Eshil

ЕСХИЛ

ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО

ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА – ДЪБОВА

Есхил

ок. 525 г. пр. Хр. – 458 г. пр. Хр.

Роден в Елевзина около 525 г. пр. Хр., Есхил е

съвременник на Пиндар. Произхожда от стар,

знатен аристократичен род, свързан с

Елевзинските мистерии. Взема участие в Гръко –

Персийските войни, сражава се в битките край

Маратон, Платея и Саламин. Ранен е при

Маратон.

Есхил искрено вярва в реалното съществуване на олимпийските богове. Традиционалист, който

се придържа към идеята за наследствената родова

отговорност, той издига като основна категория в произведенията си

Справедливостта. За него тя е вътрешно присъща на

мирозданието, основна необходимост за неговото

функциониране.

Есхил смята за най-важна задача да се поддържа

авторитетът на религията и на държавата, които принуждават

гражданите да действат справедливо и законно.

В творчеството на древногръцкия автор за първи

път държавата е изобразена като висша нравствена власт, стояща над човешкия живот.

На 25 години за първи път се състезава в поетическо

майсторство. Творческият му период продължава 40

години. Легендата разказва, че

Дионисий му се явява на сън и му поръчва да напише

трагедия.

След представянето на трилогията „Орестия” народът

увенчава своя поет, но не запазва аеропага.

Демократите спечелват, аристократите загубват. През

468 година преди Христа среща Софокъл. Според

легендата напуска Атина, защото щастието на победител

в театралните състезания му изневерява. Есхил заминава за

Сицилия, където умира.

Според легендата оракулът му предсказва, че ще бъде поразен от небесен удар. Веднъж докато седи сред полето, летящият над него орел, взима големия му

череп за камък и пуска над него една костенурка, с цел да я разбие в скалата. Така Есхил умира. Годината е 458

пр. Христа, в Гела.

В автоепитафията си Есхил не споменава нито една своя творба, за сметка на това подчертава войнската си слава:“В този гроб в богатата на жито Гелапочива атинянинът Есхил,син на Евфорий.За неговата мощ и храбростще пеят винаги на Маратон горитеи ще говорят дългокосите перси,които победи.“

Оставя на поколенията 72 или навярно 90 пиеси; 13 пъти е победител в театралните състезания (за първи

път – през 484 г. пр. Хр.). Запазени са седем цели трагедии – „Персите (Persai)”, „Седемте срещу Тива” (Hepta epi Thebas) – последната част от трилогията

„Едипопея”,

„Молителките”, „Прикованият Прометей” (Prometheus desmotes) и трилогията „Орестия” – „І

Агамемнон” (Agamemnon), „ІІ Хофори” (Choephoroi| , „ІІІ Евмендите” (Eumenides), Това е най-зрялата му пиеса; интерпретира троянския цикъл – смъртта на

Агамемнон.

„Перси” – единствената историческа драма запазена до днес; втората част от загубена трилогия, представяща посрещането на разгромения край Саламин Ксеркс в

персийския двор. „Седемте срещу Тива” – третата част от трилогия, в чийто сюжет бива заложена легендата за

проклятието над рода на лабдакидите. (първата пиеса - „Лай”, втората - „Едип цар”) – Тивански митологичен цикъл.

Трагедията преди Есхил

Старогръцката драма възниква от хора. Първоначално той е главната й съставна част. По-късно загубва органическата си

връзка с драматичното действие. У Есхил - хорът е главно действащо лице. У Софокъл – хорът е с второстепенно

значение, но още има връзка с действието. У Еврипид – хорът губи връзка с действието. Песните му са преход между

отделните действия на драмата . В края на V в. пр.н.е. – пишат драми без хорове. Расте значението на актьорите и се

задълбочава индивидуалната характеристика на действащите лица.

Теспис – предшественик на Есхил – от състава на хора отделя в качеството на актьор едно действащо лице, което трябва да

изпълнява няколко роли, като сменя маските си и костюмите. Есхил – въвежда втори актьор. Софокъл – въвежда трети актьор.

Римска мозайка, изобразяващи Есхил, който ръководи репетиция

За изготвянето на материала са използвани източници от Интернет