ЕКОЛОГИЯ И ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО

ЦЕНТЪР ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И ПОЛИТОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Фондация „Солидарно общество“

ЕКОЛОГИЯ И ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО

Авангард Прима София • 2018

© Всички права на български език запазени. Нито книгата като цяло, нито отделни части от нея могат да бъдат публикувани и разпространявани с комерсиална цел под каквато и да било форма без съгласието на съставителя.

© Максим Мизов – съставител и научен редактор Второ издание Издателство „Авангард Прима” ISBN 978-619-239-135-5 София, 2018

3

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОДНИ СЛОВА ..................................................................................................5 Максим Мизов

ПРИРОДА, ОБЩЕСТВО И ИКОНОМИКА: ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ НА РАЗВИТИЕТО .....................................................................................................13

Боян Дуранкев ЕКОЛОГИЧЕСКАТА КУЛТУРА И ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО ........................57

Орлин Загоров ЕКОЛОГИЧНО СЪЗНАНИЕ И ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ ................................94

Даниела Василева НАДВИСНАЛАТА ГЕОКЛИМАТИЧНА КАТАСТРОФА – ФАКТОР ЗА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА КОНКУРЕНЦИЯ И МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО .......................................................107

Вихра Павлова ЖИВОТЪТ НА ВСЕКИДНЕВНИТЕ НЕЩА (От боклука до социално ангажираната екология) .....................................119

Таня Неделчева КОМИТЕТЪТ ЗА ЗАЩИТА НА РУСЕ И ПРОТЕСТИТЕ НА МАЙКИТЕ: ИНТЕРПРЕТАЦИИ И ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ИМПЛИКАЦИИ ...............................131

Ива Куюмджиева ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В ПОЛЗА НА ХОРАТА: ЗА ПРИРОДАТА НА ЕКОСИСТЕМНИТЕ УСЛУГИ ........................................................................143

Вяра Ганчева ИНСТИТУЦИИ, НЕПРАВИТЕЛСТВЕН СЕКТОР И ГРАЖДАНИ В ПОДКРЕПА НА РАЗВИТИЕТО НА БИОЗЕМЕДЕЛИЕ В БЪЛГАРИЯ ...............155

Анна Мантарова ЕКОЛОГИЧНИ И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С ПОЧВЕНИТЕ И ПОЗЕМЛЕНИТЕ РЕСУРСИ В БЪЛГАРИЯ............181

Ивона Никова МАРКЕТИНГОВИ СТРАТЕГИИ НА УМНИТЕ ГРАДОВЕ ....................................190

Борислава Стоименова ЕКОЛОГИЧНИ ЕФЕКТИ ОТ ГРАДСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ ....................................199

Албена Накова ОТ РАСТЕЖ КЪМ РАЗВИТИЕ: ДЕМОГРАФСКИ И СТОПАНСКИ ПРОЦЕСИ В ПЛАНИНСКИТЕ РЕГИОНИ НА БЪЛГАРИЯ ..................................213

Димитър Събев


4

ЛОКАЛНИ БЕДСТВИЯ И КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ В КОНТЕКСТА НА КУЛТУРНАТА ЕКОЛОГИЯ (Представяне на научен проект и някои предварителни впечатления от терена) .................................................................................225

Еля Цанева ЕТНОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НАВОДНЕНИЕТО ОТ 2014 Г. В КВАРТАЛ. „АСПАРУХОВО”, ГРАД ВАРНА ..................................237

Йелис Еролова СЪВРЕМЕННИЯТ МОРАЛ И ОГРАНИЧЕНИЯТА НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО.............................................................................251

Николай Михайлов, Лидия Сакелариева КАЛДЕРАТА НА СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ: ПОЛИТИЦИТЕ И РАЗБИРАНЕТО ИМ ЗА НЕЯ ..........................................................................261

Анна Лозева РЕТОРИКА И ЕКОЛОГИЯ: ВРЪЗКИ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ.............................275

Яна Събева ЕКОЛОГИЧЕН КРАУДИНГ И ПОЛИТИЧЕСКИ ЦИНИЗЪМ ...............................284

Максим Мизов НАШИТЕ АВТОРИ ............................................................................................341

5

УВОДНИ СЛОВА

Максим Мизов

В последните десетилетия няма година, месец, седмица или ден, в които човечеството да не е било обилно „заливано” и настойчиво занимавано от вещи експерти, учени, политици, или всевъзможни природозащитници с нови и нови, обикновено потресаващо тревожни, кошмарни, или дори апокалиптични новини и картини за все по-опасно влошаващото се екологичес-ко състояние на нашата планета. Сроковете за трагедиите, които предстоят да се случат на Земята и на нейните обитатели, из-глеждат все по-близки, но и по-впечатляващо ужасяващи. Няко-гашните техноутопии или светли футурологични визии, според които бъдещето на човечеството (със сигурност) ще се реализи-ра в чиста природна среда, вече са отдавна захвърлени във вех-тошарските кошове на забравата, пък и на бунищата, където се изпровождат (в последния си път) провалилите се илюзии. Тех-нократичният оптимизъм, с присъщите му розови и шоколадени представи за тотален контрол, ефективно конструиране, но и за регулация на природните процеси, за умишлено, изкуствено сътворение на иновативни, а и без естествен аналог в природа-та, но, заедно с това, приказни и то оптимални за човешката ек-зистенция биониши в глобален, континентален, регионален, на-ционален или локален контекст вече отдавна са силно разклате-ни, критично и доста солидно опровергани, а, на всичко отгоре, и флагрантно подменени от техноскепсис, от технопесимизъм, или дори и от техноцинизъм, които изобщо не се съобразяват с очевадните количествени увеличения на, а и с качествено далеч по-опасните рискове, застрашаващи природната и социалната действителност, но и живота.

Днешните поколения живеят под огромен натиск на сякаш неудържимо и безконтролно увеличаващи се тревоги, притес-нения, страхове, мании и паники от видимо или незримо нас-тъпващите екологични злини и кошмарни трагедии, каквито техните предшественици въобще не са познавали, нито са пре-живявали. Екологичните рискове, печалните реалности и нрави, свързани с похищенията и пораженията в жизнената среда на


6

огромни маси човешки същества, отдавна са се превърнали в неизбежна или в неотменна част от жизнените светове, от атри-бутите и от мрачните исторически перспективи на много страни, и народи, защото нормалната, а и уж гарантираната човешка ек-зистенция, или бъдността и просперитета на държавите, съот-ветно на гражданските им общества вече не са възможни и ре-ални без в тяхната съдбоносна калкулация да се включат еколо-гическите фактори, зависимости, променливи (или константи), които те имат. Разбира се, това съвсем не се дължи eдинствено на доста, но и реално практически осезаемия „пресинг” на все-възможните и то разнородни, или поразяващо сходните, прили-чащите си, сякаш са извадени под индиго, или ксерокопираните информационни масиви, медийни новини за разни екологичес-ки произшествия. То е плод също и на всекидневно, политичес-ки, а и медийно „даваната дума” на всевъзможни, говорещи и пишещи (в хорово или в солово изпълнение) изследователи, ав-торитетни научни, културни, природозащитни институции и ор-ганизации, които много усърдно, кога безкористно и съзнателно, морално отговорно и честно, кога пък умишлено, спекулативно, манипулативно, или инструментално добавят все повече и на брой, а пък и нови щрихи към (и без това достатъчно) одиозния и даже плашещия „портрет” на сякаш вече обречения и безвъз-вратно отиващ си Живот от природата и обществото, при това още сега, пред очите ни. Учените все по-често, гръмогласно и публично алармират, че ние, хората, вече сме на самата фатал-на граница; че сме на ръба на пропастта, или че дори сме пре-минали смъртоносния рубеж; че вече летим в бездната към смъртта, но и че след ставащото в нашето време и битие обра-тимостта на процесите е вече не само практически, а – със си-гурност – дори и теоретически напълно изключена.

Медиите, на свой ред, непрестанно, пък и амбивалентно сервират на все по-обърканата, притеснената, изплашената или моментно успокояваната, а пък и лъганата си аудитория картини на ужасяващи поражения, или на крехки победи на екологичес-ки акции, организации в битките с времето и безразсъдството, с лакомията за печалби и безразличието към убийството на при-родата и живота. Но тъй като и най-авторитетните медии вече


7

твърде отдавна са добре известни на световните аудитории като зависими от и активни проводници на коварните, а дори и пък-лените сценарии на видими, или незрими глобални, континен-тални, регионални, или национални олигархични котерии, чове-чеството става и все по-недоверчиво към онова, с което „проми-ват” (и то всекидневно) неговата психика и битийност, все по-объркано, или даже и неспособно да прецени своевременно и достатъчно вярно онова, което политиците и медиите му пласи-рат ежедневно. А политиците или медийните босове, всевъз-можните – истински, или псевдо – експерти, учени, анализатори и дори прогностици не спират да наливат „масло в огъня” с но-вите си, все по-притесняващо, страшно изглеждащи визии, до-води и аргументи, свързани и с темите за пришествията на еко-логичния апокалипсис.

Проблемите и дилемите за сякаш безкрайно и противоре-чиво нижещите се спорове или за всевъзможните – консенсус-ни, или, обратно, алтернативни – теории за „озоновата дупка” и парниковия ефект за катастрофалните тенденции на глобалните изменения в климата, за неудържимото стопяване на ледниците по полюсите, или в континенталните части; за съдбоносно зна-чимите изменения в океанските или в морските течения; за злотворните влияния на обезлесяванията на огромни географс-ки територии в различни части на света; за скоротечното и ги-белното унищожение на почвата, най-вече на хумусния слой в почти всички континенти; за експоненциалните процеси на осе-заемо, или незабележимо, но пък и фатално намаляване на би-оразнообразието на флората и/или фауната в някои, или във все повече умножаващи се на брой региони, а и в света като цяло; за ефектите от естествените, или пък от изкуствено предизвиканите изменения в устията на реките, или от забележимото повишава-не на нивото на моретата и океаните с всички предполагаеми рискове, или неотвратими бедствия от тях; за мутациите във все повече живи организми под извънредно опасните влияния на негативно изменените природни, или за несъмнено, а и солид-но вече доказаните гибелни последици от въздействията на разнородни антропогенни причини и фактори; за смъртоносно влияещите, а и все по-растящи, вместо намаляващи, емисии на


8

опасни газове и други химически съставки в атмосферата, за ве-че превърналите се в неизменна част от пейзажа на повечето големи градове пелени от смог, и пр. вече са се превърнали в банално, но и прекалено горчиво, или пък даже и изключително страшно, а дори и кошмарно ежедневие на човешките същест-ва.

Световните екологически форуми, европейските програми и директиви не са достатъчна гаранция, че всичко, което се вър-ши от властовите институции в глобален, континентален, регио-нален и национален план е реално, а още по-малко достатъчно за спасението на планетата и живота в природата и социума. Въпреки публично афишираната загриженост и активност по „зелените” каузи, човечеството сякаш остава с впечатленията, че нещата отиват на все по-лошо. Хората от различни краища на света все по-трудно се ориентират в, а и все по-малко вярват, че екологичните проекти и сценарии не са реално част от други, за-воалирани (исторически, геостратегически и инструментално ек-сплоатирани) планове, които ще осигурят власт и облаги не на всички човешки същества, а само на някои елити.

Само преди век никой разумен, нормален човек изобщо не е предполагал, че след известно историческо време баналните проблеми с боклуците или, респективно, със сметищата ще се превърнат в страшна гладиаторска арена на безпощадни, жес-токи и безкомпромисни битки за власт и кървави печалби; и че ще станат потресаваща сцена на задкулисни гибелни планове, или на зловещи сценарии, в които битката на Живота с Печалба-та ще бъде поставена на карта, а везните на крайния изход със сигурност ще клонят все към страната на Злото. Кой преди пове-че от век е мислел или допускал, че събирането, обработването, рециклирането, транспорта, компостирането и т.н. на боклуците след известно историческо време ще се превърне в един от най-атрактивните, а и печеливши бизнеси в глобален, континента-лен, регионален и национален план; че от този мръсен бизнес все повече или фатално ще зависят, че той ще държи под свой контрол немалко държавни управления и правителствени гар-нитури; че различни клонове на криминални и мафиотски струк-тури ще залагат ва банк на него; че пласирането, а и „изпиране-


9

то” на колосални парични суми в него ще се превърнат в пър-востепенна грижа и бреме за много управления в нашата епоха; че корупцията в или за него ще расте стремглаво, пък и неудър-жимо; че различни (политически, икономически, явни, или прикрити) елити ще се съобразяват и с неговите видими, или скрити тартори, или че ще се ангажират много сериозно, а и дълготрайно с него, и с неговите потайни властелини; че заради и покрай него неимоверно ще се активизират, пък и безпощад-но ще се изявят (публично, или завоалирано) най-лошите, по-рочните и ужасните страни на човешката природа.

Съвременна България не е обетован остров, който е изоли-ран и далечен на всички подобни, ужасяващи или смъртоносни турбулентни процеси, или тенденции в екологически план, кои-то неудържимо се вихрят, умножават, но пък и поразяват оста-налия свят, всички континенти, в т.ч. и колосални човешки маси. Тя също – от няколко десетилетия – все по-често се сблъсква и продължава да страда – като природна среда, държава, общест-во и нация – от ескалацията на екологичните рискове и тенден-ции в регионален, национален или локален план. Умишленото, целенасоченото и систематичното разграбване и разрушаване на колосални държавни фондове, природни и национални бо-гатства няма как да подминат или да заобиколят сферата на екологическите опасности и трагедии. Свиването като шагрено-ва кожа на суверенитета на националната държава или преду-мишленото убийство на социалната държава не заобикалят, или пък и не оставят без сериозни, а, още по-точно, опасни последи-ци живота в обществото. Държава и гражданско общество, в ко-ито веднага и прекалено очевадно се набиват силуетите на все-възможните руини от пораженията на сторените политически безумия, бесуващия политически вандализъм и волунтаристич-ната вакханалия на различни властови елити, няма как да избяг-нат и еко-трагедиите. Защото пазарният фундаментализъм се интересува единствено от тази власт, която гарантира печалби за онези, които са морално безскрупулни и нехаят за бъдещето на Живота в природата и обществото, или за перспективите и реалностите, в които сега и в бъдеще ще трябва да живеят, по-точно, да вегетират и да се мъчат, страдат, или дори и сигурно


10

да агонизират и бъдещите генерации. В този ракурс ние вече имаме достатъчно нагледни, а и потресаващи примери, които илюстрират как методично, брутално или перфидно извършени-те „демократични и пазарни реформи” предизвикаха и утвърди-ха извънредно влошена, невъзвратимо увредена или даже на-пълно унищожена жизнена среда в някои селища и градове, в които опазаряването фактически погреба живота, но и обрече техните жители на демографски бум на всевъзможни опасни болести, тежки страдания.

Универсалните човешки права и публичните блага от доста години са поставени на ръба, защото все повече, а пък и безск-рупулно биват подложени на приватизации и комерсиализации, на комодификация на услугите, свързани с тяхното използване. Нормалният достъп до чиста вода, чист въздух и безопасна енергия все повече става лукс, а вече не е задължителен и ек-зистенциален атрибут за всички хора.

Въпреки факта, че „зелените” организации и движения през последните три десетилетия стават като че ли все по-многобройни и по-забележими, а пък и (привидно!) активни, реалните, т.е. практическите ефекти от тяхната публична дей-ност като че ли не изглеждат да са така обнадеждаващи, соци-ално полезни. Дори напротив, все по-често дейността на такива природозащитни граждански структури предизвиква редица, солидни, моментни или дълготрайни съмнения и подозрения в публичното пространство. Отношенията и преценките на общес-твеността към техните прояви съвсем не са еднозначни и само позитивни по отношение на тяхната истинска и безкористна ан-гажираност с добродеяния. За подобна разколебаност или двойственост в отношенията и в оценките на гражданството към „зелените” формации и техните акции, обаче, има и твърде со-лидни причини, или основания. В немалко казуси публично и явно се оказва, че подобни структури не се водят в своята, често даже прекалено натрапчива или дори провокативна, скандална и агресивна публична изява единствено от мотиви и интереси, органично свързани с истинското опазване на природата, а и със спасението на заплашени ареали, растителни и животински ви-дове и т.н. Подозренията и недоверието към „зелените” в наше-


11

то време и общество все по-често като че ли се обвързват и с публичните, а и с медийните разкрития за колосални суми; трансфери на огромни финансови ресурси от чужди страни и от-въдгранични институции, които (както впоследствие се и оказва) се пласират, за да обслужват външни интереси и сценарии, чуж-ди и вредни за държавата ни. Квази-грижите за Природата все повече се разминават и с грижите за Човека, дори се превръщат в реална заплаха/опасност за нормалната му екзистенция. Еко-каузите се превърнаха в очите на доста голяма част от граждан-ството не в символ-верую и бойно поле за безкористни и без-компромисни битки в името и за защита на истински природо-защитни, хуманни, безкористни и морално благородни идеи, ценности, визии, структури, движения на политически и граж-дански съзнателни и активни лица или групи, а в печалбарски афери и котерии, които търсят закрилата на, или – обратното, – се борят срещу Властта в държавата и обществото, която пречи на техните меркантилни и псевдо-екологически акции.

Може да се говори още дълго по актуалната и злободневна тема за екологическите проблеми. И това следва да се прави, но с отговорност, морална и гражданска почтеност, с научна компе-тентност и експертна прецизност. Именно по тази причина орга-низираме и провеждаме тази научна конференция, в която участ-ват представители на пет от най-авторитетните наши университе-ти, а и от четири научни института. Както винаги, така и сега дава-ме възможност да се чуят и свободно защитят идеите, доводите и аргументите на изследователи от доста различни научни дисцип-лини, защото искрено и твърдо вярваме в нуждата, а и в ползата от интердисциплинарните проучвания, анализи и проекти. Не се съмняваме или опасяваме, че е възможно да има и различия, до-ри и някои противоречия в методологията, или в изводите на ав-торските доклади, понеже вярваме, че това обстоятелство и про-дуктивните диалози ще са само от полза. А дали нашите участни-ци са спечелили за каузите си съответна публика, това нашите чи-татели и слушатели тук, на този форум, сами ще оценят подоба-ващо. Освен това, всички участници в днешната конференция сме напълно наясно и с още един казус: че няма да изчерпим или сложим край на екологичните дебати, а че трябва да живеем


12

единствено с мисълта, че сме дали и своя принос в тях. Едно обаче е ясно: спасението на Природата минава през

катарзиса на хората! Както няма Демокрация без реално, а и нормално същест-

вуване на човешките същества, така няма и Демокрация без екологически безопасни реалности, а и нрави, които съответни типове цивилизации и общества следва да гарантират. Битките за Демокрацията и Хуманизма неизбежно преминават и през териториите на проблемите, реалностите, а и нравите в общест-вото, пряко или косвено свързани с актуалните или пък и с прес-пективните опции, визии на екологията. Защото поне за още много десетилетия Човекът (като род, вид и индивид) съдбовно ще се нуждае от природната среда на своята единствена майка – Земята. А това неотвратимо ни припомня, особено в годината на 200-годишния юбилей от рождението на Карл Маркс, че спа-сението на човешкия род, вид, а и индивид фатално зависи от правилното опознаване, разбиране и използване на иначе пре-калено сложната диалектика между Натурализма и Хума-низма. Защото бъдещето на живота на Човека е невъзможно без това на живота в и на Природата и на другите нейни обитатели, към които досега човекът е гледал с пренебрежение и меркан-тилност, като на предизвикателство и плячка за властта му.

13

ПРИРОДА, ОБЩЕСТВО И ИКОНОМИКА: ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ НА РАЗВИТИЕТО

Боян Дуранкев

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш,

който стъпва върху човешко лице и остава там завинаги.

Джордж Оруел Увод

„Напред, човечество!” Тази формула е достатъчно тривиал-на и по всичко изглежда, че не се нуждае от коментари. Доста-тъчно е просто да се върви напред и неотклонно в избраната по-сока от „невидимата ръка”, за да се стигне до градината, пълна с райските ябълки.

Същевременно, по отношение на посоката споровете про-дължават. Според едни мислители, бъдещето е напред - като отрицание на старото и „обреченото”. Според други, бъдещето е категорично назад - като отрицание на модното и упадъчното. Според трети, бъдещето е неизвестно къде, но трябва да се при-еме такова, каквото ще пристигне. На свой ред, някои просто казват, че е необходимо да се спазва определен модел, за да се отиде в „царството на единството”1. По всичко изглежда, че чо-вечеството или се колебае, или се е разделило на групи, които възприемат развитието и прогреса просто по различен начин. Изглежда, че след Вавилонската кула, днес човечеството отново е заговорило на различни езици.

Но какво са развитието и прогресът? Една древна мъдрост гласи, че на неправилно поставен

въпрос, е невъзможно да се даде точен отговор. В много отно-шения обаче, човечеството влиза в ролята на питащ, който кол-кото по-малко точни отговори получава, толкова по-настойчиво

1 Печално известен е примерът с изявлението на бившия президент Роналд Рейгън по отношение на другите страни: „Те просто трябва да направят като нас!”.


14

продължава да задава все по-неправилни въпроси. Да се позовем на някои от ежедневните въпроси: как да се

постигне по-висок икономически растеж; как да се увеличи потреблението; как да се достигнат по-развитите от по-слабораз-витите страни? Това са само няколко от групата остри въпроси, които всички средноразвити и развиващи се страни - а това е по-голямата част от населението на планетата Земя – ежедневно си задават.

Разбира се, списъкът може да бъде увеличен чувствително. Но не това е главното и важното. Същественото е, че тези въпро-си произтичат от делничната необходимост. Впрочем, за някои страни и народи икономическият растеж е въпрос на живот и смърт.

Други страни си задават не по-малко сложни въпроси: как да се задържи позицията на лидер; как да се постигне все по-висока степен на потребление; как да се ускори растежът и т.н. И тази група въпроси са достатъчно остри и съществени за съот-ветните страни и народи, за да бъдат подценявани. Те също произтичат от делничната необходимост и са проблем за пости-гането на по-висок стандарт на живота.

Колкото и различни да са от гледна точка на статуса на съ-ответната страна или регион, въпросите съвсем не датират от днес. Столетия те са стояли на дневен ред пред много държави и народи. Столетия те са получавали различни отговори, пред-писвали са се всякакви рецепти за прогрес и благополучие. В крайна сметка, имаме съвременната цивилизация (човечество-то днес с различните култури) точно такава, каквато е и каквато може да си я позволим.

Столетия е търсена възможността за създаване на онова световно общество, което ще бъде общество на свободата, справедливостта, солидарността и просперитета. И днес обаче то или витае някъде далеч в миналото (от гледна точка на утопистите, обърнати с поглед назад във времето), или в прек-расното светло бъдеще (от позициите на традиционните прогре-систи-утописти), или пък въобще се отрича възможността за не-говото постигане (от позициите на песимистите). Трудно е да се каже, дали този образ е призрачен мираж или пък действителна


15

цел, постоянно измествана във времето. Икономическият просперитет действително е съществен.

Никой прогностик от началото на ХХ век не е могъл да допусне възникването на химикалката, антибиотиците и смартфона. Ни-кой не би дръзнал да фантазира, че човечеството ще произвеж-да толкова, че при едно по-равномерно разпределение всеки гражданин на планетата би бил днес нахранен, облечен, под покрив, сравнително здрав и достатъчно грамотен, за да се справя успешно с проблемите си. Не прогресът в икономиката е виновник за това, че от началото, от който сте започнали да че-тете увода, до този момент, около 50 човешки живота по света са отнети само от глада; същевременно Джеф Безос е увеличил личното си богатство с нови 20 млн. долара. Икономиката дос-тигна такива поразителни размери благодарение и на обстоя-телството, че в нея бяха инвестирани до днес над 200 000 000 000 000 долара само за оръжие за масово унищожение, прило-жението на което отне над 100 000 000 живота в над 150 войни по света от началото на ХХ век. Икономиката на най-богата стра-на в света е в състояние да задоволява и най-фантастични при-щевки и капризи, но тя позволява на почти толкова граждани на тази страна, колкото е цялото население на България, да се чис-лят в армията на бездомните. Благодарение на разширяващата се икономика милиони нови работни места бяха разкрити, но въпросът за безработицата продължава да е хронично остър даже в „постиндустриалното” общество. С други думи, въпросът за необходимата и възможна от социална гледна точка иконо-мика стои нерешен. Сам в себе си, този проблем е нерешим.

Не по-малко съществен е и „прогресът” в природата бла-годарение на човешката фантазия, наука, воля и необузданост. Днес природата, такава, каквато я е описал Дарвин, просто не съществува. Даже в Антарктида промените са значителни. Чо-вешките умове и ръце промениха и това творение на създателя. Днешните крави дават многократно повече мляко, свинете – по-вече месо. Появиха се дървета, които раждат сандвичи. Приро-дата днес е такава, каквато я декретира човека, въпреки че той не я познава докрай. Ако обаче днес Бог беше заповядал на Ной да подбере същите двойки за прочутия си ковчег, Ной би се из-


16

правил пред неразрешима задача. Огромната част от списъка на тогавашните видове вече е изчезнала или е на път да изчезне – над 60% само през ХХ век. Ковчегът на Ной щеше да бъде много по-леко натоварен. Ако всичките тези процеси се развиват със същите темпове, не е далеч времето, когато човек от господар на природата ще стане единствен представител на природата. С други думи, въпросът за необходимата и възможна намеса на човека в развитието на природата стои нерешен. Сам в себе си и този проблем е нерешим.

Хармонията между природа, човек, общество, икономика и наука обаче е нарушена. Равновесието е статично, относител-но, нестабилно и кратковременно. То поддържа дисхармонията, без да я насочва към хармония. Демографският и икономичес-кият растеж предизвикват появата на онези клетки на обкръжа-ващата среда, които заплашват в бъдеще да прераснат в злока-чествени образувания. И хармонията, и равновесието се жертват днес пред олтара на растежа – израз на невероятната експанзия на човека, на опита му да подчини всичко, на имперското му мислене и действие.

Нарушаването на хармонията и равновесието в най-широк мащаб предизвика раждането на проблемите, които днес имат глобален характер. Тяхната глобалност произтича от факта, че те не могат да бъдат решени нито с помощта на една наука, нито от една страна – даже и най-могъщата. Глобалните проблеми – възникнали и назрели – имат, от една страна, различно отраже-ние върху всяка страна и всеки народ. От друга страна, те имат еднакви последици за бъдещето на човечеството и света. Пове-че или по-малко забелязвани, признавани и анализирани – те съществуват.

Глобалните проблеми имат количествено изражение. Нито един представител на Homo Sapiens не е в състояние да се абст-рахира от тях. От друга страна, никой сам не би могъл да ги ре-ши. Ако е възможно да се реализират - а и това вече е под въп-рос, – те могат да се решат единствено с дружните усилия на чо-вечеството, на обединения свят.

Глобалните проблеми имат качествено изражение. Коли-чествените натрупвания – по стария неотменим закон – водят до


17

съществени качествени изменения. Те се отнасят най-вече до най-незащитените системи. Същевременно и тук действа прин-ципът за най-слабото звено – днес никой не е застрахован от последиците на промените, които се предизвикват.

Глобалните проблеми имат свое регионално измерение. От Ню Йорк до Хонг-Конг и от София до Владивосток те съществу-ват, но и „картата на промените” е различно обагрена. Някои страни страдат най-вече от собствените си действия. Други се подлагат на унищожение от действията на трети. Но промените – взети в цялост – имат планетарен мащаб, прерастващ в косми-чески. Да се позовем на един философ: „днес не е възможно да се натисне едно копче и да бъде нахранено, подслонено, обра-зовано и „окултурено” човечеството, но е възможно да се на-тисне едно копче и да бъде унищожено това човечество“.

Глобалните измерения имат времево измерение. Някои от тенденциите зрееха десетилетия, преди да се проявят с пълна сила. За други бяха достатъчни години. Трети се налагат буквал-но за година. Разбира се, позитивните могат да бъдат стимули-рани, но кой реално държи спирачката за негативните? И до ко-га тя ще възпира необратимите процеси? Колко още време ос-тава на човечеството, ако не вземе в свой ръце – чрез общия ра-зум - собствената си съдба?!

Всъщност остават броени десетилетия. Ако не настъпят необходимите промени в глобалната

система. 1. Глобалистиката като наука за взаимодействието на глобалните системи в рамките на суперсистемата 1.1. Глобалната система Терминът „глобален” произхожда от латинското globus, ко-

ето означава кълбо. Английското и френското значение на global има две значения – всестранен и обхващащ цялото земно кълбо. И трите определения по своему са верни.

Изходен пункт на настоящето изследване е доказателство-то, че „кълбото” действително се превръща в глобална система, т.е. че са налице все повече качествено обособени елементи, които се намират във взаимна зависимост чрез постоянни връз-


18

ки един между друг и един чрез друг. Особено важно е да се ус-танови на базата на какви връзки на взаимна зависимост емпи-ричната съвкупност функционира като определена по вид хомо-генна система2. Колкото и странно да изглежда, този въпрос се подминава в повечето изследвания, което е съществено затруд-нение за използване възможностите на системния подход. Не е възможно да се дефинират глобалните проблеми, без преди то-ва да се намери отговор на въпроса какво представлява глобал-ната система.

За решаването на този комплициран проблем е необходи-мо да се изследва развитието на Земята и на живота върху нея. Ето един опит за описание на структурата на съществуващата система като цяло от гледна точка на естественото й развитие (Ил. № 1):

VІІ. СИСТЕМА НА КУЛТУРАТА VІ. СИСТЕМА НА НАУКАТА

V. ИКОНОМИЧЕСКА СИСТЕМА ІV. ДЕМОГРАФСКА СИСТЕМА ІІІ. ПРИРОДНА СИСТЕМА

ІІ. ГЕОСИСТЕМА І. КОСМИЧЕСКА СИСТЕМА

Илюстрация № 1. Пластове на суперсистемата. В предложената структура има няколко (седем) пласта3.

Всеки пласт се базира върху „пласт-майка” и е производен на предхождащите го. За разликата от биологичните видове, тук 2 Тази важна бележка е направена от акад. Евгени Матеев. Вж по-подробно: Матеев, Е., Структура и управление на икономическата система. С., 1987, с. 15-68.

3 Понятието „пластове” е условно. То е значително по-точно, отколкото понятията системи или равнища на взаимодействие, които се използват в повечето трудове. От съществено значене е диференцирането на пластовете от системите. Авторът не приема безусловната категоризация на пластовете като окончателно формирани системи. Както ще бъде доказано по-нататък, не всеки пласт отговаря на изискванията за система. Освен това, някои от системите са в процес на дезинтегриране или на деструктивност. Не е без значение и обстоятелството, че елементи от да-ден пласт и елементи на друг пласт образуват самостоятелни системи. Най-точно казано, пласто-вете представляват съвкупности от приблизително хомогенни системи. В илюстрацията пласто-вете са подредени от гледна точка на историческото им възникване.


19

всеки пласт „се крепи” и съществува върху предхождащите го. Разрушаването на всеки по-ранен пласт, следователно, ще бъде причина за унищожаването на „дъщерните” пластове. Всеки един от тях притежава емержентни качества.

Всеки от пластовете си взаимодейства по определен посто-янен и характерен начин с всички останали пластове (и особено със съседните си), което придава в повечето случаи системни връзки на взаимодействието. В едни от случаите връзките са нагоре по пирамидата, понякога прескачащи един или няколко пласта. В други случаи са надолу, към „пласта-майка” или даже отвъд него. Не всяко влияние на дъщерните пластове обаче е благоприятно за предходните и „майката”. Не всяко влияние има мигновен ефект. Понякога ефектът е „под пласта” и се проя-вява чрез съвсем други признаци.

В основата на всичко, първопричина за всичко, е космичес-ката система, включваща всичко познато като първоначално възникнала материя във философски смисъл. Разбира се, въз-можно е, но не е доказано, тя да е производна на друга – на свой ред още по-първична система. Тази логика чувствително може да бъде продължена – системата е отворена. Може и да съществува deus absconditus. Това обаче е предмет на самостоя-телно изследване, което излиза извън рамките на настоящето.

Ab ovo, първата секунда е принадлежала на Големия Взрив. Значително по-късно измененията на Космическата система предизвикват появата на един неин микроелемент - геосфера-та. Според данните, преди около 4,5 млрд. г. в резултат на сложни процеси е възникнал уникалният космическият кораб във Вселената, наречен от хората Земя. Напълно естествено, сис-темните връзки на геосферата с космическата система ще поро-дят в неизвестно бъдеще такива промени, при която ще настъ-пят съществени промени в нейното съдържание и структура4. 4 Смъртта на Земята ще настъпи от изгаряне или от замръзване, твърдят американски учени. Краят на света обаче ще започне да настъпва чак след 500 милиона години. „Животът на Земята зависи от Слънцето, а то няма да е вечно”, казва геологът Джеймс Ал Кастинг от Пенсилванския университет пред АП. „Слънцето ще става все по-ярко и горещо. Това ще увеличи земните температури. Бедите ще почнат, когато средните температури на въздуха достигнат 60 градуса. Тогава Земята ще започне да губи водата си.” Пресмятанията сочат, че океаните ще изчезнат и Земята ще стане пустиня след 1,2 млрд. години, твърди той. Други бедствия обаче ще започнат от по-рано. Високите температури,


20

3,75 млрд. г. по-късно на Земята възникват първите форми на живот, които като цяло образуват система – екосистемата. На свой ред тя включва различните видове макроорганизми - растения и животни, и микроорганизми - микроби, взаимодейс-тващи един с друг, а и с окръжаващата среда по такъв начин, че съвкупността им се съхранява исторически продължително вре-ме. Определен вид в състава на екосистемата обхваща катего-рия растения, животни и микроби, които се възпроизвеждат върху единна основа и комуникират по определен начин. Всеки вид се представлява от популация, т.е. група от организми, свър-зани един с друг и размножаващи се по определен начин така, че в рамките на продължителен исторически период численост-та остава повече или по-малко неизменна. Обратно, изменение-то на популацията на някой вид е проява на нарушеното равно-весие между биотичния потенциал и съпротивлението на окръ-жаващата среда.

Развитието на екосистемата предизвиква „роене” на видо-вете. Специфичен продукт на тези изменения е вид, който по-късно ще стане човешки, но тогава „още не е”. След кратък ис-торически период (кратък от гледна точка на космическия хро-нометър) – само преди 1,5 млн. г. това, което ще се превърне по-късно в човек, подава заявка за своята еволюция, като започва да обработва кремниевите оръдия на труда и да обменя огро-мен обем информация. Преди по-малко от 100 х. г. човечеството започва да оформя своята физиономия5.

Но кое диференцира човека от другите видове? Този въп-рос все още няма окончателен отговор6. Впрочем, точен отговор едва ли ще се намери някога.

Според съвременните виждания за началата на човешката история, човечеството се е диференцирало от природната систе-

обяснява Кастинг, ще накарат океаните да поглъщат въглероден двуокис от атмосферата. След око-ло 500 млн. години в атмосферата ще има толкова малко от този газ, че растенията ще загинат. Тях-ната гибел ще предизвика смъртта на всичко живо, което зависи от тях. „Земята е съществувала ве-че 4,5 млрд. години. Остават й още само 1-1,5 млрд.,”, убеден е геологът.

5 Виж по-подробно: Поршнев, Б., 1981. За началото на човешката история. С., 6 Само 50 гена отличават човека от шимпанзетата, твърдят американски биолози. Човек обаче има два пъти по-голям мозък, което се дължи на еволюцията в различна посока. Разликата с маймуните е в подредбата и поведението на хромозомите.


21

ма когато, за разлика от животинските и растителните видове, е започнало да програмира собственото си бъдеще като цяло. За целта са били необходими и достатъчни следните изменения: първо, човек да започне да съхранява и обменя информация чрез речта по начин, различен от този на животните – чувствително по-вече като количество и качество; второ, да започне да изобретява системно и целесъобразно оръдия на труда; трето, осъзнавайки собственото си „Аз”, да започне постепенно да измества природ-ните закони на развитието със законите на човешката общност. Кое от условията е яйцето, и кое - кокошката, в случая е без зна-чение. От друга страна, търсенето на „Единствената първопричи-на” е безсмислено от гледна точка на системния подход.

Постепенно човечеството започва целесъобразно да орга-низира все повече елементи на екосистемата, геосферата и да-же на космическата система, което довежда до създаване на нова мощна система, която преди малко повече от хилядолетие „скъсва пъпната връв” - икономиката. Чрез тази система, разви-ваща се по коренно различни закони от тези на човечеството и природата, демографската система задоволява основна част от своите нужди, потребности и желания.

На човека е присъщо да анализира, оценява и открива. Именно тези негови свойства дадоха огромен тласък на прогре-са на науката.

Накрая развитието и на човешката система, и на икономи-ката, и на науката, довежда до обособяване на нова производна система, включваща всички произведени от човека материални и нематериални блага и ценности – културата.

Един или няколко пласта, на свой ред, също образуват системи.

Системата на културата, икономическата система, екосис-темата, геосферата и близкия космос образуват възпроизводст-вената система на човечеството. Културата и икономиката, приети като неделимо цяло, са резултантната от човешката дей-ност, която постепенно се превръща в причина за развитие на самото човечество.

Екосистемата и демографската система образуват биосфе-рата. Ако един от факторите на развитието на един от елемен-


22

тите на биосферата не се развива по оптимален начин, то той води до стресово състояние развитието на цялото. В някои екст-ремални случаи лимитиращият фактор може да предизвика ги-бел както на самия елемент, така и на други свързани с него. За-конът за лимитиращите фактори, впрочем, се базира на извест-ното откритие на Лишбих от 1840 г. (законът за минимумите).

Намесата на човека върху екосистемите доведе до намаля-ване на популацията на някои от видовете, в определени случаи до достигането на критическата й численост (минималната численост, гарантираща нормалното възпроизводство на вида), и в други - до ликвидирането на определени видове. Това се из-вършваше и извършва както пряко – чрез непосредствено въз-действие върху видовете, така и косвено – чрез разрушаването на елементите на околната среда. В някои случаи човешката на-меса доведе и до нарушаването на принципа за стабилността, изискващ видово разнообразие, но и обезпечаващ нормалното функциониране на екосистемата в цялост.

Биогеосфера, на свой ред, обхваща този пласт от планетата, който е населен с организми, взаимодействащи с въздуха (ат-мосфера), водата (хидросфера) и земната кора (литосфера). Всички живи същества зависят от съхранението на нейната ця-лостност. Не е изключено, че атмосферата, хидросферата и ли-тосферата ще могат да съществуват при разрушена биосфера, но в тяхното взаимодействие няма да участва живота.

Вернадски определи ноосферата като особено състояние на биосферата, при което преобразуващата човешка дейност започва да играе определяща роля в нейното развитие, превръщайки се в една от главните сили на глобално-геологическия ред7.

По-нататък, геосферата, екосферата, човечеството, иконо-мическата система, науката и културата образуват глобалната система, отличаваща се с изключителна сложност, динамика и уникалност. Накрая, глобалната система и космическата систе-ма, като цяло, обхващат суперсистемата. В този смисъл, всички останали системи се явяват нейни подсистеми.

7 Вернадский, В.И. 1965. Химическое строение биосферы Земли и ее окружения. М., с. 328.


23

Това отграничаване на глобалната система е от съществено значение и то позволява анализиране на основните й състояния, параметри и проблеми.

1.2. Равновесие и устойчивост От гледна точка на теорията на системите въпросът за рав-

новесието и устойчивостта на глобалната система е в значителна степен опростен.

Исторически погледнато, теорията за равновесните сис-теми възниква през ХVII век в социалните науки. Частично този въпрос се третира в трудовете на Спиноза, Хобс и Лайбниц. Раз-глеждайки социалните проблеми от позицията на „социалната физика”, мислителите от тази епоха са търсели разрешение на обществените проблеми във формирането на равновесие меж-ду различните части на обществото, напомнящо равновесието във физически смисъл. По-разгърнато тази теория е намерила място в трудовете на Фурие един век по-късно. На базата на от-крити от него начини на изчисляване на равновесието и хармо-низирането на страстите, той е направил опит да създаде истин-ски план за изграждане на идеалното човешко общество. По-същественото в случая е, че Фурие пръв разгледа идеята за рав-новесието като универсална.

През втората половина на ХIХ век идеята за равновесието на системите е изследвана от социолозите-позитивисти. В началото на ХХ век теорията за равновесието търпи позитивни изменения под влияние на развитието на другите науки. Равновесието се третира все повече не във физическия му смисъл, а като принцип на развитие на живите организми, където то се обезпечава за сметка на сложни процеси на вътрешно регулиране. Опит за из-веждане на „завършен” вид теорията за равновесието получава в изследванията на представителите на структурно-функционалния анализ. Без да се приема за най-съществена, теорията за равно-весието играе днес важна роля при изучаването на сложните ди-намични системи. На нейна основа може да се обяснят някои от съществените изменения в глобалната система.

Глобалната система се намира в динамично равновесно състояние, ако външните фактори, изменението на вътрешните


24

й елементи и на връзките между тях (преки и косвени) и в тях не водят до сривове в системата, елементите поотделно или връз-ките между тях и в тях за един продължителен период от време. Ако или периодът е кратък, или има минимални сривове в еле-ментите чрез връзките между тях (преки и косвени) и в тях, но те не нарушават развитието на системата като цяло, равновесието е статично.

Глобалната система е в неравновесно състояние, ако из-мененията в някой от елементите й или във връзките между тях и в тях са заплаха за съхранението на хомогенността й. Едно го-лямо земетресение може да предизвика съществени и драма-тични разрушения, причиняващи много смърт. Но системата сравнително бързо ще може да се възстанови, макар и с много-числени жертви. Използването на атомни бомби ще има по-малко влияние върху геосферата, отколкото земетресението, но ще разруши съществени елементи на културата, икономиката и биосферата, които могат да унищожат глобалната система.

Ако глобалната система се намира в динамично равновес-но състояние, при което човечеството действа целесъобразно и организирано като не вреди, или като подпомага развитието на останалите системи, развитието на системата в цялост е устой-чиво ens reale. Обратно, устойчиво развитие не е възможно без целесъобразна и планомерната човешка дейност, изхождайки от осъзнатата необходимост.

В тесен смисъл, общество в „устойчиво равновесие” е оно-ва, което „при изменящите се вътрешни и външни условия е в състояние да постига винаги ново, задоволително равновесие както вътре в себе си, така и в отношенията си към цялостната жизнена среда”8.

1.3. Развитие на системите „природа – общество - икономика“ От позициите на равновесието и устойчивостта е възможно

да се изведе развитието. Въпреки безспорния напредък на фи-лософията, социалните науки и икономическата наука, не е ли- 8 Печеи, А., 1987. Качеството човек. С., с. 208-209.


25

шен от основания въпросът съществува ли точна дефиниция на понятието системно развитие? Именно в тази област дискусия-та продължава да е особено ожесточена.

Във философски смисъл развитието представлява зако-номерно, целенасочено и необратимо изменение на материал-ните и идеалните системи, подчинено на обща главна цел. В ре-зултат на развитието възникват нови качествени състояния на системите, които се изразяват в промени на съставите и структу-рите. Благодарение на него възникват нови качествени състоя-ния, които променят и системите, и околната им среда. Твърди се, че развитието е едно от всеобщите свойства на материята.

От гледна точка на глобалната система обаче нещата се ус-ложняват. Възможно ли е една или няколко подсистеми на гло-балната система да се развиват прогресивно, а тя, като цяло, да се характеризира с обратния процес? Къде са границите на нега-тивните промени? Възможно ли е, по-нататък, измененията в „пласт-майка” да предизвикат развитие в дъщерен пласт? Пре-дизвикват ли дъщерните пластове развитие на „майките”? Кои са мярата, критерият и показателите за развитие?

От развитието на човечеството и особено през последните столетия - със съществени количествени и качествени натрупва-ния в икономиката и културата - е прието да се счита, че каквото е добро за човечеството, по всяка вероятност е ако не също добро, то поне е приемливо за другите „светове”. Развитието се прие като единствена привилегия (и преимущество!) на човека. Освен това, всяко изменение в техниката, обществения живот и в личните дела днес все по-често се тълкува като линейно раз-витие. Често това става за самооправдание на целенасочените действия или бездействия, но даже и тогава „позитивизмът на развитието” се приема като неоспорим факт. „Човешкото” стана синоним на развитието, който постепенно започна да го измества.

Отклоненията от доктринерското разбиране за развитието като непрекъснат праволинеен процес, за еволюцията и рево-люцията, могат да бъдат свързани преди всичко с научните из-следвания на Хегел, Енгелс, Маркс и Ленин. Великата основна мисъл, че светът се състои не от готови, завършени предмети, а


26

представлява съвкупност от процеси, в които предметите из-глеждащи неизменни, тъй както и техните мисловни отражения в нашата глава, понятията, се намират в непрекъснато изменение, ту възникват, ту се унищожават – тази мисъл на Хегел е вече не-оспорима. Диалектиката доказа, че „няма нищо веднъж завина-ги установено, безусловно, свято. Върху всичко и във всичко тя вижда печата на неизбежния упадък и пред нея не може да ус-тои нищо освен непрекъснатия процес на възникването и уни-щожението, на безкрайното издигане от низшето към висше-то”9. Според Ленин, съществува „развитие, което като че ли пов-таря прекрачените стъпала, но ги повтаря по-иначе, на по-висока база („отрицание на отрицанието”), развитие, така да се каже, по спирала, а не по права линия; – развитие скокообразно, ка-тастрофално, революционно – „прекъсвания на постепенност-та”; – превръщане на количеството в качество; – вътрешни им-пулси за развитие, произтичащи от противоречието, от сблъск-ването на различните сили и тенденции, които действат върху дадено тяло или в границите на дадено явление, или вътре в дадено общество”10, което е съществена крачка в посока към системния подход. Още по-точно е известното му изказване за развитието като „най-тясна, неразривна връзка между всички страни на всяко явление, връзка, която дава единен, закономе-рен световен процес на движението”11.

Тези нови тези за развитието – „непрекъснатото измене-ние, ту възникване, ту унищожаване”, като по „спирала”, като „отрицание на отрицанието”, като „люлеене” на глобалната сис-тема, внасят съществени промени в теорията за развитието. В тях не всичко е развиващо се напред, възможно е развитието на системите (казано на съвременен език) да е действително спи-раловидно, да е свързано с възникването на нови пластове-системи или с тяхното унищожение. Бебето се развива в млад и здрав човек, но и последният „се развива” в старец. Развитието в смисъла на диалектическата философия, както и в смисъла на

9 К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., Т. 21, с. 299, 274, 299. 10 Ленин, В.И., 1981. Събрани съчинения, С., Т. 26, с. 52-53. 11 Пак там, с. 53.


27

теорията за системите, е най-малкото двузначно – положително и отрицателно – спрямо себе си или спрямо околната среда. Още по-точно, то е n-мерно, където n клони към безкрайност.

Натрупването на все повече факти за измененията в глобал-ната система обаче предизвика мощна скептична вълна. Тя беше или прикрито песимистична, подсказваща възникването на „ог-ромни вълни на упадък”, или открито песимистична, изразяваща се в „праволинейната деградация” на общество, природа и т.н.

Реалистичната традиция, базираща се върху диалектика-та и теорията за системите, е също категорична – процесите и явленията са едновременни (в исторически дълъг период от време) или разновременни (в кратък отрязък от време) – когато една промяна в дадена система предизвиква множество про-мени вътре в нея и в околната й среда, но и в двата случая - вза-имосвързани.

От тази гледна точка, развитието на глобалната система е свързано и с общи (универсални), и със специфични промени на възникване и унищожаване на елементи на подсистемите. За съхраняването на системата в цялост обаче, е необходимо раз-витието на всяка система да е условие за развитие на оста-налите, както и обратното. По този начин човечеството се оказ-ва в пресата на измененията на останалите пластове, неговото развитие е продукт на развитието и на другите, но и то самото е причина за изменението на останалите.

Разбира се, желателно би било цялото човешко и глобално развитие да е прогресивно, но ако е такова, то ще е действител-ното (макар и желано) отрицание на диалектическата филосо-фия и на теорията за сложните системи. Впрочем, именно сис-темният подход допуска в един единствен случай този вариант, следователно и той е допустим, но само за исторически опреде-лен период.

Ако развитието е многопосочно, прогресът е строго ед-нопосочен, макар и неправолинеен. Още от времето на древния Рим под „progressus” се разбира само движението напред. При него заден ход няма. Но от гледна точка на развитието прогре-сът дава на много процеси и явления „заден ход”, регрес.

Прогресът представлява желано, направлявано, организи-


28

рано развитие на човека, социалните групи, обществото и чове-чеството като цяло. Разбира се, прогресът не е продукт на тео-дицията или само на разума – за неговата проява са необходими много други елементи на развитието. Но той е пряко свързан с оценъчни критерии на основа на целите, стремежите и идеалите на хората. Именно по тази причина прогресът може да забави, спре или върне позитивното развитие на глобалната система.

Стандартното понятие за прогрес – в смисъла на западноев-ропейската традиция – е свързано с няколко специфични особе-ности. От една страна, с вярата за Бога-творец, създаващ един до-бър свят; от друга страна, с развитието на естествените науки (особено след откритията на Галилей, Нютон и Дарвин); от трета страна, с неоспоримостта на принципите за свободата на личност-та и демократичността на общественото управление (последова-телно развивани от Адам Смит, Огюст Конт, Карл Маркс и т.н.). Те-зи специфики навеждат европейските философи до мисълта, че колелото на историята не може да бъде спряно, следователно прегради за прогреса и развитието не може да има.

Според Режи Дебре12 идеята за „прогрес” е една от най-красивите емблеми на онова, което днес се нарича „идеоло-гия”13. Според него, илюзията и заблуждението се крепят на смесването на два вида темпоралност: кумулативното време на „научно-техническото развитие”, което се отличава с линейна еволюция към постоянно обновление, и репетитивното време на политико-символната вселена. В единия случай се внасят последователни и все по-успешни решения за количествено оп-ределими проблеми; в другия – всяко поколение открива, че съществуват проблеми без окончателни решения.

Техническият прогрес е еднопосочен, а социалният прогрес е базиран на повторяемост, т.е. не е „чиста форма на прогрес”. Самолетът ни премества хиляди пъти по-бързо, отколкото една колесница, компютърът е многократен напредък над сметалото, но Михаил Горбачов не е личност, превъзхождаща нравствено

12 Режи Дебре – известният френски философ изрази своите мисли в двата си основни труда „Кри-тика на политическия разум” (1983) и „Държавата-прелъстителка” (1992).

13 Дебре, Р., Митът на Запада. Сп. Куриер на ЮНЕСКО, 1994, Бр. 1.


29

хиляда пъти Исус Христос, както и многочислените книги на Дж. Х. Чейс не са многократно извисени над малочислените произ-ведения на Омир. В техническия и научния инструментариум, твърди Дебре, има едно „преди” и едно „след”, обективни и поддаващи се на проверка; във формите на надмощие на чове-ка има само субективни и обратими „преди” и „след”. Техниките са еднородни, но културите са различни.

Освен всичко друго, различните народи, различните групи в тези народи и различните индивиди в тези групи живеят в едно и също календарно време, но личните им часовници сочат раз-лични етапи на развитие. В някои отношения те са в процес на дезинтегриране и разпадане14. Гражданинът на Монте Карло едва ли страда душевно от глада в Руанда или изпитва удоволс-твие от демократизацията на България. Гражданинът на Ангола едва ли се вълнува от проблемите на бездомните кучета в Со-фия или от автомобилното задръстване в Лос Анжелос.

Но не „разликите в скоростта” на движение са основата на различията. Съществените различия идват от гледна точка и на посоката на движенията, и на последователността на етапите, и на индивидуализирането (или „национализирането”) на разби-ранията за прогрес. Днес може определено да се твърди, че хо-могенността на човечеството просто е разрушена. Не е случайно разделянето на „първи свят”, „втори свят”, „трети свят” и „чет-върти свят”. Изглежда, че понятието „прогрес” има най-малко четири смисъла. Всъщност пред всички страни стоят общи проб-леми, но в различни съотношения.

Идеолозите на прогреса смятаха, че човешката история е универсална. От само себе си се подразбираше, че човешкият дух е единен (Кондорсе), и че човешкият род е един единствен народ (Конт). Хомогенността на територията и рода би следвало да предизвика единство на хомогенната история. Всъщност от-далечеността – и териториална, и темпорална (от гледна точка на етапите) и културна – създаде много светове върху единната Земя. Но не това е най-лошото. Най-неблагоприятното явление

14 В този смисъл някои от системите са в процес на разпадане.


30

през последните столетие е поведението на „силните светове”, които се стараят да наложат своя модел и в останалите светове, изхождайки от мита, че силата е равнозначна на съвършенство. Всъщност съвършенството трябва да е силата, но не е.

Същевременно на Юг идеята за развитието, прогреса и универсалността играе ролята на движеща сила, докато на Се-вер идеята за прогреса постепенно отстъпва на идеята за час-тичните и постепенните подобрения. Скептицизмът спрямо прогреса е привилегия на тези, които са се ползвали от него („анонс на по-лошото”, по думите на Кундера), докато идеята за прогреса е жизнено необходима за онези, които не са се полз-вали от него. Каква полза може да извлече светът от една жива метафора, която, пренесена в друго общество, се сковава идео-логически? Защото „всяка идеология е сама по себе си противо-речие и отричане на безграничната новаторска и преобразуваща роля на човешка сила, която намира израз и в самото понятие за прогрес”15.

На тази основа единствената алтернатива на мита за прог-реса и по-доброто бъдеще остава борбата срещу по-лошата действителност. Не е ли по-добре, ако всички народи насър-чават своята метафора?

Нещата ще заемат естествените си места, ако акцентът бъде пренесен от количеството върху качеството (без да се подценява значението на количеството).

Общочовешкият прогрес означава постъпателно движение напред, развитие (еволюционно и революционно изменение) на всички жители на планетата Земя – и в количествено, и в ка-чествено отношение, нарастване на тяхната хомогенност, соци-алност и култура. Общочовешкото означава прогресът да бъде „достатъчно достъпен” за всички. Очевидно е, че от тази гледна точка днес хората се намират в преддверието на общочовешко-то, сплотяващото и обединяващото. 100 000-те години човешка история не са могли да заличат изцяло принципа на естествения подбор. Той действа, но се проявява по по-цивилизован начин.

15 Бурстин, Д.Дж., Всеки със своята метафора. Сп. „Куриер на ЮНЕСКО“, 1994, Бр. 1, с. 14.


31

Нещо повече, за силните този принцип е още по-изгоден. По та-зи причина нито слабите страни и групи могат да бъдат доволни, нито силните страни и групи – спокойни. Колкото повече нараст-ва напрежението между тях, толкова по-интензивно ще бъде и търсенето на пътища към общочовешкото. Обратно, ако тази обективна необходимост не бъде удовлетворена, човечеството може да поеме завинаги „към вечния мир”.

Но развитието не търпи само прогрес или само регрес. И така, равновесието в глобалната система може да бъде

динамично и устойчиво, да търпи непрестанно развитие и да се базира на прогреса ad infinitum. Но то може и да бъде статично и неустойчиво – отново като израз на процесът на развитието и даже като проява на прогреса.

1.4. Съвременните глобални проблеми Горните разсъждения позволяват да бъдат изведени ос-

новните причини за съществуването на глобалните проблеми, а също и възможните пътища за тяхното развитие.

Изследването на глобалните проблеми е родило определе-ния, които по численост многократно надминават тези проблеми. В общия случай се изтъква, че иде реч за глобални проблеми, имащи планетарен характер и безпрецедентни мащаби, далеч надхвърлящи рамките на всяка една страна. Те са проблеми от гледна точка на сегашното състояние и съществуването на чове-чеството като цяло, като не е възможно да бъдат решени единст-вено с усилията на една страна или за няколко години. Глобални-те проблеми са породени както от действието на човечеството, така и от външни фактори. Някои от тях могат, следователно, да бъдат решени (във философския смисъл на това понятие).

Взаимната обусловеност и комплексният им характер раз-криват, че те не могат да бъдат решени изолирано един от друг или само с помощта на един клон от науката. За тяхното реша-ване са необходими интердисциплинарни изследвания и систе-мен подход.

Глобални проблеми е по-широко понятие от глобални проблеми на съвременността, подчертават мнозина изследо-ватели. В последното се влага съдържание, отнасящо се до най-


32

изострените глобални проблеми в определен период от време. Може да бъде прието, че глобални проблеми са всички

проблеми, които засягат динамичното равновесно състояние на глобалната система и нейната устойчивост, както и развитието и прогресът на човечеството като цяло.

Кои са съвременните глобални проблеми? Отговорът е стандартен - колкото са изследователите, тол-

кова са и вариантите за класификация на глобалните проблеми. Известните Х. Кан и Дж. Филпс извеждат 19 глобални проб-

леми, от които 9 са приети за главни16. Една по-скромна класи-фикация предлага английският икономист Р. Хигинс: пренаселе-ността, гладът, недостигът на ресурси, замърсяването на околна-та среда, злоупотребата в областта на използването на ядрената енергия, неконтролируемото развитие на науката и техниката, свойствата на човешката природа17.

В повечето изследвания върху глобалните проблеми на първо място се започва с разглеждането на проблемите на при-родната система. Действително, исторически тя възниква преди демографската система. Но именно развитието на демографска-та система е както основа за разглеждането на бъдещото разви-тие на природната система, така също и критерий за разрешава-нето на глобалните проблеми. Homo mensura omnium rerum.

На фона на горното заключение съвременните глобални проблеми - разгледани в система - са:

1. Растежът на населението. Демографските проблеми са тези, които, ако не се базират върху стабилното и изпревар-ващо развитие на икономиката и културата, представляват най-съществена заплаха за устойчивото развитие. Това е глобален проблем № 1, оценен на фона на съвременността. Сам по себе си растежът на населението не изглежда проблем, но чрез връз-ката си с нарастването на потреблението на един „планетарен” човек, икономически може да застраши природната система.

2. Икономическата динамика. Демографските проблеми не могат да бъдат решени, от гледна точка на задоволяване 16 Kahn, H., Pheelps, J., 1979. The Economic Present and Future. The Futurist, v. 13, № 3. 17 Higgins, R., 1978. The Seventh Enemy: The Human Factor in the Global Crisis. L., p. 274.


33

нуждите и потребностите на нарастващото човечество, ако не са съпроводени от паралелно устойчиво развитие на икономиката. Демографските проблеми, от тези позиции, прерастват в иконо-мически.

3. Развитието на науката. Без изпреварващо развитие на науката, без откриване на нови начини на придобиване на енер-гия, без системно координиране на творчеството и знанията на милиардите земни граждани, бъдещето е немислимо.

4. Развитието на културата. Едно по-спокойно икономи-ческо развитие при по-висока динамика на населението е въз-можно само при чувствително по-ускорено развитие на култура-та. От тези позиции демографските и икономическите проблеми прерастват в културни.

5. Лимитираното изменение в екосферата и геосферата. Натискът към основния източник на икономическите ресурси – Земята, не може да е безграничен. Както вече бе посочено, по-долните пластове лимитират развитието на по-горните. Съще-временно, природата не притежава шлюзове, които да затваря по необходимост. Човечеството е „мениджърът”, който е при-нуден да се грижи за устойчивото развитие на своя базис. Об-ратно, ако то не се съобразява с тази обективна необходимост, финалните резултати за него ще бъдат минорни.

6. Вътрешните държавни отношения и правата на чове-ка. Постигането на устойчиво глобално развитие е цел на цело-купното човечество. Същевременно, то е средство да бъдат ре-шени проблемите на всеки човек и на всяка държава, що се от-нася до нарастване на възможностите за тяхното развитие. По този начин глобалните проблеми придобиват индивидуално, локално и темпорално измерение.

7. Международните отношения и външната политика на държавите. Междинните „посреднически” отношения днес в много случаи са спирачка за решаване на част от глобалните проблеми. Самото усложняване на проблемите по всяка веро-ятност ще подейства стимулиращо за развитието на междудър-жавните и междублоковите отношения, но и тук автоматизмът е изключен.

8. Координацията в развитието на глобалната система.


34

Крахът на авторегулационните механизми като средство за реша-ване на проблемите на глобалната система поставя на дневен ред въпроса за глобалното регулиране и на първо място проблемът за координацията на усилията. Възможно ли е да бъде намерено решение, благоприятно за развитието на всички пластове?

9. Намирането на чужди цивилизации. Човечеството се чув-ства „самотно”. Намирането на друга или други цивилизации в космоса би спомогнало, както се приема, да се решат много от техническите и социалните проблеми, подобно на начините, по които се очаква да са ги решили по-висшите цивилизации. Търсе-нето на себеподобни обаче, продължава повече от два века.

Всеки от глобалните проблеми има отношение към всички останали. Тяхната взаимозависимост предполага, че не е въз-можно те да бъдат решавани един по един, а само един чрез друг. Този проблем се изразява от Печеи така: „Всеки проблем е свързан поотделно с всички останали и всяко очевидно решение на даден проблем може да затрудни или да усложни решението на други. Към нито един от тези проблеми не може да се под-хожда с линейните и последователни модели на миналото”18. Покойният еколог Бъгминстър Фулър е формулирал проблема, прибягвайки до образност: „Ние не ще бъдем в състояние да уп-равляваме нашия космически кораб „Земя” вече в близко бъ-деще, ако не започнем да гледаме на него като на едно неде-лимо цяло и не осъзнаем, че съдбата на всички ни е една”19. Принципът на йерархията или на съподчинеността на глобални-те проблеми съвсем не се свежда към формалната им научна класификация, а до сложното им отношение един към друг и един чрез друг.

18 Печеи А. 1987. Качеството човек. С., с. 93. 19 Земята и нейната енергия. Спектър, 1989, бр. 67, с 10.


35

2. Глобалните проблеми на взаимоотношението „природа – общество – икономика“

2. 1. Осъзнаване на необходимостта от глобални промени Обективното съществуване на глобалните проблеми, пред

които е изправено човечеството, е обусловило необходимостта от създаването и наличието на многобройни анализи, предска-зания, хипотези, прогнози и проекти.

В интерес на истината, опити за взиране в бъдещето и дори проекти за глобални промени има и в предходните векове. По своя характер обаче, те неизменно са били предсказания за „златен век” или за „края на света”. Съществена промяна нас-тъпва през ХVI-ХVIII век, когато се установява епохата на Въз-раждането и Просвещението. Наблюдава се, макар идиличен от съвременна гледна точка, преход от предсказания към прогнози и даже към проекти за бъдещето. Трудовете на Т. Мор, Т. Кам-панела, Х. Мелие и другите утописти просто не се вписват в ста-рата логика на предсказанията. В тях няма нито очертаване на златен век, нито апокалиптични картини на края на света. Макар и незрели, те са по същество първите наистина глобални вижда-ния за позитивна промяна на човечеството.

В края на ХVIII и през ХIХ век утопиите придобиват все по-вече социално звучене. Проектите на А. Сен-Симон, Ш. Фурие и Р. Оуен прерастват в експериментални планове, макар с минор-ни финали. Крупен принос в това отношение има Имануел Кант. Развитието на философията на историята от Фихте, Шелинг и Хе-гел прави следващи сценарии с по-реалистични тонове. Свой принос за обясняване на историята дават К. Маркс и Ф. Енгелс. За разлика от много други, те не оставят проекти за бъдещето. Самият Енгелс преди повече от 100 години пише: „Ние сме при-върженици на постоянното, непрекъснатото развитие и нямаме намерения да диктуваме на човечеството някакви окончателни закони. Предварително готови мнения относно подробнос-тите на организацията на бъдещето общество? Вие няма да


36

намерите у нас и намек за такова нещо”20. За него е пределно ясно, че „светът представлява единна система, т.е. свързано цяло, но познанието на тази система предполага познаване на цялата природа и история”21.

Развитие получи и специалната литература по тези въп-роси. Към най-значителните произведения можем да отнесем трудовете на А. Лоу „Бъдещето” (1925) и „Науката гледа напред” (1943), К. Циолковски – „Бъдещето на Земята и на човечеството” (1928), Ф. Джибос – „След утре” (1928), Ърл Биркенхед – „Светът в 2030 година” (1930), Х. Уелс – „Трудът, благосъстоянието и щастието на човечеството” (1932), „Съдбата на Homo sapiens” (1939), „Новият световен ред” (1940), „Разумът при своите гра-ници” (1945), Ж. Фурастие – „История на бъдещето” (1956), „Ци-вилизацията на 1995 г.” (1974), Дж. Томсън – „Предвидимото бъдеще” (1955) и др. Ако за проектите от началото на ХХ век е характерен безкрайният оптимизъм, за тези, създадени през средата на века, е очевиден песимизмът, повлиян от хитлеризма и сталинизма.

След 50-те години на ХХ век настъпи истински бум на хипо-тезите и прогнозите. Наред с методологията, определен напре-дък отбеляза и методиката на научно изследване. Съзнателно се въздържаме от позовавания – за една елементарна библиог-рафска справка за най-съществените трудове са необходими поне няколко тома. На базата на все по-строг научен анализ въз-никват няколко водещи концепции. Някои от тях остават и до днес класически – работите на У. Ростоу – „Стадии на икономи-ческия растеж” (1960), Р. Арон – „18 лекции за индустриалното общество” (1962) и „Три очерка за индустриалната епоха” (1966), Дж. К. Голбрейт – „Новото индустриално общество” (1967 г.), Х. Кан и Н. Винер - „2000 година” (1967), Даниел Бел - „Към 2000 година” (1968) и „Настъплението на постиндустриалното общес-тво” (1973), Г. Шахназаров – „Социализмът и бъдещето” (1983), Е. Матеев – „Структура и управление на икономическата систе-ма” (1987) и много други. 20 Маркс, К., Ф. Енгелс, Съч., Т. 22, с. 547. 21 Маркс, К., Ф. Енгелс, Съч., Т. 20, с. 614-615.


37

60-те и 70-те години на ХХ век са характерни с технологи-ческата, екологическата и социалната „вълна”. Възникват първи-те по-съществени футурологични и изследователски организа-ции. Тези тенденции са добре уловени от А. Тофлър в знамени-тите му „Шок от бъдещето” (1970), „Екоспазъм” (1975) и „Третата вълна” (1980).

Що се отнася до времевия хоризонт на футурологичните търсения, обикновено се визира или 2000 г., или краят на ХХI век. Малко са онези, които дръзват да надникнат още по-далеч като Б. Беквит с книгата си „Следващите 500 години”, Чарлс Х. Дарвин (внукът на великия естествоизпитател) със „Следващите милион години” или К. Брукс с климатичната си прогноза за следващите 250 милиона години.

Разбира се, има и песимисти, които не смятат, че е необхо-димо да бъде насочвано бъдещето. Философът Р. Хайлбронер в „Перспективите на човечеството за бъдещето”22, размишлява по следния начин: „Хиляда години – това е невъобразимо отдале-чено бъдеще. Даже столетието твърде много превъзхожда сила-та на нашето реално въображение. Към 2075 г. аз, вероятно, ще бъда мъртъв вече три четвърти от столетието. Моите деца също, вероятно, ще умрат, а моите внуци, ако имам такива, ще изпад-нат в старческо слабоумие. Какво тогава ме интересува, какъв ще бъде живота през 2075, да не говорим за 3075 г.? За какво да пресмятам, как да повлияя на събитията, които ще имат смисъл за мен не повече от смисъла 75 години след моята смърт, откол-кото върху тези, които са се случили 75 години преди моето раждане?”. Хайлбронер е убеден, че няма никакви разумни до-води в полза на грижите за нашите потомци23. Формулата „След нас и потоп”, след като е апробирана хилядолетия, остава с не-изменно въздействие за голяма част от човечеството.

Съществуват абсолютни песимисти, като Карл Попър, кои-то са на мнение, че „не е възможно да се предскаже рационал-

22 Heilbroner, R., 1974. An Inquiry into the Human Prospects. N.Y. 23 Един от авторите на проектите на Римския клуб - Ласло, се възмущава по този повод: „Това не е просто теоретично заблуждение, но и практическо идиотство. Понеже обективният, свободен от ценностите, човек, - това не е просто мит, а чудовище!”


38

но ходът на историята”24. Върху тази продуктивна база и нейното пълно отрицание

лягат първите глобални анализи, прогнози, хипотези и стратеги-чески проекти.

2.2. Глобалните анализи, утопии, хипотези, прогнози и проекти И така, много са причините, а не са по-малко и начините, за

да се надникне в бъдещето. Да направим опит за групиране на опитите.

Първият начин, това е утопическият, при който се извърш-ва мисловна конструкция на желаното бъдеще – или далече във времето (напред, както в Утопия), или назад, както в Атлантида, или далече в пространството (на планетата MNZ17,3), или и две-те заедно. Общото, което обединява утопиите, е, че те се стре-мят да покажат свят, в който цари глобална (най вече социална) хармония. Авторите им се опират или на вяра, или на някаква степен на научни (според силите си) разчети. Да подчертаем – утопиите притежават известен процент вероятност за сбъдване от позициите на бъдещето. Те са коренно различни, например, от приказните светове на „Междузвездни войни”.

Вторият начин, това е хипотетичният. При него бъдещето се очертава по пътя на разработка на частна хипотеза, разкри-вайки един от възможните варианти на развитие на историчес-кия процес. За разлика от утопиите, хипотезите за бъдещето най-често играят ролята на предупреждения. Да си спомним Джордж Оруел с „1984”, Олдъс Хъксли с „Прекрасния нов свят”, Рей Бредбъри с „451 по Фаренхайм” или Стивън Кинг с „Бягащи-ят мъж”. При тях обществото (комунистическо или капиталисти-ческо) бе достигнало до катастрофални последици за хората. Станислав Лем със „Завръщане от звездите” и Пиер Бел с „Пла-нетата на маймуните” отправят предупреждение за абсолюти-зирането на техническия прогрес. Такава задача цели и филмът „Терминатор”. На свой ред, мъчително умиращата планета Земя в резултат на екологическото й опустошение е винаги свежа те- 24 Popper, K., 1971. Das Elend des Historismus. Tubingen, S. 7.


39

ма за стотици писатели. Накрая, сериозно предупреждение за хипотетичното развитие на международните отношения се представи от авторите на филма „На другия ден”. Все пак, пра-вилото има изключения - съществуват предупреждения за шан-са за едно по-добро бъдеще. Такива варианти представят мно-зина, тръгвайки от Жул Верн и стигайки до Иван Ефремов25.

Третият начин, това е прогностичният. При него предвиж-данията се основават на задълбочени изследвания върху разви-тието на историческия прогрес, върху причинно-следствените връзки. От само себе си се разбира, че прогнозите са многова-риантни и почиват върху задълбочени научни анализи.

Диференцират се два типа прогнози. Генетическите прогнози разкриват, какво би се случило в

бъдещето, ако в него продължат развитието си тенденциите от миналото. Те отговорят на въпроса „ако до днес е така и ако така продължава, може да се очаква това и това”. Обратно, норматив-ните прогнози се стремят да покажат, какво е необходимо да се направи в настоящето, за да се получи желаното бъдеще. При тях постановката на въпроса е друга: „ако искаме такова и такова бъ-деще, то от днес трябва да започнем да вършим точно това и то-ва”. Разбира се, и при единия, и при другия случай става дума за вероятни събития, без за тяхното сбъдване да е изискват усилия.

Трите вида изследвания на бъдещето свършват с описание на ефектите. Те нямат по-амбициозни цели. Този им характер не зна-чи, че човечеството няма полза от утопии, хипотези и прогнози. Винаги картината на предстоящото утре е пораждала именно днес мисловните процеси на учени, политици. Утопиите, прогнозите и хипотезите - искаме или не, влияят върху предстоящото утре.

Но тяхната цел неизменно е показване на настъпващото ут-ре, а не предизвикване на точно определено състояние на това утре. Човешката природа обаче е такава, че не се задоволява са-мо с констатации. Човек не само си обяснява света, а и непрес-танно го променя, изхождайки именно от желаното си утре. Там, където завършват прогнозите, започват проектите и плановете. 25 Изследването на утопиите и хипотезите има съществено познавателно значение. На този етап обаче ние не си поставяме подобна амбициозна задача.


40

За съвременните изследвания на бъдещето са характерни: първо, убеждение, че бъдещето не трябва просто да се предсказ-ва, а трябва и да се създава; второ, признаване многовариант-ността на развоя на събитията; трето, разбиране на важността от познаване на историческата причинност, разработка на методо-логически подходи и стратегии за „целенасочване на социалната активност”; четвърто, утвърждаване значимостта на интердис-циплинарните изследвания и разбиране комплексното въздейст-вие на съвременните социални сили. Френският специалист в об-ластта на моделирането на икономическото и политическото раз-витие Ф. Баре отива още по-далеч: „Необходимо е да се измисли друго бъдеще. Само науката за прогнозирането не е достатъчна. Тук е нужна друга сила – народ, преминал в движение”26.

Ролята на проектите е да укажат, изхождайки от тенден-циите на миналото и параметрите на Status Quo-то, на базата на причинно-следствени връзки (характерни за сложните системи), какво най-общо трябва да се направи, за да се избегне едно по-нежелано бъдеще, или за да се постигне по-желан негов вари-ант. Разработват се в различни сценарии – възможни варианти на хода на събитията. След като е разработен подобен проект, авторите му търсят средствата и подкрепата за неговата реали-зация. Няма гаранция, че ще ги получат.

Обратно, при плановете е постигната пълна координация на интереси и средства, което гарантира тяхното изпълнение, освен ако не се случат непредвидени събития. Следователно един проект може да прерасне в план.

Светът е изпълнен с проекти и планове. Ежедневно се състе-зават от лични до международни проекти, от семейни до нацио-нални планове. Обективното съществуване на глобалните проб-леми доведе до раждането на нов тип проекти – глобалните.

Що е глобален проект? Ако не се получи екзактен отговор на този съществен въпрос, материята, с която се работи, ще обх-ване няколко стотин изследвания, претендиращи за такава ми-сия. В случая съзнателно свиваме полето на изследване. По-

26 Barret, Ph., 1978. Scenarios pour la France de l'an 2000. P., p. 248.


41

нататък приемаме, че за глобален проект може да претендира онова научно изследване, което:

1. Опира се върху сериозни аналитични разчети, почиващи върху богата информационна база.

2. Стреми се да разкрие съществуващите глобални пробле-ми като система.

3. Разработва се в алтернативни варианти (сценарии). Представя не само предвидимото бъдеще (при запазване на тенденциите), но и алтернативни форми на насочваното бъдеще (при съзнателна промяна на тенденциите).

4. Предлага оптимален вариант на бъдещето с разчети за неговото реализиране.

Що е стратегически глобален проект? Ърл Жозеф, изда-телят на списание „Future trends”, предлага следното деление на бъдещето: непосредствено (до 1 година), краткосрочно (1-5 го-дини), дългосрочно (20-50 г.), далечно бъдеще (50 и повече го-дини). Приемаме, че един проект е стратегически, само ако той се отнася за дългосрочното или отдалеченото бъдеще, т.е. за повече от 20 годишен период. Само за толкова години, най-малко, е възможно да настъпят съществени промени от гледна точка на глобалните проблеми на човечеството.

По тази причина много съвременни предвиждания, заедно с различните концепции и доктрини за бъдещето, остават извън, но и, обратното, някои пък от по-старите влизат в предмета на нашето изследване.

Прогнозите и проектировките на бъдещето, заедно с кон-цепциите за развитието, са елементи на науката футурология, занимаваща се с изследване на бъдещето. Изобретателят на термина футурология Осип Флехтхайм27 пише, че тази наука е в състояние да играе роля на „трета сила”, който да поведе чове-чеството по нов път, алтернативен на капитализма/социализма от 70-те години.

Не са малко учените, отричащи съществуването на тази на-ука. Болшинството от тях смятат, че тя следва да се казва прог-

27 Flechtheim, O., 1980. Der Kampf um die Zukunft: Grundlagen der Futurologie. Bonn.


42

ностика, а предметът й да е избор и усъвършенстване на раз-лични начини за предвиждане и установяване на критерии за сравнителната им ефективност. Казано бе вече, че прогностика-та се вписва във футурологията, а тя е неин елемент. Освен с прогностика, футурологията се занимава и с проектировка, която пък не може без прогностика. Според точното определение на австрийския социолог К. Юнг, футурологията следва да се раз-глежда „по-скоро като търсения, отколкото намирания, по-скоро като необходима игра с предположенията, отколкото като про-възгласяване на безусловното, по-скоро като проект, отколкото като план, по-скоро като наблюдение над процесите, отколкото определяне на целите”28.

Този клон на науката - футурологията - е един от най-дина-мичните. Интересът към него може да се обясни не само с еле-ментарното човешко любопитство. Футурологията има чувствите-лен комерчески ефект. Според някои оценки, макар и твърде раздути, от един долар инвестиции в изследванията на бъдещето се получават не по-малко от 50 долара чиста печалба29.

Два са подходите, които се използват във футурологията. Систематичният подход се прилага като факторите, въз-

действащи върху формирането на бъдещето, се разглеждат не заедно и едновременно, а един след друг. Чрез него се просле-дяват значението и интензитета на всеки фактор. Този подход е особено продуктивен при прогнозирането.

Системният подход се прилага, като целият свят се разг-лежда като едно цяло (комплекс от фактори, а не тяхна сума) и към него се подхожда като към система. Използва се и при прог-нозирането, и при проектирането. Следва да се добави, че един-ствено прилагането на системния подход е в състояние да роди проект, при който степента на достоверност е достатъчно висока.

Римският клуб е един от онези няколко организации, имащи световна известност чрез своите разчети за бъдещето. Според неговите създатели, той пръв е дръзнал да въстане про-тив самоубийственото невежество на човечеството. Една от зас- 28 Jungk, R., 1969. Zukunftsforscher und Zukunftsverhinder.- Merkur, Stuttgart, H. 5, S. 495. 29 Фесенко, З., 1968. Бум прогнозов в США. - МЭМО, бр. 3.


43

лугите, които може де се вменят на клуба, е безусловно спазва-не на системния подход. От тогава до сега Римският клуб публи-кува ежегоден доклад. Докладите нямат пророчески или норма-тивен характер. Те са предимно просветни, предупредителни и проектни.

Всичките изследователи се базират върху отношенията „природа” (Р – наличност, минус преработка от икономиката, плюс самонарастване на живата природа) – „потребление на общество” (Y - количествено и качествено изменение) и „иконо-мика” (Х – междинно и крайно производство). „Диктаторът” на отношенията в тази триада в съвременния свят, естествено, е човекът.

2.3. Растежът на населението като глобален проблем Числеността на населението е функция на три променли-

ви: раждаемостта, смъртността и средната продължителност на живота. Нарастването на народонаселението повишава степента на концентрацията му върху територията на планетата, неговата „плътност”.

Резкият ръст на народонаселението, започнал през ХVII столетие, днес се е превърнал в демографски взрив. За това свидетелстват данните: 1830 г. - 1 млрд.; 1930 г. - 2 млрд.; 1960 г. - 3 млрд.; 1975 г. - 4 млрд.; 1987 г. - 5 млрд.; 1997 г. – 6 млрд.; 2017 г. (05 март) – 7,5 млрд.; 2018 г. (19 ноември) – 7 658 064 18730; 2022 г. - 8 млрд.; 2056 г. - 10 млрд.

Раждаемостта като цяло е с променлива динамика през различните десетилетия. Продължават да се развиват тенден-циите в три групи страни: с висока раждаемост и висока смърт-ност, с висока раждаемост и ниска смъртност и с ниска раждае-мост и ниска смъртност. Високоразвитите страни продължават да имат ниска раждаемост и ниска смъртност.

За разлика от раждаемостта, смъртността показва ясна тенденция към относително намаляване.

Не само нарастването на числеността на населението има 30 https://countrymeters.info/bg/ и http://www.worldometers.info/


44

смисъл от гледна точка на системните отношения. Не по-малко съществено е значението на увеличаването на продължител-ността на живота на един човек. Всъщност прогресът се изра-зява именно в нея (при равни други условия).

Животът на първобитния човек е бил около 19-21 години31. По време на робовладелския строй в Египет средната продъл-жителност на живота е била 22,5 г., а в Древния Рим – около 24 г. При феодализма тя се е увеличала в Европа до 31 г., в периода на първоначалното натрупване на капитала – до 33,5 г. Чак през втората половина на ХIХ век в Западна Европа тя достига 37,7 г. През 2015 г. тя е около 50.1-83.7 (74.5 в България) г.32 С други думи, човек живее повече от 3,5 пъти, отколкото преди няколко хилядолетия33. При добри обстоятелства е възможно човека да мине възрастовата граница от 100 години.

Растежът на населението е глобален проблем, защото е свързан с повече изисквания към икономиката, но и с повече на-тиск към природната система.

2.4. Икономическата динамика като глобален проблем Икономическата динамика е обективна необходимост за

човешкото развитие. Тя се обуславя, от една страна, от демог-рафската динамика; от друга страна, от нарастването на нужди-те, потребностите и желанията на човек от населението; от трета страна, от собственото си развитие; от четвърта страна, от разви-тието на науката, културата и природата.

Въпреки непрекъснатия си растеж, и днес в света икономи-ката не е успяла да задоволи докрай всички нужди, потребности и желания (те нямат само икономически измерения). По-лошо - тя не може да задоволи и елементарните материални потреб-ности на по-голямата част от населението на планетата.

Става дума за онези потребности, без задоволяването на 31 Рубакин, Ал., 1979. Похвала старости. М., с. 30-43. Вж. също: Урланис, Б., 1978. Эволюция про-должительости жизни. М., .

32 https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_life_expectancy#External_links 33 Правим разлика между средна продължителност на живота и биологична продължителност на живота.


45

които останалите потребности просто губят своя смисъл. Става дума за потребностите от храна, облекло, жилища, материални предпоставки за здравеопазване и образование.

Математически погледнато, оптимумът е:

Y = НАСЕЛЕНИЕ х НУЖДИ

Х = (Е – А)-1Y

Pt+1 = Pt – ПРЕРАБОТКА ОТ ИКОНОМИКАТА + САМОНАРАСТВАНЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

САМОНАРАСТВАНЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - ПРЕРАБОТКА ОТ ИКОНОМИКАТА ≥ 0

Глобалният проблем рефлектира в отношението „икономи-ка – природа“. Щом икономическата динамика нарушава естес-твените процеси, светът се намира в края на своето бъдеще. Биосферата в този случай няма основание „да се сърди”, че ня-каква система над нея я превръща в rudis indigestaque moles и я организира поновому. Биосферата е направила същото спрямо тези атоми и молекули, които са попаднали в първата жива ма-терия, но и продължава да ги „малтретира“ по своя воля и до ден днешен, както се шегува Евгени Матеев34!

2.5. Натискът върху природната система като най-съществен глобален проблем Измененията на собствената екология като резултат от из-

ползването на огъня и животинските кожи водят до изменение и на общия биоценоз в резултат от разселването на човека по ця-лата планета и превръщането на огромни площи в обект на ико-номиката. От гледна точка на природата, това навлизане в ши-рина, оттук - в дълбочина в биосферата, е нарушение на „естест-вените механизми”, т. е. отрицателен процес. Имаме навлизане в природната система в дълбочина, подчиняване на естествени-те процеси на програма, произхождаща от нова, по-висока сис-

34 Матеев, Е., 2015. Структура и управление на икономическата система. Издателски комплекс – УНСС, С., с. 27.


46

тема, каквато е обществото. От гледна точка на еволюцията на тази система в целия й широк обхват, намесата губи отрицател-ния си (от гледна точка на тогавашния етап на развитието) харак-тер, защото възникналата тогава екологическа криза е била фак-тор за по-нататъшната еволюция.

Непрекъснатият натиск, характеризиращ отношенията на обществото с природата в хода на еволюцията до този момент и определящ механизма й, представлява видоизменено наследс-тво от биологическата система. Екологическият натиск „изстиск-ва“ като с преса, но и отначало се прибавя принципиално нов фактор - навлизане в биосферата в дълбочина, основано върху усъвършенстващите се оръдия на труда, заради което и продук-тът на биологическата еволюция, движена от биологическата борба за живот, има вече антибиологически характер – целесъ-образност, т. е. социално обусловено програмиране.

Обществото вече не се задоволява с това само да пречи на естествените механизми да функционират по своему, а заставя природата да работи поновому. В такъв смисъл имаме револю-ционен скок. На изменение се подлага не само непосредствени-ят видов състав и численост на организмите, заемащи дадена територия, а и следващите в дълбочина фактори, и то едновре-менно по две линии: първо, естествените условия (почва, влага) за организмите се заместват с нови условия (програмирани от човека – механична обработка на почвата, торене, напояване); второ, естественият отбор, който е дал наготово видовете орга-низми, се замества с изкуствен отбор.

Този тип движещи противоречия тласкат към интензивно развитие на новата икономика. Спецификата на съвременния етап се заключава най-вече в това, че икономиката не среща вече предели откъм възможностите на човека като субект на произ-водствения процес. Някога предел са възможностите на неговите мускули, на етапа на механизацията предел са възможностите на нервно-психическа му дейност за преработка на входящата ин-формация в управляващи спрямо технологическите процеси сиг-нали. При автоматизацията пада и този предел. Човекът просто трябва да програмира автоматическата система. Това възкачване нагоре прави възможностите за растеж на техносферата неогра-


47

ничени – що се отнася в частност до човека, а и при адекватен со-циално-икономически строй. Но колкото по-малки стават ограни-ченията за растеж на икономиката в качеството й на техносфера откъм нейния субект, толкова по-остро изпъкват проблемите от-към биогеосферата в качеството й на неин обект.

От гледна точка на екстензивното развитие, икономичес-кият растеж е ограничен от факта, че се извършва на планета с ограничени параметри. При усъвършенствана технология обаче вече са достъпни такива природни ресурси, които при старата технология са неизползваеми. Например, петрол и руди от по-дълбоки хоризонти и от акваторията на шелфа, на континентал-ните склонове, на океанското дъно; при селското стопанство: повишени добиви от дадени площи.

От гледна точка на интензивното развитие, икономичес-кият растеж има съществени възможности. Става въпрос за ас-пект на интензификация като безотпадъчното производство, и то по цялата технологическа верига. Трябва да се посочи ком-плексното използване на добиваните минерали (почти всички руди са полиметални). Голям проблем е отпадъчната енергия, натрупваща се по целия дълъг път на енергетическите преобра-зувания. Нещо повече, строго погледнато, цялата енергия, която техносферата отклонява от естествения й път, се връща обратно като отпадъчна, в най-голямата си част - във вид на топлина.

Отношението на техносферата към биогеосферата, взети в цялост, не се свежда до проблеми на отделни дефицити: ако днес е дефицитен петролът, утре ще минем към урана; ако е дефицитно желязото, ще минем към алуминия и пластмасите, и т. н. Същественото е, че самото преобразуване на енергията и на веществото (за каквото просторите са в динамичен смисъл неог-раничени) засяга хомеостазиса на биогеосферата като систе-ма. Това се проявява главно на обратната извивка на отношени-ята с природата - отпадъците: енергийният баланс на планетата, кислородът и въглеродният двуокис в атмосферата, озоновият слой, климатът изцяло. Тези елементи на системата биогеосфе-ра се засягат вече по принципа на запалката. Те не се изменят само пасивно и частично, а лавинообразно. В управлението на икономиката това води и до нова постановка на задачите: сис-


48

темният подход се налага в управлението не само на съвкуп-ността от производствени процеси, взета сама за себе си, но и спрямо биогеосферата в цялост в качеството й на обект на икономиката.

3. Природа и общество при капиталистическа икономическа система

Случайно ли е, че икономическата система, измерваща крайните си резултати чрез печалбата, както и обществата, оп-ределящи прогреса си с показателя GNP, водят в момента света към екокатастрофа?

Случайно ли е, че сме в период на огромно екологично безпокойство, понеже вече не сме в епохата на холоцена, а в антропоцена35?

Случайно ли е, че сме в етапа на „шестото измиране”36, на „неестествената” история?

Антропоценът рефлектира в аномалии в климата37 първо-начално в 50-те години на ХХ век, неудържимо се разви до нача-лото на новото столетие, а основна причина за това е хищничес-ката порода на капитализма38, която разчита в голяма степен на изгарянето на изкопаеми горива, изсичането на тропическите гори и бурното развитие на животновъдството, а пък всички те водят до нарастващи емисии на парникови газове, ускоряващи измененията на климата39.

Днешната планетарна екологична криза се дължи преди всичко на растящия мащаб на капиталистическата икономи-ка. И това не е случайно – логиката на капиталистическата сис-тема (от най-дребните собственици до най-гигантските корпо-рации) се заключава в натиск към нарастването на един показа-тел – печалбата. Обществата, в които капитализмът „работи”,

35 За пръв път за антропоцен се споменава в Большая советская энциклопедия, 1969-1978 гг. – Из-дание III, 30 томов, 24 том (2 книги).

36 Колбърт, Елизабет, 2015. Шестото измиране. Неестествена история. Издателство „Изток-Запад”, С.. 37 Симпсън, К., 2009. Аномалиите в климата. National Geographic, С.. 38 Клайн, Н., 2016. Това променя всичко. Капитализмът срещу климата. Издателство „Изток-Запад”, С.. 39 Съвременните климатични промени нямат нищо общо с цикъла на Миланкович.

https://en.wikipedia.org/wiki/Milankovitch_cycles


49

измерват успеха си с растежа на БВП. Важни са добавената стойност, печалбата и растежът!

Но как могат да нарастват БВП и печалбите, свързани с него? Например, „инвестициите” във военно-промишления комплекс, независимо в коя страна, колкото по-големи са те, во-дят до икономически растеж на сектора; ако военните продукти се „употребят” в реални войни, са необходими нови, още по-големи инвестиции във ВПК, а и за замяна на разрушенията. А това води до бурен растеж на БВП; загиналите хора във войните не влияят върху растежа на БВП, освен като унищожена потен-циална „работна сила”, но могат да се заменят с мигранти. Ог-ромна работа се върши в домовете на хората, а тя не се отчита в БВП, колкото и да е важна. БВП не отчита гледането на малките деца у дома, но „бизнесът” отчита „загуба на трудовите навици” и „пропуснати ползи” от майките. Следователно, децата са загу-ба, разход, а отсъствието на майките от шивашката машина или полето – пропуснати ползи за икономиката. Известен друг при-мер: ако петролен танкер удари айсберг и причини нефтен раз-лив, БВП се увеличава, поради разходите за почистване, застра-хователни плащания и адвокатски хонорари; но БВП не „прис-пада” въздействието на нефтения разлив върху околната среда – социалните и екологичните разходи се третират като „външни фактори”; те са изключени от счетоводството на национално ни-во. Растежът на горите не добавя нищо за растежа на БВП, но из-сичането на горите и ползването на дървесината се брои за рас-теж. „Печалбата над всичко, над Земята и хората!” – това е стан-дартната метрика на капитализма! Ако действително принаде-ната стойност се създава от експлоатацията на стоката „работна сила” (да не се бърка с труда, който е процес, а не стока), както твърди марксистката школа, изисква постоянно „отчуждаване” на естествена среда, считана за свободен дар за капитала. В тяс-ното си търсене на печалби капитализмът неумолимо върви към хищническо унищожаване на планетата, природата и хората. Той ограбва и Земята като основа за натрупване на капитал.

Някои видни природозащитници смятат, че природата не е „осчетоводена” като опустиняване и обоклучаване в системата на пазар, и че естеството й трябва да се смята за „природен капи-


50

тал”. Но стойността не е всичко: реалното богатство (природа и хора), самият живот не може да се сведе до логиката на пазарна-та оценка, без да се подкопае основанието за съществуването му.

Проблемът не е „технически” – в начина на отчитането на БВП. Начинът на измерване на растежа отразява точно съдър-жанието на капитализма - как „работи” и по какъв начин си из-мерва резултатите. Системата възприема „развитието” само чрез растежа на паричните връзки (какво преминава през паза-ра), за разлика от това, което е от полза за хората, за обществото и за планетата. В по-развитите капиталистически икономики по-голямата част от производството се състои от военни продукти (минимална част от тях после могат да се използват повторно за гражданското производство) и от отпадъци. От гледна точка на същностното развитие на обществото и природата, тези военни продукти и отпадъците носят отрицателни стойности. Те са раз-рушителни и „косвени” продукти, непродуктивни и излишни, а структурата на крайната продукция показва, че голяма част от най-основните човешки нужди често не са задоволени. Това е „рационално” за днешния финансово-олигархически капитал и ирационално за обществото като цяло, както считат наблюдате-лите40. Ето защо спешно трябва да се преосмисли икономичес-кото развитие от гледна точка на структурата на крайна-та продукция, която носи ползи за обществото и природата, и да се откажем от самоцелния финансов растеж, смятащ „раз-витието” в системата на капитала.

Ако се абстрахираме от фалшивата макетна система на БНП и се фокусираме към основния сегашен риск за човечеството и природата – глобалното затопляне, при днешните темпове на растеж на емисиите на въглероден диоксид равновесието в све-та ще изчезне, климатът ще излезе от контрол около 18 но-ември 2035 г.41 Има и по-негативна прогноза: имаме само 12 го-дини, за да намалим емисиите на парникови газове с 45%, спо-ред доклад на Междуправителствения панел за изменение на

40 Climate Change Is the Product of How Capitalism „Values” Nature.

https://truthout.org/articles/climate-change-is-the-product-of-how-capitalism-values-nature/ 41 http://trillionthtonne.org/ (по данни от 21 ноември 2018 г.).


51

климата (IPCC) от 2018 г42. Да добавим и още други, неотчетени от БВП, данни за убийствените рискови промени: окисляването на океаните; замърсяването на питейните водоизточници; изси-чането на горите; ликвидирането на 60% от животинските видо-ве; генно-модифицирането на остатъчните организми; експлоа-тацията на хора от корпорации и от хора и т.н. Всички тези неот-ложни проблеми трябва да бъдат разгледани в контекста на ре-алностите, неотчитани от БВП, а това изисква създаването на ма-сивно, неудържимо, глобално движение към социализма, което реално противоречи на логиката на системата, т.е. на запалване на дълга екологична революция.

Има обстоятелство, което в условията на развития капита-лизъм действа частично като спирачка – иновациите. Новите технологии са незаменими в частичното разрешаване на гло-бални проблеми. Трябва да имаме критична социална теория за технологиите, а не да я разглеждаме като деу ex machina. Днеш-ната катастрофална планетарна ситуация е отчасти резултат от технологии, насочени почти еднозначно към нарастване на печалбите. Използват се разрушителни технологии, подко-паващи планетата като единствен дом за човечеството и другите живи същества. Нуждаем се от тотална промяна в посока усвоя-ването на слънчевата, вятърната и водната енергия, а и от други спешни алтернативни източници на енергия, но капиталистичес-ката икономика, свързана с изкопаемите горива, и растежът на капитала препятстват спешните мерки – „Да направим Америка отново велика, даже с технологиите от XIX век!“ – наистина ве-лика глупост43! Не по-малка грешка е да се подчиним на вулга-рен технологизъм, гледайки на технологията като на магическо решение на всички проблеми. Тази идеология е силно популя-ризирана от системата на капитализма. Тя поддържа идеята, че сегашният ред може да остане непроменен. Твърди се, че нови футуристични технологии ще влязат в действие, за да спасят при-родата и човечеството; говори се за „зелен капитализъм”, „зе-

42 http://www.ipcc.ch/report/sr15/ 43 Бил Гейтс трасира други възможности: Climate change and the 75% problem.

https://www.gatesnotes.com/Energy/My-plan-for-fighting-climate-change


52

лена икономика”, „зелен маркетинг“, и т.н. Новите технологии в глобална капиталистическа система обаче няма да променят за-коните на физиката и химията. Необходима е тотална промяна в отношението „природа – икономика – общество”, не просто фантазии за „модерен капитализъм”, „мек капитализъм”, „со-циален капитализъм” и т.н. – фикции, поддържани както от дес-ницата, така и от левицата (социалистите).

Друга лансирана фикция е ограничаването на крайното потребление. Даже от позициите на маркетинга, „потребител-ският суверенитет” е демодирана романтика. Идеологията на ка-питализма твърди: „Просто консумирайте по-малко”, но с насо-ченост към средната класа и бедните, а не към мултимилиарде-рите. Едва ли едрият капитал вярва (идеологията на капиталис-тическия маркетинг), че крайните потребители диктуват какво се произвежда. Обратно казано, че проблемите на околната среда се дължат на потребителите; те просто трябва да ограничат по-купките си и да купуват „зелени продукти”. И в това има голяма доза истина – към 1%. Редица академични изследователи са ка-тегорични, че има много причини да се отхвърлят подобни въз-гледи. От една страна, властта в капиталистическата икономика се базира на собствеността върху средствата за производство, а не върху потребителя и неговото потребление.

От друга страна, даже ако всички домакински отпадъци в САЩ, влизащи в общинските депа за отпадъци, се оползотворя-ват вторично, те са твърде малко – твърдите битови отпадъци съставляват само 3%, а 97% са промишлените – изхвърляни от корпорациите (те са склонни обществото да поема разходите за тяхното съхранение и преработка, но сами да си „спестят” раз-ходите)44. От трета страна, още на времето Джон Кенет Галб-райт посочи т. нар. „ефект на зависимост”: това, което се консу-мира, зависи до голяма степен от това, което се произвежда. Нетните рекламни разходи ще нараснат с 6,9% през тази 2018 г., като достигнат 207 млрд. долара, което е нов връх за всички

44 Municipal versus Industrial Waste: Questioning the 3-97 ratio.

https://discardstudies.com/2016/03/02/municipal-versus-industrial-waste-a-3-97-ratio-or-something-else-entirely/


53

времена45. За пръв път цифровите рекламни приходи надхвър-лиха 50%. Приходите от цифрови реклами през 2018 г. ще стиг-нат 106 милиарда долара, или 51,5%.

Тези разходи не са просто харчене на излишни пари, а сил-но средство за убеждаване как да се купува повече и повече. Развитата система за маркетингови изследвания на хората и обществото, върху която се базират сегментирането и позицио-нирането на пазара, вече ляга върху интернет, който става ос-новно средство за манипулиране на потребителите. Очаква се глобалните маркетингови разходи за медиите да стигнат 2,1 трлн. долара през 2019 г. само в САЩ46. Едрият капитал е с поли-тически контрол над производството (субсидии, фондове, по-ръчки, разрешаване на офшорна дейност и т.н.). нещо от голямо значение, а е „отчужден” от екологичната катастрофа, демог-рафската катастрофа и експлоатацията. Затова не е възможно „гражданското общество” да се изправи на пътя на едрия ка-питал и свързаните с него управляващи политици: прилагател-ното „гражданско” има изсмукващо отношение към съществи-телното „общество”; движения от 2-20-200-2000-20000-200000 души не са обществото, имащо 7 млн. души. Идеологията за „гражданското общество” е производна на тази за „властта на потребителите”; такава е и идеологията за „представителната демокрация”.

Какво е нужно да се направи, за да се гарантира, че може да продължим да подобряваме жизнения стандарт и начина на живот, без да вредим на околната среда? Развитието на хората, природата и икономиката – в посока към далечното бъдеще, както и прилагането на новите технологии в съответствие с на-учните, природните и човешките критерии, налага сериозно преобразуване на социалните отношения. Изход винаги има – намираме го в екосоциализма.

45 Report: Digital now makes up 51% of US ad spending. https://marketingland.com/report-digital-now-

makes-up-51-of-us-ad-spending-248617 46 How Much Should Companies Invest In Their Marketing Spend?

https://www.chatterbuzzmedia.com/blog/how-much-to-invest-in-marketing/


54

4. Природа и общество при екосоциална икономическа система

Възможен ли е „социализъм към околната среда” (разби-ран в тесен смисъл като липса на експлоатация на тази среда) и едновременно с него – „социализъм в обществото” (разбиран също в тесен смисъл – като отсъствие на експлоатация на човека от капитала) – екосоциализъм?

Въпросът има и исторически контекст: след провала на т.нар. „реален социализъм” възможно ли е и не е ли срамно въобще да се споменава думата „социализъм“? Колкото и да не ни се иска да диагностицираме в негативен аспект „реалния социализъм”, не може да се подминава факта, че той беше микс както от дър-жавно-монополистичен капитализъм (начело с партията-класа), така и от свежи наченки на централизиран социализъм. Но и транснационалният капитализъм, а и държавно-монополистиче-ският капитализъм от съветски тип се подчиниха на логиката на растежа и съвместно унищожаваха природата, а хората живееха в репресивни класови общества sui generis (от собствен тип). Неза-висимо от тези обстоятелства, в социалистическия „лагер” се раз-виваше екологично движение, базирано на върхови изследвания на учени, заедно с появата на най-голямата природозащитна ор-ганизация в света. Имаше предложения от икономисти да пре-разгледат системата за социално-икономическо планиране в со-циалистическите страни, като се премине от показателя „съвкупен обществен продукт” към показателя за „брутно обществено бо-гатство”, като се имат предвид и екологичните фактори. Това приключи с разпадането на СССР и „световната социалистическа система” (тя никога не е била „световна”, а регионална. И сега „международната общност” не е международна, а на няколко страни; а и „гражданското общество” не е общество). Днес е на-лице китайската идея за „екологична цивилизация”, разработена за първи път от еко-социалистите в СССР. Междувременно екосо-циализацията възниква отделно на Запад през 80-те и 90-те годи-ни на ХХ век и сега се разпространява по целия свят под наслова „устойчиво развитие”.

Екосоциализмът признава, че за да се преодолее най-голямото историческо предизвикателство, пред което човечест-


55

вото някога е било изправено, ще е необходимо да се извърши революционно възстановяване на глобалното общество като система. Все повече и повече хора, особено в периферния тре-тичен и четвъртичен капитализъм, разбират, в последица от соб-ствения си опит, че деградацията на околната среда и експлоа-тацията на хора имат обща база в отчуждената капиталистическа система, която трябва да се преодолее. Това ни връща към кла-сическата историко-материалистична традиция на Маркс и Ен-гелс, която се появява в момент, когато борбите за експлоатаци-ята на работната сила, на градската среда и природата като сис-тема, се разглеждат като неразривно свързани. Разбиран в по-добни термини, екосоциализмът като система не променя кли-мата, не експлоатира хора и трасира път към бъдещето!

Иначе казано, апокалипсисът може да се отмени47: нищо не е разумно за икономиката, ако не е разумно за екологията, която не е добавка към икономиката. Екологията не може да се редуцира до намаляване емисионните норми за автомобилите. Както при цифровизацията, промяната в климата ни изправя пред основния въпрос – как искаме да работим и живеем. Това представя социалната демокрация с шанса й да обедини основ-ните цели като цифровизацията, добрата работа, социалното сближаване, икономическото развитие и иновационната поли-тика в нов, но прогресивен и социално-екологичен проект.

Нямаме друг избор освен да се разработи екологичното правосъдие. Иначе глобалните промени в околната среда и сега водят до значително увеличаване на конфликтите при разпреде-лението на ресурсите. Емисионното поведение на някого все по-вече подкопава правото на съществуване на останалите. С после-дици като деградацията на почвата, замърсяването на въздуха и шума и разпространението на болести, изменението на климата вече се превърна в „невидима ръка” зад много социални катак-лизми днес. Затова се поставят и въпросите: как може да под-крепим още сега тези, които са най-силно засегнати от екологични-те щети; как можем да предотвратим екологичните политически

47 Apocalypse cancelled! https://www.ips-journal.eu/topics/democracy/article/show/apocalypse-cancelled-3090/


56

решения от задълбочаване на социалното разделение; как трябва да продължи да расте БВП (в момента няма друг измерител), като допринася за общото благо и на обществото, и на природата; как-во трябва веднага да се спре от производство, ако е социално и екологично вредно; как може тази промяна да се извърши по со-циално справедлив начин; колко ресурси се падат на един човек от планетата Земя, на които има право да се възползва при своя начин на живот, без да ограничава правата на другите; как да предотвратим „традицията”, екологичните разходи на частния сектор да се прехвърлят върху обществото, докато печалбите ви-наги се приватизират, и т.н.48?

Заключение Нови концепции за мобилност, жизнеспособни градове и

общности, чисто енергийно снабдяване, добро хранене и опаз-ване на ландшафта, обществено участие и съвместно определя-не на работното място – всички тези неща се проявяват осезае-мо в ежедневието на хората и са пряко свързани със социалното – екологична трансформация. Днес „добра работа” може (пред-вид глобалните вериги на доставки) да означава само „добра работа” в световен мащаб. Точно както Маркс говори за не един, а за два „източника на богатство”, а именно „земя и труд”, и двата са подложени на опасностите от прекомерна употреба и експлоатация, а пък и трябва да бъдат организирани – според критериите за устойчивост даже отвъд Парижкото споразумение за изменението на климата.

За да се променят нещата, основният революционен въп-рос е смяната на собствеността – не от държавна към частна (грубата грешна на Горбачов и „преходниците”), а от частна към обществена собственост. Кой ще губи – капиталът, а кой ще печели – природата и обществото! Среден път, за жалост на капитала, няма. Има и друг път – да оставим нещата такива, как-вито са, подготвяйки се за „щастието” да бъдем последните хора на планетата Земя.

48 Пак там.

57

ЕКОЛОГИЧЕСКАТА КУЛТУРА И ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

Орлин Загоров

Екологическата култура и гражданското общество се нуж-даят едно от друго както разумът и съвестта, материята и духът, потребността и предприемчивостта. Гражданското общество трансформира хуманистичния потенциал на екологията в колек-тивна енергия, идеята в действие, необходимостта в осъществе-на самоинициатива, закона в самореализация на солидарността, политиката в общонародно волеизявление, когато властта нег-лижира реална обществена потребност. Гражданите в демокра-тичните общества се подчиняват на законите на властта, ако те произтичат от благоразумието на нейната сила. Справедливост-та достига най-добрия си образ, когато законите съотвестват на реалните потребности на самите хора. Така се постига „завър-шеното същностно единство на човека с природата, истинското възкресение на природата и осъщественият хуманизъм на чо-вешката природа. Така се осъществява мисълта на Карл Маркс, че „по-късно природознанието ще включва в себе си също така науката за човека, както науката за човека ще включва и приро-дознанието: това ще бъде една наука”.

Гражданското общество от своя страна е синтез на личното и общественото благо, но и на индивидуалните и обществените стремежи. Този синтез въплъщава в себе си един етически иде-ал за социален ред, който хармонизира сблъсъка между инди-видуалния интерес и общественото благо.

Гражданското общество представлява колективна легитим-ност, съществуваща независимо от държавата. Зараждането на гражданското общество се основава на теорията за естественото право, което разглежда усложняването му с неговото превръ-щане в автономна, понякога влизаща в конфликт с държавата, колективна воля.

Първите признаци на гражданското общество се появяват с разпадането на полиса (град държава), в резултат на което тес-ните връзки между индивида и общността водят до първата атомистична концепция за индивидуалното съществуване, чието взаимодействие с обществото вече се разглежда чрез някакви


58

общовалидни правила за справедливост1. В това, най-накрая, се състои и реализацията на хуманис-

тичната стратегия на екологията, за чието тържество са давани и се дават безкрайно много жертви. В това се състои и вечното из-кушение на разума. Въпреки многобройните провалени опити за успех, този стремеж на разума остава единствената алтерна-тива на безумното потребителско отношение на човека към природата. Днес с тази идея човечеството свързва и темата за устойчивото развитие.

Когато говорим за екологията и гражданското общество, става дума за нова етика, нов светоглед, нова философия, нова ценностна система или за появата на екософията като нова па-радигма на съвременната социална психология. Тя прави неиз-бежна дълбоката трансформация във всички посоки и области на човешкото битие и преоценка на фундаменталните убежде-ния, които ръководят социалното му поведение, което пък не е възможно без осъзнаване на повелята за едно всеобщо споде-лено понятие за смисъла на човешкия живот, основаващо се на идеята за благоразумие, противно на сегашната потребителска цивилизация.

За да се осъществи това, е необходимо да се осъзнае, че с нарушаването на саморегулацията на биосферата изниква опас-ност от унищожаване на всички форми на живот върху Земята в резултат на собствената си неразумна дейност на човека. Пора-ди това десетки световни, регионални организации и институ-ции се занимават с проблемите на екологическата култура. Но не винаги и от всички се разбира, че същността на процеса на екологизация на светогледа се състои в единството на това изискване с космизацията и хуманизацията като съществени страни на модерната глобална етика, която се отнася не само до отношението спрямо природата и природната среда, но и спря-мо социално-историческата и духовната среда. По този начин екологията в нейния традиционен смисъл, като наука за взаи-модействието на живите организми с природната среда, и соци-

1 Виж: Селигман, А. 1995, Идеята за гражданско общество. С.


59

алната екология, като одухотворяване на взаимодействието между обществото и природата, постепенно разширяват своя обект и до екологията на духа.

Като съставна част на общата култура екологическата култу-ра формира специфично отношение към природата, което озна-чава чувство за отговорност за съдбата й като най-висша универ-сална и човешка ценност, съзнание за екологично оправдано природоползване и грижливо отношение към природните ре-сурси, трайна нагласа и умение за действие, без да се уврежда околната среда.

Терминът „екологическа култура” има богато съдържание. Той обхваща екологична информираност; степен на усвояване, овладяване на определен обем екологични данни, понятия, критерии и принципи; способност за теоретическо и практичес-ко осмисляне на екологичните проблеми; устойчива нагласа за отстояване на онези екологически идеи и учения, превърнали се в убеждение за тяхната практическа реализация. От практическа гледна точка, екологическата култура е съвкупност от социални регулатори на стопанското и друго въздействие на обществото върху природата и съответствие с натрупаните навици, знания и привички, философски концепции, ценности и въплътените в конкретните действия идеи, норми и принципи. Те са основани върху закономерностите на взаимодействието на обществото с природата, благодарение на което човек се превръща от „паси-вен обект” в „активен участник” (субект) при осъществяване на екологическата политика на обществото.

Екологическата култура се изгражда не само чрез органи-зираното от държавата образование, но и чрез духовната регу-лация на обществената среда. Тя е саморегулиращата функция на семейството за взаимодействието на индивида с природата чрез механизмите на материалната и духовната култура, морал-ното съзнание, научното мислене за възпроизводството на об-ществения живот. Само общество с висока екологическа култура може да направлява съзнателно развитието на своята нравстве-на стратегия. С появата и утвърждаването на индустриалната цивилизация се налага все повече култът към „покоряването” на природата, безпощадната й експлоатация и разрушение. Евро-


60

пейското Средновековие я смята за „подла робиня. С подобно разбиране, индустриалната цивилизация поставя нашата плане-та на ръба на екологичната катастрофа.

Екологическата култура изисква не само информираност, познание за естествения ход на природните процеси, но и съзна-ние за необходимостта от отстраняване на опасностите, които съвременният начин на производство и потребление крият в себе си за околната среда и бъдещето на живота върху Земята, както и воля за протест срещу злодеянията спрямо околната среда.

За да се справи с тежките проблеми на нарушената околна среда, обществото се нуждае от ефективна система за информа-ция и управление на околната среда и природните ресурси. Та-кава система е немислима без система за събиране, обработка и интерпретиране на данни за природните ресурси и качеството на околната среда. Наблюдението (мониторингът) на околната среда осигурява необходимата информация за дейността по опазването на околната среда и нейното състояние. При нали-чието на такава информация ще бъде възможно да се конструи-рат модели, с помощта на които да се прави оценка на въздейс-твието върху околната среда (ОВОС), да се оцени рискът за жи-вата природа, да се установят и предсказват промените на нива-та на замърсяване и да се оценява ефективността на усилията по опазване на околната среда. Правото на достъп и използване на екологическата информация е провъзгласено във Всеобща дек-ларация за правата на човека, приета на Общото събрание на ООН с резолюция 217 А(II) от 10 декември 1948 г.

Друг съществен аспект на екологическата култура е форми-рането на екологическа отговорност у индивида и обществото като цяло. Това означава трайна нагласа за спазване на специ-фичните изисквания за опазване на природата и поддържане на благоприятна екологична обстановка и здравословна жизнена среда за семейството, рода, общността и заобикалящите ги хора, животни и растителност.

Екологическата култура предполага критична чувствителност и съпричастно отношение, а и непримиримост към белезите на екологичната криза, която наследяваме. Екологически насочените знания придобиват характер на могъща духовна сила само ако се


61

превърнат в неразделна част от общата култура и духовна нагла-са, в начин на живот на обществото и неговите членове.

В своето развитие екологическата култура разширява сфе-рите на влиянието си и се превръща в екологическа идеология, която се явява нейно емоционално и нравствено ядро. Екологи-ческата идеология не се ограничава само във всекидневните взаимоотношения с околната среда, а обхваща и основните проблеми на човешкото битие. Идеалът, на който днес се осно-вава екологическата идеология, е устойчивото развитие, а в ми-налото той е служел за формиране на трайна представа за Рай, тук, на Земята.

Под екологическа идеология разбираме система от еколо-гически идеи, представи, норми, принципи и идеали, въздигна-ти в ранг на ценности, в които обществото вижда нравствен ек-вивалент на своите жизнени интереси, както и начин на тяхната практическа реализация.

Екологическата култура на ХХI век предполага нова възпи-тателна стратегия. Нейните основни изисквания са:

• да се възстанови нарушеният баланс между образова-нието и възпитанието, усвояване на знания и умения, от една страна, и от друга – като процес на изграждане на морална, ак-тивна, толерантна, способна на себепознание и ново знание и благородство на духа„

• да се култивират у личността трайни нравствени крите-рии при мотивиране на собствения си житейски път, отзивчи-вост към обществените проблеми и потребности към чуждото и различното, както и умение за съчетаване на личните интере-си с общото благо, личната изгода с алтруизма, личната заин-тересованост с отговорността за последиците и действията от гледна точка на споделено общо благо, благоденствие, щастие, сигурност и достоен живот за всеки индивид;

• да се укрепват самочувствието на личността и позитив-ната й емоционалност, да се възпитава уважение към много-образието в средата и жизнената реализация;

• да се изгражда светогледна нагласа, по силата на която човек не е господар, а даденият му разум е за съвместна рабо-та с природата;


62

• прагматизмът на днешния свят да се съчетава максимално със силата на духа на хуманистичната ценностна система;

• човекът да се възприема, развива и реализира не само като производителна сила и творческа социалност, а и като ду-ховност.

Екологическата култура е призвана да се превърне във фак-тор на екология на духа. Това е необходимо условие за функци-онирането на екологическата култура като глобална етика. Вече няколко века човечеството живее в условията на всеобща и пос-тоянно нарастваща надпревара на насилието, злобата, алчност-та, агресивността и неразумния хедонизъм. Свят, в който тази надпревара е превърнала в принцип на живота, е осъден да за-гине от насилието, злобата, алчността, агресивността и корумпи-ращо определение на щастие и благоденствие. Няма изгледи за спасение, ако тази надпревара не се обърне в абсолютно проти-воположна посока – в надпревара на доброто, любовта, алтру-изма, миролюбието, толерантността, състраданието, благоразу-мието във всичко и за всички. На тази основа екологическата култура ще се превърне във фактор за преход към екологически приемлива политика, към изграждане на нов тип общество, ос-новано върху принципа за устойчиво развитие.

В крайна сметка екологическата култура обуславя необхо-димостта от изграждането на:

• всеобща аксиологичска култура – потребност от опозна-ването на света, на себе си, на смисъла и предназначението на живота;

• глобална етика – уважение и взаимна солидарност между хората, хармонично взаимодействие между тях, Земята и Космоса за съвместен устойчив живот;

• екологическа справедливост – равнопоставеност на по-коленията и в границите на едно и също поколение;

• подобряване на качеството на живота; • запазване на жизнеспособността на Земята и нейното

разнообразие; • в никакъв случай не трябва да се допуска развитите

страни да прехвърлят вредните си производства в България; • със свои собствени ресурси България не би могла да се


63

справи с екологическите проблеми и затова трябва да се търсят възможности за външна помощ и т.н.

Обучението по опазване и усъвършенстване на околната среда представлява съзнателно и целенасочено придобиване на знания за човешката среда през целия живот с цел да се развива съзнанието за основните характеристики на тази среда и нейно-то опазване като необходимо условие за оцеляването и по-нататъшното развитие на живота.

Екологическото образование е призвано да води до утвър-ждаване на убеждението, че не е достатъчно да съществува до-ри и перфектно правно регулиране на отношението на общест-вото към средата. Нужно е грижата за нея да се превърне в об-ществен морал, в начин на живот, в национална психология, ос-нована на, но и проявявана чрез дейността на гражданското об-щество.

Екологическата култура дава възможност на хората да раз-вият знанията, ценностите и уменията, необходими за участие във вземането на решения относно начина по който действаме индивидуално, колективно (корпоративно). Целта е качеството на живота да се повишава без да се разрушава бъдещето на Планетата. В този контекст знанията по необходимост се поста-вят в зависимост от правни и морални схващания, чиято съвкуп-ност определя същността на устойчивото развитие.

Изключително важно е при осъществяване на екологичес-кото образование и възпитание да се използва натрупаният ис-торически опит от поколенията и културната традиция, дълбоко вкоренена във всекидневието на определена общност. В тази връзка заслужава да се спомене, например, че през 1890 г. на 15 януари, в с. Гайтаниново, Смолянско се приема първият не само у нас, но вероятно и в Европа граждански кодекс за защита на околната среда. Става дума за „Закон за чуванье на синора ни и за всякое селско добро”. Той е потвърден от всеки жител на селото със саморъчен подпис и връчен на коджабашията (кмета) да съди виновните според него. По правило в българската тра-диция грижата за околната среда заема важно място. Тази исти-на е отразена и във фолклора ни. При това изискванията имат конкретен характер. И днес се налага да се учим от традицията


64

на нашите предци в областта на екологическото образование и възпитание.

Това предполага младите поколения още от люлката, през детската градина, училището, университета и в процеса на своя-та професионална реализация да бъдат приобщени и приучени да спазват тези изисквания. Предаването на това чувство на но-вите поколения, формирало се в продължение на много столе-тия, може да се реализира ако този процес започне преди всич-ко в семейната среда като естествен и непринуден процес на социализация и приобщаване към утвърдената духовна нагласа на специфичната духовна среда. Този механизъм на предаване като културен код с обща валидност е възможен преди всичко чрез обществения консенсус, който се формира в условията на гражданското общество

Отношението на децата към природата от ранна възраст в най-голяма степен се формира в семейството – най-малката клетка на гражданското общество. Всеки от по-възрастните пом-ни и живее с уроците, които е получавал от родителите си за то-ва как да разпознава видовете растения и животни, как да се от-нася към тях. По своята емоционална и смислова натовареност тези уроци са трайна основа на грижовната нагласа към цветята, дръвчетата, и животните като се започне с мравките и се стигне до теленцето, агънцето, до кравата, която дава мляко, и мага-ренцето, с което сутрин поотрасналите вчерашни малчугани тръгват за паша по тесните и стръмни планински пътища. По-късно придобитите навици и привички, свързани с взаимодейс-твието с природната среда, служат като необходима предпос-тавка за формиране на ценностите и нормите на поведение на гражданското общество като висша форма на социализация на индивида.

Следователно, духовната екология е съществен аспект на екологическата култура. Сама по себе си, екологията засяга дъл-боките корени на общуването на човека с неговото непосредст-вено обкръжение – природно, социално, духовно. В широкия смисъл на думата тя обхваща цялата природата, социума и но-осферата. Наред с биосферата обаче, днес замърсяването вече обхваща и ноосферата.


65

Екологията на духа е съставна част на културата на общество-то, съществен елемент на духовната еволюция на човека. Появя-вайки се на определен етап от неговата история, като интегриран качествен резултат от развитието на материалната и духовната човешка практика, моралното съзнание, нравствените норми, философското мислене, научното познание, изкуството и като ця-ло дейността по възпроизводството на непосредствения живот на обществото, идеята за екология на духа все по-осезателно про-никва и в други области на човешката култура и живот.

Независимо от това в общественото съзнание все още не се е утвърдило понятието за духовна екология в смисъл на обла-городяване, очовечаване на цялостното обкръжение на човека, както и на самия човек. Поради това и не се разбират сложност-та и трагичните последици, които може да породи „замърсена-та”, „болната”, „заразената” духовна атмосфера.

Духовната екология обхваща съвкупността от явления-та, факторите, дейностите, които се отнасят до грижите за опазване и укрепване на духовните ценности или казано с други думи – това е взаимното въздействие на човека и него-вото „културно обкръжение”. Човекът не само създава, но и сам се оказва под въздействието на плодовете на своя разум, на творенията на своя дух. В резултат на общуването си с тях човек по определен начин преживява обратното въздействие на тези плодове на културата. Те придобиват художествен, нравствен, идеологически, емоционален смисъл и по силата на това влияят върху емоционалния и интелектуалния свят на човека. Духовна-та среда оказва съществено влияние върху характера на взаи-модействието на човека със заобикалящата го действителност – природна и обществена.

Екологическата култура дава възможност на хората да раз-вият знанията, ценностите и уменията, необходими за участие във вземането на решения относно начина по който действаме индивидуално, колективно (корпоративно). Целта е качеството на живота да се повишава, без да се разрушава бъдещето на Планетата. В този контекст знанията по необходимост се поста-вят от правни и морални схващания, чиято съвкупност определя същността на устойчивото развитие.


66

Хегел разглежда гражданското общество като единство на моралната солидарност, основана върху единството на общест-веното право и личния морал. Индивидуалността като израз на частната воля в универсалната (обществената) рамка служи за основа на хегеловото разбиране за гражданското общество. Чрез общностите в гражданското общество индивидът участва в социалния живот, а това участие помага на неговите индивиду-ални и частни желания и нужди да се впишат в социалната, а и в зараждащата се универсална рамка. Хегел и Маркс различават синтеза на разума и откровението, от една страна, а и – от друга, светската парадигма, основана на синтеза на разума и законите на моралния авторитет. В гражданското общество вероизпове-данието и атеизмът са въпрос на лично убеждение, сфера на свободата на съвестта. Властта на единението и законите на справедливостта, пред които хората са еднакво равни и еднакво отговорни, произтичат от общото гражданско битие. В този сми-съл в гражданското общество вероизповеданието и свободата от него са въпрос на лично убеждение, сферата на свободата на съвестта. Властта на единението и законите на справедливостта, пред които хората са равни и еднакво отговорни, произтичат от общото гражданско битие. Връзките на гражданите с държавата са основани на колективна автономност, равноправно участие в нейния живот, който е огледален образ на неговата собствена автономност. Докато поданикът е свързан с държавата само чрез подчинеността, зависимостта и задълженията си без гаран-ции за права и свободи, гражданинът е равнозначен на едност-ранна отговорност и подчиненост спрямо държавата. Това фор-мира убеждението, че има някой, който трябва да ни казва как да постъпим и така да ни „освободи” от отговорност. При това положение не може да се говори за гражданско общество. В своята преобладаваща част хората искат свобода, но се плашат от нея, защото тя носи със себе си и отговорността. Тази психо-логия ражда тоталитаризма, който е най-добрата почва за чи-новническо високомерие, за безусловната му власт над волята, душите, съвестта и мисълта на хората. Това е първоизточникът на политическата конфронтация.

Гражданското общество не е неограничено поприще на оз-


67

верения индивидуализъм, не е власт на всепозволеността на преуспяващата алчност. То е свободно сдружение на независи-ми индивиди (личности) с благородни и хуманистични мотиви на своите мисли, намерения и действия. По своята същност гражданското общество е система от морални приоритети, оп-ределящи основата за доверието и взаимността в обществото и дефинирани от него като колективна съвест2. При това, граждан-ското общество не изключва присъствието на държавата в живо-та на индивидите и обществото като цяло. Тя гарантира правата на индивида да бъдат защитени срещу поглъщането на личност-та от отделни общности – семейството, професионалните сдру-жения и църквата, в т.ч. и сектите.

Във връзка с третирания тук проблем една обществена тра-диция заслужава сериозно внимание. Нерядко здравомислещи интелектуалци поставят въпроса за възвръщане на редица доб-родетели и духовни практики сред българите, силно изявени по време на духовото ни възраждане през ХVIII-ХIХ век и десетиле-тия след това. Вътрешната сплотеност, постигната чрез всеобщия ентусиазъм, породен от жаждата за свобода и независимост, както и от общонационалната мобилизация към семейството на свободните и цивилизовани народи в Европа и славянския свят с времето се превръщат в основополагащи устои за устойчиво гражданско общество. Тази тенденция получава силен тласък след Втората световна война, когато България тръгва по нов път на развитие. Именно през този период сме свидетели на прев-ръщане на славянската духовност в устойчива характеристика на културната идентичност на нацията. В условията на общежитие, основано на кооперативни начин на обществена реализация, индивидът започва да се чувства потопен в стихията на всеоб-щия ентусиазъм да се живее за общото благо. Този доброволен колективизъм на общинното начало и всекидневните общи гри-жи за изграждане на хуманистично и справедливо общество. Ка-то историческа реалност, общината е универсална форма на со-циален живот. Тя е доброволна асоциация на свободни по дух

2 Селигман, А. 1995. Идеята за гражданското общество. С., с. 157.


68

хора, живеещи с общи цели и за бъдещето, но и с общи интере-си и солидарност. При тези условия човечността, милосърдието, благородството на духа, толерантността към различието и прек-лонението пред героизма в името на общото благо все повече се превръщат в отличителни черти на всекидневие, обявени за характерни особености на гражданското общество.

Някои представители на творческата интелигенция смятат, че една от причините за постепенно отслабване на колективис-тичното чувство у българите се дължи на профанизацията на ху-дожествения вкус на българската нация, на обезличаващата му-зикално песенна инвазия в цялото духовно пространство, прово-кираща чудовищна екзалтация на низките страсти, завладявайки средствата за масова информация, концертните зали и домаш-ната среда. Всъщност, изброените по-горе явления са следствие от контрареволюцията, започнала в края на 80-те години, пред-ставяна от нейните организатори и идеолози като „демократичен преход”, основан на неолибералната политическа доктрина. През изминалите тридесет години следите от гражданското об-щество, чиито основи са изграждани цели 45 години след Втора-та световна война, сериозно са осквернени и на тяхно място све-товната финансова олигархия и нейните послушни слуги в стра-ната с всички средства се опитват да внедряват генетично при-същите на капиталистическия начин на живот злокачествени ту-мори, разлагащи хуманистичната тъкан на облагородените им-пулси на разума. Крайната цел на тази екзалтация е да се съхра-ни, налагани с всички средства, социалната система, която ежед-невно възпроизвежда отровните плодове на неолиберална ду-ховно-идеологическа система. Като нейна алтернатива посте-пенно обаче се възстановяват основните елементи на граж-данското общество с неговите ценности, които не са само „евро-пейски”, а по-скоро – универсални с общочовешко значение.

Американският антрополог и етнолог Алфред Луис Крьобер смята, че духовността представлява съвкупността от заучените и предадените двигателни реакции (привички), навици, техники,


69

идеи и ценности и предизвиканото от тях поведение.3 За да се появи гражданско общество, са необходими опре-

делени условия. Принципите, по които се изгражда гражданско-то общество, са дефинирани от науката според законите на об-ществен консенсус, за социална справедливост и взаимна соли-дарност по основните права, свободи и отговорности на всеки член, който доброволно се ръководи в своите действия от сила-та на авторитета, а не от авторитета на силата, символизиран от държавата. Крайният резултат от всичко това е способността на дадено общество да обединява частните интереси върху прин-ципите на взаимна отговорност. По този начин то се превръща в промеждутъчен катализатор между семейството и политически-те институции в рамките на държавата.

Гражданското общество не отхвърля държавата, а устано-вява система за ограничаване на нейните прерогативи и автори-тета на силата. В рамките на държавните организации отноше-нията между хората са строго формализирани. Държавата функ-ционира върху монистичния принцип, докато гражданското об-щество черпи своята сила от самодостатъчната обществена ак-тивност, самоинициатива и отговорност, проявявана по силата на неписани закони на обществен консенсус, постигнат посред-ством вътрешна потребност, споделена от мнозинството от чле-новете на общността.

В гражданското общество неформалните обединения или неформалните групи съществуват по необходимост и функцио-нират чрез силата на моралния авторитет и споделените общи ценности и правила на взаимодействие и взаимоотношения. Неформалните групи обикновено са различни приятелски кръ-гове. Хората в тях са свързани на основата на взаимната добро-желателност. В този контекст гражданското общество е добро-волно сдружение на свободни хора, способни да съчетават об-щото и частното, общественото и индивидуалното, общото бла-го и личните интереси, амбиции и цели. Неговото формиране не е възможно без наличието на национална демокрация. Оттук

3 Крьобер, А. Л. Антропология: Модели и процеси на културата. – В: АБВ на етнологията. Сб. С., с. 138.


70

произтича заключението, че при наличие на десетки малки и го-леми политически партии, стотици неправителствени организа-ции, всяка от които се стреми към само изолация и самообосо-беност без желание да се включи в общ обединителен процес. Същественото превъзходство на гражданското общество пред ос-таналите форми на социален живот се състои в това, че ако тра-диционното общество обезличава индивидуалното, абсолюти-зирайки общностното начало, а потребителското общество из-дига в култ преуспяващия индивид с необуздания му примити-вен утилитаризъм за сметка на общото благо, то гражданското общество, т.е. реалният социален живот (в своята автентичност) заема място между тези крайности. Следователно, основният проблем (а и „ахилесовата пета”) на всички концепции за тра-диционното и модерното общество е неразбирането на връзка-та между реда и хаоса, на общото и индивидуалното, общност-ното и личното. Тук същността на проблема не е във взаимното отричане на тяхното функциониране и ефективното им взаимо-действие в определени рамки и по определен кръг проблеми, компетенции и прерогативи.

Гражданското общество е несъвместимо с произвола, в който действа принципът „борба на всички срещу всички”. То е самоуправляващо се общество на свободни и равноправни су-бекти на властта. Оттук се налага изводът, че държавната (поли-тическата) власт и гражданското общество са двата полюса, между които лъкатуши пътят към хармонично съгласуване на личното и общественото благо (интереси, ценности) в полза на всеки поотделно и на всички заедно.

Юридическата основа на гражданското общество е общест-веният договор. Основните негови принципи са солидарността, сътрудничеството, доброволно взаимодействие, но и в същото време независимостта на членовете. Благодарение на тях се постига и постоянно укрепва духовното единство и социалната стабилност на обществото.

Гражданското общество представлява мрежа от различни неправителствени институции, достатъчно силни да й пречат да бъде гарант на сигурността на живота, честта и имота на гражда-ните. Това означава равнопоставеност на формите на собстве-


71

ност, ограничаване на политическия централизъм. В условията на гражданското общество се постига и идеологическият плура-лизъм, а той намира израз във формулата, че „истината не е ни-чий монопол”, че социалното сътрудничество и солидарността предполагат единство на многообразието, което не пречи на обществения консенсус. Гражданското общество предполага и израстването на „модулния човек” – способен да се впише в ефективни сдружения и институции. Това разкрива една от същ-ностните характеристики на гражданското общество, изразява-ща се в създаване на ефективни, гъвкави, продуктивни и под-държащи творческата самоиницитива на обществото връзки.

В успешното функциониране на гражданското общество важна роля играе връзката между свободата и гражданските добродетели, между правната култура и държавното управле-ние, между морала и политиката.

Известно е, че чувството за общност, за свободно, но и рав-нопоставено гражданство и за стабилна съвкупност от ценности с общочовешко значение е неотменна необходимост за нор-малното функциониране на гражданското общество. Гражданс-кото общество обхваща съвкупността от икономическите, соци-алните и духовните отношения. Извън тях остават само полити-ческите отношения, свързани с осъществяване на държавната власт чрез механизмите на публичната власт. Гражданското об-щество може да се определи като автономна, свободна и само-управляваща се организация, чиито членове доброволно се ръ-ководят от общи интереси и принципи като необходимо условие за постигане на трайни цели и поемат своята част от отговор-ността за общото благо.

Гражданското общество не познава и не признава никакви привилегии. По смисъла на неговите закони, привилегията е престъпление. Но то не допуска и злоупотреба с власт, понеже тя е особено доказателство за политическа и нравствена инфан-тилност (недоразвитост), сигнал за незабавно лишаване на него-вите автори от всякакви управленски (ръководни, служебни) правомощия. Така става възможно и постепенно да се преодо-лява дълбоката пропаст между братството и бедността, коруп-цията и алчността на управляващите за повече власт като начин


72

на грабеж, коварство и самочувствие на безнаказаност. Днес с нова сила се възражда идеята за един нов, хуманис-

тичен свят, т.е. възникват реални мечти за съвършено нов свето-вен ред, за справедливо общество, за хуманистична цивилиза-ция, имаща универсална приложимост. Тази идея завладява умовете и сърцата на все повече и повече хора върху цялата Планета. Това е убедително потвърждение на започналия гло-бален процес на разширяване и постоянно обогатяване на ху-манистичния заряд на екологията и облагородяващата мисия на гражданското общество.

Бернард Ръсел пише, че цивилизованият човек се отличава от дивака главно по благоразумието, или, ако използваме един по-широк термин, по предвидливостта. Той е склонен да изтър-пи сегашните страдания заради бъдещите удоволствия, дори ако бъдещите удоволствия са прекалено отдалечени. Тази склонност започва да добива значимост с възникването на зе-меделието.

В доклада „Нашето общо бъдеще” на Световната комисия на ООН по околната среда и развитието определението на поня-тието „устойчиво развитие” се основава на три съществени из-вода относно състоянието на съвременното човечество.

Първо – моделът на потребление на сегашното поколение трябва да се преосмисли и сведе до разумни граници, без раз-хищения и огромни количества отпадъци;

Второ – да се смята, че Земята е взета назаем от бъдещото поколение и трябва да бъде така съхранявана, че да има въз-можност дори и сега да се саморегулира, да поддържа опти-малното си биоразнообразие;

Трето – опазването на природната среда да бъде основният критерий за оценка на възможностите и темповете за икономи-ческо развитие и социален прогрес.

Съвсем основателно американският учен Лестър Браун се съмнява, че едно общество, в което желанието да се присвояват колкото може повече материални блага е главната движеща си-ла на развитието, може да осъществи прехода към устойчиво развитие. В такова общество неминуемо настъпват деструктурни тенденции, най-характерните от които са:


73

• упадък на „социалния капитал” и междуличностното доверие;

• общо снижаване на „трудовата етика” и издигането в култ личната задоволеност и неразумният хедонизъм;

• намаляващо ангажиране с обучение и интелектуална дейност, чийто краен резултат е по-ниското образователно равнище.

Даниел Бел в „Културните противоречия на капитализма” подчертава, че „Културното, да не кажем моралното оправдание на капитализма става хедонизмът, идеята за удоволствието като начин на живот… В това се състои културното противоречие на капитализма”. Той, а и много други западни интелектуалци под-чертават, че деформацията на схващанията за „добър живот” в някои социални сфери е стигнала дотам, че паразитната само-целност на потреблението се представя за императив на общест-веното съзнание. Това кара много хора да виждат себе си при всички обстоятелства като незадоволена потребност. Жаждата за предметно потребление се оказва основно звено на включването на индивида във функционирането на обществото. Човешкото се редуцира до количеството желана и придобита собственост, коя-то непрекъснато завладява емоциите на индивида. Известно е, че човешката същност се изразява в способността за надвещно об-щуване между хората. В този аспект любопитно е наблюдението на японския футуролог Ю. Хаяши, изтъкващ, че това изкуствено „сервиране” на личността при функционалното й включване във възпроизводствения процес е най-очевидно по време на най-ярки насилия, т.е. военни конфликти и кризисни ситуации, когато вторичните (духовните) потребности са обявяват за обществено зло и се развива силна тенденция човешките потребности да се сведат до първични (биологични) нужди, противно и на човешка-та същност. Но и в естествения ритъм на ежедневието в условията на съвременната индустриална цивилизация се наблюдава една изродена картина на обществения живот: на единия полюс – ли-шените от собственост и от правото да прилагат своя труд с пре-комерна деформираща човешките същностни сили бедност, а на другия – едрата собственост – неудовлетворяващо се паразитно потребление с присъщите му бездействие прояви на духовен


74

упадък. Това състояние се нарича „антихуманна отрицателна со-циализация”, т.е. материална или духовна пауперизация, дълбо-ко присъща на съвременната цивилизация на потребителски хе-донизъм. Потреблението в условията на развитите индустриални общества придобива специфична форма на насилие чрез моби-лизация на капитала. Това е най-дехуманизираната форма на потребление, защото войната се превръща в начин на оцеляване на хиляди бедни младежи и девойки, които приемат да станат наемни убийци, а хиляди други намират препитание в системата на военната промишленост. Потребителската цивилизация под-хранва агресивно-потребителския тип поведение като постоянно намалява ролята на сакрално-творческите импулси в начина на живот. С това тя се превръща в източник на „цивилизовано наси-лие” и разрушително отношение на околната среда. Истината е, че човешките потребности на планетата сега имат обем и вид, ко-ито застрашават благоприятното бъдеще на всички живеещи ви-дове, и че това вече се чувства все по-осезателно и по-болезнено.

Другата характеристика на потребителското общество, която и донякъде може да се счита за изродена форма на инстинкта за оцеляване – алчността, обаче, не произтича от природата на човека. Това е основанието да се изисква непрекъснато повиша-ване на нравствената култура на човека в потребителската циви-лизация, особено на волята му за съпротива срещу агресивно-консумативната нагласа спрямо природата и хората. Това всъщ-ност означава и преход към съвсем нов тип цивилизация, основа-на на самоограничаване и благоразумие по отношение на хедо-нистичните изкушения. Сакрално-творческото отношение към природата и нейните ресурси е главният неин принцип.

Днес все повече се налага убеждението, че не е възможно да се осъществява идеята за устойчиво развитие, ако човек про-дължава да подхожда към живота по „алгоритъм на алчността” – основан на принципа „взимай колкото можеш, сега”, без оглед на бъдещите последици. Всъщност, това е философията на пот-ребителско-хедонистично ориентирания тип човек. Това е и принципът на егоистите, които тотално залагат на краткосрочни интереси, а и които в крайна сметка губят. Същото се отнася и до завладяващата съвременна масова култура (по-специално пара-


75

културата) корнукопия – безсмислено самодоволство от изоби-лие на материални блага, които постоянно изместват основните духовни ценности, създавани от човешкия разум.

Пренебрегването на разумните потребности и меркантил-ното им подменяне крие сериозни опасности за нормалното развитие на личността и обществото. Във връзка с това в истори-чески план се открояват два вида потребления, които са ярък контраст с нормалното социално развитие.

• паразитно потребление, характерно за една малка свръхбогата социална постройка (прослойка), а и изразяващо се в разхищение на общественото богатство (разложение чрез преяждане) или светоглед на разхищение и корнукопия;

• принудително ограничаване на потреблението до жиз-нен минимум, което не съответства и на най-скромните норми на живот. Това са потребностите на оцеляване, много често намиращи се под физиологическия минимум на индивида. То-ва води до гладна смърт на милиони хора по света.

Потреблението е степен на задоволяване на потребностите. Нормите на потреблението не винаги съвпадат с реалните пот-ребности. Съотношението между потребностите и потреблението като стремеж и тенденция за сближаване и изравняването им в перспектива е цел на определена историческа епоха. Жизненото равнище, т.е. качеството на живот е най-сигурен изразител на съ-отношението на потребности и потребление. Равнището на живо-та (качеството на живота) се определя въз основа на:

• ценностна система на обществото; • условията и състояние на развитие на способностите на

индивида; • условията и характера на труда и трудовата заетост; • характерът на разпределителните процеси и тяхното от-

ношение към принципите на икономическото равенство и со-циалната справедливост;

• образователното равнище на обществото; • развитието на културата; • съдържанието на свободното време; • социалното осигуряване; • националната сигурност;


76

• отношението към природата и опазването на природна-та среда;

• състоянието на политическата система и реалностите на демокрацията и свободата.

Към посочените дотук се налага да се добавят още и: • равнище на задоволяване на потребностите – продъл-

жителност на работния ден и на работните часове в седмицата, условия на труда, жизнена среда, здравословно състояние, продължителност на живота;

• степен на развитост на потребностите и тяхната структу-ра – материални и духовни, социални, което детерминира удовлетвореността от постигнатото потребление;

• развитие на личността; • социална и политическа сигурност на гражданите и т.н. В своя напреднал стадий потребителското общество произ-

вежда своето собствено разрушение. Природата е денатурира-на. Човекът, ограничен в своята съзидателност, е включен в ин-дивидуалната си капсула. Монополът на индустриалния начин на производство превръща хората в суровина. Съсипването на природата, разрушаването на обществените връзки, разгражда-нето на човека придобиват необратим характер. При тези усло-вия прогресът се заплаща с нарушаване на равновесието, става-що с всеки изминал ден все по-нетърпимо, дотам, че самото по-нятие за прогрес изведнъж се оказва съмнително. Техническите възможности, с които днес разполагаме се използват така, че експлоатацията на природните ресурси става чисто и просто тях-но разхищение, а положителното преобразяване на света вече не се разграничава от неговото тотално разрушаване. Неизбеж-но се появява образът на преуспяващия свръхчовек, въздигнал във върховна и единствена цел печалбата, а парите – в свой бог.

Днес все повече автори и все по-често надигат глас, пре-дупреждавайки, че „сме в криза, чийто единствен причинител сме самите ние”, че „светът е в период на безредие”, и че чове-чеството все по-решително се стреми към „справедлива цивили-зация”. По-специално внимание заслужава мисълта, че анархия-та в производството и корумпиращата конкуренция, присъщи на съвременната цивилизация, са пречки за рационално въздейст-


77

вие върху природата и обуславят вредни за обществото измене-ния на жизнената среда. Решението на проблема, според най-добрите представители на хуманизма, е в това да се развива хармоничното взаимодействие на човека с природата от гледна точка не само на човека, но и на природата, като се осъществява с най-малък разход на сили и при най-достойни за човешката им природа адекватни на нея условия”.

Потребността е първоизточник, най-дълбока, най-обща ос-нова на активността на човека, предпоставка за неговата дейност и общуване с околните и начална вътрешна подбудителна сила на поведението му, относително устойчива психическа особеност, проявявана в състояние на вътрешно напрежение и обуславя ак-тивността и съзнателното поведение, съобразно определени сти-мули и цели. Потребностите изразяват това, което е обективно необходимо за съществуването и развитието на субекта, т.е. оне-зи условия на външната среда (природна и социална), липсата на които пречи на нормалната дейност на организма.

Този проблем съществува във всички исторически епохи и култури, митове и религии, с изключение на индустриалната ци-вилизация. Човечеството е преживяло в досегашната си история две революции: аграрната и индустриалната. Сега трябва да осъществи следващата (третата): революцията на прехода към устойчивото развитие – естествена и постепенна, но неизбежна. Като модел на развитие устойчивото общество е призвано да преосмисли основните принципи на потребителския императив, разработени от човешкия разум в продължение на хилядолетия. В моралната философия на човечеството този проблем заема важно място и постоянно търпи промяна по посока на нараства-не на общочовешка валидност или значимост на определени морални принципи и добродетели, които с времето се въздигат до най-високото стъпало на ценностната система. При Аристотел и особено при стоиците, се използва терминът интелектуална добродетел, в смисъл, че тя е свързана с истината, посланието, разумът. Най-общо това се нарича благоразумие, като нагласа, даваща възможност да се разсъждава правилно, кое е добро или лошо за човека и за света като цяло и то във всяка конкретна ситуация, което с други думи означава умение и воля да се


78

действа по подобаващ начин. Тома Аквински продължава тази интелектуална традиция и подчертава, че от четирите основни (въздържанието, смелостта и справедливостта) благоразумието е онази, която трябва да направлява останалите. Определението на Аристотел, че „нравствената добродетел осигурява правил-ността на преследваната от нас цел, а благоразумието – на сред-ствата за нейното постигане”, продължава да вълнува филосо-фите особено през епохата на Възраждането и Европейското Просвещение.

В епохата на Новото време и по-специално с утвърждаването на потребителската цивилизация, драматично се отклонява кул-турният прогрес от неговите нравствени (духовни) релси и се дава друга посока на движение, което се оказва с катастрофални пос-ледици за цялото човечество. Крайният резултат от гледна точка на духовната еволюция на човека, се изразява в намаляването на благоразумието като духовен коректив на порочността. Алберт Швайцер обяснява това със свои думи като набляга преди всичко на откъсването на новия светоглед от идеалите на културата. То-ва, което казва Св. Августин за благоразумието като „любов, която избира прозорливо”, се оказва несъвместимо и непримиримо различно от духа на потребителската цивилизация.

Не е трудно да се забележи, че благоразумието е органично свързано с въздържанието, смелостта и справедливостта. Това означава, че благоразумието представлява изключително слож-но интелектуално и морално явление, което изисква цялостна трансформация и радикална преоценка на съвременното опре-деление за „добър живот”, който в повечето случаи се свързва с корнукопията, т.е. безумен хедонизъм и потребителска маниа-калност. Би могло да се каже, че много от религиите и техните разклонения възникват като морални философии, за да обузда-ят неблагоразумието на алчността и безумното разточителство, които при дадени условия и пределен тип цивилизация се прев-ръщат в привилегия, придобивайки фалшив блясък на общест-вен престиж, бързо зарязвак духом бедните и лишените от бла-горазумие. Не случайно почти всички религии проявяват силен интерес към умереното потребление и изграждането на култура на потреблението сред последователите си. Нерядко те пропо-


79

вядват намаляване на потреблението, макар и по доста по-различни причини от тези на природозащитниците. Екологичес-кият аргумент срещу прекомерното потребление е солиден, добре установен и държи на своето – прираст на населението, високи равнища на индустриалното потребление, еднократна употреба на материали, съчетана с изчерпване на запасите от първичните материали и разрушаване на екосистемите. Но ре-лигиозните вярвания разширяват дискусията, а и се позовават на вредното влияние на прекомерното потребление не само върху околната среда, но и върху развитието на характера както на от-делната личност, така и на обществото. Много религии учат да се живее просто, за да има ресурси за всички, а човешкият дух да бъде свободен да развива отношенията си със съседите, с природния свят и със света на духовното.

Заслужава да се запознаем с някои религиозни учения за потреблението.

Религия или вяра цитат Туземни – Главатарят на племето микмак – Северна Америка

Клетнико, виждам в твоите очи, ние се смятаме по-щастливи от теб, защото сме много доволни от малкото, което имаме

Юдаизъм - Исая, 55: 2 Защо си харчиш парите за това, което не е храна и труда за това, което не те утолява? Не ми давай ни сиромашия, ни бо-гатство – Притчи, 30:8

Християнство, Исая 3: 17 Как ще остане божията любов у някого, който има земните блага и вижда брат или сестра е в нужда и отказва да им помогне?

Ислям: Коран 7: 31 Яжте и пийте в умерени количест-ва. Не прахосвайте това, с което Той ви е облагодетелствал. Той не обича прахосниците – Коран, 7:31

Таоизъм Тао Те Шинг, глава 33 Който знае, че има достатъчно, той е богат


80

Религия или вяра цитат Индуизъм Акарангаустра, 2, 144-19 И да получи желаното, човек няма

да почувства радост. И да не полу-чи желаното, човек няма да полу-чи униние. Ако получи всичко в излишък, човек не може да го опа-зи. Трябва да се въздържа от ко-рист. Който е свободен от всички жела-ния, той с ум неизменен света приема. Бхагавад гита, II. 71 Ако получи всичко в излишък, чо-век не може да го опази. Трябва да се въздържаме от корист. Акаранга сутра 2, 114-19

Конфуцианство – Конфуций IХ, 15 Излишъкът и недоимъкът са ед-накво грешни. Да отидеш твърде далеч е също така лошо, както и да не отидеш далече. – Конфуций, ХС, 15

Будизъм – Будадаса Бикху Дълбокият смисъл на дълбокият смисъл на смирението, което ни дава природата, пази нашето сър-це и ума ни. Уроците, на които ни учи природата, водят до ново раждане след страданията от на-шия алчен умисъл. Подобни на водни капки от лото-сов лист се свличат страданията на човека, победил жестокостта и трудна за преодоляване в този свят жажда - Джамапада, 338

Бахайство – Бахаулла. Съкровените слова

Отхвърли алчността и се стреми към удовлетвореност, защото алч-ният и ненаситният винаги се чув-


81

Религия или вяра цитат ства ощетен и винаги му е малко, а доволният е винаги обичан и възх-вален Във всички дела е желателна уме-реност. Ако едно нещо бъде дове-дено до прекомерност, то ще се окаже източник на зло. – Бахаулла - Послания на Бахаулла, 69. Най-голямата заплаха за природата на света е заболяването на човеш-кия дух, заболяване, което е беля-зано от прекомерното значение на материалното и от самоизтъкване-то, което ни пречи да работим като една общност („Състояние на пла-нетата – 2013, с. 288; Състояние на планетата – 2010, с. 58

В историята духовната поквара е свързана с прекалената привързаност към трупането на материални блага. Затова консу-маторската стихия продължава да движи развитите икономики. Новият кентърберийски архиепископ Роун Уйлямс казва, че укро-тяването на културата на потреблението ще бъде в центъра на дейността му като глава на американската църква. Папа Йоан Па-вел II определя стратегическа цел на папството си намаляването на консуматорските нагласи в културата на развитите страни. Почти всички религии проповядват илюзията на удовлетворени-ето, осигурено от земните богатства, продължават да се борят против инерцията на консуматорството. В Шриланка от 1958 г. насам народното движение за развитие, наречено „Сарводая Шрамадана”, пропагандира програми за развитието на селата, които обединяват материалното и духовното развитие. Движе-нието, чието име означава приблизително „пробуждане за всич-ки чрез споделяне”, мотивира селските жители да участват в раз-лични проекти – от изграждането на тоалетни до създаване на предучилищни и културни центрове. Движението обхваща поло-


82

вината от 24 000 села в страната и е най-голямата неправителст-вена организация. Неговият успех се дължи на две от големите качества, които има религията, за да помогне на развитието – мотивиращата сила на религиозните принципи и способността да създава и използва „социален капитал” за целите на развити-ето. Будистките принципи са в основата на движението „Сарво-дая” за развитието и от тези принципи се ръководи етиката на потреблението. Според будистките разбирания, целта е духовно пробуждане или просветление, което изисква човек да умее да регулира желанията си – източника на всички човешки страда-ния, според Буда. Това, на свой ред, изисква духовно отделяне от материалните неща, така че индивидът да бъде безразличен към тях, което означава нито алчен за тях, нито да ги отхвърля. Това състояние на безразличие е трудно да се постигне в култу-рата на масовото потребление, където рекламодателите пред-намерено объркват потребностите с желанията и поощряват ламтежа. „Сарводая” разглежда потреблението като средство – то осигурява материалната основа, която поддържа духовното усилие за постигане на просветление. Една от характерните осо-бености на „Сарводая” за развитието се състои в това, че нед-вусмислено и преднамерено се включват не само материалните реквизити за достоен живот, но също и образователни, социал-ни, културни и духовни потребности.

С развитието на индустриалната цивилизация в Западна Ев-ропа във философията на Новото време се очертава проблемът за „разумните потребности на личността” в различни версии: „разу-мен егоизъм”, „разумен хедонизъм” и т.н. В моралната филосо-фия на много религиозни и светски идеологически системи за та-зи цел се използва думата „благоразумие” в смисъл на житейска мъдрост, чувство за мярка, разумен подход, умереност. Първо, не е случайно тяхното появяване именно в условията на потребител-ската цивилизация в Западна Европа, и второ – възраждането на подобни изисквания (добродетели) с ново съдържание, не е ни-що друго, освен своеобразен бунт на разума срещу разложение-то, което постепенно обхваща всички сфери на живота и постоян-ното засилване на властта на тези, които са носители на разложи-телните процеси в обществото. И, не на последно място, това е


83

важно послание, с което се припомня истината, че обществото не само трябва да задоволява потребностите, но и активно да ги формира, като поддържа и стимулира „разумните потребности” и се стреми да неутрализира онези, които противоречат на прог-ресивното развитие. В бъдещото общество, казва Енгелс, „на все-киго ще бъде осигурено задоволяване на неговите разумни пот-ребности във все по-големи размери”.

Разумността на човешките потребности е въпрос на осъзна-ване на съчетаване на интересите и правата на обществото и ко-лектива. Във връзка с това заслужава специално и да се отбележи, че в своята политическа философия Шарл Монтескьо описва об-ществена уредба, при която „разкошът”, който е противен на духа на умереността, ще бъде отстранен от държавата”.

Задоволяването на потребностите в рамките на личния трудов принос е друг критерий за разумността на човешките потребности. Следователно, критерият за разумността на пот-ребностите е не само въпрос за морала и културата на личност-та, но и на разбирането на качеството на живота. Нравствената зрелост на личността се проявява и проверява при избора на средствата и начините за задоволяване на материалните и ду-ховните потребности. Когато задоволяването на материалните потребности се превръщат в символ, когато стремежът за по-добряване на жизненото равнище прерасне в противополож-ност, във вещомания (потребителски хедонизъм), това неиз-бежно води до разрушаване на човешката духовност. Както на-растването на потребностите, така и засилването на тяхната „ра-зумност”, придобиват истински смисъл и съдържание само кога-то водят до всестранна самореализация на личността, до раз-гръщането на активното и творческо отношение на човека към действителността. В това, впрочем, се състои и основното изиск-ване на устойчивото развитие.

В политически план това означава, че демократичните пра-вителства съществуват, за да служат на народа, а не да узурпират властта на суверена и че негово право е да контролира дейността на правителството. Демократичните държави предоставят на гражданите си много свобода, включително свободата да не се съгласяват с действията на правителството и да ги критикуват.


84

Гражданството в демократичните страни изисква участие, коректност, последователност, решителност и търпение.

Гражданите, споделящи ценности, признават, че те имат не само права, а и задължения. Най-главното от тези задължения е спазването на закона. Други примери на гражданска отговор-ност включват заплащане на данъци, признаване на властта на избраното правителство и уважение към правата и свободите на онези, които се придържат към различни възгледи.

Гражданите, споделящи демократичните ценности, трябва да носят и определена отговорност пред своето общество, ако искат да извлекат полза от него за защита на своите права.

В гражданските общества хората трябва да бъдат активни, а не пасивни, доколкото знаят, че успехът или несъстоятелността на правителството са тяхна отговорност, а не на някой друг. На свой ред държавните служители трябва да разбират, че към всички граждани следва да се отнасят като към равноправни членове на обществото, а също така, че корупцията няма място в условията на демократичното управление.

При демократичната система недоволните от своите ръко-водители хора имат достатъчно свобода да се организират и по мирен път да говорят за промени или да настояват за провеж-дане на срочни избори за смяна на споменатите ръководители.

За да бъдат полезни, демократичните системи се нуждаят от нещо повече от това да бъдат избрани за дадено време от граж-даните чрез гласуване. На тези системи е необходимо постоянна проява на внимание от страна на голям брой граждани. Те трябва постоянно да отделят време на тези системи и да им демонстри-рат своята привързаност, а също така, на свой ред, гражданите да се обръщат към правителствата за защита на своите права и сво-боди. Но те се включват в частни граждански организации, които споделят техните интереси, религии, етническа култура, акаде-мично образование, занимание със спорт, изкуство или литерату-ра, усилия по благоустройство на своите райони, международен студентски обмен, или стотици други дейности. Дълг на гражда-ните е да дават своя влог за обогатяване и укрепване на своята демократична страна, участвайки активно в структурите на граж-данското общество и тяхната дейност.


85

Така се формира гражданска етика – нова културна нагла-са, отразяваща една нова етика на духа, даваща шанс на граж-данското общество да се превърне в общност от личности – бо-гати, енергични, проникнати от универсалните ценности, прин-ципи и на екологията, приоритети и императиви на екологията. Изграждането на добродетели у човека и вярата в тяхната сила и ценност за облагородяването на нравите, оттам за формирането на нова култура и ново качество на живота предполага изработ-ката и на нов модел на личността. Постигането на такава цел е възможно чрез дълбоко обновление на обществото.

Принципът на благородството е заложен в стремежа на всеки от нас към щастие и справедливост. Той е в основата на постоянния стремеж за самоусъвършенстване на личността и обществото като цяло. Практическият резултат от това ще бъде нова хуманистична цивилизация. Пълният разцвет на духовната култура, съзнателното, но и творческото приобщаване на цялото общество към най-добрите образци и към най-високите върхове на собствените и световните ценности са необходими усилия, за да се превърне всичко това в реалност.

Това ново духовно и нравствено състояние предполага ра-дикална промяна и в подхода ни към смисъла на човешкия жи-вот, към универсалните категории, които определят съдържани-ето на човешкото битие, неговата логика, т.е. на светогледа на цялата философска култура.

Нашата национална етика предполага да се утвърдят опре-делени основни принципи на гражданското общество.

Какво може и трябва да се направи? На първо място про-мяна в начина, по който мислим и се отнасяме към природата, възприемане на Човека като част от една синергетична система, превръщайки „Ерата на консумация и удобство” в „Ера на отго-ворност”, възприемайки интегриран подход, чрез който живеем и осъществяваме себе си. Оттук произтича нуждата по достойн-ство да оценяваме ролята на религиозните общности в контекста на третираната тема. Не бива да се подценява фактът, че храмо-вете или обредните сборища служат като канали за пласмент на принципите на глобалната солидарност.

За формирането на религиозните представи за природата и


86

околната среда съществена роля играят древните учения, пре-дания и легенди, а и идеите на Платон и Аристотел. Това особе-но ярко е изразено в християнството и исляма – двете най-големи световни религии, както и идейни разклонения като иси-хазъм, бахайство, алевизъм и други, които в определен смисъл са придобили светски и философски измерения. Известно е, че в далечни времена са създадени легенди, свързани с мита за „Зе-мен Рай” тук на Земята, преминали по-късно във основните ми-тологични форми. В тях „Раят” е описан като градина, в която чистият въздух, красивата природа, изобилието на природните дарове и безсмъртието на човека са основните характеристики. Тези легенди са съхранявани в продължение на хилядолетия предимно сред индуистите и будистите, които и днес вярват, че Раят е на Земята, че човек може да живее в него тук, че входът към него е скрит зад огромен водопад в дълбоки планински клисури, още недостъпни за човешки крак. Тази легенда се свързва с Шамбала (Шангри-Ла) – рая на Земята. Тази тайнстве-на страна е райската долина, населена с безброй животни, но и хора, непознаващи враждата и старостта. Съвременната наука предлага сериозни аргументи в полза на съществуването на та-кава част от земното кълбо, запазена от нашествието на индуст-риалната цивилизация.

Настъпващите изменения в мисленето на съвременния чо-век го заставят да търси нови отговори на въпроса за смисъла на човешкото битие, за предназначението на нашия живот. Безс-порен факт обаче е, че се изменя сърцевината на нашите убеж-дения. Това Сколимовски нарича „теологична еволюция”, наред с другите етапи на еволюцията – геологичен I (Лайъл), биологи-чен II (Дарвин), концептуален III и теологичен IV (Сколимовски).

Теологичната еволюция, пише Сколимовски, ражда нова теология, наречена „екотеология”, но и ориентирана към сът-ворението. За екотеологията „светът е в процес на непрекъснато превръщане. Ето защо, бидейки несъвършени, ние постигаме избавление чрез собственото си творческо усилие като създава-ме смисъл вътре в себе си, като участваме във формирането на нова парадигма за смисъла на човешкия живот. Така се появява нов духовен феномен – подход от религия в деистичната теоло-


87

гия към духовност, основана на хуманистичния потенциал на екологическата планетарна етика и благоразумие.

През последните години на ХХ век обаче все по-често и по-настойчиво се набляга на хуманистичните аспекти на екологи-ческите проблеми.

За японския учен Дайсаку Икеда големите злини, разяжда-щи нашата цивилизация, са алчността, която е присъща на са-мия живот, войната и несправедливостта, които са стари колко-то цивилизацията, а също изкуственото разрушаване на природ-ната среда. Според него, „алчността е личен проблем на инди-видуалното човешко същество, войната и несправедливостта са злини между човешките същества в социален план, а разруша-ването на околната среда засяга отношенията между човека и природата. Нравственият катарзис предполага преодоляването на тези злини, подобрявайки нарушената хармония на отноше-нията на човека в трите насоки. Ако първо сложим ред в себе си, несъмнено за нас ще бъде по-лесно да установим равновесието и на останалите две отношения. Не са нужни допълнителни до-казателства за това, че болният дух ражда злобата, насилието, пошлостта, агресивността спрямо всичко в света.

Осъзнаването на тази истина е една от задачите на съвре-менната култура. В определен смисъл културата се характеризи-ра с нарастване на информационния обмен. Това засилва вът-решната интензивност на връзката между хората, а и между тях и природата. Това, от друга страна, формира един единен ко-лективен интелект или колективен Разум. Разумът, Паметта, Волята като съдържание на духовния свят на човека, обусла-вят „духовния императив” като приоритетно начало в по-нататъшна биологическа и социална еволюция на човека и чо-вечеството. Защото духът, човешкият дух остава единст-веното нещо, което човек все още е в състояние да промени, за да спре разрушителната стихия, обхванала модерни свят.

Тези разсъждения пораждат в съзнанието ни изумителни видения. „Някъде назад в мрака на хилядолетията лумва първи-ят запален от човека огън; обязден е първият жребец, започва да се търкаля по Планетата първото колело. Следвайки пътя си, човечеството открива и започва да използва най-различни зако-


88

номерности, лежащи в основата на съществуването на нещата. Страшни сили се оказват в ръцете на хората. Огънят гори (изга-ря) изградените от тях домове, върху жребците препускат мрач-ните орди на завоевателите, колелата носят сеещите смърт бой-ни колесници… Но човекът не само избива със силата на все по-страшни оръжия животните на Планетата, но той убива и ближ-ния си. Създадените от него машини дълбаят недрата на Земята, опустошават повърхността й, унищожавайки неповторимото многообразие на живота. Човек все повече се опиянява от мощ-та си, която изглежда, че няма граници. Мощни фабрики и заво-ди никнат едни след други, бълвайки черен отровен дим, а не-щастни поети го възпяват като символ на прогреса. Димът пок-рива градове и поля, закрива слънцето”.

Впрочем, могъществото на човека идва твърде рано. Той изучава тайната на смъртта, преди да е разбрал тайната на жи-вота. Става много по-изкусен, отколкото в съзиданието. Тръгва безразсъдно срещу Природата, която го е родила, без да е осъз-нал нейните същински закони.

Цицерон (106-143) пише: „в действителност един истински закон – този на разума, който е в съгласие с природата и се отнася до всички хора, е и неизменен и вечен”4. Отначало този закон се обвързва с божията воля. По-късно тази теологическа парадигма се трансформира в нарастващо убеждение, че човек се мотивира от два различни, а и противоречащи си принципа - алтруизма и егоизма. През ХVIII век тази единна морална рамка се обвързва с идеята за духовната привързаност и естествена симпатия, върху която се основава идеята за гражданско общество.

Концепцията за устойчиво развитие стимулира формулира-нето и на нови принципи и тяхното популяризиране, с които следва да се съобразяваме. Американецът Бари Комонер – в съ-чинението си „Затвореният кръг: природа, човек и технологии” (1971 г.) – пък формулира четири фундаментални закона на еко-логията: 1. всичко е свързано едновременно с всичко; 2. всичко това трябва да намери място някъде; 3. природата знае най-

4 Цит по: Селигман, А. 1995. Идеята за гражданско общество. С., с. 30.


89

добре какво да се прави; 4. всичко, взето от природата, рано или късно се заплаща.

В резултат на пренебрегването на тези закони, принципи възмездието не закъснява: затова и живеем в отровен свят – с отворен въздух, отровена вода, отровена земя. Като че ли Все-лената оставя неразумното си дете – човека, сам да разбере тра-гедията на своето безразсъдство. Безразсъдството, наречено на-силие. Насилие над природата, над другите живи същества, над себе си.

Разумът открива закони, създава сечива, конструира машини, твори поеми и химни, но през цялото време върви ръка за ръка с насилието.

Сега е от изключително значение човекът – този, който сти-га в своето безумие, в своята жажда за богатство и печалба до ръба на пропастта, експлоатирайки безпощадно както природа-та, така и себеподобния, или че сега вече никой друг, освен него, не може да го спаси. Всичко е в неговите ръце. Ключът на спасе-нието е в неговия дух – съзнание, самосъзнание, разум, воля, т.е. духовния му свят. Духовният свят ражда човешката актив-ност. Огромното разнообразие на духовния свят на човека пред-ставлява определена цялостност. Тази цялостност се основава на „колективното” начало (солидарност), т.е. на механизма на вза-имодействието и взаимозависимостта. От своя страна това води до възникването на обществени структури и до появата на нови противоречия.

Само при човека този механизъм предполага едновремен-но индивидуално разнообразие на задачите, възникващи пред групата. Това осигурява нейната хомеостаза (динамично вът-решно равновесие).

Американският автор Ал Гор въвежда нов термин – „вът-решна екология”. За съжаление, подчертава той – вътрешната ни екология е вече сериозно разклатена, защото промените, по-родени от научно-техническата революция, са нарушили предс-тавата ни кои сме и каква е целта на нашия живот. От тези пози-ции той говори за необходимостта от нов „екологизъм на духа”.

Вече е очевидно, че екологическата криза е преди всичко криза на стойностите, криза на духа. Много автори се интересу-


90

ват от причините за нея. Според едни тя се дължи на факта, че християнската традиция приписва божествено предназначение на нашата власт да разполагаме по своя воля над природата. Според други, причината е в разделението между наука и рели-гия, продължило 350 години. Вината за това се приписва и на Николай Коперник и Галилео Галилей, на Декарт и Франсис Бей-кън. Ал Гор смята, че причината за духовната криза на човечест-вото по-скоро е в задълбочаващата се пропаст между мисленето и чувствата, между интелекта и благородството, между силата на машините и мъдростта на човешкия дух. Именно моралната схизма е притъпила съвестта на нашата цивилизация. Много по-рано френският хуманист Алберт Швайцер формулира това яв-ление като разминаване между науката и етиката.

Истината е очевидна: днес човечеството участва в масов и безпрецедентен експеримент с естествените системи на светов-ната околна среда, като обръща малко внимание на моралните последици.

Така, вместо да изпълняваме своята мисия на главен „гра-динар” на света, отредена ни от самата еволюция, ние ставаме участници в една трагедия с непредсказуеми последици за све-та, за човечеството и за всички форми на живот върху нашата планета.

Загубата на чувството за святост, примирението със злото, масовите злоупотреби на техниката със световната околна среда може да се обяснят с погрешния възглед за мяс-тото на човешкия живот. Най-важно е, че на съвременния чо-век му липсва духовно усещане за неговото място в природа-та. Това е липса на чувствителност към промените на Земя-та, причинени от разрушителната цивилизация. Ние сме рожба на тази цивилизация. За това и сме чужди на така нужната чувствителност към нейните престъпления. Нова проява на лицемерие и нов опит да се тласне човешкият дух в погрешна посока е внушението, че е възможно да възвърнем святостта на Земята само ако я признаем за творение на Бога. По-ясен и по-близък до истината е папа Йоан Павел II, който на 8 декември 1989 г. казва: „Съвременното общество няма да на-мери разрешение на екологичния проблем, ако не се вгледа се-


91

риозно в начина си на живот. На много места по света общест-вото е отдадено на непосредствено задоволяване на потребнос-тите си и на консумация, но и е безразлично към щетите, които причинява”. В това главата на католическата църква вижда „дълбочината на моралната криза сред хората. Става все по-ясно, че същността на третирания тук проблем е в порочността на съвременната цивилизация, подхранваща разрушителните сили у човека в гонитба на печалби и богатства без оглед на це-ната, заплащана от човечеството. И наистина, каква е стой-ността на екологията на околната среда без да е очистена душата на човека: какъв е смисълът на усилията ни за борба с ерозията на земята, ако духовната ерозия вече е отворила път на разрушителната стихия на бездуховността.

Замърсяването на въздуха, почвата и водите нанесе непоп-равими вреди на природата. Отрицателните последици в тази по-сока се увеличават. Защитата и съхраняването на околната среда се превръща в основна задача на сегашното и бъдещото поколе-ние. На Изток нашите предшественици не се осмеляват да конт-ролират и изменят природата. Водеше ги чувството, че е доста-тъчно да живеят в мир и хармония с нея, а хората са разглеждани като части от природата и може би затова не изпитват нужда тя да бъде завоювана. Този подход господства много векове там. Нат-рупаната обща мъдрост и опит ще ни помогнат в намирането на верния път, в нарастването на духовното и материалното ни бла-гополучие, в стремежа ни да живеем заедно и в хармония.

Хуманистите вярват, че имаме един единствен живот и за-това е важно той да е добър. Хуманизмът е секуларизация, съче-тана със сакралност. Човешкият разум е ръководната сила в жи-вота. Разумът е източник на човешките познания и практическа активност. Хуманизмът е система от правила и норми за пове-дение, изработени за обща полза. Човек прави себе си. Той е творение и творец едновременно.

В думата хуманизъм са съчетани генезисът (от лат. humus – земя, почва) и същността (от лат. homo – човек) на идеологията. Той е любов към всяка форма на живот, стремеж към хармония и съвършенство във Вселената, обществото и душата на човека. В един по-широк контекст, хуманизмът е опозиция срещу раз-


92

рушението и срещу потребителската стихия; той е признаване на върховенството на творческото начало в човешкото битие, дока-то в по-тесния смисъл е любов към човека като върховна цен-ност на битието, като самобитие.

Екологическата философия, съчетана с концепцията за ус-тойчиво развитие, е призвана да утвърждава в съзнанието на съвременното човечество няколко основополагащи положения:

1. Екологизацията на мисленето е духовен еквивалент на хармоничното взаимодействие на човека с природата;

2. Святото отношение, т.е. сакралността е израз на прекло-нение пред уникалността и неповторимостта на живота и човека като негова върховна проява;

3. Главното предназначение на човека е да придава смисъл на Вселената, след като тя го е създала;

4. Задоволяването на потребностите на настоящето, без да се рискува възможността бъдещите поколения да задоволяват своите нужди;

5. Бъдещето принадлежи на екологически функционира-щото гражданско общество.

Така се осъществява мечтата за хармонично съчетаване на висока екологическа култура, ефективно функциониращо граж-данско общество и концепцията за устойчиво развитие. Това е и абсолютният духовен императив на ХХI век, чиято практическа реализация властно изисква формирането на светоглед с универ-сална приложимост и с хармонично съчетаване на благородство-то на духа с нарастващата сила на нова иновационна култура.

ЦИТИРАНА И ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Адлер, А. 1997. Смисълът на живота. Пл. Ал Гор. 1995. Застрашената Земя. Екологията на човешкия дух. С.. Амосов, Н. М. Выживет ли человечество? – В „Вестник АНСССР, М. 1993. Бел, Б. 1994. Културни противоречия на капитализма. С. Близнаков, Г. 1995. Накъде човече? С. Граднър , Г. 2003. Да превърнем религията в търсене на устойчив свят. Състо-яние на планетата. Състояние на планетата 2010. Гидънс., А. 1998. Третият път. С.

93

Гумилев, Л. Н. 1993. Этногенез биосфера Земли. Ленинград. „Демократически преглед”, Зима, 1998-1999. Додел, Р., Агаджио, Н. Л. 1988. Човекът – смисъл и съдба. С. Избрано от Писанията на Абдул Баха. С., 1998, с. 270. Загоров, О. 2000. Увод в екософията. Философски проблеми на екологията. С. Кочергин, А., О. Марков, Н. Василев. 1987. Экологические знания и сознание. Новосибриск. Куракина, О. Д. Руският космизъм и християнската екология – начало на Нова-та епоха – Новата култура, бр. 12 (31), 15 юни 1998. Кардашев, Цв. Инварианти в екологичната етика на славяните и западните цивилизации – Новата култура, бр. 14, 20 юли 1998. Маркузе, Х. 1997. Едноизмерният човек. Изследване върху идеологията на развитото индустриално общество. С. Мойсеев, Н. 1990. Человек и ноосфера. М., Сб. „Стратегия выживания: Кос-мизм и экология”. М., 1997 и др. Руский космизм и ноосфера. М., 1989. Селигман, А. 1995. Идеята за гражданско общество. С. Световните цивилизации. Т. 2. С., 1998. Сколимовски, Х. Екотеология. Към религията на новото време. В: Екологични предизвикателства на бъдещето. Сб. С., 1998, с. 54. Стратегия выживания. Космизм и экология. М., 1997. Тофлър, КЛ. Десетте рани на Земята – 24 часа, бр. 195, 22 юли 1999. Томов, А. 1996. Четвъртата цивилизация. С., Тофлър, А., Х. Тофлър. 1995. Новата цивилизация. Политиката на Третата въл-на. С. Тофлър, А. 1991. Третата вълна. С. Третякова, Л. Г., Г. А. Ягодин. 1998. Экологическая составляющая в гуманитар-ном образованией. Вестник Международного университета. Серия „Право”, М. Учение В. И. Вернадского о ноосфере”. М., 1988. Фром, Е. 1968. Революция на надеждата. С. Фъргюсън, М. 2000. Съзаклятието Водолей. С. Хоутън, Дж. 1996. Глобалното мислене. С., с. 157. Християнство и экология. Сборник статей. Санкт Петербург, 1997; Хънтингтън, С. 1999. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на но-вия световен ред. С. Хьол, Л. Заглер. 1999. Теории личности. М. Швайцер, А. 1990. Култура и етика. С. Yilmaz, M. N. 1995. Islamda ςevrecilik ve ςevre. – DAD, Sayi; 54, s. 7.

94

ЕКОЛОГИЧНО СЪЗНАНИЕ И ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ

Даниела Василева

Опитите за конструиране на модели за бъдещето на чове-чеството заемат важно място в теоретико-футурологичните раз-работки на редица изследователи и учени, както в миналото, та-ка и днес. Затова и идеите за устойчиво развитие, опазване на околната среда и за формиране на екологично съзнание са не-изменна част от съвременните модели за бъдещето на човеш-кия род. Днес думата „екология" означава много в съзнанието на всеки човек. С нея изниква представата за чиста, сигурна и безопасна за човека околна среда. Екологията обаче се асоции-ра по дълбок екзистенциален начин и с екологични рискове, със събития, които биха могли да застрашат нас и нашите близки. Затова е остра нуждата от осъзнаване на нуждата от повишаване на нивото на екологичната култура, което е пряко свързано с придобиване и усвояване на екологично възпитание у хората.

Екологичното съзнание – в търсене на разумен баланс между индивидуални и обществени интереси

Спасението на планетата зависи и може да стане единстве-но от човешка дейност, базирана на осъзнаване на природните закони и, че човекът е част от природата: действията и взаимо-действията му с природата следва да са морално-екологичен процес, свързан с екологичното съзнание, възпитание и култура. Този процес не бива да е стихиен и едностранен, а съзнателен, целеустремен, планирано развиващ се процес на взаимодейст-вие между хората и планетата. В условията на бързо надигаща се екологична катастрофа съдбовно значение има ролята на еколо-гичното образование и възпитание. От чисто биологична наука през 60-те години на миналия век, екологията се трансформира в общочовешки проблем, засягащ цялото население на Земята. За-това екологичният подход е вече задължителен за всички хора. А въпросите на екологията следва да се разглеждат заедно с тези за нравственото възпитание, особено на младите хора, израсли в общества, претърпели трансформации от държавна към пазарна икономика, тъй като в този преход ролята на възпитанието и гра-


95

дежа на ценностната система пострада тежко. Екологичното съзнание притежава различни видове функ-

ции – познавателни, мотивационни, неформални и институцио-нални, регулиращи, възпитателни, идеологически, и пр., които се реализират на различни нива, в съответни форми, темпове, мащаби и с конкретни моментни/трайни телеологии.

Според младият руски учен Дамир Володин, екологичното съзнание е много важно за процеса на изграждане на цялостно-то обществено съзнание, поради което не съществува само за себе си, а в пряка взаимовръзка с човека, природата, екология-та, битието и съзнанието. За него могат да се предложат поне две основни методологически връзки: „човек – природа” и „съзнание – екология”, които сякаш не будят никакво съмнение, но пък и демонстрират двойствената природа на екологичното съзнание, която твърде ясно се забелязва във всички отношения между жизненото пространство и екологичното съзнание.1

През последното десетилетие и в България все по-често се поставя като важен обществен и научен интерес и въпросът за екологичната култура в съвременното ни общество. Общест-вото все повече се интересува от състоянието на околната жиз-нена среда. Чувствителността му към статуса на природните ре-сурси и стремежът му към устойчиво развитие на обществото вече не са в далечната периферия на публичните дебати. Нужно е многопосочно познание, оценяване, анализиране и интерпре-тиране на тази проблематика, защото нищо в природата не ста-ва само за себе си, а човешките действия водят до екологични промени, касаещи вече и оцеляването на човечеството.

Съвременното общество вече сякаш е проумяло, че осигу-ряването на бъдещето му е пряко свързано с опазването на еко-логичното равновесие и то не в някаква необозрима историчес-ка перспектива, а още тук, сега и спешно. Днешното българско общество започва, макар и бавно, да разбира важността и зна-чимостта на този процес, а това е свързано с „посяване" и „отг-леждане" в съзнанието, поведението и бита на хората на пра-

1 Володин, Д.З. 2018. Эволюция экологического сознания: от утопии к науке. Санкт Петербург.


96

вилна екологична култура. Това би могло да се случи и с градеж на ефективно действащо екологично съзнание, ориентирано към разбирането, че, с оглед на задаващата се еко-катастрофа, далеч преди икономиката и финансовите пазари трябва да стои формирането на екологично съзнание и екологична култура, во-дещи и гарантиращи устойчиво развитие на обществото. Ярък пример за това е началото на екологичното движение в Бълга-рия, поставено на 28. ІХ.1987 г. в Русе, когато се организира и първият граждански протест срещу безразличието на автори-тарно-партократичния режим към системното обгазяване на града от румънска страна, организиран от няколко смели жени. Именно осъзнаването, че екологичното равновесие е силно на-рушено, дава мощен тласък и на това събитие, а и поражда след себе си поредица такива граждански инициативи.

Екологична култура - проблеми и перспективи /или/ природа и функции

В условията на надигаща се екологична катастрофа в свето-вен мащаб огромно значение придобива ролята на екологично-то възпитание и екологичната култура на хората. Този проблем е осъзнат в развитите държави, където опазването на околната среда вече от десетилетия е приоритетен въпрос, както в общес-твото - като гражданство, така и на ниво политически управлен-чески решения и административни практики. Това осъзнаване започва още в ранна детска възраст, с полагане на солидна ос-нова в детското съзнание. А един пример за успешно ранно дет-ско екологично възпитание може да бъде даден с един от пио-нерите в този ракурс – Финландия, където опазването на окол-ната среда е приоритетна политика и още от ранна детска въз-раст се полагат огромни усилия за формирането, но и за разви-тието на нужната екологична култура. Придобиването на еколо-гично възпитание и култура е дълъг и сложен процес, течащ по целия житейски път на човека. То е свързано с придобиване на нови знания, умения, навици, добродетели и жизнена филосо-фия. Всеки човек и по всяко време може да бъде пре/възпитан спрямо неговото лично виждане и ангажимент към опазването на околната среда и придобиване на екологична култура. Из-


97

следванията на връзките и зависимостите между човека и при-родата съвсем не са нещо исторически ново - те са намирали място винаги в научната мисъл и социалната практика, а днес перспективата е по-друга.

Съзряването и приемането на факта, че Земята е наш, общ и единствен дом, за жалост, са много бавни, а и с противоречив характер. Тъй като пътят, извървян до осъзнаване на тези прио-ритети, не е никак лек, но веднъж осъзнато, че такава обществе-на необходимост съществува, той може да поеме правилния обществен курс. Съзряването на индивидуалното и колективно-то съзнание, водещо до появата на феномена екологично съз-нание, би могло да съществува единствено при едно доста ак-тивно гражданско общество, готово да осъзнае правилно и ком-плексно важността и значимостта на взаимовръзките между чо-века и природата; това съзнание се възпитава ежедневно, и то, от своя страна, прави въпроса за изследване на екологичното съзнание мултидисциплинарен.

Към авторите, които с трудовете си допринасят да се прос-леди генезиса на екологията като наука, преминаваща през раз-лични етапи, за да стигне до това да изучава феномена „еколо-гично съзнание", са имената на учени или творци като Д. Дидро, И. Кант – в епохата на Просвещението, Г. Кан, А. Тофлер – в епо-хата на постмодерността, и много други емблематични изследо-ватели, допринесли за формирането и развитието на идеята, че екологията е специална наука, която изучава комплексно взаи-мовръзките между човека и природата.

Важна причина за изследване на феномена „екологично съзнание" в съвременното гражданско общество е и фактът, че екологичната проблематика се превърна в глобална, тъй като развитието на всеки икономически отрасъл - бил той промиш-лен или стопански, е нерядко свързано и с остри нарушения на екологичния баланс и влошаване на структурата на самата при-рода, а това, от своя страна, в много случаи води и до антропо-генна катастрофа, в т. ч. и с геологически характер. Като пример за такава промяна в структурата на природата може да се посо-чи повишаването или понижаването на подпочвените води, кое-то е процес в резултат от човешката дейност. Друга причина, за-


98

ради която екологическият проблем все повече се превръща в глобален, се състои в това, че двупосочността на влиянията - чо-века със своята дейност или бездействие - променя сериозно природата, която стремително и необратимо се променя, а това в глобален мащаб води и до тежки трансформации в природата на човека.

Тъй като екологичните проблеми отдавна вече са надхвър-лили пределите на една държава и един регион, и дори се счита от редица изследователи, че те са станали много сериозни и да-же опасни глобални проблеми, затова трябва да се обърне осо-бено внимание и на глобалното гражданско общество. А това е така, понеже качеството на гражданската активност е пряко свързано с изграждането и възпитаванего на глобално еколо-гично съзнание, в т. ч също и на територията на България, т.е. и в съвременното българско общество.

При разглеждането и анализирането на доста сложния фе-номен „екологично съзнание” непременно трябва да се хвърли и своеобразен мост между него и ролята на гражданското об-щество при формирането на екологично съзнание в съвремен-ното българско общество, в частност, но и в глобален мащаб. Съвременни аспекти на диалектиката на екологичното

съзнание и гражданското общество Изследването на гражданското общество следва да хвърли

необходимата светлина върху идеята за него, която става все по-актуална за разбирането на съвременния политически, икономи-чески, социален, културен и морален живот. Затова изтъкнати световни учени и изследователи на идеята за гражданското об-щество, като Чарлс Тайлър, Едуард Шийлс, Майкъл Уолсън и Да-ниъл Бел, се връщат към класическото понятие за гражданско общество в опитите си да обяснят явления като революциите в Източна Европа през 1989 г., природата на „постмодерното" об-щество във високо-индустриалните страни на Европа или Съеди-нените щати в края на двадесети и началото на двадесет и първи век.

В успешното функциониране на гражданското общество важна роля играе връзката между свободата и гражданските


99

добродетели, между правната култура и държавното управле-ние, между морала и политиката. В тази връзка Чарлс Тейлър изтъква, че идеята за гражданското общество е част от всяка продължителна борба за свобода в съвременния свят, имаща дълга историческа биография, започваща още от Шот-ландското просвещение.2 Адам Селигман пък разглежда граж-данското общество като особена колективна цялост, съществу-ваща извън държавата. Това схващане за гражданското общест-во е решаващо в историята на западната политическа мисъл.3 Съществуването на демократично, свободно и равнопоставено гражданство, т.е. на автономен и активен индивид, е това, което прави възможно съществуването и на гражданското общество изобщо. Би могло даже и да се каже, че със сигурност има и много тясна връзка между гражданското общество и автономна-та гражданска сфера.

Много често понятието „гражданско общество" се използва като синоним на различни явления. В представите на някои то е до такава степен фаворизирано, че се разглежда като синоним на демокрацията и демократичното развитие. За да се разбере то обаче, следва да се анализира в неговото съотношение и взаимоотношение с държавата. Взаимовръзката между граж-данското общество и държавата е този особено важен елемент от развитието на съвременната демокрация. Градивното граж-данско общество трябва да бъде коректив, но и партньор на държавата. Както пише Жан-Жак Русо за „общата воля" като синтез, а не прост сбор от индивидуални воли. В този ракурс върховното предназначение на гражданското общество е да из-работи механизмите и изгради културата, които да осигурят въз-можностите за поглед върху интересите на отделните индивиди, но през призмата на общия (т.е. обществения) интерес.4

В историческата епоха, в която живеем, би следвало да но-сим вече не само последствията от собствената си екологична

2 Селигман, А. 1995. Идеята за гражданското общество. С., с.12. 3 Пак там, с. 15-16. 4 Срав.: Ананиева, Н. Държава – гражданин – гражданско общество (Рисковете от Бермудски три-ъгълник). - В: Европейски ценности и гражданско общество. С., 2008, съст. М. Мизов, с. 31.


100

недобросъвестност, но и тежестта от екологичното незнание на миналите поколения. Тоест, ще трябва да заплащаме както за подобрение в настоящето, за устойчивост в бъдещето, така и за миналите екологични грехове, или дори престъпления към чо-вечеството. Екологично отговорното поведение вече практи-чески означава премислено, доброволно, целенасочено и пос-ледователно самоограничаване: отказ от немалко, доскоро твърде приятни или печеливши, вещи и дейности. Това обаче е неизбежно, защото природните ресурси изчезват все по-бързо или не достигат в нужната степен за съществуване на разни ти-пове общества. Наскоро бяха публикувани и данни, че човечест-вото е изчерпало/потребило до 30 юли 2018 г. своите ресурси за цялата година, т.е. от август месец 2018 г., ние живеем и черпим от ресурсите на земята, предназначени за бъдещето ни. Практи-чески, това означава, че човечеството започва да живее „на кре-дит", тъй като вече е изразходвало ресурсите, които Земята би могла да регенерира за цялата година. Такова крайно опасно състояние показват също данните на международната научно-изследователска организация „Global Footprint Network."5

Денят, в който човечеството усвоява всички ресурси за го-дината и почва да надпотребява, за съжаление, настъпва все по-рано при всяка следваща година, тревожно, но и аргументирано посочва тази организация. А това включва обезлесявания, суши, недостиг на прясна вода, ерозия на почвата, загуба на биораз-нообразие и натрупване на въглероден диоксид в атмосферата.6

Свръхпотреблението на хората все още не се осъзнава и като отговорност от отделният индивид. Все още, като социални съ-щества, ние, хората не сме готови за такова „самопожертвовател-но" поведение. Екологичните активисти все по-често и по-силно алармират за функциониращите и задаващите се кошмарни еко-логични опасности, обаче широката общественост приема сигна-лите за промяна с голяма резерва. Макар екологичните въпроси да са известни на мнозинството хора, а и медийната информация за екологична недобросъвестност, или за екологичните щети да се 5 https://www.investor.bg/drugi/338/a/ot-dnes-chovechestvoto-jivee-na-kredit-na-zemiata-244088/ 6 http://www.footprintcalculator.org/


101

приема доста отрицателно, обществото като цяло все още не е го-тово, желаещо, или способно да се самоограничава. Хората масо-во проектират екологичната отговорност най-вече извън периме-търа на собствената си жизнена активност: някой друг е длъжен да следи, санкционира, подобрява и прави разходи. Съвременна-та наука за обществото нарича „институции” социалните меха-низми, формиращи, регулиращи и канализиращи дейността и по-ведението на хората в посока, изгодна за функционирането на цялостния социален организъм или поне на определена човешка група. Тези институциите, за разлика от популярното схващане, не се препокриват с термина „организации”. Те са на първо място модели - установки в психиката на хората, а затова се съотнасят и с понятието „култура”. Само чрез изграждане на подходящи, съз-нателни и ефективно действащи институции ще може да се пос-тигне личностна, групова и дори обществена отговорност, пре-допределяща успехите и на глобалната екологична политика на отделните правителства. Проблемът е много сериозен, а и доста труден. Затова едва тепърва започва да проличава нуждата от формирането не само на елитарна, а и на широко възприета нова екологическа мисловност, за да се постигне желаното устойчиво развитие. Все още не са и добре известни механизмите, инспири-ращи съвременния човек към екологична отговорност. А съвре-менният човек е превърнат от институциите на потребителското общество в опасен консуматор, на първо място.

Отклонението между декларираното и реалното екологич-но поведение е също един въпрос, който заслужава внимание. Често пъти се наблюдават силни противоречия в декларациите на индивида спрямо това, какво за него е опазването на околна-та среда и каква екологична култура притежава всъщност, и от друга страна неговите реални действия. Все по-често говорим за екология и еко-мислене, което мислене по-скоро е модна вълна, отколкото да е реална вътрешна убеденост в тази идея.

Както убедително доказва Алвин Тофлър, причината за даде-на социална реакция не може да се сведе никога само до една, независимо колко значима е тя, факторна променлива. В условия-та на доста висока неопределеност, верният подход е да се мисли комплексно и феноменологично. И вероятно би било грешка, пър-


102

вопричината за доброто екологично изпълнение в Северна Европа да се приписва единствено на строгия контрол или на законовите санкции, а после този модел автоматично да се пренася в реал-ностите на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа. За Бъл-гария, като че ли по-подходящ е харизматичният подход – нацио-нално специфични поведения, в крайна сметка, съществуват. Да-дено поведение, в случая екологично ангажирано поведение, да не е резултат само от наложен контрол, както е в случая - институ-ция - потребител, а осъзнато и напълно доброволно, от страна на гражданите, които осъзнават нуждата от реално екологично пове-дение, базирано да осъзнаване, а не на метода на пресата.

Живеем в епоха, в която трябва да носим вече не само пос-ледствията от собствената си екологична недобросъвестност, а и тежестта от екологичното незнание, безразличие, пасивност или дори вредна активност на миналите поколения, т.е. за това, кое-то вече е било нанесено като повече или по-малко сериозни ще-ти върху природата от нашите предци, било от незнание, или от незаинтересованост, а и дори, вероятно, от факта, че поколения-та преди нас не са вярвали, че е възможно такова гибелно из-черпване на ценните природни ресурси. В този смисъл естестве-но изниква и съдбовният въпрос – готови ли сме за екологична "революция"? Революция на екологичното ни съзнание, на при-родозащитната култура и на такъв модел на практически осъ-ществено възпитание, което цени и съхранява богатството на жизнената среда? Думата „революция" означава рязка и ради-кална промяна в реда и начина на живот на обществото.

От тази гледна точка е жизнено потребно да проведем нова дискусия за модела на развитие на света, а този модел безапе-лативно трябва да следва пътя на устойчивото развитие, както в научните, така и в политическите среди. Концепцията за устой-чивото развитие на нашата планета много бързо (след своето възникване) печели на своя страна редица известни личности, като например американския еколог Лестър Браун7, апелиращ

7 Лестър Браун е президент на Института по политика на земята във Вашингтон и един от създателите на концепцията за екологично устойчиво развитие. Основател е на института „Уърлдуоч", както и изтъкнат автор на поредицата научни доклади, посветени на темата за „Състоянието на планетата”.


103

за това икономиката на държавите да бъде така преориентира-на по начин, че да престане да е разрушителна към природата и водеща света към екологичен колапс. В книгата си „План Б 2.0. Да спасим планетата от стрес и цивилизацията в беда", Браун обосновава тезата, че глобалната икономика вече надхвърля възможностите на планетата, които я поддържат, а това все по-вече тласка и цивилизацията към упадък, или дори към колапс. Според него, хората вече са загубили реална представа колко много са се развили човешките дейности.

Ако преди век годишният ръст на световната икономика се е измервал с милиарди долари, сега той се мери с трилиони. А като следствие, потребяваме възобновяемите ресурси много по-бързо, отколкото те могат да се възпроизвеждат. Горите се свиват, водо-носните пластове спадат, риболовът е в криза; използваме нефта с темпове, които не ни оставят време да планираме какво ще пра-вим след това, а пък и изпускаме в атмосферата и парникови газо-ве много по-бързо, отколкото природата може да ги поеме.

Запазването на прогреса все повече зависи от радикална смяна на базираната на изкопаеми горива, центрирана около ав-томобилите и изхвърлянето на вредните им емисии, с коренно нова икономика, захранвана от различни и изобилни източници на възобновяеми енергии - вятър, слънце, геотермална, водное-лектрическа и биогорива. Спасението за човечеството е да наме-ри и въведе в експлоатация иновативни технологии, които да оси-гурят основните ресурси за живота от възобновяемите източници - модерни вятърни генератори, високоефективни хладилници, мащабни, но и икономични напоителни системи и пр.

Създаването на новата екологичноориентирана икономи-ка е възможно и с изграждането на всеки нов вятърен парк, пок-рив със слънчеви панели, с всяка нова фабрика за рециклиране на хартия и пластмаси, с разклонена мрежа от велосипедни пъ-теки и програми за презалесяване. Само така човечеството би могло да се придвижи към икономиката, която ще запази и усъ-вършенства посоките и мащабите на икономическия, а най-вече на социалния и културния прогрес. Тази икономика Браун нари-ча „зелена икономика". Тя е в пълен синхрон с идеята за устой-чиво развитие на планетата.


104

Нашата цивилизация на ХХІ век приема различни форми – социални, икономически, културни, екологични и политически. Една, определено нездрава и натрапчиво видима, илюстрация на всичките пет форми е все по-разрастващия се поток от все-възможни отпадъци, дело на икономиката на изхвърлянето. Ед-нократните продукти са измислени след края на Втората светов-на война като удобство и начин за създаване на работни места, а пък и за поддържането на икономическия растеж. Идеята е, че колкото повече стоки се произвеждат, а и изхвърлят, както твър-дят такива „аргументи”, толкова повече работа ще има.

Важно за такъв манталитет, а и поведенчески маниер е раз-бирането, че удобство е това, което продава успешно, т.е. масово, но и трайно еднократните продукти: вместо да се перат платнени кърпи или салфетки, консуматорите с радост посрещат еднократ-ните им хартиени варианти. Така се заменят носните кърпи с хар-тиени салфетки, кърпите за ръце с хартиени кърпички, платнените трапезни салфетки с еднократни и шишета за напитки, пълнещи се отново, с такива, които се изхвърлят, а торбичките за пазарува-не, с които носим у дома еднократните продуктите, вече са се превърнали в част от потока на боклуците, който поток вече е до-ри в пагубен мащаб дори в Световния океан.

Икономиката на изхвърлянето, обаче, е на път да се сблъс-ка трагично с геоложките ограничения на Земята. Освен че свър-шват местата за сметища близо до градовете, светът бързо губи евтиния петрол, използван за производство и транспорт на раз-лични видове еднократни продукти. Може би и още по-фундаментално е, че няма и достатъчно леснодостъпни олово, калай, мед, желязна руда или боксит, които да поддържат ико-номиката на изхвърлянето след поколение или две. Както сочат данните на организацията „Американски геоложки изследвания за икономически възстановимите резерви”, ако приемем годи-шен ръст от 2% в добивите, светът има оставащи само за 17 годи-ни залежи от олово, 19 години от калай, 25 години мед, 54 години желязна руда и 68 години боксит Ако предположим, че през 2030 г. вече има три коли за всеки четирима души в Китай, както е сега в Съединените щати, то Китай ще има 1,1 милиарда автомобили. В момента колите в света са 860 милиона. За да се осигурят необ-


105

ходимите пътища, магистрали и паркинги, Китай ще трябва да ас-фалтира територия, сравнима с тази, на която днес отглежда ориз. До 2030 г. Китай ще има нужда от 98 милиона барела петрол на ден. В момента в света се произвеждат 85 милиона барела на ден и е възможно добивът му да не расте.

Урокът за Китай е, че западният икономически модел, бази-ран на твърди горива и ориентирана около автомобилите иконо-мика на изхвърлянето, няма да сработи за Китай. Ако не сработи за Китай, няма да сработи и за Индия, която до 2030 г. може да има дори по-голямо население от Китай (именно Делхи е най-мръсният град на планетата за 2018 г.). Нито ще сработи за оста-налите 3 милиарда души от развиващите се страни, които също мечтаят за „американската мечта". А в една все по-свързана гло-бална икономика, където всички зависим от едни и същи зърнени храни, петрол и стомана, западният икономически модел вече няма да може да работи и за индустриалните страни.

Голямото предизвикателство за нашето поколение е да из-градим коренно нова икономика – движена предимно от раз-нообразни възобновяеми източници на енергия и с ефективни в екологичен план транспортни системи. Икономика, ползваща всевъзможните суровини отново и рециклираща всичко. Още днес има достатъчно модерни и ефективни технологии, чрез ко-ито можем да изградим подобна нова икономика, която ще позволи да се поддържа нужното икономическо развитие. Съд-бовният въпрос обаче е, желаем и можем ли да го направим достатъчно бързо, за да избегнем срива на социалните системи? Къде и как бихме могли да намерим спасението? Не е ли в един съвършено нов тип обществено съзнание, което да е най-вече екологично, присъщо за младото поколение, още от ранна дет-ска възраст и в продължение на целият ни живот?

Вместо заключение След приемането на Република България като пълноправен

член на Европейския съюз актуалността на проблемите, директ-но или косвено обвързани с екологичното състояние на нашата страна, придобиха не само сериозна обществена значимост, предизвикаха и солиден граждански интерес, но и спешно изис-


106

кват съответно законодателно обезпечаване. Защото екологич-ното възпитание и природозащитната култура вече съвсем не са само това, което ежедневно виждаме, чуваме и коментираме, че се случва в други държави и най-вече по телевизията. Реално, гражданите са онези, които стартираха и нов процес на сериоз-но осмисляне на тази злободневна и исторически важна проб-лематика. Затова гражданските движения с екологична насоче-ност са особено бдителни, също както и ролята на медиите, кои-то, въпреки основателната критика към тях, вземат известно участие в разгласяването и разследването на казуси от екологи-чен характер. Вече има извървени ясни, първоначални стъпки в тази насока, въпреки че трябва обективно да отбележи фактът, че има и доста силен отпор от страна на някои бизнесинтереси, които правят всичко възможно да тушират, неглижират наболе-лите екологични проблеми в страната ни. Всичко това идва да покаже, че съвременното общество, макар доста бавно и със за-къснение, все пак и все повече осъзнава важността на този проблем. Това, което имаме днес, би следвало да опазим и да предадем на децата си в утрешният ден. Ето защо идеята за по-скорошно и ефективно постигане на все по-голям процент от икономиката, която да бъде ориетрината и към т.нар. „зелена икономика", в никакъв случай не бива да остава само като фор-мална идея. А ролята на съвременното гражданско общество никак не проста. То вече не може да си позволи да бъде само деклариран, формален, още по-малкото пасивен участник в съвременните обществени процеси, а трябва да е реално дейс-тващ актьор, опазващ околната жизнена – природна и соци-ална – среда, понеже това е единствената сигурна гаранция за бъдещето на Човека и Живота. Следва напълно ясно да се осъзнава, че освен коректив, то трябва да е и активен партньор на държавността. Защото само обединени, гражданството и държавността, вероятно, представляват и най-перспективната формула за такова ефективно решаване на изключително теж-ките, а и жизненоважни проблеми, един от които безспорно е и този за екологичното състояние на нашата планета.

107

НАДВИСНАЛАТА ГЕОКЛИМАТИЧНА КАТАСТРОФА – ФАКТОР ЗА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА КОНКУРЕНЦИЯ И

МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Вихра Павлова

Ключовите параметри в развитието на световната история са икономика, демография, технологии и екология, и те действат като скачени съдове. През последното столетие, обаче, клима-тичните промени незабелязано, но систематично се превърнаха във водещ фактор, който не само ще определя развитието на ос-таналите, но въобще ще реши оцеляването (или не) на човечес-твото. Последното е във война с природата и, ако я спечели, е загубено! Природата няма за цел съхраняването на Хомо са-пиенс. Тя е лаборатория, в която милиони години спонтанно протича тестването на разнообразни органични комбинации, и от тази гледна точка единственото последствие от изчезването на даден биологически вид е простото му преместване в графата на неуспешните еволюционни експерименти. А статистиката на еволюционното оцеляване е сурова: от всички биологически видове, които някога са възникнали на Земята, 99,9 % не са оце-лели и са изчезнали безвъзвратно в небитието.1 Почти всички жизнени системи на земята са подложени на ерозия – водата, храната, енергията, земята, инфраструктурата. При сегашните тенденции към 2035 г. замърсяването на въздуха ще бъде ос-новна причина за екологически причинена смърт в света. Над 80% от градското население вече е застрашено. Изследвания показват, че в момента се намираме в период на „шесто масово унищожаване” на живота на земята в нейната история. За раз-лика от предходните етапи, настоящият не е предизвикан от природни фактори, а от човека… Значимите въздействия от промяната на климата ще дойдат взривно и по-скоро, отколкото се очакваше досега. Имаме три критични години за спиране на

1 Тодоров, Л. Цивилизационните аспекти на военното противопоставяне през 21 век. В: Европейс-кият съюз, България и конфликтите на 21 век. С., BISFRIM, с. 40


108

най-лошите следствия от глобалното затопляне.2 Отдавна сме преминали точката на невъзвращаемост, а изчакването ще нап-рави нещата необратими. Земята се приближава към „планета-рен праг”3, преминаването на който ще я превърне в парник, в чиито рамки оцелелите ще съществуват в състояние на война на всеки срещу всички. Ако емитирането на парникови газове запа-зи текущия си темп, до 2040 г. атмосферата ще се затопли с до 1.5 °C спрямо прединдустриалните нива. Това ще предизвика каскадни ефекти и миграция на огромни маси хора… Учените предупреждават, че избягването на катастрофата ще изисква трансформиране на световната икономика със скорост и мащаб без документиран исторически прецедент. Необходими са ко-лективно човешко действие, задълбочена интеграция на знани-ята от биогеофизичната наука за Земната система със социални-те и хуманитарни науки, за да се осигури комплексен анализ, предлагащ рамка, обединяваща различните сфери на изследва-не, свързани с антропоцена. Целта е да се отклони земната сис-тема от треакторията, приближаваща я до планетарния праг и нейното стабилизиране, което изисква решителни, радикални усилия, насочени към „дълбоко понижаване емисиите на пар-никови газове, отстраняване на CO2 от атмосферата, опазване и подобряване на биосферните въглеродни поглътители (естест-вени или създадени от човека системи за поглъщане на CO2 от атмосферата и/или складирането му – гори, растителност, океа-ни, водни басейни и др.); евентуално управление на слънчевата радиация и адаптиране към неизбежните последици от вече съществуващото затопляне, като не бива да се допуска повиша-ване на температурата над 2°C.”4

Проблемът е, че слабите сами не могат, а силните не искат такава трансформация, въпреки че именно последните (най-богатият 1%) носят основната вина за създадената ситуация. 2 Проданов, В. 2017. Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът? С., „Захари Стоянов”. с. 375-385

3 Trajectories of the Earth System in the Anthropocene. PNAS August 14, 2018. http://www.pnas.org/content/115/33/8252

4 Trajectories of the Earth System in the Anthropocene. PNAS, August 14, 2018, рр. 2, 5-6. http://www.pnas.org/content/pnas/115/33/8252.full.pdf

НАДВИСНАЛАТА ГЕОКЛИМАТИЧНА КАТАСТРОФА

109

Според доклад на ООН над 70% от вредните емисии в глобален мащаб се произвеждат от едва 100 компании. „Само Кох Индъс-трис изхвърлят в атмосферата около 24 млн. тона въглероден диоксид всяка година”5. Не можем да не споменем, че именно собствениците на компанията (десните милиардери братя Дей-вид и Чарлз Кох) са основните спонсори на мозъчния тръст – фондация „Херитидж”, който финансира и подкрепи предиз-борната кампания на настоящия американски президент, дикту-ва политиките му и пред който той се отчита.6 Херитидж съхра-нява „антиекологичен архив”7, съдържащ 3500 документа, око-ло 27 000 страници, обхващащи 350 организации и отделни ли-ца. Логично бе Тръмп да се оттегли от Парижкото споразумение за борба с промяната на климата.

Въпреки, че отдавна са наясно с реалностите, корпоративни-те магнати продължават да настояват, че климатичните промени са преекспонирани, оспорват научните доказателства и финанси-рат кампании за дезинформация на обществеността. През 2017 г. Тръмп иронизира глобалното затопляне в момент, когато север-ните и източните части на САЩ са обхванати от изключително студена вълна, с температури до минус 40°C.8 Жаир Болсонаро твърди, че климатичната криза е „басня”, възнамерява да се из-тегли от Парижкото споразумение, да премахне Министерството на околната среда на Бразилия, да повери земеделието на клика-та на разрушителната животновъдна индустрия, да позволи раз-чистване на Амазонския басейн и да демонтира почти всички мерки за защита на природата и коренното население.9

5 Darby, L. Billionaires Are the Leading Cause of Climate Change. GQ, October 11, 2018

https://www.gq.com/story/billionaires-climate-change?fbclid=IwAR2XXNt254O-yvK_roxWm0i7tECJJ79mbQoKDzk-43UdOMnsDQHwPgr7ROw

6 Full Transcript and Video: President Trump’s Keynote Address at The Heritage Foundation’s President’s Club Meeting. https://www.heritage.org/taxes/commentary/full-transcript-and-video-president-trumps-keynote-address-the-heritage

7 Anti-Environmental Archives. http://www.polluterwatch.com/anti-environmental-archives/ 8 Тръмп иронизира глобалното затопляне. Дарик, 29 декември 2017.

https://dariknews.bg/novini/sviat/trymp-ironizira-globalnoto-zatopliane-2069634? 9 Само масовата съпротива може спре климатичната катастрофа. Барикада, 23.10.2018.

https://baricada.org/2018/10/23/peoples-rebelion-climate/?fbclid=IwAR1f3b84tSPhbItAj6KzYiBMgzjIwMdMamCdbCeokhFMwQnPcm1LppPEJxs


110

„Изненадващо е – посочва американският проф. Джеймс Лии, – че промяната на климата е сред най-сериозните изследо-вателски полета, но въпреки това не е подлагана на системати-чен анализ като проблем на сигурността.”10 Така е, защото еди-ният процент е загрижен за собственото си оцеляване, стреми се да блокира всяка политическа инициатива, насочена към опаз-ване на околната среда и/или да я превърне в средство за нат-рупване на капитал. „Олигархичният контрол върху богатството, политиката, медиите и обществения дискурс, твърди проф. Ке-вин МакКей, пречи на рационалното вземане на решения, защо-то краткосрочните интереси на елита са коренно различни от дългосрочните интереси на обществото. Това обяснява защо миналите цивилизации са се сринали „въпреки наличието на културното и технологично ноу-хау, необходимо за решаване на кризите им. Икономическите елити, които се възползват от со-циалната дисфункция, блокират необходимите решения.11 Пря-ко ангажиран с проблема, с десетки примери, Ерик Пулей по-казва как на практика това се случва в книгата си „Климатичната война: Истински вярващи, силови брокери и битката за спасение на Земята”, 2010 г.12 Трудът е посветен на борбата от двете стра-ни на барикадата – хората, стремящи се да спасят планетата, и тези, които стоят срещу тях. Последните явно не разбират, че чо-векът никога не е имал приложима стратегия за индивидуално оцеляване. Груповото оцеляване е единствената приложима стратегия на Хомо сапиенс, и във всяка общност – племе, нация или държава, то се проектира в духовното измерение на раз-познаваема идентичност чрез митове, легенди, исторически съ-чинения, книги, медии и пр. Основната му функция е да мотиви-

10 Lee, J. Climate Change and Armed Conflict: Hot and Cold Wars. NY. Routledge: Taylor & Francis Group,

2009, р. 2. 11 Monbiot, G. The Earth is in a death spiral. It will take radical action to save us George Monbiot. The

Guardian, 14.11.2018. https://www.theguardian.com/commentisfree/2018/nov/14/earth-death-spiral-radical-action-climate-breakdown?CMP=fb_gu&fbclid=IwAR3bgSV84oH9DCPyfv7DnKKtH0bDKOCom4AM4PKhkH-C6BGy1_2rQJo57Pc

12 Pooley, И. 2010 . The Climate War: True Believers, Power Brokers, and the Fight to Save the Earth“, NY: Hyperion.


111

ра съпричастността на индивида към общите интереси на пле-мето до степен на саможертва – феномен, който трансформира най-мощния биологически инстинкт – индивидуалното оцеля-ване, в приоритет, подчинен на оцеляването и просперитета на общността. Природата е съвършена като моментно състояние на непрекъснато протичащи сложни и брутални процеси на са-моорганизация. Отделните актьори в тези процеси – биологи-ческите видове, еволюират по принципите на Дарвин и Ламарк, но системното взаимодействие между тях функционира по формулите на А. Тюринг, Б. Белоусов, Х. Торстен и Б. Манделб-рот за взаимодействието между комплексни системи. Популяр-ният закон на джунглата – по-силният убива по-слабия, е фактор за стратегическата жизнеспособност на вида. Фундаменталният закон на джунглата обаче, който детерминира равновесието в цялата система, е: не убивай повече от това, което ще изядеш.13 В момента ние потребяваме значително повече, отколкото еко-системите могат да „произведат”. Днес на Земята са й необхо-дими 1,5 години, за да възстанови ресурсите, които извличаме и използваме за 1 година. Ако запазим този начин на потребление и производство, през 2030 година ще се нуждаем от ресурсите на две планети.14

Скоростта на изчезване на живата природа е безпрецеден-тна. Всяка година са унищожавани по 132 000 кв. км. дива при-рода; Само за последните 25 г. са унищожени 10% от нея, като особено засегнати са районите в басейна на река Амазонка и в Централна Африка. През 2016 г. такива региони са обхващали само 23% от сушата на Земята. От 2000 г. насам всяка година из-чезват по 6 млн. хектара гори; В големи региони като Близкия Изток и Централна Азия вече се усеща дефицит на прясна вода. Намалява количеството на кислорода в моретата и океаните. Киселинността в тях е нараснала с 30%, което води до разпад на цели екосистеми. Променя се терморегулацията им, а с нея и на океанските течения. Северноатлантическото течение Гълфст-

13 Тодоров, Л. Цивилизационните аспекти на военното противопоставяне през 21 век. В: Европейс-кият съюз, България и конфликтите на 21 век. С. BISFRIM, с. 37-38

14 Living planet report, 2012


112

рийм е намалило скоростта си с 30% и продължаването на тази тенденция ще има непредвидими въздействия върху времето, климата, селското стопанство и човешката цивилизация. Гло-балното затопляне е удвоило топящите се ледници в Гренлан-дия от 1990 г. насам. В Антарктика, където е концентриран 90% от леда, съдържащ прясна вода, тенденциите са за размразява-не, което ще повиши катастрофално равнищата на моретата и океаните. Ледената покривка там намалява с 13% за всяко десе-тилетие. Средно годишно ледът в Арктика през 2016 г. е паднал до най-ниското си равнище, откакто се правят изследвания, а в Антарктика това е била втората подред най-лоша година.15

Климатичните промени не са пряка причина за военните конфликти, но благоприятстват възникването им. Потенциални „горещи точки” в това отношение са редица африкански и цент-рално-азиатски държави. До 2050 г. това може да доведе до то-тално изчезване от картата на света на населението на тези ре-гиони в резултат на войни и бягство на хора от тях. Освен всичко, САЩ и др. страни разработват геоинжинерни технологии, с кои-то се опитват да манипулират климатичните условия. В досе-гашните изследвания в тази посока се използват компютърни модели за анализ на техники за промяна на температурата и ва-лежите чрез впръскване на аерозоли в стратосферата, премах-ване на въглерода там и пр. Поради това, че липсват междуна-родни стандарти за този тип дейност, може да се предполага, че резултатите от тези експерименти ще са част от голяма геополи-тическа битка с нарастващи рискове и непредвидени следствия. Насилието в международен и вътрешен план само през 2016 г. е струвало на човечеството 14,3 трлн. дол., което е 12,6 % от брут-ния световен продукт, или по 1953 дол. на глава от населението, които биха могли да отидат за подобряване живота на хората.16

Геополитическите съперничества ще се изострят и в резул-тат от промяната в географията на транспортните коридори, де-

15 Срав.: Проданов, В. 2017. Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът? С., За-хари Стоянов. с. 375-382

16 Global Peace Index 2017 Report, 06.08.2017, Economics and Peace Institute, p.3. http://visionofhumanity.org/app/uploads/2017/06/GPI17-Report.pdf.


113

фицита или наличието на ресурси. Затоплянето на изключително студени региони ще позволи извличането на ресурси, до този момент недостъпни. Трите очертаващи се „пояса на напреже-ние” са Северният, Южният и Екваториалният.

Антарктида е по-студена, по-суха и по-ветровита от всеки друг континент. Страните там са значително по-малко (въпреки че това не отменя претенциите за територия). Но нефтените, га-зови находища и др. ресурси в Арктика ще станат икономически изгодни и конкуренцията за тях може да доведе до конфликти, особено когато се появяват на места, където границите не са яс-но определени. НАТО вече започнаха учения по бреговете на Норвегия.17 Не е трудно да се досетим, че „инициативата” е на-сочена срещу укрепващата позициите си на Север Русия, воен-ното й присъствие в Арктика, намеренията й за разработване хребетите Ломоносов и Менделеев (по продължение на конти-ненталния шелф на РФ на Източен Сибир), както и на находище-то в Щокман в Баренцово море.

Конкуренция и нестабилност ще предизвикат и новопояви-лите се обработваеми земи. Изобилието ще влияе на миграция-та. Новите икономически ресурси ще създадат нови работни места. Наличието на плодородна земя ще е огромно предизви-кателство.

Променящият се климат ще засяга все по-остро национал-ните интереси и въпросите на суверенитета. Възможността за развитие на нови морски навигационни пътища ще съкрати раз-стоянието между Европа и САЩ до Азия, ще открие нови въз-можности за риболов, за добив на нефт, газ, минерали. Това по-вишава рисковете за околната среда и традиционното препита-ние на местното население. Растящият интерес към Далечния север вероятно ще увеличи съперничеството между петте арк-тически държави (САЩ, Канада, Русия, Дания/Гренландия и Норвегия). Различни заинтересовани страни (корпорации, пра-вителства) в Европейски съюз, Китай и Япония, също проявяват интерес към тази райони. 17 Седов, Д. НАТО движется в Арктику. Фонд Стратегической кульлтуры, 28.10. 2018.

https://www.fondsk.ru/news/2018/10/28/nato-dvizhetsja-v-arktiku-47028.html


114

Днес има три корабни маршрута през Арктическия океан, които предлагат голям потенциал за трансформиране на кора-боплаването през XXI век: Северо-западният проход (NWP), Се-верноморският маршрут (NSR) и Трансполярният морски път (TSR). Освен това Арктическият корабоплавателен маршрут, свързващ арктическите пристанища на Мурманск (Русия) и Чър-чил (Канада), също може да се превърне в бъдещ търговски маршрут между Европа и Азия.18

Изчислено е, че арктическите корабоплавателни маршрути могат да бъдат с 40% по-евтини от традиционното корабоплава-не през Суецкия канал, което означава значителни икономии на гориво и потенциално по-голяма печалба поради по-малкия брой дни по море и възможността корабите да правят по-голям брой пътувания.

Арктическото корабоплаване се регулира от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) и приложимото установено международно право. Ратифицирана от всички участващи стра-ни, с изключение на Съединените щати, UN-CLOS балансира различните интереси, права и отговорности на държавите в съ-ответните морски зони.

Друга организация с ключова роля в международната рам-ка на UNCLOS е Международната морска организация (ММО), която отговаря за проблемите, включително безопасността, кон-трола и предотвратяване замърсяването от кораби. ММО вече разработи и задължителен полярен кодекс, който влезе в сила на 1 януари 2017 г.

Арктическият съвет, създаден през 1996 г. съгласно услови-ята на Декларацията от Отава, е междуправителствен форум за насърчаване на сътрудничеството, координацията и взаимо-действието между арктическите държави с участието на корен-ното население. Държавите-членки са Канада, Дания, Финлан-дия, Исландия, Норвегия, Руската федерация, Швеция и САЩ; Тя включва и „постоянни участници”, състоящи се предимно от ор-

18 The Northwest Passage as a Question of Sovereignty. Environment & Society Portal.

http://www.environmentandsociety.org/exhibitions/northwest-passage/northwest-passage-question-sovereignty


115

ганизации на коренните народи19 и други, научни, образовател-ни и културни НПО.

Активно развиващото се регионалното сътрудничество между коренното население, местните регионални правителст-вени и обществени организации се основава на традиционните социални и търговски връзки помежду им. Новите международ-ни участници придават на процеса особена динамика, при която трансграничната кооперация създава нови условия и ресурси за развитие. Според специалисти, арктическата геополитика вече е постигнала обрат – от държавно доминиране и милитаризация, към човека и съхранение на естествения ландшафт. На фона на отстъплението от проблема за военната сигурност, отчетливо се осъзнават общите цели в съхранението на околната среда. Нейната защита е изведена на първо място във външната поли-тика на държавите в Арктика. Разработват се национални и регио-нални програми за адаптация към неблагоприятите последствия от климатичните промени. Отделно международни екипи от учени се стремят да създадат и нови природощадящи източници на енергия като напр. експерименталния термоядрен реактор (International Termo-nuclear Experimental Reactor), откриващ по същността си нова ера в производството на електроенергия.20

Полагат се и сериозни усилия за разрешаване на „арктичес-ките спорове”. Арктическият съвет и международните организа-ции разработват общи правови основи за регулация на всички видове държавна и частна дейност в Арктика. Целта е формира-не на правова система, която да отчита съвременните реалности на базата както на международните, така и на националните ин-тереси.

Освен Арктика и Антарктика обаче, се формира и Екватори-ален пояс на геополитическо напрежение (ЕПН), който като че ли засега остава пренебрегнат. В Западното полукълбо този пояс

19 http://www.environmentandsociety.org/exhibitions/northwest-passage/northwest-

passage-question-sovereignty Ibid. 20 Мазур, И. Арктика – точка бифуркации в развитии глобального мира. Век глобализации. Выпуск №2 (6), 2010, с. 312-3313; Снакин, В. В. Глобальный экологический кризис: ресурсный и эволю-ционный аспекты. Век глобализации. Выпуск №2 (6), 2010, с. 107.


116

включва южната част от Северна Америка (Мексико и Централна Америка) и северната част от Южна Америка. Степента на обез-лесяване в тези региони е сериозна, вследствие пожарите, изси-чането на горите, сушата…Централна Америка претърпя няколко тежки урагана през последното десетилетие и тенденцията е те да се увеличават. Социалната нестабилност се изостря и вече показва своите резултати в масовата миграция от Юг на Север. Конфликтите тук едва ли ще бъдат разрешени в близка перспек-тива, имайки предвид антиимигрантстката политика на Тръмп, която обаче се разгръща заедно с пряката икономическа и поли-тическа намеса в Латинска Америка.

В Африка ЕПН се простира от Северна Африка, започвайки от Мароко на изток към Сомалия, като „завива” към Червено море – Близкия Изток и Месопотамия, където се свързва с Цент-рална Азия, Турция, Иран, Казахстан и западните части на Южна Азия. Тази „суха зона” от своя страна е в контакт с Източна Азия на север от Тибетските планини, в Синцзян и пустинята Гоби. Борбата за достъп и контрол над нефтените и водните ресурси ще останат движещи сили на конфликтите. Поясът „закача” и Индия, и Китай, пресича Индонезия и множеството островни държави наоколо.

Промените в климата ще направят още по-горещ Екватори-алния пояс. Сушата, дефицитът на вода и средства за препита-ние, заедно с демографските и социално-икономически фактори ще разширят неговия географския обхват, което ще засегне и съ-седните райони.

В северна Евразия затоплянето ще освободи замразените водни ресурси, което, заедно с очакваното увеличение на вале-жите, ще създаде благоприятни условия за живот. Но това ще активира своеобразно „преселение на народите” от ЕПН на Се-вер. Поради размера на земната маса, Евразия е по-уязвима в това отношение, отколкото Северна Америка и Канада. Освен скандинавските държави, засегнати ще бъдат най-вече Русия и постсъветското пространство.


117

21 Старият, Екваториален пояс на напрежение и повилият се

нов в Северното полукълбо. Заключение

Очертаващите се климатични, социално-икономически и геополитически предизвикателства могат да имат само полити-ческо решение, защото полето на политиката е поле на общия интерес, докато това на пазара е поле на частния интерес. Но политически решения са възможни там, където политиката до-минира икономиката; там, където приоритетът на обществе-ните интереси над частните остава неизменен. За щастие (и надежда), съчетаването на „държавата и пазара” при споделяне принципа за общото благо е характерно за азиатската система на управление. „Превръщането на Евразия в укрепващ се свето-вен център на многостранно сътрудничество е напълно възмож-но“, посочва японски политолог. Многополярният свят не е само по-равномерно разпределение на материалните възможности, но възстановяване на нравствения баланс. Баланс на реда, в който прогресът се подхранва от оживена конкуренция на идеи за устройството на международно съобщество.22 21 Lee, J. Climate Change and Armed Conflict: Hot and Cold Wars. NY. Routledge: Taylor & Francis Group,

2009, р. 10. 22 Кобаяси, К. Либеральный порядок: что дальше? Рост Евразии и появление альтернатив. Россия в глобальной политике, 29. 10. 2017.


118

На ХІХ конгрес на Китайската комунистическа партия (ок-томври, 2017 г.), Си Цзинпин се обяви за „нов тип международ-ни отношения”; „хармония между човека и природата”; „изг-раждане на екологична цивилизация”; здравословни екосис-теми…23 Не само политическото и икономическо влияние на Ки-тай се увеличават, а и чистият енергиен сектор. Страната е пос-тигнала впечатляващ напредък в „зелената енергия” през пос-ледните 10 г., с инвестиции от над 100 млрд долара във възоб-новяеми източници. КНР се превръща в основен двигател на „зелените облигации” на световните пазари.24 За овладяване екологичните проблеми държавата е предприела сериозни мерки като мелиоративно строителство, мероприятия по замър-сяването на водите и въздуха. Създаден е „Велик план за откло-няване на водите” и ред др..25 Чрез новия Път на коприната (НПК) КНР се стреми да изгради „екологично издържана” инф-раструктура, с разбирането, че водните и хранителни системи трябва да са интегрална част от околната среда. Фондът „Зелен” Път на коприната, стартирал през 2015 г., цели да възстанови 1,3 млн акра земя и да засади 1,3 млр дървета в екологично уязви-ми региони по протежението на НПК. Разработен е план за пре-минаване към „зелено финансиране” и „зелено развитие” в по-сока „глобална зелена трансформация”, което ще включва важ-ни нови енергийни, транспортни и екологични инфраструктурни проекти; ще подкрепя и развива „зелените” индустрии както в самия Китай, така и в страните по НПК…Целта е да се пести енер-гия, да са намалят вредните емисии и да се изгради икономика със затворен цикъл по протежениено на „Зеления” път на коп-рината,26 което по същността си е нова парадигма на развитие.

23 Вж Delivered at the 19th National Congress of the Communist Party of China. Xinhua,

http://www.xinhuanet.com/english/download/Xi_Jinping's_report_at_19th_CPC_National_Congress.pdf, 10. 18. 2017, рр.15, 22-23

24 Баженов, И. Cтраны БРИКС изучают потенциал поддержки экологичных проектов. M.: РИСИ, 03.03.2017.

25 Стефанов, Н. 2015. Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. С., „Из-ток-Запад”, с. 440, 500.

26 Нейсбит, Дж. и Д. 2018. Овладяване на мегатенденциите. С., „Бард”, с. 239-241.

119

ЖИВОТЪТ НА ВСЕКИДНЕВНИТЕ НЕЩА (От боклука до социално ангажираната екология)

Таня Неделчева

Вече няколко десетилетия се търсят начини за решаване на екологичната криза, в която се намират съвременните общества. За първи път в доклад на Римския клуб „Границите на растежа” (1972 г.) се формулира тезата, че експанзивното технологично развитие води, от една страна, до застрашително изчерпване на природните ресурси и заплаха за бъдещето съществуване, а и, от друга – до все по-увеличаващо се социално и икономическо неравенство. През 1972 г. норвежкият философ Арн Нес въвежда разбирането и понятието за „дълбинна екология”, а през 2015 г. папа Франциск предлага концепцията за интегрална екология.

Екологията обаче не се състои единствено в технологични решения, а и в ангажираната защита на единството и взаимос-вързаността на всичко съществуващо. Характеризирането от па-па Франциск на съвременното общество като практикуващо „култура на изхвърляне” е точна диагностика, защото живеем в свят, в който всичко се разглежда като еднократно, заменяемо, временно. Освен това солидарността намалява, забравят се най-уязвимите – самотните майки, децата, бедните, инвалидите, възрастните и т.н. Ето защо е нужно отговорно потребление, свят с по-човешко лице, защото акцентирането само върху лич-ното благополучие води до загуба на чувство за отговорност и съпреживяване. В съвременния свят бедността, нуждите, стра-данията като че ли вече се превръщат в норма. От този неприя-тен и дори ужасен слой от реалността, обаче, медиите сякаш не се интересуват, но ако индексите на фондовите пазари паднат с 10 пункта, това вече се превръща като че ли в истинска траге-дия! Така всъщност човешкото се игнорира и хората се игнори-рат, сякаш че са боклук.

Съвременните водещи общества са консуматорски, в тях обикновено се произвеждат, рекламират и консумират всевъз-можни стоки за масова употреба, които най-често имат краткот-раен живот, а това неминуемо свива дистанцията между произ-водството им и тяхното превръщане в боклук. През 1955 г. е


120

публикувана статията със заглавие „Throw-away Living”, която се приема като първа публикация и се използва в смисъл на из-хвърлящо живеене, изхвърлящо общество.

Като последица от икономическия растеж, през последното столетие е увеличено производство на стоки и съответно увели-чаването на продуктовите отпадъци. Например, само за периода 1905-2005 г. увеличението на „“продуктовите отпадъци” (опаков-ки и стари продукти) е пораснало от 42 до 563 кг. на човек за го-дина. Приборите за хранене за еднократна употреба са ключов елемент от бизнес стратегията на веригата ресторанти за бързо хранене в САЩ. Тайван, например, през 2002 г. на годишно 17,7 млн. души произвеждат 59 000 тона от пластмасови торбички за еднократна употреба. Освен в рибите и птиците наскоро авст-рийски учeни от Агенцията по околна среда известиха, че са отк-рили наличие на пластмасови елементи и в човешкото тяло.1

Китай произвежда годишно около 57 млрд. чифта клечки за еднократна употреба, от които половината се изнасят. Около 45% от тях са направени от дърво, което значи, че от тях около 3,8 млн. са основно от бреза и смърч, а останалата част от бамбук. Япония използва около 24 млрд. чифта от тези артикули за една година и в световен мащаб около 80 млрд. двойки се из-хвърлят от около 1,4 млн. души.

Боклукът, произвеждан поради нарастване на продуктите за еднократна употреба, често се транспортира от по-богати в по-бедни държави, което създава екологични и социални проблеми за развиващите се страни. Най-големите пратки с боклук са от Се-верна Америка и Западна Европа към Африка и Азия поради сравнително ниските разходи. През 90-те години на ХХ в. повече от половината от всички страни в Африка са изправени пред от-рицателни външни въздействия от токсични отпадъци, изхвърля-ни от по-богатите страни. Отпадъците, както токсични, така и не-токсични, често се изхвърлят без правила за безопасност. Най-често това обаче става в незаконни и нерегулирани депа, където се замърсяват почвата и водата, или се изгаря, което пък води и 1 Пластмасата вече е в човешкото тяло. В: в-к СЕГА от 24.10.2018 –

https://segabg.com/.../plastmasata-veche-e-i-choveshkoto-tyalo

ЖИВОТЪТ НА ВСЕКИДНЕВНИТЕ НЕЩА

121

до замърсяване на въздуха. Сега вече се увеличават електронните отпадъци. Значителна част от тях се представят като евтино обез-вреждане. Китай, например, получава огромни количества такива отпадъци, т.е. средно 1,9 млн. тона годишно. Компаниите смятат, че е по-евтино да дават боклука на други фирми, отколкото да го изхвърлят и унищожават сами. България е една от основните по-купатели на стари коли от западноевропейските страни, които по този начин си изчистват пазара от употребявани вещи. Всеобщо известно е, обаче, че именно старите коли са едни от основните замърсители на въздуха в градовете.

Производителите се стараят да произведат стоки с кратък живот на употреба, а не дълготрайни, така че потребителите да продължат да купуват новите артикули. Печалбата се увеличава максимално за фирмата, когато полезността на дадена стока е за кратък период. Освен това потребителите често заменят стоката още преди изтичането на полезността им. Потребителите купу-ват най-новата стока по различни причини – мода, сезони, соци-ален престиж и пр. Съществува и натиск върху производителите да рекламират увеличен брой „сезонни” продукти, създавайки нови стилове, така че потребителите да могат да обновяват гар-деробите си често, като купуват евтини и малотрайни, но външ-но стилни дрехи, за да се справят с настоящите модни тенден-ции. Елементите, които някога са били считани за дълготрайни артикули, се заменят изключително от такива за еднократна употреба. Така всъщност става и по-трудно за потребителите, които искат да намерят къде се продават стоки с трайна версия. Преминаването към еднократна употреба е привидно заради най-различни причини, като удобство или хигиена, дори ако не-удобството за използване на трайна версия е слабо, или няма доказано увеличение на хигиената. Това може да доведе и до по-високи разходи във времето, до повече произведени отпа-дъци, повече използвани ресурси и по-малко качествени стоки. Подобна ситуация неизбежно води и до изключително, огромно количество натрупване на пластмасови остатъци - количеството му в световния океан се удвоява на всеки десет години. През 2014 г. глобалният анализ измерва океанската пластмаса на чет-върт милиард тона, голяма част от която се суспендира в малки


122

частици. Повече от 200 животински вида консумират такава пластмаса – костенурки, китове, птици и риба. Морските птици са особено изложени на подобен риск. Проучване на учени в Австралия установи, че почти всички морски птици са консуми-рали пластмаса. Фактически стотици морски видове ядат огром-ни количества. Причината за това е, че пластмасовите отпадъци им миришат на храна. Водораслите се консумират от крил, ма-лък ракообразен, който е основният източник на храна за много морски птици. Тъй като водораслите се разпадат по естествен път в океана, те излъчват странен мирис на сяра, известен като диметил сулфид (DMS). С течение на времето и морските птици в лов на крил вече добре са „научили”, че мирисът на сярата ще ги доведе до техните места за хранене.

На ниво обществено съзнание е популярен и призивът за борба с боклука, вълненията на еколозите, протестите на хората от селищата, край които се изхвърля боклук, противопоставяне-то на строеж на завод за преработка на боклука и т.н. Това обаче показва единствено значимостта на тази злободневна и ужасна тема. Боклукът е сякаш чудесен пример и за тезата на Бруно Ла-тур, че вещите като нечовеци са доста „активни” в определянето и на социалния ред.2

Боклуците реално са вещи, които само привидно са отвъд социалните взаимодействия, т.е. че са ненужни, безполезни. За-това и все по-често се говори/пише за общества на боклука или боклучено общество (rubbish society)3. Но това определение е относително и некоректно, защото боклукът в един тип култура може да не бъде такъв за друг тип култура, т.е. няма и абсолю-тен боклук. Може би, само т.нар. космически отпадъци, които са в орбитата на Земята, могат да бъдат наречени така, но това не са теми, които ще ни занимават тук.

Бедните семейства могат да бъдат пример за максимално 2 Латур, Б. 2006. Где недостающая масса? Социология одной двери. Москва: изд. дом Территория будущего.

3 Срав.: O’Brien. 1999. M. 1999. Rubbish Values: Reflections on the Political Economy of Waste. University of Central Lancashire, Science as Culture 8(3): 269-295 – https://www.researchgate.net/publication/249004405_Rubbish_Values_Reflections_on_the_Political_Economy_of_Waste


123

използване на дадени предмети. Дори може да се каже, че те са идеалното семейство, което не произвежда боклук. Това е обра-зът на затворено (в определен смисъл) семейство, което означа-ва, че излишното се разпределя така, че отново да бъде използ-вано – например, хартиените отпадъци се изгарят или служат за запалване на печката, хранителните отпадъци се дават на жи-вотните, пластмасовите шишета могат да служат за други цели, дрехите, които не могат да се ползват като такива, могат да се превърнат в друг тип дрехи, в чехли или парцали, използвани за различни цели – чистене на прах и т.н. Вероятно реално няма та-къв тип семейство, но не може да се отрече, че в селата, малките градчета или при бедните градски семейства подобна транс-формация на ненужните вещи като че ли е постоянна жизнена практика. А какъв е мащабът на подобна практика, вече е съв-сем друг въпрос. Малко парадоксално, но може да се каже, че вещите-боклук в тези семейства имат непрекъсната биография. Тяхната история клони към безкрайност. Ако това твърдение е пресилено, реалната ситуация, че редица семейства от най-различни локални общности поради стоков дефицит, бедност, откъснатост от търговски мрежи отлагат до максимум превръ-щането на дадени предмети в боклук. Като не можеш да си ку-пиш салфетки, ще направиш от стари дрехи кърпи, които да служат като салфетки. В тези семейства изхвърлянето на вещи като боклук се разглежда като разхищение, като признак на за-можност. Девизът тук е „Жалко е да се изхвърли!”.

Другият тип семейство обаче не живее в ситуация на стоков дефицит, не е бедно и има друга стратегия – ненужните вещи се превръщат в боклук. В кофите за боклук бездомниците могат да намерят всякакви неща – хляб, полуразвалени плодове, дрехи, обувки, дискети, компютри и т.н. Вероятно всеки е виждал в го-лемите градове как се изхвърля цялото обзавеждане на един дом – мебели, легла, маси, столове. Ако не се изхвърлят подоб-ни ненужни вещи, те се трупат на балконите, на общите места в жилищните кооперации, в мазетата и по таваните. И след време, когато нещата станат нетърпими, започва чистенето им. Тогава кофите за боклук се напълват със стари вещи. Интересното е, че около тези места нерядко се скупчват не само бездомници, а


124

също и обикновени граждани, които си вземат един или друг предмет. Така вещите-боклук отново стават вещи за употреба. Някакъв тайнствен цикъл, мистична биография на предметите! В условията на съвременното общество на потребление имената на вещите и предметите се менят с голяма скорост. Рекламата, доходите, модите засилват скоростта на превръщането на предметите в боклук. Ако преди в социалистическото общество имаше лозунг „Направи си сам!” поради стоков дефицит, днес предаванията по телевизията в това направление са свързани със засилването на покупко-продажбата на стоките.

Боклукът и изобщо различните видове замърсявания, свър-зани с изхвърляне на отпадъци, създават и доста широк спектър от всевъзможни здравни рискове, особено за бедните, а и при-чиняват милиони преждевременни смъртни случаи. Хората все по-често се разболяват от дишане на високи нива на замърсява-не, причинени от транспорта, промишлените изпарения, вещес-тва, които допринасят за подкисляване на почвата и водата, то-рове, инсектициди, фунгициди, хербициди и агротоксини като цяло. Всяка година се генерират стотици милиони тонове отпа-дъци, повечето от които не са и биоразградими, а са силно ток-сични и радиоактивни, а са от домове или предприятия, от стро-ителството и разрушаваните обекти, от клинични, електронни и промишлени източници. Така гледана, Земята почва да изглеж-да все повече на огромна купчина мръсотия.

За огромно съжаление, човечеството все още не може да из-гради такива ефективни технологии, които напълно да имитират естествените екосистеми – растенията синтезират хранителни вещества, които хранят тревопасните животни; те пък на свой ред стават храна за хищниците, които произвеждат значителни коли-чества органични отпадъци, а те вече „раждат” нови поколения растения. Съвременната индустриална система – в края на цикъла на производство и потребление – още не е развила капацитета за поглъщане и повторно използване на отпадъци и странични про-дукти. Това не е кръгов модел, който да запази ресурсите за нас-тоящите и бъдещите поколения, като същевременно да ограничи използването във възможно най-голяма степен на невъзобновя-еми ресурси, умерено потребление, максимално ефективно из-


125

ползване, повторно използване и рециклиране. Не е възможно обаче да се запази и сегашното ниво на пот-

ребление в развитите страни и в по-богатите сектори на общест-вото, където навикът за губене и изхвърляне достигна безпре-цедентни нива. Експлоатацията на планетата вече е надхвърли-ла всички разумни или приемливи граници.

Най-тежките последици от екологичната криза засягат всички хора, преди всичко най-бедните. Например, изчерпване-то на риболовните резерви силно вреди на малките риболовни общности; замърсяването на водата засяга особено бедните, които не могат да купят бутилирана вода; повишаването на мор-ското равнище засяга главно бедното крайбрежно население, което няма къде да отиде. Много често тези уж наглед дребни проблеми не се виждат или се пренебрегват, защото представи-телите на властта и медиите обикновено живеят в заможни градски райони, далеч от бедните, без пряк контакт с проблеми-те им. Те живеят и разсъждават от удобното положение на по-високо ниво на развитие и качество на живот, което далеч не достига до по-голямата част от населението на света. Това води до тенденциозни анализи и патетична екологична „реторика”, която пренебрегва части от действителността, пренебрегва и факта, че екологичните проблеми са също и социални. Дистан-цията не позволя да се чуе вика на земята и бедните.

Често като сериозна причина за настъпващата все повече екологичната криза се представя и нарастването на населението на Земята. Това обаче е само опит за легитимиране на настоя-щия модел на разпространение, в който малцинството вярва, че има право да консумира по начин, който никога не може да бъ-де универсализиран, тъй като планетата вече не може да поеме непрестанно ескалиращите отпадъци. А и приблизително една трета от произведената храна се изхвърля. Тя сякаш е била от-крадната от масата на бедните.

Неравенството се отразява не само на отделни лица или общности, но и на отделни държави, което е свързано с търговс-ки дисбаланси. Износът на суровини за задоволяване на пазари-те в индустриализирания север причинява вреда на местно рав-нище, като, например, замърсяването с живак при добива на


126

злато или замърсяването със серен диоксид при добива на мед. Затоплянето, причинено от огромното потребление на някои бо-гати страни, има сериозно и дори съдбоносно опасно отражение върху най-бедните райони на света, особено в Африка, където и повишаването на температурата, заедно със сушата се оказват ужасяващи за земеделието. Огромни са вредите, причинени от износа на твърди отпадъци и токсични течности в развиващи се страни, от замърсяване, причинено от корпорации, развиващи бизнес в по-слабо развити страни с цел достигане на по-високи печалби и по начини, които не биха направили у дома. Като ця-ло, след като прекратят дейността си и се оттеглят, те оставят зад гърба си огромни човешки и екологични проблеми като безра-ботица, изоставени градове, изчерпване на природни резерви, обезлесяване, обедняване на селското стопанство или местното животновъдство, и др. Ако има някакви социални подобрения, те не са съществени, пък и най-важното е, че са краткотрайни.

Ето защо всеки съвременен, а още повече и перспективен екологичен подход трябва да включва и социална гледна точка, отчитаща основните права на бедните или непривилегировани-те. Не бива да се позволи на 20% от населението на света да консумира ресурси с такова опасно темпо, което фактически от-нема на бедните народи или бъдещите поколения това, от което се нуждаят, за да оцелеят.

Опитите за решаване на екологичната криза само чрез ико-номически, технологични и финансови средства обаче, както се вижда от практиката, не са успешни. От такъв подход може да се очаква най-често повърхностна реторика, спорадични актове на филантропия или имитация на грижа за околната среда, а всеки истински опит на групи в обществото да се въведат промени се разглежда като неудобство. Може и сигурно да се предвиди, че след изчерпването на определени ресурси, отново ще започнат нови войни под прикритие на благородни претенции. Войната винаги нанася сериозни вреди на околната среда и културното богатство на народите, извънредно сериозни рискове, които се увеличават, ако се вземат предвид ядрените или биологичните оръжия. Въпреки международните споразумения, забраняващи химическата, бактериологичната и биологичната война, факт е,


127

че продължават да се създават нови оръжия, способни да про-менят и то катастрофално и гибелно баланса на природата.

Една от основните причини за екологичната криза е догма-тичното утвърждаване на рационализма на Просвещението, кон-кретизиран днес в неолибералната икономическа и социална политика. През последните два века Карл Маркс, Чарлз Дарвин и Зигмунд Фройд повдигат дълбоки и тревожни въпроси, свързани с рационализма. Как е възможно да разчитаме на разума, ако самият разум е пристрастен, изкривен и компрометиран? Карл Маркс твърди, че човешките идеи са фундаментално оформяни от културни фактори, преди всичко от социалните и икономичес-ките условия. Ако той е прав, всички наши идеи са оформени от нашия контекст. Ние обаче реално нямаме пълен контрол върху него, както рационалните мислители някога дълбоко, даже иск-рено са вярвали. Вместо да бъде нещо универсално, историята много ясно ни показва, че рационалността е социално основана, а и оформена от обстоятелствата и културата.

Конкретен вид или образ на просвещенския рационализъм е развитието на техниката, технологията. Това фактически е из-раз на агресивно поведение на субекта, разрушаващ, анализи-ращ, навлизащ в и конкролиращ обекта. Природата се възприе-ма като нещо безформено, от което може да се извлича всичко жизнено важно. Фактически изчезва хармонията между човека и природата. Човешката алчност не се ограничава само до това, което самата природа дава и позволява. На тази база се ражда идеята за безкраен, неограничен растеж, толкова привлекате-лен за икономисти, финансисти и експерти. А тя се основава на невярната представа, че има безкрайно количество земни блага, невероятно количество енергия и ресурси, и че е възможно те да се възстановяват като негативните ефекти от експлоатацията им бъдат елиминирани по естествен начин. Ефектите от налага-нето на този модел в реалността като цяло се виждат във вло-шаването на околната среда. Решенията, които обаче може да изглеждат чисто инструментални, всъщност са решения за ха-рактера на обществото, което искаме да изградим.

Рационално-технократичните, а и съответно неолибералните парадигми днес са явно доминиращи в икономическия и полити-


128

ческия живот. Икономиката приема всеки напредък в технологии-те с цел печалба без да се интересува от потенциалното негативно въздействие върху човешките същества и общности. Финансите преобладават в реалната икономика. Отдавна е популярно и мис-ленето, че сегашната икономика и технология ще решат всички екологични проблеми, проблемите на глобалния глад и бедност като в основата е пазарният механизъм. Така едва ли може да се постигнат по-балансирани нива на производство, по-добро разп-ределение на богатството, истински и солидни грижи за околната среда, а най-вече за правата на бъдещите поколения, след като целта е увеличаване на печалбите. Съвременният социален инди-видуализъм, който дори и Джордж Сорос посочи като огромна опасност за отвореното общество, гледа на природата само като на обикновен предмет, обект на суровина. Дори и космосът е просто „пространство”, в което могат да бъдат хвърлени боклуци.

Когато бедният човек, човешкият ембрион, индивалидът, болните, децата и другите социални слаби не се считат за реалност, е много трудно вече да се чуе викът и на самата природа. В подоб-на одиозна ситуация вече не се вижда и ценността на човешките същества. А не може да има екология без адекватна антропология. Ако човек се възприема за същество, продукт на случайния или фи-зическия детерминизъм, тогава хуманизмът се загубва. Екологич-ната криза е и симптом за етичната, културна и духовна криза на модерността. Ето защо успешното лекуване на връзките на чове-ка с природата и околната среда не е възможно да бъдат излеку-вани без всички основни човешки взаимоотношения.

Крайният индивидуализъм е съпътстван от неправилен на-чин на живот. Когато хората сами се поставят в центъра, те дават абсолютен приоритет на незабавните удобства и удоволствия. Има съществена връзка между рационално-технократската пара-дигма, култа към неограничената човешка сила и възхода на ре-лативизма, защото истинно е това, което служи на непосредстве-ните интереси. Това обаче неминуемо води и до деградация на околната среда, до ценностно и социално разпадане. В такава си-туация е възможно или е неизбежно един човек да се възползва от друг, да третира другите като обикновени предмети, да им на-лага принудителен труд, или да ги поробва. Същото мислене во-


129

ди до сексуална експлоатация на деца, или изоставяне на възрас-тните хора. Това обаче и реално е именно мисленето на тези, ко-ито казват: да позволим на пазара да регулира икономиката! При липсата на обективни истини или добри принципи, различни от удовлетворяването на нашите собствени желания и непосредст-вени нужди, какви реални и ефективни ограничения могат да бъ-дат поставени върху трафика на хора, организираната престъп-ност, търговията с наркотици, диаманти и кожи от застрашени ви-дове животни. Ценностният релативизъм стои в основата и на оп-равданията при закупуването на органите на бедните, елимини-рането на децата, защото те вече не са онова, което техните роди-тели искат. Същата тази логика – „използвай и изхвърли” – обаче генерира много отпадъци, заради желанието да се консумира по-вече от това, което наистина е необходимо. След като вече няма обективна истина или универсално валидни ценностни, тогава вече и всичко е възможно, или позволено на хората.

Технократската практика може да се избегне, ако коопера-циите на дребните производители възприемат по-малко замър-сяващи производствени средства и се стремят към неконсума-тивен модел на живот, отдих и общност. Ако технологията е на-сочена основно към решаване на конкретни проблеми на хора-та, тя наистина може да им помага да живеят с по-голямо дос-тойнство и по-малко страдание. Изобщо е нужен нов синтез, но-ви акценти, а не само разчитане на пазарната логика и съпътст-ващите я ценностен релативизъм и краен индивидуализъм. Очевидно е, че научният и технологическият прогрес не може да бъде приравнен с прогреса на човечеството и историята. Ако ар-хитектурата отразява духа на времето, нашите мегаструктури и луксозни жилищни блокове изразяват духа на глобализираната технология, където постоянно се бълват нови стоки, нерядко съжителстващи и с досадна монотонност.

Наред с природата обаче, съществува и историческо, худо-жествено и културно наследство, което също е силно застраше-но. То е част от общата идентичност на всяко място, а и основа, върху която може да се изгради всяка общност. Необходимо е да се включат историята, културата и архитектурата на всяко място в екологичната защита като по този начин се запазва и оригинална-


130

та идентичност. Ето защо е нужно по-голямо внимание към мест-ните култури при изучаване на екологичните проблеми, благоп-риятстващо диалога между научно-техническия език и езика на народа. Неолибералната глобализация фактически изравнява културите, намалявайки по този начин огромното разнообразие, което е наследство на цялото човечество. Опитите за разрешава-не на всички проблеми чрез единни регулации или технически интервенции могат да доведат до пренебрегване на сложността на местните проблеми, изискващи активното участие на всички членове на общността. Новите процеси обаче не винаги могат да се впишат и в рамки, които са внесени отвън, а трябва да се осно-вават преди всичко на тези на местната култура. Тъй като животът и светът са динамични реалности, грижата за света трябва да бъ-де гъвкава и динамична. Необходимо е да се зачитат правата на народите и културите, но и да се оцени, че развитието на всяка социална група предполага исторически процес, който се осъщес-твява в рамките на съответен културен контекст и изисква посто-янно и то активно участие на местните хора в рамките на тяхната култура. Идеята за качеството на живота може да бъде наложена и отвън, ако качеството на живот трябва да се разбира в света на символите и обичаите на всяка човешка група4.

Цитирана и ползвана литература:

Латур, Б. 2006. Где недостающая масса? Социология одной двери. Москва: изд. дом Территория будущего. Неделчева, Т. 2017. Обитаване и идентичност. София: изд. Авангард Прима, с. 175-179. Пластмасата вече е в човешкото тяло. В: в-к СЕГА от 24.10.2018 – https://segabg.com/.../plastmasata-veche-e-i-choveshkoto-tyalo O'Brien, M. 1999. Rubbish Values: Reflections on the Political Economy of Waste. University of Central Lancashire, Science as Culture 8(3): 269-295 – https://www.researchgate.net/publication/249004405_Rubbish_Values_Reflections_on_the_Political_Economy_of_Waste

4 Срав.: Неделчева, Т. 2017. Обитаване и идентичност. София: изд. Авангард Прима, с. 175-179.

131

КОМИТЕТЪТ ЗА ЗАЩИТА НА РУСЕ И ПРОТЕСТИТЕ НА МАЙКИТЕ: ИНТЕРПРЕТАЦИИ И ИДЕОЛОГИЧЕСКИ

ИМПЛИКАЦИИ

Ива Куюмджиева

Има известен брой символни дати и събития, които форми-рат митологическия исторически разказ за „падането” на социа-лизма и „прехода” към демокрация. Безспорно, датата 10 ноем-ври 1989 г. остава със статут на символна граница между две по-литически системи, а създаването на Обществения комитет за защита на Русе през март 1988 година може да се определи и като едно от събитията-символи, маркирано от множество инте-репретации за края на социализма и т.нар. преход в България като символ на еманципацията на българските интелектуалци.

Тук и сега обаче ще анализираме проблема как интерпре-тациите за едно такова събитие-символ, какъвто е Комитетът за защита на Русе, стават част не само от митично-историческия разказ за прехода, но и за формиране на комплекс от символни ресурси за подхранване на актуално функционираща митот-ворческа система, която в съвременната ситуация експлоатира взаимодействията във фигурата „екология – интелектуалци – общество”. В този смисъл може да се каже, че съвременните екологични движения и кампании актуализират и интерпрети-рат именно взаимодействията между конструктите в тази систе-ма, без обезателно да се позовават на митичното събитие Коми-тет за защита на Русе като на исторически реконструиран симво-лен прототип. Една такава деконструкция на всяко едно от поня-тията може да покаже и принципите, но и механизмите на тях-ното системно действие в контекста на по-общата система на съвременния капитализъм.

Комитетът за защита на Русе: образи и модели за интерпретация

Чрез съвременните медийни рефлексии е създаден амби-валентен образ на Русенския комитет като събитие-символ на дисидентските прояви в България: от героизацията като „кулми-национна точка на едно събуждане на бъдещото свободно


132

гражданско общество”1 до уточнението, че това е било „само за една нощ”2, защото организацията на Комитета и монополизи-рането на паметта върху събитията са вторично присвоени от агенти на Държавна сигурност (каквито са разкритите по-късно лидери на Комитета – Петко Симеонов, Христо Смоленов, Сте-фан Гайтанджиев), имащи за поставена цел да укротят съпроти-вителния потенциал на начинанието, но и многобройни непос-ледователни фигури, които са отстъпили пред оказания им реп-ресивен натиск3. Всъщност, публично лансираните медийните образи имат своите особени корелации тъкмо в полето на науч-ни интерпретации за събитията от края на социализма и за роля-та на интелигенцията в тях.

Могат да се систематизират поне няколко модела на науч-ни интерпретации, които позволяват визията за създаването на Комитета за защита на Русе да се извежда в публичното прост-ранство като знакова проява на обществена активност на бъл-гарските интелектуалци, която се превръща и в символ на пре-хода.

Искра Баева и Евгения Калинова4 например артикулират една носталгия по неслучилата се „правилна” демократична промяна и по загубата на позиции на интелектуалците след ди-сиденските прояви от края на 80-те и началото на 90-те като тър-сят обяснение за провала в доминация на екзогенни фактори в българската история, довели до налагане на днешната капита-листическа система у нас.

В редица свои работи Васил Проданов, обаче, разглежда интелектуалците като ключов фактор и основни виновници за разрушаване на социалистическата система, но и за всички зли-ни, произтичащи от и след това – „звезден миг на интелектуал-ците”5 за подриване на идеологическите и ценностни основания на социалистическата икономическа система, което според него

1 Мишев, Г. Русенският комитет. Omda.bg, 2 Петрова, М. 2018б. Нагледен урок по фалшифициране на историята. 3 Петрова, М. 2018а: https://toest.bg/rusenskiyat-komitet/ 4 Баева, И., Е. Калинова 2000. Българските прехода. С., „Тилия”. 5 Проданов, В. Теория на българския преход. С., „Захари Стоянов”, сс. 490-516 и др.

КОМИТЕТЪТ ЗА ЗАЩИТА НА РУСЕ И ПРОТЕСТИТЕ НА МАЙКИТЕ

133

разчиства пътя за установяване на критикуваният от него пери-ферен, грабителски и т.н. капитализъм.

В съгласие с концептуалната рамка за тоталитаризма, очер-тана от И. Знеполски в „История на НРБ”6, дисидентските прояви се рефлектирани като част от подмяната на демократично-па-зарно-капиталистически настроените интелектуалци с „перест-ройчици”, оказвали се внедрени агенти на властта. Изводите са, че тази подмяна води до загуба на автентичния либерален про-ект за гражданско общество в България. Развитието на тази кон-цептуална рамка, интерпретираща отношенията „власт-инте-лектуалци-общество” през концепцията за неограничените ма-нипулативни възможности на тоталитаризма, е продължено и в публикациите на Знеполски от последните години: Как се про-менят нещата. От инциденти до голямото събитие. Истории с философи и историци (2016), Историкът и множественото мина-ло (2017).

Това са два интерпретативни модела, представителни за различни и допълващи се интерпретативни схеми, защото учас-тват в ре/конструиране на съвременното (митично) понятие за фигурата „екология – интелектуалци – общество” в корелация със съответни системи от понятия за политическа система, об-щество и социални взаимодействия: доколкото анализират, пос-тавят и под въпрос ролята на интелектуалеца във връзка с про-цесите на разпадането на социалистическата система, т. нар. преход. Въпреки че темата за екологията в цитираните изслед-вания е маргинална, ролята на Комитета за защита на Русе е раз-глеждана като дисидентска, а не като природозащитна органи-зация, може да се каже, че се отварят пространства (историчес-ко, социокултурно, политическо) и за функциониране на взаи-мовръзките, а пък и за интеграция на понятията.

6 Срав.: Знеполски, И. 2009. Тоталитаризмът – из историята на един незавършен дебат. // История на Народна република България. Режимът и обществото. С., Институт за изследване на близкото минало, „Сиела”, сс. 29-90.


134

Системата на мита на Ролан Барт като инструмент за деконструкция

Известно е, че методологическата фигура на системата на мита на Р. Барт „илюстрира” в дисциплинарното поле на струк-туралистката лингвистика механизъм, чрез които деполитизаци-ята, деисторизацията и деконтекстуализацията на знаци-понятия стават основа за изграждане на митологични системи с голяма манипулативна сила и ефективност. При тях случайното (неп-реднамерено) конструиране на връзките „означаемо – означа-ващо”, характерно за естествения език (по Сосюр), е заменено с механизми за властово конструиране на образи-послания. Един такъв образ е и този на екологията.

Според много дефиниции в съвременни енциклопедии, екологията като наука изучава системните взаимодействия на организмите със заобикалящата ги среда и помежду им. (Biology Dictionary) Дефиницията на енциклопедия Британика добавя към това и изучаването на социалните и политически последст-вия от човешката намеса. В случая митизирането на понятието „екология” е на първо място кражба от научния език. Барт нес-лучайно сочи, че „митът е открадната и възвърната реч”7. Науч-ната област екология се представя като интегрирана в движения за опазване на природата и, привидно неусетно, самото поняти-ето „екология” става синоним на активности за защита на окол-ната среда. Това отмества фокуса от стандартния изследователс-ки процес към натурализирането на конструкта „човек – приро-да”, с което се подменя процесът на формирането на същия този конструкт в социалните и природните науки. Когато екологични-те движения се представят като природозащитни каузи, изобщо не се отчита обстоятелството, че благодарение на кражбата те-зи движения по необходимост се схващат като възможни единс-твено когато „природата” се схваща като вече тежко увредена: излиза, че в противен случай науката екология няма никакво ре-ално, практическо основание да съществува. Този масов образ на екологията е наложен и от „зелените” движения през 70-те.

7 Bart, R. 1993: p, 60.


135

Каузата се приема автоматично като деполитизирана, а затова и като обединяваща, но и правилна. Използват се метафори като опазване, закрила, защита и т.н. Всъщност екологичните движе-ния не отчитат, че са жертва на откраднатата от хуманитарните науки хипотеза за природата като хармония8, която абстрактната човешка дейност (а не обществените отношения) ни е отнела.

Събитието – обединяване на стотици български интелекту-алци от сферите на киното, изобразителните изкуства, филосо-фията, социологията и др. в протест срещу обгазяването на Русе и бездействието на българските власти, се оказва заредено и с мощен символен ресурс, защото позволява да бъде мобилизи-рано действието на няколко ключови конструкта и от взаимо-действието им като система от понятия, осигуряващи ресурси за обхват върху политико-идеологическите и социални имплика-ции на темата за екологията като опазване и защита едновре-менно на природата, обществото, ценностите. Метафорите за опазването лансират един привлекателен образ на екологията като политически проект за еманципация на обществото чрез достъпни и легитимни ресурси на статуквото на функционира-щата система от властови отношения. Нови и все по-актуални образи на идеята, че обществото и излъчени от него лидерски фигури – учени, представители на хуманитарната интелигенция, артисти и други – имат потенциала да упражнят реално влияние върху обществено-политическото развитие, когато то, подобно на „природата”, се намира в кризисно състояние, и да се пре-върнат в авангард на спонтанното движение (протеста на май-ките). „В България традициите на екологичната съпротива за-почнаха от хуманистичната борба. От хуманистична нагласа на тези 600 души участниците в комитета”, казва философът Христо Смоленов (Русенският комитет... 2018). Но така „интелектуалци” също се оказва деполитизирано и деисторизирано понятие – „митът е деполитизирана реч”9, необвързано с идеологически намеси и лична корист, заради което и разобличителният патос в статиите на режисьора-основател на Комитета М. Петрова се 8 Във филма Examined Life Славой Жижек говори за природата като за серия от катастрофи. 9 Барт, Р. 1991. Въображението на знака. С., „Народна култура”, с. 77.


136

оказва опасно демитологизиращ и дори не бива допуснат до първата семиологична система на мита, която Барт нарича „език-обект”, или „езикът, който митът взема, за да изгради соб-ствената си система”10: засегнатите лица и/или техните близки дори не коментират статиите в нейния блог, публичното прост-ранство избягва да ги допусне в себе си, освен относително мар-гинални медии като „Фронтално” и „Тоест”. Двете изчистени фи-гури („интелектуалци” и „екология”) се свързват чрез общата за цялото общество кауза. В случая актуалността и ефективността за формиране на рефлексия на днешния ден чрез това събитие ид-ва от актуалната конструкция на понятието за (гражданско) об-щество. По този начин втората семиологична система (по Барт – метаезикът, или самият мит) изразява съотношението между означаващото (комитет от интелектуалци се бори против еколо-гичното замърсяване на един град) и означаемото (деполитизи-рана и деидеологизирана гражданска доблест против полити-чески ангажираното правителство, което в името на Варшавския договор извършва предателство към собствения си народ). А тук, както добавя и Барт, е особено важно „присъствието на оз-начаемото посредством означаващото”11, а именно – значение-то: гражданското общество единствено е в състояние да спаси природата от мръсните ръце на политиката в случаи, когато жи-веем в „тоталитарно общество”, „мафиотска държава” (все об-рази на деформациите на политическото), а не в масово жаду-ваната и очакваната „нормална държава”.

Действия на системата на мита Ако се обобщи, че съвременният мит е комплекс от самоор-

ганизиращи се метасистеми, позволяващи сложни надгражда-ния от второ и трето ниво, може да се каже, че те функционират не като прикриват съществуващите отношения на господство, а като актуализират постоянно и по „креативен” начин възмож-ностите за изграждане на връзки между техните привлекателни образи. Затова съществена част от медийния и академичния де-

10 Пак там, с. 49. 11 Пак там, с. 51.


137

бат за значението на Русенският комитет е именно „състояние-то”, в което се намира развитието на гражданското общество, което също се нуждае от защита, тъй като се представя като за-лог за демокрация. А по този начин се активира и семиологична система от трето ниво – потенциалът за идеологическа употреба на „Русенския комитет” като значение по подразбиране при все-ки „екологически” казус, тъй като осигурява структура на мити-чен разказ за подразбираща се еманципация при опазване на природата от властови аспирации и икономически злоупотреби. „Комитетът” може да служи и като универсално-прескриптивно значение, трансформиращо се от езиков в мисловен интерпре-тативен инструмент за всяка „гражданска” кауза в „екологията“. За целта „формата трябва непрекъснато има възможност да пусне корени в смисъла и да се захранва с природа от него”12: в случая актуалността и ефективността за формирането на реф-лексия в днешния ден чрез това събитие идва от актуализациите на политическо и властово реконструиране на понятието за (гражданско) общество, което може да се разглежда като дина-мичен и динамизиращ елемент от разглежданата система на мита. Преди дни бе открита Юбилейна изложба на ДАА и орга-низирана академична дискусия, която преутвърди триобразната фигура в светлината на подменената „екология”: „Всички тези събития, известни като Русенския случай, бяха определени в дискусията като емблематично начало на осъзнато гражданско движение за защита на естествените права (курсивът мой – И.К.) на хората”13. Произвежда се и публичен образ на протести-те, който обаче придобива своята универсална приложимост, а и става част от системното единство, благодарение на „богатст-вото” от неговите конкретни импликации, но също и от локални-те му историко-реконструктивни интерпретации.

Да спасим Пирин. Страницата на Международната кампа-ния „Спаси Пирин”, организирана от WWF, а и страницата на българска фондация „Биоразнообразие“, са по бартовски визуа-

12 Пак там, с. 52. 13 За правото на въздух и живот... 2018; Изложбата... 2018.


138

лизиран пример.14 Там виждаме снимка със зимна планина и надпис: Пирин: домът на Байкушевата мура е застрашен от сечи и строежи (големи букви) – По-долу, с по-малки букви е написа-но: „Заедно можем да опазим Пирин, сериозно застрашен от стопански сечи и нови строежи.” Отново е налице инструмен-тално подменената теза за хармоничната природа с алюзията за опасността от нейното унищожение, която пък е и привидно де-политизирана.15

На сайта на „Зелените” виждаме хипотеза за българскостта на зеленото, което е „природата”, присъствието в „националния ни флаг”, „българския език”, фолклора, „за българите зелените теми са близо до сърцето”... Каузата е вдъхновена от протестите на „русенските майки” и създаването на „активното гражданско ядро”. Екогласност, организирала софийските протести, довели до „преждевременния край на тоталитарния режим”, като ру-сенският „инцидент”, е „крайъгълен камък за формиране на екосъзнанието на нацията”16. Комитетът не е споменат, но Уни-верситетският клуб за екология и устойчиво развитие е предста-вен като успешна организация на млади интелектуалци в рамки-те на Натура 2000, което възпрозвежда и мита за ролята на Ко-митета.

Когато се прави директен паралел между протестите на ру-сенските майки срещу мръсния въздух от 1988 и 2018 г. и е упо-менато създаването на Комитета, наред с повтарянето на тезата за протестите, като основен фактор за политическата промяна и утвърждаването, виждаме и алюзия за агитиране за нова про-мяна: „В момента замърсяването идва от нашата държава... Ве-

14 http://bbf.biodiversity.bg/bg/Mezhdunarodna-kampaniya-Spasi-Pirin-organizirana-ot-WWF.p1849-y. 15 Пирин: домът на Байкушевата мура, е застрашен от сечи и строежи

https://campaign.panda.org/co/pirin-bg 16 Давид срещу Голиат: опазването на българския Национален парк „Пирин” . 2018. European Greens

https://europeangreens.eu/news/%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4-%D1%81%D1%80%D0% B5%D1%89%D1%83-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D1%82-%D0%BE%D0%BF%D0% B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1% 8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0%D1%86 %D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA-%E2%80%9E%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%E2%80%9D


139

лина продължава протеста на майка си Веселка, която през 1988 г. участва в събитията, предизвикали една година по-късно и па-дането на Тодор Живков от власт”17.

Организират се кампании, призоваващи за масови дейст-вия за спасяване на Пирин. Няма имена.18 Пише се, че Протестна мрежа (ПМ) е създадена през 2013 г. при протестите срещу пра-вителството на Орешарски (тогава тя става и авангард на граж-данските протести). Няма имена на хора и организации, които са обединени, само се споменават „социалните мрежи”. Единстве-ното име на организация е За да остане природа в България.19

Ето я динамиката на конструкта „гражданско общество” (консолидира се през клишета като „против олигархията”, „про-тив мафията”), който е представен като очевидно разполагащ с толкова мощни структури, сякаш те работят от само себе си. Безличното адресиране на посланията, зад чието формулиране стоят универсализирани образи на гражданското общество, на-помня за една друга метасистема – тази на идеологическите апарати на Алтюсер, които са придобили огромна мощ за за-действане на интерпелацията, така че стотици и хиляди хора „маршируват сами”, включвайки се във виртуалните игри на об-рази и послания.

Кампаниите се оказват мощен инструмент за реклама на конкретни начинания и стоки (от тениски „Спаси Пирин” и ин-формационни видеа до прикрито ангажиране с политически ка-узи). Но още Славой Жижек категорично отбелязва, че екологи-ческите протести срещу безпощадната капиталистическа екс-плоатация на природните ресурси могат да превърнат тези ре-сурси в стоки чрез рекламирането на екологични продукти, а и със здравословен начин на живот.20

Този анализ позволява да бъде насочено вниманието към възможностите на така обобщената система лесно и бързо да

17 Протестите за чист въздух в Русе с 30-годишна история. Факти БГ, 10 Ноември 2018 г.

https://fakti.bg/bulgaria/342320-protestite-za-chist-vazduh-v-ruse-s-30-godishna-istoria 18 Да спасим Пирин. (Протестна мрежа): https://www.protestnamreja.bg/da-spasim-pirin/) 19 http://forthenature.org/members. 20 Жижек, С. 2006, с. 41.


140

подрива ефективността на значими за обществото екологични каузи в днешния ден като кампанията Save Pirin. Митичната сила идва оттам, че се задейства механизъм, осигуряващ условия за лесна политическа де/легитимация на екологичните каузи, а „ние се лутаме непрестанно между обекта и демистификацията му и не можем да предадем целостта му: защото, когато про-никваме в обекта, ние го освобождаваме, но го разрушаваме; а ако му оставим същината, го запазваме, но го връщаме също толкова мистифициран”21. Звената от системата на мита са вза-имнозаменяеми без това да нарушава системното действие – производство на образи за социална консумация, подриващи възможностите за действие и водещи до бързо рециклиране на каузите и подмяна на проблемите. Образните послания на кам-панията и нейните медийни интерпретации са актуални приме-ри за лесно девалвиране на екологични каузи, които колкото лесно и бързо събират социална енергия за протест, толкова и бързо я губят, оставащи във виртуалното пространство и на си-мулакруми, които обаче са и без видими резултати в материал-ната реалност.

Цитирана и ползвана библиография

Zizek, S. 2008. Nature and its Discontents. SubStance, Issue 117 (Volume 37, Number 3), 2008, pp. 37-72 (Article) Баева, И., Калинова, Е. 2000. Българските преходи. С., „Тилиа”, 320 с. Барт, Р. 1991. Въображението на знака. „Народна култура”, 584 с. Давид срещу Голиат: опазването на българския Национален парк „Пирин” . European Greens https://europeangreens.eu/news/%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D1%82-%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-

21 Барт, Р. 1991. Въображението на знака. „Народна култура”, с. 93.


141

%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA-%E2%80%9E%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%E2%80%9D За правото на въздух и живот - 30 години от протестите срещу обгазяването на Русе. – В: Дневник, 18 ноември 2018. https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/11/16/3347236_za_pravoto_na_vuzduh_i_jivot_-_30_godini_ot_protestite/ Знеполски, И. 2009. Тоталитаризмът – из историята на един незавършен де-бат. // История на Народна република България. Режимът и обществото. С., Институт за изследване на близкото минало, „Сиела”, сс. 29-90. Изложбата „Зараждането на гражданското общество в България“ и кръгла ма-са на същата тема с участието на известни български учени и журналисти в ДАА. 14.11.2018, ДАА, https://www.archives.government.bg/news-1-1269-%D0%98%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%E2%80%9E%D0%97%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE%20%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%20%D0%B2%20%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F%E2%80%9C%20%D0%B8%20%D0%BA Как е създаден Общественият комитет за екологична защита на Русе? Фрон-тално, 14 ноември 2018. http://frontalno.com/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82-%D0%B7/ Международна кампания „Спаси Пирин“, организирана от WWF. Българска федерация по биоразнообразие, http://bbf.biodiversity.bg/bg/Mezhdunarodna-kampaniya-Spasi-Pirin-organizirana-ot-WWF.p1849-y Мишев, Г. Русенският комитет. Omda.bg, http://www.omda.bg/public/biblioteka/kalin_yosifov/nachaloto_na_sds_rusenski_komitet_novo.htm Петрова, М. 2018 (Петрова 2018а). Тоест, https://toest.bg/rusenskiyat-komitet/ Петрова, М. 2018 (Петрова 2018б). Нагледен урок по фалшифициране на ис-торията https://malinapetrova.com/blog/1799


142

Пирин: домът на Байкушевата мура, е застрашен от сечи и строежи https://campaign.panda.org/co/pirin-bg Проданов, В. 2012. Теория на българския преход. С., „Захарий Стоянов”. Протестите за чист въздух в Русе с 30-годишна история. Факти БГ, 10 Ноември 2018 г. https://fakti.bg/bulgaria/342320-protestite-za-chist-vazduh-v-ruse-s-30-godishna-istoria Русенският комитет за екологична защита беше като буря в страната. Дунав Мост, 8 март 2018. https://www.dunavmost.com/novini/rusenskiyat-komitet-za-ekologichna-zashtita-beshe-kato-burya-v-stranata Славой Жижек: неизвестное известное рекламы. Рекламные Идеи, № 6/2006: 37-43. Сайтът на кампанията https://campaign.panda.org/co/pirin-bg съдържа визия, която призовава да напишеш писмо. Снимка със зимна планина и надпис : Пирин: домът на Байкушевата мура, е застрашен от сечи и строежи (големи букви) – По-долу, по-малки букви. „Заедно можем да опазим Пирин, сериоз-но застрашен от стопански сечи и нови строежи.“ „Отбележете поотделно действията, за които призовавате министър-председателя на България“ и срещу тях пак големи букви „Вие сте на ход“. Под надписа има формуляр за изпращане на писмо. ”Резултатите : Благодарение на кампанията "Спаси Пирин" над 100 000 души в рамките на 6 месеца изпратиха директно съобщение на българския премиер Бойко Борисов да спре унищожителния проектоплан за управление на Наци-онален парк Пирин, който включва увеличение с 12,5 пъти на площите, на ко-ито е разрешено застрояване и на практика промишлени сечи върху 60% от територията му. Първите 100 000 подписа вече са връчени“. „Стотици българи от цял свят се снимаха до известни забележителности с надпис #SavePirin. Кампанията беше подкрепена от всички европейски орга-низации на WWF, от CEEWEB, Коалиция „За да остане природа“ и др. Кампа-нията включваше разпространение на информационни видеа, снимки с пос-лания, послания за Фейсбук, тениски „Спаси Пирин“ и др. Информационните видеа на "Спаси Пирин" достигнаха до над 2 милиона души в цял свят. Кампа-нията продължава и в настоящия момент - до окончателното връщане на про-ектоплана за управление и запазването на природната стойност на Национа-лен парк Пирин“.

143

ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В ПОЛЗА НА ХОРАТА: ЗА ПРИРОДАТА НА ЕКОСИСТЕМНИТЕ УСЛУГИ

Вяра Ганчева

Противоречието между гражданските организации в полза на природата и гражданските организации в полза на хората е плод на борбата за ценности и за ресурси...а също и на „ожесто-чената борба за изграждане на реалност”1. А конфликтът между тях, обаче, разкрива известна политизация на експертизата, за която говори Дороти Нелкин: колкото по-значими са политичес-ките последствия от една експертиза, толкова по-вероятно е тя да се поляризира, респ. политизира по протежение на преобла-даващата политическа линия2.

Без да навлизаме по-дълбоко в този спор, ще отбележим, че ние, независимо коя от двете каузи поддържаме – тази за „хората” или другата, за „природата”, – живеем на една и съща планета, в една и съща екосистема, при това с вече изчерпващи се ресурси, с променен климат и със замърсена околна среда.

Какви са фактите? Според Индекса Жива планета 2018 (Living Planet Index) на

Доклада на Световния фонд за дивата природа – индикатор за състоянието на глобалното биоразнообразие, намаляването на популациите на гръбначни животни спрямо 1970 г. е почти 60%. Това означава, че ние (човешкият вид) деградираме естествените екосистеми с безпрецедентна скорост. Според измерването на човешкия екологичен отпечатък – през 2014 г. на човечеството е била необходима повече от половин планета като Земята (по-точно 1,7) за да бъдат покрити изцяло нуждите за една година3.

Но опазването на природата не се прави само, за да осигу-рим бъдеще за тигрите, пандите, китовете или за цялото неве-роятно разнообразие от живот, което обичаме. Става дума за нещо много повече. Защото не може да има изобщо добро, 1 Latour, Bruno, and Stephen Woolgar. 1979. Laboratory Life: The Social Construction of Scientific Facts.

London: Sage. 2 Nelkin, Dorothy, ed. 1979. Controversy: Politics of Technical Decision. Beverly Hills: Sage. 3 Global Footprint Network „Ecological Footprint: Overview." Retrieved on April 16, 2017.


144

щастливо и проспериращо бъдеще за хората на планета с деста-билизиран климат, изчерпани водни ресурси, деградирала поч-ва и празни гори, твърди генералният директор на WWF Марко Ламбертини4.

Според доклада, природата осигурява услуги на стойност около 125 трлн. долара годишно, включително жизненоважния достъп до въздух, прясна вода, храна, енергия и лекарства.5

Горното обстоятелство всъщност прави напълно очевиден факта, че намаляването на биоразнообразието пагубно ощетява цялата планета, т.е. нейните „животоподдържащи” системи, а това може да има гибелен ефект върху земеделието и икономи-ката на цели региони. Доколкото ключовите движещи сили, кои-то стоят зад екологичния натиск, са увеличаването на населени-ето и свръхпотреблението, то решението е максимално спешно да се търси по линията на предоставянето на екосистемни услу-ги, а и със заплащане на тяхната стойност.

Именно това са причините, заради които в последното де-сетилетие понятията „екосистема” и „екосистемни услуги” мощ-но навлязоха в речниците на изследователи от различни научни дисциплини. Посветените в тематиката за устойчивото развитие също мащабно ги използват, като винаги експлицират и връзка-та им с четирите му сфери – икономика, екология, общество и култура.

Обяснението е, че доколкото устойчивото развитие (според определението, дадено от Гру Харлем Брундтланд в доклада „Нашето общо бъдеще” през 1987 г.) е „развитие, което задово-лява потребностите на днешните генерации без да застрашава възможностите на бъдещите генерации да задоволяват своите потребности"6, тенденцията на биологично обедняване се отра-зява върху качеството на живот на хората, а и застрашава живота на бъдещите поколения.

Оттук изпъква и разбирането защо съвременните усилия за

4 Унищожаваме природата, от която зависим, сочи докладът „Жива планета 2018,

http://www.wwf.bg/?uNewsID=337430 5 Living Planet Report, http://wwf.panda.org/knowledge_hub/all_publications/living_planet_report_2018/ 6 World Commission on Environment and Development (WCED). Our Common Future. Oxford, 1987, p. 43.

ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В ПОЛЗА НА ХОРАТА

145

опазването на природата и устойчивото развитие на обществото често се насочват към съхраняване на способността на екосис-темите да предоставят екосистемни услуги.

Основанието да дефинираме екосистемите като стратеги-чески ценен икономически ресурс се базира на факта, че те са природният капитал, благодарение на когото хората задоволя-ват нуждите си от вода, земеделски продукти, дървесина, фу-раж, билки и пр. Екосистемите предоставят на хората и редица други, жизнено важни ползи, като регулиране на качеството на въздуха, климата, количеството на валежите, смекчаване на въздействията на наводненията.

И, все пак, – каква всъщност е, или какво се спотайва във връзката между „екосистема”, „екосистемни функции” и „еко-системни услуги”?

Понятието „екосистема” е въведено в научната терминола-гия и употреба през 1935 г. от английския еколог и ботаник Ар-тър Тенсли, който с него обозначава цялостна система, включ-ваща не само съвкупности от популации на дадено място, а и на физическата им среда, тоест целия сложен, разнороден ком-плекс от физически фактори, създаващи това, което се нарича околна среда.7

Екосистемните функции пък се определят като специфични „способност и капацитет на естествените процеси да предоста-вят различни видове екосистемни услуги”, които – като всички останали типове ползи, които човечеството получава от екосис-темите, – правят и неговото съществуване възможно.8

За значимостта на преките или косвените ползи, които хо-рата фактически получават от различните екосистеми, можем да съдим и от следните факти:

Първо, през 2010 г. на Конференцията на страните по Кон-венцията за биологичното разнообразие (КБР) се прие Стратеги-чески план, целящ „поддържане на екосистемните услуги, под-

7 Godwin, H. 1958. „Sir Arthur George Tansley, F. R. S. 1871–1955”. Journal of Ecology 46 (1): 1–8.

doi:10.2307/2256899 8 Оценка на екосистемите за хилядолетието (2005). Екосистеми и благосъстояние на хората: Син-тез на биоразнообразието, http://www.maweb.org/documents/document.354.aspx.pdf


146

държане на здрава планета и предоставяне на ползи от същест-вено значение за всички хора"9.

Второ, ЕС прие за своя цел да спре загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемните услуги до 2020 г., и да ги възстанови, където това е възможно10.

Трето, през 2012 г., визията за Зелена икономика, очертана на срещата „Рио+20” депозира, че разнородните икономически-те показатели зависят от и трябва да се съобразяват с ефектив-ното управление на екосистемите и биологичното разнообразие и от по-нататъшното развитие на екосистемните услуги11.

Екосистемните услуги запазват биоразнообразието и про-изводството на екосистемни стоки и осигуряват ползи, които чо-век извлича директно или индиректно от екосистемните функ-ции. Според Millennium Ecosystem Assessment те могат да бъдат класифицирани като: доставящи услуги (питейна вода и храни), регулиращи услуги (защитни функции срещу наводненията и вредителите), културни услуги (духовни, културни и рекреаци-онни ползи) и поддържащи услуги (азотен цикъл, свързване на атмосферния въглерод)12.

Щом достъпът до екосистемни услуги е въпрос не само на социална, но и на екологична справедливост, то и екосистемни-ят подход трябва да се счита за инструмент за постигането и на устойчиво развитие. Той залага на интегрирано управление на сухоземни, водни и биологични ресурси и включва както защита на природния капитал, така също и дългосрочно опазване на екосистемите, опазване на биоразнообразието и устойчиво из-ползване на природните ресурси. 9 Конвенция за биологично разнообразие, 2010. Доклад от десетата среща на конференцията от страни по конвенцията за биологично разнообразие, http://www.cbd.int/doc/notifications/2010/ntf-2010-223-cop10-en.pdf

10 Съвет на Европейския съюз, 2010. Биоразнообразие: След-2010 – ЕС и глобалната визия и цели и международния режим за достъп до генетични ресурси и споделяне на ползите, http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/10/st07/st07536.en10.pdf

11 Общо събрание на Организацията на обединените нации (2012) Резолюция, приета от Общото събрание: 66/288. Бъдещето, което искаме, http://www.un.org/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/66/288&Lang=E

12 Millennium Ecosystem Assessment, 2005. Ecosystems and Human wellbeing.World Resources Institute, Washington, DC, http://www.millenniumassessment.org/en/Products.Synthesis.aspx


147

Как екосистемните услуги могат да допринесат за решава-нето на натрупаните екопроблеми и едновременно с това да подобрят и качеството на живота?

На първо място, съвременните изследвания в областта на геоекологията акцентират върху изучаване на екосферата и оцен-ката на въздействието върху околната среда чрез приложение на „балансиран подход”, при което „реалната полза от бизнес-техногенната инвазия” да не е във вреда на геоекосистемите13.

На второ място, научната дискусия за устойчивото развитие отличава „слаба” от „силна” устойчивост. За първата икономи-ческата, екологичната и социална устойчивост са еднакви по ранг, а екологичните, икономическите и социалните ресурси мо-гат взаимно да се компенсират и претеглят. В нейните рамки би било, например, приемливо природните ресурси, природният капитал да се намалят, ако в замяна има подходящ, компенси-ращ човешки и веществен капитал. Според тезата за силната ус-тойчивост, обратно – природният капитал е ограничен, незаме-няем и не може да се компенсира с човешки или веществен ка-питал. Затова придаването на еднаква тежест на трите стълба се приема за неправомерно, „екологичната устойчивост” при него трябва да има приоритет, а екологичната тематика да се интег-рира в социалните и икономическите решения – напр. като се развиват екоикономика, зелено законодателство и други.

На трето място, екологичните проблеми са сред най-се-риозните проблеми, с които се сблъсква светът, според мащаб-но световно проучване, реализирано през 2010 г. от Globe Scan и по поръчка на BBC. Общо 71% от хората окачествяват крайната бедност като най-голям глобален въпрос, сравнено с 64%, спо-ред които това е опазването на околната среда или нейното за-мърсяване14.

Като се има предвид, че мръсотия и бедност са взаимнодо-пълнителни, така както бедността и гладът, очевидно е, че взаи-

13 Troll, C. (ed.), 1972, Geoecology of the High-Mountain Regions of Eurasia. Erdwissenschaftsliche

Forschung der Akademie der Wissenschaften und der Literatur, Mainz. Franz Steiner Verlag GMBH, Wiesbaden, 299 pp.

14 За какво ни пука най-много, Vesti.bg, http://www.vesti.bg/sviat/za-kakvo-ni-puka-naj-mnogo-2707951


148

мосвързаните проблеми изискват съвършено нова геоекологич-на научна парадигма, а следователно и нови – геоекологични ценности, които да се основават на идеята за устойчиво разви-тие. Именно тези ценности са заложени в редица документи на ЕС, дефиниращи, че животът в здравословна околна среда е право на всеки гражданин. Тази парадигма е също толкова важ-на за качеството на човешкия живот, колкото и приемливото равнище на материални и социални ресурси. Затова устойчиво-то развитие е хоризонтален принцип на финансирането чрез ев-ропейските фондове, а Стратегията „Европа 2020 година” е ви-зия за социална пазарна икономика с три ясни приоритета: ин-телигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Геоекологичните ценности имат за своя основа древната, а също и модерната идея за Земята като едно цяло живо същест-во. Нека припомним, че още митичната Гея, гръцката богиня, олицетворява Земята, „майката природа”, „Майката Земя”. През ХХ век, Владимир Вернадски формулира теорията за развитието на Земята и дефинира биосферата като „съвкупност от всички екосистеми на Земята”. Малко по-късно, през 1949 г., свързвай-ки биологичните и геологичните процеси, Алдо Леополд разви „етиката на земята”, а до днес модерната етика на околната среда приема постулатите за опазване на дивата природа. В последните десетилетия се включва и хипотезата „Гея” на Джеймс Лавлок от 1960 г., описваща Земята като цялостен жив саморегулиращ се организъм15.

Геоекологичните ценности са и в основата на екосистемни-те услуги, проучвани от екип с ръководител икономиста от Дой-че банк Паван Сукдев. Според резултатите от изследването TEEB - The Economics of Ecosystems and Biodiversity, щетите от загубата на гори правят глобалната финансова криза да изглежда като малък проблем. Ако за една година на Уол Стрийт финансовият сектор е загубил към 1-1.5 трилиона долара, то загубите от уни-щожаване на природен капитал са най-малко между 2 и 5 три-лиона долара всяка година. Сметката е проста: събираме стой-

15 Лавлок, Дж. 1996. Гея: Нов поглед върху живота на земята. С., „Гея Либрис”.


149

ността на различните видове услуги, които горите предоставят, каквито са чистата вода и въздуха или пък поглъщането на еми-сиите парникови газове, т.е. остойностяваме т.нар. екосистемни услуги. Така всъщност се оказва, че обезлесяването не само, че струва повече на икономиката, но е и продължително, случва се всяка година, година след година16.

Първата фаза на цитираното проучване на Сукдев, финанси-рано от Европейската комисия, е завършена през май 2009 г. Из-водът е, че обезлесяването може да струва почти 7% от световния продукт, т.е. това е цената на нашето благосъстояние, с която плащаме загубата на биоразнообразие. Според икономиста, кой-то е и индийски милиардер, водещ експерт на изследването „Икономика на екосистемите и биоразнообразието” (ТЕЕВ) и спе-циален съветник към инициативата „Зелена икономика” на ООН, най-голямото намаление на биологичните ресурси се осъществя-ва тъкмо в богатите на различни видове тропици.

Втората фаза разширява фокуса на проучването към загуба-та на други природни системи, свързани с биологичното разно-образие в океаните. Заради измирането на видовете до 2050 г. човечеството е заплашено от загуба в благосъстоянието си от около 7,1 процента спрямо положението през 2000 г. Тезата на изследването е, че като унищожава природния капитал, чове-чеството се лишава от услуги, които дотогава сме получавали безплатно от природата. Така икономиката трябва да се справи без тях, или да ги възпроизведе, строейки водни резервоари, съоръжения за събиране на въглероден двуокис или пък като произвежда храни, които преди са били естествено достъпни в природата.

Според Сукдев и екипа му първите потърпевши от липсата на тези горски услуги ще са бедните – техният начин на живот най-много зависи от прекия достъп до гори, особено в тропици-те. Големият проблем за западния свят ще дойде първо от загу-бата на естествен начин за преработка на парниковите газове.

Цитираното проучване осветява икономическите и социал- 16 TEEB. 2009а. The Economics of Ecosystems and Biodiversity for National and International Policy

Makers, Summary: Responding to the Value of Nature 2009


150

ните последствия от загубата на гори и биоразнообразие. То по-казва как всеки екологичен дисбаланс е несправедлив и вреден, а и остойностява загубите от биоразнообразие. Калкулирането на т.нар. екосистемни услуги показва, че всяко шесто работно място в ЕС пряко/косвено е свързано с околната среда. Тук се включват както еко-индустриите, така и заетостта в селското и горското стопанство17.

TEEB вече е в третата си фаза; в момента се правят ред про-учвания на отделни сектори, напр. биомедицина, водите, влаж-ните зони, океаните и бреговете. ЕК финансира проект на Прог-рамата на ООН за околната среда (UNEP), за да помогне на пет развиващи се страни да приложат констатациите на TEEB. Отразявайки стойността на екосистемите и биологичното разнообразие в разработването на съответни модели на поли-тики, те могат да постигнат целите за развитие, като управляват устойчиво своите природни ресурси.18

Днес, когато повече от 80 милиона европейски граждани или 17 % от гражданите в целия ЕС живеят под линията на бед-ността, а последиците от кризите – финансови, икономически, но и екологични, – се наслагват, потребността от откриването на зелени работни места и развитието на еко-икономика нараства.

Не всички хора обаче разбират зависимостта си от околната среда, респ. от водите, въздуха, почвите и биоразнообразието, както и не разбират връзките между социалното, икономическо-то и екологичното развития. А тези връзки са в основата на по-вишаване на качеството на човешкия живот, без да се нарушава допустимото натоварване на поддържащите го екосистеми. Така определя устойчивото развитие Международният съюз за опаз-ване на природата (IUCN). Тази най-значима световна институ-ция, посветена на опазването на природата, публикува Червен списък на застрашените видове – Световната Червена книга, ко-ято, впрочем, е и най-пълната, но и международно призната ин-вентаризация на природозащитния статус на животинските и

17 TEEB.2009в. TEEB Climate Issues Update (http://www.teebweb.org/

InformationMaterial/TEEBReports/tabid/1278/language/en-US/Default.aspx 18 http://www.teebweb.org/


151

растителните видове19. Като говорим за остойностяване на екосистемните услуги,

можем да използваме примера с Амазонските тропически гори. Те са огромен склад на въглерод и невероятен склад от биоразно-образие. Сукдев ги нарича „фабрика за дъжд, ефективно захран-ваща селскостопанската икономика”. Приносът им като приро-ден капитал за Латинска Америка се изчислява на стойност от порядъка на 240 милиарда долара. На ниво вид опрашването от насекоми, например, пчели, опрашващи плодове и т.н., природ-ният капитал е оценен на стойност около 190 милиарда долара. Това е около 8% от общата земеделска продукция в световен мащаб. Но то остава незабелязано, защото една пчела не може да издаде фактура, коментира цитираният вече Паван Сукдев... Всъщност, ако погледнем на генетично ниво, допълва той, 60% от лекарствата са първо открити като молекули в тропическа го-ра или риф – повечето от това остава неплатено20.

Като цяло, подобна констатация е точна, но положението постепенно се изменя... Плащанията за екосистемни услуги вече са познат и признат финансов инструмент, ползван с цел опаз-ване на биоразнообразието. Те представляват доброволно ус-ловно споразумение между продавача и купувача за ясно дефи-нирана екологична услуга. Към момента съществуват около 300 различни програми от този тип по целия свят. Някои от тях са национални – примерно, в Канада, Китай, Коста Рика, Естония, САЩ и Великобритания. Повечето обаче са създадени, а пък и прилагани на местно ниво. Но те вливат общо около 8,2 мили-арда долара годишно в разни екосистемни услуги – цифра, коя-то нараства и с 10-20 % всяка година, по думите на Катя Каруса-кис от Дирекцията по околна среда на Организацията за иконо-мическо сътрудничество и развитие (OECD)21.

Справедливото заплащане за екосистемни услуги е необхо- 19 IUCN Red List of Threatened Species, https://www.iucnredlist.org/ 20 TED: Паван Сукдев: Да оценим Природата!,

http://www.ted.com/talks/pavan_sukhdev_what_s_the_price_of_nature/transcript?language=bg 21 Изследване на икономиката и стойността на биоразнообразието. В: Околна среда за европейци, Списание на ГД Околна среда, 2010, http://ec.europa.eu/environment/news/efe/docs/gw2010/efe-mag-gw-2010_bg.pdf


152

димо, за да се разкрие скритата икономическа стойност на при-родата и да се стимулира икономически запазването на при-родния капитал. Докато не се адресира тази невидимост, убеде-ни са изследователите на екосистемните услуги, ще сме свиде-тели на същите печални резултати, които наблюдаваме в сегаш-ния исторически момент, а те са постепенна деградация и загуба на ценни природни активи. Справедливото заплащане обаче, на свой ред, би било възможно, според нас, само ако се развиват геоекологични ценности, а и се надграждат ползите, които при-родата е способна да предоставя на местни общности. Това би довело до нарастващото значение на новата тенденция за при-даване на финансова стойност на природата и заплащане за ус-лугите, които природата предлага.

От всичко гореизложено става ясно, че плащанията за еко-системни услуги (ПЕС) са иновативен и ефективен подход за опазване на природата. Чрез тях бенефициентите на екологични услуги – от защитата на речния басейн и опазването на гори, до улавянето на въглерода – се отплащат на тези, чиято земя пре-доставя тези услуги, със субсидии или с пазарни плащания. Това реално е и признание, че природният капитал е най-големият актив на една страна, който може да се оцени, но и инкорпори-ра в системите от икономически показатели.

На ниво екосистема неговата стойност зависи от оценката на услугата, която се предоставя. Дали става дума за гори и ро-лята им за предотвратяване на наводнения, за осигуряване на шума за добитъка или на дърва за огрев, но се счита, че бедните са, които най-много зависят от ресурсите на екосистемата. Зато-ва щом се измерва корпоративно представяне, трябва да се включват и въздействията над природата и това какви разходи, а и вреди (ще) осъществи даден бизнес спрямо обществото. Нап-ример, според метаекологичните данни, цитирани от Сукдев, всяка година от природните резервати в света се печелят над пет трилиона долара. Като просто сравнение – автомобилната индустрия може да се похвали с едва 1,9 трилиона, информаци-онната и софтуерната индустрия – с 942 милиарда, а стоманодо-бивът – само с 530 милиарда. А това сравнение обяснява и предвижданията на Сукдев за нов екологичен финансов инстру-


153

ментариум от биобанки, за съоръжения за поддържане на бла-тистите местности или дори и за съответни кредитни писма за застрашените видове...

В обобщение: първо, благосъстоянието на хората по целия свят зависи от различни стоки и услуги, предоставяни от екосис-темите – включително храна, гориво, строителни материали, чиста вода и въздух, но също и от защитата от различни природ-ни опасности. Екосистемите, обаче, са подложени на ескалиращ натиск от неустойчивото им използване, а и от други рискове. Ето защо е жизнено или даже съдбовно потребна нова стратегия за управление на екосистемите, респ. за интегрирано управле-ние на почвите, водите и живите ресурси, която трябва да има за център човешките потребности. Именно това трябва да бъде фокусът на гражданските организации – защитавайки природа-та, да защитаваме хората!

Второ, за да оценим природния капитал и остойностим еко-системните услуги с критично значение за качеството на живот на хората, а също за да осигурим устойчива околна среда, ние се нуждаем от осъзнаване на геоекологичните ценности, стоящи зад финансовите стойности. Нещо повече, тъй като се очаква стой-ността на екосистемните услуги да нараства в бъдеще, главно по-ради загубата на екосистемите, необходимо е и да подобрим мо-делите на производство, а и на потребление. Тези модели са в пряка връзка с ценностната парадигма, а и изискват нова еколо-гична култура и нови модели на мислене и поведение.

Трето, не просто поставяне на икономическа стойност на природния капитал, а създаване на законови рамки, позволя-ващи и управляващи справедлив достъп на всички хора до хра-на, вода и енергия – това е, което ще има главно значение в за-даващото се историческо бъдеще. За възстановяването на функ-циите на екосистемите е нужна истинска промяна в политиките и действията за опазване на биоразнообразието. Това може да се постигне само с комбиниране на световно ниво на знания, стандарти и инструменти за постигане на устойчиво развитие, с промяна в културата, нагласите и в геоекологичните ценности.

В заключение, гражданските организации трябва да адре-сират трите предизвикателства по-горе, защото използването на


154

услугите на природата по отговорен начин често е много по-евтино от изграждането и поддържането на нови инсталации. По този начин добавената стойност при използване на екосис-темните услуги може да предлага нови, различни, но и увеличе-ни възможности за приоритетно развитие на екотуризма, селс-ките туристически дестинации, устойчивото рибарство, приро-досъобразното земеделие и опазването на биологичното раз-нообразие. Това е и възможност потребителите, компаниите, но и гражданските организации да развиват съвсем нов светоглед, основан на геоекологични ценности, а и да действат като съюз-ници по пътя към устойчивото развитие.

Днес съдбовни решения може и трябва да взима първото поколение, което има ясна представа за ценността на природа-та, а и за огромното, най-вече засега опасно въздействие, което хората оказват спрямо нея. Може би то ще е и последното, кое-то все още има какво да направи, за да се обърне негативната тенденция, в спасителна посока и за Природата, но и за Човека, т. е. за човешкия род!

155

ИНСТИТУЦИИ, НЕПРАВИТЕЛСТВЕН СЕКТОР И ГРАЖДАНИ В ПОДКРЕПА НА РАЗВИТИЕТО НА БИОЗЕМЕДЕЛИЕ В БЪЛГАРИЯ

Анна Мантарова

Увод Развитието на човешката цивилизация от втората половина

на двадесети век насам е ознаменувано с изключителни пости-жения, надхвърлящи и най-смелите фантазии на предишното по-коление. Наред с тях се появяват и нови сериозни, дори екзис-тенциални предизвикателства, засягащи самите условия на съ-ществуване на човечеството. Те фокусират вниманието върху ре-лацията „общество – природа” като й придават нов смисъл и зна-чение. Бумът в следвоенното икономическо развитие в САЩ и За-падна Европа се отразява твърде осезаемо на природата, предиз-виква сериозни и продължителни, дори необратими промени, които засягат големи групи от населението. На много места те се превръщат в тежки и трайни проблеми. Все повече се осъзнава значимостта на пораженията върху околната среда, причинявани от човешката дейност, вкл. селскостопанската. Макар и въздейст-вието на селското стопанство върху околната среда масово да се подценява и неглижира, то има своя немаловажен дял в генери-рането на антропогенни изменения в едни или други нейни ком-поненти. Претоварване на обработваемите площи с препарати за растителна защита и с изкуствени торове, засоляване или вкисля-ване на почвите, ерозия, или генериране на газове с парников ефект, са само част от конкретните последици.

Видимостта на негативните ефекти върху околната среда от икономиката и знанието за отражението върху човешкото здраве пораждат сериозна загриженост и стремеж човешката дейност да се извършва по щадящ природата начин. Същевременно през пос-ледните десетилетия, след достигането на количествена задоволе-ност с храни в развитите страни започва да се обръща все по-голямо внимание на тяхното качество и състав. С развитието на на-уката и научните изследвания се установява, че съдържащи се в храните остатъчни продукти от изкуствени торове, от препарати за борба с болести и вредители по селскостопанските култури или животните, не са без значение за човешкото здраве. При съвре-


156

менните комуникационни технологии информацията от водещите изследователски центрове бързо се разпространява и достига до стотици милиони хора от всички страни. Вниманието на все по-широки кръгове се насочва към производството и консумацията на храни, произведени не по масовия индустриален способ, а по при-родосъобразен начин. В резултат на нарастващата информираност за значението на качеството на храната, а и на нарасналия стандарт на живот, пък и като протест срещу нарастващата индустриализа-ция при конвенционалния тип земеделие1 и поражданите от него увреждащи околната среда следствия, възниква биоземеделието.

Биоземеделието – същност и развитие Биоземеделието, най-общо казано, изключва употребата на

всякакви изкуствени добавки, подобрители и генномодифицира-ни организми. За изпълнение на определена функция в рамките на системата то използва агрономични, биологични и физикоме-ханични методи, като противовес на употребата на синтетични материали. За биологичното земеделие е характерно отговорно-то използване на енергията и природните ресурси, поддържането на биологичното разнообразие и на местния екологичен баланс, съхраняването и подобряването на плодородието на почвата, ху-манното отношение към животните и внимание към специфични-те им поведенчески нужди. Биологичното земеделие е съвкупна система за управление на земеделието и производство на храни, в която се съчетават най-добрите практики спрямо опазването на околната среда, поддържа се висока степен на биологично раз-нообразие, опазват се природните ресурси, прилагат се високи стандарти за хуманно отношение към животните.

Като се вземат предвид характеристиките на биоземедели-ето, може да се изведат положителните ефекти за екосисте-мата и обществото от прилагането му:

По отношение на околната среда: − способства за възстановяване и рециклиране на природните

ресурси, опазва околната среда, тъй като при него не се употребя-ват синтетични пестициди, хербициди, изкуствени торове, растеж-

1 Morgan and Murdoch. 2003. Is Organic Food Better? Harvard business school press, p. 16.

ИНСТИТУЦИИ, НЕПРАВИТЕЛСТВЕН СЕКТОР И ГРАЖДАНИ

157

ни регулатори и генетично модифицирани организми, антибиоти-ци и хормони, заради което то укрепва агроекосистемите, опазва биоразнообразието и предоставя възможности на бъдещите поко-ления да се възползват от съхранената природа и нейните ресурси;

По отношение на обществото: − като по-трудоемко и изискващо повече ръчен труд, то

създава работни места и съдейства за стопиране на процесите на обезлюдяването на региони и изоставянето на земи;

− като създава работни места, то има потенциал да даде за-етост на уязвими и маргинализирани групи;

− има перспектива - пазарът за биопродукция е разрастващ се и ще остане такъв и в бъдеще;

− увеличава доходите на производителите, тъй като има по-висока добавена стойност, а и продукцията му е предимно с ек-спортна реализация на платежоспособни външни пазари;

− произвеждат се полезни и здравословни храни и така се допринася за по-добър здравен статус на населението;

− предоставят се продукти, отговарящи на търсенето на на-растващ брой потребители.

Сертифицираното биологично производство датира от 80-те години на миналия век. От 90-те години развитието се динамизира и тенденцията е на непрекъснат ръст, дори в периоди на криза.

Табл. 1 Динамика на биопроизводството в света 2007-2016 г.

Година Площи за био-производство

Дял от всички зем. земи Производители

1999 11 млн ха - 200 хил 2008 35 млн ха - 1,4 млн 2009 37 млн ха - 1,8 млн 2010 37,1 млн ха 0,9 % 1,6 млн 2011 37,2 млн ха 0,86 % 1,8 млн 2012 37,5 млн ха 0,9% 1,9 млн 2013 43,1 млн ха 0,98 % 2 млн 2014 43,7 млн ха 0,99 % 2,3 млн 2015 50,9 млн ха 1,1 % 2,4 млн 2016 57,8 млн ха 1,2% 2,7 млн

Източник: html//organic-world.net/yearbook2018/key-data


158

Както в света като цяло, така и в ЕС площите, използвани за биоземеделие, непрекъснато нарастват.

Фигура 1 Площи, използвани за биопроизводство в ЕС

(включително и в преход)

(в ха)

Източник: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-

explained/index.php/Organic_farming_statistics

Статистиката ясно очертава динамиката. Докато през 2007 г. площите са били 7268843 ха, то през 2016 (последната година, за която има обобщени данни) вече са достигнали приблизи-телно 12млн ха, което е увеличение с 53% и представлява 6,7% от обработваемите площи в ЕС. По данни от FiBL & Organic International2, страните с най-много площи са Испания (прибл. 2 млн ха), Италия (1,8 млн ха) и Франция (1,5 млн ха). Като дял от обработваемите земи, най-високи са стойностите в Австрия (21,9%) и Естония (18,9%). Над 10% от обработваемите си площи използват за биоземеделие (вкл. и в преход) и в Швеция (18,0%), Италия (14,5%), Чехия (11,5%), Латвия (14,3%), Финландия

2 https://shop.fibl.org/CHde/mwdownloads/download/link/id/1093/?ref=1),


159

(10,4%). В България този дял е 3,5% като над 75% от площите за биоземеделие са в преход, което я поставя на първо място в ЕС по този показател. Броят на биооператорите в ЕС също непре-къснато нараства като най-голям е в Италия, Гърция, Австрия, Германия и Испания.

Развитието на биоземеделието има своите разнообразни детерминанти – икономически, организационни, културни, чие-то съвместно действие дава синергичен ефект и води до бърз и устойчив ръст на сектора. Като основни сред всеки от тях могат да се посочат:

Икономически: − повишено благосъстояние на населението, което позво-

лява безпроблемно задоволяване на базовите потребности и възможност за потребление на по-скъпите биопродукти;

− национални и наднационални политики на финансово стимулиране на биопроизводство на биохрани.

Много съществен стимул за развитие на биопроизводство-то на храни е постоянно разрастващият се пазар, който е един от най-бързо развиващите се пазари в световен мащаб. Годишно (в некризните години) той бележи ръст от около 10-15%, което в абсолютна стойност е около 5 млрд. долара. Макар и с намале-ни темпове, той запазва възходящата си тенденция и в годините на последната икономическата криза, а след нея значително се ускорява. Логично и очаквано, най-високо е потреблението на биопродукти в страните, където населението има висока поку-пателна способност. За Европа по общ обем на покупките лиде-ри са Германия, Франция, Италия и Англия. Най-големият биоло-гичен пазар с обем от 9,5 млрд евро е Германия. Следва Фран-ция с 7,5 млрд евро и Италия – с 2,6 млрд. На човек от населени-ето най-много покупки се правят в Швейцария (за 274 евро през 2016г.), Дания (227 евро), Швеция (197 евро).

Що се отнася до политиките за развитие на биопроизводст-вото, в сравнителен план може да се обърне внимание на раз-личието в подхода в ЕС и в САЩ. Политиката на ЕС е да стимули-ра и насърчава опазването на околната среда чрез своите прог-рами и фондове, в частност чрез ОСП, която особено в програм-ния период след 2014 г., акцентира силно на „зелените” практи-


160

ки и в частност на биопроизводството като то се стимулира твърде значимо с публични средства. В ЕС по линия на ОСП се разпределят огромни средства в подкрепа на биопроизводство-то – най-напред по линия на II стълб на Общата селскостопанска политика от 2007 до 2013г., а през следващия програмен период – за т. нар. „зелени плащания”. Именно с това може да се свър-же и ускореното нарастване на сертифицираните и особено на площите в преход, което се регистрира през 2015 г. в сравнение с 2014 г. В САЩ е различно – правителството не субсидира ди-ректно биопроизводството. Маржът на цените е твърде привле-кателен и той насочва все повече стопански субекти към този бизнес, в т.ч. и много големи търговски вериги. Всичко това се случва без каквато и да била публична подкрепа, изцяло на ба-зата на свободното търсене и предлагане.

Организационни: − разработване на нормативна база, регламентираща про-

изводството и търговията с биопродукти и изграждане на инсти-туционални структури;

− разработване и въвеждане на регламентации с наднаци-онален обхват.

За развитието на търговията с биопродукция и от там, за про-изводството, не малко допринася и процесът на синхронизиране и взаимно признаване на регулациите, изискванията и стандартите по света. Пример e единният европейски пазар, където унифици-раните правила позволяват на сертифициран в една страна-членка производител достъп до потребителите във всички останали. В до-пълнение на това, Европейският съюз има двустранно признаване като еквивалентни системите на 12 трети страни.

Културни: − развитие и разпространение на знание, формиране на по-

висока здравна култура, информираност за отражението на със-тава и качеството на храните върху здравето и произтичащ от това стремеж към консумация на по-здравословни продукти;

− осъзнаване на значимостта на проблема за състоянието на околната среда и необходимостта тя да бъде запазена и свързана с това за търсене на щадящи природата производстве-ни практики.


161

В смисъла на последното, целта е селското стопанство да произвежда екологично чиста храна, при съхранен ландшафт и природа – да не нарушава баланса в екосистемите, да способства за намаляване загубата на биоразнообразие и да опазва околната среда3. Тези цели намират израз в екологиза-цията на Общата селскостопанска политика през последното де-сетилетие като тя се ориентира към най-сериозна подкрепа на щадящото природната среда селскостопанско производство.

Биопроизводството в България Проследяването на динамиката на биопроизводството у нас

е трудно, тъй като статистическата информация на НСИ през оп-ределен период не го обхваща. Разполага се с фрагментарни, а и различаващи се данни от отделни официални и на НПО материа-ли, от научни разработки, както и с информация от Евростат.

Началото на биопроизводство в България се поставя през 1987 г., когато сътрудници на Аграрния университет в Пловдив създават Агроекологичен център с демонстрационна биологич-на ферма. Произведените продукти се предлагат на щанд на па-зара в Пловдив. В средата на 90-те години, в рамките на спора-зумение за техническо сътрудничество между България и Швей-цария, швейцарски експерти провеждат в България двегодишно проучване на възможностите за биопроизводство. Заключение-то е, че биоземеделието е много подходящо направление за развитие в България. В края на 90-те години започват да се съз-дават и български биологични стопанства.

Официален документ, от който може да се види състояние-то на производството на биохрани в края на 2004 година е На-ционален план за развитие на биоземеделието в България (2006-2013 г.). Направеният в него преглед на ситуацията очер-тава следните параметри:

• Общата площ, върху която се развива биологично про-изводство, е 12 284,14 ха, от които сертифицираните площи са 11 771, 47 ха, а площите в период на преход – 512, 67 ха. Това

3 Йовчевска, Пл. Общата селскостопанска политика (2014-2020) – отговор на екологичната загри-женост на обществото. (2012) В: Мантарова, А. „Измерения на екологичната култура”, с. 156.


162

означава увеличение с 47% в сравнение с 2003 г., когато тези площи са възлизали на 8364 ха; но в същото време това са само 0,23% от общата площ обработваема земеделска земя;

• Сертифицираните площи за диворастящи плодове и билки са 62 183, 95 ха;

• Биологичното оранжерийно производство се осъщест-вява в 12 оранжерии с обща сертифицирана площ от 20,64 ха;

• Броят на растениевъдните земеделски стопанства е 77, като 56 от тях са сертифицирани, а 21 са в период на преход;

• Съществуват 4 сертифицирани стопанства за биологично производство на семена и посадъчен материал като в тях се от-глеждат 4 вида култури и общото им производство е 20,7 т;

• Броят на производителите на биологични пчелни про-дукти е 258. Те отглеждат 23 508 пчелни семейства в 258 пче-лина, като 11 от пчелините са в период на преход. Произведе-ното количество биологичен пчелен мед е 924,6 т., а също са произведени и 59 т. други пчелни продукти (прашец, восък, прополис).

Влизането на България в ЕС разширява перспективите пред биологичното производство, най-малкото по няколко линии:

− улеснява достъпа до все по-разширяващи се платежоспо-собни пазари;

− дава възможности за използване на финансови ресурси от Европейски фондове;

− навлизането на инвестиции в страната води до постепен-но нарастване на доходите, но също и до разширяване на вът-решния пазар;

− пренасят се ценности и модели на поведение, ориенти-ращи към ползване на биохрани.

Динамиката на ползваните за биопроизводство площи пот-върждава очакванията.


163

Фигура 2 Площи за биопроизводство, вкл. и в преход в България

(в ха)

Източник: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-

explained/index.php/Organic_farming_statistics

Основни културите, които се отглеждат в България по био-логичен начин, са трайни насаждения (най-висок е делът на пло-довете и орехоплодните лешник, орех и бадем), зърнено-житни култури (основно пшеница, ечемик, овес), технически култури (основно слънчоглед, маслодайна роза, лавандула, медицински растения, подправки и билки), зеленчуци (основно домати и краставици, също така и лук, моркови, марули, карфиол, броко-ли, грах, култивирани гъби), лозя (особено винени сортове като старите местни български сортове Мелник, Мавруд и други, как-то и интродуцирани сортове като Мерло, Каберне Совиньон, Сира, Мускат Отонел и други за производството на биовино). За последните години значително са се увеличили и площите с пос-тоянни ливади и пасища, както и тези с фуражни култури от об-работваеми земи (култури за зелено).

Прави впечатление обаче, че добивите в България изоста-ват значително в сравнение с тези на конкуренти от ЕС, което показва, че има потенциал за значително подобрение на про-дуктивността, увеличение на продукцията и снижаване на себес-тойността.


164

Ролята на държавните институции От страна на българските държавни институции има разби-

ране за важността и перспективността на развитието на биоло-гично земеделие в страната и паралелно с това се предприемат действия по няколко линии – подготовка на аналитични и прог-рамни документи, създаване на нормативна база, изграждане на функциониращи институционални структури.

След като в края на 90-те години и в България започват да се създават биологични стопанства, ясно се вижда, че то става в среда, която не е готова за това. На първо място, липсва българ-ска нормативна регламентация на биопроизводството и необ-ходими институционални структури. За решаването на проблема към Министерство на земеделието се създава работна група, която разработва две национални наредби, регулиращи биоло-гичното растениевъдство и биологичното животновъдство. Инс-титуционални актове, които регламентират биопроизводство на земеделски продукти, стават Наредба 22 и Наредба 35, съответ-но за биологичното растениевъдство и за биологичното живот-новъдство, които са приети през 2001 г.

Но тези наредби далеч не са достатъчни. Бариера пред из-носа на българска биопродукция е липсата на български серти-фициращи органи. Произведената в България продукция се сер-тифицира от различни чуждестранни организации, най-често от страната-вносител - инспектори извършват тук на място провер-ки, след което сертификатът се издава в съответната държава. Тази услуга е прекалено скъпа за българските фермери - цената варира от 1000 долара до 1000 евро на ден за инспекция и към нея се прибавят и разходите по издаване на сертификата. Оче-видно е, че за да е ценово конкурентна българската биопродук-ция, трябва да има български сертифициращ орган, чиито услуги да са финансово достъпни за българските производители. За решаване на проблема със сертификацията стартира съвместен българо-швейцарски проект, финансиран от швейцарската орга-низация SECO. Настояването от българска страна е да не се съз-дава филиал на чужд сертифициращ орган, а това да е българска организация, в която да се включат като съдружници български фирми, заинтересовани от развитието на този сектор. През 2003


165

г. Министърът на земеделието и горите издава първото разре-шение за извършване на контрол на биологичното производство на „СЖС България” ЕООД. През 2005 г. разрешение от МЗХ за из-вършване на контрол и сертификация на биологичното произ-водство получава регистрираната две години по-рано „Балкан Биосерт”, както и още една фирма. С помощта на IMO, между-народна сертифицираща организация със седалище в Швейца-рия, се обучават българските инспектори, създава се сертифика-ционна комисия и се изготвя наръчник по качеството.

През 2003 г., на етапа на подготовка за присъединяване към ЕС, в Пловдив се провежда конференция на високо равнище „Шансовете на биологичното земеделие в разширения ЕС”. То-гавашното Министерство на земеделието и горите се ангажира да разработи Стратегия и Национален план за развитие на био-логичното земеделие. Той се изготвя в периода октомври 2004 – юни 2005 г., след което е обсъден на срещи във всеки от шестте района за планиране. В него се прави преглед на състоянието на земеделието в България, на хранително-вкусовата промишле-ност, на пазара на земеделски продукти и храни към 2004 г. с акцент на състоянието на биологичното земеделие и реализа-цията на биологичната продукция. Анализира се законовата и финансова рамка на биологичното производство в България, а също и европейската нормативна уредба. На базата на всичко това се прави анализ на силните и слабите страни на биологич-ното земеделие в България.

Като силни страни се оценяват наличието на вече израбо-тена нормативна уредба, която е хармонизирана с изискванията на ЕС, на български органи за контрол и сертификация на био-производство, на информираност сред не малък кръг (повече от 1700) земеделски производители, нарастване на броя на серти-фицираните производители, създаване на сдружения на произ-водители, разработеност на схеми за кредитиране на биологич-ното земеделие, наличие на пазар и добрия прием на българ-ските биологични продукти на международния пазар.

Слабите страни са обединени в 5 групи и за всяка група подробно са изброени конкретните слабости и причините за съществуването им. Посочени са малкият брой на биологичните


166

земеделски стопанства в България, недостатъчното разнообра-зие на произведената по биологичен начин продукция, липсата на развит вътрешен пазар, слабите позиции на българските био-логични продукти на външния пазар, известна нехомогенност на законодателството в сферата на биологичното земеделие, нали-чието на бели полета в нормативната база, липсата на нацио-нални минимални изисквания за производство на национално характерни биологични продукти, липсата на статистика за със-тоянието на биологичното земеделие в страната.

С оглед на петте групи слаби страни е разработена и под-робна стратегия за преодоляването им. Тя включва пет стратеги-чески цели, декомпозирани до специфични цели и конкретни дейности. За всяка дейност е посочена отговорна институция, както и срок за нейното изпълнение. Предвидени са и съответни бюджети. Петте стратегически цели са:

1. Развитие на пазара на биологични продукти; 2. Осем процента от използваната земеделска земя да се

управлява по биологичен начин към 2013 г.; 3. Създаване на ефективна нормативна рамка за развитие

на биологичното земеделие към 2007 г.; 4. Ориентирани към практиката научни изследвания, обра-

зование, обучение и консултантска дейност в областта на биоло-гичното земеделие;

5. Установяване на ефективна система на контрол и серти-фикации.

Разработена е и Национална агроекологична програма 2007-2013 г. (НАЕП). Биологичното земеделие е посочено като една от приоритетните дейности, с които Програмата ще старти-ра. По своята същност НАЕП е стратегически документ, отнасящ се не само до биологичното земеделие, а по-общо – до финан-совото насърчаване на екологосъобразните методи за селско-стопанско производство. Подкрепата за развитието на биологич-ното земеделие е само една от специфичните цели на Програ-мата. Останалите се отнасят до подкрепа на традиционното жи-вотновъдство и опазване на застрашени от изчезване местни породи, до насърчаване опазването на обработваеми земи с ви-сока природна стойност, до поддържане и възстановяване на


167

традиционния селскостопански ландшафт, както и до запазване на почвените и водните ресурси. Това са основните агроеколо-гични дейности, които (ще) се подпомагат след присъединява-нето на България към ЕС. В Програмата е включена методология за изчисляване на компенсаторни плащания по тези дейности, посочени са потенциалните бенефициенти, предвидена е сис-тема за мониторинг и контрол.

Специално по отношение на биологичното земеделие са формулирани и шест практически цели:

• Увеличаване на площите, върху които се прилага метода на биологичното производство, и увеличаване броя на биоло-гичните стопанства;

• Насърчаване развитието на смесени стопанства; • Подпомагане на традиционните български продукти,

произведени по биологичен начин; • Подпомагане на земеделските стопани, преминаващи от

конвенционално към биологично производство; • Увеличаване наличностите от семена и посадъчен мате-

риал, произведени по биологичен начин; • Увеличаване конкурентноспособността на продуктите от

българското биологично земеделие. С оглед устойчивостта на биологичното производство, в

Програмата е заложено изискване всички земеделски произво-дители, които желаят да се включат, да притежават, наемат или арендоват земя за период най-малко 5 години. Освен това те трябва да преминат определено обучение или да докажат опит в избраната от тях дейност. Задълженията се поемат от бенефи-циентите за период от 5 години. В Програмата се определя и размера на плащанията (евро/ха/годишно) според вида на отг-лежданите култури.

След приемането на България в ЕС, всички норми относно биологичното производство, залегнали в европейските норма-тивни документи, стават пряко и директно приложими и у нас. Национално-специфични са процедурите за прилагане на евро-пейското законодателство и органите на национално ниво. Предвид на това, основно изискване за присъединяване на Ре-публика България към Европейския съюз в областта на земеде-


168

лието става създаването на структури и процедури за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти. Законът създава условия за изпълнението у нас на много регла-менти, свързани с Общата организация на пазарите на земедел-ските продукти.

Паралелно се изгражда и институционална структура. Оп-ределят се българските структури, които ще прилагат посочени-те в закона регламенти, като са предвидени процедури, които ще се извършват на национално ниво, въвеждат се механизми за контрол и налагане на санкции. Според разпоредбите на този закон, министърът на земеделието и горите провежда политика на качество, която обхваща правилата за защита на географски означения, за признаване на традиционно специфичен характер и за биологично производство на земеделски продукти и храни. Министерството на земеделието и горите (сега Министерство на земеделието и храните) изгражда и поддържа информационни регистри на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин, а също и на субектите, които осъществяват контрол за съ-ответствие на биологичното производство. Министърът на зе-меделието и горите издава наредби за воденето на споменатите регистри, а също и наредби за прилагане на биологичното про-изводство. Дейността на министъра се подпомага от постоянна Междуведомствена комисия по биологично земеделие, която се състои от представители на Министерство на земеделието и горите, на Министерство на околната среда и водите, Министер-ство на икономиката, Министерство на здравеопазването, Из-пълнителна агенция „Българска служба за акредитация” (ИАБСА) и по един представител на организациите на производители, преработватели, потребители и търговци на продукти, произве-дени по биологичен начин. Комисията дава и становища при из-бора на контролни органи, при отнемане на разрешението им или при решаване на въпроси, които са свързани с биологичното производство.

Регламентира се контролът върху биологичното производ-ство и се създава публичен електронен регистър на субектите, оторизирани да осъществяват контрол. Той се обогатява и с ак-


169

туален списък с информация за биооператорите в България по области и с обявените от тях дейности. Освен информацията за дейностите на операторите, се добавят и актуалните сертифика-ти за произведените от тях продукти. Въвежда се стандартното и за другите страни от ЕС етикетиране.

Що се отнася до дейността на институциите и по-специално тези по финансовото подпомагане на биопроизводството по ли-ния на ОСП, то трябва да се каже, че европейските фондове за-делят средства за агроекологични дейности, вкл. за биологично земеделие още през предишния програмен период (до 2013 г.). Като следствие на заложената линия за екологизация на селс-костопанското производство, финансирането става още по-голямо. Специално българските производители имат достъп до евросубсидии по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., мярка 214 „Агроекологични плащания”. Тази програма е наследник, а и продължение на мярка 1.3. „Развитие на селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда” по програма САПАРД. Тя предвижда възмож-ности за подпомагане на биологичното растениевъдство и пче-ларство, като 82% от средствата се осигуряват от ЕС, а 18% - от републиканския бюджет. Развитието на земеделието в Евро-пейския съюз след 2014 г. и финансирането му се свързват все по-тясно с темата екология и устойчиво използване на природ-ните ресурси. През програмния период 2014-2020 г. 30% от ди-ректните плащания по ОСП са предназначени за т. нар. „зелени директни плащания”. Биологичните производители получават безусловно „зелени директни плащания” за площите в система на контрол.

За прилагането на Регламента на Европейския парламент и Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от европейския земеделски фонд за развитие на селските райо-ни за периода 2014-2020 г., България е разработила и отделна мярка 11 „Биологично земеделие”. В рамките на тази мярка са заложени две подмерки: едната е подмярка 11.1. Плащания за преминаване към биологично земеделие за хектар ИЗП, а вто-рата – подмярка 11.2. Плащания за поддържане на биологично-то земеделие за хектар ИЗП с очакване мярката да има положи-


170

телен ефект и принос към устойчивото развитие на селските ра-йони, като допринесе за околната среда и смекчаването на пос-ледиците от изменението на климата, подкрепи малки и средни ферми, повечето от които са семейни. Това е едно голямо приз-нание за нарастването на значението на биологичното земеде-лие в Европейския съюз. Прилагането на Мярка 214 се урежда с Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за раз-витие на селските райони за периода 2007-2013 г. По отношение на биологичното производство, чрез Наредба 11 се регламенти-ра финансово подпомагане на биологичното растениевъдство и биологичното пчеларство. Съгласно нея се финансират агроеко-логични дейности за срок от 5 години. Финансовата помощ се предоставя под формата на ежегодни плащания. Сумите вари-рат в зависимост от това дали става дума за производство в пе-риод на преход или след преминат преходен период. Подпома-ганите лица по подмярка „Биологично земеделие” се задължа-ват да спазват изискванията на Регламент на Съвета № 834/2007 и Регламент на Комисията № 889/2008 и за петгодишния период на подпомагане поне веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях продукти с правилата на биологичното производство. Подпома-ганите лица трябва да преминат агроекологично обучение или да докажат наличие на опит.

В хода на работата се открояват проблемни моменти, които пречат на пълното усвояване на предоставените от ЕС на страна-та средства. Изследване на ИИОЗ по поръчка на Фондация „Био-разнообразие” очертава основните от тях: „информационен де-фицит сред потенциалните бенефициенти, несъответствие по места на интереса към мярката и ограничената площ, термино-логично несъответствие в използваните от различни институции дефиниции и критерии, липса на подходяща софтуерна обезпе-ченост, водеща до грешки, липса на взаимен достъп до бази данни, с които работят отделните институции, ангажирани с мярката, ресурсна и информационна необезпеченост на конт-


171

рола.“4 5. Очевидно е, че за по-пълно използване на възможнос-тите, предоставяни от Европейските фондове, е нужно да се направят сериозни промени в организационното и техническото осигуряване на прилагането, в обезпечаването на ефективно взаимодействие между ангажираните институции и да се про-вежда сериозен контрол на място, който да е ресурсно и ин-формационно обезпечен.

Проследяването на дейността на институциите като цяло и най-вече в лицето на Министерство на земеделието и храните показва, че безспорно се полагат усилия, които са насочени към развитие на биопроизводството. Те се реализират в няколко направления:

− създаване на правна рамка за функциониране на система-та на контрол и сертификация, която да направи българските биопродукти легитимни в Европейския съюз,

− разработване на инструментариум и съответни процеду-ри за прилагане на предвидените от ОСП мерки за финансово подпомагане;

− провеждане на информационна и разяснителна дейност за ползите и предимствата на биологичното земеделие – за здравето на човека, за околната среда, както и за хуманното от-ношение към животните.

Като поле, в което има още какво да се направи, е оптими-зирането на организацията, съгласуваността между дейностите на изпълнителите на различни функции и дейности и най-вече разширяване на информационната дейност и извеждането й „на терен”, където да достигне до максимален брой производители, да обхване средните и дребните, които имат желание, а и по-тенциал за развитие на биопроизводство.

При наличното съчетаване на благоприятни обективни ус-ловия за отглеждане на биопродукция, интерес и нагласи сред достатъчно голям сегмент от селскостопанските производители,

4 Мантарова, А. 2014. Екологични рискове в модернизиращото се общество. София, Изд. „М. Дри-нов“, с. 293.

5 Йовчевска, Пл. Общата селскостопанска политика (2014-2020) – отговор на екологичната загри-женост на обществото. В: Мантарова, А. 2012. „Измерения на екологичната култура”, с. 166.


172

нарастване на интереса към здравословни биохрани и ръст на пазара им, държавата следва да се ангажира с една подкрепяща информационна, организационна и финансова помощ, чрез коя-то да съдейства България да реализира потенциала си като про-изводител и износител на такъв тип храни.

Неправителственият сектор Очевидно е, че за стартирането и устойчивото развитие на

модерно, отговарящо на изискванията, биопроизводство, сто-панските субекти се нуждаят и от широка подкрепа – не само финансова, а и организационна и информационна. Не може да се изисква или очаква цялата тя да е само от държавни институ-ции. Тук своето съществено място обаче има и неправителстве-ният сектор.

У нас още в началото, а и с финансиране от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество се изработват Проект за подпомагане на развитието на биологичното земеделие в Бъл-гария и Проект за опазване на биоразнообразието. С цел под-помагане изпълнението на проектите се създава фондация „Би-оселена”. В продължение на 3-4 години са проведени многоб-ройни срещи с фермери, със служители на общински служби, с научни работници от институти. Когато се появяват и първите фермери, желаещи да се занимават с биоземеделие, се органи-зира и обмен на полезен опит с швейцарски фермери.

При доминиране на дребния бизнес, както е у нас, подкре-пата за стопанските субекти е още по-важна. В това отношение съществена роля могат да играят различни техни сдружения. В страната са регистрирани и в една, или в друга степен и насока работят редица организации на биопроизводители и търговци, някои от коита са:

• Кооперация „БИО БЪЛГАРИЯ ОЙЛ” – създадена през фев-руари 2004 г. Нейните членове са биологични фермери с вече натрупан опит, като общо сертифицираната земя е около 600 дка. Фермерите, отговорни за своята продукция, са обединили усилия в продажбата на продукцията си чрез кооперацията;

• Сдружение на органичните земеделски производители АГРО- ЛИНК – създадено през септември 2004 г. Мисията му е


173

да защитава интересите на производителите, занимаващи се с биологично земеделие, да координира националната мрежа от производители, преработватели и търговци на биологични продукти, научни институции и неправителствени организации, работещи в областта на устойчивото земеделие;

• Българска асоциация биопродукти (БАБ) – създадена в края на 2009 г. с 25 учредители. Браншова организация, обе-диняваща земеделски производители, които отглеждат про-дукция по метода на биологичното земеделие. През 2015 г. в нея вече са над 100 биологично сертифицирани фермери, инс-титути и фирми. Целите са да подпомага развитието на биозе-меделието в България, да се консултират земеделските произ-водители за законодателната рамка в сектора, да създава връзки между отделните фермери и техните чуждестранни ко-леги или организации (IFOAM), да съдейства за намирането на пазари за биологичните продукти, да съблюдава и защитава интересите на биопроизводителите по отношение подпомага-нето им по ПРСР.

• Асоциация на биотърговците в България (АБТ) – основа-на през 2010 г. като браншова организация. Обединява търгов-ски дружества, които работят за развитието на пазара на био-логични продукти в България. Целта на асоциацията е да под-помага, защитава и насърчава растежа на пазара на биопродукти в България в полза на околната среда, фермерите и обществото.

Целта на сдруженията в тяхната съвкупност е да подпомагат информационно и организационно производители и търговци, с което да допринасят за разрастване на производството, пови-шаване на производителността, улесняване излизането на паза-ра и реализацията на продукцията.

Освен специфичните сдружения на производители, опре-делена роля играят и неправителствени организации с по-общ характер, които реализират някои функции в подкрепа на еколо-гични политики и програми на ЕС. Освен това те имат своето важно място не само като партньор, но също и като коректив на държавните институции. Съдържателната и полезната работа, обаче, не може да скрие стремежите на някои НПО да утвърдят необходимостта от себе си (а и от финансирането си, главно от


174

чуждестранни донори) като дискредитират институциите, а пък и отричат, или омаловажават правеното от тях.

Гражданите Тук ще се спра на значението на гражданите по отношение

на биоземеделието в двете им роли – на производители и на потребители на биохрани.

Производителите Политиката на ЕС, прокарвана чрез ОСП, е насочена към

екологизация на селскостопанските дейности. От 2014 година и в двата стълба на ОСП са предвидени т. нар. „Зелени плащания” – стимул за прилагане и утвърждаване в производството на сел-скостопанска продукция на такъв тип технологични решения, които правят земеделската система безопасна за околната сре-да6. Въведеният за референтния и бюджетен период 2014-2020 г. т. нар. „зелен пакет” е предпоставка за по-нататъшно екологи-зиране на селското стопанство. Предвидените средства за „зе-лени плащания” гарантират, че земеделските стопани в ЕС ще продължат да имат стимул за предоставяне на ползи за околна-та среда и климата като по този начин ще се запазва и възмож-ността обществото да получава екосистемни услуги. „Биологич-ното производство се извежда в приоритет. За ограничаване на неблагоприятните процеси върху агроекосистемите, щадящото околната среда производство е обособено в отделна мярка – Мярка 1 „Биологично производство”7. Обаче, наред с общите благоприятни климатични и почвени условия за развитие на би-ологично земеделие у нас, допълнителен плюс е и широката застъпеност на дребноплощното производство. То е потенциал за развитиего на биологично земеделие, а същевременно е и шанс за производителите. За тях тази опция е възможност за по-вишаване на доходите и устойчиво развитие. Не случайно Йов-чевска определя „биологичното производство като парадигма 6 Йовчевска, Пл. Общата селскостопанска политика (2014-2020) – отговор на екологичната загри-женост на обществото. В: Мантарова, А. 2012. „Измерения на екологичната култура”, с.153.

7 Йовчевска, Пл. 2014. Биологичното производство - приоритет на семейното земеделие. В: Ико-номика и управление на селското стопанство, 59, № 4, с. 2014: 62.


175

на семейното земеделие”8. Проведени преди няколко години проучвания на колектив

от ИИОЗ сред производители на селскостопанска продукция (дребноплощно производство и регистрирани производители), дават солидна информация, от която, макар и косвено, могат да се направят определени, съществени, а пък и полезни изводи.

Немалка част (една пета) от регистрираните производители виждат в екологичните практики, към които безусловно се отна-ся и биоземеделието, възможност за получаване и на допълни-телни доходи. За около една шеста това е възможност за навли-зане в нови пазарни ниши. Директно, вербално изразен интерес към развитие на биопроизводство се регистрира при повече от една пета от анкетираните. Тези цифри явно показват съществу-ването и на потенциален интерес към развитието на такова зе-меделие. Доколко той ще се реализира, зависи от действието на много други фактори, но наличието му е необходимо, за да се премине към практически стъпки. В такава посока е очакваното влияние и на обстоятелството, че за преобладаващата част от производителите (при дребноплощното производство 75%) приоритет е да се запази качеството на земята за вбъдеще, а не да се достигне максимален добив в текущата година. При тях мотивацията за това е свързана и с обстоятелството, че не малка част от тях (27%) гледа на земята като на семейна ценност и още 20% – като на ценен природен ресурс, което определя и гри-жовното им отношение към нея.

От информацията по поредица важни индикатори може да се направи и обобщен извод, а именно, че особено при дребноп-лощното производство, има широко използване на традиционни (по същността си) проекологични практики, като например сеит-бооборота, но и съществува нагласа за разширяването им.

Внимание обаче заслужава и една друга констатация от из-следванията – докато от регистрираните земеделски производи-тели 70% отговарят, че използват квалифицирана помощ и инфор-мация при производството, от дребно-площните производители,

8 Йовчевска, Пл. (2014) Ibid. с. 59.


176

по една или друга причина (не на последно място икономическа), го правят едва 10%. Тези резултати показват доста съществен дефицит и от професионална информация, което би било трудно преодолима бариера за предприемане на биологично произ-водство при последните (макар че при тях има и потенциал, и желание).

От значение за стартиране и развитие на биопроизводство е и общата информираност на селскостопанските производите-ли, свързана с ОСП. Необходима е достатъчно висока степен на информираност на стопанските субекти, важно е познаването на условията и изискванията за получаване на средства от евро-пейските фондове. Като цяло, информираността не е достатъч-на. Най-много респонденти определят средствата за масово ос-ведомяване като основен източник. Следват колеги и роднини, Службите по земеделие към МЗХ и Националната служба за съ-вети в земеделието. Изследването регистрира доста силна връз-ка между информираността и основния източник на информа-ция. Най-много са разполагащите с пълна информация сред те-зи, които са я получили от специализирани институции – Служ-бите по земеделие или сдружения на производителите. Полу-чената от източници като колеги и роднини или средства за ма-сова информация, като правило, е откъслечна. Все пак прави впечатление, че делът на анкетираните, които преценяват ин-формацията, с която разполагат като подробна и пълна, е по-нисък от този на информиралите се от службите по земеделие, което води до извода, че и от там не се получава достатъчно пълна и изчерпателна информация.

Масов е отговорът, че има нужда от още информация. Що се отнася до предпочитаните източници и канали за получаване на тази информация, повече от 40% от респондентите отговарят, че предпочитат това да става чрез/в общината (кметството). Устано-вява се, че приблизително половината от производителите на селскостопанска продукция искат да бъдат „обгрижени” на място. Това желание е изразено еднакво силно от всички възрастови групи. Социалните характеристики на респондентите също не влияят. И по-млади, и по-възрастни, и селскостопански произво-дители без образование или такива със средно, а и с висше обра-


177

зование, изказват съответното предпочитание да получат допъл-нителна информация от кметството, или пък на място.

Световната практика показва, че ключов фактор за развитие-то на устойчиво производство е потреблението. В България оп-ределено има интерес към потреблението на биохрани, но до-колко и защо той слабо се обективира в потребителско поведе-ние e въпрос, чийто отговор следва да се търси в социално-икономическия контекст. Интересът и положителната нагласа към биохраните не се обективират в адекватно (по величина) реално потребление най-вече заради ограничените финансови възможности на преобладаващата част от населението, което фактически не позволява и заплащането на значително по-високите цени, а също и в резултат на недоверие в гарантиране-то на заявените качества на биохраните, на затруднен физически достъп до широк асортимент биопродукти. Макар и да нараства, най-вече в последно време (след излизане от икономическата криза), потреблението си остава твърде ограничено – и като кръг потребители, но също и като обем на покупките.

Години наред емпирични изследвания показват, че в бъл-гарското общество знанието за вредата от замърсените с оста-тъчни вещества земеделски продукти и негативното им отраже-ние върху човешкото здраве е доста разпространено. Хората в България определено свързват качеството на храните (и преди всичко екологичната им чистота) със своето здраве. Наличието на вредни остатъчни вещества в хранителните продукти се оце-нява като най-опасно измежду няколко замърсявания, причине-ни от човешка дейност. В преценките си анкетираните и особено високообразованите, поставят този рисков фактор по-напред от такива като замърсяването на въздуха, водите и почвите. Пока-зателен за нагласите е и фактът, че хората посочват намаляване-то на съдържанието на остатъчни вредни съставки в хранител-ните продукти като една от трите приоритетни задачи, свързани с околната среда, които трябва да бъдат решени неотложно. То-зи проблем се поставя на второ място (от 7 опции) като разлика-та с първия - „намаляване замърсяването на въздуха” е на гра-ницата на статистическата значимост. След него са оставени „Намаляване замърсяването на водите”, „Намаляване замърся-


178

ването на почвите”, „Изграждане на съвременни хранилища за битови отпадъци”, „Възстановяване на увредени от човешки дейности терени”, „Гарантиране безопасността на ретранслато-рите на мобилните оператори”. Постепенно с времето фокусът се измества от тревога, пораждана от високото съдържание на нитрати и други химикали в плодовете и зеленчуците и от ле-карствени препарати (антибиотици и хормони) в месото и мес-ните изделия, към интерес към потреблението на биохрани. Все още обаче, масово става смесването, а и употребата на близки, но различаващи се по съдържанието си, термини и то не винаги точна и прецизна. Така например, доста хора отъждествяват би-ологичните продукти с продукти, които са били произведени в „домашната градина или обор”. Последното обаче не винаги е гаранция за изпълнение на всички изисквания, за да се опреде-ли такова производство като биологично.

Изследванията обаче показват, че дори декларираното (ко-ето е различно от реалното) потребление далеч изостава от про-явявания интерес. Анализът на емпирична информация по ком-плекс от индикатори насочва към извода, че слабото реално потребление на екологично чисти храни е детерминирано на първо място от икономически причини. Това личи от отговори на серия въпроси - за причината, заради която сегашните потре-бители биха спрели да купуват биохрани (за повече от полови-ната анкетирани – 52%, бариера ще бъде високата цена), нереа-листични, или най-малкото несъответстващи на актуалната ре-алност очаквания за ценовата разлика между конвенционални и биохрани (справка в магазините за цени на предлагани в тях би-охрани и конвенционалните им аналози показва разлики от 40% до няколко пъти, а готовността е да се плаща за значително по-малки разлики) и пр. Това не е изненадващо като се има пред-вид, че на въпроса, кое е определящо при покупка на храна, над 40% отговарят еднозначно – „цената”. В потвърждение на лими-тираността от икономическото положение говори и наличието на средна по сила връзка между отговорите на тези въпроси и самооценката на материалното положение, както и разликите с двадесет – двадесет и пет пункта в отговорите между групите с различно материално положение. Очевидно е, че при сегашното


179

материално положение на хората, ограничените им финансови възможности са много сериозен лимитиращ фактор при избора на хранителни продукти. Разликата в цените на биохраните и конвенционалните обаче също е такава, че покупката на първи-те изисква поне 80% повече средства. При положение, че пос-ледните години българите дават между 35 и 30% от доходите си за храна9, това едва ли е практически възможно за значим дял от домакинствата. Така че, въпреки готовността и желанието си, те едва ли ще станат реални, още по-малко редовни потребите-ли.

Заключение Почвено-климатичните условия в България, безспорно, са

достатъчно благоприятни за успешно развитие на биоземеде-лие. Налице са и редица обективни предпоставки страната ни да стане разпознаваем производител и износител на подобен тип храни. За да се реализира природният потенциал обаче, е необ-ходимо наличие и на съответни, но пък и твърде важни социал-ни предпоставки.

Институциите трябва да повишат административния и тех-ническия си капацитет, а и да подобрят координацията на дей-ността си. Производителите очакват от тях подкрепяща инфор-мационна, организационна и финансова помощ, предоставяне на професионална консултанстка помощ в удобен за тях вид.

Потребителите също така очакват и необходимия контрол върху производството и търговията, който, най свой ред, трябва и да гарантира съответствие на декларираното и действителното качество на предлаганите биопродукти.

Неправителственият сектор трябва да се активизира, но и да реализира дейности и инициативи с несъмнена реална полза за достатъчно широк кръг от производители - да подпомага ин-формационно и организационно производители и търговци като допринася и за разрастване на производството, за повишаване на производителността, пък и да съдейства за излизане на паза-ра и реализацията на продукцията (което е особено важно за 9 www. nsi.bg


180

дребните производители). Производителите трябва да бъдат стимулирани или подпо-

магани в повишаване на екологичната си култура, като цяло, във формирането на убеденост в необходимостта да се съхранява ка-чеството на природните ресурси, да се работи компетентно и ко-ректно. Необходимо е и да се повиши тяхната специализирана компетентност, особено на дребните производители, което ще допринесе и за повишаване на добивите (нещо, в което има го-леми резерви), снижаване на себестойността на продукцията, а от там за повишаване на печалбата и/или за възможност за понижа-ване на цените и разширяване на вътрешния пазар.

Потребителите, обаче, се нуждаят и от достатъчно сигурни гаранции, че заплатената, при това и значително по-висока цена реално съответства на качеството на предлаганите на пазара продукти. В по-общ план тук вече се опира и до проблема за до-верието в обществото ни, което по безброй причини и начини е доста силно разклатено. И особено важно – реален вътрешен пазар за биохрани ще има, едва когато икономическото поло-жение на достатъчно голям сегмент от населението стане тако-ва, че той да може да си позволи и покупката на такива храни. Каквато и да е здравната култура, или убедеността в предимст-вата на биохраните, колкото и те да се приоритизират при гра-дирането на разходите, то лимитиращото действие на икономи-ческия фактор не може да се избегне.

181

ЕКОЛОГИЧНИ И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С ПОЧВЕНИТЕ И ПОЗЕМЛЕНИТЕ РЕСУРСИ

В БЪЛГАРИЯ

Ивона Никова

„Устойчивото развитие е разви-тието, което задоволява нуждите на настоящето без да застрашава въз-можностите на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди.”1

Философията на Стратегията от Лисабон е вплетена в новата Конституция на обединена Европа. Тя провъзгласява „устойчиво развитие на Европа” въз основа на равномерен икономически растеж, ценова стабилност и високо конкуренто-способна социална пазарна икономика. Цели се постигане на пълна заетост и социален прогрес при висока степен на опаз-ване и подобряване на качеството на околната среда. Практи-ката от последните пет години показа, че главната цел на Лиса-бонската стратегия – превръщане на европейската икономика в най-конкурентната в света, не следва да се ограничава в годиш-ни рамки. Такава цел може да бъде поставяна само дългосрочно като се разбие и конкретизира на множество подцели с краткосрочен и средносрочен характер и само тяхното съгла-сувано, а и последователно изпълнение може да доведе до реа-лизиране (в дългосрочен план) на основната цел. Ето защо ус-тойчивото развитие представлява Хармонизация между обще-ство, икономика и околна среда.

Схематично показаните по-горе взаимовръзки изискват опазване на околната среда. Тя е предусловие за осъщестяване на заявената висша цел. Припокриването на интересите изисква поносимост, справедливост и приложимост на мерките. В този смисъл устойчивостта се явява тяхна обща резултатна. Проме-ните в природоползването трябва да се базират на съотно-

1 Word Commission on Environment and Development (WCED), Our Common Future, Oxford 1987, p. 43.


182

шението между ресурсите на биосферата и техносферата и на свързаните с тях екологично ориентирани методологични принципи на съвременното управление. Много по-бързо от световния БВП растат световните брутни, икономически загуби поради деградация на природното цяло и респ. влошаването на околната среда.2

Фиг.1. Взаимовръзка между общество,

икономика и околна среда През последните двадесет години, с отварянето на страната и

признаването на наличните и твърде опасни екологични проблеми, в България се наложи създаването на система за оценка на околната среда. Основната цел, върху която засега са съсредо-точени усилията на законодателите, е да се разработи и апробира методика за интегриране на глобалните екологични цели в поли-тиката на местното икономическо развитие и териториално плани-ране в България. Крайният резултат клони към създаването на здравословна среда и подобряването на санитарните норми за човека, но и при поддържане на качествена околна среда, респ. на почвата като важно средство за производсво на храни.

2 Динев Н., 2012. Екологичен мониторинг и ремедиационни стратегии при замърсени с тежки метали почви. Дисертация за присъждане на научната степен „доктор на науките”, ИПАЗР „Н. Пушкаров”.

ЕКОЛОГИЧНИ И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ

183

Управлението на почвите и земята в полза на хората е определено и като европейска тема. Основните мотиви за нея са, че „концентрацията на земеделска земя и финансови средства, в ръцете на малък брой оператори се свързва със значително социално, културно, икономическо и политическо въздействие върху държавите членки”. Данните от 2010 година недвусмислено показват, че 3 % от земеделските стопанства в ЕС вече контролират 50 % от използваната земеделска площ. От друга страна, през 2012 г. 80 % от стопанствата са разполагали с едва 12 % от земеделската площ. Европейският парламент отбелязва, че обхватът и темповете на концентрация на земя са тревожни.3

У нас, до 1989 год. земята със селскостопанско предназ-начение е била 51% от територията на страната., с обща площ от обработваеми почви и земи 50.9 млн. дка. Понастоящем, тази площ е намаляла и се оценява на 38 млн. дка.4 В такъв план, основните проблеми свързани с управлението на поземлените ресурси в България могат да бъдат обобщени в две групи: екологични и икономически.

І. Екологични проблеми През 19 век икономистите признават значението на факто-

ра земя за производството и ограниченията, които поставя на икономическия растеж. Поради увеличаващите се продовол-ствени нужди на населението на планетата, през последните десетилетия се наблюдава интензивно използване на естестве-ните природни ресурси – на първо място на почвените и растителните, което води след себе си и до нарушаване на екологичните баланси. Известно е, че за година и половина се разрушават и унищожават почвени и поземлени ресурси, колкото територията на Република България.5 Наред с постоян-ните антропогенни въздействия се появяват и принципно нови

3 Metodi Teoharov, Biser Hristov, 2017. Bulgarian Journal of Soil Science, Volume 2. Issue 2, р. 91-98. 4 По данни на Българската асоцияция на собственици на земеделски земи. 5 Metodi Teoharov, Biser Hristov, 2017. Soil, Earth and People - Our Care and Responsibility, Bulgarian

Journal of Soil Science, Volume 2. Issue 2, р. 91-98.


184

екологични рискове, свързани с формирането и развитието на техногенна околна среда (техносфера), каквито са обектите на индустрията, особено на енергетиката и на икономическата ин-фраструктура, военните обекти и т.н. Тези обстоятелства, като рискови фактори за устойчивото развитие, бяха осъзнати със закъснение и едва през 2006 г. се утвърдиха с приемането на Тематичната стратегия за почвите и Директивата на Европейския парламент за почвите. С тях беше легитимирано и стопанското значение на почвите като незаменимо национално богатство. Към настоящия момент изследванията за почвите имат редица пропуски, тъй като са стеснени предимно върху техните агроно-мични качества, а това силно затруднява оценката им в аспекта на природни тела. Това се дължи донякъде и на по-слабото вни-мание към почвите в сравнение с онова, което е ориентирано към водите и въздуха.

За отбелязване е, че площта на т.н. примитивни, плитки, слабопродуктивни, деградирани или нарушени, замърсени, или най-общо дефинирани като „дефектни” почви, се увеличава с всяка изминала година. Подложени на сериозен природен натиск и натоварване са около 10 млн. дка. Към тях обаче спадат и ерозираните, киселите, засолените, преовлажнените и т.н. почви.

Почвите, подложени на техногенен, урбанизационен, рек-реативен и индустриален натиск, засега се оценяват на 4 млн. дка. Към тази група обаче спадат и почвите, замърсени с тежки метали, радиоактивни елементи, нефтопродукти, или с наруше-на структура от промишлена, минна и строителна дейност.

Промените в почвените функции могат да имат мултиплика-тивен ефект и да породят множество сериозни, даже тежки еко-логични проблеми. Съобразно това, в страната е изградена мони-торингова мрежа от пунктове за наблюдение, контрол и прогноза на измененията на качеството на почвата от дадена територия във времето. Тя служи като специализирана географска инфор-мационна система (ГИС) за ранно откриване на неблагоприятни или нежелани изменения в качеството на почвите. С нея се цели и регулиране на процесите, които водят до опасно замърсяване, деградация или разрушаване на почвената покривка.

За управлението на екологичните рискове са създадени ме-


185

ханизми и системи от мерки за екологосъобразно поведение на ползващите природни ресурси. За тази цел се съставят и издават различни нормативни и правни актове, за да се предотвратят, ограничат и отстранят всички възможни форми, причиняващи опасно влошаване качеството на околната среда. С тях се въ-веждат принудително екологични данъци и плащания, като плащания за депонирането на всякакъв род отпадъци; плаща-ния за използването на ресурси; санкции за извършени наруше-ния; плащания за възстановяване или обезщетения; създаване на специални фондове за борба със замърсяванията; застрахо-вателни отговорности за екологични вреди и материална ком-пенсация на държавата, регионите, фирмите и лицата, постра-дали от замърсяването на околната среда.

В доклад на Европейската Комисия по земеделие и развитие на земеделските райони от 30.03.2017 на тема „Актуалното поло-жение във връзка с концентрацията на земя” се обсъждат въз-можностите как да се улесни достъпа на земеделските стопани до земята. Препоръките в него се отнасят и към България. Комисията констатира че „земята представлява ограничен ресурс, който вече е подложен на силен натиск вследствие изменение на климата, ерозията на почвата и прекомерната експлоатация или промени-те в земеползването”. Посочва се, че земята и нейното управле-ние, както правилата на урбанизацията, са обект на отговорност на държавите членки. Последните, в своите обществени полити-ки, трябва да имат предвид и то в голяма степен опазването и значението на стопанската земя. Докладът насърчава държавите членки „да положат повече усилия при трансфера на знания чрез проекти в областта на научните изследвания и иновациите, насо-чени към подобряване на качеството на почвите чрез прилагане-то на „агроекологични практики”.

През последните десет години се работи и по задачи, свър-зани с адаптиране на глобалните екологични цели в рамкова методика за планиране и оценка на екологичното въздействие, реализирани от проекти по структурните европейски фондове. Заради политическата нестабилност и административната те-жест у нас, повечето такива препоръки на Комисията на практи-ка не се изпълняват.


186

ІІ. Икономически проблеми Оценката върху икономическото измерение на устойчи-

востта в аграрния сектор изисква да се извърши обективен ана-лиз на ефективността на сектора, на неговото пазарно регулира-не, както и на правилната организация на земеделски терито-рии, а пък също и на размера, но и качеството на инвестициите.

Едно от основните изисквания за икономическа устойчи-вост на аграрния сектор е да произвежда ефективно във време-то и достатъчно количество качествени продукти, които да задо-воляват нуждите на населението. Макар че брутният вътрешен продукт на сектора не е единствен измерител на промените в стопанската дейност, той дава известна представа за посоката на развитието на сектора и влиянието му върху икономическия растеж на страната като цяло.6

За периода 1998-2016 г. делът на БВП на аграрния сектор (от общия за страната) е спаднал от 16,8 % до 4,7 % в края на раз-глеждания период. Това се дължи преди всичко на относително по-бързия растеж в останалите сектори на икономиката. Този процес може да бъде положителен, но и очакван, ако се има предвид структурата на БВП в развитите страни. Констатираното намаление на размера на БВП за сектора обаче същевременно подсказва и за настъпилите отрицателни промени, водещи до появата и на редица икономически проблеми.

Регулации в икономиката се предприемат основно след из-вършени икономически оценки както на природни обекти и при-родно-антропогенни обекти, така и след установените въз-действия на стопанските или други дейности върху околната сре-да. За икономическото регулиране, осъществяващо се от органите на местно или държавно управление, се използват два подхода: финансови санкции, налагани на икономическите субекти, трети-рани като замърсители на околната среда, а и поощрителни, от-насящи се до инвестиционни субсидии, заеми, кредити или да-нъци с привилегии, дотации, гаранции по заеми и др.

6 Никола Пищалов 2010. „Проблеми на устойчивостта на аграрния сектор у нас, Икономически ал-тернативи”, брой № 2, сс.115-123.


187

Заради сериозни или хронически слабости в поземленото администриране неизбежно възникват и тежки проблеми, свър-зани с действащите корупционни практики, с нереализирания инвестиционен потенциал на собствеността, със спекулациите със земя, с безполезно и непродуктивно земеползване, и пр.

В доклад на БАН от миналата година се показа, че България е надминала и ЕС, и САЩ по „стопанства гиганти”. Средните по площ стопанства у нас стигат до 24 300 декара, докато в ЕС сред-ният размер за групата над 1000 дка е 2500 дка, а стопанства със средни размери като българските въобще няма. Дори в САЩ, страната с най-едрото фермерско земеделие, гигантите са със средна площ под 12 000 дка или се оказват 2 пъти по-дребни от българските.77 Икономическите и социални проблеми в сектора на земеделието са свързани основно със свръх разпокъсването на земята на близо 19,5 млн. поземлени имоти и свръх концентрацията и на десетки хиляди декари.

Една от причините за концентрацията на земите у нас е на-чинът на субсидиране с пари от европейските фондове. Прякото плащане на единица площ без таван на субсидиите води до раз-растване на големите стопанства и до отглеждане на ограничен брой култури на големи площи. За десетгодишния период, в кой-то България е член на ЕС, голямата част от субсидиите се отделят за зърно и се внасят храни, вместо да се отглеждат традиционни-те български култури. Така страната ни вече е изгубила около 10 млрд. лева добавена стойност и около 500 000 работни места.

Финансовите интереси на едрите земеделци-арендатори са причина и за интензификацията на земеделието, основаваща се на технологии, които решават еднопосочно и само в частен план проблемите за увеличаване на производството. С такъв подход обаче, не се държи сметка за бъдещото опазване и използване на ресурсите, а пък и е налице риск от възникване на деграда-ционни процеси в почвите и околната среда, силно замърсяване на почвите, водите и храните с опасни за здравето на човека и животните химични вещества и др. 7 Годишен доклад на БАН.2017. „Икономическо развитие и политики в България: Оценки и очак-вания“, Институт за икономически изследвния, Горекс Прес, стр. 202.


188

Като следствие от гореизложеното обаче, се затрудняват: 1. Правилната организация и земеустройство на земедел-

ските територии; 2. Изграждането и утвърждаването на справедливи позем-

лени, арендни отношения с устойчиви социално-икономически и екологични ползи .

В доклада на ЕК по земеделие и развитие на земеделските райони от 30. 03. 2017 на тема „Актуалното положение във връзка с концентрацията на земя. Как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята”, за справяне с организацион-ни и технологични слабости и проблеми към България са отпра-вени следните важни препоръки:

• Призовава се страната „да анализира рисковете, които поражда концентрация на земя за околната среда, качеството на почвите и развитието на селските райони”.

• Посочва се голямата концентрация на земята и финан-совите средства в едрите земеделски стопанства и неселско-стопански инвеститори, с което се изкривяват производствени-те и пазарни процеси.

• Предлага се директните плащания да бъдат извършвани въз основа на екологичните социално-икономически и общест-вени ползи, но и съгласно формирането на ОСП да бъдат опре-делени тавани, а схемата за директни плащания да бъде кори-гирана.

В държавите членки в Западна Европа вече са въведени ин-струменти за регулиране на пазара на земя – държавното ли-цензиране на продажбите на земя и/или отдаването под арен-да, а задълженията за обработване на земята от арендаторите, но и съответни ограничения върху правото на закупуване от страна на юридически лица, горна граница на хектарите, които могат да бъдат изкупени и пр.

Инвестициите имат важна роля по отношение на останали-те, анализирани по-горе, икономически показатели, разкрили проблемните области на аграрната сфера. Преките чуждестран-ни инвестиции в сектора са 1,4% от всички инвестирани средства

189

у нас за 2016 г.8 Земеделците основно разчитат на национално подпомагане, осъществено чрез инвестиционни проектни схеми на Държавен Фонд Земеделие и др. За съжаление, при финан-сирането на проектните схеми са налице и немалко админист-ративни нарушения, както и несправедливо разпределение на средствата, което води до недоверие в действащата държавна политика в аграрния сектор. А и непрекъснато изменящата се нормативна база, в която частните интереси се поставят в осно-вата на законодателната дейност, наличието на многобройни държавни и частни структури за развойна и внедрителска дей-ност, свързани с управлението на почвените и поземлените ре-сурси, също така създават определено, и то немалко, напреже-ние в сектора. Държавната политика трябва да бъде насочена към увеличаване на брутната добавена стойност от производст-вото, както и на регионален баланс в земеделието.

Постигането на устойчиво развитие на селските райони и селското стопанство, съобразено с изискванията за опазване на околната среда, във връзка с реалното членство на България в ЕС, обаче, е в пряка зависимост и от решаването на проблемите с управлението на почвените и поземлени ресурси в България. Въпреки слабостите, земеделието си остава ключов отрасъл в българската икономика, който заслужава и специално отноше-ние. При изготвянето на бъдещите държавни политики, от изк-лючителна важност е широката ангажираност на браншовите организации, научната общност и отделните земеползватели, за да се оптимизира формулирането и прилагането на практика на еднозначни и навременни методи за опазване и правилна екс-плоатация на земята. А това би довело и до изграждането на мо-дерен, но и достатъчно конкурентноспособен аграрен сектор, който да е способен да осигури и на заетите хора в селското ни стопанство един нормален жизнен стандарт, а на потребителите – много повече, по-качествени, а и, най-важното, достатъчно бе-зопасни хранителни стоки.

8 Аграрен доклад 2017, Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието, МЗХГ, 252 с.

190

МАРКЕТИНГОВИ СТРАТЕГИИ НА УМНИТЕ ГРАДОВЕ

Борислава Стоименова

Концепцията за умен град Градовете в съвременния свят не само се увеличават по

брой и размер, но също така се превръщат в сложни и разнооб-разни системи. Модерният град не е просто място със сгради, инфраструктура и хора, а жив „организъм”, характеризиращ се с връзки, мобилност и гъвкавост. Непрекъснато растящите градо-ве стават все по-сложни, а това е сериозно предизвикателство за политиката по отношение на замърсяването на околната среда, потреблението на енергия, транспортната достъпност, социал-ното сближаване, безопасността, качеството на живот и благо-състоянието1. Емпирични данни от САЩ и Великобритания по-казват, че големите градове водят до по-голяма производител-ност и икономически растеж чрез създаване на агломерационни икономики, които позволяват и по-продуктивно използване на наличните ресурси2. Високата степен на урбанизация обаче има и много негативни последици – замърсяване на въздуха и вода-та, пренаселване, задръствания, влошаване на човешкото здра-ве и благосъстояние, социално и икономическо неравенство3, докато малките и средните градове се смятат за места с по-здравословна среда и по-високо екологично съзнание4.

Според Ahvenniemi et al.5 (2017) през XXI век се наблюдава промяна на приоритетите спрямо градското планиране и разви-тие от устойчиви градове към умни градове. Умните градове из-ползват технологии, за да управляват активите на града, „съсре-доточавайки се” много повече върху образованието, културата,

1 Angelidou, М. 2014 „Smart city policies: A spatial approach." Cities, 41, S3-S11 2 Borsekova, K., Koróny, S., Vaňová, A., and Vitálišová, K. 2018. "Functionality between the size and indi-

cators of smart cities: A research challenge with policy implications." Cities, 78, 17-26. 3 Ahvenniemi, H., Huovila, A., Pinto-Seppä, I., and Airaksinen, M. 2017. "What are the differences

between sustainable and smart cities?" Cities, 60, 234-245. 4 Borsekova, K., Koróny, S., Vaňová, A., and Vitálišová, K. 2018. "Functionality between the size and indi-

cators of smart cities: A research challenge with policy implications." Cities, 78, 17-26. 5 Ahvenniemi et al. 2017.


191

науката, иновациите, информационните и комуникационни тех-нологии, докато устойчивите градове „обръщат повече внима-ние” на застрояването, управлението на водите и отпадъците, градския трафик, потреблението, здравните грижи и др. Акцен-тът при умните градове е върху модерните технологии, както и върху социалните и икономически аспекти на устойчивостта, до-като при устойчивите градове е повече върху екологичната ус-тойчивост6.

Концепцията за „умен град” е въведена още през 90-те го-дини на XX век. След 2010 г. Европейският съюз усилено инвес-тира в проекти за умни градове, което стимулира появата и на повече научи и популярни публикации по темата. Въпреки ши-роката употреба на понятието „умен град” и преките асоциации с цифров град, все още няма еднозначно разбиране на неговото значение. Основна цел на умните градове е да се създаде ком-фортна градска среда и да се подобри устойчивостта на града с помощта на информационните и комуникационни технологии7. ИКТ инфраструктурата в умните градове е с фундаментално зна-чение за наблюдение и контрол на важни обществени обекти – пътища, сгради, съоръжения. Ahvenniemi et al. (2017) препоръч-ват да се използва термин „умни устойчиви градове”, вместо умни градове. Превръщането на града в умен град изисква зна-чителни усилия от неговите политически представители, адми-нистративни служители, предприемачи, жители, а и от различ-ните му общности, но и предполага общи ангажименти по пла-нирането и развитието на града.

Критика на концепцията за умен град Концепцията за умен град се е превърнала в колкото мо-

дерна, толкова и неясна дума, отклоняваща вниманието от на-истина сериозни теми като високите нива на престъпност и при-чините за нея, социални неравнопоставености, влошено здраве и остри проблеми на околната среда8. В Гьотеборг, проектът за

6 Ahvenniemi et al. 2017; Angelidou. 2014 7 Angelidou. 2014; Borsekova et al. 2018 8 Angelidou. 2014.


192

разработване и изпълнение на стратегията за умен град е крити-куван за това, че липсват конкретни цели, очаквани резултати и координация, че „всички говорят и не предприемат никакви действия”, разчитайки на общата безотговорност в рамките на „мрежата”9. Застъпено е и мнението, че умните градове отреж-дат централна роля на частния сектор, защитавайки корпора-тивните интереси понякога за сметка на интересите на отделни-те граждани, а разнообразните очаквания от различни заинте-ресовани страни правят потенциалните стратегии за внедряване още по-сложни.10 Не на последно място се отчита и скептициз-мът относно това как са планирани интелигентни градове, кой ги планира и дори чия идея е да изградят интелигентен град - тъй като големи технологични компании реализират високи печал-би, продавайки своите продукти на държавни институции, чиито политически агенти печелят от лобирането и финансирането им11. Освен това, бурното и динамично развитие на системите, създаващи изкуствен интелект, носи рискове за неконтролирано развитие и невъзможност за управление. Някои теоретици даже стигат и още по-далеч, като прогнозират, че изкуственият инте-лект може напълно да измести човешката дейност и контрол.

Умните градове често са наричани утопични проекти с го-леми амбиции, засега малки мащаби и неясно бъдеще. Диги-талните технологии будят известен скептицизъм относно сигур-ността и защитата на личните данни, рискове от извършване на кибер-престъпления и живот, контролиран от „окото” на „Биг Брадър”. На това място логично се появяват и въпросите „Кой притежава данните?” и „За какво точно ги ползва?”. Неприкос-новеността на личния живот може да се окаже застрашена. Все още няма цялостна нормативна регулация, свързана с практики-те по създаване и управление на умни градове.

9 Brorström, S., Argento, D., Grossi, G., Thomasson, A., and Almqvist, R. 2018. "Translating sustainable

and smart city strategies into performance measurement systems." Public Money & Management, 38(3), 193-202.

10 Brorström et al. 2018; Hollands, R. G. 2015. "Critical interventions into the cor-porate smart city." Cam-bridge Journal of Regions, Economy and Society, 8(1), 61-77; Kummitha, R. K. R., and Crutzen, N. 2017. "How do we understand smart cities? An evolutionary perspective." Cities, 67, 43-52.

11 Kummitha and Crutzen. 2017.


193

Маркетингови стратегии на умните градове Пазарът на умните градове е в ранните етапи на развитие и

това дава възможност на технологичните фирми да се позицио-нират като визионери и лидери в това зараждащо се простран-ство. Смята се, че умните градове предлагат пазарна възмож-ност с огромен потенциал за тези компании да се конкурират помежду си на световния пазар, работейки по високотехноло-гични решения на градските проблеми. Според някои пазарни анализатори, умните градове са бъдещето на маркетинга за тър-говците на дребно.

Стратегиите за технологичните инвестиции в умни градове се увеличават в шест основни направления: икономика (про-дуктивност), мобилност (транспорт и технологична достъпност), околна среда (устойчивост), хора (общество с голям социален и човешки капитал), начин на живот (жизнеспособност и благопо-лучие) и управление (добро управление и политика). Дигитали-зацията на градовете се прави с цел услугите да се извършват по-бързо и по-лесно като се пести време на гражданите. Умните градове трябва да допринасят за екологична устойчивост – да превръщат отпадъците в енергия, да ползват енергоспестяващи уреди, да изследват качеството на въздуха, да поддържат въ-зобновяеми източници на енергия, икономичен транспорт и енергийно ефективни сгради и т.н.

Таблица 1. Направления за технологични инвестиции в умните градове

Икономика Умната икономика е конкурентоспособна и насър-чава иновативността, предприемаческата инициа-тива, продуктивността и гъвкавостта на пазара. Тя предполага развитие на е-бизнес и електронна тър-говия, повишена производителност, усъвършенст-вана и развита технология за производство и дос-тавка на услуги, ИКТ иновации, както и нови про-дукти, нови услуги и бизнес модели. Това изисква усъвършенстване на индустриалната инфраструкту-ра, която насърчава задълбочаването на интеграци-ята и индустриализацията, а и стимулира нововъз-никващите индустрии с потенциал за конкурентос-пособност на международните пазари.

(Beretta. 2018) (Borsekova et al. 2018) (Liu et al. 2018) (Lombardi et al. 2012) (Tranos and Gertner. 2012)


194

Мобилност Умната мобилност се развива на основата на ИКТ-поддържани и интегрирани транспортни и логис-тични системи, които допринасят за енергоспестя-ване, намаляване на замърсяването и задръствани-ята, както и за повишаване на ефективността и бе-зопасността на транспортните и комуникационните системи в градовете. „Умният“ транспорт подобря-ва мобилността на жителите и намалява задръства-нията, предлагайки алтернативни начини на прид-вижване.

(Beretta. 2018) (Borsekova et al. 2018) (Dameri and Ricciardi. 2015) (Kourtit et al. 2017) (Lim et al. 2018) (Yigitcanlar et al. 2018)

Околна среда

Околната среда е свързана с природите ресурси и е основен поддържащ фактор за здравословно разви-тие на умния град. Възобновяеми енергийни източ-ници, енергийни мрежи с възможност за използване на ИКТ, измерване, контрол и мониторинг на замър-сяването, реновиране на сгради и съоръжения, зеле-ни сгради, зелено градско планиране, както и ефек-тивност на използването на ресурсите, повторна употреба и заместване на ресурсите. Градските услу-ги като уличното осветление, управлението на отпа-дъците, дренажните системи и системите за водни ресурси се използват за намаляване на замърсяване-то и подобряване качеството на водата и др.

(Beretta. 2018) (Borsekova et al. 2018) (Liu et al. 2018) (Lombardi et al. 2012)

Хора Умните хора в този смисъл са хора с голям социа-лен и човешки капитал, с електронни умения, които имат достъп до образование и обучение, човешки ресурси и управление на капацитета в едно приоб-щаващо общество, което подобрява творчеството и насърчава иновациите. Необходимо е да се осигури обучение на възрастните и недостатъчно грамотни граждани, за да могат те да преодолеят разликата, както и да използват технологиите за подобряване на техния живот.

(Beretta. 2018) (Sahib-Kaudeer et al. 2016) (Yigitcanlar et al. 2018)

Начин на живот

Умният начин на живот се определя от качеството на живот - стила на живот, поведението и моделите на консумация. Да живееш умно, означава да водиш здравословен и безопасен живот в културно оживен град с разнообразни съоръжения, включително качес-твени жилища и места за настаняване. Умният начин на живот също е свързан с високи нива на социално сближаване, жизнеспособност и благополучие.

(Beretta. 2018) (Borsekova et al. 2018) (Lombardi et al. 2012) (Yigitcanlar et al. 2018)


195

Управление Умното управление предполага интеграция и взаи-модействия между обществени, частни, граждански и европейски организации, така че градът да фун-кционира ефикасно и ефектно като един органи-зъм. Възможно е заинтересованите страни да имат различни визии за развитие на града и това да съз-даде управленски проблеми. Интелигентно управ-ление често се асоциира с използване на нови ка-нали за комуникация с гражданите - „електронно управление" или „електронна демокрация“, по-добър мониторинг и контрол, справяне с проблеми като корупцията и т.н. Умното управление обикно-вено описва правната рамка и политиките що се от-нася до променящите се норми, практики и техните ръководни принципи и ценности.

(Beretta. 2018) (Borsekova et al. 2018) (Fernandez-Anez et al. 2018) (Lombardi et al. 2012) (Sahib-Kaudeer et al. 2016) (Ruhlandt. 2018)

В маркетингов контекст концепцията за умните градове е свързана с териториалния маркетинг, с регионалните и градски-те брандове. Глобализацията, развитието на мрежовото общес-тво и цифровите технологии допринасят в много висока степен за появата на градски брандове, създаващи се в процеса на ин-терактивно взаимодействие на множеството участници, включи-телно институционални и неинституционални12. В процеса на „брандирането” на града нараства и ролята на гражданите, тях-ната ангажираност и взаимодействието им чрез социалните мрежи и други технологични платформи. При тези условия се наблюдава преразпределение на властите между различните нива на социалната йерархия – традиционните властимащи (кметове, държавна, областна и общинска администрация) отс-тъпват място на децентрализирани участници (фирми, граждани и други заинтересовани страни). Появява се и една нова катего-рия градски участници, които са едновременно производители и консуматори на информация – просуматори (prosumers).

Можем да разграничим два вида източници на информа-ция за градския бранд. От една страна, информацията е контро-лирана от градската управа и административния апарат (офици-

12 Gavra, D. P., Bykova, E. V., Savitskaya, A. S., and Taranova, Y. V "Communication strategies of megaci-

ties in the new digital reality." Presented at 2018 IEEE Communication Strategies in Digital Society Workshop (ComSDS).


196

ален уебсайт, блог, традиционни рекламни медии и т.н.), а, от друга страна, фирмите, жителите и гостите на града, както и дру-ги заинтересовани страни активно генерират послания, влияещи върху образа на града и създаващи съдържание в социалните медии, коментирайки във форума на уебсайт, посветен на града, публикуват, поддържат блогове, дават рейтингови оценки.

Много градове в Европа и останалите части на света разра-ботват проекти за трансформирането им в умни градове. В Син-гапур проблемът със задръстванията е решен чрез видеонаблю-дение на всички трасета, автомобили и пешеходци, но при стриктно спазване на закона. Освен това властите на града про-веждат политика за ограничаване броя на автомобилите. Те планират още внедряване на сензори в домакинствата за прос-ледяване на уредите за домашно потребление с цел подобря-ване на енергийната ефективност. Стратегията за превръщане на Лондон в умен град включва създаване на технологична плат-форма, чрез която жителите и гостите на града ще могат да спо-делят полезни идеи, коментари и оплаквания относно развитие-то на града. Гражданите могат да проверяват онлайн какво се случва в града, къде има обществени велосипеди, връзка с ин-тернет, паркоместа и т.н. В Ню Йорк е създадена система за проследяване в реално време на показателите за качество на въздуха, потреблението на енергия и трафика, а друга система сигнализира на органите на реда за криминални прояви. Барсе-лона приема образа на умен град заради системите си за управ-ление на трафика и паркиране, енергийно ефективно улично ос-ветление, система за отчитане качеството на въздуха и нивото на звука и интелигентна система за напояване. Амстердам е извес-тен като умен град, поддържащ устойчивост на околната среда чрез преработка на отпадъците, озеленяване, намаляване изх-върлянето на вредни газове, енергийно ефективни сгради. В Ос-ло битовите и промишлени отпадъци се изгарят за отопление, а енергийната ефективност на транспорта се осигурява от множес-тво електрически превозни средства и станции за презарежда-не, транспортна мрежа с информационна осигуреност за нато-вареност на трафика и свободни паркоместа.

Заключение: Въпросът дали „умните решения” в непрекъс-


197

нато растящите и усложняващи се градове ще решат проблеми-те със замърсяването, безопасността, социалното сближаване и качество на живот, или ще задълбочат зависимостта и влияние-то сред определени социални групи, остава спорен. Едно е оба-че сигурно – вече има добри „умни” практики, които очертават конкретни пътища за решаването на икономически, социални и екологични проблеми, а и които проправят път към бъдещето.

Цитирани източници

Ahvenniemi, H., Huovila, A., Pinto-Seppä, I., and Airaksinen, M. 2017. "What are the differences between sustainable and smart cities?" Cities, 60, 234-245. Angelidou, M. 2014. "Smart city policies: A spatial approach." Cities, 41, S3-S11. Beretta, I. 2018. "The social effects of eco-innovations in Italian smart cities." Cities, 72, 115-121. Borsekova, K., Koróny, S., Vaňová, A., and Vitálišová, K. (2018). "Functionality between the size and indicators of smart cities: A research challenge with policy implications." Cities, 78, 17-26. Brorström, S., Argento, D., Grossi, G., Thomasson, A., and Almqvist, R. 2018. "Translating sustainable and smart city strategies into performance measurement systems." Public Money & Management, 38(3), 193-202. Dameri, R. P., and Ricciardi, F. 2015. "Smart city intellectual capital: an emerging view of territorial systems innovation management." Journal of Intellectual Capital, 16(4), 860-887. Fernandez-Anez, V., Fernández-Güell, J. M., and Giffinger, R. 2018. "Smart City implementation and discourses: An integrated conceptual model. The case of Vienna." Cities, 78, 4-16. Gavra, D. P., Bykova, E. V., Savitskaya, A. S., and Taranova, Y. V "Communication strategies of megacities in the new digital reality." Presented at 2018 IEEE Communication Strategies in Digital Society Workshop (ComSDS). Hollands, R. G. 2015. "Critical interventions into the corporate smart city." Cambridge Journal of Regions, Economy and Society, 8(1), 61-77. Kourtit, K., Nijkamp, P., and Steenbruggen, J. 2017. "The significance of digital data systems for smart city policy." Socio-Economic Planning Sciences, 58, 13-21. Kummitha, R. K. R., and Crutzen, N. 2017. "How do we understand smart cities? An evolutionary perspective." Cities, 67, 43-52. Lim, C., Kim, K.-J., and Maglio, P. P. 2018. "Smart cities with big data: Reference models, challenges, and considerations." Cities, 82, 86-99.


198

Liu, Y., Wang, H., and Tzeng, G.-H. 2018. "From Measure to Guidance: Galactic Model and Sustainable Development Planning toward the Best Smart City." Journal of Urban Planning and Development, 144(4), 04018035. Lombardi, P., Giordano, S., Farouh, H., and Yousef, W. 2012. "Modelling the smart city performance." Innovation: The European Journal of Social Science Research, 25(2), 137-149. Ruhlandt, R. W. S. 2018. "The governance of smart cities: A systematic literature review." Cities, 81, 1-23. Sahib-Kaudeer, N. G., Jhummun, D. S., and Gobin-Rahimbux, B. "What is ‘Smart’ for Small Island Developing States?" Presented at 2016 IEEE Inter-national Conference on Emerging Technologies and Innovative Business Practices for the Transformation of Societies (EmergiTech). Tranos, E., and Gertner, D. 2012. "Smart networked cities?" Innovation, 25(2), 175-190. Yigitcanlar, T., Kamruzzaman, M., Buys, L., Ioppolo, G., Sabatini-Marques, J., da Costa, E. M., and Yun, J. J. 2018. "Understanding ‘smart cities’: Intertwining development drivers with desired outcomes in a multidimensional framework." Cities, 81, 145-160.

199

ЕКОЛОГИЧНИ ЕФЕКТИ ОТ ГРАДСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Албена Накова

Идеята за свързването на градската среда със земеделието не е нова. Тя има устойчиви корени още от началото на XX век. Тук могат да бъдат споменати: концепцията за градовете-градини, чието начало се свързва с името на Ебенизър Хауърд1, по-късно доразвита от Реймънд Ънуин2, предвиждаща изграж-дане на нов тип общности, обградени от „зелени пояси” и осигу-ряващи подходящо пропорционално зониране на жилищни, индустриални и земеделски зони3; теорията за градското село, инспирирана от разработките на Джейн Джейкъбс4 за градоуст-ройство, насочено основно към „зелени” (неразработена земя в даден град) и „кафяви” ( бивши промишлени или търговски ра-йони с висока концентрация на опасни отпадъци и замърсяване) територии; концепциите на метаболистите (авангардно архи-тектурно и градоустройствено течение в Япония), акцентиращи върху развитието на симбиотични връзки между градовете и околностите им, при които градовете да са способни да си оси-гурят нужните хранителни ресурси – от този род са проектите за серията от т.нар. „морски градове”, „земеделски градове”5.

Въз основа на тези и други концепции, може да се предпо-лага, че градското земеделие има потенциал да направи градо-вете по-екологично устойчиви. Най-разпространена дефиниция за градското земеделие в световен мащаб днес е формулирана от FAO: градското земеделие (включващо и крайградско земе-делски практики) представлява отглеждане на растения и жи-вотни във и около градовете6.

1 Howard, E. 1965. Garden cities of to-morrow. Vol. 23. Mit Press. 2 Unwin, R. 1909. Town planning in practice: An introduction to the art of designing cities and suburbs.

TF Unwin. 3 Howard, E. 2010. To-morrow: A peaceful path to real reform. Cambridge University Press. 4 Jacobs, J. 1961. The Death & Life of Great American Cities. 5 Kawazoe, N., K. Kikutake, N. Kurokawa, M. Ohtaka, F. Maki. 1960. Metabolism 1960: The proposal for

new urbanism. Tokyo, Bijutsu Shuppansha. 6 FAO, 1998. The State of Food and Agriculture. Feeding the Cities. FAO, Rome.


200

Градското земеделие, като социално значима дейност, ста-ва обект на интерес и научни изследвания отначало като дей-ност, насочена към осигуряване на храна и допълнителни дохо-ди за бeдните градски жители в развиващите се страни7. С раз-пространението му в развитите страни на Европа и Северна Аме-рика обаче, изследователският интерес се пренасочва към ха-рактеристики, определящи не толкова значението му спрямо материалното производство на храна, колкото към неговото комплексно значение за града в икономическа, социална и еко-логична перспектива, т.е. към позитивни ефекти, които градско-то земеделие оказва на градските общности в икономически, социален и екологичен аспект8. В световен мащаб земеделието в града се приема и развива като социално значима дейност в полза на обществото и околната среда9, като интегрирано в градската жизнена среда и екологична система, допринасяща за устойчивост на градовете.

За осъзнаването на екологичните ефекти от градското земе-делие са показателни решенията на проведеното в Милано (под мотото „Feeding the planet. Energy for Life”) Експо 2015, отразени в т.нар. Миланска харта, в основата на която изхранването на чове-чеството се смята за едно от най-големите предизвикателства на съвремието, което трябва да се организира рационално и ефек-тивно, и то по начин, не вредящ на околната среда и опазващ нейните ценни ресурси за настоящи и бъдещи поколения.

След осмислянето на преките измерими ползи от този вид земеделие – хранителният и икономическият му аспект - с раз-витието на теорията и практиката на градското земеделие за-почва осмислянето и на непреките му ползи – на потенциала му за постигане на социална кохезия, приноса му за подобряване на екологичния и градския микроклимат, а и като следствие на това – за подобряване здравето на индивидите.

7 Dubbeling, M., H. de Zeeuw, R. van Veenhuizen. 2010. Cities, poverty and food: multi-stakeholder

policy and planning in urban agriculture. Practical Action Publishing. 8 Lohrberg, F., L. Licka, L. Scazzosi, A. Timpe. (eds.). 2016. Urban Agriculture Europe. Jovis Verlag GmbH. 9 Vejre, H., M. Simon-Rojo. 2015. Introduction. In: Lohrberg, F. et al. Urban Agriculture Europe. Jovis,

Berlin, pp. 116-119.


201

Екип учени от Калифорнийския университет10 прави обс-тойно проучване на изследванията за ефекта от градското земе-делие – най-вече в САЩ, Канада, Обединеното кралство, Куба, и на доклади на Обединените нации. Проучването извежда ня-колко основни области на въздействие на това земеделие: со-циални, здравни, икономически и екологични въздействия. Към последните се отнасят рециклирането на отпадъци; уп-равлението на води; възстановяването на токсични и увре-дени земи; редуцирането на ефекта на топлинния остров в градовете11. И, анализирайки екологичните аспекти на градс-кото земеделие в събраните публикации по темата, се дискути-рат основно две групи въпроси:

Ползите от градското земеделие за екологията на града се извеждат в няколко посоки - заемане на изоставени градски места и покриви, подобряване на микроклимата, повишаване на устойчивостта, осигуряване на екосистемни услуги12. Когато го-ворят за екосистемни услуги, Aerts et al.ги свързват и с екологич-ния отпечатък13 на градовете и ги свеждат до: регулиране ка-чеството на въздуха, локалния климат и водата; регулиране на промените в климата; допълнителни регулиращи функции – ор-ганично земеделие, избягване на пестициди и други химични вещества, ползване на компост, зелено торене и пр.

Някои автори14 разглеждат екологичните ползи от градско-

10 Golden, S. 2013. Urban Agriculture Impacts: Social, Health, and Economic: A Literature Review.

University of California Agriculture and Natural Resources. http://asi.ucdavis.edu/programs/sarep/publications/food-and-society/ualitreview-2013.pdf

11 Ibid., p. 8. 12 Heather, K. L. 2012. The Environmental Benefits of Urban Agriculture on Unused, Impermeable and

Semi-Permeable Spaces in Major Cities with a Focus on Philadelphia, PA. Master of Environmental Studies Capstone Projects. 46. http://repository.upenn.edu/mes_capstones/46; Aerts et al. 2016. Potential Ecosystem Services of Urban Agriculture. https://peerj.com/preprints/2286.pdf; Bowler, D., L. Buyung-Ali, T. Knight, A. S. Pullin, 2010. How effective is ‘greening’ of urban areas in reducing human exposure to ground level ozone concentrations, UV exposure and the ‘urban heat island effect’? CEE review 08-004 (SR41). Environmental Evidence. www.environmentalevidence.org/SR41.html

13 Екологичен отпечатък - представлява единица площ биологично продуктивна земя и море, ко-ято хората използват, за да получат ресурсите, които консумират и която абсорбира техните от-падъци (с наличните технологии). Aerts et al. 2016. Potential Ecosystem Services of Urban Agriculture. https://peerj.com/preprints/2286.pdf

14 Heather, K. L. 2012. The Environmental Benefits of Urban Agriculture on Unused, Impermeable and


202

то земеделие главно спрямо постиндустриалните терени. Там градското земеделие има позитивен ефект за ограничаването или разрешаването на екологични проблеми в градска среда ка-то: качество на атмосферния въздух и водите; липса на доста-тъчно зелени площи; допълнително затопляне в големите гра-дове; замърсени отточни води при обилни валежи; променено биоразнообразие; силно урбанизирана среда с много висок про-цент запечатана15 земя и повърхност; наличие на изоставени земи от закрити производства; голямо количество отпадъци, вкл. биоотпадъци; увеличен екологичен отпечатък на градове-те; недостатъчна ангажираност на гражданите с конкретно учас-тие в решаването на проблемите по опазване на околната среда и др. под.

Риск от замърсяване продуктите на градското земеделие и евентуални негативни последици за човешкото здраве. Ма-кар и доста по-рядко, въпросът за това, че продуктите на градс-кото земеделие носят (макар и сравнително неголеми) потенци-ални рискове за здравето на хората, поради замърсяването в градската среда, също се анализира в някои публикации, като се публикуват данни и анализи, а и се търсят пътища за повишава-не сигурността и качеството на храната16.

Докато темата за градското земеделие в световен мащаб се радва на все по-голям интерес от учени от различни дисципли-нарни полета17 и в теоретичната й рамка се реализират все по-

Semi-Permeable Spaces in Major Cities with a Focus on Philadelphia, PA. Master of Environmental Studies Capstone Projects. 46. http://repository.upenn.edu/mes_capstones/46

15 Запечатване на земята/почвата (Soil sealing) – покриване повърхността на земята с непрони-цаеми материали, което води до безвъзвратна загуба на земя и деградация на почвата.

16 Stewart et al. 2013. What are the impacts of urban agriculture programs on food security in low and middle-income countries? Environmental Evidence 2:7. http://doi:10.1186/2047-2382-2-7; Rideout, K. 2010. Urban Agriculture: Issues for Public and Environmental Health, SOEH Seminar Series. https://www.slideshare.net/ NCCEnvHealth/urban-agriculture-issues-for-public-and-environmental-health RUAF, 2010. From Seed to Table: Developing urban agriculture value chains, Urban Agriculture Magazine, no 24.

17 FAO, 2009. Declaration of the High Level Conference on World Food Security: the challenges of climate change and bio-energy, 27-27 January 2009, Madrid, Rome; RUAF, 2010. From Seed to Table: Developing urban agriculture value chains, Urban Agriculture Magazine, no 24; Smith, J. and al. 1996. Urban agriculture: food, jobs and sustainable cities. New York, United Nations Deve-lopment Program; Garnett, T. 2000. Urban agriculture in London: rethinking our food economy. In: H. de Zeeuw, N. Bakker, M. Dubbeling, S. Gundel & U. Sabel-Koschella, (eds). Growing cities, growing food. Feldafing,


203

вече съвременни проекти, в България земеделските дейности все още се отъждествяват с руралност и изостаналост18. Въпреки че и в България градското земеделие започва да става все по-популярно, все още в публичния дискурс то се предоставя и екс-плоатира само като екстравагантна идея, видима в спорадични прояви на неправителствени, граждански организации или гру-пи в социалните мрежи (създаване на зеленчукови лехи в детски градини, училища, църковни имоти и други обществени прост-ранства; „Urban farming Sofia”; „Градинка зад блока”; „Солидар-но земеделие”). Тези практики не са интегрална част от офици-алната, институционално доминирана среда на визиите за град-ско планиране, икономическо развитие, социална кохезия и екология. Те остават извън контрола и санкцията на институции-те, а значимият принос, който могат да имат за подобряване на социално-икономическия статус на градските общности и еколо-гията на града, остава неизползван.

В националното законодателство и в нормативната уредба на Столична община понятието „градско земеделие” не фигури-ра, но има термини като: устойчиво развитие, качество на живот и др., тясно свързани с градското земеделие и ефектите му. България, по-конкретно Столична община са включили кон-цепциите за устойчиво (градско) развитие, зелена инфраструк-тура и качество на живот в законодателството и нормативните документи, създавайки по този начин ниша за развитие на град-ското земеделие. Политиката и целите на Столична община, свързани с икономическото и екологично развитие на София, са формулирани в ред общински документи, отнасящи се до перс-пективното развитие на града, като: Закон за устройството и зас-трояването на Столична община (ЗУЗСО) и Общ устройствен план (ОУП) на гр. София и Столична община; Наредба за изграж-дане, поддържане и опазване на зелената система на Столична

German Foundation for International Development (DSE), p. 477-500; Vertovec, 2007. New complexities of cohesion in Britain. A Thinkpiece for the Commission on Integration and Cohesion. London, Communities and Local Government Publications.

18 Recasens, X., J. Sjoblom, G. Koleva, D. Pickard. 2016. Sofia. A City with Urban Agriculture Potential. In: Lohrberg, F., L. Licka, , L. Scazzosi, A. Timpe. (eds.). Urban Agriculture Europe. Jovis Verlag GmbH.


204

община; Общински план за развитие (ОПР) на Столична община 2014-2020 и Стратегия за развитие на Столична община 2014-2020; Интегриран план за градско възстановяване и развитие на София (ИПГВР – София); Стратегия за младите хора на Столична община 2017-2027; Стратегия за развитие на културата в София 2012 – 2020 „София – творческа столица”; Програма „Зелена Со-фия” и др. Основен приоритет във всички тях е подобряване ус-ловията на живот и качеството на жизнената среда в столицата чрез обновяване и благоустрояване на селищната среда, което включва: интегрирано развитие на София и столичната агломе-рация, опазване и разумно използване на природното и култур-ното наследство, опазване и развитие на зелената система за широко обществено ползване в урбанизираните територии на околоградската зона и в София. С реализацията на приоритетни цели, заложени в стратегическите документи, се очаква в дъл-госрочен план София да стане град с балансирано и устойчиво развитие, с неповторима идентичност и хармонична жизнена среда, с привлекателни условия за бизнес, живеене и отдих. А за постигането на всичко това, би могло да допринесе също и раз-витието на градското земеделие в столицата.

Заслужава внимание мнението на жителите на Столична община за екологичните ефекти от практикуване на градско зе-меделие и виждат ли те полза от неговите практики, в т.ч. за по-добряване екологичната ситуация в града. Представените тук данни са от резултати от проведени социологически изследва-ния с качествени методи (дълбочинни интервюта и фокус групи), осъществени в рамките на проект „Градското земеделие като стратегия за повишаване на качеството на живот на градс-ките общности”, финансиран от Фонд „Научни изследвания”19 и се отнасят за практики на градско земеделие в Столична об-щина. В рамките на проекта са извършени 25 дълбочинни ин-тервюта и 5 фокус групови дискусии (всяка с 8-10 участника) с ключови представители на граждански групи и НПО, ангажира-ни в дейности на градското земеделие, с дистрибутори и произ- 19 Проектът се изпълнява от екип учени – социолози от Института за изследване на обществата и знанието при БАН, икономист от УНСС, архитекти от УАСГ и ЛТУ.


205

водители на селскостопанска продукция, вкл. представители на фермерски пазари и хранителни кооперативи, с представители на социални и държавни институции с потенциал за развитие на градско земеделие (вкл. средни и висши училища), с представи-тели на местната власт с отношение към практиките на градско-то земеделие, както и с представители на целеви градски общ-ности в обхвата на изследваните практики, като съседски общ-ности и др.

Участниците в изследването, фокус груповите дискусии и дълбочинните интервюта се обединяват и около мнението, че практикуването на градско земеделие оказва сериозен екологи-чен ефект върху градската среда, който най-общо може да се определи като поддържане на зелената система на градовете, създаване на зелени и паркови пространства, повишаване озе-леняването на градовете. Това е единодушно споделено мне-ние от всички категории респонденти - представители на Сто-лична община, производители, занимаващи се с градско земе-делие, представители на образователни институции, практику-ващи градско земеделие и представители на неправителствени организации, ангажирани с практики на градско земеделие.

„Градското земеделие е част от зелената система, от озеле-няването на Столична община и като такова допринася за устой-чивото развитие и екологията.” (представител на Столична об-щина, участник във фокус групова дискусия).

„Това, което липсва в живота на хората днес, е зеленината, а градското земеделие носи тъкмо това.” (производител, прак-тикуващ градско земеделие).

„Основната функция на градското земеделие не е храни-телната обезпеченост, а неговите социални и рекреационни функции - например, ако се отглеждат плодни дръвчета, това на практика си е създаване на полупаркова среда” (представител на дирекция „Териториално планиране” на Столична община).

„Екологичните ползи от градското земеделие са свързани с това, че се създава повече зеленина в града. Чрез градското зе-меделие се създават различни зелени островчета в града. Аз така си представям градското земеделие – облагородяване и залеся-ване на градски територии…Всички хора, които живеят в града


206

биха имали полза от това, защото ще имат един по-чист и зелен град, а в момента това е, което липсва в съвременните градове – зеленината.” (директор на училище с изградена биоградинка).

„Градското земеделие е шансът на градовете да вкарат по-вече зелени пространства и то смислени, не просто да си раз-хождаш кучето там, а да се извършва някаква дейност в тях.” (представител на комунална/споделена обществена градина „Герман”).

Допринасяйки за озеленяването на градовете, градското земеделие способства (по мнението на изследваните лица) за опазването на околната среда, като оказва положителен ефект върху различни нейни компоненти – климат, въздух, почви.

Влиянието на градското земеделие върху климата участни-ците във фокус груповите дискусии и дълбочинните интервюта свързват с намаляване на екологичния отпечатък, парниковия ефект, въглеродните емисии.

„Колкото повече растения има в града, толкова по-добър ще бъде климата, валежите, температурата. Само за няколко го-дини ще се усети, ако масово около блокове се направят гра-динки. Това ще повиши биоразнообразието, животинки ще се населят – калинки, мравки, пчели, и същевременно ще се усети ефект на свежест върху града.” (представител на кооперация „Хранкооп”.

„Градското земеделие има своите екологични ефекти - климатични и топлинни, защото то осигурява земя, която диша и изпарява и така поддържа естествените процеси…то осигурява места на територията на столицата, които дишат и са чисти.” (представител на Фондация „Екообщност”).

„Градското земеделие включва практики, които са изцяло насочени към опазване на климата, а решаването на проблеми от такова естество е и от огромна икономическа полза… Напри-мер, намалява се екологичния отпечатък от една малка и проста стъпка, каквато е компостирането, намалява се парниковия ефект от газовете при транспорта“. (представител на НПО „На-шият квартал”).

„Градското земеделие води до намаляване на въглеродните емисии, защото храната пристига на масата без да пропътува сто-


207

тици километри.” (представител на Фондация „LocalFood.bg”). Влиянието на градското земеделие върху чистотата на въз-

духа е също осезаемо според участниците в изследването. „Градското земеделие повишава и чистотата на въздуха в

районите, където се практикува.“ (представител на дирекция „Териториално планиране” на Столична община).

„Чрез градското земеделие се усвояват площи, които дават кислород, вместо да се застрояват с молове.“ (представител на комунална/споделена обществена градина „Герман”).

Особено важна е според изследваните лица и ролята на градското земеделие за рекреацията и поддържането на чисто-тата на почвите. В този аспект то съдейства за усвояване на пус-теещи и изоставени земи и за тяхното възстановяване.

„Екологичните ползи от градското земеделие са много го-леми - рекреация на почви, на райони. Там, където се практику-ва градско земеделие, земята не пустее, обработва се.” (пред-ставител на дирекция „Териториално планиране” на Столична община).

„За градината беше използвана земя, която беше в близост до една пустееща ферма, абсолютно пустеещо поле, от което бяха махнати камъните, беше изорана и изчистена земята, за да се направи градинката.” (съсед на комунална/споделена гради-на „Герман”).

„Това тук до градинката беше едно трънено поле, треви по 3 м. Хубаво е, когато земята се облагородява.” (представител на комунална/споделена градина „За Дружба”).

„Една земя, която не се използва, започва да се влошава. Земя, която не се използва, с времето се влошават качествата й.“ (съсед на комунална, споделена градина „Герман”).

„Една земя не се ли обработва, тя губи всякакви свойства и тотално се унищожава. Трябва да се обогатява почвата с орга-нична материя, защото ако няма органична материя в почвата, тя губи способността си да задържа влага и се променя изцяло нейният състав и качества.” (представител на Учебно опитно по-ле при Лесотехническия университет, кв. Враждебна).

Възстановяването на почвите чрез градско земеделие и реа-лизирането на екологични ползи се постига благодарение на при-


208

лагане методите на сеитбооборот, пермакултурно земеделие, използване на продукти от компостиране, контрол на разпрос-транението на болестите и неприятелите по културите.

„Моноотглеждането на даден вид култури без никакъв се-итбооборот изтощава земята. За да се щади земята, е необхо-дим сеитбооборот, смяна на културите, което е възможно при градското земеделие, в противен случай се получава умора на почвата. Ако отглеждаш продължително време една и съща кул-тура, тя извлича едни и същи вещества от почвата и почвата губи свойства.” (представител на УОП на ЛТУ, кв. Враждебна).

„Чрез градското земеделие се постига съхраняване на поч-веното плодородие, тъй като обикновено при него се практику-ва пермакултурно земеделие.” (представител на Фондация „LocalFood.bg”).

„Когато се провежда правилната агротехника, се получава контрол на развитието на болестите и неприятелите по култури-те…намалява се разпространението на болестите, при това се на-малява разпространението на болестите в целия регион, от което и другите производители имат полза… и земята се съхранява по този начин.” (представител на УОП на ЛТУ, кв. Враждебна).

„Ние, чрез градското земеделие, даваме шанс на земята да не бъде изтощавана, ние даже я обогатяваме, защото вкарваме в нея продуктите от компостирането, вкарваме в нея обелките от храната и т.н. Така всъщност ние й даваме, ползвайки я!” (представител на Столична община).

Екологичните ефекти от градското земеделие изследваните лица откриват в още два много важни аспекта: запазване на разнообразието от земеделски култури и намаляване на коли-чеството отпадъци.

„Благодарение на градското земеделие се запазва разно-образието от земеделски култури, тъй като в повечето случаи се използват семена от собствено производство или такива, наба-вени от селата.” (представител на Фондация „LocalFood.bg”).

„При градското земеделие намалява количеството отпадъ-ци, които се произвеждат, тъй като в повечето случаи продукция-та не се опакова.” (представител на Фондация „LocalFood.bg”).

Както се вижда, участниците във фокус груповите дискусии


209

и дълбочинните интервюта осъзнават и извеждат всички, очер-тани в научната литература, екологични ефекти от градското зе-меделие, потвърждавайки тяхната релевантност спрямо практи-куването на градско земеделие в територията на Столична об-щина. Анализирайки екологичните аспекти на градското земе-делие, те засягат и въпроса за чистотата на продукцията на градското земеделие и евентуалните последици от това за чо-вешкото здраве. Изследваните лица застъпват две противопо-ложни мнения. По-широко споделеното е мнението (на разли-чен тип респонденти – производители, практикуващи градско земеделие, представители на Столична община, неправителст-вени организации, образователни институции), че градското зе-меделие създава екологично чиста и здравословна храна, про-изведена без използването на изкуствени торове и химични препарати.

„Аз винаги свързвам градското земеделие с висококачест-вена продукция, т.е. продукция, отгледана не на базата на пес-тициди и др. химични препарати, а по природосъобразен начин. Високото качество идва от малкото количество – малко земя се обработва, което означава, че по-грижливо се обработва и съот-ветно продукцията от нея е по-качествена като консуматорски характеристики – по-вкусна, ненаранена, непръскана, без изпол-зване на генномодифицирани култури.” (представител на ди-рекция „Териториално планиране” на Столична община).

„Градското земеделие за мен е органичното земеделие, пермакултурното земеделие като техника… при което се щади природата, а храната е произведена по възможно най-природосъобразния начин и съответно с използване на ком-пост.” (представител на НПО „Нашият квартал”).

„Продуктите, които произвеждаме са екологично чисти, не ползваме препарати за защита или за торене”. (представител на комунална/споделена градина „Герман”).

„Земята ни никога не е била третирана с химикали, произ-водството ни е екологично чисто, правим сами биопрепарати. Използваме само оборски тор – има в изобилие около нас, дават ни съседи…Ние нямаме сертификат за биопроизводство и зато-ва не казвам, че сме биопроизводство, но ползваме само био-


210

препарати и биометоди.” (производител, практикуващ градско земеделие).

„Създава се много по-чиста продукция, която е полезна за здравето на хората… Защото продукцията ни е произведена из-цяло по екологичен начин, например ние не използваме никак-ви препарати за борба с вредителите, торим с органични торове и т.н… Казвам го, защото лично аз наторявам и знам какви торо-ве използвам – само органични и компост. Ние изобщо не из-ползваме пестициди. Прилагаме алтернативни начини за борба с вредителите – например срещу гол охлюв слагаме черупки от яйца; срещу къртица засаждаме рицина; и други подправки със силна миризма засаждаме; дори развалена риба слагаме в ле-хите и др. подобни.” (производител, занимаващ се с градско зе-меделие).

„Ние не използваме никакви изкуствени торове и никакви химикали за борба с вредителите. Плевим на ръка, вместо да пръскаме с препарати. Също така за борба с различни вредители използваме алтернативни методи, например засяваме растения, които ги гонят.” (директор на училище с изградена биоградин-ка).

Като контрапункт звучат мненията, изказани основно от ня-кои представители на Столична община.

„Доколко е здравословно, може да се спори… Качеството на храната е доста спорно, заради въздуха и други компоненти на околната среда. Освен това не се знае как се отглеждат рас-тенията – с какво се полива, с какво се тори.” (представител на Столична община, участник във фокус групова дискусия).

„Да не говорим, че едва ли почвата в града е с по-чист хи-мичен състав отколкото почвите на село.” (представител на Сто-лична община).

Срещу това мнение производители, практикуващи градско земеделие, в т.ч. представители на университетски структури, занимаващи се професионално с градско земеделие, имат свои аргументи, и то подкрепяни с резултати от конкретни замерва-ния на нивата на замърсяване на зеленчуците, произведени в градски условия.

„Ние си засадихме ягоди пред блока, където живеем, всич-


211

ки много ни се учудваха. От Общината първоначално много ни се смееха, казаха „Как ще ги ядете тези зеленчуци, те сигурно ще са много замърсени”. Заради това направихме замерване в ла-боратория. Между другото в „Лозенец”, където е центърът на София и е много замърсен въздуха, сме изкарали ей такива пъ-пеши, такива домати, всичките те са минали замерване за за-мърсяване и тестът за тежки метали едва хвана оловото, почти не го хвана, много е под нормата. Просто, оказа се, че зеленчу-ците са си едни умни същества, които от мръсния въздух взимат само чистите части, важното е, всъщност, почвата да е чиста, а ние се погрижихме почвата изцяло да си я пренесем.” (учителка в средно училище, участник във фокус групова дискусия).

„Аз искам да кажа за градското пчеларство. Понеже извън България има, и в София вече има може би на две или три места, и медът се изследва. И на мен в началото ми беше чудно, понеже не знаех, казаха ми, че по света, вкл. на места като Ню Йорк, Пе-кин и други такива, медът е чист. По същия начин и софийският мед – колкото контроли са правени на тези кошери, се оказва, че медът е чист.” (представител на фондация „Зеленика”).

„Правени са изследвания на мед, произведен в рамките на градската среда и се оказва, че в меда няма замърсявания. Да, в града има замърсявания, но… има нещо друго: пчелите са много чувствителни на замърсявания и ако средата е замърсена, те няма да виреят там.“ (представител на Университетската бота-ническа градина).

„Ние, като специалисти спазваме всички основни агротех-нически принципи при производството, което гарантира чистота на продукцията. Колкото до близостта с града, мисля че с това малко се спекулира, защото пренос на въздушни маси има нав-сякъде и това се отразява върху земеделието на всякъде… Дори мога да кажа, че в това отношение ние можем да се регистри-раме и като биологично производство. Но не го правим, защото може да има някои възражения, че Ботевградско шосе е близо и може да има отлагания от автомобили. Но това, както казах, ва-жи за земеделието навсякъде, защото има пренос на въздушни маси от всякъде, дори от Сахара, и тук малко се спекулира с то-ва. Затова за мен абсолютно чисто биологично земеделие не


212

може да има. Само при оранжерийно производство е възможно максимално да контролираме всички показатели.” (представи-тел на УОП на ЛТУ, кв. Враждебна).

Ще завърша това изложение на аргументи „за” и „против” чистотата на продукцията на градското земеделие с думите на един от инициаторите и организаторите на комунална/споделена обществена градинка в район Витоша на столицата:

„Ние сме правили анализ на почвата, на водата – всичко е под нивото на тежки метали. Тежки метали има, разбира се, но е под лимита в проценти… ясно е, че въздухът има прахови час-тици навсякъде в София, но това не се отразява на меда, на до-матите. Защо не се направят по-мащабни изследвания и да се покаже, че в нашия град наистина може да се развива биоземе-делие и градско земеделие.” (представител на комунал-на/споделена обществена градина „Витоша“).

Очевидно е, че въпреки всички „за” и „против”, градското земеделие има място в града и също така е очевидно, че въз-действието му върху градската среда е позитивно, особено в екологичен аспект. Казано с думите на един от участниците в градина „За Дружба”, градското земеделие е един вид „връща-не на човека към неговото начало, към природното начало, кое-то е изключително ценно за всеки, живеещ в града и определе-но носи усещане за щастие”. То е израз на нашата полезност за света, защото да си полезен на света, не е задължително свър-зано с икономическа полезност и натрупване на финансови средства, а преди всичко с това какво ще оставим на този свят след себе си, освен децата си, и на тях какво ще оставим. Това би трябвало да е чиста и съхранена природа, а градското земе-делие безспорно има важен принос за това.

213

ОТ РАСТЕЖ КЪМ РАЗВИТИЕ: ДЕМОГРАФСКИ И СТОПАНСКИ ПРОЦЕСИ В ПЛАНИНСКИТЕ РЕГИОНИ НА БЪЛГАРИЯ

Димитър Събев

Разнообразието – ключ към просперитета на планинските региони в миналото

Още първите наблюдатели на социално-икономическото развитие на регионите в България отбелязват, че жителите на планинските територии, въпреки неблагоприятните почвени и климатични условия и трудния достъп, по правило се радват на по-високо благосъстояние в сравнение с населението в равни-ните. Този парадокс е обясняван с по-голямата уязвимост на равнините от грабежи и насилие. По-задълбочено, ендогенно тълкуване обаче дава големият изследовател на Странджа от първата половина на XX век Георги Попаянов1. Този ранен бъл-гарски антрополог изтъква (впрочем в линията на Адам Смит), че тежките условия и постоянно надвисналата оскъдица принуж-дават планинските жители да се възползват от всяка възмож-ност. Хората в планините по принуда възприемат новите техно-логии и организации, а освен това те са и активни, ученолюбиви, и мобилни.

В характерологичното описание на Попаянов ясно изпъква императивът да се оползотворява (с усилен труд) всеки източник за препитание, а и да се практикува широко „ветрило“ от заня-тия: в гр. Малко Търново към 1871 г. са обособени 19 еснафски сдружения. По-високото разделение на труда, от своя страна, предполага и по-висока добавена стойност от труда, но също и по-развито общностно съзнание. Така в миналото българските сурови планински региони са просперирали в материално и кул-турно отношение повече от плодородните равнини, тъй като на-селението е обективно принудено да разнообразява източници-те на поминъка си.

Този акцент върху стопанското разнообразие до голяма степен е изгубен в процесите на индустриализация на планин- 1 п. Аянов, Г. 1938. Странджа. Етнографски, географски и исторически проучвания. С., с. 66.


214

ските региони. Заменя го концепцията за „отрасъл-шампион” или „локомотив“ – икономически сектор, или дори отделно предприятие, призвано да осигури заетост и доходи на голямата част от населението2. Първоначално заявка за подобен „шампи-он” дава минната индустрия в Родопите. По-късно същата роля на редица места в страната се опитва да играе курортният тури-зъм. Другаде стопанската структура се развива по-хармонично: първичният сектор запазва значението си, построяват се различ-ни промишлени предприятия, развиват се и услуги. Демографс-ките и стопанските данни, цитирани в тази статия, показват, че в дългосрочен период регионите, разчитащи на подобен „локо-мотив”, изпадат в кризи. Там, където е налице и разнообразна отраслова структура, първоначалният растеж не е тъй зрелищен, устойчивостта е по-висока.

През последните години в редица планински региони на България частни икономически интереси се опитват да поставят знак за равенство между развитие и ръст на финансовите пока-затели на бъдещ или настоящ „локомотив”. За да се постигне въпросният растеж, отъждествяван с благосъстоянието на целия регион, се отправят и най-различни призиви за премахване на пречещите регулации, най-често от екологично естество. Исто-рическият разбор показва, че за дългосрочното регионално бла-госъстояние, значение има не толкова растежът, колкото сто-панската структура, която се изкривява при наличието на водещ, обсебващ отрасъл.

Минната индустрия като „локомотив” – уроците на бившето ГОРУБСО

Рударството и металургията се практикуват по българските земи от дълбока древност, а индустриалният добив на метални руди започва едва през 1930-1940-те. Комплексната геоложка експедиция от 1948 г. с участието на специалисти от СССР е в ос-новата на стремително разрастване на минното дело и учредя-ване на ГОРУБСО – огромно държавно предприятие за добив на олово и цинк в Родопите. Това, от своя страна, драстично изменя 2 Природният и икономическият потенциал на планините в България, т. II. БАН, С., 1990.

ОТ РАСТЕЖ КЪМ РАЗВИТИЕ

215

облика на планинския, слабо населен, а и изостанал край. С пристигането на десетки хиляди жители с общ труд се изгражда комунална, а и транспортна инфраструктура. Оформят се и нови градски центрове с училища, болници, магазини, средища за култура и отдих. От минната индустрия се очаква да „дърпа” след себе си региона. Нужните ресурси за това сякаш са налице – към 1961 г. България произвежда 3.8% от световното олово.

Това е само началото на историята. Може и да се каже, че минното дело в Родопите се развива в четири фази: ентусиа-зъм, застой, колапс и мемориална фаза. Макар и рудодобивът в планината за продължава и до днес, той вече е само 20% спрямо обемите от 1960-те. Сегашните размери на производст-вото вече не са и в състояние да осигурят заетост на предишния брой работници, пък и да поддържат изградената по-рано инф-раструктура. В бившите миньорски райони се образува явен де-мографски, социален, стопански вакуум. Дори на фона на общия упадък в България след 1989 г., състоянието на миньорските общини е стряскащо.

Фазата на ентусиазма все пак впечатлява. Проучване в архива на Националния статистически институт3 показва, че през 1946 г. в село Мадан живеят 342 жители, през 1956 г. градът наброява 5814 души (според други източници – над 12 хил. ду-ши: оловно-цинковата индустрия е стратегическа, а затова и данните за нея са „чувствителни”). Маджарово дори се разраст-ва около 15 пъти и то само в рамките на двадесет години. Обобщени данни за петте ключови миньорски общини в Родо-пите – Лъки, Мадан, Рудозем, Златоград и Маджарово – сочат, че между 1946 и 1965 г. общото им население нараства със 100%, или с 34 хил. души.

Ролята на минната експанзия за развитието на региона не бива да се подценява. Показателно е, че през 1960 г. почти по-ловината раждания в област Кърджали се извършват без лекар или акушерка. Родилните отделения, кинотеатрите, добрите до-

3 Събев, Д. 2016. Демографски процеси в рудодобивните общини на Родопите. С., Доклад по про-ект на СДП „Балкани”. Виж и Sabev, D., Yordanov, R. 2004. Social Economy of the Rhodope Mountain Mining Industry. Friedrich Ebert Foundation Bulgaria.


216

ходи на подземните работници са безспорни завоевания на епохата. Бурният растеж на индустрията има, обаче, и тъмни страни. Годишната смъртност в отрасъла достига 15% (775 уми-рания на миньори в Кърджалийски окръг само през 1961 г.). В новите миньорски селища жените са едва 1/3 от населението. Завещани са и множество екологични горещи точки, някои от които са проблемни и до днес – като хвостохранилището на „Го-рубсо Златоград” до с. Ерма река.

Тенденцията на растеж се пречупва към 1975 г. В следва-щото десетилетие населението на миньорските общини в Родо-пите спада с 10 000 души, почти 15%. Причините са комплексни: спад на производителността на мините, спад на борсовите цени на цветните метали, оптимизация на производството и работна-та сила, вероятно и субективни фактори, като стремеж на децата на миньорите да получат образование в по-големи населени места. Вероятно, се задейства и друг негативен процес: корен-ното население, което не е пряко или косвено заето в добива и преработката на рудите, е принудено да се изсели, защото вече няма поминък. В миньорските общини рудодобивът обсебва стопанския живот. Тежката индустрия пречи на животновъдст-вото и производството на храни, дори в скромни обеми.

Свиването на населението в миньорските райони в Родопи-те съвпада по време и със спада на цените на оловото и цинка на световните борси. Цените на базовите метали са депресира-ни до 2000 г.; само година по-рано държавният гигант ГОРУБСО, който отдавна е с влошени финансови показатели, е разделен на части, които биват ликвидирани или приватизирани. Тогава настъпва колапсът. Над една трета от икономически активното население в край без стопански алтернативи остава без работа и регионът изпада в шок. Между 1998-2015 г. населението на споменатите пет минни общини намалява общо с още над 10 000 души.

Днес броят на населението в миньорските родопски общи-ни е приблизително колкото преди ентусиазма на 1950-те, но не може да се твърди, че се е върнало в изходна точка. Над поло-вината жители сега живеят в градовете, в голямата си част това са пенсионери и публични служители на бюджетна издръжка.


217

Преди началото на рудодобива структурата е противоположна: доминират младите хора, които живеят в селата и се самоиз-държат чрез селско и горско стопанство. В община Рудозем, през 1965 г. 37.5% от населението е на възраст до 18 години. През 2015 г. този дял спада до 16%.

Фиг. 1 Население на миньорските общини в Родопите,

1934-2015 В сегашната мемориална фаза миналият експоненциален

растеж на рудодобива се героизира и всяка възможност за ново минно развитие се възприема с ентусиазъм. Но минният рене-санс, ако има въобще такъв, в наши дни ще се осъществи с мал-ко труд и с повече машини, така че чувствителен ръст на работ-ните места и възраждане на селищата са твърде малко вероят-ни. В Лъки производството на руда нараства, обаче и население-то се е свило до 1200 жители. Оловно-цинковите рудници край града инвестират в нови, по-производителни машини.

Някои планински селища действително извличат все още ползи от близостта си до минните обекти. Но въздействието на минната индустрия върху демографските променливи и стан-дарта на живот е сложен, а и продължителен процес. Два външ-ни фактора, които минните комплекси не могат да контро-лират – борсовите цени на металите и производителност-


218

та на находищата, ги правят уязвими. В същото време обаче, минната индустрия има и свойството да подчинява селищата на своето съществуване. Около рудниците изниква и широка съ-пътстваща база: жилища и комунални обекти, ремонтни и снаб-дителни предприятия, автомобилен парк и пр. Повечето хора явно предпочитат сигурния доход и пренебрегват традиционни-те занятия. Щом обаче мината свие дейността си, придошлото население, материалната база, а пък и институциите вече стават излишни. Но междувременно мината е осуетила алтернативите за развитие на региона.

Хвостохранилища и призрачни миньорски селища загрозя-ват ландшафта. Оскъдните планински ниви и пасища и водите са замърсени от теч на стари рудници. Възможностите за рекреа-ционен туризъм и продажба на земеделска продукция рязко намаляват, също както и цената на земята. Така, след неизбеж-ната циклична криза на суровинните пазари, социално-икономи-ческата ситуация в минните райони става по-негативна, отколко-то е била преди фазата на растежа. Това е горчивият и суров урок, на който миньорските общини в Родопите могат да научат другите региони, очакващи „развитие и работни места” с големи минни проекти.

Курортът, който погълна града: случаят Банско Банско в подножието на Пирин има богата възрожденска

история и архитектура, но, след като през 2001 г. край него е из-градена скизона, постепенно губи облика си на град и се прев-ръща в популярен ски курорт. Малко преди Голямата рецесия в Банско се инвестират стотици милиони в строителство на хотели и ваканционни комплекси. С глобалния срив на пазарите цените на имотите се понижават тройно. Роля играе и презастрояване-то, което сериозно влошава градската среда. Концесионерът на ски-зоната е част от мощна бизнес структура и активно лобира за отслабване на природозащитния статус на Пирин. Счита се, че ако на ски-зоната се позволи да се разрасне, имотният пазар би могъл да се възстанови.

Желанието за растеж на концесионера, подкрепяно от мес-тната власт, среща ограничения. Първото е институционално:


219

Пирин е национален парк (чл. 18-22 от ЗЗТ) и със статут на при-родно наследство на ЮНЕСКО. Увреждане на ценните екосисте-ми заради туристически и строителен натиск не се допуска от българските и световните закони. Второто ограничение се крие в общите стопански и демографски показатели. Оказва се, че ог-ромните инвестиции в Банско на практика се отразяват негатив-но на населението и малкия бизнес: за 17 години населението на общината спада с 12%. Много семейства придобиват значи-телни средства, като продават имотите си на инвеститори, след което решават да се изселят, или избират рентиерството пред предприемачеството.

Третото ограничение пък е чисто екологично: промяната на климата прави ски туризма вече проблемен в европейски ку-рорти под 3000 м.н.вис. Ски-зоната на Банско не само, че е раз-положена доста ниско, но и изпитва въздействието на среди-земноморския климат. Машините за производство на изкуствен сняг засега осигуряват протичането на зимния сезон, но светов-ният опит ясно показва, че това не е жизнена практика в дългос-рочен план4. Тоест експанзията на ски-зоната за сметка на диви-те екосистеми не гарантира трайни положителни резултати. От друга страна, природното богатство на Пирин е в състояние да осигури, а и отдавна осигурява туристическо търсене, алтерна-тивно на ските. С модерен маркетинг и устойчиво развитие, Бан-ско може да е световен курорт и без ски-зоната си.

В тази обща рамка внимание заслужава статистическото потвърждение5, че разрастването на един сектор от регионална-та икономика се прави за сметка на другите. Данни на НСИ на общинско ниво показват, че между 2007 и 2011 г. броят на зае-тите в туризма в Банско нараства с 37% до близо 1600 души. За същия период заетите в преработващата промишленост нама-ляват с близо 30%. Заплащането на труда в България е ниско, в

4 „Fake Snow, Real Money: The High-Tech Fight to Save California Skiing”. Evelyn Spence, Bloomberg,

06.03.2015 5 Събев, Д., Йорданов, Р. 2015. Модели за развитие на планинските райони в България. Социално-икономическо изследване. Доклад по проект на СДП „Балкани”. С., Достъпен на: https://www.researchgate.net/publication/329124691_Modeli_za_razvitie_na_planinskite_rajoni_v_Blgaria


220

туризма заплатите са особено неудовлетворителни – средно 450 лв., 16% по-ниски от преработващата промишленост. Здраве-опазването и образованието губят работни места. И така, след експанзията на ски туризма, общият брой на заетите в гр. Банско спада с 250 души.

Фиг. 2 Заетост по сектори в община Банско, 2007-2011 г. Още по-важен е фактът, че след фазата на експоненциалния

растеж на туризма, бизнесът в общината почва като цяло да работи на загуба. По данни на НСИ, през 2013 г. нетната загуба на фирмите в региона, възлиза на 12 млн. лв., а туристическата индустрия отчи-та продажби от 47.6 млн. лв. и нетна загуба от 5.6 млн. лв., заради ниско натоварване на хотелската база, вероятно и укриване на до-ходи, а бизнесът с недвижими имоти губи над 5 млн. лв.

Във фазата на ускорен растеж просперитетът изглежда га-рантиран далеч в бъдещето и никакъв аргумент – екологичен, естетически, социален – не дава основание за критика. Само за пет години, между 2007 и 2012 г., приходите от нощувки в Банс-ко скачат 6 пъти. Но и отрезняването също не закъснява: след края на строителния бум, безработицата в общината се завръща към нивата от 2007 г. Междувременно много от ценните активи на региона – разнообразно селско стопанство, диви екосистеми, възрожденски облик на града, биват увредени от растежа. Мес-


221

тното население намалява и като брой, а възрастовата му струк-тура се влошава: между 1998 и 2014 г., делът на децата под 18 год. спада от 20% на 15%.

Банско е поучителен, типичен пример как хипер-растежът на „сектора шампион” може да и практически се осъществява за сметка на всички останали отрасли, като уврежда силно и соци-алната тъкан. От гледна точка на дългосрочното регионално развитие, растежът на ски-туризма се проявява и като парази-тен. Не е и далновидно грешките, причинени от необмислен растеж, да се „лекуват” с още повече растеж, както пък при-зовават лобистите и кредиторите на концесионера. Разнообразната икономическа структура като модел за

устойчиво развитие Българските планински региони изживяват значителни труд-

ности след 1989 г., преди всичко с безработицата, надхвърляща на места 20-30%, много ниското заплащане на труда, разгражда-нето на публичната инфраструктура и редица други дефекти. На общия негативен фон, сравнително по-устойчиво се развиват ре-гионите, в които е застъпена преработваща промишленост6. Те по-леко преминават през рецесията от 2009 г. и запазват заетостта си, макар и при ниска цена на труда. Това показва и съпоставката между общините Велинград, Девин и Банско.

Велинград е сред малкото градове в България (не само планински), чието население през последните десетилетия ос-тава и сравнително стабилно. Велинград е международно извес-тен със своя спа-туризъм, който носи толкова приходи, колкото и ски-зоната на Банско, но във Велинград това е само 16.5% от местната икономика. Най-печеливша там е преработващата промишленост, а тя генерира и 55% повече приходи, 15% по-висока заетост и 12 пъти по-високи нетни печалби в сравнение с туризма в общината. Към 2013 г. във Велинград има 248 рабо-тещи промишлени предприятия, които формират над 25% от

6 Виж Erik S. Reinert, 2017. Towards a better understanding of convergence and divergence: or, how the

present EU strategy – at the expense of the economic periphery – neglects the theories that once made Europe successful. Working Papers in Technology Governance and Economic Dynamics, no. 77


222

общите приходи от продажби. А в община Девин преработва-щата промишленост генерира и дори 68% от съвкупните прихо-ди от продажби. Средната заплата в промишлеността в Девин е точно два пъти по-висока от тази, обявена от туристическата ин-дустрия в Банско.

Общото между трите планински общини е много ниският дял на селското и горското стопанство. В Банско и Девин то съз-дава малко над 1% от общите приходи, във Велинград под 3%. Тоест, потенциалът на първичния сектор, най-вече на животно-въдството, не се оползотворява. Тези данни не включват само-задоволяващите се стопанства; така или иначе, те са и твърде ниски. Едно от възможните обяснения за това е и липсата на ра-ботна ръка: десетилетия икономически трудности изчерпаха демографския потенциал на българските региони. Слабо разви-тият първичен сектор, пренебрегван още при първата вълна на индустриализация през 1950-1970 г., е сред основните слабости, която пречат на просперитета.

Друга стратегическа слабост в планинските региони – не са-мо в България, е, че добавената стойност от техните ресурси изти-ча навън. Чужди предприятия добиват и изнасят от регионите су-ровини, или капитализират туристическите им ресурси и също из-насят печалби. Малко по-добър вариант е използването на сво-бодната работна ръка в промишлеността, но при зададени отвън технологии и внос на суровини и детайли. Планинските региони се оказват придатък, най-често суровинен, или трудов, на чуждес-транни вериги за създаване на стойност. А това фактически обяс-нява както ниските заплати, така също и променчивата заетост.

Ситуацията обаче би могла да се промени, ако се търси вари-анти за ефективно регионално развитие чрез преработката на мяс-то на местните ресурси. Регионална вертикална интеграция от типа „дърводобив–дървообработка–мебели–пелети” или „животно-въдство–месарство–мандри–кулинарен туризъм” и пр., са христо-матийни примери, рядко прилагани на практика в България.

Горното наблюдение касае и туризма: малко от икономи-ческите ползи от тази индустрия остават в общността, защото не местните хора, а големите външни инвеститори контролират средствата за производство. Стратегическите препоръки в тази


223

насока касаят създаване на общностно базиран подход за раз-витие на планинския туризъм. Във всички случаи обаче става яс-но, че само туризмът вече не е в състояние да изведе нито един регион от демографски и стопански упадък към проспе-ритет. Също и отпусканите европейски и национални аграрни субсидии не могат да заместят липсата на регионална икономи-ческа структура.

Общностните стопански начинания обещават нарастваща възвращаемост с увеличаване на обхвата на дейността. За раз-лика от тях обаче, луксозният туризъм и минната дейност се от-личават с очевидно намаляваща възвращаемост. Рано или къс-но, всяка мина се изчерпва като завещава на региона и еколо-гични поражения, изкривена демографска структура и разруше-на база за производство на храни. Така, а и от гледна точка на общността, масовият туризъм също води до намаляващи прихо-ди, тъй като инвеститорите монополизират предоставянето на услуги на туристите, изтласквайки местния малък туристически бизнес от пазара.

Само чрез разнообразна и интегрирана стопанска структура планинските региони са в състояние да задържат своето населе-ние, а и да запазят социалната цялост. България обаче рядко мисли за себе си като за планинска страна, макар че над 50% от територията й е планинска. Сегашната бедност и изостаналост на планинските ни региони следва да се възприеме не като при-родна даденост, а като организационен проблем, системен де-фект в остойностяване на регионалния принос. А в планините се формират над 80% от водните ресурси на страната, там са раз-положени и 80% от полезните изкопаеми, а и над 70% от горски-те ресурси7.

Част от организационния проблем е липсата на осъзнаване във властите и бизнеса, че може да има големи инвестиционни проекти, осигуряващи растеж, но пречeщи на дългосрочно реги-онално развитие. Растежът дава увеличение на икономическия продукт в зададени институционални рамки, а развитието пред-

7 Zhelezov, G. (ed.) 2013. Sustainable Development in Mountain Regions. Southeastern Europe.


224

полага структурно пренареждане, често водещо до ръст на ико-номически показатели, но не се фокусира в тях, а към постигане на по-високо благосъстояние8. Разнообразната отраслова струк-тура, която може да служи като модел за устойчивото развитие на планинските региони, се съобразява с алтернативната цена на растежа.

8 Victor, P. 2008. Managing Without Growth: slower by design, not disaster. Cheltenham.

225

ЛОКАЛНИ БЕДСТВИЯ И КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ В КОНТЕКСТА НА КУЛТУРНАТА ЕКОЛОГИЯ

(Представяне на научен проект и някои предварителни впечатления от терена)

Еля Цанева

Бедствията в изследователското поле на българската ет-нология. Етнологията на нашето глобализационно време е из-правена пред сериозни предизвикателства както в общодис-циплинарен план, така и в конкретната й българска рамка. Тези предизвикателства я насочват към скъсване с някои от традици-онните тематични професионални лоялности и поставят в ка-чеството на основни задачи пред нея такива, които са били в пе-риферията или извън нейното изследователско поле досега. Сюжетното обновяване и допълване на съвременната българска етнология е една от тях.

А един от коловозите, по които това обновяване се реали-зира, е чрез естественото промъкване в науката на актуални случки от ежедневието ни, които постепенно стават съществена част от всекидневната култура – локалните бедствия и катаклиз-ми са сред важните от тях. Сред катастрофичните природни съ-бития, привлекли вниманието на антрополозите, най-честите са земетресения, наводнения, свличания на земни маси, вълните цунами, унищожителни пожари; към тях се добавят и зачестили-те кризи с технологична и социална природа като епидемии и пандемии, последствията от войни, революции и миграции; срутвания, разливания на нефт в моретата и океаните, експло-зии и др. Всички те винаги нарушават цикъла на всекидневната култура на хората и групите и я изваждат от нормалния й ритъм. А, както ние всички добре знаем, когато човешки животи са пос-тавени под заплаха, когато благосъстоянието на хората е заст-рашено, етнологията и антропологията се включват активно да проучват, анализират и помогнат.

Посочената в заглавието тема кореспондира с проект, разви-ван в института за етнология и фолклористика с Етнографски му-зей при БАН в програма на ФНИ. За българската колегия тази тема по „Антропология на бедствията и катастрофите” е напълно нова


226

изследователска и теоретична бразда. Тези сюжети са сравнител-но нова сфера и за европейската и световната етнология, незави-симо от наличието на няколко сериозни, макар и откъслечни пуб-ликации още през ХIХ в. Американски тематични университетски курсове съдържат най-пълните, а и впечатляващи библиографски справки за научната литература по въпросите на етнологията на бедствията; други подобни списъци са представени в работите на пионерите в това поле.1 На границата на милениума се появиха два основополагащи тома в тази област, които създадоха водещи учени в нея, и те именно днес се считат за класически публикации по темата.2 Възходящо се развива и международното тематично списание Disasters, където, както и на страниците на Anthropology Today и Annual Review of Anthropology, все по-често се появяват публикации върху тези сюжети.

Бързо напредва и реципрочната линия във водещата „из-точна” етнология – руската: там и инициативата, а и най-ярките постижения досега са представени от публикациите на учените от Секцията по екологична етнология в Института по етнология и антропология на Руската академия на науките в Москва, но и в специализирани центрове в други градове се работи усилено и качествено3. Учените са единодушни, че справянето с последст-вията от природни и други бедствия е толкова по-успешно, кол-кото по-задълбочено са взети под внимание спецификите на ет-ническите и национални характеристики на засегнатото населе-ние – това именно е изследователската сфера на етнолозите.

Методологична и историографска база на изследването. Темата, разработвана от екип от ИЕФЕМ – „Локални бедствия и качество на живот: Културни стратегии в преодоляване на при-

1 Anthropology of Disaster Bibliography by luisa.cortesi(at)yale.edu - 378 заглавия; напр. цитираната книжнина от Smith A.O. Anthropological Research on Hazards and Disasters. – In: Annual Review of Anthropology, Vol. 25 (1996), 322-328 - 167 заглавия, и др.

2 Smith, A.O., S.M. Hoffman (eds). The Angry Earth. Disaster in Anthropological Perspective. New York, 1999; Hoffman, S.M., A.O. Smith (eds). Catastrophe and Culture. The Anthropology of Disaster. London, 2007.

3 Сред най-добрите пионерски публикации следва да се проследят: Григулевич, Н.И., Н.А.Дубова, А.Н. Ямсков (ред.). Этнос и среда обитания. Сборник этноэкологических исследований к 85-летию В.И. Козлова. Том 1-2. Москва, 2009; Дубова Н.А., Л.Т.Соловьева (ред.). Этническая эколо-гия: Народы и их культура. Москва, 2008.


227

родни, технологични и биологични катастрофи”, е ситуирана те-матично на границата между най-малко три изследователски направления: 1. Социално-антропологичните проучвания на бедствията и катастрофите; 2. Социологичните изследвания на качеството на живота и 3. Етносоциалните разработки върху микро- и макросоциалните локални общности. За /1/ единстве-ните етнологични приноси са направени напоследък и са ини-циирани от етнолози от ИЕФЕМ: това е съставителство на три международни тома, издадени в Англия и Китай.4 Направление /2/ у нас се изследва на основата на Европейските проучвания на качеството на живота, стартирали от 2004 и провеждани текущо през 4 г. /последното през 2012/ на основата на обосо-бените там компоненти - QLM. Направление /3/ е представено изобилно в съвременната етнологична книжнина със серия ин-дивидуални и групови разработки, в които обаче насоката за ре-агиране на бедствия изобщо не е застъпена.5

Комбинирането на трите насоки се предлага като ориги-нална идея на настоящия проект. Съответно, публикациите по изследвания сюжет са замислени като пионерски библиограф-ски принос в тематиката. С оглед на повишената активност на природните бедствени прояви в България, развитието на темата има силна обществена мотивировка.

Целта пред сформирания етнологичен екип е да изучи и анализира взаимовръзката на няколко различни по природата си бедствия с регионално действие с всекидневната култура и качеството на живот на засегнатото население в основните му насоки: физическото благосъстояние, психологическите аспекти

4 Disasters, Culture, Politics. Chinese-Bulgarian Anthropological Contribution to the Study of Critical

Situations”. Eds. E.Tzaneva, Fang S., Liu M. CSP, 2009; Disasters and Cultural Stereotypes, Eds. E. Tzaneva, Fang S., E.Schmitt. CSP, 2012; 灾害� 文化定式 [� 著] = Disasters and Cultural Stereotypes: 中外人� � 者的� 角 (保)艾� � •� � 娃(Elya Tzaneva) ，方素梅，(美)埃德� •施密特(Edwin Schmitt)主� . Social Science Academic Press, Beijing, 2015: X4-53/C192.

5 Аспекти на етнокултурната ситуация в България. Ред. Л.Александрова, С., 1994; Кръстева, А и екип. Идентичности. С.1995; Кръстева, А. (Съст. и ред.). Общности и идентичности. С., 1998; Кръс-тева, А. (Съст. и ред.). Общности и идентичности в България. С.1998; Petkova, K,, V. Todorov. Bulgarian national stereotypes and national identity. Sociological problems. 2002/XXXIV; Пампоров А. Младите хора в европейска България. Съст. Митев П. и екип, 2007.


228

на здравето и социалното благосъстояние. Иновативната идея на проекта е, че промените в качеството на живота са индика-тор за ефекта на бедствието, а моделите за тяхното отреагира-не във всекидневната култура са същностна част от механиз-мите за оцеляване на населението. Проектът изследва взаимо-зависимостта бедствие-всекидневна култура-качество на жи-вот на основата на четири локални бедствени събития от раз-личен характер, сполетели райони в България през периода 2011-2017 г.: Земетресението в г. Перник 2012 г. (природно бед-ствие); Наводнението и свлачището в с. Аспарухово 2014 г. (при-родно бедствие с участие на човешки фактор); Шапът в Стран-джа 2011 г. (биологична катастрофа); Експлозията в с.Хитрино 2016 г. (технологично бедствие). Научната цел на проекта е ос-новополагане за българската наука на иновативно хуманитарно научно поле „Антропология на бедствията и катастрофите”, с ко-ето чрез развитие на научното познание върху сюжета ще се внесе принос към изследователската методология; ще се пос-тигне повишаване на научния капацитет и разширяване на въз-можностите за професионалната квалификация и академично развитие за опитен и за млад научен състав. Социалната цел е внасяне на аналитичен принос към постигане на адекватна по-литика за превенция на бедствията, реагиране и ликвидиране на последствията от тях и възстановяване качеството на живота на локалните общности, включително чрез опита, идващ от тяхната култура; постигане на конструктивен и ефективен диалог между учените и управленските структури по места за повишаване ефективността на работата им. Очакваният резултат е принос към: 1. Установяване на връзка между факторите и страните в живота на засегнатите групи, които при бедствие предизвикват промяна в качеството им на живот, и предварителната предраз-положеност на населението в групите към подобно въздейст-вие; 2. По-добро прогнозиране на социалните рискове; 3. Съпос-тавяне на реално случилата се централна и местна реакция с изискванията и очакванията на хората от локалните общности, и представяне на насоки за избягване/минимизиране на напре-жението между тях.

Случване на бедствието и насочване към изследването


229

му. През лятото на 2018 г. се проведоха четирите първи теренни проучвания по проекта; всеки от двата теренни екипа реализира по две експедиции на терен и по този начин бяха „покрити” из-следователски и четирите проучвателски дестинации. Резулта-тите от тях са все още необработени в пълнотата им, но по-долу си позволявам да споделя някои впечатления от проведения те-рен в г. Перник и Пернишко в светлината на гореизложените проектни линии. Той обхвана, освен големия град, и трите най-силно засегнати села край него – Мещица, Дивотино и Витановци.

Ето схемата на протичане на събитията, според медийното им представяне:

Пернишкото земетресение е поредица от сеизмични трусо-ве, които започват на 22 май 2012 г. в 03:00:33 ч.. Първият и най-силен трус е с епицентър на границата на землищата на селата Мещица и Витановци, на 5 км северозападно от центъра на град Перник. Началните информации са за земетресение с магнитуд 5,8–6,0, но по-късно тези стойности са коригирани от Геоло-гическия топографски институт на САЩ и Европейския сеизмоло-гичен център на 5,6. Интерпретацията на пострадалите за тази корекция е свързана с факта, че при 5,6 магнитут няма задължи-телно пълно възстановяване на щетите.

В резултат на първия трус 2700 домакинства остават без електричество. На следващия ден са отложени матурите за зре-лостниците след 7-ми и 12-ти клас, след като малко по-рано е обявено, че това няма да се случи – предизвиква се допълните-лен хаос сред хората и медиите. На 29 май следва нов трус 4.5 по Рихтер в града именно по време на изпитите, сгради са сери-озно пострадали, провежда се евакуация. Раздаването на по-мощи от 325 евро започва сравнително бързо – още на 31 май. Друга реакция на политиците е търсенето на виновни – на 13 юли са уволнени заместник-кмет и шефът на пожарната, заради немарливости при справяне с последствията. Земята не стихва: нов трус следва на 14 юли –4.5 по Рихтер и причинява нови ма-териални щети. Започва оценката на щетите за 160 къщи, опре-делени за разрушаване /31 юли/, а от 2 август тръгват постоянни сигнали за злоупотреби с помощи и компенсации.

На 9 август е обявено, че в следствие на земетресението


230

над 500 души са без постоянен покрив, настанени в 100 палатки и 50 вагона. След първите мерки и известно успокояване на по-ложението, официалната статистика на кметството сочи, че над 18 000 жилища в града и общината са пострадали. 50 сгради ще бъдат съборени, а собствениците им – обезщетени. 150 гражда-ни са настанени във временни места за настаняване. Информа-ционните агенции съобщават за паднали комини, напукани и паднали мазилки в много населени места. В Перник една от ох-ладителните кули на ТЕЦ Република е разрушена наполовина, централата временно спира подаването на топла вода. Няколко десетки души са потърсили болнична помощ в Перник с рани от счупени стъкла и двама души с инсулт. Няма данни за жертви, само една жена е починала от инфаркт, вероятно вследствие на уплахата. Наред с помощите за социално слабите от 325 лева, за основен ремонт, реконструкция или нов строеж на три детски градини в Перник и едно основно училище в Радомир правител-ството предоставя 5 млн лева.6 В Дивотино са засегнати 15 обек-та, между тях черковни постройки, спортният и детският център; в Мещица – 8, между тях училището, черквата и къщи; те под-лежат на събаряне.

Екипът ни се спря върху изследователски ситуации, показа-телни с проявата на параметри, които включват и отразяват не-обходимите индикатори за изследването на връзката бедствие-социална група/общност-качество на живота: В г. Перник зе-метресението засяга всички групи, които са ясно представени в града и областта, според преброяването от 2011 г.: трудоспо-собното активно ангажирано население, трудоспособното насе-ление без работа, пенсионерите, социално слабите, инвалидите, учениците, ромската общност, жените и младежите. Бедствието предизвика природен и социален ефект, засегнал в различна степен облика на селищата, икономическите и поминъчни дей-ности и целия спектър от социални отношения между хората.

Зададени въпроси и предлагани отговори. В резултат на

6 Bulgarian National Seismological Data Center, 22 май 2012; M5.6 – 5km NNW of Pernik, Bulgaria 2012-

05-22 00:00:32 UTC. ShakeMap. // earthquake.usgs.gov. U.S. Geological Survey, 2012. Посетен на 2012-06-05; Дневник. БГ от 30 май 2012.


231

предварителните теренни проучвания, проведени през лятото на тази година в засегнатите селища от района, екипът ни си за-даде, а и отговори (в едни случаи убедено, в други – прогнозно) на следните въпроси (без на този етап да търси специфика спо-ред типологията на изследваните общности):

1. Имат ли различните групи население предразположе-ност да реагират на бедствия, която идва от културата на техния бит и материалния им живот? На базата на първона-чалните материали не може да се открие наличието на подобна предразположеност в културата като цяло. Но отделни нейни елементи и специфики носят по-голяма възможност за уязви-мост на групи население и тях откриваме в онези именно струк-тури и части най-напред в битовата култура, които понасят ос-новните щети на бедствието: жилищата и екстериора, домакин-ството и домашния инвентар, отделни страни от поминъчната дейност. Има мнения, че къщите с по-проста конструкция: от кал, плет и кирпич, градени от камъни и измазвани с кал, слама и вар, опрени до скала и едноетажни, са се оказали по-устой-чиви (за селата). Тъй като повечето по-стари къщи в града и в се-лата са с гредоред, тази особеност също е преценявана като от-варяща възможност за уязвимост на постройките от страна на самите засегнати: „Сестрата се смееше, когато ме гледаше как наливам бетон на покрива на моята къща, а тяхната ос-тана гредоред. Ама нейната падна, а моята остана здрава и ето сега цяло село налива бетон между етажите и укрепва яко – бетонобъркачката всеки ден работи…”7 (с. Мещица) А за града – учудващо!, интерпретациите са в полза на панелените блокове и са от типа: „Не ги брояхме сериозно строителство тия панелки, а ето че от тях няма ни една паднала…” (кв. „Из-ток”, г. Перник). Разрушенията са в диапазона от паднали до ос-нови сгради, през такива с дълбоки, повече вертикални пукна-тини, срутена мазилка, напълно или частично разрушени куми-ни, опасно изкривени балкони, до покрити напълно или частич-

7 Необозначените цитирания са от проведени интервюта през м. септември-октомври 2018 г., ко-ито в момента се обработват за предаване в специализирания фонд „Бедствия и култура“ на АЕИМ при ИЕФЕМ-БАН; посочени са като събрани от авторката.


232

но с вар, хоросан и отломки елементи на покъщнината, напра-вили невъзможно не само ползването, но и влизането в поме-щенията. Шест години след бедствието – лятото на 2018 г., конс-татирахме основните конструктивни промени в региона, сведе-ни навсякъде до монтаж на бетонни пояси и издигане на коло-ни, като дори временните жилища се оформят по такъв начин – в проекта са регистрирани десетки такива промени. Интериорът на дома – стопански, домакински и личен, се укрепва по-устойчиво и се търсят начини да е стабилен и траен (с. Дивоти-но). В проучените села, при наличие на големи стопански дво-рове, постройки за инвентар се променят като предназначение в летни кухни или стаи с легла за семейството, в които се складира храна и необходими вещи (с. Витановци). Навсякъде в засегна-тите домакинства се подготвят и пакети с най-необходимото, а водата в тях се сменя периодично.

2. Какви поведенчески адаптационни стратегии се акти-вират от засегнатите групи? Този въпрос е свързан с меха-низмите за промяна на мирогледните системи и поведението на засегнатото население с цел да се реагира на катастрофични промени, насилие, загуба, релокация и др. Включени в меха-низмите събития са изменения в социалните институции като религиозни и други подобни звена, променени социални орга-низации, стойности и ценности. Прави впечатление различието в тези механизми от страна на градското и селско засегнато насе-ление: В самия Перник в началните дни след бедствието хората, които не разполагат с друго жилище и нямат близки и роднини по селата, прекарат дълги часове в градските градинки или в дворовете си, или просто пред блоковете, а нощите – в колите си, а по-храбрите – будни у дома. Събиранията и обсъжданията обаче са колективни, това е едно спонтанно търсене на колек-тивната подкрепа, на общностното съпричастие, което ще отго-вори на личните страхове и опасения. Локалната общност, пред-ставена особено от близкосъседските и роднински връзки, де-монстрира своята интегративна роля и потенциал. Това е силно видимо от записаните от местните наблюдатели и изследовате-ли текстове и е ясно отразено в теренните информации: „Чудна работа, аз много години живея в този блок, а не познавах


233

почти никого от съседите, особено тези от другите входо-ве…Не се познавахме… След земетресението започнахме да се събираме, да си приказваме, да споделяме разни неща. Сбли-жихме се някак…“ (А. Б. – 55 г.); „Мен ме поканиха едни съседи да преспя няколко нощи на вилата им. Аз преди това дори не знаех, че имат вила. Не сме били близки, но знаят, че съм са-ма.“ (В. М.- 79 г.); „Продължавам да не знам имената на съсе-дите си, но вече ги поздравявам и ги питам как са. На един огън горяхме” (А. М.- 80 г.); „Вече се събираме по вечерно време пред блока да си пиеме напитката заедно. А до скоро се от-минавахме по стълбището. То колко ли живот имаме... никой не знае, ама поне да сме заедно. Във всичкото лошо, което ни застигна, само това е хубаво” (К.В. - 72 г.)8. В този смисъл бедс-твието изиграва в градската част ролята на медиатор между хо-рата, свързани с по-близки и по-далечни връзки, и служи за ук-репване на съществуващите, а и за създаване на нови социални релации. Бедствието извиква нуждата от комуникация и насочва засегнатите личности да търсят груповата солидарност.

В селата реакцията е същата като тип: хората панически на-пускат къщите си и се сбират на улиците пред тях или на публич-ни места, където традиционно стават общоселски сборища: във Витановци това е затревеното и подготвено за детска игра прос-транство край кметството и читалището, където семействата ос-тават не само тази първа нощ, но и известно време по-късно, ка-то за целта приготвят общи палатки за децата и отделят място за тяхното обгрижване и игра. Хората са масово и колективно по пътищата, вътре или вън от спрелите автомобили, които пре-пречват за няколко часа движението.

Посочените материали могат да се прочетат като търсене и откриване на първоначални механизми за адаптиране на хората във форматите на колективното отреагиране и в търсене на об-щностния отговор.

3. Активиране на елементи от традиционната празнич-но-обичайна система. Празниците на селата – молебени, кур- 8 Материалите в този параграф са от личния архив на изтъкнатия пернишки етнолог Цв.Манова, за чието предоставяне специално й благодаря.


234

бани, чествания на патрони и светци-пазители Екипът събра данни и в детайли проследи възстановяване-

то на храмовете и няколкото разрушени църкви и параклиси в селата на бедствието: силно пострадала е черквата в с. Мещица „Св. Ап. Петър и Павел”, която е възстановена конструктивно с държавни помощи, а благодарение на лично парично дарение са изрисувани иконостасът и стените (открита наново през 2015 г.); през 2016 г. е приключен ремонтът на дивотинската църква „Рождество Христово”; продължават работите по възстановява-не на параклиса „Св. Петър” край с. Дивотино.

Запазените, особено възстановените храмове, черкви и па-раклиси стават средоточия на активизирана празничност след бедствието: Празникът на Перник още от времето, когато той съществува като миньорско селище, е в деня на Св. Ив. Рилски – 19 октомври; освен храм на негово име, светецът има и издигна-та статуя пред Двореца на културата. Пред нея именно пернича-ни започват да оставят цветя и да се молят още в първите часове след земетресението; други се редят да докоснат иконата и мо-щите на светеца в черквата. След тази спонтанна първоначална реакция започват организираните молебени: Няколко дни след първия трус, пред сградата на черквата „Св. Ив. Рилски” в центъ-ра на града бе отслужен молебен в присъствието на стотици се-мейства. По същото време молебени са отслужени и в селата Мещица и Дивотино9.

Веднага започва и организирането на курбани в града и в някои от околните села: в кв. „Монте Карло” в града, където жи-веят потомците на ранните минни инженери и техници: реше-нието е на групата мъже-футболни ентусиасти, които търсят на-чин и разпитват как да внесат спокойствие в града - „Защо не вземем да направиме един курбан, та да се успокоиме малко от това земетресение?” (и т.н., изключително интересен запис на Цв. Манова за курбана в градинката пред гимназията, на кой-то идват над 200 д.); Курбан след земетресението на 24 май да-ва и локалната общност в с. Дивотино, макар че всяка година и

9 Фонд „Бедствия и култура“ на АЕИМ при ИЕФЕМ-БАН; материали, събрани от Е. Цанева.


235

на три различни свети места се правят три курбана – на Спасов-ден, на Петровден и на Св. Троица. На практика курбанът след земетресението става четвърти и тъй като не е в ден на опреде-лен светец, се раздава на площада пред кметството. В третото, също засегнато силно от земетресението място - с. Мещица, на-селението прави след бедствието само молебен, тъй като еже-годният курбан там се е правел и продължава да се прави ре-довно на Петровден, т.е. съвсем скоро след основния и най-голям трус, когато по-малките все още продължават. Хората ре-шават, че ще „нарекат” своя курбан на Петровден и на сполетя-лата ги беда.

В аналогична посока е поставянето на кръстове по хълмове-те край някои от селищата. Това не са места, където има стари оброци, а просто най-високите, най-видимите места до селище-то. В с. Дивотино кръстът е монтиран в местността Чучуль, която нашите респонденти това лято вече устойчиво наричат „Кръста”. Интересен процес протича в обредността на кв. Бела вода на Перник /някогашно отделно селище, приобщено впоследствие/, където се прави параклис на името на Св. Йоан Богослов край магически бликнала вода и там – въпреки че се прокарва път и водата спира да тече, и до днес в близост /на площада до полу-разрушеното и все още възстановяващо се от бедствието чита-лище/ се прави курбан на деня на светеца, на който се молят за благоденствие и протекция от бедствия – екипът ни регистрира този курбан през м.септември 2018 г.10

4. След бедствието се констатират размествания във възприемането и репутацията на политическите лица и ор-ганизации. В селата от района на бедствието се появяват нови групи активисти и неформални лидери, които могат да израстнат до водачи. Тяхната роля често е медиаторска между индивиди-те, държавата и международните организации, предлагащи по-мощ. В някои случаи сред наличните политически фигури се от-крояват също такива с властови позиции и други, които се мар-гинализират. Около лидерите, особено ако са утвърдени от

10 Фонд „Бедствия и култура“ на АЕИМ при ИЕФЕМ-БАН; материали, събрани от Е. Цанева.


236

властта, се групират лица от засегнатите, които ги поддържат и се преценяват като облагодетелствани: „Те, мъжете, тия дето са около кмета и говорят, каквото той казва, те взеха от помощите, иначе нас питайте какво наистина получихме” (група жени от с. Мещица). В селските общности се оформят малки и по-големи групи на лица, които са преценявани като фаворитизирани по отношение на следбедствените помощи, както и такива, които – макар и силно потърпевши, остават на заден план /това навсякъде са хората, останали да живеят в ня-колкото фургона/.

5. Екипът дотук не е регистрирал, но ще търси промени и в икономическите отношения сред засегнатите. Засега впе-чатлението ни е, че се променя картината на наемния труд (осо-бено свързаният с предоставяне на услуги за справяне с разру-шенията, с нови укрепителни и монтажно-строителни дейности и пр.), структурата на услугите и характерът на взаимопомощта в засегнатия регион.

И констатираните, а и прогнозните резултати от изследва-нето са насочени също така към съпоставяне на реално случила-та се централна и местна реакция и към очакванията на хората от локалните общности. Стремежът на екипа ни бе да се устано-ви връзка между факторите, които са засегнати от бедствието и водят до промяна в качеството на живота, под въздействието на предварителните условия на уязвимост, предразположеност и готовност за отреагиране на отделните групи население към по-добно въздействие. Предстои и прецизиране на резултатите по отношение на трите измерителя на качеството на живот: физи-ческото благосъстояние, психологическите аспекти на здравето и социалното благосъстояние.

Считаме, че цялостният резултат от Проекта ще е принос към промяна и усъвършенстване на националната политика за адекватна инфраструктура с цел посрещане на природните бед-ствия, прогнозиране на социалните рискове и доближаване на официалната реакция до очакванията на засегнатото население.

237

ЕТНОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НАВОДНЕНИЕТО ОТ 2014 Г. В КВАРТАЛ. „АСПАРУХОВО”,

ГРАД ВАРНА

Йелис Еролова

Въведение. Теоретични и методологични рамки Влиянието на бедствията върху развитието на местните

общности е широко дебатиран проблем в обществените и хума-нитарните науки в световен контекст. Изследователският инте-рес към тази проблематиката става все по-силен, а в дискутира-нето й се включват все повече учени от различни дисциплини – социология, социална география, политология, антропология, етнология1. Причинени от различни природни, технологични, биологични, социални и други фактори, явленията биват проуч-вани предимно в техните материални и социални измерения в тристепенен времеви контекст – преди, по време на и след случването им. В ключовата сбирка от изследвания „Разгневена-та земя” (1999 г.), под съставителството на Антъни Оливър-Смит и Сузана Хофман2, е обоснована необходимостта от антрополо-гична перспектива на изследванията върху бедствията като ко-нюнктурни събития, които свързват минало и сегашно, традиция и политика, реакции и промени, адаптация и оцеляване, като в рамките на антропологичното изследване са отчетени различни подходи: археологичен/исторически, политическа екология, со-циално-културен/поведенчески и приложен. От една страна, бедствията са разглеждани като конюнктурни събития, а от дру-га, поради сходността на типологията на дискутираните примери

1 Prince, S. (1920) Catastrophe and social change. Based upon a Sociological Study of the Halifax

Disaster. New York: Columbia University; Wallace, A. (1956) Human behavior in extreme situations. Washington: D.C.: National Academy of Sciences – National Research Council; Bankoff, G. (2003) Constructing Vulnerability: the Historical, Natural, and Social Generation of Flooding in Metropolitan Manila. – Disasters 27 (3): 224−238; Rodríguez H., Quarantelli E.L. and Dynes, R.R. (eds) (2004) Handbook of Disaster Research. New York: Springer; McEntire, D. (ed.) (2007) Disciplines, Disasters and Emergency Management. USA, Illinois, Springfield: Charles C. Thomas Publisher House LTD; и др.

2 Oliver-Smith, A. and Hoffman, S. (eds) (1999) The Angry Earth. New York/London: Routledge.


238

(case studies) и проблеми в локален и глобален контекст3, те мо-гат да бъдат дефинирани и като мултиситуационни и/или мултилокални явления. Важно е да се подчертае, че този срав-нително нов прочит на бедствията в антропологична перспекти-ва, освен че запълва много важни ниши в научните познания, има и значителен принос от приложен характер. Според амери-канските изследователи и експерти Майкъл Линдъл и Карла Прейтър, социалните последици от бедствията, включващи пси-хологично-социални, социално-демографски, социално-иконо-мически и социално-политически ефекти, могат да обхванат дъ-лъг период от време, а тяхното изучаване и разбиране е важно с оглед на създаването на предварителна преди-бедствена прог-ноза и за развитието на планове за предотвратяване на възник-ването на неблагоприятни последици4.

Настоящата статия има амбицията да даде своя малък при-нос в тази насока, интерпретирайки първичните резултати от ло-кално изследване5 върху последиците от наводнението през 2014 г. в кв. „Аспарухово”, гр. Варна и по-конкретно реакциите и промените на взаимоотношенията в местната общност, съставе-на от българско и малцинствено ромско население. Методоло-гията на работа продължава да се развива и надгражда, а до то-зи момент включи два етапа:

• предварително проучване (desk research) на съществу-ващата научна чужда и българска литература по въпросите на ефектите на бедствията върху местните общности, както и всички публикувани проучвания за изследвания район; доку-менти, решения, доклади на местните власти, неправителстве-ни организации, съдебни и религиозни институции и др.; пуб-ликации в медиите и в различни интернет платформи (уебсайт на район Аспарухово, Фейсбук групи, блогове и др.); 3 Tzaneva, E., Sumei, F. and Schmitt, E. (eds.) 2012. Disasters and Cultural Stereotypes. Newcastle:

Cambridge Scholar Publishing. 4 Lindell, M. and Prater, C. 2003. Assessing Community Impacts of Natural Disasters – Natural Hazards

Review 4 (4): 176-185; 178. 5 Изследването е част от проект „Локални бедствия и качество на живот: Културни стратегии в преодоляване на природни, технологични и биологични катастрофи”; Водеща организация: ИЕФЕМ-БАН, финансиран от ФНИ-МОН; Период на изпълнение 2017-2020.

ЕТНОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НАВОДНЕНИЕТО

239

• анализ на емпирични материали, събрани чрез теренно етнографско изследване, проведено през юли и септември 2018 г. чрез различни техники: наблюдения и дълбочинни ин-тервюта с представители на местни институции, културни и ре-лигиозни организации, както и с различни етнически, религи-озни и социални групи в изследвания район. Изследователски-те въпроси бяха обединени в няколко групи, насочени към наг-ласите, поведението и взаимоотношенията на населението и институциите в кв. „Аспарухово” в контекста на бедствието като бе обърнато специално внимание върху културните стратегии, които местната общност създава, с цел да преодолее последи-ците в техните материални и социални аспекти. Историко-етнографски портрет на местната общност

в кв. „Аспарухово” преди наводнението от 2014 г. Историческите извори сочат, че изследваният район офи-

циално е учреден като административно-териториален район в югоизточната част на гр. Варна през 1903 г. под името „Сес Сев-мес”6. Въпреки че кварталът се намира до крайбрежието на Черно море, той е защитен от потенциални морски наводнения, тъй като е построен високо над морското равнище. През 1927 г. тук е имало наводнение, причинено от пороен дъжд, за което обаче днес сред местното население няма запазени спомени7. До началото на 20 век, районът е предимно лозарски център, а след това, особено през социалистическия период, започва се развива като промишлен център (предимно в текстилната про-мишленост), когато са привлечени стотици работници от други части на гр. Варна и страната8. Успоредно с това, „Аспарухово” е превърнат в туристическа дестинация за български чужди турис-ти, което обуславя и развитието на туристическия поминък в ре-гиона. Според нуждите на увеличаващото се население е изгра-дена социална, пътна и ВиК инфраструктура. Архивните доку-

6 Преименуван на „Аспарухово“ през 1934-1935 г. Виж: Дряновски, Б. 2008. Квартал Аспарухово. Т.

1. Варна: „Славeна”, с. 3, с. 9-12; 7 Дряновски, Б. 2008. Квартал Аспарухово. Т. 2. Варна: „Славeна”, с.225-227 8 Дряновски, Б. 2008. Квартал Аспарухово. Т. 1. Варна: „Славeна”, с.8; 12-13;


240

менти на местните власти и регионалните медийни издания от втората половина на века обаче сочат, че жителите на изследва-ния район сезират често местните власти за разрешаването на периодични проблеми с новоизградената водоснабдителна и канализационната система, особено в случаите на силен дъжд9, както и за проблеми с жилищата си, построени на терени с висо-ко съдържание на подпочвени води10.

Още от първите години на формирането на квартала, насе-лението, което се заселва тук, има разнороден етнически състав. Тук се установяват български преселници от територии в състава на други държави. През 1926 г. в архивните документи се споме-нава, че тук има 560 къщи, 1500 българи и 900 души от друга на-родност11. Местните турци стават обект на преселническите въл-ни от България към Турция през целия 20 век, в резултат на което днес в изследвания район са останали няколко семейства. През годините броят на ромското население12 се увеличава. Истори-ческите извори сочат, че през 50-те години на миналото столетие са правени постъпки за оземляването му, като са му били предос-тавяни части от горския фонд на квартала13. По време на теренни-те проучвания, събеседници отбелязаха, че тук се заселват или са били преселени роми от централната градска част на Варна, както и околните селища. Днес, според официални данни на кметската администрация на район „Аспарухово” (включващ кв. „Аспарухо-во”, кв. „Галата”, населените местности - Зеленика, Боровец се-вер, Боровец юг, Ракитника, Курортна зона „Прибой”), общият брой на населението възлиза на 27 000 души като през туристи-

9 Дряновски, Б. 2008. Квартал Аспарухово. Т. 2. Варна: „Славeна”, с.45-46; В-к „Народно дело”, бр.7, 9 януари, 1966; В-к „Народно дело“, бр. 150, 28 юни, 1969; ДА-Варна, ф.65, оп.33, а.е. 29, л.28-34, оригинал, машинопис; В-к „Народно дело”, бр. 178 от 20 август, 1977.

10 В-к „Народно дело”, бр. 152, 22 септември 1982. 11 ДА-Варна, ф.58к, оп.1, а.е.33, л. 58, 59, препис, машинопис 12 Дефинирането на ромската общност като „ромска” е комплексен въпрос. Част от нейните пред-ставители се самоидентифицират като „роми” (или „цигани“). По-голямата част обаче имат пре-ферирана различна етническа идентичност. По линия на родствениците си извън квартала с ромско самосъзнание и чрез участието на някои представители на тази група в програми, пред-назначени за здравни медиатори от ромски произход и други, в текста, те също биват определе-ни условно като „роми”.

13 ДА-Варна, ф.65, ап.8, а.е. 15, л. 106, оригинал, машинопис


241

ческия период то се увеличава с още 20 000 души14. Жителите на кв. „Аспарухово”, предимно българи и роми, са повече или по-малко разделени освен по етничен принцип, и по социални и трудови контакти, като ромите живеят обособено в свои махали. Данни за точния брой и на двете общности не са достъпни. По различни преценки, броят на ромите варира между 3 000 и 6 000 души15. Мнозинството от тях се самоопределят като „милет”, раз-биран от тях като вид турска етничност16. Майчиният им език е турски, а по религиозна принадлежност са мюсюлмани, като мал-ка част от тях са евангелски християни. Те населяват западната ви-сока част на квартала, известна под името „Махалата” или „Ром-ската махала”. Нейното cоциално-териториално пространството е разделено на две части около ул. „Розова долина” и ул. „Горна Студена” − под имената „Горната махала” и „Долната махала”, за чиято граница условно може да се приеме малък площад, на кой-то се намира т.нар. „Горчивата чешма”. Самоопределящите се ка-то „дасикане рома” в смисъл на български цигани живеят в т.нар. махала „Бункера”, намираща се в южната част на квартала в бли-зост до гробищния парк. Те имат ромска или циганска идентич-ност, майчиният им език е ромски, а вероизповеданието им е православно или евангелско християнство. И до двете ромски ма-хали от високите към ниските части са разположени дерета – За-падно и Източно.

По предварителни проучвания, спрямо населението като 14 https://asparuhovo.bg/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=3&

Itemid=45&lang=bg (посетен на 20.10.2018г.). 15 Naydenova, V. 2014. A Flood Lays Bare Inequality in Bulgaria – Voices, Достъпен на:

https://www.opensocietyfoundations.org/voices/flood-lays-bare-inequality-bulgaria, (посетен на 20.10.2018г.); Фондация „Български институт за правни инициативи“ (2014) Анализ „ Ромите във Варна и европейски избори 2014” София, с. 71; 14-15. Достъпен на: http://www.bili-bg.org/cdir/bili-bg.org/files/Analysis_EU_2014_Election_Roma_Voting_in_Varna.pdf (посетен на 20.10.2018г.). Според наблюдения на местни активисти, с които разговарях, през юли броят на ромските гласоподаватели в „Аспарухово” е около 3 500 д., като към тази цифра децата до 18 г. възраст не са включени.

16 За ромите с „милет” идентичност виж: Еролова, Й. 2013. Циганите мюсюлмани: „цигани”, „тур-ци” и/или „милет”? – В: Еролова, Й. и М. Славкова. Религия, етничност и миграции на цигани-те в България. София: Парадигма, с. 25-46. Виж още: Кирилов, Св. 2014. Българи и малцинство след потопа в „Аспарухово“, Достъпна на http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/prospects/bulgaria/2430-2014-07-09-09-36-05 (посетен на 20.10.2018г.).


242

цяло в квартала, може да се каже, че част от българите в трудово активна възраст е заето в средния, бизнес, както в „Аспарухово”, така и в останалите части на гр. Варна. Туризмът се явява осно-вен или допълнителен поминък. Висок е броят на лицата в пен-сионна възраст. Част от младото население живее в другите час-ти на града, на страната или в чужбина (Англия, Америка). По от-ношение на социално-икономическите характеристики на ромс-кото население е известно, че през 90-те години на ХХ век, част от работещите в местния корабостроителен завод „Георги Ди-митров”, преименуван на „Одесос” и текстилна фабрика „Първи май”, губят работните си места. Невъзможността да намерят друга трудова реализация, заради липсата на работни места, различната трудова специализация или ниско заплащане води до постоянната им циркулярна емиграция предимно към Гер-мания и Полша17. Чрез спестяванията си, емигрантите подпома-гат ежедневните битови нужди и условия на живот на семейст-вата си в „Аспарухово” (обновяване и строеж на жилища, обза-веждането им, закупуване на автомобили).

Според събраните теренни материали, днес българи и ро-ми имат относително добър стандарт на живот, което води до удовлетворението им да живеят тук. Те развиват двойнствена локална идентичност − на „варненци” и на „аспаруховци”. От една страна, те се чувстват граждани на Варна, подчертавайки, че „не са селяни”. От друга страна, се отличават от останалите жители на Варна по културната си активност, дори ромите считат себе си за притежаващи по-високо културно равнище в сравне-ние с останалите ромски квартали в град – „Максуда” и т.нар. „Гъбена” махала в район „Владислав Варненчик”. В същото вре-ме обаче, жителите на Аспарухово отчитат и крайното местопо-ложение на района им, заради което, посещението до другите части на Варна, се определя в разговорната реч от тях като „хо-дене до града”.

17 Еролова, Й. 2013. Нашите цигани в Полша − В: Еролова, Й. и М. Славкова. Религия, етничност и миграции на циганите в България. София: Парадигма, с. 163-186.


243

Наводнението. Начало на възстановяването На 19.06.2014 г. вечерта над Варна вали проливен дъжд.

Около 19:00 часа две няколко метрови вълни, носещи кал и от-ломки, връхлитат квартал „Аспарухово” по посоката на двете дерета. Разрушени са къщи, първите етажи и подземни мазета на жилищни, обществени и бизнес постройки се изпълват с вода и тиня, много паркирани автомобили са пометени до крайбре-жието. В следващите часове властите се опитват да достигнат до пострадалите части с лодки и тежка техника. Електрозахранва-нето, достъпът до питейна вода и телефонните комуникации спират. Най-засегната е Долната махала или долната част на Ромската махала, и най-вече улица „Горна Студена”. Непосредс-твените последици са многобройни жертви и материални щети. Властите обявяват първоначално 11, а впоследствие 13 души за загинали (4 от които са деца), 11 от тях са от ромски произход. Преживяната травма води до психологичен стрес, а липсата на питейна вода създава опасност от разпространение на епиде-мии сред жителите на Аспарухово (30 представители на ромска-та общност постъпват в болница със стомашно-чревни оплаква-ния и висока температура, според здравните ромски медиатори в квартала). Част от жилищните постройки са разрушени, други – частично разрушени, а трети пред опасност от срутване. Мате-риалните щети са оценени за милиони лева. 163 от жителите на квартала или 52 семейства остават без домове.

Българското правителство обявява 23 юни 2014 г. за ден на траур в памет на жертвите от наводненията във Варна и Добрич.

Началото на възстановителните дейности започва веднага след наводнението. Водата бавно се оттича, а на следващия ден кварталът е потънал в 80-90 сантиметров слой от тиня, кал и боклуци. Между 20 юни и 5 юли 2014 г. пред кметската адми-нистрация в квартала е създаден кризисен щаб, в който засегна-тите получават помощ. Редица неправителствени организации, над 100 фирми, над 500 индивидуални дарителя предоставят финансови и материални помощи, храна, вода, битова техника и други. Голямо дарение прави и евангелската църква Исус Хрис-тос и Свободна Евангелска Баптистка църква в гр. Варна. Към ра-йона, за да окажат помощ при разчистването от калта и в отвод-


244

няването на жилища, се отзовават около 1400 доброволци от страната, по линия на редица неправителствени организации както и по индивидуална инициатива, включително ромски сту-денти по медицина от околните селища, както и лица, търсещи международна закрила от лагера в Харманли. До края на 2014 г. и през 2015 г. БЧК продължава финансово и материално да под-крепя най-засегнатите семейства и да предоставя хранителни продукти в училището в ромската махала, но тази помощ, в крайна сметка, покрива само базовите им нужди18. Важна роля във възстановителните дейности имат местните власти, които изпълняват редица проекти по реконструкция на местната ВиК и пътна инфраструктура.

Възстановителните дейности стартират, но тяхното разви-тие взима сложен обрат, който може да бъде проследен в ня-колко насоки. Жилищното устрояване се оказва най-големият проблем в дългосрочен план.

Жилищният проблем В рамките на един месец след бедствието се очертават два

проблема, свързани с жилищното настаняване в „Аспарухово” – разрушаване на рисковите постройки и настаняване на бездом-ните. Заради безопасността на жителите на квартала, е наложе-на евакуацията на 1275 жители от 228 рискови жилищни пост-ройки19. Главният архитект на община Варна обявява, че поло-вината от жилищните постройки в ромската махала са незакон-ни20 и опасни за живота и здравето на техните обитатели, и за-почва кампания по разрушаването им през следващия месец. В резултат 108 постройки са разрушени, от тях 48 жилищни сгради и 32 търговски обекти. Кампанията по разрушаването на неза-конно построените жилищни постройки не се приема едино-душно от ромската общност във времето. Въпреки че в началото нейните представители вярват, че е за тяхната безопасност, в

18 По справка от БЧК-Варна и данни на Н. Николов, Свободна Евангелска Баптистка Църква, предос-тавени през юли 2018 г.

19 https://www.mediapool.bg/evakuiranite-sgradi-sled-navodnenieto-v-asparuhovo-sa-228-news222825.html 20 В-к „Черно море“ 24 юни 2014, с. 3(посетен на 20.10.2018г.).


245

изпълнението й посочват грешки, които имат фатален край. Например, според разказа на един от здравните медиатори в квартала, две къщи са имали един и същи адрес. Била разруше-на здравата и законна постройка. Собственикът й, който не кон-сумирал алкохол дотогава, от мъка се напивал няколко дни, а след това се самоубил. Местните жители реагират като органи-зират протести срещу разрушаването на домовете им. По време на теренното изследване, част от ромите аспаруховци коменти-рат разрушаването на жилищата им с риторични въпроси: „Защо местните власти са предоставяли земи за жилищно строителст-во, или са допуснали такова, ако после къщите им ще се смятат за незаконни?“ „Защо се говори само за незаконно построени къщи от роми в Западното дере, но не и законно построените търговски обекти от българи върху Източното дере?”

Тази кампания по разрушаване на незаконно построените ромски жилища се пренася и в другите ромски махали на Варна и продължава и до днес, като не се приема единодушно от ромската общност и става повод за организирането на редица протести21.

Община Варна прилага предимно мерки от временен ха-рактер за настаняване на останалите без дом след наводнение-то в „Аспарухова”. През месец август 2014 г. е създадено малко фургонно селище в покрайнините на квартала, в което са наста-нени около 80 души предимно роми. Останалата по-голяма част от бездомниците предпочитат да се преместят да живеят при свои роднини временно или под наем, докато възстановят жи-лищата. Фургонното селище, което е временна мярка за подс-лон, вече не съществува. Като дългосрочно решение се явява проектът за изграждане на социален жилищен блок в „Аспару-хово”, получил финансиране по европейски фондове, но поради общественото му неодобрение през 2015 г. и под влияние на различни политически фактори, не е реализиран. В допълнение на това, по време на теренните ми проучвания, някои от засег-натите жители на квартала споделиха, че въпреки предоставе-

21 https://offnews.bg/obshtestvo/zhiteli-na-asparuhovo-izliazoha-na-protest-359825.html; (посетен на

20.10.2018г.). https://dariknews.bg/regioni/varna/zapochva-nova-akciia-po-sybariane-na-postrojki-v-maksuda-2109059 (посетен на 20.10.2018г.).


246

ната им помощ, ремонтът на жилищата им е струвал много по-вече, което ги принуждава да вземат банкови заеми, а впослед-ствие, за да ги изплащат, да заминат на работа в чужбина. Така последиците от наводнението стават фактор за засилване на трудовата мобилност към вече утвърдени сред ромската общ-ност в района европейски дестинации като Полша и Германия.

Етнокултурни стратегии за преодоляване на последиците от наводнението. Ромите – жертви или „виновници“ ?

Наводнението в кв. „Аспарухово” има необратими после-дици за част от местните жители спрямо живота им и здравето им. Възстановяването от бедствието и преодоляването на пос-ледиците му са обвързани с редица въпроси, които засягат етно-културните взаимодействия в рамките на местното население, а и обществено-политическите нагласи от друга. Въпреки че поли-тическият фактор често е определящ мнението на обществото-мнозинство срещу едни или други общности, малцинствени в широкия смисъл на думата, изградените механизми на съжи-телство между представителите на различните етноси в „Аспа-рухово” не са влияят в дълбочина от последвалите политически изяви след 19 юни 2014 г. Започват и дълги съдебни процедури за установяване на причините за бедствието, завършващи през август 2018 г. със становище, че дъждът е единственият винов-ник. Междувременно в публичното пространство се правят ин-терпретации и спекулации с въпроса за отговорността за причи-ните за бедствието. Някои представители на местните власти и на крайно националистически партии посочват като фактори за наводнението проливния дъжд, обезлесяването на деретата и ползването им за сметища от местните роми. Впоследствие, по време на възстановителните дейности, допълнително се вменя-ва вина на ромите, че разчитат изцяло на доброволците за раз-чистването на къщите им. Тези коментари в интернет простран-ството са поднесени на езика на омразата, който следва тенденции-те на расизъм в публичното говорене през последните години: „Тази нечовешка сган просто няма място вече в нашата държава, да не кажа направо в нашата цивилизация. Тя за пореден път


247

доказа, че общото й с останалата част от човешката раса е само външният вид”22. Въпреки че прокуратурата води дело за при-чиняване на смърт по непредпазливост, заради немарливи действия от страна на властите, този тип говорене намира части-чен обществен отзвук, а ромите в Аспарухово са обявени за едни от неговите главни причинители.

По-голяма част от българското население в „Аспарухово” обаче е под влияние повече на преките си впечатления, откол-кото на конюнктурни изказвания на местни политици, и тълкува причините и виновните за бедствието по свой начин. Пострада-лите семейства намират различни начини, за да преодолеят за-губата на близки, дом и имущество. На първо място, трябва да се отбележи, че многобройното присъствие на доброволци в пострадалия район, според събеседниците, е един от най-важните фактори за преодоляване на шоковото състояние на аспаруховци: „Разбрахме, че не сме сами”. Признателността на местните е изразена по-късно в поставянето на благодарствена плоча в централната част на квартала.

Част от ромското население инициира „Комитет за подпома-гане на жертвите от наводнението”, като по време на първона-чалните възстановителни дейности се явява медиатор между кризисния щаб пред кметството и пострадалите. Две години след наводнението този комитет, след като е изпълнил целта си, про-меня мисията и името си – „За по-добро бъдеще на Аспарухово”. По негова инициатива, в ромската махала до „Горчивата чешма” е поставена каменна плоча в памет на жертвите от наводнението.

Бедствието намира своето отражение в обредния календар на аспаруховци, в който навлизат нови ритуали, а вече същест-вуващи традиции биват преосмислени. В памет на жертвите ежегодно се организират молебени и шествия по пътя на дъж-довните вълни на 19 юни и на Кръстовден по инициатива на местната православна църква и с подкрепата на местните влас-

22 http://kostadin.eu/2014/06/21/%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-

%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0%d1%88%d0%b5-%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd-%d1%86%d0%b8%d0%b3%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%bd-%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%be/ (посетен на 20.10.2018г.).


248

ти. Никулден – традиционно честван с рибен курбан, започва да се преосмисля като ден, в който трябва да се отбелязва с моле-бен в памет на жертвите и за здраве на оцелелите. Сред мю-сюлманите се провеждат мевлиди (молитви) за мъртвите в джамията в Ромската махала, като според местния ходжа се из-бягва успоредното провеждане на възпоменателните обреди с курбани за здраве на оцелелите, „от уважение към семействата на мъртвите, … за да не се разсърдят”.

На пръв поглед, българи и роми изглеждат обединени по някакъв начин заради общите годишни възпоменания, прежи-вяната травма (вследствие на която и днес при дъждовно време имат емоционален дискомфорт), взаимно проявеното съчувст-вие, благодарността, която изпитват към всички отзовали се доброволци, съмненията, които имат по отношение на причини-те за бедствието и официалния брой на жертвите, допълнително подсилени от бавната съдебна процедура. По-задълбочени про-учвания показват, обаче, че съществува трайно и традиционно етническо разделение, поддържано не само от териториалната обособеност на ромските махали, а и от българските самопред-стави за културно превъзходство и неодобрението ромското на-селение да получава „специални” грижи. Тази дистанцираност на българите е формирана доста по-назад във времето, а днес тя поставя граници на съчувствието им, които могат да бъдат отк-рити в начина, по който звучат някои от техните коментари: „Най-много пострадаха малцинствата, но и те са хора”.

Въпреки че наводнението и публичните му интерпретации, обвиняващи ромите като причинители на наводнението, не во-дят до допълнителна дистанция между българи и роми, настъп-ва ново социално разделение − сред ромското население. Жи-телите на Долната махала, които са най-пострадали, обвиняват своите съседи от горните улици, че нито са им помогнали, нито са изказали съболезнованията си. Според събеседници, опитът на някои техни партийни активисти от ДПС да оглавят и да си препишат заслуги по възстановителните дейности допълнително засилва това разделение. Във времето все повече се обособяват две социални пространства на Долната и Горната махала, всяка със свой социален и културен живот.


249

Заключение В заключение, може да се отбележи, че последиците от на-

воднението във варненския квартал „Аспарухово” на практика не се различават от заключенията в досега направени други проучвания, а именно, че бедствията водят до социални взаи-модействия, трансформации и реорганизации. Те отключват и показват базови ценности и структури, които определят общнос-тите и обществата23, а етническите общности се считат за по-уязвими от останалото население24. В изследвания случай, бед-ствието бе интерпретирано по различен начин от представите-лите на местните власти, съдебните институции и местната общност. Направи впечатление, че приложените мерки и пуб-личното говорене не са фокусирани в преодоляването на щетите – материални и емоционални в дългосрочен план, а по-скоро се размиват между временни решения за разрешаване на дълго-срочни проблеми в контекста на публичния пиар на местните партийни и общински активисти. Незаконно построените жили-ща не бяха узаконени със съответните административно-строителни процедури, а разрушените домове не бяха заменени с нови. За съжаление, този подход се прилага и в други части на страната от страна на местните власти (София, Пловдив, Пазар-джик, Стара Загора, Пещера и др.) без да се търсят експертни решения, удовлетворяващи всички засегнати страни. Всъщност, както П. Петров отбелязва в изследването си върху бедствието в с. Бисер, „управляващите, поначало са много чувствителни към бедствията и възстановяването, защото те ги поставят пред из-питания, в които проличават силните и/или слабите им стра-ни…”25. За наводнението в „Аспарухово” най-удобно бе да се по-сочи виновник, дори още преди произнасянето на крайното съ-дебно решение. В отговор на обвиненията към ромите, като при- 23 Hoffman, D. and Lubkemann, St. C. 2005. Warscape Ethnography in West Africa and the Anthropology

of "Events - Anthropological Quarterly, 78 (2): 315-327; Drabek, Th. (ed.). 2013. The Human Side of Disaster. Second Edition, Boca Raton, FL: CRC Press.

24 Fothergill A., E. Maestes, J. Darlington.1999. Race, ethnicity and disasters in the United States: A review of the literature. – Disasters, 23, pp. 156–173.

25 Петров, П. 2017. Бедствие след бедствието. Наводнение и възстановяване в едно българско се-ло. – Антропология 4: 63-92; 72.


250

чинители на бедствието, липсва и реакция от тяхна страна, и от страна на държавна, или на местна институция, което определя необходимостта от прилагането на мерки срещу етнизирането на такива случаи с оглед на това, че то създава допълнителни предпоставки за обществено напрежение. Допускането на мул-типлицирането на образа на виновните роми в други части на страната би могло да задълбочи съществуващите дистанции или да създаде граждански конфликти на етническа основа, които в случаи на бедствия биха се отразили изключително негативно върху процесите на възстановяване.

В условията на силна локална идентичност и вече изграде-ни механизми на междуетническо съжителство, ромският образ на виновника не успя да промени съществуващите взаимоотно-шения между местните жители на квартала с различна етничес-ка принадлежност. Настъпилото разделение сред „милета”, в рамките на ромската махала, най-вероятно ще доведе до все повече специфики в тяхната културна, социална и гражданска активност, чиито прояви могат да бъдат обект и на бъдещо из-следване. Като цяло обаче, независимо от етническите и култур-ните си различия, днес засегнатите жители на кв. „Аспарухово“ изглеждат по-скоро като обединени граждани, заради общо преживяната травма, от неудовлетвореността си от действията на институциите, а и от продължаващото чувство на неподготве-ност за бъдеща ситуация на бедствие.

251

СЪВРЕМЕННИЯТ МОРАЛ И ОГРАНИЧЕНИЯТА НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО

Николай Михайлов, Лидия Сакелариева

Темата за отношението на хората към природната среда, която обитават, за тяхното поведение, свързано с разрушителни последствия за нея, изисква специално внимание както от стра-на на биологичната наука, така и от гледната точка на етиката. Известен факт е, че американския мислител и изследовател на природата Олдо Леополд формулира и описва оригиналния се принцип, наречен етика на земята1, според когото „Едно нещо е добро, когато е насочено да запази цялостта, стабилността и красотата на биотичната общност. Лошо е, когато е насочено иначе”2. Както виждаме, Леополд се опитва да посочи друг, не-антропоцентричен критерий за различаването на доброто и зло-то. В центъра на теоретичните разсъждения за обосноваване на една нова, можем да я наречем екологична етика, стои въпро-сът за нейната основа – антропоцентрична или не. Как обаче се осъществява този принцип? Дали само като фундамент на ос-мисляне на света единствено чрез човешкото присъствие в не-го? Антропоцентризмът се разбира като човешка самооценка на присъствието в света, отношение и оценка към него, принцип, при който човек „осъзнава себе си като нещо неповторимо в средата, която го обкръжава”3, мироглед, ориентиращ хората към действие чрез цели и ценности за неограничено задоволя-ване на човешките потребности и желания – често пъти, дори с катастрофални последици за средата и ресурсите, за сметка на които се постигат тези цели.

Идеята за това, защо антропоцентризмът е толкова важен за етиката и изобщо за човешкото присъствие в природния свят,

1 Land ethics. 2 Цит. по Encyclopedia of science and religion, MacMillan, 2003, vol. 1, p. 234. Поради важността на изпол-званите понятия и различната им употреба в континенталната и островната етика, ще ци-тираме текста и на оригиналния език: „A thing is right when it tends to preserve the integrity, stabil-ity, and beauty of the biotic community. It is wrong when it tends otherwise”.

3 Сергеев, К.., 2007. Ренессансные основания антропоцентризма, М., с. 90.


252

се основава на факта, че той, като принцип, е най силната форма на хуманизъм и грижа за човека, като идеи за добрия живот, благосъстоянието, човешката реализация и т.н. „Отделяйки себе си чрез своя идеализиран образ, човек осъзнава мястото си във Вселената, изяснява постоянното си достойнство, по силата на което заявява едни или други потребности към света…”4. От тази позиция обаче, изглежда, че всички начини да се постигнат тези цели или потребности са инструментални, в т. ч. технологиите, приложната наука, експериментите и дори знанието за приро-дата. Антропоцентризмът инструментализира света на човека и живата природа, превръща ги в начин за достигане на чисто, до-ри егоистично човешки цели, противоположни на целите на ед-но общо природно равновесие. В този смисъл някои автори смя-тат антропоцентризма за „етическа грешка” и използват, вместо него, понятието „човешки шовинизъм”5.

Принципът на антропоцентризма определя и значимостта най-вече на човека в Космоса, ако употребим това понятие на гръцката Античност, като само отношението между хора може да бъде окачествено и оценено като морално. А строгата рацио-налност, като кантовата, е нагледен пример за антропоцентрич-на етика. Има, разбира се, и други примери, но тук важен е проблемът дали една етика може да се изгради на друг принцип освен антропоцентричния?

Обикновено под биоразнообразие се подразбират всички живи организми, населяващи земята. Това понятие включва: всички видове микроорганизми, гъби, растения и животни – ви-дово богатство (включва не само броя на видовете, а и броя на индивидите от всеки вид); генетично разнообразие – разнооб-разието на гените (генетичният фонд) в една или всички попула-ции на един вид; екосистемно разнообразие (разнообразие на биоценози и местообитания). Съгласно чл. 1, ал. 2 на Закона за биологичното разнообразие6, то е многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена орга-

4 Пак там 5 Dobson, А., 1995, Green political thought, London, Routledge, p. 56. 6 ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г.


253

низация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях. В ал. 3 е записано, че „биоло-гичното разнообразие е неразделна част от националното бо-гатство и опазването му е приоритет и задължение за държав-ните и общинските органи и гражданите”. България се нарежда сред първите пет страни в Европа по биологично разнообразие. Територията й е малка по площ (110,910 кв. км), но включва час-ти от 4 биогеографски района – черноморски, континентален, степен и алпийски. Разнообразният релеф, геологията, специ-фичните микроклиматични условия и хилядолетната човешка дейност определят богатото разнообразие на видове, съоб-щества и природни местообитания, голяма част от които са с консервационна значимост. През България преминават два от миграционните пътища на прелетните птици, гнездящи между Полша и Урал. Видовото разнообразие у нас е изключително го-лямо предвид относително малката площ на страната. Напри-мер, 36 от 38-те вида грабливи птици, описани в Европа, се сре-щат в у нас. В Източните Родопи се намира едно от двете естест-вени убежища на тези птици на континента.

Някои автори твърдят, че интересът към понятието „био-разнообразие” е започнал да се увеличава след проведената през 1972 г. световна конференция в Стокхолм за проблемите на околната среда под егидата на ООН7. Там, в един от принципите на Декларацията за околната среда, с която завършва конфе-ренцията, е записано: „Човек носи особена отговорност за за-пазване и разумно управление на продуктите на живата приро-да и нейната среда, които в наше време се намират под сериоз-на заплаха във връзка с ред неблагоприятни фактори. Затова в планирането на икономическото развитие важно място трябва да се отделя на запазването на природата, включително живата природа”8.

Идеята за човешката отговорност към живата природа носи важен морален елемент. Видовете се променят и развиват. Тази промяна включва и изчезване на някои от тях, поява на нови, по- 7 Сохранение и восстановление биоразнообразия, ред. М. Гусев, М., 2002, с. 2 8 http://www.un-documents.net/unchedec.htm (посетен 24.11. 2018)


254

приспособени към средата. Почти 99 % от всички, съществуващи някога видове, се смятат за изчезнали. Концепцията за измира-нето и изчезването на видовете е предложена от френския ес-тетствоизпитател Жорж Кювие, изучавал редица фосили и стиг-нал до извода, че е съществувал свят, различен от днешния, унищожен от някакъв вид катастрофа. Над 10 000 учени от Международния съюз за защита на природата9 са събрали дан-ни, показващи, че понастоящем 51 % от известните влечуги, 52% от известните насекоми и 73% от известните цветни растения са застрашени от изчезване, заедно с много видове бозайници, птици и земноводни. Вероятно, много видове ще изчезнат пре-ди да бъдат открити, но и оценени техните особености.

Поради междувидовите отношения, изчезването на един вид може да доведе до загуба на много други видове, т.е. вина-ги е налице ефект на доминото. Според последния доклад на Световния фонд за дивата природа (WWF)10 ние живеем в свят на Велико ускорение (Great Acceleration), нещо уникално в ми-лиардите години досегашна история на нашата планета. Това ускорение се изразява във взривно увеличаване на човешката популация, което води до безпрецедентно високи равнища на търсене на енергия, вода и територия. Авторите на доклада смя-тат, че тази промяна е толкова фундаментална, а и мнозина из-следователи са склонни да говорят за това, че човечеството нав-лиза в нова епоха, тази на Антропоцена. Това, според доклада, е една от най-големите заплахи и опасности за 8.500 вида живот-ни и растения, отбелязани в Червения списък на световно заст-рашените видове.

Учените, стигнали до това тревожно заключение, смятат, че основните причини за заплахата за критично намаляване на био-разнообразието се крият в свръхексплоатацията и земеделието и други основни човешки дейности. Всички растения, земноводни, влечуги, птици и бозайници, изчезнали до 16 век, са били засегна-

9 https://www.iucn.org/, Създаден е през 1948 г. с цел опазването на интегритета и разнообразието на природата и за да следи използването на природните ресурси да е справедливо и екологично устойчиво.

10 Living Planet Report Grooten, M. and Almond, R.E.A.(Eds). WWF, Gland, Switzerland, 2018


255

ти от двете явления11. Основните движещи сили за това състоя-ние са описани в доклада като: потребление, продукция, пазари, финанси и управление. Те са израз на принципа на антропоцент-ризма, особено в съвременните социални условия, в които човек и доминиращата му култура въздействат над природата.

Да кажем, че съвременният морал в социален смисъл пре-имуществено е този на потреблението, егоизма и самообожест-вяването на човека, едва ли е нещо ново. Това, както забелязва руският проф. Гусейнов, в съвременните условия често означава да действаш и аморално.

„[Адам Смит] е установил, че пазара води до богатство на народите, но не чрез алтруизма на субектите на стопанска дей-ност, а, напротив, чрез техния егоистичен стремеж към собстве-на изгода (подобна мисъл е изразена във формата на комунис-тическа присъда (така е в текст – Н.М., Л.С.), криеща се в знаме-нитите думи на К. Маркс и Ф. Енгелс, че буржоазията е потопила в ледената вода на егоистичната сметка свещения трепет на ре-лигиозния екстаз, рицарския ентусиазъм, еснафската сантимен-талност”12. Този стремеж за реализация на собствените егоис-тични интереси, както за хората, така и лични, тясно индивиду-ални, описва в голяма степен и съвременното отношение към природата и нейното многообразие. Което, обаче, означава не само разрушаване на самата жива природа и най-разнообраз-ните форми на прояви на живота в нея, а и вече засяга самите хора, тяхното здраве, възпроизводство и дълготрайно присъст-вие в света. Както отбелязват много биолози, икономисти, фило-софи, учени от различни области, намаляването на биоразнооб-разието рискува да се превърне в необратим процес, който да доведе до катастрофални последици за цялата планета, включи-телно и за цялата човешка популация.

Идеята за самоценността на живота на планетата и утвърж-даването на един неантропоцентичен принцип в морала е, мо-же би, онова, което от гледна точка на етиката е важно да се

11 Пак там, 12 Гусейнов, А. 2009. Этика и мораль в современном мире, цит. по https://guseinov.ru/publ/Ethica_moral_sovr.html, (посетен 24.11. 2018)


256

обоснове. За това има много примери в съвременната морална философия, а и дейности в моралната практика, потвърждаващи това наблюдение. Българският изследовател Стоян Ставру, ра-ботещ в областта на биоправото и проблемите на екологичната етика, описва дискусията около т.нар. „права на природата”13. „Еквадор стана първата държава, в чиято Конституция се приз-нават правата в полза на природата… Боливия по Закона за пра-вата на Майката Земя…призна 7 основни права в полза на при-родата.., произтичащи от присъщото и достойнство като източ-ник на живот”14.

Отношението към природата само като към източник на су-ровини и ресурси е основният порок, казано в морален смисъл, който води до намаляване и унищожаване на биологичното разнообразие. Според това заключение сайтът Earth Overshoot day, измерващ равнището на потребление на природни ресурси, сочи, че днес човечеството използва природните ресурси 1,7 пъ-ти по-бързо, отколкото природните екосистеми могат да ги въз-становят. Това е все едно, че за консумативните нужди на чове-чеството днес използваме 1,7 планета Земя15.

Една от идеите на антропоцентризма като мироглед е тази за човешкото благосъстояние. То обикновено се свързва с уве-личение на възможностите за потребление, често с увеличаване на самото население. Дори това увеличение да не е задължи-телно част от идеята за благосъстояние, последното винаги се свързва с материален комфорт и изобилие на материални предмети и вещи.

Една от най-известните книги в този ракурс е на американ-ския професор Джефри Маккий, проследяващ негативното отра-жение на все по-увеличаващото се човешко население върху биоразнообразието в света16. Според него няма съмнение, че в

13 Ставру, С., Права на природата – насред екологичната есхатология и правната теория, в Социо-логически проблеми, 1-2/2016, с. 146 – 166.

14 Пак там. с. 146 -147. 15 https://www.overshootday.org/newsroom/press-release-july-2018-english/ ( посетен 24.11.2018) 16 McKee, J., Sparing Nature: The conflict between human population growth and Earth’s biodiversity,

Rutger Press, 2003. В България е известна книгата „Шестото измиране (Неестествена история)” на Елизабет Колбърт. (ИК „Изток-Запад“, 2015), посветена на подобни проблеми.


257

момента наблюдаваме шесто масово унищожаване на видове-те; за разлика от предишните, то е предизвикано само от един вид – човешкия17. Според Маккий, между двете тенденции – на увеличаване на човешкото население и унищожаване на флора-та и фауната, има пряка връзка. Всеки ден 210 000 души се при-бавят към населението на планетата; това е нетната разлика между родените и починалите18. Този бърз растеж, смята Маккий, ражда конкуренция между човешкия вид и останалите видове, която хората печелят. Засега...!

Без съмнение, социалните условия на днешния и класичес-кия капитализъм усилват тенденцията за господарското отно-шение на човека към природата и към поява на ценности и мо-рални норми, утвърждаващи доминацията на човека. „Съвре-менният икономически растеж – едновременното увеличаване на дохода и населението в рамките на 50 или 70 години – е най- големият триумф на капитализма. Това за пръв път става видимо в Британия в средата на ХІХ век и се разширява по-нататък в Америка и континентална Европа”19. Това наблюдение сякаш потвърждава изводите на проф. Маккий, правещ и остроумно сравнение: представете си 7 милиарда вълка (този вид според него е сходен по поведение и размер на тялото на човешкия), населяващи планетата, своеобразна вълча свръхпопулация. В такъв случай ще са необходими 464 планети Земя, за да се под-държа тя или 112 подобни планети, ако „ефективно” използва-ме възможно най-малката територия, която да обитават20.

Намекът на американския учен е ясен: днешните социално-икономически условия и моралните норми, следващи от тях, на-помнят на нещо хищническо, пряко пренесено от природата. А последиците от тези действия са вече видими и те не са нито развиващи, нито пък съхраняващи биологичното разнообразие. Един от аргументите за капитализма като социална и икономи- 17 McKee, J. Seven billion wolves: why the human head count matters, Free Inquiry, June/July 2015 , p.

23. 18 Пак там. 19 Harley, C.K., 2014. British and European industrialization, in The Cambridge History of Capitalism, Vol-

ume 1, p. 491. 20 McKee, J. Seven billion..., p. 24.


258

ческа система се крие в това, че той повишава благосъстоянието и намалява (макар и постепенно) икономическото неравенство в глобален мащаб чрез опит за изравняване в заплащането (и по-вишаване следователно на жизнения стандарт) в различните страни. Тоест, всеки, който не приема капитализма като едва ли не панацея за решаване на всякакви социални проблеми, изо-става (става въпрос за нации и държави по целия свят). „Основ-ните постижения в човешкото развитие са постигнати на Запад по време на регулираната (нелибералния капитализъм – Н.М., Л.С.) фаза на капитализма, когато общественото осигуряване на здра-вето и образованието изглежда е изиграло отличителна роля в напредъка на човешкото развитие”21.

Дали, обаче, наистина постиженията на капиталистическото благосъстояние са толкова всеобщи „за напредъка на човешкото развитие”? Особено, ако става въпрос за това, за сметка на какво се постига това благосъстояние и какви са ефектите от него. „Очакваната продължителност на живота при раждане и степен-та на грамотност и образование са просто груби заместители за израза „дълъг и здравословен живот", а също така и за достъп до знания, реалната цел на човешкото развитие”22. Това звучи разумно в рамките на едно нравствено отношение към идеята за благосъстоянието. Но има и други идеи за него. Според цити-рания вече доклад на Earth Overshoot day, ако хората по света потребяват с темповете на американците, ще са необходими 5 планети Земя, за да се осигурят природни ресурси за такава кон-сумация: за Австралия (25 милиона души) – „4.1 планети Земя”, за Южна Корея (50 милиона души) – „3,5 планети Земя”, за Ру-сия (146 милиона души) – „3.3 планети Земя”, а за Швейцария (8,5 милиона души) – „2.9 планети Земя”23.

Един от изводите на този доклад е, че 86% от населението на света живее в страни с екологичен дефицит. И те са капита-листически. Значи, благосъстоянието, въпреки съвременния

21 Leandro Prados de la Escosura, Capitalism and human welfare, in The Cambridge History of Capitalism,

Volume 2, 2014, p. 506. 22 Пак там, p. 508 23 https://www.overshootday.org/newsroom/press-release-july-2018-english/ ( посетен 24.11.2018), p.


259

глобален капитализъм, не е разпространено нито глобално (да не говорим за равномерно), нито може да се изрази само в ант-ропоцентричните принципи за образование, технология и чо-вешко развитие (базирано на интензивно потребление на при-родни ресурси). Ако се основава на деградацията на видовете в природата и разпадането на общото равновесие в нея, това бла-госъстояние е пагубно не само за околната среда, а и за човечес-твото като цяло. Важни са всякакви решения – научни, икономи-чески, политически и други, за да се ограничи, ако е възможно, да се спре тенденцията на растящото потребление, за сметка на намаляващото биологично разнообразие в света. За нас обаче, е важно да подчертаем нуждата от промяна в нравствените нор-ми, мотивиращи съзнанието и поведението на хората към при-родата и обитателите й. Нужен е нов поглед към живите същест-ва и присъствието им в света, описано не само спрямо възмож-ността да бъдат „консумирани”, а да се разглеждат и като нещо, помагащо ни да изградим нови отношения с природата. Затова смятаме за показателна книгата „Езикът на растенията: наука, философия, литература”24, лансираща идеята за растенията като същества, имащи собствена морална, естетическа и комуника-тивна ценност. „Във време, когато те (растенията – Н.М., Л.С.) все още се разглеждат главно като пасивни автомати, дядото на Чарлз Дарвин, естествоизпитателят Еразъм Дарвин, например, твърди, че растенията са одушевени, живи същества и им при-писва усещане, движение и определена степен умствена дей-ност, подчертавайки приемствеността между човечеството и съществуването на растенията”25.

Разбира се, тук може да се спори много, но тези думи под-чертават необходимостта от нов човешки поглед към живата природа, лишен от безразличие към нея и нейните обитатели. На този ангажиран поглед трябва да се основат морални задъл-жения и отговорности към средата и обитателите й, преосмис-лят идеята на принципа на антропоцентризма за изначално не-

24 The Language of Plants: Science, Philosophy, Literature, Gagliano M., Ryan J.C., Vieira P. (Eds.),

University of Minnesota Press, 2017 25 The Language of.., p. xi


260

равенство между хората и другите живи природни същества. Идея, която дава отражение както в социалното, така също и в икономическо устройство на човешкото общежитие.

Днешното отношение на хората към природата, ако се съди по данните на биологията и екологията, води до разрушителни последици за биоразнообразието. От там – за опазване разно-образието на живота, водите, климата, природните суровини, самоценността на живите същества. Това разрушително поведе-ние се подсилва още и от особените социални условия, поощря-ващи консуматорството, „благосъстоянието”, а и реализацията чрез ценностите на едно подчертано неравенство – към приро-дата и впоследствие – към обществото.

Едва ли само с научни или технологични средства може да се измени тази опасна тенденция. В нашето време на неограни-чен стремеж към притежаване и безгранично материално задо-воляване се нуждаем от преосмисляне на нови морални цен-ности, дори на нови нравствени императиви, визиращи необхо-димостта от истинска равнопоставеност между хората и остана-лите видове в природата. И заключението на Living Planet Report 2018 може да бъде финал на нашия доклад: „Ние сме първото поколение, което притежава ясна представа за стойността на природата и огромното влияние, което имаме над нея. Ние съ-що така може да сме последните, които имаме възможност да обърнем тази тенденция. От сега до 2020 г. Това ще бъде реша-ващ момент в историята”26.

26 Living Planet Report…, Summary, p. 31

261

КАЛДЕРАТА НА СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ: ПОЛИТИЦИТЕ И РАЗБИРАНЕТО ИМ ЗА НЕЯ

Анна Лозева

Проблематиката за екологията и гражданското общество може да се разглежда многоаспектно в контекста на прехода към устойчиво развитие на обществото, и това се прави активно от представителите на различни научни направления от средата на ХХ век насам.

Идеята на Ейнар Хауген от началото на 70-те години за еко-логия на езика1 получи мащабно развитие: днес се очертава ин-тердисциплинно интегративно направление, известно като ези-кова екология, лингвоекология, еколингвистика. В неговия об-сег влизат, макар и солидно дискутирани, аспекти от лингвисти-ката, социологията, психологията, етнологията, кроскултурната комуникация, херменевтиката, биологията, етиката, педагогика-та… и, разбира се, екологията (околната среда)2. Такова привли-чане на аспекти от различни научни направления, тръгнало от триадите „човек – език – среда”, респ. „човек – език – екология”, наред с разнообразието от изследователски гледни точки, само показва, че рефлексията днес е станала много по-интензивна от-когато и да било.

Очевидно е, че развитието и масовизирането на информа-ционно-комуникационните технологии променят средата и еко-логията в много отношения. Тези изменения са особено видими през последните 30 години. Немалко автори днес виждат „ка-либриращи” тенденции, които оприличават с конфекция3.

В настоящото изложение акцентирам върху изучаването на концептуализацията на социалните мрежи: в центъра на внима-нието е как българските политици разбират социалните мре-жи, какво е отношението им към изменената среда (съвре- 1 Haugen E. 1972. The Ecology of Language: essays by Einar Haugen / selected and introduced by Anwar

S. Dil. Stanford: Stanford University Press, 368 p. 2 Бернацкая 2003, Захариева 2008, Попова и Димитрова 2013, Ангелов 2012, Семчук 2014, Су-щенко 2014.

3 Георгиев 2006, Мизов 2017, Захариева 2017, 2018.


262

менните виртуални, медийни, комуникационни реалности) 4. Защо политиците? Защото те са сред създателите на поли-

тическия дискурс, а езиковата екология зависи от хората, особе-но от политиците, които са сред медийно привилегированите лица, а мнението им добива значително по-висока въздейства-ща сила върху обществото. Телевизията, радиото, интернетът, печатните издания съдействат за популяризиране на техните разбирания. От това се възползват немалко лидери: Доналд Тръмп5, папа Франциск, Наренда Моди6. Тяхна предпочитана мрежа е Туитър7, докато за българските политици е Фейсбук.

Защо българските политическите лидери избират социални-те мрежи за комуникация с обществото? Този избор Мартин Оси-ковски обяснява с възможността в тях да се поместват дълги съ-общения, позволяващи свободно изразяване на богат асортимент от емоции, тъй като политическата комуникация у нас залага вър-ху емоциите. За да се получи желаното мощно емоционално въз-действие, се налага употребата на много думи и изразни средст-ва, предизвикващи възклицания. Нашите политици използват ин-тензивно социалните мрежи, но пишат посланията си във онлайн пространството в сътрудничество със своите екипи. Изказванията им следват горещите теми за настоящия период8.

4 За описание на социалните мрежи от самите медии метафорично се употребява смехът в кавич-ки като част от антропоцентризма/егоцентризма и страхът чрез апокалиптичните картини (Лозе-ва 2018а). В разцвета на дигиталната ера способите за манипулация са в изобилие. А езиковите употреби, включени в механизмите на метафориката, са традиционно, но и сигурно средство: експлоатира се езиковата многозначност, „играе” се с амбивалентността, разговорността, фразе-ологичността, емоционалността. Затова продължавам да се интересувам от темата за разбира-нията на политиците за социалните мрежи. Наличието на други явления в изказванията на поли-тиците са предмет на друго изследване (Лозева 2018).

5 С активни политически изяви от 2012 г. насам в социалните мрежи се отличава настоящият пре-зидент на САЩ Доналд Тръмп. Той е най-следваният лидер в Туитър в световен мащаб. Обаче, покрай скандала с „Кеймбридж Аналитика” става ясно, ако се доверим на асистентката му, че седемдесетгодишният президент не е цифрово грамотен – той дори няма компютър на бюрото си (Шефът 2018).

6 https://www.mediapool.bg/donald-tramp-e-nai-sledvaniyat-lider-v-tuitar-news281300.html. 7 Докато в Туитър е ограничена възможността за разгръщане на емоционални послания. Наборът от думи, които могат да бъдат използвани е силно ограничен.

8 Осиковски М., интервю 21.08.2017, Bloomberg tv Bulgaria, <https://www.bloombergtv.bg/video/ martin-osikovski-za-twitter-kato-politicheski-instrument-za-komunikatsiya>, последно посещение 12.11.2018.


263

Относително по-пряк достъп до формираните образи на българските политици и до разбиранията им за социалните мрежи имаме чрез посланията им, описменени в стенограмите на Народното събрание. Акцентът тук търси отговор на въпроса, какво мнение налагат политиците у нас за социалните мрежи. Затова като източников материал ни служат стенограмите от пар-ламентарни заседания на Народното събрание. Изследването се проведе върху 315 пленарни заседания за периода от 13 януари 2016 г. до 05 септември 2018 г. Търсехме по-актуална информа-ция за изследваното отношение и се оказахме в предпериод предвид гражданските недоволства от последните седмици (но-ември 2018). Резултатите предстои да бъдат групирани и анали-зирани по-долу в изложението.

Във фокуса на вниманието ни са ключови думи и фрази (вкл. и граматичните им форми за число и определеност):

1) социални мрежи, социалните мрежи; 2) социална мрежа, социалната мрежа; 3) Фейсбук, Туитър; 4) социални медии, социална медия, социалната медия. Установи се, че употребите на словосъчетанията социална

мрежа, социалната мрежа и социални мрежи са единични. Со-циална мрежа се среща еднократно в заседание от 19 септемв-ри 2017 г. Социалната мрежа се среща два пъти [на 10 ноември 2017 г. и в заседание от 05 април 2018 г.]. Социални мрежи се използва в изказвания в 5 заседания [21 януари 2016, 30 септем-ври 2016, 16 юни 2017, 19 септември 2017, 31 май 2018]. Най-често употребявана е членуваната форма на словосъчетанието – социалните мрежи, 40 пъти (в 35 заседания).

От третата група името Фейсбук се среща 11 пъти, а Туитър – 3 пъти. Това потвърждава наблюдението на М. Осиковски за предпочитанията на българските политици.

Словосъчетанието социални медии се използва два пъти. Веднъж на 27 юни 2018 и веднъж на 04 септември 2018. И в две-те изказвания се подкрепя идеята за цифровизация на медии, правителството, обучението и здравеопазването. Това словосъ-четание във формите си за ед.ч. (социална медия) и определе-ност (социалната медия) в изследвания масив обаче липсва.


264

Като цяло, впечатлението от получените резултати за упот-ребите на въпросните ключови думи е за известна пестеливост: удивителна проява на „пестеливост” в изказванията на политици-те по отношение на ИКТ реалностите, въздействащи на планетар-но равнище. Тогава…, проява на екологичност ли е, проява на не-заинтересуваност ли е, проява на… какво е… тази пестеливост?

Интересът на българските политици към социалните мрежи се дължи на нарастването на потребителите, на включването им в това пространство.

В групата в социалните мрежи активно участват над 7000 български граждани [26/02/2016]; Включването се извърш-ва в социалните мрежи [19/09/2017]; Днес над 75% от чет-въртокласниците в България имат регистрации и в социал-ните мрежи. По изследване на УНИЦЕФ това са 220 хиляди деца на територията на Република България. Те са 10-11-годишни. [19/09/2017]; ще стане като онези социални мре-жи, където лавинообразно нарастват потребителите [31/05/2018]. В наблюдаваната извадка обаче, изпъкват два елемента из-

вън интереса ни към словосъчетанието социалните мрежи, но в неговото обкръжение: присъствието на израза и така нататък и присъствието на предлозите във, чрез, посредством, през.

И така нататък… Прави впечатление, че има колебания спрямо означаването на социалните мрежи. Срещат се изказва-ния от типа: пропаганди в интернет, фейсбуци и така нататък – социални мрежи, виртуалното пространство – форуми, со-циални мрежи и така нататък, да има интернет страница, да прави фейсбук страници и така нататък [21/01/2016]. Присъс-твието и многократното повторение на израза и така нататък подсказва за известна размитост и неяснота в представата и раз-бирането за ИКТ и за социалните мрежи. Те са в графата и така нататък, каквото и да означава това.

Във, чрез, през, посредством… Това са предлозите, употре-бявани към словосъчетанието социалните мрежи и информаци-онно-комуникационните устройства. Те означават, че нещо се върши, постига с помощта на някого, посредством някого, и в съ-четание със социалните мрежи разкриват инструментално раз-


265

биране: социалните мрежи се схващат като инструмент, за да осъществи нещо:

вижте колко много наши сънародници бързо реагираха, ор-ганизираха се чрез социалните мрежи [28/07/2016]; това е един от начините да набира нови и нови съмишленици чрез интернет [16/06/2017]; наблюдава ли се у нас хибрид-на война на терористичните групировки и най-вече на „Ис-лямска държава“ чрез социалните мрежи? [16/06/2017]; голяма част от извършителите на терористични актове в крайна сметка са били набирани чрез социалните мрежи и интернет. [28/07/2016]; не са постъпили конкретни сигнали за наличие и разпространение чрез социалните мрежи на тази игра „Син кит”. [19/09/2017]; посредством използване-то на различни пропаганди в интернет, фейсбуци и така на-татък – социални мрежи [21/01/2016]; В едно време, в кое-то е много опасно какво споделяме – било то в социалните мрежи, чрез мобилните си телефони, или през какъвто и друг медиум да изберем… [11/05/2016]. С употребата на предлога във обаче се прави и някаква асо-

циация със затворено пространство – вътре в нещо (вместилище). Метафората, която асоциира социалната мрежа като полузатво-рено пространство, всъщност прилича на вулканична калдера, в и за която няма особена яснота за процесите в нея, срв.:

чиито родители днес изригват на протест в социалните мрежи [29/01/2016]; тема за обществено обсъждане в ме-диите и социалните мрежи от няколко месеца [05/02/2016]; в социалната мрежа възниква напрежение [10/11/2017]; на различни пропаганди в интернет, фейсбуци и така нататък – социални мрежи [21/01/2016]. Подобни асоциации или алюзии обаче съвпадат и с предиш-

ни наблюдения, налагани от медиите9. Такова концептуализира-не, от една страна, противоречи на всеобщото разбиране за соци-ална мрежа – смятана за необятно, безкрайно пространство. Про-

9 Лозева, А. Концептуализация на социалните мрежи // Обществото на знанието и хуманизмът на ХХІ век. Сборник с доклади от ХV научна конференция с международно участие от 1 ноември, УниБИТ. София, За буквите – О писменехь, 2018, стр. 485–492.


266

тивопоставянето пък в нея обаче създава и конфликти между от-вореното и затвореното пространство. От друга страна, оказва се, че политиците влизат в роля на медийни рупори, като мултип-лицират медийни метафори, присъщи на жълтата преса. Задъл-боченост, компетентност или „експертиза” от подобни употреби в политическите послания за социалните мрежи трудно може да се открие.

Обективно се отчита наличие на вредоносно за обществото информационно съдържание – едно предизвикателство в ин-формационно развитите държави, като се търсят добри практи-ки и примери, с които да се неутрализира то:

миналия месец Германия прие закон, с който се глобяват до 50 милиона долара Facebook, Twitter, Google, Microsoft, ако до 24 часа не елиминират съобщения в социалните мрежи, излъчващи омраза. Какво правите Вие в този мо-мент? [01/06/2017]; От платформите на социалните медии и доставчици на интернет услуги са прихванати успешно над 91%, а точното число е 91,4% от докладваното незакон-но съдържание [16/06/2017]; време, в което е много опасно какво споделяме – било в социалните мрежи, чрез мобил-ните си телефони, или през какъвто и друг медиум да избе-рем, е изключително важно какво споделяме и при взаи-модействието си с държавната администрация [11/05/2016]; Няма по-ясно предупреждение от това за из-ползване на език на омразата, особено – цитирам: „По време на избори, като се е превърнало във всеобща форма на изразяване не само сред ксенофобски настроените по-литици, а и сред коментаторите в медиите и в социалните мрежи”. Цитат от доклада на Държавния департамент за 2016 г. [04/05/2018]. Контекстите позволяват да се разкрият и развият разнород-

ни внушения за заплахи, произтичащи от социалните мрежи и новите технологии: организиране на терористични актове чрез социалните мрежи, пропаганда на терористичните групировки в тях, хибридни войни на терористични групировки чрез тях:

терористичните нападения се извършват от бързо радика-лизирали се хора вследствие на пропаганда на терористич-


267

ните групировки в социалните мрежи [16/06/2017]; наблю-дава ли се у нас хибридна война на терористични групи-ровки, най-вече на „Ислямска държава” чрез социалните мрежи? Как се противодейства? [16/06/2017]; въпросите на образованието за световно гражданство и борбата с ради-кализирането и екстремизма на младежта в интернет и в социалните мрежи – проблеми, които са приоритет на [09/09/2016]. Има, разбира се, и някои изключения, и то в положителна

посока. Едното е в инструменталното разбиране като възмож-ност за осъществяване на връзка или като възможност за по-добряване комуникацията между институции и граждани. Оце-нява се и фактът, че бъдещето е в новите технологии. Освен това се дискутират и различни възможности, заради моментно на-ложената политика:

Със сигурност имаме какво да подобряваме в комуникаци-ята си – и в социалните мрежи, и във всяко едно друго от-ношение [30/09/2016]; БТА … да развива дейността си и в социалните мрежи и да се възползва от възможностите на информационните технологии [06/10/2016]; Защо на нашите посолства и консулски представителства по света е забранено да имат свои комуникационни канали, вкл. социални мрежи с цел по-бърза връзка с изпаднали в беда българи? Каква е логиката на тази забрана? [30/09/2016] Втората положителна страна е, че такова затвореното прос-

транство не е толкова враждебно, като дори се развиват и някои линии на разсъждения, че то може да се превърне в доста прив-лекателно място, особено пък и когато е способно да служи за – видим или незабележим – контрол от страна на властта:

Това, което съществува в общественото мнение, в социал-ните мрежи, ние да го коригираме и да се противопоставя-ме. [07/03/2018]; това много ще помогне на бъдещото раз-витие на електронната комуникация във всички сфери – в електронното правосъдие, в електронните административ-ни услуги, защото ако в тази платформа на Държавна аген-ция „Електронно управление” интензивно се включват


268

участници, които активно участват, тя ще стане привлека-телна, ще стане като онези социални мрежи, където лави-нообразно нарастват потребителите. Дано това да стане в скоро време [31/05/2018]; На следващо място, наблюдение на виртуалното пространство – форуми, социални мрежи и така нататък, с цел привеждане в известност на инициато-рите по места, които декларират намерения за нарушаване на обществения ред [19/09/2017]. Свидетелство за това, че въпросното пространство все още

не е усвоено достатъчно, е, че във визираните изказвания то се „прилепва” допълващо, т.е. добавя се по-скоро изкуствено към вече добре познатите пространства на масовите медии – и, в това число, включително. Заедно с това, се отчита известна дистанцираност на народните избраници от пространството на социалните мрежи:

Моят въпрос е провокиран от гледна точка на изнесените данни в пресата и социалните мрежи с информация за во-енно обучение на българските граждани [23/06/2017]; че-тем всякакви коментари и в медиите, и в социалните мре-жи [18/11/2016]; разпространена в масовите медии, в това число и в социалните мрежи информация [21/10/2016]; за-валяха протестите, включително и в електронните медии, в социалните мрежи изведнъж се уплашихте [28/04/2016]; популяризиране на значимите научни постижения на стра-ниците на съответните институти и в социалните мрежи [07/06/2017]; дигитална комуникация с използването на всички възможни канали, включително социалните мрежи [27/10/2017]. От една страна, публикуваната информация в социалните мрежи се оценява като достатъчна: има фейсбук, има ме-дии, има достатъчно информация [05/10/2016]; Само ми-налата седмица имаше няколко сигнала по телевизиите, заснети при това. Имате телефони, в социалните мрежи го пускат. [23/03/2018]. Но, от друга страна, в изказванията на българските политици се отчита и известен скептицизъм към достоверността на информацията, предлагана или циркулираща в социалните мрежи –


269

ставаме свидетели, че разпространена в масовите медии, в това число и в социалните мрежи информация, е силно преекспонирана или по-точно спекулативна [21/10/2016]; четем всякакви коментари и в медиите, и в социалните мрежи [18/11/2016]; Това не е създадено от социалните мрежи, това е от официално съобщение [07/03/2018]. Но въпреки твърденията за спекулативност в информация-

та, тъкмо с подобна информация народните избраници публич-но изграждат аргументациите си по даден казус, тъкмо от соци-алните мрежи се черпят и редица факти, срв.:

Вчера в медиите и в социалните мрежи широка популяр-ност доби видеоклип [26/02/2016]; Много ентусиасти граж-дани са направили клипове, качили са ги по социалните мрежи, изпращани са в различни телевизионни предавания [21/07/2017]; В социалните мрежи могат да се видят сним-ки на 12-13-годишни деца, снимали се как пушат. В интер-нет се споделят видеоклипове с родители, подаващи нар-гиле дори на малки деца, както и снимки от купони на тий-нейджъри с обилни количества бял дим. [06/10/2017]; Снимките, които бяха лансирани като лице на България, бя-ха оценени от социалните мрежи като доста абсурдни. Бъл-гария не е овчари и овце, България не е конници [15/12/2017]; Ще цитирам едната от организаторките на протеста в неин пост от вчера в социалните мрежи. [19/04/2018] Неяснотата относно същината на масово използваните со-

циални мрежи, обаче, поражда също така и известна несигур-ност, в основата на която стои динамиката на неясните процеси в „калдерата”, а и частичната липса на контрол.

заваляха протестите, включително и в електронните медии, в социалните мрежи изведнъж се уплашихте и решихте ма-аалко да им дадете някаква залъгалка, но бъдете сигурни, че и тази залъгалка няма да ги удовлетвори [28/04/2016]; ако всичко е наред, хората не биха протестирали по улици-те, не биха правили групи в социалните мрежи [20/10/2017]. Всичко това обаче реално означава, че в „калдерата” може


270

да се открият и безконтролни, или непопулярни факти и спрямо отделни политически, при това достатъчно ясно разпознаеми лица – обсъжда се дори и идеята за правото, или за забраната на личен акаунт на политически видими фигури като опит да се преустанови неконтролирано поведение, или изказване на се-беподобни:

човешко било да правиш хитлеристки знаци, да се снимаш и да се пускаш в социалните мрежи с тях [19/05/2017]; Само преди няколко дни получих и видях снимка на изявен представител на ГЕРБ от град Бургас, който публикувал на фейсбук страницата си снимка [08/06/2018]; В своя публи-кация в социалните мрежи народният представител от БСП Таско Ерменков написа [21/03/2018]; има снимки, на които прави хитлеристки поздрав, както и множество фейсбук прояви в подкрепа на нацизма и Адолф Хитлер. [23/06/2017]; но при Иво Антонов са конкретно написа-ни мнения във фейсбук, част от които мога да цитирам, тъй като има скрийншотинг [23/06/2017]; Получих голяма под-крепа в последните три дни и съм изключително благода-рен на всички, които ми изпратиха есемеси, създадоха фейсбук групи, излязоха с декларации в моя подкрепа, направиха пресконференции. Това е истинската оценка за моята работа. Аз се гордея с това, което съм постигнал! Бла-годаря на всички за тази безпрецедентна подкрепа за един обикновен политик като мен в България [04/10/2017]; Но дъното е да ни занимавате с фейсбук статусите на народни представители от БСП, които са в личен профил, които не ангажират нито парламентарната група, нито партията. [21/03/2018]; не е мястото да коментираме постове от фейсбук! [14/06/2018] В публичните си изказвания нашите политици се занимават

прекалено и с лични действия в „калдерата”, използвани за размяна на удари с колегите си, и въпреки неясното си отноше-ние към социалните мрежи те разбират силата й.

Особено неприятна се оказва и възможността в социалните мрежи да се разгласяват факти и спрямо обществени процеси, а и относно конкретни действия и решения. От това произтича из-


271

вестно омаловажаване на информацията, присъстваща в соци-алните мрежи, а в определени случаи даже и забрана за кому-никация на институциите с потребителите:

в социалните мрежи бе публикувана информация за злоу-потреби и нередности [21/07/2017]; Всяка новина, от бягст-вото на затворници, през коментара на външния министър в социалните мрежи, до сделката с ЧЕЗ и Закона за частната охранителна дейност, който подари сигурността на гражда-ните в ръцете на частни интереси, казва едно: държава ня-ма! [04/04/2018]; Не е хубаво да говорят за подобни неща, за писания във фейсбук хора, които цинично и отвратител-но са се отнасяли и се отнасят към жертвите на комунисти-ческия режим и техните паметници [23/06/2017]. В разговор с мен на 18 юли 2016 г. посланик Нейнски пот-върди, че й е било изрично забранено от страна на Външно министерство да комуникира с обществеността. Също така на посолството е забранено да има свой уебсайт, фейсбук страница или туитър акаунт, откъдето да информира, съ-ветва, направлява и организира българските граждани в Турция в случай на природно бедствие, политическа неста-билност или друга извънредна ситуация [30/09/2016]; Проблемът с дефицита на ваксини и дарението на ваксини от Турция е тема за обществено обсъждане в медиите и со-циалните мрежи от няколко месеца [ 05/02/2016]. Последният блок от примери, всъщност, е някаква основа

или поне немаловажна предпоставка и за създаване граждански обединения, за постигане на успех на дадена кауза по отноше-ние на предотвратяване на нередности. Съмнително изглежда обаче засиленото обсъждане на словосъчетанието социалните мрежи в контексти, свързани с обществото, което се надига и организира инициативи в социалните мрежи, а и постига резул-тати в търсенето на правда.

Отчетливо усещана тенденция е и преобладаващото нега-тивно отношение към социалните мрежи, аргументирано и с примери за терористични дейности, със заплахи за децата ни във виртуалните реалности или с опасност от навлизане в лично-то ни пространство. Други политици се отнасят изцяло с положи-


272

телни чувства и подкрепят развиването на технологии във всяка една област, където е възможно.

За отношението на народните избраници към социалните мрежи – колкото и да е амбивалентно, – обаче се открива и още една любопитна оценка:

по някой път това, което е в социалните мрежи и което е в общественото съзнание, намира доста изкривено отраже-ние в Народното събрание [07/03/2018]. Преходът от традиционни към нови медии е вече непре-

небрежим, а реален и значим факт. Гражданите вече са загуби-ли доверие в традиционните медии и търсят алтернативни на-чини за снабдяване с информация. Аудиторията не иска да мъл-чи, а иска да бъде чута и гласът й може да бъде изразен чрез со-циалните медии. Примерът на гражданите е последван и от са-мите медии: те започват да използват и следят социалните мрежи като източник на новини:

информационните процеси, потоци в съвременното общес-тво, особено в електронните медии, в социалните мрежи, задават собствен ритъм на живот в съвременните общества не само в България. По този начин обществото има собст-вен пулс на развитие, самоопределя собствения си дневен ред и задава важни въпроси [07/03/2018]; че ако всичко е наред, хората не биха протестирали по улиците, не биха правили групи в социалните мрежи [20/10/2017]. В търсенето на отговор на поставения (в началото на насто-

ящото изложение) въпрос – на какво се дължи пестеливостта в отношението на политиците към социалните мрежи, бихме по-сочили следните важни причини: неяснота и несигурност от движенията в „калдерата”, породени все още от липсата на то-тален контрол над нея; неяснота и несигурност в обществените процеси и настроения, които „изригват” от социалните мрежи; недостатъчно добро познаване, неинформираност или незаин-тересуваност от социалните процеси и управлението им. Затова и въпрос на време е народните ни избраници да усвоят и това пространство. Както Ноам Чомски споменава, „Щом съществуват


273

технология или други средства за контрол и господство, то влас-товите системи ще ги използват”10.

Цитирана литература:

Ангелов, А. 2012. Еколингвистика или екология на застрашените езици и линг-вистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвис-тическо дружество, 2012. Андреева, Е. 2018. Социалните мрежи като източник на съдържание, 04.06.2018, <https://www.newmedia21.eu/analizi/sotsialnite-mrezhi-kato-iztochnik-na-sadarzhanie/>, последно посещение на 14.11.2018. Бернацкая, А. 2003. О трех аспектах экологии языка, 2003. – В: htt: //lib.krasu.ru/ Георгиев, Б. 2006. Новият казионен език. Словото. <http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=52&WorkID=12955&Level=1>, пос-ледно посещение 16.11.2018. Захариева, Й. 2008. Статии Езикова екология и Устойчиво развитие // Абеве-то на езиковата култура. София, Авангард, 2008. Захариева, Й. 2017. Ракурси към медийната информационна среда: Конфек-ция и калибриране в МИС// Медии. Език. Общество: проблеми и перспективи. Бургас, ИК Знак, 2017, с. 9–30. Захариева, Й. 2018. Тенденции към езиков хюман дизайн чрез медийната информационна среда.// Обществото на знанието и хуманизмът на ХХI век. София, За буквите, 2018, с. 432 –440. Лозева, А. 2018. Рестартът на политическата демагогия. София, Авангард Прима, 2018. Лозева, А. 2018а. Концептуализация на социалните мрежи // Обществото на знанието и хуманизмът на ХХІ век. Сборник с доклади от ХV научна конферен-ция с международно участие от 1 ноември, УниБИТ. София, За буквите – О писменехь, 2018, стр. 485–492. Методиева, Л. 2002. Парламентарна реторика. София, Албатрос, 2002. Мизов, М. 2017. Поетика и символни експресии на преходния антикомунизъм. – В: Политически хоризонти, № 3, 2017, с. 130–169. Осиковски, М. 2017, интервю 21.08.2017, Bloomberg tv Bulgaria, <https://www.bloombergtv.bg/video/martin-osikovski-za-twitter-kato-politicheski-

10 Чомски, Н. Глобално недоволни. София, Барт, 2018, стр. 9.


274

instrument-za-komunikatsiya>, последно посещение 12.11.2018. Попова, В., М. Димитрова. 2013. (Еко)лингвистика и медиен език, <https://liternet.bg/publish10/velka_popova/ekolingvistika.htm>, последно по-сещение 20.11.2018. Семчук, Е. 2014. Лингвоэкология как междисциплинарная наука // Молодой ученый. — 2014. — №4. — С. 1233-1235. — <https://moluch.ru/archive/63/9073/>, последно посещение 20.11.2018. Сущенко, Е. 2014. Лингвоэкология как субъект научной реальности (моногра-фия-эссе) // Международный журнал прикладных и фундаментальных иссле-дований. – 2014. – № 3-2. – С. 220-222; <https://applied-research.ru/ru/article/view?id=4956>, последно посещение 20.11.2018. Чомски, Н. 2018. Глобално недоволни. София, Барт, 2018. Шеожева, Б., А. Абрегов. 2016. Лингвоэкология: речевая культура молодого поколения как составляющая общей културы личности, <https://cyberleninka.ru/article/v/lingvoekologiya-rechevaya-kultura-molodogo-pokoleniya-kak-sostavlyayuschaya-obschey-kultury-lichnosti>, последно посеще-ние 20.11.2018. Шефът 2018: Шефът на „Кембридж Аналитика“ е уволнен. 20.03.2018. <http://www.segabg.com/article.php?id=898364>, последно посещение 20.11.2018. Haugen, Е. 1972. The Ecology of Language: essays by Einar Haugen / selected and introduced by Anwar S. Dil. Stanford: Stanford University Press, 1972. 368 p.

275

РЕТОРИКА И ЕКОЛОГИЯ: ВРЪЗКИ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ

Яна Събева

Основно дисциплинарно призвание на реториката е „интелектуалците да се изправят пред предизвикателството на реторичните събития, които изглеждат неразбираеми.... и които медиите и про-фесионалната управленско-политическа класа отказват или не могат да обяснят на широката общественост1.

Проф. Джозеф Салазар, конференция „Обща и сравнителна реторика“, София, септември 2018 г.

Развитието на гражданското общество през годините може да бъде проследено и чрез развитието на неговата реторика. Независимо дали става въпрос за синдикати, професионални обединения или граждански организации, посветили дейността си на даден обществен проблем, тяхната реторика е прякото, а понякога и единственото доказателство за резултатите от дей-ността им.

Преди да разгледаме връзката между реториката и разви-тието на неправителствения сектор в една или друга посока, добре е да се спрем на това какво представлява понятието „гражданско общество“. Според дефиниция на CIVI-CUS (една от най-влиятелните международни организации, която обединява повече от 4000 НПО от 175 страни)2, „гражданското общество е арена, която стои извън семейството, държавата и пазара”3. Изг-радена от индивидуални и колективни действия, организации и

1 Проф. Салазар, Филипе-Джозеф, „Призванието на реториката – за неразбираемото в политика-та”, изказване при откриването на Националната конференция „Обща и сравнителна реторика“, гр. София, 28 септември 2018 г.

2 CIVICUS, Who we are, https://www.civicus.org/index.php/who-we-are/about-civicus, [11.2018] 3 Вж. пак там.


276

институции, нейната цел е постигане на общи интереси4. Базираният в американската столица Вашингтон Център за

стратегически и международни изследвания разглежда третия сектор като мрежа от индивиди и групи, която функционира на база асоциативни взаимоотношения и взаимодействия5.

Независимо от забележимите нюанси в тези дефиниции, онова, което ги обединява, е комуникацията, общуването. Те са залог за съществуването, за правилното функциониране на сис-темата от глобални каузи, която към момента можем да кажем, че представлява гражданския сектор. Комуникацията, излъчва-нето на релевантни съобщения, е начинът, по който се осъщест-вява връзка между отделните индивиди и групи в системата на неправителствения сектор. Комуникацията, независимо дали се осъществява с традиционни или високотехнологични инстру-менти, е единственият начин, по който каузите на гражданските организации могат да достигнат до техните многобройни и раз-нообразни аудитории: активисти, институции, финансиращи ор-ганизации, медии и др. Тук, както и при всеки реторичен акт, ос-новният компонент на комуникацията е аудиторията. Нейните специфики при неправителствения сектор заслужават специал-но внимание.

Аудитория и гражданско общество Независимо от предмета на дейност и каузата, която защи-

тава, можем да кажем, че основна задача на една гражданска организация е да бъде изразител на волята и защитник на инте-ресите на обществени групи, част от които често се оказват дис-криминирани. С развитието на обществото, предизвикателства-та, в т.ч. тези пред гражданския сектор, се увеличават. Глобали-зацията „разми” границите на проблемите, лишавайки ги от те-риториалност и местни специфики. Много от водещите каузи на гражданското общество, като например „изменението на кли-

4 Civil Society and Crossroads, Shift, Challenges, Options, https://www.intrac.org/wpcms/wp-

content/uploads/2016/09/Civil-society-at-a-Crossroads-Global-Synthesis-Report.pdf, [11.2018] 5 Center for Strategic and International Studies, Concepts and Definitions for Civil Society Sustainability,

https://www.csis.org/analysis/concept-and-definition-civil-society-sustainability, [11.2018]


277

мата, (устойчивото потребление на, бел. ред.) водата, алтер-нативните енергийни източници, кризата с цените на храните .... сега са част от глобална комуникационна програма”6. Програма, която има своя аудитория.

Разбирането е фундамента на комуникацията и от него за-виси успешната реализация на всеки един речеви акт. Той е от ключово значение за гражданските организации, независимо от предмета им на дейност. Те обаче често се сблъскват с огромно разнообразие на аудитории, които изискват коренно различен начин на поднасяне на дадено послание, за да бъде то разбра-но, респ. работещо. Симпатизианти, активисти, противници, корпоративни дарители, други донори (като Европейските фон-дове), институции, медии, неправителствени организации и пр., – всички те попадат в списъка на потенциалните публики на гражданския сектор. Често пъти, дори и в рамките на едно съби-тие, аудиторията на неправителствения сектор е разнородна, или т.нар. „съставна аудитория”7. Тя е разединена от различни мотиви, цели и очаквания. Такива, например, са аудиториите при международните форуми, посветени на глобални проблеми или тези на масовите граждански протести.

Независимо от различията в дадена аудитория, обаче, ос-новният обединител е комуникацията, „речта, аудитирането, ко-ето превръща отделните личности в колективен субект чрез слушане и разбиране на изходящата от оратора информация”8. На практика това означава, че всяка една аудитория е еднакво важна и комуникацията с нея изисква прецизирано съобщение и най-важното - аргументация. Тук идва и първата компетенция, която е необходима за провеждането на работеща комуника-ционна политика на гражданските организации: способността за аргументация на дадена кауза пред различни публики.

6 Lubetkin, M., Civil society and the need to communicate with impact, 2011,

https://www.civicus.org/index.php/media-resources/news/1375-civil-society-and-the-need-to-communicate-with-impact, [11.2018]

7 Руменчев, В. 1997. Съдебна реторика. София, Изд. УИ „Свети Климент Охридски”, с. 28. 8 Вж. пак там, с. 18.


278

Аргументацията в гражданския сектор Изправени пред много определения и тълкувания на поня-

тието „реторика”, в следващите редове ще гледаме на нея като на система и методология за убеждаване9. Иначе казано, рето-ричният акт е комбинация от стратегическа комуникация (про-учване на аудиторията и планиране на комуникационните съ-общения спрямо нейните специфики) и убеждаваща комуника-ция (убеждение на аудиторията и превръщането й в симпати-занти и активисти.)

„Осъществяващият комуникация човек е този, който прави нещо с оглед на друг човек, т.е. действа дълбоко социално. Конс-тантна цел на всяко комуникационно действие е постигане на раз-бирателство между двете страни в комуникационния процес”10.

Основната задача на комуникацията в гражданския сектор (и не само) е да обясни определени процеси и явления, при това не само на тясно специализираните публики, за които е пред-назначено дадено послание, а и на всички нейни потенциални и реални аудитории. Нещо повече – не само да го обясни, но и да го аргументира, и то по начин, който да превърне разбиращата аудитория в последователи и съмишленици. Тук можем да ка-жем, че целта на аргументацията на гражданския сектор съвпада с Перелмановата цел на аргументацията: не само да осигури разбиране на посланието, а да „създаде или повиши съгласието на съзнанието към тезата, която е представена за одобрение”11. Пак според Перелман, „критерии за ефективност на аргументи-те....е включването или въздържането на аудиторията в набеля-заното от комуникатора действие, или поне създаването на же-лание у слушателя за действие”12. Това е основната задача на реториката на всяка една гражданска организация – да формира своята „армия” от симпатизанти, която впоследствие да превър-

9 Александрова, Д., 2013, Метомарфози на реториката през ХХ век”, София, УИ „Св. Кимент Ор-хидски”, с. 64.

10 Буркарт, Р. 2000. Наука за комуникацията. Велико Търново, Изд. ПИК, стр. 16-17. 11 Александрова, Д., 2013, Метаморфози на реториката през ХХ век”, София, УИ „Св. Климент Ор-хидски”, с. 64.

12 Вж. пак там.


279

не в армия от активисти, обединени от общи ценности идеи, ко-ито, отново по Перелман, да формират духовно единство13.

Какво обаче се случва, когато една гражданска организация не владее правилата на аргументацията и превръща реторичес-ките си практики в софистични?

През 2017 г. най-големият производител на дървен матери-ал в Канада Resolute Forest Products Inc. завежда дело за клевета срещу американския офис на природозащитната организация „Грийнпийс”. Компанията съди екологичната организация за щети, нанесени върху бизнеса й, след като я обявява за „унищо-жител на гори” и проваля серия от делови партньорства с голе-ми клиенти. В рамките на процеса, „Грийнпийс” признава, че в случая „унищожител на гори” не е факт, който лежи на научни доказателства. „Грийнпийс” признава също така, че в своята ко-муникация е използвала реторичния похват „хипербола”. Те на-ричат определението „унищожител на гори”, използвано по ад-рес на компанията, „мнение”. В течение на времето то е заме-нено от „практики, които не са достатъчно прецизни от научна гледна точка”14.

Какво означава този пример на практика и защо той е ва-жен? „Грийнпийс” е една от най-големите природозащитни ор-ганизации в света, която има стотици хиляди симпатизанти и ак-тивисти в десетки страни. Липсата на аргументация в този случай слага негативен отпечатък не само върху конкретния офис на ор-ганизацията. Той поставя под съмнение и работата на цялата структура, дори на целия сектор, правейки го уязвим за подобни съдебни дела.

Проблемът с аргументацията и реторичните техники из-вежда на преден план следващия голям проблем комуникацио-нен проблем на неправителствените организации – липсата на доверие.

13 Вж. пак там, стр.55. 14 Kuitenbrouwer, Peter, Greenpeace admits its attacks on forest products giant were 'non-verifiable

statements of subjective opinion', 2017, https://business.financialpost.com/news/greenpeace-admits-its-attacks-on-forest-products-giant-were-non-verifiable-statements-of-subjective-opinion, [11.2018]


280

Гражданският сектор и липсата на доверие Доверието в гражданските организации е колеблива вели-

чина. През 2017 г., ежегодното глобално проучване на „Едел-ман” за доверието в ключови институции, което обхваща 33 000 души от 28 страни, сочи спад на доверието в гражданския сек-тор, паралелно с това в бизнеса, медиите и държавното управ-ление15.

Очевидно, третият сектор става част от всеобщия глобален срив в доверието към авторитети, отчита „Еделман”. Какви оба-че са причините за това?

Проблемът с доверието в гражданския сектор може да се разглежда в голяма степен и като комуникационен проблем. Той се изразява в неработеща комуникация, липса на прозрач-ност на дейността на организациите, слаба познаваемост на дейността им и на лицата, които стоят зад съответното НПО. Той води след себе си и до ред други проблеми, които са особено видими в България, а именно: слабо гражданско участие, липса на култура по отношение на гражданската активност, липса на разбиране и съответно на интерес към каузите на неправителст-вените организации.

Говорейки за доверие, изходната точка е, че гражданският сектор борави с концепции на бъдещето. Нещо повече – кон-цепции, чиято реализация включва кардинални промени във водещи икономически и социални структури, методи на работа, производства и др.

Нов подход в дърводобива, лова и риболова, промяна на технологични производства с оглед устойчиво използване на ре-сурсите, глобална реформа на достъпа до образование и т.н. – подобни теми поставят ораторите пред нелеката задача да ко-муникират публично конкретни проекти, чиято реализация и чиито резултати обаче далеч надхвърлят житейския цикъл на едно поколение. А началото им е свързано с промени в реално време, които често пъти надхвърлят многократно рамките на 15 Harrington, M., Survey: People’s Trust Has Declined in Business, Media, Government, and NGOs, Har-

vard Business Review, 2017, https://hbr.org/2017/01/survey-peoples-trust-has-declined-in-business-media-government-and-ngos, [11.2018]


281

една организация или структура и изискват промяна в законода-телство, практики и не на последно място – в колективното съз-нание.

В този смисъл, липсата на аргументация, произволното смесване на реторически похвати, софистичният подход – всич-ко това рефлектира не само върху успеха на дадена инициатива. То има крайно негативни имиджови последици, които уронват престижа и трайно снижават степента на доверие към цели об-щности.

Грешно формулираните послания не са единственото пре-дизвикателство. Нека вземем например глобални събития с екологична тематика като Световния форум, посветен на водите. За да получат разбиране концепциите, издигнати за обсъждане на подобни форуми, които, както казахме, ще дадат своите пло-дове след десетилетия, е необходимо нещо повече от добра ар-гументация на отделния оратор. Необходима е обща комуника-ционна програма, която да структурира и разпространи реле-вантни за огромната аудитория на подобни събития съобщения по възможно най-ефективния начин. Само така може да бъде постигнат глобален ефект16. От своя страна, именно структурата на древната реторика (инвенция, диспозиция, елоквенция, ме-мориа, действие) и нейният инструментариум (метафори, иро-ния, хумор, преувеличение, реторични въпроси и др.) оформят практическото съдържание на тази комуникационна програма, дават смисъл на на информационния поток, генериран от гло-балните събития. Тук си струва да се споменат още два въпроса: за полезността на съобщенията за отделните аудитории и за онова, което можем да наречем „НПО реторика”.

Въпросът за полезността на комуникационните послания, която надхвърля нуждите на конкретната организация или кам-пания, се разглежда от Марио Лубеткин, генерален секретар на международната организация IPS (Inter Press Services), която се занимава с комуникационни услуги. Според него, основното пре-

16 Lubetkin, M., Civil society and the need to communicate with impact, 2011,

https://www.civicus.org/index.php/media-resources/news/1375-civil-society-and-the-need-to-communicate-with-impact, [11.2018]


282

дизвикателство пред комуникаторите от гражданския сектор е да разпространяват информационни послания, които са интересни и полезни за големи и разнородни аудитории, а не само за органи-зациите, които са ги създали17. Тук можем да добавим и убеди-телността, която лежи в основата на интереса към дадено съоб-щения. Тази убедителност може да бъде разглеждана като ком-бинация от съдържание (релевантни факти) и произнасяне.

В двупосочния процес на предаване на информацията, на комуникацията, основана на взаимно доверие, и информация, можем да говорим за друга необходима компетентност на ора-тора от гражданския сектор: убедителността и убедителното представяне на аргументите.

Тук е момента да поговорим за т.нар. реториката на непра-вителствения сектор, използвайки за отправна точка т.нар. еко-логична реторика, която разглеждаме не просто „като всяка дру-га.... но с дървета”, а като реторика, която обхваща езика и дейс-твията, прилагани към сферата на околната среда18.

Задачата на тази реторика, независимо за кой сектор за гражданското общество става дума, е да осигури кохерентност и разбиране на темите, проблемите и целите на многобройните активности и каузи, които влизат в сферата на НПО сектора. А тук вече идваме до следваща необходима компетентност на орато-ра от гражданския сектор: познание на езика и умения за упот-ребата на реторическите похвати (метафори, хиперболи, рето-рични въпроси и др.). При това по начин, по който да не поста-вят под съмнение достоверността на информацията.

Въз основа на изложеното дотук можем да кажем, че рето-риката и нейният инструментариум могат да влияят върху ауди-торията и да подпомогнат изграждането на работещо гражданс-ко общество. Но не само това! Работещата комуникация помага за изграждане на общественото съзнание, създава култура на гражданска ангажираност, подпомага разработването на меха-низми за по-добра работа на неправителствения сектор.

17 Вж. пак там.https://www.civicus.org/index.php/media-resources/news/1375-civil-society-

and-the-need-to-communicate-with-impact 18 Munson-McGee, Melody, Wildlife Society Bulletin (1973-2006), Vol. 23, No. 2 (Summer, 1995), p. 310.


283

Паралелно със стандартните инструменти на комуникация, съвременните технологии и интернет дават много нови въз-можности за развитие на гражданското общество. Те обаче во-дят след себе си и много нови изисквания. Пример за това са со-циалните медии, които с появата си преди повече от две десе-тилетия измениха представата и съдържанието на понятието „общуване”. Технологиите дадоха скорост, ефективност и достъп до огромна аудитория, които бяха непознати дотогава. Социал-ните медии дадоха свободна трибуна, така че всеки, който има желание, да може да създава съдържание с потенциал да прив-лече огромна аудитория. Всичко това, от своя страна, постави нови, завишени изисквания към целия вербален и невербален аргументативен апарат. Изисквания, които обаче са жизнено-важни за оцеляването на гражданските организации. Защото при тях на реториката се пада нелеката задача да аргументира и обясни проекти и инициативи, чиято реализация ще приключи поколения напред във времето.

284

ЕКОЛОГИЧЕН КРАУДИНГ И ПОЛИТИЧЕСКИ ЦИНИЗЪМ

Максим Мизов

В социалната психология терминът „краудинг” означава специфичен вид стрес, предизвикан от недостиг на физическо или социално пространство, съпровождан от негативно, деп-ресиращо субективно психично усещане за дефицит на жизнена територия, но и за прекалена, нежелателна с въздействието си, гъстота на обитателите й, или даже на явно съвсем неприем-лива плътност и на вещния свят, разположен в пределите на такива (познати, пък и на новозаети) площи.1

Краудингов ефект върху психиката на човека предизвикват различни житейски ситуации. Не всички хора са еднакво пред-разположени или способни да изпитват тези одиозни преживя-вания. Има индивиди, които не се впечатляват от и не изживяват толкова драматично, тежко временното/продължителното им поставяне в ограничени жизнени пространства. Но съществуват и такива, които изпитват огромно смущение или истински ужас, ако знаят, че могат/трябва да ги оставят в подобна ограничена площ. Обикновено това са хора, които в биографичното си ми-нало са имали неприятни или тежко психически изживени случ-ки, свързани с неочаквано, или принудително въвеждане и ос-тавяне за известен период в тесни пространства. Спомените за такива преживявания могат да оставят трайни следи в психиката им. Всичко зависи най-вече от психичната настройка на човека, от неговото субективно възприятие, оценяване и преживяване на непривична, смущаваща, притесняваща или даже плашеща го територия. Макар да имат основен детерминиращ ефект, но и най-голям принос за появата и функционирането на краудинго-вия ефект, личните психични особености не са единствената ве-личина за неговото обуславяне, поддържане или развитие. От значение са и спецификите на жизнената среда, неблагоприят-ното съчетание на някои признаци на ситуацията, на душевната

1 Виж подр.: Штейнбах, Х., В. Еленский Психология жизненного пространства (для психологов, ар-хитекторов и дизайнеров). СПб., „Речь”, 2004, с. 164.


285

атмосфера, или обстановката, в която на хората неочаквано, или съвсем преднамерено се предлагат, или пък налагат простран-ствени опции и услуги, които те явно не понасят никак добре.

От голямо значение са и психичните характеристики и осо-бености на субекта, които са му биологически завещани, и които могат в онтогенетичното му развитие да се запазват в тези параметри, или под влияние на социализацията и възпитанието му да се изменят в други посоки, форми и нива на изява. За ня-кои хора социализацията и възпитанието им са способни да по-тиснат, или – обратно, – да засилят ефектите на тези одиозни изживявания при появата и действието на въпросните – силно провокативни, а и въздействащи – ситуации. А социализацията и възпитанието на човека не са време-пространство за тотална и безалтернативна демонстрация на субективното, но и специ-фични хронотопи на солидна интериоризация и на редица вън-шни, обективни дадености.

В някои видове образователни сфери и обучителни дейнос-ти, които човек преминава в етапите на личностното си форми-ране и развитие, той придобива определени – полезни за ду-шевността, здравето и битието му – знания, умения, качества и способности да се ориентира и възползва от околната среда, от особеностите на нейната пространственост, от нужните в конк-ретни ситуации териториални дистанции, които му осигуряват безопасно адаптиране към средата.

Генерирането, функционирането, контролирането и управ-лението на краудингови ефекти са сложни и многопластови от-ражения и продукти, функции и следствия от особени съчетания на различни причини, фактори, условия, зависимости и меха-низми, които задействат или „форматират” нещо в психиката. Но в историята и живота на хората има житейски изпитания и пре-междия, при които те са принудени да превъзмогват случайно-то/преднамереното си въдворяване и оставяне в такива (вре-менно или дълготрайно) „уплътнени” територии.

Още от далечни на нашата съвременност времена, реалнос-ти и нрави, политиците и властниците са знаели за наличието и въздействието на подобни негативни психични ефекти и прежи-вявания. Много от изградените, оставени да съществуват в една


286

протяжна, непроменяща се във времето, в екстериорен или инте-риорен план неприятна и тясна среда, сградни съоръжения, нака-зателни помещения, като арестантските, затворническите килии и карцерите, продължават да битуват в различни учреждения за принудително въдворяване и ограничаване – по някакви наказа-телни съображения – на свободата на дадени лица.

Срамен и даже позорен е фактът, че колкото повече съвре-менното човечество фалшиво се кичи с етикетите за своята ци-вилизованост, толкова повече то гради, но и умножава подобни одиозни топоси и учреждения, а броят на затворите и други по-добни ведомства в нашата епоха надхвърля кумулативния брой на всички такива учреждения, съществували през цялата човеш-ката история. И за това определен принос, или заслуга имат и съответни граждански общества, или дори феодалните общест-ва, битували много преди гражданските социуми.

Създадените през Средновековието – първоначално в Ис-пания, по-късно и в други страни от Западна Европа, – концен-трационни лагери също се възползват от „мострите” и услугите на такива, силно ограничени пространства, в които гъстотата на обитателите им създава и потискащи впечатления за неблаго-приятна за психиката им препълненост и силна уплътненост с човешки тела. Подобен краудингов ефект за някои лица могат да окажат и публични събития, или масови мероприятия, про-веждащи се в силно ограничени по площ публични места/тери-тории, или в парцели, които моментно, умишлено биват уплът-нени с големи човешки маси. Затова има случаи, когато по вре-ме на митинги, демонстрации и граждански протести, стацио-нирани в плътно населени публични територии, на някого от участниците масовите мероприятия може да му стане лошо и трябва да се потърсят услугите на околни хора, дори на спешна помощ, за да го изведат от там или поне да облекчат моментно-то страдание на този индивид.

Такъв краудингов ефект може да се произведе не само на открити, а и на закрити пространства – например, в зали или помещения, където се провеждат различни политически и кул-турни мероприятия (кинопрожекции, театрални постановки, по-етични рецитали, музикални концерти и пр.), в които в даден


287

момент има пренасищане с публика, или са с нормална по раз-мера си аудитория, в която има лица, предразположени към, или вече хронично страдащи от тези психози.

Обикновено хората, притесняващи или панически ужася-ващи се, че могат да изпаднат в ситуации, отприщващи краудин-гови ефекти, мислят, че най-вече силно ограничените пространс-твени мащаби им влияят смущаващо или крайно негативно. Та-кива индивиди изобщо не могат да проумеят, че в подобни си-туации или пространства има и редица други причини, фактори, или обстоятелства, които също „взривяват” техните психични склонности, или способности към такива ефекти.

Човешката предразположеност и способност да се изпитват краудингови ефекти може да бъде обусловена и от по-различни характеристики на околната среда, например от характерните особености на релефа, в които са отраснали определени инди-види или даже и твърде дълги поредици от поколения. Хората, родени и дълго живели, дори преживели целия си жизнен път в планините, особено в по-високите им части, притежават съвър-шено по-друг тип усещания за влиянията на ландшафта върху тяхната психика в сравнение с хората, родени в, или дълготрай-но обитаващи ниски, равнинни, дори и крайморски територии. Затова има хора, идващи от просторните равнинни топоси, кои-то, оказали се в котловини, обградени от високи гори, могат и да се почувстват крайно неуютно, дори да получат симптоми, доста подобни на тези на краудинговите ефекти.2 А освен от специ-фичните размери на площта, която обуславя краудингови ефек-ти, за възникването и развитието на последните известна роля и

2 Известният съветски учен, българин по произход, Георгий Гачев2 оригинално изследва и уни-кално анализира взаимовръзките между геопространствата и психичния космос на различни на-роди, в т.ч. и как тези влияния се отразяват в епоса, митологиите, фолклора на съответните на-роди. Той показва защо и как определени (физически, географски и други) пространства са в със-тояние да предизвикат и трайно поддържат съответни типове психични нагласи и преживява-ния, илюстриращи душевния комфорт, или дискомфорт от влиянието на топоса; защо, как, кога и къде Географията провокира и „зомбира” Психиката. (Виж подр.: Гачев, Г. Национальные образы мира. Космо-психологос. М., „Прогресс-Культура”, 1995: Национальны образы мира. Общие вопросы: Русский, Болгарский, Киргизский, Грузинский, Армянский. М., „Советский писатель”, 1988; Национальные образы мира. Евразия. М., Институт Ди-Дик, 1999).


288

значение имат също и редица други, обективни, независещи от субекта характеристики, например, топлината или светлината. В прекалено горещи или – обратното, – в много студени дни; при недостатъчна, или прекалена, заслепяваща светлина и т.н. могат също да се развият – повече, или по-малко – благоприятни усло-вия, или фактори, които да „взривят” латентните способности на индивида към краудинг.

Френският учен Сигеле не е единственият, който обръща доста специално внимание, а пък и доста комплексно проучва разностранните въздействия на времето, климатичните особе-ности, моментните или сезонните температури, както и на роля-та на светлината, или топлината за ескалация/редукция на кри-миналните изяви, или за провокиране и мултиплициране на обществени безредици, и т.н.3

Психолозите доста отдавна са установили и разностранно проучили влиянията на различните годишни сезони върху стату-са или тонуса на човешката психика, респ. върху способностите им да създават, задействат, или поддържат определени крау-дингови ефекти. Есента, а и най-вече зимата се оказват далеч по-благоприятни за предизвикване, хронична проява на такива психични проблеми, душевни колизии в сравнение с пролетта или лятото, когато други типове стечения на обстоятелствата мо-гат да атакуват, мощно да отприщят краудингови ефекти.

Има достатъчно много сериозни научни проучвания за това как въздействат природните и космическите процеси и явления върху отделни страни на човешката психика.4

Температурните и луминарните особености не са единстве-ните обективни фактори, „торпилиращи” и задействащи неосъз-

3 Виж подр.: Сигеле, С. Преступная толпа, М., 4 Великият руски учен Чижевский комплексно анализира влиянията на слънчевите протуберанси върху характера и спецификата на някои от екстремалните исторически събития. Той прави и особена класификация на много сложни исторически събития в зависимост от връзките им с природно-климатични ексцесии. Така се оказва, че дадени географски, а и социални пространст-ва могат да попаднат под влияние на такива (природно-климатични и други) процеси, които да превърнат обитаващите ги маси в уязвими или гостоприемни, но и непонятни (за стереотипните представи на здравия човешки разсъдък) спрямо истинските причини и потайности на предиз-викването, изявата на екстремални събития в техните предели.


289

нати и дълбоко скрити в човешката психика предразположения и способности за краудингови ефекти. Такива могат да се окажат и различни видове миризми, свързващи или излъчващи се при осъществяването на някакви важни (публични и частни) дейности. Колкото и странно да звучи и невероятно да изглежда, Политика-та също може да се окаже особено време-пространство-битие на случайно, или пък на съвсем преднамерено, а и инструментално инспирирано производство, разпространение, размяна и консу-мация на разнородни типове аромати и миризми, способни да въздействат на психиката, съзнанието и поведението на дадени лица и групи.5 Просто, защото ароматите влияят понякога твърде силно на вътрешния свят на човека, а са и плътно свързани с не-говите символни, смислово-ценностни конфигурации. Неслучай-но метафорологията отделя огромни парцели за обонянието, ми-ризмите, ароматите и на многостранните им въздействия върху човешката душа. Затова обработването на масовата психика и общественото съзнание на гражданството обикновено не се ли-шава от екстрите и услугите на такива метафори.

Преди много векове, например, Роджър Бейкън, прави не-вероятното си откритие, а пък и обяснява причините защо за хо-рата (от най-различни времена или общества) съществуват два-три вида миризми, оставащи съвършено постоянни, въпреки и независимо от промяната на историческите обстоятелства.6

Нека за момент прескочим от далечното минало в нашето време, за да забележим и помислим върху банално ежедневни-те факти и казуси, при които в политическите дискурси или в по-литизираните езици темите и метафорите за различните – пози- 5 Виж подр.: Мизов, М. 2016. Политиката като обоняние и парфюмерия. С., „Авангард Прима”. 6 Бейкън твърди, че миризмата на бебенцата и малките деца е най-приятната и благоуханна за хора от различни, даже несвързани помежду си епохи, типове общества, цивилизации и култу-ри. Като неин антипод Р. Бейкън описва ужасяващото, но и вековечно мирисово възприятие на хората, живеещи в различни времена, общества, цивилизации и култури, за „уханията” на чума-та, а след нея той нарежда отвратителната смрад или тежката воня, разнасяща се от територията на всяка една затворническа килия. За големия философ (от средновековието) няма по-тежки, по-отблъскващи и по-депресиращи човешката психика миризми, т.е. смрад или воня, каквато обикновено се „излъчват” от пренаселените с тежко болни или, за съжаление, с осеяните с тру-пове на болни от чума площи, а пък и от тясно смалените пространствени мащаби на затворни-ческата килия. (Виж подр.: Бэкон, Р. 2005. Избранное. М., Издательство Францисканцев).


290

тивни, или негативни – миризми и аромати, или вони и смрадни се експлоатират прекалено изобилно при манипулирането на гражданството, при което в съзнанието и психиката на обработ-ваните лица/групи могат да възникнат редица субективни усе-щания и представи за нещо крайно неприятно, или – обратно, – за нещо привлекателно и главозамайващо, съблазнително и прекрасно с мирисовите си свойства, без да са налице обектив-ни условия за тези ефекти. А при такива ситуации и в подобни манипулации на гражданското съзнание и социалната психика могат изкуствено да се конструират и някои краудингови ефекти, които да пренасочват и удържат поведенческите реакции на по-разените от тях лица/групи в удобна и полезна посока за онези, които са техните причинители.

Ако твърдението на Р. Бейкън е вярно, има всички основа-ния да се говори/пише за филогенетически детерминанти и специфики на краудингови ефекти, които исторически се „пре-предават” от едни на други поколения. Ако не всеки човек има реална представа и собствен опит от „вдишването” на одиозни-те миризми на чумни времена и пространства, или затворничес-ки килии, то почти всеки човек има някаква представа и биогра-фичен опит за това, че бебенцата и дечицата излъчват ароматна миризма, което, макар и наполовина, потвърждава казаното и писаното от големия английски мислител през далечния ХІІІ век.

Има особени феномени, способни да се препредават по пъ-тя на историческа приемственост, социокултурна наследстве-ност и обществена „генетика”, и да се възпроизвеждат в същите или в близки до тях форми и функционални въздействия, какви-то са имали в далечни от днешните времена, места, реалности, човешки нрави. Тези феномени не са безотносителни на еколо-гията, защото, обикновено дискретно и незабелязано, влияят на човешките изяви в техните отношения и връзки спрямо околната – природна и социална – среда, пък и формират, или формати-рат съответни психични реакции към възприятията й.

През дълги исторически периоди човечеството не е обръ-щало достатъчно внимание на особеностите на аурата на при-родните и социалните миризми, в която му се е налагало да жи-вее. Картините за вонята и смрадта на средновековните градове


291

или потресаващите описания, които Ф. Енгелс прави на работни-ческите квартали, са неделима част от еволюцията на човешките зависимости и отношения към околната жизнена (природна и социална) действителност. Eдва в индустриалната, а и особено днес, в постмодерната епоха, човекът (като род, вид и индивид) e склонен да протестира и да се бори срещу неблагоприятната (с одоричните си характеристики) природна и социална реалност. Затова няма да открием, например, в античната и средновеков-ната история случаи на масови вълнения, негодувания, протести или борби срещу отвратителната, смрадливата и зловонна сре-да, в която хората е трябвало да живеят и трудят. Можем обаче да установим, че впечатленията, възхищението и дори завистта на туристи, моментно или по-трайно пребиваващи лица от други страни от някои съвременни, модерни и благоустроени градове или селища в т.нар. цивилизован „западен” свят, се дължат и на прилагането на почистващи (техните булеварди, улици) хими-чески препарати и със съответни ароматизиращи ефекти.

Нека си спомним, че импулсът и пришествието на „демок-ратичната революция” у нас започна с историята на граждански-те протести и спонтанно градящи се екологични организации и движения именно срещу замърсяванията на въздуха и обгазя-ването на Русе и други промишлени градове, и че днес също (и то нерядко) публичното внимание е фокусирано към подобен сорт граждански съпротиви. Не е нужно тук и сега педантично да споменаваме и броим случаите на граждански неподчинения срещу изграждането на сметища или разрешението на произ-водства, които буквално усмърдяват жизнената среда на хората. В подобни банални, но и одиозни казуси хората основателно се оплакват от недостиг на чист въздух, от стесняване и деформи-ране на одоричния статус на тяхната жизнена територия.

В подобни или сродни контексти има всички причини, а и основания да се говори/пише за краудингови ефекти не само на отделни индивиди, а на големи, обективно/субективно застра-шени от неблагоприятните свойства на околната среда и атмос-фера човешки маси, твърде недоволни от техните „благоуха-ния”. На гражданите им е тясно, липсва им достатъчно и най-вече чист въздух. Те са депресирани или стресирани от момент-


292

ните, или ежедневните мощни ерупции на зловонни, а освен то-ва и доста опасни за организмите им вещества, от смрадта и во-нята на неправомерно и античовешки използваните горивни и други материали и т.н. В този план са особено показателни за-почналите вече, а и все още продължаващи масови протести в редица квартали на София срещу бездействието и управленчес-ката мимикрия или импотентност на общинските власти, които не могат, или не желаят да спазят обещанията си за необходи-мите действия по въпроса.

Фактът, че спонтанно и самоорганизиращо се възникнаха не само в София, а и в редица други градове или селища в стра-ната неформални граждански структури, обединяващи лица и фамилии, които за собствена сметка си купуват, или правят из-мервателни уреди, чиито показания предоставят безплатно в социалните мрежи, е показателен за екологичната активност, най-вече на младите генерации към желаните, или пък и към неблагоприятните качества на средата.

Осъзнатите съпротиви и неосъзнатите борби на гражданите срещу вероятността или неизбежността да бъдат връхлетени пря-ко волята им от различни краудингови ефекти заради ескалира-щото влошаване на жизнените им територии днес се проявява и чрез все по-разрастващите се граждански възмущения, негодува-ния, спонтанни, или организирани мероприятия в защита на се-риозно застрашени, или не/законно отнети зелени площи, които до този момент местни жители са ползвали за своя отдих и сво-бодно време. Покушенията над такива площи от страна на местни чиновници и външни инвеститори се преживяват като арогантно и брутално, или перфидно и дискретно организирано ограниче-ние, или цялостно отнемане на дадена жизнена територия, из-ползвана за социални нужди и цели. Затова не са случайни тра-диционните описания и тълкувания на душевните състояния и психичните изживявания, които съпровождат подобни завзема-ния и пладнешки грабежи на жизненото пространство на ощете-ни граждани. Обикновено с почти еднакви думи те изразяват су-бективните си усещания от предстоящи или вече направени ре-дукции на ценни за тях зелени площи, в които дискрет-но/флагрантно се чува обертонът на притеснението, възмущение-


293

то, страховете и гнева срещу отнемането на нужните им парцели. В тези публично изказани слова неизменно изпъкват доводите и аргументите, че хората се чувстват неуютно, наблъскани, пресо-вани и компресирани от гъсто застрояваните площи в техните квартали, райони и градове; че все повече им липсва въздух и пространствен хоризонт, битиен простор и приятно тонизираща ги визуална перспектива; че им се отнема жизнено-териториал-ната „интимност” на обитаваните парцели. Цялата тази вербална иконография и общовалидна „диагноза”, или „епикриза” за вло-шеното, или предстоящо да се хронифицира, и то в отрицателна посока, състояние на местните обитатели на такива пространства, реално притежава и твърде много симптоматики, приличащи на изживяването на краудингов ефект, който неминуемо избива по някакъв начин в гражданските реакции и протести.

Ето защо днес проблемите или колизиите около произхода, естеството, спецификата и функционалните въздействия на раз-лични стресогенни причини, фактори, зависимости и механизми се оказват в предни позиции на ранглистата на съвременните теми, или на злободневните дискусии за екологичното оцеля-ване и нормалното съществуване на човека (като род, вид и индивид) в подобни, радикално и динамично изменящи облика, и влиянието си, територии.

Антропогенните отговорности и вини за прекомерно, нера-зумно, рисково и пагубно презастрояване, уплътняване или за преднамерено, меркантилно разрушаване на огромни жизнени пространства са вече достатъчно научно и многопосочно проу-чени и изяснени, макар и без да са налице твърде високи пос-тижения спрямо желаните от гражданството, или пък съдбовно потребни канали, начини и средства, по които да се предотвра-тят, или поне ограничат в приемливи, разумни, полезни за хора-та лимити техните крайно неблагоприятни ефекти.

В обществено-исторически контекст или по-мащабно видя-но и преценено обаче, тези проблеми съвсем не са само рожба, нито единствено сизифово мъчение” на днешните хора, защото, както много добре може да докаже протяжната еволюция на homo sapiens, е имало, а и има много други техни прототипи.

Хората от далечни исторически времена, от други типове


294

цивилизации, култури и общества са оставили много свидетелс-тва за различни типове одиозни изживявания в ситуации, при които нещо в околната среда ги плаши и те психически или фи-зически усещат, че сякаш нещо ги души при огромното наличие на хора, или вещи. Тоест, налице е синдром или процес с твърде дълга историческа „биография”.

Съвременният урбанизиран, динамичен, а и противоречив начин на живот е щедър на всевъзможни изненади от този сорт, при които хората са шокирани от неочаквани и неблагоприятни преустройства на жизнената им среда, които не са им по сърце-то и душата, и се отразяват вредно, или опасно на психиката им. Затова краудингът е, но и със сигурност ще става все по-чест, по-сложен, а и по-трудно решим проблем както за простосмъртни-те хора, обикновените граждани, така за властовите елити и инс-титуции. Той придобива нови физиономии и прояви в публич-ния/частния живот на хората. Затова сферата на екологията, природозащитното съзнание, чувстване и поведение на днеш-ните, а още повече на бъдещите поколения ще се ангажират с духовно-теоретическото му опознаване, осмисляне и обясне-ние, както и с неговите (нужни) практически разрешения.

Няма как да бъде другояче, след като планетата се оказва все по-тясна, все по-малка, недостигаща и неудовлетворителна за прекомерните или ненаситни амбиции на глобалните, регио-налните, или локалните олигархични котерии, безцеремонно възползващи се от природните й ресурси и без да се съобразят с потребностите на бъдещите поколения. Неизбежно възникват и проблемите не само за бруталната или перфидната, пък и мер-кантилната окупация на определени естествени територии, отличаващи се и със своите приказно красиви, или полезни в ня-какъв друг контекст характеристики, колкото и за изкуствено създаваните, или развиваните, но също така и приватно експло-атираните жизнени пространства, в които вече достъпът на чуж-ди лица и на други общности е абсолютно нежелан, стриктно контролиран, или поне твърде силно е ограничен.

Ускореното уплътняване на жизнените пространства с из-вънредни и непривични за ресурсите им количества хора и с всевъзможен вещен и събитиен свят се оказва непредотвратима


295

в момента, или в близко бъдеще опасна тенденция. Подобна, исторически доскоро непозната, плътност на обитателите или гъстота на жизнените пространства обуславя и галванизира ве-рижни реакции от всевъзможни, многопосочни и разнородни процеси, усложняващи човешкия живот, а и отразяващи се вредно, опасно на обичайната му психична кондиция. Затова отношенията и реакциите на хората към такива промени в оби-таемата среда и атмосфера се оказват все по-трудни, непредви-дими за гражданството.

Историята и животът предлагат и други възможности за предизвикване и развитие на краудингови ефекти. По време на грипни епидемии здравните институции предупреждават хората да избягват публични и други места, където се събират много хора, потенциални вирусоносители или перспективно болни от вилнеещата грипна пандемия. Тези препоръки изискват спазва-нето и на обезопасителна дистанция от евентуално болните ин-дивиди в конкретната площ. Затова хората трябва да избягват гъсто уплътнени с човешка маса средища, големи опашки в раз-лични ведомства, магазини или превозни средства. В метрото, трамваите, тролейбусите, автобусите, маршрутките и други пре-возни средства в такива моменти често можем да видим хора, изпитващи видими притеснения или опасения от сгъстената ма-са, непрекъснато криещи се зад шалове, кърпи и други аксесоа-ри на облеклото си, въртящи се на напосоки, за да избягнат ве-роятни опасни ефекти от кашлянето, кихането и дишането на стоящи до тях и предполагаемо заразни пасажери. Това не са чисто панически реакции и хипохондрични рефлекси, макар че и такива случаи има, нито са само здравни казуси. Това реално са и сложни екологични проблеми, защото в такива ситуации има комплексни въздействия върху психиката и здравето от различ-ни причини и фактори. В подобни ситуации изникват еколого-опасни, доста вредни в здравословно отношение, пространства или дистанции между хората, лоша, а и зловредна обществена битова хигиена, често и крайно неприятни миризми и пр.

Лошото състояние на днешния ни публичния и ведомстве-ния транспорт, дезинтересирането и дезертирането на общин-ските служби, ангажирани с чистотата и контрола на средата,


296

недоброто възпитание и опасното поведение на техните пътни-ци и пр., са все реални и тежки днешни екологически проблеми и колизии, които застрашават психиката или здравето на граж-даните. При всички тях обаче, иначе безотносителното прост-ранство внезапно се превръща в опасно, тъй като става реален (или потенциален) развъдник на зарази и болести. Подобни опасни топоси обуславят и някои поведенчески реакции, често приличащи на изразяващи публично неосъзнато, или умишлено поведение с краудингови симптоми.

Разбира се, между хората има всякакви индивиди и типа-жи. Едни понасят с безразличие, по-лесно, но и по-бързо се адаптират към тези опасни топоси за разлика от други, които силно се впечатляват, почват да се тревожат, дразнят и недовол-стват от очертаващите се или наличните одиозни изменения в средата. Има и такива, за които особеностите на жизнената сре-да, на моментното пространство, в което са попаднали, се оказ-ват по-важни, далеч по-трудно душевно и поведенчески поно-сими спрямо другите, които не се плашат от такива казуси.

Дори да нямат елементарни екологически знания и привич-ки, хората често реагират по адекватен начин на подобни опас-ности заради усвоените навици за персонално и обществена хи-гиена, която в известен смисъл има повече или по-малко обвър-заност, зависимост с признаците, свойствата на околната среда.

Донякъде (в етимологически ракурс) сходни на краудинга са други два, но и твърде по-популярни от него термина – кла-устрофобията и агорафобията. Първият от тях означава край-но неприятни за субекта му усещания или дори ескалиращ до формите и размерите на панически ефекти страх у човека, кога-то той е поставен в много тесни или затворени, слабо осветени, или съвсем тъмни условия на пространствена локализация, кои-то – с течение на времето – могат радикално да го преобразят в душевен план, да го сринат психически напълно. Неговата симп-томатика нерядко може да е провокирана от и свързана с опре-делени сугестивни реакции на човека, понякога нямащи и обек-тивни основания. Затова в живота се срещат индивиди, които са способни дори само при мисълта, че ще трябва да влязат в тесни и тъмни помещения, да получат алармиращи симптоми на кла-


297

устрофобични реакции, внушения за бъдни тежки изживявания. Подобни типажи обикновено се срещат много по-често сред жи-телите на големите градове в сравнение с хората от по-слабо на-селени места в провинцията.

Неслучайно еволюцията на инструментите за мъчения или изтезания от – физическо и психическо естество – включва доста богато, пък и потресаващо разнообразие от начини и средства, при които чрез пространствено стресиране на човека трябва да се пречупи неговата воля, да се промени динамичния му стере-отип, да се преобрази тотално начина му на светоусещане – в прекия и преносния смисъл, или той да се подчини изцяло на волята на своя палач и да прави признания и всичко онова, кое-то последният желае да постигне от него, а и което „екологията” на човешката психика, човешкото тяло не може да понесе.7

В един по-свободен метафоричен контекст има възможност да се говори, пише не само за индивидуални притежания и из-живявания на клаустофобични състояния, а и за нещо надперсо-нално, което може да бъде условно и косвено, или само под-разбиращо се и тясно обвързано и с техните симптоматики. В то-зи ракурс Йохан Хьойзинга е завещал и брилянтни творби8, в ко-ито описва духовната атмосфера, социокултурни пейзажи, пуб-лични, а и частни реакции на хора, които по симптоматиката си доста много приличат на клаустрофобични изживявания.

В друго историческо време и общество, а пък и от съвърше-но различни подбуди и основания, Хана Аренд създава шедьо-въра си „Хората в тъмните времена”.9

Макар и в тези велики творби никъде да не се споменава терминът „клаустрофбия”, нито да иде реч за директни връзки или преки зависимости между време-пространствените специ-фики на конкретни общества, или ситуации, а и не за преки вли-яния на природно-климатичните, астрономическите, или други под. характеристики върху психичния тонус и жизнените светове

7 Виж подр.: Лейн, Б. 1997. Пытки и наказания. Смоленск, „Русич”. 8 Виж подр.: Хьозинга, Й. 2010. Тени завтрашного дня. Человек и культура. Затемненый мир. СПб., изд-во Ивана Лимбаха, а също: Осень Средневековья. М., „Наука”, 1988.

9 Виж подр.: Арендт, Х. 2003. Люди в темные времена. М., Школа политических исследований.


298

на съвременниците на тези исторически епохи, или типове об-щества, които по особен (невинаги и добре осъзнат) начин при-тесняват, дори травмират душевността и битийността на хората за дълги времеви отрязъци, а и в широки пространствени изме-рения, внимателните и проницателните читатели могат да от-крият и такива пасажи, където симптоматиката на клаустрофо-бичните преживявания е доста осезаема. Защото обществено-историческата депресивност и социокултурната меланхолия на някои от техните съвременници са прекрасно описани, а и раз-тълкувани, като превъзходно и увлекателно са разкрити притес-ненията или страховете им от вече бушуващите, или пък и от предстоящите катаклизми в жизнения им свят.

В такива (исторически или всекидневно-битови) ситуации хората могат да придобият, дори хронически да развият особе-ни синдроми на историческа, обществено-политическа, социо-културна и етнорелигиозна „клаустрофобия”, тъй като жизнени-те им светове и територии принудително са се превърнали в арени на инвазии или господства на непривични, далечни и чужди за тях ценности, норми, социални порядъци, властови неприемливи, или дори и непоносими режими. В такива перио-ди или казуси социокултурната, политическата, етнорелигиозна-та, обществено-политическата, икономическата и пр. „клаустро-фобия” на хората е възможно да се предизвиква от различни типове причини и жизнени обстоятелства, при това дори и от та-кива, които функционират при условия на съвършено нормална, или даже на чудесна климатична, пък и природна действител-ност, т.е. при пълната липса на чисто обективни предпоставки, условия, или фактори.

В художествената литература, в изкуството също може да се открият немалко великолепни творби, в които се описват и по своему обясняват времена, казуси, исторически или житейско-всекидневни обстоятелства, пък и човешки драми, в които ярко личат симптомите на потискащи дадени хора клаустрофобии, ко-ито сякаш са инспирирани и поддържани от духа на времето, от стечението и развоя на обстоятелствата, от неочакваните, или от нежеланите промени. И те изразяват тревогите, притесненията, страховете, фобиите, маниите или параноите на определени чо-


299

вешки същества от субективните им усещания, че им е задушно, тясно, страшно, неприятно или ужасно в такава среда или атмос-фера, каквато моментното (или дълготрайно) състояние на об-ществото им сервира. В повечето случаи такива одиозни картини и симптоми се проявяват във времена на тежки, динамични, про-тиворечиви и изпълнени с висок волтаж на историческо, общест-вено или екзистенциално напрежение за хората жизнени ситуа-ции. И неслучайно идеологическите, и политическите метафори-ки, родени и пласирани в публичното битие и пространство по време на драматични исторически преходи, са тясно свързани с масирано производство, дистрибуция и консумация на картини на нетърпимост и непоносимост към задушаващата, потискащата среда и атмосфера в социума, която трябва да бъде радикално изменена, ако хората искат да се освободят от своите краудинго-ви и клаустрофобски усещания. Подобна симптоматика или наст-ройка лесно може да се забележи и в протестните аспирации, ис-кания, очаквания, или упования на граждански групи, среди, кои-то се чувстват неудобно, тягостно, или застрашени при битуващия порядък. Неслучайно в такива казуси във визиите за желани про-мени и бъдни времена е ярко откроен социалният (или групови-ят) патос на граждански структури, движения, маси, очакващи разведряване и освежаване на жизнените им хоризонти. Тоест, историческият катарзис в подобни ситуации е доста тясно свързан с екологически благоприятни или дължими картини за нормално човешко съществуване, което е далечно, чуждо и изолиращо приливите на краудинги и клаустрофобии. Затова непрогледност-та, тъмнината и прекомерната уплътненост, или теснотата, прена-ситеността с хора и вещи в неуютни и опасни исторически време-на и пространства много често провокират и умножават доста причинители, а и афективни реакции, доста сходни с онези на симптомите на клаустрофобията и краудинга.

Разрушаването на дадена обществена система е свързано с производство и консумация на прекомерна запрашеност, с опас-ни, но и вредни отпадъчни продукти и ефекти, с психични, мен-тални и поведенчески тревоги или страхове. Затова и граждански-те структури, действащи в подобни обстановки, демонстрират амбивалентни прояви, отношения към околната влошена жизне-


300

на среда. Те, от една страна, негодуват от състоянието на послед-ната, от друга, живеят с копнежи, упования, илюзии и химери, че това може лесно и бързо да се промени, стига на власт да дойдат чисти хора, които да пречистят живота и средата. По една праста-ра историческа и житейска логика хората обикновено вярват или се надяват, че със смяната на актьорите във властовите институ-ции едва ли не автоматично ще се прочистят и обществените пространства, жизнените условия, порядки. А такива картини, из-живявания, колкото щеш в драматичния български преход!

В нашия злополучен преход към демокрация вече има не-малко примери на парламентарно и площадно политическо го-ворене, в които се ползват фрази или директни термини за сим-птоматиката на клаустрофобията. Тази одиозна селекция, експ-лоатация на подобни термини не е само отражение или плод на склонност към метафорични излияния, а и косвен, завоалиран, или иносказателен начин на публично споделяне на реално из-живени емоции, чувства и състояния, подобни с клаустрофобия-та. Историческото време, политическото битие и климатът на социалното пространство са се отразили в манталитетите, мани-ерите на градежа и на публичните езици.

Другият споменат термин – агорафобията – отразява вне-запно предизвикан или (още по-лошо) хронично появяващ се страх у човека от преминаване (застояване) в публични, обикно-вено големи, площадни и други пространства, където лицето има тревожно усещане, че е или може да бъде наблюдавано, следено без негово съгласие, да изпитва неконтролируем страх от попадане в места и сред маси, обуславящи дори и реален па-нически ужас от непредсказуеми действия на тълпата.

Тъй като физическото, географското пространство е предус-ловие или предпоставка за създаване на дадена жизнена среда, имаща свои особености, предпочитани, високо ценени от хора-та, социалната териториалност е не само чистото природно място, а неговата обитаемост от други човешки същества. За-щото често качеството, а не само количеството на населяващото я човешко малцинство/множество е онова, което предопределя или определя социалните котировки, символните цени на таки-ва парцели. Колкото по-приемливо и удобно за живот е дадено


301

естествено пространство, толкова и по-висок рейтинг на негово-то предпочитание и опазване то може да (или даже ще) прите-жава сред хората, които го възприемат и като съдбовно значим фактор за своя начин на живот.

Социалната психология отдавна е проучила и обяснила тери-ториалните дислокации, връзки и зависимости на хората в раз-лични, банални или екстремални обществено-исторически (или всекидневно житейски) ситуации, като е показала и разтълкувала секретите на пространствената ориентация и дез-, ре- или адап-тация в съответни – рядко, или гъсто застроени публични терито-рии. В зависимост от качеството и количеството на обитаващите ги човешки маси могат да и реално, практически, обикновено и силно, макар невинаги забележимо, се изменят праговете на чув-ствителност на хората към въпросните територии.

Проксемиката се занимава с психични възприятия и реакции на хората в дадено – удобно или неприятно за тях – пространство, за приемлива, или недопустима дистанция, гъстота, приблеженост на човеките тела и пр. Дали обаче не бива да се говори/пише и за хипотетичното присъствие и влияние на надперсонална проксеми-ка; за публична проксемика на човешки маси, които са притеснени или недоволни от несъобразено с техните мнения, желания нахлу-ване в жизнените им територии и светове, от одиозно скъсяване на дистанциите между обитателите на такова пространство, и то най-често заради причини извън тях самите?

Този проблем не е само от значимост за психологията или политиката, а и за екологията, тъй като редукцията на жизнените пространства обуславя и съответни ефекти, или сериозни про-мени в публичната и частната проксемика на техните субекти. А неговата валидност е съществена не само за случайни или за преднамерено организирани множества от хора, където прост-ранствените дистанции са обективно, или дори субективно ре-дуцирани, скъсени, или дори сведени и „до нула”.

Споменахме за прилошаването на някои хора по време на масови публични мероприятия, които може да са предизвикани от случайни или произволни причини и обстоятелства в уплът-нената териториалност, а пък и от съвсем преднамерени инспи-рирани, инструментално преследвани и методично използвани


302

скъсявания на пространствените дистанции между намиращите се там хора, за да се провокират и поддържат даден тип психич-ни ефекти и състояния, потребни някому.

Досега социалната психология, и то най-вече с тематичните сфери за проксемиката и задействаната от нея невербална и дискретна комуникация между по-падналите в такива казуси лица, обръща внимание преди всичко на персоналните изжи-вявания и реакции. По традиция тя прекалено малко и дори не-обосновано високомерно (не) обръща внимание към психични-те изживявания или поведенческите реакции на хората, поста-вени в гъсто населена, а и особено на силно алиенирана, поли-тически наелектризирана жизнена, или социална среда.

Едва с радикалните ефекти на урбанизацията, а и най-вече в последните десетилетия, и в тясна връзка с ескалацията на екологичните рискове и заплахи от бързо, безразборно, нера-зумно и дехуманизиращо уплътняващата се жизнена среда, все повече се проблематизират и изследват такива крайно нежела-телни, неблагоприятни въздействия над психиката, съзнанието, манталитета и маниерите на човешките поведения, ситуирани в неблагоприятно пресираната среда.

Закономерно и логично е уплътняването на жизнената сре-да с човешки, вещен и друг свят да предизвика, утвърди, смали едни и да увеличи други процеси и тенденции в изменящия се статут на площите. Неизбежни в такъв контекст са психични предразположения и крайни реакции на хора, принудително и неочаквано въдворени в такива гъсто уплътнени социални и ан-тичовешки „очовечени” пространства. Подобна одиозна за пси-хиката и поведенския статус на хората среда е често способна да задейства детонатори на феномени от сорта на клаустрофобия-та, агорафобията и най-вече на краудинга в дадени ситуации.

Една ментална трансгресия на всеки от тези три термина би показала, че само или най-вече краудингът може доста корект-но да се впише в деликатната екологична проблематика. Други-те два термина – клаустрофобията и агорафобията, – изискват и допълнителни условности, за да се „впишат” в екологичната дискурсивност. Въпреки това, при определена свобода или раз-крепостеност на мисленето, а също и при допускане на известна


303

гражданственост на тези два термина в екологичните дискурси, е възможно и те да бъдат сполучливо използвани.

Условно, но и метафорично се говори/пише за екологична клаустрофобия на съвременния урбанизиран човек, т.е. за не-гов страх, роден или поддържан от ескалиращо стесняване на жизнени му територии заради гъсто застрояване, лишаване от нужното му осветяване, предизвикано от близко и високо строи-телство, отнемащо светлината, въздуха на живущите в застра-шените парцели. Неслучайно и през годините на злополучния преход към демокрация неведнъж, или даже ескалиращо има случаи на граждански протести на отделни лица, семейства, а и по-големи граждански маси срещу безразборното и прекалено гъстото застрояване на жилищни, или в пък в близост на про-мишлени сгради. Както в международната, така и в родната ис-тория в туристическата практика имаше фрапиращи казуси, в които ламтежът за печалби води до безконтролно и безнаказа-но презастрояване в курортни или предназначени за развлече-ние площи. В Испания се наложи да се събарят цели туристичес-ки комплекси, в които бяха влагани напълно неразумно мили-арди евра. Предположения или искания за подобни интервен-ции от страна на държавните власти вече има и в България, къ-дето не само по крайбрежието на Черно море, но и в най-високо котираните ни планински курорти презастрояването е надмина-ло всички разумни граници. Затова нееднократно имаше и не-малко граждански протести на природозащитни организации, а и на структури на бивши или настоящи собственици на такива парцели. Може с право да се отстоява тезата, че подобни граж-дански съпротиви са едва ли не и преобладаващия щрих в порт-рета на екологичните ни структури, баталии.

Неудовлетвореността, а и неизбежният перспективен отлив на почиващи в подобни курортни комплекси вече са част от раз-виващата се и предопределена драма от тежки, опасни конвул-сии, а и корупционни практики в родния туризъм. Посетителите на такива курорти обикновено се тръгват – преждевременно или в рамките на заплатения срок – с резерви, или с твърди убеждения, че повече кракът им няма да стъпи в тези курортни дестинации. Туристите и почиващите могат и да преглътнат тра-


304

диционните измами в заплащането на реалните или мними „ек-стри” и услуги в хотелите, почивните станции и домовете за раз-личен вид туризъм, но са категорични в гнева си от отвратител-ните жизнени пространства, от шума, или миризмите, а и от пъл-чищата, вдигащи денонощна врява.

Оказали се невинни жертви на такива курортни измами и издевателства, хората търсят и намират съответни канали, начи-ни и средства за изразяване на гражданските си протести от ло-шите условия, одиозната жизнена среда или атмосфера.

Много хора идват в такива курорти и от населени места, които моментно, или дори хронически страдат от подобни теж-ки проблеми. Такива посетители искат поне временно да си от-дъхнат от неприятното всекидневие в своите постоянни адреси, да изживеят няколко дена, две-три седмици в пространства, да-ващи им въздух, светлина, простор и уют. Ако не получат очак-ваното от хотелиерите, са склонни и способни да известят, най-вече в социалните мрежи и медиите, публично своето недовол-ство и възмущение, да протестират срещу спекулациите, изма-мите, фалшивите и неизпълнените обещания на собствениците и персонала на такива некоректни заведения, представящи се за нещо от висша класа. В такива казуси, протести може да се забе-лежат наличия и действия на екологични клаустрофобии, защо-то интуитивно/осъзнато очакваната, желаната обитаема жизне-на територия се оказва непредизвестено, аморално, дехумани-зирано, макар често формално законово, лишена от предпола-гаемата/желаната (от временните й обитатели) гъстота на заст-роените сградни съоръжения. Такива застрашени или ощетени граждани основателно, по-рядко безпочвено могат да се опася-ват, че нови сгради ще влошат жизнената среда; че с тях ще рас-те плътността, близостта, засенчването, затъмняването на близ-ки постройки, което ще предизвика у тях негативни психични проблеми и терзания. Не случайно в разговорния език в такива наелектризирани ситуации на спорове и конфликти на застра-шени, или вече ощетени граждани, от една страна, и на инвести-тори, собственици и общинска администрация, от друга страна, господстват фрази от типа, че на хората все по-често им причер-нява, или че им се „стъмнява” и стъжнява; че се чувстват дис-


305

комфортно и силно притеснително в тези условия. В такива публични дискурси няма нищо изненадващо или

нереалистично. Езикът има огромни капацитети и неимоверни „таланти” да изрази (обикновено прекалено точно и вярно) ефектите на околната среда над психиката на човека.

По-сложна и по-трудна е ситуацията с опити за коректна инфилтрация на термина „агорафобия” във вкарваните в публи-чен „оборот” екологични дискурси в контекста на граждански недоволства, съпротиви против неправомерно, хипертрофирано застрояване на територии, особено на публични парцели, които до този момент са били с друг устройствен статут, примерно, градинки, зелени площи, макар и незасадени с дървета, храсти, цветя. В такива казуси въвеждането и експлоатирането на поня-тия-синоними за екологична агорафобия могат да се ползват само с допълнителни условности и обяснения, защото няма пря-ка връзка и зависимост между промяната в статута на тези пар-цели с изригването, ескалацията на неприятни субективни усе-щания на хората от влошената и опасна жизнена среда, от нали-чието на тълповидни човешки маси, влияещи в негативна сте-пен, форма, посока на моментно/трайно взривения душевен свят. В такива казуси подборите и употребите на подобна тер-минология са най-вече с метафоричен семантичен потенциал, а и с не прецизно отразяване на реалността. Един бърз, целенасо-чен скрининг на използваните от хората в ежедневието им тер-мини и фрази със сигурност би установил много по-рядко, а и по-трудно, на всичко отгоре и със съответни семантични астиг-матизми и девиации контекстуално прибягване до въпросните термини, за сметка на техни видове метафори.

Причините, подбудите, мотивите по-рядко да се употребя-ват въпросните термини могат, естествено, да са най-различни, но две от тях са с особено голямо значение.

Първо, агорафобията (интуитивно) насочва вниманието към публични и моментно гъсто населени площи, където непознати лица/групи могат да влияят реално/хипотетично негативно на минувачи, притежаващи агорафобични комплекси, хронични страхове от такива ситуации. А трафаретната жизнена среда, за която в този случай става дума, обикновено е достатъчно позна-


306

та, така както донякъде се познават и нейните обитатели, тъй ка-то от по-дълго, или по-малко време те живеят (донякъде може да се каже и съвместно) в нейните предели.

Второ, агорафобичният страх на някои хора от непредви-дено и несъгласувано с тях наблюдение, контрол и оценка на жизнените им прояви не винаги е обоснован и присъщ на вза-имно и отдавна живеещи в дадено пространство лица или общности. Обратно, в по-стари квартали хората, живеещи от го-дини, добре се познават и дори кварталите да са по-гъсто за-строени, това не влияе отрицателно, а дори позитивно, благо-творно, защото нерядко се свързва от техните обитатели с местния социален контрол, най-вече над децата или под-растващите, а нерядко над възрастните, или с уталожената в тях добра атмосфера. Затова внезапното и прекалено гъсто застроя-ване на такива стари квартали с нови сгради, уплътняването им, чрез вавилонско пришествие на големи маси от непознати при-шълци, води и до неизбежна, постепенна, или взривна ерозия на продължително действалия и ефективен социален контрол в подобни квартали. То предизвиква отслабване или разпадане на тъканите, връзките и зависимостите между гражданите, обита-ващи тези топоси, което не остава и без последици.

Принудителната и неблагоприятната, най-вече несъобразе-ната с предстоящи социални и други ефекти, негативни после-дици, архитектурна промяна е в състояние мащабно, сериозно, трайно или завинаги коренно да измени не само териториалния пейзаж, но и социално-психичния релеф, ландшафта на човеш-ките връзки, отношения и зависимости, дизайна на дадената те-ритория откъм нейните желани и позитивни, или нежелани и отрицателни ефекти и форми на развитие. Така външният архи-тектурен рейтинг на застроеното по този начин място може да се окаже в сериозно и трудно преодолимо противоречие, в неже-лан дисонанс и доста тежки колизии със социално-психичното пространство на обитаващите го и непознаващи се хора. Негови-те сегашни – нови и стари – обитатели могат (с право или осно-вание) да прибягнат до изрази от типа, че с промените на архи-тектурния статут на отнетите парцели, увредените жизнени те-ритории и квартали, са се родили и умножили съвсем непозна-


307

ти, непреживявани преди това агорафобични комплекси и теж-ки състояния. В подобни казуси метафориката вече има и всички основания за гражданственост в ежедневната реч на силно при-теснените или недоволстващите срещу местните власти хора.

Независимо от обстоятелството за кой от въпросните три важни термина – краудинг, клаустрофобия и агорафобия, – мо-же да става дума в публичната и частната сфера, дискурсите, посветени на екологическите проблеми и перспективи, форми-рат внушения и положения, които обикновено трябва да са ясни на днешните хора. А политиците, особено тези сред тях, които са склонни и способни да прибягват до демагогски, популистки вербални арсенали и репертоари, все повече си позволяват да използват екологичната тематика по опасен и вреден начин, разчитайки на арогантни/перфидни, а заедно с това и цинични инструментариуми, чрез които да спечелят в момента внимани-ето, от там вече и одобрението на публиката.

Самозваната и домораслата преходна политическа класа в България успя за почти три десетилетия да преобрази радикално историческата и всекидневната панорама за хората, останали в страната, а и борещи се за оцеляване. Въпреки гръмогласните си уверения или обещания, че за кратко време „новите демократи” ще изградят държава и общество, в които хората ще бъдат и доста материално и духовно удовлетворени, ще повдигнат бързо и си-гурно жизнения стандарт и социалния си статус, дори ще на-правят истински щастливи народа, реалностите, условията и нра-вите, които настъпиха с драматичния исторически прелом, отво-риха твърде широко порти пред коренно други процеси. Тези ра-дикални преобразувания, а и одиозни трансформации, вместо да ограничат или напълно да премахнат възможностите и факторите – точно обратното, – рязко отвориха магистрални пътища пред всевъзможни краудингови ефекти. Хаотично или целенасочено, дискретно направляваната, пъстра, но и непредвидима в посоки-те, ритъма и ефектите на движенията си „тълпа” от всевъзможни, най-вече от негативно отразяващи се на психиката и живота на хората, исторически и всекидневни събития провокира в тяхната душевност и битийност сериозни смущения, притеснения, стре-сове и страхове, а в някои по-лабилни в психическо отношение


308

субекти дори паники, фобии и мании, които се възприемаха от пострадалите от тях хора като подобни на или същински краудин-гови ефекти. Публичният и частният живот на хората се уплътни с факти, събития, процеси и тенденции, които те (въображаемо или реално) практически усещаха като краудингово задушаване, гу-бене на свяст, моментно, или дълготрайно объркване, неконтро-лируемо засилващ се екзистенциален, пък и исторически свето-въртеж, временна, или дълготрайна, хронична неспособност за движение в онази посока, която би гарантирала излизане, или поне някакво спасение от това зловредно положение.

През тези десетилетия жизнената среда на огромна част от народа стана много по-бедна на позитивни (в материален и ду-ховен порядък) черти; все по-силно психично депресираща и от-блъскваща; все по-динамично насищана и уплътнявана, заедно с това, все по-плодовита на негативизъм, скептицизъм, цинизъм и нихилизъм в публичния и частния живот на съвременниците. В тази историческа и всекидневна обстановка, чийто одиозни чер-ти и свойства непрестанно атакуват, но и тежко поразяват съзна-нието и психиката на хората, ограничават или объркват посоките и параметрите на движенията им в различни жизнени сфери, започват все по-силно да ги плашат с ефекти, причинени от или предизвикващи опасни контакти, общувания и взаимодействия с други лица и общности, няма как призраците на и реалиите на краудингови симптоми да не ескалират. А тези, крайно неприят-ни, опасни и вредни за хората, процеси или тенденции се отра-зяват лошо на различните видове екологични връзки и корела-ции между зависими от, или вече пострадали от тях човешки същества. Многоцветната палитра на различни типове екологии се оказва подложена на неочаквани предизвикателства и тежки изпитания, сгъстяване на мрачните нюанси и ярко открояваща се доминация на песимистичните краски, обусловени от въоб-ражаеми или предполагаеми, а и от реални, обективно и субек-тивно възприемани тенденции.

Привидното нарастване на държавни, партийно-полити-чески, граждански и медийни ангажименти, свързани с приема-нето и отстояването на разнородни екологически обещания, ви-зии, проекти и събития, не представя достоверно увеличението


309

на ролята на екологическите начала. Дори е налице обратна тенденция и практика: колкото повече се говори/пише за еколо-гия, толкова повече реални проблеми и недостатъци могат да се констатират в практиката. Екокаузите у нас, в годините на злопо-лучния преход, са догонващи или симулативни, а не изпревар-ващи и реално ефективни, действително пречистващи и въз-раждащи жизнената среда, а и социалната атмосфера на бъл-гарските граждани. Те не могат да получат огромен публичен ав-торитет, нито висок социален рейтинг, а най-често се оказват за-воалирана дейност на заинтересовани групи, чиито изяви ряд-ко може да провокират и катализират мощни граждански моби-лизации, ефективни практически действия, заставящи властите да отстъпят. Огромна заслуга или вина за това одиозно състоя-ние имат идейните ориентации и публичният профил, имидж на най-авторитетните и активните екосдружения, повече от кои-то са инспирирани и действащи съгласно менторствата и дикта-та, на, а и са законово, дискретно или незаконно субсидирани от външни центрове. Най-опасното или най-лошото е, че все по-често гражданството се среща, дори сблъсква с екологични ор-ганизации, които, вместо с истинска и активна природозащитна дейност, непрекъснато и целенасочено се използват за полити-чески цели, за провокации и саботажи на конкретни държавни или местни управления.10 И съвсем неизбежно, с течение на времето отношенията и реакциите на огромна част от общест-веността към всевъзможните клонинги на соросоидите и др. под. охладняха и се превърнаха в негативни или безразлични. Гражданството все по-ясно провиждаше в гмежта и хаотичност-та на събитията подозрителни връзки и зависимости, силуети на меркантилност, конюнктурна злоупотреба с контекста и ситуа-

10 „Зеленият” Филип Димитров беше свален от поста си на министър-председател не от най-върлите си партийно-политически антагонисти, а от „своите”, от кръгове и среди в СДС, които ис-каха друг тип управление, което да ги облагодетелства. За дискредитацията и свалянето от властта и на премиера Пламен Орешарски също огромна роля и публична заслуга имат редица „зелени” организации, които бяха сред главните инициатори и постоянни участници в граждан-ските протести. „Вечното” присъствие на малки, но прекалено кресливи и агресивни групички от представители на такива организации предизвикваше непрекъснато инструментално покачване на социалното и особено на политическото напрежение в по-сложните моменти.


310

цията. Подобни връзки и зависимости обуславяха или укрепваха основателни съмнения, или безпочвени подозрения на общест-веността в безкористността и истинската логика на дейността на „авторитетните екоструктури”. Увеличаваха се случаите на ед-новременно провеждащи се граждански протести и публични ексцесии, демонстриращи твърдо „за” или „против” акциите на такива екоструктури, а не спрямо Екологията. Така природоза-щитниците моментно придобиваха и дефилираха пред общест-веността с различни идейни физиономии и платформи, което силно объркваше, досаждаше на, отегчаваше и настървяваше все по-голяма част от гражданството да бъде негативно настро-ена към „зелените”. След като най-емблематичните, но и актив-ни екологични НПО-та са либерално-консервативни по идеоло-гически профил или близки до десни, или десно-центристки партии, да се смята, че те ще отстояват и реално защитават со-циални каузи, приоритетно опазващи обществения интерес и общото благо, екологичното, солидарното и справедливото, бе-ше нереалистично. Щом тези НПО-та изповядват „свещенността и неприкосновеността на частната собственост”, каква или чия собственост те пазят, когато пледират за конкретни проекти и управленчески действия, свързани с темата за собствеността върху определени природни ресурси. Неслучайно и в обществе-ността все повече се разпространяват или утвърждават мнения, настроения и нагласи, че тези еко-структури обслужват чужди интереси и задгранични сценарии, опасно вредящи на нашата държава. Публичните и медийните изказвания на чужди еколо-зи и политически особи в подкрепа на действия и каузи на наши „зелени” структури или операции още повече нагнетяваха соци-алното напрежение и подсилваха съмненията в нещо задкулис-но. Увеличаващите броя на участниците си и честотата си проти-востоящи си граждански митинги или протестни демонстрации разкриваха наличието и ескалацията на такива подозрения. И все по-заинатено управляващите десни партии/коалиции не ис-каха да отговорят на гражданските питания и протести, публич-но да назоват истинските имена на скритите в офшорки новобо-гаташи и инвеститори в грандиозни или печеливши проекти, ко-ито са със съмнителна полза за държавата, в т.ч. и с очевадни


311

вреди за екологията, водещи до унищожения на природата. Протестите и сблъсъците между местни собственици, заст-

рашени или ощетени от действията на различни, шумни и агре-сивни екоорганизации, не намаляват, а растат и стават част от ежедневието. Мненията „за” и „против” съмнителните дейности на такива природозащитни сдружения стават все по-раздале-чени, а и все по-непримирими помежду си. Уплътняването на жизнената среда и силно политизираната социална атмосфера с тези мнения и убеждения кристализира в ескалация на краудин-гови ефекти, причинени и от познати екоорганизации. Меркан-тилизмът на екокаузите, корумпирането на екоорганизациите и инструментализма в селекцията и практическите, публично ви-димите дейности на немалко екопроекти и природозащитни ек-сперти дават сериозни причини, основателни съображения об-ществеността да вярва в и критикува наличието и имитативните действия на „зелената мафия”, която, вместо желаната и очак-ваната от гражданството екореволюция11, на практика върши „зелени контрареволюции”, обслужващи някои политически и други задкулисия. Такива съмнения имаха реални основания: колкото по-агресивни и натрапчиви ставаха през годините на прехода такива екоструктури, толкова повече екологичните проблеми се объркваха и не се разрешаваха, не намаляваха, а дори главоломно се увеличаваха. Тази компресия на публичния или частния живот на хората с природозащитна тематика, с оди-озно изглеждащи екопротести или акции, имащи повече външ-ни отколкото вътрешни поддръжници, раждаше в хората усе-щания, че растат симптомите на краудингови ефекти, дори и да не бяха в състояние точно да ги диагностицират.

Безусловната, пък и безгранична сакрализация на частната собственост обуславяше вредни, опасни и пагубни тенденции в живота на държавата, гражданското общество, на целия народ. Гръмко и патетично издиганите в зората на прехода апели и обещания, че Природата принадлежи на Народа, че трябва да

11 За произхода, естеството, телеологиите, типологиите, функционалността и футурологията на този значим и интересен феномен виж подр.: Фюкс, Р. 2016. Зелëная революция. М., „Альпина нон-фикшн”.


312

бъде оставена и завещана на бъдещите поколения в чист вид и полезна форма и пр., прекалено бързо, а и безславно изтляха и вече са само бледни спомени. Заради частните интереси – не-рядко публично движещи се под чужди имена и облечени фал-шиво с непровокативни, а дори с публично приемливи одежди, – все повече жизнени пространства се превръщаха и, за жалост, продължават да се превръщат в (реални или потенциални) „раз-въдници” на всевъзможни краудингови ефекти, имащи много тежки последици в персонален и групов мащаб.

Политическият цинизъм, безалтернативно господстващ в целенасочено и брутално, или в перфидно натрапените условия и нрави на публичния и частния живот на съвременниците, ед-новременно опустошава огромни и важни за хората жизнени пространства, заедно с това им имплантира различни генерато-ри или катализатори за тежки краудингови ефекти. Овълчените, ненаситните за власт, печалби, лукс и удобства нови елити не се спират пред нищо и никого, не се впечатляват от гражданските възмущения и протести, не се притесняват от държавата или публичните нагласи, защото имат власт и инструментариуми да налагат своята воля. Това се отразява лошо на социо- и на биос-ферата, ставащи все по-уязвими, незащитени, похищавани, ог-рабвани и унищожавани от тези елити. Безобразният, безсрам-ният, пладнешкият, безнаказаният грабеж на природни богатст-ва продължава вече три десетилетия на мъчителен преход. Пренаселеното жизнено пространство, лишено от редица (пот-ребни за нормален живот) качества, свойства и признаци, се оказва все по-опасно, а даже и вредно за хората. Претоварената с всякакви постройки, с все по-драстично и безпардонно ампу-тирани „бели дробове” (т.е. зелени площи), с никнещи (като гъ-би след дъжд) навред луксозни или одиозни заведения, закон-ни и незаконни фабрики, с времено, или трайно поместени в су-терени, мазета и по тавани служебни офиси и търговски обекти, с недопустимо инсталирани в разбити, или в преправени пар-терни апартаменти, или гаражи магазинчета, фризьорски салони и пр., жизнена среда се оказва обективно, пък и субективно „за-редена” с краудингови ефекти.

Политиците и управниците нехаят за умножаващите и утеж-


313

няващите се проблеми в битовата сфера на съвременните бълга-ри, за влошаването на екологичните реалности, на екологичната култура. Въпреки ескалацията и утежняването на рисковете и вредите от екологични произшествия, съзнанията и поведенията на гражданите не се менят в нужните темпове и полезните посо-ки, свързани със защита на природните ресурси. Политическите, икономическите и другите елити, разпореждащи се (в конюнкту-рата) не дават и нужните примери, нито спомагат за спазване на законността в сферата на екологичната политика. Тяхното безраз-личие и пасивност към ескалацията на увреждащата се жизнена среда и атмосфера в населените места не са плод само на незна-ние и управленческа некомпетентност, а най-вече на дискретно, меркантилно или перверзно нежелание да се оправят нещата в полза на обществения интерес, защото сегашното, или бъдещето им влошеното им състояние води до моментно/трайно отвлича-не на вниманието на гражданите от важни проблеми и ги насочва преди всичко към всекидневното оцеляване, стимулирайки без-пощадни баталии за задоволяване на първични нужди. В безми-лостната и безкомпромисната ежедневна борба за оцеляване най-застрашена и най-гарантирано губеща е обаче Природата. Желанията и опитите на човека да се спаси и да не пропадне още повече, да открие ефективни механизми и верни пътища за жиз-неното си оцеляване, дори с цената на срив, унищожение на не-говата духовност и културно битие, се оказват удобни и полезни за властниците, защото пренасищат и динамизират социалната среда/атмосфера с всевъзможни предпоставки, условия, фактори и механизми за деструктивни антропогенни изяви или въздейст-вия. Те „вдигат бариерите” и „дават гражданство” в огромни ма-щаби на корупцията, несъобразяването с порядъка и бруталното престъпване на законността в социума, на отчуждението и бру-талността, на цинизма, но и на коварството в нравите. А всички тези процеси уплътняват мащабно жизнената среда с негативни и тъмни енергии, потискащи и даже напълно убиващи доброто, красивото и истинското в хората.

Презастрояването води до увеличение на местното населе-ние, растящи графици и трафици на обитаващите и временно посещаващи тези места маси. Това са опасни тенденции, обус-


314

лавящи динамични ескалации на опасности и от краудингови ефекти. Влошаването състоянието на транспорта е и благоприя-тен фактор за подобни тенденции не само с изхвърлянето на вредни емисии от лошокачествените горива и с възможностите чрез него да се разнасят болести, но и спрямо увеличаване на недоволството, негативизма, критицизма и нихилизма на граж-даните към властовите институции, държавата. Необоснованите и драстични увеличения на цените на транспортните услуги, без да са съпроводени от повишаване на качеството им, предизвик-ват и поддържат негативни социални нагласи към управляващи-те. Нежеланието, неспособността на местните власти да ограни-чат или премахнат хроничното образуване на „тапи” по важни кръстовища наелектризират отрицателни социални енергии към властите. Те водят до неразумно и прекомерно експлоатиране на лични автомобили, движещи се с един-двама пътника, но из-пускащи вредни газове, а и задръстващи трафика по улиците, булевардите, хронично създаващи блокажи в пикови часове, които се възприемат с възмущение или остър гняв от засегнати-те шофьори и пътници. А мобилността12 и скоростта13 са карди-нално значими величини или съществени фактори за публич-ния/частния живот на съвременните хора. Тяхното ограничение, деформиране или спиране водят до тежки ефекти. Лошата архи-тектурна и пътна инфраструктура в много населени места у нас е причина за предизвикване не само на тежки (пътнотранспортни) произшествия, често завършващи с осакатявания, дълги, скъпос-труващи лечения и възстановявания на пострадалите, а и с пот-ресаващи смъртни случаи, тежки поражения върху околната природна и социална среда. Безразсъдството, арогантността, бруталността и цинизмът все повече вилнеят и господстват по пътищата, раждат ескалиращи притеснения и опасения, че всяко пътуване може да свърши с непредвидени злощастия. Тази оди-озна картина и подобна негативна атмосфера непрекъснато формират или утвърждават в шофьорите/пътниците страхове от

12 Виж подр.: Урри, Д. 2012. Мобильности. М., ИКГ „Праксис”, 2012 и Социология за пределами общества. М., ВШЭ.

13 Виж подр.: Вирилио, П. 1992. Скорост и политика. С. „Критика и хуманизъм”, С.


315

неочаквани срещи и развръзки с допотопни, примитивни, амо-рални и безскрупулни същества, които не зачитат никакви зако-ни и общовалидни норми, или се смятат за недосегаеми. Тези реалности и нрави естествено предизвикват или поддържат дос-та високи равнища на смущения, притеснения, опасения и стра-хове от краудингови ефекти.

Непрестанното увеличение на опасностите от силно, хро-нично замърсяване на жизнената среда, водите и атмосферата в населените места покачва възможностите все повече хора да страдат от различни (болестни) симптоми, увеличаващи се алер-гии, пандемично разпространяващи се екземи и други леки или тежки поражения върху човешкия организъм. Въпреки че е при-видно все повече ежедневно информиран и „предпазван”, съв-ременният човек като че добива особен и опърничав „имунитет” на необосновано безразличие, пренебрежение, подценяване и омаловажаване на рисковете за непредвидими и опасни после-дици, които увредената жизнена среда може да му стовари все-ки момент.

Тежко влошената жизнена среда принуждава хората все по-често, а и все по-внимателно да следят информациите за екологичните опасности. Отмина времето, когато гражданите не обръщаха никакво внимание на задръстването или уплътнява-нето на атмосферния фон с всевъзможни опасни излъчвания на йонизиращи, радиационни, електро-магнитни и други „емисии”, еуфорично радвайки на и забавлявайки се с новите продукти на високите технологии – време, когато хората не реагираха и на своеволията на телекомуникационните оператори, поставящи без предварително съобразяване с техните желания или позво-ления в жилищните им сгради технически съоръжения с опасни лъчения. Вече от години кварталната или жилищната обществе-ност алармира медиите, пък и общинските служби, макар и за-сега без особено големи ефекти, за незаконно и произволно ин-сталиране на различни съоръжения, имащи опасни въздействия.

Гражданските недоволства и протести срещу равнодушие-то, пасивността на общинските власти към естествените или из-куствените замърсители на въздуха нарастват (в експоненциа-лен порядък). Преките функционални задължения на местната


316

власт – регулярно да информира населението, следи и взима мерки за намаляване или премахване на техните източници, да ограничава и унищожава опасните влияния и изменения в окол-ната среда, пък и в атмосферата, да предприема съответни спешни промени в графика и трафика на транспорта по време на продължително стелещ се смог и моментно/хронично пресища-не на въздуха с фини прахови частици и други опасни за здраве-то химични примеси, – все по-често се оказват принудително (или доброзорно) поети от добросъвестни, активни граждани, непрестанно информиращи медиите, спешно алармиращи кварталната, или градската общественост за подобни казуси, ко-ито са изключително опасни и вредни за населението, а и за це-лия обществен живот. Такава гражданска природозащитна и ху-манна активност преди беше непозната, а сега, в опасно изме-нените жизнени условия, като че ли става вече ежедневие.

Почти никой от „простосмъртните” хора, от редовите, обикновените граждани не обръщаше доскоро особено внима-ние на все по-застрашително и опасно нарастващия вибрацио-нен, електромагнитен и радиационен фон, който незабележи-мо, но сигурно и изключително тежко уврежда човешките орга-низми. Днес все по-често имаме случаи на публично, масово недоволство, съпротива и протест на хората в подобни застра-шени квартали, райони, селища и градове, което е симптом за промяна в екологичните нагласи към замърсената (ни) среда.

Флагрантно продължава безразличието и бездействието на държавни и местни власти да не се ангажират с търсене на ал-тернативни източници и механизми за решаване на злободнев-ни проблеми, като оползотворяване на нови източници на под-земни, надземни и, най-вече, на минерални води. Нещо повече, продължава замърсяването или унищожаването на такива из-вори. Ефектите от безумната реституция в реални граници и от криминалната приватизация, при които се сменя режимът на собственост или изцяло се премахват съществуващи в непосред-ствена близост до, или върху тези парцели – някога много посе-щавани и полезни, – лечебни терапевтичнооздравителни ве-домства, каквито бяха фрапиращите случаи с умишленото зане-маряване или тоталния погром над доста популярни минерални


317

бани и ефективни лечебни институции в София, са добре извес-тни и въпреки шумните скандали, изобщо не коригирани. Влас-тите не се съобразяват с препоръките и експертизите на специа-листи, които нееднократно им доказват, че много от тежките проблеми в столицата могат да се облекчат, а някои дори изця-ло решат с правилната употреба на тези русурси. Те не обръщат внимание и на опасностите, които промените на литогенната обстановка може да предизвикат. В такива казуси за тях е по-важно кому, защо и срещу какво ще дадат някакви концесии и социални поръчки, и как той ще се отблагодари на държавни-те/местните бюрократи за подобни оферти и „услуги”. Общест-веността от време навреме се взривява, след като разбере за и почне масово да коментира тъмни афери и крупни далавери на държавни и общински бюрократи, които, под формата на спеш-но наложителни ремонти и подобрения на инфраструктурата, се възползват от конюнктурата и тихомълком, незабелязано и без-наказано трупат огромни печалби и тлъсти сметки от продадени дискретно компоненти за тези антиобществени дейности.14 Така е с приоритетното отношение към строителство, ремонтни дей-ности по пътната инфраструктура, което е обвързано с бизнеса на законни и незаконни кариери за инертни материали, чиято дейност силно влошава жизнената среда на редица поселения, замърсява атмосферата, а и уплътнява живота с вибрационни смущения, ефекти. В провинцията отдавна има доста територии и то в близост до населени места, които изглеждат като лунни пейзажи – толкова е унищожена Природата в тях!

Цинизмът при заграбването или преразпределението на държавна, общинска и дори на частна собственост не познава никакви ограничения и препятствия, като вредите от такива афери/далавери обикновено са тежки за природата. В този сми-съл арогантното, меркантилно или корупционно отношение на доста местни, или държавни администратори към определени –

14 Софиянци все още продължават да се гневят и да мърморят за ешелоните от вагони, изнесли прословутитее столични – гранитни и жълти – павета, спешно и (уж) съвременно заменени с нес-табилни асфалтови настилки, които са изначално лошо направени и с течение на времето създа-ват екологични проблеми.


318

фаворизирани от тях, – дейности може да задейства сложни, понякога и незабележими верижни реакции на създаване, раз-ширение, усложняване, а и мултипликация на екологични проб-леми, които заради опосредстваността в движението на инфор-мацията могат да не се знаят своевременно от обществеността, за да може тя ефективно и да реагира. А подобни зловредни и екологически опасни практики се множат през годините.

В по-големите градове от много години все повече домини-ра усещането на гражданството за силно занемарено поддържа-не и нередовно почистване на преминаващите през територията им реки или водни отходни канали – да не говорим за по-малките градове, а и за селата, където все по-често стават много тежки произшествия, свързани с внезапни природни бедствия, с регу-лярни наводнения при лошо време и недобросъвестно поддър-жане, или умишлено повреждане на мелиоративни, иригационни системи, на безконтролно преливане или на опасни пропуквания на стени на местни язовири, хидросъоръжения или езера.15

Четирите главни признака, които Ян Гейл, дефинира като съдбоносни за градовете – живо, безопасно, устойчиво, здраво пространство, което да е снабдено с нужните атрибути, за да е удобно и полезно за обитателите им16, в днешните, презастрое-ни, злонамерено и зловредно лишени от зеленина градове об-ричат на доста тежка участ населяващите ги хора. В такива пло-щи се създават, растат всякакви пречки и условия за системно нарушаване на универсалния човешки мащаб.

В днешните български градове е видна тенденцията към експоненциално занемаряване и унищожение на нормалната жизнена – природна и социална – среда. Затова те все по-бързо и по-разнопосочно се превръщат в неустойчиви, хронично бо-ледуващи, отслабени по имунитет, конвулсивни или агонизира-щи жизнени пространства, ставащи все по-противни, еднакви, нежелани, досадни, дразнещи и омразни на старите/новите си

15 В годините на прехода се дадоха много жертви при такива природни бедствия, които бяха под-помогнати и от безразличието, инертността, корупцията, безотговорността или от липсата на съ-вест на властите.

16 Виж подр.: Гейл, Я. 2012. Города для людей. М., „Альпина Паблишер”, с. 63-116.


319

жители. В тези населени места вече не човешкият мащаб, а не-истовата страст към печалби, облаги и безконтролна власт се превръща в доминиращ фактор, контролиращ огромната част от събитийните вериги и тенденции, случващи се в средата им. Там не човекът е мярка на всичко съществуващо. Той все повече и видимо става невинна и беззащитна жертва на битуващото, ста-ващото и доминиращото в държавата/общината – че екологията на жизнената среда е функция от силно замърсената (или от липсваща) екология в човешките отношения от властови трафа-рети, афери. Шумно, натрапчиво рекламираното от властниците устойчиво развитие на жизнената среда все повече обаче се превръща в тревожно, заплашително и систематично неустой-чиво, което и принудително вкарва местното население във все повече непредвидимости или сякаш безпрепятствено увелича-ващи се рискове. В тази нездравословна, неприятна, вредна жизнена среда и атмосфера единствено устойчива е само не-устойчивостта, и то във всичките жизнени сфери.

Независимо от приетите регламенти за не/допустимост на съответни застроявания, практиката гъмжи от ескалиращи ко-рупционни скандали и подозрения, че лица/групи от местна-та/държавната администрация позволяват инвестиране, градеж на съоръжения, влизащи в остри конфликти с човешкия мащаб.

Чужди и родни инвеститори, или строители, успяващи по всякакви начини и с всички средства да спечелят благоволение-то и позволението на администрацията, разгръщат дейности ка-то изграждат сградни, и други съоръжения, които обикновено доста опасно, нерядко и дълготрайно влошават средата. Затова и все по-чести, и все по-масови стават гражданските, но и еколо-гичните протести, свързани с подобни брутални или добре заво-алирани нарушения, и дори с моментно непознати, и неразкри-ти от обществеността престъпления от местни и държавни бю-рократи, които меркантилно позволяват опасни строителства. И никак не са случайни, а естествени, закономерни и логични из-писаните по транспарантите и лозунгите на протестиращите граждани призиви, отразяващи недоволства от ограничението, потъпкването и отнемането на човешките им права и свободи; от нарушаването на човешките мащаби на съвместно и взаимно


320

полезно съществуване в градските територии. Все по-често сре-щаме, виждаме, слушаме, четем и коментираме протестни ис-кания, че „горите/зелените площи са за хората, а не за печалба-рите”; че е крайно време, а и спешна потребността администра-цията да мисли за „добросъвестните граждани, не за мафиоти-зирания бизнес”. Корумпирането на висши управленци и ком-прометирането на държавни институции, ежедневно бълващи всевъзможни разпоредби или уредби, са противоположни по дух и ефект на желания (от гражданите) човешки мащаб.

В такива меркантилно-печалбарски, неразумно претъпкани жизнени пространства възторжено-виталният исторически оп-тимизъм на Э. Глейзер, че въпреки песимистичните прогнози и перспективи, съвременните градове стават все по-екологични и богати – в икономически и културен порядък – места за живот17 естествено би следвало отчасти да „снижи октавите” и да „свие бляскавите си знамена”, а и доста силно да приглуши, премахне своите патетични дитирамби. Защото влошените условия, реал-ности и нрави опровергават солидно добрите надежди.

Поне злополучният български преход към демокрация и пазарна икономика по никой начин не потвърждава такова ста-новище и подобен оптимизъм. Почти всичките ни градове, в т.ч. столицата, а и най-големите областни центрове, исторически и всекидневно илюстрират непрекъснато растящи, но и болезнено осезаеми жизнени пространства на социални неравенства и несправедливости по отношение на отделни техни райони, квартали и разни категории граждани.

Чарлз Лендри показва защо е потребно и как е възможно изграждането и развитието на нови типове – креативни – гра-дове, в които на хората им се иска да живеят, да се трудят, да прекарват с удоволствие свободното си време.18 Той подчерта-ва, че превръщането на обикновените градове в креативни цен-трове е теоретически и практически невъзможно без реалното им очовечаване, без променяне на техния хуманистичен потен-циал, ландшафт и климат както за постоянните им, така за вре- 17 Виж подр.: Глейзер, Э. 2015. Триумф города. М., изд-во Института Гайдара. 18 Виж подр.: Лэндри, Ч. 2006. Креативный город. М., Изд. дом „Классика – ХХІ”.


321

менно и моментно посещаващите ги хора, което оставя хубави спомени в тях. А един от най-важните атрибути в пейзажа и ат-мосферата на тези градове е непрекъснатото възпроизводство (в жителите) на усещане и чувство за разкриващи се нови хори-зонти за тяхната всекидневна и историческа изява. Тези нови хоризонти следва да са присъщи и емблематични не само за от-делни райони, квартали на подобни магнетични и динамични градове, а за огромна част от тяхната територия; за усещането, че целият градски организъм съществува и демонстрира посто-янно излъчване на такива шансове. Градът като цяло, а не са-мо някои негови „етикетни”, луксозни или престижни квартали, или райони, привлича, задържа човешките потоци от други кра-ища.19 Но темата за умните градове има и своите сериозни кри-тици, пък и доста солидно аргументирани отрицатели.

В исторически познат и отегчително банален ракурс транс-ферът на хора от по-малки към по-големи или столични градове винаги е бил по-присъщ сякаш най-вече на младите, търсещи повече разнообразие, динамика, привлекателност и удобство за жизнените им претенции и очаквания, нови шансове за промяна и успех в екзистенцията си, други социални връзки, културни развлечения.

Тази стара тенденция обяснява и доста щрихи от портрета на вечното движение на млади хора към градовете, особено към процъфтяващите, криещи и сервиращи атрактивни възмож-ности за радикална промяна в, растеж на социалния статус.

В населените места, от които се „източва” човешки потен-циал, макар и да не са многолюдни, в преломни обществено-исторически, кризисни времена и в неустойчиви, одиозни реал-ности и нрави се създават особен тип пейзажи или климатични обстановки, принуждаващи хората да мислят, че нещо в уст-ройството, темпа, формата и функционалността на живота в тях ги ограничава, отегчава и гнети, заради което съзнателно, или

19 У нас господстват обратни властови манталитети, маниери и трафарети. Местните градоначал-ници се привикнали да ремонтират, реновират и украсяват само някои витринни топоси, а ос-таналата жизнена среда остава неизменна, изоставена, занемарена и необгрижвана от много години или десетилетия наред.


322

подсъзнателно искат да избягат от тези им характеристики и да потърсят, намерят друг „пристан” за техния живот.

Подобни щрихи в облика на такива населени места раждат и тиражират възможности и реалности за утвърждаване на со-лидни краудингови ефекти в психиката и битийността на жите-лите им. Дори малкото и ежедневно срещащи се хора, за които сякаш всичко се знае или от които нищо ново не може да се очаква, могат да предизвикат (в душевността на техни съселяни и съграждани) усещане и чувство за краудингово притеснение, или емоционална неприязън от циркулирането на едни и същи лица, банален вещен свят и монотонни процеси. Малкото хора са способни да заприличат в даден момент на тълпа, от която не може да се очаква никакво душевно разведряване и успоко-ение; а само одиозно повторение на опасности. Психологически наблюдавани и оценени, многобройността и различията на ли-цата в тълпата в един момент сякаш се сливат и размиват; на чо-век му се струва, че вижда едни и същи неприятни физиономии.

Можем ли да кажем/пишем, че преобладаващата част от нашите градове се отличават и с такива приятни особености? Имаме ли дързост да твърдим, че в тях са съхранени творчес-ката среда и атмосфера в историческото и ежедневното им функциониране, ако някога са притежавали такива черти? Сме-ем ли да отстояваме каузата, че, макар с нарушен ритъм и на-щърбен облик, тези градчета и градове все още излъчват при-ятни внушения и впечатления за своите жители и за посещава-щите ги хора? Като имаме предвид мощните, непрестанни въл-ни на миграция към няколко по-големи града и към столицата в страната, няма как да изразим такъв възглед. Хората напускат родните си села или по-малки градчета, усещайки, че нещо в живота в тях смалява, стъмнява хоризонтите на екзистенцията им, че виждат, чуват, коментират, или разбират, че в тях няма нищо ново, което да ги привлича и задържа, че средата и ат-мосферата, които предлагат, или налагат, са сиви, безцветни, банални, застояли, досадни, отегчителни, лишени от всякаква творческа, привлекателна и полезна промяна. В такива градчета, дори и човек да има някакъв що-годе сносен поминък или спо-коен, макар и муден, непредлагащ нещо ново и приятно изне-


323

надващо, живот, няма как да остане завинаги и да не пожелае да опита нещо по-различно. Но дори и спрямо онези три-четири града – София, Варна, Пловдив и Бургас – не е в сила възмож-ността за безусловна и безпроблемна такава квалификация.

Днес политиците и управниците на държавата и изпълня-ващите правомощията си кметове на тези големи градове се би-ят в гърдите и непрестанно твърдят, че градовете им са се изме-нили много; че архитектурните трансформации и иновации в тях са създали и нов тип – по-удобна и по-привлекателна – жизнена среда и социална атмосфера за жителите или за гостуващите в тях. Дали обаче тези архитектурни промени са валидни и реални за всички квартали и за всички жители в тях? Или са такива, как-то често се случва, само за някои, централни, показни квартали, райони? Това са въпроси, който те подминават. То е лесно забе-лежимо и одиозно въздействащо, ако човек сравни визуалните ефекти на витринните с пренебрегнатите, занемарените, изоста-вените райони. В София, Варна, Пловдив, Бургас и още един два, привличащи към себе си от години мигрантските потоци, градо-ве са видими лъскавите квартали и райони, в които от десетиле-тия се наливат милиони левове/евра, макар извършените в тях промени да не покриват точно крупните суми. Забележими са и непроменените, влошените по своя визуален и функционален статус други, огромни жизнени територии в тези градове, в кои-то почти нищо съществено, или много малко се е променило от години. Понякога са нужни една-две улици, пресечки, за да мо-же човек да усети, да се отзове в паралелно съществуващи, ня-мащи общо помежду си – района/квартала, предизвикващи ред амбивалентни реакции. Единият, в който вижда и усеща твор-ческият размах на промените и преобразуванията спрямо бив-шия облик и имидж на тези квартали. Другият – еднообразен, банален, сив, застинал, неподвижен във време-пространството, отразяващ се одиозно на психиката на хората. Ако първият тип „витринен”, променен, лустросан квартал/район обикновено не повишава, а снижава психичното напрежение на физиологично настроени лица откъм изпитване на краудингови ефекти, втори-ят тип – непромененият, отегчителният, еднообразният, занема-реният и изоставеният, – вечно създава и възпроизвежда въз-


324

можности, предпоставки и условия за разнообразни социални, политически, културни, битови и морални краудингови ефекти в неговите жители и дори за някои моментни посетители.

Както посочва Ч. Лендри, креативният град не само успява своевременно да предусеща, а и сам целенасочено да форму-лира, неотстъпно да динамизира предизвикателства, изменя-щи го към по-добро.20 В този ракурс от значение са взаимодейс-твията, спецификите на баланса между въображението на него-вата управа и съхранението на паметта, криеща във „фибрите” си конкретният град. Именно на тези способности, дори „талан-ти” се основава и невъзможността на града да тръгне в посоките на унификация и банализация, упадък или дори гибел. Защото градът има жизнена потребност не само от фантазия, но и от съхранение на атмосферата и паметта за неговата уникалност, самобитност, различие.

Днес все по-често сме свидетели, а и всекидневни жертви, като граждани на такива градове, как културно-историческата им памет безогледно, безсъвестно, безнаказано и преднамере-но, систематично се ерозира и даже унищожава, най-вече по чисто политически/идеологически причини. Архитектурата, па-метниците, битът и атмосферата на миналото се пренебрегват, умишлено отричат; или фалшифицирано се депозират в прев-ратни образи, инструментални визии.

За да се ограничат или спрат подобни одиозни процеси и вредни тенденции, са нужни съвършено други типове светоусе-щания и практически действия. Те могат да се постигнат единст-вено чрез окултуряване, респ. очовечаване на градската жиз-нена среда и чрез възраждане, ала и с успоредно функционира-не на старото и новото, на уникалното и модерното, на културни изменения, органично свързани, изводими от или зависими от човешките мащаби на живота.21

Ако краудинговият ефект илюстрира дискретно и косвено процеси на разграждане и унищожение на културно-антропо-логически връзки и зависимости, а и скрита, но мощна тенден- 20 Срав.: Лэндри, Ч. 2006. Креативный город. М., Изд. дом „Классика – ХХІ”, с. 165. 21 Виж подр.: Лендри, Ч. 1999. Возрождение городов через культуру. СПб., „Нота бене”.


325

ция на разнородни, многолики типове на отчуждение, която е другото лице на обезчовечаването, той може да бъде тър-сен/намиран в облика, пък и в жизнения ритъм на повечето от съвременните български градове.

Нериюс Милерюс доста нагледно показва и интригуващо обяснява странните преплитания и колизии между полярни процеси на симбиоза между синхронизацията и десинхрониза-цията на настоящето и миналото в днешните (постсъветски) гра-дове22, а Габриела Швитек разкрива излишъка на паметови ре-ликти и ескалиращото безпаметство, забвение във все повече занемаряващи се днешни градове23.

Тези особени симптоми обаче са присъщи и валидни за по-вечето ни градове, в които е налична или даже забележимо гос-подстваща подобна симбиоза на тотално десинхронизиране между миналото и настоящето, както и на успоредно функцио-ниране на мощни тенденции на пренебрежение към все още функциониращото, макар и агонизиращото паметово наследст-во, а и към анихилация на паметта им.

Едно от най-неприятните усещания или впечатления при атаките на краудинговия ефект в днешните условия и нрави е чувството за загубване на паметта, на свяст. Обсебен и под-властен на опасните стихии на този ефект, човек обикновено гу-би мнемоничните си представи и реакции, за момент (или по-дълготрайно) се лишава от паметовата си идентичност и не е в състояние да обвърже, правилно да прецени значимостта и ро-лята на отделените исторически времена или събития. Такъв чо-век живее само за и в реално течащия момент – другото не е важно за неговото състояние, за социалната или психичната му адаптация в ситуацията, заради което и мнемониката губи изця-ло своята смислово-ценностна значимост.

В този аспект, явната или скритата, бруталната или перфид-ната ерозия, екзекуция на историческата, културната, социална-та, поколенческата, или друга памет на градовете не е само и не

22 Виж подр.: PS Ландшафты: оптики городских исследований. Вильнюс, ЕГУ, 2008, отг. Ред. Н. Мюлерюс, Б. Коуп, с. 37-62.

23 Пак там, с. 63-82.


326

е толкова чисто политически, управленчески, или пък морален проблем, но е и екологически, защото чрез такива процеси ре-ално се деструктурират и подменят едни реални с други измис-лени паметови комплекси в масовото/персоналното съзнание на гражданите, а и в тяхната психика. Това е проблем на неосъз-ната, а по-често на целенасочена, инструментализирана подмя-на на мнемоничната идентичност на населението в тези гра-дове, което не може да не предизвика колизии и сътресения, разпади и унищожения в жизнените светове на техните обита-тели, а нерядко и на временните им гости, които не могат пра-вилно да се ориентират в паметовите „ребуси” на градовете.

Както показва Кевин Линч, образът на града твърде същес-твено зависи от характеристиките или зависимостите на прост-ранствено-времевия му континюитет, заради което образът на времето следва да „приютява” силуетите, а пък и символно-битийните „върхове” на историческото минало, пулсиращото настояще и предстоящото бъдеще.24 Привлекателни, а и ескали-ращо посещавани градове обикновено са онези, които притежа-ват големи исторически или уникални културни наследства, за-бележими богатства на разнообразни, но и съвместно битуващи (архитектурни и жизнени) стилове от различни епохи и практи-кувани от различни общности, които от прекалено дълго време, или поне в момента ги обитават.

Съвременната и атрактивната симбиоза на различни стило-ве на култура, на хранене и забавления, предизвикват или под-държат основателно любопитството и интереса към такива на-селени пунктове от страна на множащите се туристически групи. Расте авторитетът на и интересът към такива градове, в които местни и уникални традиции се превръщат в особени туристи-чески емблеми, привличащи ежегодно и все по-големи туристи-чески потоци не само в дните на тези празници, но и в останали-те сезони, или през целогодишното време. Това дава солидни основания и мащабни възможности на местните населения, пък и власти доста целенасочено, невинаги и само комерсиално, все

24 Виж подр.: Линч, К. 1982. Образ города. М., „Стройиздат”, с. 142-216.


327

повече да центрират различни видове жизнени територии, а и дейности, дори целогодишния си календар около тези знакови събития, традиции, празници, чрез което могат да привличат, а и да поддържат непрестанни притоци на туристически контингент.

Важното в този случай/контекст е, че атрактивни жизнени среди и атмосфери снижават или временно могат да отстранят причините и симптомите на краудингови ефекти с изключение на лица, хронично страдащи от този проблем, а и тях приятната среда и атмосфера може да развлече. Неслучайно хората обичат да посещават такива градове и празници, да участват в местни карнавали и странни обичаи. А това психически ги разведрява, душевно ободрява, тонизира ги не само в този момент, но и след време, когато много скоро или отдавна са напуснали тези градове. Такива влияния са не само важен и значим екзистенци-ален проблем, а и своеобразни „екологични” средства за изме-нения в душевния „комфорт” на хората.

В условията на злополучният преход към демокрация и па-зарна икономика у нас се извърши криминална приватизация и безумна, без аналог в Европа реституция в реални граници, фа-тално отразили се на много топоси, свързани със съхранение и възпроизводство на историческата и културната ни памет. С раз-гула на безобразната, безнаказаната лакомия за обогатяване, много паметници на културата се оказваха формално законно или незаконно предоставени на лица/групи, които не само не се интересуват от и не поемат ангажименти да подържат техния статут, а всячески се стремят/опитват да го сменят, разрушат, при това за кратко време. Това води до бързи, катастрофални промени в културния ландшафт и отношенията на гражданите към променящата се реалност. В условията на тотална, безгра-нична сакрализация на частната собственост държавните или общинските ангажименти и грижи за опазване на културно-историческите наследства, на социалната или поколенческата памет са подложени на огромни изпитания и рискове. Брутално-то/перфидното налагане на егоистични, отчуждени модели на човешка екзистенция, на принудителна или доброзорна жи-тейска и комуникативна изолация, капсулация и херметизация в „пашкула” на собствения, смятан за самодостатъчен, жизнен


328

свят исторически обуслови, а и всекидневно натрапи растящо нежелание на хората да посещават многолюдни събития. Отчас-ти вина за това има и Политиката, или свръхидеологизацията на публичния и частния живот на хората, които, отегчени и омерзе-ни от станалото през годините на прехода, все по-малко желаят да участват във властово предлаганите им оферти за масови съ-бития. Като контрапункт на фалшивото, инструментализираното (добре платено и ръководено отвън и отвътре) гражданско об-щество, все повече хора от народа предпочитат самоволно и са-модейно да възстановяват, регулярно и масово да участват във възкресяващите се народни събори, защото вярват и смятат, че присъствието и участието им в тях може да им дари особен ек-зистенциално-„екологически” катарзис; да ги зареди с нови и позитивни енергии, да свърже брутално разкъсаните връзки между настоящето и миналото, между днешната и народната култура. Дискретно инспирираните ерозии или унищожения на държавността, законността и гражданския порядък водят до се-риозни заплахи и големи рискове за статута, ефективното опаз-ване на местата на паметта. Не само мемориални комплекси, а и гробища са обекти на хулигански и брутални покушения. Безоб-разията, безнаказаността на криминални престъпления от ов-ластени и обикновени, добре организирани престъпни групи, водят до нарастващи грабежи, изнасяне зад граница на неизвес-тни културно-исторически съкровища, понякога на уникални или безценни реликви. Културно-историческото ни време-простран-ство от минали и настоящи времена се оказва подвластно на ко-нюнктурно господстващи манталитети и маниери. В този кон-текст екологията стана невинна и злощастна жертва на капита-листическия разгул, безмерната лакомия за богатства, безоб-разната и безконтролната конюнктурна власт над всякакви цен-ни ресурси. Жизнените пространства на днешните българи и българки бяха арогантно, брутално, или перфидно и методично притеснявани и стеснявани, тотално ограбвани от „новите силни на деня” персони, елити, видими и незрими олигархични коте-рии, от анонимни офшорки, чиито състави и богатства остават незнайни, безконтролни за обществеността. Разбойническата приватизация и непонятната реституция (в реални граници) от-


329

неха, в много случаи завинаги унищожиха жизнени и символни пространства, които предишни генерации дълго са ползвали за съхранение и репродукция на своята памет, идентичност, кул-турни традиции, трафарети на споделен и полезен живот на тех-ните обитатели. Не само площи, директно свързани с паметни исторически събития, фигури от националната история, а и таки-ва, косвено отнасящи се, спомагащи за възпроизводство и кон-сумация на мнемонични нагласи и услуги на обществеността, бяха превърнати – формално или незаконно, с всевъзможни фалшификации и лъжливи удостоверения, – в частна собстве-ност на лица, които промениха и унищожиха предишния им ста-тут на ценни топоси. Това бе пряка форма на редукция, унищо-жение на символни и сакрални за местното население места на паметта. Но има и явно растат силуетите, значенията и ролите и на друг тип процеси/тенденции, свързани с косвено превзема-не, рушене на подобни топоси. При тях иде реч за принудително обусловени и тайно управлявани миграции на маси, които, на-пускайки родните си места, оставят под въпрос, в беззащитно и в предопределено фатално състояние тези топоси.

Днешният глобален и (уж) отворен свят предлага и редица други опции. Част от тях са свързани с изкуствено предизвикани и системно поддържани огнища на напрежения, на граждански, икономически и политически войни в региони, чието население е принудено да поеме бремето на бежански потоци към други райони и страни. Такива процеси и тенденции отварят широко врати пред настъпления и скорошни господства на опасни и ги-белни промени в жизнената среда, предизвикани от косвени инвазии и покушения срещу местната историческа и социокул-турна памет. Прииждайки и установявайки се в нови географски и социални пространства, такива човешки маси носят със себе си други манталитети и маниери, цивилизационни и културни сте-реотипи или поведенчески матрици, които са в конфликт с нор-мите и ценностите на приелите ги държави и общества. Тяхното безразличие към или демонстративното им пренебрежение и прекрачване на дължимите правила за съвместен живот в нови-те им обители, са свързани с изтласкване, ограничаване, смаля-ване, а някъде дори и с пълно унищожение на местната култур-


330

но-историческа памет, с „превземане” и унищожение на местата на паметта, с промени в жизнената среда и в социалната атмос-фера, които дотогава са зачитали, а и нормално възпроизвежда-ли паметта. Затова можем или трябва да говорим/пишем за особено силно влошена екология на паметта у нас.

Умишленото или естественото смесване на хора от различ-ни раси, етноси и религии води до ерозия, а и до детонация в ус-тановените в жизнените им територии пластове и топоси на па-метта.25 Съпровождащите ги отчуждени или нерядко враждебни социални нагласи и поведенчески стереотипи на хора от други групи обуславят бум на престъпност, безпорядък, трудно конт-ролиране и управление в подобни територии от местните орга-ни на властта, оставащи без нужния законов надзор жизненото пространство, менящо се по други опции, канони или сценарии. В превзетите от чужденци територии държавните закони са не-валидни. Там властват принципи и канони, нямащи общо с местна-та и националната култура, със социалната/поколенческата па-мет на гражданството. Затова местните жители се противопоста-вят на ескалиращата инфилтрация на „чужди елементи” в жиз-нените им пространства, опасявайки се не само за работните си места, които могат да са дъмпингово атакувани и методично от-немани, но и за околната среда, която може прекалено бързо да се промени или дори унищожи.

Пришълците, усещащи колебливостта, нерешителността и нежеланието на местните власти да ги ограничат, налагат осо-бено териториално „прочистване” и етническо „изтласкване” на местното население, превземат или окупират подобни терито-рии, като изтласкват местните култури и вери. Такива реални и одиозни исторически, ежедневни факти неудържимо растат. Все по-често четем, гледаме, слушаме за, и коментираме казуси в скандинавските страни, Франция и Германия, където имигранти превземат територии и прогонват местното население, без влас-тите да предприемат нещо съществено. Неизбежно е, че за все

25 Виж подр.: Мизов, М. Бежанските вълни в контекста на един възможен глобален и конспирати-вен сценарии. – В: Геостратегическата ситуация и бежанските вълни – между хуманизма и агре-сията. С., „Авангард Прима”, 2016, (съст. Л. Димитров, М. Мизов), с. 109-137.


331

по-оредяващото автохтонно население социалните краудингови ефекти там ще ескалират и ще променят драстично психичните му нагласи. Безразличието и бездействието на местните власти срещу попълзновенията, окупациите, арогантността, бруталност-та и безнаказаността на пришълците раждат и мултиплицират съмнения за заговори на управниците и прокарване на сцена-рии, неясни и непонятни на местните хора, а екосредата се уп-лътнява динамично, а и ескалиращо с несъмнено опасно въз-действащ отрицателен събитиен, но и психичен фон.

Подобни одиозни тенденции не са присъщи само за жиз-нената среда или социалната атмосфера на богатите западноев-ропейски държави и общества, към които от няколко години се точат бежанските/имигрантските вълни, потоци. По други при-чини и в различни измерения те са валидни и за нашето общест-во. Обезлюдяването на обширни територии, демографската криза, принудителните мигрантски ерупции създават жизнени пространства и населени места, в които е силно, тотално изме-нен етнокултурния им профил и предишната им битност. В ре-дица от смесените в етническо, етнорелигиозно и етнокултурно отношение райони местното, някога доминиращо българоет-нично население, се оказва в трудно положение, ускорено на-маляващо и застаряващо, все по-неспособно да се защити от процесите на циганизация и турцизация. Тези процеси не се от-личават от ставащото на Запад: в нашите села, градчета и градо-ве вече се чувстват тенденциите на етническо прочистване, ра-дикални промени на социалния климат и жизнената среда, коя-то вече се определя от манталитета и маниерите на доминира-щото иноетнично, инорелигиозно и инокултурно население в тях. А е неприятно и страшно, че новоизлюпените политици и доморасли демократи не знаят нищо за потайностите и ефекти-те на специфичните этнически екологии, които се вихрят в рас-тящите по брой подобни места в нашето отечество. Тези особе-ни екологии не се свеждат единствено до уникалността на етни-ческата кулинария, гастрономичните критерии и трафарети на


332

някои общности26, а и до етническите, етнокултурните и етноре-лигиозните „кодове” на техните отношения и реакции към при-родната, но и социалната среда, която те превземат и обитават. Те са свързани и с особени конкуренции, или баталии на етно-дефинирани символни сфери, на етнизирано мислене, чувства-не, а и поведение в такива среди. Те са неотменна част от нахлу-ващи, ескалиращо доминиращи процеси на етнизирана еколо-гизация на ред жизнени пространства27, която формира, утвър-ждава предпоставки, условия и механизми за краудингови ефекти сред местните хора. Подобно етнизиране невинаги обуславя само добри, а и полезни възможности.

Самозваната и компрадорска политическа класа на злопо-лучния преход е успяла – под влияние на и в зависимост от ука-занията и диктовките на своите задгранични ментори и олигар-хични господари, – да промени до неузнаваемост жизнената среда (поне на две-три поколения) към по-лошо, като цяло за огромната част от населението, а към по-добро за няколко про-цента лица и фамилии, съумели да се обогатят в годините на прехода. Тя не познава и не осъществява розовите футуристични и екологични визии от 60-те години на ХХ век, но без да знае или иска олицетворява и въплъщава доста от тогавашни най-мрачни сценарий за ужасно бъдеще. Под флаговете на безгранична, безконтролна, безнаказана, спекулативна и манипулативна кри-тика на урбанизацията, присъща на социалистическото общест-во, сега тя провежда одиозна постурбанизационна миграция и радикални промени в жизнената среда на огромни човешки ма-си. В преходните урбанистични промени и миграционни вълни – вътре и вън от страната – се осъществяват деструктивни процеси и тенденции не само във все по-обезлюдяващите се, оставащи без поминък и културен живот села и малки общини, а и забе-лежими, силно болезнени разпадни процеси в малките и сред-ните (по численост или други показатели) наши градове, чието население принудително започва да мигрира към няколко по-големи града, или даже зад граница. 26 Виж подр.: Григулевич, Н. 1996. Этническая экология питания. М., ИЭА РАН. 27 Виж подр.: Реймерс, Н. 1997. Экологизация. Введение в проблематику. 2-е изд., М., „Урао”.


333

Животът в големите градове също не е хубав, приятен, си-гурен и полезен за прииждащите/отсядащите в тях мигранти. Липсата на добри работни места, произволът на собственици и предприемачи, високите цени и данъци, безнаказаната крими-налност, политизираната атмосфера, ескалиращото отчуждение между хората, лошото здравеопазване, недостигът на шансове за достъп до качествено образование на децата, подрастващите и младежите и ред други одиозни щрихи от „портрета” на живо-та в нашите градове днес обуславят и утвърждават бум на пред-поставки, условия, реалности, механизми и нрави, стимулиращи краудингови ефекти. Тези ефекти са причинени, а и провокират раждане и развитие на исторически непознати за преходните генерации процеси, част от които са свързани и с особено ексур-банизационно мислене и поведение, което се представя в най-различни, а пък и дори в противоположни лица, или версии.

Особено тежък проблем е какво се или трябва да се прави с увеличаващите се количества на всевъзможни боклуци. За арха-ичните, традиционните общества боклукът не е екзистенциален проблем, защото количеството и качеството му са определено безопасни. Индустриалното, супериндустриалното и най-вече постиндустриалното общество изменят тези реалности, вкарват в исторически/всекидневен оборот съвършено други опции, тревоги, рискове, катастрофични и апокалиптични наративи.

Безразборното и безконтролно транспортиране и локали-зиране на ескалиращи маси от всевъзможни отпадъчни продук-ти, събирането, сортировката, обработката, компостирането, ре-циклирането, а и експлоатирането на обработени суровини от сметищата се оказват трудно решими и силно рискови пробле-ми. Социалните и технологическите логики и прагматики на тези услуги са краткотрайни, лесни за пробиви, меркантилни, подат-ливи и удобни за престъпни експлоатации. С всяка нова промя-на в този сектор, с всяка (уж по-качествена) иновация се раждат нови и прекалено се усложняват съществуващите проблеми. С течение на времето и унифициране на световното пространство, заради дифузията на глобализационните процеси, тенденции или матрици, конкуренцията в тази специфична сфера видимо расте все повече и ще се нагнетява, при това и радикално.


334

Както показва Катрин де Силги, историята на боклуците и сметищата е еволюция на напрегнати, моментно или дългот-райно оспорвани, тежки, публично явни, или задкулисни влас-тови игри; на безпощадни и корупционни политически конфрон-тации; на сблъсъци на исторически и културни трафарети, но и полигон на съперничества за все по-ескалиращи икономически, а и други типове печалби.28 И затова битките за пространствени-те локализации на бунищата и сметищата, за конкуренцията и монопола над тези услуги, за сроковете и начините на прибира-не и обработка на отпадъчните продукти от различни жизнени дейности, по-късно за рециклирането на боклуците в нови суро-вини и полезни предмети отдавна са станали забележима тери-тория на трудно описуеми, често незаконни, задкулисни власто-ви операции. Навсякъде по света раздържавяването, приватиза-цията на услугите по чистотата води до инвазии и удари на „си-вата”, бум на „черната” икономика и „прането” на колосални суми, инфилтрации в държавни институции или в „светлата” икономика на тъмни, или криминални субекти и организации. Банално, печално известни са днешните безпощадни съперни-чества и баталии между най-популярни и могъщи кланове на мафията, стремящи се да се докопат или да сложат задълго ръка върху монопола на този сорт публични услуги.

Боклукджийските войни са и ще стават все по-осезаемо не-отменни части от историческите и социалните декори на съвре-менния глобален свят. Сметищата са проблем не само на отдел-ни населени места, а на държави и световни региони, които по различни причини се превръщат в бунища, където се трансфе-рират и оставят за вечно ползване и временно пазене дефунк-ционализирани, непотребни, изхвърлени от живота предмети. Това обусловя ескалация на екологически проблеми, колизии и катастрофи, а и рязко наелектризиране на отношенията между отделни страни, които в даден момент се отказват от доскорош-ната си битност на крайни дестинации за трансферите на све-товните боклуци. А примери в този аспект, колкото щеш в све-

28 Виж подр.: Сильги, К. де 2011. История мусора. От средних веков до наших дней. М., „Текст”.


335

товната, но пък и в родната история.29 Българският преход не бе изключение от тази поучителна

история. Съвършено умишлено, систематично бяха публично дискредитирани и унищожени общинските служби, занимаващи се с битовата хигиена и чистотата на населените места, за да се отвори свободна и гарантирана територия за нахлуването в тези сфери и превземането на дейностите им от криминални и приб-лижени до конюнктурно властващите елити бизнес-среди и об-кръжения, чийто хигиенни структури и дейности не само не до-ведоха до по-качествено обслужване, намаляване на данъците и регулярно събиране на отпадъците, а много рязко и трайно по-вишиха таксите за събиране и обработка на сметта, нерегулярно събират и извозват боклуците, постоянно създават условия за възникване и продължаване на масови граждански протести срещу лошото състояние, опасните рискове и вредните после-дици за населението от разположение на налични или предсто-ящи за градене сметища.

Възможностите и позволенията от държавните институции общините сами да определят размера на таксите за смет, за да напълнят празните си бюджети, да се договарят зад гърба и без знание на населението за дислоциране на бунища, транспорти-ране на боклуци от едни в други общини, за да се облажат неза-конно (чрез социални поръчки и трайни договори) свои пред-приемачи, или близки до властта обкръжения, нееднократно 29 Китай, десетилетия наред приемащ боклука от най-развитите държави, се отказа от тази транс-фер и предизвика шок в тези държави. Той дори си плащаше за внос на боклуци, защото имаше изгода – чрез преработката им вадеше евтино ценни суровини, най-вече метали. Колкото и странно да звучи, донякъде благодарение на този смрадлив и опасен импорт Китай създаде и поколението на рок-музиката и рок-културата, чиито представители се ровеха по бунищата, тър-сеха, откриваха, слушаха и продаваха внесените количества от плочи, касети от богатия Запад. С края на тази одиозна търговия Западът претърпя огромна тройна загуба: първо, за износа на непотребни вещи в безплатно и неизчерпаемо сметище (през 90-те години малко над 50% от световните обеми на боклуци се изнасят в Китай); второ като изгодни платежни ресурси, и трето, лиши се от колосалните възможности да прави трансфер и на културно, чрез него даже и поли-тико-идеологическо влияние. При постоянните си упреци, критики или обвинения, че Китай пра-вел най-големите вредни емисии в атмосферата, почвата и водите, развитите западни държави все забравяха, че огромната част от токсичните им отпадъци се изнасяше в Китай, а те получава-ха и финансови премии, а сега, с китайските нови програми („Зелената ограда” и „Националният меч”), са лишени от всичко това.


336

провокират сериозни масови протести. А всяка нова власт е изп-ревена и пред такива доста опасни предизвикателства.

Спекулациите и манипулациите на обществеността чрез заплахи и увещания за големите ползи от строежи, спешни екс-плоатации на нови пречиствателни съоръжения или техноло-гични иновации в безотпадното преработване и оползотворява-не на различни боклуци се оказаха удобни и полезни лостове за трупане на власт и печалби. Боклуджийските босове станаха до-нори на някои политически персони или партии по време, а пък и отвъд изборните кампании. Всички тези процеси и тенденции се отразяват ескалиращо и мултиплициращо на опасни и вредо-носни промени в цялостния публичен и частен бит на хората.

В резултат на преднамереното „убийство” на родната текс-тилна, кожарска, шивашка, обувна и друга промишленост се стигна до исторически непознат „бум” на магазини „стоки втора употреба”. Така преходът формира и легитимира нов тип соци-ални разделения на хора „първа и втора ръка”, на стоки и услуги „първа и втора употреба” в зависимост от статуса.30 А това бе и коренно нов тип екология на човешките отношения в условията на създадения от прехода (латиноамерикански, бананов, пери-ферен, компрадорски и изостанал във всички отношения) бъл-гарски капитализъм, сринал България от 27 след 70-80 позиция в световните класации. Тази нова „екология” роди ескалиращи разделения, а и паралелни съществуващи светове без нищо об-що помежду им, освен територията и времето, в които хората са принудени да живеят заедно. Тя показа, че разнородните соци-ални връзки, тъкани, отношения и зависимости между българс-ките граждани са застрашени, интоксикирани, и че политиците, вместо спешно да ги обезопасяват или пречистват, умишлено и неотстъпно все повече ги замърсяват и деформират.

Моментният/дълготрайният усет за ненужност на личната биографичност и значимост, за безцеремонното и безпощадно-

30 Виж подр.: Мизов, М. Мистериите на пазара и стоките „втора употреба” // Ново време, 2009, бр. № 11, с. 117-144, и Стоки „втора употреба” – за хора „второ качество”. – В: Етиката и българската икономика. VІ национална конференция по етика (11-12 юни, 2009 г. ).Унив. изд-во „Стопанство”, 2010, с. 208-214.


337

то й захвърляне сред исторически стари или съвсем нови сме-тища, се оказва силно депресивен в психичен аспект и крайно отрицателен в екзистенциален план, защото блокира или убива човешката самодейност. Усещайки собствената си жизнена съд-ба като отбрулен, понесен от ветровете на събитията и конюнк-турата на историческото време, лист, който прескача от едни в други одиозни хронотопоси в такива сметища, човек се чувства безсилен, от време навреме раздразнен и неспособен да конт-ролира действията си. Не е чудно, че социалната отчаяност, без-надеждност става банална реалност.

Подобни ефекти донякъде се получават и заради колосал-ния трансфер и принудителното налагане за повсеместна и ма-сова консумация (в историчността и всекидневността на българ-ските граждани) на стоки и услуги втора употреба, на дефунцио-нализирани и амортизирани политически и идеологически цен-ности, парадигми, митологии или властови инструментариуми, които, вместо да „озонират” болното общество и „санират” ги-нещата ни държава, още повече ги разболяваха, а и хвърляха в гърчове, дори и в агонии цели отрасли в социума. Така истори-чески, всекидневно и екзистенциално на българите се налагаше все повече да живеят в държава и общество, които се превръ-щаха и в огромно бунище на ненужни, непотребни, а и вредни за историческото развитие на силно развитите и доминиращите западни страни, общества и култури вещи, стоки и услуги, които задръстваха, забавяха историческото движение и обновление на отечеството ни, макар в публичните им етикети и идеологичес-ките им реклами да се описваха съвършено противоположни техни свойства, признаци, качества и ефекти.

България се превърна не само в огромно сметище за им-порт на амортизирани автомобили, черна и бяла техника, на всевъзможни други дефункционализирани, снети от историчес-ка, социална и публична „вахта”, предмети, но и за безпрепятст-вен, даже форсиран и декретиран отвън внос на властови моде-ли, управленски техники, които все повече закопаваха държава-та, обществото. А всичко това „екологически” замърсяваше и от-равяше персоналното, общностното и дори националното ни съзнание и самосъзнание, нанасяше неизлечими вреди и смър-


338

тоносни удари по културната самобитност и народните тради-ции, разграждаше и унищожаваше социалната памет на нацията или поколенията, вредеше на правилната и своевременната ис-торическа, всекидневна и екзистенциална ориентация на съв-ременниците ни в динамично-противоречивото, но и в смутното време и битие, към съблазнителните, а и гибелните външни „оферти”. „Добрите практики”, които ни препоръчваха и налага-ха западните партньори, се оказваха отдавна неприлагани в тех-ните страни заради неефективност или амортизираност. Така стана с мултикултуралистките логики, техники и практики, които богата Западна Европа осъди „на смърт”, но продължи неотс-тъпно да изисква тяхното приложение и спазване в страните от Централна или Източна Европа, въпреки лошите ефекти и пос-ледици, които те явно и мащабно предизвикваха.

„Интимните” и опасни връзки и зависимости между Еколо-гията и Политиката не бива да пренебрегват, но и подминават без съответни коментарии и действия и злободневната в епоха-та на неолибералния глобален хегемонизъм тема за офшорни-те зони, данъчните райове и т.н. Защото, както много аргумен-тирано показва Джон Ури, съдбата на неолиберализма и негова-та тирания е органично свързана с тази на сътворението и съх-ранението на тези убежища на огромни и незаконни богатства, на тайни и непрозначност, на бастиони на класова борба между олигархиите, от една страна, и човечеството – от друга.31 Подко-паващи или размиващи границите на отделните национални държави, а и тези между правото и морала, офшорните инсти-туции и дейности фактически легитимират паралелни светове, които притежават собствени закони, коренно различни, проти-вопоставени или отменящи законите на останалите държави. В тези убежища на укрити данъци или незаконно събрани коло-сални богатства се създават и експлоатират и всевъзможни ти-пове умения как да се заобиколят и елиминират дори и съдбо-носно важни закони за екологията на планетата, или да се прик-риват (потресаващи) екологически престъпления, чрез което,

31 Виж подр.: Урри, Д. 2017. Офшоры. М., Издательский дом „Дело”.


339

обаче, могат конюнктурно или дълготрайно да се извличат, или трансферират дискретно и огромни финансови суми.

Следвайки идеите на Г. Зимел за същността на капитализма и неговите пазарни механизми, които развиват до непозволена или дори престъпна крайност тайните и технологиите за укрива-нето на аморални и незаконно постигнати богатства, стоящи в основата и катализиращи в настоящето или бъдещето колосал-ни неравенства и несправедливости, Джон Ури разобличава как офшорните зони, или данъчните райове фактически се оказ-ват особен тип хронотопоси, в които царстват съвършено други закони за диалектиката между властта и тайната, богатството и непрозрачността, печалбата и вредите, или дори умишленото убийство на демокрацията и пр., все неща, или фактори, от които зависи днешното, но още повече и бъде-щото историческо развитие на взаимоотношенията между По-литиката и Екологията, от които обаче, практически се и обусла-вя фатално статуса на фундаментални общочовешки ценности като например справедливостта, свободата, солидарността, ра-венството и братството между хората в света, в отделни конти-ненти, региони, или пък в дадени страни.

Днес са особено и спешно нужни различни екологии, сред които най-вече политическата и нравствената, които да прочис-тят и пречистят изкуствено създадените и принудително, из-мамно натрапените на народа ни в годините на злополучния преход реалности, ценности, порядки и нрави.32 Преди да озо-нират съзнанието и битието на гражданите, политиците са длъжни да започнат от себе си, да премахнат всички свои качес-тва, които не се харесват от, даже вредят на обществеността.

Без подобен – разнороден, многопосочен и комплексен – катарзис държавата, обществото и нацията ни ще бъдат сигурно, при това много тежко и даже смъртоносно обречени.

В този аспект, борбата за Екологията трябва да се превърне в съпротива и премахване на всички Тайни, които Властта и уж

32 Виж подр.: Мизов, М. Екологията на политиката – път за завръщането на човещината. – В: Екология и хуманизъм. Хуманитарни измерения и аспекти на екологическите проблеми. С., Фондация „Чо-вещина” Балкански институт по труда и социалната политика, „Авангард Прима”, 2013, с. 149-184


340

свободния Пазар създават и натрапват във вреда или пък в си-гурни и гибелни перспективи за сметка на Човечеството.

В този контекст битката за Екологията не е страничен, периферен, маловажен исторически, социален или екзистенци-ално пренебрежим въпрос. Тъкмо обратното, тя е генерален хронотопос, но и кардинален инструментариум за разрешаване на изключително съдбовни (човешки) казуси, от които зависи не само личният, а и общественият живот. Защото в тях диалекти-чески се снемат и преплитат природното и социалното начала, без които и самият Живот е абсолютно невъзможен, или е въз-можен единствено в извратени, или в летално-фатални форма-ти. За да победи Екологията, обаче, преди това или заедно с нея непременно трябва да триумфира Хуманизмът, защото без не-говото присъствие, а и участие тя – като фундаментално значима наука, но и социална практика, – е изобщо невъзможна. Именно заради тази фундаментална причина, за да се спаси Човекът, преди това той трябва самостоятелно и радикално да се преобрази, да промени спешно мащабно своите мирогледни и поведенчески характеристики спрямо заобикалящата го жиз-нена среда, т.е. към Природата, защото само от това зави-сят и промените му вече и в отношенията му към другите хора, света! Без тези радикални промени, Природата, Животът, Обществото и Човекът са обречени сигурно на гибел именно за-ради неразумността, алчността и порочността на някои видове. Само един свободен, справедлив и солидарен с хората човек може да допринесе решително за ограничението и дори за пре-одоляването на всички опасни предпоставки, условия и нрави, обуславящи наличието и ролята на краудинга.

НАШИТЕ АВТОРИ

341

НАШИТЕ АВТОРИ

Албена Накова: доцент, доктор по социология в Институт за изследване на обществата и знанието при БАН.

Анна Лозева: главен асистент, доктор по философия в УНИБИТ.

Анна Мантарова: професор, доктор на социологическите науки в Институт за изследване на обществата и знанието при БАН.

Борислава Стоменова: главен асистент, доктор по иконо-мика в катедра „Маркетинг и стратегическо планиране” на УНСС.

Боян Дуранкев: професор, доктор по икономика, ръково-дител катедра „Маркетинг и стратегическо планиране” в УНСС.

Вихра Павлова: асистент, доктор по философия в Институт за изследване на обществата и знанието при БАН.

Вяра Ганчева: главен асистент, доктор по философия в Инс-титут за изследване на обществата и знанието при БАН.

Даниела Василева: докторант в ИИОЗ, главен експерт в НПИ.

Димитър Събев: докторант в катедра „Маргетинг и страте-гическо планиране” на УНСС.

Еля Цанева: доцент, доктор по история в Институт по етно-логия и фолклористика с етнографски музей при БАН.

Ива Куюмджиева: асистент, доктор по философия в Инст-ситут за изследване на обществата и знанието при БАН.

Ивона Никова: главен асистент, доктор по почвознание в Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растения-та към Селскостопанска академия.

Йелис Еролова: главен асистент, доктор по история в в Инс-титут по етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН.


342

Лидия Сакелариева: доцент, доктор по екология в ЮЗУ „Неофит Рилски”.

Максим Мизов: професор, доктор на социологическите на-уки и доктор по философия в Център за исторически и политоло-гически изследвания.

Николай Михайлов: доцент, доктор по философия в СУ „Св. Кл. Охридски”.

Орлин Загоров: академик на БАНИ, професор, доктор на философските науки.

Таня Неделчева: професор, доктор на социологическите науки в Институт за изследване на обществата и знанието при БАН.

Яна Събева: главен асистент, доктор по философия в катед-ра „Реторика”, СУ „Св. Климент Охридски”.

ЦЕНТЪР ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И ПОЛИТОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ФОНДАЦИЯ „СОЛИДАРНО ОБЩЕСТВО”


Българска

Второ издание

Съставител и научен редактор: Максим Мизов

Формат: 64/90/16

Издателски коли: 36.8 Печатни коли: 35.5

Издателство „Авангард Прима”

ISBN 978-619-239-135-5

София, 2018

ЕКОЛОГИЯ И ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО

Documents