experimentalna

ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ПСИХОЛОГИЯ

доц. Валери Стоименов Стоянов

КОНСПЕКТ:

1. Предмет на експерименталната психология. Принципи на експерименталното психологично изследване.

2. Методи за психологично изследване: метод на самонаблюдението /интроспекцията/; метод на обективното наблюдение.

3. Методи за психологично изследване: метод на експеримента; метод на психологичната беседа; метод на психологичното интервю.

4. Методи за психологично изследване: метод на тестовете; метод за анализ на резултатите от дейността; метод на обобщаване на независимите характеристики; метод на анкетата.

5. Структура /основни елементи/ на експерименталното психологично изследване: формулиране на изследователския проблем; цели и задачи на изследването; понятийно поле; емпирични индикатори; модел на изследваното явление.

6. Работна хипотеза. Подбор на методики за изследване. Зависими и независими променливи. Контролиране на условията на експерименталното изследване. Изисквания по отношение на експериментатора.

7. Обсъждане на резултатите от изследването. Обобщения и изводи от изследването. Оформяне на труда от изследването.

8. Модели на експерименти в психологията. Експериментални и квази- експериментални планове. Валидност. Видове валидност. Фактори, застрашаващи вътрешната и външната валидност на експеримента.

9. Доекспериментални планове.10.Истински експериментални планове. Експериментални и контролни

групи. Рандомизация. План с предварително и последващо тестуване и контролна група.

11.План на Соломон за четири групи. План с използване на контролна група и тестуване след въздействието.

12.Факторни планове.13.Квазиекспериментални планове. Експеримент по план на времевите

серии.14.План с еквивалентни времеви извадки.15.План с нееквивалентни контролни групи.16.План с множествени серии на измерване.17.Корелационни планове. Анализ Ex post-facto.

1

18.Експериментални планове с едно- единствено изследвано лице. Корелационни планове. Квази- експериментални планове.

19.Експериментални планове с едно- единствено изследвано лице АВА и АВАВ.

20.Сравнение между планове с едно- единствено изследвано лице и груповите експериментални планове.

21.Психогенетични изследвания.

литература:

учебник по експериментална психология- доц. СтояновГ. Пирьов, Ц. Цанев- Експериментална психологияСписание “Психология журнали”Сава Джонев- поредица “Социална психология”-том І

2

1 въпрос:

ПРЕДМЕТ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНАТА ПСИХОЛОГИЯ. ПРИНЦИПИ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Психиката е механизъм за осъществяване на управлението на въздействията на дразнителите между човека и заобикалящата го среда. Появява се, заявява се под формата на психични явления.

Психологията изучава механизмите на човешкото поведение.

ПСИХИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

психични психични психичнипроцеси състояния качества

познавателни временна трайни образувания емоционални организация устойчиви х-киволеви на човешката които се проявяватте са най- динамични психика в структ. на личността

Чрез познавателните процеси ние опознаваме света.

Познавателните процеси са:сетивна степен- усещане, възприятие,

представи

абстрактно- логическа степен- памет, мислене, въображение

Емоционалните процеси са израз на отношението ни към предметите и явленията, които опознаваме и преминават през нашите нужди. Това отношение се отнася към задоволяване на нашите емоции /отрицателни и положителни/.

Волеви процеси са израз на способността на човека да целеполага и да преследва постигане на целите си, като преодолява трудности- вътрешни и външни.

ПСИХИЧНИ СЪСТОЯНИЯ- това е временна организация на човешката психика. Малко по- нединамични от психичните процеси. Това са факти, които са относително постоянни.

ПСИХИЧНИ КАЧЕСТВА /свойства/- трайни образувания, устойчиви характеристики, които се проявяват в структурата на личността.

Експерименталната психология като самостоятелна научна дисциплина има за свой ПРЕДМЕТ теоретичните и методологични основи на експерименталното психологично изследване.

Занимава се с проблема за психологическия експеримент.

3

ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНАТА ПСИХОЛОГИЯ

I. Изучаване на същността и структурата на експерименталното психологическо изследване /ЕПИ/.

II. Изучаване на основните принципи на ЕПИ.

III. Изучаване на методите /пътища, начини/ на ЕПИ и най- вече за тяхното регистриране, неблюдаване и измерване.

IV. Изучаване и формулиране на технологията за планиране и организиране на ЕПИ.

V. Да предлага методика за изследване на психологичните функции.

VI. Изучаване на етичните проблеми при изучаване на ЕПИ.

ПРИНЦИПИ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНОТО ПСИХОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ

Принципът е основно положение, правило. Принципите на ЕПИ са система от изходни ръководни правила и положения, които отразяват закономерностите за ефективна организация на това изследване. Спазването на тези правила може да ни гарантира достоверност на това изследване.Те не са измислени от хората правила, а са опознати закономерности.достоверност = валидност

І принцип- НА ДЕТЕРМИНИЗМА /обусловеността/- явленията са взаимно свързани. Той изисква да се изследва сложното взаимодействие между човека и средата. Фактори- икономически, културни, опита на личността и др. Следва да се отчитат конкретните условия, при които се осъществява ЕПИ.

ІІ принцип- ЗА ОБЕКТИВНОСТТА. Изследването да не бъде пречупено през нашия поглед, нашите намерения:

процедурна обективност- методи, които са в състояние да преодолеят обективизма.

Избиране на такъв експериментален план, който да гарантира висока валидност на получените резултати. Изисква реални условия на дейността: игра, учене, труд. Затова се предпочита естествения, а не лабораторен експеримент. Изисква обективност за обработка на данни. На анализ се подлагат ВСИЧКИ получени факти, даже и противоречивите.

интерпретационна обективност- следва да направим допълнителни изследвания, за да уточним получените данни.

4

ІІІ принцип- ИЗУЧАВАНЕ НА психичните явления в тяхното развитие. Психичните състояния са макар устойчиви, и временни. Най- добро е проучването в естествени условия, но и лабораторният експеримент се използва.

ІV принцип- Принцип ЗА ЕДИНСТВО НА АНАЛИЗА И СИНТЕЗА. Те идват от особеностите на човешкото мислене. Този процес започва на 2- 3 годишна възраст /разглобяването на детските играчки/.

V принцип- Принцип за ЕДИНСТВО на дейност и психика- закономерна връзка между външната /практическа/ дейност и вътрешната дейност.

S-------R- при животните

S-------осъзнаване------R- при хората

При човека има единство между психика и дейност. Имаме преходи отвътре навън и отвън навътре. Психическата дейност е организатор на тази дейност. Най- пълноценния е експеримента при естествени условия.

VІ принцип- Принцип за ЕДИНСТВО на психичното и физиологичното у човека.

Човекът преобразува природата за своите цели. Те не могат да се приравнят: физиологичното не е психологично и обратно. Физиологията изучава висшата нервна дейност с оглед на това, да изучи ирадиацията, концентрацията и взаимната индукция на възбудата и задържането, но психичните явления са друго нещо.

VІІ принцип- Принцип за ЛИЧНОСТЕН ПОДХОД на психичната дейност.Личността се появява в 2-3 годишна възраст детето не казва вече “на Иванчо му се

пишка, а “пишка ми се”. До 7 години е най- важният период за социализацията на човека. Хората не са еднакви, всеки човек е уникален сам по себе си.

VІІІ принцип- Принцип за ЕДИНСТВО между СТРУКТУРА и ФУНКЦИЯ- отразява закономерност, съгласно която на определена структура съответства и определена функция.

5

2 въпрос:

МЕТОДИ ЗА ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ: МЕТОД НА САМОНАБЛЮДЕНИЕТО /ИНТРОСПЕКЦИЯТА/; МЕТОД НА ОБЕКТИВНОТО НАБЛЮДЕНИЕ.

МЕТОД- начин за стигане до опознаване на дадено явление. Освен експеримента, има и емпирични методи, които са спомагателни. Емпиричната информация се обработва, анализира, синтезира и се стига до същността на психичните явления.

МЕТОДИ:

1. САМОНАБЛЮДЕНИЕ /ИНТРОСПЕКЦИЯ/;2. НАБЛЮДЕНИЕ;3. БЕСЕДА;4. ПСИХОЛОГИЧНО ИНТЕРВЮ;5. МЕТОД НА ТЕСТОВЕТЕ6. АНКЕТА7. МЕТОД НА АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ;8. МЕТОД НА ОБОБЩАВАНЕ НА НЕЗАВИСИМИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ.9. ЕМПИРИЧНО ПРОУЧВАНЕ- САМО СЪБИРАМЕ ИНФОРМАЦИЯ, БЕЗ ДА

ВЪЗДЕЙСТВАМЕ.10. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ЕКСПЕРИМЕНТ- вмешателство от страна на експериментатора.

САМОНАБЛЮДЕНИЕ

Основният предмет е интроспекцията. Личността се самонаблюдава и описва възникващите и развиващите се психични явления. Използва се по 2 начина:

при определена инструкция личността се самонаблюдава и след това ПИСМЕНО представя разбраното и възприетото;

личността докладва УСТНО на експериментатора, какво преживява, чувства.

6

НАБЛЮДЕНИЕ

НАБЛЮДЕНИЕ- целенасочено и избирателно възприемане на изследователя на външни прояви на едно или друго явление. То е предварително планирано и е с висока степен на планираност. Целта му е изучаване на качествените особености на психичните явления и разкриване на закономерните връзки между тях. Най- доброто тук е фактът, че изследваните лица НЕ ЗНАЯТ, че са обект на изследване. Той изключва използването на средства, които ще нарушат изследването на изучаваното психично явление. Позволява цялотно изучаване на психичните явления. Научната му стойност се заключава в съществуващата връзка между обективно наблюдавана дейност и вътрешната /психична/ дейност.

Предварително е необходимо да се изготви ПЛАН и програма на наблюдението.

Има се предвид следното:

да е ясен ОБЕКТА и ПРЕДМЕТА. Хората са обект на наблюдението, а предмета е някаква психична дейност;

обезпечаване на достъп- разрешения и т.н.; подбиране на способа на наблюдението- скрита камера, огледало за

едностранно виждане; подготовка на техническо оборудване- бланки, инструкции и протоколи за

попълване; самото наблюдение- час, място и т.н.; запис и отчет на резултатите от наблюдението.

При разработване на ПРОГРАМАТА за наблюдението са необходими 2 неща:

1.РАЗЧЛЕНЯВАНЕ на предмета на наблюдението на отделни елементи;2.САМОТО РАЗЧЛЕНЯВАНЕ да е направено така, че да са налице реално наблюдаеми емпирични индикатори /да могат да бъдат описани/.

ВИДОВЕ наблюдение.

Според степента на формализация : структурирано наблюдение- абсолютно формализирано- има пълна

специализация, подробно описание на всичко планирано; неструктурирано- не е особено качествено, много трудно се обработва.

В зависимост от степента на участие на наблюдателя: включено- например учителя, наблюдателят е елемент на ситуацията и действа

заедно с изследваните лица; невключено- наблюдателят се намира извън изучаваната ситуация. Тук по-

трудно се усеща предпоставката на самото наблюдение. За да се увеличи обективността, следва да се увеличи броят на наблюдаваните лица.

В зависимост от мястото за наблюдение и различаване: полево /на мястото на дейността/;

7

лабораторно /при лабораторни експерименти/

В зависимост от регулярността: систематично наблюдение- разкриваме динамиката на психичните процеси;

регулярно фиксиране на всичко, което се случва. Може да е на отделен човек или група от хора /може да бъде и полево и лабораторно;

случайно наблюдение- например екип във фирма и изведнъж възниква някакъв конфликт- това значи, че в екипа няма колектив.

При провеждане на наблюдението е много важно поведението на наблюдателя, когато е в ситуация на включено поведение. Трябва да може да се самоконтролира. Когато използваме други наблюдатели, следва да ги обучим, да им дадем отделна дейност за наблюдаване. Най- добрият метод е заедно с тях да наблюдаваме естествени ситуации и видеофилми. Трябва да ги подготвим, да ги научим как да попълнят протокола; Да връчим писмена инструкция на наблюдателите /тук има технология на наблюдението и как и какво се записва в протокола за наблюдение/.

ПРЕИМУЩЕСТВА: 1.понякога е единствен възможен метод; 2.информацията ни дава шанс да оценим динамиката на процесите.

НЕДОСТАТЪЦИ: 1.цялата регистрация на данните се пречупва през субект /участие на хора/-

изкривяване на възприятията; 2.продължителното наблюдение води до преумора и се пропускат много

важни неща.

ЕФЕКТИ:1.ефектът на първото впечатление; 2.ефектът на контраста /сравнение със собствени черти/- при комплексираните

хора; 3.ефектът на стереотипите /хората имат стремеж да опростяват света, включват

определени категории в по- големи групи по признаци/; 4.хало- ефект /едно мнение на група, което играе роля за приписване на качества

на отделен човек; 5.ефект на снизхождението /да даваме само положителна оценка на

наблюдаваното.

Трябва да имаме: -ясно определени цели и задачи на наблюдението, -избор на обосновани и определени емпирични индикатори за всички

наблюдатели и подготовка на самите наблюдатели, -създаване на единна и точна система за регистрация на фактите.

8

3 въпрос:

МЕТОДИ ЗА ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ: МЕТОД НА ПСИХОЛОГИЧНАТА БЕСЕДА, НА ПСИХОЛОГИЧНОТО ИНТЕРВЮ И НА ПСИХОЛОГИЧНИЯ ЕКСПЕРИМЕНТ.

І. БЕСЕДА- провеждане на разговор между изследователя и изследваното лице /респондента/. Изследователският материал се съдържа в казаното от двамата. Например при интервю за работа на кораб.

Необходимо е: предварителна подготовка на психолога и създаване на план; въпросите се задават

без да се четат; изследователят следва да създаде предварително добър контакт. Обикновено

беседата е в естествени условия на дейността. Тук същественото е да се наблюдава невербалното поведение, къде се избягват отговорите; вокалните изяви.

при беседата регистрацията на отговорите трябва да бъде скрита, например можем да проведем беседа ако работим в училище, без изследваното лице да разбере, че с него е проведена беседа.

Този метод има голям потенциал. Недостатъците при него са: изисква голям разход на време; регистрацията на отговорите е много трудна; информацията трудно се поддава на обработка; може да се появи избирателно слушане.

ІІ. ПСИХОЛОГИЧНО ИНТЕРВЮ

Много близък до беседата метод. Използва се най- вече в социалната психология, за събиране на информация при социално- психологическите изследвания. Изследователят задава въпроси, изследваното лице отговаря. Изследваното лице ЗНАЕ за разговора с психолога. Тук формата е формална и е много по- строга от беседата. Важно е да се създаде непринудена обстановка, за да се създадат условия за откровеност и се подчертае, че интервюто е анонимно. Обикновено излагаме накратко целите. Участието следва да е доброволно. Ако получим отказ, правим опит да убедим човека, че става въпрос за изследване. Понякога, ако е необходимо, маскираме целите си.

Психологичното интервю се базира на 3 положения:

1. интервюираните могат да си дадат сметка за състоянията си и да ги вербализират пред интервюиращия;

2. качеството на събираната информация зависи от мотивацията на интервюирания да я сподели, от готовността му да направи това; Ние предполагаме, че интервюираните нямат право да бъдат неискрени;

3. изследователят не трябва да разкрива мнението си пред изследваното лице, за да не повлияе на отговорите му.

Въпросите могат да са ПО ПАМЕТ ИЛИ ДА СЕ ЧЕТАТ. Съществено е времето, когато изследваното лице дава отговора. В процеса на беседата може да се получи ситуация на нарастващо безпокойство. Много често в интервюто се отказва да се отговори- “не зная”. Тогава можем да стимулираме изследваното лице “ Да, въпросът

9

е труден, но Ви молим за Вашето мнение”. Задължително е да се изкажат благодарности и извинения за притеснението. Обикновено тогава човек се отпуска и казва много съществени неща. Няма единно мнение по това, как да се регистрират отговорите. Възможни са и СКРИТИ СРЕДСТВА, за да не се губи контакта между изследваното лице и изследователя.

Съществуват 2 вида въпроси:

ОТВОРЕНИ- изследваното лице конструира отговорите сиЗАТВОРЕНИ- поставят в определени рамки. Изследваното лице трябва да избере някой от отговорите /тест/. Те облекчават паметта, по- предпочитани са.

Има 2 вида интервюта:

СТРУКТУРИРАНО- доближава се до анкетата, различава се само по това, че информацията се получава във вербален вид; въпросите са структурирани.СВОБОДНО- предварително са небелязани темите, без да са дадени възможни отговори.ПОЛУСВОБОДНО- това е средна форма.Съществено е тук да се следи за невербалното поведение на интервюирания.

МЕТОД НА ЕКСПЕРИМЕНТА

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ЕКСПЕРИМЕНТ- представлява целенасочено и организирано създаване на ситуация на обстановка, при която се наблюдава възникването и развитието на дадено психично явление.

Най- характерното е активното вмешателство на изследователя в хода на събитията и ако при наблюдението явленията само се описват, то тук можем да правим заключение за причинно- следствени отношения /каузални/.

каузални- причинно следствени.казуални- случайни.Има голямо значение в науките- химия, физика, в психологията също.

Експериментът може да се повтори. Изследователят може да изолира външни влияния; да въвежда експериментално въздействие- манипулиране на определена променлива. Позволява стандартизация /повишаване на валидността- достоверността/.

Бива 2 вида: ЛАБОРАТОРЕН- в специално създадени условия, целта е максимален контрол на

конкуриращите се фактори. Създава се експериментален сценарий- Павлов и кучето.предимства: дава възможност освен да се наблюдават външни реакции, да се

измерват и физиологични реакции; незаменим при психологически подбор за обучение в определени специалности или за определени професии

недостатъци: изследваните лица знаят, че са обект на изследване, нагаждат поведението си; изисква се задължително съгласието на изследваните лица да участват; влиянието на изследователя е много силно, което може да постави под съмнение валидността на експеримента; проблемът човек- машина /например компютъра/; лабораторният експеримент е скъп- лаборатории, стъкла за еднопосочно гледане.

10

ЕСТЕСТВЕН ЕКСПЕРИМЕНТ- 1910г.- Лазурски. Оттогава се говори за естествен експеримент. Провежда се в естествената за респондента среда за дейност. Възможно е изследваното лице да не знае за експеримента. Съчетава предимствата на лабораторния експеримент и наблюдение. Емпиричният материал се събира чрез наблюдение и/или бланкови апаратни методи. По- трудно се контролират факторите.

Има 2 вида ВАЛИДНОСТ /достоверност/:ВЪТРЕШНА- увереност у изследователя, че той въздейства върху промяната.ВЪНШНА- увереност, че може да използва резултатите в този експеримент и на

друго място, с други хора.

11

4 въпрос:

МЕТОДИ ЗА ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ: МЕТОД НА ТЕСТОВЕТЕ; МЕТОД ЗА АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ДЕЙНОСТТА; МЕТОД НА ОБОБЩАВАНЕ НА НЕЗАВИСИМИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ, МЕТОД НА АНКЕТАТА.

І. МЕТОД НА ТЕСТОВЕТЕ

ТЕСТ- проба, проверка.Тестът е съвкупност от стимули, задачи или въпроси и е по същността си една

моделна ситуация, с чиято помощ получаваме образци на поведение, преживявания, словесни отговори, които разглеждаме като съвкупност от показатели за изследвания.

Тестът е рутинен инструмент в психологията, който се използва при стандартизирани условия. Всеки тест има инструкция, която се ЧЕТЕ, а не се разказва.

ВИДОВЕ ТЕСТОВЕ:1. според вида на изследваните свойства: за постижение- за интелигентност, училищна успеваемост, способности и за

сензомоторни характеристики. Измерват се способности, знания, умения. личностни тестове- за характер, нагласи, мотивация, темперамент. Цели се да

се разкрие социалната страна на индивида.

2. според инструкцията и провеждането на изследването: индивидуални групови- бланки тестове

3. според необходимостта от езика: вербални невербални

4. според структурата: елементарни- имат една единствена оценка. комплексни- имат няколко скали- субтестове.

5. според степента, в която субективната преценка на изследователя влияе върху резултата: обективни- тестове за постижение, тестове за оценка на психофизическите

качества; субективни- проективните тестове.

6. според това, дали тестът служи за подреждане на хората по ранг или чрез него да се прецени способността за извършване на определена дейност:

нормативни- сравняване на резултатите и подреждане по ранг; критериален- теста SАТ- показва, че /има cut-off тест за пригодност за

обучение във ВУЗ/ оценката е съотнесена към даден критерий, който се използва като гаранция за наличие или отсъствие на дадена способност.

12

Разработването и изготвянето на тестове изисква много ресурс, следва да имаме неговото описание, да е публикуван, да съответства на културата ни. Тестовете са неразделна част на експеримента.

МЕТОД НА АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ДЕЙНОСТТА

Базира се на принципа за единство на вътрешната и външната дейност. Състои се в това, че психичните явления се обективизират в различни продукти, резултати от дейността на личността.

При този метод се използват 2 подхода: съпоставяне на резултатите с предходна дейност /преди и след курсове за

квалификация на същата личност/. сравняване на резултатите от една и съща дейност при различни индивиди и

се търси прилика или разлика в особеностите на индивидите.

МЕТОД НА ОБОБЩАВАНЕ НА НЕЗАВИСИМИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Използва се при изучаване на способностите на хора, които добре познават изследваното лице. На хора, без да се познават, се поставя задача да съставят определена характеристика за изследването лице по предварително зададена цел и схема. След това характеристиките се обобщават от изследователя, като се обобщава онова, което най- често се повтаря в изследваните характеристики, а се игнорират най- рядко срещаните.

МЕТОД НА АНКЕТАТА

Сходен с интервюто, но тук въпросите са в ПИСМЕНА форма и отговорите се изискват в ПИСМЕНА форма. Тук проблем е съставянето на въпросите. Въпросникът трябва да е съобразен с лицата, които изследваме, езикът да е разбираем за изследваните лица. Много важен е проблемът за скалиране /привеждане на изследването във вид на резултати/.

СКАЛИ:

НОМИНАЛНА- отнася се до отделни класове и подкласове. Например: “посочете пола си”:

- мъжки;- женски.РАНГОВИ- даденото явление се представя с разновидностите си, но така че се

долавят количествени разлики, които не са строго дефинирани. Например: “Обичате ли да слушате класическа музика?”

1. обичам много2. приятно ми е3. безразлично ми е

13

4. предпочитам да слушам друга музика5. не обичам класическа музика.

Посочените дотук въпроси са ЗАКРИТ тип, тоест те изискват само да се отбележи избраният от няколкото посочени отговора.

МЕТРИЧНИ /интервални/- разликите между категориите са дефинирани с мерни единици, количествено измерване на нещата. Това са най- добрите скали, защото са точно дефинирани.

Пример: “Колко часа средно спите на денонощие?”( --------- ) Посочете часовете с цифри.

В началото на анкетата се поставят закрити въпроси, за да се “въвлече” изследваното лице в анкетата. Възможно е да се използват и полуоткрити въпроси, например “какви предавания обичате”, изредени са и най- отдолу пише “други” и сами посочваме какви други. Могат да се зададат и открити въпроси. Важен момент е оформянето на въпросите, след което обясняваме как се попълва и накрая пожелаваме приятна работа на изследваното лице. Времетраенето на анкетата да е до 20-30 минути най- много.

14

5 въпрос:

СТРУКТУРА /ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ/ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНОТО ПСИХОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ; ФОРМУЛИРАНЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПРОБЛЕМ; ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО; ПОНЯТИЙНО ПОЛЕ; ЕМПИРИЧНИ ИНДИКАТОРИ; МОДЕЛ НА ИЗСЛЕДВАНОТО ЯВЛЕНИЕ.

То опира до определяне предмета на изследването /психологическите явления и взаимовръзките/.

Обект може да бъде едно лице или група от хора. Групите могат да са деца, големи хора, военнослужащи.

Изследователският проблем е резултат от:като обработваме литература, да срещнем някакво противоречие;в процеса на изследването, да стигнем до развитието му и за нов изследователски

проблем;проблемът може да се формулира по заявка /от шефа, от директора на училището/.Дефинираме ЦЕЛИ и ЗАДАЧИ. Това означава да изпишем какви са очакваните резултати, какво очакваме след

изследването. Целта се отнася до крайния резултат.Описваме задачите /стъпките до извода/. С тяхното решаване се доказва или

отхвърля работната хипотеза.Целите биват ОПИСАТЕЛНИ и СВЪРЗАНИ С КАУЗАЛНИЯ АНАЛИЗ.ОПИСАТЕЛНИТЕ цели са свързани с феноменологична характеристика на

явленията- да опишем дадено явление чрез метода на наблюдението.Целите, свързани с КАУЗАЛНИЯ АНАЛИЗ /причинно- следствения анализ/-

идеята е да се провери дали дадена психична променлива причинява променлива в друга. Изискват задължително ЕКСПЕРИМЕНТ, само с наблюдение не може.

ИЗЯСНЯВАНЕ НА ПОНЯТИЙНОТО ПОЛЕ И ОПЕРАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ПОНЯТИЯТА.

Да си изясним какви са водещите научни психологични парадигми /теории, идеи/ по изследователския проблем. Изисква сериозна подготовка. Първият вид източници са: рецензии, отзиви, критики за произведението; монографии /оригиналните произведения на авторите/; за да можем да подготвим експеримент, след изясняване на водещите идеи, да намерим подходящи инструменти, следва да изведем емпиричните индикатори на понятията /да ги операционализираме/. Емпирични индикатори е това, което може да се опише, измери в процеса на експерименталното психологично изследване. Самата операционализация като процес е процес, при който на теоретично дадените конструкти се търсят реално, обективно наблюдаеми индикатори /емпирични индикатори/.

ЕМПИРИЧНИ ИНДИКАТОРИ- наблюдаеми и измерими явления, които се използват за това, да се покаже наличието на друго явление, недостъпно за пряко наблюдение и измерване; факти, които могат да се наблюдават, описват, измерват в ЕПИ /експерименталното психологично изследване/.

СХЕМА ЗА НАМИРАНЕ НА ЕМПИРИЧНИ ИНДИКАТОРИ

15

ТЕМПЕРАМЕНТ

чувствителност и темп на реакция екстраверсия активностпрагове на усещане интроверти реактивност

ЛИЧНОСТ МОТИВАЦИЯ

ТЕМПЕРАМЕНТ ХАРАКТЕР

ИЗВОД

СЪЗДАВАНЕ НА МОДЕЛ НА ИЗСЛЕДВАНОТО ЯВЛЕНИЕ /КАКВО ЩЕ ИЗСЛЕДВАМЕ/

На базата на изясняване на понятийното поле, правим критичен анализ на силните и слабите страни по проблема. Правим собствен избор, собствена позиция по проблема за цялостния образ по модела на изследваното явление. При съставяне модела на изследваното явление, се очертава и това, което ние ще търсим като решение в нашето ЕПИ.

След като сме създали модела, следва формулиране на работна хипотеза.

16

6 въпрос:

ФОРМУЛИРАНЕ НА РАБОТНА ХИПОТЕЗА /научно обосновано предположение/. ПОДБОР НА МЕТОДИКИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ. ЗАВИСИМИ И НЕЗАВИСИМИ ПРОМЕНЛИВИ. КОНТРОЛИРАНЕ НА УСЛОВИЯТА НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ. ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕКСПЕРИМЕНТАТОРА.

ХИПОТЕЗА- идва от гръцки език и означава научно обосновано предположение, което обяснява никакво явление и трябва да сеподкрепи с доказателства, за да се превърне в научна теория или научен закон.

Хипотезата се изгражда на базата на модела на изследването, за НЕИЗВЕСТНАТА част. Можем да съставим следните хипотези: ОПИСАТЕЛНИ- какво, къде, как, кой?; ОБЯСНИТЕЛНИ – предположения за причинно- следствените връзки /каузалните

връзки/ между изучаваните явления, подлежащи на експериментална проверка; СТАТИСТИЧЕСКИ хипотези- които се изграждат на базата на статистиката. Те са за

да видим дали има разлика между две величини.

Когато формулираме хипотезата, следва да се имат предвид следните изисквания:

хипотезите следва да са ПЛОДОТВОРНИ /да откриват някаква перспектива за изследване, а не да повтарят вече познати неща/;

хипотезите трябва да са формулирани ЯСНО И ТОЧНО и да дават възможност за точен отговор;

хипотезите следва да звучат ПРАВДОПОДОБНО, да са съобразени с научните постижения в областта;

хипотезите следва да предполагат ДОКАЗУЕМОСТ ИЛИ ОТХВЪРЛЯНЕ, но трябва да имаме условия и средства за проверката им.

ПЛАНИРАНЕ НА ЕКСПЕРИМЕНТА /решаване на следните задачи/:

ОПРЕДЕЛЯНЕ на ОБЕКТИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ /този избор зависи от изследователската цел /рандомизация, репрезентативност и др/;

ОПРЕДЕЛЯНЕ на ЗАВИСИМИТЕ И НЕЗАВИСИМИ променливи /фактори, върху които ще се влияе/.

ОПРЕДЕЛЯНЕ на СРЕДСТВАТА, МЕТОДИТЕ И ФОРМИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ върху изследваните лица.

ОРГАНИЗАЦИЯ на процедурата по провеждане на експеримента- избор на изследователски план, последователност на процедурата, анализ на факторите, заплашващи вътрешната и външната валидност и начините за контролиране на влиянието им

ПОДБОР на методите за обработка и анализ на резултатите.

Различаваме 2 вида променливи: ЗАВИСИМИ и НЕЗАВИСИМИ /които ще се манипулират от изследователя/.

Факторът, който се променя под въздействие на независимата променлива се нарича ЗАВИСИМА променлива.

КОНКУРИРАЩИ се с независимата променлива променливи. Те “замърсяват” резултата, водят до грешни изводи.

17

При промяна на независимата променлива следва да се спазват следните правила, които са свързани с контрола върху експерименталните условия:

при манипулиране на независимата променлива, следва да се стремим да НЕ въведем конкурираща се променлива /да не се промени друго съществено условия на опита/;

когато се изменят определени величини на независимата променлива, това трябва да е с определена апаратура, а не “на око”;

когато имаме променлива, която не може да бъде манипулирана по волята на експериментатора като възраст, тревожност, интелигентност/ тогава правим достатъчно голяма извадка от лица, която да подсигури необходимото разнообразие, така че променливата да бъде добре представена.

РЕГИСТРИРАНЕТО НА ПРОМЕНИТЕ В ПРОМЕНЛИВИТЕ СТАВА ЧРЕЗ:

ВЪНШНО НАБЛЮДЕНИЕ /могат да се използват видеокамери, обучени наблюдатели, магнетофори, фотоапарати/;

ИЗПОЛЗВАНЕ на ИЗМЕРИТЕЛНИ ИНСТРУМЕНТИ /чрез тях можем да регистрираме психо- физиологичните показатели- апарати за отчитане на пулс, кръвно налягане, време за реакция, точност, температура на кожата и др./;

САМООТЧЕТИ на изследваните лица, тоест ИНТРОСПЕКЦИЯ; ИЗПОЛЗВАНЕ на ВЪПРОСНИЦИ /тестове/напречно изследване- “напречен срез”- като се извърши опитът едновременно с

различни лица, при които желаната променлива е различно представена. Обикновено се търси постигането на нормално разпределение по независимата променлива, за да има представени случаи по целия ред.

лонгитудно изследване- “надлъжен разрез”- изследване на лица през достатъчно дълги интервали от време.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРОЦЕДУРАТА ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ЕКСПЕРИМЕНТА.

Следва да анализираме фактите, от критично значение е да създадем условия за конкуриращите се фактори.

ВЪТРЕШНА ВАЛИДНОСТ на експеримента- отнася се до такъв контрол на конкуриращите се фактори, че експериментаторът да е уверен, че именно промените, които са извършени от него, са причинили резултата. дали може да се интерпретират измененията в зависимата променлива с промените в независимата променлива.

ВЪНШНА ВАЛИДНОСТ- отнася се до възможността резултатите от изследването да се прилагат при другите хора и други условия. Тук проблемът е по- сериозен.

ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА ЕКСПЕРИМЕНТА:

да се спазва еднаквост на време, място, инструкциите, апаратурата, отношението към изследваните лица;

въздействията ни като психолози, следва да са достъпни и съобразени с възрастовите, половите, образователните и други особености;

да не довеждат изследванията ни до психофизиологически вреди, спазване на определен морал;

важно е да се води протокол, пълен отчет за ставащото по време на експеримента;

18

когато използваме наблюдатели, които ни помагат, присъствието им следва да е незабелязано, за да се осигури “чистота” на експеримента;

изправността на апаратурата. да се избягва присъствието на трети лица, особено близки на изследваните.

ПОДБОР НА МЕТОДИТЕ и методиките за изследване:Да се подберат методи и методики за изследване, които ще дадат в най- голяма степен данни за проверка на хипотезата. След като се подберат методиките, трябва да се обезпечат и набавят необходимите материали, апарати, бланки и други. ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕКСПЕРИМЕНТАТОРА:

НАБЛЮДАТЕЛНОСТ- следва да не се пропускат и най- малките подробности от промяната в условията на експеримента и поведението на изследваните лица.Да е ВНИМАТЕЛЕН и ВЕЖЛИВ, търпелив, спокоен, да бъде въздържан и да не дава преценки, защото с това може да повлияе върху изследваните лица.Важно е НЕВЕРБАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ като мимики, жестове, пози.Да е преминал през подобни изследвания, за да разбира по- добре условията и проблемите на изследването. При използване на помощници, следва те да са внимателно подготвени от експериментатора. Техническите лица могат да се използват само при подготовката на експеримента и отчитане на резултатите, без да влизат в контакт с изследваните лица.

19

7 въпрос:

ОБЯСНЕНИЕ /ОБСЪЖДАНЕ/ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО

Оттук започва експертната работа на експериментатора. Недоказването на хипотезата е също научен факт. На обработка се подлагат всички получени факти. Тук е важна професионалната подготовка на експериментатора и качествата на мисленето му- проницателност, критичност, задълбоченост и др. Тук отново се връщаме към литературата, за да се сравнят резултатите с тези, от вече провеждани подобни изследвания, но основното са НАШИТЕ СОБСТВЕНИ резултати. Анализът има количествена и качествена страна.

Количествената страна- това са статистически величини, средни стойности, стандартни, корелационни отклонения, коефициенти, изразени с цифри. Те са само предпоставка за качествен анализ, те са само филтри, помощно средство на психологичния анализ.

Качествена страна- точен анализ от психична гледна точка.

ОБОБЩЕНИЕ И ИЗВОДИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО

Изводите от експерименталните изследвания са в 2 посоки:

- ТЕОРЕТИЧНА посока- отнася се до потвърждаване или не на хипотезата;- ПРАКТИКО- ПРИЛОЖНА посока- къде на практика можем да приложим получените

резултати. Това са така наречените внедрителски перспективи като резултат от изследването.

ОФОРМЯНЕ НА ТРУДА ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО

ГЛАВНИ СЪСТАВКИ:УВОД- съдържа мотивите, които са довели до актуалността на проблема; посочва

се мястото на проблема, сътрудниците, които са съдействали за разработването на проблема, благодарност към лицата, които имат принос за извършване на експеримента.

ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР ИЛИ ТЕОРЕТИЧНО ПРОУЧВАНЕ по проблема- тук се прави анализа, свързан с понятийното поле; кои са дискусионните моменти, какви празноти съществуват, какъв проблем ще се реши с провеждането на експеримента. Литературният анализ има критичен характер, както и оформянето на работната хипотеза.

МЕТОДИКАТА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО- тук се формулират целите и задачите на изследването, хипотезата; описват се емпиричните индикатори, методиките им, променливите, посочва се точно методиката, която се използва. Описват се условията на експеримента, организацията на работа, подбора на изследваните лица, етапите на изследване как се манипулира независимата променлива.

ИЗЛОЖЕНИЕ на резултатите- тук се представят резултатите от изследванията във вид на таблици, графики.

АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ- добавят се обяснения на резултатите- теоретично и практико- приложно.

ОБОБЩЕНИЯ, ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ- правят се заключително изводи и препоръки. Дават се сдържано и с пожелания за по- нататъшна работа. Правят се изводи за външната валидност с други хора, на друго място.

20

ПРИЛОЖЕНИЯ- тук се включва подробно експерименталния материал- тестове, въпросници, резултатите от наблюденията и измерванията. Прави се, за да не се обременява основния текст при анализ на резултатите, по- добра прегледност.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА- под линия, най- отзад.ИНДЕКСИ- азбучна линия- български, руски, латински. Коректността изисква

всеки цитат да бъде цитиран.СЪДЪРЖАНИЕ НА ТРУДА- в началото или в края /в последно време

съдържанието на труда се поставя в началото му/.

21

8 въпрос:МОДЕЛИ НА ЕКСПЕРИМЕНТИ В ПСИХОЛОГИЯТА. ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ И КВАЗИ- ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ПЛАНОВЕ. ВАЛИДНОСТ. ВИДОВЕ ВАЛИДНОСТ. ФАКТОРИ, ЗАСТРАШАВАЩИ ВЪТРЕШНАТА И ВЪНШНАТА ВАЛИДНОСТ НА ЕКСПЕРИМЕНТА.

Експериментът е потенциално НАЙ- МОЩНИЯТ изследователски метод в психологията. Той е метод на изследване, при който имаме контролирана ситуация, в която преобладаващата част от условията /външни и вътрешни/ се държат относително постоянни, а друга част /могат да са повече условия/ се манипулират целенасочено така, че да се провери въздействието им върху определени аспекти на психиката на индивида или на други хора. Тук е активна ролята на изследователя. Той е “РЕЖИСЬОРА в постановката”. В науката се работи по принципа на сравнението /ТРЯБВА ДА ИМАМЕ ЕТАЛОН/.

МЕТОД НА РАЗЛИЧИЕТО НА ДЖОН МИЛ: “Няма познание в науката без сравнение”.А------а

Не А------ не а АКСИОМА----------------------------- на Джон Мил

А е причина за а

А- общоа- частно

ОСОБЕНОСТИ И ПРОБЛЕМИ:1. Измерванията в психологията са практически НЕТОЧНИ. Понижена надежност в

психологичните инструменти. 2. Голяма брой на ПРОМЕНЛИВИ, които да бъдат контролирани /има 200-300 такива/;

да ограничим вариациите в променливите. Дименсиите на човешкото поведение се изменят във времето.

3. Качествата на индивидите не са нещо стационарно, те непрекъснато се развиват, променят- например настроението, по- малко интелигентността. Основната сложност за провеждане на експеримента в психологията е отсъствието на възможност за пълен контрол над въздействието.

ВИДОВЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПЛАНОВЕ:А/ Според контрола:

ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ системно се въвеждат или отстраняват променливи от експериментатора.

ПАСИВНО- НАБЛЮДАТЕЛСКИ- набавя се емпирични факти, но тук не може да се правят изводи за причинно- следствените връзки. Експериментаторът само проследява развитието на определени взаимоотношения между променливите за определен период от време.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПЛАНОВЕ

22

Има ли случайно разпределение на изследваните лица в експериментални и контролни групи?

ДА НЕ /готови групи/

СЪЩИНСКИ /истински/ ЕП Ако е НЕ, питаме “Има ли контролна група или многократно измерване?”

ДА НЕ

КВАЗИ- ДОЕКСПЕРИМЕНТ.ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ПЛАНОВЕ /неекспериментПЛАНОВЕ

/неистински експеримент. планове/ планове/

При СЪЩИНСКИТЕ експериментални планове изследваните лица са случайно разпределени в експериментални и контролни групи, които по- късно, след въвеждане на експерименталното въздействие, ще бъдат сравнявани по получените резултати.

При квази- експерименталните планове не се създават първоначално еквивалентни групи- например в училищни класове или стувентски групи. Ако групите не са еквивалентни, тъй като при предварителното изследване сме установили степента на различие, следва групите след експериментално въздействие да са още по- различни, или още по- малко различни, за да има доказано влияние на въздействащата променлива.

ГРУПОВИ ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ПЛАНОВЕ

Случайно разпределение на изследваните лица в групи. Тук имаме такива случайно разпределение на изследваните лица. Тук имаме контролна група /ЕТАЛОН/. Изходното условие е двете групи да бъдат ЕДНАКВИ. Това е чрез случайно разпределение /чрез ези или тура/. Така гарантираме двете групи да са ЕДНАКВИ.

При истинските планове имаме случайно изравняване на групите, в резултат на което по даден параметър те са абсолютно еднакви. След това въвеждаме в експерименталната група въздействие, докато в контролната условията се запазват, тя е еталон. След въздействието върху експерименталната група отново мерим и сравняваме с контролната. При квазиексперименталните планове НЯМА ЕКВИВАЛЕНТНИ групи, при тях се използват статитистически групи- студенти, ученици. Принципът е, че се мери различието, след това има въздействие и се мери промяната в различието. Тук съществен проблем е ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА на резултата.

Експериментът се явява идеалното средство за каузални връзки /причинно- следствени връзки/.

23

Съществуват 3 условия за това:Причината трябва да предшества по време ефекта, това условие лесно се

осигурява, тъй като изследователят знае моментите, в които изследваните са подложени на въздействие.

Между двете променливи /причина и ефект/ трябва ДА СЪЩЕСТВУВА ВРЪЗКА /КОРЕЛАЦИЯ/. Ако няма корелация, няма причинно- следствена връзка, но е възможно ако има корелация, да има причинно- следствена връзка.

Не трябва да има правдоподобно алтернативно обяснение за:

ясна времева последователност; експериментът следва да е достатъчно чувствителен, за да покаже, че вероятната

причина и ефектът са взаимосвързани; че се изключва възможността за трета /конкурираща/ се променлива, която да

обясни връзката между причината и ефекта; изключва алтернативни хипотези за променливите /конструктите/ в тази връзка да

сме сигурни, че измерителните инструменти мерят точно това, което искаме да измерим; да са конструктивно валидни/.

ФАКТОРИ, КОИТО МОГАТ ДА ЗАСТРАШАТ ВЪТРЕШНАТА И ВЪНШНАТА ВАЛИДНОСТ

Фактори, които застрашават ВЪТРЕШНАТА ВАЛИДНОСТ:

ФОН /history/- това, което се случва между първото и следващите измервания в експеримента.

ЕСТЕСТВЕНО РАЗВИТИЕ /maturation/- отнася се до настъпилите естествени изменения с течение на времето, например възрастовите промени /особено при деца/, умора, усилване на глада.

ЕФЕКТЪТ на ТЕСТУВАНЕТО /testing/- отнася се върху влиянието на първото измерване върху следващото. Включва отчетливото подобряване на резултатите на изследваните лица само в резултат на предишното използване на същия тест.

ИНСТРУМЕНТАЛНА ПОГРЕШНОСТ /instrumantation/- нестабилност на измервателното средство, особено ако е наблюдател, възможно е пресищане на наблюдателите, умора.

СТАТИСТИЧЕСКА РЕГРЕСИЯ /statistical regresion/- Наблюдава се когато групите са подбрани по КРАЙНИ показатели и оценки /силни и слаби ученици/.

ПОДБОР НА изследваните лица /selection/- отнася се до разпределението на изследваните лица в групи.

24

ОТПАДАНЕТО в хода на експеримента /experimental mortality/- експериментално ЗАГИВАНЕ- когато едно дете от групата отива в друг град например. Отнася се до неравномерното отпадане на хора от сравняваните групи.

Взаимодействие на ФАКТОРИТЕ на подбора с ЕСТЕСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ. При определени ситуации това се явява най- голямата заплаха за вътрешната валидност.

Фактори, които застрашават ВЪНШНАТА ВАЛИДНОСТ:

РЕАКТИВЕН ЕФЕКТ /ефект на взаимодействие на тестуванията/- при повторно тестуване изследваните лица имат определен опит и подобряват резултатите си, независимо от експерименталното въздействие.

Взаимодействие на ПОДБОРА И ЕКСПЕРИМЕНТАЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ /възможно е да е налице специфичен подбор, който при други обстоятелства ще бъде по друг начин/.

Условия на провеждане на експеримента, предизвикващи РЕАКЦИЯ НА ИЗСЛЕДВАНИТЕ ЛИЦА- тази реакция не позволява по- късно да се разпространят резултатите за влияние на експерименталната промяна върху лица, подложени на такова въздействие в неекспериментална обстановка.

Взаимната ИНТЕРФЕРЕНЦИЯ на експерименталните въздействия /натрупване на въздействия/ преди влиянието на по- ранните въздействия да е изчезнало. В такъв смисъл новото въздействие се смесва с “ехото” от предишното.

25

9 въпрос:

ДОЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПЛАНОВЕ

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕДИНИЧНИ СЛУЧАИ

Х- въздействието на експериментатораО- процедурата по измерване на определена променлива.

Тук НЯМА КОНТРОЛ върху експерименталните условия и той е МАЛОЦЕНЕН от научна гледна точка. Не е за препоръчване. Използва се за природни бедствия- пожари, наводнения, земетресения. След това се използва интервю, за да се провери доколко бедствието е повлияло психически на поведението на индивидите.

ПЛАН С ПРЕДВАРИТЕЛНО И ПОСЛЕДВАЩО ТЕСТУВАНЕ В ЕДНА ГРУПА

О1 Х О2

Тук има вече предварително измерване /завишаваме контрола/. Този план се използва за подбор на специалисти във въоръжените сили, при провеждане изпит за мениджъри за техните умения, нагласи.

Тук има големи неконтролируеми променливи:1. ФОНЪТ, особено ако тези разстояние са месеци /студенти----сесия/.2. ЕСТЕСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ- биологични и психични процеси, които с

течение на времето се променят, например при децата.3. ЕФЕКТЪТ НА ТЕСТУВАНЕТО- при повторно тестуване, изследванията

показват по- добри резултати в сравнение с тези, които са тестувани за първи път.

4. ИНСТРУМЕНТАЛНА ПОГРЕШНОСТ- могат да се преуморят наблюдателите, шум, вибрации.

5. СТАТИСТИЧЕСКА РЕГРЕСИЯ- поражда се от грешките при измерванията.

СРАВНЕНИЕ НА СТАТИСТИЧЕСКИ ГРУПИ

1 група Х О1 двете групи не са рандомизирани/случайно разпределени/

2 група О2

Сравняват се двете групи- едната е подложена на Х /въздействие/, а върху другата няма въздействие.

Поради липса на случайно разпределение нямаме никаква гаранция, че двете групи са еквивалентни, в резултат на което различието може да не е по причина на въздействието.

ПРИМЕРИ: сравняване на ученици, провели обучение за скоростно четене с такива, непровели такова обучение; сравняване на поведение на деца, гледали определен филм, с такива, които не са го гледали и т.н.

26

10 въпрос:

ИСТИНСКИ ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ПЛАНОВЕ Те са най- често използваните, препоръчват се в методическата литература. Биват

4 вида. Построени са на принципа на сравнение между експерименталните и контролни групи, лицата в които са рандомизирани /случайно разпределени/, изравнени по определен параметър.

СХЕМА:

R- рандомизация

експериментална група R O1 X O2

контролна /за еталон/ група R O3 O4

І. Рандомизация- случайно разпределени изследвани лица.ІІ. Въвеждаме въздействие върху експерименталната група, правим измервания.

При този план имаме възможност за МНОГО ДОБЪР КОНТРОЛ на конкурентните хипотези /на страничните влияние, които могат да променят влинието Х/.

ФОНЪТ- се контролира чрез хипотезата, че всички събития, характерни за едната група, характеризират и другата група. Тук е възможно да не се контролират добре вътрешно груповите събития и тяхното влияние.

При контролирането на фона понякога се появяват проблеми с вътрешно груповите събития, които е по- трудно да бъдат контролирани. При този план е добре вътрешно груповите различия да бъдат измерени и в двете групи.

ЕФЕКТЪТ НА РАЗВИТИЕТО- ако имаме някакви различия, то те ще са и в двете групи.

ТЕСТУВАНЕ И ИНСТРУМЕНТАЛНАТА ПОГРЕШНОСТ- дава се възможност да се контролират.

Усложнява се проблема, тъй като имаме различни наблюдатели /субективни/. СЛЯП експеримент /двойно сляп експеримент/- нито изследваните лица, нито наблюдателите знаят целта на експеримента, например плацебо/.

ЕФЕКТЪТ НА РЕГРЕСИЯТА се контролира дотолкова, доколкото двете групи са еднакви и ако има регресия за едната група, то те са характерни и за другата.

ПОДБОР на ИЗСЛЕДВАНИТЕ ЛИЦА—в резултат на рандомизацията, групите са изравнени и подборът на изследваните лица не е проблем.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО НА ПОДБОРА- на изследваните лица и ТЕСТУВАНЕТО. Тестуване имаме в двете групи, измервания също в двете групи, тоест нямаме проблем с този фактор.

ВЪНШНА ВАЛИДНОСТ- много добра възможност за външна валидност. За да гарантираме висока външна валидност, следва да бъде търсено максимално сходство на експерименталните условия на приложение при съхранена вътрешна валидност.

27

Имаме проблем с това, че едната група ще бъде вече тестувана /по- подготвена/; взаимодействие на тестуването и въздействието. Проблемът е взаимодействието на състава на групата и Х. Често се правят грешни изводи за цяла полулация. това се получава, когато нямаме достатъчно количество изследвани лица. За да подобрим външната валидност, следва да има скрита рандомизация. След това замаскиране на въздействието. когато се правят изследвания на голяма популация, следва да рандомизираме цели групи. Отначало групите се подбират по даден признак /училище, успеваемост/ групират се и с монетата се разпределят в контролни и експериментални групи.

ПРОВЕРКА НА ЗНАЧИМОСТТА НА ЕФЕКТА- използва се статистическия филтър t- критерий на Стюдънт, който ни служи дали 2 стойности между експерименталната и контролната групи не са в рамките на случайните колебания /зависи от количеството на хората/. Правят се две сравнения /О2-О4, но и О1-О4/, за да се провери влиянието на другите фактори.

ИСТИНСКИ ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН ПЛАН ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА

ПЛАЦЕБО

ПЛАЦЕБО- въздействие на индиферентен към организма препарат, при приложението на който посредством психични механизми се наблюдава ефект.

При този експериментален план се ползва двойно слепия експеримент, експериментаторът разпределя групите САМ, без помощниците му да знаят за провеждането на експеримента.

28

11 въпрос:

ПЛАН НА СОЛОМОН ЗА ЧЕТИРИ ГРУПИ

Първият сериозен опит да се отчитат факторите на външната валидност. Има следния вид:

Е1 R O1 X O2

K1 R O3 O4

E2 R X O5

K2 R O6

Тук се добавят още 2 групи, при които нямаме предварително тестуване, като отново едната е експериментална, а другата контролна.

Това ни дава шанса да определим не само главния ефект на тестуването, но и неговото взаимодействие с Х.

Ефектът на Х се отчита чрез сравняване на 4 двойки величини, като се сравнят (О2-О1);(О2-О4);(О5-О6) и (О5-О3).

Ако има разлика между (О6 и О3) или (О6 или О1), то тя е получена от фона и естественото развитие.

Статистическа проверка по този експериментален план. Използва се дисперсионен анализ 2х2.

предварителнотестуване Х

ДА НЕ

ДА

О2 О4

НЕ О5 О6

Сравняват се средните стойности 2 х 2 на всички стойности О2 О4 О5 и О6.

ПЛАН С ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОНТРОЛНА ГРУПА И ТЕСТВАНЕ СЛЕД ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Понякога е възможно предварително тестване, поради което използваме:

Е R X O1 тук главния ефект и взаимодействието

K R O2 не се измерват за разлика от плана на Соломон

Контролира се не само главния ефект от тестването, но и взаимодействието с Х.Ефектът се контролира дотолкова, доколкото нямаме предварително тестване. Инструменталната погрешност е еднаква за двете групи, доколкото се използват едни и същи методики, при едни и същи условия и с един и същ изследовател. Групите се изравняват чрез рандомизация. Статистическа обработка- използва се t- критерия на Стюдънт.

29

30

12 въпрос:ФАКТОРНИ ПЛАНОВЕ

При тези планове има възможност да се отчете влиянието на повече от 1 независима променлива върху зависимите променливи. При тях практически имаме осигурени групи за измерване на повече.

ЕДНОФАКТОРЕН ПЛАН- влияние на 1 независима променлива върху 1 зависима.

Планираме 4 групи, които ще изучават темата.

фактор- независима променлива40 човека- 4 х 10ниво на фактора- разновидността на фактора: по пол- мъжки и женски

Ако имаме дву- факторни експериментални планове, имаме 2 независими променливи, които ще влияят върху 1 зависима /3 метода, 2 пола/.

1 2 пол

метод

мъжки женски

1 метод Х11 Х12

2 метод Х21 Х22

3 метод Х31 Х32

R Х 11 О1

R Х 12 О2

R Х 21 О3

R Х 22 О4

R Х 31 О5

R Х 32 О6

Тук РАНДОМИЗИРАНЕТО Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Когато анализираме фактите, боравим с 2 понятия.

31

Главен ефект- влиянието на независимата променлива върху зависимата променлива. Всяка една независима променлива и фактор, има свое независимо влияние.Дали при различните нива на едната променлива влиянието на другата ще се запази по характер или ще се промени. Когато имаме изменение на ефекта от единия фактор в резултат на промяна на другия, говорим за ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ.

Когато променим фактора “текст”, веднага се променя характера на другата променлива, тогава говорим за взаимодействие.

При резултат, при който при различни нива на А се запазва разстоянието между В1 и В2, както и при едно и също ниво на В имаме при различните нива на А различна стойност на зависимата променлива. Тенденцията е една и съща. НЯМА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ, защото се запазва тенденцията при всички нива. Двете линии са УСПОРЕДНИ.

Тук групите задължително са РАНДОМИЗИРАНИ.Има и средови фактори, а не всичко зависи само от личността.

32

13 въпрос:

КВАЗИ- ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ПЛАНОВЕ. ЕКСПЕРИМЕНТ ПО ПЛАН НА ВРЕМЕВИТЕ СЕРИИ

Експерименти, при които експерименталните условия не могат изцяло да се контролират, се наричат квазиекспериментални.

Основното е НЕВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПЪЛЕН КОНТРОЛ. Основен проблем- ПОНИЖЕНА ВАЛИДНОСТ НА ЕКСПЕРИМЕНТА. Имат по-

малка ефективност.

ПЛАНЪТ НА ВРЕМЕВИТЕ СЕРИИ (Т IME SERIES )

Използва се в Британската комисия по изследване на производствената умора, при изучаване на факторите, влияещи върху производителността на труда. Подходящ за изследвания в областта на управлението във фирми и др.

О1 О2 О3 О4 Х О5О6О7О8

Силната му страна е МНОГОКРАТНОТО МУ ИЗМЕРВАНЕ преди и след измерването.

Недостатък: НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОТХВЪРЛЯНЕ НА АЛТЕРНАТИВИ ХИПОТЕЗИ В РЕЗУЛТАТ НА ФОНА.

Важна е подготовката на психолога и формулиране на качествена работна хипотеза. Заедно с фона, влиянието на времето /астрономическо и климатично/- влияе върху способността на личността да се концентрира, върху състоянието й.

За снижаване влиянието на тези фактори се практикува експериментиране през всички периоди- зима, лято, сутрин, следобяд. Друга възможност е използването на лабораторния експеримент- например кучетата на Павлов.

Факторът “естествено развитие” се контролира дотолкова, доколкото се провеждат серии от измервания и отчитане, доколкото има промяна. Ако има скок или промяна на зависимата променлива например между две измервания преди и след въвеждане на въздействието, тя не може да се обясни с експерименталното влияние.

При този експериментален план е възможно и някои изменения в калибровката на измерителния инструмент да бъдат като влияния на въздействието. Например смяната на директора на едно училище може да доведе до по- стриктна регистрация на нарушенията на дисциплината, а не до реалното им увеличение. Това означава, че през цялата серия от

33

измервания задължително следва да се използват едни и същи измервателни инструменти и процедури.

Проблемът със състава на групата отпада, ако всички измервания се провеждат с едни и същи лица, за да може измененията в групата да не дават повод за наличие на конкурентни хипотези.

Външна валидност- резултатите трудно могат да се отнесат към генералната съвкупност.

Взаимодействието между състава на групата и Х означава, че полученият ефект се явява особеност на извадката и не се отнася до генералната съвкупност. Освен това, ако се използват нови измервателни процедури, е възможно да се отклоним от самото изследване. Трудно се контролира, поради естественото развитие.

Когато не е възможен ДОБЪР КОНТРОЛ ВЪРХУ ВЛИЯЕЩИТЕ ФАКТОРИ, КОГАТО НЯМАМЕ РАНДОМИЗИРАНИ ГРУПИ, тогава този план е подходящ.

34

14 въпрос:

ПЛАН С ЕКВИВАЛЕНТНИ ВРЕМЕВИ ИЗВАДКИ

При този план в една група се използват две еквивалентни подбрани ситуации, в едната от които експерименталното въздействие има място, а в другата- не. Схемата на такъв експеримент може да се представи по следния начин:

Х1О ХОО Х1О ХОО и т.н.

Х1- въздействиеО- няма въздействие

Възможна е и схема, при която се редуват различни експериментални въздействия. Тогава схемата има вид:

Х1 О Х2О Х1О Х20 и т.н.

Възможно е и за по- добро контролиране на фона между отделните въздействия да се направят по повече от едно измервания. Схемата може да бъде от следния вид:

Х1 О1О2 Х0 О102Х10102 и т.н.

Този експериментален план може да се разгледа като разновидност на времевите серии, с повторно въвеждане на експериментално въздействие. Използва се тогава, когато очакваме обратим характер. При него статистическата обработка се измерва чрез t- критерия на Стюдънт.

Използва се влиянието на музиката върху производителността на труда (зиме- лете; сутрин- вечер). Най- голямото предимство на този експериментален план е възможността за контрола на фона, които се явяваше слабост на времевите серии.

Обратимо въздействие- след премахване на Х, се получава предходното условие.Уязвимо място на този експериментален план е реакцията на изследваните лица,

особено ако изследванията не са вплетени в основната дейност (ако не е скрит експеримент).

Външна валидност- понижена.Статистическа обработка- чрез t- критерия на Стюдънт.

35

15 въпрос:

ПЛАН С НЕЕКВИВАЛЕНТНА КОНТРОЛНА ГРУПА

Първо, двете групи съдържат лица, които НЕ СА ПОДБРАНИ по случаен принцип. Липсва рандомизация, използват се статистически групи /деца в ЦДГ, ученици, студенти/.

Второ, неуравновесеността на групите предполага нееднозначноост на интерпретацията на данните. Колкото по- еквивалентни са двете групи в процеса на предварителното тестване, толкова по- ефективно това може да се използва като средство за контрол над експеримента.

Експериментална група О Х О

Контролна група О О

ПЛАН С ПРЕВКЛЮЧВАНЕ:

Експериментална група О Х Ок О

Контролна група О Ое Х О

По- етичен, по- естествен план. Както при истинските, така и при квази- експерименталните планове се повишава вътрешната валидност.

Ефектът на регресията представлява другият важен проблем на този експериментален план. Проявява се, когато боравим с максимални и минимални стойности на определен показател, който корелираме с друг. Промените след въвеждането на експерименталното въздействие може да не са причинени от него, а от регресията. Подобен проблем възниква най- често при изследванията в училище, където постоянно се сравняват училищните класове като еквивалентни групи.

36

16 въпрос:

ПЛАН С МНОЖЕСТВЕНИ СЕРИИ НА ИЗМЕРВАНЕ

О1О2О3О4 Х О5О6О7О8

О1О2О3О4 О5О6О7О8

Тук експерименталния ефект може да се демонстрира 2 пъти:Първо, на фона на контролните данни /данните от втората група/. Второ, като се сравни със значението до Х вътре в самата серия от данни /данните

от групата, в която се въвежда въздействие/.Този квази- експериментален план е най- добрият, доближава се до истинския

експериментален план.По този ЕП съществуват проблеми с външната валидност. Те се отнасят до факта,

че полученият ефект от Х може да е особеност за дадена популация.За проверка на значимостта на ефекта се предлага да се анализират различията

между резултатите от съответните измервания в експерименталната и контролната групи.Статистическа обработка- чрез t- критерия на Стюдънт.

37

17 въпрос:

КОРЕЛАЦИОННИ ПЛАНОВЕ. АНАЛИЗ EX POST FACTO

Има ситуации, в които експеримент не може да се приложи. Тогава правим емпирични проучвания /не можем да осакатим хора, за да видим някакъв резултат/. Тогава използваме корелационните изследвания. С тях или чрез тях се проучва връзката между 2 и повече променливи, събират се резултати по променливи, които ни интересуват и се регистрират промените. След това се прави анализ дали вариациите в едната променлива е съпроводена с вариации в другата променливи /пеенето на петлите и слънцето/.

Има 3 възможни резултата:

- когато нараства едната променлива, да нараства и стойността на другата.- при нарастване на едната променлива, намалява стойността на другата- няма връзка между промените в стойностите на двете променливи.

38

Истинският експеримент се отличава от корелационните изследвания по това, че процесът на рандомизация разрушава всяка закономерна връзка между характеристиките на изследваните и въздействието.

Всеки път когато има положителна връзка между две променливи, задължително между тях има КОРЕЛАЦИЯ, но не всеки път когато имаме корелация между двете променливи, е налице каузална връзка.

Корелацията само показва, че вариациите в едната променлива са съпроводени с вариации в другата променлива.

Ако имаме корелация, тогава правим експеримент.Ако нямаме корелация, няма смисъл от експеримент.

Чрез корелационните изследвания са получени големи резултати в науката и приложни практики между хроничния стрес и саксуалността, например сърдечно- съдовите разстройства в негативен аспект, между наркоманията и алкохолизма.

Предимства: - позволяват изучаването на широк кръг от променливи, отнасящи се до

индивидуалните различия.- позволяват изучаването на промените в условията на естествения живот- позволяват да се определи дали наличната информация за една променлива може да се

използва в условията при друга променлива.

Недостатъци:- невъзможност за заключения по каузалните връзки- възможност за недоразумения, предизвикани от въздействието на трети променливи,

които е трудно да се отчетат.

39

АНАЛИЗ EX POST FACTO

При този тип изследване правим рандомизация на базата на сведения за прояви, събития, резултати от дейността преди да се въведе самото експериментално въздействие. Практически сеправи опит за ретроспективно изследване на каузални връзки, свързани преди всичко с образование, професионална среда и посттравматични стресове. По същество се доближаваме до квази- експерименталните планове.

Например в ролята на експериментално изследване е обучението, а в ролята на измерване- индивидуално интервю, даващо информация за успеха и социалната адаптираност на индивидите през последните 10 години. Уравняването на групите е станало по записите в училищните архиви. Ползвани са и факти от проведеното интервю. От първоначалните факти е следвало, че завършващите успешно средното училище са имали по- високи оценки в периода V- VІІІ клас, имали са по- добро обкръжение, родителите им са имали добра кариера и др. Очевидно тези предпоставки не само са способствали за успешно завършване на средното образование, но са и предпоставка за по- нататъшен успех.

Технологията на това изследване е следната: до въздействието се прави измерване 01, което по същество представлява ретроспективен анализ на факти- използват се спомени, архивни данни, анкетни данни и т.н. След въздействието, което може да бъде и реално жизнено събитие, в което експериментаторът не се намесва, се прави измерване О2.

40

18 въпрос:

ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ПЛАНОВЕ С ЕДНО ЛИЦЕ

По същността си включват интензивно изучаване във времето на отделен вид. Разликата тук е, че от груповите се получава ограничена информацзия за индивида, докато при вторите се получава богата информация за отделния човек. Този подход е на базата на опитите на Павлов.

Различаваме следните видове планове: КОРЕЛАЦИОННИ ПЛАНОВЕ ЗА ЕДНО ЕДИНСТВЕНО ЛИЦЕ. При него не се

въвежда експериментално въздействие, а в течение на времето в естествени условия се събира информация за променливите, описват се всички събития, които се случват през това време. След това се прави анализ за това, дали зависимите променливи са свързани със събитията при човека. Ако има такава връзка, може да се състави хипотеза за каузална връзка, която може да се потвърди чрез експеримент.

КВАЗИ- ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ПЛАНОВЕ- АВ- фаза А, фаза В. На фаза А се събират данни за индивида за поведението му в различни ситуации. След това следва фаза В /на интервенция/. При въвеждане на интервенцията /може да е еднократна/, следва наблюдение на поведението. Интервенцията се въвежда, когато другите параметри са СТАБИЛНИ.Основна слабост тук е, че често е трудно да се установи дали промяната във въздействието е довела до АВА.

41

19 въпрос:ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ПЛАНОВЕ С ЕДНО- ЕДИНСТВЕНО ЛИЦЕ АВА и

АВАВ

АВАВ /втора интервенция/. Този план е по- силен, по- стабилен извод може да се направи. Те са ИСТИНСКИ експериментални планове. Едно измерване и наблюдение, след което отново измерване. Тези планове са подходящи когато сме сигурни, че експерименталните изследвания са обратими като влияния.

Ако на фазите А наблюдаваме еднакво поведение и на фазите В, но А да не е равно на В, то ние сме убедени, че именно въздействието е причинило различието в поведението.

Използва се например за закъснение на служител на работа.

ПЛАН С РЕДУВАНЕ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИТЕ УСЛОВИЯ

АВ1 АВ2 АВ3

В- редуване на експерименталните условия.Трябва да се използва с усредняване на експерименталните условия.

Предимство: няколко условия се изучават за кратко време. Може обаче да са налице влияния от наслагване на въздействия.

Сравнение на експерименталния план за едно лице и груповите експериментални планове:

И двата дават отговор на въпроса дали експерименталното въздействие има някакъв ефект.

Плановете за едно лице са подходящи когато искаме да имаме добър контрол с определени променливи /поведението на 1 човек/. Често пъти се преминава към групови планове, повишава се външната валидност, тъй като основният проблем на плановете за едно- единствено лице не може да се използва за обобщение.

Използва се в следните случаи:

изследваното лице е на разположение за дълъг период от време и е съгласно да участва;

експерименталното условие може да се повтаря много кратко;средата, в която изследваните лица се изследват, е относително константна

/постоянна/;възможно е зависимата променлива да се мери всеки път;ако условията не интерферират можем да се върнем към контролните условия. Ако

не- връщаме се към груповите планове.

22 въпрос:

КРОСКУЛТУРАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

42

Изследва се влиянието на културата върху човешкото поведение. Целта е да се изясни културалната детерминация на общогруповите особености и на индивидуалните различия в поведението. По същността си се явяват частен случай на експерименталните планове, при които се използват групови сравнения. Броят на сравняваните групи може да е повече от 2.

Условно могат да са 2 вида:

1. Сравняват се повече от 2 естествени или рандомизирани групи от две популации.

2. Сравняват се повече от 2 естествени или рандомизирани групи от две популации и ЛОНГИТУДНИЯ изследователски план, при който се отчита не само различието между поведението между различните групи, но и характера на изменението им във времето под влиянието на различни фактори.

Началото им е от Вунд. В “Психология на народите” подчертава генетичния приоритет пред националния.В съвременната кроскултурална психология основният метод е ЕМПИРИЧНИЯ метод.

Предмет са особеностите на психиката на хората от гледна точка на детерминиращи и социо- културни фактори, специфични за всяка от сравняваните етнокултурни общности. Дават по- голямо разбиране за същността на човека и за детерминацията на човешкото поведение.

3. Трябва да се насочим към особеностите на психиката, които са се оформили под влияние на културните особености.

4. Изисква се много добра операционализация на “култура” и “културни фактори”

5. Да се подберат адекватни методи и методики за хора, които имат различни култури /cultural schoc/- културен шок.

6. Правилен подбор на изследваните лица така, че да има гаранция че са от различни култури, да са представителни за дадена популация.

КУЛТУРА- исторически предавана структура на значенията, които се съдържат в символите, създавани от хората.

СУБКУЛТУРА- подразделение на култура- например селска, градска, американска, италианска.

Хипотезите са свързани с търсене на каузални връзки в посока на културални фактори върху психичните особености на индивидите. Счита се, че поведението на индивидите от различни култури, е причинено от културални фактори. Най- съществените особености са, че са КОРЕЛАЦИОННИ, а не ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ изследвания.

Проблемът е конструирането и избор на подходящи методики за регистриране на психичните явления. Колкото повече личности имаш, толкова по- трудно се манипулира обществото.

Прилага се следният подход:- Изработват се двете методики за двете субкултури- Рандомизират се 2 групи- Измерва се 1 група с 1 методика.

43

1 група О1 /I/ О2 /II/

2 група О3 /I/ О4 /II/

При сравняване на О1 и О3, както и на О2 и О4 можем да открием междугруповите различия, а при сравнение на разликите от О1 до О3 и О2 до О4, те ни дават представа за диференциращата разлика между културите.

44

20 въпрос:

СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ ПЛАНОВЕТЕ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕДНО- ЕДИНСТВЕНО ЛИЦЕ И ГРУПОВИТЕ ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ПЛАНОВЕ

Плановете за изследване на едно- единствено лице и груповите експериментални планове се различават по няколко важни характеристики, отнасящи се до проблемите, които решават събирането на информацията /данните/ и анализа й.Проблеми, на които се дава отговор: Най- общо и двата вида планове дават отговор на въпроса ДАЛИ ЕКСПЕРИМЕНТАЛНОТО УСЛОВИЕ ИМА НЯКАКЪВ ЕФЕКТ.

При изследване на едно- единствено лице се осигурява информация за формата на промяната в течение на времето, докато междугруповият план дава оценка на интервенцита за определена популация от изследвани лица. Например планът АВАВ с едно единствено лице включва сравнение на поведението при две условия, но процесът на промяната се документира в течение на времето. Типичният междугрупов подход е да се сравнят две или повече групи в един или няколко момента от времето по своите средни величини и дисперсиите. Ако са вероятностно еквивалентни, преди да се приложи експерименталното условие, разликата между средните стойности се разглежда като описание на “ефектите” на експерименталното условие.

Често пъти е желателно, след като дадено експериментално условие е въвеждано при план с едно- единствено изследвано лице, да се премине към групови планове. С това се повишава външната валидност на експеримента.

План с едно- единствено лице е подходящ, когато:изследваното лице е НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ МНОГОКРАТНО В ДОСТАТЪЧНО

ДЪЛЪГ ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ И Е ГОТОВО ДА УЧАСТВА в изследването;експерименталното условие е такова, че МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛАГА ПОВТОРНО

ИЛИ НЕПРЕСТАННО, тоест възможна е възвратимост към контролните условия;СРЕДАТА, в която изследваното лице се подлага на въздействие, е

ОТНОСИТЕЛНО КОНСТАНТНА и е възможно зависимата променлива да се мери всеки път.

Ако тези условия не са изпълними, по- удачно е използването на груповите експериментални планове.

ГРУПОВИТЕ ПЛАНОВЕ обаче имат други ограничения. Те се отнасят до рандомизацията. Тя може да не е възможна или да имаме недостатъчен брой индивиди за изследване.

При анализа на данните груповите експериментални планове дават по- голяма възможност за използване на по- чувствителни статистически методи, което е предпоставка за по- прецизен психологичен анализ.

45

21 въпрос:

ПСИХО- ГЕНЕТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Основна задача тук се явява установяването на приноса на социална среда и на генното наследство в индивидуалното психично развитие на човека.

НАСЛЕДСТВО- предаване на информация от едно поколение на друго посредством гените.

Сумата от гените в организма се нарича ГЕНОТИП /фенотип/- формирането процеса на живота; съвкупност от форми на поведение, които са по причина на влиянието на средата + генното наследство.

Използват се 4 метода:

- анализ на родословието /генеалогичен метод/- метода на близнаците- семейния метод /на вътрешно семейна корелация/- методът на осиновените деца.

І. АНАЛИЗ НА РОДОСЛОВИЕТО- Франсиз Галтън 1869г.

Най- често се използва за

- установяване на дела на влиянието на гените при наследяване на различни заболявания;

- за изучаване на таланта.

Франсиз Галтън е мислил, че талантът е причинен САМО ОТ 1 ГЕН. Идеята му е колкото броят на даден ген е повече, толкова двамата са генетически предопределени.

Генеалогични дървета:- родственик от 1 степен- максимална широта /повече брой хора/

Трудно е да се каже колко са генетичните и колко са социалните фактори. Тук извадката е нерандомизирана.

ІІ. СЕМЕЙНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ- по- развита форма на психо- генетични изследвания. Тук се сравняват роднини от няколко поколения и такива от 1 поколение. това са корелационни изследвания. Тук има рандомизация на групите от няколко поколения. В хода на изследването зависимите променливи са психични фактори, а независимите са генетично сходство. Сравняват се баби и дядовци с внуци, както и лели и вуйчовци- с племенници. Нямаме данни за общата социална среда. Роднините си общуват и е много трудно да се разграничи влиянието на социалните признаци. Изследват се първи, втори, трети братовчеди, които са по- отдалечени от брат и сестра.Влияе на генотипа в различните възрасти (18г., 40г., 68г.). Използването на методиките- използва се различна методика за определена възраст.

46

ЛОНГИТУДНИ изследвания- следят се възрастовите изменения на човек за периода от 1 до 20 години.СРЕЗОВИ- извадка на хора с различна възраст в един и същ момент- например много деца на 2 години, деца на 3 години и т.н.Първо се тестват родителите, а след това децата, като станат на същата възраст. Правим анализ на резултатите и установяваме кои качества се проявяват.

ІІІ. МЕТОДЪТ НА ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА.Тук имаме много добър контрол на влиянието на генетичните и социални фактори.

Осиновените деца нямат генно сходство с осиновените родители /50% е сходството на гените с рождените родители, поради обща среда/.

Ако децата са осиновени като бебета, нямали са обща среда, следователно по- значими връзки могат да се припишат на общите гени, докато по- високото корелиране с осиновителите се дължи на общата среда.

Най- качествени изследвания имаме когато е налице семейство с повече от 1 осиновено дете от различни генетични родители.

ІV. МЕТОД НА БЛИЗНАЦИТЕ- 1924г.- идеален обект за психо- генетически изследвания- 100% еднакви гени.

Съществуват 2 вида условия:

СРЕДАТА им е една и съща.Между близнаците и единично родените няма СИСТЕМАТИЧНО РАЗВИТИЕ.

Нарушаването на първото условие влияе върху вътрешната валидност, например родителите се държат различно с двамата близнаци.Нарушаването на второто условие влияе върху външната валидност, тоест получените резултати за близнаците следва да са валидни за цялата популация.

В тези случаи се използват ДВУ- факторните планове с фактори:

1. НАСЛЕДСТВЕНОСТТА2. СРЕДАТА

Отчита се влиянието на гените. Ако корелацията на еднояйчните близнаци е по- голяма от двуяйчните, се говори за ГЕНЕТИЧНА ДЕТЕРМИНАЦИЯ. Ако е обратно, се говори за СРЕДОВА ДЕТЕРМИНАЦИЯ.

Най- голям бум на тези изследвания става през 50-60 те години на ХХ век за изследване на разделени близнаци след ІІ Световна война. Гените обуславят динамиката на поведение, докато останалото е продукт на средовото отношение. Първите от 1 до 5-6 години имат изключително важно значение за възпитанието на децата.

47

22 въпрос:

КРОСКУЛТУРАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Изследва се влиянието на културата върху човешкото поведение. Целта е да се изясни културалната детерминация на общогруповите особености и на индивидуалните различия в поведението. По същността си се явяват частен случай на експерименталните планове, при които се използват групови сравнения. Броят на сравняваните групи може да е повече от 2.

Условно могат да са 2 вида:

7. Сравняват се повече от 2 естествени или рандомизирани групи от две популации.

8. Сравняват се повече от 2 естествени или рандомизирани групи от две популации и ЛОНГИТУДНИЯ изследователски план, при който се отчита не само различието между поведението между различните групи, но и характера на изменението им във времето под влиянието на различни фактори.

Началото им е от Вунд. В “Психология на народите” подчертава генетичния приоритет пред националния.В съвременната кроскултурална психология основният метод е ЕМПИРИЧНИЯ метод.

Предмет са особеностите на психиката на хората от гледна точка на детерминиращи и социо- културни фактори, специфични за всяка от сравняваните етнокултурни общности. Дават по- голямо разбиране за същността на човека и за детерминацията на човешкото поведение.

9. Трябва да се насочим към особеностите на психиката, които са се оформили под влияние на културните особености.

10. Изисква се много добра операционализация на “култура” и “културни фактори”

11. Да се подберат адекватни методи и методики за хора, които имат различни култури /cultural schoc/- културен шок.

12. Правилен подбор на изследваните лица така, че да има гаранция че са от различни култури, да са представителни за дадена популация.

КУЛТУРА- исторически предавана структура на значенията, които се съдържат в символите, създавани от хората.

СУБКУЛТУРА- подразделение на култура- например селска, градска, американска, италианска.

Хипотезите са свързани с търсене на каузални връзки в посока на културални фактори върху психичните особености на индивидите. Счита се, че поведението на индивидите от различни култури, е причинено от културални фактори. Най- съществените особености са, че са КОРЕЛАЦИОННИ, а не ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ изследвания.

Проблемът е конструирането и избор на подходящи методики за регистриране на психичните явления. Колкото повече личности имаш, толкова по- трудно се манипулира обществото.

Прилага се следният подход:

48

- Изработват се двете методики за двете субкултури- Рандомизират се 2 групи- Измерва се 1 група с 1 методика.

1 група О1 /I/ О2 /II/

2 група О3 /I/ О4 /II/

При сравняване на О1 и О3, както и на О2 и О4 можем да открием междугруповите различия, а при сравнение на разликите от О1 до О3 и О2 до О4, те ни дават представа за диференциращата разлика между културите.

49