This document is posted to help you gain knowledge. Please leave a comment to let me know what you think about it! Share it to your friends and learn new things together.
Transcript
Културният туризъм: Аспекти на маркетинга със средствата на новите
технологии
Или как да използуваме Уеб 2.0 за глобален растеж на
старозагорския културен туризъм
Презентация пред Консултативния Съвет по Туризма • Стара Загора • България • 2008
Традиционна туристическа индустрия: Моделът на туристическата индустрия преди 1990 - Годината в която Интернет става масово потребителско явление.
Създаване на туристическия продукт: Професионалисти в туристическата индустрия+ едър бизнес.
Разходи по създаването на туристически продукт: Много големи.
Дистрибуция в глобален мащаб на резервации: монопол на Глобалните Дистрибуционни Системи (GDS), като Амадеус, Галилео, Сейбр, и други.
Основен фокус: Масовост.
Фокус на маркетинга на културния туризъм: Опознаване. Големи части от земното кълбо изключени от създаването и маркетирането на културния туризъм по плитически причини.
Рекламни носители: хартия (списания, вестници, брошури и т.н.), телевизия, радио, директно доставяне на рекламата (direct mail)
Участие на потребителя в създването маркетинга и рекламата на туристическияпродукт: почти несъществуващо: при индивидуално изискване за промяна на програма, разкази на приятели, познати и колеги.
ОПРЕДЕЛЕНИЯ: Туризъм 0.0. - Туризма в Ерата на Индустриалното Общество
Презентация пред Консултативния Съвет по Туризма • Стара Загора • България • 2008
Травел 1.0.: Туристическа индустрия след първото появяване на Интернет: Моделът на туристическата индустрия до 2004-та година (travel 1.0)
Създаване на туристическия продукт: От пофесионалисти + големия бизнес.
Разходи по създаването на туристически продукт: Поевтиняване на продукта чрез елеминирането на 90% от посредниците.
Дистрибуция в глобален мащаб на туристическия продукт: ГДС, Интернет, Интранет.
Директно индивидуално закупуване на самолетни билети, резервации на хотели, рент-а-кар чрез функции на електронната търговия доставени чрез интернет.
Основен фокус: Поевтиняване
Фокус на маркетинга на културния туризъм: Опознаване и изживяване. Разширява се географския обхват.
Рекламни носители: Интернет, е-мейл, и рекламните носители на Туризъм 0.0.
Участие на потребителя в сзъздването, комункацията и рекламата на туристическия продукт: минимално: при индивидуално изискване за промяна на програма, чрез индивидулани писма по електронната поща, изказвания във форуми и чатове.
ОПРЕДЕЛЕНИЯ: Туризъм 1.0. . Туризма в Ерата на Информационното Обшество
Презентация пред Консултативния Съвет по Туризма • Стара Загора • България • 2008
Травел 2.0: Оформящият се сега туристически модел. Генерацията на търсачките на туристически продукт.
Създаване на туристическия продукт: по принципа на кошницата: сегмети от туристически продукти предлагани от туроператори, хотелски вериги, екскурзоводски бюра, индивидуални хотели, музеи, фондации, нетуристически предприятия, компании за наемане на коли, авиокомпании се смесват от потребителя, който сам си създава туристическия продукт.
Разходи по създаването на туристически продукт: много по-малки:: голяма част от разходите се прехвърлят незабелязано към потребителите - реклама, разпространение на информация, пакетиране.
Дистрибуция в глобален мащаб на резервации: Интернет. Глобалните Дистрибуционни Системи (GDS), като Амадеус, Галилео, Сейбр, и други се демократизират и създават публичен интерфейс.
Основен фокус: Динамично пакетиране с цел индивидуализиране на продукта.
Фокус на маркетинга на културния туризъм: Опознаване, Изживяване и Споделяне. Географиитена пазара и на създателите на продукта на културния туризъм се уеднаквяват.Културния туризъм сеглобализира като география, и се профилира по ниши на “изживяване”.
Рекламни носители: самите потребители на услутгите, с техните изяви онлайн, създаденото от тях съдържание, мнения, рейтинги и интерактивност.
Участие на потребителя в създването, маркетинга и рекламата на туристическия продукт: голямо и растящо с всеки изминал момент.
ОПРЕДЕЛЕНИЯ: Маркетинг 2.0.
Презентация пред Консултативния Съвет по Туризма • Стара Загора • България • 2008
МАРКЕТИНГ 2.0 МОДЕЛ НА ПОЗИЦИОНИРАНЕ НА ПАЗАРА И ИЗВЛИЧАНЕ НА МАКСИМАЛНА ПЕЧАЛБА ОТ
ПРОДУКТИТЕ И УСЛИГИТЕ В ЕРАТА НА НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ, ГЛОБАЛНО ИЗПОЛЗУВАНИ В ИНТЕРНЕТ ОТ
МАСОВАТА ПУБЛИКА И ОТ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ПРОДУКТА ИЛИ УСЛУГАТА.
МАРКЕТИНГ 2.0 СЪЩО ОПРЕДЕЛЕН КАТО СОЦИАЛЕН МАРКЕТИНГ, ЗАРАДИ ДОМИНИРАЩОТО
УЧАСТИЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ В МАРКЕТИНГА НА ПРОДУКТИТЕ И УСЛУГИТЕ.
ТЪЙ КАТО ПОТРЕБИТЕЛЯТ ИГРАЕ НАЙ-ВАЖНАТА РОЛЯ В МАРКЕТИРАНЕТО, НЕГОВИТЕ РАЦИОНАЛНИ И НЕРАЦИОНАЛНИ МНЕНИЯ, ЕМОЦИИ И ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРОДУКТИТЕ И УСЛУГИТЕ СЕ ЯВЯВА ВОДЕЩ ЕЛЕМЕНТ ПРИ УСПЕХА НА МАРКЕТИНГОВИТЕ ДЕЙНОСТИ, КАМПАНИИ И УСИЛИЯ.
РЕАЛНИЯТ МОДЕЛ НА ТУРСЕНЕ И ПРЕДЛАГАНЕ НА ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИ ПРЕМИНАВА ОТ ПРЕДЛАГАНЕ И КОНСУМИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ КЪМ ПРЕДЛАГАНЕ И КОНСУМИРАНЕ НА ПРЕЖИВЯВАНИЯ.
Маркетинг 2.0. на Културния Туризъм
ДЕЙНОСТТА на тези които създават продукта на културния туризъм за неговотоправилно позициониране на глобалния пазар чрез модела на Уеб 2.0. с цел постигане на максимални икономически и социални резултати.
ОПРЕДЕЛЕНИЯ: Туризъм 2.0. . Туризма в Ерата на Социалните Виртуални Мрежи
Презентация пред Консултативния Съвет по Туризма • Стара Загора • България • 2008
• Дестинацията и живата култура се позиционират като едно цяло, за да се преодолее “изгубването” на маркетинговото послание в огромното море на информация.
• Брандинга преминава от “информативен” към емоционално споделен.”Марката е не това което вие казвате, а това казват те.”
• Поради икономиката на “Дългата Опашка” все повече е важно позиционирането да е кратко, конкретно и тясно насочено. Това дава ОГРОМНИ ВЪЗМОЖНОСТИ на непознати дестинации и култури да печелят повече пазарен дял.
• Преразглеждане на традиционните представи за привлекателност на дестинациите поради огромния брой на потребители, имащи достъп до информация и с различни разбирания за “култура”.
• Разширяването на географиите и на интересите включени в културния туризъм.
Блогове
Социални и професионални мрежи с мултимедия
Фоксометрии
(социлано маркиране с тагове)
Симплифицирана синдикация на съдържание
(РСС и Атом)
Онлайн Видео и Аудио, създадено от непрофесионалисти
Уики-та
Ажакс
Машъпс
СТРАТЕГИЯ И ПЛАНИРАНЕ: Елементи на социалния маркетингг
Презентация пред Консултативния Съвет по Туризма • Стара Загора • България • 2008
Кой създава информацията? - непрофесионалисти - 1.4 милиарда хора по света създават над 100 милиона блогове, над 18,000 описания на туристически обекта в wikitravel.org, милиони прегледи на хотели, културни забелижителности по цял свят в tripadvisor.com, virtualturist.com, route66.com, etc.85% от потребителите на възраст от 12 о 34 години на Интернет гледат видео в Интернет 62% гледат youtube.com19% са качили видео в Интерент
Преимуществото на непрофесионалистите: другите непрофесионалисти им вярват.
Обратната страна на монетата: информацията, която доставят не винаги е обективна, и достоверна.
Как професионалистите създават информация:Скъпо, скучно, научно.Кок я чете? По-малко от 1% от населението.
ИЗВОД:Дайте достоверна информация БЕЗПЛАТНО на непрофесионалистите и ги използувайте за нейното разпространение.
СТРАТЕГИЯ И ПЛАНИРАНЕ’ Сравнителен анализ за средсвата за реклама
Презентация пред Консултативния Съвет по Туризма • Стара Загора • България • 2008
Възможност за контрол на съдържанието от страна на потребителя
Не Не Да
Цена Висока Не-много висока Безплатно
Достъпност Регионална, национална, континентална
Глобална Глобална
Възможност за фокусиране върху определен пазар
Малка Неограничена Неограничена
Интерактивност Няма Ограничена Неограничена
Възможност за крос-промоции и кампании
Много Ограничена Неограничена Неограничена
Въаможност за обновяване на съдържанието
Много Ограничена Неограничена Неограничена
• Хората не искат да гледат, четат или слушат реклама - само 14% от хората вярват на рекламата• 69% от телевизионните зрители искат да блокират рекламите по телевизията
СТРАТЕГИЯ И ПЛАНИРАНЕ: Дейности преди да се излезе на глобалния пазар
Презентация пред Консултативния Съвет по Туризма • Стара Загора • България • 2008
1. Намиране на пазарната ниша (специализацията) на дестинацията:1. Неповторимост и различие от подобни дестинации2. Определяне на демографския таргет (възраст, професия, покупателна
способност)3. Определяне на географския таргет (национален и глобален)Пример: Стара Загора - Градът на Липите
2. Създаване и разпространение на бранд, който да отговаря на съответната ниша.1. Единствен фокус на бранда - когато има раздвоено брандово послание,
потребителя на интернет минава към следващия резултат от търсачката или към конкуренцията: Гърция, Турция, и т.н.
2. Визуализация на бранда - запомняща се, и несъществуваща никъде другаде
3. Глас на бранда - приятелски, а не сухо-научен-помпозно-надут4. Запознаване на всички местни, регионални и национални органи на
властта, индустрии, образователни и науцчн институции, местната индустрия и най-вече туроператорите с така избрания бранд.
3. Създаване глобално присъствие1. Собствено
2. Чрез партньори - МК, ДАТ, и други държавни и местни органи,
туроператори и други туристически организации (хотели, ресторанти, и
т.н.), чрез бизнес извън туризма (пример: Менада), научни и учебни
институции (Тракийски Универесите), областни и национални дестинации,
партньори за определената ниша.
ПРАКТИЧЕСКИ НАСОКИ И ПРИЛОЖЕНИЯ’: Новите технологии като средство за маркеитнг и реклама
Презентация пред Консултативния Съвет по Туризма • Стара Загора • България • 2008
Интернет като платформа за софтуер:• Google Earth • Second Life• Ajax (http://www.cafepress.com/, http://www.moo.com/)• Flickr Upload• Машъпс• УиджедсИнтернет като платформа за споделяне на информация и изживявания и създаване
на съдържание:• Блогове • Социални фоксономии (запазване на адреси на уебсайтове, достъпни на
останалите потребители)• Виртуални Социални Мрежи• Уикита• Машъпс• Синдикирано Съдържание по вкуса на потребителя• Видео, снимки и аудио он-лайн• Социална медиа - подкаст, видеокаст, и т.н.
1.Създаване на собсвен уебсайт с оптимизация за търсачкит, с информация и интерактивни елементи, позволяваща създаване на съдържание от потребителя и споделяне на изживяванията.
Примери:
Държавни институции, общински, регионални и местни органи на властта:http://4u.esmadrid.com/, http://www.incredibleindia.org/
Създайте или направете отново уебсайт на вашия обект, който да е:A. Функционален, а не само красив B. Информативен до най-малките подробностиC. Интерактивен D. Намираем от цял свят (SEO, оптимизация за търсачките)E. С електронна търговия или резервации по интернет (за хотелите) в РЕАЛНО ВРЕМЕ
и със кредитни/дебитни картиF. Проодавайте собствени продукти G. Ако сте фондация, или държавна институция (общинска, регионална), събирайте
даренияH. Позволете потребителч да плаща както му е по-удобно: приемайте кредитни,
дебитни карти, не само банкови трансфери.I. Свъразн с други уебсайтове от Стара Загора.
ИЗБЯГВАЙТЕ!Излишни бариери за достъп до информацията (пример http://gradeshmonastery.com/)Музика, която не може да се изключиФлаш сайтовеСтраници които не водят до никъдеЛош агнлийскиИнформация за сонственика, неговите други бизнеси, за кой е направил страницата
(компания за уеб дизайн) и бизнеса на роднините на собственика.Ненаименовани страници (brwoser title missing)
Кой пише блога?От името на директора, ПР директора или президента на компанията
Могат ли да се оставят коментарии от нерегистрирани потребители на уеб сайта:
неКаква е регистрацията:
име, е-мейл адрес с потвърждениеКакви са материалите в блога:
Информация за нова услугаИнтересно лице(а) гости на хотела, миузя, научната институция, университеата, и т.н.Събитие ставащо в градаСнимки, видео (което също може да се гледа в youtube.com), подкаст и видеокаст с изказвания на реални клиенти (публикувани в itunes.com)Links към сайтове с рейтингиВръзка към уебсайта на създателя на блогаИнформация за социалната активност - благотворителност, даренияОтговорност пред обществото и природата - екологични решения за намаляване разходи на енергия, зелени дестиниации
Как да направите реклама на самия блог:Социално маркиране (тагс)Оптимизация за търсачкиОт вашия уеб сайт
ПРАКТИЧЕСКИ НАСОКИ И ПРИЛОЖЕНИЯ
Презентация пред Консултативния Съвет по Туризма • Стара Загора • България • 2008
1. Ще има обща база от електронни маркетингови материали, която да включва:• Общи текстове на английски, и други езици, които да се поставят на
всички уебсайтове, без възможност за грешки и недостоверност• Професионални снимки, 3-дименционални изображения и машъпс, които
да са готови да присъствуват навсякъде, където е необходима безплатна информация за музеите, културните паметници и галериите.
2. Ще има общи портали на културния туризъм (музеи, галерии, и всички 40,000 паметници на културата) като част от мега портала на Българския туризъм, които да са свързани всички съществуващи и бъдещи Web 2.0 /3.0 портали.
3. Ще има директна електронна търговия през всички уебсайтове на музеи, галерии, туристически агенции, и другите участници в създаването на туристическия продукт, които да финансират всички маркетингови дейности на музеите.
4. Като резултат:• Потребителят (на Интернет) не само ще може да получи информация, но
и да създава информация и собствен продукт на базата на контролирана и достоверна информация и продукт
• Чуждестранните туроператори ще имад директен доствъп до формиране на продукта на културния туризъм, и по този начин ще го направят по-достъпен за своите клиенти.
• До 10 години ще има пълно динамично пакетиране и за културния туризъм, което ще премахне посредничеството.