croatia preso

ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА ХЪРВАТИЯ

Изготвили: Владимир Георгиев Христов 13112295 гр.1063

Димитър Яков Папарков 13112295 гр.1064

ИСТОРИЯ НА СТРАНАТА Хърватите са славянски народ, който се заселва по

днешните хърватски земи през 7 век. След период на управление на хърватските князе и крале, през 1102 година хърватите подписват съглашение с унгарския крал и той поема управлението на Хърватия.

В края на 1918 г., след Първата световна война и разпадането на Австро-Унгария, Хърватия влиза в състава наКралството на сърби, хървати и словенци (СХС). Истрия, Риека и Задар попадат под италианска власт. Кралството на СХС г. е преименувано през 1929 в Кралство Югославия.

ИСТОРИЯ НА СТРАНАТА През 1991 г., 1 год. след първите

демократични избори, Хърватия обявява своята независимост. През 1992 г. Хърватия е приета за пълноправен член на Организацията на обединените нации (ООН). През 2008 г. военно-политическият блок НАТО изпраща писмо до Хърватия, в което кани страната да започне официално преговори за присъединяване към организацията. На 1 април 2009 г. държавата е приета за член на НАТО.1 юли 2013 Хърватия успешно се присъденява към ЕС.

ГЕОГРАФСКО РАЗПОЛОЖЕНИЕ Хърватия се намира в

Югоизнотна Европа и граничи със Словения, Унгария на север, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна Гора на изток. На запад има излаз на Адриатическо морекъдето има множество острови, заради което Хърватия е считана не само за континентална, а и за островна страна. Териториално-административно Хърватия се разделя на 20 жупана.

ГЕОРГРАФСКИ РАЗПОЛОЖЕНИЕ Знамето на държавата е

трицветно, състоящо се от три ивици- червена, бяла и синя, разположени хоризонтално, а гербът представлява шахматно разположени червено-бели карета във формата на корона..Площта на страната е 89 988 кв. км, като 56 603 кв. км се падат на континенталната част и 33 450 кв. км на приморската.

КЛИМАТ Хърватия има топъл средиземноморски

климат. Лятото е дълго и горещо. Зимата е къса и мека. Това е едно от най-дъждовните места в Европа. Най-горещите месеци са юли и август. Дневните температури могат да достигнат 31 °C и дори повече. Зимата е мека. Температурите са около 10 °C през януари и февруари.Най-доброто време е през май, септември и октомври, навсякъде около средиземно море времето може да стане много горещо през летните месеци.Край градовете Книн, Сплит, Макарска, в подножието на планината Велебит, около Масленица, Подбиокобля, по Велибитския канал се среща студения, понякога и ураганен вятър бура, който духа със скорост от 160 до 200 км/ч.

РЕЛЕФ В зависимост от релефа,

територията на Хърватия може да се раздели на три части: континентална, динарска и адриатическа част. Континенталната част на Хърватия заема югозападните части на Панонската равнина. Динарската част на Хърватия заема крайните дялове на Динарските планини и се намира в централната част на страната.Адриатическата част на Хърватия заема крайбрежието на страната и се състои главно от карстови райони. Крайморската част на странта, заедно с островите и крайбрежието е с огромен курортно-туристически потенциал.

ВОДИ  Реките в Хърватия се

отичат към два водосборни басейна – черноморски и адриатически. Около 62% от реките в Хърватия се оттичат към черноморския водосборен басейн, а останалите 38% - към адриатическия. Водеделът между двата басейна е по високите била на Динарските планини. Най-дългите реки в Хърватия са: Дунав , Сава , Драва и други.

НАСЕЛЕНИЕ Основната част от населението на

Хърватска представляват хърватите (89,6%). Най-големите малцинства са: сърбите (4,5%), бошняците (0,5%), унгарците (0,4%).Официален език е хърватският, който принадлежи към групата на южнославянските езици и използва латиницата. В различни области около крайбрежието той е примесен с многобройни италиански заемки, а в близкети до границата с Унгария региони е обогатен с унгарски думи .Населението е 4 491 543 души според данни от 2008 година. Средната продължителност на живота в Хърватия е 75,1 години.

СМЪРТНОСТ Причините за ранната смъртност са

много.Ракът е основна причина за смъртността Унгария, Словакия, Полша, Словения, Чешката република, Латвия и Литва са най-засегнати от тази група заболявания — с над 190 смъртни случая на 100 000 души население през 2010 г.; положението е подобно и в Хърватия. Най-висока смъртност от рак на белия дроб сред държавите — членки на ЕС през 2010 г. е регистрирана в Унгария (71,3 смъртни случая на 100 000 души население)

ОСНОВНИ ГЕОИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕНТРОВЕ

СТОЛИЦА: Загреб (786 200 жители по данни от 2001, заедно с предградията – 1 108 000)ГОЛЕМИ ГРАДОВЕ: Сплит (175 140 жители), Риека (143 800 жители), Осиек (90 411 жители) и Задар (69 556 жители) – по данни от 2001 година

ЗЕМЕДЕЛИЕ От общо 3,18 милиона

хектара земеделска земя, 63,5% е обработваема, а останалата са пасища. 80,4% от обработваемата земя е в частни ръце.В страната има 18 фабрики за обработка на риба, произвеждащи над 12 200 тона рибни продукти и деликатеси. Производството на храни, напитки и тютюневи изделия съставлява около 20% от БВП на адриатическата държава.

ЖИВОТИНСКИ ВИДОВЕ Осемте национални парка на Хърватия се

обитават от многообразни животински видове: мечки, диви кози, вълци, орли, рисове, сърни, различни породи кучета, дори и тюлени. Всеки един от националните паркове – Плитвички езера, Пакленица, Рисняк, Млет, Корнати, Бриюни, Крк, Велебит – представлява природен феномен, поради физикогеографските си особености и разнообразието на растителен и животински свят. Плитвичките езера и водопади са дори под закрилата на ЮНЕСКО.

ТРАНСПОРТ Транспорт - ж.п.

линии - 2 296 км, от тях 983 км електрифизирани, шосета - 27 840 км, от които 23 497 км с твърда настилка. Главни морски пристанища - Риека, Сплит, Задар, Пула

ТУРИЗЪМ добре развита инфраструктура. Постепенно излиза от

кризата, породена от военните конфликти. Годишно страната се посещава от около 2 млн. туристи. Като една от най-важните дестинации на средиземноморския туризъм, Хърватия притежава дългогодишни традиции и добри възможности за развитие. На разположение са 48 пристанища с 13 000 плавателни съда по цялото крайбрежие.

Сред предимствата на туризма в страната са добре запазента околна среда, богатото историческо наследство, мекият средиземноморски климат, сигурността и близостта до големите туристически пазари на Европа.

ТУРИЗЪМ По крайбрежието на Хърватия са

разположени над 1000 острова. Тя разполага с 8 национални и 10 природни парка, културно и историческо наследство с многобройни културни паметници (дворецът на Диоклециан в Сплит, градоветеТригор и Дубровник, Ефразиевата базилика в Пореч), които са включени в световното наследство на ЮНЕСКО.

Развити са различни форми на туризъм като летния и зимния, морския, конгресния, екологичния, здравния, ловния и риболовния и селския.

ПРИРОДНИ РЕСУРСИ За разлика от разнообразието

в релефа, Хърватия е бедна на полезни изкопаеми. От природните ресурси страната в страната има повече минерални извори – Вараждинске-Теплице, Крапинске-Теплице, Дарувар, Топуско, Липик. Има известни находища на петрол, земен газ и мрамор, които се разработват, а в полуостров Истрия има залежи на въглища.

КУЛТУРА Културата на Хърватско е част

от културата на южните славяни. Тринадесетвековната история и стратегическото географско положение на Хърватска са основните предпоставки за формирането на население съставено от много етноси, всеки от които допринася за пъстрата и многообразна хърватска култура. В Хърватска има шест паметника на световното наследство и осем национални парка.

СТОПАНСТВО Индустриално-аграрна страна,

претърпяла икономическа криза вследствие на войната. Водещи промишлени отрасли - корабостроене, машиностроене, химическа, хранително-вкусова, текстилна, дървообработване, електротехническа и електронна, фармацевтична и др. Селско стопанство - преобладава земеделието - пшеница, царевица, захарно цвекло, лен, слънчоглед, плодове, зеленчуци, лозя. Животновъдство - едър рогат добитък, овце, коне, свине, домашни птици. Развит е и риболовът.

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО Хърватия е парламентарна

република. Изпълнителната власт в страната е в ръцете на министър-председателя. Законодателната власт в Хърватия се упражнява от парламента на страната, който се нарича Хърватски събор. Съборът е еднокамерен парламент с не по-малко от 100 депутати. Избират се на всеобщи избори след тайно гласуване за срок от 4 години. Президентът се избира пряко чрез гласуване за срок от 5 години и може да бъде избиран само два мандата.

ИКОНОМИКА Основният дял на икономиката на Хърватия се пада

предимно на леката промишленост и на сектора на услугите. Туризмът е значителен източник на приходи.Състоянието на хърватската икономика е типично за страните в преход от комунизъм към пазарна икономика. Въпреки че е извършена приватизация и реконструкция във всички области, основните проблеми са: безработица и недостатъчни икономически реформи, което води до изоставане в преговорите за присъединяване към ЕС. Корабостроенето доминира в индустриалния сектор, с износ на над € 1 млрд. годишно. Хранителната и химическата промишленост са другия значителен дял от промишленото производство, които съставляват голям процент от износа на страната.

БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ Икономиката на Хърватия е доминирана от сектора на

услугите, който възлиза на 70% от БВП. Въпреки преживения срив по време на войната от 1991-1995 г., днес тя е една от най-проспериращите страни в своя регион и бивша Югославия. В периода 2000-2007 г. благосъстоянието и непрекъснато се подобрява, с растеж на БВП между 4% и 6% годишно, което довежда до подобряване на туристическата база и засилено консуматорско търсене, движено от кредити. В същото време инфлацията остава ниска, а хърватската куна стабилна. С настъпването на глбалната финансова криза, растежът на икономиката и се забавя знначително, като за 2009 г. е отчетен спад от 6,9% на БВП.

БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ Проблеми като голямата безработица, големия

търговски дефицит, неравномерното регионално развитие и лошия инвестиционен климат са предизвикателство за правителството на бившата югославска република. Предприемат се мерки за ускорена приватизация на държавно контролирани активи от ниско стратегическо значение. Докато макроикономическата стабилност е постигната, структурните реформи все още изостават. Високото ниво на външния дълг, неефективният експортен сектор, надутият държавен бюджет и силната зависимост от туризма са предпоставки за бъдещи спънки пред развитието на икономиката и.

ИНДУСТРИЯ Хърватия притежава по-добре развита лека

индустрия от другите държави, съставляващи бивша Югославия. Нейните главни производствени направления включват химикали и пластмаси, машинни инструменти, обработени метални продукти, електроника, чугунени и стоманени продукти, алуминиева обработка, хартия и целулоза, строителни материали, текстил, корабостроене, петрол и петролни продукти, храни и напитки. Основната част (95%) от износа обхваща индустриални продукти.

ИНФРАСТРУКТУРА Хърватия притежава добре развита инфраструктура,

пооддържана и разширявана главно чрез държавни субсидии и свързваща почти всяка част от страната. Четири главни паневропейски коридора минават през адриатическата държава и Адриатическо-Йонийския коридор. Дължината на построената магистрална мрежа е около 1200 км, а още няколко стотин километра са планирани.

Бившата югославска република има няколко пристанища, две от които са главни - Риека и Плоче, а при основно пътническите пристанища могат да се откроят Сплит (с най-много пътници в Адриатика) и Задар. Пристанищата на Риека и Задар биват обновявани с големи инвестиции. Проектът наречен Портата на Риека цели да превърне порта в главен стоков терминал за Централна Европа.