на обекта. 1.63.Текстът на дисертацията изисква съществена литературна редакция. 1.64.Текстът на дисертацията е изпъстрен с терминологически неточности, употребяват се стари и нови термини за едно и също нещо. 1.65. Употребяват се термини от други научни области, без да се обосновава тяхната същност. 1.67.В дисертацията има текстове заимствани от други автори, без да се цитира източника. 1.68.В дисертацията има заимствани идеи, научни резултати и фактически материали на други автори, без да се цитират източниците. 1.69.В дисертацията се съдържат пряко в заимствани постановки и текстове от други работи без цитиране. 1.70.Илюстративния материал в дисертацията напълно съответства на докторската дисертация на друг автор, която е отклонена от ВАК. 1.71.В дисертацията не, са отбелязани положения, които докторанта признава за нови, има противоречия в изследването. 1.72.В дисертацията не достатъчно е обоснована темата и научните новости, които са резултат от изследването. 1.73.В дисертацията няма ясна формулировка на обекта на изследване и няма мотивите за избора на обекта. 1.74.В дисертацията няма ясно обоснована научна новост или резултати с практическа значимост. 1.75.В дисертацията са приведени общо известни факти и практически няма положения, които се квалифицират като научна новост. 1.76.В дисертацията няма научна и практическа новост. 1.77.Наименованието на дисертацията не съответства на съдържанието. 1.78.Наименованието на дисертацията не съответства напълно на съдържанието на дисертационното изследване. 1.79.Недостатъчна е теоретическата обосновка на темата на дисертацията. 1.80.Недостатъчна е обосновката на научните приноси. 1.81.Новостта на дисертационната работа не е потвърдена от съдържанието й. 1.82.Положенията, формулировките на научната новост, всъщност не са такива. 1.83.В работата няма научна новост или елементите на новост са недостатъчни. 1.84.Дисертацията има редица грешки, повторения и се разглеждат проблеми, несвързани с темата на изследването. 1.85.Авторът не е определил целта, задачите и теоретичната база на експеримента. 1.86.В дисертацията предметът на изследване не е съгласуван с целта и задачите на изследване. 1.87.В дисертацията няма резултати от собственото изследване. 1.88.Некоректно са обработени резултатите от експерименталното изследване. 1.89.Използват се некоректно методи и критерии от математическата статистика.

- 164 -

1.90.Има несъответствие между датата за внедряване на резултатите от експеримента и началото на провеждане на експеримента. Документът за внедряване е издаден с дата преди да се започне експерименталното изследване. 1.91.Експерименталната част на изследването не е свързана непосредствено с темата на дисертацията. 1.92.Експерименталното изследване е по въпрос, който е второ степен в дисертацията. 1.93.Авторът не е анализирал основните направления на изследването. 1.94.В дисертацията няма методика за провеждане на експериментално изследване. 1.95.В дисертацията не са формулирани положенията, които се представят на защитата. 1.96.В дисертацията няма методична част, голям е броят на граматичните грешки. 1.97.Литературата в дисертацията не е оформена съгласно изискванията. 1.98.В дисертацията няма сравнение на собствените резултати с известните в литературата. 1.99.В дисертациите са приведени недостоверни резултати от изследването, работата е недовършена. 1.100.В работата има съществени научно-методически грешки и недостатъци (контролната група не е репрезативна и др.). 1.101.Всички основни резултати в дисертацията непосредствено следват от вече известните литературни източници. 1.102.Дисертационното изследване е проведено, без да се използва изчислителна техника. 1.103.В дисертацията има противоречиви съждения и твърдения. 1.104.Научната концепция на дисертацията се базира на главната идея на друга работа. 1.105.Некоректна и неразбираема е постановката на задачите на изследване. 1.106.Няма протоколи от първичните експериментални изследвания. 1.107.Рецензентите не са специалисти по профила на дисертацията. 1.108.Грешки при съставяне на схемата на изследване и провеждане на научните опити. 1.109.Предварителното обсъждане на дисертацията е проведено п ри отсъствие на специалисти в областта на дисертацията. 1.110.Докторантът е зле ориентиран в представената за защита дисертация. 2. Грешки в дисертациите за научна степен”ДОКТОР НА НАУКИТЕ” 2.1.Авторефератът не отразява в пълна степен съдържанието на дисертацията. 2.2.Изнесените в автореферата, като основни резултати, не са нови. 2.3.В документите за внедряване не е отбелязана стойността на ефекта от внедряване на резултатите. 2.4.В работата не са приложени документи за внедряване. 2.5.В дисертацията основните задачи на изследване и научната новост са формулирани неясно. 2.6.В работата няма новост, която да съответства на нивото на докторска дисертация. 2.7.В раздела “Научна новост” има два пункта, които не носят информация отнасяща се до нови научни резултати. 2.8.В дисертацията няма или е недостатъчна научната новост и практическата ценност на резултатите от изследването. 2.9.Дисертацията не отговаря на критериите за новост и научно ниво. 2.10.Авторът е представил резултати, които са добре изучени и не излизат от рамките на упражнения за студенти. 2.11.Във в тори раздел на дисертацията се привеждат известни математически модели, а се твърди, че са нови. 2.12.В методиката за експериментално изследване са дадени методи за обработка на статистическата информация, които са известни и не се цитират първоизточниците. 2.13.Дисертационната работа е при наситена с общо известни положения, изводи и описания. 2.14.Авторът е използвал в експерименталната част на докторската дисертация материали от своята дисертация за образователна и научна степен”Доктор”.

- 165 -

2.15.Авторът е нарушил нормативните изисквания относно възможността да използва резултати от дисертацията за “Доктор по...”само в обзорната част на докторската дисертация или доразвити части от нея в другите раздели. 2.16.В дисертацията се защитават положения, които са били защитени в дисертацията за “Доктор по...”. 2.17.Дисертацията се базира на остарели изследвания, заимствани от дисертацията за “Доктор по...”. 2.18.Много от резултатите в дисертацията са заимствани от дисертацията за “Доктор по...”. 2.19.Някои изводи от дисертацията се съдържат и в дисертацията за”Доктор по...”. 2.20.Основните положения в дисертацията се базират на експериментален материал от дисертацията за “Доктор по...”. 2.21.Резултатите от изследването в дисертацията за “Доктор по...” напълно са включени в дисертацията за “Доктор на...”. 2.22.Авторът привежда в анализа на състоянието литература, която е за специалността (научното направление), а не по темата на дисертацията. 2.23.Авторът недостатъчно е изучил литературата: от 242 източника само 15 са от последните 5 години, а за 10 години - още 19 източника. 2.24.В литературния анализ не са използвани и анализирани последните световни достижения. 2.25.В списъка на литературата са включени работи на докторанта, които нямат нищо общо с темата на дисертацията. 2.26.В литературата са включени 47 работи на докторанта, но само 4 са споменати в текста. 2.27.В работата има много грешки, повторения, некоректни записи, не ясни и съмнителни твърдения. 2.28.В дисертацията няма ясна методика и теоретична база, оформена е крайно небрежно. 2.29.Дисертацията е изпълнена с много нарушения на изискванията на ВАК. 2.30.Получените от автора данни методически са обработени неграмотно. 2.31.Работата е написана небрежно, с груби грешки, неясни твърдения и много известни решения. 2.32.В списъка на научните работи, които отразяват основните положения на дисертацията, са включени работи, които са част от дисертацията за “Доктор по...”. 2.33.Монографията на автора, която е записана в автореферата като публикация я няма в Народната библиотека. 2.34.Представените книги към дисертацията ги няма в Народната библиотека и другите централни библиотеки у нас. 2.35.Част от представените авторски свидетелства включени в списъка към автореферата са много малко свързани с тематиката на дисертацията. 2.36.Монографията, включена в автореферата, е без изходни данни на издателството. 2.37.Монографията включена в автореферата е издадена в нарушение на изискванията на БДС. 2.38.Монографията, приложена в списъка на автореферата, е учебно пособие. 2.39.Нарушено е изискването за минимален брой и обем на публикациите по основното съдържание на дисертацията. 2.40.По темата на дисертацията е публикувана само една работа, оформена с нарушения на БДС. 2.41.След защитата на дисертацията за “Доктор по...” са публикувани само 3 тезиса на доклади, което е основание да се смята, че резултатите в докторската дисертация не са известни на научната общност. 2.42.Резултатите от докторската дисертация не са отразени в специализирани научни издания по профила на дисертацията. 2.43.Състоянието на публикациите и апробацията на резултатите от дисертацията не съответства на изискванията за дисертации за “Доктор на ...”.

- 166 -

2.44.Докторантът няма достатъчно публикации, които да съответстват на нивото за докторска дисертация. 2.45.Апробацията на резултатите от докторската дисертация е само на семинари без публикуване на тезиси или сборник с доклади. 2.46.Голяма част от публикациите не касаят текста на дисертацията. 2.47.Голяма част от публикациите (10 от 16)са кратки тезиси на конференции или резюмета на докладите. 2.48.В автореферата са дадени публикации, дублиращи работите, които са на друг език, т.е. едни и същи работи са публикувани на два или три езика. 2.49.В публикациите към докторската дисертация не е отразен един от основните раздели на дисертацията. 2.50.В списъка на научните трудове в автореферата са дадени 4 статии, а фактически са публикувани само два. 2.51.В списъка на публикациите на автореферата има само 3 работи изпълнени без съавтори. 2.52.В списъка са включени авторски свидетелства, които имат много малка връзка с тематиката на изследването в докторската дисертация. 2.53.В списъка на публикациите на автора са включени работи, не касаещи темата на докторската дисертация. 2.54.В списъка на публикациите на автора са включени еднакви по смисъл и съдържание работи. 2.55.Книгата от автора няма ISBN, не е рецензирана от специалист, няма я в централните библиотеки. 2.56. Материалите от изследването са недостатъчно публикуване. 2.57.Насочеността на конференциите, симпозиумите и други форуми, където са докладвани работите на докторанта, не съответстват на специалността му. 2.58.Недостатъчен брой публикации в специализирани издания. 2.59.Основните положения и изводи в дисертацията не са станали достояние на научната общност. 2.60.Няма публикации след 2000 година, а сега е 2007г., когато се защитава дисертацията. 2.61.При излагане на резултатите в работата няма цитиране на собствени работи, а се ползват резултати от предходни работи на докторанта без до развитие. 2.62.Дисертацията не съответства на шифъра на специалността. 2.63.Темата не съответства на същността на специалността. 2.64.Авторът привежда научни положения, които пряко не касаят специалността. 2.65.Научните резултати нямат никакво отношение към специалността. 2.66.Нито един резултат на докторанта не съответства на научната специалност. 2.67.Съдържанието на докторската дисертация не съответства на специалността (шифъра). 2.68.В докторската дисертация има текстове, които са заимствани и са използвани идеи от други работи без позоваване на тези работи. 2.69.Докторската дисертация има големи текстови заимствани, без да се цитират авторите. 2.70.Темата на дисертацията не отговаря на съвременното ниво на световната и нашата наука по избраната специалност. 2.71.Темата на дисертацията е незначителна и много малка за научната степен ”Доктор на науките”. 2.72.В докторската дисертация се използват недостатъчно добри методи на изследване. 2.73.В работата няма формулирани научни проблеми, за решаване, на които може да се присъди научна степен”Доктор на науките”. 2.74.Докторската дисертация не съответства на нивото за научна степен”Доктор на науките4. 2.75.Изследването е проведено на ниско теоретично ниво. 2.76.Основния проблем в докторската дисертация е разгледан повърхностно, без използването на съвременна методология и научни методи. 2.77.Приложното значение на резултатите в дисертацията е незначително.

- 167 -

2.78.Дисертацията не съдържа достатъчно количество резултати за докторско ниво. 2.79.Авторът използва остарели показатели, които отдавна никои не използва. 2.80.Авторът не използва съвременни общопризнати методи. 2.81. В докторската дисертация не са получени нови научно обосновани резултати, които биха решили важен научен резултат. 2.82.В работата се използват остарели научни факти. 2.83.В работата не се поставят нови научни положения, не са получени нови теоретични и експериментални резултати, които по съвкупност да решават важен научен проблем. 2.84.Използват се не съвременен методологичен подход. 2.85.Практически няма нови научни резултати по специалността. 2.86.В дисертацията не са проведени изследвания по планиране на експеримента. 2.87.В докторската дисертация условията на експеримента са описани непълно. 2.88.Неграмотна е постановката на експеримента. Педагогически експеримент докторанта не е провеждал, а твърди, че е проведен такъв. 2.89.Няма първични материали при подготовката на докторската дисертация, журнал за работа, първични документи за експерименталното изследване. 2.90.Няма сведения за личния принос на докторанта в проведеното изследване и неговата реализация. 2.91.Експерименталната част на дисертацията е изпълнена на ниско ниво. 2.92.В дисертацията не са взети под внимание и не е използван приноса на чуждестранните учени за последните 5-7 години. 2.93.В дисертацията е недостатъчно (малко) теоретичното изследване. 2.94.В работата няма коректни теоретични положения. 2.95.В текста на дисертацията няма раздел”Препоръки за практиката”. 2.96.В трети раздел на дисертацията не е формулирана нито една постановка с ясни ограничения. 2.97.Всички научни положения в дисертацията имат декларативен характер. 2.98.Докторантът е представил, като собствени изследвания, статистически данни и държавни програми, над които е работила голяма група специалисти. 2.99.В дисертацията няма оригинални научни резултати. 2.100.Дисертацията не е самостоятелна и оригинална научна работа на един автор. 2.101.Дисертацията е претоварена с изчисления, нямащи научна стойност, и няма научна новост и практическо значение. 2.102.В дисертацията се съдържат малки неточности и необосновани твърдения. 2.103.Докторската дисертация е комплектувана от по-рано защитени работи и не е самостоятелна работа на докторанта. 2.104.Материалът, който е заявен в темата на изследване не е разкрит в текста на дисертацията и нито едно теоретично положение не го отразява. 2.105.Много от изводите на дисертацията съдържат общи, некоректни научно не потвърдени изказвания. 2.106.Научните резултати не са използвани в практиката и не се дават указания за използването им. 2.107.Не достатъчно подробна е информацията за методите и условията на провеждане на изследването, което поставя под съмнение коректността на математическите модели. 2.108.Основните научни положения на работата, получените нови резултати, формулирани от автора са във вид на анотация и в общи черти. 2.109.Основните резултати на дисертацията не са научни. 2.110.Грешки в уравненията и изчислителните процедури. 2.111.Предлаганите от автора технически решения имат недостатъчна теоретическа обосновка. 2.112.Работата не е изградена на основата на цялостен системен подход. 2.113.Резултатите носят декларативен характер и нямат доказателства.

- 168 -

2.114.Редици изводи не са потвърдени от резултатите на научното изследване. 2.115.Съдържанието на дисертацията е значително по-ниско по стойност, отколкото се декларира от автора. 2.116.Текстът на дисертацията не отразява логично и аргументирано съдържанието на проведеното изследване. 2.117.Теоретичните резултати имат съществени пропуски (празноти) и грешни твърдения. 2.118.Двамата от тримата рецензенти нямат отношение към проблемите на дисертацията. 2.119.Целта и научните положения, представяни на защитата, са формулирани некоректно.

ПРИЛОЖЕНИЕ 8.1.

ЧЕСТО ДОПУСКАНИ ГРЕШКИ В НАУЧНИТЕ ТЕКСТОВЕ

1. ПълниЯТ член Членува се този обект от мъжки род, който извършва действието от граматична гледна точка. ГраматичниЯТ извършител невинаги съвпада с реалния или логическия. Как да прецените кой е извършителят? Ами преценете кое е действието и попитайте кой го върши: Изречение: КамъкЪТ счупи прозорецА Действие: ...счупи... Въпрос: Кой счупи прозореца? Отговор: Камъкът. Извод: КамъкЪТ трябва да е с пълен член. Изречение: ПрозорецЪТ е счупен от камъкА. Действие: ...е... Въпрос: Кой е счупен? Отговор: Прозорецът. Извод: ПрозорецЪТ трябва да е с пълен член. А прилагателните кога? Ами когато характеризират мъжки извършители. Примери: ПродълговатиЯТ камък счупи прозореца. КрасивиЯТ прозорец бе счупен от продълговатия камък. Ако изречението е сложно, опитайте се да го разбиете на прости. ИзвършителЯТ във всяко от тях трябва да се членува пълно. Пример: ПрозорецЪТ е счупен от камъка, който калпазанинЪТ хвърли по него. Важно ! Ако пред съществително/прилагателно има предлог (от, до, на, пред и т.н.), значи със СИГУРНОСТ то НЕ СЕ членува пълно. Защо? Ами защото пред граматичния извършител никога няма предлог. Така че, ако се чудите дали да членувате пълно или не и виждате предлог пред нещото, престанете да се чудите. ПълниЯТ член НЕ е за него. Вероятно забелязвате, че граматичниЯТ извършител (камък, прозорец или калпазанин) може да съвпада с логическиЯ (камъка) или с реалниЯ (калпазанина), или да съвпада не с извършителЯ, а с потърпевшия (прозореца или неговия собственик) Остана само да се добави, че ако членувано мъжко съществително стои като заглавие, то трябва да се членува пълно: Например:ПрофесорЪТ; УчениЯТ; КапиталЪТ... Важно ! Едно общо прието правило, което може да Ви помогне.Пълен член пишем, когато можем да заменим въпросната дума, в която се съмняваме, с "Той". Когато думата можем да заменим с "Него", пишем кратък член. Примери: Кръчмарят си направи коктейл. - Той си направи коктейл. (Него си направи коктейл.) На кръчмаря му направиха коктейл - На Него му направиха коктейл. (На Той му направиха коктейл) Войникът напуска казармата. – Той напуска казармата (Него напуска казармата)

- 169 -

Казармата беше виновна за всички беди на войника.-Казармата бяха виновни за всички беди на войника.Него (Казармата бяха виновни за всички беди на ТОЙ) При съществителни от женски и среден род такива проблеми няма (Ябълката беше горчива, Ябълка беше горчива..., Човечето беше от дърво, Човече беше от дърво...). Пълен член се поставя и пред прилагателни, които като част на изречението се явяват определения. Отново се прилага проверката Той/Него. Веселият кръчмар си направи коктейл. – Той си направи коктейл. (Него си направи коктейл). На веселия кръчмар му направиха коктейл. – На Него му направиха коктейл. (На Той му направиха коктейл) Отново при женски и среден род проблеми няма. 2. Правилото за отрицателната частица "не" е следното. "Не" се пише отделно от глаголите" Примери: Не знам; Не мога; Не понасям; Не обичам; Не искам; Не отивай; Не влизай; Не мисли; Не ядат; Не пишем; Не спим; Не пият; Не пушат ”Не" се пише слято в невестулка, невеста, невен и други подобни думи, в които "не" не носи смисъл на отрицание. Също така и в началото на прилагателни и съществителни, в които има смисъл на отрицание. Примерно незнание, невалиден, непушач. 3. Главни букви 3.1. С главна буква се пишат личните имена (това си го знаем), географските обекти, като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици. 3.2. Когато наименованието е сложно, с главна буква се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание. 3.3. Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник. 3.4. Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа. 3.5. Когато глагол в единствено число завършва на "М", в множествено число завършва на "МЕ". Например: Гледам – Гледаме; Искам – Искаме и т.н. НО.... НЕ е ТАКА!!! Свиря – Свириме (истината е Свирим); Ходя – Ходиме (Ходим) и т.н. 4. По 4.1. По се пише с тиренце след него само когато е СРАВНИТЕЛНА СТЕПЕН на нещо си: по-умен ;по-смел ;по-добър ;по-щастлив. 4.2. Във всички останали случаи "по" показва мястото на извършване на действието и НЕ СЕ пише с тире: по улицата; по главата; по земята. 5. Основи на правописа в българският език Всяка дума в българския език се състои от: 1. Представка; 2. Корен; 3. Наставка; 4. Окончание. За да изписвате правилно думите, трябва да знаете кои са отделните елементи. Основата на думата е корена. За пример ще дам корена "лив". По-лив-ам (по-представка + лив-корен + ам-наставка). Представката служи за уточняване. С нейна помощ една дума (корен) може да има няколко значение: По-лив-ане; Из-лив-ане; Раз-лив-ане. Наставката е след корена. Тя доуточнява значението на корена: По-лив-айки; По-лив-ащ . Окончанието е след наставката. То служи за допълнително уточнение на субекта, който извършва действието: По-лив-ащ-а; По-лив-ащ-о; По-лив-ащ-и.

- 170 -

О Б Щ И П Р И Л О Ж Е Н И Я

Приложение 1. Изисквания за получаване на образователна и научна степен «Доктор»

1.Дисертационният труд трябва да е публикуван изцяло или в неговите най-съществени части, в които се съдържат основните приноси на дисертацията. 2.Дисертационният труд трябва да съдържа научни и приложни резултати, които представляват

оригинален принос в науката. Новостта и характерът на приносите в дисертацията се установява от рецензентите въз основа на направените в дисертацията сравнения на получените резултати с най-близките до тях от известната литература.

3.Рецензентите са длъжни да формулират основните приноси в дисертацията и да ги класифицират като научни и/или приложни.

Един научен или научно7приложен резултат представлява оригинален принос в науката, когато води до получаване на нови научни знания или до полезно увеличаване на знанията в дадена научна област, съдържа нови зависимости и изводи, доказва с нови методи и/или средства съществуващи теории и закономерности, или осигурява възможност за реализирането на нови ефективни методи, средства и подходи за тяхното практическо приложение.

4.Дисертационният труд, както и неговата публична защита, трябва да показват, че докторантът има задълбочени теоретични знания в областта на научната специалност и

притежава способността да извършва самостоятелни научни изследвания и да представя по убедителен начин получените резултати. Нивото на теоретични знания на кандидата се удостоверява от рецензентите и се потвърждава от СНС.

5.Способностите на кандидата за самостоятелни научни изследвания се оценяват от научния ръководител (или консултант), от рецензентите и от СНС. Отчитат се също и представените научни публикации по темата на дисертацията.

Важно! Препоръчва се основният текст на дисертационния труд да бъде в обем до 120 стр.и в неговата библиография да се цитират научни публикации по темата на дисертацията от наши и чужди автори, които да отразяват адекватно актуалното състояние на разглежданите проблеми. Изложението да бъде стегнато и по същество, като се спазват нормите на съвременния български език.

Приложение 2. Необходими документи за ВАК

1. Документите да бъдат перфорирани и подредени в папка с машинка по реда на описа.

ЗА НАУЧНО ЗВАНИЕ

1. Придружително писмо с опис на

документите – оригинал 2. Справки за н.зв. – 2бр. – оригинал 3. Доклад от Председателя на съвета –

оригинал 4. Протокол от заседанието на съвета –

оригинал 5. Рецензии (с вх. № и дата на постъпване

в съвета) – оригинал 6. Списък на публикациите с подпис на

кандидата – оригинал 7. Справка за приносите и цитиранията с

подпис на кандидата – оригинал 8. Молба за участие в конкурса – оригинал 9. Протокол от първичното звено (само

при участие с хабилитационен труд) – оригинал

ЗА НАУЧНА СТЕПЕН 1. Придружително писмо с опис на

документите – оригинал 2. Справки за н. ст. – 2бр. на бълг. 1 на

англ. ез.– оригинал 3. Информационни карти – СИРЕНИ – на

бълг. и англ. ез. - оригинал 4. Доклад от Председателя на Научния

съвет – оригинал 5. Протокол от заседанието на Научния

съвет – оригинал 6. Рецензии (с вх. № и дата на постъпване

в съвета) – оригинал 7. Списък на публикациите с подпис на

кандидата – оригинал 8. Молба до СНС за разкриване на

процедура за защита – оригинал 9. Протокол от първичното звено –

- 171 -

10. Протокол от НС с решението за обявяване на конкурса с приложена справка за учебен план – оригинал

11. Дипломи за висше образование и научна степен и звание – заверени копия

12. Творческа автобиография – оригинал 13. Ежедневник с обявата на конкурса –

оригинал или копие 14. Държавен вестник с обявата – оригинал

или копие 15. Всички други документи свързани с

хода на процедурата – оригинал или заверени копия

оригинал 10. Заповед за зачисляване – оригинал 11. Протокол за издържан изпит по

специалността – оригинал 12. Дипломи за висше образование и научна

степен и звание – заверени копия 13. Творческа автобиография – оригинал 14. Ежедневник с обявата за защита –

оригинал или копие 15. Всички други документи свързани с

хода на процедурата – оригинал или заверени копия

2. Шифърът и наименованието на научната специалност трябва да фигурират в

дисертациите, авторефератите, сирените и справките. Трудовете при процедури за научни звания да се представят в един екземпляр или копия заверени с подпис на кандидата. Дисертациите при процедури за научна степен – подвързани в два екземпляра, авторефератите – 20 бр.

3. Справките за научни степени и звания задължително трябва да се попълват на пишеща машина от секретаря на СНС/НС.

4. Документите по процедурите да се предават във ВАК от компетентно служебно лице. 5. Научните трудове, хабилитационните трудове, дисертациите и авторефератите трябва

да бъдат подредени в папки тип “Дело”, а не в кашони, куфари или пликове. Важно! Не се приемат документи в насипно състояние и не отговарящи на

изискванията. 6. Документите, необходими за легализиране на диплома за научна степен, придобита в

чужбина са: 1. Молба до Председателя на ВАК (свободен текст). 2 бр. 2. Две дисертации. 3. 20бр. Автореферати на български език. 4. Заверени копия от дипломите за висше образование и научна степен. (Дипломата

за легализиране да бъде с консулска заверка, както и официално заверен превод). - 2бр.

5. Информационни карти – “СИРЕНА” – попълнени на български и английски език.

Приложение 3. Професионална автобиография 1. Име, фамилия и служебен адрес, e-mail: 2. Дата и място на раждане: 3. Образование: (образование, вид, науч. ст.;н.звание; тема на дисертацията и т.н.) 4. Владеене на езици (чете, пише, говори; степени - отлично, добре, задоволително): 5. Област на научната квалификация: Надеждност на машините 6. Месторабота и длъжност: Лесотехнически университет-София 7. Заемани преподавателски длъжности до момента (в обратен хронологичен ред “от сега към преди” 8. Административно-управленски опит: 9. Четени лекционни курсове във висши училища: 10. Ръководство на докторанти (име, тема, година на защита) 11.Публикации (списък на основните). 12.Цитати у нас и в чужбина: 13. Участие в научни съвети и научни експертни комисии:

- 172 -

14. Членство в професионални научни асоциации, федерации, комисии, дружества и др.: 15. Награди, стипендии, специализации, гост професури, научен обмен: 16. Научни проекти - участие (минали, текущи, планирани) 17. Други (не описани в предишни рубрики) 6.05.2008 Изготвил: .........../П/........................ / /

Приложение 4. Изисквания към изданията за публикуване на научни трудове

1.Изисквания към изданията Основните изисквания към изданията са:● съставът на редколегията да е от учени с научни степени и научни звания (доктор на науките;доцент;професор);● изданието (сборник научни трудове;сборник доклади; монография и др.) да е въз основа на решение на научен съвет● тираж не по-малко от 100 броя;● оформлението да е съгласно изискванията на БДС; ● изданието да се предоставя най-малко на три централни библиотеки, като едната да бъде Народната библиотека;● материалът да е рецензиран;● рецензентите да са учени –специалисти в дадената научна област и да имат научни степени и научни звания;● на изданието на има адрес на издателството и печатницата;●изданието на има ISBN. 2.Как се оценява изданието? Всяко издание се оценява по:●тиража;●интернет варианта; ●състава на редколегията. 3. Изисквания към оформянето на материалите за публикуване. Основните изисквания се изразяват в следното:● да се използва шрифт Times New Roman;● вместо таблици е за предпочитане да се използват графики;● височина на буквите 12 или 14 пункта;● полета за страница формат А4: горно и долно - 2,5 cm;ляво и дясно - 2cm;● интервал между редовете (не по-малък от височината на буквите).

Приложение 5. Принципи за съставяне на списък от ключови думи При създаване и използуване на информационно-търсещи системи, особено значение

имат ключовите думи, които се извеждат при аналитико-синтетичната преработка на документите-рефериране, редактиране, индексиране.

Списъкът от ключови думи е предназначен за:♦използуване при разработване и използуване на автоматизирани информационно-търсещи системи в различни отрасли на науката и техниката;♦унификация и стандартизация на терминологията в конкретни области на науката и техниката.

Ключовите думи (КД) са нормализирани думи и устойчиви словосъчетания на естествения език, които представляват по същество термини или понятия в конкретните отрасли на науката и техниката и носят по съвкупност максимално пълна и сбита информация за съдържанието на документа (реферат, статия, научен труд, книга и т.н.).

КД трябва да отразяват всички основни аспекти от съдържанието на документа. Като ключови думи се използуват следните групи понятия, ако в документа се

съдържа оригинална информация за обозначения с тях предмет:♦обекти на изследване (техника на безопасност, производство, машини и т.н.);♦процеси и явления (вибрации, шум, заваряване, струговане и т.н.);♦вещества и материали (пластмаса, метали и т.н.);♦източници на вещества, замърсяващи околната среда (транспорт, отрасли на промишлеността и т.н.);♦характеристики на процесите (кин етически параметри);♦методи за изследване, анализ (спектроскопия, дефектоскопия, моделиране математическо и т.н.);♦прибори, апарати, устройства, изделия (датчици, филтри и т.н.);♦закони, уравнения, функции (функция на разпределение на Вейбул, уравнение на Волтер и т.н.);♦общо научни термини и прочие думи (обзори, стандарти, конференции , персона ли и т.н.).

- 173 -

Като КД може да се използуват както отделни думи, така и словосъчетания в пряка, непосредствена или в инверсна форма.

В инверсната форма на първо място стои думата, която носи основното смислово натоварване, а на второ-отнасящото се към нея прилагателно или съществително име. Например, форма гипсова;форма керамична и т.н.

В пряката форма съществителното име носи основното смислово натоварване и стои на второ място, а на първо-отнасящото се към него прилагателно или съществително име. Например: кол есен трактор; верижен трактор; универсален трактор и т.н.

При използуване на словосъчетания, където са включени собствени имена, последното трябва да стои на първо място. Например:Вейбулов закон;Кеплеров ефект и т.н.

КД може да са в единствено или в множествено число. В единствено число се използуват не изчисляеми термини, означаващи процеси, научни дисциплини, отрасли на промишлеността, названия на конкретни вещества или материали, характеристики на процеси и т.н. Например: програмиране, теоретическа механика, алуминий, инфлация и т.н.

В множествено число се използуват изчисляеми термини, означаващи: прибори, устройства, групови названия на материали, вещества и т.н. Например: филтри, стругове, метали и т.н.

В останалите случаи КД могат да имат формата както на единствено, така и на множествено число, в зависимост от това, изразява ли термина широко (родово) или тясно (видово) понятие. Пример: оптическа активност, но и: Оптически свойства.

Като КД може да се използуват само общо приети абревиатури, например, ЕИМ, ООН и т.н. Използуването на съкращения като КД е не допустимо. Не допустимо е да се използват синоними и омоними.

Приложение 6. Изисквания на НК на ВАК към дисертациите 6.1.СТАНОВИЩЕ И ИЗИСКВАНИЯ на СНС по педагогика при ВАК за системата

от критерии и показатели за присъждане на научни степени и звания в областта на педагогическите науки

Проблематиката и конструкцията, същността и логиката на дисертационните трудове за присъждане на образователната и научна степен "доктор по педагогика" и на научната степен "доктор на педагогическите науки" са сходни. Разликите са състоят в обхвата, сложността и значимостта на темите; на конструкциите и хода на теоретико-изследователския процес.

ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНА СТЕПЕН "ДОКТОР " 1. Дисертационният труд представлява теоретико-конструктивно, историко-

педагогическо, приложно-реализиращо или сравнително-педагогическо изследване в областта на педагогическата наука или на методиките на обучението. (05.07.01., 05.07.02, 05.07.03, 05.07.04). Разработваната в него проблематика отразява съвременното развитие на съответната научна област с нови аспекти на проблема.

2. Дисертационният труд съдържа оценъчен обзор на научните публикации по темата в национален и световен мащаб. В него обективно се очертават и по-възможност се подчертават конкретните научни и практико приложни приноси на докторанта.

3. Целта на дисертационната разработка произхожда от нейната тема, формулира се кратко и ясно (не описателно). Търсят се промени, модулации в изследователския обект, цялостно или частично осмисляне на конструктивни единици или аспекти.

4. Хипотезата (хипотезите) фиксира логично очаквания – зависимост между параметрите на изследвания факт или между него и други факти, конструктивни промени в по-сложни цялости, обосновани стратегии и етапи в развитието на явления в педагогическата реалност и науки.

5. При оценяване на научната обоснованост на дисертационната теза и хипотеза от съществено значение са:Научна осведоменост и информационна култура на докторанта;

- 174 -

Личностна позиция и самооценка;Научна новост на дисертационната теза, нейната оригиналност, реалистичност и прогностична насоченост;Научна аргументираност и убедителност на изследователската стратегия и технология (обхват и представителност на изследваната съвкупност, съобразно характера на изследването; прецизност при обработката и анализа на емпиричните данни; умения за тяхната педагогическа интерпретация; приложение на адекватни математико статистически, социологически, логически и други спомагателни методи в зависимост от характера на изследването).

6. Научно-теоретична и/или практическа приложимост: Развитие и обогатяване на педагогическата теория в определена насока; Осигуряване на педагогическата практика с конкретен педагогически модел.

7. Съответствие на автореферата с дисертационното изследване и обективност на самооценката за научните и приложно-практическите приноси.

8. Представяне на дисертационния труд и умения за защита: Синтетичност, точност и аргументираност на експозето;Отстояване на позиция и умения за научен спор и диалог.

9. Право на публична защита в СНС по педагогика получават докторанти, насочени от право имащи звена. При обсъждане на дисертационните трудове в състава на тези звена задължително участват най-малко 5 хабилитирани специалисти от съответната научна област.

10. Докторантът подготвя, отпечатва и предоставя на членовете на Съвета автореферат върху дисертацията си. В него в “снет вид” е отразена целостта на труда с основните приноси и публикации по темата.

11. За откриване на процедура за защита е необходимо докторантът да представи най-малко три научни публикации /студии, статии или поне една монография/, отпечатани в наши или чуждестранни научни издания, отразяващи съществени аспекти на дисертационната тема. Публикациите под печат се удостоверяват от съответните редакции.

Не се считат за публикации отпечатаните резюмета на научни съобщения и резюмета на доклади, изнесени на конференции, симпозиуми и други форуми.

12. Препоръчителният обем на основния текст на дисертационния труд да бъде около 150-200 стандартни страници, а на автореферата – не повече от 35-40 страници.

13. В седемдневен срок от решението на право имащото звено документите се подават в СНС по педагогика.

14. Прекият ход на защитата включва: кратък доклад от научния секретар на СНС по педагогика за редовността на процедурата и по-важни биографични данни за кандидата;

експозе на докторанта (не повече от 15-20 минути);представяне на рецензиите на труда; Обемът на рецензиите е не по-голям от 6-7 стандартни страници като поне един от рецензентите е професор, ст.н.с. І ст. или доктор на науките;изказване на научния ръководител на докторанта (или на ръководителя на съответното научно звена) за постижения и срещнатите от него трудности в процеса на работа по дисертацията;

обсъждане и оценка на труда от членовете на СНС и от други присъстващи на защитата;

отговори от кандидата на поставените въпроси, при които се оценява умението му да дава аргументирани, компетентни, ясни и точни обяснения, кратки и прецизни формулировки;

тайно гласуване от членовете на СНС чрез специални бюлетини;успешно защитена е дисертация, получила повече от половината гласове с “Да” от редуцирания списъчен състав на заседаващия съвет.

6.2.Препоръчителни научни и наукометрични ПОКАЗАТЕЛИ на научната комисия по икономически наукиза оценка на кандидатите за научни степени и научни звания

Научно-образователна степен “ДОКТОР”се присъжда, ако докторантът е разработил дисертация, която

1. Има ясно формулирани икономически проблем, цел и задачи.

- 175 -

2. Показва, че докторантът: • познава литературата и научните достижения в конкретната научна област; • откроил е нерешените или частично решени проблеми в конкретната научна

област; • може да систематизира и да осмисли критично съществуващите научни тези и да

заеме аргументирана позиция; • може да провежда успешно самостоятелно научно изследване; • може да оформи и изложи резултатите от научното изследване разбираемо,

логично и прецизно. 3. Съдържа научни или научно-приложни резултати, представляващи приноси за

науката или практиката, като: • допълнение към съществуваща теория или методология, което повишава нейната

валидност (респ.ефективност) или разширява полето на приложението й; • разработка на нов метод (подход) или усъвършенствуване на известен метод

(подход) за решаване на икономически проблем (клас икономически проблем); • приложение на съществуваща теория или методология за обяснение или анализ на

конкретни социално-икономически процси с формулирани изводи и препоръки за управленската практика;

• приложение на съществуващ метод (подход) за решение на конкретен икономически проблем с формулирани изводи и препоръки за управленската практика;

• други научни или научно-приложни достижения, които обогатяват икономическата теория и практика, вкл.постигнати чрез експериментална изследователска дейност.

4. Докторантът има минимум две публикувани самостоятелни научни статии в специализирани за страната или чужбина научни издания, които отразяват основни моменти от дисертацията.

6.3. Научни и наукометрични критериина НК по машинини наукипри оценка на кандидатите за присъждане на научни степени и звания

През последните 10 год. се проявиха някои тенденции в оценяването на професионалното развитие на научните кадри, които налагат осъвременяването на оценъчните критерии. Освен това в СНС и в НК “Машинни науки” при ПВАК постъпват документи и материали, оформени по начин, възбуждащ въпроси и дискусии на различни процедурни нива. С настоящите критерии се цели до голяма степен да се определят по-точно препоръчителните изисквания, така че да се избегнат някои от тези несъответствия в начина на представяне на материалите на кандидатите за научни степени и звания и тяхното оценяване.

1. Основни критерии • Положени изпити в съответствие с чл. 4 ал. 4 от ЗНСЗ и учебния план, по който се

обучава докторанта. По този критерий се оценява степента на постигане на образователната цел на тази степен.

• Защитена докторска дисертация в съответствие с чл. 4 ал. 2 и 3. • Минимум 4 бр., публикувани в научни списания или научни сборници, от които поне

една самостоятелна научна публикация. Авторефератът, в обем максимум до 32 стр., с анотация на английски език. • Справка за приносите на дисертационния труд, представена от кандидата. 2. Допълнителни критерии • Публикации в чужди издания. • Внедряване на резултати, потвърдени с документи. • Авторски свидетелства и патенти. 6. 4.ПРЕПОРЪКИ по процедурите, изискванията и оценяването на кандидатите за научни

степени и научни звания от НК по електротехнически науки, електроника и автоматика НК информира, че в своята работа по оценяването на кандидатите и даването на научни

степени и научни звания съгласно Закона за научните степени и научните звания, ще се придържа

- 176 -

към настоящите препоръчителни изисквания. HK по EHEA предлага на специализираните научни съвети и първичните научни звена, както и на кандидатите за научни степени и научни звания да се съобразяват с тези препоръки.

1.Докторантът трябва да е положил успешно всички запланувани изпити съгласно утвърдения Индивидуален план за обучение в организация, която е акредитирана да провежда обучение по научната специалност на докторантурата. Образователната програма на докторанта задължително включва изпит по научната специалност.

Дисертационният труд (с автореферат) е публично защитен пред Специализиран научен съвет (СНС) с права, дадени от Президиума на ВАК за провеждане на процедури по научната специалност на дисертацията.

Дисертационният труд трябва да е публикуван изцяло или в неговите най-съществени части, в които се съдържат основните приноси на дисертацията.

2.Дисертационният труд трябва да съдържа научни или научно-приложни резултати, които представляват оригинален принос в науката. Новостта и характерът на приносите в дисертацията се установява от рецензентите въз основа на направените в дисертацията сравнения на получените резултати с най-близките до тях от известната литература. Рецензентите са длъжни да формулират основните приноси в дисертацията и да ги класифицират като научни, научно-приложни и/или приложни.

Един научен или научно7приложен резултат представлява оригинален принс в науката, когато води до получаване на нови научни знания или до полезно увеличаване на знанията в дадена научна област, съдържа нови зависимости и изводи, доказва с нови методи и/или средства съществуващи теории и закономерности, или осигурява възможност за реализирането на нови ефективни методи, средства и подходи за тяхното практическо приложение.

3.Дисертационният труд, както и неговата публична защита, трябва да показват, че докторантът има задълбочени теоретични знания в областта на научната специалност и притежава способността да извършва самостоятелни научни изследвания и да представя по убедителен начин получените резултати. Нивото на теоретични знания на кандидата се

удостоверява от рецензентите и се потвърждава от СНС. Способностите на кандидата за самостоятелни научни изследвания се оценяват от научния

ръководител (или консултант), от рецензентите и от СНС. Отчитат се също и представените научни публикации по темата на дисертацията.

4.Препоръчва се основният текст на дисертационния труд да бъде в обем до 120 стр. и в неговата библиография да се цитират научни публикации по темата на дисертацията от наши и чужди автори, които да отразяват адекватно актуалното състояние на разглежданите проблеми. Изложението да бъде стегнато и по същество, като се спазват нормите на съвременния български език.

Приложение А МИНИМАЛНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА НАУЧНИ СТЕПЕНИ И НАУЧНИ ЗВАНИЯ

Настоящите минимални изисквания не са достатъчни за даване на исканата научна степен или научно звание. Te са препоръчителна долна граница на изискванията, съгласно които HK по EHEA дава научните степени и научните звания.

1.За научните звания "доцент" и "старши научен сътрудник втора степен": не по-малко от 3 статии в международни или чуждестранни издания, от които поне една в

реферирано международно списание по научната област на конкурса; участие в написването на поне едно учебно помагало по научната област на конкурса; две цитирания на научни трудове на кандидата в научни публикации на други автори. отразяване в базите данни ISI Web of Science, IEEE Xplore, INSPEC, CiteSeer, DBLP и др. 2.За научната степен "доктор на техническите науки" и научното звание "професор" (респ.

"старши научен сътрудник първа степен"):не по-малко от 5 статии в международни или чуждестранни издания, като поне 2 са публикувани в реферирани научни списания в областта на конкурса;5 цитирания на публикации на кандидата в научни публикации на други автори, от които поне 2 са публикувани в реферирани научни списания, отразяване в базите данни ISI Web of Science, IEEE Xplore, INSPEC, CiteSeer, DBLP и др.

3.За научните звания "професор" и "старши научен сътрудник първа степен": ръководство на или участие в международни научноизследователски или образователни

проекти; ръководство на един защитил докторант.

- 177 -

4.За научното звание "професор" - издадени 2 учебни помагала (респ. книги) в научната област на конкурса.

Приложение Б. РАНЖИРАНЕ ПО ЗНАЧИМОСТ HA НАУЧНИТЕ ПУБЛИКАЦИИ 1. Публикации са: a. научни монографични издания или части от тях; b. статии в научни списания; c. статии в сборници с научни трудове; d. патенти; e. доклади от научни конференции и симпозиуми; f. учебници и учебни пособия; g. внедрени разработки; h. рецензии на книги в международни и национални списания; i. реферати в международни и национални реферативни издания. 2. Когато трудът е колективен, делът и приносите на кандидата се удостоверяват писмено от

съавторите, а когато такова удостоверение липсва, се приема, че всички автори имат равно участие, независимо от реда, в който са упоменати.

HK по EHEA приема следното ранжиране по значимост на видовете публикации: А. Научни статии: статии в международни научни списания с им пакт-фактор; статии в реферирани международни научни списания; статии в енциклопедии; статии в научни сборници; статии в международни научни списания, достъпни само в електронен вид; доклади в сборници от международни научни конференции и симпозиуми; статии в национални научни списания и годишници; доклади в сборници от национални научни форуми (конференции и симпозиуми), в това число

и такива с международно участие; доклади в сборници от регионални научни форуми у нас. Б. Научни книги - монографии и студии: монография, отпечатана от международно научно издателство; глави от книга, отпечатана от международно научно издателство; монография, отпечатана у нас; глави от книга, отпечатана у нас. В. Учебници и учебни пособия: учебник на чужд език, издаден от международно издателство; учебник или учебно пособие на чужд език, издадени у нас; учебник на български език, издаден у нас; учебно пособие на български език, издадено у нас; Г. Патенти: патенти в чужбина; патенти у нас.

Приложение В. РАНЖИРАНЕ ПО ЗНАЧИМОСТ HA НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИТЕ ПРОЕКТИ И РАЗРАБОТКИ

1. Ръководител на научноизследователски проекти: международни (списък на проектите); национални (списък на проектите); с организации в професионалната област (списък на договорите). 2. Участник в научноизследователски проекти: международни (списък на проектите); национални (списък на проектите); с организации в професионалната област (списък на договорите). 3. Ръководител на образователни проекти: международни (списък на проектите); национални (списък на проектите); с организации в професионалната област. 4. Участник в образователни проекти: международни (списък на проектите);

- 178 -

национални (списък на проектите); с организации в професионалната област (списък на проектите). Приложение Г. РАНЖИРАНЕ ПО ЗНАЧИМОСТ HA НАУЧНАТА АКТИВНОСТ HA

КАНДИДАТИТЕ Им пакт-фактор на трудовете на кандидата и на трудове, в които той е цитиран (стойност). Научни отличия и награди от международни институции (списък на наградите). Пленарни доклади на международни научни конференции (списък на докладите). Членство в издателски съвети на международни научни списания (списък на списанията). Организиране на международни научни форуми (списък на научните форуми). Членство в научни програмни комитети (списък на научните форуми). Рецензиране на статии в международни списания (брой). Рецензиране на доклади на международни научни форуми (брой). Експертизи на международни проекти (брой). Четене на лекции в чужбина като поканен лектор (списък на темите на лекциите, часовете и мястото на изнасяне). Специализации в чужбина по проект за пост-доктор (къде и кога?). Научни отличия и награди от национални институции (списък на наградите). Рецензиране на наши дисертационни трудове (брой). Експертизи на национални научни проекти (списък на експертизите). Членство в международни професионални организации (списък на организациите). Членство в национални професионални организации (списък на организациите). Други специфични активности.

Приложение 7. Научни степени и звания Недопустимо е млади учени, докторанти да не правят разлика между научни звания и

научни степени у нас и в света.Това е нещо, което ще им трябва винаги и затова не трябва да допускат грешки.

В България образователните и научните степени и научните звания са регламентирани от Закона за научните степени и звания (ЗНСЗ) и Закона за висшето образование (ЗВО).

1. Образователни и научни степени 1.1.Образователни степени Образователните степени за лицата, завършили висше образование, са:бакалавър, в

т.ч.: професионален бакалавър по... (преди 2007 г. — „специалист по...“) — за

завършилите обучение 3-годишен курс на редовно обучение (3,5 или 4 години задочно) в колеж или университет с не по-малко от 180 кредита и положен държавен изпит или защитена дипломна работа; бакалавър - за завършилите 4-годишен курс редовно обучение (или 4- или 5-годишен курс задочно или индивидуално обучение) в университет, с не по-малко от 240 кредита и положен държавен изпит или защитена дипломна работа; магистър, в т.ч.:

за завършилите втората степен на обучение в университет - след придобита степен бакалавър, с продължителност минимум 1 година и не по-малко от 60 кредита; след придобита степен професионален бакалавър минимум 2 години и не по-малко от 120 кредита; в двата по-горни случая след полагане на държавен изпит или защита на дипломна работа;

за специалности, при които придобиването на степен магистър не изисква преминаване през обучение за степен бакалавър - с продължителност минимум 5-годишен срок на обучение и не по-малко от 300 кредита, след полагане на държавен изпит или защита на дипломна работа.

2. Научни степени :доктор (д-р) Примери: доктор по икономика; по химия; доктор инженер...доктор на науките (д. ... н.) Примери:Доктор на техническите науки (д.т.н.);

- 179 -

Доктор на физическите науки(д.ф.н.); Доктор на икономическите науки(д.и.н.)... почетен доктор по ЗНСЗ или доктор хонорис кауза по ЗВО 3.Научни звания 3.1.Във висшето образование за нехабилитирани преподаватели: ►асистент (ас.) ►старши асистент (ст. ас.)

►главен асистент (гл. ас.) за хабилитирани преподаватели: ►доцент (доц.) ►професор (проф.) 3.2.В научните изследвания за нехабилитирани изследователи: ■ научен сътрудник III степен (н. с. III ст.) ;■

научен сътрудник II степен (н. с. II ст.) ■ научен сътрудник I степен (н. с. I ст.) за хабилитирани изследователи: старши научен сътрудник II степен (ст. н. с. II ст.) старши научен сътрудник I степен (ст. н. с. I ст.) 3.3.В БАН Неофициално се счита, че още по-високи научни звания са тези на членовете на

Българската академия на науките: дописен член на БАН или член-кореспондент (чл.-кор.) действителен член на БАН или академик (акад.) 4.Аналози в чужбина: специалист – specialist; бакалавър - bachelor ;магистър -

magister ; доктор - PhD, DPhil (за Оксфорд) (Philosophy Doctor) ;доктор на науките - DSc

(Doctor of Science; в някой държави такава степен няма) ;асистент в университет - Asst. Prof. (Assistаnt Professor); доцент - Assoc. Prof. (Associate Professor) ;професор - Prof. (Full Professor) ;

научен сътрудник - Research Associate или Junior Researcher (в "западните" държави това е длъжност, а не звание) ;старши научен сътрудник - Research Scientist или Senior Researcher (в "западните" държави това е длъжност, а не звание); член-кореспондент - Associated Member of the Academy of Science (почти всички държави имат своя академия на науките, с асоциирани и пълноправни членове) ;академик - Member of the Academy of Science (почти всички държави имат своя академия на науките, с асоциирани и пълноправни членове)

5.Списък на научните степени Пълно название Съкратено название

доктор на архитектурните науки дархн доктор на биологическите науки дбн Доктор на ветеринарните науки двн Доктор на военните науки двоенн Доктор на географските науки дгн Доктор на геолого-минералогическите науки дгмн Доктор на изкуствознанието диск Доктор на историческите науки дин Доктор на медицинските науки дмн Доктор на педагогическите науки дпн Доктор на политологическите науки дполн Доктор на психологическите науки дпсхн Доктор на селскостопанските науки дссн Доктор на социологическите науки дсоцн Доктор на техническите науки дтн Доктор на фармацевтичните науки дфармн Доктор на физико-математическите науки дфмн Доктор на филологическите науки дфилн

- 180 -

Доктор на философските науки дфн Доктор на химическите науки дхн Доктор на икономическите науки дин Доктор на юридическите науки дюн Доктор по архитектурните науки Доктор по архн Доктор по биологическите науки Доктор по бн Доктор по ветеринарните науки Доктор по вн Доктор по военните науки Доктор по военн Доктор по географските науки Доктор по гн Доктор по геолого-минералогическите науки Доктор по гмн Доктор по изкуствознанието Доктор по иск Доктор по историческите науки Доктор по ин Доктор по медицинските науки Доктор по мн Доктор по педагогическите науки Доктор по пн Доктор по политологическите науки Доктор по полн Доктор по психологическите науки Доктор по псхн Доктор по селскостопански науки Доктор по ссн Доктор по социологическите науки Доктор по соцн Доктор по техническите науки Доктор по тн /доктор инжинер Доктор по физико-математическите науки Доктор по фмн Доктор по фармацевтичните науки Доктор по фармн Доктор по филологическите науки Доктор по филн Доктор по философските науки Доктор по фн Доктор по химическите науки Доктор по хн Доктор по икономическите науки Доктор по ин Доктор по юридическите науки Доктор по юн без научна степен б/с

Приложение 8 Видове процеси, технологии и явления Работен Производствен Физически Генетичен п р о ц е с Химичен Топлинен Геологичен Мисловен Педагогически Психологически работа взаимодействие Процес на синтез обмяна на веществата размножаване обучение

- 181 -

Технология обработване на обучение производство плетене шиене печене моделиране изчисление тренировка подготовка Физическо Химическо Геологическо я в л е н и е Обществено Природно ПРИЛОЖЕНИЕ 9 Как правилно да напишем автобиография (СV)? Какво е необходимо за автобиографията (СV)?

Добрата автобиография е едно от най-ефективното средство за търсене на работа! Запомнете три ключови момента: ► Във Вас е единственият шанс на преуспеете с помощта на автобиографията в този

момент, когато я четат за първи път. По правило, разглеждането на автобиографията не продължава повече о т2-3 минути. Ако не се привлече вниманието значи автобиографията не е свършила своята работа.

► При написване на автобиографията следвайте принципа на избирателност. Информацията за автобиографията следва да се подбера, като се изхожда от целта. Следователно, в автобиографията трябва да се включи описанието на тези аспекти от Вашия опит, които са значими за позицията, за която Вие претендирате.

► Доброто представяне на автобиографията може да стане повод за интервю, т.е. за лична среща с работодателя или неговия представител.

Важно! Вашата цел е да стане така, че четящия вашата автобиография да се срещне лично с Вас.

За какво да пишем в автобиографията? Елементите на Вашата автобиография са : ● Вашето име, адрес, номер на телефона (включително и кода на населеното място:

град, село, квартал в големия град). ● Цел (не е задължително, но е желателно): кратко описание за това, каква длъжност

искате и защо вие претендирате за нея (не повече от 5-6 реда, но най-добре е 2-3 реда). ● Трудов опит в обратен хронологичен ред (отначало се показва последното работно

място)Тази част е основна. Посочете датата на започване и напускане на работата, наименованието на организацията, названието на длъжността (те могат да бъдат няколко, ако сте израствали в кариерата), и кратко опишете длъжностните задължения и производствените постижения, ако имате такива. При описание на вашите постижения използвайте глаголи действия, такива като развивал, икономисвал, увеличил или съкратил.

● Образование (колко време е минало от вашето завършване на учебното заведение;практически опит и постижения;награди и отличия; научни и приложни направления, които съответстват на Вашите цели и интереси).

- 182 -

● Допълнителна информация: владеене на чуждестранни езици и компютър, наличие на лидерски качества, членство в професионални организации и т.н. (хобито трябва да се спомене само ако е в пряка връзка с желаната работа).

● Упътване за възможности за предоставяне на препоръки.

Каква трябва да бъде автобиографията? ■ Основни изисквания към стила на написване на автобиографията: -краткост; -конкретност; -активност(никога не пишете участвал, оказал помощ и т.н.); честност. ■ Избягвайте използването на местоимението АЗ. ■ Необходимо е да бъдете пределно конкретни в избора на формулировки: ● не трябва да пишете: -занимавал съм се; -помагал съм при определянето на грешки; -бързо усвоявам нови знания. ● трябва да пишете: -обучил съм двама нови служители; -съкратих грешките на 15%,и с това икономисах на фирмата 40 000 лева; -усвоих нови процедури за рекордно кратък срок- за две седмици. ■ Не бъдете многословни и избягвайте пасивните форми: ● не трябва да пишете: -отговарях за изпълнението...; -намерих следващата възможност...; -моите отговорности.... ● трябва да напишете: -изпълнявах...; -ефективно използвах...; -отговарях за... . ■ Предпочитайте позитивната информация негативно: ● не трябва да пишете: -разглеждах жалби на...; -предотвратих снижаването на ръста на продажбите...; -издигнах се в длъжност...; ● трябва да пишете: -помогнах на клиентите...; -повиших потенциала на продукта на пазара....; -повишиха ме на длъжност... . ■ Концентрирайте вниманието на Вашите постижения: ● не трябва да пишете: -там поработих три години...; -изпълнявах допълнителна работа....; ● да пишете: -получих повишение в длъжност и два пъти повишение на заплатата; -винаги изпълнявах работата в срок. За какво не трябва да пишете в автобиографията? ■ Не трябва да включвате във Вашата автобиография: -цялата ваша трудова биография.Общо взето Вашия потенциален работодател се интересува само от последните 2-3 местоработи и период не повече от 5-7 години; -вашите физически данни;

- 183 -

-ваша фотография; -причините, по които сте напуснали работа; -изисквания към заплатата; -имената на хората, които ви дават препоръки (подгответе този списък, може да ви потрябва по време на събеседването). ■ Проверете Вашата автобиография по следните позиции: -помолете някой, който добре знае езика , на който е написана автобиографията за да я провери; -в описанието на настоящата работа използвайте глаголи в сегашно време, например:работя, проектирам,съответно при описание на предишните место работи използвайте глаголи в минало време: работих, проектирах; -бъдете последователни:ако един път сте използвали съкращение, използвайте го в цялата автобиография(но винаги пояснявайте пълното наименование, когато го употребите за първи път); -избягвайте дълги фрази и мъдрости; -проверявайте за грешки; -огледайте дали Вашата автобиография е оформена в един стил; -изберете стил , който лесно се чете (големи полета, не малък шрифт,достатъчно разстояние между изреченията и т.н.); -използвайте бяла хартия с добро качество; -много важно е да поместите автобиографията на една, максимум на две страници; бъдете уверени, че Вие може да потвърдите цялата информация, която Вие с те включили в автобиографията.

Много добре е да съставите автобиографията на два езика. Разумно е към автобиографията на чуждия език да предявявате същите изисквания относно оформянето, грамотността и стилистичното единство, както и към автобиографията на български език.

Накрая на автобиографията поставете дата и подпис.

ПРИЛОЖЕНИЕ 10 ПРИЛОЖЕНИЕ 11.

Транслация на български букви на латиница Не буквени знаци на кирилица

Букви на кирилица

Латинска транслация на български

Изображение на знака

Наименование на знака

А a . точка Б b , запетая В v ; точка с запетая Г g : двоеточие Д d ... многоточие Е e - дефис Ж zh — тире З z ? въпросител знак И i

! удивителен знак Й j ” кавички над реда К k

„ кавички под реда

Л 1 « кавички откриващи реда

- 184 -

М m » кавички затваряща реда

Н n ( скобка откриваща О о

) скобка затваряща

П p § параграф Р r

№ номер

С s ’ апостроф Т t

У u Ф f Х x

Ц cz, с Ч ch

Ш sh Щ sth Ъ a' Ь ` Ю Я

yu ya

ПРИЛОЖЕНИЕ 12

Любими допинг вещества

1.Кафе. Разтворимо или мляно кафе.Без захар, но с малко сметана.Кафето ободрява и подобрява паметта.То: ►буди само очите,а не и мозъка; ►действа само след 30-40 минути; ►действа в продължение на 1-2 часа, не повече; ►задържа течности в организма; ►възбужда апетита; 2.Какао. Разбуждащия ободряващия ефект е голям.Необходимо е мляко. Може в кафето да се добави 0,5 доза какао. 3. Зелен чай. Има хубав приятен аромат, ободряващ ефект.Приятен е с парче лимон. 4. Аптечни препарати. Кофеин в таблетки; Извлеци от женшен и китайски билки.

ПРИЛОЖЕНИЕ 13

21 СЪВЕТА ЗА ДОКТОРАНТА

А. Подготовка на дисертацията 1. Не пишете много. Дисертацията не е "Война и мир", а Вие не си Лев Тольстой.

Дебелата дисертация действа на рецензентите като червения цвят на бика. 2. Не пишете кратко. Това свидетелства или за голям талант, или за умствена

ограниченост. Нито едното, нито другото рецензентите ще Ви простят. 3. Обмисляй внимателно заглавието на дисертацията - то е като шапката за жена в

напреднала възраст.

- 185 -

4. Не прекалявайте с критиката на тези, които преди Вас са се потили над същите или подобни проблеми.

5. Не тупайте по рамото класиците на естествознанието. 6. Не си вирете носа. Не мислете, че всички наоколо са невежи и че Вие сте най-умният.

Избягвайте личното местоимение "АЗ". Заменете нахалното “Аз смятам” със скромното”По всяка вероятност”,”Може да се смята” и т.н.". Използвайте безличната форма на глаголите.

7. Проверявайте качеството на дисертацията си чрез домашните и колегите си. Нормалната дисертация трябва да предизвиква у читателите и слушателите неволно прозяване, постепенно преминаващо в здрав сън. Разделите, пораждащи някаква форма на вълнение, трябва да се преработят. Не се радвайте, ако не изкушен слушател твърди, че всичко му е ясно - това е сигурен признак, че научната аудитория няма да те разбере.

8. Помнете, че преписването от един източник е плагиатство, от два-компилация, от три и повече е дисертация.

9. Спазвайте мярка при подбора на литературата “за” и “против”. Когато в дисертацията има много материал “против”, се появяват съмнения за правилността на Вашите знания;ако се привеждат само материали “за”, не е ясно, в какво е Вашата заслуга.

Б. Подбор на рецензенти 10. Рецензентът е централната фигура при защитата. 11. Оптималният рецензент трябва да има добра представа за предмета на дисертацията,

но не трябва да бъде голям специалист в конкретната област. Недобре запознат с проблема рецензент може да окаже мечешка услуга, като хвали точно онова, което би трябвало умерено да ругае. Корифеят пък може да намери някоя дребна грешка и да направи от мухата слон. 12. Избягвайте да каните за рецензенти млади доценти. Те тепърва се борят за "място под слънцето" и в стремежа да изтъкнат себе си, ще преровят дисертацията Ви за неточности, пропуски и грешки. Обръщайте се към беловласи деятели на науката и техниката, тъй като с приближаване на старостта всички ставаме, ако не по-добри, то във всеки случай по-лениви.

13. Постарайте се да направите потенциалните рецензенти свои съучастници. За целта се обръщате към тях за съвети и им благодарете за ценната помощ. С това ще демонстрирате своето нищожество и тяхното превъзходство. Така "врагът" ще бъде заинтересуван от успеха на защитата Ви, тъй като кой би се обявил против собствените си препоръки?!

14. Отзивите си пишете сами, знайте, че по-добре от Вас никой не може да ги напише. В. Защита на дисертацията 15. Защитата е моноспектакъл. Артист е докторантът, декори - плакатите, публика –

Специализирания научен съвет (СНС), критици - рецензентите. Но не забравяйте, че за разлика от театралното представление, защитата не може да бъде повтаряна.(бел.на преводача-Може,след 1 година).

16. На катедрата се дръжте прилично. Не си бъркайте в ушите, не се секнете шумно, не пийте често вода, не въртете показалката над главите на седящите в президиума.Главното е да не правите големи паузи.

17. Ако докладът е написан, не се стремете да го декламирате наизуст, а от време навреме поглеждайте в листите пред себе си. Мънкането на докторанта предизвиква възмущението на слушателите. Старайте се да говорите ясно, но монотонно. Колкото повече членове на СНС ще дремят или мечтаят за личните си работи, толкова по-скоро и по-успешно ще мине защитата.

18. Използването на илюстративен материал е много важно. Използвайте шрайбпроектор, а още по-добре - LCD-панел или мултимедиен проектор. Постарайте се да блеснете с количеството и качеството на фактическия материал. При това е важно да покажете качествен фактически материал. Изкомандвайте механика: “кривите и таблиците от № 8 до 26 да пропусне. При това не трябва да махате нищо съществено;тук се намират неща, които не се отнасят към дисертацията. Механика, все едно няма да пропусне нищо, но аудиторията ще я плени факта, че имате голямо количество материал по дисертацията, който

- 186 -

бихте могли да представите. 19. Използвайте шрайбпроектор, а още по-добре - LCD-панел или мултимедиен

проектор. Постарайте се да блеснете с количеството и качеството на фактическия материал. 20. В заключителното си слово благодарете и се кланяйте, кланяйте се и благодарете.

Стриктно спазвайте необходимата йерархия. На отсъстващите благодарете по-малко, а на присъстващите - повече.

21. След успешна защита уреждайте банкет. Там всички ще Ви декларират, че са гласували с “ДА”, макар че в урната са намерени 2 “Бели бюлетини” и една “Не”.· Съставено от скучаещи членове на Научни съвети по време на защити на дисертации и размножено от докторанти.

ПРИЛОЖЕНИЕ 14

Младият Алберт притежавал огромна любознателност, едно необяснимо влечение към тайните на мирозданието, към природния и вселенския ред. Този силен стремеж, почти страст в изследване на природата датира от пет годишна възраст. Тогава татко Херман решил да изненада болния си син и му донесъл подарък – джобен компас. Запленено от чудното движение на стрелката, момчето твърдо решило, че ще търси да открие тайнствената сила, която я движи. Колкото повече расте, толкова светът го пленява със своето многообразие, циклични явления и чудни закономерности. В спомените му намираме следните мисли:“Там, навън, беше този голям свят, съществуващ независимо от нас, хората, и стоящ пред нас като огромна вечна

загадка, която поне отчасти е достъпна за нашите възприятия и разум. Изучаването на този свят ме примамваше като освобождение и аз скоро се убедих, че мнозина от тези, които ценях и уважавах, бяха намерили своята вътрешна свобода и увереност да се отдадат изцяло на това занимание.”

Първият бисер в поредицата научни шедьоври е докторската му дисертация “Ново определение на размерите на молекулите”, разпростряна само на 21 страници и няма нито едно цитирано заглавие.

“Двадесет и една страница! – удивено би възкликнал всеки млад съвременен учен.– Кой днешен Специализиран научен съвет ще обсъжда подобна скромна по обем дисертация? За чест на професорите от Цюрихския университет трябва да признаем, че те оценили труда на Айнщайн по достойнство. Макар и плахо, един от рецензентите, професор Алфред Клайнер, върнал работата на докторанта със забележка, че тя е твърде кратка. Айнщайн добавил едно изречение и дисертацията била приета безусловно.”

ПРИЛОЖЕНИЕ 15

Тостове за учени, научни ръководители, докторанти и млади учени

В небесния простор лети голяма бяла птица. Със спокойни и силни махове на огромните си криле птицата неотклонно следва пътя си към залеза. До нея лети малка пъргава птичка, която ту излиза пред голямата птица, ту изостава, ту се гмурка отдолу или пък прави пируети във въздуха. Едва скривайки нетърпението си, малката птичка пита: - Кажи ми, о, голяма бяла птица, на къде летим?

- 187 -

Голямата бяла птица продължава уверено да маха с криле и дори не поглежда към малката си спътничка. След още няколко бързи пируети малката птичка отново задава въпроси си: -О, голяма бяла птица, накъде летим? Голямата бяла птица поглежда едва-едва малката нетърпелива птичка, продължава да маха уверено със силните си криле и отговаря:-Не зная. Да пием за научните ръководители, чиито достойнства понякога се състоят не в това, че знаят накъде ни водят,а в увереността, с която ни водят!

♣♣♣ На една тучна планинска ливада спокойно си пасял стадото овчар. Изведнъж от небето се спуснал орел. Той сграбчил в огромните си нокти най-охранения млад овен и излетял с него във висините. Овчарят побягнал в селото и за почнал да вика за помощ. Наизлезли млади мъже с пушките си и се прицелили в орела, който все още кръжал над селото. Много пъти стреляли, но никой не могъл да улучи гордата птица. И тогава, когато орелът и неговата жертва-младият овен се издигнали толкова високо, че вече били не достигаеми за куршумите, един млад, силен и красив юнак стрелял със своята пушка и улучил орела право в сърцето. Гордата птица разтворила ноктите си и като камък паднала в прораста, а овенът полетял по-нататък. Приятели мили, да пием за това-гордите орли в науката никога да не падат, а овните в науката никога да не летят!!!

♣♣♣ Старото дърво гори най-добре,да яздиш стар кон е най-безопасно, старите книги са най-поучителни, старото вино е по-ценно от младото, на старите приятели, на своите учители и своите научни ръководители човек винаги може да се уповава.

Да пием за старите приятели, за нашите учители и за нашите научни ръководители, на които винаги може да разчитаме!!!

♣♣♣ Мъжете са млади, докато обичат. Жените са млади, докато ги обичат. Да пием за нашата младост!!!

♣♣♣ Мъдрият Омар Хайам съветвал: “Общувай само с хора, достойни за твоето приятелство! Забрави подлеците, не се унижавай! Ако подлият ти предложи лекарство-излей го! Ако мъдреща ти предложи отрова - изпий я!” Да пием за хората, които ценим и на които вярваме безусловно!!!

♣♣♣ Млад учен е защитил докторската си дисертация. -Не зная как да Ви се отблагодаря !-възкликнал доволен докторанта. - Драги мой, от мига, в който човечеството е изобретило парите, това изобщо не е проблем. Да пием, приятели, за умението да благодарим по подходящ начин на Научния си ръководител!

♣♣♣

- 188 -

Попитали един учен: - Кого от твоите докторанти обичаш най-много? Той отговорил така: - Обичам най-много този, който държи на думата си, който се бой най-много от безчестието и се стреми към по-високи и нови успехи в науката и изгради своя собствена научна школа.

Моят тост е за младите учени, които са верни на думата си, боят се от безчестието и не стоят на едно място в науката, а вървят напред и нагоре!!!

♣♣♣ Веднъж пчелата попитала змията: - Защо, когато ухапя някого, умирам, а когато ти ухапеш някого, умира той? - Моето ухапване е професионално-отговорила змията.

Да пием за професионализма, т.е. за тези, които знаят как да го правят и го правят професионално!!!

♣♣♣ Не посягай към проблем, който не можеш да решиш. Не се хвърляй в проблем, от чиято дълбочина и сложност няма да можеш да “изплуваш”. И ако сложността на проблема ти е като водата в ручея до глезените, не си вдигай панталоните над коленете. Да пием за чувството за мярка в начинанията на младите учени!!!

♣♣♣ Плавали на един кораб търговец и учен. Търговецът бил много богат и носел със себе си голямо количество злато, а ученият нямал нищо. Излязла буря, корабът се разбил и потънал.Спасили се само, ученият и търговецът. Хванали се те за някаква дъска и вълните ги изхвърлили на брега. Ученият седнал оклюман на пясъка, а търговецът се възмутил:

- Защо скърбиш? Аз трябва да съм тъжен, защото загубих цялото си богатство, докато твоето си е с теб.

Да вдигнем пълни чаши за богатството, което никой и никога не може да ни отнеме, уважаеми колеги!!!

♣♣♣ Симфоничен оркестър завършил симфонията, но еди цигулар още дълго време старателно свирел на своя инструмент. Накрая изтрил потта от челото си, погледнал диригента и казал: - Ох, най-после ги догоних!

Да пием за хората, които не се отказват от надпреварата дори когато видимо изостават от другите!

♣ ♣♣ над вратата на научна лаборатория има плакат с надпис:”Не мисли, че ти си най-умен.Тук всички са умни!” Да пием за достойнството на равните в науката!!!

♣ ♣♣

- 189 -

Тост за докторант, който е защитил успешно дисертация. Лошо е, когато не се сбъдва това, което е най-силно желаем, но по-лошо е, когато се случва това, което най-силно не желаем.

Нека на този млад учен се сбъдват само хубави желания-той доказва, че ги заслужава!

♣ ♣♣ Мустакат грузинец дърпа голям рогат овен към полосата за излитане, където се готви за полет пътническия самолет за Москва. До него върви млада, красива стюардеса и ядосано му говори: - Господине, колко пъти вече Ви обяснявах, че не може да влезете с този звяр в самолета! Нямате право и не мога да Ви пусна в самолета с този овен!

Да пием за научните ръководители, на които им предлагат подаръци и те от уважение ги приемат!!!

♣ ♣♣