Бургас - Yumeiho-do · Клиника за интегративна медицина – Бургас 2 Д-р Гинев – Юмейхо за начинаещи Настоящото

Клиника за интегративна медицина – Бургас

0

Д-р Гинев – Юмейхо за начинаещи


1


Предговор

Най-силното желание на нашият Майстор д-р Сайони Масаюки (Saionji

Masayuki), всъщност целта на неговият живот, бе Юмейхо да се развие по света, за

да подобри здравето на човечеството. За да реализира тази си цел и да разпространи

Юмейхо Сайони пътуваше много по света. За 15 години той посети 40 държави

обучавайки терапевти, създаде и ръководи Юмейхо центрове, работеше съвместно с

Медицински Клиники, различни Болници, дори с Научно-изследователски

Медицински Болници (като тази в Москва, Русия). След неговата смърт ние имаме

почетния завет да продължим и изпълним целта на нашия Майстор – Юмейхо да

стане световно познато и по този начин да съдейства за здравето на човечеството.

Благодарение усилията на д-р Васил Гинев със създаването на този учебник е

направена една голяма крачка за изпълнението на целта (мечтата) на нашия

Майстор д-р Сайони Масаюки (Saionji Masayuki).

Това ръководство по Юмейхо за начинаещи е добре дошло, то е много

необходимо, конкретно, ясно и много полезно! Въпреки наличието на книги за

Юмейхо, издавани и преиздавани, липсваше конкретен учебник (ръководство) за

ученици. От този момент и в бъдеще преподавателите по Юмейхо могат да

използват този учебник, за да обучават начинаещи.

Сорин Ига (Sorin Iga)

Представител на Института по Превантивни Медицински Практики

При Международния Юмейхо Център (Нагаока, Япония)


2


Настоящото ръководство е второ разширено издание. Изготвено е от „Клиника за

интегративна медицина- Бургас“ и е предназначено за улесняване и онагледяване на

обучението по Юмейхо. В него са застъпени някои от тенденциите на съвременната

кинезиология и мануална медицина, съчетани с автентичните идеи на Майстор

Сайони за Центъра на тежестта и връзката му с Вегетативната нервна система и

заболяванията. Искрено се надявам да помогна на всички мои колеги и приятели в

овладяването на Юмейхо, за благополучието на нашите пациенти и семейства.

Изказвам сърдечната си благодарност за дадените насоки и препоръки на Сенсей Сорин Ига.

Д-р В.Гинев д.м.

За контакти: гр. Бургас

Бул.“Стефан Стамболов“ №74 А

„Клиника за интегративна медицина“

Web: www.yumeiho-do.com

Тел. 0888 934 664

http://www.yumeiho-do.com/


3


МАСАЮКИ САЙОНИ - БИОГРАФИЯ

Основателят на Юмейхо терапията - Отсуки Масаюки по-известен под псевдонима си -

Масаюки Сайони е роден на 18-ти ноември 1943 година в Токио - Япония.

В началото на живота си, въпреки че е страстен почитател на Източната традиционната

медицина, той следва в Университета "Мейджи" в Токио, (университетски курсове към

Министерството на търговията) по настояване на баща си. В студентските си години е бил

привлечен най-вече от китайския език и калиграфия, проучвайки принципите и правилата на

търговията. По-късно се отказва от университетските курсове, за да се посвети на китайската

калиграфия. В продължение на три години е бил инструктор по китайска калиграфия. Сайони

често посещава Китай, за да подобри техниката си. Там се докосва до традиционната китайска

медицина чрез древните книги, които е учил от гледна точка на калиграфията. Теоритичните

принципи, философията и по-специално терапевтичните мануални методи, представени в тези

творби го очароват и затова решава да ги усвои.

През 1975 г. среща Шуичи Оно Хидеказу (Shuichi Оnо Hidekazu), известен майстор на SeitaiHo.

Майстор Оно Хидеказу основал свой терапевтичен метод след задълбочено проучване на

ZhengTiFa- техники и рехабилитация, прилагани в будистките манастири в Китай (между които

и известния Shao Lin). За 6 години Сайони прави различни изследвания за употреба Източните

традиционните методи на лечение, особено на китайските и японски такива (Tui-na, Zheng Ti

Fa, An-Ma, Shiatsu, Do In, Seitai-ho т.н.).

През 1980 г..той открива частен кабинет в Токио. През същата година започва да учи

Есперанто, което по-късно се оказва от голяма полза за популяризирането на своя терапевтичен

метод по света.

През 1981 г. той финализира своите проучвания които прави в Националното училище

по Шиацу и Традиционни източни Терапии (NIHON – SHIATSU SENMON GAKKO) в Токио.

Също така през 1981 г. той създава иновативна терапевтична система, първоначално

наречена "Божествен Масаж", а след това "Хълбочно-наместваща притискащо-омесваща

терапия" или "Юмейхо терапия".

През 1983 г. е лицензиран като Майстор по Шиацу и акупресура (лиценз н-р 12448).

Защитава го пред Examination Foundation for Oriental Therapy Techniques and Researches,

единствената институция акредитирана от Министерството на здравеопазването на Япония,

като по този начин е официално акредитиран както Японски майстор по мануална терапия.

През 1987 г. открива "Международния Институт по Превантивна Медицинска Практика” в

Токио, чийто директор е до смъртта си през 2005 година.

Започвайки през 1989 г. Сайони е канен в различни страни по света, за да представи своя

уникален лечебен метод, като тези посещения се организират главно от групи и организации

говорещите Есперанто.

През 1990 г. е поканен да преподава Юмейхо терапия в Централната Военно-авиационна

болница в Москва - Русия. Така започва едно сътрудничество, което ще продължи повече от 10

години. С течение на времето в Русия са направени многобройни научни изследвания и

проучвания на Юмейхо терапията като профилактичен и лечебен метод.

През 1992 г. Сайони е поканен като високо квалифициран преподавател по традиционна

медицина и фармакология в университета в град Жиаозуо, провинция Хунан - Китай.

През 1994 г. Научно-изследователския институт по традиционна медицина към Руското

Здравно министерство го награждава с почетното звание „Доктор на традиционната медицина”.

През 1995 г. в Москва, той успешно представя Юмейхо терапията пред Научния съвет на

Международната академия на науките в конкурс за доктор на медицинските науки.

През същата 1995 година Международната академия на науките Сан Марино му присъжда

титлата „Доктор на традиционните медицинските науки”.

Между 1990 и 1995 г. той често посещава Москва и Научно-изследователския център на

Централната военна болница към ВВС, където обучава над 130 военни лекари за прилагане на

Юмейхо. Бенефициентите на терапията са предимно пилоти и космонавти. Юмейхо се


4


препоръчва и прилага както за предотвратяване появата на професионални заболявания

(специфична за тях), така и за тяхното лечение в по-ранния стадий.

Между 1989 и 2004 г. той посещава над 40 страни, с цел да популяризира Юмейхо и за да обучи

практикуващи извън границите на Япония.

До 2005 г. Юмейхо е широко разпространен в 73 страни, в много от тях се създават центрове за

обучение и професионални организации.

На 28 февруари 2005 г., д-р Масаюки Сайони, основател на Юмейхо терапията и директор на

Международния Институт по Превантивна Медицинска Практика в Токио умира при нещастен

инцидент.

ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ХЪЛБОЧНИТЕ КОСТИ, ЦЕНТЪРА НА

ТЕЖЕСТТА И БОЛЕСТИТЕ

MASAYUKI SAIONJI

МЕЖДУНАРОДЕН ИНСТИТУТ ПО ПРЕВАНТИВНА

МЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА В ТОКИО (I.I.P.M.P.) Центърът на тежестта е в отношение с тежестта на тялото в десния крак и тежестта на тялото в

левия крак.

1. Изместването на хълбочните кости предизвикват неравновесие на Центъра на тежестта.

2. Неравновесието на Центъра на тежестта причинява неравномерно напрягане на мускулите

и в двата крака и изместване на костите (ставите) на тялото.

3. Центъра на тежестта във времето винаги се променя, но със сигурност можем да видим

склонност на отклонение (надясно или наляво) за определен период от време.

4. Изместване на хълбочните кости вече съществува в майчината утроба (заради психически

стрес или заради недостатъчно развитие на матка) преди раждане или по време на раждане това

става динамично и наследствено ако майката има изместване на хълбочните кости.

5. Разместването на хълбочните кости предизвикват неравновесие (прекалено напрягане или

прекалено отпускане). Поради напрягането на мускулите в двата крака това неравновесие се

забелязва във всички обикновени, ежедневни несъзнателни движения свързани с краката, дори

по време на сън.

6. Тези несъзнателни прояви все повече и повече увеличават неравномерното напрягане на

мускулите в двата крака и изместването на ставите на костите.

7. Психическия стрес предизвиква напрягане на мускулите на цялото тяло и увеличават

неравновесието на Центъра на тежестта.

8. Спорта и гимнастиката, дори вървенето и тичането ако са прекалени увеличават

неравновесието в Центъра на тежестта. Студът, умората напрягат мускулите и засилват


5


неравновесието в Центъра на тежестта. Прекаленото напиване и преяждане напрягат

вътрешните органи и мускули и увеличават неравновесието на Центъра на тежестта.

9. Неравновесието на Центъра на тежестта, ако достигне дефинирани степени и после се

промени може да предизвика различни заболявания. После неравновесието в двата крака

(отношение между главния и второстепенния) става инверсно. Това е собствена ребалансираща

функция и тогава възникналите заболявания отшумяват. Това се нарича способност за

самолечение.

10. Неравновесието на Центъра на тежестта винаги е раздвоено в тялото (във всички клетки

включително и тези на мозъка и вътрешните органи ) в дясната и лява половини на тялото.

11. Симпатиковата и парасимпатиковата нервна система се повлияват също от Центъра на

тежестта.

12. Психическия статус (волята, бодростта, щастието, дори депресията) зависят от

неравновесието на Центъра на тежестта.

13. Неравновесието на Центъра на тежестта може добре да се контролира използвайки

специален апарат, но дори и без апарат това е възможно ефективно като се сравнява

напрежението на хълбочните стави.

Степени на изместването на Центъра на тежестта.

1-ва степен- Разликата между двата крака е до 10 % от половината на теглото на цялото

тяло- може да се съхрани добро здравословно състояние.

2-ра степен- разлика между двата крака е 10-30% от половината от тежестта на цялото тяло.

Степента не винаги следва заболяванията, добре е да се започне веднага лечение.

3-та степен- повече от 30% разлика от половината от тежестта на тялото- много опасно

състояние и винаги се появяват заболявания.

Стадии на изместването на хълбочната кост и връзка с Центъра на тежестта.

По време на терапия е нужно да се контролира 5 пъти височината на хълбоците и дължината на

крака:

- преди лечението

- след лечение на единия крак

- след лечение на двата крака

- след наместване

- след цялото лечение

Човек с неразместени сакроилиачни стави има хоризонтални и успоредни хълбочна и раменна

линии, а вертикалата на гръбначния стълб е права и перпендикулярна спрямо тях. Мускулния

тонус на цялото тяло е относително еднакъв/имбаланс/, кръвната и лимфната циркулация са

добри, изразходва се сравнително малко енергия за изправен стоеж и ходене. Този човек се

намира в относително добро здравно състояние.

1-ви стадий- от изместената страна кракът е относително по-къс. Този крак ние

условно наричаме „второстепенен“, а другият – „главен“. Пример-Дясно сакроилиачно

изместване- В легнала позиция линията на стъпала, тазобедрени стави, хълбоци, рамена от


6


дясната страна е по-висока. В изправена позиция вследствие на относително по-късия

второстепенен крак, ригидната/втвърдената/ мускулатура на дясната половина на тялото, става

завъртане на дясно рамо и дясна част на таза напред и на ляво. Поради гравитацията,

мускулния дисбаланс и стремежа за поддържане на изправено положение настъпва инверсия

на хълбочната линия- десния хълбок стои по-ниско от левия, а дясното рамо е повисоко от по-

напред от лявото- хълбочна и раменна линии се пресичат- виж приложените схеми. При ходене

гръбнакът и главата се извиват надясно , а тежестта на тялото/ЦТ/ се поема от „главния“/по-

здравия ляв крак.

2-ри стадий- от изместената страна кракът се издължава до дължината на другия крак в

легнало положение. Пример- Дясно хълбочно изместване- Левия/главния/ крак е носил

тежестта в първи стадий. В него се натрупва умора и след различен период от време, неусетно и

автоматично, човек прехвърля по-голяма част от половината от теглото на тялото си към

десния/второстепенния крак. Дясната хълбочна става, която е извита навътре, започва да се

обръща навън и десния крак относително се удължава. Важно- при дясно сакроилиачно

изместване десния крак е първично увреден и по-слаб и е винаги „второстепенен“, независимо

дали ЦТ е в ляво или в дясно! В този стадий тялото/ЦТ/ се накланя на дясно, и в стремежа си

към търсене на баланс гръбнакът се извива в горната си част наляво и дясното рамо слиза

надолу, долната част на гръбначния стълб обаче не може да се върне и се получава S- образна

сколиоза. Лявото рамо вече стои по-високо от дясното/инверсия/- хълбочната и раменната

линии стават успоредни. Увредата/заболяването са напреднали, наблюдават се т.нар. горен и

долен кръстосани синдроми на мускулен дисбаланс

3-ти стадий- прогресиране на състоянието, изместеният/второстепенния/ крак може да

изглежда по-дълъг от главния крак лежейки. Поради хронична умора и на двата крака става

прехвърляне на Центъра на тежестта от второстепенния към главния крак и обратно- смесен

стадий. В този стадий може да настъпи вторично изместване на лявата хълбочна кост и

допълнително вторично „удължаване“ на десния крак- комбиниран тип.

Според статистиката 99% от хората имат изместване на хълбочните кости. Дясното

изместване е по-често и е по-често при жени отколкото при мъже. Важно е да се разбере,

че изместването на сакроилиачната става се явява първо и води до изместване на ЦТ, а

това от своя страна води до появата на заболявания. ЦТ е динамичен във времето и може

да се намира в „главния“ или „второстепенния“/първично увредения/ крак според стадия

на заболяването. По-важно е къде се намира ЦТ при движение, тъй като човек прекарва

сравнително по-малко време стоейки прав и повече вървейки.

Връзки между центъра на тежестта и вегетативната нервна система.

Типът на разместване на десния хълбок/сакроилиачна става/ води до напрежение на пара-

симпатиковите нерви и води до хипофункция на черния дроб и стомаха, влошено усвояване на

хранителни вещества, отслабване, диария, гинекологични заболявания и др.

Типът на разместване на левия хълбок/сакроилиачна става/ води до преобладаване на

симптоми от симпатикусова нервна система и заболявания /хипофункция/ на сърцето и белия

дроб, затлъстяване, запек, склонност към простуда и др.

Комбинирания тип е придирчив към храните, променящ телесното си тегло, смяна на запек с

диария- комбиниране на различни симптоми от първите два типа.


7


Органи, системи,

синдроми Ляво изместване на ЦТ-DSID-PSy Дясно изместване на ЦТ-DSIS-Sy

Храносмилателна

система

Повишена кисилинност на стомашно-чревната и

слюнчената секреция, стомашно-дуодендрални

язви, епигастралгии, гадене, повръщане,

метеоризъм, усилена перисталтика, дискинезии до

диария, отслабване, намален апетит и жажда.

Гъста и намалена слюнка, сухота в устата,

хипомобилитет, атоничен запек,

напълняване, повишен апетит и жажда.

Сърдечно-съдова

система

Забавена и отслабена сърдечна дейност,

артериална хипотония, стягане в сърдечната

област, дихателна аритмия.

Чувство за сърцебиене, тахикардия,

хипертония, мигрено-подобно главоболие

и причерняване пред очите.

Дихателна система Забавено дълбоко дишане, бронхоспазъм с

чувството за недостиг на въздух.

Нормално или учестено дишане,

бронходилатация, чести алергични

бронхити, настинки.

Кожа

Бели коси, акроцианоза, потни и топли крайници,

червен дермографизъм, себорея, чувство за

прилив на топлина в лицето, алергични

дерматити,акне.

Алопеция, бледа, настръхнала, студена,

изпотена с лепкава пот кожа, бял

дермографизъм, тръпнене на крайниците.

Пикочно-полова

система

Закъсняла или липсваща менструация,

стерилитет, запазена или повишена потентност,

често уриниране, концентрирана урина,

задържане на течности.

Променливо либидо, преждевременна

еяколация, нередовна и ранна

менструация, рядко урениране, полиурия

сус светла урина.

Нервна система,

психична активност и

интелект

Сомато-психична астения-депресия, намалена

физическа активност, особено следобед, бавна

мисъл, ниска инициативност, световъртеж.

Емоционално и двигателно безпокойство,

тревожност, мания, панически кризи,

лоша концентрация, бърза смяна на

мислите, повишена, но краткотрайна

физическа активност.

Очи Нормален или мътен блясък, нормални или

стеснени очни цепки и зеници, увеличено сълзене.

Усилен блясък, разширени очни цепки и

зеници, възможен е лек екзофталм.

Сън Дълбок и продължителен, редки сънища,

сутрешна и обща сънливост.

Кратък неспокоен сън, късно заспиване и

ранно събуждане, много сънища и

кошмари, често безсъние.

Самочувствие,

характер, емоции,

предпочитания.

Апатични, потиснати, равнодушни, инертни,

хипохондрични, вяли, понасят топло, но избягват

сух и прегрят въздух, лошо понасят студ.

Променливи, чувствителни, енергични,

темпераментни, тревожни, понижен праг

на болка, не понасят топло, предпочитат

студеното, но често имат треперене.

Кръв Хипогликемия, торпидна (плоска) захарна крива,

анемия, лимфоцитоза, намалени гранулоцити.

Хипергликемия, иритативна захарна

крива.

Око, ухо, зъби,

крайници и т.н. Дясна страна Лява страна


8


Диагностика

Разместването на хълбочните кости (дясна или лява), установимо при преглед,

можем да видим, наблюдавайки лицето, различните части на тялото, както и тяхната

възможност за движение.

Нормалното човешко тяло е симетрично в сагиталната равнина, лицето също

трябва да бъде симетрично. Разместването на хълбочните кости предизвиква асиметрия,

мускулен дисбаланс и дислокация на Центъра на тежестта.

Дясно хълбочно изместване - второстепенния крак при първично дясно

сакроилиачно изместване е десния, а главния е левия и това не зависи от степента и

стадия на изместването. Променя се периодично ЦТ, т.е кракът който носи тежестта на

тялото, а именно той е директна причина за възникване на заболявания според Майстор

Сайони. ЦТ при покой и при движение могат да са различни. В повечето случаи

обработваме предимствено второстепенния- т.е. първично по-слабия/атрофиралия/ крак,

независимо дали той носи или не носи в момента тежестта.

Във втори към трети стадий на дясно хълбочно изместване и с оглед на избягване на

„лечебна криза“ или при настъпила вторична атрофия на главния крак може да е нужно

първо да подсилим левия крак и след това да се върнем към стандартно обработване на

десния крак.

При възрастни, увредени пациенти, деца не трябва да има голяма дислокация в работата

ни ляво/дясно.

1- Пациентът лежи по корем - Мускулите на дясната половина на тялото са по-ригидни.

- Десният крак е по-къс.

- Поради тазова ротация десният хълбок е над левия.

- Линията на десният трохантер, хълбок, скапула са по-високо отколкото в ляво.

- Десният крак и стъпало са прави , а левият е прегънат.

- При кръстосване десният е върху левия крак.

- При приближаване на ходилата до седалищните мускули, разстоянието между

дясната пета и десния седалищен мускул е по-голямо.

- Халукс валгус в ляво.

2- Пациентът стои прав - Главата е наклонена надясно.

- Дясно половина на лице и скалп- редуцирано окосмяване, набръчкано чело,

вертикална бръчка, повдигната вежда, стеснена очна цепка, стеснена носна цепка,

девиация на носна преграда, изразена назо-лабиална гънка, повдигнат устен ъгъл.

- В началото при позиция на почиващ теглото е върху десния крак- стъпалото му е

насочено напред , а лявото стъпало е по-напред и насочено настрани. Когато се умори

сменя краката.

- Десният хълбок е по-ниско от левия.

- Дясното рамо е по-високо от лявото и е насочено напред и на ляво.


9


- При кръстосване на краката левия е пред десния.

3- Седейки на стол. - Тялото е наклонено надясно, а главата- наляво.

- Дясното рамо е по-ниско в сравнение с лявото.

- Десният крак е прибран, а левият е напред и навън.

- При кръстосване на краката левият е отгоре.

4- Пациентът лежи по гръб.

- Десният крак е прав, а стъпалото му сочи нагоре.

- Левият крак е сгънат, стъпалото му сочи навън.

- При кръстосване на краката левият е отгоре.

- При свиване на краката към гърдите дясно коляно е по-ниско и двете колена се

насочват наляво.

- при мобилизация на аддукторите дясното коляно стои по-нависоко.

- При обръщане по гръб въртенето е през дясната страна.

5-Лежане върху едната страна.

-десният крак е отдолу и по-назад.

6- При вървене.

- Тръгва с левия крак, леко го размахва.

- Тялото е извито наляво.

- По стълби нагоре- първо десен крак.

- По стълби надолу- първо левия крак.

7- Бастун – в лявата ръка.

8- Чанта – на дясното рамо.

9- Обуване на обувки. - Обува се първо левия и се събува първо десния крак.

- Подметката на лявата обувка е по-износена.

10- Стави и крайници.

-поради повишена ригидност на мускулите ставите в дясната част на тялото са с

ограничена подвижност и по-трудно се манипулират.

При ляв тип на сакроилиачно разместване всички симптоми са обратни. При

комбинирания тип се наблюдават смесени симптоми.


10


Terapia yumeiho / Базова техника /

Индексът на похватите е претърпял известна еволюция във времето и във

връзка с нашия опит и практика. За улеснение съм добавил и оригиналното

наименование на д-р М.Сайони.

Усвояването на методиката става единствено и само под ръководството на

квалифициран преподавател. „Клиника за интегративна медицина-Бургас“ не

носи отговорност при възникнали проблеми и неблагополучия при Ваши

пациенти вследствие на неправилна употреба на методиката.

1- Подготвителна позиция- сейза, пациентът сяда на петите си с

отпуснати ръце и изправен гръб, терапевтът е на колене зад него с

опрени за контрол колене в задните части на пациента.

2- Масаж на трапецовидните мускули –m.trapecius- Притискащо-

омесване (масажиране или обработване) на трапецовидните мускули -

3точки 3 пъти или 1 точка 10 пъти- работи се двустранно с палци,

бавно, ритмично, дълбоко като се използва естествената

разтегливост на кожата на ниво С7-Тн1-2.

3- Масаж на мускулите на врата- Притискащо-омесване на мускулите

сплениус и стерноклеидомастоидеус - 3 линии, вътрешна- linea

interna, средна- linea medialis, външна- linea lateralis, 5 точки 2

пъти всяка линия, работи се с палец , едностранно, от С2 надолу

до С7, напречно на мускулите.

4- Подготовка за наместване/ мобилизация/ на шийни прешлени

- Наместване на шийните прешлени- позиция на терапевта и

пациента, позиция на ръцете- единия палец е насочен към С1/ръка

на темето, над ухото/, а другия към С7, движението е плавно до

максимална възможна неболезнена латерофлексия и ротация,

задържаме до 10 секунди, 2 пъти, двустранно. Манипулация

/наместване/ е забранена за 1- степен.

5- Тракция и манипулация на горни гръдни /торакални/

прешлени - Наместване на торакалните (гръдни) прешлени -

пациента е с ръце зад тила /лакти напред/, терапевтът изтегля

пациента към себе си и леко нагоре /под дъга/ до безболезнено

заключване на интервертебралните стави, след което рязко

издърпва с предмишници и бутва с гърди напред.

6- Наместване на лумбални и торакални прешлени- Наместване

на гръбначния стълб- с меката част на колене, над хълбочни

гребени, 3-5 точки отстрани на гръбначен стълб, изтегляне на

пациента назад и нагоре под лека дъга до безболезнено

заключване и издърпване рязко с ръце без бутане с колене.


11


7- Наместване чрез ротация на долни лумбални прешлени-

Наместване на лумбалните (поясните) прешлени- 2 пъти във всяка

посока, изправен гръбнак на пациента, фиксация на таза му на

ниво сакрум и crista iliaca anterior superior с колене и бедра на

терапевта, завъртане по оста с опора рамо/плешка, използва се

центъра на тежеста. 8- Флексия на подбедриците и разтягане на четириглавия

мускул на бедрата/m. quadriceps femoris/ и наместване на

глезенни стави- Изтегляне на четириглавите мускули на бедрата и

наместване ставите на краката- 2 пъти, пациентът е по корем с

разтворени крака , терапевта е между тях на колене, първо тест за

еластичност, релаксация и тогава използвайки собствения си

център на тежестта притиска стъпалата към седалищни

мускули/петите сочат към tuber ossis ischi/.

9- Флексия и наместване на пръстите на краката- Наместване на

ставите на пръстите на краката- флексия на стъпалата и пръстите с

издърпване рязко нагоре.

10- Масаж в областта на сакрум- Притискащо-омесване на региона

на сакрума (кръстцовата кост)- 5 точки, 3 пъти, успоредни линии,

върху foramina sacralia posterior /перпендикулярен натиск и

изтегляне надолу/ и lig. sacrotuberale et sacrococcygeale posterior

/перпендикулярен натиск и масаж нагоре/ .

11- Масаж на левите седалищни мускули- Притискащо-омесване

над левия седалищен мускул с длан- минимум 25 пъти, терапевтът е на

колене и обкрачва левия крак на пациента /стъпалото е на вътре/,

работи се по посока на третираните мускули / перпендикулярен

натиск, изтегляне настрани и погалване/ с цяла длан и ЦТ

/центъра на тежеста/.

12- Масаж на m. tensor fascia late и седалищните мускули в ляво- Притискащо-омесване на левите седалищни мускули и левия

трохантер-терапевтът е в сейза странично спрямо пациента, палец

върху палец , минимум 25 пъти или до отстраняване на

ригидността, линии по предния ръб и средата на мускула и

дъговидно около тазобедрена става и глутеус.

13- Масаж на сухожилието на двуглавия мускул на бедрото

/m.biceps femoris /в ляво- Притискащо-омесване на вътрешната

гънка на левия голям седалищен мускул - 10 пъти, палец върху палец

разположени перпендикулярно и по хода на сухожилието на

мускула, перпендикулярен натиск и движение настрани по хода

на седалищната гънка.

14- Масаж на мускулите на задната част на ляво бедрото- Притискащо-омесване на левия двуглав бедрен мускул 8-10 точки, от


12


седалищна гънка до задколянна ямка /fossa poplitea/, средна

линия- 2 пъти, вътрешна линия-1 път, външна линия-1 път, палец

върху палец, равномерен перпендикулярен натиск, изтегляне до

естествената разтегливост на кожата, отпускане на натиска/ръцете

се връщат/ и погалване надолу по бедрото с отпуснати ръце.

15- Масаж на лява задколянна ямка- Притискащо-омесване на

лявата задколянна ямка палец до палец, 6 точки 3 пъти.

16- Масаж на лява подбедрица/ m. triceps sure /- Притискащо-

омесване на мускулите на прасеца на левия крак 6-8 точки, 3 линии /

средна 2 пъти, вътрешна и външна по веднъж/.

17- Техника 11, десен крак.

18- Техника 12 , десен крак.





23- Масаж на подбедрици / m. triceps sure/- Притискащо-омесване

на левите и десните мускули на прасците едновременно 3 точки, 3

пъти, двустранно перпендикулярен натиск с длани и движение

настрани.

24- Масаж на Ахилесово сухожилие- 1 точка, 10 пъти, с длани.

25- Мобилизация и манипулация /наместване/ на глезенни стави- Наместване на ставите на ходилото 2 пъти, разтягане, за да

се тества лимита на подвижност, задържане и рязко допълнително

разтягане в каудолатерална посока.

26- Масаж на ходилата с палци- Притискащо-омесване на

стъпалата 3 линии, 5 точки.

27- Масаж на мускулите на задна част на бедрото- 3 точки, 2

пъти и разтягане на четириглавия мускул на бедрата /m.

quadriceps femoris /- Разтегляне на четириглавия мускул на бедрото

със стъпала, над колянната ямка на пациента.

28- Масаж на m. trapecius– Притискащо-омесване на

скапулоспиналните и трапецовидните мускули 3 точки 3 пъти или 1

точка 10 пъти на ниво Тн1-Тн3, с палци- перпендикулярен натиск

и масаж на горе до естествена разтегливост, двустранно.

29- Масаж на m.erector spine et mm. sacrospinales- Притискащо-

омесване на всички сакроспинални мускули 10 точки, 2-4 пъти от Тн-4

до crista iliaca, паравертебрално, двустранно с палци,

перпендикулярен натиск, разтягане според еластичността на

кожата, отпускане /ръцете се връщат/, погалване, бавно, ритмично

и дълбоко.


13


30- Масаж на лумбална област. Притискащо-омесване на мускулите

в лумбалната (поясната) област и над хълбочния гребен. - От L1 до L5 – 5 точки, 2 пъти с палци, перпендикулярен

натиск и бутане нагоре.

- Върху хълбочния гребен /crista iliaca /- 10 пъти, хълбочния

гребен е между тенар и хипотенар, длан

върху длан, настрани, от двете страни последователно.

31- Масаж на лява плешка /скапула , делтовиден мускул, трапециус и др./- Притискащо-омесване на левия трапецовиден мускул 10 пъти, с ляв палец между гръбначен стълб и вътрешен ръб на

скапула до края на m.deltoideus, другите пръсти са аксиларно

дясната ръка на терапевта е върху дясна плешка на пациента за

опора.

32- Техника 31- в дясно. 33- Масаж на леви паравертебрални мускули с палец под длан-

Притискащо-омесване на левите скапулоспинални и задните лумбални

мускули 10 точки 2 пъти, левият палец на терапевта е успореден на

гръбначния стълб и е разположен под дясната му длан.

34- Техника 33-в дясно.

35- Масаж на мускулите на плешките- Притискащо-омесване на

раменните мускули 10 пъти/скапули –върху, около и под тях/,

изпълнява се с длани, двустранно, въртеливо двежение от вътре

на вън.

36- Масаж на m.trapecius- Притискащо-омесване на областта над

лопатките (в легнало положение) 3-5 точки, 2 пъти или 1 точка, 10

пъти, на ниво Тн1- Тн-3, с палци, кутретата са зад мишниците , а

2-4 пръст върху хоризонтална част на трапецовиден мускул.

37- Масаж в основата на черепа /os occipitale/ и инсерциите на

мускулите на задната част на врата- Притискащо-омесване в

областта на свързване на първия шиен прешлен - Палец върху палец в една точка- foramen occipitalе magnum с

проекция в glabella.

- Притискащо-омесване на левите и десните мускули сплениус - 3

точки, 3 пъти.

38- Масаж на мускулите на врата- Притискащо-омесване на десния

и левия мускул стерноклейомастоидеус 3 линии, 5 точки, 2 пъти, с

палец, терапевта стои изправен на едно коляно странично и над

пациента.

39- Мобилизация и манипулация на шийни и горни гръдни

прешлени- Наместване на шийните прешлени (в легнало положение) 2

пъти, в двете посоки, поставя се брадичката на пациента на

дюшека, кръстосани ръце на терапевта, едната ръка е на темето,


14


другата между скапула и гръбначен стълб, пръстите сочат

acromion- забранено наместване за 1 степен.

40- Масаж на пръсти, длани и китки- 5 пъти, с длани, кръгово ,

двустранно.

41- Масаж на предмишници и мишници /antebrahium et brachium/- 3 точки, 3 пъти, с палци и цели длани, напречно,

двустранно.

42- Масаж на паравертебрални мускули с колене. Притискащо-

омесване на скапулоспиналните и дорзолумбалните мускули с колена - Дорзо-лумбална област- 5 точки двустранно, 1 път.

- Въртене с колена върху сакроспиналните мускули 10 пъти кръгов

масаж със свити подбедрици на терапевта.

- Въртене с колена върху седалищните мускули 10 пъти кръгов

масаж с колене, контрол със стъпала.

43- Масаж и изтегляне мускулите на гърба – плъзгане по гърба на

пациента с колене и слизане над crista iliaca.

44- Мобилизация и манипулация/наместване/ на сакроилиачни

стави- 2 пъти, в двете посоки. 45- Флексия на краката на пациента към корема. Наместване на

тазобедрените стави при лег по гръб 46- Екстензия на привеждачите /mm. adductori/ и абдукция ТБС

двустранно- Разхлабване на лигаментите на лявата и дясната

тазобедрена става 2 пъти, жабка.

47- Тракция и манипулация на ТБС- Наместване на лявата и

дясната тазобедрена става при страничен лег 2 пъти, странична

позиция, ъгъл 35-40 градуса, в двете посоки. 48- Мобилизация на глезенна, колянна и ТБС на ляв крак.

Завъртане на левия крак с ръце. - Мобилизация с флексия към двете рамена- 2 пъти.

- Мобилизация с флексия, ротация и екстензия- 3 пъти.

49 - Масаж върху ингвинална гънка /ligamentum inguinale/- Притискащо-омесване на ингвиналния лигамент 3 точки, 3 пъти,

средна-вътрешна-външна, палец до палец, кракът на пациента е

свит в коляното и отведен настрани- в абдукция.

50 - Масаж на вътрешната част на ляво бедро- 3 линии / средна 2

пъти, вътрешна 1 път, външна 1 път / 8- 10 точки, палец върху

палец, започва се под ингвинална гънка надолу до медиален

кондил на бедрена кост.

- Масаж на m. quadriceps femoris- Притискащо-омесване на

четириглавия мускул на лявото бедро 3 линии / средна 2 пъти


15


палец до палец, вътрешна и външна по 1 път, палец върху

палец/, под ингвинална гънка до патела, за втора степен.

51 - Масаж на широка бедрена фасция и връзките около

капачката /patella/

- fascia lata - 3 пъти, 6-8 точки, палец върху палец от големия

трохантер до коляно, кракът на пациента е върху бедрата на

терапевта.

-Притискащо-омесване на лигаментите на лявата капачка и

нейното завъртане- в 4 точки, 5 пъти, с палци и показалци

перпендикулярно върху кондили, въртене- 10 пъти в двете

посоки и 10 пъти краниално и каудално с длан върху длан.

52 - Масаж на мускулите на лява подбедрицата. Притискащо-

омесване на триглавия мускул на левия прасец. - Месене на триглавия мускул- 20 пъти, 5 точки с бедра над и

под колянна ямка на пациента.

- Масаж на m. tibialis anterior- 3 пъти, 6-8 точки, палец въху

палец.

53- Ротация на глезенна става- Завъртане (ротация) на лявата

глезенна става 5 пъти в двете посоки, субмалеоларна фиксация.

54- Флексия на стъпало и мобилизация на пръстите на ляв крак. Наместване на ставите на пръстите на лявото стъпало при легнало положение

55- Разтягане / екстензия / на Ахилесово сухожилие и триглав

мускул на подбедрицата на ляв крак- Обтягане и изтегляне на

мускула на прасеца и на Ахилесовото сухожилие на левия крак 3 пъти,

ъгъл 30-40 градуса.

56- Перкусия / потупване / по ляво стъпало с юмрук- 3-5 пъти.

57-Техника 48, в дясно.








16




66- Масаж на ligamentum inguinale с длани– 10 пъти, двустранно,

хълбочния гребен е между тенар и хипотенар, настрани, кръгов

масаж.

67-Масаж по средна линия на корема- 6 точки, 3 пъти, под

мечовидния израстък /processus xiphoideus/ до срамна кост / os

pubis/, работи се странично на бяла линия върху правия коремен

мускул /m. rectus abdominis/

68-Масаж на корема:

- По хода на дебело черво с палец- colon sigmoideum, colon

descendens, flexura coli sinistra/splenica/ et dextra/hepatica/, colon

ascendens et cecum.

- Върху и около пъпа: 10 пъти, с длан върху длан вълнообразно,

кръгово.

- Над симфиза- вибрация при издишване на пациента.

69- Масаж на големия гръден мускул /m. pectiralis major / и

парааксиларна област в ляво - Притискащо-омесване на гръдния и

кръглите мускули- ръката на пациента е на 90 градуса.

- Разтягане /стречинг/ на големия гръден мускул- 3-5 пъти,

предмишницата на пациента е фиксирана, терапевта работи с

цяла длан по посока на мускула, използва се ЦТ.

- Масаж с палец на m.pectoralis mayor и на m. teres mayor et

m. latisimus dorsi- 3-5 точки, 2 пъти, с палец.

70-Масаж на брахиум -Притискащо-омесване на лявата мишница- лява

ръка на пациента е под ъгъл 35 градуса/.

- От двете страни на m. biceps brahii- 6-8 точки, 2 пъти , палец

върху палец.

- Върху самия мускул – 6-8 точки, палец до палец, за втора

степен.

71-Масаж на предмишница /антебрахиум/.

- Масаж на лакътна ямка / fossa cubiti/- 3 точки , 10 пъти. Масаж на предна част на предмишница- 8 точки, средна

линия- 2 пъти, вътрешна и външна по веднъж. - Масаж на екстензори на китка и m. brahioradialis sin.- 8-10

точки, 3 пъти.


17


72-Ротация и екстензия на лява лакътна става- Наместване на лява

лакътна става 3 пъти в 2 позиции.

73-Мобилизация чрез екстензия на лява китка- Наместване на лява

китка 5 пъти.

74-Мобилизация /наместване/ чрез екстензия /изтегляне/ на

пръсти. Наместване на ставите на пръстите на дясната ръка

75-Масаж на m. adductor policis sin.- Притискащо-омесване на

мястото между палеца и показалеца на лявата ръка – 1 точка, 10 пъти., с

палец, притискаме и изтегляме според разтегливостта на кожа.

76-Масаж на длан /aponeurosis palmaris/- Притискащо-омесване на

лявата длан 5 точки, 3 линии /средна 2 пъти, вътрешна и външна по

веднъж, или се работят избирателно тенар и хипотенар.

77-Тракция и екстензия на лява ръка- Разтягане на лявата

предмишница и подмишница.

- Тракция при фиксирана ръка на пациента със стъпало на

терапевта в лява аксила- 2 пъти.

- Екстензия на ръката и масаж- минава се през вертикална

позиция, фиксация на антебрахиума и масаж с длан в 5 точки,

2 пъти.










87-Масаж на мускулите на шия / посоката от Тн2-3 към С1/,

тракция на цервикални прешлени- Изтегляне на шийните прешлени -

главата на пациента е в естествена позиция, фиксация със стъпала на

раменете на пациента, за 1 степен е забранено наместването.


18


88-Масаж на носа – . Притискащо-омесване на лицето от двете страни

на носа 3 линии, 3 пъти.

89-Масаж по ръба на орбита и слепоочия- Притискащо-омесване на

орбитите и слепоочията 10 точки, 3 пъти, с палец и показалец.

90-Притискане на bulbi oculi- Притискане на клепачите на очите с

пръсти 3 пъти по 3 секунди.

91-Масаж на мускулите на лицето- Притискащо-омесване на лицето- двустранно, кръгово омесване с длани.

92-Масаж по linea mediana- Притискащо-омесване на средната линия

на горната част на главата 10 точки, 3-5 пъти, линия от основата на

носа до темето, палец върху палец.

93-Екстензия на гърба- дъга, веднъж.

94-Екстензия и мобилизация на раменни стави- Наместване на

раменните стави 2 пъти, терапевта е прав зад пациента /сейза/,

преплетени зад тила пръсти/, разтягане назад и нагоре под контрол

тялото и лактите на пациента.

95-Екстензия на двете ръце назад- Опъване на ръцете назад 3 пъти,

в естествена позиция.

96-Масаж на трапецовиден мускул- Притискащо-омесване в областта

над лопатките 5 точки, 3 пъти, терапевта е изправен зад пациента,

работят палци по хоризонтален ръб на трапециус, перпендикулярен

натиск и разтягане латерално /към раменни стави/.

97-Релаксация на рамена.

- Движение на раменните стави нагоре и надолу - 5 пъти.

- Изтегляне на гръдните мускули и раменете назад и задържане 3-5

секунди, 3 пъти.

98-Масаж на трапециус- 5 пъти, терапевта е зад пациента в сейза.

99-Потупване /перкусия/ по гърба с кръстосани длани.

100-Финални процедури.

- Изтегляне и релаксация на трапециус- 2 пъти.

- Потупване с длани по рамене- 2 пъти.


19


Основи на анатомията и кинезиологията на гръбначния

стълб

Човешкият гръбначен стълб представлява вертикална огъваща се колона, съставена от 24

отделни елемента, наречени прешлени. Прешлените се подразделят на седем шийни /cervical/,

дванадесет гръдни /thoracic/ и пет поясни /lumbal/. Основа на гръбначния стълб е свещената

според древните гърци кост- сакрум /sacrum/ или кръстец, която представлява костен блок от

пет срастнали прешлена. Разположен е в задната част на таза под ъгъл около 50 градуса под

хоризонтала. В най-долната част на гръбнака се намира опашната кост, която е съставена от 3-4

различни поструктура прешлена и нормално само е рудиментарен орган.

Гръбначният стълб се издига над таза с три плавни дъги. Вдлъбването в долнача част на

гърба се нарича лумбална лордоза. Над нея има лека изпъкналост или прегърбване в областта

на гръдния кош- торакална кифоза и след това отново има огъване напред на нивото на шията-

цервикална лордоза. Тази конструкция позволява да държим тялото си изправено в

предно/задна посока и уравновесява тежестта на горната част на тялото върху сравнително

малка основа- сакрума. Тези извивки от своя страна намаляват сътресенията и осигуряват

свободно и плавно движение на тялото.

Цервикален /шиен/ отдел- състои се от седем прешлена с характерна лордоза с връх на

нивото на С4. Първите два прешлена atlas и axis са абсолютно различни от останалите

прешлени и между тях няма интервертебрален диск, който се появява между втори и трети

шиен прешлен. Атлас няма бодилест израстък /proc.spinosus/, а има добре изразени напречни

израстъци /proc. transversi/, които се напипват между мастоиден израстък и ъгъла на долна

челюст. На това ниво добре се извършват движения на екстензия и ротация, артерия

вертебралис прави характерна чупка, като вертебралния отвор е сравнително широк и намалява

възможността за компресия. Аксис- с характерен dens axis и силно изразен proc.spinosus дава

идеална възможност за ротация, фиксиране и мануална диагностика. Между С3 и С7 има

унковертебрални стави, които силно ограничават и контролират страничния наклон.

Цервикалният отдел е най-подвижният в човешкото тяло, но и най-лесно ранимият.

Ставите на главата представляват и периферен управляващ център на тонуса на цялата

мускулатура.

Торакален /гръден/ отдел- тази част от гръбначния стълб се състои от 12 прешлена

разположени в гръдна кифоза. В сравнение с дисковете телата на прешлените са доста по-

големи. Напречните израстъци proc.transversi лежат в хоризонтална плоскост, а proc.spinosi са

дълги и позицията им е коса под ъгъл от около 60 градуса. Тези прешлени /не всички/

артикулират с главичката на съответното ребро и ставна повърхност на по-горното ребро

artticulatio capitis costae et art.costotransversaria. Цялата тази конструкция осигурява голяма

здравина и защита на гръдните органи и обуславя малката подвижност на прешлените един

спрямо друг. Единствено въртеливите движения са най-свободни, движенията настрани, напред

и назад са ограничени от ставните повърхности, бодилестите израстъци, ребрата и малката

височина на междупрешленния диск. Трябва да се обърне внимание върху торако-лумбалния

преход, тъй като той е най-подвижен и се наблюдават блокажи с висцеровертебрални промени

т.е. симптоми наподобяващи заболявания на сърцето, белите дробове, стомаха, пикочно-полова

система и др.


20


Лумбален отдел на гръбначния стълб- състои се от пет прешлена, разположени в

лумбална лордоза. Всеки прешлен се състои от предна част-тяло и задна част- дъга. Образуват

се предна и задна колона на гръбначния стълб. Предната част носи по-голяма част от теглото, а

задната колона предпазва гръбначния мозък, скачва и стабилизира сегментите на гръбначния

стълб. Задната част има дъга , израстъци формиращи фасетните стави, напречни и бодилести

израстъци. Всички тези израстъци служат като лостове за закачане на мускулите, които движат

гръбначния стълб. Пети лумбален прешлен лежи върху сакрума и образува лумбосакралната

става. Това е място на най-голямо натоварване и на най-много проблеми в долна част на гърба.

Голяма част от проблемите се получават от лоша функция на предния или задния дял на

гръбнака, или и на двата съчетано. Нормално в изправено положение задната част поема около

16 процента от тежестта на тялото, но може и по-малко /както е в седнало положение/. При

тежка форма на стесняване на диска ставните повърхности на интервертебралните стави се

доближават една към друга прекомерно – фасетките могат да поемат и до 70 процента от

теглото. Това води до тежки дегенеративни промени не само в задната колона, но и до

преразтягане на предната част и компресия в задната част на предната колона на гръбнака.

Телата на прешлените се предпазват от взаимно търкане с помоща на междупрешленните

дискове. Те представляват здрави и гъвкави фиброзни пръстени, които съдържат в средата

несмачкваща се сфера от желатинозна маса, наречена нуклеус или ядро. Прешлените заедно с

дисковете между тях се превръщат в една гъвкава и еластична колона, готова да поема товари и

да поглъща външни сили от различно естество и посока.

Фактически самата макаровидна форма на прешленните тела подпомага разпределението на

натоварването. Те имат тясна средна част и се разширяват към горната и долната повърхност.

Единствено пети лумбален прешлен и по-тънък отзад и това подпомага лумбалната лордоза.

Неговият диск е най-дебел, има леко клиновидна форма и това помага да се поеме товара на

цялото тяло над него. Всяко тяло на прешлена е изградено от твърда кост отвън и гъбеста кост

отвътре, наречена спонгиоза. Тази спонгиоза има гъбеста структура и е напоена с голям запас

от кръв. Това е голямо кръвно депо за целия организъм, но също така спомага и за поглъщане

на ударите и правилно преразпределиние на хидростатичното налягане във всички посоки и

пренасяне на хранителните вещества към интервертебралните дискове. Гъбестата част

/спонгиоза/ на прешленното тяло по самата си същност представлява рехава костна тъкан,

изградена от множество костни гредички /трабекули/, подредени в различна посока. Поради

тази си структура те също поемат напрежение в различна посока и са излючително здрави и

леки. Ако това не беше така костите не само щяха да бъдат склонни към разцепване, но поради

голямото си собствено тегло, ние трудно бихме били в състояние да се движим.

Разграничителната линия между прешлена и горната и долната повърхности на диска е

изградена от тънък хрущял и се нарича крайна пластина. Това е най-слабата част на гръбначния

стълб и е причина за много от проблемите в него.

Когато прешлените са насложени един върху друг, последователните костни дъги образуват

канала на гръбначния стълб. В него е поместен крехкия гръбначен мозък на централната нервна

система. От двете страни по цялата му дължина излизат коренчетата на гръбначния мозък.

Самият гръбначен мозък свършва на нивото на втори лумбален прешлен. След него

коренчетата продължават през гръбначния канал /cauda equina/ , докато излязат от съответния

интервертебрален отвор. Докато ролята на предната колона служи за опора, накланяне и

ротация, работата на задната колона е значително по-сложна. Освен за защита на гръбначния

мозък, тя насочва движенията на прешлена- позволява едни и ограничава други, а също така


21


помага свързването на прешлените един спрямо друг посредством интервертебралните стави и

спира взаимното им приплъзване.

Връзки на гръбначния стълб- това е спомагателна система, предназначена да свързва,

насочва и ограничава движенията на прешлените. Освен предната надлъжна връзка /ligamentum

longitudinale anterior/ , най-голямо значение има задната система от връзки, съставена от

капсулните връзки на интервертебралните стави, жълта връзка /lig.flavum/, междубодилковата

връзка /lig.interspinale/ , надбодилковата връзка /lig.supraspinale/ и задната надлъжна връзка

/lig.longitudinale posterior/. Жълтата връзка е разположена между предните повърхности на

фасетните стави. Тя е изградена от еластин- 80 процента и колаген-20 процента. Поради тази

причина освен, че има свойството да се разтяга, тя има и възможността да се контрахира

/свива/, което я различава от другите връзки. При дегенеративти процеси става калцификация

на lig.flavum, вертебрална стеноза и неврологични и съдови промени.

Докато жълтата връзка покрива предната част на фасетната става mm.multifidi et mm.rotatori

покриват задната част. Тези мускули контролират навеждането напред и ротацията. Ако

гръбначния стълб иска да се наведе ,преди да е създал достатъчна задържаща сила в тези

мускули- поради наличие на болка или при хлътнал гръб- може да се получи недоловимо

приплъзване на горния прешлен спрямо долния и цялата каскада от последващи симптоми.

Междубодилковата връзка е разположена между proc.spinosi и ограничава прекомерното им

отваряне. Надбодилковата връзка свързва върховете им и има същата функция. В

пространството между L5-S1 няма надбодилкова връзка., защото функцията за ограничиние на

навеждането напред и настрани се поема от масивната lig.ileolumbale. Хълбочно-поясната

връзка дава най-стабилната опора за основата на гръбначния стълб. Тя е широка и фиброзно

удебелена лента между вътрешните повърхности на хълбочните кости и уголемените и масивни

напречни израстъци на L5. Тези конструктивни промени водят до стесняване на

междупрешленните отвори на това ниво, а имайки предвид и голямото натоварване съзираме

причините за чести възпаления и болка в поясната област.

Предната надлъжна връзка е разположена по предната част на прешленните тела и е най-

силната в гръбначния стълб и не позволява прекалено огъване назад. Освен това тя не

позволява прекалената лордоза в поясната част при вдигане на товар.

Задната надлъжна връзка се намира по задната повърхност на прешлена и усилва фибразната

част на интервертебралния диск. Тя е много силно инервирана и е крайно чувствителна към

разтягане. При дискова херния , когато ядрото пролабира навън, причината за възпаление и

болка е двуяка- както от разтягането на външните слоеве на фиброзния пръстен, така и от

чувствителната задна надлъжна връзка, лежаща върху него.

Междупрешленни дискове /disci intervertebrales/- това са еластични образувания със

сферична форма, разположени между прешлените и изпълнени с желатинозна течност. В тях

има ограничен брой нервни окончания /в капсулата/ и изцяло липсва захранване с кръв.

Дисковете са предназначени да осигурават гъвкавост при малко натоварване и стабилност при

голямо. Забележителното е, че при вертикална стойка това се получава чрез увеличаване на

съпротивлението на опън на дисковите стени. Без тези свойства на опън човешкият гръб няма

да изглежда толкова строен и щяха да са нужни много по-мощни мускули, за да се изправим

след като сме се навели. Недостатък на вертикалната стойка е по-голямото натоварване в


22


долната част на гръбначния стълб. Високото вътрешно-дисково хидростатично налягане тласка

прешлените да се разделят и същевременно има функция за спойка между тях.

Съдържащите течност под налягане ядра на интервертебралните дискове са поместени в

здрава, кръгла стена, наречена фиброзен пръстен /аnulus fibrosus/. Стената е изградена от около

12-15 здрави и еластични фиброзни слоя, разположени под ъгъл от около 65 градуса спрямо

хоризонта, последователно в диагонално обратни посоки. Тази конструкция позволява

максимална здравина и свобода на движение. Ламелите в задната страна на диска са по-тънки и

са групирани по-плътно, което позволява по-голяма свобода на движение при навеждане

напред, но и по-голяма ранимост. Дисковете на L5 често имат бъбрековидна форма, което е

добро за функцията, но също води до повишена чувствителнос към травми поради

допърнителни усукващи фактори към острите задни ръбове на прешлените.

Ролите на вътрешната и външната част на стената на диска са коренно различни.

Вътрешният пръстен създават здрава капсула, която задържа воднистото ядро. Външната част

на фиброзния пръстен свързва диска към съседните гръбначни сегменти, не носи товар и не

позволява костите да се разединят.Точно тази част на диска е инервирана и реагира при травма.

В нормално състояние двете части на фиброзния пръстен работят в синхрон. Високото

вътредисково налягане разтяга външния пръстен и поддържа необходимата величина на

задържане и отдаване. Ако няма достатъчно вътрешно налягане в диска не може да се създаде

достатъчно задържащо напрежение на фиброзния пръстен на един от дисковете, този сегмент

може да се разхлаби и да се разцепи дори и при леко движение.

Хранене на интервертебралните дискове- липсата на кръвоносни съдове е причина за

голямата важност на различните механизми за осигуряване на течности, хранителни вещества и

отвеждането на отпадните продукти от диска. Бедното хранене се смята като главна причина за

дегенерирането на дисковете. Два са основните пътя за обмен на вещества от диска. Първият

механизъм е на дифузия- старата течност се отделя през деня, а прясната се поглъща през

ноща. Протеогликаните са глюкозамини, свързани с белтъци и упражняват мощно осмотично

привличане на водата, като се противопоставят на гравитацията, която изстисква водата от

диска. Нашите интервертебрални дискове губят до 20 процента от своята течност през деня и

пресните течности, поглъщани през ноща вследствие липсата на гравитация по надлъжната ос и

привличането от протеогликаните е основният начин, по който се хранят дисковете. Вторият

механизъм е на конвекция вследствие промени на налягането вътре в диска, предизвикано от

движенията на гръбнака. Те създават редуващи се засмуквания и притискания на дисковете,

подобно на сюнгер. Пълномащабните движения на гръбнака става още по-необходимо поради

следните обстоятелства

- Когато стареенето и износването предизвикват запушването на малките отвори на

крайните пластини, които обменят течностите от спонгиозата на прешлена.

- Когато стареенето предизвиква фиброза стената на диска.

- Когато дегенерацията на диска води до намаляване концентрацията на

протеогликаните.

- Когато работим продължително време в седяща позиция.

Дозираните нерезки движения с голяма амплитуда поддържат гръбнака млад и го

подхранват- по тази причина е важно да провеждаме своевременна кинезитерапия и

рехабилитация на болния гръбнак.


23


Фасетни стави на гръбначния стълб- това са анатомични съединения, които

свързват задната част на гръбначния стълб. Те предпазват задните ъгли на

интервертебралния диск и изграждат задно-страничната част на гръбначния канал и

вертебралния отвор. Фасетните стави са изградени от долните и горните ставни

израстъци на два съседни прешлена. Гладката разделителна повърхност при

съвпадането на тези четири плътно опиращи се стълбчета образува двете ставни

съединения. Те си пасват плътно и всяка от тях е покрита с обвивка от гладък и

полуеластичен хрущял- хиалинен хрущял. Той позволява ставните повърхности да се

плъзгат леко една спрямо друга, деформира се леко при движение /изтласква течност

навън/ и когато натискът изчезне възвръща нормалната си форма / засмуква течност

обратно/-това е начинът за хранене на хиалинния хрущял, който е лишен от кръвоносни

съдове. Друга функция е неговото свойство да отделя синовиална течност. Тази

течност играе роля на лека смазка /намаляваща триенето при плъзгане/ и отделно има

голямо повърхностно напрежение, което задържа ставните повърхности една към друга.

Втората функция се подпомага от стегнатата къпсула на интервертебралната става,

която държи течноста под налягане, което от своя страна разделя ставните повърхности

една от друга и смекчава ударите на костите една спрямо друга. В тези привидно

противоположни действия на елементите е особено важен балансът и правилното

функциониране на всеки един от тях. Освен това синовиалната течност почиства

ставното пространство като отмива увредените при работа частици от хрущяла.

Синовиалната мембрана отделя големи клетки /макрофаги/, които изяждат тези

увредени хрущялни клетки в потока от плаващи отломки. Този мешанизъм е много

важен, тъй като ако не съществуваше тези отломки биха надраскали и увредили

допълнително гладката повърхност на фасетните стави. Капсулите на фасетните стави

на гръбнака са по-здрави от повечето синовиални ставни капсули. Те играят важна роля

при ограничаване на гръбначните сегменти при навеждане напред. Нормално

лумбалните ставни израстъци не носят голям товар. Това се променя, ако дискът е

много изтънял или имаме прекалено голяма лумбална лордоза и това води до поемане

на повече натоварване и съответно води до голямо и бързо износване на ставите.

Поради богатата инервация и кръвоснабдяване на капсулите на интервертебралните

стави се получава мощна възпалителна реакция, водеща до силна и сковаваща болка в

областта на кръста.

Гръбначномозъчни нерви /коренчета/- те провеждат импулсите до мускулите и

пренасят сетивна информация обратно до мозъка от външния свят. В лумбалната зона

те излизат от гръбначния стълб под нивото на съответния прешлен. Двете коренчета на

L1 излизат отляво и отдясно от междината на L1-L2. Коренчетата на L5 излизат на

нивото на лумбосакралната става. Когато излязат от гръбначния мозък, нервните

коренчета минават през междупрешленните отвори /foramina intervertebrali/ -те са

ограничени от дъгата на прешлена, задната част на диска, едната от фасетните стави и в

близост до мултифидите. Самото коренче е обвито от нервна обвивка, която го

предпазва от околните структури, но също може да бъде и причина за различни

проблеми. Виждаме, че изключително нежни нервни структури се намират в близост до

една ортопедична механична система за движение. Всеки един директен контакт между

тях е причина за болка и страдание, а причините за този контакт, както и клиничното

протичане могат да бъдат различни.

Движения на прешлените и гръбнака- двеженията на прешлените в гръбначния

стълб са комбинация от плъзгане, наклоняване и усукване. Всяко едно от тях допринася


24


малко за общото движение, но събрани и комбинирани заедно, дават огромната

подвижност и здравина на гръбнака. При плъзгането горният прешлен се приплъзва

напред, назад или настрани спрямо долния, като разстоянията на преместване са

минимални. Това движение всъщност е първо и фоново,то поставя прешлена в по-

добра позиция за наклон или усукване. Точното количество на плъзгане е изключително

важно за здравия гръбнак. При повече или по-малко плъзгане се получава нестабилен

или втвърден гръбначен сегмент. За контрол на плъзгането голямо значение има

здравината и добрата хидратация на диска, които със своето хидростатично налягане

увеличават разстоянието между прешлените и поддпомагат функцията за наклон, без да

се опират костни ръбове един в друг и като допринасят за създаването на стабилност на

двигателния сегмент. Много по-важни за контролираното навеждане са структурите на

задния дял. При наклона напред става увеличаване на разтягането в меките тъкани

около фасетните стави- ставните им повърхности са здраво заключени една спрямо

друга, жълтата връзка и ставните капсули на интервертебралните стави също са опънати

докрай. При продължаване на навеждането става едно наклоняване на горния прешлен

като цяло напред- завърта се предния край, а задния се повдига /като наклонено кубче/.

Това движение се ограничава главно от капсулите на фасетните стави. При още по-

голям наклон напред може да настъпи вторично плъзгане напред на горния прешлен

спрямо долния, което да увреди диска или други меки елементи на двигателния

сегмент. По този начин по-голямото навеждане позволява и по-голямо плъзгане. При

това движение интервертебралните стави почти са изключени от възпиращо действие.

Именно прекомерното навеждане на прешлена е онова, на което противодействат

ставните капсули и жълтата връзка, докато мускули мултифиди осъществяват активния

му контрол. При комбинирано движение на навеждане с ротация се включват още

системи за контрол на движението и то става още по-сложно. Важно е да се отбележи,

че за извършването дори и на най-малкото и просто действие на човешкия гръбнак

трябва да работят в синхрон и хармония множество подпомагащи, контролиращи и

ограничаващи фактори, които ние не осъзнаваме, докато наблюдаваме и се

наслаждаваме на изяществото и красотата на човешкото тяло в движение.


25


Предупредителни знаци относно здравето на гръбначния стълб

Има най различни тълкувания и определения за здраве и това създава доста голям хаос в

обществото. Според Световната здравна организация, здраве е състояние на комплексно

физическо, психическо, емоционално, интелектуално и социално благополучие, а не само

отсъствие на болест или недъг. С оглед на това определение е необходимо да има баланс и

адаптация на нашия организъм към множество външни и вътрешни фактори на агресивно

въздействие. Настъпва верига от множество промени, които се отразяват в нашето

телодържание в покой и в движение. Изместването на сакро-илиачната става е само част от

проблема. Във връзка с поддържане на тялото ни в изправено положение става и смяна на

центъра на тежестта, което директно води до възникване на различни заболявания. Но да видим

какви са признаците, които могат да ни предупредят за възникване на заболяване на

гръбначния стълб.

1- Стъпалото на единия крак се отклонява навън при ходене или при почивка в изправено

положение- това говори за изместване на центъра на тежестта към единия от краката и

последващи промени в мускулния тонус, кинезиологични промени и преобладаване на

единия дял на Вегетативната нервна система в поддържане на хомеостазата.

2- Невъзможност да се направи дълбоко вдишване- заболяване и болка в областта на

гръден кош- прешлени, ребра, стави, вътрешни органи.

3- Невъзможност за извършване на свободно и симетрично движение в една част от

гръбначния стълб.

4- Ставите на горни или долни крайници са асиметрично подвижни- дължи се на

мускулния дисбаланс.

5- Лесна уморяемост, невъзможност за продължителна концентрация, раздразнителност,

депресия, високо или ниско кръвно налягане, сърдечни смущения, загуба или наддаване

на тегло, ранно побеляване или окапване на косата, чести настинки, алергии,

гинекологични и мн. други заболявания- възможно е да се дължат на дисбаланс между

симпатикусова и парасимпатикусова нервна система вследствие промяна на центъра на

тежестта и наличния мускулен дисбаланс.

6- Единия крак, тазобедрена стави, хълбок, лопатка стоят по-високо от другия, наклонена

глава, лицева асиметрия, извиване на тялото при ходене, предпочитание единия крак да

е по-напред от другия в изправено или седнала положение, асиметрично износване на

обувките ,деформация на палеца на крака, предпочитание на кое рамо да се носи чанта

или в коя ръка- чадър или бастун, преобладаване на заболявания в очи , уши,зъби,

гръбнак, мускули, крайници, вътрешни органи и др. от страната на сакроилиачната

дислокация.

7- Чувство за генерализирана болка и умора в гърба и/или точки на пренапрежение,

сковаване, трудно раздвижване сутрин, лесна уморяемост на крайник,

дискомфорт/сковаване на мускул без определена или точно установена причина.

8- Трудно поддържане на определена позиция за продължително време, без чувство за

дискомфорт и болка, чувство за нестабилност при ходене, честа смяна на опорния крак

при почивка в изправено положение.

Посочените белези са ориентировъчни и са подбрани след дълго наблюдение и емпиричен

опит. Посочването на точна диагноза е възможно след комплекс от диагностични и клинични


26


изследвания под ръководството на лекар. Целта на гореизложеното е да се опреди дали

определен човек има някои от тези признаци и да се насочи за диагностично уточнявани с

последваща терапия.

Чрез правилно проведена Юмейхо терапия можем да преодолеем голяма част от

нарушениета на движението и да повлияем благоприятно такива социално значими

заболявания като дискогенна болест/дискова херния, лумбаго, дископатия/, сколиоза,

спондилоза и спондилолистеза, радикулит, плексит, ишиас, мигрена, невралгия, неврастения,

фибромиалгия, епикондилит, тендовагинит, инсерционит, артрозна болест и мн. други.

В нашата практика трябва да се наложи интегративния подход към проблема на пациента с

мултидисциплинарно сътрудничество между семеен лекар, ортопед, невролог, ревматолог,

физиотерапевт, мануален /Юмейхо терапевт, психолог, психиатър. Необходимо е да се гледа

на болния човек като едно цяло, нужна е комплексна терапия и никога да не опростяваме

подхода си с лечение само на сакроилиачна става, крак, ръка или блокаж на гръбнака, тъй като

още от древността е известно, че соматичното страдание води до промени в психиката ни и

пречи на социалната ни адаптация.

Противопоказания за юмейхо терапия

Провеждането на Юмейхо терапия изисква от терапевта изключително добри познания в

мануалната диагностика, кинезиологията , анатомията и изключително прецизно владеене на

различните похвати. Практиката е показала, че най-тежките усложнения на мануалната терапия

са регистрирани в шийния дял (вкл. и смърт вследствие на руптура на а.vertebralis) и по – рядко

в лумбалния и торакалния дял.

Абсолютни противопоказания – понякога могат да се пропуснат като диагностична грешка

и не толкова от незнание. Бързата диагностика и терапия може да доведе до пропускане на

туморни формации, туберкулозен спондилит, os odontoideum и др.

Тези грешки могат да бъдат избягнати при снемане на подробна анамнеза и добра мануална

диагностика. Лошата мануална техника представлява най-голямото абсолютно

противопоказание, когато не се успее да се постигне добро ненасилствено, безболезнено и

елегантно заключване и преднапрежение на манупулирания участък. Сега ще изброя и

клиничните противопоказания, при които не бива да се правят наместващи похвати:

1. Заболявания и аномалии на а.vertebralis.

2. Тежки форми на остеопороза.

3. Тежки дегенеративни изменения.

4. Деструктивни процеси вследствие тумор или туберкулоза.

5. Възпалителни процеси.

6. Хиперподвижност .

7. Травми с нарушение на анатомичните структури.


27


8. Много тежки форми на остро лумбаго- суспектни за сериозен дисков пролапс.

9. Тежки форми на ювенилна остеохондроза.

10. Психични нарушения.

Винаги трябва да се има предвид, че грешките спрямо тези противопоказания дават винаги

добър материал за дискредитиране и възможност за нападки спрямо юмейхо терапията.

Независима от тези грешки най-важното противопоказание произхожда от техническия

начин на работа и възможността да се постигне добро и безболезнено заключване и

преднапрежение на манипулираната област- сл. никога не бива да извършваме

манипулация/наместващи похвати/ срещу рефлекторната болка.

- Заболявания и аномалии на a. vertebralis- един от големите проблеми за мануалия

терапевт е вертебробазиларната съдова недостатъчност. Трябва да имаме предвид, че

при манипулации е възможно да се получат тежки усложнения като синкоп, загуба на

съзнание, исхемичен мозъчен инсулт и дори и смърт. От друга страна трябва да

отбележим, че мануалната терапия и в частност юмейхо е изключително ефикасна при

оплаквания от целвикален световъртеж. Доказано е, че около 41% от всичките

състояния на световъртеж са свързани с блокажи на горната част на шийния отдел.

Манипулацията обаче изисква изключително внимателно изследване и още по-

прецизна и щадяща техника, особено за пациенти над 40 год., тъй като при тях

очакваме известни склеротични и спондилогенни промени.

- Остеопороза- при нея често се намират блокажи, които могат да се освободят с много

лека ръка, обаче болките се дължат най-вече на самото заболявание, което трябва да се

лекува.

- Дегенеративни промени- получава се мускулен дисбаланс, блокажи на

интервертебрални стави и болка. Можем да подобрим мускулния тонус и да подобрим

подвижността на гръбнака, при което пациентът чувства значително облекчаване.

Ползата от това е да възстановим останалата свободна функция след дегенеративното

заболяване.

- Възпалителни процеси- при остри възпалителни процеси юмейхо терапия е

противопоказана около и върху засегнатите стави. Тя може да се проведе при

отзвучаване на острите симптоми и по този начин съкращаваме значително срока на

рехабилитацията.

- Хиперподвижност- манипулацията в сегменти с установен хипермобилитет е

противопоказана. Хипермобилитетът се увеличава след неправилна терапия и могат да

се получат тежки увреждания на дълбоките структури. Мобилизация и манипулация

можем да провеждаме на съседните нива.

- Травми с нарушения на анатомичните структури- юмейхо не се прилага при

сублуксации, луксации и фрактури. При по-леки травми трябва винаги да подозираме

руптура на връзки, костни фисури и др. наранявания на меките тъкани. Мобилизации и

манипулации се правят след отзвучаване на острите симптоми- понякога изчакваме и

повече от 6 седмици.

- Много тежки форми на остро лумбаго- в случая подозираме сериозен дисков

пролапс. Мненията за терапия по света са коренно противоположни и различни.

Разбира се мануалната терапия не може да репонира дисковата херния, но винаги

съществуват мускулни контрактури и вторични блокажи, които можем да повлияем.


28


Качествената юмейхо терапия с преобладаващи меки масажни техники, безболезнени

мобилизации и манипулации могат чувствително да подобрят състоянието на пациента

и да скъсят времето на оздравяване.

- Ювенилна остеохондроза- мануална терапия е противопоказана само в този дял,

където са най-тежките изменения. Съвсем редно е да се манипулира тазът или шийният

сегмент на това дете, ако се натъкнем на съответната патология.

- Психични нарушения- те са сравнително честа причина за болка в шийно-раменния и

поясния отдели. Всички ендогенни и екзогенни оплаквания се проектират върху

гръбначния стълб и могат да се изразят под форма на мускулен дисбаланс и

суперконтрактура, болка и блокажи. Решението на всеки случай е индивидуално, но

успехът не винаги е гарантиран/тъй като не се лекува основното заболяване/ и

съществува риск при засилване на оплакванията причината за това да бъде прехвърлена

върху терапевта. При друга група пациенти терапията ги облекчава и те искат да бъдат

манипулирани често. Това често се използва от недобросъвестни и комерсиални

терапевти или лаици. Трябва да се знае, че всекидневните и много на брой манипулации

/25-35 бр./ за кратко време водят до разхлабване на мускулния корсет и лигаментарния

апарат и това води до нова необходимост от манипулации и се получава един порочен

кръг, който може да удовлетвори само нечестния манипулатор.

Тъй като някои методи на мобилизация имат все по-голямо значение, проблемът за

противопоказанията, що се отнася до опастност за болния, все повече губи значението си.

Разбира се, не бива да манипулираме там, където този лечебен метод не е показан.


29


Юмейхо терапия и профилактика на заболяванията на

гръбначния стълб

Според Световната здравна организация, здраве е състояние на комплексно физическо,

психическо, емоционално, интелектуално и социално благополучие, а не само отсъствие на

болест или недъг. С оглед на това определение здравето е баланс и хармония между различни

органи и системи, вътрешни и външни фактори. Идеята за Юмейхо терапия и профилактика е

структурирана около идеята за осигуряване на тези баланс и хармония.

Вследствие на изправеното положение на човешкото тяло настъпват редица еволюционни

промени в целия опорно-двигателен апарат, което ни отличава съществено от всички други

живи същества на планетата. Това определя и различните заболявания, които са изучени при

човека и разликите дори и най-близките ни в родствено отношение- приматите. При хората

през повечето време голяма част от тежестта на тялото е двуопорна т.е. разпределена е между

двата крака. В този ортостатичен баланс Центърът на тежеста /ЦТ/ лежи по вертикална ос

минаваща през сагиталната равнина на тялото и се намира на няколко сантиметра под пъпа. За

поддръжката на изправената позиция е необходим постоянен и непрекъснат тонус на

постуралните мускули. При нормално телодържание и имбаланс на мускулатурата е нужна

сравнително малка енергия, за да стоим в изправена позиция. ЦТ се поддържа около една

референтна точка с помоща на малки елипсовидни трептения. Тези малки отклонения се

извършват поради промени в тонуса на мускулатурата на краката, кръста, ръцете, главата,

т.е.цялото тяло. За да реагира на гравитацията и изискванията за баланс и симетрия

постуралната мускулатура съответно непрекъснато се намира в различно състояние на

активност. Ако единият от краката не е в състояние да потесе половината от телесното тегло

става отклоняване на ЦТ във времето- следователно ЦТ е динамична величина.

Изместване от господстващото положение на ЦТ се влияе от състоянието на гръбначния

стълб- сублуксация на сакроилиачни стави, тазобедрени стави, пубис, колене, глезени, стъпала,

мускули и връзки и т.н. Тази промяна води до статични и динамични промени в цялото тяло и

съответни промени във функцията на Вегетативната нервна система.

Повече от шейсет процента от силата на човешкото тяло се определя от поясния отдел на

гръбначния стълб и мускулатура. Функционалното скъсяване на крак, възникващо от

дисфункция и дисторзия на таза водят до промени в сакроилиачните стави, ТБС и патологично

изкривяване и дегенеративни промени промени в целия гръбначен стълб, а не само в поясната

област.

Юмейхо терапия и профилактика при болести на гръбначния стълб- прилага се

специална масажна техника върху паравертебралните и постуралните мускули, която

осигурява миорелаксация, вазодилатация, подобряване на кръвоснабдуването и лимфоотока,

рефлекторен ефект и т.н. Това води до доближаване на ЦТ към неговата референтна позиция,

намаляване на компресията върху нервните коренчета и интервертебралния диск и подобряване

на тяхната трофика, намаляване на болката и възвръщане на самочувствието.

Междупрешленни дискове- това са еластични възглавнички, които са разположени

между телата на прешлените. Те са предназначени да осигуряват гъвкавост и пружиниране на

гръбнака при малки натоварвания и стабилност при голямо натоварване. Съдържащите

желатинозна течност ядра на диска /nucleus pulposus/ са поместени в здрава фиброзна капсула


30


/anulus fibrosus/ - 12-15 пласта фиброзни пръстени, наречени ламели. Тези ламели са

разположени под ъгъл от 65 градуса в различни посоки, слой след слой и съчетават голяма

здравина и еластичност. В целия диск няма никакви кръвоносни съдове и има нервни

окончания само във фиброзната капсула- именно те алармират с чувство за болка при разтягане

и усукване. Храненето на дисковете става чрез механизмите на дифузия и конвекция. По

първия механизъм решаващо значение има количеството на протеогликани в диска, тяхното

намаляване с възрастта, а от там това води до дехидратация и остаряване на диска през

годините. Механизмът на конвекция се задейства при изменение на вътрешното налягане в

диска, получено при активно или пасивно движение на тялото . Чрез правилна Юмейхо

терапия можем да намалим контрактурата на мускулите паравертебрално и да повлияем

процесите на дуфузия на вода в диска. Чрез насочени техники на мобилизация и манипулация

променяме динамичното налягане и допълнително компенсираме малки количества течности в

диска и забавяме неговото неизбежно остаряване и слягане под влияние на гравитацията.

Различните Юмейхо похвати за масаж, мобилизации и манипулации водят до подобряване на

кръвоснабдяването, възвръщат нормалната подвижност , подобряват функционалното

състояние на целия двигателен сегмент и намаляват в голяма степен компресията върху

нервното коренче. Следователно контролът върху мускулния тонус, освен че намалява

чувството за болка и скованост , отстранява причините за несиметрично разтягане във

интервертебралния диск , води и до намаляване на напрежението в капсулите на

интервертебралните стави и другите лигаменти, които стабилизират гръбнака. Това е причина

за вторично намаляване на артрозата в натоварените участъци и забавяне съществено

процесите на остаряване на гръбначния стълб.

Начинът на живот на съвременния човек е свързан с непрабилна работна поза, принудителна

позиция,физическо пренатоварване или обездвижване, лошо или неправилно хранене,

психическо пренапрежение- прекалена амбициозност или апатия, безсъние неправилна

употреба на алкохол, психотропни субстанции и аналгетици и много други. И така ден след

ден това дава отражение върху нашето тяло, появява се болка в гърба, в крака, в ръката. Тези

болки се променят малко или не се променят във времето и могат да доведат в рамките на една

година до 26 % трайна нетрудоспособност, което е трагично за един човек в работоспособна

възраст и води до голямо занижаване на социалния статус не само на болния човек, но и на

цялото му семейство.

Тук е мястото на Юмейхо като профилактична методика да подобри циркулацията на кръв и

лимфа, да подобри механиката и кондицията на тялото ката цяло, да намали и отстрани

фактора болка и вторично да подобри обмяната на веществата и настроението ни, да отстрани

натрупаната умора и дискомфорт и по този начин да подобри качеството ни на живот.

Библиография

- Yumeiho- Romanian Yumeiho Society

- Юмейхо терапия - проф. д-р М. Сайони- превод от есперанто - Александър Захариев

- Предговор- Сорин Ига- превод от есперанто- Александър Захариев

- Неврология- проф.д-р Шотеков

- The Malalignment Syndrome- Wolf Schamberger

- Netter- Atlas of Human Anatomy

- Функционално изследване и анализ в мускулно-скелетната физиотерапия- доц.Н.Попов

и колектив.


31



32



33


Сакроилиачната дислокация се явява първа и води до изместване на Центъра на

тежестта.

При десен тип първи стадий и ляв тип втори стадий ЦТ се намира в ляво и има

симптоми от страна на парасимпатикусова нервна с-ма.

При ляв тип първи стадий и десен тип втори стадий ЦТ е в дясно и има симптоми на

симпатикусова нервна с-ма.

ЦТ е динамичен във времето и води до изява на симптомите в първи стадий /Sy или

PSy/ и смесване на симптомите във втори и трети стадий /Sy и PSy/.

Симптоми

Симптоми

1-стадий- 2

1-стадий-2


34



35



36



37



38



39



40


Бургас - Yumeiho-do · Клиника за интегративна медицина – Бургас 2 Д-р Гинев – Юмейхо за начинаещи Настоящото

Documents