Biuletin_1_09

1

Уважаеми колеги, Поздравявам Ви с настъпващата пролет и Ви желая от сърце радост,

здраве и повече работа, защото професионалните успехи Вие вече си гиимате.

Знам, че виртуалният нотариус има съвсем вещни грижи и се надявамс настъпване на хубавото време да започнем да ги отхвърляме една по една.

Поради ненормативната даденост, че животът си върви, както и въввръзка с целесъобразното му усвояване с оглед личността, публикуваменяколко стиха за извечните неща, които не се влияят от икономическатакриза: цветята, бавното бързане, лъчите, които търсят нецелунатилиста, и естествено, за божествения елексир на любовта.

Хайнрих Хайне

* * *Постой! От устните ти пихбожествен елексир,задръж ме, месеци наредда пием с теб безспир!

Разлюбиш ли ме след това,за мен поне милей!И сбогом свършила любов!Приятелство, здравей!

Емили Дикинсън

* * *За един кратък следобедколко проекти гаснат!И то неизвестни за тия, които в тях участват.

Човекът не бива ограбен, защото съвсем случайно променя с една минута пътуването обичайно.

Любовта губи смелост – чак до вратата – в мрака вижда един кон вързан – който тя там не чака.

Жак ПреверБукетът

Какво правиш, малко момиченце, с тези току-що набрани цветя? Какво правиш, мила девойко, с тези цветя, с тези сухи цветя?Какво правиш, красива невесто, с тези цветя, които вече увяхват?Какво правиш, бедна старице, с тези отдавна мъртви цветя?

– Победителя чакам.

Димчо ДебеляновПролетни дни

В зори зефири светли прилетяват на тънки пеперудени крила и с жизнен сок и сили напояват заглъхнали долини и поля.

В предчувствия за радост непозната пред златна рожба в светла бъднина бдят в сочните прегръдки на земята покълналите вече семена.

Нетленна младост в погледа му свети, от устните му блика аромат, а ранни утринни мъгли, обзети от страх пред възхода му, се топят.

И тръгват в упоение лъчите да търсят нецелунати листа, и пълни бездните и висините потокът свеж на жизнерадостта.

ОТ РЕДАКЦИЯТА

Записал Димитър Танев

2

СЪДЪРЖАНИЕ Година XI, брой 1/2009 г.

ЕВРОПЕЙСКА И СВЕТОВНА

ПРАКТИКА

Процесуални норми на съвременното

българско международно частно право

Проф. д-р Николай Натов

� 18

БЪЛГАРСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Правен режим на паркоместата

Нотариус Димитър Танев

� 60

Прилагане на новия закон за енергийната

ефективност в практиката на нотариусите


� 68

ЛИТЕРАТУРЕН РЕГИСТЪР

Някога в нощта на Рождество

Владимир Петров

� 71

ОТ РЕДАКЦИЯТА

� 1

ДРУГИТЕ ЗА НАС

Интервю с г-н Константин Пенчев,

председател на Върховния административен

съд

� 3

НОТАРИАЛЕН ГЛОБУС

Колоквиум на тема: „Правно

сътрудничество в услуга на европейското

семейство“

Нотариус Поелина Тихова

� 6

НОТАРИАЛЕН ЖИВОТ

Клетва на нови нотариуси

� 9

Решения от Общото събрание на

Нотариалната камара

� 10

Препоръки на Министерство на

правосъдието за подобряване организацията

на работата при отсъствие на единствен

действащ нотариус в район

� 11

Съвместен семинар на Нотариалната камара

на Република България, Камарата на

строителите, Камарата на архитектите и

Камарата на предприемачите

� 12

Съвместен семинар на Софийската

регионална нотариална колегия и

Регионалния съвет на нотариусите с район

Апелативен съд на град Версай

� 14

3

Свободната професиянотариус е отговорна,престижна и най-важното –изключително необходима в демократична БългарияС г-н Константин Пенчев, председател наВърховния административен съд, разговарянотариус Диана Чакърова

ККооннссттааннттиинн ППееннччеевве роден на 21 март 1952 г. в

град София.

През 1976 г. завършва право

в Юридическия факултет на

Софийския университет

,,Св. Климент Охридски”.

През 1977–1978 г. е стажант

съдия в Софийския окръжен

съд, а от 1979 до 1981 г. е

младши съдия в Софийския

градски съд. Председател на

Районния съд в град Своге

(1981–1984). Специалист в

отдел ,,Договорен и правен”

при Министерството на външ-

ните работи (1984–1986). От

1986 г. се връща в средите на

магистратите като съдия в

Софийския окръжен съд и

негов заместник-председател

(1989–1994). Специализира

защита на конкуренцията във

Франция (1991). Адвокат към

Софийската адвокатска

колегия (1994–2004).

През лятото на 2001 г. става

депутат в 39-ото Народно

събрание от листата на НДСВ

и през следващите

2г. и 9 месеца е заместник-

председател на парламентар-

ната група на НДСВ. Член на

Комисията по икономическа

политика и на Комисията по

правни въпроси в Народното

събрание. На 22 март 2004 г.

Висшият съдебен съвет избира

Константин Пенчев за предсе-

дател на Върховния админи-

стративен съд. Член е на Вис-

шия съдебен съвет по право.

През 2008 г. е удостоен с

наградата на юристите

,,Административен съдия”.

ДРУГИТЕ ЗА НАС

� Г-н Пенчев, професионалната ви биография е добреизвестна сред юридическите среди и на общественост-та. Какво още не знаем за вас?

Биографията ми е разнообразна, но въпреки излизанетоми от съдебната система за по няколко години, в сърцето сиаз винаги съм бил съдия и през целия си съзнателен живот съммислел и работел за съдебната система. Болеше ме, когато

4

виждах как в годините на прехода различнихора и власти я съсипваха. Имаше многомеждуличностни конфликти между отделни-те звена в съдебната власт, имаше неподходя-щи кадрови решения във времето по върхо-вете й, имаше недалновидна кадрова полити-ка, създаде се възможност да се назначаватнедостойни хора, корумпирани. И в момен-та, в който станах председател на Върховнияадминистративен съд и член по право наВисшия съдебен съвет, осъзнах, че имамуникалния шанс да направя нещо за завърш-ването на прословутата вече съдебна рефор-ма, да споделя идеите си за политиките, коитотрябва да следва съдебната власт, за да станебърза, ефективна и прозрачна и да се очистиот недостойните. Не че преди това не съмимал идеи как да се подобрят нещата, но катопредседател на Върховния административенсъд и като член на Висшия съдебен съветполучих възможност тези идеи да бъдат чути.

� Вие сте били и законотворец – катодепутат в 39-ото Народно събрание, иправоприлагащ юрист – като съдия иадвокат. Сега, от позицията на един отнай-високите юридически постове в дър-жавата, каква е вашата оценка за каче-ството на нормотворчеството и законо-дателството у нас?

Моето мнение, което винаги съм отсто-явал, е, че свободата на словото наистина еедно от най-големите достижения на демо-крацията и затова всеки български гражда-нин, всяка медия може свободно да комен-тира както работата на парламента – законо-творчеството, така и съдебните решения. Нопредставителите на различните власти трябвада са по-въздържани, когато коментиратработата на другите. Когато бях депутат, несъм си позволявал да давам оценки за рабо-тата на съдиите, за постановените от тяхактове, а сега, като председател на съда,предпочитам да не давам оценки за работатана депутатите. Винаги съм казвал, че когатоедин съдия е компетентен, ерудиран и с богатопит, той може да приложи и най-калпавиязакон, спазвайки духа на закона и търсейкисправедливостта. И обратното – и най-доб-

рият закон, прилаган от некомпетентен илинедобронамерен магистрат, може да неработи в полза на справедливостта. Крайновреме е съдиите да престанат да се оплакватот нормотворчеството и да започнат да при-лагат духа на закона.

�Мястото на Върховния администра-тивен съд е конституционно определе-но. Той обобщава практиката на съди-лищата и е касационна инстанция навсички административни спорове.Всеки човек се сблъсква с администра-цията, респ. с необходимостта дапотърси защита на своите накърнениправа в съда, да получи бързо и каче-ствено правосъдие. Срещу какво най-много се „жалва“ българинът в област-та на административното правораз-даване?

Ако доверието към съда се измерва потова колко хора са се обърнали към него,трябва да ви кажа, че и през миналата годинадоверието към Върховния административенсъд се е увеличило многократно. Постъпили-те дела са с 3000 повече от 2007 г., но товае в кръга на шегата. Натовареността на единвърховен съдия е средно 200 дела годишно,което за мен е ненормално и не е полезно.Целта на Административнопроцесуалниякодекс беше да се прехвърли тежестта върхуновосъздадените специализирани админи-стративни съдилища. А Върховният админи-стративен съд да бъде касационна инстанцияи да се занимава с основната си задача – даобобщава практиката и да издава тълкувател-ни решения. На практика се получи обрат-ното, защото много специални законивъвеждат подсъдност като първа инстанцияна Върховния административен съд. Иначевъв Върховния административен съд постъп-ват много разнообразни дела, като тради-ционно най-голям е броят на данъчните. НоАдминистративнопроцесуалният кодекс давамного широки възможности за пълен съде-бен контрол върху администрацията. Несамо върху актовете й – индивидуални,общи, подзаконови, но също и върху дей-ствията и бездействията на администрацията.

5

� Основните критики, които идват отЕвропа към България, са свързани главно сбавното решаване на делата и с липсатана прозрачност на съдебната система.Какъв е отговорът на Върховния админи-стративен съд в тази насока?

По отношение на административнотоправосъдие ние постигнахме голям напредъкс приемането на Административнопроце-суалния кодекс и със създаването на админи-стративните съдилища. Сроковете, в които сегледат и решават административните дела,сега наистина отговарят на изискването зарешаване на споровете в разумни срокове. Итова е така, защото структурата на админи-стративните съдилища е създадена за един виддела и цялото внимание – от вниманието напредседателя на съда до това на призовкаря, енасочено само в тази посока. А що се отнасядо прозрачността – от 2002 г. съществувастраница на Върховния административен съдв интернет, която дава пълен и безплатендостъп до деловодната система на съда и всекиот всяка точка на света може да влезе в елек-тронната корица на всяко административнодело и да види жалбата, атакувания акт, про-токола от заседанието, решението…

� На 24 октомври 2008 г. се проведеПървият конгрес на българските нота-риуси, посветен на 10-годишния юбилейот създаването на Свободен българскинотариат. Във всички приветствия иизказвания на конгреса се изтъкна, че вече10 години българските нотариуси доказ-ват чрез своята професионална дейност,че са на висотата на очакванията надържавата и обществото като гарантиза опазването на правата и законнитеинтереси на гражданите и стопанскитесубекти. Как виждате ролята на нота-риуса в съвременната правова държава ибихте ли отправили някакво пожеланиекъм българските нотариуси?

Да, от десет години нотариусите в Бълга-рия упражняват професията си така, както гоправят колегите им в съвременните демокра-тични държави – работят в своите частникантори, без да са част от държавната адми-

нистрация, като единственият надзорник надтехния професионализъм са българскитеграждани. Пожелавам им с работата си дапродължат да доказват, че свободната про-фесия „нотариус“ е отговорна, престижна инай-важното – изключително необходима вдемократична България. Нека със своятакомпетентност да печелят все повече довериеот страна на българските и чуждестраннитеим клиенти.

Уважаеми г-н Пенчев, възползвам се отслучая, за да ви уверя, че Нотариалнатакамара на Република България е изцялоудовлетворена от работата на Върхов-ния административен съд. Във всичкислучаи, в които законът предвижда об-жалване пред ВАС, сме получавали спра-ведливи, законосъобразни и обоснованирешения. Специално искам да изразя удо-влетворението на колегите във връзка сТълкувателно решение № 3 от 6 юни2008 г., с което ВАС, ОСК, постанови,че „Лицата, упражняващи свободна про-фесия, включително частните съдебниизпълнители и нотариусите, не подле-жат на задължителна регистрация поЗакона за данък върху добавената стой-ност за периода от влизане в сила нарешение № 7 от 23 април 2007 г. по к.д.№ 1/2007 г. на Конституционния съд(обн. ДВ, бр. 37 от 8 май 2007 г.) довлизане в сила на Закона за изменение идопълнение на Закона за данъка върхудобавената стойност (обн. ДВ, бр. 108от 19 декември 2007 г.)“. С това сесложи край на противоречивата прак-тика по прилагането на чл. 3, ал. 2 отЗДДС.

6

НОТАРИАЛЕН ГЛОБУС

Колоквиум на тема: ,,Правно сътрудничество в услуга на европейското семейство”

Брюксел, 19–20 март 2009 г. Колоквиумът беше организиран съвместно

от Европейската комисия и Бюрото на Съветана нотариатите в Европейския съюз с цел да сенаправят съпоставки и анализи на ежедневнитеи реални ситуации, които възникват междусвободно придвижващите се граждани в обеди-нена Европа.

Бяха поканени нотариусите от всички стра-ни членки и кандидат-членки на ЕС, като при-състваха 240 души. От българския нотариатбяха нотариусите Виолета Петрова, ВеселаИвчева, Диана Иванова и Поелина Тихова.

Необходимост от този първи по ред симпо-зиум възниква поради обстоятелството, че ста-тистическото изследване е показало как вечеблизо 8 млн. европейски граждани са се уста-новили да живеят, работят, да сключат брак иликато пенсионери в държава от Европейскиясъюз, която не е тяхната. Цифрите от тази ста-тистика са показали, че всяка година се сключ-ват все повече международни бракове, разво-дите са около 170 000 годишно, трансгранич-ните наследства са не по-малко от 100 000 нагодина.

По повод на такива и подобни случаи, вразличните етапи от своя живот, тези лица сесблъскват със стълкновителните правни нормина националното право на различните държа-ви. Браковете на лица от различни държави иразводите между тях водят до сложни процеду-ри по издръжката, подялбата на семейната соб-ственост, наследяването, завещанията и др.Ипотечните договори, задълженията по тях,несвоевременното им погасяване и др. сеусложняват със съществуването на междунаро-ден елемент в правоотношението. Регистрира-ните бракове и съжителства между лица от едини същ пол не се признават в повечето европей-ски страни или ако се признават, то това приз-наване не е по еднакъв начин, където двойкатасе намира. Преместванията поради нова рабо-та на семейство в друга държава е често явлениеи поражда също множество въпроси. За съжа-ление общностното европейско право все ощене е дало отговор на тези въпроси, поради

което е назрял моментът за сериозен анализ икоментар по тези въпроси и тяхното място втова общностно право.

Целта на колоквиума бе, чрез конкретниказуси от практиката и живота, с помощта науниверситетски преподаватели и професиона-листите юристи – нотариуси и адвокати, дабъдат набелязани действия за създаване на едноевропейско правно пространство в услуга награжданите, чийто гарант на първо място санотариусите.

Първи казус: „Холандска двойка от един исъщ пол живеят в Белгия, където се женят.Преместват се да живеят в Австрия, Виена. Щебъде ли признат брачният договор, сключен вБелгия от виенския нотариус, пред който двой-ката се е явила, за да уреди различните имуще-ствени въпроси, предизвикани от нейното пре-местване!“

Втори казус: „Немска двойка сключва брак вМюнхен с брачен договор, но поради зает поств Европейската централна банка двойката сепремества да живее във Франкфурт. В резултатна повишение в работата мъжът е преместен наработа в Националната банка на Швеция,поради което се премества да живее в Сток-холм. Поради влошаване отношенията междусъпрузите мъжът подава молба за развод. В коястрана ще се разтрогне бракът, кой закон ще еприложим за развода.“

Трети казус: „Полска двойка живее във Вар-шава, като по време на съвместното си съжи-телство през годините натрупват много дългове.Преместват се да живеят във Финландия, къде-то сключват нови заеми и изпадат в нови дълго-ве. Какво ще стане с имуществото на двойката,за да се покрият дълговете, какъв ред за креди-торите ще бъде установен?“

Четвърти казус: „Англо-холандска двойкаживее в Холандия, където мъжът холандецработи в Хагската конвенция по МЧП. Мъжътхоландец, изключително състоятелен, решавада планира наследяването, за да организираразпределението на имуществото си в случай насмърт. Получава междувременно предложение

7

Залата на колоквиума с част от българските делегати – нот. Поелина Тихова и нот. ДианаИванова

за работа в Париж и преди да реши това своепреместване, той би желал да предвиди различ-ните варианти за наследяване, също и в случайна смърт във Франция.“

Ясно е, че всеки от тези казуси има между-народен елемент и по своята същност е актуа-лен и интересен. Най-общо: всеки от казуситебеше докладван от представител на съответнатадържава, чието право урежда отношението смеждународен елемент. Всеки от докладчицитепредставяше начина, по който се уреждатотношенията в неговата страна и по неговотонационално право. В отговор се представяхастановища и правно обяснение от другата стра-на в правоотношението. Трета страна – прав-ник, нотариус или съдия – даваше предложениеза решаване на казуса в аспект на общностнотоевропейско право.

Втория ден – 20 март, заседанието минапод знака на три изключително важни и актуал-ни теми: Взаимно признаване и изпълнение наавтентичните документи в Европа; Взаимнопризнаване на документи за гражданскосъстояние; Защита на лицата в неравностойноположение.

След последните теми председателят наСъвета на европейските нотариати г-н БернардРенис направи заключително изложение с при-ветствие към всички организатори и участницикато обобщи направеното от нотариусите отЕвропа. Той каза: „За да се отговори на нуж-дите на гражданите, има проект за направа наЕвропейска мрежа на регистрите по завеща-нията, която ще свързва всички националнирегистри, и така ще могат да се правят съответ-ни справки; проект за направа на единна евро-пейска нотариална мрежа в услуга на европей-ските семейства (има се предвид техните брако-ве и брачни договори), която да гарантира по-голяма правна сигурност за семейните отноше-ния извън държавните граници, в отговор наповишеното придвижване на гражданите наЕвропа, така че тази общностна динамика,която обхваща семейната област и която за вбъдеще трябва да се разпростре извън еднонационално правно пространство към изграж-дане на истинско европейско правно простран-ство.“ Г-н Бернард Ренис също така каза, че впрограмата, определена от ЕК за периода2010–2014 г., освен темата за семейното и

8

наследственото право ще бъдевключена и темата за движениетона автентичните документи и тях-ното взаимно признаване, тъйкато единното европейско про-странство улеснява движението наавтентичните документи катонапример: актовете за гражданскосъстояние, съдебните документи,нотариалните актове и др., т.е.„безспорността на тези документисега трябва да бъде призната извънграниците на държавите“.

Заседанието завърши с поздра-влението на г-н Жак Баро – евро-пейския комисар по правнитевъпроси в Европейската комисия,който даде много висока оценка натова първо по рода си в тази областмероприятие. Отчете усилията наСъвета на европейските нотариатии председателя му г-н БернардРенис да бъде организиран колоквиума и под-черта добрата работа на европейските нотариу-си. Отправи призив за сплотяване между всич-ки европейски нотариуси около програмата,която ще се приеме в Стокхолм в областта насемейното и наследственото право за периода2010–2014 г. Тази програма, впрочем, ще есъобразена с целите на Европейския съюз заприемане общностни европейски норми вобластта на семейното и наследственото право.Подчерта, че тази програма трябва да отработитакива правни норми с международния еле-мент в брачните отношения, така че споразу-менията между страните – съпрузи – да саобширни и така да се избягват съдебни бъдещиспорове. Според комисаря Баро: „Никой нетрябва да бъде незащитен затова, че той или тяса избрали да живеят като европейци и прави-лата да бъдат ясни, за да се избегне рискът от„съдебно дело“. Същото следва да се отнася и занаследяването по завещание. Новите общоев-ропейски норми ще дадат по-голяма свободана завещателя при определяне на неговитенаследници, ще бъде представено удостовере-ние, което ще даде право на наследниците датърсят своите права във всички държави член-ки“. Приветствието завърши с поздравления завсички участници в мероприятието.

Считам, че се налагат следните изводи отописаното по-горе в аспект на нашето нотари-

ално право и нотариална практика. Както всич-ки знаем, наличието на предбрачни договори,по които от години работят европейските нота-риуси, още не са законодателно уредени у нас;в България нотариус не участва при подписва-нето на кредитните договор, което обаче епрактика в някои европейски страни; удостове-ренията за наследници се подготвят и заверяватот правници, а не от общински чиновници;регистрите по завещанията в Европа обслужватвече гражданите от Европейския съюз; ежедне-вието налага съществуването на европейскитеавтентичени документи и много, много другинорми в националното ни право изискватбързо приемане и адаптация с общностнотоправо в тези сфери.

Разбира се, този колоквиум е добро начало икакто в разговор с един от организаторите, бел-гийския правник и съветник в Бюрото на нота-риатите, Стефан Матик, същият ми каза, чеусилието по организирането на тази първасреща е било голямо, но си струва именно зара-ди бъдещото общностно семейно и наследстваноправо. То ще бъде отработвано и усъвършен-ствано както изцяло, така и с оглед нотариална-та работа на европейските нотариуси.

Нотариус Поелина Тихова

Нот. Весела Ивчева и нот. Виолета Петрова на колоквиумав Брюксел

9

НОТАРИАЛЕН ЖИВОТ

Клетва на нови нотариуси

В края наминалата

2008 иначалото на

новата 2009 г.в редиците на

българскитенотариуси

бяха приетиоще 109 нови

колеги

Новите нотариуси полагат клетва пред Съвета на нотариусите

10

Решения от Общото

събрание наНотариалната

камара

По точка трета от дневния ред – Обсъждане и определяне размера на задължителнитевстъпителни, годишни и допълнителни вноски на нотариусите

Решение: Размерът на задължителните встъпителни, годишни и допълнителни вноски нанотариусите остава същият като през 2008 г.

По точка четвърта от дневния ред – Обсъждане и приемане на бюджета на Нотариална-та камара за 2009 г.

Решение: Предложеният от Съвета на нотариусите бюджет на Нотариалната камара за2009 г. се приема с единодушие.

По точка пета от дневния ред – Вземане на решение за създаване на единен програменпродукт за водене на служебния архив на нотариуса на електронен носител

Решение: Предложението на Съвета на нотариусите за създаване на единен програменпродукт за водене на служебния архив на нотариуса на електронен носител – десктоп версия,се приема.

ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ

„СОЦИАЛНО ОБСЛУЖВАНЕ“ – ПОМОРИЕ

ДО НОТАРИАЛНА КАМАРА

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

С удоволствие Ви информираме за благородната постъпка на

нотариус Христо Ройдев от гр. Поморие. Този добър човек, разбирайки

сериозния проблем с липсата на достатъчно средства, дари професионална

пералня на стойност 8664 лв. на Социален учебно-професионален център

с. Бата, община Поморие. В центъра се обучават 80 деца и младежи с

увреждания и пералнята беше изключително много необходима.

Чест е, че член на Вашата камара прояви добродетелност към

децата в с. Бата.

С уважение 17 февруари 2009 г.

Красимира Фотева

Директор на Общинско предприятие

„Социално обслужване“ – Поморие

11

Препоръки на Министерство на правосъдието

за подобряване организацията на работата

при отсъствие на единствен действащ нотариус в район

1. В случаите на отсъствие на нотариуса послед-

ният да уведомява за това съдията по вписванията

ПИСМЕНО, като депозира в съда писмена молба,

с входящ номер, в която посочва точно дните, през

които ще отсъства.

2. За дните на своето отсъствие нотариусът да

осигурява достъп до своя служебен архив, чрез при-

съствие на негов служител в нотариалната кантора.

Последният да оказва пълно съдействие на съдията

по вписванията по време на заместването, за

извършване на неотложни нотариални действия.

3. Съдията по вписванията, във всеки един отде-

лен случай, да преценява според конкретните

обстоятелства: пътуване зад граница, болест, старост

и пр. дали се касае за неотложни нотариални дей-

ствия и едва тогава да пристъпва към тяхното

извършване.

4. В случаите на заместване на нотариуса съдията

по вписванията да се придържа изцяло към Закона

за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД),

който в чл. 48, ал. 1 урежда заместването на нотари-

ус от съдията по вписванията чрез препращане към

чл. 47, ал. 2 от същия закон, като по този начин

равнопоставя двете форми на заместване: на нота-

риус от друг нотариус и на нотариус от съдия по

вписванията. В случаите когато се налага извършва-

не на подлежащи на вписване нотариални действия,

които съгласно разпоредбата на чл. 572, ал. 2 от

ГПК могат да се извършват само в канцеларията на

нотариуса в работно време, да се изпълнява пред-

писанието на чл. 29, във вр. с чл. 47, ал. 3 от

ЗННД.

5. В случаите на отсъствие нотариусът да се при-

държа към изпълнението на разпоредбата на чл. 27

и чл. 28 от наредба № 32 за служебните архиви на

нотариусите и нотариалните кантори и да съобразя-

ва отсъствието си с установеното работно време на

нотариалните кантори и законовите възможности

същите да бъдат временно затваряни.

Редакционната колегия на Нотариален бюлетин и

Нотариалната камара на Република България

поздравяват зам. главния редактор на Нотариален

бюлетин проф. Цанка Цанкова за номинирането й за

член-кореспондент на БАН и доц. Екатерина Матеева

за номинирането й за професор.

От сърце им желаем здраве, лично щастие и още повече

успехи в научната и образователната сфера, като все така

бъдат олицетворение на професионализъм и жизненост.

12

Съвместен семинар на Нотариалната камара

на Република България, Камарата на строителите,

Камарата на архитектите и Камарата на предприемачите

Пловдив, 14 февруари 2009 г.

На 14 февруари 2009 г., Нотариалнатакамара на Република България съвместно сКамарата на строителите, Камарата на архи-тектите и Камарата на предприемачите вБългария организира семинар в „НовотелПловдив“ на тема ,,Необходими променина ЗУТ и статут на паркоместата“, с лекторпроф. Владимир Петров, преподавател вЮридическия факултет на СУ „Св. КлиментОхридски“, и консултанти от Камарата настроителите, Камарата на архитектите иКамарата на предприемачите в строителство-то. В семинара участва и взе думата предсе-

дателят на строителната камара и изпълните-лен директор на „Главболгарстрой“ СимеонПешов. Нотариус Адела Кац представисвоите виждания относно статута на парко-местата.

На следващия ден, 15 февруари, специалноза нововписаните нотариуси, Нотариалнатакамара организира семинар на тема ,,Воденена служебния архив – въпроси и отгово-ри“. Водещи на дискусията и отговори навъпросите на новите колеги дадоха дългого-дишните нотариуси Чайка Бележкова и Ксе-ния Белазелкова.

13

Председателят настроителната

камара г-н Симеон Пешов,

председателят изам.-председателят

на Нотариалнатакамара

г-н Димитър Таневи г-жа Адела Кац,

проф. д.ю.н.Владимир Петров

Проф. Владимир Петров инот. Адела Кац отговарят напоставени от участниците всеминара въпроси

Дългогодишните нотариусиЧайка Бележкова и Ксения

Белазелкова дават ценнинасоки на новите нотариуси

14

Съвместен семинар на Софийската регионалнанотариална колегия и Регионалния съвет

на нотариусите с район град Версай, Франция, проведен в изпълнение на договора за сътрудничество

на двете нотариални организации, подписан в гр. Версай на 1 декември 2008 г.

От 12 до 15 март 2009 г. вгр. София се състоя съвме-стен семинар на Софийскатарегионална нотариална ко-легия и Регионалния съветна нотариусите с районАпелативен съд на гр. Вер-сай, Франция, проведен визпълнение на договора засътрудничество на дветенотариални организации,подписан в гр. Версай на 1декември 2008 г., когато беобявено и побратимяванетоим.

Регионалният съвет нанотариусите с район Апела-тивен съд на Версай бе пред-ставляван от неговия предсе-дател нотариус Жером Бафе.В състава на делегациятаучастваха още: нотариус

Ерик Делери - ковчежник насъвета, нотариус Карл Деле-кроа – отговарящ за между-народните връзки, нотариусЛоранс Етиен-Сони –секретар, и г-жа ФрансоазБалези – генерален секретарна Регионалния съвет нанотариусите на гр. Версай.

Участниците в семинара отфренска и българска странабяха специално поздравениот негово превъзходителствог-н Етиен де Понсен, посла-ник на Франция в Републи-ка България. На откриванетона семинара почетен гост бег-жа Илонка Райчинова. Вработата му взе участие изам.-министърът на пра-восъдието г-жа Сабрие Са-пунджиева.

Председателят на Нотариалната камара на РепубликаБългария нот. Димитър Танев поздравява участниците всеминара

По молба на френскитеколеги от българска странабяха изнесени доклади наследните теми:

„Кратка история на българ-ския нотариат“ – нотариусИвайло Иванов, „Компе-тентност на нотариуса съ-гласно българското законо-дателство“ – нотариус СтелаДаскалова,

„Деонтология“ – нотариусАлександър Павлов,

„Дейност на българскиянотариус в областта на дру-жественото право“ – нота-риус Весела Ивчева.

Съгласно предварителнатадоговореност голяма част отвремето на семинара бепосветено на откровенатаразмяна на мнения на коле-ги, изправени пред предиз-викателствата на един бързопроменящ се свят. За насбеше изключително ценногостите да споделят свояопит как френските нотари-уси реагират на кризата всветовен мащаб, предприе-мат ли действия за компен-сиране намалените обеми наработа. Събеседването об-хвана редица теми, бяхаподчертани многото прили-ки в законодателствата ни,касаещи нотариалната дей-ност, но се установиха исъществени различия.

Така например френскотозаконодателство не пред-

15

Френските гости сбългарските домакини (от дясно на ляво) –почетният гост на семинараг-жа Илонка Райчинова,зам.-министър направосъдието, нот. ЖеромБафе, председател наРегионалния съвет нанотариусите с районАпелативен съд на градВерсай, нот. Валери Манчев,Председател на Софийскатанотариална колегия, и нот.Тиери Лере, зам.-председателна Регионалния съвет наВерсай

вижда разпределяне на нота-риалната компетентност приизвършването на нотариалниактове за прехвърляне нанедвижими имоти в зависи-мост от местонахождениетона имота. Прехвърлянето намоторни превозни средства

Зам.-министър Илонка Райчинова в оживен разговор с френските нотариуси

не се включва в обема направомощия на френскитени колеги.

За нас беше интересно даузнаем, че съгласно френ-ското законодателство междуподписването на акта запродажба на недвижима

собственост и получаванетому от новия собственикизтичат обикновено от тридо шест месеца. След изпо-вядване на сделката нотари-усът регистрира акта в служ-бата по ипотеките и в тозимомент актът се публикува в

16

Почетният президиумна съвместниясеминар наСофийскатанотариална колегия иРегионалния съвет нанотариусите с районАпелативен съд наград Версай, Франция

картотеката на недвижимитеимоти, внася в данъчнатаадминистрация данъците итаксите, плащани от купува-ча при подписване на акта.Нотариусът е длъжен същотака да предостави на раз-личните администрации(службата по кадастъра, поипотеките и др.) копия иизвлечения от акта за про-дажба. Едно специалнокопие, наричано „автентич-но копие“, се връща на нота-риуса, подпечетано с печа-тите на данъчната админи-страция. Това е единствени-ят оригинал на нотариалнияакт за продажба, който сесъхранява в кантората нанотариуса в продължение насто години, преди да бъдепредаден в службата поархивите на съответниядепартамент. С въвежданетона „телеактовете“, което поз-волява актовете, отнасящи седо данъците за прехвърлянена недвижими имоти дабъдат предавани в немате-риален вид до съответнитедържавни служби, съществу-

ва възможност този срок дабъде съкратен. Смяната насобственост се оповестява ипредава на мястото за съхра-нение на ипотеките в реалновреме и финансовите пото-ци, които я придружават, сеосъществяват чрез процеду-ри за предаване от разстоя-ние, подготвени с Депози-тарната каса. От няколкомесеца френският нотариат евъзприел и електроннияподпис.

Много въпроси предизви-каха начинът на издаване ипреценка на валидността напредставяните пред българ-ските нотариуси пълномощ-ни за разпореждане с недви-жими имоти. За колегите отВерсай нашите опасения зафалшиви пълномощни сеоказаха непонятни. В про-цеса на дискусията разбрах-ме, че когато френскиятнотариус заверява подпис наупълномощителя върху пъл-номощно, което не е състав-ено от името на нотариуса, ичийто оригинал не се съхра-нява от нотариуса, а се връ-

ща на лицето, нотариусът неноси отговорност за съдър-жанието на документа. Втози случай нотариусът еудостоверил единствено са-моличността на явилото сепред него лице. Дори възна-гражденията за такъв виддокументи не са включени вценовата листа на нотариал-ните услуги и са въпрос наспоразумение. Ето защо мо-жем да сме сигурни в автен-тичността на издаваните отфренските нотариуси пълно-мощни само ако те звучаттака: „Аз, нотариус... съста-вих следното пълномощно,съгласно което...“ Оригина-лите на тези нотаризиранидокументи се пазят от нота-риуса.

Беше споделена и възмож-ността френските нотариусида получават под формата нахонорари възнаграждения,които не са включени вценовата листа на нотариал-ните услуги и които клиентътзаплаща по споразумение снотариуса.

Една от темите, които за-

17

Софийските нотариуси, домакини на съвместния семинар, с колегите от Версай

сегнахме, са отношенията напрофесионална етика междуфренските колеги. Това еосновен принцип във френ-ския нотариат. Неслучайно„Нотариалната деонтология“на проф. Жил Рузе, в коятотой подробно разглеждавъпросите на етиката, дълга идължимото поведение в но-тариалната професия, е на-столната книга на всеки но-тариус във Франция. А въз-приетото обръщение „con-frere“ подчертава солидар-ността и общите интереси, ане противопоставянето инелоялната конкуренция.Нашите гости са убедени, чевисокият обществен престижна френския нотариус сегради на безусловното спаз-ване на тези принципи.Изключенията са редки иподлежат на строга дисци-плинарна отговорност.

Френските гости изразиха

учудването си, че пред на-шите кантори не е поставенна видно място печатът нанотариуса. При тях печатът сизображение на символа наФренската република, заед-но с името на нотариуса, езадължителен индивидуали-зиращ белег на всяка нота-риална кантора.

Обсъдихме също такавъзможностите за привлича-не на общественото внима-ние към нашата професия поначин, избягващ клопките наперсоналната реклама. Из-раз на обвързаността нанотариусите с обществотокато цяло и възможността давлязат в контакт с възможнонай-широка публика е пред-стоящото провеждане завтора поредна година наоткритите нотариални дни.Дълбоко сме признателни нанашите френски колеги, четази прекрасна инициатива

възникна след тяхната пока-на да посетим дните на „от-крити врати“, организиранив конферентния център„Порт Майо“ в Париж.

Тази поредна среща про-дължи процеса на откровендиалог, обмен на опит, ин-формация, правни, култур-ни и икономически идеи,които са от общ интерес и задвете колегии. Смея да твър-дя, че с организацията на се-минара и богатата програмаза сравнително краткия импрестой, включваща впечат-ляващата постановка на На-ционалната опера „Дон Ки-хот“ и прекрасната кухня ифолклор на ресторант „Во-деницата“, определено за-служихме адмирациите нафренските гости, останалиочаровани от непознатата имдосега България.

Нотариус Стела Даскалова

18

ЕВРОПЕЙСКА И СВЕТОВНА ПРАКТИКА

С кодифицирането си през 2005 г. съвремен-ното българско международно частно право(МЧП) придоби характера на комплексен пра-вен отрасъл. Като такъв то се изгражда от двавида норми – процесуални и материални. Пър-вите образуват нормения състав на процесуалниядял на международното частно право – между-народния граждански процес, а вторите влизат втрадиционния му материален дял.1

Предмет на това изследване са процесуалнитеразпоредби. От позитивно-правна гледна точкате за първи път бяха обединени в Кодекса намеждународното частно право с нормите, регу-лиращи материалните (частноправните) отноше-ния с международен елемент. В изследването щебъдат разгледани същността, видовете, структу-

ПРОЦЕСУАЛНИ НОРМИ

НА СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО

МЕЖДУНАРОДНО ЧАСТНО ПРАВО

Проф. д-р Николай НатовСУ ,,Св. Климент Охридски”, Юридически факултет

рата и механизмът на действие на процесуалнитенорми на МЧП. Примерите ще бъдат почерпениот различни по характер източници на междуна-родното частно право – международни договори(двустранни и многостранни), общностни актове(както заварените на 1 януари 2007 г., интегри-рани на тази дата в нашето МЧП и станали него-ва съставна част, така и новите, приемани вобхвата на осъществяване на съдебното сътруд-ничество между държавите-членки по граждан-ски и търговски дела с презгранични последици),а също и специалните и общите вътрешноправниизточници.

Процесуалните норми на международноточастно право са разпоредби, които уреждат (иличийто предмет на правна уредба обхваща) про-цесуални отношения с международен елемент.

1. Обща характеристикаВъпросните норми образуват нормения състав

на международния граждански процес. Те иматпубличен характер и уреждат основанията замеждународна компетентност на българскитесъдилища и други органи; последиците на вися-щия пред чужд правораздавателен орган процес ина отношенията, породени в чужбина и обусла-вящи висящи пред наш съд правоотношения;обективното и субективното съединяване на ис-кове при международни граждански дела (граж-дански и търговски дела с презгранични последи-ци – според възприетата в общността терминоло-гия); различните процесуални действия на бъл-гарските съдилища и други органи, както и при-ложимото процесуално право по международниграждански дела/граждански и търговски дела спрезгранични последици; производството попризнаване и изпълнение на чужди съдебнирешения, съдебни спогодби и други актове, както

1 Тук се изхожда от по-широкото и модерно внаши дни разбиране за обхвата на международноточастно право – вж. напр. Niboyet, M.-L., G. de G. deLa Pradelle, Droit international prive, Paris, 2007,introduction; Cheshire, North & Fawcett on PrivateInternational Law, Forteenth edition, London, 2008,introductory notes. По-тясното и старо виждане себазира на изводите от традиционнното деление направните отрасли на материално право и проце-суално право, при което международното частноправо обхваща само нормите, които уреждатматериалните (частноправните) отношения смеждународен елемент. Следва да се посочи, ченашият законодател възприе модерния, съвремененподход и при кодификацията на МЧП обедини него-вите процесуални и материални разпоредби, без стова да се променя наименованието на съществува-щия правен клон. В други държави – например Чехия,съществува кодификация на международноточастно право и международния граждански процес;в Италия това е международно частно и процесуал-но право и т.н.

19

и определянето на приложимото процесуалноправо в това производство2; международен тър-говски арбитраж.

2. Видове процесуални норми на международното частно правоТези разпоредби могат да бъдат разделени в зави-

симост от използвания критерий, както следва:

22..11.. ССппоорреедд ттееххнниияя ппррееддммеетт ннаа ппррааввннааууррееддббаа ((ккооггааттоо ккррииттеерриияятт ззаа ррааззддеелляяннееттооиимм ее ппррееддммееттъътт ннаа ууррееддббаа))::– норми, които уреждат основанията за

международна компетентност;– норми, които уреждат производството по

международни граждански дела (по граж-дански и търговски дела с презграничнипоследици);

– норми, които уреждат признаването иизпълнението на чуждестранни решения идруги актове;

– норми, които определят приложимотопроцесуално право;3

Така например норми от първия вид са: Чл.18, ал.1 от Кодекса на МЧП, съгласно

който: „Българските съдилища са компе-тентни по искове за вреди от непозволеноувреждане освен в случаите по чл. 4 и когатовредоносното деяние е извършено в РепубликаБългария или вредите или част от тях санастъпили в Република България.“ Разпоред-бата урежда международна компетентност набългарските съдилища по посочените искове затърсене на извъндоговорна отговорност.

Чл. 1. (1) от Закона за международния тър-говски арбитраж (изм. ДВ, бр. 93 от 1993 г.),съгласно който: „Този закон се прилага за меж-дународния търговски арбитраж, основан наарбитражно споразумение, когато мястотона арбитража е на територията на Репу-блика България.“ Нормата урежда основаниетоза международна компетентност на международ-ния търговски арбитраж със седалище в Републи-ка България.

Чл.2, § 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001(известен и като Регламент ,,Брюксел І“), споредкойто: „При условията на настоящия регла-мент, искове срещу лицата, които иматместоживеене в държава-членка, независимоот тяхното гражданство, се предявяватпред съдилищата на тази държава-членка.“Разпоредбата е посветена на общата междуна-родна компетентност на съдилища на държави-членки по граждански и търговски дела с през-гранични последици.

Чл.3, § 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 (известен още и като ,,Регламент за несъ-стоятелността“), който гласи: „Съдилищата надържавата-членка, на чиято територия еразположен центърът на основните интере-си на длъжника, са компетентни да образу-ват производство по несъстоятелност.“Нормата урежда международна компетентностна съдилища на държавите-членки по делата занесъстоятелност.

Чл.33, ал.1 от Конвенцията за уеднаквяванена някои правила за международния въздушенпревоз (Монреал, 28 май 1999 г.), споредкойто: „Дело за обезщетение трябва да сезаведе по избор на ищеца на територията наедна от държавите – страни по конвенция-та, било пред съда по постоянно седалище напревозвача, или по неговото основно място надейност или по мястото на дейност на пре-возвача, чрез което е сключен договорът, или

2 В своята съобразителна част например Регла-мент 593/2008 (Рим І) сочи, че: „(1) Общносттаси е поставила за цел да поддържа и развива про-странство на свобода, сигурност и правосъдие. Запостепенното установяване на такова простран-ство Общността следва да приеме мерки в област-та на съдебното сътрудничество по гражданско-правни въпроси с трансгранично значение с обхват,необходим за правилното функциониране на вът-решния пазар. От своя страна някои от последнитерегламенти в материята изрично определят поня-тието „презгранични дела“ – вж. чл.3, §1 Регламент(ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и наСъвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейскапроцедура за искове с малък материален интерес;чл.3, §1 Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Евро-пейския парламент и на Съвета от 12 декември2006 г. за създаване на процедура за Европейсказаповед за плащане.

Съгласно чл. 65, „б“ от Договора (ДЕО) тезимерки следва да включват насърчаване на съвмести-мостта на приложимите в държавите-членкинорми относно „стълкновението на закони и наюрисдикции.“ Без съмнение нормите относно стъл-кновението на юрисдикции са процесуални норми наобщностното международно частно право. По-нататък т.4 от същата норма допълва, че ставадума за хармонизиране на „стълкновителни норми,които улесняват взаимното признаване на съдебнирешения.“

3 Вж. и Niboyet, M.-L., G. de G. de La Pradelle, op.cit., p.215 etc.

20

пред съда в местоназначението.“ Тази нормарегламентира международна компетентност подела за вреди, причинени при международнитевъздушни превози, като предоставя на ищецачетири алтернативни възможности за предявя-ване на иска.

Норми от втория вид са:Чл.33, ал.1 КМЧП във връзка с призовава-

нето, според който: „Страна с известен адрес вчужбина се призовава на този адрес, като впризовката се указва, че тя трябва да посо-чи съдебен адрес в Република България.“ Раз-поредбата урежда императивните изисквания запризоваване по международно гражданско делона страна с известен адрес в чужбина.

Чл.9, § 1 от Регламент (ЕО) № 805/2004,съгласно който: „Удостоверение за европейскоизпълнително основание се издава във фор-мата на стандартен формуляр, както епосочен в приложение I.“ А според § 2 на съща-та норма: „Удостоверение за европейскоизпълнително основание се съставя на езикана съдебното решение.“ Цитираните разпоред-би регламентират формата и изискването заизползване на език при съставяне на удостовере-нието за европейско изпълнително основание.

Чл. 30 от Регламент (ЕО) № 44/2000(Брюксел І), гласящ: „За целите на настоя-щия раздел съдът се счита сезиран:

1) в момента, когато документът за обра-зуване на производството или равностоендокумент е внесен в съда, при условие чеищецът впоследствие не е пропуснал да пред-приеме изискуемите стъпки, за да се осъще-ствят действия по отношение на ответни-ка, или

2) ако документът трябва да бъде връчен,преди да е внесен в съда, в момента, когато еполучен от отговорната за връчванетослужба, при условие че ищецът впоследствиене е пропуснал да предприеме изискуемитестъпки, за да внесе документа в съда.“ Раз-поредбата уточнява момента, в който пред съд надържава членка се счита образувано гражданскоили търговско дело с презгранични последици.

Чл. 23 от Закона за международния търгов-ски арбитраж, съгласно който: „Арбитражно-то производство започва в деня, когатоответникът е получил искане спорът да бъдеотнесен до арбитраж, освен ако страните сауговорили друго.“ Разпоредбата в диспозитивен

порядък урежда началния момент на производ-ството пред международния търговски арбитражсъс седалище в Република България.

Норми от третия вид са:Чл. 118, ал.1 КМЧП, според който: „Приз-

наването на чуждестранното решение сеизвършва от органа, пред който то се пре-дявява.“ Разпоредбата определя компетентност-та на българския орган, който признава чужде-странно решение.

Съгласно Чл. 33, § 1 от Регламент (ЕО)№44/2001 (Брюксел І): „Съдебно решение,което е постановено в държава-членка, сепризнава в другата държава-членка, без да сеизисква каквато и да е специална процеду-ра.“ Тази разпоредба определя общия характерна процедурата, която компетентните органи надържави-членки са длъжни да спазват при приз-наване на решение, постановено в друга държа-ва-членка.

Чл.28, § 1 от Регламент (ЕО) 2201/2003 (известен още и като Регламент „БрюкселІІа“), според който: „Решение, което се отнасядо упражняването на родителската отго-ворност за дете, постановено в държава-членка, което подлежи на изпълнение в тазидържава-членка и е било връчено за изпълне-ние, се изпълнява в друга държава-членка, акопо молба на всяка заинтересована страна еобявено за изпълняемо в тази държава.“ Нор-мата определя условията, при които решениеотносно упражняване на родителската отговор-ност за дете, постановено в една държава-членка,ще се изпълнява в друга държава-членка.

Чл.57, § 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001(Брюксел І), съгласно който документ, фор-мално съставен или регистриран катоавтентичен документ и имащ изпълнителнасила в някоя държава-членка, в друга държа-ва-членка се обявява за изпълняем по молба,направена в съответствие с процедурите,уредени в чл.38 и следващите. Съдът, предкойто е подадена жалба съгласно чл.43 иличл.44 отказва или отменя декларация заизпълняемост само ако изпълнението надокумента явно противоречи на обществе-ния ред на сезираната държава-членка. Тазиразпоредба урежда условията, при които автен-тичен (официален) документ, съставен в еднадържава-членка, ще се обяви за изпълняем вдруга държава-членка.

21

държавата, в която се иска признаването иизпълнението, намери;

а) че съгласно закона на тази държавапредметът на спора не подлежи на разреша-ване от арбитраж, или

б) че признаването или изпълнението нарешението ще противоречи на общественияред на тази държава.“

Тази разпоредба урежда основанията, на коитосъдът по екзекватурата може да откаже признава-не и изпълнение на чуждестранни арбитражнирешения. Правилото ги разделя на две групи –основания, релевирани по искане на заинтересу-ваната страна (ал.1) и основания, за които съдътпо екзекватурата следи служебно (ал.2).

Норми от последния вид са: Чл.29 КМЧП, гласящ: „Българските съди-

лища и други органи разглеждат делата побългарското право.“ Разпоредбата определяприложимото процесуално право, като едно-странно отпраща към българското право.

Чл.20, § 1 от Регламент (ЕО) №805/2004,според който: „Без да се засягат разпоредбитена настоящата глава, процедурите за при-нудително изпълнение се уреждат от законана държавата-членка на принудителнотоизпълнение.“ Нормата определя приложимотопроцесуално право относно принудителнотоизпълнение, като отпраща към правото на държа-вата-членка, където се извършва изпълнението.

Чл.40, § 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001(Брюксел І), според който: „Процедурата заподаване на молба се урежда от законода-телството на държавата-членка, в която сеиска изпълнението.“ Тази разпоредба уреждаприложимото право относно процедурата заподаване на молба за изпълнение (на решение насъд от държава-членка), като отпраща към про-цесуалното право на държавата-членка, в коятосе иска изпълнението.

Чл.10, § 2 от Регламент (ЕО) № 1206/2001,който гласи: „Замоленият съд изпълнява иска-нето в съответствие с правото на своятадържава-членка.“ Нормата определя приложи-мото процесуално право относно изпълнение наискането за събиране на доказателства по граж-дански и търговски дела с презгранични последи-ци в случаите, когато съд на една държава-членкае отправил молба до съд на друга държава-членказа това. Отпращането тук е към процесуалнотоправо на държавата-членка на замоления съд.

Чл.V от Конвенцията за признаване иизпълнение на чуждестранни арбитражнирешения (Ню Йорк, 1958 г.), съгласно който:„1. Признаването и изпълнението на арби-тражното решение могат да бъдат отказа-ни по молба на страната, срещу която то сепредявява, ако тя докаже пред компетент-ния орган на държавата, където се искапризнаването и изпълнението:

а) че страните по съглашението, посоченов чл.II, са били по силата на приложимияспрямо тях закон недееспособни или че съгла-шението е недействително по силата назакона, на който страните са го подчинили,а при липса на указание в тази насока, посилата на закона на държавата, къдеторешението е било постановено, или

б) че страната, срещу която решението сепредявява, не е била надлежно уведомена заназначаването на арбитър или за арби-тражното производство или по други причи-ни й е било невъзможно да предяви своитезащитни средства, или

в) че решението е постановено по спор,непосочен в арбитражното съглашение илинеспадащ към споровете, предвидени от арби-тражната уговорка в договора, или че съдър-жа постановления, които излизат извънусловията на арбитражното съглашение илиарбитражната уговорка в договора; във всекислучай обаче, ако постановленията на реше-нието, отнасящи се до въпроси, подчинени наарбитраж, могат да бъдат отделени оттези, които се отнасят до въпроси, неподчи-нени на арбитраж, то постановленията повъпросите, подчинени на арбитраж, могатда бъдат признати и изпълнени, или

г) че съставът на арбитражния съд илиарбитражната процедура не са били в съот-ветствие със съглашението на страните илипри липса на такова не са били в съответ-ствие със закона на държавата, в която се есъстоял арбитражът, или

д) че решението не е станало още задължи-телно за страните или е било отменено, илиизпълнението му е било спряно от компе-тентния орган на държавата, в която илисъобразно закона на която то е било поста-новено.

2. Признаването и изпълнението на арби-тражното решение могат да бъдат отказа-ни също така, ако компетентният орган на

22

22..22.. ССппоорреедд ввииддаа ии ххааррааккттеерраа ннаа ссъъддъърржжаащщооттоо ссее вв ннооррммааттаа ппррааввииллоо ззаа ппооввееддееннииее С оглед вида на правилото за поведение раз-

личаваме преки процесуални норми и стълкно-вителни процесуални норми.

Тук става дума за два различни вида правило заповедение и съответно – за различен механизъмна действие на всеки от тези два вида правила.Преките процесуални норми на МЧП съдържат всебе си пряко процесуално правило за поведение.То определя поведението на правораздавателнияорган и на страните по международното граждан-ско дело по един непосредствен, пряк и независимот други норми начин. По същия начин това пра-вило се прилага при уредба на процесуалнитеотношения с международен елемент.

Стълкновителните процесуални норми наМЧП не включват такова пряко правило, а вме-сто него съдържат указание било относно това,кой е международно компетентният орган помеждународно гражданско дело, било кое е при-ложимото процесуално право по такова дело.Това указание е едно особено правило, задължа-ващо субектите на нормата да го проследят, за даустановят крайния посочен и изискван от негоправен резултат. Същият може да се изразява вуточняване на определен вид международнакомпетентност или в достигане до процедурниразпоредби на определена правна система, коитоправораздавателният орган да приложи.

Стълкновителните процесуални норми наМЧП не се прилагат пряко, непосредствено инезависимо. Напротив, тяхното приложение енепряко, опосредено и зависимо от правилата,към които те насочват.

Така когато уреждат международна компетент-ност, прилагането на въпросните норми води дорегламентиране на процесуални отношения смеждународен елемент. Това са отношения меж-ду правораздавателния орган, чиято междуна-родна компетентност се учредява, и страните помеждународното гражданско дело/гражданско итърговско дело с презгранични последици.Отношението в крайна сметка винаги анга-жира конкретно определен национален право-раздавателен орган, който бива посочен отпроцедурните правила за родова и местнаподсъдност в правото на държавата, в полза начийто орган процесуалната стълкновителнанорма на МЧП учредява международна ком-петентност. Ето защо тази норма се прилага в

съчетание с въпросните национални процесуалниправила. Ако тя е едностранна, националнитепроцесуални правила са известни от началото,защото едностранната стълкновителна проце-суална норма, уреждаща международна компе-тентност, конкретно посочва националния пра-вораздавателен орган, в полза на който тя учре-дява международна компетентност. Тогава нор-мата се съчетава със споменатите правила и вединство с тях предоставя уредбата.

Ако нормата е двустранна, националността направораздавателния орган не е посочена, а сеопределя в момента на прилагане на нормата къмконкретно международно гражданско дело/гражданско и търговско дело с презграничнипоследици. Едва в този момент вече става извест-на националността на органа, чиято междуна-родна компетентност двустранната процесуалнастълкновителна норма учредява. В същиямомент нормата се съчетава с правилата за родо-ва и местна подсъдност на процесуалното правона държавата, чиято националност има тозиорган, и така се предоставя уредба на породенотоконкретно процесуално отношение с междуна-роден елемент.

От друга страна, според характера на прави-лото за поведение процесуалните норми наМЧМ могат да бъдат подразделени на задължа-ващи (с абсолютно и с относително задължаващхарактер), забраняващи (с абсолютно и с отно-сително забраняващ характер) и на позволяващи– с диспозитивен характер. Първите две групиочевидно са императивни разпоредби, или –иначе казано, става дума за деление на импера-тивни и диспозитивни по своя характер норми.

Тези два типа се срещат както при нормите,учредяващи международна компетентност, такаи при тези, които уреждат приложимо проце-суално право.

Чрез императивни норми се учредява изклю-чителната международна компетентност4,докато диспозитивните допускат мълчаливотоучредяване на международна компетентност,пророгацията, както и случаите на успореднамеждународна компетентност.

Императивни едностранни стълкновителнипроцесуални норми, които уреждат международ-на компетентност, са например следните разпо-

4 Вж. в този смисъл и Сталев, Ж. Същност ифункция на международното частно право, С.,1982, 231–232.

23

редби на Кодекса на международното частноправо:

Чл. 12, ал.1, според който: „Делата по чл.109 от Гражданския процесуален кодексотносно намиращи се в Република Българиянедвижими вещи, делата за изпълнение илиобезпечение върху такива вещи, както иделата за прехвърляне или удостоверяване навещни права върху тях са изключително под-ведомствени на българските съдилища идруги органи.“

Без съмнение разпоредбата в императивенпорядък учредява компетентност само и един-ствено на българските съдилища, ако са налицефактическите условия, изброени изчерпателно вхипотезиса й, и съставляващи предпоставки заучредяване на този тип международна компе-тентност.

От същия вид е и правилото на чл.13, ал.2КМЧП, съгласно който: „По искове за прававърху обекти на индустриалната собстве-ност българските съдилища са изключител-но компетентни, когато патентът е изда-ден или регистрацията е извършена в Репу-блика България.“

Щом се изпълнят фактическите условия, визи-рани от хипотезиса на тази норма, се учредявамеждународна компетентност само и единственона българските съдилища. Отклонения от норма-та не се допускат.

Примери за императивни двустранни стъл-кновителни процесуални норми, уреждащимеждународна компетентност, откриваме същов Регламент 44/2001 (Брюксел І). Така раз-поредбата на чл.22 при определяне на основа-нията за изключителна международна компе-тентност на съдилища на държавите-членки вимперативен порядък учредява компетентностединствено и само на онзи съд на държава-член-ка, на територията на която е разположен недви-жимият имот (§ 1), или където има седалищеюридическото лице (§ 2), или където се водирегистърът (§ 3) и т.н.

Разгледаният по-горе чл.40, § 1 от Регла-мент Брюксел І е пример за императивна дву-странна стълкновителна процесуална норма,определяща приложимо процесуално право. Тяне допуска отклонение от своята диспозиция.

Императивна пряка процесуална норма наМЧП е правилото на чл.10, § 1 от Регламент(ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май2001 г. относно сътрудничеството между

съдилища на държавите-членки при събиране-то на доказателства по граждански или търгов-ски дела, според който: „Замоленият съдизпълнява искането незабавно и най-късно до90 дни от получаването му.“

В същия регламент откриваме и диспозитивнипреки процесуални норми на МЧП. Такава ечл.10, § 4, съгласно който: „Молещият съдможе да поиска от замоления съд да използвакомуникационна технология за събиране надоказателство, по-специално с използване навидео- и телеконферентна връзка.“

22..22..11.. ППррееккии ппррооццеессууааллннии ннооррммии ннаа ММЧЧППЗначителна част от уредбата както на произ-

водството по международни граждански дела (пограждански и търговски дела с презграничнипоследици), така и на другите процесуални дей-ствия на правораздавателни органи по междуна-родни граждански дела, се състои от преки про-цесуални норми. Такива норми регламентират иотделни аспекти на признаването и изпълнение-то на чуждестранни съдебни решения и актове надруги чуждестранни правоприлагащи органи.

Структурата на преките процесуални нормивключва хипотезис, диспозиция и санкция.Хипотезисът обхваща фактите или съставите, къмкоито е приложимо правилото за поведение. Вдиспозицията се съдържа прякото процесуалноправило за поведение, адресирано до правораз-давателния орган, с което трябва да се съобразяти страните. Санкцията е представена от неблаго-приятните последици, настъпващи при неизпъл-нение на диспозицията. Тъй като това са нормина международното частно право, понякогасанкцията не е формулирана изрично в края нанормата, но тя винаги съществува и се извличабило от същия, било от друг нормативен акт.

По своя механизъм на действие преките про-цесуални норми на МЧП не се отличават от поз-натите ни процесуални разпоредби – те непо-средствено, самостоятелно и независимо от другиразпоредби определят процесуалното поведение(активно под формата на действия или пасивно –бездействия) на правораздавателния орган и настраните.

Както бе посочено, има различни видове прекипроцесуални норми на МЧП – задължаващи (тенапример могат да задължават посредством пря-кото процесуално правило всеки правораздавате-лен орган да извърши процесуалното действие,визирано в хипотезиса им, с което се цели предо-

24

ставяне на защита и/или санкция, а също и стра-ните да се съобразят с действието и с неговитепоследици), забраняващи, позволяващи. Всредтях могат да бъдат обособени също така импера-тивни и диспозитивни преки процесуалнинорми. В този аспект абсолютно задължаващитеи абсолютно забраняващите са императивни,докато относително задължаващите и относител-но забраняващите са диспозитивни, а позволява-щите са винаги диспозитивни.

Ето няколко примера за различни видове прекипроцесуални норми на българското междуна-родно частно право, почерпени от неговитеизточници:

Чл. 33, ал. 1 от Кодекса на международноточастно право относно съдебния адрес: „Странас известен адрес в чужбина се призовава натози адрес, като в призовката се указва, четя трябва да посочи съдебен адрес в Републи-ка България.“

Това е пряка абсолютно задължаваща (повели-телна) процесуална разпоредба. Тя съдържа всебе си две преки императивни норми – субектна първата е компетентният орган, като норматаго задължава да призовава страна с известенадрес в чужбина на този именно нейн адрес и дауказва на въпросната страна да посочи съдебенадрес в България; субект на втората повеля есамата страна, като на нея й се нарежда да посо-чи съдебен адрес в България.

Друг пример, почерпен отново от Кодекса наМЧП, е разпоредбата на неговия чл.34, озагла-вена „Призоваване чрез представител“. Текстътгласи: „Когато страната има известен адресв чужбина, тя може да се призове чрез неинпредставител в Република България, ако тойе сключил от нейно име сделката, във връзкас която е образувано производството.“

Това е пряка позволяваща (разрешителна,оправомощаваща) процесуална норма на МЧП.Тя има диспозитивен характер и позволява насъда да призове страна по международно граж-данско дело чрез неин представител в РепубликаБългария. Съдът може да се съобрази с указание-то на нормата, като адресира призовката допредставителя на страната в България. Правило-то обаче му предоставя и алтернативна възмож-ност (реализирането на която зависи от неговатапреценка) да извърши призоваването съгласноразгледания чл.33, ал.1 КМЧП. Разпоредбатасъдържа и допълнителни условия във връзка сизпълнение на диспозицията й.

Пример за пряка процесуална забраняващанорма на МЧП е чл. 21, § 1 от Регламент (ЕО)№ 2201/2003 (Брюксел ІІ а), според който:„Решение, постановено в една държава-член-ка, се признава в друга държава-членка безизискване за специални процесуални дей-ствия.“

Забраната тук е абсолютна и се отнася до спе-циални процесуални действия в държава-членкавъв връзка с признаване на решения по различнисемейни дела, уредени в този регламент. Тъй катоспециалните действия са предмет на специалнауредба (особени правила), очевидно Регламент,,Брюксел ІІа“ забранява както прилагане,така и създаване на особени правила относнопризнаването в една държава-членка на реше-ние в споменатата област, постановено от ком-петентните органи в друга държава-членка.Изводът е, че признаването трябва да става посилата на общи правила, съдържащи се в общизточник, а не по специални правила, съдържа-щи се в специален източник на международноточастно право.

22..22..22.. ССттъъллккннооввииттееллннии ппррооццеессууааллннии ннооррммии ннаа ММЧЧППСтълкновителните процесуални норми са вто-

рата разновидност на процесуалните норми наМЧП. Те са разпоредби, които също уреждатпроцесуални отношения с международен еле-мент, но правят това по един по-сложен начин,като разкриват по-сложна структура и механизъмна действие. Изяснено бе, че в зависимост отвида отношения, които са техен предмет,въпросните норми им предоставят уредба чрезопределяне на основанията за международнакомпетентност по международни гражданскидела (по граждански и търговски дела с презгра-нични последици), съотв. чрез посочване напроцесуалното право, по реда на което такивадела се гледат пред съответните правораздавател-ни органи.

Типично за стълкновителните процесуалнинорми на МЧП е, че за разлика от преките те несъдържат пряко процесуално правило за поведе-ние, а включват едно особено процесуално ука-зание, което може да бъде конретно или общо.Това указание има характера на привръзка –конкретна или обща. Конкретният характер напървия тип привръзка се изразява в признака„националност“. В тази привръзка се определянационалността на международно компетентния

25

правораздавателен орган или на приложимотопроцесуално право. При общата привръзкапризнакът ,,националност“ липсва.

Общата по своя характер привръзка предста-влява процесуално указание за поведение, коетоне дава сведения за националността на право-раздавателния орган, чиято международна ком-петентност се учредява, нито за националносттана приложимото процесуално право. Иначеказано, тази привръзка определя международна-та компетентност на правораздавателния органили приложимото процесуално право по единобщ, неконкретен начин, чрез една формула, аименно – чрез процесуална формула напривързване.

Следното уточнение е необходимо да сенаправи тук – за разлика от стълкновителнитепроцесуални норми, регламентиращи проце-суални отношения с международен елемент(международна компетентност и производствопо международни граждански дела, приложимопроцесуално право, екзекватура), другият видстълкновителни норми на международното част-но право, традиционно известни още и катоотпращащи, уреждат частноправни отношения смеждународен елемент (т.е. материални по свояхарактер отношения). Едната разновидност натези отпращащи норми (а именно двустраннитеили двупосочните) също съдържат формула напривързване, но тя, за разлика от формулата придвустранните процесуални стълкновителнинорми, сочи приложимото към тези отношенияматериално право и по определение не може даима за предмет както основанията за междуна-родна компетентност, така и приложимото про-цесуално право.5

Стълкновителните процесуални норми, коитоуреждат основанията за международна компе-тентност, определят чрез различна по степен наконкретност привръзка правоприлагащия орган,под чиято правораздавателна власт (юрисдикция)попада една или друга група международни граж-дански дела (граждански и търговски дела с през-гранични последици). Въпросните разпоредби,както бе посочено по-горе, са стълкновителнипроцесуални норми, които уреждат международ-на компетентност. В зависимост от степента на

конкретност на указанието, съдържащо се в про-цесуалната привръзка, те биват едностранни(еднопосочни) и двустранни (двупосочни).

22..22..22..11.. ЕЕддннооссттррааннннии ссттъъллккннооввииттееллннииппррооццеессууааллннии ннооррммииТипично за едностранните стълкновителни

норми на МЧП е, че те използват конкретнапривръзка. Указанието, съдържащо се в тазипривръзка, е максимално конкретно, ясно иопределено. Във всички случаи, както бе посоче-но по-горе, това указание включва националенбелег, националност – в случая националносттана правораздавателния орган (но също и на при-ложимото процесуално право, ако това е техенпредмет, както ще видим по-нататък). С огледпредмета си, както вече стана ясно, те се подраз-делят на едностранни стълкновителни проце-суални норми, които уреждат основания замеждународна компетентност, и такива, коитоопределят приложимо процесуално право.

Най-напред ще се спрем на първата подгрупас оглед предмета, а именно – едностраннитестълкновителни процесуални норми, коитоуреждат международна компетентност. Тепредоставят регламентация както на видоветемеждународна компетентност, така и на осно-ванията за учредяване на всеки един вид ком-петентност.

Веднага следва да се посочи, че разпоредби оттози първи тип преобладават в Кодекса на меж-дународното частно право. Най-важната тяхнаотличителна особеност е, че те определят между-народната компетентност на конкретно уточне-ни и индивидуализирани по своята национал-ност правораздавателни органи (националниправораздавателни органи). Това по безспоренначин разкрива техния едностранен (еднопосо-чен) характер.

В случаите когато Кодексът на международноточастно право използва такива норми, чрез тях сеопределя международната компетентност набългарските съдилища и други български пра-воприлагащи органи. Ясно е, че разглежданитенорми боравят с конкретна привръзка. В неянедвусмислено се уточнява националната при-надлежност на правораздавателния орган, чиятокомпетентност нормата учредява.

Ето и някои примери за едностранни (едно-посочни) стълкновителни процесуални норми,уреждащи основания за международна ком-петентност.

5 По-подробно вж. Кутиков, Вл. Международночастно право на Народна република България,трето основно преработено и допълнено издание, С.,1976, с.220 и сл., както и посочената там литера-тура по въпроса.

26

Чл. 11 КМЧП, съгласно който: „Българскитесъдилища са компетентни по искове заиздръжка освен в случаите по чл. 4, ал. 1 икогато търсещият издръжка има обичайноместопребиваване в Република България.“

Разпоредбата конкретно определя национал-ната принадлежност на компетентните по съот-ветните искове съдилища – това са българскитесъдилища. Тя урежда основанията за учредяванена международна компетентност на българскитесъдилища по съответните искове.6

От своя страна чл. 13, ал. 1 КМЧП сочи, че:„Българските съдилища са компетентни поискове за авторски права и за права, сроднина авторското, когато закрила се търси натериторията на Република България.“

Отново сме изправени пред едностранна стъл-кновителна процесуална норма, уреждаща меж-дународна компетентност, която ясно и конкрет-но уточнява националната принадлежност намеждународно компетентните по указанитеискове съдилища – българските съдилища.

Чл. 119, ал.1 КМЧП определя, че: „За допу-скане на изпълнението на чуждестраннорешение се предявява иск пред Софийскияградски съд.“

Тази норма е още по-конкретна. Тя не самосочи националността на международно компе-тентния съд, а именно – българска националност(макар изрично да не е спомената национал-ността, тя е безспорна), но и уточнява кой съдспоред правилата на родовата и местната подсъд-ност ще гледа делото.

Другият вид едностранни стълкновителнипроцесуални норми са тези, които определятприложимо процесуално право.

От такъв тип е разпоредбата на чл.29 КМЧП.Според нея: „Българските съдилища и другиоргани разглеждат делата по българскотоправо.“

Без съмнение тази норма с общ характер имапринципно значение относно определяне напроцесуалното право, което българските съдили-ща прилагат при разглеждане на международниграждански дела. Тя едностранно привързвапроцедурата по международни граждански делакъм българското право. Българските съдилища идруги органи са длъжни да прилагат това право –

разпоредбата има императивен характер. Коиконкретно съдопроизводствени правила ще бъдатмеродавни зависи от особеностите на всеки отде-лен случай, но винаги следва да се има предвид,че най-напред такива правила се издирват визточниците на международното частно право,тъй като става дума за международни гражданскии търговски дела. Очевидно, тъй като чл.29КМЧП е разпоредба от общия вътрешноправенизточник (вж. чл.3, ал.1 КМЧП), ще трябва дасе търсят подходящи норми в този източник.Той, както е известно, съдържа най-важните и спринципно значение процесуални правилаотносно производството по международни граж-дански дела (вж. Глава трета от КМЧП). От тазиглава следва да се извлекат търсените норми.

Кодексът обаче е, от една страна – общ вътреш-ноправен източник на МЧП, и – от друга, непредоставя подробна регламентация на произ-водството по международни граждански дела,поради което е твърде възможно в конкретнатаситуация там да не се открие необходиматанорма. Ето защо като се следва съотношениетона източниците на МЧП, първо, трябва да сетърси уредба в специалните вътрешноправниизточници, а ако и там такава липсва, ще се при-стъпи към запълване на установената в конкрет-ния случай празнота в международното частноправо чрез извличане на норми от източник навътрешното гражданско процесуално право попътя на тяхното субсидиарно прилагане.

22..22..22..22.. ДДввууссттррааннннии ссттъъллккннооввииттееллннии ппррооццеессууааллннии ннооррммииДвустранните стълкновителни процесуални

норми според своя предмет, също както и едно-странните, се разделят на такива, които уреждатоснования за международна компетентност, ина регламентиращи приложимо процесуалноправо.

В тази последователност и сега най-напред щесе спрем на двустранните процесуални стъл-кновителни норми, които уреждат междуна-родна компетентност.

Въпросните разпоредби признават междуна-родна компетентност на правораздавателни орга-ни на всяка една държава по света (т.е. по опре-деление те не уточняват националността наоргана), ако са налице основанията за учредява-не на тази компетентност, уредени в хипотезисана нормата. По силата на разглежданите норми сеучредява международна компетентност, като за

6 За подробен анализ на тази разпоредба вж.Натов, Н. Коментар на Кодекса на международно-то частно право, Книга първа, Чл.1–47, С., 2006.

27

целта се използва двустранна процесуална при-връзка или процесуална формула на привързва-не (напр. Forum rei sitae, Forum loci condictionis,Forum domicilii debitoris, Forum loci registratio-nis, Forum loci delicti, Forum loci protectionis,Forum loci originis, Forum domicilii creditoris,Forum concursus, Forum prorogatio, Forumnecessitatis и т.н. – тези и други двустранни про-цесуални привръзки ще бъдат разгледани по-нататък в изложението).7

Когато по реда на двустранната стълкновителнапроцесуална норма може да се учреди междуна-родна компетентност на правораздавателен органна всяка една държава по света, такава норма сенарича пълна.8 От този тип например е разпо-редбата на чл. 33, ал.1 от Монреалската кон-венция за уеднаквяване на някои правила замеждународния въздушен превоз, според която:„Дело за обезщетение трябва да се заведе поизбор на ищеца на територията на една отдържавите – страни по конвенцията, билопред съда по постоянно седалище на превозва-ча, или по неговото основно място на дей-ност, или по мястото на дейност на превоз-вача, чрез което е сключен договорът, или предсъда в местоназначението.“

Нормата не изключва международната компе-тентност на алтернативно посочените съдилищана никоя държава, като само изисква те да бъдатдържави-съдоговорителки по конвенцията.9

Когато изборът на ищеца падне, да речем, върхусъда на държава-съдоговорителка по постоянно-то седалище на ответника, това означава, чесъгласно разглежданата разпоредба може да бъдесезиран съд на всяка една държава-съдоговори-телка, стига там да е постоянното седалище наответника. Аналогично е обяснението относнотози вид разпоредби и във връзка с останалитетри възможности за определяне на международ-на компетентност, уредени във въпроснатанорма.

Ако пък по силата на двустранната стълкнови-телна процесуална норма, уреждаща междуна-родна компетентност, може да се учреди между-народна компетентност на правораздавателенорган на всяка държава по света, с изключение нанякоя или някои държави (например с изключе-ние на съда на държавата, чието международночастно право съдържа въпросната норма), съща-та се нарича непълна.

В Кодекса на международното частно право сеизползват понякога такива процесуални стъл-кновителни норми. Така например чл.6, ал.3КМЧП урежда възможността българските граж-дани да сключват бракове в чужбина пред компе-тентни органи на чуждата държава, т.е. съдържаоснование за учредяване на международна ком-петентност на чуждестранните органи по граж-данско състояние – очевидно тук става дума завсяка държава и нейните компетентни органи погражданско състояние, но не и за България ибългарските длъжностни лица по гражданскосъстояние.

Подобна е и нормата на чл.6, ал.2 КМЧП,според която чужди граждани могат да сключатбрак у нас пред дипломатически и консулскипредставител на тяхната отечествена държава.Пак сме изправени пред учредяване на между-народна компетентност на правоприлагащиоргани на всяка една държава по света, но не и набългарски такива органи.10

Горните разпоредби на КМЧП са пример занепълни двустранни стълкновителни процесуал-ни норми, учредяващи международна компе-тентност, тъй като от техния обхват по хипотезасе изключват българските съдилища и други бъл-

7 Без да използват латински наименования,Niboyet, M. -L. и G. de G. de La Pradelle в споменато-то съчинение сочат същите двустранни привръзки.Те ги наричат: Le for du contat; Le for des obligationsalimentaires; Le for du delit – вж. op. cit., съотв. с. 311,315 и 316. Обратно, M. Bogdan говори за Forumdomicilii на ответника – вж. Bogdan, M. ConciseIntroduction to EU Private International Law, Lund,2006, 43–45.

8 По подобие на пълните двустранни стълкнови-телни (отпращащи) норми, чрез които се определяза приложимо материалното право на всяка еднадържава по света – вж. по-подробно Кутиков, Вл.цит. съч., пак там.

9 Следва да се отчита фактът, че към тази конвен-ция не са се присъединили всички държави. Кактосочат P. Dempsey и M. Milde в Коментара на Мон-реалската конвенция, тя действа успоредно с актове-те на т.нар. Варшавска система – вж. Dempsey, P.S.,M. Milde, International Air Carrier Liability: the Montre-al Convention of 1999, Montreal, 2005, 16–35, кактои списък с държавите съдоговорителки поМонреалската конвенция – 285–292.

10 В този случай трябва да се има предвид, честава дума все пак за компетентни органи на онезидържави, с които България има установени дипло-матически отношения.

28

гарски правораздавателни органи. Другият вид двустранни стълкновителни про-

цесуални норми са онези, които определят при-ложимо процесуално право.

Това са стълкновителни процесуални норми, вкоито се съдържа обща, неконкретна привръзка(формула на привързване). Те определят прило-жимото по международни граждански и търгов-ски дела процесуално право, без да уточняватнеговата национална принадлежност. За целта теползват общ, неконкретен белег – формула напривързване.

Такава например е разпоредбата на чл.31 отРегламент Брюксел І, посочваща правото надържавата-членка, от съдилищата на която сеискат временни, включително охранителнимерки.

Приложимо процесуално право може да бъдеправото на съда (или друг правораздавателенорган), от който се иска налагане на временни иохранителни мерки, на всяка една държава-членка в зависимост от особеностите на конкрет-ния случай. Формулата на привързване тук е LLeexxffoorrii ((ППррааввоо ннаа ссъъддаа)). По принцип, както еизвестно, тази формула води до прилагане напроцесуално право, т.е. под LLeexx ffoorrii обикновеносе разбира процесуално право. Но, както отдав-на е изяснено в теорията и практиката на МЧП,тя в някои случаи може да обхваща и материалноправо. Иначе казано, формулата на привързванеLLeexx ffoorrii има приложение както при двустранни-те стълкновителни процесуални норми, опреде-лящи процесуално право, така и при двустран-ните отпращащи норми, които определят прило-жимо материално право към материалните (част-ноправни) отношения с международен елемент.

Друг подобен пример се извлича от разпоред-бата на чл. 47, § 1 от Регламент Брюксел І,според която: „Когато едно съдебно решениетрябва да бъде признато в съответствие стози регламент, нищо не ще възпрепятствамолителят да се възползва от временни,включително охранителни, мерки в съот-ветствие с правото на сезираната държава-членка, без да се изисква декларацията заизпълняемост по чл. 41.“ Няма съмнение, чепод „право на сезираната държава-членка“ тряб-ва да се разбира процесуалното право на съда натази държава-членка, т.е. отново е използванаформулата на привързване LLeexx ffoorrii. То сочи къмпроцедурните правила относно временни, вклю-чително охранителни мерки.

А съгласно чл.20, § 1 Регламент № 805/2004на Европейския парламент и на Съвета от 21април 2004 г. за въвеждане на европейскоизпълнително основание при безспорни взема-ния: „Без да се засягат разпоредбите на тазиглава, процедурите за изпълнение се уреждатот закона на държавата-членка по изпълне-нието.“ Това е друга процесуална формула напривързване, в случая определяща за приложимикъм изпълнението процедурните правила надържавата-членка по изпълнението или LLeexx eexxee--ccuuttiioonniiss –– ППррааввоо,, ссппоорреедд ккооееттоо ссее ииззввъърршшввааииззппъъллннееннииееттоо. Същата формула се среща и воще някои Регламенти.11 Откриваме я сега и вчл.41, § 1 от съвсем наскоро публикувания вОфициален вестник Регламент (ЕО) №4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г.относно компетентността, приложимотоправо, признаването и изпълнението на съдеб-ни решения и сътрудничеството по въпроси,свързани със задълженията за издръжка.12

В Регламента за несъстоятелността е изпол-звана още една формула на привързване за опре-деляне на приложимо процесуално право.Съгласно чл.4, § 1, ако друго не е предвидено втози регламент, приложимо към производствотопо несъстоятелност и последиците от него е пра-вото на държавата-членка, на чиято територия еобразувано производството, наричана „държавана образуване на производството“. Това правоопределя условията на образуването, провежда-нето и прекратяването на производството понесъстоятелност (§2). Формулата на привър-зване е LLeexx ccoonnccuurrssuuss – или ППррааввоо ннаа ддъърржжаавваа--ттаа ннаа ппррооииззввооддссттввооттоо ппоо ннеессъъссттоояяттееллнноосстт.По принцип става дума за процесуално право,но същата формула понякога се използва отРегламента за несъстоятелността и при опреде-

11 Вж. например чл.21, §1 Регламент 1896/2006;също и чл.21, § 1 Регламент 861/2007.

12 Вж. ОВ на Европейския съюз, L 7/10.01.2009 г.Чл.41, §1 гласи: „При спазване разпоредбите нанастоящия регламент процедурата по изпълнениена решения, постановени в друга държава-членка, сеурежда от законодателството на държавата-членка, в която се извършва изпълнението.“ Това безсъмнение е процесуалната формула на привързване Lexexecutionis. Регламент 4/2009 ще се прилага, съгласнонеговия чл.76, считано от 18 юни 2011 г., и при усло-вията, посочени в този член.

29

ляне на материално право.13

Без оглед вида и характера им, стълкновител-ните процесуални норми на международноточастно право уреждат процесуалните отношенияс международен елемент. Тези отношения сатехен предмет. Като последица на регламентира-нето на отношенията в случаите на определяне намеждународна компетентност се стига и до пре-одоляване стълкновението на националниюрисдикции, а в случаите на определяне на при-ложимо процесуално право – до преодоляванестълкновението между процесуалните разпо-редби на различни държави. Тук е необходимода се подчертае, че не в това преодоляване настълкновения се състои основната цел и функ-ция на процесуалните стълкновителни нормина МЧП. Тяхната цел и функция се изразяват впредоставяне на уредба, правна регламента-ция, на отношенията, които са техен предмет.Избягването на съответните стълкновения е самоедна от положителните последици, съпътстващиприлагането на въпросните норми.

3. Структура и механизъм на действие на процесуалните норми на международното частно право

33..11.. ССттррууккттуурраа ии ммееххааннииззъъмм ннаа ддееййссттввииее ннаа ппррееккииттее ппррооццеессууааллннии ннооррммии ннаа ммеежжддууннааррооддннооттоо ччаассттнноо ппррааввоо.. ППррииммееррии

33..11..11.. ССттррууккттууррааПо своята структура преките процесуални

норми на МЧП не се отличават от съдържащитесе във вътрешните процесуални отрасли на бъл-гарското право преки норми. И при тях е налицехипотезис, диспозиция и санкция. Хипотезисътобхваща факти или фактически състави. Диспо-зицията съдържа прякото процесуално правилоза поведение, адресирано към компетентнияправораздавателен орган и към страните по меж-

дународното гражданско дело (гражданско илитърговско дело с презгранични последици).Санкцията се състои в неблагоприятни правнипоследици, настъпващи при неизпълнение направилото за поведение. Типично за нормите намеждународното частно право е, че невинаги вкрая на нормата има изрично включена (форму-лирана) санкция, но такава винаги съществува исе извлича от съответния нормативен акт или отдруг акт, в т.ч. и от източник на близък вътреш-ноправен отрасъл.

Няколко примера за преки процесуални нормимогат да илюстрират тяхната структура.

Най-напред, разгледаният чл. 33, ал. 1 отКодекса на международното частно право,според който страна с известен адрес в чуж-бина следва да се призовава на този адрес,като в призовката задължително се указва,че тя трябва да посочи съдебен адрес в Репу-блика България.

Както бе посочено, това е пряка задължаваща(повелителна) процесуална разпоредба. Тя имаимперативен характер и съдържа две прекиповели – субект на първата е компетентнияторган, като нормата го задължава да призовавастрана с известен адрес в чужбина на този имен-но нейн адрес и да й укаже, че е длъжна да посо-чи съдебен адрес в България; субект на вторатаповеля е самата страна, като на нея й се нареждада посочи съдебен адрес в България.

Хипотезисът на първата повелителна нормаобхваща следните факти:

– призоваване на страна пред български съд повисящо пред него международно гражданскодело;

– известен адрес на страната;– местонахождение на адреса в чужбина;Всички тези факти е необходимо да бъдат

налице в конкретната фактическа ситуация, за даможе да се постави в действие диспозицията нанормата. Сезираният български съд трябва да гиквалифицира според българското МЧП14 и катодържи сметка за чл.3, ал.2 КМЧП. Ако при ква-лификацията им се окаже, че те покриват факти-ческата ситуация, които хипотезисът предвижда,следва подвеждането на фактите под този хипо-тезис и прилагане на правилото на диспозицията,отнасящо се за въпросните факти.

13 Вж. например значението на формулата посмисъла на чл.4, § 2, „г“ Регламент за несъстоятел-ността, според който Lex concursus e приложимотоправо към „условията за прилагане на прихващане-то“. Тези условия или предпоставки са материално-правни и очевидно в случая Lex concursus e матери-ално право. Относно същността и предпоставкитена прихващането като институт на облигацион-ното право вж. Кожухаров, Ал. Облигационноправо, Общо учение за облигационното отношение,Нова редакция и допълнения П. Попов, С., 2002,с. 426 и сл.

14 Вж. повече подробности за разпоредбите начл.39 и чл.3 от КМЧП у Натов, Н. Коментар наКодекса на международното частно право, Книгапърва, чл.1–47.

30

Диспозицията на нормата съдържа прякаабсолютна повеля, адресирана до съда – дапризове страната на този нейн известен адрес вчужбина и й укаже, че е длъжна да посочи съде-бен адрес в България.

Санкция изрично не е включена в разпоредба-та, но безспорно такава се извлича от основнитепринципи на процесуалното право. Ако съдът неспази указанието на диспозицията, което значи,че той не е извършил призоваване на тази странапо предписания от нормата начин (конкретно –не я призове изобщо; или я призове на друг адрес,като и в двата случая може да пропусне да й укажезадължението да посочи съдебен адрес в Бълга-рия), то ще бъдем изправени пред същественонарушение на съдопроизводствените правила.Нарушени ще бъдат основни принципи на граж-данския процес – принципа на състезателността(състезателното начало) и принципа на равен-ството на страните в процеса, защото странатаняма да бъде уведомена за международното граж-данско дело, няма да знае за задължението си дапосочи съдебен адрес в България и по този начинняма да е в състояние да подготви защитата си, даучаства в процеса, да въздейства върху неговоторазвитие с процесуалните си действия, и оттук тя вкрайна сметка се оказва в неравноправно положе-ние в сравнение с другата страна. Тези нарушенияса основания за касационно обжалване нарешението, постановено по международнотогражданско дело от българския съд. Таковарешение е неправилно. Обжалването ще стане пореда на чл.281, т.3 и чл.293, ал.2 от Граждан-ския процесуален кодекс. Съгласно първата раз-поредба на ГПК касационна жалба се подава,когато решението е неправилно поради съществе-ни нарушения на съдопроизводствените правила.Втората норма сочи, че Върховният съд може даотмени решението като неправилно, ако конста-тира, че са допуснати съществени нарушения насъдопроизводствените правила. Както уточнихмевече, в случая такива нарушения са налице ирешението следва да бъде отменено. В тазивъзможност за касационна отмяна се състоисанкцията на първата повелителна пряка про-цесуална норма, съдържаща се в чл.33, ал.1КМЧП.

Хипотезисът на втората пряка повелителнанорма обхваща следните факти:

– призоваване на страна пред български съд повисящо пред него международно гражданско дело;

– известен адрес на страната;

– местонахождение на адреса в чужбина.Квалификацията на фактите ще стане според

принципите на българското международно част-но право.

Диспозицията съдържа пряката абсолютноимперативна повеля, адресирана до страната помеждународното гражданско дело и състояща се взадължението й да посочи съдебен адрес в Репу-блика България.

Санкцията при неизпълнение на повелята епредвидена в самата разпоредба на чл.33 КМЧП(това впрочем е по-рядко срещано в меж-дународното частно право, обикновено санкцияв нормата изрично не се включва – бел. Н.Н.).Съгласно чл.33, ал.3 КМЧП: „При неизпъл-нение на задължението по ал. 1 и 2 следващи-те призовки и други книжа, предназначени застраната, се прилагат към делото и се смя-тат за връчени. Страната се уведомява затези последици при първото призоваване.“Ясно е, че прилагането на следващите призовки идруги книжа към делото и презумпцията, че сабили връчени на страната, са санкционнитепоследици от неизпълнение на повелята. За тяхстраната се уведомява с първата призовка.

Друг пример за този тип норми може да бъдеизвлечен пак от Кодекса на МЧП.

Така според неговия чл. 34: „Когато стра-ната има известен адрес в чужбина, тя можеда се призове чрез неин представител в Репу-блика България, ако той е сключил от нейноиме сделката, във връзка с която е образува-но производството.“

Това, както бе изяснено, е пряка позволяваща(разрешителна) процесуална норма на МЧП сдиспозитивен характер, която урежда произ-водство по международни граждански дела. Тяпозволява на съда да призове страна по между-народно гражданско дело чрез неин представителв Република България. Съдът може да спази ука-занието на нормата, но – като алтернатива, можеда извърши призоваването и съгласно разгледа-ния чл.33, ал.1 КМЧП. Разпоредбата съдържа идопълнителни условия във връзка с изпълнениена диспозицията й.

Хипотезисът на нормата включва следнитефакти:

– призоваване на страна пред български съд повисящо пред него международно гражданскодело, образувано във връзка със сделка, сключеначрез представител на страната и от нейно име;

– известност на адреса на страната по делото;

31

– местонахождение на адреса на страната вчужбина;

– местонахождение на представителя на стра-ната в Република България.

Фактите ще се квалифицират от правораздава-телния орган при спазване принципите, произ-тичащи от българското международно частноправо.

Диспозицията позволява на съда да извършипризоваване на тази страна чрез нейния предста-вител в България, ако са изпълнени предвиденитефактически условия. Дали ще процедира по тозиначин зависи от преценката на съда. Дори да саналице условията – сделката, във връзка с която еобразувано производството, е била сключена отимето на страната чрез нейния представител вБългария, съдът може да реши да не призовавастраната по начина, уреден в чл.34 КМЧП.

Санкцията изрично не е формулирана в краяна нормата, но се подразбира недвусмислено.Ако съдът е решил да призове страната чрез ней-ния представител у нас, той трябва да спази зако-новите изисквания за редовно призоваване. Впротивен случай ще има нарушение на съществе-ни съдопроизводствени правила и основание закасационно обжалване на решението по реда наспоменатите по-горе чл.281, т.3 и чл.293,ал.2 ГПК.

Преки процесуални норми съществуват и вобщностното международно частно право, коетона 1 януари 2007 г. се интегрира като съставначаст на нашето МЧП.

Така например чл. 36 от Регламент 44/2001(Брюксел І), съгласно който: „При никаквиобстоятелства не се допуска преразглежданепо същество на чуждестранно съдебно реше-ние.“

Нормата урежда признаването в държава-член-ка на съдебно решение, постановено от съд надруга държава-членка. Тя е пряка абсолютно заб-ранителна разпоредба, която има за предметотделен аспект на производството по екзекватура.

Хипотезисът визира постановено чуждестранносъдебно решение (на съд на държава-членка)15.

Квалификацията на постановения от съда илитрибунала акт като „съдебно решение“ ще сеизвърши въз основа на критериите, които самият

регламент съдържа в своя чл. 32. Според тозитекст за целите на споменатия регламент „съдеб-но решение“ означава всякакво съдебно реше-ние, постановено от съд или трибунал на държа-ва-членка, както и да се нарича съдебното реше-ние, включително декрет, заповед, решение илиизпълнителен лист, както и определенията за раз-ходите или разноските от служител на съда.“

Същата норма съдържа и критерии за квалифи-кация на понятието „съд на държава-членка“.

Диспозицията включва абсолютна забрана запреразглеждане по същество на решението,постановено от съд на държава-членка. Забрана-та е адресирана до съдилищата на всяка една дър-жава-членка.

Санкцията на нормата следва да се търси впроизводствата, уредени в чл.226–228 отДоговора за създаване на Европейска общност(ДЕО). Става дума за производството срещудържава-членка за неизпълнение на задължение,произтичащо от договора. В практиката на Съдана европейските общности отдавна е утвърдено,че нарушението обхваща неизпълнение назадължения, произтичащи както от първичното,така и от вторичното общностно право.16 В слу-чая нарушението е неизпълнение на императив-на норма на регламент и комисията може дазапочне процедура срещу всяка държава-членказа това, че нейни институции (съд на държавата)нарушават задължения, възложени с общностенакт.17 В започването на такава процедура и

15 „Съд“ по смисъла на регламента означава „...съдили трибунал на държава-членка“ – вж. чл.32Регламент 44/2001 (Брюксел І).

16 Постоянната практика на СЕО по разглежда-ните въпроси може да бъде проследена в мрежатаhttp://ec.europa.eu/civiljustice/ и директорията наСъда.

17 Комисията публикува Годишен доклад относноспазването на общностното право. Докладите садостъпни на електронен адрес: http://euro-pa.eu.int/comm/secretariat-general/sgb/droit-com/index-en.htm. От „старите“ държави-членкипечален „рекорд“ по дела, заведени срещу тях откомисията заради нарушения на общностнотоправо, държат Италия, Гърция, Австрия, Испанияи Белгия – вж. например делата: Case C-207/96Commission v Italy; Case C-439/99 Commission vItaly; Case 293/85 Commission v Belgium; Case C-11/95 Commission v Belgium etc. Тази проблематикае обстойно изследвана в редица основни трудове поправо на Европейския съюз. Тук само в примеренпорядък ще посоча Chalmers, D., Ch. Hadjiemmanuil,G. Monti, A. Tomkins, European Union Law, Cam-bridge, 2006, 348–409; Wyatt & Dashwood’s Euro-pean Union Law, Fifth edition, by Arnull, A., A. Dash-wood, M. Dougan, M. Ross, E. Spaventa and D. Wyatt,

32

последващото налагане на санкции от комисията,се изразяват негативните последици от неизпъл-нението на общностна разпоредба – в случая, начл.36 Регламент Брюксел І.

33..11..22.. ММееххааннииззъъмм ннаа ддееййссттввииее По своя механизъм на действие преките про-

цесуални стълкновителни норми не разкриватникакви различия от другите преки норми направото. Те се прилагат пряко (непосредстве-но), самостоятелно и независимо. За да сепоставят в действие, не е необходимо друго,допълнително правило за поведение. Те уреждатфактическия състав непосредствено и веднага.Уредбата не се опосредява от друго правило.Приложението им не зависи от друга норма. Тесе прилагат на свое собствено основание.

Така например когато чл.7, § 2 от Регламент1393/2007 на Европейския парламент и наСъвета от 13 ноември 2007 г. относно връчванев държавите-членки на съдебни и извънсъдебнидокументи по граждански или търговски дела(връчване на документи) и за отмяна на Регла-мент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета, задължа-ва получаващият орган да вземе всички необхо-дими мерки за осъществяване на връчването надокумента във възможно най-кратък срок и привсички положения в срок един месец от получа-ването, това изискване просто следва да сеизпълни от получаващия орган на държавата-членка. Той е обвързан пряко от задължението,прокламирано в тази норма, той е негов адресати не бива да очаква допълнително указание отдруга разпоредба, за да го изпълни.

33..22.. ССттррууккттуурраа ии ммееххааннииззъъмм ннаа ддееййссттввииее ннаа ссттъъллккннооввииттееллннииттее ппррооццеессууааллннии ннооррммии ннаа ММЧЧППТези норми обхващат в своята структура хипо-

тезис (наричан още „обем“), диспозиция (нари-чана „привръзка“) и санкция. Последната невинаги е изрично формулирана в края на разпо-

редбата, но неизменно съществува под форматана неблагоприятни правни последици при неиз-пълнение на диспозицията.

33..22..11.. ССттррууккттуурраа ии ммееххааннииззъъмм ннаа ддееййссттввииееннаа ееддннооссттррааннннииттее ссттъъллккннооввииттееллннии ппррооццеессууааллннии ннооррммииС оглед предмета им различаваме едностранни

стълкновителни процесуални норми, коитоуреждат международна компетентност, и такива,които определят приложимо процесуално право.

33..22..11..11.. ЕЕддннооссттррааннннии ссттъъллккннооввииттееллннии ппррооццеессууааллннии ннооррммии,, ккооииттоо уурреежжддаатт ммеежжддууннааррооддннаа ккооммппееттееннттннооссттТези норми уреждат основанията за учредява-

не на различните видове международна компе-тентност на определени по своята националностсъдилища и други правораздавателни органи.Прилагането им има за последица регламенти-ране на процесуални отношения с международенелемент. Това в случая са отношения междунационалния правораздавателен орган, чиятомеждународна компетентност се учредява, койтоима властта и задължението да разгледа и решимеждународното гражданско дело, и страните помеждународното гражданско дело, които садлъжни да спазват указанията на органа и даизпълнят постановеното решение или друг акт, скойто производството завършва.

Отношението тук ангажира не само определенпо своята националност правораздавателенорган, но и конкретен по наименование и място вйерархията орган, който бива посочен от вътреш-ните процедурни правила за родова и местнаподсъдност в правото на държавата, в полза начийто орган процесуалната стълкновителна нормана МЧП учредява международна компетентност.Ето защо, за да се приложи тази норма, тя трябвада се съчетае с въпросните национални проце-суални правила. Едва след това съчетаване можеда се учреди международна компетентност наконкретния национален правоприлагащ орган.Преди съчетаването изобщо не е възможно дабъде учредена международна компетентност накойто и да било, тъй като не е известен конкрет-ният орган, визиран от едностранната процесуал-на стълкновителна норма, а се знае само неговатанационална принадлежност.

Щом като нормата е едностранна, национал-ните процесуални правила, също както и нацио-налността на компетентния орган, са известни от

London, 2006, 415–531; Fairhurst, J. Law of theEuropean Union, Fifth edition, 2005, 188–206. Втази връзка следва обаче да се обърне внимание напрактическата неефективност на процедурата почл.226 ДЕО и опитите на СЕО да развие принципиза защита правата на засегнатите от нарушение-то лица пред националните съдилища на държави-те-членки, извършили нарушението – конкретновъв връзка с делата Francovich и Van Dyun.

33

началото, т.е. от момента на създаване на проце-суалната стълкновителна норма е известнанационалната принадлежност на компетентнияорган, а оттук без съмнение е ясна и национал-ността на процесуалните правила за родовата иместната подсъдност – това са правилата на съ-щата държава. За да регламентира отношениетопо учредяване на международна компетентностна сочения от нея национален орган, едностран-ната процесуална стълкновителна норма се съче-тава със споменатите правила и в единство с тяхму предоставя международна компетентност.

Така например чл.9, ал.1 КМЧП постановя-ва, че „Българските съдилища и други органиса компетентни по производствата заустановяване и оспорване на произход освенвъз основа на чл. 4 и когато детето или роди-телят, който е страна, е български гражда-нин или има обичайно местопребиваване вРепублика България.“ Едностранната привръз-ка на тази норма сочи българските съдилища идруги органи като международно компетентнипо международните граждански дела за устано-вяване и оспорване на произход, когато ответни-кът има обичайно местопребиваване у нас илипък детето, съотв. родителят, който е страна, ебългарски гражданин или има обичайно место-пребиваване в България.

Сама по себе си цитираната норма не може всеоще на този първи етап от прилагането си даучреди международна компетентност на кон-кретен съд (или друг орган – тук за нуждите напримера ще имам предвид само съдилищата, бел.Н.Н.) в България по споменатите производства.При прочита й е ясно само, че тя дава отговор навъпроса за подведомствеността, защото отнасяделото в компетентността на съдилищата. По-нататък, за да се приложи чл.9, ал.1 КМЧП, енеобходимо да се установят и съответните пра-вила за родова и местна подсъдност, които раз-глежданият текст на КМЧП по разбираеми при-чини не урежда. Това, без съмнение, са правила-та на българското гражданско процесуално право(на един вътрешноправен клон). Те, както еизвестно, се съдържат в основния източник натози наш правен отрасъл – Гражданският проце-суален кодекс.

Според чл. 104, т.1 ГПК: „На окръжния съдкато първа инстанция са подсъдни: исковетеза установяване или оспорване на произход...“

Правилото на чл.9, ал.1 КМЧП следва да сесъчетае с нормата на чл.104, т.1 ГПК. Така ще

може да се установи българският съд, компе-тентен по правилата за родова подсъдност нанашето гражданско процесуално право, койтоще гледа въпросните дела, посочени в хипотези-са на чл.9, ал.1 КМЧП. Това обаче все още не едостатъчно, за да се учреди международнатакомпетентност, уредена във въпросния текстна КМЧП. За целта е необходимо още да сеустанови пред кой наш съд според правилата наместната подсъдност трябва да се предявииска. Ето защо правилото на чл.9, ал.1 КМЧПтрябва да се съчетае в случая и с още една разпо-редба на ГПК – тази, която урежда местнатаподсъдност. Това е чл.105 ГПК. Според него:„Искът се предявява пред съда, в района накойто е постоянният адрес или седалищетона ответника.“

Едва след привличане и на тази норма на ГПКправилото на чл.9, ал.1 КМЧП може да получисвоя цялостен вид, отразяващ волята и намере-нието на законодателя за уреждане на междуна-родната компетентност на българските съдилищапо дела за установяване и оспорване на произ-ход, когато ответникът по делото има обичайноместопребиваване в България, респ. когато дете-то или родителят, който е страна, е българскигражданин или има обичайно местопребиваванеу нас.

Тази законодателна воля в крайна сметкаизглежда така: ППррооииззввооддссттввааттаа ппоо ууссттааннооввяя--ввааннее ии ооссппооррввааннее ннаа ппррооииззххоодд,, ккооггааттоо ооттввеетт--ннииккъътт ииммаа ооббииччааййнноо ммеессттооппррееббииввааввааннее ввРРееппууббллииккаа ББъъллггаарриияя,, ккааккттоо ии ккооггааттоо ддееттееттооииллии ррооддииттеелляятт,, ккооййттоо ее ссттррааннаа,, ее ббъъллггааррссккииггрраажжддаанниинн ииллии ииммаа ооббииччааййнноо ммеессттооппррееббиивваа--ввааннее вв РРееппууббллииккаа ББъъллггаарриияя,, ссаа оотт ккооммппее--ттееннттннооссттттаа ннаа ооккрръъжжннииттее ссъъддииллиищщаа ввРРееппууббллииккаа ББъъллггаарриияя,, вв ррааййооннаа ннаа ккооииттоо ееппооссттоояянннниияятт ааддрреесс ннаа ооттввееттннииккаа..

Това е цялостният, краен и завършен вид начл.9, ал.1 КМЧП, получен при последователно-то му съчетаване със съответните правила отно-сно родовата и местна подсъдност, съдържащи сев ГПК. Когато с оглед конкретната фактическаситуация се определи къде в България е постоян-ният адрес на ответника по международно граж-данско дело за установяване или оспорване напроизход, искът ще се предяви в съответнияокръжен съд, в чийто район е този адрес.Международната компетентност, предвидена вчл.9, ал.1 КМЧП, ще се учреди на този именнобългарски съд.

34

Разгледаната процедура по съчетаване на пра-вилото на чл.9, ал.1 КМЧП с чл.104, т.1 ичл.105 ГПК може да се извърши единствено вмомента на прилагане на чл.9, ал.1 КМЧПкъм конкретна фактическа ситуация, по коятое известно ккоойй ее ооттввееттнниикк ии ккъъддее вв ББъъллггаарриияя ееннееггооввиияятт ппооссттоояяннеенн ааддрреесс.. Едва в този моменти по отношение на тази вече изяснена с огледизискванията на нашето право (международночастно право и съответни норми на гражданско-то процесуално право) ситуация, споменататанорма може да получи своя цялостен и завършенвид, като отрази напълно волята и намерениетона законодателя при създаването й.

Тук възниква следният въпрос – как, въз осно-ва на какви критерии се установява с коя точноразпоредба или разпоредби на конкретния при-ложим национален нормативен акт следва да сесъчетае процесуалната стълкновителна норма?Отговорът е – в основата на преценката и уста-новяването на конкретните приложими норми отдадения акт стои фактическата ситуация (фак-тите, съставите), визирана в хипотезиса наедностранната процесуална стълкновителнанорма. Тази фактическа ситуация трябва да имааналог в хипотезиса на разпоредбата или разпо-редбите на националния нормативен акт, с койтоедностранната стълкновителна процесуалнанорма ще се съчетае. Иначе казано, фактическаситуация, аналогична или сходна с визиранатав хипотезиса на стълкновителната процесуалнанорма, трябва да бъде уредена и в хипотезисана нормата на източника на приложимотонационално право, с която се съчетава стъл-кновителната процесуална норма.

Фактите ще бъдат аналогични, когато стълкно-вителната процесуална норма се съчетава с раз-поредба на националното международно частноправо. Това е така, защото и в двете норми сеуреждат процесуални отношения с междунаро-ден елемент. Тази хипотеза обаче не се отнася достълкновителните процесуални норми, коитоуреждат международна компетентност (едно-странни и двустранни), защото те по необходи-мост се съчетават с разпоредби на вътрешнотопроцесуално право, тъй като само в такива раз-поредби се регламентират правилата на родоватаи местната подсъдност в държавата.

Фактическите състави ще бъдат сходни поосновните си характеристики, т.е. основнитефакти на ситуацията ще съвпадат, именно когатостълкновителната процесуална норма се съчетава

с разпоредба на вътрешното процесуално право.Тъй като вътрешното право урежда отношениябез международен елемент, то очевидно в хипо-тезиса на вътрешната процесуална норма такъвелемент ще отсъства и по това съставите ще серазличават. Но по другите си основни характе-ристики (по основните си факти) фактическа-та ситуация в двете норми – стълкновителнатапроцесуална и вътрешната процесуална, тряб-ва да съвпадат. Разгледаният по-горе пример счл.9, ал.1 КМЧП и съчетаваните с него разпо-редби на чл.104, т.1 ГПК и чл.105 ГПК ясноилюстрират и потвърждават казаното.

Хипотезисът на чл.9, ал.1 КМЧП във връзка счл.4 КМЧП визира следните факти: производ-ство по установяване и оспорване на произход;ответникът има обичайно местопребиваване вБългария, респ. детето или родителят, който естрана, е български гражданин или има оби-чайно местопребиваване у нас. Хипотезисът начл.104, т.1 ГПК визира следните интересуващини факти: искове за установяване или оспорва-не на произход (т.е. производства) – очевидное налице съвпадане на основните факти подвете норми. А хипотезисът на чл.105 ГПКобхваща местонахождение на постояннияадрес на ответника в района на съда.

Ясно е, че основните факти, характеризиращисъщността на ситуацията според хипотезиса начл.104, т.1 ГПК съвпадат с основните факти, съ-държащи се в хипотезиса на чл.9, ал.1 във връзкас чл.4 КМЧП – става дума все за производствапо установяване и оспорване на произход.Нормата на ГПК обаче не урежда международенелемент – това е естествено, ГПК е източник навътрешноправен отрасъл.

Фактите по чл.105 ГПК се отнасят само допостоянния адрес на ответника по искове, вкл.и по искове за установяване и оспорване напроизход. Въпросният адрес трябва да сенамира в района на съда. И в този случай имасъвпадане на главен факт от хипотезиса на вът-решноправната разпоредба, а именно – основа-ние за учредяване на местна подсъдност на бъл-гарски съд, с такъв факт от хипотезиса на стъл-кновителната процесуална норма, визиращучредяване на международна компетентност набългарски съд, т.е. на власт да разгледа и решиделото. Това е така, защото наред с останалитевъзможности чл.105 ГПК обхваща и възмож-ността за предявяване на иск за установяване илиоспорване на произход, а тъкмо такова произ-

35

водство е предвидено и в хипотезиса на чл.9, ал.1КМЧП18.

Следователно, щом във вътрешна процесуалнанорма (норми) от конкретен нормативен акт сеустанови наличието на фактически състав, една-къв по основните си факти със състава, уреден вхипотезиса на стълкновителната процесуалнанорма на МЧП, тази вътрешна разпоредба (раз-поредби) е в случая търсената според волята назаконодателя. Въпросната разпоредба в своятацялост се привлича от привръзката на едностран-ната стълкновителна процесуална норма, съчета-ва се с нея и последната придобива своя краен,завършен и цялостен вид. В този си вид едно-странната стълкновителна процесуална норма,уреждаща международна компетентност (а кактоще видим по-нататък, същият механизъм на дей-ствие имат и двустранните процесуални стълкно-вителни норми, посветени на компетентността –бел. Н.Н.) вече е в състояние да изрази напълноволята на законодателя, която го е ръководелапри създаването й, а именно – може да учредимеждународна компетентност на конкретниянационален правораздавателен орган по кон-кретно процесуално правоотношение с между-народен елемент.

След гореказаното няма съмнение, че уредбатана международната компетентност се предо-ставя от едностранната процесуална стълкно-вителна норма на МЧП в съчетание със съот-ветните разпоредби на вътрешното процесуал-но право на държавата, чиято националностима правораздавателният орган, в полза накойто се учредява компетентността. Този изводсе аргументира така – достатъчно е да бъдеотстранена едностранната процесуална стълкно-вителна норма на МЧП, за да стане невъзможноопределянето на международно компетентния

орган. До същата последица ще се стигне и ако сеотстранят съответните разпоредби на вътрешнотопроцесуално право на държавата, чиято нацио-налност има правораздавателният орган, в ползана който се учредява компетентността. Освентова приложимостта на вътрешните процесуалнинорми е обусловена от фактическата ситуация,визирана в хипотезиса на едностранната проце-суална стълкновителна норма на МЧП.

Ето защо логично е да се приеме, че уредба намеждународната компетентност може да се пре-достави само чрез съчетаване на едностранната(или двустранната, както ще бъде обяснено по-нататък) процесуална стълкновителна норма наМЧП, която урежда компетентност, и съответ-ната разпоредба на процесуалното право на дър-жавата, чиято националност има правораздава-телният орган, в полза на който се учредява ком-петентността. Тези две норми действат в един-ство и са неотделими. Разкъсаме ли единство-то, уредба няма да има. Само и единствено втяхната съвкупност те отразяват волята на зако-нодателя и постигат преследваните от него цели.Същият извод е в сила и по отношение действие-то на двустранните процесуални стълкновителнинорми, уреждащи както международна компе-тентност, така и приложимо процесуално право.Този извод е общ за същността и механизма надействие на стълкновителните норми на МЧПвъобще.

По силата на едностранните процесуални стъл-кновителни норми на българското международночастно право най-често се учредява международнакомпетентност на българските съдилища и другиоргани по международни граждански дела.Източник на разглежданите разпоредби е Кодексътна международното частно право. Намират се вГлава втора от Част втора на КМЧП.

По своя характер въпросните норми могат дабъдат диспозитивни и императивни.

Така съгласно чл. 7 КМЧП: „Брачните иско-ве са подведомствени на българските съдили-ща, ако един от съпрузите е български граж-данин или има обичайно местопребиваване вРепублика България.“

Това е едностранна стълкновителна проце-суална норма. Тя има диспозитивен характер,защото урежда паралелна (успоредна) междуна-родна компетентност. По преценка на ищецаискът може да бъде предявен пред българскитесъдилища или пред съдилищата на всяка еднадруга държава. В първия случай по силата на чл.7

18 Трябва да се има предвид и диспозитивниятхарактер на чл.9, ал.1 КМЧП, т.е. уредената в негомеждународна компетентност на българскитесъдилища е успоредна с компетентност и на чужде-странни съдилища. Ако ищецът е решил да предявииска си пред български съд, ще се процедира по изяс-нения в горното изложение начин, за да се определипред кой конкретен окръжен съд у нас да се заведеделото за установяване или оспорване на произход.Ако пък искът е предявен пред чуждестранен съд, щесе спазят изискванията на международното частноправо на този съд, за да се установи международна-та компетентност, родовата и местната подсъд-ност на делото.

36

КМЧП и вследствие избора на ищеца се учредя-ва международна компетентност на българскитесъдилища, а във втория – на съдилищата на другадържава (ако според правото на тази държавасъществува съответно основание за компетент-ност на нейните съдилища).

Хипотезисът (обемът) обхваща следнитефакти:

– предявяване на брачни искове;– българско гражданство или обичайно место-

пребиваване на един от съпрузите в РепубликаБългария.

При квалификацията на тези фактически съста-ви трябва да се следват принципите на нашетомеждународно частно право. Освен това поня-тието за „обичайно местопребиваване“ ще бъдеквалифицирано като се ползват и критериите „„ЕЕxxlleeggee““, съдържащи се в чл.48, ал.7 КМЧП.19

Диспозицията (привръзката) поставя тезиискове под правораздавателната власт на българ-ската държава, упражнявана от българските съди-лища. В тяхна полза нормата учредява междуна-родна компетентност, ако са налице фактически-те условия, уредени в хипотезиса (наличие набългарско гражданство или на обичайно место-пребиваване в България на единия от съпрузите).Тъй като това е диспозитивна привръзка, по пре-ценка на ищеца искът може да бъде предявенпред българските или пред чужди съдилища.

Санкцията – понеже нормата е диспозитивна,ако искът е бил предявен по избор на ищеца предбългарския съд, същият следва да приеме делото.Определението, с което той отхвърля компетент-ността си, може да бъде обжалвано по реда начл.28 КМЧП. В това се състои и санкцията, уре-дена от Кодекса на международното частноправо. Ако пък съдът приеме учредената си меж-дународна компетентност, а вече има висящо вчужбина дело между същите страни, за същотоискане и на същото основание, може да бъденаправен отвод за висящ процес (Lis pendens) иопределението, с което нашият съд взема отно-

шение по отвода, също подлежи на споменатияконтрол от по-горна инстанция. Ако със спора ебил сезиран чужд съд и единственото основаниеза неговата компетентност по имущественотодело е било гражданството на ищеца, решениетона този чужд съд няма да бъде признато и изпъл-нението му няма да бъде допуснато у нас (чл.117,т.1 КМЧП).20

Съгласно чл.13, ал.2 КМЧП: „По искове заправа върху обекти на индустриалната соб-ственост българските съдилища са изключи-телно компетентни, когато патентът еиздаден или регистрацията е извършена вРепублика България.“

Това е едностранна императивна стълкнови-телна процесуална норма, уреждаща междуна-родна компетентност на българските съдилищапо искове за права върху обекти на индустриал-ната собственост. Компетентността е изключи-телна, на ищеца по такива искове не е даденавъзможност да избира националните съдилищана една или друга държава. Щом патентът (заизобретението) е издаден или регистрацията (намарката, полезния модел, географското обозна-чение, промишления образец и др. обекти) еизвършена в България, нормата в императивенпорядък учредява изключителна международнакомпетентност на българските съдилища иищецът е длъжен да предяви иска си пред тях.

Хипотезисът (обемът) на тази разпоредбаобхваща следните факти:

–предявяване на искове за права върху обектина индустриалната собственост (изобретения,полезни модели, марки, географски обозначе-ния, промишлени образци, нови сортове расте-ния и породи животни, топология на интеграл-ните схеми и др.).21

– защитният документ – патент или свидетел-

19 Чл.48, ал.7 КМЧП гласи: „По смисъла на тозикодекс под обичайно местопребиваване на физическолице се разбира мястото, в което то се е установи-ло преимуществено да живее, без това да е свързанос необходимост от регистрация или разрешение запребиваване или установяване. За определянето натова място трябва да бъдат специално съобразениобстоятелства от личен или професионален харак-тер, които произтичат от трайни връзки на лице-то с това място или от намерението му да създадетакива връзки.“

20 Нормата на чл.117, т.1 КМЧП в тази си часттърпи критика. Вж. за това Натов, Н. Коментарна Кодекса на международното частно право,Книга първа, конкретно анализа на чл.4, ал.1, т.2КМЧП.

21 Вж. чл.2 (viii) от Конвенцията за учредяване наСветовната организация за интелектуална соб-ственост и съответните норми на вътрешноправ-ните източници на българското МЧП в областтана индустриалната собственост като напр. Зако-на за патентите и регистрация на полезните моде-ли, Закона за промишления дизайн, Закона за мар-ките и географските означения, Закона за тополо-гия на интегралните схеми, Закона за новите сор-тове растения и породи животни и др.

37

ство за регистрация (или по-общо „регистрация-та“) са издадени в Република България.

Квалификацията на понятието за „индустриал-на собственост“ ще се извърши като се държисметка за наличието на критерии „„EExx ccoonnvveenn--ttiioonnaaee““ по смисъла на чл.3, ал.2 КМЧП. Спо-менатата норма на КМЧП има приложение иотносно квалифициране на същността и произ-хода на документа за защита на съответния обектна индустриалната собственост. „Произход“ натези документи от България означава издаванетоим от нашето патентно ведомство.

Диспозицията представлява едностранна при-връзка, която поставя разглежданите спорове визключителната компетентност на българскитесъдилища. Привръзката е императивна. Ищецъте длъжен да спази нейното указание и да предя-ви иска си пред български съд под страх от пре-двидената в закона санкция. Ако сезираният бъл-гарски съд се обяви за некомпетентен, определе-нието му подлежи на въззивно и касационнообжалване (чл.28 КМЧП). Ако с подобен иск ебил сезиран чуждестранен съд при наличие наоснование за изключителна компетентност набългарските съдилища, решението на този чужде-странен съд няма да бъде признато и изпълненоу нас (чл.117, т.1 КМЧП).

33..22..11..22.. ЕЕддннооссттррааннннии ссттъъллккннооввииттееллннии ппррооццеессууааллннии ннооррммии,, ккооииттоо ооппррееддеелляятт ппррииллоожжииммоо ппррооццеессууааллнноо ппррааввооСтруктурата на едностранните процесуални

стълкновителни норми, определящи приложимопроцесуално право, включва познатите ни еле-менти хипотезис, диспозиция и санкция. Хипо-тезисът (обемът) обхваща фактите, диспозициятае една привръзка, сочеща приложимото нацио-нално процесуално право, а санкцията предста-влява неблагоприятните правни последици отнеизпълнението на привръзката. Санкция, кактопри повечето разпоредби на МЧП, невинагиизрично е формулирана в нормата, но винагисъществува.

Механизмът на действие на тези норми сеизразява в привличане на посоченото от норматапроцесуално право. Това в случая е конкретнанационална правна система, т.е. приложимотоправо е определено по един конкретен белег –по неговата националност. Правната уредба насъответното процесуално отношение с междуна-роден елемент се предоставя от процесуалнатастълкновителна норма в съчетание с посоченото

от нея национално процесуално право. Това съ-четание е неразкъсваемо под страх от невъзмож-ност да се стигне до необходимата регламента-ция.

Така например според анализирания по-горечл.29 КМЧП българските съдилища и другиоргани разглеждат международните гражданскидела по българското право. Това е едностраннапроцесуална стълкновителна норма на нашетоМЧП, определяща приложимото процесуалноправо. Последното е конкретизирано по своятанационалност. Нормата се съдържа в общия вът-решноправен източник на българското МЧП иима принципно значение при определяне наприложимото процесуално право в производ-ството по международни граждански дела.

Хипотезисът на нормата обхваща следнитефакти:

– международни граждански дела – макар и дане е използвано пояснението „международниграждански“ за делата, няма съмнение, че тъкмотях визира хипотезисът на чл.29 КМЧП. Нор-мата е в Глава трета на КМЧП „Производство“, аспоред чл.1, ал.1, т.1 на Кодекса неговият предметобхваща „...производството по международниграждански дела“;

– разглеждане на такива дела от българскитесъдилища и други органи.

Квалификацията на фактите следва да се извър-ши при спазване принципите на нашетомеждународно частно право.

Диспозицията е едностранна привръзка, коятонасочва към българското право. Макар изричнода не е уточнено, става въпрос за процесуалниразпоредби на нашето право. Тъй като хипоте-зисът визира разглеждане на международниграждански дела, очевидно отпращането къмбългарското право трябва еднозначно да се раз-бира като прилагане на процесуалните разпоред-би на това право.

Тъй като делата, визирани от хипотезиса, самеждународни, процедурата за разглеждането имлогично следва да е уредена от международноточастно право. Тези дела са в предмета на МЧП,поради което едностранното отпращане къмпроцесуалните норми на българското право вслучая изисква най-напред да се потърсят разпо-редби в специалните и общите вътрешноправниизточници на международното частно право.Ако там за конкретния случай липсват такива(което е възможно, особено що се отнася доКМЧП, защото законодателят не е предвидил

38

подробна уредба на производството по между-народни граждански дела, а е включил в неговатаГлава трета само най-важните, с принципно зна-чение процесуални разпоредби в тази материя-бел. Н.Н.), на субсидиарно основание трябва дасе приложат съответните източници на вътреш-ноправен отрасъл, конкретно – на гражданскотопроцесуално право.

Така например, ако по делото, по което се при-лага Кодексът на международното частно право,следва да се извърши призоваване на лице с изве-стен адрес в чужбина, без съмнение уредбата натова процесуално действие ще се търси в проце-суални норми, съдържащи се в този кодекс. Тамтези отношения са уредени в разпоредбите начл.32–35 КМЧП.

Когато с оглед конкретната фактическа ситуа-ция се окаже, че получателят по международногражданско дело, висящо пред български съд, имаадрес в държава-членка на ЕС, отношениетоочевидно попада в обхвата на съответнитеобщностни източници на нашето международночастно право.22 В такъв случай, тъй като цялост-ната уредба на отношението е под действието наобщностните актове, специалните вътрешно-правни източници на МЧП, както и Кодексът намеждународното частно право няма да бъдатприложими.

Ако се окаже, че известният адрес на получате-ля е извън Европейския съюз, делото е от компе-тентността на българския съд, но Кодексът наМЧП не се прилага, защото държавата, където еадресът на получателя на призовката и другитекнижа, е съдоговорителка по международен дого-вор с Република България – двустранен или мно-гостранен (напр. Договор за правна помощ илипък Конвенцията за връчване в чужбина на съдеб-ни и извънсъдебни документи по граждански итърговски дела – Хага, 15 ноември 1965 г. 23), тотогава отношението ще попадне под съответниямеждународноправен източник. Цялата уредбаще трябва да се търси в съответните разпоредбиотносно призоваването и връчването, съдържащисе в някой от споменатите международни догово-

ри, източници на българското МЧП. Така например ако във връзка с разглеждане на

международно гражданско дело у нас съдът тряб-ва да извърши връчване на съдебен документ вРепублика Македония, с която нашата държаваима сключен Договор за правна помощ, прило-жими ще бъдат съответните разпоредби на тозидоговор.24

Когато международното гражданско дело е откомпетентността на български съд, адресът е вдържава, неучастваща нито в Договор за правнапомощ с България, нито в посочената Хагскаконвенция от 1965 г., а също и общностнитеактове са изключени, приложение относно при-зоваването на адресата ще намерят специалните,съотв. общите процесуални източници на бъл-гарското МЧП. Тези разпоредби (като напр.чл.32–35 КМЧП, общият вътрешноправенизточник), ще се съчетаят с чл.29 КМЧП и такатой ще получи цялостния си завършен вид вматерията на призоваване и връчване на съдебнии извънсъдебни документи в чужбина. Коя кон-кретно от споменатите норми ще се съчетае счл.29 КМЧП зависи от особеностите на отдел-

22 Става дума за правилата за призоваванесъгласно Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Евро-пейския парламент и на Съвета от 13 ноември2007 г. относно връчване в държавите – членки насъдебни и извънсъдебни документи по граждански илитърговски дела (връчване на документи) и за отмянана Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета.

23 Обн. ДВ, бр.65 от 8 август 2000 г.

24 Договор за правна помощ по граждански деламежду Република България и Република Македония,ратифициран със закон, приет от 38-ото НС на12.01.2001 г., ДВ, бр. 7 от 23.01.2001 г.; попр., бр.10 от 2001 г. Издаден от Министерството направосъдието, обн. бр. 40 от 19.04.2002 г., в силаот 7.04.2002 г. Става дума за следните норми отГлава втора на този договор, наречена „Уведомяванеи връчване на документи“:

„Член 12Молба за уведомяване и връчване на документи1. В случаите, при които съдебните или извънсъ-

дебните документи засягат лица, чието местожи-телство или местопребиваване е на териториятана другата договаряща страна, компетентнитеоргани на молещата страна отправят молбата зауведомяване или връчване на документи до централ-ния орган на замолената страна.

2. Към молбата се прилагат необходимите доку-менти.

Член 13Връчване на документи1. Централният орган на замолената страна

връчва документите по начин, определен от нацио-налното законодателство.

2. Връчването или опитът за връчване се удосто-веряват чрез представяне на разписка или прото-кол, който заедно с един екземпляр от документитесе връща на централния орган на молещата стра-на. В разписката или протокола за връчване се впи-сват датата на връчване и името на лицето, накоето са връчени документите.“

39

ната ситуация – например ако се извършва връч-ване в чужбина на български гражданин чрезнашите дипломатически и консулски представи-телства, чл.29 ще се съчетае с чл.32 КМЧП и понеобходимост също с чл.33 КМЧП. Когато стра-ната се призовава чрез нейния представител у наспри условията на чл.32 КМЧП, последният щесе съчетае с чл.29 КМЧП, и т.н.

Ако според фактите следва да се извърши при-зоваване на лице в България по международногражданско дело, висящо пред чуждестранен съд,и българският съд е замолен от чуждестранния даосъществи това процесуално действие, то съглас-но чл.29 КМЧП действието ще попадне подправилата за призоваване у нас.

Ако искането идва у нас по молба на лице вдържава-съдоговорителка по международендоговор (двустранен или многостранен) илиизвън такава държава, ще влязат в действие, впървия случай – съответните разпоредби на тезидоговори, а във втория – нормите на Граждан-ския процесуален кодекс. Иначе казано, в първияслучай приложими ще бъдат международноправ-ни източници на МЧП. Договорите за правнапомощ уреждат призоваването и връчването накнижа в двете държави-съдоговорителки, а Хаг-ската конвенция от 1965 г. урежда призоваване-то и връчването между държавите участнички.

Във втория случай ще се използват източници-те на вътрешното ни гражданско процесуалноправо, тъй като в специалните и общи вътрешно-правни източници на МЧП – както е известно,липсват норми, уреждащи призоваване в Бълга-рия, понеже това е вътрешно по своя характерправоотношение.

33..22..22.. ССттррууккттуурраа ии ммееххааннииззъъмм ннаа ддееййссттввииее ннаа ддввууссттррааннннииттее ((ддввууппооссооччннииттее))ссттъъллккннооввииттееллннии ппррооццеессууааллннии ннооррммииДвустранните стълкновителни процесуални

норми по своята структура не се отличават отедностранните. Трите елемента на тази структураса хипотезис (обем), диспозиция (привръзка) исанкция. Последната невинаги изрично е фор-мулирана в нормата, но винаги присъства катонеблагоприятни последици при неизпълнение науказанието на диспозицията.

За разлика от едностранните стълкновителнипроцесуални норми двустранните не съдържат всвоята привръзка признака ,,националност“,т.е. те не сочат националността нито на право-раздавателния орган, чиято международна ком-

петентност учредяват (при двустранните стъл-кновителни процесуални норми, които уреждатмеждународна компетентност), нито на прило-жимото процесуално право (при нормите, коитоопределят приложимо процесуално право помеждународни граждански дела). Вместо това(вместо да уточнят националността – бел. мояН.Н.) те използват един общ, неконкретенпризнак, известен като ,,формула на привър-зване“. Това е процесуална формула на привър-зване, която служи за общо указание относнокомпетентния правораздавателен орган илиприложимото процесуално право. При прочитана тези норми не е известно отнапред в полза накой по националност правораздавателен органнормата учредява международна компетентност,нито кое е националното процесуално право,което следва да се прилага по международниграждански дела, съотв. – по граждански и тър-говски дела с презгранични последици (споредтерминологията на общностното международночастно право).

Двустранните стълкновителни процесуалнинорми ддооссттииггаатт ддоо ссввоояя ккооннккррееттеенн ии ззааввъърр--шшеенн ввиидд ееддииннссттввеенноо ии ссааммоо вв ммооммееннттаа ннааппррииллоожжееннииееттоо иимм ккъъмм ккооннккррееттнноо ппррооццее--ссууааллнноо ооттнноошшееннииее сс ммеежжддууннааррооддеенн ееллееммееннтт..Едва тогава с оглед конкретните факти може да сеотговори на въпроса, кой е националният ком-петентен орган, съотв. кое е националното при-ложимо процесуално право. За целта трябва да сепроследи указанието за международна компе-тентност или за приложимо процесуално право,т.е. процесуалната формула на привързване,която да се развърне на базата на конкретнатафактическа обстановка.

33..22..22..11.. ДДввууссттррааннннии ссттъъллккннооввииттееллннии ппррооццеессууааллннии ннооррммии,, ккооииттоо уурреежжддаатт ммеежжддууннааррооддннаа ккооммппееттееннттннооссттСтруктурата на тези норми обхваща хипоте-

зис или обем, диспозиция или процесуалнаформула на привързване и санкция.

Обемът (хипотезисът) включва фактите, приналичие на които влиза в действие процесуалнатаформула на привързване. Така например когаточл.2, §1 Регламент 44/2001 (Брюксел І)постановява, че при условията на въпросниярегламент лицата, които имат местожителство вдържава-членка, без оглед на националносттаим, ще бъдат съдебно преследвани в съдилищатана тази държава-членка, хипотезисът очертава

следната фактическа обстановка: 1) лица с место-жителство в държава-членка25; 2) правна иреле-вантност на националността на лицата с огледприлагането на този регламент; 3) възможност засъдебно преследване на споменатите лица, т.е. запредявяване на иск срещу тях. Първият факточертава основанието за международна компе-тентност на съдилищата на държава-членка,останалите го доизясняват.

Диспозицията на нормата сочи за междуна-родно компетентни по делата срещу лица, коитоимат местожителство в държава-членка (безоглед на националността на лицата), съдилища-та на тази държава-членка.

Националността на съдилищата, в полза накоито чл.2, §1, Регламент 44/2001 учредявамеждународна компетентност, не е известна.Компетентни могат да се окажат, с оглед особено-стите на конкретния случай, съдилищата на всякаот двадесет и седемте държави-членки.26 Иначеказано, използваната от диспозицията на чл.2, § 1Регламент Брюксел І привръзка е двустранна.Процесуалната формула на привързване, опреде-ляща международната компетентност в случая, еFFoorruumm ddoommiicciilliiii ddeebbiittoorriiss –– ССъъддъътт ппоо ммеессттоожжии--ттееллссттввооттоо ннаа ддллъъжжннииккаа ((ооттввееттннииккаа)).

Компетентността е успоредна и по преценка наищеца искът може да се предяви било пред съд надържава-членка по местожителството на ответ-ника, било пред съд на друга държава-членка,ако има успоредно основание за учредяванемеждународна компетентност на този друг съд,уредено в Регламент 44/2001. Разбира се, акосъществува основание за изключителна между-народна компетентност, то елиминира всичкидруги основания.

Санкция в чл.2, § 1 Регламент Брюксел Іизрично не е формулирана. Без съмнение такава

съществува и ще бъде наложена, ако не е спазеноуказанието на диспозицията. Когато е налицеоснование за обща компетентност на съд на дър-жава-членка по реда на чл.2, § 1 РегламентБрюксел І, този съд е сезиран с иск срещу лице сместожителство в същата държава-членка, а тойотхвърли компетентността си, без да е налицеоснование както за изключителна, така и за другауспоредна международна компетентност на съдна държава-членка, то очевидно е нарушенанорма на регламента. Това повлича отговорностна държавата-членка, чийто съд е извършил на-рушението на вторичния източник на общност-ното международно частно право. Отговор-ността ще бъде реализирана по реда на споме-натите по-горе чл.226–228 ДЕО. Разсъжде-нията важат и тук.

Механизмът на действие на двустраннитепроцесуални стълкновителни норми, уреждащимеждународна компетентност, не се отличавапринципно от механизма на действие на едно-странните процесуални стълкновителни нормисъс същия предмет. Различията между двата виданорми все пак оказват известно влияние върхумеханизма на тяхното действие. Тези различияобхващат преди всичко липсата на конкретноуказание за националността на органа, чиятомеждународна компетентност двустранната про-цесуална стълкновителна норма учредява. Пора-ди това е твърде несигурно тази норма да бъдетълкувана и нейните връзки с други норми дабъдат изяснявани предварително, преди моментана достигане до конкретна фактическа ситуация.

За да се постави в действие една двустраннастълкновителна процесуална норма, най-напредтрябва да се изяснят или квалифицират фактитеот нейния хипотезис. Сезираният с международ-но гражданско дело (гражданско и търговско делос презгранични последици) съд, а също така истраните по делото, следва да установят съществу-ването на тези факти според иска и според прило-жените към него доказателства, а после да ги ква-лифицират. Едва след квалифицирането им съдът,съответно страната, може да бъдат сигурни, чеизложените в материалите по делото факти попа-дат или не попадат под хипотезиса на правнатанорма, в случая – на двустранната процесуалнастълкновителна норма. В зависимост от това и възоснова на извършеното развръщане на диспози-цията (ако се прецени, че то може да се извърши),правораздавателният орган ще бъде в състояниеда реши дали се учредява или не международна

40

25 Без оглед дали са физически или юридическилица. Квалификацията на местожителството щестане според критериите, съдържащи се в чл.59 ичл.60 Регламент Брюксел І.

26 Макар че според чл.1, § 3 Регламент 44/2001Дания се изключва от обхвата на понятието „дър-жава членка“ по смисъла на този регламент, следвада се уточни, че Дания подписа две паралелни меж-дународни споразумения с ЕС, с които се разширитериториалното действие на регламент 44/2001(а също и на Регламент 1348/2000), като прило-жимостта на двата регламента вече обхваща иДания. Споразуменията влязоха в сила на 1 юли2007 г. и са част от българското международночастно право.

компетентност според тази норма. До такава пре-ценка трябва да достигне и страната по делото.

Така например цитираният чл.2, § 1, Регла-мент 44/2001 (Брюксел І) определя за ком-петентни на общо основание съдилищата на дър-жавите-членки, където е местожителството наответника. Гражданството на лицето е без значе-ние за регламента. По искове срещу лица сместожителство в държава-членка са междуна-родно компетентни съдилищата на тази именнодържава.

Нека разгледаме фактите от позицията на съда.Най-напред сезираният съд е длъжен служебнода провери дали не съществува основание заучредяване на изключителна международна ком-петентност по това дело (чл.25 РегламентБрюксел І). Констатира ли, че такова няма,международната му компетентност би могла да сеучреди на всяко от основанията, уредени в регла-мента, в т.ч. и основанието по чл.2, §1.27

Ответник по делото може да бъде както физи-ческо, така и юридическо лице. Регламентът всвоите чл.59 и чл.60 дава насоки относно ква-лификацията на местожителството. Тази квали-фикация трябва да бъде извършена от сезираниясъд на държава-членка и в зависимост от резулта-тите й същият ще развърне или няма да развърнедиспозицията на чл.2, §1. С други думи, сезира-ният съд изяснява фактите с цел да отговори навъпроса дали те доказват физическо пребиваванена лицето в държавата на съда, което пребивава-не може – съгласно съответната правна норма, дасе квалифицира като местожителство в тази дър-жава. За извършване на квалификацията съдът сенуждае от правни критерии и регламентът му гидава както следва:

На първо място, когато ответникът е физиче-ско лице, съгласно чл.59, §1, Регламент Брюк-сел І съдът на държавата-членка, сезиран съсспора, следва да извлече необходимите за квали-фициране на местожителството критерии от сво-ето вътрешно право. Това без съмнение ще бъдеквалификация LLeeggee ffoorrii.28

Разглежданата разпоредба на регламента от-праща към вътрешното право на съда. Ако следизвършване на квалификация на базата на сво-ето вътрешно право, с оглед наведените по дело-то факти и приложените доказателства съдът сеубеди, че физическото лице-ответник има место-жителство в държавата на съда, трябва да се при-стъпи към поставяне в действие на диспозициятана чл.2, § 1, Регламент 44/2001. Образноказано – преддверието към активиране на про-цесуалната формула на привързване е открито,пътят е разчистен и съдът може да продължи по-нататък.

На второ място – когато фактите сочат, чеответникът няма местожителство в държавата-членка, чийто съд е сезиран по това международ-но гражданско дело, възниква въпрос, как да сеподходи по-нататък? Очевидно е, че извърш-вайки квалификация на базата на вътрешното сиправо, с оглед наведените по делото факти и при-ложените доказателства съдът не се е убедил, чефизическото лице-ответник има местожителствов държавата на съда. Това лице е с местожител-ство другаде. Трябва ли в такава ситуация да сеоткаже поставянето в действие на диспозициятана чл.2, § 1, Регламент Брюксел І? Отговор давасамият регламент.

В този случай, съгласно чл.59 §2, за да опре-дели дали ответникът има местожителство в другадържава-членка, съдът ще приложи правото натази държава-членка. Няма съмнение, че товаизясняване на фактите ще се извърши по реда начуждо право, посочено от отпращащата нормана чл.59, § 2 от Регламент Брюксел І. Въпрос-ното изясняване без съмнение ще бъде квалифи-кация Lege causae. Ако вследствие тази квалифи-кация, извършена според правото на съответнатадържава-членка, се установи, че лицето имаместожителство в същата държава, безспорно еналице основание да се учреди международнакомпетентност на нейния съд.

Когато ответникът е юридическо лице (споредтерминологията на Регламент Брюксел І – „тър-говско дружество или правен субект или сдруже-ние на физически и юридически лица“), общ-ностният акт вместо да отпраща към право надържава-членка, откъдето да се извлекат крите-рии за квалификация на местожителството натова лице, сам предоставя такива критерии.Съгласно чл.60, §1, Регламент 44/2001,споменатото лице “...има местожителство вмястото, където се намира неговото:

41

27 Тук обаче трябва да се има предвид и разпоред-бата на чл.35, § 1 Регламент Брюксел І. Вж. комен-тар на тази норма у Magnus, U., P. Mankowski,European Commentaries on Private International Law,Brussels I Regulation, 2007, p.601 etc.

28 Повече подробности за съвременното разбиранена този вид квалификация вж. у Натов, Н. Квали-фикацията Lege fori в международното частноправо, Нотариален бюлетин, бр. 3/2007 г. и посо-чената там литература.

(a) седалище по устройствения акт, или(б) централно управление, или(в) основно място на бизнес (стопанска дей-

ност).“29

Тъй като критериите са уредени алтернативно,съдът трябва да изяснява предоставените муфакти относно местожителството на юридиче-ското лице-ответник в светлината на всеки единот тях поотделно. Достатъчно е фактите да сеприпокрият с един от изброените критерии, катосе установи, че с оглед този критерий местожи-телството на юридическото лице-ответник е вдържавата на съда, за да може въпросният съд даприеме, че няма пречка да се пристъпи към раз-връщане на диспозицията на двустранната про-цесуална стълкновителна норма.

Независимо дали ответникът е физическо илиюридическо лице, когато съдът на държава-член-ка приеме, че въз основа на критериите, посоче-ни в чл.59 и чл.60 от Регламент Брюксел І,лицето има местожителство в държавата-членкана съда, последният ще заключи, че въпроснотолице може да бъде съдебно преследвано в съдили-щата на същата тази държава. С това се изчерпвазадължението на съда да извърши квалификацияна фактите и да ги подведе под хипотезиса надвустранната процесуална стълкновителна нормана чл.2, §1, Регламент 44/2001. От тозимомент нататък съдът на държавата-членка оста-вя настрана (макар и временно) въпроса за ква-лификацията.

Сега той е изправен пред следващата стъпка,необходима, за да се стигне до учредяване намеждународна компетентност съгласно чл.2, §1,Регламент Брюксел І. Същността на тази стъпкасе изразява в развръщане на диспозицията надвустранната процесуална стълкновителнанорма. Целта на развръщането е: да се установиконкретният съд, пред който може да се предявииск срещу лицето. Това установяване ще станеспоред правилата на родовата и местната подсъд-ност на държавата-членка, където има местожи-

телство физическото или юридическото лице –ответник.

За по-нататъшно изясняване механизма надействие на двустранната процесуална стълкно-вителна норма на чл.2, §1, Регламент Брюксел І,нека допуснем в примерен порядък, че ответни-кът е конкретно юридическо лице и има своетоседалище в Република България. Съгласно про-цесуалната формула на привързване междуна-родно компетентни по искове срещу даденотолице са съдилищата на държавата-членка, начиято територия то има своето местожителство –в случая това е Република България.

Както е известно, в момента на тяхното фор-мулиране двустранните стълкновителни нормине боравят с признака „националност“. Описа-ние на националността изобщо отсъства в сло-весното им изражение. Този признак се появявамного по-късно, на етапа на приложението нанормата към конкретна фактическа ситуация.Той впрочем се извлича от тази ситуация и набазата на указанието на нормата.

В разгледаната ситуация става дума за конкре-тен субект – юридическо лице, и конкретноопределено негово седалище – в България. Оче-видно по силата на чл.2, § 1, Регламент44/2001 (Брюксел І) в случая ще се учредимеждународна компетентност на българскитесъдилища. Следвайки указанието на процесуал-ната формула на привързване FFoorruumm ddoommiicciilliiiiddeebbiittoorriiss и изхождайки от конкретните факти, седостига до този извод. За определяне на кон-кретния български съд, който ще гледа делото,горният извод не е достатъчен. За да се отгово-ри на въпроса за конкретния съд, трябва да сепродължи с развръщането на процесуалнатаформула на привързване. Необходимо е тя да сесъчетае със съответните норми на вътрешното нипроцесуално право, които уреждат родовата иместната подсъдност.30 Става дума за разпоред-би на Гражданския процесуален кодекс. За по-голяма яснота нека добавим към примера и фак-

42

29 Регламент Брюксел І отчита и особеноститена англо-саксонската правна традиция при опреде-ляне местожителството на юридическите лица,свързано със седалището според устройствения акт,като изрично постановява, че: „За целите на Обеди-неното кралство и Ирландия, „седалище по устрой-ствения акт“ означава седалището по регистрацияили когато няма такова седалище никъде, мястотона вписване или, когато няма никъде такова място,мястото съгласно чието право е осъществено обра-зуването.“ (чл.60, § 2).

30 В случаите на действие на регламенти наОбщността не се допуска прилагане на Кодекса намеждународното частно право в отношенията,уредени със съответния регламент. Това е така,защото, като акт на вторичното общностноправо регламентът има върховенство и примат наднационалните източници на държавата-членка всъответната област – вж. чл.249, ал.1 ДЕО. Раз-бира се, тук не говорим за хипотезата, когатосамият регламент ограничава или изключва своетодействие.

тите, че искът срещу юридическото лице със седа-лище в България е с цена 100 000 лв. и не е потрудов спор, нито по акт за начет.

Относно родовата подсъдност в случая е меродав-ен чл.104, т.4 ГПК, според който „На окръж-ния съд като първа инстанция са подсъдни...исковете по граждански и търговски дела с ценана иска над 25 000 лв., с изключение на иско-вете за издръжка, за трудови спорове и за взе-мания по актове за начет.“

Местната подсъдност по тези искове е уреденав чл.108, ал.1 ГПК, съгласно който исковетесрещу юридически лица „...се предявяват предсъда, в чийто район се намира тяхнотоуправление или седалище“.

Сега вече, след издирване на подходящите, т.е.на съответстващите на предвидената в хипотези-са на чл.2, §1 Регламент 44/2001 фактическаситуация, норми от българското вътрешно про-цесуално право, можем да направим и изводотносно намерението на европейския законода-тел за по-нататъшна конкретизация на привръз-ката. В дадения случай формулата на привързва-не на чл.2, §1, Регламент Брюксел І ще получисвоя цялостен и завършен вид чрез съчетаване стези две разпоредби на ГПК относно родовата иместната подсъдност.

Както вече бе изяснено по-горе при анализа наедностранните процесуални стълкновителнинорми и техния механизъм на действие, в хода насъчетаването се търси припокриване междуфактите, визирани в хипотезиса на двустран-ната процесуална стълкновителна норма, ифактите в хипотезиса на съответната норма(норми) на вътрешното право, които биватпривличани с цел уредба на международнатакомпетентност. Ако не е налице пълно покрива-не на фактите, то е необходимо основните фактида съвпадат, като е допустимо да има някои раз-лики в детайлите. Същественото е да се установиналичие на факти, обуславящи основание закомпетентност по делата, визирани в хипотезисана двустранната процесуална стълкновителнанорма, която урежда международна компетент-ност. Макар че изрично такива факти може и дане са предвидени в хипотезиса на процесуалнатанорма на вътрешното право, необходимо е същотака тя изрично да не ги изключва. В разгледа-ния пример чл.2, §1, Регламент 44/2001 имапредвид учредяване на международна компе-тентност по граждански и търговски дела с транс-гранични последици. Чл. 104 ГПК визира наред

с другите и такива дела, но разбира се, в неговияхипотезис става въпрос за дела без международенелемент. От своя страна чл.108 ГПК не изключ-ва гражданските и търговските дела от предмет-ния си обхват.

По-нататък – след съчетаване с посоченитенорми на ГПК, разпоредбата на чл.2, § 1 Регла-мент Брюксел І ще получи своя цялостен завър-шен вид, който ще изглежда така: по дела срещуюридически лица със седалище в РепубликаБългария без оглед националността им, с ценана иска над 25 000 лв., с изключение на тру-дови спорове и спорове за вземания по актовеза начет, компетентни са окръжните съдили-ща, в чийто район се намира тяхното управле-ние или седалище.

По аналогичен начин ще се процедира и кога-то се установи, че ответникът има местожител-ство в друга държава-членка. Тогава двустранна-та процесуална стълкновителна норма на чл.2, §1Регламент Брюксел І ще бъде развърната чрезпривличане на съответните разпоредби относнородовата и местната подсъдност от процесуално-то право на тази държава.

33..22..22..22.. ДДввууссттррааннннии ссттъъллккннооввииттееллннии ппррооццеессууааллннии ннооррммии,, ккооииттоо ооппррееддеелляятт ппррииллоожжииммоо ппррооццеессууааллнноо ппррааввооТова са разпоредби на международното частно

право, които определят приложимото проце-суално право по едно международно гражданскодело (гражданско или търговско дело с трансгра-нични последици). За разлика от едностраннитепроцесуални стълкновителни норми със същияпредмет разглежданите не сочат националносттана това право.

В своята структура те съдържат трите елемента– хипотезис (обем), диспозиция (привръзка)и санкция.31 Хипотезисът включва фактите, приналичие на които се поставя в действие диспози-цията. Например когато в чл.33, ал.4 наМонреалската конвенция за уеднаквяване нанякои правила за международните въздушнипревози се казва, че „процедурните въпроси сеуреждат от правото на съда, сезиран по случая“,очевидно хипотезисът на тази двустранна проце-суална стълкновителна норма има превид проце-дура по разглеждане на делата за обезщетение завреди, причинени при международни въздушни

43

31 Относно санкцията на разглежданата нормамеродавно е казаното по-горе по този въпрос.

превози на пътници, багаж и товари.Друг такъв пример е уредбата, съгласно Регла-

мент 44/2001, на производството по отправя-не на молба за изпълнение. Процедурата поотправяне на молба до правораздавателен органна една държава-членка за изпълнение на съдеб-но решение, постановено в друга държава-член-ка, се урежда от правото на държавата-членка,където се иска изпълнението (чл.40, §1, Регла-мент Брюксел І). Хипотезисът на тази нормаобхваща подаване на молба, искане или друг рав-ностоен документ, с който ищецът сезира право-раздавателен орган на една държава-членка заизпълнение на съдебно решение, постановено вдруга държава-членка.

Тъй като диспозицията на двустранните про-цесуални стълкновителни норми, определящиприложимо процесуално право, е обща, тя сенарича процесуална формула на привързване.Посредством нея приложимото право се опреде-ля по един общ, неконкретен признак. Въпрос-ното право се конкретизира едва в момента наприлагане на двустранната стълкновителна про-цесуална норма към определено процесуалноотношение с международен елемент.

Цитираният чл.33, ал.4 от Монреалската кон-венция сочи за приложимо процесуалното правона съда, сезиран по случая. Вярно е, че диспози-цията на тази норма не използва израза „проце-суално право“, но тя несъмнено визира тъкмотакова право, защото става дума за уреждане напроцедурни въпроси.32 Използваната формула напривързване е LLeexx ffoorrii –– ППррааввооттоо ннаа ссъъддаа. Приразглеждане на делата за обезщетение за вреди,причинени при международни въздушни превозина пътници, багаж и товари, сезираният по делотосъд ще приложи своето процесуално право. Кое еконкретното национално право, което съдът щеприложи, ще стане ясно при подаване на иска доопределен национален съд, избран от ищеца възоснова на някое от петте алтернативни основанияза международна компетентност, уредени в алинеи1 и 2 на същия член. Иначе казано, за да се отгово-ри на въпроса относно приложимото националнопроцесуално право, трябва да има подаден иск,

т.е. да е известен сезираният съд. По подобен начин е формулирана диспозиция-

та и на втората посочена по-горе разпоредба –подаването на молба, искане или друг равностоендокумент, т.е. сезиране на правораздавателенорган на една държава-членка за изпълнение насъдебно решение, постановено в друга държава-членка. Това действие се урежда – както уточня-ва чл.40, §1 Регламент Брюксел І, от правото надържавата-членка, където се иска изпълнение-то. Отново става дума за процесуално право,определено по общ, неконкретен белег. Това еправото на държавата-членка, до чийто право-раздавателен орган е отправено искането заизпълнение. Тук е използвана друга формула напривързване LLeexx eexxeeccuuttiioonniiss –– ППррааввоо,, ссппооррееддккооееттоо ссее ииззввъърршшвваа ииззппъъллннееннииееттоо.. Конкретнотоприложимо национално процесуално право щестане известно при подаване на молбата до кон-кретен съд или друг компетентен орган, посочен всписъка по Приложение ІІ към Регламент44/2001 (чл.39, § 1, Регламент 44/2001) –иначе казано, когато е известна националносттана сезирания правораздавателен орган.

Механизмът на действие на двустраннитестълкновителни процесуални норми, определя-щи приложимо процесуално право, не се отлича-ва от вече изяснения по-горе механизъм на дву-странните стълкновителни процесуални норми,определящи международна компетентност.

И тук най-напред следва да бъдат квалифицира-ни фактите от хипотезиса на нормата. Сезира-ният съд ще стори това според правилата на сво-ето международно частно право (ако е сезиранарбитраж, това ще стане съобразно международ-ното частно право на държавата, където е седали-щето на арбитража). Ангажираните по делотофакти трябва да попаднат под хипотезиса на дву-странната стълкновителна процесуална норма.

Така според първия пример трябва да се уста-нови, че е налице иск, подаден пред съд на дър-жава-съдоговорителка по Монреалската конвен-ция; че това е съд, чиято международна компе-тентност произтича от някой от критериите заучредяване на такава съгласно чл.33, ал.1 и ал.2от конвенцията. Иначе казано, съдът трябва даквалифицира фактите, за да установи своятамеждународна компетентност. Веднъж убедилсе, че е налице редовно подаден иск и има осно-вание за неговата международна компетентностпо този иск, съдът следва да пристъпи към раз-връщане на диспозицията на двустранната стъл-

44

32 Изразът „въпроси“, използван в конвенционниятекст, търпи критика – известно е, че правнитенорми уреждат обществени отношения, превръ-щайки ги в правоотношения. При регламентация-та нормите могат да дадат отговор и на някоитеоретични или практически въпроси, без обачетова да променя техния предмет на уредба.

кновителна процесуална норма, определящаприложимо процесуално право.

За целта въпросната норма ще се съчетае съссъответното процесуално правило (правила) вправото на съда. При това съчетаване трябва дасе държи сметка за мястото на правния източ-ник, съдържащ двустранната процесуалнастълкновителна норма, в йерархията на източ-ниците на международното частно право. Акотой е международноправен акт, може да се съче-тае най-напред с процесуална норма на специа-лен вътрешноправен източник на международ-ното частно право. Ако в този специален вът-решноправен източник липсва подходяща нор-ма, следващите по реда на йерархията са проце-суалните норми на общия вътрешноправенизточник на международното частно право. Акои в него няма подходящи разпоредби, тогава щесе премине към съчетаване с норми от източникна съответен вътрешен правен отрасъл – това егражданското процесуално право.

Така например ако допуснем, че постояннотоседалище на ответника е в България, привръзка-та на чл.33, ал.4 от Монреалската конвенцияследва да се развърне, като се потърсят съответ-ните процесуални правила в българското право.Това най-напред трябва да бъдат правилатаотносно процедурата, уредени в специалниявътрешноправен източник на международноточастно въздушно право, а именно – Закона загражданското въздухоплаване (ЗГВ). Ако фак-тите сочат, че от превозвач с постоянно седалищев България се търси отговорност за вреда примеждународен въздушен превоз, причинена въвформата на липса на багаж на пътника, трябва дасе издирят процедурни правила за такъв случай вЗГВ и ако ги има, да се съчетаят с чл.33, ал.4 отМонреалската конвенция.

Законът за гражданското въздухоплаванесъдържа процесуални правила в своята Глава еди-надесета. Повечето от тях обаче уреждат проце-дура по вътрешни въздушни превози на пътни-ци, багаж и товари. Щом е така, тогава трябва дасе провери в общия наш вътрешноправен източ-ник на МЧП, а именно – в Кодекса на междуна-родното частно право, дали няма такива правила.

Както е известно, КМЧП урежда производ-ството по международни граждански дела в своя-та Глава трета. Съответните разпоредби на тазиглава ще намерят приложение в съчетание счл.33, ал.4 от Монреалската конвенция.

Тъй като Кодексът на МЧП не урежда подроб-

но процедурата, т.е. не съдържа детайлна общамеждународно-частноправна уредба на тезиотношения, трябва по-нататък съответни проце-суални правила да се издирят в друг българскиправен източник.

Очевидно това ще бъде акт на вътрешнопра-вен отрасъл. Законът за гражданското въздухо-плаване съдържа норми както на международно-то частно въздушно право, така и на вътрешнотони въздушно право, т.е. той е източник както наМЧП, така и на вътрешното гражданско право(конкретно – на въдухоплавателното законода-телство). Установихме, че международно-част-ноправните разпоредби на ЗГВ в разглежданатаматерия са малко на брой, а вътрешните разпо-редби изобилстват. Тъй като ЗГВ е специалензакон, неговите процесуални правила в случаяще имат предимство пред нормите на общия вът-решен процесуален закон – Гражданския проце-суален кодекс.33

Така според чл.123, б.,,в“ ЗГВ, при липса набагаж следва да се състави констативен протокол.Останалите разпоредби от Глава единадесета ЗГВрегламентират подробно процедурата по подава-не на рекламации за вреди при въздушните пре-вози на пътници, багаж и товари; сроковете,последиците и др.34 Всички тези разпоредби

45

33 Тук с цел избягване на евентуално объркване (ато е съвсем възможно в тази гъста нормативна„гора“) е необходимо да се напомни следното: ГПКсъдържа както разпоредби, които уреждат проце-суални отношения с международен елемент, така и– много повече на брой, разпоредби, които уреждатвътрешни процесуални отношения. Той е източники на гражданското процесуално право, и намеждународното частно право. Във втория случайГПК е специален вътрешноправен източник – вж.чл.3, ал.1 КМЧП. При уреждане на производствотопо вътрешни въздухоплавателни спорове обаче ГПКе общ източник, а ЗГВ – специален.

34 Това са споменатите норми на ЗГВ: чл. 124.Когато получателят не е искал съставяне на кон-стативен протокол, счита се до доказване на про-тивното, че багажът или товарът са предадени визправност.

Чл. 125. Констативният протокол се съставя вмомента на установяване на нередовността, но непо-късно от предаването на багажа или товара наполучателя.

Чл. 126. (1) Констативният протокол се съставяот превозвача или от упълномощено от него лице исе подписва от него и от пътника, изпращача илиполучателя на багажа или товара.

(2) Когато пътникът, изпращачът или получа-телят на багажа или товара не се яви или откажеда подпише протокола, той се подписва от двамасвидетели.

също ще се съчетаят с нормата на чл.33, ал.4 отМонреалската конвенция. Същата ще постигнесвоя краен, цялостен и завършен вид едва следсъчетаването си със съответните общи процедур-ни правила на Глава трета КМЧП и с подробни-те специални вътрешноправни разпоредби наГлава единадесета ЗГВ. Това съчетаване ще станеединствено в момента на прилагане на чл.33,ал.4 от Монреалската конвенция към конкретна-та фактическа ситуация, очертана в дадения по-горе пример.

Нека анализираме и още един пример на раз-връщане на двустранна процесуална стълкнови-телна норма, определяща приложимо проце-суално право – когато става дума за сезиране направораздавателен орган на една държава-членкана ЕС, за изпълнение на съдебно решение,постановено в друга държава-членка. Това дей-ствие, съгласно чл.40, § 1 Регламент Брюксел І,се урежда според правото на държавата-членка,където се иска изпълнението. Да допуснем, чеизпълнението се търси в България, а решението епостановено от съд в Румъния.

За да определим приложимото процесуалноправо, следваме диспозицията на чл.40, §1 наБрюксел І в светлината на конкретната фактиче-ска ситуация. Макар че чл.40, § 1 не конкрети-зира характера на правото, очевидно става дума

за процесуални разпоредби на държавата-член-ка, в случая – на българското право. Също такалипсва конкретизация дали това трябва да бъдатпроцесуални разпоредби на вътрешното правоили на международното частно право, но едва лиможе да има съмнение, че приложими относноподаването на иска са нормите на вътрешнотопроцесуално право. У нас те се съдържат в ГПК.Следователно нормата на чл.40, § 1 Регламент44/2001 ще се съчетае със съответните разпо-редби на Гражданския процесуален кодекс,съдържащи се в неговите Глави тринадесета, Раз-дел І, чл.124 – чл.133, и тридесет и шеста,чл.404–409.

И тук съчетаването ще стане в момента на при-лагане на чл. 40, § 1 Регламент Брюксел І къмконкретната фактическа ситуация, формирана приподаване на иск в България за изпълнение насъдебно решение, постановено от съда в Румъния.

33..22..33.. ФФооррммууллии ннаа ппррииввъъррззввааннее ппррии ддввууссттррааннннииттее ппррооццеессууааллннии ссттъъллккннооввииттееллннии ннооррммии

33..22..33..11.. ФФооррммууллии ннаа ппррииввъъррззввааннее ппррии ддввууссттррааннннииттее ппррооццеессууааллннии ссттъъллккннооввииттееллннии ннооррммии,, ккооииттоо уурреежжддаатт ммеежжддууннааррооддннаа ккооммппееттееннттннооссттСъвременното българско международно част-

Чл. 130. (1) Рекламацията се предявява пред пре-возвача или пред упълномощено от него лице.

(2) При превози, извършени с въздушен и с друг видтранспорт, рекламациите се предявяват пред пре-возвача, причинил щетата, а когато това не можеда се установи - пред първия или последния превоз-вач, като се спазват сроковете, установени за съот-ветния вид транспорт.

Чл. 131. При превоз, извършен от двама или повечевъздушни превозвачи, рекламацията може да се пре-дяви пред всеки един от тях.

Чл. 132. (1) Когато към предявената рекламацияне са приложени доказателствата, на които сеосновава, превозвачът е длъжен да уведоми рекла-манта и да му определи срок, не по-малък от седемдни, за отстраняване на нередовността.

(2) Ако в определения срок нередовността не бъдеотстранена, рекламацията се счита за неподаденаи се връща.

(3) Поправената рекламация се счита за редовнаот деня на подаването й.

Чл. 133. Превозвачът е длъжен в двумесечен срок отподаване на рекламацията да я разгледа и за резул-тата да уведоми рекламанта.

Чл. 134. Иск срещу превозвача може да се предявисамо когато последният напълно или частично еотхвърлил рекламацията или когато рекламантътне е получил отговор в срока, предвиден в чл. 133.

46

Чл. 127. (1) За липси и повреди пътникът, изпра-щачът, получателят или техните законни пред-ставители или упълномощени лица предявяватпред превозвача рекламация в писмена форма не по-късно от седем дни от деня на получаване на багажаи четиринадесет дни от деня на получаване натовара, а при пълна липса – от деня, в който етрябвало да стане тяхното получаване. Реклама-цията за закъснение трябва да бъде предявена не по-късно от двадесет и един ден от деня на предаванетона багажа или товара на правоимащия.

(2) Срокът за предявяване на рекламации за над-взети превозни такси е три месеца, считано от деняна плащането.

Чл. 128. Рекламация може да бъде подадена и следизтичане на сроковете по чл. 127, ако правоима-щият докаже:

а) че е бил в невъзможност да я подаде;б) че не е предявил рекламация вследствие на

въвеждането му в заблуждение от превозвача или отнегов агент;

в) че превозвачът е бил уведомен за възникналатащета.

Чл. 129. Рекламацията се предявява в писменаформа, като се посочват предметът на реклама-цията и размерът на исканата сума. Към рекла-мацията се прилагат всички документи, доказващипретенцията.

но право въвежда (както чрез актове, създадениот националния законодател, така и в общност-ните ни източници) редица процесуални форму-ли на привързване при двустранните стълкнови-телни процесуални норми, които уреждат меж-дународна компетентност.

В зависимост от вида международна компе-тентност, която се учредява посредством дву-странните процесуални стълкновителни норми,процесуалните формули на привързване могат дасе подразделят на формули:

– относно учредяване на изключителна между-народна компетентност;

– относно учредяване международна компе-тентност на избран от страните съд (мълчалива иизрична пророгация);

– относно учредяване международна компе-тентност на съд по дела, в които участва по-слабаикономически страна;

– относно учредяване на специална (допълни-телна) международна компетентност;

– относно учредяване на обща международнакомпетентност.35

Следва да се уточни, че по реда на една проце-суална формула на привързване е възможно дабъде посочен съд или друг правораздавателенорган, в полза на който се учредяват няколкоразлични вида международна компетентност.Така например (както ще бъде изяснено по-долу) процесуалната формула на привързванеFFoorruumm ddoommiicciilliiii ddeebbiittoorriiss –– ССъъдд ппоо ммеессттоожжии--ттееллссттввооттоо ннаа ддллъъжжннииккаа ((ооттввееттннииккаа)) сочикато международно компетентен съда на държа-вата, където е местожителството на ответника итака се учредява общата международна компе-тентност по реда на чл.2, §1 от РегламентБрюксел І. Същата формула избира за между-народно компетентен съда на държавата, къде-то е местожителството на застрахователя –ответник по дела, в които участва по-слабаикономически страна. Тогава се учредява спе-циална международна компетентност на съдапо такива именно дела съгласно чл.9, § 1 ,,а“ отРегламент Брюксел І.

33..22..33..11..11.. ППррооццеессууааллннии ффооррммууллии ннааппррииввъъррззввааннее ооттнноосснноо ууччррееддяяввааннее ннаа ииззккллююччииттееллннаа ммеежжддууннааррооддннаа ккооммппееттееннттнноосстт

FORUM REI SITAE

СЪД ПО МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ВЕЩТА

Тази формула определя за изключително меж-дународно компетентен по дела относно владе-ние, право на собственост и други вещни правасъда на държавата, на чиято територия се намиранедвижимата вещ. За дела по повод вещни прававърху движими вещи изключителна международ-на компетентност не се учредява.

Съгласно чл. 22, § 1 (изр. първо) от Регла-мент Брюксел І: „Следните съдилища щепритежават изключителна юрисдикция,независимо от местожителството:

1) по дела, които имат за предмет права inrem във връзка с недвижима собственост илинаемане на недвижима собственост, съдили-щата на държавата-членка, където е раз-положена тази собственост.“

Без съмнение това е императивна двустраннастълкновителна процесуална норма на общ-ностното международно частно право, инкор-порирана в нашето МЧП по силата на Договораза присъединяване на Република България къмЕвропейския съюз. Тя урежда основание заизключителна международна компетентност наонзи съд на държава-членка, на територията накоято е разположен недвижимият имот. Норма-та е пълна – може да се учреди изключителнамеждународна компетентност на съда на всякаедна държава-членка, ако недвижимият имот ена нейна територия. Използваната формула напривързване е „Съдът по местонахождение навещта“ – Forum rei sitae.

Нека направим един кратък анализ на тазинорма в светлината на казаното по-горе в товаизследване. Той ще ни помогне да разберем какдейства на практика въпросната процесуалнаформула на привързване

Хипотезисът (обемът) на нормата обхваща:– граждански или търговски спор с презгра-

нични последици и с предмет вещни права(права in rem) върху недвижим имот или праваотносно наемане на такъв имот;

– местонахождение на имота в държава-членка.Квалификацията на фактите ще стане при спаз-

ване на принципите за квалификация, извлечениот практиката на Съда на Европейските общно-

47

35 Вж. относно международната компетентности последователността при проверка на урежданетои съответно – издирването на основанията за учре-дяването й, Мусева, Б. Из лабиринта на междуна-родната компетентност по граждански и търговскидела, Юридически свят, 2/2006.

сти/Първоинстанционния съд. Ако е сезиранбългарски съд, наред с тези принципи той следвада съобрази извършването на квалификацията исъс съответните за случая разпоредби на Кодексана МЧП, по-конкретно – с чл.3, ал.2 КМЧП ичл.64, ал.2 КМЧП.

Диспозицията представлява пълна двустраннаимперативна привръзка, която сочи за изключи-телно международно компетентен съда на дър-жавата-членка, където е местонахождението нанедвижимия имот (Forum rei sitae). В полза насъда на държавата-членка, на чиято територия сенамира недвижимата собственост, нормата щеучреди изключителна международна компетент-ност. Това ще стане при наличие на фактически-те изисквания, уредени в хипотезиса.

Санкцията – при нарушаване на диспози-цията следва да се търси отговорност от държа-вата-членка, чийто съд е извършил нарушение-то. Несъмнено ще трябва да се приложи санк-цията по чл.226–228 ДЕО. Това може дастане, когато съд на държавата-членка по место-нахождение на недвижимия имот не е приелделото или ако съд на друга държава-членка,различна от тази по местонахождението наимота, приеме за разглеждане дело, отговарящопо приведените факти на фактическия състав начл.22, § 1 изр. първо от Регламент 44/2001 ине се съобрази с указанието на чл.25 от същиярегламент. И в двата случая следва да се търсиотговорност на държава-членка, чиято нацио-налност има този съд, за неизпълнение назадължение, произтичащо от договора –чл.226–228 ДЕО. В разгледаните примернислучаи ще е налице неизпълнение на задълже-ние, произтичащо от вторичен източник наобщностното международно частно право, как-ъвто е Регламент Брюксел І.36

FORUM DOMICILII DEBITORIS

СЪД ПО МЕСТОЖИТЕЛСТВОТО

НА ДЛЪЖНИКА (ОТВЕТНИКА)37

Съгласно същия чл.22, § 1 на РегламентБрюксел І, изключителна компетентност по делаотносно недвижими имоти може да бъде учреде-на и за съда по местожителството на длъжника(ответника). Според втория абзац на разглежда-ния параграф:

„Обаче, по дела които имат за предметнаемане на недвижима собственост, сключе-но за временна частна употреба за макси-мален срок от шест последователни месеца,също така ще имат юрисдикция съдилища-та на държавата-членка, където имаместожителство ответникът, при условиече наемателят е физическо лице и че наемо-дателят и наемателят имат местожител-ство в една и съща държава-членка;“

Вижда се, че всъщност тук става дума за общоместожителство на ищеца и ответника. Анализътна тази норма разкрива следните особености:

Хипотезисът (обемът) обхваща:– Дело с предмет наем на недвижим имот

(който се намира на територията на държава-членка – бел. Н.Н.);

– Наемът е за временна и частна употреба наимота;

– Срокът на наема е шест месеца;– Срокът е непрекъсваем – имотът се наема за

шест последователни месеца;– Наемателят е физическо лице;– Наемателят и наемодателят (без оглед дали

вторият е физическо или юридическо лице – бел.Н.Н.) имат местожителство в една и съща държа-ва-членка. Тъй като регламентът не уточнява вкой момент това общо местожителство е меро-давно за прилагане на нормата, то следва да сеприеме, че във всеки един момент от възниква-не на наемното правоотношение и до завършва-не на международното гражданско дело, общотоместожителство трябва да може да бъде установе-но от заинтересуваната страна.

Квалификацията на тези факти, в т.ч. и навещта като недвижима, ще стане според принци-пите на общностното международно частноправо, като се държи сметка и за някои изричноформулирани в Регламент 44/2001 критерии(вж. в случая чл.59 и чл.60). Автономният

48

36 Чл. 25 на Регламент 44/2001 урежда задълже-нията на съдилищата на държавите-членки припроверка на основанията за изключителна между-народна компетентност. Според нормата: „Когатосъд на държава-членка е сезиран с иск, който основ-но засяга дело, по отношение на което съдилищатана друга държава-членка имат изключителна юрис-дикция по силата на чл. 22, този съд ще обяви пособствен почин, че той не притежава юрисдикция.“Очевидно санкцията на чл.22, § 1 е свързана с евен-туалното неизпълнение на задължението по чл.25от Регламент 44/2001.

37 Тази формула има приложение само в тяснатахипотеза, уредена в чл.22, § 1, втори абзац наРегламент Брюксел І.

характер на квалификацията тук е преобладаващаконцепция.38

Диспозицията представлява двустранна при-връзка (процесуална формула на привързва-не), която сочи съда на държавата-членка, къде-то е местожителството на ответника. В полза натози съд нормата на чл.22, § 1, втори абзац,Регламент Брюксел І ще учреди изключителнамеждународна компетентност. Формулата е„Съдът по местожителството на ответника“ –Forum domicilii debitoris. Интересното в случаяе, че тази компетентност е алтернативна на дру-гата, уредена в предходния абзац на същия член.Това е рядко срещано явление – да се уредиалтернативно изключителна компетентност поедин и същ тип международни граждански дела.

Ако са налице фактите, визирани в хипотезисана разглежданата норма, ищецът има възмож-ност да избира и да предяви иска си било предсъда на държавата-членка, където е разположеннедвижимият имот, било пред съда по местожи-телството на ответника. Във всеки от двата случаясезираният съд е длъжен да приеме своятаизключителна компетентност. Ако обаче е нали-це основание за единия съд да приложи чл. 25Регламент Брюксел І – т.е. ако установи, чеискът основно засяга дело, по което съдът надруга държава членка има също така изключител-на компетентност, то първият съд може, но не едлъжен, да прекрати при себе си делото и даобяви, че другият съд има повече основание дагледа това дело.39

FORUM SOCIETATIS

СЪД ПО ПОДАНСТВОТО НА ДРУЖЕСТВОТО

(СДРУЖЕНИЕТО, ЮРИДИЧЕСКОТО ЛИЦЕ)

Съгласно чл.22, § 2 Регламент Брюксел І:„по дела, които имат за предмет действи-телността на създаването, недействител-ност или прекратяване на търговски друже-ства или други юридически лица или сдруже-ния на физически или юридически лица, илидействителността на решения на технитеоргани, съдилищата на държавата-членка, вкоято има седалище търговското дружество,юридическото лице или сдружение. За да сеопредели това седалище, съдът прилага свои-те правила на международното частноправо.“

Фактите от хипотезиса (обема) на тази дву-странна процесуална стълкновителна норма собщностен произход обхващат правния статус натърговски дружества или други юридически лицаили сдружения на физически или юридическилица, както и на някои техни решения.

Диспозицията е двустранна привръзка и съдър-жа формулата на привързване Forum societatis –Съд по поданството на дружеството (сдру-жението, юридическото лице). РегламентБрюксел І в случая под поданство разбира седа-лище и обвързва с него учредяването на изклю-чителна международна компетентност за съдили-щата на онази държава-членка, където е устано-вено седалището.

Санкцията отново следва да се търси по реда начл.226–228 ДЕО.

FORUM LOCI ACTUS

СЪД ПО МЕСТОИЗВЪРШВАНЕ

НА ПРАВНОТО ДЕЙСТВИЕ

Според чл.22, § 3 Регламент Брюксел І: „подела, които имат за предмет действител-ността на вписванията в публични реги-стри“, изключително международно компе-тентни са съдилищата на държавата-членка,където се води регистърът.

Хипотезисът (обемът) на нормата обхващадействията по вписвания в публични регистри.Квалификацията на фактите почива на общност-ната практика.

Диспозицията съдържа процесуалната форму-ла на привързване Forum loci actus – съд поместоизвършване на правното действие. В слу-чая такова действие е вписването в съответниярегистър.

Санкцията за нарушаване на нормата отновосе търси в ДЕО, чл.226–228.

FORUM LOCI PROTECTIONIS

СЪД ПО МЯСТОТО НА ЗАЩИТАТА

Според чл.22, § 4 Регламент Брюксел І: „подела във връзка с регистрацията или дей-ствителността на патенти, търговскимарки, дизайни или други сродни права, закоито се изисква да се заявят или регистри-рат, съдилищата на държавата-членка, вкоято е кандидатствано за, или е осъще-ствено, или е, съгласно общностен документили по силата на международна конвенция,определено да бъде осъществено заявяванетоили регистрацията;

49

38 Вж. Magnus, U., P. Mankowski, op. cit., p. 350 etc.39 Вж. за повече подробности по тълкуването на

този текст Magnus, U., P. Mankowski, idem.

Без да се накърнява юрисдикцията на Евро-пейската патентна служба по силата наКонвенцията за предоставяне на европейскипатенти, подписана в Мюнхен на 5 октом-ври 1973 г., съдилищата на всяка държава-членка ще имат изключителна юрисдикция,независимо от местожителството, по делавъв връзка с регистрацията или действител-ността на всеки европейски патент, предо-ставен на тази държава.“

Хипотезисът (обемът) на нормата обхващазащита само на обекти на индустриалната соб-ственост, изброени в нея.

Диспозицията съдържа процесуалната форму-ла на привързване Forum loci protectionis – Съдпо мястото на защитата. Изключителномеждународно компетентни са съдилищата надържавата-членка, където е подадена заявката(кандидатствано е) за защита или където е осъще-ствено, респ. определено да бъде осъщественозаявяването или регистрацията. При товавъпросната изключителна международна компе-тентност не засяга юрисдикцията на Европейска-та патентна служба по спорове относно европей-ски патенти. Прави впечатление също така, чеизключителната международна компетентностпо реда на този текст на регламента се учредяване само при издаване на защитния документ, нов зависимост от ситуацията може да се учреди идоста по-рано – още при подаването на заявкатаили дори при определяне (съгласно общностенакт или международна конвенция) на момента зазаявяване или регистрация.

Санкцията – пак следва да се обърнем къмчл.226–228 ДЕО, където да потърсим неблаго-приятни правни последици поради нарушаванена общностен акт от орган на държава-членка.

FORUM LOCI EXECUTIONIS

СЪД ПО МЯСТОТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Съгласно чл.22, § 5 Регламент Брюксел І:„по дела във връзка с изпълнението на съдебнирешения“ изключително международно компе-тентни са съдилищата на държава-членка, в коятосъдебното решение е било или трябва да бъдеизпълнено.

Хипотезисът обхваща изпълнението на съдеб-ни решения.

Диспозицията съдържа процесуалната формулана привързване Forum loci executionis – съд помястото на изпълнението. Под изпълнениеследва да се разбира както предстоящо, така и

вече извършено изпълнение.За санкцията важи казаното по-горе.

33..22..33..11..22.. ППррооццеессууааллннаа ффооррммууллаа ннаа ппррииввъъррззввааннее ооттнноосснноо ууччррееддяяввааннее ннаа ммеежжддууннааррооддннаа ккооммппееттееннттнноосстт ппоо ииззббоорр ннаа ссттррааннииттее ((ииззббоорр ннаа ссъъдд))

FORUM PROROGATIО

ИЗБРАН ОТ СТРАНИТЕ СЪД

Тук става въпрос за две разновидности наизбор на съд по международни граждански дела– мълчалив и изричен избор. Страните могат даизберат съда, пред който да отнесат своя спор,стига последният да не попада под някое отоснованията за учредяване на изключителнамеждународна компетентност относно такъвспор. Изборът може да се осъществи изричноили мълчаливо, чрез конклудентни действия.

Що се отнася до мълчаливия избор на съд,правната норма е, която определя релевантнитеза такъв избор действия на страните, т.е. коеповедение води до мълчаливо учредяване намеждународна компетентност.

Съгласно чл. 24 Регламент Брюксел І:„Наред с юрисдикцията, която произтичапо силата на други разпоредби на тозирегламент, съд на държава-членка, предкойто ответникът се явява в своя защита,ще има юрисдикция. Това правило не ще сеприлага, когато ответникът се явява, за даоспори юрисдикцията на съда, или когатодруг съд притежава изключителна юрисдик-ция по силата на чл. 22.“

Хипотезисът (обемът) на тази двустраннапроцесуална стълкновителна норма на българ-ското международно частно право, която имаобщностен произход, обхваща следните факти:

– предявяване на иск пред съд на държава-членка;

– липса на основание за изключителна между-народна компетентност на друг съд на държава-членка;

– явяване на ответника пред съда на държава-членка, където е предявен искът, без да оспорвакомпетентността на този съд.

Бъдат ли изпълнени фактите от този състав,влиза в действие диспозицията, т.е. процесуал-ната формула на привързване Forum prorogatiоили Съд избран (в случая – мълчаливо) отстраните и се учредява международна компе-тентност на така сезирания съд на държавата-

50

членка. Основание за тази компетентност е мъл-чаливият избор на съд.

Ако при така изпълнената фактическа обстанов-ка съдът откаже да гледа делото, без да е налицеоснование за това (без например да има изклю-чителна международна компетентност на съда надруга държава-членка), санкцията следва да сетърси пак на плоскостта на чл.226–228 ДЕО.

Съществува двустранна процесуална стълкно-вителна уредба и на изричния избор на съд отстраните по международно гражданско дело.Такава откриваме и в общностни актове, и вдруги източници на българското международночастно право.

Съгласно чл.23 Регламент Брюксел І: „Акостраните, една или повече от които иматместожителство в държава-членка, са седоговорили, че съд или съдилищата на дър-жава-членка ще имат юрисдикция за разре-шаване на всякакви спорове, които са възник-нали или които могат да възникнат във връ-зка с определено правно отношение, този съдили тези съдилища ще имат юрисдикция.Тази юрисдикция ще бъде изключителна,освен ако страните са уговорили друго. Тако-ва споразумение, предоставящо юрисдикция,ще бъде или:

(a) писмено или доказано в писмен вид; или(б) във форма, която е съобразена с прак-

тиките, които страните са установилипомежду си; или

(в) в международната търговия, въвформа, която е съобразена с обичая, за койтостраните са или е трябвало да бъдат осведо-мени и който в такава търговия е общоизве-стен на и често съблюдаван от страните подоговори от вида, приложим във въпроснатаконкретна търговия.

2. Всяко общуване по електронен път,което осигурява траен запис на споразуме-ние, ще бъде равнозначно на „писмен вид“.

3. Когато се сключи такова споразумениеот страните, никоя от които няма место-жителство в държава-членка, съдилищатана други държави-членки няма да иматюрисдикция по отношение на споровете им,освен ако съдът или съдилищата, които саизбрани, са отхвърлили юрисдикцията си.

4. Съдът или съдилищата на държава-членка, на които е поверил юрисдикция попе-чителски документ, ще имат изключителнаюрисдикция по всякакви дела, повдигнати

срещу наследодател, попечител или ползва-тел, ако става дума за отношенията междутези лица или за техните права или задъл-жения.

5. Споразумения или разпоредби на попе-чителски документ, с който се предоставяюрисдикция, няма да имат правна сила, акоса в противоречие с чл. 13, 17 или 21, илисъдилищата, чиято юрисдикция те претен-дират да изключат, имат изключителнаюрисдикция по силата на чл. 22.“

Нормата визира множество разнообразни ситу-ации, но основният фактически състав включва:

– Местожителство на поне една от страните поспора в държава-членка;

– Наличие на договор между страните (въвформата, допустима от регламента) за избор насъд (съдилища) на държава-членка;

– Предмет на договора са всякакви спорове(възникнали или бъдещи) относно конкретноправоотношение между страните;

– Липса на основание за изключителна между-народна компетентност на съд на държава-член-ка.

Диспозицията посредством процесуалнатаформула на привързване Forum prorogatio –Избран от страните съд, сочи за международ-но компетентен изрично избрания съд. Пре-зумпцията е за изключителна компетентност натози съд, но страните са властни да уговорятдруго. Основанието за международна компе-тентност е споразумението за избор на съд.

При неоснователен отказ на избрания съд даприеме своята компетентност санкцията е отно-во в обхвата на чл.226–228 ДЕО.

От своя страна чл. 23, ал.1 КМЧП сочи, че:„Когато предмет на делото е имущественоправо и спорът не е от изключителната ком-петентност на българските съдилища, томоже да бъде възложено на чуждестранен съд списмено споразумение между страните. Кога-то българският съд е сезиран при наличие натакова споразумение, отводът на ответникатрябва да бъде заявен в срока за отговор наисковата молба и преди той да е взел стано-вище по съществото на спора. Изречение първоне се прилага по исковете за издръжка.“

И тук сме изправени пред двустранна стъл-кновителна процесуална норма на българскотоМЧП. Тя има диспозитивен характер и уреждаспоразумението за избор на чуждестранен съд.Формулата на привързване ще може да се прило-

51

жи, ако са налице предвидените в хипотезиса нанормата фактически условия.

Хипотезисът обхваща следните факти:– спор с предмет имуществено право, но не и

издръжка;– липса на изключителна компетентност на

български съд по такъв спор;– наличие на писмено споразумение между стра-

ните, в което е избран чуждестранен съд за спора.Квалификацията на изброените факти ще стане

при спазване принципите за квалификация нанашето международно частно право, като сесъобрази и с чл.3, ал.2 КМЧП. Ако е сезиранбългарски съд и пред него е направен отвод заналичие на пророгационно споразумение приусловията на чл.23, ал.1 КМЧП, квалификация-та ще се извърши съгласно същите принципи иразпоредби на Кодекса на МЧП.

Диспозицията съдържа процесуална формулана привързване – Forum prorogatio или съдизбран (в случая изрично) от страните.Изпълнят ли се фактическите изисквания нахипотезиса, нормата обявява за международнокомпетентен избрания от страните чуждестраненсъд и тази компетентност е изключителна, освенако страните са уговорили друго (чл.23, ал.3КМЧП). Основанието за тази компетентност еспоразумението за избор на съд.

Санкцията – тъй като разпоредбата има дис-позитивен характер, ако бъде учредена междуна-родна компетентност на избран чуждестраненсъд, а ако той не я приеме, следва да се потърсисанкция в международното частно право наизбрания съд. Ако е сезиран български съд с искпо спор, за който има сключено пророгационноспоразумение и същият не уважи отвода за нали-чие на такова споразумение в полза на чужде-странен съд, определението на българския съдподлежи на обжалване по реда на чл.28 КМЧП.

33..22..33..11..33.. ППррооццеессууааллннии ффооррммууллии ннаа ппррииввъъррззввааннее ооттнноосснноо ууччррееддяяввааннее ннаа ммеежжддууннааррооддннаа ккооммппееттееннттнноосстт ппоо ддееллаа,, вв ккооииттоо ууччаассттвваа ппоо--ссллааббаа ииккооннооммииччеессккии ссттррааннаа

Международната компетентност по този типдела е уредена с двустранни процесуални стъл-кновителни норми в Регламент 44/2001(Брюксел І). Той използва следните формули напривързване:

FORUM PROROGATIO

ИЗБРАН ОТ СТРАНИТЕ СЪД

Тази формула откриваме в следните разпоред-би на Регламент Брюксел І:

Член 13„Разпоредбите на този раздел могат да

бъдат пренебрегнати само по силата наспоразумение:

1) което е сключено след възникване наспора, или

2) което допуска притежателят на поли-цата, застрахованият или ползвателят дазапочнат дело в съдилища, различни оттези, посочени в този раздел, или

3) което е сключено между притежател наполица и застраховател, и двамата откоито имат по време на сключване на догово-ра местожителство или са преимущественопребиваващи в една и съща държава-членка,и което споразумение има действие на пре-доставящо юрисдикция на съдилищата натази държава, дори ако вредоносното съби-тие се случи в чужбина, при условие че товаспоразумение не противоречи на правото натази държава, или

4) което е сключено с притежател наполица, който няма местожителство в дър-жава-членка, освен дотолкова, доколкотозастраховката е задължителна или е отно-сно недвижима собственост в държава-член-ка, или

5) което се отнася до договор за застра-ховка дотолкова, доколкото покрива единили повече от рисковете, указани в чл. 14.“40

52

40 Чл.14 Регламент Брюксел І: „Рисковете, указа-ни в чл. 13 (5), са следните:

1) всякаква загуба на или увреда на:(a) морски кораби, инсталации, разположени

край бреговете или в открито море, или въздухопла-вателно средство, произтичащи от рискове, коитоса във връзка с използването им за търговски цели;

(б) транзитни стоки, различни от багажа напътниците, когато транзитът се състои от иливключва товар на такива кораби или въздухоплава-телни средства.

2) всякаква отговорност, различна от тази зателесна повреда на пътници или загуба или увреж-дане на багажа им:

(a) произтичаща от използването или дейност-та на кораби, инсталации или въздухоплавателнисредства, както са указани в точка 1 (a), дотолко-ва доколкото, по отношение на последното, право-то на държава-членка, в която е регистрирановъздухоплавателното средство, не забранява спора-


бъдат пренебрегнати само по силата наспоразумение:

1) което е сключено след възникването наспора, или

2) което допуска потребителят да започ-не дело в съдилища, различни от тези, посо-чени в този раздел, или

3) което е сключено между потребителя ис другата страна по договора, и двамата откоито са имали по времето на сключване надоговора местожителство или са преимуще-ствено пребивавали в една и съща държава-членка, и което предоставя юрисдикция насъдилищата на тази държава-членка, приусловие че това споразумение не противоречина правото на тази държава-членка.“


бъдат пренебрегнати само по силата наспоразумение за юрисдикция:

1) което е сключено след възникването наспора, или

2) което допуска работникът или служи-телят да заведат дело в съдилища, други оттези, указани в този раздел.“

Страна, които е по-слаба икономически и уча-ства в международно гражданско дело, имавъзможност да сключи споразумение за избор насъд с другата страна само при спазване на усло-вията, предвидени в хипотезиса на всяка от цити-раните норми на Регламент Брюксел І. По редана процесуалната формула на привързване„„ИИззббрраанн оотт ссттррааннииттее ссъъдд““ тези норми щедопуснат да се учреди международна компетент-ност на избрания съд.


СЪД ПО МЕСТОЖИТЕЛСТВОТО НА ОТВЕТНИКА

Релевантните норми на Регламент Брюксел І вслучая са:

Член 9, §1, който гласи: „Застраховател,който има местожителство в държава-членка, може да бъде съдебно преследван:

(a) в съдилищата на държава-членка,където има местожителство.“

Член 16, § 1, според който: „Потребителможе да започне преследване срещу другатастрана по договор било в съдилищата надържава-членка, в която тази страна имаместожителство.“

Член 19, съгласно който: „Работодател,който има местожителство в държава-членка, може да бъде съдебно преследван:

1) в съдилищата на държавата-членка,където има местожителство“.

И в трите норми използваната процесуалнаформула на привързване е Съд по местожи-телството на ответника или Forum domiciliidebitoris.

FORUM DOMICILII CREDITORIS


НА КРЕДИТОРА (ИЩЕЦА)

Съгласно разгледания по-горе чл.16 Регла-мент Брюксел І потребителят може да започнедело и пред съдилищата на държава-членка,където той има своето местожителство. Така сеучредява международна компетентност на Съдапо местожителството на ищеца (кредито-ра) или Forum domicilii creditoris.

По същия начин и чл.9, §1 Регламент Брюк-сел І уточнява, че „застраховател, който имаместожителство в държава-членка, може да бъдесъдебно преследван:

(б) в друга държава-членка, в случай на проце-дурни действия, извършени от притежателя наполицата, застрахования или ползвателя“ и тога-ва искът ще се предяви в съдилищата по място-то, където ищецът има местожителство – т.е.отново е използвана процесуалната формула напривързване Forum domicilii creditoris.

FORUM LOCI DELICTI / DAMNI

СЪД ПО МЯСТОТО НА ИЗВЪРШВАНЕ НА

ДЕЛИКТА, ВРЕДОНОСНОТО ДЕЯНИЕ ИЛИ

ПО МЯСТОТО НА НАСТЪПВАНЕ НА ВРЕДАТА

Пак в Регламент Брюксел І намираме примерза търсената процесуална формула на привър-

53

зумения за юрисдикция по отношение на застрахов-ка за такива рискове.

(б) за загуба или повреда, причинени от транзит-ни стоки, както са описани в точка 1 (б).

3) всякаква финансова загуба във връзка с изпол-зването или дейността на кораби, инсталации иливъздухоплавателни средства, както са указани вточка 1 (a), и по-специално загуба на редовен иличартърен товар.

4) всякакъв риск или интерес във връзка с някои оттези, указани в точки 1 до 3;

5) без да се изключват точки 1 до 4, всякакви „голе-ми рискове“, както се определят в Директива наСъвета 73/239/ЕИО, изменена от Директиви наСъвета 88/357/ЕИО и 90/618/ЕИО, и както тебиха били изменени.

зване за определяне на международна компе-тентност по дела, в които участва по-слаба ико-номически страна.

Според чл. 10: „По отношение на застрахов-ка за отговорност или застраховка на недвижимасобственост застрахователят може наред с това дабъде съдебно преследван в съдилищата, където енастъпило вредоносното събитие. Същото сеприлага и ако движимо и недвижимо имуществосе покрива от една и съща застрахователна поли-ца и двете са неблагоприятно засегнати от едно исъщо случайно събитие.“ В тези норми Регла-ментът не уточнява какво се разбира под вредо-носно събитие – дали това е деянието, иливъзникналата от него вреда. Ето защо формулататук може да се разгледа в двете й разновидностиForum loci delicti/damni.

FORUM LOCI ACTUS

СЪД ПО МЯСТОТО НА ИЗВЪРШВАНЕ

НА ДЕЙСТВИЕТО

Тази процесуална формула на привързванеоткриваме в чл.19, § 2 Регламент Брюксел І,според който: „Работодател, който имаместожителство в държава-членка, може дабъде съдебно преследва в друга държава-членка:

(a) в съдилищата по мястото, къдетоработодателят обичайно осъществява дей-ността си или в съдилищата, по мястотокъдето последно е осъществявал дейност.“

В случая правното действие е осъществяванетона дейност от работодателя. Регламентът поста-новява учредяване на международна компетент-ност на съда на държава-членка по мястото,където тази дейност обичайно е осъществяванаили за последно е била осъществявана, т.е. вполза на съда на държавата-членка поизвършване на правното действие. Привръзка-та е алтернативна и прилагането й зависи от уста-новените по делото факти, най-вече дали къммомента дейността се осъществява или осъще-ствяването й е било прекратено, но е известнокъде е била осъществявана за последно.

FORUM LOCI LABORIS

СЪД ПО МЯСТОТО НА ПОЛАГАНЕ НА ТРУДА

В чл.19 на Регламент Брюксел І е налицетърсената процесуална формула на привързванепо дела, в които участва по-слаба икономическистрана. Работодател, който има местожителство вдържава-членка, може да бъде съдебно преслед-ван в друга държава-членка и ако работникът или

служителят не осъществява обичайно или не еосъществявал обичайно дейността си в никоядържава, то тогава според § 2 (б) на този членискът ще се предяви в съдилищата по мястото,където бизнесът, който ангажира работника илислужителя, е или е бил разположен. Значениетона последния израз: „...бизнесът, който ангажи-ра работника или служителя, е или е бил разполо-жен“, трябва да се разбира като мястото на сто-панска дейност, където работникът или служите-лят полагат или са полагали труда си. Това озна-чава ангажираност на тези категории физическилица, а те биват ангажирани да полагат труд.Следователно процесуалната формула на при-вързване тук е Forum loci laboris или в разглеж-даната хипотеза международна компетентност сеучредява за съда на държавата-членка, къдетоработникът или служителят полага или е пола-гал труда си.

33..22..33..11..44.. ППррооццеессууааллннии ффооррммууллии ннааппррииввъъррззввааннее ооттнноосснноо ууччррееддяяввааннее ннаа ссппееццииааллннаа ммеежжддууннааррооддннаа ккооммппееттееннттнноосстт

FORUM LOCI SOLUTIONIS

СЪД ПО МЯСТОТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ

НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО

Съгласно чл.5 Регламент Брюксел І: „Лице,което има местожителство в държава-членка, може да бъде съдебно преследвано вдруга държава-членка:

1) (a) по дела във връзка с договор, в съдили-щата по мястото на изпълнение на въпрос-ното задължение.“

Очевидно мястото на изпълнение на договор-ното задължение в случая е основанието за учре-дяване международна компетентност на съда надържавата-членка, където е това място. Ако фак-тическата ситуация на хипотезиса (обема) бъдеустановена, т.е. бъде доказано, че става дума задоговорно отношение, и че задължение, произ-тичащо от това отношение е, предстои да бъдеили вече е било изпълнено на теритарията надържава-членка, по силата на двустранната при-връзка Forum loci solutionis ще бъде определен замеждународно компетентен съдът на тази държа-ва-членка. Така диспозицията на нормата щеполучи своя цялостен развърнат вид.

Що се отнася до квалификацията на „място наизпълнение“, регламентът съдържа критерии заизвършването й в следващия текст, а именно –според чл.5, §1(б) „за целта на тази разпоредба и

54

освен ако е договорено друго, мястото на изпъл-нение на въпросното задължение ще бъде:

– в случая на продажба на стоки, място в дър-жава-членка, където съгласно договора са доста-вени стоките или е трябвало да бъдат доставени;

– в случая на оказване на услуги, мястото вдържава-членка, където съгласно договора услу-гите са били оказани или е трябвало да бъдат ока-зани.“

Санкцията за нарушаване на разглежданатаразпоредба ще се търси пак в обхвата начл.226–228 ДЕО.

FORUM LOCI DESTINATIONIS

СЪД ПО МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕТО

(МЯСТОТО НА ДОСТАВЯНЕТО)

Тази формула се извлича от елементите за ква-лификация на понятието „място на изпълнение“според чл.5, §1 (b) Регламент 44/2001, раз-гледани по-горе. Когато конкретният договорима за предмет доставяне на стоки, ще се учредимеждународна компетентност на съда на тазидържава-членка, където стоките са или е трябва-ло да бъдат доставени съгласно договора. Проце-суалната формула на привързване е Forum locidestinationis – съд по местоназначението илимястото на доставянето.

FORUM DOMICILII CREDITORIS


НА КРЕДИТОРА (ИЩЕЦА)

Според чл.5 § 2 Регламент 44/2001(Брюксел І) по делата за издръжка се учредявамеждународна компетентност на съдилищата надържавата-членка, където получаващият из-дръжка има местожителство или живее преиму-ществено.

Очевидно хипотезисът има предвид споровеза издръжка, по които е известно местожител-ството или преимущественото местоживеене налицето, на което се дължи издръжка. Веднажустановени тези факти (относно местожител-ството това ще стане съгласно чл.59 от РегламентБрюксел І – бел. Н.Н.), влиза в действие диспо-зицията на нормата. Тя сочи съда на държавата-членка, където е местожителството или преиму-щественото местоживеене на получаващияиздръжката – Forum domicilii creditoris. Тозисъд е международно компетентен по въпроснитедела.

Санкцията е в обхвата на чл.226–228 ДЕО.

FORUM LOCI DELICTI / DAMNI

СЪД ПО МЕСТОИЗВЪРШВАНЕ

НА ДЕЛИКТА/МЕСТОНАСТЪПВАНЕ НА ВРЕДАТА

Според чл.5, §3 Регламент Брюксел І, подела относно гражданска отговорност, delict илиquasi delict, международно компетентни са съди-лищата на държавата-членка по мястото, където енастъпило или може да настъпи вредоноснотосъбитие.

Тъй като не се уточнява значението на „вредо-носно събитие“, това може да е както самото вре-доносно деяние, така и последиците му – вредите.

При установяване на фактическите параметрина гражданската орговорност, delict или quasidelict, ще влезе в действие диспозицията. Чрезсвоята процесуална формула на привързване тясочи съда на държавата-членка по мястото, къде-то е настъпило или може да настъпи вредоносно-то събитие. Ще се учреди международна компе-тентност на този именно съд – Forum loci delic-ti/damni.

Санкцията се търси съгласно чл.226–228 ДЕО.

FORUM COMMUNNIS PATRIAE

СЪД ПО ОБЩОТО ГРАЖДАНСТВО

НА СТРАНИТЕ (ОБЩ ОТЕЧЕСТВЕН СЪД)

Тази формула на привързване е използвана отКодекса на международното частно право.Съгласно чл.6, ал.2 бракът между чужди граж-дани може да бъде сключен в Република Бълга-рия пред дипломатически или консулски предста-вител на отечествената им държава, ако правотона тази държава допуска това.

Нормата не визира съд, а друг правораздавате-лен орган, но това не променя смисъла на проце-суалната формула на привързване. Хипотезисътобхваща брак между чужди граждани с общогражданство пред техен дипломатически иликонсулски представител у нас (последното сочи,че България и отечествената държава на тези лицаимат дипломатически отношения).

Диспозицията съдържа формулата на привър-зване Forum communnis patriae. Бъдат ли устано-вени фактите, посочени в хипотезиса, междуна-родно компетентни да сключат този брак са дипло-матическите или консулските представители у насна държавата, чиито граждани са двамата сключва-щи брака. Разпоредбата е диспозитивна и учредя-ва успоредна международна компетентност.

Санкцията следва да се търси в правото наизпращащата държава, т.е. държавата, чийтодипломатически или консулски представител у

55

нас има правната възможност, предоставена отКМЧП, да сключи разглеждания брак.

Същата формула на привързване е налице ипри уредбата на т.нар. субсидиарна компетент-ност по чл.6 на Регламент 4/2009. Споредтози текст, „Когато нито един съд на държа-ва-членка не е компетентен по смисъла начленове 3, 4 и 5, и нито един съд на държава-страна по Конвенцията от Лугано, която нее държава-членка, не е компетентен по сила-та на разпоредбите на посочената конвен-ция, компетентни са съдилищата на държа-вата-членка по общото гражданство настраните.“

Хипотезисът на нормата обхваща ситуация,характеризираща се с липса на международнакомпетентност на съд на държава-членка по редана членове 3, 4 и 5 от Регламента41, както и засъд на държава, нечленуваща в ЕС, която е стра-на по Конвенцията от Лугано за международна-та компететност, признаването и изпълнениетона решения в гражданската и търговската областот 1988 г.42

Диспозицията е процесуална формула напривързване, определяща международно компе-тентния в случая съд. Това е съдът на онази дър-жава-членка, граждани на която са и двете стра-ни по делото, т.е. Forum communis patriae.

Санкцията при нарушаване разпоредби наОбщностното международно частно право,както вече многократно бе споменавано по-горе,се търси по реда на чл.226–228 от ДЕО.

FORUM NECESSITATIS

НЕОБХОДИМ СЪД ИЛИ СЪД ПО НЕОБХОДИМОСТ

Това е една от най-новите процесуални фор-мули на привързване за определяне на между-народна компетентност. Съдържа се в чл.7 отРегламент 4/2009. Целта на приемането й еда отговори на необходимостта от предоставянена съдебна защита в случаи на спорове заиздръжка, когато конкретната ситуация не раз-

крива основание за международна компетент-ност на съд на държава-членка нито по реда начл.3 (обща компетентност), нито по реда начл.4 и 5 (компетентност при изричен или мъл-чалив избор на съд), нито по реда на чл.6 (суб-сидиарна компетентност на съда по общотогражданство на страните). В такива случаи оче-видно на страните не трябва да бъде отказаноправосъдие и регламентът въвежда Forum neces-sitatis като изход. По силата на тази формула ив качеството на изключение се учредява необхо-димата за случая международна компетентностна съда на държава-членка, с която делото е втясна връзка.

Според чл.7 от Регламент 4/2009, когатосъд на държава-членка не е компетентен посмисъла на нито един от членове 3, 4, 5 и 6,съдилищата на държава-членка могат визключителни случаи да гледат делото, акопроизводството не може, в рамките наразумното, да се образува или води, или бибило невъзможно образуването или воденетому в трета държава, с която спорът иматясна връзка.43

„Спорът трябва да има достатъчна връз-ка с държавата-членка на сезирания съд.“

Хипотезисът на чл.7 от Регламент 4/2009обхваща редица свързани фактически ситуации.Те са както следва:

1) Липса на основание за учредяване на меж-дународна компетентност на съд на държава-членка по реда на чл.3 (обща компетентност),чл.4 и чл.5 (компетентност по избор на страни-те – изричен и мълчалив), и по чл.6 (субсидиар-на компетентност) съгласно регламента;

2) Невъзможност в рамките на разумното(юридическият разум, но също и житейския –бел. Н.Н.) да се образува или води производствов трета държава, или образуването, респ. водене-то на производството в трета държава би било

56

41 Тези разпоредби уреждат общата международ-на компетентност (чл.3) и компетентността поизбор – изричен (чл.4) и мълчалив (чл.5), при дела-та за издръжка, уредени в Регламент 4/2009.

42 Конвенцията от Лугано e подписана на 16 сеп-тември 1988 г. Страни по нея са тогавашните дър-жави-членки на ЕИО, Норвегия, Исландия,Австрия, Швеция, Финландия и Швейцария. Обн. вOJ, L 319, 25/11/1988 P. 0009 – 0049. Вж. иwww.eur-lex.europa.eu

43 Тук си позволих да преразкажа първия абзац нанормата, за да стане ясен нейния смисъл. Офи-циалният превод на български е неточен и изменясмисъла на разпоредбата. Според този превод, доForum necessitatis се прибягва, „... ако не може в рам-ките на разумното да се образува или води произ-водство или е невъзможно да се проведе такова втрета държава, с която спорът има тясна връзка“.За сравнение английският текст гласи така: „...ifproceedings cannot reasonably be brought or conductedor would be impossible in a third State with which the dis-pute is closely connected.“

невъзможно въобще. В последния случай ставадума за обективна невъзможност и „разумната“преценка е значително улеснена – напримерлипсва уредба за такова производство или съще-ствуващата уредба обективно би довела до невъ-зможност за образуване, съотв. водене на произ-водство.

3) Наличие на тясна връзка на делото с третатадържава по горната точка.

4) Наличие на достатъчна връзка на делото сдържавата-членка, чийто съд е сезиран.

При установяването на изброените факти, катосе вземе предвид алтернативността по т.2, влизав действие диспозицията на нормата.

В диспозицията е предвидена процесуалнаформула на привързване за определяне на меж-дународна компетентност. Тя сочи към съда надържавата-членка, пред който в изключителнислучаи по необходимост трябва да се заведе дело-то – Forum necessitatis. Този съд следва да имадостатъчно тясна връзка със спора. Преценкатасе прави от сезирания съд на базата на лична илитериториална връзка със спора. Установи ли сеналичието на такава връзка, нормата учредявамеждународна компетентност на сезирания съдна държавата-членка.

Санкцията на тази разпоредба, както и напредходните общностни норми, следва отново дасе търси по реда на чл.226–228 ДЕО.

FORUM CONCURSUS

СЪД НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА

Съгласно чл.3, § 1 от Регламент (ЕО)№1346/2000 (Регламен по несъстоятел-ността): „Съдилищата на държавата-член-ка, на чиято територия е разположен цен-търът на основните интереси на длъжника,са компетентни да образуват производствопо несъстоятелност.“

По-нататък в същата норма Регламентът понесъстоятелността въвежда оборима презумп-ция, според която за дружествата и юридически-те лица седалището според устройствения им актсе приема като център на основните интереси.

Хипотезисът на разпоредбата обхваща место-нахождение в държава-членка на центъра наосновните интереси на длъжника. Седалището надружество и юридическо лице се презюмира, додоказване на противното, за такъв център.

Диспозицията е процесуална формула напривързване за определяне на международнакомпетентност. Ако са налице изискванията за

образуване на производство по несъстоятелности е установено местонахождението на центъра наосновни интереси на длъжника на териториятана държава-членка, то съдилищата на тази дър-жава са международно компетентни да образуватпроизводството. Формулата е Forum concursus –съд на несъстоятелността.

Санкцията на тази разпоредба отново следвада се търси по реда на чл.226–228 ДЕО.

Forum concursus е използвана по-нататък отсъщия регламент и като формула за определянемеждународната компетентност на съдилища надържава-членка, пред които се образува вторич-ното производство по несъстоятелност. Съгласночл.3, §2, когато центърът на основните интересина длъжника е разположен на територията нададена държава-членка, съдилищата на другадържава-членка са компетентни да образуватпроизводство по несъстоятелност, само акодлъжникът притежава предприятие на терито-рията на тази държава-членка. Действието натова производство се свежда до имуществото надлъжника, което се намира на територията напоследната. Това производство е вторично (§ 3).То може да се образува и като частично предва-рително производство съгласно §4 на чл.3. Не-зависимо от споменатите възможности проце-суалната формула на привързване не се променя– международно компетентен както за вторич-ното, така и за частичното предварително произ-водство по несъстоятелност е съдът на несъстоя-телността – Forum concursus.

33..22..33..11..55.. ФФооррммууллаа ннаа ппррииввъъррззввааннее,, ппоо ккоояяттоо ссее ууччррееддяявваа ооббщщааттаа ммеежжддууннааррооддннаа ккооммппееттееннттнноосстт



НА ОТВЕТНИКА (ДЛЪЖНИКА)

Тази формула бе вече разгледана по-горе. Натова място следва само да се посочи, че уредбатана общата международна компетентност в Регла-мент Брюксел І се съдържа в неговия чл.2. Спо-ред него: „При условията на този регламентлицата, които имат местожителство вдържава-членка, без оглед на националност-та им, ще бъдат съдебно преследвани в съди-лищата на тази държава-членка.“ (чл.2, §1).

Очевидно става дума за учредяване на общамеждународна компетентност. Гражданството наответника е ирелевантно. Местожителството му ще

57

58

се преценява според чл.59 Регламент Брюксел І.Регламентът изрично прокламира и национал-

ното третиране на ответниците в държавите-членки. Условието е споменатите лица да иматместожителство в такава държава, без да са нейниграждани. Според чл.2, §2: „Лица, които не саграждани на държавата-членка, в която иматместожителство, ще се регулират от правилата заюрисдикция, приложими по отношение на граж-даните на тази държава.“

В Регламент 4/2009 въпросната проце-суална формула на привързване за определяне намеждународна компетентност търпи видоизме-нение. Става дума за това, че съгласно чл.3, ,,а“Регламент 4/2009, като една от алтернатив-ните възможности за учредяване на междуна-родна компетентност на съдилища на държави-членки по дела за издръжка е предвидена компе-тентност на съда на държавата-членка, къдетодлъжникът обичайно местопребивава. Това безсъмнение е разновидност на териториалнатавръзка на длъжника и се изразява с нова проце-суална формула, а именно – Forum habitationisdebitori или Съд по обичайното местопреби-ваване на длъжника (ответника).

И за да приключим с процесуалните формулина привързване относно учредяване на между-народна компетентност, следва да се спрем наоще една от тях. Това е:

FORUM CAUSAE

СЪД, СЕЗИРАН С ОСНОВНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Тази процесуална формула на привързванесочи за международно компетентен съда (орга-на), който е сезиран с основното производство.Тя има приложение в няколко случая: при съеди-няването на искове (обективно и субективно съе-диняване), при насрещния иск, както и при пре-дявяване на граждански иск в наказателно про-изводство.

Уредба съществува в Регламент Брюксел І.Релевантните норми са чл.5, § 4 и чл.6.

Според чл.5, § 4, що се отнася до гражданскииск за вреди или реституция, основан на акт,водещ до започване на наказателно преследване,международно компетентен е съдът на държава-та-членка, сезиран да разгледа това производ-ство, в степента в която въпросният съд съгласноправото си има юрисдикция да разглежда граж-дански дела. Очевидно това е процесуална фор-мула, сочеща към съда, сезиран с основното про-изводство – Forum causae.

Според чл.6 Регламент Брюксел І, съд надържава-членка, сезиран с основното производ-ство, може във всеки конкретен случай да бъде:съдът по местожителството на един от ответници-те – при множество ответници и основание заобективно съединяване на исковете (§ 1); съдът,сезиран с първоначалното дело – при другарствопо дела за поръчителство, гаранция или другодело на трета страна, освен ако в последния слу-чай не се преследва forum shopping (§ 2), кактои по насрещен иск, произтичащ от същия дого-вор или основаващ се на обстоятелствата, накоито се основава и първоначалният иск (§ 3);съдът по местонахождение на недвижимата вещ– по дела относно такива вещи, когато процеду-рата по тях може да се съчетае с процедура подоговор срещу същия ответник (§ 4).

По силата на разглежданата формула може дасе учреди всеки един тип международна ком-петентност, в т.ч. и изключителна (когато напр.делото е за права върху недвижима вещ). Вмеждународния граждански процес Forum cau-sae съответства на формулата Lex causae и нанейното значение на привързващ фактор заопределяне на правото, приложимо по съще-ството на частното (материалното) правоотно-шение с международен елемент.

33..22..33..22.. ФФооррммууллии ннаа ппррииввъъррззввааннее,, ккооииттооооппррееддеелляятт ппррииллоожжииммооттоо ппррооццеессууааллннооппррааввоо ппоо ммеежжддууннааррооддннии ггрраажжддааннссккии ддееллаа ((ггрраажжддааннссккии ии ттъъррггооввссккии ддееллаа сс ттррааннссггррааннииччннии ппооссллееддиицции))

LEX FORI

ПРАВО НА СЕЗИРАНИЯ СЪД (ОРГАН)

Общоизвестно е, че тази формула сочи за при-ложимо както процесуалното право на сезираниясъд (орган) и това е основното й значение, така и– в някои случаи, материалното право на съда(органа).

Тук ще се спрем само на процесуалното значе-ние на въпросната формула на привързване.

Според разгледаните чл. 40, §1 РегламентБрюксел І и чл.30, §1 Регламент Брюксел ІІапроцедурата за отправяне на молба за изпълне-ние се регулира от правото на държавата-членка,където се иска изпълнението. Това без съмнениее процесуалното право на държавата-членка.Иначе казано, двата регламента използват фор-мула на привързване, сочеща към приложимотопроцесуално право. Тази формула е добре поз-

59

ната – Lex fori или правото на сезирания съд(орган).

Санкцията за неизпълнение указанието наспоменатите двустранни привръзки отново след-ва да се търси в чл.226–228 ДЕО.

LEX EXECUTIONIS

ПРАВО, СПОРЕД КОЕТО СЕ ИЗВЪРШВА

ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Така според разгледаната по-горе разпоредбана чл.20, § 1 Регламент № 805/2004: „Безда се засягат разпоредбите на тази глава,процедурите за изпълнение се уреждат отзакона на държавата-членка по изпълнение-то.“ Тази процесуална формула на привързва-не, определяща за приложими към изпълнениетопроцедурните правила на държавата-членка поизпълнението, е Lex executionis – Право, споредкоето се извършва изпълнението. Същатаформула, както бе споменато по-горе, се среща ив други регламенти, в т.ч. и в чл.41, §1 Регла-мент (ЕО) № 4/2009, според който: „Приспазване разпоредбите на настоящия регла-мент процедурата по изпълнение на реше-ния, постановени в друга държава-членка, сеурежда от законодателството на държава-та-членка, в която се извършва изпълнение-то.“

Хипотезисът и на двете разпоредби обхващаизпълнение на решения, постановени в другадържава-членка.

Диспозицията и при двете съдържа формулатана привързване Lex executionis – Право, споредкоето се извършва изпълнението. Това безсъмнение е процесуално право.

Санкцията на тези норми е в приложното полена чл.226–228 ДЕО.

LEX CONCURSUS

ПРАВО НА ДЪРЖАВАТА

ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА

(НА ДЪРЖАВАТА, КЪДЕТО Е ОБРАЗУВАНО

ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ)

В Регламента за несъстоятелността е изпол-звана тази формула на привързване относноопределяне на приложимо процесуално право.

Съгласно споменатия вече чл.4, §1, ако другоне е предвидено в този регламент, приложимокъм производството по несъстоятелност и после-диците от него е правото на държавата-членка,на чиято територия е образувано производство-то. Това е т.нар. държава на образуване на про-изводството. Въпросното право определя усло-вията на образуването, провеждането и прекра-тяването на производството по несъстоятелностсъгласно § 2, чл.4 от Регламент 1346/2000.Нормата е диспозитивна.

Формулата на привързване е Lex concursus –или Право на държавата на производствотопо несъстоятелност. По принцип става думаза процесуално право, но, както бе обяснено по-горе, същата формула понякога се използва отРегламента за несъстоятелността и при опреде-ляне на материално право.

Хипотезисът на нормата обхваща условията наобразуването, провеждането и прекратяванетона производството по несъстоятелност.

Диспозицията сочи правото на държавата-членка, където е образувано производството, илиLex concursus. Това е процесуално право. Акодруго не е предвидено в регламента, съдът трябвада приложи посоченото от формулата проце-суално право.

Санкцията отново следва да се търси в обхватана чл.226–228 ДЕО.

60

БЪЛГАРСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

ПРАВЕН РЕЖИМ НА ПАРКОМЕСТАТАВизия за промени. Паркомястото – личен сервитут

Проблемът с паркирането е житейска даде-ност, не само в национален, но и в световенмащаб и съответно има своите правни аспекти.Българското вещно право е заварено сякашнеподготвено от необходимостта да се гаран-тират правоотношенията, които възникватмежду лицата, по повод местата за паркиране.Правният режим на паркоместата би могъл дасе изясни, като се сравни със сходното правнорегулиране на обекти, които представляватпринадлежност, и на правоотношениятамежду съсобственици по повод разпределе-нието на правото на ползване на обект, койтоне е обща част по естество или предназначе-ние.

Законовите термини, с които се означаватпаркоместата, са места за гариране и/или пар-киране, съгласно ЗУТ, Наредба № 7 от 22декември 2003 г. за правила и нормативи заустройство на отделните видове територии иустройствени зони и Наредба № 2 от 29 юни2004 г. за планиране и проектиране на кому-никационно-транспортните системи на урба-низираните територии. Устройствените нормизадължително въвеждат изискването да съще-ствуват места за гариране и паркиране наМПС, в зависимост от обстоятелството далисградите са жилищни блокове, административ-ни сгради, еднофамилни къщи, големи тър-говски магазини и центрове и др.

Строителните правила и норми не се инте-ресуват от правния статут на паркоместата,тъй като те просто трябва да съществуват катоопределена бройка в зависимост от жилищатав жилищните блокове или от размера на РЗП,като в този случай едно паркомясто се пада наопределени квадратни метри от РЗП. Парко-мястото може да е разположено в общо поме-щение за паркиране или директно на терена,върху бетонна или друга основа, т.е. да е нали-це някакъв строеж (по смисъла на ЗУТ).

ПАРКОМЕСТА В СГРАДАПомещенията, в които има паркоместа

съгласно одобрен инвестиционен проект,обикновено представляват самостоятелнасграда. Фактът, че такова помещение има

общи основи с жилищната (например) сграда,не е основание да се приеме, че то представля-ва обща част. Едно такова помещение за пар-киране може дори да е заобиколено отвсякъдес общи части, но самото то да не представляваобща част, ако има самостоятелно функцио-нално предназначение, сградата може дасъществува без него и не е предназначено заобщо ползване. (Решение № 1505 от2006 г. по гр. д. № 2656/2005 г., IV Аг.о. на ВКС, публикувано: Бюлетин наВКС, кн. 12 от 2006 г. Носещите стени,включително и тези, които са фасадни,както и плочите, разделящи сградата наотделни етажи и отделящи мазетата отжилищните етажи, представляват общичасти на сградата по смисъла на чл. 38,ал. 1 ЗС. Стените и плочите, които саограничавали бившия „тунел-проход“ всградата от четирите му страни – двеотгоре и две отстрани, също представля-ват общи части, и то по естеството си,защото без тях сградата като архитек-турно единство не би съществувала.Самото пространство обаче, което саограничавали тези стени, не би могло да сеприеме за обща част, защото не бележипризнаците на такава, макар простран-ството да е било ограничено от стени, поди таван, които са общи части. Такаизграденият съгласно одобрен архитекту-рен проект нов обект притежава вечесамостоятелно съществуване и не е при-надлежност към общите части. Същиятне представлява обща част по естествотоси, защото сградата като архитектурнацялост може да съществува и без него.Обектът не е и обща част по предназначе-ние, каквито са портиерското жилище,сушилните, стаи за съхранение на колич-ки и др., защото не е създаден като общачаст с утвърдения допълнително архи-тектурен проект.)

Важно е да се подчертае самостоятелниятстатут на помещенията за паркиране, защоточесто идеалните части, които притежаватсъсобствениците от тях, се означават като

61

общи части към жилищната сграда. Идеалнитечасти от тези обекти не са идеални части отобщите части, а отразяват една обикновенасъсобственост в помещението за паркиране.Самото помещение не представлява отделнаетажна собственост от тази на жилищнатасграда, защото паркоместата не са етажи иличасти от етажи, не са реални обекти по смисъ-ла на чл. 38 от Закона за собствеността, за дае налице някаква етажна собственост. Съсоб-ствениците на такова помещение за паркиранеестествено упражняват право на собственостсъобразно предназначението на помещение-то, определено в одобрения инвестиционенпроект, а именно да паркират. Всеки един оттях има право на ползване, като индивидуал-ната зона на ползване обикновено се назовавакато паркомясто. Вещното им право на пол-зване произтича от притежаваните в съсоб-ственост идеални части.

Ставайки собственик на определени идеалничасти, определено лице е гарантирано, че щеможе да паркира автомобила си. Проблемът е,дали ще може да го паркира винаги на едно исъщо място и евентуално да обезпечи на бъде-щия си купувач, че той ще паркира там. Единдоговор за разпределение на правото на пол-зване по чл. 32 от ЗС би стабилизирал отно-шенията между съсобствениците, определяйкизоните за паркиране, зоните за маневриране,както и неустойките (които имат другите пол-зватели на паркоместа), ако отчуждителят наидеалните части от помещението не обезпечикупувача да встъпи в този договор.

Дори да няма сключен договор за разпреде-ление на правото на ползване, трудно бивъзникнал на практика житейски проблем,защото, за да се преразпределят мълчаливоопределените паркоместа, трябва да се форми-ра мнозинство от повече от половината съсоб-ственици, които да променят паркоместата.Законът не определя, че при разпределение направото на ползване, не само на паркоместата,но и за каквато и да е друга недвижима вещ, енеобходим някакъв формален акт, с оглед надействителността на това разпределение.Единствено с оглед на доказването, че тоевентуално съществува, е възможно да сесключи един договор за разпределение по чл.32 от ЗС, с нотариална заверка на подписите.За собствениците на идеални части от поме-

щението за паркоместа съществува и възмож-ността, ако решението на мнозинството евредно за помещението, или не се образуватакова, районният съд да постанови кой отсъсобствениците, кое паркомясто ще ползва,включително при необходимост да назначи иуправител.

Самият иск за преразпределение на съсоб-ствена вещ не е вещен и разпределението наползването не влияе на правото на собственостна съсобственика върху помещението за гара-жи и свързаното с него вещно право на пол-зване. „С иска за разпределение ползванетона съсобствена вещ не се иска разрешаванена спор с вещен характер. Такъв искът едействие на обикновено управление и томоже да се извърши от всеки един отсъпрузите.“ (1286-81-І Закон за собстве-ността. Людмил Цачев, Владимир Цачев)

Писменото съгласие между съсобственицитее един необходим акт на практика, защотоведнъж сключената спогодба не може да сепроменя между същите съсобственици.„Сключената между съсобственицитеспогодба за разпределение ползването насъсобствения имот е задължителна.Съдът не може да определи ново разпреде-ление на ползването при наличността натакава спогодба.“ (1164-68-І Закон засобствеността. Людмил Цачев, ВладимирЦачев)

Безспорен проблем е, че при продажба отедин съсобственик на идеалните му части отпомещението за паркоместа е необходимосъгласието на всички останали съсобственицина това помещение. Правото на изкупуване наостаналите съсобственици във връзка с чл. 33от ЗС се поражда при конкретна сделка, кон-кретна предложена цена и не може да се дадепредварително.

Според мен, независимо че идеалните частиот помещението за паркиране и зоните направото на ползване, определени като парко-места, не са общи части, те функционалнонямат самостоятелно предназначение, а пред-ставляват принадлежност, имат обслужващопредназначение към обект в сградата, коятоможе да бъде жилищна, административна,търговски център и т.н. Идеалните части отпомещението за паркоместа, без да са общичасти на сградата, имат статута на принадлеж-

62

ност, подобно на избените, складовите итаванските помещения, и затова при тях неможе да се приложи чл. 33 от ЗС. ЗС дефи-нира по следния начин статута на принадлеж-ността: „Принадлежността следва главна-та вещ, ако не е постановено или уговоренодруго“.

Съдебната практика беше безспорна, чекогато се продават идеални части от общотаванско или общо избено помещение, то теследва да се предложат първо на етажен соб-ственик. Правната логика в случая е, че сами-те обекти са общи части. Що се отнася досамостоятелните тавани и самостоятелнитеизбени помещения, сравнително от скоро –1996–2000 г., безспорно се прие, че тесамите, макар да не са обща част, могат да сепродадат само на етажен собственик. (Реше-ние № 673 от 01.11.1996г. по гр. д. №635/1996 г., І гр. „Нищожна е доброволна-та делба, по силата на която придадени-те към отделните жилища помещения взимника се отреждат в самостоятелнасобственост.“; Решение по гр. д. № 375/2000г., V ГО на ВКС: „Таванските поме-щения нямат самостоятелен статут. Тене могат да бъдат самостоятелен обектна продажба, тъй като по закон са прида-дени към жилището. Покупко-продажбана такива помещения е нищожна по сми-съла на чл. 26, ал. 2 от ЗС, тъй като секасае за невъзможен предмет.“) ЗС регла-ментира, че принадлежността следва главнатавещ, освен ако не е постановено или уговоре-но друго, и поради факта, че няма правнанорма, съдебно тълкуване, която да постано-вява изкупуване на идеални части от съсоб-ственото помещение за паркиране (подобнона зимника) от етажен собственик, странитемогат да уговорят друго. Независимо че иде-алните части са от съсобствен обект (помеще-нието за паркоместа), съществено е обстоя-телството, че той е извън основната сграда,където е главната недвижима вещ, както и чефункционално те обслужват собственици натази главна вещ и следователно не могат дабъдат обект на самостоятелна сделка, на само-стоятелно разпореждане. Съсобствениците наидеални части нямат право на изкупуванепоради факта, че се касае за принадлежност,подобна на тази, която представлява съсоб-

ственият терен, в който има отделни сгради(обекти) на различни собственици. Идеалнитечасти са акцесорни към основните обекти, тене могат да бъдат предмет на правни сделки,на доброволна и съдебна делба, отделно отосновните обекти, както и да се придобиватсамостоятелно по давност, аргумент – Реше-ние № 673 от 01.11.1996г. от гр. д.№ 635/1996г., І гр.

Правното сходство между идеалните части отсъсобственото помещение за паркиране исамостоятелните зимници и тавани е, че и вдвата случая се касае за принадлежност. Призимниците и таваните е налице самостоятеленобект, представляващ функционално принад-лежност. При паркоместата са налице идеалничасти от самостоятелно помещение, коитоинкорпорират вещно право на ползване,включително е налице облигационно споразу-мение – мълчаливо или с нарочен писмен акт,че определено лице ще паркира на конкретноиндивидуализирано място.

ПАРКОМЕСТА НА ТЕРЕНКогато местата за паркиране и гариране са

определени на бетонов фундамент на терена илипряко на земята в двора, правните проблеми зауреждане на паркоместата се увеличават. При-ликата с паркоместата, разположени в помеще-нието за паркоместа, е, че и в двата случая пол-зването на зона за паркиране е упражняване напритежаваното право на собственост. Земята,върху която е построена сградата, дворът попринцип, е обща част и режимът на ползванетой се определя от общото събрание на етажнитесобственици, когато всеки етажен собственикима дял от терена. В случай че поне един отетажните собственици не притежава земя, тоползването й се определя с отделен договор,сключен само между собствениците на земята –„Когато мястото, върху което е изграденасграда в етажна собственост, не принадле-жи на всички етажни собственици, то не еобща част на етажната собственост иобщото събрание на последната не може даопределя ползването му. В такъв случай, впроизводството между собствениците намястото и притежателите само на правона строеж, съдът може да разглежда спораза ползването на двора съгласно чл. 64 отЗС, от страна на притежателите на право

63

на строеж“ (Решение № 2639 от02.11.1973г. по гр. д. № 1944/73 на ВС,І г.о.)

Паркомястото не е недвижима вещ съгласноопределението на ЗС в чл. 110. От друга стра-на, реална част от урегулиран поземлен имот,върху която се строят сградите, не може дабъде предмет на сделка, когато е с площ, как-вато е обикновено едно паркомясто – 15–20кв.м. Реална част от урегулиран поземленимот с такива размери може да бъде предметна сделка само когато се упълномеряват съсед-ни имоти съгласно хипотезите, подробно уре-дени в чл. 200, ал. 2 от ЗУТ.

Този, който иска да ползва паркомясто,може да придобие не реална част от терена, аправото на ползване върху определена площот него. За да има гаранция купувачът, че щеможе да ползва паркомясто, първо условиепри една продажба например е да придобиеидеална част от терена. Следваща предпо-ставка е, не всички етажни собственици дапритежават идеална част от земята, за да сеизключи тя от съвкупността от общите частина сградата. Друго условие е, всички съсоб-ственици на земя, които искат да ползват пар-коместа, да притежават поне 50% от терена,за да могат да определят ползването мусъгласно чл. 32 от ЗС – да образуват мнозин-ство. Необходимо е собственикът на земятанапример (при една суперфиция) да прех-върли общо на всички притежатели на право-то на ползване за определени паркоместаповече от 50% от нея. Отново стигаме донеобходимостта, че трябва да се сключи дого-вор за разпределение на паркоместа (на пра-вото на ползване върху терена) по чл. 32 отЗС, в който притежателите на ползването напаркоместа да си обезпечат взаимно праватана ползване на индивидуализирани с границиопределени площи за паркиране.

Ползването на паркоместа в двора трябва дасе съобрази и с ползването на частта от него отетажните собственици без земя и тези, коитоне притежават повече от 50% от същата. Тезипоследните две групи собственици имат правода ползват определена част от терена, но самодо толкова, колкото е необходимо за използва-нето на постройката по предназначение (чл.64 от ЗС: „Собственикът на постройкатаможе да се ползва от земята само докол-

кото това е необходимо за използванетона постройката според нейното предназ-начение, освен ако в акта, с който му еотстъпено правото, е постановенодруго.“). При ситуиране на площи, определе-ни като паркоместа в двора, трябва да се обез-печи „запазената част“ на другите етажни соб-ственици за необезпокоен достъп до сградата,като естествено такава площ се определя завсеки конкретен случай.

Интересно е предложението да се разрешипродажбата на реални части от поземлен имот(съгласно предложението), които представля-ват паркоместа съгласно влязъл в сила подро-бен устройствен план. В този случай трябва даприпомним какво означава поземлен имот икакво означава урегулиран поземлен имот.Съгласно дефиницията на ЗУТ, определена в§ 5 от допълнителните разпоредби, т. 2, „По-землен имот е част от територията,включително и тази, която трайно епокрита с вода, определена с граници съоб-разно правото на собственост“. Определе-нието на ЗУТ се покрива напълно с това поЗКИР и става ясно, че позмелен имот е часттаот земната повърхност, ограничена с границисамо съобразно правото на собственост.

Урегулиран поземлен имот съгласно опреде-лението на § 5, т. 11 е „поземлен имот, закойто впоследствие с подробен устрой-ствен план са определени граници, достъпот улица, път или алея, конкретно пред-назначение и режим на устройство“. Уре-гулираният поземлен имот е последващо (а неедновременно) състояние на пространственияобхват на правото на собственост, което сеопределя само от подробния устройствен план– чл. 16, ал. 3 от ЗУТ. Възможно е, грани-ците в урегулирания поземлен имот да не саопределени съобразно правото на собственоств случаите на § 8 от ЗУТ, когато има неприло-жени дворищно-регулационни планове. Тога-ва в урегулираните поземлени имоти има раз-делна собственост. Няма пречка, разбира се,след отпадането на чл. 3 от чл. 200, при изис-кванията на ал. 1 или ал. 2 от същия член, да сепрехвърлят реални части от урегулиран позем-лен имот. Окончателните договори по чл. 15,ал. 3 от ЗУТ и чл. 17, ал. 3 от ЗУТ също иматза предмет именно реални части от урегулиранпоземлен имот.

64

В този смисъл, според мен, е напълно допу-стимо предложението да се продават реалничасти от урегулиран поземлен имот, съответнина паркоместа. Продавайки обаче такава уре-гулирана част с площ от 15–20 кв. м, купува-чът получава една устойчива устройственаединица, един отделен обект на правото насобственост, който той най-малкото може дапоиска да огради, или при определени условияда смени предназначението му, а защо не и даго застрои – той е пълноправен субект не надруго вещно право, а на правото на собстве-ност. Придобиването на такъв маломерен уре-гулиран поземлен имот означава той да встъпивъв всички права на собствениците на урегу-лирани поземлени имоти и на практика даблокира ползването на терена за паркоместа.

Отделен остава въпросът, че при паркираневинаги трябва да има зона за маневриране,пътеки, подходи, които в случая трябва да сачастна собственост и отново се връщаме напроблема за ползването на тези общи зони.Ползването, по обратния ред на мисли, водидо необходимост от придобиване в съсобстве-ност на идеални части – евентуално договор заразпределяне на право на ползване по чл. 32от ЗС.

Факт е, че паркоместата, които са предвиде-ни в определен устройствен проект в помеще-ния за паркиране, или в подробен устройственплан на терена, са самостоятелни обекти посмисъла на § 5, т. 39 към Преходните изаключителни разпоредби на ЗУТ („Обект“ есамостоятелен строеж или реална частот строеж с определено наименование,местоположение, самостоятелно функ-ционално предназначение и идентифика-тор по Закона за кадастъра и имотниярегистър“). Нормативна даденост е, че тозиобект не е предмет на ограничено вещноправо, което да е прехвърлимо и безсрочно.

ВИЗИЯ ЗА ПРОМЕНИ. ПАРКОМЕСТАТА – ЛИЧЕН СЕРВИТУТПолзвател на паркомястото би имал необхо-

димостта да го ползва неограничен срок, едвали не вечно. Това вечно или полувечно пол-зване е известно (в някои европейски законо-дателства) като емфитевзис. Емфитевзисътпредставлява вечно или полувечно наемане.

Няма пречка според мен да се апелира въвеж-дането на такъв договор за наем между физи-чески лица в нашето законодателство, но всепак ще е налице наемно правоотношение.Проблем е, че правомощията на емфитевта(наемателя) са ограничени спрямо тези напритежателя на едно вещно право.

Най-същностната правна характеристика натова право за паркиране върху определенаплощ според мен позволява то да се определикато сервитутно право. Проф. Петко Венеди-ков („Система на българското вещноправо“ 1991 ), дефинира по следния начинсервитута: „Вещно право на ограниченавласт върху чужд имот, принадлежащо насобственика на друг недвижим имот ипредставляващо изгода за използване натози имот“.

ЗИСС (Законът за имуществото, соб-ствеността и сервитутите – отм.)регламентира сервитутите като лични (плодо-ползване, употребление и обитаване) и позем-лени. Поземлените сервитути са определени отЗИСС в чл. 207 („Поземленият сервитутсе състои в тегобата, която е наложенавърху един недвижим имот за служенето иползата на друг недвижим имот, койтопринадлежи не на същия собственик“).Текстът е почти идентичен с разпоредбата начл. 637 от Гражданския кодекс на Франция,който определя сервитута по следния начин:„Сервитут е тежест, установена върхунедвижим имот за ползване и изгода надруг недвижим имот, принадлежащ не насъщия собственик“ („Une servitude est unecharge imposеe sur un heritage pour l’usage etl’utilite d’un heritage appartenant а un autreproprietaire.“ Art. 637, Code civil).

Поземленият сервитут съществува не само вполза на недвижим имот, представлява не самонегова принадлежност, а и в полза на опреде-лено лице, в качеството му на собственик натози недвижим имот. Когато казваме, че единсервитут е в полза на недвижим имот, винагисе има предвид, че той е в полза на лице, коетосе ползва от сервитута, независимо че право-отношението продължава да съществува, дорикогато собствениците са сменени. Факт е, чеако едно лице е собственик на два съседниимота, то не може да има сервитут, защото есвободно да прави с тях каквото си иска. Това

65

използване на единия недвижим имот за дру-гия не е сервитут. „Никой не може да имасервитут върху своя собственост“, казвалиримските правници („Nemini res sua ser-vit.“).

Самата идея, сервитутът да съществува самона основание собственост на поземлен имот, етвърде стара и отразява съвсем други иконо-мически, политически и социални отношения,накратко друга епоха. „Съставителите награжданския закон като казват, че серви-тутът не може да се установява върхуличност, нито в полза на личност, саискали да възпрепятстват повторнотопоявяване, под прикритието на наимено-ванието сервитут, феодалните права,които революцията беше унищожила. Вдействителност феодалните права при-личаха на сервитути в това, че те сеотнасяха до поземлена собственост итежаха върху последователните владете-ли на служещите недвижими имоти, асъщо така ползваха и последователнитесобственици на феодалните владения“(Елементарен курс по френско гражданскоправо. Амброаз Колен, Анри Капитан).

Явно е, че обществените условия са измене-ни и подчинението на един имот спрямо другби могло да се замени с правоотношението (неподчинението) на една личност спрямо другасъс създаването на личен серитут. Личниятсервитут би могъл да бъде уреден в ЗУТ катоелемент от плана за регулация и застрояване заопределен терен или изискване към инвести-ционен проект, когато сервитутът е в съсоб-ствено помещение за паркоместа. Личен сер-витут би могъл да се придобие на основаниекачеството, което определено лице има катосъсобственик върху терен или отделно поме-щение, но и без лицето изобщо да е съсобстве-ник.

Характерно за личните сервитути (поЗИСС) е, че те се прекратяват със смъртта наползвателя (чл. 191 от ЗИСС). Обект наличен сервитут могат да бъдат (по ЗИСС)както чужди движими, така и недвижимивещи. Фактическите действия на плодоползва-теля трябва да са били от такъв характер, че дане променят същността на вещта – да не изко-ренява насажденията, да не изсича овошките,да не строи трайни обекти. Обект на това пол-

зване е обикновено цялата вещ или значителначаст от нея (която има самостоятелно съще-ствуване). Ползвателят на паркомястото напрактика, от цялата номенклатура на факти-чески действия на плодоползването, има огра-ничени правомощия като да паркира автомо-била на определено място, да преминава поопределен път, да маневрира в определеназона.

Естеството на паркирането като действие неможе по начало да измени същността на единтерен, например. ЗУТ и поднормативнитеактове биха могли още по-детайлно да опреде-лят не само ситуирането на паркоместата, а иустройствения им режим на потребление.Възможността за паркиране на практика ще евечна, ще зависи от волята на страните, отустройствения статут на терена или от одобренинвестиционен проект и ще отразява съвре-менните реалности, а именно, че на почтивсеки гражданин се отрежда по едно МПС.

С оглед на тези съображения, ако вечнотоправо на плодоползване (по ЗИСС) е билолишено от всякакъв смисъл, с оглед на обстоя-телството, че се изземват всички правомощияна собственика, при личния сервитут за пар-киране се касае за съвсем ограничен кръг фак-тически действия, които извършва титулярътна сервитута. Личният сервитут ще е вечен, всмисъл че срокът му ще се определя вечно отволята на страните. Аргумент за въвежданетона личен сервитут за паркиране е не самообстоятелството, че вещта няма да се изменясъществено, че одобреният инвестиционенпроект и ПЗР ще регламентират възможност-та за паркиране, а и нуждите на хората, обще-ствената необходимост на времето, в коетоживеем. Лични сервитутни права биха моглида се уредят и за други обекти, за които енеобходимо вечно (или дълготрайно) ползва-не, като сервитути на гробни места, сервитутине за ползване, а за удоволствие, като сервиту-та за изглед (проспект) и др.

Характеристиките на сервитута са, че той еабсолютно вещно право, при определениусловия прехвърлимо и наследимо. Серви-тутът трябва да се разграничава от т.нар. огра-ничения на правото на собственост, пре-двидени в чл. 53 от ЗС („Ограниченията насобствеността с оглед на благоустрой-ствени и здравни цели се уреждат с отдел-

66

ни закони.“). Сервитутът трябва да се разгра-ничава и от т.нар. търпими действия, доколкото на практика се допуска паркиране вчужд имот. „Има разлика между владение итърпими действия. Търпими са тези дей-ствия, които се извършват със съгласиетона владелеца. Обикновено търпимите дей-ствия почиват на отношения на добросъседство или на вежливост. Съгласиетона владелеца може да е дадено по изриченили по мълчалив начин.“ (Владение.В. Таджер)

При сервитутите обикновено дефинираме,че трябва да е налице „господстващ“ и „слу-жещ“ имот, но са налице и случаи, когато раз-личните закони регламентират учредяванетона сервитутни права, без титулярът им да есобственик на имота. „Сервитутното правосе учредява в полза на собственика на гос-подстващия имот. Но в някои случаи,напр. чл. 36 от Закона за опазване на сел-скостопанското имущество, то може дабъде учредено и на ползвател, или носителна друго ограничено вещно право, дори налице, което не е собственик на господства-щия имот, или въобще не е собственик (чл.192 от ЗУТ)“. (Въпроси на сервитутнитеправа по съвременното българско вещнозаконодателство. Георги Боянов, Нота-риален бюлетин, бр. 2/ 2006 г.)

ЗС не регламентира сервитутите, но уреждатяхната защита (чл. 75 от ЗС „Владениетона недвижим имот или на вещно правовърху такъв имот, включително и върхусервитут, което е продължило непрекъс-нато повече от шест месеца, може да бъдезащищавано срещу всяко нарушение.Искът може да се предяви в шестмесеченсрок.“). „В чл. 75 от ЗС, където е уреденазащитата на владението, законодателятизрично е прогласил, че по този текстможе да се защитава освен владението нанедвижим имот, но и владението на вещноправо върху недвижим имот и специално еотбелязал „включително и върху серви-тут“, като една от видовите ограниченивещни права. И това е достатъчно. Оста-налото е въпрос на теорията и съдебнатапрактика да посочат конкретните хипо-тези в закона, при които, изрично нароче-но или не, вещното право, което е уредено,

представлява по своята същност ограни-чено вещно право на сервитут.“ (Серви-тут на преминаване и прокарване намрежи и съоръжения през чужд имот. Вла-димир Петров, Нотариален бюлетин2003 г.)

Условията за учредяване и законовите пред-поставки, за да са налице сервитути, се уреждатв отделни закони и за разлика от статута напаркоместата законодателят не се е колебал даизползва това ограничено вещно право, кога-то се касае за защита на големи корпоративниили ведомствени интереси.

Обикновено сервитутът е свързан с правотона собственост върху господстващ имот инеговото ползване с това на правото на соб-ственост върху служещия, обременения имот.Бих могъл да посоча някои примери на зако-нодателно уреждане на сервитути, които не сасвързани с притежаване на право на собстве-ност и право на ползване. Съгласно чл. 64,ал. 2 от Закона за енергетиката сервитутите потози закон са: „1) право на преминаване нахора и техника в полза на енергийнотопредприятие; 2) право на прокарване навъздушни и подземни електропроводи, нанадземни и подземни хидротехнически съо-ръжения за производство на електрическаенергия, топлопроводи, газопроводи, неф-топроводи и нефтопродуктопроводи вполза на енергийното предприятие;3) ограничаване в ползването на поземлениимоти, прилежащи към енергийните обек-ти.“ Никъде в ЗЕ придобиването на сервитутне се свързва с придобиване от енергийнотопредприятие на право на собственост върхупоземлен имот. Съгласно чл. 16, ал. 6 отЗакона за горите: „Сервитут върху гори иземи от горския фонд може да се учреди за:1) прокарване на телефонни, телеграфни,радиосъобщителни и други линии; 2) под-земни водопроводи със сечение до 1500 мм,канализации, кабели и други елементи натехническата инфраструктура.“ В чл.16аот Закона за горите са предвидени условията запридобиване на сервитутно право и никъде нее предвидено титулярът му да е собственик илипритежател на ограничено вещно право наползване. Сервитут може да се придобива съсзаповед на кмета или областния управител, номоже и по силата на договор.

67

ЗУТ урежда сервитутните права като правона преминаване през чужди имоти, най-ясно вчл. 192, ал. 1, където правопораждащ факт еименно договорът. „Съгласно чл. 192, ал. 1(изм. ДВ бр.65/2003) „правото на пре-минаване през чужд поземлен имот се учре-дява с писмен договор с нотариална заверкана подписите“. Страни по този договор сасобствениците на „господстващия“ и „слу-жещия“ имот. Така учреденият сервитутще е от категорията на доброволните,договорни сервитути“ (Въпроси на серви-тутните права по съвременното българсковещно законодателство. Георги Боянов, Но-тариален бюлетин, бр. 2/ 2006 г.)

Проф. Владимир Петров в статията си „Сер-витут на преминаване и прокарване намрежи и съоръжения през чужд имот“,(Нотариален бюлетин, 2003 г.) коменти-ра, че не е необходимо да има връзка междудвата имота като съседни, за да може собстве-никът на единия да преминава през имота надругия. „А ако няма връзка като съседнимежду двата имота, но собственикътима право да отива до служещия имот,изводът, който се налага е, че съвременно-то сервитутно право може да съществуваи без съотношение в разположението насъседни имоти, както господстващ къмслужещ имот. То може да бъде учредено ина лице, чийто имот не е съседен, иликоето изобщо не притежава имот, щоммежду лицата ще бъде учредено товаправо, което да предоставя изгода илиулеснение чрез преминаването през служе-щия. И на този разум изглежда навежда ичл. 192, ал. 1 от ЗУТ, когато предвижда, чеправо на преминаване през чужд поземленимот се учредява с писмен договор с нота-риална заверка на подписите, без дапоставя условието, това право да бъдеучредено в полза на собственик на съседенимот, или в полза изобщо на собственикна имот“.

Отношенията по повод ползването на пар-коместа имат именно статут на сервитутноправо. Паркомястото е в своята същност личенсервитут. На практика липсва законова санк-ция, която да регламентира, не толкова спосо-бите за учредяването му или неговата защита,а просто норма, която да го назове и признае.

ЗУТ е именно мястото, където би трябвало дасе уреди сервитутът на паркомясто, подобнона ЗЕ, ЗГ, ЗВ, ЗОССИ. Уреждането на пар-коместата като личен сервитут би даловъзможност те да бъдат предмет на прехвърли-телни сделки, да се ипотекират и придобиватпо давност. По отношение на давността, бихискал да цитирам проф. Георги Боянов: „Бимогло да се приема, че независимо от пре-двидения ред за учредяване на сервитутноправо (чрез правна сделка или с админи-стративен акт) – последното може да сепридобие по давност, след като се осъще-стви нейният фактически състав. В тазинасока чл. 85 от ЗС постановява, че раз-поредбите за придобиване право на соб-ственост върху недвижим имот по дав-ност важат за придобиване по давност ина други вещни права върху такъв имот.Следователно сервитутните права, тъйкато винаги имат за обект недвижимиимоти, могат да се придобиват по дав-ност с непрекъснато владение в продълже-ние на 10 г. (чл. 79, ал. 1 от ЗС), а ако вла-дението е добросъвестно – сервитутнотоправо се придобива с 5-годишно владение(чл. 79, ал. 2 от ЗС). Само в Закона заводите чл. 103, ал. 3, в качеството си наспециална норма, разпорежда, че поземленсервитут (следва да се разбира, че е свър-зан с водоползване и водопрекарване) можеда се придобие по давност чрез 10-годишноупражняване.“ (Придобиване на серви-тутни права по давност. Георги Боянов,Нотариален бюлетин, бр. 1/ 2008 г.)

Вещното право на ползване е непрехвърли-мо, защото има изрична разпоредба в ЗС.Такова ограничение не съществува по отно-шение на правото на строеж, не може дасъществува и по отношение на сервитута запаркомясто, защото не е предвидено в ЗС.Пътищата, подходите до паркоместата, зонитеза маневриране, също могат да бъдат общ сер-витут – притежание на всички собственици напаркоместа.


6868

ПРИЛАГАНЕ НА НОВИЯ ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТВ ПРАКТИКАТА НА НОТАРИУСИТЕ

Съгласно чл. 21 от Закона за енергийнатаефективност: (1) При продажба на сградаили на части от нея продавачът предоста-вя на купувача оригинала на сертификатаза енергийни характеристики на сградата– в случаите по чл. 20, ал. 1, или съответнооригинала на енергийния паспорт – в случа-ите по чл. 20, ал. 2.

(2) При отдаване под наем на сградатаили на част от нея с договор, подлежащ навписване по съответния ред, наемодателятпредоставя на наемателя копие на серти-фиката за енергийни характеристики насградата – в случаите по чл. 20, ал. 1, илисъответно копие на енергийния паспорт – вслучаите по чл. 20, ал. 2.

Сертификатът за енергийните характеристикина сградата се издава в срок не по-рано от 3 и непо-късно от 6 години от датата на въвеждане вексплоатация съобразно чл. 20, ал. 1 от ЗЕЕ.Същият нормативен акт предвижда до издаванена сертификата енергийните характеристики дасе удостоверяват с енергиен паспорт, който ечаст от техническия паспорт на сградата и удо-стоверява нейната енергийна ефективност –икономия на енергия и топлосъхранение(чл. 169, ал. 1, т. 6 от ЗУТ). Енергийният пас-порт на дадена сграда се съставя преди въвежда-нето й в експлоатация, както и по време на ней-ната експлоатация, след извършване на СМР почл. 2, ал. 3 от Наредба № 5 от 28 декември2006 г. за техническите паспорти на строежи-те. Извършените строителни действия касаятреконструкция, основно обновяване, основенремонт, преустройство на съшествуващ строежили част от него, както и изобщо всички строи-телно-монтажни работи, при които се изискваразрешение за строеж.

Необходимо е да изясним реда за въвеждане вексплоатация на жилищна сграда. Жилищнасграда се въвежда в експлоатация въз основа наискане от възложителя, след проверка на оком-плектоваността на документите (чл. 177, ал. 3 отЗУТ), от органа, издал разрешение за строеж.

Разрешенията за строеж на жилищна сграда сеиздават от главния архитект на общината или нарайона съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗУТ. Разре-шението за ползване е документът, въз основана който строежите се въвеждат в експлоатация,и се издава от регионалните дирекции за нацио-нален строителен контрол (съгласно чл. 149,ал. 5 от ЗУТ), следствие на делегирани права отглавния архитект на общината.

Както посочихме по-горе, енергийният пас-порт на нова сграда се съставя преди въвеждане-то й в експлоатация, като началната възможностза издаването му не е посочена в Наредба №5за техническите паспорти на строежите. Явнотакъв енергиен паспорт може да бъде издадентогава, когато сградата започне да съществува, аименно след завършването й в „груб строеж“.„Грубият строеж“ е етап от строителството, вкойто е изграден покривът на сграда илипостройка, а именно най-високата хоризонтал-на част от него – т.нар. ниво било (съгласно § 5,т. 46 и т. 54 от допълнителните разпоредби наЗУТ).

Енергийният паспорт на съществуващи сградисе издава от физически или юридически лица възоснова на проведено обследване на сградата идокументира нейните енергийни характеристи-ки. Лицата, които издават енергийните паспор-ти, трябва да са вписани в специален регистърили да имат сключен договор между възложите-ля на сградата и изпълнителя. Енергийният пас-порт на нова сграда се съставя от лицето, упраж-няващо строителен надзор, или от техническияръководител, за строежите от V категория – товаса жилищните и смесените сгради с нискозастрояване (с височина до 10 м). Енергийниятпаспорт на сградата е част от техническия пас-порт, който съдържа четири части, и предста-влява т.нар. част „Г“ от него.

ЗЕЕ въвежда задължение за предаване наопределен документ, а именно сертификат илиенергиен паспорт, при продажба на недвижимавещ, която представлява сграда. Няма норма-тивно обяснение защо документът трябва да

6969

представлява оригинал, тъй като нито сертифи-катът, нито енергийния паспорт представляватнякаква ценна книга. Този текст противоречи начл. 179 от ГПК, който фиксира официалнитедокументи и официално заверените преписи оттях като писмени доказателства с еднаква дока-зателствена сила. Няма обяснение и на ал. 2 отчл. 21 от ЗЕЕ, съгласно който текст при отдава-не под наем с договор, подлежащ на вписване,наемодателят трябва да предостави копие отсертификата или от енергийния паспорт. Копи-ето на документ, което не представлява офи-циално заверен препис, не представлява изобщописмено доказателство по смисъла на чл. 179 отГПК, а само по себе си обикновеното ксероко-пие не представлява и документ. Копието е еднавещ, която няма доказателствената сила нито наофициалния документ, нито на преписа от него,още по-малко представлява частен документ.Евентуалното му практическо значение се свеж-да до едно устно уведомяване, че са налице сер-тификат и енергиен паспорт. От цялото много-образие на сделките ЗЕЕ се е спрял, незнайнозащо, именно на продажбата, но дори и при неяизвършването на такъв физически акт – преда-ване на документ, не е обвързано с никаквипоследици, които да навеждат на мисълта, че еналице някакъв сложен фактически състав припродажбата на сгради, нито пък е фиксиранапоследица от неспазването на това задължение.

За разлика от ЗЕЕ, ДОПК например казва,че „Нотариус или съдия по вписванията,който състави, съответно разпореди да севпише акт без представена декларация илипри неспазване разпоредбата на чл. 264,ал. 4, отговаря солидарно за заплащане назадълженията, дължими от прехвърлителяили от учредителя“ (чл. 265). Поставя севъпросът дали изобщо със закон може да сеограничи правото на собственост и по-точноедно от основните правомощия на собственика– да се разпорежда със своята собственост.

Бих искал да сведа на вашето внимание Реше-ние на ВКС и съответно Решение на КС поповод аналогичен случай, в който законодателяте ограничил правомощието на собственика да серазпорежда с правото на собственост. Подобенбеше случаят с нормата на чл. 23, ал. 1, буква„а“ от отменения ЗСВЦВК, който не давашевъзможност, без разрешение на Министерствона финансите да се прехвърля собственост наместни или други чуждестранни лица.

Решение № 331 от 17.07.2006 г. по гр. дело№ 261/2005г. II Г.О. на ВКС категоричноотрича възможността да съществува ограниче-ние на правото на собственика да се разпореждас недвижими имоти. Мотивите на ВКС са иден-тични с тези на КС в Решение № 6 от18.04.1996 г. по конст. дело № 31/1995г.:„Ограничаването на едно от основнитеправомощия на собственика – българскигражданин, да се разпорежда със своетоправо на собственост е по същество посега-телство върху това право и води до намаля-ване на неговия обем. Разпоредбите на чл. 17,ал. 1 и 3 са в глава първа от Конституция-та „Основни начала“. Те издигат във върхо-вен принцип правата на личността, нейно-то достойнство и сигурност и са гаранция,че правото на собственост е неприкосновено.Съгласно тези начала собственикът – бъл-гарски гражданин, не може да бъде ограни-чаван в правото му да се разпорежда със свояимот по начин и при условия каквито тойнамери за добре. Държавата в лицето наМинистерството на финансите не може дасе намесва в гражданския оборот и да дик-тува условията на една сделка, включител-но и това, с кого тя да бъде сключена.“

В мотивите на Решение № 331 на ВКСизрично се визира, че по силата на непосред-ственото отменително действие на Конститу-цията (чл. 5, ал. 2), противоречащите й разпо-редби не се прилагат и на това непосредственодействие може да се позове всеки правоприла-гащ орган. Решенията на Конституционния съдса задължителни за всички държавни органи,юридически лица и граждани, съгласно чл. 14,ал. 6 от Закона за Конституционния съд.

Независимостта на нотариуса му дававъзможност да прецени самостоятелно да при-ложи един или друг нормативен акт като вземепредвид дали действието му не е възпрепятства-но от друг нормативен акт, решение на КС,самата конституция. Бих искал да цитирам схва-щането на доц. Екатерина Матеева в студията й„Независимостта на нотариуса“, което напълноподкрепям. „В рамките на тази си логическадейност, означавана като т.нар. висшакритика на закона, нотариусът се ръководиот правилата за действието на закона,съдържащи се в Конституцията, ЗНА, Указ№883 за прилагането на ЗНА и др. Прин-ципът за независимост на нотариуса, схва-

7070

нат като негова подчиненост единствено назакона, би следвало да обоснове правото нанотариуса да упражнява инцидентния кон-трол по чл. 15, ал.2 ЗНА, овластяващ пра-вораздавателен орган да приложи по-висо-кия по степен нормативен акт, в случай чепостановление, правилник, наредба илиинструкция противоречат на нормативенакт от по-висока степен. Вярно е, че нота-риусът няма качество на правораздавате-лен орган и с оглед на това допустимосттана едно прилагане по аналогия на чл. 15, ал.2 ЗНА изглежда съмнителна. Но е вярно идруго, а именно, че при преценка на доказа-телствената стойност на нотариалнотоудостоверяване в един съдебен ии арбитра-жен процес, правораздавателният орган щесе ръководи покрай другото и от разпоред-бата на чл. 15, ал. 2 ЗНА и ако констати-ра, че предоставеното му нотариално удо-стоверяване е издадено в нарушение на нор-мативен акт от по-висок ранг, ще откажеда го „кредитира“. С оглед на тези съобра-жения логично би било да се заключи, че входа на нотариалното производство нота-риусът също следва да извърши инцидент-ния контрол по чл. 15, ал. 2 ЗНА и при про-тиворечие между два нормативни акта отразлична степен да приложи надмощния поправна сила нормативен акт.“

Разбира се, съответствието на закон с Консти-туцията може да се установява само от Консти-туционния съд, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗКС.Поставя се въпросът, дали в текста на чл. 21 отЗЕЕ може да се търси някаква противоконсти-туционност, а именно дали тази норма ограни-чава едно основно същностно правомощие насобственика – да се разпорежда с недвижимияимот. Видно от ЗНА, законите се прилагат спо-ред точния им смисъл, а когато липсват опреде-лени разпоредби, отношенията се уреждат съоб-разно основните начала на правото на Републи-ка България, изходящи, както знаем, от Консти-туцията. Поради липсата на текст, предвиждащсанкция срещу непредаването на енергийниясертификат или енергийния паспорт, нямазадължение за нотариуса, или за който и да едруг правоприлагащ орган, да ограничи право-то на разпореждане на собственика. Споредмен категорично не е възможно да се обосновелегално тълкуване, че чл. 21 от ЗЕЕ въвеждаограничение на правото на собственост. Всеки

правоприлагащ орган, позовавайки се на непо-средственото действие на Конституцията (чл. 5,ал. 2), трябва да отрече тази възможност, имай-ки предвид неприкосновеността на частнатасобственост, провъзгласена в чл. 17, ал. 3 отКонституцията, като подробно се аргументира смотивите на Решение № 6 от 1996 г. на КС.

Законът за собствеността, в съответствие сКонституцията, също предвижда, че ограниче-ние на собствеността могат да се въвеждатдосежно ползването на имота, с оглед на благо-устройствени и здравни цели (чл. 53). Именнов този аспект аз виждам и ограниченията, докоито може да доведе чл. 21 от ЗЕЕ, а именновъзможността да се прекъсне ползването наимота, в случай че не е налице енергийният пас-порт или сертификатът за енергийни характери-стики. Подобни са последиците например отнеиздаване на разрешение за ползване на еднасграда. Обстоятелството, че определен строежне е въведен в експлоатация, не означава, чесобственикът на определена недвижима вещгуби собствеността върху нея или е невъзможнода се разпорежда с нея. Собственикът в тезислучаи търпи ограничение на ефективното йизползване, съобразно нейното предназначение– обитаване на жилищната сграда, офис, тър-говски обект и т.н., като, разбира се, това ефек-тивно използване на недвижимата вещ не тряб-ва да се бърка с вещното право на ползване,което също е едно от основните правомощия насобственика, защитено от Конституцията изакона. Това, че един собственик на едно жили-ще, изградено в груб строеж, не може да живее внего, не означава, че е лишен от вещното правона ползване (правната възможност, която мудава правото на собственост), а че е намалена внякакъв обем възможността да има фактическидостъп до имота. Нотариусът трябва да напом-ни и разясни на страните задължението им зафизическо предаване на определен документ,представляващ сертификат за енергийни харак-теристики или енергиен паспорт при сделкатапродажба или свеждането на устна информация(каквото правно значение има предаването накопие от документ) при сключване на договорза наем, който подлежи на вписване.


7171

Коледните и новогодишните празници прекарвамнай-просто. Вероятно малко са българите като мен,които не са изкушени от предновогодишната треска,да пазаруват нужно и ненужно, за да пълнят следва-щите дни кофите за смет с недоядени остатъци.

Коледа е поради традицията по-богатият на хранапразник. Хапвам от постните сърми и чушки, сипвамси чиния със стар фасул, докосвам се до питката скъсметите, която аз като най-възрастен трябва даразчупя и раздам – за всеки от децата, после завъзрастните, за здравето, за учението, за къщата, запарите и май повече не раздавам. А на който му сесвърши питката, взима от вече начупените парчета.Не си спомням чупех ли две парчета и за рожденика– Исус Христос и неговата майка Света Богородица.

На тази вечер май се искаше прошка. Всеки отвсички и те от него.

Новогодишната нощ прекарвам още по-просто.Хапвам две ябълки и няколко портокала или манда-рини и това е за цялата дълга Новогодишна нощ. Аконяма никаква хубава телевизионна програма, коятода зяпам докато си работя нещо на масата – интере-сен филм, концерт, но не на чалга и поп певци,някое старо театрално представление, записанопреди тридесет години от българската телевизия, гасятелевизора и лампите в къщата и си лягам. Не мога дазаспя веднага, защото навън още от осем часа сатакива стрелби и взривове, че незапознат с българ-ската празнична традиция ще помисли, че неизвест-но какви сили са предприели опит за въоръжен дър-жавен преврат и верните на правителството военничасти са влезли в сражение с метежниците. След катопоутихне стрелбата, благоприятното въздействие напразния новогодишен стомах, залъган с малкотоплодове, които съм му позволил да поеме, притихва,не ври и клокочи от меса и алкохол, не тежи, неправи опити да повръща и благотворният новогоди-шен сън идва продължителен и спокоен.

Тази година Коледа прекарах сам, далече от Бъл-гария, в добре устроено и гостоприемно жилище наУниверситета в Саарбрюкен, в обща кухня, средпъстра компания от руснаци, индуси, пакистанци.Те приготвиха храната си и отидоха, всеки по стаитеси, да се хранят. За повечето от тях, които не сахристияни по вероизповедание, Рождество не епразник. Усещат го по затворените три дни магази-ни, ресторанти и всякакви служби, по празнитетрамваи и автобуси, които изпълняват разписание ив празничните дни. Градът е феерично осветен, све-тофарите сменят светлините си, влаковете пристигат

и заминават, но из целия град няма хора, а малкотоавтомобили, които още се движат, бързат да се при-берат по домовете. На гарата, където ходих да сеобадя по телефона, пиян и очевидно дрогиран мъж,крещеше несвързани думи, вероятно недоволен, чеприятелите му по шише, които се събират пред гара-та, тази вечер ги няма. При тоалетната двама поли-цаи се опитваха да се оправят с клошар, който бешеразсипал от един куфар всевъзможни мърсотии ибоклуци, седеше с пророчески вдигнати ръце, раз-чорлена коса и брада и презрително се блещеше наполицаите. После две млади рускини и момче, сме-няйки руски с немски песни, ме подминаха няколкопъти, обикаляйки центъра на града.

Бавно се прибирах към жилището, като пътьомприсядах на градински пейки, за да успокоявамострата артритно-ишиасна болка в коляното и кръ-ста. Закъсняла майка с две малки деца, които сезакачаха и бореха по улицата, ме поздрави с веселаКоледа. Небръснат, с прихлупена шапка на главата,тя може би ме взе за бездомник и доброто й сърцевероятно ме е споменало с добро, представяйки сикак ще прекарам навън студената Рождественсканощ. На светофара се видяхме отново. Тя бешекачила децата в колата и се готвеше да потегли. Идвамата размахаме за поздрав ръце и аз продължихбавно към къщи.

Тази нощ не спах добре. Тежки и кошмарнисънища не даваха покой на съзнанието ми. Мислехси за истории, които лежаха мрачни и жестоки впаметта ми.

Младият свещеник – поп Христо, се готвеше отняколко дена за големия празник. Назначен предигодина на служба в селската църква, той положимного усилия, за да я направи наистина божи храм.През пролетта окопа дръвчетата и окоси високата допояс трева и бурени в църковния двор. Плати намайстор, който да подмени счупените керемиди напокрива. Почисти свещниците от накапалия отнезапомнени години восък. С две от жените населото избърса от иконите прахта и изми внимател-но наплютите от мухите и мръсните ръце на бого-молците ликове на светците, рожденика и неговатамайка. Нацепи дърва и ги подреди до печката, стък-мена от стар немски военен бидон за бензин, скюнци, закрепени с тел към стълбовете на църквата.За да бъде топло в тържествената нощ.

Времената бяха смутни. Есента завари селотодалеч от големите събития, които преживяваше Бъл-гария, но до ушите на свещеника достигаха ужасни

ЛИТЕРАТУРЕН РЕГИСТЪР

НЯКОГА В НОЩТА НА РОЖДЕСТВОВладимир Петров

72

истории за убийства и грабежи, за безследно изчез-нали хора. През селото преминаваха камиони имотоциклети с пеещи хора, накичени с оръжие, сразлични ленти на гърдите и ръкавите, облечени койс каквото може, с каскети, ботуши и обикновенигумени цървули. Погледите им бяха жестоки. Няма-ше усмивки. И песните им бяха сурови и жестокикато тях. Заканваха се на всички и на поп Христо.А защо, какво можеха да бъдат виновни селяните,съсипани от селски труд и немотия, какво беше пре-грешил той самият, денонощно предаден на мисли ислужба на Бога.

После се чу, че директорът на училището и един отучителите изчезнали. Взели ги въоръжени хорапосред бял ден, натоварили ги с бой и ритници наедин камион и от тогава никой повече не ги видял.На жените им казали, че ще ги съдят, но закакво....? И от тогава от тях, ни вест, ни кост.

Минаваше и българска, и руска войска. Готвеха сеза боеве. Германците щели да предприемат настъ-пление с големи сили. Цял ден по разбитите улицина селото, до главния път се търкаляха всякакви колис уморени биволи и коне, пълни с хора, бохчи и вся-каква покъщнина. Къде бягаха, от кого се страхува-ха, поп Христо не можеше да разбере. По главнотошосе към Видин и Лом пък се стичаше поток отвоенни и санитарни коли, войници и оръдия, сякаштук ще се състои някакво голямо и много кървавосражение. Носеше се невъобразима глъч от разниезици, раздаваха се команди на висок глас, вееха себългарски и чужди воински знамена.

Поп Христо гледаше с любопитство и страх товахристово паство, което се готвеше да нарушававсички заповеди на спасителя за доброта и любовкъм ближния.

Във Видин и Лом беше още по-страшно. Коготопопита, мълчи, бяга и се крие, като от прокажен.Улиците пусти, няма с кого да се спре на разговор,да разбере какво е това чудо, сякаш божият свят се еобърнал с главата надолу, а сатаната е взел в ръцебожиите дела. Отиде да види стария поп Петко, къмкогото винаги е имал голямо уважение, като към по-старши брат во Христе. Похлопа на портата накъщата. Поп Петко беше у дома. Размърда се задпердетата, но не му отвори.

Няколко дена преди Рождество дойдоха да говидят няколко човека. Единият, който се представикато началник на работническата милиция, му запо-вяда да не отваря за служба църквата. Новата властнямала нужда от църква. Не му дадоха нищо дакаже. Така и така… и да внимава, ако се осмели даотслужи Рождественска литургия. Не знае с кого сиима работа…

Поп Христо събра кураж и им отговори простич-

ко. Като на божи служител само бог може да запо-вядва на неговите дела. И продължи да се готви заслужбата, още по-ревностно и сърцато.

Денят на Рождество се случи особено мрачен.Прихлупеното черно небе сякаш беше затисналоземята. Остър студен вятър се носеше откъм реката.Рано излязлата луна мрачно прокрадваше своя свет-лик между тежките, плуващи на талази декемврий-ски облаци.

Селото сякаш беше умряло. Рождество, а никъдене се вижда светлинка, не се чува човешка глъч. ПопХристо пое по пътеката на църковния двор. Втъмнината му се стори, че има хора около църквата.Извади ключа и бавно отвори вратата. Запали кан-дилото пред образа на Спасителя и неговата майка.Отиде да запали приготвената от дни за случая печкаи се запъти към олтара, за да си сложи патрахила.

Тогава ги видя... Подобни на демони те го хвана-ха за двете ръце и започнаха да мушкат където сва-рят крехкото му тяло с ножове и удрят с тояги поглавата...

Беше се развиделило и селяните от къщите сесъбираха на групи и нещо коментираха оживено.Вратата на църквата зееше отворена, а около нея сесуетяха и виеха на умряло няколко жени от селото.Някой се сети и удари църковната камбана. Това небеше веселият Рождественски звън. Тежък и мра-чен, този звън известяваше, че техният свещеник,поп Христо, в рождественската нощ се е преселилпри Спасителя.

Дойдоха някакви от милицията. С един мотоци-клет пристигна и прокурорът от Видин. Хората,скупчени около вратата на църквата, се кръстехауплашено, ужасени от смъртта на техния свещеник.

Поп Христо лежеше по гръб пред божия олтар,където го бяха застигнали убийците. Дрехите мубяха разкъсани, а от многобройните рани подът нацърквата беше наквасен от кръв. На гърдите му вплътта беше изрязан огромен кръст, в дупката, накойто беше поставена угаснала в кръвта му рожде-ственска свещ. Главата му беше смазана от удари, а вустата му беше поставен отрязаният от убийцитеполов член на поп Христо.

Убийците не се намериха. Много се говореше, четова е дело на началника на милицията и хора, скоито той вършеше в онези смутни години побои,грабежи и убийства.

Минаха години. При една жестока катастрофазагина синът на бившия вече началник на някогаш-ната милиция. Изгорял като факла в запаленатакола. Безутешните му родители поставиха на гробаму солиден каменен паметник. Под името на почи-налия нечия ръка беше написала с блажна боя: „Имабог! Той вижда и такова нещо не прощава“!

Biuletin_1_09

Documents

delict quasi

de la pradelle

forum domicilii

forum loci

forum loci

forum loci

forum loci

forum loci