ISSN 2367-8771 (Print) - cataracta.bgcataracta.bg/wp-content/uploads/2016/06/bulletin-2017-3.pdfюли – септември 2017 ДАЙДЖЕСТ ОФтАлмОлОГиЯ ISSN 2367-8771

юли – септември 2017

ДАЙДЖЕСТ ОФтАлмОлОГиЯ

ISSN 2367-8771 (Print)

Автоантитела като биомаркери за глаукома

Достъпът и цената – ключови фактори при лечението на диабетния макулен едем

Очни капки могат да революционизират лечението на влажната мДсв

имплант с бавно изпускане на действащия медикамент Sustained-release implant забавя прогресията на диабетната ретинопатия

Както казва Айнщайн: „Оспорвай всичко!“

Достигане на консенсус

Eлектронното издание на бюлетина можете да намерите на новия ни уебсайтwww.cataracta.bg

За повече информация:

Представител и вносител: АЛКОН България ЕООД, София 1505, Сердика Центърбул. „Ситняково“ 48, ет. 8тел. 02/950 15 65, факс 02/954 97 55

Ново! AcrySof® IQ

PanOptix®

Трифокална вътреочна леща

1. AcrySof® IQ PanOptix® IOL Directions for Use. 2. Alcon Laboratory Notebook:14073:77-78. 3. PanOptix® Di� ractive Optical De-sign. Alcon internal technical report: TDOC-0018723. E� ective date 19 Dec 2014. 4. Charness N, Dijkstra K, Jastrzembski T, et al. Monitor viewing distance for younger and older workers. Proceedings of the Human Factors and Ergonomics Society 52nd Annual Meeting, 2008. http://www.academia.edu/477435/Monitor_Viewing_Distance_for_Younger_and_Older_Workers. Accessed April 9, 2015. 5. Average of American OSHA, Canadian OSHA and American Optometric Association Recommendations for Computer Monitor Distances.

Проектирана за по-добро естествено зрениеAcrySof® IQ PanOptix™ се отличава с патентована оптична технология – ENLIGHTEN (Повишена светлинна енергия), която наподобява функционалната естествена човешка леща и е естествен избор и при пресбиопия:

Изключително високо оползотворяване на светлината при ВОЛ, коригиращи и пресбиопия. Пропуска 88%* от светлината, за да осигури ясно и качествено зрение на всички разстояния. 1, 2

Проектирана за по-комфортен, близък до среден диапазон на зрение.Осигурява по-естествено зрение на средно разстояние от 60 см, което се предпочита за дейности от реалния живот, като работа на компютър, сравнено с другите трифокални лещи, при които средното разстояние е над 80 см. 3-5

По-малка зависимост от размера на зеницата. 4.5 мм дифрактивна зона, проектирана за отлични резултати при всякакви светлинни условия. 3

•

•

•


Проектирана за по-добро естествено зрениеAcrySof® IQ PanOptix™ се отличава с патентована оптична технология – ENLIGHTEN (Повишена светлинна енергия), която наподобява функционалната естествена човешка леща и е естествен избор и при пресбиопия:

Изключително високо оползотворяване на светлината при ВОЛ, коригиращи и пресбиопия. ясно и качествено зрение на всички разстояния.

Проектирана за по-комфортен, близък до среден диапазон на зрениеОсигурява по-естествено зрение на средно разстояние от 60 см, което се предпочита за дейности от реалния живот, като работа на компютър, сравнено с другите трифокални лещи, при които средното разстояние е над 80 см.

По-малка зависимост от размера на зеницата.проектирана за отлични резултати при всякакви светлинни условия.

•

•

•

BG-S

-023

/10/

2015

.


1

ОФТА

ЛМОХИ

РУРГИЯ

Автоантитела като биомаркери за глаукома

Загубата на автоантитела може да послужи като биомаркер за глаукома според Nadine von Thun Und Hohenstein-Blaul, Johannes Gutenberg, University of Mainz, Mainz, Germany.

„Правим заключението, че липсата на някои автоантитела при глаукомни пациенти отразява загубата на естествения имуни-тет и по този начин отключва невродегенеративния процес“– написаха изследователите за списанието. Те установили коре-лация между промените в профила на антителата и загубата на ретинални ганглийни клетки независимо от стойностите на ВОН. Докато повишеното ВОН е най-известният рисков фактор за гла-укома, повечето хора с повишени стойности не развиват болес-тта. Ето защо изследователите са постулирали, че други рискови фактори имат определящо значение, особено при пациенти с нормално ВОН. Такива фактори могат да включват пол, възраст, етнос, оксидативен стрес, системни и очни съдови причини, по-вишени нива на glutamate или нива на nitric oxide и автоимунни състояния. Към днешна дата повечето скриниращи методи имат специфичност от около 85% и повечето пациенти страдат от глаукома за повече от 10 години преди поставяне на диагноза-та, най-вече поради неефективното скриниране. За това време близо от половината им ретинални ганглийни клетки може да са вече загинали. Проучванията сочат, че половината от случаите на глаукома остават недиагностицирани в развитите страни и при 9 от 10 случая в световен мащаб. По-ранната диагноза може да предотврати слепотата при повече хора. Ето защо погледите са вече устремени към биомаркери, с които глаукомата да се засече на по-ранен етап. Изследователите са установили, че има автои-мунен момент в патогенезата. Те за детектирали специфични па-тогенетични промени в експресията на IgC автоантитела срещу

Autoantibodies may serve as glaucoma biomarkersOphthalmology Times Europe, March 1, 2017репортаж: Laird Harrison

ДАЙДЖЕСТОФТАЛМОЛОГИЯ2

очните тъкани в серума и преднока-мерната течност на пациенти с пър-вична откритоъгълна глаукома, гла-укома с нормално налягане и такива с очна хипертензия. Тези профили са стабилни и могат да се открият в по-пулации от различни страни. Не само нивата на някои антитела са повише-ни, но на някои и са намалени. Напри-мер установено е покачване на авто-антителата към alpha-fodrin, HSP70 и myelin basic protein и намаляване към αb-Crystallin и vimentin.

За да изследват влиянието на тези автоимунни механизми, изследовате-ли имунизирали животни с антитела срещу някои от протеините под въ-прос като HSP60, HSP27 и MBP и като резултат настъпило глаукоматозно увреждане и загуба на ретинални ган-глийни клетки. В друг експеримент била наложена затегната силиконова бримка около лимба с цел временно повишаване на ВОН. Налягането се нормализирало след тази процедура, демонстрирайки, че това не индуцира закритоъгълна глаукома. Било уста-новено, че тези интермитиращи по-качвания на ВОН предизвикали деге-неративни промени в зрителния нерв и ретината и променили активността на IgC автоантитялото. Опитите да се модулира имунният отговор с инхи-битора на В лимфоцитите Belimumab не подобрили преживяемостта на аксоните и ретиналните ганглийни клетки. Авторите обаче са извършили in vitro проучвания, с които показват, че деактивирани антитела в глауком-ни пациенти, като например срещу glial fibrillary acidic protein 14-3-3 или gamma(y)-synuclein, имат протекти-

вен ефект върху невроретината и по-вишават устойчивостта на клетките в условия на стрес.

Чрез инкубиране на свинска рети-нална органна култура с антитела за 24 часа, изследователите установили протективен ефект върху ретинал-ните ганглийни клетки за anti-GFAP и anti-y-synuclein. Такъв не бил уста-новен за anti-myoglobin, който те из-ползвали за контрола.

Също така установили повишени нива на glutamine synthetase у антитяло третираните ретинални експланти и Мюлерови клетки. Последните са от съществено значение за преживя-емостта на ретиналните ганглийни клетки и играят роля при рецикли-рането на невротрансмитерите, хо-меостазата на екстрацелуларното пространство, отстраняването на про-дуктите от метаболизма и доставката на невротрофични и антиоксидантни фактори.

Не е ясно дали тези промени в авто-антителата причиняват глаукома или улесняват и предразполагат за ней-ното развитие. Със сигурност обаче може да се твърде, че тяхната роля като биомаркери за заболяването е обещаваща.

Използвайки таргетен микронабор от антигени, те отдиференцирали серу-мите на пациенти с първична откри-тоъгълна глаукома от тези на хора без глаукома. Регистрираната специфич-ност и сензитивност на метода била по-добра от 93%.

„Това представлява огромна диагнос-тична прецизност в сравнение с ус-тановените скрининг тестове. Още


�

ОФТА

ЛМОХИ

РУРГИЯповече че установената корелация

между уврежданията и промените в реактивността на автоантитела-та при моделите с интермитиращо ВОН предполага, че определянето

профила на антителата може да послужи като биомаркер и за прогре-сията и тежестта на глаукомното заболяване“ – казаха в заключение изследователите.


Ефикасността на интравитреалния bevacizumab (Avastin, Genentec) при подобряване зрението на пациенти с диа-бетен макулен едем (DME) е демонстрирана в многоброй-

ни клинични проучвания. Наличните данни също така сочат, че ефектът, постигнат с bevacizumab, е по-малък в сравненине с този, постигнат с aflibercept (Eyelea, Regeneron) и ranibizumab (Lucentis, Genentech). Въпреки всичко bevacizumab е най- добри-ят избор за anti-VEGF при лечението на диабетния макулен едем, имайки предвид цената, според Sergio Rojas, MD, private practice, Cuernevaca, Mexico. Представлявайки позицията „за“ в дебата по темата, озаглавена „Bevacizumab е добър колкото Ranibizumab и Aflibercept за DME”, Dr. Rojas изложи този аргумент заедно с Maria Saravia, MD, Austral University Hospital, Buenos Aires, Argentina.

„Лечение с всеки един anti-VEGF агент ще доведе до подобрение на зрението. Ключовата дума обаче е „достъпност“ – каза Dr. Rojas.

„Достъпността, от своя страна, е свързана с цената и доходи-те, а последните далеч не са високи в много страни. Цената на всяка спечелена буква от зрителната таблица с всеки друг anti-VEGF агент освен bevacizumab e тежък, почти непосилен финан-сов товар, който компрометира достъпността“ – продължи Dr. Rojas.

Access, cost of bevacizumab key factors for DME therapyCheryl Guttman Krader Modern Retina from Ophthalmology Times, June 07, 2017


�

ОФТА

ЛМОХИ

РУРГИЯповече че установената корелация

между уврежданията и промените в реактивността на автоантитела-та при моделите с интермитиращо ВОН предполага, че определянето

профила на антителата може да послужи като биомаркер и за прогре-сията и тежестта на глаукомното заболяване“ – казаха в заключение изследователите.


Ефикасността на интравитреалния bevacizumab (Avastin, Genentec) при подобряване зрението на пациенти с диа-бетен макулен едем (DME) е демонстрирана в многоброй-

ни клинични проучвания. Наличните данни също така сочат, че ефектът, постигнат с bevacizumab, е по-малък в сравненине с този, постигнат с aflibercept (Eyelea, Regeneron) и ranibizumab (Lucentis, Genentech). Въпреки всичко bevacizumab е най- добри-ят избор за anti-VEGF при лечението на диабетния макулен едем, имайки предвид цената, според Sergio Rojas, MD, private practice, Cuernevaca, Mexico. Представлявайки позицията „за“ в дебата по темата, озаглавена „Bevacizumab е добър колкото Ranibizumab и Aflibercept за DME”, Dr. Rojas изложи този аргумент заедно с Maria Saravia, MD, Austral University Hospital, Buenos Aires, Argentina.

„Лечение с всеки един anti-VEGF агент ще доведе до подобрение на зрението. Ключовата дума обаче е „достъпност“ – каза Dr. Rojas.

„Достъпността, от своя страна, е свързана с цената и доходи-те, а последните далеч не са високи в много страни. Цената на всяка спечелена буква от зрителната таблица с всеки друг anti-VEGF агент освен bevacizumab e тежък, почти непосилен финан-сов товар, който компрометира достъпността“ – продължи Dr. Rojas.

Access, cost of bevacizumab key factors for DME therapyCheryl Guttman Krader Modern Retina from Ophthalmology Times, June 07, 2017

ДАЙДЖЕСТОФТАЛМОЛОГИЯ�

Преглеждайки изследвания за роля-та на anti-VEGF агентите при лечени-ето на DME, Dr. Rojas цитира доклада на Pan-American Collaborative Retina Study група, който показва, че 51.8% от пациентите с bevacizumab спече-лили 2 и повече реда най-добре кори-гирана зрителна острота (BCVA) след 2 години. След 2 години в BOLT проуч-ването при пациентите, третирани с bevacizumab, било 5.1 пъти по-вероят-но да имат подобрение с два и повече реда от изходното ниво в сравнение с контролната група, третирана с лазер на макулата.

Резултати от RISE и RIDE проучвани-ята, изследващи ranibizumab и DME, показали, че пациенти на ranibizumab 0.3 mg или 0.5 mg спечелили средно 12 букви от изходно ниво след 2 годи-ни. Във VISTA и VIVID протоколите за aflibercept пациентите, получаващи медикамента на всеки 4 или 8 седми-ци, имали BCVA подобрение, варира-що от 9.5–11.5 букви след 2 години.

Анализирайки данните от Diabetic Retinopathy Clinical Research Network Protocol T, който сравнява трите аген-та в директен сблъсък, Dr. Rojas отбе-лязва, че има статистически по-добър BCVA ефект в полза на aflibercept в сравнение с bevacizumab на 2-та го-

дина. Разликата между двата медика-мента била само 2.8 букви. Пациенти на ranibizumab спечелили средно 2.3 повече букви от bevacizumab, но това се оказало статистически незначител-но.

„Нямало статистическа разлика между трите агента по отношение броя на инжекциите през 2-годишния период“ – каза Dr. Rojas.

Отбелязвайки, че доходът е от основ-но значение при лечението с anti-VEGF, Dr. Rojas цитира данни на Световната банка, сочещи в световен мащаб го-лемите вариации по отношение на този показател. Данните от Protocol T показват следното: двегодишно ле-чение с bevacuzumab, ranibizumab, aflibercept струва съответно 960 USD, 15 550 USD, 27 750 USD.

„Погледнато от друг ъгъл, цената на всяка спечелена буква от таблицата струва 7 200 USD с ranibizumab вместо с bevacizumab и 9 500 USD с aflibercept вместо с bevacizumab” – заключи Dr. Rojas.

Sergio Rojas, MDE: [email protected]

Mario Saravia, MDE: [email protected]


Преглеждайки изследвания за роля-та на anti-VEGF агентите при лечени-ето на DME, Dr. Rojas цитира доклада на Pan-American Collaborative Retina Study група, който показва, че 51.8% от пациентите с bevacizumab спече-лили 2 и повече реда най-добре кори-гирана зрителна острота (BCVA) след 2 години. След 2 години в BOLT проуч-ването при пациентите, третирани с bevacizumab, било 5.1 пъти по-вероят-но да имат подобрение с два и повече реда от изходното ниво в сравнение с контролната група, третирана с лазер на макулата.

Резултати от RISE и RIDE проучвани-ята, изследващи ranibizumab и DME, показали, че пациенти на ranibizumab 0.3 mg или 0.5 mg спечелили средно 12 букви от изходно ниво след 2 годи-ни. Във VISTA и VIVID протоколите за aflibercept пациентите, получаващи медикамента на всеки 4 или 8 седми-ци, имали BCVA подобрение, варира-що от 9.5–11.5 букви след 2 години.

Анализирайки данните от Diabetic Retinopathy Clinical Research Network Protocol T, който сравнява трите аген-та в директен сблъсък, Dr. Rojas отбе-лязва, че има статистически по-добър BCVA ефект в полза на aflibercept в сравнение с bevacizumab на 2-та го-

дина. Разликата между двата медика-мента била само 2.8 букви. Пациенти на ranibizumab спечелили средно 2.3 повече букви от bevacizumab, но това се оказало статистически незначител-но.

„Нямало статистическа разлика между трите агента по отношение броя на инжекциите през 2-годишния период“ – каза Dr. Rojas.

Отбелязвайки, че доходът е от основ-но значение при лечението с anti-VEGF, Dr. Rojas цитира данни на Световната банка, сочещи в световен мащаб го-лемите вариации по отношение на този показател. Данните от Protocol T показват следното: двегодишно ле-чение с bevacuzumab, ranibizumab, aflibercept струва съответно 960 USD, 15 550 USD, 27 750 USD.

„Погледнато от друг ъгъл, цената на всяка спечелена буква от таблицата струва 7 200 USD с ranibizumab вместо с bevacizumab и 9 500 USD с aflibercept вместо с bevacizumab” – заключи Dr. Rojas.

Sergio Rojas, MDE: [email protected]

Mario Saravia, MDE: [email protected]

Представител и вносител за България: АЛКОН България EООД, София 1505Сердика Център, бул. „Ситняково“ 48, ет. 8тел. 02/950 15 65, факс 02/954 97 55

VERION™Image Guided System

LenSx® Laserwith VERION™ Digital Marker

LuxOR™ LX3 with Q-VUE™Ophthalmic Microscope

CENTURION®Vision System

ORA™ Systemwith VerifEye+™ Technology

AcrySof®IQ IOLs

BG

-S-0

20/1

0/20

15

1. Beltran-Agullo L, Trope GE, YaPing J, et.al. Comparison of visual recovery following EX-PRESS® versus trabeculectomy: Results of a prospective randomized controlled trial. J Glaucoma. 2013. 2. Good TJ, Kahook MY. Assessment of bleb morphologic features and postoperative outcomes after EX-PRESS® drainage device implantation versus trabeculectomy. Am J Ophthalmol. March 2011;151(3):507-513.el. 3. Maris P, et al. Comparison of trabeculectomy with EX-PRESS® miniature glaucoma device implanted under scleral � ap. J Glaucoma. 2007;16(1):14-19. 4. DeJong L, Lafuma A, Aguadé AS, Berdeaux G. Five-year extension of a clinical trial comparing the EX-PRESS® Glaucoma Filtration Device and trabeculectomy in primary open-angle glaucoma. Dove Press Journal. Clinical Ophthalmology. 2011.

* Възстановяване на предоперативно изходно ниво в сравнение с трабекулектомия † Брой следоперативни посещения в сравнение с трабекулектомия

По-бързо възстановяване1,2,* Доказана

ефективност3,4

По-малко следоперативни

посещения2,†

ЕКСПРЕСНИЯТ ПЪТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ОТТОКА*

BG

-S-0

02/0

5/20

17




�

ОФТА

ЛМОХИ

РУРГИЯОчни капки могат да

революционизират лечението на влажната мДсв

Нов инхибитор на съдовия ендотелен растежен фактор ре-цептор 2 (VEGEFR2) под формата на топикални очни капки (PAN-90806, Pan Optica) може да революционизира нео-

васкуларната форма на МДСВ, като превърне интравитреалните инжекции на anti VEGF лекарствата в нещо от миналото.

Едно от големите преимущества на тази топикална терапия е, че рисковете, асоциирани с интравитреалните инжекции, ще бъдат елиминирани. Установено е, че лекарството подобрява хода на заболяването при пациенти с влажна форма, които имат по-уме-рени лезии, характеризиращи се с по-малка дебелина и площ.

Молекулата е селективен инхибитор на VEGEFR2 (50% инхиби-торна концентрация, 1,27 nM) според Dr. Scott Cousins, the Robert Machemer professor of Ophthalmology and Immunology, vice chairman for research and director Duke Center for Macular Diseases, Duke Eye Center, Durham, North Carolina.

В едно фаза I/II дозозависимо проучване за неоваскуларна ма-кулна дегенерация Dr. Cousins и екип са опитали да установят безопасността и поносимостта на лекарството и така да устано-вят максимално допустимата доза и признаци за биологична ак-тивност. В първата фаза на проучването 40 пациенти били трети-рани с една от петте дозировки на PAN-90806 от един до 4 mg/ml веднъж или два пъти дневно за период от 8 седмици.

Във втората фаза на проучването, включващо 10 пациенти, била назначена една интравитреална инжекция от ranibizumab (Lucentis, Genentech), последвана от 1 mg/ml от PAN-90806 веднъж дневно за период от 12 седмици.

Eye drop may reform treatment for patients with wet AMDLynda Charter Ophthamology Time Europe, May 2017, Vol. 13, №4, page 7


Назначаването на помощните rani-bizumab инжекции било въз основа на влошаването на зрителната остро-та с 10 букви и задебеляване на ре-тината, установимо на OCT – обясни Dr. Cousins. Пациент, поддаващ се на лечение с PAN-90806 (responder), бил определен като:

– ненуждаещ се от спасителна тера-пия с ranibizumab;

– можещ да продължи топикалната терапия без признаци за токсич-ност;

– демонстриращ клинично подобре-ние посредством образна диагно-стика, установена от ретинолози, скрити зад дозите на третиране, и постигнато съгласие поне между двама специалисти, че се наблю-дават клинично значим прогрес по отношение на интра-и субретинал-на течност, кръв, лезия, големина и пропускане на флуоресцеин, как-то и качествено установим анато-мичен ефект, детектиран чрез OCT и флуоресцеинова ангиография, според Wisconsin Reasding Center.

Появила се дозозависима кератопа-тия при трите най-високи дозировки на PAN-90806, която била обратима. Случаите на кератопатия се характе-ризирали с неравна повърхност, оц-ветяване с флуоресцеин, едем и/или болка. Било наблюдавано подобре-ние в рамките на няколко дни до сед-мици след спиране на капките. Счита-ло се, че кератопатията се дължи на високата концентрация на активната съставка, която инхибирала рогович-ния епидермален тъканен фактор ре-цептор (EGFR), който е от съществено

значение за регенерацията на рого-вичния епител.

„Този проблем е решен с разработва-нето на нова суспензия, която нама-лява експозицията на лекарството с роговицата, но все пак постига активна концентрация в задния сег-мент на окото“ – каза Dr. Cousins.

Изследователите установили по-до-бра толерантност при вариантите с най-ниски дози, 1 и 2 mg/ml, поставе-ни веднъж дневно. При тези дози не били установени странични ефекти на роговицата. Във фаза I/II на про-учването на 1 и 2 mg/ml дози, назна-чени веднъж дневно, 10 от 20 очи имали нужда от помощна терапия с ranibizumab. При 1 от 20 очи била прекъсната терапията поради токсич-ност. 9 от 20 очи били отчетени като responder.

Пациенти, които получили доза 1 mg/ml, имали подобрение на зрението с 12 букви. Тези, които били на 2 mg/ml доза, изгубили 1 буква. На времевия пункт 8. седмица било отчетено на-маляване на дебелината на лезията и при 1, и при 2 mg/ml дози, но по-съ-ществено при по-високата доза.

И размерът на тоталната лезия, и зо-ната на пропускане на флуоресцеин намалели при двете най-ниски дози. По отношение на големината на ле-зията по-голям ефект на 8. седмица бил установен при 2 mg/ml доза. По отношение на пропускането на флу-оресцеин на 8. седмица ефектът бил подобен между двете дозировки.

Установените промени в находката вследствие приложението на PAN-90806 е дало важни отличителни бе-


7

ОФТА

ЛМОХИ

РУРГИЯлези, с които да се определят подхо-

дящи кандидати за лечение.

„Респондерите имали по-тънки цен-трални дебелини на ОСТ, по-малки лезии и по-малка зона на пропускане на флуоресцеин“ – каза Dr. Cousins. Той спомена за знаков случай на респон-дер с окултна лезия и субретинална течност, умерено задебеляване и загу-ба на зрение като изходно ниво. Спо-ред ETDRS теста на първия ден цен-тралната дебелина била 286 микрона и зрителната острота 66 букви. На 8. седмица дебелината вече била нама-ляла на 213 микрона. Най-накрая 8 от 10 пациенти във фаза II на проучване-то завършили 12-седмичния период, без да имат нужда от допълнителни инжекции с ranibizumab. Според екс-пертите 5 от 10 (50%) били счетени за респондери.

Dr. Cousins отбеляза, че топикалните лекарства достигат до хориоидеята транссклерално. Основният момент при подобряване на формулата бил да се минимизира контактът с роговица-

та. С новата суспензия концентраци-ята на молекулата в роговицата била под нивото на токсичност при всички тествани дозировки. Новата формула демонстрирала почти 5-кратно по-ви-соки нива в хориоидеята в сравнение с тази, използвана в това проучване, според Dr. Cousins.

„Тези резултати дебело подчерта-ват, че е възможно да се разработи топикален инхибитор на VEGF. Ако това лекарство в крайна сметка бъде одобрено, ще бъде извършена истинска революция по отношение лечението на пациентите с неовас-куларна МДСВ, диабетна ретинопа-тия и други ретинални заболявания, свързани с VEGF” – каза в заключение Dr. Cousins.

Фаза I/II проучване със суспензия от ново поколение е планирана да за-почне през втората половина на 2017 година.

Dr. Scott Causins, [email protected]

ДАЙДЖЕСТ ОФТАЛМОЛОГИЯ�

Имплант с бавно изпускане на действащия медикамент Sustained-release implant забавя прогресията на диабетната ретинопатия

Sustained intraocular delivery на fluocinolone acetonide (Fac) посредством Fac 0,19 mg интравитреален имплант (Iluvien, Alimera Science) подобрява и забавя прогресията на диа-

бетната ретинопатия според данни на Fluocinolone Acetonide for Diabetic Macular Edema (FAME).

„Диабетната ретинопатия води до прогресивни съдови наруше-ния в ретината, локална исхемия и накрая загуба на зрение по-средством диабетен макулен едем и пролиферативна диабет-на ретинопатия“ – каза Dr. Charles C. Wykoff, Retina Consultant Houston, Houstan and FAME investigator.

Вторичните анализи на фаза III проучванията, водещи до FDA подобрението на ranibizumab (Lucentis, Genentech) и aflibercept (Eylea, Regeneron), също показали, че анти-VEGF леченията могат значително да забавят прогресията от непролиферативна към пролиферативна диабетна ретинопатия, според Dr. Wykoff.

Имплантът дава същия ефект, но със значително намаляване на натоварването за пациента. Във FAME-проучванията пациенти-те получили средно 1,3 инжекции за период от 3 години, дока-то анти-VEGF агентите били назначавани ежемесечно или на два месеца.

„При очи с диабетна ретинопатия има повишение на левкоцит-ната адхезия към ретиналните микросъдове, които водят до увреждане на съдовия ендотел, запушване с левкоцити и запуш-ване на кръвоносния съд, като всичко това допринася за прогре-сията на диабетната ретинопатия. Намаляване и забавяне на левкоцитната каскада при очи с диабет е възможният механи-зъм, чрез който FАc интравитреалният имплант забавя про-

Sustained-release implant slows diabetic retinopathy progressionCheryl Guttman KraderOphthamology Time Europe, May 2017, Vol. 13 №4, page 12


�

ОФТА

ЛМОХИ

РУРГИЯгресията. Постоянното изпускане на

ниски нива на стероид в окото е иде-ално при такива индикации“ – каза Dr. Peter A. Campochiaro, professor, Wilmer Eye Institute, Johns Hopkins University Shcool of Medicine, Baltimore, and FAME изследовател.

„Бавното пролонгирано и устойчиво действие на импланта има същест-вена роля, тъй като нашата цел е не само да лекуваме диабетния макулен едем и ретинопатия, но и да повли-яем на подлежащата патофизиоло-гия на самата диабетна ретинопа-тия“ – добави Dr. Wykoff.

FAME проучванията са били съставе-ни от 2 идентични двойномаскирани и рандомизирани 3-годишни изслед-вания върху пациенти с персистиращ диабетен макулен едем след поне 1 третиране с макулна лазерфотокоагу-лация.

На 376 пациенти бил имплантиран FAc имплант, който изпуска 0,2 mcg на ден от кортикостероида.

Ре-третиране било разрешено на 12-я месец, ако при пациентите била ус-тановена загуба от повече от 5 букви или задебеления на фовеата с повече от 50 микрона от най-ниско измере-ната стойност през последните 12 месеца. 185 пациенти съставлявали плацебо групата. В самото начало 60% от пациентите във FAc и плацебо гру-

пите били с непролиферативна рети-нопатия, която била определена като умерено напреднала до напреднала.

Оценката на ефекта от импланта включвал анализ на времето до пър-во проявление на пролиферативната ретинопатия и до промени в скалата за тежест на диабетната ретинопатия според изходното ниво. Прогресия-та на диабетната ретинопатия била дефинирана като промяна от непро-лиферативна към пролиферативна, необходимостта от панретинална фо-токоагулация и нуждата от парсплана витректомия за пролиферативна диа-бетна ретинопатия.

Средното време до настъпване на първи прояви на пролиферативна ди-абетна ретинопатия било значително забавено при FAc групата в сравнение с контролите (p < 0.001). Имплантът значително удължил времето до на-стъпване на пролиферативни про-мени и при очи със и без ретинална перфузия. Най-големият ефект бил постигнат при групите с най-голям риск за прогресия към пролифера-тивна ретинопатия.

Dr. Charles C. [email protected]

Dr. Peter A. [email protected]

ДАЙДЖЕСТ ОФТАЛМОЛОГИЯ10

Както казва Айнщайн: „Оспорвай всичко!“

Да се мисли нестандартно, е невероятно нещо. Ако искате да бъдете иноватор, пионер, трябва да гледате на нещата по различен начин. Според мен днешното почти непрес-

танно фокусиране и акцентиране върху научно обоснованата литература може донякъде да задушава креативността на млади-те офталмолози. Разбира се, научно обоснованата литература и данни са все още основата и фундаментът на нашата практика. Такива трябва и да останат. Но това не трябва да бъде единстве-ният ни начин на мислене. През цялата ми кариера аз винаги съм усещала положителното влияние, възприемайки различна перс-пектива.

С развитието на катарактната хирургия имаше голям дебат относ-но капсулния сак. Първоначално се запитвахме: да го пазим или да го махаме? По-късно достигнахме до консенсус, че трябва да съхраняваме капсулния сак, и то така, че да е максимално съхра-нен, пазейки задната капсула интактно. Бяхме разбрали, че така се намалява рискът от усложнения. Но част от пъзела все още липс-ваше. Това, което много хора не знаеха – дори че науката вече напредваше в тази област – беше, че съществува пространство между задната капсула и предния витреус, известно като Прос-транство на Бергер (Berger’s space). Аз вярвам, че изучавайки тази анатомична зона, ще ни помогне да разберем по-добре усложне-нията в задния сегмент, настъпващи след катарактна хирургия.

Моят принос в изучаването на Berger’s space започна, докато все още специализирах. Срещнах Jan Worst, брилянтен офталмолог от Холандия, който беше разработил iris claw lens, на една среща на Belgian Ophthalmological Society. Това беше през 1980-те и Yag-лазерът бе току-що въведен. Бях го използвала за третиране на

Like Einstein, Question Everything The Ophthalmologist, march 2017 #39, p. 48 Marie-Jose Tassignon, Chief and Chair of the Department of Ophthalmology Antwerp University Hospital, Antwerp, Belgium. Тя притежава интелектуалните права, свързани с bag-in-the-lens IOL, и е кон-султант за Thea, Zeiss и PhysIOL.


11

ОФТА

ЛМОХИ

РУРГИЯпациент с премакуларна хеморагия.

Когато свърших с представянето на случая, Jan Worst се качи на подиума, прегърна ме и каза на всички:

„Виждате ли! Този млад офталмолог разбира моята работа!“

По онова време аз всъщност нищо не знаех за неговата работа! Той ме пока-ни в неговата лаборатория и си спом-ням, че беше в една маза. Когато ми я показа, той ме заведе на горния етаж, за да ми разкаже за различните идеи, които се въртяха в неговия изключи-телно натоварен мозък, показвайки ми диапозитив след диапозитив на един стар 35-мм проектор.

Дори тогава все още се чудех: какво толкова го беше впечатлило в моята презентация? Това, което не можах да съобразя навремето, е, че кръво-изливът на моя пациент бе в bursa premacularis – кухо пространство пред макулата. Неговото наличие Jan Worst бе демонстрирал с някои хитри техни-ки, използвайки бяло индийско мас-тило. Но имаше една друга структура, в която беше насочено всъщност не-говото внимание: пространството на Бергер За първи път то е било описа-но от австрийския анатом Emil Berger през 1887 година и аз попитах Dr. Worst дали той смята, че действително съществува. Тогава той ми каза, че не знае, факт, който го разстройваше, и, разбира се, той беше твърдо решен да установи за какво става въпрос.

За съжаление не открихме Berger’s space, докато бях в лабораторията на Jan, но по-късно той ми изпрати снимка на Berger’s space с текст отдо-лу: „Открих го, то съществува!“ Днес аз

вярвам, че beg-in-the-lens катарактна-та хирургия използва това простран-ство. Когато за първи път постулирах това, получих голяма критика. И тя продължава до ден днешен. Хората ми казват: „По време на хирургията навлизам в стъкловидното тяло!“ А аз винаги им отвръщам: „Не, това е Berger’s space, за което знаем от 1887 г.!“

Дори днес повечето учебници го оп-исват като „виртуално пространство“, макар че Jan Worst ми го демонстрира още през 1987 г. Днес ние имаме опе-рационни микроскопи с интраопера-тивно ОСТ и аз мога да видя какво се случва зад капсулата в реално време. След като съм изпразнила капсулния сак от лещеното съдържимо по вре-ме на катарактната хирургия, какво всъщност виждам? Красиво прос-транство, разбира се! Но въпросът ос-тава: защо е там и с какво може то да е полезно? Аз мисля, че единственият отговор е, че може да ни помогне при имплантиране на bag-in-the-lens IOL. Нужни са допълнителни изследвания – така например от моята собствена работа излиза, че дизгенезис на тази повърхност довежда до специфичен вид конгенитална катаракта.

Колаборацията е друг съществен ком-понент от откривателството – трябва да намерите точните хора да ви по-могнат, защото никога не можете да постигнете сам толкова, колкото за-едно с други хора. Да, вие искате да работите с други офталмолози, но и с хора от други дисциплини като фи-зика, инженерни науки и т. н. Мулти-дисциплинарният екип може да дос-


11

ОФТА

ЛМОХИ

РУРГИЯпациент с премакуларна хеморагия.

Когато свърших с представянето на случая, Jan Worst се качи на подиума, прегърна ме и каза на всички:

„Виждате ли! Този млад офталмолог разбира моята работа!“

По онова време аз всъщност нищо не знаех за неговата работа! Той ме пока-ни в неговата лаборатория и си спом-ням, че беше в една маза. Когато ми я показа, той ме заведе на горния етаж, за да ми разкаже за различните идеи, които се въртяха в неговия изключи-телно натоварен мозък, показвайки ми диапозитив след диапозитив на един стар 35-мм проектор.

Дори тогава все още се чудех: какво толкова го беше впечатлило в моята презентация? Това, което не можах да съобразя навремето, е, че кръво-изливът на моя пациент бе в bursa premacularis – кухо пространство пред макулата. Неговото наличие Jan Worst бе демонстрирал с някои хитри техни-ки, използвайки бяло индийско мас-тило. Но имаше една друга структура, в която беше насочено всъщност не-говото внимание: пространството на Бергер За първи път то е било описа-но от австрийския анатом Emil Berger през 1887 година и аз попитах Dr. Worst дали той смята, че действително съществува. Тогава той ми каза, че не знае, факт, който го разстройваше, и, разбира се, той беше твърдо решен да установи за какво става въпрос.

За съжаление не открихме Berger’s space, докато бях в лабораторията на Jan, но по-късно той ми изпрати снимка на Berger’s space с текст отдо-лу: „Открих го, то съществува!“ Днес аз

вярвам, че beg-in-the-lens катарактна-та хирургия използва това простран-ство. Когато за първи път постулирах това, получих голяма критика. И тя продължава до ден днешен. Хората ми казват: „По време на хирургията навлизам в стъкловидното тяло!“ А аз винаги им отвръщам: „Не, това е Berger’s space, за което знаем от 1887 г.!“

Дори днес повечето учебници го оп-исват като „виртуално пространство“, макар че Jan Worst ми го демонстрира още през 1987 г. Днес ние имаме опе-рационни микроскопи с интраопера-тивно ОСТ и аз мога да видя какво се случва зад капсулата в реално време. След като съм изпразнила капсулния сак от лещеното съдържимо по вре-ме на катарактната хирургия, какво всъщност виждам? Красиво прос-транство, разбира се! Но въпросът ос-тава: защо е там и с какво може то да е полезно? Аз мисля, че единственият отговор е, че може да ни помогне при имплантиране на bag-in-the-lens IOL. Нужни са допълнителни изследвания – така например от моята собствена работа излиза, че дизгенезис на тази повърхност довежда до специфичен вид конгенитална катаракта.

Колаборацията е друг съществен ком-понент от откривателството – трябва да намерите точните хора да ви по-могнат, защото никога не можете да постигнете сам толкова, колкото за-едно с други хора. Да, вие искате да работите с други офталмолози, но и с хора от други дисциплини като фи-зика, инженерни науки и т. н. Мулти-дисциплинарният екип може да дос-

ДАЙДЖЕСТ ОФТАЛМОЛОГИЯ12

тави диапазон от свежи перспективи на вашата работа, което е от огромно предимство. Красотата на универси-тетската атмосфера е, че имате всички тези различни хора, събрани заедно, и вие може да подберете подходящи-те за изпълняване на целите. Необхо-димо е обаче да се научим „да гово-рим на същия език“, защото само така може да се запази креативността. Из-граждането на такъв мост между дис-циплините може да отнеме години, затова е важно да се започне отрано.

Аз съм научила много от изучаването на тези структури на окото и от споро-вете ми с мои колеги. Винаги казвам на моите студенти: „Мислете!“ Трябва да помним, че всичко в тялото е там заради някаква причина.

Когато видите нещо необикновено, започвайте да задавате въпроси, ви-жте дали някой в научната литература ги задава също. Не възприемайте кон-венционалната доктрина. Ако всички казват, че нещо не съществува, това не го прави вярно – дори вече може да е споменато в литературата. В медици-ната, както във всяка друга област, ние правим едни и същи грешки отново и отново – в публикации, книги, лекции. Трябва винаги да останем критични. И аз също така мисля, че трябва да дадем шанс на нашите млади офталмолози, повече време да развият креативност. Ако непрекъснато преглеждате паци-енти и оперирате, остава много малко време за преследване на други цели. Така че спрете, поемете дъх и отделе-те нужното време, за да си отговорите на собствените въпроси.

Достигане на консенсус

Минимално инвазивните хирургични техники, които ос-тават склерата и конюнктивата интактни, известни като minimally invasive glaucoma surgery (MIGS), намират все

по-широко приложение сред очните хирурзи в Европа и Амери-ка. Тепърва обаче предстои мястото им в глаукомната практика да се доуточни.

„Мисля, че хората все още осмислят ролята на MIGS и къде стоят те в общата картина на глаукомната терапия. Това е все още относително нова идея и неизследвана територия по

Reaching in ConsensusRoibeard O’hEineachainEuroTimes, June 2017, Vol. 22, Issue 6, p. 5

1. Данни на Alcon

BG-S-003/05/2017 За повече информация:Представител и вносител за България: АЛКОН България EООД, София 1505Сердика Център, бул. „Ситняково“ 48, ет. 8, тел. 02/950 15 65, факс 02/954 97 55

Изключително прецизен в целия преден сегментЧаст от катаракталния рефрактивен модел на Alcon, лазерът LenSx®

оптимизира хирургията в предния очен сегмент чрез:

Прецизен основен и допълнителни разрези, както и роговични аркуатни надрези

Пълни, повторяеми капсулотомии с правилни очертания1

Разнообразни модели за фрагментация на ядрото

Роговица. Капсула. Леща.Едно оптимално решение

Посетете LenSxLasers.com или се консултирайте с вашия представител на Alcon, за това как лазерът LenSx®

може да помогне за повишаване на точността на операцията на катаракта с AcrySof® вътреочни лещи

Показан с VERION™ дигитален маркер

Вашата хирургична техника се развива. Време е да преосмислите и вискосубстанцията.Доверете се на адаптивните способности на DisCoVisc® - една мощна комбинация от:

• Хондроитин сулфат за оптимална защита на ендотела1-3

• Механична защита, пространство за работа и визуализация4

Свържете се с представител на Alcon, за да научите повече за DisCoVisc®

Референции: 1. Vasavada A, Ong M, Cordova D, Hartzer M. Protective effect ophthalmic viscosurgical devices (OVDs) against hy-drogen peroxide-induced oxidative damage to corneal endothelial cells: an in-vitro model. Presented at American Society of Cataract and Refractive Surgeons; April 3-8, 2009; San Francisco, CA. 2. Petroll WM, Jafari M, Lane SS, Jester JV, Cavanagh HD. Quantitative assessment of ophthalmic viscosurgical device retention using in vivo confocal microscopy. J Cataract Refract Surg. 2005; 31 (12): 2363-2368. 3. Lindstrom RL, Ong M. Protective effect of OVDs against hydrogen peroxide-induced oxidative damage to corneal en-dothelial cells: in vitro model. Presented at ASCRS; 26 Mar 2011; San Diego, CA. 4. DisCoVisc® Package Insert.

BG-S-024/10/2015

DisCoVisc®

OPHTHALMIC VISCOSURGICAL DEVICE

Медицинско изделие.За повече информация:


ЕДНАСПРИНЦОВКАБЕЗ КОМПРОМИС


13

ОФТА

ЛМОХИ

РУРГИЯотношение на това доколко пациен-

тите могат да усетят плюсовете дългосрочно като ефект терапевти-чен и финансов“ – каза Ike Ahmed, MD, University Toronto, Ontario, Canada, пред EuroTimes.

MIGS-техниките включват диапазон от ab interno импланти и електроми-крокаутер устройство. Те са предназ-начени да подобрят оттока на пред-нокамерна течност във венозната система без дисекция на конюнктива-та или склерата. Включват устройства, въвеждани в канала на Шлем, в ко-лекторните канали, през субрахори-оидалното пространство или през су-бконюнктивалния блеб. Процедурите се извършват през малки разрези, обикновено в комбинация с катаракт-ната хирургия.

Към настоящия момент снижаването на ВОН остава единственото ефек-тивно лечение на глаукома и трабеку-лектомията остава най-ефективното средство за това. Популярността на тази процедура стремглаво нарасна от момента на въвеждането ù през средата на 1960-те до към средата на 1990-те, но също така и стръмно нама-ля след въвеждането на простаглан-диновите очни капки.

Ето защо последните бяха приветства-ни като огромен напредък в лечение-то на глаукомата. Те забавяха нуждата от операция (дори я предотвратява-ха) и нейните съпътстващи странични ефекти като изключително сериозни-те хипотонична макулопатия и ендоф-талмит.

Новите капки доведоха обаче и до нови проблеми. Те са скъпи и за мно-

го пациенти е трудно непрекъснато да спазват режима на накапване, като за много от тях той е неудобен и на-пълно неприемлив. Капките могат да предизвикат промени в цвета на ири-са и кожата на клепачите, усещания като парене, глождене, зачервяване, замъгляване на зрението. Още пове-че, те трябва да се комбинират с по-стари медикаменти, които имат свои собствени локални странични ефекти. Много от пациентите изпитват затруд-нение в спазване последователността на накапванията на различните капки и това ги кара да се откажат изобщо от употреба на капки.

В същото време различни импланти са разработени като по-безопасна и по-малко травматична алтернатива на трабекулектомията. Тук се включ-ват Molteno tube и Ahmed Valve. По-нижението на ВОН при тях е малко по-малко от това, постигнато чрез трабекулектомия, но нуждата от до-пълнителни манипулации и реопе-рации е значително намалена. Още по-неотдавна се появиха и MIGS им-плантите като средства за намаляване на зависимостта от капки при пациен-ти с умерена, сравнително добре кон-тролирана, но не много напреднала глаукома.

„Традиционно хирургията бе отлага-на при вече много напреднал стадий на заболяване. А тези нови процедури не са предназначени за такъв вид па-циенти. Вместо това те са разрабо-тени като алтернатива на капките, нещо, което може да бъде използвано по-рано и да замести традиционна-та хирургия. Философията на MIGS


се основава на идеята за по-бързо възстановяване, по-малка травма на структурите на окото, по-малки ре-фрактивни отклонения. Това, което ние твърдим, е, че MIGS работи добре в ранните фази на заболяването“– каза Dr. Ahmed.

Аргон-лазер трабекулопластиката (ALT), селективната лазер трабеку-лопластика (SLT) са вече установени неинвазивни методи за намаляване на нуждата от капки при глаукомни-те пациенти. Както MIGS, лечението снижава ВОН почти колкото и кап-ките. Ефектът обаче след единична SLT процедура намалява с времето. Въпреки че може да бъде повторе-на, всяка такава лазерна процедура крие риска от реакция в предната камера, увеит, който може да настъ-пи при от една трета до една втора от пациентите в зависимост от трети-раната зона. Въпреки че настоящите European Glaucoma Society Guidelines препоръчват SLT като терапия от вто-ра линия, лазерните процедури са най-ефективни, когато са приложени като терапия от първа линия. Предва-рителната употреба на простагланди-нови аналози намалява ефикасността. Когато SLT се използва като лечение от втора линия, последващата упо-треба на простагландини има по-слаб допълнителен ефект.

Откритието на MIGS технологията е може би по-добра опция от SLT. Dr. Ahmed и колеги публикували проуч-ване, сравняващо SLT и интраканали-куларния Hydrus Microstent (Ivantis). На 12-я месец имало значително по-нижение на ВОН и нуждата от капки

сред 31 пациенти (ПОАГ), на които е бил имплантиран микростент. В SLT групата само снижението на ВОН било значимо. Установено било три-кратно по-силно снижение на капките в микростент групата в сравнение с SLT групата (p = 0,01). (Fea et al., Clinical and Experimental Ophthalmology 2017; DOI:10.1111/ceo.12805)

„Ако погледнете данните и се опита-те да сравните SLT с MIGS – което е трудно – мисля, че с MIGS имаме по-малка нужда от капки постопера-тивно“ – каза Dr. Agmed.

Той добави, че има проучване от Glaukos, което е в ход, сравнявайки SLT и имплантация на нов дизайн iStent в кохорта от 500 пациенти. Друг от им-плантите – XEN Gel Stent (AqueSys), е субконюнктивално филтрационно пособие. Вместо обаче трабекулекто-мията то създава филтрационен път от вътрешността на окото без дисек-ция на склерата или конюнктивата. Състои се от мек гъвкав колаген-же-латинов материал. Имплантира се посредством 27G игла и визуализация на трабекулума с гониолеща.

Резултатите при 216 ПОАГ пациен-ти от все още вървящото APEX про-учване показали, че 24 месеца след катарактната хирургия имплантация на XEN средното ВОН спаднало от 21,4 mmHg и средно 2,6 капки на 13,1 mmHg и средно 0,7 капки. Резултати-те били подобни на тези, постигнати с трабекулектомия. Нуждата обаче от ревизия (needling) била много по-голяма, отколкото тази след трабеку-лектомия.


15

ОФТА

ЛМОХИ

РУРГИЯ„Поради по-малката инвазивност

XEN може да се счита за предмостие към други, по-мощни процедури като трабекулектомията и seton tubes. След горноназална имплантация на XEN и други филтриращи процедури също могат да се извършат допълни-телно, ако това е необходимо“ – каза Ingeborg Stalmans, MD, PhD, University Hospitals UZ Leuven, Begium, който също участва в проучването. Тя доба-ви, че компликации, обусловени от на-личието на блеб, могат да се срещнат при всички филтриращи процедури, но може би са по-редки там, където няма инцизии на конюнктивата и с по-малки дози митомицин. Дългосрочни сравнителни проучвания ще са необ-ходими да се докаже дали това е така обаче.

„Морфологията на блеба e различна между XEN и трабекулектомията – може би заради факта, че при XEN конюнктивата не е дисецирана и от-токът от окото е бавен. Проучва-ния с OCT, извършени от Prof. Herbert Reitsamer, Salzburg, показват, че бле-бовете при XEN са по-плоски и дифуз-ни“ – каза тя.

Keith Barton, MD, FRCs, Moorfields Eye Hospital, London, UK, каза пред Eurotimes, че въпреки че трабекулек-томията и XEN постигат сходно по-нижение на ВОН, трабекулектомията изисква по-рядко и по-малко на брой капки постоперативно.

„Ако направите трабекулектомия, може би 65% от пациентите се отка-чат от капките напълно. С XEN гово-рим за 30–40%. Като цяло имате до-бър изглед да преборите ВОН със или без капки“ – каза той.

Като допълнение той изтъкна, че XEN е може би по-малко подходяща за пре-димно катарактните хирурзи, поради разкриването на нов момент, който трябва да се проследява и обгрижва – формирането на филтрационна въз-главничка (блеб).

По-голямата част от проучванията, свързани с MIGS, са включили паци-енти, които са претърпели или им предстои да претърпят операция за катаракта, която сама по себе си също понижава ВОН. Малко са изследвани-ята върху MIGS като самостоятелна процедура.

„Първите случаи са били тези с ката-ракта, защото, тъй като хирургът е вече вътре в окото, може да се поми-сли да се направи нещо и за глаукома-та. Тука точно MIGS влиза в своята роля. Това е само началото. Същест-вуват много възможности и вариан-ти за пациентите, където MIGS може да се приложи самостоятелно след или преди операцията за катаракта“– каза Dr. Ahmed.

Dr. Barton обобщи, че ролята на MIGS като самостоятелна процедура е мно-го важна и има своя специфика:

„Комбинираната катарактна хирур-гия +MIGS е логично по-близко до ума и не изисква кой знае какво замисляне. Спирате капките на пациента, пра-вите катарактата. Единственото изискване са допълнителните някол-ко минути за поставяне на импланта, както и неговата цена. Що се отнася до MIGS самостоятелно – ако им-плантацията може да обезпечи един продължителен срок от време на па-циента без капки, то това несъмнено


ще е голям успех. От една стран, укро-тяване и спиране на прогресията на глаукомата, а от друга – повишаване качеството на живот и елиминиране на капките“ – каза той.

От друга страна, Dr. Barton подчерта че MIGS не трябва да се прилага при напреднала фаза.

„Ако се касае за напреднала глаукома, вместо да опитвам нещо и да видя дали ще проработи и после да правя нещо друго и пр., направо пристъпвам към трабекулектомия“ – каза той.

Dr. Ahmed отбеляза, че ще е нужно време да се достигне до консенсус при кои пациенти и кога да се използ-ва MIGS. Базата на този консенсус ще се формира от опита на хирурзите и когато осмислят плюсовете и минуси-те, силата и слабостите.

„Ако погледнете тенденциите по све-та, със сигурност ще забележите, че в USA приложението на MIGS e възходя-що и тази тенденция се засилва. По-ложението е сходно и по други места на света. Ще отнеме време. Но според мен няма защо да бързаме – всичко е въпрос на това как се развиват тех-нологиите“ – допълни той.

Ike [email protected]

Ingeborg [email protected]

Keith [email protected]

Съставител – д-р Георги РанковКоректор – Димитринка Енева

Издателска къща СТЕНО®www.stenobooks.com

ISSN 2367-8771 (Print)

Свят на повече възможности

BG-S-004/05/2017

За повече информация: АЛКОН България ЕООД, София 1505, Сердика Център,бул. Ситняково № 48, ет. 8, тел. 02/950 15 65, факс 02/954 97 55

www.alcon.comBG-S-Ph-VC-001/11/2016

Алкон е световен лидер в грижата за очите

EYE CAREREIMAGINING

ISSN 2367-8771 (Print) - cataracta.bgcataracta.bg/wp-content/uploads/2016/06/bulletin-2017-3.pdfюли – септември 2017 ДАЙДЖЕСТ ОФтАлмОлОГиЯ ISSN 2367-8771

Documents