buletin_septembar_2009

ДимитровчеЦърковен бюлетин

Брой 9/ септември 2009

Председател: Г-жа Диди Канева

Почетен председател: д.х.к. Игнат Канев

Свещ. Йоан Иванов Почетен председател: Д-р Константин Вълчев

ВАЖНО!!!~ 1 ~

Редакцията на бюлетина при „Св. Димитър” Българска Източно Православна Църква припомня на всички свой читатели и енориаши за предстоящия ден на строг пост през месеца, именно 14. 09. 2009 г. /понеделник/ в който се чества Въздвижението на Св. Кръст Господен. На този ден се прави чина на водоосвещаването и по традиция се ръси по домовете за здраве. За да приемете това благословение е необходимо да направите предварително записване на имейл [email protected] или на телефон 905 861 9111 /в храма/ и 905 230 4456 /домашен на свещ. Йоан Иванов/. С оглед на общата обществена заангажираност в тази страна, ръсенето по домовете ще се извършва в продължение на една седмица по всяко време на деня, а именно от 14. 09. 2009 г. до 20. 09. 2009 г. вкл. Приканяме всички обичащи Бога и Църквата Му последователи да спазят древно – християнския обичай.I. Kалeндар на честваните празници през месец СЕПТЕМВРИ 2009 г.СЕПТЕМВРИ

6 Н † 13 Неделя след Петдесeтница. Св. мчк Евдоксий. Преп. Архип Гл. 4, утр. ев. 2, ап. 1 Кор. 16: 13 - 24 (с.157), лит. ев.Мт 21:33-42

7 Пон. Св. мчк Созонт(Предпразненство на Рождество Богородично) ВЕЧЕРНЯ

8 Вт † Рождество на Пресвета Богородица13 Н † Неделя пред Въздвижение. Св. свщмчк Корнилий стотник

(Предпразненство на Въздвижение) Гл. 5, утр. ев. 3, ап. Гал. 6: 11 - 18 (с.378), лит. ев.Йн 3:13-17 (Тип. с. 76 и 77)

14 Пон † Въздвижение на честния Кръст Господен(Кръстовден) (Строг Пост)

20 Н † Неделя след Въздвижение.Св. вмчк Евстатий и пострадалите с него. Гл. 6, утр. ев.4, ап. Гал. 2:16-20 (с. 381),лит. ев. Мр 8:34, 9:1 (Тип. с. 82 и 83)

27 Н † 1 Неделя след Неделя подир Въздвижение.Св. мчк Калистрат и дружината муГл. 7, утр. ев. 5, ап. 2 Кор. 6:1-10 (с. 178),лит.ев.Лк 5:1-11

II. Имена давани при Свето Кръщение и дата на имения ден

~ 2 ~

МартаСимеонАнтимМоисейЕлисаветаЗахариЕвдоксийРомилКръстан

1134556614

СтавриКъциКръстанаНикитаЛюдмилаЛюсиВяраНадеждаЛюбов

141414151616171717

СофияСофкаСевдалинСевдалинаСевдаТеклаЕфросинияКалистратХаритон

171717171724252728

Както и всички производни имена, които носят етимологията или духа на името!

III. Избрани евангелски и апостолски четива от месец септември.

14. септември – Въздвижение на Светия Кръст Господен

Литургийно Свето евангелие за Въздвижение на Светия Кръст Господен

Ще се чете Свето евангелие от Свети апостол и евангелист Матей. (зач. 60; гл. 19; 6 – 11, 13 – 20, 25 - 28, 30 - 35)

Слава Тебе Господи, Слава Тебе...

Да внимаваме...

В онова време първосвещениците и стареите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина. Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий. Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши. И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор. Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна? Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише. Пилат, като чу

~ 3 ~

тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон *, а по еврейски Гавата. Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар! Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря. И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха. И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред - Иисуса. А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински. При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!. После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, наведе глава, и предаде дух. И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат. Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него. А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско.

Слава Тебе Господи, Слава Тебе...

Апостолско четиво:

Да внимаваме...

Прокимен глас 7-и

Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: то е свято.Стих. Господ царува: да треперят народите!.

~ 4 ~

Премъдрост...

Из първото послание на Свети Апостол Павел до Коринтяни - четене.(гл. 1, 18 - 24)

Да внимаваме...

Братя, словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия. Защото писано е: "ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните". Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят? Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта. Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост, а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство, пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини - Божия сила и Божия премъдрост.

Алилуя, алилуя, алилуя

IV. Кратки жития, слова и разкази, чествани през настоящия месец.

Свето Въздвижение на честния и животворящ кръст Господен – 14. Септември

Кратко описание на празникаДванадесетте празника отбелязват събития, които не излизат от пределите на евангелския кръг. За разлика от тях на празника Въздвижение се възпоменават събития от значително по-късно време. На този голям празник Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят

понесе страдания заради нашето спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта.

~ 5 ~

Светата Православна Църква извършва поклонение на светия честен Кръст Господен четири пъти в годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст.

На Кръстовден се спазва строг пост. Какво разказва Преданието

След разпятието на Христа, по тогавашен обичай, оръжието за наказание от тоя вид - кръстното дърво, се заривало в земята на самото място, дето е изпълнена присъдата. Тъй на Голгота бил заринат кръстът на Христа и кръстовете на разпнатите с Него двама разбойници.

След време на Голгота по заповед на император Адриан построили езически храм и мястото на разпятието било заличено.

Празникът Въздвижение е установен във връзка със следните свещени събития в историята на Христовата църква:

Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики;Намирането на Светия Кръст на Голгота;

Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики

През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш". Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.Намирането на Кръста на Голгота (празнува се на 14 септември)

Няколко години по-късно, през 326 година царица Елена, майка на Константин Велики, посетила светите места в Палестина и пожелала да открие светия кръст Господен. По указание на един стар евреин почнали да копаят и открили трите кръста в 326 година. На същото място наредила да се построи Божия храм "Въздвижение". Връщането на животворящия Кръст от персийски плен

През 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите и отнесъл в Персия всички скъпоценности, които намерил там. Сред задигнатите светини бил и намереният на Голгота свещен Господен Кръст.

~ 6 ~

Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий и се задължил да върне пленниците и всичко, задигнато от баща му през последните 14 години.

Император Ираклий тържествено възвърнал в Йерусалим светинята - честния и животворящ Господен кръст. Християните, начело с патриарх Захарий, посрещнали Кръста с палмови клонки в ръце. Императорът в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни, на главата с царски венец, поискал сам да носи кръста. Но когато трябвало да мине през портите към Голгота, невидима сила го задържала. Всички били изумени. Не знаели защо става това. Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:  - Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!Смутен Захарий се приближил до императора и му заявил: -  Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който Спасителят е носел на раменете си в смирение и унижение!

Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква пречка внесъл в църквата Кръста Господен за радост и утеха на целия християнски свят.

По "Пространен православен месецослов" от † Траянополский епископ Иларион, изд. Тавор. Тук с допълнения.

 V. Катехизис. Нещо за православната вяра и богослужение...

Хиротония, хиротесия, ръкоположение

Знаем ли какво означава думата хиротония и не я ли бъркаме с обикновено заемане на някаква длъжност по подобие на светските назначения на висш пост? Това не е въпрос на обща култура, защото от отговора зависи нашето отношение към епископите в Църквата, а оттук и нашето място в нея. Не е ли преувеличено това твърдение, ще попитат някои, а други могат да ни обвинят дори в клерикализъм.

На първо място, трябва да знаем, че епископът не е административно лице и нашите отношения с него не са на принципа "началник-подчинен".

Епископът не е и "пръв между равни", т.е. пръв по чест между свещениците, както напоследък все повече хора, и то от църковните среди, се изкушават да

~ 7 ~

мислят. За да не бъдем голословни и за да не говорим от свое име, ще се позовем на авторитета на църковните отци.

Според св. Дионисий Ареопагит архиереят притежава "първата" и "последна" йерархическа степен и той "изпълнява всяко йерархическо посвещение".

Св. Симеон Солунски казва, че най-важната характеристика на епископа са светотайнските му функции, т.е. епископът е този, който изпълнява всички тайнства в Църквата кръщение, миропомазване, Евхаристия и хиротония. Когато епископът ръкополага някого за свещеник, той преподава на това лице благодатта и правото да извършва някои от тайнствата, чието извършване Христос е поверил на епископите. Архиереят е този, "чрез когото всички църковни деяния се изпълняват", продължава св. Симеон Солунски. Затова всички останали аспекти на епископското служение пастирски и учителни са важни, но те са само следствие от тази най-важна светотайнска функция на епископа.

Затова свещеникът, който "се бунтува" срещу своя епископ и мисли, че може да работи в Църквата и без него, е забравил или никога не е разбирал същността на своето служение. В същата степен това важи и за мирянина. Църквата във всички векове пази съзнанието, че неин център е Светото причащение (Евхаристията), Светата Литургия, и че затова епископската функция е най-висшата в Църквата. Не може да има никаква власт над Евхаристията и над епископа, който стои начело на евхаристийното събрание, казва отец Йоан Майендорф.

Двата термина хиротония и хиротесия имат гръцки произход. Хиротесия (буквално ръковъзложение) наричаме посвещението в низшите

църковни длъжности четец, певец, иподякон на които обаче не се предават благодатните дарове, съобщавани в тайнството свещенство. За хиротесия говорим и когато йереят преподава на вярващите Божията благодат, като възлага ръката си на главите им. Хиротесията се извършва в храма, извън олтара.

При хиротонията (ръкополагане) се преподават благодатните дарове на свещенството на дяконите, презвитерите и епископите. Хиротонията се извършва в олтара и тогава върху избрания се предава Божествена благодат.

Днес думата хиротония се използва само при посвещаване в епископски сан, а посвещението на свещеника се нарича ръкоположение.VI. Майчина заръка.Разказчета предназначени за деца и техните родители

МАЙМУНИТЕ И ОРИЗА

Из „Майчина заръка”, монахиня Валентина Друмева~ 8 ~

Златко беше красиво златокъдро момче, досущ като ангелчетата по пощенските картички. Всички го обичаха и му се радваха. Дори и да направеше някоя пакост, усмихнеше ли се с чаровната си усмивка, вече никой не можеше да му се сърди.

Лятото най-много обичаше да ходи с майка си и баща си на вилата до реката. Там прекарваха цял месец. Когато не помагаше на родителите си, Златко отиваше до едно заблатено място и там наблюдаваше жабите. Колко бяха смешни, особено като се припичаха на слънце, примижали и издули бузи! А шумнеше ли се в тревата, се стряскаха и опънати като пружини, цопваха във водата, оставяйки концентрични кръгове по повърхността. А нощем изнасяха своя чудноват концерт и Златко ги слушаше, опитвайки се да разбере песента им, докато не заспеше.

Един ден Златко реши да остане да си играе вкъщи. Майка му переше на реката, а на старото огнище точно под неговата стаичка се готвеше вкусният обяд. Но за беда огънят изведнъж лумна нагоре, изпълзя по гредите, близна изкуствените пердета на прозорците и с невероятна бързина се прехвърли на старите, разсъхнали се с времето дървени мебели. Цялата стая беше в пламъци. Златко се изплаши и започна да вика силно за помощ.

Майка му го чу, дотича от реката и изтича бързо нагоре по стълбите, но огнената стихия вече беше завладяла целия етаж. Събраха се много хора, но никой не смееше да влезе в този огнен ад. Тогава майка му, забравила за себе си, се хвърли в пламъците, видя Златко, зави го с ризата си и го изнесе навън. Хората го поеха от ръцете й, а тя се строполи на прага.

Когато дойде в съзнание беше в болничната стая. Първите й думи бяха; ‘Златко къде е? Добре ли е?’ Успокоиха я, че всичко е наред. Но тя трябваше още да остане в болницата, защото имаше сериозни изгаряния. Когато я изписваха, лекарят й съобщи, че макар да е почи напълно възстановена, белезите по лицето й ще останат завинаги.

На Златко му стана мног жал за добрата му майка. Приближи се до нея и й каза:

~ 9 ~

-Знаеш ли, повечето майки дават живот на децата си само по веднъж, а ти ми даде живот два пъти. Ти си герой, мамо!

-Ако трябва и сто пъти ще го направя за тебе, Златко – каза майка му решително, но по бузите й се търколиха две сълзи, които не беше успяла да преглътне.

Мина време. Златко порасна. В гимназията се сприятели с едно момче на име Кирил. Много се разбираха. Навсякъде ходеха зааедно, бяха като родни братя. Ако единият закъснееше за училище, другият непременно го чакаше. Когато на Златко му донесоха тениска с любимия му футболист, той я подари на Кирил. А когато на Кирил му купиха мотор, той го даде първо на Златко ‘да направи едно кръгче’.

Не след дълго към компанията им се присъедини Мариян. Той обаче не беше като Златко и Кирил. Беше невъзпитан и непокорен. Често правеше номера на другите и се забавляваше, когато някой пострадаше заради него. Но незнайно защо Златко го харесваше и двамата започнаха да прекарват повече време заедно и да отбягват Кирил. Един ден влязоха в кръчмата. Не бяха вече деца и си поръчаха по едно питие. Оказа се, че на Мариян не му е за първи път и за да се покаже ‘мъж’, изпи три чаши. Златко не искше да изостава и затова и той си поръча още. Така неусетно толкова се опияни, че едва намери пътя за вкъщи, а небето му се струваше, че всеки момент ще се сгромоляса, така се люлееше.

Майка му още не си беше легнала и миеше чиниите в кухнята. Когато Златко влезе, тя веднага позна какво се беше случило и не можа да скрие притеснението и уплахата си.

-Златко, защо сине? Погледни се, не приличаш на себе си! – каза с треперещ глас тя.

-Ти по-добре погледни себе си – грубо и радразнено й каза той – ако не се счупи огледалото от грозното ти лице.

Тази реплика така изненада и нарани горката жена, че тя остана дълго така, втренчена в затръшнатата врата. На другия ден Златко се събуди и си спомни нощните си ‘геройства’. А когато се сети за майка си, заплака. Цял ден не намери сили да се изправи пред нея и да й се извини. Най-накрая го направи, а майка му заплака и му каза:

~ 10 ~

-Прощавам ти, сине, макар много да ме нарани. Но повече ще ме нараниш, ако пак влезеш в оная проклета кръчма и се напиеш.

-Не бой се, майко – я успокои Златко – това беше за първи и последен път.

Но не беше вярно. Когато порокът успее да хване някого, не го пуска лесно. Захваща се със зъби и нокти в него и не го пуска, докато човек твърдо не реши да се бори с него и да го изкорени безкомпромисно. А Златко не беше решил твърдо и бекомпромисно. Пак отиде ‘на по чашка’ и така неусетно стана един от редовните посетители на кръчмата. Това му се отрази печално. Лицето му посивя, погледът му помръкна, но най-тъжното беше, че развали отношението си с най-близките си хора. Стана избухлив и раздразнителен. Не му се работеше, нищо не му се правеше. Осъзнаваше, че затъва, но нямаше воля да се измъкне.

Един ден старият му приятел Кирил, който сега беше станал един обещаващ млад мъж, го видя и го съжали. Спомни си колко хубави моменти имаха заедно и колко бяха щастливи. Кирил реши да му помогне, но тъй като познаваше вече избухливия му характер, реши да го направи с такт. Покани го да излязат и да се почерпят. Пиха бира, Златко си поръча и мастика, и Кирил започна да му говори за това как ходят с дружината да ловят риба, как ритат топка с момчетата от махалата макар вече да са големи мъже, как обичат да скитат по планината, да пеят хайдушки песни, а вечер да палят огън и да въртят агнето на шиш...Искаше му се отново да разпали оная чиста искра у Златко, която го движеше като малък и която ги беше сближила.

Опита се и по заобиколен начин да му каже, че е пленник на порок, който ще го съсипе рано или късно. Разказа му за маймуните, които ги ловят като слагат за примамка торбичка с ориз. И тъй като маймуните много обичат ориз, бъркат в тясната дупчица и не могат да извадят пълната си стисната шепа. Тогава ловецът се приближава, ала маймуната понеже е лакома, не пуска ориза, за да освободи ръката си и да избяга, ами го стиска и ловецът я хваща. Златко се разсмя.

-Не е смешно, Златко – каза му сериозно Кирил – а е тъжно. Така е и с алкохола. Ако не кажеш ‘стига’, порокът ще те улови в капана си и ще станеш негова жертва. Както маймуните.

~ 11 ~

Златко погледна страшно Кирил и завика:

-Ти маймуна ли ме наричаш? А? Маймуна ли? – и в пристъп на пиянски гняв се нахвърли с ножа, който държеше в задния си джоб.

За щастие останалите посетители скочиха и ги разтърваха. Кирил беше само леко наранен в рамото. След тази случка Златко не излезе цяла седмица от вкъщи. Почти нищо не хапна, пи само вода. Накрая съвсем променен отиде в неделя на църква и се изповяда. А след службата отиде до магазина, купи две хубави въдици и един килограм ориз и се отправи към дома на Кирил. Кирил тъкмо доизмиваше пикапа в задния двор.

-Хей, приятелю – провикна се Златко – какво ще кажеш да отидем за риба? А после ще я сготвим с ориз – шеговито добави той и показа ориза.

Кирил се засмя от все сърце и двамата приятели се прегърнаха.

Конец и Богу Слава

VII. За Евхаристията с любов...

Свето Причастие и пост

В досега издаваните рубрики по темата споменахме три големи успеха на Дявола, чрез които той е отдалечил хората от Чашата на Живота. Смятаме, че най-големият му успех е четвъртият, с който ще се занимаваме тук и в следващите рубрики. Той е може би най-големият, понеже има връзка с един от свещените канони на Църквата, а именно с канона за поста. Последният, който е оръжие срещу дявола, става в този случай оръжие на дявола. Чрез него той измамва много от тези, които се причастяват. Те си мислят, че уж са дошли подготвени, докато в действителност нямат необходимата подготовка. С него той отдалечава много хора , понякога завинаги от животворящата и спасителна храна на Св. Причастие.Още в началото бихме искали да помолим нашите читатели да внимават в тези редове, защото съществува опасност, ако досега са следвали погрешна практика, да ни разберат неправилно. Ние няма да говорим тук за предаденото ни от тъмните

~ 12 ~

години на незнанието, нито пък за казаното от благочестиви от една страна, но богословско неграмотни духовници, от друга. Ще кажем какво учи автентично и безпогрешно Църквата за истинската подготовка преди Причастие.

Преди да продължим в настоящата тематика, нека да видим конкретния успех на дявола относно въпроса за поста. Ако по време на поста попитаме някого от онези, които се причастяват, без обаче да имат съзнателен християнски живот, и някой от онези които не са се причастявали, без да са безбожници, и от двамата ще получим отговор в познанията за „тридневен пост без олио”. На въпроса ни дали са се подготвили преди пристъпване на светата Чаша, първият ще отговори:

- Разбира се, че се подготвих. Постих три дни без олио. Три дни преди да се причастя ядох ястия приготвени и варени само във вода.

Той е в съгласие със съвестта си! След като три дни се е въздържал от олио, този човек счита, че се е очистил и станал достоен да се причасти!

А вторият попитан, защо не се е причастил отговаря така:- Как да се причастя? Не мога да постя! Работата ми е много тежка. Не е

възможно три дни да се въздържам от олио...И този е в съгласие със своята съвест! След като не е могъл три дни да яде

храни без олио, той се оправдава за отдалечаването си от свето Причастие!И двамата са паднали в благовидния на пръв поглед капан на дявола. Единият

да се причасти недостойно, а вторият въобще да не се причасти. И двамата са се подхлъзнало по „омазнената” повърхност на лъжите, която дяволът е поставил.

Да не си мисли някой, че след като казваме всичко това, ние пренебрегваме поста. Напротив, приемаме свещеното учение за поста, такова каквото го приема Православната Църква. Това учение е богоопределено, древно, старозаветно и евангелско. Постът е древен като човека. Той е почитан от великите мъже на Стария Завет. Почитал го е и Сам Бог, Който „биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола, и като пости четирийсет дена, и четийрисет нощи, най-сетне огладня” (Мат. 4:1-2) Сам Христос определя поста като силно оръжие против дявола.

Постът е лекарство за душата. Но лекарство което трябва да се приема в своето време. Ето какво казва св. Йоан Златоуст, относно поста:

„Постът е лекарство, но лекарството, макар и хиляди пъти да е полезно, понякога става ненужно, поради незнанието на онзи , който го ползва. Защото трябва да знае и времето, когато да го вземе, количеството на лекарството, характера на организма, климатичните особености и сезона, диетата, която ще бъде подходяща и много други неща, които ако се пренебрегнат, не ще има полза от лекарството”

~ 13 ~

Лекарство, което не се взема в подходящия момент и в необходимото количество, може да навреди вместо да помогне.Следва продължение...

VIII. Православен бит, българщина, съвремие...

Рецепти:

1. СУПА ОТ ТЕЛЕШКИ ДЖОЛАН(Берковско)

Продукти: телешки джолан 750 г, праз лук 100 г (1 стрък), гъби печурки 2-3 бр., пиперки 100 г (1-2 бр.), домати 100 г (2 бр.), растително масло 30 мл (3 супени лъжици), брашно 10 г (1 супена лъжица), кромид лук 50 г (1 глава), червен пипер 5 г (1 чаена лъжичка), магданоз и черен пипер.

Приготвяне: Джоланът се разсича на три-четири парчета, залива се с 6-7 чаени чаши студена вода и се слага на огъня. Когато заври, се посолява. Като поомекне месото, се прибавят ситно нарязаните гъби и праз. След 30 минути се слагат пиперките, а към края на варенето - доматите, нарязани на ситно.

Месото на сварения джолан се отделя от костите и се слага в бульона заедно със задушените в мазнината лук, червен пипер и брашно. Супата се доварява и се сваля от огъня. Поднася се поръсена със ситно нарязан магданоз и черен пипер.

2. ХАЙВЕР ОТ ПАТЛАДЖАНИ И ТВЪРДО СВАРЕНИ ЯЙЦА(Софийско)

Продукти: патладжани 0.500 кг (2-3 бр.), яйца 3 бр., растително масло 50 мл (5 супени лъжици), оцет, чесън и сол на вкус.

Приготвяне: Патладжаните се изпичат на силен огън, обелват се и се счукват в дървено хаванче. Прибавят се счуканият чесън, растителното масло и сол

~ 14 ~

на вкус. Сместа се разбива на пюре, към което се прибавят ситно нарязаните твърдо сварени яйца, подправя се с оцет или винена киселина и се разбърква добре.

3. РИБА ПО КРУМОВГРАДСКИ

Продукти: риба 1 кг, растителна мазнина 100 мл (1/2 чаена чаша) и прясно масло 40 г (1/3 пакетче), кромид лук 250 г (3-4 глави), целина 50 г (1/2 глава), домати 150 г (2-3 бр.), чесън 10 скилидки, картофи 250 г (3-4 бр.), джоджен и сол на вкус.

Приготвяне: Рибата се почиства, измива се, нарязва се на парчета и се посолява. Мазнината се загрява в тавичка и в нея се задушават до омекване ситно нарязаните лук и целина. Прибавят се доматите, нарязани на ситно, и рибата. Картофите се обелват, измиват се, нарязват се на колелца, посоляват се и се нареждат върху рибата. Ястието се слага във фурната и се пече до готовност. Подправя се със счукания чесън и джоджен. Поднася се топло.

ОРЕХОВКИ(Пловдивско)

Продукти: брашно 300 г (1 и 1/2 чаени чаши), прясно краве масло 125 г (1 пакетче), пудра захар 100 г (1/2 чаена чаша), чйце 1 бр., счукани орехови ядки 100 г (1/2 чаена чаша), бакпулвер 1 пакетче, ванилия 2 праха.

Приготвяне: От продуктите се замесва тесто, което се разточва на дебел лист. От него с винена чаша се изрязват полумесци. Пекат се в умерен фурна.

IX. Любопитно

Кръстовден

На този ден православната църква извършва поклонение пред Светия честен Кръст Господен.

По традиция днес се спазва строг пост. Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента.

На този ден денят и нощта се "кръстосват" - изравняват се по продължителност.

~ 15 ~

От Кръстовден или от Симеоновден (13 ноември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник.

Започват есенните седенки. В Източна Тракия на тези седенки момците изпълняват обичая джамала (камила).

X. Християнска поезия

ТУЙ МИ СТИГА

~ 16 ~

За всичко Господи благодаря:за вечерите кротки и чудесни,за пурпурната утринна зора,за тихий плач, за хубавите песни!

Премъдрост крият всичките неща.Чрез твоя промисъл расте душата.Денят е драг. Но трябва и нощта!Без мрак кой оценил би светлината?

В страданията, що изпращаш Ти,растат крилете ми за бъдещ полет.Без зимата която ни гнети,кой би получил Твойта дивна пролет?

Непостижимий! Работи над менс ръка, която сваля и въздига!О, дай ми да съм верен и смирен!Аз знам, че ме обичаш. Туй ми стига.

~ 17 ~

„Избрани стихове”, Архимандрит Серафим (Алексиев)

Тропар, глас трети

Велик поборник в бедитевселената те намери, страдалче,

побеждаващ народите,защото, посрамил гордостта на Лий,

вдъхновил си за дръзвновен подвиг Нестор.Тъй, свети Димитре,

Христа Бога молида дарува нам велика милост.

~ 18 ~

~ 19 ~