buletin_august_2009

ДимитровчеЦърковен бюлетин

Брой 8/ август 2009

Председател: Г-жа Диди Канева

Почетен председател: Д.х.к. Игнат Канев

Свещ. Йоан Иванов Почетен председател: Д-р Константин Вълчев

~ 1 ~

ВАЖНО!!!

Редакцията на бюлетина при „Св. Димитър” Българска Източно Православна Църква припомня на всички свой читатели и енорияши за настъпващите Богородични пости, които са както следва от 02. 08. 2009 г. до 15. 08. 2009 г. Приканяме всички Ви да внесете новост в ежедневния Ви житейски ритъм и да пристъпите към благодатно–мистичните тайнства на Църквата в лицето на покаянието и светата Евхаристия.

Други новости за месец август са социалните мероприятия както следва:

09. 08.2008 г. – Голф турнир с цел събиране на средства за потдържането на единствено българския ни храм

22. 08. 2009 г. – Пикник

30. 08. 2009 г. – Общо събрание

За ваше улеснение ще изпратим на всички Ви своевременно подробни известия за всички тези мероприятия, в които ще са описани, час място и причина. За повече информация се обърнете към редакцията на изданието на тел. 905 861 9111 или имейл [email protected]

Благодарим Ви и се надяваме да участвате с нас дейно в живота на православната ни българска общност.

I. Kалeндар на честваните празници през месец АВГУСТ 2009 г.АВГУСТ

2 Н † 8 Неделя след Петдесетница. Пренасяне мощите на св. архидякон Стефан. Гл. 7, утр. ев. 8, ап. Деян. 6:8-15 (с. 530),лит. ев. Мт 14:14-22 (Тип. с. 388)

5 Ср Св. мчк Евсигний(Предпр. на Преображение Господне) ВЕЧЕРНЯ

6 Чт † Преображение Господне (Разрешава се риба)9 Н † 9 Неделя след Петдесетница. Св. ап. Матия.

Гл. 8, утр. ев. 9, ап. Деян. 1:12-17 (с. 534), лит. ев. Мт. 14: 22-34 (Тип. с. 394)

14 Пт Св. прор. Михей(Предпразненство на Успение Богородично) ВЕЧЕРНЯ

~ 2 ~

15 С † Успение на Пресвета Богородица(Тип. с. 397)

16 Н † 10 Неделя след Петдесетница. Пренасяне неръкотворния образ на Господ Иисус Христос. Св. мчкДиомид. Преп. Йоаким Осоговски. Гл. 1, утр. ев. 10, ап. Кол. 1:12-18 (с. 536),лит. ев. Мт 17:14-23 (Тип. с. 400)

23 Н † 11 Неделя след Петдесeтница. Св. мчк Луп. Св. Ириней, еп. Лионски(Отдание на Успение Богородично), Гл. 2, утр. ев. 11, ап. 1 Кор. 9:2-12 (с. 142),лит. ев. Мт 18:23-35 (Тип. с. 404)

30 Н † 12 Неделя след Петдесeтница. Св. Александър, Йоан и Павел, патриарси Цариградски. Пренасяне честните мощи на св. Александър Невски. Гл. 3, утр. ев. 1, ап. Гал. 5:22-6:2 (с. 541), лит. ев.Мт 19:16-26 (Тип. с. 409 и 410)

II. Имена давани при Свето Кръщение и дата на имения ден

МакавейЕвдокияЕмилианЕмилТрендафилМарияМариянаМартаМима

1488815151515

МиронСамуилВасаАдрианАдрианаНаталияПименАнастасияАлександър

172021262626272930

АлекоСандоСашоАлександраСашкаГенадиКиприянКипроКипра

303030303031313131

Както и всички производни имена, които носят етимологията или духа на името!

III. Избрани евангелски и апостолски четива от месец август.

06. Август – Св. Преображение на Господа и Бога и Спасителя наш Иисуса Христа

Литургийно Свето евангелие за Св. Преображение Господне~ 3 ~

Ще се чете Свето евангелие от Свети апостол и евангелист Матей. (зач. 70; гл. 17; 1 - 9)

Слава Тебе Господи, Слава Тебе...

Да внимаваме...

В онова време Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него. Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте. И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се! А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса. И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.

Слава Тебе Господи, Слава Тебе...

Апостолско четиво:

Да внимаваме...

Прокимен глас 4-и

Колко са многобройни делата ти Господи! Всичко си направил премъдро.Стих. Благославяй, душо моя, Господа; Господи, Боже мой, Ти си дивно велик.

Премъдрост...

Из второто съборно послание на Свети Апостол Петър - четене.(гл. 1, 10 - 19)

~ 4 ~

Да внимаваме...

Братя още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите, защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината, що е сега пред вас. Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне, знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви. Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това. Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина. Освен това имаме по-достоверно нещо - пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви,.

Алилуя, алилуя, алилуя

IV. Кратки жития, слова и разкази, чествани през настоящия месец.

Свето преображение Господне – 06. АвгустТоя празник е установен в първите векове на

християнството и ни напомня едно от най-важните евангелски събития – явяването на Господа в небесната слава пред трима от учениците Си. Юдеите не узнали в Христа очаквания Месия. Те старателно изучавали пророчествата, но превратно тълкували техния смисъл и мислели, че очакваният Месия ще ги освободи от

робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Юдеите не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори самите апостоли не били

~ 5 ~

съвсем чужди на подобни земни помисли, макар и да повярвали, че Иисус е очакваният Месия. Те също се надявали, че Иисус Христос ще възстанови израилското царство, спорели помежду си кой от тях ще бъде тогава най-голям. За тях било недопустимо, че Иисус Христос, Син Божи и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от людете. Това им се показало несъвместимо с Неговото величие и слава.

Господ обаче често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне. Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи и Петър, който малко преди това изповядал Божеството на Спасителя, Му казал: "Пази Боже! Това, Господи, няма да стане с Тебе!" Но Спасителят строго укорил Петър и му казал, че той мисли не за онова, що е Божествено, а за това, що е човешко.

Скоро след тая беседа с учениците Си, за да укрепи вярата им и да ги отвлече от земни помисли, Господ се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина в Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен: лицето Му се изменило и светело като слънце; дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи от слава, Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и за края Му в Йерусалим. Петър, поразен от това, което виждал, казал на Иисус: "Господи, добре е да останем тук. Да направим три сенника: за Тебе един, един за Мойсей и един за Илия!" Като говорел, изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: "Този е Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение! Слушайте Него!" Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: "Станете, не бойте се!" И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината. А Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите.

Това събитие било предназначено да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да укрепи вярата им. Учениците чули гласа на Самия Бог; двама най-велики представители на Стария Завет – Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. Окръжени от небесна слава, тия св. мъже беседвали с Иисус Христос за Неговите спасителни страдания и доброволна смърт. Най-после, това чудно явление трябвало да отвлече апостолите от земните помисли за величие, като ги направи свидетели на небесната слава на Христа.

 V. Катехизис. Нещо за православната вяра и богослужение...

~ 6 ~

ТайнствотоСвещенство

Свещенството е тайнство, при което избраният за съответното църковно служение се въздига чрез ръкополагане в една или друга от чиновете на свещенството. Чрез този свещенодействен акт на избрания се предава благодатта на Светия Дух и посветеният се облича с особена духовна власт по отношение на вярващите: да ги учи на истините на Христовата вяра, да извършва тайнствата и богослуженията, да ги води по пътя на нравственото съвършенство и духовни дела, да бъде пастир на Христовото стадо.

То се извършва само над лица от мъжки пол, които принадлежат към клира от православно вярващи - еднобрачни или приели монашески обет, - и избрани за възвеждане в една от трите степени на църковната йерархия: дякон, презвитер (иерей, свещеник) и епископ.

Тайнството се нарича също Ръкоположение или Хиротония (от гр. "хир" - ръка и "тефими" - полагам). След извършването му посветеният в дяконски чин може да участва в общественото и частното богослужение и да служи при тайнствата, но не може да извършва нито едно от тях. Дякон, който е приел ръкоположение за свещеник може да извършва требите и тайнствата (с изключение на Хиротонията). Посветеният във висшата, епископската степен на свещенослужение може да извършва всички тайнства и да освещава храмове, антиминси и миро, както и сам да преподава чрез ръкополагане дара на благодатта. По древна традиция в епископски сан се посвещават само свещеници, приели монашески чин.

В обряда на тайнството няма тайноизвършителна формула. Основното външно действие е ръкополагането, извършвано от архиерей и молитва за призоваването на Св. Дух. Извършва се само от епископ в светия олтар. В една литургия може да се ръкоположи само един дякон, свещеник или епископ. Едно и също лице не може да премине трите степени на свещенството (дякон, презвитер, епископ) в една и съща литургия.

Ръкоположенията се извършват в неделен ден. При тайнството дяконът се облича в стихар и орар, презвитерът (свещеникът) в стихар, епатрахил и фелон, а епископът - получава малък и голям омофор и в края на службата - жезъл и митра (корона). Над главата на епископа се слага Евангелие. Изборът на епископ става с одобрението на богомолците, които при възгласа "Аксиос - достоен", отговарят "Достоен, достоен, достоен". Ако някой от присъстващите богомолци се провикне "недостоен", ръковъзлагането се спира, докато се изяснят съображенията за тази оценка. Такава е практиката на Цариградската Вселенска патриаршия, приета и от Българската православна църква.

~ 7 ~

Епископът извършва и Хиротесия, тоест, Ръковъзложение на четци, певци, свещоносци, клисари и иподякони. Това става в средата на храма, в началото на Светата литургия. Християни, на които е извършено ръковъзложение от епископ, могат да се обличат със стихар по време на свещенодействия. Те не се числят към йерархията и са миряни (цивилни лица). Ръковъзложение се извършва и върху жени, посветени да служат в светия олтар.

VI. Майчина заръка.Разказчета предназначени за деца и техните родители

НАЙ-СЛАДКАТА ЯБЪЛКА

Из „Майчина заръка”, монахиня Валентина Друмева

Андрей живееше в малко, но китно планинско градче. Недалеч от града баща му имаше малко лозе, оградено с плет. Половината от лозето баща му беше насадил с лози, а на другата отглеждаше какво ли не – малини, къпини, ягоди, две джанки, череша, круша, един лешник, а миналото лято баща му насади и една малка ябълка, сорт ‘Златна превъзходна’. Андрей обичаше да ходи с татко си там, да вдишва чистия въздух, да слуша пойните птички и разбира се да помага, доколкото му позволяваха неговите единадесет годишни сили.

Тази ваканция Андрей не пропускаше ден, в който да не отиде до лозето с баща си, а понякога и с баба си, която понеже беше стара, се грижеше предимно за цветята. Андрей пък поливаше, прекопаваше и плевеше. С особена грижа и внимание обаче се отнасяше към малката ябълка. Тя му беше любимката. Прекопа и натори рохкавата почва около стъблото, после го огради с малки бели камъчета, които специално беше събрал от реката и беше докарал с детския си самосвал. Как сияеше от щастие само, когато накрая на деня си тръгваше и хвърли последен поглед към малкото дръвче! Неговото дръвче! И ябълката също, може би, за да се отблагодари на добрия си стопанин, се отрупа с толкова много плод. На меката вечерна светлина зрелите ябълки трептяха като жълтици.

В събота Андрей пак се отби до лозето, макар този път да нямаше какво да се върши. Разходи се, огледа добре свършената работа и си затананика някаква весела песничка. Спря се при ябълката, да й се порадва. Плодовете го подканяха, зрели и

~ 8 ~

тежки, вече беше началото на септември. Андрей се пресегна и си откъсна най-голямата ябълка. Щеше да я занесе вкъщи и да я покаже на всички, а после щеше да я раздели с братчето си и двамата добре да си хапнат.

С такива мисли в главата си, Андрей тръгна към къщи. По пътя срещна Петър, познат от училище.

-Здравей, Андрей, как си? – поздрави го Петър ведро.

-Здравей, Петре, добре съм – отвърна на поздрава Андрей –прибирам се от лозето и виж каква ябълка имам! Искаш ли да си я разделим?

Андрей предложи това спонтанно, макар първоначалните му планове за ябълката да бяха съвсем други. Но не се поколеба, ами извади джобното си ножче и разряза ароматния плод на две. Петър много се зарадва и с охота изяде своята половинка, като не забрави да благодари.

- А какво ще правиш утре? – запита го Петър – искаш ли да отидем на реката и да си играем на пирати?

- Благодаря за предложението ти – вежливо отвърна Андрей – но не мога. Утре е неделя, а в неделя винаги ходя на църква. Освен това след службата винаги оставам за неделното училище, където научаваме толкова много интересни неща за Бога, за ангелите, истории за свети хора и изобщо много е интересно, не бих го пропуснал.

- Така ли – отвърна Петър – пък аз нищо не зная за Бога, нали ги знаеш нашите, не са от най-набожните. Но ще ти кажа една тайна – и Петър се приближи до Андрей заговорнически – Когато бяхме на манастира, аз си купих една малка иконка на Богородица с младенеца и сега си я слагам на шкафчето преди да заспя и винаги ми е толкова хубаво като я гледам. Само ми е малко неудобно от баба, защото тя не знае, че си я купих с едни нейни пари, които беше забравила на масата. А пък аз ги взех и не й казах. И освен иконката си купих две дъвки, едно пакетче кабзи и една свирка от ония шарените.

Андрей погледна Петър сериозно:

- Знаеш ли, наистина мисля, че трябва да дойдеш с мен утре. Няма да съжаляваш.

~ 9 ~

Петър се съгласи. На другия ден двамата приятели, пременени в най-новите си дрехи, влязоха в църквата. Литургията тъкмо беше започнала. Петър беше много смутен. Не знеше дори как да се кръсти, не знаеше къде да си запали свещичката, която стискаше в ръка, не знаеше кога да стои прав, нито кога да сяда. Андрей веднага му се притече на помощ и тихичко всичко му показа. След това му даде знак да мълчи. Църквата е храм за молитва, му каза той, тук сме пред самото Божие лице, затова трябва да се държим с благоговение. Петър се съгласи. И той чувстваше същото. Заслуша се в песнопенията и му се стори, че не пееха вече хора, а сякаш ангели. И бяха цяло множество. Представи си блестящите им дрехи, светлите им ореоли, пърхащите им крила. Беше величествено. Така и не усети кога свърши литургията.

-Андрей, много ми хареса – тихичко му каза той – Мисля да остана с тебе и на неделното училище.

-Ами, заповядай, много ще се радвам – каза му Андрей с усмивка.

Този път обсъждаха десетте Божий заповеди. Преподавателят им, който беше един много благ и усмихнат монах, им обясни с простички, но много поучителни примери, колко е хубаво и естествено да следваме Божиите заповеди, защото това не са някакви измислени забрани, а истинските повели на човешкото сърце, което се стреми към съвършенство и единение с Бога. Да знаеш и спазващ Божиите заповеди, е като да познаваш и уважаваш собственото си сърце. Когато беседата свърши Петър беше мълчалив.

- Какво има? – попита го Андрей – мислех , че ти хареса.

- Много ми хареса – отвърна Петър – но съм тъжен, защото разбрах, че съм сгрешил. То аз и преди го чувствах, но не знаех защо се чувствам зле. А сега разбрах – като взех парите на баба и не й казах, аз съм нарушил една от заповедите. А сърцето ми не ми е простило за лъжата и ме мъчи.

- Да, така е – засмя се Андрей – но Бог ти е простил, защото вижда твоето покаяние и искреното ти желание да се поправиш.

Петър го погледна с надежда.

- Хей, мислиш ли, че мога да се изповядам другата събота?

~ 10 ~

- Разбира се – окуражи го Андрей – Между другото искаш ли сега да отидем до лозето и да си откъснем ябълки?

- От кои ябълки? – оживи се Петър – Като тая дето ми даде вчера ли? Това беше най-сладката ябълка в живота ми !

- Да, точно от тия. И знаеш ли защо е била най-сладката ябълка?

- Не, защо?

- Защото така Бог реши да почука на вратата на твоето сърце и ти вчера Му отвори – каза Андрей и се усмихна закачливо– а сега да вървим преди да се е стъмнило.

- Хей, Андрей, знаеш ли, току-що ми хрумна нещо – продължи Петър, като гласовете им вече заглъхваха надолу по улицата - Знаеш ли, че ние сме като двамата апостоли на Господа, като Петър и Андрей, братята?

- Хей, вярно. Колко хубаво! Като братя...

Конец и Богу Слава

VII. За Евхаристията с любов...

ПРИЧАСТИЕ БЕЗ ПОДГОТОВКА

За пристъпването към тайнството на св. Причастие е необходима подготовка. Когато човек сяда на масата за обяд, той смята за необходимо преди това да си измие ръцете. Той не сяда с мръсни ръце на обикновената тарапеза. А как е възможно да се приближи до св. Трапеза с неочистена душа? И нека разберем, че на тайната Трапеза човек не идва просто , за да се докосне, а за да стане участник, да вкуси от Тялото и да пие от Кръвта на Богочовека Иисус Христос. Следователно човекът има абсолютната нужда да очисти първо душата си в тайнството на покаянието и изповедтта, а след това да се приближи и да се причасти.

Когато ни предстои празник у дома или очакваме важен гост, ние с голямо внимание очистваме дома си и дори го украсяваме. С най-голямо внимание почистваме гостната, където ще настаним нашия приятел. Как тогава е възможно да приемаме в дома на душата си великия Посетител, великия Бог и наш Спасител, Иисус Христос без да очистим преди това душата си чрез изкренната си изповед, да

~ 11 ~

я изчистим със сълзите на бдението, и след това да се докоснем до светия Потир, като поемем и приемем Бога на славата?

Стремим се и храмът, в който почитаме Триединния Бог, също да бъде чист. Никога не ще поискаме храмът да се превърне в обор. Никога не бихме позволили вратата на храма да остане отворена и да се вмъкнат вътре животни, или храмът на истинския Бог да се превърне в храм на идоли. Но нека не забравяме, че и нашата душа е храм. Става храм, когато се причастяваме. Следователно, трябва да поддържаме чист и храма на душата си. Първо трябва да го почистим, за да изхвърлим нечистотиите на греховете и всички лъжовни идоли, за да блесне и след това да пристъпим към великото приемане на Бога.

Копнежът за св. Причастие трябва да гори в гърдите ни. Но този копнеж трябва да се съпровожда от нужната подготовка. Абсолютно необходимо е преди да се приближим към св. Чаша да изпитаме себе си в тайнството на изповедта и покаянието. Нека не пристъпваме, когато съвестта ни не просто свидетелства, но отсъжда, че съществува сериозна тежест, че сме извършили голям грях, и че не сме проявили усилие за една сериозна подготовка.

Коя е правилната и добра подготовка ще видим в следващите рубрики. Това е важно, защото и при подготовката съществува голямо изопачаване и много заблуди, които имат за цел да възпрепятстват хората, правилно да участват в св. Общение.

Следва продължение...

VIII. Православен бит, българщина, съвремие...

Рецепти:

1. ЗЕЛЕНЧУКОВА СУПА С ТЕЛЕШКО МЕСО(Искърското дефиле)

Продукти: телешко месо 400 г, растително масло 30 мл (3 супени лъжици), кромид лук 50 г (1 глава), червени домати 200 г (2-3 бр.), целина 50 г (1 глава), пиперки 100 г (1-2 бр.), прясно зеле 1/4 зелка, зелен фасул 250 г (1 шепа), лимон 1 бр., магданоз и сол на вкус.

Приготвяне: Месото, нарязано на малки парченца, се залива със 7 чаени чаши студена вода и се слага на огъня. Посолява се, когато кипне, и се вари до омекване. В мазнината се задушават лукът, морковите, целината, настъргана на ренде, зеленият фасул и зелето, нарязани на ситно, и пиперките, нарязани на парчета. Посоляват се и се прибавят към месото. След 30 минути се прибавят доматите, нарязани на ситно.

~ 12 ~

Супата се вари още 10-15 минути. Поднася се поръсена със ситно нарязан магданоз и парченца от лимона.

2. ЯХНИЯ С ЛУКАНКА И ПРАЗ ЛУК(Хасково)

Продукти: праз лук 1 кг (7-8 стръка), домати 250 г (4-5 бр.), червен пипер 10 г (1 супена лъжица), луканка (суджук) 300 г, мазнина 100 г (1/2 чаена чаша), сол на вкус.

Приготвяне: Празът се почиства и измива, нарязва се на ситно и се запържва в мазнината, след което се разбърква с червения пипер и се задушава заедно с нарязаните на дребно домати. Залива се с топла вода (да го покрие), и се вари до омекване. Прибавя се нарязаната на малки парченца луканка.

Ястието се посолява на вкус и се оставя да ври до омекването на луканката.

3. КНИЖЕН КЕБАП ПО ПЛЕВЕНСКИ(с. Пелово)

Продукти: свинско месо от филето 1 кг, гъби 250 г (1 и 1/2 чаени чаши), кромид лук 250 г (4-5 глави), бяло вино 50 мл (1 кафена чашка), краве масло 100 г (1/2 чаена чаша), червени домати 50 г (1 бр.) или лютеница 10 г (1 чаена лъжичка), чубрица 1 стрък, лютиви пиперки 5 бр., сол и черен пипер на вкус.

Приготвяне: Месото се нарязва на хапки, като за шишчета, и към него се прибавят ситно нарязаните лук, домати и гъби, черният пипер, чубрицата, виното и сол на вкус. Сместа се оставя да престои 24 часа на хладно място. В 5 хартии, намазани с масло, се слага по 1/5 част от сместа и се добавя по 1 лютива пиперка и 1/5 от маслото. Кебапът се увива в хартията и се пече. Поднася се топъл.

4. КИФЛИ С МАЯ(Смолян)

Продукти: брашно 750 г (3 и 1/4 чаени чаши), мас 300 г (1 и 1/2 чаени чаши), яйце 1 бр., мая 15 г, прясно мляко 150 мл (3/4 чаена чаша), пудра захар 250 г (1 и 1/4 чаени чаши), мармалад 250 г (1 и 1/4 чаени чаши), орехови ядки 100 г (1/2 чаена чаша), ванилия 2 праха.

~ 13 ~

Приготвяне: Маста се разбива с 8 супени лъжици от захарта, докато се получи еднородна смес. Прибавят се предварително пресятото брашно, яйцето и маята, разтворена с леко затоплено прясно мляко. Замесва се тесто, което се оставя да престои 1/2 час. От него се разточва лист с дебелина 4-5 мм, който се нарязва на квадрати със страна 7-8 см. Във всеки квадрат се поставя част от плънката, приготвена от мармалада и едро смлените орехови ядки. След това всеки квадрат се прегъва по диагонал. Получените триъгълни кифли се пекат в средно силна фурна. След изпичането им се поръсват с останалата пудра захар, ароматизирана с ванилията.

IX. Любопитно

Преображение

В малките градове и села на България все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и стоки. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока древност женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период. Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи. Според народните вярвания на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява. Преображение Господне е времето, когато дните видимо намаляват, очаква се студът. Всеки трябва да се размисли, да си спомни, че е имало много случаи, когато е бил лош и ето, сега е времето да се преобрази, да стане по-добър.

Според народните вярвания от този ден времето започва да се “преобразява”, дните и нощите застудяват. Водите на реките и езерата стават студени и непригодни за къпане. Съществува забрана до този ден да не се вкусва грозде, защото който го вкуси ще страда от зъбобол (!) през годината. На сутринта на празника се бере първото грозде заедно с жито и се отнася в църквата да бъде осветено, след което се раздава на близки и съседи. Смята се, че през нощта на Преображение се отварят небесните порти, а Господ се показва и само този който е праведен може да го види и да си пожелае нещо.X. Християнска поезия

~ 14 ~

ПОКОЙНИЦАТАЗащо тъй тъжно бият тез камбани?-една душа прости се със света.Зениците, угаснали в страдания,спят тихо сред венеца от цветя.

Животът и бе толкоз мъченишки!Но тя бе твърда! Тя не възропта!И нейните мъчителни въздишкив молби превръщаха се към Христа.

Със призрака на безнадежност чернаТя с толкова геройство се бори!До сетен дъх сред мъката безмернада расне духом се не умори.

О, вий, очи, от скръб в сълзи обляни,Не виждате ли как е светла тя?-В небето радостни ехтят камбани.Една душа при Бога отлетя!...

~ 15 ~

„Избрани стихове”, Архимандрит Серафим (Алексиев)За съучениците му семинаристи.

Тропар, глас трети

Велик поборник в бедитевселената те намери, страдалче,

побеждаващ народите,защото, посрамил гордостта на Лий,

вдъхновил си за дръзвновен подвиг Нестор.Тъй, свети Димитре,

Христа Бога молида дарува нам велика милост.

~ 16 ~